Авторски
- Защо мнозинството не гласува
Николай Тома,
На изборите в България на 2/04, отново негласувалите са много повече от гласувалите. По официалните медии журналисти се надпреварват да коментират тържествено успеха на изборите. Политически анализатори разпалено обсъждат съставянето на ново правителство – нежелано от мнозинството българи!
Някога, във времената на прехода, кандидатите за власт обещаваха да спасят нацията от метастазите на престъпността и корупцията. Да демаскират недотам изпипаните операции, с които се осъществиха грабежите. Да разкрият престъпленията на „икономическия елит“ и да върнат изнесените милиарди. Да накажат виновните, да отнемат незаконно придобитите им имущества. Да се разсекретят досиета на ДС. Да гласуват Закон за лустрация и забрана на всички бивши служители на ДС да се занимават с политика, бизнес и медии…
Оттогава досега се изредиха всякакви партии: социалисти, десни демократи, царисти, коалиции с турски малцинства и комунисти, герберисти, либерали глобалисти. И след всеки мандат на спечелилите изборите положението в страната оставаше кризисно, тревожно и абсурдно. Бедните ставаха още по-бедни и броят им не намаляваше. Незаконно забогателите ставаха по-богати и броят им също ежегодно растеше.
И броят на негласувалите не спираше да се увеличава…
Млади и не толкова млади хора масово напускаха страната – омерзени от цинизма, нарцисизма, алчността, демагогията и лицемерието на „политическите лидери“. Попиляваха се по широкия свят заради липса на перспектива, липса на правосъдие и наличие на ненаказана престъпност; заради корумпирана и бюрократична администрация; заради унизителното и пренебрежително отношение към достойните, към неподкупните и кадърните. И още – поради лошите икономически условия; поради тоталната подмяна на ценностите; поради това, че децата на служителите на ДС в съдружие с мафията станаха „икономически елит“!
Страната бе лишена от най-голямото богатство за всяка нация – човешкия капитал. Но властващите изобщо не се интересуваха от бъдещето на България. Те се интересуваха единствено и само от своето лично и бързо забогатяване – „демократично“, „законно“ и ненаказано. То се осигуряваше от партиите, които прокарваха в Народното събрание необходимите за ограбване закони.
Останалите в страната хора се обезвериха. И умориха. Предпочитат да не гласуват. Мнозинството от напусналите родината – също. На въпроса защо няма да гласувате отговарят: „Няма за кого!“, „Политиците са платени продажници!“, „Няма смисъл, нищо не се променя!“, „Не участвам в тази партийна масовка!“, „България е колониална страна!“, „Отново подмяна – никаква промяна!“…
Мнението на това мнозинство не интересува плеядата от добре платени журналисти, политолози, анализатори, социолози, историци, професори, академици и медийни величия, старите и новите политически лидери. Те предпочитат да поучават, анализират, напътстват, заплашват, показват и доказват вината на негласувалите. Афишират анализи и проучвания на мненията на българи и етноси, на млади и стари, на останали и заминали, на столичани и селяни, на умни и прости, на грозни и красиви, на русофили и русофоби, на про- и антиглобалисти, на за и против подкрепата на НАТО и войната…
И все повече българи си дават сметка, че добре познатата на света максима „Разделяй и владей“ е най-необходимото условие, за да бъдат постоянно ограбвани от онези, за които са гласували. Назначаваните от партиите и олигарсите депутати в Народното събрание ще продължат да фабрикуват необходимите закони, които да позволяват да се краде от всичко: от селскостопанската продукция, от ниските заплати, от пенсиите, от парите за здравеопазване, от високите европейски цени на храните, от електричеството, водата, горивата и парното, от мобилните оператори, от еврофондовете, от посредничеството при договорите с чужденците. И цените ще продължат да се увеличават, а заплатите ще остават в пъти по-ниски от тези в Западна Европа. И богатствата на земята българска ще продължават да се разпродават.
Промишлеността и селското стопанство ще останат спомен за старото поколение.
С мълчаливото одобрение и съучастие на великия Европейски съюз… Пред брюкселските бюрократи, зависимите нови и стари спасители на нацията и родните бизнесмени сега има значима цел – да се победи Русия и да се подмени лева с еврото!
Добре платените от еврофондове и американски фондации правителствени говорители, пазители, анализатори и манипулатори разпалено продължават да внушават и разясняват, че проблемите на най-бедната страна в ЕС са резултат от международната криза на банковата система, от ниската производителност на труда, от мързела на българите, от коронавируса, от войната в Украйна!?…
Новото правителство отново ще бъде приветствано от ЕС и САЩ, независимо че броят на негласувалите отново е много по-голям от броя на гласувалите.
Илюзията за демокрация, свобода, права на човека и евроатлантически ценности продължава да тържествува!
И отново хората няма да узнаят кои са тези 500 семейства и 15 000 „олигарси“, които владеят икономиката, политическите партии, синдикатите, здравеопазването, науката, образованието, държавните поръчки, еврофондовете, медиите!?
Повече никой не се надява да бъде направено разследване за дейността на предишните правителства и на тези, които притежават почти цялата икономика на страната и са по-богати от държавата. Като че вече няма надежда да се променят съдебната система и избирателният закон, да се изработи и приеме един смислен закон за лустрация, както отдавна бе направено в повечето посткомунистически държави – членки на ЕС!
ПРОМЯНА ще настъпи може би след някои от следващите избори!?
Ако дотогава новото правителство не вкара България във война с Русия!?
Ако дотогава все още я има България. И ако в нея все още живеят българи!
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Николай Томов (Тома) е журналист, режисьор и продуцент на телевизионни репортажи и документални филми, излъчвани в редица страни и представяни на фестивали във Франция, Германия, Италия, Испания, Швейцария и Канада. От 1991 година е член на Съюза на драматурзите и композиторите (SACD), а от 2013 година – на Съюза на мултимедийните автори (SCAM). Автор е на три книги. През 2022 година е удостоен с почетен плакет на Народното събрание от Комисията по политиките на българите извън страната в 47-ото Народно събрание.
- Избори ‘2023 – резултатите досега
.
Предсрочният парламентарен вот на 2 април очерта парламент със сигурни 5 партии. „Има такъв народ“ са малко над бариерата от 4% за влизане в бъдещото 49-ото Народно събрание.
ГЕРБ продължава да увеличава преднината си пред „Продължаваме промяната – Демократична България“ и тя вече е 2 процентни пункта при 81% обработени протоколи. По данни на Централната избирателна комисия, за ГЕРБ са гласували 26.7 на сто, докато за новата коалиция – 24.7 на сто.
Битката за третото място сякаш също вече е решена, тъй като „Възраждане“ води с близо 2 процентни пункта пред ДПС. За „Възраждане“ са гласували 14.6%, а за политическата формация на Мустафа Карадайъ – 12.7 на сто.
БСП събира 9% от вота, а „Има такъв народ“ получава 4.3%. Интересен факт е, че при 81% обработени протоколи с „Не подкрепям никого“ са гласували повече хора, отколкото за „Има такъв народ“.
Много от протоколите на секционните избирателни комисии в София са с грешки и това бави обработката им. Това видя репортер на „Дневник“, който е в НДК, където се броят резултатите от 23 и 25 многомандатен изборен район.
Най-често в протоколите са сгрешени числата при сбора от машинно и хартиено гласуване. Това налага връщането им на секционните избирателни комисии, които след това нанасят нужните корекции. Очаква се най-късно до обед да бъдат обработени всички протоколи от София.
Членовете на секционните избирателни комисии признаха, че вече са много изморени, тъй като работният им ден продължава над 24 часа. Част от тях уточниха, че са спали през нощта в зала 1 на НДК.
Източник: „Дневник“
.
- Избори в чужбина – 2 април 2023 г.
.
Като председател на комисия (в Тампа, Флорида) този път, трябваше да проверя всички документи и материали от ЦИК за изборите на 2 април 2023 г. И най-вече тези в чужбина. Не е нужно да казвам, че на сайта на ЦИК трудно ще намерите най-важната информация, като например за адресите на секциите в чужбина.
Намерих файла, но той е в XLS форма, труден за четене на всякакви екрани, особено мобилни.
Импортвах го в Google и го вързах с конкретните места, през картите им. За съжаление файлът е пълен с грешки и недописани адреси, и Google не разпозна около 60 адреса. Нямам възможността на 1 април, 20 часа преди изборите да проверя всичко, затова добавям картата тук, заедно с оригиналния файл. Но мисля, че поне за САЩ и Канада ги пооправих.
Оригинален файл: (от ЦИК) Copy of Таблица с адреси-към 29.03.2023-10 ч_
Други полезни неща са информацията за:
1. Протокол за попълване в чужбина и неговата проверка – Приложение № 83-НС-чх (извън страната)
2. Протокол за попълване в чужбина и неговата проверка – Приложение № 84-НС-чхм
Съвети от личен опит:
1. Не позволявайте в помещенията за гласуване да се говори за политика и особено да се споменават политически партии.
2. Внимавайте с попълването на бюлетините – според протокола – недействителни гласове (бюлетини) са такива, които не са по образец за гласуване извън страната;
– в които има вписани специални символи, като букви, цифри или други знаци;
– не съдържат два печата на съответната СИК; вотът на избирателя не е отбелязан със знак „Х“ или „V“ и с химикал, пишещ със син цвят;
– отразеният вот на избирателя не може да бъде установен еднозначно, тъй като знакът „Х“ или „V“ е поставен в квадратчетата за две или повече кандидатски листи, или засяга повече от едно квадратче за гласуване;
– не е отразен вот в нито едно от квадратчетата със знак „Х“ или „V“ с химикал, пишещ със син цвят (празни бюлетини).
