Всички авторски страници

Авторски

• Поверителен доклад от 1943 г.: Цар Борис III е бил отровен

  

  Сайтът desebg.com публикува личен проверителен доклад относно: Вътрешното положение във връзка със смъртта на Н.В. Цар Борис III. Документът, чийто оригинал се намира в полицейските архиви, съхранявани от Държавна агенция „Архиви”, е от 6 септември 1943 г., ден след като монархът е погребан в Рилския манастир, и в него се изразяват съмнения, че той е отровен.

  Днес се навършват 72 години от смъртта на цар Борис III през 1943 г. Тя става факт две седмици след личната среща на царя с Хитлер във Wolfsschanze (Вълчата бърлога), първата щаб-квартира на фюрера на Източния фронт в Източна Прусия.

  Личният поверителен доклад е без автор и адресат, но от съдържанието му се разбира, че е изготвен от лице, запознато с подробности от живота на царя и тогавашното държавно управление в България, а също така и с достъп до Двореца и върховете на властта.

  Документът е открит от разследващия журналист Христо Христов при проучване на полицейските архиви до 9 септември 1944 г., намиращи се от 2010 г. в Държавна агенция „Архиви”, където тогава бяха предадени от МВР  (desebg.com даде гласност на неизвестния документ за първи път през 2012 г., бел. ред.).

  В смъртния акт на цар Борис III като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“, но съмненията за неестествената смърт на царя се появяват веднага след края му и продължават до днес. Съществуват предположения, че той е бил отровен от Хитлер, някои подозират Англия, а други Сталин.

  В своите спомени Царица Йоанна пише: „Моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан”.

  В сайта на наследника на цар Борис – Симеон II Сакскобургготски (http://www.kingsimeon.bg) по повод смъртта на баща му е посочено, че  „тогава, а и до днес, като отровители са подозирани както нацистите, така и комунистите. Съществува и друга теза – за естествената смърт на Царя, причинена от преумората и тревогите в онзи съдбовен за страната период.”

  В публикувания поверителен документ от 1943 г. се изразяват точно съмнения за отравянето на царя. Местонахождението на документа в полицейския архив отпреди 9 септември 1944 г. предполага, че ако той не е изготвен от полицейски служител или агент, то най-малкото съдържанието му е станало известно на ръководните фактори в полицията през 1943 г.

  От първия и последния абзац на доклада се разбира, че той е писан от един човек, който е имал серия от контакти „по определен план” в периода още от „първата криза в здравето на Н.В. Борис III”, тоест от 23 август, а след това срещите му са продължили до 6 септември 1943 г.

  Хората, с които авторът на документа се е срещнал и разговарял, са „множество лица от най-различни обществени слоеве на столицата, както и с някои от делегациите в провинцията”. Лицата включват и военни, както това се разбира от последния абзац на доклада.

  Документът е разделен на няколко части, като в първата, озаглавена „Около смъртта”, се стига до следния извод:

  „Н. Величество е бил абсолютно здрав до деня на първата криза – 23 август, т.г., т.е. внезапното запушване на никога досега боледувалата аорта не е причинено от нейното износване или това на други сърдечни органи, а е било предизвикано от изкуствен начин, т.е. от ОТРОВА”.

  В доклада министър-председателят Богдан Филов е критикуван за това, че не е спазена „установената практика” той и дворцовият лекар да издават комюнике за здравословното състояние на царя, дори когато не е разположен, камо ли болен.

  Отбелязани са и съмненията, изразени от немските лекари, относно причините за смъртта, настъпила с неестествена бързина.

  Авторът на доклада по всяка вероятно сам е видял преди поклонението или на самото поклонение тленните останки на покойния Борис III, тъй като посочва, че „Н.В. Царят посиня още на третия ден след смъртта”. Този коментар е направен във връзка с изразените съмнения за отравяне, тъй като на хората, починали от естествена смърт дори и при инфаркт „лицето и кожата на тялото добивали мъртвешко-восъчна бледост, която при балсамираните оставяла дълго време”.

  Министър-председателят Богдан Филов е критикуван и за това, че „УМИШЛЕНО е пропуснал” веднага да  бъде назначена анкетна комисия, която да документира последните дни от живота на царя и всички обстоятелства и факти около случилото се.

  Разсъждавайки за положението на война между България и Англия, авторът стига до предположението, че „ако наистина е отровен, той е жертва на англичаните”.

  Във втората част на доклада, озаглавена „Около завещанието”, е разгледан проблемът с липсващото политическо завещание на цар Борис III, направено още при Андрей Ляпчев, министър-председател в периода 1926-1931 г.

  Изразени са съмненията, че или убийците на царя са унищожили това завещание, или то е скрито от някои държавници, които „не са се видели в него като регенти”. Подчертано е учудването, че царят дори не е оставил лично завещание до семейството си.

  В третата част от доклада, озаглавена „Около регенството”, са изложени хипотези за това, кои фигури са най-подходящи за регенти и какви са очакванията и коментарите на различни слоеве на обществото, както в София, така и в провинцията. Направена е вярната прогноза, че начело ще застане принц Кирил и представител на войската.

  Не само причините за смъртта на цар Борис III през 1943 г. продължават да са неясни до днес, но и местонахождението на тленните му останки.

  Първоначално той е погребан в Рилския манастир, като преди това тялото му е балсамирано. През август 1946 г. обаче по заповед на Георги Димитров ковчегът е изваден от служители на МВР-ДС и преместен в гроб в резиденция „Врана”. До него е построен параклис още преди 16 септември 1946 г., когато царското семейство (царица Йоанна, Симеон II и сестра му Мария Луиза) напуска страната. Това става ден, след като Царство България е провъзгласено за република с оглед на резултатите от референдума от 8 септември същата година, проведен в условията на съветска окупация.
  Твърди се, че през 1949 г. параклисът във „Врана” е разрушен от комунистическия режим, а тленните останки на царя са извадени от гроба и поругани без да е ясно къде точно са отнесени или преместени.

  След промените парламентарна комисия е натоварена с издирването на тленните останки. В гроба във „Врана” обаче е открит единствено стъкленият съд със сърцето на царя, тъй като то е било положено отделно от оловния ковчег. И до днес Симеон Сакскобургготски се опитва да установи какво е съдбата на тленните останки на баща му.

  През 1993 г. сърцето на цар Борис ІІІ е погребано в първоначалната гробница в Рилския манастир.

  .

  Източник: desebg.com 

  .
  

  

  

  

  

  

  

  

  
• Ливанец с български паспорт – собственик на камиона с мъртви мигранти в Австрия

  Австрийската полиция смята, че българо-унгарска трафикантска мрежа стои зад смъртта на мигрантите в камиона
  

  

  Българи и унгарец са арестувани във връзка със смъртта на 71 мигранти, открити мъртви в изоставен камион в Австрия в четвъртък. Задържани са български гражданин от ливански произход, който е собственик на камиона, както и още един българин и мъж с унгарски документи, които почти сигурно са били шофьорите на тежкотоварния автомобил. Това предаде Ройтерс, като цитира Ханс Петер Доскоцил, началник на полицията в провинция Бургенланд, съобщи Dir.bg.

  По последни данни в изоставения хладилен камион в Австрия са намерени 71 тела – 59 мъже, 8 жени и 4 деца.

  „Сред тях имаше и двегодишно момиченце“, заяви пред журналисти говорител на полицията.
  Първоначално бе съобщено, че около 50 души са открити мъртви в товарния автомобил, изоставен на магистралата край Парндорф.

  Вероятно става дума за мигранти от Сирия, тъй като властите са намерили „сирийски документ за пътуване“ в хладилното помещение на камиона.

  Австрийски и унгарски следователи сформираха съвместна комисия за разследване на случая. В района бяха изпратени допълнително полицаи и войници за пресичане на рисковия нелегален трафик.

  Следователите правят опити да установят и маршрута на камиона. По предварителни данни, на 26 август сутринта той е отпътувал от Будапеща и до вечерта се е намирал на унгарска територия.
  Озовал се е в Австрия едва през нощта срещу четвъртък и чак на разсъмване е бил открит от пътните служби. По това време мигрантите вече са били мъртви от ден и половина до два дни, смятат правоохранителните органи.

  Тежкотоварният автомобил е бил изоставен, както изглежда, след като шофьорът е установил, че нелегалните пътници са мъртви. Той е оставил задната врата на камиона отворена, а от нея се е стичала течност от разлагащите се вътре тела.

  Австрийската полиция смята, че българо-унгарска трафикантска мрежа стои зад смъртта на мигрантите в камиона.

  Десет сирийски мигранти са пострадали тази сутрин при пътен инцидент в Унгария. Микробус, шофиран от румънски гражданин, за когото се подозира, че е замесен в трафик на хора, се е преобърнал на магистрала М5 в Унгария.

  Полицаи са открили миналата нощ поне 18 сирийци, включително ранените 10 души, близо до магистралата. Предполага се, че те са пътували в катастрофиралия микробус, който пътувал за Будапеща. Ранените са откарани в болница, където им е оказана лекарска помощ. /“Сега“/

  .

• 1.5 млн. лв. за МВнР за организирането на референдума в чужбина

  Министерството на външните работи (МВнР) ще получи 1.5 млн. лв., за да организира провеждането на националния референдум зад граница. Това става ясно в четвъртък от приетата от Министерския съвет план-сметка за провеждане на местните избори и допитването за електронното гласуване.

  Според Изборния кодекс, ведомството на Даниел Митов трябва да осигури по един представител за всяка секционна избирателна комисия зад граница, където ще се провежда вот за референдума. По тази причина МВнР ще се нуждае от повече пари.

  Най-често осигуряващите вота зад граница са командировани служители, като този път се очаква броят им да е около 600 души, при положение че на последните парламентарни избори са били осигурени по-малко от 600 доброволци от държавната администрация, като 388 от тях са били командированите.

  За организационно-техническите дейности, които Министерският съвет трябва да извърши, са предвидени 37 млн. лв., съобщават от правителствената пресслужба. От тях 21,4 млн. лв. са планирани за заплати и осигурителни вноски на членовете на общинските и секционните избирателни комисии. В тази сума са предвидените средства за логистично осигуряване на изборния процес, включително за отпечатване на хартиените бюлетини, осигуряване на устройства за машинно гласуване, консумативи и т.н.

  На ЦИК ще бъдат преведени общо 6,2 млн. лв., като от тях 4 150 000 лв. са за материално-техническо осигуряване и обработка на резултатите, 300 000 лв. за възнаграждения и осигурителни вноски на заетите по граждански договори, 1 млн. лв. за разходи за медийни пакети за партии, коалиции и инициативни комитети, а 750 000 лв. са за разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и за начина на гласуване.

  Средствата, планирани за МВР, са 4 млн. лв., а Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще получи 1 млн. лв. Министерството на образованието пък ще получи 16 млн. лева, за да предостави сградния си фонд.

