Всички авторски страници

Авторски

• Michael B. Mukasey: Justice and the Obama Justice Department

  Michael B. Mukasey, Former U.S. Attorney General

  Source: Imprimis

  

  Michael B. Mukasey served as the Attorney General of the United States from 2007-2009, as a U.S. district judge for the Southern District of New York from 1988-2006, and as an assistant U.S. attorney for that same district from 1972-1976. In 1995, he presided over the trial of Sheik Omar Abdel Rahman and others for a plot to blow up New York area landmarks. He received his B.A. from Columbia University and his LL.B. from Yale Law School.

  The following is adapted from a speech delivered on July 19, 2015, aboard the Crystal Serenity, during a Hillsdale College cruise from Lisbon to London.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  If you think about it, it makes sense that in America—the only nation in the world to define itself not by blood or land, but by a law, the Constitution—the government agency charged with enforcing that law, and enforcing the laws passed under it, would be called the Department of Justice. As such, the work of the Justice Department is highly important. It plays a fundamental role in our nation’s life, because its work has to do in one way or another with how honest, how fair, and how safe our country is.

  That being said, I’m regretful to have to add that in a country where honesty, fairness, and safety are so strongly influenced by one department of government, over the past six years—largely because of that department’s work—our country has grown less honest, less fair, and less safe than it ought to be. Let me give you some examples.

  Recently we hear a great deal about the prosecution of “evildoing” corporations, but not so much about the prosecution of individuals who are the alleged evildoers. Why is that? To be specific, a lot of what we hear with respect to corporations is not about prosecutions at all—it’s about “deferred-prosecution agreements” or “non-prosecution agreements,” agreements that extract enormous financial penalties. Indeed, the current Justice Department takes pride in setting record after record in terms of collecting these penalties.

  Other attorneys general, myself included, made such agreements. But the penalties that have been extracted over the past six years are unprecedented. They involve numbers in the billions, and are of a scale that makes it appear that the Justice Department is acting as a profit center for the government.

  Justice Department investigations begin by looking into claims, for example, of unlawful payments to foreign officials or of unsafe motor vehicles. Corporations often face disastrous collateral consequences simply from having charges brought against them, which is why they are often willing to admit to conduct that the government cannot prove, to pay enormous fines, and to accept the oversight of monitors. In return, the government agrees that no charges will be filed so long as the corporations remain on good behavior for some specified period of time. Charges are rarely brought against individuals, on the other hand, because individuals can be put in jail. When faced with this, people usually fight back—and when they fight back, they frequently win.

  This process generates cynicism about the American justice system, as individuals go uncharged, billion-dollar penalties are assessed, and the ones who pay are not wrongdoers, but corporate shareholders and employees.

  * * *

  The DOJ’s Civil Rights Division is the one we think of as having the main responsibility for protecting fairness. Yet its recent record has indicated other priorities. Recently its Voting Section went out of its way to review a decision to change the system of municipal elections in Kinston, North Carolina, from partisan to non-partisan. That change had been approved by the voters of Kinston, which is a majority black town. Indeed, it had been approved by an overwhelming two-to-one vote.

  Under Section 5 of the Voting Rights Act, the Justice Department may intervene when voting rules are changed in any state where there’s historically been discrimination. But because black citizens were in the majority in Kinston, there should have been no occasion to intervene. The DOJ justified its intervention by saying that blacks were not always a majority of voters, even though they were a majority of the citizens; it argued further that the removing of party labels might deprive black voters of an identifying label necessary for them to vote for black candidates—i.e., the label “Democrat.” In other words, the Justice Department was arguing that the black voters of Kinston needed the paternalism of the Justice Department to protect them from themselves.

  Fairness and safety are sometimes related to one another. During the 2008 election, two members of the New Black Panther Party showed up at a polling place in Philadelphia dressed in black battle fatigues, one of them brandishing a nightstick and the other yelling at white voters that they would soon be ruled by a black man. The scene was described in an affidavit by a poll watcher—a veteran civil rights activist who had often supported Democratic candidates—as something he had never seen or heard of in his 40 years of political involvement.

  In the waning days of the Bush administration, the DOJ’s Voting Section filed a lawsuit and won a default judgment. But in the spring of 2009, after the Obama administration took over, those handling the case were directed to drop it. The only penalty left in place was a limited injunction that barred the person with the nightstick from repeating that conduct for a period of time in Philadelphia. And when the Office of Professional Responsibility looked into the matter, their finding criticized the bringing of the case more than the dropping of it.

  Contrast that response with the DOJ’s treatment of a 79-year-old protestor outside an abortion clinic who was sued by the Civil Rights Division’s Criminal Section for praying outside the clinic and urging entrants to reconsider abortion. When that protestor was pepper sprayed by an abortion supporter for exercising his First Amendment rights, the Criminal Section did nothing.

  Consider as well the 2012 case of Trayvon Martin, a young man who was shot in an encounter with a neighborhood watch member. Notwithstanding that the shooter was not a member of any police department, and that he was acquitted of criminal responsibility in the incident—nevertheless, in the wake of the case the DOJ’s Civil Rights Division zeroed in on the police department of Sanford, Florida, where the incident occurred, suggesting discriminatory policing. A similar pattern—whereby a confrontation between a police officer and an African-American is followed by a Justice Department proceeding against the jurisdiction, regardless of the legal outcome or the equities of the incident—has been followed in cities such as Baltimore, New York, and Ferguson, Missouri.

  State and local jurisdictions do not have the resources or the political will to fight the federal government. As a result, more than 20 cities are now operating under consent decrees secured by the Justice Department, with court-appointed monitors imposing restrictive standards on police officers who now think twice before they stop suspects or make arrests. The results are predictable. Shootings are on the rise in New York, as are quality-of-life crimes that create a sense of public disorder and social deterioration. Seattle is also a good example: a federal lawsuit and a court-appointed monitor followed on the heels of a publicized incident, and now homicides are up 25 percent, car theft is up 44 percent, and aggravated assault is up 14 percent.

  One lesson to draw from all this is that personnel is policy. If you examine the resumés of people hired into the DOJ beginning in 2009, you will find that the governing credential of new hires was a history of support for left-leaning causes or membership in leftist organizations. By the time of the 2012 election, it was considered unremarkable for DOJ lawyers to display political posters on their office walls, and even outside their offices—something inimical to the spirit and mission of the Department of Justice.

  * * *

  When it comes to defending against terrorism, one would think that the role of the Justice Department would be relatively limited compared to that of the military and of our intelligence gathering agencies. But for six years the DOJ has played an outsized and unhelpful role. This results, in part, from a policy set by the current administration of viewing terrorism as it was viewed before 9/11—as a crime to be prosecuted rather than an act of war to be combatted.

  This administration is also unwilling to draw any connection between radical Islam and terrorism. Just in the last few days, it has been reported that officials are trying to determine a motive for the conduct of Mohammad Youssuf Abdulazeez, who is accused of killing five U.S. servicemen in Chattanooga. He had travelled to Jordan and posted admiring statements about ISIS on his web page, and yet officials are puzzling over why he acted as he did. The DOJ refuses to use the word terrorism in relation to this investigation.

  A man named Ali Muhammad Brown is charged with three counts of murder in Seattle, allegedly motivated by his desire to avenge attacks on Muslims by our troops in Iraq and Afghanistan. He has also been prosecuted in the state courts of New Jersey on state terrorism charges—the first time such charges have ever been filed in New Jersey’s history. The charges there are based on a fourth murder that he committed—the murder of a teenager named Brendan Tevlin that had the same motivation as the Seattle murders. The maximum for this crime under the New Jersey statute is life imprisonment, whereas the federal statute carries the death penalty. But the Justice Department has declined to bring this prosecution. It’s utterly beyond understanding why the DOJ would yield to a state charge with a lesser penalty—unless, of course, one realizes that it would simply prefer not to discuss the matter.

  This aversion goes further, and it has further effect. In 2009, Khalid Sheik Muhammad and others were to be tried before a military commission at Guantanamo for their roles in the 9/11 attacks. The defendants had announced their intention to plead guilty and proceed to martyrdom. Notwithstanding that these detainees were in the custody of the military and the Department of Defense, the Attorney General, with the President’s cooperation, suspended the trials and announced in 2010 that he would bring those defendants to Manhattan, near where the World Trade Center attack had occurred, to stand trial in a civilian court.

  This plan caused a bipartisan furor. Congress went so far as to pass a statute barring the use of any federal funds to bring detainees from Guantanamo to the U.S. As a result, the plan was cancelled in 2011. But by that time the military commission had been aborted and the prosecution had to be recommenced from scratch. In addition, Khalid Sheik Muhammad and his friends got the message that the new administration’s heart wasn’t in it. They took to resisting every step in the process, which is still in the pre-trial stage.

  Also in 2009, the Attorney General, following up on his stated belief that the CIA had violated the torture statute in the interrogation of captured terrorists, publicly disclosed what had been classified memos describing the CIA’s interrogation program—a program that had not been in use since 2003. He presumably released those memos in the belief that disclosure would bring on a firestorm of criticism. The effect was to disclose to potential terrorists what was in the program so they could train to resist it, just as they train using the publicly available Army Field Manual in order to resist interrogations described in it. When the hoped-for firestorm failed to develop, the Attorney General announced that even though prior investigations of CIA conduct by career DOJ prosecutors had concluded that there was not enough evidence to justify criminal prosecution, he was going to re-open those cases. He did so without bothering to read the detailed memos by those previous prosecutors explaining why no criminal charges were warranted. You can imagine the effect on the morale of the CIA.

  The re-opened investigations yielded no criminal charges, and the result was announced two years later as part of a news dump on a Friday afternoon. We currently have no interrogation program in place beyond the Army Field Manual, and in any case current policy seems to favor prosecution over capturing terrorists abroad for interrogation. This is due in part to the efforts of the DOJ, and our ability to gather intelligence is correspondingly limited.

  Defenders of current policy trumpet electronic intelligence. But electronic intelligence comes in bits and pieces, and it’s very difficult to know which bits and pieces are relevant and which are simply noise. As former CIA Director Michael Hayden once put it, it’s kind of like trying to solve a jigsaw puzzle when you have thousands of pieces, you don’t know which ones are part of the puzzle, and you haven’t been able to look at the picture on the box. Human intelligence, by contrast, comes in narrative form—which is to say you get to look at the picture.

  The Obama administration also supported the recent restriction that was put on bulk intelligence gathering by the CIA, in the mistaken belief that such a policy compromised Americans’ privacy. In point of fact, the only information gathered was the calling number, the called number, the length of the call, and its date. That information was saved, and when we got a suspicious telephone number—for example, the number of the Chattanooga terrorist—we could take it and figure out which numbers had called that number and which numbers had been called by it. As a result of the recent restriction, we are not going to have that information anymore. It is going to be kept by the carriers, if they agree to keep it.

  Are there any bright spots in the Justice Department? The National Security Division, which handles oversight of electronic intelligence on applications to the Foreign Intelligence Surveillance Court, is the newest division in the department. Formed in 2006, it is staffed by people who are dedicated to protecting the country, and it continues to function very well insofar as the legislation that is now in place allows it to function. Otherwise, there is very little good to report.

  * * *

  How did we get to where we are today? Even before the 2008 election, the warning signs were there. The man who was to become U.S. Attorney General told an audience during the election campaign that the Bush administration had permitted abuses in fighting terrorism. He said there would have to be “a reckoning.” During his subsequent tenure, in a moment of unguarded candor, he described himself as the President’s “wingman.” From the standpoint of the Justice Department, I can’t overstate the demoralizing significance of an attorney general saying something like that. If I had ever described myself, during my tenure, as President Bush’s wingman, I would have expected to come back to find the Justice Department building empty and a pile of resignations on my desk. Even Attorney General Robert Kennedy, President Kennedy’s brother, to my knowledge never described himself in such terms. Yes, the attorney general is a member of the administration—but his principal responsibility is to provide neutral advice on what the law requires, not to fly in political formation.

  The problems in the DOJ won’t be solved simply by electing a less ideological president in 2016. Many of the political appointees of the past seven years will resign and take up career positions within the department, and once such people receive civil service status, it is virtually impossible to fire them. In other words, the next attorney general will be confronted with a department that’s prepared to resist policy changes. This will require great patience and dedication by the new political appointees in their efforts to return the department to its true mandate—not doing justice according to your own lights, or even according to the lights of the president who appoints you, but defending law and having enough faith in law to believe that the result, more often than not, will be justice.

  .

• Лотарията „Зелена карта“ вече тече

  Тръгна лотарията на САЩ за „зелена карта“

  .

  

  Държавният департамент обяви началото на кампанията за подаване на документи за USA Green Card Lottery за 2017 г., съобщиха от посолството на САЩ в София.
  

  Електронните формуляри трябва да бъдат подадени от 12 ч. на обед, източно стандартно време, на 1 октомври 2015 г. до 12 ч. на обед, източно стандартно време, на 3 ноември 2015 г.

  Кандидатите могат да попълнят електронния формуляр E-DV за участие в програмата на адрес: http://www.dvlottery.state.gov  през периода за регистрация. Не се приемат заявки за участие, изпратени по пощата.

  Няма такса за попълване на електронния регистрационен формуляр за участие, съобщават от посолството на САЩ. Участниците ще получат официален номер за потвърждение на регистрацията си. Изключително важно е да запазят този номер до 30 септември 2017 г. Единствено чрез него участниците ще могат да проверят дали са изтеглени в лотарията DV-2017.

  Официална информация за това дали сте избран да продължите участието си в програмата можете да получите на уебсайта на лотарията http://www.dvlottery.state.gov след 3 май 2016 г. Съобщения до тези, които са изтеглени, НЯМА да бъдат изпращани по електронна или обикновена поща. Всеки получател на писмо или имейл, в който се споменава виза от лотарията или „зелена карта“, може да е сигурен, че съобщението е подвеждащо и измамно. Освен това не се извършва плащане към трета страна в процеса по кандидатстване за виза от лотарията за „зелена карта“. Единственото плащане е самата такса за виза, която се плаща в Посолството на САЩ.

  .

• The Indеpendent: Империята на злото Саудитска Арабия е истинският враг на Запада

  Саудитците участват на всяко ниво в терористичната верига

  .

  Ясмин Алибай Браун, The Independent

  

  Израел и Америка изобщо нямат доверие на Иран. Северна Корея пази своите ядрени тайни и се управлява от непостоянен и зъл човек. Териториалните претенции на Владимир Путин тревожат демократичните държави. Най-новата заплаха – „Ислямска държава“, дивото дете на ислямистите, шокира целия свят. Но начело в този списък трябва да стои Саудитска Арабия – изродена, злокачествена, безмилостна, мощна и толкова опасна, колкото всяка от гореизброените страни.

  Държавата систематично разпространява своята болна форма на ислям по целия свят, подбужда и финансира омраза, докато потъпква човешките свободи и надежди. Но Западът коленичи пред нейните лидери. Миналата седмица Саудитска Арабия оглави Съвета по права на човека към ООН и това бе приветствано от Вашингтон. Говорителят на Държавния департамент Марк Тонер посочи:

  „Казваме, че човешките права са проблем за тях. Във връзка с това председателско място, ние се надяваме, че това е удобен случай те да погледнат човешките права както по света, така и в рамките на техните собствени граници“.

  Оставаме с отворена уста. Саудитска Арабия екзекутира по един човек на всеки два дни. Али Мохамед ал-Нимр скоро ще бъде обезглавен и след това разпнат, защото е участвал в протест за демокрация по време на Арабската пролет. Тогава бил тийнейджър. Блогърът Раиф Бадауи, който се осмелил да се обяви за демокрация, бе осъден на 10 години затвор и хиляда удара с камшик.

