Всички авторски страници

Авторски

• АЕЖ-България: Нова форма на натиск над журналистите – слухове и клевети

  

  „Културата на натиска” в българските медии става все пo-широко разпространена, като налице са устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма. Това показват резултатите от проучването на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България) за свободата на словото през 2015 г., осъществено онлайн сред 143-ма журналисти на национално ниво.

  Мнозинството от анкетираните – 53.8% признават, че лично са били възпрепятствани да упражняват свободно работата си, докато 72% споделят, че са свидетели на това техни колеги да бъдат подлагани на неправомерен натиск. Сред формите на натиск тази година начело излиза нов за наблюденията ни метод – този на разпространяване на слухове и клевети за журналистите, посочен от 40.6% от участниците в допитването.

  За изследването

  Проучването за свободата на словото на АЕЖ – България се провежда за трети път през 2015 г., предшествано от подобни изследвания през 2011 г. и 2013 г. То е непредставително и беше осъществено онлайн сред 143-ма журналисти през периода 19 юни – 30 юли 2015 г. Онлайн анкетата бе анонимна, но при желание журналистите можеха да участват с имената си. Общо 122 от всички отзовали се направиха този избор, тяхната самоличност обаче ще бъде запазена в тайна. Тенденция за излизане от анонимност се наблюдава от 2013 г., когато общо 144 от 169 журналисти избраха да споделят своите имена с екипа на асоциацията. Изследването се провежда с подкрепата на фондация „Америка за България”, като статистическите данни бяха обработени от „Алфа рисърч”, а автор на анализа е Илия Вълков, журналист в телевизия BIT и преподавател във Факултета по Журналистика и масови комуникации на Софийския университет Св. „Климент Охридски”.

  В допълнение, екипът на АЕЖ разпространи и допитване за състоянието на регионалните медии до 50 журналисти, 31 от които бяха интервюирани онлайн за конкретни проблеми на местно ниво. Проведена бе и неформална среща с регионални журналисти, които коментираха резултатите от допитването и споделиха проблемни казуси от своята практика и работата на свои колеги. (Вижте изводите по-долу.)

  Оценка на медийната среда

  Отговорът на традиционния въпрос „Как оценявате по петобалната система свободата на словото в България?“, тази година се колебае между оценките „задоволителна” (31,5%) и „лоша” (42%). В сравнение в проучването от 2013 г., 52% от анкетираните оцениха свободата на словото в страната като „лоша”, а 40% като „задоволителна”. На практика през 2015 г. се наблюдава относително подобрение в усещането за свобода на словото, въпреки, че проучването показва влошаващи се тенденции към автоцензуриране и концентрация на медийната собственост.

  Нарастващ натиск върху журналистите

  Отговорите с „да” и „не” за неправомерен натиск върху работата на журналистите се разделят почти по равно, когато става въпрос за личния опит на анкетираните. (Понятието „неправомерен натиск“, с което борави анкетата, бе определено във въпросниците като заплаха за физическия, финансов и морален интегритет на респондента.) Все пак, надделяват тези, които посочват, че лично са ставали обект на натиск в работата си – 53.8%. Други 46.2% отричат да са имали подобен опит. Наблюдава се близо 8% увеличение на респондентите, признаващи за неправомерна намеса в журналистическата си работа спрямо 2013 г., когато по-малката част от анкетираните, 46.15%, заявиха, че са се сблъсквали с подобно явление. Мнозинството (72%) съобщават, че са били свидетели на натиск, който е бил оказван на техни колеги.

  Данните сочат, че влиянието на външните и вътрешните източниците на натиск спрямо редакционните екипи, е разпределено по равно. Любопитно е обаче, че икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии. Икономическите субекти (69,2%) и рекламодателите (60,8%) са новите властелини на медийното съдържание, показва проучването.

  Продължава и сериозното влияние на политически лица (67%) заедно с държавни и общински институции (42,7%). Анкетираните уточняват, че „политическите лица често представляват държавата, но също така и икономическите субекти и работодателите”. Намеса в редакционното съдържание се оказва дори и от „други собственици на медии”, което затвърждава впечатлението за тематично еднообразие и шпалир от медии, удобни на властовото, политическо и икономическо статукво.

  Автоцензурата – начин за избягване на натиска

  Само 9% от анкетираните обявяват, че редовно сами спират своя публикация/репортаж или отбягват една или друга обществено важна тема. 46% съобщават, че това им се случва, но е рядко явление, а останалите 45% заявяват, че не се самоцензурират. Сред причините за това явление се посочват фактори като натиск от собствениците, страх от санкции, поведение за запазване на финансови приходи (от реклама), мързел, конформизъм и инертното поведение, близост на журналистите с обектите на тяхната работа.

  Основни проблеми на медийната среда

  Непрозрачната собственост (65,7%), монополизирането на медийната среда (82,5%) и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите (83,9%) са трите най-често споменавани проблема на българските медии. Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите (62,9%). А всеки втори анкетиран отчита като проблем неефективната саморегулация в сектора.

  Възможни решения

  Сред най-честите мерки за подобряване на медийната среда се посочват: приемане на практики срещу концентрацията на собствеността и разпространението (76,9%); осветляване на собствеността (65,7%); осигуряване на допълнителна квалификация на журналистите (60,8%); създаване на нови форми на независими медии (60,1%).

  Заплахите със съдебно преследване – най-разпространени на регионално ниво

  Повече от половината регионални журналисти, с които АЕЖ – България се свърза, лично са ставали обект на заплахи във връзка с работата им. Най-чести са заплахите със съдебно преследване, следвани от заплахите с уволнение, физически заплахи и заплахи към близките на журналистите. Начело сред източниците на заплахи са политическите лица, посочени от 26% от анкетираните, след които се нареждат местни бизнесмени (23%) и общински власти и криминални организации (съответно с по 17% от отговорите). Разпространен метод за влияние върху медийното съдържание са договорите за информационно обслужване на общинско ниво, в някои от които дори фигурира условие за „опазване на добрия имидж” на административните власти за тригодишен или петгодишен период. В град Казанлък 7 журналисти свидетелстват, че са били привиквани в полицията, за да подпишат полицейско предупреждение, че няма да отразяват негативно кмета и общинската власт.

  Според 81% от анкетираните в регионалните медии се упражнява цензура като тя обхваща основно материалите с регионален характер, отразяващи бизнес-икономически (50%) и административно-политически теми (40%). Близо една трета от участниците в допитването посочват, че си налагат автоцензура.

  Сред препоръките на регионалните журналисти за мерки за подобряване на работата им са осигуряване на съвети и правна помощ, организиране на обучителни семинари и конференции на регионално ниво, подкрепа за разследващата журналистика от национални медии, както и проявяването на повече солидарност в гилдията с проблемите на местно равнище.

  Източник:  Аej-bulgaria.org

• Нова схема за точене на пари? Свързани лица, инициативни комитети, сайт за осребряване на субсидии…

  Ужилването: 140 000 лв. за модерна политика. Как свързани лица регистрираха инициативни комитети, които осребриха субсидията чрез един сайт. Техния

  .

  Пламена Тодорова, Сlubz.bg

  Четвъртък. Обикновено заседание на Централната избирателна комисия. Членовете й докладват за одобрение как политическите партии и инициативните комитети (ИК), които нямат държавни субсидии, са решили да разходват т.нар. медийни пакети от по 40 000 лв. – т.е. към кои медии какви суми се насочват за публикуване на агитационни материали за местния вот и за референдума.

  И всичко по докладите изглежда скучно до момента, в който член на ЦИК не започва с изброяването: за сайта „Хаштаг-БГ“ отиват последователно сумите от 39 960 лв., 35 100 лв., 30 900 лв., 7200 лв., 30 360 лв….

  Кой за какво плаща

  Сумата от 39 960 лв. се отпуска на Инициативен комитет, агитиращ с „Не“ за електронното гласуване, оглавяван от Радослав Маринов. От Инициативния комитет парите се насочват към „Хаштаг“.

  Втората сума – 35 100 лв., отива в същия сайт от името на партия „Движение за европейска интеграция“, която също е в списъка с противниците на електронното гласуване.

  Останалите три транша са от партии и ИК, които агитират в полза на дистанционното електронно гласуване. 30 900 лв. дава партията на бившия военен министър Николай Цонев „Нова алтернатива“, 7200 лв. – „Социалистическа партия Български път“ и 30 360 лв. – видинският ИК с председател Борислава Стоянова.

  Важното в случая е, че това не са пари на самите партии или на самите комитети. Те получават от държавния бюджет по 40 хиляди лева под формата на ваучери – сключват договор с медиите и после ЦИК превежда парите на самите медии, според подписаните договори за реклама. Т.е. партиите и комитетите нямат друг начин за осребряване на парите.

  Кой кой е в тази игра

  На пръв поглед става въпрос за различни партии и комитети, които нямат общо помежду си, както и със сайта „Хаштаг-БГ“, но на втори прочит нещата не стоят точно така.

  Формално сайтът, под шапката на Фондация „Хаштаг-БГ“, не е сред най-популярните медии у нас, за да е налице толкова голям интерес от участниците в референдума и те да пренасочват почти целите разпологаеми суми за реклама точно там.

  Фондацията е регистрирана на името на 23-годишната Милена Евгениева Борисова.

  

  Милена Евгениева, но вече с фамилията Кичашка, е съсобственик в „е-Март Ауторити“ заедно с Борислав Цеков, член на Управителния съвет и на „Институт за модерна политика“, бивш депутат на НДСВ, за последно – в листата на БСП за парламентарните избори.

  В ръководството на Института пък е Петър Кичашки – съпруг на Милена Евгениева – Кичашка и кандидат за общински съветник от БСП в София под номер 9. Кичашки заедно с Цеков е и сред основателите на Движение „Модерна България“ и също бе кандидат на левицата за депутат от т.нар. гражданска квота. Милена Кичашка е и автор в „Хаштаг“, а самият сайт и „е-Март Ауторити“ са регистрирани на един и същ адрес в София – на ул. „Бачо Киро“.

  

  Но това не е всичко.

  Инициативният комитет Радослав Маринов също има връзка с „Института“. Маринов е член на Сдружение „Асоциация на младите юристи“, което също е на Борислав Цеков. Инициативният комитет на Маринов, макар и регистриран в София, може да се причисли към видинската група от комитети, които се нароиха точно за този референдум, тъй като голяма част от членовете в него са от северозападния район.

