Всички авторски страници

Авторски

• Гърция стана първият щат на СЕЩ

  Европейските лидери се уплашиха не толкова от Грексит, колкото от разпадане на ЕС

   

  Светослав Терзиев, в. „Сега“

  

  Ако някой си мисли, че е гледал гръцка драма в Брюксел, сбъркал е представлението. Европейските лидери не мигнаха цяла нощ от неделя до понеделник не толкова угрижени как ще оправят Гърция и банките й, колкото как ще оцелее Европейският съюз, ако дадат старт на верижна реакция на разпад, която не знаят как ще управляват.

  За първи път от зараждането на европейската идея след Втората световна война се появи

  дълбока пукнатина между Германия и Франция,

  заради чието историческо помирение всъщност възникнаха европейските структури, прераснали в Европейски съюз. Франция се обяви твърдо срещу заплахата да бъде изгонена Гърция от Еврозоната, защото видя възраждане на германски диктат в Европа, срещу който тя има исторически вкоренен условен рефлекс. Дори с риск да остане в изолация (на нейна страна бяха само Италия и Кипър) и да се окаже последен кредитор на Гърция, тя се съпротивляваше на усилията да бъде доведена Атина до капитулация. Германската канцлерка Ангела Меркел, която сплоти зад себе си северните държави и цяла Източна Европа, в крайна сметка се опомни, че сипва пясък във френско-германския мотор, без чиято синхронна работа ЕС просто ще се разпадне или ще се превърне в нещо друго – например в обикновена зона за свободна търговия. Като техници с реноме германците нямаше как да не разберат какво би станало с един мотор при неправилна експлоатация.

  Гърция с нейния дълг бе само детонатор,

  който можеше да взриви ядрена бомба в основите на ЕС. Неслучайно първоначално бяха извикани на срещата в неделя всички държави от ЕС, включително и нечленуващите в еврозоната, защото предстоеше да се решава съдбата на целия съюз. Отмененото в последния момент заседание в Европейския съвет в пълния му състав бе добър знак, че кризата може да бъде овладяна в пределите на еврозоната. Единственият разочарован може би бе българският премиер Бойко Борисов, който така и не разбра за какво го канят и се бе приготвил да отправи искане за 80 млн. евро компенсации от ЕС на загубите, които България понася от санкциите срещу Русия. Представете си в тази инфарктна атмосфера колко неадекватно щеше да прозвучи негово изказване.

  Европейският съюз, който е незавършен проект без крайна цел, се променя след всяка криза, като обикновено засилва федерализацията си чрез допълнителни пълномощия на общите институции. Така е от десетилетия. Въпросът е

  какво предстои след кризата с Гърция

  Ефикасният лек срещу разпад е засилването на интеграцията. Може да се очаква развитие в тази посока. Под мощния натиск на прогерманския сектор в ЕС Атина се съгласи да отстъпи суверенитет на общността, какъвто не е отнеман от никоя държава. Всички нейни важни закони ще минават през предварително одобрение на кредиторите независимо дали ще бъдат гласувани след това в парламента или на референдум. Законодателството й ще бъде подложено на цензура за съвместимост с условията, които й бяха наложени да спазва.

  Вече бе направена генерална репетиция: в Брюксел заедно с председателя на управляващата СИРИЗА Алексис Ципрас бяха викнати лидерите и на другите големи парламентарни партии, за да гарантират, че ще изгласуват скоростно законите, които им бяха продиктувани. Първата акция на живо ще бъде в срок до сряда. Новите попечители на Гърция вече не се интересуват от вътрешнополитическите й борби и дали правителството на Ципрас ще оцелее. Който и да е на власт, ще изпълнява една и съща програма.

  Държавата ще продава активи

  и ще ги трупа в „независим“ фонд за 50 млрд. евро, от който три четвърти ще отиват за рекапитализация на гръцките банки и за обслужване на дълга. По този начин наливането на пари отвън ще спре и ще започне контролиран отвън процес на източване. Гърция успя да се пребори само срещу унижението фондът да се намира в Люксембург. Не е известно какво ще продава, но вече получи първо указание – националната електропреносна мрежа. Нищо чудно да й кажат да продаде Акропола – щом планът не съдържа ограничения. Другите подробности – вдигане на ДДС, намаляване на пенсиите и увеличаване на възрастта за пенсиониране, орязване на социални права чрез пренаписване на колективните трудови договори и пр. – бяха съгласувани на бегом, защото Гърция вече бе свалила гарда чрез финалните си предложения, които повтаряха последния план на кредиторите отпреди референдума.

  Като се разнесе пушилката от гръцкото Ватерло,

  се вижда следната картина: Гърция вече не е като другите държави в ЕС, защото е с много по-орязан суверенитет от техния. Тя е преминала на външно управление, което ще й спуска решения независимо колко й харесват. В този смисъл прилича на щат от въображаемите Съединени европейски щати (СЕЩ), за които мечтаят федералистите още от зората на европейската идея. Европейските институции ще бъдат за нея като федерално правителство, а собствените й власти ще играят провинциална роля. Дори най-пламенните привърженици на ЕС не са пожелавали такава ускорена евроинтеграция на своите държави. Има риск примерът на Гърция да събуди страхове и национализъм, каквито досега Европа успяваше да държи под контрол. Вместо да се обуздаят, може да се засилят центробежните сили и да се окаже, че с последния си ход лидерите на ЕС само са разсрочили процесите на разпад.

  България трудно може да повлияе на решенията, които вземат „големите началници“, както ги нарича премиерът Борисов. Но тя също може

  да си извлече поуки, когато протяга ръка за кредити

  Лесно е да затънеш, но трудно е да се извадиш, когато започнеш да харчиш чужди пари не за производство, с което да ги върнеш, а за да си кърпиш бюджета или за покупка на оръжия, чийто принос за продуктивността на икономиката е колкото от козел мляко. Гърция бе любимка на кредиторите, когато връщаше милиардите им в техните военни индустрии, но бе разлюбена след рухването на така конструираната финансова пирамида. Сега ще плаща с държавния си суверенитет и с всичко останало, което й поискат.

  .

• Преселението на Таврийските българи: бягство от смъртта и терора

  Янко Гочев*,  Faktor.bg

  Цар Борис подава ръка на сънародниците, държавата застава зад завръщането им

  С просълзени очи те излизат на българския бряг, падат на колене, кръстят се и целуват родната българска земя

  Трагедията на едно завръщане в България (1943-1944)

  (Част втора)

   

  „Всеки българин е щастлив само в родното си огнище на Дунава и Балкана“

  Из писмото на таврийските българи до Н.В. Цар Борис III от 1942 г.

  .

  Една от най-големите трагедии в най-новата българската история е депортацията на таврийските българи, преселници в България след 9 септември 1944 г. Устояли на опитите за насилствена русификация, оцелели след колективизацията, разкулачването и „Голодомора“, преживели сталинския „голям терор“, таврийските българи намират сили през Втората световна война да се преселят в прародината си на Балканите, а след нейният край, обявени за „изменници и предатели“, стават жертва на сталинските репресии чрез насилственото им депортиране към СССР.

  Във втората част от нашата поредица (виж ТУК първата част – б.р.), посветена на историята на тази българска диаспора, се спираме на преселението на нейните представители в България. В основата на този миграционен процес стоят някои събития по фронтовете на Втората световна война и неистовото желание на таврийските българи да намерят спасение от нейните ужаси в своята Родина.

  На 22.06.1941 г. започва германо-съветската война. В Украйна настъпват групата армии „Юг“. Цялата украинска земя става отново бойно поле.

  Според плана „Барбароса“ в Украйна нахлуват частите на немската група армия „Юг“под командването на Г. фон Рундщет. В нея влизат немски, унгарски и румънски войски.

  Група армии „Юг“напредва бързо. До средата на юли 1941г. под немска окупация са вече цяла Галиция, Западен Волин, Буковина и Бесарабия.

  През юли 1941г. започва битката за Киев. Решаващо значение за по-нататъшния ход на военните операции е битката под Уман.В август 1941г. в котела при Уман са пленени 103 000 червеноармейци. Разгромени са съветските войски, прикриващи подстъпите към Централна и Източна Украйна. След поражението при Уман съветските войски взривяват Днепрогрес и отстъпват на левия бряг на р. Днепър.

  Отбраната на Киев продължава 72 дена. В средата на септември 1941г.с мощни удари от север и от юг съветският Югозападен фронт е разгромен. В киевския котел попадат цели

  три съветски армии и част от силите на още две армии. При Киев са пленени 665 000 души.

  Почти едновременно с битката за Киев започват боевете за Одеса. Отбраната на града продължава 73 дена. На 16.10.1941 г. румънските войски завладяват Одеса. Основните сили на Приморската армия, защитаващи града, са евакуирани в Севастопол.

  През октомври 1941 г. се води и първата битка за Харков, който пада в германски ръце на 25.10.1941 г. По същото време е нахлуването на 11-та германска армия започват битката за Крим. Полуостровът е окупиран окончателно в юли 1942 г., когато след 250 дни борба е превзет Севастопол.

  Както в цяла Украйна, боеве се водят и в Таврия. Районът на Приазовието е окупиран през есента на 1941 г., когато се разпада целият южен фланг на съветската отбрана на Източния фронт.

  Войната има и друго лице за съветските граждани. Нахлуването на войските на Вермахта разклащат нейните устои, а с рухването й в прифронтовата зона се развихря „червен терор“.

  Започва евакуация на изток на промишлените предприятия, суровини, продоволствие и специалисти. Това, което не може да бъде евакуирано се унищожава. Спецчасти взривяват фабрики, заводи, жп линии, потопяват шахти.

  При евакуацията в Украйна са извършени нови престъпления на комунистическия режим спрямо собствените му граждани, за които десетилетия наред не се говори. Болшевиките тайно взривяват Днепрогрес в Запорожие. В Днепропетровск е взривен хлебокомбината заедно с работниците в него. В Одеса при отстъплението са потопени приморските квартали заедно с жителите им, а ранените червеноармейци са изхвърлени в морето със санитарните машини. От Харков извеждат стотици представители на интелигенцията,

  за да ги запалят и изгорят в един дом. В Уман живи минират хора в погребите.

  Подобни примери има много из цяла Украйна. Паралелно върви и евакуацията на затворите. Там въпросът е решен по сталински – чрез разстрели на политическите затворници. Тези убийства са част от вълната екзекуции, извършени в началото на войната от НКВД в цялата западна част на СССР от Прибалтика на север до Украйна на юг.

  Войната води нови бедствия за таврийските българи.

  Селищата на приазовските българи са опожарени, разрушени и разграбени. Много жертви на фронта и в тила от сталинските репресии понася цивилното население.

  В писмото на таврийските българи до българския цар Борис III, за което ще стане дума по-долу, те описват бедствията на войната по следния начин: „В тая война между двете велики държави ние сме разорени и изоставени. Нашите богати села са превърнати в пустини, нашите полета са потъпкани от ботуша на войника. Опустошена е нашата Таврия, опустошени са сърцата ни.“ (1)

  При евакуацията, както се нарича процесът на оттегляне на съветската власт и войски, частите на Червената армия отнасят голяма част от добитъка, земеделския инвентар и дори заграбват реколтата, произведена от селяните. Населението отново започва да гладува.

  След окупацията й Украйна е разделена на четири зони, всяка от която има различен статут: райхскомисариат Украйна, дистрикт Галиция, включен в полското генерално губернаторство, немска военна зона (Черниговска, Сумска, Харковска област и Донбас) и област Транснистрия, анексирана от Румъния.

  В състава на райхскомисариата е обособен отделен генерален окръг Крим с полуокръг Таврия. Той се управлява от германски генерален комисар. Град Николаев е център на друг окръг, управляван също от генерален комисар на Райха.

  Румъния формира своя окупационна зона, наречена Транснистрия. Това е административно-териториална единица между Южен Буг и Днестър, включваща части от Винницка, Одеска и Николаевска област на Украйна, и части от Молдова с център първо Тираспол, а след това – Одеса.

  Фактически в Таврия е установена германо-румънска окупация. Военно-окупационният режим в Приазовието продължава от октомври 1941 г. до септември 1943 г. В някои райони германците управляват съвместно с румънските военни органи или с администрация на украинските националисти.

  

  Българските села в Таврия

  В окупираните територии започва прилагане на политиката на „новия ред“. Богатите украински земи са подложени на икономически грабеж. Изнасят се суровини, оборудване, продоволствие, произведения на изкуството. Германската икономика по време на войната изпитва недостиг от работна сила. Затова започва да използва принудителен труд на работници от окупираните източни земи, вкл. от СССР. Започва принудителното мобилизиране на младежи за работа за Райха – „остарбайтери“.

  Най-масово те са изпращани през пролетта на 1942 г. Тогава набирането им добива масов характер. Използвани са войници, които насила мобилизират работниците, събират ги на сборните пунктове и с ешелони ги откарват на запад.

  В Таврия от пролетта на 1942 г. германската власт започва акция по откарване на младежи в Германия. Там са настанявани в трудови лагери и са използвани като земеделски работници или работници в заводите. Проблемът е, че ги третират като съветски граждани и са експлоатирани при нечовешки и трудови условия. Броят на таврийските „остарбайтери“ не може да се установи със сигурност, но се предполага,

  че са били между 5000 и 40 000 души. (2)

  В тези условия единствената надежда остава България – съюзник на Третия райх от 1.03.1941 г. Отделни представители на местната, неунищожена докрай от болшевиките българска интелигенция, подемат инициатива за решаване на таврийския български въпрос

  с подкрепа на българската държава. По инициатива на писателя Мишо Хаджийски

  през април 1942 г. таврийските българи пишат писмо до Н. В. Цар Борис III с молба да ги приеме в България. Таврийците търсят спасение в България – прародината, която те винаги са смятали за истинска своя Родина – майка.

  Поради важността на писмото ще го цитираме изцяло.

  До
  Н.В. Царя
  на българите

  Борис III

  Царю наш благий, закрила на всички поробени и унижени българи. Към Тебе се обръщаме ние, шестдесет хиляди българи от Таврия – Украйна. Към Тебе мълвим тия слова, дано даде Бог да долетят до Тебе, дано Твоите светли очи, Царю наш, обърнат поглед и към нас, българите в далечна Таврия. С една надежда живеем сега, че Ти няма да ни оставиш нас, както не остави нашите братя в Добруджа, Тракия, Македония, а ги взе под закрила в Царството си. Блазе им, хиляди пъти блазе им, че са под вярната Ти защита.

  Не от добрини са дошли нашите прадеди в тия пусти места. В 1864 година, по-рано и по-късно, са бягали дедите ни от безчинствата на Молдовските боляри. Тук, в пустинната степ в Таврия, те намериха свободна земя, но не намериха щастие, защото всеки българин е щастлив само в родното си огнище на Дунава и Балкана.

  В тая война между двете велики държави ние сме разорени и изоставени. Нашите богати села са превърнати в пустини, нашите полета са потъпкани от ботуша на войника. Опустошена е нашата Таврия, опустошени са сърцата ни. Който вятър да ни духне, нас ще закачи, защото все в чужбина, чужди хора са на власт, всеки гледа своите, а нас българите, потъпкват. Откога русите се мъчеха да ни порусят? Всички школи, църкви, администрация бяха руски. Караха децата ни да учат един чужд тям език, а своя, майчиния, да забравят. Но минаха много години, а ние все пак езика си не забравихме. Из всички български села всички разговарят само на български. Своя, българска е носията, песните, битът. Българи си останахме, защото и сърцата ни са български.

  Ваше Величество, Царю наш, закрила наша!

  Това писмо го пишем с кръв и сълзи, сълзи по тия, които във войните 1914-1920 година тук, в Русия, глави невинно положиха. Плачем и за тия двадесет хиляди наши братя, бащи, майки, деца – умрели от глад в 1933 година. Страшни бяха тия дни, Царю наш, и дано Бог не дава да ги види Царството Ти, да ги не познае народът Ти. Много пресни гробове покриха Таврия, хиляди къщи опустяха.

  Чухме, Царю, че Царството Ти е съюзно с Велика Германия, дано Бог ти помага във всички твои дела, обаче за едно те молим: нека поне сега ни се облекчи положението, нека немците ни разрешат да си имаме във всяко българско село своя българска администрация, подчинена пряко на немците, но не на русите. Нека и полицията бъде наша, българска, и училищата да са български. Искаме щото нашите деца да учат родния на всички български език. Прати тук, в Таврия, един свой консул, който да ни защити от всякакви несгоди.