За всичко, в което се съмнявате – проверявайте сайтовете на Министерство на външните работи – https://www.mfa.bg/bg/izbori-2023 и ЦИК (гласуване извън страната)
Забележки и предложения за поправки може да правите през ФБ профила ми – (https://www.facebook.com/andrey.nenov)
Андрей Ненов,
.
- Осатанели
Мартин Карбовски,
Аз не знам дали съм прав. Изпитвам превелико съмнение дали мислите ми са последната инстанция тия дни.
Но не ме свърта да Ви кажа това, което сърцето говори. А то е, че светът се е стеснил до концентриран грях. Че светът се е о-сатана-ил. Отглаголно прилагателно.
Осатанаили са се всички. Царе, папи, патриарси, дребни мужици и домакини. О-сатаняване, това е, когато сатаната те докосва с плаща си и те изпълнява с увереност, но без благодат.
Осатанено е училището. Осъзнах, че без Бог училището е ферма.
Осатанени са медиите. Осъзнах, че всеки, който побутва “мнението” на хората, не е човек.
Осатанени са манастири, небостъргачи, курорти и аптеки.
Осатанели са политиците. Те всеки ден бълват нови понятия, целият понятиен апарат сякаш се произвежда в анти-храм, в подземията на аб-нормалното.
Осатанели са хора, които са умни, нужни и важни за света и държавата ни. Но континентът и идеологията ни са осатанели – бедните са бедни, а извратените са богати и финансирани.
Преди не беше така – бедните бяха бедни, а богатите – богати и ТОВА БЕШЕ ПРОБЛЕМ.
Днес бедните и богатите се обичат и искат да се съюзят срещу ИЗВРАЩАВАЩИТЕ.
Но не става дума за различните сексуално, а за ИЗВРАЩАВАЩИТЕ, които от всяка операция на пола печелят пари и територия – територия на извращението, територия на влиянието, територия на насилието и безправието.
Осатаняването ще ни наложи нови принципи – много умни хора ще залитнат по извращението, както при други леви идеи. Но другите, ние, трябва да не чакаме да търпим и трябва да започнем да се изправяме пред безбожната идея на о-сатаняването. На цената на собствените ни кожи.
Всеки етап на човечеството, подчинен на модерни идеи и осатаняване, е завършвал в скръб и страдания, и болка.
Днес осатаняването разполага с технология за заличаване. Дали е ядрена, дали е медийна, дали е икономическа или е технологична, ние трябва да знаем:
Всеки човек, комуто е въодушевена човешка същност, трябва да се изправи срещу о-сатан-яването.
Огледайте се. Това вече не е експеримент. Това е пришествие. Нека не Ви е страх.
Спрете го.
.
- Пети национален литературен конкурс „Албена“
.
Остават по-малко от два месеца за изпращане на творби за участие в Национален литературен конкурс „АЛБЕНА“ – 1 декември 2022 –24 май 2023 г.
Кметство Врабево с местното читалище “Христо Ботев – 1911” и Фондация „Българска памет“, със съдействието на Община Троян и Съюза на Българските писатели, обявяват Пети национален конкурс за разказ, пресъздаващ женски образ в драматични сюжетни обстоятелства.
В конкурса могат да участват с един разказ автори, навършили 18 години, пишещи на български език, като потвърдят авторството на изпратените материали с трите си имена, година на раждане, местожителство и телефон.
Задължително изискване е конкурсните произведения да не са публикувани предварително и да не превишават четири страници формат А4, размер 14 пункта, с шрифт Times new roman.
Творбите се приемат на електронен адрес [email protected] до 24 май 2023 г.
Жури в състав: проф. Ивайло Христов, проф. Аксиния Джурова, писателите Владо Даверов, Павел Боржуков и драматургът Марин Костовски ще обяви петима лауреати, на които ще бъдат връчени плакети на конкурса и разпределен награден фонд от 3100 лева.
Наградените и отличените в конкурса разкази ще бъдат публикувани в петото издание на „Антология Албена“, без редакторска намеса.
Резултатите от конкурса ще бъдат обявени в седмицата от 5 до 11 юни 2023 г., на електронните сайтове на Кметство Врабево, на Фондация „Българска памет“, във в. „Словото днес“, както и в други литературни издания.
За допълнителна информация участниците могат да се обръщат на посочения по-горе електронен адрес или към координатора на конкурса Павел Боржуков, GSM 0884339516.
Източник: Vrabevo.eu
.
- Представяне в Комрат на нова книга за свещ. Михаил Чакир
.
В Комрат, Р Молдова, се състоя презентация на второ издание на сборника „Священник Михаил Чакир. Публикации автора и материалы о нем в журнале «Кишиневские Епархиальные Ведомости»”.
.
Д-р Иван Думиника Съставители на това издание са докторът на историческите науки Иван Думиника и докторът по филология Виталий Сърф. Сборникът е подготвен от Научноизследователския център на Гагаузия „М. В. Маруневич”, съвместно с Научното дружество на българистите в Република Молдова и Института за културно наследство. Сборникът съдържа 69 различни статии, публични речи, поздравителни адреси, некролози, написани от свещеника Михаил Чакир и в съавторство, както и материали за него и неговите произведения, публикувани в период 1871–1917 г. в официалният печатен орган на Кишиневската и Хотинската епархия – списание „Кишиневски епархийски ведомости”.
.
Д-р Виталий Сърф На презентацията присъстваха представители от научната, университетска, библиотечна и духовна среди на Гагаузската автономия.
От страната на рецензентите се изказа докторът по история, доцент Диана Никогло, която отбеляза, че: „този сборник ще помогне да се проучи по-задълбочено личността на свещеника Михаил Чакир от гледна точка на неговата жизнена дейност”.
.
Д-р Диана Никогло Клирик от Комратския събор „Cвети Йоан Крестител” – Петър Кочанжи се спря на духовно-религиозните аспекти, които за първи път се публикуват в сборника.
.
Отец Петър Кочанджи С благодарствени думи към съставителите се обърна директорката на Научно-изследователския център Ирина Константинова, която обърна внимание, че още предстоят съвместни проекти на ръководената от нея организация с Научното дружество на българистите. Тя също удостои с благодарствени грамоти – д.и.н. Иван Думиника и д-р Виталий Сърф. Почетни грамоти за съставителите на сборника бяха предадени и от протоиерей Октавиан Мошин, от Кишиневската църквата „Сретение Господне”, където в миналото е служил Михаил Чакир.
.
Д-р Иван Думиника и Ирина Константинова От своята страна, съставителите на сборника за Михаил Чакир отбелязаха, че ще продължат проучванията си за този виден църковен бесарабски деец. Затова в бъдещи ще бъде анализирано едно друго религиозно списание – „Luminătorul” („Осветител”), излизало през 1908–1944 г. на румънски език, където също е публикувал свещеникът Михаил Чакир.
.
.
Пресслужба на Научното дружество на българистите в Р Молдова
Снимки: Gagauz Bilim
Източник: ndb.md
.
- Политиците улавят настроенията за промени, хората искат референдуми. Петър Стаматов пред БНР
.
Интервю на Силвия Великова с Петър Стаматов,
Политиците улавят настроенията за промени, а хората искат да участват в референдуми. Това са моментните резултати от анкетата на портал „Еврочикаго“ (вж. линк), представени пред БНР от Петър Стаматов. Анкетата е насочена към кандидат-депутатите и българите зад граница. Целта на въпросите е да даде възможност на гражданите да видят какво мислят политиците по тях, а също така и те да отговорят.
Той посочи, че за 10 дни са отговорили 11 от 21 партии, като се очакват още отговори. Към момента над 250 от сънародниците ни също са дали своите отговори. Анкетата все още е отворена за гласуване. Там има възможност също хората да дават съвети на политиците, посочи Стаматов и изрази надежда политиците да се вгледат в тези анкети и да се вслушат в хората.
В предаването „Преди всички“ той отбеляза, че преди са задавали повече въпроси, касаещи българите зад граница. Към тях е имало силен интерес. В момента се изостри интересът към нещата, свързани с България, добави Петър Стаматов и подчерта, че въпросите сега са свързани именно с проблемите в България – с изборната система, референдумите и как можем да включим по-широко гражданите в законотворчеството и властта.
По думите му от анкетите става ясно, че отговорилите партии и коалиции улавят настроенията за промени. Въпросът е доколко те са готови да реализират намеренията си и да се преборят за исканията на суверена.
Друг основен извод от анкетата е, че вероятно най-после ще стигнем до промени в Закона за прякото участие и референдумите. Забелязва се общо желание това да се случи, изтъкна Петър Стаматов.
Забелязва се най-голямо единодушие за една идея – над 90% от гражданите и 80% от отговорилите партии са съгласни с предложението при всяко гласуване да се отговаря и на допитване по важни за обществото въпроси, коментира той:
„Искаме хората да са адекватни, а в същото време не ги питаме и не ги караме да се замислят. Трябва добре да се обмисли, защото има хляб в тази идея. Крайно време е да включим хората. Вижда се и подругите въпроси за референдумите, че хората искат да участват, те искат да им се чува гласа, а не само да им се взима“.
Стаматов посочи 7 въпрос от анкетата – след евентуално свикване на ВНС, ще подкрепите ли създаването втора камара в българския парламент, избирана по наборен принцип сред всички граждани. Идеята събира около 60% одобрение сред гражданите и около 50% одобрение от депутатите.
