Всички авторски страници

Авторски

• Президентът Плевнелиев насрочи местни избори и референдум на 25 октомври

  

  Държавният глава Росен Плевнелиев насрочи с указ избори за общински съветници и за кметове на 25 октомври 2015 година. С друг указ президентът определи на същата дата да се проведе и национален референдум с въпрос: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите“.

  „Българите са загубили вяра в това, че всеки гражданин е важен и може да участва пряко във взимането на решения, а използването на пряката демокрация е доказателство, че политиците служат на народа“.

  Това заяви президентът Росен Плевнелиев преди две седмици в обръщение към депутатите преди началото на обсъжданията „за” и „против” провеждането на референдум, заедно с предстоящите местни избори през октомври. /Нова ТВ/

  .

• Върнах се в България – отново мутри и измислени герои

  Ана Иванова*, Frognews.bg

  .

  

  След 12 години емиграция, далеч от семейството и рожбите си, взех решението да се върна в родината си и да започна реализация, и доколкото мога да предам натрупания си опит. Но за шест месеца престой в България си зададох въпроса – аз със самолет ли кацнах или с машина на времето?

  Върнах се с идеята, че вече не сме 1994-та и че няма Соц…..

  Но отново е „НО“….

  Положението е много по-зле дори от 1994-та, поне тогава се знаеше кой кой е. По-зле от прехода, който уж беше за добре…

  Още има „мутри“ по нощните заведения, но „мутри „, самопровъзгласили се за „бизнесмени“. С ланец, който сякаш го е изровил от Тракийското съкровище, с охрана от 5 човека, които държат под око дали сервитьорът е донесъл правилното количество салфетки.

  Разбрах, че ако не си човек на някого, няма как да постигнеш целите си. Или ако нямаш човека и си що-годе добре изглеждаща жена, трябва да си легнеш с някой чичко и вече си назначена на пробен период един месец! Никой не го интересува колко чужди езика владееш или с какво образование си.

  Разбрах, че кражбите не са намалели, а обратното. Превърнало се е в спорт, като се чупят рекорди. Краде се от най-ниско до най-високо ниво в държавата.

  Разбрах, че ако не приличаш на кукла барби, не можеш да се котираш никъде. И в крайна сметка – всяка втора е идентична с другата, защото е явно, че пластичният хирург е един!

  Разбрах, че сме държавата с най-много Миски на глава от населението!

  Разбрах, че не мога да отговоря на 11-годишната си дъщеря на въпроса: „Мами, защо и на теб не ти подаряват апартамент и кола, а ходиш на работа и сме разделени, за да ги имаме тези неща?“… Въпрос, подбуден от поредното риалити предаване по национален ефир.

  Разбрах, че всички тези риалити предавания промиват мозъците на подрастващите…
  Няма да цитирам предавания – но от тези риалити предавания се раждат момичета за двукратна употреба!

  Разбрах, че няма смисъл да инвестираш 5 години в образованието си, просто отиваш и си купуваш диплома.

  Разбрах, че ако не си ВИП, значи не си интересен.

  Разбрах, че в България има най-много педофили на свобода, след като на 13 годишно дете му е позволено да ражда! … Но да! – и тук отговорът е ясен – Мешерето е по-силно от Наказателния кодекс на България, защото МЕШЕРЕТО е решаващо за парламентарните, президентските и кметски избори!

  Разбрах, че когато си пусна новините в 19:00 часа, ще науча поне за два смъртни случая, причинени от бързи коли!

  Разбрах, че манталитетът и мисленето на моите сънародници не са променени – дано не обидя някого, но има ли обиден, значи е ясно, че не е променен!

  Разбрах, че аз не мога да оцелея и да се реализирам в тази държава за пореден път!

  Разбрах, че билетът ми ще е отново еднопосочен за обратно връщане в нормалния свят. Свят, където няма показност и всичко, което постигаш, го постигаш със знание и много труд, защото там, където съм била 12 години, хората вече са в 23 век. И всички са равни!

  Разбрах също, че ще има много засегнати след прочитането на всичко това… Но защо ли ще са засегнати?

  …Защото някой ще се разпознае в написаното от мен!

  Радвам се, че разбрах навреме всичко!

  НЕКА БОГ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ И НАШИТЕ РОДИТЕЛИТЕ И СЕМЕЙСТВА!

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Отвореното писмо до медиите в България на „Мисис България“ Ана Иванова. Тя живее от години в Монако и е член на партията на френския президент Франсоа Оланд.

  .

• 5 Faith Facts about Sen. Ted Cruz: It’s All about God’s Work

  By Cathy Lynn Grossman, The Washington Post

  

  Texas Sen. Ted Cruz, who tipped off an avalanche of 2016 GOP presidential candidates when he declared his run in March, ties every move he makes, every breath he takes, to God.

  It’s been that way all his 44 years — from his childhood in evangelical private schools, up through his 2012 Senate race aimed squarely at social conservatives, up to his campaign kickoff at Jerry Falwell-founded Liberty University. Here are five faith facts about Cruz:

  

  1. He’s a lot like his dad.

  Ted likes to quote Rafael Cruz on the campaign trail, urging people to vote by God’s values — in Christian conservative form.

  Rafael Cruz was a Catholic Cuban refugee working in the energy industry when Ted was born in 1970 but in 1975 became a born-again Christian. By the time Ted was a teen, Rafael was a traveling preacher. Now, Rafael pastors a church in Dallas and directs the Purifying Fire Ministries, ministering in the U.S., Mexico and Central America, and campaigns for Ted among pastors.

  Ted’s home church is Houston’s First Baptist. He likes to tell folks, “I’m Cuban, Irish and Italian, and yet somehow I ended up Southern Baptist,” according to The Dallas Morning News.

  2. God has always been a theme in his political roles.

  “Believing is not simply sitting aside and doing a polite little golf clap,” Cruz told the congregation at his friend Robert Jeffress’ congregation, First Baptist Dallas. “Believing is putting everything you have, your heart, soul, life, putting everything (into) standing for what’s right.”

  His campaign website and his U.S. Senate biography tout among his accomplishments as solicitor general of Texas that he fought for the “constitutionality of the Ten Commandments monument at the Texas State Capitol and the words ‘under God’ in the Pledge of Allegiance.”

  Cruz has said he is judicious about mentioning religious views. In 2013, he told David Brody, a host at the Christian Broadcasting Network, that politicians have “a special obligation to avoid being a Pharisee, to avoid ostentatiously wrapping yourself in your faith. Because I think in politics, it’s too easy for that to become a crutch, for that to be politically useful.”

  Even so, he was back this summer on Brody’s show, where he calculated that if all evangelicals — including more than half who he says sat out the last election — “will simply show up and vote our values, we’ll turn this country around. We can turn our country around, but only if the body of Christ rises up.”

  3. Forget “dog whistle” politics with coded messages to religious voters. Cruz has a trumpet.

  Cruz doesn’t tiptoe around God in his politics. That’s clear from his speech to a cheering crowd at Liberty University (where students are fined if they don’t show up for guest speakers, according to The Washington Post).

  “From the dawn of this country, at every stage, America has enjoyed God’s providential blessing. Over and over again, when we face impossible odds, the American people rose to the challenge,” Cruz said.

  He went on to the standard conservative checklist: repealing Obamacare and Common Core, abolishing the IRS, securing the border, protecting privacy and gun rights, honoring the Constitution and more. But he warned that this all stands on realizing “that our rights don’t come from man. They come from God Almighty.”

  Tony Perkins of the Family Research Council, who witnessed the speech, said, “Senator Cruz seems to understand that the next generation of believers is looking for conviction — not a milquetoast version of the Gospel that requires nothing.”

  In 2013 and 2014, Cruz has won the group’s annual Values Voter Summit presidential straw poll among 2,000 social conservatives. Perkins says Cruz wins because they “are looking for leaders who will take clear, unequivocal stands on the challenges facing our nation, not nuanced politically correct speeches.”

  4. Religious liberty is his basic stump speech theme.

  “In the past month, we have seen religious liberty under assault at an unprecedented level,” Cruz told the Iowa Faith and Freedom Coalition outside Des Moines in April.

  Like many candidates, Cruz did a video for the Circle of Protection, a group of 100 Christian leaders working against global poverty. He leveraged a call to care into an attack on the federal policies he says interfere with individual and faith-based charities’ religious liberties. Generous Americans — those who know their Psalm 72:13, who know “that the plight of the poor is close to the heart of God,” he said — need liberty from taxes and regulations that interfere with their efforts.

  5. Not everyone cheers.

  Cruz is an ardent Zionist. But speaking to an Arab Christian audience in Washington last September, he ran straight into a wall of disapproval by people who think Israel has taken Palestinian lands illegally and driven out Christians as well as Muslims. Politico said Cruz was booed off the stage for calling for absolute support for Israel, accusing those who disagreed of being “consumed with hate” and concluding, “If you will not stand with Israel and the Jews, then I will not stand with you.”

  .

• Фондация в Мичиган подпомага български деца в неравностойно положение

  НОВА ИНИЦИАТИВА НА ФОНДАЦИЯ «МИТРА»

  .

  Международна фондация “Митра” е основана от Димитрина Колева в щата Мичиган с цел развитие на талантите на български деца в неравностойно положение, както и популяризиране на българските културни традиции в Северна Америка.

  Най-новата изява на фондацията беше представянето в Детройт на книгата – сборник от детски приказки „Завръщане във времето“. Книжката е уникална, защото е изцяло създадена от деца. Тя ни връща към любимите приказки от детството, интерпретирани от малките творци. Включва 6 приказки на български и английски език, и 30 илюстрации към тях.

  Избраните приказки са получили награди на Националния конкурс „Завръщане във времето“ за деца между 7 и 14 години. Илюстрациите са направени по време на лятната школа за изкуство за деца в неравностойно положение в гр. Банско, организирана от фондацията, със съдействието на Детско-юношеския отдел на Столична библиотека – София.