  Към бюджетите на БНТ, БНР, БТА и Сметната палата ще бъдат отделени съответно 500 000 лв., 200 000 лв., 100 000 лв. и 35 000 лв.

  Общата сума, гласувана от кабинета, е 50 551 000 лева.

  На заседанието на МС вчера финансовият министър Владислав Горанов обясни, че заявените средства за вота и националното допитване от различните ведомства първоначално са били за близо 70 млн. лв, но той е успял да ги свие до около 51 млн. лв. Горанов напомни, че през 2011 г., когато имаше местни и президентски избори „2 в 1“, са отчетени 39 млн. лв. /в. „Сега“/

• Двама журналисти от телевизия WDBJ7 бяха убити в ефир

  Двама журналисти бяха убити по време на предаване на живо в американския щат Вирджиния, предаде Си Ен Ен.

  

  Репортерката Алисън Паркър и операторът Адам Уорд са провеждали интервю за телевизия WDBJ7, когато нападателят започва стрелба. На записа се чуват изстрели, Паркър пада, камерата също и връзката със студиото прекъсва. Полицията издирва заподозрян.

  Предполагаемият убиец Вестър Фланаган бе заснет от падналата камера, снимката бе разпространена в twitter. Предполага се, че той е бивш служител на телевизията.

  По-късно бе съобщено от полицейски източник, че той се е застрелял, след като разбрал, че е засечен от полицията на магистрала. Според телевизия Си Ен Ен той е откаран в „много критично състояние в болница, но все още има пулс“. /„Сега“/

  

  .

• Разчетоха Тайната книга на богомилите

  Думите за България изумиха учените
  

  

  Черната книга на Камартен, която е и тайната книга на богомилите, е написана върху животинска кожа преди 8 столетия и представлява един от източниците, с които разполагаме, за Крал Артур. Авторът на книгата е неизвестен. Предполага се, че е написана от няколко уелски монаси.

  Книгата е била в притежание на древни манастири, а в последствие е закупена от богат колекционер, разказва BIG5.

  Текстът в книгата разказва историята на митичния крал, за когото се смята, че е консолидирал властта в Британия след оттеглянето на Римската империя от острова. Това е първият ръкопис, който разказва славната история на Артур, Мерлин, Утър Пендрагон, Ланселот и Гуинивър, както и други герои, които не са включени в официалната версия на легендата днес, според научния портал AOrigin.

  Професорите Пол Ръсел и Мирия Уилямс от катедрата по Англо-саксонска история в Университета в Кембридж изучават древния текст от години. Наскоро забелязали, че в белите полета има нещо изключително странно! Има едвам забележими оттенъци, които наподобяват букви.

  Древната книга е подложена на детайлен анализ с ултравиолетови лъчи и специален дигитализиращ скенер. Това, което учените откриха, е буквално изумително!

  Освен ясно читаемата история за Крал Артур, древната книга съдържа още изключително много информация, която е написана със специално невидимо мастило. Посланието може да се разчете единствено с ултравиолетов скенер и модерен софтуер. След като разчели и превели запазените части от скрития текст, учените били изумени!

  Оказа се, че голямата част от невидимото писание представлява пророчество за бъдещето, написано в стихотворна форма!

  Текстът ясно цитира и описва Богомилите (Просветените), които са били бързо развиваща се религиозна общност в Европа точно по времето, когато е написана Черната книга! Те са били ненавиждани от официалната християнска църква заради радикалните си виждания – не са вярвали, че църквата има право да застава между хората и Бог, което тръгва директно срещу интересите на свръхсилата на средновековието!

  Скритият текст разказва за богомилите и за тяхната вяра и цитира, че те са най-чистите християни. Споменава за ужасяващи гонения, на които ще бъдат подложени, което вече се е случило.

  Богомилите са били буквално изчистени от лицето на земята. Те са подложени на гонения и нечовешки изтезания. Както всички знаем, центърът на богомилското движение е бил в територията на днешна България.

  Неслучайно текстът в книгата е бил написан с невидимо мастило. Подобно писание в средновековието би представлявало директна заплаха за църквата. Авторите му са щели да бъдат обявени за еретици и наказани жестоко! Точно за това посланието е написано по начин, че да бъде разчетено с помощта на таен разтвор, с който явно са разполагали.

  Текстът за богомилите включва един изключително интересен ред, който засяга директно България.

  От сърцето на земята на Просветените, както са наричали богомилите, ще се зароди щастието на новия свят, след като тежката прокоба се вдигне (премине), и всички мъки и терзания на богоизбраните преминат!

  Според много експерти територията на България е специална заради редица фактори. Енергийните полета в страната ни са по-различни от, където и да е било по света. Точно за това движението на богомилите се е зародило точно тук. Продажните ни управници са се поддали на натиска на безмилостната църква и са извършили ужасяващи престъпления спрямо тези изключително просветени и миролюбиви хора. Редица експерти, сред които е и Учителя Петър Дънов, твърдят, че България е прокълната точно заради зверствата срещу Богомилите. Дали това не е „тежката прокоба“, който визира древния текст!?

  Кои ли са богоизбраните? Има теория, че точно българите са богоизбраният народ, който ще поведе света, след като „сегашната система се смени“. Дано древното пророчество се отнася за нас и „прокобата“, която тегне над народа ни, се вдигне.

  Прокобата на злобата, невежеството и алчността, която ни задушава открай време. Прокобата на продажността и вечното чувство за малоценност, заради които чужди сили дирижират процесите в държавата ни, точно както е станало, когато Богомилите са били избити. Всички чакаме с нетърпение тази прокоба да се вдигне.

  Източник: Dunavmost.bg

• САЩ ще приемат хиляди сирийски бежанци догодина

  САЩ ще приемат хиляди сирийски бежанци в следващите две години. Това съобщи говорителят на Държавния департамент Джон Кърби на пресконференция. Търсещите убежище сирийци могат да останат в Германия, независимо откъде са влезли в ЕС.

  

  „Очакваме между 1000 и 2000 сирийски бежанци тази фискална година и между 5000 и 8000 през фискалната 2016 г.“, каза Джон Кърби и допълни, че Върховният комисариат за бежанците на ООН предвижда още 15 000 бежанци да бъдат изпратени в САЩ.

  Кърби заяви обаче, че главна цел на Вашингтон е политическият преход в Сирия, който да даде възможност на бежанците да се приберат в родината си. Върховният комисар за бежанците на ООН Антонио Гутереш заяви, че броят на напусналите домовете си в Сирия мина 4 млн. души през юли месец и се очаква да стигне до 4.27 млн. до края на 2015 г.

  Берлин заяви, че всички търсещи убежище сирийци могат да останат в страната, независимо в коя държава от ЕС са влезли първо, съобщи „Индипендънт“. Германия е първата европейска страна, която отменя действието на дъблинските регулации, според които бежанците получават убежище в първата държава от ЕС, в която са влезли, и могат да бъдат върнати в нея. Всички заповеди за експулсиране на сирийци, търсещи убежище, ще бъдат отменени, стана ясно от съобщението на правителството. Само за първите шест месеца от 2015 г. Германия е получила 44 417 молби за убежище от сирийци.

  Решението дойде след срещата на канцлера Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд. Те призоваха за създаването на обща европейска политика за бежанците, в която всички държави от ЕС да вземат участие. Междувременно над 2000 мигранти влязоха в Унгария от Сърбия само за един ден и така броят на миналите за ден бежанци постави нов рекорд, съобщи унгарската полиция, цитирана от БГНЕС. Сърбия изпраща десетки автобуси с бежанци към унгарската граница. Само за ден до граничните градове Канижа и Суботица заминаха 65 автобуса с около 3000 бежанци.

  Транспортните министри на ЕС ще обсъдят в началото на октомври нови мерки за сигурност в железопътния транспорт, съобщи електронното издание „ЮрАктив“. На въпрос дали пътниците ще трябва да представят документи или да минават през проверки, преди да се качат на бързи международни влакове, говорителят на ЕК Якуб Адамовиц заяви, че това ще бъде „въпрос на пропорционалност“. /в. „Сега“/

  

  Жива сила и военна техника на Българската армия са разположени вече на граничните ни пунктове с Македония. Военна част от формирование 26400 в Благоевград се разположи на ГКПП „Гюешево“ край Кюстендил. Същото е положението и на граничните пунктове „Ст. Лисичково“ край Благоевград и „Златарево“ – Петрич. Присъствието на армията в граничните пунктове е с цел да бъдат предотвратени евентуални опити на бежанци от Близкия изток да влязат в България от Македония.

  

   .

  Криминалният контингент се ориентира към каналджийство

  .

  Самуил Димитров, в. „Сега“

  Месец след като главният секретар на МВР Георги Костов заяви, че битовата престъпност намалява, защото контингентът се насочва към превеждане на бежанци през границите, прокуратурата също призна за тази тенденция. „Наблюдава се тенденция на раздвижване на криминалния контингент от Хасковско, който се е насочил към превозване на нелегални емигранти, но им противодействаме“, заяви прокурорът от районната прокуратура в Свиленград Антон Стоянов.

  От началото на годината тамошният съд е произнесъл присъди за каналджийство срещу 63-ма души, съобщиха от прокуратурата. Последният случай е отпреди дни, когато патрул на Гранична полиция забелязва кола и миниван в района на с. Мезек. Единият автомобил е спрян, но шофьорът на другия не спрял на стоп-палката и е хванат по-късно в Любимец. В двете коли са открити общо 31 нелегални имигранти от Афганистан и Пакистан. Шофьорите – Кирил Д. и Хайри А., са осъдени, първият – на 3 месеца затвор, конфискувана е и колата му, а вторият – на 8 месеца пробация.

  От началото на годината в Свиленград са осъдени и 596 нелегални имигранти за незаконно преминаване на границата. За това престъпление съдилищата масово дават условни присъди, които стават ефективни при второ провинение.

  Най-апокалиптичният вариант за България е у нас да има бежанска вълна към Македония, заяви пред Нова ТВ вътрешният министър Румяна Бъчварова. По думите й обаче вероятността за това е малка. По думите й границите се охраняват добре.

  „Голяма част от хората, които преминават през Балканите по пътя си към Западна Европа, не са бежанци, а икономически мигранти и трябва да се третират различно“, каза пред БиТиВи пък външният министър Даниел Митов. Според него ЕС има конкретни ангажименти за бягащите от военни конфликти, но с тези, които търсят по-добър живот, ситуацията е по-сложна и Европа трудно може да издържи на подобен натиск.

  .

• Ивайло Зартов представи книгата си „Нож“ в Бургас

  На 22 август т.г. в Бургас се състоя премиерата на книгата на Ивайло Зартов „Нож“, която представлява сборник с публицистични есета, написани, докато той е бил под домашен арест, а след това и в затвора. Премиерата е била организирана в един ресторант, понеже от други, по-подходящи места за организиране на премиери на книги в този град, в който Зартов е живял 10 години и даже е бил наричан „благодетел на Бургас“, е бил получен отказ. На бургаската премиера на „Нож“, както и на софийската, която беше през септември м.г. в книжарница „Гринуич“ в София (вж. тук), присъства видният правозащитник и затворник от времето на комунизма Николай Колев – Босия.
  

