Всички авторски страници

Авторски

• Пети дебат на кандидатите на Републиканската партия

  Войната срещу „Ислямска държава“ бe основна тема на петите дебати между републиканските претенденти за Белия дом

  

  Войната срещу джихадистката „Ислямска държава“ и предложението на Доналд Тръмп мюсюлмани да не биват допускани в Съединените щати бяха основни теми на петите дебати тази нощ в Лас Вегас между деветима републикански претенденти за Белия дом, предаде Франс прес.

  „Америка е във война“, каза сенаторът от Тексас Тед Круз. „Нашата свобода е нападната“, каза Джеб Буш. „Страната ни е извън контрол“, извика милиардерът Доналд Тръмп, който е фаворит на републиканските избиратели за президентската кандидатура. Той се обяви за блокиране на някои сектори на интернет в Сирия и Ирак и се зарече, че при неговото управление американците ще проникнат в интернет, „за да разберат къде точно е „Ислямска държава“.

  „Те използват интернет по-добре от нас. Можете да ми говорите колкото искате за свобода на словото, но аз не искам те да използват нашия интернет“. Последната анкета на Ройтерс/Ипсос, завършена след като Тръмп предложи да се забрани достъп на мюсюлманите в САЩ на 7 декември, показва, че той остава фаворит с подкрепата на 33 на сто от републиканските избиратели. Втори е Тед Круз с 15 на сто, следван от пенсионирания неврохирург Бен Карсън с 12 на сто, Марко Рубио, сенатор от Флорида, с 10 на сто, и бившият губернатор на Флорида Джеб Буш с 9 на сто. /БНР/

• Примерът на гимнастически дружества „ЮНАК”

  ПРИМЕРЪТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ ДРУЖЕСТВА „ЮНАК” ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО И ОПАЗВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ 1895-1946 Г.

   

  Доц. Лозан Митев*, Sitebulgarizaedno.com

  .

  

  Всяко разумно общество от времето на образуването на родовете и племената до създаването на цивилизациите и модерните държави поставя на първо място в своята деятелност най-съществения въпрос – бъдещето и благоденствието на своите идни поколения и осигуряване на възможности за пълноценно развитие на младежта като израз и носител на бъдещето. Това е обединителна обществена идея, залегнала дори и в конституциите на повечето днешни държави. Благодарение на това те определят своята политика към осигуряване на пълноценното възпитание и подготовка на младото поколение за изпитанията на живота, за да запазят в бъдещето силата и достойнството на собствените си народи.

  Уникално за нашия народ е, че успя, макар и в условията на турското робство, по време на Възраждането, без помощта на институции и политически поддръжници, да развие своите духовни идеали не само за освобождение и равноправие на нашия народ, но и нещо много по-величествено – идеала за възпитанието и изграждането на достойна нация със собствена самоличност и бъдеще. Началото на тази борба започна чрез силите на Българската екзархия и ръководеното от нея просветно дело, пропито изцяло с духа на демократизма и най-високите просветни идеали на европейската култура.

  Грижата за възпитанието и съдбата на младото поколение в България се превърна в основна ценност на нашето общество след Освобождението и бе запазена през по-голямата част на ХХ век, като особеното в това значимо за нашата култура явление бе уникалното съчетание на просветителския либерален дух с революционните идеи и привързаността към нашите традиции и ревностно родолюбие.

  Един от най-големите примери за осъществяване в живота на тези идеи за възпитанието на нашето младо поколение е една непозната днес обществено-културна организация, поставила началото на телесното възпитание и спорта в нашето Отечество – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”. Но за разлика от съвременното ни разбиране за спортна организация, съюзът „Юнак” е нещо много по-различно – той представлява една организация за телесно, морално и духовно възпитание на нашата младеж, просъществувала почти 50 години и за жалост унищожена непосредствено след 1944 г., а по-късно изцяло изкоренена от съзнанието и културата на последните няколко поколения.

  
  Бдински юнаци 1900 г.

  Днес никой не знае за Юнашката организация и за големия принос на тази обществена организация за изграждането на нашата младеж. Унищожението на духа и заветите на Юнашкото движение в България и подмяната на неговата обществена мисия с различни чуждопоклоннически модели тласнали телесното възпитание и спорта след 1944 г. към една сляпа идеологизация и политизация в духа на комунизма, а след 1990 г., в безмилостните дебри на комерсиализацията, черния бизнес и бездуховността, изместиха изцяло хуманния дух на спорта и телесното възпитание, като ни оставят днес едно недоразвито, болно поколение, изпълнено с агресивност, безпътица и липса на идеали и морал.

  Създаването на Юнашкото движение за телесно възпитание от края на ХІХ в. е породено от стремежа на българското учителство да достигне и по свой почин да доразвие всички страни на модерното за ХІХ в. образование в духа на универсалното възпитание на младежта и същевременно да бъде вярно на заветите на Васил Левски, който пръв приложи телесното възпитание като средство за подготовка на нашата младеж като учител. Не случайно Апостола на свободата се превърна в идеала на Юнашката организация.

  Учредяване на Юнашката организация

  Първите опити за въвеждане на телесното възпитание у нас прави един голям просветен деец от град Лом – учителят по химия Тодор Йончев. Той се запознава с гимнастическото движение в Швейцария и Австро-Унгария по време на своето следване и вижда неговата практическа полза за развитието на родолюбието, общественото единство и борбата за изграждане на един здрав народ. За да разпространи гимнастиката у нас, той прави опити да създаде гимнастическо дружество в Шумен и София, където е учител. Той прави опит да въведе и гимнастическа подготовка на доброволците ученици, които искат да участват в Сръбско-българската война.

  
  Тодор Йончев

  Въпреки това неговите опити, поради липса на специализирана подготовка, остават неуспешни и той осъзнава ограничените възможности на училището да реши самостоятелно проблема за телесното развитие и нравствено възпитание на обществото. Ето защо той се отдава изцяло на идеята за създаване на гражданско гимнастическо движение, по подобие на Германия, Швейцария, Чехия, Франция и Швеция.

  На първо място Йончев, съвместно с народния поборник от Априлското въстание и министър на народното просвещение в правителството на Стефан Стамболов Георги Живков, успява да подготви и организира идването на 10 швейцарски учители по гимнастика. С тях той изгражда общи идейни позиции и цели относно насоките в развитието на телесната култура в България: създаване на съвременно училищно телесно възпитание и обвързването му със силно гражданско гимнастическо движение, чрез които да се даде едно пълноценно здравно, морално и нравствено развитие и възпитание на нашата младеж.

  Швейцарските учители, пристигнали в България, оказват пълна идейна подкрепа и с изключителен ентусиазъм съдействат на Тодор Йончев в създаването на първите Юнашки дружества у нас в периода през януари 1895-1897 г. Юнашки дружества се създават в градовете София, Кюстендил, Казанлък, Габрово, Варна, Лом, Габрово, Пловдив, Русе и др. – там, където са изпратени да учителстват швейцарските учители. В тях членували както ученици от гимназиите и педагогическите училища, така и представители на интелигенцията, държавната администрация, занаятчии и селяни – един широк социален състав, който е имал за цел да насърчава единството на нашия народ.

  Още с първите си обществени гимнастически продукции юнаците възпроизвеждат небивало оживление сред градовете, в които са изградени, и интересът към юнашкото дело нараства изключително и за две години у нас се създават още 15 дружества, които възприели идеите на новосъздаващото се гимнастическо движение. По инициатива на софийското дружество през 1898 г. се свиква конгрес на гимнастическите дружества, който основава Съюз на българските гимнастическите дружества „Юнак”. На този конгрес се изгражда в завършен вид юнашката организация в България, и по-специално нейната идеология на обществена надпартийна организация с отговорност за родолюбивото възпитание на младежта по подобие на чешкото Соколство, немското Турненско движение и по-късно създаденото движение на скаутите в Англия.

  Много интересен момент, свързан с избора на името на гимнастическата организация „Юнак”, с което нашите гимнастически деятели съзнателно са искали да подчертаят българския народностен идеал и дух на организацията. Именно затова, макар и да не се знае, и до днес всички наши изяви на спортната арена се посрещат от зрителите с прочутото „Българи, юнаци!”. Този призив е единственото останало от културата на Юнашката организация в съвременния спорт, но, разбира се, без да се знае неговият произход.

  Организационно състояние

  В организационно отношение съюзът „Юнак” е най-значимата организация за обществено възпитание на младежта у нас до края на Втората световна война. От 27 дружества на учредителния конгрес тя се разраства на 42 дружества, които изграждат отделно селски и дамски чети с около 7000 членове. Към тях трябва да приобщим и 35 дружества в Македония и Одринско (Гимнастически съюз на отоманските българи „Юнак”) с около 2300 членове, или общо над 9000 членове до Балканските войни. След Първата световна война по предложение на Съюзната окупационна комисия съюзът „Юнак” е трябвало да бъде разтурен, но благодарение на изключителната активност и находчивост на неговите дейци се запазва правото на неговото съществуване, но с редица ограничения, включително и от страна на властите. Въпреки това до 1944 г. съюзът „Юнак” продължава своето развитие, като през 1941 г. преди националното обединение той е имал 242 дружества с над 55000 членове. След 1941 г. се възстановяват и дружествата в Македония, Южна Добруджа и Западните покрайнини. Без да има точна статистика, може да се предположи, че съставът на организацията по време на Втората световна война е достигал 58 000-60 000 членове. Тези мащаби на организирани занимания с младежта днес са непосилни дори и за такива големи федерации като волейбол, лека атлетика, баскетбол, ски и гимнастика взети заедно.

  Управлението на съюза се осъществява от председател, съюзен и главатарски съвет, избирани от конгреса на организацията. Ръководството се осъществява въз основа на конгресна програма и конгресни решения, което е формирало повече изпълнителски функции на ръководството. Уставът на съюза дава и относително голяма самостоятелност на отделните дружества по широк кръг от въпроси: набиране на средства, изграждане на гимнастическа програма, дейност, взаимоотношения с местните власти и общественост и мн. др. Единство е имало, и то въз основа на конгресни решения по въпросите за принципите, целите, униформата на съюза, международната дейност, издаване на съюзния орган, ритуалите. Постепенно процесът на унифициране на уеднаквяване дейността на съюза „Юнак” се засилва по отношение определяне правилата за състезателната дейност, подготовката на специалисти, провеждане на съюзни прояви, международната дейност и др.

  
  Асеновградски юнак

  Юнашка идеология

  Юнашките ценности представляват сбор от универсалните ценности за хармонично развитие на младежта, съчетани с нашите традиции и родолюбието на следосвобожденска България. Най-добре тя е изразена в думите на Тодор Йончев по време на учредителния конгрес на съюза:

  „…Ето, господа, кои начала са ме ръководили, когато направих първата постъпка, за да се основе първото Българско гимнастическо дружество „Юнак”. Моята цел с тези гимнастически дружества бе да се даде възможност на нашата младеж, вместо да се предава на разточителен живот, да се грижи за уякчаването и подкрепването на физическите си сили. Защото само този може да проявява свободно волята си, само този може да бъде господар на себе си и е в състояние в даден момент юнашки да се брани. Щастлива е тази държава, която се състои от такива граждани. Там подлостта и страхът не могат да виреят. А това е най-сигурната гаранция за дълготрайността на един народ и за неговото икономическо и културно процъфтяване… Гимнастическите дружества са едничкото училище, което може да събуди и повдигне юнашкия дух, стига да се подхване и води както трябва.”

  Така той очертава следните основни направления в идеите на „Юнак”:

  1. Телесно и здравно развитие на личността. 2. Нравствено възпитание и изграждане характера на младото поколение. 3. Предвоенна подготовка на младежта за решаване на българската национална кауза. 4. Насърчаване на социалното общуване сред обществените класи на основата на патриотизма. 5. Духовно и културно възпитание на младежта, приобщаване към европейските ценности и идеи.

  Както и в други области, прави впечатление бързото усвояване и разпространение на идейните основи на юнашкото движение и тяхното широко възприемане и проповядване сред дружествата в страната. Те стават важна морална опора на бързо разширяващото се юнашко движение. Основният девиз на организацията „Здрави и силни – дружно за Отечеството” изразява най-ясно неговата идейна ориентация.

  
  Юнашкото знаме

  Една важна, но досега подминавана страница в историята на гимнастическото движение и свързана със създаване на юнашки дружества в Македония и Тракия в периода 1908-1912 г. Там се създават над 30 дружества със състав около 2000 членове. Главен организатор на движението е швейцарският учител Даниел Бланшу, който е назначен за учител в Солунската българска гимназия и големият юнашки деятел Йосиф Буреш, който е от чешки произход и дългогодишен учител по гимнастика в София.

  Юнашкото движение в Македония и Тракия съставлява важна част от борбата на нашите сънародници за национално самоопределение и противопоставяне на чуждата пропаганда. Под ръководството на Даниел Бланшу в Солун се учредява Гимнастически съюз на отоманските българи, който по същество е част от нашето юнашко движение, но съобразен с особеностите на легално съществуване в условията на Османската империя.

  Развитието на юнашкото движение в Македония и Тракия е едно от най-добрите доказателства за българския характер на населението в началото на ХХ век по тези земи, защото доброволният характер на юнашкото движение говори красноречиво за мотивацията и настроенията на младежта в останалите под турска власт земи, населявани от наши сънародници.

  
  Дружество „Велешки Юнак“, 1909 г.

  Освен чисто гимнастическите изяви – гимнастически игри и занимания, юнашките гимнастически дружества в Скопие, Велес, Охрид, Щип, Струга, Солун, Битоля, Охрид, Кратово, Кичево, развиват изключително активна и богата културно-просветна дейност. Те организират редовно сказки, театри, концерти, чествания на български национални и традиционни празници. По-голямото значение на културно-просветната дейност на юнашките дружества в Македония се определя от естествената необходимост за противопоставяне на гръцката и сръбската пропаганда със средствата на културата и просветата. Макар и в по-малък мащаб, юнашкото движение се развива и в Просечен, Гюмюрджина, Ксанти, Цариград. Обществено-възпитателна и народополезна дейност на съюза „Юнак”.