  Свързан с Борислав Цеков е и Инициативният комитет с председател Борислава Стоянова. На изборите за Европейски парламент миналата година Стоянова е в листите с наблюдатели на „Институт за модерна политика“. Нейният комитет е от тези, регистрирани във Видин, въпреки че за разлика от останалите комитети от града, подкрепя електронното гласуване.

  „Нова алтернатива“ на ексминистъра на НДСВ Цонев и „Модерна България“ на бившия депутат на НДСВ Цеков пък бяха партньори в редица инициативи като тази за „смяна на системата“ например.

  Що се отнася до „Социалистическа партия Български път“, нейни членове и симпатизанти като Мирослав Паскалев – Зорец и Стоян Тодоров, бяха чести гости на бившия премиер на левицата Пламен Орешарски в рамките на срещите му с неправителствения сектор и участници в т.нар. контрапротести.

  Къде е ЦИК?

  Председателят на Централната избирателна комисия Ивилина Алексиева преди това бе член на Управителния съвет на „Институт за модерна политика“ и дори все още фигурира като такава на сайта на организацията. Един от говорителите на ЦИК – Камелия Нейкова, пък беше зам.-председател на партията на Николай Цонев „Нова алтернатива„.

  Всички тези съвпадения може и да не означават нищо. Но донесоха 140 хиляди лева на сайт, свързан с лицата от Инициативните комитети. Всичко това е платено от парите на данъкоплатците. Това засега е единственото сериозно обяснение за големия брой регистрирани Инициативни комитети.

  Остава някоя институция да си зададе въпросите защо това се случва, законно ли е и как с нашите пари се прикрива политическо финансиране.

  .
  

• Дисидентите 25 години по-късно: Милионери или бедняци

  Иван Вутовски, в. „168 часа“*

  Фаворизирани и охулвани, идеалисти и ренегати, първите афиширали се като борци срещу тоталитарната система у нас имат коренно различна съдба след разграждането й.

  Хора от различни прослойки, едни от тях се приспособиха към демокрацията и бяха нейни президенти като историка Желю Желев, и нейни премиери като начеващия писател Филип Димитров. Но други така и не намериха свое поприще, а дори и прехрана. Някои 25 години по-късно се оказаха милионери, а други издъхнаха в крайна нищета.

  През комунистическото управление отявлените противници на режима пребивават в дълбока неизвестност. За първи път някакви хора се обявяват публично за опозиция повече от седмица след падането на Тодор Живков. Част от тях се показват на голям митинг на 18 ноември 1989 г. пред храма „Александър Невски“ и предизвикват небивал интерес сред тълпата, дошла да скандира какво ли не. По-късно на този митинг е прикачено званието „първи опозиционен“.

  Все още е неясно кой и защо определи точно тези личности да заемат трибуната на стълбите пред черквата. Още тогава, а и днес има съмнения, че някои от тях са наместени там по замисъл на вездесъщата Държавна сигурност. Така разделителната линия между дисидентите е поставена още тогава.

  

  Според набързо разлепените из София съобщения за митинга в инициативния комитет влизат: Анжел Вагенщайн, Марко Ганчев, Кирил Василев, Петър Берон, Румен Воденичаров, Вероника Николова, Георги Мишев, Иван Джаджев, Константин Тренчев, Петър Слабаков, Бойко Пройчев, Чавдар Кюранов, Стефан Гайтанджиев, Христо Ганев, Любомир Собаджиев, Алексей Шелудко, Александър Миланов, Иван Николов, Христофор Събев, Вяра Николова и Стефан Продев. А между участниците, макар да има и бивши политически затворници, преобладават хора от вътрешната опозиция в БКП, които са си живели добре при стария режим. Няма общ знаменател за всички.

  За най-заслужили антикомунисти като дългогодишния затворник Илия Минев няма място на трибуната и тя става първият кръстопът в похода на опозиционерите. Пренебрегването на антикомунистическата икона е описано през 2003 г. в книгата „Непримиримият Илия Минев“ от Иван Гаджев:

  „На 10 ноември чуваме с жената вечерта – Тодор Живков бил свален. А за мен – седмица след това, няма промени. Още идваха на празни приказки от ДС. По едно време престанаха. А никой не идва да ме информира, че вече съм свободен човек. Така и не смея открито да ида до гарата, защото имам чувството, че веднага ще ме задържат. Затова един приятел, който знаеше къде да чака с колата си, ме заведе в София. На 18-и се събра огромен митинг… Почнаха да говорят ораторите. Гледам плакат: „Искаме Илия Минев!“. Наши приятели се подготвили, а аз нищо не зная. Търсят ме хора и ме заведоха до трибуната. Тъкмо да стъпя пред микрофона, гледам Кюранов. Вперил в мен един поглед, не ти е работа! Вика ми да не мърдам, така било наредено. И ми препречва пътя с коляно. Казах си – уж общественик, журналист, а се занимава с работа на долнопробен полицай! Аз не исках да го слушам, но техните хора ме избутаха. На Петър Берон момчетата, с ленти, ме изблъскаха…“

  

  С над три десетилетия зад решетки Минев е политическият затворник с най-дълга присъда не само у нас, но и в цял свят. Лежал е повече и от Нелсън Мандела. Несломен, през 1988 г. той създава Независимото дружество за защита на правата на човека – първата опозиционна организация у нас.

  След 1989 г., разочарован от случилото се на митинга, той е казвал, че това, което борците срещу комунизма са си представяли, не се е получило. Непримиримият бай Илия остава в забвение до края на живота си – над 10 от демократичните години.

  През това време преживява почти изцяло от подаяния на приятели. Под претекст, че има софийско жителство, общината в град Септември, където живее, не му отпуска социална помощ. Но казват, че и самият Минев упорито е отказвал да му се помага, защото това е било под достойнството му.

  В мизерия и самота, незнаен за новите демократи, Минев умира в старчески дом в Пазарджик на 6 януари 2000 г. на 82-годишна възраст. Посмъртно обаче е удостоен с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“.

  В мизерия живее и друг член на първата опозиционна организация у нас – поетът Петър Манолов. На 11 януари 1989 г. Държавна сигурност нахлува в дома му и конфискува литературния и личния му архив, понеже е секретар на дружество на Минев. В отговор поетът обявява безсрочна гладна стачка.

  Западните радиостанции с български редакции отразяват ежедневно протеста на пловдивския литератор, в негова подкрепа се изказват Константин Павлов, Радой Ралин, Блага Димитрова, Йордан Василев, Янаки Петров, Георги Мишев, Марко Ганчев, европейски писатели и правозащитни организации.

  Здравословното му състояние с тревога се следи. Според медици от тогавашния ВМИ той е с остра форма на обезводняване, в урината му ацетонът се е повишил чувствително, започва атрофия на мускулатурата вследствие драстичното отслабване и има реална опасност за живота му. Около къщата на поета денонощно дежурят милиционери и тайни агенти. Тъй като скандалът добива силен отзвук на Запад, властта започва медийна кампания за дискредитиране дейците на дружеството. Авторът на поемата „Сто кръпки“, който взривил с нея една от залите на Софийския университет, в момента е пенсионер.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Къде са днес други изявени БГ дисиденти може да се прочете в хартиеното издание на в. „168 часа“.

  .

• Доц. М. Христов: Партиите са получили досега 500 млн. лв. от данъкоплатците

  Половин милиард лева са стрували политическите партии на българския данъкоплатец от началото на прехода. Това изчисли политологът доц. Минчо Христов. В студиото на предаването „Свободна зона“ по ТВ+ депутатът от 40-тото Народно събрание посочи корупцията като основна причина у нас да няма много чуждестранни инвеститори.

  

  По 14 хиляди лева на месец получават политическите партии като субсидия за всеки свой избран депутат, сочат сметките на Минчо Христов. „Tова е пир по време на чума, 142 млн. ще излапат от този Парламент за целия мандат”, коментира политологът.

  У нас всяка година се крадат милиарди от ДДС и акцизи, сочи справка на ДАНС, с която бившия депутат разполага. Причината тези присвоявания да се случват безнаказано са законите, които ги позволяват. Според Христов, трябва да се въведе нов вид проверка на имуществото на политици, магистрати и висши държавни чиновници.

  „Имуществото трябва да се разследва, тази проверка трябва да се направи върху реалното имущество, а не какво пише дадения депутат или министър. Да потропат в домовете на политици или магистрати, тези наглеци, да опишат със специалист, този дом струва един колко си, мебелировката струва толкова си, при условие, че си получвал един-колко си хиляди лева на месец – от къде са ти парите?“ – каза Христов. /БЛИЦ/

• България дава данни за пътуващите до САЩ

  България ще предоставя данни за пътуващите до САЩ. Това решиха депутатите, като ратифицираха окончателно спогодбата между двете страни. Информацията включва данните за пътуване и биографичната информация, съдържаща се в паспорта.
  

  От Департамента за вътрешна сигурност на САЩ ще предоставят софтуера на Националното звено за резервационни данни. Обмяната на данни е с цел борба с тероризма.

  Чавдар Георгиев от БСП припомни, че наскоро съдът на Европейския съюз отмени подобно споразумение за обмен на лични данни. Магистратите дадоха зелена светлина на всяка от 28-те държави сама да реши дали информацията за гражданите й да бъде пращана в трети страни:

  Чавдар Георгиев: Основният мотив на съда в Люксембург е, че американските закони не гарантират достатъчна защита за данните на европейците. Нека да предоставяме информация за други чужди граждани, които преминават през нашата страна, но да не поставяме в положение българските граждани техните лични данни да се използват от Съединените американски щати.

  Според Атанас Атанасов притесненията са неоснователни: Ние ще ползваме огромната база данни на САЩ в борбата с тероризма – това първо. И второ, всеки един от вас в тази зала, който е пътувал до САЩ, а аз съм сигурен, че отляво май няма хора, които не са пътували до САЩ, знае, че за да получи виза, предоставя на американското правителство, много преди да си купи билет, всичките данни, които му искат, за да получи такава виза. /БНР/

  ––––––––––––––––––

  САЩ и ЕС постигнаха съгласие наскоро по друго споразумение за обмен на данни, поделени с цели за прилагане на закона, като разследвания на терористични атаки. Двете страни преговаряха в продължение на четири години, за да гарантират, че гражданите на ЕС ще имат право да съдят САЩ, ако смятат, че данните им са били незаконно разкрити или с тях е била извършена злоупотреба.

