Всички авторски страници

Авторски

• Животни и хора от двете страни на Атлантика – I

  Димитър Денков, в. „Сега“

  .

  

  Свободното движение – само за хора с капитали; останалите са стока в позабравеното нашенско значение за домашни животни, но не толкова мили, както се пее в песента.

  Забележително е истинското лице на оная част от света, към която ни казват, че сме избрали да принадлежим – евроатлантическата цивилизация. Разбира се, за префърцунените й радетели откъм нашенско през седмицата най-забележителна би била простотията, с която сред бутафорните възстановки на Плиска се пличкаше важната част от кабинета с „жива вода“, далечна родственица на оная, с която се поливал равноапостолният светец цар Борис-Михаил, покръстител на българите. Отклоним ли се обаче по тая тема, ще стигнем както до политнекоректни изводи, така и до не особено щастливите избори, всеки от векове за векове. Те правят нашенската забележителност някак детински невинна дори в своята простащина – напук на изчезващите учителки по литература, ронещи сълзи по европейски префинения Алеко, макар да нямат нищо против срещу една по-така среща с балканеца Бай Ганьо, както показва и актуалната правителствена конструкция.

  Забележителното лицемерие, зад което прозира озъбено лице, засяга едно прастаро отношение, отношението между хора и животни. Както повечето естествени неща, това отношение попада под преоценки, при които нормалното се изтиква от претендираща за права перверзия, силово налагана със средства, срещу които иначе самата перверзия истерично се противопоставя, когато се използват срещу нея. (Самата дума „перверзия“ напоследък се дамгосва като част от „речника на омразата и неравноправието“.) Тая инверсия, типична за садомазохистични шизоидни типове и за най-напредналите до гибелта си цивилизации, светна от едната страна на Атлантика по стените на Empire State Bulding със снимките на застрашени животински видове. Сред тях като стъклописан светец грееше лъвът Сесил, убит от зъболекаря Уолтър Палмър (вж. http://edition.cnn.com/2015/08/02/travel/endangered-animals-empire-state-building-lights-feat/). За да не се губи гражданската енергия, потекоха разкрития и доноси срещу някоя си Сабрина Коргатели, счетоводителка от университета в Айдахо, която пуснала снимки с убит от нея жираф. Тия човешки зверства отпушиха добре насочвана по медиите активност, която бързо направи темата централна „за света и социалните мрежи“. По тия поводи отвъд и отсам Атлантика се проведоха множество демонстрации в защита на правата на животните в естествените им „хабитати“. Умерени любители на животински видове протестираха срещу затварянето им дори в зоологически градини, тъй като това представлявало репресия срещу тях. По-крайните от умерените набъркаха и демократичното възпитание на децата с анимационни филмчета, в които не бивало да се привилегироват едни животни за сметка на други. В това се включиха аниматори на „Цар Лъв“. За да се изживее пълноценно трагедията, по-встрастените се накичиха с табели и значки „Аз съм Сесил“. Най-крайните поискаха смъртно наказание за убиеца му и затвор за убийцата на жирафа, която си признала донякъде вината, но и достойнството на животните. В сериозни и не толкова сериозни, но влиятелни медии вече цяла седмица текат дискусии, в които доминира гледището на защитниците на животински права под лозунга „Това е война в Африка и ние трябва да помагаме на героите в нея“ (Evenning Standart, 25; 04.08.) на фона от страховити снимки на препарирани лъвове, камари слонова кост и одрани крокодили. Естествено липсват снимки на умиращи от глад африкански деца: това би означавало да се измести темата. В разрез със стремежа към печалба от високи такси американски авиокомпании решиха да спрат превоза на ловни трофеи – лъв, леопард, слон, носорог и бивол. Понеже все пак става дума за бизнес, се предлагат „щадящи“ и „отговорни“ алтернативи: вместо ловджийски да се организират повече фотосафарита (http://www.spiegel.de/wissenschaft/mensch/umstrittene-grosswildjagd-trophaeen-fuers-wohnzimmer). Така нечовешкото щастие от препариран лъв в хола ще се смени с уникални снимки, които се споделят в социалните мрежи и чрез рекламно-възпитателни пана на фотоапарати и айфони в метрото; могат да се видят по цивилизования свят от Манхатън до Обеля.

  Тоя маскарад на хуманно отношение към животните съвпада с преместването на човешки маси от Африка и Азия към европейския край на Атлантика. Дотам съвпада, че човек би си помислил за преднамереност, с която виновниците за новото преселение на народите отклоняват вниманието на бездруго видиотената от телевизии и „социални мрежи“ публика от съдба на хора към съдбата на изчезващите животински видове. Но дори неосъзнато, самата словоупотреба говори за прогресиращо отъждествяване на хора и животни. Докато се лутаха из покрайнините на „европейската цивилизация“, тия маси се наричаха бежанци от зверствата на екстремисти и терористични режими. Медийно най-често се представяха като жени, старци и много деца. Когато те все повече взеха да заливат Централна Европа, станаха емигранти с тенденция към имигранти, поради което Европейският съюз определя и квоти за разпределение по страни. В снимки и репортажи започнаха да преобладават младите мъже. Откакто се появиха при Кале, тая тънка разлика между емигранти и имигранти изчезна и набързо всички станаха мигранти. Дори и у нас напоследък те се наричат с това име, общо за животинските видове, значи и за хората, понятие, описващо груповото преместване в циклично търсене на по-благоприятни за живот места без силна тенденция за застояване.

  Преди година по света и у нас се изляха кофи публицистична жлъч срещу кметове и „националисти“, които отказваха да допускат в селата и общините си „бежанци“ и „сирийски деца в училище“. Днес на изявленията на Дейвид Камерън за мигрантския „рояк“, срещу който „ще направим още огради, ще дадем повече средства за защита и за патрулни кучета“, се реагира с общоевропейски апели и суми за справяне с „напастта“ около тунела. Затова разбираемо той е символ на „тъй необходимия нов сърдечен съюз между всички нас, за който трябва да работят Франция и Великобритания“, както правилно мисли бившият главен редактор на Le Figaro Ж.-П. Муло, и той „мигрант“ между двете страни.

  От другия край на Атлантика се вижда кристално ясно, че вина за проблема имала Европа, тъй като нямала идеи, докато такива имал един човек: Путин!?, което било опасно. (http://www.nytimes.com/2015/08/04/opinion/roger-cohen-the-migrant-crisis-in-calais). По подобен начин от тоя край на Атлантика вината се прехвърля към вътрешността на континента, все на югоизток. Това лесно обяснява съжалението на Тереза Мей, британски вътрешен министър, преди това и министър за жените и равните права, за бързо падналите граници в Европа, както и премерените похвали в жълтеникавия Daily Mail за пограничните телени мрежи в България (http://www.dailymail.co.uk/news/article-3183352). В тях в стила на английското възпитание одобрението се удържа с леко укорително заключение, че тая ограда е и „край на една отчаяна мечта за хиляди ужасени семейства, бягащи от екстремистите“. Всяка по-близка до конфликтите европейска държава е по-виновна за това, доколкото не опазва границите си и съответно тия на съюза. Редки за политици са очевидните обяснения, каквото е това на Милош Земан, президент на Чешката република: вината е на САЩ и ония европейски страни, които са участвали в безразсъдни акции в Ирак, Либия и Сирия (www.hrad.cz/cs/prezident-cr/soucasny-prezident-cr-milos-zeman/vybrane-projevy-a-rozhovory/760.shtml).

  Същите страни в „сърдечен съюз“ отдавна участват и в „мироопазването“ в подсахарските си бивши колонии, вековни източници на робска работна ръка за тия примерни демокрации. Реакцията им срещу дошлата до тях малка част от вълната, предизвикана от самите тях, лесно разкрива идеологическото лицемерие и ни връща към исторически стереотипи, които изобличават всякакви приказки за всеобщи права. Никак не е случайно, че гордите апели за независимост и човешки права все пак са писани и приемани от робовладелци; не е и учудващо, че за техните наследници свободното движение на хора, стоки и капитали има същински смисъл, когато свободно се движат само хора с капитали. Останалите са стока в позабравеното нашенско значение за животни.

  Това е обаче едната страна на въпроса. Като видим другата, авангарда от млади „мигранти“ между Харманли през Женския пазар в София и лагерите край Дрезден до Кале, мнозина от които очевидно с боен опит и дух, милата идеология за човешките права и свободи ще се изпари така, както се изпаряват медийните залъгалки за правата на животните. И никак няма да е учудващо, ако примерни европейци почнат да демонстрират под лозунги „Искам чип за благонадеждност и сигурност“. Какъвто имал и лъвът Сесил, което не попречило да го застрелят.

  

  Тая инверсия, типична за садомазохистични шизоидни типове и за най-напредналите до гибелта си цивилизации, светна от едната страна на Атлантика по стените на Empire State Bulding със снимките на застрашени животински видове. Сред тях като стъклописан светец грееше лъвът Сесил, убит от зъболекаря Уолтър Палмър. Отпушена бе добре насочвана по медиите активност, която бързо направи темата централна „за света и социалните мрежи“.

  .

• Тръмп доминира в първия дебат на републиканските претенденти

  КЯНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТИ НА САЩ ГОТОВИ ДА ВЪОРЪЖАТ УКРАЙНА И ДА РАЗПОЛОЖАТ ПРО В ЕВРОПА

  

  Снощният първи телевизионен дебат между претендентите за президентска номинация от Републиканската партия на САЩ за изборите догодина е главна тема в американската преса.

  Ако има нещо, в което всички големи вестници са единодушни, то е, че в центъра на вниманието на дебата, организиран от телевизия „Фокс нюз“ в Кливланд, отново е бил милиардерът и строителен предприемач Доналд Тръмп, който в момента изненадващо води и в рейтингите на социологическите проучвания. Статистиката на дебата показва, че Тръмп е говорил и много повече време от всеки от останалите 9 участници от т.нар. „първи отбор“. Друг е въпросът, че оценките за представянето му са доста различни.

  Тръмп стана център на внимание в дебата от самото му начало, още когато бе единственият от 10-те, който допусна възможността да се кандидатира като непартиен, независим кандидат, ако не спечели партийната номинация, отбелязва „Вашингтон пост“.

  През двучасовия дебат, пишат авторите, се сменяха различни теми, всеки един от 10-те се опитваше да получи повече телевизионно време по различни, и то сериозни теми, но в крайна сметка всичко пак се връщаше към основната – Америка и Тръмп и към неговата дълга история с пресолени изказвания и с флиртовете му с Демократическата партия и нейните идеи. Той можеше да си позволи дори много опасни, „радиоактивни“ изявления – например за това, че харесва една национална система на здравно застраховане с единствена такса – анатема за републиканците, за което получи дори освирквания от залата, но това явно не повлия на привлекателността му.

  Първият дебат очевидно оставя нещата в президентската кампания при републиканците на същите позиции, отбелязва „Вашингтон пост“, имайки предвид, че Тръмп ще остане на първо място в анкетите, въпреки очакванията, че той ще се провали в схватката със своите съперници. Той „донесе в дебата същия хаплив език и силно дискусионен стил, който го изтика начело на анкетите на претендентите за републиканската номинация. Той говореше красноречиво и бомбастично. Той направи същото, което правеше и досега, и това (за изненада) все още не му е навредило“, пише „Вашингтон пост“.

  „Оттук нататък останалите в надпреварата може би ще трябва да преосмислят своите преценки дали Тръмп е само „комета“ профучаваща през политическото небе, или съперник, срещу когото те ще трябва директно да се изправят, за да го спрат“, пише изданието. „Тръмп се оказва по-добър политик, отколкото си мислете, и го доказва. В този дебат, оказал се сюрреалистичен в много отношения, той зае централно място и се справи добре с някои доста трудни въпроси“, подчертава „Вашингтон пост“.

  „Ню Йорк таймс“ отбелязва, че при наличието на 10 участници в дебата от „първия отбор“ на републиканците някой трудно може да изпъкне ярко и да бъде наречен победител. Вестникът признава, че Тръмп е бил доминираща фигура като присъствие и полемичност, привличайки най-много внимание и заемайки най-много време. Но според авторите той е загубил, защото не е казал нищо съществено, за да придаде тежест на собствената си кандидатура, от което тя силно се нуждае.

  Тръмп, според „Ню Йорк таймс“, може би в крайна сметка няма да спечели номинацията, но привлекателността му, особено сред някои консервативни среди, „показва колко „гладна“ е Републиканската партия за една безкомпромисна и автентична фигура, която да отправи предизвикателство към политическия ред“.

  Вестникът намира за добро представянето на младия претендент Марко Рубио. Що се отнася до другия фаворит на републиканците – Джеб Буш, според вестника той е успял да избегне гафове и успял да внесе повече живец в представянето и стила си, което досега му е липсвало. Буш, пише вестникът, е успял да насочи добре фокусиран огън срещу Тръмп, без обаче да блести.

