Всички авторски страници

Авторски

• ​Иван Сотиров: РБ влиза в класическа схема за отстрел на Плевнелиев
  Изборите се превърнаха в чиста технология – няма ги идеите, общините са феодализирани. Предстои сблъсък между силното рубладжийско лоби в България и проевропейски ориентираните избиратели, казва пред Faktor.bg бившият депутат и зам.- председател на СДС

   

  – Г-н Сотиров, какво се случва с дясното в България, особено в контекста на предстоящите местни избори?

  – Големият проблем в България е не само на местни избори, че се размиха границите между ляво и дясно. Политиката отстъпи пред чисто корпоративните схеми и самите партии са се превърнали в лични корпорации на председателите си – нещо, което се вижда и на местните избори. Независимо какви са опитите на една или друга партия да си приписва някакви успехи се вижда, че общините в България са се превърнали във феодални владения, а самите партии се опитват да се закачат за кандидатурата на някой кмет, който разполага с местно влияние. Това, което прави впечатление е, че специално на тези избори, повечето партии изобщо не инвестират в политическа кампания, което означава, че са преминали към директен маркетинг – купуване на гласове, корпоративен вот и осигуряване на избиратели на роднинска и приятелска основа. Хората вече са тотално обезверени, което е изключително опасно. За 25 години се получи пълна деморализация. Вярата, че нещо ще се промени, се загуби. Самите партии виждат, че обществото не им вярва и не инвестират усилия в класическа политическа кампания с програма и идеи. В София и в цялата страна, това което става, е потискащо.

  По места има съвсем произволни коалиции, съобразно местния корпоративен интерес. Почти навсякъде общинските съвети са маргинализирани – влизат хора от различни партии, но след това се прегрупират в икономически лобита, които контролират сфери на влияние. Кметовете са принудени да си формират мнозинства в общинските съвети, независимо кой как е влезнал, като се договарят зад гърба на избирателя. Този процес тече от доста време, но вече е достигнал една ужасяваща кулминация.

  – Защо на много места не са издигнати автентични десни кандидати?

  – Това е така, за жалост. Има няколко автентични десни кандидати в страната, които ги познавам, но тези хора играят за честта на пагона, те нямат голям шанс да бъдат избрани. Реално тези хора, които действително са с ясен политически профил в дясното, трудно могат да се впишат в корпоративната схема на правене на избори. Примерно ако поговорим сега за Реформаторския блок – те реално могат да спечелят там, където залагат на последните кметове, които бяха останали като избрани от СДС. Нямат нито един нов претендент, който да издигнат. В политиката може да се тества една партия, ако издигне една собствена политическа кандидатура като кмет и той пробие статуквото. ДСБ и партията на Кунева, покрай Реформаторския блок и другите партии, ще разчитат на няколко остатъчни от СДС кмета, които вече от години печелят доста по-широка подкрепа от тази, която им осигуряваше СДС. Така че битката на РБ е да се закачат някъде за една или друга кандидатура, която тъй или иначе има влияние и ресурс да спечели, с надеждата покрай нея да вкарат няколко съветника и да участват по някакъв начин в разпределянето на баницата, а след изборите да си сложат нашивки, че са победили.

  – Дайте такива примери?

  – Трудно ми е да дам пример за обратното. Когато ДСБ се отдели от СДС нито един от кметовете на СДС не отиде в ДСБ, вярно е че в 2-3 по-малки общини те имаха някакви кметове, но във всички големи областни центрове и стратегически общини, кметовете си останаха и бяха членове до последно на СДС. Такива са кметовете в Монтана, Кюстендил, Петрич, Свищов. Тези кметове едно време бяха избрани от СДС и вече управляват по няколко мандата.

  Мисля, че няма смисъл да коментираме и печално известния случай с подкрепата на кмета на Хасково или случаи, като този в Пловдив, където реформаторите подкрепят изключен депутат от ГЕРБ за кмет.

  – А сега един конкретен случай – за Димитровград, където кметът, който сега ще бъде издигнат, е предложил Димитровград да бъде обявен за музей на открито. Как ще коментирате подкрепата за такова лице?

  – След толкова много компромиси, които направиха реформаторите, това не ме учудва. Най-малкият им проблем е, че кандидатът, който подкрепят иска в града му да има алея на комунистическото изкуство. Проблема на реформаторите е, че техният кандидат за кмет преди време заяви, че трябва да има признание към Георги Димитров, като определи този национален предател, за „човек който е работил за България и нейната независимост и дори го нареди редом до Левски и Ботев. Да наредиш верният слуга на Сталин, който насилствено принуждаваше българите от пиринска Македония да се отричат като българи и да се обявяват за „македонци“ е перверзия. Но когато става въпрос да се отчете още едно кметско място за тези от РБ, които най-много се бият в гърдите като антикомунисти, това няма значение. Реформаторите вече не се интересуват от тези неща, а и усетиха, че избирателите им претръпнаха. Ако едно време, лидерите на така наречените десни, допуснеха такова нещо, пред „Раковски“ 134 щеше да има революция. Но тогава избирателите имаха съпротивителна сила, която „десният елита“ на прехода успя да притъпи и унищожи – това е голямо престъпление. А и пред кой да протестират? На „Раковски“ няма никой, всички са в министерството на икономиката. Освен това, тази сграда, която за много хора беше символ на демокрацията и антикомунизма, беше превърната в предизборен щаб на една червена кукувица.

  За лидерите на РБ запазването и осребряването на позициите във властта чрез „подтичкване” след ГЕРБ, е много по-важно от някакви си там отживелици като „антикомунизъм“. Това горе-долу правят и другите основни партии в България. В страната ни се реализира почти еднопартиен модел. Повечето партии спокойно могат да се регистрират като клубове по интереси към ГЕРБ – „Реформаторски клуб“, „Патриотичен клуб“, „АБВ –рублофили“ и т.н. От БСП единствено се опитват да се правят на опозиция, но будят съжаление. Според мен те влезнаха във фаза, от която няма завръщане. Не е добре за демокрацията да няма нормална опозиция, но сигурно има едно възмездие – състоянието, до което беше докаран СДС, сега ще се случи и на БСП.

  – Приемате ли идеята на Радан Кънев за предварителни избори в дясно и излъчване на общ кандидат-президент?

  – Тази идея породи няколко въпроса. На първо място, париите които сега съставляват Реформаторския блок, независимо, че нямаха голям ентусиазъм за подкрепа на Плевнелиев, когато ГЕРБ го издигнаха, сега се афишират като по големи привърженици на президента от партията, която го е издигнала. Искам само да припомня, че Кунева му беше яростен опонент, от ДСБ го подкрепиха с половин уста, защото тогава основният им враг беше ГЕРБ, а председателя на СДС Мартин Димитров призова да се гласува по съвест, въпреки че огромната част от нашите привърженици смятаха за абсурдно лидерът на СДС да няма предпочитания между Калфин и Плевнелиев. Сега, когато реформаторите превърнаха Плевнелиев публично в „техния президент“, а ГЕРБ нямат разминаване с него и не са давали знак за снемане на политическото си довери, е нелогично да се говори за предварителни избори – това е просто пускане на Плевнелив по пързалката. Предварителни избори се правят или когато нямаш президент, или когато си се конфронтирал с него. Да поставяш въпроса за предварителни избори при наличието на действащ президент, с който нямаш политически проблеми, е класическа схема за неговия отстрел. Не знам дали това се дължи на притискане от проблемите в Реформаторския блок или други причини. Но има и още нещо абсурдно – да отидеш с Реформаторския блок на предварителни избори с ГЕРБ, е все едно да излезеш на челен удар с велосипед срещу влак. По-честно ще е от РБ да кажат, че желаят да избягат от тази битка и да предложат Борисов да посочи следващия кандидат. Много ми е трудно да разбера техните действия, защото няма политическа логика, а когато няма политическа логика, тогава има друга логика.

  На предстоящите избори за президент ще се поставят големи геополитически въпроси и ще има сблъсък между силното рубладжийско лоби в България и проевропейски ориентираните избиратели. Ще има сблъсък и на проводниците на неоосманистките влияния, и на радикалния ислям в страната, както и на защитниците на националната ни и европейска идентичност. Лошото е, че и така наречените десни се опитват да дриблират между Русия и Запада. Държат се като политически травестити – с неизяснена геополитическа ориентация, която дори и либерална Европа не може разбере.

  – Както споменахте рубладжийското лоби – докъде достигат мащабите на хибридната война в момента?

  – Има цялостен процес на рекомунизация в България – дори има отстъпление от някои демократични завоевания в първите години на прехода. Преди се работеше много по-свободно, сега има перфидни механизми, чрез които се имитира, че сме много демократични, но ние сме много по-несвободно общество от това което имахме след 10-ти ноември 1989 г. Тогава много хора повярваха, че ще има радикална промяна, че страната ни ще стане нормална държава и ще се управлява от нов несвързан със старата система елит. Имаше огромна енергия, народът беше повярвал, че извършва революция и силата на тази мощна воля на хората респектираше и плашеше перестроечната номенклатура, която стартира прехода. Трябваше да мине дълго време, за да може БКП и ДС номенклатурата, чрез подставените им лица в ръководствата на младите български партии, да уморят тази енергия, да деморализират хората и да се стигне до днешното положение. Обратният път може да стане не чрез партиите на статуквото, които възпроизвеждат модела на БКП. В България няма големи демократични партии. Дори такива, които се прокламират за десни и антикомунистически, се ръководят от политически елит, който директно и генетично, и манталитетно е свързан със старата БКП и ДС номенклатура.

  Една от илюстрациите на това са доминиращите съветските паметници в София и отказът да се изучават престъпленията на комунизма. Всеки ден по медиите има офицери от ДС и видни деятели от БКП номенклатурата, които промиват мозъците на хората. Има масирана кампания за възраждане на комунизма. За 25 години не възникна антикомунистически елит, реален капитализъм и демокрация няма. Всички лоши неща не се дължат на капитализма или на демокрацията, а на не неслучването им. Но апологетите на тоталитарния режим непрекъснато внушават на народа, че несправедливостта на прехода се дължи на капитализма, демокрацията и лошия Запад, „който ни ги е наложил“.

  Русия, независимо че беше принудена от обстоятелствата да допусне България да стане член на ЕС и НАТО, продължава да иска да я контролира като територия и затова хвърля огромни ресурси да не допусне тук да се формира български национален политически елит. От Кремъл имат механизми за това – държат всички стратегически и структурно – определящи предприятия, основно в енергетиката и чрез свързаният с тях едър бизнес, както и големите медии. Същевременно, целенасочено се бойкотира всеки опит българската армия и въоръжение да бъдат приведени в състояние отговарящо на натовските стандарти – нещо, което вече десет години от членството ни в алианса не се случва. Например, дебатът около въпроса за ремонта на МИГ-29 се върти основно около цената. Това, което не се казва дори от военните експерти, подкрепящи решението на министерството за ремонт на самолетите ни в Полша, е, че няма как натовски самолети да бъдат ремонтирани в Русия. Най-доброто и изгодно решение би било да се закупят нови самолети, защото поддръжката на старите руски самолети ще ни излезе по-скъпо.