  А ний ще се радваме, ако още сега дадеш наредба всички нас шестдесет хиляди българи от Таврия да ни приемат в Царството Ти. Може би за нас там ще се намерят свободни земи да ги заселим. Не сме много, тук сме двадесет и осем села компактно по брега на Азовско море, между градовете Мелитопол и Бердянск. Готови сме да делим радостите и печалите на Царството Ти, но да сме под твоя закрила. Ако не може изведнъж всички да се поселим, дай Царю, път на част от нас, за година – две всички да сме в България. От пустиня бяхме превърнали Таврия в земен рай. Дай ни голи земи и ние ще ги заселим, защото от край време живеем с честен труд.

  Писано е това писмо от всички българи в Таврия и оставаме с надежда, Царю, че ще ни прибереш в Царството си.

  А сега ще се молим Бог да ти даде дълги години живот и здраве, да закриля Тебе и Царството Ти от всякакви несгоди. Дано процъфтява от година на година твоят народ, дано се множат богатствата му. Дано даде Бог да бъдем заедно, с това свършваме писмото си.

  Страдалецът, сиракът, безимотният българин от Таврия, превъзмогнал нищетата, с възрожденски дух, се извиси като човек и творец, но стана жертва на терористичния комунизъм.

  Долните наши хора са упълномощени да подпишат това писмо:

  Д-р Иван Милчевски

  Георги Е. Малев, селянин

  Мишо Хаджийски, писател

  Георги Соломонов, учител

  Танас Чипчев, учител

  Павел Савов, учител

  Иван Иванов, учител

  Иван Фуклев, учител

  Васил Малчев, учител

  Тодор Терзиев, селянин

  Георги Върбанов

  Димитър Милчевски

  Райна Кочкова

  Елена Милчевска, учителка

  Ана Милчевска

  Горните подписи и текста на писмото свидетелставам. Староста на село Инзовка: Петър Милчев.

  Таврия, Украйна

  20 април 1942.

  

  Писмото на таврийските българи до Н. В. Цар Борис III от 1942 г.

  Писмото е изключително силно и въздействащо. В синтезиран вид таврийските българи излагат своята тежка участ и предлагат на българската власт и лично на цар Борис III пътища за решаване на тяхната съдба. Фактически писмото представлява програма с предложени два варианта.

  Първият вариант е издействане на самоуправление под германски протекторат.

  Таврийските ни сънародници искат да им се разреши да имат в своите села администрация, „подчинена пряко на немците, но не на русите.“ Автономията трябва да включва назначаване на български полицаи, разкриване на български училища, в които да се преподава на български език и изпращане на български консул в този район, който да поема закрилата на техните права.

  Вторият вариант, който е предложен, е преселение на жителите на 28 български села.

  Разчитали са изглежда на искрено съдействие, защото знаят, че българската държава има последователна политика по защита на правата и интересите на своите сънародници под чужда власт, което се потвърждава от териториалните промени в границите на Царство България в периода 1940-1941 г. Тогава с много такт дипломацията на Н. В. Цар Борис III успява да осъществи мирна ревизия на териториалните клаузи на Ньойския договор от 1919 г. и да върне в пределите на България изцяло и при условията на пълен суверенитет Южна Добруджа, и условно, докато трае войната Вардарска Македония, Поморавието, Западните покрайнини и Беломорието с островите Тасос и Самотраки.

  Таврийските българи разчитат царят да намери подслон и за тях, така, както е сторено това от българските власти за сънародниците им от Добруджа, Тракия, Македония, Поморавието и Западните покрайнини. Те не пропускат възможността да изтъкнат добродетелите на тази забравена българска общност, като подчертават родолюбието, честността и трудолюбието на таврийските българи, които са готови да се заселят на пустеещи земи.

  Писмото от името на 60 000 таврийски българи до Н. В. Цар Борис III завършва с пожеланието на преселниците да се завърнат в лоното на своя народ: „Дано даде Бог са бъдем заедно! „

  То е подписано от още 16 души – основно учители, интелектуалци и кмета на село Инзово (Инзовка). Това са различни представители на българската интелигенция в Таврия.

  Един от тях е Мишо Хаджийски, подписал се като писател. Той ще стане вдъхновителят и организатора на преселението на таврийските българи в Родината.

  

  Мишо Хаджийски – писател, журналист и водач на таврийските българи

  Михаил (Мишо) Хаджийски е роден на 27.11.1916 г. в село Инзово (Инзовка), Запорожка област на днешна Украйна. Детството му е трагично, като на много деца, свидетели на революциите, довели до установяване на кървавата болшевишка диктатура.

  Баща му загива на фронта като войник през 1917 г. Майка му Елена Вълчанова умира от изтощение, вследствие на големия глад от 1921 г. – първият в съветската история.

  Така Михаил остава кръгъл сирак. Отгледан е от своя дядо. Расте любознателен, с ярко изразено чувство на дълг и отговорност пред бъдещето на средата, която го възпитава.

  През 1930 г. М. Хаджийски завършва VII клас в българското училище, а през 1933 г. получава диплома от Педагогическия техникум с преподаване на български език в село Преслав (Таврия) – културната столица на приазовските българи.

  През 1937 г. постъпва в Киевския държавен университет и започва да учи руска филология. Едва ли е имал някаква друг възможност за избор на специалност. Краят на 30-те години съвпадат с „големия терор“, при който репресиите засяга силно и таврийските българи, чиято културната автономия е унищожена от Сталин.

  След дипломирането си М. Хаджийски работи като журналист и редактор в Украинското държавно издателство за националните малцинства в Киев.

  Въпреки суровото време и цензурата, характерна за съветския тоталитарен режим, М. Хаджийски демонстрира своя литературен талант и успява да издаде няколко книги и сборници с разкази.

  Дарбата му е оценена високо още през 1938 г., когато Киевското издателство за националните малцинства отпечатва неговия първи сборник с разкази „Разлив“. А тогава Мишо Хаджийски е само на 22 години.

  От 1938 до 1944 г. той издава цели четири сборника с разкази – „Нощите край Лозоватка“, „Из Бесарабия“, „Пуста чужда чужбина“, „Българи в Таврия“, поставя в Българския държавен театър в Одеса драмата „Банови дворища“, подготвя за печат последния си сборник с разкази „Стара Таврия“.

  Основна тема на всичките му творби е животът на българите в Таврия, техните радости и скърби в дни на съзидание и съдбовни изпитания. В тях пълноценно са представени бита, историята и духовността на Таврия – неговия малък „български остров“, изникнал по волята на съдбата сред суровата пустош на многоезичната Приазовска степ.

  Дарбата му е безспорна, а перспективите за неговото бъдеще – добри. Литературната критика твърди, че неговите творчески усилия в перспектива биха могли да го превърнат в един своеобразен „Йовков на таврийските българи“.

  Войната от 1941 г. обръща и неговия живот, както този на милиони хора в СССР. През лятото на 1941 г. М. Хаджийски получава повиквателна за мобилизация в Червената армия. Не е ясно дали въобще се е сражавал и къде е станало това, но със сигурност се знае, че след разгрома на неговата военна част край Киев е бил пленен от германците.

  М. Хаджийски успява обаче да избяга от пленническия конвой. Добира се до родното си село Инзово, където за известно време се укрива. По-нататък с много рискове смело се посвещава на своето и на своята общност оцеляване. Дейността му е апостолска.

  Подписва писмото до цар Борис III от април 1942 г., което е само етап от подготовката на преселението. В него се съдържа заявка за преселението, което към този момент не е било ясно дали въобще може да се осъществи.

  С това обаче процесът на подготовка на преселението стартира. Негов двигател от самото му начало е тъкмо М. Хаджийски. Пред германската окупационна власт той заявява своята етническа българска принадлежност. Разчита поради съюзническите отношение на България с Германия това да му гарантира свобода на действие. Така и става.

  Като етнически българин М. Хаджийски получава разрешение от немската комендатура да замине за Букурещ, а после и за България. Успява да се снабди чрез един румънски офицер с документ за свободно придвижване в окупационните зони.

  Важен момент в подготовката на преселението са събитията от май 1942 г. Тогава М. Хаджийски поема отговорността да представя и отстоява пред българските власти волята за преселение в прародината на 60-хилядната ни общност в Таврия.

  На 12.05.1942 г. той посещава българската легация в Букурещ, където носи писмото на таврийските българи до цар Борис III. Писмото е прието и е изпратено чрез пълномощния ни министър в Букурещ Стоян Чомаков лично до министър-председателя проф. Богдан Филов.

  На 12.05.1942 г. българската легация в Букурещ дава открит лист № 55 на М. Хаджийски да дойде в София.

  На следващия ден, съгласно по-късно издаденото му удостоверение на дирекция на полицията № 28603, той пристига в София, носейки със себе си писмото до цар Борис ІІІ.

  В България М. Хаджийски развива широка дейност в изпълнение на своята кауза по организиране на преселението.

  М. Хаджийски създава Институт за опазване на Таврия, на който членове стават изтъкнати български интелектуалци, учени и писатели като проф. Стоян Романски, проф. Борис Йоцов, Стилиян Чилингиров, Иван Леков, Петър Динеков, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Христо Капитанов, както и журналистите Христо Бръзицов, Александър Дякович. (3)

  На 4.09.1942 г. М. Хаджийски получава открит лист от Дирекция на националната пропаганда. Това му позволява да обикаля страната и да изнася публични лекции на тема „Българите в Украйна“. Съдействие му оказва Съюзъз „Отец Паисий“.

  Намира съмишленик в лицето на председателя на съюза проф. Георги Генов.

  Той е роден в Котел през 1883 г. Завършва право в София и специализира международно право в Париж, Рим и Хага. Университетската си кариера започва през 1920 г. Става декан на Юридическия факултет, а през 1937 г. и 1938 г. е избран за ректор на Софийския университет. Преподава едновременно и в Свободния университет. Автор е на много научни трудове, от които най-важните са: „Източният въпрос“, „България и Обществото на народите“ (1938 г.), „България и Европа. Сан Стефано и Берлин“ – 1878″ (1940 г.) и др.

  Има специални изследвания в международното право и теорията на правото. Публикува и много статии в периодичния печат – преди всичко по въпросите на външната политика, където е безспорен авторитет.

  Проф. Г. Генов развива и обществено-политическа дейност. Още като студент се свързва с Радикал-демократическата партия. След преврата на 19.05.1934 г. се оформя като неин политически лидер. Участва в редактиране на нейните издания в. „Радикал“ и сп.“Демократически преглед“. Освен високо ерудиран учен и общественик, е и голям патриот. Патриотичните му разбирания са причини да стане един от ръководните дейци на създадени през 1927 г. Всебългарски съюз „Отец Паисий“, чийто председател е екзарх Стефан. По негова инициатива е издигнато искането за мирна ревизия на Ньойския договор, обосновано от него самия в труда му „Ньойския договор и България“.

  

  Статия на проф. Г. Генов за съдбата на българите в Таврия от 1943г.

  На 20.08.1942 г. ръководството на Съюза „Отец Паисий“ изпраща до МВнР в София писмо. То е изключително важно, защото е опит за формулиране на цялостна национална програма за решение на таврийския въпрос. Набелязаните мерки са изпращане на български консул или поне висш офицер в Таврия, назначаване на българи в местната администрация, възстановяване на българските училища, издаване на български вестник, командироване на български свещеници в селищата с компактно българско население, изпращане на спешна помощ от лекарства и храни за бедстващите българи.

  Много важна е бележката с внушение до правителството на проф. Б. Филов в писмото на съюза, която звучи и до днес актуално. „В национален интерес е тези българи да не се разпиляват, а „в близко бъдеще вкупом да бъдат преселени в България.“ (4)

  В началото на януари 1943 г. със съдействието на отецпаисиевци е издаден специален брой на вестник „Българите в Таврия“. Замисълът е тиражът му да достигне 10 000 броя, като приходите от продажбата му да послужат изцяло за подпомагане на таврийските българи.

  Със съдействието на Съюза „Отец Паисий“ М. Хаджийски обикаля страната и изнася беседи в София и десетки други градове в провинцията, по време на които запознава българската общественост със съдбата на таврийските, бесарабските и кримските българи.

  Публикува поредица от статии по темата в българската преса. Пише съобщения до народните представители в XXV ОНС, чете сказки и по националното радио.

  През 1943 г. успява да издаде и книгата си „Българите в Таврия“ и сборника „Пуста чужда чужбина“. (5)

  Благодарение на тази му дейност българите в България разбират за съществуването на своите сънародници в Украйна. В България М. Хаджийски намира и личното си щастие. Създава свое семейство. В София той се запознава със студентката по немска филология Савка Рафаилова Николаева, за която по-късно се оженва.

  Но най-съществената част от неговата дейност е усилието му да подпомогне завръщането на таврийските българи в Родината.

  Понякога М. Хаджийски отскоча и до родната му Таврия. Документирани са две негови посещения – в края на 1942 г. и през лятото на 1943 г. Те са изключително важни, защото са свързани с организиране на бъдещото преселение. При обиколките си из българските селища той запознава жителите им с проекта за преселение към прародината. Кани ги да се върнат в Родината. Идеята за преселение е приета най-радушно от българите, които са били най-жестоко репресираните от съветската власт при колективизацията, разкулачването и голодомора. И това е обяснимо. За тях оставането в Украйна при очертаващи се перспективи за възстановяване на съветската власт, би означавало сигурна смърт.

  М. Хаджийски намира последователи не само в средите на отецпаисиевци, но и сред някои български дипломати. Двама от тях ще станат активни участници в процеса на преселение. Това са Любомир Кузупов – офицер от запаса, пълномощник на българското правителство в окупирана от Райха Украйна и Иван Димитров Станчов – български консул в Галац, Румъния. Тяхната роля е специфична, но изключително важна.

  Иван Димитров Станчов е роден през 1897 г. в Санкт Петербург, Русия, където баща му е български дипломатически агент. Той е син на дипломата и политика Димитър Станчов и Анна Станчова (родена графиня дьо Грено). През 1915 г. завършва Френския католически колеж в Пловдив. През 1917 г. е мобилизиран във флота. По-късно завършва Школата за запасни офицери в Княжево. През 1918-1919 г. работи като офицер за свръзка в качеството си на военен преводач на окупационните войски на Антантата. Едновременно с това сътрудничи на българското военно разузнаване.Участва в укриването българско оръжие, подлежащо на унищожаване по силата на военните клаузи на Ньойския договор .Едновременно работи и в общинската администрация във Варна, където отговаря за настаняването на бежанците от Русия. През 1923 г. завършва право в Университета във Фрибур, Швейцария.

  През 1928 г. постъпва на работа в българското Външно министерство. Така поема по пътя на баща си като дипломат. Първоначално е в шифровалния отдел, а по-късно в протокола. През 1931-1936 г. е на дипломатическа служба в Рим като трети секретар, по-късно като съветник, а накрая – като шарже д’афер. През 1937-1942 г. работи като началник на отдел „Консулски“ в Министерството на външните работи, след което, до юни 1944 г. е генерален консул на Царство България в Галац. На този си пост подпомага преселването в България на компактни групи таврийски българи.Поддържа връзка с таврийските българи и пише често доклади до София. Автор е на ценни спомени. (6)

  О.з полковник Любомир Кузупов е роден през 1893 г. Той е кадрови български офицер, участник във войните за национално обединение от 1912 до 1918 г., в които е награждаван с ордени „За храброст.“ През октомври 1918 г. като капитан участва в акцията по спасяване на знамето на 1-ви пехотен Софийски полк. Член е на бойната група на полка, спасила полковата му светиня. След Първата световна война преминава на дипломатическа служба. От 1924 до 1931 г. е секретар в българските легации в Будапеща и Белград. До септември 1944 г. заема различни длъжности в Министерството на външните работи и изповеданията.

  

  О. з . полковник Любомир Кузупов като дипломат

  Подготовката за преселението навлиза в активна фаза през есента на 1943 г. Тласък на процеса дават някои събития по фронтовете в Украйна.

  В началото на септември 1943 г. съветските войски извършват десант в района на Приазовието и на 6 септември с.г. превземат гр. Бердянск. Българските селища Преслав, Инозов, Троян и др. стават отново арена на тежки боеве, по време на които таврийските ни сънародници дават нови жертви. Германските войски започват да се изтеглят на запад, като опожаряват изоставените селища.

  Създава се критично положение. В доклада си от 21.09.1943 г. Ив. Д. Станчов отбелязва, че населението на българските села в Таврия между Мелитопол и Бердянск напуска панически района на бойните действия. Според консула над 20 000 българи се насочват към гр. Николаев. По това време той е най-западната точка на контролираната от украинските националисти територия и изходен пункт към румънската окупационна зона, т. нар. Транснистрия.