  И двата вестника отделят внимание и на двубоя във „втория отбор“ – останалите 7 претенденти от Републиканската партия, които са по-назад в анкетите. Те дебатираха преди „големите 10“. И всички изтъкват, че там най-добре се е отличила единствената жена сред 17-те – бившата изпълнителна директорка на концерна „Хюлет-Пакард“ Карли Фиорина. Тя е успяла да отправи аргументирани критики и към Тръмп, и към фаворитката при демократите – Хилари Клинтън. „Тя е като човешко торпедо“, пише „Ню Йорк таймс“. /www,fbr.bg/

  

  КАКВО КАЗАХА ДРУГИТЕ КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТИ НА ДЕБАТА:  Кандидат-президенти на САЩ готови да въоръжат Украйна и да разположат ПРО системи в Европа

  „Националната ни сигурност е застрашена. Ще проявим твърдост към противниците си. Аз бих изпратил оръжия на Украйна. Бих взаимодействал с НАТО по въпроса за дислоциране на войски по източната граница на Полша и балтийските страни и бих инсталирал система за противоракетна отбрана в Полша и Чехия„, заяви губернаторът на Уисконсин на първия национален телевизионен диспут между десетимата кандидати с най-добър рейтинг от Републиканската партия.

  

  ^{Скот Уокър / БТА}

  Въпросът за доставка на оръжия на Украйна бе повдигнат и от чернокожия неврохирург Бен Карсън. „Ние отслабихме въоръжените си сили в такава степен, че военноморските ни сили са на равнището от 70-те години, а военновъздушните – на равнището от 1940 г. Същевременно враговете ни стават все по-многобройни. Приятелите ни вече не могат да ни се доверят. Когато Украйна бе ядрена държава, украинците се отказаха от ядрените си оръжия, очаквайки, че ще ги защитим, а ние даже не им даваме настъпателни оръжия. Обърнахме гръб на нашия съюзник Израел„, заяви Карсън и обеща, че ако стане президент, първата му работа ще е да укрепи въоръжените сили на САЩ.

  

  ^{Бен Карсън / БТА}

  САЩ трябва добре да осъзнаят заплахата на радикалния ислямски тероризъм, заяви на първия национален телевизионен диспут на Републиканската партия сенаторът от Тексас Тед Круз, цитиран от ТАСС.

  „Нужно е да се променят условията за борбата срещу тероризма. Трябва да се направи така, че човек, който влиза в редиците на „Ислямска държава“ да разбере, че си е подписал смъртната присъда“, каза Круз.

  

  ^{Тед Круз / БТА}

  Трябва да се вземат мерки „хората с американски паспорти, които воюват на страната на ИД, да не могат да се завърнат и да разпространяват тук идеите на терора. Радикалният ислямски екстремизъм е заплаха за целия свят“, подчерта сенаторът от Тексас.

  Бившият губернатор на Флорида Джеб Буш заяви, че бойците на ИД „започнаха да се появяват, когато администрацията на Обама изтегли войските на САЩ от Ирак„.

  „В образувалия се военнополитически вакуум се появи „Ислямска държава“. Ние трябва да направим всичко възможно в борбата с тях“, подчерта Буш.

  

  ^{Джеб Буш / БТА}

  Китай и Русия извършват по отношение на САЩ действия, които може да се разглеждат като настояща кибервойна

  Такова мнение на дебата между 10-те претенденти за републиканската президентска номинация изрази сенаторът от щата Тексас Тед Круз. В отговор на въпрос смята ли той, че Русия и Китай извършват спрямо САЩ действия, които могат да се смятат за кибервойна, Круз заяви: „Разбира се“.

  Той добави, че това е било следствие от външната политика, която води администрацията на президента демократ Барак Обама.

  „Ние оставихме или принудихме да се извърнат от нас нашите приятели и съюзници и нашите врагове станаха по-силни“, заяви Круз.

  Милиардерът Доналд Тръмп обяви за своя лична заслуга това, че въпросът за незаконната имиграция в САЩ е станал един от централните в сегашната президентска предизборна кампания

  „Ако не бях аз, днес нямаше да говорите за незаконната имиграция“, каза той и добави, че „през границата в страната проникват престъпност и наркотици“.

  

  „Вече съм казвал, че трябва да построим стена на границата и то без отлагане. Бих оставил една голяма красива врата в тази стена, за да могат хората да влизат в САЩ законно“, добави той.

  Предишни крайни изказвания на Тръмп за незаконните имигранти от Мексико предизвикаха възмущението на значителна част от испаноезичните американци, отбелязва ТАСС.

  Бившият губернатор на Флорида Джеб Буш заяви, че мнозинството имигранти се опитват да влязат незаконно в САЩ, тъй като „нямат законна възможност и трябва да осигуряват материално семействата си“.
  „Ние трябва да контролираме границите си и сами да решаваме кого да допускаме в страната“, подчерта той.

  Според него за решаването на проблема с незаконната имиграция е необходима всеобхватна стратегия, включваща по-строг граничен контрол.

  „Не трябва да се обявява амнистия за незаконните имигранти. Трябва да им се осигури юридически статут, който им разрешава да пребивават в страната за определен срок“, заяви Буш.

  Претендентите за номинацията на Републиканската партия за президентските избори в САЩ се обявиха против сключеното споразумение за иранската ядрена програма между страните от групата 5+1 (САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания и Германия) и Иран

  „Иран не е партньор, с когото е нужно да се работи“, заяви губернаторът на Уисконсин Скот Уокър, подчертавайки, че от самото начало е бил против споразумение с Иран.

  „Преговорите с Иран трябва да се водят от позиция на силата“, заяви сенаторът от Кентъки Ранд Пол. Той обвини администрацията на Обама, че е направил твърде големи отстъпки на Иран. Пол каза, че ако бъде избран за президент, няма да е готов да отмени санкциите срещу Иран „докато няма абсолютно ясни доказателства, че Иран изпълнява поставените му условия“.

  Десетимата кандидати на номинацията на Републиканската партия за кандидат-президент на САЩ с най-добър рейтинг, които участват в диспута на Фокс нюз, са Доналд Тръмп, бившият губернатор на Флорида Джеб Буш, син и брат на предишни президенти на САЩ, губернаторът на Уисконсин Скот Уокър, бившият губернатор на Арканзас Майк Хакъби, пенсионираният неврохирург Бен Карсън, сенаторите Тед Круз (Тексас), Марко Рубио (Флорида) и Ранд Пол (Кентъки) и губернаторите Крис Кристи (Ню Джърси) и Джон Кейсик (Охайо). /www.fbr.bg/

  .

• Нови моменти в политиката към българските училища зад граница

  Материал на в. „Аз Буки“*

  .

  В брой 32 на Държавен вестник от 8.04. 2014 г. е публикувано изменение и допълнение на ПМС № 334. В него са отразени нови моменти в политиката на държавата в лицето на МОН по отношение на
  неделните училища. Сред тях е дистанционната форма на обучение. Обръща се внимание и на преподаването на българския език на деца, които не го владеят. Регламентира се и кандидат-студентската подготовка по БЕЛ, по история и по география на България за тези наши сънародници, които желаят да учат в родината.

  Регистър на удостоверенията за проведено обучение в неделните училища ще помогне за един по-строг контрол. Нашият дипломатически корпус в съответната страна, МВнР и Държавната агенция за българите в чужбина също ще помагат на МОН, за да се гарантира качеството на обучение. Всяко едно дете получава за обучението си и за извънкласни дейности съответно 290, 305, 320 лв. в зависимост от страната, в която е неделното училище. Най-много са средствата за децата, които се обучават в неделните ни училища в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия,Нова Зеландия и т. н. – 320 лв. В Португалия, Испания, Гърция и др. държави средствата са 305 лв., а в съседна Турция, Русия, Полша, ЮАР – 290 лв.

  От МОН припомнят, че е необходимо консолидиране на българските общности и обединяване на
  усилията за укрепване на неделните училища. Те да бъдат истински културно-просветни центрове за съхраняване на българското. Политиката е да се укрепват съществуващите училища, а не да се откриват нови или филиали. Последните не фигурират в нормативните документи, следователно не могат да се финансират от държавата. Целта е да не се допусне увеличаване на училищата, но с намален обхват на учениците.

  Статистиката показва, че към 15.10.2014 г., в сравнение със същата дата на предходната година, броят на училищата, финансирани от МОН, е нараснал от 125 на 131 (4,8%). Увеличил се е и броят на обучаваните деца от 8045 на 9189 (14,2%). Увеличението е в 81 училища, в 40 учениците са намалели, а в 10 броят им е останал непроменен. В рамките на тези 12 месеца най-много ученици е имало в началния етап – 69,31%, а най-малко във възрастовата група IX – XII клас – 7,32%. Засега незначителен остава броят на обучаваните кандидат-студенти – едва 0,28% от общия брой на учениците в неделните ни училища.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Бр. 32/6-12.08.2015 г.

• Доц. В. Колев: Трагедията в Хирошима е описана цинично в български учебник

  „Тъй като днес е годишнината от американската атомна бомбардировка над Япония, да погледнем как тя е отразена в български учебник, който трябва да образова и да възпитава българските деца“. Това пише на страницата си във Фейсбук специалистът по най-нова история доц. Валери Колев, илюстрирайки коментара си с текст от български учебник по история, „обясняващ“ бомбардирането на Хирошима и последствията от него (на снимката).

  

  „Хирошима през 1945 г. е един от главните политико-административни и социално-икономически центрове на Японската империя. По време на атомната бомбардировка загиват и около 2000 американци, учили в града и останали като са се интегрирали към местната култура.
  Вследствие последиците от взрива загиват и хиляди американски военнопленници.“ – пише в учебника.

  В общи линии, какво друго трябва да знаят учениците? – пита доц. Колев в социалната мрежа и продължава: Аз обаче бих обвинил автора на този текст и екипът на МОН, който го е одобрил, не само в манипулация, стигаща до преднамерена лъжа, но и в най-долен и отвратителен расизъм, защото колкото и стотици пъти в повече да са японските жертви, те са просто някакви „жълтури“, нали?

  Така се получава, когато догмата на политическата коректност и стремежът да се харесаме на новия Биг Брадър вземе връх над професионализма. Нещо като „Криворазбраната цивилизация“, коментира за „Гласове“ доц. Валери Колев. /КРОСС/

• Варна отново се разбунтува

  Близо 1000 души обсадиха общинския съвет и принудиха съветниците и кмета Иван Портних да се откажат от застрояване на “Чайка”, изграждане на ромски блок и други важни решения

  .

  Николай Иванов, в. „Сега“

  

  Невероятен екшън се разигра вчера на заседанието на общинския съвет във Варна, след като 1000 души, сред които и футболни фенове, обсадиха залата. Под натиска на няколко групи протестиращи управляващите от ГЕРБ в общинския съвет във Варна бяха принудени да се откажат от редица важни решения. Общината се превърна в арена на епична разправа между граждани и общинари, съпроводена с крясъци, викове, обиди, блъскане и размяна на удари. Съветниците от ГЕРБ и коалиционните им партньори бяха буквално заклещени – никой не можеше да излезе, да надвика колегите си или множеството. А протестиращите превзеха трибуната. Накрая ГЕРБ се предаде и отстъпи пред повечето искания, за да не се стигне до по-тежки сблъсъци.

  До грандиозния скандал се стигна заради важни решения – някои от които отлагани с години, накърняващи интересите на различни групи от хора. Приемането на многомилионен план за интеграция на ромите, който предвижда изграждането на блок за социално слаби на мястото на ромското гето в квартал „Възраждане“, събра недоволни от района. Хората са възмутени, че за ромите се строят безплатни жилища, докато те трябва да теглят заеми, за да си купят. Устройствен план, който предвижда още сгради в презастроения „Чайка“, разгневи жителите и от този квартал. Решението общинската фирма „Градски транспорт“ да поеме всички автобусни линии в града (както налага европейският проект за интегриран градски транспорт) съответно провокира недоволство сред работници на частната „Транстриумф“, обслужваща половината линии сега. Смяната на превозвача е задължителна, защото общината получи солидни средства от Европейския съюз за обновяването на градския транспорт. Ако линиите продължат да се обслужват от частната фирма, това се смята за недопустима държавна помощ. Появиха се и фенове на ФК „Спартак“, които пожелаха помощ за окаяния финансово футболен клуб. Имаше хора от други квартали, които претендираха за канализация; търговци, недоволни от тротоарното право, както и жени, протестиращи срещу орязването на парите за ин витро процедури.

