Всички авторски страници

Авторски

• Ген. Брийдлав: НАТО ще разположи танкове в Източна Европа

  

  Танкове на НАТО да бъдат разположени в България и още няколко европейски страни. От това няма да се откаже главнокомандващият силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав, става ясно от интервю за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ (интервюто е от миналата седмица – б.р.). Той допълва, че няма да се откаже от плана си танкова бригада с до 5000 войника и 250 танка да бъде разположена в България, Румъния, Полша, в Прибалтика, възможно е и в Унгария, съобщи „Дарик“. Главнокомандващият силите на НАТО в Европа твърди, че идеята му не нарушава договорката между алианса и Русия, защото „числеността на танковата бригада е малка и няма да е съсредоточена на едно място, а ще е разположена в различни държави“. В договора с Москва отпреди 18 години е записано задължение НАТО да не разполага трайно компактни бойни единици в Източна Европа.

  Позицията на Брийдлав идва малко, след като Владимир Путин обяви, че до края на годината руската армия ще бъде снабдена с 40 нови междуконтинентални ракети. Президентът предупреди, че оръжията ще бъдат пренасочени към страните, които заплашват сигурността на Русия.Тази позиция е определена като „провокация“ от главнокомандващият силите на НАТО в Европа. Според него обаче да се изчака, за да се разбере дали иде реч само за реторика.Междувременно полският военен министър Томаш Шемоняк и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщиха, че следващата седмица в Брюксел министрите на отбраната на страните от алианса ще обсъдят разполагането на военна техника в Източна Европа.

  Миналата седмица в. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че Пентагонът разглежда въпроса за разполагане в Източна Европа на тежки оръжия. Складове за такива оръжия трябва да се появят в Полша, балтийските страни, България, Румъния, а вероятно и в Унгария. /БЛИЦ/

  .

• Бунтът и бунтовникът

  Непубликуван преди текст на Георги Марков за Албер Камю и „Разбунтуваният човек“,  портал „Култура“.

  .
  Сборникът есета на Албер Камю под общото заглавие „Разбунтуваният човек“[1] е една от ония книги, които едва ли ще бъдат преведени на български при сегашните обстоятелства у нас. Тези есета се смятат за най-значителното произведение на Камю и същевременно за едно от най-проникновените отражения на века, в който живеем. Основен принцип в тях е не заклеймяването на злото и ужаса, които вилнеят около нас, а задълбочен, интелигентен опит те да се разберат. Есетата на Камю ми направиха силно впечатление със заложената в тях прозорливост спрямо явления и събития, които авторът им лично не е преживял. Но тъкмо тази прозорливост ги прави особено валидни за действителността в нашата страна и други подобни на нея страни. В много случаи човек може да не е съгласен с екзистенциалисткия метод на Камю, но не може да се отрече, че той ни предоставя толкова необходимата хирургическа студенина, за да наблюдаваме хладнокръвно дисекцията на човешки ценности и пороци.

  Бунтът и Бунтовникът в нашето време са вероятно две от най-популярните понятия – почти толкова, колкото са популярни подчинението и компромисът. Много вероятно е у всеки човек и у всяка оформена група хора те да се намират в статично или динамично равновесие, защото ние непрестанно наблюдаваме подчинение, което ражда бунтове, и бунтове, които стихват и се превръщат в подчинение. Някои твърдят, че човек се раждал бунтовник, понеже самото появяване на един нов характер или индивидуалност е вече елемент на бунта. Но аз си мисля, че това е толкова вярно, колкото и обратното – че човек се ражда роб. У нас са заложени всички вероятности. Поне аз съм свидетел на преображения, които сякаш отричат всякаква логика – бунтовници, които се превръщат драговолно в истински роби, и роби, които неволно стават бунтовници.

  Но какво е бунтовникът? – пита Камю. И отговаря: Човек, който казва НЕ. Роб, който цял живот е изпълнявал заповеди и внезапно решава, че не може да изпълни някои от последните заповеди. Като заявява НЕ, бунтовникът иска да каже „ТОВА ПРОДЪЛЖАВА ПРЕКАЛЕНО ДЪЛГО“, „ДО ТУК, НО НЕ ПОВЕЧЕ“, „ТОВА МИНАВА ВСЯКАКВИ ГРАНИЦИ“.

  Оттук ние откриваме, че всеки човек, който се бунтува, има граница, до която той може да издържи. Това е границата, до която той позволява на господстващите сили да прекаляват, защото тя е бойното поле между неговото разбиране за собствените му права и това за правата на другите. Тъкмо съществуването на тази граница ни говори, че човек, колкото и окаян да е, има идея за своите права и бунтувайки се, доказва, че той е верен на тях и на себе си.

  „Чрез всеки акт на разбунтуване, казва Камю, човек изпитва не само чувството на протест срещу посегателството върху неговите права, но също и чувство на пълна и спонтанна вярност към известни собствени аспекти.“

  марковДо момента на бунта човек съзнателно или несъзнателно е приел да понася условия, които той смята за несправедливи. Самото понасяне на несправедливите условия, според Камю, е равно на това, че вие се отказвате от правото ви на мнение и че вие не искате нищо. Чувството на отчаяние, което ви съпровожда, е твърде общо и не води до конкретни действени решения. Затова главната форма на понасянето е МЪЛЧАНИЕТО. Аз бих казал, мълчанието в двете посоки – навън и навътре. Защото човек, който понася, мълчи както по отношение на другите, така и по отношение на себе си. Той не желае да говори нито на другите, нито на себе си, все едно че той драговолно се е отказал от гласа си.

  Но щом веднъж вие нарушите мълчанието и заговорите, щом чуете собствения си глас, абстрактната картина на отчаянието се превръща в гола конкретна картина, нещата придобиват плът. Заговаряйки, вие откривате нещо съвсем ново. Все едно вие внезапно се обръщате и за първи път изправяте вашето лице срещу лицето на господаря или повелителя, когото толкова дълго сте търпели. Забелязали ли сте, че много рядко дръзвате да погледнете вашия господар в лицето. Едва ли някога сте дръзнали да кръстосате погледи с него, едва ли някога сте видели, че той също е човекоподобно същество с два крака, две ръце и т.н. и че в много отношения е по-грозен и по-глупав от вас, може би по-нагъл, по-хитър, може би самият той още по-окаян роб на някой по-голям от него. Заговаряйки, предявявайки правото си на глас, вие откривате конкретния характер на нещата.

  Моментът на бунта е момент, в който човек идентифицира себе си. Логично следва, че времето на понасянето е времето на отказ от себе си, времето на обезличаването. Бунтуването е преди всичко събуждане на съзнанието, което може да бъде най-объркано, но което се изразява във внезапното разбиране, че нещо съществува и че чрез него човек разкъсва булото на собственото си безличие. И преди бунтуването вие може да сте имали представа за вашата идентичност, но само актът на бунтуването разкрива пълната ви самоличност.

  „Не! Дотук!“, утвърждава вашата самоличност повече от всичко друго.

  В процеса на понасянето или мълчанието човек, макар и знаейки правата си, безгласно ги пренебрегва заради непосредствените си интереси. „Аз знам, че имам право на това“, казвате вие полугласно и не смеете да поискате правото си поради разни съображения, които следват от вашите интереси. Оттук стигаме до силното заключение, че ако съзнанието ви за вашите права ви идентифицира, то съзнанието ви за вашите интереси – ви обезличава.

  Много характерно при бунтуването е, че то не идва в резултат на пропорционално увеличение на несправедливостите, на които сте подложени. Дълго време вие понасяте заповеди и нареждания, които дълбоко ви унижават, вие преглъщате дори най-крещящи актове на несправедливост, докато един ден вашето търпение се свършва. Чашата е пълна догоре и една не толкова значителна несправедливост или произвол, идващи от вашия господар, ви карат да скочите. И веднъж започнали бунта, вие не отхвърляте само онова, а отхвърляте и всичко друго, което дотогава сте приели и понасяли. Или, юридически казано, Бунтът не признава Давност. Вие се впускате назад в биографията си и атакувате дори неща, с които отдавна сте се съгласили.

  Отказвайки да се подчините на конкретни унижаващи ви заповеди, вие моментално се опълчвате срещу всички условия на робството ви. Затова вие преминавате далеч отвъд точката на простия отказ. Вашето НЕ се разпространява от настоящия момент към цялото минало и към цялото бъдеще. Може би затова най-хитрите диктатури бързо се опитват да ограничат вашия бунт до момента на прост отказ на една заповед. Най-често те веднага отменят заповедта, за да локализират бунта и да ви тласнат отново в ритъма на покорната ви биография. Но истинският бунтовник не спира дотук. Веднъж познал себе си, веднъж обърнал лицето си срещу несправедливия господар, веднъж признал и уважил правата си, той не иска отменянето на една заповед, а отменяне на всички условия на несправедливостта и робството. Той иска да бъде признат за равен. Принуден цял живот да прави компромиси, да понася и преглъща, бунтовникът сега се изправя и с огромно самоуважение застава на позицията ВСИЧКО или НИЩО.

  Ако думата ВСИЧКО ни демонстрира пълното новородено съзнание на човек, който сега знае правата си и не ще се примири с потъпкването им, то думата НИЩО означава решимостта му да се пожертва, да бъде унищожен от силите, срещу които се е опълчил. Камю хладнокръвно отбелязва, че ВСИЧКО носи абстрактен характер, докато НИЩО съдържа ужасна конкретност. Но цялата драма на ВСИЧКО или НИЩО е може би най-високата точка, до която някога са стигали човешките морални добродетели. Припознал чрез бунта своята индивидуалност, възхитил се от нея, тържествувал с нея чрез позицията ВСИЧКО ИЛИ НИЩО, човек достига момента на нов отказ от тази индивидуалност.

  Когато един човек е наистина готов да се пожертва, когато приеме смъртта като последица от своя бунт, той демонстрира, че е готов да се откаже от живота си заради неща, които той цени повече или поставя по-високо от собствената си съдба. Ако той наистина предпочете смъртта, отколкото да се откаже от правата, които защитава, той демонстрира, че ги смята за по-важни от човешкия живот. И тъй като човешките права са общи за всички хора, бунтовникът се жертва за обща кауза.

  Човешкият бунт има неоценимата стойност на доказателство за съществуването на заложени у човека ценности. Тъй като човек не би се бунтувал за нищо. Това ни води до отхвърлянето на всякакви намеци, че бунтът е егоистичен акт, който се противопоставя на друг егоистичен акт. Никой не може да си позволи да слага тъждествен знак между господство и бунт. По силата на тази логика аз смятам, че ако при бунта човек често раздава себе си на другите, то при господството, изразено под формата на каква да е диктатура, команда или принуда – човек егоистично действа само за себе си. Това ме води до неизбежното заключение, което напълно потвърждава наблюденията ми от живота, че във всички познати диктатури, комунистически или фашистки, управляващата върхушка действа изключително в името на своите собствени интереси, реализира изключително своето собствено его, като обществото или народът, или партията са само един удобен повод. Вземете, който искате аспект на съвременна източноевропейска диктатура и вие ще видите ужасно личния характер на потисничеството на хора, вманиачени да оставят следите си в историята и да се самосъхраняват колкото може по-дълго. Ако при бунта човек се самоутвърждава чрез самоотричането, то при господството на диктатора човек се отрича чрез самоутвърждаването.

  В своите есета Камю подхваща и друга тема – самотата на бунтовника. Наистина в онзи първи момент, когато човек извиква своето НЕ, когато отказва да изпълни провокиращата и унижаваща заповед, той е сам. Той може да чувства симпатиите и подкрепата на мнозина като него, но при извисяването на бунтуващия се глас той е самичък. Ала това е единственият и първият миг на самота. От всичко, което следва по-късно, той бива заобиколен от все по-нарастваща човешка общност, бунтът му става център на силна връзка и независимо от резултата той не свършва като самотник. А това е точно обратното на съдбата на неговия господар. Спомнете си само, че всички познати диктатори са били ужасно самотни хора. Фактът на тяхното господство над другите ги е отдалечавал на космическо разстояние от истински човешки връзки, от истинска човешка общност. Хората, с които господстващите се заобикалят, са от най-съмнителен характер, политически мошеници и въжеиграчи, вулгарни кариеристи и подмазвачи, раболепни използвачи, които ще избягат при първото разклащане на кораба. Диктаторът осъзнава това и колкото да се противи, той трябва да пие от тази горчива чаша на обречена самота.

  Но нека бъдем справедливи. Бунтът не се случва само между хора, които сами са подложени на несправедливост, а често бунтът избухва между хора, които не изпитват несправедливостта върху собствените си гърбове, но не могат да понасят тя да се налага на други хора. И трябва да се каже, че тази втора група бунтовници, която се бунтува за правата на другите, разкрива чрез този бунт същите високи нравствени стойности у себе си и изявява своята самоличност, както и първата група. Може би моралната стойност на техния бунт да е още по-голяма, тъй като изцяло демонстрира самоотричане в името на другите. Най-красивите жестове на бунт, които виждаме, идват именно от този вид хора, които сами не са принудени да изпълняват произволите на властващата несправедливост, но благородно изискват уважение към правата на другите.

  Камю стига до категоричното заключение, че когато човек се разбунтува срещу потисничеството, той фактически отъждествява себе си с другите хора и това е израз на човешката солидарност, родена във вериги.

  И ако ние – от всичко казано дотук, виждаме колко много ни дава бунтът, то не е трудно да се прецени колко много ние губим от покорството, послушанието, компромиса и мълчанието. И нека завърша с още един цитат от Камю: „Човешката солидарност е основана върху бунта. И бунтът може да бъде оправдан единствено чрез тази солидарност. Ако бунтът отрече или разруши тази солидарност, той престава да бъде бунт и се превръща в съучастничество за убийство”.