  Бежанците изминават над 200 км. път пеша с надежда да минат през Румъния в България. Румънските власти обаче не пропускат бежанския керван в Транснистрия. Затова българите са принудени да останат под открито небе, без храна и средства за оцеляване. Тук трябва да чакат месеци наред, за да бъде решена тяхната съдба.

  В спомените на голяма част от преселниците този период (есента на 1943 г.) е посочен като начало на тяхното преселение към Родината.

  Междувременно настъпват важни промени в управлението на България. След смъртта на Н. В. Цар Борис III на 28.08.1943 г. на престола се възкачва малолетният му син Н. В. Цар Симеон II. Назначено е регентство в състава проф. Б. Филов, генерал Н. Михов и Н. Ц. В. Княз Кирил Преславски. От 14.09.1943 г. на власт в България е правителството на Добри Божилов. Тъкмо то раздвижва разработените проекти за преселение на таврийските българи.

  

  Министър-председателят Добри Божилов

  Д. Божилов успява да сключи на междуправителствено ниво с Германия споразумение за преселение на 2500 души от Украйна. Преселниците трябва да се набират от района между р. Днепър, Одеса и п-в Крим. Формално това е район под германска окупация, но фактически се управлява от румънска администрация в т. нар. Транснистрия и от украинските националисти.

  С изпълнение на тази мисия в октомври 1943 г. правителството упълномощава М. Хаджийски и Л. Кузупов – съветник в МнВР. Те трябва да установят контакт с бежанците и да подготвят и организират преселението им в България.

  В края на декември 1943 г. Л. Кузупов и М. Хаджийски пристигат в Одеса и веднага се заемат с изпълнение на своята важна мисия.

  Л. Кузупов споделя в спомените си: „Трябваше да се уредят много въпроси: първо: да се издадат открити листове; да се получи разрешение от украинските власти тия българи да напуснат украинската територия; трябваше да се уреди въпросът с тяхното идване в територията на Трансистрия, а след това да бъдат пуснати от транснистрийските власти да преминат в Румъния – Бесарабия; да се получи разрешение от румънските власти за влизането им в Бесарабия и пътуването им през последната до България. Нашето правителство не ми отпусна нито лев кредити. Нашите бежанци бяха в мизерно положение – без пари и без средства за преживяване. Трябваше по-скоро да се измъкнат от това положение.“ (7)

  При много тежки условия Л. Кузупов започва работа по организиране на преселението на българите. Първо в Одеса осигурява отпечатването на специални открити листове.

  От преселниците такива получават само тези, които са бежанци, имат паспорти (лични карти) и са с българска народност.

  Желаещите да се преселят са прехвърлени на територията на Транснистрия, като са насочени към граничното българско село Паркани, Тирасполско. Тук се събират над 1000 българи мъже, жени, деца. (8)

  Според спомените на Л. Кузупов са били обаче по-малко – около 500 души. (9)

  В спомените си Л. Кузупов описва тяхното мизерно състояние: „В Паркан положението беше отчайващо. На над 500-те души формено гладуващи германците даваха само по малко хляб, за да не умрат от глад, и никакви съедни продукти. На тях се разрешаваше да вземат вътрешностите на коления от германците добитък – карантията; и с това живееха тия нещастни наши сънародници. А селото – голо, нямаше нито една свободна квартира, нито едно легло, нито една завивка. А беше студено – сред зима; януари и февруари.„ (10)

  Л. Кузупов оставя М. Хаджийски в Одеса да се занимава с издаването на откритите листове. Посещава Николаев, за да уговори с германските окупациони власти пускането на българските бежанци там. В Одеса провежда лична среща с управляващия Транснистрия проф. Антонеску (брат на диктатора генерал Антонеску) и издейства от него разрешение идващите отвъд р. Буг преселници да бъдат допускани в Транснистрия, а след това да им се разреши да всички да влязат в Румъния. В Одеса Л. Кузупов уговаря с германците да отпуснат влакова композиция, която да натовари част от бежанците.

  За да прехвърли българите и да ги спаси от тези нечовешки условия, при които са поставени в тежките зимни месеци Л. Кузпов се среща с германския комендант на гр. Тираспол и му дава обещание, ако му съдейства да получи български ордени.

  Както отбелязва в спомените си това е „трик“, който е прилагал още през Първата световна война в Македония, понеже знае, че „германците са големи любители на ордени“.

  „Това мое хрумване подейства чудотворно“ – отбелязва Л. Кузупов.

  Германската комендатура осигурява на бежанците храни (ориз, захар, мазнини и други продукти) и даже обещава специална влакова композиция от 30 вагона за извозване до България. (11)

  М. Хаджийски остава в Одеса, където работи по снабдяване на българите там с открити листове. Тук, в Одеския район по това време са живели над 25 000 българи. (12)

  За тях обаче няма разрешение за преселение. Такива са инструкциите на МВнР от София, с които М. Хаджийски трябва да се съобразява. На одеските българи е отказано преселение, въпреки желанието на мнозинството от тях да се върнат в Родината. Изключение М. Хаджийски прави за единици от тях, които поради различни причини не могат да живеят повече под съветския режим. (13)

  В крайна сметка около 500 български бежанци от Таврия и Южна Русия се концентрират в гр. Одеса. Решено е те заедно с част от хората от Паркани да бъдат качени на подготвяната влакова композиция. Първи са се натоварили на него бежанците в Одеса.

  Л. Кузупов разказва какво се случава по-късно с товаренето на преселниците от Паркани:

  „Най-после съобщиха, че влакът е тръгнал от Одеса. Натоварихме жените и децата на каруци и ги откарахме на гара Тираспол. Чакахме цял ден, но влакът не дойде. Върнахме ги пак в Паркан. На сутринта пак ги откарахме и пак ги върнахме. Казаха, че товаренето ще стане на гара Паркан. Едва на третия ден влакът пристигна с голямо закъснение.

  Тия, които щяха да се товарят, трябваше да бъдат проверени по списъците.

  Оказа се, че много от тях ги няма (близките им не ги бяха пуснали,…), а имаше и такива, които не фигурираха в списъците. Голяма разправия, но най-после ги заведоха на перона да чакат влака. Влакът пристигна, но за моя изненада бе препълнен с пътуващи от Одеса наши бежанци. Много от последните се бяха настанили комфортно и нашироко: инсталирали в товарните вагони легла, печки и пр. и носеха много багаж. Изглежда, че Хаджийски бе уговорил с някои изселващите се да си пренесат повече багаж. Вагоните се оказаха затворени отвътре. Нямаше много време – влакът трябваше да тръгва, а хората останаха на перона. Тръгнах от вагон на вагон, яростно затропах по вратите и принудих намиращите се вътре бежанци да отворят. И във всеки вагон наблъсках по още двайсетина от „моите“ бежанци“.  (14)

  За повечето от бежанците от Паркани е намерен друг изход. За тях е решено да потеглят самостоятелно по шосетата със своя конвой от каруци и коне, с които са разполагали.

  

  Бежанци от Таврия на път през 1944 г.

  През ноември 1943 г. в България пристигат първите таврийски заселници. Това са 47 семейства от село Инзово. За тяхното преселение има разрешение от българското дипломатическо представителство в Букурещ.

  По-голяма част от тези семейства са насочени към Добричка област. На 20.12.1943 г. те пристигат в град Добрич, където са тържествено посрещнати. Осигурена им е специална вечеря от добричкото гражданство. После заминават за мястото за тяхното преселение в село Германци (днес Добрево), Овчаровска община.

  Насочват ги не случайно към това селище. До 1938-1939 г. в района на село Германци (днес Добрево) са живеели хора с германски произход, преселници в България, изселили се в Германия по призива на Хитлер преди началото на Втората световна война на 1.09.1939 г.

  След напускането им имотите на бившите жители на селото са били одържавени. Затова те са преотстъпени безвъзмездно на върналите се в Родината българи. Таврийци от Инзово са настанени в бившите германски къщи. Всички настанени в Германци (Добрево) семейства са от Инзово, начело с бившия му кмет Петър Милчев, подписал молбата до цар Борис III от 20.04.1942 г.

  Тук бившите инзовци, сред които има земеделци, но също учители, лекари, инженери заживяват мирно и тихо съвместно със старите български жители на селото.

  За тези инзовци, заселили се в Германци (Добрево) пред автора на книгата „Българи в Таврия и таврийци в България“ Атанас Марков Йордан Боев, жител на селото, роден през 1932 г. в Северна Добруджа и преселник в Южна Добруджа по Крайовската спогодба с родителите си, разказва следното:

  „Да, помня ги. Тогава 1943-1945 г. бях малко момче, 10-12-годишен. Имах две по-големи сестри, момичета, другаруваха (момуваха) с момичита таврийчета техните връстнички. Общи празници, общи хора, общи седянки и др. Та нали и те бяха българи, носещи същите обичаи както нас. Мен ме вземаха, когато ходеха на съвместни седянки да ги пазя от кучетата (от ергените те сами се пазеха). Слушал съм и то най-вече по седянките, а и на други места, част от историята за тяхното идване в България.“ (15)

  На 13.12.1943 г. правителството приема протокол, който определя процедурите по настаняване на преселниците. Служба „Обществени бедствия“ към МВР трябва да поеме функции по посрещане и осигуряване с подслон. Отпуска се като първа помощ 400 000 лв. Разрешава се безплатно пътуване на изселниците по БДЖ, речните кораби и държавните автобусни линии. Предвидено е тяхното оземляване. На БНБ е наредено да обменя носените от таврийците пари – германски марки или украински карбованци. (16)

  Всички административни и полицейски власти се задължават „да оказват пълно съдействие на преселниците до окончателното им настаняване на определените от съответните министерства места.“(17)

  През януари 1944 г. към България се насочва група от 28 семейства от т.нар. габровска група – членове на Съюза на българите таврийци от български произход. Държавата им оказва двойна помощ. Сменени са им суми от 1000 марки, получени от преселниците в Одеса и върнати им обратно, вече на българска земя. Даден им е и държавен заем в размер на 40000 лева.

  Вербална нота от 28.02.1944 г. на кралското министерство на външните работи на Румъния гарантира преминаването в България на 2,500 българи-бежанци. 500 ще пътуват с влак, а за други 2,000 е уточнено, че натоварени в кораб в Измаил и ще бъдат разтоварени в Силистра или Русе. (18)

  На 22.02.1944 г. от Одеса потегля осигурената от германската окупационна власт влакова композиция. На гара Тираспол ешелонът е очакван от Л. Кузупов. Той успява да качи на композицията и преселниците от Паркани. Изпраща писмо до българския пълномощен министър в Букурещ Иван Попов, в което го моли чрез неговите служители в легацията на гара Букурещ да уреди посрещането на преселниците с топла храна и мляко за децата.

  Помагат и родолюбиви букурещки българи, които отпускат около 80 000 леи за облекчаване положението на пътуващите към България преселници. В акцията се включва и представителството на БПЦ в Букурещ, където преселниците пристигат на 26.02.1944 г.(19)

  От Букурещ ешелонът заминава за Гюргево, от където българите се превозени чрез шлепове до пристанище Русе.

  Много по-трудно се оказва преселението на бежанците от Паркани, които се движат пеш със своите коне и каруци. Л. Кузупов трябва да помага за битовото им уреждане и изхранване, вкл. с резервните части за каруците. За да се срещне с преселниците

  Ив. Д. Станчов потегля към устието на р. Днестър. В спомените си той отбелязва следното:

  „Заварих нещо потресаващо: няколко хиляди каручки, зачулени със скалъпени палатки от платно или кожи, единствено убежище на близо петдесет хиляди мъже, жени и деца. Изтощените кончета търпеливо пристъпваха от крак на крак, а дрипавите изгладнели хора се грееха поред на огньовете, палени със снопове тръстика. Когато ги заговорих, отговаряха ми на старинен, чист български език. Не ми беше трудно да си представя какво пътуване е било. Ужасих се. Безкрайни километри през заснежени, заледени поля, семействата, сгушени в каручките с тези кончета, от чиято издръжливост и сила зависи живота им., преживяващи с малкото храна, която бяха успели да спасят. Припасите им бяха на изчерпване, гладът вече беше белязал лицата им. Установих, че имам законно право и човешко задължение да ги репатрирам в България.“ (20)

  Ив. Д. Станчов и Л. Кузупов успяват да убедят германските власти да разрешат прехвърлянето на българските бежанци през р. Днестър на румънска територия.

  След извършване на процедурите по дезинфекция „коларският“ керван на таврийци навлиза в Бесарабия. Л. Кузупов ги насочва по маршрут, който минава през българските села.

  Така съдбата връща част от таврийските българи към селата в Бесарабия, от където те са се изселвали в Таврия през 1861-1862 г. Условията, при които се движи кервана, са много тежки – сняг, дъжд, кални пътища. Но въпреки това преселението продължава. Помагат им с всичко възможно местните бесарабски българи, които намират сред преселниците свои далечни роднини. Керванът достига до гр. Измаил. Тук се запасява с необходимите хранителни продукти. После каруците с бежанци са натоварени на осем шлепа за България. (21)

  На 13.03.1944 г. шлеповете с таврийските 630 българи пристигат на пристанището в Силистра. (22)

  За преселниците това е най-щастливият миг в живота им. С просъзлени очи те излизат на българския бряг, падат на колене, кръстят се и целуват родната българска земя. Кадрите от кинопрегледите от онова време запечатват за историята тези вълнуващи моменти.

  

  Сълзите на таврийските българи преселници, току-що стъпили на българска земя при Силистра, 1944 г. Кадър от кинопрегледа

  Посрещнати са топло от силистренци, начело с кмета им Борис Коджабашев. Взети са мерки за тяхното настанява и снабдяване с топла храна. (23)

  Обикновените силистренци се включват в акция за осигуряването им с храна и облекла. Младежите от „Бранник“ им изнасят патриотични забави. (24)

  От Силистра преселниците са изпратени за временно настаняване в селища от Силистренска, Дуловска и Тутраканска околия.

  През март-април 1944 г. върви интензивна работа по преселението. Към 14.03.1944 г. от получилите разрешение да се изселят от Русия и Украйна 2 500 души в България са пристигнали първа група с влака от Гюргево 500 души, втора група с шлепа до Силистра от 600 души и трета група от 100 души вече е на път. (25)

  На 4.04.1944 г. М. Хаджийски споменава за преселили се 1375 души и останали в Одеса 274 души с пътни листове на ръце, които не са пожелали да заминат с първите групи и за които е повдигнат въпрос за тяхната неблагонадеждност.(26)

  М. Хаджийски се застъпва пред българското Министерство на външните работи за тези хора. Той се аргументира по следния начин: ние нямаме право да им откажем, понеже те са българи, а някои от тях са и български поданици. М. Хаджийски действително признава, че някои от кандидат-преселниците са българи, женени за рускини и са се откъснали от всичко българско. М. Хаджийски обаче смята, че след умело посрещане и възпитаване в България, в българска среда, те скоро ще се приобщят към Родината.

  Тази негова позиция отново по убедителен начин характеризира неговата личност като горещ български патриот. Като такъв М. Хаджийски милее за българите, където и да са те по света. Старае се да даде на властта и други аргументи за това, че тези сънародници трябва да бъдат подкрепени в техния преход към земите на историческата им родина.

  Той припомня, че българите-селяни от Крим и Таврия са „извън всякакво съмнение“. (27)

  Те са били преследвани от болшевиките като заможни и богати българи. Трябва да има милост и за тези клети хора. И те да могат да се завърнат на свята българска земя.

  

  Портрет на Мишо Хаджийски от неговата лична карта от 1944 г.

  1375 души от преселниците, дошли в България до началото на април 1944 г., са настанявани в няколко околии: Добричка, Балчишка, Генерал Тошевска, Дуловска и Тутраканска околии.

  Според едно писмо на директора на добричката поземлена дирекция Любомир Великов от 11.04.1944 г. до Дирекцията на земята, те са били разпределени по следния начин: Добричка околия – 34 семейства и 104 души, Балчишка околия – 42 семейства от 147 души, Генералтошевска околия 24 семейства от 99 души.“(28)

  В Дуловска и Тутраканска околии на преселниците са дадени задоволителни жилища. Предоставя им се земя по 40-50 дка, в зависимост от броя на членовете на семейството и добитъка им. Семействата са зачислени към десятките на селата. С техния добитък и зает инвентар е организирано засяването на дадените им земи. (29)

  Добричкият директор на Поземлената дирекция споделя за констатирано разминаване между желано и реалност. Той донася, че в други околии, освен посочените, няма свободни земи. Липсва разпоредба за анулиране на сключени договори за дадени под наем земи на Б.З.К. Банка и фонда. Преселниците остават за зимата без получена земя. Българската администрация по места естествено взима мерки и решава проблемите.