  Протестиращите дойдоха в зала „Пленарна“ преди 9 часа сутринта и успяха да заемат местата на съветниците. Така те попречиха заседанието да започне по график. Председателят на съвета Иван Луков направи опит да въведе ред, като изключи микрофоните в залата, за да не се чуват изказванията и крясъците на протестиращите. Това обаче не помогна и той реши да отложи началото на заседанието с един час. Недоволстващите обаче блокираха изходите на залата, за да попречат на съветниците да напуснат. Така заседанието започна с тежък спор за дневния ред под освиркването на гражданите.

  Най-много напрежение имаше край местния лидер на СДС Янко Станев, сочен за сивия кардинал в общината. Рано сутринта, още преди старта на сесията, той се помъчи да напусне сградата, но му бе попречено след масово блъскане, дърпане, ритане и хващане за мишниците. Чуваха се освирквания, обиди, скандирания „мафия“, „оставка“, протестиращи изземваха думата. Зам.-кметът Тодор Иванов, който е бивш шеф на полицията, се хвърли да предпази трибуната от събаряне. Мнозинството пробва плахо да защити предложенията си, протестиращите отговориха с освирквания.

  Към 11 часа влезе кметът на Варна Иван Портних, обяви се против плана за „Чайка“, предложи отпадане на ромската стратегия, обеща събаряне на циганските коптори в „Максуда“, както и да не се пипат парите за ин витро. Съветниците скрепиха с вот заръките му и се зарекоха да предоставят на ФК „Спартак“ стадион „Локомотив“. Освиркванията към кмета се замениха с аплодисменти. Залата се изпразни, другите парливи теми останаха за късно вечерта или днес.

  ГРУБА ДЕМАГОГИЯ

  Казусът с „Чайка“ бе върхът на демагогията. През март с внушително мнозинство съветът одобри подробен устройствен план, представен като „съхраняващ зелените площи“. Граждански групи обаче разбраха, че се предвиждат нови терени за строителство, надигна се протестна вълна. БСП, която подкрепи плана, изведнъж стана против. Против се оказа и кметът Иван Портних, с чийто подпис е внесен документът. Отхвърлянето му вчера стана със сходно при приемането внушително мнозинство.

  АНАЛОГИИ

  Крахът на първото правителство на ГЕРБ през 2013 г. тръгна именно от Варна. Недоволството избухна отново няколко месеца преди изборите – този път парламентарни. Именно в морския град протестът срещу високите сметки за ток, който прерасна в демонстрации срещу кмета Кирил Йорданов, врекъл се по това време във вярност на Бойко Борисов, а накрая и срещу ГЕРБ. В демонстрациите срещу градоначалника се включиха десетки хиляди варненци и той сдаде поста. АнтиГЕРБ вълна заля цялата страна, премиерът Бойко Борисов също подаде оставка. Дори и тогава обаче варненският местен парламент не преживя драми като вчерашните.

  Видeозапис с кадри от вчерашните събития на местния ТВ канал Varna Utre:

• Русия поиска широка коалиция срещу „Ислямска държава“

  Москва предлага в битката срещу джихадистите да се включат сирийски и иракски правителствени сили

  

  Русия настоява за сформирането на широка коалиция в борбата срещу „Ислямска държава“, в която да влизат иракски и сирийски правителствени сили, предаде агенция „Блумбърг“, като се позовава на изказване на руския външен министър Сергей Лавров. Той бе в Доха за среща с американския държавен секретар Джон Кери и саудитския си колега Адел ал Джубеир.

  Според Москва въздушните удари, нанасяни на джихадистите от водената от САЩ международна коалиция, не са достатъчно ефективни. „Ислямска държава“ вече контролира големи райони в Сирия и Ирак. „Необходим е антитерористичен фронт с участието на иракски, сирийски и кюрдски сухопътни сили“, заяви Лавров след срещата си с Кери и Ал Джубеир.

  Руският външен министър разкритикува решението на Вашингтон да защитава с въздушни удари обучените от САЩ сирийски умерени бунтовници срещу силите на Асад. Според руския дипломат номер 1 това е „контрапродуктивно“, тъй като саботира усилията в борбата срещу „Ислямска държава“, се казва в съобщение на МВнР в Москва. Лавров подчерта, че страната му ще продължава да съдейства за диалог между сирийското правителство и опозицията под егидата на ООН. Той настоя незабавно да се сложи край на „външната намеса“ в страната.

  В същото време американският дипломат №1 Джон Кери бе категоричен, че САЩ продължават да настояват за отстраняването от власт на Башар Асад. „Смятаме, че Асад и неговият режим преди доста време загубиха своята легитимност донякъде заради това, че продължават жестокостите срещу жителите на Сирия… Така страната се превръща в магнит за чуждестранни бойци. И тъй като няма военно решаване на предизвикателствата в Сирия, очевидно е необходимо политическо решение“, заяви той в Доха.

  ИДЕЯ

  Руският президент Владимир Путин предложи идеята за коалиция срещу „Ислямска държава“ по време на среща през юни в Санкт Петербург с военния министър на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, който е син на крал Салман, припомня „Блумбърг“. Рияд подкрепя бунтовниците срещу Башар Асад, зад когото стоят Русия и Иран.

  

  Руският външен министър Сергей Лавров се срещна с катарския си колега Халид бин Мохамад ал Атия по време на срещата в Доха. Той проведе разговор и с лидера на „Хамас“ Халед Машал и го покани на посещение в Москва. /“Сега“/

  .

• Отново без конкурсно финансиране на НПО-сектора в България

  Правосъдното министерство не успя да се пребори за конкурсно финансиране на НПО-сектора

  .

  Юлиана Колева, в. „Дневник“
  

  Държавата и министерствата ще продължат да финансират само определени неправителствени организации, без да е напълно ясно как и защо именно те са подбрани. Министерството на правосъдието се отказва от дискутираната вече повече от година и подготвена поправка в закона за юридическите лица с нестопанска цел, според която държавата щеше да създаде фонд с бюджетни средства, от който трябваше на конкурсен принцип да бъдат финансирани проекти на граждански организации.

  По време на дискусия днес с представители на неправителствения сектор съветникът от политическия кабинет на министъра на правосъдието Атанас Славов съобщи, че заради съпротивата на различни ведомства и организации текстовете засега няма да бъдат внасяни. Отстъплението се налагало, за да минат поне други много важни и подготвени изменения – преминаване на регистрацията на НПО от съдилищата към Агенцията по вписванията, което ще спести на сектора около месец разтакаване при всяка регистрация или пререгистрация. За съжаление независимо от над година усилия, дискусии и убеждаване другите текстове от подготвения законопроект засега са блокирани и се налага да ги отложим, каза Славов.

  Новината предизвика сериозно недоволство и разочарование сред присъстващите представители на неправителствените организации. След 15 години дискусии и искания за задействане на механизмите за прякото участие на гражданите в управлението сме на същата изходна точка, сега става същото и с промените в закона за НПО сектора, може би диалогът и толерантния подход не е най-работещият механизъм за комуникация с властта, коментираха няколко представители на граждански организации. Дори призоваха да се мисли за по-радикални действия.

  Идеята за фонда не получава достатъчната подкрепа от представители на правителството, обясни само Славов на дискусията. Пред „Дневник“ той коментира, че тази липса на подкрепа не е особено обяснима. Намеренията бяха да се отделят пилотно около 1 млн. лв., а чрез конкурс от всичките около 10 хиляди неправителствени организации да бъдат избирани проектите за финансиране от този фонд, посочи той. За сравнение отбеляза, че сега всяка година с държавния бюджет се дават средно около 60 млн. лв. за около 25 граждански организации, изброени в приложение към закона за бюджета. Как обаче се избира кой да попадне в този списък и кой не не е регламентирано.

  Според добре информирани източници на „Дневник“ съпротива идвала не само от финансовото министерство, но и от организациите от списъка и синдикати, които се опасяват от конкуренция. Недоволни били и някои ведомства, които в момента разпределят също доста бюджетни средства към граждански организации за финансиране на различни държавно делегирани дейности или проекти в сектора им. Обяснението за тази съпротива – в бъдеще министерствата няма да имат тази власт и произтичащите от нея бонуси да правят сами конкурсите и да си избират НПО-та, в които да инвестират.

  В отговор на някои критики от страна на граждански организации, че всъщност държавата изобщо не е редно да финансира сектора, за да не стане той зависим, и затова идеята за фонда не е много добра, Славов обясни, че намеренията са били управлението на тези бюджетни средства всъщност да бъде изнесено извън държавата. Чрез конкурс се предвиждаше да се избира оператор на тези средства, той се предполага, че също ще е представител на гражданските сдружения и този оператор щеше да избира кой и по какви принципи ще получава средства и за какви проекти, посочи Славов.

  Независимо от тези аргументи, излагани при редица обсъждания, идеите срещали съпротива и засега няма да видят бял свят.

  Блокират ни за най-елементарни неща, силно разочаровани сме, ядосано заявиха представители на гражданския сектор, присъствали на дискусията, на която беше представен индексът за устойчивост на НПО в България за 2014 г. Според изследването на Българския център за нестопанско право гражданският сектор продължава да е нестабилен, а за трета поредна година има застой в развитието на средата за функциониране на организациите (данни за индекса виж в карето). Опасяваме се, че догодина няма да има застой, а ще има регрес, коментираха хора от фондациите, след като научиха за отстъплението от промените в закона.

  Всъщност през цялата дискусия всеки от изказващите се, включително и вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, акцентираха именно на позитивните ефекти от бъдещото изменение. Заради ангажименти обаче Бъчварова не остана и не чу съобщението на правосъдното министерство, че част от измененията няма да се случат. Вицепремиерът говори точно за подобряване на диалога с гражданския сектор и даване на повече механизми на НПО да влияят ефективно при взимането на управленските решения, а не само да участват в дискусии и съвети, които са проформа и от тях не следва почти нищо. Изключително важно обаче е в този диалог да се знае с кого се разговаря – кой стои зад конкретните неправителствени организации, какви са, какви са целите им, как се финансират, допълни Бъчварова. И наблегна на необходимостта да се изчистят тези въпроси, за да се намери наистина ефективен диалог. Намекна, че промените в закона за юридическите лица с нестопанска цел са стъпка в тази посока.

  Бъчварова обаче не чу и съответно не коментира съобщението, че промените ще са само частични. А позитивно приетото нейно изказване потъна в последвалото недоволство на неправителствения сектор.

   

  *****

  Неправителственият сектор работи с нестабилно финансиране и при лошо прилагани закони

  Индексът за устойчивост на НПО в България следи няколко показателя, за да измери в каква среда работи гражданския сектор. И тази година той показва застой в развитието на гражданския сектор. Неговата стойност остава непроменена от 2012 г. и е 3.3 Така за трета поредна година страната ни все още е в категорията „Развиваща се устойчивост“, отчитат от Българския център за нестопанско право.

  Най-лоша в сравнение с останалите наблюдавани страни е финансовата устойчивост на сектора. Любен Панов от БЦНП отбеляза, че досега основните донори са били ЕИП/Норвежкият финансов механизъм и Българско-швейцарската програма за сътрудничество. Тези финансови източници обаче вече не действат през 2015 г., така че може да се очаква влошаване в индекса следващата година и сътресения в сектора, отбеляза той. НПО пък нямали капацитет сами да превърнат позитивните си практики в устойчиви тенденции и дълготрайни програми, а за това се нуждаели от държавна подкрепа, каквато нямали.

  Наблюденията показват още, че през миналата година правната среда, която урежда функционирането на неправителствените организации в България, се е влошила. Основната причина за това е по-слабото прилагане на законодателството и забавянето на изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации.

  Застъпничеството също бележи влошаване през изминалата година, а заключенията в доклада сочат, че неправителствените организации продължават да нямат ясни канали за въздействие върху решенията, вземани от правителството. Показателят за обществен престиж също бележи влошаване, а основните причини са липсата на целенасочени усилия от страна на неправителствения сектор да комуникира инициативите си и неразбирането в обществото за същността на работата на НПО.

  Анализът на индекса отчита като все още недостатъчни усилията от страна на неправителствените организации за взаимодействие с местните общности.

  .

• Чета и плача

  Ясен Бориславов, Reduta.bg

  .

  Чета последния брой на в. “Преса” и тихо плача. Душата ми плаче и съзнанието ми се бунтува в унисон с написаното от Валерия Велева (“За едната кауза”). “Да затвориш един красив вестник… Да кажеш сбогом на илюзията си, че в морето от бездуховност и пошлост можеш да изградиш остров на свободното и честно слово.” Колко добре е казано, поетично и образно.