  Предлагаме на вниманието на читателите репортаж за премиерата и интервю на бургаската журналистка Ирина Генова с Ивайлов Зартов, публикувани в сайта Вurgasdream.com. Местните медии са били поканени на премиерата, но те почти всички не са се престрашили да я отразят. 

  

  .

  ЗАРТОВ ОТНОВО В БУРГАС, ПРЕДСТАВИ КНИГАТА СИ

  Причината бе представянето на книгата му „Нож“, в която са събрани около 200 есета, писани в Централния софийски затвор, който самият той нарича „централния хотел“, пребиваването си там – „творческа командировка“.

  Зартов посрещна гостите си в ресторант „Адонис“ в изключително добра форма, стегнат, енергичен и подмладен. Той разказа за историята на книгата си с умиление.

  „Причината да види книгата ми бял свят е Катето. Аз пишех всичко ръкописно, тя го получаваше с писма, набираше го и пускаше във фейсбук и в блога ми, както и на имейлите на медиите. Събраха се около 500 есета. Идеята за книгата е също нейна, тя намери и фанансирането на издаването й. В книгата са поместени около 200 есета“, обясни Ивайло Зартов.

  Катето е Катя Донкова, която е съпруга на Ивайло, а бракът им бе сключен в затвора.

  На морската премиера на сборника „Нож“ присъстваха негови приятели, сред които Николай Колев – Босия, семейство Сярови, които са му помагали по време на домашния арест в село Димчево, жени от пенсионерския клуб „Иглика“ от Сарафово.

  Присъства и една от 5-те дъщерите на втората съпруга на Зартов – Маша, която бе с трите си деца и мъжа си.

  Зартов разказа за приятелството си с Босия. „На едно от свижданията с Катя ми съобщиха, че имам посетител – Николай Ганчев Колев. Аз откъде да знам, че това е Кольо Босия. Той сам дойде да се запознаем и стоеше после плътно до Катето и й помагаше“, обясни затворникът-писател.

  „Преди 26 години и аз бях в Централния софийски хотел“, похвали се пък Кольо Босия.

  Зартов е осъден на 9 години лишаване от свобода за присвояване и безстопанственост като управител на частното българо-руско дружество „Инглиш Вилидж“. Сумата е 3.5 млн.лв. и бе предназначена за изграждане на вилно селище до село Димчево.

  

  – Ивайло, как се чувстваш в Централния софийски хотел (Централния софийски затвор – б.а.), на творческа командировка, както го наричаш ти?

  – Супер се чувствам. Но аз вече не съм в Централния софийски хотел, а съм на селски туризъм. Препратиха ме в Казичене, в затворническо общежитие и му казвам, че е селски туризъм. Там е много по-лежерно, на свободен режим съм. Имам отпуски – всеки месец един петък излизам и в неделя се прибирам обратно. Чувствам се превъзходно.

  – Изглеждаш 20 години по-млад, на какво се дължи това?

  – Означава, че пенетенциарната система в България действа превъзходно, щом така влияе на един човек. За 5 години престой по такива „хотели“, на такива „СПА процедури“, съм смъкнал 20 години. Ако продължа още 5 години, аз ще се върна в детско-юношеска възраст, и накрая ще трябва пак с памперси.

  – Всъщност ти, макар и в затвора, имаш много приятели. Прави промоция на книгата си в София, сега в Бургас. Как поддържаш тези приятелства?

  – Най-вече виртуално. Благодарение на Катето – съпругата ми, ние сключихме брак с нея. Уникалното е, че тя сама ми предложи и сключихме брак в „централния хотел“. В една много тържествена обстановка.

  – Кой ви беше кум?

  – Кум ми беше този, който се престраши да ми даде квартира под наем, все пак бях под домашен арест. Кума беше една близка приятелка на Катето. Супер беше. Самата церемония беше страшно емоционална, имаше страхотен заряд. Може да е кратка, но със страшен заряд.

  – На теб ти е за трети път и все пак изпитваш големи емоции?

  – Защото беше в затвора. Аз ако знаех, че е толкова яко, ехе-е-е, отдавна щях да го направя.

  – Забелязвам тук, на представянето на книгата ти една млада жена, която се нарича Маша, и е с трите си деца. Коя е тя?

  – Рижка? Тя е втората от петте дъщери. Най-голямата е Нина, след това е Мария, след това – Аня, Яна и Саша.

  – Това са дъщерите на втората ти съпруга Мария Качарава. Маша ли те придружаваше на делата в съда?

  – Да, тя беше. Беше бременна тогава с първото дете. Прокурорите й казваха – не влизайте, ще бъде тежко за Вас. Тя им отговори – „Напротив, искам да вляза да ви гледам. Вас да гледам, аз него го знам“.

  – Какво става с другите дъщери? Знам, че ти си много привързан към тях, както и те към теб.

  – Да, така е. Живи, здрави са. Всички живеят в България, и сега всички са тук.

  – А какво става с Ивайло-младши?

  – Четвърти курс медицина е. На него му е по-лесно да идва да ме вижда, защото е в София. И идва най-редовно. Сега, всеки път като изляза в отпуска, идва да ме види.

  – Ти беше известен като „благодетелят на Бургас“. Тази вечер обаче те уважи само един пенсионерски клуб – „Иглика“ от Сарафово, на който ти си направил добро. А колко хора, на които си направил добро, са те забравили?

  – Много са, но няма никакво значение. Важното е, че пък ги има тези. Защото можеше никой да не дойде. На фона на това, че аз съм престъпник, злодей, лош, присвоител и какъв ли още не – в името на народа, има хора, които се престрашиха да дойдат и да застанат до мен. Лесно е да си до този, който е на върха на пяната, да му се подмазваш, да му се усмихваш.

  – Какво очакваш от живота от тук нататък?

  – Победа. От тук нататък само победи.

  – Очакваш ли да се промени нещо в статута ти? Очакваш ли съдът да те провъзгласи за невинен?

  – Не, това не ме интересува изобщо. Аз съм на друго ниво. Дали някой ще разбере нещо за мене, въобще не ми дреме. Други неща ме интересуват. На 11 август имах рожден ден. Имах една торта с надпис – „Смърт на ДОПГ“ (б.а. – Държавна организирана престъпна група – изразът е на Зартов). Искам всички „дупегейци“ да влязат в затвора. Тъй като това не може да стане, защото трябва да се самоарестуват и самоосъдят, им желая да умрат. Например – от рак, от гръм, от преяждане, от препиване.

  – Не знаеш ли, че всяка клетва, която произнесеш, се връща тройно върху теб?

  – Това не е клетва, това е пожелание. Те го заслужават. Не заради мен, майната ми. Имаме три милиона души, изгонени от България – без война, без геноцид.

  – Съжаляваш ли, че си отряза пръста, за да обърнеш вниманието на хората върху себе си?

  – Не. Поради две причини. Първо защото ме отразиха. Защото знам, че в държава като България журналистите са много малко, повечето са журналя. За да се отрази нещо… Ти може да пишеш 4-5 години до институции, те няма да ти обърнат внимание. Може да пишеш до журналисти и пак да не ти обърнат внимание. Но ако си отрежеш пръст, нос, ухо или друго нещо, всички ще те отразят. Защото е кръв, шокиращо е, интересно е.

  Втората причина, поради която си отрязах пръста е, че сега тази ръка като я погледна – дясната имам 5 нормални пръста. Но като погледна лявата ръка – винаги го виждам и никога няма да го забравя за какво става въпрос. Защото каквото и да ти се е случило в живота, и добро и лошо, като мине време, започваш да го забравяш. Паметта ни така е строена. Каквото и да ти се случи и да си мислиш, че никога няма да го забравиш – забравяш го.

  Не усещаш как го забравяш.

  – Ти много дълбоко си го отрязал. Аз си мислех, че на първа фаланга си го срязал.

  – Честно казано, не съм гледал. После ми казаха, че на записа са гледали. Че трябвало да се сетя да режа на фаланга, а не през костта. Беше без упойка, без никакви успокоителни. Оказа се, че не съм погледнал, че е по средата на костта. То се виждало на записа, че натискам три пъти. Другият път ще се сетя да е на фаланга.

  

  .

  Снимки: Вurgasdream.com

• Пет странични ефекта на емигрантството, за които никой не говори

  Това, искате или не, се случва когато решите да оставите дома си и да преследвате мечтата си

  

  През последните 10 години живях в пет различни страни – разказва Манон де Хеус (на снимката долу). – Това беше невероятно приключение, което ме научи на много неща, разказа ми за живота, любовта, страха, за това, че образованието и самопомощта са най-важните неща в живота.

  Да устроиш живота си далеч от дома, далеч от всичко, което си знаел и в каквото си вярвал – това е най-невероятното чувство, което можете да изпитате.

  Вие, които сте отдавна зад граница, сигурно вече кимате в знак на съгласие. Сигурно ще кажете, че емигрантството и пътешествията разширяват хоризонта, че сте станали по-открити. И само това има значение…

  Но когато си идвате за малко по родните къщи, вие не обичате да говорите за емигрантството като самота, отчужденост, панически пристъпи и чувство за вина. Емигрантската приказка не съществува. Ето 5 неща, които се случват с вас – с тези, които сте оставили родните гнезда и сте побегнали след мечтите си.

  

  1. Близките ви ще бъдат опустошени.

  Независимо от това колко често и ярко ще разкрасявате в разказите си новия си живот, те ще бъдат опустошени. Заминаването зад граница – това е доста егоистичен избор. Прекрасно е, че следвате мечтата си и че са ви стигнали духовните сили да започнете да живеете по мечтания начин (както ви се струва) така, както винаги сте искали. Но в същото време ще направите нещастни хората, които ви обичат.

  Дори ако вашето невероятно семейство и вашите невероятни приятели са ви благословили, те все пак преживяват тежко раздялата. Защо не знаете, че е така ли? Защото те правят всичко възможно, за да скрият от вас тези чувства. Те не желаят да ви обременяват със съмнения и страхове. Не искат там, на новата земя да си задавате въпроса: „Какво правя изобщо тук?“. Те само ви повтарят едно и също: „Ако ти си щастлив, и ние сме!“.

  Моите родители извършиха със себе си много работа. Първият път, когато реших да избягам от Лос Анджелис, те изпаднаха в шок. Но тогава бях твърде заета със себе си, за да обръщам внимание на тяхната болка. Но в деня, когато ме изпращаха на летището, видях в очите им такава мъка, каквато никога не бях виждала преди. При последната ни раздяла на летището ги наблюдавах внимателно – видях фини, чупливи хора, които изглеждат с 10 години по-възрастни.