  Миналата седмица 769 богомолци мюсюлмани бяха премазани до смърт в Мека, където бяха отишли на Хадж. В началото властите казаха, че това била „Божията воля“, а после обвиниха самите мъртви. Преди време Мека беше място на непринуденост и духовност. Днес скъперниците Саудитци са съборили исторически останки и са ги превърнали в Лас Вегас на ислямския свят – хотели, небостъргачи и молове за харчене, харчене, харчене. Бедните вече не могат да си позволят да ходят там. Тълпите трябва да се контролират, за да има сигурност за хората – но това би убило печалбите. Тъжната книга на Зияудин Сардар „Свещеният град“ описва оскверняването на най-свещеното за мюсюлманите място.

  Още по-сериозно е, че пагубното влияние на Саудитците се разпространява бързо и свободно. Крал Салман предложи да построи 200 джамии в Германия за новопристигналите бежанци, повечето от които са мюсюлмани. Той не предложи пари за настаняване и основни нужди, а за уахабитски джамии – троянските коне на тайния Саудитски „кръстоносен поход“. Няколко ислямски училища също са места за разпространяване на уахабизма – вече световен бранд. Той прави сърцата и умовете дребни и подозрителни, настройва мюсюлмани срещу мюсюлмани, пречи на модерните.

  Покойният френски неоконсерватор Лоран Муравиец написа през 2002 г.:

  „Саудитците участват на всяко ниво на терористичната верига – от планиране до финансиране, от кадри до пехотинци, от идеолози до мажоретки“.

  Политическите възгледи на Муравиец бяха отвратителни, но наблюденията му си струват. Помните, че повечето от убийците от 11 септември бяха саудитци, така е и в йерархията на Ал Кайда.

  През 14-те години след 11 септември Саудитците станаха по-агресивни, по-решителни да спечелят културните войни. Те изливат пари в ислямистки организации и дейности, промотират доктрини за наказание, които подчиняват жените и децата, проклинат либералните ценности и демокрацията. Те осъществяват жестока кампания от бомбардировки в Йемен, която уби хиляди цивилни и прокуди още повече.

  И така, какво прави нашето управление, за да спре невидимата ръка на този Сатана?

  Нищо. Кралското семейство, правителство след правителство, парламентаристи, достатъчно институции и хора вкупом се подмазват на управляващия Саудитска Арабия клан. Не съм гледала нито едно остро ТВ-разследване на този режим. Знаем, че той не е добър, но доказателствата не се показват. Някои автори се опитваха да разчупят тази конспирация от раболепие. Книгата на Крег Ънгър „Семейство Буш. Семейство Сауд“ излезе през 2004 г. Тя показа извън всяко съмнение, че Саудитска Арабия е главният мозък на световния тероризъм. И че семейство Буш е било неоправдано близо до режима. Много от нас повярвахме, че разкритията са по-експлозивни дори от тези на журналистите Карл Бърнстейн и Боб Удуърд, които изобличиха Ричърд Никсън в аферата „Уотъргейт“.

  Смъртоносният враг няма да бъде уплашен или спрян с тризъбец. Нашите лидери знаят какво се случва. И какво правят?

  Насочват се към малките хора. Правителството задължи учителите да наблюдават за млади радикали и да ги щипе по задните части. По-възрастните дисиденти – също. Досега 4 хиляди млади мюсюлмани са препоръчани за превъзпитание. Единият бил на 3 години. През май млад ученик мюсюлманин говорил за „еко-терористи“ и бил отведен за разпит дали подкрепял „Ислямска държава“. От преподаватели, адвокати, лекари и медицински сестри се очаква да се превърнат в шпиони. Студентът в Унииверситета в Стафордшир Мохамед Умар Фарук бе обвинен миналата седмица, че е терорист, защото четял в библиотеката книга с името „Изследвания за тероризма“.

  В САЩ 14-годишният Ахмед Мохамед бе арестуван, защото занесъл ръчно сглобен часовник в училище. Изглежда Западът е свободен само за някои. А да си мюсюлманин е престъпление.

  Екстремизмът е сериозен проблем. Приели западния начин на живот, либералните мюсюлмани се опитват да влияят на параноичните и агресивни мюсюлмански глави, но все още сме безпомощни. Нашите лидери няма да се обърнат срещу Саудитска Арабия – източникът на ислямистката инфекция и промиване на мозъци. Няма да го направят заради петрола и печалбите от продажба на оръжие. Политическите страхливци и неморалните печалбари са предатели, които са истинската заплаха за националната сигурност, патриотизма и единството.

  Как ще отговорят на обвинението?

  .

  Източник на текста на български: Clubz.bg

• Швеция въвежда шестчасов работен ден

  Швеция въведе шестчасов работен ден в опит да увеличи производителността и да направи хората в страната по-щастливи.

  Много шведски работодатели вече са направили промяната, като изданието Science Alert обяснява, че мярката ще накара служителите да свършват повече работа за по-кратко време и в същото време ще им позволи да имат енергия да се радват на личния си живот.

  Центровете на „Тойота“ във втория по големина град в Швеция Гьотеборг например приеха мярката преди 13 години, като след това компанията обяви, че служителите ѝ са по-щастливи, а приходите ѝ растат.

  Filimundus, компания, разработваща мобилни приложения в Стокхолм, въведе промяната преди година.

  „Осемчасовият работен ден не е толкова ефективен, колкото хората си мислят“, заявява ръководителят на компанията Линус Фелд.

  „Да останеш съсредоточен върху специфично задание в продължение на осем часа е огромно предизвикателство. За да се справим, ние комбинираме различни неща и правим паузи, искайки да направим работния си ден по-търпим. В същото време се затрудняваме да контролираме собствените си лични животи извън работа“, добавя той.

  Според Фелд на служителите не се позволява да използват социалните медии, а срещите са максимално редуцирани в работно време, за да не се разсейват. Целта обаче остава персоналът да бъде по-мотивиран да работи интензивно, докато е в офиса.

  „Моето впечатление е, че сега е по-лесно да се фокусираме по-добре върху работата си и да имаме енергия да я свършим, но също така и да имаме енергия, след като напуснем офиса“, коментира Фелд.

  Според Science Alert дори докторите и медицинските сестри в някои болници са преминали на шестчасовия работен ден.

  Дом за възрастни хора в Гьотеборг, който работи по новата схема, в момента изчислява дали разходите по наемане на нови служители за компенсиране на по-късия работен ден си струва на фона на съответните подобрения в грижата за пациенти и стимулирането на духа на служителите. /Dnevnik.bg/

• Застреляха стрелеца от Орегон, убил поне 10 души

  Полицията е открила и ликвидирала стрелеца от Орегон, който откри престрелка вчера и уби поне 10 души, а други седем бяха ранени. Служителите на реда са заловили килъра в една от сградите. Полицаите са започнали престрелка с него, в която е бил ликвидиран.

  

  Поне десет души са били убити и поне седем са били ранени днес при стрелба в общинския колеж „Умпкуа“ в град Роузбърг в американския щат Орегон.

  Местните правоохранителни органи са назовали името на злосторника – Крис Харпър Мерсър. 26-годишният мъж е живял в околностите на град Роузбърг, където се намира злощастния колеж, но не е бил студент там. Извършителят е обсъждал в интернет плановете си за стрелбата, както и мотива си, че това е бил единственият шанс да се появи по новините. Някои от коментарите в интернет под неговото послание са били такива, в които той е бил съветван как да го изпълни и какво оръжие да използва. Само едни-единствен коментар е бил с молба да размисли в намерението си.

  Полицията е извикала на разпит семейството на Мерсър и неговите приятели и внимателно разучава оставените от него съобщения в социалните мрежи в интернет.

  Президентът на САЩ Барак Обама изрази гнева и мъката си за поредната масова стрелба в страната, взела жертви и призова за по-строг контрол над личното огнестрелно оръжие.
  „Това се превръща в рутина“ – бе реакцията на Обама.

  „Ние можем да направим нещо по въпроса, но за това трябва да променим законите“- каза Обама.

  „Не трябва да е толкова лесно за някой, който иска да нанесе вреда, да получи огнестрелно оръжие“ – добави той. /24chasa.bg/

• За една забравена епопея на българския войник

  Каймакчаланската битка през 1916 г. – забравена епопея на българския войник през Първата световна война

  През есента на 2015-та се навършват 100 години от участието на България в Първата световна война – резултат от желанието на отечеството ни да довърши своето обединение. Започнало с Балканската война през 1912 г., то остава незавършено поради злополучният край на последвалата Междусъюзническа война от 1913 г. В пламването на големия европейски пожар през 1914 -та българските политици виждат шанс за държавата ни да получи териториите, населени с българи в Македония, Тракия и Добруджа, останали извън националните предели. А това не би могло да се осъществи само с политиката на неутралитет, която първоначално поддържаме. След продължително изчакване и притегляне на шансовете на двете воюващи групировки: Антантата (или Съглашението, състоящо се от Англия, Франция и Русия) и Централните Сили (Австро-Унгария, Германия и Турция), България се намесва на страната на последните.

  С бързи и решителни действия, само за няколко месеца през 1915 г., българските войски разгромяват сръбската армия и освобождават Вардарска Македония. Отечеството ни най-после познава радостта на обединението, чакано от 1878 г. насам. Победоносните български войни достигат сръбско-гръцката граница, където по заповед на германското съюзническо командване спират. Тук, по протежение на границата изграждат Солунският фронт, на който в следващите три години ще водят сражения с обединените сили на Съглашението (Англия, Франция, Русия и Италия), към които са придадени и остатъците от сръбската армия.

  Връх Каймакчалан, висок 2524 метра, е най-високият връх на планината Нидже, която затваря Битолското поле и е естествена силна отбранителна позиция. След завладяването му той е преименуван на вр. Борис, в чест на българския престолонаследник княз Борис Търновски. Върхът е гол, покрит само с алпийска растителност и се характеризира със суров климат, постоянни мъгли и ранно настъпваща зима. По склоновете му, прорязани с уврази и скали, изгражда своите отбранителни позиции(окопи и телени заграждения) Трета Балканска дивизия, състояща се от 11-ти Сливенски полк, 24-ти Черноморски, 33-ти Свищовски, 43, 46, 56 и 58 пехотни полкове, заедно с четири артилерийски батареи. Неин командир е полк. Алекси Попов, родом от Малко Търново. Срещу тях се изправят две сръбски дивизии, усилени с френски батареи, 2-ра и 4-та руски бригади, снабдявани по преминаващата наблизо ж.п. линия непрекъснато с муниции. След безредното си бягство на гръцкия о.Корфу в края на 1915 г., сръбските войници са преоборудвани и са отпочинали. Те наброяват 120 000 души и са с огромно желание да се включат в битката за Битоля, за да измият позора от бързия си разгром.

  Епопеята на Каймакчалан е може би единствената битка в световната военна история, водена на такава надморска височина. Сраженията започват на 12-ти септември 1916 г. и продължават до края на месеца. Със заповяданата атака на Каймакчалан Съглашението има за цел да облекчи положението на Румъния, която се включва във войната към Антантата, след като й обещават Трансилвания. Целта е да се пробие българската отбрана и да се напредне по долината на р. Вардар, а оттам – към София, като се принуди България да капитулира.

  Огънят на съглашенската артилерия е безспирен и подлудяващ. В резултат на безмилостното бомбардиране връх Каймакчалан загубва 10 метра от височината си. Въпреки ужаса на десетките френски и сръбски оръдия, българските войници отбиват 60 атаки на противника.

  Каймакчаланаската епопея продължава цели осемнадесет дни. Върхът преминава от български във сръбски ръце на няколко пъти. За жалост българската артилерия е принудена да пести снарядите, за разлика от противниковата, поради трудното си планинско снабдяване. Липсват изградени укрития и защитниците са принудени да се крият зад скалите и ямите, изкопани от бомбите. Ето какво си спомня командващият позицията полк. Богданов за тези паметни дни: “ …град от хиляди разни калибрени снаряди и множество мини се изсипваше ураганно над него и го превръщаше в грамаден кипящ котел. Целият връх бе пламнал, земята кънтеше. Нашите защитници, останали само с две картечници, сгушени в полусринатите окопи, с пушки в сцепенените си ръце, очакваха последния момент – атаката на врага, за да го срещнат на нож.“ (1). На 22-ри септември завалява дъжд, а после и сняг, придружени със студени ветрове. Окопите на позицията се заледяват. Към загиналите до този момент сега се прибавят и много измръзнали. На 30 септември 1916 г. сърбите, получили допълнителна помощ, засилват огъня си до невъобразимост. Вече не се чуват отделни изстрели – всичко се слива в непрекъснат грохот. Цели групи войници от 11-ти пехотен полк внезапно полудяват, стават равнодушни към смъртта и вече не познават командирите си и своите другари. Унищожен е 3/4 от офицерския състав. Българските батареи на Каймакчалан мълчат. Свършили са снарядите. Нови не могат да се поднесат. Мълчат и окопите, в които на вечна стража са останали само мъртвите герои. На 30 септември българските войски се изтеглят на север. Сръбските войски заемат нашите позиции, но не могат да разширят настъплението си и се окопават тук. Руините от българския параклис на върха днес

  В тази епопея българската армия дава следните жертви: загинали 1876 войници, 51 офицери, 5941 ранени войници и 126 офицери. Загубите на 11-ти пехотен Сливенски полк, гръбнакът на българската отбрана на върха, по релационните дневници са 23 убити офицери (+1 починал в болница), 39 ранени офицери и офицерски кандидати, 3 полудели, 1 безследно изчезнал. Войници: ранени и контузени 1901, убити 524, безследно изчезнали 112, парализирани 7, оглушели и онемели 62, полудели 3, пленени 22. (или 3/4 от състава на полка). (2). Жертвите на сърбите варират от 2500 до 3800 (няма точни данни). Загиналите българи са погребани в общо гробище на върха, следите на което към днешна дата са заличени.

  Понастоящем на върха има сръбски параклис, построен през 1928 г., както и костница, в която се предполага, че освен тленните останки на сръбски войници има останки и на българските защитници на Каймакчалан. През краткото българско управление на Македония (1941-44 г.) е изграден и български параклис. За жалост, той по-късно е унищожен от югославските власти, който са нямали търпимост към нищо българско. Днес споменът за нашето присъствие на върха се изчерпва с три полуразрушени стени, останали от параклиса,както и от все още намиращи се остатъци от снаряди и гранати, магазини на пушки и патрони.

  Няма как и с какво да си обясним забравата, която тегне над тази епопея. Не са виновни само идеологическите постулати, които някога, а за жалост, като че ли и днес, налагаха подобни събития да се заобикалят в часовете по история. Виновни сме и ние, потомците – вчерашни и днешни – че сме позволили името Каймакчалан да бъде почти напълно изтрито от националната и от родовата ни памет. Наближаващата 100 годишнина е добър повод да се обърнем назад и да сторим каквото е нужно, за да поправим тази несправедливост. Как точно? По най-естественият начин – като поставим липсващият толкова години паметен знак на върха и се постараем колкото се може повече хора да се запознаят с тази страница от историята ни. Тогава ще бъдем малко по-достойни да се наречем потомци на онези славни мъже, които като спартанци не пожалиха живота си за България.

