Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

Вълшебният процес по подновяване на лични документи в БГ
zhelyo, Nenovinite.com

Не!Новините се сдобиха с нова лична карта и нямат търпение да споделят със света възхищението си от великолепния процес, който заради 10-годишната давност на документите за самоличност сме обречени да забравяме периодично.

Паспортната служба е средище на магия.

Подаване на документи за нови документи.

Всичко започва от опашката. Понеже документите са български, трябва да се разкарат не!българите. А по време на опашката се пуска слух, че няма да ти дадат документи, ако не можеш да минеш теста – рецитиране на стихотворение от Ботев, въпрос колко лумена е погледът на цар Самуил и колко морета са си наши. Не!Българите се отказват така и остават само добре подготвените нашенци.

Опашката е неминуема и най-отпред има полицай-регулировчик, който едновременно е орган на реда, информационно бюро и разпоредител. Първо човек се реди, за да вземе бланка, която леля №1 му набира на компютър. Тази бланка съдържа всички данни, но е безполезна, докато човек не отдели 10 минути, за да си препише отдолу всички тези данни с химикалка, защото само с химикалка те стават достоверни. При попълване с химикалка човек е на плюс, защото навярно е откраднал химикалката от друг човек на опашката. Радостта е кратка, понеже след това друг човек от опашката ти я краде.

Следва ново чакане за друга стая, където всички компютърни данни от бланката, потвърдени с химикалка, се преписват обратно на компютър от леля №2. Системата забива 2-3 пъти съответно при подписване на магически таблет, правене на снимка. Издава се листче с размер 2.5Х3.5 сантиметра, удостоверяващо зададеност на личните карти, които се пращат за производство в таен бункер, пазен от гардове на вълшебната Агенция по закрила на личните данни.

Новите карти отнемат време за правене, тъй като за да се защитят личните данни всеки работник произвежда по половин квадратен сантиметър от новия документ.

Получаване на документи

Същите хора са на опашката за получаване на документи след месец. Вече знаят коя стая за какво деяние е и полицаят не е толкова зает да обяснява. Но вече познава участниците в опашката и се водят разговори от лично естество, като полицаят вече има длъжност на психотерапевт, информационна агенция и метеорологична служба.

Разбирате, че опашката се е натрупала, защото даването на готовите документи е истинската магия. Давате малкото листче с входящия си номер, а леля №3, която изпраща дресиран хамстер по тръба. Той стига до Агенцията по закрила на личните данни и сглобява личната ви карта. Хамстерите не могат да четат, така че няма шанс да ви открадне ЕГН-то и да регистрира фирма тайно от вас.

Ако сте поръчали експресна услуга, на хамстера се дава силно кафе преди това.

Личната карта се връчва на лицето, на което е издадена, като то проверява дали нещо е объркано. Но няма как да е объркано, тъй като всички данни са излезли от компютър, потвърдени с химикалка и вкарани обратно в компютър, след което са подредени старателно от сръчен хамстер.

Личността ви е обновена!

Целият сблъсък с магията продължава в рамките на 2 дни, разделени от един месец между тях, като от всеки ден ситуацията е отнела по около час. В името на Тодор Живков паспортната служба не е проветрявана от дните, в които той управляваше страната. Винаги има един сравнително малък, но говорещ шумно процент от посетителите на учреждението, които изпитват трудност да разберат какво трябва да се направи, за които процедурата отнема по 4 часа и две лоботомии.

А на вас ви предстои да си подновите и шофьорската книжка, която е карта, в КАТ. Леля №3 ви е предупредила, че щом имате нов адрес, трябва задължително да идете с ново медицинско, тест за интелигентност, чисто ново бельо и билет от държавната лотария.

.
Как Марсело от гетото проби в Кеймбридж
Бедното момче трябва да намери 5600 паунда до 30 юни, за да замине

.

Първолета Цветкова, Standartnews.com

„Понякога стават чудеса! Моят Марчело да влезе в Кембридж е едно от тях“, възкликва Цветана Илиева от ромската махала на Монтана – „Огоста“, когато научава, че синът й – осмокласникът Марсело, е приет да учи в престижния CATS Cambridge College в Кеймбридж, Великобритания. Но много скоро радостта отстъпила място на притеснението. Заради отличните си резултати на приемния изпит по математика и английски, момчето получава 50% намаление на таксата за записване.

„Всичко започна на шега“,

разказва Марсело. В Интернет случайно попаднах на обява за прием в колежа. Имаше предварителен тест, който аз попълних – също на шега от раз – и изпратих на адреса. Най-неочаквано по мейла получих съобщение, че съм допуснат до изпит за влизане в колежа. Изпитът беше на 17 май в София, а аз имах само три дни за подготовка. Не очаквах, че и математиката ще е на английски. Но заминах, явих се и победих“, с чувство за хумор разказва Марчело. На същия изпит са се явили над 1000 ученици от Румъния, България, Дания и други страни. При пресяването останали 13, а накрая само един – ромът Марсело Илиев от Монтана. Той е и

единственият от България, приет в колежа

CATS Cambridge College е различен от българските училища. В него обучението се води по 2-годишна програма, по 10 предмета. След изпити завършилите се насочват към различни университети – от Оксфорд и Кеймбридж, до десетки други. Марсело се надява да попадне в един от тези 200 висши училища и да продължи образованието си.
Сега Марсело е ученик в осми клас на гимназията по архитектура, строителство и геодезия в Монтана. Записал се е в специалността „Недвижими имоти“.

Той е най-добрият в паралелката

– прилежен, интересуващ се от знанията по предметите, заинтересован от успеха си“, каза за него директорката на школото инж. Красимира Каменова. „Стана гордост за училището ни. За Кеймбридж му написахме препоръка, каквато се изисква. Тя съдържа само най-хубави неща за кандидата. Той освен отличен ученик, е и добър актьор, художник, общителен е, контактува свободно и с роми, и с българи. Написахме самата истина“, признава г-жа Каменова.

„Миналото лято завърших седми клас в Първо основно училище в Монтана и кандидатствах на две-три места. Приеха ме в най-престижното училище – Природо-математическата гимназия и се записах в нея. Но ние сме бедни хора, майка ми започна да ме увещава да напусна тази гимназия и да избера строителната, от която ще изляза с професия. Защото семейството ми няма да има възможност да ме издържа в университет“, разказва Марсело. „Послушах я и постъпих в строителната. Аз обаче съм решен да продължа образованието си във вуз, независимо дали ще завърша ПМГ или строителната гимназия.

Сам ще се издържам, ще работя и ще уча

зарича се тийнейджърът. За колежа обаче му е нужна помощ. До 30 юни трябва да внесе първата вноска, която е 5600 паунда.

„Веднъж да се намерят тези пари, после всичко ще е друго“, замечтава колежанинът. Исканата сума е за цялото обучение, в което всичко след това, дори медицинската помощ, се осигурява без друго заплащане от престижното училище.

Марсело вече е проявил и другите си таланти. Той рисува и се вижда и като художник. От няколко години се подготвя в артшколата на педагожката Рени Петрова. През тази година се изяви и като актьор в ромското театрално студио „Суна“. В първата постановка – Вражалец“ на Ст.Л. Костов играе ролята на попа. За него режисьорът Хари Белов казва само най-хубави неща. „Има талант, има желание и аз му помагам да ги развие“, признава Белов.

Майката Цветана: Ще продадем колата и златото, но после?

Искам децата ми да се изучат и да са уважавани, казва Илиева

„Ние с баща му сме съвсем обикновени хора“, разказва майката на Марсело Цветана Илиева. „До неотдавна работих като шивачка, но вече съм безработна. Баща им е строител. В момента работим в село Трайково, община Лом. Мъжът ми лепи плочки, а аз му помагам. Говорим си само за Марсело. Плача от радост и тревога! Ще продадем колата, златото, което имаме, и ще съберем за първата вноска. Но какво ще правим по-нататък? Няма да можем да съберем цялата сума“, притеснена е Цветана. Семейството има още две деца – третокласникът Тоти и шестокласникът Лоран. И трите й деца носят нейното име, защото дълги години живели с Найден Леонидов на семейни начала. Сключили брак, след като децата пораснали. Свикнали са с имената си и не искат да ги сменят. „Но въпреки това сме задействали процедура за припознаването им от баща им“, обяснява майката.

„От малки съм учила децата си на трудолюбие. Искам да се изучат, да получат професии и да живеят добре. Да станат уважавани хора. Това, че сме роми не може да им попречи. Марсело израсна точно такъв. Равнява се по останалите си съученици и не е по-лош от тях“, хвали се майката.

Синоним сме на кражби и лъжи, а можем да сме добри

Съучениците и приятелите ми отначало не повярваха, че съм приет в колеж в Кеймбридж. Когато им казах, те се изсмяха. Ром в Кеймбридж? Но, като разбраха, че не лъжа и не се шегувам, ми честитиха. Усетих и малко завист в думите им, но аз ги разбирам. Към нас, ромите, има предубеждение, че не можем да бъдем като българите. Нас ни свързват само с кражби, измами, лъжи. Аз доказвам обратното – че и ние можем да бъдем добри, образовани, полезни на обществото.

Аз уча английски от първи клас. 7 години съм изучавал този език, в строителната – също. Владея го добре, не се притеснявам да уча по всичко на английски. Разбирам, че съм по-добър от много от съучениците ми. Доказах го и с приемането ми в колежа.

.
Какво казват арабите за титлите на старите българи
Павел Сефафимов, Sparotok.blogspot.nl

Илюстрация: Рromacedonia.org

От няколко години пиша в блоговете си за старите българи. Представяйки виждането на проф. Ганчо Ценов, аз обясних няколко пъти, че КАНАС е древният вариант на думата КНЯЗ. Някои от опонентите ми твърдяха, че титлата на дедите ни е била ХАН или КАН, а окончанието АС било поради гръцкото предаване на думата.

Вярно е, че титлата на дедите ни се среща в надписи на гръцки език под формите ΚΑΝΑΣ и ΚΑΝΕΣ. Това не може да се отрече, но не е и гаранция, че ΚΑΝΑΣ и ΚΑΝΕΣ са гърцизирани варианти на старобългарска титла. Слава Богу, ние разполагаме и с други извори относно това как са били наричани нашите стари държавници.

Дедите ни са били в съприкосновение не само с гърци и римляни. Дори народите на Ориента са писали за нашите предци. Няколко арабски автора от различни епохи – IX-XIV век споменават старите българи в своите работи. Ибн Хуразбих, Ибн Факих, Ибн Фадлан, Ибн Батута и др. дават понякога доста интересни подробности.

Живелият през IX век Ибн Хуразбих нарича предците ни сакалиба и споделя, че владетелите са наречени с титлата КАНАС (Р. Заимова, Арабски извори за Българите, c.26). Особеностите на арабската реч са различни от тази на гърците и окончанието АС в КАНАС би било напълно излишно. Ибн Хуразбих обаче не пише КАН, а КАНАС. Самата дума е изтълкувана от Заимова като княз… и съвсем правилно. Княз, а не хан или кан е била титлата на дедите ни.