  

• CUBS WIN! Playoff Baseball Returns to Wrigley

  How Cubs fans celebrated the Cubs wildcard win Wednesday night, the first playoff win in 12 years for the Cubs.

  

  Jake Arrieta delivered as expected in the Chicago Cubs wildcard game at PNC Park in Pittsburgh, with a few bailouts from the infield, and shut out the Pirates as Cubs’ batters put up four runs. Now the Cubs head to the division series to face the St. Louis Cardinals on Friday.

  Back home in Chicago, revelers packed the Wrigleyville bars and began pouring into the streets to celebrate after the final out.

  Arrieta pitched a complete game. His 11 strikeouts were the most for a Cubs pitcher making his postseason debut. The last time the Cubs shut out an opponent in postseason play was during the 1945 World Series. The last time the Cubs won a playoff game? Twelve years ago. They were swept in three games in both 2007 and 2008.

  DENNIS ROBAUGH (Patch National)

  

  Wednesday night’s win ensures that playoff baseball will return to 101-year-old Wrigley Field for the first time since 2008. But first, Game 1 of the National League Division Series is scheduled for Friday, Oct. 9, 5:45 p.m. Central time at Busch Stadium in St. Louis. The game will be broadcast on TBS. Saturday’s Game 2 will be at 4:30 p.m.

  Tickets for Busch Stadium can be had for $99, but Wrigley Field, where Games 3 and 4 (if the Cubs take it that far) are selling for upwards of $300, reports DNAinfo Chicago.

  The rival Cardinals won 100 games this season. Few expected the Cubs to put up one of the best records in the National League with 97 regular-season wins. But along the way, manager Joe Maddon and the players repeatedly promised fans this was a different team. And they followed through on those promises. As the wins mounted, fans began to look for signs — ”Back to the Future” references, among them — that all curses would be foiled. So far, so good.

  .

• Amnesty International призова Лондон да спре военните доставки за Саудитска Арабия

  Великобритания е призовавана да прекрати доставките на оръжие за съюзника си Саудитска Арабия на фона на доказателства, че извършваните от водената от Рияд коалиция атаки срещу шиитските бунтовници в Йемен водят до цивилни жертви, съобщава „Гардиън“.

  

  Amnesty International предупреди, че „доказателства за военни престъпления“ подчертават спешната нужда от независимо разследване на насилието и спиране на трансфера на оръжие, използвано за атаки.

  Организацията отбелязва, че коалицията е отнела живота на около 100 цивилни, включително 58 деца и 22 жени, а 56 са пострадали, включително 18 деца, при 13 въздушни атаки в Йемен през май, юни и или.

  Според ООН при конфликта в Йемен са убити около 5 хиляди души и са пострадали около 25 хиляди, много от тях цивилни. 114 хиляди пък са избягали от домовете си, но прогнозите са броят им да достигне 200 хиляди в края на 2016 година. 80% или четирима на петима граждани на Йемен се нуждаят от хуманитарна помощ.

  Великобритания е призовава да спре доставките на оръжие за Саудитска Арабия, включително бомби „Пейвуей“ IV, използвани от бойни самолети „Торнадо“ и „Тайфун“. И двата класа самолети са използвани в Йемен. Британски министри заявяват, че Рияд гарантира, че те ще бъдат използвани подходящо. /„Сега“/

  –––––––––––––––––––––––––––––––––

  Български сървъри обслужват ислямистки форуми

  .

  Български интернет ресурси и сървъри се използват от ислямистки форуми, съобщи началникът на Сектора за борба с киберпрестъпления към ГДБОП Явор Колев. По думите му „българската правоохранителна система наблюдава такива сайтове и опасностите, които могат да възникнат във връзка със защитата на националната ни сигурност“.

  „В българското интернет пространство има, може да бъдат намерени, да се използват български интернет ресурси за форуми или някакви други типове комуникации, но общо взето нашата дейност е свързана с подтискане на такива възможности“ – обясни Колев по БНР. Според него интернет комуникатори се използват и от трафикантите на бежанци у нас, и от организираната престъпност като цяло.

  „Използват интернет комуникатори, които са много лесно достъпни и удобни, и съвсем нормално е да бъдат ползвани и от орпганизираната престъпност за осъществяване на дейността й“ – каза още експертът.

  В ГДБОП имат и сигнали от български фирми, станали жертва на онлайн престъпления, като загубите на някои от тях възлизат на 300 хиляди евро. /„Сега“/

  .

• Георги Котев: Кратко и ясно за вноса/износа на ток в/от България

  Георги Котев,  Gikotev.blog.bg

  След като вчера ви показах на отделна графика историята на вноса на електроенергия в България за годините 1973-2014 г., а после и аналогичната история на износа, размислих и реших да ги събера 2 в 1, за още по-лесно сравняване и анализиране. И ето какво се получи:

  

  Сега, за разлика от вчера (вижте двете отделни графики в „История на вноса на електроенергия в България (1973-2014)„) ще си позволя няколко ключови забележки, които да ви помогнат по-доброто прочитане и разбиране на графиката.

  Хронология на въвеждането на ядрено-енергийните блокове на АЕЦ „Козлодуй“ (взета от сайта на предприятието ТУК):

  Пуск на 1 блок: 1974 г.
  Пуск на 2 блок: 1975 г.

  Пуск на 3 блок: 1980 г.
  Пуск на 4 блок: 1982 г.
  
  Пуск на 5 блок: 1987 г.
  Пуск на 6 блок: 1991 г.

  Блокове от 1 до 4 са с установена мощност от 440 МВт, а блокове 5 и 6 – от 1000 МВт. Блокове 1 и 2 са изключени завинаги от мрежата на 31-ви декември 2002-ра г. Блокове 3 и 4 са изключени от мрежата завинаги на 31-ви декември 2006-та г.

  На графиката прави впечатление годината 1985-та, когато има рекорден внос на ток. Напомням, че през тази година на власт в Съветския съюз (СССР, през месец март) идва Михаил Горбачов, който заявява на Тодор Живков и останалите комунистически лидери от „братските“ държави, че безплатния обяд свърши. След 4 години рухва комунистическия режим в тези държави рухва, а заедно с него и икономиката на България, което си личи и от графиката, в годините след 1990-та.

  От 1997-ма г. (още в първата година от правителството на Иван Костов) започва възходът на износа на електроенергия, който почти неизменно продължава и до наши дни.

  Защо тогава на нас постоянно ни вдигат цената на тока? Защо? Защо ли? ЗАЩО?

  Ето само един от няколкото възможни отговора на този въпрос:

  

  И понеже някой може да каже, че показаните данни не са по темата на блога, ще го контрирам като покажа и историята на АЕЦ-а в разпродаването на нашата продукция на „честни“ частници, което има пряка връзка с най-горната графика:

  

  За днес толкова. А в скоро време е възможно да се появят и нови сравнителни анализи, които да ни покажат „грижите“ на политико-енерГЕПИйната мафия, за нашето „добро“.

  .

• Макулатура

  Веселина Седларска, Reduta.bg

  .

  

  Помните ли думата макулатура? Тя се появи покрай аферата „Костинброд“, в която блесна политическата звезда на Николай Бареков. Той твърдеше, че палетите с бюлетини са доказателство за подмяна на избирателния вот, опонентите му обясняваха, че става дума за най-обикновена макулатура.

  Да проверим какво е обяснението за този термин. Речникът пояснява, че тази дума има три значения: 1/ в полиграфическото производство – погрешно или пробно отпечатан лист; 2/ в полиграфическото производство означава още и техническите отпадъци от хартия или картон, образуващи се при подготовката за печат, при печата на тиража, при провеждането на брошуро-книговезките и довършителни процеси; 3/ в целулозно-хартиеното производство негодна хартии, книги и други, събирани като вторични суровини и други материали, които се преработват.

  Моля ви да прочетете отново тези обяснения, като замените „полиграфическо“ с „политическо“. Ако сте го направили, и вие ли стигнахте до извода, че Николай Бареков е макулатура? Де да беше само той. Местните избори са времето, в което макулатурата – всички тези погрешно или пробно създадени партийки, технически отпадъци от политическия живот, изрезки от довършителни обществени прекроявяния и прочие вторични суровини – се опитват да влязат в преработка и да се превърнат в малки, но вършещи някаква работа изделия. В полиграфията макулатурата се употребява за визитни картички, да речем. В политиката е приложима за производство на общински съветници.

  Политическата макулатура не бива да се подценява. Тя може както да вкара свои хора в общинския съвет, така и да се спазарява за участие с големи партии, за да откъсва гласове от техни противници. Такива неща стават и на парламентарни избори, но местните са теренът, на който малките могат да се развихрят така, че да устроят себе си или да развалят играта на големите. Мащабът го позволява.

  За парламентарните избори през миналата година се регистрираха 22 партии и седем коалиции. В местните избори на 25 октомври тази година ще участват 71 партии и три коалиции.

  Кирил Йорданов се кандидатира за кмет на Варна. Името на коалицията, която го издига е в духа на африканската традиция партията да носи името на лидера, за да е ясно кой от кое племе е. Коалицията се казва „Кирил Йорданов – кметът на Варна“. Шансовете това да се сбъдне са от нула към минус десет. Но шансовете да се вкарат неколцина или поне първият от листата в общинския съвет е съвсем реален. А първият, разбира се, е Кирил Йорданов.

  Йордан Лечков се кандидатира за кмет на Сливен. Първо бе подкрепен от „Ред, законност и сигурност“ на Яне Янев. После бе подкрепен от „България без цензура“ на Николай Бареков. Това предизвика Яне Янев да каже, че до Лечков ще застане, но до Бареков никогаж. Йордан Лечков няма да стане отново кмет на Сливен, но ще бъде съветник. Той, разбира се, води листата на създадената за тези избори коалиция „Обединени региони“.

  „Жената до Бареков“ се кандидатира за кмет на София. Нейната победа е вече осигурена, тъй като хората ще научат, че тя не се казва Женадатобареков, а Мария Календерска. Твърди, че е убедена, че балотажът ще бъде между нея и Йорданка Фандъкова. Дано повече да твърди, отколкото да е убедена, защото иначе положението се влошава дори повече, отколкото разумният човек предполага. „Искам да направя много конкретни неща и дори да загубя балотажа, ще остана да ги отстоявам в общинския съвет“ – казва тя за наше успокоение. Календерска се бори за участие в общинския съвет.

