Всички авторски страници

Авторски

• Журналисти от БНР: Не сме персонал

  С надписи „Аз не съм процент -43%„, „-43% качество“ и ленти, на които пише „Не съм персонал„, журналисти от БНР излязоха на протест пред сградата на националното радио, за да напомнят на ръководството, че основната функция, за която институцията получава държавна субсидия, е производството на радиопрограми, предаде репортер на БГНЕС.

  Заради изискването за 10% съкращаване на разходите за издръжка на персонала, журналистите са били информирани, че хонорарите в БНР ще бъдат намалени с между 40 и 50% за различните програми.

  

  Това е втори ден на протест, след като и вчера част от тях излязоха съвсем импровизирано. Те се събират, заради решението на ръководството да съкрати хонорарите на всички в програмите с близо 50. „Ние нямаме ясно обяснение защо се стигна точно до такъв процент. Няма никаква диференциация защото този процент се прилага за абсолютно всички програми в БНР и по какъв начин е определен и как всъщност се определя трудът на всеки един служител в националното радио“, каза колегата репортер в програма Хоризонт Виолета Ашикова. Тя каза, че се надява днес поне да получат отговор или най-малкото да има преразглеждане на това орязване. Виолета Ашикова подчерта, че заплатите на служители в Хоризонт са много ниски и за да се чувстват най-малкото достойно заплатени, разчитат на хонорари, които получават именно за извършен труд. Те са хора със солидно образование и не може да получават 600 лв. заплата и 100 лв. хонорари. „Просто това е смешно, след като ние тук все пак изпълняваме обществен дълг и работим в името на хората“, посочи журналистът и подчерта, че това е най-слушаната радиостанция и тях ги интересува как този -43% ще се отрази върху техния труд и качеството на програмата.

  Журналистът от същата програма Лъчезар Цветков обясни, че в случая се стига до рестрикция спрямо хората, които произвеждат конкретния радио продукт и в един момент радиоинформационният лидер се оказва с доста сериозно наказание спрямо хората, които работят в него. „Очакваме Радиото да остане преди всичко Радио!“, казват в призива си колегите от БНР. /Източник: БГНЕС/

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Еврочикаго бе една от първите медии, която се застъпи за журналистите от БНР (линк), както и срещу безпринципните опити за съкращения на цели структури в Националното радио (линк).

  .

• Кодът на глаголицата крие смисъла на съществуването

  Стоян Радулов, Vlastta.com

  

  На глаголица и кирилица е написан и молитвеникът в катедралата „Нотр дам” във френския град Реймс, където традиционно се е провеждала коронацията на френските крале.

  Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Животе, Земля, Како, Люди, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово…

  Това са само част от названията на буквите в първата славянска азбука – глаголицата. И до днес – единствената азбука, в която буквите си имат имена. Така по-лесно се запомняли, казват… Но и азбука, съдържаща в себе си основното послание за човека и знанието… Слово… „В началото бе словото“…

  Изреждана последователно, глаголицата общо взето образува фразата „Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек...“. А нима това не е смисълът на съществуването!? Истински дар за човечеството е тази азбука…С промисъл свише…

  Този своеобразен код на старославянския език бил създаден от Константин-Кирил Философ някъде в средата на ІХ век. Но защо ли му е било на Константин да глаголати на старославянски!?

  „С Божия милост здрави сме, ала между нас са дошли мнозина учители-християни от Италия, Немско и Гръцко, които ни учат различно. А ние славяните сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Ти, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни разясни всяка истина.“

  За истината ставало дума….

  С това писмо от моравския княз Ростислав, цитирано по памет в житието на Методий, князът през 862 г. молел византийския император Михаил ІІІ за помощ в тази негова нужда. В борбата за политическо самоопределение и самостоятелно културно съществувание, в стремежа за окончателно утвърждаване на християнството като всеобща религия, моравският княз искал да възпре немското, латинското влияние, да ограничи правата на чуждото духовенство. И избрал да противопостави на латинския език славянския, на латинското богослужение – славянското.

  „Чуй, Философе, никой друг не може да свърши това освен тебе – обърнал се императорът към Константин. – Ето ти дарове, вземи своя брат игумена Методий, и иди. Защото вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски“. На което получил следният отговор от Константин: „Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще ида, ако имат букви на своя език“.
  Буквите!…

  Това е първото условие за създаване на книги, а книгите са необходимо условие за формиране на самостоятелна културна идентичност. И тогава. И днес. Писаното слово…

  Константин не се отнесъл формално към задачата си. Той се замислил за бъдещето на славяните. Трябва да ги е обичал, за да направи такова значително нещо – да сътвори глаголицата… И не просто да я сътвори, а да вплете в нея кодът на цялото знание, до което се бил докоснал през живота си.
  Нямало как да му покажат славянските букви, защото до този момент никой още не познавал такива.

  „Дядо ми и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го намерили, как мога аз да го намеря?“ – отговорил императорът. Но Кирил продължил да разсъждава. Да се пише беседа без букви, не значи ли да се пише върху вода? Букви трябвало да има! „Ако ти пожелаеш това (т. е. буквите), Бог може да ти ги открие“ – заключил накрая Михаил.

  Бог ли е открил буквите за Константин!?… И дали днес е важна причината? Та нали в началото глаголицата била ползвана тъкмо за превод на богослужебните книги от гръцки на старославянски език…

  По-важното било обаче, че чрез учениците на двамата братя – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, това славянско дело намерило почва в България, която в края на същия ІХ век търсела повече сила и културно разграничение от ромейската империя – Византия. Именно в България под давлението на княз Борис-Михаил и сина му Симеон ІІ се основали първите книжовни школи, където пък се родила новата азбука – съвременната кирилица…

  Названието на Константиновата азбука – глаголицата, идва от думата глагол, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г в самата азбука). Тъй като глаголати означава „говоря“, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“…

  Но същите тези букви имат и числена стойност – първите десет букви са за единиците, вторите – за десетиците, а третите – за стотиците. Т.е. е и числена система. При това численият ред в глаголицата е оригинален.

  И тъкмо за това делото на Кирил и Методий днес, в света на глобализацията и размиването на националната ни културна идентичност, добива особена важност. Представяте ли си как то е променило хода на историята, как е определило съдбата на стотици поколения векове наред… Гигантска е тази представа…

  Не е случайно, че двамата братя са определени за равноапостоли, т.е. светци – равни на апостолите. Всъщност, до тях неизменно стоят петимата им ученици и става дума за светите Седмочисленици…

  Един от Рилските глаголически листове

  Но за съжаление, основните и най-известни писмени паметници с използвана глаголица от Х век не се намират в България. Зографското четвероевангелие се съхранява в Санкт Петербург, Асеманиевото евангелие пък е във Ватиканската библиотека, Мариинското евангелие – в Московската държавна библиотека,  Мюнхенският абецедар – в Баварската държавна библиотека, Синайският псалтир се пази в синайския манастир „Света Екатерина“ в Египет, Охридското евангелие е в колекцията на университета в Одеса и само част от Рилските глаголически листове се съхраняват и до днес в Рилския манастир, докато друга част също са в Санкт Петербург.

  Сякаш светът, научавайки повече за значението и силата на глаголицата, се е опитал да запази за себе си всяка важна част от нейния живот сред славяните.

  Но най-странното от всичко е, че на глаголица и кирилица е написан и молитвеникът в катедралата „Нотр дам” във френския град Реймс, където традиционно се е провеждала коронацията на френските крале. Ръкописът е известен във Франция като „Свещен текст” („le Texte du Sacre”) и до ден днешен се смята за народна светиня, понеже над него са се клели във вярност главите под короните. А всъщност представлява препис от молитвеник, написан на старобългарски език. Защо французите са избрали точно такава книга, чиито текстове никой в страната им не е можел да прочете? Каква прекрасна загадка. Те са смятали, че това са някакви древни божествени писмена, съдържащи тайните на миросътворението… Но, както вече разбрахме, глаголицата пази в себе си смисъла на съществуването и този факт не би трябвало да предизвиква голямото ни учудване… Едва руският император Петър І през 1717 г. при посещението си във Франция по държавни дела, попадайки в Реймс, за изумление на всички започва свободно да чете на глас първата част на ръкописа.

  Реймският ръкопис се състои от две части – 32 страници, изписани на кирилица, и още 62 – на сътворената от Константин-Кирил Философ глаголица. Първата съдържа празнични четения на евангелието според православния обред. Втората част съдържа апостолски послания и празнични паремии според католическия обред и е написана през 1395 г. на ъглеста глаголица от монасите на Емауския манастир, основан в Прага през 1347 г. като католическа обител с богослужение на славянски език.

  Написаната на глаголица втора част съдържа неделни четения от Новия завет (от Цветница до Благовещение). Върху този текст има надпис на френски: „Лето Господне 1395. Това Евангелие и послание са написани на славянски език. То трябва да се пее в продължение на цялата година, когато се състои архиерейската служба. Що се отнася до другата част на тази книга… тя е написана от ръката на св. Прокопий, игумена, и този текст е подарен на покойния Карл ІV, император на Римската империя, за увековечаване на св. Йероним и св. Прокопий. Боже, дай им вечен покой. Амин”.

  Та затова, Боже, дай вечен покой и на Седмочислениците, особено на Кирил, защото благодарение на него съществуваме днес като българи. И прости ни, защото все по-рядко се обръщаме един към друг с важните думи на родното ни слово!

  .

   

• Почитаме паметта на Св. Св. Кирил и Методий

  На 11 май Българската православна църква почита паметта на Светите братя Кирил и Методий.
  

  

  На името на Кирил е наречена създадената по-късно азбука, която става основа на всички славянски езици – „кирилица“. Канонизирани са като светци заради превода и популяризирането най-необходимите за богослужението църковни книги на старославянски, както и за разпространяването на християнството сред славяните. Считани са за равноапостоли. Православната християнска църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.

  Св. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година, а Св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема монашеското име Кирил. През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава първата българска азбука – глаголицата. Като оригинално творческо дело, азбуката предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Св. св. Кирил и Методий.

  Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език.

  В Моравия отиват през 863 г. и остават три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. те отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква „Св. Марина“ е отслужена литургия на славянски език. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“.

  Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

  През 1851 г. в Епархийското училище „Св.св. Кирил и Методий“ за първи път денят се чества и като Празник на българската просвета (24 май – нов стил). Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата свети братя, докато 24 май се отбелязва като ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

  През 1980 г., папа Йоан Павел II обяви славянските първоучители за покровители на Европа. /Darik News/

  .

• Вануату бие България по заплати

  Най-ниското заплащане в България е 138,46 евро, а на една островна република в Тихия океан – 213,70 евро

  

  Минималната работна заплата в България, макар и страна членка на ЕС, е по-ниска от тази на островната Република Вануату. Най-ниското регламентирано заплащане у нас се равнява на 138,46 евро, а жителите на „икономическия гигант“ Вануату в Тихия океан се радват на възнаграждение от 213,70 евро.