  И нека накрая чуем част от спомена на оцелял участник в битката, подписал се само като Валентин:

  „Цял треперя при спомена за теб, Каймакчалан – свещена българска Голгота… По-силна от библейската Голгота…И вечер, щом месец изгрее и сутринта щом разлее меките си дипли, по самия връх Каймакчалан се долавя неговата сянка – сянката на българския войн…Спокоен и горд, взора му се губи някъде на север…И чака…чака нас, живата стража на нашата родина, да спасим от поругания свещената памет на нашите герои, останали там.. .на нашата Голгота!“ (3)

   

  Василен Васевски,
  

  в. „България“

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * В Чикаго започва сформиране на инициативен комитет „Каймакчалан ‘2016“ за отбелязване на стогодишнината от битката и поставяне на паметен знак на върха през следващата година. За контакти: [email protected], тел. 773-865-7400

  (1), (2), (3) : Цитатите са от книгата на Георги Кременаров „Единадесети Сливенски пехотен полк по пътя на безсмъртието: 1885 – 1945 г. „, Пловдив, 2013 г.

  .
  

• Кабинетът ‘Борисов’ предложи чужди самолети да пазят българското небе

  

  Правителството официално предлага чужди самолети да се включат в охраната на въздушното пространство на България. Това става ясно от предложенията за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, които са обявени за обществено обсъждане във вторник вечер, предаде репортер на БГНЕС.

  Със законодателната промяна, която трябва да бъде гласувана и от Народното събрание, ще се позволи в охраната на българското въздушно пространство да участват самолети от държавите-членки на НАТО. С промяната се разрешава и употребата на оръжие, ако самолети на трети страни навлязат във въздушното пространство на България.

  Мотивите към поправките са подписани лично от премиера Бойко Борисов. “На Срещата на върха в Уелс държавните и правителствени ръководители на страните-членки на Алианса (проведена през септември 2014 г. – бел.ред) отправят препоръка, препотвърдена от министрите на отбраната от срещата им в Брюксел през февруари 2015 г., за необходимостта от провеждане на съвместна мисия за усилване на способностите по охрана на въздушното пространство на страните от източния фланг на НАТО, в това число и на България. С проекта на закон се създава нарочна законова уредба, по силата на която част от дейността на въоръжените сили, по-специално осъществяването на задачи по Air Policing от страна на военновъздушните сили, ще може да се извършва съвместно със сили и средства и на съюзниците от Организацията на Северноатлантическия договор” – гласят част от мотивите, с които правителството предлага промяната в ЗОВСРБ.

  Нещо повече, предлага се и изменение в уредбата, свързана с употребата на оръжие и бойни средства, в случаите, когато това се налага при осъществяването на съвместните дейности по защита на българското въздушно пространство. “Промените са продиктувани от необходимостта да се създаде законова рамка, която да даде достатъчни гаранции, че задачите ще бъдат изпълнени в цялост и при отчитане на националните интереси. Това включва и хипотезите, изискващи употреба на оръжие и бойни средства, когато с оглед на конкретната обстановка е невъзможно съответното въздухоплавателно средство да бъде принудено да кацне на определено летище” – гласят мотивите, подписани от Борисов.

  Ако промяната бъде приета, то при бъдещи случаи като този от 7 септември т.г., когато руски самолет Ил-62 премина през българското въздушно пространство, самолетите на НАТО ще имат право да отправят предупреждение и дори да открият стрелба срещу нарушителя на въздушното пространство.

  Нещо повече, правителството предлага игнориране на парламента, що се отнася до осигуряване охраната на българското въздушно пространство, и суспендирането на Закона за преминаване през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили. “Възможностите за реализиране на съвместни действия по охрана на въздушното пространство, предмет на проектозакона, ще се извършват при условията на международен договор или при решение на Министерския съвет”, се посочва в мотивите, подписани от премиера Бойко Борисов.

  Източник: в. „Сега“

• Putin gives a interview to Charlie Rose on 60 minutes (video)

  

  Russian President Vladimir Putin gives a rare – and surprising – interview to Charlie Rose on 60 minutes. It looks like some of the interview was edited out after Putin made too much sense according to witnesses.

  Putin talks about Nuclear Nato warheads in Germany. Putin says “We Know Who and Where, When, Who Exactly Met with Someone and worked with those that ousted Yanukovch, how they were supported, how much they were paid, how they were trained, where, in what countries and who those instructors were, we know everything!”

  Putin also said it’s up for the people of Syria to decide who leader is. Putin and Charlie Rose both acknowledge some of the rebel forces to Assad are terrorist organisations even by the United States.

  https://youtu.be/Gi314_Ufwdg

  Source http://www.cbsnews.com/

• ТПТИ – доклад за потенциалните ефекти върху българското общество и икономика

  

  Резюме

  „Машина за произвеждане на политическо безсилие“, така определя подготвяното Трансатлантическо споразумение за инвестиции и търговия (ТПТИ) френският евродепутат Яник Жадо, заместник-председател на Комисията по международна търговия на Европейския парламент.

  Втора година продължават официалните преговори между САЩ и Европа за създаване на единен пазар. Работни групи правят срещи под надзора на мултинационални компании. Неправителствени организации, синдикати и обществени лидери не само не присъстват на тези разговори, но и документите се крият прилежно. Дори европейските депутати нямаха достъп до тях, а в момента се ползват с ограничен такъв – могат да четат документи в специална стая при унизителни условия и под стража (под плътната опека на охранител, който осветява материалите с лампа).

  Официално прокламираната цел на споразумението е сваляне на митата в търговията между ЕС и САЩ, които и сега са на ниски нива. В края на 2013 година в критични публикации, основно от западни автори и медии, започнаха да се появяват първите догадки относно истинската цел и обхвата на ТПТИ. Днес вече е ясно, че Трансатлантическото споразумение не е икономически, а политически договор. Подготвя се нещо много по-голямо от митническо и дори от търговско споразумение – всеобхватен договор, който се стреми да обхване всички страни на стопанския живот от двете страни на Атлантика с далечни последствия върху сфери, които само привидно изглеждат извън обхвата на споразумението. Като истинска цел на ТПТИ ясно се очертава стремежът към намаляването и премахването на нетарифните бариери – регулации и стандарти. А те трасират целия ни обществен живот – образование, здравеопазване, достъп до вода и електричество, екологични стандарти, безопасност на храните, трудови стандарти… Правилата, по които живеем заедно.

  Пресконференция* за представяне на доклада
  

  Безспорно най-неприемливата клауза в ТПТИ е въвеждането на механизъм за защита на инвеститорите /ISDS/ – търговски трибунали, които тълкуват дали и доколко са нарушени правата на инвеститорите. Те не се водят от законодателството на отделните държави и на ЕС, по правило делата са тайни, често дори не се публикуват мотивите за решенията. Досегашната практика на подобни съдилища е показала, че независимо какъв е изходът от конкретното дело, държавите плащат разноските (средно около 8 млн. долара). Тук вече либерализацията не е свобода, а диктат. Мъглявите формулировки като „премахване на дискриминацията“, „справедливо третиране“, „нарушаване на правата на инвеститорите“ и пр., дават възможност на компаниите да заобикалят националните закони и съдилища. Многобройни са примерите, в които държави са съдени за това, че се отказват от ядрена енергия, увеличават минималната работна заплата, налагат мораториум върху фракинга и т.н. и т.н. Невъзможно е да се предвидят всички правителствени действия, в които бизнесът провижда бариери пред планираните печалби. Всяка промяна в законодателството може да бъде изтълкувана като непряка експроприация.

  Обсъжда се и решение двете страни по споразумението предварително да съгласуват законодателството си, чрез механизма за т.нар. „регулаторно сътрудничество“. Той ще обхваща както регулаторните актове на ЕК и аналогичните им федерални агенции в САЩ, така и националното законодателство на страните-членки. Т.е. ТПТИ явно цели не само да премахне бариерите пред търговията, но и да бъдат създадени нови правила, които биха могли да намалят корпоративните печалби.

  Защитници на непрозрачността у нас, цитират Бисмарк: „Законите са като кренвиршите — по-добре да не виждаш как ги правят“. В този доклад се опитахме да направим тъкмо това – да съберем и анализираме най-важната достъпна информация за хода на преговорите, която ще е от интерес на потребители, предприемачи, производители, работещи, общественици и политици. Разгледани са потенциалните ефекти от ТПТИ върху европейската, и в частност върху българската икономика. На критичен анализ са подложени прогнозите на Еврокомисията за икономически ръст със 120 млрд. евро след десет години, който само привидно изглежда внушителен, но реално е в рамките на статистическата грешка. Посочени са примери от практиката на търговските трибунали в делата на корпорации срещу държави. Направен е подробен анализ на българския износ и внос и на незначителния дял, който формира търговията със Съединените щати в търговския ни стокообмен.

  Специално за българската икономика, 8 години след влизането в ЕС, инвестициите в трайни и ефективни производства са все още пожелания. Към това се добавя силна зависимост от финансовите аномалии, които бяха разкрити от световната криза, започнала през 2008 г. Първо, България стана една от дестинациите на горещи капиталови потоци, преживявайки изкуствен подем на вътрешния пазар, доходите, заемите и строителството, без съществени инвестиции в производствен капитал. След банковата криза в Западна Европа, обратно, настъпи отток на инвестиции, сви се европейският пазар и беше внесена рецесия и безработица, чиито причини са външни за България и са извън нейната власт. Влизането в сила на споразумение като ТПТИ, може да направи икономиката ни още по-зависима от подобни външни фактори.

  Ефектите от действието на дългогодишни подобни търговски договори показват, че от тях печелят по-силните страни. Големи компании се пререгистрират зад граница, за да могат да съдят собствената си държава, когато смятат, че не са получили планираните от тях печалби.

  Накратко – в този си вид, Трансатлантическото споразумение ще доведе до все по-голямо неравенство.

  В стихийния процес на глобализация договорите за свободна търговия са закономерен опит за реформа на старата законова рамка, задмината от новите технологии в транспорта и комуникациите. Проблемът е в съдържанието им.

  Всеобхватно споразумение между двете най-големи икономически сили би могло да озапти финансовия капитал, който доведе до световната криза. Договор – резултат на свободен и прозрачен диалог между бизнес, политически сили, синдикати, граждани, еколози и потребителски организации, ще бъде приветстван и в Щатите, и в ЕС. Не можем и не искаме да се противопоставяме на глобализацията, но нека я направим с грижа за хората, без да загърбваме социалния характер на Европа. Дори американски синдикалисти се надяват на договор между двата съюза, за да успеят най-сетне да се преборят за трудови и социални права, които са базови за Европа. Трансатлантическото споразумение между САЩ и ЕС можеше да бъде инструмент за цивилизоване на търговията, но вместо това изглежда като пореден опит на едрите корпорации от двете страни на Атлантика, да абсорбират все повече власт за сметка на гражданите и на излъчените от тях демократични институции.

  Акценти

  Икономически

  БВП – прогнозираното изменение на ръста на БВП в различните изследвания се колебае между +0,48% и -0,5%. С оглед на факта, че прогнозите са за 10-12-годишен период, може да се каже, че изчисленията са в рамките на статистическата грешка. Т.е. изводите не са достатъчно достоверни.
  Увеличаване на безработицата в Европа с 600-700 хил. работни места.
  Приходите в националните бюджети ще бъдат редуцирани в резултат от премахването на митата в размер на 7,3 млрд. евро.

  Риск от допълнителна финансова нестабилност на отделните страни.

  Засилване на търговските потоци от трети страни към ЕС. САЩ ползват евтини ресурси и суровини от трети държави. Често просто сглобяват части произведени извън САЩ и просто поставят етикети “Made in USA”.

  Европейска дезинтеграция – част от стокопотока между европейските държави ще се пренасочи към САЩ, новонавлязлата американска продукция ще замени част от европейските стоки и това ще отслаби вътрешноевропейските връзки.

  От ТПТИ ще се възползват повече големите фирми, които вече изнасят към САЩ, тъй като ще бъдат пряко облагодетелствани от намаление на митата, ако изобщо дължат такива.

  Износът на българските фирми към трети пазари се засили в последните години, най-вече към Азия. Увеличеният износ към трети пазари вероятно се дължи на факта, че дори по време на световната икономическа криза тези страни регистрираха по-висок икономически растеж в сравнение със страните от ЕС. Европейския съюз все още е най-големият и най-важен търговски партньор за България – 62%. На фона на европейския и азиатските пазари износът към САЩ е символичен – 1,4% за 2013 и 2014 г.

  България изнася суровини и материали – стоки с ниска добавена стойност и внася такива с висока добавена стойност. Понастоящем не разчитаме на американски храни и фармацевтични продукти.
  Основната преграда пред засилването на търговския стокооборот между България със САЩ не са митата, а високите транспортни разходи и нуждата от откриване на местен американски офис със съответните разходи.

  Социални

  Намаляване на дела на заплатите в БВП в страните от ЕС.

  Трудови защити – в САЩ не съществува задължението на работодателите да подписват трудов договор със служителите; те могат да бъдат освобождавани по всяко време без изтъкване на причина; не съществуват и ограничения на работното време. Поради това американските синдикати се надяват ТПТИ да се подпише, но с европейските стандарти в областта на трудовата защита.

  Спадът на заетостта ще ускори намаляването на доходите, а от там ще доведе до отслабващо потребление и социално напрежение. Загубата на работа и намалените трудови възнаграждения ще доведат до напрежение в системите за социална сигурност. Един работещ ще трябва да издържа повече свои съграждани в нужда. ТПТИ означава повече трудности за европейските социални системи.

  Допълнителна дерегулация и приватизация – ТПТИ може да създаде условия за фирми регистрирани в САЩ да получат достъп до обществените средства, заделяни от държавите за пенсии, здравеопазване и образование.

  Хармонизация надолу – възможен е отказ от европейски стандарти за безопасност на храните и за защита на потребителите. Някои компании от САЩ дори настояват да не бъдат задължавани да оповестяват съдържанието на храните на етикетите.

  Пълния текст на доклада** можете да намерите тук.

   

  Източник:  Solidbul.eu

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Пресконференцията за представяне на доклада „Потенциални последици за българското общество и икономика от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС”, изготвен от сдружение „Солидарна България“ с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“, се е състояла през април т.г.

  ** Докладът е изготвен от екип на сдружение “Солидарна България” – Ваня Григорова, Чавдар Найденов и Иво Христов. Редактор – Калин Първанов.

  .

• Фрог: Миграцията без интеграция е нашествие

  Васил Данов, Frog news

  

  В Афганистан и в Ирак фирми и агенции публикуват официални обяви, че „Европа е отворила границите си за бегълци от Близкия и Средния Изток”, че „мама Меркел е обещала да приеме в обетована Германия всички страдащи, търсещи свобода, работа и по-добър живот”. Защо никой не показва тази масова кампания за набиране на мигранти? Защо СиЕнЕн, БиБиСи и Дойче Веле талантливо мълчат?

  „Около 500 мигранти започнаха да унищожават хотела, в които бяха настанени в четвъртък сутринта в Загреб. Те твърдят, че не искат да останат в Хърватия, а да продължат към Германия. Част от тях скандират името на германския канцлер Ангела Меркел. В знак на протест „бежанците” изхвърлиха мебелировката от стаите и баните на хотела. През терасите хвърчаха легла, шкафове и различни метални конструкции. Мигрантите замерваха хората около хотела с тоалетна хартия и скандираха „Свобода, свобода!“. Кадри от вандалщината в хотела вече се излъчват и по хърватските телевизии.”

  „Виждаме, че салафитите (привърженици на крайно консервативно тълкуване на исляма) се представят за сътрудници на благотворителни организации и доброволци, установяват контакт с бежанците и ги канят в специални джамии, за да ги вербуват за свои цели. Голяма част от бежанците са сунити и германските салафити ги разглеждат като добра почва за реализирането на свои замисли“, заявява началникът на германското контраразузнаване Ханс-Георг Маасен. Салафитите в Германия са около 6 000 души. Те са обект на особено внимание от страна на специалните служби на страната“, пише Rheinische Post.