  Във всяка община има по няколко такива примера и ако все още са останали хора, които се питат защо кандидати без никакъв шанс се кандидатират за кметове, отговорът е, че те не се кандидатира за кметове. Кандидатурата им за кметове е само въжето, което се надяват да издърпа листата, която оглавяват, достатъчно напред, за да попаднат в общинските съвети.

  В малките общини това е въпрос, включително и на поминък.В малките общини няма работни места, а съветниците получават заплата. Съветниците са близо до общинските администрации, а вече в много градове общината се явява най-големият работодател. И, което е по-важно от първите две, общинските съвети са нещо като местната борса, на която се решават въпросите, свързани с потоците пари, които преминават през територията на общината.

  Общинските съвети днес нямат нищо общо с онези съвети от зората на демокрацията, в които се дебатираха идеи, ценности, тенденции и други възвишени заблуди. Сега в общинските съвети се говори само за пари. Уж какво е важно да се направи, уж кой може да го направи най-добре, уж защо е неотложно, но в крайна сметка – при кого да отидат едни пари. Тук всеки глас е важен и тази важност също има своята себестойност. В общинския съвет един глас на управляващата партия е равен на един глас от партия, която никой не може да се сети как се казва. Общинските съвети не се състоят от старейшините на общината. Те се състоят от брокерите на общината.

  Сан Диего е град с 1,5 млн. население. Управлява се от 9 общински съветници, които работят с екипите си на пълен работен ден. В България има 265 общини. Във всяка от тях има общински съвет, най-големият се състои от 61, а най-малкият от 11 съветници. Ако се чудим накъде ще му излезе краят, един от отговорите е – ще построим уникален български обществен строй, който ще се казва общински капитализъм.

  .

• Разузнавачите ни са срещу политическото назначение на Бакалов

  Ден след като стана ясно, че директорът на служба „Военна информация“ Йордан Бакалов е подал оставка заради законовите промени, които на практика го елиминират от поста, премиерът Бойко Борисов заяви, че не е знаел какво се е случило в парламента. A министър Николай Ненчев не я прие.

  „Харесвам работата на Йордан Бакалов, аз го харесвам изключително много“, коментира Борисов.

  Мотивът за напускането на Бакалов са приетите в четвъртък на второ четене поправки в Закона за военното разузнаване, които минаха с одобрението на ГЕРБ. Сред тях бяха включени два текста, отстраняващи на практика Бакалов от поста – изискването шефът на военното разузнаване да има над 10 години стаж в системата за национална сигурност и изискването той да е висш офицер.

  Сегашният закон допуска назначаването и на цивилен. Бакалов оглави службата през май тази година.

  Борисов заяви, че е чул за идеята за подготвян нов кандидат за поста на Бакалов. „Не виждам защо като е военно разузнаването да няма цивилен началник“, каза Борисов.

  По думите му това е изключение от правилото, но Бакалов е вътрешен човек от системата, освен това бившият син депутат е бил и в комисията по вътрешна сигурност в парламента. Премиерът добави, че смята Бакалов за достатъчно добър професионалист за тази дейност.

  Реформаторският блок също реагира остро срещу промяната – депутатът ген. Атанас Атанасов посочи, че новият шеф на военното разузнаване ще бъде избран измежду няколко генерали, завършили в бившия СССР.

  За краткия си престой на поста Бакалов, също като военния министър Николай Ненчев, бе подложен на атака от БСП и други партии заради решението да предадат на Комисията по досиетата архивите на военното разузнаване. Става дума за над 30 000 архивни единици на някогашното РУМНО (Разузнавателно управление при Министерството на народната отбрана), които предшественикът на Бакалов на поста – Веселин Иванов, отказваше да предаде.

  Противниците на осветляването на военните разузнавачи твърдят, че разкриването на досиетата можело да навреди и на сега работещи за разузнаването хора.

  Следва запис на БНР, в който могат да се чуят още доводи срещу политическото назначение на Бакалов.

  .

  
  .

• За първи път българка номинирана за „Най-добър учител в Света“

  На днешния 5-ти октомври – Международния ден на учителя, за първи път българка ще бъде номинирана за приза „Най-добър учител в света“. Това е директорката на 60 ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в софийския квартал „Бенковски“ Таня Борисова, информира Vesti.bg.
  

  Търсачката Google почете със специален дудъл Международния ден на учителя 5 октомври. Датата се чества официално по инициатива на ЮНЕСКО от 1994 г. насам, като повече от 100 държави го отбелязват всяка година. Неговата цел е да мобилизира подкрепа за учителските организации и така да се гарантира, че те ще са в състояние да отговорят на потребностите от знания на бъдещите поколения.

  Наградата за най-добър учител ще се връчи за втора поредна година. Победителят се избира сред учители, номинирани от целия свят. Наградата е 1 млн. долара, но тя се дава за каузи и благотворителност.

  Кои са най-добрите училища в България може да се види във видеото:

• Най-милитаризираната държава в света

  Евгени Колев, News.bg

  

  Представете си държава, в която целокупното мъжко население от 20- до 50-годишните са военнослужещи и буквално спят с автомат до възглавницата? Противно на предположенията, това не са САЩ, нито Русия, нито Израел, нито дори – за голямо разочарование на Ким Чен Ир – Северна Корея. Най-военизираната страна в света се оказва иначе неутралната и на пръв поглед миролюбива Швейцария. За особеностите на военната повинност и системата за сигурност в алпийската държава разказва руският седмичник „Военно-промышленный курьер“.

  Изненадващо за мнозина, тази малка страна в сърцето на Стария континент е в състояние за два до четири часа да разгърне армията си от 22 до 650 хиляди щика. Две денонощия са й необходими да събере под знамената до 1,7 милиона души. Перфектно обучена, организирана и доста добре въоръжена бойна машина. За сравнение: армията на Съединените щати е 1,3 милиона, плюс горе-долу толкова в резерв, на Китай – 2,4 милиона, плюс още милион запасняци.

  Още едно условие превръща простиращата се от Женева до Давос, от Цюрих до Лугано територия в трудна мишена – исполински планини, прорязани от тунели, противоатомни убежища, оръжейни складове и ракетно-артилерийски опорни огневи точки, вкопани в гранита. Основите на военната инфраструктура са положени още по времето на Втората световна война и непрекъснато се усъвършенстват.

  Швейцарската армия не е единствената, която е изградена на смесен принцип – професионалисти и милиция. С някои специфични особености така е структуриран и Бундесверът: системата „малко войници + много кадрови офицери и унтерофицери + цивилни запасняци + учебни сборове = разгръщане при необходимост“. При швейцарците обаче идеята „народът и армията – единни“ е доведена до абсолютизъм.

  Кадровите военнослужещи са около 9 хиляди, основно в авиацията. В режим на преквалификация се намират по едно и също време около 10-15 хиляди. Учебният сбор – Rekrutenschule – Ecole de recrue – продължава 90 дни. След завършването бойците получават личното си оръжие (автомат и/или пистолет) с два пълнителя, три комплекта униформа за всеки сезон, снаряжение, бронежилетка и каска и се прибират по домовете си.

  До 32 години статутът на войника е „аусцуг“, до 42 – „ландвер“, до 50 – „ландштурм“. За 10 години бойците от аусцуга прекарват в частта си осем сбора по три седмици, ландвера – три пъти по две, ландштурма – един път две седмици. На 51 войниците официално се уволняват от армията, сдават бойното оръжие, получават пушка-помпа с боеприпаси и повиквателно нареждане в случай на война и тотална мобилизация.

  Подлежащите на военна служба швейцарци – в зависимост от рода войски – отделят по 180-270 часа в годината за ратни подвизи. За седмиците, в които са ангажирани с бойна подготовка, те запазват до 80 на сто от заплатата си на официалното работно място. Войниците също така получават дневно по $6, офицерите – $8,5.

  Особеност на швейцарската армия е усилената подготовка на офицерите резервисти. Тези, които се стремят към офицерски пагони, минават през допълнителни сборове – за всеки чин – сумарно по 100 дни. Това разбираемо се посреща с неудоволствие от работодателите, особено от Банковата асоциация. Злите езици говорят, че запасът е начин при законно запазване на трудовото възнаграждение да се измъкнеш от опеката на благоверната и да си организираш по мъжки пикник с малко стрелба.

  Това обаче не отговаря на истината. На обучението тук се гледа много сериозно. Освен за придобиване на бойни умения това е място и за неформални контакти с необходими хора, висшестоящи сегашни или бъдещи колеги, с полезни фигури от политическите среди или просто със съседа. Никой не е в състояние да се отърве от служба в армията – нито студентът, призован направо от университетската банка, нито президентът, ако е мъж.

  Швейцария не разчита единствено на патриотизма и ентусиазма на своите граждани. Родината с твърда ръка лекува липсата на гореспоменатите качества. При неявяване на повиквателна – без оглед на причините: сесия, сватба, запой, отпуск – наказанието е глоба и затвор по такъв член, че нарушителят може да сложи кръст на кариерата си – никой няма да го наеме на прилична работа.

  Ако си НГВС или ОГВС (негоден или ограничено годен за военна служба) – сляп, болен или емигрант? Плащаш 3 процента данък за издръжка на войската. Пацифист си? Добре – в демократичната страна зачитат твоето право на убеждения. Но въпреки това си получаваш призовката и разчистваш общински Авгиеви обори или извършваш други малко приятни общественополезни дела един и половина пъти по-често от призованите в строя. Работиш в чужбина и си забравил или без причина не си се прибрал за сбор – чака те отново затвор.

  В швейцарската армия, както между другото в цялата държава, ако нещо е разписано в правила и норми, то ще бъде изпълнено безпрекословно. Това е част от националния манталитет.

  Военният бюджет на страната с население от 7,5 милиона е почти 20 на сто от БВП – около $5 милиарда. Въоръжението – повече от 800 танка и бронирани машини (420 „Леопард 2″, 150 М 109). Дългата едва 300 км страна има 14 ескадрили с повече от 350 бойни и 120 учебни самолета, 100 хеликоптера. Паркът непрекъснато се обновява. В Швейцария прецеденти като в американската армия пилотът да е по-млад от своята машина не се допускат.

