Всички авторски страници

Авторски

• Проблемите с изборния процес продължават да са организационни и корупционни

  Коментар на Ваня Нушева от „Прозрачност без граници“ в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“, 25.10.2015 г.

  

  Основните проблеми в изборния процес продължават да съществува в два основни аспекта – организационен и корупционен. Това коментира пред „Хоризонт“ в предаването „Преди всички“ Ваня Нушева от Асоциация „Прозрачност без граници“, която представя цялостен и независим граждански мониторинг на местните избори и националния референдум:

  Организационните нередности и нарушения по време на изборния процес са свързани с капацитета на избирателните комисии. Вторият основен проблем е остро артикулиран от гражданите и медии е свързан с купения вот. Това показва, че институциите не успяват да се справят достатъчно ефективно с разследването и наказването на това престъпление срещу основните избирателни права на гражданите.

  Ваня Нушева обясни, че в отминалите избори се е видяло влошено качество на работата на изборната администрация и особено на работата на секционните комисии:

  Липсваше ясна отговорност за управление на процеса на всички нива от страна ЦИК и ОИК. Противоречивите указания за боравене с бюлетините и недостатъчното обучение доведоха до голямото количество грешки в работата на изборната администрация. Проблемът с купуването на гласове, нарастващият контролиран вот и нарастващите изразни форми на натиск върху избирателите показва, че ние трябва да предприемем радикални мерки за ограничаване на тези явления. Днес искаме да фокусираме вниманието си върху предложенията за законодателни промени и върху предложенията за организационни промени в работата на институцията за намаляване на нарушенията в изборния процес.

  Тя обясни, че от 2009 година предлагат въвеждането на регионални избирателни центрове като инструмент за прекратяване на част от практиките за купуване на гласове и повече отговорност в изборната администрация: Машинното гласуване също може да съдейства за спиране на умишлени манипулации от Секционните избирателни комисии с бюлетините и протоколите.

  Чуйте по-интересното от интервюто на Таня Величкова с Ваня Нушева в звуковия файл:

  .

• Поредна сесия на Световния парламент на българите във Варна

  

  Над 200 наши сънародници от Украйна, Молдова, Македония, Унгария, Румъния, Кипър, Сърбия и Франция, сред които и представители на Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“ и Български младежки клуб „Актив“, участваха в шестата сесия на Световния парламент на българите, която се проведе на 21 и 22 ноември във Варна. Основните теми на Световния парламент на българите са състоянието на българската диаспора и на организациите на сънародниците ни в различни държави.

  

  Председателят на Световния парламент проф. Пламен Павлов беше категоричен, че у нас не се провежда активна политика по отношение на сънародниците ни в чужбина, които очакват по-голяма подкрепа за съхраняване на българския език и традиции:

  „Продължаваме да имаме просто едни контакти, които са нещо положително на фона на липсата на контакти преди 26 години, но, реално погледнато, независимо, че беше приета правителствена стратегия, че тя има силата на официален документ… Надявам се да бъда опроверган, но аз не виждам тук представители на тези, които би трябвало да чуят нещата, а не само ние да си ги знаем помежду си. Тук се събират всяка година хора от много страни, от големи дружества с доказано присъствие. Всичко се върши на доброволни начала и със самофинансиране. Ние не можем да имаме свръхочаквания. Трябва всички да работят за това единство с българите в чужбина, а не само агенцията, която има до голяма степен координираща функция.“

  Юрий Граматик, президент на Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна»:

  „През 2008 г. бяхме поканени тук, във Варна. Дойдохме тук да споделим за нашите проблематики в диаспорите, като държа да отбележа, че всяка диаспора си има специфични проблеми, изискващи решение. За съжаление много от съществуващи въпроси не са решени и до днес.

  Сред нашите сънародници има желаещи да получат българско гражданство. Този процес е тече около 3 години, който е свързан с няколко пътувания до България. Повечето хора, които са получили българско гражданство, живеят в Украйна. Засега икономическата ситуация не е толкова лоша, за да накара хората да дойдат тук да търсят работа.

  Нека всички станем българофили – и управляващи, и опозиция – и тогава ще има развитие.“

  Българската държава е много пасивна, бе мнението и на Степан Сабий от Молдова. Той разказа, че живеещите в област Тараклия 24 хиляди българи от години искат там да бъде открита консулска служба, но до момента нямат отговор. В Молдова общо живеят около 90 хиляди българи, а към посолството няма културно-икономически център, каза още Сабий. Той разказа, че във всички населени места с компактно българско население има градини, училища и лицеи, където се преподава български език. В момента сънародниците ни са внесли проектозакон в парламента на Молдова, който да даде на област Тараклия статут на културно-исторически район.

  

  В хода на сесията бяха създадени 6 комисии:

  – комисия за защита на националната идентичност и националните интереси;
  – комисия по въпросите за българското гражданство на нашите сънародници, възможностите за тяхното преселване в България и лобиране в полза на отечеството;
  – комисия за образованието на децата и младежите в диаспората, и изграждане на културни институти, читалища и информационни центрове;
  – комисия за развитие на религиозната духовност, култура и традиции и за изграждане на храмове;
  – комисия за връзки с Народното събрание и медиите в България и в чужбина;
  – комисия за събиране на средства, за финансиране на дейността на АБС и СПБ.

  Следващата сесия на Световния парламент на българите ще бъде проведена в гр. Кишинев, Молдова.

   

  Източник:  kbg.org.ua

• Нулев прираст в България към 2020 г. според най-оптимистичния демографски план

  Най-оптимистичният демографски план у нас е за нулев прираст към 2020 г. Преждевременната смъртност може да бъде намалена с 20%, смятат учени от БАН
  

  .

  Десислава Колева, в. „Сега“

  

  При най-оптимистичния демографски вариант към 2020 г. България ще има нулев или леко отрицателен естествен прираст около минус 2 промила. Това обобщи шефът на Института за икономически изследвания към БАН Митко Димитров. Учените от БАН представиха мерки за демографска политика, поръчани от социалното министерство. Демографската криза може да се преодолее чрез активна миграционна политика за привличане на чужденци, намаляване на отрицателния естествен прираст, интеграция на малцинствата и осигуряване на високо качество на живот у нас, съветват учените.

  В момента естественият прираст у нас – съотношението между родени и починали, е минус 6 промила, което е и най-високият отрицателен прираст в ЕС. Според прогнозите на БАН към 2035 г. у нас ще живеят малко над 7 млн. души при песимистичния вариант. При реалистичния българите ще са 7 млн. и 260 хил. Оптимистичният прогнозира 7 млн. 641 хил. българи след 20 години. От БАН предвиждат, че ако не действа стратегия за демографска политика, българите могат да намалеят и до 6 млн. и 260 хил. души.

  Конкретните мерки, предложени от БАН, не са нови – увеличаване на детските надбавки за второ дете, ръст на помощите за деца в училище, повече детски градини и субсидия за родителите, за чиито деца няма места в тях, ако поне единият работи. От БАН предлагат промяна при финансирането на училищата, така че размерът на делегирания бюджет да зависи не само от броя на учениците, но и от качеството на обучението. В областта на образованието се иска целодневно обучение (с храна на обяд) за всички деца, за които българският език не е майчин, за децата от семейства с по-нисък от средния за района доход и на самотните родители. Предлага се и покриване на транспортните разходи и безплатни учебници от осми до дванадесети клас. Финансова обосновка на мерките не бе представена.

  Вицепремиерът Ивайло Калфин обясни, че някои от мерките са доста спорни, други не могат да бъдат изпълнени поради липса на пари. Той обяви, че е интересна идеята бременните здравно неосигурени жени да се ползват с правата на осигурените по време на бременността. Министърът иска и по-големи данъчни облекчения за работещите родители, но такива засега не са предвидени. По думите на министъра трябва да се насочат усилия за превенция на високата преждевременна смъртност особено сред мъжете. „Мъжете не доживяват до пенсия“, заключи Калфин.

  Два основни проблема, в които откриват потенциал за подобряване на демографската ситуация, очертаха от БАН – ниската раждаемост и високата смъртност. Според учените може да се постигне умерено увеличаване на раждаемостта и по-чувствително намаляване на смъртността. Смъртността у нас е малко над 15 промила, а средната за ЕС – под 10. „У нас смъртността по възрастово разграничение надхвърля средната в ЕС, като при мъжете разликите са много осезаеми, особено от 45-46 г. нагоре. Преждевременната смъртност на мъжете оказва влияние и на икономиката“, посочи Димитров. По думите му има възможност за намаляване на преждевременната смъртност у нас с 20%, което би спасило 15-20 хил. живота годишно. Учените очертават три групи болести, които причиняват 70-85 на сто от смъртността във всички възрастови групи – рак, сърдечносъдови болести, външни причини като травматизъм, катастрофи и престъпност.

  Според Димитров България заедно със страните от Източна Европа няма големи резерви за подобряване на нивото на раждаемостта. „Видно е, че темповете й зависят в голяма степен от икономическото развитие – до 2008-2009 г. има тенденция нагоре, а след това рязко във всички страни отива надолу. Младите семейства трябва да имат стабилност в работата и доходите, но и перспектива пред себе си, за да решат да имат деца“, коментира Димитров. Според него очакванията са, че в години с добър икономически растеж може да се очаква минимално повишение на раждаемостта с около един промил.

  ЦЕЛИ

  От БАН предлагат да се заложат като цели привличане на между 60 хил. и 180 хил. български емигранти обратно в родината, както и привличане на етнически българи от чужбина – между 5 хил. и 10 хил. души годишно. Трябва да се създадат условия за привличане на емигранти от страни, стремящи се да се присъединят към ЕС – от 45 хил. до 185 хил. По данните на БАН разликата между заселилите се у нас и изселилите се българи е минус 470 хил. души за периода от началото на прехода.

  ––––––––––––––––––––––––––––––-
  

  Третата годишна кръгла маса на тема „Борбата с бедността в България“ се състоя на 24.11.2015 г. На нея участниците очертаха проблемите и анализираха възможните мерки и политики за борба с явлението у нас.

  Според министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин нивото на бедност в България е 21.8%, или 1.58 млн. души. За сравнение, средното в ЕС е 17.2% от населението на съответните страни. Тенденцията през изминалата година е към нарастване с 0.8% през 2014 г., съобщи вицепремиерът. Кои са основните причини за бедност? Първо, бедните са безработни. Около 52% от безработните живеят в бедност. Има ясна връзка между бедност и заетост. На второ място, бедните са деца. Изключително висок е процентът при непълнолетните деца, които живеят в бедност. На трето място са самотни възрастни хора над 65 години. След тях са групата на семействата с много деца – над 3. По образователно равнище също има пряка връзка с бедността. Едва 1.5% от работещите висшисти живеят в бедност. Основната част от бедните са с ниско образование. Делът на работещите бедни с начално и без образование е 63.5%. Третият важен критерий е свързан с типа домакинство. Нивото на бедност при семействата с три и повече деца е 78.9%. Тоест три четвърти от многодетните семейства са заплашени от бедност. Тези фактори, критични за бедността, определят и какви трябва да са трайните решения и политиките, свързани с трайно изкореняване на бедността. Очевидно е, че най-важната политика е свързана с достъпа до пазара на труда

  Източник: Профит.бг

  Прочети повече на: http://profit.bg/news

• Защо руснаците вярват на всяка дума на Путин?

  Всяка информация в Русия е контролирана от спец-службите и професионалните пропагандисти

  Олег Панфилов, ru.krymr.com

  Преди повече от 20 години започнах да изучавам информационната война в Чечня. Тогава, в края на 1994 година, руската преса беше относително свободна и беше видимо, че се старае да бъде независима от държавата. Сега малко хора биха повярвали, но в средата на 90-те години най-обективните репортажи за това, което вършеше руската армия в Северен Кавказ, бяха по държавните канали.

  Всичко се промени в средата на 1999 година, когато премиер на Русия стана Владимир Путин. Обективността беше заменена с пропаганда, свободата на словото – с цензура, дезинформацията наричаха „официална гледна точка“.

  Оттогава в Русия няма нито журналистика, нито достоверни и обективни медии, нито независима телевизия. За по-голяма реалистичност на сегашното състояние на журналистиката остана само да върнат в дипломите на журналистическия факултет названието на получаваната професия – „работник в СМИ и пропагандист“. Както в Съветския съюз, когато на журналистите на сутрешните планьорки се раздаваха теми и се изискваха текстове, издържани в „духа на постиженията на съветския народ и любимата партия“.

  От свободните теми за съвременните медии най-популярни станаха прославянето на „изправящата се от колене Русия“, мъдростта и прозорливостта на великия ръководител Владимир Путин, ръководната роля на партията „Единна Русия“, а също така отразяването на дейността на ръководителите на братските страни– Никарагуа, Венецуела, Северна Корея, Сирия и в същия ред– Армения, Киргизстан и Таджикистан.

