Всички авторски страници

Авторски

• Бащата на Васил Терзиев е вербувал министър на Иван Костов

  .

  Материал на LIBERTA.BG

  .

  Кандидатът за кмет на София от ПП-ДБ Васил Терзиев продължава да мълчи относно призива на разследващия журналист Христо Христов да даде достъп до архивите на бившата Държавна сигурност за дейността на дядо си и баща си – висши функционери в репресивния апарат на комунистическата партия.

  Като млад оперативен работник през 1973 г. Александър Терзиев – баща на днешния „десен“ кандидат за кмет на столицата Васил Терзиев, е вербувал агент „Винер“. Интересното е, че зад агентурното име се крие лицето Иван Асенов Филипов, разкрива Plovdiv-online.

  Кариерата на Филипов върви главоломно нагоре по времето на премиера Иван Костов, създателя на ДСБ и рушителя на СДС. Въпросният „Винер“ е вербуван през 1973-а като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС – външно разузнаване. Снет е още по време на комунизма от оперативен отчет, но е отново активиран през преломната 1989-а. Веднага след това – през 1991 става заместник-министър на околната среда. Такъв е до 1993, когато пък поема поста директор на програма ФАР. На него разпределя външно финансиране до 1997, когато кабинетът на Иван Костов го прави за кратко министър на околната среда, а на следващата година го праща като извънреден и пълномощен посланик в държавата Израел.

  ДСБ ще подкрепя сина на оперативния работник, вербувал собствения им министър, за кмет на София.

  Какво „Винер“ е правил в Израел по време на кабинета Костов – данни няма, но тогава се извърши бруталната сделка с израелския бизнесмен Гад Зееви, който купи на безценица българския авиопревозвач „Балкан“ и го фалира. Тогава друг израелско-руски бизнесмен, Майкъл Чорни, сложи ръка на първия мобилен оператор в България.

  LIBERTA.BG видя в публичните търсачки, че зад лице с името Иван Асенов Филипов излиза фирма Еколониа ООД. Дружеството е регистрирано в гр. София, р-н Младост, бл. 69, вх. 1, ет. 7, а на същия адрес има 58 фирми.

  Еколониа ООД e създадена през 2004 година, а през 2008 година като неин управител, на мястото на Иван Асенов Филипов, е приет Венелин Стайков Стайков. Предметът на дейност напълно съвпада с профила на бившия екоминистър на Иван Костов – агент „Винер“: осъществяване на предприемаческа и строителна дейност за изграждане на всякакви сгради и съоръжения с висока енергийна ефективност; прилагане на технологии за опазване на околната среда и възобновяеми енергийни източници; търговско представителство и посредничество на български и чуждестранни лица в страната и чужбина.

  През 2008 г. е осъществена промяна при съдружието:

  – Иван Асенов Филипов – 1000 лв. – 10.00% дял
  – Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция – Екорегиони – сдружение с нестопанска цел – 3000 лв – 30.00% дял
  – Кристиян Григоров Миленков – 1000 лв. – 10.00% дял
  – Стефан Иванов Даскалов – 1000 лв. – 10.00% дял
  – Асен Емилов Дюлгеров – 2000 лв. – 20.00% дял
  – Тодор Димитров Шопов – 1000 лв. – 10.00% дял
  – Петко Иванов Петков – 1000 лв. – 10.00% дял
  + Петко Иванов Петков – 1000 лв. – 10.00% дял
  + Венелин Стайков Стайков – 9000 лв. – 90.00% дял

  През 2011 г. е резлизирана нова промяна в съдружието на Еколония ООД влизат:

  – Петко Иванов Петков – 1000 лв. – 10.00% дял
  – Венелин Стайков Стайков – 9000 лв. – 90.00% дял

  + Петко Иванов Петков – 1000 лв. – 10.00% дял
  + „Глоуейв“ ЛЛС, окръг Колумбия – 8000 лв. – 80.00% дял
  + ВЕНЕЛИН СТАЙКОВ СТАЙКОВ – 1000 лв. – 10.00% дял

  ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И ТЕРЗИЕВИ

  Държавна сигурност е бивша българска тайна служба за разузнаване и контраразузнаване, упражнявала политическа репресия. Съществува между 1925 и 1990 г. и се закрива с падането на социализма. Към края си е била разделена на шест управления, занимаващи се с различна дейност и развили мрежи от свои агенти.

  Първо главно управление се е занимавало с външнополитическо разузнаване. След падането на комунистическия режим ПГУ се обособява в самостоятелна служба, предшественик на днешната Държавна агенция “Разузнаване”. Там е работил Александър Терзиев – бащата на Васил, както и в посолството ни в САЩ под прикритие.

  Второ главно управление работи по контраразузнаването, като се акцентрира основно върху чуждите дипломати у нас. От 1952 до 1976 г. шеф на Трето главно управление е Васил Терзиев – дядото на кандитат-кмета на София от ПП-ДБ.

  Трето главно управление се е занимавало с военно контраразузнаване и е следило за лоялността на армията към комунистическия режим. След 1990 г. то става част от Министерството на отбраната, а днес се нарича Държавна агенция “Национална сигурност”.

  Четвърто управление е отделено от Военно главно управление чак през 1986 г. за “контраразузнавателно обслужване на икономиката”. От него се очаква да пресича опитите за чужда шпионска дейност в икономиката. То е било оглавявано от ген. Тодор Терзиев – брат на дядото на кандидат-кмета. Впоследствие става и партиен секретар на МВР.

  Пето управление е създадено като служба за охрана на царския дворец “Врана” и на членовете на Политбюро на ЦК на БКП. То е предшественик на днешната Национална служба за охрана.

  Шесто управление играе ролята на политическа полиция. Работата му е да контролира потенциалните критици на режима. След 1990 г. то се превръща в ГДБОП.

  .

• Обръщение на Сдружението на потомците на бежанци и преселници от територията на РС Македония до Бундестага

   

  Чрез Посолство на Федерална република Германия в София до Председателката на Бундестага г-жа Бербел Бас и парламентарните групи

  Чрез Посолствата в София на страните членове на ЕС до Председателите на националните парламенти

  Копие до средствата за масова информация в Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, България и Северна Македония

  .

  УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

  На 15 юни 2023 г. Бундестагът прие резолюция, насърчаваща процеса на евроинтеграция на Северна Македония. В този документ се заявява, че „германският Бундестаг признава македонската култура, идентичност и език“.

  Нашето сдружение е създадено от лица, произлизащи от групата на над 400 хил. български граждани, потомци на бежанци или преселници от територията на днешна Република Северна Македония, които са част от около 1,3 млн. български граждани, чийто произход е от географската област Македония. Като заинтересована страна искаме да обърнем внимание върху това, че категориите култура, идентичност и език не са обекти на признаване съгласно международното право. Не ни е известно никоя друга култура, идентичност и език по света да са признавани по такъв начин, с изключение именно на македонската, което за първи път е направено в Москва през 1934 г. от Комунистическия интернационал!

  Поради тази причина сме силно учудени и изразяваме дълбокото си несъгласие с приемането на тази уникална резолюция, в която се признават македонската култура, идентичност и език!

  Както е известно, с акта на признаване на дадена държава, се признават и нейните конституционни атрибути. На 15 януари 1992 г. България първа в света призна независимостта на днешна Република Северна Македония и по този начин предотврати разрастването на югославския конфликт чрез военни действия на югославската армия на юг и отхвърли всякакви призиви за нейното разделяне. Германия едва през 1996 г. призна независимостта на днешна Северна Македония! Този факт показва известно разбиране в Берлин по онова време за истината около новопоявилата се държава на Балканите. През последвалия период са се подписвали двустранни и международни договори, превеждали са се културни творби на автори, пишещи на официалния език на днешна Северна Македония, но никога от никого не е повдиган въпроса за необходимостта от признаването на нейната култура, идентичност и език!

  В този смисъл решението на Бундестага е прецедент и поражда смущения относно прилагането на европейските ценности, защото е резултат от клеветническото поведение на правителството в Скопие срещу България. Ние знаем, че Северна Македония се опитва да организира приемането на подобни решения и от други парламенти на държави членове на ЕС. През последните няколко години на всички международни срещи управляващите в Скопие твърдят, че България отричала съвременната македонска идентичност и език. Непрекъснато подобни твърдения се появяват в северномакедонските средства за масова информация, което е надграждане на използваният от края на 1944 г. до днес език на омразата срещу всичко, свързано с България.

  Като български граждани с произход от територията на днешна Северна Македония и носители на част от нейната култура, искаме да подчертаем, че никога никой в България не е оспорвал правото на северномакедонските граждани да имат своя съвременна македонска идентичност и да наричат официалния си език македонски. Именно поради тази причина българската дипломация след 1991 г. при подписването на официални документи възприе формулата „македонски език съгласно конституцията на Република Македония“.

  България винаги и единствено е възразявала срещу изграждането на македонска идентичност на антибългарска основа, тъй като подобна политика няма европейски аналог. След 1945 г. в Австрия постепенно се създаде австрийска идентичност, но там никой не преследва тези австрийски граждани, които са съхранили своето немско самосъзнание. Австрия никога не отрече немския характер на австрийските говори. Немските диалекти в Швейцария са по-отдалечени от книжовния немски, отколкото повечето говори в Северна Македония от книжовния български. В Швейцария възникна местна разновидност на стандартния немски език, известен като швейцарски високонемски или швейцарски стандартен немски език. Той значително се различава от книжовния немски в Германия, но това не го направи по-малко немски. През 1984 г. в Люксембург бе кодифициран люксембургският език като официален, но там никой не отрича, че той е източнофранконски вариант на немския език. По този начин гражданите на Люксембург имат човешкото право сами да избират дали да използват книжовен немски или люксембургски език.

  Бундестагът в Берлин не се е занимавал специално с тези езиково-културни промени в Австрия, Люксембург или Швейцария. Не проумяваме защо неговите членове, без да имат необходимата подготовка и обективна информация, взимат безкритично отношение към езиково-културните проблеми в Северна Македония? Сегашната декларация на Бундестага е ни повече, ни по малко – една открита защита на последиците от комунистическата власт в бивша Югославия!

  През 1945 г. на територията на днешна Северна Македония в комунистическа Югославия от централните и северните македонски български говори, чрез изкуственото вмъкване на около 6-8% сърбизми и въвеждането на модифицирана сръбска азбука, бе кодифициран нов „македонски език“. Срещу неговото създаване възразиха все още живите тогава представители на основаното през 1893 г. македонско освободително движение. Затова те масово бяха вкарвани в комунистическите концлагери и избивани, книгите на книжовен български език бяха изгаряни на клади, а всички български надписи старателно заличавани. Така в днешна Северна Македония възникна вътрешен конфликт, който не е приключил.

  Трябва да припомним, че по аналогичен начин комунистическа Югославия се опита да създаде в Косово отделен „косовски език“, базиран на албанските гега говори, възползвайки се от факта, че албанският книжовен език е базиран на албанските тоска говори. Но докато България се намираше под диктата на СССР и не смееше да се противопостави на неговата политика по македонския въпрос, Албания не допусна подобна гавра с албанския народ в Косово.

  Ние отчитаме настъпилите промени в Северна Македония и се отнасяме с уважение към чувствата на нейните граждани. Затова смятаме, че кой как се чувства и каква идентичност има, е въпрос на самите местни граждани и на никой друг. Осъзнавайки необходимостта от национално помирение, ние не отричаме правото на чувстващите се македонци да се наричат „македонци“ и съответно езика си – „македонски“, но е демократично и те да признаят същите права на българите в Северна Македония!

  Затова апелираме да бъдат защитени човешките права на тези северномакедонски граждани, които, въпреки репресиите, са съхранили българското си самосъзнание и продължават да наричат езика си български. Никаква резолюция на което и да било народно събрание по света не може да отнеме човешкото правото на македонските българи да продължават да наричат езика си български. Непосредствено след приемането на резолюцията на Бундестага, репресирани македонски българи изразиха твърдата си увереност, че с поисканите от ЕС промени в конституцията на Скопие, „македонските българи ще станем държавотворен народ с конституционни права и ще се наричаме македонски българи, а езика си – български говор“.

  Подчертаваме, че в случая не България, а македонските българи възприемат официалния език на Северна Македония като кодифициран на базата на местните български говори. Като отчитаме факта, че за северномакедонските македонци официалният език е македонски, а за северномакедонските българи – той е български, и тъй като северномакедонските българи не са двуезични, настояваме:

  При употребата на названието „македонски език“, със звездичка в бележка под линия да се посочва, че за македонските българи това е македонски български език. Фактът, че един език се нарича с две имена от различните негови носители, трябва да намери своето обективно отражение в европейските документи. Това още повече ще допринесе за езиковото многообразие и културно наследство, към което се стреми Европа! Законодателите в Германия могат и трябва да дадат своя принос в това направление.

  В резолюцията на Бундестага също така се призовава „България да подкрепи пътя на Северна Македония към ЕС в рамките на постигнатия със Съвета компромис и да се въздържа от допълнителни условия“. Твърдението за някакви нови български условия, споменавано в резолюцията на Бундестага, също е резултат от всекидневната антибългарска кампания в Скопие. Нима законодателите на Германия се ангажират с разпространение на антибългарската пропаганда на Скопие в ЕС? Ние заявяваме, че България винаги е смятала, че с нашите братя от Северна Македония трябва да бъдем заедно в ЕС. Българското общество и особено потомците на бежанците и преселниците от Македония обаче не могат да допуснат досегашната официална доктрина на Скопие, която е създадена в Белград и Москва на антибългарска основа и е репресивна по своята същност, да влезе в този си вид в преговорния процес и като Троянски кон да създава бъдещи пречки за регионалната консолидация и солидарност, от което ще се възползват чужди на европейските интереси сили.

