Всички авторски страници

Авторски

• Единайстата световна среща на българските медии ще се открие в Атина

  
  .
  Единадесетата световна среща на българските медии ще бъде в гръцката столица от 4 до 8 ноември. Форумът, събиращ ежегодно журналисти от България и света, се организира от БТА и Асоциацията на българските медии по света.

  Темата на форума тази година е „Медиите и културните различия. Диалог между съседи“. Освен професионалните теми на гилдията и проблемите на българските общности зад граница, участниците ще обсъждат кризата в Гърция, миграцията, както и различните аспекти на сътрудничество между двете страни в политически, социален и културен план.

  Откриването на събитието е на 5 ноември в Амфитеатралната зала на Националния университет в Атина. Учебното заведение отваря врати на 14 април през 1837 г. след Гръцката война за независимост, известна също като Гръцка революция. Това е първият университет на Балканския полуостров и в Източното Средиземноморие.

  35 журналисти от българоезични медии в САЩ, Канада, Испания, Украйна, Италия, Ватикана, Израел, Сърбия, Кипър, Румъния и още десет държави ще участват във форума. Както всяка година в него ще се включат и техни колеги от България. В срещите ежегодно участват също държавници, представители на бизнеса, интелектуалци, медийни експерти, значими обществени фигури./БТА/

   

  Едва 4% от новините в родните медии, свързани с българи в чужбина, не са криминална хроника

   

  Как държавата осигурява достъп до информация за случващото се у нас на българите, живеещи в чужбина, има ли политика в тази сфера и необходима ли е такава в ерата на интернет и новините, които дебнат отвсякъде – това е една от темите, които ще обсъждат участниците в медийната среща, организирана от БТА в Атина.

  Всяка година форумът среща медиите на българите извън България, като посредници към нашите общности в чужбина с представители на държавните институции. На срещата се дискутират не само професионални проблеми на гилдията,  но и проблеми, които вълнуват сънародниците ни зад граница.

  Политиката в областта на информацията за България ще бъде една от темите в работната програма. За участие в дискусията са поканени парламентарната Комисия по културата и медиите и Държавната агенция за българите в чужбина.

  „Тази година ще започнем програмата на предстоящата среща с най-важния мост на общуване, който БТА създава и в основата, на който мост работят всички медии, а именно – българските медии в чужбина, които разказват на нашите сънародници за проблемите, за постиженията, за развитието на България и в обратна посока – за българските медии, които представят в реално време и с най-актуалните средства проблематиката, характерна за различните български общности.” Това коментира за БТА председателят на Комисията по културата и медиите Полина Карастоянова.

  Според нея това е един образен мост с две платна и всяка среща, която БТА организира през всяка следваща година добавя по едно ново платно в едната или другата посока. „Нашата обща цел е да разширяваме тази голяма платформа на общуване, на комуникация с всички модерни средства на съвременната кросмедиа” – заключи Карастоянова.

  „Категорично мога да кажа, че липсва каквато и да е държавна политика по отношение на достъпа до информация на българите, живеещи в чужбина” – коментира главният редактор на електронното издание „БГ ГЛАС” Георги Донков. „Вероятно на някого би му прозвучало странно, че изобщо говорим по тази тема в ерата на свободно и мълниеносно придвижване на новините, но когато става дума за България и българи, живеещи извън страната, смятам че този разговор даже е закъснял”- категоричен е той.

  За голяма част от сънародниците ни по света интернет (и по-специално Фейсбук) е единственият източник на информация, което е недостатъчно, тъй като ги прави уязвими от манипулации, допълва той. „Смятам, че държавата би могла да помогне със създаването и/или подпомагането на различни съществуващи информационни канали, които с професионализъм и коректност да спечелят доверието на аудиторията.”

  Друг аспект на темата засяга информацията за самите общности, която идва в България и става част от новините в страната. Определено в момента коректна информация за българските общности в чужбина липсва, коментира Георги Донков. „Непредставително проучване, реализирано от екипа на БГ ГЛАС, установи, че през 2014 г. само 4% от новините в родните медии, свързани с българи в чужбина, не са криминална хроника. Това наистина са изолирани случаи, но хората у нас остават с обратното впечатление. За да се промени този негативен имидж отново трябва да има нарочни информационни канали, подпомагани чрез различни програми, които да предоставят точна информация за случващото се в българските общности по света.”, казва той. В същото време държавата не е съпричастна по никакъв начин към сега съществуващите и изградени медии на общностите ни в чужбина и техните многогодишни усилия в тази насока. По думите му обществената БНТ има 4 канала, в които няма нито едно предаване, предназначено за българите в чужбина, а от тези 4 канала само един (BNT World) има онлайн излъчване извън страната.

  „Информационен посредник между българската държава и българските общности са само българските медии по света и те се нуждаят от сериозна подкрепа”- твърди Максим Божилов, главен редактор на вестник и радиопредаване „Български хоризонти” в Канада. Причината за слабата и откъслечна, дори случайна, връзка на управляващите с увеличаващата се българска диаспора според него е липсата на всякаква политика в областта на информацията. „Повече от десет години Асоциацията на българските медии по света организира професионални срещи, на които се опитваме да привлечем вниманието на българските политици, да разберат, че единствено чрез нас техните послания могат най-бързо и най-точно да достигнат до сънародниците извън страната” – убеден е той.

  Достъпът до българските телевизионни канали е важен проблем в чужбина, коментира главният редактор на вестник „Извор” Людмила Радева. „Най-малкото, което бихме искали като една българска общност в Крим — да можем свободно да гледаме националните телевизии онлайн. В ерата на Интернет това би трябвало да е съвсем лесно, но уви – казва тя. – Толкова ли е сложно да се осигурят стабилни сървъри и съответни домейни, за да могат българските телевизии да вървят свободно по цял свят, а не да се чудиш как да ги гледаш?! Вместо да се правят такива спънки като регистрация или пък пълно блокиране, би трябвало тези канали да се рекламират като безплатни и да се прави всичко, което ще привлича вниманието на българите в диаспората към тях. Да, има изобилие от безплатни новини, но има разлика между потребностите на старите български общности и поколението на новите емигранти.”

  Друг проблем, касаещ българските общности в чужбина, е липсата на портал, който да предоставя на гражданите не само информация по най-различни въпроси (данъчни, пенсионни, миграционни, социални, здравословни и т.н.), но и да позволява повечето от тях да бъдат решени онлайн.

  Източник: abma.bg

  .

• Росен Плевнелиев: Саботажът на референдума е нов “Костинброд”

  

  Хакерските атаки срещу сайтовете на Централната избирателна комисия и други държавни институции в деня на изборите целят да подхранят съмненията на българския гражданин, че електронното гласуване не може да успее. Това е нов скандал с мащабите на този с бюлетините в Костинброд и българската държавност трябва да отговори кой е платил за изваждането от строя на онлайн порталите.

  Това заяви пред журналисти президентът Росен Плевнелиев. Той определи резултатите от референдума като „безспорен успех”, като в същото време сериозно разкритикува работата на ЦИК и поведението на част от партиите.

  ДАНС вече са сезирани за хакерската атака.

  „В деня на изборите, конституционни съдии и народни представители звънят на държавния глава и казват, че в определени секции ги карат два пъти да се разхождат до тъмната стаичка, за да гласуват или трябва специално да поискат бюлетината за референдум”, каза президентът.

  Той посочи, че действията на секционните комисии със сигурност са по инструкция на общинските или на Централната избирателна комисия. На конкретен въпрос дали ще иска оставката на ЦИК, той каза, че се въздържа от излишни квалификации, но „като държавен глава и като инженер знам, че е много вредно да крием проблемите, да замитаме проблемите, по този начин те се възпроизвеждат”.

  По думите му трябва да бъдат направени промени в Изборния кодекс, а депутатите да вземат своите решения по отношение на работата на комисията.

  Дано партиите чуят

  „За съжаление, още преди да успеем да прочетем гласа на хората, политическите действия ни напомниха за всички проблеми, с които трябва да се справи обществото”, заяви президентът. По думите му много от партиите са опитали да „потопят референдума все едно го нямаше”.

  Поради тази причина, според Плевнелиев, гражданите са гласували в неделя „при почти пълно информационно затъмнение” и липса на дискусия по въпросите. „Благодаря и на тези, които изразиха позиция, гласувайки с „Не” (на е-гласуването – б.р.) – те не се подведоха на открития бойкот, който някои партии се опитаха да организират”, заяви президентът.

  По думите му е бил разбит митът, че обществото не е готово за пряка демокрация. „Хората сами търсеха информация, отказана им от техните представители, спореха и гласуваха”, заяви президентът. Според него това е единственото гласуване в последните 25 години, в което не личат политически пристрастия – „за” вота са били хора от всички цветове, от малки и големи населени места.

  „Не е важно, че гласовете „за” многократно надвишават гласовете, изпратили в парламента всеки един от депутатите – много по-важното е, че всеки един глас е свободен, няма да намерите купен, подменен или корпоративен вот”, посочи държавният глава.

  Той изрази надежда, че Народното събрание ще гласува възможно най-бързо по въпроса от допитването: „Референдумът за електронното гласуване може да не успя категорично, но тези 1.8 млн. гласа показват колко много хора застават зад идеята за промяна на демократичната система. Ако не бъдат чути сега, когато го правят по демократичен начин, това ще стане, по един или друг начин”, подчерта Росен Плевнелиев.

  По думите му друг мит е, че организацията на избори и референдум ще бъде трудна. Според президента проблемите са настъпили от противоречивите указания на партии институции.

  Той специално подчерта, че събития като тези от „Арена Армеец” показват колко голяма е важността на електронното гласуване – според Плевнелиев, при е-вот хаосът с бюлетини и протоколи е щял да бъде избегнат.

  Начало на кампанията за едни други избори?

  Президентът беше категоричен, че референдумът не дава начало на кампанията му за преизбиране.

  „Това, че аз подкрепих референдума и аз инициирах референдума, не го прави мой“, подчерта Плевнелиев.

  По думите му грешат тези, които отсега си правят сметките за изборите през 2016 г., тъй като в близките месеци има ред проблеми от национален и международен характер, чието решаване ще е с по-голям приоритет.

  „Никакви избори, никакви сметки“ – за това призова държавният глава.

  Източник:  bTV

  .

• „Заложниците“ в „Арена Армеец“ съдят държавата

  119 души са подали жалби в прокуратурата. Ако тя не им съдейства, те ще се обърнат към съда в Страсбург

  .

  Самуил Димитров, Людмил Илиев,

  в. „Сега“

  

  Безпрецедентният хаос при приемането на изборните протоколи и бюлетини в Общинската избирателна комисия (ОИК) в София, който направи над 5000 души „заложници“ в продължение на две денонощия, ще повлече вълна от жалби и искови молби срещу държавата.

  119 членове на секционни избирателни комисии (СИК) вече са се оплакали в прокуратурата, че са били незаконно задържани в столичната спортна зала „Арена Армеец“, съобщиха от държавното обвинение. Те са били заключени там часове наред, а заради нечовешките условия по предаване на чувалите с бюлетини към залата непрекъснато хвърчаха линейки.

  117 души бяха прегледани от медицински екипи, 12 души бяха приети в болница. Заключените писаха апели за помощ по прозорците и се оплакваха, че нямат възможност да излязат. Централната избирателна комисия (ЦИК) се опита да тушира проблема, като изпрати смешните 50 походни легла в залата и храна, за която хората разказват, че се редили дълго на опашка.

  В жалбите си служителите на СИК твърдят, че са били задържани незаконно. Те питат по чие разпореждане е станало това и защо не са били уведомени по реда на НПК за ареста си. Другият въпрос е защо не са били освободени, след като ситуацията била показана по медиите. Подобен казус съществува и с няколко десетки души, които две денонощия мръзнаха около „Арена Армеец“. Това са били шофьорите от всички столични общини, които са имали за задача да извозват до секционните комисии членовете им, предали чувалите с книжата. Тъй като нямало никаква организация и не се знаело кой кога ще излезе, общинските служители прекарали два дни пред залата, мръзнейки, без храна и без достъп до тоалетна.

  

  Все още не е ясно дали прокуратурата ще започне разследване за действията на ОИК. От държавното обвинение заявиха, че по жалбите трябва да се произнесе наблюдаващ прокурор. Зам. главният прокурор Борислав Сарафов обаче каза, че няма основание да се търси отговорност за незаконно задържане. „При едно противозаконно задържане трябва да има умисъл. Трябва да се прави разлика между противозаконно задържане и организационни неуредици“- заяви той.

  На друго мнение е адвокат Михаил Екимджиев. Той прогнозира успешни дела срещу държавата, ако прокуратурата не се задейства. „Смущаващо е, че цялата ситуация около „Арена Армеец“ бе окачествена от повечето наблюдатели и анализатори като организационен хаос и опорочаване на изборите. Никой обаче не видя бруталното нарушение на основното конституционно право на лична свобода и неприкосновеност. Тези хора бяха държани денонощия насилствено под полицейска охрана на една ограничена територия“ – каза адвокатът, цитиран от Медиапул.

  Според Екимджиев всички потърпевши могат да съдят държавата, а съдът в Страсбург имал богата практика за незаконното задържане. „За някои хора с влошено здраве, които се нуждаят от животоподдържащи медикаменти, това третиране от страна на държавата минава границата на суровост и вече представлява нечовешко и унизително отнасяне. Подобно отнасяне е забранено и от българската конституция. За тях случилото се е неочаквано. Всички те казват, че не са допускали, че ще бъдат държани с дни“- обясни той.

  

  Председателят на ОИК – София Диляна Иванова засега няма да бъде наказана за възникналия хаос при приемането на протоколите с изборните резултати от софийските секции. От ЦИК обясниха пред „Сега“, че всичките им усилия са насочени към решаването на текущите проблеми. Изборният кодекс обаче задължава ЦИК да упражнява контрол върху дейността на избирателните комисии, както и да освобождава техни членове, ако установи, че са нарушили закона.

  Освен апокалипсиса, който сътвори, Иванова се изказа много цинично за страданията на хората. Пред „Дарик“ тя нарече оплакванията „чиста спекулация“ и заподозря, че сред хората, потърсили медицинска помощ, има симуланти. Иванова подчерта, че членовете на СИК са влезли в тях по собствено желание, поемайки всички произтичащи от това задължения, включително отчитане на резултата от гласуването и предаването на протоколите и торбите с изборните книжа. „За какво причиняване на страдание говорим?“ – попита тя и допълни, че е имало седалки за всички, а който е искал, е можел да си легне на земята.

  Иванова е била номинирана за поста си от ГЕРБ, казаха от ЦИК. За избора й, както и за останалите членове на ОИК – София, на практика няма никаква документална следа. На сайта на Столичната община има единствено уведомление към политическите сили за провеждането на консултации за избора на ОИК, а на страницата на ЦИК – само решение за одобрените членове без каквато и да било друга информация за проведената процедура и за самите избрани. Иванова има предишен опит в провеждането на избори – член е на ОИК – София при вота „2 в 1“ през 2011 г. и е секретар на софийската РИК 24 на парламентарните избори м.г. За професионалното й занятие не е известно нищо. Лице със същите три имена като нейните – Диляна Цвяткова Иванова, се среща в списъците с действащи адвокати от миналото десетилетие, както и в документите на общината като член на борда на общинското предприятие „Пазари Запад“ ЕАД към 2012 г.

  .

• Прогнозни резултати от местни избори ‘2015

  ГЕРБ спечели в 10 областни градове. Най-висок е резултатът на Димитър Николов в Бургас – 83.7%. Над 35% са гласували в референдума, 70.6% с „Да“ според „Алфа Рисърч“
   

  

  ГЕРБ спечели на първи тур местните избори в 10 областни градове. Това сочат първите прогнозни резултати на социологическите агенции.

  В София досегашният кмет Йорданка Фандъкова, кандидат на партията на Бойко Борисов, спечели нов мандат. Тя победи кандидатите на: БСП лява България проф. Михаил Мирчев, на Реформаторския блок Вили Лилков, на АБВ Георги Кадиев, на ВМРО Ангел Джамбазки. Прогнозният й резултат е 59.9%. ГЕРБ печелят и с 45.5% местата за общински съветници. 17.5% има РБ, БСП – 10.1%,ВМРО – 4.2%, Коалиция „Сердика“ – 3.5, Атака 3.3, Движение 21 – 2.1 и НФСБ – 1.9. Тези партии вкарват общински съветници в София.

  Във Варна Иван Портних получава 57.9 % от гласовете. След него е Чавдар Трифонов – РБ, с 11.6. В Общинския съвет 42.9% от гласовете са за ГЕРБ, 12.6% за РБ, БСП- 9.5, 6.2% – коалиция Живот за Варна.

  В Бургас безапелационна победа извоюва досегашният кмет Димитър Николов – 83.7%.

  В Стара Загора, където за кметския стол претендираха 8 кандидати, досегашният кмет от ГЕРБ Живко Тодоров ще запази своя пост.