  Списъкът със забранени теми

  е огромен – корупцията на руската власт, не само в Кремъл, но и в регионите, реалната ситуация в Чечня, истинското състояние на армията, рушветчийството в МВР.

  През последната година заради въведените санкции не се приветства това да пишеш и съобщаваш на населението за това, продукти с какво качество могат да попаднат на масата на руснаците, и, разбира се, какво стана и какво ще се случи с „Новорусия“ и нейните „сирачета“– ДНР и ЛНР. Или се изсмукват от пръстите съобщения за строежа на мост през пролива.

  Във времето, когато руските власти подготвяха почвата за въвеждането на новата информационна политика, през 1997-1999 година в различни структури – от министерството на отбраната до ФСС и МВР бяха създадени шест информационни центъра за разпространяване на дезинформация, наричана „официални сведения“.

  В Кремъл такъв център ръководеше Сергей Ястржембски, в МО генерал Валерий Манилов, във ФСС – генерал Александр Зданович. Освен тях, с дезинформация се занимаваха Руският информационен център в Министерството на външните работи н Русия, полковникът от ФСС Иля Шабалкин непосредствено на Северен Кавказ, а също така самото министерство по въпросите на печата.

  Цялата тази глутница чиновници трябваше да склони руското и световно обществено мнение на страната на Кремъл, да убеди населението, че всички проблеми на Русия са причинени от чеченците, а руските войски са по-скоро овчици, случайно попаднали в планините на Северн Кавказ. Отначало това не им се удаваше: чуждестранните журналисти заобикаляха всички тези информационни центрове, понякога откровено се подиграваха с предлаганата им дезинформация, но с идването на Путин в правителството през 1999 година всичко се промени.

  Руските журналисти бяха заплашени, чуждестранните репортери бяха заплашвани с лишаване от акредитаация или анулиране на визата.

  Путин и неговият отбор постигнаха това, че руската журналистика се превърна в

  прислуга на властта, 

  както в съветско време. Сега руските граждани не могат да научат за събитията не само вътре в страната, но и извън нейните предели, преди всичко в тези страни, където Русия за пореден път се домогва до „мир в целия свят“. Първата „информационна жертва“ стана втората чеченска война, след това Грузия, Украйна, а сега-Сирия.

  Редовият руснак, който не знае английски, а такива са почти 90%, не е в състояние да прочете новините на ВВС или да влезе в сайта на Associated Press, да научи какво пишат британските или американските вестници.

  На първо място на руснаците от детството им внушават отвращение към алтернативната гледна точка, и второ-пропагандата ги е научила да не вярват на нищо, което не излиза от устата на водещите на руските телевизионни новини.

  Доколкото в Русия вече няма независими медии, с малките изключения на нискобюджетни и нискотиражни вестници, то те не могат да изпратят журналисти, например, в Сирия. И се оказва, че редовият гражданин на Русия ще потребява само информацията, която ще съчинят в Министерството на отбраната, в Кремъл и в самите телевизии, където с идването на Путин са назначавани генерали и полковници от спец-службите.

  В качеството на „независими“ руснаците могат да четат сайтовете на патриотични организации или това странно произведение на руските спуц-служби като агенция ANNA, регистрирана в Абхазия (!), но имаща възможността да изпраща свои „кореспонденти“ в „горещите точки, включително и в Сирия.

  Да разкриваме причастността към спец-службите на LifeNews няма смисъл – тя е очевидна.

  И в крайна сметка какво имаме в ситуацията със Сирия? Съвършено контролирана от спец-службите и професионалните пропагандисти информационна картина, от която населението на Русия не научава за древния конфликт между шиитското малцинство и сунитското мнозинство, за съществуването на умерената сирийска опозиция, какво е това „Ислямска държава“ и откъде се е появила.

  Невъзможно е да си представим, че руснаците, понеже не са повярвали в безсмислиците, които се леят от телевизионния екран, изведнъж ще си зададат въпроса защо, например, с ИД воюват афганистанските талибани. Или защо ИД не признава Ал-Кайда.

  Но природният мързел на руснаците, възпитан от дългогодишната съветска пропаганда, е благодатната почва за възстановяването на путиновата пропаганда.

  Кремъл създаде нова желязна завеса

  за руснаците, този път информационна.

  Няколко пъти съм опитвал лично да проверя какво знаят руснаците за случващото се в Сирия и окончателно разбрах – практически нищо. Освен вакума в съзнанието на руснаците пропълзяват всякакви „историци“, които по опорните точки на Путин започват да обясняват, че Сирия е едва ли не прародината на християнството, че оттам благодатта се е спуснала върху Русия, макар, че само на несведущите не е ясно, че сирийското християнство няма никакво отношение към руското съвременно мракобесие.

  И изобщо руското позлатено православие е от имперска Византия, защото много се харесало на московските князе и царе.

  Ако пропагандата настойчиво разказва на руските телевизионни зрители, че Сирия е поробена от арабите, то руснаците ще повярват и в това.

  Историята с отразяването на ситуацията в Сирия напомня за подобната ситуация по време на войната в Югославия и особено по време на операцията на НАТО през 1999 година. По руските телевизии имаше постоянна истерия по повод бомбардировките на НАТО, но нищо не се говореше за трагедията в Сребреница или Сараево.

  Руснаците възприемаха тази война напълно едностранчиво, само че от позицията на диктатора Милошевич и неговия съмишленик Путин. Абсолютно сходна е ситуацията и сега-по отношение на Сирия.

  Руснаците никога няма да научат как семейството на Асад е узурпирало властта или как е използвало химическо оръжие срещу мирното население. На руснаците даже им харесва да са на страната на тези, на чиято страна са Путин и кремълската пропаганда

  Може банално да напиша, че рано или късно очите на руснаците ще се отворят и те ще видят истината. Това би бил добър вариант, ако го нямаше обстоятелството, че няколко поколения руснаци са

  възпитани в условията на информационен вакум,

  че те нямат никакво желание да търсят други информационни източници или да анализират.

  Съветската пропаганда възпитаваше безволева маса, приучена да вярва на вождовете. Деветте години относителна свобода на словото по времето на Борис Елцин така и не можаха да променят населението, да го научат да оценяват и анализират информацията.

  Путиновата пропаганда откри, както пишеха за съветската преса, горещ отклик в сърцата на руснаците и те отново се потопиха в привичната за тях атмосфера на лъжи. Те безропотно ще вярват на всичко, което им разкажат за Сирия.

  Наше право е да знаем това и да не вярваме на руската пропаганда.

  .
  

  Източник на текста на български: Faktor.bg

• Парижски синдром. Иво Христов по БНТ

  В студиото на предаването „Панорама“ на БНТ на 20 ноември т.г. гостува Иво Христов, журналист и франкофон. Той коментира трагичните събития в Париж, както и френската външна политика.
  

  

  Според Христов Париж като град е свръхмитологизиран и затова е “трамплин както за кариери, така и за нови идеи, включително за зловещи идеи и затова неслучайно беше избран за сцена това ужасно клане”: за да предизвика общоевропейски и глобален стрес.

  Как изглежда Франция седмица по-късно и водена от ляв президент? Според Христов Франсоа Оланд е най-непопулярният френски президент, който се стреми да компенсира объркаността на вътрешнополитическата и икономическата си политика с активна външна политика. Ангажира се с акция срещу ислямистите в Мали и ги прекърши. Днес обаче имаме печално потвърждение, че Франция там е сама и носи отговорността за район, където скоро няма да настъпи мир. По думите на журналиста Франция е изиграла “унизителната роля на бек вокал в украинската криза“, когато асистира Съединените щати в силовата смяна на режима в Киев. След това към днешна дата се опитва доколкото е възможно “в дует с Германия да играе ролята на медиатор, за да угаси този пожар”, каза Христов.

  В Сирия, обаче, френската политика е катастрофално недалновидна. В началото тя поддържаше безкритично бунта срещу Асад, след което някои трезви гласове от разузнаването чрез пресата информираха френското обществено мнение, че този бунт има много страни (в него връх скоро взеха ислямистите) и Франция, която търси инвестиции, се прегърна с Катар и Саудитска Арабия през последните 2 години, обясни журналистът. В резултат на това нейната война срещу терора все още търси своите опорни точки.

  Христов отбеляза нещо много важно – че, противно на очакванията, Париж не прибегна до активиране на член 5 от Договора на Североатлантическия пакт, а предпочете чл. 47-2 от Договора за ЕС и поиска европейска солидарност. Причините за това са поне три. Първо – НАТО не се радва на добър прием в Близкия изток след двете войни в залива, второ – Франция се убеди, че водейки война в антиислямистката коалиция под егидата на САЩ, не се забелязват никакви резултати (коалицията не разруши дори петролната структура на ИД, която изнася петрол за около милиард и половина месечно) и трето – Франция очевидно търси да остави Турция извън кухнята на операцията, защото никой не е особено уверен в лоялността й във войната срещу терора.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––

  Запис на разговора с Иво Христов в студиото на „Панорама“ може да се види и чуе в сайта на БНТ.

  Запис на цялото предаване, в което участват още външният министър Даниел Митов, арабистът доц. д-р Симеон Евстатиев и други гости, може да се види тук.

  .

• Софийският административен съд глоби шефката на ЦИК за скрити документи

  София, 18 ноември. Софийският административен съд глоби с 300 лв. шефката на Централната избирателна комисия (ЦИК) Ивилина Алексиева, пише „Труд”.

  

  Причината – тя не е изпратила в срок поисканите от магистратите данни от изборните протоколи на секционните избирателни комисии (СИК), предадени в общинската избирателна комисия (ОИК), в които има разминавания с окончателния резултат. Това стана ясно в заседание по делото за касиране на вота за общински съветници в София. ЦИК е била длъжна да предостави на съда справката за неотчетени разминавания между оригиналните протоколи от СИК и преправените протоколи при приемането им от ОИК. Магистратите искат и да се посочат конкретните секции. Съдия Николина Янчева обяви, че ако книжата не стигнат до съда в петък (20 ноември – б.р.), Алексиева ще бъде наказана повторно.

  Крият книжата и не съдействат на съда, защото са съучастници във фалшифицирането на изборите, коментираха зрители на съдебното заседание. На него бе отхвърлено искането на БСП да бъдат разпитани 355 свидетели, сред които бившата шефка на ОИК – София Диляна Иванова и депутатът от РБ Антони Тренчев. Последният обяви, че му е изчезнала преференцията.

  “Съдът ни лиши от всички възможни способи да докажем, че изборите са манипулирани”, обяви Атанас Черногорски, адвокат на социалистите.

  Претенциите на Мария Календерска от “България без цензура”, че е имало нарушения при машинното гласуване, също бяха пресечени. Мотивът: в жалбата не е посочено в кои секции е предполагаемата измама. Магистратите са отхвърлили и исканията за повторно преброяване на бюлетините във всичките 1557 секции в София.

  В Административен съд-София се водят 9 дела срещу избора на районни кметове и едно срещу избора на преизбраната кметица Йорданка Фандъкова. /БЛИЦ/

  .

• БГ абсурди: Беден човек може да бъде осъден в негово отсъствие, а богат политик – не!

  Как осъдиха актьора Славчо Пеев, а пропуснаха Христо Бисеров
  

  .

  Сергей Трайков, в. „Стършел“*

  Според милиони българи Славчо Пеев е една от малкото живи легенди на Сатиричния театър – като Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и Никола Анастасов. Според родната Темида обаче той е престъпник. А ето и криминалната история, в която е замесен популярният актьор, нека всеки сам да прецени кои са истинските престъпници в нея.

  От няколко години Славчо Пеев живее в постоянно движение между София и Дупница, защото е директор на тамошния театър. В края на октомври той получава писмо от община „Оборище”. В него пише, че дължи на Топлофикация 463 лева за 4 месечни сметки. Актьорът е изненадан: четирите му летни сметки за жилище от петдесет квадрата са по двайсетина лева. Защо му искат над 400? Разбира на другия ден, когато пристига фактура от Топлофикация. Според нея дължи 80 лева за лятото, плюс 355 от изравняване. Или – общо 455 лева. А срокът за плащане е 14.11.2015 г. За да го спази, Славчо Пеев опитва да тегли от банкомат 400 лева. Но не получава нищо. Отива в банка ДСК. Там обясняват, че сметките му са запорирани – защото има влязла в сила присъда.