  Основният поминък във Вануату е селското стопанство, в което е заето 8О% от трудоспособното население. Значителни площи заемат плантациите за кокосови палми. Отглеждат се още кафе, ямс, какао, памук, различни плодове. Развива се животновъдството и риболовът. Промишлеността е слабо застъпена (9%), като предприятията са главно за обработка на дървесина, производство на хранителни продукти, текстилни изделия и производство на копра и кокосово масло.

  През последните години добре се развива международният туризъм, който обезпечава значителна част от бюджетните постъпления. Средногодишно страната се посещава от 61 хил. туристи. Сферата на услугите заема 71% от икономиката на страната.

  България пък се нарежда сред най-големите световни производители на определени селскостопански продукти, сред които анасон (6-и), слънчогледови семки и зърнено-житни култури (11-и и 12-и), малини, овче, козе и биволско мляко, тютюн и череши.

  Тя е известна с производството на маслодайни рози, от които се правят едни от най-скъпите розови масла в Европа.

  България е на 10-о място в света по добив на бисмут (2006), на 31-во място по добив цинк (2009), на 20-о място по добив на мед и на 19-о място по добив на каменни въглища (на шесто в ЕС след Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния). Рудник „Елаците“ е най-големият на Балканите и един от най-големите в Източна Европа. Рудникът произвежда около 42 000 тона мед, 1,6 тона злато и 5,5 тона сребро годишно. Планира се да започне производството и на молибденов концентрат. „Аурубис България“ е завод в Пирдоп, който през 2005 г. произвежда 240 000 т анодна мед и 60 000 т катодна мед.

  Въпреки че България притежава незначителни запаси на природен газ и нефт, нейният добре развит енергиен сектор играе важна роля на Балканите. Стратегическото разположение на страната я прави важен район за пренос и разпределение на нефт и природен газ от Русия за Западна Европа и другите балкански страни

  Туризмът в България е едно от най-важните пера, формиращи БВП на страната. По данни на НСИ през 2013 година България е била дестинация за почивка и екскурзия на 9 191 782 души.

  Защо населението на държава като Република Вануату, която е близо 10 пъти по-малка на площ от България и с население по-малко от това на град Бургас е с почти двойни минимални заплати от една съвременна държава, която е членка на Европейската общност!?

  КОЙ е виновен българите да бъдат бели роби в Родината си!?

  Източник:  Big5.bg

• Писма от „България“ 1: Црна мачка бели мачор

  Димитри Иванов, в. „Сега“

  .

  

  Както знаете, филмът „Црна мачка бели мачор“ – „Черна котка бял котарак“ – на Емир Кустурица излезе на екран през 1998 г., само девет години след The Fall of the Wall, „Падането на Берлинската стена“ през 1989 г. Знаете, че в този филм се говори на цигански, сръбски и български, че той е френско-югославска продукция, че имаше страна Югославия. Не зная къде сте били тогава, но аз бях там, когато САЩ/НАТО разфасоваха Югославия през въздушен коридор, даден им от угодничещи българи, бомбардираха, убиха 3500 сърби, мюсюлмани взривяваха вековни църкви, министър Соломон Паси каза по българската телевизия: „Майната му на православието“.

  Минаха 15 години. Онзи ден дядо Неофит, патриарх български, също поруга православието. Това стана в старопрестолната Плиска на честването на годишнина от българското покръстване. Неофит угоднически купи благоразположението на сегашния премиер Бойко Борисов и предишния Симеон Сакскобургготски, оказвайки им незаслужени почести. Този грях се нарича „симония“. Той е по-тежък от всеизвестните грехове по нашите манастири – мъжеложство и скотоложство. Синодалните старци да погледнат гравюрите на Гюстав Доре към „Ад“ от Данте и да видят в кой кръг на ада те ще бъдат запокитени заради симония. Данте им е над шапките, пардон, над калимавките, но поне да прочетат разказа „На оня свят“ на Елин Пелин или стихотворението „Моята молитва“ на Ботев. Калимавките се лакомят да се намърдат в образованието, да наливат невежеството си в детските главички, както в медресетата ходжите наливат Корана. Това също е симония. Ядосах се. За да се успокоя, ще послушам прекрасните песнопения на старинна българска църковна музика на квартета „Светоглас“, а вие през това време вижте как Гюстав Доре е илюстрирал „Божествената комедия“ на Данте.

  Изгуглихте ли илюстрациите, разгледахте ли ги? Добре. Тогава да продължим с „Црна мачка бели мачор“. Този филм на Кустурица пожъна лаври на филмовия фестивал във Венеция. Вие знаете, че този филмов фестивал е първият в света, понеже Мусолини/Дучето първи се сетил да уреди филмов фестивал. Знаете, че Ленин преди Мусолини казал: „От всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка“. И двамата били прави. Информацията вече не се възприема линейно, сиреч като четеш дума по дума, а аудио-визуално, сиреч докато слушаш и гледаш картинки, без да мислиш. Така започваш да мислиш каквото ти внушават да мислиш. Това е целта на всяка пропаганда. За да се загнездят готови представи в главите на дечицата и на възрастните, представите трябва да бъдат повтаряни. Гьобелс, който много чел, докато завърши седем факултета, прозрял, че за да се възприеме лъжата като истина, тя трябва сто пъти да бъде повтаряна. Ето че станаха трима майсторите на хипнотичната пропаганда: Ленин – Мусолини – Гьобелс. Сегашните US/NATO хипнотизатори повтарят „Ние сме демократи. Купете нашите бракувани изтребители. Късайте от оскъдния си залък да издържате пришълци. Разрушете си комунистическия кльон, стройте си демократична гранична стена“.

  Кинокамерата на Лени Рифенщал заснела талантливо „Триумф на волята“ на Хитлер. Кинокамерата на Айзенщайн заснела талантливо „Броненосецът Потемкин“ и „Александър Невски“. Тези филми са шедьоври на пропагандата и въобще на киноизкуството. Те заменят религиозната вяра с политическа. Вярата не се нуждае от доказателства; промитите мозъци са непроницаеми за доказателства. Всуе доказвам, че през бомбардировките в София освен бомбите падаха гърмящи играчки. Показах архивна снимка от разбомбеното ми жилище, казах, че Славчо, момченцето от сиропиталището срещу нас, ме изпревари, когато намерихме писалката и тя гръмна в неговите ръце вместо в моите, споменах романа „Воля“, написан по аналогичен случай от писателя М. Горчивкин. Дваж показах факсимиле на рапорт от българския военен архив, подписан и подпечатан от началника на противовъздушната отбрана, офицер, чиято работа не била да прави пропаганда, а секретно да информира правителството, двореца и германското командване в България. Всуе. Не било така, понеже не можело да бъде така. Но беше така и аз го видях с очите си, не с очилата си; аз съм стар, 14 години по-стар от Неофит, но като малък не носех очила.

  Колко прави са били първопроходниците на пропагандата Ленин-Мусолини-Гьобелс. Ала и Холивуд е първопроходник. Евреите в Холивуд първи прозрели, че фабриката за илюзии може да бъде машина за пари. Опасно е да кажеш „евреите в Холивуд“, ако не си евреин като Уди Алън. Марлон Брандо го каза и евреите го наказаха да се покайва за думите си, макар че той никога не е бил антисемит, нито расист, нито някога се е подигравал с нечия религия. Онзи ден в предградие на Далас, Тексас, полицай застрелял двама ислямисти, въоръжени с assault rifles, преди те да проникнат в изложба на карикатури на Мохамед с награда $10 000; през януари в Париж в редакцията на „Шарли-ебдо“ имаше 12 жертви. Мислещите хора в Европа и САЩ не трябваше стадно да пригласят „Аз съм Шарли“. „Аз не съм Шарли“, озаглавих тогавашната си писаница. Ничия религия не бива да осмиваме. Онзи ден в старопрестолната Плиска българските синодални/феодални старци не биваше да правят за посмешище българското православие.

  Ислямът, най-младата и най-войнствена религия, не втълпява чрез гравюри, карикатури, картинки, а само с повторение – сто, хиляда пъти. Това създава паралелна действителност, в която е похвално да режеш главите на инаквите мюсюлмани и на християните, да дехристиянизираш Африка, да мюсюлманизираш немощната старица Европа. Тя горката ще капитулира пред генномодифицираните зарзавати, пред гъчканото с хормони и антибиотици месо от САЩ, където транснационалите, the multinationals, ще могат да осъдят за пропуснати ползи всяка европейска страна, посмяла да им се опре.

  Рекламаджиите, социолозите и пиараджийките са пошли. Не само щото лъжат и паразитират като пропагандисти, а защото задават тъпи въпроси. „Ти ляв ли си, или си десен?“ е като „Ти престана ли да биеш жена си?“ Не съм престанал, никога не съм я бил. Никога не съм гласувал за „левите“, нито за „десните“ тарикати.

  Едно време имаше вицове: Във Вашингтон стратезите били казали: Българите са лесни, като им пратим бодлива тел, те сами ще се оградят във виличките си, като им дадем чешки мотоциклети „Ява“, те сами ще се изтрепят. Но стана още по-лесно чрез „демокрация“, раздържавяване, приватизация, разграждане на кооперативното земеделие, връщане не земята в „реални граници“, разграждане на напоителни системи, разграбване на народна собственост, народни спестявания чрез шеметна инфлация и т.н. Всичко това не ни го причини Вашингтон. Ние сами се доведохме до просешка тояга.

  Българи оставиха България, както плъховете изоставят потъващия кораб. Някои плъхове и плъхкини, като Симеон Дянков (автор на израза „феодалните старчета в БАН“) и Кристалина Георгиева ни поучават.

  Харесвам The New Yorker и неговите карикатуристи. Но дори те не успяха да се справят със задачата да нарисуват кораб, изоставящ потъващите си плъхове. Думите могат повече от картинките. Защото „В начало бе словото“ пише в нашия православен Завет.

  

   Гюстав Доре, илюстрация към „Ад“

  Евреите наказаха Марлон Брандо да се покайва за думите си, макар че той никога не е бил антисемит, нито расист, нито някога се е подигравал с нечия религия.

• Медиите на ДПС прибрали 440 млн. от КТБ, Пеевски пое контрола над „Труд“ и „24 часа“

  Гриша Ганчев е новият кредитор на „Стандарт“ и „Блиц“, „Преса“ и „Тема“ работят на загуба и нямат никакви активи – пише MigNews, цитирайки в. „Капитал“.
  

  

  Посегателство срещу свободата на словото или обикновено пристъпване към изпълнение? Това беше въпросът миналата седмица, когато частен съдебен изпълнител с помощта на полиция отиде да описва заложеното имущество на ТВ7, след като беше изтекъл срокът за доброволно изпълнение.
  В духа на обичайното (а не на облигационното) право премиерът Борисов разпореди отсрочка на изпълнението и така скандалът временно затихна.