  Чета прощалното антрефиле на Тошо Тошев и отново плача. “Химиотеропия”. Какво силно заглавие. Хваща те направо за гърлото и за сърцето. И понеже е литературно изкушен, главният редактор е поднесъл ярка метафора. “Не е време за вестници, другари и господа. За коректни и хубави вестници. Доколкото все още ги има, повярвайте, всичките са на изкуствено дишане – уста в уста с “блатните сомове” на българските величия.” Силни думи. Точни и образни. Блатни сомове. Чак стомахът ми се свива.

  “Тръгваме си с вдигната глава”, казва мадам В. И е права. Бих добавил, че сред “морето от бездуховност и пошлост” двамата с Тошев стоят гордо извисени като знаменитата скулптура “Рабочий и колхозница” от Вера Мухина.

  Е, поплаках си. Сега ще си позабърша сълзите и ставам сериозен.

  Разходите за вестника били три пъти повече от приходите, обяснил Тошев на последната планьорка. И сигурно е точно така, ама това сега ли е станало или винаги така си е било? И ако винаги така си е било, кой е покривал масрафа? Да не би да е някой от блатните сомове? Защо ни се струва, че точно блатни сомове финансираха проекта, но по някое време се сръфаха и даже щяха да се убиват един друг, а после единият сом мигрира в Белград и някои обединени свободни медии осиротяха.

  “Благодаря на читателите, които ни вярваха и за които знам, че “Преса” ще им липсва”, пише мадам В. И правилно. Как да не благодариш на публика, която прежЍвя всичко, което й дадеш и която изобщо не разбира, че е платила два пъти – веднъж като е дала парите си в банка, която ги раздава на тошовци, барековци и друга граблива фауна и втори път като купува книжно тяло с токсична информация.

  Странна е и реакцията във форумите. Не срещнах нито един глас в защита на многострадалната мадам В. и великия майстор на изящното вестникарство. Защо така, бе хора? Свенливо тук-там се промъкват мнения, че “Преса” все пак не е бил лош вестник, че е професионално списван от талантливи журналисти. Факт. Така беше. Жалко е за колегите, които сигурно не са одобрявали всичко, на което са били свидетели. Колегата Стефан Ташев във ФБ пооткрехна вратата на редакционната кухня и се видя, че “каузата за смела и честна журналистика” (думи на Велева) е кухо и напудрено лицемерие. Хората от занаята всичко това си го знаят. Вероятно и други колеги ще изокат като в разказа на Чудомир (“И я че изокам некой ден”), но нека напомним, че непротивенето на злото е част от него.

  Вестник “Преса”, макар и културно списван, беше точно толкова манипулативен, колкото и останалите, дето “дишат уста в уста с блатните сомове”. Негова кауза винаги са били интересите на издателите и близки до тях кръгове – личностни, корпоративни и партийни.

  Сега нека с подпухнали от плач очи да обясним някои технологични тънкости на медийната манипулация. При т.нар. сериозни вестници лъжата винаги е потопена сред достоверна информация. Целта е да се направи продукт, в който всеки читател да намира по нещо за себе си, нещо сериозно, любопитно, полезно, а покрай това и лъжата хваща вяра. Рецептата е 90% истина, 5% полуистини и 5% лъжа.  Естествено, процентите са условни и варират според обстоятелствата. Понякога истината е 100%, без да е цялата, но това вече е друга техника. Казваш някакви верни неща и внимателно спестяваш други, които също добре знаеш, но предпочиташ да затаиш поради някакви съображения, най-често меркантилни. Спестеното може да е по-съществено от казаното.

  Важно е като цяло вестникът да има благопристоен облик и да внушава доверие. Как се прави? Ще пуснем хубаво интервю с умен и интересен човек, примерно Емил Стойчев или Светлин Русев, или нещо любопитно от историята, ще пуснем малко мъдрости от Стефан Цанев или друга икона от олтара на българската култура – я Левчев, я Антон Дончев. После малко социолози, политолози и актуални политици, после нещо по-пикантно от Шумналиев. И когато се наложи, ще вкарваме и по някоя гнусотийка – да речем угодническо интервю с Делян Пеевски по повод избирането му за шеф на ДАНС или пък как протестите срещу този избор били изцяло платени, или нещо ласкателно за Бареков.

  Днес ще бием един министър, утре друг, а после ще ги ласкаем и така ще създаваме усещане у аудиторията, че сме принципни и неповлияни от конюнктурни цели.

  Ще ударим Станишев, ще ухапем Костов, ще похвалим Вежди Рашидов. Едни ще величаем, а други ще валяме в калта, за да знаят всички какво можем. Ще градим едни авторитети и ще рушим други. После ги сменяме. А в четвъртък медийната томахавка Кеворкян ще ги гърби всичките наред и ще се мазни на Бойко. Така ще създаваме илюзия за плурализъм, за разнопосочност на мненията, но многогласието винаги ще минава през филтъра на главния и неговите заместници, през техните морални или не дотам съображения и интереси. И ще упражняваме власт. Тази безпринципност, а то всъщност не е безпринципност, а вид рекет, обикновено се оправдава с интересите на читателите. Аудиторията в голямата си част е простодушна и се подлъгва лесно.

  Има и други техники за формиране на нагласи – обемът на информацията и мястото й във вестника, дали е на първа страница или на четвърта долу в ляво, подборът на снимките и т.н.

  Понякога стават и гафове. Особено ако лъжата е прекалено нагла, както беше с партийната книжка на Софиянски. Някои живи паметници на българската журналистика тогава доста се изложиха. Най-добре се харчат лъжи, опаковани в полуистини. Опаковането на една лъжа в полуистини е майсторлък и минава за висок професионализъм.

  При жълтите вестници играта е друга – там сериозните новини обикновено са поднесени в непристойна среда, потопени са сред разни маловажни глупости или измислици. Например “новината”, че Милко Калайджиев бил забелязан да заработва допълнително като контрольор в градския транспорт. Звучи забавно и на кого му пука дали е вярно. Жълтите са като негатив на снимка. Предимно глупости и посред тях нещо важно и вярно. Там обикновено най-гадните неща са верни. Но потопени в среда от измислици и пикантерии не звучат сериозно. Така и т.нар. “сериозни” и “жълтите” вестници поднасят изкривен образ на действителността.

  Прави впечатление, че вестници, които на първа страница имат кратки коментари под рубриката “Позиция” или нещо подобно, обикновено нямат никаква позиция, а само си менят позите. Нагласят според обстоятелствата. Днес са с тази власт, утре със следващата. Днес ще омесят баница, утре щрудел и така делото върви напред и преуспява.

  Манипулативните вестници много обичат да говорят от името на своите читатели. Това най-малкото е неприлично. Коректните медии не го правят. Те не се подмазват на читателите си и не ги ласкаят, а само ги информират и коментират т.е тълкуват ставащото. Освен това те никога не знаят със сигурност кой точно и защо ги чете. Форумите дават изкривена представа, защото от години са територия за тролове и нормалните хора вече ги отбягват.

  Да се злорадства около края на вестник “Преса” е нелепо. За всеки спрян български вестник има защо да се съжалява, но сълзливата патетика на Тошев и мадам В., гордите им пози на жертво-герои, които се наслаждават на страданието, докато се готвят да възкръснат от пепелта си, всичко това изглежда гротескно. Вероятно фалитът на вестника ще се окаже начин за замитане на следите от финансовите потоци и интересите, които го създадоха. Начин да се избяга от зловонния дъх на блатните сомове.

  Свободната преса беше едно от безспорните завоевания на демокрацията, но тъй като системно беше използвана не за това, за което служи, тя се повреди. Всяко нещо, което се използва не по предназначение, се поврежда.

  Често съм се питал дали хора като Тошев, мадам В. и тям подобни, смятани неясно защо и май най-вече от себе си за флагмани на свободното слово, искрено вярват в ролите, които играят или са автентично безочливи. Питам се и не мога да си отговоря. И понеже не мога да си отговоря, като ги чета, плача.

  .

• Михаил Константинов: Референдумът ще пропадне

  Математикът Михаил Константинов: Референдумът ще пропадне, подписвам се за това с две ръце. Емигранти, инвалиди и млади хора ще имат превес при електронно гласуване

  Има 1,3 млн. българи в чужбина. В момента от тях гласуват около 150 000, или малко над 10 %. Броят на фантомите в нашите избирателни списъци съответства приблизително на броя на българите в чужбина с право на глас. Ако електронното гласуване беше станало факт, това щеше да им даде възможност да упражнят вота си.

  Това каза математикът проф. Михаил Константинов в студиото на бТВ. Затова той казва, че съжалява, че референдумът на практика се е провалил, защото няма да събере 50 %. Той обаче е сигурен, че електронното гласуване ще се върне рано или късно.

  Анализаторът подчерта, че при вот по интернет има и подводни камъни.

  „Дефектът на интернет гласуването е, че не можем да се справим с контролирания вот. На Запад му викат family voting, защото големите мюсюлмански фамилии гласуват под контрола на главата на фамилията.

  Това нещо е неспасяемо. 10 г. бях представител на България в Съвета на Европа по електронно гласуване, включително и по интернет, и това се призна като нерешим проблем. И той наистина е нерешим“, смята Константинов.

  Той преценява, че ако има интернет гласуване, то ще бъде изкривено не непременно, но поне малко. На въпрос – ще има ли онлайн търговия с гласове, Константинов отговори категорично:

  „Естествено, че ще има! Аз не говоря политически коректно, говоря точно, защото съм математик. Естествено, че ще има повече контролиран вот, но за сметка на това огромен контингент от хора ще се включи към гласуването – българите в чужбина, българите, които са в неравностойно положение в страната… 300 000 българи, които са напълно с акъла си, са вкъщи и не могат да излязат, защото са инвалиди. Младите хора, които не искат да се редят на опашки с бабите за хартийки, няма да се наредят, но сега ще гласуват.“

  Той включи в групата още бизнесмените и хората, които в деня на вота пътуват служебно. Константинов изчисли потенциалните допълнителни гласоподаватели на 500 000, ако се въведе интернет гласуване.

  Той каза обаче, че идеята няма да мине, защото самият референдум ще пропадне и се подписва под това с двете си ръце.

  Константинов смята още, че политиците малко рано са се уплашили, като не са оставили въпросите за задължителния и за мажоратирния вот в народното допитване.

  Източник: КЛУБ Z

• ООН с план срещу бедността и глобалното затопляне

  Светослава Димитрова, UN News Centre

  Страните членки на ООН очертаха в неделя последните подробности от план за действие за изкореняване на крайната бедност в света до 2030 г. и контрол върху глобалното затопляне. Сред седмица интензивни преговори в централата на ООН в Ню Йорк, експерти и дипломати от 193 страни приеха проект от около 30 страници, озаглавен „Да променим нашия свят, програма за устойчиво развитие до 2030 година“.

  След като държавите, членки на ООН се обединяват, за да дадат началото на бъдещата програма за устойчиво развитие, 2015 г. изглежда ще да бъде година на мащабни промени за международната общност.

  Тази година бележи края на изпълнението на значимите Цели на хилядолетието за развитие на ООН (MDGs), за които световните лидери се споразумяха преди 15 години, в опит да се справят с бедността и климатичните промени и за да открие нов път пред едно глобално общество, с равни права. Новите цели, известни като Цели за устойчивото развитие (SDGs), са определящи за бъдещото развитие на най-належащите световни проблеми до следващата критична точка през 2030 г.

  Като цяло се наблюдава значителен напредък в изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие. Бедността в света намаля наполовина и то далеч преди крайния срок през 2015 г.; в развиващите се страни, 90% от децата в момента имат достъп до основно образование; броят на хората, които нямат подобрен достъп до питейна вода е намалял наполовина; а борбата срещу маларията и туберкулозата показа значителни резултати.

  Независимо от това, многобройни предизвикателства остават. В световен мащаб 73 милиона млади хора търсят работа и още много други са в капан на работа, която експлоатира и злоупотребява с тях. През последните години, повече от два и половина милиона деца в богатите страни изпаднаха в бедност, с което общият брой достигна над 76 милиона.

  Междувременно, деца и юноши продължават да са жертва на някои от най-смъртоносните конфликти в света. В Нигерия през април миналата година, 276 ученички бяха отвлечени от въоръжената групировка Боко Харам. В Пакистан през декември, терористи убиха 132 деца в училище и в същия ден, в Йемен, повече от дузина ученички загинаха при бомбен атентат. Деца са изложени на риск в Централноафриканската република, Газа, Сирия, Ирак и Южен Судан.

  ООН се приближава все повече към Целите за устойчиво развитие, но някои въпроси остават: как те и програмата за развитие след 2015 г. ще се различават от предшествениците си? Какви са предизвикателствата, които стоят по пътя напред? И какво е необходимо, за да функционира напълно новата програма за развитие?