  В продължение на години Славчо Пеев изпълняваше главната роля в една от най-абсурдните български комедии – „Римска баня”. В нея бяха отнели дома на героя му заради археологически разкопки. Но ако през тоталитаризма някои идиотщини бяха плод на кариеризъм, то сега те са плод на лакомията. Банка ДСК представя на актьора Запорно съобщение от съдебен изпълнител. От него разбира, че Топлофикация тихомълком е завела дело срещу Славчо Пеев в Софийския районен съд, 57-ми състав. А съдът преценява, че той дължи 4 088 лв. и 97 ст. за периода 25 ноември 2014 г. – 29 октомври 2015 г. (Запомнете тази дата.) Въз основа на присъдата съдебен изпълнител издава Изпълнителен лист и на 15 октомври го изпраща в банката. В него пише: „Налагам запор върху всички сметки на длъжника Светослав Панайотов Пеев. Нареждам ви (на банка ДСК) да внесете дължимата сума по сметка на частен съдебен изпълнител Сия Богданова Халаджова.” Актьорът започва да я търси, за да я попита защо действа зад гърба му. Защо не вземе парите лично от него, а иска да ги получи тайно от банката? Тя обаче се крие – и по телефона, и когато ходи на работното й място.

  Славчо Пеев никога не е известяван, че дължи огромна сума, защото си е плащал сметките. Потвърждава го и самата Топлофикация, която в последната си фактура го информира, че неговото „окончателно задължение към 15 октомври 2015 г. е 455,14 лв.” А не – 4 088, 97 лв.

  Но относно информацията: изглежда на призовкарите вече се плаща не да ти връчат съдебна призовка, а да не ти я връчат, шегува се горчиво актьорът. Той няма представа, че е подсъдим, защото Топлофикация никога не му е съобщавала, че е завела дело срещу него. Съдът нито го е информирал, че е обвиняем, нито че е осъден. Съдебният изпълнител също не съобщава, че налага запор върху парите му.

  Сякаш човекът Славчо Пеев съществува единствено като субект в кореспонденцията между различни институции, които искат само едно: да го оберат по законен начин.

  Когато скриеш от някого, че е подсъдим, той е лишен от най-елементарните човешки права: реакция, адвокат, доказване на невинност, обжалване. Всичко се извършва зад гърба му, третират го като нелегален престъпник. Но абсурдите не свършват до тук. Ето и нещо от сферата на Ванга. Според присъдата Славчо Пеев дължи над 4 хиляди лева „за периода 25 ноември 2014 – 29 октомври 2015 г.” Обаче той е осъден на 25 май 2015 г. Нима съдът може да гледа в бъдещето, за да познае още тогава – 5 месеца по-рано, че актьорът няма да плаща точно до 29 октомври? Но все пак той е извадил късмет: ако ясновидците в тоги бяха „видели”, че няма да си плаща парното до 29 октомври 2025 г., щяха да го осъдят за 50 000 лева. И това не би впечатлило, защото абсурдите при родната Темида са толкова чести, че вече се приемат за нормални. Обаче не бива да оставаме безразлични към най-важното: нима през ХХI век в демократична и европейска България един невинен човек може да бъде осъден като от инквизицията през Средновековието – тайно и без право на никаква защита?

  Послепис: За да протака старта на процеса, в който ще го съдят за: неплащането на данъци в особено големи размери; за недекларирани сделки с валутни ценности; и за укриване на истина в декларация пред Сметната палата, бившият заместник-председател на Народното събрание от квотата на ДПС – Христо Бисеров, ден преди съдебното заседание, в последния момент влезе в болница. А съдът реши, че в негово отсъствие не може да даде ход на делото. И го отложи – за 25 ноември. Значи: беден актьор може да бъде осъден в негово отсъствие, а богат политик – не може. Наистина, жална ни майка с такова правосъдие! Реформа в нейната система е по-нужна и от дъжд в Сахара.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
  

  * Безплатен абонамент за в. „Стършел“ ТУК

  

  .

• Детската Евровизия се откри в София

  Евровизия Junior с бляскав старт

  Репортаж на ТВ In LIFE*

  18 ноември 2015 г., София. Най накрая една българска мечта се сбъдна – България е домакин на Евровизия Джуниър! Деца от всички краища на света ще имат възможност да премерят своите вокални способности в зала „Арена Армеец“.

  

  Официалното начало на конкурса бе отбелязано снощи (на 17 ноември – бел.ред.) в зала 6 на НДК. Вижте какво ни казаха генералният директор на БНТ Вяра Анкова и изпълнителната продуцентка на Евровизия Йоана Левиева.

  

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Репортер Деси Цонева, оператор Кунчо Поляшки, фотограф Антон Хариев, постпродукция Николай Петров.

• Да направим „Златната ябълка“ световно събитие (видео)

  С тръгването на световната премиера на новия български анимационен сериал „Златната ябълка“ започна и кампанията „Национално предизвикателство – 1 милион“.

  Да направим „Златната ябълка световно събитие“. Целта е да информира българите в страната и чужбина, и да ги мотивира да гледат филма и да го споделят с приятели. Ако получат тази сериозна подкрепа, продуцентите на сериала ще имат сериозни основания да преговарят с големи анимационни компании и разпространители, съобщава БНР.

  „The Golden Apple“ е проект, който се разработва над три години, като последните месеци е работено само над първия трейлър, каза Димитър Петров – аниматор, създател на студио „Змей“, което стои зад създаването на „Златната ябълка“.

  Той е на мнение, че българската митология има потенциал да захрани повече от един сериал. „Всички сме чували колко богат е фолклорът ни, но чак, когато започнах да го проучвам сериозно заради „Златната ябълка“ осъзнах какво огромно богатство е“, обясни той.

  Едни от първите хора, които виждат сериала, са колеги на Димитър Петров от Cartoon Network от Англия и Франция. Те остават силно впечатлени от това, което предлага българския фолклор и митология.

  Проектът „Златната ябълка“ е дело на 25 души, които живеят и работят в пет различни държави. Главната дизайнерка на персонажи Светла Радивоева, например, работи като аниматор в Disney и в свободното си време прави персонажите в българския сериал. /24chasa.bg/

  
  .

• ​Аve Путин, мъртвата българска десница те поздравява!

  Пасмина от безродници искат да осквернят всичко българско в името на московските си господари

  .

  Иван Сотиров, Faktor.bg

  

  След като в неделния брой на британския в. „Индипендънт“, президентът Плевнелиев каза, че „Русия тренира на Балканите започването на „хибридна война“, целяща дестабилизиране на цяла Европа, и след като той настоя ЕС и НАТО да направят повече, за да контрират растящата заплаха от руска агресия, срещу него започна една изключително мръсната кагебистка кампания. От дупките си изпълзяха всички стари комунистически ченгета, рублофили и вся остальная сволочь, които в „националните“ медии засипаха президента с най-гнусните и обидни квалификации. Разбира се, не е новост готовността на тази пасмина от безродници да осквернят всичко българско в името на московскитеси господари. Не пощадиха и институцията Президент на Република България. Най-абсурдното обаче е, че атаката срещу президента, излъчен от ГЕРБ и подкрепян от РБ, е

  водена от коалиционният им партньор

  и стожер на „дясното“ и „проевропейско“ правителство АБВ. Тези дни героят от фонтана и партиен заместник на агента Гоце – Румен Петков, цитиран от агенция „Фокус”, заяви: „Президентът Росен Плевнелиев е абсолютно неадекватен и трябва да си подаде оставката. Този човек е много вреден за България.“

  Вместо от ГЕРБ и РБ да подкрепят президента, не само като институция, не просто като човек, излъчен от техните среди, а най-вече заради това, което казва, те се изпокриха като мишки. Чаках да чуя поне един политик от техните среди, един депутат, един министър да каже нещо.

  Къде са храбрите реформатори,

  които години наред оглушаваха ефира с яростни заклинания срещу агент Гоце и сие от Петата колона на Москва? Не, мъртвешка тишина. Дори премиерът се разграничи – той не бил „ястреб“, а да не е голубчик Путина*. Явно нашите „десни“, пак гледат да се „снишат“ и наядат, докато „големите началници“ се разберат и затова са се превърнали в руски хибрид, за да отърват хибридната атака. Един наш виден спортист беше казал „Рана̀та прави борбата“. Днес май рана̀та уби свободата, уби и неродената българска „десница“.

  Аve Путин, мъртвата българска десница те поздравява!

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Eто какво преди повече от година каза президентът на Литва Даля Грибаускайте за „The Post’s Lally Weymouth“: «Сегодня Запад не имеет лидера, который в состоянии остановить Путина. Войну в Восточной Украине можно быстро остановить. Это может сделать Запад, который должен продемонстрировать Путину, что так же готов бороться за свои ценности – свободу и демократию»

   

• Антоан Лейри към терористите в „Батаклан“: Няма до получите моята омраза

  Френският журналист Антоан Лейри, съпруг на Елен Лейри – една от невинните жертви, които бяха убити в парижката зала „Батаклан“, написа покъртително обръщение до парижките терористи
  

  

  Ален Лейри оставя сираче 17-месечно момченце. Два дни след жестоките масови убийства в Париж нейният съпруг написва на страницата си във Фейсбук покъртително писмо до терористите, отнели любимата му жена и майка на детето му. Писмото му вече има близо 200 000 споделяни в социалната мрежа. Вестник „Сън“ публикува пълния текст на писмото.

  „В петък вечерта откраднахте живота на един изключителен човек, любовта на моя живот, майката на моя син, но няма да получите моята ненавист.

  Не знам кои сте и не искам да знам. Вие сте мъртви души. Ако този Бог, заради когото убивате без да се замисляте, ни е направил по свой образ и подобие, всеки куршум в тялото на съпругата ми е рана в неговото сърце.

  Така че, не, няма да ви подаря и моята омраза. Вие искате точно това, но отговорът на омразата с гняв означава да ви падна в плен на същото невежество, което ви е направило това, което сте. Искате да ме е страх, да гледам на своите съграждани с недоверие, да жертвам свободата си заради сигурност. Е, загубихте.

  Видях я тази сутрин. Най-накрая, след като чаках няколко дни и нощи. Тя беше също толкова красива, колкото когато тръгна към залата в петък вечер, също толкова красива, колкото когато се влюбих в нея безнадеждно преди 12 години.

  Разбира се, че болката ме съсипва, признавам ви тази малка победа, но тя ще бъде кратка. Знам, че тя ще бъде до нас всеки ден и че ще се срещнем отново в рая на свободата и любовта, до който вие няма да имате достъп.

  Ние сме двама, аз и моят син, но сме по-силни от всички армии по света. Нямам повече време, което да отделя за вас, трябва да го посветя на Мелвил, който току-що се събужда. Той е едва на 17 месеца. Както обикновено той ще яде, след това ще играе заедно и през целия си живот това малко момченце ще бъде заплаха за вас, защото ще бъде щастливо и свободно. Защото, не, няма да имате и неговата омраза.“

  Превод: БЛИЦ

• Общините спечелиха делото за раздадените милиони от кабинета „Орешарски“

  Кабинетът трябва отново да разгледа проектите
  на Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово

  Доротея Дачкова, в. „Сега“

  

  Върховният административен съд (ВАС) отмени двете постановления на правителството „Орешарски“, на базата на които по неясни критерии общини, управлявани от БСП и ДПС, получиха финансиране за стотици милиони левове. Делото срещу актовете на правителството се води от общините Козлодуй, Бяла Слатина, Оряхово и Банско. Съдът нарежда кабинетът да разгледа отново проектите на Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово и да се произнесе по тях. Решението не е окончателно и може да се атакува пред петчленен състав на ВАС.

  Спорните пари бяха отпуснати по инвестиционната програма на правителството на БСП и ДПС, наречена „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Над 200 проекта в ръководени или подкрепяни от БСП общини и над 96 на ДПС получиха основния дял от 289 млн. лв.

  Постановлението за условията, реда и критериите за избор на проекти е отменено, защото е издадено в нарушение на законовите правила. Проектът му е публикуван без мотиви на сайта на правителството на 10 януари 2014 г., даден е срок за становище до 23 януари, а постановлението е прието на 16-и и влиза в сила на 15 януари.

  Освен процедурните пропуски магистратите откриват и такива в самото постановление, които го правят незаконосъобразно. В него не са предвидени срокове за подаване на проекти, за разглеждането им, за възражения. Така е ограничена възможността за получаване на информация за подаване на проекти, което пречи за участие в процедурата. Не е осигурено прозрачното изразходване на средствата за публичната инвестиционна програма. „Много е важно, че освен процедурните пропуски съдът е обсъдил и липсата на критерии за одобрение на проектите. Властта не може да се упражнява произволно и парите да се харчат по неясни критерии“, коментира пред в. „Сега“ адвокат Александър Кашъмов, който представлява общините.

  Второто постановление, за одобряването на проектите, е отменено в частта му, която се отнася до изпълнението им и разпределението на средствата. Мотивите – няма каквито и да било съображения за неодобряването на проектите на четирите общини.

  Както в. „Сега“ писа, в края на миналата седмица и Сметната палата след одит на програмата излезе със становище, че милионите са раздавани непрозрачно и по неясни критерии. Палатата обаче не посочи кои са безсмислените проекти.