80% от политиците и 61% от гражданите искат задължителна военна служба, обяви още той. И още: 2/3 от хората искат мажоритарно гласуване, а политиците се колебаят – там процентът е 50.
Според него може да се събере мнозинство за разговор по поставените теми.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл по-долу, копиран oт сайта на БНР.
.
- Лекция в „Българика“: Предаден ли е Васил Левски? (част I, видео)
Част първа от публична лекция на Камелия Попова на сбирка на историческия кръжец „Родолюбие“ към център „Българика“ (Чикаго, САЩ), изнесена на 18 февруари 2023 г. Лекцията е заключителна част от еднодневната програма на центъра, с която бе отбелязана сто и петдесетата годишнина от трагичната гибел на Васил Левски.
Все още неизяснените обстоятелства около залавянето на Апостола се превърнаха в златна мина на нечистоплътни интереси за насаждане на дезинформация, абсурдни спекулации и сензации, предлагани като единствената „историческа истина“. Някои достигнаха до груба и целенасочена дегероизация на Левски, подхвърляйки обвинения, че сам си е виновен да бъде хванат „по бели гащи“. Други му приписаха ролята на „дявола“ и побързаха да снемат „вината“ от поп Кръстю Никифоров.
Поставяйки въпроса имало ли е предателство, което довежда до залавянето на Васил Левски, и какви са реално съществуващите улики за това, лекцията-дискусия излага историческите факти и разглежда съществуващите хипотези.
.
.
Автор на текста: Камелия Попова
Видео оператори: Веселин Андреев и Николай Попов
Видео-монтаж: Камен Бонев
Заглавна снимка: Николай ВасилевВ презентацията са използвани откъси от филма „Черна легенда“ (2005 г.) на БНТ1, с режисьор Дочо Боджаков и сценарист Георги Мишев.
.
Източник: ТУК
.
- Лицата на неродените пеперуди
.
Мариела Георгиева,
Преди време, една моя приятелка, която аз много уважавам, ме попита как можело един свободомислещ, разчупен и широко скроен човек като мен да стане полицай. Когато спрях да говоря, тя ми каза: „Срам ме е да призная, но никога досега не бях поглеждала на полицаите като на хора. Моля те, напиши книга!“
Така се появи „Лицата на неродените пеперуди“, където всяка история е самостоятелен свят. Нечий свят. Преминал през света на главната героиня Адриана, която е полицай. Но тя е просто свързващото звено, опитващо се да разбере смисъла на съществуването.
Книгата е един калейдоскоп от съдби на хора, „интимно“ притиснати в обятията на насилието. Съдби, представени без разсъждения. Просто такива, каквито са.
Една разхвърляна книга. Като Живота.
.
.
„Лицата на неродените пеперуди“ не е просто книга. Това е движение!
Какво имам предвид? Миналата година (2022), в началото на ноември реших, че не мога да стоя безучастно , когато пред очите ми страдат хора. По повод Международния ден срещу домашното насилие, на 25 ноември, организирах кампанията „Творци срещу насилието“. За три седмици успях да привлека вниманието на две медии и участието на над тридесет и пет творци. Събраните от кампанията средства бяха в полза на Сдружение „Самаряни“ – Стара Загора, с които продължавам не само да поддържам контакт, но и работим заедно по осъществяването на някои проекти.
Тази година, като част от кампанията си, с Ваша помощ, ще издам книгата „Лицата на неродените пеперуди“. Печалбите от тиража ще бъдат изцяло в полза на борбата с домашното насилие – да подпомогнат финансирането на проектите, които подготвяме със Сдружение „Самаряни“. Един от тези проекти е ежемесечен интерактивен семинар по самозащита, наречен „ЩИТ“. Като част от кампанията „Лицата на неродените пеперуди“ този безплатен, реалистичен семинар е за всички заинтересовани.
С Вашето дарение не само ще помогнете на една книга да види бял свят, но ще помогнете на реални личности да намерят гласа си и да осъзнаят значимостта си. Да открият силите да се борят за себе си!
Купувайки книга „на зелено“ и дарявайки за издаването на по-голям тираж, Вие давате глас на безгласните и осигурявате средствата за осъществяването на проекта „ЩИТ“, чрез който пострадали от домашно насилие ще се научат да бъдат винаги наясно какво се случва около тях, ще се научат на себеуважение, на устояване на личното си пространство, ще повярват в собствените си сили и ще осъзнаят правото си да бъдат свободни пеперуди!
Всички дарители ще получат подписано от мен копие от книгата и снимка с лична благодарност от организацията, която са подпомогнали с дарението си. Както и малка, но приятна изненада!
Кампанията може да бъде следена на следните линкове:
Facebook – ТУК
You Tube – ТУК
.
Мариела Георгиева. Източник: dreambook.bg През последните 19 години живях в Щатите, където работех като следовател в отдел „Домашно насилие“ и съм член на БАПА – Българо-американската полицейска асоциация. Върнах се в България преди близо година, с желанието да използвам натрупания опит и, ако мога, с нещо да съм полезна. Започнах кампанията „Лицата на неродените пеперуди“ и като част от тази кампания реших да издам книга, чрез която да дам глас на всички, докоснали се по един или друг начин до насилието.
Постижения
• Награда за превъзходни академични постижения в аналитичните изследвания, България, Софийски университет, 2001 г.
• Успешна кампания за граждански права за промяна на българския Наказателен кодекс 2001 – 2002 г.
• Почетно уволнение от Американската армия, 2011 г.
• Награда за демонстрирани умения за здравословно разрешаване на конфликти, Център за младежко правосъдие, Тексас, 2015 г.
• Похвала за спасен човешки живот, Хюстън, Тексас, 2018 г.
• Член на Националното дружество за лидерство и успех..
Публикации:
Георгиева, Мариела (2000) – „Причини за самоубийството в съвременното общество“, Месечна брошура „Съдебна медицина“, София, България, 2001
Георгиева, Мариела (2001) – „Порнографията – къде е проблемът?“, сп. „Социално образование“, София, България, 2001
Георгиева, Мариела (2002) – „Изнасилването – физически, социален или морален проблем“, сп. „Социални проблеми“, Институт по социология, София, България, 2002, издание 3-4. Стр. 168-183
Георгиева, Мариела – „Престъпление ли е проституцията или накъде ни води дискурсът на социалния контрол“ (2013). Доклад, представен на конференцията на SWACJ в Сан Антонио, 26 септември 2013 г.
Георгиева, Мариела (2022) – Алманах „Нова Българска литература“, Проза, издател – Фондация „Буквите“, стр. 257-264
Георгиева, Мариела (2022) – Алманах „Нова Българска литература“, Поезия, издател – Фондация „Буквите“, стр. 341-345.
ОТКЪСИ ОТ ТЕКСТА
„Обичай ме сега!“ – изкрещя Адриана. „Не когато се усмихвам, не когато съм щастлива, а сега, когато се разпадам на парчета, когато истеричният ми глас те зашлевява в лицето. Сега, когато очите ми са готови да изскочат от орбитите си и са изцъклени в своята лудост. Обичай ме сега, когато любовта ти е нужна, сега, когато любовта ти може да ми помогне, сега, когато любовта ти може да изпълни предназначението си и да ме спаси от бездната. Моля те, обичай ме сега!“ – косата й чорлава, очите – тежки, гласът й отекващ в празнината около нея. Трескавите й пръсти, дращещи по твърдата стена от време и въздух, опитващи се да създадат малък отвор, през който да излезе навън. „Обичай ме сега!“ – истеричният, отчаян звук удари огледалото, рикошира в гърдите й, съвсем мъничко в ляво от гръдната кост, там, където раненото ю петдесетгодишно сърце потрепваше, покрито в тишина…
***
„Само красивите успяват“ – момичето, на осемнадесет години, извади кутийка със сенки. Два цвята – син и бял. После кутийка с руж, от този, дето му викат „прасковен“. Спирала. Черен молив. И бледорозово червило. Гланц.
Нареди всичко на малкото пространство на мивката, под огледалото. Повдигна поглед и се вгледа в отражението си. Късо обраната на врата коса подчертаваше изящна шия, но момичето смяташе, че вратът й е „дълъг като на жираф“. И, в нейните очи, това не беше комплимент. Силно начупена и бухнала отпред, прическата даваше лек обем на темето и покриваше високото чело, което, по незнайни причини, също бе недостатък в очите на момичето. Както и ушите. Щръкнали перпендикулярно от двете страни на главата й. „Пеленгатори“.
Разтърси леко глава и започна да нанася грима – точно както я бе учила кака й Кета от втория етаж – лека синя черта на горния клепач и после бяла линия, покриваща подвеждното пространство. Кака й Кета казваше, че бялото под веждите правело окото да изглежда по-дълбоко. Тя я бе гримирала за абитуриентската й вечер и тогава, за първи път, момче й бе направило комплимент. Кака й Кета разбираше от красота.
Когато свърши, прибра всичко в малка чантичка, излезе от банята, седна до тясната маса в кухнята и зачака.
Беше четири часа сутринта…“
(Изтеглете продължението в PDF формат.)
.
- Крахът на илюзиите
.
Поместеният по-долу текст е на Николай Тома, наш сънародник, дългогодишен емигрант във Франция и съосновател на базираната в Париж EuroTV.media – чието съдържание е най-вече аудио-визуално и се поддържа на три езика – български, френски и английски. За съжаление, неотдавна всички видеоматериали, интервюта, репортажи, документални филми в различните рубрики на тази медия, са били изтрити от платформата You Tube, където EuroTV.media имаше канал. И сега екипът на медията се опитва да възстанови това значително по обем видеосъдържание, качвайки различните видеоматериали един по един на друга платформа.