  Както е известно, в приетото през юни 2022 г. в София и Скопие предложение за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС е записано, че Скопие трябва да промени конституцията си като впише частта от българския народ, живееща на негова територия, а също така да спазва постигнатите договорки в Протоколите от съвместните междуправителствени заседания по чл. 12 от Договора за добросъседство с България от 2017 г. В двата подписани досега протокола от правителството в Скопие са поети конкретни ангажименти и са поставени срокове за изпълнение по отношение на останалите български искания, а именно:

  · отказ на Скопие от употреба език на омразата към България.

  · изчистване на съдържанието на учебниците в общообразователната система на Северна Македония от извършените масови фалшификации.

  · отказ от дискриминация по отношение на тези граждани на Северна Македония, самоопределящите се като българи.

  · разсекретяване на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС.

  Ние сме разтревожени, че Скопие не изпълнява тези отдавна известни договорености. А те са фундаментът за наличието на една демократична държава – член на ЕС! Това в никакъв случай не е двустранен проблем, тъй като потъпкването на основни човешки права е в пълно противоречие с Хартата на основните права на ЕС и трябва да предизвиква загриженост не само в Европа, но и сред всички безпристрастни хора по света. Освен това масовото разпространение на информация сред гражданите на Северна Македония, която е доказуемо невярна или подвеждаща по отношение на исторически процеси, с цел насаждане на национална омраза и присвояване на чуждо културно наследство, нарушава Кодекса на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията.

  Като изнасяме пред членовете на Бундестага тези факти и произтичащата от тях наша позиция, апелираме Германия да окаже съдействие на властите в Скопие да се реформират и да скъсат необратимо с тоталитарните практики, наследени от югославското минало. С демонстрирането на обща европейска солидарност се надяваме да видим Северна Македония като стабилна част от ЕС, отстояваща неговите ценности.

  Сдружение Потомци на бежанци и преселници от територията на РС Македония и приятели.

  СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Трендафил Митев

  СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Спас Ташев

  СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров

  София, 26 юни 2023 г.

  .

  Източник: БТА

  .

• Укритите доказателства за характера на речта на Аспаруховите българи

  .

  Павел Сефаримов,

  Sparotok.blogspot.com

  Когато преди доста време споделих с приятели, че хората, над които княз Аспарух властва, са част от тракийското семейство, думите ми бяха приети с недоверие. Аз не се разочаровах от това, приех скептицизма за нещо нормално. Все пак ние изграждаме вижданията си въз основа на информацията, която притежаваме. Ако са ни поднесени заблуди от хора, които се радват на уважение и престиж, то ние, без да осъзнаваме, ще вярваме в заблуди, а истината ще ни звучи абсурдно. Просто така работи човешкото съзнание. В нашите гени е заложен стремеж да вярваме на хората с повече опит.

  Детето приема информация от родителите си, ученикът и студентът – от своите учители и преподаватели. Както един индивид може да бъде заблуден, така може да бъде поведено по грешна пътека и цялото общество. Не е нужна никаква принуда. Напълно достатъчно е “точните хора от точното място” да започнат да внушават неверни неща. По този начин стъпка по стъпка ще бъдат наложени дори абсурдни идеи. Благодарение на своя авторитет учители, доценти, професори и др. действително са в състояние да накарат цял народ да вярва в лишени от логика твърдения.

  По-лошото е друго: създава се порочен кръг. Вече наложените заблуди се вкореняват здраво в научните среди и се предават от поколение на поколение. Преди около 120 години Дмитрий Иловайский отбелязва, че младите български учени (от края на XIX и началото на ХХ в.) са начетени и разполагат с доста знания относно етнографията, археологията, фолклора и т.н., но за жалост по отношение на виждането за произхода на българския народ историците ни следват с робско подчинение туранистите от руската, немската и австрийска школа.

  С времето тенденцията на покорно следване на чуждите учени се запазва, дори се задълбочава така сериозно, че отхвърлянето на вредящите на България теории става невъзможно. Д-р Ганчо Ценов обяснява това около 37 години след Иловайский: “…Защото никой млад българин, който не се ползва със симпатиите на професора, с чиято специалност иска да се занимава, не се осмелява да се посвети на научна кариера, понеже не само че той няма да бъде допуснат в университета, но ще бъде преследван и извън университета.”

  Изпадналият в немилост родолюбец Ганчо Ценов разбира това от личен опит. Клеветен, подиграван, отречен, той, за разлика от противниците си, остава достоен човек до край, а що се касае до причината за проявената към него силна неприязън от страна на неговите колеги, историкът споделя: “Аз мисля, че е за защита на хляба.“

  И така, за да запазят хляба си (добра заплата, титли, престиж), учени от няколко поколения бранят усърдно порочните теории, създадени от чужденци за интересите на чужденци. В същото време българският данъкоплатец дори не подозира кого и какво финансира, не подозира и какви ще са последиците от действията на служещите на чужди теории историци, археолози и езиковеди.

  Нека хвърлим поглед върху наличната информация за речта на Аспаруховите българи – от XIX в. до 30-те и 60-те години на XX в. Така ще се разберем дали навремето е имало достатъчно данни, за да се определи какъв е бил езикът на нашите предци и дали учените са работили съвестно и без предразсъдъци:

  1. Името на княз Аспарух, известно още под вариантите Есперих и Исперих, е добре познато от различни исторически извори. Известни са и хроники на стари автори, в които ранносредновековните българи са наричани мизи, т.е. траки*(1). Това е повод да се потърси паралел на имената Аспарух, Есперих, Исперих в тракийската ономастика. Данните са в наличност поне от 1894 г., когато Вилхелм Томашек издава книгата си за траките. Там той сравнява тракийското име Esbenus със санскр. áçva – кон,  лит. ešwa – кобила и др. (Tom.II.2.9). Като сродно Томашек посочва и името на цар Autesbis (Tom.II.2.3), предавано и като Аутл – есбис/Autl – esbis.

  Малко по-късно, през 1913 г. Гаврил Кацаров, коментирайки тълкуването на Димитър Дечев на превода на тракийския надпис от Езерово, споменава, че тракийската дума за кон е била аспа/aspa (Кацаров, 1914, цит. сведения от Известия, III, c.126). Дотук виждаме, че в речта на траките думите за кон са аспа, еспа, есба.

  За наше щастие, има още ценна информация по въпроса. Живелият през IV век Апсирт от Константинопол, съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, ар-исп е название на растение, ползвано за лечение на коне – (A.McCabe, 2007, p.154).

  Така става ясно, че елементите асп-, есп-, исп-, присъстващи в различни варианти на името на Аспарух, и по-точно Есперих, Исперих, се срещат в тракийската ономастика и притежават значението кон.

  Каква е вероятността и трите познати варианта на името на българския владетел да отговарят точно на три тракийски думи и това да е случайност?

  През 1967 г. Веселин Бешевлиев подлага на анализ името на Аспарух, но не отваря нито дума за тракийските съответствия, а данни има поне от 1894 и 1914 г. Това не е научен метод, а опит да се потули неудобна истина.

  2. Относно името на бащата на княз Аспарух се знае добре, че то притежава вариант Кроват (Κροβᾶτος), но учените от края наXIX и началото на XX в. не желаят да ползват въпросния вариант, вместо него предпочитат Кубрат. Каква ли може да е причината за този странен избор? Дали пък и това старобългарско име не притежава ясен паралел в тракийската ономастика?

  За да разберем как стоят нещата, ще трябва отново да потърсим издадената през 1894 г. книга на Томашек за траките, тяхната история и език. Там са споменати обитаващите Mизия Кровизи (Κρόβυζοι), познати на Плиний и като Crobigni, а и е уточнено, че те населяват земи и на север от Дунава (в същата област, в която е и Аспаруховият Онгъл бел. авт.).

  Чешко-австрийският учен търси обяснение на името на траките Кровизи (Κρόβυζοι) с лат. crudus-кървав, суров (Tom. I.97), но ако държим сметка за това, че съседите на тези хора са известни като троглодити, т.е. живеещи в землянки, пещери, то за значението на Кровизи (Κρόβυζοι) може да се предложи тълкуване със стблг. кровъ – покрив, закрила, подслон, т.е. Кровизи (Κρόβυζοι) означава живеещи в къщи, живеещи под покрив. От друга страна старобългарското име Кроват (Κροβᾶτος) може да се изтълкува като притежаващо значение закрилник, пазител.

  Самата наставка -ат, –ᾶτ(ος) от името на Кров-ат (Κροβ-ᾶτος) ce среща в епитета на Тракийския конник Dobr-at (Deo Dobrati, идентифициран от проф. Йозеф Хампел като тракийски бог през 1903-1904 г., цит. Габор Финали), а, разбира се, и в български имена като Добрат, Радат, Милат (Заимов, 1994, с. 88). Дори в миналото на историците и езиковедите да не са били известни тези имена, то елементарната подготовка би трябвало да даде познания за притежаващите сходна постройка стблг. женатъ – женен, блг. рогат, брадат и др.

  

  През 1967 г. Веселин Бешевлиев подлага на анализ и името на княз Кроват, но нито споменава траките кровизи, нито обръща внимание на идентичния начин на образуване на имената Кроват и Добрат – епитет на Хероса. Прочее, този начин на работа се наблюдава и при анализа на старобългарските имена Мостич, Борис и др.

  3. Роднина на князКроват (Κροβᾶτος) е така нареченият Органa (Ὀργανᾶς), споменат в хроникана на Йоан от Никиу (Nik. Chron. CXVIII.47). Както историците, така и езиковедите знаят добре, че понякога гърците представят Л като Р (Βουργάρων = Βουλγάρων *2), това означава, че Органа (Ὀργανᾶς) е вариант на Олган (Ὀλγανᾶς), а пък още през 1894 г. Томашек пише за тракийския хидроним Олган (Ὄλγανος), за чието тълкуване предлага различни думи(Tom.II.2.94).

  По-късно Норберт Йокл (цит. от Димитър Дечев) допълва със стблг. вългъкъ-влажен и др., като е добавено, че може да има връзка и със споменатия от Страбон (фригийски бел. авт.) ороним Олгасос –Ὄλγασσος (Detschew, 1957, c. 340). Реално най-добрите кандидати за тълкуването на Олган (Ὀλγανᾶς), Олгасос (Ὄλγασσος), са блг. диал. олага, улага–влага, улагам, улъгна – овлажнявам, правя влажен, но никой не търси връзка с българския език.

  4. За името на княз Тервел (Tέρβελλις) Васил Златарски – основоположникът на българската историческа школа се опира на тълкуването на Томашек, който предлага якутската дума tirä-bil – подпора, опора (Златарски, 1970, c. 222, бел. 22). Живеещите в Сибир якутци нямат нищо общо с нас по отношение на външен вид, бит, култура, но понеже навремето се следва убеждението, че Аспаруховите българи са средноазиатски народ, се търсят и обяснения от речта на обитаващите Сибир хора. Якутците са красиви, честни и трудолюбиви, но с тях ние не делим общи корени.

   

  

  По отношение на името на Тервел (Tέρβελλις) изобщо не е направена връзка с името на споменатия от Дион Касий тракийски цар Тервос (Тερβος), нито пък с тракийския ороним Тарвелос/Τάρβηλος (от земите на Имброс, Откупщиков, 1988, c. 85) или пък името на траките трибали (Triballi). За елемента три (tri) през 1933 г. Керени и Кречмер дават тълкуване с числителното три (Detschew, 1957, цит. Кречмер и Керени c. 526).

  Има и друга пренебрегната информация, по-точно това, че в българските извори името на княз Тервел е предадено като Тривелий, като може да се предложи тълкуване трижди велик: три = три, трижди, велии = голям, велик, стблг. Дион Касий е основен автор, а пък “Царственикъ или Историiя Болгарская” излиза през 1844 г, т.е. още през XIX в. са налице  достатъчно данни, нужни за тълкуването на името на княз Тервел, но това не е направено.

  5. Васил Златарски пише за един по-ранен български благородник на имеБузан, като го наричаБуза (Златарски, 1970, с. 82). Това реално е древно тракийско име, носено от тракийски цар, смятан за основател на Бюзантион/Bизантион: Bύζας ὁ Θράκες βασιλεύς (Tom.II.2.16). Ще напомня, че споменалия Bύζας Томашек издава книгата си през 1894 г., т.е. още в края на XIX в. Това ще рече, че езиковедите и историците разполагат с достатъчно информация и то от много време.
  6. През 1876 г. Алберт Дюмонт публикува книга, съдържаща древни надписи от Тракия. На един от паметниците присъства името Кардент, което френският учен сравнява с посоченото година по-рано от Вилхелм Папе и Густав Бензелер име на старобългарския владетел Кардам. Немските учени добавят и името на намиращият се в Пелопонес град Кардамиле (Καρδαμύλη), а както знаем от Страбон, Пелопонес е населен с траки още преди Троянската война (Strab.7.7.1).

  В интерес на справедливостта, при анализа на името Кардам Бешевлиев споменава дадени от Дуйчев сведения за византийци, носещи името Καρδαμης, но изразява съмнения дали се касае за същото име, или е просто съвпадение. Дуйчев дава като паралел и пелопонеския топоним Кардамула (Καρδαμύλα), но Бешевлиев е склонен да го обясни като идващ от названието на растението κάρδαμον. И разбира се – нито дума за това, че κάρδαμον няма обяснение на гръцки, а и Пелопонес е бил населен с траки.