Тази титла принадлежи на предците ни траките. Много преди келтски, германски, римски или гръцки благодорднци да бъдат наречени с някаква титла, траките са имали названия за държавниците си – АКЕНАС, АКЕНАНОГАВОС, ВАНАКТ. В случая интерес за нас представлява АКЕНАС. С. Люботски я намира в надпис W-07, но не дава етимология. По принцип това не е трудно, но навярно нидерландският учен се е страхувал да разчупи догмите и да признае, че вариант на българската дума княз е регистриран преди около 2700 години.

Коренът в АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ е кан, кен, а значението е начало, този, който стои начело, началник. Не случайно гърците превеждат КАНАС като ΑΡΧΟΝ – началник, господар. Обяснение получаваме от стблг *кань – начало, сродни са също стблг. наченти, заченти – начевам, започвам, слагам начало. В АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ срещаме една и съща дума, но от три различни епохи – VIII век преди Христа, VIII век след Христа и нашето съвремие. В далечното минало думите ни са звучали по-различно от днешните – нещо, което е напълно нормално. Лебед е звучала като елбедъ, роб като арбъ… а княз като акенас.

Благодарение на друг арабски автор – Ал Масуди узнаваме за титлата маджик или маджил (Р. Заимова, Арабски извори за Българите, c.49). Тя се среща в староруския като могут, като най-вероятно е взаимствана от нашата моготъ – властник, владетел, велможа. Както канас – княз, така и маджил е с древен произход. Коренът мaг със значение могъщ, силен се среща в тракийската ономастика – Магава, Магдис, Могита (D. Detschev, Die Thrakische… z.279, 305).

Дълго време ни лъгаха, че сме чужденци на Балканите, дълго време ни заблуждаваха, че сме вземали титли от други хора. Княз например се води официално като германска заемка, боил е набедена за тюркска, макар да отговаря прекрасно на тракийската титла бал(ен) – господар. За цар ни омайваха, че идвала от лат. caisar, макар в древен Акад да се използва титла сар – цар около 2250 години преди възникването на латинската дума. Сар(ен), сер(ен) пък е титла за владетел на пеласгите, които покоряват Левант преди около 2200 години (Woudhuizen, The Ethnicity of the Sea Peoples).

Днес истината започна да изплува на повърхността. Генетични изследвания доказаха, че значителна част от народа ни носи кръвта на хора, живели на Балканите още през Каменната епоха. На широката публика стават известни все повече свидетелства на летописци, за които българите не са пришълци, а само потомци на траките. Древната микенска писменост също започна да разбулва своите тайни, показвайки, че имена като Дуло, Ерми, Вокил и др. са били ползвани на Балканите още през Бронзовата епоха. Стана известно и това, че най-типичният български знак IYI присъства на Балканите поне 6500 години…

За всеки разумен и непредубеден човек е ясно, че сме живели в лъжи, че цял свят е бил лъган относно това кои сме ние. Ако истината не бе укривана, щеше да се знае, че ние сме спасителите на Европа през 715 година, когато арабите нахлуват през Босфора. Щеше да се знае, че дедите ни са първите християни, които са издигнали свои уникални храмове. Щеше да се знае, че без дедите ни латините, германите, келтите и много други народи биха тънали хилядолетия в тъмнина, а някои със сигурност биха изчезнали.

Не ни е нужна чужда слава, стига ни само нашата да стане известна. Не е срамно да си потърсим своето, престъпно е да не го направим.

.
Жестоко и безсмислено убийството на работник на магистрала „Струма“
Полицията издирва четирима мъже за убийството на 47-годишен работник на магистрала „Струма“, станало по-рано днес 26 юни.

.

47-годишен строител направил забележка на пътуващи в „Сеат“, че участъкът не е пуснат за движение и трябва да минат по заобиколен път. Тогава от колата изскочили четирима мъже и се нахвърлили върху работника с ритници. Един от тях грабнал камък и го хвърлил по главата на работника. Пострадалият веднага е откаран в санданската болница, но въпреки усилията на лекарите починал, заради жестоката травма на главата.

„Всичко това стана за секунди пред очите на останалите работници. Тези мутри са го пребили зверски. Надявам се полицията да ги открие“ – каза шефът на фирмата, която строи лота, „Агромах“ Методи Бачев.

Пребитият до смърт 47-годишен технически ръководител Николай Чивиев е роден в село Черниче, но живеел в София. Бил е женен, с три деца.

Към момента няма арестувани. По неофициална информация, полицията издирва четирима мъже, нанесли смъртоносния побой на Чивиев. Според свидетели, те са от групата на криминално проявен от Сандански, който е бил арестуван многократно за обири и кражби.

След побоя те са оставили автомобила си на място и избягали. Според полицията в Благоевград саморазправата е станала след пътно-транспортно произшествие при разклона на село Левуново с участие на нападателите и жертвата.

/По информация от различни медии/

.
Писма от „България“ 1: Крейзи III
Димитри Иванов, в. „Сега“

.

Аз харесвам песента „Крейзи“. Не харесвам това, че аз и мнозина сме изкрейзили.

You don’t have to be crazy to live here, but it helps. Не е задължително да сте луди, за да живеете тук, но помага. Това за първи път го прочетох в „Хладнокръвно“ от Труман Капоти (In Cold Blood, Truman Capote). Ще речеш сънародниците ни, пръснати по света, не са crazy, понеже не живеят тук. Но тъкмо затова те са Crazy, crazy… for loving родината си, знаейки, че тя не е нито най-бедната, нито най-богатата на света. Момент, вземам си думите обратно. България е най-богатата на билки. И истинското българско кисело мляко няма нищо общо с имитациите на „Данон“, нито с кумиса на монголците, нито с кефира на руснаците. Защо е така не знам, но така е.

Та най-много билки имаме и най-много названия за нощта срещу 24 юни, когато билките са чудодейни: Нощ срещу Еньовден, Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван-Бильобер, Драгийка. За тази нощ Шекспир написал „Сън в лятна нощ“ и първият български превод на тази пиеса е „Сън в нощта срещу Еньовден“.

За всяка болка си има билка, казваха знахарите. Сега те не се казват с една дума „знахари“, а с пет думи: билколечители, които практикуват алтернативна медицина. Изкрейзили сме да си кълчим родния език.

Има билка омайниче – мома да омае момък. Има омразниче – момък да намрази мома, която го омайва. В нощта на чародействата бродели бродници да откраднат берекета от чужда нива. Както във форума бродят завистници, тролове и хейтъри. За да ги обезсилиш, кажи „Проклети да сте“. Тези три думи имат магическа сила, защото „в начало бе словото“. Християнството изместило езичеството, но не съвсем.

Позор томува, що му мисли злото, Honi soit qui mal y pense – пише на средновековен френски език на Ордена на жартиерата и това заклинание било щит на британската политика.

Аз напротив. Не си монтирам решетки, следвам политика на отворените врати и прозорци. Сега навън ръми. Добре е за билките. И за гъбите. И за добрите, и за отровните. През отворения четирикрилен прозорец гледам градината и слушам „Жарден су ла плюи“ на Дебюси. На перваза под прозореца съм наредил подаръците. Всяко преиздаване на мой превод ми идва като подарък. Като започна „преходът“, просто ми крадяха преводите, сега издателствата почтено ми плащат всичко, което ми преиздават: от Хемингуей и Фицджералд до Труман Капоти и Съмърсет Моъм. В „Морският вълк“ на Джек Лондон капитан Улф Ларсен спасява удавник, опипва му ръката и казва: „Ръка, хранена от мъртъвци“. А мен ме подхранва което навремето съм превел.

На перваза има и подаръци, които не съм заслужил. Пращат ми ги непознати. В една писаница споменах мате и хоп – получих мате от Аржентина. Споменах „житан“ и доктор Дориан Диков ми пратил от Париж цигари „Житан“ и уиски Chivas Regal. Споменах водка „Белуга“ и хоп – водка „Белуга“ и хайвер от Царицин, който беше Сталинград, а сега е Волгоград. А пък като казах, че не мога да преведа „шменти капели“, подсказаха ми от Сингапур. И на виртуалните наздравици във форума съм благодарен. Където и да сте по света: Наздраве, приятели мои!

Я да чуя какво казва радиото. Нищо. Звучи песента Let it be. Звучи по повод и без повод като преди, когато преходът започваше. Той започна с банкови фалити, така и ще свърши. Сега за фалита на една само банка предъвкват, но фалираха всички партии. Лет ит би… ‘би… ‘би… ‘би им мамата и на партиите, и на политиците, и на банкерите. Соца го запомних с мръсните тоалетни. Демокрацията – с мръсните номера. Лет ит би. Карай да върви…

Speaking words of wisdom, let it be…

There is still a chance that they will see

There will be an answer, let it be

Скоро ще започне ротативното българско председателство на ЕС. Ще престана да слушам новини. Милиони ще хвръкнат за командировки и за учене на езици. Някаква форумка писа, че сега английският е език, който сума ти българи „владеят перфектно“. Значи Сульо и Пульо и тя. Хвалипръцко и хвалипръцка по ми харесва от френската дума „фанфарони“. Издателство „Хермес“ ще преиздаде „Души в окови“ на Моъм. Той пред военната комисия смънкал, че има някакви езикови познания. Родил се и пораснал във Франция, следвал в Хайделберг. Английските джентълмени, обратно на хвалипръцковците и хвалипръцките, предпочитали understatement пред overstatement. При кавалерийската атака на англичаните пред Балаклава край Севастопол ги посрещнали с дъжд куршуми. Командирът на кавалерийската бригада казал „Нямам впечатление, че ни се зарадваха“ и пришпорил напред. Перфектен understatement. Балаклава сега се нарича маската с дупки за очите и устата; на Крим англичаните зъзнели от студ.

По overstatements българите задминахме US. За нас национален предател е човек, който не е съгласен с нас. US са по-умерени. Путин е агресор, защото не е съгласен в Русия и Украйна да стане, както US иска. Българите правим, както US иска, значи държим си на джентълменската дума. Ние сме дори потомствени джентълмени, понеже правехме, което Кремъл иска.

Плакат за филма „Таен агент“ на Хичкок от 1936 г. по сюжет на Съмърсет Моъм. Източник: в. „Сега“

Съмърсет Моъм, когото „Хермес“ ще ми преиздаде, джентълмен ли е? Джентълменът не може да е бизнесмен, търговец, индустриалец или банкер, камо ли американец. За да си джентълмен, трябва да притежаваш земя. Не да си я купил, а да си я наследил, но не от баща ти, а поне от дядо ти. Наследник е само първородният син, братята му не могат да са джентълмени? Могат, ако са в едно от 3-те джентълменски поприща: църквата, армията и флота. Има и четвърто, но джентълмените не го споменават, затова ще го премълчим. Ние знаем, че Джеймс Бонд е джентълмен, понеже е в тайната служба на Нейно величество. On Her Majesty’s Secret Service. „Интелиджънс“ иде от интелигентност. Пратен в Русия да предотврати революцията през 1917-а, Моъм се провалил. И не станал най-добрият писател, а само най-успешният, най-богатият, най-четеният и най-много пътувалият.

