Всички авторски страници

Авторски

• Д-р М. Абуаси: Филмът на Ал Джазира за България е скандален

  

  „Оръжия гърмят във Видин. Джамиите са унищожени по време на сутрешната молитва. Църкви са построени по време на обедната молитва. Неверниците са в църквата. Всяка сутрин невинни деца са отвеждани в църквата и принуждавани да се молят. О, султане мой, спаси ни от странниците. Знай това, няма друга религия освен Исляма.“, така започва филмът на Ал Джазира „България, моя земя“.

  Питаме експерта по близкоизточните проблеми д-р Мохд Абуаси какво мисли за подобен род „документални“ филми:

  

  Смятам филма за скандален, той показва какво всъщност планират Турция и Катар за България.

  Така започнаха проблемите в Сирия, Либия и Египет. С такива филми.

  Целта е да се подготви почва за етнически и религиозни конфликти. Турция, която е в съюз с Катар в подкрепа на ислямистите иска сериозно влияние на Балканите, особено след като изпитват провал в Сирия и Ирак.

  Не е случайна активацията на турската дипломация с България и времето, в което е излъчен филмът. Ал Джазира не излъчва случайни неща…

  Източник: Lentata.com

  ––––––––

  По информация на Nbox.bg, филмът е създаден от турската документалистка от Истанбул Йелда Йанат. Той е публикуван в сайта dailymotion.com и вече събира десетки гледания, като манипулира стотици. Но това не е всичко! Телевизията представя и неверни исторически факти, а именно: според Al Jazeera World Българската държава се създава през 19 век, като допреди това е била част от Османската империя от 14 век. Историческа неточност се появява и в твърдението, че страната ни се освобождава от османско владичество по време на балканските войни. Във филма още се разказва, как провокираната от България война предизвиква смъртта на около 70% от турското население. /Front.bg/

  Целият филм с английски субтитри можете да се види по-долу.

   

  Al Jazeera World – Bulgaria, My Land

  https://youtu.be/m2byQmEWGE8

• Дейвид Емъри, преподавател в АУБ: Мюсюлманите идват в Европа, за да наложат шериата

  Според преподавателя в Американския университет в Благоевград Дейвид Емъри, мюсюлманите идват в Европа с цел да наложат шериата, а идеята на ЕС за мултикултурализма е разрушителна.

  

  Дейвид Емъри от осем години живее в Благоевград и преподава в Езиковия център на Американския университет. Завършил е две магистърски степени: по богословие в Християнския университет в Лабък (Тексас) и по педагогика от Бостънския университет. Той е американски офицер от резерва. Постъпва на 18-годишна възраст като доброволец във Военновъздушните сили (ВВС) на САЩ. Служи 9 години като авиомеханик и експерт инструктор, а след това 11 години като офицер по поддръжката на самолети. Бил е разпределян в различни страни: Тайланд, Гърция, Германия, Белгия. В Германия е работил в Главния щаб на ВВС на САЩ в Европа. След 20-годишна служба се уволнява като капитан. В интервю за вестник „Струма“ той се спира подробно на темата за предстоящите президентски избори в САЩ.

   

  Интервю на Лалка Бенгюзова с Дейвид Емъри,

  в. „Струма“

  – Президентските избори в САЩ са след по-малко от година. Кои са кандидатите за президент към този момент?

  – В социологическите проучвания между кандидатите на Демократическата партия води Хилари Клинтън. Друг кандидат от демократите е Бърни Сандърс, който е регистриран социалист, но се кандидатира в листата на демократите.

  – Може ли да поясниш какво означава социалист в Америка?

  – Социалистите в Америка са подобни на тези в Европа, те следват демагогията и разбиранията на всички социалисти по света. Искат държавата да упражнява по-строг контрол, много голямо правителство – с много служители. Обявяват се в подкрепа на работническата класа, обаче обикновено на практика никога не правят нищо в тяхна полза.

  – Но в Америка те не са били на власт досега.

  – Официално като партия – не, но има прикрити действия на социалистите. Те са участвали в управлението на държавата още по времето на президента Удроу Уилсън през Първата световна война. Бърни Сандърс е един от двамата сенатори от щата Върмонт (сенаторите в САЩ са общо 100 на брой, по двама от щат) и в Сената той се води като представител на Социалистическата партия. Не е демократ, не е републиканец, а социалист – това е неговата политическа ориентация. Социалистите и демократите имат много общи платформи, тези две партии са много близки една до друга и затова често се кандидатират в една листа.

  – Според българите в Щатите има две партии – Републиканска и Демократическа.

  – Да, но Демократическата партия сега се отъждествява със Социалистическата. Като сравниш социалистите в Европа и социалистите и демократите в Щатите, разликата в идеологията им е незначителна.

  – А може би приликата им е във фразеологията? Социалистите в Европа през последните 25 години не се отличават много от десните партии, като допуснаха да си отидат лека-полека извоюваните след Втората световна война социални придобивки на работещите.

  – И в Америка е така. Демократите приличат на социалистите идеологически, имат много подобни действия и са оставили точно такава следа. Твърдят, че подкрепят работниците, а на практика не действат в техен интерес. Демократите често дават за пример скандинавските държави като начин на управление на държавата, това е за тях идеалът. Въпреки че социализмът руши вътрешно скандинавските държави и те започват да изпитват затруднения, хората продължават да настояват да има социализъм.

  – Доналд Тръмп ли е фаворитът на републиканците?

  – В момента той води в социологическите изследвания на републиканците – има около 40% одобрение, около 10-15 пункта по-напред от следващия кандидат. Но тези числа се променят много бързо, защото политическата ситуация е изключително динамична. Нищо чудно утре друг кандидат да излезе начело.

  – Разкажи за него нещо, което не сме чули по новините.

  – Доналд Тръмп е изключително успешен предприемач, имал е и затруднения, и успехи в бизнеса си. Става мултимилионер, но после загубва тези милиони, банкрутира веднъж през 80-те или 90-те години. Но после забогатява още повече и в момента е мултимилиардер. Той се кандидатира от листата на републиканците, макар невинаги да е действал като чист републиканец. Известно е, че през годините е спонсорирал кампаниите на различни демократи. Даже се чу, излезе в пресата, че е подкрепял кампания на Хилари Клинтън – не президентска, а за друг пост. Сега обаче се кандидатира като републиканец и речите му са изпълнени с идеологията на републиканците, говори като републиканец. Изказва много силна подкрепа за американските военни, за армията – и за тези, които са на активна служба, и за ветераните. Той смята, че трябва да се изгради много стабилна оградна стена по цялата граница с Мексико – от Мексиканския залив до Тихия океан в Калифорния, тъй като сега има стена само на отделни участъци от границата.

  – Но морето остава като вариант…

  – Да, но много по-лесно е да се прекоси река Рио Гранде, отколкото да се премине с лодка по море.

  – Защо е толкова важна за Тръмп тази стена? Та нали американците ползват евтиния труд на мексиканците.

  – Да, но има законна процедура, която човек трябва да спази, за да живее и работи в САЩ. Смята се, че в момента в Щатите има около 12 милиона незаконни емигранти от Централна Америка. Американците приветстват хората, които идват в страната да работят законно. Тръмп не мрази хората от Централна Америка, но обича Конституцията и законите на държавата, и смята, че трябва да се спазват и прилагат на практика.
  
  – Тези 12 милиона нелегални емигранти нямат право да гласуват, така че Тръмп не би могъл да ги загуби като гласоподаватели.

  – В момента щати като Калифорния са направили възможно гласуването дори на хора, които пребивават в Щатите нелегално. Това е лудост. Няма друга държава, никъде по света не е разрешено на незаконно пребиваващи да гласуват за местния щатски парламент. Глупави, тъпи губернатори демократи! Настоящият губернатор на Калифорния Джери Браун е разрешил тези неща. Това са щатски закони и те са си ги гласували.
  
  – А не противоречат ли на Конституцията?

  – Калифорнийските власти разрешават да се издават шофьорски книжки на незаконно пребиваващи граждани. В шофьорската книжка никъде не е отбелязано, че нямат легален статут. А в Америка се гласува с шофьорска книжка, тя е най-често ползваният документ за самоличност. Така всеки гражданин на Калифорния с шофьорска книжка може да се регистрира да гласува. Законът не казва, че незаконно пребиваващите граждани могат да гласуват, но ако ти имаш шофьорска книжка – можеш да гласуваш, и те са използвали тази дупка в закона. Официално им се издава шофьорска книжка, а те неофициално отиват и гласуват. За гласуването се изисква само документ за самоличност, те представят такъв и могат да гласуват.

  – В Щатите гражданите имат ли идентификационен номер като нашия ЕГН?

  – Да, имат социално-осигурителен номер.

  – А работещият нелегален емигрант има ли такъв номер?

  – Не, но може да си открадне обаче.

  – Щом ти знаеш за тази практика, предполагам, че го знаят всички – сенатори, президент, медии. Какво правят те?

  – Една от причините калифорнийските власти и губернаторът толкова да се постараят да направят възможно издаването на шофьорски книжки е точно за да може тези хора да гласуват за тях. И те остават на власт с помощта на гласовете на тези хора. Медиите в Щатите днес подкрепят Демократическата партия, не раздуват тази история, не се проверява и не се съобщава за тази практика, просто тази тема не се отразява. Ужасна ситуация.

  – Този пробив в честността на изборите не подрива ли вярата в демокрацията?

  – Американската демокрация е република, основана на така нареченото представителство – една малка група представлява голямата група. Ние избираме представители – сенатори и конгресмени. Когато се кандидатират за държавен пост, те дават различни политически обещания, но когато ги изберат, невинаги спазват тези обещания или пък слушат какво им казва народът. Истината е, че повече от половината американци са консервативни по своите разбирания християни, вярващи хора с християнски ценности. Но на избори се получава един парадокс: всеки щат е разделен на райони по време на избори; при това разделяне границата на района може да се постави така, че да се раздели броят на консервативните гласоподаватели, а да се групират в един район гласоподавателите демократи. Така изглежда, че районът е с демократична ориентация, а всъщност мнозинството от хората в щата са републиканци. Това е манипулация на числата, на истинските нагласи.

  – Преди няколко месеца млада девойка от Франция, която има български корени, но е приела исляма, на моя бележка, че Франция е християнска държава, тя възрази много остро. Това ме провокира да ти задам въпроса Съединените щати християнска държава ли са?

  – Категорично да. Америка е основана на християнско-юдейски принципи, тези принципи са залегнали в основите на държавата, на Конституцията.

  – В Лисабонския договор – конституцията на ЕС, европейските политици обаче отказаха да назоват европейската цивилизация „християнска“.

  – Разбираемо е. Те са приели налудничавата идея за мултикултурализма, която обаче разрушава Европа и заплашва да нападне и Америка.

  – Вече 20 години живееш в Европа (България, Германия, Гърция, Белгия) и познаваш добре обстановката. Изненадаха ли те последните терористични актове в Париж?

  – Аз смятам, че една от големите грешки в Европа беше създаването на Европейския съюз. Разбирам какво са се опитвали да направят лидерите на Европа – виждането им е било да създадат Европейския съюз подобно на Съединените американски щати. Но САЩ са създадени от 50 щата с хора еднакви и подобни, които си приличат помежду си. Докато Европа е съставена от държави, чиито народи притежават много различна история, култура, традиции, език, разбирания. За да може да работи Европейският съюз, трябва да се приеме идеята за мултикултурализма – че всички хора, всички култури, всички разбирания са еднакви или равни. Но тя е фалшива, не е вярна.

  – Би ли пояснил с пример?

  – Ислямът и християнството не са еднакви, а несъвместими религии, те не могат да се приравняват една към друга. Вярващите в учението на исляма мюсюлмани са убедени, че в целия свят трябва да съществува шериат, той да бъде начинът на управление. Навсякъде, където има мюсюлмани, законът на страната трябва да е шериат. Те вярват единствено в този начин на управление. Затова в Европа мюсюлманите идват с цел да установят шериат – не да се съобразяват със законите на страната, в която живеят, а да наложат шериата. Ако европейските лидери продължават да вярват, че мюсюлманите са еднакви и равни с всички християни, ще продължава да има проблеми. Не, че мюсюлманите са лоши хора, но просто тяхната религия е различна, те са различни.
  Това, което през последния век прави Америка толкова велика държава, е, че в началото на ХХ век тя отваря врати за емигранти от цял свят. Емигрантите пристигат в Америка от цяла Европа, но идват, за да бъдат американци. Тяхната цел е да станат американци. Дори е имало случаи, когато емигрантите не са разрешавали на децата си да говорят на майчиния им език, настоявали са да говорят американски английски, много бързо са възприели начина на обличане на американците, традициите и културата на американците. Целта им е била да се интегрират и те напълно са се интегрирали в американската система. Но мюсюлманите емигранти не се интегрират в Европа.

  – А у вас?

  – В Америка мюсюлманите също не се интегрират.
  
  – Но вероятно броят им е незначителен…

  – Доста са всъщност, няколко милиона. Има цели селища, които са изцяло под мюсюлмански контрол. Например един голям град Диърборн в щата Мичиган.

  – А ходят ли жените забулени?

  – Някои от тях. Те си строят мюсюлмански училища. Има райони, в които, ако не си мюсюлманин, не те приемат, не можеш да отидеш. На религиозните общества в Щатите е разрешено да разкриват свои училища – не неделни, а редовни училища от детска градина до 12 клас. Много християнски групи са създали свои училища. Това са частни училища, не са безплатни, нямат никаква издръжка от държавата. Такива училища спазват някакви общи насоки, които са зададени от държавата, но понеже са частни и са свързани с религиозни общества, имат право да преподават религиозните разбирания на съответната група, която ги е създала и ги издържа. Има частни католически училища, в които се преподава католицизъм; има протестантски… В тях се преподават общообразователни предмети, но са прибавени и предмети, които са свързани с религиозните разбирания на тяхната вяра.
  Напълно законно е мюсюлманите да създадат частно мюсюлманско училище и да преподават под формата на различни предмети религиозните разбирания на мюсюлманите. Проблемът е, че основните разбирания на исляма не съответстват на основните разбирания на Америка и на американците. Те са в противоречие. И това е проблемът. Те се изолират по този начин от американската култура.