  ОБРАТ

  Първоначално трите върховни съдийки – Марина Михайлова, Илияна Дойчева и Мариета Милева, приеха, че Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово нямат правен интерес да атакуват постановлението за разпределението на парите, тъй като то не ги засяга. Те приеха, че само печелившите общини са можели да обжалват. Колкото до първото постановление, с което са обявени условията за кандидатстване – срокът за обжалването му бил изпуснат. От Банско пък са просрочили жалбите си и срещу двете постановления. Петчленен състав на ВАС обаче им нареди да разгледат жалбите по същество. А от прокуратурата пледираха, че общините имат право.

  МИЛИОНИ

  В началото на 2014 г. само за 7 работни дни междуведомственият съвет прецени 1100 проектни предложения, което остави съмнения за задкулисни договорки. Одобрени бяха 392 проекта. В жалбата на врачанските общини беше изчислено, че са обсъждани над 18 проекта на час, а това време не е достатъчно дори да бъдат прочетени.

  .

• Световната организация CPJ застана в защита на Биволъ

  Comitee to Protect Journalists пише до българските власти, ЕС, ЕП, ЕК, ООН, OCCE и посолства. Еврочикаго се присъединява към търсенето и разплитането на истината

  

  Авторитетната световна организация за защита на свободната журналистикаCPJ /Comitee to Protect Journalists/ със седалище New York, САЩ, излезе с официално становище в подкрепа на българската web медия за разследваща журналистика Биволъ, по повод започналата масирана атака срещу екипа ни от месец и половина насам. Становището може да бъде видяно на официалния сайт на организацията тук, а в българска версия тук. 

  Биволъ и неговите журналисти станаха мишена на следене, намеса в личното пространство, масирана клеветническа кампания (случай от днес може да намерите ТУК – бел.ред.) и заплахи от страна на структури, свързани с властта и управлението на страната. 

  Единствената причина за организираната и финансирана кампания срещу Биволъ, която се провежда по зловещ сталинистки сценарий, са разследванията и публикациите в сайта, които нямат аналог в българското медийно пространство. Целенасоченото източване на български банки и незаконното ограбване на милиарди евро за сметка на бюджета, сенчестата приватизация на “Булгартабак” и други знакови големи български икономически субекти, злоупотребите с национални ресурси и незаконното унищожаване на българската природа, крупни злоупотреби и кражби на европейски фондове от български организирани престъпни групи, свързани с една от големите банки, започналото публикуване на записи на разговори между български магистрати, разкриващи зловеща зависимост и корупция в Съдебната ни система и т.н. 

  Всичко това, което е част от работата и портфолиото ни, както и големия и неоспорим международен авторитет на Биволъ, прави медията ни изключително неудобна за управляващото в България Задкулисие, свеждащо се до нарицателното за олигархично-мафиотски авторитарен режи,м на управление, познат като Моделът #КОЙ. 

  Биволъ вече бе подкрепен в тази позорна масирана кампания от международната организация “Репортери без граници” RSF, от Организацията за разследване на организираната престъпност и корупция OCCRP  и българската журналистическа „Мрежа Свободно слово”. 

  https://bivol.bg/rsf-bivol-support.html 

  .

• Кой. Къде. Колко. Пълен списък

  Ето къде партиите и инициативните комитети насочват бюджетните пари от т.нар. медийни пакети

  .

  Пламена Тодорова, Clubz.bg

  
  
  1 145 199 лева и 14 стотинки струва агитацията за избори 2015.

  Или по-точно на толкова възлиза стойността на медийните пакети, за които Централната избирателна комисия е получила заявки за одобрение от партиите и Инициативните комитети (ИК), които ни агитират преди местния вот и референдума. Всеки медиен пакет, отпуснат от централния бюджет, възлиза на 40 000 лв. като съответната формация сама решава къде да го насочи.

  Клуб Z изпрати запитване до ЦИК за направените от началото на кампанията предварителни заявки за договори с медиите като естествено продължение на серията разследвания за това как свързани лица – партии, граждански организации и медии са възложители и получатели на медийните пакети и на практика са изградили схема за усвояване на публични средства.

  От получената информация личат няколко закономерности: в действителност едни и същи партии и ИК, които иначе не би трябвало да имат общо помежду си, насочват парите към един и същи кръг от медии и то не особено популярни. Други пък изсипват целия си пакет само на едно място. Невероятно, но факт, националните БНТ, бТВ и Нова ТВ вече имат сериозна конкуренция в лицето на в пъти по-малки телевизии. 

  Публикуваме списъка с уговорката, че представлява подадените за одобрение заявки, които предхождат договорите. Там, където има празни полета, означава, че заявката още е в процедура. Информацията е до 20 октомври. Заявките не означават автоматично пари. ЦИК решава да изплати ли или не съответните суми, частично или в тяхната цялост, след проверка изпълнени ли са договорите, което става до месец след края на вота.

  В обобщение:

  Партия демократически форум е насочила към сайта „Днес плюс“ целия си пакет – 39 901,92 лв. „Днес плюс“ получава цял медиен пакет и от Партия Движение напред България – 39 692, 40 лв. Почти всичките си 40 000 лв. е решила да даде партия Новите лидери на „Медия груп 24“, притежаваща редица регионални сайтове. Заявката към медийната група е за 39 333,60 лв.

  Българска социалдемокрация на Александър Томов пък видимо агитира от ефира на БНТ. Томов е предпочел да насочи целия си медиен си пакет към телевизията – 39 954 лв. Целият си пакет от точно 40 000 лв. е насочил към агенция БГНЕС Инициативен комитет с председател Цветелина Попова. 

  „Евроком“ – предпочитана телевизия

  Българска социалдемократическа партия е дала на „Евроком“ 39 994, 50 лв. Това е предпочитаната телевизия и от Национална републиканска партия. Подала е три заявки за реклама: за 25 065 лв, 10 801, 80 лв., 4128 лв. От ПП Обединени земеделци телевизията е получила още един пакет – от 39 994 лв. Също толкова и от Радикалдемократическа партия в България. С 4 лева по-малко са й дали от РЗС. Партията на премиерския съветник Яне Янев е насочила към телевизията пакет от 39 990 лв.

  Това, че „Евроком“ е предпочитаната телевизия на тези избори, от бранша обясниха с атрактивните й тарифи и активния рекламен отдел.

  Различни партии, еднакви медии

  От героите на предходните ни материали:

  Партия Социалистическа партия български път е предпочела: „Евроком“ с 30 072 лв., „Хаштаг“ със 7200 лв. и придружните му „Допитване инфо“ и „БГ региони“ с 2700 лв., или сумарно с 39 972 лв.

  Партия „Бургас“ е насочила медийния си пакет към същите медии – 19 200 лв. за „Хаштаг“, 1380 лв. за „Допитване инфо“ и „БГ региони“, а с едно от последните решения на ЦИК бе анулирана заявката й да насочи още средства към „Хаштаг“и в последствие ПП „Бургас“ реши да ги даде на сайта „Гласове“ (8000 лв.) и „Радио Гама Видин“ – 8800 лв.

  Нова алтернатива на бившия военен министър Николай Цонев е дала на „Хаштаг“ 30 900 лв., 9900 лв. на „Допитване“ и „БГ региони“.

  От партия Движение за европейска интеграция „Хаштаг“ и „Допитване“ са получили съответно 35 100 лв. и 4800 лв.

  ИК на Ивайло Петров не можа да „делегира“ пакет към Хаштаг, но за сметка на това e дала заявки за реклама в познатите „Гласове“ и „Радио Гама“, както и в Р.М.Б.К ЕООД, медийна компания отново свързана с Борислав Цеков. Общата стойност на заявките е 39 700 лв.

  ИК на Борислава Стоянова има същите предпочитания – „Допитване инфо“ (9600 лв.), „Хаштаг“ (30 360 лв.).

  ИК на Емил Петров също е подал заявка за: „Хаштаг“ (анулирана), „Радио Гама Видин“ (19 980 лв.), Р.М.Б.К (1266 лв.), „Гласове“ (17 280 лв.) и БНР Видин и БНТ – по 480 лв. и 840 лв. съответно.

  ИК на Радослав Маринов е дало на „Хаштаг целия си пакет – 39 960 лв.

  ИК на Цоло Линков също е предпочел „Гама“ – с 23 040 лв, а на радио „Мелодия“ е дал 16 956 лв.

  ИК на Павла Цветкова е насочил към „Гласове“ (след като анулира заявката си към „Хаштаг“) 19 680 лв., към радио Гама Видин 11 880 лв., а останалите по-дребни суми към други медии.

  Ето и пълният списък:

  
  .

• Ансамбъл „Българе“ триумфира в Холандия

  Материал на ТВ In LIFE*

  На 27 октомври 2015 г., пред многобройна публика, Национален фолклорен ансамбъл „Българе“ изнесе първия от общо двадесет и петте спектакъла, които предстоят в Холандия в рамките на месец. Момичетата и момчетата са гостували в над двадесет страни, сред които САЩ, Япония и Русия, но турнето в „Страната на лалетата“ е най-мащабното в историята на състава.

  

  Публиката остана очарована от изпълненията и бурно аплодира родните таланти. Спектакълът е озаглавен  „Това е България“ и е редно да кажем – няма по-добра реклама за страната ни от националния фолклор, определян за най-богатия в света по отношение на ритмиката.

  

  Изненада за зрителите бяха изпълненията на състава под звуците на модерна музика по време на антракта, като участниците бяха облечени с емблематичните за Ричмарт сака с шевици.

  Публиката бе очарована и бурно аплодираше българите на сцената, опитвайки се да танцува заедно с тях. Директорът на Men’s Fashion Cluster пък лично поздрави участниците и специално г-н Христо Димитров – ръководител на НФА „Българе“.

  Вижте още снимки от шоуто тук.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Репортер Ася Георгиева, оператор Кунчо Поляшки, фотограф Симеон Симеонов, постпродукция Симеон Симеонов.

  .

• За структурата на “ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”

  СЕКРЕТНИ ФАЙЛОВЕ РАЗКРИВАТ СТРУКТУРАТА НА “ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”

   

  Кристоф Ройтер, „Шпигел“*

  

  Списание „Шпигел“ получава достъп до документите на иракски офицер, планирал операциите на „Ислямска държава“ в Сирия, и разкриват организация, която на пръв поглед е задвижвана от религиозен фанатизъм, но умело преценява своите ходове.

  

  Надменен. Любезен. Заблуждаващ. Изключително предпазлив. Сдържан. Непочтен. Загадъчен. Злонамерен. Месеци по-късно, бунтовниците от Северна Сирия си припомнят напълно различни аспекти от характера на офицера. Но са съгласни за едно нещо: „Никога не знаехме точно срещу кого стоим.“

  Всъщност, дори и тези, които са стреляли по него и са го убили след кратка престрелка в град Тал Рифаат в една януарска сутрин на 2014-та, не са знаели истинската самоличност на високия мъж в края на петдесетте. Било им е неизвестно, че са убили лидера на групата, наричаща себе си „Ислямска държава“ (ИДИС, ИД). Фактът, че това е могло да се случи изобщо, е в резултат на рядка, но фатално погрешна преценка от страна на брилянтния стратег. Местните бунтовници поставят тялото му в хладилник, в който смятали да го погребат. Едва по-късно, когато разбрали на кого всъщност принадлежало това тяло, те го извадили отново.

  Самир Абд Мухаммад ал-Хлифауи е истинското име на иракчанина. Никой, обаче, не го познавал с това име. Дори и най-известният му псевдоним, Хаджи Бакр, не бил широко познат. Всичко това било част от плана му. Бившият полковник от разузнаването на отбранителните военновъздушни сили на Саддам Хюсеин тайно дърпал конците в „Ислямска държава“ в продължение на години. Бивши членове на групата многократно са го споменавали като една от водещите фигури в организацията. И все пак, никога не се е знаело каква точно е била неговата роля.

  Умирайки, архитектът на „Ислямска държава“ оставя след себе си нещо, което е смятал да пази в строга конфиденциалност – плана за развитието на организацията. Документът съдържа собственоръчно написани организационни схеми, списъци и програми, които описват как една страна може да бъде постепенно покорена. „Шпигел“ придобива достъп до всички 31 страници – някои, състоящи се от няколко страници, поставени заедно. Те разкриват многопластова структура и директиви за действие, някои вече изпитани, а други наскоро разработени за анархичната ситуация в държаните от бунтовници територии на Сирия. В известен смисъл, документите представляват оперативната програма на най-успешната терористична армия в наши дни.

