Всички авторски страници

Авторски

• Правителството, парламентът и съдия Парпулова заедно срещу истината

  ХРОНИКА НА ЕДНО БЕЗУМИЕ

  .

  Николай Колев – Босия, Вosia.blog.bg

  

  Преди година се запознах с инж. Иво Кръстев – служител на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация при МТИТС. Всъщност, тогава той не беше още служител, защото за трети път беше уволнен от работа, защото „изнасял факти и документи”, уличаващи в ужасяваща корупция Агенцията, продавала изпити и документи за правоспособност на водачи на МПС, вследствие на което ежегодно се избиват над 1 000 български граждани и около 15 000 са ранени и осакатени.

  Запознах се с документите и бях поразен. Изпълнителната власт, съвместно със съдебната и медиите, са създали перфектна схема за противозаконно забогатяване, партийно финансиране и в крайна сметка убийството и осакатяването на десетки хиляди български граждани. Започнах да ги чета, анализирам и разпространявам чрез блога си. Написах няколко сигнала поред и запознах с тях Главния прокурор, Комисията по транспорта към НС, МВР, ДАНС и европейските институции.

  Първоначално българските институции пазеха пълна тишина. Ни вест – ни кост. Нито един отговор на сигналите ми. На всичко отгоре унищожиха архива на Агенцията, който, на практика, беше нищо друго, освен документи, уличаващи ръководството и служителите на Агенцията в тежки престъпления. Междувременно инж. Иво Кръстев беше възстановен за трети път на работа от ВАС. Знаех, че ще се опитат да го изгонят отново и затова предприех превантивни мерки това да не се случи. Агенцията направи такъв опит едва през май т. г., но опитът се оказа неуспешен поради шума, който се вдигна. Заповедта беше унищожена и той продължи да работи.

  Особен интерес обърнах на мълчанието и бездействието на Главния прокурор Цацаров. За да го накарам да действа, го нарекох в ефир „Главен престъпник” с идеята да ме даде на съд. Разполагам с достатъчно документи и факти, които при едно съдебно заседание ще докажа тезата си. Оказа се, че иначе словоохотливият пред медиите прокурор, пред обвинението запази и продължава да пази пълно мълчание. Нарекох министър Московски „убиец на български граждани”, а премиера Борисов „съучастник в убийството на български граждани”. И те като Цацаров пазят ледено мълчание, което не само показва, че те наистина са такива, но и в типичния мафиотски стил показват, че думите „Чест” и „Достойнство” за тях не означават нищо.

  Медиите, с малки изключения, също запазиха мълчание по случая. В това мълчаливо съучастие в избиването и осакатяването на българи особено показателно мълчание запазиха двете български обществени медии – БНТ и БНР. И докато другите медии са частни и сами решават програмната си политика, тези два мегафона на мафията нарушават ежедневно и ежечасно статута си да работят в полза на обществото.

  След като видях, че методът на стрелба с истината не дава добри резултати, реших да променя тактиката, за да може истината да стигне по друг начин до общественото мнение. На 15 май, по повод опита на МТИТС да уволнят инж. Кръстев отново, написах „кърваво писмо” до парламентарните групи, в което исках да бъда поканен и изслушан от народните представители, за да могат да упражнят властта си и да заставят изпълнителната власт да спре незабавно престъпленията в МТИТС и да даде на прокурор министър Московски. Имах и официално покана от Велизар Енчев, за да се спази правилника на НС, но случайната председателка на парламента, бившата партийна секретарка на ОНС – Плевен Цепка Цачева отказа да ме допусне в Парламента без да аргументира отказа си. В Случая Цепка изигра позорната роля на Цедка.

  Изтече двуседмичният срок, който бях дал на НС, и аз се приготвих за гражданско неподчинение като последно средство за протест, след като всички конвенционални средства бяха изчерпани. Взех развалени домати и яйца и на 29 май, след предупреждение до НС и уведомление на община София, сутринта замерих депутатите с тях. След действията ми бях арестуван и отведен в Първо РУП – София. Там ми повдигнаха обвинения по чл. 325, ал.1 от НК, но прокуратурата отказа да го подкрепи. Смениха НК с допотопния комунистически Указ за борба с дребното хулиганство /УБДХ/ – обнародван през 1963 г. за борба с несъгласните с режима. Всяко действие, изразено като несъгласие с действията и приказките на БКП, се превърна в „хулиганство” и на практика беше партийният камшик за непокорните. Въпреки това на 29 май 2015 г. съдия Георги Георгиев – председател на 104 състав на СРС постанови моята невиновност за това, че съм замерял с развалени яйца и домати народните представители, с решение НАХД № 8547.

  Това ми даде право да замерям депутатите и аз системно го правих до края на сесията на НС на 31 юли 2015 г. Тогава нервите на политиците отново не издържаха и отново бях арестуван и отведен в Първо РУП. Последва опитът с чл. 325, ал.1 от НК и УБДХ. На 1 август бях отведен в СРС, където съдия Николай Василев разгледа НАХД №13 201 и потвърди предишното решение.

  Въпреки това тъпите изпълнители на политически поръчки от ръководството на МВР продължиха противазаконно да съставят „предупредителни протоколи” да не хвърлям домати по нашите политически отрепки от НС. Естествено, аз не подписвах тези свински противозаконни идиотщини, тъй като имах вече две решения в моя полза, че това, което правя, е граждански протест, а не хулигански прояви. До 31 юли полицията кротко стоеше до мен, зяпаше как хвърлям домати по депутатите. На 31-ти, обаче, видях, че нещо се е променило. Полицията и жандармерията станаха агресивни и ме оградиха плътно, като ме удряха през ръцете, за да не мога да хвърлям домати по политическите паразити в НС, и се опитаха да ме изкарат, че съм замерял полицаи и случайни граждани.

  На 2-ри септември посрещнах с десетина килограма развалени домати. След като приключих, отново получиха заповед да ме арестуват. Всъщност, аз не бях сам, а при мен дойде и моят приятел Вихрен Михайлов, с когото заедно ни арестуваха и отведоха в районното. Там ни повдигнаха обвинения по чл. 325 ал. 1 от НК, но прокурорът отказал да подпише и отново ни пуснаха. Същият ден ми се обадиха от НТВ и поискаха да направят интервю с мен сутринта пред НС. Заредих се с 4 домата и отидох. Отзад, до служебния вход нямаше никой. Като видяха от охраната, обаче, моите домати, незабавно довтасаха три камионетки с жандармерия, както обикновено, и ги спряха по традиция точно пред мен – между НС и мен. В същото време довтаса и някакъв гаулайтер с комисарска униформа и започна агресивно и нагло да издава идиотски заповеди. Взеха ми отново личната карта, за да пишели отново предупредителен протокол. Обясних им, както винаги, че той няма никаква стойност, тъй като имам две съдебни решения в моя полза, че това, което правя, е граждански протест. В момента, когато давах интервю, се появиха няколко легитимни мишени и аз запратих по тях четирите домата. Последва ново задържане, като този път приложиха и насилие спрямо мен, въпреки че не съм оказвал съпротива. Това стана в момента, когато се запътих към двете камери на НТВ и БТВ, за да поискам да заснемат насилието спрямо мен. Попитах развилнелият се изрод кой е. Той се представи като „комисар Кикьов от СДВР (да му имам фамилията!). Той се развика да стоя и да чакам, защото се обадил в инспектората на община София да дойдат и да ме глобят. В идиотското си престараване той дори не си даде сметка, че община София не е подчинена на СДВР и по този начин издаде целия мръсен план.

  После ме закараха отново в районното. В 15 часа ме заведоха в СРС. Там ме посрещна съдийката Виолета Парпулова – председател на 95 състав. Веднага долових промяната и това, че този път всичко е организирано от един кукловод по нареждане на по-висш кукловод. Парпулова опорочи делото още от началото. Тя отказа да приобщи към делото документите, които нейните колеги при придишните дела приеха за доводи, включително и техните решения на този същия казус. В хода на делото разпита двама полицаи като свидетели и между другото каза, че има две показания на две жени, които отказа да извика на разпит, както и да ни запознае със съдържанието на техните „показания”. Самите те не са завели искови молби към мен, за да получат удовлетворение от мен, както е редът. Беше ясно, че сценарият е написан и знаех, че ще ме осъди, въпреки абсурдните доводи и опорочения процес. Присъдата е максимална – 500 лева глоба. През цялото време ме прекъсваше, защото имала друго дело, като наруши по този начин процеса и не прие никакви данни от мен дали съм виновен или не. В същото време, когато започна да чете мотивите за решението, дрънка глупости повече от половин час. Остави ми 24 часа да обжалвам и насрочи делото в СГС на 8 септември в 10 ч. Това беше ясно доказателство, че всичко е решено предварително и съгласувано до такава степен, че съдия от СРС определя датата на обжалване на по-висшата инстанция. Това означава и, че вече е определен „подходящ” съдия, който да потвърди присъдата. Разбира се, аз ще поискам отвод на съдията, защото е ясно, че целият процес е предварително монтиран. Със своето идиотско решение, съдия Парпулова не само наруши закона и опорочи съдебния процес. Нещо повече, тя прикри тежките престъпления на всички, които извършват ежедневно тежки престъпления, продавайки свидетелства за водачи на МПС и последвалите убийства и осакатявания на десетки и стотици хиляди българи. Само за пример ще ви дам цифри от статистиката. От 2002 до 2012 г. на пътя са убити 9 хиляди българи, а ранените и осакатените са над 14 000!!! Със своето обратно решение тя постави колегите си Георгиев и Василев в положение на „съдии-манипулатори”, защото за същия казус тяхното решение беше коренно противоположно. На тяхно място бих поискал разглеждане на решенията от инспектората при ВСС, за да докажат високия си професионализъм и лични качества. Аз ще поставя този въпрос пред ВСС и инспектората.

  Тук искам да кажа, че независимо от изхода на делото, аз ще продължа да замерям депутатите с развалени домати, тъй като никой не може да ми отнеме правото на граждански неподчинение, след като съм изчерпил всички стандартни възможности за протест. На 8-ми септември Вихрен Михайлов е обявил, че прави палатков лагер в градинката между НС и Университета. Тогава ми е и делото. На следващия ден ще се заредя отново с развалени домати и ще отида да върша това, което ми казва съвестта и дава право законът. Свещеното ми право никакви ченгета, политици и магистрати не могат да отнемат по какъвто и да е начин, освен ако ме убият.

  Това трябва да го знаят както политическите отрепки, така и послушните им изпълнители!

  .

• Пеевски декларира частните си интереси

  Александър Колев, в. „Сега“

  .

  

  Депутатът от ДПС Делян Пеевски декларира частните си интереси в специалния парламентарен регистър за възможен конфликт с работата му като народен представител. Досега той беше декларирал, че няма несъвместимост, нито частни интереси. На 21 август обаче е подал декларация по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Тя е качена на страницата на Народното събрание на 2 септември. С документа Пеевски декларира, че вече има частни интереси. По закон той е длъжен да декларира това в седмичен срок от промяната. До този момент депутатът винаги е твърдял, че няма участия в търговски дружества, че няма кредити, че не е управител на фирми.

  „Придобил съм 50 на сто от Балканска медийна компания, 50 на сто от „Био уотър“, 50 на сто от „Био уотър инвестмънт“, 49 на сто от компанията „Ал Интисар Дженерал Ентерпрайсис ко л.л.ц“ и 90 на сто от „НСН инвестмънт ООД“, е записал ръкописно в новата си декларация Пеевски. Именно последната декларирана компания е едноличен собственик на „Табако инвестмънт“ – собственик на 5 на сто от Булгартабак холдинг.

  През последната седмица стана ясно, че майката на Пеевски – Ирена Кръстева, му е прехвърлила 50 на сто от Балканска медийна компания. После стана ясно от справка в Търговския регистър, че депутатът и майка му са придобили 5 на сто от акциите на Булгартабак холдинг. Всъщност новото от декларацията му е притежаването на „49 на сто от „Ал Интисар Дженерал Ентерпрайсис ко л.л.ц“, която по всичко изглежда е чужда компания.

  .

• Дойче Веле: Това не е нашата Европа

  Напливът на бежанци се превръща в огромно изпитание за Европа. Ако не се вземат спешни мерки, Общността може да изпадне в политическо бедствие, твърди Бернд Ригерт в коментара си за Дойче Веле.
  

  

  Ужасно е да гледаш колко бързо Европа загърбва собствените си ценности под натиска на бежанската вълна. Ако не се вземат бързи мерки, растящият мигрантски поток от съседните европейски страни може да се превърне с главоломна скорост в огромно изпитание за ЕС.

  Хуманният подход към бежанците и мигрантите вече не е гарантиран. Претъпкани временни приюти, разбойнически каналджийски банди, ксенофобски изблици, лагери по гарите, пред тунела под Ламанша, или в центъра на Брюксел: това е горчивата реалност. А тя вече няма нищо общо с така прокламираната Европа на солидарността и справедливостта. Явно и канцлерката Меркел няма план за действие. От една страна тя казва в интервюта, че досегашният регламент от Дъблин вече не функционира. От друга страна настоява Гърция, Италия и Унгария да се придържат към този регламент. Съгласно дъблинското споразумение, първоприемната страна е тази, която трябва да се грижи за хората, търсещи убежище.

  Нека не се лъжем: безкрайното приемане на бежанци не може да продължава, защото дори Германия и Швеция ще започнат да изнемогват. Много по-добре би било да се намери удачно общоевропейско решение. Варианти има.

  Прехвърляне на отговорности

  Ясно е едно: така не може да продължава. Германия и другите държави, които приемат най-много бежанци, настояват за „справедливо“ разпределяне на търсещите убежище сред всичките 28 членки на Общността. Повечето държави обаче не са засегнати от актуалната криза и нямат интерес от въвеждането на промени. Докато главната цел на бежанците си остават Германия, Швеция или Австрия, всичко е наред? Да, така мислят поляците, ирландците, финландците и много други. Солидарност ли? Няма такова нещо.

  Под натиска на обстоятелствата досегашната правна система се разпада, а ЕС само гледа безпомощно. Унгарското правителство се опитва да овладее хаотичната ситуация, като вдига ограда на границата си със Сърбия и пропуска бежанци към Австрия и Германия. Двете западноевропейски страни пък се съпротивляват посредством засилен граничен контрол. Виена дори заплашва с финансови последици несолидарните страни-членки, които в крайна сметка печелят от нетния платец Австрия.

  Пощади ме и иди при съседите!