  – Ще се върна пак на разговора ми с девойката от Франция. Изразих своето неразбиране как една жена може да одобрява исляма, който се отнася зле с жените, даже не ги счита за човешки същества.

  – Смятам, че това 18-годишно момиче е влюбено в някаква идея или е влюбено в някакъв мюсюлманин. Няма друга религия, която така да обработва хората и да ги кара да постъпват нечовешки.

  – Така е. Но да се върнем на темата за президентските избори. Ти самият имаш ли предпочитание към някого от кандидатите?

  – Аз съм републиканец по убеждения и моят любимец е Тед Круз, сенатор от Тексас. Той много силно вярва в американската Конституция, много силно подкрепя американската армия, изключително интелигентен и умен човек е. По професия е юрист. На 45 години е. Баща му е кубинец, емигрант от Куба, а майка му е американка. В колежа многократно е бил шампион по дебати, а като млад адвокат е работил като асистент на съдии от Върховния съд на САЩ. Бил е главен прокурор на щата Тексас и като такъв е пледирал пред Върховния съд на Щатите. Изключителен патриот. Той е в групата кандидати за президент, които са много близо след Доналд Тръмп.
  На втора позиция има няколко души с близки проценти на одобрение според социологическите проучвания. Единият от тях е чернокож пенсиониран мозъчен хирург – Бен Карсън. Но той досега не е участвал в политиката, няма никакъв политически опит, което може да е от полза, а може да е и недостатък. Друг кандидат в тази група, които са, общо взето, всички на второ място, е Марко Рубио – конгресмен от Флорида. Той също е млад и има кубински корени. Родителите му са били репресирани в Куба от Кастро, дошли са в Америка, за да бъдат децата им свободни. Заложили са у децата си силна любов към Америка.

  – Кои според теб ще бъдат окончателните кандидат-президенти на Републиканската партия и на Демократическата партия?

  – Тепърва предстоят избори в самата Републиканска партия, които ще излъчат кандидата на партията. Същото става в Демократическата партия. Ако Хилари Клинтън не влезе в затвора преди президентските избори, тя ще бъде кандидатът на демократите. Ако Доналд Тръмп не изпадне по някаква причина от надпреварата заради нещо твърде противоречиво и скандално, което е казал, ако сам не се вкара в беля, най-вероятно ще бъде кандидатът на републиканците. И надпреварата ще се реши между Тръмп и Хилари Клинтън. Това, което се счита за предимство на Доналд Тръмп, е, че той също няма политически опит. Освен това е изключително богат, което означава, че може да бъде независим от други хора. Тоест казва това, което мисли. Много хора това ги обижда, а пък някои от нещата, които казва, са просто неразумни. Ако Тръмп не стане кандидатът на Републиканската партия, вината ще си бъде изключително негова. Аз лично искам да видя Тед Круз кандидат-президент и президент. Ако не стане кандидат за президент, надявам се поне да бъде кандидат за вицепрезидент.

  – Какво имаше предвид, когато каза за Хилари Клинтън „ако не влезе в затвора“?

  – Хилари е нарушавала законите многократно. Например като държавен секретар тя си е направила в къщата си лично неин, частен сървър и частен имейл. Явно го е направила, за да може да скрие от хората (от обществото) електронната си кореспонденция. В ролята си на държавен секретар тя е разполагала с поверителна и строго секретна информация и нарочно е позволила такава засекретена информация да минава през нейния частен сървър. Заради това тя би могла да отиде в затвора, такова нарушение се наказва със затвор.

  – Обаче главният прокурор не я подвежда под отговорност?

  – Главният прокурор на страната е чернокожа жена демократ и е назначена от Обама. Не повдига обвинение. А трябва!
  
  – Какво трябва да направи един американец, за да влезе в надпреварата за конгресмен, сенатор, президент?

  – Първо трябва да участва в местната политика, на ниво район, град – в градските управленски власти, след това на щатско ниво. Трябва да кандидатства за пост и хората да гласуват за него. Ако е преуспял предприемач, адвокат или лекар, ако има по-висок пост и стане популярен, когато хората познават и се е доказал в своята сфера, може да кандидатства за пост в управлението на града или на щата. И от тази позиция може да се намеси в политика, която е на по-високо равнище.

  – Обявява ли се в Щатите процентът на гласувалите?

  – Да, и това всъщност е процентът от регистриралите се, а не от имащите право на глас. В Щатите има активна регистрация на желаещите с право на глас. Има американци, които никога не са гласували и никога не са се регистрирали, но те не влизат в тази статистика.
  
  – Какъв е броят на гласувалите на последните президентски избори?

  – Последните президентски избори бяха през 2012, когато Барак Обама беше преизбран. Въпреки че броят на хората с право на глас се е увеличил, броят на хората, които действително са упражнили правото си на глас, е намалял. 57,5% от хората с право на глас са гласували. Това са хора, които биха могли да се регистрират да гласуват, ако пожелаят. От всички граждани с право на глас са се регистрирали да гласуват 70%. От тези, които са се регистрирали да гласуват, правото си са упражнили 86%. Това е спад от няколко милиона гласа в сравнение с предишните години. Гласували са 73% от белите, 69,7% от чернокожите, 55,3% от азиатците и 59,4% от латиноамериканците. 64% от тези с гимназиално образование са гласували, както и 85,8% от тези, които имат университетско образование. 50,5% са гласувалите без образование. Най-много са гласувалите от хората с приходи над 75 000 долара годишно, което е над средностатистическата класа.

  (Със съкращения)

  .
  

• Петър Волгин vs. Георги Лозанов в ефира на БНР. Пояснение от Калин Манолов

  Чуйте какво казаха двамата в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ на БНР. 
  .

  
  .

  Водещият на предаването системно нарушава разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, като допуска в предаването едностранчиво предаване на фактите, в предаването липсва обективност и се налага цензура. В „Деконструкция“ липсва плурализъм при представянето на различните гледни точки и идеи. Това заяви председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов в предаването „Преди всички“ след решението на УС на БНР да свали от ефир предаването „Деконструкция“ с водещ Петър Волгин.

  

  Лозанов нарече Волгин най-глезеният журналист в обществените медии, защото въпреки многобройните нарушения е запазил ефира си.

  В предаването присъства трайно само една гледна точка – мнението на г-н Волгин и на тези, които го споделят, обясни председателят на СЕМ:

  Мотивите са отдавна известни. Няма никакво съмнение. Господин Волгин е най-устойчивия нарушител в сферата на обществените медии години наред. Спорът е ясен – той изразява своето мнение, но като водещ трябва да дава достъп и на други гледни точки… Ако ще да е критика на марсианците, ако има друга гледна точка, тя трябва да се чуе в ефира.

  Лозанов напомни, че са водени разговори и са правени какви ли не комбинации, за да се запази предаването, като се осигурят повече гледни точки. Това е тежко и дългогодишно нарушение, категоричен беше Георги Лозанов.

  

  Водещият Петър Волгин нарече спирането на „Деконструкция“отдавнашна мечта на Георги Лозанов. Критикуваме цялата възможна власт, защити предаването той и поздрави Лозанов за трийсетте сребърника, които по думите му е взел с това решение:

  Екипът на „Деконструкция“ винаги е критикувал властта, управляващите, които и да са те. Критикували сме президента Росен Плевнелиев и неправителствени организации, които много биха искали да бъдат ментори на българското общество. Критикували сме и чужди НПО, включително такава влиятелна организация като „Америка за България“ и медиите, които се финансират от нея…

  Актът е срещу предаване, което беше посветено на терористичните атаки в Париж. Какъв плурализъм може да има в подобно предаване? Може би трябваше да поканя някой от „Ислямска държава“?…

  Господарите на господин Лозанов го викат на килимчето и му заповядват да свали това предаване, защото то нарушава комфорта на управляващите. Ръководството на БНР просто сваля предаването, защото хората там трябва да си запазят постовете.

  Според Петър Волгин, БНР е трябвало да обжалва акта на СЕМ.   /Източник БНР/

   

  Ето и мнението на Калин Манолов по случая, написано вчера на личната му Фейсбук страница.

  

  Предаването, което водех 9 месеца в същия часови пояс – „Конструкция“, се приема или за средство на „намаляване на напрежението“, или за „Деконструкция“ с обратен знак. Не знам колко от изказалите това мнение са слушали мен или и мен, и Волгин, и какво са разбрали от моето, но съм сигурен, че никой няма представа как трябваше да изглежда целия тричасов програмен отрязък в събота от 12 до 15 ч. по програма „Хоризонт“ на БНР, ако беше осъществена моята концепция. Много накратко ще я преразкажа, тъй като не ми е приятно да ме смятат за „анти-Волгин“. Подобно сравнение надценява него и подценява мен.

  Единственото изпълнено от концепцията ми бе името на тричасовия блок – „Събота 12+3“ – логичен уикенд финал на обедната програмна линия „12+3“ на програма „Хоризонт“.

  Бях предложил цялото предаване „Събота 12+3“ да бъде изградено на базата на философската концепция „теза – антитеза – синтез“ . За целта трябваше да се създаде нов панел „Конструкция“ със същата продължителност като „Деконструкция“ – 75 минути. Последните 15 минути на „Събота 12+3“ трябваше да са своебразен „дуел“ между водещите, и да се казват „Реконструкция“. В тази последна част щеше да бъде потърсен синтеза между различните гледни точки на водещите и гостите в първите две части на предаването. Важна подробност е, че тази тема трябваше да бъде обща и да бъде определяна от водещия на първата част на предаването, за да бъде гарантирана равнопоставеността между водещите и да се стимулира съревнованието между тях при подбора на интересни теми и събеседници. Два пъти в месеца темата щях да определям аз, два пъти- Волгин. Съответно воденият от мен панел трябваше да се излъчва два пъти първи и два пъти – втори в месеца. Последните 15 минути щяха да са пряк диалог между нас. Програмният съвет на БНР прие тази моя концепция, но благодарение на Волгин и на пасивната позиция на ръководството на БНР, от нея остана само редуването на водещите. Това обезсмисли цялата идея и отказът на ръководството на БНР да направя отделно предаване беше и една от причините да се разделим в края на юли 2015 г. Част от другите причини обясних в последния си коментар. (Вижте го по-долу – бел.ред.)

  25 юли 2015 г. „Започва последното издание на „Конструкция“ по програма „Хоризонт“ на БНР. Бързам веднага да кажа, че спирането му не е репресия срещу свободата на словото, нито епизод от позиционната война, която трети месец се води между ръководството на националното радио и част от журналистите в него. Не съм взимал страна в нея досега и нямам намерение тепърва да го правя: мнението ми и за свободата на словото, и за мисията на обществените медии, и за заплащането на труда в тях, доста се различава от позициите и на двете страни в конфликта. Ако изобщо принципи и ценности стоят в неговата основа. Лично аз дълбоко се съмнявам в това. Ако стояха, и двете страни би трябвало да ги защитават по друг начин. Най-добрият, който ми хрумва, е да се вгледат в реалността зад оградата на Старата къща.

  Зад тази ограда абсолютната свобода е недостижима – и за пушачи, и за непушачи. За да я има изобщо, преди да са установени демократични традиции в обществото, е добре да се определят пределите на ограничаване и механизмите на защита. За обществените медии, финансирани от бюджета, свободата на словото означава ненамеса на държавата в конкретното отразяване на факти и събития, за разлика от бюджета, принципите, отговорностите, критериите, чието определяне Е работа на държавата. Който не приема това, би трябвало да работи в частна медия, където въпросната свобода се изразява в намирането на разумен баланс между политическите и икономически интереси на собственика, и възможността на журналистите да отразяват многообразието на мнения в обществото. Чудя се как ли „репресираните“ колеги от обществените медии, с тяхното разбиране за свобода на словото, биха постигали този баланс в някоя частна медия…

  Сега обаче говорим за обществения баланс, който БНР и БНТ съгласно чл. 6, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията са задължени да осигуряват. Той е невъзможен. Няма как предаванията, цитирам, „да отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика“, най-малко защото различните идеи и убеждения са неизброими. Но никой не възразява срещу този витиеват текст, защото знае, че е неприложим. Или, което е същото и дори по-лошо – приложим като морков или като бухалка – според случая. Но не и като професионален стандарт.

  Да, свободата на словото е основна демократична ценност. Но българската демокрация по всеобщо признание е фасадна. А щом демокрацията е такава, каква очакваме да е журналистиката, която кореспондира пряко с общественото разбиране за демокрация? Ако демокрацията боледува, свободата на словото се потъпква. И това не е летен грип. Хронично е. Опасявам се, че за някои е и нелечимо. Колкото повече зависими журналисти – толкова по-ниско обществено доверие. Колкото повече примирени журналисти – толкова по-обезверена аудитория.

  Иронично, именно предаванията, които „отразяват различните идеи и убеждения в обществото“, най-често обезверяват слушателя. Не го информират, не го възпитават, не го образоват. Може би го забавляват – до момента, в който говорилнята в студиото му дойде в повече и завърти копчето.

  Смея да вярвам, че случаят с „Конструкция“ не беше такъв. Всъщност, в предаването ви говорехме предимно за Свободата. Свободата на индивида, свободата в икономиката, свободата в политиката. Нескромно си мисля, че думите за свобода не са отлетели без следа.

  Но ще трябват още много думи и поне малко дела. И време – двадесет и пет години не стигат нито за промяна в политиката, нито за промяна в икономиката, да не говорим за промяна на индивида. Очевидно ще трябват четиридесет. И Моисей, който да води българите през пустинята. И Господ, който като огнен стълб да води него.

  Кого обаче смятаме за Моисей? И вярваме ли в Господ?

  Ще трябва да си изясним това. А дотогава ще живеем със спомени – аз, че съм правил това предаване, вие – че сте го слушали. Пък да видим какво сме конструирали.“
  .