  Но ТВ7 далеч не е единствената медия, финансирана от КТБ. Възниква въпросът опитва ли държавата в лицето на синдиците на КТБ да върне парите от другите издания, от които се очакваше да осигуряват медиен комфорт, докато се надуваше балонът на Цветан Василев, а на заден план вървеше разграбването на банката.

  Според „Капитал“, през годините по перото „медии“ са отишли приблизително 440 млн. лв., повечето от които са излети в проекта „ТВ 7″, но поне 100 – 120 млн. лв. са насочени за овладяването на различи печатни издания. Първата вълна – „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, множество регионални издания, бяха вестниците, които депутатът Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева изкупиха със заеми от КТБ (заемите се оказаха върнати, собствеността официално остана в „моето семейство“ по израза на Пеевски). След фалита на КТБ обаче стана ясно, че практически всички останали вестници, с изключение на „Сега“, „Капитал“ и „Стършел“, са били „част от семейството“, макар формално да не са сменяли собствеността си.

  Миналото лято излезе информация, че три фирми, свързани с банкера Цветан Василев, които са сред едрите кредитополучатели от КТБ – „Сайга консулт“, „Булит 2007″ и „БГ корпорейшън“, са отпуснали общо 34 млн. лв. към фирмите, които издават „24 часа“, „Труд“, „Преса“, „Тема“, „Струма“, сайта blitz.bg и т.н. Въпреки че формалният контрол на финансиращите дружества е бил у банкера, по думите на един от издателите бенефициенти полученият заем представлявал „акционерното участие на Пеевски“. Неслучайно, предвид тази финансова вакханалия, година след затварянето на банката не е ясно кой е собственикът зад изброените издания. Задлъжнели, в повечето случаи работещи на оперативна загуба, единственото, което изброените издания могат да заложат, за да продължат съществуването си, е редакционната си политика – в зависимост от това кой формално държи вземането по отпусканите от КТБ пари и кой иска да финансира текущата им дейност. В повечето случаи това е непрозрачно за публиката.

  Може ли държавата (която на практика управлява в момента КТБ) да си върне средствата, отпуснати без реално обезпечение? 

Може да опита. Но за разлика от случая с ТВ7, изглежда, не проявява голямо желание да го направи, още по-малко със замаха, който видяхме миналата седмица в телевизията.

  Най-кратко казано – в момента в Софийския градски съд (СГС) тече състезание. Фирмите, свързани с Цветан Василев и финансирали медии, водят дела за несъстоятелност срещу издателите. Ако успеят да го направят, банкерът в изгнание на практика ще може да има контрол над медиите. Квесторите на КТБ се включиха с половин година закъснение – едва този март заведоха молби за несъстоятелност срещу две от фирмите пощенски кутии. Не и срещу третата.

  Зад юридическия възел обаче се виждат и други сюжети, които очевидно текат извънпроцесуално.

  .
  

  Цветан Василев отвръща на удара

  През юни 2014 г. фирмите, които са предоставили средствата на медиите, подават до Софийския градски съд молби за откриване на производство по несъстоятелност срещу издателите и искат налагане на обезпечителни мерки – запор върху банковите сметки, движимите вещи на дружеството, предварително назначаване на временен синдик, на който да разпореди сключването на договор за охрана на офиса на фирмата, и т.н.

  Този ход от страна на Цветан Василев е съвсем разбираем – КТБ беше оставена под особен надзор, а таченият доскоро от всички медии банкер изпадна в немилост и снимката му не слизаше от първите страници на финансираните от неговата банка издания.
 

Правният ред, избран от банкера, е агресивен. Той се опитва да постигне изненадващ контрол над дружествата. Но няма успех в съда.

  По нито едно от делата не е допуснато предварително обезпечение. Стандартът на градския съд по тези дела силно се разминава с набралата скорост по това време практика за превземане на дружества чрез налагане на обезпeчения и инсталиране на временен синдик, която именно тази съдебна инстанция практикуваше (делата „ТВ7″, „Белведере“ и т.н.) 



Вероятно преференциалното отношение към издателите длъжници е и причината предишното ръководство на СГС да се ползва с медиен комфорт. Например скандалът с разпределението на делото КТБ, концентрацията на дела при Румяна Ченалова, казусът „Белведере“, разгневил френската държава, съмненията в софтуера за случайно разпределение – все сюжети, които трудно можеха да бъдат открити в изданията длъжници.

  След като опитът на фирмите на Цветан Василев да поемат контрола над длъжниците издатели не успява, делата, образувани за несъстоятелност, продължават по общия ред.

  „24 часа“ и „Труд“

  „Сайга консулт“ е фирмата, която води дело за несъстоятелност срещу „Про нюз България“, издателството на „24 часа“ и „Труд“, собственост на Венелина Гочева. Основанието е, че в края на 2012 г. на пресгрупата са отпуснати 6.5 млн. евро – половината като заем, другата половина като авансово плащане за покупка на печатницата във Варна. Претенцията на „Сайга“ е, че „Про нюз“ не са изпълнили ангажименти по договора за продажба на печатницата и си искат обратно аванса, както и другия заем.

  В същото време квесторите на КТБ поискаха несъстоятелност на самата „Сайга консулт“, в която са назначени временни синдици – Мария Навущанова и Анастас Нувчев. Така, опростено казано, тяхната задача е да вземат парите от пресгрупата и в крайна сметка да ги върнат в масата на несъстоятелността на КТБ.

  Дали обаче ще се случи точно така

  Преди всичко издателят на „Труд“ и „24 часа“ едва ли има 6.5 млн. евро, които да върне във фирмата пощенска кутия на Цветан Василев. Парите отдавна са потънали в отрицателния паричен поток на вестниците и ако има нещо, на което групата може да разчита, е да продава активи, останали от златните вестникарски времена.

  Неотдавна Венелина Гочева каза, че по същия начин ще опита да върне дълговете към „Сайга“. „Поисканата от квесторите на КТБ несъстоятелност на „Сайга“ за нас е знак, че тази фирма не разполага със средства и няма да е в състояние да довърши нашия предварителен договор, подписан през 2012 г. за продажба на печатница „Варна“, каза Гочева. Тя обясни, че по тази причина се чувства свободна да търси купувачи на имота: „По договора със „Сайга“ имаше забрана да го предлагаме на трети лица. С постъпленията от продажбата ще си погасим задълженията към „Сайга“. Колко бързо ще се случи това и на каква стойност обаче е трудно да се прогнозира. Затова е важно надбягването на съдебно-документалния фронт. „Про нюз“ оспорва исканата несъстоятелност, като твърди, че според съдебната експертиза е в „отлично финансово състояние“. Адвокатът на „Сайга консулт“ Красимир Апостолов също е оспорил експертизата в съдебно заседание, като според източници, запознати с процеса, твърдението му е, че финансовите отчети са „напудрени“ чрез бъдещи вземания от свързани фирми.

  По-интересното е, че на фона на счетоводните еквилибристики на последното заседание по делото е представен договор за цесия, според който през пролетта на 2014 г. „Сайга консулт“ била прехвърлила част от вземането си от „Про нюз“ на ТЦ-ИМЕ. С други думи, пресгрупата вече не дължи парите на „Сайга“ – доскоро контролирана от Цветан Василев, а сега от синдиците, а дължи на, условно казано, депутата от ДПС Делян Пеевски. ТЦ-ИМЕ е холдинговата структура, през която Цветан Василев правеше ключовите си придобивания, но след заминаването на банкера Пеевски я овладя, а дългогодишният представляващ фирмата Теодора Тенева се оказа сред основните свидетели срещу Цветан Василев.
 Адвокатът на „Сайга консулт“ Красимир Апостолов оспорва документа за цесия и заявява, че ще поиска експертиза на подписа, защото клиентите му твърдят, че никога не са подписвали подобен документ.

  Накратко: докато квесторите на КТБ се усетят да потърсят парите, отпускани през пощенската кутия „Сайга“, вземането от пресгрупата – съответно контролът върху вестниците, вероятно ще се окаже в ръцете на тези, които организираха криминалното им финансиране от КТБ. Пресгрупата вече е много задължена на депутата Пеевски, чието одобрение вероятно е било необходимо, за да се случи миналия септември една сделка. Тогава лихтенщайнска фирма купи от издателството сградата над Полиграфическия комбинат и я отдаде под наем на свързваното с депутата „Благоевград БТ“. Това позволи на Венелина Гочева да погаси близо 14.3 млн. евро кредит на „Про нюз“ към Инвестбанк.

  „Преса“ и „Тема“

  Квесторите на КТБ са направили, поне формално, опит да тръгнат по следите на други 2.5 млн. лева, които през фирмата „БГ корпорейшън“ са налети във всекидневника „Преса“ и списание „Тема“. Това се е случило с пет договора за заем между ноември 2011 и февруари 2012 г. „Преса“ и „Тема“ се издават от „Обединени свободни медии“ на Тошо Тошев и Валери Запрянов.

  Квесторите са поискали несъстоятелност на „БГ корпорейшън“, делото върви, но за разлика от „Сайга консулт“ съдът е отхвърлил искането за назначаване на временен синдик в дружеството. Назначените впоследствие синдици на КТБ явно са били съгласни с определението, с което е отхвърлено искането за назначаване на обезпечение, защото не са го обжалвали.

  Така или иначе шансовете за връщане на парите в масата на несъстоятелността на КТБ са нищожни. Защото те са похарчени, „БГ корпорейшън“ е куха фирма, а изданията на Тошев и Запрянов генерират оперативни загуби и за разлика от случая с фирмата на Гочева няма активи, които да бъдат продавани.

  Тази картина се разкрива и от делото за несъстоятелност, което „БГ корпорейшън“ по искане на Цветан Василев води от своя страна срещу издателите. Въпреки че са проведени няколко съдебни заседания, медийната фирма не е изпратила нито веднъж свой представител на делото. 
Той е бил саботиран от назначеното вещо лице, което е трябвало да извърши експертизата, но четири пъти е ставало причина за отлагане.

  От документ по делото, подаден от „БГ корпорейшън“ в края на миналата година, става ясно, че „от обикновената съпоставка между текущите активи и пасиви е очевидна неплатежоспособността на длъжника. Размерът на текущите пасиви надвишава активите с над 100%, същевременно пасивът се е увеличил от 1.6 млн лв. до значителните 8.4 млн. лв. в сравнение с предходната година. Налице са непогасени задължения към персонала и държавата… Притеснителен е фактът, че основните парични потоци постъпват от предоставени заеми, така дружеството е получило заем от 6 млн. лв. през 2012 г., от които са погасени 18 000 лв.“ На последното заседание съдът назначава ново вещо лице, което да провери финансовото състояние на фирмата. Междувременно обаче издателите Тошев и Запрянов създават ново дружество.