   

  Георги Марков

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  [1] Книгата се появи на български език едва през 1994 г. – Албер Камю, „Разбунтуваният човек”, София, ЛиК, 1994, превод от френски Рени Йотова.
  

• Наградените предатели

  Мартин Карбовски, Lentata.com

  

  Предатели.
  Имаше едно време такава дума. Сега никой не смее да я употреби, новият фашизъм, наречен политическа коректност, ще ни разобличи.
  Предателите не си личат отдалече. Разбират се чак, когато трябва да бъдат наградени. Чак когато консумират наградата си.

  Консултант на ДПС?! Кой става консултант на ДПС?!

  Какво трябва да си учил и работил, за да станеш консултант на ДПС?! Петстотин години не се ли научихте кой става консултант на ДПС? Партиите у нас са като картели. От държавна работа преминаваш на партийна работа. И обратното. Ами, то така беше и преди.

  Грантове от Американски фондации? Какво трябва да правиш, за да ги получиш? Как стават нещата?

  Покана да станеш депутат? Познайте как става. Първо трябва да си държавен служител. После да направиш услуга на партия.

  По наградата днес ще познаете предателите.

  Станаха много, вадят очите ни, ясни са и се гордеят със себе си. Помагачите на демокрацията се оказаха помагачи на чужди служби и интереси.
  Не. Не преувеличавам.

  Поетът Сугарев получава грантове от Америка. Какво може да му дадете вие? Какво може да работи Сугарев? Той може да работи едни неща за едни хора. Да прикрива амбразури с гърдите си. Да гладува по нищожни поводи, за да можем да гледаме как той ще умре от глад, а зад паравана на глада му кой знае какво се случва. Аз не знам. Харесваха ми тия хора. Демократи.

  Това ли са ви ордените, стига ви тая награда, нали?!

  Близнашки какво работи? Световно известен учен и политик?

  Направете си сметка колко услуги на кого е направил, за да се зачисли към обоза на ДПС. Близнашки имаше чичо. Какво ли ще каже днес чичо ти, другарю Близнашки? Говорил съм с него, Бог да го прости, знам мнението на другаря Йотов за ДПС.
  Старият партизанин щеше да ти каже сигурно – така ли си изкарваш хляба, така ли си гледаш децата? Или щеше да помълчи. Беше го срам от своите.

  Каквито и да бяха комунистите, те знаеха какво е предателство – както и какво е Отечество.

  Най-тихият предател и еничарин, който бе награден за кражбата на една банка, сега е депутат. Не ми се пише за него, става ми лошо. Белият Петърчо, тихият зубър клечи по кулоарите на Парламента и дали работи нещо, а, за България?

  Това са хора, наградени за лоялността си към Разрухата. Непоносимата за много хора.
  Тези хора не постъпиха като държавници, а като наемници. Каквито и тоги да носят, каквито и костюми да облекат, каквито и вратовръзки да си сложат – така ще ги запомни историята.
  Вестниците ще ги славословят, дитирамби ще им пеят техни служители, новият Голям брат ще ги гали по главата, докато те му целуват задницата.

  Как да го кажа по-любезно? Виждам как ни предадоха. Знам почти как ни предадоха.
  Вече мога да докажа по наградите на предателите тяхната низост. Защо бе, хора?

  Предател на Родината? Дали някой може да ни съди, че го пишем така, с имена?!
  Не, вече не. Родина няма. Предателите са на власт.

  Къде се събират новите хъшове, кажете.
  Кажете, защото е робство. Ама не думата, ама не в учебниците, не във философския му смисъл днес е робство – в червата им е робството.
  И им личи.

  .

• Vox: 37 maps that explain how America is a nation of immigrants

  by Dara Lind, Vox.com

  American politicians, and Americans themselves, love to call themselves „a nation of immigrants“: a place where everyone’s family has, at some point, chosen to come to seek freedom or a better life. America has managed to maintain that self-image through the forced migration of millions of African slaves, restrictive immigration laws based on fears of „inferior“ races, and nativist movements that encouraged immigrants to assimilate or simply leave.

  But while the reality of America’s immigrant heritage is more complicated than the myth, it’s still a fundamental truth of the country’s history. It’s impossible to understand the country today without knowing who’s been kept out, who’s been let in, and how they’ve been treated once they arrive.

  ---

  Where we come from

  1. 

     US Census Bureau

     We’re all immigrants
     .

     This map from the 2000 census colors each county according to which country most of its residents cite as their „ancestry.“ What might be most surprising about this map is the predominance of light yellow in Appalachia; in those counties, more people say their ancestry is simply „American“ than anything else. But this is a strikingly recent phenomenon: the number of people saying their ancestry was „American“ nearly doubled from 1990 to 2000. It’s amazing that in a country that’s been around for more than 200 years — with many family lineages having lived in the New World for even longer — most people are still able to identify their ancestry based on the countries in which their families lived before they immigrated to the United States.

  2. 

     Erika Tamm et al./PLoS ONE

     The very first American migration
     .

     Even the first Americans were immigrants — it’s generally accepted that they came across „Beringia“ (the land that’s now the Bering Strait, the body of water between Russia and Alaska) at least 20,000 years ago (and possibly as long as 30,000 years ago). But scientists are still trying to piece together when the first Americans came through Beringia; how many of them there were; and whether they came all at once, or in multiple waves.

     This map, from a 2007 paper, is based on an analysis of mitochondrial DNA — which children inherit only from their mother, making it easier to trace one line back for many generations. The researchers hypothesize that the group that came to Beringia from Asia, approximately 25,000 years ago, actually stayed in Beringia for some time before some of them came through to the Americas. Then, however — according to this analysis — they populated the Americas fairly quickly, spreading as far south as Chile by 15,000 years ago. The analysis also suggests that some early Americans migrated back to Asia from Beringia, while other, newer waves of immigrants crossed to America.

  3. 

     Worldmapper.org

     America has more immigrants than anybody
     .

     Later waves of European immigration killed off most of the first Americans (largely through European diseases, which traveled through the Americas much more quickly than European humans did). That set the stage for European Americans to rebrand the United States, in particular (where indigenous populations were almost completely „replaced“), as a „nation of immigrants.“ Even today, America is still home to more total immigrants than any other country in the world. In this map, each country’s size is distorted to reflect the size of its immigrant population. It’s based on 2005 data, but a 2013 UN report shows that 19.8 percent of the world’s international migrants live in the United States.

  4. 

     OECD

     …but as a share of the population, the US doesn’t crack the top 10
     .
     As much as American politicians pat themselves on the back for representing „the most welcoming country in the world,“ there are smaller countries that have been more open to immigrants in recent decades. So on this chart from the Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD), which measures the percentage of each country’s population that was made up of immigrants in 2000 (the orange dot) and 2010 (the blue bar), America doesn’t even hit the top 10. Some of the countries that outrank the United States are tiny — it’s much easier for 40 percent of Luxembourg’s population to be immigrants, since the country has only 540,000 people, than it would be for the United States — but medium-size countries like Canada, Australia, and Spain also outrank the United States.

  5. 

     Pew Research Center

     The simplest explanation of how immigration to America has changed
     .

     If this feature were called „A nation of immigrants in one map,“ this is the one we’d show you. The bottom line: before 1965, Germany sent more immigrants to America than anyone else; after 1965, Mexico did.

     Here’s why: from World War I to 1965, the immigration system was designed, essentially, to keep the United States white. Rice University sociologist Stephen Klineberg has called it „unbelievable in its clarity of racism.“ Each country was given a certain quota of immigrants who were allowed to come to the United States each year, based on who’d been in the country in 1890.

     Combined with existing laws that prevented any Asian Americans from coming into the country, the laws of the 1920s basically froze the demographics of the immigrant population in place until 1965.

  6. 

     @MetricMaps

     The Danish Utahns, and other immigrant enclaves
     .
     This GIF, compiled by internet hero @MetricMaps, tracks where immigrants from different countries have settled in the United States. The result is an exhaustive portrait of more than two dozen different native countries and regions. Some ancestry groups pop up in interesting places, revealing forgotten pockets of American history — the Danish population in Utah, for example, is the result of an extremely early wave of Danish conversion to the Church of Jesus Christ of Latter-Day Saints (Mormons).

  ---

  Forced migration, then and now

  1. 

     David Eltis and David Richardson/Atlas of the Transatlantic Slave Trade, reprinted with permission of Yale University Press

     Forced migration built America
     .
     The American myth about „a nation of immigrants“ excludes millions of forced migrants to America from Africa, who were brought to the US over two centuries of the trans-Atlantic slave trade. It’s hard to overstate how much slaves built America: according to historian Steven Deyle, the value of all slaves in 1860 was seven times the value of all currency then in circulation in the United States. Slave labor built the agrarian economy of the South and fed the cotton mills of the industrializing North. But slaves had no way to become citizens, build wealth, or bring their families — they had no opportunity to practice the self-reliance that America often expects of its immigrants.

  2. 

     David Eltis and David Richardson/Atlas of the Transatlantic Slave Trade, reprinted with permission of Yale University Press

     The first illegal migrations were of trafficked slaves
     .
     The forced migration of Africans to America also represents the first unauthorized migration to the United States. The Constitution banned the „importation“ (trafficking) of slaves into the United States after 1809, but black-market slave trading continued until the Civil War. According to historian David Eltis of Emory University, 1.5 million Africans arrived in the Americas after the countries they landed in had theoretically banned the slave trade. Because there were no restrictions on voluntary migration to the United States until the 1880s, these were the first people to come to the country illegally.The Atlas of the Transatlantic Slave Trade documents 78,360 slaves landing in mainland North America from 1800 to 1865 — about 20 percent of all arrivals over the 200 years of the slave trade. (Since slave importation wasn’t banned until 1807, many of those arrivals could have been legal.)

  3. 

     Dave Eames and Mark Morris/Kansas City Star

     Modern-day forced migration: human trafficking
     .
     Large-scale human trafficking is no longer legal, let alone widely condoned. But it still happens. This graphic is one attempt to map the global reach of the contemporary human-smuggling industry.A report by the Urban Institute in 2014 interviewed 122 victims of labor trafficking in the United States, and found that 71 percent of those trafficked actually had legal visas when they arrived in the country. But because immigrant workers’ legal status is tied to their employer, most victims who escaped their traffickers had lost their legal status by the time they were connected to law enforcement. Furthermore, the report found, public officials often encountered labor-trafficking victims and failed to realize what was going on — or, worse, sided with the traffickers and threatened to report the victims to federal immigration agents.

  ---

  A nation of immigrants

  1. 

     Library of Congress

     The most famous immigrant in American history
     .
     Give me your tired, your poor;
     Your huddled masses yearning to breathe free;
     The wretched refuse of your teeming shore;
     Send these, the homeless, tempest-toss’d, to me;
     I lift my lamp beside the golden door.
     — Emma Lazarus, 1883
     .
     Of course, the Statue of Liberty was itself an immigrant. It was designed and cast in copper in France over the span of a decade, from 1876 to 1884, as an intended gift from the French government to the United States. But the statue then had to wait in France for several months until the Americans had done enough work on its pedestal. It was then shipped to the United States in 350 separate pieces, housed in 214 crates, to be assembled by American workers once it arrived.

  2. 

     Frank P. Sargent/Commission-General of Immigration (via Michigan State University)

     An insanely detailed map of immigrants in America from 1903
     .
     This exhaustive map includes 51 infographics (for each state plus Washington, DC). The right column of the infographic covers how many immigrants settled in the state each year; the left column shows their occupations. The top depicts the ethnic mix, color-coded by race: Teutonic, Keltic, Slavic, Iberic, Mongolic, and „all others.“At the time, those racial labels were real — and the source of anxiety. A medical journal article from this era expressed concern about the „preponderance of the Iberic and Slavic races“ among recent immigrants, because of „their poorer physical and mental equipment“ compared to „Celtic and Teutonic“ immigrants.

  3. 

     Florence Kelley et al.

     How charities helped immigrants become American
     .
     The organization Hull House (founded by Jane Addams) was devoted to serving Chicago’s urban poor; in the process, it set the template for charity in America. And most of Chicago’s urban poor were immigrants: in 1890, in fact, immigrants made up 77 percent of the city’s population. To better tailor its services to the communities it served (and to assist the federal government in its study of urban „ghettos“), Hull House researchers produced maps like this one, which shows the ethnicity of each immigrant family living in a given tenement block.The result was that Hull House increasingly focused on teaching English, civics, and other skills that would help immigrants and first-generation Americans assimilate — what would be called the „Americanization“ movement. The existence of organizations like Hull House, which were willing to take the time to help immigrants acclimate to America and learn things (like English) that they needed to succeed, was an important factor in helping the European immigrants of 100 years ago assimilate to the point where they simply counted as „white“ Americans.

  4. 

     Claude S. Fischer, Mike Hout, Aliya Saperstein

     Are today’s immigrants less Americanized?
     .
     The „Americanization“ movement of the early 1900s wasn’t just about how to help immigrants. It was also grounded in the belief that immigrants should be welcomed to the United States only if they wanted to, and could, be successfully assimilated into America. That idea survives today, in everything from the metaphor of the country as a „melting pot“ to the demand that immigrants „learn English.“ But while „learning English“ is shorthand for assimilation, and despite fears that this generation of immigrants is less assimilated than their forerunners, immigrants to America in the late 20th century were much more likely to know English when they got here, or to pick it up quickly, than the immigrants who lived at Hull House. Even Latino immigrants, who lag behind other immigrants (who tend to be more educated) in how long it takes them to speak English, perform much better than the European immigrants of the 1880s.

  5. 