  Юнашките дейци основават своята възпитателна дейност върху използването на „гимнастиката”, като това понятие има коренно различно съдържание от днешното ни разбиране за този спорт. Телеусилването, или гимнастиката, представлява цялостна система от най-разнообразни упражнения и занимания, чрез които да се възпитава хармонично младежта. На второ място, за разлика от днес, възпитанието и развитието на младежта в съюза „Юнак” се разбира като една многостранна дейност, включваща както телесни упражнения и изпитания от всякакъв тип, така и морално-нравствено възпитание и активна практическа дейност в полза на обществото.

  Със собствени средства юнашките дружества постепенно създавали своите първи салони и игрища, като най-известните от тях са стадионът „Юнак” в София, Гимнастическите домове в Пловдив, Варна, Бургас, Перник, Стара Загора, Русе и др. Именно на тях се събирала младежта за обучение в гимнастически упражнения, танци, лека атлетика, бокс, фехтовка, вдигане на тежести, борба, излети. В някои от дружествата, в съответствие с възможностите, се практикува плуване, езда, гребане. Под въздействие на швейцарските учители се въвеждат различни спортни игри, вкл. бейзбол, баскетбол, волейбол, пързаляне с кънки, футбол и почти всички модерни за тогава спортове.

  
  Гимнастическо обучение на младежи

  Гимнастическите занимания на дружествата се повеждат по правило 2-3 пъти седмично по 1-2 часа и са били безплатни за участниците в тях. Те са били ръководени от главатари и четници. Тяхната подготовка се осъществява в специални курсове на организацията от 1900 г., с което поставят началото на известната в цял свят българска школа за подготовка на спортни специалисти.

  
  Занимания по гимнастика

  Прояви на Юнашката организация

  С развитието на дружествения живот сред юнаците бързо се утвърждава вкусът към изява и състезания. Ето защо важно значение в дружествения живот имат дружествените вечеринки, провеждани по повод важни празници или събития от историята и културата на България или населеното място. Тези изяви са имали характера на театрално представление, включващо разнообразни гимнастически демонстрации, поезия, хора и танци, беседи и др.

  
  Юнашки празник в Разлог

  Юнашките вечеринки представляват за времето си едно голямо културно завоевание, особено за по-малките градове. Те са давали среща на цялата интелигенция и са насърчавали нейната изява. От днешна гледна точка е особено важно да се подчертае, че юнашките дружества от епохата до войните успяват да обединят и насърчат изявите на телесната и духовната култура, така както гърците в Античността провеждаха старите олимпийски игри. Те се явяват важен двигател на културния процес в обществото по един оригинален за нашите условия начин.

  Стремежът за съчетаване на всички страни на възпитанието се изявява и в практиката да се провеждат редовни беседи, сказки, образуване на дружествени библиотеки, хорове и музики. Провеждат се и музикални, и литературни конкурси сред гимнастиците. Този многостранен характер на дейността на съюза на Българските гимнастически дружества е бил постоянно ръководен и изявяван на основата на патриотизма като философия и дейност.

  
  Част от музея на „Юнак“

  В Македония и Тракия, поради особеното положение на Българите в Османската империя, дейността на юнашките дружества е била по-ограничена и по-бедна по обхвата на упражненията и заниманията, отколкото в Царството. По своето основно съдържание тя е съответствала на дейността в България. По-голямо развитие в тези дружества има образователната и културната дейност, както и по-честите граждански прояви. Това се обяснява с острите борби по националния въпрос и стремежа на българското население да се противопостави на опитите за културно доминиране на другите общности: турци, гърци, сърби.

  
  Главатарски курс за подготовка на учители в Битоля, 1909 г.

  Най-важна обществена изява на съюза „Юнак” представляват съюзните гимнастически събори, провеждани от 1900 г на всеки две или три години. Тяхната организация и съдържание е по подобие на немските и соколските гимнастически събори.

  Юнашките събори се провеждат за 3-4 дни в различни градове на страната: Варна 1900, Пловдив 1902, София 1904, Русе 1907, София 1912 г. В тях вземат участие между 700 и 4000 представители на различните дружества в страната, както и гости от соколски организации в последните събори. Така например съборът от 1910 г. е обявен за Юнашко-соколски събор и на него присъстват 2880 юнаци и юнакини от България, 1800 соколи и 260 македонски юнаци.

  Програмата на съборите включва тържествени манифестации, откриване и литургия от свещеници, общи гимнастически упражнения, представяне на всяко дружество, състезания по народни игри: 100 м и 1000 м бягане, хвърляне на копие, скок на дължина и височина, вдигане и хвърляне на камък, борба. Идеята за народни състезания принадлежи на швейцарските учители, които използват опита на швейцарската гимнастическа система. Тя обаче е била добре приета сред българите, както отбелязва самият Луи Айер. Явно тук личи близостта с гръцкия петобой по обхвата на проявите. Съборите завършват с народни хора и шествия по града, в който се провеждат.

  
  Юнашко игрище в София (съборът в София, 1904 г.)

  От огромно значение за изясняване на ролята на съюза „Юнак” в нашата спортна култура е изтъкването на неговите международни изяви. Малко се знае, че големият авторитет на България в международното олимпийско движение се дължи на обстоятелството, че България участва в учредяването на І олимпийски игри в Атина през 1896 г. Това участие е благодарение на Софийското гимнастическо дружество „Юнак”, което с помощта на просветното министерство командирова петчленна делегация в състав: Тодор Йончев, швейцарския учител Шарл Шампо, Панайот Белев, Димитър Илиев и… които участват в качеството на държавни представители. Така България е първата държава в света, която официално подкрепя олимпийското движение с участието на своята делегация.

  
  Шарл Шампо

  Не по-малко значение имат връзките на съюза „Юнак” със славянското соколство, членството в международните федерации по гимнастика и вдигане на тежести.

  Една от най-значимите дейности на съюза „Юнак”, която е записана със златни страници в българската история, е свързана със създаването и участието в Балканските войни на Юнашкия легион. След обявяването на общата мобилизация у нас през септември 1912 г. много младежи от юнашката организация бързат да се запишат за участие във войната, но поради ненавършена наборна възраст или различни здравословни и семейни причини са отклонени от наборните комисии. Тогава по инициатива на председателя на съюза „Юнак” Михаил Антонов и на швейцарския учител Луи Айер се отправя призив до всички юнашки дружества да представят доброволци от своите редове за сформиране на самостоятелна юнашка легия по подобие на тази от Белград 1862 и 1867 г. Пръв започва инициативата Луи Айер в Русе, който излиза на центъра на града с българското знаме и след прочувствена реч започва да записва доброволците за легията. За кратко време се записват над 500 юнаци, като най-малкият от тях е само на 11 години. Първоначално Военното командване отказва да мобилизира доброволците, но след ентусиазирания натиск и огромно желание юнаците са присъединени към Македоно-одринското опълчение в 12-а Лозенградска дружина. Те участват в боевете по превземането на Свиленград, Кърджали, пленяването на Енвер паша, боевете при Кешан и отбраната при десанта на Шаркьой. Загиват 13 души, а мнозина са ранени.

  
  Юнашкият легион в Кърджали преди битката с Явер паша, 1912 г.

  В знак на признателност в София през 1930 г. се издига паметник на Юнаците легионери, загинали за Отечеството. Той се е намирал пред игрището на съюза „Юнак”, където днес е метростанция „Стадион „Васил Левски”. През 1946 г., считайки паметника за източник на великобългарски шовинизъм и фашизъм, паметникът е взривен от комунистическата власт и мястото заличено и до днес. Дано във връзка със 100-годишнината от Балканските войни се намерят отговорни управници на София, които възстановят тази светиня.

  
  Легионерският паметник

  След войните настъпват значителни трудности в живота на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак”. Най-добрите и смели юнашки кадри, които водеха организационния живот и техническата подготовка, намериха смъртта си на бойните полета и това правеше съюза неспособен за бързи реформи, за да може да възстанови своето положение на национална организация с водещо значение за развитие на телесната култура. Господстващото обществено униние и потискащата обстановка на окупирана държава, голямата бедност, притокът на многобройни бежанци от Македония, Тракия, Добруджа, Западните покрайнини създават обстановка, в която е почти невъзможно съществуването на съюза. През 1920 г. организацията свиква свой конгрес, на който се правят опити за организационното укрепване на съюза. В същото време у нас, с помощта на външна подкрепа от страните победителки, започва създаването и масово разпространение на нов тип организации и клубове, които, дирижирани умело, влизат в остри противоречия с юнашката организация. „Юнак” е обявена не само за разтуряне от Съюзната (фактически)окупационна комисия, но и е обявена като носител на ретроградност и проповядване на остарели патриотични принципи и цели.

  От 1923 г. съюзът „Юнак” е подложен и на твърд държавен натиск за отстраняване на неговото влияние сред младежта. По това време в Министерството на просвещението ръководна роля имат военни, които бяха в услуга на англо-френската политика за налагане на нова култура в областта на телесното възпитание и спорта. Министерството преустановява подкрепа за юнашките курсове като форма за подготовка на специалисти, отменя привилегиите на съюза за ползване на училищните площадки и салони за практикуване на гимнастика, уволнява учители гимнастици и не признава квалификацията, получена от курсовете на „Юнак”.

  Въпреки това съюзът „Юнак” прави една цялостна реформа на своята система за телесно възпитание, като включва широко практикуването на спортовете. Особено добре развити в „Юнак” са спортовете лека атлетика, гимнастика, вдигане на тежести и борба. Така например първият световен рекорд за България е поставен от юнака Любен Бозев от Пловдив по вдигане на тежести през 1927 г. в Париж.

  
  Пловдивските юнаци, между тях е Любен Бозев – първият световен рекордьор за България, 1927 г.

  Широко развитие има през този период юнашката просвета. Съюзът продължава да издава своето списание „Здраве и сила”. Издава и сп. „Главатар”, в. „Гимнастика, спорт, култура”, „Юнашко село”, много книги и др. Със собствени средства съюзът продължава да провежда юнашки курсове, които се провеждат в по-ограничено време и с програма, насочена към модернизиране на юнашката система.

  Съюзът осъществява широка програма за строителство на спортни игрища и съоръжения в цялата страна на доброволен принцип. Така е построено игрището „Юнак” в София. Юнашки домове се строят в Перник, Стара Загора, Русе, Видин, Враца и на много други места.

  Въпреки своята подчертано народна дейност, съюзът „Юнак” е изолиран от другите спортни организации, които се намират в конфликт с него дълго време. Те не признават и не допускат юнашки състезатели в свои състезания с намерението да привлекат младите юнаци за членове в спортните клубове. Юнаците биват дискриминирани за участие в международни прояви, особено подчертано по отношение на участията ни в Олимпийските игри 1924 и 1928 г.

  С установяването на личното управление от страна на цар Борис ІІІ съюзът постепенно започва да възвръща своето положение на влиятелна организация и отново получава значителна държавна подкрепа.

  Критични моменти в живота и дейността на организацията настъпват с опитите за въвеждане на немския организационен модел на телесна култура в страната. Според този модел съюзът „Юнак” е трябвало да бъде разтурен. Ето защо „Юнак” е организацията, която най-системно и принципно води борба за запазване обществения характер на организациите за телесно възпитание против стремежа им за фактическото унищожение чрез вливането им в създадената държавна младежка организация „Бранник”.

  Радвайки се на обществената подкрепа, съюзът „Юнак” възстановява значението на своите най-значими дейности и прояви – провеждането на курсове, издаване на литература и организиране на общонародни гимнастически събори. Особено значение имат съборите от 1935-а, и по-специално Общобългарския събор в Битоля през 1942 г. Тези прояви разкриват пълноценната, последователната и многостранната работа на организацията, за възпитание и развитие на младежта, особено сред селските и по-бедните слоеве на обществото.

  
  Юнашки хора по време на гимнастически празник в Скопие 1941 г.

  Естествено, в условията на Втората световна война дейността на съюза е била стеснена поради ограничаване на възможностите за свободно пътуване и организиране на обществени прояви по време на война, а така също и поради привличането на голяма част от дейците в армията. Но въпреки всичко, юнашките дружества водят активен обществен живот до 9 септември 1944 г.

  След установяването на марионетно правителство у нас, ръководено от СССР, се осъществява пълна забрана за самостоятелна дейност на обществените организации, включително и в областта на телесното възпитание и спорта. Всички организации за развитието на спорта и телесното възпитание преминават на пряко подчинение на Централен спортен съвет – орган на правителството на ОФ, което с помощта на МВР е упълномощено да управлява спортното движение. Тази институция разпуска ръководствата на всички дружества за телесно възпитание и спорт, като по-голямата част от тях са подложени на политически преследвания. Този съвет издава нареждане за избиране на нови ръководства на тези организации, като в състава им трябва да влизат само представители на ОФ партии – БРП(комунисти), БЗНС, „Звено”.

  След политическата подмяна на ръководствата на всички организации, включително и на съюза „Юнак”, в края на 1944 г. те загубват изцяло своя облик и значение. Новата власт подменя идеологията на съюза „Юнак”, забранява провеждането на събори, обществени прояви, курсове и др. През следващата 1945 г., под натиска на правителството, съюзът „Юнак” е принуден да се обедини с Българската народна спортна федерация в общ ОФ Народен съюз за гимнастика и спорт, по подобие на този във фашистка Германия. С този акт всъщност завършва трагично историята на най-старата и най-заслужилата в културно отношение организация за развитие на телесната култура на българския народ. И за да бъде заличена всяка следа от нея, комунистически функционери полагат допълнителна ревност. Освен взривяването на паметника на Юнака легионер, се извършва и вандалско унищожение в духа на най-зловещите фашистки практики на юнашката библиотека, архив и музей. Това се осъществява в един от ренегатите на съюза „Юнак”, Живко Филипов, който поради бедност е получавал многократно помощи и закрила от организацията. През 1946 г. с няколко камиона той организира комсомолска група, която натоварва цялото имущество на Юнашката библиотека и музей и го закарва в Държавния екарисаж за изгаряне.