  Неподлежащото на унищожение излязло от употреба стрелково оръжие – прецизно реновирано – се продава на гражданите. Особена таргет група са жените, отстъпките за „втора ръка“ са значителни, регистрацията – максимално проста, и то само за ново оръжие. По непотвърдени данни наследниците на Вилхелм Тел притежават милион и половина единици оръжие – армейско, полуавтоматично и ловно. Швейцарците са на четвърто място по цеви на глава от населението и на второ по процент въоръжени граждани. Регистрираните стрелкови клубове са десетки, стрелбищата – почти колкото кафенетата.

  Наред с алпийските дисциплини стрелбата в Швейцария е национален спорт. 270 хиляди запасняци и 120 хиляди активни военни милиционери по време на службата си трябва да представят военна книжка със зачети за проведени бойни стрелби.

  Стрелбата е нещо свято – въпрос на традиции, които в тази консервативна страна не се променят със столетия. Администрацията на малка община може да не намери необходимите за ремонт на пътища пари, но успешно ще проведе референдум за проект на ново стрелбище или модернизация на старо. Националните и регионалните състезания по стрелба са едни от най-посещаваните мероприятия.

  Швейцария обаче е и на второ място по смъртност от огнестрелно оръжие в невоенно време на глава от населението.

  Как протича военната служба? Всъщност – съвсем прилично. Два дни в седмицата уволнение в – преведено на нашенски – „гарнизонна отпуска с преспиване“. Войниците не чистят клозети, не белят картофи, не мият подове и баки, не правят уборка на казармите и прилежащите им райони. За тези дейности са наети частни фирми.

  Тук идва и културният шок за онези, които все още си спомнят родната наборна казарма – швейцарците дори не си дават зор да застъпват караул! Периметърът на поделенията се пази от частни охранители. Не служба, а санаториум.

  Е, санаториумът както винаги си има и дребни недостатъци. Ставане в 5:00. И буквално от момента всичко се изпълнява „на бегом“. С малки прекъсвания – за храна и други физиологични потребности, лично време и кратки минути за отдих: нонстоп екшън. Физическа, стрелкова, бойно-приложна подготовка, самоотбрана и нападение, шофиране, технически и алпийски умения. И всичко отново. До отбоя – в 24 часа. И на другата сутрин – пак в 5.

  Такова натоварване се смята за кошмар дори в най-елитните спецчасти, но за швейцарците е в реда на нещата. Времето за подготовка е малко и се наваксва с интензивност на обучението. Именно поради това някои моменти от армейския живот се пропускат. Всеки български новобранец, набивал до малоумност „кубинки“ по плаца, може да завиди на швейцарците, че строевата подготовка за тях е нещо непознато, от типичната прусашка маршировка те са се отказали още в края на 19. век.

  Храненето в поделенията и учебните бази става в общи столови, липсват до болка познатите на българския боец казани, менюто е еднакво за войниците и офицерите и унтерите, като – забележете – по-високите чинове се хранят след редовия състав. В казармите спалните помещения са разделени: войнишки, офицерски и унтерофицерски – първите до 20 души, вторите – до 6. В своето обзавеждане обаче по нищо не се отличават – навсякъде стандартни метални двуетажни „вишки“ с тънки дюшеци и спални чували. Тоалетните и баните впечатляват с чистотата си.

  При цялата на пръв поглед демократичност на порядките в бойните части в Швейцария няма особени проблеми с воинската дисциплина. Тук на помощ идва строго разписаната до най-малка дреболия система на парични санкции – доста по-високи, отколкото в цивилния живот. Наказания се прилагат за всяко нарушаване на правилата на вътрешния ред и на устава. Контролът се осъществява от кадрови офицери. Размерът на глобата се определя от командира на поделението. Редките криминални нарушения попадат под ударите на военната прокуратура.

  Уникалната военна система на Швейцария води началото си още в далечното Средновековие и е предпоставена от историческото развитие на страната – постоянни локални войни между кантоните и необходимостта от защита от външни врагове.

  Първият военен договор между кантоните на обединена Швейцария е подписан 1798. Именно този документ предвижда всеобщата воинска повинност за мъжкото население. Там е записана и възможността желаещите (и материално осигурени) да се откупят от служба с доста внушителна сума в хазната на кантона. Тази привилегия е запазена и в сега действащите устави.

  .

• ЦИК реши: 312 секции в чужбина за референдума (СПИСЪК)

  Най-много ще има в Германия, Испания и САЩ. Шест от тях ще са в района на Чикаго: 3 секции в Дес Плейнс и по една в Шилер парк, Шамбърг и една в генералното консулство в града.

  .

  Българите в чужбина ще могат да гласуват на референдума в 312 секционни избирателни комисии (СИК), разположени в 45 държави. Секциите в Турция ще бъдат само 21, докато на последните парламентарни избори броят им бе 136, съобщава „Стандарт“.

  В ЦИК е постъпило писмо от Министерство на външните работи с грами от посолство на България в Анкара и актуализирано предложение на Генералното консулство на България в Истанбул, по предложение на ръководителите на изселническите организации на територията на този консулски окръг и писмо на Федерация „Балгьоч“ в Бурса, с което се предлага да се редуцират обявените места за гласуване в Турция като се уточняват местата за откриване и броя на секциите в тях, поради предстоящи избори в приемащата държава и невъзможност за оказване на логистично и административно съдействие.

  Изборните секции в чужбина се определят въз основа на приетите и обработени заявления за гласуване извън страната (електронни и на хартиен носител), както и въз основа на предложения на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства за образуване на секции на нови места за гласуване или за редуциране на обявените, посочват от ЦИК.

  Ръководителят на дипломатическото представителство на България в Словения е предложил откриване на секция за гласуване в Любляна, поради проявен интерес на български граждани за гласуване в националния референдум на 25 октомври 2015 г. Откриване на секции са поискали и за Мароко – Рабат, Хърватия – Загреб, както и за Сърбия – Белград.

  Поради съображения за повишена опасност за сигурността на хората, секции няма да се откриват в Афганистан, Кабул, както и в Кандахар.

  Решението на ЦИК подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в тридневен срок от обявяването му.

  Пълният списък на държавите и секциите по градове може да видите ТУК.

  

  .

• Big Money’s War on Religion: When Will Social Conservatives Say ‘Enough’?

  By Bill Winkler and Gregory Quinlan,

  Barbwire.com

  

  On March 5, 2015, more than 100 of the globe’s richest and most powerful corporations signed a doctrinal statement that formally placed them in direct opposition to much of the world’s major religions.

  Among those to codify this global corporate position on faith and morals were:

  A.T. Kearney Global, Accenture Global Management, Aetna Insurance, Air Products and Chemicals, Akamai Technologies, Alcoa Inc., Amazon.com, American Airlines, American Apparel, American Express, AIG insurance, Apple Inc., AppNexus Inc., Aramark, AT&T Inc., Avanade Inc., Bain Capital, Bank of America, The Bank of New York/ Mellon Corporation, Barclays International, Barnes & Noble, Becton Dickinson and Company, BlackRock International, Bloomberg, Boehringer Ingelheim Pharmaceuticals, Boston Community Capital, Boston Consulting Group, Bristol-Myers Squibb Company, Broadcom Corporation, Brocade international, Cablevision Systems Corporation, Capital One Financial Corporation, Cardinal Health Inc., CBS media & entertainment, CEB Global, CGI Technology, The Chubb Corporation, CIGNA Corporation, Cisco Systems, Citigroup, The Coca-Cola Company, Colgate-Palmolive Company, Comcast Corporation, ConAgra Foods, The Corcoran Group, Corning Incorporated, Cox Media, Credit Suisse Securities, Cummins Global Power, CVS Health Corporation, Danaher Corporation, DCI Group, Deloitte, Delta Air Lines, Depository Trust & Clearing Corporation, Deutsche Bank, Diageo Alcoholic Beverages, DIRECTV, DocuSign, The Dow Chemical Company, Dropbox Inc., DuPont Chemicals, eBay Inc., Edelman Global Marketing, Electronic Arts Global Entertainment, EnduringHydro Energy, Ernst & Young, The Estee Lauder Companies, Facebook Inc., First Data Corporation, General Electric Company, General Mills Inc., Gensler, Gilt Groupe Holdings, GlaxoSmithKline, The Goldman Sachs Group, Google Inc., Groupon, The Hartford Financial Services Group, Hewlett-Packard Company, Hilton Worldwide Holdings, HSBC Global Banking, Intel Corporation, Intuit Inc., JetBlue Airways Corporation, Johnson & Johnson, JP Morgan Chase, KEO Marketing, Kimberly-Clark Corporation, Kimpton Hotel & Restaurant Group, KPMG LLP, Larson Marketing, Levi Strauss & Co., Marriott International, Marsh & McLennan Companies, Massachusetts Mutual Life Insurance Company, McGraw Hill Financial, McKesson Corporation, McKinsey & Company, Merca Property, Microsoft Corporation, MillerCoors, Moody’s Corporation, Morgan Stanley, MWW Public Relations, Nationwide Mutual Insurance Company, Neumann Capital, The New England Patriots, New York Life Insurance Company, NIKE Inc., Nixon Peabody, Northrup Grumman Corp., Office Depot, The Ogilvy Group, ONE Community Media, Oracle America, Orbitz Worldwide, Pandora Media, PATH, PepsiCo, Pfizer, Pixelligent Technologies, Pricewaterhouse Coopers, Procter & Gamble, Prudential Financial, Qualcomm Inc., Quorum, RBC Capital, The San Francisco Giants, Sempra Energy, Staples Inc., Starbucks Corporation, State Street Corporation, Sun Life Financial, Symantec Corp., The Tampa Bay Rays, Target Corporation, TD Bank, TD Securities, Tech Data Corp., Thomson Reuters, Twitter Inc., UBS, United Air Lines, United Therapeutics, Verizon Communications, Viacom, Visa Inc., W. M. Martin Advertising, W. W. Grainger Inc., The Walt Disney Company, Wasserman Media, Wells Fargo, Witeck Communications, Wyndham Worldwide, Xerox Corporation, and Zynga Inc.