     Pew Hispanic Trends Project

     The grandchildren of today’s Latino immigrants barely speak Spanish
     .
     Second-generation Latinos — the children of immigrants — tend to be fully bilingual; this might mean they’re used to speaking with their parents in Spanish but using English outside the home, or just that they’re in situations where they deal with Spanish and English speakers pretty much equally. And with the third generation, who are grandchildren of immigrants, bilingualism fades quickly. In fact, the proportion of immigrants who speak mostly English (35 percent) is bigger than the share of Latinos who are thoroughly bilingual in the third generation.

  6. 

     Pew Charitable Trusts

     Immigrants are saving the Midwes
     .
     More Americans are leaving Middle America than moving there (with the exception of North Dakota). But immigrants are forestalling Middle America’s demographic decline. A Chicago Council study in 2014 found four metro areas (including Davenport, Iowa, on the Illinois border, and Duluth in eastern Minnesota) that grew between 2000 and 2010 solely because of the immigrant population, and another five where immigrants made up more than 50 percent of the metro area’s total growth over that time. But immigrants might be having an even bigger impact in rural areas in Middle America, where the demographic crunch is most acute. In Kansas, immigrants make up 5.3 percent of the rural population; in Nebraska it’s 4.8 percent. Just as importantly, immigrants are making these areas demographically younger. The Chicago Council report found that Wichita, Kansas, for example, lost 24 percent of its 35- to 44-year-old, native-born population from 2000 to 2010 — but its immigrant population in that age range grew by 87 percent.

  ---

  A nation of (immigration) laws

  1. 

     Natalia Bronshtein

     200 years of immigration in one gorgeous visual
     .
     It’s easy now to assume that Mexico has always been among the main sources of immigration to America. But as this wonderful chart by Natalia Bronshtein (using 200 years of government data) shows, that’s not even close to true. There’s an interactive version on Bronshtein’s website: you can hover over any color, at any point, and see the exact number of immigrants who became residents from that country in that decade. But taken as a whole, the chart tells a very clear story: there are two laws that totally transformed immigration to the United States.
  2. 

     The New York Times

     The 1920s law that made immigration much less diverse — and created illegal immigration as we know it
     .
     Because the quota laws were passed in the early 1920s, but were based on immigration flows from 1890, they actually rolled back immigration from certain countries. Politicians were worried that new immigrants from Southern and Eastern Europe (largely Italians and Jews) were genetically „inferior“ immigrant stock was threatening Americans’ quality of life. This pair of maps, from the New York Times, shows the effects of the primary quota law: the National Origins Act of 1924. The map to the left of the slider shows annual immigration to America from various European countries before the law was passed; the map to the right of the slider shows the quotas imposed for each country under the law. The National Origins Act forced the legal immigrant population to plummet — and made „illegal immigration“ a widespread phenomenon for the first time in American history. It hasn’t stopped since.

  3. 

     Smithsonian Institution

     How America began to rely on Mexican labor
     .
     With World War II causing labor shortages, the United States started to encourage seasonal labor from Mexico. As the map shows, the 2 million braceros who came under the program (from 1942 to 1964) migrated from all over Mexico to most of the United States. Most worked in agriculture, under punishing conditions: according to some reports, braceros were sprayed directly with DDT (an insecticide now known to be carcinogenic and toxic to humans). The bracero program was supposed to prevent migrants from settling in the United States by sending 10 percent of their paychecks back to Mexico. But many braceros returned to Mexico only to discover their money had not. Many Mexican Americans are descended from braceros, and the memory of their mistreatment colors their opinions of guest-worker proposals today.

  4. 

     Migration Policy Institute

     America’s only been a global destination for the past 50 years
     .
     The modern era of immigration to America began in 1965, when the restrictionist quotas of the National Origins Act were replaced by the Immigration and Nationality Act. It’s only in this era that immigration to the United States has really become a global phenomenon — with European and Mexican immigrants joined by Asian, Central and South American, and African immigrants. There are still more immigrants from some countries than from others — in 2013, there were twice as many naturalized US citizens from Mexico as from any other country — but as this chart shows, immigration to the United States has never been more globally balanced.

  5. 

     Mike Flynn, Shikha Dalmia, Terry Colon/Reason Magazine

     How to come here the right way
     .
     From one perspective, there are plenty of ways to come to the United States legally — there’s an alphabet soup of visas, not to mention immigrant Americans’ ability to sponsor family members for green cards. But the overwhelming majority of the world’s non-American population isn’t eligible for any of these paths. In other words, there’s no legal immigration „line“ for them to get into. Furthermore, there are far too many qualified applicants for most available visas — causing years-long (or even decades-long) backlogs for Mexican, Chinese, Indian and Filipino immigrants hoping to bring their parents, adult children, or siblings to the United States. This flowchart, from Reason Magazine, shows who’s able to come „the right way“ and who isn’t. Spoiler alert: most aren’t, and most of those who are will have to wait a long time.

  1. 

     Joe Posner/Vox

     The era of unauthorized immigration: 1996–2006
     .
     This chart documents the biggest wave of unauthorized migration in US history: from 1996, when the economy was booming and a law made it harder for unauthorized immigrants to „get legal,“ to the US recession of the late 2000s. The line graph (and the left y-axis) shows how many immigrants entered the country illegally each year; the bar chart (and the right y-axis) shows the estimated number of unauthorized immigrants living in the United States at that time.

  ---

  Nativism, then and now

  1. 

     Ipsos MORI via Quartz

     One reason some Americans fear immigrants? They overestimate how many there are
     .
     Americans have an unfortunate tendency to overestimate how many people in the United States are immigrants — possibly because many white Americans assume that most Latinos in the United States are immigrants (and some assume most Latinos in the United States are unauthorized immigrants). Fears of America being overrun by immigrants make a little more sense if you think that a third of people living in the United States are immigrants already.

  2. 

     National Atlas of the United States

     America’s first single-issue party was anti-immigrant
     .
     The American Party of the 1840s and 1850s was often called, and is remembered today as, the „Know-Nothing Party.“ In the 1856 presidential election, as shown here, Maryland sent its electoral votes to the party (which had nominated former President Millard Fillmore). The leading Know-Nothing in Congress, Lewis Charles Levin of Pennsylvania, was also the first Jewish member of the US Congress. American nativists have usually been more afraid of some kinds of immigrants than others — and one way for an immigrant to assimilate into American life is to play the „good immigrant,“ attacking the bad ones.

  3. 

     The Public I

     When Louisville rioted against Catholic immigrants
     .
     In 1855, the Know-Nothing Party was beginning to take over politics in Louisville, Kentucky. The night before a local election in August, Know-Nothings armed with torches paraded through the city’s Catholic areas, telling voters to „keep their elbows in.“ That day — fueled by rumors that hundreds of armed Germans were taking over polling places, and that an Irishman had killed a Know-Nothing — the Know-Nothings exploded into wholesale rioting in the Irish and German sections of town. At least 22 people were killed — and probably many more. From the blog the Public I: „The death toll would have been higher but in the German district one of the first buildings looted was Armbruster’s brewery. The rioters got so drunk they could only satisfy themselves with torching the building before passing out.“

  4. 

     W. B. Farwell, John E. Kunkler, E. B. Pond/San Francisco Board of Supervisors

     An 1885 „vice map“ of San Francisco’s Chinatown
     .
     The first immigration restrictions in US history were passed in 1882, when the Chinese Exclusion Act more or less eliminated legal immigration from China. This created a market in human smuggling and trafficking — especially of young Chinese women. The US Customs and Border Protection website is still proud of the agency’s work in „kidnapping“ Chinese women „in order to save them“ from brothel owners and human traffickers. But as this „vice map of Chinatown,“ created by the City of San Francisco, shows, attempts to „save“ immigrant victims from their traffickers often bled into prejudice against the immorality of the immigrant community itself.

  5. 

     Karl Gotz

     Fears of an immigrant „fifth column“ bought into Nazi propaganda
     .
     One of the recurring themes in American nativism is the fear that immigrants will be more loyal to their native countries than to their adopted ones — including in times of war. This map, from a book of Nazi propaganda, tried to exploit those fears. It sent the message that every one of the 20 million German Americans in the United States could be counted on to stand with their homeland rather than with the country that their families had lived in for (in some cases) generations. But the fear was groundless. The United States never had a substantial Nazi-sympathizer movement — and the closest thing to it were the „isolationists,“ who were interested in staying out of World War II not because they were loyal to Germany, but because they didn’t feel any connection to Europe.

  6. 

     All Aboard Magazine

     Japanese internment camps
     .
     During World War II, fears of an immigrant fifth column led President Franklin D. Roosevelt to order 120,000 Japanese Americans into internment camps in the western United States. The majority of internees were American citizens, and many were born in the United States. Internment ended in 1944, before Japan surrendered to the United States. But many internees had lost their homes and belongings. Several thousand German Americans and Italian Americans, among others, were also put into camps during World War II. But the scope of the Japanese internment is striking — especially because no Japanese American was ever found guilty of espionage.

  7. 

     Emma Bourne/Council Against Intolerance In America

     Langston Hughes’s doodles turn a pro-immigrant map into an anti-Jim Crow one
     .
     While other Americans worried that immigrants were a threat to a country at war, the Council Against Intolerance made this illustrated map to argue the opposite: that prejudice itself would weaken the United States against its enemies. It’s a relatively early example of an idea that’s become popular in recent decades: that diversity itself is what makes America strong, and that difference is something to be celebrated rather than eliminated. This particular copy of the council’s map was owned by Langston Hughes, who penciled in a couple of illustrations of his own — including a burning Ku Klux Klan cross near Louisiana — making the point that the people most interested in preserving differences between groups tend to be the ones least interested in tolerance.

  ---

  A bordered country

  1. 

     ACLU

     This is what the border actually is
     .
     Popularly, „the border“ is a line between United States and Mexico. But officially, it’s a 100-mile area that stretches all the way around the United States — covering as much as two-thirds of the nation’s population. The legal definition of the border matters because the government has long said it can do things „at the border“ to track down unauthorized migration and smuggling that it can’t do other places, from setting up „checkpoints“ within the United States to check drivers’ citizenship to straight-up racial profiling. As recently as 2011, Border Patrol officers were boarding buses in upstate New York to ask passengers for IDs, and responding to police calls in Forks, Washington. New guidance from the federal government, which came out in December 2014, has opened the door to narrowing the definition of the „border“ — but it’s not clear whether it will.

  2. 

     Joss Fong/Vox

     The militarization of the US/Mexico border
     .
     Increasing border security is a very recent phenomenon: the number of Border Patrol agents on the United States/Mexico border has more than quadrupled from 1995 to 2014. The militarization of the border hasn’t been evenly spaced: it’s concentrated on the areas that people are most likely to cross. The buildup was supposed to stop unauthorized entrances, but it also made it harder for unauthorized immigrants to leave the United States if they ever wanted to return. Immigrants who were used to splitting time between their jobs in the United States and their families at home moved their families to the United States instead — and the unauthorized population grew, and settled.

  • 

    Arizona OpenGIS Initiative for Deceased Migrants

    A volunteer effort to identify immigrants who died crossing the border
    .
    The more agents there are on the high-traffic sectors of the border, the more immigrants try to brave the stretches too dangerous for Border Patrol. That’s made the border more lethal: immigrants often die of thirst or heat exposure when crossing the desert. Some citizen groups attempt to provide water stations to keep migrants safe, though they’ve had to face court cases arguing that they’re trying to encourage people to come to the United States illegally. Officials in Pima County, Arizona, working with a human rights group, use GIS mapping to track deaths of migrants along the border. They’ve recorded 2,187 deaths in Arizona alone from 2001 to 2014.

  • 

    El Informador

    La Bestia
    .
    Mexican freight trains carry cargo-like cars and plastics northward to the United States. They also, for years, have carried Mexican and Central Americans hoping to cross. Hopping „La Bestia“ (the popular term for immigrants stowing onto Mexican freight trains) has become a symbol of unauthorized migration to the United States — not just in politics, but in American popular culture. It’s also an illustration of just how far „border security“ can stretch outside of the United States’ own territory. In 2014, the Mexican government agreed to force the major freight lines to travel more quickly — a plan that will take a few years — in the hopes that it will be harder for would-be migrants to catch rides. But just as border militarization in the United States simply made the journey more dangerous for desperate migrants, the question will be whether a faster Bestia will deter migrants or punish them.
  • 

    Diego Valle-Jones

    The maps you need to understand the 2014 „border crisis“
    .
    Scholars of immigration agree that people make the decision to migrate based on two types of reasons: „push factors“ that lead them to leave their country of origin, and „pull factors“ that lead them to come to one new country in particular. When tens of thousands of Central American families and unaccompanied children presented themselves to border agents in Texas in the spring and summer of 2014, many Americans and politicians blamed „pull factors“ like President Obama’s Deferred Action for Childhood Arrivals program. But a map created by the Department of Homeland Security, depicting where unaccompanied child migrants were coming from, told a different story: migrants were leaving some of the most dangerous communities in the most dangerous countries in the world.

  ---

  A borderless world

  1. 

     Migration Policy Institute

     Immigrants come from everywhere
     .
     As noted above, since 1965, immigration to the United States has become a truly global phenomenon. It’s one thing to know that, but it’s another thing to see it in front of you.

  2. 

     Pew Research Center Social and Demographic Trends Project

     Remittances: the foreign aid program bigger than foreign aid
     .
     Many immigrants send money back home — called remittances — either to help them save up and buy property to return to their home countries or to support family members who can’t come to the United States themselves. Immigrants officially sent $51 billion in remittances home in 2012 — far larger than the US government’s foreign aid budget of $39 billion that year. This map shows that the countries that receive the most remittances aren’t always the countries with the most emigrants in the United States — they’re the poorest countries with large US-emigrant populations.