  По-късно Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак” е обявен за буржоазна великобългарска и фашистка организация и така, ако се споменаваше единствено в нечии партийно дирижирани доклади, то бе като символ на ретроградното. Благодарение на тази политика днес съюзът „Юнак” остава не само непознат, но и чужд на духа и културата на съвременния спорт и телесно възпитание. Унищожените културни постижения, традиции и опит от юнашкото движение в България създаде една огромна духовна празнота и язва в идейното, културно и гражданско развитие на спорта и телесното възпитание в България. Юнашкият дух и идеология бяха една крепост пред нездравите чужди влияния за изменение социалната роля на спорта като фактор за здравното развитие и нравствено-родолюбиво възпитание на българската младеж. Без тази крепост нашият спорт лесно стана плячка на съвсем други цели и интереси, които и до днес са деформирали неговата социално-културна природа и го правят лесна плячка и инструмент за политически и икономически интереси.

  Макар и бегло представен, съюзът „Юнак” се очертава като една обществена организация с уникална дейност, предназначена за развитието на едно от направленията на гражданската култура в България. По своите мащаби на работа и по безкористния характер на деятелност съюзът „Юнак” няма равен по себе си в нашата история. Неговите отговорности към обществото и приносът му във всички области на телесната култура заслужават най-голямо признание и висока оценка. Съюзът „Юнак” е един светъл пример, който може да бъде полезен за бъдещето само в едно общество, което основава своите ценности и развитие на уважение към собствената си самоличност и достойнство в едно общество, в което държавата и народът представляват едно цяло и общественото развитие е подчинено на ясна национална философия и доктрина, подкрепяна от силата на закона и почтеността на институциите. Едва тогава, когато в България се създадат тези условия, ще дойде време да се преоткрият великите идеи и славното дело на няколко поколения юнашки дейци – герои и мъченици за своето Отечество.

  
  Селска гимнастическа чета във Видинско – началото на ХХ век

  
  Ръководството на Видинското гимнастическо дружество „Бдински юнак“ – 1900 г.

  
  Първият курс за подготовка на специалисти по телесно възпитание и спорт, поставил началото на Българската школа – 1900 г.

  
  Детска юнашка чета със своя учител – 1913 г.

  
  Свидетелство за завършено образование в главатарски курс – 1925 г.

  
  Възстановеното юнашко дружество в гр. Кратово – 1942 г.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Национална спортна академия „Васил Левски“.

• Откъде се финансира България? Тайният заем може да ни излезе много скъпо

  Атанас Динов*, Klinklin.bg
  

  

  Малкият на пръв поглед заем от 50 млн евро помита години усилия за изграждане на финансова репутация и инфраструктура. Зад липсата на информация по новия кредит  прозират отчаяние и трагично финансово състояние. Кой ли е новият тайнствен „стратегически партньор“, който толкова бърза да си купи български дълг?

  Какво се случва с държавните пари в България? Защо се ощетяват данъкоплатците и как и откъде се взимат заеми? Каква може да бъде причината България да се финансира с частно пласиране, при това с такова намаление?

  Това са въпроси, на които държавата трябва да отговори пред данъкоплатците, след като в края на ноември, Министерството на финансите обяви, че е отворило съществуваща еврооблигация с под 20 години падеж. Заемът е за 50 млн. евро и е частна транзакция.

  Смущаващото тук е, че сделката беше извършена при намаление на стойността под пазарната цена, така че правителството самó ощети държавната хазна, а частният инвеститор, останал в пълна тайна, направи печалба, която може да се оцени на близо 1,5 млн. евро.

  За сделката се разбра едва след като картите бяха вече раздадени. Предполага се – в полза на избрания инвеститор. Всичко това обаче поставя много въпроси.

  На първо място, как и откъде се финансира България? И защо това се случва по един слаб и непрозрачен начин, който напомня по-скоро действията на държава от третия свят, отколкото на членка на Европейския съюз.

  Още по-страшен е друг въпрос, който крещи за отговор – защо бе нужно да се взима нов дълг при такива неизгодни условия?

  Това може да постави много опасен прецедент за държавата, особено като се има предвид, че правителството се подготвя да вземе нов международен заем от 2 млрд. евро, а и ще създаде проблеми и за държавни и частни фирми, които търсят международно финансиране на капиталовите пазари.

  Тези тактики на самонамаляване от цената на облигация, и то специално на частните дългови пазари, могат да пометат години усилия за изграждане на финансова репутация и инфраструктура. А с това, очевидно, се ощетява и държавната хазна с още милиони и то в евро.

  Първият анализ на пласирането на новата емисия показва самонамалението на цената. Вторият поглед създава впечатление за отчаяние, даже за трагично финансово състояние.

  Наистина ли държавата стигна дотам да търси заем на международните пазари за едва 50 млн. евро?

  С толкова даже и българските банки можеха да я финансират, ако Министерството на финансите не беше „забравило“ за тях.

  Но нека проследим, за съжаление – постфактум, какво всъщност се случи.

  На 20 ноември България обяви, че е излязла на капиталовите пазари. И обяви, че се е финансирала с 50 млн. евро, като е отворила вече съществуваща облигационна емисия на 13 ноември, чийто падеж е до март 2035 г. /около 19,5 години/. Важното беше, че пласирането на новата емисия е частно. То не беше обявено публично и в търга не бяха поканени да участват широк кръг инвеститори.

  Вместо това, сделката е била директно уредена между „глобален инвеститор“ и България, а като посредник влиза инвестиционната банка Goldman Sachs.

  Смущаващото в случая не е частното пласиране, нито, както пишат медиите в България, че държавата действа с Goldman Sachs – банка, която не е сред четирите финансови институции, сключили договор за пласиране на български облигации през MTN програмата.

  Втрещяващото е цената на новата облигационна емисия.

  Новият дълг е на цена 88,514%, при доходност от 3,987%. Данните са от борсата в Люксембург, където облигационната емисия е листната, заедно с останалата (основна) част от тази преотворена облигационна емисия, която е на стойност 850 млн.евро.

  За запознатите, а и за недотам запознатите, нека припомним: старата облигационна емисия беше издадена на 19 март тази година с пълен 20-годишен срок на падеж, цена 97,982% (от 850 млн евро) и купон от 3,28% (лихва, ако беше издадена на 100%). В пласирането й тогава участваха гореспоменатите четири банки: Citigroup, HSBC, Societe Generale и UniCredit. Облигациите бяха издадени през GMTN – Глобална средносрочна програма за емитиране на облигации /Global Medium Term Programme/.

  На 20 ноември т.г. обаче същите тези облигации от 850 млн. евро се търгуваха на фондовата борса във Франкфурт на цена от… 91,96 %, т.е. по-висока от цената, на която са били издадени новите 50 млн. евро. Още по-изумителното в случая е, че Министерството на финансите на България самó прави още по-голямо намаление и ги оценява на 88,514%!

  Вярно е, че в петък цените варираха. Тези на борсата във Франкфурт бяха едни от най-високите. Имаше и по-ниски – тези на Пощенска банка и на Обединена българска банка, които се движеха между 90%-91%. Това, което поиска българската държава обаче беше най-ниската котирана цена.

  Така пак стигаме до въпросите.

  Защо България издава нов дълг с намаление от около 3,7% под цените във Франкфурт?

  Даже и намалението да е само около 1,65% – спрямо най-ниските цени, на които някои ги предлагаха, сумата е внушителна – 825,000 евро. Ако пък вземем намалението от 3,7 %, вече става дума за 1,85 млн. евро! Кой и защо реши, че така, с лека ръка, България може да загуби между 0,8 млн. и 1,8 млн. евро държавни пари?

  Толкова ли сме богати, че да подаряваме тези пари на някого?

  Същата тази държава събира данъци от гражданите и фирмите си, за да си напълни хазната, продава скъпи винетки за разнебитени пътища и иска налози, които граничат с абсурда – този за вредните храни например. Излиза, че когато плащат, гражданите са важни, от тях зависи благосъстоянието на нацията, а когато парите се оставят на масата за някой друг, зад гърба им, никой не ги пита!

  И обърнете внимание – тук не става дума за лихва. Всеки плаща лихви като вземе пари назаем. Става въпрос за цената, на която световните облигационни пазари търгуват български ценни книжа в евро.

  Схемата е проста – някой иска да си купи български дълг, друг го продава. Осъществява се търговия.

  След публикациите в медиите, които недоумяваха какво се случва,правителството излезе със становище, че това било нормално и е в унисон с цената, по която България можела да се финансира.

  Да, ако това беше публична и голяма бенчмарк транзакция, като тази през март (примерно над 500 млн. евро). Тогава – да! Инвеститорите щяха да искат премия. Съмнително е обаче дали щеше да е от около 3,7%. Но това щеше да бъде определено от банките, които „общуват“ с пазара, а не от издателя на дълга.

  Само че практиката при частните облигации е точно обратната – заемите се взимат на по-изгодни условия за издателя на облигацията и на цена, близка до тази на пазарите, където се търгува дългът. Или пък с малка премия, но далеч не като на публичния пазар, какъвто е аргументът на правителството в отговора му от 24 ноември.

  Но нека се заровим малко по-надълбоко в прословутата сделка, където може да открием и по-страшни последствия.

  Досега калкулирахме загубите само върху новоиздадената облигация от 50 млн. евро. Но държавата се готви да вземе нов заем до 2 млрд. евро на международните пазари.

  Ако целият нов дълг се очаква да е 40 пъти повече и ако България се финансира с намаление под пазарната цена от 1,65%,

  то тогава загубата от българското подценяване ще е около 34 млн. Евро, а на 3,7% намаление – 74 млн. евро!

  Тези пари биха могли да се насочат в редица сфери, които плачат за тях – за заплати на научните работници, които се изравниха по ранг с чистачките, за здравеопазване, образование… С една дума – парите да си останат у нас, а не в инвеститори, които купуват нещо на цена под реалната му стойност.

  Но когато има губещи, винаги има и печеливши.

  Каква може да бъде причината България да се финансира с частно пласиране, при това с такова намаление? Частните пласирания на облигации обикновено стават, защото някой предлага или търси нещо, което не се намира на публичния пазар. Затова, както се спомена по-горе, това става най-често много близо до пазарните (вторични) цени за издателя на дълга, т.е. този, който търси заема се финансира по-изгодно от публичния пазар, който изисква премия за новия (дългов) риск.

  В други случаи частните пазари са средства за финансиране, когато ситуацията е много отчаяна, а парите са необходими спешно. Защото става дума за облигация с почти 20 години живот до падежа! Дотогава могат да се случат страшно много неща. Да, това е изгодно дълъг заем за една държава като падеж, но създава опасен прецедент.

  Какво става? Намери ли се нов стратегически инвеститор за българския дълг?

  Защо бе нужно и това бързане на пласирането, когато се очаква Европейската централна банка най-рано през декември отново да намали евро лихвите (в още по- негативна посока) и с това също да свали лихвите и на българските заеми. Или нашенските финансисти откриха нов етап в българското финансиране на международните пазари? Министерството на финансите правилно излезе със свой отговор на 24 ноември, но той дойде твърде късно. И далеч с недостатъчно информация, защото една бедна България пилее пари, които няма.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Атанас Динов е финансов журналист и анализатор на финансовите и капиталовите пазари, които познава още отпреди финансовата криза. Проследява я докато работи в International Financing Review (Thomson Reuters), водещата публикация за финансиране на публичните пазари. От 2015 г той анализира частните дългови пазари в Европа и Азия в mtn-i – Лондон. Има опит върху издаването на дългове на международните капиталови пазари, като е следил публични и частни транзакции в различни валути.

  .

• Съдии от всички съдилища демонстрират с искане за реформа

  Красен Николов, Mediapool

  

  Над 100 съдии от всички съдилища в София се събраха пред Съдебната палата в понеделник вечер с настояване за истинска съдебната реформа и утвърждаване независимостта на съда. Те получиха подкрепа от адвокати, преподаватели и множество граждани. В студената декемврийска вечер пред Съдебната палата се събраха над 500 човека.

  За разлика от първата демонстрация в петък, този път съдиите бяха без съдийските си тоги, но всички бяха с везна на реверите – символа на справедливостта. Множеството скандира „Реформа! Реформа!“.

  Безпрецедентният символичен протест на съдиите бе провокиран от приетите миналата сряда промени в конституцията, които ограничиха независимостта на съда и оставиха главния прокурор още по-безконтролен. Депутатите от всички партии без част от Реформаторския блок се отметнаха от подписите си под т.нар. исторически компромис за промени в основния закон, а министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка.

  Съдиите заявиха, че не са излезли на улицата да свалят правителства или да казват кой трябва да бъде правосъден министър, а за да бъде чута позицията им, че за да има добре работеща съдебна система, трябва да има и добре конституиран Висш съдебен съвет, от който зависят кадровите решения в съдебната система.

  „Не сме очаквали такава подкрепа“ – каза пред Mediapool председателят на Съюза на съдиите в България Атанас Атанасов. Той обясни, че целта на проявата е да се покаже готовността на съдиите да обяснят на гражданите защо съдебната реформа е толкова важна.

  „Нашата мисия е чисто просветителска. След стотиците декларации, които сме изпратили до медиите, искахме този път да излезем с лицата си пред хората, за да помолим за тяхното съдействие за реформиране на съдебната система“, допълни Атанасов.

  

  Искаме да обясним защо съдът трябва да бъде независим, а прокуратурата автономна

  Необходимо разбиране за това, което искаме и за това, което смятаме, че трябва да се случи в системата, заяви съдия Капка Костова от ВКС.

  „Промените са необходими най-вече за гражданите и за обществото. Те са тези, на които им е необходим независим, безпристрастен и морален съд. Те трябва да са сигурни, че когато се изправят пред съда по какъвто и да било повод, ще получат решение или присъда, което е основано само на закона и на доказателствата по делото, така че независимостта на съда, за която ние говорим и пледираме непрекъснато, е важна преди всичко за хората, не толкова за нас, и тя е важна в още една друга посока – независимостта на съда ще даде възможност той да промени, да прочисти останалите институции, там, където това е необходимо да се направи. Ако съдът не е независим, това просто няма как да се случи. За това има много примери – ще посоча за пореден път съседите в Румъния, но това вече е правено и се случва на много места“, каза още съдия Костова.

