Авторски
- Вижте това видео от един млад българин! Има надежда…
Ето какво е разказал за KarlovoPress.com ученикът от ПГ „Ген. Владимир Заимов“ – Сопот Даниел Богдански. Думите му показват, че идва будно младо поколение. Има надежда за България и народа ни!
Казвам се Даниел Богдански, живея в родния си град Карлово. В дванадесети клас съм и обичам да пиша, да разсъждавам и да създавам видеоклипове.
Всъщност, хобито ми е именно заснемане и монтаж на видеоклипове. Преди близо месец една от госпожите в училище ме попита дали искам да участвам в конкурса „Българският път – потенциал, проблеми, перспективи“ (конкурс за философско есе). Допадна ми темата и реших да се пробвам.
Седнах една вечер и написах есето на един дъх. Не се затрудних – това са неща, които ми тежат и над които мисля от няколко години насам. На другия ден предадох есето на госпожа Христина Томанова, която ми помогна да го редактирам и която всъщност е виновна да мисля по този начин – тя запали страстта ми към литературата и писането. За което искрено й благодаря! След като завърших официално „творбата“ си, отидох на награждаването в София, където бяхме около 40 човека от цяла България.
Нищо не спечелих, даже и не разбрах на кое място съм, само разбрах, че есето ми не е достатъчно „философско“, но за това пък реших, че е достатъчно емоционално и го драматизирах под формата на филм. Реших също и това да не бъде само един филм, а поредица от видеоклипове, целящи да възвърнат българския ни дух. В бъдеще мисля да говоря за фолклор, легенди, хайдути, политика, национални герои – изобщо за всичко българско (добро и лошо), за всичко патриотично, велико и забравено.
Това, което ме подтикна към този проект, се усеща и от казаното в клипа – упадъкът на морала и ценностите, липсата на модел и идеал, простотията и пошлостта. Реших, че е време да се качи нещо смислено в интернет. Нямам претенции да съм създал изчерпателен, професионален или неповторим видеоклип. Не, това е просто един материал, който да те накара да се замислиш и да ти каже нещо стойностно.
.
Вижте и клипа на Даниел Богдански, направен миналата година за конкурса – „Аз Мога Тук и Сега“ 2014
.
- Учителят по физика Теодосий Теодосиев за науката и Бога
Теодосий Теодосиев: Аз не съм вярващ, аз съм знаещ
Интервю на Венелина Попова с Теодосий Теодосиев по програма „Хоризонт“ на БНР. Теодосиев е дългогодишен преподавател по физика в ПМГ „Никола Обрешков“ – гр. Казанлък.
Tеодосий Tеодосиев В религията, също както в науката, има една еволюция – нови теории, които отхвърлят старите. Нови идеи, които отхвърлят старите идеи. Това каза за “Хоризонт“ в предаването “Преди всички“ преподавателят по физика в гр. Казанлък Теодосий Теодосиев.
Бог е любов и любовта ще спаси света – това е най-голямото откритие в историята на човечеството.
Емпиричното ми познание показва, че няма богоизбрани народи, има богоизбрани хора. Всеки може да бъде богоизбран, като избере Господ.
Целия разговор за науката, днешното състояние на света и за Бога чуйте в звуковия файл.
.
- На Бъдни вечер…
На 24 декември се празнува един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер.
Той се чества семейно от всички християни, очакващи славното Рождество Христово.
Празникът е посветен и на дома, огнището, но и на починалите ни предци и родственици.
На Бъдни вечер (или Малка Коледа) цялото семейство се събира на скромна постна вечеря. Според българската народна традиция на обредната трапеза (която по традиция се слага върху слама на земята) се нареждат 7, 9 или 11 постни ястия.
Обикновено сред тях има варен боб, постни сарми или пълнени чушки, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, орехи, жито, плодове, обреден хляб.
Преди да се седне на масата вечерята непременно трябва да бъде прекадена от най-възрастния в дома. Стопанинът обикаля и всички останали помещения в дома.
Когато се разчупи погачата, първото парче се оставя до иконата за Богородица, а следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни.
Според обичая не се става по време на яденето
Всички стават заедно, а после масата не се разчиства, тъй като се смята, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Следващият ден – Голяма Коледа, е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници у нас.
На обредната трапеза тогава се слагат свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка. (из „Календарни празници и обичаи на българите“, кратка енциклопедия на БАН, 2000 г.)
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа – сияещата елха, която се свързва с редица древни митологеми.
Христос слиза на земята, за да освети хората и изкупи греховете им. С неговото въплъщаване се отбелязва нова ера – Спасителят донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво.
Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи светлината, знанието, чистотата, истината.Още за Бъдни вечер
Бъдни вечер, или както се нарича още от народа – Суха Коледа, Крачун, Наядка, се празнува в навечерието на Рождество Христово.
В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта, и затова се чества като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.
Ако се върнем много назад във времето ще открием Деня на раждащото се слънце. Празникът се чествал и от египтяните, и от финикийците, и от асировавилонците, и от персите.
Такъв празник имали и славяните. Той е бил посветен на бога на плодородието Даждбог. В основата на празнуването му е бил магичен ритуал.
Когато християнството се наложило като религия, то не могло да отхвърли изцяло езическите традиции. Така християнски и езически елементи се сплели в едно.
Бъдни вечер и народните обичаи
Още с идването на зората започва подготовката за вечерята. Стопанката, най-възрастната жена в семейството, замесва хляб, наречен „бъдник“, „боговица“, „вечерна“.
Изображението на житен клас, рало, животно и т.н. стои като украса на питката. В нея пък се поставя паричка, зърно, сламка. Всички те са символи на плодородието и богатството.
Колкото по-рано се седне на тържествената вечеря, толкова по-рано ще узрее житото, а колкото са повече ястията на трапезата, толкова по-богата ще е годината, вярват старите.
Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля, а се поставя в градината, под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев.
Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който традиционно гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. По горенето на бъдника се гадае и каква ще е годината.
Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.
Чудеса се случват заради личната вяра на всеки. Кликнете с мишката върху рисунката долу и тя ще оживее.
.
- Мартин Карбовски: Доган е президент
Мартин Карбовски, Lentata.com
В тази грешна страна на политически страхливци и президент – идиот се намери един да се опълчи на Турция. И той се оказа турчин. Казва се Ахмед Доган.
Мълчаливата никаквост на политическия елит, срамежливите ибрикчии на някакъв евроатлантически модел, с който Турция се опитва да ни приспи, докато води войни на всички фронтове, трябва да бъдат уволнени като слуги на народа.
Доган казва това, което си говорят българите, но не в медиите и не на политическата сцена.
Не искам да го коментирам. Защото ме е срам.
Доган върти на пръста си цялата държава и е чудовището в очите на много българи, които се чудят как се пръкна неототалитарният идиократичен модел на ГЕРБ.
Но каза това, което се случва.
Доган знае, че който не говори истината в политиката, няма да бъде чут. И той казва, че не иска да е част от османизма на Давутоглу. Просто е чел книгата му. Просто не харесва агресията на Турция. Просто смята, че Турция на Ататюрк е великата Турция. И е така.
Плевнелиев, Борисов, външни министри, коментатори – турчинът ви направи за смех. Вие сте политически виц. Вие сте мишки в лабиринта на Ердоган. Вие сте изненада и за майките си. Срам, нещастници, за вас.
Срам и за апологетите на евроценностите на маанетата, кючека и тихата агресия. Като Коритаров.
Господин Коритаров, приятелю Жмо, ти си изключителен предател и гад. Другите даже няма да ги споменавам.
Доган знае защо идваха Камерън и Давутоглу.
Всички знаем и си траем. Всички знаем, че турското аташе в Пловдив в момента привиква лидери на ДПС. Всички знаем всичко. Но Доган го каза.
Само турчинът ли (така го нарече Рашидов) може да е смел в тая страна? А?!?
Само турчинът е смел, да.
И знаете ли защо? Защото само турчинът не може да бъде купен. Всички други вкупом са купени и са мъртви за българския интерес.
Доган е велик турчин. Защото е по-българин от пЛезидента Плевнелиев.
Доган просто е Президент.
Доган направи така, че нас всички да ни е гняв към българската политическа класа.
Господин пЛезидент – въобще не си правете труда да излизате на Нова година по телевизията.
Избършете мокрото от чатала си и се приберете в къщи.
Доган каза всичко. Вие сега си трайте.
- Биволъ: Кой кой е и кой колко е според обществените поръчки
Хубаво нещо са отворените данни. Сред тях най-полезни са данните за това как държавата харчи пари. Копаейки в тях, журналистите намират съкровища.
Публикуването на отворени данни от българските институции започна при сегашното правителство под натиска на няколко експерта, преминали от лагера на протестиращите срещу #КОЙ зад бариерата на властта с намерения да я реформират. Не се знае с какъв график ще продължи публикуването и ще продължи ли изобщо, но и малкото изпуснато до момента дава много полезни резултати.
През ноември порталът Opendata пусна в насипно, но структурирано състояние данни за сключените договори за обществени поръчки за периода от януари 2011 до края на август 2015. Това са 102 011 договора на обща стойност 32 860 567 076 лв. (тридесет и три милиарда и осемстотин и шейсет милиона лв.) от които 11 831 471 581 лв. европейско финансиране.