  – Защо не беше одобрена вашата идея паркът „Заимов” да бъде преименуван?

  – Идеята беше на голяма група хора и организации. Лично аз имах голям проблем да убедя дори съветниците от Реформаторския блок, да подкрепят това искане. Единствените, които го подписаха бяха петимата съветника влезнали от името на СДС. Съветниците от ДСБ и ДБГ се измъкнаха, а някои от тях ми дадоха абсурдни обяснения, които ще им спестя. Дори ми поставиха въпроса – защо сега? Казах им, че го правя точно сега, преди изборите за да се види кой кой е. Едно е да рисуваш Паметника на съветската армия за да се снимаш, друго е да направиш едно реално действие. Срамно е в центъра на София да има парк, кръстен на човек с присъда заради шпионаж в полза на чужда държава, това е недопустимо. Когато от Алианс за София по предложение на ДСБ беше издигнат Мартин Заимов за кмет, комунистите с подкрепата на съветниците, влезнали от партията ССД, която вече не присъства в съвета се изгавриха и върнаха името. ГЕРБ също бягат от темата, като дявол от тамян. Те искат да се харесват на всички.

  Но не само по този въпрос, а изобщо по всички важни въпроси няма сериозен политически сблъсък. Това е най-сивата кампания в София, а има толкова сериозни и нерешени проблеми в нашият град. Дори я няма и очакваната битка между БСП и Реформаторския блок за второто място. Толкова безидейна кампания и безлично участие във вот, който предполага мажоритарен сблъсък не съм виждал. Все едно голямата премия е за третото място и всеки се бори да прекара другия на втората позиция.

  – Кои са основните проблеми на София?

  – Един от най-големите проблеми е за постигане на максимална прозрачност и ефективност при управлението на парите на гражданите. Разбира се това е основен проблем за всички общини и за цялата държава. Всеки български гражданин трябва да има пълната информация за това как общините и държавата се разпореждат с неговите пари. Хората трябва да знаят как се харчи всеки техен лев, трябва да могат да влезнат в сайта на своята община и да знаят колко, как и защо е платено за всеки квадратен метър асфалт, за всяко посадено дърво, за всяка лампа, за всяка пейка и т.н. За това не се искат много пари, а добра воля и почтеност от тези, които сме избрали. Принципното решаване дори само на този въпрос ще доведе до радикална и положителна промяна в нашите общини и в нашата държава. Но така наречената опозиция, не само в Столицата, а и в другите общини, не се бори да промени лошите практики, а иска да се впише в тях – на това му казват – „да бъдем коректив“. Май това беше високата цел, която си поставиха реформаторите в София още със старта на кампанията. Те, заедно с БСП, от дълги години така са се вписали, че избирателите им са на път напълно да ги отпишат. БСП никога не са печелили в Столицата и имат постоянен низходящ тренд, защото винаги са се колаборирали с управляващите, а сега имат и проблем със своя ренегат Кадиев. За мен това е младият Близнашки, помнете ми думата на там се е запътил. По пътя на БСП в София върви и т.н. „традиционна десница“. В столицата аз не виждам сериозна надпревара за кмет. Очевидно е че всички с изключение на ГЕРБ се борят само за съветници.

  Без да се увеличават данъците и таксите на столичани, може да се постигне 20% по-добра ефективност. Отделно, когато говорим за местно самоуправление трябва да създадем възможност за гражданите непрекъснато да участват във взимането на решения за управление на града, а не само по време на избори. Емблематичен пример за това е как беше смачкан референдумът. Двата най-съществени въпроса подкрепени от над 550 хиляди избиратели и ползващи се с подкрепата на над 2/3 от избирателите според социологическите агенции – за задължителното гласуване и за мажоритарния вот, бяха брутално отхвърлени от парламента.

  – Ще се промени ли политическата ситуация след общинските избори?

  – Нещата ще се подобрят, когато хората видят смисъл от гласуването си и видят, че има почтени политици. Сега изборите се печелят от демагози и добри изборни технолози. Ако това продължи – България загива. Не може без морал и ценности да съществува една общност.

   

  Интервю на Косара Белниколова /Faktor.bg/ 

• CNN releases Democratic debate podium order

  Washington (CNN). Hillary Clinton will be center stage on Tuesday night for the Democratic presidential candidates’ first debate, according to the podium order released by CNN, which is hosting the event.

  

  The position of the five candidates on the stage at the CNN Facebook Democratic Debate in Las Vegas is based on polls since Aug. 1 and was announced on CNN’s „State of the Union.“

  On either side of Clinton, the highest-polling candidate, are Bernie Sanders (to Clinton’s right) and Martin O’Malley (to her left). Jim Webb and Lincoln Chafee, the fourth- and fifth-placing candidates, bookend the stage.

  Should Vice President Biden decide to enter the race and take part in the debate, there would be a podium placed on the stage for him as well.

  Biden expected to skip first Democratic debate

  CNN’s coverage of the debate begins at 8:30 p.m. ET on Tuesday.

  Source: CNN

   

• Нов етап на мръсната кампания срещу сайта Биволъ

  МРЪСНАТА КАМПАНИЯ НА МЕДИИТЕ НА ПЕЕВСКИ СРЕЩУ БИВОЛЪ НАВЛИЗА В НОВА ФАЗА

  Канал 3 на Пеевски пратил екип да снима жилището на журналиста от Биволъ Атанас Чобанов в Париж

  Пеевски прати свой екип чак до Париж, за да разследва журналист от Биволъ дали е “социално слаб” (бел. ред. – Чобанов живее и работи в Париж, в България е неговият колега в сайта, журналистът Асен Йорданов).

  Тази сутрин (бел. ред. – в събота, 10 октомври) на адреса в парижкото предградие, където живее главният редактор на сайта Атанас Чобанов, се явява снимачен екип на телевизия „Канал 3″.

  Натрапниците се представили на съпругата му като „колеги“, искали да влязат в апартамента, разпитвали дали това е „социално жилище“ и снимали сградата.

  През това време Чобанов е в Лилехамер (Норвегия), където представлява българската разследваща журналистика на Световната конференция на разследващите журналисти, събрала 850 души от 120 държави. Чобанов е поканен от организаторите. В случая важният детайл е, че отсъствието на Атанас Чобанов от дома му е публично оповестено (бел. ред. – тоест тв екипът използва момента, докато го няма).

  В понеделник Чобанов ще депозира във френската прокуратура жалба за тормоз от страна на овластеното лице Делян Пеевски, бивш директор на ДАНС, настоящ депутат, вече официален собственик на „Канал 3″, и акционер в „Булгартабак“. Към жалбата ще бъде приложено и разследване, което уличава документално „семейството“ от хотел „Берлин“ в укриване на десетки милиони евро доходи с неясен произход.

  Защо медиите на #КОЙ минаха в истеричен режим срещу Биволъ?

  През последните дни клеветническата кампания срещу Биволъ във всички притежавани от Пеевски медии достигна кресчендо заради последните разкрития на сайта ни. Свързани със собствениците на ПИБ лица са откраднали 20 млн. евро от храните за бедни в Румъния. Следите на парите водят към Кипър, където ПИБ имат филиал. По следите им са ОЛАФ и румънски прокурори (виж тук).

  След КТБ, Пеевски се обвърза с „гнилата ябълка“ ПИБ. Това обаче е и последният му финансов рубеж. Благодарение на работата на Биволъ той получи първи, но не последен, реален удар, от който много боли.
  …

  До неотдавна Чобанов беше обект на досъдебно производство за набеждаване, образувано от българската прокуратура. Разследването е активирано и водено точно по времето, когато сайтът направи ключови публикации (виж тук, тук и тук), уличаващи Цветан Василев, Делян Пеевски, Ахмед Доган и Бойко Борисов в корупционна схема за приватизацията и подялбата на Булгартабак.

  Всичко това показва, че срещу сайта ни е впрегнат ресурса на цялата държавна власт.

  Публикуваният горе текст е на Е-Вестник . Целият текст виж в “Биволъ” .

  .

• Токът пада с 50%? Може, но олигарсите не дават

  Доц. Минчо Христов, Retro.bg
  

  

  Според българските политици и обслужващите ги медии доходите и пенсиите в България са най-ниските в Европейския съюз, защото сме бедна държава. Трябва да продължим да затягаме коланите, да приватизираме и да даваме на концесия най-ценните си ресурси: ток, вода, болници, подземни богатства, банки, големи търговски вериги. Истината обаче е коренно различна. България не е бедна, а продължава да се разграбва от монополите и съучастниците им в парламента. Какви са фактите?

  Според официални данни на ДАНС всяка година от ДДС се източват между 2 и 3 млрд. лева. От акцизи – около милиард и половина. От концесията за българското злато България губи над 3 млрд. годишно. От златото държавата получава около 1,5% концесионна такса, докато за чуждите концесионери остават 98,5% . Подобен грабеж няма и в държавите от централна Африка!

  Ако прибавим и цените на телефоните и мобилните оператори, които са 3-4 пъти по-високи, отколкото в ЕС и техните непочтени търговски практики, цифрата ще скочи с още 2 милиарда. От завишените цени на горивата определени монополисти и техните политически съучастници също печелят милиарди. Преди месец попитах публично министър Лукарски защо цената на дизела в Австрия и Белгия е 40 евроцента преди облагането му с данъци, а в България е 62 евроцента. При условие, че заплатите там са близо 10 пъти по-високи. Попитах го директно защо не прекрати този грабеж. Отговорът беше, че това е „морален” и „човешки” въпрос и той не касае Министерството на икономиката.

  Всъщност отговорът на въпроса защо цената на дизела в България е с 50% по-висока от тази в Австрия и Белгия е чисто криминален. Той трябва да касае прокуратурата, следствието, съда и вероятно самия министър. Ако прибавим нелоялните практики и завишени цени на големите търговски вериги, където търговската надценка при някои стоки надвишава 110 %, при условие че в същите вериги в ЕС тя е не повече от 10-12%, загубите за българските потребители дотук са над 20 милиарда годишно.