  Преселниците са настанени предимно в домове на приемни семейства и обществени сгради, като веднага получават земя за обработка и семе за посев.

  На 7.04.1944 г. в Силистра пристига третата група от 95 таврийски българи, водени от пратеника на правителството М. Хаджийски. (30)

  

  Сълзите на щастливите таврийски преселници, стъпили благополучно на българска земя при Силистра през 1944 г. Кадър от кинопрегледа.

  М. Хаджийски не остава с тях, а се връща обратно за да съдейства и на преселението на последната група. На 20.04.1944 г. той изпраща доклад на външния министър Д. Шишманов. В него обобщава за резултатите от акцията в периода от 20.12.1943 г. до 10.04.1944 г. В доклада се сочи, че общата цифра на преселените до този момент в България са „1575 души от Украйна, Таврия и Крим“. Но отбелязва, че това е много малък процент от пребиваващите българи в тези райони. Основната маса са останали в селищата си, поради невъзможност да се преселят или липса на служители на българското правителство, които да им съдействат и помогнат в трудния път към България.

  На 24.04.1944 г. Ив. Д. Станчов изпраща последната група бежанци, като изготвя списък за тях. Това са 140 души с 28 каруци, водени от Никола Дондонов. На 11.05.1944 г. те влизат в Силистра през сухопътната граница с Румъния при село Остров. (31)

  Насочени са към община Вокил в Дуловска околия.

  На 11.06.1944 г. в Силистра идва следващата група преселници. Това са 11 души с 3 каруци и водач Павел Стефанов Добров. Българското генерално консулство в Галац ги снабдява с необходимите документи за пресичане на границата и преминаването през румънска територия, като е приложен поименен техен списък. (32)

  Последната известна група бежанци 16 души пристига в България в началото на юли 1944 г. Тогава тя преминава граничния пункт при село Кардам. Откритите листове им са осигурени от българската легация е Букурещ.

  Общият брой на преселниците не е точно установен. В проучвания по въпроса се говори за различни цифри.

  В доклада на главния инспектор по преселението Продан Хаджиев до Дирекцията за земята от 2.05.1944 г. се посочва броят на пристигналите българи от Таврия, настанени по околии, както следва: Добричка околия – 74 семейства с 240 човека, Генерал Тошевска околия – 60 семейства с 91 човека, Балчишка околия – 67 семейства с 247 човека, Дуловска околия – 166 семейства с 558 човека, Тутраканска околия – 23 семейства с 92 човека. Общо това прави 390 семейства с 1228 човека. (33)

  В цитирания по-горе доклад на М. Хаджийски от 20.04.1944 г. се споменава за 1575 души от Украйна, Таврия и Крим. Цифрата 1575 души обаче служи само за ориентир. Причината е, че в нея не влизат новите четири групи, дошли след датата на доклада от 20.04.1944г.

  Затрудненията в изчисляването на броя на преселниците идва и от самата документация, съставен от съответните длъжностни лица, които са използвали различни критерии. Ако някъде се посочват точни цифри, другаде се споменават само имената на главите на семействата. Понякога пък се прилагат едновременно и двата критерия. Освен това не всички околийски управители и кметове са давали своевременно данни за броя на преселниците. Друга пречка за точното изчисляване на таврийските преселниците е, че те често са сменяли местожителството си в България.

  В най-новото изследване по темата „Депортацията на таврийските българи в СССР през 1945 г.: Премълчаната история“ е прието, че през есента на 1943 г. и пролетта на 1944 г. в България пристигат около 1900 наши сънародници от Таврия. (34)

  Не е изключено обаче те да са повече, пристигнали и по други пътища, за които няма документация в архивите.

  Завърналите се в България са изключително земеделци. В доклад на областния началник по земеделието в Добрич намираме подробни данни за професията на 320 преселници от Таврия, настанени в Добричка и Шуменска област. 2/3 от хората са земеделци, работници или домакини. Единици са лекари, учители, агрономи или инженери. В групата има десетина души градинари и занаятчии. (35)

  На преселниците в селата е дадена земя под наем, от свободните фондови земи.

  За устройването им правителството на Д. Божилов приема два протокола с дати 25.02.1944 и 9.03.1944 г. В тях се доразвиват действията, предвидени по протокола от 13.12.1943 г. Новото е, че отпуснатите помощи към МВР за посрещане, подслоняване и изхранване на бежанците са по-големи – 1 млн. лева по протокола от 25.02.1944г. и 3,6 млн. лева на 9.03.1944 г. (36)

  

  Постановлението на Министерския съвет от 25.02.1944 г.

  В друго свое заседание от 06.04.1944 г. правителството приема Постановление № 22, с което задължава Българската земеделска и кооператвина банка (БЗКБ) да отпусне под гаранцията на държавата на всеки таврийски преселник, който е земеделски стопанин сумата от 40 000 лева. При определени обстоятелства се допуска и по-голяма сума. (37)

  След пристигането на бежанците в България на всички глави на семейства са връчени и

  по 2000 лева безвъзмездна помощ от държавата. (38)

  С 16-то Постановление на МС от 16.06.1944 г. е уреден въпросът с временното уреждане

  на безплатното лекуване на преселниците.

  Според него всеки преселник от Таврия, ако е беден и не може да плаща, се освобождава от всякакви такси за лекуване, както при лекуването в държавните и общински лечебни заведения, амбулатории, диспансери и пр., така и при домашно лекуване от служебни лекари – без да се изисква удостоверение за имотното състояние на болния, а само по устно заявление.

  

  Решението за безплатно лечение на бедните преселници от Таврия

  Взети са мерки за тяхното оземляване. На 14.03.1944 г. се провежда заседание на експерти към МВР, което набелязва мерки в тази насока. Експерите решават настаняването на преселниците да става компактно и в по-големи групи. Констатирано е обаче, че държавният поземлен фонд не разполага с достатъчно сводно количество земя.

  Затова експертите предлагат да бъдат закупени от държавата земите в Южна Добруджа, собственост на румънци по чл. 5 от Крайовската спогодба от 1940 г. Това са над 150 000 декара земи, за които е преценено, че ще бъдат подходящи за заселването на таврийците. За да оземли преселниците, е набелязана дори крайна мярка като отчуждаване по законодателен ред срещу заплащане на някои от земите на едрите земевладелци в Добруджа, с което може да бъдат предоставени още 20 000 – 30 000 декара земя за преселниците. (39)

  До септември 1944 г. преселниците са оземлени с обработване, със земя между 15 и 50 декара, както и с дворни места в селищата с площ около 2 декара.

  През лятото на 1944 г. са набелязани и други мерки. Сред тях е строителството на жилища

  за бежанците. Кредитирането на това строителство става от бюджета на МВР, като за целта е предвидено на основание на закона за гражданската мобилизация всичкитрудоспососбни преселниците да бъдат мобилизирани, както и майстори строители и работоспособни граждани. Има предложение с министерско постановление да бъде отпуснат безплатен строителен материал, а документите за строителната дейност да бъдат освободени от всякакви общински такси и налози. (40)

  В акциите за настаняване и изхранване на бежанците активно се включват и органите на местната власт. На 13.03.1944 г. лично силистренският кмет Борис Коджабашев се обръща към МВР с молба за отпускане на 800 000 лева за закупуване на храната за хората и добитъка. При пристигането на втората група перселници в началото на април 1944 г., общината изразходва още 45 000 лева от своя бюджет за изхранването им. (41)

  На кметовете на населени места, в които има настанени преселници е наредено да вземат мерки за изхранването и снабдяването им с необходимия селскостопански инвентар и семена за посев. Кметовете също така трябва да оземляват всяко тричленно семейство

  с минимум по 30 декара земя и с по 5 декара допълнително за всеки следващ член на семейството. (42)

  Преселниците от Таврия са снабдени в кратки срокове и с българско гражданство. Процесът стартира през лятото на 1944 г. и завършва през есента на 1944 г.

  Това става след като на 4.08.1944 г. МВР уведомява областните директори, че таврийските българи ще бъдат приети за български поданици. Получаването на българско гражданство става по облекчена процедура. Тя включва подаване на индивидуални молби чрез местната община до министерството на правосъдието, като за молбата не заплащат никакви такси и гербови марки. (43)

  Решено е ползването на административната услуга да бъде безплатно. Никой не може да се обогатява за сметка на преселниците, потърсили отново спасение в Родината.

  Специфично е че процесът на получаване на българско гражданство само стартира, но не приключва към 9.09.1944 г. Едва в ноември 1944 г. таврийските преселници вече имат българско гражданство. (44)

  От всички изложено до тук може да се направи изводът, че в годините на Втората световна война отношението на българските власти към таврийските преселници е било високо отговорно и национално.

  Въпреки военновременната обстановка, българските власти предприемат серия от много сполучливи мерки за устройване на таврийските българи. При това има организация както на централно, така и на местно ниво. Опитът в устройването на севернодобруджанските българи от 1940 г. помага много.

  Българската държава съдейства за устройването на преселниците – осигурява се безплатното извозване с влакови композиции до местата за окончателното им настаняване, те получават по около 40-50 декара земя на семейство, стопански инвентар, квартири, работа, безплатно медицинско лечение и др.

  Така са създадени предпоставки за трайно вписване на преселниците в живота на Родината. Адекватните мерки на властта улеснява бързата и безболезнена адаптация на преселниците. Най-лесно това става при земеделците. По-трудно се реализират хората с други професии – чиновници, агрономи, инженери, лекари, учители, които се насочват най-вече към градовете. Местното население помага на преселниците да се настанят, да заживеят спокойно и да започнат да изкарват прехраната си с честен труд.

  По-голяма част от таврийските българи веднага подават документи за получаване на българско гражданство и го получават във възможно най-кратки срокове.

  Таврийците получават същия статут като българските преселеници от Северна Добруджа, напуснали земите си въз основа на Крайовската спогодба с Румъния от 1940 г. въз основа на споразумението за размяна на населението. Младежите в наборна възраст са призовани във войската и те постъпват в казарамите.

  Въобще таврийските българи стават лоялни български граждани и всякаки подозрения за тяхната „неблагонадежност“ бързо са разсеяни. Работливите от тях се радват на добри военновременни реколти и създават дори нови семейства. Такъв е случая с М. Хаджийски, който сключва брак със Савка Николаева.

  През септември – октомври 1944 г. идват още таврийски преселници. Това е обаче последната вълна от Таврия. По-далновидните от тях успяват да си вземат жителство от някои селища от Северна Добруджа като Тулча и „минават“ като преселници по Крайовската спогодба от 1940 г.

  Превратът на 9.09.1944 г. и окупацията на България без бой от Червената армия изцяло променя съдбата на таврийските българи и отваря още по-трагична страница в тяхната история. Мечтата им за Родина и родно огнище, сбъднала се за кратко е убита окончателно от жестоки комунистически репресии и нова депортацията по заповед на диктатора Сталин обратно към СССР. Депортация, при която активно ще съдейства и прокомунистическото правителство на т. нар. Отечествен фронт.

  (Следва трета част)

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Авторът е историк.

  Бележки:

  1. Писмото на таврийските българи до Н.В. Царя на българите Борис III от 20.04.1942 г.

  2. Цифрата над 5000 остарбайтери е посочена в писмо от 1943 г. на М. Хаджийски до директора на в. „Зора“ Д. Крапчев. 40000 души посочва в своето изследване по темата Б. Василева.

  3. Хаджийски М., „Пуста чужда чужбина“. с. 256;

  4. Писмо на Съюза „Отец Паисий“ до МНВРИ от 20.08.1942г.

  5. Тодоров П., България и съдбата на българите от Украйна и Молдова – В : Българите в Северното Причерноморие, т. 4, В. Търново, 1995г., с. 316; Хаджийски М., „Пуста чужда чужбина“. „Българите в Таврия“ С. 1943 г., брой единствен.

  6. Станчов Ив., Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000г.

  7. Сп. „Един завет“, бр. 4 от 2005 г. 53, с.27 и сл.

  8. Симеонов Р., Депортацията на таврийските българи в СССР през 1945 г.: Премълчаната история, с. 40;

  9. Марков Ат., „Българи в Таврия и таврийци в България“, с.11

  10. Пак там, с.11

  11. Сп. „Един завет“, 2005 г. бр 4 (52), с. 28. Спомени на Л. Кузупов.

  12. Симеонов Р., Цит.съч., с. 41.;

  13. Пак там

  14. Сп. „Един завет“, 2005 г. бр 4 (52), Спомени на Л. Кузупов.

  15. Марков Ат., „Българи в Таврия и таврийци в България“, с.50.

  16. ДА Добрич, ф. 109, оп.1, а.е. 27, л. 120.

  17. „Държавен вестник“ №285, 16.12.1943 г.

  18. ЦДИА, ф.327, оп.1, а.е. 1665 л.29

  19. ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665, л.3

  20. Станчов Ив., Дипломат и градинар. Мемоари, Варна 2005 г.

  21. Сп. „Един завет“, 2005 г. бр 4 (52), с. 29-30

  22. ДА Силистра, ф. 155к, оп.1, а.е. 21, л.40

  23. В.“Подем“ Силистра, /бр.166/17.03.1944 г.

  24. Пак там, бр. 167, 24.03.1944г.

  25. ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665, л.30

  26. АМВнР, оп.1, а.е.80, л.37

  27. Пак там

  28. Симеонов Р. Цит. съч. , с. 45;

  29. ЦДИА, ф.89, оп.55, а.е. 642, л.316

  30. ДА Силистра, ф. 155к , оп. 1, а.е. 21, л. 45-46, 49-50

  31. ДА Силистра, ф. 155 к, оп.1, а.е. 21, л. 73-75

  32. ДА Силистра, ф. 155к ,оп.1, а.е.21, л. 87

  33. Марков Ат. „Българи в Таврия и таврийци в България“, с.41

  34. Симеонов Р. Цит. съч., с. 47;

  35. ЦДИА, ф.89, оп.55, а.е. 642, л.289

  36. Вж. „Държавен вестник“ за съответните дати

  37. ДА Силистра, ф 3 к, оп. 14, а.е. 1, л.19

  38. ДА Добрич, пак там, л. 130

  39. Симеонов Р., Цит. съч., с. 49

  40. ДА Добрич, пак там, л. 128

  41. ДА Силистра, ф. 13 к, оп.2, а.е. 31, л. 90 и 97

  42. ДА Силистра, пак там, ф 3к., оп.14, а.е. 31, л.15

  43. ДА Силистра ф. 18к, оп.1, а.е. 143, л. 64

  44. Пак там, ф. 146, оп.1, а.е. 50,л. 64

• Варуфакис: Германия няма интерес да пощади Гърция

  „Германия няма да пощади Гърция – тя има интерес да ни пречупи“ – това пише в The Guardian бившият вече гръцки финансов министър Янис Варуфакис. Текстът в превод на български е публикуван в Dokumentalni.blog.bg. Преводът е на Илиян Станчев.

  

  Гръцката финансова драма е водеща тема от пет години по една причина: упоритият отказ на нашите кредитори за съществено орязване на дълга. Защо противно на здравия разум, на изявлението на МВФ и на ежедневните практики на банките спрямо затруднените длъжници, отказват преструктуриране на дълга? Отговорът не може да бъде открит в икономиката, защото се намира дълбоко в лабиринта на европейската политика.

  През 2010 г. гръцката държава стана неплатежоспособна. Появиха се два варианта, за да продължи членството ни в еврозоната: разумен, който всеки способен банкер би предложил – да се преструктурира дългът и да се реформира икономиката, и токсичен – да се отпуснат нови заеми на фалиралия длъжник, прикриващи неговата неплатежоспособност.

  Официално Европа избра втория вариант, увеличавайки гръцкия държавен дълг, за да спаси френските и германски банки, вместо да спаси гръцкото общество и икономика. Преструктурирането на дълга би нанесло загуби на банкерите чрез техните гръцки филиали. Не искайки да признаят, че данъкоплатците отново ще трябва да спасяват банките чрез неизплатими нови заеми, представители на ЕС представиха неплатежоспособността на Гърция като липса на ликвидност, а „спасителния пакет” – като „солидарност” с гърците.

  За осъществяването на циничното прехвърляне на загубите на частните банки върху раменете на данъкоплатците, описвано като „голяма любов”, на Гърция бе наложена рекордно тежка програма за остеритет, в резултат от която БВП на страната – чрез който трябва да се изплатят старите и новите дългове – спадна с над една четвърт. За да се разбере, че този процес няма да свърши добре, са достатъчни математическите познания на умно осемгодишно дете.

  След въвеждането на този подъл процес, Европа автоматично се сдоби с още едно извинение да отказва преструктурирането на дълга: то би ударило джобовете на европейските граждани! Затова поднесе нови дози на остеритет, докато дългът продължи да нараства, принуждавайки кредиторите да отпускат още заеми в замяна на още повече остеритет.