За съжаление публикуваните данни са непълни. В над 5000 договора за близо 9.5 милиарда лева изпълнителите са обединения от фирми, а самите фирми не са посочени. Наложи се да ги събираме с други средства, което отне доста време и работа, но резултатът си струва.
След като обработихме суровите данни ги вкарахме в удобна търсачка, с която за секунди могат да се открият скандални факти, да се проследи захранването на обръчите от фирми и да се установи “кой кой е” и “кой колко е” сред българските олигарси.
Търсачката може да се използва директно, като се напише име на институция, населено място, фирма, предмет на поръчка, година и т.н. Можем да научим мигновено колко са разходите за тоалетна хартия (428 717 лв.) или бензин (591 805 599 лв.) или за автомагистрали, колко е похарчила за периода Националната служба охрана НСО (9 962 008 лв.) или ЦИК (2 265 013 лв.) или примерно Община Брусарци, 12 311 844 лв, от които 11 652 036 евросредства, както и за всяка друга институция.
Още по-интересни са резултатите от търсене с филтриране по различни критерии. Чрез тях може да се установи колко договора е спечелила свързваната с Делян Пеевски фирма Водстрой-98 – 965 866 186 лв. като 665 395 658 лв. от тях са по европейски проекти. В този почти един милиард лева самостоятелното явяване на Водстрой-98 е донесло 46 137 168 лв., а останалите са в различни обединения – ДЗЗД, консорциуми. Договори за 618 милиона, от които 463 милиона еврофинансиране са подписани при правителството “Орешарски”.
От комбинираното търсене научаваме също, че на западните фирми не им върви в обществените поръчки. Австрийската “Щрабах” се е явила на 74 търга и е спечелила само 44 от тях на обща сума 69 904 166 лв. или 44% от парите, които са били пуснати за усвояване. Същата тази “Водстрой-98” има голям късмет – от 982 милиона възможни, тя се е включила в договори за 965 милиона. Това прави успеваемост от 98,2%. Забележителна успеваемост има и фирмата “ПСТ Груп”, на която бе поверено строителството на магистрала “Хемус” за рекордна цена. Тя се е явила на търгове за 604 милиона лв. и е спечелила 88% от тях за 534 млн.. Добре се справя варненската Хидрострой със 718 от 764 млн. лв или 93,97%, Рекордьор обаче е Главболгарстрой с 598 млн. от 604 или 99,3%.
Обработените данни дават и възможност да се правят различни класации като подреждане на фирмите по стойност на всички договори. Там абсолютен шампион е „Лукойл“ (има ли учудени?), следван от Пеев… пардон, Водстрой-98. Ако се съберат всичките му фирми със скрито участие може да се окаже обаче, че шампионът е именно той. В усвояването на европари класацията се води категорично от Водстрой-98 с 665 395 658 лв. Може да се проследи също при кое правителство коя фирма е получила най-много договори.
От Агенцията за обществени поръчки отказаха да предоставят данните за периода преди 2011 г. със странен аргумент. „Съгласно чл. 20, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОП, в РОП се съдържа информация за процедурите за възлагане на обществени поръчки, открити през последните 5 години. Във връзка с горното, не можем да предоставим информация за предишни периоди, респективно не може порталът Opendata.government.bg да съдържа повече данни от първичния регистър – РОП.“ – гласи отговорът на агенцията на наше запитване. В същото време в първичния регистър се съдържат данни от преди 2011 г., като първите са от 2007 г. или средата на управлението на Тройната коалиция. Биволъ ще направи запитване за тези данни по реда на ЗДОИ.
Истинската разследваща работа обаче започва след като се идентифицират оперативно интересните случаи. Кои са собствениците и управителите на фирмите, които печелят серийно в определени сектори или по места? Имат ли те връзки с партии, политици и високопоставени чиновници? Наблюдават ли се конфликти на интереси? Очертават ли се обръчи? Тук разчитаме много на читателите, които познават учрежденските и местните свързаности (роднински, партийни и други) и бързо могат да се ориентират коя фирма е примерно на шурея на кмета, коя поръчка е отишла при съученика на министъра, дали някой партиен дерибей се явява сериен печеливш и т.н. Очакваме вашите сигнали!
- Д-р М. Абуаси: Филмът на Ал Джазира за България е скандален
„Оръжия гърмят във Видин. Джамиите са унищожени по време на сутрешната молитва. Църкви са построени по време на обедната молитва. Неверниците са в църквата. Всяка сутрин невинни деца са отвеждани в църквата и принуждавани да се молят. О, султане мой, спаси ни от странниците. Знай това, няма друга религия освен Исляма.“, така започва филмът на Ал Джазира „България, моя земя“.
Питаме експерта по близкоизточните проблеми д-р Мохд Абуаси какво мисли за подобен род „документални“ филми:
Смятам филма за скандален, той показва какво всъщност планират Турция и Катар за България.
Така започнаха проблемите в Сирия, Либия и Египет. С такива филми.
Целта е да се подготви почва за етнически и религиозни конфликти. Турция, която е в съюз с Катар в подкрепа на ислямистите иска сериозно влияние на Балканите, особено след като изпитват провал в Сирия и Ирак.
Не е случайна активацията на турската дипломация с България и времето, в което е излъчен филмът. Ал Джазира не излъчва случайни неща…
Източник: Lentata.com
––––––––
По информация на Nbox.bg, филмът е създаден от турската документалистка от Истанбул Йелда Йанат. Той е публикуван в сайта dailymotion.com и вече събира десетки гледания, като манипулира стотици. Но това не е всичко! Телевизията представя и неверни исторически факти, а именно: според Al Jazeera World Българската държава се създава през 19 век, като допреди това е била част от Османската империя от 14 век. Историческа неточност се появява и в твърдението, че страната ни се освобождава от османско владичество по време на балканските войни. Във филма още се разказва, как провокираната от България война предизвиква смъртта на около 70% от турското население. /Front.bg/
Целият филм с английски субтитри можете да се види по-долу.
Al Jazeera World – Bulgaria, My Land
https://youtu.be/m2byQmEWGE8
- Дейвид Емъри, преподавател в АУБ: Мюсюлманите идват в Европа, за да наложат шериата
Според преподавателя в Американския университет в Благоевград Дейвид Емъри, мюсюлманите идват в Европа с цел да наложат шериата, а идеята на ЕС за мултикултурализма е разрушителна.
Дейвид Емъри. Снимка: БЛИЦ Дейвид Емъри от осем години живее в Благоевград и преподава в Езиковия център на Американския университет. Завършил е две магистърски степени: по богословие в Християнския университет в Лабък (Тексас) и по педагогика от Бостънския университет. Той е американски офицер от резерва. Постъпва на 18-годишна възраст като доброволец във Военновъздушните сили (ВВС) на САЩ. Служи 9 години като авиомеханик и експерт инструктор, а след това 11 години като офицер по поддръжката на самолети. Бил е разпределян в различни страни: Тайланд, Гърция, Германия, Белгия. В Германия е работил в Главния щаб на ВВС на САЩ в Европа. След 20-годишна служба се уволнява като капитан. В интервю за вестник „Струма“ той се спира подробно на темата за предстоящите президентски избори в САЩ.
Интервю на Лалка Бенгюзова с Дейвид Емъри,
в. „Струма“
– Президентските избори в САЩ са след по-малко от година. Кои са кандидатите за президент към този момент?
– В социологическите проучвания между кандидатите на Демократическата партия води Хилари Клинтън. Друг кандидат от демократите е Бърни Сандърс, който е регистриран социалист, но се кандидатира в листата на демократите.
– Може ли да поясниш какво означава социалист в Америка?
– Социалистите в Америка са подобни на тези в Европа, те следват демагогията и разбиранията на всички социалисти по света. Искат държавата да упражнява по-строг контрол, много голямо правителство – с много служители. Обявяват се в подкрепа на работническата класа, обаче обикновено на практика никога не правят нищо в тяхна полза.
– Но в Америка те не са били на власт досега.
– Официално като партия – не, но има прикрити действия на социалистите. Те са участвали в управлението на държавата още по времето на президента Удроу Уилсън през Първата световна война. Бърни Сандърс е един от двамата сенатори от щата Върмонт (сенаторите в САЩ са общо 100 на брой, по двама от щат) и в Сената той се води като представител на Социалистическата партия. Не е демократ, не е републиканец, а социалист – това е неговата политическа ориентация. Социалистите и демократите имат много общи платформи, тези две партии са много близки една до друга и затова често се кандидатират в една листа.
– Според българите в Щатите има две партии – Републиканска и Демократическа.
– Да, но Демократическата партия сега се отъждествява със Социалистическата. Като сравниш социалистите в Европа и социалистите и демократите в Щатите, разликата в идеологията им е незначителна.
– А може би приликата им е във фразеологията? Социалистите в Европа през последните 25 години не се отличават много от десните партии, като допуснаха да си отидат лека-полека извоюваните след Втората световна война социални придобивки на работещите.
– И в Америка е така. Демократите приличат на социалистите идеологически, имат много подобни действия и са оставили точно такава следа. Твърдят, че подкрепят работниците, а на практика не действат в техен интерес. Демократите често дават за пример скандинавските държави като начин на управление на държавата, това е за тях идеалът. Въпреки че социализмът руши вътрешно скандинавските държави и те започват да изпитват затруднения, хората продължават да настояват да има социализъм.