  3. 

     Andy Kiersz/Business Insider

     The hidden diversity of America’s immigrants
     .
     The stereotypical face of immigration to America in 2014 is a Latino one. Americans routinely overestimate how many Latinos are immigrants, and particularly how many are unauthorized immigrants. And it’s true that Latin American countries send more immigrants to the United States than other regions. Because of that, it’s sometimes necessary to dig a little deeper to see how diverse the immigrant population really is. If this map of New York showed the most popular non-English language in each neighborhood, it would likely be monotonous. But by showing the most popular language that isn’t English or Spanish, it shows that New York is still a quilt of dozens of different immigrant communities.

  4. 

     Jesse Allen/NASA

     The twin cities of El Paso and Ciudad Juarez
     .
     El Paso and Ciudad Juarez might be the world’s strangest twin city. The separation of the US border helps create vastly different environments in the two cities: El Paso is far more affluent than its Mexican twin; Juarez is a global crime capital, while El Paso has long been one of the safest cities in the United States. But they’re undoubtedly two halves of the same metropolitan area. In 2011, 14,000 people crossed one footbridge between the two cities on a daily basis. This colorized NASA photo shows buildings in gray and vegetation in red. The band of vegetation in the lower right of the photo might be the first thing you notice: evidence of a visible barrier separating Mexicans and Americans. But in the heart of the city, in the center of the photo, it takes tracing the Rio Grande to tell where Mexico ends and America begins.

  ---

  .

  • Editor Ezra Klein
  • Developer Yuri Victor
  • Special Thanks Matt Yglesias, Joss Fong
• 5-годишно българче е сред жертвите на трагедията в Грац

  

  Сред загиналите при вчерашния трагичен инцидент в австрийския град Грац е 5-годишно момче от български произход. Детето е с австрийско гражданство. Майка му е австрийка, а баща му – българин, съобщиха от МВнР. Посолството на България във Виена е във връзка с местните власти и е готово при необходимост да окаже необходимото съдействие.

  Австрийският град Грац е в траур заради гибелта на трима души, които бяха прегазени с джип в събота посред бял ден от обезумял шофьор в центъра на града.

  На църковната служба в памет на загиналите присъстваха двама католически епископи, православен свещеник, местната управа и стотици граждани. Освен загиналото българче, други 34 души бяха ранени, шестима от тях са в тежко състояние.

  Установено е, че извършителят – 26-годишен мъж от босненски произход, е с психическо разстройство. Полицията в Грац изключи всякакви политически, религиозни или екстремистки мотиви за нападението.

  При вчерашния инцидент гр. Грац беше неприятно изненадан от необяснимото поведение на извършителя. Първоначално неговият автомобил се движел по улиците на пешеходната зона с твърде висока скорост – около 100-150 км/ч. След като блъсна велосипедист, а после помете група пешеходци, разбеснелият се шофьор изскочи от колата и се нахвърли на минувачите с нож в ръката. /“Сега“/

  .

• Ром за пример

  25-годишният Николай Бенчев е момче за пример. Той е 11-о дете в бедно ромско семейство, влязъл в първи клас чак на 11 години, но вече е студент във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – пише в. „Труд“.
  

  

  Откакто прекрачил училищния праг, напористият младеж развил разнообразни заложби. Чете много, професионалист е в готварството и шивачеството, излива душата си в стихове и печели поетични конкурси, пее в хор, изявява се и като социален доброволец.

  Мургавият студент е живо потвърждение за достоверността на народната поговорка „Роди ме, мамо с късмет, па ме хвърли на смет“. Но без труд, лишения и постоянство няма как човек да постигне много.

  „Аз съм изтърсакът в многолюдна фамилия. Дошъл съм на бял свят на 1 март 1989 г. на сметището в стопанския двор във врачанското село Търнава, където работеха родителите ми Стефка и Илия. Цял живот майка ми и баща ми са се занимавали с животновъдство. Те, петимата ми братя и петте ми сестри са неграмотни. Детството ми мина в

  неописуема нищета

  Всички се свирахме в една стаичка и кой където свари, там лягаше. Ядяхме само просеник и качамак. И сега родителите ми преживяват със социална помощ от 80 лв.“ – подхваща разказа си Николай. По лицето на снажния младеж преминава сянка на болка, но след миг се озарява от широка усмивка.

  Бил на седем години и половина, когато Стефка и Илия Бенчеви след поредната пиянска свада натирили рожбите си да си търсят работа. Николай обикалял по хорските къщи, а стопаните го наемали да се грижи за животните, да обработва градините, да цепи дърва.

  „От малък съм принуден сам да се боря за оцеляването си, при живи родители. Всичко, което съм постигнал, съм го заслужил с много труд. Всеки ден трябваше да се грижа за храната си. Не да я извадя от хладилника, а да я намеря. Никога не съм получил от родителите си нито коричка хляб, нито дрешка, нищо… За да има какво да ям, помагах на различни хора. Те освен храна ми даваха и дрехи. Но най-много се радвах, когато ми подаряваха книги. Имам си малка библиотека. Тя е най-голямото ми съкровище. Книжките си ги държах в дома на една баба, защото вкъщи щяха да ги изгорят. Като поотраснах, започнах да припечелвам по 10-20 лева на ден“, разкрива Николай.

  Съдбата ненадейно му дала шанс да се образова. Работел в стопанството на Костадина Иванова в с. Търнава и един ден жената го попитала: „Искаш ли да ходиш на училище?“. „Не знаех какво е това, но усещах, че е нещо хубаво. Подскачах от радост и на всеки се хвалех. Леля Костадина се срещна с директора на школото и ме записаха в първи клас, макар че бях на 11 години. Стърчах над малчуганите, но никой не ми се подиграваше, приеха ме. Сутрин

  отивах на училище
  още преди да се съмне

  За мен класната беше всичко. Попивах всяка нейна дума, всеки жест. Най-много обичах, когато четяхме разказчета и стихчета, когато изнасяхме програми. Целият сияех, че и аз съм ученик. До шести клас учех в родното си село. Участвах във всички мероприятия, бях избран в редколегията на училищния вестник „Мечтател“. Завеждах рубриката „Страничка на ученика“. Участвах в конкурси и състезания. Често бях награждаван“, изрежда Николай Бенчев.

  Любовта на момчето към училището била безгранична. Докато пасял хорските животни, си пишел домашните. „Гледах и ято гъски, които така ги бях опитомил, че като тръгнех, те ме следваха в права редица. Като седнех на някоя поляна, ме наобикаляха и стояха кротко до мен, докато си сричах уроците“, смее се Николай.

  Вкъщи обаче животът му бил непоносим. Родителите му били вечно пияни и не можели да му простят, че не им дава пари, които изкарва, а ги харчел за учебници и тетрадки.

  „Животът ми стана невъзможен при тях. След като една нощ ме изгониха и спах в сеновала, сам пожелах да отида в социален дом в с. Бърдарски геран. В сиропиталището най-после намерих спокойствието, от което се нуждаех. Там срещнах първата си любов и продължих да се занимавам с литература“, разкрива младият ром.

  Още в пети клас Николай прописал стихове. Във вестник „Дром Дромендар“ бил обявен литературен конкурс в чест на ромския поет Усим Керим. Спечелил награда от 100 лева и с парите си купил фотооапарат.

  Когато бил в седми клас, навършил пълнолетие. След 18-годишна възраст обаче нямал право да остане в интерната и се озовал на улицата. Пращали го в домове за възрастни хора. „Не исках да остана без образование и да вегетирам. През пролетната ваканция ходих на курсове по математика и български език, за да се явя на изпитите след седми клас“, споделя днешният студент.

  Тогава искал да учи в паралелката по икономика със засилено изучаване на английски език към Професионалната агротехническа гимназия „Никола Вапцаров“ в Бяла Слатина и го приели.

  Икономиката обаче не му допаднала много. Затова се преместил в Професионалната гимназия по облекло, където се школувал от 9-и до 12-и клас и там се дипломирал. „През лятото работех в шивашко предприятие и с изкараните пари си купих риза и плат и

  сам си уших
  костюма за бала

  Спечелих дори модно ревю. Бях много щастлив, защото вече си имах цел и твърдо си бях наумил да продължа образованието си“, обяснява препатилият младеж.

  Николай обаче за пореден път бил изправен пред изпитание. Ученолюбивият ром нямал пари, за да кандидатства в университет. Но щастливата му звезда отново изгряла. Богат човек поел разноските и момчето било прието да следва „Социални дейности“ във Великотърновския университет.

  Сега живее в студентското общежитие. Кандидатства за стипендиант на ромски образователен фонд. Николай има певческа дарба и показва гласовите си възможности като бас в оперни арии на университетския хор. Спестил пари и преди дни изкарал шофьорска книжка. Отделно се дипломирал и като готвач.

  „През ваканциите патронът ми дава работа. Трудя се като охранител и общ работник в парк със слънчеви колектори. Много съм благодарен на моя благодетел и на всички добри хора, които са ми подавали ръка“, казва напористият второкурсник.

  Николай много се гордее и изпада в еуфория, когато заговори за социалната дейност, която развива.

  От две години е доброволец

  в Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ във Велико Търново. Активно работи по програмата на неправителствената организация за задържане на децата от малцинствата в училище.

  Бенчев привлякъл към каузата и свои състуденти, с които посещават школото в село Голямо ново. „Когато не сме на лекции, имаме занимания с учениците, които са турски говорещи и имат сериозен проблем с комуникацията на български език. Чрез ролеви игри им помагаме да усвояват учебния материал. Така ги заинтригуваме да влизат в клас и да не отпадат от училище“, уточнява бъдещият социален работник.

  Николай признава, че има много мечти. „Искам да успея в живота. Искам да надмогна средата си. Вярвам в себе си. Мечтая да имам собствен дом, здраво семейство, да създам две деца и да работя по специалността си“, откровен е младежът.

  Източник: „Труд“

   .
• Кирил Домусчиев: 20-30 олигарси в енергетиката, в това число и депутати, са в основата на увеличението на тока

  Новите цени на тока в България от 1 юли са на път да предизвикат сериозни трусове между бизнеса и управляващите. Вчера четири работодателски организации – БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ обявиха безпрецедентен протест. Хиляди фирми ще започнат да спират работа за по един час всеки ден от 26 юни. „Ние, всички работодателски организации в България, единодушно и категорично заявяваме, че не желаем повече да плащаме за кражбите, разхищенията и некадърността в българската енергетика! Не приемаме увеличение на цените на електроенергията за предприятията! Декларираме, че нашите протестни действия ще продължат с масово спиране на производства в продължение на 1 час с начало 26-ти юни“ – се казва в декларацията на четирите организации. Те настояват да се въведат европейските политики и практики в сектор „Енергетика“. Според бизнеса въвеждането на новите цени ще погуби част от производствата, ще съсипе износа и ще увеличи безработицата.

  От своя страна премиерът Борисов заяви, че и той ще се присъедини към протестите, тъй като и той е против увеличаването на тока…
  

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Интервю на Ивайло Крачунов с Кирил Домусчиев,

  Агенция ПИК

  

  – Г-н Домусчиев, четири национално представени работодателски организации в България начело с КРИБ излязоха със специална декларация за злоупотребите в енергетиката. Премиерът Борисов взе отношение и обяви, че и той ще протестира срещу поскъпването на тока. Вашият коментар?

  – Няма как премиерът Борисов да не бъде на страната на бизнеса и на потребителите, защото той произлиза от бизнеса и той е плащал заплати и е трябвало да си плаща сметките за тока и знае, че това никак не е лесно. Той много добре знае каква отговорност носи един работодател за своите служители във фирмите.

  Неговата позиция е позицията на всеки един нормален човек в тази държава. Ако обърнете внимание на декларацията, с която излязоха днес четирите работодателски организации и по която сме единодушни, ще видите, че в нея ние акцентираме доста подробно върху всички проблеми, които съществуват в нашата енергетиката и насочваме вниманието на обществото към това, че първо трябва да се направят реформи, да се ликвидират дефицитите и да се спрат кражбите и некомпетентността и тогава да се види какви недостатъци има, за да може да се прецени какво реално трябва да бъде увеличението на електроенергията.

  В декларацията много ясно се вижда, че ние работодателските организации не делим бизнеса на малък, среден и голям, както се опитаха да ни вкарат в интрига определени политици и лобисти през последната една-две седмици.

  – Да, но достатъчно защитени ли са правата на индивидуалните потребители на електроенергия?

  – Ние сме загрижени и за крайния потребител. Това ясно личи от нашата декларация.

  Няма как да не се отрази на битовия потребител едно драстично увеличение на цената на електроенергията за индустрията.

  В крайна сметка всяко едно предприятие ще търси впоследствие резерви как да си оптимизира себестойността и как да може да оцелее. Единственият начин, по който това може да се случи, е със съкращения, закриване на определени дейности и с много сериозни орязвания на потенциала за растеж на работната заплата. Няма как по друг начин това да се случи, като се има предвид проблемът, с който нашата индустрия се бори от години – високата цена на електроенергията и високата цена на природния газ в България, която е по-висока от цената във всяка една друга европейска държава.

  Нашата индустрия направи една много голяма инвестиция с цел да може да бъде енергийно ефективна. Така че нека някои хора да не ни говорят, че нашите предприятия трябва да станат по-енергийноефективни! Ние няма как да спрем да работим и да не ползваме електроенергия.

  В крайна сметка каквито и инвестиции да са направени, всичко е на предела на възможностите ни. В повечето български предприятия се направиха много инвестиции, за да може разходите за електроенергия и природен газ да бъдат максимално оптимизирани. Оттук нататък няма накъде.