–––––––––––––––––––––––––––––––––-
КРАХЪТ НА ИЛЮЗИИТЕ
Когато Стената се срути, всички вярвахме, че предстои най-доброто за народите на Европа, че Източна Европа ще приеме най-доброто от западната цивилизация, че България ще стане Швейцария на Балканите… Оттогава досега, пропорционално на кризите и упадъка на западната цивилизация, навсякъде в страните – членки на ЕС, се настаняваше евроскептицизмът.
Стана ясно, че политиката на Брюксел за масовата емиграция е пагубна за западноевропейските народи. Какви общи семейни традиции, социални и културни навици може да има коренното население на Европа с прииждащите от Африка и Близкия изток мигранти, които естествено възпроизвеждат собствените си битови, културни, религиозни и прочие модели?! Богатството на културите и различията на нациите са нещо, което не може да се отрича. Не може да се изтрие собствената ни принадлежност, не бива да се размием в мултикултурализма.
От 1989 година до днес се срутиха една след друга всички илюзии за демократично общество, за национална култура, за етика и духовност, за братство и равенство, за правосъдие… за свобода на словото и мисълта! По онова време не можехме да допуснем, че 34 години по-късно хората, които се осмеляват да изричат неудобни истини, ще бъдат цензурирани. Немислимо беше имигрантите и прочие малцинства да имат де факто повече права от мнозинството!
Никой не можеше дори да помисли, че мечтаният Запад един ден ще заприлича на току-що срутения СССР. Приликата на сегашното управлението в Брюксел с централизираната политика на Москва от онова време е налице. При Съветския съюз тези, които се противопоставяха на системата, бяха наказвани, затваряха им устите. Разликата е, че тогава ГУЛАГ-ът беше по-пряк, физически, а днес е най-често интелектуален, нарича се „политическа коректност“. Крепителите на статуквото в СССР не допускаха дори и най-малкия опит за промяна. Всеки, който се опитваше да предложи нещо различно от официално разрешеното, биваше категорично заклеймяван. Несъгласните бяха обявявани за „вражески елементи“ и „платени слуги на империализма“. Не ги допускаха в медиите, уволняваха ги от работа. По същия начин стоят нещата днес в Европа. Хората с критично мислене са подложени на тормоз. Ако ти мръднеш встрани от политическата коректност, крепителите на официалната идеология ти обявяват война. Обявяват те за „расист“, „сексист“, „хомофоб“, „националист“ и разбира се, за „платен слуга на Кремъл“. Забраняват ти се статиите, репортажите, документалните филми… Обикновените хора трябва да забравят за съществуването ти.
Повдигнатите обвинения за произнесени или написани „некоректни“ истини срещу журналисти и политици от опозицията служат някак си за публично назидание и дават своя резултат. Автоцензурата, крайната политическа коректност и фалшивите новини са се превърнали в ежедневие и начин на съществуване не само за журналистите във Франция – родината на правата на човека.
СССР бе пропит с корупция от най-горе до най-долу. Корупция има днес и в Европейския съюз. Скандалът срещу гъркинята Eva Kaïli, обвинена в корупция в „Qatargate“, е само върхът на айсберга! Случаят показва, че при липсата на независима комисия по етика в Европейския парламент европейските бюрократични елити са обект на непрекъснато лобиране от чужди сили и икономически олигархии. Политиците все повече губят доверие сред европейския електорат.
И нашите мечти за Европа след края на комунизма не се случиха. Случи се това, че политическият тоталитарен режим от времето на Студената война бе заменен с нов, икономически тоталитарен режим, според който икономиката трябва да направлява света. Традициите, вярванията, нравите, европейската цивилизация – всичко това е подчинено и се жертва в името на финансовата глобализация и на мултикултурализма. По този начин днес Съюзът не се колебае да пренебрегва демократичните избори в името на предполагаемото върховенство на закона, което служи като бойна машина срещу другояче мислещите личности.
Недоволството на мнозинството винаги е предшествало назряването на промените в обществото. Подобно беше недоволството на народите от Източна Европа няколко години преди падането на Стената. И това според мен е само началото на края на сегашния Европейски съюз.
Дали в този си вид Европейският съюз ще се разпадне, за да се изгради така мечтаната от генерал Де Гол Европа на нациите, ще видим след края на войната в Украйна!?…
Николай Тома, EuroTV.media
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Николай Томов (Тома) е журналист, режисьор и продуцент на телевизионни репортажи и документални филми, излъчвани в редица страни и представяни на фестивали във Франция, Германия, Италия, Испания, Швейцария и Канада.
От 1991 година е член на Société des auteurs et compositeurs dramatiques (SACD) – Съюз на драматурзите и композиторите, а от 2013 година – на Société civile des auteurs multimédia (SCAM) – Съюз на мултимедийните автори.
Автор е на книгите: „Lève la tête, mon amour“ – P.S.P. Edition, „Orphée“ – Edition des Traboules, „Поглед отвън“ – издателство „Факел“, България.
.
- 80 години от спасяването на българските евреи
.
Кой реално е спасил 50 000 българските евреи през 1943 година? Отговор на този въпрос дава бившият дългогодишен директор на Регионален исторически музей – Пловдив, доц. д-р Стефан Шивачев, в „Марица Подкаст”.
Според него, спасяването на българските евреи е една от най-достойните страници в нашата история и огромен принос на българите за европейската и световната цивилизация. За съжаление, обаче, светът знае твърде малко за този подвиг на един малък народ.
.
.
- Столичния общински съвет прие предложение за преместване паметника на Съветската армия
Комисията по култура към Столичния общински съвет (СОС) на заседание днес прие доклад, с който възлага на кмета на София да поиска от държавата да премести монумента „Паметник на Съветската армия“, който е държавна собственост, от Княжеска градина и да разположи скулптурните фигури и барелефи в Музея за изкуството от периода на социализма към Националната галерия или върху друг подходящ терен извън централната градска част на София.
В доклада е записано, че се изисква от областния управител на София да „предприеме всички необходими фактически и правни действия“ по преместването на паметника.
Още през март 2020 г. общински съветници от групата на „Демократична България“ в СОС внесоха доклад до председателя на Съвета с предложение за преместване на паметника, който така и не беше придвижен в комисиите на Съвета до днес. Предложението бе подкрепено от общинските съветници от групите на „Демократична България“ и ГЕРБ-СДС, колегите им от групата на „БСП за България“ напуснаха залата, а Димитър Антов от „Патриоти за София“ не участва в гласуването.
В доклада от 2020 г. общинските съветници от ДБ посочват, че монументът „Паметник на Съветската армия“ е опасен за живота и здравето на посетителите на Княжеската градина. Собственикът, в лицето на областния управител (българската държава), не полага грижи за монумента, поради което последният създава опасност за множеството ползватели на градината. Редовно се случват инциденти с падане на облицовъчните плочи. Водена е дългогодишна кореспонденция между Столична община, район „Средец“, областния управител и Министерството на културата относно компетенциите по управление и поддържане на монумента, като през годините на спорове между ведомствата за него не е полагана необходимата грижа, пише в доклада от 2020 година.
Там е посочено още, че монументът се приема спорно от жителите и гостите на София. За мнозина – жертвите на репресиите на комунистическия режим и техните близки, той е обиден и представлява издевателство над паметта на нацията ни. „Освен от българския законодател, този човеконенавистен режим е осъден и от Европейския парламент чрез резолюцията „Европейската съвест и тоталитаризма“, приета през 2009 г., която „решително и недвусмислено осъжда всички престъпления срещу човечеството и масовото нарушаване на правата на човека от страна на всички тоталитарни и авторитарни режими“, отбелязват още вносителите.
Предстои докладът за преместването на паметника да бъде разгледано и от Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика.
Източник: БТА
.
- Пет световноизвестни забележителности в Америка – в бяло, зелено, червено на 3 март
По случай националния празник на България, Виенското колело в Сиатъл, което е един от символите на града, ще бъде осветено в цветовете на българското знаме – съобщи Радио България. Това ще се случи утре, 3 март, от 17 до 21 часа местно време.
Емблематичното колело е открито през 2012 г. и разполага с впечатляваща светлинна инсталация. Идеята за неговото осветяване в бяло, зелено, червено утре се реализира със съдействието на почетния консул на Р България във Вашингтон Елка Русков, която повече от три десетилетия живее в САЩ.
.
Ниагарският водопад на 3 март м.г. Водопадът ще бъде осветен в бяло, зелено, червено за пореден път на тазгодишния 3 март. Снимка: Генерално консулство на Р България в Торонто, Канада Както вече съобщихме, на 3 март т.г. в цветовете на българския трибагреник ще бъдат осветени Ниагарският водопад (вж. тук), мемориалният мост „Фредерик Дъглас“ във Вашингтон (вж. тук), антените на Willis Tower в Чикаго (вж. тук), статуята на Иисус Христос в Рио де Жанейро (вж. тук).
.
Мемориалният мост „Фредерик Дъглас“ във Вашингтон ще бъде осветен за първи път в цветовете на българското знаме. Българското посолство във Вашингтон съобщи, че по информация от Департамента по транспорта на федерален окръг Колумбия, добра видимост към моста има от дървената платформа на следния адрес: 71 Potomac Ave SE Washington, DC 20003. Светлините ще могат да се наблюдават на 3 март след 18.30 ч. до следващата сутрин. Заедно с Виенското колело в Сиатъл, стават пет световноизвестни забележителности в Северна и Южна Америка, които ще бъдат осветени в бяло-зелено-червено, в чест на българския национален празник – 145 години след началото на Третата българска държава.