  В Благоевград кметът на ГЕРБ Атанас Камбитов ще остане в общината за нов мандат.

  В Добрич отново е избрана кандидатката на ГЕРБ Детелина Николова с 64%.

  В Кюстендил печели досегашният кмет Петър Паунов, подкрепен от много партии.

  В Русе печели кандидатът на ГЕРБ Пламен Стоилов с 51%.

  В Смолян също печели кандидатът на ГЕРБ – Николай Мелемов.

  Партията на Борисов затвърди властта си и в старопрестолния град, където спечели Даниел Панов. Той ще бъде кмет втори мандат. ГЕРБ печелят и в Габрово, и в Русе.

  В Пловдив се очертава балотаж – между настоящия кмет Иван Тотев от ГЕРБ – 36.6 и Славчо Атанасов от местната коалиция на Патриотичния фронт – 19.6. Кандидатът на БСП Георги Гергов е трети с 12.4.

  В Кърджали печели настоящият кмет Хасан Азис – ДПС с 53.8%, Илия Илиев – ГЕРБ, получава 22.7%. В Общинския съвет ДПС получава 52.5%, ГЕРБ – 25.1, БСП – 11.8, 6.4 – РБ.

  В Хасково се очертава балотаж между кандидата на ГЕРБ Добри Беливанов – 49% и дългогодишния кмет Георги Иванов – 29.6. В общинския съвет водят ГЕРБ – 35.7%, коалицията за Г. Иванов – 16.9, 12.3 – ДПС, 7.8 – БСП.

  В Ямбол балотажът ще е между ГЕРБ и БСП – Георги Славков 35% срещу 17% за Мариета Сивкова.

  В Шумен балотажът ще е между Любомир Христов – ГЕРБ, 34% и 22% Иван Иванов – БСП.

  В Сливен Кольо Милев – БСП 36% на балотаж със Стефан Радев – ГЕРБ – 33%.

  В Разград – Денчо Бояджиев – БСП – 31%, на балотаж с д-р Валентин Василев – ГЕРБ, 31%.

  В Перник също балотаж между БСП и ГЕРБ – Ерик Рангелов 35% и Вяра Церовска 34%.

  В Монтана – Златко Живков, подкрепен от РБ, 38% на балотаж с Дилян Димитров – ГЕРБ -35%.

  Във Враца балотажът е между БСП и ГЕРБ – 30% Николай Иванов и 28% Калин Каменов.

  Във Видин – коалиция „Единни за промяна“ Росица Кирова – 34% е на балотаж с Огнян Ценков 24.9% от ГЕРБ.

  В Ловеч балотажът ще е между БСП и ГЕРБ – Минчо Казанджиев и Корнелия Маринова с по 34%.

  Избирателната активност за страната е 46.5% за местните избори и 35.3% за референдума. На миналите местни избори активността беше 54%. /„Сега“/

  .

• Граждани в страната се жалват, че бюлетини за референдума се дават само при поискване

  ЦИК излезе с решение да се дават всички книжа едва в 12 ч. българско време

  

  Бюлетини за референдума се дават само при изрично поискване. Граждани се оплакват, че масово в цялата страна членове на секционните избирателни комисии не дават бюлетини за гласуване в референдума и това става само след изрично поискване.

  Изборни наблюдатели в София съобщават, че пред секциите, където трябва да бъдат разлепени образци на всички бюлетини, тази за референдума е избутана в страни и не се вижда. На други места в страната пък хората са карани да чакат на две различни опашки за вота за местната власт и за референдума.

  Според наблюдатели в Перник секционните комисии масово задават въпроса дали искаш да гласуваш на референдума, като обяснението е, че в комисиите имат много работа и е трудоемко гражданите да бъдат търсени и в двата списъка. В някои изборни секции в Сандански питат избирателно по-младите и не задават този въпрос на по-възрастни гласоподаватели.

  Въпреки предупрежденията дни наред, че може да се стигне до ситуация гласоподавателите да не упражнят вота си за референдума, ЦИК излезе с решение едва в 12 часа секционните избирателни комисии да предоставят на избирателите всички бюлетини за гласуване – и за местни избори, и за референдум, освен ако някой от гражданите изрично не откаже да вземе някоя от тях. Освен това беше решено в стаичката за гласуване трябва да се влиза само веднъж – т.е. не трябва да се влиза един път за гласуване на местните избори и втори път – за референдума.

  Източник: в. „Сега“

   

• Флагман.бг: Как станах бежанец – християнин в Саудитска Арабия и как крал Абдула си направи селфи с мен 🙂

  Кратък дневник на един мигрант от Бургас, България, представящ се украинец от Донбас

  .

  Днес минах нелегално границата и пристигнах в Саудитска Арабия. По пътя изхвърлих личната си карта, издадена от Първо РПУ в Бургас, и казах на граничарите, че съм бежанец от Донбас, който търси спасение от терора на Путин. Веднага ми повярваха и ме качиха на влака за Риад.

  Настаниха ме в 3-звезден хотел, макар че наблизо имаше 5-звезден, и ми казаха, че утре ще ми осигурят апартамент. Сутринта обаче взеха да ми се оправдават, че преместването щяло да се отложи с цял един ден. Това ме вбеси. Стъпках храната, която ми донесоха някакви насълзени правозащитници, плиснах им шишето с минерална вода, изпотроших скапаната хотелска стая, а дивана и фотьойлите изхвърлих направо през терасата. Някакви хора от улицата започнаха да ми крещят, но управителят на хотела им каза, че идвам от район на бойни действия, нося в душата си раните на войната, травмиран съм дълбоко и затова трябва да проявят разбиране. Проявиха.
  В четвъртък изгониха двама арабски пенсионери от общинското им жилище, за да настанят мен. Нахалните старци протестирали,  та се наложило да ги измъкват с полиция и сега ще ги съдят за дребно хулиганство. Мен обаче ме чакаха деца с цветя пред входа на блока. Отнякъде се появи крал Абдула бин Абдул Азиз ал Сауд и си направи селфи с мен. Дадоха ми 2000 долара да си покрия най-важните нужди.

  В петък ме посети социален работник. Донесе ми брошура с първите 10 члена от арабската конституция, преведени на моя майчин украински език и ме попита дали имам нужда от нещо. „Кажи на оня, дето всяка сутрин се дере от минарето на джамията, да намали малко децибелите, че ми пречи да спя“, разпоредих му се аз и той чинно си записа.

  В неделя се разходих да напълня малко окото, но всичките им жени бяха увити като пашкули. Много се ядосах и в понеделник внесох жалба в кметството. Още същия ден директорът на кварталната гимназия написа специално обръщение към ученичките да се въздържат от носенето на бурки, защото така накърняват чувствата ми. Препоръча им занапред да се обличат с изрязани блузки и къси полички, тъй като моята характерологична същност на европеец изисква да гледам цици и бедра. Листовката беше раздадена на родителите за сведение и изпълнение.

  Оплаках се на социалния и от храната. Овнешкото е твърде мазно за деликатния ми стомах, а говеждото ми идва жилаво и си хабя зъбите. Обясних му, че предпочитам крехко месце – свински вратни пържолки, контрафиленца или в краен случай – бутче. Обеща ми да вземе мерки. Сега всички дюнерджии от квартала са инструктирани да не натрапват открито овнешкото месо, за да не ми причиняват душевен смут.

  Не е лесно да си мигрант! Днес трябваше да се тътря цели триста метра, за да си взема социалните помощи – има-няма 2 хиляди долара. Това страшно ме изнерви и си го изкарах на една ученичка. „Що ходиш с бурка ма, нали ти казаха да сложиш мунижуп“, разкрещях й се аз. Тя нещо взе да ми се отваря, та й забих два-три шамара. Мислех да я замъкна в храстите и да я изнасиля, ама като си представих каква мъка ще е, докато я разопаковам, се отказах. После разбрах, че братята й не били о кей от боя, подали жалба в полицията и организирали някаква подписка срещу мен. Наложи се вътрешният министър да ме защити по телевизията. „Трябва да проявим разбиране към християните и да се надяваме утре, когато станат мнозинство в Саудитска Арабия, да имат същото отношение към нас“, заяви той.

  Тази сутрин казах на социалния работник, че умирам от скука и му заповядах да се поразмърдат и да ми организират някакво шоу – гей-парад или нещо от сорта. Той се опули, но му обясних, че вече сме 21-ви век и тук трябва да се налагат новите ценности. „Всеки брак – еднополов, а всеки мъж – майка!“, казах му патетично аз. Не съм сигурен, че ме разбра, но си записа.

  След обяд дойдоха някакви социолози да ме анкетират. Бях откровен с тях и им признах, че дълбоко презирам и ненавиждам страната, която ме прие, но нямам нищо против да ме хранят и да ми дават помощи. Не ми пречи.

  Скандалът с ученичката пак набра скорост и централната телевизия покани на дебат някакви членове на Америка за Саудитска Арабия, Отворено отзад общество и Арабски хелзински комитет. Всички бяха  съгласни, че съм обвинен несправедливо, а враговете ми са ксенофоби, расисти, фашисти, атависти, човекоядци и християнофоби. Половината от тях като деца били изнасилвани от бащите си или са  спали с майките си. Успокоих се, защото разбрах, че ме мрази утайката на обществото, а прогресивната част ме подкрепя.

  Днес социалният ме попита дали искам да се хвана на някаква работа. Отговорих му, че още не се чувствам интегриран, така че да не ме занимава. Оставам на социалните помощи! Вярно е – 2 000 долара са едно нищо, дето се казва, ама няма как – ще се търпи!

  Източник: Flagman.bg

  .

• Подайте ни ръка! Референдум ‘2015

  Мария Спирова – една българка в чужбина за каузата на „дигиталната българска държава на седем континента“.

  Вижте краткото видео!

  
  .

• ​Издателят на Еurochicago: България се сеща само веднъж на 4 или 2 години за сънародниците си в чужбина

  Интервю на Косара Белниколова с Петър Стаматов,

  Faktor.bg

  Управляващите лицемерничат – електронното гласуване можеше да е факт и без референдум
  В родината от глад и от липса на алтернатива хора продават гласа си
  

  Липсата на вяра превърна народа в безучастни свидетели и пасивни наблюдатели, казва пред Faktor.bg Петър Стаматов

  .

   

  – Г-н Стаматов, какви са нагласите на българите зад граница за референдума за електронното гласуване?

  – Не бих искал да правя генерални заключения, затова ще ви отговоря за Чикаго. Независимо от важността на въпроса за нас, българите в чужбина, не очаквам тук активността да бъде значително по-голяма от обикновено. Секциите за гласуване в района на града и предградията са рекордните 6 на брой и могат да поемат безпроблемно поне 20-30% по-висока активност от тази на миналите избори, но… както не веднъж съм подчертавал в други публични изяви – не може управляващите да се сещат за нас само като за електорат и само пред избори, и да се очаква масовост. Ето защо предполагам, че както и в други избори, поне 95% от българите в Чикаго, града с най-много сънародници извън страната в световен мащаб, вероятно няма да се включат.

  – Смятате ли, че ако се въведе електронен вот, това би повишило избирателната активност на българите в чужбина? Възможно ли е така да се спре купеният вот, който става все по-масов?

  – Несъмнено избирателната активност чрез електронен вот би се повишила, но вече споменах – не е възможно да очакваме активност веднъж на 4 или 2 години.Подчертах това, впрочем, и на срещата в Чикаго с външния ни министър Даниел Митов (https://www.eurochicago.com/2015/10/daniel-mitov-v-tchikago-2/), провела се в началото на месеца. България, за разлика от съседите ни, не провежда активна политика с диаспората и е съвсем основателно това, че българите в чужбина да са по-неангажирани със случващото се в родината, отколкото са например гръцките емигранти или дори емигрантите от Македония.

  Колкото за купения вот, това е голям проблем, тъй като каквато и надеждна система да се въведе, никой не може да бъде спрян да продаде гласа си, ако го поиска. Хората в България, които продават гласа си, са доведени до такова положение и от глад, но и от това, че реално не виждат алтернатива. За какво обръщане на вота може да става дума, след като в парламента сме свидетели на политически театър и уж има управляващи, опозиция и дори реформатори, но всички са готови на „исторически компромиси“ и го правят единствено, за да останат по-дълго в НС?

  – Имате ли опасения, че хакери лесно биха пробили системата, каквито са най-често срещаните доводи против този метод на гласуване?

  – Никой не може да гарантира 100% сигурност. Вижте, хиляди са хората по света, които като мен не обичат да летят със самолет, но когато е необходимо, го правят. По-страшното е, че народът ни е загубил вяра. И то до такава степен, че липсата на вяра ги е превърнала в безучастни свидетели и пасивни наблюдатели.

  – Как си обяснявате факта, че в България срещу електронното гласуване са партии като БСП и „Атака”?

  – За „Атака“ всичко вече е ясно – те са лидерска партия и утре ако Волен се събуди болен и каже обратното на това, което става днес, е ясно какво ще се случи. А на БСП електоратът му е проблемът. Средната възраст на избирателите им.

  За мен е по-важно да се подчертае, че партиите от управляващата коалиция, които уж не са против електронното гласуване, лицемерничат. Иначе то би могло вече да е гласувано в Народното събрание и да е влязло в Изборния кодекс. Или да е залегнало, поне като законопроект за изменение и допълнение на този кодекс.

  Нещо повече – ако действително партии, коалиции и инициативни комитети се представяха за това, което са, то запитайте ги защо никой от тях не повдигна въпроса за гласуване по пощата за българите в чужбина, или поне за нас в САЩ и в Австралия, където разстоянията до изборните бюра са най-големи?

  Гласуването по пощата е далеч по-разпространено от електронното по света (в САЩ също е в употреба) и струва далеч е по-евтино за държавата. Например, вместо да имаше нужда от откриване на 6 секции в Чикаго и изпращане на вероятно толкова служители от България, то ние можехме спокойно да пратим в писма бюлетините си седмица преди изборите на адреса на консулството в града ни. А в деня на изборите в присъствието на само една комисия да се отвори пощата и да се преброят бюлетините. Така в изборите щяха да могат да участват при желание много повече хора и от по-далеч. При това за много по-малки разходи.

  – Какво мислите за политическата ситуация в България?

  – За политическата (и съответно икономическата) ситуация в страната говори пътникопотокът на Терминал 2. Хората „гласуват с краката си“, независимо, че и кризата в Европа не е малка. Ще повторя, както и друг път съм казвал – няма как да бъде иначе, след като „политиката“ в България отдавна е бизнес, и то най-добре работещият и печеливш. (https://www.eurochicago.com/2015/10/da-glasuvam-ili-ne/)

  От положението има един изход – спасението ще настъпи, само ако превърнем участието в политиката в служене, в гражданско задължение, като се въведат кратки еднократни мандати, и има възможност да се отзовават депутатите. И нека българите от чужбина да могат да се кандидатират също, но ако бъдат избрани, да бъдат задължени да живеят в България и да носят отговорност поне още 10 години след мандата си. Пък ще видим дали тогава ще се образуват все нови и нови, стотици партии, за които вече е трудно да влязат в регистъра, понеже много имена се повтарят.

  – Ще има ли изненади след общинските избори, очаквате ли проблеми за сънародниците ни в чужбина, които искат да гласуват?

  – В България очаквам още много нови скандали, купен и кооперативен вот, но генерални промени не вярвам да се случат.

  А за организацията на изборите в чужбина отговаря МВнР, които с времето натрупаха опит и едва ли ще има много проблеми. Въпросът е колко от нас ще отидат да гласуват – защото този референдум ни засяга лично, но първо, както вече казах, трябва да има едно по-активно отношение от страна на държавата към българите в чужбина не само по време на избори. И второ, парите, отпускани за информационната кампания за този референдум не отидоха за това разпиляната навсякъде по света българска диаспора да се информира по-добре, и активните българи зад граница ще разчитат пак главно на собствените си сили.

  – Впечатли ли в с нещо тази предизборна кампания, повечето хора я оценяват като вяла. На какво се дължи това?

  – Отстрани си личи, че статуквото е доволно от ситуацията и не са му необходими никакви големи промени. А референдумът се оказа начин да се усвоят по 40,000 лв. за всяка партия, коалиция и инициативен комитет, регистрирани в ЦИК за него, които са няколко десетки. Доказателство за това е законното, но и скандално раздаване на медийните пакети, за което и ние писахме: https://www.eurochicago.com/2015/10/pismo-institutsii-referendum/.

  – Защо според Вас отпаднаха два от първоначалните три въпроса на референдума, това не е ли подмяна?

  – С отпадането на тези въпроси партиите бламираха президента. Бламираха и народа си, в известен смисъл. Като привърженик на директната (пряката) демокрация, аз съм за това въпросите да не са само 1 или 3, а да са многократно повече. Макар че е важно и как и какви въпроси се задават – въпросът за задължителното гласуване би имал смисъл, само ако бъде поставен заедно с въпрос за въвеждане на Blank ballot (Белия вот, бюлетина „Против всички“). https://www.eurochicago.com/2013/11/protiv-vsitchki-izbor/

  – Какви са най-големите проблеми на българската общност в САЩ, които остават нерешени?