  След уводните думи на Димитрина Колева, присъстващите се насладиха на песните на Лиа Фее с акомпанимент на пиано от Стефан Кукарука. Истинска изненада за всички беше изпълнението на г-н Кукарука на любимата българска песен „Облаче ле бяло“, която разплака някои от публиката. Участниците в представянето подкрепиха начинанието на фондация „Митра“ и си купиха детската книжка или направиха дарение. Събраните средства ще се използват за провеждане на нов арт семинар с български деца в неравностойно положение през есента.

  

  Голямата задача на “Митра” е създаването на училище-пансионат за деца в неравностойно положение в България. Ако искате да подкрепите инициативите на фондацията, посетете интернет страницата им – www.mithra-international.org.

  .

  Даниела Начева,

  BulgariansinDetroit.com

• 23-годишна българка стана инженер в отбор на Формула 1

  

  23-годишно момиче от Белица сбъдна мечтата си и стана инженер в отбор на Формула 1. Преди два месеца тя завършва с пълно отличие университета в Саутхемптън, специалност аеронавтика. Дипломата ѝ е за инженер-дизайнер на летателни средства до и над стратосферата. Тя беше гост в „Денят започва“ по БНТ, за да разкаже малко повече подробности за кандидатстването ѝ за работа в отбора на Ред Бул. Съвсем неочаквано, след две изключително тежки интервюта, тя е одобрена.

  Цветелина Мавродиева каза, че е фен на автомобилните спортове и на Формула 1. Тя разказа, че е голям почитател на спорта и е свикнала с шума на двигателя още от малка. Във Формула 1 тя ще бъде инженер-дизайнер, което означава, че от нея ще зависи каква ще бъде формата на аеродинамичните повърхности на болида. Това включва абсолютно всички повърхности, които са в контакт с въздуха – крилата, носа. /БНТ/

  .

• Животни и хора от двете страни на Атлантика – I

  Димитър Денков, в. „Сега“

  .

  

  Свободното движение – само за хора с капитали; останалите са стока в позабравеното нашенско значение за домашни животни, но не толкова мили, както се пее в песента.

  Забележително е истинското лице на оная част от света, към която ни казват, че сме избрали да принадлежим – евроатлантическата цивилизация. Разбира се, за префърцунените й радетели откъм нашенско през седмицата най-забележителна би била простотията, с която сред бутафорните възстановки на Плиска се пличкаше важната част от кабинета с „жива вода“, далечна родственица на оная, с която се поливал равноапостолният светец цар Борис-Михаил, покръстител на българите. Отклоним ли се обаче по тая тема, ще стигнем както до политнекоректни изводи, така и до не особено щастливите избори, всеки от векове за векове. Те правят нашенската забележителност някак детински невинна дори в своята простащина – напук на изчезващите учителки по литература, ронещи сълзи по европейски префинения Алеко, макар да нямат нищо против срещу една по-така среща с балканеца Бай Ганьо, както показва и актуалната правителствена конструкция.

  Забележителното лицемерие, зад което прозира озъбено лице, засяга едно прастаро отношение, отношението между хора и животни. Както повечето естествени неща, това отношение попада под преоценки, при които нормалното се изтиква от претендираща за права перверзия, силово налагана със средства, срещу които иначе самата перверзия истерично се противопоставя, когато се използват срещу нея. (Самата дума „перверзия“ напоследък се дамгосва като част от „речника на омразата и неравноправието“.) Тая инверсия, типична за садомазохистични шизоидни типове и за най-напредналите до гибелта си цивилизации, светна от едната страна на Атлантика по стените на Empire State Bulding със снимките на застрашени животински видове. Сред тях като стъклописан светец грееше лъвът Сесил, убит от зъболекаря Уолтър Палмър (вж. http://edition.cnn.com/2015/08/02/travel/endangered-animals-empire-state-building-lights-feat/). За да не се губи гражданската енергия, потекоха разкрития и доноси срещу някоя си Сабрина Коргатели, счетоводителка от университета в Айдахо, която пуснала снимки с убит от нея жираф. Тия човешки зверства отпушиха добре насочвана по медиите активност, която бързо направи темата централна „за света и социалните мрежи“. По тия поводи отвъд и отсам Атлантика се проведоха множество демонстрации в защита на правата на животните в естествените им „хабитати“. Умерени любители на животински видове протестираха срещу затварянето им дори в зоологически градини, тъй като това представлявало репресия срещу тях. По-крайните от умерените набъркаха и демократичното възпитание на децата с анимационни филмчета, в които не бивало да се привилегироват едни животни за сметка на други. В това се включиха аниматори на „Цар Лъв“. За да се изживее пълноценно трагедията, по-встрастените се накичиха с табели и значки „Аз съм Сесил“. Най-крайните поискаха смъртно наказание за убиеца му и затвор за убийцата на жирафа, която си признала донякъде вината, но и достойнството на животните. В сериозни и не толкова сериозни, но влиятелни медии вече цяла седмица текат дискусии, в които доминира гледището на защитниците на животински права под лозунга „Това е война в Африка и ние трябва да помагаме на героите в нея“ (Evenning Standart, 25; 04.08.) на фона от страховити снимки на препарирани лъвове, камари слонова кост и одрани крокодили. Естествено липсват снимки на умиращи от глад африкански деца: това би означавало да се измести темата. В разрез със стремежа към печалба от високи такси американски авиокомпании решиха да спрат превоза на ловни трофеи – лъв, леопард, слон, носорог и бивол. Понеже все пак става дума за бизнес, се предлагат „щадящи“ и „отговорни“ алтернативи: вместо ловджийски да се организират повече фотосафарита (http://www.spiegel.de/wissenschaft/mensch/umstrittene-grosswildjagd-trophaeen-fuers-wohnzimmer). Така нечовешкото щастие от препариран лъв в хола ще се смени с уникални снимки, които се споделят в социалните мрежи и чрез рекламно-възпитателни пана на фотоапарати и айфони в метрото; могат да се видят по цивилизования свят от Манхатън до Обеля.

  Тоя маскарад на хуманно отношение към животните съвпада с преместването на човешки маси от Африка и Азия към европейския край на Атлантика. Дотам съвпада, че човек би си помислил за преднамереност, с която виновниците за новото преселение на народите отклоняват вниманието на бездруго видиотената от телевизии и „социални мрежи“ публика от съдба на хора към съдбата на изчезващите животински видове. Но дори неосъзнато, самата словоупотреба говори за прогресиращо отъждествяване на хора и животни. Докато се лутаха из покрайнините на „европейската цивилизация“, тия маси се наричаха бежанци от зверствата на екстремисти и терористични режими. Медийно най-често се представяха като жени, старци и много деца. Когато те все повече взеха да заливат Централна Европа, станаха емигранти с тенденция към имигранти, поради което Европейският съюз определя и квоти за разпределение по страни. В снимки и репортажи започнаха да преобладават младите мъже. Откакто се появиха при Кале, тая тънка разлика между емигранти и имигранти изчезна и набързо всички станаха мигранти. Дори и у нас напоследък те се наричат с това име, общо за животинските видове, значи и за хората, понятие, описващо груповото преместване в циклично търсене на по-благоприятни за живот места без силна тенденция за застояване.

  Преди година по света и у нас се изляха кофи публицистична жлъч срещу кметове и „националисти“, които отказваха да допускат в селата и общините си „бежанци“ и „сирийски деца в училище“. Днес на изявленията на Дейвид Камерън за мигрантския „рояк“, срещу който „ще направим още огради, ще дадем повече средства за защита и за патрулни кучета“, се реагира с общоевропейски апели и суми за справяне с „напастта“ около тунела. Затова разбираемо той е символ на „тъй необходимия нов сърдечен съюз между всички нас, за който трябва да работят Франция и Великобритания“, както правилно мисли бившият главен редактор на Le Figaro Ж.-П. Муло, и той „мигрант“ между двете страни.

  От другия край на Атлантика се вижда кристално ясно, че вина за проблема имала Европа, тъй като нямала идеи, докато такива имал един човек: Путин!?, което било опасно. (http://www.nytimes.com/2015/08/04/opinion/roger-cohen-the-migrant-crisis-in-calais). По подобен начин от тоя край на Атлантика вината се прехвърля към вътрешността на континента, все на югоизток. Това лесно обяснява съжалението на Тереза Мей, британски вътрешен министър, преди това и министър за жените и равните права, за бързо падналите граници в Европа, както и премерените похвали в жълтеникавия Daily Mail за пограничните телени мрежи в България (http://www.dailymail.co.uk/news/article-3183352). В тях в стила на английското възпитание одобрението се удържа с леко укорително заключение, че тая ограда е и „край на една отчаяна мечта за хиляди ужасени семейства, бягащи от екстремистите“. Всяка по-близка до конфликтите европейска държава е по-виновна за това, доколкото не опазва границите си и съответно тия на съюза. Редки за политици са очевидните обяснения, каквото е това на Милош Земан, президент на Чешката република: вината е на САЩ и ония европейски страни, които са участвали в безразсъдни акции в Ирак, Либия и Сирия (www.hrad.cz/cs/prezident-cr/soucasny-prezident-cr-milos-zeman/vybrane-projevy-a-rozhovory/760.shtml).

  Същите страни в „сърдечен съюз“ отдавна участват и в „мироопазването“ в подсахарските си бивши колонии, вековни източници на робска работна ръка за тия примерни демокрации. Реакцията им срещу дошлата до тях малка част от вълната, предизвикана от самите тях, лесно разкрива идеологическото лицемерие и ни връща към исторически стереотипи, които изобличават всякакви приказки за всеобщи права. Никак не е случайно, че гордите апели за независимост и човешки права все пак са писани и приемани от робовладелци; не е и учудващо, че за техните наследници свободното движение на хора, стоки и капитали има същински смисъл, когато свободно се движат само хора с капитали. Останалите са стока в позабравеното нашенско значение за животни.

  Това е обаче едната страна на въпроса. Като видим другата, авангарда от млади „мигранти“ между Харманли през Женския пазар в София и лагерите край Дрезден до Кале, мнозина от които очевидно с боен опит и дух, милата идеология за човешките права и свободи ще се изпари така, както се изпаряват медийните залъгалки за правата на животните. И никак няма да е учудващо, ако примерни европейци почнат да демонстрират под лозунги „Искам чип за благонадеждност и сигурност“. Какъвто имал и лъвът Сесил, което не попречило да го застрелят.