  Нашето правителство бе избрано, за да премахне тази смъртоносна примка; да изиска преструктурирането на дълга и да сложи край на осакатяващия остеритет. Преговорите стигнаха до широко отразеното безизходно положение по една причина: нашите кредитори продължиха да отхвърлят идеята да се преструктурира дългът, настоявайки неизплатимият ни дълг да бъде изплащан от най-бедните гърци, както и от техните деца и внуци.

  В първата ми седмица като финансов министър бях посетен от Йерум Диселблум, президент на еврогрупата (европейските финансови министри), който ме постави пред тежък избор: да приема досегашната „логика” и да прекратя всякакви искания за преструктуриране на дълга, или споразумението за заем ще „катастрофира” – намек, че гръцките банки ще затворят.

  Последваха пет месец на преговори в условията на монетарно задушаване и предизвикана банкова паника, надзиравана и ръководена от Европейската централна банка. Посланието бе ясно: ако не капитулираме, ще бъдем изправени пред капиталов контрол, полуфункциониращи банкомати, дълга банкова ваканция и в крайна сметка – „Грексит” (излизане на Гърция от еврозоната – бел.прев.).

  Заплахата от „Грексит” има своята история. През 2010 г. тя вся паника в сърцата и умовете на финансистите, тъй като банките им бяха натъпкани с гръцкия дълг. Дори през 2012 г., когато германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че „Грексит” е изгодна „инвестиция”, с която да бъде дисциплинирана Франция, перспективата продължи да плаши почти всички останали.

  Когато СИРИЗА спечели властта през януари, сякаш за да потвърди нашите твърдения, че „помощта” не цели спасяването на Гърция (а спасяването на северноевропейските банки), голяма част от еврогрупата – под ръководството на Шойбле – възприе „Грексит” като предпочитано решение и предпочитано оръжие срещу нашето правителство.

  С право гърците потръпват от мисълта за изхвърлянето от монетарния съюз. Излизането от общата валута не може да се сравни с отсичането на крак, което Англия си направи през 1992 г., когато Норман Ламонт обявява излизането на Великобритания от Европейския валутен механизъм (което довежда до срив на британската лира – бел. прев.). Уви, Гърция не разполага с валута, чийто крак може да бъде отсечен. Разполага с еврото – чужда валута, изцяло управлявана от кредитор, който е враждебно настроен към преструктурирането на неустойчивия ни национален дълг.

  За да излезем от еврозоната, ще трябва да създадем нова валута от нулата. За въвеждането на книжни пари в окупиран Ирак бяха нужни 12 месеца, около 20 боинга 747, мобилизацията на американската военна мощ, три печатарски фирми и стотици камиони. При липсата на тези неща „Грексит” ще бъде равностойно на обявяването на голяма девалвация за 18 месеца напред: рецепта за унищожението на целия гръцки капитал и прехвърлянето му зад граница по всякакъв възможен начин.

  Тъй като „Грексит” подсилва предизвиканата от ЕЦБ банкова паника, опитите ни за връщане на преговорите по преструктуриране на дълга не бяха чути. Продължаваха да ни повтарят, че това е въпрос, който ще бъде разгледан някога в бъдеще, след „успешното изпълнение на програмата” – удивителен параграф 22, тъй като „програмата” не може да успее без преструктуриране на дълга.

  Този уикенд е кулминационната точка на преговорите, в които моят приемник, Евклид Цакалотос, отново ще се опита да постави коня пред каруцата и да убеди враждебната еврогрупа, че преструктурирането е предпоставка за успешните промени в Гърция, а не награда за тях. Защо е толкова трудно да бъде възприето? Виждам три причини.

  Първо, трудно се преборва инерцията на институциите. Второ, неустойчивият дълг дава на кредиторите огромна власт над длъжниците – а както знаем, властта покварява и най-добрите. Но третата е тази, която намирам за най-важна и най-интересна.

  Еврото е хибрид между фиксиран валутен курс, като Европейския валутен механизъм от 80-те години или златния стандард от 30-те години, и държавна валута. Първият разчита на страха от изключване, докато една държавна валута включва механизми за рециклиране на излишъците между държавите-членки (например общ бюджет, държавни облигации). Еврозоната пада точно от тези два стола – тя е повече валутен съюз, отколкото държава.

  Ето и спънката. Европа няма отговор на кризата от 2008-09 г. Дали да подготви почвата за поне едно изключване („Грексит”), за да затегне дисциплината? Или да се придвижи към федерализация? Дотук не е направила нито едното, а притесненията за нейното бъдеще нарастват. Шойбле е убеден, че при сегашното положение е необходим „Грексит” за прочистване на въздуха – по един или друг начин. Изведнъж трайно неустойчивият гръцки държавен дълг, без който би отпаднал рискът от „Грексит”, се оказа удобен за Шойбле.

  Какво имам предвид? След месеци преговори се убедих, че германският финансов министър иска Гърция да бъде изхвърлена от общата валута, за да уплаши французите, и да ги принуди да приемат неговия модел на еврозоната – спазваща модела на строги ограничения.

  .

• Седемте смъртни гряха на българина

  Лидия Делирадева, Lentata.com
  

  

  Обещах да ви разкажа… Това не е страшна приказка. Това е истинска история.

  Виждали ли сте как чужденец, който никога не е стъпвал в България, плаче за нея без глас, а сълзите му капят в чинийката с швейцарско сирене?

  Аз видях. Винаги съм описвала България с най-красиви думи, с много обич. Този път направих едно друго представяне – съпоставка между България, която виждаме всеки ден, и онази, другата, за която копнеем, която изгубихме, която не можахме да съградим.

  Представих България чрез седемте смъртни гряха. Чужденците, които ме слушаха, бяха от най-различни държави – Полша, Швеция, Лихтенщайн, Швейцария, Франция, Италия, Мексико.

  Първо им показах алчността.

  Снимки на красиви български плажове, със златист пясък, недокоснати дюни и стъпки на влюбени, оставили пясъчните си следи, за да ги погали и съхрани морето. Залези от земния рай, полюшващи се на вълните последни слънчеви лъчи, неизречени думи, тиха китара и миди, изпечени на ламарина.

  После снимките се смениха и хората видяха разрушените дюни, гъсто построени хотели по плажовете, дувари до небето и едно измъчено и уморено от агресията море, което се опитваше да събере лъчите на заника, но не му достигаше пространство, за да протегне вълните си…

  След това им показах гнева.

  Снимките на български села, с подредени и чисти дворове, с кипящ живот, с училища, пълни с деца, стада по тучни пасища, извори с жива вода, занаятчии и земеделци, пълни шепи с лято, плодове и мед, се смениха с картини на обезлюдени села, порутени къщи, изоставени градини, буренясали ниви, старци, останали сам-сами на прага на последната оцеляла къща, цигански гета, цели улици, превърнати в сметища, детски площадки, обрасли с тръни, затлачени от боклуци речни корита, изсечени гори, пребити на улицата, пред очите на деца, животни…

  Разказах им, че гневът срещу разрухата и беззаконието е прогонил хората от България. Гневът е грях. Простено ли е да избягаш.., не съм съдник, а само свидетел.

  След това им показах леността, чревоугодието и надменността.

  Не ми беше трудно.

  Първо им показах дядо Добри и им разказах за това какво прави всеки ден, въпреки многото си лета. После достатъчно бе да покажа парламента и лицата на депутатите, дремещи по време на заседание. Много лица – подпухнали, бездуховни, оядени, гримирани, за да не си личи отегчението, лапащи на депутатски трапези и банкети, къщи като дворци на кметове и управници.

  После им разказах за Ботев, Левски, Раковски, за хъшовете, за Паисий. Показах портретите им, закачени в кабинети, зад лицата на онези, подпухналите. Гротеска.

  След това им показах завистта. Разказах им вица за казана с българи в ада, който, единствен по рода си казан, няма нужда да бъде охраняван, защото, ако някой се опита да изпълзи, другите го дърпат обратно надолу.

  Накрая им показах похотта. Проститутки по магистралите, трафика на млади българки за бели робини, майки, търгуващи с децата си, докато те са още в утробата им, циганки, които раждат на 11 и 12 години, а след това разчитат на държавата да ги издържа, но продължават да се плодят.

  Когато екранът изгасна, никой не проговори. В стаята беше се настанила мъртва тишина. Тогава видях, че жената от Лихтенщайн плаче, а сълзите й капят в чинийката.

  Единствено италианецът, с пресипнал от покруса глас, попита: „Но защо, защо направихте това..?”.

  Нямах отговор. Не, имах. Но нямаше да повярват… Успях да кажа само няколко думи на Екзюпери: „Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки”.

  .

• 71 % от българите не искат американско оръжие в страната

  

  Близо 2/3 от хората в България не подкрепят санкциите срещу Русия, а само 15% ги смятат за правилни. Над 71 на сто от българите не желаят разполагане на американска или натовска военна техника в страната. Това са изводите от последното социологическо проучване на Института за модерна политика, проведено от 26 юни до 4 юли сред 1020 анкетирани в 28-те области на България. Данните сочат разминаване между преобладаващите нагласи в обществото и външнополитическите решения, в които българските власти участват и подкрепят.

  Във всички възрастови групи на респондентите отрицателното отношение към санкциите надхвърля 50%. Тенденцията е с увеличаване възрастта на  анкетираните да се засилва и неприемането на санкциите срещу Русия – то нараства от 56% сред хората до 30 годишна възраст до 73% сред възрастните над 61 години. Според партийната принадлежност, най-силно негативно са настроени към санкциите срещу Москва избирателите се наблюдава сред избирателите на БСП, „Атака“, АБВ и Патриотичния фронт (между 75% и 85%). Най-силна подкрепа за санкциите декларират анкетираните привърженици на Реформаторския блок (37%).

  Още по-категорична е доминацията на противниците на разполагането на тежки въоръжения на НАТО/САЩ на българска територия. Повече от две трети (71,4%) е делът на анкетираните, които не подкрепят подобно решение.

  Сред мотивите, които най-често сочат анкетираните, които имат отрицателно отношение към присъствието такива въоръжения на територията на България, се открояват: „Русия не ни заплашва“, „ще ни навреди на отношенията с Русия“, „превръща ни мишена за руските ядрени ракети“, „ще предизвика ислямисткия тероризъм“.

  Отрицателното отношение към разполагане на тежки въоръжения на НАТО/САЩ доминира във всички възрастови групи на респондентите, като варира от 66% сред най-младите до 74% сред най-възрастните.

  По партийни привърженици – не подкрепят разполагането на тежки въоръжения мнозинството от привържениците на всички основни партии, като това е най-категорично сред запитаните, декларирали подкрепа за БСП, АБВ, Патриотичен фронт, „Атака“ и ДПС.

  Източник:  Кanal3.bg

• Кой изкопа гроб за Гърция и защо България отдавна е в него?

  Георги Неделчев*, Goroned1.wordpress.com

  

  “Банкерите притежават Земята. Вземете я от тях, но им оставете силата да създават пари с контрол над кредита и с едно движение на химикалка те ще създадат достатъчно, за да си я откупят обратно.” – Сър Джосая Стамп, бивш президент на Английската централна банка.

  Мъдрата мисъл на барон Стамп е била изказана в епоха, в която компютрите са липсвали дори от приключенските книги с научна фантастика на Жул Верн. Днес банките боравят чудесно с технологиите на новото време в парична система създадена преди стотици години. Но за това след малко…

  Друг също така „малко“ известен факт у нас е, че най-задлъжнялата страна спрямо своя Брутен вътрешен продукт е… Япония, а не Гърция. Много близка компания им правят Италия, Испания Португалия, а по дълг на глава от населението Гърция е близо до Франция и Австрия, с много повече са САЩ, Белгия, Италия, Ирландия и разбира се Япония. Също така, факт, отбелязан в доклада „Поглед върху правителствата“ за 2015г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват най-важните световни икономики, а други кандидатстват, в това число и България, показва, че бюджетните приходи на Гърция спрямо БВП са високи, съизмерими с тези на Австрия, Италия, Унгария. На глава от населението гърците са в една група с Япония, Израел, Испания и Чехия. В структурата на общите държавни приходи от данъци са на едно ниво с Германия, Словения, Мексико, Полша и отново Япония, а по структура на данъчните приходи като процент от общото данъчно облагане са на едно ниво с Франция и Холандия. На пръв поглед нищо странно и особено.

  Какво се случва всъщност при южните ни съседи тогава? Някой май наистина се гаври с тях, но никой не иска да признае? Не гледахме ли вече този филм у нас? По-добре ли живеем ние от тогава?

  “Историята разказва, че сарафите (впоследствие банкери) са използвали всяка форма на злоупотреба, интриги, коварство и всевъзможни насилствени средства, за да поддържат контрол над правителствата чрез контролиране на издаването на парите.” – Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ, един от бащите на Американската Конституция.

  Историята с дълга на Гърция започва от 2001-ва година с приемането на еврото – политическата валута на „обединена“ Европа, задачата, на която на пръв поглед е да облекчи банковото обслужване и инвестиционните възможности сред гражданите и държавите в ЕС. Истината обаче се оказва друга. Поради засиления интерес за печалби, частните банки започват невъздържано раздаване на невъобразими кредити за проекти от ранга на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и поддържането на армия, готова да влезе в бой с целия цвят. Чисто по балкански повечето от парите изтичат към личните сметки на политици, а проектите са щедро обслужени от европейски доставчици на продукти и услуги. Това довежда до небивал ръст на БВП и той се утроява на глава от населението само за 7 години. Но идва съдбоносната 2008-ма с жестоката финансова криза долетяла през океана и опияняващата лудост се превръща в предсмъртен гърч. Така функционира днешната парична система в света, парите се създават с проста счетоводна операция при отпускането на кредита, а съотношението между така създадени електронни пари от частните банки и реалните веществени пари, създадени от националните, стига до 97% към 3%. Когато частните банки надушат печалби за своите акционери в растящите икономики кредитът се разраства главозамайващо и паричната маса в електронен вид нараства неимоверно, когато обаче облаците се сгъстят, онези, които са по-чевръсти и имат по-силно лоби успяват да закрият позициите си като същевременно рязко спират да кредитират. Така същите нарисувани пари, които до скоро са обливали икономиката, изчезват. А нов кредит вече няма кой да отпусне. Натрупаните задължения под прикритието на фразата за „стабилност на банките“ се прехвърлят върху институции на данъкоплатците, а смазаната икономика започва да изпитва хронична нужда от нови заеми, но вече само обществени, за да попълни парадоксално високите дефицити в държавния бюджет. Така вълкът остава сит, но агнето вече не е цяло и дупката за вечно съхранение на неговите кости бива изкопана със завидно майсторство.

  Точно това се случи с България преди 20-ина години. Прави са някои, когато казват, че нещо им намирисва или пък напомня на нашите терзания от тогава. Да, механизмът е един и същ и отдавна се знае от сериозните експерти, икономисти, нобелови лауреати или обикновени финансисти. Някой обаче е време да допълни, че нашите кости вече са положени и затрупването на отвора е въпрос на време, тъй като никой нищо не прави за да бъде прекратена тази срамна операция. Блатото на Паричния съвет, въведен спрямо една силна за времето си национална валута – германската марка, но след това механично прехвърлен върху изкуствено създаденото евро, клатещо се върху разнообразните европейски икономики с различни данъчни системи, ни е откъснало от света и реалните възможности за маневриране и защита на родната икономика с български национален интерес.

  И докато в реалния живот смъртта е неизбежна и невъзвратима, то във финансовия свят всеки един проблем е поправим стига да има желание и политическа воля за това. Истината е, че решение за Гърция има и то отдавна отлежава на бюрото на фрау Меркел и другите евролидери „под формата на един „червен бутон“, с който всички тези проблеми могат да бъдат забравени“, свободно цитирайки един гръцки преподавател в Тексас. Става дума за въвеждането на нова парична система с реформа в банковия сектор, свързана с отнемането на правото за създаване на пари от частните банки и оставянето му само и единствено под ръководството на обществено контролираните национални банки или специални регулаторни обществени институции. Заедно с това се разделят обслужването от инвестициите в различни направления, за да се локализира риск само върху онези частни интереси, които желаят повече печалби, но и носят самостоятелно възможните загуби, без те да бъдат прехвърляни като тежест върху обществото. С други думи печалбите нека да са частни, но и загубите никога повече няма да са обществени. Това е изходът от експоненциално нарастващата задлъжнялост, облечена в уж справедливи икономии, те пък представени като някаква специална немска работливост, без да се споменава, че и немците обичат да си пийват бира, да скачат от балконите в Слънчев бряг и да гонят момичета по дансинга. По въпроса за тази система вече се събират подписи за референдум в Швейцария – страната на парите, а в Британския парламент вече текат дебати по темата кой и как да има право да създава пари. Проблемът на еврозоната обаче се корени в системата на управление на Европейския съюз, в частност Европейската комисия, която за жалост действа като инструмент за влияние в Европа на армията от лобисти в Брюксел. Днес те надхвърлят 30 000 души или на всеки европейски депутат се падат по около 40 души заети с лобизъм.