  На този фон между страните-членки на ЕС бързо могат да избухнат конфликти, които да доведат до ограничаване на свободата на придвижване в Шенгенското пространство чрез връщането на контрола по границите. След като не можеш да разчиташ на другите страни от ЕС, трябва да се защитаваш сам: така мислят мнозина. Тази логика обаче застрашава основните постижения на Европа.

  Явно по въпроса за бежанците отново влиза в сила старият принцип на патрона на пожарникарите св. Флориан „Пощади моята къща! Запали тази на съседа!“. Атина например от години е изпуснала юздите по въпроса на миграционната политика. В Гърция няма нито приемни центрове, нито подобаваща процедура за предоставяне на убежище. Страната просто транспортира хората, за които всъщност би трябвало да отговаря, до северната си граница и ги пуска по балканския маршрут. От Сърбия бежанците продължават към Унгария, която също е член на ЕС, макар че те вече са били в друга страна от ЕС – Гърция. До известна степен е разбираемо, че Унгария не иска да се примири с това. Италия подхожда по същия начин, макар и в по-слаба форма. Великобритания се опитва да се капсулира и спори с Франция за подсигуряването на тунела под Ламанша и фериботното пристанище в Кале.

  Предизвестената криза

  Никой в Европа не се подготви за предвидимото нарастване на броя на бежанците. И Германия не го стори. Федералната република години наред съкращаваше капацитетите за прием на бежанци. Сега няма и достатъчно персонал в службите за чужденци, които трябва да решават въпроса за предоставяне на убежище. Нищо поучително не се чува и от европейската централа в Брюксел. ЕК току-що се събужда от летния си сън и мърмори, че още през месец май е предложила план от десет точки. Само че той не бил осъществен от страните-членки.

  Ако вътрешните министри на ЕС скоро не се договорят по въпросите за реформа на Дъблинския регламент, общи центрове за предоставяне на убежище и формула за разпределяне на бежанците, ЕС ще се завърне във времената на оградите и стените. А това ще бъде бедствена ситуация за европейския проект.

  Източник: DW

• Европа е в ступор

  САЩ избраха да останат сами срещу света

  .

  Христина Христова, Memoriabg.com

  .

  

  Европа е в ступор и вцепенение. Неспособна да пребори старите си страхове и грехове, тя остана прикована към срамното си минало от вкаменяващия поглед на Медуза, която 70 години броди из тъмните лабиринти на нейните кошмарни спомени. Призракът на Втората световна война умело беше редуциран до ролята на плашило, което не позволи на Европа и до днес да излезе от пещерата на Горгоните и да продължи пътя си през историята с ясен поглед в бъдещето и съхранена памет за уроците на миналото. Така Старият континент остана пленник на своя срам, до степен на пълна неадекватност спрямо реалностите на настоящето.

  Защо се получи така?!

  Всъщност честният разговор за същото това минало така и не се състоя. 70 години историческият дебат беше фокусиран почти единствено върху последиците, но не и върху съществените причини, довели Германия, а оттам Европа и света, до ужаса на Втората световна война.

  Виновен остана само Хитлер. И Германия – за това, че създаде Хитлер.

  Толкова.

  Твърде елементарно, за да е истина, нали?!

  Казионната историография срамежливо се плъзгаше по повърхността на въпроса – защо Хитлер въобще стана възможен? Как така един луд фюрер с болно его излъга, обедини и поведе цяла нация след себе си в унищожителен поход срещу света? Защо на 19 август 1934 г. в проведеното допитване до народа 90% от германците гласуват за сливане в едно на двете висши държавни длъжности – канцлер и президент – и легитимират съвсем съзнателно едноличната власт на Адолф Хитлер? Кой и защо възражда военно-промишления комплекс и икономиката на Германия след Първата световна война чрез плана Дауес? Защо Франция и Англия не реагират по никакъв начин, когато Хитлер, в нарушение на Версайския договор, през март 1936 г. си връща Рейнския демилитаризиран коридор и две години по-късно просто ей-така между другото присъединява Австрия към Германия с помощта на австрийските националисти? Защо антисемитското говорене на фюрера срещна толкова широка подкрепа в Германия и не само там? Защо на Евианската международна конференция през юли 1938 г., свикана от американския президент Рузвелт в търсене на изход за нарастващия поток еврейски бежанци от Германия и Австрия, нито една от 32-те държави-участнички (с изключение на Доминиканската република) не желае увеличаване на символичните си квоти за прием на еврейски бежанци? Защо „Моята борба“ става бестселър и е преведена на 11 езика още в първите години след издаването си?

  Въпроси, които останаха без отговор.

  Ето на тези и на други подобни въпроси трябваше да търсят отговори историците след края на Втората световна война. Вместо това обаче, на тях им беше позволено да се фокусират единствено върху заклеймяването на фашизма и недопускането той да се възроди отново на европейската и световната сцена. Германия беше победена и разделена, а с нея и цяла Европа. САЩ и СССР си поделиха света. Старият континент остана разполовен като най-ценен трофей между двете империи. И се превърна във второстепенен геополитически играч, прикриващ по-успешно васалния си статут на Запад, отколкото на Изток.

  А всъщност именно оттогава Европа окончателно престана да бъде субект на своята история и съдба.

  Нататък е ясно. Бяхме свидетели на всичко останало – как Съветската империя рухна, как Стената падна и ние жадно поехме на Запад към свободата. Как ни беше нужен четвърт век, за да проумеем, че това не е никаква свобода. И че Западна Европа е просто колония на Другата империя. А ние услужливо и глупаво й помогнахме да се разпростре на целия континент, като предоставихме доброволно и угоднически природния, икономическия и човешкия си ресурс в услуга на новия господар.

  Днес Европа не е разделена. Тя е щастливо обединена васална територия на световния хегемон САЩ и има ново име – Европейски съюз, с административен център Брюксел. Но най-същественото – Европа вече е обезсилена и подчинена. Тя не е сериозна пречка в битката между двете световни сили – САЩ и Русия. Защото междувременно Русия някак си успя да се изправи, след като беше поднесена неразумно на Запада от своя неолиберален елит, и видиш ли, неочаквано реши да окаже съпротива. Което определено си беше неприятна изненада за метрополията. Така че се наложи досадното подпалване на Украйна. Същата Европа, която получава истеричен пристъп само от споменаването на думичката „нацизъм“, днес съзнателно и послушно затвори очите си пред издевателствата на новите фашисти в Украйна. Това доказа за пореден път пълното лицемерие, демагогия, несъстоятелност и неадекватност на нейния идеологически фундамент и изкара на дневна светлина късата каишка, на която я води нейният господар.

  Ако беше само това, все пак щеше да има някаква обозрима надежда за бъдещето.

  За съжаление, истината е по-смущаваща – налице е патологичен феномен, който е обладал европейския дух. Европа е в пълен ступор и е абсолютно неспособна на самостоятелно действие, защото старателно е промит дори най-първичният й инстинкт – инстинктът за самосъхранение.

  Населението на Стария континент е препрограмирано и фиксирано в една безконечна медитация върху своята вина спрямо евреите и всички видове малцинства, репресирани по времето на Втората световна война. Тази вина се изживява в настоящето като жесток комплекс и е вградена вещо в основата на новите евроатлантически ценности, които се базират на представата за свръхтолерантност към малцинствата до степен на саможертва на собствените цивилизационни устои. Порочният модел се заиграва безпроблемно с чувствителността на съвременния човек, принасящ се доброволно в жертва пред олтара на новия глобален свят, в който всички са не просто равни, но и еднакви. Спуснатите „отгоре“ евроатлантически „ценности“ нямат никакъв аналог и корен в нито една национална култура – те са чужд елемент в тялото на народите. Но въпреки това програмата, внедрена манипулативно в човешкото съзнание, работи безотказно. Нациите постепенно се превръщат в безлична хомогенна маса без раса, етнос и пол, без памет и идентичност, без национален суверенитет. Процесът на подмяната е глобален и е особено успешен на европейския континент. Цивилизационното и културното обезличаване на населението, заедно с всичките екстри, които този процес води след себе си – социална и личностна апатия, липса на продуктивна обществена рефлексия, аполитичност, десакрализация на живота, загуба на изконните животоподдържащи ориентири и на смисъла на съществуването – всичко това е само първата стъпка към обезкървяването на континента откъм автентично коренно население и етническата му подмяна чрез започналото и добре планирано ново преселение на народите от Азия, Африка и Близкия Изток.

  Европа целенасочено се варваризира и ислямизира – и този стратегически план вече не може да бъде нито прикрит, нито спрян. А ако бъде все пак спрян, не е възможно това да се случи без да се плати висока цена, защото процесът е твърде напреднал и на практика вече е необратим.

  Така, докато Европа продължава да се срамува от себе си и да страда за прогонените и убити от фашистка Германия евреи, новите малцинства я превзеха отвътре и задушиха с гъвкавите си пипала европейската й душа, която им се даде покорно, толерантно и „без бой“ – даде им не само да смучат на воля от социалната й система, а им осигури автономии в градовете си, построи им джамии, остави ги да се самоуправляват, позволи им да не признават законите и традициите на държавите-приемнички. Всичко това стана възможно благодарение на продажния европейски елит, който изпълнява безпрекословно повелите на американския сателит Брюксел. Съпротивата от страна на населението е непродуктивна и безрезултатна, защото междувременно то се превръща планирано в население от някакъв трети пол, неспособен да опази инстинктите на автентичната човешка природа.

  Скоро не бях ходила във Виена. Сигурно затова неотдавна ме изуми количеството бурки и фереджета, които са навсякъде по улиците – обикновено бутащи бебешки колички, тоест трайно уседнали и активно размножаващи се. За миг имах усещането, че съм попаднала някъде в арабския свят, във времето преди да бъдат свалени светските режими. Пред катедралата „Свети Стефан“ се провеждаше шумен митинг-протест на арабски активисти, които развяваха знамена с надписи „Свобода“. Явно си беше съвсем законен протест, озвучен по всички правила и огласяващ с високи децибели целия площад. Така и не влязох в катедралата. Предпочетох тя да остане, както е в спомените ми отпреди, и бързо се изнесох от площада в малка странична уличка, за да изпия едно сантиментално виенско кафе. В същото време пред Виенската опера имаше друг протест в подкрепа на гей-браковете. Странно защо беше озвучен с ориенталски музики и танци. Развяваха се знамената на дъгата. Като отивах към двореца Белведере, в мен беше едно такова… как да ви го кажа… Виена я нямаше тук. Духът й си беше отишъл оттук или просто се беше скрил на потайни и невидими места. После пред двореца видях инсталирано някакво футуристично и некадърно безумие – не знам как да го нарека това нещо, някакъв кич, на фона на бароковия дворцов комплекс от 18 век. И така. Тръгнах си с горчивото усещане, че тук нещо вече генерално е сбъркано и не е наред, че е останала една архитектурна черупка на миналото културно величие, която днес е изпразнена от съдържимото си и е напълнена с някаква нова блудкава течност.

  Така е в много градове и столици на Европа. Да не говорим за Осло и скандинавските страни, където на много места положението е изцяло извън контрол и властите не са способни да се справят с него. Вместо поне да се опитат обаче, европейските васали като обезумели бардове, записани на стари грамофонни плочи, продължават да въртят брюкселските песни за солидарност и толерантност – не виждайки, или по-скоро правейки се, че не виждат цунамито от човешки тела, което връхлетя европейския материк и пълзи със страшна сила към сърцето на европейската цивилизация, превземайки педя по педя нашата обща земя.

  Европейските лидери се държат напълно неадекватно и малоумно. Те не са в състояние да взимат отговорни и самостоятелни решения. Медиите и пропагандата са впрегнати в максимална степен. Затова и няма останало достатъчно количество будно население, което да е способно да ги разтърси и да ги спре.

  Същото беше преди 80 години, когато всички европейски лидери се правеха, че не забелязват появата на Хитлер. Сега не забелязват и фашистката хунта в Киев, не забелязват и Новото велико преселение на народите. Нещо повече – те съзнателно служат на силите, които създадоха тези кризи, защото там, отвъд Атлантика, Големият брат е решил, че не иска да има силна Европа по пътя му към Русия, Китай и Иран.

  САЩ са на крачка да реализират пълното си световно господство, хвърляйки Европа в пропастта на собственото й безумие.

  Все пак, в някои европейски медии започнаха плахо да се прокрадват догадките, че САЩ финансират огромния трафик на бежанци от Азия, Африка и Близкия изток. Няколко държавни глави призоваха за вразумяване и отпор на ислямската заплаха. Виктор Орбан вече не е сам, Марин льо Пен набира скорост, Чехия, Словакия и Словения се възпротивиха на бежанските квоти… Малкото останало мислещо население в Европа осъзнава ясно причината за огромния бежански поток от юг и югоизток – и тя е дестабилизирането на арабските и африканските държави, както и на Афганистан, чрез военните интервенции на САЩ, които потопиха в кръв и смърт огромни региони, сваляйки светските режими и финансирайки военните формирования, като създадоха Ал Кайда и ИДИЛ, и оттам – Ислямска държава. Истината вече не може да се скрие от света и дори кандидатът за президент Доналд Тръмп публично призна, че САЩ вече са мразени от целия свят. Не само от Путин.

  Погубвайки Европа чрез изкуствено създадени конфликти и чрез планираната й ислямизация, САЩ скоро ще останат съвсем сами срещу целия свят.

  Но какъв ще бъде този свят, който те ще притежават?!

  Какво ще представлява светът без Европа?!

  Старата римска максима „Разделяй и владей“ важи за определени локални територии, но няма как да разделиш и да завладееш цялата планета. Това е невъзможно. Всички империи, пожелали да притежават целия свят, са се проваляли. Все някъде, все някога, все някой ще спре и днешната империя. И тогава тя наистина ще разбере, че е останала сама срещу целия свят. Това ще бъде и началото на нейния край. Жалкото е, че Европа и цялото човечество ще платят огромна цена за това прозрение.