Lord Cardigan and the Charge of the Light Brigade, Balaclava 1854 г., по поемата на Тенисън. Източник: в. „Сега“

.
Експертът Г. Котев пита: Колко частна е държавната АЕЦ „Козлодуй“?
В блога си първият и за сега единствен ядрен дисидент у нас – физикът Георги Котев пита: Колко частна е държавната АЕЦ „Козлодуй“? Вижте графиките и текста към тях, които доказват това, в което от години той се старае да убеди читателите си, независимо от поставеното в медиите табу – в АЕЦ „Козлодуй“ се краде не по-малко, а вероятно и повече, отколкото навсякъде в България. Физикът е убеден, че цените на тока не само не трябва да се увеличават, а могат да се намалят. Отново ли няма да го чуем, дори когато ни бъркат в джоба?

АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД вече публикува последния си годишен отчет, за 2014-та г., на интернет-страницата си (ТУК). Уверявам ви, че запознаването ви с него може да ви даде отговора на въпроса – защо напират да ни повишават цената на електроенергията. За да си отговорим на този въпрос, ще разгледаме и прочетем две от водещите инфо-графики, публикувани в него. Ще търсим да разберем, колко електроенергия произвежда АЕЦ-а и каква част от нея отива за т.нар. микс на НЕК, т.е. за балансиране на ниските цени на тока за българските потребители.

И нека започнем с основните ФАКТИ И ДАННИ, както са ги нарекли футуристичните художници на АЕЦ-а (за по-добър преглед и прочит кликнете с мишката върху изображението):

В долния край на шестоъгълника виждаме две числа. 40% – за регулирания пазар, т.е. за НЕК, т.е. за нас, и 60% за т.нар. „свободен“ пазар, т.е. за „честните“ частници, т.е. за комисионни на тези, които сега искат пак да ни вдигнат цената на тока. Но още по-важно е дали така посочените дялове съответстват на действителността???

За отговор на последния въпрос може да ни помогне втората графика. Тя отразява разпределението на дяловете на реализираната продукция от АЕЦ-а на регулиран-нерегулиран („свободен“) пазар през последните 11 години:

Количествата реализирана продукция е показана в Мега-Ват-часа (МВТ.ч = MWh), което се равнява на 1000 кВт.ч, единицата, в която ние си плащаме тока ежемесечно.

Веднага се набива на очи, че през последните 11 години продукцията на 100% държавната АЕЦ става все по-нерегулируема, все по-частна, все по нечия и все по-малко наша – на нейните собственици.
Но да се върнем на вълнуващият ни въпрос. Потвърждава ли последната графика декларираното в първата графика съотношение на дяловете продукция 40% – 60%, съответно за регулирания – нерегулирания пазари??? Моят отговор е категорично НЕ !!!

Защо?

Първо, на графиката липсват числа за всяка една година, така, като се правеше в предишните отчети, като например предходният – за 2013-та г.:

Второ – вертикалната, лявата скала на координатната система, показваща количеството продукция в МВт.ч., е ма-ни-пу-ли-ра-на!!! Видно от нея, тя не започва от нулева отметка, а направо от 6 000 000 МВт.ч. Сравнете с графиката от 2013-та г. Но и това не е всичко. Ако си направите труда да сравните разстоянието между отметки 6 000 000 – 12 000 000 МВт.ч, на графиката за 2014-та г., ще се убедите, че то е чувствително по-малко от разстоянието между точката, където би трябвало да бъде отметка 0 МВт.ч до 6 000 000 МВт.ч. Така се създава визуална илюзия за различно от истинското съотношение на дяловете за съответните сегменти на пазара. До какви сложни лупинги е готова да стигне ядрената мафия, само и само да ни оскубе още повече?

Още ли вярвате на съотношението 40% – 60% ???

И друг път съм публикувал тук не едно доказателство, че това съотношение е далеч от твърденията на ръководството на АЕЦ-а, но сега ще ви припомня само най-последното от тях, подробно разгледано в материала „Олигархът Прокопиев: „Като на олигофрени ви го обяснявам бе!“ 2 „:

И да завършим: Ако някой от вас се чуди къде отива продукцията на АЕЦ-а, реализирана на т.нар. „свободен“ пазар, ще припомня и динамиката на износа на електроенергия от България към съседните страни, по години, откакто се практикува такъв бизнес:

Сравнете тази графика с втората отгоре-надолу. Забелязахте ли? Колкото повече расте износът, толкова повече намалява продукцията на АЕЦ-а, предназначена за нас… Колко частна е държавната АЕЦ? Отговорете си сами! А също така и защо политико-енерГЕПИйната мафия напира да ни вдигне цената на тока?

.

Георги Котев
„Прозрачност без граници“: ЕК взима решенията си под корпоративен натиск

Европейският офис на Transparency International публикува нов анализ на лобистката дейност в Брюксел, която показва, че огромното мнозинство от лобистките срещи, провеждани от еврокомисарите и най-близките им съветници са с представители на корпоративни интереси. Това е един от изводите от представения днес нов инструмент за мониторинг, http://www.integritywatch.eu. Инструментът е централна точка за достъп до информацията за лобистките контакти, които Европейската комисия публикува от м. декември 2014 година насам. Тази информация се свързва с информацията, публикувана в Регистъра за прозрачност на ЕС, и за първи път има възможност за цялостен обзор на лобистката дейност в Брюксел.

Основни изводи:

75% от лобистките контакти са с корпоративни интереси

Анализът на 4318 лобистки срещи, декларирани от Европейската комисия между декември 2014 и юни 2015 година показва, че повече от 75% от контактите са с корпоративни лобисти. За сравнение, срещите с неправителствени организации са 18%, с тинк-танкове – 4% и с местни власти – 2%. Най-активните лобисти на това ниво са Google и General Electric, като всяка от тези компании декларира 3,5 млн. евро годишен бюджет за лобистка дейност.

От 7821 организации, регистрирани в Регистъра за прозрачност на ЕС – регистъра на брюкселските лобисти, 4879 организации целят влияние върху европейските политики от името на корпоративни интереси. Exxon Mobil, Shell и Microsoft са с най-големи разходи за лобистка дейност според публикуваните от самите тях декларации в Регистъра, всяка от тях с бюджети от около 4,5 млн. евро.

„Данните от последните шест месеца показват, че има пряка връзка между бюджета за лобистка дейност, с който разполагаш, и броя лобистки контакти, които осъществяваш“, смята Даниел Фройнд от Брюкселския офис на Transparency International. „Организациите с най-големи бюджети за лобистка дейност получават и най-голям достъп, особено по отношение на финансовото, дигитално и енергийно портфолио“.

Някои политики лобирани по-активно от други

Както показват данните на http://www.integritywatch.eu, към момента най-голям интерес от страна на лобистите има по отношение на енергийната политика и климата (487 срещи), работни места и икономически растеж (398) и финансови пазари (295). Комисарите, отговорни за тези три портфейла имат осезателно по-малко срещи с представители на гражданското общество – между 4% и 8%. Макар големите неправителствени организации като WWF и Greenpeace да са сред десетте организации с най-много срещи, като правило срещите с гражданското общество не са двустранни, а обикновено са под формата на кръгли маси с множество участници.

Като цяло всички 28 сфери на политики на европейските комисари са силно доминирани от корпоративни интереси, особено по отношение на портфолиото финансови пазари и портфолиото дигитална икономика.

Новите мерки за прозрачност на Европейската комисия покриват едва 1% от служителите ЕС и едва 20% от лобистите.

Данните показват, че от всички над 7 800 регистрирани лобисти, 80% не са провели нито една среща с еврокомисар или член на неговия екип, което показва твърде ограничения обхват на действащия регистър за прозрачност, който покрива едва 1% най-висши служители в ЕС и едва 20% от лобистите. От над 30 000 служители в Европейската комисия, едва около 300 са обхванати от въведения нов режим за публичност на проведените срещи с лобисти. Служителите от по-ниски нива, като например преговорния екип по Партньорството за трансатлантическа търговия и инвестиции (TTIP) не са включени в режима за документиране на контактите с лобисти.

Представения днес инструмент за мониторинг на лобистката дейност в Брюксел можете да видите на http://www.integritywatch.eu .

Източник: в. „Сега“
Charlie Daniels: Will America Relive the Horror of the World’s Failed Political Past?
by Charlie Daniels, CNSnews.com

“What is ‘truth’?”

Pontius Pilate asked this question as Jesus Christ stood in front of him accused of crimes against Rome.

Pilate knew that there was no validity to the charges, that the Pharisees and Jewish religious leaders wanted Jesus crucified because of jealousy and fear. He was attracting so many followers they felt He was threatening their place as the undisputed leaders of the Jewish faith and defenders of the Mosaic covenant.

They felt so threatened, and valued their personal prestige and power so much, that they were willing to lie and have a man they knew was totally without fault put to death in the most agonizing method imaginable.

Pilate knew the truth, but in an effort to avoid a major confrontation in an already troubled area he erred on the side of injustice. He ignored the truth for the expediency of political correctness, and had an innocent man put to death.

Truth is the victim, and eventually the casualty of struggles between men who place power and control above all else. These men see people as sheep to be used to serve their greedy purposes, a means to an end. These sheep, to the tyrant, are worth nothing more than to be herded this way and that by whatever means necessary, truth be damned.

Lies are the tools of tyrants, wolves in sheep’s’ clothing who come on the scene claiming to be the salvation of the common man. Through grandiose promises and elaborate lies, promising much, delivering little and all the while grasping, they seize and gobble up personal liberties and prosperity until the people are little more than chattel – controlled, spied upon and living in fear of a midnight knock on the door.

Germany is a prime example. Adolph Hitler stepped forward in a time of fiscal turmoil and promised to bring the good times back to Germany. He was charismatic and convincing, and he came with revolutionary ideas, complete with a scapegoat to blame Germany’s problems on – the Jews.

The people believed him and incrementally handed over their personal rights and freedoms. They turned a blind to eye to the inhuman treatment and genocide of the Jews, until one day they woke up to find themselves living in a nightmare.

Cuba is another great example. Fidel Castro came to power on the tide of a popular revolution that was supposed to rid Cuba of tyranny and bring about democracy, prosperity and freedom.

In reality, Castro – with the help of thugs like Che Guevara – imprisoned dissidents, murdered political opponents and made a lush tropical Island into nothing more than a beautiful prison.