  С други думи, преди години върху нас беше стоварена ужасяващата тежест на понасянето на всевъзможни загуби, но пък управляващите имаха възможност да получат потупване по рамото за фискалната си дисциплина и малко еврофондове, една система от помощни субсидии, която послужи за корумпиране на правителства и изкривяване на демократичния процес. За разлика от България, в Гърция тежестта беше стоварена върху държавата, докато гражданите имаха възможност временно да се възползват от щедро изливаните дългови пари. Повярвайте, това не е повод за завист или омраза, а за сериозно замисляне.

  Метафората за гърка, живеещ на гърба на бедните източно европейци е зловеща, а нейната разновидност за вземането на хляба от устата или поршето от ръцете на нищо не подозиращия германец е не по-малко ужасяваща. Такава хипотеза унищожава европейската идея, вкарва динамит в приятелските отношения между народите на континента, програмира конфликти, ненавист и сегрегация. Не за друго, а защото лобистите в Брюксел ловко освободиха частните банки и облигационери от гръцките заеми, които ги направиха богати. Оставиха дълговете в ръцете на европейските длъжностни лица, невинно обяснявайки, че загробването на Гърция всъщност е една общо европейска форма на солидарност. Това се оказа добър инструмент за разделение, съответстващо на владеене чрез страха, все белези на тоталитаризма, от който същите тези европейци уж се бяха отървали преди 25 години. Гърция изобщо не е най-зле в света откъм дългове, но се отнасят най-зле с нея, може би защото си позволява да прави темата публична, да ангажира демократично хората си, извършвайки своеобразна политическа революция. Някой иска да я накаже за нещо, някой на някого иска да намекне нещо днес? На Италия, Португалия и Испания тепърва им предстои да се сблъскат с дълговата криза и Гърция явно трябва да им послужи за урок.

  “Който контролира обема на парите, в която и да е страна, е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия.” – Джеймс А. Гарфийлд, 20-ти президент на САЩ

  Експериментите с Гърция, започнали с идването на Папандреу на власт през 2009-та и откритието, че отчетите на предишните правителства са умишлено манипулирани, се провеждат до днес като парите от новите заеми отиват за изплащане на старите. Това неминуемо ги оскъпява, имайки предвид и определението „боклук“, с който рейтинговите агенции великодушно даряват Гърция. От 2010 г. досега южните ни съседи се молят, чукат по вратите на кредиторите или просто ругаят като най-накрая и във всеобщо допитване изразяват желанието си опитите с тях да приключат като така наречените европейски „партньори“ се отнесат с уважение и приложат нормални мерки, запазващи достойнството на гражданите. Това, което ние загубихме отдавна със социална пенсия от 115 лв., масова пенсия от 158 лв., утопично недостижими пенсии след десетина години и минимална работна заплата, за онези, които все още имат работа от 380 лв. Източноевропейците, в това число и ние, българите, няма за какво да се сърдим на гърците, че отстояват правата си. Просто ние сме забравили, че изобщо имаме права, най-важното, от които е правото на достоен живот, записано във всички Конституции и в Международната харта за правата на човека. Днес, достоен живот без доходи е невъзможен, а пари има достатъчно, но не се разпределят справедливо и гарантират крайно неравенство. Липсва единствено политическа воля и желание за справяне с най-важните предизвикателства пред гражданите – техните доходи, свободният избор с директно участие във вземането на решения и освобождаване на предприемаческата инициатива. Сочената за оправдание на срамните доходи у нас ниска производителност на труда не е причина, а следствие, породено от липсата на иновации, лошото образование и здравеопазване, ниското ниво на инвестиции в умения и технологии, както и крайната експлоатация с напълно отсъстващ синдикализъм или общо отстояване на права. От друга страна желанието експортна ориентация страната ни направи напълно зависими от чуждите пазари, докато вътрешният беше унищожен, заедно с демографията и щастието на хората, които са останали да добавят стойност и печалби предназначени само за малцина.

  Когато гърците казват, че ги тласкат към българизация, това означава, че частният дълг е станал институционален, а след това ще бъде стоварен върху населението и изсмукан от хората под формата на икономии. Резултатът е крайна бедност и изрядни финанси, оправдани с мъгливи описания на мързеливи непроизводителни хора. Това се случи у нас 96-97-ма година. За това родните експерти са прави. Да си припомним обаче кой е ползвал парите и там, и тук?

  Не по-малка гавра с България е чужди евродепутати да ни дават за пример, когато се опитват да нагрубят гръцкия премиер в пленарната зала на Европарламента – институцията, символ на идеята за демократичния Европейски съюз. Нашите евродепутати трябваше веднага да протестират и да поискат незабавни мерки за извеждане на България от това унизително положение на трайна бедност и нищета. Защо седем години у нас така наречените еврофондове не постигнаха никакви стабилни резултати? Нима тези пари не са парите на европейските данъкоплатци, комбинирани с вноската ни към ЕС, също така събрана като данъци от и без това изнемощелите български граждани?

  Гърция е наказана от ЕЦБ, МВФ и ЕК, за да послужи за пример, както ние служим за пример, пред останалите, да не си и помислят да спират плащанията, независимо от условията за гражданите на съответните страни, ако не искат да ги сполети съдбата на гърците, камо ли тази на българите. Не става и дума за развитие, за това, че заемите могат да бъдат обслужвани по-добре, когато има наличие на ръст в икономиката. Нито дума не се споменава и затова какво преживяха досега гърците, да не говорим за българите, които се развяват като плашило пред останалите европейци. Напълно незаслужено, с участието на същите тези европейски институции, лицемерно критикуващи и същевременно поддържащи с братски прегръдки и целувки установеното положение у нас.

  Така кръгът на мисли се затваря. Икономиите не генерират растеж, съответно платежоспособността намалява, следователно дълговете стават неизплатими. Тази политика не работи, никъде, и ако това е единственият избор пред гърците, поставен от кредиторите то тогава що за еврозона е това? Гърците предоставиха своето предложение, остава кредиторите да се произнесат. Къде обаче сме ние и имаме ли национално достойнство и сили да се изправим от гроба, в който отдавна лежим и чакаме някой друг да падне в него, за да има с кого да споделим националната си мъка?

  Предстои да видим. Но не като зрители, а с директно участие в процесите.

   

  П.П. Един стар анекдот може да ни ориентира за характера на преговорния процес между Гърция и трите институции кредитори – ЕК, ЕЦБ и МВФ:

  „Професор седи в студентския стол. Идва студент и сяда на неговата маса. Професорът казва: ”Птица и свиня не могат да седят на едно място!”

  Студентът: “Тогава аз отлитам.”

  Професорът се ядосал много и решил да го скъса на изпита. В деня на изпита студентът отговаря за отличен. Професорът му задава въпрос:

  “Вървиш си по улицата и насреща ти две торби — едната с акъл, другата с пари. Ти коя ще вземеш?”

  Студентът отговорил: “Тази с парите.” А професорът отвърнал: “А аз ще взема тази с акъла, ако съм на твое място.”

  Студентът: “Кой какво си няма, това иска.”

  Професорът се ядосал още повече, взел му книжката и написал вътре “Говедо”. Студентът си тръгнал без да я отваря. Не минали 2 минути и студентът влиза отново и казва на професора:

  “Извинете, г-н професор, тук само сте се подписали, може ли да добавите и оценката?”

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Инж.-ик. Георги Неделчев е съпредседател на Българско сдружение за директна демокрация – БСДД

  .

• Интервю на Борисов за ТАСС и ТВ „Русия“ (видео)

  Премиерът Борисов: Полагам всички усилия газовият хъб да се осъществи

  .

  Проектът е икономически, а не политически, казва Борисов в интервю за ТВ „Россия“

  

  Освен за ТАСС, премиерът Борисов е дал интервю и за програмата „Формула на властта“ на ТВ „Россия“. Министерски съвет пусна пълния запис на интервюто му. В тв варианта той дълго обяснява каква е била съдбата на АЕЦ“Белене“, на нефтопровода „Бургас-Александруполис“ и колко много срещи е осъществил, за да бъде подкрепен проектът за газов хъб след отказа на Русия да строи „Южен поток“. Той заявява, че проектът е икономически, а не политически, и всеки доставчик на природен газ би могъл да доставя суровина за него, ако има търговски интерес. За санкциите на ЕС срещу Русия на въпрос каква е неговата лична позиция, Борисов отговаря: Не мога да имам лична позиция, защото сме членове на ЕС и НАТО. Даже се учудвам на някои колеги, които заявяват публично, че са против, защото така им харесва или защото искат да бъдат чути в Москва, но на Европейския съвет гласуват „за“ и решенията се вземат с мнозинство“.

  В кратката версия на разговора, която вчера публикува ТАСС, Борисов казва:

  „Сега е време за санкции. От една страна са санкциите срещу Русия, от друга – контра санкциите на Русия срещу ЕС. От тази ситуация губят всички. Санкциите не могат да донесат нищо добро на нито една държава“, казва Борисов и признава, че България като лоялен член на ЕС и НАТО поддържа санкциите, но губи много.

  „Значителна част от туризма, селското стопанство и търговията са свързани с Русия. Затова понасяме големи щети. Разбира се, тази ситуация в голяма степен изнервя и властта в Москва. И не е случайно, че Путин се изказа остро срещу България. Сигурен съм, че той имаше причина за това. Ние се оказахме без вина виновни, без да искаме, нито и имаме цел отношенията между България и Русия да охладнеят“.

  „Моля се на Господ големите началници (лидерите на ЕС и САЩ, бел. ТАСС), да се разберат по-скоро и санкциите да бъдат отменени. България прави всичко възможно, за да възстанови отношенията с Русия“, казва Борисов и отбелязва, че българо-руските отношения имат отколешни традиции и от влошаването им „ние понасяме загуби“.

  По думите му, между двете държави има две нива на взаимоотношения – исторически, които не се влияят от външно влияние, и политически, които зависят от конюнктурата на днешния ден. „Историческите връзки не зависят от политиците, дружбата и чувството за признателност на българския народ към руския народ са още от Освободителната война“, подчертава Борисов. /„Сега“/

  По-долу може да се види запис на интервюто на Бойко Борисов пред зам.- генералния директор на ТАСС Михаил Гусман.

• Промени в Закона за българите в чужбина минаха през правна комисия

  Промени в закона за Закона за българите, живеещи извън България минаха на първо четене през правна комисия на Народното събрание, предаде БГНЕС.

  И двата законопроекта за промени – на Волен Сидеров и депутати и другият на депутата от ПФ Юлиан Ангелов и група народни представители, бяха подкрепени на първо гласуване от депутатите в комисията. С единия се предлага български произход да може да бъде установяван не само с удостоверение, издавано от Държавната агенция за българите в чужбина, но и от организации на българи, живеещи извън България, признати от компетентния български държавен орган или от Българската православна църква.

  А с другия законопроект се предвижда лицата от български произход да придобиват българско гражданство по облекчен ред като въвежда понятието „близък роднина“ с цел документи, удостоверяващи български произход, да послужат като доказателство и за роднина по съребрена линия до шеста степен. С предложено изменение се предвижда възможност при липса на официални документи, удостоверяващи произход, такъв да може да бъде доказван с нотариално заверена декларация.

  „Общата статистика показва, че 5% от тези, които са придобили българско гражданство и са искали такова остават да живеят в България и да се ползват от това гражданство и да бъдат част от нашата икономическа система и от активния живот на гражданите“, каза по време на заседанието председателят на ДАНС Димитър Георгиев. Той посочи, че в общи линии причината за това нещо е, че България е членка на ЕС, с това гражданство те получават всички пълни права на граждани на ЕС. Председателят на контраразузнаването и пред депутатите посочи становището на службата по двата законопроекта и предупреди за затрудненията и рисковете, които предлаганите промени носят.

  Данаил Кирилов, който е председател на правната комисия, но и съвносител на единия от законопроектите посочи периода, изминал от внасянето им и подчерта становищата на институциите. Той заяви, че една част от идеите имат нужда от сериозна конкретизация, включително и много внимателен преглед с оглед сигурност при тяхното прилагане. Кирилов каза, че тъй като сме на първо четене, той също би подкрепил, но ще настоява за една възможно най-широка работна група, за да се прецизират текстовете.

  Депутатът от БСП Филип Попов посочи, че на първо гласуване се обсъжда духът на закона, а според него целта на вносителите и по двата законопроекта е облекчаване на процедурата. Затова и той каза, че на първо четене ще го подкрепи. За подкрепа на първо четене за облекчаване на режима се изказа и друг червен депутат Чавдар Георгиев.

  Депутатът от ДПС Четин Казак говори, че трябва да има политика и за поощряване на тяхното установяване тук. В гласуването в комисия на първо четене законопроектите бяха подкрепени с гласовете на 10 от депутатите в комисия, нито един не беше против, само един се въздържа. Депутатите от ДПС не участваха в гласуването.

  actualno.com

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  *
• Гърция – 27-ма по задлъжнялост, първи са САЩ, Великобритания, Франция и др.

  Гърция ли? САЩ имат дълг от 18,5 трилиона долара…

  

  Пред последните дни цял свят говори само за дълговете на Гърция и това оставя у всички впечатление, че това е най-задлъжнялата страна в света, пише в свой коментар македонският „Вечер“. Ако обаче се погледне голата статистика, ще се окаже, че съседите съвсем не са най-големите борчлии – и то не само като цялостен размер на дълга, но и като неговия процент на глава от населението.

  Кой е номер 1?

  Това са САЩ с външен дълг от около 18,5 трилиона долара, което означава, че всеки американец към момента дължи по 59 000 долара.

  На второ място е Великобритания с дълг от 9,5 трилиона долара, а на трето с 5,7 трилиона е Франция. Малко по-надолу е Германия с 5,5 трилиона.

  Следват:

  Люксембург – 3,4 трилиона
  Китай – 3 трилиона
  Япония – 2,8 трилиона
  Италия – 2,6 трилиона

  Според официалната статистика Гърция се намира по задлъжнялост на 27-мо място в света. /БЛИЦ/

  .

• Правосъдният министър: В България има мафия! Няма политик, осъден за корупция

  Залогът с конституционните промени е дали ще има отговорност. Ако съдебната власт се управлява така, че да се носи отговорност за провалите и корупцията, всички ще живеем по-добре. Това заяви правосъдният министър Христо Иванов в сутрешния блок на Нова телевизия, след като вчера (7 юли) на първо четене в Комисията за конституционните промени съдебната реформа и необходимите конституционни промени не бяха въобще приети.

  Христо Иванов заговори за „реален резултат” в пленарна зала и, че „силно се надявал” да не се повтаря „инцидента” с отсъстващия вчера на ниво комисия депутат от Реформаторския блок – Димитър Делчев. Делчев го нямаше и гласуването в комисията стана 5:6 гласа.

  В България мафия има и им е много удобно да могат да се спазаряват за съответните съдебни дела със съответните съдебни началници, категорично каза Иванов. На въпрос нали сега е на власт, на власт са ГЕРБ и защо няма осъдени политици и мафиоти, правосъдният министър отговори, че има власт само да предложи законови промени. Никога не съм очаквал, че ще успеем да стигнем дотук и толкова далеч, добави той. Иванов подчерта изрично, че толкова далеч нямаше да се стигне без подкрепата на премиера. Под „толкова далеч” министърът визира предложението за промяна на структурата и управлението на Висшия съдебен съвет (ВСС).Без реформа с години ще продължаваме да чуваме за манипулации при системата за избор на съдии и нищо няма да се случва, смята Иванов.

  Правосъдният министър пак подчерта, че със сегашната система има възможност за „тотален имунитет”, ако си в системата и знаеш с кого да се договориш.В България има само 16 души, осъдени за корупция. Това са дребни подкупи, дребни мишкувания. Няма нито един едър политически играч в затвора. Тази страна е разрушена от корупция, каза Иванов.Правосъдният министър отвърна задочно и на бившия служебен премиер проф. Георги Близнашки, който го разкритикува жестоко и буквално каза, че реформата му не става за нищо. Разговорът не може да се сведе до болните амбиции на един конкретен индивид. Какво се е случило с проф. Близнашки е все по-ясно, какви са му амбициите е все по-ясно, да си говорим за сериозни неща, каза Иванов. Попитан къде тогава е президентът Росен Плевнелиев, след като го сложи за служебен премиер, министърът отговори, че явно за някои хора излизането от властта е голям проблем.