  Неотдавна Марин льо Пен извика: „Европейският съюз трябва да бъде разрушен!“. Не случайно в последните и най-пресни социологически проучвания тя е посочена от французите като най-предпочитания кандидат за президент. Вместо да се замислят и стреснат от увеличаващата се подкрепа в Европа за националистическите партии и движения, продажните казионни елити продължават да плашат поданиците си с плашилото на Холокоста и да строят паметници на спасените евреи – докато в същото това време си отгледаха чисто новичък Холокост в Украйна и останаха слепи за истинската опасност пред Европа, не чувайки гласа на разума: „Hannibal ante portas!“

  Малко преди смъртта си през октомври 2011 г. Муамар Кадафи каза следното в прословутата си реч, с която се обърна към ООН и световните лидери, молейки ги да спрат безумните бомбардировки над Либия и да пощадят невинния либийски народ:

  „А сега, вие хора от НАТО, чуйте! Вие бомбардирате стената, която не пропуска африканската миграция в Европа, стената, която спира терористите от Ал-Кайда. Тази стена бе Либия. Вие я разрушавате. Вие сте идиоти. За хилядите емигранти от Африка, за подкрепата на Ал-Кайда, вие ще горите в ада. Така ще бъде. Аз никога не лъжа. Не лъжа и сега“.

  След тази реч отговорът на НАТО се изрази в нови бомбардировки над цивилни и граждански обекти и убийството на самия Кадафи.

  Същото се случи в Ирак. Същото днес се случва в Сирия. Стотици хиляди жертви на тези войни днес търсят спасение в Европа.

  Да, Европа заслужава съдбата си. Политиката на Европейския съюз е насочвана дистанционно и тази политика сее огън и смърт – вече и в самата Европа. Украйна е само началото. Гърция е само началото. Тълпите от бежанци са само началото. Подготвяното секретно Трансатлантическо споразумение за свободна търговия със САЩ е само началото. Лошото тепърва предстои.

  Затова предпочитам да го кажа направо и без заобикалки:

  Марин льо Пен е права. Европейският съюз трябва да бъде разрушен. ЕС доказа недвусмислено, че е престъпна организация, тумор в сърцето на Стария континент. Тя не само подкрепя войните на САЩ по света. Тя воюва със собствените си народи.

  Какво можем да направим ние?

  Наскоро проф. Силвия Минева написа следното в социалната мрежа:

  ”Мистерията с хладилния камион в Австрия е подозрителна като цялата история с бежанските вълни, които все повече заприличват на варварските набези по време на късната Римска империя. С тази разлика, че онези са били стихийни, а сегашните са предварително организирани и планирани съвсем целенасочено, за да се дестабилизира европейският регион. Време е да се направи една доброволна мобилизация за отпор на бежанските вълни. Европейските държави отдавна нямат истински армии и затова се налага да се направят опълчения, след като отдавна е ясно, че НАТО обслужва интереси, различни от тези на европейските народи.“

  Виждам как някои от вас се усмихват скептично и дори развеселено от тези думи. Да, аз също знам, че няма да бъде създадено никакво опълчение.

  Само че аз знам и друго.

  Европа се събужда.

  Едновременно бавно и стреснато, но се пробужда от неолибералния си сън.

  Дали ще успее да се събуди докрай преди да е станало фатално късно, можем само да гадаем. А нашето, българското събуждане, е просто част от този общ процес. Когато нещата в Европа се обърнат, ще се обърнат и у нас. Ние винаги сме копирали Големите – не само Големите началници, както се изразява нашият сегашен пастир. Понякога сме копирали и Големите народи.

  Затова от българския политически „елит“ не очаквайте нищо, преди нещото да се случи в по-важните административни територии на колонията Европа. Политическият ни елит дори не е със статут на колониална администрация. Нашите държавници са със статут на надзиратели в една разсипана балканска подмандатна територия. И те си знаят много добре мястото, както и че нямат право дори да гъкнат – затова са инсталирани на тези постове – за да са послушни и да се изказват правилно. Те са най-продажните, некадърни и безродни типове на Майка България.

  Но въпреки че не сме способни да си направим сами опълчение, за да се защитим (в крайна сметка за това не са готови и „напредналите“ с материала европейски народи), можем да поддържаме духа си буден. Защото рано или късно ще бъдем принудени да се защитаваме сами, както това ще се случи и с другите ни европейски събратя. Всъщност, ние и сега се защитаваме и оцеляваме сами. В изоставените български села, подложени безконтролно на циганските набези, нашите майки, бащи, баби и дядовци сами са си опълченци. Ще дойде, рано или късно, един момент, в който ще почне да ни пука за тях – когато бедата почука и на нашата врата. Този момент не е толкова далече, колкото ни се иска.

  Рано или късно ще ни се наложи да си спомним, че сме един народ. Ще бъдем принудени да си го спомним, защото няма да има друг начин да оцелеем.

  Целият текст – тук

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.: Изданието ни не споделя всички тези и изводи на авторката, изразени в този текст. Но го препубликуваме, защото в него се повдигат и коментират важни въпроси и проблеми, за които трябва да се говори и да се полемизира открито.
  

  .

• Тверда ли твердь планеты

  РОССИЙСКИЕ ФИЗИКИ ПРИШЛИ К ВЫВОДУ: В XXI ВЕКЕ НАШУ ЗЕМЛЮ ОЖИДАЮТ СЕРЬЕЗНЫЕ ИСПЫТАНИЯ, А ЧЕЛОВЕЧЕСКУЮ ЦИВИЛИЗАЦИЮ — БОЖЕСТВЕННОЕ ПРЕОБРАЖЕНИЕ

  Коллектив Центра инструментальных наблюдений за окружающей средой и прогноза геофизических процессов направил руководству страны “Методические рекомендации по защите от негативных энергоинформационных воздействий”, пик которых прогнозируется на начало грядущего столетия. Документ имеет интригующий подзаголовок — “Методология общения с Богом”. Для серьезного научного учреждения, генеральным заказчиком которого является Министерство обороны, подобные формулировки по меньшей мере неожиданно-экстравагантны.

  Корреспондент “Труда” попросил руководителя центра, кандидата геолого-минералогических наук И.Н. ЯНИЦКОГО ответить на вопросы, небезынтересные, думается, и нашим читателям.

  

  — Игорь Николаевич, что заставило ученых вашего центра обратиться к руководству страны?

  — Недавно Госдума в первом чтении приняла закон, в соответствии с которым в Россию с Запада будут поставляться для захоронения радиоактивные отходы. Мало кто знает, что до недавнего времени существовал проект, запатентованный российским ученым Бялко, предполагавший захоронение таких отходов “горячим” способом, то есть путем проплавления пород и “утопления” радиоактивных шлаков в подкорочной области. Ученые Всероссийского института минерального сырья, в который входит наш центр, доказали, что земная кора, начиная с глубины первых километров, является системой предельно энергонасыщенной. Сложение энергии погружающегося “огненного шара” с энергией недр приведет к эффекту вулкана с выбросом в тысячи “чернобылей”! Вот что значит вмешиваться в природные процессы, достоверно не зная законов, по которым они функционируют.

  Вот мы и обратились к руководству страны с рекомендациями, представляющими собой принципы взаимоотношения природы и человека. Материалы были переданы на экспертизу в Совет безопасности, где получили положительную оценку и направлены для реализации в министерства и ведомства.

  — А что означает мистический подзаголовок делового документа?

  — Чтобы ответить на этот вопрос, нужно хотя бы кратко, по крайней мере, подвести итоги научных изысканий последних десятилетий ХХ века. Главный из них, по моему убеждению, состоит в том, что по крайней мере физики пришли к доказательству существования Бога, то есть Абсолютного разума, по замыслу которого устроен мир. Ученые даже ввели понятие “отпечатки Бога” — невероятные совпадения физических параметров, без которых наша Вселенная не могла бы существовать.

  — Приведите, пожалуйста, примеры.

  — Начнем с так называемого Большого Взрыва, давшего начало всему сущему. Будь его параметры хотя бы на долю процента иными, вещество разлетелось бы в дальние дали, не позволив сформироваться звездам и планетам. Известный физик Поль Дэвис подсчитал, что для возникновения нашей Вселенной имелся всего один шанс из числа вариантов, равного 10 в 60-й степени!

  Та же картина с гравитацией. Будь она чуточку иной — не смогли бы возникнуть тяжелые химические элементы, без которых немыслимо существование живых организмов.

  Чем глубже изучают физики окружающий мир, тем отчетливее видна рука Творца. Недавно американские ученые опубликовали сведения об исследованиях человеческого мозга. В нем обнаружили участок, “отвечающий” за религию. Он возбуждается только во время молитв. Иными словами, так может осуществляться связь с Космосом или Богом…

  Но вернемся к нашей матушке Земле. Сегодня мы являемся свидетелями информационного взрыва в фундаментальных науках о строении и функциях планеты. Начало его можно отнести к 1991 году, когда во исполнение научного завещания Владимира Ивановича Вернадского в российской науке был завершен многолетний цикл уникальных исследований. На этой основе доказано, что Земля — это предельно энергонасыщенная и высокоорганизованная система, имеющая структуру сверхсложного кристалла и обладающая голографической формой памяти. Не может быть случайностью и сохранение на планете в течение миллионов лет идеальных для биоса (и в первую очередь для человека) условий среды обитания — тончайшего слоя на границе активной Земли и холодного Космоса. Многие исследования показывают, что Земля, как саморегулирующаяся система в ответ на внешние (из Космоса) и внутренние (от неразумной технологической деятельности человека) воздействия с точностью идеальной ЭВМ “включает” компенсационные механизмы поддержания жизненно важных параметров. Но с каждым годом матушке Земле все труднее компенсировать “техногенное хулиганство” человечества, сопровождающееся выбросами из недр плазмоидов, землетрясениями, цунами, техногенными и иными катастрофами.

  — Именно на таких фактах построена гипотеза о неизбежности апокалипсиса?

  — Не совсем. Речь идет в первую очередь об открытии синусоидального хода земного времени, в основу которого заложен ритм Солнца. Не вдаваясь в подробности этих открытий, сформулирую вывод: предстоящий переход от второго к третьему тысячелетию — квантованный физический процесс, образующий точку смены знака бытия. Но если две тысячи лет назад очередная фаза синусоиды бытия имела знак минус, то на сей раз предстоит смена знака бытия — от минуса к плюсу.

  Это переход от иррациональных отрицательных к значимо положительным тенденциям бытия. Но для того, чтобы в это лучшее будущее не вошли многие нажитые в течение двух последних тысячелетий иррациональные начала, у природы имеется арсенал средств, использование которых будет восприниматься нами как всякого рода напасти и невзгоды, в том числе социальные конфликты, эпидемии известных и пока неизвестных болезней, изменения привычных параметров среды обитания, стихийные бедствия и прочее. Эти сведения о мутации свойств среды обитания содержатся во многих источниках религиозной информации практически всех религий мира, поскольку корень у них общий. Для православного христианина таким источником информации является продукт древнейшей иудейской культуры — Библия с Откровением Иоанна Богослова под названием “Апокалипсис”, что в переводе означает “время преобразований”.

  — То есть апокалипсиса как “конца света” бояться не следует?

  — Его следует бояться только тем людям, которые “живут во зле”, в отрицании гармонии мироздания. Если они не изменятся внутренне, то, образно говоря, “не получат пропуск” в третье тысячелетие. То же самое, по нашей версии, можно отнести и к государствам, нациям, человеческой цивилизации вообще. Ведь “время преобразований” — то самое “узкое горло”, которое наша цивилизация обязана пройти, чтобы сбросить накопленные “минусы”. Потери при этом неизбежны. Однако уровень их определяется нашим собственным поведением. Если в заканчивающуюся двухтысячелетнюю “минусовую” фазу бытия человек мог худо-бедно жить и с качествами, противоречащими гармонии Космоса, то до апогея наступающего периода дойдут только “очистившиеся” индивидуумы и общества. В этом — высокий нравственный аспект последних открытий физики.

  — Что же станет с “неочистившимися”? Как будут отделяться “зерна от плевел”?

  — Видимо, примерно так же, как СПИД поражает в основном распутных, алкоголизм и наркомания убивают невоздержанных и слабовольных. Что касается человеческих обществ, живущих вразрез с “интересами” Космоса, то известно немало способов воздействия на них со стороны природы, начиная от мутагенных преобразований “нейтральных” микроорганизмов в токсикогенные (“когда и вода станет горькой как полынь”, как предупреждает Откровение Иоанна Богослова), кончая озоновыми дырами, землетрясениями, извержениями вулканов и даже переполюсовкой земной оси.

  — И как же защититься?

  — Цивилизация, базирующаяся на порочном антропоцентризме (который пока преобладает), не может противостоять комплексу “факторов возмездия”. Активным способом защиты может служить только изменение, “окультуривание” мировоззрения с антропоцентрического на исходное — космическое. При этом, повторюсь, уровень потерь в переходе из отрицательного в положительный знак бытия определяется нашим собственным поведением. Об этом говорят уже давно и многие: Добролюбов, Чернышевский, Гумилев, Циолковский, Вернадский и в первую очередь — Библия. Но все это на государственном уровне принималось всегда с некоторым недоверием. Не обсуждалось также, каким образом от энергетических воздействий можно защищаться.

  Способ защиты установлен в последние годы с помощью экспериментальной физики. Он представляет собой обобщенную и достаточно упрощенную версию десяти христианских заповедей, наиболее отвечающих исходным принципам космического мироздания.

  Эти рекомендации по содержанию просты, но сложны в реализации, поскольку их исполнение наталкивается на противодействие всех сил зла, которые особенно теперь — на стыке тысячелетий — очень могущественны. Это хорошо известные всем различные “измы”: политический экстремизм, вандализм, национализм, религиозный фундаментализм… Однако с нами Бог! Бог не выдуманный, Бог реальный и всесильный. Мы обязаны наконец объединить науку и религию, причем настоящую науку и “чистоплотную” религию, в каких бы вероисповеданиях она ни воплощалась.

  — О чем бы вы порекомендовали нашим читателям попросить Космос или Бога, чтобы получить “пропуск” в третье тысячелетие?

  — О том, чтобы у каждого душа была чистой, как у ребенка, разум — мудрым, как у старца, а тело целомудренным, как у юных жениха и невесты.

  Корреспондент газеты «Труд» Турченко Сергей

  Источник: Finalbible.com

• България: 100 работещи издържат 78 пенсионери

  Десислава Колева, в. „Сега“

  100 работещи издържат 78 пенсионери, показват данните на Националния осигурителен институт за миналата година. Въпреки мрачните прогнози, че това съотношение се влошава и след време на един работещ ще се пада по един пенсионер, всъщност този показател се подобрява през последните години. За 2013 г. например осигуровките на 100 работещи са стигали за пенсиите на 78.3 възрастни българи.