  По думите й промените, за които съдиите настояват, на пръв поглед са непонятни за хората.

  „Искаме да обясним защо съдът трябва да бъде независим, а прокуратурата трябва да бъде автономна. Няма как едни и същи стандарти да са приложими по отношение на съда и по отношение на прокуратурата. Тя (прокуратурата – бел.ред.) поддържа обвинения от името на държавата. Т.е. единственото, за което можем да говорим там е автономия. Независимостта е тази, която е необходима на гражданите и която е стандарт единствено за съда. Мисля, че това трябва да се обясни, за да стане ясно и да не се смята, че тази реакция е самоцелна“, заяви съдия Капка Костова.

  

  Мълчалив протест на адвокати в Пловдив подкрепи исканията на съдиите

  За необходимостта от действителна съдебна реформа се обявиха над 50 адвокати от пловдивската колегия. Те се събраха на мълчалив протест в понеделник пред Съдебната палата в града. На него бяха поканени, чрез призив в социалните мрежи, юристи от всички гилдии, но съдии и прокурори от Пловдив не се включиха.

  Тук сме, следвайки призива на Съюза на съдиите и заради отново неслучилата се така дългоочаквана промяна, казаха пловдивските адвокати, заяви Михаил Екимджиев, цитиран от БНР.

  „Справедлив процес могат да ни осигурят само независими съдии и една контролирана и отговорна прокуратура. Малцина разбират конкретния проблем, свързан с квотите в съдийската и прокурорската колегия. Колко важни са тези квоти“, заяви адв. Екимджиев.

  Единственият съдия, включил се в мълчаливия протест, беше Красимир Лесенски от Районния съд в Пазарджик: „От моя гледна точка, нещата стоят така, че една страна в наказателния процес, каквато е прокуратурата, не трябва да има решаващ глас в кадровата политика на съда.“

  Протестиращите изразиха подкрепа за колегите си от цялата страна и подкрепиха техните искания. Те определиха оставката на министър Христо Иванов като достойна, а борбата за съдебната реформа като донкихотовска, предаде Дарик.

  Част от протестиращите изразиха мнение, че събирането тази вечер има за цел да каже: „Не на страха в съдебната система!“ и по-конкретно в сградата, пред която се бяха събрали, тъй като в последните 10-15 години е била „бастион на Цацаров“.

  Адвокатите се обявиха и срещу двуличието, което по думите им, през последните няколко дни демонстрира и премиера Бойко Борисов.

  Мислим, че каузата, която защитават съдиите е правилна, заявиха дошлите на протеста студенти и стажанти и допълниха, че България се нуждае от стабилна съдебна система.

  Най-големият полицейски синдикат: Споделяме вашите искания за реформа

  Междувременно най-големият полицейски синдикат в България – Синдикалната федерация на служителите в МВР – подкрепи исканията на магистратите за реална съдебна реформа.

  „Напълно споделяме Вашите справедливи очаквания за реформа, която да донесе широко подкрепени и дългоочаквани промени по отношение спиране на скандални назначения, извършване на проверки при съмнения за лошо управление и корупция, ограничаване прояви на поведение на магистрати, повдигащо етични въпроси, отговорност и отчетност пред обществото, даване на реален шанс на почтените и действително независими съдии и най-вече за независими от политически вмешателства съд и прокуратура“, се казва в отвореното писмо на полицейския синдикат.

  Гражданският протест „поздрави“ Москов с възгласи „предател“

  Гражданите, които бяха дошли пред Съдебната палата в София да подкрепят магистратите, след това поеха към Министерския съвет. На път спряха пред Министерството на здравеопазването да изразят недоволство срещу поведението на министър Петър Москов, който избра да запази поста си, въпреки че партията му ДСБ реши да оттегли подкрепата си от управлението заради провала на съдебната реформа.

  Възгласите по адрес на Москов бяха: „Предател, предател, предател“.

  След това протестиращите граждани стигнаха до Министерския съвет, охраняван от няколко десетки полицаи. „Ти си го избра. Ти си го избра“, скандираха гражданите по адрес на премиера Бойко Борисов. Крилатата фраза е от реплика на бившия прокурор Николай Кокинов, изречена към премиера Бойко Борисов за избора на Сотир Цацаров за главен прокурор.

  Другите възгласи пред МС бяха „Оставка“ и „Ще ви изметем“. Шествието продължи към Народното събрание и с това програмата за понеделник приключи.

  Природозащитници се включват в протеста за съдебна реформа

  Във вторник ще има нови две демонстрации. Съдии и граждани ще се съберат пред Съдебната палата след 18 часа, а в същото време на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и „Граф Игнатиев“ се събират природозащитници по призив на инициативата „За да остане природа в България“. Намерението е двете шествия да се слеят в общ протест пред Народното събрание в подкрепа на съдебната реформа.
• Черна книга на правителственото разхищение в България

  Три примера как държавата разхищава пари на данъкоплатците през 2015-а

  

  “През 2016 г. публичните разходи в България ще надвишат 32 млрд. лв. Това са само средствата по националния бюджет, като към тях следва да прибавим разходи за още над 2.5 млрд. лв., които са за сметка на европейските данъкоплатци. Разходването на близо 35 млрд. лв. от публичните институции в страната ще бъде абсолютен рекорд от началото на прехода.”

  Ако се чудите откъде са тези остри думи, веднага ще ви кажем – така започва книгата „Черна книга на правителственото разхищение в България”, която беше представена в началото на декември в София.

  Тя е проект на германската фондация „Фридрих Науман”, която заедно с експертите от Института за пазарна икономика и Българско либертарианско общество написват първата за България книга, обобщаваща порочни практики при изразходване на публични средства. Идеята е взаимствана от Германия, където местната „Черна книга” набира такава популярност през годините, че всеки чиновник внимава вече да не попадне в нея.

  Както между германските, така и между българските й корици попадат примери от годината за безрасъдно прахосване на публични средства – най-често чрез обществени поръчки. В Германия годишно се обобщават над 100 фрапантни случая, докато в България засега само 10.

  Екипът на Money.bg прочете книгата и избра 3 от най-скъпите разхищения на публични средства през годината, описани в нея.

  „Във всяко село – стадион”

  По-голяма част от българското население живее в градове. Ето защо българските села са обект на различни европейски програми, чрез чието финансиране да станат по-привлекателно място за живеене – като се изгради нова канализация, подобри се пътната инфраструктура или се укрепнат дигите на някой опасен водоем.

  Вместо това обаче често първите европейски пари за дадено село отиват не за тези важни подобрения, а за стадиони. „Причината за наличието на нови стадиони в едни от най-малките населени места в България до голяма степен се корени в начина, по който е формулирана Програмата за развитие на селските райони в периода 2014-2020 година”, обясняват авторите на книгата. В програмата е заложена клауза, според която спортните съоръжения получават 100% финансиране от нея., т.е. не се дава и един лев извън европейската субсидия.

  Какъв е резултатът от това? „От началото на оперативната програма, която действа в периода 2014-2020 г., одобрените проекти са 87, като с тях ще се изградят или ремонтират повече от 300 съоръжения на обща стойност почти 300 млн. лв.”. Една част от тях не са стадиони, но случаите на спортни площадки за много пари на места с население под 1000 души не са един или два.

  Паричната стойност на проекта е 285 милиона лева до този момент и е класифициран от авторите като „безмислено похарчени средства”.

  „За кого е безплатно санирането”

  Тази година мина под знака на санирането. Още в края на 2014-а стана ясно, че ще има държавна помощ за безплатно саниране на панелни жилищни блокове. И преди е имало такива програми, но с европейски пари – по „Регионално развитие” в периода 2007-2013. Продължаващата и в момента държавна програма е със средства изцяло на българските данъкоплатци.

  Проблемът: „на практика парите събрани чрез данъци от едни ще бъдат използвани за „безплатното“ саниране на жилищата на други”. Иначе казано – всички плащат, но само някои получават.

  „С тези пари, които идват от всички данъкоплатци в страната, бива обогатена една изключително малка част от населението – по предварителни оценки бе изчислено, че броят на блоковете, санирани по тази програма, в най-добрия случай ще е между 4000 и 6000 от общо 70 000 панелни блока в цялата страна, или около 7%”, пишат икономистите.

  Паричната стойност на програмата е 2 милиарда лева и е класифицирана от авторите като „излишен проект”.

  „Скандалните милиони за „реклама” на туризма”

  Третият скъп за данъкоплатците случай е свързан с разходите на държавата за популяризирането на България като туристическа дестинация. „Напоследък рекламирането на България като добра туристическа дестинация, както пред чуждестранни, така и пред български туристи, се превърна в основна цел на всеки един кабинет”, коментират авторите.

  Техните критики падат върху идеята да се харчат държавни или европейски пари за даден сектор, като по този начин той бива субсидиран за сметка на други. „Туризмът е изключително важен сектор от българската икономика, това е безспорен факт, но това само по себе си не обосновава идеята, че той трябва да бъде третиран специално от държавата и фирмите в него де факто да бъдат субсидирани”.

  Книгата разглежда случаите на пари, похарчени за реклама на обекти без реална туристическа инфраструктура или за рекламни продукти със съмнително качество и висока цена.

  Паричната стойност на рекламите през годините възлиза на 5.59 милиона лева и е класифицирана като „проекти със съмнителна стойност”.

  Цялата книга можете да прочетете тук.

  .

  Източник:  Money.bg

• 165-та година е началото на българската държавност, обявиха наши историци

  В контекста на написването на новите учебници по история, много авторитетни български историци – академици, професори и доценти, се обединяват по въпроса – загърбвайки различията си, в новите учебници да бъдат вписани някои промени в известни факти и обстоятелства от българската история, както и за необходимостта от балансирано и обективно представяне на новата и най-новата българска история.

  Друга цел на историците е, доколкото е възможно, чрез промененото съдържание на учебниците да се работи в посока преодоляване на разделението на нацията и постигане на единство.

  

  Сред въпросите, по които учените са постигнали съгласие и настояват да бъдат коригирани в учебниците, е този за титлата на българските владетели от Средновековието. Учените са категорични, че употребата на титлата „хан” не е правилна.

  Според проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет тя се е наложила под влияние на руската историография от XIX век. Надписите по различни исторически паметници са категорични – навсякъде пише „кан”. „Това е историческата истина”, отсече проф. Павлов и допълни, че това е автентичната и правилната форма. Той настоя, че е крайно време в нашата именна система титлата на българските владетели да стане „кан”. И всички авторитетни учени са напълно единодушни по този въпрос.

  Учените са постигнали консенсус и по още по-съществен проблем от българската история, а именно – българската държавност и народност не започва през 681 г., а през 165 г., която да бъде положена като нов хронологичен хоризонт в историята ни.

  Петко Колев от общобългарската фондация „Тангра ТанНакРа”, който е една от основните движещи сили на инициативата, подчерта, че през настоящата година се навършват 1850 г. от съществуването на България, като за начална се приема 165 г., с което България не е, както досега, на 13 века, а на цели 18 столетия.

  Петко Колев изтъкна заслугите по този въпрос на изследователя Петър Добрев, който е направил горната елементарна аритметика и е отвел българското мислене в 165 г.

  Големи са заслугите и на историка Петър Голийски, който работи с арменски източници, които са категорични и в които е регистрирано масирано българско присъствие в района на Кавказ и северното Причерноморие през II век сл. Хр.

  Набрана е вече критичната маса от учени и авторитетни мнения, която да даде право на живот на тази хипотеза.

  Проф. Пламен Павлов разясни, че българската нация не започва от 680 или 681 г., т. е. от VII век. Началото ни не е и в 632 г., когато е зенитът на България под управлението на кан Кубрат. Началото ни е много по-коректно исторически да бъде положено в 165 г., когато вече сме се сформирали като народ, а самите ни корени може да (и най-вероятно) са доста по-стари.

  Павлов увери, че смисълът на инициативата не е да се обръщат представите на хората, не е да се прави митология или да се самозомбираме, изкарвайки се такива, каквито не сме, подобно на югозападната ни съседка – БЮРМ.

  Проф. Илия Тодев, който е ръководител на Института по история към БАН, подчерта, че учените желаят изследванията им да не остават само в рамките на историографската гилдия, а да имат въздействие върху обществото.

  Затова се обръщат официално с писмо към образователния министър Тодор Танев с конкретни предложения за промени в новите учебници по история:

  • Прабългари да се замени с древни българи.
  • Произходът на древните българи е индоевропейски.
  • Да се акцентира около факта, че още през 480 г. има българи в Панония.
  • Титлата на българските владетели е „кан”.
  • Да се изучава Волжска България.
  • Въстанието на Асен и Петър е избухнало през ранната есен на 1185 г.
  • Обесването на Васил Левски е на 18 февруари, а не на 19-и.
  • Христо Ботев е убит на 1 юни.
  • Да се разшири познанието за иранския древен свят, защото ние сме негови наследници.
  • Началото на българската държавност да бъде положено в 165 г.
  • Не е уместна периодизацията първа, втора и трета българска държава.
  • Националният календар да бъде коректен, като се изчистят разминаванията заради Юлианския и заменилия го Григориански календар и др.

  Акад. Георги Марков, който е бивш ръководител на Института по история към БАН, коментира, че за новата и най-новата история на България, за разлика от древната, има огромен брой извори, което спомага да се пише безпристрастна, балансирана и обективна история в учебниците.

  Той даде и исторически примери за пристрастно и необективно писане и представяне на история, които трябва да бъдат преодолени. Например след 9 септември 1944 се отива към несправедливо очерняне на Царство България от преди идването на комунистите на власт.

  След 10 ноември 1989 г. пък се отива в другата крайност – да се очерня абсолютно всичко през епохата на комунистическия режим, като се акцентира само върху концлагерите например. Според акад. Марков обаче през този период се е издигнал НДК, имало е икономика и култура.