  Това обаче съвсем не е всичко. Дадената на концесия от Софиянски фирма „Софийска вода” купува водата от язовир „Искър“ за 2 стотинки на кубик, а го продава на софиянци за лев и осемдесет. Водата идва по гравитачен път и стига почти без никакви допълнителни разходи до софиянци. Според договора през 2006 . загубите за вода трябваше да бъдат намалени от 64% на 32%. Днес, 2015 г., тези загуби са 54% ! А има региони в България, където загубите са над 80%. За сравнение загубите на вода в Париж, Берлин и Лондон са около и под 10%. Най-скандалното в случая е, че всички тези загуби се плащат от потребителите. Казано направо – повече от половината пари от сметките за вода на софиянци са не за реално потребена вода, а за загубите на концесионера.

  Преди години предложих на депутатите елементарно решение на този проблем: да не могат да се включват в цената повече от 20 процента загуби. Така незабавно цената за водата в София щеше да падне с 30 на сто, а в много други градове и повече. За съжаление и тогава българските политици показаха, че не работят за българските граждани. Жалко е, че нито един депутат не посмя да внесе подобен закон през последните 8 години.

  Спрямо доходите на хората цената на тока в България е най-висока в Европа. Има реална възможност цената на тока да падне с над 50%, но българските политици и тук се правят на разсеяни. Заради предсрочното закриване на 3 и 4 блок на Козлодуй българските потребители например плащат с около 30 на сто по скъп ток. За това безумие трябва да благодарим на гражданина Симеон Сакскобурготски, Соломон Паси и Меглена Кунева. Ако се анулират криминалните договори на Иван Костов за Марица Изток 1 и 3, които гарантират баснословни печалби на чуждите инвеститори и завишават сметките за ток на всяко българско семейство с 10-12 процента, дотук стават 42 процента. Ако бъдат ревизирани закона и договорите с възобновяемите източници цената ще падне с още 15-20 на сто – общо над 50 на сто намаление.

  Когато по времето на тройната коалиция се гласуваше закона, гарантиращ държавата в продължение на 25 години да изкупува суперскъпата слънчева енергия, призовах от трибуната на парламента да не се гласува този престъпен и лобистки закон. Защото ще бръкне дълбоко в джоба на българите. Предупредих депутатите, че цената от Козлодуй е 4 стотинки, а цената от слънчевите централи – 70 стотинки на киловат. Партии тогава не ме подкрепиха – БСП, НДСВ, ДПС, Атака, сините… Твърдя, че тогава парламентът гласува като организирана престъпна група, защото всички добре чуха моето предупреждение. Ако бъде отнет лицензът на ЕРП-тата, които нагло надписват сметки и крадат, цената на тока може да падне с много повече от 50%. Странно е, че никой вече не говори и за отнемането на лиценза на ЕРП-тата, при условие, че има достатъчно факти и основания за това – надписванията на сметки, хонорарите от 5000 лева на ден, фиктивните инвестиции, неизплатените дивиденти на държавата. Никой не желае да отговори защо АЕЦ „Козлодуй” изнася ток за 6-7 ст. за киловат в Сърбия и Гърция, а НЕК, т.е. българските граждани, купуват киловата от слънчевите централи за 70 ст.

  Наскоро парламентът реши да раздели пакета на здравни услуги на задължителен и допълнителен. В задължителния пакет останаха най-спешните случаи, докато за допълнителния пациентите ще трябва да чакат с месеци и години. Освен ако не си платят. Превръщането на здравето в стока и на болниците в търговски дружества е едно от най-големите престъпления през последните 25 години. Как обаче испанските и немските пенсионери не плащат стотинка за лекарства, а тук пенсионерите са принудени да отделят огромна част от своите мизерни доходи за животоспасяващи лекарства? Лекарства, които струват в аптеките на Германия, Франция, Гърция, Македония, Румъния в пъти по-евтино отколкото в България.

  България съвсем не е бедна държава. Бедни сме заради алчната партийна олигархия. Същата, която си е гласувала най-високата партийна субсидия в света – по около 14 000 лева на месец за всеки един избран депутат. Малцина знаят, че партийните субсидии в Германия, Гърция, Македония са 10 пъти по-малки от тези в България. Това е същата олигархия, която допусна 18 линейки да обслужват двумилионна София, а 240 депутати да разполагат със 130 луксозни лимузини. Тази олигархия допусна през 2015 г. месечната издръжка на едно бездомно куче да е по-висока, отколкото тази на един пенсионер. Въпросът, който стои пред всички нас е: докога ще търпим?

  .

• Масов протест срещу ТТИП в Берлин

  Бойчо Попов, Investor.bg

  

  Десетки хиляди граждани протестират днес в германската столица Берлин срещу плановете на Европейския съюз за сключване на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство със САЩ (ТТИП – TTIP) и Канада (CETA), предаде DPA.

  Към момента не се съобщава точния брой на участниците, но се предполага, че той няма да превиши 50 000. Според полицейски данни, броят на протестиращите е 45 000. Много от тях са дошли до столицата със специални влакове. Организаторите – съюз от критици на глобализацията, защитници на околната среда и правата на потребителите, както и профсъюзи, са заявили, че протеста участват 250 000 души от цялата страна.

  Протестиращите се опасяват, че чрез споразумението потребителите ще загубят досегашни свои социални права за сметка на големите корпорации. На големи транспаранти се четат надписи, като „Да спрем TTIP & Ceta! За справедлива глобална търговия“ и други. Събитието се охранява от 1000 полицаи.

  Припомняме, че ЕС и САЩ преговарят от 2013 г. за създаване на трансатлантическа зона за свободна търговия. Германското правителство начело с Ангела Меркел решително подкрепя споразумението, твърдейки, че то ще стимулира търговията и световната икономика. Според канцлера то би помогнало на ЕС окончателно да се възстанови от последиците на дълговата криза.

  В германското общество обаче споразумението среща силна съпротива, тъй като мнозина се опасяват от занижаване на стандартите за качество на единния пазар и изместване на европейските стоки от по-евтините, но по-нискокочествени американски продукти.

  

• АЕЖ-България: Нова форма на натиск над журналистите – слухове и клевети

  

  „Културата на натиска” в българските медии става все пo-широко разпространена, като налице са устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма. Това показват резултатите от проучването на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България) за свободата на словото през 2015 г., осъществено онлайн сред 143-ма журналисти на национално ниво.

  Мнозинството от анкетираните – 53.8% признават, че лично са били възпрепятствани да упражняват свободно работата си, докато 72% споделят, че са свидетели на това техни колеги да бъдат подлагани на неправомерен натиск. Сред формите на натиск тази година начело излиза нов за наблюденията ни метод – този на разпространяване на слухове и клевети за журналистите, посочен от 40.6% от участниците в допитването.

  За изследването

  Проучването за свободата на словото на АЕЖ – България се провежда за трети път през 2015 г., предшествано от подобни изследвания през 2011 г. и 2013 г. То е непредставително и беше осъществено онлайн сред 143-ма журналисти през периода 19 юни – 30 юли 2015 г. Онлайн анкетата бе анонимна, но при желание журналистите можеха да участват с имената си. Общо 122 от всички отзовали се направиха този избор, тяхната самоличност обаче ще бъде запазена в тайна. Тенденция за излизане от анонимност се наблюдава от 2013 г., когато общо 144 от 169 журналисти избраха да споделят своите имена с екипа на асоциацията. Изследването се провежда с подкрепата на фондация „Америка за България”, като статистическите данни бяха обработени от „Алфа рисърч”, а автор на анализа е Илия Вълков, журналист в телевизия BIT и преподавател във Факултета по Журналистика и масови комуникации на Софийския университет Св. „Климент Охридски”.

  В допълнение, екипът на АЕЖ разпространи и допитване за състоянието на регионалните медии до 50 журналисти, 31 от които бяха интервюирани онлайн за конкретни проблеми на местно ниво. Проведена бе и неформална среща с регионални журналисти, които коментираха резултатите от допитването и споделиха проблемни казуси от своята практика и работата на свои колеги. (Вижте изводите по-долу.)

  Оценка на медийната среда

  Отговорът на традиционния въпрос „Как оценявате по петобалната система свободата на словото в България?“, тази година се колебае между оценките „задоволителна” (31,5%) и „лоша” (42%). В сравнение в проучването от 2013 г., 52% от анкетираните оцениха свободата на словото в страната като „лоша”, а 40% като „задоволителна”. На практика през 2015 г. се наблюдава относително подобрение в усещането за свобода на словото, въпреки, че проучването показва влошаващи се тенденции към автоцензуриране и концентрация на медийната собственост.

  Нарастващ натиск върху журналистите

  Отговорите с „да” и „не” за неправомерен натиск върху работата на журналистите се разделят почти по равно, когато става въпрос за личния опит на анкетираните. (Понятието „неправомерен натиск“, с което борави анкетата, бе определено във въпросниците като заплаха за физическия, финансов и морален интегритет на респондента.) Все пак, надделяват тези, които посочват, че лично са ставали обект на натиск в работата си – 53.8%. Други 46.2% отричат да са имали подобен опит. Наблюдава се близо 8% увеличение на респондентите, признаващи за неправомерна намеса в журналистическата си работа спрямо 2013 г., когато по-малката част от анкетираните, 46.15%, заявиха, че са се сблъсквали с подобно явление. Мнозинството (72%) съобщават, че са били свидетели на натиск, който е бил оказван на техни колеги.

  Данните сочат, че влиянието на външните и вътрешните източниците на натиск спрямо редакционните екипи, е разпределено по равно. Любопитно е обаче, че икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии. Икономическите субекти (69,2%) и рекламодателите (60,8%) са новите властелини на медийното съдържание, показва проучването.

  Продължава и сериозното влияние на политически лица (67%) заедно с държавни и общински институции (42,7%). Анкетираните уточняват, че „политическите лица често представляват държавата, но също така и икономическите субекти и работодателите”. Намеса в редакционното съдържание се оказва дори и от „други собственици на медии”, което затвърждава впечатлението за тематично еднообразие и шпалир от медии, удобни на властовото, политическо и икономическо статукво.

  Автоцензурата – начин за избягване на натиска

  Само 9% от анкетираните обявяват, че редовно сами спират своя публикация/репортаж или отбягват една или друга обществено важна тема. 46% съобщават, че това им се случва, но е рядко явление, а останалите 45% заявяват, че не се самоцензурират. Сред причините за това явление се посочват фактори като натиск от собствениците, страх от санкции, поведение за запазване на финансови приходи (от реклама), мързел, конформизъм и инертното поведение, близост на журналистите с обектите на тяхната работа.

  Основни проблеми на медийната среда

  Непрозрачната собственост (65,7%), монополизирането на медийната среда (82,5%) и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите (83,9%) са трите най-често споменавани проблема на българските медии. Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите (62,9%). А всеки втори анкетиран отчита като проблем неефективната саморегулация в сектора.