  Относно „войната с главния прокурор Сотир Цацаров”, Иванов коментира, че прокуратурата трябва да отговори защо ВСС не реагира, когато се казва и е ясно, че може повече от веднъж да се разпределят дела. Защо не отговаря прокуратурата – това не е въпрос към мен, каза Иванов.Все още няма дата кога текстът за промени в Конституцията ще влезе в пленарна зала, но вероятно ще е до края на месеца, заяви Иванов. В този парламент за съжаление аргументите няма да надделеят, ще надделеят политическите битки, които са доста евтини. Въпреки това правосъдният министър обяви за „напълно възможно” да има 160 души мнозинство, колкото минимум е необходимо за промяна на Конституцията. Обществото трябва да каже на депутатите „време е да видим на чия страна сте”, завърши Иванов.
  /Actualno.com/
  .

• Столтенберг: Танковете в България са договорка със САЩ, не с НАТО

  НАТО не прави нищо в България, освен ако тя не го поиска. Това каза в интервю за БНР генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. Решението на Съединените щати да предислоцира тежко въоръжение е взето на двустранна основа, а не на ниво НАТО, обясни той.

  България сама решава от какво НАТО-вско оборудване или присъствие има нужда. Всички източноевропейски съюзнички поискаха повече военно присъствие, включително България. Става дума за повече учения и за вече споменатия команден център с 40 души персонал, половината от които български офицери.

  Столтенберг обясни, че на територията на България ще бъдат разположени 14 американски танка, но няма предложение за постоянно присъствие на американска бойна техника в страната ни.

  Генералният секретар каза, че не вижда непосредствена заплаха за страната ни от Русия, както и че Алиансът, според него, не действа по провокативен начин. Не разбирам защо да е провокативен, след като е пределно ясно, че и в бъдеще ще защитаваме всичките си съюзници от всякакви заплахи. По никакъв начин НАТО не е нападателен съюз – той е отбранителен, каза той.

  Изказването на Столтенберг е поредното разяснение на тема разполагане на чужда военна техника на територията на България, след като властите в София изразиха различни позиции. Това стана, след като на 23 юни министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър обяви, че страната ни се е съгласила да приеме част от военното оборудване, което американците ще разположат в Източна и Централна Европа. Той обясни, че военно оборудване ще бъде разположено на териториите на Литва, Латвия и Естония, България, Румъния и Полша.

  Часове след изказването Картър българският му колега Николай Ненчев излезе със становище, че никой не го е информирал за тежката бронирана техника. Позицията на министъра предизвика скандал и вкара правителството в обяснителен режим. Ден по-късно външният министър Даниел Митов излезе и обясни, че „за пореден път се създава истерия около нещо, което е обявено предварително и договорено в Уелс на последната среща на върха на НАТО“.

  На срещата в Уелс беше взето решение да се увеличат военните учения по източния фланг на алианса – Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния и България. Това включва постоянно ротиране на военни и техника за съвместни маневри. Целта е да си засили военното присъствие на НАТО, но не и постоянно разполагане. За тази година са предвидени над 70 учения, повечето от които са със сили на САЩ на полигона съвместната военна база „Ново село“. Тя беше създадена съгласно споразумение от 2006 г. между България и САЩ. То беше подписано от правителството на тройната коалиция на Сергей Станишев. Според документа, който е ратифициран от Народното събрание, у нас може да бъдат разположени за съвместни учения до 2500 щатски военни. Те се сменят през 6 месеца. За 3 месеца техният брой може да достигне 5 хил. души.

  За целта на ученията военните могат да пристигат с военна техника. Именна за тази техника говори и генералният секретар на НАТО. Съгласно приетият през декември 2005 г. Закон за пребиваване през територията на България на съюзнически и на чужди въоръжени сили съгласието за преминаване и разполага не техника за „военни учения, свързани с изпълнение на задължения, произтичащи от членството на Република България в международни организации и съюзи, по договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България“ се дава от военния министър. Не е нужно съгласието на парламента. /„Сега“/

  .

• Борисов, Пеевски, Доган и др. натопени за корупция и пране на пари пред посланик Рийс

  Писмо до посолството на САЩ разкрива схемата „Булгартабак“ с участието на Бойко Борисов, Делян Пеевски и Ахмед Доган. Финансирането на КОЙ било свързано с контрабанда на цигари към терористични организации и пране на пари през европейски държави.

   

  Материал на Биволъ

  

  Епистоларно изложение на 15 страници до американския посланик Марси Рийс, получено в платформата Болканлийкс, претендира, че разкрива същността на модела «КОЙ». Това става през призмата на приватизацията на «Булгартабак» и търговски операции на компанията, които се свързват с финансиране на дейности на терористични ислямски организации.

  Копието, с което Биволъ разполага, е подписано от лица, които не могат да се идентифицират еднозначно:  Л. Н., М. Е. и Д. К., от името на неизвестния до момента «Граждански комитет за Възраждане на България». Пълните имена се пазят в редакцияата.

  Биволъ се обърна към американското посолство с въпрос дали такова писмо е било получено. След като поискаха уточнения за авторите и съдържанието, оттам отговориха, че не могат да дадат информация за съдбата на писмото, тъй като сред подателите не фигурират сътрудници на сайта. Не е отречен обаче самият факт на съществуването и получаването на писмото.

  Като мотор на схемата е посочен депутатът Делян Пеевски, финансиран от Цветан Василев чрез КТБ, но са цитирани и имената на Бойко Борисов, Ахмед Доган, приближения до премиера бизнесмен Александър Сталийски, бизнесмените Атанас Щерев и Антон Петров и майката на Делян Пеевски – Ирена Кръстева. Подставени лица в схемите са адв. Александър Ангелов и представителят на «Булгартабак» Венцислав Чолаков – посочени като особено доверени лица на Пеевски.

  Експозето повтаря вече публикувана информация за участието чрез подставени фирми на Бойко Борисов, Сталийски и Доган в «Булгартабак» след приватизацията, извършена с помощта на КТБ, Цветан Василев и руската VTB Capital. Информацията обаче не получи гражданственост в медиите и не стана обект на интерес от страна на комисията «КТБ» в Народното събрание.

  8,5% от Булгартабак като политическа комисионна за приватизацията?

  Още през февруари финансовият журналист Мирослав Иванов публикува в блога си кореспонденция с вид на теч от електронна поща. Писмата и схемите, чийто автор се предполага, че е адв. Ангелов, описват в детайли какво се случва с активите на Булгартабак, и как е структурирана собствеността на основния акционер BT Invest.

  

  

  

  Схемите, публикувани от Мирослав Иванов и препубликувани с негово съгласие. Подчертаванията са на Биволъ.

  Писмото до Марси Райс се позовава на тези схеми и твърди, че височайшата политическа благословия за приватизацията през 2011 г. има конкретно материално изражение: 8,5% от активите на фирмата. Ставало дума за комисионна, разпределена между премиера Бойко Борисов чрез Grand Investors Ltd., Ахмед Доган чрез офшорката Vitality Invest Limited (в писмото е посочена с транскрипцията Vilarity Invest Limited) и Александър Сталийски – посочен като топлата връзка на Пеевски с Борисов и Доган в бизнеса.

  Чрез сложна плетеница от офшорки и фондации, регистрирани в Британските Вирджински Острови и в Лихтенщайн, активите са разпределени между основните играчи: Делян Пеевски, «Пещаците», и комисионерите: Борисов, Доган и Сталийски, които се крият зад адв. Ангелов като „прокси“ – твърди се в писмото. Процентът на комисионната за политическите лица не изглежда много голям, но трябва да се отбележи, че официално „Булгартабак“ продължава да е „златна кокошка“, която генерира официални печалби за десетки милиони евро, а за неофициалните от контрабанда може само да се предполага.

  Биволъ успя да намери данни за някои от тези фирми, регистрирани в Лихтенщайн, и от наличните документи се потвърждава, че те използват едни и същи посредници от адвокатската кантора «Walch & Shurti», посочена в писмото като основен «улеснител» на схемите в Лихтенщайн.

  В писмото е посочена ключовата роля на дубайската офшорка TGI Middle East FZE, която притежава Livero Establishment, регистрирана в Лихтенщайн. Зададени са въпроси за произхода на парите за сделката, с която в крайна сметка собствеността на Булгартабак беше прехвърлена от VTB Capital на офшорните фирми.

  Ислямско-терористична връзка

  Според авторите на писмото, финансите за сделката «Булгартабак» са с произход контрабанда на цигари и пране на пари от транзакции с терористични ислямски организации.

  Голяма част от текста на писмото до Райс е посветен на връзката на Делян Пеевски с финансирането на радикални ислямски организации. Още през 2010 г. прокуратурата обявява, че главата на нелегалната ислямска организация Ал Вакъф Ал Ислами в България е Саид Муутлу. ДАНС е имала индикации, че  компании свързани с Пеевски са финансирали дейността на организацията на Саид Муутлу.  Разработките обаче били покрити и това станало под влиянието на бившия шеф на ДАНС Владимир Писанчев, също посочен като близък до Пеевски.

  Припомня се, че през 2013 г. «групата от Егмонт» – неформална асоциация на финансовите разузнавания от различни страни, предлага споразумение за споделяне на информация във връзка с финансирането на тероризма. Меморандумът е подписан от Германия, Италия, Холандия, Словения и САЩ и по-късно от други страни. България обаче отказва да се присъедини заради позицията на депутата Йордан Цонев (тогава шеф на бюджетната комисия) и Делян Пеевски. Така е било осуетено сътрудничеството в борбата с финансирането на тероризма.

  Авторите на писмото обясняват на посланик Марси Райс, че основен аргумент срещу включването на България в « групата от Егмонт » са съществуващите мрежи за контрабанда на цигари, възлизаща на десетки контейнери месечно, като всеки контейнер носи печалба от 1,1 млн. евро. Западните партньори засекли трафика и факта, че той преминава през България, където логистиката се осигурявала от малки, специално селекционирани за целта компании, свързани с Делян Пеевски и « Кингс Тобако » на Атанас Щерев и Антон Петров (Пещаците). Последните обаче били второстепенни играчи в сравнение с Пеевски.

  Твърди се, че Делян Пеевски е осъществявал срещи с представители на терористични организации, като тези пътувания лесно можели да бъдат проследени по извадките на банковите карти издадени от КТБ – навлизат в конкретика авторите на писмото. В периода 2012 – 2014 иначе безимотният депутат е посещавал през първата седмица на всеки месец петзвездни хотели в Дубай, Лондон и Виена, като се е разплащал за престоя си с карта от КТБ, с която твърди, че няма нищо общо.

  Освен това Пеевски притежавал вила в Дубай, купена през 2012 г. за 10 млн. долара. Имението на 3000 кв. м. било екипирано с басейн, фитнес, бар и имало три етажа с изглед към езерото Бурж Халифа. Според авторите на писмото там са се провеждали координационни срещи за трафика на цигари и прането на пари свръзани с ислямския тероризъм. Някои от плащанията можело да бъдат проследени заради банкови трансфери от България към Дубай, ОАЕ и Тунис – уточнява се в края на повествованието.

  Имало записи от тайни срещи и подкупи за назначението на Цацаров

  В писмото се разглеждат подробно обстоятелствата около смачкването на сигнала на « Протестна мрежа » срещу Делян Пеевски и Ирена Кръстева и се поддържа мнението, че следствието и прокуратурата са зависими от ДПС.

  Шокираща е информацията, която се съдържа в писмото, че Делян Пеевски предал 5 млн. лева на Сотир Цацаров, за да плати на Ахмед Доган и така да подсигури своето избиране за главен прокурор от свързаните с ДПС членове на ВСС. Срещата Пеевски – Цацаров се е състояла в хотел Берлин на 20.12.2012, пише в писмото, и е била записана. На следващия ден Цацаров се срещнал с лидера на пловдивските социалисти Георги Гергов, който посредничил при сделката. За срещата на Цацаров с Герогов също се предполага, че е била записана.

  Припомня се и срещата от 10.02.2014 в МВР между Цветан Цветанов, Делян Пеевски и Сотир Цацаров, за която присъстващите сами си признаха. На тази среща били обсъждани назначенията за заместници на Цацаров.

  Обезкуражаващо е, че представителите на институциите като Прокуратурата, Съдебната власт, Следствието, МВР, ДАНС са на служба при този политическо-мафиотски кръг – подчертава се в писмото. Те са заблудили НАТО и Европейските партньори и всъщност саботират международните инициативи за пресичане на финансирането на терористични организации – заключава се в текста. Той явно е изпратен до американското посолство с разбирането, че както изложените данни са проверими, така и подателите едва ли могат да останат анонимни за мощни служби като американските. Стига данните да предизвикат техния интерес.

  Биволъ продължава работата по изсветляването на собствеността и представителството на офшорните фирми, цитирани в документа, което изисква време и внимателен анализ.

  Вижте пълния текст на писмото на английски в галерията на сайта Bivol.bg

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  .

• Джоузеф Стиглиц: Аз бих гласувал на референдума

  Джоузеф Стиглиц, „Гардиън“
  

  .

  Европейските лидери едва сега започнаха да повдигат завесата по отношение на водещия се диспут по темата с гръцкия дълг и изводът от видяното изобщо не е приятен: става дума за власт и демокрация много повече, отколкото за пари и икономика

  Разбира се, икономиката зад програмата, предложена от Тройката – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), с която Гърция бе подхлъзната преди пет години да се срути по надолнището, доведе до 25% спад в БВП на страната. Едва ли някой може да посочи друг пример за целенасочено постигане на депресия с толкова катастрофални резултати: днес младежката безработица в Гърция достига 60%.

  В този момент Тройката отказва да поеме отговорност за тази реалност, нито да признае колко несполучливи са били нейните прогнози и приложените модели. Но това, което е дори по-изненадващо, е, че европейските лидери дори не са разбрали за това. Тройката все още изисква от Гърция да постигне първичен бюджетен излишък от 3,5% от БВП към 2018 г.

  Икономистите по света заклеймиха поставената цел като наказателна, защото, преследвайки тази цел, страната несъмнено ще затъне още по-дълбоко. Дори гръцкият дълг да бъде преструктуриран по все още невъобразим начин, страната ще остане в депресия, ако държавата гласува в подкрепа на искането на Тройката на светкавично организирания референдум.

  За последните пет години страданието на гърците бе огромно и гръцкото правителство измина много път, опитвайки да удовлетвори исканията на кредиторите.

  Нека бъде напълно ясно: почти никакви пари от огромните суми, отпуснати на Гърция, не са стигали до самата Гърция. Те са похарчени да се плаща на частните кредитори, включително на германски и френски банки. МВФ и другите кредитори не се нуждаят от парите, които изискват. По добре утвърден бизнес сценарий те ще използват получените пари, за да ги отпуснат отново на Гърция.

  Всъщност не става дума за парите. Става дума за крайни срокове, в които Гърция да бъде принудена да приеме още един удар през пръстите и да приеме неприемливото – не само суровите мерки, но и останалите предложени наказателни политики.

  Но защо Европа прави това? Защо лидерите на държавите от ЕС са против референдума и да отложат дори с няколко дни крайната дата за следващото плащане на Гърция към МВФ? Тази обединена Европа не е ли обединена именно в името на демокрацията?

  През януари гърците гласуваха за ново правителство, което да приключи със суровите мерки. Ако правителството просто изпълняваше поетите по време на кампанията си обещания, вече трябваше да е отхвърлило направените предложения. Но то пожела да даде на гърците шанса сами да преценят ситуацията, която е изключително критична за бъдещето и добруването на държавата.

  Загрижеността за общественото одобрение е несъвместима с политиката на еврозоната, която никога не е била демократична. Повечето от правителствата на тези държави не са питали за одобрението на хората, преди да прехвърлят монетарния си суверенитет към ЕЦБ. Когато Швеция зададе този въпрос към народа си, народът каза „не“. Те разбраха, че безработицата в страната ще се повиши и след като монетарната политика се ръководи от централната банка, която се е фокусирала само върху инфлацията и без да гарантира финансова стабилност. От това ще пострада икономиката, защото икономическият модел, на чиято основа лежи еврозоната, се основава на силови инструменти във взаимоотношенията, а в крайна сметка потърпевши ще бъдат работещите хора.

  Така 16 години след като еврозоната институционализира тези взаимоотношения, сме свидетели на антитезата на демокрацията: много европейски лидери искат да видят края на лявото правителство на Ципрас.