  Даде и пример с предложението бившата сграда на милицията на Лъвов моств столицата, която има зловеща слава заради многото изтезания и убийства, извършени в нея, да бъде превърната в музей на комунистическите престъпления. Това според Марков обаче би разделило за пореден път нацията, защото в тази сграда не са избивани и изтезавани само противници на комунистическия режим, а и комунисти по времето на т. нар. „бял терор” (преди 9 септември 1944 г.), когото не можем да отричаме, настоя Марков.

  Затова нека има музей в бившата сграда на Дирекцията на милицията, призова акад. Георги Марков, но да се направи експозиция за гражданската война в България, водена след 1918 г. у нас и продължаваща близо 100 г. и до ден-днешен, макар и вече в днешни дни да не е кървава. В тази гражданска война са загинали 27 хил. души.

  Акад. Георги Марков подчерта също, че политическите партии имат слабостта да поучават историците и да пренаписват историята. Даде и пример – през 1992 г. СДС са отменили учебниците отпреди 1989 г., а след това БСП от своя страна са отменили учебниците на СДС. „Това трябва да престане”, отсече Марков и посочи, че историята вече не била слугиня на политиката.

  Заради раздираното от разделения по политически и всякакъв друг признак българско общество учените подемат инициативата 6 септември, който оригинално е Денят на Съединението на България, да бъде обогатен като „ден на единението на българите”.

  „Не бива да допускаме тази болка от близо 100-годишната гражданска война да се разпалва и в днешния ден”, настояват в общ глас учените и подчертават, че е крайно време да се утвърдят надпартийни „маркери” за разбирането на нашата история и нашето съвремие, тъй като изправени пред много и тежки предизвикателства, трябва да има теми, по които има пълно съгласие сред нацията.

   

  Източник: News.bg

  Вижте видео от пресконференцията:
  
  .

• Моника Маковей: Членовете на парламента никога не трябва да имат присъствие в този съдебен съвет!

  Най-голямата пречка са самите политици, които не искат правосъдната система да е чиста и почтена. Те предпочитат да имат приятели съдии и прокурори, за да продължават с измамите и корумпираността си без да бъдат наказвани. – Това казва легендарният румънски съдебен реформатор Моника Маковей.

  Моника Маковей е най-известният съдебен реформатор в бившия източен блок. Постът министър на правосъдието поема през 2004 година, след като 7 години е била извън системата на правораздаването. Бившата прокурорка напуска съдебната зала през 1997 г. и става преподавател и консултант в неправителствени организации.
  Като правосъден министър променя из основи съдебната система в Румъния по модела на Европейския съюз. Първата й стъпка е да разпусне тайната служба към министерството, наследена от времето на румънската държавна сигурност „Секуритате“.
  Моника Маковей въвежда модела, по който работи службата за борба с корупцията по високите етажи на властта, чийто първи „клиенти“ са и министри от правителството, чийто правосъден министър е самата тя и политици от партията, която я издига.
  Реакцията е мигновена и бурна – бившите й политически партньори изливат срещу нея реки от омраза, започва пропагандна война, а малко след приемането на Румъния в Европейския съюз, Маковей е свалена от поста.

  

  Интервю на Светослав Иванов с Моника Маковей,
  bTV, 13.12.2015 г.

  – Първо да ви благодаря, че се включвате в предаването. Кажете ми защо е толкова трудно и изглежда толкова трудно изчистим съдебната си система в България?

  – Да изчистиш която и да е правосъдна система в региона е най-трудната задача, ето защо е и най-важната. Причината е, че когато една съдебна система бъде изчистена, тя автоматично започва да чисти всички останали сфери – политика, бизнес и всички области от жизненоважно значение за една държава. Ако съдебната система е корумпирана тогава всичко пропада.
  Защо е толкова трудно? Най-голямата пречка са самите политици, които не искат правосъдната система да е чиста и почтена. Те предпочитат да имат приятели съдии и прокурори, за да продължават с измамите и корумпираността си без да бъдат наказвани.
  Спомням си един румънски депутат от социалистическата партия, който беше изпратен в затвора за седем години. Той публично призна, че има мрежа за влияние и каза на глас: „Аз имам мрежа в полицията и органите на правосъдието и дори ако не мога да стигна до дадено дело мога да окажа влияние върху самата присъда“.
  Това показва как мислят и действат политиците, когато притежават съдии, които са непочтени и некомпетентни. Затова всички наши усилия трябва да са насочени към подкрепа на почтените хора в системата.

  – Във Вашия случай, първата Ви стъпка е проверка на миналото на съдии и прокурори, за да се установи дали са били част от разузнавателните служби „Секуритате“. Защо това е необходимо също и в българския случай?

  – Това е важно за всяка държава, не само за нас или за вас. Аз прокарах закон, който забранява съдии и прокурори да продължават да са такива ако са били сътрудници на старите секретни служби. Включително, ако са информатори и на настоящите разузнавателни служби. Направих това с цел да пресека изнудването върху хора от системата. Съдии и прокурори не трябва да са зависими от разузнавачи.

  – Между другото, в Румъния се случва нещо, което е изключително съдбоносно. Млад прокурор се самоубива на 29 години, смазан от натиска на корумпираните си началници. Може ли само накратко да разкажете на нашите зрители защо Кристиян Панаит отне собствения си живот, защото не пожела да изпълни политическа поръчка?

  – За съжаление, Кристиян Панаит не издържа на напрежението и натиска. Кристиян работеше за главната прокуратура и беше изпратен да арестува свой колега, прокурор. Когато започна разследването си Кристиян разбра, че неговият колега не е престъпник. Той просто е започнал разследване за контрабанда, което е засягало висши политици.
  След като разбира това Кристиян отива при шефовете си и казва, че този човек не е виновен и отказва да го арестува. След този случай Кристиян отказа да изпълни поръчката на политиците. Върху гърба му се стовари огромен натиск, включително и от страна на министъра на правосъдието.
  Ако си спомням добре, преди да се самоубие прокурорът, е получил седем или осем позвънявания на мобилния от този министър. А преди това в дома му са били представители на прокуратурата, които да го натискат.
  За съжаление той не издържа…

  – Да поговорим за България. Виждате ли все още воля тук да се бори истински срещу корупцията и организираната престъпност? И какво бихте казали на премиера Борисов, който не харесва румънския модел много…

  – Румънският модел е много успешен. С новите ни структури успяхме да изпратим на подсъдимата скамейка министри, включително и такива, които са на власт. Разобличени бяха десетки депутати, олигарси, президенти на футболни клубове. Очевидно е, че моделът работи и той в момента се дава за пример в цяла Европа.
  Аз не виждам никаква логична причина защо България да не приеме този модел. Може просто да копирате законовите текстове, с които създадохме нашата Дирекция за борба с корупцията, да гарантирате правомощията, юрисдикцията и финансовата независимост на този орган.
  След това трябва да помислите за човека. Прокурорът, който ще оглави тази структура трябва да е най-добрият в страната, да е напълно независим от политиците и да няма допирни точки с тях. Така аз избрах главния прокурор тогава. Сложете един добър човек начело и той сам ще се огради с независими хора. Не е сложно.

  – Накрая да Ви припомня нещо. Веднъж ви чух да казвате, че бихте станали министър на правосъдието на България ако ви поканят. От началото на седмицата този пост е свободен. Приемате ли да дойдете?

  – Не, това беше шега. Имам си достатъчно проблеми у дома. Но вие трябва да си намерите правосъден министър, който да е силно ангажиран и силен характер, който да не се предава. Не е трудно. Това се случи в Румъния, защо да не се случи и при вас?

  Вземете някого от гражданското общество. Аз дойдох оттам и нямах какво да губя. Не ми пукаше дали ще ме уволнят. Вземете някой такъв и го оставете да си върши работата. Забравете за политик. Подобни промени се правят от хора, които са далеч от политиката. Предлагам ви да направите точно това.
  Искам да направя и още един коментар. През седмицата вашият парламент гласува Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две. Моят проблем не е в това разделение или в самият съвет. Проблемът е, че във всяка колегия ще има хора, излъчени от парламента – шестима при съдиите и петима при прокурорите. За мен членовете на парламента никога, никога, никога не трябва да имат присъствие в този съдебен съвет. Имате си съдии, министър на правосъдието, главен прокурор, но никакви депутати.

   

  Източник: Рolitkovskaya-bg

• Никола Гратери: Ще ви направя съдебна реформа за няколко месеца без пари

  

  Ако искате, ще дойда да направя съдебна реформа и у вас. Не искам пари, дайте ми само няколко месеца. Това каза най-пазеният прокурор в света Никола Гратери по НТВ. В момента той води битка с най-безпощадната мафиотска организация – „Ндрангета“. Ето какво още сподели той:

  Сега е големият ви шанс, протестирайте, искайте сметка на властта, защо тази съдебна реформа не се е случила. Обществото трябва да се намеси. Трябва да се опълчите на властта и да ги принудите да направят реформа. За да се преборите с престъпността имате нужда от сурови закони – като тези, които ние въведохме в Италия специално, за да се борим срещу мафията. От там трябва да започнете.

  Италианският прокурор пределя като съмнителен факта, че у нас няма осъден нито един истински голям престъпник. Преди година Никола Гратери оглавява комисията за борба с мафията. За 6 месеца той предлага поправка на над 150 члена в закона. Това, което постига за този период, е да направи процесите прозрачни. Изнася информацията за тях извън съда и спира проточването им във времето. Прави така, че арестантите не присъстват в залата, а следят процеса на монитор в килиите си. Изолира ги напълно.

  Всичко започна през 89-а година, когато стреляха по къщата на съпругата ми. Тогава още не бяхме женени. След това й се обадиха и я заплашиха да не се омъжва за мен, защото ако го направи, ще бъде омъжена за мъртвец.

  От този ден прокурор Никола Гратери живее под полицейска закрила вече 26 години. С разкритията за калабрийската мафия „Ндрангета “ прокурорът твърди, че подписва смъртната си присъда. Определя „Ндрангета “ като най-мощната и богата мафия в света.

  Не изминавам и 10 метра без охрана. Не ходя на ресторант, нито на кино. Придружават ме и в чужбина. През годините три пъти са разкривали заговор срещу мен. И в трите случая бяха подготвили експлозиви, за да ме взривят. Имам две деца, но не живеят в Калабрия. Семейството ми не живее с мен. Виждаме се веднъж седмично, за да ги предпазя. Мафиотите са нищожества, интересуват се само от пари и власт. Не следват никакви правила. „Ндрангета “ е свирепа мафия, жестока. Там всички са роднини и никой никога не издава клана. Може би 1 или 2-ма на 1000 правят признания. Сицилианската „Коза Ностра “ вече запада. На година „Ндрангета “ печели 44 млрд. евро, а само от кокаин 30 млрд. евро. Кокаинът е най-доходоносният им бизнес. Всички вече употребяват кокаин. Това е дрогата на масите. В Италия струва 50 евро на грам. В Колумбия цената е 1200 евро на килограм. От 1 кг чист кокаин се правят 4 за продан. Изпадал съм в депресия, имало е и такива моменти, но никога не бих се отказал.

  През годините Никола Гратери посещава 16 държави заради „Ндрангета“. След негови разследвания са задържани тонове кокаин и 180 мафиотски босове.

  Предполагам, че ме мразят всички, които съм успял да натикам зад решетките.

  Според прокурора мафия, която няма наркотици, е кафе, в което няма кофеин. Затова преди две години той тръгва по следите на най-доходоносния им бизнес – кокаинът.

  Бяхме в Южна Америка точно на местата, където се отглежда кокаинът – Колумбия, Боливия, Перу. След това тръгнахме по следите му, които ни отведоха до най-големите европейски пристанища – Амстердам, Ротердам. След това проследихме как „Нрдангета“ разфасова пратките и ги продава на по-малки криминални организации. Те от своя страна са тези, които изкарват кокаина на улицата.

  Гратери прекарва в Амазонската джунгла 10 дни. Негови домакини са колумбийски части, специализирани в борбата срещу дрогата. В Европа бялото злато пристига с подводници. Всяка от тях събира до 15 тона кокаин. Безпилотни са и са програмирани така, че радарите на властите не ги ловят. След като ги разтоварят в Европа, трафикантите ги изоставят.

  Страшно много ме впечатли как трафикантите приготвят кокаина. Докато мелят листата, добавят цимент за втвърдяване, животинска урина или ацетон. Всичко е с различна цел. Най-важното е коката да стане снежно бяла, защото естественият й цвят е бежов. Бялото я прави по-продаваема, по-примамлива. Създава усещане за чистота.

  След пътуването в Южна Америка, Гратери търси съдействие и от ООН. Миналата година заминава за Ню Йорк.

  Докато Северна Африка гореше, а от Сирия бяха останали само развалини, в Ню Йорк обсъждаха войната в Босна. Това беше толкова неадекватно. В този момент си помислих, че ООН е една слаба организация, не е нужна, защото винаги се движи със закъснение. Те трябва да отидат на място в джунглата и да попитат селяните колко печелят от насажденията. Ако от 1 декар кокаин взимат 100, а от 1 декар царевица взимат 40 долара, тогава ООН трябва да предложи на селяните да садят царевица и те да изплащат разликата от 60 %. Това е решението. Ирландия и България са любимите европейски държави на „Ндрангета“.

  По информация на прокурора, 6 мафиотски клана перат пари у нас. Причината са ниските данъци. Пример е хотел на българското Черноморие на стойност 160 млн. евро. Строежът му бил спрян тази година, още преди да започне.

  Най-лесният начин да се перат пари е като се строят ресторанти, пицарии, молове. Моловете са специалитет на „Ндрангета “.

  Източник:  Frognews.bg

  .

• В Босилеград беше открит първият регионален пресклуб на БТА извън България

  Елица Иванова, БТА

  

  Босилеград, 12 декември. Първият регионален пресклуб на Българската телеграфна агенция /БТА/ извън България беше открит в Босилеград, Западните покрайнини. Пресклуба на БТА откри генералният директор на агенцията Максим Минчев, а на откриването бяха депутатът от ВМРО Юлиян Ангелов /ВМРО/, Юлиян Китипов – втори секретар на Посолството на Р. България в Белград, жители на Босилеград, гости от България.