– Доналд Тръмп ли е фаворитът на републиканците?
– В момента той води в социологическите изследвания на републиканците – има около 40% одобрение, около 10-15 пункта по-напред от следващия кандидат. Но тези числа се променят много бързо, защото политическата ситуация е изключително динамична. Нищо чудно утре друг кандидат да излезе начело.
– Разкажи за него нещо, което не сме чули по новините.
– Доналд Тръмп е изключително успешен предприемач, имал е и затруднения, и успехи в бизнеса си. Става мултимилионер, но после загубва тези милиони, банкрутира веднъж през 80-те или 90-те години. Но после забогатява още повече и в момента е мултимилиардер. Той се кандидатира от листата на републиканците, макар невинаги да е действал като чист републиканец. Известно е, че през годините е спонсорирал кампаниите на различни демократи. Даже се чу, излезе в пресата, че е подкрепял кампания на Хилари Клинтън – не президентска, а за друг пост. Сега обаче се кандидатира като републиканец и речите му са изпълнени с идеологията на републиканците, говори като републиканец. Изказва много силна подкрепа за американските военни, за армията – и за тези, които са на активна служба, и за ветераните. Той смята, че трябва да се изгради много стабилна оградна стена по цялата граница с Мексико – от Мексиканския залив до Тихия океан в Калифорния, тъй като сега има стена само на отделни участъци от границата.
– Но морето остава като вариант…
– Да, но много по-лесно е да се прекоси река Рио Гранде, отколкото да се премине с лодка по море.
– Защо е толкова важна за Тръмп тази стена? Та нали американците ползват евтиния труд на мексиканците.
– Да, но има законна процедура, която човек трябва да спази, за да живее и работи в САЩ. Смята се, че в момента в Щатите има около 12 милиона незаконни емигранти от Централна Америка. Американците приветстват хората, които идват в страната да работят законно. Тръмп не мрази хората от Централна Америка, но обича Конституцията и законите на държавата, и смята, че трябва да се спазват и прилагат на практика.
– Тези 12 милиона нелегални емигранти нямат право да гласуват, така че Тръмп не би могъл да ги загуби като гласоподаватели.– В момента щати като Калифорния са направили възможно гласуването дори на хора, които пребивават в Щатите нелегално. Това е лудост. Няма друга държава, никъде по света не е разрешено на незаконно пребиваващи да гласуват за местния щатски парламент. Глупави, тъпи губернатори демократи! Настоящият губернатор на Калифорния Джери Браун е разрешил тези неща. Това са щатски закони и те са си ги гласували.
– А не противоречат ли на Конституцията?– Калифорнийските власти разрешават да се издават шофьорски книжки на незаконно пребиваващи граждани. В шофьорската книжка никъде не е отбелязано, че нямат легален статут. А в Америка се гласува с шофьорска книжка, тя е най-често ползваният документ за самоличност. Така всеки гражданин на Калифорния с шофьорска книжка може да се регистрира да гласува. Законът не казва, че незаконно пребиваващите граждани могат да гласуват, но ако ти имаш шофьорска книжка – можеш да гласуваш, и те са използвали тази дупка в закона. Официално им се издава шофьорска книжка, а те неофициално отиват и гласуват. За гласуването се изисква само документ за самоличност, те представят такъв и могат да гласуват.
– В Щатите гражданите имат ли идентификационен номер като нашия ЕГН?
– Да, имат социално-осигурителен номер.
– А работещият нелегален емигрант има ли такъв номер?
– Не, но може да си открадне обаче.
– Щом ти знаеш за тази практика, предполагам, че го знаят всички – сенатори, президент, медии. Какво правят те?
– Една от причините калифорнийските власти и губернаторът толкова да се постараят да направят възможно издаването на шофьорски книжки е точно за да може тези хора да гласуват за тях. И те остават на власт с помощта на гласовете на тези хора. Медиите в Щатите днес подкрепят Демократическата партия, не раздуват тази история, не се проверява и не се съобщава за тази практика, просто тази тема не се отразява. Ужасна ситуация.
– Този пробив в честността на изборите не подрива ли вярата в демокрацията?
– Американската демокрация е република, основана на така нареченото представителство – една малка група представлява голямата група. Ние избираме представители – сенатори и конгресмени. Когато се кандидатират за държавен пост, те дават различни политически обещания, но когато ги изберат, невинаги спазват тези обещания или пък слушат какво им казва народът. Истината е, че повече от половината американци са консервативни по своите разбирания християни, вярващи хора с християнски ценности. Но на избори се получава един парадокс: всеки щат е разделен на райони по време на избори; при това разделяне границата на района може да се постави така, че да се раздели броят на консервативните гласоподаватели, а да се групират в един район гласоподавателите демократи. Така изглежда, че районът е с демократична ориентация, а всъщност мнозинството от хората в щата са републиканци. Това е манипулация на числата, на истинските нагласи.
– Преди няколко месеца млада девойка от Франция, която има български корени, но е приела исляма, на моя бележка, че Франция е християнска държава, тя възрази много остро. Това ме провокира да ти задам въпроса Съединените щати християнска държава ли са?
– Категорично да. Америка е основана на християнско-юдейски принципи, тези принципи са залегнали в основите на държавата, на Конституцията.
– В Лисабонския договор – конституцията на ЕС, европейските политици обаче отказаха да назоват европейската цивилизация „християнска“.
– Разбираемо е. Те са приели налудничавата идея за мултикултурализма, която обаче разрушава Европа и заплашва да нападне и Америка.
– Вече 20 години живееш в Европа (България, Германия, Гърция, Белгия) и познаваш добре обстановката. Изненадаха ли те последните терористични актове в Париж?
– Аз смятам, че една от големите грешки в Европа беше създаването на Европейския съюз. Разбирам какво са се опитвали да направят лидерите на Европа – виждането им е било да създадат Европейския съюз подобно на Съединените американски щати. Но САЩ са създадени от 50 щата с хора еднакви и подобни, които си приличат помежду си. Докато Европа е съставена от държави, чиито народи притежават много различна история, култура, традиции, език, разбирания. За да може да работи Европейският съюз, трябва да се приеме идеята за мултикултурализма – че всички хора, всички култури, всички разбирания са еднакви или равни. Но тя е фалшива, не е вярна.
– Би ли пояснил с пример?
– Ислямът и християнството не са еднакви, а несъвместими религии, те не могат да се приравняват една към друга. Вярващите в учението на исляма мюсюлмани са убедени, че в целия свят трябва да съществува шериат, той да бъде начинът на управление. Навсякъде, където има мюсюлмани, законът на страната трябва да е шериат. Те вярват единствено в този начин на управление. Затова в Европа мюсюлманите идват с цел да установят шериат – не да се съобразяват със законите на страната, в която живеят, а да наложат шериата. Ако европейските лидери продължават да вярват, че мюсюлманите са еднакви и равни с всички християни, ще продължава да има проблеми. Не, че мюсюлманите са лоши хора, но просто тяхната религия е различна, те са различни.
Това, което през последния век прави Америка толкова велика държава, е, че в началото на ХХ век тя отваря врати за емигранти от цял свят. Емигрантите пристигат в Америка от цяла Европа, но идват, за да бъдат американци. Тяхната цел е да станат американци. Дори е имало случаи, когато емигрантите не са разрешавали на децата си да говорят на майчиния им език, настоявали са да говорят американски английски, много бързо са възприели начина на обличане на американците, традициите и културата на американците. Целта им е била да се интегрират и те напълно са се интегрирали в американската система. Но мюсюлманите емигранти не се интегрират в Европа.– А у вас?
– В Америка мюсюлманите също не се интегрират.
– Но вероятно броят им е незначителен…– Доста са всъщност, няколко милиона. Има цели селища, които са изцяло под мюсюлмански контрол. Например един голям град Диърборн в щата Мичиган.
– А ходят ли жените забулени?
– Някои от тях. Те си строят мюсюлмански училища. Има райони, в които, ако не си мюсюлманин, не те приемат, не можеш да отидеш. На религиозните общества в Щатите е разрешено да разкриват свои училища – не неделни, а редовни училища от детска градина до 12 клас. Много християнски групи са създали свои училища. Това са частни училища, не са безплатни, нямат никаква издръжка от държавата. Такива училища спазват някакви общи насоки, които са зададени от държавата, но понеже са частни и са свързани с религиозни общества, имат право да преподават религиозните разбирания на съответната група, която ги е създала и ги издържа. Има частни католически училища, в които се преподава католицизъм; има протестантски… В тях се преподават общообразователни предмети, но са прибавени и предмети, които са свързани с религиозните разбирания на тяхната вяра.
Напълно законно е мюсюлманите да създадат частно мюсюлманско училище и да преподават под формата на различни предмети религиозните разбирания на мюсюлманите. Проблемът е, че основните разбирания на исляма не съответстват на основните разбирания на Америка и на американците. Те са в противоречие. И това е проблемът. Те се изолират по този начин от американската култура.– Ще се върна пак на разговора ми с девойката от Франция. Изразих своето неразбиране как една жена може да одобрява исляма, който се отнася зле с жените, даже не ги счита за човешки същества.