Many tyrants around the world actually begin their climb to power motivated by the desire to do great good for their people.

But the lure and seductiveness of unabridged power warps their intentions and turns them into megalomaniacs who start to believe that their way is the only way, and they ride rough shod over the will of the people and whatever governing bodies stand between them and their goals.

First come the lies and deception, then the incremental power grabs, and then the totalitarian, we-know-best, you just shut up and follow orders phase – when the National Treasury becomes a personal slush fund and puppet bureaucracies and packed courts regulate whatever can’t be controlled through normal measures.

We have centuries of history of failed political systems, bankrupt nations and would-be emperors to help us draw our conclusions.

Will we learn, or relive?

It’s getting late America.

What do you think?

Pray for our troops and the peace of Jerusalem.

God Bless America

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Charlie Daniels is a legendary American singer, song writer, guitarist, and fiddler famous for his contributions to country and southern rock music. Daniels has been active as a singer since the early 1950s. He was inducted into the Grand Ole Opry on January 24, 2008.

.
100 фирми държат 80% от икономиката ни
65 млрд. лв. са приходите на 100 компании, които работят у нас, за 2014 г. Това означава, че те създават близо 80% от брутния вътрешен продукт, който е 82 млрд. лева, пише „24 часа”.

.
Приходите на челната десетка за 2014 г. са 23 млрд. лева. Десетте топ-компании са се отчели пред хазната през 2014 г. със 168 млн. лв. корпоративен данък. В сумата не са включени банки и финансови институции. Това показват сметки на експерти на базата на информация, предоставена от НАП и други официални източници.

Данните обаче показват състоянието на компаниите за една година назад, тъй като в данъчните декларации се отчитат резултатите от изтеклата година. “Ножицата” в размера на приходите между първия и последния в топ 10 е 7 пъти – 7 милиарда срещу 1 милиард.

Средната норма на печалба спрямо общите приходи на най – рентабилните фирми е около 23% за 2014 г. За сравнение тя е била 19% за 2013 г. Това означава, че през 2014 г. всеки вложен лев е донесъл 0,23 ст. печалба, при 0,19 ст. за 2013 година.

Някои от компаниите, които са на челните места, растат със 170% за година, докато цялата икономика има ръст от 1,4%, а през 2014 г. той бе дори под 1%. Класации на най-успешните компании и у нас, и по света се правят по различни критерии.

Най-често фирмите се подреждат по размер на приходите. Според източници на “24 часа” в топ 10 от таблицата са 2 нефтени компании, 2 от търговия с горива, 1 енергийна компания, 1 фирма от преработващата промишленост, 3 фармацевтични компании и 1 хипермаркет.

При преподреждане по критерий рентабилност се оказва, че половината от успешните 10 компании са от енергийния отрасъл. На трето място излиза български производител на тютюн и тютюневи изделия, а на пето място се оказва златодобивна компания.

Рентабилността при производството на тютюн и тютюневи изделия е около 58%, а при фармацевтични фирми – малко над 21%. Подреждането на компаниите по други критерии често показва изненадващи размествания в шортлистата.

Например – през 2014 г. едно ЕООД, с предмет на дейност далекосъобщения е показало ръст от 145% на нетните си приходи. За същата година международна компания за карго превози е спечелила по 20 лева на всеки 100 лева собствен капитал.

Очаквано най-много успешни фирми има в София и областта, където са фирмите, произвеждащи около 43% от БВП.

.
Аштън Картър: България е съгласна да приеме тежко въоръжение
„Не знаем официално за такова предложение“ – заяви българският военен министър Ненчев

САЩ ще разположат танкове, артилерия и друго военно оборудване в източната и централна част на Европа, съобщи министърът на отбраната на страната Аштън Картър, цитиран от агенция Ройтерс.

Картър, който се намира на посещение в Талин, заяви, че бившите съветски републики – Литва, Латвия и Естония, както и България, Румъния и Полша, вече са се съгласили да приемат части от това оборудване на своя територия. Елементи от него ще бъде позиционирано и в Германия.

Според документ от американската армия арсеналът, разположен в Европа, ще включва 250 танка, бойни пехотни машини от типа „Брадли“ и самоходни оръдия. Оръжията, разположени във всяка страна, ще бъдат достатъчни за въоръжаването на рота от около 150 войници, или батальон от около 750 войници.

По време на посещението си Картър обяви още и планове за съвместна работа с базиран в Естония натовски киберцентър, чрез който да се развият и стратегии за киберсигурност.

След като миналата година Русия присъедини полуостров Крим, държавите от НАТО решиха да ускорят военните обучения и ротацията на въоръжени сили в рамките на страните членки в Европа.
В отговор на действията на САЩ руското министерство на отбраната обяви, че разполагането на танкове и тежко въоръжение в страни на НАТО, граничещи с Русия, би било най-агресивното американско действие от Студената война насам.

По-рано миналата седмица руският президент Владимир Путин обяви, че страната ще добави още 40 междуконтинентални балистични ракети (МБР) към своя ядрен арсенал до края на годината.

След началото на конфликта в Източна Украйна Западът многократно отправи обвинения към Русия за участие в конфликта – твърдения, които Москва категорично отрича. Въпреки това съседните на Русия страни, особено балтийските държави, в които има руски малцинства, се страхуват, че Москва може да създаде подобна на украинската криза и на техните територии.

Българският министър на отбраната публикува на сайта на министерството следното съобщение:

„Днес имах среща с посланика на САЩ Н. Пр. Марси Рийс по нейна молба, по време на която бях информиран, че предстои изявление на американската страна за разполагане на техника в няколко източноевропейски държави. В разговора ни обаче не беше предоставена друга информация и подробности за броя и вида на техниката. Към България до този момент не е отправяно официално предложение за разполагането на американска техника и персонал.
Ако подобно искане постъпи, затова ще бъде уведомено както българското общество, така и останалите български институции. Едва тогава ще започне процедурата по приемане и съгласуване на предложението“.

Източник: в. „Сега“

.
БГ прокуратурата установи драстичен брой изборни туристи
В Северозападна България в такива порутени къщи и руини има регистрирани по най-малко 10 човека. Снимка: Георги Цветков, в. „Преса“

Прокуратурата констатира множество допуснати нарушения при извършване на регистрации по настоящ адрес в областите Видин, Монтана, Бургас, Шумен и Кюстендил, съобщи Дарик радио. По закон броят на лицата, които могат да се регистрират по настоящ адрес в едно жилище със съгласието на собственика, не може да надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно обитават съответното жилище.

Проверката на Окръжна прокуратура Видин е установила фрапиращи нарушения на Закона за гражданската регистрация, уточниха от прокуратурата. На един адрес в с. Киреево са регистрирани 45 души, а на друг адрес в същото село – 21 души. По предложение на Районна прокуратура – Видин кметът на община Макреш е издал 66 заповеди за заличаване на незаконни адресни регистрации в с. Киреево. На кметския наместник са съставени два акта за установяване на административно нарушение по Закона за гражданската регистрация.

В с. Бело Поле е установено, че са извършени регистрации по настоящ адрес на 33 души, без знанието собствениците на имотите. Има установени и случаи за общо 18 души, за които собствениците на имотите са подписали декларации, но не познават лицата и регистрираните не живеят на адресите. Установен е случай на извършени адресни регистрации на пет лица в жилище, което към момента е разрушено и абсолютно необитаемо. Установени са случаи, при които на един адрес в гр. Грамада са регистрирани 10 души в къща, от която са останали само основите, а жилищна постройка липсва. На друг адрес – в полуразрушена къща, от която са останали само покрив и стълби, са регистрирани 8 души.

Районна прокуратура – гр. Кула е направила предложение до кмета на Община – гр. Грамада за заличаване на незаконните адресни регистрации и за закриване на адреси, тъй като в имота няма сграда. По предложение на прокуратурата са издадени заповеди за заличаване на незаконни регистрации на 206 лица.

Проверката на Окръжна прокуратура – Монтана също е установила допуснати нарушения по Закона за гражданската регистрация. В много голям брой от случаите лицата, регистрирани по настоящ адрес, не живеят на тези адреси.

На адрес в гр. Вършец е извършена регистрация по настоящ адрес на 10 души в жилище, което няма прозорци и се руши. На адрес в с. Черкарски, в негоден за живеене имот, са регистрирани 8 души. Изготвени са предложения прокуратурата за заличаване на 37 незаконни регистрации.

Проверката на Окръжна прокуратура – Бургас е установила нарушения в Община Средец. Извършени са регистрирани по настоящ адрес на 166 души, без да са приложени необходимите документи. В с. Дюлево има извършени регистрации на 47 души, а при проверката е установено, че в действителност на адресите живеят само 4 души.

В района на Окръжна прокуратура – Шумен също са установени нарушения, като на адрес в с. Средня са регистрирани 5 души, без знанието на обитателите на жилището, установени са и извършени регистрации в необитаеми жилища. Установено е при проверките, че регистрираните лица в действителност не живеят на адресите, поради което е прокуратурата е отправила предложение до кмета да бъдат заличени незаконните адресни регистрации по настоящ адрес. /„Сега“/

.
Ген. Брийдлав: НАТО ще разположи танкове в Източна Европа
Ген. Филип Брийдлав

Танкове на НАТО да бъдат разположени в България и още няколко европейски страни. От това няма да се откаже главнокомандващият силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав, става ясно от интервю за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ (интервюто е от миналата седмица – б.р.). Той допълва, че няма да се откаже от плана си танкова бригада с до 5000 войника и 250 танка да бъде разположена в България, Румъния, Полша, в Прибалтика, възможно е и в Унгария, съобщи „Дарик“. Главнокомандващият силите на НАТО в Европа твърди, че идеята му не нарушава договорката между алианса и Русия, защото „числеността на танковата бригада е малка и няма да е съсредоточена на едно място, а ще е разположена в различни държави“. В договора с Москва отпреди 18 години е записано задължение НАТО да не разполага трайно компактни бойни единици в Източна Европа.

Позицията на Брийдлав идва малко, след като Владимир Путин обяви, че до края на годината руската армия ще бъде снабдена с 40 нови междуконтинентални ракети. Президентът предупреди, че оръжията ще бъдат пренасочени към страните, които заплашват сигурността на Русия.Тази позиция е определена като „провокация“ от главнокомандващият силите на НАТО в Европа. Според него обаче да се изчака, за да се разбере дали иде реч само за реторика.Междувременно полският военен министър Томаш Шемоняк и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщиха, че следващата седмица в Брюксел министрите на отбраната на страните от алианса ще обсъдят разполагането на военна техника в Източна Европа.

Миналата седмица в. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че Пентагонът разглежда въпроса за разполагане в Източна Европа на тежки оръжия. Складове за такива оръжия трябва да се появят в Полша, балтийските страни, България, Румъния, а вероятно и в Унгария. /БЛИЦ/

.
Бунтът и бунтовникът
Непубликуван преди текст на Георги Марков за Албер Камю и „Разбунтуваният човек“, портал „Култура“.