  – Моята голяма болка и болката на нашето издание са залегнали в закон, приет преди повече от 15 години, според който трябва да има „Консултативни обществени съвети на българите в чужбина“, но всичко е останало в бъдеще време. (https://www.eurochicago.com/2015/08/shte-badat-li-os/)

  Оказва се, че вече 15 години у нас няма политик, който да застане зад закона и да го изпълни. Причини винаги се намират, разбира се. Обзалагам се, че сред политиците у нас в България на пръстите на едната ръка се броят хората, които са чели и сега знаят къде се намира в интернет, приетата преди повече от година „Национална стратегия за българите по света“. За какво по-нататък да говорим, след като съм сигурен, че почти никой не се сеща и кой вицепремиер отговаря за българите зад граница. И как да си спомним, че това е г-жа Меглена Кунева, след като самата тя не спазва тази държавна Стратегия, въпреки многократните ни напомняния. (https://www.eurochicago.com/2015/04/kuneva-samo-po-zdoi/)

  Последният пример е свързан с външния ни министър Даниел Митов, които не спази обещанието си от посещението си в Чикаго и нямаме отговор на наше писмо до него, касаещо споменатите Обществени съвети, което лично му връчихме.

  И преди съм го казал – не знам за по-добро капиталовложение и по-възвръщаемо от това, което се прави за образованието в страната и за емиграцията навън.

  Бюджетът за Държавната агенция за българите в чужбина и училищата зад граница е заедно под 5 милиона, а от чужбина се връщат, под формата на преводи, поне 2,000,000,000 лв. Годишно. (Според шефа на ДАБЧ, в съседната Румъния са заделили 95 милиона за държавна дейност за румънците зад граница).

  .

• Проф. Р. Маусфелд: Защо мълчат агнетата?

  Демокрация и техники за манипулиране на общественото мнение и недоволство

  .

  Из доклад, изнесен на 22 юни 2015 г. в университета «Кристиан Албрехт» в Кил

  .

  

  Райнер Маусфелд е завършил психология, математика и философия в Университета в Бон и математическа психология в Университета в Ниймеген.  През 1984 г. защитава докторат в Университета в Бон. Три години по-късно е гостуващ професор в Университета на Калифорния, Ървайн. През 1990 г. се хабилитиран в Университета в Бон. През 1992 г. става професор по експериментална психология в университета в Манхайм., а година по-късно – професор по експериментална психология в университета в Кил. През 2004 г. е избран за член на Германската академия на науките.
  

  .

  Нарушенията на моралните норми са „морално невидими”, когато те са видими като факти, но са поставени в такъв контекст, който пречи да предизвикват у населението морално възмущение. Пример за това са последствията от неолибералния икономически ред, които се наблюдават в страните от т.нар. Трети свят, но се срещат все по-често и в западните индустриални държави.

  Нарушенията на моралните норми са „когнитивно невидими”, когато те са видими като факти, но са поставени в контекст, който пречи да се правят изводи и заключения. Целта в такива случаи е да се избегнат асоциациите със сравними действия или събития, които се оценяват от съответните елити по напълно различни критерии. Подходящ пример за това са т.нар. целеви убийства на конкретни лица, които се смятат от дадена държава за заплаха за националната й сигурност. Подобни убийства представляват нарушения на международното право и не биха се възприели по сходен начин, когато са извършени от държави, които „ние” смятаме за наши „врагове”.

  Доколко едни факти са видими или невидими за обществеността, зависи от медиите, които стават проводници и на определен интерпретативен контекст, а заедно с това и на „политическите възгледи за света”. Темата засяга всички ни. За изясняването на тези въпроси не са необходими експертни знания, макар че управляващите елити се опитват да ограничават обсъждането на подобни теми в рамките на групи от „подходящи експерти”. Но за темите, които имат отношение към всички нас като граждани, умът ни е надарен от природата с една естествена способност, със „светлината на разума”, или lumen naturale (от лат. естествена светлина), както се нарича в епохата на Просвещението. Следователно ние можем да се занимаваме с тези въпроси, без да се налага да имаме някакво специално образование.

  Към естествената способност на ума ни спада и дарбата да разглеждаме критично явленията и фактите в обществено-политическата сфера. Обърнете внимание на неолибералния новоговор за скриване или замаскиране на действително казаното. Той включва понятия като структурна реформа, намаляване на административната тежест, дерегулация, пакт за стабилност, строги икономии, спасителен пакет за еврото, свободен пазар, либерализация, пазарно ориентирана демокрация, няма алтернатива (английският лозунг на Маргарет Тачър от 80-те, който често е използван след 2009 г. от Меркел за оправдаване на редица непопулярни политически решения), човешки капитал, временна заетост и т.н.

  Подобни понятия носят идеологически натоварени възгледи за света, чийто тоталитарен характер е важно да бъде разкрит и назован. За да не ставаме несъзнателно жертви на тези идеологически възгледи, трябва да разберем прикритите предразсъдъци и идеологическите компоненти в терминологията, с която си служим при назоваването на обществено-политическите явления.

  –––––

  Източник на текста на български: a-specto.bg. (Целият текст на доклада, преведен на български, е публикуван в бр. 19 на сп. „a-specto“.)

  Видеозапис на презентацията на доклада:

• Похвално слово за един българин – Джон Бризби

  Здравка Владова-Момчева,

  Zdravkavm.blogspot.co.uk

  Праправнук на Тодор Бурмов (първият министър-председател на България след Освобождението) и праправнук на още две именити личности: д-р Стоян Данев (министър-председател на няколко български правителства в началото на 20-ти век) и Константин Хаджикалчев (банкер, филантроп и първият българин, установил контакт с принц Фердинанд Сакскобургготски като представител на тричленната делегация, изпратена от Регентството да избере следващия български принц след абдикацията на Александър Батенберг).

  Да откриеш своята България в наши дни означава много неща. Да знаеш къде да я търсиш. Как да я опазиш. А понякога и… как да я сътвориш. Мнозина погрешно се опитват да я променят, а малцина я тачат такава, каквато е. Защото страната ни е монолитна, въпреки времето и деянията ни. Излиняващите сме ние самите – преплетени като в черга нишки от родови легенди – обречени на забрава или възкресение, според собствения си човешки избор в този единствен, много объркан и светкавично кратък живот.

  Често се питам защо ние, българите, така съвършено умеем да се критикуваме едни други и никога не оставяме светло пространство в душите си за похвала? Към доброто, което сме сторили. Или съграденото от нас. И даже за тръпката по това, което бихме искали да направим. Стига да я споделим. Да я предадем нататък. Към някой, който може да я осъществи. Ако ще и да е само в свой, собствен свят. По домашните възрожденски завети на достойните си предтечи.

  

  Затова днес ще ви разкажа една истинска история, която започва с нашенско недоумение и завършва със световна притча за доброто. И българска, и английска, и човешка история. Случваща се с ренесансова надежда в покрусената ми от промени страна. Където в жаравата на август и суетата на завърналата се за кратко в земите си емигрантска родина, аз открих кого да похваля. И то по начин, който би развълнувал строителите на онази България, където дядо-Йоцовия щастливо незрящ въпрос – „де българското?“ – би бил разбираем. И тачен. И чут.

  – Носите ли удобни обувки? – любезно пита Джон Бризби, застанал сред прелестния матриархален миниатюр на махала „Баба Стана“, положена като пендара от Божията десница в пазвата на Троянския балкан. От терасата на една красива вила, очакването ми за пътуване назад във времето, ме приземява в чифт практични маратонки, с които нямам търпение да навляза в босоногото минало на неговия роден край.

  

  – Аз съм оттук – пояснява домакинът ми. И вече няма начин да го оставя на мира. Докато не ми разкаже за училището и църквата. За кладенеца и музея. За къщите и хората, предишни и днешни. За старците и децата. За отишлите и идващите. В неговия сътворен за добро свят, в който неслучайната случайност ме заведе. Защото в селската идилия на един домашен кът, егоистично побегнала от преследващите ми проблеми, свита на топка в недоверие към свои и чужди, аз срещнах… истинския Джон. Праправнук на Тодор Бурмов – съставител на Първото българско правителство след Освобождението, министър на вътрешните работи и временно управляващ народното просвещение, и на Хаджи Калчо Дренски, първия пловдивски банкер. Днес Джон Бризби е кралски юридически съветник, председател на фондация „Приятели на България“, светска личност от бляскавия Лондон. И тогава, в уж спокойния уют на кратката ми ваканция, аз за втори път и наистина се запознах с него – българина с английска кръв и англичанина с българско сърце. Имах щастието да гостувам в пресътворената от него наша родина. Възкресена и споделена. Автентичната ми, лелеяна и обичана България.

  – Направихме приземния етаж със спални помещения, за да могат децата – сираци да се чувстват удобно, когато идват тук – с английска практичност обяснява той.

  – А дървените орнаменти по стените оригиналните ли са? – с нетърпение го изпреварвам аз.

  – Възстановихме училището така, както е било направено в 1893-та година от благодетелите Хаджи Калчо Дренски и Константин Хаджи Калчов – скромно отвръща техният потомък. – А в 2003-та, заедно със съпругата ми Клер, го реставрирахме в памет на майка ми – Лиляна Данева Хаджи Калчева – Бризби. Построихме и църква, която нарекохме „Храм на Пресвета Богородица – Живоносен Източник“, вдигнахме и кладенците на селото. И някои къщи. И чешмата…

  За да е жива паметта, чрез която идващите дотук се зареждат с надежда. Така си помислих тогава. А го пиша сега. Понеже разбрах, че никоя добрина не бива да бъде премълчавана. Че добрината не е ничия. Че добрината трябва да се огласи. За да я чуем, усетим и похвалим. Както някога. Когато не сме знаели що е завист. И сме приемали стореното за човеците благо като дар Божий.

  – А защо никой досега не е писал за Вас и цялата тази благотворителност, която правите? – настойчиво питам аз.

  – Because I am a very private person – отговаря той. Ще преведа тази фраза на своя си, личен български. Защото вярвам, че духът на селцето „Баба Стана“ откликна на въпроса ми чрез изискания английски на своя наследник именно по този начин:

  – Аз съм много скътан човек – каза Джон. И аз разбрах, че да скъташ истинската България, като дари в ракла, е най-добрият начин за оцеляване. Да я открие само този, който има очи да види. И душа да я побере. И сърце, да я усети. Другите нека обитават своето лъжовно настояще. Те просто не са способни да оценят, че миналото може да пренесе мъдрост в бъдещето само, ако е запазено непокътнато. Скътаното минало е един от смислите на живота.

  – Елате да ви покажа стаята, дето е спал даскалът на училището – подканя ме моят неочакван българин – а после разгледайте и фотографиите по стените. Някои от тях пазят лицата на учениците. Вижте босите им крака. Затова и наградите за отличен успех са били менчета – съдове за вода и храна. Децата са се радвали на такива неща. Носили са ги у дома си. Да се гордеят и да ги ползват семействата им.

  От стените ме гледат потъмнелите образи на земята ми. Жадни за знание. С бакърени менчета в ръце.

  Мила Българийо, не знаех досега, че любословието ти се измерва с менче, скътало години учение и малко мечти, с които да потеглиш към живота.

  – С последното менче в махала „Баба Стана“, дарено от майката на бай Милко, някогашна ученичка в училището, днес кръщаваме деца в църквата – добавя Джон.

  А аз си мисля, че ние, българите, сме позабравили своите менчета, залисани да гребем в битието с алчните си джобове.

  

  Да разгледаш отвътре училището в махала „Баба Стана“ се равнява на разходка в историята. Просто можеш да я прочетеш и проследиш събитията по потъмнелите страници на „The Illustrated London News” и “Le Petit Journal” от началото на XIX век. Да срещнеш погледа на руския император Александър Втори, или очи в очи да се запознаеш със строгото лице на Хаджи Калчо Дренски, застанал със сурово достойнство пред обектива. Облечен с чохен контош. Сериозен и непоклатим за бъдещето. И за вечността.

  – Помните ли главата «Радини вълнения» от «Под игото» на Вазов? – усмихнато ме провокира Джон.

  – Разбира се, нали я преподавам на учениците си в Лондон – леко засегната отвръщам аз.

  – Заповядайте тогава в театралната зала – тържествено ме кани домакинът ми. – Мечтата ми е някой ден в нея да гледам представлението на «Многострадална Геновева». Вярвам, че усещането ще е като в романа.

  Тогава прозрях, че в съвременния роман на махала «Баба Стана» има една глава, която непрекъснато трябва да бъде дописвана, доизговаряна и досътворявана. Като отворен финал от миналото към предговора на бъдещето. И там, на приветливата сцена, украсена с флаговете на България, Великобритания и Обединена Европа, има място за всички, които има какво да кажат. Защото в началото бе Словото. И нека то бъде похвално. Ще го започна така:

  Скъпи Джон Бризби, знаете ли, че още със създаването на тази зала във възроденото от Вас училище, с подаряването на рояла, на който могат да свирят всички деца без родители, за да упражняват таланта си, Вие сте заселили завинаги духа на Геновева в това училище? И не само него. И не само там. Защото, накъдето и да тръгнеш в това мъничко селце с бели къщи и плочени покриви, отвсякъде те обгръща България. Онази чистата, вечно чакащата, нищо неискащата от разпилените си по света деца, България. В живота Ви сигурно има много възможности. Но ме държи усещането, че единствено истинската, абсолютно сигурната и неизменната е тази, при Вашия корен, у дома. При живоносния източник на любовта. И ако някой, вместо да Ви похвали, реши да попита не е ли недостатъчно да възкресиш само едно село, когато Родината има нужда от огромни инвестиции и други грандиозни начинания, моля, отговорете вместо мен със следната притча:

  «Веднъж едно момче, се разхождало покрай брега на океана. А предишната нощ имало буря и разярените вълни изхвърлили на пясъка хиляди морски звезди. Те всички умирали под палещите лъчи на слънцето. Момчето се навело, взело една от тях и я върнало обратно във водата.

  – Защо правиш това – попитал Океанът – нима жестът ти има значение за останалите звезди, които не можеш да спасиш?

  Момчето се усмихнало и отговорило:

  – Аз мога да спася само една и това означава много за нея и мен!»

  .

• Електронното спасение от купения ромски вот

  Божидар Чеков, kajeteda.com

  

  Имало – нямало, навсякъде и никъде, не работело или работело – безпринципното приказване относно електронното гласуване отдалечава избирателите от целта на това революционно средство за упражняване правото на глас. На тези, които твърдят, че този вид гласуване увеличава възможностите за манипулиране, трябва да се отговори следното: 25 години изборите в България са манипулирани. Нито една от подадените жалби не е взета под внимание. Няма никаква гаранция, че за в бъдеще нещата ще се променят.

  Колкото и да им е неприятно на циганските защитници на правата на малцинствата, главната група избиратели, които продават гласовете си, са те. Растежът на тази избирателна маса хора обрича цялата държава, защото не отразява мнението на най-активната част от българското общество. Идва време да се кажат нещата такива, каквито са, преди да е станало късно!

  Електронното гласуване е средство, което позволява на избирателите да не пътуват с километри, за да упражнят тяхното гражданско право. Поради това, във Франция например, този вид гласуване се предоставя само и единствено на френските граждани, живеещи в чужбина. Това е примерът, който България трябва да приложи, за да могат двата и половина, или три милиона българи, пръснати по света, да участват в изборите. Гражданската тежест на тази дейна и просветена маса може да стане спасителният за България противовес на материалната податливост на нискообразованите местни избиратели.

  В чужбина всички притежават лаптопи, не са необходими избирателни секции и двайсетолевките не важат! Ето защо, въвеждането на електронно гласуване е жизнено необходимо за България, но то трябва да се приложи, подобно на Франция, само за гражданите, живеещи в чужбина.

  .

• Илко Минев: Светът принадлежи на готовите да се борят

  Писателят емигрант Илко Минев пред в. „Труд“

  .

  Интервю на Юлия Паскулийска

  

  – Защо литературният критик Силвио Персиво ви нарича “българин с истинска амазонска душа”? Как в една душа се побират две толкова силни страсти – към родината и към този втори дом?

  – Амазония e една наистина огромна територия, намираща се в Северна Бразилия, която се разпростира и върху части от съседни страни. Поради изключително трудната логистика, икономическата дейност в Амазония изисква много повече труд, време и капитал. Шегуваме се, че ако имаш успех по Амазонка, ще имаш успех навсякъде, а и в Ню Йорк, както споменава Синатра в песента със същото име. Това монументално предизвикателство ме привлече и ме плени преди почти 45 години, когато за първи път видях голямата река. Беше любов от пръв поглед. С всеки изминал ден продуктивните земеделски граници на Бразилия напредват все по на север и все повече части от джунглата, белият дроб на нашата планета, се превръщат в пасища и плантации за соя. Аз, децата ми, а и други членове на нашето семейството, сме от тези люде, които се опитват да създадат условия за икономическо развитие и експлоатация на възобновяемите природни ресурси и в същото време поощряват селективното запазване на околната среда. Нека не ви прозвучи декларативно, но ние наистина дължим на бъдещите поколения запазването на нашата величествена джунгла.