– Смятам, че това 18-годишно момиче е влюбено в някаква идея или е влюбено в някакъв мюсюлманин. Няма друга религия, която така да обработва хората и да ги кара да постъпват нечовешки.
– Така е. Но да се върнем на темата за президентските избори. Ти самият имаш ли предпочитание към някого от кандидатите?
– Аз съм републиканец по убеждения и моят любимец е Тед Круз, сенатор от Тексас. Той много силно вярва в американската Конституция, много силно подкрепя американската армия, изключително интелигентен и умен човек е. По професия е юрист. На 45 години е. Баща му е кубинец, емигрант от Куба, а майка му е американка. В колежа многократно е бил шампион по дебати, а като млад адвокат е работил като асистент на съдии от Върховния съд на САЩ. Бил е главен прокурор на щата Тексас и като такъв е пледирал пред Върховния съд на Щатите. Изключителен патриот. Той е в групата кандидати за президент, които са много близо след Доналд Тръмп.
На втора позиция има няколко души с близки проценти на одобрение според социологическите проучвания. Единият от тях е чернокож пенсиониран мозъчен хирург – Бен Карсън. Но той досега не е участвал в политиката, няма никакъв политически опит, което може да е от полза, а може да е и недостатък. Друг кандидат в тази група, които са, общо взето, всички на второ място, е Марко Рубио – конгресмен от Флорида. Той също е млад и има кубински корени. Родителите му са били репресирани в Куба от Кастро, дошли са в Америка, за да бъдат децата им свободни. Заложили са у децата си силна любов към Америка.– Кои според теб ще бъдат окончателните кандидат-президенти на Републиканската партия и на Демократическата партия?
– Тепърва предстоят избори в самата Републиканска партия, които ще излъчат кандидата на партията. Същото става в Демократическата партия. Ако Хилари Клинтън не влезе в затвора преди президентските избори, тя ще бъде кандидатът на демократите. Ако Доналд Тръмп не изпадне по някаква причина от надпреварата заради нещо твърде противоречиво и скандално, което е казал, ако сам не се вкара в беля, най-вероятно ще бъде кандидатът на републиканците. И надпреварата ще се реши между Тръмп и Хилари Клинтън. Това, което се счита за предимство на Доналд Тръмп, е, че той също няма политически опит. Освен това е изключително богат, което означава, че може да бъде независим от други хора. Тоест казва това, което мисли. Много хора това ги обижда, а пък някои от нещата, които казва, са просто неразумни. Ако Тръмп не стане кандидатът на Републиканската партия, вината ще си бъде изключително негова. Аз лично искам да видя Тед Круз кандидат-президент и президент. Ако не стане кандидат за президент, надявам се поне да бъде кандидат за вицепрезидент.
– Какво имаше предвид, когато каза за Хилари Клинтън „ако не влезе в затвора“?
– Хилари е нарушавала законите многократно. Например като държавен секретар тя си е направила в къщата си лично неин, частен сървър и частен имейл. Явно го е направила, за да може да скрие от хората (от обществото) електронната си кореспонденция. В ролята си на държавен секретар тя е разполагала с поверителна и строго секретна информация и нарочно е позволила такава засекретена информация да минава през нейния частен сървър. Заради това тя би могла да отиде в затвора, такова нарушение се наказва със затвор.
– Обаче главният прокурор не я подвежда под отговорност?
– Главният прокурор на страната е чернокожа жена демократ и е назначена от Обама. Не повдига обвинение. А трябва!
– Какво трябва да направи един американец, за да влезе в надпреварата за конгресмен, сенатор, президент?– Първо трябва да участва в местната политика, на ниво район, град – в градските управленски власти, след това на щатско ниво. Трябва да кандидатства за пост и хората да гласуват за него. Ако е преуспял предприемач, адвокат или лекар, ако има по-висок пост и стане популярен, когато хората познават и се е доказал в своята сфера, може да кандидатства за пост в управлението на града или на щата. И от тази позиция може да се намеси в политика, която е на по-високо равнище.
– Обявява ли се в Щатите процентът на гласувалите?
– Да, и това всъщност е процентът от регистриралите се, а не от имащите право на глас. В Щатите има активна регистрация на желаещите с право на глас. Има американци, които никога не са гласували и никога не са се регистрирали, но те не влизат в тази статистика.
– Какъв е броят на гласувалите на последните президентски избори?– Последните президентски избори бяха през 2012, когато Барак Обама беше преизбран. Въпреки че броят на хората с право на глас се е увеличил, броят на хората, които действително са упражнили правото си на глас, е намалял. 57,5% от хората с право на глас са гласували. Това са хора, които биха могли да се регистрират да гласуват, ако пожелаят. От всички граждани с право на глас са се регистрирали да гласуват 70%. От тези, които са се регистрирали да гласуват, правото си са упражнили 86%. Това е спад от няколко милиона гласа в сравнение с предишните години. Гласували са 73% от белите, 69,7% от чернокожите, 55,3% от азиатците и 59,4% от латиноамериканците. 64% от тези с гимназиално образование са гласували, както и 85,8% от тези, които имат университетско образование. 50,5% са гласувалите без образование. Най-много са гласувалите от хората с приходи над 75 000 долара годишно, което е над средностатистическата класа.
(Със съкращения)
.
- Петър Волгин vs. Георги Лозанов в ефира на БНР. Пояснение от Калин Манолов
Чуйте какво казаха двамата в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ на БНР.
.
.Водещият на предаването системно нарушава разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, като допуска в предаването едностранчиво предаване на фактите, в предаването липсва обективност и се налага цензура. В „Деконструкция“ липсва плурализъм при представянето на различните гледни точки и идеи. Това заяви председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов в предаването „Преди всички“ след решението на УС на БНР да свали от ефир предаването „Деконструкция“ с водещ Петър Волгин.
Лозанов нарече Волгин най-глезеният журналист в обществените медии, защото въпреки многобройните нарушения е запазил ефира си.
В предаването присъства трайно само една гледна точка – мнението на г-н Волгин и на тези, които го споделят, обясни председателят на СЕМ:
Мотивите са отдавна известни. Няма никакво съмнение. Господин Волгин е най-устойчивия нарушител в сферата на обществените медии години наред. Спорът е ясен – той изразява своето мнение, но като водещ трябва да дава достъп и на други гледни точки… Ако ще да е критика на марсианците, ако има друга гледна точка, тя трябва да се чуе в ефира.
Лозанов напомни, че са водени разговори и са правени какви ли не комбинации, за да се запази предаването, като се осигурят повече гледни точки. Това е тежко и дългогодишно нарушение, категоричен беше Георги Лозанов.
Водещият Петър Волгин нарече спирането на „Деконструкция“отдавнашна мечта на Георги Лозанов. Критикуваме цялата възможна власт, защити предаването той и поздрави Лозанов за трийсетте сребърника, които по думите му е взел с това решение:
Екипът на „Деконструкция“ винаги е критикувал властта, управляващите, които и да са те. Критикували сме президента Росен Плевнелиев и неправителствени организации, които много биха искали да бъдат ментори на българското общество. Критикували сме и чужди НПО, включително такава влиятелна организация като „Америка за България“ и медиите, които се финансират от нея…
Актът е срещу предаване, което беше посветено на терористичните атаки в Париж. Какъв плурализъм може да има в подобно предаване? Може би трябваше да поканя някой от „Ислямска държава“?…
Господарите на господин Лозанов го викат на килимчето и му заповядват да свали това предаване, защото то нарушава комфорта на управляващите. Ръководството на БНР просто сваля предаването, защото хората там трябва да си запазят постовете.
Според Петър Волгин, БНР е трябвало да обжалва акта на СЕМ. /Източник БНР/
Ето и мнението на Калин Манолов по случая, написано вчера на личната му Фейсбук страница.
Предаването, което водех 9 месеца в същия часови пояс – „Конструкция“, се приема или за средство на „намаляване на напрежението“, или за „Деконструкция“ с обратен знак. Не знам колко от изказалите това мнение са слушали мен или и мен, и Волгин, и какво са разбрали от моето, но съм сигурен, че никой няма представа как трябваше да изглежда целия тричасов програмен отрязък в събота от 12 до 15 ч. по програма „Хоризонт“ на БНР, ако беше осъществена моята концепция. Много накратко ще я преразкажа, тъй като не ми е приятно да ме смятат за „анти-Волгин“. Подобно сравнение надценява него и подценява мен.
Единственото изпълнено от концепцията ми бе името на тричасовия блок – „Събота 12+3“ – логичен уикенд финал на обедната програмна линия „12+3“ на програма „Хоризонт“.