.
Willis Tower – най-високата сграда в Чикаго и трета по височина на Западното полукълбо. За първи път в цветовете на българския трибагреник ще бъдат осветени антените на небостъргача. Снимка: loc.gov За да се организират тези събития с осветяването на знакови забележителности на Западното полукълбо с цветовете на българското знаме, заслуги имат наши сънародници и дипломатически служители в различни щати на САЩ, Канада и Бразилия.
.
Статуята на Христос Спасител в Рио де Жанейро е била осветявана неведнъж по значими поводи, по различни начини. Утре тя ще бъде осветена за първи път в бяло, зелено, червено, в чест на българския национален празник. .
- И статуята на Христос Спасител в Рио де Жанейро – в цветовете на българското знаме
На 3 март, националния празник на България, в цветовете на българския трибагреник ще бъде осветена статуята на Христос Спасител на хълма Корковадо в Рио де Жанейро, Бразилия. Това ще се случи по съвместна инициатива на Българския футболен съюз и Министерството на външните работи – съобщи на ФБ страницата си БФС.
Знаменитата статуя ще бъде осветена в бяло, зелено и червено в 19:30 местно време на 3 март (30 минути след полунощ на 4 март българско време). Церемонията ще бъде излъчвана на живо в канала на Посолството на Р България в Бразилия в YouTube.
Така, освен Ниагарският водопад (вж. тук), мемориалният мост „Фредерик Дъглас“ във Вашингтон (вж. тук), антените на Willis Tower в Чикаго (вж. тук), и статуята на Иисус Христос в Рио де Жанейро ще стане бяло-зелено-червена.
Утре, 3 март 2023 г., се навършват 145 години от Освобождението на България.
.
- НИК 421 оказа помощ на бедстващи полярници от испанската база „Хуан Карлос Първи“
.
Българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) оказа помощ на група бедстващи антарктици от испанската полярна база „Хуан Карлос Първи“, съседна на българската „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Няма пострадали при случая – 14-те полярници от испанската станция, сред които и двама канадски учени, бяха успешно прибрани на борда на НИК 421 от плажа край нос Хана Пойнт, където са правели изследвания, научи БТА от мястото на събитието.
До намесата на българския плавателен съд се стигна след подаден сигнал за спукване на една от двете надуваеми лодки на испанската група и невъзможност за проплаване на 7-те мили от Хана Пойнт до „Хуан Карлос Първи“ с втората лодка заради влошени метеорологични условия в южната част на острова – силен вятър и бурно море. Командирът на „Св. св. Кирил и Методий“ к-н II ранг Николай Данаилов реагира и отзова членовете на екипажа на кораба, които в този момент помагаха на българските антарктици в родната база, прибирайки ги обратно на борда, за да се вдигне котва и да се помогне във възникналата ситуация.
Час по-късно НИК 421 достигна залива край Хана Пойнт и спусна работна лодка, която помогна за трансфера на испанските полярници от брега. Двете лодки на испанците също бяха спасени, след като бяха качени на палубата на „Св. св. Кирил и Методий чрез бордови кранове.
Качвайки се на борда на кораба, антарктиците от испанската база, прекарали над 10 часа с термоизолационни животоспасяващи костюми на плажа край Хана Пойнт, благодариха на екипажа на българския кораб за оказаната помощ. 14-те души ще бъдат откарани обратно до базата им „Хуан Карлос Първи“.
Източник: БТА
.
- Голяма задушница e – ден за помен и почит
.
В църковния календар има няколко определени дни от годината, в които живите отдават почит на мъртвите, като тази година първата Задушница се пада на 18 февруари, седмица преди началото на Великия пост. Тя се нарича Голяма задушница или Месопустна. Известна е още и като Вселенска Задушница, защото на нея се почитат и душите на внезапно починалите, на загиналите по време на далечен път, при пожар, бедствия и прочие, поради което близките им не са имали възможност да ги отредят както е редно. Това е и тяхната Задушница, с която да измолим милост за душите им и опрощаване на греховете им.
.
.
Втората задушница, по народному наричана Черешова. Наричана е още Спасовска задушница. Третата задушница е Архангеловата, която наричат още Мъжка Задушница. Тя е преди Архангеловден. На нея почитаме и всички четници, революционери, войници, офицери и военни лекари, участвали във въстанията и във войните, заедно с жените четници и милосърдните сестри.
На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна с думите: „Бог да прости мъртвите души“.
Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. апостол Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Когато подавате храна на някого познат или непознат, казвате „Вземи за Бог да прости“. Той отговаря „Бог да прости“.
На този ден отделете време да си спомните за мъртвите си близки, да им „разкажете“ макар без глас как върви животът ви, затворете очи и си представете най-хубавите си моменти и спомени приживе. Дори да не вярвате, че душите на хората, които толкова много сте обичали, са край вас, всичко това ще ви накара да се почувствате по-спокойни – сякаш наистина сте им били на гости и сте отделили време за тях. В някои краища оставят празни столове край сложената трапеза в дома си с вярата, че душите на роднините се връщат да ни видят, и те трябва да имат своя стол, на който да приседнат до нас.
Не е истински мъртъв онзи, който живее в сърцето и мислите ни.
Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя.
.
***
Тръгвам при мама,
тя ме очаква
там – под голямата круша,
а сред клонака,
кацнал е гарван,
леко приклекнал и слуша.
Мама ме чака. Мраморна пейка,
плочата също от мрамор –
бял, по страните едва розовее,
дати, послания… Мамо!
Гарванът граква веднъж и затихва,
после пак – точки, тирета.
Морзово праща послания. Вика.
Викове право в сърцето.
Мама ме чака – блага и тиха.
Винаги вижда къде съм
и предполагам сега се усмихва,
нося в ръцете си цвете.
Тръгвам при мама,
гарванът грачи,
крие се нейде в клонака,
някой би рекъл, че крушата плаче.
Тръгвам, че мама ме чака.Автор: Румяна Симова
.
- Проф. Радослав Радев: Везбата e третата българска азбука
Проф. д-р Радослав Радев,
.
По думите на проф. Радев, българската везба е отделен, специфичен дял на българския език, свързан с интимното, съчетаващ думането и мълчанието
Проф. д-р Радослав Радев е преподавател по методика на литературното обучение във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Изследователската му проблематика е свързана с технологиите на методите, с преподаване в средното училище на българска възрожденска литература, творчеството на Иван Вазов и Алеко Константинов, развива теоретически и практически постановките за писмената и устната реч, разработва принципи за използването на коментара в литературното обучение и издава учебници. В областта на литературознанието и културознанието е осъществил цялостен труд за българската еротика, както и за българския смях и смехотворец, за знаковостта на мъжкото облекло. Преподава литература и изобразително изкуство, антропология и семиотика на изкуството и има редица изследвания, посветени на синтеза между литературата и изобразителното изкуство.
Проф. д-р Радослав Радев проведе в интернет онлайн лекция за везбата като трета българска азбука (след глаголицата и кирилицата), защото тя е своеобразна графична система за управление и е българската мяра за цветове.
В рамките на близо един академичен час той предложи на многобройната си и разнолика аудитория непознати за широката публика наблюдения и заключения, свързани с изображенията по българските шевици, черги и килими. За да изведе познание, което е полезно както за всички автори на везба, така и за ползващите резултата от техния творчески голям труд, подвластен на вековно наследство. Лекцията предизвика огромен интерес и беше гледана от повече от 21 000 души във фейсбук страницата на университета. Благодарим на проф. Радев за възможността да публикуваме част от нея и на страниците на „Кореспондент”.
По думите на проф. Радев, българската везба е отделен, специфичен дял на българския език, свързан с интимното, съчетаващ думането и мълчанието; тя има спектрално въздействие и е вечно послание. Почти като заклинание прозвуча в самия край на лекцията, че „една везба върху маските срещу коронавируса“ би ни помогнала да се преборим с проблема, връхлетял ни през 2020 година..
В българската култура функционални са две писмени системи – глаголица и кирилица. И макар да се разчита на геометрични знаци и във везбата, тя не се възприема като азбука, а реално тя е третата писмена система, която се основава на знаковостта на цветовете. За разлика от другите две, които се постигат чрез графичните стойности на буквите, ползващи кръга, триъгълника, кръста, без да са семантично натоварени вътрешните пространства на тези графики, дори когато са отчетливи като при буквите „О“, „Д“, „П“, „А“ и др., то при везбената азбука целта и смисълът се извеждат именно от вътрешните пространства, които се натоварват със значение чрез цветовете. Ето защо везбата употребява онези геометрични фигури, които имат вътрешен обем, и най-вече ромба, който е и женски символ, както и кръга, триъгълника, розетката. Когато художниците правят илюстрации чрез буквите, те постъпват именно така – насищат със сюжет и смисъл вътрешното пространство на буквите. И това е още от Средновековието с украсата на книги. Запълването на вътрешното пространство на буквата В (от илюстрацията) с образи и орнаменти е сходно с това на буквата Г, независимо че нейното вътрешно пространство е отворено и има само едно покривче отгоре.
Везбата използва същия принцип – насища вътрешното пространство, поради което начинът за четене не е като се следи съотнасянето на буквите, образуващи дума, а като гледащият се концентрира в цветовете и линиите на вътрешното пространство до момента, в който стигне до точката. Ето защо, според Бойка Асиова ритъмът започва от точката, за да затвори черното и да го загърли с цветност, както е при цветята. И тъй като везбата има предпазваща функция, оказва се, че тя е израз на една оптимистична жизнена позиция. Черното се загърля в цветност. В някои региони обаче, Югозападна България и Плевенско, черното е в по-голям обем и фон, но то е съотносимо към червеното. Геометричният знак вече не е значим в своята графичност, а според това какво вътрешно пространство загърля – то е това, което трябва да се изпълни със смисъл. Така постъпват и българските художници, когато илюстрират. Най-последователен в това отношение е Илия Бешков.