  Моето приключение е тяхното нещастие.

   

  2. Ще се чувствате виновни. През цялото време.

  Два месеца след като си тръгнах от Лос-Анджелис, най-добрият ми приятел получи страшната диагноза рак. Опитах се да бъда до него в телефонен режим. Пишех му мейли. Но дълбоко в себе си знаех, са не са му нужни думите ми, а приятелското ми рамо. Което го няма, защото аз си бих камшика.

  Когато 80-годишната ми баба падна по стълбите и ми се обади от болницата, тя се чувстваше тъжна и самотна. „Кога ще ми дойдеш на гости, миличка?“ – попита ме тя. Не знаех какво да отговоря…

  За няколкото години, когато не бях у дома си, съм пропуснала сватбите на приятелите си, всичките им рождени дни. Появяването на децата им. Най-хубавите събития в живота на моите приятели. И всеки път ми се налагаше да се оправдавам, защото ме канеха на гости, а аз не можех да отида. Когато сте в другия край на света, обикновено нямате време и пари, за да ходите на парти у старите си приятели. Но това е този социален избор, който сте направили сами!

  Сватбата на приятеля може би не е толкова важно събитие, но как стои въпросът с 60-годишнината на татко? Ами с церемонията по дипломирането на по-малката сестра? Кое ще изберете? Едва ли ще имате време и пари да сте и на двете важни семейни събития.

  Дори ако знаете, че животът си е ваш и се надявате близките да ви разберат, и те ви разбират, все едно, ще се чувствате ужасен човек. С времето това минава. След доста години всъщност…

   

  3. Ще се чувствате доста самотни.

  На мен ми провървя. Почти винаги попадах в компанията на много забележителни хора. Никога не съм имала проблем със създаването на приятелства. Лесно намирам нови познати във всеки един град.

  Въпреки това ми се е случвало да съм сама някъде и тогава се чувствах толкова самотна, както никога преди да напусна родното гнездо.

  Няма да забравя първата Коледа в странство. Празнувах ме със съседа по стая. И двамата се чувствахме така, сякаш сме без семейства, без род, без племе… На следващата година празнувах Рождество с едно чуждо семейство. Нещо ми подсказваше, че са ме поканили от жалостивост – само да не съм сама в тази празнична вечер.

  За да се изградят отношения, основани на доверие, все едно с кого – е нужно време. Затова, когато си стягате багажа за чужбина, помнете: ще ви е необходимо много повече време, отколкото мислите, за да се сдобиете с нови истински приятели. А няколко години подред няма да има с кого да си споделяте спомените или да разказвате за вас и за това как се чувствате.

  Това е като да ходиш в ново училище след като сте се преместили с вашите. Само че по-тежко, защото мама и тате не са до вас.

   

  4. Никога няма да станете тукашен.

  Животът в чужбина ще ви промени. Ще се откажете от много от старите си убеждения и вярвания, ще узнаете това, за което никога не сте се досещали, и ще станете такива, каквито не сте били преди. Това са плюсовете, а сега – минусите.

  Колкото и да се променяте, в дълбините на своята душа вие ще се чувствате отчуждени от хората и местата, където живеете. Това е сложно за обяснение, но ще има моменти, в които нетърпимо силно ще ви се иска да позвъните у дома.

  Вие заминавате зад граница и да, не ви е написано на челото, че сте чужденец. Но вие сте израснали не в местното училище. Били сте възпитавани в друга култура. Така че да станете местен на 100% – това е почти невъзможно.

  Ще намерите своя нов дом в новата държава и това ще запълни до известна степен празнотата във вас. Но винаги ще ви липсват корените и историята. Никога няма да бъдете „свой” на 100%, колкото и да се стараете.

  Ето защо всички емигранти и номади, които съм срещала по света, си задават едни и същи екзистенциални въпроси. Кой съм аз? Към коя култура принадлежа? Къде е моят дом? Къде искам да остарея? На кои гробища искам да ме погребат? И кой…

  Невъзможно е да се отговори на тези въпроси. Те извират отново и отново. Чувството за дом – това е, което губиш, когато напускаш Родината. За всичко това се плаща.

   

  5. Ще загубите много скъпи приятели.

  Приятелите ви най-вероятно никога не са мислили, че могат да ви загубят. Има хора, с които общувате от детската градина или от училище. С някои сте обиколили Европа, макар да не сте от един и същи град. Но ако вие сте запътили като емигранти за чужбина, трябва да сте готови за загубите тези приятелства. Като цяло – разбира се – ще продължавате да общувате с тях по Скайп, Фейсбук и Вайбър, но това едва ли вече може да се нарече дружба… Никой не е виновен за това. И едновременно с това е вина на всеки един от нас.

  Старите приятели ще ви обвинят, че не сте дошли на сватбата им. Че сте забравили за рождения им ден. Ще ви обвинят, че не навестявате родителите си. А понякога вие сте ги помолили да ги наглеждат, докато вие сте в странство…

  Тази стара бойна дружба рано или късно ще свърши. Това е неизбежно. И това е животът. Никой не е казвал, че ще е леко. Загубвайки приятелите си, неизбежно ще загубите част от себе си и своята история.

  Как мислите, струва ли си всичко това? Аз не съжалявам, че взех решение да замина и да живея номадски. Изобщо не съжалявам. Моята свобода си струваше това. Но аз ви подканвам да мислите, преди да вземате толкова сериозни решения в живота си. Задавайте въпроси. Бъдете любознателни. Опитвайте се да научите опита на други емигранти. Мислете за това, което е важно е за вас.

   

  Източник на текста на български: Sociopower.net

  Оригиналният текст на английски тук: „5 Depressing Side Effects No One Tells You About Moving Abroad“

  .

• Бос на циганската мафия в Рим погребан като „завоеваетел на рая“

  

  Помпозна траурна церемония в Рим изпрати главатаря на могъщия цигански мафиотски клан Виторио Казамоника (65 г.), който бе погребан под лозунга „Ти завладя Рим, сега ще завладееш Рая“. В последния си земен път той получи кралски почести в катафалка, теглена от шест черни коня. Вертолет ръсеше над множеството листенца от червени рози. Шествието премина в съпровод на оркестър духова музика, който изпълняваше прочутата песен „Parla Piu Piano“ („Говори ми тихо“) от филма „Кръстникът“, обожавана от представителите на подземния свят.

  Опелото бе в църквата „Сан Джовани-Боско“, украсена с изображения на боса в бял костюм с надпис „Виторио Казамоника – крал на Рим“, възвисен над Колизея и базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. Ковчегът бе изнесен под бурни аплодисменти на стотици роднини, близки и съратници. Казамоника имаше слабост към древните символи, разкоша и властта. Групировката му е една от четирите клана, които контролират криминалния свят в Рим. През 70-те години тя се настани в югоизточните райони на столицата, а след това разшири влиянието си до морския бряг недалеч от Рим. Според полицията първият й бизнес бил рекетът, а през 90-те години преминала към наркотрафик и пране на пари. Смята се, че върти капитал за стотици милиони евро. Кланът на Казамоника е свързан с тазгодишния скандал за корупция, известен като Mafia Capitale (Столична мафия). В него са забъркани имената на около 60 известни италиански политици и предприемачи. Делото срещу тях започва през ноември.

  Източник: в. „Сега“

  Видео от церемонията, публикувано в електронното издание „Фато котидиано“ (Il Fatto Quotidiano).

• Как България да печели от миграцията

  Време е да счупим глупавия мит, че българите в чужбина са безвъзвратно изгубен ресурс

  .

  Материал на в. „Капитал“

  

  „Вие луди ли сте, бе.“ Това чуват вместо „добре дошли, откога ви чакаме“. Те са между 20 и 40. Дипломите им са от по-добрите университети на Западна Европа и САЩ. В CV-то им впечатляват имената на предишните работодатели – Google, Amazon, Unilever, Procter & Gamble, Goldman Sachs, McKinsey & Co.

  Нямат нито една рационална причина да са тук. И никак не се вписват в пейзажа, скапан от корупция, цинизъм и цигарен дим. Не мрънкат и не се оплакват. „Не става“ и „не може“ за тях не са опции. Фокусът е върху какво умеят да правят и какво имат желание да свършат. Важни са им малките неща, които правят живота тук приятен – непринуденото общуване, подкрепата на семейството. Виждат възможности там, където сме свикнали да виждаме пречки – че е хаос, в който трябва да подредиш всичко сам, че има толкова неразработени области и толкова много да се върши, че няма как да ти стане скучно. Че имаш място да рискуваш, да експериментираш, да се проваляш. Тук са с нагласата да правят нещо смислено и полезно на мястото, което са наричали свой дом.

  Българите, завърнали се от чужбина, са екзотични птици. Първо, за двадесет и няколко години свикнахме, че движението е отвътре навън и обратното изглежда неестествено. Второ, бяхме ги отписали. За тях се мисли като за онези един милион хора, които ги няма. Които се спасиха, а ние останахме да се борим с вятърни мелници. Липсата им нанесе трайни вреди върху икономиката, обезкръви цели сектори и образува неблагоприятна демографска структура, в която остаряващите стават все повече от работещите, а резултатът от изборите винаги се джурка в едни и същи от три до пет комбинации. И трето, дори не можем да плеснем с ръце „връщат се“, защото все още твърде много други избират да си тръгнат.

  Така сме привикнали да мислим за българите от чужбина. И грешим. Всъщност в огромната пропаст, която зее в отношенията между България и българските емигранти, се крият ужасно много пропуснати възможности. Които съвсем не е късно да наваксаме.

  Защото макар да не са физически тук, присъствието им в страната е осезаемо. С намаляването на преките чуждестранни инвестиции българите, които живеят в други държави, се превърнаха в почти най-големия инвеститор в страната. Паричните потоци от емигранти възлизат на 744 млн. евро за миналата година и представляват 2% от БВП на България. Тези средства са източник на чуждестранна валута, увеличават националния доход, финансират вноса и допринасят за платежния баланс. Според доклад на Института за пазарна икономика емигрантските пари са и мощно средство за слабо развити региони, където цели семейства се издържат и потребяват благодарение на тях. Има обаче огромен потенциал да превърнем тези средства от социални помощи в инвестиции, които създават стойност.

  По примера на страни като Ирландия, Шотландия и Израел, чиито граждани в чужбина са глобални посланици на своите държави, а уменията и контактите им се връщат под формата на бизнес.

  Защо са важни българските емигранти

  Дългосрочният ни растеж като икономика и общество зависи от три неща – инвестиции, човешки ресурси и технологии. Като работна сила и качество на кадрите обаче значително изоставаме, отбелязва икономистът от Industry Watch Красен Йотов. Всъщност в момента България дори губи инвеститори в полза на Румъния просто защото няма кой да работи.