  „Група бежанци на унгарско-сръбската граница запалиха автомобилни гуми така, че димът от тях да се насочва към унгарските полицаи. Унгарската полиция се опитва да гаси подпалените гуми с водомети. Преди това същият кореспондент предаде, че унгарските власти използват водомети и сълзотворен газ срещу бежанците, които хвърлят камъни и палки по полицаите. Властите изпращат допълнителни подкрепления към границата, включително спецчасти от националния Антитерористичен център.”

  В центровете на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) „Военна рампа”, „Враждебна” и Харманли бяха дадени милиони левове за реновиране на жилищни помещения, бани и тоалетни. Сега помещенията се неузнаваеми: изкъртени мивки и душове, нацапани със спрей стени и мръсни, вонящи стаи. В знак на „благодарност” от пребиваващите лица, търсещи или получили закрила от българската държава.

  Посочените по-горе примери на варварско отношение към гостоприемна Европа няма да видите нито на екрана на големите западни телевизии, нито ще чуете от „специалните” кореспонденти на българските медии. („Мъц-мъц-мъц, групата бежанци влезе оттук, мина оттам… пренощува на тази поляна… Има жени и деца… Ей тук ги спряха и те се върнаха назад… Очаквайте нови включвания…”). „Такава е политиката на изданието (телевизията, радиото)”. Като се смени официалният курс, ще сменим и ракурса, и принципите. Толкоз пъти сме го правили.

  Питам се: след като с такава ярост мигрантите нахлуват в мирна Европа сега, представяте ли си как ще се държат след две-три години, когато понаучат езика, поохранят се, аклиматизират се към чуждата среда и започнат да поставят условия? За джамии, за образование (според техните разбирания), за работни места по квоти, за обособени избирателни участъци там, където са постигнали мнозинство. Баба Европа ще види зор на стари години.

  Статистиката е стряскаща, но кой ти гледа статистики, когато от екраните ежечасно ни бомбардират с огромните тъжни очи на страдащи дечица, със стряскащите снимки на удавени човечета и на пищящи кърмачета?

  Да, смъртта на невинни дечица е упрек срещу цялото човечество. Да, на страдалците, останали без дом и без родина трябва, длъжни сме да помагаме. Но колцина са страдалците и кои се крият зад гърба им? Ан Ранд е постигнала разграничаването: „Кой е по-лош от човека без състрадание? Човекът, който използва състраданието като оръжие срещу другите”. В Женевските конвенции то се нарича „вероломство” и се използва при класифициране на военни престъпления.

  NBC, CNN, BBC, Дойче веле и повечето български телевизионни бройлери нагло лъгаха и продължават да ни лъжат за истинските размери на явлението. По данни на ВКБООН (Върховния комисариат за бежанците на ООН), потокът от нелегални мигранти се състои от 75 % млади мъже на възраст от 18 до 40 години. Същите, които с маски на лица щурмуват държавната граница на Унгария и хвърлят камъни срещу граничарите. Като в Палестина. Същите, които на централната гара в Будапеща изхвърляха предоставените им вода и храна и принуждаваха невръстни деца да издигат плакати с несръчно написани „Вода” и „Гладни сме”.

  Само 21 % от тези хора са сирийци. Често сред тях избухват схватки, защото истинските сирийци се опитват да прогонят иракчани, афганистанци или пакистанци, които се опитват да се представят за сирийци и да получат статут на бежанци. С което ощетяват истинските страдалци, спасили се от огъня на войната.

  Трикратно е нараснал потокът на пътници от Багдад към Турция. Тоест, трафикът е скочил три пъти. По официални данни на Европол, повече от 30 000 души упражняват доходната професия „трафик на хора”. С използване на оръжие, мъчения, принуда, заплаха, шантаж, отвличания и убийства на лица, които пречат на „професионалистите” по бежанския въпрос.

  В Афганистан и в Ирак фирми и агенции публикуват официални обяви, че „Европа е отворила границите си за бегълци от Близкия и Средния Изток”, че „мама Меркел е обещала да приеме в обетована Германия всички страдащи, търсещи свобода, работа и по-добър живот”. Защо никой не показва тази масова кампания за набиране на мигранти? Защо СиЕнЕн, БиБиСи и Дойче веле талантливо мълчат?

  Бяхме разтърсени от снимките на удавеното тригодишно кюрдско дете. Снимките отприщиха вълна от коментари, колажи и кощунствено-бездарни карикатури. Малцина узнаха, че бащата, натоварил цялото си семейство в продънена гемия, не е сириец и съвсем не бяга от зона на военни действия. От три години татенцето живее и работи в Турция. Сестра му от Канада е изпратила 4 000 долара на брат си, за да ги даде на трафикантите и да метне децата си в продънената им коруба. Без да отговаря на нито един от текстовете на Конвенцията на ООН за бежанците.

  Вие бихте ли качили децата си на плавателен съд, готов да потъне още на пристана и управляван от явни главорези? И кой е виновен за гибелта на дечицата: световният империализъм? Ционизмът? Охраненият и нехаещ Запад?

  Истинските бежанци получават допуск и подкрепа в най-близката безопасна, наричана сигурна, държава, остават там до приключване на военните конфликти и се завръщат в родината си. Всички други, обявили, че отиват някъде, където „ще живеят по-добре”, се наричат мигранти или нелегални търсачи на щастие и нямат основание да получат нито бежански, нито хуманитарен статут. При незаконно пресичане на държавни граници те подлежат на санкции, съгласно законите на съответната държава. Не е сложно.

  Колцина българи могат да извадят 5 000 евро за каналджии, да притежават скъпи таблети и смартфони, да звънят на роднини в Дания и Германия, но да са „изгубили” документите си?

  Така че европейците имат основание да защитават националните си граници от невъоръженото нахлуване на лица без ясен статут и намерения. Унгария даде пример. След като Украйна е в правото си с оръжие да брани земята си срещу руската агресия, защо Европа е длъжна да отваря врати пред хора с друга вяра, език и националност?

  Стана безпощадно ясно, че тези лица нямат намерение да възприемат европейските ценности. Разбира се, готови са да приемат безплатната медицинска помощ, храна, подслон, работа и закрила, но дотук. Не и да се интегрират. Кюрдски бежанци от „Военна рампа” откровено написаха (или продиктуваха отговорите си) в анкетите: „Не искам да уча български. Не искам да остана и да работя в България”. А представителите на ВКБООН и на някакви „хуманитарни” организации трета година критикуват България, че не била „взела мерки за интегриране на бежанците”.

  Демагогия и лицемерие, които целят да внушат на обикновения българин и на правителството, че вечно изостават от някакви висши европейски и световни критерии, че дедите и бащите ни са сторили някому нещо много лошо, за което ще трябва да плащаме до края на живота си.

  „Хуманитарните” организации отлично знаят, че за да бъде осъществен процесът на интеграция, трябва да има две страни: интегриращ и интегриран. Когато интегрираният отсъства, какво да прави интегриращият? Да попълва удобна статистика и да я изпраща във ВКБООН?

  През 2014 г. Агенцията по заетостта осъществи девет или десет трудови борси в самите бежански центрове, където наши бизнесмени и държавни фирми предлагаха на търсещите закрила достойни и доходни работни места. Тези хора отказаха длъжности със заплата 800-1 000 лв., защото им били… малко парите.

  Малцината (6-8 %) от сирийските бежанци с дипломи на инженери, лекари и т. н. трудно биха могли да практикуват у нас, понеже отдавна са се депрофесионализирали. За което не носят никаква вина. Диктаторски режими като тези на Башар Асад, Кадафи и Саддам не са искали от подобни специалисти да упражняват професията си, а само да подкрепят режима. Ето защо в Сирия и в Либия мнозина специалисти само са се водили на работа, вършили са чиновническа или обслужваща дейност и са получавали добри заплати, без да работят истински, да се развиват, да участват в конкуренция. Затова и у нас, и в Западна Европа техният принос към икономическия прогрес би бил твърде скромен.

  Най-сетне и германските политици започнаха да прозират истината. „Разбира се, у нас пристигат много квалифицирани хора, но не всички бежанци са лекари или инженери. По някои оценки, примерно една пета част от възрастните даже не умеят да четат и да пишат“ – заяви вътрешният министър Томас де Мезиер.

  През 60-те години на ХХ век турските гастарбайтери заминават за Германия, за да работят. Сегашните преселници откровено не смятат да превиват гръб и отдалеч заявяват, че отиват в Германия и Швеция, за да използват социалните системи на тези страни.

  Родени и закърмени с догмите на исляма, мнозинството от тези люде не желае да се интегрира в европейските общества. По-скоро е намерено да приспособи окръжаващата действителност към себе си, а не обратното. Не упреквам тези хора, уж толкова различни, а всъщност толкова еднакви. Те просто са такива. Но ако продължим да ги идеализираме, ще продължим да се самозалъгваме, че скоро заедно ще запеем Одата на радостта. Идеологията на исляма, както на нацизма и комунизма, е основана върху пълната доминация и тоталното отричане на всякакви други религии, учения, идеи и начини на живот.

  Мнозинството от сегашните „бежанци“ са по-кротки, защото още не са се адаптирали към европейската действителност и не знаят езици. Синовете им обещават да преминат в друга категория: леко образовани и напълно ислямизирани, адаптирани, капсулирани в гета, мразещи Европа и убедени, че всички европейци са им длъжни. С манталитет на джихадисти. Пребройте ги в „Ислямска държава“.

  Затова процесът на преселение на огромни човешки маси към Европа не може да бъде наречен „бежанска вълна”. Той е нахлуване на невъоръжени мигранти. Добре организирано, добре режисирано и ръководено нахлуване.

  Слава Богу, българското правителство засега взима адекватни мерки. Разумно бе отхвърлена примката на Саркози страната ни да се превърне в буферна зона и разпределителна гара за потоците мигранти.

  Причина за съвременното Велико преселение на народите е сбърканата левичарска идеология на шефовете от ООН и от някои западноевропейски държави, както и на част от западните интелектуалци. Социалистическата идея, че Западът априори е виновен пред народите от бившите колонии, които са били ограбени от „европейските колонизатори”, още звъни в главите на западни бюрократи. Като робуват на остарелите схеми за злощастния Трети свят, подобни „лидери” се опитват да спасят този свят за сметка на Златния милиард, на най-развитите общества на планетата. Иска им се да докарат в Европа 10-20 милиона азиатци и африканци и да направят световен „микс”, от който да се измъти праобразът на бъдещия Хомо сапиенс. Наивна левичарска и социо-комунистическа химера.

  Преди години скептично се усмихвахме, но днес старичкият германски виц се изпълва с все по-реални и зловещи очертания:

  …Нощ. Берлин. Двама полицаи патрулират. Намират трупа на убит човек. Единият изважда паспорта на убития, разглежда го и казва на другия:
  – Я виж, Юсуф! Каква странна фамилия – Мюлер…

   .

• Започва кампанията преди референдума и местните избори

  В петък започва предизборната кампания за местните избори на 25 октомври, както и информационно-разяснителната кампания за референдума за или против електронното гласуване.

  Двете гласувания са за две съвсем различни неща, припомни представител на ЦИК по БНР, и предупреди да не се смесват двете кампании, защото това са два различни избора.

  Предизборната кампания ще продължи до 24 часа на 23 октомври, след което агитацията ще бъде забранена до края на изборния ден на 25 октомври.

  По време на предизборната кампания е забранено публикуването и излъчването на анонимни материали, свързани с кампанията. Когато медиите излъчват платени агитационни материали, те трябва да укажат това по подходящ начин. Кампанията се води на български език.

  Агитационните материали – плакати, билбордове, видеоклипове и др., трябва да посочват, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Забранено е в търговска реклама да се отправят политически внушения.

  Партиите не предвиждат национални предизборни кампании и съответно кандидатите ще започнат агитацията по места.

  Масово объркване на избирателите очакват експертите, заради различните номера на партиите във всяко населено място. Гласуването ще е усложнено и от факта, че в София, Пловдив и Варна ще се гласува с по 4, а в селата, част от тях, с по 5 бюлетини. За първи път общинските съветници могат да се избират с преференции.

  За участие в информационно-разяснителната кампания в националния референдум са регистрирани 30 партии, 1 коалиция и 8 инициативни комитета. С позиция „да” са 24 политически партии, 1 коалиция и 3 инициативни комитета. С позиция „не” – 6 партии и 5 инициативни комитета. За 1 инициативен комитет има отказана регистрация от ЦИК, а 7 регистарции на ИК са заличени заради недостатъчен брой от 2500 гласоподаватели.

  Агитацията трябва да е на български език, припомни вчера ЦИК. Комисията ще следи и да не се смесват агитацията за кметове и общински съветници и за референдума.

  За референдума зад граница четете ТУК.

  До 29 септември избирателите, които желаят да гласуват на референдума извън страната, трябва да подадат заявления. Те могат да направят това както по електронен път, така и в съответното дипломатическо или консулско представителство.

  Общият брой на подадените заявления за образуване на секции в чужбина до вчера бе 1149.

  .

• Иван Бакалов: Прокуратурата е опасна за капитализма и правовата държава

  „Когато започнете да пишете това, което се харесва на всички, вие преставате да бъдете журналист. От този момент вие работите в шоубизнеса.“ –  Франк Милър – младши

   

  Интервю на Ели Истаткова с Иван Бакалов,

  Front.bg

  

  Работата е там, че когато започнеш да пишеш неща, които не се харесват на всички и особено на онези с повечко власт, започват да те съдят. Питайте журналиста Иван Бакалов. Той вече няколко години, лично, е съден. За неща, които е разкрил с публикациите си.

  Институциите у нас, обичайно, работят неадекватно. Специална защита за разследващите журналисти в България няма.

  И все пак, Бакалов продължава да пише за измамите, с които се сблъсква.

  Защо го прави и как се води неравната битка между сам-журналист и… цяла неработеща държава – четете в интервюто с него за Front.bg.

   

  – Срещу теб има вече две дела от банкерката Петя Славова. Защо те съди и какво става с тях?

  – Адвокатът ми Николай Хаджигенов ми е забранил да говоря и да пиша по същество за делата. Затова ще кажа само по принцип – 2010 година при мен се появи бизнесменът Борислав Манджуков и каза, че от банката на Петя Славова са му откраднали над 5 милиона долара от сметките на негови фирми. Аз не повярвах.

  Медиите по принцип не пишат нищо критично за банки, заплашени от законите. В моя сайт бяха излезли няколко неща срещу банки и затова го насочили към мен.

  Той донесе една купчина документи за неговия случай, включително ревизия на БНБ, различни доклади, договор, с който банката признава за изчезналите пари и поема ангажимент да ги възстанови. Първо го посъветвах да направи пресконференция, той я насрочи, после се отказа. Разочаровах се и затова първоначално реших да не се занимавам. Но започнаха да излизат пиар неща в медиите, които се опитват да представят Манджуков и фирмите му като престъпни. Аз разбирам как и защо се пускат такива материали. Затова реших да се заема със случая. Какъв е Манджуков няма значение, документирано са изчезнали сериозни суми от сметки на фирми в банка.

  В резултат написах една поредица „Клептокрация” през март-април 2011 г. (http://e-vestnik.bg/11797) Последва мълчание. БНБ отказа да коментира каквото и да е. Тя твърди, че това е частно-правен спор.

  Манджуков водеше борба на всички инстанции, включително в съда.

  И през 2014-та го убиха.