  И неслучайно видяхте, че започнаха да валят писма до бюрата по труда и да се предприемат масови съкращения, което е ясен знак, че това нещо няма как да бъде подминато и преглътнато от индустрията, както очакваха определени хора.

  С декларацията, която разпространихме, много точно и ясно ние казваме къде са проблемите, а не казваме просто, че цената на електроенергията не трябва да се вдига.

  Искаме първо да се направят съответните анализи, да се решат проблемите и тогава да се преценява съвместно с нашите експерти колко и дали трябва да се вдигне цената на електроенергията.

  Ние смятаме, че резервите са огромни даже и НЕК да излезе на печалба, без да се вдигат драстично цените на електроенергията.

  – Твърдо ли е решена индустрията да излезе на протест следващия петък?

  – Индустрията ще протестира на 26 юни с едночасово спиране на производството. Да се надяваме, че през следващите дни няма да се наложи увеличение на тези часове, през които трябва да спре производството.

  – Вие казвате, че някои хора и лобисти са се опитали да ви направят интрига с премиера Борисов. Бъдете конкретен и посочете имена?

  – Аз казвам, че е направен опит за интрига с премиера, а че определени лобисти и политици се опитаха да заблудят не само премиера, но и обществото, че индустрията е виновна за всичко и че индустрията трябва да преглътне това увеличение на тока като нещо нормално.

  Въпросните хора не излязоха с конкретни цифри, а тези данни, които посочиха, бяха толкова неверни, че просто ме беше срам. Излиза, че те просто са или големи лъжци, или са пропуснали часовете по математика в училище.

  – Как според вас биха могли да бъдат прекратени кражбите в енергетиката?

  – Има много начини. Необходима е воля, за да се направят определени поправки в закони и наредби. Виждате, че в Закона за енергетиката се прие една поправка, която касаеше заводските топлофикации и заводските централи. И в крайна сметка нищо не се случи, защото не беше направена следващата стъпка.

  – В чий интерес не беше направено това нещо? И защо индустрията продължава да плаща тези сметки?

  – На КЕВР колкото и да се правят на независим орган, му е много лесно всеки един от играчите на пазара да отиде и да си представи сметките, а след това да каже, че трябва да им се плати определена сума. И КЕВР започва да смята и да пита откъде да вземем тези пари. А след това си отговаря – ами тези пари ще ги вземем от бизнеса.

  Това не е логично. Смятам, че КЕВР не си върши работата независимо, че е независим орган. Това, че една структура е независим орган не означава, че трябва да бяга от отговорност и от експертността.

  – Г-н Домусчиев, кои са сивите кардинали и олигарсите в родната енергетика?

  – Вижте, публична тайна е, че поне 20-30 депутати от предишния и сегашния парламент са собственици на голяма част от фотоволтаиците.

  Неслучайно видяхме част от тези депутати да се изявяват по медиите и да говорят за народа и справедливостта в предаването „Референдум“.

  За тези хора се знае, включително и от журналистите.

  Нито един от тези хора, които стоят зад заводските топлофикации и централи и т.н., няма интерес от промяна на статуквото, защото им е много добре бизнесът да бъде рекетиран по този начин с постоянно вдигане на цените и високи сметки, за да може да си получават рентичките от централите, които реално не създават работни места, тъй като се управляват дистанционно.

  Към тези централи се плащат огромни средства и сами може да си направите сметка за какви пари и бизнес става въпрос.

  – В колко човека е концентриран този сенчест бизнес?

  – В ръцете на 20-30 човека. Тези хора са много мощни финансово и нямат никакви съществени разходи и скрупули.

  Всички ние трябва да им плащаме, а те да печелят огромни суми. По тази причина не вярвам в независимостта на КЕВР.

  Факт е, че се увеличава цената и на компонентата, която касае заводските централи и топлофикациите, които се водят високо ефективни, а също така скача в пъти – от 3 на над 9 лева и таксата, която е за американските централи. Същото важи и за увеличаването на компонентата за зелената енергия.

  Така че никой не може да ме убеди, че при положение, че не се издават нови разрешителни за зелената енергия, че тази такса трябва да се увеличава при положение, че нямаме нови мощности. Къде тогава отиват тези пари?

  Не сме съгласни да запълваме дупките в НЕК. Там и в БЕХ кражбите продължават. Мога да подкрепя думите си с конкретни данни.

  Не виждам в тази посока през последните 6 месеца да са направени реформи в енергетиката и от страна на подопечните й НЕК и БЕХ.

  – От кои парламентарни групи са мощните депутати с интереси в енергетиката, за които говорите?

  – От всички парламентарни групи.

  – Кажете имена?

  – Ще ги познаете по изявите им в медиите.

  .

   

• Шестото масово измиране на животински видове на Земята се дължи на човека

  

  На Земята е започнало шестото масово измиране на видове и за първи път причина е един от населяващите я видове – човекът, – а не природен катаклизъм, съобщи група биолози в сп. „Сайънс адвансис“ (Science Advances). Последното масово измиране е на динозаврите, а предишните са водили до изчезване от 50 до 96% от всички видове.

  По изчисления на биолозите в епохата, предшестваща антропоцена – човешката ера – на 100 години са изчезвали средно по два вида млекопитаещи на всеки 10 000 съществуващи по това време животни. През ХХ век числото е нараснало 114 пъти. При този темп нито един вид не е в безопасност, включително и човекът.

  Групата биолози е работила под ръководството на еколога Пол Ерлих от Станфордския университет в САЩ. Тя е стигнала до извода за началото на нова световна тенденция за измиране, като е изчислила темпа на изчезване на старите видове гръбначни животни при предишните масови измирания на животни и растения. От 1900 г. се наблюдава изключително забързване, като за малко повече от век са изчезнали 470 вида гръбначни. В други периоди за изчезването на толкова много видове биха били необходими 10 000 години. Сегашният темп напомня времето преди 66 млн. години, когато са измрели динозаврите, морските рептилии и птерозаврите.

  „Ако тенденцията се запази, ще са необходими милиони години за възстановяване на загубеното биоразнообразие, а нашият собствен вид вероятно също ще изчезне доста бързо „ – казва един от авторите на изследването Герардо Себайос (Gerardo Ceballos) от Автономния университет Мексико. В момента под заплаха от бързо изчезване са 40% от земноводните и една четвърт от млекопитаещите видове. /„Сега“/

  .

• Бившият премиер Близнашки става консултант на ДПС

  Близнашки финишира като експерт на ДПС за съдебната реформа

  .

  Полина Паунова, Mediapool

  Бившият служебен премиер и активист от гражданските протести през 2013 г. Георги Близнашки, който сега се изявява като отявлен противник на предлаганата от правосъдния министър Христо Иванов съдебна реформа, става официален консултант на ДПС в комисията, която трябва да изготви промените в конституцията.

  Информацията бе потвърдена от ДПС. „Професор Близнашки е водещ експерт, конституционалист, това е мотивът, с който го номинирахме“, каза народен представител от партията пред Mediapool.

  Самият Близнашки не отрече, че е предложен от ДПС, но не пожела да даде повече подробности. „Нека се конституира експертният състав, който ще съветва депутатите и тогава ще коментирам повече подробности“, каза той. На въпрос защо се е съгласил да бъде номиниран от ДПС, бившият протестиращ срещу Пеевски обясни, че би приел всяка номинация, защото е „професор по конституционно право“. „Може и други партии да ме предложат, няма да откажа“, допълни той.

  Според процедурните правила на комисията, всяка парламентарна група има право на един експерт, който да консултира депутатите ѝ в работата им върху основния закон. Още при приемането на искането за лични партийни експерти беше ясно, че всяка партия ще си покани такъв, който да обоснове заявената й вече политическа позиция.

  Проф. Георги Близнашки е бивш депутат от БСП, който взе дейно участие в гражданските протести срещу кабинета на БСП и ДПС, пламнали заради избора на Делян Пеевски начело на ДАНС. Той спечели доверието на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, както и на президента Росен Плевнелиев, след като оглави инициативния комитет за събирането на подписи в подкрепа на предложения от Плевнелиев референдум за изборните правила. През лятото на м.г. държавният глава го назначи за министър-председател на служебното правителство, в което за министър на правосъдието бе поканен експертът от гражданския сектор Христо Иванов.

  Идеите на Иванов за радикална съдебна реформа бяха известни още тогава и бяха силно насърчени и от ЕС, и от САЩ. Това бе основният мотив, с който Христо Иванов, издигнат от квотата на Реформаторския блок, бе приет и от премиера Бойко Борисов за министър в настоящия кабинет.

  И ако отпорът на ДПС, БСП и други срещу съдебната реформа беше очакван, канонадата, предприета от Близнашки, за мнозина бе изненада.

  „Христо Иванов няма един работен ден“, заяви наскоро професорът пред Канал 3, а на реплика на водещия, че все пак той е назначил министъра, заяви: „Не аз, президентът Росен Плевнелиев го назначи. А аз постоянно му дърпах юздите“.

  „Аз съм от хората, които допринесоха за връщането на Бойко Борисов във властта, защото бях един от най-активните участници в протестите“, заяви тогава той и не скри разочарованието си, че не е потърсен от Борисов да го съветва по конституционни въпроси.

  „Не е ставало дума да ставам съветник. Имаше спекулации как ще остана министър, ще отида посланик, ще отида в Конституционния съд, но аз си имам работа, която харесвам“, допълни проф. Близнашки.

  Сега обаче той най-после става съветник на ДПС – партията, срещу чието съвместно правителство с БСП протестираше и която е против промени в съдебната власт, които бяха накърнили статуквото.
  ДПС вече заяви, че няма да подкрепи промените в конституцията, които целят разделянето на ВСС. Движението също така се обявява и против мерките за реформиране на прокуратурата.

  Георги Близнашки пък окачестви предложенията като „изнасилване на конституцията“, „тържество на глупостта“ и пр.

  По думите му препоръките от Брюксел към България се пишат от „едни чиновници“.

  Той посъветва да не се слуша френският посланик Ксавие дьо Кабан, защото той няма нищо общо с френската правосъдна система и „се произнася като последна инстанция, което съвсем не влиза в неговите правомощия, не е в неговата компетенция“.

  Христо Иванов: Атаките на Близнашки не са свързани с предложенията за реформа

  Атаките на Георги Близнашки срещу предложенията за правосъдна реформа не са нито заради конституцията, нито заради моите намерения спрямо нея или компетентността ми, коментира в четвъртък министърът на правосъдието Христо Иванов пред бТВ.

  Той се въздържа да назове каква точно е причината за тези атаки, но подчерта, че никога не е имал конфликт с проф. Близнашки. „Ще стане ясно за внимателните наблюдатели”, каза той и допълни, че повече няма да коментира темата, защото „когато има толкова грозно поведение и зацапване в публичното пространство, не трябва да го умножаваме”.

  .

• Как изглежда България за чуждестранен инвеститор?

  Стела Николова, Forumat-bg.com

  

  Значи, ако си западен или източен бизнесмен, който иска да започне бизнес в БГ – като инвеститор, се срещаш първо с управляващите.

  В зависимост от инвестицията, която искаш да правиш, може да се видиш със селски кмет или с министъра на икономиката, но по-добре за теб е първото, защото ще ти излезе по-евтино.

  У нас инвеститорите се посрещат с въпроса колко пари са готови да дадат за комисионна. Справка – Варненското пристанище, което само марсианци не са го искали, но очевидно комисионната е космическа.

  После, ако успее се споразумее инвеститора, идват лицензионните и разрешителни режими и бюрокрацията по откриване на фирма.

  После почваш да се разправяш с НАП по регистрация по ДДС .

  Следва регистрация в Инспекция по труда – за целта, трябва да имаш договор за трудова медицина и оценка на риска, което се плаща на калпак, назначен във фирмата ти.

  Ако ще имаш касов апарат, то той трябва да има СИМ карта за връзка с НАП и договор за една година с лицензирана фирма за обслужване.

  След това чужестранецът научава, че у нас фалира банка, понеже управленците не могат да се разберат как да си поделят активите, които са допуснали да бъдат придобити от нея. Като държавата е държала там достатъчно пари, за да може банката да си инвестира в покупка на предприятия чрез свързани фирми. В тази банка има и чужди инвеститори, които сега ще си търсят правата по съдебен ред в европейските институции, понеже в нашите съдилища изобщо не вярват.
  Да не помислите, че само тази банка го прави, не е така.

  Питайте ПИБ, откъде взе пари, за да купи земята, през която щеше да минава Южен поток, или пък други предприятия, които са нейна собственост, като „Кремиковци“, за който използва никому неизвестния дотогава млад човечец, който след покупката мистериозно изчезна.

  Цацаратурата обаче не се занимава с такива инвеститори, те са ОК.

  За капак, разбира инвеститорът, че у нас съдебната система се командва от управляващите, а не е независима. И ако трябва да си търсиш вземане от дадена фирма, трябва да си платиш, както и да внимаваш да не се опитат да ти обявят фирмата в несъстоятелност, като представят несъществуващи задължения от твоята фирма към контрагенти.

  Чужд инвеститор ще дойде в БГ, когато затворите се напълнят с корумпирани държавни служители и магистрати, и когато разкарат държавната рекетьорска бюрокрация.

  .

• ДПС играе вабанк за мажоритарния вот

  Партията предлага на референдума хората да се произнесат „за“ или „против“ замяната на пропорционалната система с изцяло мажоритарна

  .

  Галя Горанова, в. „Сега“

  

  Съгласни ли сте всичките 240 народни представители да се избират мажоритарно, а не само част от тях? Така, според ДПС, е по-честно да бъде формулиран въпросът на референдума наесен. За тази редакция на президентското искане ще настояват депутатите от движението при гласуването в зала. С изненадващия си ход партията, която е убеден противник на мажоритарния избор, хвърли ръкавица към президента и останалите парламентарни формации. „Българските граждани искат мажоритарен вот – безспорно. Но не искат 1/3 от народните представители да се избират мажоритарно. Искат всички да се избират мажоритарно. Защо въпросът тогава се задава „съгласни ли сте част от депутатите да се избират мажоритарно“. Това е лицемерно, демагогско“, заяви лидерът на ДПС Лютви Местан.