• България е първа в Европа по дял на хората, които живеят в робски условия

  Над 566 хил. души на Стария континент са „модерни роби“

  След като бе съобщено, че сме трета страна по смъртност в света след Лесото и Украйна (вж.тук), днес България е обявена на първо място в Европа по процент на населението, което живее в робски условия. Това сочи докладът „Индекс за робството“ за 2014 година, изготвен от фондацията Walk Free, информира „Фокус„. В условия на модерно робство живеят 27 600 българи, или 0,38% от населението. Следват Чехия, Унгария, Сърбия, Словакия, където делът на хората, живеещи в принуда, е 0,36%.

  Организацията подчертава, че през миналата година България е била страната в Европа с най-висок дял на поробените хора. Икономическата криза и политиката на икономии в ЕС са довели до увеличение на броя на българите и румънците, които са търсили по-високо платена работа зад граница. Някои от тези работници са попадали в ситуации на експлоатация. България се намира на 30 място в Европа в класацията за действията на държавата в борбата с робството.

  През 2014 година страната в региона с най-висок брой на хора в условия на съвременно робство е била Турция, където много деца са принудени да сключват бракове, жертва са на трудова и сексуална експлоатация. В Полша също е отбелязан висок дял на жертвите на робство, отчасти заради експлоатацията на евтината работна ръка от източноевропейските съседки на Полша в рамките на страната. Според доклада през 2014 година общо 566 200 души в Европа са живеели в робство, което е 1,6% от всички жертви по света.

  Ако се питате кой е най-бързият път за премахване рабските условия у нас – прочетете ТУК.
  .
  
  Вижте основните данни за България в доклада:

  In 2014, Turkey recorded the highest absolute numbers of modern slavery in the region, reflecting high numbers of child marriage, forced labor, and trafficking for sexual exploitation.31 Bulgaria recorded the highest prevalence in 2014. The global economic crisis and austerity measures of the EU have meant that increasing numbers of Bulgarians and Romanians migrate in search of highly paid jobs. Some of these workers can be tricked or coerced into situations of exploitation. Poland also recorded high prevalence of modern slavery in 2014 due, in part, to the exploitation of cheap migrant labourers within Poland from nearby Eastern European countries and parts of South East Asia.

  Държави с най-лоши показатели:
  
  .
  България:
  
  .
  Държави с най-добри показатели:
  

  Карта според рейтинга на държавата
  
  .
  
  .
  
  .

  (Източник – вж.тук)

• Новата „Мис Вселена 2015“ е от Колумбия. Извинете – от Филипините!

  Носителката на престижната титла „Мис Вселена 2015“ стана 26-годишната филипинка Пиа Алонсо Вурцбах, но след скандало неправилно обявяване на побeдителката.

  

  Известният конкурс за красавици завърши в неделя вечерта в американския град Лас Вегас, щата Невада.
  Финалът на конкурса обаче беше помрачен от скандал заради объркване.
  Огласявайки името на победителката, водещият погрешка обяви за „Мис Вселена“ представителката на Колумбия, 21-годишната Ариадна Гутиерес Аревало.

  На главата ѝ вече беше поставена короната на победителката, когато водещият Стив Харви започна да се извинява, че неправилно е прочел името в подадения му плик.

  Гутиерес стана втора в престижния конкурс. Трета се нареди представителката на САЩ – 27-годишната Оливия Джордан.

  Източник: БТА

   

  Вижте видео от скандала:

  https://youtu.be/Gzb8HGJu2kA

  .
  
  .

• Рециклиране на дялани камъни

  Пепа Витанова, Reduta.bg

  

  Изборът на Екатерина Захариева за министър на правосъдието показва две неща. Първо: че не бива да се подценява Росен Плевнелиев. Всички решаващи назначения в държавата са от неговата свита. Слуховете за разрив между президента и Борисов са силно преувеличени. Политически и личностно двамата може и да не си хармонират, но очевидно ги свързват други бартерни дела. Може да се окаже, че Захариева е произведена в правосъден министър, за да парират амбициите на мъжа й към овакантения пост на главния архитект в Столична община. (Защото той вече е обещан на друг.)

  Вторият извод от избора на Захариева е, че кадровата банка на ГЕРБ е празна. Герберите могат да се хвалят с нарастваща членска маса, симпатизанти и електорат, но това е само маса – от партийни натегачи, кариеристи и лумпени, липсват политическите фигури с професионален опит.

  Неслучайно председателката на НС Цецка Цачева, също както водещите на бТВ, обърка името на новия министър на правосъдието – вместо Екатерина Захариева обяви за номинарана Екатерина Михайлова. Лапсусът е логичен. От левицата правилно се пошегуваха, че Михайлова би била по-добрият кандидат за поста.

  Жалко, че новите поколения не помнят коя е проф. Екатерина Михайлова. Дясната ръка на Иван Костов във времената на триумф на десницата в момента е член на Комисията по помилвания към администрацията на президента. Наричаха я Класната, заради прецизността, всеотдайността и търпението, с което ковеше закони и тушираше сблъсъците между съпартийците от СДС и ДСБ. Брилянтен юрист и деликатен човек, на когото десните така и не позволиха да се издигне от класна до директор на школо.

  Точно обратното на адашката й, която като пионка местят от висока към още по-височайша позиция. „Мнозина от тези, които ме критикуват, могат само да си мечтаят за постовете, които са ми предлагали и съм отказвала”, изцепи се Екатерина Захариева при обсъждането на кандидатурата й за министър на правосъдието. Работили с нея коментират, че демонстрацията на мегаломания е само началото – жената е изтъкана от патологична амбиция и парвенюшко Его. Колкото по-некомпетентна се чувства, толкова по-истерично агресивна става. А тя е компетентна само в управлението на държавната администрация, друг професионален опит няма. Лимитът й е на началник на кабинет или главен секретар на ведомство. Управленският й стил е на колоездач – преклонена главица пред шефа, а с педалите мачка всички под нея. Като министър на регионалното развитие в служебния кабинет на Георги Близнашки Захариева само разчисти кадровия терен за ГЕРБ и преподреди схемата на обществените поръчки. Експерти от МРР разказват за нервните й пристъпи, когато се обсъждали специфични въпроси като санирането на сгради, в които се изискват професионални знания. Бившият й началник, проф. Близнашки предупреди какво да очакваме сега: „Захариева няма компетентност в съдебната реформа и има едно лошо качество, което се надявам министър-председателят да коригира – на моменти тя е изключително агресивна в преследване на своите цели. Така че ситуацията е много рискова и трябва да се гледа на действията на тази дама особено внимателно.“

  Най-точното определение за нея даде юристката Татяна Дончева: „Няма смисъл да се задават въпроси на новия министър на правосъдието, тъй като тя не е компетентна да отговори. Момичето няма възгледи за това и не го мъчете. То е назначено да бъде администратор.”

  В кадровата банка на ГЕРБ има главно „дялани камъни”, както Петьо Блъсков нарече Екатерина Захариева – „слагаш я на определеното място и тя пасва”. Рециклират я в различни роли. Ако не пасва, изчегъртват мястото, за да я наместят. В нормалния свят принципът на кариерно израстване във властта е друг – на търкалящите се камъни. Пускат един кадър по склона и го оставят да се търкаля, докато се очука и намери точното си място.

  Кадровите банки на почти всички политически партии у нас страдат от дефицит на компетентност. „Банката” на БСП се напълни с деца и внуци на „наши другари”. Десните никога не са се грижили за кадрите си. Сега берат плодовете на лекотата, с която отлюспваха или забравяха верните си хора. И Екатерина Михайлова е резултата на тази системна грешка – изолираха я и тя се приюти в екипа на президента. Там, където беше и Георги Близнашки, преди да се изпокара с Плевнелиев и да се ситуира при ДПС като съветник на движението във временната парламентарна комисия за промяна на Конституцията. Сега го използват като лице на повикване. При затягането на примката около Христо Иванов бившият служебен премиер, за когото бяхме започнали да позабравяме, изведнъж цъфна във всички студия. Отрече се от Иванов, който беше част от служебния му кабинет: „Той ми беше натрапен”. После се включи и в обсъждането на кандидатурата на Захариева (и тя сигурно му е била натрапена). Пътьом цапардоса и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов („Това е един пречупен човек, наплашен човек. Подобен човек не вдъхва доверие.”) Приятно е да бъдеш възмутен. Едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство. (По Александър Геров) Проф. Близнашки сигурно се надяваше да припомни, че и той става за министър на правосъдието или му се иска някоя политическа сила да го посочи за кандидат в предстоящата президентска кампания.

  Защото от ДПС няма да го посочат. ДПС е единствената партия, която пуска кадрите си по наклонения склон и много внимателно преценява кой за какво става. Докато другите партии използват и захвърлят кадрите си, ДПС ги отглежда и инвестира в тях. Финансира обучението на млади надеждни симпатизанти. Изтегля ги от провинцията в София и им осигурява работа и квартири. Ситуира ги в държавната администрация и гарантира за устойчивостта на позициите им. Ако са верни. При всяка смяна на властта и левицата, и десните оставят кадрите си да се спасяват кой както може. Само ДПС се бори за всяка секретарка, за всеки шофьор. Няма верен техен кадър, останал без препитание след катаклизмите във властта.

  ДПС може да е изгубило 1/3 от избирателите си, но това вече няма кой знае какво значение. Институциите са пълни с техни хора. Движението е внедрило кадрите си на точните места. Те крепят статуквото. А статуквото сега се приема за синоним на стабилността. „Хората гласуват за стабилност, не за реформи”, както каза Иван Костов, самоопределил се за най-усмихнатия политик на прехода.

  .

• “Ведомости”: България е страна на мафията

  Приватизирана форма на паразитна държава, която зависи от волята на един човек

  .

  Мария Снеговая, „Ведомости“

  .

  България е сред страните, които се определят като държава на мафията. Това е нов тип авторитарни режими, който е особено характерен за бившите комунистически страни в Източна Европа.

  Феноменът на държава на мафията в политическата наука не е нов. Той е изучен от Мозес Наим. Според него благодарение на новите технологии през последните две десетилетия криминалните групи са излезли извън границите на своите традиционни дейности и са започнали активно да проникват в политическите структури на страни като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Бирма и Венецуела. Националните интереси на тази страни в крайна сметка се оказаха напълно преплетени с интересите на организираната престъпност.

  Унгарският политолог Балинт Мадяр написа цяла книга за основните черти на управляващия елит на държавата на мафията. Според него отличителната й черта е семейният характер на системообразуващите компании. Мафията предпочита да организира своя бизнес на семеен принцип, защото кръвните връзки осигуряват лоялност и доверие в рамките на системата. Бизнесът се развива както от членовете на „семейството“, така и от представители на политическия елит, приети в „семейството“ благодарение на съществуващата система от връзки. Най-често подобни компании се срещат в строителния бизнес. Те процъфтяват за сметка на изгодни държавни поръчки и държавни капиталовложения, отбелязва политологът.

  За държавата на мафията са характерни още паралелната концентрация на политическа власт и основните икономически активи в ръцете на едни и същи лица. В държавата на мафията частните интереси подменят интересите на обществото не от време на време, а постоянно и систематично.

  Практически няма област в тази държава, която да не е подчинена на укрепването на властта и обогатяването. Държавата на мафията е приватизирана форма на паразитната държава. За повишаването на благоденствието на определена политическа и финансова група системата активно се бори с независимото натрупване на финансови ресурси, национализира ги, но в полза на отделни индивиди, а не на страната като цяло.

  В държавата на мафията ролята на политическите институции се обезценява, техните функции се подменят от волевите решения на държавния глава, който е в ролята на фактическия собственик на държавата. Правото по закон се подменя от „закона на властимащия“.

  .

  —–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Мария Снеговая е докторант по политология в Колумбийския университет. Анализът й във „Ведомости“ е преведен и публикуван със съкращения от БГНЕС.

  .

• ЦРУ оповести нови данни за страшния масов мор в България

  
  Милата ни родина е трета по смъртност в света след Лесото и Украйна

  България е на трето място в света по смъртност на населението. Това показват обновените данни в справочника на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) The Worldfactbook, в които е включена и прогнозна информация за 2015 г. Данните са обновени на 17 декември, твърди OFFNews.bg.

  Според тях смъртността у нас е 14.44 на 1000 души. Преди нея са само южноафриканската държава Лесото със смъртност 14.89 на 1000 души и Украйна – 14.46 на 1000.

  По този начин държавата ни води пред страни като Афганистан, Чад, Габон, Нигерия, Мали и такива, в които има локални военни конфликти като Ирак и Пакистан. В дъното на класацията с най-ниска смъртност са Катар с 1.53 на 1000, Обединените арабски емирства – 1.97 на 1000 и Кувейт – 2.18 на 1000.

  В същото време страната ни е поставена на едно от последните места по раждаемост – 8.92 на 1.000 души население. По този показател заемаме „почетното“ 210 място от общо 224. Най-голяма е раждаемостта в Нигер – 45.45 на 1000.

  По данни на ЦРУ България има отрицателен растеж от минус 0.58%, което също ни поставя на едно от последните места по този показател.

  Средната продължителността на живота в страната е 74 години (71 за мъжете и 78 за жените), а средната възраст на населението към момента е 42 години. /БЛИЦ/

  .

• „Забравеният код“ – Розетата от Плиска

  

  В рубриката „Забравеният код“ на Сable Sat West TV  – версия за значението на Розетата от Плиска. Разговор с Елица Димова, историк и журналист в бр. 35 от тази рубрика.
  

  .

• САЩ затегнаха визовия режим за туристи от ЕС

  САЩ затегнаха визовия режим за туристите от 38 държави – сред тях 30 са европейски. Мярката, която бе предприета след терористичните атаки в Париж миналия месец, се съдържа в Закона за бюджета за догодина, приет от Конгреса на САЩ и подписан от президента Барак Обама в петък, съобщава БТА.

  Туристите от тези 38 страни няма да имат вече право да влизат в САЩ без виза, ако наскоро са били в Ирак, Сирия, Иран или Судан. Мярката е част от отговора на американското правителство на терористичните заплахи.

  Постоянният представител на ЕС в САЩ Дейвид О’Съливан настоя петте страни членки на Европейския съюз, които не са част от американската програма за безвизов режим, да бъдат включени в нея.

  Сред тези държави е и България. Останалите четири са Румъния, Хърватия, Кипър и Полша

  Но тези държави трябва да са участващи в програмата за обмен на информация с американските власти за заподозрени терористи.