  Малко по-късно, получих призовка за заведено срещу мен гражданско дело от Петя Славова – 3 години след публикациите, точно преди да изтече срокът на давност за такива дела. Иска обезщетение от 100 хиляди лева за нанесени неимуществени вреди. Делото върви. Минали са 2 заседания.

  – Професията журналист не те ли защитава при разследване на случаи с измами?

  Ние, журналистите, не сме свещени крави. Нас могат да ни съдят, както всеки друг гражданин в Република България, ако пишем неверни неща.

  – Аз лично съм се учил като млад журналист да пиша сериозни критични материали във вестник „Стършел”, някъде преди края на комунизма имаше период, в който „Стършел” беше опозиционен вестник и го съдеха често.

  Тогава са ме научили просто правило – не можеш да напишеш нещо, което не можеш да докажеш. Оттогава се придържам към това правило и мисля върху всяка дума като пиша подобни материали.

  – Чувстваш ли се репресиран?

  – Да, защото по света засегнати от публикации обикновено съдят издателя, медията. В България е възприета една практика да се съди конкретният журналист, автор (в моя случай аз съм си и издател, и автор, но има разлика да ти направят иск за 100 хил. като физическо лице и като фирма). Това възпира много хора да се осмеляват да пишат разследвания и критични публикации. Съдебните разходи и разкарване по съда с години са вид репресия, особено ако няма основание.

  – Кой те подкрепи в тази битка досега?

  – Подкрепиха ме читателите, които ми пратиха дарения за съдебни разноски. Подкрепи ме Мрежа „Свободно слово” по инициатива на Еми Барух. Направихме пресконференция заедно, на която изнесохме данни за съдебно преследване и срещу сайта „Биволъ”.

  Половин година по-късно, Петя Славова заведе ново дело срещу мен, този път не гражданско, а Наказателно дело от частен характер.

  Има много колеги, които са правно неграмотни, трябва да знаят, че могат да бъдат обект и на граждански иск, и на наказателно дело от частен характер. При това дело – засегнат от публикация може да претендира, че журналистът/издателят са нарушили НК, и трябва да го докажат в съда.

  Второто дело срещу мен е абсурдно и предизвикано само, за да  бъда тормозен и сплашван. Ще разкрия подробности за него, след като мине първа инстанция и ще опиша с какви абсурди занимават съда и как той ги разглежда съвсем сериозно.

  – Получавал ли си заплахи… за живота си?

  – Сега не съм, но той и Манджуков не е получавал.

  Чрез трети лица до мен е стигала информация, че „въпросът може да бъде уреден”. Нищо не искам да се урежда. Има съд. След като Петя Славова заведе срещу мен второ дело, се случи така, че започнаха да идват информации за измами, свързани с нейната банка. И аз ги описах в нови публикации. Така и така ме съди, аз продължих по темата. И се получи нещо като комулативен ефект – засегнати от нейната банка в разни странни казуси взеха да ме търсят и да носят документи.

  – Разкрил си схема с адвокат-фантом. Четох за абсурдите, които описваш в българския съд… Разкажи ни.

  – Тъй като никой не ще да пише за банки и драстични измами, за които на хората не им се вярва, ме търсят мен и ми разказват потресаващи неща. Описах още 2 случая.

  Първият беше уникален за съдебната практика в България.

  Една от фирмите на Манджуков е осъдила банката на Петя Славова в Софийски градски съд да й изплати 9 милиона лева с лихвите за изчезналите през 2010 г. пари. Майката на Манджуков е наследница и продължила делата. Банката обжалва. Делото се гледа в Апелативен съд.

  В уречения час делото започва, председател на съдебния състав е не кой да е, а временно изпълняващият длъжността шеф на Софийски апелативен съд – Стефан Гроздев. След като двете страни приемат да започне делото – в съдебната зала влиза друг адвокат (трети) и заявява на съдията, че вече той представлява фирмата, а настоящият адвокат е уволнен. И предоставя документи за това.

  Адвокатът на фирмата протестира и моли да се отложи делото, защото се свързва по джиесема и разбира, че не е уволняван. Но съдията приема „документите” и продължава делото. След като приема адвоката-фантом за истински, съдията приема от него документ, с който фирмата се отказва от спечелените на първа инстанция 9 милиона лева. (http://e-vestnik.bg/22769)

  Въпросният съдия Стефан Гроздев щеше да бъде избран за постоянен шеф на САС. И комисия на ВСС разглеждаше жалби срещу него и обсъждаше защо той има апартамент в Париж. Не му достигнаха гласове да го изберат.

  – А вторият случай – как неграмотен циганин от улицата става съуправител на фирма?

  – Появиха се още засегнати хора. Втория случай на измама, свързана с Инвестбанк, който описах неотдавна, е за фирма, която е била клиент на банката и също я е осъдила в СГС. Инвестбанк е трябвало да изплати обезщетение за нанесени вреди в размер на близо 1 милион и 200 хиляди лева. Съдия изпълнител запорира сумата по сметките на Инвестбанк.

  В този момент, неграмотен циганин, многократно регистриран за кражби, с фалшиви документи е вписан от Агенцията по вписвания като съуправител на фирмата, която е осъдила Инвестбанк.

  В същия ден, в който е вписан, банката на Петя Славова открива сметка, внася в нея дължимата сума от 1,19 милиона и 10 минути по-късно я изплаща в брой на каса на въпросния циганин. Всичко това става извън работно време – на  13 август, след 17:00 часа.

  На разпити в полицията, въпросният циганин казва, че никакви пари не е виждал – само се е подписвал. За което са му обещали да му платят 1000 лева, а са го излъгали и са му платили 900 лв. (http://e-vestnik.bg/23561/nova-grandiozna-izmama-s-investbank-agentsiyata-po-vpisvaniyata-e-probita-bachva/)

  На всички тези измами – полицията и прокуратурата реагират неадекватно.

  Досега няма арестувани, разследването не е стигнало доникъде, все едно нищо особено не се е случило.

  Познат, който си е имал работа с Петя Славова, твърди, че тя е опасна за капитализма – защото различни случаи, свързани с Инвестбанк, са толкова драстични, че наистина застрашават устоите на пазарната икономика и правовата държава. Само цитирам. Според мен всъщност прокуратурата е опасна за капитализма и правовата държава, а не Петя Славова.

  – Има ли смисъл да водиш тази битка? Може би няма да има резултат… защо ти е изобщо да го правиш?

  – Ами като няма институции, които да реагират, остава ние, журналистите, да разкажем какво се случва. Аз няма какво да губя. Мен ме съди Петя Славова по две дела. Намират ме хора, които са засегнати от измами и аз описвам тези истории. Ей го, сега има още един случай, който ще опиша. И почва да ме е страх, че ще има още, и още – аз вече се чудя докога ще ги описвам.

  .
• България пленник на олигархията (и медиите)

  Медиите се превърнаха в основно средство за непрекъснато дезориентиране и дезинтегриране на нацията

  Андон Михайлов, Фактор.бг

  България е в плен на олигархията! Тя е създала един фалшив политически модел на неавтентични партии. Българският елит не идва отдолу нагоре; от низините или различни обществени прослойки. Той е спускан отгоре. Налице е една формална, дирижирана демокрация.

  Този фалшив политически модел се крепи на медийния модел. Когото пускат по медиите, той става политик и важен фактор. Която партия е непрекъснато в „ефира“, влиза в парламента. Хората до такава степен са свикнали с този фалшив политически и медиен модел, че го възприемат като „естествен“ и единствено възможен модел. Всичко извън телевизията за тях е аматьорско и несериозно.

  През медиите олигархията режисира националните обществено политически дебати. Естествено, най-важните теми, касаещи прехода, никога не се дебатират сериозно в националните медии. Вместо тях олигархията пробутва фалшиви, дребни теми за отвличане на вниманието. Нещо повече! Най-важните теми вече са превърнати в своего рода комедийни. Ако някой се опита да говори по тях, примерно за банковите фалити през 90-те години на миналия век, се превръща в палячо и обект на присмех.

  През медиите олигархията непрекъснато дезориентира и дезинтегрира нацията. Буквално казано, тя е държана в „насипно състояние“. Обикновените граждани не могат да се обединят в името на общите си интереси, да зададат своите най-важни въпроси, да избутат нагоре свой неподставен елит, който да реши проблемите им. Без медии днес това е невъзможно! Или поне без подкрепата на работещите в тях. Не е възможно на национално ниво да се излезе срещу телевизиите с печатни материали.

  Олигархията обаче е „нахранила“ здраво медийната интелигенция,

  както и част от останалата. Налице е съсловие, което е изцяло зависимо в своите доходи от силните на деня политици, бизнесмени, криминални типове и групировки. То никога няма да се откаже от доходите си заради интересите на нацията. То ще играе на „търсене на справедливост“, ще манкира „сериозна и отговорна журналистика“, но няма да се включи в борбата на недоволните от прехода съсловия. А на практика те са 99% от народа!

  Плаха надежда за някакво противопоставяне на това статукво дава интернет. Недоволните биха могли да потърсят сближаване на позициите и евентуално някакво организиране през социалните мрежи. Това сработи прекрасно в страните, преболедували от „арабската пролет“. Младите поколения там успяха да повдигнат бунтове и да се организират в за общи действия именно през Мрежата.

  Олигархията обаче не спи, пуснала е свои платени „тролове“ през няколко големи ужким рекламни фирми и „изследователски институти“ да тровят родното интернет пространство. Вероятно няколко десетки души през няколкостотин „никнейма“, ФБ профили и пр. дращят всеки ден активно според спуснатите им „опорни точки“ срещу заплащане. Основните им цели са две – да подават дезинформация и да отчайват обикновените интернет потребители, че е възможно да се „пробие“ моделът. За момента поне целта им е постигната.

  Това е действителността в България!

  Който владее медите и контролира информационните потоци, дирижира политическите дебати и овладява общественото съзнание. После получава желаните изборни резултати и насочва финансовите потоци към своите обръчи от фирми. Част от печалбите ги реинвестира в медии и така до…

  Докато олигархичният политически и медиен модел все пак накрая се продъни. Рано или късно по-активните недоволни граждани ще намерят начин да се обединят, да привлекат на своя страна част от медийната интелигенция и да стигнат до политически и изборен пробив. Ако се появи само една автентична, гражданска партия, и успее да влезе в парламента – настъпва краят на първият етап на прехода. Етапът на ограбването, наричан още и „първоначално натрупване на капитали“.

  .

• Папа Франциск на шестдневно посещение в САЩ

  Папата стъпи за първи път на американска земя. Той ще говори пред Американския конгрес и пред Генералната асамблея на ООН
  

  

  Папа Франциск пристигна вчера на шестдневно посещение в САЩ, съобщиха световните агенции. Самолетът на „Алиталия“, с който папата дойде от Куба, кацна на военното летище „Андрюс“ край Вашингтон, около 16.00 часа местно време. 78-годишният Хорхе Марио Берголио, избран за папа през март 2013 г., стъпва на американска земя за първи път през живота си, отбелязва Франс прес. В знак на най-високо уважение към светия отец на червения килим пред стълбичката на самолета го посрещнаха президентът Барак Обама и семейството му, и вицепрезидентът Джо Байдън със съпругата си Джил и двама от внуците им – съобщиха ДПА и АФП. Слизайки от самолета, папата усмихнато помаха на събралите се стотици ликуващи посрещачи и свали шапката си, за да не бъде отнесена от силния вятър, както това се случи в събота на летището в Хавана.

  

  Придружаван от Обама, Франциск се спря в края на червения килим, за да приеме букет от малко момиче, след което продължи с президента и антуражите си към терминала. Минути по-късно той се качи на задната седалка на малък черен „Фиат“ 500, който с президентският кортеж се отправи към резиденцията на посланика на Ватикана във Вашингтон.

  

  45 000 полицаи пазят папата в Ню Йорк

  За безопасността на папа Франциск в Ню Йорк на 24-25 септември, където той ще говори на срещата на върха на ООН, ще се грижат 45 000 полицаи и охранители, предаде CNN. Десет месеца преди посещението, лицата, отговарящи за сигурността, обмислили всички възможни варианти – от заплахата от стрелба до използването на отровни химикали и спиране на асансьор във висока сграда, съобщи бившият служител на тайните служби на САЩ Дейв Уилкинсън. „Постоянната връзка между всички страни е ключът към успеха в операцията по сигурността“- каза той, добавяйки, че са предвидени мерки за сигурност като създаването на „буферна зона“, докато папа Франциск е сред тълпата от вярващи. /БЛИЦ/

   .

• Иво Беров: Нашествие

  Иво Беров, ivremena.com

  

  Има доста начини за спиране на бежанската вълна. Но ето един причудлив на пръв поглед. Бежанците искат в Европа, нали така. И се мъчат по морета и по суша да я достигнат, нали така. Ами тогава вместо да се мъчат да се докопат до Европа, защо Европа да не се докопа до тях. Вместо те да ходят до Европа, Европа да отиде при тях. Ще им бъдат спестени хиляди зорове, мъки и неволи, а най-вече – човешки живот.

  Още повече, че Европа вече е била при тях. При бежанците.

  Ах, лошите колонизатори покорили и заробили със своите топове и пушки милите, добри, доверчиви, простодушни, невинни и природосъобразни туземци. Отива един испански кораб със сто души личен състав, от които половината моряци, половината войници в Африка, петдесетте войника слизат на брега, забиват някъде дълбоко, дълбоко из тъмните дебри на Анголската джунгла, залавят едно триста- четиристотин туземци, оковават ги, качват ги на корабите и ги продават в Америка.

  Абе аланкоолу, абе мисъл недомислена, абе съчинение недосъчинено, абе приказки под шипковия храст. Как петдесет души, въоръжени с мускети, дето се зареждат през три минути, ще докарат триста роби от дълбините на Анголските джунгли, ти за това помисли бе, недозрейко махленска. Европейците били виновни за робството в Африка. Те го били създали и разпространили. Врели-некипели.

  Робството в Африка си съществува от дълбините на времената. Всяка междуплеменна война, а там те са се случвали поне веднъж годишно, е завършвала със заробване на пленниците. А след нахлуването на арабите в Северна Африка (седми-осми век) робството вече не е древен обичай, не е само награда за военни победи – то става търговия, то се превръща в основна стопанска дейност и предпоставка за разцвет на цели племена, държави и държавици. И това се случва цяло хилядолетие преди в Африка да се появят първите лоши европейци.

  Никакви испански, френски или английски войници не забиват из мрачните дебри на африканските джунглиq за да ловят и заробват добрите невинни туземци. Европейците си стоят на брега. А от дълбините на Африка робите, вече оковани, биват докарвани от африканци. От победни племенни вождове. Или араби, които търсят нови пазари за изконната си стока – робите.

  Така че за черното робство вина имат и европейците – да, разбира се, разбира се. Но вината е основно на арабите и африканците – те са създали робството, те го разпространяват из Черния континент – за африканските търговци на роби европейците са само нови купувачи на старата им стока.

  Само че за тия неща не е прието да се говори. Ама защо не е прието ли? Ми те така. В комунистическите държави и времена не беше прието, защото арабите и африканците са потиснати и следователно прогресивни, те не могат да бъдат виновни, виновни са потисниците – капиталистическите империалисти и експлоататори, дошли от Европа. В либералните (многотърпеливи) европейски демокрации за тия неща не е прието да се говори поради недообоснована гузност и пренавита нравственост – да, ние сме виновните, признаваме вината си, ние сме лошите, нали бяхме колонизатори и измислихме фашизма и комунизма, повече няма да правим така, а пък африканците и арабите са деца на природата, те са невинни, или ако имат някаква вина, то тя е простима, защото са недозрели и следователно неподсъдни, също като улавите (то пак вид расизъм, ама кой да се чатне). В Африканските държави за тия неща въобще не се говори, защото това са едни много прогресивни държави и общества, рийшли, с ония ми ти мили, невинни, добри, доверчиви, простодушни и природосъобразни природонаселения, рийшли.