.
Сборникът есета на Албер Камю под общото заглавие „Разбунтуваният човек“[1] е една от ония книги, които едва ли ще бъдат преведени на български при сегашните обстоятелства у нас. Тези есета се смятат за най-значителното произведение на Камю и същевременно за едно от най-проникновените отражения на века, в който живеем. Основен принцип в тях е не заклеймяването на злото и ужаса, които вилнеят около нас, а задълбочен, интелигентен опит те да се разберат. Есетата на Камю ми направиха силно впечатление със заложената в тях прозорливост спрямо явления и събития, които авторът им лично не е преживял. Но тъкмо тази прозорливост ги прави особено валидни за действителността в нашата страна и други подобни на нея страни. В много случаи човек може да не е съгласен с екзистенциалисткия метод на Камю, но не може да се отрече, че той ни предоставя толкова необходимата хирургическа студенина, за да наблюдаваме хладнокръвно дисекцията на човешки ценности и пороци.

Бунтът и Бунтовникът в нашето време са вероятно две от най-популярните понятия – почти толкова, колкото са популярни подчинението и компромисът. Много вероятно е у всеки човек и у всяка оформена група хора те да се намират в статично или динамично равновесие, защото ние непрестанно наблюдаваме подчинение, което ражда бунтове, и бунтове, които стихват и се превръщат в подчинение. Някои твърдят, че човек се раждал бунтовник, понеже самото появяване на един нов характер или индивидуалност е вече елемент на бунта. Но аз си мисля, че това е толкова вярно, колкото и обратното – че човек се ражда роб. У нас са заложени всички вероятности. Поне аз съм свидетел на преображения, които сякаш отричат всякаква логика – бунтовници, които се превръщат драговолно в истински роби, и роби, които неволно стават бунтовници.

Но какво е бунтовникът? – пита Камю. И отговаря: Човек, който казва НЕ. Роб, който цял живот е изпълнявал заповеди и внезапно решава, че не може да изпълни някои от последните заповеди. Като заявява НЕ, бунтовникът иска да каже „ТОВА ПРОДЪЛЖАВА ПРЕКАЛЕНО ДЪЛГО“, „ДО ТУК, НО НЕ ПОВЕЧЕ“, „ТОВА МИНАВА ВСЯКАКВИ ГРАНИЦИ“.

Оттук ние откриваме, че всеки човек, който се бунтува, има граница, до която той може да издържи. Това е границата, до която той позволява на господстващите сили да прекаляват, защото тя е бойното поле между неговото разбиране за собствените му права и това за правата на другите. Тъкмо съществуването на тази граница ни говори, че човек, колкото и окаян да е, има идея за своите права и бунтувайки се, доказва, че той е верен на тях и на себе си.

„Чрез всеки акт на разбунтуване, казва Камю, човек изпитва не само чувството на протест срещу посегателството върху неговите права, но също и чувство на пълна и спонтанна вярност към известни собствени аспекти.“

марковДо момента на бунта човек съзнателно или несъзнателно е приел да понася условия, които той смята за несправедливи. Самото понасяне на несправедливите условия, според Камю, е равно на това, че вие се отказвате от правото ви на мнение и че вие не искате нищо. Чувството на отчаяние, което ви съпровожда, е твърде общо и не води до конкретни действени решения. Затова главната форма на понасянето е МЪЛЧАНИЕТО. Аз бих казал, мълчанието в двете посоки – навън и навътре. Защото човек, който понася, мълчи както по отношение на другите, така и по отношение на себе си. Той не желае да говори нито на другите, нито на себе си, все едно че той драговолно се е отказал от гласа си.

Но щом веднъж вие нарушите мълчанието и заговорите, щом чуете собствения си глас, абстрактната картина на отчаянието се превръща в гола конкретна картина, нещата придобиват плът. Заговаряйки, вие откривате нещо съвсем ново. Все едно вие внезапно се обръщате и за първи път изправяте вашето лице срещу лицето на господаря или повелителя, когото толкова дълго сте търпели. Забелязали ли сте, че много рядко дръзвате да погледнете вашия господар в лицето. Едва ли някога сте дръзнали да кръстосате погледи с него, едва ли някога сте видели, че той също е човекоподобно същество с два крака, две ръце и т.н. и че в много отношения е по-грозен и по-глупав от вас, може би по-нагъл, по-хитър, може би самият той още по-окаян роб на някой по-голям от него. Заговаряйки, предявявайки правото си на глас, вие откривате конкретния характер на нещата.

Моментът на бунта е момент, в който човек идентифицира себе си. Логично следва, че времето на понасянето е времето на отказ от себе си, времето на обезличаването. Бунтуването е преди всичко събуждане на съзнанието, което може да бъде най-объркано, но което се изразява във внезапното разбиране, че нещо съществува и че чрез него човек разкъсва булото на собственото си безличие. И преди бунтуването вие може да сте имали представа за вашата идентичност, но само актът на бунтуването разкрива пълната ви самоличност.

„Не! Дотук!“, утвърждава вашата самоличност повече от всичко друго.

В процеса на понасянето или мълчанието човек, макар и знаейки правата си, безгласно ги пренебрегва заради непосредствените си интереси. „Аз знам, че имам право на това“, казвате вие полугласно и не смеете да поискате правото си поради разни съображения, които следват от вашите интереси. Оттук стигаме до силното заключение, че ако съзнанието ви за вашите права ви идентифицира, то съзнанието ви за вашите интереси – ви обезличава.

Много характерно при бунтуването е, че то не идва в резултат на пропорционално увеличение на несправедливостите, на които сте подложени. Дълго време вие понасяте заповеди и нареждания, които дълбоко ви унижават, вие преглъщате дори най-крещящи актове на несправедливост, докато един ден вашето търпение се свършва. Чашата е пълна догоре и една не толкова значителна несправедливост или произвол, идващи от вашия господар, ви карат да скочите. И веднъж започнали бунта, вие не отхвърляте само онова, а отхвърляте и всичко друго, което дотогава сте приели и понасяли. Или, юридически казано, Бунтът не признава Давност. Вие се впускате назад в биографията си и атакувате дори неща, с които отдавна сте се съгласили.

Отказвайки да се подчините на конкретни унижаващи ви заповеди, вие моментално се опълчвате срещу всички условия на робството ви. Затова вие преминавате далеч отвъд точката на простия отказ. Вашето НЕ се разпространява от настоящия момент към цялото минало и към цялото бъдеще. Може би затова най-хитрите диктатури бързо се опитват да ограничат вашия бунт до момента на прост отказ на една заповед. Най-често те веднага отменят заповедта, за да локализират бунта и да ви тласнат отново в ритъма на покорната ви биография. Но истинският бунтовник не спира дотук. Веднъж познал себе си, веднъж обърнал лицето си срещу несправедливия господар, веднъж признал и уважил правата си, той не иска отменянето на една заповед, а отменяне на всички условия на несправедливостта и робството. Той иска да бъде признат за равен. Принуден цял живот да прави компромиси, да понася и преглъща, бунтовникът сега се изправя и с огромно самоуважение застава на позицията ВСИЧКО или НИЩО.

Ако думата ВСИЧКО ни демонстрира пълното новородено съзнание на човек, който сега знае правата си и не ще се примири с потъпкването им, то думата НИЩО означава решимостта му да се пожертва, да бъде унищожен от силите, срещу които се е опълчил. Камю хладнокръвно отбелязва, че ВСИЧКО носи абстрактен характер, докато НИЩО съдържа ужасна конкретност. Но цялата драма на ВСИЧКО или НИЩО е може би най-високата точка, до която някога са стигали човешките морални добродетели. Припознал чрез бунта своята индивидуалност, възхитил се от нея, тържествувал с нея чрез позицията ВСИЧКО ИЛИ НИЩО, човек достига момента на нов отказ от тази индивидуалност.

Когато един човек е наистина готов да се пожертва, когато приеме смъртта като последица от своя бунт, той демонстрира, че е готов да се откаже от живота си заради неща, които той цени повече или поставя по-високо от собствената си съдба. Ако той наистина предпочете смъртта, отколкото да се откаже от правата, които защитава, той демонстрира, че ги смята за по-важни от човешкия живот. И тъй като човешките права са общи за всички хора, бунтовникът се жертва за обща кауза.

Човешкият бунт има неоценимата стойност на доказателство за съществуването на заложени у човека ценности. Тъй като човек не би се бунтувал за нищо. Това ни води до отхвърлянето на всякакви намеци, че бунтът е егоистичен акт, който се противопоставя на друг егоистичен акт. Никой не може да си позволи да слага тъждествен знак между господство и бунт. По силата на тази логика аз смятам, че ако при бунта човек често раздава себе си на другите, то при господството, изразено под формата на каква да е диктатура, команда или принуда – човек егоистично действа само за себе си. Това ме води до неизбежното заключение, което напълно потвърждава наблюденията ми от живота, че във всички познати диктатури, комунистически или фашистки, управляващата върхушка действа изключително в името на своите собствени интереси, реализира изключително своето собствено его, като обществото или народът, или партията са само един удобен повод. Вземете, който искате аспект на съвременна източноевропейска диктатура и вие ще видите ужасно личния характер на потисничеството на хора, вманиачени да оставят следите си в историята и да се самосъхраняват колкото може по-дълго. Ако при бунта човек се самоутвърждава чрез самоотричането, то при господството на диктатора човек се отрича чрез самоутвърждаването.

В своите есета Камю подхваща и друга тема – самотата на бунтовника. Наистина в онзи първи момент, когато човек извиква своето НЕ, когато отказва да изпълни провокиращата и унижаваща заповед, той е сам. Той може да чувства симпатиите и подкрепата на мнозина като него, но при извисяването на бунтуващия се глас той е самичък. Ала това е единственият и първият миг на самота. От всичко, което следва по-късно, той бива заобиколен от все по-нарастваща човешка общност, бунтът му става център на силна връзка и независимо от резултата той не свършва като самотник. А това е точно обратното на съдбата на неговия господар. Спомнете си само, че всички познати диктатори са били ужасно самотни хора. Фактът на тяхното господство над другите ги е отдалечавал на космическо разстояние от истински човешки връзки, от истинска човешка общност. Хората, с които господстващите се заобикалят, са от най-съмнителен характер, политически мошеници и въжеиграчи, вулгарни кариеристи и подмазвачи, раболепни използвачи, които ще избягат при първото разклащане на кораба. Диктаторът осъзнава това и колкото да се противи, той трябва да пие от тази горчива чаша на обречена самота.