  За да създаде условия на хората да остават в страната обаче, България има нужда от стабилна и предвидима бизнес среда, която гарантира правото на собственост, от работеща съдебна система и ефективни здравеопазване и образование. С други думи, всички важни и трудни реформи, в които се проваля правителство след правителство. Докато чака да се появят съвестните и смели политици, които да ги случат обаче, България има два силни коза, с които може да навакса изоставането си – умните и амбициозни българи в чужбина и индустриите с голям потенциал за растеж като IT и аутсорсингът, които могат да привличат и висококвалифицирани чужденци. И двете са от ключово значение, ако се стремим да бъдем отворена икономика, която се възприема като инвестиционен център в региона.

  „Факт е, че държавата е абдикирала от българите в чужбина и дори битува отношението сред държавната администрация, че е по-добре те да си останат там“, констатира Георги Брашнаров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Той наблюдава, че „изтичащият“ поток от хора в последните години е започнал поне минимално да се балансира от „входящия“ поток към България. Балансът обаче е крехък – „абсолютният реваншизъм, както и инфантилизмът във всяка публична проява както на управляващите, така и на опозицията, кара хората отново да са тревожни и да се появяват първите лястовички, които да искат отново да си тръгнат“, отсича Брашнаров.

  „Държавата трябва да осъзнае, че има много българи, които живеят в чужбина, правят смислени неща и не са престанали да бъдат българи“, отбелязва и Асен Василев, който беше министър на икономиката в служебното правителство и самият той преди няколко години се върна от САЩ. Според него мисленето „те заминаха, а ние останахме“ е непродуктивно, защото на практика една трета от работоспособните българи живеят в чужбина. „Тоест всяка разпоредба трябва да се приема с мисълта, че 30% от евентуалните й потребители живеят в чужбина. Докато това не се промени като мислене, аз не виждам как ще започне да се изгражда доверието, за да се завърнеш. Държавата трябва много сериозно да се замисли как се отнася към най-големия си чужд инвеститор – българите в чужбина“, отсича той.

  

  Същият акцент постави и изпълнителният директор на „Агрополихим“ и експат в България Филип Ромбаут по време на годишната среща на „Капитал“ на бизнеса с правителството. Той живее и прави бизнес в България от 17 години и смята, че върналите се през последните години българи са най-доброто, което се е случило на страната. „Трудно е, дори, бих казал, невъзможно само хората, които са останали тук с цялото си наследство от времето на социализма, да променят България и да я движат напред. Аз например имам много приятели – българи, които се върнаха в периода 2008-2009 г. и с тях е изключително приятно да се работи, защото те мислят различно. Това, разбира се, не означава, че няма качествени хора и тук, които никога не са напускали страната, но истинският прогрес идва, когато двете неща се комбинират“, коментира Ромбаут. Според него дори не е нужно да сравняваме обемите на изтеклите мозъци с обема на върналите се, защото не това е важният показател. Важното е какъв е приносът на тези, които се прибират. „Не можем да сравняваме многото напуснали хора с връщането на един умен човек тип Бил Гейтс за България например. Не ви трябват милиони хора, за да оправите една държава, нужни са една критична маса от 100 – 150 сериозни хора, които могат да направят разлика.“

  .

• Е. Николова: Преди да има идея за обществена поръчка, тя се предхожда от корупционна сделка

  Стойността на поръчките често драстично надхвърля пазарната им стойност, но заради тези комисионни, качеството, което ние получаваме е изключително ниско. Голяма част от обществените поръчки са сделка между възложител и изпълнител, в която те „предварително се договарят за парите, които ще бъдат разпределени“. „Най-корупционните обществени поръчки от гледна точка на законосъобразност са 100% законосъобразни“, заяви още Николова.

  В откровено интервю за Биволъ директорът на БОРКОР Елеонора Николова коментира начина, по който у нас се провеждат обществените поръчки по европейски програми. Повод за интервюто е сигнал за злоупотреби с евро средства в община Замен, но от БОРКОР вземат принципна позиция за възлагането на обществени поръчки с евро средства въобще.

  Конкретния сигнал за Земен касае 4 проекта по Програмата за развитие на селските райони, по позната като „селската програма“. Независимо от стойността си и четирите се възлагат от общината за суми, надвишаващи в пъти пазарната стойност на заложените работи.

  

  Елеонора Николова: Не сме изненадани от сигнала, при работата по него анализаторите са открили няколко категории слаби места. Такива, каквито ние сме идентифицирали при нашата работа по модела за решение в сферата на обществените поръчки. Тези слаби места най-общо са недостатъчност на нормативно разписаните правила, за това какъв е реда за запланиране на обществените поръчки.

  Биволъ: Какво по-точно визирате?

  Елеонора Николова: Как една местна общност стига до извода, че едно или друго обществено благо е принципно необходимо на тази общност? Има ли проведени общи събрания на населението, заседания на Общинските съвети, където нуждите на общността да бъдат категоризирани? За да се знае, че с европейски и български пари се задоволяват първо най – жизнено необходимите неща.

  Биволъ: Една от смущаващите обществени поръчки на стойност над 3 450 000 лв. е за реновирането на общинския стадион в Земен. Има ли логика в подобен проект?

  Елеонора Николова: Aко там живеят преобладаващо възрастни хора, може би вместо стадион е по-добре да им се направи социален патронаж или старчески дом, или друг тип услуга, която да е значима за тази категория хора. Стадионите са свързани по принцип с младо поколение, с перспективно поколение, което има нужда да спортува. Отделно ние сме идентифицирали слабо място, като липса на стандарт който да сочи на възложителите начина, по който се определя индикативната цена. Думата пазарна цена е едно все още неприсъщо на възложителя понятие. А и нямат опит, желание и трайни навици възложителите, да правят пазарна оценка, предварителна, на съответния актив или услуга, който искат да привлекат. Вие виждате, че обществените поръчки имат една индикативна цена, която драстично се разминава с пазарната.

  Биволъ: Какво е правилното решение за преодоляването на тези слабости?

  Елеонора Николова: Още преди 2 г., през февруари 2013 г., Центърът излезе с едно цялостно решение. Което препоръча комплекс от мерки. Технически и организационни, които да позволят огромна част от тези слабости, от тези недостатъци, от тези дефицити в обществените поръчки да бъдат преодолени. Нашите мерки бяха в 2 групи. Едната група са технически мерки. Въвеждане, сега и веднага на електронни платформи, които да направят процеса прозрачен, състезателен и достъпен. Освен това, ние поръчахме и няколко организационни мерки, които са в пряка причинна връзка с вашия сигнал. А именно – необходимостта да се извършва предварителна оценка, предварително обследване на техническото задание на обществените поръчки или най-общо казано предварителен контрол. Изпреварващо работихме по документа директива 24 и 25 на ЕК, които вече са факт. Сега тези директиви вменяват задължение на Агенцията за обществени поръчки да извършва предварителен контрол. Тя няма капацитет за това. Ние тогава предложихме към АОП да се създадат 6 централни служби за възлагане, които да бъдат разположени в плановите райони. Една от задачите, които бяхме разписали за тях е да дават квалифицирани юридически съвети, както на възложителите, така и на изпълнителите. И не на последно място, да извършват пазарна оценка на индикативните стойности на по-големите обществени поръчки. Тоест, ние създавахме един контролен и регулаторен капацитет по места, който можеше да позволи ние смислено и качествено да обслужим това изискване на ЕК за предварителен контрол.

  Биволъ: С други казано, ако вашите препоръки бяха приети, към днешна дата нямаше да има възможност една поръчка на стойност около милион, каквато според независими експерти е тази за стадиона в Земен, да бъде възлагана за 3 милиона и 400 хиляди например?

  Елеонора Николова: Да, това е така, защото в много голяма част от случаите ние установихме по категоричен начин, че преди да има идея да се проведе такава обществена поръчка, тя се предхожда от една корупционна сделка. Сделка между възложител и изпълнител, в която те предварително се договарят за общественото благо, което ще бъде реализирано, за парите, които ще бъдат разпределени между играчите. По този начин стойността на поръчката драстично надхвърля пазарната стойност от една страна, от друга страна, пак заради тези комисионни, качеството, което ние получаваме е изключително ниско. Заради това на всички избори ние виждаме, че градските площади влизат в ремонт, правят се фонтанчета, беседки, тези спортни зали, за които вие говорите, тоест неща, които лесно поглъщат пари и от там нататък контрола никакъв и възможността да се разпределят едни други пари, които натоварват данъкоплатеца е предварително прогласена. Без предварителен контрол на Обществените поръчки нещата са обречени. Да европейските пари са нещо много важно. Ние имаме нужда от тази финансова подкрепа, защото без нея българското население ще бъде още по-бедно. Само за 2 години обаче броят на възложителите от 3 000 е нараснал на над 5 000. Това показва колко е голямо желанието да се разпределят пари. Ако се бяха случили тези 6 централни служби за възлагане, тогава контролът върху 6 служби беше възможен. Сега контрол върху 5 000 възложители и всичката им изобретателност по отношение на усвояване в личен интерес на пари е просто кауза пердута.

  Биволъ: А как виждате ролята на БОРКОР в контрола над обществените поръки.

  Елеонора Николова: Ние запазихме за себе си една задача, която трябва перманентно да ни бъде възлагана. А именно – ние да продължим наблюдението върху сивата зона от цялостното от цялостната процедура върху обществените поръчки. Никой не си дава сметка, че към основната обществена поръчка има един куп съпътстващи договори, които позволяват стойността, която е обявена в основния договор драстично да нарасне. Никой не държи сметка дали при некачествено изпълнение възложителят се възползва от договорената гаранция или пък през нови фирми и през нови пари ремонтира полученото по основния договор. Тоест, има много области, които не са на вниманието на контролните органи, които трябва да бъдат анализирани, за да се изведат икономически и юридически изводи.

  Биволъ: Как отчитате реакцията на прокуратурата при подобен род сигнали за злоупотреби с евро средства?

  Елеонора Николова: Преди да се намеси прокуратурата на ход трябва да бъдат един куп контролни институции. Контрола по обществените поръчки в България е само по законосъобразност. В КЗК се гледа дали е законосъобразно. Тоест дали в нормата на закона е проведена обществената поръка. Най-корупционните обществени поръчки от гледна точка на законосъобразност са 100% законосъобразни. По същият начин се провежда контролът и от ВАС. Тогава остава АДФИ и Сметната палата, които са контролните институции по този специален закон да си свършат работата на база на събрани качествени доказателства. Едва тогава е редно да пратят сигналите в прокуратурата. Тя няма капацитет да събира изначално относима информация и относими доказателства. Слабостта на контролните институции няма как да не бъде артикулирана и всичко да отправяме към прокуратурата.

  Биволъ: Само политическата воля ли пречи вашите препоръки да бъдат приложени на практика?