  7. Споменавайки виждането на Весберг и Маркварт, нашият историк B. Златарски пише за българите Коца-гери (Κοτζα-γεροί), а и за хидронима Κούζυ (Златарски, 1970, с. 156-157), но не отделя нито дума за споменатите още през I в. от Плиний траки Pyro-geri, Dru-geri, Di-geri, (Plin.IV.40), последните присъстват в работата на Стефан Византийски като Ди-гери (Δι-γηροί). Не е ползвано и споменатото някъде към 550 г. тракийско лично име Куцес/Κούτζες (Proc.LB.I.135). Както Маркварт, така и Весберг, а и Златарски би трябвало да са запознати с работите на Плиний и Прокопий, но уви – от работите на тези автори информация не е ползвана.

  По-късно акад. Дечев тълкува елемента –geri, като гора, планина, възвишение, дава като сродна уелската дума garth – възвишение, гора, планина, споменава предположението на Холдер, че идентифицираните като траки племена може да са и келтски по произход, но за стблг. гора–гора, планина не отваря дума изобщо (Detschew, 1957, c. 102). Още по-странно е, че не се обяснява как елементът гер/ger – гора, планина се появява в Евбея, където никога не е имало келтски селища, но е добре известно, че бръснещите косата на темето си и оставящи кика траки абанти обитават региона, в който е възвишението Герeстос/ Γεραιστὸς (означаващо Горист).

  8. През 1902 г. Дмитрий Иловайский публикува интересна работа, в която дава обяснение на особени старобългарски родови имена,притежаващи елемент -арес/-αρής, като уточнява, че в тях няма абсолютно нищо тюркско и свързва въпросния елемент с името на гръцкия (всъщност тракийски бел.авт.) бог Арес:

  “Изъ греко-болгарскихъ надписей на колоннахъ онъ приводитъ еще родовыя названія:  Ермі-арисъ, Куві-арисъ, Чак-арисъ и пр. Но что же тюркскаго въ этихъ названіяхъ? Вторая половина сихъ именъ, т. е. арисъ, скорѣе напоминаетъ греческое божество Αρής, т.-е. Арея…” (Иловайский, 1902, c. 90).

  9. В същата своя работа Иловайский изразява твърдението, че титлата на българския владетел Омуртаг екняз, а нехан: “По моему крайнему разумѣнію, греческая передача канасъ въ данныхъ случаяхъ означаетъ не ханъ, а просто князь.”.

  Допълнено е и това, че фразата убиги /ΥΒΙΓΗ от титлата КАNАС Υ  ΒΙΓΗ може да се преведе като убогій в смисъл на смирен, благочестив (Иловайский, 1902, c. 89). До голяма степен руският учен е прав, но ΥΒΙΓΗ е по-скоро диал. форма на стблг. *оу бiги, оу боги – в бога, от бога.

  Гръцкият еквивалент на КАNАС Υ  ΒΙΓΗ  е ἐκ Θεοῦ ἄρχον – от бога владетел, така става ясно, че старите българи са имали дума БИГ/BIГ-бог. Замяната на О с И се среща до днес в нашите говори, в които на бозая отговоря бизая, има я засвидетелствана и по време на Античността, и то точно в Мизия. Там срещаме Asbolo-dina, Amlai-Dina, Bισ-δινα. Елементът dina, δινα, съответства на намиращите се в Южна Тракия Rumbo – dona, Myg – donia, като dina, δινα, dona, притежават значение земя, повърхност и се обясняват с блг. диал. доно – дъно, т.е. земя, повърхност.

  Старобългарската титла показва особеност на диалектите, говорени в Мизия по време на Античността, а старите българи са наречени мизи от различни автори в продължение на огромен период от време.

  Може ли да се говори за случайност? Не, разбира се! С тази информация приятните изненади не свършват. За наше щастие ние знаем каква е тракийската дума за бог. В дълбока древност тя е Багайос, Хезихий пише за Багайос – название на Зевс при фригите: “Βαγαῖος Ζεὺς Φρύγιος”. В края на късната Античност формата при южните траки е Богас/Βογᾶς, както разбираме от работите на Прокопий (Proc.Aed. IV.4).

  Тази информация никога не е представяна на широката публика от хората, създали заблудата, че народът на Аспарух е дошъл от Азия, и това е жалко, защото точно тракийското Багайос/Βαγαῖος е в основата на титли като багатур и багаин, известна и като богоин.

  10. Изненада предлага и етимологията на титлата КАNАС, Иловайский вижда в нея стара форма накняз, което е и вярно. През 1900 г. Григорий Дяченко цитира в своя речник работилия през XIX академик Исмаил Стрезневский, според когото титлата княз идва от корен * конъ, кънъ – начало. Най-интересното идва сега: тракийският език притежава дума caen, καιν със значение начало. За това пише през 1894 г. Вилхелм Томашек, тълкуващ името на траките Caenici, Καινοί със slav. konŭ – начало (Tom. I.84), реално със стблг. конь – начало, чиято по-древна форма е била *кань, съдейки по старобългарската заемка в гръцкия ζάκανον (според Макс Фасмер).

  Тук трябва да се добави, че не просто има траки, наречени Caenici, Καινοί, но и тракийско име, или титла Канас/Kάνας. То за жалост бива открито сравнително късно и информация за него се появява едва през 1978 г. в работа на турския учен Сенчер Шахин, цитиран по-късно от Пинар Йозлем Айчатлар.

  За сметка на това тракийския надпис (M – 01), на който присъства важната за историята ни тракийска титла акенаногавос/ακενανογαϝος, също съдържаща корен *κεν – начало, е открит още през XIX в., но тогава никой историк не обръща внимание на свидетелствата на Димитър Хоматиан, Михаил Аталиат, Лъв Дякон и др., които отъждествяват българите с тракийския народ мизи.

  Ще допълня няколко тракийски имена, които са регистрирани в периода 1876 – 1894 г. и притежават пределно ясни паралели със старобългарските. Вилхелм Томашек пише за тракийските царе Мостис/Мόστις и Моссес/Mόσσης (Tom.II.2.24), но техните имена никога не са сравнявани със стблг. име Мостич, а самият Томашек смята, че траките са имали звук Ч, който гърците се опитват да представят с σσ (Tom.II.2.2).

  Пак Томашек пише за тракиеца Карсис/Κορσις (Tom. II.2.46), но историците и езиковедите ни “не виждат” приликата със старобългарското име Корсис. Алберт Дюмонт регистрира през 1886 г. присъстващите на надписи от Тракия имена Сабин/Sabinus и Ермодор/Еρμόδωρος, но никой не прави връзка със старобългарските имена Сабин и Ерми.

  Накрая ще спомена и това, че през 1918 г. Уилям Аркрайт представя в своя работа тракийските имена Борас/Bορας, Борискос/Bορισκος, Бурис/Buris (Arkwright, 1918, c. 51), но и те остават “невидими” за учените, които усилено търсят следи от българите сред монголци, якутци, тюрки и други народи на Средна Азия, а връзката с нашето име Борис е пределно ясна. Нима не е налице упоритото укриване на неудобните данни?

  Поднесената тук информация променя нещата значително, нали? Така става ясно и защо тя е премълчана от историците и езиковедите ни, следващи с робско покорство туранистите на руската, австрийската и немска школа (както споделя Иловайский).

  Данните, от които проличава, че имената на Аспарух, Кроват, Тервел, Кардам, Буза(н), Мостич, Сабин, Ерми, Корсис, Борис и др. принадлежат на тракийската ономастика, са пределно ясни, но дори и без тях е било възможно да се определи какъв е бил езикът на българите по време на ранното Средновековие.

  Това е много лесно, но и в този случай информацията не е удобна на хората, смятащи, че дедите ни идват от Средна Азия. Без изключение историците от различни школи са съгласни по отношение на това, че Аспаруховите българи са конен народ. Сега обаче възниква един сериозен въпрос: Защо в старобългарския език няма тюркски или ирански думи от областта на ездаческата терминология?

  За да не съм голословен, представям списък с присъстващите в старобългарския език основни думи, засягащи ездата и коневъдството:

  конъ – кон

  кобыла – кобила

  жрьбѧ – жребче

  оузда – юзда

  клюсѧ – конче

  дѧгъ – оглавник, ремък, юзда

  бръзда – желязната част на юздата

  седьло – седло

  ременъ – ремък

  вощага – камшик

  тинъ – камшик

  iaрьмъ – ярем, хомот

  iахати – яздя

  въпрѧщи – впрегна

  Къде са тюркските или иранските думи? Колкото и да се опитва човек, няма да ги намери изобщо. Нима това не показва съвсем ясно, че езикът на старите българи не е бил нито тюркски, нито ирански?

  От друга страна обаче в тракийската ономастика намираме елементи, от които пък траколозите бягат като дявол от тамян. Става дума за:

  Конe/Cone, Кониум/Conium,  Кобилатус/Cobulatus, съответстващи на кон и кобила. При тълкуването на древното название на жреците на богинята Кибела Κορύβαντες, Ото Хаас ползва думата жребѧте – жребче, млад кон (Haas, 1966, с. 155). Не е трудно да се види и че тракийският топоним Уздика/Usdica е обясним със стблг. *оусдица – юздица, юзда.

  Не показват ли представените в тази работа данни, че старите българи са тракийски народ, който никога не е губил езика си? Не става ли ясно, че отъждествяването на българи с мизи е отражение на реалността? Не разгадават ли фактите една “загадка”, на която езиковедите в продължение на повече от един век не могат да отговорят – защо няма тюркски или ирански субстрат в старобългарския език, а и защо липсват напълно тюркски и ирански топоними на територията на ранносредновековна България?

  Макар поднесената тук информация да е нова и да е логична, със сигурност на доста хора ще е трудно да я възприемат за вярна. За тези, които се съмняват, предлагам още едно необоримо доказателство за това, че Аспаруховите българи спадат към тракийските народи и че тук, на Балканите, е тяхната прародина. Това доказателство идва от областта на генетиката. Преди време бе проведено проучване на генетичен материал от скелетни останки от старобългарски некрополи. По отношение на резултатите Никола Църцаров е дал кратко и точно обяснение. Желаещите могат да ползват приложения линк, за да прочетат цялата работа, която със сигурност ще ги изненада:

  “Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian Origin for Ancient (Proto-) Bulgarians. Резултатите са, че 13 индивида принадлежат към 10 mtDNA хаплогрупи: H, H1, H5, H13, HV1, J, J1, T, T2 и U3. Всички те се срещат сред индивидите, живеели в Югоизточна Европа преди няколко хилядолетия, публикувани от Mathieson et al. Следователно, 100% от изследваните 13 „прабългари“ по майчина линия имат произход, подобен на живелите по нашите земи преди хилядолетия. “

  https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/

  Ако типичните за старите българи генетични маркери показват, че Аспаруховите българи са балкански народ, а езиковите остатъци кодирани в личните имена на благородниците ни притежават паралели в тракийската ономастика, то никаква сила не може да промени твърдението, че основателите на Дунавска България спадат към голямото тракийско семейство.

  Наложително е старите, обслужващи чужди политически интереси теории да бъдат отхвърлени и най-сетне на ученици и студенти да бъде преподавана истината за нашите корени. Истината, която има потенциала да даде гордост и самочувствие на всеки българин, да изпълни духа му със сила и да го накара да върви смело напред, без да се бои от настъпващите трудни времена.

  На желаещите повече информация по въпроса за произхода на народа ни предлагам том 1 и том 2 на Тайните на тракийския език. И двете книги могат да се поръчат с приложения под изображението линк.

  .

  

  http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

   

  

  http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

  .

  Използвана литература и пояснения:

  1. Заимов Й., Български именник, второ фототипно издание, БАН, София, 1994.

  2. Златарски В. Н., История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679-852), (I изд. София 1918; II изд., Наука и изкуство, София 1970, под ред. на П. Хр. Петров).

  3. Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

  4. Ценов Г., Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.

  5. Arkwright W.G., Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII.

  6. B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA, ARBEITEN DES ARCHAEOLOGISCHEN   INSTITUTS DER KON. UNG. FRANZ-JOSEF UNIVERSITAT IN SZEGED (UNGARN) REDIGIERT VON ARPAD  BUDAY, Szeged, 1926.

  7. Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M.Rohrer, Wien, 1957.

  8. Dumont A., Inscriptions et Monuments figures de la Thrace, Impremerie Nationale, Paris, MDCCCLXVI.

  9. Finaly G., Archäologische Fünde im Jahre 1903, Ungarn, Archäologischer Anzeiger, Beiblatt zum Jahrbuch des Archäologischen Instituts 1904, Druck und Verlag von Georg Reimer, Berlin, 1904.

  10. Haas O., Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966.

  11. McCabeA., A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The scources,compilations and transmissions of Hippiatrica, Oxford University Press, New York, 2007.

  12. Procopius, History of the Wars, Books III-IV, transl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 2000.

  13. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1995.

  14. Тomaschek W., Die Alten Thraker – Eine ethnologische Unterzuchung,Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980.

   

  *(1). Фулко нарича българите с колективното име траки. Цеца и Зонара отъждествяват българите с пеоните. Хоматиан, Аталиат, Хониат, Григора и др. определят българите като мизи. В старобългарския превод на историята на Флавий Йосиф българите са назовани даки.

  Вярно е, че старите българи са наричани и хуни, но по сведения на Прокопий хуните са потомци на старите масагети, които Йордан директно нарича гети, т.е. траки.