  

  Тая инверсия, типична за садомазохистични шизоидни типове и за най-напредналите до гибелта си цивилизации, светна от едната страна на Атлантика по стените на Empire State Bulding със снимките на застрашени животински видове. Сред тях като стъклописан светец грееше лъвът Сесил, убит от зъболекаря Уолтър Палмър. Отпушена бе добре насочвана по медиите активност, която бързо направи темата централна „за света и социалните мрежи“.

  .

• Тръмп доминира в първия дебат на републиканските претенденти

  КЯНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТИ НА САЩ ГОТОВИ ДА ВЪОРЪЖАТ УКРАЙНА И ДА РАЗПОЛОЖАТ ПРО В ЕВРОПА

  

  Снощният първи телевизионен дебат между претендентите за президентска номинация от Републиканската партия на САЩ за изборите догодина е главна тема в американската преса.

  Ако има нещо, в което всички големи вестници са единодушни, то е, че в центъра на вниманието на дебата, организиран от телевизия „Фокс нюз“ в Кливланд, отново е бил милиардерът и строителен предприемач Доналд Тръмп, който в момента изненадващо води и в рейтингите на социологическите проучвания. Статистиката на дебата показва, че Тръмп е говорил и много повече време от всеки от останалите 9 участници от т.нар. „първи отбор“. Друг е въпросът, че оценките за представянето му са доста различни.

  Тръмп стана център на внимание в дебата от самото му начало, още когато бе единственият от 10-те, който допусна възможността да се кандидатира като непартиен, независим кандидат, ако не спечели партийната номинация, отбелязва „Вашингтон пост“.

  През двучасовия дебат, пишат авторите, се сменяха различни теми, всеки един от 10-те се опитваше да получи повече телевизионно време по различни, и то сериозни теми, но в крайна сметка всичко пак се връщаше към основната – Америка и Тръмп и към неговата дълга история с пресолени изказвания и с флиртовете му с Демократическата партия и нейните идеи. Той можеше да си позволи дори много опасни, „радиоактивни“ изявления – например за това, че харесва една национална система на здравно застраховане с единствена такса – анатема за републиканците, за което получи дори освирквания от залата, но това явно не повлия на привлекателността му.

  Първият дебат очевидно оставя нещата в президентската кампания при републиканците на същите позиции, отбелязва „Вашингтон пост“, имайки предвид, че Тръмп ще остане на първо място в анкетите, въпреки очакванията, че той ще се провали в схватката със своите съперници. Той „донесе в дебата същия хаплив език и силно дискусионен стил, който го изтика начело на анкетите на претендентите за републиканската номинация. Той говореше красноречиво и бомбастично. Той направи същото, което правеше и досега, и това (за изненада) все още не му е навредило“, пише „Вашингтон пост“.

  „Оттук нататък останалите в надпреварата може би ще трябва да преосмислят своите преценки дали Тръмп е само „комета“ профучаваща през политическото небе, или съперник, срещу когото те ще трябва директно да се изправят, за да го спрат“, пише изданието. „Тръмп се оказва по-добър политик, отколкото си мислете, и го доказва. В този дебат, оказал се сюрреалистичен в много отношения, той зае централно място и се справи добре с някои доста трудни въпроси“, подчертава „Вашингтон пост“.

  „Ню Йорк таймс“ отбелязва, че при наличието на 10 участници в дебата от „първия отбор“ на републиканците някой трудно може да изпъкне ярко и да бъде наречен победител. Вестникът признава, че Тръмп е бил доминираща фигура като присъствие и полемичност, привличайки най-много внимание и заемайки най-много време. Но според авторите той е загубил, защото не е казал нищо съществено, за да придаде тежест на собствената си кандидатура, от което тя силно се нуждае.

  Тръмп, според „Ню Йорк таймс“, може би в крайна сметка няма да спечели номинацията, но привлекателността му, особено сред някои консервативни среди, „показва колко „гладна“ е Републиканската партия за една безкомпромисна и автентична фигура, която да отправи предизвикателство към политическия ред“.

  Вестникът намира за добро представянето на младия претендент Марко Рубио. Що се отнася до другия фаворит на републиканците – Джеб Буш, според вестника той е успял да избегне гафове и успял да внесе повече живец в представянето и стила си, което досега му е липсвало. Буш, пише вестникът, е успял да насочи добре фокусиран огън срещу Тръмп, без обаче да блести.

  И двата вестника отделят внимание и на двубоя във „втория отбор“ – останалите 7 претенденти от Републиканската партия, които са по-назад в анкетите. Те дебатираха преди „големите 10“. И всички изтъкват, че там най-добре се е отличила единствената жена сред 17-те – бившата изпълнителна директорка на концерна „Хюлет-Пакард“ Карли Фиорина. Тя е успяла да отправи аргументирани критики и към Тръмп, и към фаворитката при демократите – Хилари Клинтън. „Тя е като човешко торпедо“, пише „Ню Йорк таймс“. /www,fbr.bg/

  

  КАКВО КАЗАХА ДРУГИТЕ КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТИ НА ДЕБАТА:  Кандидат-президенти на САЩ готови да въоръжат Украйна и да разположат ПРО системи в Европа

  „Националната ни сигурност е застрашена. Ще проявим твърдост към противниците си. Аз бих изпратил оръжия на Украйна. Бих взаимодействал с НАТО по въпроса за дислоциране на войски по източната граница на Полша и балтийските страни и бих инсталирал система за противоракетна отбрана в Полша и Чехия„, заяви губернаторът на Уисконсин на първия национален телевизионен диспут между десетимата кандидати с най-добър рейтинг от Републиканската партия.

  

  ^{Скот Уокър / БТА}

  Въпросът за доставка на оръжия на Украйна бе повдигнат и от чернокожия неврохирург Бен Карсън. „Ние отслабихме въоръжените си сили в такава степен, че военноморските ни сили са на равнището от 70-те години, а военновъздушните – на равнището от 1940 г. Същевременно враговете ни стават все по-многобройни. Приятелите ни вече не могат да ни се доверят. Когато Украйна бе ядрена държава, украинците се отказаха от ядрените си оръжия, очаквайки, че ще ги защитим, а ние даже не им даваме настъпателни оръжия. Обърнахме гръб на нашия съюзник Израел„, заяви Карсън и обеща, че ако стане президент, първата му работа ще е да укрепи въоръжените сили на САЩ.

  

  ^{Бен Карсън / БТА}

  САЩ трябва добре да осъзнаят заплахата на радикалния ислямски тероризъм, заяви на първия национален телевизионен диспут на Републиканската партия сенаторът от Тексас Тед Круз, цитиран от ТАСС.

  „Нужно е да се променят условията за борбата срещу тероризма. Трябва да се направи така, че човек, който влиза в редиците на „Ислямска държава“ да разбере, че си е подписал смъртната присъда“, каза Круз.

  

  ^{Тед Круз / БТА}

  Трябва да се вземат мерки „хората с американски паспорти, които воюват на страната на ИД, да не могат да се завърнат и да разпространяват тук идеите на терора. Радикалният ислямски екстремизъм е заплаха за целия свят“, подчерта сенаторът от Тексас.

  Бившият губернатор на Флорида Джеб Буш заяви, че бойците на ИД „започнаха да се появяват, когато администрацията на Обама изтегли войските на САЩ от Ирак„.

  „В образувалия се военнополитически вакуум се появи „Ислямска държава“. Ние трябва да направим всичко възможно в борбата с тях“, подчерта Буш.

  

  ^{Джеб Буш / БТА}

  Китай и Русия извършват по отношение на САЩ действия, които може да се разглеждат като настояща кибервойна

  Такова мнение на дебата между 10-те претенденти за републиканската президентска номинация изрази сенаторът от щата Тексас Тед Круз. В отговор на въпрос смята ли той, че Русия и Китай извършват спрямо САЩ действия, които могат да се смятат за кибервойна, Круз заяви: „Разбира се“.

  Той добави, че това е било следствие от външната политика, която води администрацията на президента демократ Барак Обама.

  „Ние оставихме или принудихме да се извърнат от нас нашите приятели и съюзници и нашите врагове станаха по-силни“, заяви Круз.

  Милиардерът Доналд Тръмп обяви за своя лична заслуга това, че въпросът за незаконната имиграция в САЩ е станал един от централните в сегашната президентска предизборна кампания

  „Ако не бях аз, днес нямаше да говорите за незаконната имиграция“, каза той и добави, че „през границата в страната проникват престъпност и наркотици“.

  

  „Вече съм казвал, че трябва да построим стена на границата и то без отлагане. Бих оставил една голяма красива врата в тази стена, за да могат хората да влизат в САЩ законно“, добави той.

  Предишни крайни изказвания на Тръмп за незаконните имигранти от Мексико предизвикаха възмущението на значителна част от испаноезичните американци, отбелязва ТАСС.

  Бившият губернатор на Флорида Джеб Буш заяви, че мнозинството имигранти се опитват да влязат незаконно в САЩ, тъй като „нямат законна възможност и трябва да осигуряват материално семействата си“.
  „Ние трябва да контролираме границите си и сами да решаваме кого да допускаме в страната“, подчерта той.

  Според него за решаването на проблема с незаконната имиграция е необходима всеобхватна стратегия, включваща по-строг граничен контрол.

  „Не трябва да се обявява амнистия за незаконните имигранти. Трябва да им се осигури юридически статут, който им разрешава да пребивават в страната за определен срок“, заяви Буш.

  Претендентите за номинацията на Републиканската партия за президентските избори в САЩ се обявиха против сключеното споразумение за иранската ядрена програма между страните от групата 5+1 (САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания и Германия) и Иран

  „Иран не е партньор, с когото е нужно да се работи“, заяви губернаторът на Уисконсин Скот Уокър, подчертавайки, че от самото начало е бил против споразумение с Иран.