  Възможни решения

  Сред най-честите мерки за подобряване на медийната среда се посочват: приемане на практики срещу концентрацията на собствеността и разпространението (76,9%); осветляване на собствеността (65,7%); осигуряване на допълнителна квалификация на журналистите (60,8%); създаване на нови форми на независими медии (60,1%).

  Заплахите със съдебно преследване – най-разпространени на регионално ниво

  Повече от половината регионални журналисти, с които АЕЖ – България се свърза, лично са ставали обект на заплахи във връзка с работата им. Най-чести са заплахите със съдебно преследване, следвани от заплахите с уволнение, физически заплахи и заплахи към близките на журналистите. Начело сред източниците на заплахи са политическите лица, посочени от 26% от анкетираните, след които се нареждат местни бизнесмени (23%) и общински власти и криминални организации (съответно с по 17% от отговорите). Разпространен метод за влияние върху медийното съдържание са договорите за информационно обслужване на общинско ниво, в някои от които дори фигурира условие за „опазване на добрия имидж” на административните власти за тригодишен или петгодишен период. В град Казанлък 7 журналисти свидетелстват, че са били привиквани в полицията, за да подпишат полицейско предупреждение, че няма да отразяват негативно кмета и общинската власт.

  Според 81% от анкетираните в регионалните медии се упражнява цензура като тя обхваща основно материалите с регионален характер, отразяващи бизнес-икономически (50%) и административно-политически теми (40%). Близо една трета от участниците в допитването посочват, че си налагат автоцензура.

  Сред препоръките на регионалните журналисти за мерки за подобряване на работата им са осигуряване на съвети и правна помощ, организиране на обучителни семинари и конференции на регионално ниво, подкрепа за разследващата журналистика от национални медии, както и проявяването на повече солидарност в гилдията с проблемите на местно равнище.

  Източник:  Аej-bulgaria.org

• Нова схема за точене на пари? Свързани лица, инициативни комитети, сайт за осребряване на субсидии…

  Ужилването: 140 000 лв. за модерна политика. Как свързани лица регистрираха инициативни комитети, които осребриха субсидията чрез един сайт. Техния

  .

  Пламена Тодорова, Сlubz.bg

  Четвъртък. Обикновено заседание на Централната избирателна комисия. Членовете й докладват за одобрение как политическите партии и инициативните комитети (ИК), които нямат държавни субсидии, са решили да разходват т.нар. медийни пакети от по 40 000 лв. – т.е. към кои медии какви суми се насочват за публикуване на агитационни материали за местния вот и за референдума.

  И всичко по докладите изглежда скучно до момента, в който член на ЦИК не започва с изброяването: за сайта „Хаштаг-БГ“ отиват последователно сумите от 39 960 лв., 35 100 лв., 30 900 лв., 7200 лв., 30 360 лв….

  Кой за какво плаща

  Сумата от 39 960 лв. се отпуска на Инициативен комитет, агитиращ с „Не“ за електронното гласуване, оглавяван от Радослав Маринов. От Инициативния комитет парите се насочват към „Хаштаг“.

  Втората сума – 35 100 лв., отива в същия сайт от името на партия „Движение за европейска интеграция“, която също е в списъка с противниците на електронното гласуване.

  Останалите три транша са от партии и ИК, които агитират в полза на дистанционното електронно гласуване. 30 900 лв. дава партията на бившия военен министър Николай Цонев „Нова алтернатива“, 7200 лв. – „Социалистическа партия Български път“ и 30 360 лв. – видинският ИК с председател Борислава Стоянова.

  Важното в случая е, че това не са пари на самите партии или на самите комитети. Те получават от държавния бюджет по 40 хиляди лева под формата на ваучери – сключват договор с медиите и после ЦИК превежда парите на самите медии, според подписаните договори за реклама. Т.е. партиите и комитетите нямат друг начин за осребряване на парите.

  Кой кой е в тази игра

  На пръв поглед става въпрос за различни партии и комитети, които нямат общо помежду си, както и със сайта „Хаштаг-БГ“, но на втори прочит нещата не стоят точно така.

  Формално сайтът, под шапката на Фондация „Хаштаг-БГ“, не е сред най-популярните медии у нас, за да е налице толкова голям интерес от участниците в референдума и те да пренасочват почти целите разпологаеми суми за реклама точно там.

  Фондацията е регистрирана на името на 23-годишната Милена Евгениева Борисова.

  

  Милена Евгениева, но вече с фамилията Кичашка, е съсобственик в „е-Март Ауторити“ заедно с Борислав Цеков, член на Управителния съвет и на „Институт за модерна политика“, бивш депутат на НДСВ, за последно – в листата на БСП за парламентарните избори.

  В ръководството на Института пък е Петър Кичашки – съпруг на Милена Евгениева – Кичашка и кандидат за общински съветник от БСП в София под номер 9. Кичашки заедно с Цеков е и сред основателите на Движение „Модерна България“ и също бе кандидат на левицата за депутат от т.нар. гражданска квота. Милена Кичашка е и автор в „Хаштаг“, а самият сайт и „е-Март Ауторити“ са регистрирани на един и същ адрес в София – на ул. „Бачо Киро“.

  

  Но това не е всичко.

  Инициативният комитет Радослав Маринов също има връзка с „Института“. Маринов е член на Сдружение „Асоциация на младите юристи“, което също е на Борислав Цеков. Инициативният комитет на Маринов, макар и регистриран в София, може да се причисли към видинската група от комитети, които се нароиха точно за този референдум, тъй като голяма част от членовете в него са от северозападния район.

  Свързан с Борислав Цеков е и Инициативният комитет с председател Борислава Стоянова. На изборите за Европейски парламент миналата година Стоянова е в листите с наблюдатели на „Институт за модерна политика“. Нейният комитет е от тези, регистрирани във Видин, въпреки че за разлика от останалите комитети от града, подкрепя електронното гласуване.

  „Нова алтернатива“ на ексминистъра на НДСВ Цонев и „Модерна България“ на бившия депутат на НДСВ Цеков пък бяха партньори в редица инициативи като тази за „смяна на системата“ например.

  Що се отнася до „Социалистическа партия Български път“, нейни членове и симпатизанти като Мирослав Паскалев – Зорец и Стоян Тодоров, бяха чести гости на бившия премиер на левицата Пламен Орешарски в рамките на срещите му с неправителствения сектор и участници в т.нар. контрапротести.

  Къде е ЦИК?

  Председателят на Централната избирателна комисия Ивилина Алексиева преди това бе член на Управителния съвет на „Институт за модерна политика“ и дори все още фигурира като такава на сайта на организацията. Един от говорителите на ЦИК – Камелия Нейкова, пък беше зам.-председател на партията на Николай Цонев „Нова алтернатива„.

  Всички тези съвпадения може и да не означават нищо. Но донесоха 140 хиляди лева на сайт, свързан с лицата от Инициативните комитети. Всичко това е платено от парите на данъкоплатците. Това засега е единственото сериозно обяснение за големия брой регистрирани Инициативни комитети.

  Остава някоя институция да си зададе въпросите защо това се случва, законно ли е и как с нашите пари се прикрива политическо финансиране.

  .
  

• Дисидентите 25 години по-късно: Милионери или бедняци

  Иван Вутовски, в. „168 часа“*

  Фаворизирани и охулвани, идеалисти и ренегати, първите афиширали се като борци срещу тоталитарната система у нас имат коренно различна съдба след разграждането й.

  Хора от различни прослойки, едни от тях се приспособиха към демокрацията и бяха нейни президенти като историка Желю Желев, и нейни премиери като начеващия писател Филип Димитров. Но други така и не намериха свое поприще, а дори и прехрана. Някои 25 години по-късно се оказаха милионери, а други издъхнаха в крайна нищета.

  През комунистическото управление отявлените противници на режима пребивават в дълбока неизвестност. За първи път някакви хора се обявяват публично за опозиция повече от седмица след падането на Тодор Живков. Част от тях се показват на голям митинг на 18 ноември 1989 г. пред храма „Александър Невски“ и предизвикват небивал интерес сред тълпата, дошла да скандира какво ли не. По-късно на този митинг е прикачено званието „първи опозиционен“.

  Все още е неясно кой и защо определи точно тези личности да заемат трибуната на стълбите пред черквата. Още тогава, а и днес има съмнения, че някои от тях са наместени там по замисъл на вездесъщата Държавна сигурност. Така разделителната линия между дисидентите е поставена още тогава.

  

  Според набързо разлепените из София съобщения за митинга в инициативния комитет влизат: Анжел Вагенщайн, Марко Ганчев, Кирил Василев, Петър Берон, Румен Воденичаров, Вероника Николова, Георги Мишев, Иван Джаджев, Константин Тренчев, Петър Слабаков, Бойко Пройчев, Чавдар Кюранов, Стефан Гайтанджиев, Христо Ганев, Любомир Собаджиев, Алексей Шелудко, Александър Миланов, Иван Николов, Христофор Събев, Вяра Николова и Стефан Продев. А между участниците, макар да има и бивши политически затворници, преобладават хора от вътрешната опозиция в БКП, които са си живели добре при стария режим. Няма общ знаменател за всички.

  За най-заслужили антикомунисти като дългогодишния затворник Илия Минев няма място на трибуната и тя става първият кръстопът в похода на опозиционерите. Пренебрегването на антикомунистическата икона е описано през 2003 г. в книгата „Непримиримият Илия Минев“ от Иван Гаджев:

  „На 10 ноември чуваме с жената вечерта – Тодор Живков бил свален. А за мен – седмица след това, няма промени. Още идваха на празни приказки от ДС. По едно време престанаха. А никой не идва да ме информира, че вече съм свободен човек. Така и не смея открито да ида до гарата, защото имам чувството, че веднага ще ме задържат. Затова един приятел, който знаеше къде да чака с колата си, ме заведе в София. На 18-и се събра огромен митинг… Почнаха да говорят ораторите. Гледам плакат: „Искаме Илия Минев!“. Наши приятели се подготвили, а аз нищо не зная. Търсят ме хора и ме заведоха до трибуната. Тъкмо да стъпя пред микрофона, гледам Кюранов. Вперил в мен един поглед, не ти е работа! Вика ми да не мърдам, така било наредено. И ми препречва пътя с коляно. Казах си – уж общественик, журналист, а се занимава с работа на долнопробен полицай! Аз не исках да го слушам, но техните хора ме избутаха. На Петър Берон момчетата, с ленти, ме изблъскаха…“

  

  С над три десетилетия зад решетки Минев е политическият затворник с най-дълга присъда не само у нас, но и в цял свят. Лежал е повече и от Нелсън Мандела. Несломен, през 1988 г. той създава Независимото дружество за защита на правата на човека – първата опозиционна организация у нас.