  Това е тринайстият пресклуб на БТА и първи извън границата на България. Искрено се надявам, че с тази нова българска културно-информационна точка ще имаме възможността да засилим двупосочния обмен на информация от и към Западните покрайнини и България, и да направим повече хора съпричастни с това, което се случва тук – каза на откриването генералният директор на БТА Максим Минчев. Той посочи, че една от целите на новата информационна точка в Западните покрайнини ще бъде да направи възможно това все повече българи да знаят какви са проблемите на нашите сънародници, както и да се търсят възможностите за тяхното решаване.

  С пресклуба си БТА не просто разширява географията на своята дейност и представителство, а и показва отношение към съдбата на българите в Западните покрайнини. За изграждането и функционирането на новия медиен център БТА сътрудничи с местната неправителствена организация сдружение „Група на либерални, амбициозни и солидарни“ /“ГЛАС“/.

  Ще се опитаме да дадем повече гласност за проблемите, които имат българите в Западните покрайнини, и се надявам, че тези проблеми ще бъдат чути, каза председателят сдружение „ГЛАС“ Александър Димитров. Малкият Босилеград едва ли има капацитета да дава урок на някого, но аз обещавам, че ще бъдем твърдо зад позицията на истината, допълни Димитров.

  Генералният директор на БТА припомни, че преди няколко години в Босилеград беше открита изложбата „Родени свободни“, която показва пътя на българската журналистика от Българското възраждане до днес. БТА винаги ще подпомага и един уникален великденски фестивал, на който участват български деца от всички краища на света – каза Максим Минчев. За тази подкрепа на Агенцията досега, той получи и плакет, като знак на благодарност.

  Една граница не може да раздели един народ – категорични бяха участниците в събитието, което беше наречено „исторически момент“ от представителя на посолството ни в Белград. Депутатът от ВМРО Юлиян Ангелов посочи, че досега БТА се е доказала като медията с най-патриотични инициативи, свързани с българщината. „Малко медии за съжаление правят това, което прави Агенцията“, каза Ангелов и допълни, че тази инициатива ще направи наистина така, че хората от двете страни на границата да се познават и да си помагат по-добре.

  Сътрудничеството ни с БТА не е от днес, то е от годините назад, така че се надявам с откриването на този клуб ставащото тук да достигне до все повече хора в България и което е още по-важно до институциите, за да могат да коригират поведението си спрямо българите в Западните покрайнини – каза председателят на Културно-информационния център „Босилеград“ Иван Николов.

  .

• Лозан Панов: Ако сме под пълния контрол на олигаргията, значи така е било замислено. Стига толкова!

  

  Реч на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, произнесена на тържеството по повод 135 години от основаването на ВКС в зала Тържествена на Съдебната палата.

  Сигурно на мнозина ще им се стори, че съм голям наивник, че се надявах това честване да се превърне в двоен празник, който да надхвърли рамките на институцията. Става дума за гласуваните промени в Конституцията на Република България от парламента преди два дни, с които трябваше да започне връщането на властта в институциите, тоест разрушаването на статуквото.

  Но както казва Рузвелт:

  „В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено”.

  Затова, ако за четвърт век демократично съществуване, държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено.

  Ако през това време 2 млн. българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено.

  Ако тези, които останаха, не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партии ги представляват, не вярват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите, не вярват на медиите, значи така е било замислено.

  Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие изключително благоприятно се развива статуквото, значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за каквото ние се считаме на хартия, търсенето на истината го наричат преврат, значи така е било замислено.

  Ако само два дни преди това представителите на политическите сили спънаха конституционните промени, с което минираха съдебната реформа, значи така е било замислено.

  Дали обаче всички ние, потърпевшите, си даваме сметка накъде ни води замисълът да бъде гарантирана съдебната зависимост, разбира се, с любезната подкрепа на българския политически елит?

  Непрекъснато тиражираната лъжа, че начинът, по който се избира ВСС и колегиите във ВСС, не е толкова важен, защото, видите ли, тепърва предстоят промени в различни закони и кодекси, които са много по-съществени за реформиране на съдебната система, не я прави истина.

  Кой извършва селекцията на магистратите, които влизат в съдебната система, кой контролира техните действия, кой избира административните ръководители в правораздаването, кой санкционира магистратите при извършени от тях нарушения, кой избира хората, които израстват в съдебната система?

  По закон и Конституция това е Висшият съдебен съвет. Тогава логично идва въпросът – кой избира членовете на ВСС, как? Каквито кадри влязат в състава на съдебния орган, такива ще бъдат отглеждани и възпитавани в цялата система. Членовете на ВСС се възпроизвеждат надолу по веригата и затова как и какви хора се избират във върховния орган на съдебната власт е най-важната стъпка, за да започне промяната в цялата система. Хората осмислят институциите и затова техният правилен подбор е най-важната стъпка по пътя към промяната, а не непрекъснатите промени в закони за пред Брюксел, чиято цел винаги е да се печели време.

  Усилията, които бяха положени през последните седмици за спъване на реформата са напълно обясними, защото именно съдебната система е тази, която би могла да върне държавата на нейните граждани.

  Сигурно днес отново ще бъда обявен за атентатор, който ще извършва преврат.

  Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат.

  Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и разбира се – съдебната система. Действията й не се огласяват, а се държат в тайна, грешките й не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват, противниците й се преследват докрай, а тайните й – то те са много грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани. Именно съдебната власт е тази, която може да изчисти всичко това и да върне върховенството на правото.

  Обръщам се към Вас, скъпи колеги, да ми помогнете в тази трудна задача. Неслучайно атинският законодател Солон издава закон, който гласи, че отбягването на спорове е престъпление за всеки гражданин. Убеден съм, че с Ваша помощ, колеги, българският съдия може да се превърне в онова, което е неговото призвание и което е – да бъде свободен и независим. Защото ценностите на старите демокрации, на които ние непрекъснато се възхищаваме, не представляват естественото състояние на тези общества, а са отстоявани векове наред. Затова и ние, като магистрати, принадлежащи исторически на времето, в което живеем, трябва да се борим с всички сили за върховенството на правото. Казвам върховенство на правото, а не на закона, защото понятието върховенство на закона крие един опасен риск – тъй като става дума за управление на човек от човек. Върховенството или господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над. Тя е стандартът и съдът е този, който трябва да каже кое е правото, за да го приложи.

  В този смисъл Ви призовавам – да се борим заедно с всички сили съдът да разполага с онази степен на независимост, която да осигури господство на правото.

  Ще завърша с една с притча.

  Кралят осъдил един човек, за чиито деяния му се полагала смъртна присъда. Той обаче му предложил да избира своята съдба – или да бъде обесен или да попадне зад голяма, страшна, стоманена порта. Престъпникът помислил и избрал бесилото. Когато на шията му сложили примката, той казал:

  „Стана ми любопитно – какво има зад онази тъмна, черна порта?”

  Кралят се разсмял:

  „Ето, разбираш ли, получава се нещо забавно. Аз на всички предлагам избор и всички избират бесилото.” 

  „А зад портата какво има, аз така или иначе няма на кого да кажа”, добавил престъпникът, посочвайки примката на врата си.

  След като замълчал, кралят отговорил:

  „Там е свободата. Но хората така се боят от неизвестността, че пред нея предпочитат въжето.”

  Поздравявам Ви с днешния ден и моето пожелание към всички Вас е да си припомним отново една мисъл на Рузвелт, че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Нека кажем не на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци. Нека всички заедно се преборим с неизвестността и извикаме силно: Стига вече толкова!

  Източник: Клуб Z

• България вече е по-бедна от Македония и Босна

  Според Международния индекс на глада България се срива надолу в сравнение с 2014 г. Стойността на индекса за 2015 г. вече е 8,5 пункта спрямо под 5 през 2014 г., поради което страната ни изпада във втората категория държави по степен на разпространение на недохранването сред населението. Това се посочва в годишния доклад на Института за модерна политика „Социално-икономически права, уязвими групи и дискриминация през 2015 г.“, изпратен по повод Международния ден на правата на човека – 10 декември, на омбудсмана, правителството, парламента и европейските институции.

  

  Ситуацията у нас е по-лоша в сравнение със сходни държави от балканския регион – стойността на индекса за Румъния е 5,3, за Сърбия 7,1, Босна и Херцеговина, Черна гора и в Хърватска е под 5, а в Македония – 5,9, информира „Банкер“. Ситуацията в България през 2015 г. е по-лоша, дори от началото на прехода през 1990 г., когато Международният индекс на глада за България възлиза на 8,1, при това в условията на недостиг на хранителни продукти и затруднения в електроснабдяването.

  Сериозно безпокойство буди „замразяването“ на редица социални плащания, сред които размер на месечни помощи за деца; обезщетение за отглеждане на дете от 1 до 2 години; месечна добавка за деца с увреждания; годишна квота за ваучери за храна на работещи; помощ за първокласници; средномесечен доход за придобиване право на семейни помощи; еднократна помощ при бременност; еднократна помощ при раждане; помощ за дете с трайни увреждания; помощи за дете на осигурена майка до 1 година; помощ за майки студентки; размер на обезщетението за безработица.

  Това е отстъпление от стандартите на чл. 11 от Международния пакт за икономическите, социални и културни права – право на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище, както и на непрекъснато подобряване условията на живот, се посочва в доклада.

  Като особено негативна характеристика на настоящето управление в доклада се посочва безогледното поемане на прекомерен външен дълг, с което се финансират предимно дефицити, разходи за сигурност и нереформирани бюджетни системи, а не се инвестира в социалната инфраструктура и за намаляване на неравенствата.

  

  В доклада се изтъква, че текущата неолиберална политика в сферата на здравеопазването, обозначавана като „здравна реформа“, не отговаря на стандартите на чл. 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. С нея се създават сериозни предпоставки за елиминиране на свободния достъп до здравеопазване на хората с ниски доходи. Разбирането за здравеопазването като търговска дейност, а здравните грижи за хората, като услуга, а не като конституционно право, задълбочават социалните неравенства и ограничават достъпа до адекватни здравни грижи на бедните слоеве от населението, подчертава Институтът за модерна политика.

  В доклада се отправя критика и към промените в образователната сфера, които позволяват насочване на публични средства към частните училища. Това е ерозия на стандартите по чл. 13 от Международния пакт, който се отнася до правото на образование. С това управляващите на практика отвориха вратите за задълбочаващо се комерсиализиране на образователната система и поетапно намаляване на финансирането за държавните и общински училища.

  Източник: Novini.bg

• Протест пред НС: „Ще метем“

  Този протест не е, за да реши всички проблеми на страната, а за да потърси отговорност от хората, които са участвали в пълното сриване на авторитета на съдебната власт и да поиска сериозна промяна – веднага – обявява Любомир Авджийски, един от организаторите.

  Днес, 10 декември 2015 от 6:30 PM

  Пред Народно събрание на Рeпублика България

  .

  СЛЕД НАПРАВЕНА АНКЕТА ИСКАНИЯТА СА:

  1. Независимост на съда от политическите власти и прокуратурата.

  2. Отчетност и децентрализация на прокуратурата.

  3. Разследване на аферата „Двете каки” от независима комисия, включваща и членове избрани от Европейския парламент.

  4. Освобождаване на главния прокурор Сотир Цацаров поради уронването на престижа на съдебната власт с множество скандали и изказвания.

  5. Заместник-главен прокурор за борба с корупцията независим от главния прокурор – по „румънски модел”.

  6. Оставка на министър-председателя Бойко Борисов поради тежки зависимости.

  7. Оставка на Висшия съдебен съвет поради невъзможност да се справи с вътрешните зависимости и афери и да защити авторитета на съдебната власт.

  .

  Интервю на Любомир Авджийски пред Дияна Янкулова (БНР) от днес.

  .

• Отворено писмо на Съюза на съдиите в България

  Съюз на съдиите разпространи отворено писмо до българските граждани, в което се заявява:
  

  „Съдиите искат положителни промени, но за тяхното сбъдване са необходими смели действия от страна на политиците. Така е, защото съдебната власт не създава законите, а само ги прилага. Преди време към съсловието имаше упреци, че не е активно. Говореше се, че да очакваш помощ отвътре при „местене на гробища” е нереално. Днес се вижда, че тези упреци са били съвсем неоправдани. Вчерашното гласуване в НС показа, че други хора, а не съдиите се страхуват от дълбока промяна.“

  .

  ОТВОРЕНО ПИСМО

  във връзка с гласувания от Народното събрание на 09.12.2015 г. Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ЗИД на КРБ)

  Уважаеми български граждани,

  Съюзът на съдиите в България се обръща за първи път към вас.  Поредицата становища, които отправяхме към различните компетентни институции не доведоха до значим резултат. Такива становища сме обявявали за скандални назначения, необходимост от извършване на проверки при съмнения за лошо управление и корупция, прояви на поведение на магистрати, повдигащо етични въпроси.

  Винаги сме посочвали, че постоянно повтарящите се скандали, уронващи авторитета на съдебната власт, показват необходимостта от дълбока и решителна реформа. От години насам и за първи път конкретни предложения за положителна промяна бяха поставени на дневен ред, видим и за обществото. Не е вярна тезата, че тези предложения не биха довели до подобряване качеството на правосъдната дейност и оттам до повишаването на усещането на гражданите за справедливост. Качеството на правораздаването зависи от качествата на кадрите в системата. А оттук и съвсем логично, най-значим е начинът на управление на съдебната власт, защото той определя какви хора и с какви професионални достойнства ще попаднат в нея, кои от тях ще бъдат повишавани и назначавани на ръководни позиции.

  Едно от най-важните от тези предложения, гарантиращо не безконтролност, а отговорност и отчетност пред обществото, предвиждащо даване на реален шанс на почтените и действително независимите съдии, беше отхвърлено с Решението на НС от 09.12.2015 г.