  По тази причина Силвио Персиво ме нарича “българин с амазонска душа”. Една поговорка твърди, че в майчиното сърце винаги има място за още едно дете.

  – Неслучайно новата ви книга е превзела книжния пазар в Бразилия. Но тази книга, за която казвате, че е “художествена” – значи, не е документална, плод на фантазията – всъщност е самият живот. Как съжителстват фантазия и реалност?

  – Фантазията и реалността се преплитат в моите творби, но истината е, че “Преди да замлъкна” е пълна с истински истории и факти, случили се с мои роднини или с мен.

  След като вече бях издал книгата, открихме в архивите на чичо ми Лико няколко любителски филма, един от които е заснет от него в края на 1941 г. в трудов лагер за евреи в Лъкатник. Дарихме с братовчед ми Салватор тези филми на Музея на Холокоста във Вашингтон и сега те са част от колекцията на Стивън Спилбърг. Музеят ги обработи и миналата есен във Вашингтон се проведе тържествена церемония по предаването им, на която присъстваха много официални лица, включително и посланик Елена Поптодорова, под чийто патронаж премина събитието. Това е уникален случай – да се открият безпристрастни документални филмови кадри от ежедневието в един еврейски лагер от времето на Холокоста! Още повече, снимани от един затворник. Много интересна история! Акo бяхме открили по-рано тези филми, със сигурност те щяха да намерят място в моята книга.

  “Дъщерята на реките” е плод на моите фантазии, но общо взето в романа си събрах и доста реални факти. Семейството на моята спътничка в живота – Нора, е живяло дълги години в една много отдалечена каучукова плантация, която познавам добре. Аз съм посещавал златотърсачите по река Мадейра, да не разказвам, че часове наред веднъж държах ръката на един човек, който умираше и мислеше, че аз съм свещеникът, дошъл при него, за да го изпрати по пътя за отвъдното. В “Дъщерята на реките” разправям и историята на един много разтревожен баща, който не разбира как неговият син може да предпочита да следва три факултета, за да стане в края на краищата професор по история в един реномиран университет, вместо златотърсач или земеделец, както според него е нормалното.

  – Битката за живот има висока цена – описвате каучукови плантации, изнурителния труд на златотърсачи, “махалото на Фуко”… Продължават да ви занимават мъченията, на които е бил подложен унизеният от по-силните. Какво ни казвате с това махало на Фуко?

  – Познах две диктатури – комунистическата в България и военната в Бразилия. Не ми харесаха и двете. Често протестираме, че демокрацията е далеч от перфектността и това си е истина. Само че до ден днешен не сме измислили нищо по-добро. Затова пиша и за “махалото на Фуко”, способ на българската полиция преди 1944 г. за развързване на онемели езици. Пиша за това отвратително изобретение, за да напомня на хората с по-къса памет, че когато идеологията е по-силна от разума, махалото е готово да се появи отново и отново.

  – Какви са заветите на близките ви хора?

  – Убеден съм, че светът принадлежи на тези, които са готови да се борят – независимо от това по какъв начин и с какви оръжия. Дали ще бъде със слово, с лопата, с перо, с наука и идеи, или с каквито и да било други легални инструменти, всяко усилие е добре дошло, стига то да не бъде насочено към разрушение, а към създаване на богатства. За жалост разрушителните сили от време на време вземат връх. Многобройните конфликти от миналия век оставиха кървави следи, които няма как да пренебрегна. Обратно, пиша за тях с надежда, че няма да се повторят. От една страна, аз съм българин, получих напълно българско възпитание, баща ми е българин, а по-българско име от Илко Минев едва ли има, от друга съм евреин – майка ми е еврейка, прабаба ми е от традиционално еврейско семейство от Сливен, Бехар. И от двете страни в нашето семейство е имало дребни занаятчии, професори и инженери. И доколкото си спомням, в нашия дом имаше много книги на български, немски и най-различни други езици.

  – Вие сте успял човек. Има ли значение това за една съдба? Един от героите ви, въпреки възможността да бъде богат, избира средновековната литература, той е преподавател. Духовното надделява над другите “власти” – например парите. Защо вмъквате този нюанс в романа?

  – Гордея се с това, което постигнах в моя професионален живот. Вярвам в частната инициатива, сигурен съм, че е единственият ефикасен начин да се създават богатства, не само за капиталиста, а и за цялото общество. Няма нужда личният интерес да бъде осъждан като някакъв грях. Обратно, той ни движи напред, в края на краищата всички искаме добри бележки в училище, когато ги заслужаваме. Същата логика е вярна и професионално издържана. Разбира се, има ги и онези, които преписват и понякога така постигат добри бележки. Само че това не е траен и солиден успех. В бизнеса е подобно. Чувам от време на време приятели да се оплакват от новия икономически ред в България. Страхувам се, че моето мнение по този въпрос няма да е много компетентно, но се осмелявам да мисля, че българският капитализъм, който все още има някои черти от първоначалното натрупване на капитала, все пак е на прав път. Разбира се, че има безскрупулни капиталисти, но историята ни учи, че ще оцелеят онези, които имат по-модерни разбирания. Частната инициатива е един могъщ двигател и най-сигурният път към благоденствие.

  ВИЗИТКА:

  Илко Минев е софиянец, учи немска филология в СУ и през 1969 г. заминава на обучение в ГДР, като на връщане слиза в Белград и през Италия бяга при леля си в Белгия. През 1972 г. заминава за Сао Пауло, Бразилия, и веднага започва работа във фирма за битова електроника. После започва свой бизнес, жени се за еврейката Нора и се включва в семейния бизнес на своя тъст, който притежава верига универсални магазини и фирма за доставка на газ по домовете.

  Говори свободно български, португалски, немски, английски и испански. Разбира холандски, френски и руски. Втората му книга – “Дъщерята на реките”, изд. “Синева”, вече е и на българския пазар.

  .

• Силата на думите

  Иван Димитров, Sofialive.bg

  

  Тази събота между два и два и шест следобед в градинката на Кристал думите решиха да покажат своята сила на човечеството. Иначе следобедът не се отличаваше по нищо от миналия или от следващия следобед. В градинката пъплеха майки с деца, пиеше се бира, кафе и се разхождаха обичайните минувачи.

  Но ето, че две жени се срещнаха и едната каза на другата:
  – Оф. Отивам да върна маратонките, дефектни са. За втори път тази седмица. Ще се гръмна!
  В ръката й изневиделица се появи пистолет, тя се стресна, пръстът й трепна върху спусъка, проехтя изстрел и жената се свлече на земята с пръснат мозък.
  Втората жена изпищя и започна да повтаря:
  – Божичко! Божичко!
  Небесата се разтвориха и отгоре се чу дълбок глас.
  – Да! Какво има?
  Тя не успя да каже нищо и на момента припадна.

  А една трета жена, нямаща нищо общо с първите две, която буташе количката с детенцето си, като видя тази картина рече:
  – Дяволите да ме вземат!
  До нея изникнаха три ниски червени дяволчета с малки, но остри рога, грабнаха я и я отмъкнаха нанякъде. За късмет детето се разрева и след минута промълви:
  – Мама. Ла тук!
  Майката се материализира до него, изпищя, грабна детенцето, заряза количката и си плю на петите.

  Двете момчета, които спореха на пейка наблизо, не видяха нищо от случилото се, така бяха потънали в спора си.
  – Абе я си еби майката! – ядоса се едното от тях.
  И другото момче се оказа голо, а пред него лежеше също така гола жена, която го погледна с най-учудения поглед и му каза.
  – Какво правиш, Цеци, мама?
  Тримата търтиха да бягат. Майката и момчето търчаха, както ги е майка родила.

  Един поет, който се обясняваше за пореден път с жената на живота си, най-сетне се предаде:
  – Ти си права. Аз наистина живея в облаците.
  Той се издигна във въздуха и след не повече от двайсет секунди вече се намираше върху един облак, откъдето помаха на жената, която му завика да слиза.

  А пък двама приятели, които не се бяха виждали от доста време, тъкмо се разделяха и единият каза на другия:
  – Накъде ще пътувам през лятото ли? Накъдето ме завее вятърът!
  Появи се силен вятър, който някак успя да грабне само него.

  Една баба, която всеки ден хранеше гълъбите в парка, се прекръсти и занарежда:
  – Боже, помогни ми!
  Небесата отново се разтвориха и дълбокият глас изнервено каза:
  – Ехо. Има ли някой там? С какво мога да помогна? Или отново става дума за фалшива аларма?
  Бабата се прекръсти отново и се зачуди какво да каже, но така се беше шашнала, че нищо не успя да измисли.
  – Не е хубаво това, дето го правите. Да ме викате за щяло и нещяло – обиди се Бог, дръпна завесите си и отиде да си гледа работата.

  Хората от околните кафенета панически запредупреждаваха всички минувачи да си траят и в никакъв случай да не споменават каквото и да било. Въпреки това имаше още двайсетина нещастни случая, от които дванайсет бяха физически наранявания, пет бяха с летален завършех, а три бяха трудни за определяне.

  Шестте минути, в които думите се материализираха, бяха истински апокалипсис за възрастните. Само децата се забавляваха, защото на езика им беше това, което им беше в главата: колела, сладолед, футболна топка, нова кукла, количка с дистанционно управление, мама и тате да са щастливи и други такива нормални желания.

  Случилото се не се повтори никога повече. Въпреки всички опити на децата и въпреки възрастните, които всячески избягваха тази градинка и да говорят за станалото. Единственото, което ще се запомни от времето непосредствено след инцидента, щяха да бъдат щастливите детски крясъци и дълбокото мълчание на възрастните.

  А думите предупредиха на какво са способни и се кротнаха, но бяха готови да разкатаят фамилията на човечеството във всеки един момент, когато то успееше да ги издразни достатъчно, че да си правят труда.

  .

• Евродепутатите ни не могат да разчетат споразумението ТТИП – не са специалисти

  

  Предстои провеждането на 11 кръг от преговорите за спорното търговско трансатлантическото споразумение между Европейския съюз и САЩ, което предизвика протести в много европейски държави, включително и в България.

  Една от целите на споразумението е създаване на свободна зона, но чрез него ще бъдат конституирани и ред други структури. Една от тях ще бъде нов тип арбитражен съд, за който още няма яснота, нито за това кои ще са членовете му, нито как ще отсъждат и разрешават спорове между фирми и държави.

  „Идеята е този арбитражен съд да бъде заменен с изцяло нова съдебна система, в която ще работят професионални съдии, които са излъчени от ЕС, САЩ и трети страни. Ще има и допълнителен трибунал като втора инстанция за решаване на търговски спорове.

  ГМО храните е друг спорен елемент – там няма постигнато съгласие. Много хора се страхуват, че ЕС ще занижи стандартите си и ще допусне отглеждане на ГМО култури на европейска територия, което е един от митовете, свързани с ТТИП. В изявление на Европейската комисия ясно се казва, че Европа няма да отстъпи отнякои от основните си червени линии на преговори, а именно защитата на селското стопанство.“, това обясни в студиото на „Денят на живо“ преподавателят по европеистика Добрин Станев.

  „Реалността и нормативните документи са две различни неща.“ В това е категорична Мариана Христова, инициатор на подписката срещу споразумението.

  Тя разкри при какви условия Момчил Неков, евродепутат от квотата на БСП, се е запознал с условията на ТТИП.

  „Принудиха ме да оставя всички мобилни устройства отвън, накараха ме да подпиша декларация, че няма да разпространявам прочетеното и нямам право да го снимам, разпространявам и така нататък.“ – разказал той след „срещата“ си с документа, който се пише и обсъжда в пълна секретност.

  „Политиците ни не са експерти и те не могат да отчетат проблем в даден документ, дори да го прочетат. Забраната им отнема правото да се посъветват и със специалист. Това означава, че България е беззащитна като страна по такъв договор. Същото е положението и в другите страни“, аргументира се Христова, която е убедена, че арбитражните съдилища са едни от най-непрозрачните и изрази неодобрение и към тази идея, заложена в ТТИП.

  Източник: Канал 3

  Гледните точки за трансатлантическото търговско споразумение могат да се чуят в запис на предаването „Денят на живо“, което е било излъчено на 13 октомври т.г.
  

• Desebg.com: Пълен списък на сътрудниците на ДС, издигнати за кметове в избори ‘2015

  

  Сайтът desebg.com публикува пълен списък с имената на обявените от Комисията по досиетата (решение №2-566 от 15 октомври 2015 г.) общо 267 сътрудници на тоталитарните комунистически служби, които са регистрирани от ОИК като кандидат-кметове на предстоящите мести избори следващата неделя – 25 октомври 2015 г.

  Списъкът е разделен на парламентарно представени партии и коалиции, на по-известни извънпарламентарно представени такива, и на други партии и местни коалиции, които са издигнали в листите си сътрудници.

  Подреждането е извършено според броя на сътрудниците, издигнати от съответна партия/коалиция и по азбучен ред.

  След списъка на сътрудниците е публикувана интересна информация за някои от кандидатите за кметове на предстоящия местен вот.

  В списъка на агентите само името на Борислав Димов, кандидат за кметство Гара Бов, е публикувано два пъти – и при БСП, и при АБВ, тъй като е подкрепен от коалиция между двете партии.

  .

  ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ

  .

  БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БСП) и коалиции, в които участва

  .
  1. Айгюн Сабриев Юмеров, кандидат за кмет на кметство Росица, общ. Павликени;
  2. Александър Петров Станиславов, кандидат за кмет на кметство Петърч, общ. Костинброд;
  3. Анани Иванов Михайлов, кандидат за кмет на кметство Чавдарци, общ. Ловеч;
  4. Андон Славчев Ризов, кандидат за кмет на община Сандански;
  5. Асен Ангелов Гуджев, кандидат за кмет на кметство Черничево, общ. Крумовград;
  6. Атанас Господинов Атанасов, кандидат за кмет на кметство Ясна поляна, общ. Приморско;
  7. Борислав Ангелов Димов, кандидат за кмет на кметство Гара Бов, общ. Своге, издигнат от местна коалиция „БСП – АБВ – ОСД“;
  8. Валентин Петров Рачев, кандидат за кмет на кметство Аспарухово, общ. Карнобат;
  9. Васил Любомиров Христов, кандидат за кмет на кметство Кокаляне, общ. София, издигнат от местна коалиция „БСП лява България“;
  10. Венелин Йорданов Атанасов, кандидат за кмет на кметство Арчар, общ. Димово;
  11. Веселин Асенов Марчев, кандидат за кмет на кметство Скала, общ. Дулово;
  12. Георги Стойчев Тодоров, кандидат за кмет на общ. Шабла;
  13. Дарин Георгиев Кинов, кандидат за кмет на кметство Въбел, общ. Никопол;
  14. Диан Цонев Дончев, кандидат за кмет на община Търговище;
  15. Димитър Великов Баханов, кандидат за кмет на кметство Копривлен, общ. Хаджидимово;
  16. Димитър Кирилов Бошняков, кандидат за кмет на кметство Червен брег, общ. Дупница;
  17. Добри Николов Малчев, кандидат за кмет на кметство Войново, общ. Кайнарджа;
  18. Иван Кирилов Христов, кандидат за кмет на кметство Голяма Желязна, общ. Троян;
  19. Иванчо Минков Раев, кандидат за кмет на кметство Борима, общ. Троян;
  20. Илия Каменов Иванов, кандидат за кмет на кметство Подгоре, общ. Макреш;
  21. Иван Петров Иванов, кандидат за кмет на кметство Сламино, общ. Тунджа, издигнат от коалиция „БСП-ЗС „Ал. Стамболийски“;
  22. Йото Дочев Йотов, кандидат за кмет на кметство Скобелево, общ. Ловеч;
  23. Кольо Николов Петков, кандидат за кмет на община Кайнарджа;
  24. Коста Маринов Костадинов, кандидат за кмет на кметство Ст. Караджа, общ. Вълчи дол;
  25. Крайчо Петков Крайчев, кандидат за кмет на кметство Голямо Асеново, общ. Димитровград;
  26. Красимир Стойков Богалинов, кандидат за кмет на кметство Крали Марко, общ. Пазарджик;
  27. Милен Нейков Гайдарски, кандидат за кмет на кметство Нивянин, общ. Борован;
  28. Милчо Лалов Въков, кандидат за кмет на община Брегово;
  29. Минчо Стоев Недин, кандидат за кмет на кметство Паничерево, общ. Гурково;
  30. Момчил Йосифов Мизурски, кандидат за кмет на кметство Благоево, общ. Разград;
  31. Недко Аленов Хаджиев, кандидат за кмет на кметство Црънча, общ. Доспат;
  32. Николай Маринов Тодоров, кандидат за кмет на кметство Горско Сливово, общ. Летница;
  33. Нистор Михайлов Каменов, кандидат за кмет на кметство Каменна Рикса, общ. Георги Дамяново;
  34. Огнян Методиев Петров, кандидат за кмет на кметство Гинци, общ. Годеч;
  35. Пантелей Стоянов Мемцов, кандидат за кмет на община Чепеларе;
  36. Петко Тодоров Петков, кандидат за кмет на кметство Шивачево, общ. Твърдица;
  37. Петко Янков Арнаудов, кандидат за кмет на община Царево;
  38. Радослав Тодоров Стойков, кандидат за кмет на община Хайредин;
  39. Румен Господинов Боянов, кандидат за кмет на кметство Муселиво, общ. Никопол;
  40. Румен Илиев Гунински, кандидат за кмет на община Правец;
  41. Румен Йосифов Савов, кандидат за кмет на кметство Дондуково, общ. Брусарци;
  42. Сашка Антонова Тръпкова, кандидат за кмет на община Момчилград;
  43. Симо Иринов Ненов, кандидат за кмет на кметство Галата, общ. Тетевен;
  44. Славчо Андонов Иванов, кандидат за кмет на кметство Голям манастир, общ. Тунджа, издигнат от коалиция,“БСП-ЗС ,“Ал. Стамблолийски“;
  45. Стефан Анков Апостолов, кандидат за кмет на община Земен;
  46. Стефан Дянков Стефанов, кандидат за кмет на район „Младост“, общ София, издигнат от местна коалиция „БСП лява България“;
  47. Стефан Иванов Цонев, кандидат за кмет на кметство Раковски, общ. Разград;
  48. Стефан Петров Личев, кандидат за кмет на кметство Асеновци, общ. Левски;
  49. Стефко Славов Пенев, кандидат за кмет на кметство Скобелево, общ. Сливен;
  50. Стоян Кирилов Ванков, кандидат за кмет на кметство Рупци, общ. Видин;
  51. Тихомир Койчев Лазаров, кандидат за кмет на кметство Рибарица, общ. Тетевен;
  52. Тошко Николов Илиев, кандидат за кмет на кметство Балкански, общ. Разград;
  53. Христо Андонов Христов, кандидат за кмет на кметство Доброплодно, общ. Ветрино;
  54. Христо Димитров Гечев, кандидат за кмет на кметство Гранитово, общ. Елхово, издигнат от местна коалиция „БСП и левицата“;
  55. Христо Захариев Христов, кандидат за кмет на кметство Прохорово, общ. Нова Загора;
  56. Цветан Димитров Велев, кандидат за кмет на кметство Василовци, общ. Брусарци;
  57. Цветан Минков Ралчовски, кандидат за кмет на кметство Кунино, общ. Роман;
  58. Цветан Петров Марков, кандидат за кмет на кметство Осиковска Лакавица, общ. Правец;
  59. Цено Василев Иванов, кандидат за кмет на кметство Разлив, общ. Правец;
  60. Янко Тодоров Радев, кандидат за кмет на кметство Кладенци, общ. Тервел.