  „Преговорите с Иран трябва да се водят от позиция на силата“, заяви сенаторът от Кентъки Ранд Пол. Той обвини администрацията на Обама, че е направил твърде големи отстъпки на Иран. Пол каза, че ако бъде избран за президент, няма да е готов да отмени санкциите срещу Иран „докато няма абсолютно ясни доказателства, че Иран изпълнява поставените му условия“.

  Десетимата кандидати на номинацията на Републиканската партия за кандидат-президент на САЩ с най-добър рейтинг, които участват в диспута на Фокс нюз, са Доналд Тръмп, бившият губернатор на Флорида Джеб Буш, син и брат на предишни президенти на САЩ, губернаторът на Уисконсин Скот Уокър, бившият губернатор на Арканзас Майк Хакъби, пенсионираният неврохирург Бен Карсън, сенаторите Тед Круз (Тексас), Марко Рубио (Флорида) и Ранд Пол (Кентъки) и губернаторите Крис Кристи (Ню Джърси) и Джон Кейсик (Охайо). /www.fbr.bg/

  .

• Нови моменти в политиката към българските училища зад граница

  Материал на в. „Аз Буки“*

  .

  В брой 32 на Държавен вестник от 8.04. 2014 г. е публикувано изменение и допълнение на ПМС № 334. В него са отразени нови моменти в политиката на държавата в лицето на МОН по отношение на
  неделните училища. Сред тях е дистанционната форма на обучение. Обръща се внимание и на преподаването на българския език на деца, които не го владеят. Регламентира се и кандидат-студентската подготовка по БЕЛ, по история и по география на България за тези наши сънародници, които желаят да учат в родината.

  Регистър на удостоверенията за проведено обучение в неделните училища ще помогне за един по-строг контрол. Нашият дипломатически корпус в съответната страна, МВнР и Държавната агенция за българите в чужбина също ще помагат на МОН, за да се гарантира качеството на обучение. Всяко едно дете получава за обучението си и за извънкласни дейности съответно 290, 305, 320 лв. в зависимост от страната, в която е неделното училище. Най-много са средствата за децата, които се обучават в неделните ни училища в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия,Нова Зеландия и т. н. – 320 лв. В Португалия, Испания, Гърция и др. държави средствата са 305 лв., а в съседна Турция, Русия, Полша, ЮАР – 290 лв.

  От МОН припомнят, че е необходимо консолидиране на българските общности и обединяване на
  усилията за укрепване на неделните училища. Те да бъдат истински културно-просветни центрове за съхраняване на българското. Политиката е да се укрепват съществуващите училища, а не да се откриват нови или филиали. Последните не фигурират в нормативните документи, следователно не могат да се финансират от държавата. Целта е да не се допусне увеличаване на училищата, но с намален обхват на учениците.

  Статистиката показва, че към 15.10.2014 г., в сравнение със същата дата на предходната година, броят на училищата, финансирани от МОН, е нараснал от 125 на 131 (4,8%). Увеличил се е и броят на обучаваните деца от 8045 на 9189 (14,2%). Увеличението е в 81 училища, в 40 учениците са намалели, а в 10 броят им е останал непроменен. В рамките на тези 12 месеца най-много ученици е имало в началния етап – 69,31%, а най-малко във възрастовата група IX – XII клас – 7,32%. Засега незначителен остава броят на обучаваните кандидат-студенти – едва 0,28% от общия брой на учениците в неделните ни училища.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Бр. 32/6-12.08.2015 г.

• Доц. В. Колев: Трагедията в Хирошима е описана цинично в български учебник

  „Тъй като днес е годишнината от американската атомна бомбардировка над Япония, да погледнем как тя е отразена в български учебник, който трябва да образова и да възпитава българските деца“. Това пише на страницата си във Фейсбук специалистът по най-нова история доц. Валери Колев, илюстрирайки коментара си с текст от български учебник по история, „обясняващ“ бомбардирането на Хирошима и последствията от него (на снимката).

  

  „Хирошима през 1945 г. е един от главните политико-административни и социално-икономически центрове на Японската империя. По време на атомната бомбардировка загиват и около 2000 американци, учили в града и останали като са се интегрирали към местната култура.
  Вследствие последиците от взрива загиват и хиляди американски военнопленници.“ – пише в учебника.

  В общи линии, какво друго трябва да знаят учениците? – пита доц. Колев в социалната мрежа и продължава: Аз обаче бих обвинил автора на този текст и екипът на МОН, който го е одобрил, не само в манипулация, стигаща до преднамерена лъжа, но и в най-долен и отвратителен расизъм, защото колкото и стотици пъти в повече да са японските жертви, те са просто някакви „жълтури“, нали?

  Така се получава, когато догмата на политическата коректност и стремежът да се харесаме на новия Биг Брадър вземе връх над професионализма. Нещо като „Криворазбраната цивилизация“, коментира за „Гласове“ доц. Валери Колев. /КРОСС/

• Варна отново се разбунтува

  Близо 1000 души обсадиха общинския съвет и принудиха съветниците и кмета Иван Портних да се откажат от застрояване на “Чайка”, изграждане на ромски блок и други важни решения

  .

  Николай Иванов, в. „Сега“

  

  Невероятен екшън се разигра вчера на заседанието на общинския съвет във Варна, след като 1000 души, сред които и футболни фенове, обсадиха залата. Под натиска на няколко групи протестиращи управляващите от ГЕРБ в общинския съвет във Варна бяха принудени да се откажат от редица важни решения. Общината се превърна в арена на епична разправа между граждани и общинари, съпроводена с крясъци, викове, обиди, блъскане и размяна на удари. Съветниците от ГЕРБ и коалиционните им партньори бяха буквално заклещени – никой не можеше да излезе, да надвика колегите си или множеството. А протестиращите превзеха трибуната. Накрая ГЕРБ се предаде и отстъпи пред повечето искания, за да не се стигне до по-тежки сблъсъци.

  До грандиозния скандал се стигна заради важни решения – някои от които отлагани с години, накърняващи интересите на различни групи от хора. Приемането на многомилионен план за интеграция на ромите, който предвижда изграждането на блок за социално слаби на мястото на ромското гето в квартал „Възраждане“, събра недоволни от района. Хората са възмутени, че за ромите се строят безплатни жилища, докато те трябва да теглят заеми, за да си купят. Устройствен план, който предвижда още сгради в презастроения „Чайка“, разгневи жителите и от този квартал. Решението общинската фирма „Градски транспорт“ да поеме всички автобусни линии в града (както налага европейският проект за интегриран градски транспорт) съответно провокира недоволство сред работници на частната „Транстриумф“, обслужваща половината линии сега. Смяната на превозвача е задължителна, защото общината получи солидни средства от Европейския съюз за обновяването на градския транспорт. Ако линиите продължат да се обслужват от частната фирма, това се смята за недопустима държавна помощ. Появиха се и фенове на ФК „Спартак“, които пожелаха помощ за окаяния финансово футболен клуб. Имаше хора от други квартали, които претендираха за канализация; търговци, недоволни от тротоарното право, както и жени, протестиращи срещу орязването на парите за ин витро процедури.

  Протестиращите дойдоха в зала „Пленарна“ преди 9 часа сутринта и успяха да заемат местата на съветниците. Така те попречиха заседанието да започне по график. Председателят на съвета Иван Луков направи опит да въведе ред, като изключи микрофоните в залата, за да не се чуват изказванията и крясъците на протестиращите. Това обаче не помогна и той реши да отложи началото на заседанието с един час. Недоволстващите обаче блокираха изходите на залата, за да попречат на съветниците да напуснат. Така заседанието започна с тежък спор за дневния ред под освиркването на гражданите.

  Най-много напрежение имаше край местния лидер на СДС Янко Станев, сочен за сивия кардинал в общината. Рано сутринта, още преди старта на сесията, той се помъчи да напусне сградата, но му бе попречено след масово блъскане, дърпане, ритане и хващане за мишниците. Чуваха се освирквания, обиди, скандирания „мафия“, „оставка“, протестиращи изземваха думата. Зам.-кметът Тодор Иванов, който е бивш шеф на полицията, се хвърли да предпази трибуната от събаряне. Мнозинството пробва плахо да защити предложенията си, протестиращите отговориха с освирквания.

  Към 11 часа влезе кметът на Варна Иван Портних, обяви се против плана за „Чайка“, предложи отпадане на ромската стратегия, обеща събаряне на циганските коптори в „Максуда“, както и да не се пипат парите за ин витро. Съветниците скрепиха с вот заръките му и се зарекоха да предоставят на ФК „Спартак“ стадион „Локомотив“. Освиркванията към кмета се замениха с аплодисменти. Залата се изпразни, другите парливи теми останаха за късно вечерта или днес.

  ГРУБА ДЕМАГОГИЯ

  Казусът с „Чайка“ бе върхът на демагогията. През март с внушително мнозинство съветът одобри подробен устройствен план, представен като „съхраняващ зелените площи“. Граждански групи обаче разбраха, че се предвиждат нови терени за строителство, надигна се протестна вълна. БСП, която подкрепи плана, изведнъж стана против. Против се оказа и кметът Иван Портних, с чийто подпис е внесен документът. Отхвърлянето му вчера стана със сходно при приемането внушително мнозинство.

  АНАЛОГИИ

  Крахът на първото правителство на ГЕРБ през 2013 г. тръгна именно от Варна. Недоволството избухна отново няколко месеца преди изборите – този път парламентарни. Именно в морския град протестът срещу високите сметки за ток, който прерасна в демонстрации срещу кмета Кирил Йорданов, врекъл се по това време във вярност на Бойко Борисов, а накрая и срещу ГЕРБ. В демонстрациите срещу градоначалника се включиха десетки хиляди варненци и той сдаде поста. АнтиГЕРБ вълна заля цялата страна, премиерът Бойко Борисов също подаде оставка. Дори и тогава обаче варненският местен парламент не преживя драми като вчерашните.