  Това подобрение обаче не помага на пенсионната система – дефицитът в държавното обществено осигуряване става все по-значителен. През 2014 г. над 52 на сто от разходите са платени от държавата. Положителната промяна в баланса се дължи на затягането на условията за пенсиониране. В началото на пенсионната реформа през 2000 г. коефициентът на заместване стига 103%, т.е. пенсионерите са били повече от осигурените. От 2004 г. насам обаче съотношението се подобрява постоянно.

  Миналата година отбелязва още една положителна тенденция – броят на осигурените българи леко се увеличава. От друга страна, възрастните хора намаляват. Според данните на НОИ м.г. хората, които са внасяли осигуровки, са малко над 2.735 млн. души. Те са се увеличили с близо 6 хил. души. Пенсионерите са 2 181 896. Въпреки че те намаляват с по-бързо темпо – с около 14 хил. за година, пенсионерите вече са повече от всички хора в масовата трета категория труд с постоянен трудов договор (те са 2.141 млн.). Това са хората, върху които основно пада тежестта на осигурителната система, защото част от внасящите осигуровки всъщност са заети на непълен работен ден, на временна работа или пък вноските им се плащат от държавата. Държавните служители са над 140 хил. – техните лични осигуровки са за сметка на бюджета. 233 хил. са самоосигуряващите се българи, като от тях близо 99 хил. плащат вноската само за пенсия. Според данните на националната статистика пък заетите към края на миналата година са около 2.927 млн., което означава, че над 192 хил. българи работят, но не се осигуряват.

  Приходите от осигуровките за пенсия за миналата година са 4.423 млрд. лв. Това е с 20 млн. лв. повече от предходната 2013 г. Общите разходи на осигурителния институт са малко над 9 млрд. лв. От тях над 8.1 млрд. лв. са отишли за пенсии (заедно с добавките за Великден и Коледа). Разходите се увеличават по-бързо от приходите – през 2013 г. за пенсии са платени 7.4 млрд. лв. Така миналата година чистите разходи за пенсии вече стигат 9.9% от БВП за страната, а общите разходи на ДОО са 11.4% от БВП. Средната пенсия м.г. е била 310 лв. Близо 450 хил. пенсионери, или всеки четвърти обаче е преживявал с минималната пенсия за стаж и възраст (156.40 лв.), инвалидност и др.

  АДЕКВАТНОСТ

  Според данните на НОИ адекватността на пенсиите остава почти без промяна от 2011 г. насам, но все пак се е подобрила отпреди десет години. През 2014 г. пенсията представлява 57.9% от нетния среден осигурителен доход, тоест след приспадането на данъците и удръжките. През 2011 г. пенсията е покривала 57.3 на сто от чистия осигурителен доход. Преди десет години – през 2004 г. – средната пенсия е била малко над половината от осигурителния доход за страната тогава (51 на сто). През м.г. мъжете от трета категория получават пенсия средно 22 г. и 2 месеца, а жените – 26 години и 7 месеца.

  .

• Каквито интелектуалците, такъв и народът

  Смелостта на българските творци се изчерпва с мрънкане във Фейсбук и подписване на петиции и хонорарни листове

  .

  Милена Фучеджиева, Рloshtadslaveikov.com

  

  Малко са писателите, които се осмеляват да имат публична позиция чрез книгите си по най-болните теми на обществото. Не говоря за България, където публичните позиции на „интелектуалците“ започват и свършват с кахърни статуси във Фесйбук, а за целия свят. Насаденият страх от 45 години комунизъм продължава да бъде проблем номер едно на България. Никой не би трябвало да бъде съден за страховете му, но когато живеем 25 години в демокрация, може би трябва да имаме по-високи изисквания не само към себе си, а и към околните предполагаеми флагмани на националния интелект. Каквито „интелектуалците“, такава и нацията, така че трябва да спрем да придиряме на народа.

  Тези дни наблюдавах нещо интересно, макар и не изненадващо. В текста ми „До децата на под-човеците“ в който споменавам напълно хипотетично възможности за саморазправа с нетърпимите, не получих почти никаква подкрепа от предполагаемите „нетърпящи“ творци с високи изисквания към света. Подкрепата дойде от по-обикновените и нормални хора. Тези, които са непрекъснато обвинявани, че са стадо. Щом са стадо, значи някой трябва да ги води. Това не става с глави, заврени във Фейсбук, като в перверзна изповедалня, в която се лее хем възмущение от нетърпимите, хем безпомощност, хем нагнетяване на страховете и омразата с фрустрациите на „елита“, хем извън някоя петицийка НИЩО не се прави и никой не застава с името си в каквато и да било по-конфронтационна ситуация. Само киселеене и одумване. Поведение на междублокови бабички.

  Когато някой тръгне да бута оградата на парламента, „интелектуалците“ писват, че не бива да има насилие. Когато някой каже, че без насилие явно нищо не става, не писват, а хвърчат плюнки от шушукане, че това са първобитни реакции. Какво подкрепят българските „интелектуалци“, освен собствената си мизерна сигурност? Кой книжка издал, философийка изфилософствал, стихотворенийце написал, пиеска поставил, картинка нарисувал, танцче изтанцувал, цигулчица застъргал. На какво друго са способни българските „интелектуалци“, освен на подписче под петиция или хонорарен лист?

  Разбира се, в момента те са твърдите демократи, които смятат, че не бива да се съпротивляваме дори и вътрешно на мюсюлманската инвазия, а трябва да отворим държавата и да им дадем работа. Само че работа може да дава Германия, която преди два дни обяви 21 милиарда бюджетен излишък, а ние можем само да повтаряме в транс това, което ни шепнат Великите сили на ухо. Ясно е, че друг избор нямаме, но колко са мислещите публични личности, които поне ще кажат нещо срещу това насилие, слагайки си главата на дръвника?

  Вчера гледах по BBC интервю с Роберто Савиано, онзи смел неаполитанец, който пише книги срещу мафията. Този човек, писател, живее от полицейски участък в полицейски участък и съжалява, че е превърнал живота на близките си в ад. Надеждата му за нормален живот за себе си е, че враговете му ще умрат преди него. Но най-впечатляващата му констатация беше, че хората мразят такива като него, защото с книгите си той им напомня, че те нищо не правят, а с правенето на нищо са съучастници. Заради книгата си за трафика на кокаин Савиано вече има и големи международни врагове и не може да стъпва в Мексико. Според него кокаинът трябва да стане легален. Приходите на мафията от нелегално разпространение на „бело“ се изчисляват на над 300 милиарда долара.

  На въпроса какво за него е нормален живот, Савиано отговори, че Салман Рушди го е посъветвал да купонясва при всяка възможност, да се забавлява. Разбира се, че това ще бъде съветът на човек със смъртна присъда от милиони ислямски фанатици!

  Друг смел и социално отговорен писател е Уелбек с романа си „Подчинение“. „Подчинение“ е сатира, а Уелбек се нарежда до Оруел и Хъксли, може би не толкова с изящен език, но с несъмнено познание на всички политико-обществени нагласи в съвременна Европа, както и с огромна искреност. За разлика от тези, които биха били наречени „писатели“, той не е втренчен в огромната вселена на пъпа си, а излиза много умело извън границите на политически коректното. Толкова умело, че книгата му не е ни най-малко ислямофобска. Тя е анти-елитна.

  Парализирано от либералната политическа коректност френско общество не може да подкрепи дясно-центристките политически сили и затова избира хипотетична мюсюлманска партия. На моменти книгата е откровено забавна. Новият ректор на финансираната от Саудитска Арабия Сорбона вече има две жени. Една на 15 г. за секс и забавления и една на 40 за готвене на вкусни ястия. Заплатите на преподавателите са в пъти по-високи от преди и всички имат право да си изберат поне по две съпруги от студентките си. Това не е ли тайната мечта на всеки университетски преподавател?

  Уелбек се гаври с академичната общност, същевременно показвайки напълно искрено личния си морален банкрут като мислещ, вярващ и действащ човек. А и като мъж, минал 40-те, който все по-малко може да разчита на реакциите на половия си орган.

  Ако преди не съм харесвала Уелбек заради откровената му мизогиния, в тази си книга той е друг. Въпреки вече изморените полупорнографски пасажи, той в крайна сметка е повече феминист от много други. Дори и само защото разказва как на първия прием на новата финансирана от саудитците Сорбона не присъства нито една жена и това му се вижда леко зловещо. Радостно е, че съществува писател, намерил смелост да каже, че ислямската инвазия може и да не промени съществено възгледите на един мъж, но ще се стреми към възстановяването на тотален патриархат и премахването на жените от всичко обществено.

  Политическата коректност е несъвместима с дълбоките цели на неизвестен брой ислямисти, смесили се с бежанците, които в момента търсят убежище в Европа. Тази неизвестност е плашеща. И аз като жена не мога да не се страхувам, виждайки какво става в Близкия Изток. От една страна съм потресена от ужасната съдба на бежанците. От друга знам, че дойде ли момент (а той ще дойде рано или късно) да бъдат защитавани женските права срещу хора, които имат по 21 братя и сестри, и сестрите трябва да ходят поне забрадени, няма да мога да разчитам на подкрепата нито на дълбокомислената българска мъжка академична общност, нито изобщо на мъжете в България. Няма да мога да разчитам на подкрепа и на мъжете хомосексуални борци за права, защото за тях нищо не би се променило. В Турция хомосексуалният секс между мъже не е събитие, той си върви паралелно с другия секс.

  Разбира се, не говоря за идване на власт на ИДИЛ, а за хипотетичната ситуация от книгата на Уелбек. Интелигентни, образовани мюсюлмани, избрани да управляват от самия френски народ. Това не се ли е случило отдавна в България? Промяната няма да е съществена, само жените ще трябва да си затваряме устата и да се заврем обратно вкъщи по бельо от „Виктория Сикрет“.

  Уелбек е от породата на Солженицин, Волтер, Оруел и Хъксли, и дебатите дали е писател, или не, са без никакво значение. Той ще остане в историята със смелостта и визията си, не дебатиращите.

  А в България ние сме писатели на тъгата от липсата на смелост, от миналото, което все още не можем да си простим, от страха, с който не можем да се разделим. Миналото е оправданието, което не бива да подаряваме на младите. То е нашият срам и падение. Младите пък ще разберат, че политическата коректност ще се обърне срещу тях. Първо ще бъдат предадени жените, а след тях ще падне и западната цивилизация с цялата й гигантска култура. Но това ще са срамът и падението на новите поколения.

  Провалът на свободите ни се готви в момента като бавно ястие – агнешко със стафиди, разположено върху басмати ориз. Яде се с пръсти.

  .

• Пьотр Мамонов: Мракът е липса на светлина

  Руснаците имат страхотна дума – потресение. И аз се потресох от този монолог на Пьотр Николаевич Мамонов. И реших да го предложа на вниманието ви. Кой е Мамонов ли? Поет и музикант, бивш лидер на московския ъндърграунд през 80-те, владее английски и норвежки, негови преводи са публикувани в много поетични антологии. Бил е теляк, месар, полиграфист, коректор, огняр, завеждащ отдел писма в списание „Пионер“, общ работник в гастроном… Създава групата „Звуки Му“ и музикалния стил „руска народна халюцинация“ – безумна смесица от музика, поезия и театър. Преди години у нас Мамонов нашумя с филма на Павел Лунгин „Остров“ (2006), в който играе главната роля на разкаял се предател, самонаказал се да живее като въглищар в манастир на малък остров. Всъщност какво значение има кой е Мамонов? По-важно е, че думите му влизат като нож в маслото на душите ни…

  Румен Леонидов

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  

  Как се извращава вече всичко. Когато критиката обсъждаше филма „Остров”, започнаха да говорят за Църквата като за нещо ветхозаветно, старославянско. Как ще живеем, ако в нищо не вярваме? Ще се бъхтим с лакти и шутове. Но ако имаме вяра, колкото и да ни се ще да седнем, ще отстъпим място на възрастната жена. Ето това е цялото християнство. Измий чиниите. Това християнско ли е? Християнско е. Хвърли боклука. Не се налагай. Недей да кряскаш: “Яденето е изстинало!”. Имай малко търпение. Сега ще го стопли, горката. И тя е уморена. И нея по своему я премята животът. Какво е това: “задължение на жената”, “задължение на мъжа”. Любовта не е цуни-гуни. Не е интимна лирика. Това е

  усилието да носим бремето и на другия

  Човек е паднал, забил е лице в снега. Защо го мислим за пиян, може да е инфаркт? Но и пиян да е. Вдигни го на пейка да не замръзне. Подминаваме го. Подминаваме себе си. Но ако сториш нещо добро… Лежиш си вечерта и си мислиш: “Що ти е толкова хубаво? Кво толкова те кефи? Хем не си пил. Защо ти е тъй комфортно на душата? Ааа… Пренесох торбата на една бабичка – три стъпала…”. Нали стократно ще ни се въздаде…

  Една девойка тук ми разправя: “Не обичам родителите си.” Момент. А помагаш ли им? Пазаруваш ли? “Да – казва – върша всичко необходимо.” Значи ги обичаш, не се комплексирай. Зарежи тия чувства. С чувства не се живее. Днес грейнало слънчице. Утре падне дъжд. Спънеш се, счупиш си крака – трето чувство.

  Живей по закона: не “Дай”, а “На”.

  Как така, недоумяват, вземат ти палтото – дай и ризата? Свикнахме да живеем наопаки. Пипнеш си темето – там се е образувало едно плоско място, за да си стоим на главите. Така си живеем, нагоре с краката. Презираме всичко богоугодно. Силният да помага на слабия. Не, смачкай го. Богатият да даде на бедния. Напротив, нагуши се, та и охрана тури, да не посегне някой.

  Имаме извратена представа за християнството. А е много просто: колко кръв можеш да дадеш за другия. Защото: “…Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”. Колко можеш да останеш до леглото на майка си, невменяема от старост и болести. Ето къде умираш всеки ден. Както в Чечня: група деца, един кретен вади граната, взрив, подполковникът веднага се хвърля. Разхвърчава се на парчета, осем души остават живи. Комунист, некръстен, никога не е стъпвал в черква, за Бог и през ум не му е минавало, но той е християнин. Направо в рая се изстрелва.

  Иначе какво, ходи в храма, бие поклони, пали свещи. А сърцето му – празно. Това ли е християнското? Как не! Ако ще да се счупи от молитви, ако ще да обиколи всички Атонски манастири, да изцелува всички мощи. Полза никаква. Гледаш просяците: “А, лъжа и измама. Нали даваха по телевизията за тая мафия.” Абе, дай му някой грош. Ще обеднееш ли? Нека това ти е грешката. На телевизията ли ще вярваш? Истинската мафия тъкмо там държи джойстика, пет души ни манипулират всички нас. Ама не са познали. Няма да мине номерът.