  All the above signed an amicus brief to the United States Supreme Court that asked the Court to judicially enact same-sex marriage and impose it on every state regardless of whether or not the people or their elected representatives voted for it. The signatories of this appeal to the Court include some of the most evil corporations on earth — including the global banking giant HSBC, that got caught laundering almost a billion dollars of illegal drug money for murderous Mexican and Columbian cartels. An outraged Senator Elizabeth Warren (D-MA) demanded that HSBC executives be prosecuted, and when the Obama administration proved too squeamish to take on the powerful banking group, Senator Warren labeled them “too big for trial.”

  The brief is divided into two parts. The first focuses on tax codes and the corporate bottom line, but the second takes a metaphysical turn: “State bans (on same-sex marriage) undermine our corporate culture.”

  It argues: “The denial of marriage rights to same-sex couples in non-recognition states goes against our core values and principles.”

  This is nothing short of a doctrinal statement. With it, these corporations stepped into the realm of faith and morals to create a specifically “corporate” opposition to the religious beliefs of those who we can broadly call “the people of the book” — whether that book is the Torah, the Bible, or the Koran.

  The brief goes on to make this curious statement: “The reality is that even ‘small differences in how people are treated… convey strong messages about the(ir) perceived relative value.”

  It is curious because it is made by corporations where one employee is paid 1,000 times more than another. Where one gets a limousine, a driver, and the use of a corporate jet — while the other makes his way on the subway. Benefits and bonuses for some, uncertainty and anxiety for others.

  In a recent address before the Aspen Action Forum, New York Times journalist Anand Giridharadas said: “Sometimes I wonder whether these various forms of giving back have become to our era what the papal indulgence was to the Middle Ages: a relatively inexpensive way of getting oneself seemingly on the right side of justice, without having to alter the fundamentals of one’s life.”

  Most voters — Democrats and Republicans alike — have the misconception that the Republican Party is the political face of corporate America and especially of Wall Street.

  This simply isn’t true. Both political parties are heavily influenced by global corporate interests. The major divide between the parties comes one level down — with the Democrats generally representing organized labor and the dependent class, while Republicans take the side of small business and taxpayers. But make no mistake, both parties bow before the power of international finance — even if it means betraying loyal constituencies.

  The truth is, they have no choice. The same unelected, undemocratic institution that said it is legal for government to seize private property if there’s a profit to be made, that said you will be fined if you don’t buy a corporate product mandated by the government — said that corporations are people and money is speech so that one rich man can drown out the voices of a million ordinary citizens. The elected Congress goes through the motions. The Supreme Court is the failsafe of the establishment.

  Since the late 1970’s, social conservatives — especially Evangelical Christians — have formed a key component in every Republican victory. There would not be a Republican majority in the United States Senate, in the House of Representatives, or in any state legislature without the votes of social conservatives. We can’t think of a single sitting Republican Governor who could have won without the votes of this steadfast group.

  Most social conservatives are working class people — the ones you can still make fun of and it isn’t called “hate speech”. In election after election they vote Republican and put people in office who make the world safe for corporations. These loyal folks have seen their relative incomes decline while Wall Street profits have gone up and the wealth of the richest has soared. Republicans have cut corporate taxes and with the Democrats have created a huge corporate welfare state. And too many Republicans have stood by as the Democrats have betrayed even their own voters by inflating the labor supply with illegals and growing the gray economy.

  You can see it anywhere in the United States. Whenever Republican officeholders try to make good on their promises to the social conservatives who put them into office, their corporation masters quickly come out and undo it. We’ve seen it happen most recently in Arizona, in Indiana, and in Arkansas. It wasn’t the so-called “Left” that acted like an ad-hoc kangaroo court to show up and undo those democratically enacted religious liberty laws — it was corporate theologians from the business community. You can’t blame the “Left” when corporate billionaires like Michael Bloomberg hijack their causes, turning them from democratic dialogues into exercises in corporate self-promotion.

  Many of the corporate signatories on that amicus brief are entertainment and media companies who have cranked up the levels of violence in their products even as they have called for the abrogation of the Second Amendment. President Bill Clinton criticized them for marketing their violence to children, while study after study shows the scientific correlation between the violence in their products and crime. Their corporate leaders live and work in buildings guarded by the armed security that they deny school children and they want to disarm people of modest means who live in areas affected by crime, while they employ armed bodyguards. But who watches out for their interests? Pro-business Republicans who oppose hobbling this hypocritical bunch with more regulation. Why defend them?

  In New Jersey recently, a business organization that relies on Republicans elected with social conservative votes to support its agenda, rewarded this loyalty by inviting the former president of Planned Parenthood to be the keynote speaker at an event this September. The business group made the announcement the week the first baby parts harvesting video surfaced.

  The primary sponsor for the event is Johnson & Johnson, a major donor to Planned Parenthood and a corporate signer of the doctrinal statement on “corporate culture… core values and principles.” It seems respect for life isn’t one of those core values. Of course, it could be argued that Johnson & Johnson’s leap into metaphysics is just a way of taking the public’s mind off that shareholders’ lawsuit against the corporation for its failure to prevent “serious failings and illegalities” — like bribing officials, covering up adverse health effects, and misleading marketing for unapproved uses. Ouch.

  When will the millions of social conservative voters who underwrite the GOP with their votes say they’ve had enough? We took it when it was a case of our quality of life declining, while corporate profits soared. But now those profits are being used by corporate theologians to proselytize a new culture, with core values and principles that want to wipe away those that are ours.

  Every government entity should be held accountable for how it invests. Every elected official or candidate should be asked about how they invest. Every elected official and candidate should avoid taking the coin of these corporate theologians and should be held to account if they do. And the stories of each of these corporations — from their corruption of public officials, through their unsafe products, their deceitful marketing, to their flights into metaphysics — these details should be communicated to the electorate, so that every elected official and candidate who takes from them or gives to them may be held responsible for their actions.

  Over three decades, Bill Winkler has worked on more than 400 political campaigns: From assisting candidates for Governor, U.S. Senate and Congress – as well as state and local races – to running ballot initiatives for good government and crime victims groups. He is a Quaker from Pennsylvania.

  Gregory Quinlan is past President of Parents and Friends of Ex-Gays and Gays, Co-Ministry Leader at Living Free Ministries of NJ and has been a Christian Pro-family activist and Lobbyist for over twenty years.

  .

   

• Google се прекръсти на Alphabet

  След затварянето на стоковата борса в петък името Alphabet замени Google като компания, която ще бъде шапка на всички продукти от търсачката, пише Reuters.

  

  Акциите на Google GOOGL.O и GOOG.O ще запазят имената си, както и стойността си.

  Целта на промяната е Alphabet да поеме всички странични проекти на Google, подобно на самоуправляващите се автомобили, интернет балони и други.

  Новата структура наподобява организацията например на General Electric (GE.N) – с една централа, в която се концентрират по-широките дейности, например финансите, и самостоятелни бизнес единици, фокусирани върху специфични области. Съгласно новата корпоративна структура, обединението Google ще обхване основната търсачка, както и Google Maps и YouTube. При ребрандирането ще се запази и Android. /OFFNews/
  

  .

• Michael B. Mukasey: Justice and the Obama Justice Department

  Michael B. Mukasey, Former U.S. Attorney General

  Source: Imprimis

  

  Michael B. Mukasey served as the Attorney General of the United States from 2007-2009, as a U.S. district judge for the Southern District of New York from 1988-2006, and as an assistant U.S. attorney for that same district from 1972-1976. In 1995, he presided over the trial of Sheik Omar Abdel Rahman and others for a plot to blow up New York area landmarks. He received his B.A. from Columbia University and his LL.B. from Yale Law School.

  The following is adapted from a speech delivered on July 19, 2015, aboard the Crystal Serenity, during a Hillsdale College cruise from Lisbon to London.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  If you think about it, it makes sense that in America—the only nation in the world to define itself not by blood or land, but by a law, the Constitution—the government agency charged with enforcing that law, and enforcing the laws passed under it, would be called the Department of Justice. As such, the work of the Justice Department is highly important. It plays a fundamental role in our nation’s life, because its work has to do in one way or another with how honest, how fair, and how safe our country is.

  That being said, I’m regretful to have to add that in a country where honesty, fairness, and safety are so strongly influenced by one department of government, over the past six years—largely because of that department’s work—our country has grown less honest, less fair, and less safe than it ought to be. Let me give you some examples.

  Recently we hear a great deal about the prosecution of “evildoing” corporations, but not so much about the prosecution of individuals who are the alleged evildoers. Why is that? To be specific, a lot of what we hear with respect to corporations is not about prosecutions at all—it’s about “deferred-prosecution agreements” or “non-prosecution agreements,” agreements that extract enormous financial penalties. Indeed, the current Justice Department takes pride in setting record after record in terms of collecting these penalties.

  Other attorneys general, myself included, made such agreements. But the penalties that have been extracted over the past six years are unprecedented. They involve numbers in the billions, and are of a scale that makes it appear that the Justice Department is acting as a profit center for the government.

  Justice Department investigations begin by looking into claims, for example, of unlawful payments to foreign officials or of unsafe motor vehicles. Corporations often face disastrous collateral consequences simply from having charges brought against them, which is why they are often willing to admit to conduct that the government cannot prove, to pay enormous fines, and to accept the oversight of monitors. In return, the government agrees that no charges will be filed so long as the corporations remain on good behavior for some specified period of time. Charges are rarely brought against individuals, on the other hand, because individuals can be put in jail. When faced with this, people usually fight back—and when they fight back, they frequently win.

  This process generates cynicism about the American justice system, as individuals go uncharged, billion-dollar penalties are assessed, and the ones who pay are not wrongdoers, but corporate shareholders and employees.

  * * *

  The DOJ’s Civil Rights Division is the one we think of as having the main responsibility for protecting fairness. Yet its recent record has indicated other priorities. Recently its Voting Section went out of its way to review a decision to change the system of municipal elections in Kinston, North Carolina, from partisan to non-partisan. That change had been approved by the voters of Kinston, which is a majority black town. Indeed, it had been approved by an overwhelming two-to-one vote.

  Under Section 5 of the Voting Rights Act, the Justice Department may intervene when voting rules are changed in any state where there’s historically been discrimination. But because black citizens were in the majority in Kinston, there should have been no occasion to intervene. The DOJ justified its intervention by saying that blacks were not always a majority of voters, even though they were a majority of the citizens; it argued further that the removing of party labels might deprive black voters of an identifying label necessary for them to vote for black candidates—i.e., the label “Democrat.” In other words, the Justice Department was arguing that the black voters of Kinston needed the paternalism of the Justice Department to protect them from themselves.