  Елеонора Николова: Да. Словосъчетанието политическа воля се превърна в клише, но при нас като че ли това е най-големият дефицит по отношение на Центъра. Нашата работа е опосредена през волята на политиците. Ние можем да направим най-качествените анализи, да дадем най-верните мерки, вие може да се съгласите с тях, защото виждате, че са разумни. Но ако те не бъдат приведени в действие от Министерския съвет или Народното събрание ще останат пожелателни. А ние ще продължаваме да бъдем една много корумпирана държава.

  Източник: bivol.bg

• България се топи като след три войни

  Мишел Гутсузян, в. „Труд“

  

  След 55 години населението на България може да се стопи до 4,9 млн. души. Тогава българите ще са едва със 100 000 повече, отколкото през 1920 г., когато страната започва да се възстановява от унищожителните последствия на три войни и две национални катастрофи, след които са й отнети огромни територии, населени с българи. Това е песимистичният сценарий на Националния статистически институт (НСИ) за демографското развитие на България до 2070 г. Прогнозата се основава на допускания, че икономическите и социалните условия у нас ще се влошат, но не включва военни събития като тези от началото на ХХ век.

  Реалистичният и оптимистичният сценарий също не са толкова розови. Според най-вероятната прогноза в следващия половин век населението на България ще намалее с над 2 млн. души и ще бъде 5 132 023 души. При най-добрия сценарий през 2070 г. населението ще се свие до 5,5 млн. души. Това означава, че и при най-благоприятните допускания експертите очакват, че всяка година българите ще намаляват с над 30 000 души, колкото в момента живеят в градове като Разград или Дупница.

  По-лошата новина е, че намаляването на населението ще е съпроводено от сериозно застаряване, висока смъртност и понижаване на и без това ниската раждаемост. Натрупването на тези негативни фактори, съчетано с продължаващата емиграция на млади хора, ще влоши значително съотношението между хората в трудоспособна и тези в пенсионна възраст. Да не говорим за отлива на инвеститори, които ще насочат средствата си другаде при липсата на работници у нас.

  В момента 100 работещи издържат 78 пенсионери. След 30-ина години съотношението ще стане 100:109. Числата показват, че тогава сегашното повишаване на възрастта за пенсия до 65 години ще ни се стори песен.

  От друга страна намаляването на работната сила означава липса на достатъчно подготвени кадри, които и сега не стигат. Това поставя под заплаха развитието на икономиката и подобряването на стандарта на живот – единственото, което би стимулирало младите да не напускат страната и да раждат повече деца.

  Правителството умува мерки до края на ноември

  Правителството ще трябва да предложи на парламента мерки за преодоляване на демографската криза до края на ноември. Това решиха депутатите след дискусия по темата, преди да излязат в лятна ваканция.

  Едно от предложенията ще е при приемането на всеки законопроект да се прави оценка за влиянието му върху демографията. Инициативата за това е на социалния министър Ивайло Калфин. Изискването фигурира и в Националната стратегия за демографското развитие за периода 2012-2030 г., но вече четвърта година не се прилага на практика.

  БАН също разработва националната стратегия за демографско развитие. Очаква се до края на 2015 г. учените да представят идеите си, които да бъдат обсъдени от Народното събрание.

  Също така по време на дебатите в парламента в края на юли БСП поиска ДДС за стоки за бебета да бъде намален от 20 на 5%. Социалистите настояха и за данъчни облекчения за семейства с деца.

  От 2015 г. влязоха в сила две преференции за родители. Първата е, че майката или бащата могат да намалят облагаемата си данъчна основа с 200 лв. за едно, с 400 лв. за две и с 600 лв. за три и повече деца. Това ще им намали данъка със символичните 20, 40 или 60 лв.

  Другото облекчение е за родители на дете с увреждане, които могат да приспаднат 2000 лв. от облагаемия доход и да платят с 200 лв. по-малко данъци.

  Първи сме по смъртност в ЕС

  България заема първо място в Европейския съюз в мрачната класация за най-висока смъртност с коефициент 15,1 промила. През 2014 г. у нас са починали 108 952 души. Броят им е с 4607, или с 4,4% повече, отколкото през 2013 г.
  Средният показател в ЕС е 9,9 умрели на хиляда живи. Освен у нас, смъртността е значително по-висока от средната само в Латвия и Литва. Най-добри са показателите на Ирландия и Кипър.

  В България смъртността е най-висока в областите Видин, Монтана, Враца и Ловеч, а най-ниска – в София, Кърджали, Варна и Благоевград. Данните показват, че в селата смъртността е два пъти по-висока в сравнение с градовете. Причината е, че там живеят предимно възрастни хора, които често нямат достъп до лекарски грижи.
  За първи път от 18 години на спад е нараснала детската смъртност. През 2014 г. в страната са починали 517 бебета, преди да навършат 1 година. Детската смъртност е най-ниска в Габрово и Смолян. Най-високите й стойности са в Сливен, Хасково и Силистра.

  По раждаемост България изостава от средното ниво в ЕС. През 2014 г. у нас са проплакали 67 585 бебета – с 1007 повече спрямо 2013 г.

  Само софиянци ще се увеличават

  Единствено населението на София ще се увеличава в следващия половин век. През 2070 г. се очаква в столицата да живеят над 1,6 млн. Души, или с около 275 000 повече от сегашния им брой. Това означава, че около 30% от населението на България ще е съсредоточено в София. Вероятно реалният им дял ще е по-голям, тъй като НСИ отчита само хората, които са регистрирали пред властите, че адресът им е в столицата.

  На обратния полюс е област Смолян, чието население ще намалее над 5 пъти – от 110 363 до по-малко от 20 000. Населението на Видин, Габрово, Враца, Кюстендил ще намалее близо три пъти.

  Обезлюдяването ще засегне и най-силно развитите икономически региони. В Пловдив и във Варна се очаква населението да намалее с по над 70 000 души, а в Бургас – с 44 000. Старозагорци ще останат със 100 000 по-малко, а русенци – с 85 000.

  В Родопите ще останат само старци

  Застаряването на населението ще обезлюди планинските региони. Най-тежко ще е положението в Родопите, където населението и сега намалява с бързо темпо. Очакванията са, че в Смолян през 2070 г. на един човек в трудопособна възраст ще се падат по двама възрастни над 65 години.

  В Кюстендил броят им ще е почти равен. Картината няма да е много по-розова във Видин, Враца, Благоевград, Габрово и Перник. Възрастовата структура ще е най-благоприятна в Бургас, Пловдив, Варна, Ямбол. Но и в тези области хората в пенсионна възраст ще са над 50% от тези, които могат да работят.

  Статистиката показва, че през 2015 г. делът на хората над 65 години е 31% от тези в трудоспособна възраст. Показателят ще се влоши драстично в следващите десетилетия. Според НСИ най-тежко ще е около 2055 г. Тогава населението над 65 години ще е над 58% от това в трудоспособна възраст. След това леко ще се подобри, но ще остане над 50%.

  В следващите десетилетия дълголетниците ще стават повече. През 2070 г. се очаква в България да има 2429 столетници. Над две трети от тях ще се жени. Хората над 90 години ще станат над 5 пъти повече. Сега те са около 34 000. Очаква се да достигнат близо 180 000.

  .

• За мишките и моя приятел Влади

  Стоян Николов – Торлака,

  Биволъ

  

  Миналата седмица бях на кръщенето на русолява и къдрокоса дъщеричка на моя скъп, ама много скъп приятел Влади. Няма да споменавам повече подробности, не е важно къде се е състояла тази инициационна практика, не е важно кой е Влади. Поне за тези, които не го познават. Защото всички, които са имали какъвто и да е досег с него знаят, че той е един достоен и великолепен българин, който би могъл да допринесе много както за семейството си, така и за Родината ни.

  Да, но Влади беше в България само за кръщенето на дъщеря си. Едно красиво момиче, което живее надалеч. Много надалеч. На майната си, както се казва. Мишките са изгонили достойния, работлив и оправен мой приятел Влади, хубавата му съпруга и дъщеря им от Родината ни.

  Те (не мишките) работят по строителството и поддържането на къщи на Албиона. Малката владее английски по-добре от мен, това е извън всякакво съмнение. Което, разбира се, е похвално. Едно време, когато бях на годините на това момиченце, почти никой не знаеше английски. Тогава учехме руски. Рашънски, както му казваме сега, шегувайки се. Но това дазънт метър. Идеята ми е друга.

  Влади направи кръщене, на което присъстваха повече от сто човека. На толкова „мащабно“ кръщене аз лично не съм присъствал. В един от най-големите манастири в България, с всичките му церемонии, хотели и кръчмарски изпълнения. Напих се здравата, повеселих се още повече, видях се с едни от най-добрите си приятели.

  Влади обаче не беше особено щастлив. На него му се плачеше. Видях го в очите му, усетих го в порите на кожата му, почувствах го в душата си. Защото грозната истина е, че един ден след кръщенето на сладката си, красива дъщеря, той трябваше да натиска педала близо денонощие. „Go west“, както се казваше когато бях юноша бледен.

  Мишките изгониха моя приятел Влади от България. Изгризаха всичко, което си заслужаваше и не му оставиха шансове да остане в Родината си, която той безспорно обича много. Изгониха него, един мъж У силата си, както се дума У нашия край, жена му, красива и работлива жена, изгониха и бъдещето на България – дъщеря им, която можеше да роди още и още българчета.

  Тя няма да го направи. Родителите й няма да допринасят за принадения продукт на България. Ще го правят за Великобритания. Знаете ли защо? Защото ни управляват мишки, които умеят само да режат лентички и да говорят гръмки приказки. А, и да гризкат от сиренцето. Същите тези мишки не вършат нищо реално, за да може в нашата Родина да се живее достойно. И казват на децата си “Go west”, но с българо-английски речник в ръка.

  Има и един друг Влади, който също ми е много скъп. По случайност ми е брат и много се гордея с него. Знаете ли как си плати студентството? Изкара летата още по на “west”, отвъд океана. Не знам дали си представяте какво можеш да прочетеш в погледа на едно двадесетгодишно момче, когато заминава на десетина хиляди километра от близките си. За да изкара пари, защото мишките, управляващи Родината му, са се продали, та да напълнят дебелите си пърделници. Всъщност, най-вероятно знаете, защото покрай всеки от нас има по един, двама или трима Влади, жертви на умишления геноцид, който се упражнява срещу мен, теб, него, нея…

  Приятелите ми, които забягнаха от Родината ни, са десетки, ако не и стотици. Когато се прибера в родния си град, мога да се видя с двама-трима човека. А познавах много. Сега съм самотен. Вкусът в устата ми е метален. Алуминиев. Като на тях. Ония мои другарчета от детските години, дето алегорично си прехапват устните по терминалите на шопското летище. Тия, дето преглъщат ръждата и горчилката. Също като нас, тези, които оставаме. Цайтнот. Никой от обикновените хора в тази държава няма полезен ход…

  Не знаят кога ще се върнат. Не искат да се връщат. Виждат какво е нормално функционираща страна, където и да отидат. И ги боли. Защото мечтаят да са си вкъщи, при близките и приятелите си. Да се трудят, да записват децата си в български детски градини и училища, да имат достоен живот.