  От 11 години живея в провинцията. И там народът се труди. И там стават по тъмно. И там девойче стои десет часа на минус 30 градуса: “Билетите ви? Вашето билетче?”. Питали ли сте какво й е? За минимална заплата. Ето на тези съм депутат. За тях работя. Макар да е трудно, старая се да живея според закона. На десет опита два пъти успявам. Да си стисна проклетата уста, за да не изскочи оскърбителна дума. Да не отблъсна човека. Да не го прекъсна. Да го изслушам. Както пишат светите отци, трябва да стоим един пред другиго като пред скъпоценна икона.

  Какво значи да не съдим? Да не изнасяме присъда. А мнение сме длъжни да имаме. Господ се опитва да вразуми фарисеите и гневът му е праведен.

  Праведен е, когато се гневиш на себе си

  Че пак свински си се напил снощи. Когато възненавидиш греха си. Мерзкия навик, който те е обсебил. И не можеш да го пребориш. Трябва да се отвратиш от него, да започнеш да го побеждаваш.

  Гледам да си вадя поуки, макар че съм вече на години.Например автобусът от Верея (Московска област) – директен до Москва. Два часа път без спирки. Местата са номерирани – не можеш да се преместиш. С ужас гледам: пред мен се строполяват двама пияни, току-що приключили с казармата. Псувни, цинизми за жени… Както си знаем. Мисля си: два часа няма мърдане, кошмар. После си казвам: “Ало. Я дай да поразсъждаваме… Спокойно и внимателно. Какви са тези момчета? Отраснали са на село. Когато още не съществуваше обещаваният сега подем. Какво знаят? Бащата пие, млати майката, постоянни псувни. Телевизорът бълва простотии. Докарали са някак до осемнайсет. И в казармата. Там са ги млатили. После те са млатили. И ето ги “на свобода”. Какво искам от тях?… Аз самият на какво съм ги научил? Влизал ли съм в домовете им? Чел ли съм им книги?” По едно време гледам, пристигнали сме – не съм усетил пътя.

  Всичко зависи от нас: има ли чуваемост. Замътени ли са ни очите. Заглъхнали ли са ни ушите. Захабила ли ни се е душата.

  Съвестта ни да не спи, повита във вата. Ето това трябва да е важно за нас. Светците ни учат: спаси себе си, това е достатъчно. Сега се надвикваме: „Правова държава!”, „Законът над всичко!”. А шепа хора вече си я е заплюла. Дадат те по телевизията с детенце. После как уреждаш някоя бабичка с пенсия… И така по петстотин пъти на ден. Ще те изберат точно теб, не ще и дума. Без кой знае какви усилия.

  Какъв е начинът? Прави себе си

  Тази малка точица. И ще стане с една малка точица по-светло. Ако само се пениш: така повече не може, пенсиите са малки, долу правителството, американците на боклука, Бин Ладен е гаден… нищо няма да помръдне. Само ще се множи злобата, която бездруго е предостатъчно.

  Нека намалим злобата. Ще се помъча да обясня защо. Какво става с човека, когато е повярвал и се е устремил към Бог?… Колко е тягостен и отговорен грехът? Ние през цялото време забравяме, че мракът е липса на светлина. Той няма същност.

  Злото като субстанция не съществува

  Ние го овеществяваме. С раздразнителността си. С неуважението си един към друг… Какво е рай и ад? Светите отци ни учат, че всички сме в море и океан от божествена любов. Грешниците Бог наказва с бича на любовта. Представете си – океан от любов и всички взаимно се обичат.

  Вие в този живот не сте се научили да обичате. Влизате – и какво да правите там? Ето ви ада. Вечните мъки. Щом мракът е липса на светлина, мрачната душа, влизайки в светлината, там ще изчезне.

  Древните евреи са били най-вече скотовъдци, овчари. Кое им е най-ценното? Стадото. В стадото кой е най-любимият и милият? Новороденото агънце. Пастирът го носи на раменете си, пази го от студ и глад, лекува го. И тъкмо него трябва да принесе жертва. Защо? За да може народът, вече повярвал в единия Бог, да види със собствените си очи последиците от греха.

  Грехът винаги пада върху невинния

  Караш пиян, удряш човек. Твоят грях пада върху невинния. Като се замислиш, това си е закон. Силният, дебелокожият, нахалният, надменният няма да пострада. Ще пострада деликатният. Чувствителният. Невинният. Той ще погине. Щом го осъзнах, се потресох… Как живея аз? Какво творя, гадина долна. Моят герой във филма – отшелник – си дава сметка, че няма малък грях. Ако дори в малкото не можеш да се справиш, в голямото ще си неверник.

  Такива световни глупости: държави, граници, националности. Какви ти националности сега – вавилонски плен. “Аз съм чистокръвен евреин.” Как чистокръвен, като не знаеш даже от кое коляно си, не знаеш, че са били дванайсет колена Израилеви. Какъв руснак съм аз? След като имам в рода си поляци, татари, какви ли не. Езикът е културният слой, традициите.

  Това е националността. Човешкото ни призвание е да бъдем синове Божии. Не роби, не наемници, даже не и приятели. Вие разбирате ли,

  че шест години се движи към нас светлината

  от най-близката звезда? И сега ни светят звездите от двехилядната година. Това нищо ли не значи? Такива са мащабите ни. Нашите глъбини. А ние се опитваме да ги запълним в най-добрия случай с качествен филм. С общуване с приятели. В най-лошия – с водка, с порно.

  Унинието е повсеместно. Затова гърми музика, екраните бълват кръв, еверести от голи тела. Затова всичко е “тук и веднага”. “Всичко е кока-кола”, “Поддай се на изкушението”, “Истински шшшвепс тоник”, “Екзотични пътувания целогодишно”. Защо дебели чичовци от екрана непрестанно ни правят муцки… Препоръчват ни какво да изберем? Не, ние поръчваме тази гадост. Скучно ни е насаме със себе си. Остани си в стаята. Прекарай сам около час. С ужас ще откриеш колко ти е скучно.

  Нищо не проповядвам. Споделям собствен опит. Аз съм същият – слаб, немощен. Същият всякакъв. Но ме обзе ненаситност. Чак ми пресъхва гърлото. За Истина. А едно от имената на Христос е Слънце на правдата. Към това слънце съм се устремил с всичките си силици на насекомо. Чета: „Ние не живеем с мига на настоящето. Дори и на трапеза погледът ни обхваща едновременно и краставичките, и рибата, и кваса. А животът ни обхваща едновременно въжделения, желания, дружби, вражди, надежди, стремежи… Опитайте се поне минутка дневно, когато нищо не правите… да се концентрирате изцяло под собствената си кожа и да живеете сега. В тази минута. Много е трудно. И вследствие на такова външно усилие ще усетите Божието присъствие.” (Митрополит Антоний Блум)

  Всичките ми разнолики дарби не са моя заслуга

  С щедра ръка са ми били отмерени… С това усещане живея. Искам да не съм продажен. Да не проституирам. Да не се опиянявам от собственото си “аз”. Разбирам, че самият аз нямам никакви заслуги. Аз съм пропил, да речем, петстотин песни, които може би биха помогнали на хората. Втъпках ги във водката, в калта. С това ли да се хваля? Че ние, поетите, един вид, можем и от калта да прогласяваме истината? Глупости. Точно ние, дарените, трябва да живеем колкото се може по-чисто, по-прибрано. Защото всичко е толкова крехко, незащитено. Нали сте виждали как мощно избуяват плевелите…

  .

  Превод: Румен Леонидов, от Fakel.bg

  Източник на текста на български:  Zadrugata.com

• Доц. Б. Ивков: Бедността в България не е наказание, но ще се превърне

  Бедността не е наказание, но ще се превърне, ако не реагираме – казва социологът доц. д-р Божидар Ивков пред репортер на БГНЕС
  

  

  Липсата на социална политика към бедните хора в България води до много тежки психически последици. Наблюдаваме процес на оскотяване и на силен психически срив при тях, случаи на неврози, начало и развитие на заболявания, които много често стават видими и отблъскват околните. И когато наистина просещият човек е в реална критична ситуация, симптомите на психична травма при него още повече спомагат за изолацията му от другите хора. Самият процес, при който се стига до просия, говори за силно травматизиране и раздробяване на вътрешния свят на човека.

  В основата на бързия срив на личността стои бедността. Когато тя е продължителна и колкото по–дълбока става, толкова по-силно заличава света на знанията, ценностите и професионалните умения. Остава само първичният инстинкт да се оцелее физически. Бедността по това прилича на физическата болка – имат способността да затварят световете на човека. Наблюдаваме очевиден „износ” на просещи хора към богатите западни страни. Именно защото бедността в българското общество е широко разпространена, а масово обикновените граждани са финансово притеснени, за да им помогнат, изпадналите в безпомощно състояние напускат страната. Част от тях попадат в схеми и мрежи на организираната престъпност в чужбина. Това най-често се случва при хора с увреждания, които са самотни или близките им не са до тях. Не са редки рецептите на странни експерти, които са категорични, че пътят на излизане от „блатото” е в силната икономика, която ще генерира повече работни места, за да остане и за социални дейности и услуги.

  Коренът на голяма част от проблемите, които възникват в обществото, според мен, е в това, че държавната администрация и политиците не познават социалните язви, с които се сблъскват. Техните решения се вземат само под диктата на пазарната необходимост и се стига до ситуации като сегашната. Бедността, безработицата и социалното изключване са в основата на редица социални бунтове в Гърция, Испания, Италия, Белгия и други европейски страни, допреди 20 г. почти забравени като мотиви за гражданско неподчинение. Мога да направя паралел с инвалидността и с уврежданията при хиляди българи – на практика държавните институции, отговорни за тях, нямат елементарна представа за сложността им.

  Като начало трябва да започне да се разплита този гордиев възел чрез събирането на информация, чрез задълбочената комуникация между НПО и държава, които да водят до резултат. А той ще е факт, когато има чуваемост между тях. Защото проекти , посветени на затрудненията на бездомниците, на просещите хора, на социално изпадналите бедни българи, като финансирания от ЕК „Третият сектор срещу принудителното просене”, ще имат ефект, когато се превърнат в политики. А точно това в България не се случва. Има добри инициативи на групи от обществото за борба с бедността, но те са фокусирани в определен времеви отрязък и когато финансирането за тях приключи, отпада и натиска за промени. Това може да унищожи и най-благородните пориви в зародиш, защото предложенията, които се раждат от събраните емпирични данни не се превръщат в политики. Не е трудно да отчетем, че така се обезсмислят и самите проекти, отнели време и усилия на много хора. По-лошото е, че те оставят в лапите на случайността декласираните и бедни хора сами да се лутат в безизходния омагьосан кръг на нищетата. И да губят последните си надежди… Бедността не е наказание, но ако няма остра реакция срещу нея ще се превърне в такова.

  Източник: БГНЕС

• Джош Ърнест: Кризата с имигрантите дестабилизира Европа

  „Имиграционната криза започва да дестабилизира Европа“, заяви говорителят на Белия дом Джош Ърнест.

  

  Той коментира, че настоящите събития и притокът от имигранти са доказателство, че последиците от насилието в Северна Африка разклащат не само пряко засегнатите региони. „Те започват да имат дестабилизиращ ефект върху други части на света. Към Европа“ – добави Ърнест.

  Говорителят изрази съжаление по повод злоупотребите на контрабандистите и трафикантите, които печелят на гърба на отчаяните хора и добави, че във всеки мигрант трябва да се търси човешкото, независимо дали е бежанец или търси убежище. /„Сега“/

• 72 години от смъртта на Борис III – свидетелство на Станислав Балан

  Документи от 24 и 29 ноември 1944 г.

  .

  Лъчезар Тошев, Toshev.blogspot.com

  

  

  .

  Свидетелства на Станислав Балан – секретар на цар Борис, намиращи се в архива на Комисията по досиетата 

  Станислав Балан

  

  

  

  

  

  

   

  

  

  

  

  Свързана тема :
  
  Откъс от мемоарите на секретаря на цар Борис – Петър Морфов, по варианта, намерен от Цочо Билярски в архива на дипломата Любен Златаров, намиращ се в ДА „Архиви“.

  (Оригиналът на мемоарите е предаден от сина на Петър Морфов – Богдан Морфов, на Недю Недев.)
  
  

  „….На всеки случай при приемането на прощална аудиенция на хърватския п[ълномощен] м[инистъ]р на 16 август цар Борис не бе така бодър и свеж, а след аудиенцията на Сл. Загоров на 20 август изглеждаше дори твърде отпаднал и мрачен. На 23 август на обяд се отби за малко в канцеларията ми и ме попита има ли нещо ново. Дадох му един от хвърлените хвърчащи листа, които английски самолет бе хвърлил предишната вечер над София. Представляваше старинен стенен часовник, чийто стрелки сочат 12 часа без 5 мину ти и едно голямо ухо.
  – Какво ли ще представлява следващия? – бавно и замислено промълви той.
  – Според Миката Шишманов голям пръжолник с мозък върху него – отвърнах почти машинално.
  Съзря ли царя в този малък хвърчащ къс хартия нагледно потвърждение на утвърденото у него убеждение, че ако в мирно време династическите връзки и приятелски отношения с държавници играят голяма роля (посещението на английския разрушител „Лондон“ във Варна през август 1934), то в случай на война тези връзки по силата на обстоятелствата отстърват място на редица върховни държавни интереси и съображения, било по решаване на съществени конюнктурни въпроси свързани с хода на военните действия, било при изготвяне на предварителните или окончателни условия на бъдещия мирен договор.
  На всеки случай той сгъна листчето, сложи го в джеба си и с твърди крачки излезе от канцеларията.
  Привечер със същите твърди стъпки влезе в кабинета на Груев, който му поднесе за подпис някои укази, и му докладва за изпълнението на някои поръчения.
  Не след дълго време ме повика да му прочета получените през деня до клади и шифровани телеграми и ми поръча да проверя в министерството кога ще пристигне новия хърватски п[ълномощен] м[инистъ]р, за да определи деня на приема му.