  След 1989 г., разочарован от случилото се на митинга, той е казвал, че това, което борците срещу комунизма са си представяли, не се е получило. Непримиримият бай Илия остава в забвение до края на живота си – над 10 от демократичните години.

  През това време преживява почти изцяло от подаяния на приятели. Под претекст, че има софийско жителство, общината в град Септември, където живее, не му отпуска социална помощ. Но казват, че и самият Минев упорито е отказвал да му се помага, защото това е било под достойнството му.

  В мизерия и самота, незнаен за новите демократи, Минев умира в старчески дом в Пазарджик на 6 януари 2000 г. на 82-годишна възраст. Посмъртно обаче е удостоен с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“.

  В мизерия живее и друг член на първата опозиционна организация у нас – поетът Петър Манолов. На 11 януари 1989 г. Държавна сигурност нахлува в дома му и конфискува литературния и личния му архив, понеже е секретар на дружество на Минев. В отговор поетът обявява безсрочна гладна стачка.

  Западните радиостанции с български редакции отразяват ежедневно протеста на пловдивския литератор, в негова подкрепа се изказват Константин Павлов, Радой Ралин, Блага Димитрова, Йордан Василев, Янаки Петров, Георги Мишев, Марко Ганчев, европейски писатели и правозащитни организации.

  Здравословното му състояние с тревога се следи. Според медици от тогавашния ВМИ той е с остра форма на обезводняване, в урината му ацетонът се е повишил чувствително, започва атрофия на мускулатурата вследствие драстичното отслабване и има реална опасност за живота му. Около къщата на поета денонощно дежурят милиционери и тайни агенти. Тъй като скандалът добива силен отзвук на Запад, властта започва медийна кампания за дискредитиране дейците на дружеството. Авторът на поемата „Сто кръпки“, който взривил с нея една от залите на Софийския университет, в момента е пенсионер.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Къде са днес други изявени БГ дисиденти може да се прочете в хартиеното издание на в. „168 часа“.

  .

• Доц. М. Христов: Партиите са получили досега 500 млн. лв. от данъкоплатците

  Половин милиард лева са стрували политическите партии на българския данъкоплатец от началото на прехода. Това изчисли политологът доц. Минчо Христов. В студиото на предаването „Свободна зона“ по ТВ+ депутатът от 40-тото Народно събрание посочи корупцията като основна причина у нас да няма много чуждестранни инвеститори.

  

  По 14 хиляди лева на месец получават политическите партии като субсидия за всеки свой избран депутат, сочат сметките на Минчо Христов. „Tова е пир по време на чума, 142 млн. ще излапат от този Парламент за целия мандат”, коментира политологът.

  У нас всяка година се крадат милиарди от ДДС и акцизи, сочи справка на ДАНС, с която бившия депутат разполага. Причината тези присвоявания да се случват безнаказано са законите, които ги позволяват. Според Христов, трябва да се въведе нов вид проверка на имуществото на политици, магистрати и висши държавни чиновници.

  „Имуществото трябва да се разследва, тази проверка трябва да се направи върху реалното имущество, а не какво пише дадения депутат или министър. Да потропат в домовете на политици или магистрати, тези наглеци, да опишат със специалист, този дом струва един колко си, мебелировката струва толкова си, при условие, че си получвал един-колко си хиляди лева на месец – от къде са ти парите?“ – каза Христов. /БЛИЦ/

• България дава данни за пътуващите до САЩ

  България ще предоставя данни за пътуващите до САЩ. Това решиха депутатите, като ратифицираха окончателно спогодбата между двете страни. Информацията включва данните за пътуване и биографичната информация, съдържаща се в паспорта.
  

  От Департамента за вътрешна сигурност на САЩ ще предоставят софтуера на Националното звено за резервационни данни. Обмяната на данни е с цел борба с тероризма.

  Чавдар Георгиев от БСП припомни, че наскоро съдът на Европейския съюз отмени подобно споразумение за обмен на лични данни. Магистратите дадоха зелена светлина на всяка от 28-те държави сама да реши дали информацията за гражданите й да бъде пращана в трети страни:

  Чавдар Георгиев: Основният мотив на съда в Люксембург е, че американските закони не гарантират достатъчна защита за данните на европейците. Нека да предоставяме информация за други чужди граждани, които преминават през нашата страна, но да не поставяме в положение българските граждани техните лични данни да се използват от Съединените американски щати.

  Според Атанас Атанасов притесненията са неоснователни: Ние ще ползваме огромната база данни на САЩ в борбата с тероризма – това първо. И второ, всеки един от вас в тази зала, който е пътувал до САЩ, а аз съм сигурен, че отляво май няма хора, които не са пътували до САЩ, знае, че за да получи виза, предоставя на американското правителство, много преди да си купи билет, всичките данни, които му искат, за да получи такава виза. /БНР/

  ––––––––––––––––––

  САЩ и ЕС постигнаха съгласие наскоро по друго споразумение за обмен на данни, поделени с цели за прилагане на закона, като разследвания на терористични атаки. Двете страни преговаряха в продължение на четири години, за да гарантират, че гражданите на ЕС ще имат право да съдят САЩ, ако смятат, че данните им са били незаконно разкрити или с тях е била извършена злоупотреба.

  

• CUBS WIN! Playoff Baseball Returns to Wrigley

  How Cubs fans celebrated the Cubs wildcard win Wednesday night, the first playoff win in 12 years for the Cubs.

  

  Jake Arrieta delivered as expected in the Chicago Cubs wildcard game at PNC Park in Pittsburgh, with a few bailouts from the infield, and shut out the Pirates as Cubs’ batters put up four runs. Now the Cubs head to the division series to face the St. Louis Cardinals on Friday.

  Back home in Chicago, revelers packed the Wrigleyville bars and began pouring into the streets to celebrate after the final out.

  Arrieta pitched a complete game. His 11 strikeouts were the most for a Cubs pitcher making his postseason debut. The last time the Cubs shut out an opponent in postseason play was during the 1945 World Series. The last time the Cubs won a playoff game? Twelve years ago. They were swept in three games in both 2007 and 2008.

  DENNIS ROBAUGH (Patch National)

  

  Wednesday night’s win ensures that playoff baseball will return to 101-year-old Wrigley Field for the first time since 2008. But first, Game 1 of the National League Division Series is scheduled for Friday, Oct. 9, 5:45 p.m. Central time at Busch Stadium in St. Louis. The game will be broadcast on TBS. Saturday’s Game 2 will be at 4:30 p.m.

  Tickets for Busch Stadium can be had for $99, but Wrigley Field, where Games 3 and 4 (if the Cubs take it that far) are selling for upwards of $300, reports DNAinfo Chicago.

  The rival Cardinals won 100 games this season. Few expected the Cubs to put up one of the best records in the National League with 97 regular-season wins. But along the way, manager Joe Maddon and the players repeatedly promised fans this was a different team. And they followed through on those promises. As the wins mounted, fans began to look for signs — ”Back to the Future” references, among them — that all curses would be foiled. So far, so good.

  .

• Amnesty International призова Лондон да спре военните доставки за Саудитска Арабия

  Великобритания е призовавана да прекрати доставките на оръжие за съюзника си Саудитска Арабия на фона на доказателства, че извършваните от водената от Рияд коалиция атаки срещу шиитските бунтовници в Йемен водят до цивилни жертви, съобщава „Гардиън“.

  

  Amnesty International предупреди, че „доказателства за военни престъпления“ подчертават спешната нужда от независимо разследване на насилието и спиране на трансфера на оръжие, използвано за атаки.

  Организацията отбелязва, че коалицията е отнела живота на около 100 цивилни, включително 58 деца и 22 жени, а 56 са пострадали, включително 18 деца, при 13 въздушни атаки в Йемен през май, юни и или.

  Според ООН при конфликта в Йемен са убити около 5 хиляди души и са пострадали около 25 хиляди, много от тях цивилни. 114 хиляди пък са избягали от домовете си, но прогнозите са броят им да достигне 200 хиляди в края на 2016 година. 80% или четирима на петима граждани на Йемен се нуждаят от хуманитарна помощ.

  Великобритания е призовава да спре доставките на оръжие за Саудитска Арабия, включително бомби „Пейвуей“ IV, използвани от бойни самолети „Торнадо“ и „Тайфун“. И двата класа самолети са използвани в Йемен. Британски министри заявяват, че Рияд гарантира, че те ще бъдат използвани подходящо. /„Сега“/

  –––––––––––––––––––––––––––––––––

  Български сървъри обслужват ислямистки форуми

  .

  Български интернет ресурси и сървъри се използват от ислямистки форуми, съобщи началникът на Сектора за борба с киберпрестъпления към ГДБОП Явор Колев. По думите му „българската правоохранителна система наблюдава такива сайтове и опасностите, които могат да възникнат във връзка със защитата на националната ни сигурност“.

  „В българското интернет пространство има, може да бъдат намерени, да се използват български интернет ресурси за форуми или някакви други типове комуникации, но общо взето нашата дейност е свързана с подтискане на такива възможности“ – обясни Колев по БНР. Според него интернет комуникатори се използват и от трафикантите на бежанци у нас, и от организираната престъпност като цяло.

  „Използват интернет комуникатори, които са много лесно достъпни и удобни, и съвсем нормално е да бъдат ползвани и от орпганизираната престъпност за осъществяване на дейността й“ – каза още експертът.

  В ГДБОП имат и сигнали от български фирми, станали жертва на онлайн престъпления, като загубите на някои от тях възлизат на 300 хиляди евро. /„Сега“/

  .

• Георги Котев: Кратко и ясно за вноса/износа на ток в/от България

  Георги Котев,  Gikotev.blog.bg

  След като вчера ви показах на отделна графика историята на вноса на електроенергия в България за годините 1973-2014 г., а после и аналогичната история на износа, размислих и реших да ги събера 2 в 1, за още по-лесно сравняване и анализиране. И ето какво се получи:

  

  Сега, за разлика от вчера (вижте двете отделни графики в „История на вноса на електроенергия в България (1973-2014)„) ще си позволя няколко ключови забележки, които да ви помогнат по-доброто прочитане и разбиране на графиката.

  Хронология на въвеждането на ядрено-енергийните блокове на АЕЦ „Козлодуй“ (взета от сайта на предприятието ТУК):

  Пуск на 1 блок: 1974 г.
  Пуск на 2 блок: 1975 г.

  Пуск на 3 блок: 1980 г.
  Пуск на 4 блок: 1982 г.
  
  Пуск на 5 блок: 1987 г.
  Пуск на 6 блок: 1991 г.

  Блокове от 1 до 4 са с установена мощност от 440 МВт, а блокове 5 и 6 – от 1000 МВт. Блокове 1 и 2 са изключени завинаги от мрежата на 31-ви декември 2002-ра г. Блокове 3 и 4 са изключени от мрежата завинаги на 31-ви декември 2006-та г.