  Вярно е също така, че дедите ни са определяни като скити, но и тук няма нищо странно, защото според Стефан Византийски скитите са тракийски народ. По-рано Дион Касий пише, че траките даки са клон на скитите. Страбон определя скити и сармати като имащи общи корени, но Прокопий свидетелства, че сарматите принадлежат на гетското семейство, т.е. в различни времена се поставя тъждественост между траки и скити. Разполагайки с тази информация, разбираме, че отъждествяването на старите българи със скитите, хуните и т.н. изобщо не е в разрез с отъждествяването на българи с различни групи траки.

  *(2). За замяната на Л с Р, вариацията Βουργάρων = Βουλγάρων, съобщава Веселин Бешевлиев: Първобългарски надписи, второ преработено и допълнено издание, БАН, София, 1992, с.184.

   

  Извори от интернет:

  1. Бешевилев В., Ирански елементи у първобългарите, Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, Издательство „Наука“, АН СССР, Отделение Истории, Москва 1967.

  http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Veselin%20Beshevliev/V_%20Beshevliev%20-%20Iranski%20elementi%20u%20pyrvobylgarite.htm

  2. Дьяченко Г. М., Полный церковнославянский словарь М., 1900; Репринт:

  https://ksana-k.ru/dict/diach/0255.png

  3. Иловайский Д., ОМОРТАГЪ БОЛГАРСКИХЪ НАДПИСЕЙ ХАНЪ ИЛИ КНЯЗЬ?

  http://macedonia.kroraina.com/il/vtoraja_dop_polemika_1902.htm#c7

  4. Иловайский, Д., УЧЕНЫЙ БОЛГАРИНЪ ТУРАНИСТЪ И ЕГО РУССКІЙ ЕДИНОМЫШЛЕННИКЪ

  http://macedonia.kroraina.com/il/vtoraja_dop_polemika_1902.htm#c8

  5. Църцаров Н., Къде са живели прадедите на днешните българи преди 2000 години

  https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/

  6. Özlem–Aytaçlar P., An Onomastic Survey of the Indigenous Population of North-western Asia Minor

  https://www.academia.edu/1078735/An_Onomastic_Survey_of_the_Indigenous_Population_of_North_western_Asia_Minor

  7. History of the Wars by Procopius, Book I: The Persian War “Coutzes and Bouzes, who at that time commanded the soldiers in Libanus[17]. These two were brothers from Thrace”

  https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_I#XIII

  8. Этимологический онлайн-словарь русского языка Макса Фасмера: Ср.-греч. ζάκανον заимств. из болг.

  https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD

  .

• Работно посещение на Райна Манджукова в Аржентина

  .

  От 21-27 юни 2023 г. има работно посещение в Република Аржентина на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина г-жа Райна Манджукова. Програмата е изготвена от Н. Пр. Стоян Михайлов, посланик на Република България в Република Аржентина, и включва поредица от срещи с представители на аржентинската администрация и с лидерите на организациите на българската общност в Буенос Айрес, Берисо, Президенсия Роке Саенс Пеня и Лас Бреняс.

  Изпълнителният директор ще участва в специални срещи с кметовете на Берисо (провинция Буенос Айрес), Президенсия Роке Саенс Пеня и Лас Бреняс (провинция Чако). В тези градове са формирани още по време на първата голяма емигрантска вълна сънародници към Аржентина през 20 век големи български общности.

  Акцент в посещението е участието й в първата по рода си среща-събор на културните дружества на българите в Президенсия Роке Саенс Пеня (24 и 25 юни), където на сцената концертна програма ще изнесат фолклорните формации на организациите на българите в Буенос Айрес, Роке Саенс Пеня, Лас Бреняс, Комодоро Ривадавия…

  В рамките на пътуването са планирани също така и посещение на Музея на имигранта в Буенос Айрес и среща с директора му, срещи с представители на различни аржентински институции, като тази с ръководителя на Национална дирекция „Миграция“, среща с зам.-председателя на Парламента на автономен град Буенос Айрес и с генералния директор на Генерална дирекция „Общности“ и със заместник председателя на Секретариата за правата на човека и културното многообразие на правителството на автономен град Буенос Айрес.

  Наскоро бе създадена Федерация на българските дружества в Аржентина, като неин първи председател е г-жа Ружка Николова, президент на Аржентинско-българската фондация във федералната столица. Г-жа Манджукова ще има и среща с управителния съвет на Федерацията на чуждестранните дружества в Буенос Айрес.

  Цялата информация – ТУК

  .

  Изпълнителна агенция за българите в чужбина

  .

• Гневна реакция: Македонските българи скочиха срещу Германия

  .

  Бундестагът се намесва по темата за идентичността в РСМ, премиерът Ковачевски молел германците за подкрепа, твърди Благой Шаторов от българския клуб в Битоля

  С гневна реакция излизат македонските българи по повод частично подкрепената декларация на германския Бундестаг по молба на северномакедонския премиер Ковачевски, с оглед налагането на политически идентитет, различен от българския в Северна Македония.

  С „Телеграф“ се свърза Благой Шаторов, секретар на подпаления, а след това – заличен български културен център в Битоля „Иван Михайлов“. По негова молба публикуваме позицията на сънародниците ни, тъй като, по думите му, цензурата в РСМ не позволява да се чуе гласът на българите там. Предоставяме позицията без редакторска намеса:

  „ЗА ИЗПРОСЕНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГЕРМАНСКАТА ЛЕВИЦА ПО МАКЕДОНСКАТА КРИЗА НА ИДЕНТИТЕТА

  Вчера Бундестагът изгласа един странен текст по настоятелната молба на премиера Ковачевски към германските му съпартийци.

  Публична тайна в Европа е, че г-н Ковачевски, вместо да се опита да реформира страната ни и да отвори пътя за начало на преговори, виси по телефоните на европейските партньори на България и на Гърция, за да измоли да признаят, че съществува македонски език, различен от българския, и, че днес ние, македонците, вече не сме българи. Разбира се, самият факт, че на всеослушание декларираш, че имаш проблем с „идентитетот“ и некой отвън требва да ти го „признава“, политически е доволно унизително. Не помня нечий парламент да е бил притискан да признава френския език или българския, гръцкия език или който и да било друг РЕАЛНО съществуващ език.

  Политическо признаване на езици и етноси в цивилизования свят нема!!! И така, нека да погледнем какво се случи: Социалистите в Берлин си изгласаха един странен текст, който никого не ангажира. Християн-демократите очаквано го отхвърлиха. Скопската посттитова номенклатура се радва, че левите им били признали политически „идентитет“.

  Такъв им признаваше преди и белградската Скупщина. Всъщност, ако тази безсмислена декларация въобще е новина, тя е, че ГЕРМАНСКАТА ДЕСНИЦА НЕ ГО ПРИЗНА „ИДЕНТИТЕТОТ“. Но истината е, че за нас, Македонските българи, въобще не е важно кой какво признава отвън. Ако тази прокламация на германската левица е цената за това да бъдем включени в Конституцията на Северна Македония… нека.

  Ние не отричаме правото на всеки от нашите сънародници да се чувства, както си реши, и да нарича езика си, както прецени. Публично това ще има стойност само когато престанат да ни бият и да палят клубовете ни. Междувременно ние, Македонските българи, ще станем държавотворен народ с конституционни права и ще се наричаме Македонски българи, а езика си – български говор.

  А иначе тази декларация има стойността на декларация на Върховния съвет на СССР, с която се обявява австрийския език за отделен.

  И така – вместо унизително да проси за безмислени външни признания за Идентитетот, нека нашето правителство да побърза с включването ни в Конституцията, да престане да праща лумпени да ни бият, палят и да стрелят по нас, да престане да фалшифицира българската история на македонците и да спре да харчи милиони от парите на данъкоплатеца за външна пропаганда.

  Така може би ще се доближим до начало на преговори за членство в Европа. Накрая искам да напомня на всички наши братя – бехме сами по време на Илинденската епопея, бехме сами, когато ни поробиха сърбите, бехме сами, когато ни хвърляха в югославските зандани и лагери. Тогава не дочакахме декларации на подкрепа от нечии парламентарци отвън.

  Бехме сами, но моралната победа беше наша. Онези, които в чужбина тогава мълчаха, днес ги няма. Няма да ги има и тези, които изгласаха тази изпросена социалистическа декларация. А нас ще ни има… защото ние, Македонските българи, СМЕ НАРОДЪТ НА МАКЕДОНИЯ!“

  .

  Източник: в. „Телеграф“

  .

• XII Международен фестивал за детско и младежко медийно изкуство „Арлекин“ ‘2023

  .

  Изпълнителната агенция за българите в чужбина има удоволствието да бъде част за поредна година от фестивала „Арлекин“, който подкрепя още от самото му създаване. Фестивалът е с различни категории и всяка година разширява своите параметри като успешно привлича участници от цяла България, млади хора от българските общности в чужбина и целия свят, които са с афинитет към филмовото изкуство, музиката, и различни други аспекти, в които могат да творят и учат заедно. През годините събитието се е утвърдило като престижно и очаквано в България и по света.

  Фестивалът за детско и младежко медийно изкуство „Арлекин“ подкрепя иновативното мислене на младите хора като дава възможност на деца и младежи до 29 години с усет към изкуството да участват с фотографии, филми, клипове, анимация, ютуб канали и презентации. Конкурсът има за цел да стимулира детската и младежка фантазия и творчество за създаване на телевизионни предавания и репортажи, музикално предаване, рекламни клипове, детска новела и сериал, спортно предаване, новинарска емисия, интернет медии и радиопредавания, включващи всички жанрове. Тази година темата е свободна, а мотото на фестивала е „Светът в моите очи“. Ще има възможност и да се гласува за продукция от цял свят!

  Организаторите поемат ангажимент най-добрите творби да бъдат изпратени на други международни фестивали, а екипът очаква талантливите български деца и младежи, независимо от това къде живеят.

  Желаещите да се включат във фестивала могат да изпратят своите разработки на имейл: [email protected]

  Първата част от фестивала „Киното – моя любов, моя песен“ премина при невероятен успех, а журито бе оглавявано от неповторимия и уникален певец и музикант Етиен Леви. В конкурсната програма взеха участие деца от българските общности в чужбина от Украйна и Турция. В журито по традиция имаше представител от българската диаспора като този път бе от Италия. През тази година втората част на фестивала ще се състои в периода 22-26 юни в град Варна.

  .

  .

  При желание за участие на място организаторите предлагат преференциални цени за престой в рамките на фестивала. (Цени за престой, предложени от организаторите – оферта вж. тук: Оферта хотел Arlekin 22.06 – 26.06)

  Линк към сайта на ИАБЧ с официалната информация и програмата – ТУК

  .

  Изпълнителна агенция за българите в чужбина

  .

• Замърсяването на водата в Черно море може да стигне до България

  .

  Еколог от Одеса: Химикали изтичат в Черно море, водата носи острови от боклук

  Заради взривения язовир Нова Каховка са отнесени гробища, част от канализации също отиват в морето към Румъния и България, каза Владислав Балинский

  .

  

  Замърсяванията на водата в Черно море може да достигнат до България. Има плуващи острови от боклук, в които има огромно количество отломки. 

  Това заяви екологът от Одеса Владислав Балинский по БНТ като коментира замърсяването в акваторията на Черно море, заради взривения язовир Нова Каховка.

  Напълно унищожен е националният природен парк „Межднестровский“. Територията му е близо 80 хиляди хектара и всичко е отнесено от водата на язовира. Това мащабно наводнение отнесе гробища, както и промишлени предприятия. Затова можем да говорим за възможно изтичане на химически замърсители, допълни Балинский.

  На територията на Каховския язовир от много години се намира и промишлен комплекс, където има опасни химически замърсители. По думите на еколога, преди години в СССР са се използвали пестициди и други вещества, които се разграждат в организма в продължение на стотици години. Отнесени са и гробища за хора и животни, както и канализацията на някои населените места. Част от това се отича в Черно море и отива към Румъния и България, обясни Балинский.

  Според еколога, течението може да донесе замърсените води и до българското крайбрежие. Затова е нужен мониторинг на водата в Черно море.

  За въздуха няма проблем, но по-добре е да се въздържаме да се къпем в морето. Трябва да се следи динамиката на процеса, каза още Балинский.

  В залетите територии на Одеса трябва да се вземат противоепидемични мерки. Замърсяването ще се отрази на цялата екосистема, включително на риби, китове и делфини. Вероятно ще се промени прозрачността на водата и ще има оцветяване на водораслите, предупреждава още екологът.

  Източник: OFFNews

  .

  

  .

• Тъкър Калрсън в Туитър: Това ще е нашето радио на къси вълни

   

  Из първото предаване на Тъкър Карлсън в Туитър, излъчено на 6 юни (Припомняме, че от Fox News съобщиха на 24 април, че са прекратили сътрудничеството си с Карлсън.)

  „…Язовирната стена край Коховка е на практика руска. Тя е изградена от руското правителство и сега е под руски контрол. Резервоарите пък доставят вода до Крим, където през последните 240 години е домът на руския Черноморски флот. Взривяването на стената може да е лошо за Украйна, но наранява Русия повече. И точно по тази причина украинското правителство обмисляше да я унищожи.

  През декември м.г. Washington Post цитира украински генерал, който заяви, че негови подчинени са изстреляли американски ракети по язовирната стена – тестови удар. Така че веднъж, когато фактите започнат да излизат, мистерията се разплита.“

  

  […]

  Какво стана със стотиците милиарди долари, които пратихме в Украйна? Нямам идея. Кой организира тези Black Lives Matter разрушителни протести преди 3 години? Така и не разбрахме. Какво точно стана на 11 септември 2001 г.? Е, това още е засекретено. Как Джефри Епстийн направи толкова пари? Как умря? Ами как умря Джон Ф. Кенеди? И така нататък до безкрай.