  Видeозапис с кадри от вчерашните събития на местния ТВ канал Varna Utre:

• Русия поиска широка коалиция срещу „Ислямска държава“

  Москва предлага в битката срещу джихадистите да се включат сирийски и иракски правителствени сили

  

  Русия настоява за сформирането на широка коалиция в борбата срещу „Ислямска държава“, в която да влизат иракски и сирийски правителствени сили, предаде агенция „Блумбърг“, като се позовава на изказване на руския външен министър Сергей Лавров. Той бе в Доха за среща с американския държавен секретар Джон Кери и саудитския си колега Адел ал Джубеир.

  Според Москва въздушните удари, нанасяни на джихадистите от водената от САЩ международна коалиция, не са достатъчно ефективни. „Ислямска държава“ вече контролира големи райони в Сирия и Ирак. „Необходим е антитерористичен фронт с участието на иракски, сирийски и кюрдски сухопътни сили“, заяви Лавров след срещата си с Кери и Ал Джубеир.

  Руският външен министър разкритикува решението на Вашингтон да защитава с въздушни удари обучените от САЩ сирийски умерени бунтовници срещу силите на Асад. Според руския дипломат номер 1 това е „контрапродуктивно“, тъй като саботира усилията в борбата срещу „Ислямска държава“, се казва в съобщение на МВнР в Москва. Лавров подчерта, че страната му ще продължава да съдейства за диалог между сирийското правителство и опозицията под егидата на ООН. Той настоя незабавно да се сложи край на „външната намеса“ в страната.

  В същото време американският дипломат №1 Джон Кери бе категоричен, че САЩ продължават да настояват за отстраняването от власт на Башар Асад. „Смятаме, че Асад и неговият режим преди доста време загубиха своята легитимност донякъде заради това, че продължават жестокостите срещу жителите на Сирия… Така страната се превръща в магнит за чуждестранни бойци. И тъй като няма военно решаване на предизвикателствата в Сирия, очевидно е необходимо политическо решение“, заяви той в Доха.

  ИДЕЯ

  Руският президент Владимир Путин предложи идеята за коалиция срещу „Ислямска държава“ по време на среща през юни в Санкт Петербург с военния министър на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, който е син на крал Салман, припомня „Блумбърг“. Рияд подкрепя бунтовниците срещу Башар Асад, зад когото стоят Русия и Иран.

  

  Руският външен министър Сергей Лавров се срещна с катарския си колега Халид бин Мохамад ал Атия по време на срещата в Доха. Той проведе разговор и с лидера на „Хамас“ Халед Машал и го покани на посещение в Москва. /“Сега“/

  .

• Отново без конкурсно финансиране на НПО-сектора в България

  Правосъдното министерство не успя да се пребори за конкурсно финансиране на НПО-сектора

  .

  Юлиана Колева, в. „Дневник“
  

  Държавата и министерствата ще продължат да финансират само определени неправителствени организации, без да е напълно ясно как и защо именно те са подбрани. Министерството на правосъдието се отказва от дискутираната вече повече от година и подготвена поправка в закона за юридическите лица с нестопанска цел, според която държавата щеше да създаде фонд с бюджетни средства, от който трябваше на конкурсен принцип да бъдат финансирани проекти на граждански организации.

  По време на дискусия днес с представители на неправителствения сектор съветникът от политическия кабинет на министъра на правосъдието Атанас Славов съобщи, че заради съпротивата на различни ведомства и организации текстовете засега няма да бъдат внасяни. Отстъплението се налагало, за да минат поне други много важни и подготвени изменения – преминаване на регистрацията на НПО от съдилищата към Агенцията по вписванията, което ще спести на сектора около месец разтакаване при всяка регистрация или пререгистрация. За съжаление независимо от над година усилия, дискусии и убеждаване другите текстове от подготвения законопроект засега са блокирани и се налага да ги отложим, каза Славов.

  Новината предизвика сериозно недоволство и разочарование сред присъстващите представители на неправителствените организации. След 15 години дискусии и искания за задействане на механизмите за прякото участие на гражданите в управлението сме на същата изходна точка, сега става същото и с промените в закона за НПО сектора, може би диалогът и толерантния подход не е най-работещият механизъм за комуникация с властта, коментираха няколко представители на граждански организации. Дори призоваха да се мисли за по-радикални действия.

  Идеята за фонда не получава достатъчната подкрепа от представители на правителството, обясни само Славов на дискусията. Пред „Дневник“ той коментира, че тази липса на подкрепа не е особено обяснима. Намеренията бяха да се отделят пилотно около 1 млн. лв., а чрез конкурс от всичките около 10 хиляди неправителствени организации да бъдат избирани проектите за финансиране от този фонд, посочи той. За сравнение отбеляза, че сега всяка година с държавния бюджет се дават средно около 60 млн. лв. за около 25 граждански организации, изброени в приложение към закона за бюджета. Как обаче се избира кой да попадне в този списък и кой не не е регламентирано.

  Според добре информирани източници на „Дневник“ съпротива идвала не само от финансовото министерство, но и от организациите от списъка и синдикати, които се опасяват от конкуренция. Недоволни били и някои ведомства, които в момента разпределят също доста бюджетни средства към граждански организации за финансиране на различни държавно делегирани дейности или проекти в сектора им. Обяснението за тази съпротива – в бъдеще министерствата няма да имат тази власт и произтичащите от нея бонуси да правят сами конкурсите и да си избират НПО-та, в които да инвестират.

  В отговор на някои критики от страна на граждански организации, че всъщност държавата изобщо не е редно да финансира сектора, за да не стане той зависим, и затова идеята за фонда не е много добра, Славов обясни, че намеренията са били управлението на тези бюджетни средства всъщност да бъде изнесено извън държавата. Чрез конкурс се предвиждаше да се избира оператор на тези средства, той се предполага, че също ще е представител на гражданските сдружения и този оператор щеше да избира кой и по какви принципи ще получава средства и за какви проекти, посочи Славов.

  Независимо от тези аргументи, излагани при редица обсъждания, идеите срещали съпротива и засега няма да видят бял свят.

  Блокират ни за най-елементарни неща, силно разочаровани сме, ядосано заявиха представители на гражданския сектор, присъствали на дискусията, на която беше представен индексът за устойчивост на НПО в България за 2014 г. Според изследването на Българския център за нестопанско право гражданският сектор продължава да е нестабилен, а за трета поредна година има застой в развитието на средата за функциониране на организациите (данни за индекса виж в карето). Опасяваме се, че догодина няма да има застой, а ще има регрес, коментираха хора от фондациите, след като научиха за отстъплението от промените в закона.

  Всъщност през цялата дискусия всеки от изказващите се, включително и вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, акцентираха именно на позитивните ефекти от бъдещото изменение. Заради ангажименти обаче Бъчварова не остана и не чу съобщението на правосъдното министерство, че част от измененията няма да се случат. Вицепремиерът говори точно за подобряване на диалога с гражданския сектор и даване на повече механизми на НПО да влияят ефективно при взимането на управленските решения, а не само да участват в дискусии и съвети, които са проформа и от тях не следва почти нищо. Изключително важно обаче е в този диалог да се знае с кого се разговаря – кой стои зад конкретните неправителствени организации, какви са, какви са целите им, как се финансират, допълни Бъчварова. И наблегна на необходимостта да се изчистят тези въпроси, за да се намери наистина ефективен диалог. Намекна, че промените в закона за юридическите лица с нестопанска цел са стъпка в тази посока.

  Бъчварова обаче не чу и съответно не коментира съобщението, че промените ще са само частични. А позитивно приетото нейно изказване потъна в последвалото недоволство на неправителствения сектор.

   

  *****

  Неправителственият сектор работи с нестабилно финансиране и при лошо прилагани закони

  Индексът за устойчивост на НПО в България следи няколко показателя, за да измери в каква среда работи гражданския сектор. И тази година той показва застой в развитието на гражданския сектор. Неговата стойност остава непроменена от 2012 г. и е 3.3 Така за трета поредна година страната ни все още е в категорията „Развиваща се устойчивост“, отчитат от Българския център за нестопанско право.

  Най-лоша в сравнение с останалите наблюдавани страни е финансовата устойчивост на сектора. Любен Панов от БЦНП отбеляза, че досега основните донори са били ЕИП/Норвежкият финансов механизъм и Българско-швейцарската програма за сътрудничество. Тези финансови източници обаче вече не действат през 2015 г., така че може да се очаква влошаване в индекса следващата година и сътресения в сектора, отбеляза той. НПО пък нямали капацитет сами да превърнат позитивните си практики в устойчиви тенденции и дълготрайни програми, а за това се нуждаели от държавна подкрепа, каквато нямали.

  Наблюденията показват още, че през миналата година правната среда, която урежда функционирането на неправителствените организации в България, се е влошила. Основната причина за това е по-слабото прилагане на законодателството и забавянето на изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации.

  Застъпничеството също бележи влошаване през изминалата година, а заключенията в доклада сочат, че неправителствените организации продължават да нямат ясни канали за въздействие върху решенията, вземани от правителството. Показателят за обществен престиж също бележи влошаване, а основните причини са липсата на целенасочени усилия от страна на неправителствения сектор да комуникира инициативите си и неразбирането в обществото за същността на работата на НПО.

  Анализът на индекса отчита като все още недостатъчни усилията от страна на неправителствените организации за взаимодействие с местните общности.

  .

• Чета и плача

  Ясен Бориславов, Reduta.bg

  .

  Чета последния брой на в. “Преса” и тихо плача. Душата ми плаче и съзнанието ми се бунтува в унисон с написаното от Валерия Велева (“За едната кауза”). “Да затвориш един красив вестник… Да кажеш сбогом на илюзията си, че в морето от бездуховност и пошлост можеш да изградиш остров на свободното и честно слово.” Колко добре е казано, поетично и образно.

  Чета прощалното антрефиле на Тошо Тошев и отново плача. “Химиотеропия”. Какво силно заглавие. Хваща те направо за гърлото и за сърцето. И понеже е литературно изкушен, главният редактор е поднесъл ярка метафора. “Не е време за вестници, другари и господа. За коректни и хубави вестници. Доколкото все още ги има, повярвайте, всичките са на изкуствено дишане – уста в уста с “блатните сомове” на българските величия.” Силни думи. Точни и образни. Блатни сомове. Чак стомахът ми се свива.