  „Блиц“ и „Стандарт“

  През трета куха фирма – „Булит 2007″, други 6.4 млн. евро са поели към още едно медийно дружество, „ГМ прес“. Това е ходлингова структура, в която влиза дружеството „Интермедиа“ (сайтът blitz.bg и вестниците „Шоу“, „Над 55″ и „Доктор“), както и няколко регионални издания, а самото дружество е в борда на директорите на „Стандарт“. За кои точно издания е отишъл заемът, отпуснат от „Булит 2007″, не е ясно, но първоначалното искане от кредитора е да бъде наложено обезпечение насочено към дяловете на „ГМ прес“ в „Интермедиа“ и на търговската марка „Струма“ (зад която стои едноименният регионален всекидневник).

  Въпреки че сумата отново е внушителна, квесторите на КТБ засега не са направили опит да я върнат. „Булит 2007″ е единственото от трите дружества, през които са финансирани медии и за което не е поискана несъстоятелност. В рулетката за разпределяне на някогашната империя около КТБ „Булит 2007″ се е паднал на собственика на „Литекс“ Гриша Ганчев. Тоест Ганчев е сега голям кредитор на медийната група и „приемник“ по делото за несъстоятелност срещу нея, заведено по-рано от банкера Василев.

  На последното заседание по делото адвокатът на „Булит 2007″ оспорва представената счетоводна експертиза, която показвала, че всички задължения на „ГМ прес“ са дългосрочни. Вещото лице, извършило експертизата, се оправдава, че не е успяло да извърши проверка във фирмата, че е анализирало само балансите в НАП и Търговския регистър, и се съгласява, че няма как фирмата с 32 хил. лв. и задължения за 20 млн. лв. да има коефициент на абсолютна ликвидност 11.5. С други думи, отчетите на „ГМ прес“ са каша, възможно е дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и от кредитора Ганчев ще зависи какво да се случва с регионалните вестници и „Блиц“.

  Всичко е в ръцете на синдиците

  Преподавател по облигационно право в Софийския университет коментира, че банката има възможни ходове, с които да си поиска парите от издателите: „За целта обаче трябва да бъде открито производство по несъстоятелност на трите фирми, които са получавали кредити от КТБ, и в рамките на това производство да се поискат заемите, които са били отпускани на издателите.“

  „Практиката на КТБ е била да обезпечава кредитите към свързаните с нея дружества с бъдещи вземания, каквито без съмнение са заемите, отпускани към издателите“, коментира юрист с дълга практика в търговското право.

  Какво ще се случи зависи изцяло от това кой контролира фирмите, свързани с Цветан Василев, и тази, която е в ръцете на Гриша Ганчев.
  Ако това е бившият банкер, действията срещу издателите могат да наподобяват тези срещу ТВ7, ако това е държавата (през назначените от Фонда за гарантиране на влоговете синдици на банката), на практика властта ще има още един лост за натиск върху медиите. Колкото по-бавно вървят делата, толкова по-дълго ще е на разположение той.

  На въпросите, свързани с прилагането на двоен стандарт към фирмите длъжници, директорът на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков ни препрати към синдика Росен Ангелчев. Той от своя страна обясни, че всичко, което има да сподели, е на сайта на фонда, явно визирайки седмичните отчети на синдиците. 
Единственият качен до момента отчет не дава отговор.

  В началото на годината правителството обяви амбициозна управленска програма, в която бяха застъпени и медиите – по обществени поръчки ще се допускат само медиите, които декларират, че ще спазват етични кодекси, въвеждане на забрана на пряко или косвено предоставяне на публични средства на медии, които не са декларирали собствеността, координационен механизъм за разходване на публичния ресурс за медиите по ясни правила без опити за оказване на политическо влияние и куп други добри намерения…

  Диференцираният подход на държавата по отношение на финансираните с пари от фалиралата КТБ медии показва, че всички тези добри идеи се разминават с действията на управляващите, за които скритото финансиране на медиите е начин за контрол над тях.

  .

  Източници: Mignews.info/„Капитал“

• Балони в памет на децата, загинали по българските пътища

  Балони в памет на децата, загинали по пътищата на България, полетяха в небето над Бургас

  

  Стотици балони в памет на децата, загинали по пътищата, пуснаха в небето първокласниците от ОУ „Св. Климент Охридски“ в Бургас. С това те изразиха и надеждата си за по-спокойно и светло бъдеще. Днес в училището се проведе открито занятие по пътна безопасност, а представители на бургаското духовенство отслужиха молебен за здраве на най-малките участници в пътния трафик. Най-голям интерес малчуганите проявиха към двете коли на Охранителна и Пътна полиция, като всяко дете имаше възможността да включи системите за светлинна и звукова сигнализация, както и да се запознае с камерата за видеонаблюдение и разликите в униформите на полицейските служители.

  „Поведението на децата е огледало на нашите действия като възрастни. Днес, ние сме тези, които трябва да дават добрия пример, защото в утрешния ден нашите децата ще бъдат пример за някого. Призовавам всички, деца и възрастни, за спазване на правилата на пътя и отговорно поведение към живота, нашия собствен и този на околните“ – с тези думи заместник областният управител Севдалина Турманова се обърна към присъстващите ученици, родители и учители.

  

  Инициативите за отбелязване на Третата глобална седмица по пътна безопасност „Спаси живота на децата!“ , продължиха в Морското казино, където пред абитуриенти от различни училища в областта бяха представени различни демонстрации, свързани с пътната безопасност. Пред зрелостниците доброволци от БЧК представиха симулация на транспортно произшествие с участието на велосипедист, като междувременно разясняваха правилата за движение и поведение на пътя, рисковете за безопасността по време на предстоящите балове и лятна ваканция. Присъстващите имаха възможност да се запознаят отблизо с оборудването на полицейските автомобили и действията при проверка на водач на МПС. Както при повечето такива проверки и днес униформените взеха проба с дрегер. В ролята на проверяван влезе представител на Инспектора по образование, чиято проба отчете нула.

  Гости на мероприятието бяха още кметът на Бургас – Димитър Николов, зам.-кметът Йорданка Ананиева, Директорът на ОДМВР – Бургас – старши комисар Калоян Калоянов, Директорът на БЧК – Бургас – Виолета Радева.

  

  Третата глобална седмица за пътна безопасност на ООН „Спаси живота на децата!“ се провежда на територията на цялата страна в периода 4-10 май 2015 година.

  .

  Източник: Globusnews.net

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Б.р.: Очаквайте скоро в Еврочикаго материал за корупцията при издаването на шофьорски книжки в България, което е една от важните предпоставки за пътните произшествия в страната, при които загиват и много деца.

  .

• В Чикаго ще изплатят около 5,5 милиона на жертви на полицейско насилие

  

  Властите в Чикаго ще изплатят около пет и половина милиона долара обезщетения на десетки жертви на полицейско насилие през 70-те и 80-те години.

  Решението беше взето от градския съвет и обявено от кмета Рам Емануел. Той заяви, че Чикаго най-сетне се примирява с миналото си и приема последствията от бездействието на общинските власти. Освен паричните обезщетения, са предвидени и други мерки като оказване на психологическа помощ и съдействие при търсене на работа за лица, пострадали от полицейски произвол.

  Властите на Чикаго вече изплатиха около 100 милиона долара за уреждане на съдебни искове от жители на града, във връзка с дейността на един от бившите началници на чикагската полиция – Джон Бърдж.

  Източник: БНТ

• Симеон наруши основния принцип на монархията – принципа на честта

  Иван Сотиров, Faktor.bg
  

  

  Точно в деня, в който честваме един свят юбилей – 1150 години от покръстването на българския народ (публикацията във Faktor.bg е от 5 май – б.р.), московското лоби в Светия синод наложи един позорен за държавата ни акт: по заказу Путина, като възмездие за прозападно поведени и непослушание, mрезидентът на Република България бе игнориран като държавен глава и бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски беше провъзгласен за цар, независимо, че като премиер се закле в републиканската конституция. С приемането на партийно лидерство и с клетвата си пред Конституцията на републиката, Симеон по своя воля се отказа от монархически претенции. Затова с приемането от негова страна на решението на Светият синод: „при извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон ІІ“, е престъпване на положената от него пред парламента и народа клетва в Конституцията на Република България. Интересно защо Светия синод, с почти същия състав, дълги години преди фактическата абдикацията на царя проявяваше ревност към споменаването на името му по време на богослужение, след като тогава имаше основание то да се споменава, поне от свещеници, които справедливо не приемаха проведения от комунистите „референдум“ от 1946 г.

  Скандалът е грандиозен,

  не само защото висшият клир на църквата се намеси по недопустим начин в делата на светската власт като не уважи конституционно установения ред, а и защото републиканските институции не реагираха адекватно. Правителството мълчи, а президентът реагира плахо и неубедително – най-малкият проблем в случая е разделението на православните християни на републиканци и монархисти. Този акт на Светия синод се готвеше от доста време – и премиерът, и президентът трябваше своевременно да предупредят Патриарха, че не биха приели такова действие. Аз съм убеден, че ако имаше предварителна реакция, Светият синод нямаше да вземе такова решение. Институциите на Република България трябва категорично да пледират Синодът да преосмисли това свое решение, което няма духовен, а чисто политически характер и защото то е обидно не само за държавния глава на страната ни, но фактически не признава конституционното й устройство. БПЦ дължи отговор на въпроса, в настоящия момент според нея, нашата държава монархия ли е или република, защото в Литургията се споменава не просто една титулувана личност, а държавният глава. Правителството и Президента на Република България са длъжни да поставят този въпрос най-малкото за да не се чувстват, когато присъстват на богослужение, като абдикирали от длъжностите си поданици на абдикиралия цар!

  Очевидно Кремъл е бил толкова ядосан от поведението на Президента,

  че в инспирирания от московците в Синода сценарий за честването, той дори не беше удостоен и с орден за разлика от настоящия и един от бившите премиери. Нещо повече, един чиновник като шефа на Държавната агенция по вероизповедания получи орден, но не и Президента.

  Това не е прецедент в нашата история. В края на 1888 г. Стамболов разтуря заседанието на Светия Синод в столицата и въдворява насилствено владиците в епархиите им тъй като те отказват да признаят нежелания от Русия Фердинанд. Тогава обаче Синодът е имал и каноничното и конституционно основание за това, но тези основания са забравени след признаването на цар Фердинанд от Русия. Надали има смисъл тук да припомням и за масовото избиване и репресиране на всички неудобни духовници, за да може наложеният ни от Москва комунистически режим да си наложи верен и послушен висш клир на БПЦ.