За един определен период четенето чрез кирилица и чрез везбено писмо се изравняват – особено с утвърждаването на християнската религия и четенето на Библията и възприемането на иконите и храмовата стенопис чрез съзерцание. През 19 век, обаче, съзерцанието остава като същност само при четенето на везбеното писмо. Везбарките използват букви от глаголицата и кирилицата, но те не образуват думи чрез изписването на отделни букви, а от една буква правят ритъм, така че тя не се изписва, а се вписва в общия цветен контекст. В този смисъл тя е в спектър и в това се изразява и везбеното писмо, че е спектрално, т.е. то е динамика на цветовете. Не се обяснява, а чрез окото се пречупва в съзнанието.
В по-голяма степен обаче се активира ритмиката на ромба. Чрез него се прави разказ – всяко насищане с линии и цвят на вътрешното му пространство и подреждането им едно след друго прави сюжет. Това особено е характерно за чипровските и котленските килими.
Удивително е колко много линии и цветове могат да се вкарат във вътрешното пространство на ромба. В шевица от книгата на Росица Чуканова (Българска народна шевица. Пловдив, 2017) ромбовете са пълни с динамика и отражения, поради което изискват висока концентрация и същевременно внезапност при гледането – всичко влиза в мига на възприемането, а не в неговата последователност. Интересното е, че в теста за интелигентност на Алфред Бине ромбът характеризира интелектуалното развитие на шестгодишните. Напълно обяснимо, тъй като при децата няма преди или след – моментът храни душите и ума им. Ето защо, когато българският художник Васил Симитчиев търси свобода в изкуството, той следва детското възприятие, защото при него няма причина и следствие. Той остъклява едно пристанище в Швеция, носи в раницата си вода от Балтийско море, за да направи морето свое, глади с ютия националното знаме, отвива и завива електрически крушки, за да види колко време ще остане светлината в тях.
И всичко това е една игра, отварящa голямото детско можене, което възрастният не иска да го може, защото му се вижда безсмислено. При везбата няма такива граници, защото не се различава голямо и малко, и това е същинската философия, изразена чрез нея, а и нейната хармония. Тя има ритъм, а в този ритъм всяко е със своята значимост и ценност. Ето защо неща, сведени дори до точки, кръгчета, се наричат мушенкените – дето се мушкат навсякъде, търкуланки, междулки. Не е знаково отграничаването, а взаимодействието. И това е особено видимо при везбите от Плевенско, откроени в албума на Елена Тодорова „Български народни шевици“, част 1 (Пловдив, 2015), в които цветовете не са толкова ярки.
В носията шахматно наредени ромбички и квадратни мотиви в квадратна рамка се нарича капане. Оттам ризата се казва капанка (капка, в речника си Найден Геров отбелязва и думата „капавица“) и населението – капанци. Не съм сигурен за връзката със значението на капан (според едно от преданията името е свързано именно с капан), но който погледне към тази пазва на жената, напълно вероятно е да остане за цял живот неин пленник.
Не е случайно, че в украсата на ръкавите се извезват везбички, наречени змейови главички – изобщо по ръкавите са най-активните и действени мотиви, та жената пленява дори без да си мръдне ръцете, а ако ги мръдне, мъжът ще се търкулне към нея, та, пази, Боже, после какво може.
За възполницата, която е везмо на предницата под кръста, Бойка Асиова в книгата „Запеските. Дух и материя“ (Пловдив, Жанет 45, 2015) отбелязва: „Възполницата е като къпинов ластар. Увива се около шията на мерака и го притегля под завивката.“ На българина окото е силно и то е неговата радост, но и негово оръжие. Това са разбрали и враговете му и са предприели мерки за предпазване. Мери Монтегю пише за начина, по който турците се предпазват от християните: „Турците си въобразяват, че погледът на християните носи нещастие на нови постройки и, за да отклонят „лошите очи“, както те казват, закачат над сводовете или къщите топки или нещо фантастично, което да привлича погледа на минаващите, с цел да не задържат твърде дълго очите си върху сградата. А децата, особено децата на султана, стражите крият от погледите на християни – мъже или жени.“ („Балканите през погледа на две английски пътешественички от 18. век”. С., 1979. Изд. на ОФ, с. 90). Вярва се, че силата на погледа се усилва, когато детето влезе в полова зрялост. За момата казват: с поглед круши брули. Навремето, когато са питали някой как е, той отвръщал „Шарено“, защото в шареното е животът. Васил Стоилов, когато рисува своите картини, свързани с мадоната, си прави план и описва коя възрастова група в какъв цвят да е. За бабите е записал – всички цветове. И везбеното писмо представя възрастния човек като цветен, защото той е преминал голяма част от живота си, видял е и добро, и зло. Има везба, която се нарича „Старец баба гони“ (Коев, Иван. Българска везбена орнаментика. Пловдив, 2017. Изд. „Георги Марков“) – изключително пъстра, а стилизираните форми са овални, на които във везбата им казват търкуланковци. Дядото и бабата са такива – търкулнали са се през живота, та вече могат да се гонят, като стоят на едно място, защото шареното е в тях.
Българинът е грамотен, преди да се научи да чете и пише на кирилицата, защото преди това е усвоил азбуката на цветовете. Не е случайно, че Любен Каравелов много често пише за моминската градинка, както и Петко Славейков в поемата „Изворът на белоногата“. Според тях това е българският парад, който формира определена чувствителност и нравственост. Затова цветовете са азбуката на добротата. Сборникът „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин би следвало да се чете чрез тях.
Има дори такава магия за добрина, която се отваря и затваря чрез цветовете. Тази магия е, все едно четеш българската везба.
Хубава добрано,
най-хубава от сички.
От добра майка, от добър баща,
от добри сестри, от добри братя!
Ако е бела, по бело цвете,
ако е синя, по синьо цвете,
ако е жолта, по жолто цвете;
ако е червена, по червено цвете;
та да ульокне като льоко перо,
да се учисти като чисто сребро,
да се утроси като рожен клас,
та да стане като мажко детенце
на майчина биска;
като младо егне на летно сонце.
(Българска народна поезия.
Т. 7. С., 1983, с. 442)Ние не се замисляме откъде е дошъл изразът „Влюбил се от пръв поглед“. Ами как няма да стане така, като момата е в цялата си украса, толкова богата, че очите викат и другите сетива. Има такава везба, която се нарича „Петте трепки“, поместена в книгата на Бойка Асиова „Запеските. Дух и материя“ (Пловдив, Жанет 45, 2015). Момъкът поглежда момата и петте му сетива са в луд възторг. Малко творци могат да предизвикат подобно въздействие. Не е случайно, че очите са често срещан мотив във везбата, наричат ги Четирите очи, Пастрица с четри очи, С пет очи, Гъши очета, Очетата, На очи.
От идеята за добротата може да се изведе и най-важното послание на везбеното писмо. Всяко нещо – предмет, явление, човек, може да бъде преобразено в цвете. Прагматичният план на изразяване става естетически. Битът се стилизира, за да се претвори така, както твори природата – чрез магията на цветните полета.
Ковашките клещи (големи, малки, налбантски), кошници, овчарски ножици за стригане на овце, волски подкови, чекрък (рудине), глинени съдове, сърпове за жътва и т.н. – всичко това цъфти за друг живот и за друга чувствителност. В носиите от Софийско шопкинята дори е стилизирала въшка. Битката с въшката е била епична, но само геният на шопкинята е решил въпроса – когато бълхата стигне до полите и се срещне със себеподобната си, тя отскача ужасена от себе си и отхвръква кой я знай. С тази предпазна функция Бойка Асиова обяснява и името на шевицата в Разложко – „запески“ извежда от пес (куче), което пази полите на жените. „Запески“ е името на везмото по ризата на разложкия женския костюм. Това е общото название на стилизираните предмети, извисени до образа на цвете. Всяка запеска задължително се състои от коренче, листа и цвете.
Коренчето е в масленозелено. Цветето е счервен контур и черен пълнеж, листата са със зелен контур и разноцветен пълнеж. Запеските винаги вървят в чифт, като на втората запеска цветът на контура на цветето е обратен на първата. Основните цветове са червено и черно. Авторката отбелязва, че в мисленето на жените везбичките са живи същества. „Когато запеските са с гръб една към друга, „се сърдят“, а поставени с лице една срещу друга, „се ритат“. Могат и да се „гонят“.
Така погледнато, везбеното писмо е писмото на оптимизма, на доброто настроение, на чистото нравствено начало, то преобръща прагматизма на живота и, подобно на слънцето, което дава живот чрез светлината и топлината, дава и надежда. Ако България има загуби и беди в политическия и социалния живот, то във везбата жената подрежда нейното бъдеще, защото черното остава само точка, загърлена от цвят.
Дизайнерката Елисавета Йорданова прави свой прочит на българските букви, съчетавайки в тях автентични мотиви от шевиците от различни краища на страната.
.
- Изслушването в Конгреса на доскорошни шефове на Туитър
.
