Всички авторски страници

Авторски

• В Украйна убиха още двама опозиционни журналисти

  

  Главната редакторка на украинския в.“Нетешински вестник“ Олга Мороз е открита мъртва в дома си, съобщиха местните медии. По тялото й има следи от насилие. Изданието, което тя ръководеше, излиза в Хмелницка област. По предварителна версия на разследващите убийството на журналистката може да бъде свързано с професионалната й дейност. В последно време Мороз е подготвяла материал за незаконно изсичане на гори. Първата информация за смъртта на Мороз е от 15 април. Тя обаче е била потвърдена от украинското МВР в Хмелницка област на 16 април, като същият ден стана известно за убийството на още един журналист – основателя на опозиционното издание „Обком“ Сергей Сухобок. Пак на 16 април в Киев бе застрелян критичният журналист Олес Бузина и опозиционният политик Олег Калашников.

  Убийствата на Бузина и Калашников са извършени с различни оръжия, но имат еднакъв почерк, заяви съветникът на украинския вътрешен министър Антон Герашченко, цитиран от РИА „Новости“. „И двамата са причаквани около домовете си и двамата са убити с контролирани изстрели, по пет изстрела са произведени, по пет куршума са попаднали във всеки от тях“, уточни Герашченко. Автомобилът, от който е стреляно срещу Олес Бузина, е намерен опожарен в един от кварталите на Киев. Украинският политолог и шеф на Центъра за политически изследвания „Пента“ Владимир Фесенко пък съобщи, че е получил на електронната си поща писмо, в което на украински език организацията „Украинска въстаническа армия“ поема отговорност за убийствата на Бузина и Калашников. В него пишело, че групата е започнала „безжалостна борба срещу антиукраинския режим на предателите и ще говори с тях само с езика на оръжието до пълното им унищожение“.

  Около 300 американски парашутисти пристигнаха вчера в украинския град Лвов, за да участват в обучението на войниците от новата Национална гвардия. Американските военни от 173-та въздушно-десантна бригада ще обучат 900 украински военни. Кремъл предупреди, че изпращането на западни военни инструктори и специалисти в Украйна може да дестабилизира силно ситуацията в страната.

  Източник: в. „Сега“

• Първи сме по смъртност в ЕС

  43 479 души по-малко само за година

  За една година населението на страната ни е намаляло с 43 479 души, или с 0,6%, показват окончателните данни на НСИ за демографските процеси през 2014 година.

  Според статистиката ясно се открояват няколко тенденции: броят на българите продължава да намалява, населението застарява, а смъртността в България е най-висока от цяла Европа.

  Броят на умрелите през 2014 година е 108 952 души, което е с 4,4 на сто повече на годишна база, а коефициентът на обща смъртност – 15,1‰.

  Само Литва и Латвия се доближават до нас с близо 14% смъртност. За сравнение средният за Европа е 9,9%, а в Ирландия и Кипър е близо 6 на сто. Това нарежда страната ни на 16-о място по численост преди Дания с 5,6 млн. души и след Австрия с 8,5 млн.

  

  Като положителни тенденции от НСИ отбелязват

  увеличената раждаемост и нарастващата продължителност на живота.

  През 2014 г. у нас са родени 67 585 деца, или с 1007 повече от 2013 г. От тях момчетата са 34 735, а момичетата – 32 850. В градовете през 2014 г. са родени 50 704 деца, а в селата – 16 881. Най-висока е раждаемостта в Сливен, София и Бургас. Най-ниска е в областите Смолян, Габрово и Видин.

  Средната продължителност на живота се е увеличила до 74,7 г. Жените живеят 78.3 г докато мъжете – 71,2 г. Градското население живее по-дълго от това в селата – съответно 75,5 и 72,8 години.

  59% от децата се раждат без брак
  39 773, или 58,8% от всички деца са родени извънбрачно, сочат данните на НСИ. Макар и минимално, делът им намалява, тъй като през 2013 година е бил 59,1 на сто. От 1991 г. насам обаче има трайна тенденция за увеличаване на родените без брак деца. Преди 13 години делът им е бил едва 18,5%, през 2001 г. е достигнал 42 на сто, а сега вече е близо 60%.

  Извънбрачната раждаемост е по-висока в селата – 67,8%, отколкото в градовете – 55,9 на сто, показват още данните. Данни за бащата има в 72,5%, което означава, че децата най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи без брак, твърдят експертите от статистиката.