• Halfbike – историята на най-известното българско колело в света

  Мартин Ангелов и Михаил Кленов са двама млади архитекти, които вместо да проектират сгради, са навлезли в света на продуктовия дизайн. В интервюто за списание „Амбиция“ Мартин споделя как се е породила идеята за тяхното колело Halfbike, през какви трудности са преминали и как за по-малко от месец са станали милионери.

  .

  Интервю на Иван Белчев с Мартин Ангелов,

  Аmbicia.com

  – Идеята ви за Halfbike идва заради международен конкурс за велосипеди. Какви мисли ви сполетяха тогава?

  – Ами първоначално започнах да мисля върху концепция за стандартно колело, започнах да променям някои неща и понеже обичам да стигам до крайности, малко по малко стигнах до идеята да изолирам двигателния механизъм на стандартното колело (задната гума, свързана с педалите чрез верига) и да видя какво мога да направя с него, като подложа всичко останало на редизайн.

  Тогава се роди концепцията за правото каране без седалка. Първоначалният модел имаше едно задно колелце и вярвах, че с усукване на тялото ще може да се завива.

  

  – Дизайнът на Halfbike версия 1 и версия 2 се различават съществено. Как се случи този преход само в рамките на 1 година?

  – Случи се това, че заедно с Михаил Кленов се сблъскахме с реалното производство и научихме страшно много неща. Обожавам да опростявам нещата до безкрайност и втората версия беше логичната еволюция, която беше и много бурна.

  Принципът на изграждане на рамката се промени драстично, а задният колесар вече беше изцяло наша разработка. Все повече неща вече зависиха от нас.

  

  © Halfbike

  

  – След кампанията на Halfbike II в Kickstarter спечелихте около 1 млн. долара и над 2000 поръчки. Това беше далеч от целта ви – 50 000 долара и около 150 велосипеда. Каква беше емоцията в първите дни и как се справихте с производството?

  – Постигнахме целта си за 12 часа и не можехме да повярваме какво се случва. Емоцията варираше от голяма радост до… ами сега какво ще правим. Едно е да сглобиш 100 колела, друго 2500.

  – След края на кампанията се оказахме най-финансираният проект в Kickstarter за превозно средство въобще.

  – В началото нещото беше пълно с неизвестни, но малко по малко с огромен труд и много инфарктни моменти през цялото лято нещата си дойдоха на мястото.

  – Най-голямата награда за дизайн Red Dot за мобилност 2015 се присъжда на… Halfbike! Какво, освен престиж, дава тази награда?
  

  – Определено наградата от Red Dot Design означава признание и до голяма степен вдъхва доверие в нашите клиенти.

  – Всички големи велопроизводители залагат и на електрическо задвижване. Виждате ли Halfbike версия 3 без педали, с платформа за краката, газ и спирачка?

  – Определено. Нужно е обаче време и повече специалисти, за да разработим тази вариация.

  Нямам търпение да започнем да правим прототипи. Но едно по едно.

  

  © Колелиния

  – Вие сте архитект. Разкажете ни за вашите проекти, свързани с градската среда.

  – За съжаление, не мога да се похваля с реализиран проект за градска среда, не знам дали съществува и колега на моята възраст, който да направи това.

  Една от причините да не се занимавам с архитектура е, че развитието на градовете ни се определя от откровени мафиоти, които действат по силови методи и единствената им цел е да нахранят строителните фирми.

  София можеше да е на съвсем друго ниво, само като погледнем как се изгавриха с римските останки на Ларгото, и става ясно с какви типове си имаме работа.

  Засега се опитваме да се изолираме в малко островче на нормалност и стискаме палци да не сме много малкo.

  

  © Halfbike
  

  © Halfbike

  

  © Halfbike. Мартин Ангелов с неговото колело Halfbike

  

  © creative review; Halfbike в Музея за дизайн в Лондон

  .– Какъв съвет бихте дали на всички онези, които искат да покажат проектите си на целия свят?

  – Да си изживеят идеите, животът е прекалено кратък, за да отлагат. Чувството за игра и експериментиране трябва да е в основата на всичко, щом това изчезне се превръщаме в бездушни търговци.

  Живеем във времена с прекалено много шум и ако не се научим да отсяваме стойностното лесно, може да се изгубим в лъжливи занимания.

  Най-вече бъдете искрени със себе си и се обичайте.

  .

• Конгресът в САЩ ще приеме реформи в МВФ в полза на Китай, Индия и Бразилия

  След забавяне от цели пет години, конгресът най-накрая одобри необходимите реформи на МВФ, които ще дадат повече право на глас на нововъзникващите икономики като Китай, Индия и Бразилия

  Конгресът на САЩ предприе действия по задвижването на реформите в Международния валутен фонд. В сряда сутринта членове на Републиканската и Демократическата партия в Конгреса на САЩ обявиха, че са се съгласили да приемат реформата, одобрена от администрацията на Обама още през 2010 г., пише Дойче веле.

  Лидерите на Конгреса се съгласиха да включват промените в сборен проектозакон за бюджета, който трябва да стане факт до няколко дни.

  „Очакваме с нетърпение изхода от законодателния процес“, заяви говорителят на МВФ Джери Райс в изявление.

  Реформите, които не можеха да влязат в сила, докато не бъдат ратифицирани от Конгреса, ще увеличат дела на право на глас в МВФ на някои от най-силните икономики в света, включително Китай. Въпреки това, САЩ, Европа и Япония ще продължат да имат основното право на глас във Фонда.

  Удвояването на капиталовата база на МВФ също е част от реформите. Това ще позволи на МВФ да увеличи обхвата на спешното кредитиране.

  МВФ е кредитор от последна инстанция за страните, които имат проблеми с платежоспособността. Той е създаден през 1945 г., наред със Световната банка, Азиатската банка за развитие и други институции, като част от контролираната от американците следвоенна международната система за икономическо управление.

  Републиканските конгресмени, които не желаят да приемат намаляване на влиянието на САЩ във Фонда, блокираха реформите през 2010 г. за срок от пет години. Това предизвика раздразнение у директора на МВФ Кристин Лагард и други представители на МВФ.

  Американското министерство на финансите нееднократно предупреждаваше, че ако споразумението не бъде ратифицирано, това ще засегне лидерството на САЩ в чужбина, тъй като Китай и други индустриални страни като Индия и Бразилия ще бъдат лишени от свое право в най-големия световен кредитор.

  След дългогодишно очакване Конгреса да изпълни сделката от 2010 г. Китай загуби търпение. Наскоро той започна създаването на нови международни финансови институции като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (Asian Infrastructure Investment Bank, или AIIB), която бе основана тази година. /Fakti.bg/

  .

• Коледен празник в Българското училище в Дъблин

  

  „…Не е ли чудесно елхата да блесне,
  огряна от пъстри звезди,
  и стоплил ръката в ръка на приятел
  от радост да светиш и ти…

  Нощта, във която очакват децата
  изпълнен с подаръци кош,
  нощта с чудесата – вълшебна и свята,
  е тихата коледна нощ!“

  На 12 декември 2015 г. още рано сутринта започнаха да се събират родители, ученици и учители в българско училище „Азбука“. Всички бяха донесли доброто си настроение и усмивки. Докато децата имаха учебни занятия, родителите се погрижиха за подготовката на залата за така очакваното коледно тържество.

  Из коридорите се разнасяше едно празнично и приятно чувство!

  След учебните часове вече бяхме готови да започнем коледната програма. Тя се състоеше от две части.

  Всички родители бяха в нетърпеливо очакване малките ни слънца да излезнат на сцената!

  И ето, на сцената се появиха децата от танцов състав „Звездички“ с ръководител Зорница Атанасова. Те изтанцуваха български народен танц за всички гости в залата.

  След тях децата от предучилищна група, с ръководител Петя Ангелова, рецитираха стихчета за Коледа.

  После най-малките ни сладури от клуб „Родна реч 1“ и „Родна реч 2“, с ръководители Дани Смит и Ели Ангелова,  изпяха песничката „Пеят, скачат палците“.

  И преди да повикаме специалния ни гост всички деца изпълниха песничката „Звъни Звънче“.

  Както всяка година прекрасните ни малчугани повикаха Дядо Коледа, който влезна с пълен чувал с подаръци. Той подари на всяко дете подарък и се снима за спомен с всяко едно от тях.

  С това първата част на тържеството приключи…

  Но това не беше всичко, приятели! След програмата на най-малките и след малка почивка дойде моментът на сцената да се изявят учениците от първи до четвърти клас.

  Водеща на втората част беше Деа Атанасова, ученичка от четвърти клас.

  Започнахме отново с изпълнение на танцов състав „Звездички“, след които на сцената се появиха учениците от първи и втори клас, с ръководител Елена Панайотова. Те изпяха „Песен за снежинките“ и ни пренесоха в света на снежната красота на зимата. Децата бяха подготвили и пиеса за „Пипи дългото чорапче”, с която обясняват на Пипи какво е това Коледа и за самата традиция, под формата на стихчета и диалози. Всички се забавляваха много и гледаха с огромно любопитство и нетърпение какво следва.

  И ето на сцената се появи и вторият ни танцов състав на по-големите ни ученици, с ръководител Росица Миихан,  които изпълниха хоро. Те внесоха още ведро настроение и накараха публиката да се вълнува още повече!

  Нашата прекрасна водеща Деа обяви следващите ни участници от трети клас, с ръководител Мариана Монир, които бяха посрещнати с аплодисменти на сцената. Те разпръснаха още коледна магия  със стихчета и песента „Коледна приказка“.

  Следващите аплодисменти бяха за учениците от четвърти клас, с ръководител Петя Сейменова, които изпълниха песента „Заедно с теб‘. С тази песен децата изпратиха послание към всички гости, че сме разделени по света и на запад, и на изток, но никой не се е променил и че най-важното нещо е да сме сред близките си хора и приятели.

  След песента Павел Василев и Илияна Клисурска рецитираха стихчето „Коледна нощ“. През това време четвъртокласниците се преобразиха в елфи и се появиха на сцената с шейната на добрия белобрад старец. Те подготвиха шейната за дългия път и когато бяха готови повикаха Дядо Коледа и му казаха, че е време за излитане към училище „Азбука“, където ще раздаде подаръците на най-добрите деца в Дъблин.

  Нашият специален гост раздаде подарък на всяко дете и се снима и с тях за спомен.

  Благодарим на всички ученици, които се постараха изключително много и дадоха всичко от себе си, за да се подготвят за този така очакван ден! Бяхте прекрасни! Справихте се блестящо! Чакаме с нетърпение следващите ви изяви на нашата сцена!

  

  Благодарим и на всички родители, които допринесоха за прекрасната атмосфера  на този ден в училище! Специални благодарности на прекрасния дядо Коледа, който ни посети специално за нашето тържество! Благодарим и на нашия професионален фотограф Ивайло Петров, на Здравко Паскалев за озвучаването по време на тържеството и на всички учители, които се погрижиха децата ни да се забавляват и че направиха този ден незабравим за тях и всички нас.

  Училище „Азбука“ ви пожелава весели празници с пожелание за много щастие, любов и късмет, за повече хармония и добронамереност, с която да направим света по-добър.

  Весела Коледа и Щастлива Нова Година!

   

  Петя Сейменова, bgschoolie.eu

  Снимки: Ивайло Петров

• Отнетата надежда на България

  По големите празници във всеки дом на страната ни има едно празно място – на избралото да търси късмета си другаде дете

  .

  Милена Фучеджиева, Рloshtadslaveikov.com

  .

  Чакам детето си да ми гостува за празниците. Не казвам да се прибере, защото дъщеря ми не се прибира тук, тя се прибира в Ню Йорк или Лос Анджелис. Нейният дом, това, което тя нарича дом, е Америка.

  Проклетите празници, които изпълват с радост и горчивина милиони българи, изпратили децата си в чужбина. Съчувствам на всеки един от тях и знам болката им, защото съм я преживявала с моите родители. Аз – в Америка, те – в България. Откъсваш максимум две седмици всяка година от работата, за да бъдете заедно. Едно заедно, което не е заедно, защото веселието винаги прикрива плач и от двете страни. Плачът на вината на децата и плачът на тъгата на родителите.

  Затова, когато ме питат дали съм се прибрала в България завинаги, казвам, че е за известно време. Няма как да се прибера тук завинаги при положение, че детето ми е в Америка. След някоя и друга година ще поема пътя обратно за там, защото няма как да я навия да дойде да живее тук за постоянно. Би работила тук за известно време, но това, което чува от мен най-вече за отношенията между хората, както и за балканския тип политика, никак не я привлича. Човек има интерес да бъде там, където е спокойно, хората са усмихнати, сърдечни и благородни едни към други. Тук хората не са такива. Тук те са всичко друго, но не и благородни едни към други. Точно обратното. И това няма нищо общо с политика, а с нещо специфично и неназоваемо, вероятно и невъзможно да бъде обяснено научно, но то е огромната способност и енергия, която българите влагат, за да се мразят и вредят едни на други.

  Политическите битки не са изключение. Никой не е чак толкова черен, нито пък някой е чак толкова от страната на светлината. Бих казала, че и едните, и другите са взаимно свързано мазало. Това мазало, създадено от националния ни характер, ме изгони от България преди 25 години заедно с близо 700 000 души – и продължава да гони младите хора и досега, за да станем 2 милиона избягали. Никой не бяга от хубавото.

  Някои от нас отведоха децата си със себе си, други родиха там. Тези деца са загубеното съкровище на България. Те са загубената завинаги България. Те са отнетата надежда на България.

  Повечето ми приятели и познати в Америка не намериха за необходимо да поддържат българския език на децата си, което е въпрос повече на интелигентност, отколкото на патриотизъм. Децата им не са стъпвали в България от малки и вероятно така е по-добре, за да нямат раздвоение. Дъщеря ми не е раздвоена, въпреки че прекарваше като дете всяко лято тук. Въпреки усилията ми у нея да живее и българското, Америка я изгради като личност, не България. В този смисъл надеждата загубените български поколения да се върнат тук е напразна. Някои може и да направят подобен избор, но те ще са по-скоро изключение, отколкото правило.