  На графиката прави впечатление годината 1985-та, когато има рекорден внос на ток. Напомням, че през тази година на власт в Съветския съюз (СССР, през месец март) идва Михаил Горбачов, който заявява на Тодор Живков и останалите комунистически лидери от „братските“ държави, че безплатния обяд свърши. След 4 години рухва комунистическия режим в тези държави рухва, а заедно с него и икономиката на България, което си личи и от графиката, в годините след 1990-та.

  От 1997-ма г. (още в първата година от правителството на Иван Костов) започва възходът на износа на електроенергия, който почти неизменно продължава и до наши дни.

  Защо тогава на нас постоянно ни вдигат цената на тока? Защо? Защо ли? ЗАЩО?

  Ето само един от няколкото възможни отговора на този въпрос:

  

  И понеже някой може да каже, че показаните данни не са по темата на блога, ще го контрирам като покажа и историята на АЕЦ-а в разпродаването на нашата продукция на „честни“ частници, което има пряка връзка с най-горната графика:

  

  За днес толкова. А в скоро време е възможно да се появят и нови сравнителни анализи, които да ни покажат „грижите“ на политико-енерГЕПИйната мафия, за нашето „добро“.

  .

• Макулатура

  Веселина Седларска, Reduta.bg

  .

  

  Помните ли думата макулатура? Тя се появи покрай аферата „Костинброд“, в която блесна политическата звезда на Николай Бареков. Той твърдеше, че палетите с бюлетини са доказателство за подмяна на избирателния вот, опонентите му обясняваха, че става дума за най-обикновена макулатура.

  Да проверим какво е обяснението за този термин. Речникът пояснява, че тази дума има три значения: 1/ в полиграфическото производство – погрешно или пробно отпечатан лист; 2/ в полиграфическото производство означава още и техническите отпадъци от хартия или картон, образуващи се при подготовката за печат, при печата на тиража, при провеждането на брошуро-книговезките и довършителни процеси; 3/ в целулозно-хартиеното производство негодна хартии, книги и други, събирани като вторични суровини и други материали, които се преработват.

  Моля ви да прочетете отново тези обяснения, като замените „полиграфическо“ с „политическо“. Ако сте го направили, и вие ли стигнахте до извода, че Николай Бареков е макулатура? Де да беше само той. Местните избори са времето, в което макулатурата – всички тези погрешно или пробно създадени партийки, технически отпадъци от политическия живот, изрезки от довършителни обществени прекроявяния и прочие вторични суровини – се опитват да влязат в преработка и да се превърнат в малки, но вършещи някаква работа изделия. В полиграфията макулатурата се употребява за визитни картички, да речем. В политиката е приложима за производство на общински съветници.

  Политическата макулатура не бива да се подценява. Тя може както да вкара свои хора в общинския съвет, така и да се спазарява за участие с големи партии, за да откъсва гласове от техни противници. Такива неща стават и на парламентарни избори, но местните са теренът, на който малките могат да се развихрят така, че да устроят себе си или да развалят играта на големите. Мащабът го позволява.

  За парламентарните избори през миналата година се регистрираха 22 партии и седем коалиции. В местните избори на 25 октомври тази година ще участват 71 партии и три коалиции.

  Кирил Йорданов се кандидатира за кмет на Варна. Името на коалицията, която го издига е в духа на африканската традиция партията да носи името на лидера, за да е ясно кой от кое племе е. Коалицията се казва „Кирил Йорданов – кметът на Варна“. Шансовете това да се сбъдне са от нула към минус десет. Но шансовете да се вкарат неколцина или поне първият от листата в общинския съвет е съвсем реален. А първият, разбира се, е Кирил Йорданов.

  Йордан Лечков се кандидатира за кмет на Сливен. Първо бе подкрепен от „Ред, законност и сигурност“ на Яне Янев. После бе подкрепен от „България без цензура“ на Николай Бареков. Това предизвика Яне Янев да каже, че до Лечков ще застане, но до Бареков никогаж. Йордан Лечков няма да стане отново кмет на Сливен, но ще бъде съветник. Той, разбира се, води листата на създадената за тези избори коалиция „Обединени региони“.

  „Жената до Бареков“ се кандидатира за кмет на София. Нейната победа е вече осигурена, тъй като хората ще научат, че тя не се казва Женадатобареков, а Мария Календерска. Твърди, че е убедена, че балотажът ще бъде между нея и Йорданка Фандъкова. Дано повече да твърди, отколкото да е убедена, защото иначе положението се влошава дори повече, отколкото разумният човек предполага. „Искам да направя много конкретни неща и дори да загубя балотажа, ще остана да ги отстоявам в общинския съвет“ – казва тя за наше успокоение. Календерска се бори за участие в общинския съвет.

  Във всяка община има по няколко такива примера и ако все още са останали хора, които се питат защо кандидати без никакъв шанс се кандидатират за кметове, отговорът е, че те не се кандидатира за кметове. Кандидатурата им за кметове е само въжето, което се надяват да издърпа листата, която оглавяват, достатъчно напред, за да попаднат в общинските съвети.

  В малките общини това е въпрос, включително и на поминък.В малките общини няма работни места, а съветниците получават заплата. Съветниците са близо до общинските администрации, а вече в много градове общината се явява най-големият работодател. И, което е по-важно от първите две, общинските съвети са нещо като местната борса, на която се решават въпросите, свързани с потоците пари, които преминават през територията на общината.

  Общинските съвети днес нямат нищо общо с онези съвети от зората на демокрацията, в които се дебатираха идеи, ценности, тенденции и други възвишени заблуди. Сега в общинските съвети се говори само за пари. Уж какво е важно да се направи, уж кой може да го направи най-добре, уж защо е неотложно, но в крайна сметка – при кого да отидат едни пари. Тук всеки глас е важен и тази важност също има своята себестойност. В общинския съвет един глас на управляващата партия е равен на един глас от партия, която никой не може да се сети как се казва. Общинските съвети не се състоят от старейшините на общината. Те се състоят от брокерите на общината.

  Сан Диего е град с 1,5 млн. население. Управлява се от 9 общински съветници, които работят с екипите си на пълен работен ден. В България има 265 общини. Във всяка от тях има общински съвет, най-големият се състои от 61, а най-малкият от 11 съветници. Ако се чудим накъде ще му излезе краят, един от отговорите е – ще построим уникален български обществен строй, който ще се казва общински капитализъм.

  .

• Разузнавачите ни са срещу политическото назначение на Бакалов

  Ден след като стана ясно, че директорът на служба „Военна информация“ Йордан Бакалов е подал оставка заради законовите промени, които на практика го елиминират от поста, премиерът Бойко Борисов заяви, че не е знаел какво се е случило в парламента. A министър Николай Ненчев не я прие.

  „Харесвам работата на Йордан Бакалов, аз го харесвам изключително много“, коментира Борисов.

  Мотивът за напускането на Бакалов са приетите в четвъртък на второ четене поправки в Закона за военното разузнаване, които минаха с одобрението на ГЕРБ. Сред тях бяха включени два текста, отстраняващи на практика Бакалов от поста – изискването шефът на военното разузнаване да има над 10 години стаж в системата за национална сигурност и изискването той да е висш офицер.

  Сегашният закон допуска назначаването и на цивилен. Бакалов оглави службата през май тази година.

  Борисов заяви, че е чул за идеята за подготвян нов кандидат за поста на Бакалов. „Не виждам защо като е военно разузнаването да няма цивилен началник“, каза Борисов.

  По думите му това е изключение от правилото, но Бакалов е вътрешен човек от системата, освен това бившият син депутат е бил и в комисията по вътрешна сигурност в парламента. Премиерът добави, че смята Бакалов за достатъчно добър професионалист за тази дейност.

  Реформаторският блок също реагира остро срещу промяната – депутатът ген. Атанас Атанасов посочи, че новият шеф на военното разузнаване ще бъде избран измежду няколко генерали, завършили в бившия СССР.

  За краткия си престой на поста Бакалов, също като военния министър Николай Ненчев, бе подложен на атака от БСП и други партии заради решението да предадат на Комисията по досиетата архивите на военното разузнаване. Става дума за над 30 000 архивни единици на някогашното РУМНО (Разузнавателно управление при Министерството на народната отбрана), които предшественикът на Бакалов на поста – Веселин Иванов, отказваше да предаде.

  Противниците на осветляването на военните разузнавачи твърдят, че разкриването на досиетата можело да навреди и на сега работещи за разузнаването хора.

  Следва запис на БНР, в който могат да се чуят още доводи срещу политическото назначение на Бакалов.

  .

  
  .

• За първи път българка номинирана за „Най-добър учител в Света“

  На днешния 5-ти октомври – Международния ден на учителя, за първи път българка ще бъде номинирана за приза „Най-добър учител в света“. Това е директорката на 60 ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в софийския квартал „Бенковски“ Таня Борисова, информира Vesti.bg.
  

  Търсачката Google почете със специален дудъл Международния ден на учителя 5 октомври. Датата се чества официално по инициатива на ЮНЕСКО от 1994 г. насам, като повече от 100 държави го отбелязват всяка година. Неговата цел е да мобилизира подкрепа за учителските организации и така да се гарантира, че те ще са в състояние да отговорят на потребностите от знания на бъдещите поколения.

  Наградата за най-добър учител ще се връчи за втора поредна година. Победителят се избира сред учители, номинирани от целия свят. Наградата е 1 млн. долара, но тя се дава за каузи и благотворителност.

  Кои са най-добрите училища в България може да се види във видеото:

• Най-милитаризираната държава в света

  Евгени Колев, News.bg

  

  Представете си държава, в която целокупното мъжко население от 20- до 50-годишните са военнослужещи и буквално спят с автомат до възглавницата? Противно на предположенията, това не са САЩ, нито Русия, нито Израел, нито дори – за голямо разочарование на Ким Чен Ир – Северна Корея. Най-военизираната страна в света се оказва иначе неутралната и на пръв поглед миролюбива Швейцария. За особеностите на военната повинност и системата за сигурност в алпийската държава разказва руският седмичник „Военно-промышленный курьер“.

  Изненадващо за мнозина, тази малка страна в сърцето на Стария континент е в състояние за два до четири часа да разгърне армията си от 22 до 650 хиляди щика. Две денонощия са й необходими да събере под знамената до 1,7 милиона души. Перфектно обучена, организирана и доста добре въоръжена бойна машина. За сравнение: армията на Съединените щати е 1,3 милиона, плюс горе-долу толкова в резерв, на Китай – 2,4 милиона, плюс още милион запасняци.