  Сър Ричард Джоли е бивш помощник генерален секретар, заемал ръководни позиции в Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Програмата на ООН за развитие (UNDP), г-н Джоли е и съставител на широкоразпространения доклад за човешкото развитие, както и автор на около 20 книги, които обхващат всичко от историята на ООН до устойчивите успехи на идеите на ООН. Той изиграва и ключова роля при формирането на програмата за развитие след 2015 г.

  По време на посещението си в централата на ООН, в Ню Йорк миналия месец, г-н Джоли анализира елементите от новия план на ООН за развитие, като отбелязва, че докато Целите на хилядолетието за развитие са установили първоначален консенсус за това, което трябва да бъдат целите за развитие за XXI век, то Целите за устойчиво развитие остават „фундаментално“ и „стратегически“ различно, с разширяване целите на хилядолетието и преформулиране на програмата и политиките за следващото десетилетие и половина.

  „Целите за устойчиво развитие са универсални, което е голям напредък“, обясни г-н Джоли в скорошно интервю за ООН. „Вместо Северът да говори на Юга, вече наистина признаваме, че всички страни трябва да предприемат действия за всички народи. На второ място, Целите за устойчиво развитие интегрират устойчивото развитие и климатичните промени. Това отново е фундаментална промяна от Целите на хилядолетието за развитие, която според мен е много важна“.

  
  Климатични промени на фокус

  17-те нови Цели за устойчиво развитие, изработени от работна група на 193-членното Общо събрание на ООН и за които се очаква да бъдат приет от световните лидери през септември 2015 г., са подтикнали устойчивостта и борбата срещу климатичните промени, на преден план в програмата на ООН. Дванадесет от 17-те цели подчертават значението на устойчивото развитие в ключови области, от градоустройство до икономическия растеж, като същевременно признава необходимостта да се предприемат „спешни действия за борба с климатичните промени и въздействията им“ по цялата планета.

  „По отношение на климатичните промени, доказателствата стават все по-силни, дотолкова, че миналата година бе най-горещата година, регистрирана някога във Великобритания и регистрирана някога в света“, каза г-н Джоли. „Постепенно хората започват да виждат тези проблеми, въпреки скептиците“.

  В началото на февруари, Световната метеорологична организация на ООН (WМО) за пореден път потвърди, че 2014 г. е най-горещата година в историята и е част от голямата климатична тенденция на опустошителни климатични модели и покачване на температурите.

  Високите температури на морската вода допринесоха изключително за обилни валежи и наводнения в много страни и голяма суша в други. Дванадесет големи атлантически бури поразиха Обединеното кралство през първите месеци на 2014 г., докато наводнения опустошиха голяма част от Балканите през целия месец май. Месечните валежи над Тихия страна в Западна Япония за месец август 2014 г., междувременно, бе 301% над нормата – най-високите, от воденето на статистиката от 1946 г.

  В същото време, сушата порази широки слоеве от континенталната част на САЩ, докато в Североизточен Китай и части от басейна на река Йелоу не достигнаха половината от средната стойност за лятото, което доведе до тежка суша. Бруталната реалност на променящия се глобален климат стана още по-ясна, когато WМО посочи, че 14 от 15-те най-горещите години са били през XXI век.

  „Мисля, че вече има признание, че някои глобални действия срещу климатичните промени, въпреки че вероятно се прилагат на национално ниво и с доста слабо международно споразумение, ще се случат в по-голям мащаб“, добави г-н Джоли.

  Предстоящи предизвикателства

  Трезвата преценка на г-н Джоли е изградена върху сдържан ангажимент на глобалните заинтересованите страни по въпросите за устойчивото развитие, причинено, в голямата си част, от масивната финансова криза от 2008 г., която осакати икономики и потопи милиони хора в морето на безработицата. Годината за развитие на ООН, в действителност, идва с много държави членки, все още зашеметени от кризата, което накара г-н Джоли да предупреди, че международните действия изведнъж стават „трагично слаби“ на фона на „тесногръда“ и „подобна на ООН“ международна перспектива.

  „Мисля, че е правилно да разгледате неуспехите на индустриалните страни в момента, защото според мен, те са много предпазливи. След брилянтна среща на G20 през 2009 г., която наистина се вгледа в необходимостта от глобални действия, а после на международни ниво всичко се разпадна по политически причини“, заяви той. „Мисля, че това е голямо, голямо предизвикателство.“

  Освен това, независимо от ползите, отбелязани от Целите на хилядолетието за развитие, икономическите проблеми продължават да измъчват много народи по целия свят и са потенциален проблем за разгръщането на Целите за устойчиво развитие.

  Г-н Джоли отбеляза, че продължаващата работа за достигане на целите за развитие е подсилила информираността за бедността, което е довело до необходимостта от национални и международни органи, които да предприемат действия.

  „Като цяло, повечето правителства и международната система са разбрали човешките цели, както и за намаляване на бедността сред хората и човешките постижения. Това е просто необичайно“, призна бившият служител на ООН.

  „Така че Целите за устойчиво развитие и Целите на хилядолетието за развитие имат историческо значение, което е много впечатляващо и е важно да се признае. И бих добавил, че устойчивото развитие и климатичните промени, са накарали хората да осъзнаят, че ние сме част от една глобална система. Това отново е изключително положително.“

  Г-н Джоли не направи прогноза за успеха на Целите за устойчиво развитие, но призна, че след като международната общност посвещава следващите 15 години, за да ги осъзнаването им, мобилизирането на глобална подкрепа и самостоятелно съзнание може да бъдат квалифицирано като първостепенно постижение.

  „Това е, което бих определил като успех“, заключи той. „Колкото повече хора знаят за тях и променят очакванията, толкова по-добре.

  .

• Мая Манолова бе избрана за омбудсман

  Биляна Рилска, в. „Дневник“

  

  Депутатът от БСП Мая Манолова e избрана за омбудсман, съобщи лидерът на социалистите Михаил Миков на среща с майчински организации в Народното събрание.

  Манолова е избрана със 129 гласа, за досегашния омбудсман Константин Пенчев са гласували 82-ма депутати, а недействителните бюлетини са били 12. Резултатите бяха официално обявени от председателя на комисията по избора на обществения защитник Евгени Стоев от ГЕРБ. От недействителните бюлетини празни са били 6, в 5 са били написани имената и на двамата кандидати, а една е била разкъсана.

  Манолова, която не участва в гласуването, благодари от парламентарната трибуна на всичките си колеги, които са я подкрепили и са ѝ гласували доверие, че ще бъде ефективен и достоен защитник на българските граждани. Тя допълни, че ще ѝ липсват парламентарната трибуна и страстта на парламентарната битка, но предстои друга, не по-лека – битката за правата на гражданите.

  „Благодаря на тези, които не ме подкрепиха, защото ще докажа, че мога да бъда най-добрия омбудсман“, заяви Манолова и изрази надежда като обществен защитник да работи добре с Народното събрание.

  Председателят на Народното събрание Цецка Цачева съобщи, че Манолова ще положи клетва като омбудсман, след като напусне БСП.

  Малко по-рано днес, докато специалната комисия по избора броеше бюлетините, в кулоарите на парламента се разказваше следният виц: Институцията вече ще се казва омбудсмая, а не омбудсман.

  .

• Театърът с демокрацията

  Как и защо бяха шкартирани два от трите въпроса в референдума за изборните правила? Вижте как Борисов само с едно телефонно обаждане „респектира“ созополския кмет и не питайте повече как се случват нещата в България.

  .

  Полина Паунова, DW

  

  Две събития, на пръв поглед без връзка помежду си, белязаха началото на новата политическа седмица. Едното, разбира се, свеждането на референдума, иницииран от президента, до един въпрос – този за електронното гласуване. А второто – телефонен разговор между премиера Борисов и кмета на Созопол Панайот Рейзи, в който премиерът успя да убеди градоначалника да премахне незаконна ограда, която лично той бе поставил на стария крайбрежен път към Приморско.

  Със сигурност някой би се запитал какво свързва общението на созополския кмет и премиера с решението на Народното събрание да редуцира питанията за избирателната система, които Плевнелиев предложи за национално допитване. Отговорът е очевиден – бутафорната демокрация в България.

  Демокрация, в която театралността изпълва съдържанието на тази дума. Демокрация, която предполага не волята на суверена, а някакви други, не съвсем ясни обстоятелства да определят случващото се на терена. Демокрация, в която един телефонен разговор гарантира спазването на законите, а не институциите, които трябва да следят процесите да се случват по нормативните правила.

  За „телефона с копчета“

  И ако ползваме „чуването“ на Бойко Борисов и Панайот Рейзи като илюстрация за това как се случват нещата в България, много лесно ще разберем какво спъна две трети от референдума за изборните правила и защо.

  След като в понеделник и вторник се оказа, че в държавата няма сила, която да принуди един кмет да се придържа към законите, а именно – да не прегражда функциониращ път, не бунтовете на гражданите, а само силовият подход може да накара градоначалника да спазва привидно приличие. И доколкото олицетворението на въпросния подход е само и единствено Борисов, е напълно ясно как два от трите въпроса за референдум бяха шкартирани. Странните зигзагообразни ходове на парламента не са загадка само тогава, когато помним откровението на Борисов, че за управлението на държавата се изисква единствено „телефон с копчета“.

  Тук е моментът да се отбележи, че увличането на електоратите на ГЕРБ и РБ в допитването за избирателната система бе поредния предизборен трик. Поне към момента на събиране на подписи – още в мандата на предходното правителство. След като тогава Народното събрание отхвърли инициативата, се очакваше президентът отново да я подеме, но вече при новото мнозинство. От друга страна, година преди следващите президентски избори и когато Борисов дава толкова различни сигнали за възможния кандидат на ГЕРБ за поста на държавния глава, някак е разбираемо, че Росен Плевнелиев търси чисто политическа популистка опора в стил „нека питаме хората“.

  Пируетите на ГЕРБ и съдбата на референдума

  Проблемите с допитването започнаха още с внесените от ГЕРБ изменения в закона, целящи свалянето на прага за неговата валидност до стряскащи низини. След това мнозинството тихомълком се отказа от подобна промяна и остави нещата в другата крайност – непостижима бариера. Защо и как се случиха тези полюсно противоположни маневри не бе обяснено официално. Но напълно обосновано можем да предположим, че отговорът се крие някъде в преговорите за конституционните промени. Още повече, че промяната в настроението на партията-мандатоносител се случи точно в деня на най-наситените разговори за съдебната реформа.

  Аналогична бе ситуацията с отпадането на два от трите въпроса на допитването. След като Правната комисия реши, че те не могат да се разделят, а трябва да се разглеждат в цялост, във вторник същите хора вече бяха убедени в обратното – че това е съвсем допустимо. Така не бе приета нито една от редакциите на въпросите за мажоритарно и задължително гласуване.

  РБ предложи към питането за мажоритарното гласуване да се добави, че то ще се реализира чрез разширяване на преференциалния вот. ГЕРБ отказа да подкрепи идеята. От своя страна десните не подкрепиха питане по принцип за „част мажоритарни депутати“, бяха подкрепени от БСП, ДПС, ПФ и БДЦ и то отпадна. Без подкрепа остана и въпросът за задължителното гласуване. Този път за провала допринесе ГЕРБ, след като, по неясна причина, над 20 негови депутати не участваха във вота.

  

  Използваният подход за унищожаване на референдума бе старата парламентарна технология на взаимно блокиращите се плаващи мнозинства -партиите така изчисляват наличните си представители в пленарна зала, че да изглежда, че те са направили всичко по силите си и да хвърлят вината на другите (партньори или опозиция).

  „Инструментът на властта“

  Можем сами да се досетим и кой е диригентът – онзи „инструмент на властта“ (по Ахмед Доган), който не просто разпределя порциите, а сваля огради с едно телефонно позвъняване.

  С този си ход, на практика, ГЕРБ тотално дискредитира Плевнелиев и подготви обществената почва за съвсем различна партийна номинация за президентските избори догодина. Едновременно с това настоящият парламент (по модел на предходния му състав) еднозначно показа, че демокрацията започва и приключва с телефонно обаждане. Без значение дали то е до кмет или до парламентарна група.

  Ако обаче търсим ползата от вредата – има една безспорна: в допитването остана единственият смислен въпрос – този за електронния вот. Останалите два – за задължително и мажоритарно гласуване, според различни социологически изследвания, събираха най-голям интерес от средния избирател. А подготовката му по изборни въпроси е дълбоко съмнителна. Напротив – българинът досега е доказал, че не гласува рационално, а емоционално и стихийно. Именно тази отличителна черта на суверена криеше опасността, с претенцията за мажоритарност, той да реши „по задължение“ да напълни Народното събрание с партийни кандидати.

  

  .