  Не само, че медиите не се интересуват от нищо от това, те активно се противопоставят на всеки, който се интересува. В журналистиката любопитството явно е най-голямото престъпление.

  Вчера например, бивш офицер от военновъздушните сили, който е работил с години в разузнаването излезе, за да разкрие, че американското правителство има физически доказателства за катастрофирали, несъздадени от хора, летателни обекти, както и телата на пилотите, летели с тях. По думите му с десетилетия правителството е изучавало тези обекти, за да създаде по-сложни и по-напредничави военни системи. Добре. Това казва бившият офицер. И явно казва истината. НЛО-тата явно са истински и явно истински е и извънземният живот? Сега явно знаем. В нормална страна това щеше да е новината на хилядолетието. В САЩ обаче не се появява в медиите. Всъщност тя се появи в технологичен сайт, нарече debrief. Washington Post разполагаха с данните, но решиха да не публикуват. New York Times също. Там пък на първа страница тази сутрин имаше поместени 5 новини за Украйна. И 4 новини за Доналд Тръмп. За транс-хората, за климатичните промени – обичайното. Нямаше нищо за това как хипотетични извънземни летят хиперзвукови летателни машини над градовете ни. Нито дума.

  И ако се чудите защо страната ни е толкова нефункционираща – ето защо. Малка група от хора контролира всички потоци на информация. Ние не знаем. Можем да се дърлим за расизъм, но пробвайте да говорите за нещо важно и вижте какво ще стане. Ако продължите, ще ви накарат да млъкнете, повярвайте ми. Така държат контрола.

  Когато западни туристи започнаха да пътуват до Съветския съюз по-масово в началото на 70-те години на 20 век, откриха, че много руснаци имали напълно криворазбрано разбиране за САЩ. Те са си мислели, че американците живеят в пълна немотия, в постоянен расов конфликт и са отчаяни да избягат към Източния блок. Така са мислели, защото това са им казали и е нямало начин да знаят друго. Малкото руснаци, които са разбирали какво се случва в Западния свят, са научили това от слушане на радио на къси вълни, понякога под прикритие.

  50 години по-късно е главозамайващо да отчетем иронията. Сега ние сме тези, които живеят в незнание. Американското правителство успя да засекрети повече от милиард т.нар. „обществени документи”. Така на този етап ние не знаем какво се случва, какво правят лидерите ни. Не ни се позволява да знаем. По дефиниция това не е демокрация, но пък медиите не виждат проблема. Потайността е мощен инструмент за контрол.

  „Спрете да питате как сме толкова богати, бе! Ето ви още една новина за расизма! Отивайте да се ядете“. Това е програмата и така повечето от нас в САЩ живеят. Манипулирани от лъжи и замълчани от забрани. Това е нездравословно и уморително.

  От днес нататък аз ще съм тук, в Туитър, който се надяваме, че ще е нашето радио на къси вълни.

  Тук ни казват, че няма пазители на портата. Ако има, ще напуснем. Но междувременно сме благодарни, че сме тук.“

  Превод на пряката реч на Тъкър Карлсън: Георги Русчев

  Източник: Flagman.bg

  .

• Президентът Радев на 18-ата Световна среща на българските медии

  .

  Румен Радев: Имаме нужда от законови промени за гарантиране на финасирането на обществените медии

  Имаме нужда от сериозни промени в закона, които да гарантират независимо финансиране на обществените медии, както и да е ясна реалната собственост на частните, заяви в Казанлък президентът Румен Радев по време на 18-та на световна среща на българските медии, организирана от БТА.

  Само свободни медии могат да отстояват истината и тържеството на справедливостта, заяви държавният глава. Той посочи, че медийната среда все повече се превръща в критерий за свободата на самото общество. Свободата на медиите приключва там, където журналистът, неговият редактор или самата медия са зависими от икономически, политически, корпоративни или външни интереси. Свободата на медиите трябва да е наша първостепенна задача – като общество, като институции, но най-вече и като отговорност на самите медии. Защото в един разделен и противоречив свят, когато истината често е неудобна и обект на цензура, ние сме длъжностни с всички възможни средства да пазим тази истина и да утвърждаваме чувството за справедливост сред нашето общество, подчерта президентът Радев.

  Следващата световна среща на българските медии ще бъде в Одеса, съобщи от своя страна генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

  Източник: БНР – Радио Стара Загора

  .

• Български събор във Филаделфия

   

  Остават броени дни до 10-ия български събор! Нямаме търпение да се съберем, попеем и повеселим заедно!

  Дата и час:

  Събота, 3-ти юни, 2023 г., от 12 до 18 ч.

  Място:

  The Festival Grounds at the National Shrine of Our Lady of Czestochowa,
  654 Ferry Rd, Doylestown, PA 18901

  .

  Важна информация и отговори на въпроси:

  Ще има ли храна?
  Да, заведението към фестивалния център ще работи от 12 до 16 ч.

  Каква храна ще има?
  Домакините предлагат разнообразно полско-американско меню.
  Ще се продават и кюфтета, щедро дарени от Ivo Delicious Meat Products. Бройката е ограничена, така че ще се продават до изчерпване на количеството.

  Какво представлява мястото?
  Има огромна покрита част с много пикник маси и пейки. Идеално за всякакво време.
  Голяма сцена и място пред нея за хора и ръченици.

  Има ли място за паркиране?
  Да, предостатъчно.

  Какво ще включва програмата тази година?
  Концерт на специалните ни гости от Чикаго – Соня и Диана от Jersey Girls.
  Изпълнения от фолклорни състави и български училища в района.
  Българска музика, хора и ръченици.

  Как мога да участвам в томболата?
  Всеки билет за събора ще получава едно талонче за томболата. Отделно ще можете да си закупите други, като тази година вие определяте за какви награди участват талоните ви.

  Кога ще се теглят наградите от томболата?
  Около 16:30 ч.

  Какви забавления ще има за децата?
  Има футболно и волейболно игрище.
  Face painting & tattoos за най-малките.

  Кои български фирми и организации ще участват?

  АББА – Американско-българска бизнес асоциация
  „За Буквите“ – Ангел Колев
  Исторически парк
  „Калитко“
  Flight365
  Haldeman Lexus
  LanArtButtonCrafts
  Mimi Bakery
  Pirin Foods
  Sand Hill Candles & Melts

  Билети online или на място.

  Очакваме Ви!

  .

  Български културен център за Пенсилвания, Ню Джърси и Делауеър
  / Bulgarian Cultural Center of PA, NJ & DE

  .

• Тържество за края на учебната година в БНУ към Научното дружество на българистите в Молдова

   

  ПРАЗНИК НА ПОСЛЕДНИЯ ЗВЪНЕЦ В БЪЛГАРСКОТО НЕДЕЛНОТО УЧИЛИЩЕ КЪМ НАУЧНО ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИСТИТЕ В РЕПУБЛИКА МОЛДОВА

  .

  На 28 май в Българската библиотеката „Христо Ботев” в Кишинев последният звънец тържествено маркира завършването на поредната учебна година в Българското неделно училище (БНУ) към Научното дружество на българистите в Република Молдова (НДБ в РМ).

  .

  

  .

  Тържеството се откри с приветствените думи на д.и.н. Николай Червенков – първия директор на БНУ и на председателя на НДБ в РМ д.и.н. Иван Думиника.

  .

  

  .

  Директорът на БНУ Елена Рацеева в своето слово предаде на всички ученици и учители поздрави и най-сърдечните пожелания от екипа на Българското посолство в Република Молдова. Пожелания за хубаво лято и покана за наесен – от директора на българската библиотека „Христо Ботев” – Анжела Олъреску.

  .

  

  .

  Преподавателите в БНУ – Надежда Кара и Надежда Рацеева поздравиха учениците за успехите им в усвояването на българския език и култура, като потвърдиха думите си с прекрасните резултати от годишното тестиране от Министерството на образованието и науката на България, проведено на 21 май.

  .

  

  .

  Празнуването беше с акцент на току-що отминалия празник на 24 май – Деня на българската просвета и култура. Учениците подготвиха богат рецитал за тържеството. Сред другите прозвуча и стихотворението на Георги Константинов „Похвално слово”, което емоционално е много близко до чувствата на бесарабските българи: „книги разтворени” като защитен амулет, с който надеждно се надвива „тъмното безродие”.

  ПОХВАЛНО СЛОВО

  Сабя разсичаше нашите корени.
  Вдигахме щитове – книги разтворени.
  Огън събаряше портите букови.
  Но сред пожарите сричахме буквите.

  Родови хроники криехме в пазвата.
  Нямахме тронове. Имахме азбука.
  И до пищовите в робски въстания
  носехме своите свети писания.

  В кървави мигове Бог ни забравяше.
  Книгата винаги сила ни даваше.
  Тъй сме надвивали тъмно безродие
  с вас – брате Кириле, брате Методие!

  .

  

  .

  Последва тържествено връчване на удостоверения за проведено обучение през 2022-2023 учебна година с хубави коментари за всеки и с подчертаване на успехите му не само в БНУ, но и на други места. Сред учениците на БНУ към НДБ в РМ има доста призьори в най-различните градски и републикански състезания: по музика, танци, бадминтон, рисуване…

  Топла сърдечна атмосфера, щастливите ученици и техните родители, усмивки, цветя, приветствия, грандиозни планове за лятото – това е послевкусът от СЪБИТИЕТО!

  Стихотворението за лятната ваканция „Тръгва за лятото влакът, в него се качваме всички…” стана хем логично завършване на празника, хем магическо заклинание за изненадата – сапунени балончета, морени от България и вълшебната кутия с много сладолед. Всичко това донася Радост без край и нови обсъждания на грандиозни планове не само за лятната ваканция, а и за откриването на 2023-2024 юбилейна учебна година в БНУ към НДБ в РМ.

  Видеозапис от тържеството:

  .

  Пресслужба на Научното дружество на българистите в Р Молдова

  Източник: ndb.md

  .

• Българи по света на 24 май. За концерта на Светлин Русев в Айфеловата кула и др.

  .

  Откъс от предаването „Делници“ на ТВ „Евроком“ с водещ Николай Колев, излъчено на 24 май 2023 г.

  В предаването на ТВ „Евроком“ се включва от Париж Николай Тома от EuroTV.media. Излъчени са и негови видеоматериали за концерта на виртуаозния цигулар проф. Светлин Русев в зала „Гюстаф Айфел“ на Айфеловата кула, организиран в чест на 24 май от Българския културен център в Париж, за дейността на фондация „Миню Балкански“, интервюта с проф. Светлин Русев, Младен Димитров, Симеон Ангелов, Николай Чакъров и др.

  .

  .

  Източник: EuroTV.media

  .

• Древната традиция на българската книжовност

  .

  Павел Серафимов,

  Sparotok.blogspot.com

  За начало на българската книжовност повечето учени приемат IX век. Това е времето, в което живеят княз Борис I, солунските братя Кирил и Методий, a и творилите в Охрид и Плиска техни ученици Климент, Наум и Ангеларий. Други изследователи на нашето минало смятат, че за писмена традиция може да се говори много по-рано и за това свидетелстват руните на старите българи.

  Веселин Бешевлиев определя особените знаци, използвани от дедите ни, като възникнали извън Европа и свързани със старотюрското руническо писмо. Петър Добрев и др. се дистанцират от господстващото дълго време в историографията виждане за тюрския произход на старите българи и смятат, че създаването на руните ни трябва да се свърже с историята на иранските народи. Аз лично поддържам виждането, че произходcj на старобългарските руни е на Балканите.

  .

  

  За това, че дедите ни са ползвали особени знаци преди епохата на Кирил и Методий знаем от най-рано от създадената през ранното Средновековие работа О Писмьньхъ. Там намираме следния пасаж: “Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ книгъ, нѫ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ гатаахѫ погани сѫщи.“

  Подчертано е съшо, че по-древните от кирилицата и глаголицата знаци са ползвани не за документиране на исторически събития, а за извършване на гадания. Имайки предвид факта, че все още не са намерени документи с дълъг рунически текст, можем да приемем, че чертите и резките действително са използвани предимно за езически обреди, а и за кратки послания, посвещения.

  По отношение на руните трябва да се спомене нещо от изключително голяма важност. Предмети, по които се срещат особени знаци, у нас има не едва след прословутата 681-ва година, а повече от половин хилядолетие по-рано.

  Става дума за руните по златната ножница на меч, намерен в надгробната могила Рошавата Драгана, недалеч от Стара Загора. Знаците се отличават доста ясно, те са девет на брой и са разположени рамномерно в кръг, в периферията на предпазителя на меча.

  

  Артефактът е датиран I век и се съхранява в Регионалния исторически музей на Стара Загора.

  През 2006 г. Иван Танев Иванов и Мариана Минкова представиха научна работа, в която подлагат на анализ въпросните руни и излагат своето виждане за връзка между глаголицата и руните на скито-сарматите, стигайки до интересен извод: “…cъздателите на глаголицата са познавали скито-сарматската система от рунни знаци и са ползвали отделни eлементи (кръгове, триъгълници), цели композиции от знаци, а така също и самия ортографски принцип на свързване на тези елементи чрез съединителни отсечки.”