Бях предложил цялото предаване „Събота 12+3“ да бъде изградено на базата на философската концепция „теза – антитеза – синтез“ . За целта трябваше да се създаде нов панел „Конструкция“ със същата продължителност като „Деконструкция“ – 75 минути. Последните 15 минути на „Събота 12+3“ трябваше да са своебразен „дуел“ между водещите, и да се казват „Реконструкция“. В тази последна част щеше да бъде потърсен синтеза между различните гледни точки на водещите и гостите в първите две части на предаването. Важна подробност е, че тази тема трябваше да бъде обща и да бъде определяна от водещия на първата част на предаването, за да бъде гарантирана равнопоставеността между водещите и да се стимулира съревнованието между тях при подбора на интересни теми и събеседници. Два пъти в месеца темата щях да определям аз, два пъти- Волгин. Съответно воденият от мен панел трябваше да се излъчва два пъти първи и два пъти – втори в месеца. Последните 15 минути щяха да са пряк диалог между нас. Програмният съвет на БНР прие тази моя концепция, но благодарение на Волгин и на пасивната позиция на ръководството на БНР, от нея остана само редуването на водещите. Това обезсмисли цялата идея и отказът на ръководството на БНР да направя отделно предаване беше и една от причините да се разделим в края на юли 2015 г. Част от другите причини обясних в последния си коментар. (Вижте го по-долу – бел.ред.)
25 юли 2015 г. „Започва последното издание на „Конструкция“ по програма „Хоризонт“ на БНР. Бързам веднага да кажа, че спирането му не е репресия срещу свободата на словото, нито епизод от позиционната война, която трети месец се води между ръководството на националното радио и част от журналистите в него. Не съм взимал страна в нея досега и нямам намерение тепърва да го правя: мнението ми и за свободата на словото, и за мисията на обществените медии, и за заплащането на труда в тях, доста се различава от позициите и на двете страни в конфликта. Ако изобщо принципи и ценности стоят в неговата основа. Лично аз дълбоко се съмнявам в това. Ако стояха, и двете страни би трябвало да ги защитават по друг начин. Най-добрият, който ми хрумва, е да се вгледат в реалността зад оградата на Старата къща.
Зад тази ограда абсолютната свобода е недостижима – и за пушачи, и за непушачи. За да я има изобщо, преди да са установени демократични традиции в обществото, е добре да се определят пределите на ограничаване и механизмите на защита. За обществените медии, финансирани от бюджета, свободата на словото означава ненамеса на държавата в конкретното отразяване на факти и събития, за разлика от бюджета, принципите, отговорностите, критериите, чието определяне Е работа на държавата. Който не приема това, би трябвало да работи в частна медия, където въпросната свобода се изразява в намирането на разумен баланс между политическите и икономически интереси на собственика, и възможността на журналистите да отразяват многообразието на мнения в обществото. Чудя се как ли „репресираните“ колеги от обществените медии, с тяхното разбиране за свобода на словото, биха постигали този баланс в някоя частна медия…
Сега обаче говорим за обществения баланс, който БНР и БНТ съгласно чл. 6, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията са задължени да осигуряват. Той е невъзможен. Няма как предаванията, цитирам, „да отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика“, най-малко защото различните идеи и убеждения са неизброими. Но никой не възразява срещу този витиеват текст, защото знае, че е неприложим. Или, което е същото и дори по-лошо – приложим като морков или като бухалка – според случая. Но не и като професионален стандарт.
Да, свободата на словото е основна демократична ценност. Но българската демокрация по всеобщо признание е фасадна. А щом демокрацията е такава, каква очакваме да е журналистиката, която кореспондира пряко с общественото разбиране за демокрация? Ако демокрацията боледува, свободата на словото се потъпква. И това не е летен грип. Хронично е. Опасявам се, че за някои е и нелечимо. Колкото повече зависими журналисти – толкова по-ниско обществено доверие. Колкото повече примирени журналисти – толкова по-обезверена аудитория.
Иронично, именно предаванията, които „отразяват различните идеи и убеждения в обществото“, най-често обезверяват слушателя. Не го информират, не го възпитават, не го образоват. Може би го забавляват – до момента, в който говорилнята в студиото му дойде в повече и завърти копчето.
Смея да вярвам, че случаят с „Конструкция“ не беше такъв. Всъщност, в предаването ви говорехме предимно за Свободата. Свободата на индивида, свободата в икономиката, свободата в политиката. Нескромно си мисля, че думите за свобода не са отлетели без следа.
Но ще трябват още много думи и поне малко дела. И време – двадесет и пет години не стигат нито за промяна в политиката, нито за промяна в икономиката, да не говорим за промяна на индивида. Очевидно ще трябват четиридесет. И Моисей, който да води българите през пустинята. И Господ, който като огнен стълб да води него.
Кого обаче смятаме за Моисей? И вярваме ли в Господ?
Ще трябва да си изясним това. А дотогава ще живеем със спомени – аз, че съм правил това предаване, вие – че сте го слушали. Пък да видим какво сме конструирали.“
. - България е първа в Европа по дял на хората, които живеят в робски условия
Над 566 хил. души на Стария континент са „модерни роби“
След като бе съобщено, че сме трета страна по смъртност в света след Лесото и Украйна (вж.тук), днес България е обявена на първо място в Европа по процент на населението, което живее в робски условия. Това сочи докладът „Индекс за робството“ за 2014 година, изготвен от фондацията Walk Free, информира „Фокус„. В условия на модерно робство живеят 27 600 българи, или 0,38% от населението. Следват Чехия, Унгария, Сърбия, Словакия, където делът на хората, живеещи в принуда, е 0,36%.
Организацията подчертава, че през миналата година България е била страната в Европа с най-висок дял на поробените хора. Икономическата криза и политиката на икономии в ЕС са довели до увеличение на броя на българите и румънците, които са търсили по-високо платена работа зад граница. Някои от тези работници са попадали в ситуации на експлоатация. България се намира на 30 място в Европа в класацията за действията на държавата в борбата с робството.
През 2014 година страната в региона с най-висок брой на хора в условия на съвременно робство е била Турция, където много деца са принудени да сключват бракове, жертва са на трудова и сексуална експлоатация. В Полша също е отбелязан висок дял на жертвите на робство, отчасти заради експлоатацията на евтината работна ръка от източноевропейските съседки на Полша в рамките на страната. Според доклада през 2014 година общо 566 200 души в Европа са живеели в робство, което е 1,6% от всички жертви по света.
Ако се питате кой е най-бързият път за премахване рабските условия у нас – прочетете ТУК.
.
Вижте основните данни за България в доклада:In 2014, Turkey recorded the highest absolute numbers of modern slavery in the region, reflecting high numbers of child marriage, forced labor, and trafficking for sexual exploitation.31 Bulgaria recorded the highest prevalence in 2014. The global economic crisis and austerity measures of the EU have meant that increasing numbers of Bulgarians and Romanians migrate in search of highly paid jobs. Some of these workers can be tricked or coerced into situations of exploitation. Poland also recorded high prevalence of modern slavery in 2014 due, in part, to the exploitation of cheap migrant labourers within Poland from nearby Eastern European countries and parts of South East Asia.
Държави с най-лоши показатели:
.
България:
.
Държави с най-добри показатели:
Карта според рейтинга на държавата
.
.
.(Източник – вж.тук)
- Новата „Мис Вселена 2015“ е от Колумбия. Извинете – от Филипините!
Носителката на престижната титла „Мис Вселена 2015“ стана 26-годишната филипинка Пиа Алонсо Вурцбах, но след скандало неправилно обявяване на побeдителката.
Известният конкурс за красавици завърши в неделя вечерта в американския град Лас Вегас, щата Невада.
Финалът на конкурса обаче беше помрачен от скандал заради объркване.
Огласявайки името на победителката, водещият погрешка обяви за „Мис Вселена“ представителката на Колумбия, 21-годишната Ариадна Гутиерес Аревало.На главата ѝ вече беше поставена короната на победителката, когато водещият Стив Харви започна да се извинява, че неправилно е прочел името в подадения му плик.
Гутиерес стана втора в престижния конкурс. Трета се нареди представителката на САЩ – 27-годишната Оливия Джордан.
Източник: БТА
Вижте видео от скандала:
https://youtu.be/Gzb8HGJu2kA
.
. - Рециклиране на дялани камъни
Пепа Витанова, Reduta.bg
Екатерина Захариева. Снимка: „Гласове“ Изборът на Екатерина Захариева за министър на правосъдието показва две неща. Първо: че не бива да се подценява Росен Плевнелиев. Всички решаващи назначения в държавата са от неговата свита. Слуховете за разрив между президента и Борисов са силно преувеличени. Политически и личностно двамата може и да не си хармонират, но очевидно ги свързват други бартерни дела. Може да се окаже, че Захариева е произведена в правосъден министър, за да парират амбициите на мъжа й към овакантения пост на главния архитект в Столична община. (Защото той вече е обещан на друг.)
Вторият извод от избора на Захариева е, че кадровата банка на ГЕРБ е празна. Герберите могат да се хвалят с нарастваща членска маса, симпатизанти и електорат, но това е само маса – от партийни натегачи, кариеристи и лумпени, липсват политическите фигури с професионален опит.
Неслучайно председателката на НС Цецка Цачева, също както водещите на бТВ, обърка името на новия министър на правосъдието – вместо Екатерина Захариева обяви за номинарана Екатерина Михайлова. Лапсусът е логичен. От левицата правилно се пошегуваха, че Михайлова би била по-добрият кандидат за поста.
Жалко, че новите поколения не помнят коя е проф. Екатерина Михайлова. Дясната ръка на Иван Костов във времената на триумф на десницата в момента е член на Комисията по помилвания към администрацията на президента. Наричаха я Класната, заради прецизността, всеотдайността и търпението, с което ковеше закони и тушираше сблъсъците между съпартийците от СДС и ДСБ. Брилянтен юрист и деликатен човек, на когото десните така и не позволиха да се издигне от класна до директор на школо.