„Надзорната комисия на Камарата на представителите призова за разпит наскоро напуснали служители на Twitter, включително Виджая Гаде, бивш главен юрисконсулт на социалната мрежа, бившия заместник-главен съветник Джеймс Бейкър, бившия ръководител на отдела за безопасност и почтеност Йоел Рот и бившия ръководител по безопасността Аника Колиър Навароли. Изслушването беше съсредоточено върху въпрос, който отдавна тормози републиканците – защо Twitter реши временно да ограничи споделянето на историята за Хънтър Байдън в New York Post, публикувана през октомври 2020 г., месец преди президентските избори в САЩ. Но законодателите от двете страни на пътеката използваха възможността да поставят под въпрос практиките за модериране в Twitter и други технологични фирми.“ – пише „Гардиън“ за изслушването в Конгреса, проведено на 8 февруари.
„Илон Мъск, който закупи компанията миналата година, оттогава сподели серия от вътрешни записи, известни като файловете в Twitter, показващи как компанията първоначално е спряла споделянето на историята, цитирайки опасения от кампанията на Байдън, наред с други фактори.“ – пише още вестникът.
–––––––––––––––––––––––––-
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Малка част от диалога между депутатката Нанси Мейс (Nancy Mage) и Виджая Гаде (Vijaya Gadde) – една от висшите мениджъри на компанията, по време на изслушването в Конгреса:
– Къде сте учили медицина? – пита депутатката.
– Не съм учила медицина.
– Защо смятате, че Вие или който и да е друг от Туитър имате медицинската експертиза, за да цензурирате експертното мнение на лекар?
– Нашата политика относно Ковид има за цел да предпази хората…
– Вие сте цензурирали лекари, обучени в Харвард, лекари, обучени в Станфорд, лекари, получили образованието си в най-добрите места на света, и Вие сте заглушили тези гласове….
🛑 Nancy Nance : « Où avez-vous fait vos études de médecine ? » R: Je n’ai pas fait d’études de médecine !
« Pourquoi pensez-vous que vous ou quelqu’un d’autre chez Twitter avait l’expertise médicale pour censurer l’opinion experte d’un médecin ? Vous avez censuré des médecins ⏬ pic.twitter.com/tEwqw0oOCE— Céline d’Arc (@pam33771) February 9, 2023
.
Още един диалог от това изслушване. В него става въпрос за намеса от страна на Туитър в изборите в САЩ, в полза на демократите (отново чрез цензура, във връзка със скандала със сина на Байдън):
#TwitterFiles "VOUS VOUS PRENEZ POUR QUI?
Je parie que Poutine doit rêver d'avoir autant d'interférence que vous 4 dans ses élections!"🤭Hier soir au Congrès US, @laurenboebert explose façon missile balistique les anciens chefs de Twitter #Roth & #Gadde (déroulez la suite⏬) pic.twitter.com/sPu3LHA7RF
— Momotchi (@mmtchi) February 9, 2023
.
Видеозапис от изслушването:
.
- Спектакъл в Детройт с българско участие
.
Покана за театър с българско участие
Студенти от специалност „Театър“ в Wayne State University ще представят пиесата „12 ядосани съдебни заседатели“. В ролята на съдебен заседател – емигрант от България по времето на Студената война – ще видим Жанин Русева (втората от дясно на ляво на афиша).
WAYNE STATE UNIVERSITY LAW – SPENCER M. PARTRICH AUDITORIUM
471 W Palmer Ave, Detroit, MI 482023 февруари, 8:00 pm – 10:00 pm
4 февруари, 2:00 – 4:00 pm и 8.00 – 10:00 pmВходът е безплатен, но е необходима регистрация: https://underground.ticketleap.com/12ajug/
Успех, Жани!
.
Източник: BulgariansinDetroit.com
.
- Полк. Николай Марков: Стратегическо партньорство не се реализира с глупци и мошеници
.
В интервю (вж. най-долу) пред Еврочикаго експертът по национална сигурност Николай Марков казва на висок глас и без страх това, което мисли за българските политици, които сами дискридитират демокрацията, и се обръща към западните ни партньори с важно предупреждение.
АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ОТ ПОЛК. МАРКОВ:
Гражданската сигурност е част от националната сигурност. Докато отделният гражданин няма чувство за сигурност, няма как да бъде реализирана и национална сигурност. Друг е въпросът, че двата вида сигурност се реализират по различни механизми, методи, начини и т. н.
Високата експертиза в България има по-скоро политически оттенък, защото 95 процента от експертите по един или друг начин са замесени с политически формации. И на практика, когато правят изявления, те не отразяват своите професионални достижения, а по-скоро гледат да услужат на една или друга политическа партия.
Ние живеем вече в глобален свят. Мощта на националните държави се изгуби още след Втората световна война. Новата концепция за сигурност е във формат, различен от националната държава. В контекста на международната сигурност и на съответните нормативни документи, по които ние сме страна, нещата изглеждат малко по-различно, от това, което мисли средностатистическият гражданин. Друг е въпросът как днешните ни приятели могат да донесат добавена стойност за националната ни сигурност и как ние можем да допринесем за тяхната.
Най-страшното за мен е България да бъде въвлечена реално в поредна национална катастрофа, което винаги е било въвличане във военни действия. А сега е налице такъв феномен. Още повече, че България от геополитическа гледна точка се явява преден фронт на НАТО. Един военен конфликт винаги се реализира с военни средства, а при нас не е налице арсенал за такива действия. Нивото, на което се намира страната, не кореспондира с подобни реални възможности, дори във формата на НАТО.
България е единствената държава в т. нар. цивилизован свят – като имам тук предвид ЕС и НАТО, която на практика има „мъртва“ конституция. Нито един български гражданин на практика не може да заведе наказателно дело за нарушаване на негови конституционни права. Докато в другите държави подобен процесуален ред същестува. Т.е. при нас властта произтича йерархично. Този, който упражнява изпълнителна власт, свежда по низходящ вектор всичко, което реши, без да има възможност който и да било български гражданин или организация да защитят правата си по конституция. Така реално парламентарната държава изчезва и се заменя с една скрита, мека диктатура, на която по някакъв начин нашите западни партньори са залепили етикет „демокрация“. Това не е честно от тяхна страна и смятам, че то трябва да бъде изчистено, по един или друг начин. И това е пътят, един от начините да възкресим парламентарната република, ако въобще някога сме я имали.
Здравната каса в България, в която има горе-долу 7-8 милиарда на година, е един здравен монопол. Още в първите дни на годината една много голяма част от парите в касата, над 75 процента, се договорят с мултинационални компании, които присъстват трайно в лекарствената политика, и за някои други неща, свързани със здравеопазването – при което този процент пари, от тези 7-8 милиарда, изчезват. Дори голяма част от лекарствата не се доставят, а се реекспортират по различни направления. И позвателите на тази услуга – т.е. всеки гражданин, който отиде в болница, не може да получи адекватно здравеопазване или болнична помощ, защото не са налице в самите отделения основни, животоспасяващи лекарства. Да не говорим какво се случва с онкоболните… В България това е хронична система, хроничен подход към тези неща. И се извършва огромен грабеж на парите на данъкоплатците.
В България цялото антимонополно законодателство като че ли увисна. И докато си говорим така просто, на ишлеме, за демокрация – защото нашето е „ишлеме демокрация“, тук всеки идва, от всяка фирма или международен консорциум, или каквото и да било друго, създава си собствен монопол и не търпи друго, всичко друго била унищожавано. А това произвежда корупция, лоши практики и т.н. И не става въпрос за минималистични процеси, а за неща, които са на национална ниво.
Ценностите на демокрацията, които по някакъв начин политиците се опитват да вербализират, никой не ги усеща, нито ги вижда, нито вкусва от тези плодове. На практика ние усещаме демокрацията като „тиха смърт“, която унищожава и обикновения човек, и националната държава. Колко смятате може да продължи така? Има търпимост към определени неща, но когато това се изчерпи, процесите, които ще се отключат, ще са необратими.
Защо има търпимост от страна на нашите западни партньори към подобни явления и защо те самите дискредитират демокрацията, която проповядват? Това е големият въпрос и това е истинската заплаха за националната сигурност.
Ние никога не сме имали истински изборен закон. Защото изборен закон означава, накратко казано, че гражданите реално с вота си избират нещо. Това при нас не се е случвало. Изборното законодателство се променя всеки път, според вятъра, който идва, на поредната политическа сила. Гражданинът има само формално право. Системата произвежда избор на партии, не на личности. На практика ние овластяваме партиите да правят, каквото си искат, от наше име. Т.е. ние овластяваме колективни органи, от които, забележете, не може да се търси наказателна отговорност. И нашите партийци усетиха това и започнаха да управляват престъпно страната през колективни органи, включително институционализирани. В нашата изборна система, в която мнозина не гласуват, се преразпределят гласовете и на негласувалите, включват се гласовете и на починалите и се възпроизвежда една власт, която смята себе си за легитимна. Това е узурпиране на властта, а не идване на власт чрез избори.
Нашата политическа система узурпира властта. Наши престъпности и крадци, и бандити, западните лидери идват и ги летимират едва ли не като някакви политици от световна величина. Както се случва в Саудитска Арабия, както се случва в Третия свят. Работи се с бандити, които са облечени с политически власт. Това са техните хора. Защо примерно лица, които нямат политическа легитимност, биват признавани отвън? Както прочетохме в един документ – „кучи син, ама наш“. Ами нали искахме да се измъкнем от Съветския блок? В Съветския блок беше подобно – „кучи синове, ама наши“. И с какво го заменихме – с „кучи синове, ама западни”. И какво очакваме да се случи като краен резултат?