Но нека бъдем справедливи. Бунтът не се случва само между хора, които сами са подложени на несправедливост, а често бунтът избухва между хора, които не изпитват несправедливостта върху собствените си гърбове, но не могат да понасят тя да се налага на други хора. И трябва да се каже, че тази втора група бунтовници, която се бунтува за правата на другите, разкрива чрез този бунт същите високи нравствени стойности у себе си и изявява своята самоличност, както и първата група. Може би моралната стойност на техния бунт да е още по-голяма, тъй като изцяло демонстрира самоотричане в името на другите. Най-красивите жестове на бунт, които виждаме, идват именно от този вид хора, които сами не са принудени да изпълняват произволите на властващата несправедливост, но благородно изискват уважение към правата на другите.

Камю стига до категоричното заключение, че когато човек се разбунтува срещу потисничеството, той фактически отъждествява себе си с другите хора и това е израз на човешката солидарност, родена във вериги.

И ако ние – от всичко казано дотук, виждаме колко много ни дава бунтът, то не е трудно да се прецени колко много ние губим от покорството, послушанието, компромиса и мълчанието. И нека завърша с още един цитат от Камю: „Човешката солидарност е основана върху бунта. И бунтът може да бъде оправдан единствено чрез тази солидарност. Ако бунтът отрече или разруши тази солидарност, той престава да бъде бунт и се превръща в съучастничество за убийство”.

Георги Марков

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

[1] Книгата се появи на български език едва през 1994 г. – Албер Камю, „Разбунтуваният човек”, София, ЛиК, 1994, превод от френски Рени Йотова.
Наградените предатели
Мартин Карбовски, Lentata.com

Предатели.
Имаше едно време такава дума. Сега никой не смее да я употреби, новият фашизъм, наречен политическа коректност, ще ни разобличи.
Предателите не си личат отдалече. Разбират се чак, когато трябва да бъдат наградени. Чак когато консумират наградата си.

Консултант на ДПС?! Кой става консултант на ДПС?!

Какво трябва да си учил и работил, за да станеш консултант на ДПС?! Петстотин години не се ли научихте кой става консултант на ДПС? Партиите у нас са като картели. От държавна работа преминаваш на партийна работа. И обратното. Ами, то така беше и преди.

Грантове от Американски фондации? Какво трябва да правиш, за да ги получиш? Как стават нещата?

Покана да станеш депутат? Познайте как става. Първо трябва да си държавен служител. После да направиш услуга на партия.

По наградата днес ще познаете предателите.

Станаха много, вадят очите ни, ясни са и се гордеят със себе си. Помагачите на демокрацията се оказаха помагачи на чужди служби и интереси.
Не. Не преувеличавам.

Поетът Сугарев получава грантове от Америка. Какво може да му дадете вие? Какво може да работи Сугарев? Той може да работи едни неща за едни хора. Да прикрива амбразури с гърдите си. Да гладува по нищожни поводи, за да можем да гледаме как той ще умре от глад, а зад паравана на глада му кой знае какво се случва. Аз не знам. Харесваха ми тия хора. Демократи.

Това ли са ви ордените, стига ви тая награда, нали?!

Близнашки какво работи? Световно известен учен и политик?

Направете си сметка колко услуги на кого е направил, за да се зачисли към обоза на ДПС. Близнашки имаше чичо. Какво ли ще каже днес чичо ти, другарю Близнашки? Говорил съм с него, Бог да го прости, знам мнението на другаря Йотов за ДПС.
Старият партизанин щеше да ти каже сигурно – така ли си изкарваш хляба, така ли си гледаш децата? Или щеше да помълчи. Беше го срам от своите.

Каквито и да бяха комунистите, те знаеха какво е предателство – както и какво е Отечество.

Най-тихият предател и еничарин, който бе награден за кражбата на една банка, сега е депутат. Не ми се пише за него, става ми лошо. Белият Петърчо, тихият зубър клечи по кулоарите на Парламента и дали работи нещо, а, за България?

Това са хора, наградени за лоялността си към Разрухата. Непоносимата за много хора.
Тези хора не постъпиха като държавници, а като наемници. Каквито и тоги да носят, каквито и костюми да облекат, каквито и вратовръзки да си сложат – така ще ги запомни историята.
Вестниците ще ги славословят, дитирамби ще им пеят техни служители, новият Голям брат ще ги гали по главата, докато те му целуват задницата.

Как да го кажа по-любезно? Виждам как ни предадоха. Знам почти как ни предадоха.
Вече мога да докажа по наградите на предателите тяхната низост. Защо бе, хора?

Предател на Родината? Дали някой може да ни съди, че го пишем така, с имена?!
Не, вече не. Родина няма. Предателите са на власт.

Къде се събират новите хъшове, кажете.
Кажете, защото е робство. Ама не думата, ама не в учебниците, не във философския му смисъл днес е робство – в червата им е робството.
И им личи.

.
Vox: 37 maps that explain how America is a nation of immigrants
by Dara Lind, Vox.com
American politicians, and Americans themselves, love to call themselves „a nation of immigrants“: a place where everyone’s family has, at some point, chosen to come to seek freedom or a better life. America has managed to maintain that self-image through the forced migration of millions of African slaves, restrictive immigration laws based on fears of „inferior“ races, and nativist movements that encouraged immigrants to assimilate or simply leave.

But while the reality of America’s immigrant heritage is more complicated than the myth, it’s still a fundamental truth of the country’s history. It’s impossible to understand the country today without knowing who’s been kept out, who’s been let in, and how they’ve been treated once they arrive.
Where we come from
Forced migration, then and now
A nation of immigrants
A nation of (immigration) laws
Nativism, then and now
A bordered country
- Arizona OpenGIS Initiative for Deceased Migrants
  
  A volunteer effort to identify immigrants who died crossing the border
  .
  The more agents there are on the high-traffic sectors of the border, the more immigrants try to brave the stretches too dangerous for Border Patrol. That’s made the border more lethal: immigrants often die of thirst or heat exposure when crossing the desert. Some citizen groups attempt to provide water stations to keep migrants safe, though they’ve had to face court cases arguing that they’re trying to encourage people to come to the United States illegally. Officials in Pima County, Arizona, working with a human rights group, use GIS mapping to track deaths of migrants along the border. They’ve recorded 2,187 deaths in Arizona alone from 2001 to 2014.
- El Informador
  
  La Bestia
  .
  Mexican freight trains carry cargo-like cars and plastics northward to the United States. They also, for years, have carried Mexican and Central Americans hoping to cross. Hopping „La Bestia“ (the popular term for immigrants stowing onto Mexican freight trains) has become a symbol of unauthorized migration to the United States — not just in politics, but in American popular culture. It’s also an illustration of just how far „border security“ can stretch outside of the United States’ own territory. In 2014, the Mexican government agreed to force the major freight lines to travel more quickly — a plan that will take a few years — in the hopes that it will be harder for would-be migrants to catch rides. But just as border militarization in the United States simply made the journey more dangerous for desperate migrants, the question will be whether a faster Bestia will deter migrants or punish them.
- Diego Valle-Jones
  
  The maps you need to understand the 2014 „border crisis“
  .
  Scholars of immigration agree that people make the decision to migrate based on two types of reasons: „push factors“ that lead them to leave their country of origin, and „pull factors“ that lead them to come to one new country in particular. When tens of thousands of Central American families and unaccompanied children presented themselves to border agents in Texas in the spring and summer of 2014, many Americans and politicians blamed „pull factors“ like President Obama’s Deferred Action for Childhood Arrivals program. But a map created by the Department of Homeland Security, depicting where unaccompanied child migrants were coming from, told a different story: migrants were leaving some of the most dangerous communities in the most dangerous countries in the world.
A borderless world
1. Migration Policy Institute
  
  Immigrants come from everywhere
  .
  As noted above, since 1965, immigration to the United States has become a truly global phenomenon. It’s one thing to know that, but it’s another thing to see it in front of you.
2. Pew Research Center Social and Demographic Trends Project
  
  Remittances: the foreign aid program bigger than foreign aid
  .
  Many immigrants send money back home — called remittances — either to help them save up and buy property to return to their home countries or to support family members who can’t come to the United States themselves. Immigrants officially sent $51 billion in remittances home in 2012 — far larger than the US government’s foreign aid budget of $39 billion that year. This map shows that the countries that receive the most remittances aren’t always the countries with the most emigrants in the United States — they’re the poorest countries with large US-emigrant populations.
3. Andy Kiersz/Business Insider
  
  The hidden diversity of America’s immigrants
  .
  The stereotypical face of immigration to America in 2014 is a Latino one. Americans routinely overestimate how many Latinos are immigrants, and particularly how many are unauthorized immigrants. And it’s true that Latin American countries send more immigrants to the United States than other regions. Because of that, it’s sometimes necessary to dig a little deeper to see how diverse the immigrant population really is. If this map of New York showed the most popular non-English language in each neighborhood, it would likely be monotonous. But by showing the most popular language that isn’t English or Spanish, it shows that New York is still a quilt of dozens of different immigrant communities.
4. Jesse Allen/NASA
  
  The twin cities of El Paso and Ciudad Juarez
  .
  El Paso and Ciudad Juarez might be the world’s strangest twin city. The separation of the US border helps create vastly different environments in the two cities: El Paso is far more affluent than its Mexican twin; Juarez is a global crime capital, while El Paso has long been one of the safest cities in the United States. But they’re undoubtedly two halves of the same metropolitan area. In 2011, 14,000 people crossed one footbridge between the two cities on a daily basis. This colorized NASA photo shows buildings in gray and vegetation in red. The band of vegetation in the lower right of the photo might be the first thing you notice: evidence of a visible barrier separating Mexicans and Americans. But in the heart of the city, in the center of the photo, it takes tracing the Rio Grande to tell where Mexico ends and America begins.
.
- Editor Ezra Klein
- Developer Yuri Victor
- Special Thanks Matt Yglesias, Joss Fong
5-годишно българче е сред жертвите на трагедията в Грац
Снимка: Twitter

Сред загиналите при вчерашния трагичен инцидент в австрийския град Грац е 5-годишно момче от български произход. Детето е с австрийско гражданство. Майка му е австрийка, а баща му – българин, съобщиха от МВнР. Посолството на България във Виена е във връзка с местните власти и е готово при необходимост да окаже необходимото съдействие.

Австрийският град Грац е в траур заради гибелта на трима души, които бяха прегазени с джип в събота посред бял ден от обезумял шофьор в центъра на града.

На църковната служба в памет на загиналите присъстваха двама католически епископи, православен свещеник, местната управа и стотици граждани. Освен загиналото българче, други 34 души бяха ранени, шестима от тях са в тежко състояние.

Установено е, че извършителят – 26-годишен мъж от босненски произход, е с психическо разстройство. Полицията в Грац изключи всякакви политически, религиозни или екстремистки мотиви за нападението.