  .

  ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ (ГЕРБ) и коалиции, в които участва

  .
  1. Благой Атанасов Зулямски, кандидат за кмет на кметство Полена, общ. Симитли;
  2. Валентин Христов Атанасов, кандидат за кмет на общ. Сливо поле;
  3. Величко Симеонов Станчев, кандидат за кмет на кметство Дунавци, общ. Казанлък;
  4. Георги Евтимов Тодоров, кандидат за кмет на кметство Гинци, общ. Годеч;
  5. Димитър Петров Димитров, кандидат за кмет на кметство Долна Рикса, общ. Монтана;
  6. Динко Асенов Узунов, кандидат за кмет на кметство Горно Кирково, общ. Кирково;
  7. Динко Тончев Бояджиев, кандидат за кмет на кметство Безмер, общ. Тунджа;
  8. Иван Андреев Андреев, кандидат за кмет на община Свиленград;
  9. Иван Петров Петков, кандидат за кмет на кметство Овча могила, общ. Свищов;
  10. Иванка Пенева Дончева, кандидат за кмет на кметство Сокол, общ. Главиница;
  11. Исмаил Салимов Хасанов, кандидат за кмет на кметство Новачево, общ. Сливен;
  12. Йордан Тодоров Казаков, кандидат за кмет на кметство Росица, общ. Генерал Тошево;
  13. Колю Иванов Миланов, кандидат за кмет на кметство Калековец, общ. Марица, издигнат от местна коалиция между партиите ГЕРБ и „Обединени земеделци“;
  14. Любомир Димитров Христов, кандидат за кмет на община Шумен;
  15. Милда Асенова Караилиева, кандидат за кмет на кметство Ломец, общ. Троян;
  16. Мирчо Петров Петров, кандидат за кмет на кметство Трилистник, общ. Марица, издигнат от местна коалиция между партиите ГЕРБ и „Обединени земеделци“;
  17. Неделчо Петров Тодоров, кандидат за кмет на кметство Бориловец, общ. Бойница;
  18. Осман Хамид Джемаил, кандидат за кмет на кметство Климент, общ. Каолиново;
  19. Павел Недялков Недялков, кандидат за кмет на кметство Медовина, общ. Попово;
  20. Пламен Пасев Стоилов, кандидат за кмет на община Русе;
  21. Радостин Борисов Алчев, кандидат за кмет на кметство Резбарци, общ. Кърджали;
  22. Реджеб Адемов Аков, кандидат за кмет на кметство Кривня, общ. Ветово;
  23. Реджеб Ахмедов Коджаместанов, кандидат за кмет на кметство Търносливка, общ. Ардино;
  24. Реджеб Халибрямов Халилов, кандидат за кмет на кметство Чернооки, общ. Крумовград;
  25. Румен Детелинов Арнаудов, кандидат за кмет на кметство Плетена, общ. Сатовча;
  26. Румен Тодоров Първин, кандидат за кмет на община Вълчедръм;
  27. Себат Юсеин Тасим, кандидат за кмет на кметство Конево, общ. Кърджали;
  28. Стоил Митков Карагьозов, кандидат за кмет на община Антон;
  29. Стоян Иванов Иванов, кандидат за кмет на кметство Шипка, общ. Казанлък;
  30. Стоян Нешков Бончев, кандидат за кмет на кметство Кочмар, общ. Тервел;
  31. Тефик Али Байтар, кандидат за кмет на кметство Голямо Враново, общ. Сливо поле;
  32. Фикрет Акиф Местан, кандидат за кмет на кметство Ненково, общ. Кърджали;
  33. Харизан Нейков Христов, кандидат за кмет на кметство Дренци, общ. Венец;
  34. Хасан Селим Хасан, кандидат за кмет на кметство Кукуряк, общ. Кирково;
  35. Хикмет Ахмед Емрулах, кандидат за кмет на кметство Купците, общ. Джебел;
  36. Христо Василев Вълев, кандидат за кмет на кметство Крушево, общ. Севлиево;
  37. Христо Желев Георгиев, кандидат за кмет на кметство Радовец, общ. Тополовград;
  38. Христо Иванов Колев, кандидат за кмет на кметство Равнец, общ. Бургас;
  39. Христо Илиев Христов, кандидат за кмет на кметство Плиска, общ. Каспичан;
  40. Хълми Ахмед Амза, кандидат за кмет на община Върбица;
  41. Цончо Минчев Минчев, кандидат за кмет на кметство Обединение, общ. Полски Тръмбеш.

  .

  ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ (ДПС) и коалиции, в които участва

  .
  1. Александър Йорданов Александров, кандидат за кмет на район „Нови Искър“, общ. София;
  2. Ана Йосифова Стоянова, кандидат за кмет на кметство Бистра, общ. Алфатар;
  3. Ахмед Ахмедов Башев, кандидат за кмет на община Гърмен;
  4. Ахмед Ибрямов Контилев, кандидат за кмет на кметство Габарево, общ. Павел баня;
  5. Байрям Али Муталиб, кандидат за кмет на кметство Раклиново, общ. Айтос;
  6. Бахти Халид Селим, кандидат за кмет на кметство Живково, общ. Хитрино;
  7. Бехчет Мустафа Хадживели, кандидат за кмет на кметство Острово, общ. Завет;
  8. Боряна Миткова Хъзова, кандидат за кмет на кметство Бенковски, общ. Кирково;
  9. Бюрхан Назми Акиф, кандидат за кмет на кметство Чуковец, общ. Алфатар;
  10. Васил Панделиев Панделиев, кандидат за кмет на община Сунгурларе;
  11. Веселин Кънчев Урумов, кандидат за кмет на кметство Градец, общ. Котел, издигнат от коалиция на партиите „ДПС-НАРОДЕН СЪЮЗ“;
  12. Дауд Мехмед Ибрям, кандидат за кмет на община Русе;
  13. Джемал Муса Шарански, кандидат за кмет на кметство Черна Места, общ. Якоруда;
  14. Ибрям Алиев Тазимов, кандидат за кмет на кметство Преславци, общ. Тутракан;
  15. Исмаил Мустафов Мустафов, кандидат за кмет на кметство Цветница, общ. Търговище;
  16. Исмаил Хюсеинов Халидов, кандидат за кмет на кметство Конево, общ. Върбица;
  17. Исмет Ниязиев Ереджебов, кандидат за кмет на кметство Обител, общ. Омуртаг;
  18. Йълмаз Ремзи Афузахмед, кандидат за кмет на кметство Прилеп, общ. Сунгурларе;
  19. Красимир Красимиров Сербезов, кандидат за кмет на кметство Кременец, общ. Момчилград;
  20. Мемду Мехмед Али, кандидат за кмет на кметство Йорданово, общ. Силистра;
  21. Мехмед Алиев Ходжов, кандидат за кмет на кметство Малко Йонково, общ. Исперих;
  22. Мехмед Юмер Юмер, кандидат за кмет на кметство Цар Самуил, общ. Тутракан;
  23. Митхат Талят Юмер, кандидат за кмет на кметство Боил, общ. Дулово;
  24. Младен Маринов Русев, кандидат за кмет на община Котел, издигнат от коалиция на партиите „ДПС-НАРОДЕН СЪЮЗ“;
  25. Мустафа Ахмедов Мехмедов, кандидат за кмет на кметство Българаново, общ. Омуртаг;
  26. Мустафа Осман Ходжа, кандидат за кмет на кметство Зайчар, общ. Руен;
  27. Свилен Алдинов Русинов, кандидат за кмет на кметство Градежница, общ. Тетевен;
  28. Себахтин Хасан Юсеин, кандидат за кмет на кметство Студен кладенец, общ. Крумовград;
  29. Смаил Шукриев Афъзов, кандидат за кмет на кметство Борима, общ. Троян;
  30. Стефан Колев Денчев, кандидат за кмет на кметство Дебнево, общ. Троян;
  31. Февзи Хамидов Байрактаров, кандидат за кмет на кметство Бяла паланка, общ. Твърдица;
  32. Хасан Ибрахим Ибрахим, кандидат за кмет на кметство Джелепско, общ. Момчилград;
  33. Христо Райчев Мирчев, кандидат за кмет на кметство Плазище, общ. Джебел;
  34. Шенол Мехмедов Етемов, кандидат за кмет на кметство Синя вода, общ. Лозница;
  35. Шенол Сали Реджеб, кандидат за кмет на кметство Стамболово, общ. Сливо поле;
  36. Юксел Бедри Хакъ, кандидат за кмет на кметство Колобър, общ. Дулово;
  37. Юсеин Юсеин Юсеин, кандидат за кмет на кметство Черна могила, общ. Айтос;
  38. Юсмен Юсмен Али, кандидат за кмет на кметство Градско, общ. Сливен;
  39. Юсуф Мехмед Моллахасан, кандидат за кмет на кметство Самовила, общ. Крумовград.

  .

  АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ (АБВ) и коалиции, в които участва

  .
  1. Борислав Ангелов Димов, кандидат за кмет на кметство Гара Бов, общ. Своге, издигнат от местна коалиция „БСП – АБВ – ОСД“;
  2. Валери Горанов Младенов, кандидат за кмет на район Изгрев, общ. София, издигнат от местна коалиция „Сердика” (АБВ, Български социалдемократи);
  3. Георги Сеферинов Георгиев, кандидат за кмет на община Сливница;
  4. Димитър Йорданов Димитров, кандидат за кмет на район „Красна поляна“, общ. София, издигнат от местна коалиция „Сердика” (АБВ, Български социалдемократи);
  5. Димитър Стоянов Димитров, кандидат за кмет на община Тополовград;
  6. Иванка Малинова Евтимова, кандидат за кмет на община Брезник;
  7. Костадин Любенов Трендафилов, кандидат за кмет на кметство Орешец, общ. Харманли, издигнат от местна коалиция „Алтернативата Днес“ (АБВ и партия „Нова сила“);
  8. Маркос Иванов Христанов, кандидат за кмет на кметство Изгрев, общ. Левски;
  9. Митко Борисов Панчугов, кандидат за кмет на кметство Стърница, общ. Баните;
  10. Огнян Драганов Янев, кандидат за кмет на кметство Стенско, общ. Кюстендил;
  11. Петър Русев Петров, кандидат за кмет на кметство Радко Димитриево, общ. Шумен;
  12. Стамо Николов Стамов, кандидат за кмет на кметство Капитан Андреево, общ. Свиленград;
  13. Стойчо Димов Николов, кандидат за кмет на кметство Гълъбинци, общ. Тунджа;
  14. Стоян Митев Стоянов, кандидат за кмет на кметство Бояново, общ. Елхово;
  15. Цветан Монов Лилов, кандидат за кмет на кметство Добролево, общ. Борован.

  .

  РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК и коалиции в които участва

  .
  1. Ваньо Иванов Янев, кандидат за кмет на кметство Крушуна, общ. Летница;
  2. Гочо Ангелов Сарафов, кандидат за кмет на кметство Студена, общ. Свиленград;
  3. Димитър Георгиев Андонов, кандидат за кмет на община Ракитово;
  4. Димитър Дончев Райчев, кандидат за кмет на кметство Константиново, общ. Симеоновград;
  5. Калин Гавраилов Качаров, кандидат за кмет на кметство Върли дол, общ. Неделино;
  6. Митко Райчев Димов, кандидат за кмет на община Трекляно;
  7. Назъм Али Хабил, кандидат за кмет на кметство Гърбище, общ. Ардино;
  8. Райчо Ясенов Саров, кандидат за кмет на кметство Тополовец, общ. Кула;
  9. Реджеп Реджепов Къртълов, кандидат за кмет на кметство Грохотно, общ. Девин;
  10. Сабахаттин Рамадан Али, кандидат за кмет на община Момчилград, издигнат от КОАЛИЦИЯ „За Момчилград” между Реформаторски блок и Българска нова демокрация;
  11. Тодор Русев Токушев, кандидат за кмет на кметство Войново, общ. Кайнарджа.

  .

  НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ (НФСБ) и коалиции, в които участва

  .
  1. Димитър Георгиев Тодоров, кандидат за кмет на кметство Караманово, общ. Ценово;
  2. Димо Борисов Георгиев, кандидат за кмет на кметство Габрене, общ. Петрич;
  3. Иван Йорданов Георгиев, кандидат за кмет на община Тунджа;
  4. Кирил Адамов Стоянов, кандидат за кмет на кметство Драчево, общ. Средец, издигнат от местна коалиция „НФСБ и СЕК“;
  5. Кольо Иванов Колев, кандидат за кмет на кметство Срем, общ. Тополовград;
  6. Николай Илиев Ташев, кандидат за кмет на кметство Чинтулово, общ. Сливен;
  7. Тодор Маринов Василев, кандидат за кмет на кметство Джурово, общ. Правец.

  .

  ВМРО и коалиции, в които участва

  .
  1. Александър Лазаров Спасов, кандидат за кмет на кметство Лесново, общ. Елин Пелин, издигнат от местна коалиция на партии „ВМРО – НОВА БЪЛГАРИЯ“;
  2. Методи Атанасов Калайджийски, кандидат за кмет на кметство Падеш, общ. Благоевград;
  3. Пламен Анатолиев Легкоступ, кандидат за кмет на община Велико Търново, издигнат от местна коалиция на Патриотите-ВМРО;
  4. Радион Василев Попов, кандидат за кмет на община Казанлък, издигнат от „Патриотите-ВМРО, Нова алтернатива“;
  5. Румен Радев Виранов, кандидат за кмет на кметство Церово, общ. Благоевград;
  6. Тотю Минков Христов, кандидат за кмет на кметство Голяма Желязна, общ. Троян.

  .