  Друга, не по-малко важна подробност, на която за жалост Танев и Минкова не са обърнали достатъчно внимание, е това, че самите сармати са причислени от Прокопий Цезарийски към семейството на гетите. Става дума за тези гети, които по-рано Херодот нарича най-праведния, но и най-храбрия тракийски народ. Писалият след Прокопий Стефан Византийски дефинира в работата си “Етника” сарматските роднини скитите като тракийски народ. Ценно е също и сведението на Овидий – “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите”.  Не можем да пропуснем и виждането на нашия учен Георги Баласчев, според когото сарматите и сродните им племена “трябва да се отнесат към многолюдния тракийски народ.”

  Уповавайки се на тези данни, можем да кажем, че скито-сарматските руни ca изобретени от местно население, което е било разделено на няколко отделни групи, като групата, обитаваща долнодунавския регион, старите автори са назовавали траки. 

  Тези хора се явяват наши предци и това е причината да има силни прилики между старобългарските руни, скито-сарматските тамги и средновековната глаголица. След малко ще разберем, че корените на тези писмености са смайващо древни и трябва да се търсят в далечното минало на Балканите.

  Добре известно е, че освен руните, след покръстването си, дедите ни са ползвали римски и гръцки букви за своите дела. За това разказва отново авторът на „За буквите“, като употребява един много интересен израз: “И тако бѣшѫ многа лѣта”- и така беше много години.

  Тук срещаме един парадокс – официално покръстването на България е по времето на княз Борис I, а точно тогава в Плиска действат учениците на Кирил и Методий, създавайки книги за дедите ни.

  Няма логика да се използва израза многа лѣта – много години, за един сравнително кратък период, освен ако създателят на съчинението „За буквите“ не говори за някакво по-ранно покръстване – още по времето на Античността.

  В този период ползването на римски, т.е. латински букви, би било логично. В първите векове на римското господство по-популярна е латинската азбука, макар посвещения да се извършват и с гръцката.

  Ha това най-рано обръща внимание Ганчо Ценов, според когото ние, българите, сме потомци на местен народ, яваващ се и първият приел християнството в Европа. Виждането за ранното християнство на българите е защитено блестящо и от проф. Асен Чилингиров в няколко негови работи. Макар дедите ни, познати по време на Античността под името траки, да са първите християни, след IV век, те биват наклеветени и обявени за еретици.

  Реално, приемането на веруюто на Източната Римска империя (Византия), през IX век е само политически ход на княз Борис I. Безспорно образован човек като създателят на „О Писмьньхъ“, е знаел за ранното християнство на народа ни и, без да се увлича в излишна полемика, прави кратко споменаване за времето на Античността, когато предците ни са християни, но бивайки под римска власт, са ползвали латинската и гръцката азбука. Дали с тези азбуки са написани книги на български език, на религиозна и светска тематика – няма как да се каже, но дори и да са оцелели някакви ръкописи до времето на Борис I, те са унищожени по настояване на чуждото духовенство.

  Благодарение на отговорите на Папа Николай I на допитванията на българите, разполагаме със сведения, че дедите ни са притежавали литература от религиозно естество още преди времето на солунските братя. В глава 103 се натъкваме на следното свидетелство: “Вие питате какво трябва да се направи с нечистивите книги, които, както заявавате, сте получили от сарацините, се намират у вас. Те разбира се не трябва да се пазят защото, както е писано, лошите беседи развалят добрите нрави, но именно като вредни и богохулни да се предадат на огън.”

  По време на Средновековието, с името сарацини са наричани арабите, които по това време притежават както своя писменост, така и добре изградена религиозна доктрина. За да бъдат дадени книги с религиозен характер на българите от времето, предхождащо това на княз Борис I, то на наша територия трябва да е имало, както доста емисари от арабският свят, също така трябва да е имало и поне няколко религиозни училища, в които да се изучава ислямът, арабският език и арабската писменост, иначе кой би разбрал написаното в така наречените сарацински книги?

  Сведения за тaкива неща липсват напълно, няма намерени графити, нито посвещения с арабски букви от този период. Не разполагаме и със свидетелства на арабски автори за основаване на мюсюлмански религиозни центрове в Дунавска България.

  В такъв случай би трябвало да се доверим на Ганчо Ценов, който смята, че въпросните сарацински книги са всъщност богомилска литература, която е считана за опасна ерес и е преследвана жестоко от византийската църква. Определението “вредни и богохулни книги” пасва най-добре на литературата, която е определена като еретическа. Тъй като по всяка вероятност нашите предци са последвали съвета на папата, най-вероятно неудобните книги са изгорени още през IX век.

  Същата съдба навярно постига и работите на творилия през IV век в земите край делтата на Дунава Етикус Истер. Божидар Пейчев счита роденият в Добруджа философ за славянин, т.е. принадлежащ на българската народност (според Ганчо Ценов, уповаващ се на сведенията на Теофилакт Симоката, хората, наречени най-рано славяни, са гетите).

  .

  

  От книгите на Етикус Истер не е оцеляла нито една до ново време, но за създадената, или поне преработена от него азбука, се предполага, че е оцеляла в развит вид. Според Божидар Пейчев: “Йероним е популяризаторът, разпространителят, „проширителят“ на изобретената от Етикус праглаголица, или още по-точно — запазената във и чрез трудовете на Йероним азбука на Истер – като славянска по произход и характер е била естествено възприета като културно оръдие от славянското балканско население, особено от западната му част, откъдето е бил родом и Йероним.”

  Благодарение на aнтикварни книги, ние разполагаме с примери на това как е изглеждала азбуката, ползвана от Етикус Истер. Тя се отличава доста от буквите, разпространени от Св. Йероним (ако разбира се изображението е достоверно). Чак когато намерим запазен ръкопис на живелия по време на Античността мислител, ще знаем истината със сигурност.

  .

  

  С времето на Античността са свързани и други исторически извори, засягащи употребата на особен вид писменост по нашите земи. Йордан разказва за това как Вулфила (Урфил) – владиката на готите, живеещи край Хемус, им създал букви: “Имаше прочее и други готи, наречени малки, те са огромен народ, а за техният владика се казва, че им изобретил писмена …“ – “Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse.” [Jord.267. IV].

  .

  

  Въз основа на това, че Прокопий Цезарийски, Орозий Павел, Изидор Севилски и много други автори считат балканските готи за същия народ като тракийските гети, Ганчо Ценов, Асен Чилингиров, Георги Сотиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др. смятат както Вулфила (Урфил), така и локализираните от Йордан край Хемус готи, за местен народ – потомци на Херодотовите гети.

  В това има логика, защото само няколко години след смърта на Вулфила (Урфил) – 383 г., Йоан Златоуст изказва твърдението, че траките са превели свещените писания на свой език. Йоан Златоуст е бил добре запознат с религиозните дела в Римската империя и в частност на Балканите. Ако Вулфила (Урфил) и хората му бяха германи, то Йоан Златоуст би споменал това, но този духовник говори за тракийски превод на Библията по време на своята проповед от 388 или 389 година – cъвсем скоро след кончината на Вулфила (Урфил).

  Проповедта е държана в Константинопол не пред кого да е, а пред готи, както уместно съобщава проф. Светлана Янакиева. Със сигурност Йоан Златоуст е знаел добре етническата принадлежност на поданиците на Римската империя, на които той проповядва, но за германи, германска писменост, или за германски превод на Библията не отваря и дума.

  Тъй като по време на късната Античност като колективно название на местното балканско население се ползва името беси, а в житието на родения в началото на V век Теодосий Кенобиарх се твърди, че бесите си служат с рунически, славонски език (Теофилакт Симоката обяснява, че гети и славени са едни и същи хора), то имаме пълното право да гледаме на Евангелието на Вулфила като на Тракийската библия.

  Дали преводите на Вулфила (Урфил) имат някаква връзка със споменатите от Папа Николай I сарацински книги е трудно да се каже, но знаейки, че Вулфила (Урфил) и сънародниците му са обявени за еретици, не би трябвало да храним силни надежди за намиране на тракийския превод на Библията от владиката на гетите, познати още като готи, гети и славени.

  Съществува още един интересен извор, засягащ корените на писмеността на дедите ни. Става дума за споменатото в “Панонскa легенда” изказване на император Михаил III: „Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ, нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.”

  Откритите и преработени от Кирил и Методий букви за езика ни принадлежат най-вероятно на глаголицата. Тя предхожда кирилицата, а и показва връзка с други, доста по-стари писмености, като Линеар А и Линеар Б. По този въпрос са писали различни автори в края на ХХ и началото на ХХI век. Открити са над двадесет съотвествия между форма и звукова стойност на глаголическите букви и знаците, принадлежащи на Линеар А и Линеар Б. Такова голямо количество изключва напълно възможността за случайни съвпадения.

  .

  

  По-интересно е това, че според Джейн Елън Харисън, писмеността, за която в старите извори се казва, че е ползвана от Орфей и Лин, е вероятно мистериозното критско писмо (Линеар А и Линеар Б). Ако приемем, че ние, българите, сме потомци на хората, от които произлизат Орфей и Лин, мистериите изчезват и веднага ще получим добро обяснение защо глаголицата има толкова много успоредици с древните знаци от остров Крит.

  .

  

  Официално за край на Линеар А и Линеар Б може да се говори през ХII век пр. Христа, неотдавна, обаче, една талантлива изследователна – Иванка Пенева-Русева доказа, че тези писмености продължават да бъдат употребявани у нас и в доста по-късни времена.

  Г-жа Пенева-Русева изолира значителен брой знаци от керамиката от културата Цепино и показва връзката им с крито-микенските писмени знаци, като още в началото на работата си представя едно доста смело твърдение, а именно това, че: “кръстчета, меандри, триъгълници, клонки, розети и др., запазени в народните шевици и писаните яйца, произхождат от балканската сричкова писменост, линейно писмо с два последователни варианта л. А и л. Б от второ хилядолетие пр.н.е.“

  Културата Цепино XII-VI в. пр. Хр., чиято керамика е украсена със забележително древни знаци, принадлежи на бесите. Част от тях е принудена да напусне родните си места поради римското подтисничество, като някои преселници отиват чак до Северните Карпати – във владенията на гетите. Там бесите са локализирани през II век от Клавдий Птолемей. Далеч от римляните, древната писмена традиция е би могла да се запази, а и да се върне на юг от Дунава по времето на Вулфила (Урфил), като за по-сигурно завръщане може да се говори след 681-ва година.

  Ето как “хиатусът” може да се обясни и вече не е мистерия защо ползваните от Орфей и Лин букви са ползвани за религиозната литература на старите българи. Не е мистерия и това защо руните ни имат такава силна прилика с Линеар А и Линеар Б. Не е мистерия защо Ценов смята азбуката на Вулфила (Урфил) за протоглаголица.

  Не на последно място трябва да се спомене и това, че орфеевата писменост, за която Джейн Елън Харисън изказва мнение, че е възможно да е от същия вид както критската, е всъщност с много по-стари корени. Голям брой знаци, явяващи се прототип на критските Линеар А и Линеар Б, са били ползвани от траките във времето на Неолита и Халколита.

  .

  

  Това не е предположение, а факт, който е засвидителстван от учени като Харалд Хаарман, Марко Мерлини, Ричард Ръгли и др. По-интересно за нас е това, че свещеният за дедите ни знак IYI присъства на няколко места на Балканите още преди около 7000-6500 години (по сведения на Михайлов, Тодорович, Церманович, Чохаджиев и др.).

  Когато разгледаме всички факти, пред нас се открива смайваща картина – набедените за войнствени варвари наши деди се оказват не само страховити бойци, но и народ, който е носител на знанието; народ, който е успял да запази древните си традиции, въпреки сатанинската жестокост, с която враговете му са го преследвали. Този, който е докоснат от светлината и е станал неин носител, никога няма да загине!

  .

  Използвана литература:

  1. B. Бешевлиев, Първобългарите, История, Бит и Култура, Фондация „Българско историческо наследство“, Пловдив, 2008

  2. В. Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София 1981

  3. Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998

  4. Г. Ценов, Праотечеството и Праезикът на Българите, историко-филологически издирвания, Фототип. изд. Хелиопол, София, 2007

  5. П. Добрев, Да изтръгнеш слово от камъка, За какво разказват свещените надписи на езика на Аспарух, Галик, София, 2002

  6. И. Т. Иванов, М. Минкова. Ортографична аналогия между глаголическите букви и сарматските руни по материали от могилата Рошава Драгана, местността Чаталка, Старозагорско, Известия на музеите от Югоизточна България“, Бургас (гл. ред. проф. д.и.н. Иван Карайотов), 2006 г. с. 48 -59

  7. H. Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C. H. Beck, München, 2011

  8. J. E. Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991

  9. ЛАТИНСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES LATINI HISTORIAE BULGARICAE, том II, cъставили и редактирали Иван Дуйчев, Михаил Войнов, Страшимир Лишев, Борислав Примов, БAH, София, 1960

  10. Ричард Ръгли, “Изгубените цивилизации на Каменната ера”, Бард, София, 1999

  11. G. Sotiroff, Glagolitic Script and Linear B, CANADIAN SLAVONIC PAPERS, Vol. XII,  No. 3, Fall 1970, 303-331;

  12. Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното гумно, Известия на Народния музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

  13. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

  14. A.Buthler, The Life of the Fathers, Martyrs and other principal Saints, Compiled from Original Monuments and Authentic Records by the Rev. Alban Butler, in Twelve Volumes. Vol.1, Dublin: James Duffy, 1866.