Точно обратното на адашката й, която като пионка местят от висока към още по-височайша позиция. „Мнозина от тези, които ме критикуват, могат само да си мечтаят за постовете, които са ми предлагали и съм отказвала”, изцепи се Екатерина Захариева при обсъждането на кандидатурата й за министър на правосъдието. Работили с нея коментират, че демонстрацията на мегаломания е само началото – жената е изтъкана от патологична амбиция и парвенюшко Его. Колкото по-некомпетентна се чувства, толкова по-истерично агресивна става. А тя е компетентна само в управлението на държавната администрация, друг професионален опит няма. Лимитът й е на началник на кабинет или главен секретар на ведомство. Управленският й стил е на колоездач – преклонена главица пред шефа, а с педалите мачка всички под нея. Като министър на регионалното развитие в служебния кабинет на Георги Близнашки Захариева само разчисти кадровия терен за ГЕРБ и преподреди схемата на обществените поръчки. Експерти от МРР разказват за нервните й пристъпи, когато се обсъждали специфични въпроси като санирането на сгради, в които се изискват професионални знания. Бившият й началник, проф. Близнашки предупреди какво да очакваме сега: „Захариева няма компетентност в съдебната реформа и има едно лошо качество, което се надявам министър-председателят да коригира – на моменти тя е изключително агресивна в преследване на своите цели. Така че ситуацията е много рискова и трябва да се гледа на действията на тази дама особено внимателно.“
Най-точното определение за нея даде юристката Татяна Дончева: „Няма смисъл да се задават въпроси на новия министър на правосъдието, тъй като тя не е компетентна да отговори. Момичето няма възгледи за това и не го мъчете. То е назначено да бъде администратор.”
В кадровата банка на ГЕРБ има главно „дялани камъни”, както Петьо Блъсков нарече Екатерина Захариева – „слагаш я на определеното място и тя пасва”. Рециклират я в различни роли. Ако не пасва, изчегъртват мястото, за да я наместят. В нормалния свят принципът на кариерно израстване във властта е друг – на търкалящите се камъни. Пускат един кадър по склона и го оставят да се търкаля, докато се очука и намери точното си място.
Кадровите банки на почти всички политически партии у нас страдат от дефицит на компетентност. „Банката” на БСП се напълни с деца и внуци на „наши другари”. Десните никога не са се грижили за кадрите си. Сега берат плодовете на лекотата, с която отлюспваха или забравяха верните си хора. И Екатерина Михайлова е резултата на тази системна грешка – изолираха я и тя се приюти в екипа на президента. Там, където беше и Георги Близнашки, преди да се изпокара с Плевнелиев и да се ситуира при ДПС като съветник на движението във временната парламентарна комисия за промяна на Конституцията. Сега го използват като лице на повикване. При затягането на примката около Христо Иванов бившият служебен премиер, за когото бяхме започнали да позабравяме, изведнъж цъфна във всички студия. Отрече се от Иванов, който беше част от служебния му кабинет: „Той ми беше натрапен”. После се включи и в обсъждането на кандидатурата на Захариева (и тя сигурно му е била натрапена). Пътьом цапардоса и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов („Това е един пречупен човек, наплашен човек. Подобен човек не вдъхва доверие.”) Приятно е да бъдеш възмутен. Едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство. (По Александър Геров) Проф. Близнашки сигурно се надяваше да припомни, че и той става за министър на правосъдието или му се иска някоя политическа сила да го посочи за кандидат в предстоящата президентска кампания.
Защото от ДПС няма да го посочат. ДПС е единствената партия, която пуска кадрите си по наклонения склон и много внимателно преценява кой за какво става. Докато другите партии използват и захвърлят кадрите си, ДПС ги отглежда и инвестира в тях. Финансира обучението на млади надеждни симпатизанти. Изтегля ги от провинцията в София и им осигурява работа и квартири. Ситуира ги в държавната администрация и гарантира за устойчивостта на позициите им. Ако са верни. При всяка смяна на властта и левицата, и десните оставят кадрите си да се спасяват кой както може. Само ДПС се бори за всяка секретарка, за всеки шофьор. Няма верен техен кадър, останал без препитание след катаклизмите във властта.
ДПС може да е изгубило 1/3 от избирателите си, но това вече няма кой знае какво значение. Институциите са пълни с техни хора. Движението е внедрило кадрите си на точните места. Те крепят статуквото. А статуквото сега се приема за синоним на стабилността. „Хората гласуват за стабилност, не за реформи”, както каза Иван Костов, самоопределил се за най-усмихнатия политик на прехода.
.
- “Ведомости”: България е страна на мафията
Приватизирана форма на паразитна държава, която зависи от волята на един човек
.
Мария Снеговая, „Ведомости“
.
България е сред страните, които се определят като държава на мафията. Това е нов тип авторитарни режими, който е особено характерен за бившите комунистически страни в Източна Европа.Феноменът на държава на мафията в политическата наука не е нов. Той е изучен от Мозес Наим. Според него благодарение на новите технологии през последните две десетилетия криминалните групи са излезли извън границите на своите традиционни дейности и са започнали активно да проникват в политическите структури на страни като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Бирма и Венецуела. Националните интереси на тази страни в крайна сметка се оказаха напълно преплетени с интересите на организираната престъпност.
Унгарският политолог Балинт Мадяр написа цяла книга за основните черти на управляващия елит на държавата на мафията. Според него отличителната й черта е семейният характер на системообразуващите компании. Мафията предпочита да организира своя бизнес на семеен принцип, защото кръвните връзки осигуряват лоялност и доверие в рамките на системата. Бизнесът се развива както от членовете на „семейството“, така и от представители на политическия елит, приети в „семейството“ благодарение на съществуващата система от връзки. Най-често подобни компании се срещат в строителния бизнес. Те процъфтяват за сметка на изгодни държавни поръчки и държавни капиталовложения, отбелязва политологът.
За държавата на мафията са характерни още паралелната концентрация на политическа власт и основните икономически активи в ръцете на едни и същи лица. В държавата на мафията частните интереси подменят интересите на обществото не от време на време, а постоянно и систематично.
Практически няма област в тази държава, която да не е подчинена на укрепването на властта и обогатяването. Държавата на мафията е приватизирана форма на паразитната държава. За повишаването на благоденствието на определена политическа и финансова група системата активно се бори с независимото натрупване на финансови ресурси, национализира ги, но в полза на отделни индивиди, а не на страната като цяло.
В държавата на мафията ролята на политическите институции се обезценява, техните функции се подменят от волевите решения на държавния глава, който е в ролята на фактическия собственик на държавата. Правото по закон се подменя от „закона на властимащия“.
.
—–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Мария Снеговая е докторант по политология в Колумбийския университет. Анализът й във „Ведомости“ е преведен и публикуван със съкращения от БГНЕС.
.
- ЦРУ оповести нови данни за страшния масов мор в България
Милата ни родина е трета по смъртност в света след Лесото и УкрайнаБългария е на трето място в света по смъртност на населението. Това показват обновените данни в справочника на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) The Worldfactbook, в които е включена и прогнозна информация за 2015 г. Данните са обновени на 17 декември, твърди OFFNews.bg.
Според тях смъртността у нас е 14.44 на 1000 души. Преди нея са само южноафриканската държава Лесото със смъртност 14.89 на 1000 души и Украйна – 14.46 на 1000.
По този начин държавата ни води пред страни като Афганистан, Чад, Габон, Нигерия, Мали и такива, в които има локални военни конфликти като Ирак и Пакистан. В дъното на класацията с най-ниска смъртност са Катар с 1.53 на 1000, Обединените арабски емирства – 1.97 на 1000 и Кувейт – 2.18 на 1000.
В същото време страната ни е поставена на едно от последните места по раждаемост – 8.92 на 1.000 души население. По този показател заемаме „почетното“ 210 място от общо 224. Най-голяма е раждаемостта в Нигер – 45.45 на 1000.
По данни на ЦРУ България има отрицателен растеж от минус 0.58%, което също ни поставя на едно от последните места по този показател.
Средната продължителността на живота в страната е 74 години (71 за мъжете и 78 за жените), а средната възраст на населението към момента е 42 години. /БЛИЦ/
.
- „Забравеният код“ – Розетата от Плиска
В рубриката „Забравеният код“ на Сable Sat West TV – версия за значението на Розетата от Плиска. Разговор с Елица Димова, историк и журналист в бр. 35 от тази рубрика.
.
- САЩ затегнаха визовия режим за туристи от ЕС
САЩ затегнаха визовия режим за туристите от 38 държави – сред тях 30 са европейски. Мярката, която бе предприета след терористичните атаки в Париж миналия месец, се съдържа в Закона за бюджета за догодина, приет от Конгреса на САЩ и подписан от президента Барак Обама в петък, съобщава БТА.
Туристите от тези 38 страни няма да имат вече право да влизат в САЩ без виза, ако наскоро са били в Ирак, Сирия, Иран или Судан. Мярката е част от отговора на американското правителство на терористичните заплахи.
Постоянният представител на ЕС в САЩ Дейвид О’Съливан настоя петте страни членки на Европейския съюз, които не са част от американската програма за безвизов режим, да бъдат включени в нея.