  И за други неща не се говори.

  Франция завладява Алжир към 1830 година някъде. През 1944 година Алжир е вече френска територия. За всичкото това време населението на Алжир расте. В началото на френското владичество то е между един и два милиона, а после, само за няколко години, нараства до седем милиона. Сега е към 40 милиона.

  Как се получава това, след като колонизаторите, както пише в юношеските романи и в комунистическите политикономии, притесняват, заробват, ограбват, измъчват и избиват добрите туземци в завладените земи?

  Отговорът се съдържа в две съзвучни и експлоататорски европейски думи, които в голяма степен се препокриват. Едната дума е ваксинация. Другата е цивилизация.

  Европейските завоеватели ваксинират децата на туземците, детската смъртност е победена – ето простият отговор на сложната на пръв поглед загадка за прираста на населението. Природонаселенията в завладените земи се разплождат инфлационно, взривоподобно, необикновено рязко тоест, също като при инфлационното разширение на вселената след големия взрив. Толкова бързо се разплождат народите в завладените от Европа земи, че дори жестокостите на звероподобния белгийския крал Леополд Втори (да вярно е, имало го е и това) никак не намалява числеността им.

  А освен ваксинация за местните има и писменост, училища, познания, наука, възпитание, образование, всякакви битови и духовни достижения като добавка. Или бонус. А то всъщност не като добавка или бонус, а като основа. Като същина.

  Но и за тези неща пак не е прието да се говори. Абе направо си е забранено. Поради изброените вече причини. И поради вездесъщата и много вървежна напоследък политкоректност. И не бива да се произнася една очевидна истина, която преди време никой не е оспорвал тъкмо поради нейната очевидност. Със своите завоевания и със своето присъствие по чуждите земи Европа е разпространила цивилизацията. Европа е цивилизовала дивите африкански, арабски, индийски и индиански племена – това е очевидно, това е неоспоримо и в същото време е забранено да се казва и твърди, поради същите неписани забрани. Сори, хора, много жалим, треперете любители-антрополози и закъснели русоисти (ако знаете какво е това), обаче истината хич никак не е политкоректна.

  …

  Прочутата обсебване на чуждите природни богатства. Експлоатацията и неоколониализма, тоест.

  Хайде да ги видим какви са тези природни богатства. Да ги разгледаме, да ги пипнем, да ги опитаме, да ги помиришем. Миризлива, гадна, отвратителна и безполезна течност, която излиза на повърхността на земята във вид на гадни, отвратителни, смрадливи локви, които отгоре на всичко са и опасни, защото са лесно запалими – това е голямото природно богатство на туземците (няма подигравка в това название, всеки е туземец в родината си). И самите туземци са се гнусяли от смрадливите локви, които сега биват наричани черно злато. Земите и пясъците с черни локви не са стрували нищо, никой не ги е искал, всички са ги отбягвали. Сега всички ги търсят, сега всички ги ценят, сега се избиват за тях.

  Защо?

  Отговорът съдържа следните имена: Леонардо да Винчи (с идеята за автомобила), Нютон (с математическата му разработка), Рудолф Дизел (сещате се, дизеловият двигател) Никола Жозеф Куно (парен двигател), Николаус Ото (четиритактов двигател), Готлиб Даймлер (газов двигател), Карл Бенц (първият патент за газов двигател). Една поредица от творци и откриватели, ползващи вековни научни открития и познания. Тези хора, тези имена, тези европейци придават стойност и цена на смрадливата черна течност, не шейха с тристата камили, четирите жени и стоте наложници. Нито пък Путин с олигарсите си, с бюджетниците си и с яхтата си за един милиард.

  Горките, онеправдани шейхове… През 1974-та година те наистина си повярваха, че са онеправдани. Че алчните лоши империалисти, най-вече американските такива, купуват природното им богатство на безценица. Богатство, което шейховете, също като путиновите олигарси не са мал (способни) сами да извлекат от земята, ами ползват откритията, уменията, познанията и технологиите на западняци и еврогейове. Та се събраха тогава страните производителки и износителки на петрол (ОПЕК) и вдигнаха цената му двойно и тройно. За да има справедливост.

  И доста от предприятия на лошите капиталисти спряха да работят, вярно е. И шейховете станаха още по-богати, вярно е. Само че всичките пари, дето спечелиха от прекомерните цени на петрола (след като си купиха по още няколко коли, замъци и златни часовници), те вложиха в банки. В Западни банки, естествено. Също като путиновите олигарси. Защото именно западните банки дават високи лихви, не руските и не арабските банки, доколкото въобще имаше арабски банки по онова време (нали Корана забранява лихварството). Което даде повод на западните банкери да рекат: „Какво ми пука на мен за енергийната криза? Какво ми пука дали парите се водят на Джо, или на Хасан – нали пак са си тук, в моята банка“. А Западните банки даваха високи лихви поради една много проста причина – влагаха парите си в печеливши дейности и производства. А печелившите дейности и производства си бяха пак там, при капиталистите – не в страните от третия свят- социалистически, арабски, африкански и всякакви подобни такива. Така парите от високите цени на петрола се врътнаха и пак отидоха там, където им е мястото – при производителите. ИмА справедливост, наистина. Бедните, тъпите и простите си останаха бедни, тъпи и прости, както и грозните-грозни.

  …

  Обаче свободата, рийшли. Ах, свободата, ох, свободата, ех свободата и борбата на страните от третия свят за свобода и независимост.

  Хайде обаче да се освободим от готовите калъпи и да видим на кой му пука за свободата. На един милиард, триста седемдесет и пет милиона и триста и двадесетхиляди китайци явно не им пука (като изключим може би шепа студентчета, принудени да си траят).

  На сто четиридесет и шест милиона триста тридесет и осем хиляди руснаци също не има пука за свободата, или поне на 85 процента от тях. Те си обичат Путин.

  Колко ли процента от Българите биха се отказали от разни излишни глезотии като свободата на словото, например, заради едно 1000 лева коледни добавки. Най-вероятно между 60 и 80 процента.

  Една малка притча за свободата. Истинска при това. Най-прочутият борец за свобода за всички времена и народи е Спартак, разбира се. (Някои биха го наредили след Сталин, но да си се придържаме към естественото.)  Та, Спартак разбива римските легиони, повежда робите на север, към свободата, стига до Алпите и там… спира. Робите не щат да минат Алпите за да отидат – свободни и щастливи вече – при опушените колиби и землянки на своите съплеменници и при миризливите си женски. Хич не им е притрябвала, значи, свободата, искали са просто да заемат местата на предишните господари.

  Свободата, Санчо, и правата на човека са европейски и американски граждански ценности и понятия. Това за ценности за Канада, за Австралия и донякъде за Япония. На по-голямата част от света не му пука за свободата. По-голямата част от света не знае какво да прави с нея, тя му е чужда, тя му е излишна. На руснаците, на арабите и на африканците не им трябва никаква свобода. Тя им пречи, тя им е противопоказна. Какво направи Русия със свободата си от началото на деветдесетте години ? Какво направиха бившите европейски колонии с новопридобитата си след Втората Световна свобода?

  Ами като по Швейк – едно голямо в целофан направиха. Първата работа на робите във всички новоосвободени държави, народи и племена беше да се изпотрепят помежду си. Във войната между Алжир и Франция загинаха несравнимо по-малко хора, отколкото в кланетата между самите алжирци. Ами войните в Индия, след които се отцепи Пакистан ? През 1962-ра година Руанда е най-после независима – белгийците си отиват. След тридесет години започват кланетата между Хуту и Тутси. За сто дни са убити към един милион души. Скорост на убийствата, която превишава пет пъти онази в нацистките лагери. И тцъ –американците не са им виновни този път. Следвайки доктрината Труман, след Втората световна САЩ подкрепят национал-освободителните движения във всички колонии, нали колонии имат най-вече англичаните и французите, не американците. Тези неща също рядко някой ги съобразява, не е политкоректно щото.

  Фрий Нелсън Мандела, пееше по едно време целият свят – на Запад хипари и чернокожи, на Изток- комунисти и комсомолци, и африкански на юг, разбира се. И Мандела беше най-после фрий. Също и Южна Африка. И само за едно двайсетина години от водеща световна стопанска сила страната се срина до дереджето на своите съседи – изостанала и корумпирана държава от третия свят.

  Ами американо-африканската мечта – Либерия. Държава, кръстена „Свободия” заради очакването, че свободните нейни поданици, бивши американски роби, ще заживеят охолно, богато и щастливо, щото нали – вече свободни. Ми не им се получи. Хич, пълен провал. Следват две граждански войни между свободните вече либерийци. Следва пълен стопански крах. Сега Либерия твърдо държи последните места по всички стопански и обществени показатели. Ами Гана? Но хайде стига с примерите. Защото това не са отделни примери за общества, които не знаят какво да правят със свободата си, и за роби, които се изтребват едни други веднага след освобождението си. Това е насока, това е правило и то без изключения. (Аз не се сещам за такива, който се сеща, да ги каже.)

  …

  Това се отнася и за Европа, разбира се. Разликата е, че след половин хилядолетие лутане, борби, сблъсъци, кървища, мракобесие, дивотии и войни, Европа се съпикяса. Осмисли миналото си и съдбините си, преоцени и пренареди ценностите си, за да бъде, както винаги е била почти, водеща световна сила, догонвана и надминавана в някои области единствено от САЩ. (Русия с нейния Брутен Вътрешен Продукт, по-малък от този на малка Италия, тук да не се бута, барабар Петко с мъжете.)

  …

  Първата и Втората Световни войни взеха неизмеримо повече жертви от войните в Африка, Арабия, Индия и Латинска Америка не защото тамошните люде са по-готини и милозливи, а просто защото тези войни бяха войни индустриални, а индустриализацията е Европейско явление – дайте на хути, тутси и джихадисти танкове и гледайте какво става. Дайте на руските сепаратисти ракети БУК и гледайте птичкопад, както цинично нарекоха свалянето на граждански самолет самите сепаратисти. Вярно е, че и американците даваха оръжие на муджахидините в Афганистан, но им дадоха само ръчните „Стинг” – да си стрелят по съветските вертолети – не и тежки оръжия, не и оръжия за масово поразяване.

  …

  Различията при осмислянето на световните явления и в подредбата на ценностите при разните светове и народи води до смайващи различия във светогледа на селяните от иначе обвързаното чрез средствата за масово осведомяване световно село. Докато развитият свят се готви до десетина година да прати хора на Марс, в неразвитите светове разни молли обясняват по телевизора как земята не се върти, защото като се издигне нещо във въздуха рийш ли, земята под него не се изплъзва, рийш ли. Това що се отнася до науката и познанието. Докато в развитите страни нежеланите погледи или ласки, да не говорим за потупвания по задника са подсъдни, защото се приемат за полово посегателство, в изостаналите страни изнасилването на малолетни под прикритието на брак с деветгодишни (щото и Мохамед имал връзка с деветгодишна) си е напълно законно. Докато в развития свят се грижат за правата на кучета, магарета и всякакви животни – да ги биеш, нараняваш и тормозиш, да ги оставиш да гладуват или да живеят в мръсотия е подсъдно, в изостаналите държави се отнасят към жените като към животни, като към непълноценни същества, в най-добрия случай като към полухора, това според законите на Шериата. А моллите пък обясняват как точно трябва да се бият жените. Наука, рийш ли. Неразвитият свят, обаче, поради някакви чудни кривини на човешките разбирания смята себе си за нравствен и обвинява в безнравственост развития.

  Въпросът е: Могат ли тези два свята да съществуват заедно? Едните да си пращат хора на Марс, другите да си стоят върху неподвижната земя, а онези, които не могат да определят кой прав и кой е крив (като доста българи), да не подскачат твърде високо, че току-виж земята се изплъзнала изпод краката им.

  На пръв поглед могат – правили са го досега, макар и с променлив успех. Но се появи една новост – и тя измислена от европейци, разбира се, която вместо да обвърже различните люде в единно световно село, съвсем неочаквано и неусетно, по извъртян един начин, започна да ги разединява.

  Защото хората от оня – третия и четвъртия, от изостаналия свят, започнаха да гледат и да виждат по телевизора как живеят хората в развития свят.

  С всичките им удобства и придобивки – с колите и хладилниците им, с пералните, самолетите, компютрите, джиесемите и джипиесите им, с неизброимите им джаджи, със свободолюбието и с чувството им за свобода, с гражданската им самоувереност и нетърпимост към неправдите, с предприемчивостта им, с борбеността им, че и с примамливите им женски голотии. И покрай неизбежната завист и неизбежната злобата – чувства, за които не е политкоректно да се говори, сякаш истината е длъжна да бъде политкоректна – избива и един неизбежен въпрос. Защо ние живеем така – питат хората от недоразвития свят, а ония – добре. И как сега да обяснят богатите шейхове на своите простодушни (не е политкоректно да се казва тъпи), изпосталели и одрипавели сънародници тая неправда. Как да обясни Путин на своите впиянчени поданици защо в Якутия, която е пълна с диаманти и през която минават основни газови тръби, хората нямат канализация и изхвърлят лайната пред домовете си.

  Могат ли те каза: „Ами ние сме рентиери, не работим, само лаламе, дрънкаме с оръжия, злобеем и живеем от мръсните кални течности под нозете ни“? Могат ли те каза: „Нищо не може да замени свободния труд на свободните хора в свободните страни – затова те са богати, а ние бедни, и за да станем като тях, трябва да променим обществото си. И тази промяна трябва да започне с оттеглянето ни от властта“?

  Разбира се, че нямат да кажат подобно нещо. Никогиж. Въпросът, обаче си остава. „Защо? Кой е виновен?”

  И отговор се намери. Толкова тъп и първичен, колкото и хората, които му вярват.

  Виновна е Америка. Съединените Американски Щати са виновни, а също и Европа, защото им се подчинява. Американците нападат чуждите държави, те нахлуха в Украйна, не руснаците. Те са виновни за войните в арабските страни, защото се намесват. Като са виновни едновременно и за това, че се намесват, и затова, че не се намесват. Виновни са за това, че нахлуха в Ирак, но са виновни и за това, че се оттеглиха от Ирак. (Докато най-близо до истинската им вина е май е тази, че се оттеглиха след като нахлуха.)

  …

  Като цяло развитият свят сгреши в преценките си, изхождайки от книжното убеждение, че свободата, равенството, законността, правата на човека и всички останали демократични придобивки са изконни човешки ценности към които се стремят всички човешки същества, защото са човешки същества и тия неща са им вътрешно присъщи. И следователно потиснатите народи в арабските държави са се разбунтували срещу диктаторите и угнетителите, защото искат свобода и човешки права – пукнала се е значи, арабската пролет. Нищо подобно, оказа се. Това не ви е Париж от 1789, след един век просвещение. Нито са нежните революции в Източна Европа. Нито оранжевата революция в Украйна, която избра Европа пред Азия и която се осмели да защити с кръв избора си.

  Това оказа се, са хутите, които си отмъщават на тутците. Потиснатите иракски сунити, бивши гвардейци на Саддам, които си отмъщават на шиитите и на американците, и които взеха властта, защото аллаху акбар и защото Обама си оттегли аскера.