  След това чевръсто и най-сърдечно се ръкува с нас двамата:
  – Господа, благодаря ви за вашето усърдие и преданост, каза с благовидна усмивка и със свойствената си твърда стъпка се отправи към вратата, която силно тръшна след себе си както често правеше, когато бърза.
  – Странно, учуди се Груев, началството за пръв път се ръкува и благодари при вечерна раздяла.
  Това бе последната ми среща с цар Борис.
  Докато коментирахме този необичаен жест на царя от форплаца телефонираха и запитаха Груев може ли да сервират вечерята.
  – Не е ли много рано. Часа е едва 7,30. Началството няма ли да се храни тук?
  – Началството е неразположен и няма да вечеря.
  На следния ден, вторник, към 10 часа сутринта Свилен Николов дойде при мене твърде развълнуван.
  – Г-н секретар, елате бързо в станцията на Шиваров да вземем Загоров по телетипа. Началството е много болен. Разберете, ще ни избият ако умре. Ще искаме Зайц да дойде веднага, ще повикаме д-р Цончев от Ксанти.
  Указа се, че Берлин бил тежко бомбардиран през нощта така щото връзка със Загоров можахме да вземем доста късно. Докато чакахме Свилен ми даде следните подробности относно заболяването на царя:
  Вчера сутринта началството станал бодър и весел. Когато се разделял с децата си, за да се качи в автомобила, нещо го присви, олюля се и се подпря на вратата като с дясната си ръка силно притискаше мястото около сърцето. След като му попримина целуна децата и им каза: Ако не се върна, ще слушате леля си Кока и чичо си Кики. По пътя за София не се оплака от нищо, щом пристигнахме нареди да повикам д-р Александров. Последният го прегледа, каза му нещо на немски и настоя веднага да си легне и да не мърда от леглото. Началството, обаче не легна, а тръгна да обикаля канцелариите. Ходи и там гдето почти не стъпваше – във военната канцелария. „Гледайте бай Васил, той е болен. Мен ми няма нищо, – ми отвърна когато му повтарях какво бе наредил д-р Александров. Не преви крак през целия ден. В 7,30 падна по стълбите и повърна.
  Професор Зайц пристигна от бомбардирания Берлин още същата вечер докато д-р Цончев дойде от Ксанти едва на следния ден по обяд. Поставената диагноза бе категорична: тромбоза – запушване на лявата артерия, която храни сърцето.
  В среда привечер в канцеларията ни дойде, видимо съкрушен, инспектора на дворците Дим. Генчев.
  – Началството е много сериозно болен, каза на Груев с едва сподавено вълнение. Зайц не иска да поеме сам отговорности за лекуването му.
  Повикахме и Епингер. Може да се очаква и най-лошото. Из града се но сят вече най-различни слухове. Изготви едно комюнике за печата.
  Пристигането на Епингер несъмнено ще да е успокоило Зайц, но то не допринесе с нищо за отстраняването на тромбозата. Недостатъчното подхранване на лявата половина на сърцето водеше до загниване на сърдечния мускул инфаркт и до отслабване на нейната дейност, респ. до по-усилена дейност на дясната му половина и следователно до увеличаване обема на последната и притискане на белите дробове, до огнищата на пневмонията и до редица други усложнения.
  В събота, 28 август, към обяд в състоянието на царя настъпи ново значително влошаване и в 16,20 ч. почина.
  Докато Груев изготвяше комюникето за печата в канцеларията дойде д-р Цончев, който ме помоли да го подпомогна в заключителната част на неговата работа – написване на протокола за протичане болестта на покойния цар. (…) Съставения от д-р Цончев протокол около десетина страници написах в 6 екземпляри, пет от които поставих в желязната каса на канцеларията, а шестия предадох на княза заедно с писмената си молба за бъда освободен от заеманата от мене длъжност в дворцовата канцелария.
  Към средата на септември 1943 г. прочее аз отново се върнах при колегите си във Външното министерство.“

  .

• Поверителен доклад от 1943 г.: Цар Борис III е бил отровен

  

  Сайтът desebg.com публикува личен проверителен доклад относно: Вътрешното положение във връзка със смъртта на Н.В. Цар Борис III. Документът, чийто оригинал се намира в полицейските архиви, съхранявани от Държавна агенция „Архиви”, е от 6 септември 1943 г., ден след като монархът е погребан в Рилския манастир, и в него се изразяват съмнения, че той е отровен.

  Днес се навършват 72 години от смъртта на цар Борис III през 1943 г. Тя става факт две седмици след личната среща на царя с Хитлер във Wolfsschanze (Вълчата бърлога), първата щаб-квартира на фюрера на Източния фронт в Източна Прусия.

  Личният поверителен доклад е без автор и адресат, но от съдържанието му се разбира, че е изготвен от лице, запознато с подробности от живота на царя и тогавашното държавно управление в България, а също така и с достъп до Двореца и върховете на властта.

  Документът е открит от разследващия журналист Христо Христов при проучване на полицейските архиви до 9 септември 1944 г., намиращи се от 2010 г. в Държавна агенция „Архиви”, където тогава бяха предадени от МВР  (desebg.com даде гласност на неизвестния документ за първи път през 2012 г., бел. ред.).

  В смъртния акт на цар Борис III като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“, но съмненията за неестествената смърт на царя се появяват веднага след края му и продължават до днес. Съществуват предположения, че той е бил отровен от Хитлер, някои подозират Англия, а други Сталин.

  В своите спомени Царица Йоанна пише: „Моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан”.

  В сайта на наследника на цар Борис – Симеон II Сакскобургготски (http://www.kingsimeon.bg) по повод смъртта на баща му е посочено, че  „тогава, а и до днес, като отровители са подозирани както нацистите, така и комунистите. Съществува и друга теза – за естествената смърт на Царя, причинена от преумората и тревогите в онзи съдбовен за страната период.”

  В публикувания поверителен документ от 1943 г. се изразяват точно съмнения за отравянето на царя. Местонахождението на документа в полицейския архив отпреди 9 септември 1944 г. предполага, че ако той не е изготвен от полицейски служител или агент, то най-малкото съдържанието му е станало известно на ръководните фактори в полицията през 1943 г.

  От първия и последния абзац на доклада се разбира, че той е писан от един човек, който е имал серия от контакти „по определен план” в периода още от „първата криза в здравето на Н.В. Борис III”, тоест от 23 август, а след това срещите му са продължили до 6 септември 1943 г.

  Хората, с които авторът на документа се е срещнал и разговарял, са „множество лица от най-различни обществени слоеве на столицата, както и с някои от делегациите в провинцията”. Лицата включват и военни, както това се разбира от последния абзац на доклада.

  Документът е разделен на няколко части, като в първата, озаглавена „Около смъртта”, се стига до следния извод:

  „Н. Величество е бил абсолютно здрав до деня на първата криза – 23 август, т.г., т.е. внезапното запушване на никога досега боледувалата аорта не е причинено от нейното износване или това на други сърдечни органи, а е било предизвикано от изкуствен начин, т.е. от ОТРОВА”.

  В доклада министър-председателят Богдан Филов е критикуван за това, че не е спазена „установената практика” той и дворцовият лекар да издават комюнике за здравословното състояние на царя, дори когато не е разположен, камо ли болен.

  Отбелязани са и съмненията, изразени от немските лекари, относно причините за смъртта, настъпила с неестествена бързина.

  Авторът на доклада по всяка вероятно сам е видял преди поклонението или на самото поклонение тленните останки на покойния Борис III, тъй като посочва, че „Н.В. Царят посиня още на третия ден след смъртта”. Този коментар е направен във връзка с изразените съмнения за отравяне, тъй като на хората, починали от естествена смърт дори и при инфаркт „лицето и кожата на тялото добивали мъртвешко-восъчна бледост, която при балсамираните оставяла дълго време”.

  Министър-председателят Богдан Филов е критикуван и за това, че „УМИШЛЕНО е пропуснал” веднага да  бъде назначена анкетна комисия, която да документира последните дни от живота на царя и всички обстоятелства и факти около случилото се.

  Разсъждавайки за положението на война между България и Англия, авторът стига до предположението, че „ако наистина е отровен, той е жертва на англичаните”.

  Във втората част на доклада, озаглавена „Около завещанието”, е разгледан проблемът с липсващото политическо завещание на цар Борис III, направено още при Андрей Ляпчев, министър-председател в периода 1926-1931 г.

  Изразени са съмненията, че или убийците на царя са унищожили това завещание, или то е скрито от някои държавници, които „не са се видели в него като регенти”. Подчертано е учудването, че царят дори не е оставил лично завещание до семейството си.

  В третата част от доклада, озаглавена „Около регенството”, са изложени хипотези за това, кои фигури са най-подходящи за регенти и какви са очакванията и коментарите на различни слоеве на обществото, както в София, така и в провинцията. Направена е вярната прогноза, че начело ще застане принц Кирил и представител на войската.

  Не само причините за смъртта на цар Борис III през 1943 г. продължават да са неясни до днес, но и местонахождението на тленните му останки.

  Първоначално той е погребан в Рилския манастир, като преди това тялото му е балсамирано. През август 1946 г. обаче по заповед на Георги Димитров ковчегът е изваден от служители на МВР-ДС и преместен в гроб в резиденция „Врана”. До него е построен параклис още преди 16 септември 1946 г., когато царското семейство (царица Йоанна, Симеон II и сестра му Мария Луиза) напуска страната. Това става ден, след като Царство България е провъзгласено за република с оглед на резултатите от референдума от 8 септември същата година, проведен в условията на съветска окупация.
  Твърди се, че през 1949 г. параклисът във „Врана” е разрушен от комунистическия режим, а тленните останки на царя са извадени от гроба и поругани без да е ясно къде точно са отнесени или преместени.

  След промените парламентарна комисия е натоварена с издирването на тленните останки. В гроба във „Врана” обаче е открит единствено стъкленият съд със сърцето на царя, тъй като то е било положено отделно от оловния ковчег. И до днес Симеон Сакскобургготски се опитва да установи какво е съдбата на тленните останки на баща му.

  През 1993 г. сърцето на цар Борис ІІІ е погребано в първоначалната гробница в Рилския манастир.

  .

  Източник: desebg.com 

  .
  

  

  

  

  

  

  

  

  
• Ливанец с български паспорт – собственик на камиона с мъртви мигранти в Австрия

  Австрийската полиция смята, че българо-унгарска трафикантска мрежа стои зад смъртта на мигрантите в камиона
  

  

  Българи и унгарец са арестувани във връзка със смъртта на 71 мигранти, открити мъртви в изоставен камион в Австрия в четвъртък. Задържани са български гражданин от ливански произход, който е собственик на камиона, както и още един българин и мъж с унгарски документи, които почти сигурно са били шофьорите на тежкотоварния автомобил. Това предаде Ройтерс, като цитира Ханс Петер Доскоцил, началник на полицията в провинция Бургенланд, съобщи Dir.bg.

  По последни данни в изоставения хладилен камион в Австрия са намерени 71 тела – 59 мъже, 8 жени и 4 деца.

  „Сред тях имаше и двегодишно момиченце“, заяви пред журналисти говорител на полицията.
  Първоначално бе съобщено, че около 50 души са открити мъртви в товарния автомобил, изоставен на магистралата край Парндорф.

  Вероятно става дума за мигранти от Сирия, тъй като властите са намерили „сирийски документ за пътуване“ в хладилното помещение на камиона.

  Австрийски и унгарски следователи сформираха съвместна комисия за разследване на случая. В района бяха изпратени допълнително полицаи и войници за пресичане на рисковия нелегален трафик.

  Следователите правят опити да установят и маршрута на камиона. По предварителни данни, на 26 август сутринта той е отпътувал от Будапеща и до вечерта се е намирал на унгарска територия.
  Озовал се е в Австрия едва през нощта срещу четвъртък и чак на разсъмване е бил открит от пътните служби. По това време мигрантите вече са били мъртви от ден и половина до два дни, смятат правоохранителните органи.

  Тежкотоварният автомобил е бил изоставен, както изглежда, след като шофьорът е установил, че нелегалните пътници са мъртви. Той е оставил задната врата на камиона отворена, а от нея се е стичала течност от разлагащите се вътре тела.

  Австрийската полиция смята, че българо-унгарска трафикантска мрежа стои зад смъртта на мигрантите в камиона.

  Десет сирийски мигранти са пострадали тази сутрин при пътен инцидент в Унгария. Микробус, шофиран от румънски гражданин, за когото се подозира, че е замесен в трафик на хора, се е преобърнал на магистрала М5 в Унгария.

  Полицаи са открили миналата нощ поне 18 сирийци, включително ранените 10 души, близо до магистралата. Предполага се, че те са пътували в катастрофиралия микробус, който пътувал за Будапеща. Ранените са откарани в болница, където им е оказана лекарска помощ. /“Сега“/

  .

• 1.5 млн. лв. за МВнР за организирането на референдума в чужбина

  Министерството на външните работи (МВнР) ще получи 1.5 млн. лв., за да организира провеждането на националния референдум зад граница. Това става ясно в четвъртък от приетата от Министерския съвет план-сметка за провеждане на местните избори и допитването за електронното гласуване.

  Според Изборния кодекс, ведомството на Даниел Митов трябва да осигури по един представител за всяка секционна избирателна комисия зад граница, където ще се провежда вот за референдума. По тази причина МВнР ще се нуждае от повече пари.

  Най-често осигуряващите вота зад граница са командировани служители, като този път се очаква броят им да е около 600 души, при положение че на последните парламентарни избори са били осигурени по-малко от 600 доброволци от държавната администрация, като 388 от тях са били командированите.

  За организационно-техническите дейности, които Министерският съвет трябва да извърши, са предвидени 37 млн. лв., съобщават от правителствената пресслужба. От тях 21,4 млн. лв. са планирани за заплати и осигурителни вноски на членовете на общинските и секционните избирателни комисии. В тази сума са предвидените средства за логистично осигуряване на изборния процес, включително за отпечатване на хартиените бюлетини, осигуряване на устройства за машинно гласуване, консумативи и т.н.

  На ЦИК ще бъдат преведени общо 6,2 млн. лв., като от тях 4 150 000 лв. са за материално-техническо осигуряване и обработка на резултатите, 300 000 лв. за възнаграждения и осигурителни вноски на заетите по граждански договори, 1 млн. лв. за разходи за медийни пакети за партии, коалиции и инициативни комитети, а 750 000 лв. са за разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и за начина на гласуване.

  Средствата, планирани за МВР, са 4 млн. лв., а Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще получи 1 млн. лв. Министерството на образованието пък ще получи 16 млн. лева, за да предостави сградния си фонд.

  Към бюджетите на БНТ, БНР, БТА и Сметната палата ще бъдат отделени съответно 500 000 лв., 200 000 лв., 100 000 лв. и 35 000 лв.