  Напълно излишно е да изброявам защо аз самата не каня дъщеря си обратно. Една държава с изградени демократични традиции и огромни финансови ресурси дава много по-големи възможности за развитие. А и новата геополитическа ситуация на България не е никак съблазнителна. От една страна е Турция, от друга Русия, от трета Америка. А от четвърта – поток от бежанци, между които неизвестен брой терористи.

  Бих искала да дам надежда на родителите като мен, че децата ни са добре дошли тук, но това би било егоизъм. Затова, когато дойдат празници, ще преглъщаме сълзите си на раздяла след броените дни с децата ни. Затова България се превръща в един човешки „хъб“, през който минават чужденци – някои остават, други продължават към все по-затварящата се цивилизация; хъб, в който водят политическа война няколко гигантски държави, в който всяко правителство ще бъде обезсилено от ненарушимите връзки с преродените и клониращи се структури на ДС, в който мафията се възползва от всеки момент на слабост на правителство и граждани, в който всеки българин държи друг с примката на ненавистта, и в който всеки българин е враг на всеки българин. Хъб без национален смисъл и посока, а думите „национална гордост“ са напълно изместени от „национален срам“. И няма правителствени избори, които да могат да променят тази обстановка, защото личностите, управляващи или желаещи да управляват хъба, са напълно и горчиво ясни на всички ни. Те са ясни и на самите себе си, и това прави битката помежду им още по-свирепа.

  И за съжаление, огромно съжаление, неистовият ни национален характер извън политиката гони децата ни навън. Ние сами си ги гоним. Със завист, злоба и непризнаване на успехите на другия. Независимо дали става дума за успехи на правителство или за малкия житейски успех на някоя продавачка в „Билла“, която е била отличена като особено добър работник.

  Това, което е, е това, което е.

  България става два пъти по изгубена по големите празници, защото тогава във всеки български дом има едно празно място на този, който никога няма да присъства на семейната трапеза. Избралото да търси късмета си другаде дете. Порасналото в чужбина дете. Детето, родено през океани, на далечни континенти.

  България е страна на разбитите семейства. Нищо изненадващо, че младите не искат да имат семейства. Те нямат никакъв положителен пример, за да го пожелаят. Те са израснали в домове, които някой е напуснал по един или друг начин. В общество, което бива винаги напускано.

  Бих искала да мога да кажа на младите да раждат деца, защото аз, с моя житейски опит, знам, че нищо друго не може да даде този смисъл на живота им. Това е трансцедентално чувство, без което аз лично не мога да си представя моя живот. Знам, че не всеки мисли така и не всеки го изпитва, но дори практично разсъждавайки, човек остава все по-сам с напредването на годините. Приятелите са роднини, но кръвта си е кръв. Семейството е кръв, наследство, артерия на живота на планетата. Детето ми е далече, но то ме свързва с тази артерия и ми помага да не се чувствам напълно излишна, както често се чувствам, въпреки тъй наречените успехи, въпреки амбицията, въпреки философията, въпреки кръга от приятели, въпреки дори котарака Панчо, който ме обича с най-голямата си котешка любов. За мен животът без дете е напълно безсмислен.

  Аз съм родена майка. И се надявам в един друг живот, в един друг свят и в една друга, непозната за мен действителност, след някое прераждане – в което не вярвам – българските семейства отново да могат да бъдат семейства. Да няма празни места около трапезата. Да няма сълзи. Да няма раздели. Да я няма тази огромна тъга, в която живеем вече няколко поколения. Да има щастливи деца на щастливи, спокойни родители. Тук, в България.

  Толкова ли е невъзможно да го постигнем?! Толкова ли безнадеждно глупави сме като нация от най-простия до най-сложния, до най-властния?!

  .

• Закон за трудовата миграция предвижда правна закрила на българите в чужбина

  

  Правителството ще предложи на Народното събрание проект на закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Една от основните цели на предложения законопроект е да осигури правна закрила на българските граждани, упражняващи трудова заетост на територията на трети държави. С приемането на ЗТМТМ българското законодателство в областта на свободното движение на работници и заетостта на чужденците ще се хармонизира с европейските директиви в тази сфера.

  Всеки раздел в глава „Трудова миграция от трети държави” на законопроекта въвежда специфични процедури за предоставяне на право на достъп на работници – чужденци от трети държави до българския пазар на труда, които отговарят на европейското законодателство.

  Отделна глава от проекта е посветена на равното третиране на работниците – чужденци от трети държави с българските граждани относно права, касаещи професионалната им реализация и социалния и икономическия им живот в България.

  Със законопроекта се прави и кодификация на действащата нормативна уредба в областта на трудовата миграция и мобилност, която е разпокъсана в различни по характер нормативни актове. В отделен нормативен акт цялостно ще бъдат уредени обществените отношения, свързани със свободното движение на работници и заетостта на чужденците. /„24 часа„/
  

  .

• Пети дебат на кандидатите на Републиканската партия

  Войната срещу „Ислямска държава“ бe основна тема на петите дебати между републиканските претенденти за Белия дом

  

  Войната срещу джихадистката „Ислямска държава“ и предложението на Доналд Тръмп мюсюлмани да не биват допускани в Съединените щати бяха основни теми на петите дебати тази нощ в Лас Вегас между деветима републикански претенденти за Белия дом, предаде Франс прес.

  „Америка е във война“, каза сенаторът от Тексас Тед Круз. „Нашата свобода е нападната“, каза Джеб Буш. „Страната ни е извън контрол“, извика милиардерът Доналд Тръмп, който е фаворит на републиканските избиратели за президентската кандидатура. Той се обяви за блокиране на някои сектори на интернет в Сирия и Ирак и се зарече, че при неговото управление американците ще проникнат в интернет, „за да разберат къде точно е „Ислямска държава“.

  „Те използват интернет по-добре от нас. Можете да ми говорите колкото искате за свобода на словото, но аз не искам те да използват нашия интернет“. Последната анкета на Ройтерс/Ипсос, завършена след като Тръмп предложи да се забрани достъп на мюсюлманите в САЩ на 7 декември, показва, че той остава фаворит с подкрепата на 33 на сто от републиканските избиратели. Втори е Тед Круз с 15 на сто, следван от пенсионирания неврохирург Бен Карсън с 12 на сто, Марко Рубио, сенатор от Флорида, с 10 на сто, и бившият губернатор на Флорида Джеб Буш с 9 на сто. /БНР/

• Примерът на гимнастически дружества „ЮНАК”

  ПРИМЕРЪТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ ДРУЖЕСТВА „ЮНАК” ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО И ОПАЗВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ 1895-1946 Г.

   

  Доц. Лозан Митев*, Sitebulgarizaedno.com

  .

  

  Всяко разумно общество от времето на образуването на родовете и племената до създаването на цивилизациите и модерните държави поставя на първо място в своята деятелност най-съществения въпрос – бъдещето и благоденствието на своите идни поколения и осигуряване на възможности за пълноценно развитие на младежта като израз и носител на бъдещето. Това е обединителна обществена идея, залегнала дори и в конституциите на повечето днешни държави. Благодарение на това те определят своята политика към осигуряване на пълноценното възпитание и подготовка на младото поколение за изпитанията на живота, за да запазят в бъдещето силата и достойнството на собствените си народи.

  Уникално за нашия народ е, че успя, макар и в условията на турското робство, по време на Възраждането, без помощта на институции и политически поддръжници, да развие своите духовни идеали не само за освобождение и равноправие на нашия народ, но и нещо много по-величествено – идеала за възпитанието и изграждането на достойна нация със собствена самоличност и бъдеще. Началото на тази борба започна чрез силите на Българската екзархия и ръководеното от нея просветно дело, пропито изцяло с духа на демократизма и най-високите просветни идеали на европейската култура.

  Грижата за възпитанието и съдбата на младото поколение в България се превърна в основна ценност на нашето общество след Освобождението и бе запазена през по-голямата част на ХХ век, като особеното в това значимо за нашата култура явление бе уникалното съчетание на просветителския либерален дух с революционните идеи и привързаността към нашите традиции и ревностно родолюбие.

  Един от най-големите примери за осъществяване в живота на тези идеи за възпитанието на нашето младо поколение е една непозната днес обществено-културна организация, поставила началото на телесното възпитание и спорта в нашето Отечество – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”. Но за разлика от съвременното ни разбиране за спортна организация, съюзът „Юнак” е нещо много по-различно – той представлява една организация за телесно, морално и духовно възпитание на нашата младеж, просъществувала почти 50 години и за жалост унищожена непосредствено след 1944 г., а по-късно изцяло изкоренена от съзнанието и културата на последните няколко поколения.

  
  Бдински юнаци 1900 г.

  Днес никой не знае за Юнашката организация и за големия принос на тази обществена организация за изграждането на нашата младеж. Унищожението на духа и заветите на Юнашкото движение в България и подмяната на неговата обществена мисия с различни чуждопоклоннически модели тласнали телесното възпитание и спорта след 1944 г. към една сляпа идеологизация и политизация в духа на комунизма, а след 1990 г., в безмилостните дебри на комерсиализацията, черния бизнес и бездуховността, изместиха изцяло хуманния дух на спорта и телесното възпитание, като ни оставят днес едно недоразвито, болно поколение, изпълнено с агресивност, безпътица и липса на идеали и морал.

  Създаването на Юнашкото движение за телесно възпитание от края на ХІХ в. е породено от стремежа на българското учителство да достигне и по свой почин да доразвие всички страни на модерното за ХІХ в. образование в духа на универсалното възпитание на младежта и същевременно да бъде вярно на заветите на Васил Левски, който пръв приложи телесното възпитание като средство за подготовка на нашата младеж като учител. Не случайно Апостола на свободата се превърна в идеала на Юнашката организация.

  Учредяване на Юнашката организация

  Първите опити за въвеждане на телесното възпитание у нас прави един голям просветен деец от град Лом – учителят по химия Тодор Йончев. Той се запознава с гимнастическото движение в Швейцария и Австро-Унгария по време на своето следване и вижда неговата практическа полза за развитието на родолюбието, общественото единство и борбата за изграждане на един здрав народ. За да разпространи гимнастиката у нас, той прави опити да създаде гимнастическо дружество в Шумен и София, където е учител. Той прави опит да въведе и гимнастическа подготовка на доброволците ученици, които искат да участват в Сръбско-българската война.

  
  Тодор Йончев

  Въпреки това неговите опити, поради липса на специализирана подготовка, остават неуспешни и той осъзнава ограничените възможности на училището да реши самостоятелно проблема за телесното развитие и нравствено възпитание на обществото. Ето защо той се отдава изцяло на идеята за създаване на гражданско гимнастическо движение, по подобие на Германия, Швейцария, Чехия, Франция и Швеция.

  На първо място Йончев, съвместно с народния поборник от Априлското въстание и министър на народното просвещение в правителството на Стефан Стамболов Георги Живков, успява да подготви и организира идването на 10 швейцарски учители по гимнастика. С тях той изгражда общи идейни позиции и цели относно насоките в развитието на телесната култура в България: създаване на съвременно училищно телесно възпитание и обвързването му със силно гражданско гимнастическо движение, чрез които да се даде едно пълноценно здравно, морално и нравствено развитие и възпитание на нашата младеж.

  Швейцарските учители, пристигнали в България, оказват пълна идейна подкрепа и с изключителен ентусиазъм съдействат на Тодор Йончев в създаването на първите Юнашки дружества у нас в периода през януари 1895-1897 г. Юнашки дружества се създават в градовете София, Кюстендил, Казанлък, Габрово, Варна, Лом, Габрово, Пловдив, Русе и др. – там, където са изпратени да учителстват швейцарските учители. В тях членували както ученици от гимназиите и педагогическите училища, така и представители на интелигенцията, държавната администрация, занаятчии и селяни – един широк социален състав, който е имал за цел да насърчава единството на нашия народ.

  Още с първите си обществени гимнастически продукции юнаците възпроизвеждат небивало оживление сред градовете, в които са изградени, и интересът към юнашкото дело нараства изключително и за две години у нас се създават още 15 дружества, които възприели идеите на новосъздаващото се гимнастическо движение. По инициатива на софийското дружество през 1898 г. се свиква конгрес на гимнастическите дружества, който основава Съюз на българските гимнастическите дружества „Юнак”. На този конгрес се изгражда в завършен вид юнашката организация в България, и по-специално нейната идеология на обществена надпартийна организация с отговорност за родолюбивото възпитание на младежта по подобие на чешкото Соколство, немското Турненско движение и по-късно създаденото движение на скаутите в Англия.

  Много интересен момент, свързан с избора на името на гимнастическата организация „Юнак”, с което нашите гимнастически деятели съзнателно са искали да подчертаят българския народностен идеал и дух на организацията. Именно затова, макар и да не се знае, и до днес всички наши изяви на спортната арена се посрещат от зрителите с прочутото „Българи, юнаци!”. Този призив е единственото останало от културата на Юнашката организация в съвременния спорт, но, разбира се, без да се знае неговият произход.

  Организационно състояние

  В организационно отношение съюзът „Юнак” е най-значимата организация за обществено възпитание на младежта у нас до края на Втората световна война. От 27 дружества на учредителния конгрес тя се разраства на 42 дружества, които изграждат отделно селски и дамски чети с около 7000 членове. Към тях трябва да приобщим и 35 дружества в Македония и Одринско (Гимнастически съюз на отоманските българи „Юнак”) с около 2300 членове, или общо над 9000 членове до Балканските войни. След Първата световна война по предложение на Съюзната окупационна комисия съюзът „Юнак” е трябвало да бъде разтурен, но благодарение на изключителната активност и находчивост на неговите дейци се запазва правото на неговото съществуване, но с редица ограничения, включително и от страна на властите. Въпреки това до 1944 г. съюзът „Юнак” продължава своето развитие, като през 1941 г. преди националното обединение той е имал 242 дружества с над 55000 членове. След 1941 г. се възстановяват и дружествата в Македония, Южна Добруджа и Западните покрайнини. Без да има точна статистика, може да се предположи, че съставът на организацията по време на Втората световна война е достигал 58 000-60 000 членове. Тези мащаби на организирани занимания с младежта днес са непосилни дори и за такива големи федерации като волейбол, лека атлетика, баскетбол, ски и гимнастика взети заедно.