• Австралийският премиер изпрати самолет за талантливо бургазлийче

  Женя Петкова, Gramofona.com

  

  14-годишният Мартин Йорданов от Бургас превзе със замах Австралия. Само за седмица Марти успя да се срещне с премиера на страната Тони Абът, губернатора на Нейно Величество за Австралия и да получи личен подарък от председателя на Федералния съд.

  Тежката програма, на която може да завиди не един роден политик е била част от участието на Маритн в традиционния концерт, организиран от Международния фестивал на езиците и културата по света. По-рано тази година Марти участва в концерта на организацията в Тайланд, а веднага след това получил поканата и за Австралия.

  Международният фестивал се организира от американска фондация и целта му е да популяризира културата и фолклора на отделните държави по света. В рамките на фестивалната година се организират концерти и на петте континента. Всеки един участник излиза на сцена с националната си носия.

  В Мелбърн Мартин избра да представи България с превърналата се в хит „Вода“ на Елица и Стунджи. Песента се харесала много на останалите участници и честичко на репетиции се чувало как си припяват. Самият концерт е кулминацията на серия от събития, които са част от програмата на участниците.

  За това на Марти му се налага да замине седмица по-рано. Самото пътуване до Австралия е повече от приключение, защото само полетът трае 22 часа. Тръгнал от България на 1 юни, но заради часовата разлика и престоя по летищата се озовал в Мелбърн в 1,30 през нощта на 3 юни.

  Още на летището започнали и изненадите. Въпреки късния час, Мартин е посрещнат с делегация, а фотограф и оператор следят всяка една него стъпка. Пет часа по-късно започват и официалните срещи. Деца от 19 държави участват в концерта и всички те отиват на посещение в парламента на щата Виктория.

  Там Марти пее акапелно „Вода“, но освен с гласови данни, прави впечатление със страхотния си английски и спокойното държание. Марти с лекота пренебрегва езиковите и социални бариери и не се притеснява да разговаря с местните политици.

  Точно за това и организаторите решават той да е неотменна част от всяко официално събитие. И докато другите имат свободно време, за да разгледат Мелбърн, Марти се среща с премиера на щата Виктория, министъра на културата и началника на полицейския департамент.

  Ден по-късно лично премиерът Тони Абът изпраща за Мартин и още две от децата самолет, за да се срещне с тях в австралийската столица Камбера. Следва среща и с губернатора на Кралица Елизабет ІІ за Австралия и с американския посланик.

  Въпреки напрегната си официална програма, на Марти все пак му е останало малко време и за да разгледа градовете, които е посетил. Успял е да види кенгуру и коала, впечатлил се, че тук живеят най-отровните змии в света. Все пак умората си казала думата и при обратния полет успял да проспи целия преход от Сидни до Дубай.

  Ден по-късно, вече в Бургас Марти се справя с часовата разлика и натрупаната преумора на крак. Сутрин е на училище, а следобед на репетиции, защото има участие с трупата на режисьора Христо Симеонов.

  Готви се и за още едно предизвикателство. През ноември ще пее във Вашингтон, а поканата за участието му в САЩ отново идва от Международния фестивал на езиците и културата по света.

  IFLC Australia – Martin from Bulgaria (2015)

• Родерик Мур ще управлява временно посолството на САЩ в София

  Родерик Мур временно ще ръководи посолството на САЩ в България, съобщи БГНЕС. Мур беше заместник на бившите американски посланици Ричард Майлс (1999-2002) и Джеймс Пардю (2002 – 2005 г.) в България. Той ще ръководи посолство в София до назначаване на титуляр след заминаването на настоящия посланик Марси Рийс. Очаква се Мур да заема поста до края на тази година.

  .

  

  Родерик Мур се смята за един от добрите познавачи на политическата сцена не само в България, но и в региона.

  В момента Мур е дипломатически представител в Сараево, Босна и Херцеговина. Той служи три години (2007-2010) като първи американски посланик в Черна гора. Преди това действа като заместник в американската мисия в Белград от януари 2004 до юни 2007 година.

  В американското посолство в София работи като заместник в периода 2000-2003 година – при посланик Ричард Майлс (1999-2002) и една година при Пардю.

  Мур е заемал също дипломатически пост в София през 1990-1992 година. Работил е на различни дипломатически позиции в Хърватия, Македония и Хаити. /„Сега“/

  .

  

  .

• За 6 месеца българите в чужбина са изпратили в страната 360 млн. евро

  Българите зад граница са изпратили близо 360 милиона евро на близките си в България за по-малко от половин година, съобщи Би Ти Ви, като цитира предварителни данни на БНБ. Само за май трансферите са за почти 83 милиона евро.

  Сумите, изпратени от българите, които работят зад граница, на практика са съизмерими и с преките инвестиции в България нас през май. От началото на годината все пак инвестициите изпреварват почти два пъти размера на трансферите от частни лица. Статистиката обаче отчита само официалните банкови преводи. /“Дневник“/

  .

• НСО: Не сме плашили шофьори с автомат

  Националната служба за охрана излезе с официална позиция относно събитията на АМ „Тракия“ на 20 юли. Тогава пловдивско семейство се оплака, че кортеж на НСО е засякъл колите им, а когато мъжът е поискал обяснение, охранителите са го заплашили с автомат.

  .

  „Карахме със 130 км/ч когато пред нас от отбивката излезе камион, който се движеше с около 40. Видях, че кортежът приближава бързо, но прецених, че ще можем да изпреварим без да ги затрудняваме. Започнах изпреварване и жена ми направи същото. Нейната кола обаче е малка, маломощна и й трябваше повече време да набере скорост“.

  По думите на мъжа пилотният автомобил с маневри почти избутал колата на жена му в канавката. Той се опитал да даде знак на колите да отбият и тогава му бил показан автомат.

  Видео – какво разказват Коста Костов и съпругата му Гергана:

  .
  
  .

  От НСО публикуваха официално становище на сайта на службата, в което се твърди, че колите са предприели опасни маневри и са нарушили разпоредбите на закона. Те отричат и твърдението, че са заплашили мъжа. Ето и становището на НСО без редакция:

  „На 20 юли 2015 г. около 17.30 ч. на автомагистрала „Тракия“ кортеж на НСО с охранявано от НСО лице се е движел с разрешената в пътния участък скорост в посока София.

  Съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата автомобилите при движение са подавали едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и червена светлина и специален звуков сигнал. /чл. 91 ал. 1/.

  В района на 170-ти км автомобилите са застигнали два леки коли – „БМВ“, което се движело зад „Пежо“. И двата автомобила са се движели зад тежкотоварен автомобил. При опит кортежът да изпревари първия пред него автомобил, „БМВ“-то предприело внезапна маневра за изпреварване, без да подаде необходимата за това светлинна сигнализация, съгласно чл. 42 от ЗДвП. Водачът на „Пежо“-то също започнал маневра за изпреварване, неспазвайки разпоредбите на закона. И двамата водачи категорично са нарушили императивния характер на чл. 104 ал. 1, който гласи: „При приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.

  “С поведението си на пътя, водачите на „БМВ“-то и „Пежо“-то са създали предпоставки за пътнотранспортно произшествие.

  С цел да го предотврати, кортежът е изчакал водачите да завършат маневрата си, след което е предприел изпреварване. Оперативният автомобил е извършил маневра за осигуряване на безопасно преминаване на основния автомобил.

  Непосредствено след това л.а. „БМВ“ застигнал кортежа и направил няколко рисковани маневри отдясно, отляво и през аварийната лента, с което отново създал предпоставка за ПТП. С цел да прекрати тези рисковани и незаконни действия на водача на БМВ-то, оперативният работник свалил стъклото и направил неколкократно знаци с ръка да намали скоростта и да се отдалечи от кортежа.

  С действията си, водачът на БМВ-то е нарушил разпоредбите на чл. 104 ал.2, който гласи:“Забранено е на водачите на пътни превозни средства да се движат непосредствено зад превозните средства със специален режим на движение или зад придружаваните от тях автомобили.“ /topnovini.bg/

  –––––––––––

  Полк. Николай Марков (бивш служител от НСО)* написа следния коментар в страничката си във Фейсбук:
  

  Преди време пред очите на агент Гоце, една зъболекарка с деца отиде с автомобила си в канавката без грам основание и с опасност за живота на трима беззащитни човека.Той махна с ръка и кортежа му продължи, а тази жена получи заплаха, че ако подаде жалба ще последват тежки съдебни дела срещу нея. Това е професионализмът в НСО на този етап.
  В държавата с така нареченият „оперативен автомобил“ се движат четири човека- Цачева, Плевнелиев, Борисов и Доган! Никой от тях няма документирана пряка заплаха за живота! Никой!
  Пиша този пост защото вчера пред очите на един от тези по-горе имена щеше да загине друга млада жена и отново с две деца.Четири държавни човека, които мълчат и нямат достойнството сами да кажат кой е бил в този посткомунистически кортеж. Кой от тези четири „държавници“ мълчи и се крие зад тъмните стъкла на бронирания автомобил, платен с пари на гражданите. Не е ли длъжник? Има ли елементарни чест и морал лично да поднесе извиненията си и да поеме отговорност преди да се разбере името му!?
  Цачева, Борисов, Плевнелиев, Доган?

  ––––––––––––––––––––––––––––––
  * Николай Марков е роден през 1970 г. Завършва военното училище във Велико Търново, а след това и право в местния университет. Започва работа в Националната служба за охрана /НСО/ през 1993 г. Уволнен е от нея през 2007 г. с предявени обвинения за неизпълнение на задачата да… направи 50 лицеви опори и за обида на началник. По време на делата срещу него той разкрива, че държавните охранители шпионират по нареждане на ръководството наши и чужди политици, но това не е разследвано. Скандалният бивш офицер от НСО е обвиняван в какво ли не, но той е убеден, че истината за тази служба в крайна сметка ще излезе наяве и името му ще бъде изчистено.

• Как забогатяхме толкова, че ни завидя ЕС

  Правителството проявява разсеяност, докато Брюксел се гаври с мизерията на България

  .

  Светослав Терзиев, в. „Сега“

  

  Сит на гладен не вярва, а Брюксел освирка България, че е надминала всички в ЕС по растеж на заплатите. Правителството на Бойко Борисов смутолеви, че е на път да поправи този неприемлив за Европа дисбаланс в икономиката.

  Как стана така, че от най-злощастни мизерници се превърнахме в европейски шампиони по бързо забогатяване? Лично заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен назова завчера България на пресконференция в Страсбург като пример за нездравословна тенденция в ЕС. За три години от 2008 до 2010 г. разходите й за труд (заплати и осигуровки) са нараснали с 27.8% при допустими 12%, според новата процедура за наблюдение и корекция на икономическите неравновесия в ЕС. В същото време Германия и Франция са давали пример за дисциплина, като са вдигнали разходите си за труд съответно с 6.6% и 7.2% при допустими за тях като членки на еврозоната максимум 9%.

  Статистиката е като евангелието – много важно е кой как го чете

  Някои гяволи в Брюксел забравят, че освен относителни има, и абсолютни числа. А те говорят следното: средната заплата в България в момента е близо 700 лв., което прави около 350 евро. Заплатата на Оли Рен е 22 122 евро, или 737 евро на ден. Една средна българска заплата не би му стигнала от закуската до обяда, но доходите на еврократите са изрядни, защото се вместват в европейските параметри за плавно, а не скокообразно нарастване. Когато такива хора измислят правилата, нищо чудно да завидят и за стъкленото око на слепия. Пита се: България не участва ли в дискусиите, където става дума и за нея? Отговорът е: не, защото си има друга работа.

  Когато на 8 ноември 2011 г. са уточнявани параметрите, стартовите основи и пределните прагове, по които ще се оценяват държавите в ЕС, вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков за пореден път е отсъствал от заседанието на ЕКОФИН. Възложил е на посланика ни в Брюксел Бойко Коцев да запълва мястото му, за да не стои табелката на България пред празен стол. Коцев, който се стяга за посланик в Москва, вероятно си е водил бележки, но не е бил упълномощен да заяви, че не може да се усреднят икономическите нормативи за толкова различни държави в ЕС, както не може да се усредни температурата на различните болни в една болница. Достатъчно е било някой чиновник в Министерството на финансите да прегледа стартовите основи на изчисленията и да предупреди, че ще се стигне до абсурди. В момента те лъсват в таблиците на Евростат*, но нищо не е пречело да се предвидят и преди три месеца. Тъй като за всички държави е решено, че за основа ще се използват данните за нарастването на цената на труда през 1995-2007 г., не е отчетено, че точно в началото на този период България е за класация в книгата на куриозите на Гинес, а не за европейска статистика. На еврократите им е направило впечатление, че от 2008 до 2010 г. цената на труда у нас е скочила с близо 30%. Но не им е направило впечатление, че през 1998 г. тя е скочила с над 2700%, а през 1999 г. с 1377%! Много ясно е, че щом се стартира от Виденовата катастрофа през 1995-1997 г., когато хиперинфлацията сведе доходите до шепа долари и опразни спестовните влогове на населението, няма как след това нормализацията да не става по-ускорено от обичайния растеж на доходите в стабилните държави. Когато при деноминацията в края на десетилетието всеки българин получи по 1 лев за предишните 1000, стана ясно колко голям е бил сривът на доходите. В същото време отвореният пазар към Европа доближи цените до средноевропейските много по-бързо от сближаването на доходите.