  Общата сума, гласувана от кабинета, е 50 551 000 лева.

  На заседанието на МС вчера финансовият министър Владислав Горанов обясни, че заявените средства за вота и националното допитване от различните ведомства първоначално са били за близо 70 млн. лв, но той е успял да ги свие до около 51 млн. лв. Горанов напомни, че през 2011 г., когато имаше местни и президентски избори „2 в 1“, са отчетени 39 млн. лв. /в. „Сега“/

• Двама журналисти от телевизия WDBJ7 бяха убити в ефир

  Двама журналисти бяха убити по време на предаване на живо в американския щат Вирджиния, предаде Си Ен Ен.

  

  Репортерката Алисън Паркър и операторът Адам Уорд са провеждали интервю за телевизия WDBJ7, когато нападателят започва стрелба. На записа се чуват изстрели, Паркър пада, камерата също и връзката със студиото прекъсва. Полицията издирва заподозрян.

  Предполагаемият убиец Вестър Фланаган бе заснет от падналата камера, снимката бе разпространена в twitter. Предполага се, че той е бивш служител на телевизията.

  По-късно бе съобщено от полицейски източник, че той се е застрелял, след като разбрал, че е засечен от полицията на магистрала. Според телевизия Си Ен Ен той е откаран в „много критично състояние в болница, но все още има пулс“. /„Сега“/

  

  .

• Разчетоха Тайната книга на богомилите

  Думите за България изумиха учените
  

  

  Черната книга на Камартен, която е и тайната книга на богомилите, е написана върху животинска кожа преди 8 столетия и представлява един от източниците, с които разполагаме, за Крал Артур. Авторът на книгата е неизвестен. Предполага се, че е написана от няколко уелски монаси.

  Книгата е била в притежание на древни манастири, а в последствие е закупена от богат колекционер, разказва BIG5.

  Текстът в книгата разказва историята на митичния крал, за когото се смята, че е консолидирал властта в Британия след оттеглянето на Римската империя от острова. Това е първият ръкопис, който разказва славната история на Артур, Мерлин, Утър Пендрагон, Ланселот и Гуинивър, както и други герои, които не са включени в официалната версия на легендата днес, според научния портал AOrigin.

  Професорите Пол Ръсел и Мирия Уилямс от катедрата по Англо-саксонска история в Университета в Кембридж изучават древния текст от години. Наскоро забелязали, че в белите полета има нещо изключително странно! Има едвам забележими оттенъци, които наподобяват букви.

  Древната книга е подложена на детайлен анализ с ултравиолетови лъчи и специален дигитализиращ скенер. Това, което учените откриха, е буквално изумително!

  Освен ясно читаемата история за Крал Артур, древната книга съдържа още изключително много информация, която е написана със специално невидимо мастило. Посланието може да се разчете единствено с ултравиолетов скенер и модерен софтуер. След като разчели и превели запазените части от скрития текст, учените били изумени!

  Оказа се, че голямата част от невидимото писание представлява пророчество за бъдещето, написано в стихотворна форма!

  Текстът ясно цитира и описва Богомилите (Просветените), които са били бързо развиваща се религиозна общност в Европа точно по времето, когато е написана Черната книга! Те са били ненавиждани от официалната християнска църква заради радикалните си виждания – не са вярвали, че църквата има право да застава между хората и Бог, което тръгва директно срещу интересите на свръхсилата на средновековието!

  Скритият текст разказва за богомилите и за тяхната вяра и цитира, че те са най-чистите християни. Споменава за ужасяващи гонения, на които ще бъдат подложени, което вече се е случило.

  Богомилите са били буквално изчистени от лицето на земята. Те са подложени на гонения и нечовешки изтезания. Както всички знаем, центърът на богомилското движение е бил в територията на днешна България.

  Неслучайно текстът в книгата е бил написан с невидимо мастило. Подобно писание в средновековието би представлявало директна заплаха за църквата. Авторите му са щели да бъдат обявени за еретици и наказани жестоко! Точно за това посланието е написано по начин, че да бъде разчетено с помощта на таен разтвор, с който явно са разполагали.

  Текстът за богомилите включва един изключително интересен ред, който засяга директно България.

  От сърцето на земята на Просветените, както са наричали богомилите, ще се зароди щастието на новия свят, след като тежката прокоба се вдигне (премине), и всички мъки и терзания на богоизбраните преминат!

  Според много експерти територията на България е специална заради редица фактори. Енергийните полета в страната ни са по-различни от, където и да е било по света. Точно за това движението на богомилите се е зародило точно тук. Продажните ни управници са се поддали на натиска на безмилостната църква и са извършили ужасяващи престъпления спрямо тези изключително просветени и миролюбиви хора. Редица експерти, сред които е и Учителя Петър Дънов, твърдят, че България е прокълната точно заради зверствата срещу Богомилите. Дали това не е „тежката прокоба“, който визира древния текст!?

  Кои ли са богоизбраните? Има теория, че точно българите са богоизбраният народ, който ще поведе света, след като „сегашната система се смени“. Дано древното пророчество се отнася за нас и „прокобата“, която тегне над народа ни, се вдигне.

  Прокобата на злобата, невежеството и алчността, която ни задушава открай време. Прокобата на продажността и вечното чувство за малоценност, заради които чужди сили дирижират процесите в държавата ни, точно както е станало, когато Богомилите са били избити. Всички чакаме с нетърпение тази прокоба да се вдигне.

  Източник: Dunavmost.bg

• САЩ ще приемат хиляди сирийски бежанци догодина

  САЩ ще приемат хиляди сирийски бежанци в следващите две години. Това съобщи говорителят на Държавния департамент Джон Кърби на пресконференция. Търсещите убежище сирийци могат да останат в Германия, независимо откъде са влезли в ЕС.

  

  „Очакваме между 1000 и 2000 сирийски бежанци тази фискална година и между 5000 и 8000 през фискалната 2016 г.“, каза Джон Кърби и допълни, че Върховният комисариат за бежанците на ООН предвижда още 15 000 бежанци да бъдат изпратени в САЩ.

  Кърби заяви обаче, че главна цел на Вашингтон е политическият преход в Сирия, който да даде възможност на бежанците да се приберат в родината си. Върховният комисар за бежанците на ООН Антонио Гутереш заяви, че броят на напусналите домовете си в Сирия мина 4 млн. души през юли месец и се очаква да стигне до 4.27 млн. до края на 2015 г.

  Берлин заяви, че всички търсещи убежище сирийци могат да останат в страната, независимо в коя държава от ЕС са влезли първо, съобщи „Индипендънт“. Германия е първата европейска страна, която отменя действието на дъблинските регулации, според които бежанците получават убежище в първата държава от ЕС, в която са влезли, и могат да бъдат върнати в нея. Всички заповеди за експулсиране на сирийци, търсещи убежище, ще бъдат отменени, стана ясно от съобщението на правителството. Само за първите шест месеца от 2015 г. Германия е получила 44 417 молби за убежище от сирийци.

  Решението дойде след срещата на канцлера Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд. Те призоваха за създаването на обща европейска политика за бежанците, в която всички държави от ЕС да вземат участие. Междувременно над 2000 мигранти влязоха в Унгария от Сърбия само за един ден и така броят на миналите за ден бежанци постави нов рекорд, съобщи унгарската полиция, цитирана от БГНЕС. Сърбия изпраща десетки автобуси с бежанци към унгарската граница. Само за ден до граничните градове Канижа и Суботица заминаха 65 автобуса с около 3000 бежанци.

  Транспортните министри на ЕС ще обсъдят в началото на октомври нови мерки за сигурност в железопътния транспорт, съобщи електронното издание „ЮрАктив“. На въпрос дали пътниците ще трябва да представят документи или да минават през проверки, преди да се качат на бързи международни влакове, говорителят на ЕК Якуб Адамовиц заяви, че това ще бъде „въпрос на пропорционалност“. /в. „Сега“/

  

  Жива сила и военна техника на Българската армия са разположени вече на граничните ни пунктове с Македония. Военна част от формирование 26400 в Благоевград се разположи на ГКПП „Гюешево“ край Кюстендил. Същото е положението и на граничните пунктове „Ст. Лисичково“ край Благоевград и „Златарево“ – Петрич. Присъствието на армията в граничните пунктове е с цел да бъдат предотвратени евентуални опити на бежанци от Близкия изток да влязат в България от Македония.

  

   .

  Криминалният контингент се ориентира към каналджийство

  .

  Самуил Димитров, в. „Сега“

  Месец след като главният секретар на МВР Георги Костов заяви, че битовата престъпност намалява, защото контингентът се насочва към превеждане на бежанци през границите, прокуратурата също призна за тази тенденция. „Наблюдава се тенденция на раздвижване на криминалния контингент от Хасковско, който се е насочил към превозване на нелегални емигранти, но им противодействаме“, заяви прокурорът от районната прокуратура в Свиленград Антон Стоянов.

  От началото на годината тамошният съд е произнесъл присъди за каналджийство срещу 63-ма души, съобщиха от прокуратурата. Последният случай е отпреди дни, когато патрул на Гранична полиция забелязва кола и миниван в района на с. Мезек. Единият автомобил е спрян, но шофьорът на другия не спрял на стоп-палката и е хванат по-късно в Любимец. В двете коли са открити общо 31 нелегални имигранти от Афганистан и Пакистан. Шофьорите – Кирил Д. и Хайри А., са осъдени, първият – на 3 месеца затвор, конфискувана е и колата му, а вторият – на 8 месеца пробация.

  От началото на годината в Свиленград са осъдени и 596 нелегални имигранти за незаконно преминаване на границата. За това престъпление съдилищата масово дават условни присъди, които стават ефективни при второ провинение.

  Най-апокалиптичният вариант за България е у нас да има бежанска вълна към Македония, заяви пред Нова ТВ вътрешният министър Румяна Бъчварова. По думите й обаче вероятността за това е малка. По думите й границите се охраняват добре.

  „Голяма част от хората, които преминават през Балканите по пътя си към Западна Европа, не са бежанци, а икономически мигранти и трябва да се третират различно“, каза пред БиТиВи пък външният министър Даниел Митов. Според него ЕС има конкретни ангажименти за бягащите от военни конфликти, но с тези, които търсят по-добър живот, ситуацията е по-сложна и Европа трудно може да издържи на подобен натиск.

  .

• Ивайло Зартов представи книгата си „Нож“ в Бургас

  На 22 август т.г. в Бургас се състоя премиерата на книгата на Ивайло Зартов „Нож“, която представлява сборник с публицистични есета, написани, докато той е бил под домашен арест, а след това и в затвора. Премиерата е била организирана в един ресторант, понеже от други, по-подходящи места за организиране на премиери на книги в този град, в който Зартов е живял 10 години и даже е бил наричан „благодетел на Бургас“, е бил получен отказ. На бургаската премиера на „Нож“, както и на софийската, която беше през септември м.г. в книжарница „Гринуич“ в София (вж. тук), присъства видният правозащитник и затворник от времето на комунизма Николай Колев – Босия.
  

  Предлагаме на вниманието на читателите репортаж за премиерата и интервю на бургаската журналистка Ирина Генова с Ивайлов Зартов, публикувани в сайта Вurgasdream.com. Местните медии са били поканени на премиерата, но те почти всички не са се престрашили да я отразят. 

  

  .

  ЗАРТОВ ОТНОВО В БУРГАС, ПРЕДСТАВИ КНИГАТА СИ

  Причината бе представянето на книгата му „Нож“, в която са събрани около 200 есета, писани в Централния софийски затвор, който самият той нарича „централния хотел“, пребиваването си там – „творческа командировка“.

  Зартов посрещна гостите си в ресторант „Адонис“ в изключително добра форма, стегнат, енергичен и подмладен. Той разказа за историята на книгата си с умиление.

  „Причината да види книгата ми бял свят е Катето. Аз пишех всичко ръкописно, тя го получаваше с писма, набираше го и пускаше във фейсбук и в блога ми, както и на имейлите на медиите. Събраха се около 500 есета. Идеята за книгата е също нейна, тя намери и фанансирането на издаването й. В книгата са поместени около 200 есета“, обясни Ивайло Зартов.

  Катето е Катя Донкова, която е съпруга на Ивайло, а бракът им бе сключен в затвора.

  На морската премиера на сборника „Нож“ присъстваха негови приятели, сред които Николай Колев – Босия, семейство Сярови, които са му помагали по време на домашния арест в село Димчево, жени от пенсионерския клуб „Иглика“ от Сарафово.

  Присъства и една от 5-те дъщерите на втората съпруга на Зартов – Маша, която бе с трите си деца и мъжа си.

  Зартов разказа за приятелството си с Босия. „На едно от свижданията с Катя ми съобщиха, че имам посетител – Николай Ганчев Колев. Аз откъде да знам, че това е Кольо Босия. Той сам дойде да се запознаем и стоеше после плътно до Катето и й помагаше“, обясни затворникът-писател.

  „Преди 26 години и аз бях в Централния софийски хотел“, похвали се пък Кольо Босия.

  Зартов е осъден на 9 години лишаване от свобода за присвояване и безстопанственост като управител на частното българо-руско дружество „Инглиш Вилидж“. Сумата е 3.5 млн.лв. и бе предназначена за изграждане на вилно селище до село Димчево.

  

  – Ивайло, как се чувстваш в Централния софийски хотел (Централния софийски затвор – б.а.), на творческа командировка, както го наричаш ти?

  – Супер се чувствам. Но аз вече не съм в Централния софийски хотел, а съм на селски туризъм. Препратиха ме в Казичене, в затворническо общежитие и му казвам, че е селски туризъм. Там е много по-лежерно, на свободен режим съм. Имам отпуски – всеки месец един петък излизам и в неделя се прибирам обратно. Чувствам се превъзходно.

  – Изглеждаш 20 години по-млад, на какво се дължи това?

  – Означава, че пенетенциарната система в България действа превъзходно, щом така влияе на един човек. За 5 години престой по такива „хотели“, на такива „СПА процедури“, съм смъкнал 20 години. Ако продължа още 5 години, аз ще се върна в детско-юношеска възраст, и накрая ще трябва пак с памперси.

  – Всъщност ти, макар и в затвора, имаш много приятели. Прави промоция на книгата си в София, сега в Бургас. Как поддържаш тези приятелства?

  – Най-вече виртуално. Благодарение на Катето – съпругата ми, ние сключихме брак с нея. Уникалното е, че тя сама ми предложи и сключихме брак в „централния хотел“. В една много тържествена обстановка.