  Няма как да го правят, обаче. Мишките им гризат и битието, и житието. Изгризаха и нашето, на балъците, дето останахме тук. Затова Влади, красивата му жена и още по-красивата му дъщеря дойдоха тук от хиляди километри, направиха кръщене, видяха се с близките и приятелите си за няколко дни и си тръгнаха от Родината със сълзи на очи. А вие, мишки, режете лентички на воля! Никой мислещ човек не можете да излъжете!

  На Влади му се плачеше, когато се разделяхме. Той се оправя добре там, от другата страна на „барата“, както шеговито нарича Ламанша. Жена му също. Детето им най-вероятно ще учи в английско училище.

  Помислих си, че Родината ни губи още трима стойностни българи и пуснах една издайническа сълза. Скрих я. Обърнах се с гръб. Влади обаче не криеше чувствата си. Той иска да бъде със семейството си в България. За да работи, а не да реже лентички и да открива обекти, построени без негово участие и с чужди пари, през обръчи от фирми. Влади бачка яката, има стабилни доходи, но е далеч от родата си. Влаката казваме в Северозапада. Докато живееше в България също бачкаше яката, но за сметка на това нямаше стабилни доходи и беше близо до родата си. Малко нито така, нито иначе…

  Схващате ли разликата? Влади избяга от геноцида срещу народа ни. Не, не ми обяснявайте, че ние сме си виновни заради политиците, които избираме! Ние нямаме избор. Това е една целокупна паплач, която умишлено ни държи в мизерия. И прокужда so far away мислещите, работливите и можещите хора.

  Прегърнах Влади, както преди години прегърнах и брат си, другия Влади. Сърцето ми се разтуптя. За щастие брат ми се върна. Страхувам се, че приятелят ми Влади едва ли ще го направи, въпреки че обича Родината ни. Той е прокуден. Най-вероятно завинаги. Както и милиони наши сънародници… А ние? Ние го ядем големия. Също, както и те. Защото търпим мишките.

  .

• Акад. П. Иванов: Дива пещерна несправедливост вилнее у нас от десетилетия

  Акад. Петър Иванов, Lentata.com

  

  Дива пещерна несправедливост вилнее у нас от десетилетия. Тя е наследник от тоталитарното време, през което комунистическата номенклатура бяха „правоимащи“ и ползваха всички блага на социализма и капитализма, а останалите простосмъртни бяха бедна „правонямаща“, сбирщина от работници, селяни и интелигенция.

  Днес тази несправедливост е най-голямата на Балканите, най-голямата в Европа. Тя се разрои в безброй форми, които отвреме-навреме стават обект на медиен интерес у нас, особено преди избори. Както стана тези дни, когато почти всички медии лицемерно се възмутиха от разликата в нарастването на средната работна заплата в привилегированата София и малтретираната и забравена от Бога североизточна провинция. Тази разлика е 32 пъти; в София нарастването е 129 лева, а в Силистра само 4 лева. Заплатите на софиянци не само са по-големи от заплатите на останалите български граждани (според НСИ средната годишна заплата на софиянец е 12 850 лв., а във Видин, например, е 6 195 лв., два пъти по-малка), но и нарастват многократно по-бързо.

  Разбрахме, че един софиянец на държавна работа получавал месечно по 100 000 лв. от бюджета, т.е от данъкоплатците, което е 263 пъти повече от сегашната минимална работна заплата, получавана от около 1 милион българи нестоличани.

  Това е социална несправедливост в бюджетната сфера, която не съществува никъде в света.

  Можем да говорим и за инвестиционна несправедливост. Някои райони и градове (София, Бургас, Правец и др.) са облагодетелствани, към тях се насочват много повече пари. В София чуждестранните преки инвестиции са около 12 милиарда евро годишно, в Силистра са 33 милиона евро, във Видин – 59 милиона. На глава от населението софиянци получават 32 пъти повече европейски пари от силистренци и 14 пъти повече от жителите на Видин. В Бургас инвестициите са 2,4 милиарда евро, а в морската ни уж столица Варна са само 1,4 милиарда евро; разликата е 71% повече в полза на толерирания от властта Бургас.

  София като огромна помпа изсмуква младото и активно българско население. Засмукването е с годишен дебит 25-30 000 души. Само след няколко десетилетия в България половината българско население ще е в столицата, а цялата останала територия, без няколко големи градове, ще бъде обезлюдена или населена с етноси, придошли у нас от други континенти – цигани, турци, араби, африканци и др. Етническите българи ще са малцинство в собствената си държава. Ще настъпят геополитически промени в полза на съседна държава.

  Ясно се виждат перспективите и резултатите от етническа несправедливост, насочена срещу хората с български произход. У нас има и огромна по мащаби възрастова дискриминация, възрастова несправедливост, несправедливост по отношение на възрастови пластове. Същото годишно нарастване на доходите на софиянците в активна работоспособна възраст в размер 129 лв. е точно 64 (!) пъти по-голямо от увеличението за същия период с 2 лв. на пенсиите на стотици хиляди стари хора-пенсионери.

  Възрастова несправедливост има и спрямо младите хора на България. Реалната младежка безработица у нас е най-високата в Европа, много над 30%. Налице е и въпиюща джендърна несправедливост. Жените у нас са малтретирани жестоко в сферата на заплащането на техния труд. Средната пенсия на жените е 270 лв, а на мъжете е 384 лв. Това прави чудовищна за европейска държава разлика от 42%.

  В областта на здравеопазването несправедливостта е с трагични измерения. В София смъртността и детската смъртност (съответно 11,5 промила и 4,7 промила) са много по-ниски, докато във всички останали региони на страната хората умират много по-масово. В Перник ежегодно на всеки 1 000 души умират 18,4 души, във Видин умират близо два пъти повече хора, в сравнение със София – 21,1 души на всеки 1 000 души. Разликата в коефициентите на детска смъртност са направо ужасяващи – 24,7 починали на всеки 1 000 живородени момченца в Шуменския край (това е близо 6 пъти по-голяма детска смъртност в сравнение със София) и 28,0 починали на всеки 1 000 живородени момиченца във Видинския регион (близо 7 пъти повече в сравнение със столицата).

  Многото форми на несправедливост убиват България. Тя затова е световен шампион по намаляване и изчезване на населението. Отношението и действията на гражданското общество и на властта трябва да бъдат други.

  .

• Христофор Караджов за изборите в САЩ

  Хр. Караджов: На американците им е омръзнало да бъдат управлявани от фамилиите Буш и Клинтън

  .
  
  .
  На американския народ му е омръзнало да бъде управляван от фамилиите Буш и Клинтън. Официалните кандидати на републиканците и демократите ще бъдат определени на т.нар. „конгреси“, които ще бъдат през лятото на 2016 г. Това каза за „Хоризонт“ в предаването „Преди всички“ преподавателят в Калифорнийския университет Христофор Караджов по повод предстоящите президентски избори в САЩ:

  Кандидатът за президент на САЩ Бърни Сандърс вълнува много от младите хора. Доналд Тръмп излезе невероятен като кандидат. Много често, когато един кандидат започне да набира сила, другите кандидати се отказват от надпреварата и започват да ги подкрепят. Той обясни, че Доналд Тръмп е много опитен в преговорите:

  Републиканците заслужават напълно някой като Тръмп, заради заиграването им с политическия популизъм – заиграването с фобиите към имигранти и опростенческото тълкуване на външната политика. Демократите пък заслужават някой като Бърни Сандърс, защото те загубиха компаса си, гръбнака си и принципите, които Демократическата партия би трябвало да отстоява. Те се размиха от времето на Клинтън.

  Инерцията и при Сандърс, и при Тръмп, е много сериозна. Тръмп не може да извади милиард долара, макар че състоянието му се оценява между 4-8 млрд. Ликвидните му средства са може би около 100 млн. Това е абсолютно недостатъчно за една съвременна кампания в САЩ. Хилари Клинтън и демократите планират да съберат 2-2,5 млрд. и това със сигурност ще бъде най-скъпата кампания.

  Според Караджов, ако Тръмп разчита само на свои средства за кампанията, е абсурдно да има достатъчно пари за реклама и финансовата възможност да организира хора по места. Проблемът на Сандърс е, че той отказва да набира пари от корпоративни донори.

  Цялото интервю на Силвия Великова с Христофор Караджов чуйте в звуковия файл.

  Източник: БНР
  .

• Тръмп обяви, че ако стане президент, ще депортира всички незаконни емигранти

  Претендентът за номинацията на републиканците за кандидат-президент на САЩ Доналд Тръмп каза, че ако бъде избран за държавен глава, ще депортира всички имигранти, които нямат документи, и ще анулира указите на президента Барак Обама за имиграцията, съобщи Ройтерс.

  

  „Ще запазим семействата заедно, но те трябва да си тръгнат“, заяви Тръмп в интервю за телевизия Ен Би Си Нюз, което ще бъде излъчено днес. Попитан от водещия какво ще стане с незаконните имигранти, които може да няма къде да отидат, Тръмп отговори: „Ще работим с тях.“

  „Те трябва да си тръгнат… ние или имаме страна, или нямаме страна“, добави той. Тръмп заяви също така, че ще трябва да анулира указите на Обама за имиграцията, включително този, който защитава от депортиране децата на родители, дошли незаконно в САЩ.

  Строителният магнат, който води в социологическите проучвания пред останалите претенденти за номинацията на републиканците, предизвиква спорове с провокативните си изказвания за незаконната имиграция, включително определяйки някои нелегални мигранти от Мексико като престъпници и изнасилвачи. В САЩ има близо 11 милиона незаконни имигранти, отбелязва Ройтерс. /„Сега“/

  .

• Властта скри, че България е последна в ЕС по върховенство на закона

  България е на 45-о място по върховенство на закона. Класацията е на Международната организация World Justce Project и е за 2015 г. За една година сме слезли едно място надолу в сравнение с 2014 г. Преди това сме били още по-напред. Очертава се тенденция България да пада надолу в списъка, което означава влошаване на правовата среда.

  

  В списъка на страните от Европейския съюз сме на последно място, като предпоследната – Унгария, е с 8 места напред.

  Класацията е публикувана още преди месец и нещо. Тя е известна на правителството, прокуратурата и Министерство на правосъдието, но не е оповестена, съобщиха за Фрог нюз източници от правителството. Тайната била наложена заради споровете по съдебната реформа и за да не се види, че в един от най-важните показатели – върховенството на закона, сме изостанали далеч от Европа.

  В класацията влизат 102 страни. На пръв поглед изглежда, че страната ни е в „златната среда“, но всъщност такава няма. Зоната, в която се намираме, е определяна като „рискова“, най-вече заради липсата на прозрачност в действията на държавните институции. В един „клуб“ (кюп) сме с Ямайка (42), Тунис (43), Македония (44), Монголия (47), Беларус (48), Албания (49).