В случая САЩ и част от европейските сили – те имат и оперативните, и финансовите, и техническите, и политическите – въобще инструментариума на всички възможности да ни помогнат. Те могат да ни помогнат, все още. И смятам, че са длъжни да го направят. Колкото се може по-скоро да се събудят от този сън, в който ги вкарват някои наши крещящи видове, които едва ли не си присвоиха демокрацията и само те могат да говорят за демокрация.
Трябва да се намерят здрави сили в България, които не залитат политически, да свършат професионалната част от защита на демокрацията. Без да са оцветени политически, идеологически и пр. Има една професионална част, която трябва да се свърши. И, ако не произведем такова съзнание – както вътрешно, така и съюзническо – в един момент България ще бъде изгубена като партньор.
Бих казал на държавния секретар на САЩ, че първо, с това поведение, с този начин на мислене, САЩ нямат шанс да разберат Русия. Те продължават да не разбират Русия. И не само да не я разбират, но и да се отдалечават от възможността да я разберат. Това е стратегическа грешка – да не разбираш нещо. Не говорим как реагираш. Естествено, когато не разбираш нещо, реагираш глупаво. А глупавите реакции се виждат от целия свят. Второ, България е дефинирана в стратегията на САЩ като стратегически партньор. Бих попитал секретаря – дали разбира каква е разликата между партньорство и стратегическо партньорство? И то на политическа ли основа се изгражда, или има нещо друго, което стои зад това стратегическо партньорство? Трето, бих го попитал на ниво Балкани могат ли да реализират нещо повече от някакви витиевати цели – конкретни цели могат ли да реализират, които да бъдат подкрепени от гражданите, живеещи на този полуостров? Т.е. те добре дошли ли са на това място с това поведение? Четвърто – най-голямата логистична база, изнесена извън територията на САЩ, се намира на 70 км от българската граница. При периметър на разузнавателна общност и сигурност – 600 км. Как точно този логистичен център, който е изнесен и гледа към Близкия изток, ще функционира без България? Това не е възможно.
Руското влияние в България е една дъвка за наивници. Тук не става въпрос за руско влияние, а за начин, по който може да се формулират интересите, които да бъдат подкрепени от българските граждани. Обръщам се по-скоро към професионалните среди, които разбират същността, които по някакъв начин могат да чуят хора като Кисинджър (независимо от неговата възраст), като други хора, без да ги оцветяват и без да има емоции от това, което казват. И да се реализира това, което трябва да се направи. Стратегическите партньорства стоят зад стратегически цели. Не стоят зад някакви дребни, тарикатски отношения.
Нашата политическа класа, която те са си избрали, е грешната страна на медала. Тук трябва да се случи нещо, което да легитира първо демокрацията като възможност и сила, и след това всичко останало.
Моята цел е повдигна въпросите до такава степен, че по някакъв начин да стигна до съзнанието на хора, които имат санкции да не застрашат с глупостта си националната сигурност. Защото и моите деца живеят тук. Да, ако има цели, ако тези цели са разумни, ако те са описани в планове и са доказани по някакъв начин, съм готов да участвам в това нещо. Но така, за някакви лозунги и витиевати послания…
Ако американската администрация не вижда собствените си интереси в България и чрез България, означава, че тя не разбира проблемите на Балканския полуостров и последствията, които могат да се случат от тези неща.
Оръжията за Украйна са най-малкият проблем, те са само черешката на тортата. Дали ще са дадат оръжия или не, това не е главното. Има много други неща, които трябва да бъдат обсъдени и направени. В сигурността има други нива.
Ние НЕ сме парламентарна република, за да знае председателят на парламента какво се случва в държавата. Тук парламентът е гуменият печат на изпълнителната власт… Има много подводни течения, много зависимости. Ние не функциониране по правилата на парламентарната република и на върховенството на закона. Докато в други държави има доказано върховенство на закона и съответно парламентарни механизми, и правова държава, такава държава при нас никога не е съществувала. Тук се следват други алгоритми.
Простият човек, овластен и с най-голямата власт, си остава прост човек с голяма власт. Простият човек, който има много пари и е набеден за олигарх, си остава прост човек с много пари.
Войната в Украйна не е война на Украйна. Това е война, която се провежда в Украйна. И за съжаление почти целият свят разбра, че тази война се води между Русия и НАТО. По-голяма заплаха за националната сигурност аз не знам съществувала ли е? Освен разбира се два случая, които са от периода на “Желязната завеса“. Разбирам, че негативите трябва да си останат за Украйна, а постиженията – като лаври на НАТО. Но трябва да се преразгледа самият договор на НАТО и самата концепция на НАТО, доколко тя е актуална и съответства на бъдещето. Говорим за прогностичен анализ.
Съвременната концепция за война не е концепцията за Втората световна война – нито със средствата, нито с въоръжението, нито с нищо. Смятам, че в САЩ има хора разумни, които много добре знаят стратегическите възможности на САЩ и на Русия, които си дават сметка, ако този конфликт стане неконтролируем, какви ще са последствията за света. И много добре си дават сметка, че Русия не е Съветският съюз, нито е царска Русия, нито е във времето във викингите и т.н.
Русия си има свое място в цивилизационния свят, новия; този народ по един или друг мина през това, през което трябва да мине. Разрастването на конфликта в Украйна не е на дневен ред, според мен. Независимо от твърдостта, която заявява НАТО – смятам, че това са по-скоро послания към политическото ръководство на Русия. И, че в Европа НАТО не може да проведе война от такъв тип, каквато заявява. Първо няма такива армии на целия континент, нито има такива технически способности, че да бъде проведен конвенционален конфликт от такъв глобален мащаб. Това би го мислил само глупак. Трябва да се послушат доказаните съветници, експерти и т.н., говоря от световна величина, които излъчват сигнали, че трябва да започнат други процеси, по-скоро политически, и военните да стават все по-овладявани. И да не се разраства броят на жертвите, защото това е абсолютно престъпление срещу човечеството – и то на Европейския континент. Мисля, че грешно бе създадено уравнението. И вместо да понесат политическата и професионална отговорност лидерите на ЕС и експертните лица от НАТО, те задълбочиха проблема с един сценарий, който все по-трудно става да бъде развързан.
Средата в България е такава, че не може да произведе интелектуална класа. При нас всички, които се зоват интелектуалци, или са били изграждани като част от старата система и са нейни отрочета, или са псевдоинтелектуалци, произведени от псевдодемокрацията, която по някакъв начин иска да се наложи 30 години като автентична. Друг е въпросът, че много хора, които имат пари или властови позиции, или са насочени към литературата, изкуството и т.н., смятат себе си за интелектуалци. Но и те грешат. Защото нямат критичен поглед към реалността. По един или друг начин и те са замесени в политически интереси, присъстват в партийни схеми и игри, чрез собственото си влияние. Смятам, че на този етап всички преиграват – и да се нарича български интелектуалец би било голяма претенция за когото и да било.
Ние имаме привилегията да претендираме за държава, която е минимум на 1500 години. Така че в нашия ген ние знаем какво е държава, какви са стратегическите суровини, знаем какво е държавност и как се оцелява в кризи. С всички наши слабости и силни страни.
Ролята на Китай бе определена от поведението САЩ във фазата на Втората световна война и след нея. Китай не се разви за една години или преди 10 години. Всичко, което се случва, е свързано с политиката на САЩ в Азия. Тук говорим за азиатското чудо, азиатския проблем и азиатския феномен. Кой е виновен за това, което се случи? Япония бе разгромена и върната в първи клас. Да, заради нуждата. Но всички политики след това бяха свързани с крайния резултат. Нима допускаха, че Китай ще бъде само „фабрика на света“, че ще бъдат единствено фабриканти и ще правят джапанки? Същото се отнася и за нас. Ние докога мислите, че ще търпим? Докога ще търпим глупостите за еднополовите бракове и т.н., нима това е най-големият проблем на човечеството и трябва да се превръща в политики?
Стратегическо партньорство не може да бъде реализирано от обикновени глупаци, тарикати, мошеници, измамници и крадци. Нека САЩ да намерят способите и формите да стигнат до правилните хора и правилните начини. Това искам да им кажа. За 1500 години сме минали през много кървави реки и сме изплували. И много империи са изчезвали пред очите ни. Дано това не е поредната европейска империя или американска империя, или която и да било друга. Когато постъпваш некоректно и нечестно спрямо твои партньори, винаги се случват накрая лоши неща. Смятам, че още имаме време да преодолеем това.
.
.
Интервюто може да бъде чуто също в Spotify (линк) и ТУК.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Николай Марков е завършил магистърска степен в Националния военен университет с отличен успех. Дълги години работи като офицер в системата за национална сигурност, където е заемал различни длъжости, свързани с противодействие на заплахи от тероризъм. Започва кариерата си като разузнавач и достига до главен инспектор. Придобива военно звание подполковник от Въоръжените сили. Ръководи и участва в различни звена за превенция на въоръжени посегателства срещу значими вътрешно-политически и международни лидери. Има професионален опит в противодействието на организираната престъпност. Завършил е магистърска степен по „право“ и е автор на няколко специализирани научни доклада в областта на управлението на системата за защита на националната сигурност и устойчивото управление на кризи. Прави научни изследвания в областта на латентните кризи в системата на сигурността и влиянието им върху политическата и гражданска сигурност. Лектор е на различни професионални курсове като разузнаване и контраразузнаване, противодействие на организираната престъпност, превенция на общата престъпност, традиционните религии и противодействие срещу тероризма, криминалистична техника, цифрови и технологични трансформации в сигурността (киберсигурност), криминалистична тактика и криминалистична експертиза. Ползва английски и руски език.
.