  “Тръгваме си с вдигната глава”, казва мадам В. И е права. Бих добавил, че сред “морето от бездуховност и пошлост” двамата с Тошев стоят гордо извисени като знаменитата скулптура “Рабочий и колхозница” от Вера Мухина.

  Е, поплаках си. Сега ще си позабърша сълзите и ставам сериозен.

  Разходите за вестника били три пъти повече от приходите, обяснил Тошев на последната планьорка. И сигурно е точно така, ама това сега ли е станало или винаги така си е било? И ако винаги така си е било, кой е покривал масрафа? Да не би да е някой от блатните сомове? Защо ни се струва, че точно блатни сомове финансираха проекта, но по някое време се сръфаха и даже щяха да се убиват един друг, а после единият сом мигрира в Белград и някои обединени свободни медии осиротяха.

  “Благодаря на читателите, които ни вярваха и за които знам, че “Преса” ще им липсва”, пише мадам В. И правилно. Как да не благодариш на публика, която прежЍвя всичко, което й дадеш и която изобщо не разбира, че е платила два пъти – веднъж като е дала парите си в банка, която ги раздава на тошовци, барековци и друга граблива фауна и втори път като купува книжно тяло с токсична информация.

  Странна е и реакцията във форумите. Не срещнах нито един глас в защита на многострадалната мадам В. и великия майстор на изящното вестникарство. Защо така, бе хора? Свенливо тук-там се промъкват мнения, че “Преса” все пак не е бил лош вестник, че е професионално списван от талантливи журналисти. Факт. Така беше. Жалко е за колегите, които сигурно не са одобрявали всичко, на което са били свидетели. Колегата Стефан Ташев във ФБ пооткрехна вратата на редакционната кухня и се видя, че “каузата за смела и честна журналистика” (думи на Велева) е кухо и напудрено лицемерие. Хората от занаята всичко това си го знаят. Вероятно и други колеги ще изокат като в разказа на Чудомир (“И я че изокам некой ден”), но нека напомним, че непротивенето на злото е част от него.

  Вестник “Преса”, макар и културно списван, беше точно толкова манипулативен, колкото и останалите, дето “дишат уста в уста с блатните сомове”. Негова кауза винаги са били интересите на издателите и близки до тях кръгове – личностни, корпоративни и партийни.

  Сега нека с подпухнали от плач очи да обясним някои технологични тънкости на медийната манипулация. При т.нар. сериозни вестници лъжата винаги е потопена сред достоверна информация. Целта е да се направи продукт, в който всеки читател да намира по нещо за себе си, нещо сериозно, любопитно, полезно, а покрай това и лъжата хваща вяра. Рецептата е 90% истина, 5% полуистини и 5% лъжа.  Естествено, процентите са условни и варират според обстоятелствата. Понякога истината е 100%, без да е цялата, но това вече е друга техника. Казваш някакви верни неща и внимателно спестяваш други, които също добре знаеш, но предпочиташ да затаиш поради някакви съображения, най-често меркантилни. Спестеното може да е по-съществено от казаното.

  Важно е като цяло вестникът да има благопристоен облик и да внушава доверие. Как се прави? Ще пуснем хубаво интервю с умен и интересен човек, примерно Емил Стойчев или Светлин Русев, или нещо любопитно от историята, ще пуснем малко мъдрости от Стефан Цанев или друга икона от олтара на българската култура – я Левчев, я Антон Дончев. После малко социолози, политолози и актуални политици, после нещо по-пикантно от Шумналиев. И когато се наложи, ще вкарваме и по някоя гнусотийка – да речем угодническо интервю с Делян Пеевски по повод избирането му за шеф на ДАНС или пък как протестите срещу този избор били изцяло платени, или нещо ласкателно за Бареков.

  Днес ще бием един министър, утре друг, а после ще ги ласкаем и така ще създаваме усещане у аудиторията, че сме принципни и неповлияни от конюнктурни цели.

  Ще ударим Станишев, ще ухапем Костов, ще похвалим Вежди Рашидов. Едни ще величаем, а други ще валяме в калта, за да знаят всички какво можем. Ще градим едни авторитети и ще рушим други. После ги сменяме. А в четвъртък медийната томахавка Кеворкян ще ги гърби всичките наред и ще се мазни на Бойко. Така ще създаваме илюзия за плурализъм, за разнопосочност на мненията, но многогласието винаги ще минава през филтъра на главния и неговите заместници, през техните морални или не дотам съображения и интереси. И ще упражняваме власт. Тази безпринципност, а то всъщност не е безпринципност, а вид рекет, обикновено се оправдава с интересите на читателите. Аудиторията в голямата си част е простодушна и се подлъгва лесно.

  Има и други техники за формиране на нагласи – обемът на информацията и мястото й във вестника, дали е на първа страница или на четвърта долу в ляво, подборът на снимките и т.н.

  Понякога стават и гафове. Особено ако лъжата е прекалено нагла, както беше с партийната книжка на Софиянски. Някои живи паметници на българската журналистика тогава доста се изложиха. Най-добре се харчат лъжи, опаковани в полуистини. Опаковането на една лъжа в полуистини е майсторлък и минава за висок професионализъм.

  При жълтите вестници играта е друга – там сериозните новини обикновено са поднесени в непристойна среда, потопени са сред разни маловажни глупости или измислици. Например “новината”, че Милко Калайджиев бил забелязан да заработва допълнително като контрольор в градския транспорт. Звучи забавно и на кого му пука дали е вярно. Жълтите са като негатив на снимка. Предимно глупости и посред тях нещо важно и вярно. Там обикновено най-гадните неща са верни. Но потопени в среда от измислици и пикантерии не звучат сериозно. Така и т.нар. “сериозни” и “жълтите” вестници поднасят изкривен образ на действителността.

  Прави впечатление, че вестници, които на първа страница имат кратки коментари под рубриката “Позиция” или нещо подобно, обикновено нямат никаква позиция, а само си менят позите. Нагласят според обстоятелствата. Днес са с тази власт, утре със следващата. Днес ще омесят баница, утре щрудел и така делото върви напред и преуспява.

  Манипулативните вестници много обичат да говорят от името на своите читатели. Това най-малкото е неприлично. Коректните медии не го правят. Те не се подмазват на читателите си и не ги ласкаят, а само ги информират и коментират т.е тълкуват ставащото. Освен това те никога не знаят със сигурност кой точно и защо ги чете. Форумите дават изкривена представа, защото от години са територия за тролове и нормалните хора вече ги отбягват.

  Да се злорадства около края на вестник “Преса” е нелепо. За всеки спрян български вестник има защо да се съжалява, но сълзливата патетика на Тошев и мадам В., гордите им пози на жертво-герои, които се наслаждават на страданието, докато се готвят да възкръснат от пепелта си, всичко това изглежда гротескно. Вероятно фалитът на вестника ще се окаже начин за замитане на следите от финансовите потоци и интересите, които го създадоха. Начин да се избяга от зловонния дъх на блатните сомове.

  Свободната преса беше едно от безспорните завоевания на демокрацията, но тъй като системно беше използвана не за това, за което служи, тя се повреди. Всяко нещо, което се използва не по предназначение, се поврежда.

  Често съм се питал дали хора като Тошев, мадам В. и тям подобни, смятани неясно защо и май най-вече от себе си за флагмани на свободното слово, искрено вярват в ролите, които играят или са автентично безочливи. Питам се и не мога да си отговоря. И понеже не мога да си отговоря, като ги чета, плача.

  .

• Михаил Константинов: Референдумът ще пропадне

  Математикът Михаил Константинов: Референдумът ще пропадне, подписвам се за това с две ръце. Емигранти, инвалиди и млади хора ще имат превес при електронно гласуване

  Има 1,3 млн. българи в чужбина. В момента от тях гласуват около 150 000, или малко над 10 %. Броят на фантомите в нашите избирателни списъци съответства приблизително на броя на българите в чужбина с право на глас. Ако електронното гласуване беше станало факт, това щеше да им даде възможност да упражнят вота си.

  Това каза математикът проф. Михаил Константинов в студиото на бТВ. Затова той казва, че съжалява, че референдумът на практика се е провалил, защото няма да събере 50 %. Той обаче е сигурен, че електронното гласуване ще се върне рано или късно.

  Анализаторът подчерта, че при вот по интернет има и подводни камъни.

  „Дефектът на интернет гласуването е, че не можем да се справим с контролирания вот. На Запад му викат family voting, защото големите мюсюлмански фамилии гласуват под контрола на главата на фамилията.

  Това нещо е неспасяемо. 10 г. бях представител на България в Съвета на Европа по електронно гласуване, включително и по интернет, и това се призна като нерешим проблем. И той наистина е нерешим“, смята Константинов.

  Той преценява, че ако има интернет гласуване, то ще бъде изкривено не непременно, но поне малко. На въпрос – ще има ли онлайн търговия с гласове, Константинов отговори категорично:

  „Естествено, че ще има! Аз не говоря политически коректно, говоря точно, защото съм математик. Естествено, че ще има повече контролиран вот, но за сметка на това огромен контингент от хора ще се включи към гласуването – българите в чужбина, българите, които са в неравностойно положение в страната… 300 000 българи, които са напълно с акъла си, са вкъщи и не могат да излязат, защото са инвалиди. Младите хора, които не искат да се редят на опашки с бабите за хартийки, няма да се наредят, но сега ще гласуват.“

  Той включи в групата още бизнесмените и хората, които в деня на вота пътуват служебно. Константинов изчисли потенциалните допълнителни гласоподаватели на 500 000, ако се въведе интернет гласуване.

  Той каза обаче, че идеята няма да мине, защото самият референдум ще пропадне и се подписва под това с двете си ръце.

  Константинов смята още, че политиците малко рано са се уплашили, като не са оставили въпросите за задължителния и за мажоратирния вот в народното допитване.