  Ако парламентът не подкрепи редакцията на ДПС, от партията се заканиха да предизвикат референдум по този въпрос с подписите на 500 хил. граждани. „Тогава още веднъж ще се реализира максимата – внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се случи“, предупреди Местан. След като лансира тезата си, лидерът на движението уточни, че партията му винаги е защитавала пропорционалния вот като най-демократичен. „Винаги сме изразявали позиции против мажоритарния вот, защото той ще заличи малките партии, политическия плурализъм, но последното, което ни водеше, беше частният ни партиен интерес“, подчерта Местан. Той уточни, че ДПС няма да загуби от мажоритарния вот, но ще изгуби многопартийната система.

  Лидерът на ДПС заяви, че тази „добре премислена инициатива“ има за цел да свали „маските на демагозите и лицемерите“, които говорят за избор на личности, но не са готови да отидат докрай. Според ДПС е илюзия, че с промяна в избирателната система може да се промени качеството на политическата система.

  Партиите в парламента определиха като крайно предложението на ДПС за 100% мажоритарен избор на депутати.

  От ГЕРБ заявиха, че подкрепят въпросите така, както са предложени от държавния глава. В РБ са на мнение, че въпросите трябва да бъдат редактирани, но не и в посоката, предлагана от ДПС. Реформаторите са против чистата мажоритарна система. Според тяхното тълкуване под мажоритарен вот би следвало да се разбира преференциален избор без праг.

  От името на БСП Мая Манолова обяви, че не подкрепя изцяло мажоритарния вот, но е за това въпросът за референдума да бъде формулиран по начина, по който предлага ДПС. Според нея провокацията в случая не е от ДПС, а от президента. В същото време Манолова подчерта, че при мажоритарен избор на 240 депутати в парламента по всяка вероятност ще се окажат две партии – ГЕРБ и ДПС, но е добре гражданите да бъдат питани дали искат това.

  „100% мажоритарен вот е подъл удар срещу многопартийната система. Тя ще бетонира двуполюсния модел“, коментира лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. Той се обяви категорично против и предупреди, че ако бъде въведен, ще унищожи малките партии и ще позволи на бизнес кръгове да си купуват депутати.

  –-СОЦИОЛОГИЯ–-

  Съгласни да участват в референдум са 45% от българите, а 22% са против, сочи национално представително изследване на социолозите от „Медиана“, проведено в периода 12-15 юни. Преди дни „Галъп“ измери доста по-висок дял на потенциалните участници – 56%. Според „Медиана“ референдумът е „безразличен за близо половината от избирателите“ и само съчетаването му с местния вот би направило възможно провеждането му. И в двете изследвания хората приветстват мажоритарния избор на депутати. Според „Медиана“ го одобряват 64% от българите, а според „Галъп“ – 66 на сто.

  .

• Алекс Алексиев разясни пред Вашингтонския клуб рисковете за сигурността на България

  

  На 16-ти юни т.г. в American University във Вашингтон DC се състоя среща на Вашингтонския клуб с експерта по национална и глобална сигурност Алекс Алексиев. Целта на разговора беше представителите на българската общност във Вашингтон да се запознаят с потенциалните заплахи за сигурността на България. Макар и самото събитие да не беше посетено от много хора, на него присъстваха българи от Вашингтон, които бяха представители на американския държавен, академичен и частен сектор. На срещата присъстваше и представител на посолството на Р. България.

  Използвайки публични и класифицирани източници на информация, в резюме г-н Алексиев каза следното:

  1. Точно в този момент най-голямата заплаха за националната сигурност на България идва от неоосманистката политика на Реджеп Ердоган и неговото правителство.

  2. Ердоган използва доктрината на неоосманизма, финансиране от ислямистки фондации, както и структурите на турското управление за ислямски религиозни дела ДИАНЕТ (което тази година е получило два милиарда долара от Държавния бюджет на Р. Турция) за радикализирането на мюсюлманите у нас.

  3. В България най-податливи са ромите мюсюлмани и помаците.

  4. Всички мюфтийства в България се контролират пряко от турския ДИАНЕТ, като повечето български мюфтии всъщност не са нито българи, нито български граждани. България губи, като оставя второто си по големина вероизповедание в ръцете на една чужда държава.

  5. Една от целите на ислямистите е да подпомогнат каузата си установяване на политически контрол върху България. Засега успяват, защото сегашния лидер на ДПС Лютви Местан и лидерите на НПСД Корман Исмаилов и Касим Дал са пряко свързани с Ердоган и участват в неговия план.

  6. В краткосрочен план, България трябва да забрани пропагандирането на „Ислямска държава“, също както и финансирането (по пряк или непряк начин) на религиозни организации в страната от чужди държави.

  Washingtonskiclub.blog.bg

• Военните конфликти сриват световната икономика

  Оръжейният бизнес цъфти, но глобалният брутен продукт намалява с трилиони долари

  

  Военните конфликти струват на световната икономика 13% от Глобалния брутен продукт – или около 14 трилиона долара. Това се посочва в ежегодния доклад на международна група икономисти и социолози, които изготвят Глобален индекс на миролюбието (Global Peace Index).

  Основните причини за увеличаване на финансовите загуби във войни и конфликти експертите посочват, че са значителното увеличение на финансите, които се влагат за грижа, адаптация и интеграция на бежанците, както и сериозно увеличение на гражданските конфликти по цялата планета.

  В доклада на Института за икономика и мир в Сидни се подчертава, че намаляването на броя на военни конфликти се явява критично важен момент за възстановяване на световната икономика.

  Глобалният индекс на миролюбието се формира и анализира от 2007 година, пише ВВС. Той се разработва от социолози и икономисти от научни центрове в САЩ и Австралия.

  Индексът отчита както вътрешни фактори като нивото на насилие в страната и престъпността, така и международните отношения, разходите за военни нужди и други параметри. /„Сега“/

  .

• Грант-парк-2015 / Grant Park Music Festival (павильон Джей Притцкер, парк “Миллениум”, Чикаго, концерты 17-24 июня)

  

  17 июня, 6.30 pm. Концерт открытия фестиваля. В нем прозвучат четырехминутная пьеса для оркестра “Drip…” композитора из Лос-Анджелеса Эндрю Нормана, Первый фортепианный концерт С.Рахманинова (солист – Евгений Судьбин) и Седьмая симфония Л.ван Бетховена.
  Второй год подряд фестиваль открывают пианисты русского происхождения. В прошлом году Второй фортепианный концерт Чайковского исполнила родившаяся в Москве Наташа Паремски. Теперь с Первым рахманиновским концертом на фестивале дебютирует Евгений Судьбин. Он родился в 1980 году в Ленинграде в музыкальной семье. С детства слышал звуки музыки, первые уроки фортепиано получил от мамы. Учился в музыкальной школе при Лениградской консерватории (класс Любови Певзнер). В десять лет с семьей переехал на постоянное место жительство в Берлин. Учился в Высшей школе музыки имени Эйслера и Лондонской Королевской школе музыки. С 1997 года постоянно живет в Лондоне. Лауреат многих международных фортепианных конкурсов. С сентября 2010 – приглашенный профессор кафедры фортепиано в Лондонской Королевской академии музыки. Активно гастролирует по всему миру. В одном из интервью Судьбин назвал Рахманинова одним из трех самых важных для него композиторов (кроме него, в “тройку призеров” попали Скарлатти и Скрябин). Он сказал: “Рахманинов – самая великая фигура в истории пианизма”. Так что на фестивале Евгений Судьбин играет музыку своего любимого композитора.
  Оркестром Грант-парка дирижирует художественный руководитель и главный дирижер Карлос Кальмар.

  Открытые репетиции пройдут 16 и 17 июня с 11.00 am до 1.30 pm. Лекция об исполняемых произведениях состоится 17 июня в 5.30 pm в помещении “Club 615”.

  19 июня, 6.30 pm; 20 июня, 7.30 pm. Моцарт, Банч, Шостакович – таково музыкальное “меню” этих концертов, в которых новая музыка прозвучит вместе с хорошо знакомой и любимой многими старой. Концерты начнутся увертюрой к опере В.А.Моцарта “Волшебная флейта”, а закончатся Шестой симфонией Д.Шостаковича. Центральным “блюдом” концертов станет мировая премьера Третьей симфонии (“Песни мечты”) для хора и оркестра американского композитора Кенджи Банча. Его имя нам известно по фестивалю прошлого года, когда в исполнении первого в США молодежного симфонического оркестра Портланда (Portland Youth Philharmonic) прозвучала его пьеса “Супер-максимум”.

  Исполнители: Оркестр и Хор Грант-парка (хормейстер – Кристофер Белл). Дирижер – Карлос Кальмар.

  Открытые репетиции пройдут 16 июня с 3.00 pm до 5.30 pm; 18 июня с 10.30 am до 1.00 pm; 19 июня с 11.00 am до 1.30 pm. Лекции об исполняемых произведениях состоятся 19 июня в 5.30 pm и 20 июня в 6.15 pm в помещении “Club 615”.

  24 июня, 6.30 pm. В программе этого концерта – редко исполняемый Концерт для альта с оркестром У.Уолтона (солист – Роберто Диас) и Четвертая симфония П.Чайковского.
  Оркестром Грант-парка дирижирует Карлос Кальмар.

  Интересна история двадцатипятиминутного альтового концерта Уолтона. Композитор посвятил его любимой девушке Кристабели Макларен. Быть первым исполнителем концерта Уолтон предложил известному английскому альтисту Лайонелу Тертису, однако тот отказался. На помощь Уолтону пришел знаменитый композитор Пауль Хиндемит, который вызвался солировать. Премьера Концерта состоялась 3 октября 1929 года в Лондоне. Тертис присутствовал на премьере. После успеха у публики он пересмотрел свое отношение к произведению и уже сам предложил композитору включить его в свой репертуар. Альтовый концерт исполняли не только альтисты, но и скрипачи. Среди них были Иегуди Менухин (запись 1968 года), Найджел Кеннеди (запись 1987 года), Максим Венгеров (запись 2002 года).

  Роберто Диас – американский альтист чилийского происхождения. На протяжении десяти лет – с 1996 до 2006 года – он был концертмейстером альтовой группы Филадельфийского симфонического оркестра, до этого занимал аналогичный пост в Национальном симфоническом оркестре под руководством Мстислава Ростроповича. В разные годы работал в Симфоническом оркестре Миннесоты под руководством сэра Невилла Мериннера и Бостонском симфоническом оркестре под руководством Сейджи Озава. В настоящее время сольную карьеру альтиста Диас совмещает с обязанностями президента и Председателя совета директоров Института музыки Кертиса в Филадельфии.

  Открытые репетиции пройдут 23 и 24 июня с 11.00 am до 1.30 pm. Лекция об исполняемых произведениях состоится 24 июня в 5.30 pm в помещении “Club 615”.

  В ближайших концертах фестиваля прозвучат Пятая симфония Ф.Мендельсона, фрагменты из оперы Р.Вагнера “Парсифаль”, североамериканская премьера нового сочинения “Quickening” шотландского композитора и дирижера Джеймса Макмиллана, увертюра к опере “Кола Брюньон” Д.Кабалевского (в основе оперы – повесть Ромена Роллана), Симфонические танцы С.Рахманинова. Об этом и многом другом – в следующих выпусках Музыкального обозрения.

  Nota bene! Все концерты фестиваля пройдут в павильоне Джей Притцкер по адресу: 205 East Randolph Drive, Chicago, Il 60601. Все концерты бесплатные. Продаются абонементы, которые позволяют сидеть в VIP зоне. При наличии абонементов действуют скидки на парковку машины и посещение отдельных ресторанов. Справки по телефону 312-742-7638. Подробная информация – на сайте www.grantparkmusicfestival.com/.

  .

  Сергей Элькин

  www.sergeyelkin.com

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

• Устройство на територията

  Веселина Седларска: Референдум трябва да има и то с един-единствен въпрос – Подкрепяте ли създаването на държава на територията на България?

  .

  

  Предложеният от президента Плевнелиев референдум, който се очаква да премахне несъвършенства в политическата система, не може да изпълни целта, поради същите тези несъвършенства. Ситуация, която няма как да бъде решена, защото дори и да бъде решена, те връща на изходната точка – прочутият Catch 22. Тази дума на езика на Джоузеф Хелър означава и параграф, и уловка. У нас книгата му бе преведена като „Параграф 22“, смисълът става ясен едва след прочитането – уловките са маскирани като параграфи. Въпросите за бъдещия референдум са маскирани като демократично допитване.

  „1 въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?“ Не знам. Ако става дума за половината част – подкрепям. Ако става дума за десет души, не подкрепям, защото пак сме там, където сме сега, само че вече с украшението, че това е народната воля. Защо не е споменато число, процент? Ако пряката демокрация не може да реши дори формата на представителната демокрация, какво друго би могла тя да реши?

  „2 въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?“ Класически параграф 22 – онези, които отидат да гласуват за задължително гласуване, никога няма да стигнат бройката, необходима да се зачете волята им всички да гласуват.

  „3 въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път?“ Да, ако можете да ми гарантирате пълна сигурност при гласуването и точност на резултата? Не могат. Също така не могат да ни гарантират, че при гласуването в кабинките за и против електронното гласуване резултатите няма да бъдат натъкмени в протоколите. Тогава?