  Досега голяма част от информацията за „Ислямска държава“ е била предоставена от бойци, които са дезертирали, и от данни, иззети от вътрешната администрация на „Ислямска държава“ в Багдад. Но тези сведения не обяснявали главоломното разрастване на „Ислямска държава“ преди нанасянето на въздушни удари срещу организацията в края на лятото на 2014 г. да сложат край на победния й ход.

  Сега, за първи път, документите на Хаджи Бакр дават възможност да се извлекат изводи относно начина, по който ръководството на „Ислямска държава“ се организира, и ролята на бившите длъжностни лица от правителството на Саддам Хюсеин в него. Преди всичко обаче, те показват как е бил планиран превратът в северна Сирия, който прави последвалото настъпление на групировката в Ирак възможно. В допълнение, месеците на изследване, предприети от „Шпигел“ в Сирия, както и други новооткрити архиви, достъпни само на „Шпигел“, показват, че инструкциите на Хаджи Бакр са били следвани неотменно.

  Документите на Бакр били дълго време скрити в малка постройка към къща в района на бойните действия в северна Сирия. Съобщения за тяхното съществуване са направени за първи път от очевидец, който ги видял в къщата на Хаджи Бакр малко след смъртта му. През април 2014 г., страница от документа се внася нелегално в Турция, където „Шпигел“ успява да го разгледа за първи път. Достигането на Тал Рифаат, за оценка на целия набор от ръкописни документи, става възможно чак през ноември 2014.

  „Най-голямото ни притеснение беше, че тези планове можеха да попаднат в непоходящи ръце и завинаги да потънат в неизвестност“, казва мъжът, който е съхранявал плановете на Хаджи Бакр, след като ги е издърпал изпод висока купчина кутии и одеяла. Заради опасения относно сигурността му, той пожела да остане анонимен.

  Големият план

  Събирането на документите започнало в момент, когато все още малко хора са чували за съществуването на „Ислямска държава“. Когато иракчанинът Хаджи Бакр пътувал за Сирия като част от малка настъпателна групировка в края на 2012, планът му изглеждал абсурден: „Ислямска държава“ трябвало да завладее колкото е възможно по-голяма територия в Сирия, след което да използва това настъпление като плацдарм за нахлуване в Ирак.

  Бакр се установява в една незабележителна къща в Тал Рифаат, северно от Алепо. Градът се оказал правилен избор, тъй като много от жителите му работили в страните от Персийския залив (най-вече Саудитска Арабия) през 1980-те години. Когато се върнали, някои от тях донесли радикални убеждения и контакти. През 2013 г. Тал Рифаат се превръща в стратегическо място за „Ислямска държава“ в провинция Алепо със стотици бойци разположени там.

  Точно там “Господарят на сенките”, както е наричан от някои, очертава структурата на „Ислямска държава“ чак до местно ниво, съставяйки списъци за постепенното проникване в селата и определяйки кой кого трябвало да следи. С помощта на химикалка и канцеларски материали, той начертал организационните структури в службите за сигурност. Въпреки, че се предполага, че е съвпадение, материалите били на Министерството на отбраната на Сирия и съдържали бланки от отдела, отговарящ за настаняване и екипировка.

  Това, което Бакр написал страница по страница, с внимателно посочени индивидуални отговорности, е било всъщност план за настъпление. Това не било някаква манифестация на вярата, а изключително прецизен технически план за Разузнавателното управление на „Ислямска държава“ – халифат, ръководен от организация, приличаща на прословутата Щази (вътрешното разузнаване на Източна Германия).

  Планът се реализирал с изумителна точност в следващите месеци. Той винаги започвал по един и същ начин: групировката набирала последователи под предлог за откриване на “дауа” – ислямски мисионерски център. От тези, които идвали, за да слушат лекции и да посещават курсове относно мюсюлманския живот, един или двама мъже били избирани и инструктирани да шпионират тяхното село и да съберат широк спектър от информация. За тази цел, Хаджи Бакр изготвил следните задачи:

  • Списък на влиятелни семейства.
  • Посочване на почитаните хора в тези семейства.
  • Източници на техните доходи.
  • Списък с имената и размерите на (бунтовническите) бригади в селото.
  • Научаване на имената на лидерите, които контролирали бригадите и политическата им ориентация.
  • Посочване на техните незаконни дейности (съгласно законите на Шериата), които може да се използват, за да се изнудват при необходимост.

  Шпионите били инструктирани да обръщат внимание на подробности като това дали някой е престъпник или хомосексуалист, или дали е участвал в някоя тайна афера, за да се използват като средство за изнудване по-късно. “Ще назначим най-умните от тях като Шейхове на Шериата”, отбелязал Бакр. “Ще ги обучаваме за известно време и след това ще ги изпращаме.” Като послепис, той добавя, че няколко “братя” ще бъдат избрани във всеки град за съпрузи на дъщерите на най-влиятелните семейства, за да се гарантира проникване в тези семейства без тяхно знание.

  Шпионите трябвало да разберат колкото се може повече за градовете, които щели да бъдат нападнати: кой живеел там, кой имал власт, кои семейства били религиозни, към коя ислямска школа принадлежали, колко джамии имало, кой бил имамът, колко жени и деца имал, и на колко години били те. Други детайли включвали същността на проповедите на имама, дали бил по-отворен към суфизма или мистичният вариант на исляма, дали заставал на страната на опозицията или на режима, и каква била позицията му относно джихада. Бакр също искал отговори на въпроси като: Дали имамът имал заплата? Ако е така, кой му я плаща? Кой го назначава? И накрая: Колко хора в селото били привърженици на демокрацията?

  Агентите трябвало да служат като сеизмични вълни от сигнали, изпратени да следят и за най-малките пропуски, и за дългогодишните вражди в дълбоките слоеве на обществото – с една дума, всякаква информация, която би могла да се използва, за да се раздели и подчини местното население. Информаторите включвали също така бивши разузнавачи, както и опоненти на режима, които имали спорове с някоя от бунтовническите групи. Имало и млади мъже и юноши, на които били необходими пари или, за които работата била вълнуваща. Повечето от  информаторите в списъка на Бакр, като тези от Тал Рифаат, са били 20-годишни, но имало дори и младежи на 16 или 17.

  Плановете включвали също и области като финанси, училища, детски градини, медии и транспорт. Но имало една основна тема, която била щателно адресирана в организационните схеми и списъците с отговорностите и изискванията за докладване: наблюдение, шпионаж, убийство и отвличане.

  За всеки местен съвет, Бакр планирал емир, или командир, който да отговаря за убийствата, отвличанията, снайперистите, комуникацията и криптирането, както и емир, който да контролира останалите емири “в случай, че те не се справят с работата си“. Ядрото на тази божествена държава трябвало да бъде демоничният часовников механизъм на отделните клетки, както и командните структури, създадени да всяват страх.

  От самото начало, планът включвал и разузнавателни служби, които да работят паралелно, дори и на провинциално ниво. Отделът за общо разузнаване трябвало да докладва на “емира по сигурността” за региона, който отговарял за заместник-емирите на отделните области. Шефът на тайните шпионски клетки и „мениджърът“ на разузнавателните информационни служби за дадената област, трябвало да докладват на всеки един от посочените заместник-емири.Шпионски клетки на местно ниво докладвали на заместник-областния емир. Целта била всеки да държи под око останалите.

  Тези, които отговаряли за обучението на шериатските съдии относно методиката на събиране на разузнавателна информация докладвали и на местния емир, докато самостоятелен отдел, включващ т.нар. “служители по сигурността”  бил прехвърлен на областния емир.

  Шериатът, съдилищата, предписаното благочестие – всичко това има една-единствена цел: наблюдение и контрол. Дори думата, използвана от Бакр за конверсия на истинските мюсюлмани, takwin, не е религиозен, а технически термин, който се превежда като “изпълнение”- прозаична дума, използвана по различен начин в геологията или строителство. И все пак, преди 1200 години, думата извървяла уникален път към един кратък миг на слава. Шиитските алхимици я използвали, за да опишат създаването на изкуствен живот. В написаната през девети век “Книга от камъни”, персиецът Джабир ибн Хаян представя, използвайки таен ръкопис и кодове, създаването на хомункулус – изкуствено създаден човек. “Целта е да се заблудят всички, които любят Бога.” Това може и да е било по вкуса на стратезите от „Ислямска държава“, въпреки че групировката гледа на шиитите като отстъпници, които отбягват истинския ислям. Но за Хаджи Бакр, Бог и 1400-годишната вяра в него бил само един от методите, които използвал, за да достигне до висшата цел.

  Първите стъпки в Ирак

  Изглежда сякаш Джордж Оруел е моделът зад това параноично наблюдение. Всъщност нещата далеч не са толкова сложни. Бакр просто модифицира наученото през годините: действащата по времето на Саддам Хюсеин всеобхватната система за сигурност, в която никой, дори и генералите  от разузнавателните служби, не можел да бъде сигурен, че не е следен.

  Живеещият в чужбина иракски автор Канан Макия описва в една своя книга тази “република, основана на страха” като страна, в която всеки  може да изчезне и в която Саддам завзема властта през 1979 г., използвайки фалшива конспирация.

  Има една проста причина, заради която в документите на Бакр не се споменава за  пророчества, свързани с основаването на „Ислямска държава“ като „ръкоположена“ от Бога: той не вярвал, че фанатичните религиозни убеждения били достатъчни за постигането на победа. Но вярвал, че с вярата на другите можело да се злоупотребява.

  През 2010 г. Бакр и малка група от бивши офицери от иракските разузнавателни служби назначили  Абу Бакр ал Багдади за емир и по-късно за “халиф”- официалният лидер на ислямската държава. Причината била надеждата, че Багдади като образован духовник, ще успее да придаде религиозен образ на групировката.

  Иракският журналист Хишам Ал-Хашими, чийто братовчед е служил с Абу Бакр в авиобазата Хабания, описва Бакр като„националист, не ислямист“. “Полковник Самир – както Хашими го нарича – бил високо интелигентен, непоколебим и с отлична логическа мисъл.” Но когато Пол Бремер, тогавашният шеф на американските окупационните власти в Багдад, „разпуска армията с указ през май 2003 г., той е бил огорчен и безработен.”

  С един подпис било отнето препитанието на хиляди добре обучени сунитски офицери. По този начин Америка създала най-непримиримите и интелигентни свои врагове. Абу Бакр преминава в нелегалност и среща Абу Мусаб ал Заркауи в провинция Анбар в Западен Ирак. Заркауи, йорданец по рождение, в миналото бил ръководител на тренировъчен лагер за терористи  в Афганистан. През 2003 г. той става световно известен като организатор  на атаките срещу ООН, американски войници и мюсюлманите шиити. Дори бившият лидер на Ал Кайда, Осама бин Ладен, го считал за твърде радикален. Заркауи умира при американски въздушен удар през 2006 г.

  Въпреки че управляващата партия  в Ирак, Баас, била светска, двете системи споделяли убеждението, че контролът върху масите трябва да лежи в ръцете на малък кръг от хора, които не трябва да бъдат отговорни пред никого, защото служат на висша цел и са легитимирани от Бога или славата на арабската история. Тайната на успеха на „Ислямска държава“ се крие в комбинацията от  противоположности: фанатичните вярвания на едната група и стратегическите планове на другата.

  Абу Бакр постепенно се превърнал в един от военните лидери в Ирак и в периода 2006-2008  бил държан в американския военен лагер Бука и затвора Абу Гариб. Той оцелял във вълната от арести и убийства от американските и иракските специални служби, която през 2010 г. поставила под въпрос самото съществуване на организацията, предшественик на ИДИС – „Ислямска държава в Ирак“.

  За Бакр и редица бивши високопоставени офицери, това представлявало възможност за придобиване на влияние в значително по-малък кръг от джихадисти. Те използват времето, споделено  в лагера Бука, за да създадат широка мрежа от контакти. Главните ръководители, обаче, вече се познавали от дълго време. Заедно с друг офицер, Хаджи Бакр бил внедрен като част от малка разузнавателна група в противовъздушен отряд. Други двама от лидерите на „Ислямска държава“ били част от малка сунитска тюркменска общност в град Тал Афар. Един от тях дори е бил високопоставен офицер от разузнаването.

  През 2010 г. идеята за нанасяне на поражение на  иракските правителствените сили по  военен път изглеждала безсмислена, но различните актове на терор и изнудване в замяна на защита, спомагат за оформянето на подземна организация. Когато революцията срещу диктатурата на клана Асад избухва в съседна Сирия, лидерите на организацията съзират възможността. До края на 2012 г., особено в северната част, бившите всесилни правителствените сили до голяма степен били победени и изгонени. Вместо тях се появили стотици местни съвети и бунтовнически отряди, част от анархичен микс, който никой не можел  да контролира. Добре организираната група от бивши офицери търсила начин да се възползва от моментното състояние на уязвимост.