  Източник: КЛУБ Z

• ООН с план срещу бедността и глобалното затопляне

  Светослава Димитрова, UN News Centre

  Страните членки на ООН очертаха в неделя последните подробности от план за действие за изкореняване на крайната бедност в света до 2030 г. и контрол върху глобалното затопляне. Сред седмица интензивни преговори в централата на ООН в Ню Йорк, експерти и дипломати от 193 страни приеха проект от около 30 страници, озаглавен „Да променим нашия свят, програма за устойчиво развитие до 2030 година“.

  След като държавите, членки на ООН се обединяват, за да дадат началото на бъдещата програма за устойчиво развитие, 2015 г. изглежда ще да бъде година на мащабни промени за международната общност.

  Тази година бележи края на изпълнението на значимите Цели на хилядолетието за развитие на ООН (MDGs), за които световните лидери се споразумяха преди 15 години, в опит да се справят с бедността и климатичните промени и за да открие нов път пред едно глобално общество, с равни права. Новите цели, известни като Цели за устойчивото развитие (SDGs), са определящи за бъдещото развитие на най-належащите световни проблеми до следващата критична точка през 2030 г.

  Като цяло се наблюдава значителен напредък в изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие. Бедността в света намаля наполовина и то далеч преди крайния срок през 2015 г.; в развиващите се страни, 90% от децата в момента имат достъп до основно образование; броят на хората, които нямат подобрен достъп до питейна вода е намалял наполовина; а борбата срещу маларията и туберкулозата показа значителни резултати.

  Независимо от това, многобройни предизвикателства остават. В световен мащаб 73 милиона млади хора търсят работа и още много други са в капан на работа, която експлоатира и злоупотребява с тях. През последните години, повече от два и половина милиона деца в богатите страни изпаднаха в бедност, с което общият брой достигна над 76 милиона.

  Междувременно, деца и юноши продължават да са жертва на някои от най-смъртоносните конфликти в света. В Нигерия през април миналата година, 276 ученички бяха отвлечени от въоръжената групировка Боко Харам. В Пакистан през декември, терористи убиха 132 деца в училище и в същия ден, в Йемен, повече от дузина ученички загинаха при бомбен атентат. Деца са изложени на риск в Централноафриканската република, Газа, Сирия, Ирак и Южен Судан.

  ООН се приближава все повече към Целите за устойчиво развитие, но някои въпроси остават: как те и програмата за развитие след 2015 г. ще се различават от предшествениците си? Какви са предизвикателствата, които стоят по пътя напред? И какво е необходимо, за да функционира напълно новата програма за развитие?

  Сър Ричард Джоли е бивш помощник генерален секретар, заемал ръководни позиции в Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Програмата на ООН за развитие (UNDP), г-н Джоли е и съставител на широкоразпространения доклад за човешкото развитие, както и автор на около 20 книги, които обхващат всичко от историята на ООН до устойчивите успехи на идеите на ООН. Той изиграва и ключова роля при формирането на програмата за развитие след 2015 г.

  По време на посещението си в централата на ООН, в Ню Йорк миналия месец, г-н Джоли анализира елементите от новия план на ООН за развитие, като отбелязва, че докато Целите на хилядолетието за развитие са установили първоначален консенсус за това, което трябва да бъдат целите за развитие за XXI век, то Целите за устойчиво развитие остават „фундаментално“ и „стратегически“ различно, с разширяване целите на хилядолетието и преформулиране на програмата и политиките за следващото десетилетие и половина.

  „Целите за устойчиво развитие са универсални, което е голям напредък“, обясни г-н Джоли в скорошно интервю за ООН. „Вместо Северът да говори на Юга, вече наистина признаваме, че всички страни трябва да предприемат действия за всички народи. На второ място, Целите за устойчиво развитие интегрират устойчивото развитие и климатичните промени. Това отново е фундаментална промяна от Целите на хилядолетието за развитие, която според мен е много важна“.

  
  Климатични промени на фокус

  17-те нови Цели за устойчиво развитие, изработени от работна група на 193-членното Общо събрание на ООН и за които се очаква да бъдат приет от световните лидери през септември 2015 г., са подтикнали устойчивостта и борбата срещу климатичните промени, на преден план в програмата на ООН. Дванадесет от 17-те цели подчертават значението на устойчивото развитие в ключови области, от градоустройство до икономическия растеж, като същевременно признава необходимостта да се предприемат „спешни действия за борба с климатичните промени и въздействията им“ по цялата планета.

  „По отношение на климатичните промени, доказателствата стават все по-силни, дотолкова, че миналата година бе най-горещата година, регистрирана някога във Великобритания и регистрирана някога в света“, каза г-н Джоли. „Постепенно хората започват да виждат тези проблеми, въпреки скептиците“.

  В началото на февруари, Световната метеорологична организация на ООН (WМО) за пореден път потвърди, че 2014 г. е най-горещата година в историята и е част от голямата климатична тенденция на опустошителни климатични модели и покачване на температурите.

  Високите температури на морската вода допринесоха изключително за обилни валежи и наводнения в много страни и голяма суша в други. Дванадесет големи атлантически бури поразиха Обединеното кралство през първите месеци на 2014 г., докато наводнения опустошиха голяма част от Балканите през целия месец май. Месечните валежи над Тихия страна в Западна Япония за месец август 2014 г., междувременно, бе 301% над нормата – най-високите, от воденето на статистиката от 1946 г.

  В същото време, сушата порази широки слоеве от континенталната част на САЩ, докато в Североизточен Китай и части от басейна на река Йелоу не достигнаха половината от средната стойност за лятото, което доведе до тежка суша. Бруталната реалност на променящия се глобален климат стана още по-ясна, когато WМО посочи, че 14 от 15-те най-горещите години са били през XXI век.

  „Мисля, че вече има признание, че някои глобални действия срещу климатичните промени, въпреки че вероятно се прилагат на национално ниво и с доста слабо международно споразумение, ще се случат в по-голям мащаб“, добави г-н Джоли.

  Предстоящи предизвикателства

  Трезвата преценка на г-н Джоли е изградена върху сдържан ангажимент на глобалните заинтересованите страни по въпросите за устойчивото развитие, причинено, в голямата си част, от масивната финансова криза от 2008 г., която осакати икономики и потопи милиони хора в морето на безработицата. Годината за развитие на ООН, в действителност, идва с много държави членки, все още зашеметени от кризата, което накара г-н Джоли да предупреди, че международните действия изведнъж стават „трагично слаби“ на фона на „тесногръда“ и „подобна на ООН“ международна перспектива.

  „Мисля, че е правилно да разгледате неуспехите на индустриалните страни в момента, защото според мен, те са много предпазливи. След брилянтна среща на G20 през 2009 г., която наистина се вгледа в необходимостта от глобални действия, а после на международни ниво всичко се разпадна по политически причини“, заяви той. „Мисля, че това е голямо, голямо предизвикателство.“

  Освен това, независимо от ползите, отбелязани от Целите на хилядолетието за развитие, икономическите проблеми продължават да измъчват много народи по целия свят и са потенциален проблем за разгръщането на Целите за устойчиво развитие.

  Г-н Джоли отбеляза, че продължаващата работа за достигане на целите за развитие е подсилила информираността за бедността, което е довело до необходимостта от национални и международни органи, които да предприемат действия.

  „Като цяло, повечето правителства и международната система са разбрали човешките цели, както и за намаляване на бедността сред хората и човешките постижения. Това е просто необичайно“, призна бившият служител на ООН.

  „Така че Целите за устойчиво развитие и Целите на хилядолетието за развитие имат историческо значение, което е много впечатляващо и е важно да се признае. И бих добавил, че устойчивото развитие и климатичните промени, са накарали хората да осъзнаят, че ние сме част от една глобална система. Това отново е изключително положително.“

  Г-н Джоли не направи прогноза за успеха на Целите за устойчиво развитие, но призна, че след като международната общност посвещава следващите 15 години, за да ги осъзнаването им, мобилизирането на глобална подкрепа и самостоятелно съзнание може да бъдат квалифицирано като първостепенно постижение.

  „Това е, което бих определил като успех“, заключи той. „Колкото повече хора знаят за тях и променят очакванията, толкова по-добре.

  .

• Мая Манолова бе избрана за омбудсман

  Биляна Рилска, в. „Дневник“

  

  Депутатът от БСП Мая Манолова e избрана за омбудсман, съобщи лидерът на социалистите Михаил Миков на среща с майчински организации в Народното събрание.

  Манолова е избрана със 129 гласа, за досегашния омбудсман Константин Пенчев са гласували 82-ма депутати, а недействителните бюлетини са били 12. Резултатите бяха официално обявени от председателя на комисията по избора на обществения защитник Евгени Стоев от ГЕРБ. От недействителните бюлетини празни са били 6, в 5 са били написани имената и на двамата кандидати, а една е била разкъсана.

  Манолова, която не участва в гласуването, благодари от парламентарната трибуна на всичките си колеги, които са я подкрепили и са ѝ гласували доверие, че ще бъде ефективен и достоен защитник на българските граждани. Тя допълни, че ще ѝ липсват парламентарната трибуна и страстта на парламентарната битка, но предстои друга, не по-лека – битката за правата на гражданите.

  „Благодаря на тези, които не ме подкрепиха, защото ще докажа, че мога да бъда най-добрия омбудсман“, заяви Манолова и изрази надежда като обществен защитник да работи добре с Народното събрание.

  Председателят на Народното събрание Цецка Цачева съобщи, че Манолова ще положи клетва като омбудсман, след като напусне БСП.

  Малко по-рано днес, докато специалната комисия по избора броеше бюлетините, в кулоарите на парламента се разказваше следният виц: Институцията вече ще се казва омбудсмая, а не омбудсман.

  .

• Театърът с демокрацията

  Как и защо бяха шкартирани два от трите въпроса в референдума за изборните правила? Вижте как Борисов само с едно телефонно обаждане „респектира“ созополския кмет и не питайте повече как се случват нещата в България.

  .

  Полина Паунова, DW

  

  Две събития, на пръв поглед без връзка помежду си, белязаха началото на новата политическа седмица. Едното, разбира се, свеждането на референдума, иницииран от президента, до един въпрос – този за електронното гласуване. А второто – телефонен разговор между премиера Борисов и кмета на Созопол Панайот Рейзи, в който премиерът успя да убеди градоначалника да премахне незаконна ограда, която лично той бе поставил на стария крайбрежен път към Приморско.