  15. Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H. B. Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

  16. Ж. Войников. Сравнителен анализ на прабългарските руни и произхода на глалоголицата. Някои алано-прабългарски рунически надписи. IYI – “Ипсилонът с двете хасти”
  http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Zhivko%20Voynikov/Prabaalgarski%20runi.htm

  17. M. Merlini, Introdution to the Danube script from the book Neo-Eneolothic Literacy in Southeatern Europe http://www.academia.edu/3035626/Introduction_to_the_Danube_script_from_the_book_Neo-Eneolithic_Literacy_in_Southeastern_Europe

  18. П. Серафимов, Произход на глаголицата – най-древната азбука (вид. 24-05-2018)    http://sparotok.blogspot.nl/2014/05/blog-post_19.html

  19. П. Серафимов, Сармати, Амазонки, Българи http://sparotok.blogspot.nl/2018/02/blog-post.html (вид. 24-05-2018)

  .

• May 24 is declared Bulgarian Cultural Heritage Day in Las Vegas

  .

  Bulgarians in Las Vegas gathered for their traditional holiday on the eve of the ‎Day of Bulgarian Education and Culture

  Report and photos by Maria Samichkova, Las Vegas

  Translation and publication by Rositsa Petkova

  Source: BNR

  .

  

  .

  The Bulgarian community in Las Vegas gathered for a big festive gathering in ‎‎Bruce Trent Park on May 21, with which they celebrated in advance the Day of ‎the Holy brothers Cyril and Methodius, of the Bulgarian alphabet, education and ‎culture, and of Slavic literature – 24 May.

  The event was preceded by a proclamation by the mayor of the city Las Vegas, Carolyn ‎Goodman.

  .

  

  Las Vegas mayor Carolyn Goodman and the Bulgarian consul in Los Angeles Boyko Hristov

  ‎“Continuing the excellent relationship we have built with the mayor of Las Vegas, ‎we are pleased to inform you that May 24 has been officially declared a day of the ‎Bulgarian cultural heritage!“ wrote the Bulgarian Consul General in Los Angeles ‎Boyko Hristov, expressing hope that this news will bring joy to our compatriots ‎in Las Vegas. ‎

  .

  .

  ‎“Many people gathered in the same park as last year. There were also special ‎guests, including for the first time from Bulgaria,“ Maria Samichkova, who is also ‎one of the organizers of the event as a spokesperson for the Bulgarian Association ‎in Nevada, told Radio Bulgaria.

  ‎“We had special guests from other states. From Phoenix – another national ‎association that also organizes Bulgarian assemblies and festivals, from Texas – ‎book author Antonina Duridanova who presented her memoir „Escape from the ‎Iron Curtain: A New Beginning and Return“. Our fellow citizens were also with ‎us – the talented Diana Alexandrova, who is the author of more than 13 children’s ‎books, two of them have been translated into Bulgarian and are in bookstores in ‎our homeland. Two more are expected to be released for Children’s Day – June 1, ‎in Bulgarian bookstores.

  .

  

  .

  Also the talented artist Valentin Yordanov, who makes ‎street art and created a unique panel, which includes important sights from ‎Bulgaria and places worth visiting by tourists. He himself is from Veliko Tarnovo ‎‎– Bulgaria’s old capital, a town with a lot of history and remarkable architecture”, ‎Maria Samichkova reported.‎

  .

  

  .

  Also two Bulgarian schools and singers participated in the celebration.

  ‎“It was an extremely dynamic, long and interesting day. Also for the first year we ‎had a tennis class. We invited a tennis club in which there is a champion – Raya ‎Kotseva, who plays tournaments in Indian Wells and is the champion in the age ‎category up to 12 years old. Her personal coach is her older sister Irene Kotseva, ‎who is coming here to study in the USA on a scholarship, thanks to her tennis ‎achievements in Bulgaria. Now her younger sister is reaping great success in tennis ‎tournaments and is at the top of the national rankings”, Maria Samichkova told ‎Radio Bulgaria.‎

  There was also participation of a jazz band from the Las Vegas Academy of the ‎Arts, in which the saxophonist is Bulgarian. Many talented children, a wonderful ‎dynamic program, guests and sponsors who did everything possible to make this ‎festival even more successful than last year.

  “There was festivity, merriment, people continued to dance Bulgarian folk songs ‎until the late hours. We thank everyone who came to help in advance, all the ‎Bulgarian businesses and restaurateurs in our city”, said Maria Samichkova.

  .

  

  .

  All Bulgarians in Vegas, and especially the Bulgarian Society of Nevada, wish ‎many happy holiday moments for May 24, everywhere in the world. Happy ‎holiday, dear Bulgarians and compatriots in our Motherland!‎

  .

• В Сиатъл се създава българска читалня

   

  На българския пикник по случай 24 май, Даяна Уайт имаше удоволствието да сподели създаването на българска читалня в Сиатъл. Тя вече е събрала над 130 български книги за българската общност в Сиатъл и всички, които желаят да научат повече за българския език и култура.

  .

  

  .

  Официалното откриване е на 11 юни 2023 г.

  Проект – “Последвай Зара – направи българска читалня в своя град”*

  .

  Огромни благодарности за подкрепата на Mария Апостолова за предоставяне на помещение, където ще е и домът на Читалнята в Сиатъл.

  Честит празник на българската писменост и култура!

   

  Текст и снимки:

  Български културен център в Сиатъл

  .

  

  .

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

  „Последвай Зара – направи българска читалня в своя град“ е проект, целящ да улесни възможността за четене на български творби в САЩ, както и лесен обмен на книги, посещение на събития, запознаване и събиране на читатели – информира сайтът Uspelite.bg. Проектът е дело на ученичките Зара Пехливани и Даяна Уайт, с активната подкрепа на Генералното консулство на Р България в Лос Анджелис и българския почетен консул във Вашингтон Елка Русков.

  .

  

  „Всеки, който има желание да дари книги на български език, нека да се свърже с Даяна Уайт като ми/ ни изпрати съобщение!

  Огромни благодарности за подкрепата от Българския културен център в Сиатъл, Българското консулство в Лос Анджелис и Mария Апостолова за предоставяне на помещение!“ – пише във Фейсбук Елка Русков.

  .

• Скандалът с парите на Хънтър Байдън избухна в Конгреса

  .

  Републиканците в САЩ публикуваха доклад-меморандум от 36 страници, описващ подробно мрежата от LLC фирми на семейство Байдън и връзката им с компания, свързана с китайското разузнаване. Меморандумът, публикуван (вж. ЛИНК) от Комисията за надзор и отчетност на Камарата на представителите, се прицели в отричанията (при това многократни) на президента Джо Байдън, че е имал нещо общо с китайски пари.

  .

  
  .

  Дневниците на посетителите на Белия дом показват, че бизнес партньорите на Хънтър Байдън са посещавали Белия дом поне 80 пъти, докато Джо Байдън е бил вицепрезидент. Тези срещи включваха такива със самия тогавашен вицепрезидент.

  „Президентът Байдън твърди след изборите през 2020 г., че семейството му не е получавало пари от Китай. Това беше лъжа и той продължава да лъже американския народ сега. Байдън са получили милиони долари от Китай. Немислимо е президентът да не знае за това. Белият дом отказва да коригира изявленията на президента, показващи, че президентът използва федералното правителство, за да се намеси в ролята на семейството и собствената си роля в тези схеми“, каза председателят на Надзорния комитет на Камарата на представителите Джеймс Комър, на пресконференция.

  В доклада се отбелязва, че Хънтър Байдън и неговите сътрудници са създали сложна мрежа от 15 фиктивни компании, след като Джо Байдън стана вицепрезидент през 2009 г. Те включват: Rosemont Seneca Partners, LLC.; Rosemont Seneca Principal Investments, LLC; Rosemont Realty, LLC; Rosemont Seneca Bohai, LLC; Owasco, LLC; и CEFC Infrastructure Investment (US)., LLC и др.

  Докладът обхваща парите, получени от румънския олигарх Габриел Поповициу, който е разследван в Румъния за корупция, и особено тези суми, получени от Китай.

  Разследването на комисията се съсредоточи върху LLC фирмите, пряко замесени в отношенията с CEFC Energy – компания, за която се подозира, че е параван на китайското военно разузнаване. Те включват собствеността на Хънтър Байдън Owasco, PC, Hudson West III., LLC; Robinson Walker, LLC; и Rosemont Seneca Bohai, LLC.

  Тези компании са получили милиони в банкови преводи от CEFC, показват банкови записи.

  Бившият главен изпълнителен директор на CEFC Energy Ye Jianming (Йе Джиенминг) преди това е бил генерален секретар на Китайската асоциация за международни приятелски контакти (CAIFC), за която американско-китайската комисия за преглед на сигурността казва, че „изпълнява двойни роли на събиране на разузнавателна информация и провеждане на кампании за пропаганда и управление на възприятията“.

  Докладът отбелязва, че Йе е управлявал бизнес империя на стойност 44 милиарда долара и е бил ключова фокусна точка на китайската инициатива „Един пояс, един път“. Бившият сръбски политик и деятел на ООН Вук Йеремич, с когото Байдън работиха в своите сделки, описа Йе като човек с „връзки на най-високо ниво в неговата страна“. Тези контакти включват самия китайски президент Си Дзинпин.

  Йe използва CEFC за подкупване на чуждестранни служители. Подкупът е ключов инструмент в инструментариума на шпионина, използван за манипулиране на актив, така че да прави това, което шпионинът иска. Йе беше задържан през 2018 г. по заповед на Си.

  Бизнес партньорът на Хънтър Байдън Патрик Хо беше осъден във федералния съд на САЩ за предлагане на подкуп от 500 000 долара на президента на Уганда Йовери Мусвени. Той беше „емисар“ на Йе в САЩ. Хънтър Байдън нарече Хо „шефът на шпионажа на Китай“. Хо беше под наблюдение със заповед на FISA по време на ареста си през 2018 г.

  Gongwen Dong, друг сътрудник на Ye, ръководи няколко компании, за които комисията каза, че следват модела, използван от китайски субекти за пране на пари в САЩ. Те включват Hudson West III, предприятие, в което Gongwen и Хънтър Байдън са 50%-50% партньори, Hudson West V и CEFC Infrastructure Investment (САЩ). Банковите записи показват, че Йе е превел 130 милиона долара на субекти, контролирани от Gongwen между юни и август 2017 г. Hudson West III е получил 4 милиона долара между август 2017 г. и октомври 2018 г. Компаниите, контролирани от Джеймс Байдън, са получили 75 000 долара.

  Джон Шиндлер, бивш разузнавателен анализатор и офицер от контраразузнаването на Агенцията за национална сигурност, пише в The Washington Examiner: „Хънтър Байдън знаеше точно какви хора са неговите приятели от Пекин. По време на критичната времева рамка 2017-18 г. едва ли беше тайна, че CEFC беше тясно свързан с Китайската комунистическа партия, нейните военни и разузнавателните служби.“

  Шиндлър продължава: „Знаем, че Байдън Инк. забогатя от фронта на китайското разузнаване – но в замяна на какво, не можем да кажем. Също така знаем, че Джо Байдън и Хънтър Байдън са излъгали за вземането на китайски пари и връзката на семейството им с CEFC. Обществеността заслужава пълната история за това, което може би е един от най-големите скандали в президентската история.

  Бившият началник на станцията на ЦРУ Сам Фадис има подобни опасения относно Хънтър Байдън и президента, предполагайки, че те са били компрометирани от китайското разузнаване.  Става дума за шпионаж“, каза Фадис пред 19FortyFive .

  Автор: Джон Росомандо

  Източник: www.msn.com

  .

  Вижге още във видеото:

  .

  А ето какво пише по същата тема на Фейсбук страница си Огнян Дъскарев:

  На 10 май 23 Джеймс Комър, шеф на Комисията по надзора в Камарата на представителите в Конгреса на САЩ, заедно с всичките си колеги от десницата даде пресконференция. Той каза:

  „По времето, когато Байдън е бил вицепрезидент и след това, синът му Хънтър Байдън основава 20 кухи фирми (shell companies), за да скрие източника на около 10 милиона долара, преведени на около 9 членове на семейство Байдън. Парите са преведени от Румъния и Китай, както следва:

  1/ Bladon Enterprises, собственост на Gabriel Popoviciu, осъден румънски олигарх, превежда на семейство Байдън общо 1.3 млн долара. Bladon Enterprises прави 17 превода на това семейство, от които 16, докато Байдън е ВП. Парите са преведени след като на 28 септември 2015 г. вицепрезидентът Байдън официално приема в Белияп дом Клаус Йоханис, президент на Румъния.

  2/ Останалите около 9 млн долара са преведени от китайски фирми, най-вече от CEFC, огромна енергийна китайска фирма, сега разпусната. Шефът й Ye Yanming е извършил почти всички плащания чрез други лица за времето от 2014-2017 г. Същият подарил на Х. Байдън диамант за 80 хил. долара през февруари 2017 г.

  3/ И пр., и пр. Всичко това са стари новини, описани подробно в книгите от Питър Швайцър и Миранда Дивайн, освен: Джеймс Комър представи БАНКОВИ ИЗВЛЕЧЕНИЯ и така доказа ВСИЧКИТЕ преводи към кухите фирми и после – към семейството. Още: Комър заяви, че разполага с писмените показания на ключов свидетел (whistleblower), които според Комър доказват заключенията на Комисията по надзора.

  Оттук: не е ясно какво ще се случи. Вероятно този доклад ще бъде изпратен в Сената, но там ще бъде заглушен, защото левицата има мнозинство. Вероятно Х. Байдън ще бъде даден под съд, защото е разследван, според някои източници – от декември 2019 г., според други – от май 2019 г. Ще бъда изненадан, ако това се случи.