  Спекулациите, че монархичният институт е едва ли не канонично свързан с православната църква са

  манипулативни и несъстоятелни

  Вярващите християни обединени в тринадесетте поместни православни църкви са избрали републиканско управление в собствените си държави и никоя освен нашата не си е и помисляла да въведе споменаване на името на бивш монарх при богослужение, въпреки че за разлика от другите бивши монарси само Симеон се е заклел в републиканската конституция на своята страна. Само той направи и друг прецедент – да оглави партия, която на всичко отгоре беше кръстена на негово име и накрая тази партия изчезна заедно с авторитета на царя – премиер. Така Симеон нанесе най-тежкия удар на монархическия институт с включването си в партийния живот на страната ни чрез оглавяването на политическа партия и чрез клетвата му в Конституцията на Република България като министър-председател. Той, за ужас на голямата част от гласувалите за него през 2001г. колаборира с комунистите, като участва с тях в коалиционно управление, нито веднъж не почете паметта на брутално убития от комунистите, на 1 срещу 2 февруари 1945 г., свой чичо принц Кирил както и на другите двама регенти, 22 министри, 67 народни представители, 47 висши офицери и 8 дворцови съветници, както и на хилядите други жертви на комунистическия терор, а днес се е превърнал в най-отявления защитник на политиката на Путин, като подкрепи руската анексия на Крим и се обяви срещу западните санкции срещу Русия. Като капак на всичко това, Симеон съди България за имотите за които преди това се кле, че няма никакви претенции.

  Преобладаващата част от висшият клир на БПЦ не само, че не намери сили да се покае за съпричастността си към атеистичните комунистически тайни служби, но и

  продължава да служи на други господари

  Може би и в това е неканоничната, но греховна връзка на Синода със Симеон – Синодът нарушава първата Божия заповед, Симеон наруши основният принцип на монархията – принципът на честта.

  Ролята на БПЦ не е да раздава ордени и титли на светската власт като индулгенции за оказана материална подкрепа и послушно отношение към големия православен брат, а да бъде нравствен наставник на светската власт и на българския народ. Затова обаче трябва да се молим на нашия Господ да прости на сътворилите това дело владици, защото те не знаят какво вършат и да им даде сили да превъзмогнат слабостта си към скъпи коли, аксесоари и царското си влечение към доходоносни имоти за да се превърнат в истински духовни пастири на народа ни в тези трудни за него времена.

  .
  

• Св. Георги Победоносец – Гергьовден

  Днес Църквата чества паметта на един от най-почитаните светци и мъченици за вярата – св. Георги Победоносец. Паметта на светеца се чества от християните на Изток и на Запад, без разлика от конфесионалната им принадлежност. В страни като Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец.

  В Грузия, например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия). В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т.н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието.

  Не по-малко популярен е светецът и на Балканите, в България, Сърбия, Гърция и т.н. У нас св. Георги е патрон на армията. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги“ в българската столица, построена през ІV в. Този факт сам по себе си говори много – само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като вселенски събор в Сердика.

  Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не напразно една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от българи манастир на Св. Гора (ІХ в.) носи името  „Св. Георги“. Самият светец нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали. Най-известното от тези многобройни чудеса е чудото със самоизписалата се икона на св. вмчк. Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф.  Това чудо е описано в т. нар. Зографска хроника или „Сводна зографска грамота”. Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският манастир, манастирът „Св. Георги“ до Скопие и много други. Във всеки един от тях се съхраняват многобройни реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните.

  Свети Георги е толкова популярен, че той се радва на особена почит дори и в исляма. Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, познат също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир) се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма. Ислямските му жития удивително повтарят някои от  гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в повечето от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (ІХ в.) обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос – в исляма Христос е само пророк). Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул – Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.

  Император Йоан Кантакузин (ХІVв.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. За същото свидетелства пет века по-късно пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има около 22 култови места, свързани с името и личността на св. Георги, от тях 5 са обект на поклонение, както от християни, така и от мюсюлмани, а 9 са свързани само с мюсюлманско почитание.

  

  Голямата слава на светеца ражда множество жития, които дълго време, дори и до днес объркват изследователите. Към ранните жития се натрупват множество легенди и предания, които пораждат цяла поредица апокрифи. Най-древното житие се намира във Виенския палимпсет  и е датирано от V в. от големия учен, боландиста Иполит Делайе. Много скоро обаче, това първо житие „Passio Georgii” (Мъченичеството на св. Георги) е поставено в числото на апокрифите. То влиза в списъка на забранените, апокрифни четива  в така наречените декрети (с най-ранна редакция от V-VІ в.) на св. Геласий І, папа Римски (+496). Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че според Делайе, папа Геласий І е бил подведен и е объркал житието на св. вмчк. Георги с това на узурпатора на катедрата на св. Атанасий Александрийски – арианският епископ Георги Кападокийски. Тезата на Делайе, както ще видим по-нататък в нашата статия, е заимствана от големия познавач на римската история  Е. Гибън. В подкрепа на теза за объркването на житията  е общата топонимия, която съществува в живота на двамата Георгевци.С малки изключения повечето жития посочват като родно място на св. вмчк. Георги Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи град Лид в Палестина (днес Израел).  Град Лид, библейската Лида (вж 1 Езд. 2:33; Деян. 9:32) е известен още с имената Лод, Луд, Диоспол, Георгиопол, намира се на 20 км. от столицата Тел Авив, в непосредствена близост до летището Бен Гурион. Трябва да отбележим съществуването на жития, които уточняват, че  гр. Лид е родното място на светеца, а Кападокия е мястото, където св. Георги е израснал.

  През 1937 г. са открити папирусни фрагменти от т. нар. „Деяния на св. Георги” в пустинята Негев в Израел, които допълват с нови детайли живота на светеца. Съгласно тези най-ранни жития, св. Георги е претърпял мъченическа смърт при легендарния персийски цар Дадин, (Дадиан, Дакиан, Датин) в гр. Лид. Тези текстове съдържат характерния апокрифен мотив, който намираме и в мюсюлманските предания за трикратна смърт и възкресяване на светеца от Господ. Апокрифните жития са съпътствани и от редица апокрифни описания на чудесата на св. Георги, като „История на раждането и детството” на светеца, „Чудото с пояса”, „Среща с беса”, „Откровение на св. Георги”, по-късния (Х в.) „Чудото на св. Георги с българина” и др.

  Постепенно, с развитието на византийската традиция житието  на светеца търпи нови трансформации. В „Мъченичеството на св. Георги” под редакцията на преп. Роман Сладкопевец (+около 555) виждаме, че персийският цар Дадиан се превръща в имп. Диоклетиан, а действието от гр. Лид се пренася в Никомидия. В тази редакция мястото на мъченическата смърт на светеца е все още гр. Лид. Впоследствие се появяват житията на св. Симеон Метафраст и на неговия съвременник Теодор Дафнопат (+961). За разлика от св. Симеон, Теодор смесва „Мъченичеството” с по-ранните апокрифи, в резултат на което се появява „История на раждането и детството” на светеца. Това всъщност е и най-пространното житие на св. Георги, съвместило в себе си множество различни и понякога противоречащи си факти и събития. Запазени са свидетелства за нови преработки и интерполации на житието, като това продължава дори до края на византийския период. В тях постепенно виждаме и промяна на лобното място на светеца от гр. Лид в Кападокия. Някои от големите познавачи на епохата предполагат, че с вековете е станало смесването на житията на двама и дори повече различни светци, носещи името Георги. Както вече споменахме, Е. Гибън дори изказва предположението, че един от тези Георгиевци е арианският епископ Георги Кападокийски (+361), най-големият противник на св. Атанасий Велики, успял да го наследи на епископската катедрата.

  В житието се появяват все нови и нови персонажи и подробности. От събраните до днес различни версии научаваме имената на родителите на светеца – Геронтий и Полихрония. Според „История на раждането и детството”, бащата на св. Георги бил персийски войн. В интерполиран по-късно текст Геронтий се превръща в сенатор на Севастопол Арменски, с ранг на стратилат – командващ армия, тоест римски генерал. Съществуват апокрифи, в които се говори, че светецът имал сирийски произход. Според много от средновековните жития бащата на св. Георги бил езичник, а майка му християнка, която възпитавала сина си в християнско благочестие. Веднъж, по време на тежко заболяване бащата на св. Георги приел християнството и се излекувал. Съгласно едни версии на житието, Геронтий по-късно загинал като мъченик,  други жития премълчават този факт. След смъртта на Геронтий, Полихрония се завърнала в родния град Лид, където имала в наследство богато имение. Грузинските жития говорят, че св. Нино, покръстителката на Грузия, била родственица на бащата на светеца – Геронтий, с което се обяснява почитането на св. Георги в Грузия като национален светец.

  В младежка възраст св. Георги постъпил в армията и се отличил особено във войната с Персия 296-297 г. Той служил в кохортата на Непобедимите, на които по-късно станал и предводител. По време на гоненията на Диоклетиан  (според по-късната византийска традиция на житието от времето на преп. Роман Сладкопевец) св. Георги раздал имуществото си и се явил пред императорския съвет в Никомидия. Според един интерполиран по-късно текст, светецът първо бил разпитван от някой си Вардан. На съвета той застанал пред император Диоклентиан и обкръжението му и смело изповядал вярата си в Христа. Разгневен, императорът заповядал да бъде бит с пръчки. После бил хвърлен в затвора и претърпял множество изтезания. Всичко това св. Георги претърпял мъжествено, благодарейки горещо на Бога. Бил оставен разпънат на колелото на мъченията, но ангел Господен се явил и изцелил раните му. Виделите всичко това  стражи се разбягали, а св. Георги се отправил към храма на Аполон, където Диоклетиан извършвал жертвоприношение. Като видели светеца невредим, императрица Александра и военноначалниците Анатолий и Протолеон повярвали в Христа. Диоклетиан още повече се прогневил и заповядал да хвърлят светеца в яма с негасена вар. Когато след 3 дни дошли да вземат тялото му, го намерили невредим. Мнозина тогава повярвали и възкликнали „Велик е християнския Бог”. Свети Георги бил хвърлен отново в тъмница, а на краката му обули нажежени до червено метални обувки с обърнати към ходилата гвоздеи. В тъмницата Бог отново изцелил и утешил мъченика.

  Диоклетиан отново и отново се опитвал да принуди светеца да принесе жертва на езическите богове, но напразно. Диоклетиан имал близък приятел на име Магненций. Магненций решил да изпита светеца, като го накара да възкреси някого от мъртвите, с което да докаже истинността на своята вяра, като естествено се разчитало, че той няма да успее да извърши подобно чудо. Свети Георги обаче се обърнал към Христа с гореща молитва. Започнало голямо земетресение, по време на което една от гробниците се отворила и от нея излязъл наскоро починал човек. Посрамен, Диоклентиан и Магнениций заповядали отново да хвърлят св. Георги в тъмница. Към него започнало да се стича огромно множество народ, търсещ изцеление. Светецът вършел непрекъснато безброй чудеса и мнозина повярвали в Христа. Диоклетиан отново безуспешно се опитвал да го принуди да принесе жертва на езическите богове, като му обещавал слава и богатство. Веднъж св. Георги заявил, че е готов да отиде с императора в храма на Аполон. Когато влезли вътре, се събрал много народ и мнозина очаквали, че той ще принесе жертва на боговете. Св. Георги обаче се обърнал към статуята на Аполон с въпроса бог ли е Аполон или не. Обитаващият статуята нечист дух бил принуден да отговори и обявил, че истинският Бог е Иисус Христос. Свети Георги направил във въздуха кръстно знамение и всички идоли паднали и се разбили. Като видяла това, императрица Александра открито изповядала вярата си в Христа, за което тя и св. Георги получили смъртни присъди. По пътя към мястото за изпълнение на присъдата св. Александра мирно предала душата си в ръцете на Господа. На св. Георги палачът отсякъл главата с меч.