  Най-много извънбрачни раждания има в област Ловеч – 76,3 на сто, почти толкова и във Видин и Сливен. Най-ниски са стойностите в Благоевград и Кърджали, съответно 42 и 44,9%.

  Повишаването на извънбрачната раждаемост било характерно за цяла Европа, въпреки че България и тук е първенец. След нас се нареждат Естония (58,4%), и Словения (57,6%). Най-нисък е делът в Гърция -7,6%.

  Източник: 24chasa.com

• Рашидов призна сам, че плаща на частни медии да обслужват него и Борисов

  Иван Бакалов, e-vestnik.bg

  .

  

  В ядно интервю Вежди Рашидов пред сайта ПИК призна, че е завел в Париж една тумба журналисти от частни медии на разноски на държавата. Това се прави, за могат да отразят подобаващо как Борисов и Рашидов покоряват Париж и прославят България.

  На фона на мълчанието на френските медии за изложбата и срещите на Борисов с френски президенти (настоящ и бивш), българските телевизии обилно представиха откриването на изложбата с тракийски артефакти в Лувъра като грандиозно световно събитие.

  Това е така, защото примерно от БНТ, Нова ТВ и бТВ в “делегацията” журналисти са включени общо по няколко души, начело с началниците им.

  И ето какво казва Рашидов пред ПИК:

  “Всички журналисти, които съм акредитирал – аз уважавам българските журналисти – имат право на самолетен билет, средства за хотелски разходи и 35 евро дневни – така обезпечава законът за командировките. Всичко им е обезпечено на моите приятели-колеги” (интервюто тук).

  Няма практика по света министър да командирова частни медии и журналисти. Преценка на медиите е дали ще отразят едно събитие, организирано от министър. Но, за да е сигурен в отразяването, министърът ги кани и им плаща – и път, и хотел, че и дневни.

  Впрочем, ето списъка на акредитираните журналисти – на френски, така, както е разпратен с програмата от организаторите на изложбата в Париж:

  Les équipes de télévisions :

  NOVA TV
  M. Zhivko Konstantinov
  M. Milen Tzankov
  Mme Silva Zourleva
  MmeTatyana DIMITROVA

  BNT Télévision National Bulgare
  Mme Petya Tetevenska
  M. Nedialko Danov
  Mme Viara Ankova
  Mme Irina Tzoneva
  M. Ilia Ivanov

  BTV
  Mme Dessislava Mintcheva
  M. Nayo Titzin
  M. Pavel Stantchev

  TV Evropa
  Mme Ani Baldzhian
  M. Emil Berkovski

  Radios:

  BNR Radio National Bulgare – Mme. Julia Taleva
  BTA Agence télégraphique bulgare – M. Maxim Mintchev
  BTA Agence télégraphique bulgare – M. Nicolay Jeliazkov
  Radio Bulgaria – Mme Maria Dimitrova-Pichot

  Journaux :

  24 Heures (quotidien) – Mme Maria Neznakomova et Mme Valentina Gotcheva
  Trud (quotidien) – M. Petio Blaskov et Mme Violeta Tzvetkova
  Pressa (quotidien) – Mme Valeria Veleva
  Standart (quotidien) – Mme Albena Atanassova
  Telegraph (quotidien) – Mme Lora Rizova
  Ploshtad Slaveikov (hebdo) – Mme Diliana Dimitrova
  Galerie (hebdo) – Mme Kristina Patrashkova
  Glassove (hebdo) – Mme Liana Pandelieva

  В списъка, освен репортери, се виждат всички шефове на телевизиите у нас. Вестници се представени с главните си редактори като Блъсков или шефката на издателството Венелина Гочева (погрешно написана Валентина). Възможно е някои от списъка в последния момент да не са отишли в Париж (Бел. ред. – в списъка са всички акредитирани, малка част от тях не са с командировъчни на разноски на държавата.)

  Всички изредени вестници се контролират от Пеевски, а към тях са включени – както се казва “за парлама” – и единствените извън негов контрол (все още) – “Галерия” и сайтът “Гласове”.