  Още едно условие превръща простиращата се от Женева до Давос, от Цюрих до Лугано територия в трудна мишена – исполински планини, прорязани от тунели, противоатомни убежища, оръжейни складове и ракетно-артилерийски опорни огневи точки, вкопани в гранита. Основите на военната инфраструктура са положени още по времето на Втората световна война и непрекъснато се усъвършенстват.

  Швейцарската армия не е единствената, която е изградена на смесен принцип – професионалисти и милиция. С някои специфични особености така е структуриран и Бундесверът: системата „малко войници + много кадрови офицери и унтерофицери + цивилни запасняци + учебни сборове = разгръщане при необходимост“. При швейцарците обаче идеята „народът и армията – единни“ е доведена до абсолютизъм.

  Кадровите военнослужещи са около 9 хиляди, основно в авиацията. В режим на преквалификация се намират по едно и също време около 10-15 хиляди. Учебният сбор – Rekrutenschule – Ecole de recrue – продължава 90 дни. След завършването бойците получават личното си оръжие (автомат и/или пистолет) с два пълнителя, три комплекта униформа за всеки сезон, снаряжение, бронежилетка и каска и се прибират по домовете си.

  До 32 години статутът на войника е „аусцуг“, до 42 – „ландвер“, до 50 – „ландштурм“. За 10 години бойците от аусцуга прекарват в частта си осем сбора по три седмици, ландвера – три пъти по две, ландштурма – един път две седмици. На 51 войниците официално се уволняват от армията, сдават бойното оръжие, получават пушка-помпа с боеприпаси и повиквателно нареждане в случай на война и тотална мобилизация.

  Подлежащите на военна служба швейцарци – в зависимост от рода войски – отделят по 180-270 часа в годината за ратни подвизи. За седмиците, в които са ангажирани с бойна подготовка, те запазват до 80 на сто от заплатата си на официалното работно място. Войниците също така получават дневно по $6, офицерите – $8,5.

  Особеност на швейцарската армия е усилената подготовка на офицерите резервисти. Тези, които се стремят към офицерски пагони, минават през допълнителни сборове – за всеки чин – сумарно по 100 дни. Това разбираемо се посреща с неудоволствие от работодателите, особено от Банковата асоциация. Злите езици говорят, че запасът е начин при законно запазване на трудовото възнаграждение да се измъкнеш от опеката на благоверната и да си организираш по мъжки пикник с малко стрелба.

  Това обаче не отговаря на истината. На обучението тук се гледа много сериозно. Освен за придобиване на бойни умения това е място и за неформални контакти с необходими хора, висшестоящи сегашни или бъдещи колеги, с полезни фигури от политическите среди или просто със съседа. Никой не е в състояние да се отърве от служба в армията – нито студентът, призован направо от университетската банка, нито президентът, ако е мъж.

  Швейцария не разчита единствено на патриотизма и ентусиазма на своите граждани. Родината с твърда ръка лекува липсата на гореспоменатите качества. При неявяване на повиквателна – без оглед на причините: сесия, сватба, запой, отпуск – наказанието е глоба и затвор по такъв член, че нарушителят може да сложи кръст на кариерата си – никой няма да го наеме на прилична работа.

  Ако си НГВС или ОГВС (негоден или ограничено годен за военна служба) – сляп, болен или емигрант? Плащаш 3 процента данък за издръжка на войската. Пацифист си? Добре – в демократичната страна зачитат твоето право на убеждения. Но въпреки това си получаваш призовката и разчистваш общински Авгиеви обори или извършваш други малко приятни общественополезни дела един и половина пъти по-често от призованите в строя. Работиш в чужбина и си забравил или без причина не си се прибрал за сбор – чака те отново затвор.

  В швейцарската армия, както между другото в цялата държава, ако нещо е разписано в правила и норми, то ще бъде изпълнено безпрекословно. Това е част от националния манталитет.

  Военният бюджет на страната с население от 7,5 милиона е почти 20 на сто от БВП – около $5 милиарда. Въоръжението – повече от 800 танка и бронирани машини (420 „Леопард 2″, 150 М 109). Дългата едва 300 км страна има 14 ескадрили с повече от 350 бойни и 120 учебни самолета, 100 хеликоптера. Паркът непрекъснато се обновява. В Швейцария прецеденти като в американската армия пилотът да е по-млад от своята машина не се допускат.

  Неподлежащото на унищожение излязло от употреба стрелково оръжие – прецизно реновирано – се продава на гражданите. Особена таргет група са жените, отстъпките за „втора ръка“ са значителни, регистрацията – максимално проста, и то само за ново оръжие. По непотвърдени данни наследниците на Вилхелм Тел притежават милион и половина единици оръжие – армейско, полуавтоматично и ловно. Швейцарците са на четвърто място по цеви на глава от населението и на второ по процент въоръжени граждани. Регистрираните стрелкови клубове са десетки, стрелбищата – почти колкото кафенетата.

  Наред с алпийските дисциплини стрелбата в Швейцария е национален спорт. 270 хиляди запасняци и 120 хиляди активни военни милиционери по време на службата си трябва да представят военна книжка със зачети за проведени бойни стрелби.

  Стрелбата е нещо свято – въпрос на традиции, които в тази консервативна страна не се променят със столетия. Администрацията на малка община може да не намери необходимите за ремонт на пътища пари, но успешно ще проведе референдум за проект на ново стрелбище или модернизация на старо. Националните и регионалните състезания по стрелба са едни от най-посещаваните мероприятия.

  Швейцария обаче е и на второ място по смъртност от огнестрелно оръжие в невоенно време на глава от населението.

  Как протича военната служба? Всъщност – съвсем прилично. Два дни в седмицата уволнение в – преведено на нашенски – „гарнизонна отпуска с преспиване“. Войниците не чистят клозети, не белят картофи, не мият подове и баки, не правят уборка на казармите и прилежащите им райони. За тези дейности са наети частни фирми.

  Тук идва и културният шок за онези, които все още си спомнят родната наборна казарма – швейцарците дори не си дават зор да застъпват караул! Периметърът на поделенията се пази от частни охранители. Не служба, а санаториум.

  Е, санаториумът както винаги си има и дребни недостатъци. Ставане в 5:00. И буквално от момента всичко се изпълнява „на бегом“. С малки прекъсвания – за храна и други физиологични потребности, лично време и кратки минути за отдих: нонстоп екшън. Физическа, стрелкова, бойно-приложна подготовка, самоотбрана и нападение, шофиране, технически и алпийски умения. И всичко отново. До отбоя – в 24 часа. И на другата сутрин – пак в 5.

  Такова натоварване се смята за кошмар дори в най-елитните спецчасти, но за швейцарците е в реда на нещата. Времето за подготовка е малко и се наваксва с интензивност на обучението. Именно поради това някои моменти от армейския живот се пропускат. Всеки български новобранец, набивал до малоумност „кубинки“ по плаца, може да завиди на швейцарците, че строевата подготовка за тях е нещо непознато, от типичната прусашка маршировка те са се отказали още в края на 19. век.

  Храненето в поделенията и учебните бази става в общи столови, липсват до болка познатите на българския боец казани, менюто е еднакво за войниците и офицерите и унтерите, като – забележете – по-високите чинове се хранят след редовия състав. В казармите спалните помещения са разделени: войнишки, офицерски и унтерофицерски – първите до 20 души, вторите – до 6. В своето обзавеждане обаче по нищо не се отличават – навсякъде стандартни метални двуетажни „вишки“ с тънки дюшеци и спални чували. Тоалетните и баните впечатляват с чистотата си.

  При цялата на пръв поглед демократичност на порядките в бойните части в Швейцария няма особени проблеми с воинската дисциплина. Тук на помощ идва строго разписаната до най-малка дреболия система на парични санкции – доста по-високи, отколкото в цивилния живот. Наказания се прилагат за всяко нарушаване на правилата на вътрешния ред и на устава. Контролът се осъществява от кадрови офицери. Размерът на глобата се определя от командира на поделението. Редките криминални нарушения попадат под ударите на военната прокуратура.

  Уникалната военна система на Швейцария води началото си още в далечното Средновековие и е предпоставена от историческото развитие на страната – постоянни локални войни между кантоните и необходимостта от защита от външни врагове.

  Първият военен договор между кантоните на обединена Швейцария е подписан 1798. Именно този документ предвижда всеобщата воинска повинност за мъжкото население. Там е записана и възможността желаещите (и материално осигурени) да се откупят от служба с доста внушителна сума в хазната на кантона. Тази привилегия е запазена и в сега действащите устави.

  .

• ЦИК реши: 312 секции в чужбина за референдума (СПИСЪК)

  Най-много ще има в Германия, Испания и САЩ. Шест от тях ще са в района на Чикаго: 3 секции в Дес Плейнс и по една в Шилер парк, Шамбърг и една в генералното консулство в града.

  .

  Българите в чужбина ще могат да гласуват на референдума в 312 секционни избирателни комисии (СИК), разположени в 45 държави. Секциите в Турция ще бъдат само 21, докато на последните парламентарни избори броят им бе 136, съобщава „Стандарт“.

  В ЦИК е постъпило писмо от Министерство на външните работи с грами от посолство на България в Анкара и актуализирано предложение на Генералното консулство на България в Истанбул, по предложение на ръководителите на изселническите организации на територията на този консулски окръг и писмо на Федерация „Балгьоч“ в Бурса, с което се предлага да се редуцират обявените места за гласуване в Турция като се уточняват местата за откриване и броя на секциите в тях, поради предстоящи избори в приемащата държава и невъзможност за оказване на логистично и административно съдействие.

  Изборните секции в чужбина се определят въз основа на приетите и обработени заявления за гласуване извън страната (електронни и на хартиен носител), както и въз основа на предложения на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства за образуване на секции на нови места за гласуване или за редуциране на обявените, посочват от ЦИК.

  Ръководителят на дипломатическото представителство на България в Словения е предложил откриване на секция за гласуване в Любляна, поради проявен интерес на български граждани за гласуване в националния референдум на 25 октомври 2015 г. Откриване на секции са поискали и за Мароко – Рабат, Хърватия – Загреб, както и за Сърбия – Белград.

  Поради съображения за повишена опасност за сигурността на хората, секции няма да се откриват в Афганистан, Кабул, както и в Кандахар.

  Решението на ЦИК подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в тридневен срок от обявяването му.

  Пълният списък на държавите и секциите по градове може да видите ТУК.

  

  .

• Big Money’s War on Religion: When Will Social Conservatives Say ‘Enough’?

  By Bill Winkler and Gregory Quinlan,

  Barbwire.com

  

  On March 5, 2015, more than 100 of the globe’s richest and most powerful corporations signed a doctrinal statement that formally placed them in direct opposition to much of the world’s major religions.