  Според една от версиите на житието, това станало на 23 април (+303), на някои места е упоменато, че това се случило на Велики петък. Съдейки по Възкресните тропари в службата на светеца обаче, можем да предположим, че той е загинал мъченически в Светлата седмица. В много жития се казва, че всичко случило се било записано от слугата на св. Георги – Пасикрат, в някои версии – Панкратий. Той бил и човекът, който пренесъл мощите на светеца в град Лид. В няколко житийни версии мощите са пренесени не от слугата, а от майката на светеца Полихрония. Съществуват и жития, според които св. Полихрония приела мъченическа смърт заедно със сина си.

  Византийските легенди и жития на св. Георги получават широко разпространение в славянския свят и се радват на множество преписи и редакции. Житията – мартирии могат схематично да бъдат  разделени на три. В едната версия се говори за воина от Кападокия Георги, който открито обявил себе си за християнин пред имп. Диоклетиан, за което бил подложен на множество мъчения. Това е и най-обширната и разпространена версия, която в съкратен вариант сме изложили по-горе в нашата статия. Това е и житието, което се чете в пролога към празника на светеца на 23 април /6 май, като най-ранните свидетелства за използването му са от ХІІІ в. Другото житие, което е и най-древното, както вече казахме, е обявено от папа Геласий І за апокриф. В него св. Георги е измъчван не от римския имп. Диоклетиан, а от персийския цар Дадан.Третият вариант на житието е близък по сюжет до втория с тази разлика, че в него се упоменават имената на родителите на светеца  – баща Геронтий (в друг вариант Геронт) и майка Полихрония (в друг вариант Полифрона). В този трети вариант на житията, светецът не твори чудеса, а мястото на неговата смърт става град Диоспол (Лид). В някои преписи от този трети вариант името на царя мъчител е Диоклетиан, но винаги се указва на факта, че той бил „родом от Персия”.

  Паметта на св. Георги се чества от славянските и западните инославни църкви съответно на 23 април по нов стил – 6 май по стар стил, тоест за тях празникът е неподвижен. Българската православна църква е съхранила по едно интересно стечение на обстоятелствата стария стил за празника 6 май. В Йерусалим, Гърция, Кипър, на Света Гора и в другите гръкоезични църкви празникът е подвижен. Ако 23 април се падне преди Възкресение Христово, честват паметта на светеца в първия понеделник след Възкресението, тоест в Светли понеделник. Това е така, защото службата на светеца е празнична и съдържа празнични тропари, свързани с Възкресението! Ето защо ако празникът се случи преди празника на празниците Възкресение Христово или съвпадне с него, както това се е случвало преди и след приемането на новоюлианския календар от част от поместните църкви, то  тогава типикът на Църквата нарежда празникът да се премести, защото не може празничната служба на светеца да съвпадне с покайните служби на Страстната седмица.Руската православна църква чества също и 3 ноември като празник на светеца – деня, в който е осветен мартириумът на св. Георги в гр. Лид по времето на император Константин Велики (+337) и са пренесени мощите на св. Георги в него.

  Интересно е, че в Египет, в коптската църква, която почита св. Георги като „принц на мъчениците”, паметта му се чества на 23 паремат от коптския календар, което е 1 май. Коптите също празнуват освещаването на първия храм – мартириум, посветен на мъченика, но на 10 юни. Трябва да отбележим, че първото споменаване за този мартириум в гр. Лид, построен от св. Константин Велики, е направено от Евсевий Кесарийски. В случая обаче Евсевий не казва, че тази гробница – мартириум е била посветен на св. Георги, а „на заслужил (отличил се) човек”. Едва по-късно този високо отличил се човек е отъждествен със св. Георги. През VІ в. върху мартириума е построена базилика, която арабите разрушават. Кръстоносците отново издигат храм, който по–късно също е разрушен. Днес на това място съществува храм, построен през ХІХ в.

  Тропар на св. Георги, глас 4:

  Като освободител на пленници
  и на бедни защитник,
  на немощни лекар, на царе поборник,
  победоносни великомъчениче Георги,
  моли Христа Бога да се спасят нашите души.

  

  Венцислав Каравълчев, 

  Dveri.bg

• Военен хеликоптер ще развява българското знаме над площад „Батенберг“ в София

  

  Вертолет Ми-17 с националния флаг и тази година ще открие военния парад на 6-ти май, в Деня на храбростта и празник на Българската армия, съобщава БГНЕС.

  Тези вертолети от военновъздушните сили (ВВС) участват в много аварийно-спасителни операции – с тях се помага при наводнения, а също така се гасят пожари.

  Вчера и днес Ми-17 тренират като прелитат на малка височина над столицата. Така се подготвят за провеждането на въздушната част от военния парад по случай честването на Деня на храбростта и празника на Българската армия.

  Вертолетът, който ще открие парада, ще прелети над площада точно в 10:29 ч. утре. Във ВВС всичко е изчислено до минута, точният час, в който Ми-17 ще започне своят полет, ще бъде в 10:10 ч. Самото спускане на знамето отнема около 20 секунди, то трябва да бъде вече добре опънато около две минути преди прелитането над трибуната. Хеликоптерът ще премине над площада на височина 100 метра със скорост 80 км/ч.

  Ще бъде използван и резервен вертолет, което е абсолютно стандартна процедура, обясни подполковник Филип Ангелов. „В крайна сметка авиацията е занимание, което крие рискове. За да се презастраховаме и всичко да мине нормално, предвидихме и резервен хеликоптер“, каза подполк. Ангелов.

  Той за първа година е командир на вертолета, който ще спуска националния флаг. Тазгодишният въздушен парад за 6 май обаче му е шести. „Така че тръпката от доста време я изживяваме. Чувството е изключително приятно. В крайна сметка не бих намерил пилот, който да не се гордее и да не изпитва удоволствие от това, че ще лети със спуснатия национален флаг на държавата. Това е привилегия за всеки един, това е чувство на отговорност, чувство на дълг. С професионализма, който притежава всеки един от пилотите и екипите, които са на борда – техници, оръжейни специалисти и спасители – се постига именно това, което хората виждат и аплодират“, заяви подполк. Ангелов.

  Той добави, че екипажите са готови за парада. „Това е плод на доста тренировки, на богат опит, натрупан през годините – така че сме готови за изпълнение на тази задача“, категоричен е подполковникът. /БГНЕС/

  .

• Фрийдъм Хаус: Най-ниско ниво на свободата на словото от 10 години насам

  

  Свободата на словото е в най-ниското си ниво от десет години насам. Такова е заключението на публикувания в сряда годишен доклад на „Фрийдъм Хаус“ за миналата година. Само 14 % от населението в света живее в страни с истински действаща четвърта власт. Европа продължава да отбелязва високи нива, въпреки че в някои региони има голям спад.

  Причината за картината в световен мащаб са основно два фактора: приемането на закони, които рестриктират свободата на словото, най-често обосновани с нуждите за националната сигурност, и ограничаване достъпа на журналисти до зони на конфликт, съобщава „Фрийдъм Хаус“.

  В редица държави, исторически известни със своите демократични практики, се забелязва влошаване условията за журналистите в изминалите 5 години. Гърция е паднала с 21 точки по 100-точковата система от 2010 година досега. По-значима негативна тенденция има още в Турция, Унгария и Сърбия, а нашата страна e на 75-то място.

  Елън Ахекян, която е работила по доклада, заяви по БНР: Една от най-обезпокоителните тенденции, които видяхме в България, е концентрацията на собственост, особено в ръцете на „Нова българска медийна група“, най-вече като се има предвид, че собственикът е депутат, които се знае, че подкрепя партията, която е на власт. Всъщност в България през 2014-а година видяхме подобрение, заради това, че са били докладвани по-малко нападения срещу журналисти, в сравнение с миналата година. Резултатът от това е една точка подобрение за България в новия доклад на „Фрийдъм Хаус“. Според данните, властите в страната ни изглежда са толерирали заплахите срещу журналистите.

  На дъното на класацията са страни като Беларус, Куба, Сирия, Иран, Северна Корея и включената за първи път окупираната от Русия територия в Крим. Показателят в САЩ е паднал с един пункт, заради задържания и тормоз спрямо репортери по време на протестите за граждански права във Фъргюсън, щата Мисури. На върха в класацията за медийна свобода са Норвегия и Швеция. /Фрог нюз/

  .

• Германия се размина на косъм с голям терористичен акт

  Днес на Германия ѝ се размина. А утре?

  .

  По всичко изглежда, че в петък Германия се размина на косъм с голям терористичен атентат. И въпреки това политиците продължават да говорят за „абстрактна опасност“. Не, заплахата е съвсем конкретна – твърди Катарина Искандар във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, в материал, цитиран от Дойче Веле.

  

  Покушението, за което се предполага, че е било организирано от един 35-годишен мъж и 34-годишната му съпруга – и двамата от турски произход, по всяка вероятност е щяло да има мащабите на атентата срещу Бостънския маратон. Традиционното състезание по колоездене край Франкфурт е тъкмо онова, което експертите наричат „мека цел“ – място, на което лесно може да се извърши атентат с много жертви. Следователите отдавна са наясно с възможностите, които големите спортни състезания разкриват пред терористите. Никога обаче опасността от атентати в Германия не е била толкова непосредствена, толкова конкретна и актуална, колкото днес.

  Омаловажаване на опасността

  И тъкмо в това е проблемът: независимо, че разследванията разкриват все повече подробности за замисъла на двамата предполагаеми терористи, политиците продължават да си говорят за „абстрактна опасност“. А на фона на актуалния случай това понятие е напълно неподходящо.

  Впрочем, то си беше неподходящо и преди: фактът, че преди осем години службите за сигурност съумяха да осуетят атентатите, планирани от т.нар. „Група от Зауерланд“, не означава, че опасността е станала по-малко актуална. След това имаше няколко опита за атентати, а през февруари тази година властите в Брауншвайг се видяха принудени да отменят традиционното карнавално шествие, тъй като са разполагали с конкретни данни за планирано ислямистко нападение.

  Затова не е оправдано терористичната заплаха за Германия да се нарича „абстрактна“. Употребата на тази дума може и да успокоява част от гражданите, но повечето от тях отдавна вече не вярват на подобни опити за омаловажаване на опасността. И са напълно прави! Защото вече е очевидно, че в борбата срещу тероризма все по-значима роля играе бдителността на отделния човек. В конкретния случай бдителност е проявила една продавачка в магазин, от който единият заподозрян редовно купувал материали, необходими за направата на бомба. Следващия път може да се наложи бдителност да проявим самите ние.