  Управлението на съюза се осъществява от председател, съюзен и главатарски съвет, избирани от конгреса на организацията. Ръководството се осъществява въз основа на конгресна програма и конгресни решения, което е формирало повече изпълнителски функции на ръководството. Уставът на съюза дава и относително голяма самостоятелност на отделните дружества по широк кръг от въпроси: набиране на средства, изграждане на гимнастическа програма, дейност, взаимоотношения с местните власти и общественост и мн. др. Единство е имало, и то въз основа на конгресни решения по въпросите за принципите, целите, униформата на съюза, международната дейност, издаване на съюзния орган, ритуалите. Постепенно процесът на унифициране на уеднаквяване дейността на съюза „Юнак” се засилва по отношение определяне правилата за състезателната дейност, подготовката на специалисти, провеждане на съюзни прояви, международната дейност и др.

  
  Асеновградски юнак

  Юнашка идеология

  Юнашките ценности представляват сбор от универсалните ценности за хармонично развитие на младежта, съчетани с нашите традиции и родолюбието на следосвобожденска България. Най-добре тя е изразена в думите на Тодор Йончев по време на учредителния конгрес на съюза:

  „…Ето, господа, кои начала са ме ръководили, когато направих първата постъпка, за да се основе първото Българско гимнастическо дружество „Юнак”. Моята цел с тези гимнастически дружества бе да се даде възможност на нашата младеж, вместо да се предава на разточителен живот, да се грижи за уякчаването и подкрепването на физическите си сили. Защото само този може да проявява свободно волята си, само този може да бъде господар на себе си и е в състояние в даден момент юнашки да се брани. Щастлива е тази държава, която се състои от такива граждани. Там подлостта и страхът не могат да виреят. А това е най-сигурната гаранция за дълготрайността на един народ и за неговото икономическо и културно процъфтяване… Гимнастическите дружества са едничкото училище, което може да събуди и повдигне юнашкия дух, стига да се подхване и води както трябва.”

  Така той очертава следните основни направления в идеите на „Юнак”:

  1. Телесно и здравно развитие на личността. 2. Нравствено възпитание и изграждане характера на младото поколение. 3. Предвоенна подготовка на младежта за решаване на българската национална кауза. 4. Насърчаване на социалното общуване сред обществените класи на основата на патриотизма. 5. Духовно и културно възпитание на младежта, приобщаване към европейските ценности и идеи.

  Както и в други области, прави впечатление бързото усвояване и разпространение на идейните основи на юнашкото движение и тяхното широко възприемане и проповядване сред дружествата в страната. Те стават важна морална опора на бързо разширяващото се юнашко движение. Основният девиз на организацията „Здрави и силни – дружно за Отечеството” изразява най-ясно неговата идейна ориентация.

  
  Юнашкото знаме

  Една важна, но досега подминавана страница в историята на гимнастическото движение и свързана със създаване на юнашки дружества в Македония и Тракия в периода 1908-1912 г. Там се създават над 30 дружества със състав около 2000 членове. Главен организатор на движението е швейцарският учител Даниел Бланшу, който е назначен за учител в Солунската българска гимназия и големият юнашки деятел Йосиф Буреш, който е от чешки произход и дългогодишен учител по гимнастика в София.

  Юнашкото движение в Македония и Тракия съставлява важна част от борбата на нашите сънародници за национално самоопределение и противопоставяне на чуждата пропаганда. Под ръководството на Даниел Бланшу в Солун се учредява Гимнастически съюз на отоманските българи, който по същество е част от нашето юнашко движение, но съобразен с особеностите на легално съществуване в условията на Османската империя.

  Развитието на юнашкото движение в Македония и Тракия е едно от най-добрите доказателства за българския характер на населението в началото на ХХ век по тези земи, защото доброволният характер на юнашкото движение говори красноречиво за мотивацията и настроенията на младежта в останалите под турска власт земи, населявани от наши сънародници.

  
  Дружество „Велешки Юнак“, 1909 г.

  Освен чисто гимнастическите изяви – гимнастически игри и занимания, юнашките гимнастически дружества в Скопие, Велес, Охрид, Щип, Струга, Солун, Битоля, Охрид, Кратово, Кичево, развиват изключително активна и богата културно-просветна дейност. Те организират редовно сказки, театри, концерти, чествания на български национални и традиционни празници. По-голямото значение на културно-просветната дейност на юнашките дружества в Македония се определя от естествената необходимост за противопоставяне на гръцката и сръбската пропаганда със средствата на културата и просветата. Макар и в по-малък мащаб, юнашкото движение се развива и в Просечен, Гюмюрджина, Ксанти, Цариград. Обществено-възпитателна и народополезна дейност на съюза „Юнак”.

  Юнашките дейци основават своята възпитателна дейност върху използването на „гимнастиката”, като това понятие има коренно различно съдържание от днешното ни разбиране за този спорт. Телеусилването, или гимнастиката, представлява цялостна система от най-разнообразни упражнения и занимания, чрез които да се възпитава хармонично младежта. На второ място, за разлика от днес, възпитанието и развитието на младежта в съюза „Юнак” се разбира като една многостранна дейност, включваща както телесни упражнения и изпитания от всякакъв тип, така и морално-нравствено възпитание и активна практическа дейност в полза на обществото.

  Със собствени средства юнашките дружества постепенно създавали своите първи салони и игрища, като най-известните от тях са стадионът „Юнак” в София, Гимнастическите домове в Пловдив, Варна, Бургас, Перник, Стара Загора, Русе и др. Именно на тях се събирала младежта за обучение в гимнастически упражнения, танци, лека атлетика, бокс, фехтовка, вдигане на тежести, борба, излети. В някои от дружествата, в съответствие с възможностите, се практикува плуване, езда, гребане. Под въздействие на швейцарските учители се въвеждат различни спортни игри, вкл. бейзбол, баскетбол, волейбол, пързаляне с кънки, футбол и почти всички модерни за тогава спортове.

  
  Гимнастическо обучение на младежи

  Гимнастическите занимания на дружествата се повеждат по правило 2-3 пъти седмично по 1-2 часа и са били безплатни за участниците в тях. Те са били ръководени от главатари и четници. Тяхната подготовка се осъществява в специални курсове на организацията от 1900 г., с което поставят началото на известната в цял свят българска школа за подготовка на спортни специалисти.

  
  Занимания по гимнастика

  Прояви на Юнашката организация

  С развитието на дружествения живот сред юнаците бързо се утвърждава вкусът към изява и състезания. Ето защо важно значение в дружествения живот имат дружествените вечеринки, провеждани по повод важни празници или събития от историята и културата на България или населеното място. Тези изяви са имали характера на театрално представление, включващо разнообразни гимнастически демонстрации, поезия, хора и танци, беседи и др.

  
  Юнашки празник в Разлог

  Юнашките вечеринки представляват за времето си едно голямо културно завоевание, особено за по-малките градове. Те са давали среща на цялата интелигенция и са насърчавали нейната изява. От днешна гледна точка е особено важно да се подчертае, че юнашките дружества от епохата до войните успяват да обединят и насърчат изявите на телесната и духовната култура, така както гърците в Античността провеждаха старите олимпийски игри. Те се явяват важен двигател на културния процес в обществото по един оригинален за нашите условия начин.

  Стремежът за съчетаване на всички страни на възпитанието се изявява и в практиката да се провеждат редовни беседи, сказки, образуване на дружествени библиотеки, хорове и музики. Провеждат се и музикални, и литературни конкурси сред гимнастиците. Този многостранен характер на дейността на съюза на Българските гимнастически дружества е бил постоянно ръководен и изявяван на основата на патриотизма като философия и дейност.

  
  Част от музея на „Юнак“

  В Македония и Тракия, поради особеното положение на Българите в Османската империя, дейността на юнашките дружества е била по-ограничена и по-бедна по обхвата на упражненията и заниманията, отколкото в Царството. По своето основно съдържание тя е съответствала на дейността в България. По-голямо развитие в тези дружества има образователната и културната дейност, както и по-честите граждански прояви. Това се обяснява с острите борби по националния въпрос и стремежа на българското население да се противопостави на опитите за културно доминиране на другите общности: турци, гърци, сърби.

  
  Главатарски курс за подготовка на учители в Битоля, 1909 г.

  Най-важна обществена изява на съюза „Юнак” представляват съюзните гимнастически събори, провеждани от 1900 г на всеки две или три години. Тяхната организация и съдържание е по подобие на немските и соколските гимнастически събори.

  Юнашките събори се провеждат за 3-4 дни в различни градове на страната: Варна 1900, Пловдив 1902, София 1904, Русе 1907, София 1912 г. В тях вземат участие между 700 и 4000 представители на различните дружества в страната, както и гости от соколски организации в последните събори. Така например съборът от 1910 г. е обявен за Юнашко-соколски събор и на него присъстват 2880 юнаци и юнакини от България, 1800 соколи и 260 македонски юнаци.

  Програмата на съборите включва тържествени манифестации, откриване и литургия от свещеници, общи гимнастически упражнения, представяне на всяко дружество, състезания по народни игри: 100 м и 1000 м бягане, хвърляне на копие, скок на дължина и височина, вдигане и хвърляне на камък, борба. Идеята за народни състезания принадлежи на швейцарските учители, които използват опита на швейцарската гимнастическа система. Тя обаче е била добре приета сред българите, както отбелязва самият Луи Айер. Явно тук личи близостта с гръцкия петобой по обхвата на проявите. Съборите завършват с народни хора и шествия по града, в който се провеждат.

  
  Юнашко игрище в София (съборът в София, 1904 г.)

  От огромно значение за изясняване на ролята на съюза „Юнак” в нашата спортна култура е изтъкването на неговите международни изяви. Малко се знае, че големият авторитет на България в международното олимпийско движение се дължи на обстоятелството, че България участва в учредяването на І олимпийски игри в Атина през 1896 г. Това участие е благодарение на Софийското гимнастическо дружество „Юнак”, което с помощта на просветното министерство командирова петчленна делегация в състав: Тодор Йончев, швейцарския учител Шарл Шампо, Панайот Белев, Димитър Илиев и… които участват в качеството на държавни представители. Така България е първата държава в света, която официално подкрепя олимпийското движение с участието на своята делегация.

  
  Шарл Шампо

  Не по-малко значение имат връзките на съюза „Юнак” със славянското соколство, членството в международните федерации по гимнастика и вдигане на тежести.

  Една от най-значимите дейности на съюза „Юнак”, която е записана със златни страници в българската история, е свързана със създаването и участието в Балканските войни на Юнашкия легион. След обявяването на общата мобилизация у нас през септември 1912 г. много младежи от юнашката организация бързат да се запишат за участие във войната, но поради ненавършена наборна възраст или различни здравословни и семейни причини са отклонени от наборните комисии. Тогава по инициатива на председателя на съюза „Юнак” Михаил Антонов и на швейцарския учител Луи Айер се отправя призив до всички юнашки дружества да представят доброволци от своите редове за сформиране на самостоятелна юнашка легия по подобие на тази от Белград 1862 и 1867 г. Пръв започва инициативата Луи Айер в Русе, който излиза на центъра на града с българското знаме и след прочувствена реч започва да записва доброволците за легията. За кратко време се записват над 500 юнаци, като най-малкият от тях е само на 11 години. Първоначално Военното командване отказва да мобилизира доброволците, но след ентусиазирания натиск и огромно желание юнаците са присъединени към Македоно-одринското опълчение в 12-а Лозенградска дружина. Те участват в боевете по превземането на Свиленград, Кърджали, пленяването на Енвер паша, боевете при Кешан и отбраната при десанта на Шаркьой. Загиват 13 души, а мнозина са ранени.

  
  Юнашкият легион в Кърджали преди битката с Явер паша, 1912 г.

  В знак на признателност в София през 1930 г. се издига паметник на Юнаците легионери, загинали за Отечеството. Той се е намирал пред игрището на съюза „Юнак”, където днес е метростанция „Стадион „Васил Левски”. През 1946 г., считайки паметника за източник на великобългарски шовинизъм и фашизъм, паметникът е взривен от комунистическата власт и мястото заличено и до днес. Дано във връзка със 100-годишнината от Балканските войни се намерят отговорни управници на София, които възстановят тази светиня.

  
  Легионерският паметник

  След войните настъпват значителни трудности в живота на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак”. Най-добрите и смели юнашки кадри, които водеха организационния живот и техническата подготовка, намериха смъртта си на бойните полета и това правеше съюза неспособен за бързи реформи, за да може да възстанови своето положение на национална организация с водещо значение за развитие на телесната култура. Господстващото обществено униние и потискащата обстановка на окупирана държава, голямата бедност, притокът на многобройни бежанци от Македония, Тракия, Добруджа, Западните покрайнини създават обстановка, в която е почти невъзможно съществуването на съюза. През 1920 г. организацията свиква свой конгрес, на който се правят опити за организационното укрепване на съюза. В същото време у нас, с помощта на външна подкрепа от страните победителки, започва създаването и масово разпространение на нов тип организации и клубове, които, дирижирани умело, влизат в остри противоречия с юнашката организация. „Юнак” е обявена не само за разтуряне от Съюзната (фактически)окупационна комисия, но и е обявена като носител на ретроградност и проповядване на остарели патриотични принципи и цели.

  От 1923 г. съюзът „Юнак” е подложен и на твърд държавен натиск за отстраняване на неговото влияние сред младежта. По това време в Министерството на просвещението ръководна роля имат военни, които бяха в услуга на англо-френската политика за налагане на нова култура в областта на телесното възпитание и спорта. Министерството преустановява подкрепа за юнашките курсове като форма за подготовка на специалисти, отменя привилегиите на съюза за ползване на училищните площадки и салони за практикуване на гимнастика, уволнява учители гимнастици и не признава квалификацията, получена от курсовете на „Юнак”.

  Въпреки това съюзът „Юнак” прави една цялостна реформа на своята система за телесно възпитание, като включва широко практикуването на спортовете. Особено добре развити в „Юнак” са спортовете лека атлетика, гимнастика, вдигане на тежести и борба. Така например първият световен рекорд за България е поставен от юнака Любен Бозев от Пловдив по вдигане на тежести през 1927 г. в Париж.