  „АТАКА”

  .
  1. Благой Петров Дункин, кандидат за кмет на общ. Разлог;
  2. Борис Атанасов Златарев, кандидат за кмет на район Западен, общ. Пловдив;
  3. Иван Кирилов Михалков, кандидат за кмет на кметство Черна гора, общ. Перник;
  4. Иван Събев Мирчев, кандидат за кмет на община Добричка;
  5. Исмаил Шерифов Акбашев, кандидат за кмет на кметство Врани кон, общ. Омуртаг.

  .

  БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР (БДЦ)
  .

  1. Джемал Мурад Чобан, кандидат за кмет на кметство Ябланово, общ. Котел;
  2. Димитър Борисов Белчев, кандидат за кмет на кметство Крепост, общ. Димитровград;
  3. Леко Славов Леков, кандидат за кмет на кметство Меричлери, общ. Димитровград;
  4. Николай Хараланов Янков, кандидат за кмет на кметство Злато поле, общ. Димитровград.

  .

  ПО-ИЗВЕСТНИ ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ

  КОАЛИЦИЯ „НАРОДЕН СЪЮЗ” („Земеделски народен съюз“ – Румен Йончев, „Съюз на свободните демократи“ – Радослав Кацаров, Български демократичен съюз „Радикали“ – Цветан Манчев, Движение „Гергьовден“ – Любен Дилов, БАСТА – Мирослав Найденов и Емил Димитров, „Българска земеделска партия“ – Пейчо Касъров)

  1. Ангел Тодоров Стоев, кандидат за кмет на кметство Аканджиево, общ. Белово;
  2. Васил Николов Борисов, кандидат за кмет на кметство Игнатово, общ. Вълчедръм;
  3. Васко Колев Тенев, кандидат за кмет на кметство Злати войвода, общ. Сливен;
  4. Иван Николов Лесков, кандидат за кмет на община Копривщица;
  5. Иван Стефанов Цветков, кандидат за кмет на кметство Мелница, общ. Елхово;
  6. Мустафа Кадир Ехлиман, кандидат за кмет на кметство Вокил, общ. Дулово;
  7. Салим Мехмед Али, кандидат за кмет на кметство Златоклас, общ. Дулово;
  8. Христослав Кирилов Славчев, кандидат за кмет на район „Витоша“, общ София;
  9. Шабан Алиев Рамаданов, кандидат за кмет на кметство Окорш, общ. Дулово.

  .

  ПАРТИЯ „НОВА АЛТЕРНАТИВА” (Николай Цонев)

  .
  1. Васил Георгиев Костов, кандидат за кмет на район „Възраждане“, общ. София;
  2. Милчо Дойчев Карагьозов, кандидат за кмет на район Банкя, общ. София;
  3. Петър Райков Тенев, кандидат за кмет на кметство Малко Тръново, общ. Чирпан;
  4. Светослав Иванов Козаров, кандидат за кмет на район „Средец“, общ. София;
  5. Стефан Драгиев Марков, кандидат за кмет на район „Витоша“, общ. София.

  .

  Партия „РЕД, ЗАКОННОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ” (РЗС – Яне Янев)

  1. Иван Викторов Тодоров, кандидат за кмет на кметство Лехчево, общ. Бойчиновци;
  2. Милчо Илиев Иванов, кандидат за кмет на кметство Рабиша, общ. Белоградчик;
  3. Мустафа Зекериев Камбуров, кандидат за кмет на кметство Долна Кабда, общ. Попово.

  .

  ПАРТИЯ „БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ” (Александър Томов)

  1. Андрей Кузманов Кузманов, кандидат за кмет на кметство Гълъбово, общ. Баните;
  2. Атанас Любенов Захариев, кандидат за кмет на район „Витоша“, общ. София

  .

  ПАРТИЯ „ДВИЖЕНИЕ 21” (Татяна Дончева)

  1. Горан Димитров Герджиков, кандидат за кмет на община Батак;
  2. Тодор Начев Баръмов, кандидат за кмет на община Първомай.

  .

  ПАРТИЯ „ГЛАС НАРОДЕН” (Светослав Витков)

  1. Мустафа Мустафа Кайряк, кандидат за кмет на кметство Партизани, общ. Дългопол;
  2. Христофор Петков Дочев, кандидат за кмет на община Плевен.

  .

  ДВИЖЕНИЕ ЗА РАДИКАЛНА ПРОМЯНА „БЪЛГАРСКА ПРОЛЕТ (Велизар Енчев)

  1. Димитър Кръстев Велчев, кандидат за кмет на район „Красна поляна“, общ. София;
  2. Тодор Иванов Борисов, кандидат за кмет на кметство Баница, общ. Враца.

  .

  БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА (Николай Бареков)

  1. Огнемир Александров Пенчев, кандидат за кмет на район „Красна поляна“, общ. София;

  .

  КАНДИДАТИ С ДОСИЕТА НА ДРУГИ ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ КОАЛИЦИИ И ПАРТИИ:

  1. Александър Петков Миланов, кандидат за кмет на кметство Сталийска махала, общ. Лом, издигнат от местна коалиция (МК) „Единство“;
  2. Андон Стоянов Карачоров, кандидат за кмет на кметство Чучулигово, общ. Петрич, издигнат от МК „Роден край“;
  3. Атанас Георгиев Тильоков, кандидат за кмет на кметство Марино поле, общ. Петрич, издигнат от МК „Земеделци за Петрич“;
  4. Бисер Алдинов Чинов, кандидат за кмет на кметство Калайджии, общ. Златарица, издигнат от МК „Бъдеще за Златарица“;
  5. Борис Симонов Кръстанов, кандидат за кмет на кметство Сбор, общ. Пазарджик, издигнат от Местна коалиция „Тодор Попов за Пазарджик“;
  6. Борис Трифонов Цветков, кандидат за кмет на кметство Габровница, общ. Монтана, издигнат от местна коалиция „Заедно за Монтана“;
  7. Васил Стефанов Караиванов, кандидат за кмет на район „Красна поляна“, общ. София, издигнат от ПП „Движение демократично действие”;
  8. Васко Стоилов Попов, кандидат за кмет на община Брезник, издигнат от Коалиция „Бъдеще за Граово“;
  9. Владимир Ангелов Тренев, кандидат за кмет на община Радомир, издигнат от МК „Нов български път“;
  10. Георги Иванов Димитров, кандидат за кмет на община Карнобат, издигнат от МК „Левицата“;
  11. Георги Стефанов Георгиев, кандидат за кмет на община Ботевград, издигнат от Българска социалдемократическа партия;
  12. Георги Цеков Цеков, кандидат за кмет на кметство Долно Белотинци, общ. Монтана, издигнат от местна коалиция „Заедно за Монтана“;
  13. Данаил Василев Данаилов, кандидат за кмет на кметство Големаново, общ. Кула, издигнат от МК „Надежда“;
  14. Денчо Стоянов Бояджиев, кандидат за кмет на община Разград, независим кандидат;
  15. Димитър Павлов Павлов, кандидат за кмет на кметство Дълбоки, общ. Стара Загора, издигнат от МК „истина за Сатара Загора“;
  16. Димитър Радославов Димитров, кандидат за кмет на община Етрополе, издигнат от Местна коалиция „Етрополе“;
  17. Живко Алексиев Чобанов, кандидат за кмет на община Крушари, издигнат от Коалиция „Земеделците“;
  18. Здравка Лилова Солакова, кандидат за кмет на кметство Аврен, общ. Крумовград, издигнат от инициативен комитет;
  19. Иван Дочев Иванов, кандидат за кмет на кметство Дамяново, общ. Севлиево, издигнат от коалиция „Избирам Севлиево“;
  20. Иван Райков Цаков, кандидат за кмет на община Ябланица, издигнат от МК „Заедно за община Ябланица“;
  21. Иван Русев Александров, кандидат за кмет на кметство Сладун, общ. Свиленград, издигнат от МК „Заедно за Свиленград“;
  22. Иван Тодоров Иванов, кандидат за кмет на кметство Тлачене, общ. Бяла Слатина, издигнат от Социалистическа Партия Български път;
  23. Иляз Илиязов Ибишев, кандидат за кмет на кметство Блатска, общ. Хаджидимово, издигнат от Местна коалиция „Бъдеще за община Хаджидимово“;
  24. Йордан Желязков Тодоров, кандидат за кмет на кметство Камен, общ. Сливен, издигнат от „Движение Обединени региони“;
  25. Йордан Иванов Коев, кандидат за кмет на кметство Радилово, общ. Пещера, издигнат от Политически клуб „Екогласност“;
  26. Йордан Стефанов Михтиев, кандидат за кмет на община Горна Оряховица, издигнат от „Алтернатива за Горна Оряховица (ПП „Нова алтернатива“, КП „Народен съюз“, „Новото време“, ПП „Обединени земеделци“, ПП „Българска социалдемокрация“);
  27. Костадин Цветков Катранджиев, кандидат за кмет на кметство Стоб, общ. Кочериново, издигнат от МК „Нова алтернатива за Кочериново – ПП „Обединена социалдемокрация” и ПП Нова алтернатива”;
  28. Красимир Сотиров Сотиров, кандидат за кмет на кметство Драгичево, общ. Перник, издигнат от Местна коалиция „За нашия Перник“;
  29. Красимир Христов Тодоров, кандидат за кмет на община Аврен, издигнат от МК „Красимир Тодоров за общината“;
  30. Кямил Кямил Садула, кандидат за кмет на кметство Честименско, общ. Тервел, издигнат от МК „Кан Тервел“;
  31. Лефтер Маринов Едипов, кандидат за кмет на кметство Церово, общ. Благоевград, издигнат от Инициативен комитет за издигане на Лефтер Маринов Едипов;
  32. Милко Петров Симеонов, кандидат за кмет на община Бяла Слатина, издигнат от коалиция „За община Бяла Слатина”;
  33. Милчо Дачев Милчев, кандидат за кмет на кметство Гложене, общ. Тетевен, издигнат от Местна коалиция „За община Тетевен“;
  34. Мустафа Идаетов Ибрямов, кандидат за кмет на кметство Черноок, общ. Провадия, издигнат от инициативен комитет;
  35. Наско Стоянов Петев, кандидат за кмет на кметство Мелник, общ. Сандански, издигнат от Партия „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“;
  36. Неджиб Халил Узун, кандидат за кмет на кметство Средна махала, общ. Руен, издигнат от МК „Независима коалиция за община Руен“;
  37. Никола Петров Николов, кандидат за кмет на кметство Гостиля, общ. Долна Митрополия, издигнат от партия „Нова Зора“;
  38. Никола Тончев Иванов, кандидат за кмет на кметство Къкрина, общ. Ловеч, издигнат от инициативен комитет;
  39. Николай Петров Димитров, кандидат за кмет на кметство Чомаковци, общ. Червен бряг, издигнат от ПП „Движение за радикална промяна „Българска пролет“;
  40. Огнян Иринов Йорданов, кандидат за кмет на кметство Василовци, общ. Брусарци, издигнат от инициативен комитет;
  41. Пламен Георгиев Беров, кандидат за кмет на кметство Трудовец, общ. Ботевград, издигнат от Местна коалиция „Радетели за Ботевградска община“;
  42. Пламен Георгиев Господинов, кандидат за кмет на община Златица, издигнат от МК „Коалиция за промяна на Златица“;
  43. Радко Георгиев Атанасов, кандидат за кмет на кметство Орешник, общ. Тополовград, издигнат от МК „Възраждане“;
  44. Росен Петров Нончев, кандидат за кмет на кметство Доктор Йосифово, общ. Монтана, издигнат от местна коалиция „Единни за промяна“;
  45. Росен Славов Русев, кандидат за кмет на кметство Дебелец, общ. Велико Търново, издигнат от Инициативен комитет за издигане на кандидатурата на Росен Славов Русев;
  46. Румен Александров Крумов, кандидат за кмет на кметство Кулата, общ. Петрич, издигнат от МК „Заедно за промяната“;
  47. Руси Стоянов Колев, кандидат за кмет на кметство Елена, общ. Хасково, издигнат от Коалиция „За Хасково“;
  48. Светослав Венциславов Славчев, Кандидат за кмет на община Димово, издигнат от „Обединена България”;
  49. Стефан Иванов Стойков, кандидат за кмет на кметство Ъглен, общ. Луковит, издигнат от Обединена България;
  50. Стефчо Благоев Борисов, кандидат за кмет на кметство Долно Линево, общ. Лом, издигнат от МК „Единство“;
  51. Талю Георгиев Талев, кандидат за кмет на кметство Тополово, общ. Асеновград, издигнат от Българска социалдемократическа партия (БСДП);
  52. Файтин Нури Мурад, кандидат за кмет на кметство Рани лист, общ. Кърджали, издигнат от инициативен комитет;
  53. Феим Хабиб Мендерес, кандидат за кмет на кметство Бенковски, общ. Кирково, издигнат от коалиция „Бъдеще за Кирково“;
  54. Христо Илиев Илиев, кандидат за кмет на кметство Баня, общ. Нова Загора, издигнат от Движение „Напред България”.

  .

  По-интересни факти за кандидати, участващи в местните избори 2015 г.

  Най-голямата община, която е и областен център и е управлявана от сътрудник на Държавна сигурност, е Русе. Настоящият кмет на Русе е Пламен Стоилов (ГЕРБ), щатен служител наТрето управление на ДС (военното контраразузнаване) от 1987 г.

  

  Русе е едно от двете населени места в България, в което за местния вот на 25 октомври 2015 г. ще се конкурират по двама сътрудници на тоталитарните комунистически служби. Освен Стоилов, там като кандидат-кмет от ДПС е издигнат Дауд Мехмед Ибрям – агент „ИСКРЕНОВ” също от Трето управление на ДС – ВКР от 1984 г.

  Другото населено място е кметство Гинци, община Годеч, където се състезават двама бивши резиденти от комунистическите служби – Огнян Методиев Петров (БСП) и Георги Евтимов Тодоров (ГЕРБ).

  ГЕРБ вкарва в битката за още една община областен център – Шумен друг резидент на ДС  – Любомир Христов (виж досието му – тук), настоящ депутат и бивш шеф на Областна дирекция на МВР – Шумен. Партията на Бойко Борисов разчита отново и на спечелилите местния вот през 2011 г. кметове на кметства в гр. Шипка и кметство Дунавци, община Казанлък Стоян Иванов и Величко Станчев, които са с разкрита принадлежност към ДС.

  

  ДПС пуска отново в битката за община Гърмен Ахмед Башев (виж досието му – тук), бивш дългогодишен кмет там, който на парламентарните избори през 2014 г. не можа да влезе в 43-то Народно събрание, защото беше изместен при преференциалния вот от по-задни кандидат-депутати.

  Кметът с най-много мандати сред агентите

  Милчо Лалов Въков (БСП), настоящият кмет на община Брегово, област Видин, е безспорният действащ №1 на агентите на ДС сред всичките кандидати за кметове в България.

  

  Той се бори за пети мандат, като преди това е печелил последователно четири, на които е участвал – 1999, 2003, 2007, 2011 г. още на първия тур. Лалов е вербуван през 1986 г. от Областно управление на МВР-ДС Видин като агент под псевдонима „ВЛАДИМИР”.

  .

  Стари познати отново в играта

  БСП играе на тези избори и със скандално известния бивш кмет на община Царево Петко Арнаудов, станал печално известен с безобразията, извършени в природен парк „Странджа” – агент „ИВАНОВ” на ДС, Управление „Гранични войски” от 1976 г.

  „Позитано” 20 ще разчита и на своя бивш кмет в Карнобат Георги Димитров – агент „ВЪЛЕВСКИ” на Трето управление на ДС – ВКР от 1978 г.

  БСП връща в изборната надпревара още един свой бивш кмет с досие – Радослав Стойков. Той отново ще се бори за кметското място в община Хайредин, обл. Враца, което спечели на местния вод през 2007 г. Той е разкрит като резидент „СТОЯН” също на Трето управление на ДС – военното контраразузнаване от 1983 г.

  

  Други двама бивши кметове на БСП ще се опитат да спечелят нов мандат, но с друга подкрепа. Действащият кмет на община Ябланица Иван Цаков е подкрепян от местната коалиция „Заедно за община Ябланица”, а бившият кмет на БСП в община Първомай Тодор Баръмов е издигнат от партията „Движение 21” на Татяна Дончева.

  .

  Бивш шеф на НСО с апетит към кметския стол в Етрополе

  Бившият директор на Националната служба за охрана (НСО) ген. Димитър Димитров (2007-2012) е кандидат за кмет на община Етрополе, където е роден. Той е щатен служител на Пето управление на ДС – УБО (Управление за безопасност и охрана) от 1987 г.

  

  Димитров е подкрепян от местна коалиция в която влизат БАСТА и АБВ. Баста е ръководи от етрополчанинът Емил Димитров, бивш депутат от ГЕРБ, известен под пряко Емо Фаса, който е братовчед на бившия шеф на НСО, а АБВ се ръководи от Георги Първанов, който като президент издаде указ за назначаването на Димитър Димитров начело на НСО през 2007 г. и който често ловува в резервата над Етрополе.