  И ето какво още обяснява Вежди Рашидов за тях:

  “Аз съм ги повикал не да ми създават скандали

  И не и прави чест на моята Родина, когато тук получаваме хвалби, ръкопляскания и поздравления от самите французи, някои да се занимават с дребничката човешка хорска злоба. Не е почтено. Това ме огорчава. Няма журналист, който да е получил нито повече, нито по-малко от министерската командировка.” (!)

  Тук Вежди Рашидов отбелязва това, защото в e-vestnik написахме, че според наши източници журналистката Валерия Велева е получила от министерството 1500 евро за това посещение в Париж, а там е била организирана и премиера на нейна книга (може би за да смае френската културна общественост). Мадам В. нарече това клевета, а яростно го отрича и министърът в същото интервю:

  “Какви са тези клюки. Валерия е получила толкова, колкото всеки друг български журналист. Толкова, колкото законът позволява.
  …
  Повече няма да си мръдна пръста за нищо. Не може това да бъде нормална държава. Нито пък нормална журналистика. Недейте!”

  Вежди е прав

  Наистина това не може да бъде нормална журналистика – да поканиш на разноски на държавата частни медии, за да си правиш личен пиар, че й да представяш това като нещо достойно.

  И за това, че не може да бъде нормална държава, е прав министърът. Защото ето какво казва той по повод изразеното недоволство от хориста от хора „Йоан Кукузел“, че у нас още като в комунизма се отнасят към хората на изкуството, пратили ги с въпросните 35 евро дневни да пеят в Париж, без хонорар.

  И отговорът на Вежди Рашидов:

  “На всичкото отгоре тези хористи цял живот са на държавната ясла и папат. Всеки получава 35 евро дневни по закон. Не може при едно държавно мероприятие, хора, които са и на държавна служба, да получават хонорари. Защо на мене например не ми платят за реклама?! Ето, аз успях да издействам български певци да пеят божествени песни в тази катедрала, която е най-свещеното място на пъпа на Европа, но не искам хонорар за рекламата, която им правя. Ще ми платят ли на мен, че аз съм извадил този хор на най-високо ниво! Иначе може да си пеем по селата. Аз поисках ли хонорар, че представям България и българската култура на най-престижните места?”

  Патосът на министъра изглежда добре, само че хористите в този хор никога не са били на държавна заплата. Те се събират по покана и пеят срещу хонорар. Плащат им само при покани от чужбина, от чужденци. Държавата от времето на комунизма досега ги използва само с командировъчни дневни.

  

  А министърът представя като своя скромност и почтеност това, че не иска хонорар да представя България… Наистина, не е нормална държава.

  

  .

• Българският код – 16 наши училища зад граница на поклонението на св. Кирил

  Материал на в. „Аз Буки“ *

  .

  24 май в Рим

  В деня на Българската просвета и култура – 24 май, българи от различни краища на света, самоорганизирали се в изучаването и запазването на българското четмо и писмо, ще се съберат на поклонение пред гроба на Константин – Кирил Философ в Рим. На този светъл празник те искат да покажат на света просветителската мисия на народа ни да дарява светлина на други народи.

  Кодът на българската нация е във великото дело на светите братя Кирил и Методий. Като признание за това българските неделни училища по света възнамеряват да поставят началото на една традиция – всяка година на 24 май да се организира поклонение на гроба на Св. Кирил в базиликата „Сан Клементе“ в Рим.

  „В днешните напрегнати времена, можем да спрем, макар и за малко, забързания си глобализиран живот и да отдадем почит на един от покровителите на Европа, на човека, дръзнал в далечните тъмни времена да се опълчи на догмата на триезичието и достойно да защити правото на други народи да се докосват до Божието слово на собствения си език. Наш дълг като учители, възпитатели и българи е да предаваме на децата си достойните примери от историята ни” – казва Петя Цанева, координатор на събитието.

  .