  

  Сградата, в която се намира жилището на двамата заподозрени

  Заплахата „тих джихад“

  От години насам държавните органи за сигурност ни казват, че не смогват да разследват всички подозрителни лица от средите на салафитите. Затруднява ги дори следенето на онези, за които се смята, че планират да заминат на джихад в Сирия. Сегашният случай показва обаче, че съществува и едно „забравено поколение“ джихадисти – това са онези млади хора около трийсетте, които не се гласят да заминат в чужбина, а си стоят тихо у дома. И на пръв поглед нямат нищо общо с джихадистите-туристи. Но това не ги прави по-малко опасни. Тези потенциални терористи трябва да бъдат следени поне толкова зорко, колкото и джихадистите, които се отправят към Сирия или Ирак.

  Катарина Искандар, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

  Източник на публикацията на български: dw.de

   

   

• Пенсионираният неврохирург Бен Карсън влиза в кандидатпрезидентската битка

  

  Пенсионираният чернокож неврохирург Бен Карсън обяви, че влиза в битката за президентския пост в САЩ, предаде Ройтерс. В интервю за подразделението на телевизия Си Би Ес във Флорида той каза, че ще се опита да спечели номинацията на Републиканската партия.

  Бен Карсън е на 63 години и е популярен сред консервативното течение „Чаено парти“. Очаква се той да обяви официално кандидатурата си по-късно днес в Детройт.

  Той ще е първият афроамериканец, който ще се бори за номинацията на републиканците.
  Известен е и като първия лекар, успешно разделил сиамски близнаци със свързани глави.

  Сенаторът Марко Рубио от Флорида, Тед Круз от Тексас и Ранд Пол от Кентъки вече се включиха в надпреварата за републиканската номинация.

  Бившата изпълнителна директорка на „Хюлит Пакард“ Карли Фиорина се очаква да представи кандидатурата си днес. Утре бившият губернатор на Арканзас Майк Хъкаби ще обяви плановете си. Други потенциални републикански кандидати са бившият губернатор на Флорида Джеб Буш, губернаторът на Уискънсин Скот Уокър и губернаторът на Ню Йорк Крис Кристи. /“Сега“/

  .

• Турция даде поредния курбан на цензурата

  Интервю на Нихал Йозерган с Ертурул Мавиоглу*,

  в. „Труд“

  

  38 години след първото голямо протестно шествие срещу цензурата турските кинаджии и любителите на киното отново излязоха на улицата с искането за свободно кино. Една от причините е изваждането на документалния филм „Бакур” (Север – на кюрдски език), разказващ за живота на бойците от ПКК, базирани в планините на Югоизточна Турция и Северен Ирак от програмата на 34-тото издание на Истанбулския филмов фестивал. Лентата не бе допусната в програмата поради огромния натиск от страна на министерство на културата, под предлог, че не е лицензиран. В знак на солидарност към колегите си от конкурса се оттеглиха много филмови дейци и кинокритици, включително и автори на чуждестранни филми. След което членовете на журито също обявиха, че се оттеглят, от което пострада не само духът на най-престижния турски кинофестивал, но и за жалост опетни и имиджа на организаторите от IKSV (Истанбулската фондация за култура и изкуство), които бяха обвинени, че са се огънали под натиска на правителството .

  Турската публика все пак успя да види голяма част от филмите, но награди и заключителна церемония нямаше. Българският филм „Урок” също излезе от състезателната част, но се радваше на голям зрителски интерес. Билетите за всички прожекции бяха предварително изкупени, а публиката аплодираше лентата на българския екип.

  

  Ертурул Мавиоглу: Някой помни ли тези, които свеждат глава пред цензорите?

  .

  – Как обяснявате голямата подкрепа, която получихте от киносредите след скандала на фестивала?

  – Цензурата, която от дълги години съществува в Турция, през последните няколко години нанесе удар и върху медийния сектор, но за разлика от тях, когато един филм бъде забранен, веднага става ясно кой е цензорът. Културното министерство до голяма степен е взело в плен нашего брата поради чисто финансови причини. Което връзва до голяма степен ръцете на творците, които няма как да бъдат хем свободни, хем да получат лиценз за филм, който не е одобрен от министерството. Ние нямаме никакъв дял за растящата като лавина бурна професионална и обществена реакция след спирането на нашия филм. Колегите проявиха много бърз рефлекс на солидарност и от 33 в програмата 22 филма взеха решение да се оттеглят, което може само да ни радва.

  – Какво беше стряскащото във вашия документален филм?

  – Нито аз като журналист, нито Чаян Демирел (документалист, съавтор на филма) никога не сме се питали какво ли ще се случи, ако направим това, защото това е автоцензура и тя е по-опасна от официалните спирачки пред твоята творба. Ако тръгнеш да работиш с опасенията дали ще бъда съден, дали ще бъда цензуриран, дали ще попадна в затвора, тогава никой в тази страна няма да създаде нищо добро – нито в журналистиката, нито в киното, нито в културата и изкуството изобщо.

  – Живеем в една Турция, в която властимащите поставят „нови критерии” пред изкуството. Мерят полите на балерините, плътността на балетното облекло, назначават наблюдатели в театрите…

  – Честно да ви кажа, не смятам, че положението, в което се намираме, има нещо общо с ислямизацията или религиозността. Управляващите по-скоро напомнят на превратаджиите, срещу които се бореха така усърдно. Смятат, че ще затвърдят властта си, мачкайки другите, и че ще останат завинаги на власт. Но такъв филм няма… Тази страна мина през какво ли не. От Кенан Еврен до Тургут Йозал, Сюлейман Демирел, Тансу Чилер, Месут Йълмаз… Дори по тяхно време не беше толкова зле.

  – Как посрещат бойците от ПКК държавната политиката за диалог между правителството и кюрдското политическо движение?

  – Съвпадна с обявяването на „кюрдското отваряне”. След посланието на осъдения на доживотен затвор Абдулах Йоджалан, което бе изчетено в Диарбекир по време на празника Невруз преди две години. В него той еднозначно заяви, че е дошло време да се оттеглят от Турция. Настоящият им лидер Мурат Карайълан след това организира брифинг за журналистите в Кандил (Северен Ирак, Кюрдистан), сред които бях и аз. Така започна снимачният процес, в който проследихме първите въоръжени групи, които напускаха пределите на Турция, после продължихме снимките през лятото на 2013 г.

  Видите ли, когато колеги от Би Би Си, АФП, Ройтерс и други световни медии го правят, това не разбунва духовете. Аз исках да задам своите въпроси. Това е всеобщ проблем на журналистите. Всеки желае първи да разследва проблем, който не е бил нищен досега. Нашият екип вървя, яде и спа заедно с тези бойци дни наред в кюрдските високопланински райони при много трудни условия. Няма мобилни телефони и всеки момент може да се случи всичко, рискуваш наравно с тях живота си, а те водят нелегален начин на живот. Да ви призная, ако не бях получил оригинални отговори, щях да се откажа изобщо да правя този документален филм. Сега подготвям и книга.

  – По време на войната с ИДИЛ кюрдите излязоха на преден план не само на фронтовата линия в Кобане, а и в очите на световното обществено мнение. Особено жените, които се бият и умират рамо до рамо с тези бойци. Вашите впечатления?

  – Когато кажем кюрди, първото нещо, за което се сещаме, е феодалното устройство и морал, който е важен толкова, колкото и стойността на живота им. По принцип жената винаги е на втори план в такъв тип обществено устройство. Но кюрдското движение поведе вътрешна инициатива за еманципацията на жените. И аз се чудех дали това е само пропагандна опаковка, или нещо реално. Беше ми интересно да науча каква е тяхната позиция във военната система и как са структурирани. Това, което видях, е, че кюрдските жени не се бият само с радикалните ислямисти или само срещу режима на Башар ал Асад, молите в Иран или този в Турция, а в същото време срещу мъжката хегемония и потисничество на жената. Тоест в този смисъл те са феминистки. Мъжете не само се допитват до тях, когато вземат решения, а искат и специално разрешение, за да влязат в техния лагер. Ако не го видите отблизо, няма как да го разберете.

  И както е казал поетът: „Та кой си ти? Част от силата, която зло желае, но все добро твори.” Хубавото на лошото от нелепата развръзка на тазгодишния истанбулски филмов фестивал най-добре синтезира друг известен турски журналист Тугрул Ерйълмаз. Пред вестника на арменската диаспора „Агос” той казва: „Историята на изкуството в същото време е история на цензурата и на борбата на хората на изкуството срещу нея. Натискат, пресират и хоп… изскача един Йълмаз Гюней, после Метин Ерксан, Зеки Демиркубуз, Шериф Гьорен, Зеки Йоктен и един Нури Билге Джейлан – все хора, които са били в спор и най-малко са се споразумели със системата. Кажете ми, някой помни ли изобщо тези, които са свели глави пред цензорите?”

  –––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Ертурул Мавиоглу e турски журналист, който е бил арестуван и осъден на 8 години затвор заради левите си убеждения, когато е на 19 години, по време на военния преврат в Турция през 1980 г. След като излиза на свобода, завършва журналистика. Работи от 30 години в различни турски медии – всекидневници и тв канали. Два пъти носител на наградата за разследваща журналистика, присъдена му от Дружеството на съвременните журналисти. Автор на 4 книги и забранения филм „Бакур”.

  .

• Форум нюз: Връщат в окопите бесарабски българи, спасили се в България

  Протегнатата за помощ ръка на хора от различни части на страната към бесарабски българи остава празна – пише Форум нюз.
  

  .

  

  31-годишният Виталий Дрозда, който намери спасение у нас от ужаса на войната в Украйна и от мобилизацията там, е един от първите, принудени да се върнат обратно в размирната бивша съветска република. Надеждите на бесарабския българин бяха, че ще се устрои в страната ни, взимайки при себе си и семейството си. През месец февруари ръка му протегнаха жители на село Гурково, община Балчик, осигурявайки му подслон и прехрана. Институциите в София обаче не са му съдействали за издаване на виза за временно пребиваване и това е наложило да напусне България.

  Направихме всичко възможно да му помогнем, да спаси себе си и семейството си, в селото дори събрахме три хиляди и няколкостотин лева, Дрозда пътува до столицата за документи, но така и не му издадоха такива, разказа с огорчение пред ФОРУМНЮЗ кметът на Гурково Тодор Георгиев. Хранехме го, обличахме го, намерихме му и работа, но се оказа, че Дрозда не може да я започне заради проблема с документите, обясни Георгиев. Той не доумява как може държавата да налива толкова пари за бежанците от юг, а да не помага на сънародниците ни от Украйна. Каквото и да правим за тези хора, търсещи спасение тук, в България, то се оказва незаконна дейност, щом нямат визи за временно пребиваване, които са проблем, възмущава се кметът на селото.