  Бивш зам.-министър сред кандидатите за кмет

  Радион Попов, бивш зам.-министър на външните работи в кабинета Станишев, е кандидат за кмет на община Казанлък. Той е щатен сътрудник на РУ-ГЩ от 1970 г., а в кадровата му визитка фигурира и 10-месечна школа в СССР (вероятно става въпрос за обучение в ГРУ – съветското военно разузнаване).

  Като щатен служител на РУ-ГЩ Радион Попов е работил като военен разузнавач на прикритие като помощник на военния аташе в Дамаск (1980-1982 г.), военен аташе в Сирия (1986-1989). Бил е пълномощен министър в Кайро и заместник-министър на външните работи. След промените е бил военен аташе в Мадрид (1999-2000).

  

  Пред 2001 г. Радион Попов беше един от кандидатите за народни представители при сформирането на партията на Симеон Сакскобургготски НДСВ. Тогава обаче той беше оттеглен с още няколко кандидати, след като царя прие призива на ОДС в листите да не бъдат включвали сътрудници на комунистическите служби.

  Сега кандидатурата му е издигната от ВМРО и „Нова алтернатива”, партията на бившия военен министър (2008-2009) Николай Цонев в кабинета Станишев.

  .

  Жените с досиета сред кандидатите за кметове

  Пет са жените сред всичките 267 обявени от Комисията по досиетата сътрудници – кандидати за кметове на местния вот на 25 октомври.

  Това са:

  • Сашка Антонова Тръпкова (БСП), кандидат за кмет на община Момчилград;
  • Иванка Пенева Дончева (ГЕРБ), кандидат за кмет на кметство Сокол, общ. Главиница;
  • Милда Асенова Караилиева (ГЕРБ), кандидат за кмет на кметство Ломец, общ. Троян;
  • Боряна Миткова Хъзова (ДПС), кандидат за кмет на кметство Бенковски, общ. Кирково;
  • Иванка Малинова Евтимова (АБВ), кандидат за кмет на община Брезник;
  • Здравка Лилова Солакова, кандидат за кмет на кметство Аврен, общ. Крумовград, издигнат от инициативен комитет.

  .

  Най-възрастният агент и най-младият агент сред кандидат-кметовете

  Най-възрастният агент сред кандидатите за кметове на местите избори през 2015 г. е Минчо Стоев Недин, роден на 10 октомври 1940 г. 75-годишният пенсионер е Кандидат за кмет на кметство Паничерево, общ. Гурково, издигнат от БСП.

  Недин е вербуван от Областно управление на МВР-ДС Стара Загора през 1986 г. като резидент под псевдонима „ЧАПАЕВ”.

  Най-младият агент сред кандидат-кметовете е Юсеин Юсеин Юсеин, роден на 2 ноември 1970 г. 44-годишният участник в местните избори е кандидат за кмет на кметство Черна могила, община Айтос, издигнат от ДПС.

  Той е вербуван от Областно управление на МВР-ДС Бургас през април 1988 г. като агент под псевдонима „РОСЕН”. Снет е от оперативен отчет през 1989 г.

  .

  27 щатни – останалите нещатни сътрудници

  От общия брой 267 сътрудници 27 са щатни служители на Държавна сигурност или на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване). Останалите 240 души са различни категории секретни сътрудници – от агент, през резидент, до съдържател на явочна квартира и др..

  .

  Разкритите за първи път агенти

  От всички 267 сътрудници сред кандидатите за кметове 70 са обявени от Комисията за първи път. Останалите 197 души са разкрити при предишни нейни проверки на различни институции, като една немалка част от тях са при предходните по-предишните местни избори през 2011 г. и 2007 г., а също така и с решения от глобалната проверка на ръководните кадри в общините в България за принадлежност към тоталитарните комунистически служби.

  .

  Христо Христов

• Обсерваторията “Рожен” се руши, дъжд вали върху телескопите

  Астрономическият комплекс обяви дарителска кампания. Необходими са 264 хил. лв. – за ток и ремонт на куполите, на помещенията и инсталациите за заземяване и защита против мълнии

   

  Валентин Хаджиев, в. „24 часа“

  .

  Куполите над телескопите на Националната астрономическа обсерватория “Рожен” пропускат дъжд и водата тече върху техника за милиони левове.

  “Един от телескопите – 70-сантиметровият, не работи от зимата. Влагата го е повредила. За да се ремонтира, е необходим кран да го извадим навън. Нямаме пари за кран, камо ли да ремонтираме купола или да се платят резервни части, ако е необходимо”, казва директорът на обсерваторията д-р Никола Петров.

  В помещението на телескопа зелен мухъл е плъзнал по стените, мазилките, въпреки че е боядисвано миналата година, са паднали, а гредите на купола над самото огледало на телескопа са черни и прогнили и се вижда ясно, че има теч.

  Телескопът обаче няма как да се помести, за да не тече върху него, тъй като е тежък няколко тона.

  В съседство телескопът за наблюдение на Слънцето също не работи. Причината е компрометираният му филтър, който трябва да се смени.

  “Този не позволява да се направи истински научен резултат, защото данните от наблюдението на Слънцето не са верни и истински. Нов филтър струва 7 хил. долара. От м.г. се произвеждат и продават 4 филтъра в комплект, които не се повреждат, но цената им е 40 хил. долара. Можем само да мечтаем за такъв”, уточнява Петров.

  

  Той е име в света сред специалистите по Слънцето, сам е направил телескопа за докторантурата си със спонсорски 28 000 лв. Болно му е, че не може да се използва.

  Иначе от БАН го заприходили за 40 хил. лв. Сега всички усилия на астрономите са насочени за поддръжката на 2-метровия телескоп. Той е един от 5-те рефлектора, произведен е в “Карл Цайс”, Йена. Представлява уникална система от оптика, прецизна механика и електроника.

  През 2009 г. – 30 г. след въвеждане на телескопа в експлоатация, неговата система за управление бе изцяло подменена по проект за 1,6 млн. лв.

  НАО “Рожен” е най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа и има 3 телескопа. Чрез тях се правят изследвания, които се публикуват в международни списания.

  По научни показатели в област “Физика и астрономия” България е на 43-о място в света

  от около 200 държави за периода 1996-2013 г. В подобласт “Астрономия и астрофизика” е на 40-о място според световната научна ранглиста.

  Въпреки международния си авторитет, заради разпадащия се комплекс “Рожен” обяви дарителска кампания за поддръжка и ремонт на телескопите. Неотложно са необходими 264 хил. лв. – за ремонт на куполите 54 хил., 63 хил. – за ток, 67 хил. – за закупуване на генератор за ток при аварии, 53 хил. – за ремонт на помещенията, където се намират, и 27 хил. – за ремонт на инсталации – заземявания, защита против мълнии, подмяна на остарели ел. табла.

  Причината за кампанията е недофинансирането на науката от бюджета.

  “Спешно трябва да се плати токът и да се ремонтират куполите, тъй като през тях прониква вода”, каза шефът на Института по астрономия към БАН проф. Таньо Бонев.

  “Рожен” започва да се създава през 1974 г.

  Четири години работи с големия телескоп, но официално е открита през 1981 г. във връзка с кампанията “1300 години България”.

  “За времето си комплексът е бил сред най-модерните в света. Астрономите са живеели тук. Имало е дори детска градина, идвал е учител да обучава децата, за да не пречи на учените да спят след нощните наблюдения”, разказват техни наследници.

  Оттогава в сградния фонд нищо не е правено. Постройките се лющят, падат мазилки и облицовки, мраморите са мухлясали. В битовия корпус мебелите се трошат, защото са на 40 г. По ъглите в стаите, където се настаняват учени от цял свят, са плъзнали плесени. През прозорците буквално духа вятър. Радиаторите са 40-годишни и гълтат толкова електричество, че са стопили контактите.

  През зимата месечната сметка за ток стига до 27-28 хил. лв.

  За да пестят, учените се събират в една стая и се обличат като за Северния полюс. Много пъти са правени проекти и оценки за ремонт на сградата с топлоизолация и нова дограма, които все възлизат на 1,4 млн. лв. Досега няма финансиране.

  

  Само корпусът с 63 жилищни помещения е 1000 кв. м разгърната площ, има около 20 кабинета, от които са използваеми 7. Другите не стават за обитаване. Общо обсерваторията е на 64 дка площ. Заради надморската височина от 1750 м зимите са сурови.

  Обсерваторията е успяла да ремонтира 6 стаи от общо 63 с парите от научен форум през 2014-а. Те помолили чужденците, които искали да дойдат на лятна школа, да платят таксите предварително и така бил направен ремонт на помещенията, където да се настанят.

  “Бюджетът не е достатъчен. Според световните стандарти за функциониране и поддръжка на такъв комплекс са необходими 10% от сумата, която е вложена за построяването му. Тогава държавата е вложила 15 млн. лв. И наистина необходими са 1,5 млн., за т.г. са отпуснати 375 хил.

  Поне един път да се направи цялостен ремонт, след това ще успяваме години наред да поддържаме, но в състоянието, което е сега, просто спасяваме каквото можем от техниката”, казва Никола Петров.

  Той е благодарен на областният управител на Смолян Недялко Славов и МОСВ за моменталната реакция, с която са отпуснати 150 000 лв. по проект по ПУДООС, с които ще закърпят положението.

  По проекта астрономите ще си платят тока и разходите на обсерваторията и ще се купят 3 камери, за да снимат на 180 градуса нощното небе.

  “Идеята е през различни филтри да наблюдаваме осветеността на нощното небе,

  което е пряко свързано с едни и ли други прахови частици в атмосферата, и по този начин ще можем реално да дадем оценка, когато получаваме данни дали се дължи на замърсяване на земната атмосфера от цивилизационен характер, или от метеорни потоци.

  Това евентуално отчитане на запрашаване и разсейване на светлина в атмосферата вече реално ще се отчита към МОСВ и ще е полезно за обществото”, казва Петров.

  Астрономите коментират, че в цял свят има дарителски кампании за наука по конкретни проекти и това е нормално да се събират средства за нова техника, но издръжката на обсерваторията не бива да бъде от дарители.

  Обсерваторията е построена с пари на хората и трябва да се реши или да я няма, или да я има. Ако я има, да се поддържа от държавата, коментират учени, на които им е болно за загиващата база, която е най-големият ни научен обект, в който обикновеният човек може да се докосне до истинска астрономия.

  Това лято НАО е пълна с туристи от събора на Рожен насам – хората се записват със седмици по-рано за нощни наблюдения, тъй като се допускат по 15 души на вечер при хубаво време.

  Вместо с приходите от туристите да се купи някой уред, астрономите са платили старите сметки

  Петров сам коси 15 дка ливади на обсерваторията и зимата пътува с резачка, за да отвори пътя, ако снегът е дълбок.

  На обсерваторията освен телескопите има и куп съоръжения на други министерства и институции – въздушна навигация, метрология, сеизмична станция, джипиес за земните пластове за геоложки изследвания, фонова станция за запрашеност.

  Има и два частни телескопа, на които астрономите правят научни изследвания заради проблемите с техниката на държавните.

  Ако базата и техниката са в добро състояние, ще има много по-голям интерес от любители астрономи, които си плащат за престой и наблюдение.

  НАО спечелила финансиране по международен проект за Регионален астрономически център за изследвания и образование (РАЦИО) преди 4 г., приет от МС, но все още няма по него финансиране.

  Идеята на този център е научните институти в Източна Европа да се модернизират и да стигнат нивото на тези в Западна Европа.

  Тъй като по проекта се предвиждат десетки милиони левове за обсерваторията, астрономите се надяват той да бъде финансиран и така да се ремонтира базата, която след това да се поддържа.

  Снимки: в. „24 часа“

• Credit Suisse: Богатството е в ръцете на 1% от световното население

  Средната класа по света се стопи до 14%

  .

  

  Средната класа се формира от около 14% от населението на планетата, сочат данни от доклад на центъра за анализи на швейцарската банка Credit Suisse. Средната класа продължава да намалява, докато броят на свръхбогатите се увеличава, сочи документът.

  По този начин световното неравенство расте, като половината от световното богатство е в ръцете на 1% от населението. Класацията е направена на база активите, притежавани от хората, в това число недвижими имоти и инвестиции на фондовите пазари. Данните сочат, че около 3.4 милиарда души на планетата (70% от населението) имат собственост за по-малко от 10 000 долара. Още един милиард имат от 10 000 до 100 000 долара. Само 383 милиона души имат повече от 100 000 долара, а от тях 34 милиона души са доларови милионери. Почти 124 000 от живеещите на планетата имат над 50 милиона долара, а 45 000 души могат да се похвалят със състояние от над 100 милиона долара.

  Друго проучване, направено в САЩ, пък установи, че богатите живеят по-дълго от бедните хора, съобщиха местните медии. Така например бедните жители на нюйоркския квартал „Бруклин“ живеят средно с 11 години по-малко от богаташите на Уолстрийт. Бруклин е един от 5-те района на Ню Йорк, а най-бедният квартал в него е Браунсвил. Поне 76% от жителите му са афроамериканци, а средната продължителност на живота е 74.1 години. В същото време жителите на Манхатън около Уолстрийт живеят средно до 85.4 години – с цели 11 години повече. „Бедните жители по-често умират от сърдечни заболявания и рак, като в немалко случаи това става в млада възраст. Разбира се, в Браунсвил и престъпността е по-голяма, което става причина за смъртта на немалко млади хора“, обясни Мари Басет от здравния департамент на Ню Йорк.

  Китай пък задмина САЩ по количество на доларови милиардери, показва изследване на китайското бизнес издание „Хужун“, цитиран от ТАСС. Т. г. техният брой се е увеличил от 242 до 596. В САЩ милиардерите са 537, твърди изданието. Най-богатият жител на Китай е президентът на компанията Wanda – Ван Цзянлин. 61-годишният бизнесмен и семейството му притежават 220 милиарда юана ($34.4 млрд.). Неговата компания се занимава със строителство и експлоатация на туристически и развлекателни обекти, както и на търговски центрове не само в Китай, но и в други страни. Втори е Ма Юн, основателят на компанията за интернет търговия Alibaba, със 145 милиарда юана (22.7 млрд. долара).

  Източник: в. „Сега“

• ДПС поведе класацията за най-скъпа медийна кампания

  Людмил Илиев, в. „Сега“

  .

  Единайсет дни преди кметския вот ДПС вече води класацията за най-скъпа медийна кампания, показва мониторингът на Института за развитие на публичната среда (ИРПС). До този момент движението е похарчило за телевизионна и печатна реклама 337 462 лв. без ДДС. На второ място е ГЕРБ с 300 946 лв., а на трето – БСП с 229 152 лв. При предишното обобщение на данните в началото на октомври лидер бе ГЕРБ.

  Общо досега партиите са похарчили 1 421 049.27 лв. за агитация, съобщава още ИРПС. Най-голяма част от бюджетите са дадени за карета и за PR материали в „Труд“ и „24 часа“ – почти 250 000 лв. Медийната група е най-предпочитана от ГЕРБ, рекламирала там с почти 69 000 лв. ДПС е втора с 62 000 лв, а БСП – трета с 60 000.

  Следва „Канал 3“ със 187 000 лв. Въпреки че не е сред телевизии с голяма аудитория, програмата на Делян Пеевски продължава да е най-предпочитаната от политиците електронна медия. Най-сериозната сума в нея е внесла ДПС – почти 50 000 лв., следвана от ГЕРБ – 41 000 и БСП – 30 000 лв. На „Канал 3“ са се отчели и почти всички останали формации – коалицията АБВ и БСД, БДЦ, НФСБ, Реформаторският блок и ББЦ. До момента bTV е взела през кампанията около 140 000 лв., БНТ – приблизително 88 000 лв, а Нова телевизия – 60 000 лв.

  Върховният административен съд окончателно отряза Партията на българските жени, която е част от ББЦ, и Българска партия „Либерали“ – партньор в АБВ, от медийни пакети за референдума. Двете формации получават финансиране от държавата, като част от парламентарни коалиции. Те оспориха решението на ЦИК, с което органът отмени своето разпореждане, отреждащо им частичен медиен пакет.

  В края на септември „Сега“ разкри, че ЦИК е присъдила частично бюджетно финансиране за медийните изяви на пет формации със субсидия от хазната. След намесата на финансовото министерство комисията отмени решението си. И фактически призна неговата незаконност, тъй като не отговаря на изискванията на Закона за референдумите, според който право на медиен пакет имат само партии, коалиции и инициативни комитети без държавна подкрепа.

  В отговор двете партии оспорват решението във ВАС. От Партията на българските жени на бившия царски депутат Весела Драганова мотивират жалбата си с факта, че са се регистрирали за самостоятелно участие в информационно-разяснителната кампания. Освен това получавали само 1% от субсидията, на която има право ББЦ. По-интересен е случаят на либералите, които твърдят, че изобщо не взимат никакви пари от държавата, тъй като в коалиционното споразумение с АБВ не е предвиден дял за тях.