При вчерашния инцидент гр. Грац беше неприятно изненадан от необяснимото поведение на извършителя. Първоначално неговият автомобил се движел по улиците на пешеходната зона с твърде висока скорост – около 100-150 км/ч. След като блъсна велосипедист, а после помете група пешеходци, разбеснелият се шофьор изскочи от колата и се нахвърли на минувачите с нож в ръката. /“Сега“/

.
Ром за пример
25-годишният Николай Бенчев е момче за пример. Той е 11-о дете в бедно ромско семейство, влязъл в първи клас чак на 11 години, но вече е студент във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – пише в. „Труд“.

Сега Николай живее в общежитието на университета и си готви сам, защото има диплома и за готвач. Снимка: в. „Труд“

Откакто прекрачил училищния праг, напористият младеж развил разнообразни заложби. Чете много, професионалист е в готварството и шивачеството, излива душата си в стихове и печели поетични конкурси, пее в хор, изявява се и като социален доброволец.

Мургавият студент е живо потвърждение за достоверността на народната поговорка „Роди ме, мамо с късмет, па ме хвърли на смет“. Но без труд, лишения и постоянство няма как човек да постигне много.

„Аз съм изтърсакът в многолюдна фамилия. Дошъл съм на бял свят на 1 март 1989 г. на сметището в стопанския двор във врачанското село Търнава, където работеха родителите ми Стефка и Илия. Цял живот майка ми и баща ми са се занимавали с животновъдство. Те, петимата ми братя и петте ми сестри са неграмотни. Детството ми мина в

неописуема нищета

Всички се свирахме в една стаичка и кой където свари, там лягаше. Ядяхме само просеник и качамак. И сега родителите ми преживяват със социална помощ от 80 лв.“ – подхваща разказа си Николай. По лицето на снажния младеж преминава сянка на болка, но след миг се озарява от широка усмивка.

Бил на седем години и половина, когато Стефка и Илия Бенчеви след поредната пиянска свада натирили рожбите си да си търсят работа. Николай обикалял по хорските къщи, а стопаните го наемали да се грижи за животните, да обработва градините, да цепи дърва.

„От малък съм принуден сам да се боря за оцеляването си, при живи родители. Всичко, което съм постигнал, съм го заслужил с много труд. Всеки ден трябваше да се грижа за храната си. Не да я извадя от хладилника, а да я намеря. Никога не съм получил от родителите си нито коричка хляб, нито дрешка, нищо… За да има какво да ям, помагах на различни хора. Те освен храна ми даваха и дрехи. Но най-много се радвах, когато ми подаряваха книги. Имам си малка библиотека. Тя е най-голямото ми съкровище. Книжките си ги държах в дома на една баба, защото вкъщи щяха да ги изгорят. Като поотраснах, започнах да припечелвам по 10-20 лева на ден“, разкрива Николай.

Съдбата ненадейно му дала шанс да се образова. Работел в стопанството на Костадина Иванова в с. Търнава и един ден жената го попитала: „Искаш ли да ходиш на училище?“. „Не знаех какво е това, но усещах, че е нещо хубаво. Подскачах от радост и на всеки се хвалех. Леля Костадина се срещна с директора на школото и ме записаха в първи клас, макар че бях на 11 години. Стърчах над малчуганите, но никой не ми се подиграваше, приеха ме. Сутрин

отивах на училище
още преди да се съмне

За мен класната беше всичко. Попивах всяка нейна дума, всеки жест. Най-много обичах, когато четяхме разказчета и стихчета, когато изнасяхме програми. Целият сияех, че и аз съм ученик. До шести клас учех в родното си село. Участвах във всички мероприятия, бях избран в редколегията на училищния вестник „Мечтател“. Завеждах рубриката „Страничка на ученика“. Участвах в конкурси и състезания. Често бях награждаван“, изрежда Николай Бенчев.

Любовта на момчето към училището била безгранична. Докато пасял хорските животни, си пишел домашните. „Гледах и ято гъски, които така ги бях опитомил, че като тръгнех, те ме следваха в права редица. Като седнех на някоя поляна, ме наобикаляха и стояха кротко до мен, докато си сричах уроците“, смее се Николай.

Вкъщи обаче животът му бил непоносим. Родителите му били вечно пияни и не можели да му простят, че не им дава пари, които изкарва, а ги харчел за учебници и тетрадки.

„Животът ми стана невъзможен при тях. След като една нощ ме изгониха и спах в сеновала, сам пожелах да отида в социален дом в с. Бърдарски геран. В сиропиталището най-после намерих спокойствието, от което се нуждаех. Там срещнах първата си любов и продължих да се занимавам с литература“, разкрива младият ром.

Още в пети клас Николай прописал стихове. Във вестник „Дром Дромендар“ бил обявен литературен конкурс в чест на ромския поет Усим Керим. Спечелил награда от 100 лева и с парите си купил фотооапарат.

Когато бил в седми клас, навършил пълнолетие. След 18-годишна възраст обаче нямал право да остане в интерната и се озовал на улицата. Пращали го в домове за възрастни хора. „Не исках да остана без образование и да вегетирам. През пролетната ваканция ходих на курсове по математика и български език, за да се явя на изпитите след седми клас“, споделя днешният студент.

Тогава искал да учи в паралелката по икономика със засилено изучаване на английски език към Професионалната агротехническа гимназия „Никола Вапцаров“ в Бяла Слатина и го приели.

Икономиката обаче не му допаднала много. Затова се преместил в Професионалната гимназия по облекло, където се школувал от 9-и до 12-и клас и там се дипломирал. „През лятото работех в шивашко предприятие и с изкараните пари си купих риза и плат и

сам си уших
костюма за бала

Спечелих дори модно ревю. Бях много щастлив, защото вече си имах цел и твърдо си бях наумил да продължа образованието си“, обяснява препатилият младеж.

Николай обаче за пореден път бил изправен пред изпитание. Ученолюбивият ром нямал пари, за да кандидатства в университет. Но щастливата му звезда отново изгряла. Богат човек поел разноските и момчето било прието да следва „Социални дейности“ във Великотърновския университет.

Сега живее в студентското общежитие. Кандидатства за стипендиант на ромски образователен фонд. Николай има певческа дарба и показва гласовите си възможности като бас в оперни арии на университетския хор. Спестил пари и преди дни изкарал шофьорска книжка. Отделно се дипломирал и като готвач.

„През ваканциите патронът ми дава работа. Трудя се като охранител и общ работник в парк със слънчеви колектори. Много съм благодарен на моя благодетел и на всички добри хора, които са ми подавали ръка“, казва напористият второкурсник.

Николай много се гордее и изпада в еуфория, когато заговори за социалната дейност, която развива.

От две години е доброволец

в Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ във Велико Търново. Активно работи по програмата на неправителствената организация за задържане на децата от малцинствата в училище.

Бенчев привлякъл към каузата и свои състуденти, с които посещават школото в село Голямо ново. „Когато не сме на лекции, имаме занимания с учениците, които са турски говорещи и имат сериозен проблем с комуникацията на български език. Чрез ролеви игри им помагаме да усвояват учебния материал. Така ги заинтригуваме да влизат в клас и да не отпадат от училище“, уточнява бъдещият социален работник.

Николай признава, че има много мечти. „Искам да успея в живота. Искам да надмогна средата си. Вярвам в себе си. Мечтая да имам собствен дом, здраво семейство, да създам две деца и да работя по специалността си“, откровен е младежът.

Източник: „Труд“

.
Кирил Домусчиев: 20-30 олигарси в енергетиката, в това число и депутати, са в основата на увеличението на тока
Новите цени на тока в България от 1 юли са на път да предизвикат сериозни трусове между бизнеса и управляващите. Вчера четири работодателски организации – БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ обявиха безпрецедентен протест. Хиляди фирми ще започнат да спират работа за по един час всеки ден от 26 юни. „Ние, всички работодателски организации в България, единодушно и категорично заявяваме, че не желаем повече да плащаме за кражбите, разхищенията и некадърността в българската енергетика! Не приемаме увеличение на цените на електроенергията за предприятията! Декларираме, че нашите протестни действия ще продължат с масово спиране на производства в продължение на 1 час с начало 26-ти юни“ – се казва в декларацията на четирите организации. Те настояват да се въведат европейските политики и практики в сектор „Енергетика“. Според бизнеса въвеждането на новите цени ще погуби част от производствата, ще съсипе износа и ще увеличи безработицата.

От своя страна премиерът Борисов заяви, че и той ще се присъедини към протестите, тъй като и той е против увеличаването на тока…

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Интервю на Ивайло Крачунов с Кирил Домусчиев,

Агенция ПИК

Кирил Домусчиев

– Г-н Домусчиев, четири национално представени работодателски организации в България начело с КРИБ излязоха със специална декларация за злоупотребите в енергетиката. Премиерът Борисов взе отношение и обяви, че и той ще протестира срещу поскъпването на тока. Вашият коментар?

– Няма как премиерът Борисов да не бъде на страната на бизнеса и на потребителите, защото той произлиза от бизнеса и той е плащал заплати и е трябвало да си плаща сметките за тока и знае, че това никак не е лесно. Той много добре знае каква отговорност носи един работодател за своите служители във фирмите.

Неговата позиция е позицията на всеки един нормален човек в тази държава. Ако обърнете внимание на декларацията, с която излязоха днес четирите работодателски организации и по която сме единодушни, ще видите, че в нея ние акцентираме доста подробно върху всички проблеми, които съществуват в нашата енергетиката и насочваме вниманието на обществото към това, че първо трябва да се направят реформи, да се ликвидират дефицитите и да се спрат кражбите и некомпетентността и тогава да се види какви недостатъци има, за да може да се прецени какво реално трябва да бъде увеличението на електроенергията.

В декларацията много ясно се вижда, че ние работодателските организации не делим бизнеса на малък, среден и голям, както се опитаха да ни вкарат в интрига определени политици и лобисти през последната една-две седмици.

– Да, но достатъчно защитени ли са правата на индивидуалните потребители на електроенергия?

– Ние сме загрижени и за крайния потребител. Това ясно личи от нашата декларация.

Няма как да не се отрази на битовия потребител едно драстично увеличение на цената на електроенергията за индустрията.

В крайна сметка всяко едно предприятие ще търси впоследствие резерви как да си оптимизира себестойността и как да може да оцелее. Единственият начин, по който това може да се случи, е със съкращения, закриване на определени дейности и с много сериозни орязвания на потенциала за растеж на работната заплата. Няма как по друг начин това да се случи, като се има предвид проблемът, с който нашата индустрия се бори от години – високата цена на електроенергията и високата цена на природния газ в България, която е по-висока от цената във всяка една друга европейска държава.

Нашата индустрия направи една много голяма инвестиция с цел да може да бъде енергийно ефективна. Така че нека някои хора да не ни говорят, че нашите предприятия трябва да станат по-енергийноефективни! Ние няма как да спрем да работим и да не ползваме електроенергия.