Сред тези държави е и България. Останалите четири са Румъния, Хърватия, Кипър и Полша
Но тези държави трябва да са участващи в програмата за обмен на информация с американските власти за заподозрени терористи.
- Halfbike – историята на най-известното българско колело в света
Мартин Ангелов и Михаил Кленов са двама млади архитекти, които вместо да проектират сгради, са навлезли в света на продуктовия дизайн. В интервюто за списание „Амбиция“ Мартин споделя как се е породила идеята за тяхното колело Halfbike, през какви трудности са преминали и как за по-малко от месец са станали милионери.
.
Интервю на Иван Белчев с Мартин Ангелов,
– Идеята ви за Halfbike идва заради международен конкурс за велосипеди. Какви мисли ви сполетяха тогава?
– Ами първоначално започнах да мисля върху концепция за стандартно колело, започнах да променям някои неща и понеже обичам да стигам до крайности, малко по малко стигнах до идеята да изолирам двигателния механизъм на стандартното колело (задната гума, свързана с педалите чрез верига) и да видя какво мога да направя с него, като подложа всичко останало на редизайн.
Тогава се роди концепцията за правото каране без седалка. Първоначалният модел имаше едно задно колелце и вярвах, че с усукване на тялото ще може да се завива.
– Дизайнът на Halfbike версия 1 и версия 2 се различават съществено. Как се случи този преход само в рамките на 1 година?
– Случи се това, че заедно с Михаил Кленов се сблъскахме с реалното производство и научихме страшно много неща. Обожавам да опростявам нещата до безкрайност и втората версия беше логичната еволюция, която беше и много бурна.
Принципът на изграждане на рамката се промени драстично, а задният колесар вече беше изцяло наша разработка. Все повече неща вече зависиха от нас.
© Halfbike. Екипът на Halfbike II 
© Halfbike
– След кампанията на Halfbike II в Kickstarter спечелихте около 1 млн. долара и над 2000 поръчки. Това беше далеч от целта ви – 50 000 долара и около 150 велосипеда. Каква беше емоцията в първите дни и как се справихте с производството?
– Постигнахме целта си за 12 часа и не можехме да повярваме какво се случва. Емоцията варираше от голяма радост до… ами сега какво ще правим. Едно е да сглобиш 100 колела, друго 2500.
– След края на кампанията се оказахме най-финансираният проект в Kickstarter за превозно средство въобще.
– В началото нещото беше пълно с неизвестни, но малко по малко с огромен труд и много инфарктни моменти през цялото лято нещата си дойдоха на мястото.
– Най-голямата награда за дизайн Red Dot за мобилност 2015 се присъжда на… Halfbike! Какво, освен престиж, дава тази награда?
– Определено наградата от Red Dot Design означава признание и до голяма степен вдъхва доверие в нашите клиенти.
– Всички големи велопроизводители залагат и на електрическо задвижване. Виждате ли Halfbike версия 3 без педали, с платформа за краката, газ и спирачка?
– Определено. Нужно е обаче време и повече специалисти, за да разработим тази вариация.
Нямам търпение да започнем да правим прототипи. Но едно по едно.
– Вие сте архитект. Разкажете ни за вашите проекти, свързани с градската среда.
– За съжаление, не мога да се похваля с реализиран проект за градска среда, не знам дали съществува и колега на моята възраст, който да направи това.
Една от причините да не се занимавам с архитектура е, че развитието на градовете ни се определя от откровени мафиоти, които действат по силови методи и единствената им цел е да нахранят строителните фирми.
София можеше да е на съвсем друго ниво, само като погледнем как се изгавриха с римските останки на Ларгото, и става ясно с какви типове си имаме работа.
Засега се опитваме да се изолираме в малко островче на нормалност и стискаме палци да не сме много малкo.
© Halfbike
© Halfbike
© Halfbike. Мартин Ангелов с неговото колело Halfbike
© creative review; Halfbike в Музея за дизайн в Лондон - Конгресът в САЩ ще приеме реформи в МВФ в полза на Китай, Индия и Бразилия
След забавяне от цели пет години, конгресът най-накрая одобри необходимите реформи на МВФ, които ще дадат повече право на глас на нововъзникващите икономики като Китай, Индия и Бразилия
Конгресът на САЩ предприе действия по задвижването на реформите в Международния валутен фонд. В сряда сутринта членове на Републиканската и Демократическата партия в Конгреса на САЩ обявиха, че са се съгласили да приемат реформата, одобрена от администрацията на Обама още през 2010 г., пише Дойче веле.
Лидерите на Конгреса се съгласиха да включват промените в сборен проектозакон за бюджета, който трябва да стане факт до няколко дни.
„Очакваме с нетърпение изхода от законодателния процес“, заяви говорителят на МВФ Джери Райс в изявление.
Реформите, които не можеха да влязат в сила, докато не бъдат ратифицирани от Конгреса, ще увеличат дела на право на глас в МВФ на някои от най-силните икономики в света, включително Китай. Въпреки това, САЩ, Европа и Япония ще продължат да имат основното право на глас във Фонда.
Удвояването на капиталовата база на МВФ също е част от реформите. Това ще позволи на МВФ да увеличи обхвата на спешното кредитиране.
МВФ е кредитор от последна инстанция за страните, които имат проблеми с платежоспособността. Той е създаден през 1945 г., наред със Световната банка, Азиатската банка за развитие и други институции, като част от контролираната от американците следвоенна международната система за икономическо управление.
Републиканските конгресмени, които не желаят да приемат намаляване на влиянието на САЩ във Фонда, блокираха реформите през 2010 г. за срок от пет години. Това предизвика раздразнение у директора на МВФ Кристин Лагард и други представители на МВФ.
Американското министерство на финансите нееднократно предупреждаваше, че ако споразумението не бъде ратифицирано, това ще засегне лидерството на САЩ в чужбина, тъй като Китай и други индустриални страни като Индия и Бразилия ще бъдат лишени от свое право в най-големия световен кредитор.
След дългогодишно очакване Конгреса да изпълни сделката от 2010 г. Китай загуби търпение. Наскоро той започна създаването на нови международни финансови институции като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (Asian Infrastructure Investment Bank, или AIIB), която бе основана тази година. /Fakti.bg/
.
- Коледен празник в Българското училище в Дъблин
„…Не е ли чудесно елхата да блесне,
огряна от пъстри звезди,
и стоплил ръката в ръка на приятел
от радост да светиш и ти…Нощта, във която очакват децата
изпълнен с подаръци кош,
нощта с чудесата – вълшебна и свята,
е тихата коледна нощ!“На 12 декември 2015 г. още рано сутринта започнаха да се събират родители, ученици и учители в българско училище „Азбука“. Всички бяха донесли доброто си настроение и усмивки. Докато децата имаха учебни занятия, родителите се погрижиха за подготовката на залата за така очакваното коледно тържество.
Из коридорите се разнасяше едно празнично и приятно чувство!
След учебните часове вече бяхме готови да започнем коледната програма. Тя се състоеше от две части.
Всички родители бяха в нетърпеливо очакване малките ни слънца да излезнат на сцената!
И ето, на сцената се появиха децата от танцов състав „Звездички“ с ръководител Зорница Атанасова. Те изтанцуваха български народен танц за всички гости в залата.
След тях децата от предучилищна група, с ръководител Петя Ангелова, рецитираха стихчета за Коледа.
После най-малките ни сладури от клуб „Родна реч 1“ и „Родна реч 2“, с ръководители Дани Смит и Ели Ангелова, изпяха песничката „Пеят, скачат палците“.
И преди да повикаме специалния ни гост всички деца изпълниха песничката „Звъни Звънче“.
Както всяка година прекрасните ни малчугани повикаха Дядо Коледа, който влезна с пълен чувал с подаръци. Той подари на всяко дете подарък и се снима за спомен с всяко едно от тях.
С това първата част на тържеството приключи…
Но това не беше всичко, приятели! След програмата на най-малките и след малка почивка дойде моментът на сцената да се изявят учениците от първи до четвърти клас.
Водеща на втората част беше Деа Атанасова, ученичка от четвърти клас.
Започнахме отново с изпълнение на танцов състав „Звездички“, след които на сцената се появиха учениците от първи и втори клас, с ръководител Елена Панайотова. Те изпяха „Песен за снежинките“ и ни пренесоха в света на снежната красота на зимата. Децата бяха подготвили и пиеса за „Пипи дългото чорапче”, с която обясняват на Пипи какво е това Коледа и за самата традиция, под формата на стихчета и диалози. Всички се забавляваха много и гледаха с огромно любопитство и нетърпение какво следва.
И ето на сцената се появи и вторият ни танцов състав на по-големите ни ученици, с ръководител Росица Миихан, които изпълниха хоро. Те внесоха още ведро настроение и накараха публиката да се вълнува още повече!
Нашата прекрасна водеща Деа обяви следващите ни участници от трети клас, с ръководител Мариана Монир, които бяха посрещнати с аплодисменти на сцената. Те разпръснаха още коледна магия със стихчета и песента „Коледна приказка“.