  Различните теории за бързото нарастване на „Ислямска държава“ варират в зависимост от това кой е авторът на теорията. Експерти по тероризма са на мнение, че „Ислямска държава“ е клон на Ал Кайда и смятат липсата на зрелищни атаки към днешна дата като доказателство за липсата на организационен капацитет. Криминалистите гледат на групировката като на холдингова компания, държана от мафията с цел максимизиране на печалба. Учени в областта на хуманитарните науки посочват  апокалиптичните изявленията в медиите от страна на „Ислямската държава“ и прославата на смъртта и вярата, като признак за фанатизма на групировката и убеждението й, че е част от една свята мисия.

  Но апокалиптични видения са недостатъчно условие за превземането на градове и държави. Терористите не създават държави. От друга страна е малко вероятно престъпен картел да ентусиазира привърженици от цял свят, които са готови да жертват живота си, за да стигнат до “халифата” и евентуално да умрат за него.

  Като изключим използваните джихадистки методи, „Ислямска държава“ няма толкова много прилики дори и с предшествениците си като Ал Кайда. По същество липсва религиозното в действията, стратегическото планиране, безскрупулната смяна на съюзници и целенасочената пропаганда на групировката. Вярата, дори и в най-крайната й форма, е само един от многото начини за постигане на резултати. Единствената постоянна цел е придобиването на нова власт на всяка цена.

  Изпълнението на плана

  Разширяването на ИД започва толкова незабележимо, че година по-късно много сирийци трябва да се замислят за момент преди да кажат кога точно джихадистите са се появили между тях. Мисионерските офиси, които биват откривани в много градове в северната част на Сирия през пролетта на 2013 г., изглеждаха невинно, в сравнение с онези, които ислямски благотворителни организации отварят по света.

  Когато един такъв офис – дауа – е открит в Ракка, „всичко, което казват е, че са братя“ и никога не казват и дума за „ислямска държава“, съобщава лекар, избягал от града. През пролетта на 2013 година офис е открит и в Манбидж, либерален град в провинция Алепо. „Първоначално дори не го забелязвах“, спомня си млад активист за граждански права. „Всеки, който искаше да говори, биваше оставян да го направи. Никога не заподозряхме, че някой друг, освен режимът, може да ни заплашва. Едва когато избухнаха боевете през януари, научихме, че Даеш, арабското съкращение за ИД, „вече са наели няколко апартамента под наем, където могат да складират оръжия и да крият своите хора.“

  Ситуацията е сходна в градовете ал Баб, Атареб и Азаз. Офиси са открити и в съседната провинция Идлиб в началото на 2013 година, в градовете Сармада, Атма, Кафр Тахарим, Ал Дана и Салкин. Веднага след като е било възможно достатъчно на брой „студенти“ да бъдат разпределени като шпиони, ИД разширява влиянието си.  В ал Дана се заемат допълнителни постройки, вдигнати са черни знамена и се блокират улиците. В градовете, където има голяма съпротива или не успяват да осигурят достатъчно поддръжници, ИД избира да се оттегли временно. В началото начинът на действие на ИД е разширяване, без да се рискува открита съпротива, като се отвличат и убиват „враждебни лица“ и се отрича всякакво участие в тези престъпни дейности.

  Бойците също остават незабележими първоначално. Бакр и основната група не ги докарват от Ирак, което би имало смисъл. В действителност, изрично е забранено на иракските бойци да пътуват към Сирия. Те, също така, решават да не наемат много сирийци. Лидерите на ИД избират най-сложния вариант: решават да съберат на едно място чуждестранните радикали, пристигнали в региона през лятото на 2012-та. Студенти от Саудитска Арабия, работници от Тунис и отпаднали от училищата деца от Европа, без военен опит, формират армия с изпитаните в бойни действия чеченци и узбеки. Тя ще бъде командвана в Сирия от иракчани.

  Военни лагери се създават на няколко места още в края на 2012 година. Първоначално никой не знае към кои групи принадлежат. Лагерите са строго организирани и мъжете там идват от много страни – и не говорят пред журналисти. Малко от тях са от Ирак. Новодошлите получават два месеца обучение и подложени на жестока дисциплина, за да бъдат безусловно покорни на централното командване. Организацията остава незабележима и има още едно предимство: макар и хаотични в началото, тези сили се очертават като абсолютни лоялни. Чужденците не познават никой извън кръга от бойни другари и нямат причина да покажат милост, като могат да бъдат използвани бързо на различни места. Това е в рязък контраст със сирийските бунтовници, които са насочени главно към защита на родните места, грижат се за семействата си и прибират реколтата. През есента на 2013 година ИД преброяват 2650 чуждестранни бойци само в провинция Алепо. Тунизийците представляват една трета от общия брой, следвани от саудитците, турци, египтяни и в по-малък брой чеченци, европейци и индонезийци.

  И по-късно дори, джихадистите са в пъти по-малко от числено превъзхождащите ги сирийски бунтовници. Въпреки недоверието на бунтовниците към джихадистите, те не обединяват усилията си срещу ИД, защото не искат да рискуват отваряне на втори фронт. „Ислямска държава“, обаче, увеличава влиянието си с един прост трик: мъжете винаги се появяват с черни маски, които не само ги карат да изглеждат ужасяващо, но така никой не може да разбере точно колко са всъщност. Когато групи от по 200 бойци се появяват на пет различни места едно след друго, това означава ли, че ИД има 1000 души? Или 500? Или просто малко повече от 200? В допълнение, шпионите подсигуряват лидерите с информация за това къде населението е слабо или разделено, или къде има местен конфликт, позволяващ на ИД да предложи защита, върху която по-късно да се опре.

  Завземането на Ракка

  Ракка, някога сънлив провинциален град на брега на река Ефрат, се превръща в прототип на пълно завоевание от ИД. Операцията започва едва доловимо, постепенно става все по-брутална и в крайна сметка надделява над по-силни противници, без много сражения. „Никога не сме били особено политични“, обяснява лекар, избягал от Ракка в Турция. „Също така не сме особено религиозни и не се молим особено често.“

  Когато Ракка пада под контрола на бунтовниците през март 2013 година, набързо е избран градски съвет. Адвокати, лекари и журналисти се организират помежду си. Установени са и екипи от жени. Основана е Свободна младежка асамблея, движение „За нашите права“ и десетки други инициативи. Всички изглеждало възможно в Ракка. Но по мнението на някои, избягали от града, този период бележел началото на падането на града.

  Съгласно плана на Хаджи Бакр, фазата на инфилтрация е последвана от премахването на всеки човек, който би могъл да бъде потенциален лидер или противник. Първият набелязан е начело на градския съвет, който е отвлечен от маскирани мъже в средата на май 2013 година. Следващият, който изчезва, е брат на известен писател. Два дни по-късно, мъжът, който бе начело на групата, нарисувала революционни знамена по градските стени, изчезва.

  „Имахме идея кой може да го е отвлякъл“, обяснява един от приятелите му, „но никой не смееше да направи нещо.“ Системата за създаване на страх започва да работи. От юли, когато са първите десетки, постепенно изчезват стотици. Понякога телата им са откривани, но обикновено изчезват без следа. През август, военното ръководство на ИД изпраща няколко автомобила, задвижвани от атентатори-самоубийци към централата на бригадата от Свободната сирийска армия, „Внуците на Пророка“, убивайки десетки бойци и принуждаващи останалите на избягат. Останалите бунтовници само наблюдават ставащото. Лидерството на ИД изгражда мрежи от тайни сделки с различни бригади, които се съгласяват, за да не бъдат обект на бъдещи атаки.

  На 17-ти октомври 2013 година, „Ислямска държава“ кани на среща всички граждански лидери, духовници и адвокати. По това време някои смятат, че е възможно да е жест на помирение. От 300-те души, които присъстват, само двама се изказват срещу преврата, отвличанията и убийствата, извършени от ИД.

  Единият от двамата е Муханнад Хабайебна, активист за граждански права и журналист, който е добре познат в града. Той е намерен пет дни по-късно вързан и с огнестрелна рана в главата. Приятели получили анонимен имейл със снимка на тялото му. Съобщението съдържало само едно изречение: „Страдате ли за приятеля си сега?“. Няколко часа по-късно около 20 от водещите членове на опозицията бягат в Турция. На революцията в Ракка е сложен край.**

  Малко по-късно, 14 от ръководителите на най-големите кланове дават клетва за вярност към Абу Бакр ал Багдади. Има дори филм за церемонията. Това са същите шейхове, които се заклеват в непоколебима лоялност към сирийския президент Башар Асад само две години по-рано.

  Смъртта на Хаджи Бакр

  До края на 2013 година, всичко върви по план за „Ислямска държава“ – или най-малкото в съответствие с плана на Хаджи Бакр. Халифатът се разширява от село на село, без да се сблъсква с единна съпротива от страна на сирийските бунтовници. Всъщност, бунтовниците изглеждат парализирани в лицето на зловещата власт на ИД.

  Но когато поддръжници на ИД брутално измъчват харесван бунтовнически лидер и лекар до смърт през декември 2013 година, се случва нещо неочаквано. В цялата страна, сирийски бригади – както светски, така и части на радикалите от Фронт ал Нусра – се обединяват, за да се сражават срещу „Ислямска държава“. Атакувайки навсякъде по едно и също време, те са в състояние да изземат предимството на ИД – възможността да използват единици там, където има най-спешна нужда.

  В рамките на седмици ИД е изтласкана от големи райони в северна Сирия. Дори Ракка, столицата на ИД, е почти паднала, докато не пристигат 1300 бойци на ИД от Ирак. Но те не просто маршируват в битка. По-скоро те са заети с по-сложен подход, припомня лекарят, който избягал от града. „В Ракка бяха толкова много групи в движение, че никой не знаеше кой точно е от другата страна. Изведнъж една част от бунтовниците запознаха да стрелят по други бунтовници. И накрая всички просто се изтеглиха.“

  Един малък, прост маскарад помага на бойците на ИД да спечелят: те сменят черните дрехи с дънки и жилетки. Та правят същото в граничния град Жараблус. На няколко пъти, бунтовници взимат под стража шофори-самоубийци от ИД. Шофьорите попитали изненадващо: „Вие също ли сте сунити? Нашият емир ни каза, че сте неверници от армията на Асад?“

  След като всичко приключва, картина изглежда абсурдно. Самопровъзгласилите се божии бойци се втурват да основават земна империя, но с какво? С приличащи на нинджи тоалети, евтини трикове и клетки с шпиони, замаскирани като мисионерски офиси? Но това работи. ИД е в Ракка и е в състояние да възвърне контрола си върху част от загубените територии. Но е прекалено късно за големия стратег Хаджи Бакр.

  Хаджи Бакр остава в малкия град Тал Рифаат, където ИД има силно присъствие. Но когато бунтовниците атакуваха в края на януари 2014 година, градът се разделя в рамките само на няколко часа. Едната половина остава под контрола на ИД, а другата с местните бригади. Хаджи Бакр остава в грешната половина. Освен това, за да остане инкогнито, той се въздържа да се движи строго охраняван. И така, кръстникът на доносничеството и шпионирането, е издаден от съсед. „Шейх от Даеш живее в съседната къща!“, съобщава човекът. Местен командир на име Абделмалик Хадбе и негови хора отиват до къщата на Бакр. Вратата се отваря рязко от жена, твърдо заявяваща: „Съпругът ми не е тук.“

  Но бунтовниците забелязват, че колата му е паркирана отпред.

  В този момент, Хаджи Бакр се появява по пижама на вратата. Хадбе му нарежда да дойде с тях, след което Бакр протестира, че трябва да се облече. Хадбе повтаря: „Елате с нас незабавно!“

  Изненадващо пъргаво за възрастта си, Бакр отскача назад и рита вратата, за да се затвори, според двама свидетели на случилото се. След това се скрива под стълбите и извиква: „Имам самоубийствен колан, ще взривя всички ни!“. Тогава излиза с автомат и стреля. Хадбе стреля с оръжието си и убива Бакр.

  Когато мъжете по-късно научават кого са убили, те претърсват къщата, събирайки компютри, паспорти, сим карти, GPS устройства и най-важното – документи. Не откриват никъде Коран.

  Хаджи Бакр е мъртъв и местните бунтовници взимат жена му под стража. По-късно бунтовниците я разменят за турски заложници при ИД по искане на Анкара. Ценните документи на Бакр първоначално са скрити в стая, където остават няколко месеца.

  Второ скривалище на документи

  „Държавата“ на Хаджи Бакр продължава да оперира и без своя създател. Колко точно са реализирани плановете му – точка по точка – се потвърждава от откриването на друг файл. Когато ИД са принудени да се оттеглят бързо от централата си в Алепо през януари 2014 година, те се опитват да изгорят архива, но се сблъскват с проблем, подобен на този, който има източногерманската тайна полиция 25 години по-рано: имат прекалено много файлове.