В крайна сметка каквито и инвестиции да са направени, всичко е на предела на възможностите ни. В повечето български предприятия се направиха много инвестиции, за да може разходите за електроенергия и природен газ да бъдат максимално оптимизирани. Оттук нататък няма накъде.

И неслучайно видяхте, че започнаха да валят писма до бюрата по труда и да се предприемат масови съкращения, което е ясен знак, че това нещо няма как да бъде подминато и преглътнато от индустрията, както очакваха определени хора.

С декларацията, която разпространихме, много точно и ясно ние казваме къде са проблемите, а не казваме просто, че цената на електроенергията не трябва да се вдига.

Искаме първо да се направят съответните анализи, да се решат проблемите и тогава да се преценява съвместно с нашите експерти колко и дали трябва да се вдигне цената на електроенергията.

Ние смятаме, че резервите са огромни даже и НЕК да излезе на печалба, без да се вдигат драстично цените на електроенергията.

– Твърдо ли е решена индустрията да излезе на протест следващия петък?

– Индустрията ще протестира на 26 юни с едночасово спиране на производството. Да се надяваме, че през следващите дни няма да се наложи увеличение на тези часове, през които трябва да спре производството.

– Вие казвате, че някои хора и лобисти са се опитали да ви направят интрига с премиера Борисов. Бъдете конкретен и посочете имена?

– Аз казвам, че е направен опит за интрига с премиера, а че определени лобисти и политици се опитаха да заблудят не само премиера, но и обществото, че индустрията е виновна за всичко и че индустрията трябва да преглътне това увеличение на тока като нещо нормално.

Въпросните хора не излязоха с конкретни цифри, а тези данни, които посочиха, бяха толкова неверни, че просто ме беше срам. Излиза, че те просто са или големи лъжци, или са пропуснали часовете по математика в училище.

– Как според вас биха могли да бъдат прекратени кражбите в енергетиката?

– Има много начини. Необходима е воля, за да се направят определени поправки в закони и наредби. Виждате, че в Закона за енергетиката се прие една поправка, която касаеше заводските топлофикации и заводските централи. И в крайна сметка нищо не се случи, защото не беше направена следващата стъпка.

– В чий интерес не беше направено това нещо? И защо индустрията продължава да плаща тези сметки?

– На КЕВР колкото и да се правят на независим орган, му е много лесно всеки един от играчите на пазара да отиде и да си представи сметките, а след това да каже, че трябва да им се плати определена сума. И КЕВР започва да смята и да пита откъде да вземем тези пари. А след това си отговаря – ами тези пари ще ги вземем от бизнеса.

Това не е логично. Смятам, че КЕВР не си върши работата независимо, че е независим орган. Това, че една структура е независим орган не означава, че трябва да бяга от отговорност и от експертността.

– Г-н Домусчиев, кои са сивите кардинали и олигарсите в родната енергетика?

– Вижте, публична тайна е, че поне 20-30 депутати от предишния и сегашния парламент са собственици на голяма част от фотоволтаиците.

Неслучайно видяхме част от тези депутати да се изявяват по медиите и да говорят за народа и справедливостта в предаването „Референдум“.

За тези хора се знае, включително и от журналистите.

Нито един от тези хора, които стоят зад заводските топлофикации и централи и т.н., няма интерес от промяна на статуквото, защото им е много добре бизнесът да бъде рекетиран по този начин с постоянно вдигане на цените и високи сметки, за да може да си получават рентичките от централите, които реално не създават работни места, тъй като се управляват дистанционно.

Към тези централи се плащат огромни средства и сами може да си направите сметка за какви пари и бизнес става въпрос.

– В колко човека е концентриран този сенчест бизнес?

– В ръцете на 20-30 човека. Тези хора са много мощни финансово и нямат никакви съществени разходи и скрупули.

Всички ние трябва да им плащаме, а те да печелят огромни суми. По тази причина не вярвам в независимостта на КЕВР.

Факт е, че се увеличава цената и на компонентата, която касае заводските централи и топлофикациите, които се водят високо ефективни, а също така скача в пъти – от 3 на над 9 лева и таксата, която е за американските централи. Същото важи и за увеличаването на компонентата за зелената енергия.

Така че никой не може да ме убеди, че при положение, че не се издават нови разрешителни за зелената енергия, че тази такса трябва да се увеличава при положение, че нямаме нови мощности. Къде тогава отиват тези пари?

Не сме съгласни да запълваме дупките в НЕК. Там и в БЕХ кражбите продължават. Мога да подкрепя думите си с конкретни данни.

Не виждам в тази посока през последните 6 месеца да са направени реформи в енергетиката и от страна на подопечните й НЕК и БЕХ.

– От кои парламентарни групи са мощните депутати с интереси в енергетиката, за които говорите?

– От всички парламентарни групи.

– Кажете имена?

– Ще ги познаете по изявите им в медиите.

.
Шестото масово измиране на животински видове на Земята се дължи на човека

На Земята е започнало шестото масово измиране на видове и за първи път причина е един от населяващите я видове – човекът, – а не природен катаклизъм, съобщи група биолози в сп. „Сайънс адвансис“ (Science Advances). Последното масово измиране е на динозаврите, а предишните са водили до изчезване от 50 до 96% от всички видове.

По изчисления на биолозите в епохата, предшестваща антропоцена – човешката ера – на 100 години са изчезвали средно по два вида млекопитаещи на всеки 10 000 съществуващи по това време животни. През ХХ век числото е нараснало 114 пъти. При този темп нито един вид не е в безопасност, включително и човекът.

Групата биолози е работила под ръководството на еколога Пол Ерлих от Станфордския университет в САЩ. Тя е стигнала до извода за началото на нова световна тенденция за измиране, като е изчислила темпа на изчезване на старите видове гръбначни животни при предишните масови измирания на животни и растения. От 1900 г. се наблюдава изключително забързване, като за малко повече от век са изчезнали 470 вида гръбначни. В други периоди за изчезването на толкова много видове биха били необходими 10 000 години. Сегашният темп напомня времето преди 66 млн. години, когато са измрели динозаврите, морските рептилии и птерозаврите.

„Ако тенденцията се запази, ще са необходими милиони години за възстановяване на загубеното биоразнообразие, а нашият собствен вид вероятно също ще изчезне доста бързо „ – казва един от авторите на изследването Герардо Себайос (Gerardo Ceballos) от Автономния университет Мексико. В момента под заплаха от бързо изчезване са 40% от земноводните и една четвърт от млекопитаещите видове. /„Сега“/

.
Бившият премиер Близнашки става консултант на ДПС
Близнашки финишира като експерт на ДПС за съдебната реформа

.

Полина Паунова, Mediapool

Бившият служебен премиер и активист от гражданските протести през 2013 г. Георги Близнашки, който сега се изявява като отявлен противник на предлаганата от правосъдния министър Христо Иванов съдебна реформа, става официален консултант на ДПС в комисията, която трябва да изготви промените в конституцията.

Информацията бе потвърдена от ДПС. „Професор Близнашки е водещ експерт, конституционалист, това е мотивът, с който го номинирахме“, каза народен представител от партията пред Mediapool.

Самият Близнашки не отрече, че е предложен от ДПС, но не пожела да даде повече подробности. „Нека се конституира експертният състав, който ще съветва депутатите и тогава ще коментирам повече подробности“, каза той. На въпрос защо се е съгласил да бъде номиниран от ДПС, бившият протестиращ срещу Пеевски обясни, че би приел всяка номинация, защото е „професор по конституционно право“. „Може и други партии да ме предложат, няма да откажа“, допълни той.

Според процедурните правила на комисията, всяка парламентарна група има право на един експерт, който да консултира депутатите ѝ в работата им върху основния закон. Още при приемането на искането за лични партийни експерти беше ясно, че всяка партия ще си покани такъв, който да обоснове заявената й вече политическа позиция.

Проф. Георги Близнашки е бивш депутат от БСП, който взе дейно участие в гражданските протести срещу кабинета на БСП и ДПС, пламнали заради избора на Делян Пеевски начело на ДАНС. Той спечели доверието на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, както и на президента Росен Плевнелиев, след като оглави инициативния комитет за събирането на подписи в подкрепа на предложения от Плевнелиев референдум за изборните правила. През лятото на м.г. държавният глава го назначи за министър-председател на служебното правителство, в което за министър на правосъдието бе поканен експертът от гражданския сектор Христо Иванов.

Идеите на Иванов за радикална съдебна реформа бяха известни още тогава и бяха силно насърчени и от ЕС, и от САЩ. Това бе основният мотив, с който Христо Иванов, издигнат от квотата на Реформаторския блок, бе приет и от премиера Бойко Борисов за министър в настоящия кабинет.

И ако отпорът на ДПС, БСП и други срещу съдебната реформа беше очакван, канонадата, предприета от Близнашки, за мнозина бе изненада.

„Христо Иванов няма един работен ден“, заяви наскоро професорът пред Канал 3, а на реплика на водещия, че все пак той е назначил министъра, заяви: „Не аз, президентът Росен Плевнелиев го назначи. А аз постоянно му дърпах юздите“.

„Аз съм от хората, които допринесоха за връщането на Бойко Борисов във властта, защото бях един от най-активните участници в протестите“, заяви тогава той и не скри разочарованието си, че не е потърсен от Борисов да го съветва по конституционни въпроси.

„Не е ставало дума да ставам съветник. Имаше спекулации как ще остана министър, ще отида посланик, ще отида в Конституционния съд, но аз си имам работа, която харесвам“, допълни проф. Близнашки.

Сега обаче той най-после става съветник на ДПС – партията, срещу чието съвместно правителство с БСП протестираше и която е против промени в съдебната власт, които бяха накърнили статуквото.
ДПС вече заяви, че няма да подкрепи промените в конституцията, които целят разделянето на ВСС. Движението също така се обявява и против мерките за реформиране на прокуратурата.

Георги Близнашки пък окачестви предложенията като „изнасилване на конституцията“, „тържество на глупостта“ и пр.

По думите му препоръките от Брюксел към България се пишат от „едни чиновници“.

Той посъветва да не се слуша френският посланик Ксавие дьо Кабан, защото той няма нищо общо с френската правосъдна система и „се произнася като последна инстанция, което съвсем не влиза в неговите правомощия, не е в неговата компетенция“.

Христо Иванов: Атаките на Близнашки не са свързани с предложенията за реформа

Атаките на Георги Близнашки срещу предложенията за правосъдна реформа не са нито заради конституцията, нито заради моите намерения спрямо нея или компетентността ми, коментира в четвъртък министърът на правосъдието Христо Иванов пред бТВ.

Той се въздържа да назове каква точно е причината за тези атаки, но подчерта, че никога не е имал конфликт с проф. Близнашки. „Ще стане ясно за внимателните наблюдатели”, каза той и допълни, че повече няма да коментира темата, защото „когато има толкова грозно поведение и зацапване в публичното пространство, не трябва да го умножаваме”.

.