  Защо пиша това? Защото пресконференцията на десницата в Камарата на представителите беше ОГРОМНА световна новина: сегашният президент на САЩ, като вицепрезидент, и семейството му са получили 10 милиона долара от Румъния и Китай, неизвестно защо. Според ключовия свидетел (whistleblower), за да извършва политически услуги от поста си в САЩ. Парите несъмнено са били преведени, което Комър доказа с банковите извлечения. Представете си, ако Тръмп беше направил това и световните крясъци, които щяха да последват.

  Последва колосална ЗАПАДНА цензура – всички големи западни/американски медии, без Фокс нюз и няколко малки други американски медии, нарочно заглушиха и потушиха огромната новина! В последствие: много малко хора разбраха за Комър, а тук (б.р.: в България) – почти никой, защото местните медии РОБСКИ слугуват на западните.

  .

  

  .

• Зрелища

  .

  Докато главният прокурор Гешев и заместникът му Сарафов се обвиняват взаимно в смъртни грехове и кирливи ризи на прокуратурата се веят мощно из публичното пространство, обречените от същата тази прокуратура бивши кметица и зам.-кметица на столичния район Младост продължават да бъдат в Сливенския затвор. Главният прокурор се усеща предаден, както сам заяви вчера, но кой предаде Десислава Иванчева и Биляна Петрова на прокурорско и съдебно самодържие? Междувременно, Президентството мълчи и не е ясно дали Комисията по помилванията към вицепрезидента Йотова е разгледала въобще молбите за помилване на тези две достатъчно изпатили вече жени.

  Докато политици и висши магистрати, от разни партии и позиции, се кълнат, че се тревожат за България, и всичко, което са правили или правят, е с неоценени добри намерения, цените растат, бедните се гърчат, а престъпността, корупцията и шуробаджанащината имат всички шансове да пребъдат.

  Докато украинският президент Зеленски получава наградата „Карл Велики“, връчена му „за принос в обединението на Европа“, Европа продължава да бъде застрашена, че една локална война в източната й част може да се превърне в европейска и световна война. И никой не чува гласа на бившия американски президент Доланд Тръмп относно тази война.

  На този фон, за да се покажат максимално „правоверни“ и да се застраховат може би от последствия за собствените им действия в изпълнителната и съдебната власт, български политици и магистрати се кълнат всеки ден, че се борят срещу Путин. И не е ясно кой повече от другия се бори срещу злодея и руската агресия. Но това не спасява техните рейтинги, само осветява допълнително слабостта им. Нито спира, както се вижда, развяването на кирливи ризи, защото изглежда тези „ризи“ са вече толкова много и толкова преплетени, че няма как да бъдат „изпрани“ всички или приписани само на противника.

  „Хляб и зрелища“ – казвали в древната Римска империя, дето се е разпростирала и по днешните български земи. Но хлябът става все по-скъп, а зрелищата – все по-евтини. И България прилича на провинция, в която байганьовци с тоги и скъпи костюми се правят на патриции. Засягат се на чест и се правят на герои пред уморена от зрелища публика, а изпод тях хвърчи мръсно бельо.

  .

  Мариана Христова

  .

• Зам.-главният прокурор Сарафов поиска спешно охрана, за да не бъде убит

  .

  Начело на прокуратурата има неуравновесен човек, заяви зам.-главният прокурор по адрес на Гешев

  .

  Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов, който сутринта беше обвинен от началника си Иван Гешев, че е в основата на преврата срещу него (вж. „Гешев отказа да подаде оставка и атакува Борисов“ и видеото по-долу), отвърна на удара.

  .

  .

  Той обвини Гешев, на когото доскоро беше верен, че е неуравновесен, че държи нарочно определени дела на трупчета, че е приватизирал прокуратурата за собствени нужди и използва служителите й като слуги. След това Сарафов обяви, че се страхува физически за живота си, защото познава методите на Гешев, и настоя да получи държавна охрана.

  „Тъй като познавам Иван Гешев, заявявам, че се страхувам за живота си и настоявам за охрана, за да не се окажа убит като прокурора Николай Колев по времето на друг главен прокурор„, каза Сарафов и настоя „още днес да бъде защитена физическата ми сигурност“. „От днес не мога да водя нормален живот, защото познавам методите на Гешев“, каза заместникът му. И се обърна към него: „Г-н Гешев, вие далеч надминахте вашия идол Никола Филчев“.

  „В момента начело на прокуратурата има неуравновесен човек, присвоил я като своя частна собственост, също като преди 20 години“, продължи Сарафов да прави препратки към филчевата ера.

  „Съжалявам, че вместо да изпълняваме служебните си задължения, ние вадим кирливите си мръсни гащи и ги развяваме пред медиите и обществото“, започна изявлението си Сарафов. Според него обаче е необходим дълбок катарзис, за да се отреже гнилото и прокуратурата най-сетне да заработи в полза на обществото. След което заваляха обвиненията срещу Гешев. Първото беше, че ползва Регентската къща – базата на Министерския съвет, като лична резиденция. Сарафов обясни, че имотът е бил даден за база на прокуратурата, но никой друг освен Гешев не може да припари там. „Г-н Гешев просто я приватизира за собствено ползване. Той използва като лични слуги служителите на прокуратурата“, посочи Сарафов. И допълни, че Гешев има 2 бронирани автомобила, всеки от които струва над 1 млн. лв., платени от бюджета на прокуратурата. Сарафов иронично определи това като „ярък пример за неговото родолюбие“.

  Сарафов продължи, че Гешев е превърнал кабинета си за в хан за ромските барони, с които ходи да яде баклава. Нещо, от което прокурорите се срамували.

  Според зам.-главния прокурор Гешев използва за личен политически пиар.

  Сарафов припомни как сутринта Гешев е признал, че състудент на Гешев работи по делото „Барселонагейт“. „Именно това е начинът и лично Гешев да контролира ритъма на работа по делата и да дава насоки. Той днес сам призна, че държи „Барселонагейт“ на трупчета, за да може извива ръцете на политиците“, посочи Сарафов. Според него такива дела се държат с години, за да се използват за политически шантаж.

  „Това е срамна тайна, която трябва да се каже, защото ние наистина трябва да изчистим своята къщичка“, продължи той. И призова прокурорите да покажат собствени съпротивителни сили като направят открити за медиите общи събрания и си кажат всичко.

  „Крайно време е някой да каже, че царят е гол. Именно на достойните колеги в прокуратурата разчитам. Защото точката на кипене е достигната“, посочи зам.-главният прокурор.

  Сарафов обясни, че няма да призовава Гешев да подаде оставка, защото „с оглед състоянието му е ясно, че няма да го направи“. Зам.-главният прокурор обаче смята, че началникът му спешно трябва да бъде отстранен от поста си от Висшия съдебен съвет, „за да не нанася повече щети на прокуратурата“.

  Според Сарафов, Гешев е направил заявка за влизане в политиката. Но трябвало да реализира трябвало да реализира тази си амбиция, след като напусне съдебната система. Сарафов се закани да изнесе всичко, с което разполага пред Висшия съдебен съвет, защото Гешев е „абсолютно непригоден за тази позиция“.

  Източник: в. „Сега“

  .

• Властта

  .

  Властта отдавна не чете поети!
  И нищичко във рими не чете!
  На нея дай й рози и конфети,
  та само в апетити да расте!

  Властта, за жалост, мъката не чува.
  Ослушва се за химни и амвон.
  От болката народна се лекува
  единствено с поклони пред Мамон.

  Властта не иска тежкото да носи.
  Самата тя достатъчно тежи.
  Притиснат ли я в ъгъла с въпроси
  изплъзва се с премерени лъжи.

  Властта яде и все не се насища.
  И с вакуум засмуква всеки грош.
  След себе си оставя пепелища,
  но пак си пази всичкия разкош.

  Властта е като камък безсърдечна.
  Медуза – всеки жив да вкамени.
  Изменчива и винаги далечна.
  Виновна… Без осъдени вини.

  Властта е пропаст. В пъклото пропада.
  Жесток портрет на някой лъскав Грей…
  И даже да те лъже, че е млада,
  не я приемай никога… Недей!

   

  Ясен Ведрин

  (Из „Възходът на падението“)

  .

• Микулчице пази спомена за делото на св. Методий

  .

  Всяка година през месец май, макар и за броени мигове, „столица“ на българската държава на духа става Микулчице. Това историческо славянско селище е интересно с множеството археологически открития и вълнуващи находки от времето на Велика Моравия и със спомена за делото на св. Методий.

  .

  

  .

  През последните десетилетия, в резултат на продължителни археологически разкопки, чешките учени успяват да локализират и идентифицират цял един град от времето на Моравската мисия на Светите братя.

  Множеството големи базилики, наличието на владетелски сгради и мащабите на строителството на тогавашния църковен комплекс довеждат изследователите до становището, че е твърде вероятно именно в Микулчице да се е намирала архиепископската катедрала и резиденция на Св. Методий, а следователно и там би следвало да се търси неговият гроб.

  .

  

  Автор на хипотезата е чешкият археолог проф. Зденек Кланица, а неговите заключения са приети от редица авторитетни учени. Всъщност, науката и до днес не е доказала категорично къде е гробът на св. Методий, възможно е и никога да не успее да го направи, но за нас, българите, живеещи в Чехия, Микулчице отдавна се е превърнало в духовен символ – на самоопределение, на съкровена почит към делото на Славянските просветители.

  .

  

  Микулчице е нашето българско място в Чехия

  Още от 80-те години на XX век в Микулчице се събират българи, първоначално от Чехия, а по-късно и от Словакия, Австрия, Унгария, Полша, Румъния и други страни; гости от България.

  През 1982 г. Българският културно-просветен клуб поставя в Микулчице паметна плоча и така дава начало на поклоненията пред паметта на Славянските просветители, а през 2009 г., по инициатива на БКПО в Чехия и с финансовата подкрепа на българската държава, в Микулчице е издигнат паметник на Светите братя Кирил и Методий.

  .

  

  На това свято място се събираме се и до днес. Всяка година Асоциацията на българските сдружения в ЧР, наследник на някогашната БКПО, обединява нашата общност на територията на Чешката република за поклон – пред тях. Първоучителите – в Микулчице.

  Сигурно има и такива, които ще си кажат: „Какво пък толкова има в това Микулчице, та всяка година изминавате стотици километри, преодолявайки задръстванията по станалата вече нарицателна магистрала?“. Отговорите, разбира се, могат да са няколко – малкото живописно селище е много красиво, природата е очарователна, навсякъде царят тишина и спокойствие, щастливо убежище от шума на големите градове.

  .

  

  Да, вероятно и заради това, но фактът, че месеци преди събора, започваме да си припомняме снимки и случки от предишните ни срещи, говори ясно за едно – Микулчице е нашето българско място в Чехия, което, изпълнено с мистика и с шепота от стъпките на Славянските първоучители, ни притегля като магнит.

  .

  

  Трудно могат да се изброят правителствените делегации, начело с няколко вицепрезиденти, посетили Микулчице и поклонили се пред паметната плоча, поставена от Бърненския културно-просветен клуб през 1982 г., а от 2009 г. – и пред паметника на Светите братя.

  .

  

  Монументалната, висока 3,65 м статуя, е дело на българския скулптор Емил Венков, живял и творил в Словакия. Реализацията на грандиозната идея става възможна благодарение на дарителските жестове на Българската културно-просветна организация и българите в Чехия, както и на щедрата финансова подкрепа на българската държава.

  .

  

  Днес традицията на Съборите пред паметника на Славянските просветители продължава

  Асоциацията на българските сдружения в Чешката република, законен наследник на БКПО, чието ръководство не само поема на плещите се тежката организация и координация на всичко, но и ежегодно подготвя проект, благодарение на който Чешкото министерство на културата финансово подкрепя нашата инициатива.

  .

  

  1160-ата годишнина от създаването на славянската писменост

  През 2023 г. Съборът се посвещава на 1160-ата годишнина от създаването на славянската писменост. Празникът ще се състои на 27 май и ще започне в 11:30 часа на територията на Славянското градище в Микулчице.

  Програмата предвижда слова на председателя на АБС в ЧР, Кирил Беровски, и на присъстващите официални гости, поднасяне на цветя пред паметната плоча и пред паметника на св. св. Кирил и Методий, както и богата културна програма.

  .

  

  След традиционното общо хоро е предвидена почерпка за всички присъстващи, подсигурена от организатора – Асоциацията на българските сдружения в Чешката република.

  Има нещо символично в тези наши събирания на поляната пред паметника на Солунските братя – тук всяка тревичка помни стъпките им, а те като че ли ни се усмихват от своя пиедестал.

  .

  

  Ние, българите, изминаващи всяка година дългия път до историческото славянско селище, пазим жив родния български език, родните традиции и ги предаваме на децата си! Радваме се на срещите между стари приятели.

  Разделяме се с обещанието, ако е живот и здраве, да срещнем в Микулчице и на следващата година, за да сътворим отново нашата държава на духа!

  .

  

   

  Камелия Илиева,

  гл. редактор на сп. „Роден глас“ – Прага

  Източник: Sanusetsalvus.com

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Бел. ред.: Снимките, илюстриращи богатата традиция на Събора на българите в Микулчице, са част от предишни публикации в Еврочикаго за този събор и неговите издания в последните няколко години.

  .

• <<
• 1
...
• 3
• 4
• 5
• 6
• 7
• 8
• 9
• 10
• 11
• 12
• 13
...
• 416
• >>