  С това представлението, наречено референдум, ще приключи. Целта – по-честни, по- свободни, демократични избори – няма да бъде постигната. Ако някой въобще има намерение да сложи в ред изборите, нищо не му пречи да го прави сега, в този момент. Всички знаем, виждаме какво се случва – някакви катуни се местят от град на град, братовчеди се бият за едно и също село, и всеки от тях е довлякъл де-що е събрал по пътищата, регистрирал го е и го е назначил за избирател. Градчето Грамада, Видинско, набъбнало с 680 души. Като че ли някакво безнадеждно царство се е разпаднало и селищата попадат в ръцете на оня, който успее да набере повече крепостни селяни. И който смогне да организира дружина за самоотбрана срещу скитащи се харамии, чийто нощен поминък са кражбите, а дневният – демократични избори. Това не може да стане в държава.

  Военният министър Николай Ненчев посочил, че при онова, което се случило на полигона в Анево, ставало дума за отношения между частна фирма и Държавния департамент на САЩ, и страната ни нямала отношение. Правилно го е казал, страна би могла да няма отношение, държава не би могла. В държава няма „Първи частен полигон“. За него знаем, може да има и втори частен и на него да тренира Ал Кайда, но бойците там да са по-добри или по-късметлии с нашите стари снаряди, та не се чува ни гръм, ни информация.

  Това, което не е държава, но заема място на географската карта, е територия. Територията е място за преминаване – на нея се строят магистрали. Територията е място за неприлични забавления – тук проституцията, дрогата, пиянските курорти трябва да са в изобилие. Територията е място за просташки забавления – напр. древна култура, превърната в Дисниленд. За териториите се спори, накрая някой я присвоява. Затова казвам: все още можем да проведем референдум с един-единствен въпрос – подкрепяте ли създаването на държава на територията България?

  Източник: Темаdaily

• Борисов пред българи от Швейцария: Надявам се МИР „Чужбина“ да стане факт

  Ирина Цонева, БНТ

  Днес в швейцарската столица Берн са официалните срещи на премиера Бойко Борисов и водената от него правителствена делегация с федералните президент и вицепрезидент на Швейцария, както и с президента на кантон Цюрих. Целта на страната ни е да привлече повече швейцарски инвестиции у нас, каза Борисов пред българската общност в Берн снощи и подчерта, че страната ни има огромен потенциал в тази посока.

  

  Пред сънародниците ни в Швейцария премиерът Борисов разказа, че очаква с огромен интерес двустранния бизнес форум днес, на който участие са заявили близо 105 големи фирми в Цюрих в сектори като машиностроене, електротехника, туризъм, фармация, инфраструктура текстил и IT технологии. Надеждата на Борисов е отличните финансово-икономически условия у нас да привлекат швейцарския бизнес.

  Бойко Борисов: Не само данъците ни са добри – ДДС също, добре се усвояват еврофондове, инфраструктурата ни е добра, евтина работна ръка…

  Бойко Борисов каза също, че се надява отдавна исканото от всички българи по света създаване на многомандатен избирателен район “Чужбина” най-после да стане факт.

  Бойко Борисов: Интересите на тези, които нямат гласове, досега го блокираха. Сега мисля, че можем да съберем мнозинство. В Румъния видяхте, че точно гласовете от чужбина обърнаха избора. 

  Премиерът прие и писмено предложение в тази посока и обеща спешна среща на вносителя Димитър Иванов с парламентарната група на ГЕРБ. Подкрепата на Швейцария за приемането на страната ни в Шенген, миграционната политика и кризата с бежанската вълна и двустранното полицейско сътрудничество. Това ще бъдат част от акцентите в разговора на премиера Бойко Борисов с федералния президент и министър на правосъдието и полицията Симонета Сомаруга. Това ще бъде първа официална среща на български премиер със швейцарски федерален президент от 67-ма година насам.

  ––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.: Писменото предложение от Димитър Иванов, за което става дума в материала, е от името на Временните обществени съвети на българите в чужбина. Репортажът на БНТ от срещата в Берн може да се види тук.

  .

• Новите въпроси #КОЙ? (oт 14 юни 2015 г.)

  „Протестна мрежа“ зададе нови въпроси и те са прицелно-риторични

  

  #КОЙ отказва да разследва КОЙ предложи Пеевски за шеф на ДАНС?

  Отговор: Оглавяваната от ГЕРБ парламентарна комисия за контрол над службите, въпреки изрично пратените в нея преписки с доказателства за нередности.

  #КОЙ “забрави” да разследва корупционния проект “Южен поток” на стойност 3.5 млрд евро?

  Отговор: Управляващата коалиция ГЕРБ – Реформаторски блок.

  #КОЙ една година не разследва източването на КТБ?

  Отговор: От октомври 2014 г. до юни 2015 г. единствена отговорност за липсата на резултат носи управляващата коалиция ГЕРБ – Реформаторски блок.

  #КОЙ се опитва да вземе всички обществени поръчки в държавата?

  Отговор: Министърът на финансите, избран от ГЕРБ и известен с това с КОЙ си пие кафето.

  #КОЙ мълчи ще има ли реформа в прокуратурата, която обслужва КОЙ, и не смее да разследва нито един политик?

  Отговор: Пълно мълчание по въпроса от ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов, мъгляви обещания от Реформаторски блок.

  #КОЙ отново обслужва медийно Бойко Борисов?

  Отговор: Медиите-бухалки, които яростно защитават сегашното статукво, прокуратурата и лично Бойко Борисов.

  #КОЙ разследва хора от Протестна мрежа, които задават тези въпроси публично?

  Отговор: Прокуратурата и НАП (подчинена на финансовия министър) по сигнал на медийни бухалки, които обслужват ГЕРБ и лично Бойко Борисов без никакви етични или професионални бариери.

  #КОЙ е в истинската управляваща коалиция и кой – само нейна фасада?

  #КОЙ? #КОЙ? #КОЙ?

  Източник: protestnamreja.bg

  

  .

• Chicago Botanic Garden: пълна с пеещи и танцуващи български цветя

  Климент Величков, в. „България Сега“

  В първата юнска неделя на 2015 година в Чикаго се състоя едно различно от многото добре опознати в живота ни досегашни  „празници”, „чествания”, „пикници”, „събори” и други подобни сборове с разни имена. Не, че не харесвам поляните с бира, скара, народни хора, музика и дори футболни мачове, вдигането на знамена и приветствените слова на наши и американски оратори, но на човек все му се иска да види и да опита и нещо друго…

  И ето – случи се…

  

  Стана в Ботаническата градина на Чикаго. Едно от най-хубавите кътчета на Земята, сътворено в страхотно трудово сътрудничество между Бог и Човека…Тук портите са отворени 365 дни в годината за жадните по красотите земни хора и те могат да се скитат…  далеч от сметките, които вече ден и нощ ги мислят и плащат някому, и дори от медиите, които им надуват главата с пропаганда и реклама.

  

  На практика това не е една градина, а 25, които живеят заедно без да си налагат икономически санкции, и никой не те следи дали ще се задържиш повече в Английската градина на Кралицата или в яркочервените китайски цветни лехи. Има 9 острова и 3 оранжерии, където можеш да видиш по друг начин небето и смисъла на своя живот, и дори да напишеш първите си гениални сонети!

  

  Удоволствието да се съберем тук, ние от Българската диаспора, дължим на нашите прекрасни деца от 11-те /докато пиша може да са вече 12…/ български училища в Чикаго и събърбите наши! Дължим го и на техните учители по българското слово и духовност. Дължим го на родителите им – български герои, за които въпреки че не са съградени ордени за храброст, от години-години храбро отглеждат и ескортират поколението из безкрайните чикагски сокаци – по училища, балетни и спортни школи, надпявания и математически олимпиади, игралища и говорилни разни… въобще правят великолепно поколение, което пролича и от показаното на най-красивата сцена, на която са дебютирали български деца!

  

  Дължим го на Генералното консулство на Република България в Чикаго, още по конкретно на г-н Симеон Стоилов, който сред многото други, прокара и българската пътека към Чикагската ботаническа градина. Тук посрещахме преди време и президента на България, събирахме се и по други поводи, дори и сега коментираното събитие също дебютира миналата година на това място.

  

  Дължим го и на Ново българско училище Нейпървил и специално на съоснователката и директор на школото Мария Лабова Бургграф, която изигра перфектно ролята на ролс-ройсов мотор, придвижил  събитието от старта до финала с мощ и много-много рафинирана скорост!  О! Да не пропуснем и спонсора, Pulaski Bank! Поне аз за пръв път чувам някоя банка да подкрепи събитие в българска общност по сегашните наши места. И от пръв поглед, разбира се, ще открием българската следа в тази не много трудна загадка. Верни са подозренията Ви… Замесен е българин. Това е вицепрезидентът на Чикагския /Нейпървил!/ банков сектор Валентин Георгиев, който няколко години отскочи със семейството си и работи далеч от нас – в Прага, но се върна…

  

  – Това радостно събитие за мен, децата ми и Яна, стана една мила отплата за четирите години, през които не бяхме тук – каза Валентин. – Щастлив бях да върна времето и да сторя нещо добро за нашето Чикаго. Това се вписва и в мотивите за спонсорство, към които се придържа Pulaski Bank. В „Пуласки…” знаят, че българското комюнити е добре образовано и способно, че ние учим децата си превъзходно и ги подготвяме за добър старт и успехи в бъдещите им специалности и живота. Затова и съм във възможност да помогна…

  

  Беше дошъл с децата Ана-Никол и Енди и със съпругата си Яна, чехкинята с най-съвършен български език… И тя се беше вече хванала на хорото, а Томи – третият ас от младата им смяна, беше наряд – да пази къщата и кучето. Валентин Георгиев похвали в края Диана, и въобще цялото семейство Цанков, които сега живеят в Тексас, и бяха подготвили чак от там отлично и за „нула време” всичките листовки, програми и други печатни материали за настоящето българско тържество в Ботаническата градина. Спомних си и аз какви убийствени вестници правехме с Диана  преди време в Чикагото –  „България 21 век”, естествено и „Старт”!

  

  …Докато Ви занимавам със странични работи не изпускате нищо от вибриращата с по над 300 конски сили артистична енергия у децата. След възторжените „Добре дошли” и другите приветствия в церемониала по откриването, при който от американска страна особено се отличи една от директорките, която работеше тук от 11 години и през това време повечето ваканции си прекарваше пак тук, защото няма по-красиво място по света за курортни наслади! Другото интересно нещо е, че Ginny Hotaling  знаеше поименно всяко от антиогромните японски дървища в саксии, всяко на бой от 50 до 99 сантиметра!

  

  А после настъпи часът на истината. Децата взеха поводите в свои ръце и  подкараха в луд бяг каляската на уникалното всебългарско юнско празненство с международното участие на домакините – американци  и пришълци, щрапащи отстрани – люде от цял свят, които винаги бродят на тълпи из Градината.

  

  Изведнъж, като фурия влетяха най-красивите деца на света, облечени в български носии, каквито и пето поколение Долче и Габани няма да измислят! Малко българско училище се представяше с данс-звезди значително, почти с педя или две, по-високи от японските дървета, за които стана дума! Няма по-хубава гледка от българско хоро в изпълнението на светли като слънчица деца с бели шапчици и сиви потури над опинците!

  

  (Следва)

  Снимки: Диляна Иванова и архив

  .

• Щастието да си жертва…

  

  Емил Коен, Marginalia.bg*

  В поддържането на представата за нас, българите, като „жертви”, като хора, които са обкръжени отвън и са проникнати отвътре от „враг”, е огромната грешка на политическите ни елити през всичките тези 25 години „преход”. Те намериха все пак сили и, подтиквани бурно отвън, направиха решителната крачка и вкараха България в Европейския съюз. И спряха дотук. Защото те не разглеждат Европа като образ на желаното бъдеще, към което всички като европейци сме длъжни да вървим, а като отпускащ милостиня досадник, искащ не само да му благодариш, защото ти е дал пари, но и да се стремиш да изглеждаш като него. Но просякът мрази – тайно, ала дълбоко – благодетеля си. И не иска да му подражава.

  Ако у нас имаше политически елит с истинско визионерско мислене, той щеше – стъпка по стъпка – да подготвя българския дух за напускането на уютната и обживяна от средата на 19-ти век ниша на примитивен национализъм, основан на идеята за жертвата и врага, непрестанно възпроизвеждана чрез училищното обучение по история и български език, и за преминаването му на релсите на истинския европеизъм. Но у нас Европа и „европейски ценности” са просто словесен декор, набор от ритуални фрази, които вече се лишиха – поради изтъркване – от съдържание. Национално единение може да се изгражда въз основа на образа на желаното бъдеще. Стига да има кой да мисли за такова бъдеще и за мястото на България в него.

  Неглижирането на Европа като идея, ако продължава (на практика то значи прокарването на жертвения национализъм като най-дълбока основа на легитимността на властимащите, както и търсенето и посочването на „вътрешния враг” в лицето на двете най-големи малцинства, турското и ромското) ще си отмъсти, и то лошо. Защото управлението на състоянието на нацията с архаичните средства на „разделяй и владей” – например на турци срещу българи, няма как да не доведе до най-различни отрицателни последици, между тях и чисто стопански. За да настигне средното ниво на стандарт на живот и на производителност на труда на „Европа”, страната ни трябва да се развива поне с три пъти по-бърз темп от сегашния и той на всяка цена трябва да е по-висок от средноевропейския. Но нищо такова няма. Ножицата, въпреки европейските субсидии, се разтваря. Така че не бива да се учудваме, ако сегашните относително плахи залитания по пещерния национализъм, получили публичен и политически израз най-вече през 2005 г. с основаването и с първия изборен успех на „Атака” като път за постигане на някакво „нравствено възраждане” на нацията, скоро ще избуят и ще си намерят нови идеолози и нови говорители, пред които дори Волен Сидеров и Валери Симеонов ще се окажат бледи подражатели. А когато се появят, те алчно ще посегнат към властта. Ако това, не дай си Боже, стане, ще бъде изобщо погребано бъдещето на България, защото страната ни няма бъдеще вън от Обединена Европа.