  
  Пловдивските юнаци, между тях е Любен Бозев – първият световен рекордьор за България, 1927 г.

  Широко развитие има през този период юнашката просвета. Съюзът продължава да издава своето списание „Здраве и сила”. Издава и сп. „Главатар”, в. „Гимнастика, спорт, култура”, „Юнашко село”, много книги и др. Със собствени средства съюзът продължава да провежда юнашки курсове, които се провеждат в по-ограничено време и с програма, насочена към модернизиране на юнашката система.

  Съюзът осъществява широка програма за строителство на спортни игрища и съоръжения в цялата страна на доброволен принцип. Така е построено игрището „Юнак” в София. Юнашки домове се строят в Перник, Стара Загора, Русе, Видин, Враца и на много други места.

  Въпреки своята подчертано народна дейност, съюзът „Юнак” е изолиран от другите спортни организации, които се намират в конфликт с него дълго време. Те не признават и не допускат юнашки състезатели в свои състезания с намерението да привлекат младите юнаци за членове в спортните клубове. Юнаците биват дискриминирани за участие в международни прояви, особено подчертано по отношение на участията ни в Олимпийските игри 1924 и 1928 г.

  С установяването на личното управление от страна на цар Борис ІІІ съюзът постепенно започва да възвръща своето положение на влиятелна организация и отново получава значителна държавна подкрепа.

  Критични моменти в живота и дейността на организацията настъпват с опитите за въвеждане на немския организационен модел на телесна култура в страната. Според този модел съюзът „Юнак” е трябвало да бъде разтурен. Ето защо „Юнак” е организацията, която най-системно и принципно води борба за запазване обществения характер на организациите за телесно възпитание против стремежа им за фактическото унищожение чрез вливането им в създадената държавна младежка организация „Бранник”.

  Радвайки се на обществената подкрепа, съюзът „Юнак” възстановява значението на своите най-значими дейности и прояви – провеждането на курсове, издаване на литература и организиране на общонародни гимнастически събори. Особено значение имат съборите от 1935-а, и по-специално Общобългарския събор в Битоля през 1942 г. Тези прояви разкриват пълноценната, последователната и многостранната работа на организацията, за възпитание и развитие на младежта, особено сред селските и по-бедните слоеве на обществото.

  
  Юнашки хора по време на гимнастически празник в Скопие 1941 г.

  Естествено, в условията на Втората световна война дейността на съюза е била стеснена поради ограничаване на възможностите за свободно пътуване и организиране на обществени прояви по време на война, а така също и поради привличането на голяма част от дейците в армията. Но въпреки всичко, юнашките дружества водят активен обществен живот до 9 септември 1944 г.

  След установяването на марионетно правителство у нас, ръководено от СССР, се осъществява пълна забрана за самостоятелна дейност на обществените организации, включително и в областта на телесното възпитание и спорта. Всички организации за развитието на спорта и телесното възпитание преминават на пряко подчинение на Централен спортен съвет – орган на правителството на ОФ, което с помощта на МВР е упълномощено да управлява спортното движение. Тази институция разпуска ръководствата на всички дружества за телесно възпитание и спорт, като по-голямата част от тях са подложени на политически преследвания. Този съвет издава нареждане за избиране на нови ръководства на тези организации, като в състава им трябва да влизат само представители на ОФ партии – БРП(комунисти), БЗНС, „Звено”.

  След политическата подмяна на ръководствата на всички организации, включително и на съюза „Юнак”, в края на 1944 г. те загубват изцяло своя облик и значение. Новата власт подменя идеологията на съюза „Юнак”, забранява провеждането на събори, обществени прояви, курсове и др. През следващата 1945 г., под натиска на правителството, съюзът „Юнак” е принуден да се обедини с Българската народна спортна федерация в общ ОФ Народен съюз за гимнастика и спорт, по подобие на този във фашистка Германия. С този акт всъщност завършва трагично историята на най-старата и най-заслужилата в културно отношение организация за развитие на телесната култура на българския народ. И за да бъде заличена всяка следа от нея, комунистически функционери полагат допълнителна ревност. Освен взривяването на паметника на Юнака легионер, се извършва и вандалско унищожение в духа на най-зловещите фашистки практики на юнашката библиотека, архив и музей. Това се осъществява в един от ренегатите на съюза „Юнак”, Живко Филипов, който поради бедност е получавал многократно помощи и закрила от организацията. През 1946 г. с няколко камиона той организира комсомолска група, която натоварва цялото имущество на Юнашката библиотека и музей и го закарва в Държавния екарисаж за изгаряне.

  По-късно Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак” е обявен за буржоазна великобългарска и фашистка организация и така, ако се споменаваше единствено в нечии партийно дирижирани доклади, то бе като символ на ретроградното. Благодарение на тази политика днес съюзът „Юнак” остава не само непознат, но и чужд на духа и културата на съвременния спорт и телесно възпитание. Унищожените културни постижения, традиции и опит от юнашкото движение в България създаде една огромна духовна празнота и язва в идейното, културно и гражданско развитие на спорта и телесното възпитание в България. Юнашкият дух и идеология бяха една крепост пред нездравите чужди влияния за изменение социалната роля на спорта като фактор за здравното развитие и нравствено-родолюбиво възпитание на българската младеж. Без тази крепост нашият спорт лесно стана плячка на съвсем други цели и интереси, които и до днес са деформирали неговата социално-културна природа и го правят лесна плячка и инструмент за политически и икономически интереси.

  Макар и бегло представен, съюзът „Юнак” се очертава като една обществена организация с уникална дейност, предназначена за развитието на едно от направленията на гражданската култура в България. По своите мащаби на работа и по безкористния характер на деятелност съюзът „Юнак” няма равен по себе си в нашата история. Неговите отговорности към обществото и приносът му във всички области на телесната култура заслужават най-голямо признание и висока оценка. Съюзът „Юнак” е един светъл пример, който може да бъде полезен за бъдещето само в едно общество, което основава своите ценности и развитие на уважение към собствената си самоличност и достойнство в едно общество, в което държавата и народът представляват едно цяло и общественото развитие е подчинено на ясна национална философия и доктрина, подкрепяна от силата на закона и почтеността на институциите. Едва тогава, когато в България се създадат тези условия, ще дойде време да се преоткрият великите идеи и славното дело на няколко поколения юнашки дейци – герои и мъченици за своето Отечество.

  
  Селска гимнастическа чета във Видинско – началото на ХХ век

  
  Ръководството на Видинското гимнастическо дружество „Бдински юнак“ – 1900 г.

  
  Първият курс за подготовка на специалисти по телесно възпитание и спорт, поставил началото на Българската школа – 1900 г.

  
  Детска юнашка чета със своя учител – 1913 г.

  
  Свидетелство за завършено образование в главатарски курс – 1925 г.

  
  Възстановеното юнашко дружество в гр. Кратово – 1942 г.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Национална спортна академия „Васил Левски“.

• Откъде се финансира България? Тайният заем може да ни излезе много скъпо

  Атанас Динов*, Klinklin.bg
  

  

  Малкият на пръв поглед заем от 50 млн евро помита години усилия за изграждане на финансова репутация и инфраструктура. Зад липсата на информация по новия кредит  прозират отчаяние и трагично финансово състояние. Кой ли е новият тайнствен „стратегически партньор“, който толкова бърза да си купи български дълг?

  Какво се случва с държавните пари в България? Защо се ощетяват данъкоплатците и как и откъде се взимат заеми? Каква може да бъде причината България да се финансира с частно пласиране, при това с такова намаление?

  Това са въпроси, на които държавата трябва да отговори пред данъкоплатците, след като в края на ноември, Министерството на финансите обяви, че е отворило съществуваща еврооблигация с под 20 години падеж. Заемът е за 50 млн. евро и е частна транзакция.

  Смущаващото тук е, че сделката беше извършена при намаление на стойността под пазарната цена, така че правителството самó ощети държавната хазна, а частният инвеститор, останал в пълна тайна, направи печалба, която може да се оцени на близо 1,5 млн. евро.

  За сделката се разбра едва след като картите бяха вече раздадени. Предполага се – в полза на избрания инвеститор. Всичко това обаче поставя много въпроси.

  На първо място, как и откъде се финансира България? И защо това се случва по един слаб и непрозрачен начин, който напомня по-скоро действията на държава от третия свят, отколкото на членка на Европейския съюз.

  Още по-страшен е друг въпрос, който крещи за отговор – защо бе нужно да се взима нов дълг при такива неизгодни условия?

  Това може да постави много опасен прецедент за държавата, особено като се има предвид, че правителството се подготвя да вземе нов международен заем от 2 млрд. евро, а и ще създаде проблеми и за държавни и частни фирми, които търсят международно финансиране на капиталовите пазари.

  Тези тактики на самонамаляване от цената на облигация, и то специално на частните дългови пазари, могат да пометат години усилия за изграждане на финансова репутация и инфраструктура. А с това, очевидно, се ощетява и държавната хазна с още милиони и то в евро.

  Първият анализ на пласирането на новата емисия показва самонамалението на цената. Вторият поглед създава впечатление за отчаяние, даже за трагично финансово състояние.

  Наистина ли държавата стигна дотам да търси заем на международните пазари за едва 50 млн. евро?

  С толкова даже и българските банки можеха да я финансират, ако Министерството на финансите не беше „забравило“ за тях.

  Но нека проследим, за съжаление – постфактум, какво всъщност се случи.

  На 20 ноември България обяви, че е излязла на капиталовите пазари. И обяви, че се е финансирала с 50 млн. евро, като е отворила вече съществуваща облигационна емисия на 13 ноември, чийто падеж е до март 2035 г. /около 19,5 години/. Важното беше, че пласирането на новата емисия е частно. То не беше обявено публично и в търга не бяха поканени да участват широк кръг инвеститори.

  Вместо това, сделката е била директно уредена между „глобален инвеститор“ и България, а като посредник влиза инвестиционната банка Goldman Sachs.

  Смущаващото в случая не е частното пласиране, нито, както пишат медиите в България, че държавата действа с Goldman Sachs – банка, която не е сред четирите финансови институции, сключили договор за пласиране на български облигации през MTN програмата.

  Втрещяващото е цената на новата облигационна емисия.

  Новият дълг е на цена 88,514%, при доходност от 3,987%. Данните са от борсата в Люксембург, където облигационната емисия е листната, заедно с останалата (основна) част от тази преотворена облигационна емисия, която е на стойност 850 млн.евро.

  За запознатите, а и за недотам запознатите, нека припомним: старата облигационна емисия беше издадена на 19 март тази година с пълен 20-годишен срок на падеж, цена 97,982% (от 850 млн евро) и купон от 3,28% (лихва, ако беше издадена на 100%). В пласирането й тогава участваха гореспоменатите четири банки: Citigroup, HSBC, Societe Generale и UniCredit. Облигациите бяха издадени през GMTN – Глобална средносрочна програма за емитиране на облигации /Global Medium Term Programme/.

  На 20 ноември т.г. обаче същите тези облигации от 850 млн. евро се търгуваха на фондовата борса във Франкфурт на цена от… 91,96 %, т.е. по-висока от цената, на която са били издадени новите 50 млн. евро. Още по-изумителното в случая е, че Министерството на финансите на България самó прави още по-голямо намаление и ги оценява на 88,514%!

  Вярно е, че в петък цените варираха. Тези на борсата във Франкфурт бяха едни от най-високите. Имаше и по-ниски – тези на Пощенска банка и на Обединена българска банка, които се движеха между 90%-91%. Това, което поиска българската държава обаче беше най-ниската котирана цена.

  Така пак стигаме до въпросите.

  Защо България издава нов дълг с намаление от около 3,7% под цените във Франкфурт?

  Даже и намалението да е само около 1,65% – спрямо най-ниските цени, на които някои ги предлагаха, сумата е внушителна – 825,000 евро. Ако пък вземем намалението от 3,7 %, вече става дума за 1,85 млн. евро! Кой и защо реши, че така, с лека ръка, България може да загуби между 0,8 млн. и 1,8 млн. евро държавни пари?

  Толкова ли сме богати, че да подаряваме тези пари на някого?

  Същата тази държава събира данъци от гражданите и фирмите си, за да си напълни хазната, продава скъпи винетки за разнебитени пътища и иска налози, които граничат с абсурда – този за вредните храни например. Излиза, че когато плащат, гражданите са важни, от тях зависи благосъстоянието на нацията, а когато парите се оставят на масата за някой друг, зад гърба им, никой не ги пита!

  И обърнете внимание – тук не става дума за лихва. Всеки плаща лихви като вземе пари назаем. Става въпрос за цената, на която световните облигационни пазари търгуват български ценни книжа в евро.

  Схемата е проста – някой иска да си купи български дълг, друг го продава. Осъществява се търговия.

  След публикациите в медиите, които недоумяваха какво се случва,правителството излезе със становище, че това било нормално и е в унисон с цената, по която България можела да се финансира.

  Да, ако това беше публична и голяма бенчмарк транзакция, като тази през март (примерно над 500 млн. евро). Тогава – да! Инвеститорите щяха да искат премия. Съмнително е обаче дали щеше да е от около 3,7%. Но това щеше да бъде определено от банките, които „общуват“ с пазара, а не от издателя на дълга.

  Само че практиката при частните облигации е точно обратната – заемите се взимат на по-изгодни условия за издателя на облигацията и на цена, близка до тази на пазарите, където се търгува дългът. Или пък с малка премия, но далеч не като на публичния пазар, какъвто е аргументът на правителството в отговора му от 24 ноември.

  Но нека се заровим малко по-надълбоко в прословутата сделка, където може да открием и по-страшни последствия.

  Досега калкулирахме загубите само върху новоиздадената облигация от 50 млн. евро. Но държавата се готви да вземе нов заем до 2 млрд. евро на международните пазари.

  Ако целият нов дълг се очаква да е 40 пъти повече и ако България се финансира с намаление под пазарната цена от 1,65%,

  то тогава загубата от българското подценяване ще е около 34 млн. Евро, а на 3,7% намаление – 74 млн. евро!