  Fairness and safety are sometimes related to one another. During the 2008 election, two members of the New Black Panther Party showed up at a polling place in Philadelphia dressed in black battle fatigues, one of them brandishing a nightstick and the other yelling at white voters that they would soon be ruled by a black man. The scene was described in an affidavit by a poll watcher—a veteran civil rights activist who had often supported Democratic candidates—as something he had never seen or heard of in his 40 years of political involvement.

  In the waning days of the Bush administration, the DOJ’s Voting Section filed a lawsuit and won a default judgment. But in the spring of 2009, after the Obama administration took over, those handling the case were directed to drop it. The only penalty left in place was a limited injunction that barred the person with the nightstick from repeating that conduct for a period of time in Philadelphia. And when the Office of Professional Responsibility looked into the matter, their finding criticized the bringing of the case more than the dropping of it.

  Contrast that response with the DOJ’s treatment of a 79-year-old protestor outside an abortion clinic who was sued by the Civil Rights Division’s Criminal Section for praying outside the clinic and urging entrants to reconsider abortion. When that protestor was pepper sprayed by an abortion supporter for exercising his First Amendment rights, the Criminal Section did nothing.

  Consider as well the 2012 case of Trayvon Martin, a young man who was shot in an encounter with a neighborhood watch member. Notwithstanding that the shooter was not a member of any police department, and that he was acquitted of criminal responsibility in the incident—nevertheless, in the wake of the case the DOJ’s Civil Rights Division zeroed in on the police department of Sanford, Florida, where the incident occurred, suggesting discriminatory policing. A similar pattern—whereby a confrontation between a police officer and an African-American is followed by a Justice Department proceeding against the jurisdiction, regardless of the legal outcome or the equities of the incident—has been followed in cities such as Baltimore, New York, and Ferguson, Missouri.

  State and local jurisdictions do not have the resources or the political will to fight the federal government. As a result, more than 20 cities are now operating under consent decrees secured by the Justice Department, with court-appointed monitors imposing restrictive standards on police officers who now think twice before they stop suspects or make arrests. The results are predictable. Shootings are on the rise in New York, as are quality-of-life crimes that create a sense of public disorder and social deterioration. Seattle is also a good example: a federal lawsuit and a court-appointed monitor followed on the heels of a publicized incident, and now homicides are up 25 percent, car theft is up 44 percent, and aggravated assault is up 14 percent.

  One lesson to draw from all this is that personnel is policy. If you examine the resumés of people hired into the DOJ beginning in 2009, you will find that the governing credential of new hires was a history of support for left-leaning causes or membership in leftist organizations. By the time of the 2012 election, it was considered unremarkable for DOJ lawyers to display political posters on their office walls, and even outside their offices—something inimical to the spirit and mission of the Department of Justice.

  * * *

  When it comes to defending against terrorism, one would think that the role of the Justice Department would be relatively limited compared to that of the military and of our intelligence gathering agencies. But for six years the DOJ has played an outsized and unhelpful role. This results, in part, from a policy set by the current administration of viewing terrorism as it was viewed before 9/11—as a crime to be prosecuted rather than an act of war to be combatted.

  This administration is also unwilling to draw any connection between radical Islam and terrorism. Just in the last few days, it has been reported that officials are trying to determine a motive for the conduct of Mohammad Youssuf Abdulazeez, who is accused of killing five U.S. servicemen in Chattanooga. He had travelled to Jordan and posted admiring statements about ISIS on his web page, and yet officials are puzzling over why he acted as he did. The DOJ refuses to use the word terrorism in relation to this investigation.

  A man named Ali Muhammad Brown is charged with three counts of murder in Seattle, allegedly motivated by his desire to avenge attacks on Muslims by our troops in Iraq and Afghanistan. He has also been prosecuted in the state courts of New Jersey on state terrorism charges—the first time such charges have ever been filed in New Jersey’s history. The charges there are based on a fourth murder that he committed—the murder of a teenager named Brendan Tevlin that had the same motivation as the Seattle murders. The maximum for this crime under the New Jersey statute is life imprisonment, whereas the federal statute carries the death penalty. But the Justice Department has declined to bring this prosecution. It’s utterly beyond understanding why the DOJ would yield to a state charge with a lesser penalty—unless, of course, one realizes that it would simply prefer not to discuss the matter.

  This aversion goes further, and it has further effect. In 2009, Khalid Sheik Muhammad and others were to be tried before a military commission at Guantanamo for their roles in the 9/11 attacks. The defendants had announced their intention to plead guilty and proceed to martyrdom. Notwithstanding that these detainees were in the custody of the military and the Department of Defense, the Attorney General, with the President’s cooperation, suspended the trials and announced in 2010 that he would bring those defendants to Manhattan, near where the World Trade Center attack had occurred, to stand trial in a civilian court.

  This plan caused a bipartisan furor. Congress went so far as to pass a statute barring the use of any federal funds to bring detainees from Guantanamo to the U.S. As a result, the plan was cancelled in 2011. But by that time the military commission had been aborted and the prosecution had to be recommenced from scratch. In addition, Khalid Sheik Muhammad and his friends got the message that the new administration’s heart wasn’t in it. They took to resisting every step in the process, which is still in the pre-trial stage.

  Also in 2009, the Attorney General, following up on his stated belief that the CIA had violated the torture statute in the interrogation of captured terrorists, publicly disclosed what had been classified memos describing the CIA’s interrogation program—a program that had not been in use since 2003. He presumably released those memos in the belief that disclosure would bring on a firestorm of criticism. The effect was to disclose to potential terrorists what was in the program so they could train to resist it, just as they train using the publicly available Army Field Manual in order to resist interrogations described in it. When the hoped-for firestorm failed to develop, the Attorney General announced that even though prior investigations of CIA conduct by career DOJ prosecutors had concluded that there was not enough evidence to justify criminal prosecution, he was going to re-open those cases. He did so without bothering to read the detailed memos by those previous prosecutors explaining why no criminal charges were warranted. You can imagine the effect on the morale of the CIA.

  The re-opened investigations yielded no criminal charges, and the result was announced two years later as part of a news dump on a Friday afternoon. We currently have no interrogation program in place beyond the Army Field Manual, and in any case current policy seems to favor prosecution over capturing terrorists abroad for interrogation. This is due in part to the efforts of the DOJ, and our ability to gather intelligence is correspondingly limited.

  Defenders of current policy trumpet electronic intelligence. But electronic intelligence comes in bits and pieces, and it’s very difficult to know which bits and pieces are relevant and which are simply noise. As former CIA Director Michael Hayden once put it, it’s kind of like trying to solve a jigsaw puzzle when you have thousands of pieces, you don’t know which ones are part of the puzzle, and you haven’t been able to look at the picture on the box. Human intelligence, by contrast, comes in narrative form—which is to say you get to look at the picture.

  The Obama administration also supported the recent restriction that was put on bulk intelligence gathering by the CIA, in the mistaken belief that such a policy compromised Americans’ privacy. In point of fact, the only information gathered was the calling number, the called number, the length of the call, and its date. That information was saved, and when we got a suspicious telephone number—for example, the number of the Chattanooga terrorist—we could take it and figure out which numbers had called that number and which numbers had been called by it. As a result of the recent restriction, we are not going to have that information anymore. It is going to be kept by the carriers, if they agree to keep it.

  Are there any bright spots in the Justice Department? The National Security Division, which handles oversight of electronic intelligence on applications to the Foreign Intelligence Surveillance Court, is the newest division in the department. Formed in 2006, it is staffed by people who are dedicated to protecting the country, and it continues to function very well insofar as the legislation that is now in place allows it to function. Otherwise, there is very little good to report.

  * * *

  How did we get to where we are today? Even before the 2008 election, the warning signs were there. The man who was to become U.S. Attorney General told an audience during the election campaign that the Bush administration had permitted abuses in fighting terrorism. He said there would have to be “a reckoning.” During his subsequent tenure, in a moment of unguarded candor, he described himself as the President’s “wingman.” From the standpoint of the Justice Department, I can’t overstate the demoralizing significance of an attorney general saying something like that. If I had ever described myself, during my tenure, as President Bush’s wingman, I would have expected to come back to find the Justice Department building empty and a pile of resignations on my desk. Even Attorney General Robert Kennedy, President Kennedy’s brother, to my knowledge never described himself in such terms. Yes, the attorney general is a member of the administration—but his principal responsibility is to provide neutral advice on what the law requires, not to fly in political formation.

  The problems in the DOJ won’t be solved simply by electing a less ideological president in 2016. Many of the political appointees of the past seven years will resign and take up career positions within the department, and once such people receive civil service status, it is virtually impossible to fire them. In other words, the next attorney general will be confronted with a department that’s prepared to resist policy changes. This will require great patience and dedication by the new political appointees in their efforts to return the department to its true mandate—not doing justice according to your own lights, or even according to the lights of the president who appoints you, but defending law and having enough faith in law to believe that the result, more often than not, will be justice.

  .

• Лотарията „Зелена карта“ вече тече

  Тръгна лотарията на САЩ за „зелена карта“

  .

  

  Държавният департамент обяви началото на кампанията за подаване на документи за USA Green Card Lottery за 2017 г., съобщиха от посолството на САЩ в София.
  

  Електронните формуляри трябва да бъдат подадени от 12 ч. на обед, източно стандартно време, на 1 октомври 2015 г. до 12 ч. на обед, източно стандартно време, на 3 ноември 2015 г.

  Кандидатите могат да попълнят електронния формуляр E-DV за участие в програмата на адрес: http://www.dvlottery.state.gov  през периода за регистрация. Не се приемат заявки за участие, изпратени по пощата.

  Няма такса за попълване на електронния регистрационен формуляр за участие, съобщават от посолството на САЩ. Участниците ще получат официален номер за потвърждение на регистрацията си. Изключително важно е да запазят този номер до 30 септември 2017 г. Единствено чрез него участниците ще могат да проверят дали са изтеглени в лотарията DV-2017.