  …

  Нашите журналисти са толкова ограничени и тъпи отвътре, колкото изглеждат нахакани и отворени външно. Те никак не се досещат да покажат какви са, разгеле, тия бежанци, които дойдоха в България. Какви са тия хора, които заживяха в земите ни. Те не се досетиха и никога няма да се досетят да зададат на бежанците ония въпроси, които биха показали какви са убежденията, вижданията и ценностите им. Кой, според тях, е виновен за войните в държавите им, те на коя страна са, какви са според тях, демократичните ценности, какъв е техният смисъл, има ли полза от тези ценности, те какви ценности биха защитавали, трябва ли една държава да бъде светска, кои закони биха спазвали – тези на шериата, или тези на страната, която ги приема. Вместо това журналистите питат: „Откъде идвате, къде отивате и как е хавата при вас?”. На което следва неизбежното „Идваме от Сирия“ (щото така е най-изгодно да се приказва), „Отиваме в Германия“ (ясно защо), „а пък хавата при нас е кофти“ (това пък защо ли?…).

  Лошото е, че и западните журналисти не задават тези въпроси. И за да разбере какво наистина се случва, човек трябва да гледа малкото истински репортажи. Които не са политкоректни, разбира се, защото истината, колко жалко, язък, въобще не е политкоректна.

  И какво вижда човек? Млади, яки здравеняци, които се разхождат самоуверено по перона в една унгарска гара, говорят по джиесемите си и чакат влака да ги откара в Германия. Междувременно полицаи и полицайки с приветливи лица им подават закуски, храна и вода. Изненада, обаче. Младите яки здравеняци с нескрито презрение и погнуса хвърлят и храната и водата на боклука. Защо ли ? Ми като не са гладни – да ги дадат на някой друг– и в Унгария има бедни хора.

  И какво още вижда човек? Млади, яки здравеняци слизат от автобусите в един европейски град. Една руса репортерка ги пита неизбежното репортерско и доста русо : „Откъде идвате, къде отивате и как е хавата“. И тогава един от яките мургави здравеняци отговаря на въпроса с въпрос : „А ти защо не си се покрила. Кого искаш да съблазниш с тия дрехи?…”

  Стъпило-нестъпило якото бежанче в Европа, и вече налага своите шериатски правила. Не устискало барем малко да почака – да се огледа, да се уреди, да полицемерничи от приличие, от кумова срама да се съобрази с хората, от учтивост барем да покаже благодарност към тези, които го подслоняват. Ма не, защо да показва благодарност. Те, европейците, те са му длъжници. Защото са били робовладелци, колонизатори и потисници. Защото се възползват от природните богатства на несполучилите държави. И защото са гяури, разбира се.

  И още. Тръгнали бежанците пеша към Германия. Жените – в отделна върволица. Натоварени като магарета – носят деца, носят денкове. Мъжете не им помагат. Че жените нали са за това – да раждат и да мъкнат товари.

  И още. Бежанци слизат от кораб на гръцкия бряг. Но някак неочаквани бежанци. Млади, яки, мургави, самоуверени и нахилени (щото сполучили да се доберат до Европа, вероятно) юнаци. Много такива юнаци. Тълпа. Само мъже. Ако човек е генерал, например, или военен маниак, със сигурност би си рекъл „ дай ми ги тия да ги въоръжа и обуча, и ще завладея която държава посочите”. А през главата на обикновения човек неволно минава друга една мисъл – подличка може би, неочаквана, малко срамна, неприемлива и при всички случаи политически некоректна: Абе тия млади, здрави, яки и нахакани юнаци, защо не се въоръжат и не отидат да защитават ценностите си – при Башар Асад, ако са за него, или при джихадистите, ако са тях, ами са зарязали родината си за да ходят в Германия. (Не другаде, ами в Германия.) Дали пък не са като някогашните хипари, нещо като деца на цветята, които се противопоставиха на насилието и войната ? Ама нещо не мязат на хипари и на деца на цветята.

  Защото хипитата се отнасяха с търпимости и разбиране към всички вери и светогледи, освен към насилническите. А тези хора приемат само една вяра и само един светогледq и той е насилнически. А какви са им въобще ценностите ? Защо искат в Германия, а не в България, Македония, Турция, Франция и Унгария – все мирни държави, нали бягат от войната. И човек започва да се досеща за техните ценности – искат да живеят гот и затова се натискат за Германия. Нищо лошо, това желание е съвсем човешко и разбираемо, всички люде са такива. Да живееш гот – това дори не само човешко благо – това е благо за всички млекопитаещи, гръбначни, безгръбначни, ракообразни и мешести. Какво ще се получи, обаче, ако всички, които искат да живеят гот тръгнат към Германия. Дали ще се получи като с Америка преди двеста години – с нейната свобода, равенство, предприемчивост, производителност и успешност. Чакайте бе, ама нали американците бях лоши, нали бяха експлоататори, потисници, империалисти и нравствено пропаднали. Докато преселници не са. Как тогава да им се получи като в Америка. А?

  …

  Това е нещо като Стокхолмски синдром в европейски мащаби. Психария някаква. Юнг, Фройд и Адлер взети заедно. Бившите потиснати, угнетени, експлоатирани, унизени, бити, избивани и пребивани роби страстно се стремят към своите господари. Искат си ги отново. Индийците напират към Англия, алжирците – към Франция, конгоанците – към Белгия, мексиканците – към САЩ, либийците, когато им позволят – към Италия, и всички заедно към доскоро най-расистката държава на всички времена и народи – Германия. Така яко напират, че подлагат на опасност живота си. И сега, ако един мексиканец падне от разделителната стена и си изпотроши кокалите, кой е виновен? САЩ и Обама, разбира се. Щото са издигнали стената, вместо да пуснат в страната си всички мексиканци, които искат да живеят гот. И ако един баща е натоварил детето си в някоя продънена лодка за да тръгне от Турция (защо пък бяга от Турция, нали в Турция война няма) към Европа, а лодката потъне и детето се удави кой е виновен? Обама, разбира се. И европейците, които му се подчиняват. Ако ви звучи идиотски това обяснението, то е защото това си е идиотско. Което не му пречи да си звучи.

  …

  Европа е виждала и други бежанци. Белогвардейците, например. Само че те са воювали, защитавали са ценностите си, загубили са и са побегнали за да спасят каквото е останало. Живота си, преди всичко. И Европа, и Америка, най-вече Америка са видели много преселници. Дори не стотици хиляди, а милиони. Но те, всички те, са имали една много съществена особеност. Приемали са правилата, законите, обичаите и ценностите на държавите и обществата, които ги приютяват. Искали са да се приспособят, да станат част от тези общества. И са успели. Арменците в България, например, не са натрапвали на българите своята Църква и своите обичаи, нали. Новото поколение преселници, обаче, са съвсем друго нещо. Те се стремят да наложат своите правила и закони на обществата, които ги приемат. И страшното е, че все по често успяват.

  …

  И това все повече прилича на нашествие. Оня – неразвитият, изостаналият, неуспешният, проваленият свят – арабски, руски, всякакъв, започна да се нахвърля върху успешния – свободния, творческия, производителния. По всички възможни начини. Би пробвал и с война, ако би съществувала и най-малката вероятност да успее чрез война. Европа и НАТО не са беззащитната като Украйна, обаче. (Пък някои още се чудят какъв е смисълът на НАТО.) Дори Северна Корея се вдъхнови и започна да се заканва на Южна. Но като не може с война, тероризъм и мракобесническа пропаганда а ла Путин, има и други начини. Тях още Кадафи ги измисли и предсказа.

  …

  Европа е крехка и заплахи дебнат отвсякъде. Ето една съвсем вероятна възможност. Бежанската вълна и стопанското преселение да докарат на власт крайнодесни партии в няколко европейски страни. Това стига. Край с европейската мечта. За огромна радост на Путин.

  …

  Залисано във всекидневието си, човечеството не си дава сметка за огромността на явлението. Напредъкът не е предопределен и задължителен. Цивилизационните провали са много по-често срещани от успехите. Западната цивилизация – онази, която се готви до десетина години да прати хора на Марс е нещо силно и в същото време много крехко, тя е нещо уникално, тоест единствено и затова е изключително ценно, и то ценно не само в световни измерения и дори не само в планетарни измерения, но и във вселенски измерения – негли в цялата ни галактика досега не е открит никакъв признак за друг вид разум или неразумие, освен земният и цивилизационният.

  Това единствено, силно, но и уязвимо нещо – земната цивилизация, трябва да бъде защитено от настъпващото варварство. Защото не би било чак пък толкова невероятно, ако вместо да обикаля планетите, човечеството започне да обикаля като улаво около някой паднал от Марс загладен черен камък (звучи стопански обосновано даже) заради хатъра на откачени проповедници.

  …

  Какво бива и трябва да се направи

  Първо: Бива и трябва да се направи ясно и строго разграничение между наистина нуждаещите се от помощ бежанци и стопанските преселници (икономически емигранти). С права и задължения съответстващи на разграничението.

  Второ: На получилите убежище бежанци и стопански преселници ясно и недвусмислено трябва да се каже и да се втълпи, че са длъжни да спазват законите на страните, които са ги приели. И не само да се каже, но и да се направи. Нулева търпимост към всякакви шериатски, верски и племенни отклонения от закона. Нулева търпимост към обособени и затворени общества с противозаконни адети и обичаи (женитба или годеж с непълнолетни, насилствени бракове, забрана на жените да учат и да работят, възпрепятстване на свободния избор на вероизповедание, забрана на определени предпочитания и лични връзки). И да бъдат забранени бурките – като знак (символ) на изостаналостта и мракобесието. Впрочем за бурките може да се спори, но за всичко останало – не. И който престъпи законите и наруши правилата – вън от Европа, без никакви предупреждения, молби, уговорки, извинения, съжаления и всякакви подобни политкоректни условности.

  Трето: Толкоз. Европа може да приеме определен брой преселници – нека бъде определено колко и колкото-толкова, повече да не се допускат – това не ти е автобус 204 през тошовските времена, та да се разтяга според броя на пътниците. (Бежанците, истинските бежанци, са друго нещо, те бива да бъдат приютявани). Европейските граници, там където трябва, където са най-уязвими да се защитят със стени и ограждания, така както САЩ издигна стени по границите с Мексико. Но със стена или без стена към незаконните преселници да се постъпва като към незаконни преселници.

  …

  И ето, че стигаме до основното и най-важното. Трябва да бъде унищожена първопричината за сегашните злощастия и преселническите вълни – така наречената Ислямска Държава и всяко друго подобно образувание. Колкото се може по-скоро. Стига мрънканици, изказване на безпокойства и съжаления, призиви да се вземат мерки (стига с тия мерки бе, война с ИД, какви други мерки пуйчите), стига бездействие а ла Кристалина Георгиева и ООН, стига празни приказки и полуучебни бомбардировки отдалеч. Докато мъдрите се намъдруват главорезите режат глави и освен всичко друго унищожават безценни исторически паметници. Светът се нуждае от генерал Шварцкопф, не от поредното обсъждане на поредните комисари в поредната комисия. И този път Пустинната Буря трябва да бъде доведена докрай, не да се подгони Саддам и да се зареже гонитбата по средата като преди „щот сме възпитани, а те сами ще разберат, че Саддам е лош и да го свалят”. Не, сами няма да разберат, а и да разберат, няма да го свалят.

  Или под натиска на разни дълбокоумци да си оттеглиш войската от Ирак, както направи Обама, без въобще да е довел докрай започнатото.

  Човечеството има спешна нужда световен полицай, пък наречете го и жандарм, пък наречете го и ченге – това е положението.

  И ако Америка поради някакви причини – политически свян, съобразяване с общественото мнение (какво ще рекат чичо Стойчо, кака Ленче и Ноам Чомски), изборни нагласи, ново затваряне в себе си (изолационизъм) или каквото и да било друго се откаже от призванието си на световен жандарм, то мястото й тутакси ще заеме някой нахалник и разбойник като Путин. Намесата му в Сирия е първото и засега единственото му умно политическо действие. Печелившо отвсякъде. Хем защитава своя човек – Башар Асад, запазвайки влиянието си в Сирия, хем се препоръчва като пазител на общочовешки ценности, хем светът позабравя за властовия произвол в Русия, за престъпленията му в Украйна и за свалянето на гражданския самолет. И Джон Кери няма защо да съска със закъснение – Америка да не беше преотстъпвала на Путин задълженията и призванията си.

  …

  Пак за оня причудлив начин, който би могло да бъде прекратено бедствието с преселниците – вместо те да ходят в Европа, Европа да отиде при тях. Явно тия държави, общества и народи, които произвеждат бежанци не могат да се оправят сами. Нека тогава оставят другите да ги оправят. Нека ги оправят успешните и развитите. Да се върнат в предишното си състояние на покровителствани държави (протекторати). Разбира се, сегашните техни светски и верски върхушки ще ревнат до възбог от родолюбско и набожно рвение – нали ще трябва да загубят властта си. А дали ще бъде по- добре или по-зле за поданиците и подчинените им? Дали ще бъде по-зле за милионите приравнени до скотове и орна пръст жени? (Ори, тоест онождай жената като нивата си, нали такава е препоръката на Корана.)

  Тук бива да бъде припомнена, по примера на недомлъвките за търговията с роби, още една световна измишльотина – как Фернандо Кортес завоювал Мексико и победил многохилядната му армия само с 600 конкистадори (завоеватели). Щото ацтеките и добрият им, лековерен вожд Монтесума взели белите за богове, защото се уплашили от невижданото животно – коня и всякакви подобни щуротии, писани по книги и показвани по филми. Абе ей, аланкоолу, как може да се вярва на такива детинщини, бе. Монтесума въобще не е бил умствено недоразвит, чалнат или улав, влязъл е в откровена война с Кортес, защитавал е империята си. Как с шестстотин мускета (всъщност са били по-малко), дето се зареждат през три минути и с три-четири топчета ще превземеш империя със стотици хиляди жители и десетки хиляди, въоръжени с остри мечове от обсидиан и със смъртоносни прашки воини.

  Отговорът на загадката е другаде. За многобройните местни племена, заробени от Монтесума, Кортес е бил освободител. Те са го подкрепяли по всички възможни начини – и като воини, и като водачи, и като разузнавачи, а също с всякакви доставки и помощи. (Източник – Бернал Диас дел Кастильо – участник в похода, който пише за него в книгата „Истинската история за завоюването на Нова Испания”.)

  Една живописна и показателно подробност от тази книга. В Мексико Кортес се натъква на странни едни затвори, нещо като кошари, само че с хора вътре. За разлика от другите затвори, обаче, в тия кошари-затвори затворниците били хранени на корем. Колкото си искат ядат, даже повече. И въобще не били карани да работят. Защо ли ? Ами защото били за угояване, не за работа. Затвори – развъдници на човешко. Човечарници. Как ли тия хора за угояване са посрещали суровите завоеватели на жестокия Кортес, а? Как мислите ? Ако мислите… А дали пък не би трябвало подобни човечарници, каквито в иносказателния смисъл има навсякъде по света, да си бъдат оставени на мира. Да си угояват там хората и да си ги ядат, щом такъв им е обичаят. Има ли право развитият свят да им се намесва под предлог, че е развит. Да нарушава културното многообразие. А ?

   

• Столтенберг: НАТО не иска нова Студена война

  Нито на НАТО, нито на Русия няма да бъде полезна нова Студена война, за разлика от възобновяване на сътрудничеството в интерес на двете страни, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за вестник Aftenposten, цитиран от „Фокус“.

  „На никого няма да е изгодно да започне нова Студена война. Ние не възнамеряваме да подхранваме такава перспектива. За НАТО е важен фактът, че не търсим конфронтация с Русия, а продължаваме да работим усилено, за да постигнем сътрудничество. Това е в наш интерес и в интерес на Русия“ – каза Столтенберг.