  Далеч пред нас са държави, към които често се отнасяме с ирония и дори считаме за изоставащи. Уругвай, например, е на 22 място, непосредствено до лидерите по върховенство на закона. Португалия заема 23-о място, Коста Рика 25-о, а Чили – 26-о. Грузия е на 29-о място, а Ботсвана на 31-о. На сравнително голяма дистанция от нас са и Румъния (32), Гърция (33), Хърватска (35).

  В Топ-5 на страните по върховенство на закона са Дания, Норвегия, Швеция, Финландия и Холандия. Дания е водач не за първа година. САЩ са на 19-о място, като преди нея са Австрия, Германия, Сингапур, Великобритания, Франция и др.

  Индексът за върховенство на закона е разработен през 2010 г.

  Последни са Афганистан (100), Зимбабве (101) и Венецуела (102). Съседна Турция е на 80-о място, между Мексико и Узбекистан.

  Пет години организацията World Justce Project измерва постиженията на държавите по осигуряване на правова среда, която се базира на универсалния принцип за върховенство на закона. Индексът е сбор от показатели, получени от официални статистики и изследвания, експертни мнения, от анкети и въпроси към хора, различни по възраст, образование и етнос, определящи общественото мнение.
  Класацията е публикувана още преди месец, но у нас тя не получава гласност.

  Показателите са:

  1. Правомощия на институциите, олицетворяващи властта.
  2. Нивото на корупция.
  3. Ред и безопасност.
  4. Защита на основните права.
  5. Прозрачност в дейността на държавните институции.
  6. Спазване на законите.
  7. Състояние на гражданското право.
  8. Състояние на наказателното право.

  Източник: Фрогнюз

• Украйна забрани 38 книги на руски автори

  

  В сайта на Държавния комитет за телевизия и радио на Украйна е публикуван списък на забранените на територията на страната книги от руски автори. В съобщението на ведомството се казва, че мярката цели да предотврати дезинформацията на украинските граждани.

  Сред 38-те забранени издания са „Киев капут” на Едуард Лимонов, две книги на Фьодор Берьозин („Украинският фронт. Червените звезди над Майдана” и „Войната от 2010. Украинският фронт”), няколко книги на политолога Александър Дугин („Украйна. Моята война. Геополитически дневник” и „Евразийският реванш на Русия”), шест книги, написани в съавторството на Максим Калашников и Сергей Бунтовски („Свръхчовекът говори на руски”, „Кодът на Путин” и др.)

  Накрая в списъка са трудовете на руския историк Александър Дюков „Масовото нарушаване на правата на човека по време на гражданското противопоставяне в Украйна през 2013 – 2014 година: Годишният отчет на IGCP”. Директорът на фонда „Историческа памет” отбелязва, че забраната на митническата служба на съседна страна е първият в живота му случай на официална забрана на негова книга. „В Латвия и Литва съм персона нон грата, но никой не пречи да внасят книгите му там и те могат да бъдат намерени и в книжарниците, и в библиотеките” – заявява Дюков във Фейсбук.

  Украинските власти молят гражданите да им съобщават, ако открият някъде книгите на авторите от списъка, и заявяват, че ако те бъдат заловени при опит да ги внесат в Украйна, книгите ще бъдат унищожавани. /БЛИЦ/

  .

• Д-р Г. Чалдъков: Асоциативното мислене е съществена част от моята дидактика

  Интервю на Дарина Велчева с д-р Георги Чалдъков, Mu-varna.bg

  (Част 3)*

  

  – Вие сте в редакционната колегия на редица научни списания, сред които е изданието InSpiro. Подходът на съчетаване на науката и изкуството вие използвате и в учебника „Клетъчна биология“, в който обяснявате сложния свят на клетката с примери, любопитни факти, исторически и художествени препратки. Да се учи клетъчна биология по този начин определено е интересно.

  – Да, това, както и въображението и асоциативното мислене, са съществена част от моята дидактика. „Въображението е по-важно от знанието, защото знанието е ограничено“ – казва Алберт Айнщайн. Поетите превръщат въображението в метафори, учените – в хипотези и концепции, в знания. Ф.М. Достоевски, Пейо Яворов, Христо Фотев и Константин Павлов ми дадоха повече от Джордж Паладе, Алберт Клод, Рита Леви-Монталчини и Гюнтер Блобел (големи учени, нобелисти). Това е перифраза на великата мисъл на Айнщайн: „Достоевски ми даде повече от Гаус.“
  Искам студентите да познават: „Малкият принц“ на Екзюпери, „Мечо Пух“ на Алън Милн, „Алиса“ на Луис Карол, „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков, „Дон Кихот“ на Сервантес, „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Зорба гъркът“ на Никос Казандзакис, „Няма такава книга“ на (д-р) Людмил Станев. Да познават и режисьора Крикор Азарян, ето една от мъдрите му мисли: „Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.“
  Това е урок по морална философия, трогателен глас от „интимната акустика на човешката душа“ – и такива уроци преподавам на студентите. И ги съветвам, че за тях повече ще научат от лекциите на философа на нашия университет – Александър Стойчев.

  – Имате ли си любим стих от Христо Фотев?

  – Всички стихове на Фотев са ми любими… Сега ще изрека част от „Бях на самия връх…“:

  Бях на самия връх на мойта младост.

  Бях див, несъразмерен и красив.
  Обичах те без милост аз – със ярост –

  и се учудвам, че останах жив.

  И завършва: И съжалявам, че останах жив.

  И Христо Фотев обичаше да рецитира това си стихотворение.

  И още:

  Сърцето ми бе в свойта първа сила.
  Не беше бившо то както сега.
  На всички пролети събрало хлорофила
  се пръсна то – позеленя снега.

  Напомня на Лорка, нали:

  По залез златното момиче
  се къпеше сама в реката
  и ставаше водата златна.

  – А вас какво Ви вдъхновява?

  – Неизвестното в биомедицинската наука. Хубавият стих, рисунка, мелодия… И чаровните жени, и хубавото вино, разбира се!

  – Проф. Михаил Давидов от Медицинския университет в Хамбург определя учебника ви „Клетъчна биология“ като чудесно произведение с оригинален замисъл и перфектно изпълнение. Вярвате ли, че учебникът ще помогне на бъдещите и на настоящите лекари да станат по-добри специалисти?

  – Да, надявам се да е полезен за знанията и, по-важно, за начина на мислене на любознателните студенти, преподаватели, докторанти, лекари и биолози. Моят учебник е написан in-depth и е желателно да се чете in-depth, ако иска читателят да се сдобие с in-depth знания в клетъчната и матриксна биология и нейното значение за разбирането на болести, превенция, терапия. Хайде, сетете се пак за Емили Дикинсън…

  – Вие сте гост-професор на университети в Италия, Сърбия и Япония. Може ли да се каже, че българските студенти са сред най-любознателните?

  – Любознателни и талантливи хора има във всички страни. Страните, в които има грижи, стимули и признателност за любознанието и таланта, имат прогрес, добро здраве и качество на живот. Тревожи ме обаче свръхлибералната доктрина (не само в икономиката) и глобализацията, американизацията и други вариации на тази тема. Тревожи ме уязвимостта ни от действията на най-вредната човешка симбиоза, тази на талантливата аморалност, на „устойчивата аморалност“, както я нарича Достоевски. Все пак, той изразява убеждението си: „Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората. А, между другото, това е толкова просто: в един и същи ден, в един и същи час всичко изведнъж ще се подреди!“. Дано и в България!

  – Над какво работите в момента?

  – Английското издание на моята „Клетъчна биология“, което ще се нарича “Principles of Cell Biology”, и организирането на 4th ISAA през октомври в Букурещ.

  – Има ли въпрос, на който нямате отговор?

  – На много въпроси нямам отговори – това е сериозният ми отговор. Сега и един шеговит въпрос, на който нямам отговор: „Човек, като се научи да кара колело, може да прави това завинаги. Тогава защо като се научи да познава жените, не може да ги познава завинаги?“. Д-р Вълчо Йорданов – фармаколог, психиатър и психоаналитик – може би знае отговора на този важен въпрос.

  – Вашето послание към нашите бъдещи студенти.

  – Посланието ми към настоящите и бъдещите студенти е: Бъдете здрави и любознателни! Бъдете истински BHF. Обичайте се – взаимно и завинаги! Уважавайте родителите, пациентите и учителите си. Спазвайтe Десетте Божии заповеди и Хипократовата клетва. На посланието се подписвам:

  Искрено ваш,
  Георги Н. Чалдъков, GF (Grandfather), BHF, MD, PhD, DHC, FIACS

  И с Ваше позволение, ето един от моите опити да пиша „вертикално“, озаглавен

  A fortiori

  Птицата не завижда на самолета.
  Рибата не завижда на делфина.
  Тревата не завижда на цветята.
  Човек, който пълзи, завижда
  на човек, който върви.
  Човек, който върви, завижда
  на човек, който лети.
  Човек, който лети, не завижда
  на друг човек, който лети.

  Казано с други думи: „Да преобразуваш завистта във възхищение“ и „Помогни ми да те возвися“… (написано през 1869 г. на вратата на училище в Котел и пренесено в романа „Възвишение“ на Милен Русков).

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Първата и втората част от това интервю могат да се прочетат тук.

  .

• Загиналата в Лесидрен Велислава Цанкова спечелила обучение в НАСА

  

  16-годишната Велислава Цанкова от Троян, която бе премазана при нелегална гонка между две коли в Лесидрен, спечелила обучение в НАСА, показа справка на сайта на СОУ „Васил Левски“ в Троян. Трагично загиналото момиче било сред 5 деца от училището, които преди 3 години посетили Международния образователен лагер в космическия център на НАСА в Измир.

  След като успешно се представили в конкурс за написване на есе на национално ниво, децата от Троян били избрани да участват в международния космически проект по програма „Млади лидери в науката“. В продължение на една седмица през август 2012 г. те получили възможност да изпробват космически стимулатори, да работят в модерни лаборатории, да наблюдават Космоса от лаборатория, пише в. „Стандарт“.

  Заедно с връстници от Италия, Йордания, Полша, Италия и Казахстан децата от Троян конструирали балони, ракети, изучавали звездното небе.

  Загиналата в гонката Велислава изпратила освен това в края на учебната година няколко есета на учителката си по литература. „Борете се за мечтите си“, пише младото момиче в едно от тях и съжалява, че още не е открила таланта си.

  Момичето от Троян и 16-годишният Марино Цветанов от Лесидрен загинаха, пометени от аудито на циганин, който участваше в автогонка с авер в ловешкото село. Приятелката им Петя Божкова от София беше тежко ранена и лекари се борят за живота й.

  Източник: в. „24 часа“

  .

• <<
• 1
...
• 69
• 70
• 71
• 72
• 73
• 74
• 75
• 76
• 77
• 78
• 79
...
• 415
• >>