  ВАС обаче категорично отхвърля претенциите им.

  .

  Скромен сайт взе 270 000 лв. от бюджета за референдума

  .

  Доскоро неизвестният сайт „Хаштаг“ продължава да събира рекордни суми от медийните пакети, които се отпускат от бюджета, на участниците в агитацията преди националния референдум. На заседанието на ЦИК вчера стана ясно, че още три инициативни комитета са готови да му платят близо 100 хил. лв., за да агитират срещу допитването за електронно гласуване. Първият, представляван от Емил Иванов, е готов да похарчи 37 000 лв., вторият на Павла Цветкова – 31 290 лв., а третият на Ивайло Петров – 30 000 лв. От „Хаштаг“ са пратили запитване до ЦИК дали комитетите имат достатъчно средства в медийните си пакети, за да покрият тези суми, и от органа отговориха утвърдително.

  С новите заявки сумата, която ще се насочи към „Хаштаг“, вече набъбва на 267 000 лв. Онзи ден ЦИК одобри още един договор с „Хаштаг“ – този път от Политическа партия „Бургас“ за 19 200 лв., съобщи Клуб Z. Партията бе част от коалиция „Модерна България“ на Борислав Цеков на предсрочните парламентарни вот през 2013 г. А миналия петък сайтът поиска ЦИК да одобри договори за около 140 000 лв. от други три инициативни комитета и две партии. З9 960 лв. от тях ще дойдат от комитет с председател Радослав Маринов. 35 100 лв. са на партия „Движение за европейска интеграция“. Останалите три транша са от партии и комитети, които са с позиция „За“ електронното гласуване. 30 900 лв. дава партията на бившия военен министър Николай Цонев „Нова алтернатива“, още 7200 лева – Социалистическа партия „Български път“, и още 30 360 лв. – един от четирите видински инициативни комитета с председател Борислава Стоянова. Справка в Търговския регистър показа, че фондацията собственик на „Хаштаг“ е регистрирана на името на 23-годишната Милена Евгениева Борисова. Същата, вече с фамилия Кичашка, е съдружник с члена на УС на Института за модерна политика (ИМП) на Борислав Цеков – бивш депутат от НДСВ. В ръководството на ИМП е и съпругът на Кичашка – Петър Кичашки, който е кандидат за общински съветник от БСП в София. Във връзка със същия институт е и инициативният комитет на Радослав Маринов, който е член на Сдружение „Асоциация на младите юристи“, в което участва Цеков.

  .

• „Да строиш за Родината“ ли?

  Заслужава ли България дарители като Евлоги и Христо Георгиеви? Защо не успяваме да опазим съграденото? Ни пита всички нас авторът на материала, публикуван по-долу – Антония Абрашева от сайта 1 към 1. (Снимките са на  Жоро Хаджиев.)

  След статията за рушащата се сграда в Габрово, дарена от индустриалеца Пенчо Семов за старчески дом, ми писаха хора от Карлово да ми разкажат за вилата на Евлоги и Христо Георгиеви, която се руши по идентичен начин.

  Оказа се, че към вилата има и… фабрика. Поне някога е имало.

  

  

  В начина, по който изглеждат, няма пръст Ислямска държава.

  Има неблагодарност. Има безотговорност. Има безхаберие и цинизъм.

  Няма патриотизъм. Няма родолюбие. Няма добродетел.

  Има България. Каквато е днес.

  Каквато я допускаме.

  Каквато я напускаме.

  

  Евлоги и Христо Георгиеви са двамата останали живи сина от петте деца на Георги Недев и Евдокия Пулиева. В началото на 1830 г. бащата умира, но оставя добро състояние, а майката е дъщеря на Тодор Пулиев, първият българин, който прави фирма в Румъния и търгува с ориз, гайтани и обработени кожи.

  Евлоги Георгиев е роден на 3 октомври 1819 г. в Карлово, където учи при Райно Попович, а след това учи в Пловдив. След приключване на образованието си известно време сам е учител в Карлово. През 1837 заминава за Румъния, където в Галац двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев, се занимават с търговия. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Скоро в Галац пристига и Христо Георгиев, роден през 1824 г.. В първите години продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и внасят от Англия прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. От 1839 г. до 1878 г. капиталите на фирмата са увеличени над 95 пъти.

  Имената на братята са спрягани в злоупотреби с парите на богати българи, присовявания, преводи от Русия… Има твърдения, че Евлоги Георгиев умишлено не е дал наследството на Венета Ботева от вуйчо ѝ Панарет Рашев и тя е принудена да слугува в Търново, за да се препитава с единственото дете на Христо Ботев – Иванка. Факт е, че братята са били русофили, които са виждали Освобождението на България чрез Русия и са нямали абсолютно никакво доверие на четниците и хъшовете. След като става министър-председател Стефан Стамболов забранява на Евлоги Георгиев да влиза в България – като хъш Стамболов е взимал пари от Евлоги Георгиев само с пистолет…

  Факт е обаче, че години наред братя Георгиеви подпомагат издаването на български вестници в Румъния, поемат издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са: на болницата в Галац – 100 000 лв; на университета „Карол I” – 200 000 лв; на Българско девическо училище в Солун – 50 000 лв; на Българска болница в Цариград – 120 000 лв.

  С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово. Три години преди смъртта си купува сграда в Солун за българска община.

  Най-значимото дарение обаче остават средствата за построяването на открития на 1 октомври 1888 г. първо и единствено Висше училище в Княжеството – сегашният Софийски унивесритет „Св. Климент Охридски“, което се нуждае от собствен дом. През 1896 Евлоги Георгиев дарява на българската държава 800 000 лв. и място от 10,5 дка на улиците „Дондуков“ и „Цариградско шосе“ (на стойност 200 хил. лв).

  

  При смъртта на Евлоги Георгиев състоянието му е 23 милиона. Христо Георгиев е починал внезапно 6 март 1872 г. Двамата нямат собствени семейства, нямат преки наследници.

  Два дни след смъртта му е отворено завещанието на Евлоги Георгиев – на 9 юли 1897 г. в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Наследниците по майчина линия Пулиеви са разочаровани, защото става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:

  На българската черква в Букурещ 20 000 лева.

  „Да се поддържа училището „Кирил и Методий“

  200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“

  На общината в Галац са завещани 30 000 лева.

  6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България. Желанието му било училището да се казва „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“, но с това име Университетът е около година.

  20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.

  За приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.

  На първите си братовчеди дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000. Дава по 4 000 лева дава на неомъжените си братовчедки.

  На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.

  В завещанието си Евлоги Георгиев пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно.“

  Универсален изпълнител на завещанието е Иван Евстратиев Гешов.

  Роднините обжалват. Делата се точат с години. Процесът се политизира. Има съмнения, че завещанието е фалшифицирано…

  На 2 март 1907 г. финансовият министър Лазар Паяков внася иск за 16 000 000 лева, които Евлоги Георгиев уж обещал за освободителната борба в Македония, които пък от своя страна Иван Гешов бил присвоил… Петко Д. Петков, министър-председател, заявява: „Правителството няма да спечели пари и чест в това дело.“ Въпреки разпита на многобройни свидетели, правителството губи делото. Консултанти на Иван Гешов са професорите по гражданско право от Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Байс, които недоумяват: „Как е възможна подобна лудост от едно правителство?“ Според един от свидетелите Евлоги Георгиев е казал: „Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми.“

  През 1911 г. се решава с парите, които вече са станали над 13 милиона лева, да се построят университет, висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово, но според Народното събрание (1915 г.) това противоречи на волята на дарителя. Едва през 1934 г. е построен днешният ректорат на Софийски университет, а след това и другите 2 крила. Централното крило на сградата на СУ е на стойност 6 милиона златни лева, а пред парадния му вход стоят скулптурите на Евлоги и Христо Георгиеви от Кирил Шиваров.

  

  От откриването на Софийски университет до момента дипломираните студенти са малко над четвърт милион души.

  А не можем да опазим делото им.

   

  В края на 80-те години на 19-ти век Евлоги Георгиев се допитал до карловци какво да направи, за да подпомогне развитието на родния си град. Решението на обществеността в Карлово е било единодушно – вълнено-текстилна фабрика. Евлоги Георгиев дарява 500 000 лв. Основният камък е положен на 10 април 1890 г. и само за година фабриката и вилата към нея за директора на фабриката, са построени.

  Над централния вход на фабриката и сега се вижда надписът „Фабрика за вълнени изделия, въздиганата от Евлоги Георгиев в полза на родний му град Карлово. 1891″.

  

  Както обикновено правят братята Евлоги и Христо Георгиеви, двете сгради остават на ползу народу – за издръжка на болнични легла и на местните училища.

  Последно вилата е била на ВиК, Карлово, но от около 15 години е оставена безстопанствена, сама на себе си и без поддръжка.

  Свързах се с арх. Петър Петров от Архитектура и Наследство ООД, който е участвал в изготвянето на проекта по спешното укрепване на вилата, която очевидно отдавна е пред падане. Разговорът ми с него се блъскаше между убедеността, че такива къщи трябва да бъдат спасявани като свидетели и носители на белезите на времето, между обезсърчението, че въпреки усилията нищо не се случва, няма и да се случи скоро, и възхищението, че сградата, обявена още през 2009 г. за „демонтаж“ от Института по паметници на културата, все още се държи.

  Преценката на Института е, че къщата не може да бъде реставрирана и препоръчват да се събори и построи отново, като за целта трябва да се направи архитектурно заснемане. По покана на община Карлово арх. Петров и арх. Петкана Бакалова изготвят архитектурното заснемане, но решават да опитат да я реставрират. „Защото тази къща все още пази онази възрожденска искра и съкровено желание на дарителите – да видят родния си град благоденстващ.“ Събарянето ѝ и повторното ѝ построяване означава просто да бъде подменен оригиналът, когато всяка тухла от него носи духът и смисълът, които сме загубили във времето и пространството…

  

  Изготвен е проект за конструктивно укрепване с уникална операция, всяка стъпка от която да бъде заснета и включена във филм за Discovery Channel… В рисковата операция трябвало да участват пожарникари от Пловдив, които да свалят първо керемидите от покрива, за да не пропадне той и да повлече фасадите. Изгнилите гредореди са пропаднали до сутерена, а конструкцията на покрива „виси“, захваната за предната фасада, и я усуква. Всичко се държи на един метален обтегач и два нита. Останало да се намери финансиране. От Норвежката програма. Чакаме чужди пари, за да запазим собствени светини…

  „В крайна сметка чакаме някой да се сети да ни даде пари, за да реставрираме вилата в Карлово – една къща, която е светиня! Това е обидно за българите, при положение че става дума за не повече от 300 квадрата площ.“, казва арх. Петър Петров.

  Това преди година-две.

  Според арх. Петров в момента фасадата се държи само на един нит и вероятно ще падне с първия сняг…

  

  Не съм от хората, които лесно губят инерцията на ентусиазма си. Мислех за алпинисти, оператори, материали, кого познавам, с кого да се свържа…

  Тепърва щях да се сблъскам с Реалността.

  Жоро Хаджиев озаглави албума със снимките във Фейсбук „Да строиш за Родината“.

  Къщата е обречена. Това е. Спокойно можем да приемем, че вече я няма.

  След неясно колко години евентуално ще приемем нейна „реплика“, в която няма да има история, няма да има Възрожденски дух, дървото и тухлите няма да пазят спомена от ръцете на старите майстори. “ Все едно Lada да излезе с реплика на Lamborghini…

  „Новата“ къща няма да бъде исторически СВИДЕТЕЛ, както я нарече арх. Петров.

  Какво може да се каже пред поредното свидетелство за времето, в което живеем, когато си се докоснал до живота на двама големи българи, решени да помогнат на Родината си и на „ползу роду“, а изграденото от тях е оставено от много важните наследници на себе си… до следващия сняг. Собствената ни национална ПАМЕТ, носител на възходите и паденията ни като народ, се руши методично и сякаш целенасочено, без значение какво е било и какво следва.

  Не се рушат някакви си сгради. Рушат се цели животи. Руши се самосъзнанието ни, идентичността ни

  Руши се България – най-старата държава в Европа. Руши се в мирно време.

  Руши се пред очите ни. Доколкото са ни останали очи…

  Хубавите ябълки прасетата ги ядат…

  Инж. Матьо Писачев, началник отдел „Устройство на територията и общинска собственост“ в община Карлово, ми каза, че знае, че е имало такъв проект за укрепване на вилата, но не го е виждал и не знае на какъв етап е. Не знаел, че фабриката вече е частна собственост… На другите въпроси получих стандартните отговори, които мога да преразкажа с простите изречения „Няма пари“, „Имаме много работа“, „Колегите знаят.“

  Нищо лично, г-н Писачев, друго не съм и очаквала! Защото живея достатъчно дълго в България. И да, знам какво е положението в българските общини. Благодаря Ви, че поне опитахте!

  С друг в Община Карлово не успях да се свържа по телефона. Избори идват, хората работят. Не говорят по телефоните като мен, нали.

  На страницата на общината мейлите са най-строго пазената тайна. Все пак се добрах до 2 мейла. Надявам се, че поне единият ще е актуален… И на двата изпратих следните въпроси:

  1. Какво се случи с проекта по спасяването на вилата до фабриката и защо вилата все още не е укрепена?

  2. Кой е взел решение да бъде нарушена волята на дарителя и сградата на фабриката да бъде продадена и днес да е „частна собственост“? Направен ли е поне опит – какъв и от кого, фабриката да продължи да съществува?

  3. Кой е бил първият частен собственик на фабриката?

  4. Кой е настоящият собственик на сградата?

  5. Кой е стопанисвал сградата на вилата?

  6. Фабриката и вилата са паметници на културата. Фабриката е частна собственост, вилата вероятно няма да изкара зимата. Какво може и какво ще направи Община Карлово за опазването им?

  7. От кои български институции Община Карлово е търсила съдействие за тези две сгради и какви отговори е получавала?

  Надявам се на конкретни, писмени отговори на мейла на редакцията!

  За фабриката има надежда, но ще е много трудно. Вероятно си струва…

  В сайта на община Карлово при културните паметници, даже на първо място е отбелязано:

  „1. „Първа текстилна фабрика на името на Евлоги Георгиев“ обявена като групов паметник на културата-архитектурно-строителен и производствено-технически комплекс с категория „местно значение“. Съставни елементи:

  – производствена сграда;

  – жилищна сграда;

  – „вила“;

  – прилежаща паркова среда в регулационните граници на груповия паметник на културата.

  Фабриката е построена със средства на Евлоги Георгиев през 1891 г. като вълнено-текстилна фабрика, която дарява на карловската Градска община за издръжка на местните училища. /сега е частна собственост/.“

  Знам, че настоящият кмет на Карлово и кандидат за втори мандат – д-р Емил Кабаиванов , е започнал мандата си с огромни общински дългове. Знам, че се е справил, въпреки че не е било лесно. Но знам, че сред основните приоритети в програмата му за управление на община Карлово през мандат 2011 – 2015 г. е и съхраняването и развитието на възрожденските традиции и културата…

  А и знам, че зад инициатива по спасяване на фабриката и вилата ще застанат много хора.

  Ако все още ни има. Ако все още искаме да останем. Ако все още сме българи.

  Защото Евлоги Георгиев е дарил не просто фабрика, а поминък на Карлово. Не е нахранил гладния с риба – дал му е въдица, за да лови рибата сам…

  Ограбена е не само волята му на дарител. Ограбена е Общината. Ограбени са и гражданите ѝ – данъкоплатци и избиратели.

  „Времената се менят, приоритетите също, но за да възпитаваме читаво поколение, трябва да пазим тези паметници на историята, най-малкото заради надписът над входа на фабиката…“, казва Жоро Хаджиев.

  Не петним паметта на Евлоги и Христо Георгиеви. Петним себе си.

  Позорим държавата си, позорим децата си.

  Да си простим?!

  Да строим за България ли?

  .

• Какво още е казал банкерът Цветан Василев в Белград

  Банкерът с шокиращи признания и факти в четири неизлъчени откъса от интервюто му с Люба Кулезич

  Кулезич коментира в блока „Добро утро, България” още четири неизлъчени фрагмента от нашумялото през последните дни интервю с банкера Цветан Василев. Те повдигат завесата над още мръсни тайни и неизричани до сега подробности за политико-криминалния съюз, организирал покушението върху КТБ. За първи път публично Василев изрича имената на хората, които лично са го рекетирали да отстъпи безвъзмездно на Делян Пеевски и кръга зад него структуроопределящи активи на банката. Според свидетелството на Василев на първо място това е бил адвокатът Александър Ангелов, сега сред собствениците на ФК „Левски”. На изнудването е присъствал и Бисер Лазов, сега привлечен като свидетел на прокуратурата срещу бившия си благодетел и работодател.

  .

• <<
• 1
...
• 64
• 65
• 66
• 67
• 68
• 69
• 70
• 71
• 72
• 73
• 74
...
• 415
• >>