  Но липсата на визионерски политически елити е системен проблем у нас.

  Политическата ни система след 1989 г. е така устроена, че непрекъснато прави антиподбор на ръководители на държавата. „Асансьорът” на политиката качва на ръководни позиции хора, максималният хоризонт на които е да издържат до края на мандата. На този фон дори Бойко Борисов с неговата мечта да го запомнят като строител на магистрали изглежда като гигант, обкръжен от цяла сюрия дребни политичета от всякакви разцветки, чийто единствен идеал е да излязат от властта по-заможни, отколкото са влезли в нея.

  Политиците имат мисия. Тя не се състои само в това да управляват всекидневните дела на държавата, но и да сочат пътя напред. Защото в техните ръце има могъщи средства за въздействие, между които на първо място са държавната образователна система и държавните медии. След ужасяващата посредственост, арогантност и неприкрит шовинизъм на късния комунистически елит, периодът от първите няколко години след 10 ноември сякаш даде място на някои визионери, сред които изпъква името на покойния д-р Желю Желев. Но след това политическата среда се изпълни с мижитурки и еднодневки, с „калинки” и връзкари, и краят на тази нова посредственост не се вижда. Е, тя избира най-лесните способи за легитимация, останали в наследство от 19-те век, главният от които е жертвеният национализъм. Толкова й е хоризонтът, толкова може. Само че когато възможностите на този засега все още относително умерен национализъм се изчерпят, когато на власт се възцари пещерният такъв, ще платят не само предишните управници („голяма” ще е цената на загубата им – ще си загубят постовете), но и цяла България. И ако тя тогава се превърне наистина в протекторат на Европейския съюз, това ще е заслужено отплащане за политическата глупост, цинизъм и безхаберие. Може би идващото поколение политици ще осъзнае опасността и ще се опита да измени курса на държавния кораб?

  Да се надяваме.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Със съкращения.

  .

• БГ бюрократи скриха супер предложение за утилизация на боеприпаси

  Предложението ми бе базирано на съществуващи технологии и елементи в работеща организационна структура, като за основа се взема мобилен център за утилизация, напълно автоматизиран с ниско интелигентни роботи. С него не би имало Горни Лом и Иганово. Това казва за Фрог нюз изобретателят Марин Мидилев. За съжаление чантаджии не дават на изобретението зелена светлина.

  

  От 2008 г. представлявам Република България на международни симпозиуми по върхови технологии за разминиране на минни полета, сам без организация и държава зад гърба ми. Финалният ми доклад бе миналата година на HUDEM ‘2014 от името на консорциума TIRAMISU в Хърватска.

  Декември 2014 г. “случайно” присъствах на първото заседание на Комисията по отбрана към Народното събрание със съекипник, където бе повдигнат въпроса за проблемите с мините в Горни Лом и с боеприпасите, подлежащи на утилизация (демилитариазация). Наложи се да правя предложение, като на 18 декември депутатът г-н Валентин Радев ме насочи да се обърна към Министерството на отбраната за съвместна дейност с Института по отбрана. На 19 декември изпратих предложението. Накратко технологиите за утилизация (демилитаризация) са съкратени варианти на Интегрираните системи за разминиране на минни полета. Предложението ми бе базирано на съществуващи технологии и елементи в работеща организационна структура, като за основа се взема мобилен център за утилизация (демилитаризация), напълно автоматизиран (роботизиран) с ниско интелигентни роботи.

  На 26.01.2015 г. с част от активизирания екип предизвикахме работна среща в Института по отбрана с техни представители и представители от Министерството на отбраната, на която представихме какво вършат индустриалните дронове (хексакоптери), с които екипът разполага. На 27.01.2015 г. входирахме допълнение към предложението ни. Това е предисторията на предложението, което би решило тотално проблемите с мините в Горни Лом, утилизацията и демилитизацията на тоновете боеприпаси.

  С дата 6 март ни бе пратено становище от Института по отбрана, което получихме със закъснение. Изпратихме възражение. До този момент имаме мълчаливи откази. А активният екип сме инженери изобретатели, като трима сме с подготовка на СПЕЦ НАЗ; двама са със специалност кибернетика, завършили извън България. В разширения екип има професори, доктори на науката, конструктори и други специалисти, пояснява той.

  Какви са изводите? Администраторите (запетайкаджиите, чантаджиите и бюрократите), се интересуват само от комисионни и единствената им работа е да си пазят местенцето. Загубиха ни достатъчно време. Поради факта, че над 70 държави по света имат минни полета в най-плодородните си площи, и че ако темповете на разминиране се запазят, то на света ще са необходими още 200 години да бъдат освободени полетата от мини, съм принуден да подаря моята част от “know how” на външни организации. В света има достатъчно средства за разработка и внедряване. Себестойността на една извадена мина в момента е над 1000$. Отделно всяка година се дават жертви от цивилно население (основно деца), жертви са и сапьори, извършващи действията по разминиране. България няма интерес да разработва нови върхови технологии и да ги експлоатира, които да се ползват в сферата на разминирането на минните полета, като и в демилитаризацията на мини и боеприпаси извън територията на България с български екипи по експлоатация. Основната дейност в сферата на иновациите тук са “фабриките за писане на проекти”. Дори и в Министерството на отбраната има създадена такава фабрика. Някой е казал “Тиловаци бойни действия не управляват”, но ситуацията в България е такава, разкрива членът на МЕНСА Мидилев.

  Най голямата глупост е да се наруши отново Договора от Отава в частта трансфер на мини, чрез връщането на мините от Горни Лом в Гърция, категоричен е експертът.

  Ето и самият отговор-възражение:

  Чрез Министъра на Отбраната
  До Началник на Института по Отбрана

  Копие до

  Комисията по Отбрана към
  Народно Събрание на Република България

  .

  ВЪЗРАЖЕНИЕ-ОТГОВОР

  на

  Становище №3-681/06.03.2015

  .

  Уважаеми, полковник доцент доктор Балабанов,

  Внимателно разгледахме и анализирахме вашето становище (№3-681/06.03.2015) по предложения от нас проект „Иновативни интегрирани системи за разминиране, утилизация, и демилитаризация на минни полета.“ (№13-00-3659/27.01.2015).

  По никакъв начин не бихме се съгласили с вашия подход при оценката и структурирането на проекта.

  Целите на нашата среща бяха:

  1. Да ви убедим в целесъобразността на предложения проект;
  2. Да демонстрираме нашите възможности за неговата реализация;
  3. Да намерим допирните точки с вашите специалисти по утилизация;
  4. Да изложим план за бъдещото реализиране на съвместен изследователски проект;
  5. Да представим стъпки за комерсиализирането на резултатите от проекта.

  1. На срещата всички се обединихме в общо мнение за целесъобразността от реализиране на проекта във вида, в който бе представен!

  2. Бяха демонстрирани част от практическите резултати на досегашната дейност на екипа, която вие можехте да оцените още на момента. Бяха ви споменати редица дейности по всички основни елементи на проекта, по които в момента се работи. Беше потвърдено, че целият обем от тази част на проекта ще се реализира от наша страна!

  3. На срещата не се спомена единствено какво е необходимо да се направи, за да се извърши практическата утилизация на откритите, извадени и доставени на определено от вас место невзривени боеприпаси. Ние не сме задавали въпроси за технологиите на демилитаризиране на екстрахираните и транспортирани до работното място невзривени боеприпаси, мини и импровизирани взривни устройства. Не сме искали и чертежи на вашите устройства и описание на вашите технологии. Даже не сме ви питали за инженерни разчети за доказване на вашата способност в тази област. Интересуваше ни единствено в какъв вид трябва да ви бъдат доставени безопасно, за да можете да извършите съответните специализирани дейности и евентуално колко те биха стрували.

  4. На срещата бяха не дискутирани никакви финансови въпроси, с изключение на това как ние до този момент осъществяваме изследователската си дейност. Както вече посочихме, тя е само на основата на частно финансиране със собствени ресурси. Този модел е крайно неефективен, понеже най-често води до известната „долина на смъртта“. Модерните икономически изследвания от края на миналия век (когато е въведен и този термин!) доведоха до нови подходи при финансирането на иновативни проекти. Целта на тези икономически подходи станаха причина и за политически решения в тази насока. (По този въпрос група учени и предприемачи работим много сериозно и в България, отново на базата на частно финансиране!) След като сме достигнали до определено ниво на практически решения в резултат на финансирани от нас самите дейности решихме да ускорим процеса чрез изготвяне на съответен проект, с който да се кандидатства по подходяща програма за финансиране. За да извършим пълно комплектоване на финансовия анализ е необходимо да оценим и дейностите по демилитаризиране на екстрахираните и транспортирани до работното място невзривени боеприпаси, мини и импровизирани взривни устройства. Тези данни очаквахме да получим от вас за да завършим финансовия разчет на целия проект. Естествено тези финансови разчети могат да претърпят промяна в отделните си позиции и периоди в зависимост от ограниченията и правилата на програмите, в които евентуално ще участваме. Това ние бяхме готови да го извършим при доставяне на информация от ваша страна, естествено след съответната дискусия по въпроса!

  5. За бъдещото комерсиализиране сме направили съответните проучвания и анализи на наличните в света обекти на приложение и съответните финансиращи организации (един своеобразен маркетингов анализ, предвид спецификата на дейността на бъдещото дружество!). Изготвили сме и предварителен финансов разчет на нашите дейности, използвайки и методите:

  • Venture Capital Method;
  • Berkus Method;
  • Scorecard Valuation Method;
  • Risk Factor Summation Method…

  Уважаеми, полковник доцент доктор Балабанов, очаквахме професионално отношение от ваша страна като част от екипа, който се е заел с решаването на сериозен проблем със значими хуманитарни и икономически измерения. Затова ни изненадва отношението ви по въпросите на интелектуалната собственост и желанието за получаване на информация, която би била резултат от крайното изпълнение на целия проект! Патентоването съвсем не е толкова елементарна задача, както вие небрежно подхвърляте във вашето становище. Както вече заявихме в предходните абзаци, целта ни е създаване на бизнес в глобален мащаб. За тази цел е необходима и съответната защита на авторските права в доста страни по света. Една заявка за PCT/WIPO e ~€5000. Преди да се въведе единен европейски патент цената на защитата само в Европейския съюз би била от порядъка на €2530,000 всяка година! А ако вземем предвид страните по света, които биха се явили евентуални конкуренти, то сумата набъбва до €250300,000 всяка година! В нашите финансови разчети ние сме включили тези суми, защото те се възприемат като особено важен разход от инвеститорите и до този момент в нашата практика не са били обект на дискусия! Ние сме изминавали вече целия път по получаването на международен патент и сме наясно с изискванията и практическото му осъществяване (справка WO2004/029521).

  Освен това твърде много се разпространи практиката на т.нар. patent trolls, което стана причина редица законодатели, вкл. САЩ, да предприемат законодателни инициативи в защита на слабите във финансово отношение патентнопритежатели.

  Никога не сме си поставяли за цел да ви убеждаваме в изпълнимостта на предлаганите решения, понеже практическото им изпълнение смятаме да извършим ние самите. На този етап ни е необходимо само финансиране на дейностите, свързани с реализирането на поставената крайна цел. Ние ще ги обосновем в достатъчна степен в документите за кандидатстване. В този проект, както вече споменахме, ние се нуждаехме само от частта за демилитаризиране на екстрахираните и транспортирани до работното място невзривени боеприпаси, мини и импровизирани взривни устройства. Ние като колектив се нагърбваме да обосновем всичко останало в проекта, да го защитим технически, технологично и финансово пред съответните организации.

  Уважаеми, полковник доцент доктор Балабанов, при наличие на по-голямо желание за конструктивно сътрудничество от ваша страна, можехме да подпишем договор за конфиденциалност и да задоволим вашето любопитство към резултатите от нашата дейност. До този момент, освен констатацията, че предлагания краен продукт от дейността ни е много полезен, нямаме такова!

  Извън сухата статистика бихме могли да добавим и един красноречив практически пример, който разкрива цялата философия на обсъжданата от нас ситуация:

  През 60-те години на 19 век Gary Starkweather предлага на своя ръководител в Xerox замяна на електроннолъчевите тръби с наскоро отрития (не от него!) и все още нетестван лазер. Но ръководителят настоява за подобряване на съществуващия в момента модел и Starkweather е на път да загуби работата си.

  Обаче в развойния център PARC на Xerox Starkweather получава необходимото внимание и му се предоставят всички необходими условия за да разработи своята идея. В резултат на пазара се появява лазерния принтер Xerox 9700, който в рамките на няколко години осигурява няколко милиарден приход на компанията.

  Много е трудно в една закостеняла организация да се осъществяват иновативни идеи. Човек с нови идеи трябва да бъде истински герой, за да се пребори именно със закостенялостта на висшестоящите. Или просто ги заобикаля и започва без тях. Както това прави Steve Jobs няколко години по-късно с разработените в същата Xerox мишка и графичен потребителски интерфейс. Загубата е за Xerox, печалбата е за Apple. Ситуацията, в която се намираме, е същата!

  С уважение:

  Марин Мидилев
  Георги Гушлеков
  и екип

  .

  Източник:  Фрог нюз

• <<
• 1
...
• 74
• 75
• 76
• 77
• 78
• 79
• 80
• 81
• 82
• 83
• 84
...
• 415
• >>