  Според него събитията в Украйна подкопаха доверието на Запада към Русия. /„Сега“/

  .

• Дойче Веле: Защо Америка се прави, че недовижда бежанците?

  САЩ не са без вина в сегашната бежанска криза, макар че едва ли някой ще си го признае сега, когато се задават избори. Добре е, че поне правителството на Обама си спомни за старите добродетели на Америка.
  

  .

  Материал на Дойче Веле

  

  Ах тези стиснати арабски шейхове! Заринати са в пари, но не дават нищо, когато трябва да се помага на милионите арабски бежанци от Близкия изток. Редица американски коментатори не пропускат да излеят възмущението си по този въпрос. И с право. Те припомнят и това, че някои от забогателите от петрола принцове отпускаха милиони долари на терористите от „Ислямска държава“, за да воюват срещу сирийския президент Асад. Спонсорите на тази война обаче не желаят да имат нищо общо с бежанците, защото измежду пристигащите можело да има и терористи.

  Все същите оправдания

  Но да видим как самите американци помагат на милионите прокудени: досега Вашингтон изпращаше чекове на съюзниците си в региона – като например Йордания, за да се изграждат бежански лагери. Америка оказва и хуманитарна помощ в региона, но не приема почти никакви бежанци на своя територия. Аргументите й са точно като на арабските шейхове: сред бежанците можело да има и потенциални атентатори.

  Американският външен министър Джон Кери сега обяви, че САЩ ще започнат да приемат повече бежанци. Само че не веднага, а през 2016 и 2017 година. Все пак и това е нещо… В днешна Америка почти никой не говори за бежанската криза. Кампанията за предстоящите президентски избори очевидно си казва думата: въпросът за бежанците е изцяло засенчен от други предизборни теми, а приемът на хиляди преследвани хора от арабския свят си остава крайно непопулярна мярка.

  

  Затова и повечето американски политици предпочитат изобщо да не отварят темата. Опитайте се да заговорите някой конгресмен за това каква отговорност носят САЩ за хаоса в Близкия и Средния изток, и ще засегнете крайно чувствителен нерв. А политикът ще направи всичко възможно да избяга от темата.

  Добре е поне, че правителството на Обама не си затваря очите пред този проблем. Освен това в близките дни то ще направи нов опит да закрие лагера в Гуантанамо – този символ на американската политика на интервенции. В лагера все още се намират 115 затворници, близо половината от тях не са извършили никакво престъпление. Президентската администрация в момента търси държави, които са готови да приемат поне невинните сред задържаните в Гуантанамо. Уругвай и Албания вече откликнаха на тази молба. Но защо невинните затворници от Гуантанамо да не бъдат приети в САЩ?

  Със страх не се управлява

  Също и този въпрос е съществено повлиян от сегашната предизборна кампания. Нито един конгресмен, който иска да бъде преизбран, не се изказва за приемането на затворниците в САЩ. Защото му е ясно, че избирателите се опасяват от отмъщението на невинно задържаните. А страхът е лош съветник – независимо дали става дума за закриването на Гуантанамо или за приемането на бежанци от Сирия.

  Джон Кери е прав: САЩ трябва да заложат на „силните си страни”. В продължение на десетилетия Америка е приемала бежанци от цял свят. Често тя е била последното сигурно убежище за бедни и преследвани хора. Германия неслучайно се е учила именно от американския пример.

  .

• Меркел иска САЩ да приемат повече бежанци

  

  Германският канцлер Ангела Меркел призова САЩ да приемат повече кандидати за убежище в момент, когато Европа се мъчи да се справи с най-големия приток на имигранти от Втората световна война насам, предаде ДПА.

  „Не изглежда особено реалистично Европа да се справи сама без помощта на САЩ“, каза Меркел пред парламентаристи от нейната партия Християндемократически съюз и базирания в Бавария Християнсоциален съюз, допълва БТА.

  САЩ могат да поемат повече бежанци от Сирия, както и да подобрят условията за живот на сирийците в бежанските лагери в Ливан, Йордания и Турция – отбеляза канцлерът.

  Меркел подчерта, че не очаква бързо уреждане на бежанската криза на специалната среща на лидерите от ЕС в сряда. „Решение няма да се намери незабавно. Ще ни е нужно търпение и издръжливост“ – добави тя.

  Германия е страната в Европа, приела най-много кандидати за убежище, като се очаква до края на годината те да достигнат рекордните милион души.

  САЩ обявиха, че ще приемат най-малко 10 000 сирийски бежанци през финансовата година, започваща през октомври. Тези хора ще са част от общо 85 000 бежанци, очаквани в САЩ от цял свят тази година.

  Вчера Белият дом съобщи, че отпуска допълнително 419 милиона долара за хуманитарна помощ за сирийските бежанци, с което американската помощ достига 4.5 милиарда долара.

  Източник:  Mediapool

• Защо Цачева иска да отнеме доматите на Босия?

  Политиците ни притежават талант да разбират погрешно посланията на улицата

  .

  Светослав Спасов, в. „Сега“

  

  Цецка Цачева не е доволна, че авторитетът на парламента страда от протестите пред сградата на НС. Но не се възмущава, че с нефелните закони, които произвеждат, депутатите позорят много повече тази институция.

  Председателят на Народното събрание Цецка Цачева е на път да разреши един от най-петнящите властта проблеми в последно време – ниско прелитащите домати на дисидента поет Николай Колев-Босия. Преди дни в ефира на bTV тя каза, че е взела всички необходими мерки в бъдеще Босия да не мята по парламента, защото той вече е обект на досъдебно производство. „С удовлетворение споделям, че има досъдебно производство с възможност да приключи в съдебна фаза като наказателно производство срещу главния инициатор на този символичен „протест“ и някои негови „последователи“, заяви юристката. Тя допълни, че е наясно затова, че Босия притежава съдебно решение, според което хвърлянето на зеленчуци срещу Народното събрание е допустима форма на протест. Колев се сдоби с такова през лятото, когато Цачева за пръв път поиска той да бъде арестуван и съден. „За разлика от представителя на българското правосъдие, за мен

  мятането на домати не е акт на протест,

  а е криминално проявено деяние“, коментира тя. И допълни: „Няма значение, че по парламента летят домати, а не камъни. Поругава се сграда на държавна институция, без значение дали хората в нея ни харесват, или не“.

  Като юрист, политик и като шеф на атакуваната институция, Цачева може би има право да й се струва, че е права в описания казус. На първо място, не е съвсем ясно защо доматите на Босия летят точно срещу Народното събрание. Както самият той признава в личния си блог, протестът му срещу парламента започна в края на май, след като преди това няколко месеца прокуратурата не предприема нищо по негов сигнал, че хора от транспортното министерство продават шофьорски книжки на неправоспособни водачи. След това Колев пише писмо и до Цачева, но тя отказва да го приеме. „Това ме принуди да променя формата на протест, като започнах да замерям депутатите с развалени домати и яйца, тъй като убийствата по пътищата продължават с нарастваща сила – признава Босия в блога си. – Предупредих ги и им дадох възможност да се срещнем и изясним. Покана не последва и аз преминах на 29 май т. г. в действие. Бях арестуван и отведен в РУП, а след това и в съда. С решение на НАХД № 8547 на председателя на 104 състав при СРС съдия Георгиев бях признат за невиновен, а протестът ми бе уважен като легитимен. Продължих ежеседмично да ги замерям с развалени домати до края на работната сесия на 31 юли т. г.“

  

  Канонадата продължи и през новата парламентарна сесия, през която шефката на Народното събрание вече се зае по-сериозно с проблема. Извън личната амбиция на Цачева да се справи с доматите на Босия казусът с българската „Томатина“ има и още няколко ракурса. Като в най-важния от тях депутатката от ГЕРБ греши. Въпреки че тя смята, че няма голяма разлика дали срещу парламента хвърчат развалени домати или здрави камъни, това не е така. В най-новата ни история има поне един емблематичен пример в обратната посока, който е добре известен на всички. Ако Цачева се замисли, тя ще си даде сметка, че

  летящите домати все още са вид закачка,

  опит да установяване на диалог, покана към политиците да обърнат внимание на хората. В някаква степен мятането на домати може да се оприличи с отъркването на котката в панталона на стопанина, когато тя иска двамата да си играят. Към този момент животното все още смята двуногото за приятел, за същество, с което може да се разбере. Ако този миг отлети и надеждата си отиде, тогава домашният любимец изведнъж рязко изменя положението на тялото, вади ноктите и започва да драска. В този смисъл спокойният живот на Цачева и на колегите й в парламента на практика може да се окаже много по-заплашен, ако утре площадът пред сградата до паметника на Цар Освободител се опразни и наоколо се възцари пълна тишина. Няма да е никаква изненада, ако това е затишие пред буря и ако скоро след това пространството отново се изпълни с хора, които обаче не носят домати, а по-твърди предмети.

  

  Предпоставки за такова затишие съвсем не липсват. Ако Цачева в момента намира за проява на агресия мятането на домати, тя явно все още не си дава сметка, че всъщност сънародниците й продължават да проявяват феноменално търпение към това, което виждат. Именно това Народното събрание вече няколко пъти не се вслуша в поканата на хората за диалог и за по-диалогични решения. Гражданите искаха да се преброят и да изкажат мнението си как да започне да се развързва многогодишният възел с купения вот, с корпоративното гласуване и с изборния туризъм. Не получиха такава възможност, а получиха референдум на 25 октомври във възможно най-осакатения му и кастриран вид. Също така хората очакваха много повече и от проекта за съдебна реформа, защото те отдавна са забелязали, че всички обещания и добри намерения за борба с корупцията се превръщат в прах срещу вятъра, когато казусите попаднат при Темида. Последно обществото се надяваше и на по-сериозен закон срещу корупцията, но засега и там получи още един шамар и отлагане, съпроводено с куп обещания. И след като българите още не са виждали политик или едър бизнесмен да влиза зад решетките за кражби и корупция, едно от малкото удоволствия, които им остана, е да гледат как Николай Колев-Босия хвърля развалени домати по сградата, в която се коват калпави и антиграждански закони. В този смисъл мятането на зарзават и цапането на костюмите на народните избраници

  остана една от последните възможности за гражданите

  в тази държава да участват в политическия процес.

  Извънсистемните форми на протест обаче изнервят сериозно политиците. Те мразят, когато хората се самоорганизират за флашмоб или когато тръгнат да мятат домати. Пред това властта предпочита дори най-многолюдния протест, ако в него няма футболни агитки и радикални елементи и ако той завърши с петиция или със списък с искания. Тогава управляващите започват да плуват в свои води – някой от Народното събрание ще излезе на входа му, ще се срещне с контактна група на протестиращите, ще приеме предложенията им и ще обещае те да бъдат обсъдени най-сериозно. Може дори лидерите на протеста да бъдат поканени да присъстват на заседанията, на които исканията им ще бъдат разгледани. Резултатът обаче е предварително ясен: политиците ще оглеждат петицията и само с един поглед ще се разберат какво от нея да приемат, и какво да завоалират и смъцафръцат под някаква форма.

  И ако се върнем отново към казуса с Босия, прави впечатление още нещо. Както самата Цачева призна, в този случай досъдебното производство е минало бързо и само за няколко месеца процесът е на път да стигне до съдебната зала. Защо обаче обвинението не действа толкова бързо и категорично и след Нощта на белия автобус през юли 2013 г., когато полицията би протестиращите? Това разследване се точи доста по-дълго и завърши по доста некатегоричен начин – с едно обвинение срещу полицай и с няколко срещу граждани. Между другото, миналата и по-миналата година днешният шеф на парламента няколко пъти участва лично в протестите срещу кабинета „Орешарски“. Тогава Цачева каза, че „ГЕРБ подкрепя справедливите протести на гражданите, спонтанно възникнали от неодобрението на начина, по който се случват нещата в българския политически живот“. А през 2012 г. тя бе в първите редици и сред жителите на Банско, когато те блокираха пътища с искания за изсичане на гори за нови ски писти в Пирин. Какво ли щеше да отговори тогава юристката, ако някой бе възразил, че да се пречи на хора да ползват колите си и да се придвижват с тях, „не е акт на протест, а е криминално проявено деяние“? И как ли депутатката от ГЕРБ щеше да реагира, ако някой друг бе казал за нея: „С удовлетворение споделям, че има досъдебно производство с възможност да приключи в съдебна фаза като наказателно производство срещу главния инициатор на този символичен „протест“ и срещу някои негови последователи“.

  .

• BuzzFeed: България е основен доставчик за оръжията, пращани от САЩ в Сирия

  Материал на Биволъ

  

  Оръжията за сирийските бунтовници, плащани от САЩ, идват основно от България. Българска фирма е прикрила покупката на 700 ракети „Конкурс“ от Беларус,  за да се заобиколят ограниченията за търговия с оръжие, които трябва да спазват американските фирми. Убитият при изпитанията на полигона в Анево американски гражданин е Франсис Норвило, 41 годишен ветеран от американския флот, експерт по оръжия, нает от подизпълнителска фирма.

  Това разкрива разследване на Арам Ростон, публикувано в сайта BuzzFeed, което се позовава на конфиденциални източници и публикува документи.

  

  След инцидента в Анево американското посолство в София съобщи в кратко комюнике името на фирмата, наета от американското правителство за покупката и доставката на оръжията: Purple Shovel. Преди да получи държавната оръжейна поръчка, това е малка фирма с шестима наети и 2 млн. долара оборот, разкрива BuzzFeed.

  През декември 2014 г. фирмата печели договор за 50 млн. долара за доставка на оръжие на сирийските бунтовници. Този договор е в сърцевината на програмата за борба с ИД – подчертава изданието. Доставките включват стотици РПГ и 12,640 гранати PG-7VM,  противотанкови далекобойни РПГ SPG-9s с 6,240 гранати и 700 антитанкови ракети „Конкурс“ с 36 изстрелващи установки.

  Purple Shovel на свой ред сключва договори с посредника Regulus Global, а краен доставчик на оръжията е българската фирма „Алгънс“.

  Освен това Purple Shovel сключва и друг договор за обучение на стойност 23,5 млн. долара. Тя наема като подизпълнител фирмата SkyBridge Tactical, която наема Франсис Норвило. Американският експерт е трябвало да бъде обучен за работа с българските РПГ-а. За целта „Алгънс“ наема полигона в Анево. След това Норвило е трябвало да обучи американски войници, които на свой ред да обучават сирийските бунтовници. Трагичният инцидент се случва когато тестват гранати произведени през 1984 г.

  Според BuzzFeed България е основният доставчик на оръжие за бунтовниците, но някои оръжия не са били налични и е трябвало да бъдат закупени от Беларус, където управлява близкият до Путин диктатор Лукашенко. Страната е в черен списък на САЩ за търговията с оръжия. За да се заобиколи ембаргото българска фирма, чието име не е споменато в публикацията, е закупила от Беларус 700 ракети „Конкурс“, които са били платени по програмата на САЩ за въоръжаване и обучение на сирийските бунтовници. Държавният департамент е отказал коментар по темата за медията.

  BuzzFeed припомня, че програмата за обучение на бунтовниците е похарчила 500 млн. долара до момента и е пълно фиаско, което се твърди и от американски официални лица. Смъртта на американския експерт е част от този провал и е причинена от опита на Purple Shovel да продаде на американското правителство хиляди стари РПГ-та съветско производство отпреди 30 години, които са считани за ненадеждни – обобщава публикацията.

  

• <<
• 1
...
• 66
• 67
• 68
• 69
• 70
• 71
• 72
• 73
• 74
• 75
• 76
...
• 415
• >>