  Изчисляването на цената на труда логично се обвързва с производителността на труда, както личи и от таблиците на Евростат, но и тук

  картината е силно деформирана в ущърб на българите

  По последни данни на статистическата служба на ЕС българите работят средно по 41.3 часа на седмица, а производителността им е около 41% от средната за Европейския съюз. Това поставя страната ни на последно място по производителност наравно с Румъния. В същото време средните заплати в България едва достигат 20% от средното равнище в ЕС, преизчислени спрямо средните цени на основните стоки (иначе цените у нас са около 50% от европейските, а заплатите са 10%), и също поставят страната ни на последно място. Сега е важно да се съпоставят тези обективни данни: при 41% от средната производителност в ЕС българите получават 20% от средната заплата, т.е. два пъти по-малко от полагащото им се. Това означава, че доходите им са изкуствено занижени и за да се нормализират, би трябвало да се увеличат със 100% (двойно). Очевидно трудът на българите е силно ограбен, но еврократите нямат мерило на социалната несправедливост. Техният праг от 4% нарастване на цената на труда годишно на практика увековечава мизерията на българите, защото за разлика от доходите инфлацията и поскъпването нямат прагове. Който си е мислел, че влизането в клуба на богатите (ЕС) ще означава забогатяване и на българите по европейски стандарти, трябва да коригира мнението си, защото догонващото развитие се обявява за макроикономически дисбаланс.

  Правителството на Бойко Борисов едва ли се вълнува от съдбата на българските граждани и побърза да се съгласи с изводите на Еврокомисията. Финансовият министър Симеон Дянков заяви в официална позиция, че „прегряването на икономиката, както и несъответствието между търсене и предлагане на работна сила в определени икономически дейности, доведе до изпреварваща динамика на доходите от труд спрямо производителността на труда“, което си е чиста лъжа, както личи от официалната статистика. Няма как производителността на труда да е изоставала от динамиката на доходите и да ги е изпреварила двойно в процентно съотношение. Но какво означават числата за един финансов министър, когато приглася на премиера, че народът добрува при неговото управление? Дянков с охота рапортува пред Брюксел, че скоро ще вмести българските доходи в неговото Прокрустово ложе, като ги „оптимизира“. Още същия ден ГЕРБ предложи да се замразят заплатите на депутатите до края на годината, за да видят останалите българи как се изпълняват указанията от Брюксел и да не роптаят.

  Свободните съчинения в доклада на ЕК

  правят впечатление и на други анализатори. „Файненшъл таймс“ също се изненада от „спорните стартови прагове“, които „облагодетелстват държавите с излишъци в сравнение с държавите, страдащи от дефицити“. Така например излишъкът на Германия по текущия платежен баланс е 5.9% от БВП и се вмества в нормите, а дефицитът на Полша от 5% е нарушение, защото позволеният диапазон е от -4% до +6%. „Възниква въпрос за сравнимостта на индикаторите за различните държави, защото методологията за отчитане на данните не е хармонизирана“, пише вестникът и дава за пример сравняването на цените на жилищата, които са много различни при държави с различни стандарти.**

  Когато се търсят усреднени числа, за да се вмести държавата в общите нормативи, вероятно ще се приложи класическата методология на общия казан. След като някои са пробрали мръвките, останалите ще пият бистра водица, за да избегнат макроикономически дисбаланс.

  __________

  * http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/excessive_imbalance_procedure/Documents/MIP_Scoreboard_Headline_Indicators_30_Jan_2012.pdf

  ** http://ftalphaville.ft.com/blog/2012/02/14/879781/whos-the-most-imbalanced-of-all-eu-members/

  .

• НАСА откри държава, двойник на България 🙂

  Голямата разлика е, че там има условия за живот!

   

  Васил Богданов, btv.bg

  

  Мисията на космическия телескоп „Кеплер“ потвърди, че е открила държава, подобна на България. Освен това, на екзодържавата, за разлика от нашата България, има чудесни условия за живот!

  Новооткритата държава е наречена Bulgaria-681better. Тя е с четворно по-голяма площ и е на три морета. Намира се на 45 комунистически години от Земята в съзвездието „Дуплекс”.

  Температурата на България 2.0 (това беше работното име на проекта до днес) е близка до тази на България, но там има 5 сезона – пролет, лято, есен, зима и „баси гадното време”.

  Според учените на новооткритата държава има истински условия за живот на хора, а не само за фотосинтеза. Първите данни не показват наличие на електромагнитни вълни, т.е. нашите далечни братовчеди живеят щастливо без сутрешна телевизия и джиесеми.

  Според ръководителя на научните програми на НАСА Джон Грънсфелд, на Bulgaria-681better има достатъчно кислород, азот и вода, за да може развилата се там цивилизация да е открила лютеницата. Същевременно там няма завист, предателство и мързел, което е революционно и е било посрещнато с овации от целия екип в контролната зала в Хюстън.

  По думите му страхотното откритие е потвърдено от телескопите „Хърбел“ и „Щърбел”, както и от историка Божидар Димитров. Първият човек, подал заявка за пътуване до новата държава, е с име Домусчиев. Той е споделил пред НАСА, че иска да инвестира във футбола на новооткритата държава.

  .

  Vasko Bog

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Б.а.: Всички факти и личности в този текст имат само косвена връзка с реалността. Текстът е резултат на авторовата фантазия и въображение. Целта му е да забавлява и да гледа с усмивка към актуалните събития от деня.

• Гроздан Караджов: В съдебната система не трябва да има нито #КОЙ, нито #СВОЙ

  Депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов, който участва активно в преговорите по промените в конституцията, коментира във Фейсбук постигнатите резултати:

  „Тази съдебна система трябва да се закрие. Всички съдии и прокурори да се уволнят. Да минат поне 50 г. И тогава отново да я направим, с чисто нови и неопетнени хора. Иначе няма оправия“. Това ми каза един приятел в момент на безсилие, като загуби сравнително елементарно и ясно дело, по което потроши години, нерви и пари.

  Идеята е изкушаваща, но очевидно нереалистична. Хората имат нужда от справедливост и от независим арбитър в техните спорове непрекъснато – ваканция за ремонт на системата не се допуска. Ако не променим правилата, и след 50 години съдебната система ще е все така прогнила. Може да не я управлява точно този #КОЙ, но със сигурност ще е някой #СВОЙ. И споровете няма да се решават по закон и по съвест, а според банковата сметка.

  Няма нужда да чакаме 50 години, за да започнем на чисто. Трябва да започнем да променяме правилата сега и веднага. По обективни причини това не може да стане с революция, колкото и да ни се иска. Ще стане с бавна, мъчителна еволюция, съпроводена с много политически битки, емоции, скандали и компромати.

  В тази дълга битка промяната на Конституцията е само първата стъпка. Тя е и най-сложната за реализиране от гледна точка на действащото законодателство – за да се съберат поне 180 гласа в парламента, са нужни компромиси, отстъпки, хладнокръвие, временно преглъщане на гордостта и гнева.

  Капитулацията е ефектна, но не е ефективна. Защото означава блатото да си остане за неопределено време, порочните практики да продължат да се множат, а честните и съвестни магистрати да бъдат предадени. А те не са никак малко. Просто в момента не се допуска те реално да влияят върху решенията, засягащи цялата съдебна система. И никога няма да имат този шанс, ако не бъдат направени дори и тези минимални поправки в Конституцията.

  В този смисъл гласовете на ДПС в подкрепа на промените са по-малкото зло. Още повече, че в хода на дебата стана кристално ясно #КОЙ какви позиции защитава и къде са му слабите места, които не желае да бъдат ударени.

  Идеалната възможност позициите му да бъдат разклатени са промените в Закона за съдебната власт. Там са много по-съществените промени за освобождаване на съдебната система от зависимостите, които определят вземането на ключовите решения. И те са следващата стъпка, която трябва бързо да направим.

  Отсега може да се прогнозира, че съпротивата ще е титанична. Но вече не е нужно конституционно, а обикновено мнозинство за прокарване на поправките. Т.е. управляващата коалиция има сама необходимите гласове за радикални реформи. Просто трябва да отстоява последователно принципите, които вече е приела със стратегията за съдебна реформа. И всеки депутат от всяка партия ще избере от коя страна на барикадата да застане – на статуквото или на реформата. /„Сега“/

  .

• Георг Тупарев: Банкерската алчност роди гръцката криза

  Интервю на Явор Дачков с Георг Тупарев, „Гласове“

  .

  Историята на днешната криза в Гърция започва от средата на деветдесетте години на миналия век. Големите американски банки имат голям принос за нея, но „Голдман сакс“ носят основната вина. Германия наказа Гърция, за да даде урок. Това поведение е плод по-скоро на немския манталитет отколкото на рационално и прагматично мислене. Това казва в интервю за „Гласове“ Георг Тупарев, който емигрира в Германия през осемдесетте. Завършил е биология, физика и математика, учи и при Карл Попър. Има софтуеърен бизнес, който развива в Холандия и България. Работил е с Apple и няколко големи банки в САЩ и Европа. До скоро Тупарев бе съпредседател на „Зелените“.

   

  – Първо да уточним от каква позиция ще говорите за гръцката криза?

  – Ще започна с няколко уговорки. Първата ми уговорка е, че знам какво е настроението в България – всякакви псевдосини и други са луднали да си изливат комплексарщината върху Гърция. Мене много мъчно биха ме изкарали, че съм лявомислещ човек – и фамилно, и като бизнес собственик аз не съм ляв човек. Второто нещо, защото ще говоря срещу Германия – е, че аз съм немски възпитаник. Когато сънувам, сънувам още на немски, това е една от културите, които ca ми най-близки по душа. Аз не съм антигерманец, но това, което в момента прави немското правителство, е безобразно. Това са ми двете уговорки.

  А от каква позиция ще говоря – около 1995 и 2000 г. работех в една от големите американски консултантски фирми и съм ръководил два проекта. Единият е със  S & P, другият е във Fannie Mea, където задачата ми беше да направя банковия софтуер, който финансово да закопае малките южноевропейски държави.

  – Това не звучи ли доста конспиративно?

  – Това не го пишеше в заданието, също така много от моите колеги не разбираха за какво става дума, тъй като банковият софтуер беше замислен да прави непроследяеми различни финансови пакети. Целта беше да не се разбира колко голям е рискът в един такъв финансов пакет, колко процента е истинската рискова компонента на тези финансови книжа.

  – Вие твърдите, че корените на днешната криза трябва да се търсят тогава, в средата на 90-те години. Защо?

  – Историята е следната: в Америка още от края на президентството на Рейгън цените на жилищата започнаха стабилно и значително да нарастват. И тъй като този тренд вече траеше над едно десетилетие, банките започнаха да дават по-големи жилищни кредити от това, което хората можеха да си позволят. Идеята беше, че те, като достигнат пенсионна възраст, дори да не е изплатен целият кредит, този апартамент ще се продаде, хората ще си вземат едно по-малко жилище за старините си, тъй като децата вече са излезли от къщи и т.н., и по този начин всички ще са доволни. През 1996 г. за пръв път се усети, че този тренд не може да се развива безкрайно, а банките са започнали да дават 30-годишни кредити, които не могат никога да се върнат, и взеха да измислят разни механизми това нещо да се покрие. Мисля, че през 1996 г. се направи промяна в американското законодателство, която разреши на инвестиционните банки да търгуват с ипотечни кредити под формата на ценни книжа. И това, което се случи, е, че за да се намали рискът на тези ценни книжа, започнаха да ги сменят с акции, пенсионни фондове и т.н. За съжаление и това не беше достатъчно да свали достатъчно риска на ценните книжа. И тъй като най-стабилното, най-безрисковото нещо са държавните облигации, тогава започнаха, макар че нямаше още евробанкнота, да се пласират и еврооблигации под формата на ценни книжа. И най-ценното беше, че еврооблигациите са едни за всички – на тях не пише дали са от Гърция, от Португалия или от Германия, то е просто еврооблигация. Тогава това беше най-безрисковият пакет и затова банките тръгнаха на лов за еврооблигации. Да се ходи при германците нямаше смисъл, защото те не емитираха такива облигации по това време, а започнаха да ходят в малките южноевропейски държави като Гърция, като Португалия, като Италия. И големите инвестиционни банки, главно от Америка – „Голдман Сакс“, „Лемън Брадърс“, „Фърст Нешънъл “ и т.н., прилагаха следния трик: намират бананова европейска република като Гърция, където ще има след няколко години избори и правителството, защото си върши лошо работата, няма да бъде избрано.