  

  Петя Цанева e основател на първото българско неделно училище в Мадрид „Св. Иван Рилски“. След това спомага за отварянето на още шест негови филиала. През 2010 г. създава Първата българска неделна гимназия „Йордан Йовков“ в испанската столица. Тя полага неимоверни усилия за институционално уреждане на въпроса с материалната база на българските училища в Испания. По нейна инициатива са сключени споразумения за ползване на класни стаи в испански училища в съответните области, които по-късно се предвижда да прерастнат в двустранен договор между българското и испанско министерства на образованието в полза и на останалите български училища в Испания.
  Петя Цанева е отличена с приза на Държавната агенция за българите в чужбина „Българка на годината“ за 2011 г. за принос към опазването и развитието на националната и културна идентичност сред общностите на нашите сънародници зад граница. Тя е инициатор за провеждането на много форуми за разпространение на българската духовност, традиции и фолклор, както и на благотворителни кампании за деца, лишени от родителски грижи. Председател е на Асоциацията на българи в Испания – „Балкан“. Председател е и на Етичната комисия и е член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).
  По инициатива на Петя Цанева се организира и празник по случай завършване на учебната година в българските училища в Испания, прераснал в Първи български събор „Всички българи заедно“ през 2010 г., посетен от близо 4 000 българи.
  По нейна идея е и Първата конференция на българските училища в Испания, първият по рода си форум зад граница. Инициатор е и на честванeто на 100 г. от смъртта на големия български поет Н. Й. Вапцаров, с превод на испански на най-популярните му творби в Националната библиотека на Испания.
  Нейна е инициативата за препис на История Славянобългарска от българските училища в чужбина, по случай 250-годишнината от написването ѝ. Десет преписа са дарени на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Популяризира официалното честване на Международния ден на майчиния език сред училищата ни в чужбина.

  

  .

  Интервю на Надя Кантарева с Петя Цанева

  .

  – Госпожо Цанева, човек остава впечатлен от внушителния брой Ваши инициативи. Най-новата, която сте подели, е да има поклонение по случай 24 май в Рим. Кога Ви хрумна това?

  – Миналата година деца от училище „Кирил и Методи” в Париж отидоха на самия 24 май в Рим. Дойде ми наум, че това може да стане като традиция и от много различни училища от цял свят да се събираме в италианската столица. Обмисляме да привлечем по-нататък и училища от България, но за тази година ще бъдем само членове на Асоциацията на българските училища в чужбина, за да бъде хем начало, хем репетиция за едно по-масово традиционно участие на българчета от различни държави.

  – С кого споделихте най-напред идеята си?

  – С членовете на Управителния съвет на асоциацията. Прие се добре и понеже принципът ни е: „Който предлага, го прави”, поех организацията. Проверих как стоят нещата със самолетните билети и възможностите за нощувки в хотел.
  Изпратих писма до всички наши членове. После събрах данните на желаещите да се включат – кога пътуват, в кой хотел ще се установят, за да се уточни цялата програма.

  – Колко училища ще участват в шествието?

  – 16 училища са заявили желание. По-късно се присъединиха българските училища в Рим, те все още не са членове на АБУЧ. Най-значимата изява в програмата е шествието на самия 24 май. То ще започне от базиликата „Сан Клементе“ с поклонение на гроба на Св. Константин – Кирил Философ, ще продължи през базиликите „Санта Мария Маджоре” и „Санта Праседе”, които също са свързани със солунските братя. Преди това, на 20 май, ще бъдем на аудиенция при Папата. От името на българските училища в чужбина ще му подарим икона на Свети Паисий Хилендарски, рисувана специално за случая и инкрустирана със скъпоценни камъни от д-р Адриана Любенова, преподавател в Пловдивския университет и член на управителния съвет на АБУЧ. В събота, на 23 май, организираме посещение в българското училище „Асен и Илия Пейкови”. Всичко това изисква изключителна организация… но не ми е за първи път. Когато вярвам в нещо, съм готова да прежаля спокойствието си. Записват се цели семейства. Още не знам точната им бройка. Целта ни е да има българско присъствие в Рим на този светъл празник. Смятам, че ще е вълнуващо. Искаше ни се на същия този ден да се отиде и до гроба на Св. Методий в Микулчице и се радвам, че това ще направят делегации от българските училища в Прага, Париж, Дъблин и Будапеща .

  – А как успяхте Вие от Испания да организирате шествието в Рим?

  – Свързах се с ръководството на училището „Асен и Илия Пейкови” и ги помолих за съдействие. Те бързо се включиха и с общи усилия направихме програмата. Много съм им благодарна.

  – Вие сте една от първите, удостоена със званието „Българка на годината“, за 2011 г. . Едва ли има българин в Испания, който да не Ви знае.