  Редно е да изясним какво точно се случи на тази дата и как то рефлектира върху всеки един от българските граждани. Бяха подменени подкрепените широко и дългоочаквани промени в Конституцията и вместо тях се приеха корекции, които няма да произведат реална промяна, няма да въведат абсолютни гаранции за върховенство на закона и независимост на съдиите, нито пък ще елиминират силното съмнение за зависимости в съдебната система…

   

  Цялото писмо може да прочетете  т у к   или в прикачения документ

  Източник: www.judgesbg.org

  .

• Проф. Пл. Павлов: Турция се меси у нас колкото перфидно, толкова и брутално

  Не смятам за полезно нашите държавни мъже да благодарят на Турция за нещо, за което тя няма особени заслуги. На практика ние се подаваме на рекета на Турция да пусне бежанци, коментира за Фрогнюз историкът.

  .

  Интервю на Ана Кочева с проф. Пламен Павлов
  

  

  – Очевидци, а и участници сме в много динамични външнополитически събития напоследък. Да очакваме ли нов развой в руско-турските отношения, който би оказал влияние върху ситуацията и у нас?

  – Предполагам, че ще има нов развой в руско-турското политическо общуване. Историята със сваления бомбардировач СУ24 е един катализатор на отношения, които съществуват много отдавна. На практика, това, което дразни Русия, много повече от конкретните обстоятелства в Близкия Изток, е настъплението на турски икономически кръгове и увеличаването на турското влияние в постсъветското пространство, а включително и в самата Русия, особено там, където има преобладаващо мюсюлманско население. Това влияние донякъде напомня това, което се осъществява у нас – като проникване, като коридори на влияние, като икономически субекти, групи, свързани с турските интереси. Бих дал един конкеретен пример с Република Молдова и с Гагаузката автономна област, където Турция много перфидно и ловко прокарва своето влияние, като дава стипендии на студенти от гагаузката българска общност, които тя брои за етнически турци. Там се изпращат и помощи за Комратския университет, изпращат се и турски студенти, които да учат руски, а това само по себе си е много комично, защото Комрат едва ли е най-доброто място за научаване на руски. Прави се, за да се свиква с турското присъствие, да се засилват връзките на Гагаузия и на целия регион с Турция. Там се създава среда, а България го е проспала, защото в крайна сметка става дума за българска общност. Същото можем да кажем в някаква степен и за кримските татари. Този патернализъм на Турция към тях отново напомня за неоосманските амбиции и за Кримското ханство, което е било васално на Турската държава, но все пак то е било отделна държава. Тук ни най-малко не защитавам руската позиция за Крим и изобщо нямам предвид руско-украинските противоречия по отношение на Крим, но коментирам как неоосманисткият режим на Ердоган използва всяка пролука, за да се намести по-убедително и да осъществи своите фантасмагорични планове за някакво господство в глобален мащаб. Но тези планове съвсем не са безобидни, те са много опасни за Европа и особено за Балканите, а най-вече за България, това е съвършено очевидно.

  – Но, за разлика от нас, независимо на кого се харесва или не, Русия умее да брани своите интереси…

  – Русия, която си има своите икономически и стратегически приоритети, не може да не е обезпокоена от това не просто проникване, а от ситуацията на присъствие на турски капитали и интереси в Средна Азия, Кавказ и в целия регион. Русия в никакъв случай няма да го допусне. Виждаме как се засилва руското военно присъствие по армено-турската граница, предполагам и в други точки на т.нар. ОНД, което вече е загубило актуалността си, но присъствието на руски военни сили, на военни бази е отдавна установено в тези райони. За да не изпадам в някаква самоцелна русофобия, но и без да плащаме дан на безумна русофилия, трябва да кажа, че управляващите кръгове в тези държави предпочитат все пак руската егида отколкото неясната перспектива на една турска намеса в техните вътрешни работи.

  – И тук точно е разликата с България!

  – На първо място бих реагирал по отношение на България, защото у нас има вече 25 години, а и повече, ако сметнем какво са правили турските служби по времето на социализма, една намеса на Турция в българските вътрешни работи. Това става от една страна по-перфидно, а от друга все по-брутално. Виждаме как български роми започват да се афишират като турци (тенденция, която е налице и в Македония) и това е една стратегия за увеличаване на относителния дял на т.нар. етнически турци, факт, пред който нашите партии си затварят очите, гонейки краткосрочни дивиденти заради избори. Да не напомняме емблематичните обръчи от фирми и икономически обвързаности, които ни се натрапват…А, що се отнася до Европа, там текат процеси, които имат същата типология, но са с други прояви и други мащаби. В една Германия, да речем, турското присъствие далеч не е толкова безобидно. Там са налице цели турски квартали, където си действат определени стереотипи, които се пренасят от Р Турция, вкл. и  кюрдско-турските противоречия.

  – Това е един паралелен свят, който съсъществува с германския…

  – И опитът е същото да се случи и в България с този паралелен свят. Целта е този свят да бъде капсулиран, след което по-силният да изяде по-слабия по законите на джунглата. Така че каква Турция ще приемаме в ЕС, след като неоислямизацията и неоосманизацията там върви с бързи темпове? В Европа почитаме светските ценности, модерните ценности, какви глави ще отваряме и ще затваряме? От досегашния диалог между Европа и Турция не виждаме да се подобряват човешките права, напротив има явни политически убийства, атентати, раздухване на езика на омразата, сега последното е срещу руските снахи, все неща, които не бива да заблуждават. Там се модерира едно мислене, което беше присъщо на Османската империя, на превъзходство спрямо другите общества.

  – Което не бива да изненадва, нали натам води и „Стратегическата дълбочина” на Давутоглу, към завоюване на изгубените, по силата на едни или други обстоятелства, стари територии на империята.

  – Стратегическата дълбочина на Давутоглу го показва като един човек, който много добре познава геополитиката и има амбиции да я прилага в модерния свят с доста изтънчени понякога средства, но когато се наложи и брутално. Ако се върнем на конфликта, който разпали поредната руско-турска вражда, става дума за евентуално нарушаване на гранично пространство, което е в провинция Хатай. Тази провинция през 1939 г. беше анексирана от Турция с един псевдореферендум, т.е. става дума за една сирийска провинция, която Турция получи като подарък от Великите сили преди Втората световна война, казвам го иронично, но Сирия не признава тази провинция за турска. Извършена е една грандиозна манипулация, за да мине тази провинция в Турция. Там е Антиохия, там е столицата на древна Сирия. Така че тук трябва да се чете между редовете на официалните изявления. Може би ако чужд самолет наруши някъде другаде турското въздушно пространство, не би се реагирало така, както в тази провинция, за която е спорно, според мен, дали принадлежи на Турция. Защото тя е отнета по начин, който буди много възражения.

  Аз обаче искам да апелирам към специалистите и от Института по балканистика, и от външно министерство да последват примера на Алекс Алексиев и да бият тревога за това, което се случва в една съседна държава, с която е хубаво да имаме приятелски отношения, но не смятам за полезно нашите държавни мъже да благодарят на Турция за нещо, за което тя няма особени заслуги. Сега разбирам, че те са в много особена ситуация, но на практика ние се подаваме на рекета на Турция да пусне бежанци. Но в момента, в който ние благодарим на Турция, че е спряла сирийските бежанци, на територията на София хващат 300 афганистанци. А те откъде са минали? Пак през Турция! Така че очевидно турските служби управляват тези процеси и ни държат в шах, нещо, което не отговаря на добросъседските, съюзническите или приятелските отношения. Ситуацията все повече ми напомня на това, което написа Мишел Уелбек в романа “Подчинение“, където се описва в гротескова форма една бъдеща Европа, доминирана от мюсюлмански партии. Не от Турция, но пък виждаме как интересите на Саудитска Арабия, Катар и пр. на практика съвпадат с неоосманистката политика на съвременната турска държава. Те просто искат да влязат в Европа с блок от държави.

  .

• Христо Иванов: В парламента се вижда страхът от главния прокурор

  Чуйте запис от интервюто с подалия оставка министър на правосъдието Христо Иванов по програма „Хоризонт“ на БНР от тази сутрин.

   

   

  

  Според правосъдния министър в оставка централната тема на съдебната реформа е ще има ли в България институции, които да се борят с корупцията по високите етажи на властта:

  Скандалът със записите и твърдението на г-жа Ченалова за мен беше огромен тест за всички нас в държавата, защото именно в такива случаи се вижда има ли воля за борба с корупцията. За мен отговорът на този тест, заедно с гласуването вчера, се превърна в абсолютно ясна мотивация да взема своето решение.

  Христо Иванов подчерта, че главният прокурор у нас, по принцип, има абсолютно безконтролна власт и когато тази власт не е обвързана с отчетност, много лесно може да се превърне в политически и властови ресурс:

  За мене е ясно, че влиянието, което има главният прокурор в процеса на взимане на решение в парламента, е огромно. Дали това е заради конкретни зависимости, или просто страх, защото то е видимо как страшно много хора в парламента изпитват страх да влязат в тази дискусия за правомощията на главния прокурор и за това дали тази безконтролност е оправдана и търпима в едно демократично устройство.

  ЕС ще трябва да вземат политическо решение, защото вече е видно, че в България няма воля за борба с корупцията…

  Видео от вчерашния протест

  .
  

• ЗДОИ и отворените данни в България

  България вече е в топ 10 в Европа по отворени данни, съобщи вицепремиерът Румяна Бъчварова, като се позова на последното изследване на Европейската комисия за достъпа до обществена информация в Европа (Open Data Maturity in Europe 2015). „Преди година България дори не беше в класацията, защото даже нямаше портал, сега вече сме в топ 10”, подчерта вицепремиерът, цитирана от пресцентъра на кабинета. Ето съобщението на пресцентъра:

  България вече е в топ 10 в Европа по отворени данни, показва последното изследване на Европейската комисия за състоянието на отворените данни и достъпа до обществена информация в Европа (Open Data Maturity in Europe 2015). В България ангажиментът за отворените данни се изпълнява от екипа на вицепремиера Румяна Бъчварова.

  „Преди година България дори не беше в класацията, защото даже нямаше портал, сега вече сме в топ 10”, подчерта вицепремиерът по коалиционната политика и държавната администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Тя направи изказването си по време на откриването на конференцията „Време за данни“, която се провежда в София тех парк. Събитието се организира от Посолството на Великобритания, съвместно с екипа на вицепремиера.

  Според изследването на Европейската комисия за отворените данни в лидерската група попадат държави като Великобритания, Естония и Франция, които традиционно са водещи при провеждането на този тип политики. „Това означава, че благодарение на усилията ни, тази година вече сме в групата на лидерите, които определят тенденциите в тази област“, подчерта още Бъчварова.

  В началото на мандата си вицепремиерът пое ангажимент да отвори 119 набора от данни до края на 2015 година, като до момента вече са отворени 116. Сред тях има редица обществено значими данни. Те са ключов ресурс за правенето на политики, но и за упражняването на контрол върху ефекта от политиките от страна на гражданския сектор и бизнеса, както и един от най-ефективните инструменти за постигането на прозрачно и отчетно управление.

  При откриването на конференцията британският посланик Ема Хопкинс определи отварянето на данните като изключително важно. Тя подчерта, че този процес допринася за предоставянето на по-добри услуги за обществото, изработването на по-добри държавни политики на база актуални данни и за насърчаване на бизнеса и иновациите. И вицепремиерът, и посланикът бяха категорични, че предоставянето на отворен достъп до информация от обществения сектор с цел повторната й употреба носи и значими икономически ползи. Генерираните от обществения сектор данни могат да се използват за създаването на иновационни услуги и продукти с добавена стойност от страна на бизнеса.

  Като втори голям успех за постигането на открито управление вицепремиерът Бъчварова открои приетите промени в Закона за достъп до обществена информация, в чието изработване участваха активно представители на нейния екип. След тези промени организациите от обществения сектор се задължават да предоставят информация в отворен, машинночетим формат заедно със съответните метаданни, като форматът и метаданните съответстват на официални отворени стандарти. Измененията предвиждат всяка информация от обществения сектор, създадена след 1 април 2016 година, да се поддържа в електронен вид. Разширява се кръгът на институциите, от които може да се иска информация – музеи, библиотеки и архиви. Данните се публикуват на Портала за отворени данни, който вече съществува на адрес http://opendata.government.bg/ и се регламентира със закона.

  По време на конференцията Бъчварова изрази удовлетворение, че заедно с Великобритания страната ни членува в глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“. „България беше една от първите държави, включили се в тази инициатива. Лично аз присъствах на учредяването й и следя развитието й с интерес“, заяви още вицепремиерът. Тя добави, че инициативата е тласък за развитието на практиките за открито управление и за подобряването на обществената среда в държавите-членки.

  
  Промените в закона създават правната рамка на отворените данни и увеличават задълженията на публичните институции да публикуват информация в интернет, каза в интервю за „Хоризонт до обед“ изпълнителният директор на Програма „Достъп до информация“ Гергана Жулева:

  Сега законът създава задължение на по-широк кръг от институции не само за органите на изпълнителната власт, но и за публично-правните организации да публикуват информация в интернет. На второ място – създава се задължение за по-широк кръг категории информации, които трябва да бъдат публикувани в интернет. На трето – създава се задължение за създаване на портал с институциите и информацията.

  Законът вече предвижда и налагане на санкции за непубликуване на информация. Улеснява се получаването на обществена информация по електронен път без електронен подпис. Предвижда се и създаването на единна платформа, която ще улесни търсещите информация.

  Когато някой друг я е поискал, те ще могат да я намерят в тази платформа. Тя би трябвало да се поддържа от Министерския съвет и да започне да действа от 2017-а година, обясни Гергана Жулева.

  Интервюто с Гергана Жулева можете да чуете в звуковия файл на БНР.

   

  Линк към Портала за отворени данни.

  Тук (линк) ще можете да проследите стъпка по стъпка – етапите, които трябва да следвате, когато търсите достъп до информация.
  .

• Духовните убийства на комунизма

  Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждаха истината, помежду си шушукаха и псуваха, а по площадите викаха ура и гласуваха единодушно „за” каквото им кажат… Душевното осакатяване е с дълги последици: ние още не може да се освободим от страха, от лицемерието и двуличието си.”