  Някои от тези файлове остават непокътнати и в крайна сметка попадат в бригадата „Ал Таухид“, най-голямата бунтовническа група в Алепо по това време. След продължителни преговори, групата се съгласи да предостави изключителните права за публикуване на документите на „Шпигел“ – всичко, с изключение на списък с шпиони на „Ислямска държава“ в редиците на „Ал Таухид“.

  Проверка на стотиците страници документи разкрива една изключително сложна система, свързана с инфилтрацията и наблюдението на всички групи, включително и собствените хора в ИД. Архивистите на ИД поддържат дълги списъци, отбелязвайки кои информатори са вкарани в някоя бунтовническа бригада или правителствена милиция. Отбелязано е дори кои сред бунтовниците са шпиони на службите на Асад.

  „Те знаеха много повече от нас, много повече.“ Кадровата справка на бойците е сред документите, включително подробни писма за кандидатстване от чужденци, като йорданеца Нидал Абу Айш. Той изпраща, освен всички препоръки, своя телефон и дори входящ номер по дело срещу него. Посочени са и неговите хобита: лов, бокс и взривяване на сгради.

  ИД искат да знаят всичко, но в същото време групата иска да заблуждава околните за истинските си цели. Доклад от няколко страници, например, внимателно изброява всички поводи, които ИД може да използва, за да оправдае превземането на най-голямата мелница в северната част на Сирия. Поводите варират от присвояване до безбожното поведение на работниците. Реалността – всички стратегически важни обекти като промишлени пекарни, силози за зърно и генератори, трябва да бъдат превзети, а тяхното оборудване се изпраща към неофициалната столица на халифата в Ракка – където се пазят в тайна.

  Отново и отново, документите показват връзки с плановете на Хаджи Бакр за създаването на ИД – например, че трябва да се поощряват женитбите във влиятелни семейства. Файловете от Алепо включват списък с 34 бойци, които освен съпруги, изискват и други битови нужди. Например, за Абу Букман и Абу Яхия ал Тунис е отбелязано, че се нуждаят от апартамент. Абу Сухайб и Абу Ахмад Осама искат обзавеждане за спалня. Абу ал Бараа ал Димашки търси финансова помощ като допълнение към пълен комплект мебели, а Абу Азми е поискал автоматична пералня.

  Променящи се съюзи

  Но в първите месеци на 2014 година, още едно наследство от Хаджи Бакр започва да играе решаваща роля: неговите контакти с разузнавателните служби на Асад, поддържани от десетилетие.

  През 2003 година режимът в Дамаск се притеснява, че тогавашният президент на САЩ, Джордж Буш, ще пожелае войските му, постигнали успех над Саддам Хюсеин, да напреднат към Сирия, за да свалят Асад. По тази причина, в следващите години сирийското разузнаване организира прехвърлянето на хиляди радикали от Либия, Саудитска Арабия и Тунис с Ал Кайда в Ирак. 90% от атентаторите – самоубийци влизат в Ирак по пътя от Сирия. Развива се странна връзка между сирийските генерали, джихадисти от цял свят и бивши иракски офицери, които са били лоялни на Саддам – съюз между смъртни врагове, които се срещат няколко пъти западна от Дамаск.

  По това време основната цел е да се направи ад живота на американците в Ирак. Десет години по-късно, Башар Асад има различен мотив да вдъхне нов живот на съюза: желанието му е да покаже себе си като по-малката от няколко злини. Ислямисткият терор е твърде важен, за да бъде оставен на терористите. Отношенията на режима с „Ислямска държава“ са – точно както беше с предшественика преди десетилетие – маркирани изцяло от тактически прагматизъм. И двете страни се опитват да използват другия в намерението си да се превърне в по-голяма сила, способна да унищожи дискретно сътрудника от вчера. Лидерството на „Ислямска държава“ не е имало проблем с получаваната от военновъздушните сили на Асад подкрепа, въпреки обещанията на групата да унищожи отстъпниците шиити. През януари 2014 година сирийски самолети редовни – и изключително – бомбардират бунтовнически позиции и централи по време на битките между ИД и бунтовнически групи.

  В сраженията между „Ислямска държава“ и бунтовнически части през януари 2014, самолетите на Асад редовна удрят позиции на бунтовниците, докато командирът на „Ислямска държава“ заповядва на бойците си да се въздържат от стрелба по армията. Това споразумение оставя чуждестранните бойци дълбоко разочаровани: те си представят джихада по различен начин.

  „Ислямска държава“ хвърля целия си арсенал срещу бунтовниците, изпращайки за няколко седмици повече атентатори самоубийци, отколкото по време на цялата преходна година срещу сирийската армия. Благодарение отчасти на въздушните удари, ИД успява да възвърне територия, която губи за кратко преди това.

  Нищо не символизира тактическото изместване на съюзи повече от съдбата на 17-та дивизия на сирийската армия. Изолираната база в близост до Ракка е била под бунтовническа обсада повече от година. Но тогава бойци на ИД изтласкват бунтовниците и военновъздушните сили на Асад успяват отново да използват базата за снабдителни полети, без страх от нападение.

  Но половин година по-късно, след като ИД завладява Мосул и поема контрола върху депо с мощни оръжия, джихадистите се усещат като достатъчно мощни, за да атакуват своите някогашни помощници. ИД превзема 17-та дивизия, а доскоро пазените войници са заклани.

  Какво може да се очаква в бъдеще?

  Неуспехите на „Ислямска държава“ през последните месеци – поражението в битката за кюрдския анклав Кобани и скорошната загуба на иракския град Тикрит оставят впечатлението, че краят на терористичната организация е близо. Като следствие от собствената си мегаломания, групировката загуби част от енигмата си и премина в отстъпление, а скоро се очаква и да изчезне. Но такъв предварителен оптимизъм вероятно е малко прибързан. „Ислямска държава“ може и да е загубила много бойци, но продължава разрастването си в Сирия.

  Вярно е, че джихадистките  опити за управление на определена географска област в миналото са се проваляли. Основната причина за неуспеха е била липсата на познания как от административна гледна точка трябва да се управлява даден регион или дори държава. Именно тази слабост стратезите на групировката осъзнават отдавна и се опитват да премахнат. В рамките на “халифата” тези, които са на власт, са изградили един режим, който е много по-стабилен и по-гъвкав, отколкото изглежда отвън.

  Абу Бакр ал Багдади може  официално да бъде обявен за лидер на групировката, но все още е неясно колко точно контрол има той. Във всеки случай, когато един от емисарите  на водача  на Ал Кайда – Айман ал Зауахири- се е свързал с „Ислямска държава“, той установил контакт с Хаджи Бакр и други служители на разузнаването, а не с Ал Багдади. Пратеникът, обаче, останал разочарован от срещите си с тях, тъй като според него “тези лицемери, предавали истинския джихад.“

  В рамките на „Ислямска държава“ съществуват  държавни структури, бюрокрация и органи на властта. Но съществуват и паралелни  командни структури: елитните бойци редом до редовните  войски; допълнителни командири паралелно с резонния военен лидер Омар ал-Шишани; посредници, които  прехвърлят или понижават провинциални и градски емири, а в определени случаи  дори ги премахват (убиват). От друга страна, не само Шура съветите – най-висшият орган за вземане на решения, имат правомощия за взимане на решения. Упълномощени са и  “хора, на които им е дадено правото и имат връзка с Бога” (ahl al-hall wa-l-aqd)– таен кръг, чието име е взето от исляма през Средновековието.

  Групировката умее да забелязва и да се справя  с всякакви вътрешни въстания. В същото време, структурата на отшелническо наблюдение е полезна също и за финансовата експлоатация на отделните граждани.

  Въздушните удари  от страна на водената от САЩ коалиция може и да са унищожили петролните кладенци и рафинерии, но никой не пречи на данъчните власти на Халифата да изстискват пари от милионите хора, които живеят в области, контролирани от „Ислямска държава“ – под формата на нови данъци и такси или просто чрез конфискация на имущество. В крайна сметка „Ислямска държава“ е информирана за всичко случващо се  от своите шпиони и от данните, иззети от различни банки, службите по вписванията на земята и бюрата за смяна на валута. Известно е кой е собственик на различните домове и полета,  кой е собственик на голям брой овце или има много пари. Гражданите  може и да са недоволни, но е факт, че възможността за въоръжаване и организиране на бунтове е изключително ограничена.

  Докато вниманието на Запада е съсредоточено основно върху възможността за терористични атаки, различен развой на нещата се подценява. Става въпрос за задаващата се мюсюлманска война между шиити и сунити. Такъв конфликт ще позволи на „Ислямска държава“  да се превърне  от  мразена терористична  организация в централна сила.

  Дори днес, на фронтовата линия в Сирия, Ирак и Йемен това враждебно отношение е налице – с афганистанци шиити борещи се срещу афганистанци сунити в Сирия, докато „Ислямска държава“ печели от варварството на брутални шиитските милиции в Ирак. Ако този древен конфликт между мюсюлмани продължава да ескалира, той може да прелее в сблъсъци в държави със смесено население като Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн и Ливан.

  В такъв случай, пропагандата на „Ислямска държава“ за наближаването на апокалипсиса може да стане реалност, докато възходът на организацията ще й позволи да установи абсолютна диктатура в името на Бога.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Текстът е публикуван в “Шпигел” на 18 април 2015 г., но остава актуална и днес. Автор на статията е Кристоф Ройтер (Christoph Reuter).  Преводът на български език е на Петър Минков и Руслан Трад, специално за блога Intidar.

  ** Въпреки че Ракка попада под пълния контрол на “Ислямска държава” и мнозина опозиционни активисти напускат града, няколко души формират съпротивително движение, наречено “Мълчаливото изтребление на Рака”. Можете да прочетете интервю с един от създателите на тази група, публикувано в Actualno.com.

   

• Американски полицаи пребиха брутално българин (видео)

  Полицейски служители в САЩ пребиха брутално българин по време на арест в Сан Франциско. Пострадалият е Станислав Петров. Униформените получили сигнал за открадната кола пред хотел в Сан Леандро, окръг Аламида, щата Калифорния. В нея седял Станислав, който тръгнал да бяга и последвало преследване в следващите 38 минути. Това разказва говорител на полицията, цитиран от „Господари на ефира“.

  Според властите Петров дори блъснал две патрулни коли и ранил един полицай при преследването.

  Българинът се опитал да избяга и пеша, но накрая се предал. При ареста униформените бият Петров с палки по цялото тяло и в главата, има и ритници от друг полицай, който идва като подкрепление с още свои колеги. Петров по никакъв начин не възпрепятства ареста със сила срещу полицаите в този момент. На видеото, заснето от случайна охранителна камера, се чува как той моли за помощ, докато е на земята.

  Властите разследват полицаите за употребената ненужна сила и бруталния бой. Говорителят на полицията в Аламида казва, че служителите на реда са предполагали, че Петров е бил въоръжен, а разследващите по-късно са намерили оръжие. Не е ясно обаче дали оръжието в било в Петров при ареста. Говорителят на полицията в Аламида казва още, че видеото не е цяло и не може да се каже категорично мнение за цялата картина.

  Вижте видеото тук

  Източник: 24 часа

• Събудете се

  Жак Атали е роден през 1943 г. Френски политик, банкер, икономист, писател и футурист. Бивш шеф на кабинета на френския президент Франсоа Митеран. Автор на книги с многомилионни тиражи.

  Всеки може да констатира на базата на определени признаци, че светът е тръгнал на зле. Лице в лице с този факт всички са като главозамаяни, сякаш хипнотизирани от зейващата пропаст под краката им. В най-добрия случай някои са хипнотизирани, а други привлечени от празнотата.

  Сякаш грозящата ни катастрофа се възприема като неизбежно предусловие за всяко последващо действие. Сякаш тя изключва всяко действие. Сякаш реформата е толкова непосилна, че предполага най-напред да преминем през табула раза.

  Сякаш неизбежната катастрофа може да бъде надмогната, само ако най-напред ни сполети.

  А катастрофата е на прага ни. Нима някой все още не я вижда?

  Състоянието на световната икономика се влошава. Рецесията настъпва навред, на места примесена с дефлация. Причините са много: технологиите, конкуренцията, свръхпроизводството, слабостта на синдикатите, съсредоточаването на властта, липсата на регулация, изчакването, отсъствието на доверието.

  Военната картина също се влошава: в Сирия, Ирак, Израел, Палестина, в целия Близък и Среден Изток, в черна Африка, между Китай и Япония.

  Екологията излиза от контрол. Температурата на планетата ще се увеличи средно с 2 до 6 градуса до края на века, а предстоящият екофорум на върха Cop 21 в Париж едва ли ще обуздае ръста й.
  Над 5 милиона потенциални политически затворници са на прага на Европа.