  Отиват при това правителство и му казват следното нещо: ще ви дадем заем за, примерно, 15 млрд. Този заем започваш да го връщаш след N години. Тези N години са така пресметнат период, че да се падне след изборите – тоест има един гратисен период, в който могат да се раздават милиарди. Но трябва за част от тези 15 милиарда, примерно за 5 милиарда, да купиш от тези рискови финансови пакети, които после можеш да използваш като гаранция, за да вземаш други заеми и т.н. Защото беше вече непроследимо как всъщност са ги направили тези финансови пакети – да речем, някакъв микс пакет от „Лемън Брадърс“ или „Голдман Сакс“ се предлага и на пенсионни фондове и т.н. Тоест човек, ако не е изключително компетентен в тази игра, със сигурност и хора, които са в правителството и не играят в тази част от системата, нямаха представа какъв риск се крие в тези книжа.

  – Вие сте работили по този софтуер?

  – Да, аз съм работил точно по този софтуер. Това е, за което напоследък много се говори – компютърна размяна на ценни книжа с много голяма скорост, които преминават от един собственик в друг, в трети и т.н. за секунди. Примерно „Голдман Сакс“ купува от „Лемън Брадърс“ един пакет, разчупва го, пакетира го отново и го продава обратно на „Лемън“. По този начин, първо, се заличават следи, много трудно може да се проследи колко рисково е то, тъй като това са банкови институции на по 100–200 години, имат изграден авторитет. Хората, когато купуват от такава институция, казват – щом е издадено от „Лемън”, значи това са добри ценни книжа. Хем беше мъчно да се провери какво се купува, хем когато си под натиск и ти казват, че това трябва да го направиш, уверяват те, че може да се даде в европейска банка като гаранция за нов заем, това звучеше много приемливо. Истината е, че голяма част, може би повече от 30%, във всеки случай значителна част от тези пари на гръцкия дълг никога не са стигали до Гърция. Повечето от тях останаха в европейски банки, срещу които след това се издаваха европейски заеми от германски и френски банки. Когато „Лемън Брадърс“ фалира, тези банки останаха само с хартия. Сега те се опитват да си върнат това, което са дали на гърците. Много от тези пакети бяха предлагани на гърци и португалци и много от тях купиха такива пакети. Между другото Ирландия – не като държава, а като банки – също купи такива пакети и затова банковата й система беше пред колапс. Това е основата на тези задължения.

  – Казвате европейски банки, които са частни в голяма степен, и тук има спор защо силни държави като Германия и Франция искат да подпомогнат частните си банки, което всъщност прилича на държавна помощ към тези банки?

  – По принцип много малко се говори, че колапсът на „Лемън Брадърс“ беше нагласен. Всички други банки в Америка бяха спасени, например във Fannie Mea бяха налети огромни пари. А за да се спаси „Лемън Брадърс“, бяха необходими много по-малко пари. Защо тя беше оставена да колабира? Много просто – бяха се наговорили много от токсичните книжа да се струпат там и да се остави банката да фалира и по този начин да се свърши с цялата тази история. Печеливша от тази история беше главно „Голдман Сакс“, която беше оторизирана да направи няколко операции в Европа. Първо, това беше одитът на Гърция като държава и приемането й в еврозоната. Защото в „Голдман Сакс“ много добре знаеха, че Гърция не е състоятелна в това отношение. Те имаха огромен интерес Гърция да влезе в еврото, за да може историята да се размие и да се прехвърли отговорност. Първата капитална грешка на Европейската централна банка беше, че нямаха втори одитор, който да провери влизането на Гърция в еврото.

  От мои лични наблюдения „Голдман Сакс“е подобна на масонска ложа, няма нищо общо с просто лоялна банкова система. Хората, които работят там, искаха да се отърват от тези токсични ценни книжа, които са продадени на Гърция по някакъв начин. Тоест гърците да ги използват като банкови гаранции в германски и френски банки. Тук искам да отворя една скоба – когато разбрах какво става, аз напуснах тази система, казах си, че не искам да се занимавам с подобни неща. Случката беше в една от големите американски банки – на мен ми предложиха да бъда ръководител на техния IT отдел и ми предложиха някаква астрономическа заплата. И когато поразпитах, а те имат в банката много добри хора, които са там много години, тогава ми казаха за какво става въпрос. За мен това беше шоково отваряне на очите, защото разбрах, че тази схема, която не би трябвало да е легална, тя просто е институционализирана  в Америка и с това нещо не исках да се занимавам. Така че избягах от цялото това нещо и започнах собствен бизнес. Да продължа. Някъде около 2006 г. дойдоха падежите на гърците и те започнаха да взимат заеми срещу тези ценни книжа, които бяха почнали да се обезценяват. Аз самият очаквах, че сривът на пазара ще дойде през 2003 г., а не през 2008 г., както се случи. С гореописаните схеми успяха все пак да задържат пазара още 6 години. Това е, общо взето, историята на цялата тази криза.

  Другият фактор на кризата, който вече си е чисто европейски, е, че правомощията на Европейската централна банка са много ограничени. Те могат да налагат цената на еврото и различни параметри около търговията и печатането на евро и т.н., но не могат да определят фискални политики, свързани със съответните държави. Те не могат да кажат – примерно, Гърция трябва да си увеличи с еди-колко си данъците, Португалия трябва това и това да направи и т.н. Това те не могат да го направят. Което абсолютно осакатява възможностите на финансистите в еврозоната. При първите сигнали, че нещо не е наред в световния пазар, французите предложиха Централната банка и евентуално и Брюксел донякъде да могат да диктуват фискални политики. Това беше отхвърлено от Германия, беше отхвърлено от Полша и други държави категорично. Колкото и да е странно, Франция, която всички критикуват като социалистическа държава, беше един от инициаторите на идеята фискалната политика на Европейската банка да се засили. Холандия, която в това отношение е ултракапиталистическа държава, също искаше това нещо да се случи. Но германците решиха, че това ще им ограничи независимостта. Сега те осъзнаха грешката си и в момента търсят изкупителна жертва в лицето на Гърция, за да замажат собствената си грешка.

  – А не сте ли съгласен с тезата, че гърците в голяма степен са се разпуснали с тези заеми, не са реформирали икономиката си, имат прекалено високи пенсии за Европейския съюз, раздута администрация. С една дума, изяждат тези пари, които нямат намерение да връщат?

  – Това е част от историята и гърците не го отричат. Те влязоха в еврото с един завишен процент на това, което Гърция може да допринесе към валутата. Те в момента мисля, че образуват към 3% от еврото, и ако „Голдман Сакс“ не беше дала тези надути резултати, те въобще нямаше да влязат в еврото, което беше по-възможното, или поне щяха да влязат с по-малък процент. Реално те би трябвало да бъдат около процент-процент и половина. Ако някой предлага на някого нещо на тепсия, всеки ще приеме, всеки нормален човек, аз също бих приел. Защо не, след като смятат, че съм по-ценен, отколкото съм. Да, те не си реформираха държавата и това е проблем. Но този проблем допринася за сравнително малка част от задлъжнялостта на Гърция.

  – Много водещи икономисти смятат, че политиката на остеритет, на строги икономии, през последните години всъщност е забила Гърция още по-надолу. Съгласен ли сте?

  – В това отношение нека си спомним как излезе Америка от голямата криза. Те не излязоха с остеритет, те излязоха с харчене. И това се повтаря навсякъде и не е нещо ново в икономиката. Ако си спомним Германия след Втората световна война – тя също не излезе със стягане, а с много голямо харчене и опрощаване на дългове, като например плана „Маршал“, който никой не споменава и всеки си прави оглушки. Почти всяка държава е минавала през такива кризи. Много малко са тези, които са изплували без такива драми. Това не значи, че Гърция не трябва да се реформира – има сектори, които са направо безумни – военният сектор, Църквата – техните попове летят с държавни хеликоптери и т.н. Такива практики трябва да спрат.

  Вярно е, че трябва да си реформират пенсионната система и както във всички северни държави да се вдигне пенсионната възраст. Но това, което става с данъците, с ДДС-то, единствения им печеливш сектор в момента се опитват да го убият по този начин, което е абсолютно нередно. Също така данъците и островната им политика – това не е държавна дотация. Един портокал да се занесе там, той трябва да мине през кораби, товарене, разтоварване и т.н. Затова да живееш на остров е свързано с определени допълнителни разходи и неудобства, като това къде семействата ще си пратят децата на училище и всякакви други неща. И за да има някаква инициатива и да не пустеят тези острови, а да останат курортни центрове, дори и през зимата да има хора, трябва друга данъчна политика. Това, което гръцкото правителство трябва да направи, е да си повиши събираемостта от данъците, но това е балкански проблем. Според мен в България не е по-добре от Гърция в това отношение.

  – В едно интервю Варуфакис казва, че те не са били против тези неща, че част от тези пари изобщо не са достигали до Гърция и т.н.

  – От тези 360 млрд. евро поне половината никога не са стигали до Гърция, а може би и доста повече. Да не забравяме, че част от тези пари доста помогнаха на гръцката икономика. Те не са стояли под възглавницата, а влязоха под някаква форма в туризма и във всякакви други малки производства. Те са въртели тези пари, но проблемът е, че държавата не е печелила от данъци.

  – Защо Германия зае такава твърда позиция според вас?

  – В чисто личностно отношение германците осъзнаха, че са направили грешки, специално Шойбле. И за да не си признаят, те просто търсеха изкупителна жертва. Второто е, че в немския манталитет дълбоко е вкоренено даването на пример за нещо. И ако четете братя Грим, там винаги има поука – ето това е лошият пример и с вас ще се случи така, ако правите това. Третият фактор е това, което на английски се нарича cover my ass, тоест да покриеш собствените си грешки. Защото, като си помислите – и Шойбле, и Меркел, и кой ли не още – това са директно или индиректно деца на „Голдман Сакс“.

  – Защо Меркел да е дете на „Голдман Сакс“?

  – Това е тема за друг дълъг разговор.

  – Наскоро преведохме една интересна статия от френски за „Голдман Сакс“. Те се държат наистина като секта, а не като истинска банка, защото имат много агентура, тоест техни служители като Марио Монти и Марио Драги оглавяват правителства и институции, а след това влияят в тяхна полза. 

  – Това е тяхна политика, която изпитах на собствен гръб, докато бях в американска консултантска фирма. Аз работех с тима, от който излезе Timothy Geithner и впоследствие беше министър на финансите в правителството на Обама. Това наистина е секта. Когато човек стане партньор в „Голдман Сакс“, който преминава през brainwashing, на когото му се казва, че след като ти си „Голдман Сакс“, винаги си оставаш „Голдман Сакс“, дори след това, като излезеш и като оглавиш някаква дъщерна фирма или някаква партньорска фирма или консултант някъде, ти не работиш за новата фирма, ти продължаваш да работиш за „Голдман Сакс“. Преди години, мисля, че имаше в „Гардиан“ статия, че над 130 висши чиновници от Европейската банка в различни държави бяха споменати като чеда на „Голдман Сакс“, и Меркел беше спомената също. Там се питаха: те за кого работят – за нацията, за Европа или за „Голдман Сакс“.

  – Като казваме „Голдман Сакс“, не трябва да поставяме знак на равенство със САЩ. Доколкото виждам, те се опитват да смекчат европейската позиция, включително МВФ с един доклад, в който се казва, че голяма част от дълговете на Гърция трябва да бъдат опростени. 

  – И да, и не. Вярно е, че в момента официалната американска политика е по-скоро в подкрепа на Гърция, отколкото против. Това се дължи на три фактора. В момента в Америка има много силно гръцко лоби, а да не забравяме, че влизаме в изборна година за Америка. Тоест гръцкото лоби трябва да бъде спечелено, за да може да се спечели президентството. Другото е, че много от техните независими икономисти започнаха много шумно да говорят и да подкрепят Гърция, бяха викани по телевизии, така че не можеха да бъдат игнорирани. Нека си дадем сметка коя е най-голямата „несъстоятелна” държава в момента – това е Америка. Рано или късно, но по-скоро рано, тя няма да може да си връща дълговете навреме. И според мен в следващите десетилетия, независимо кой е президент, ние ще видим последователна политика за свиване на финансовите балони, тоест за всичките пари, които са печатани, които нямат обезпечение, да се опрощават и финансовата система да започне да се връща към нормализиране.

  .

• <<
• 1
...
• 70
• 71
• 72
• 73
• 74
• 75
• 76
• 77
• 78
• 79
• 80
...
• 414
• >>