  Among those to codify this global corporate position on faith and morals were:

  A.T. Kearney Global, Accenture Global Management, Aetna Insurance, Air Products and Chemicals, Akamai Technologies, Alcoa Inc., Amazon.com, American Airlines, American Apparel, American Express, AIG insurance, Apple Inc., AppNexus Inc., Aramark, AT&T Inc., Avanade Inc., Bain Capital, Bank of America, The Bank of New York/ Mellon Corporation, Barclays International, Barnes & Noble, Becton Dickinson and Company, BlackRock International, Bloomberg, Boehringer Ingelheim Pharmaceuticals, Boston Community Capital, Boston Consulting Group, Bristol-Myers Squibb Company, Broadcom Corporation, Brocade international, Cablevision Systems Corporation, Capital One Financial Corporation, Cardinal Health Inc., CBS media & entertainment, CEB Global, CGI Technology, The Chubb Corporation, CIGNA Corporation, Cisco Systems, Citigroup, The Coca-Cola Company, Colgate-Palmolive Company, Comcast Corporation, ConAgra Foods, The Corcoran Group, Corning Incorporated, Cox Media, Credit Suisse Securities, Cummins Global Power, CVS Health Corporation, Danaher Corporation, DCI Group, Deloitte, Delta Air Lines, Depository Trust & Clearing Corporation, Deutsche Bank, Diageo Alcoholic Beverages, DIRECTV, DocuSign, The Dow Chemical Company, Dropbox Inc., DuPont Chemicals, eBay Inc., Edelman Global Marketing, Electronic Arts Global Entertainment, EnduringHydro Energy, Ernst & Young, The Estee Lauder Companies, Facebook Inc., First Data Corporation, General Electric Company, General Mills Inc., Gensler, Gilt Groupe Holdings, GlaxoSmithKline, The Goldman Sachs Group, Google Inc., Groupon, The Hartford Financial Services Group, Hewlett-Packard Company, Hilton Worldwide Holdings, HSBC Global Banking, Intel Corporation, Intuit Inc., JetBlue Airways Corporation, Johnson & Johnson, JP Morgan Chase, KEO Marketing, Kimberly-Clark Corporation, Kimpton Hotel & Restaurant Group, KPMG LLP, Larson Marketing, Levi Strauss & Co., Marriott International, Marsh & McLennan Companies, Massachusetts Mutual Life Insurance Company, McGraw Hill Financial, McKesson Corporation, McKinsey & Company, Merca Property, Microsoft Corporation, MillerCoors, Moody’s Corporation, Morgan Stanley, MWW Public Relations, Nationwide Mutual Insurance Company, Neumann Capital, The New England Patriots, New York Life Insurance Company, NIKE Inc., Nixon Peabody, Northrup Grumman Corp., Office Depot, The Ogilvy Group, ONE Community Media, Oracle America, Orbitz Worldwide, Pandora Media, PATH, PepsiCo, Pfizer, Pixelligent Technologies, Pricewaterhouse Coopers, Procter & Gamble, Prudential Financial, Qualcomm Inc., Quorum, RBC Capital, The San Francisco Giants, Sempra Energy, Staples Inc., Starbucks Corporation, State Street Corporation, Sun Life Financial, Symantec Corp., The Tampa Bay Rays, Target Corporation, TD Bank, TD Securities, Tech Data Corp., Thomson Reuters, Twitter Inc., UBS, United Air Lines, United Therapeutics, Verizon Communications, Viacom, Visa Inc., W. M. Martin Advertising, W. W. Grainger Inc., The Walt Disney Company, Wasserman Media, Wells Fargo, Witeck Communications, Wyndham Worldwide, Xerox Corporation, and Zynga Inc.

  All the above signed an amicus brief to the United States Supreme Court that asked the Court to judicially enact same-sex marriage and impose it on every state regardless of whether or not the people or their elected representatives voted for it. The signatories of this appeal to the Court include some of the most evil corporations on earth — including the global banking giant HSBC, that got caught laundering almost a billion dollars of illegal drug money for murderous Mexican and Columbian cartels. An outraged Senator Elizabeth Warren (D-MA) demanded that HSBC executives be prosecuted, and when the Obama administration proved too squeamish to take on the powerful banking group, Senator Warren labeled them “too big for trial.”

  The brief is divided into two parts. The first focuses on tax codes and the corporate bottom line, but the second takes a metaphysical turn: “State bans (on same-sex marriage) undermine our corporate culture.”

  It argues: “The denial of marriage rights to same-sex couples in non-recognition states goes against our core values and principles.”

  This is nothing short of a doctrinal statement. With it, these corporations stepped into the realm of faith and morals to create a specifically “corporate” opposition to the religious beliefs of those who we can broadly call “the people of the book” — whether that book is the Torah, the Bible, or the Koran.

  The brief goes on to make this curious statement: “The reality is that even ‘small differences in how people are treated… convey strong messages about the(ir) perceived relative value.”

  It is curious because it is made by corporations where one employee is paid 1,000 times more than another. Where one gets a limousine, a driver, and the use of a corporate jet — while the other makes his way on the subway. Benefits and bonuses for some, uncertainty and anxiety for others.

  In a recent address before the Aspen Action Forum, New York Times journalist Anand Giridharadas said: “Sometimes I wonder whether these various forms of giving back have become to our era what the papal indulgence was to the Middle Ages: a relatively inexpensive way of getting oneself seemingly on the right side of justice, without having to alter the fundamentals of one’s life.”

  Most voters — Democrats and Republicans alike — have the misconception that the Republican Party is the political face of corporate America and especially of Wall Street.

  This simply isn’t true. Both political parties are heavily influenced by global corporate interests. The major divide between the parties comes one level down — with the Democrats generally representing organized labor and the dependent class, while Republicans take the side of small business and taxpayers. But make no mistake, both parties bow before the power of international finance — even if it means betraying loyal constituencies.

  The truth is, they have no choice. The same unelected, undemocratic institution that said it is legal for government to seize private property if there’s a profit to be made, that said you will be fined if you don’t buy a corporate product mandated by the government — said that corporations are people and money is speech so that one rich man can drown out the voices of a million ordinary citizens. The elected Congress goes through the motions. The Supreme Court is the failsafe of the establishment.

  Since the late 1970’s, social conservatives — especially Evangelical Christians — have formed a key component in every Republican victory. There would not be a Republican majority in the United States Senate, in the House of Representatives, or in any state legislature without the votes of social conservatives. We can’t think of a single sitting Republican Governor who could have won without the votes of this steadfast group.

  Most social conservatives are working class people — the ones you can still make fun of and it isn’t called “hate speech”. In election after election they vote Republican and put people in office who make the world safe for corporations. These loyal folks have seen their relative incomes decline while Wall Street profits have gone up and the wealth of the richest has soared. Republicans have cut corporate taxes and with the Democrats have created a huge corporate welfare state. And too many Republicans have stood by as the Democrats have betrayed even their own voters by inflating the labor supply with illegals and growing the gray economy.

  You can see it anywhere in the United States. Whenever Republican officeholders try to make good on their promises to the social conservatives who put them into office, their corporation masters quickly come out and undo it. We’ve seen it happen most recently in Arizona, in Indiana, and in Arkansas. It wasn’t the so-called “Left” that acted like an ad-hoc kangaroo court to show up and undo those democratically enacted religious liberty laws — it was corporate theologians from the business community. You can’t blame the “Left” when corporate billionaires like Michael Bloomberg hijack their causes, turning them from democratic dialogues into exercises in corporate self-promotion.

  Many of the corporate signatories on that amicus brief are entertainment and media companies who have cranked up the levels of violence in their products even as they have called for the abrogation of the Second Amendment. President Bill Clinton criticized them for marketing their violence to children, while study after study shows the scientific correlation between the violence in their products and crime. Their corporate leaders live and work in buildings guarded by the armed security that they deny school children and they want to disarm people of modest means who live in areas affected by crime, while they employ armed bodyguards. But who watches out for their interests? Pro-business Republicans who oppose hobbling this hypocritical bunch with more regulation. Why defend them?

  In New Jersey recently, a business organization that relies on Republicans elected with social conservative votes to support its agenda, rewarded this loyalty by inviting the former president of Planned Parenthood to be the keynote speaker at an event this September. The business group made the announcement the week the first baby parts harvesting video surfaced.

  The primary sponsor for the event is Johnson & Johnson, a major donor to Planned Parenthood and a corporate signer of the doctrinal statement on “corporate culture… core values and principles.” It seems respect for life isn’t one of those core values. Of course, it could be argued that Johnson & Johnson’s leap into metaphysics is just a way of taking the public’s mind off that shareholders’ lawsuit against the corporation for its failure to prevent “serious failings and illegalities” — like bribing officials, covering up adverse health effects, and misleading marketing for unapproved uses. Ouch.

  When will the millions of social conservative voters who underwrite the GOP with their votes say they’ve had enough? We took it when it was a case of our quality of life declining, while corporate profits soared. But now those profits are being used by corporate theologians to proselytize a new culture, with core values and principles that want to wipe away those that are ours.

  Every government entity should be held accountable for how it invests. Every elected official or candidate should be asked about how they invest. Every elected official and candidate should avoid taking the coin of these corporate theologians and should be held to account if they do. And the stories of each of these corporations — from their corruption of public officials, through their unsafe products, their deceitful marketing, to their flights into metaphysics — these details should be communicated to the electorate, so that every elected official and candidate who takes from them or gives to them may be held responsible for their actions.

  Over three decades, Bill Winkler has worked on more than 400 political campaigns: From assisting candidates for Governor, U.S. Senate and Congress – as well as state and local races – to running ballot initiatives for good government and crime victims groups. He is a Quaker from Pennsylvania.

  Gregory Quinlan is past President of Parents and Friends of Ex-Gays and Gays, Co-Ministry Leader at Living Free Ministries of NJ and has been a Christian Pro-family activist and Lobbyist for over twenty years.

  .

   

• Google се прекръсти на Alphabet

  След затварянето на стоковата борса в петък името Alphabet замени Google като компания, която ще бъде шапка на всички продукти от търсачката, пише Reuters.

  

  Акциите на Google GOOGL.O и GOOG.O ще запазят имената си, както и стойността си.

  Целта на промяната е Alphabet да поеме всички странични проекти на Google, подобно на самоуправляващите се автомобили, интернет балони и други.

  Новата структура наподобява организацията например на General Electric (GE.N) – с една централа, в която се концентрират по-широките дейности, например финансите, и самостоятелни бизнес единици, фокусирани върху специфични области. Съгласно новата корпоративна структура, обединението Google ще обхване основната търсачка, както и Google Maps и YouTube. При ребрандирането ще се запази и Android. /OFFNews/
  

  .

• <<
• 1
...
• 65
• 66
• 67
• 68
• 69
• 70
• 71
• 72
• 73
• 74
• 75
...
• 415
• >>