  Най-лошото: идеологическата ситуация е катастрофална. Вместо да мислим позитивно и да търсим конструктивни решения на тези, все още разрешими проблеми, се затваряме в себе си, изключваме се и отхвърляме другия. Навред. По най-различни начини.

  Сборът от тези пет проблема ще роди най-лошото. Пред нас се очертава ужасна перспектива: икономическата и социалната криза ще ускорят победата на екстремистките партии. Техният егоизъм ще доведе до затваряне на границите и взаимно отхвърляне, което ще породи неизбежен сблъсък.

  Ето защо, ако след две години черни знамена се развеят над сградите на основните институции, това не бива да ни изненадва.

  Не ми казвайте, че засилвам краските. Всички сериозни икономисти, политици, индустриалци, финансисти, еколози и обществени лидери в цял свят в частни беседи споделят този оценка.

  Въпреки това не предприемаме нищо, макар че все още можем да предотвратим катастрофата. Ако действаме бързо. Масивно. На планетарно ниво.

  Първата възможност в тази посока е предстоящата среща на върха на Г20 в Анталия, Турция, на 15-16 ноември. Ако световните политически лидери пожелаят да осъзнаят колко сериозна е ситуацията, ще могат да вземат незабавно пет належащи решения.

  Да подхванат с помощта на огромните дремещи капитали масивна публична инвестиционна програма за борба с бедността, разширяване на електронизацията, овладяване на разхищенията на енергия и създаването на трайни работни места.

  Да се вземе решение преди 2025 г. да бъдат вложени необходимите 100 милиарда долара, за да се подобри енергийната ефективност на Юга.

  Да се създадат процедури за опазване на реда и военната стабилност чрез съгласуване между петте страни, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

  Да се инициира мащабен диалог между религиите и цивилизациите под знака на убеждението, че всяка има много какво да научи от останалите.

  Да се организира координацията между основните централни банки, за да може техните усилия да дадат време на действията на правителствата да проявят своите резултати.

  За да се случи горепосоченото, е необходимо всеки от нас да мисли позитивно, да се събуди, да действа на своето ниво, да бъде толерантен с останалите, да чука на всички възможни врати, за да задейства отговорните лица. Или да способства за подмяната на онези, които нямат нужния кураж в тази ситуация.

  19 октомври 2015 г. (три седмици преди атентатите в Париж – бел.ред.)

   

  Жак Атали

  Превод:  Иво Христов /a-specto.bg/

• Забравена българска военна епопея бе почетена в Чикаго

  ЕПОПЕЯТА НА КАЙМАКЧАЛАН ОТ 1916 Г. – Реч на Василен Васевски, произнесена  на 8 ноември т.г., на панихида в църквата „Св. София“ в Чикаго, в памет на загиналите български войни в битката при Каймакчалан

  .

  Българската история е дълъг низ oт дати на величие и трагизъм. Не един и два в нея са поводите за гордост и радост, както и онези на покруса и разочарование. Такава е орисията на народа ни, избрал да живее на кръстопът от интереси и геополитически стремежи на близки и по-далечни държави. Драматичното ни минало е неотменна част от нашето съзнание, то е стожер и ориентир на живота ни, където и да се намираме.

  Днес сме се събрали, за да си спомним за една велика, но забравена страница от това минало: Каймакчалан. Име, което звучи странно в ушите на съвременниците и не извиква никаква емоция в сърцата им. Но преди сто години то е обозначавало едно свещено място в Македония, от което е зависел ходът на поредната ни война за национално обединение. Не, онази война, наричана Европейска или Първа световна, не беше империалистическа за българския народ, както ни учеха учебниците до 1989 г. И не за царската корона или за нечии болни амбиции умираха нашите войници в нея. „Да беше то, остали бихте живи, не бихте срещали тъй горделиви смъртта…“ – ще напише за тях великият Иван Вазов. Не, нашите герои се биха и умираха в името на една цел: да събере България всички свои чеда под стряхата си – онези, които бяха останали извън нея – в Македония и Добруджа – онези, които чакаха и се надяваха най-после да живеят заедно със свободните си сънародници.

  

  „Българската история се пише на върхове“ – казва в новопубликуваната си книга за Каймакчалан Красимир Узунов. Да, връх Каймакчалан е равен по героизъм и саможертва на Шипка, на връх Средногорец, на Калиманското плато. Осемнадесет денонощия един полк и няколко дружини отбиват атаките на многократно по-големия си противник с куршуми, снаряди и с голи ръце. Природата и логиката на войната са срещу тях, но те се бият, въпреки всичко. Сражават се с войските на три държави, две от които световни империи – френската и руската. Нашите войници знаят, че няма да имат подкрепление, знаят, че битката е неравна, и че може би е извън силите им да я спечелят. Но също знаят, че България ги гледа и очаква от тях да направят невъзможното. И то става – върхът е задържан, докато друга българска армия освобождава Добруджа и разбива румънците… Златните страници на българското величие биват дописани с костите на най-способните и най-свидни синове на 11-ти пехотен Сливенски полк.

  

  Днес, близо сто години след битката на Каймакчалан, се питам можем ли да се доближим малко до онези славни мъже от 1916 г. и да се наречем техни достойни потомци? Направихме ли достатъчно, че споменът за тяхната саможертва да блести и да се предава от поколение на поколение? И си отговарям: за жалост, не сме. В сегашна България Каймакчалан е неизвестно понятие, дума, която само звучи екзотично. А народ, който не помни и не знае историята си, е обречен да изчезне без бъдеще. Това ли ще допуснем с нехайството си?

  Позицията на нас, българите в чужбина, е особена. От разстояние ние се вглеждаме и виждаме по-добре сегашните и минали проблеми на родината си, както и начините да й помогнем. И в този случай със забравената битка на Каймакчалан, отново можем да дадем пример за работa на ползу роду. Днешната панихида за загиналите на Каймакчалан е скромен опит в тази посока. Далеч съм от мисълта,че с нея ще се издължим на прадедите си. Не, много, много още трябва да направим, за да запознаем сегашните българи с историята, да им помогнем да запомнят нейните светли дати и да ги почитат. Единствено така ще опазим спомена за Каймакчалан и ще му издигнем паметник в съзнанието си. Паметник, който няма да е за мъртвите, а за нас, живите – да гори като пламък и да напомня за завета и саможертвата на дедите ни.

  Това е в основни линии целта на комитета „Каймакчалан 2016“, който учредяваме днес – да припомня подвига и саможертвата, да ги популяризира и да ги извади от дългогодишната им забрава. Едно благородно дело, което се надявам, ще привлече съмишленици.

  Днес запалихме свещи за героите на Каймакчалан и стоплихме бродещите им сенки. Нека не ги забравяме отново и да продължим да разказваме за тях. Тогава може би ще бъдем най-после достойни техни потомци.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Репортаж за паметното събитие на в. „България“: ЗАГИНАЛИТЕ НА КАЙМАКЧАЛАН ПРЕЗ 1916 Г. БЯХА ПОЧЕТЕНИ НА АРХАНГЕЛОВА ЗАДУШНИЦА В ЧИКАГО

  Панихида за едно забравено, но значимо събитие в родната история – битката на връх Каймакчалан – бе отслужена за първи път в Чикаго като част от християнския празник Задушница тази година. Архангелова задушница често е наричана“мъжка“ задушница. На нея по традиция се отдава почит освен на починалите близки, и на загиналите във войните за България. Събитието бе организирано от ентусиасти и бе посетено от доста хора, прочели обявaта за него в интернет или в нашия вестник.

  

  Отец Груйо Цонков, протойерей на православната църква „Света София“ в чикагското предградие Дес Плейнс, прочете заупокойна молитва в памет на повече от 2000 войници и офицери, загинали на върха през паметните дни на септември 1916 г. Cлед товa в кратко, но прочувствено слово той заяви, че „няма българско сърце, колкото и кораво да е то, което да не се трогне от случилото се на oнази „българска Голгота“.

  На този участък от Солунския фронт нашите войници се сражават с превъзхождащ ги противник, в чийто редици освен сърби, се бият френски и руски части. Епопеята на 3-та пехотна дивизия, чийто гръбнак съставя 11-ти пехотен Сливенски полк, продължава 18 денонощия и е може би единственото сражение в световната история, водено на надморска височина от 2521 м. За жалост, след 1944-та учебниците по история подминават събитието, поради наложения криворазбран интернационализъм. Затова и името на Каймакчалан е слабо познато на съвременните българи.Тези и други факти бяха припомнени в словото на Василен Васевски (словото може да се види по-горе – бел.ред), един от инициаторите на панихидата и наследник на загинали в битката.

  

  Присъстващите можаха също да се сдобият с книгата на Георги Кременаров „11-ти пехотен Сливенски полк по пътя на безсмъртието“, както и да сведат глави пред забравения подвиг на каймакчаланци.

  

  Основан бе и инициативен комитет „Каймакчалан 2016“, който да популяризира битката и да организира различни мероприятия по повод на предстоящата й 100 годишнина. Негови членове са: Лина Кърк, издател на в. „България“, Иван Тодоров, историк, Петър Илиев, запасен офицер, Георги Миралаев, общественик, Соня Кичева, учителка, и Василен Васевски, художник и журналист. В програмата на комитет „Каймакчалан 2016“ се предвиждат исторически лекции в българските училища в Чикаго, представяне на книгата на Красимир Узунов „Каймакчалан“ и на предстоящия юбилеен брой на сп. „Отечество“, както и установяване на връзка с националния комитет „Каймакчалан“ в България.

  Текст и снимки: в. „България“
  

• Френският „11-ти септември“

  В Париж са стоварени 1500 войници. Европа е в шок

  

  Заради шест координирани терористични атаки в Париж в петък вечер във френската столица са стоварени 1500 войници. Армията е по улиците на града, след като френският президент Франсоа Оланд обяви извънредно положение в страната и затвори границата. В събота ще бъдат затворени учебните заведения, музеите и галериите. Свикан е и Съветът за сигурност. Засега броят на загиналите е 150, а на ранените – над 200.

  „Трябва да гарантираме, че никой няма да влезе в страната, за да извърши каквито и да е актове на тероризъм, и в същото време да сме сигурни, че извършителите на тези престъпления ще бъдат арестувани, ако се опитат да я напуснат“, добави Оланд. Той заяви, че е поискал военни подкрепления в Париж, за да гарантира, че няма да има следваща атака.

  „Това, което терористите искат, е да ни изплашат. Има от какво да се страхуваме. Но пред ужаса стои една нация, която умее да се защитава и която ще се справи”, заяви френският президент в обръщение. Когато публиката на „Стад дьо Франс“ напускаше стадиона, на който се игра приятелски мач Франция-Германия и в съседство имаше два взрива, пееше „Марсилезата“.

  „Това е френският 11 септември. Това не е атака срещу полицаи или журналисти, а срещу всеки. Всеки трябва да се страхува, независимо къде се намира“, коментира френски експерт по сигурността.

  Полицията в Париж пусна съобщение в „Туитър“, в което се препоръчва на хората в парижкия регион да избягват да излизат от домовете си, освен при крайна необходимост. В препоръката се казва да бъдат прекратени всякакви мероприятия, които се провеждат в момента навън. Кметството на Париж също предупреди гражданите да останат по домовете си. Собствениците на заведения са предупредени да проверяват внимателно влизащите и да не допускат подозрителни лица.
  Европа е в шок. „Дълбоко шокирана съм от новините и снимките, които пристигат от Париж. В тези часове мислите ми са с жертвите на атаките, които по всяка вероятност са дело на терористи; с близките на загиналите и с всички жители на Париж“, заявява германският канцлер Ангела Меркел в изявление.

  Великобритания е готова да окаже помощ на Франция във връзка със стрелбата и взривовете в Париж, заяви премиерът на страната Дейвид Камерън. „Шокиран съм от събитията тази вечер в Париж, написа премиерът на своята страница в „Туитър“. Нашите мисли и молитвите ни са с френския народ. Ще направим всичко възможно, за да помогнем“, каза той.

  Президентът на Русия Владимир Путин изрази дълбоко съчувствие във връзка със „серията чудовищни терористични атентати в Париж“. В Русия решително осъждат тези безчовечни убийства и са готови да предложат всякаква помощ при разследването на тези терористични престъпления“, каца говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

  Извънредно изявление направи и американският президент Барак Обама. „Ще направим каквото е нужно и ще работим с Франция, за да изправим тези терористи пред правосъдието“, каза той. „Все още не знаем подробностите за това какво се е случило“, допълни той и заяви, че няма да спекулира за това кой е отговорен, докато френските власти не съобщят, че ситуацията е спокойна. /“Сега“/

  .

  https://www.youtube.com/watch?v=p7t_GWXmgFk

• <<
• 1
...
• 62
• 63
• 64
• 65
• 66
• 67
• 68
• 69
• 70
• 71
• 72
...
• 415
• >>