Следващите аплодисменти бяха за учениците от четвърти клас, с ръководител Петя Сейменова, които изпълниха песента „Заедно с теб‘. С тази песен децата изпратиха послание към всички гости, че сме разделени по света и на запад, и на изток, но никой не се е променил и че най-важното нещо е да сме сред близките си хора и приятели.
След песента Павел Василев и Илияна Клисурска рецитираха стихчето „Коледна нощ“. През това време четвъртокласниците се преобразиха в елфи и се появиха на сцената с шейната на добрия белобрад старец. Те подготвиха шейната за дългия път и когато бяха готови повикаха Дядо Коледа и му казаха, че е време за излитане към училище „Азбука“, където ще раздаде подаръците на най-добрите деца в Дъблин.
Нашият специален гост раздаде подарък на всяко дете и се снима и с тях за спомен.
Благодарим на всички ученици, които се постараха изключително много и дадоха всичко от себе си, за да се подготвят за този така очакван ден! Бяхте прекрасни! Справихте се блестящо! Чакаме с нетърпение следващите ви изяви на нашата сцена!
Благодарим и на всички родители, които допринесоха за прекрасната атмосфера на този ден в училище! Специални благодарности на прекрасния дядо Коледа, който ни посети специално за нашето тържество! Благодарим и на нашия професионален фотограф Ивайло Петров, на Здравко Паскалев за озвучаването по време на тържеството и на всички учители, които се погрижиха децата ни да се забавляват и че направиха този ден незабравим за тях и всички нас.
Училище „Азбука“ ви пожелава весели празници с пожелание за много щастие, любов и късмет, за повече хармония и добронамереност, с която да направим света по-добър.
Весела Коледа и Щастлива Нова Година!
Петя Сейменова, bgschoolie.eu
Снимки: Ивайло Петров
- Отнетата надежда на България
По големите празници във всеки дом на страната ни има едно празно място – на избралото да търси късмета си другаде дете
.
Милена Фучеджиева, Рloshtadslaveikov.com
.
Чакам детето си да ми гостува за празниците. Не казвам да се прибере, защото дъщеря ми не се прибира тук, тя се прибира в Ню Йорк или Лос Анджелис. Нейният дом, това, което тя нарича дом, е Америка.Проклетите празници, които изпълват с радост и горчивина милиони българи, изпратили децата си в чужбина. Съчувствам на всеки един от тях и знам болката им, защото съм я преживявала с моите родители. Аз – в Америка, те – в България. Откъсваш максимум две седмици всяка година от работата, за да бъдете заедно. Едно заедно, което не е заедно, защото веселието винаги прикрива плач и от двете страни. Плачът на вината на децата и плачът на тъгата на родителите.
Затова, когато ме питат дали съм се прибрала в България завинаги, казвам, че е за известно време. Няма как да се прибера тук завинаги при положение, че детето ми е в Америка. След някоя и друга година ще поема пътя обратно за там, защото няма как да я навия да дойде да живее тук за постоянно. Би работила тук за известно време, но това, което чува от мен най-вече за отношенията между хората, както и за балканския тип политика, никак не я привлича. Човек има интерес да бъде там, където е спокойно, хората са усмихнати, сърдечни и благородни едни към други. Тук хората не са такива. Тук те са всичко друго, но не и благородни едни към други. Точно обратното. И това няма нищо общо с политика, а с нещо специфично и неназоваемо, вероятно и невъзможно да бъде обяснено научно, но то е огромната способност и енергия, която българите влагат, за да се мразят и вредят едни на други.
Политическите битки не са изключение. Никой не е чак толкова черен, нито пък някой е чак толкова от страната на светлината. Бих казала, че и едните, и другите са взаимно свързано мазало. Това мазало, създадено от националния ни характер, ме изгони от България преди 25 години заедно с близо 700 000 души – и продължава да гони младите хора и досега, за да станем 2 милиона избягали. Никой не бяга от хубавото.
Някои от нас отведоха децата си със себе си, други родиха там. Тези деца са загубеното съкровище на България. Те са загубената завинаги България. Те са отнетата надежда на България.
Повечето ми приятели и познати в Америка не намериха за необходимо да поддържат българския език на децата си, което е въпрос повече на интелигентност, отколкото на патриотизъм. Децата им не са стъпвали в България от малки и вероятно така е по-добре, за да нямат раздвоение. Дъщеря ми не е раздвоена, въпреки че прекарваше като дете всяко лято тук. Въпреки усилията ми у нея да живее и българското, Америка я изгради като личност, не България. В този смисъл надеждата загубените български поколения да се върнат тук е напразна. Някои може и да направят подобен избор, но те ще са по-скоро изключение, отколкото правило.
Напълно излишно е да изброявам защо аз самата не каня дъщеря си обратно. Една държава с изградени демократични традиции и огромни финансови ресурси дава много по-големи възможности за развитие. А и новата геополитическа ситуация на България не е никак съблазнителна. От една страна е Турция, от друга Русия, от трета Америка. А от четвърта – поток от бежанци, между които неизвестен брой терористи.
Бих искала да дам надежда на родителите като мен, че децата ни са добре дошли тук, но това би било егоизъм. Затова, когато дойдат празници, ще преглъщаме сълзите си на раздяла след броените дни с децата ни. Затова България се превръща в един човешки „хъб“, през който минават чужденци – някои остават, други продължават към все по-затварящата се цивилизация; хъб, в който водят политическа война няколко гигантски държави, в който всяко правителство ще бъде обезсилено от ненарушимите връзки с преродените и клониращи се структури на ДС, в който мафията се възползва от всеки момент на слабост на правителство и граждани, в който всеки българин държи друг с примката на ненавистта, и в който всеки българин е враг на всеки българин. Хъб без национален смисъл и посока, а думите „национална гордост“ са напълно изместени от „национален срам“. И няма правителствени избори, които да могат да променят тази обстановка, защото личностите, управляващи или желаещи да управляват хъба, са напълно и горчиво ясни на всички ни. Те са ясни и на самите себе си, и това прави битката помежду им още по-свирепа.
И за съжаление, огромно съжаление, неистовият ни национален характер извън политиката гони децата ни навън. Ние сами си ги гоним. Със завист, злоба и непризнаване на успехите на другия. Независимо дали става дума за успехи на правителство или за малкия житейски успех на някоя продавачка в „Билла“, която е била отличена като особено добър работник.
Това, което е, е това, което е.
България става два пъти по изгубена по големите празници, защото тогава във всеки български дом има едно празно място на този, който никога няма да присъства на семейната трапеза. Избралото да търси късмета си другаде дете. Порасналото в чужбина дете. Детето, родено през океани, на далечни континенти.
България е страна на разбитите семейства. Нищо изненадващо, че младите не искат да имат семейства. Те нямат никакъв положителен пример, за да го пожелаят. Те са израснали в домове, които някой е напуснал по един или друг начин. В общество, което бива винаги напускано.
Бих искала да мога да кажа на младите да раждат деца, защото аз, с моя житейски опит, знам, че нищо друго не може да даде този смисъл на живота им. Това е трансцедентално чувство, без което аз лично не мога да си представя моя живот. Знам, че не всеки мисли така и не всеки го изпитва, но дори практично разсъждавайки, човек остава все по-сам с напредването на годините. Приятелите са роднини, но кръвта си е кръв. Семейството е кръв, наследство, артерия на живота на планетата. Детето ми е далече, но то ме свързва с тази артерия и ми помага да не се чувствам напълно излишна, както често се чувствам, въпреки тъй наречените успехи, въпреки амбицията, въпреки философията, въпреки кръга от приятели, въпреки дори котарака Панчо, който ме обича с най-голямата си котешка любов. За мен животът без дете е напълно безсмислен.
Аз съм родена майка. И се надявам в един друг живот, в един друг свят и в една друга, непозната за мен действителност, след някое прераждане – в което не вярвам – българските семейства отново да могат да бъдат семейства. Да няма празни места около трапезата. Да няма сълзи. Да няма раздели. Да я няма тази огромна тъга, в която живеем вече няколко поколения. Да има щастливи деца на щастливи, спокойни родители. Тук, в България.
Толкова ли е невъзможно да го постигнем?! Толкова ли безнадеждно глупави сме като нация от най-простия до най-сложния, до най-властния?!
.
- Закон за трудовата миграция предвижда правна закрила на българите в чужбина
Правителството ще предложи на Народното събрание проект на закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Една от основните цели на предложения законопроект е да осигури правна закрила на българските граждани, упражняващи трудова заетост на територията на трети държави. С приемането на ЗТМТМ българското законодателство в областта на свободното движение на работници и заетостта на чужденците ще се хармонизира с европейските директиви в тази сфера.
Всеки раздел в глава „Трудова миграция от трети държави” на законопроекта въвежда специфични процедури за предоставяне на право на достъп на работници – чужденци от трети държави до българския пазар на труда, които отговарят на европейското законодателство.
Отделна глава от проекта е посветена на равното третиране на работниците – чужденци от трети държави с българските граждани относно права, касаещи професионалната им реализация и социалния и икономическия им живот в България.
Със законопроекта се прави и кодификация на действащата нормативна уредба в областта на трудовата миграция и мобилност, която е разпокъсана в различни по характер нормативни актове. В отделен нормативен акт цялостно ще бъдат уредени обществените отношения, свързани със свободното движение на работници и заетостта на чужденците. /„24 часа„/
.