  – Кой ви беше кум?

  – Кум ми беше този, който се престраши да ми даде квартира под наем, все пак бях под домашен арест. Кума беше една близка приятелка на Катето. Супер беше. Самата церемония беше страшно емоционална, имаше страхотен заряд. Може да е кратка, но със страшен заряд.

  – На теб ти е за трети път и все пак изпитваш големи емоции?

  – Защото беше в затвора. Аз ако знаех, че е толкова яко, ехе-е-е, отдавна щях да го направя.

  – Забелязвам тук, на представянето на книгата ти една млада жена, която се нарича Маша, и е с трите си деца. Коя е тя?

  – Рижка? Тя е втората от петте дъщери. Най-голямата е Нина, след това е Мария, след това – Аня, Яна и Саша.

  – Това са дъщерите на втората ти съпруга Мария Качарава. Маша ли те придружаваше на делата в съда?

  – Да, тя беше. Беше бременна тогава с първото дете. Прокурорите й казваха – не влизайте, ще бъде тежко за Вас. Тя им отговори – „Напротив, искам да вляза да ви гледам. Вас да гледам, аз него го знам“.

  – Какво става с другите дъщери? Знам, че ти си много привързан към тях, както и те към теб.

  – Да, така е. Живи, здрави са. Всички живеят в България, и сега всички са тук.

  – А какво става с Ивайло-младши?

  – Четвърти курс медицина е. На него му е по-лесно да идва да ме вижда, защото е в София. И идва най-редовно. Сега, всеки път като изляза в отпуска, идва да ме види.

  – Ти беше известен като „благодетелят на Бургас“. Тази вечер обаче те уважи само един пенсионерски клуб – „Иглика“ от Сарафово, на който ти си направил добро. А колко хора, на които си направил добро, са те забравили?

  – Много са, но няма никакво значение. Важното е, че пък ги има тези. Защото можеше никой да не дойде. На фона на това, че аз съм престъпник, злодей, лош, присвоител и какъв ли още не – в името на народа, има хора, които се престрашиха да дойдат и да застанат до мен. Лесно е да си до този, който е на върха на пяната, да му се подмазваш, да му се усмихваш.

  – Какво очакваш от живота от тук нататък?

  – Победа. От тук нататък само победи.

  – Очакваш ли да се промени нещо в статута ти? Очакваш ли съдът да те провъзгласи за невинен?

  – Не, това не ме интересува изобщо. Аз съм на друго ниво. Дали някой ще разбере нещо за мене, въобще не ми дреме. Други неща ме интересуват. На 11 август имах рожден ден. Имах една торта с надпис – „Смърт на ДОПГ“ (б.а. – Държавна организирана престъпна група – изразът е на Зартов). Искам всички „дупегейци“ да влязат в затвора. Тъй като това не може да стане, защото трябва да се самоарестуват и самоосъдят, им желая да умрат. Например – от рак, от гръм, от преяждане, от препиване.

  – Не знаеш ли, че всяка клетва, която произнесеш, се връща тройно върху теб?

  – Това не е клетва, това е пожелание. Те го заслужават. Не заради мен, майната ми. Имаме три милиона души, изгонени от България – без война, без геноцид.

  – Съжаляваш ли, че си отряза пръста, за да обърнеш вниманието на хората върху себе си?

  – Не. Поради две причини. Първо защото ме отразиха. Защото знам, че в държава като България журналистите са много малко, повечето са журналя. За да се отрази нещо… Ти може да пишеш 4-5 години до институции, те няма да ти обърнат внимание. Може да пишеш до журналисти и пак да не ти обърнат внимание. Но ако си отрежеш пръст, нос, ухо или друго нещо, всички ще те отразят. Защото е кръв, шокиращо е, интересно е.

  Втората причина, поради която си отрязах пръста е, че сега тази ръка като я погледна – дясната имам 5 нормални пръста. Но като погледна лявата ръка – винаги го виждам и никога няма да го забравя за какво става въпрос. Защото каквото и да ти се е случило в живота, и добро и лошо, като мине време, започваш да го забравяш. Паметта ни така е строена. Каквото и да ти се случи и да си мислиш, че никога няма да го забравиш – забравяш го.

  Не усещаш как го забравяш.

  – Ти много дълбоко си го отрязал. Аз си мислех, че на първа фаланга си го срязал.

  – Честно казано, не съм гледал. После ми казаха, че на записа са гледали. Че трябвало да се сетя да режа на фаланга, а не през костта. Беше без упойка, без никакви успокоителни. Оказа се, че не съм погледнал, че е по средата на костта. То се виждало на записа, че натискам три пъти. Другият път ще се сетя да е на фаланга.

  

  .

  Снимки: Вurgasdream.com

• Пет странични ефекта на емигрантството, за които никой не говори

  Това, искате или не, се случва когато решите да оставите дома си и да преследвате мечтата си

  

  През последните 10 години живях в пет различни страни – разказва Манон де Хеус (на снимката долу). – Това беше невероятно приключение, което ме научи на много неща, разказа ми за живота, любовта, страха, за това, че образованието и самопомощта са най-важните неща в живота.

  Да устроиш живота си далеч от дома, далеч от всичко, което си знаел и в каквото си вярвал – това е най-невероятното чувство, което можете да изпитате.

  Вие, които сте отдавна зад граница, сигурно вече кимате в знак на съгласие. Сигурно ще кажете, че емигрантството и пътешествията разширяват хоризонта, че сте станали по-открити. И само това има значение…

  Но когато си идвате за малко по родните къщи, вие не обичате да говорите за емигрантството като самота, отчужденост, панически пристъпи и чувство за вина. Емигрантската приказка не съществува. Ето 5 неща, които се случват с вас – с тези, които сте оставили родните гнезда и сте побегнали след мечтите си.

  

  1. Близките ви ще бъдат опустошени.

  Независимо от това колко често и ярко ще разкрасявате в разказите си новия си живот, те ще бъдат опустошени. Заминаването зад граница – това е доста егоистичен избор. Прекрасно е, че следвате мечтата си и че са ви стигнали духовните сили да започнете да живеете по мечтания начин (както ви се струва) така, както винаги сте искали. Но в същото време ще направите нещастни хората, които ви обичат.

  Дори ако вашето невероятно семейство и вашите невероятни приятели са ви благословили, те все пак преживяват тежко раздялата. Защо не знаете, че е така ли? Защото те правят всичко възможно, за да скрият от вас тези чувства. Те не желаят да ви обременяват със съмнения и страхове. Не искат там, на новата земя да си задавате въпроса: „Какво правя изобщо тук?“. Те само ви повтарят едно и също: „Ако ти си щастлив, и ние сме!“.

  Моите родители извършиха със себе си много работа. Първият път, когато реших да избягам от Лос Анджелис, те изпаднаха в шок. Но тогава бях твърде заета със себе си, за да обръщам внимание на тяхната болка. Но в деня, когато ме изпращаха на летището, видях в очите им такава мъка, каквато никога не бях виждала преди. При последната ни раздяла на летището ги наблюдавах внимателно – видях фини, чупливи хора, които изглеждат с 10 години по-възрастни.

  Моето приключение е тяхното нещастие.

   

  2. Ще се чувствате виновни. През цялото време.

  Два месеца след като си тръгнах от Лос-Анджелис, най-добрият ми приятел получи страшната диагноза рак. Опитах се да бъда до него в телефонен режим. Пишех му мейли. Но дълбоко в себе си знаех, са не са му нужни думите ми, а приятелското ми рамо. Което го няма, защото аз си бих камшика.

  Когато 80-годишната ми баба падна по стълбите и ми се обади от болницата, тя се чувстваше тъжна и самотна. „Кога ще ми дойдеш на гости, миличка?“ – попита ме тя. Не знаех какво да отговоря…

  За няколкото години, когато не бях у дома си, съм пропуснала сватбите на приятелите си, всичките им рождени дни. Появяването на децата им. Най-хубавите събития в живота на моите приятели. И всеки път ми се налагаше да се оправдавам, защото ме канеха на гости, а аз не можех да отида. Когато сте в другия край на света, обикновено нямате време и пари, за да ходите на парти у старите си приятели. Но това е този социален избор, който сте направили сами!

  Сватбата на приятеля може би не е толкова важно събитие, но как стои въпросът с 60-годишнината на татко? Ами с церемонията по дипломирането на по-малката сестра? Кое ще изберете? Едва ли ще имате време и пари да сте и на двете важни семейни събития.

  Дори ако знаете, че животът си е ваш и се надявате близките да ви разберат, и те ви разбират, все едно, ще се чувствате ужасен човек. С времето това минава. След доста години всъщност…

   

  3. Ще се чувствате доста самотни.

  На мен ми провървя. Почти винаги попадах в компанията на много забележителни хора. Никога не съм имала проблем със създаването на приятелства. Лесно намирам нови познати във всеки един град.

  Въпреки това ми се е случвало да съм сама някъде и тогава се чувствах толкова самотна, както никога преди да напусна родното гнездо.

  Няма да забравя първата Коледа в странство. Празнувах ме със съседа по стая. И двамата се чувствахме така, сякаш сме без семейства, без род, без племе… На следващата година празнувах Рождество с едно чуждо семейство. Нещо ми подсказваше, че са ме поканили от жалостивост – само да не съм сама в тази празнична вечер.

  За да се изградят отношения, основани на доверие, все едно с кого – е нужно време. Затова, когато си стягате багажа за чужбина, помнете: ще ви е необходимо много повече време, отколкото мислите, за да се сдобиете с нови истински приятели. А няколко години подред няма да има с кого да си споделяте спомените или да разказвате за вас и за това как се чувствате.

  Това е като да ходиш в ново училище след като сте се преместили с вашите. Само че по-тежко, защото мама и тате не са до вас.

   

  4. Никога няма да станете тукашен.

  Животът в чужбина ще ви промени. Ще се откажете от много от старите си убеждения и вярвания, ще узнаете това, за което никога не сте се досещали, и ще станете такива, каквито не сте били преди. Това са плюсовете, а сега – минусите.

  Колкото и да се променяте, в дълбините на своята душа вие ще се чувствате отчуждени от хората и местата, където живеете. Това е сложно за обяснение, но ще има моменти, в които нетърпимо силно ще ви се иска да позвъните у дома.

  Вие заминавате зад граница и да, не ви е написано на челото, че сте чужденец. Но вие сте израснали не в местното училище. Били сте възпитавани в друга култура. Така че да станете местен на 100% – това е почти невъзможно.

  Ще намерите своя нов дом в новата държава и това ще запълни до известна степен празнотата във вас. Но винаги ще ви липсват корените и историята. Никога няма да бъдете „свой” на 100%, колкото и да се стараете.

  Ето защо всички емигранти и номади, които съм срещала по света, си задават едни и същи екзистенциални въпроси. Кой съм аз? Към коя култура принадлежа? Къде е моят дом? Къде искам да остарея? На кои гробища искам да ме погребат? И кой…

  Невъзможно е да се отговори на тези въпроси. Те извират отново и отново. Чувството за дом – това е, което губиш, когато напускаш Родината. За всичко това се плаща.

   

  5. Ще загубите много скъпи приятели.

  Приятелите ви най-вероятно никога не са мислили, че могат да ви загубят. Има хора, с които общувате от детската градина или от училище. С някои сте обиколили Европа, макар да не сте от един и същи град. Но ако вие сте запътили като емигранти за чужбина, трябва да сте готови за загубите тези приятелства. Като цяло – разбира се – ще продължавате да общувате с тях по Скайп, Фейсбук и Вайбър, но това едва ли вече може да се нарече дружба… Никой не е виновен за това. И едновременно с това е вина на всеки един от нас.

  Старите приятели ще ви обвинят, че не сте дошли на сватбата им. Че сте забравили за рождения им ден. Ще ви обвинят, че не навестявате родителите си. А понякога вие сте ги помолили да ги наглеждат, докато вие сте в странство…

  Тази стара бойна дружба рано или късно ще свърши. Това е неизбежно. И това е животът. Никой не е казвал, че ще е леко. Загубвайки приятелите си, неизбежно ще загубите част от себе си и своята история.

  Как мислите, струва ли си всичко това? Аз не съжалявам, че взех решение да замина и да живея номадски. Изобщо не съжалявам. Моята свобода си струваше това. Но аз ви подканвам да мислите, преди да вземате толкова сериозни решения в живота си. Задавайте въпроси. Бъдете любознателни. Опитвайте се да научите опита на други емигранти. Мислете за това, което е важно е за вас.

   

  Източник на текста на български: Sociopower.net

  Оригиналният текст на английски тук: „5 Depressing Side Effects No One Tells You About Moving Abroad“

  .

• Бос на циганската мафия в Рим погребан като „завоеваетел на рая“

  

  Помпозна траурна церемония в Рим изпрати главатаря на могъщия цигански мафиотски клан Виторио Казамоника (65 г.), който бе погребан под лозунга „Ти завладя Рим, сега ще завладееш Рая“. В последния си земен път той получи кралски почести в катафалка, теглена от шест черни коня. Вертолет ръсеше над множеството листенца от червени рози. Шествието премина в съпровод на оркестър духова музика, който изпълняваше прочутата песен „Parla Piu Piano“ („Говори ми тихо“) от филма „Кръстникът“, обожавана от представителите на подземния свят.

  Опелото бе в църквата „Сан Джовани-Боско“, украсена с изображения на боса в бял костюм с надпис „Виторио Казамоника – крал на Рим“, възвисен над Колизея и базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. Ковчегът бе изнесен под бурни аплодисменти на стотици роднини, близки и съратници. Казамоника имаше слабост към древните символи, разкоша и властта. Групировката му е една от четирите клана, които контролират криминалния свят в Рим. През 70-те години тя се настани в югоизточните райони на столицата, а след това разшири влиянието си до морския бряг недалеч от Рим. Според полицията първият й бизнес бил рекетът, а през 90-те години преминала към наркотрафик и пране на пари. Смята се, че върти капитал за стотици милиони евро. Кланът на Казамоника е свързан с тазгодишния скандал за корупция, известен като Mafia Capitale (Столична мафия). В него са забъркани имената на около 60 известни италиански политици и предприемачи. Делото срещу тях започва през ноември.

  Източник: в. „Сега“

  Видео от церемонията, публикувано в електронното издание „Фато котидиано“ (Il Fatto Quotidiano).

• <<
• 1
...
• 68
• 69
• 70
• 71
• 72
• 73
• 74
• 75
• 76
• 77
• 78
...
• 414
• >>