  Не се знае каква ще е съдбата на украинеца с български корени. В началото на годината той успя да избяга от окопите със съдействието на Асоциацията на българите по света и с подкрепата местната власт в село Гурково. При пристигането си тук той разказа, че в Украйна е страшно и двама негови приятели вече са мъртви. Дрозда не искал да убива славяни, затова и не взел повиквателната: „Корените ми са оттук. Леля ми живее във Велико Търново. Започнаха да призовават за братоубийство. Започнаха да мобилизират и да заставят да се убиват славяни. Обстановката е напрегната. Стрелят…“, разказваше Виталий Дрозда, който така и не успя да получи документи за временно пребиваване и да измъкне семейството си.

  Местните от едно друго Гурково – в Старозагорско, също подслоняват бесарабски българи от Украйна. Над 35 бежанци вече са намерили спасение в старопланинския град. Част от семействата са многодетни. Усилията на кмета – Стоян Бонев обаче, и на хората, да ги подслонят, да им осигурят работа и нормален живот, срещат големи затруднения поради същия проблем с документите. Преди дни местният бизнесмен Кольо Атанасов, който е потомък на бесарабски българи, разказа, че всички преселници са настанени на квартири в Гурково и им се осигурява прехрана. Част от децата посещават детската градина, а до края на месеца се очаква да пристигнат и други семейства. По думите на Атанасов обаче съществуват три основни проблема – предоставяне на дългосрочен статут на тези хора от страна на институциите, даване право на работа и бързо издаване на виза.

  .

• Луди във властта

  акад. Петър Иванов, БАНИ*

  Lentata.com

  

  За трета поредна година България оглавява класацията на Галъп Уърлд за „най-страдащ” народ. Според публикуваната тези дни информация, 39% от българите (най-голям процент от всичките 230 страни в света) определят живота си като страдание. Този факт, разбира се, влияе върху състоянието на психичното здраве на обществото.

  По официални данни на националния консултант по психиатрия, над 20 процента от българите имат психични проблеми. Значи, около 1,5 млн. души са с някакво психично разстройство. Всеки пети български гражданин се нуждае от медицинска помощ по повод на свое психично отклонение. Това се отнася и до хората, които са във властта, тъй като обществената практика и законите у нас изключват възможността за установяване и контрол върху истинското състояние на техния психичен статус.

  Във всички власти – в изпълнителната, в Парламента, в съдебната власт (както показва съдийската афера в СГС) – има психично болни персони, като тяхното състояние в някои случаи се доближава до невменяемост.

  Сега в правителството поне трима от министрите не са с добро психично здраве.

  Те управляват съответния сектор в държавата, вземат важни решения, влияят на общественото битие и може би са част от причините то да е в такова плачевно състояние: ние сме най-бедната, най-болната, най-корумпираната, най-порочната, най-нещастната и най-бързо изчезващата нация в целия свят.

  Така стоят нещата и в съдебната власт. След като няма психологически тестове, напълно естествено е и 20% от депутатите в Народното събрание, които са извадка от целокупното българско население, и те да са с психични отклонения. Даже са повече, тъй като в много случаи, политическата активност на някои хора се дължи тъкмо на психични деформации.

  Значи, в Парламента коват закони около 50-60 души, които не би трябвало да са там. Поведението, речта, външният вид, мимансът, жестовете и действията издават кои са тези хора и какви са техните психични проблеми.

  Четирима от водачите на партиите в Народното събрание определено са с сериозни психични страдания и се нуждаят от медицински грижи. Това е ясно на много голяма част от българския народ.

  Единият от тези хора е с остро биполярно афективно разстройство, с гневни хистероидни пристъпи, с неадекватни прояви на агресия в обществена среда и др. Визуалната психодиагностика сочи и злоупотреба с психоактивни вещества. Вторият партиен шеф е обсебен от натрапливи систематични налудни идеи за преследване (може би персекутивна параноя) и илюзорно малтретиране на определени общностни групи. Тези идеи владеят съзнанието му и управляват все по-често поведението му в Парламента и извън него.

  При третия партиен лидер, общо взето доста невзрачна личност, се наблюдават главно кверулантни (роптаещи) форми на шизофрения, които се проявяват в причудливи асоциации, странни идеи, деспотизъм, патологична подозрителност, обидни квалификации и неестествено угодничене по отношение на доскорошни политичеси врагове.

  Четвъртият партиен шеф, най-маститият, е с подчертани месиански акцентуации на характера, с мания за величие и с ярък нарцисизъм. Той има специфично тарикатско-провокативно словесно поведение и е обсебен от екзотични и гротескни идеи и практики. Напълно е убеден (без никакво основание) в гениалността си. Очевидно е, че и във властта са нужни тестове за пригодност.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––
  

  * БАНИ – Българска академия на науките и изкуствата е неправителствена организация и независим граждански научен институт.

• Св. Синод обяви официално Симеон за „цар на българите“

  Светият синод на БПЦ обяви официално Симеон Сакскобургготски за цар на българите. На свое заседание митрополитите решиха на всяко богослужение да се споменава бившия премиер като „благоверен цар на българите Симеон”.

  Решението, публикувано на сайта на Светия синод, е по предложение на Пловдивския митрополит Николай. Споменаването на „благоверния цар на българите Симеон” се очаква да прозвучи за първи път по време на тържествената света литургия, която ще бъде отслужена от патриарх Неофит и владиците в Плиска по случай 1150 г. от покръстването на България.

  Досега споменаването на светската власт в църквите е „благочестивият и православен български народ, правителството и христолюбивото войнство”.

  На 2 май в Голямата базилика в Плиска патриарх Неофит ще оглави тържествена литургия и ще връчи орден „Св. Цар Борис-Михаил“ на премиера Бойко Борисов. Симеон Сакскобургготски пък ще получи орден „Св. Иван Рилски“.

  Съобщението на Св. синод:

  Св. Синод разгледа предложение на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и след проведеното гласуване единодушно Р Е Ш И:

  Дава благословение при извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон ІІ, цар на българите, както следва:

  По време на Светата Литургия:

  – на Великата ектения: „О благочестивом и христолюбивом царе болгарстем Симеоне”;

  – на Сугубата ектения: „Еще молимся о благочестивом и христолюбивом царе болгарстем Симеоне”;

  – на Великия вход: „Благочестиваго и христолюбиваго царя болгарскаго Симеона”;

  след което следва поменаването на народа и т.н., както и да се включи в последованието на Многолетието след „О Святейшем отце нашем”, преди поменаването на народа. /OFFNews.bg/

  .

• Бърни Сандърс се включи в президентската надпревара

  

  Сенатор Бърни Сандърс от Върмонт, независим, заяви пред американски медии, че ще се бори за номинацията на Демократическата партия за президентските избори догодина.

  Включвайки се в надпреварата за номинацията на Демократическата партия, в която сериозен фаворит е Хилари Клинтън, Сандърс каза в интервю за Асошиейтед прес, че хората не бива да го подценяват, и изтъкна, че политиката му „демократически социализъм“ дълги години се е харесвала и на демократи, и на републиканци, и на независими във Върмонт, и той вярва, че посланието му може да намери отзвук в цялата страна.

  Сандърс се надява да събере стотици милиони долари за предизборната си кампания от представители на средната класа, от работещите американци, които искат да се включат в борбата му с интересите на „големите пари“ в американската политика. Той обеща да се бори с „неприлично голямото“ неравенство в доходите и каза за „Ю Ес Ей тудей, че гласоподавателите искат коренна промяна, така че правителството да работи за обикновените американци, а не само за милиардерите. Очаква се Сандърс да направи официално изявление за желанието си да се включи в надпреварата за Белия дом. /Mediapool/

  .

• Смъртта на Фреди Грей отключи протести в Балтимор, Ню Йорк и др.

  

  В Балтимор, Ню Йорк, Бостън и други американски градове се състояха протестни шествия срещу полицейското насилие. Това са поредните демонстрации, предизвикани от прекомерна и неоправдана употреба на сила от полицията, станала причина за смъртта на невъоръжени чернокожи. Последният случай е смъртта на 25-годишния Фреди Грей, починал след травма на врата, причинена при задържането му на 12 април.

  

  В деня на погребението му демонстрациите в Балтимор прераснаха в насилие. Въведен бе полицейски час, в града пристигнаха подкрепления от Националната гвардия. Миналата нощ за нарушаване на полицейския час бяха задържани 35 души, съобщиха осведомителните агенции. В Ню Йорк полицията арестува първоначално трима души, след като стотици протестиращи се събраха на Юниън скуеър и някои от тях се опитаха да минат през загражденията и да тръгнат по улицата, спирайки движението. Демонстранти се събраха и на Таймс скуеър и тръгнаха на север, блокирайки движението по Седмо авеню. Говорител на полицията съобщи, че в Ню Йорк са били арестувани повече от 60 души.

  В Бостън, Вашингтон и Минеаполис демонстрациите бяха по-малобройни. Протестът в Балтимор мина без инциденти. Демонстрантите скандираха „Те не могат да спрат, те няма да спрат, пратете ченгетата убийци в затвора!“.

  Очаква се в петък полицията да предаде на прокуратурата изводите от вътрешното си разследване на обстоятелствата около смъртта на Грей, но тази информация няма да бъде оповестена публично. Аргументът е, че предстои прокуратурата да реши дали ще повдигне обвинения. Министерството на правосъдието води отделно разследване дали е имало нарушаване на гражданските права.

  След ожесточените сблъсъци от преди няколко дни в Балтимор вчера там положението бе спокойно, подновиха работа училищата и магазините, по улиците патрулират полицаи и войници от Националната гвардия.

  Министърът на правосъдието на САЩ Лорета Линч каза, че хулиганските прояви и закононарушения, извършвани през последните дни в Балтимор, трябва да спрат. Линч нарече нападенията срещу полицаи, мародерството и палежите „безсмислени прояви на насилие“, които са сериозна заплаха за местната общност, предаде ТАСС.

  .

  Кметът на Анкара нападна говорителката на Държавния департамент

  Кметът на турската столица Анкара нападна говорителя на Държавния департамент на САЩ Мари Харф, като отправи обиди по неин адрес. „Къде си сега, глупава блондинке, която обвини турската полиция, че използва прекомерна сила? – написа Мелих Гьокчек в Туитър, предаде AFP, цитирана от БНР. Така той коментира снимка, на която се вижда как двама американски полицаи удрят паднал на земята демонстрант по време на протестите в Балтимор. Към коментара е била качена и снимка на говорителката на Държавния департамент Мари Харф. Гьокчек визира изказване на Харф от 2013 година, когато полицията смаза антиправителствен протест в парка „Гези“ в Истанбул. Гьокчек, който е кмет на Анкара от 1994 година, е верен поддръжник на бившия премиер, а сега президент Реджеп Ердоган.  /„Сега“/

  .

• <<
• 1
...
• 78
• 79
• 80
• 81
• 82
• 83
• 84
• 85
• 86
• 87
• 88
...
• 415
• >>