  Официална информация за това дали сте избран да продължите участието си в програмата можете да получите на уебсайта на лотарията http://www.dvlottery.state.gov след 3 май 2016 г. Съобщения до тези, които са изтеглени, НЯМА да бъдат изпращани по електронна или обикновена поща. Всеки получател на писмо или имейл, в който се споменава виза от лотарията или „зелена карта“, може да е сигурен, че съобщението е подвеждащо и измамно. Освен това не се извършва плащане към трета страна в процеса по кандидатстване за виза от лотарията за „зелена карта“. Единственото плащане е самата такса за виза, която се плаща в Посолството на САЩ.

  .

• The Indеpendent: Империята на злото Саудитска Арабия е истинският враг на Запада

  Саудитците участват на всяко ниво в терористичната верига

  .

  Ясмин Алибай Браун, The Independent

  

  Израел и Америка изобщо нямат доверие на Иран. Северна Корея пази своите ядрени тайни и се управлява от непостоянен и зъл човек. Териториалните претенции на Владимир Путин тревожат демократичните държави. Най-новата заплаха – „Ислямска държава“, дивото дете на ислямистите, шокира целия свят. Но начело в този списък трябва да стои Саудитска Арабия – изродена, злокачествена, безмилостна, мощна и толкова опасна, колкото всяка от гореизброените страни.

  Държавата систематично разпространява своята болна форма на ислям по целия свят, подбужда и финансира омраза, докато потъпква човешките свободи и надежди. Но Западът коленичи пред нейните лидери. Миналата седмица Саудитска Арабия оглави Съвета по права на човека към ООН и това бе приветствано от Вашингтон. Говорителят на Държавния департамент Марк Тонер посочи:

  „Казваме, че човешките права са проблем за тях. Във връзка с това председателско място, ние се надяваме, че това е удобен случай те да погледнат човешките права както по света, така и в рамките на техните собствени граници“.

  Оставаме с отворена уста. Саудитска Арабия екзекутира по един човек на всеки два дни. Али Мохамед ал-Нимр скоро ще бъде обезглавен и след това разпнат, защото е участвал в протест за демокрация по време на Арабската пролет. Тогава бил тийнейджър. Блогърът Раиф Бадауи, който се осмелил да се обяви за демокрация, бе осъден на 10 години затвор и хиляда удара с камшик.

  Миналата седмица 769 богомолци мюсюлмани бяха премазани до смърт в Мека, където бяха отишли на Хадж. В началото властите казаха, че това била „Божията воля“, а после обвиниха самите мъртви. Преди време Мека беше място на непринуденост и духовност. Днес скъперниците Саудитци са съборили исторически останки и са ги превърнали в Лас Вегас на ислямския свят – хотели, небостъргачи и молове за харчене, харчене, харчене. Бедните вече не могат да си позволят да ходят там. Тълпите трябва да се контролират, за да има сигурност за хората – но това би убило печалбите. Тъжната книга на Зияудин Сардар „Свещеният град“ описва оскверняването на най-свещеното за мюсюлманите място.

  Още по-сериозно е, че пагубното влияние на Саудитците се разпространява бързо и свободно. Крал Салман предложи да построи 200 джамии в Германия за новопристигналите бежанци, повечето от които са мюсюлмани. Той не предложи пари за настаняване и основни нужди, а за уахабитски джамии – троянските коне на тайния Саудитски „кръстоносен поход“. Няколко ислямски училища също са места за разпространяване на уахабизма – вече световен бранд. Той прави сърцата и умовете дребни и подозрителни, настройва мюсюлмани срещу мюсюлмани, пречи на модерните.

  Покойният френски неоконсерватор Лоран Муравиец написа през 2002 г.:

  „Саудитците участват на всяко ниво на терористичната верига – от планиране до финансиране, от кадри до пехотинци, от идеолози до мажоретки“.

  Политическите възгледи на Муравиец бяха отвратителни, но наблюденията му си струват. Помните, че повечето от убийците от 11 септември бяха саудитци, така е и в йерархията на Ал Кайда.

  През 14-те години след 11 септември Саудитците станаха по-агресивни, по-решителни да спечелят културните войни. Те изливат пари в ислямистки организации и дейности, промотират доктрини за наказание, които подчиняват жените и децата, проклинат либералните ценности и демокрацията. Те осъществяват жестока кампания от бомбардировки в Йемен, която уби хиляди цивилни и прокуди още повече.

  И така, какво прави нашето управление, за да спре невидимата ръка на този Сатана?

  Нищо. Кралското семейство, правителство след правителство, парламентаристи, достатъчно институции и хора вкупом се подмазват на управляващия Саудитска Арабия клан. Не съм гледала нито едно остро ТВ-разследване на този режим. Знаем, че той не е добър, но доказателствата не се показват. Някои автори се опитваха да разчупят тази конспирация от раболепие. Книгата на Крег Ънгър „Семейство Буш. Семейство Сауд“ излезе през 2004 г. Тя показа извън всяко съмнение, че Саудитска Арабия е главният мозък на световния тероризъм. И че семейство Буш е било неоправдано близо до режима. Много от нас повярвахме, че разкритията са по-експлозивни дори от тези на журналистите Карл Бърнстейн и Боб Удуърд, които изобличиха Ричърд Никсън в аферата „Уотъргейт“.

  Смъртоносният враг няма да бъде уплашен или спрян с тризъбец. Нашите лидери знаят какво се случва. И какво правят?

  Насочват се към малките хора. Правителството задължи учителите да наблюдават за млади радикали и да ги щипе по задните части. По-възрастните дисиденти – също. Досега 4 хиляди млади мюсюлмани са препоръчани за превъзпитание. Единият бил на 3 години. През май млад ученик мюсюлманин говорил за „еко-терористи“ и бил отведен за разпит дали подкрепял „Ислямска държава“. От преподаватели, адвокати, лекари и медицински сестри се очаква да се превърнат в шпиони. Студентът в Унииверситета в Стафордшир Мохамед Умар Фарук бе обвинен миналата седмица, че е терорист, защото четял в библиотеката книга с името „Изследвания за тероризма“.

  В САЩ 14-годишният Ахмед Мохамед бе арестуван, защото занесъл ръчно сглобен часовник в училище. Изглежда Западът е свободен само за някои. А да си мюсюлманин е престъпление.

  Екстремизмът е сериозен проблем. Приели западния начин на живот, либералните мюсюлмани се опитват да влияят на параноичните и агресивни мюсюлмански глави, но все още сме безпомощни. Нашите лидери няма да се обърнат срещу Саудитска Арабия – източникът на ислямистката инфекция и промиване на мозъци. Няма да го направят заради петрола и печалбите от продажба на оръжие. Политическите страхливци и неморалните печалбари са предатели, които са истинската заплаха за националната сигурност, патриотизма и единството.

  Как ще отговорят на обвинението?

  .

  Източник на текста на български: Clubz.bg

• Швеция въвежда шестчасов работен ден

  Швеция въведе шестчасов работен ден в опит да увеличи производителността и да направи хората в страната по-щастливи.

  Много шведски работодатели вече са направили промяната, като изданието Science Alert обяснява, че мярката ще накара служителите да свършват повече работа за по-кратко време и в същото време ще им позволи да имат енергия да се радват на личния си живот.

  Центровете на „Тойота“ във втория по големина град в Швеция Гьотеборг например приеха мярката преди 13 години, като след това компанията обяви, че служителите ѝ са по-щастливи, а приходите ѝ растат.

  Filimundus, компания, разработваща мобилни приложения в Стокхолм, въведе промяната преди година.

  „Осемчасовият работен ден не е толкова ефективен, колкото хората си мислят“, заявява ръководителят на компанията Линус Фелд.

  „Да останеш съсредоточен върху специфично задание в продължение на осем часа е огромно предизвикателство. За да се справим, ние комбинираме различни неща и правим паузи, искайки да направим работния си ден по-търпим. В същото време се затрудняваме да контролираме собствените си лични животи извън работа“, добавя той.

  Според Фелд на служителите не се позволява да използват социалните медии, а срещите са максимално редуцирани в работно време, за да не се разсейват. Целта обаче остава персоналът да бъде по-мотивиран да работи интензивно, докато е в офиса.

  „Моето впечатление е, че сега е по-лесно да се фокусираме по-добре върху работата си и да имаме енергия да я свършим, но също така и да имаме енергия, след като напуснем офиса“, коментира Фелд.

  Според Science Alert дори докторите и медицинските сестри в някои болници са преминали на шестчасовия работен ден.

  Дом за възрастни хора в Гьотеборг, който работи по новата схема, в момента изчислява дали разходите по наемане на нови служители за компенсиране на по-късия работен ден си струва на фона на съответните подобрения в грижата за пациенти и стимулирането на духа на служителите. /Dnevnik.bg/

• Застреляха стрелеца от Орегон, убил поне 10 души

  Полицията е открила и ликвидирала стрелеца от Орегон, който откри престрелка вчера и уби поне 10 души, а други седем бяха ранени. Служителите на реда са заловили килъра в една от сградите. Полицаите са започнали престрелка с него, в която е бил ликвидиран.

  

  Поне десет души са били убити и поне седем са били ранени днес при стрелба в общинския колеж „Умпкуа“ в град Роузбърг в американския щат Орегон.

  Местните правоохранителни органи са назовали името на злосторника – Крис Харпър Мерсър. 26-годишният мъж е живял в околностите на град Роузбърг, където се намира злощастния колеж, но не е бил студент там. Извършителят е обсъждал в интернет плановете си за стрелбата, както и мотива си, че това е бил единственият шанс да се появи по новините. Някои от коментарите в интернет под неговото послание са били такива, в които той е бил съветван как да го изпълни и какво оръжие да използва. Само едни-единствен коментар е бил с молба да размисли в намерението си.

  Полицията е извикала на разпит семейството на Мерсър и неговите приятели и внимателно разучава оставените от него съобщения в социалните мрежи в интернет.

  Президентът на САЩ Барак Обама изрази гнева и мъката си за поредната масова стрелба в страната, взела жертви и призова за по-строг контрол над личното огнестрелно оръжие.
  „Това се превръща в рутина“ – бе реакцията на Обама.

  „Ние можем да направим нещо по въпроса, но за това трябва да променим законите“- каза Обама.

  „Не трябва да е толкова лесно за някой, който иска да нанесе вреда, да получи огнестрелно оръжие“ – добави той. /24chasa.bg/

• <<
• 1
...
• 65
• 66
• 67
• 68
• 69
• 70
• 71
• 72
• 73
• 74
• 75
...
• 414
• >>