  В крайна сметка е много неудобно в Гърция начело да стои правителство, което е опозиция на политики, които през годините направиха толкова много, за да утвърдят неравенствата дори в развитите държави, и да сложи юздечка на разюзданата власт на богатите. Изглежда тези лидери вярват, че могат да свалят гръцкото правителство, като го измамят да приеме предложение, което е срещу поетите ангажименти, с които е спечелило своя мандат.

  Трудно е да бъдат посъветвани гърците да гласуват на 5 юли. Нито една от алтернативите – одобрение или отказ на предложението на Тройката – не ще бъде лесна, и двете крият огромни рискове.

  Положителен вот означава депресия без край. Може би това ще доведе до изпразване на страната – тя ще е продала всичко, което може, а нейните млади, умни и знаещи хора ще са я напуснали. Това може и да доведе до опрощаване на дълговете. Ако Гърция премине в групата на държавите със средни доходи на населението, най-накрая може и да получи помощ от Световната банка. Всичко това може да се случи в следващото десетилетие или по-следващото.

  От друга страна, гласуване с „не“ поне отваря възможността за Гърция, която е със силни демократични традиции, да поеме съдбата си в свои ръце. Гърците може и да успеят да създадат бъдеще, най-вероятно не така богато както преди, но поне то ще носи повече надежди на самите гърци.

  Аз знам как бих гласувал.

  –––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Авторът е американски икономист, професор в Колумбийския университет. Носител е на Нобелова награда за 2001 г.
  

  Източник на текста на български: в. „Труд“

  .

• България – 229-та в света по раждаемост и 6-та по смъртност

  БЪЛГАРИЯ УМИРА

  Проф. Петър Иванов*, Lentata.com

  България, както знаем, е в състояние на демографска катастрофа. Ние заемаме първо място в света измежду всички страни по намаляване и изчезване на населението. Намаляваме с 80 000 души годишно. Това прави скорост на намаляване средно по 220 души на ден или 9 души всеки час.

  

  (Според НСИ коефициентът на смъртност за България през 2014 г. е бил 15,6 промила. С този коефициент изпреварваме Гвинея-Бисау, Чад и Лесото и вече заемаме трето място в света по най-висока смъртност.)

  За сравнение, съседна Турция, според прогнозите на Световната банка, само за 2-3 десетилетия ще увеличи числеността на своите граждани с 34%. Докато там населението се увеличава с +11,2 промила всяка година, при нас намаляваме с -9 промила. Това прави разлика от около 20 промила или 2 процента. Комшиите ще стигнат скоро 100 милиона, а ние ще се съкратим до 4 милиона, от които етническите българи ще са екзотично малцинство за сметка на цигани и турци.

  Демографската катастрофа на българското население и специално при етническите българи, се дължи на отрицателния прираст (разликата между раждаемост и смъртност) и на отрицателното миграционно салдо (емигриращите навън за една година са с около 22 000 души повече от имигрантите, главно нелегални бежанци-мюсюлмани). Тази тенденция е устойчива и даже в бъдеще ще придобие още по-апокалиптични измерения.

  На югоизточната ни граница чакат за влизане (нахлуване) у нас над 2 милиона запътили се за Европа бежанци от Изтока и от Африка.

  От друга страна, младите и образовани българи, които искат да напуснат страната, с всяка година се увеличават, сега по социологически данни 8 от всеки 10 наши младежи и девойки имат намерение да емигрират и никога повече да не се върнат в България.

  Във в. „Преса” (бр.167 от 20 юни) вече беше публикувана статия за драматичното намаляване на раждаемостта, по раждаемост сме на 229 място в света от общо 232 държави. Още по-драматично обаче стоят нещата в сферата на смъртността. Там пък сме на едно от първите места в света по висока смъртност.

  Само за 5 години, 2009-2014 г., ние се изкачихме от 19-то място на 6-място в ранг-листата по смъртност на държавите по света (www.photius.com). Изпреварихме даже Афганистан и Сирия, където се водят войни. Ако имаме предвид последните данни (в сайта на НСИ коефициентът за смъртност за 2014 г. е обявен с числото 15,6 промила), ние вече сме бронзови медалисти по най-висока смъртност в света, и европейска България се намира в компанията на такива африкански държави като Южна Африка, Чад, Гвинея-Бисау, Сомалия, Лесото и др.

  

  Комбинацията от 229-място в света по раждаемост и 6-то (3-то) място по смъртност ни качва на шампионското стъпало по най-бързо намаляване и изчезване на населението. Ние сме на първо място в Европа и по детска смъртност.

  По официални статистически данни на НСИ за 2014 г. коефициентът на детската смъртност у нас е 7,6 промила, но според сайта на ЦРУ този коефициент е два пъти по-висок – 15,08 промила. Според Националния център по обществено здраве и анализи към МС, в България всеки ден се самоубиват средно по 2 души. През изминалите няколко години суицидните опити са около 2-3 000 годишно, а успешните опити за самоубийства са между 750 и 800. Значи, средно по 7-8 българи всеки ден правят опит да се самоубият, и средно 2 от тях успяват. Това представлява 0,12 промила от населението на страната. Такива са официалните данни, но те се базират само на регистрираните случаи в Регионалните здравни инспекции.

  Истината е далеч по-мрачна, тъй като системата на тези служби далеч не отчита всички самоубийства.

  По данни на Демографския институт числата всъщност са други: около 6 000 души у нас всяка година правят суициден опит, а успяват около 1 600 от тях, т.е. самоубийствата са почти два пъти повече от официално обявените. Всеки божи ден у нас средно по около 16 българи правят опит за самоубийство, и 4-5 от тях успяват. И по самоубийства сме първенци в Европа, заедно с Литва и Унгария. Най-печалното е, че по официални данни средно на година у нас се самоубиват и 50-60 деца (средно по един успешен детски суицид на всяка седмица от годината)… Причините за вълната от самоубийства са главно в нагнетеното обществено отчаяние (акатизия) и издевателската политическа система, обслужваща единствено властимащите и техните близки, за сметка на всички други български граждани.

  Влудяващата бедност и мизерия на огромни пластове от населението извън София (според Евростат 52% от децата и 60 % от възрастните хора у нас живеят в пълна мизерия), безработицата, циганизирането и ислямизирането на България, садистичната позиция на властите спрямо многобройните потърпевши от банковите изстъпления (при кредити), сривът в областта на психичното здраве на обществото (около 30% от българите, около 2 млн. души, имат някакви психични проблеми, по официални данни 11,5% имат тревожни психични разстройства, други 6,2% страдат от депресия и т.н.), са основните причини за пандемията от самоубийства.

  

  На първо място сме и по самозапалвания. Само за последните 8 месеца в България се самозапалиха 7 души, включително и пред президентството. В целия останал свят за този период има само един самозапалил се японец във влака Токио-Осака. Протестното самозапалване у нас не трогва никого от властта, докато навсякъде по света този екстремен акт на недоволство предизвиква политически бури: Чешката пролет започна със самозапалването на Ян Палах, Арабската пролет започна със самозапалването в Тунис през 2010 г. на продавача на плодове Мухамед Буазизи и т.н.

  В България десетки хора се самозапалиха в знак на протест срещу безумията и кражбите на властите по време на безкрайния мъчителен Преход и от отчаяние, но, както виждаме, без никакъв резултат, ако не смятаме оставката на един кмет във Варна след смъртта на самозапалилия се Пламен Горанов.

  Смъртността у нас има тенденция да расте. Само за една година (2014 г. в сравнение с 2013 г.) коефициентът на смъртността се е увеличил с цели 4,9% (или с 49 промила), а при детската смъртност увеличението е с 4,1% (или 41 промила). Тези стойности на нарастване на смъртността в демографски план изглеждат апокалиптично, никъде по света няма даже приближаване до подобни статистически факти.

  Обърнатата демографска пирамида (възрастните хора са много повече от младите), безобразията в здравеопазването (ние сме най-болната нация в Европа), бедността, драматичното състояние на генофонда и др. в най-скоро време ще станат причина за достигането на немислими пикови стойности в областта на смъртността у нас.

  България умира.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Проф. Петър Иванов е директор на Демографския институт при БАНИ.

   

• Видео от опожарения от неизвестни параклис „Свети Георги” над Сопот

  През нощта на 2 юли т.г. неизвестни злосторници оскверниха параклиса „Свети Георги” над Сопот. Всички икони са били свалени от стените на параклиса и са били запалени на пода. Видео за пораженията и щетите, както и мненията на местни хора за грозния акт – репортаж на местния канал Карлово ТВ, излъчен същия ден.

  

  На място пристигнаха възмутени хората, които са събирали средства за възстановяването на храма преди няколко години, кметът Веселин Личев и архиерейският наместник отец Марко. Всички са скандализирани и възмутени. От полицията съобщиха за Карлово ТВ, че се води разследване. На въпрос възможно ли е гаврата да е акт на отмъщение от страна на мюсюлмани заради освиркванията на протеста за Куршум джамия в Карлово, разследващите коментираха, че до момента няма следа от престъпление, извършено на етническа основа.

  

  Параклисът е любимо място на местните хора. Там те празнуват Гергьовден. Храмът е изграден през XIII век, от тогава няколко пъти е опожаряван, а след това възстановяван чрез дарения.

  

  Междувременно от Районна прокуратура съобщиха, че във връзка с извършения палеж, е започнало досъдебно производство за унищожаване на религиозни символи и повреждане на молитвен дом. Към момента то се води срещу неизвестен извършител, като на органите на полицията е разпоредено предприемане на незабавни действия по издирването му. Извършен е оглед на местопроизшествието, назначени са оценъчна и пожаро-техническа експертизи.

  Разследващите призовават граждани, които имат информация по случая, да се обърнат към органите на МВР, за да подпомогнат разследването.

  Източник: Карлово.тв

• „Аларма“ по БНР: Бесарабски българи се спасяват в прародината от ужаса на войната в Украйна

  

  В предаването „Аларма“ на програма „Христо Ботев“ на БНР, излъчено на 3 юли т.г., водещата води разговор с бесарабски българи, които са се спасили от войната в Украйна като са дошли да живеят в град Гурково, Старозагорска област.

  Гости на това предаване са Светлана Филипова, председател на сдружение „Бесарабски българи 98“ и Мариана Христова – администратор на фейсбук групата „Да си приберем българите от Украйна и бесарабските българи“. Както и Александър Телалим и Наталия Попова – бесарабски българи, които живеят в София от години.

  Александър е бесарабски българин от Украйна, художник, а Наталия е от град Твърдица, Молдова и е в България като студентка, тя ще ни пее на живо в студиото български народни песни.

  Предаването се излъчват и интервюта с бесарабски българи, които отскоро живеят в Гурково, благодарения на жилищата, предоставени им от бизнесмена Кольо Атанасов.

  Запис на предаването на „Аларма“ по програма „Христо Ботев“ от 3 юни т.г. може да се чуе в сайта на БНР тук.

  .

• Безплатен билет и 320 евро месечно за унгарците, за да се върнат в родината

  “Ела си у дома, млади човече” е кампанията на Унгария за връщане на младите емигранти

  .

  Унгарското правителство предлага схема, която насърчава младите имигранти да се върнат в страната, като им предoставя 100 000 форинта (226 паунда) на месец в продължение на една година, ако се приберат вкъщи.

  Схемата „Ела си у дома, млади човече” също предлага безплатни самолетни билети до Унгария за младите хора, живеещи в чужбина.

  Държавният секретар по заетостта Шандор Цомба е заявил, че от април, откогато схемата е в действие, от нея са се възползвали около 800 младежи. Нищо, че 226 паунда на звучат достатъчно, за да насърчат младите хора да се завърнат, те стигат за много повече, отколкото в Обединеното кралство. Според базата данни на уебсайта Numbeo, средният наем за апартамент с една спалня в центъра на Будапеща е около 190 паунда на месец.

  Тази седмица около 100 млади унгарци са присъствали на отворения ден в Лондон, за да разберат повече за новата схема.

  Източник:  News365.eu

  .

• БНР в преговори да лансира българска радиостанция в Чикаго

  

  БНР е в много напреднал стадий на преговори да лансира българска радиостанция в Чикаго. Това стана ясно на съвместно заседание на парламентарните комисии по културата и медиите и по политиките за българите в чужбина, в която участваха шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов и генералните директори на БНТ и на БТА Вяра Анкова и Максим Минчев, а също – шефката на БНТ – Свят Екатерина Генова.

  „Много е важно медийното реинтегриране на тази втора България – българите в чужбина. В този смисъл за втори път ни предстои Съединение“, заяви доц. Лозанов. И препоръча БНТ и БНР да разчитат на медиите, които поддържат сънародниците ни зад граница. Държавата да направи програма за тях, по която те да могат да кандидатстват и да получават защита, включително финансова – това предложение лансира на заседанието шефът на СЕМ. /“24 часа“/

  ––––––––––––––––––-

  Достъпът до медии на българските общности в чужбина и възможности за отразяване на проблемите им бяха обсъдени на общото заседание на двете парламентарните комисии. Сред предложенията беше увеличаването на кореспондентската мрежа на обществените медии в редица страни, за което обаче ще са нужни допълнителни средства.

  Според председателя на СЕМ Георги Лозанов може да се използва ресурсът на функциониращите български медии в чужбина, а държавата да ги подпомага, защото освен информативна, те имат и интегративна функция. По думите му може да се направи нова програма и според това, което медиите правят, да получават подкрепа от държавата, включително финансова. Подобна схема работи и за българските училища в чужбина.

  Генералният директор на БТА Максим Минчев отбеляза, че развитието на технологиите позволява сънародниците извън граница лесно и бързо да се информират за случващото се в страната. По-важният въпрос, по думите му, е как българските медии в чужбина да бъдат подпомогнати, тъй като имат голямо влияние върху общностите. /БТА/

  .

• Емигрирайте в Утрехт, ако искате да получавате по €1100 на месец без да работите

  Холандският град Утрехт започва програма за въвеждане на месечна заплата на всички свои граждани – независимо то това дали работят или не – съобщава в. „De Telegraaf“.

  .
  Експериментът, в който общината ще си партнира с Утрехтския университет, стартира от 1 януари 2016 г. и първоначално ще включва 300 доброволци, които ще получават по €1100  всеки месец в продължение на три години – дори без да стават от леглото или през цялото време да стоят пред телевизора в хола. Целта е да се провери как действа системата за социално благоденствие, известна като „Безусловен базов доход“  (Unconditional Basic Income)

  Както обяснява организацията Basic Income Earth Network, системата за „безусловен базов доход“ представлява „форма на гарантиран минимален доход, който се различава значително от този, който в момента съществува в много европейски държави“. Разликите са най-малко три:

  ♦ изплаща се на хората индивидуално, а не на домакинство;
  ♦ изплаща се независимо какво други доходи има индивидът;
  ♦ изплаща се без да се изисква от индивида упражняване на труд или от желанието му да се приеме работа, ако му бъде предложена.

  Първоначално експериментът стартира с 300 души, след това постепенно ще обхваща все повече доброволци, докато накрая покрие целия град с население от 330 772 души, които на първо число от месеца ще получават по €1100 евро. Ако експериментът се развива успешно, още осем холандски града са изявили желание да се присъединят към инициативата – сред които са Хага, Нимеген, Вагенинген, Тилбург, Грьонинген.

  Холандия е известна като държавата с най-добри условия за труд в Европа. Там най-много хора в рамките ан ЕС работят на непълен работен ден – 46.1 процента от трудоспособното население.

  Следващия месец град Утрех ще бъде домакин на старта на Tour de France 2015 – т.н. the Grand Départ.

  Още за Безусловния базов доход и има ли почва у нас може да прочетете ТУК.

  Източник: temadaily.bg

• Добро утро, Джулая! (Видео)

  Слънцето огря морето край Камен бряг в 5.29 часа, посрещнато от легендата Джон Лоутън

  .
  

  На Камен бряг, както го прави от много години насам, слънцето беше посрещнато от вокала на „Юрая Хийп“ Джон Лоутън. Още в полунощ рок групите „Bloodrush“, “ Pearls&stones“, „Pleasure“, „Sound wave“, а призори и „Б.Т.Р.“ огласяха местността „Огънчето“. Първите лъчи на огненото кълбо огряха брега точно в 5.29 часа.

  Джулай на английски език означава юли и от там Юлска Сутрин. Въпреки че традицията е свързана с хипи движението в Америка, тя съществува в България и до днес. На всеки 30-ти юни срещу 1-ви юли големи групи хора се събират по цялото Черноморие, за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето. Така те смятат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни ритуали.

  https://youtu.be/9jVBZkO_hQI

• <<
• 1
...
• 72
• 73
• 74
• 75
• 76
• 77
• 78
• 79
• 80
• 81
• 82
...
• 415
• >>