  Със сигурност някой би се запитал какво свързва общението на созополския кмет и премиера с решението на Народното събрание да редуцира питанията за избирателната система, които Плевнелиев предложи за национално допитване. Отговорът е очевиден – бутафорната демокрация в България.

  Демокрация, в която театралността изпълва съдържанието на тази дума. Демокрация, която предполага не волята на суверена, а някакви други, не съвсем ясни обстоятелства да определят случващото се на терена. Демокрация, в която един телефонен разговор гарантира спазването на законите, а не институциите, които трябва да следят процесите да се случват по нормативните правила.

  За „телефона с копчета“

  И ако ползваме „чуването“ на Бойко Борисов и Панайот Рейзи като илюстрация за това как се случват нещата в България, много лесно ще разберем какво спъна две трети от референдума за изборните правила и защо.

  След като в понеделник и вторник се оказа, че в държавата няма сила, която да принуди един кмет да се придържа към законите, а именно – да не прегражда функциониращ път, не бунтовете на гражданите, а само силовият подход може да накара градоначалника да спазва привидно приличие. И доколкото олицетворението на въпросния подход е само и единствено Борисов, е напълно ясно как два от трите въпроса за референдум бяха шкартирани. Странните зигзагообразни ходове на парламента не са загадка само тогава, когато помним откровението на Борисов, че за управлението на държавата се изисква единствено „телефон с копчета“.

  Тук е моментът да се отбележи, че увличането на електоратите на ГЕРБ и РБ в допитването за избирателната система бе поредния предизборен трик. Поне към момента на събиране на подписи – още в мандата на предходното правителство. След като тогава Народното събрание отхвърли инициативата, се очакваше президентът отново да я подеме, но вече при новото мнозинство. От друга страна, година преди следващите президентски избори и когато Борисов дава толкова различни сигнали за възможния кандидат на ГЕРБ за поста на държавния глава, някак е разбираемо, че Росен Плевнелиев търси чисто политическа популистка опора в стил „нека питаме хората“.

  Пируетите на ГЕРБ и съдбата на референдума

  Проблемите с допитването започнаха още с внесените от ГЕРБ изменения в закона, целящи свалянето на прага за неговата валидност до стряскащи низини. След това мнозинството тихомълком се отказа от подобна промяна и остави нещата в другата крайност – непостижима бариера. Защо и как се случиха тези полюсно противоположни маневри не бе обяснено официално. Но напълно обосновано можем да предположим, че отговорът се крие някъде в преговорите за конституционните промени. Още повече, че промяната в настроението на партията-мандатоносител се случи точно в деня на най-наситените разговори за съдебната реформа.

  Аналогична бе ситуацията с отпадането на два от трите въпроса на допитването. След като Правната комисия реши, че те не могат да се разделят, а трябва да се разглеждат в цялост, във вторник същите хора вече бяха убедени в обратното – че това е съвсем допустимо. Така не бе приета нито една от редакциите на въпросите за мажоритарно и задължително гласуване.

  РБ предложи към питането за мажоритарното гласуване да се добави, че то ще се реализира чрез разширяване на преференциалния вот. ГЕРБ отказа да подкрепи идеята. От своя страна десните не подкрепиха питане по принцип за „част мажоритарни депутати“, бяха подкрепени от БСП, ДПС, ПФ и БДЦ и то отпадна. Без подкрепа остана и въпросът за задължителното гласуване. Този път за провала допринесе ГЕРБ, след като, по неясна причина, над 20 негови депутати не участваха във вота.

  

  Използваният подход за унищожаване на референдума бе старата парламентарна технология на взаимно блокиращите се плаващи мнозинства -партиите така изчисляват наличните си представители в пленарна зала, че да изглежда, че те са направили всичко по силите си и да хвърлят вината на другите (партньори или опозиция).

  „Инструментът на властта“

  Можем сами да се досетим и кой е диригентът – онзи „инструмент на властта“ (по Ахмед Доган), който не просто разпределя порциите, а сваля огради с едно телефонно позвъняване.

  С този си ход, на практика, ГЕРБ тотално дискредитира Плевнелиев и подготви обществената почва за съвсем различна партийна номинация за президентските избори догодина. Едновременно с това настоящият парламент (по модел на предходния му състав) еднозначно показа, че демокрацията започва и приключва с телефонно обаждане. Без значение дали то е до кмет или до парламентарна група.

  Ако обаче търсим ползата от вредата – има една безспорна: в допитването остана единственият смислен въпрос – този за електронния вот. Останалите два – за задължително и мажоритарно гласуване, според различни социологически изследвания, събираха най-голям интерес от средния избирател. А подготовката му по изборни въпроси е дълбоко съмнителна. Напротив – българинът досега е доказал, че не гласува рационално, а емоционално и стихийно. Именно тази отличителна черта на суверена криеше опасността, с претенцията за мажоритарност, той да реши „по задължение“ да напълни Народното събрание с партийни кандидати.

  

  .

• Австралийският премиер изпрати самолет за талантливо бургазлийче

  Женя Петкова, Gramofona.com

  

  14-годишният Мартин Йорданов от Бургас превзе със замах Австралия. Само за седмица Марти успя да се срещне с премиера на страната Тони Абът, губернатора на Нейно Величество за Австралия и да получи личен подарък от председателя на Федералния съд.

  Тежката програма, на която може да завиди не един роден политик е била част от участието на Маритн в традиционния концерт, организиран от Международния фестивал на езиците и културата по света. По-рано тази година Марти участва в концерта на организацията в Тайланд, а веднага след това получил поканата и за Австралия.

  Международният фестивал се организира от американска фондация и целта му е да популяризира културата и фолклора на отделните държави по света. В рамките на фестивалната година се организират концерти и на петте континента. Всеки един участник излиза на сцена с националната си носия.

  В Мелбърн Мартин избра да представи България с превърналата се в хит „Вода“ на Елица и Стунджи. Песента се харесала много на останалите участници и честичко на репетиции се чувало как си припяват. Самият концерт е кулминацията на серия от събития, които са част от програмата на участниците.

  За това на Марти му се налага да замине седмица по-рано. Самото пътуване до Австралия е повече от приключение, защото само полетът трае 22 часа. Тръгнал от България на 1 юни, но заради часовата разлика и престоя по летищата се озовал в Мелбърн в 1,30 през нощта на 3 юни.

  Още на летището започнали и изненадите. Въпреки късния час, Мартин е посрещнат с делегация, а фотограф и оператор следят всяка една него стъпка. Пет часа по-късно започват и официалните срещи. Деца от 19 държави участват в концерта и всички те отиват на посещение в парламента на щата Виктория.

  Там Марти пее акапелно „Вода“, но освен с гласови данни, прави впечатление със страхотния си английски и спокойното държание. Марти с лекота пренебрегва езиковите и социални бариери и не се притеснява да разговаря с местните политици.

  Точно за това и организаторите решават той да е неотменна част от всяко официално събитие. И докато другите имат свободно време, за да разгледат Мелбърн, Марти се среща с премиера на щата Виктория, министъра на културата и началника на полицейския департамент.

  Ден по-късно лично премиерът Тони Абът изпраща за Мартин и още две от децата самолет, за да се срещне с тях в австралийската столица Камбера. Следва среща и с губернатора на Кралица Елизабет ІІ за Австралия и с американския посланик.

  Въпреки напрегната си официална програма, на Марти все пак му е останало малко време и за да разгледа градовете, които е посетил. Успял е да види кенгуру и коала, впечатлил се, че тук живеят най-отровните змии в света. Все пак умората си казала думата и при обратния полет успял да проспи целия преход от Сидни до Дубай.

  Ден по-късно, вече в Бургас Марти се справя с часовата разлика и натрупаната преумора на крак. Сутрин е на училище, а следобед на репетиции, защото има участие с трупата на режисьора Христо Симеонов.

  Готви се и за още едно предизвикателство. През ноември ще пее във Вашингтон, а поканата за участието му в САЩ отново идва от Международния фестивал на езиците и културата по света.

  IFLC Australia – Martin from Bulgaria (2015)

• Родерик Мур ще управлява временно посолството на САЩ в София

  Родерик Мур временно ще ръководи посолството на САЩ в България, съобщи БГНЕС. Мур беше заместник на бившите американски посланици Ричард Майлс (1999-2002) и Джеймс Пардю (2002 – 2005 г.) в България. Той ще ръководи посолство в София до назначаване на титуляр след заминаването на настоящия посланик Марси Рийс. Очаква се Мур да заема поста до края на тази година.

  .

  

  Родерик Мур се смята за един от добрите познавачи на политическата сцена не само в България, но и в региона.

  В момента Мур е дипломатически представител в Сараево, Босна и Херцеговина. Той служи три години (2007-2010) като първи американски посланик в Черна гора. Преди това действа като заместник в американската мисия в Белград от януари 2004 до юни 2007 година.

  В американското посолство в София работи като заместник в периода 2000-2003 година – при посланик Ричард Майлс (1999-2002) и една година при Пардю.

  Мур е заемал също дипломатически пост в София през 1990-1992 година. Работил е на различни дипломатически позиции в Хърватия, Македония и Хаити. /„Сега“/

  .

  

  .

• За 6 месеца българите в чужбина са изпратили в страната 360 млн. евро

  Българите зад граница са изпратили близо 360 милиона евро на близките си в България за по-малко от половин година, съобщи Би Ти Ви, като цитира предварителни данни на БНБ. Само за май трансферите са за почти 83 милиона евро.

  Сумите, изпратени от българите, които работят зад граница, на практика са съизмерими и с преките инвестиции в България нас през май. От началото на годината все пак инвестициите изпреварват почти два пъти размера на трансферите от частни лица. Статистиката обаче отчита само официалните банкови преводи. /“Дневник“/

  .

• <<
• 1
...
• 70
• 71
• 72
• 73
• 74
• 75
• 76
• 77
• 78
• 79
• 80
...
• 415
• >>