  Тези пари биха могли да се насочат в редица сфери, които плачат за тях – за заплати на научните работници, които се изравниха по ранг с чистачките, за здравеопазване, образование… С една дума – парите да си останат у нас, а не в инвеститори, които купуват нещо на цена под реалната му стойност.

  Но когато има губещи, винаги има и печеливши.

  Каква може да бъде причината България да се финансира с частно пласиране, при това с такова намаление? Частните пласирания на облигации обикновено стават, защото някой предлага или търси нещо, което не се намира на публичния пазар. Затова, както се спомена по-горе, това става най-често много близо до пазарните (вторични) цени за издателя на дълга, т.е. този, който търси заема се финансира по-изгодно от публичния пазар, който изисква премия за новия (дългов) риск.

  В други случаи частните пазари са средства за финансиране, когато ситуацията е много отчаяна, а парите са необходими спешно. Защото става дума за облигация с почти 20 години живот до падежа! Дотогава могат да се случат страшно много неща. Да, това е изгодно дълъг заем за една държава като падеж, но създава опасен прецедент.

  Какво става? Намери ли се нов стратегически инвеститор за българския дълг?

  Защо бе нужно и това бързане на пласирането, когато се очаква Европейската централна банка най-рано през декември отново да намали евро лихвите (в още по- негативна посока) и с това също да свали лихвите и на българските заеми. Или нашенските финансисти откриха нов етап в българското финансиране на международните пазари? Министерството на финансите правилно излезе със свой отговор на 24 ноември, но той дойде твърде късно. И далеч с недостатъчно информация, защото една бедна България пилее пари, които няма.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Атанас Динов е финансов журналист и анализатор на финансовите и капиталовите пазари, които познава още отпреди финансовата криза. Проследява я докато работи в International Financing Review (Thomson Reuters), водещата публикация за финансиране на публичните пазари. От 2015 г той анализира частните дългови пазари в Европа и Азия в mtn-i – Лондон. Има опит върху издаването на дългове на международните капиталови пазари, като е следил публични и частни транзакции в различни валути.

  .

• Съдии от всички съдилища демонстрират с искане за реформа

  Красен Николов, Mediapool

  

  Над 100 съдии от всички съдилища в София се събраха пред Съдебната палата в понеделник вечер с настояване за истинска съдебната реформа и утвърждаване независимостта на съда. Те получиха подкрепа от адвокати, преподаватели и множество граждани. В студената декемврийска вечер пред Съдебната палата се събраха над 500 човека.

  За разлика от първата демонстрация в петък, този път съдиите бяха без съдийските си тоги, но всички бяха с везна на реверите – символа на справедливостта. Множеството скандира „Реформа! Реформа!“.

  Безпрецедентният символичен протест на съдиите бе провокиран от приетите миналата сряда промени в конституцията, които ограничиха независимостта на съда и оставиха главния прокурор още по-безконтролен. Депутатите от всички партии без част от Реформаторския блок се отметнаха от подписите си под т.нар. исторически компромис за промени в основния закон, а министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка.

  Съдиите заявиха, че не са излезли на улицата да свалят правителства или да казват кой трябва да бъде правосъден министър, а за да бъде чута позицията им, че за да има добре работеща съдебна система, трябва да има и добре конституиран Висш съдебен съвет, от който зависят кадровите решения в съдебната система.

  „Не сме очаквали такава подкрепа“ – каза пред Mediapool председателят на Съюза на съдиите в България Атанас Атанасов. Той обясни, че целта на проявата е да се покаже готовността на съдиите да обяснят на гражданите защо съдебната реформа е толкова важна.

  „Нашата мисия е чисто просветителска. След стотиците декларации, които сме изпратили до медиите, искахме този път да излезем с лицата си пред хората, за да помолим за тяхното съдействие за реформиране на съдебната система“, допълни Атанасов.

  

  Искаме да обясним защо съдът трябва да бъде независим, а прокуратурата автономна

  Необходимо разбиране за това, което искаме и за това, което смятаме, че трябва да се случи в системата, заяви съдия Капка Костова от ВКС.

  „Промените са необходими най-вече за гражданите и за обществото. Те са тези, на които им е необходим независим, безпристрастен и морален съд. Те трябва да са сигурни, че когато се изправят пред съда по какъвто и да било повод, ще получат решение или присъда, което е основано само на закона и на доказателствата по делото, така че независимостта на съда, за която ние говорим и пледираме непрекъснато, е важна преди всичко за хората, не толкова за нас, и тя е важна в още една друга посока – независимостта на съда ще даде възможност той да промени, да прочисти останалите институции, там, където това е необходимо да се направи. Ако съдът не е независим, това просто няма как да се случи. За това има много примери – ще посоча за пореден път съседите в Румъния, но това вече е правено и се случва на много места“, каза още съдия Костова.

  По думите й промените, за които съдиите настояват, на пръв поглед са непонятни за хората.

  „Искаме да обясним защо съдът трябва да бъде независим, а прокуратурата трябва да бъде автономна. Няма как едни и същи стандарти да са приложими по отношение на съда и по отношение на прокуратурата. Тя (прокуратурата – бел.ред.) поддържа обвинения от името на държавата. Т.е. единственото, за което можем да говорим там е автономия. Независимостта е тази, която е необходима на гражданите и която е стандарт единствено за съда. Мисля, че това трябва да се обясни, за да стане ясно и да не се смята, че тази реакция е самоцелна“, заяви съдия Капка Костова.

  

  Мълчалив протест на адвокати в Пловдив подкрепи исканията на съдиите

  За необходимостта от действителна съдебна реформа се обявиха над 50 адвокати от пловдивската колегия. Те се събраха на мълчалив протест в понеделник пред Съдебната палата в града. На него бяха поканени, чрез призив в социалните мрежи, юристи от всички гилдии, но съдии и прокурори от Пловдив не се включиха.

  Тук сме, следвайки призива на Съюза на съдиите и заради отново неслучилата се така дългоочаквана промяна, казаха пловдивските адвокати, заяви Михаил Екимджиев, цитиран от БНР.

  „Справедлив процес могат да ни осигурят само независими съдии и една контролирана и отговорна прокуратура. Малцина разбират конкретния проблем, свързан с квотите в съдийската и прокурорската колегия. Колко важни са тези квоти“, заяви адв. Екимджиев.

  Единственият съдия, включил се в мълчаливия протест, беше Красимир Лесенски от Районния съд в Пазарджик: „От моя гледна точка, нещата стоят така, че една страна в наказателния процес, каквато е прокуратурата, не трябва да има решаващ глас в кадровата политика на съда.“

  Протестиращите изразиха подкрепа за колегите си от цялата страна и подкрепиха техните искания. Те определиха оставката на министър Христо Иванов като достойна, а борбата за съдебната реформа като донкихотовска, предаде Дарик.

  Част от протестиращите изразиха мнение, че събирането тази вечер има за цел да каже: „Не на страха в съдебната система!“ и по-конкретно в сградата, пред която се бяха събрали, тъй като в последните 10-15 години е била „бастион на Цацаров“.

  Адвокатите се обявиха и срещу двуличието, което по думите им, през последните няколко дни демонстрира и премиера Бойко Борисов.

  Мислим, че каузата, която защитават съдиите е правилна, заявиха дошлите на протеста студенти и стажанти и допълниха, че България се нуждае от стабилна съдебна система.

  Най-големият полицейски синдикат: Споделяме вашите искания за реформа

  Междувременно най-големият полицейски синдикат в България – Синдикалната федерация на служителите в МВР – подкрепи исканията на магистратите за реална съдебна реформа.

  „Напълно споделяме Вашите справедливи очаквания за реформа, която да донесе широко подкрепени и дългоочаквани промени по отношение спиране на скандални назначения, извършване на проверки при съмнения за лошо управление и корупция, ограничаване прояви на поведение на магистрати, повдигащо етични въпроси, отговорност и отчетност пред обществото, даване на реален шанс на почтените и действително независими съдии и най-вече за независими от политически вмешателства съд и прокуратура“, се казва в отвореното писмо на полицейския синдикат.

  Гражданският протест „поздрави“ Москов с възгласи „предател“

  Гражданите, които бяха дошли пред Съдебната палата в София да подкрепят магистратите, след това поеха към Министерския съвет. На път спряха пред Министерството на здравеопазването да изразят недоволство срещу поведението на министър Петър Москов, който избра да запази поста си, въпреки че партията му ДСБ реши да оттегли подкрепата си от управлението заради провала на съдебната реформа.

  Възгласите по адрес на Москов бяха: „Предател, предател, предател“.

  След това протестиращите граждани стигнаха до Министерския съвет, охраняван от няколко десетки полицаи. „Ти си го избра. Ти си го избра“, скандираха гражданите по адрес на премиера Бойко Борисов. Крилатата фраза е от реплика на бившия прокурор Николай Кокинов, изречена към премиера Бойко Борисов за избора на Сотир Цацаров за главен прокурор.

  Другите възгласи пред МС бяха „Оставка“ и „Ще ви изметем“. Шествието продължи към Народното събрание и с това програмата за понеделник приключи.

  Природозащитници се включват в протеста за съдебна реформа

  Във вторник ще има нови две демонстрации. Съдии и граждани ще се съберат пред Съдебната палата след 18 часа, а в същото време на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и „Граф Игнатиев“ се събират природозащитници по призив на инициативата „За да остане природа в България“. Намерението е двете шествия да се слеят в общ протест пред Народното събрание в подкрепа на съдебната реформа.
• Черна книга на правителственото разхищение в България

  Три примера как държавата разхищава пари на данъкоплатците през 2015-а

  

  “През 2016 г. публичните разходи в България ще надвишат 32 млрд. лв. Това са само средствата по националния бюджет, като към тях следва да прибавим разходи за още над 2.5 млрд. лв., които са за сметка на европейските данъкоплатци. Разходването на близо 35 млрд. лв. от публичните институции в страната ще бъде абсолютен рекорд от началото на прехода.”

  Ако се чудите откъде са тези остри думи, веднага ще ви кажем – така започва книгата „Черна книга на правителственото разхищение в България”, която беше представена в началото на декември в София.

  Тя е проект на германската фондация „Фридрих Науман”, която заедно с експертите от Института за пазарна икономика и Българско либертарианско общество написват първата за България книга, обобщаваща порочни практики при изразходване на публични средства. Идеята е взаимствана от Германия, където местната „Черна книга” набира такава популярност през годините, че всеки чиновник внимава вече да не попадне в нея.

  Както между германските, така и между българските й корици попадат примери от годината за безрасъдно прахосване на публични средства – най-често чрез обществени поръчки. В Германия годишно се обобщават над 100 фрапантни случая, докато в България засега само 10.

  Екипът на Money.bg прочете книгата и избра 3 от най-скъпите разхищения на публични средства през годината, описани в нея.

  „Във всяко село – стадион”

  По-голяма част от българското население живее в градове. Ето защо българските села са обект на различни европейски програми, чрез чието финансиране да станат по-привлекателно място за живеене – като се изгради нова канализация, подобри се пътната инфраструктура или се укрепнат дигите на някой опасен водоем.

  Вместо това обаче често първите европейски пари за дадено село отиват не за тези важни подобрения, а за стадиони. „Причината за наличието на нови стадиони в едни от най-малките населени места в България до голяма степен се корени в начина, по който е формулирана Програмата за развитие на селските райони в периода 2014-2020 година”, обясняват авторите на книгата. В програмата е заложена клауза, според която спортните съоръжения получават 100% финансиране от нея., т.е. не се дава и един лев извън европейската субсидия.

  Какъв е резултатът от това? „От началото на оперативната програма, която действа в периода 2014-2020 г., одобрените проекти са 87, като с тях ще се изградят или ремонтират повече от 300 съоръжения на обща стойност почти 300 млн. лв.”. Една част от тях не са стадиони, но случаите на спортни площадки за много пари на места с население под 1000 души не са един или два.

  Паричната стойност на проекта е 285 милиона лева до този момент и е класифициран от авторите като „безмислено похарчени средства”.

  „За кого е безплатно санирането”

  Тази година мина под знака на санирането. Още в края на 2014-а стана ясно, че ще има държавна помощ за безплатно саниране на панелни жилищни блокове. И преди е имало такива програми, но с европейски пари – по „Регионално развитие” в периода 2007-2013. Продължаващата и в момента държавна програма е със средства изцяло на българските данъкоплатци.

  Проблемът: „на практика парите събрани чрез данъци от едни ще бъдат използвани за „безплатното“ саниране на жилищата на други”. Иначе казано – всички плащат, но само някои получават.

  „С тези пари, които идват от всички данъкоплатци в страната, бива обогатена една изключително малка част от населението – по предварителни оценки бе изчислено, че броят на блоковете, санирани по тази програма, в най-добрия случай ще е между 4000 и 6000 от общо 70 000 панелни блока в цялата страна, или около 7%”, пишат икономистите.

  Паричната стойност на програмата е 2 милиарда лева и е класифицирана от авторите като „излишен проект”.

  „Скандалните милиони за „реклама” на туризма”

  Третият скъп за данъкоплатците случай е свързан с разходите на държавата за популяризирането на България като туристическа дестинация. „Напоследък рекламирането на България като добра туристическа дестинация, както пред чуждестранни, така и пред български туристи, се превърна в основна цел на всеки един кабинет”, коментират авторите.

  Техните критики падат върху идеята да се харчат държавни или европейски пари за даден сектор, като по този начин той бива субсидиран за сметка на други. „Туризмът е изключително важен сектор от българската икономика, това е безспорен факт, но това само по себе си не обосновава идеята, че той трябва да бъде третиран специално от държавата и фирмите в него де факто да бъдат субсидирани”.

  Книгата разглежда случаите на пари, похарчени за реклама на обекти без реална туристическа инфраструктура или за рекламни продукти със съмнително качество и висока цена.

  Паричната стойност на рекламите през годините възлиза на 5.59 милиона лева и е класифицирана като „проекти със съмнителна стойност”.

  Цялата книга можете да прочетете тук.

  .

  Източник:  Money.bg

• <<
• 1
...
• 59
• 60
• 61
• 62
• 63
• 64
• 65
• 66
• 67
• 68
• 69
...
• 414
• >>