  Това послание отправя писателят Стефан Цанев с четвъртия том на своите „Български хроники”, който обхваща периода на тоталитарния режим на БКП, и който тази неделя ви представям в електронната библиотека на desebg.com.

  Авторът признава, че уж и той е съвременник на това време (през 1944 г. е 8-годишен, бел. ред.), очевидец и помнещ годините на комунизма и би трябвало всичко да му е известно, но се оказва, че много малко знае и му налага много да чете, търси и изследва.

  „Оказа се, че комунистическата власт старателно е заминала следите на своите престъпления – не само „след това”, а още тогава – дезинформацията е майка на демагогията”, обяснява Стефан Цанев насаденото от пропагандата усещане, че всичко е било нормално, всичко се е знаело, а реалността и фактите са коренно различни.

  Информационното затъмнение на българите, живели при комунизма е тотално, когато мнозинството българи са „приспивани” с „добрите” новини от сутрин до вечер, от раждането им до смъртта им.

  Тези уточнения, които Стефан Цанев прави, са много важни, тъй като опитите за пренаписване на тази черна страница от българската историята и за старателното опаковане на т. нар. социализъм в удобна опаковка от страна на наследниците на БКП в политиката, образованието, висшите учебни заведения, медиите и институции като БАН не е спирало през последния четвърт век. За да може да бъдат манипулирани следващите поколения българи, които не са живели по време на тоталитарния комунистически режим на БКП.

  Книгата на Стефан Цанев ще ви спечели и с емоционалния стил на автора. Известният творец постоянно е във връзка с читателя, въвежда го, коментира, предава му собствените си емоции и така го въвлича в историята и не му позволява да излезе от нея бездушен.

  Това е твърде различен стил от суховатите академични изследвания, но ви уверявам, че творбата му не отстъпва на изследванията на професионалните историци по две причини. Първата е, че той се нагърбва да опише един доста дълъг и наситен със събития период, който обхваща последните две години в Царство България, периода на комунизма и неговото отражение върху огледалото на прехода, нещо което никой изследовател до момента не е правил.

  На второ място авторът използва солидно количество надеждни източници, чрез които обективно и достоверно представя доказателства и факти, които много често или са удобно спестявали от обременените с идеологическите си пристрастия историци, възхвалявали „завоеванията” на партията до 10 ноември 1989 г. или просто предпочитат старателно да омаловажават.

  Нещо повече, авторът използва и някои източници, които не са толкова популярни и известни. Един от тях са уникалните записки на бившия надзирател в лагерите „Белене” и „Слънчев бяг” край Ловеч Иван Панталеев. Става въпрос за две тетрадки (една за „Белене” и една за лагера край Ловеч), които Стефан Цанев получава от негова близка.

  Разказът на този очевидец за престъпленията на режима в лагерите е потресаващ, защото той би трябвало да е от страната на властите, но написаното ще ви даде друга гледна точка, несъвместима с жестокостта на режима.

  Съдържанието на четвъртия том на „Български хроники” е разделено по глави, като в тях описанието на представените събития е повече от обичайното, но това помага на читателя да се ориентира по-бързо в повествованието.

  Специално внимание обръщам на главата, в която са засегнати първите години на промените и разбитите илюзии за истински промени. Там писателят представя не само хронология на събитията в страните от Източния блок, позабравена от поколенията, които тогава са свидетели или напълно непозната на по-младите, но и коментира твърде удачно някои от големите истини за неуспелия български преход към истинска демокрация.

  „Ние всички видяхме как франкенщайнчетата на Тодор Живков свалиха създателя си, но те нямаха никакво намерение да отстъпят властта другиму, още по-малко на така наречения народ”, пише Стефан Цанев.

  Той е категоричен, че 10 ноември 1989 г. изпреварва, а не ускорява хода на събитията. С други думи, ако не е бил този фалшив преврат, най-много след месец събитията са щели да пометат Тодор Живков и БКП.

  Авторът връща историята към ключови моменти от първите години на прехода, когато именно столетницата се тресе от страх от възмездие и мисълта, че е възможно да загуби властта. Но в крайна сметка надхитрява новоизлюпените демократи още на Кръглата маса, където печели време, отлага, протака, за да стихне гнева, за да дойдат после едно по едно предателствата в СДС, разочарованието и умората.

  Това е времето,  което авторът нарича времето на голямото лицемерие. От едната страна – преименувалите се в БСП комунисти безбожници, влезли в църковния храм със запалени свещи и кръстейки се невъзмутимо, а от другата страна новите демократи, повечето от които пръхнали се от нищото с гръмки обещания за промени, останали неизпълнени.

  Писателят удачно цитира и свои интервюта от тези години, в които е изразявал критична позиция и посочвал грешки. А това е важно, за да не бъде припознат в групата на онези закъснели „съдници” на времето, които тогава са говорили едно (или изобщо отсъствали или бездействали), а днес мъдро посочват какво е трябвало да се направи през 1992 г. и през 1997-2001 г., когато властта е в ръцете на СДС.

  Останалото в книгата е силата на словото, което Стефан Цанев отдавна е показал, че притежава и го използва успешно и на страниците на четвъртия том на „Български хроники”.

   

  Стефан Цанев, „Български хроники 1943-2007”, том 4, Книгоиздателска къща „Труд”, Издателска къща „Жанет 45”, последно допълнено издание, 2010 г., 485 страници, цена 14,99 лв.

• Хиляди британци подписаха петиция срещу Тръмп

  Над четвърт милион британци са подписали онлайн петицията да бъде забранено на кандидата за президентската номинация на Републиканската партия Доналд Тръмп да влиза във Великобритания след предложението му мюсюлмани да не бъдат допускани в САЩ, предаде Ройтерс.

  Тръмп, който притежава две игрища за голф в Шотландия и където тази година бе на посещение, призова границите на САЩ да бъдат напълно затворени за мюсюлмани, „докато представителите на страната ни не разберат какво се случва“.

  Той каза това след безразборната стрелба на двама мюсюлмани в Калифорния, отнела живота на 14 души.

  Броят на подписалите петицията расте бързо, но британският министър на финансите Джордж Озбърн заяви днес, че на Тръмп не трябва да бъде забранявано да влиза в Обединеното кралство.

  В миналото подобна мярка е била предприемана срещу хора, подклаждали омраза, която може да предизвика междуобщностно насилие.

  Петицията гласи: „Ако Обединеното кралство ще продължава да прилага критерии за неприемливо поведение към тези, които искат да влязат на негова територия, то те трябва да бъдат прилагани справедливо както към богатите, така и към бедните, както към слабите, така и към силните.“

  Подписката бе подета от Сюзан Кели, активистка от Шотландия и отдавнашен критик на най-новото игрище за голф на Тръмп в Абърдийншър.

  Абърдийнският университет „Робърт Гордън“ съобщи в Туитър, че отнема присъдена на Тръмп през 2010 г. почетна степен заради „изявления, които са напълно несъвместими с характера и ценностите на университета“.

  Първият министър на Шотландия Никола Стържън също е лишила Тръмп от поста бизнес посланик на Шотландия, съобщи говорителка на правителството в Единбург.

  Коментарите на Тръмп се отразиха зле и на бизнеса му в Близкия изток. Голяма верига универсални магазини реши да спре продажбите на лампите, огледалата и кутиите за бижута от луксозната марка „Тръмп хоум“, съобщи Ройтерс. Те са били в продажба в магазините на веригата „Лайфстайл“ в Обединените арабски емирства, Кувейт, Саудитска Арабия и Катар. Компанията собственик на „Лайфстайл“ – „Лендмарк“, посочи, че изтегля от продажба всички стоки с марката „Тръмп“.

  Източник: БТА

   

  .

• Оставката на Христо Иванов разклати правителството

  Депутатите Радан Кънев и Гроздан Караджов минават в опозиция, останалите от Реформаторския блок мълчат

  .

  Антоан Николов, Самуил Димитров, в. „Сега“

  

  „В България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор“, каза правосъдният министър Христо Иванов и подаде оставка.

  Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново жертва министър, за да запази стабилните си отношения с ДПС. След приемането на всички поддържани от ДПС поправки в конституцията и бламирането на идеите на Реформаторския блок министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка, която премиерът светкавично прие. Преди 10 месеца Борисов по подобен начин се раздели с вътрешния министър Веселин Вучков.

  Христо Иванов бе двигателят за провеждане на съдебна реформа. Той обяви от парламентарната трибуна, че подава оставка минути след като стана ясно, че реформата се проваля. Парламентът формално раздели на две Висшия съдебен съвет (ВСС), но с всичко останало утвърди безконтролността на главния прокурор. Неговата квота ще е с влияние в бъдещата прокурорска колегия, което според Иванов и неправителствения сектор обезсмисля промените в конституцията. Освен това съветът ще доизкара мандата си в този състав. Не беше прокарано и явното гласуване. С процедурни хватки и тройно прегласуване отпадна предложението да се изискват доклади от главния прокурор и при незадоволителен отговор да може да му се иска дори оставката. Вместо това мина беззъба норма той да се отчита по свое желание, като самият Реформаторски блок в крайна сметка го подкрепи, очевидно разчитайки на пазарлък с ДПС. Изобщо не бяха подложени на гласуване предложенията, внесени преди второ четене, да се намали мандатът на съдебните началници, както и на ВСС, да се назначи независим прокурор срещу корупцията (по румънски модел). Още при гласуването на предложенията на реформаторите се видя рязкото разцепление сред партиите в блока – при 23-ма депутати от РБ предложенията се подкрепяха само от между 6 и 10 души. ГЕРБ абсолютно заряза подкрепата си за коалиционния си партньор и гласуваше анблок с ДПС и АБВ.

  „В България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор“, каза министърът. „За мен въпросът е ценностен – дали политическата система може да постави интересите на независимостта над съда, над зависимостта си под различни форми от свръховластената фигура на главния прокурор. Както и заради цялостната ситуация в последните седмици, мисля, че няма да има политически ресурс за провеждане на реформа оттук нататък“, обясни Иванов.

  Солидарно с Иванов от управляващата коалиция излязоха само двама депутати. Съпредседателят на РБ Радан Кънев и председателят на транспортната комисия Гроздан Караджов обявиха, че напускат парламентарната си група и минават в опозиция. Кънев заяви, че оттегля лично подкрепата си към правителството на Борисов и че очаква политическите решения на ДСБ и РБ. Във Фейсбук той написа: „Въпросът не е защо взех това решение днес, а как издържах една година. Истината е, че в името на реформаторския компромис опитах всичко“; и добави, че битката предстои, намеквайки за граждански протести и съпротива. Първият протест беше насрочен още снощи пред парламента.

  Караджов прогнозира, че до 15 депутати от 23-членната ПГ на РБ ще минат в опозиция.

  Партиите в РБ на практика се снишиха и отложиха политическото решение за съдбата на блока чак за края на седмицата. Партийното ръководство на ДСБ не излезе с политическо решение снощи. ДСБ разполага с петима депутати в парламента и четирима от гражданската квота, които гравитират около него. Вили Лилков не последва Кънев и Караджов в опозиция, а обясни пред „Сега“, че ще изчака решението на ръководството на парламентарната група. Атанас Атанасов каза същото. Петър Славов от гражданската квота обясни, че той няма за какво да напуска, тъй като не е член на партия, но щял да се съобрази с решението на ПГ. До редакционното приключване на броя не стана известно дали ДСБ ще изтегли здравния министър Петър Москов. Той и заместникът му Ваньо Шарков от ДСБ снощи проведоха сбирка в търсене на решение от ситуацията.

  

  Останалите партньори на ДСБ в РБ дадоха да се разбере, че скандалът не ги засяга и ще изчакат отминаването на труса. Другите министри от Реформаторския блок също минаха в нелегалност. Снощи заседаваше само ръководството на БЗНС, чийто председател е военният министър Николай Ненчев, но от там неофициално се разбра, че няма да има нито оставки, нито излизане в опозиция.

  Меглена Кунева остава вицепремиер, а депутатите от партията „Движение „България на гражданите“ (ДБГ) няма да напускат управляващата коалиция в парламента, научи „Сега“. Найден Зеленогорски от ДБГ обяви, че не е бламиран РБ, а българският народ, но не каза, че ще излиза от властта. По неофициална информация правосъден министър ще стане човек от квотата на Кунева в РБ, като много вероятно е лично тя да заеме поста. За кандидат се спряга и съпартиецът й Даниел Вълчев, който миналата седмица започна явна атака срещу Иванов и ДСБ. Снощи вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова се появи в парламента и посети стаята на реформаторите, оставяйки впечатление за течащи совалки. Не стана известно обаче да е взето някакво решение, освен РБ да излъчи нов министър на правосъдието.

  От думите на Цветан Цветанов от ГЕРБ се разбра, че оставката на Иванов не клати управляващата коалиция. Лидерът на АБВ Георги Първанов даже я адмирира. „Правосъдният министър беше пречка за съдебната реформа. Иванов загуби тази битка и е нормално да си отиде. Министър-председателят ще предложи нова кандидатура, ние нямаме претенции към поста“, каза той.

  .

• Kак да успокоим плачещо бебе

  Педиатър демонстрира как да успокоим плачещо бебче

  
  Педиатърът Робърт Хамилтън е работил повече от 30 години с деца. Естествено, той разполага със своя собствена техника, с която може да успокои разплакало се бебе. Тя е изключително елементарна и по всичко личи, че действа безотказно, пише obekti.bg. Поне в повечето случаи.

  Първо, сгънете ръчичките пред гръдния кош на детето. Поставете едната си ръка върху тях, а с другата подхванете мъника в областта на дупето. Наклонете го на около 45 градуса напред, за да не си отметне главичката назад, и започнете лекичко да го люлеете.

  Ето как:

  How To Calm A Crying Baby – Dr. Robert Hamilton Demonstrates „The Hold“ (Official)
  .

• <<
• 1
...
• 60
• 61
• 62
• 63
• 64
• 65
• 66
• 67
• 68
• 69
• 70
...
• 415
• >>