  – Вече няма ден, в който никой да не ми се обади. От 2002 г. се занимавам по-активно с обществена дейност, но откакто сме членове на Европейския съюз, нещата много се промениха. По-лесно е с документите, няма визи и това се усеща. Друго ни е самочувствието. Училищата в Мадрид са две, в околността – 12, в цяла Испания – 47. Всички те са ми като деца. Много странно е това чувство. Интересното в случая е, че не съм учител по професия, а точно на мен се падна честта да открия първото училище; не, че тук няма български учители. Истината е, че когато правиш нещо, го правиш, защото искаш. Не мислиш толкова за крайния резултат. Дори впоследствие разбираш какво всъщност си направил. Много вълнения бяха около Асоциация „Балкан” – първата организация на българи в Испания. Трима души разбунихме нещата и се появи нещо организирано българско в тази държава. Явно връзката с родината е като една нишка, която можеш да мачкаш, да късаш, да гориш, но тя не изтънява, а става все по-здрава и по-здрава. Влече те, дърпа те. Както казваше моята баба – „мира не ти дава”. И ето, сега гледаме към Рим.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Брой 16 от 2015 г.

  .

• Нова държава се появи на Балканите

  На „ничия земя“ между Сърбия и Хърватия беше обявено създаването на „нова, независима суверенна държава“ на Балканите, чиято територия е около 7 кв. км., съобщи в. „Блиц“.

  

  Името на новата страна е „Либерланд“. Неин „президент“ е чехът Вит Йедличка, предаде БГНЕС.

  Всеки, който иска да живее в „Либерланд“, трябва да спазва принципа „Живей и остави другите да живеят“, а не да бъде екстремист. Новата „независима“ държава е на брега на Дунав между Сърбия и Хърватия, в района между Бачки Монощор и Змайевац.

  На сайта на новата „държава“ са описана целта и основните принципи, по които тя съществува. „Целта на създателите на новата държава е да създадем общество, в което могат да живеят честни хора, и където държавата не вгорчава живота на хората с ненужните ограничения и такси. Основателите са вдъхновени от Монако, Лихтенщайн или Хонконг“.

  Вит Йедличка е от маргинална дясна партия, близка до бившия премиер и президент на Чехия Вацлав Клаус, изразява надежда, че „независимата и суверенна Либерланд“ най-напред ще бъде призната от Сърбия и Хърватия, на които се готви да изпрати дипломатическа нота. След това, допуска той, щели да ги последват и други страни по света.

  „Либерланд“ има знаме, герб, конституция и закони, и макар знамето да се развя едва тази седмица, вече раздава „гражданство“ и приема всички, при условие, че не са комунисти, неонацисти или екстремисти, или пък лица, наказани за тежки престъпления.

  Източник: Аctualno.com

  .

• Дясната ръка на българската Власт

  Властта в България си има един предан помощник, който неуморно се грижи за тъй нужното опростачване на електората. Защото прост народ не означава слаба държава, а силна Власт, пише Иван Кулеков в сатиричната си колонка.
  

  

  По метода на случайния избор, ползван в Америка за набиране на съдебни заседатели, а в България – за определяне на медицински диагнози, бях поканен на „Среща на медиите с Властта“. Вие, разбира се, не сте чували за такава среща. Поради обществения интерес, тя беше проведена при закрити врати.

  Другата естествена причина за тайния характер на срещата бе, че на нея бяха използвани специални разузнавателни средства. Поради съсредоточаването на много власт и медии на едно място бе блокирано движението в столицата; по улиците се движеха облечени в черни костюми сурикати със слушалка в ухото, а високоговорителите на Гражданска отбрана четири часа виха на умряло и съобщаваха на населението, че поради международната обстановка в България се провежда тест за виене на умряло.

  Срещата беше открита от почетния председател на Властта, който се появи на бял кон, с бяла маска на Гай Фокс, наметнат с бяло кевларено одеяло и с часовник от бяло злато за 900 000 $ на лявата ръка. Той приветства участниците от свое име и направи предложение за дневен ред, на което никой не можа да откаже.

  Ха-ха-ха!

  След това думата взе самата Власт, която по съвместителство изпълняваше и длъжността Говорител на властта. Властта заяви, че медиите винаги са служили, тъй като още дядо ѝ, който, то се знае, е бил преследван от Властта, употребявал медии в нужника. (Оживление, жизнерадостен смях, бурни аплодисменти.)

  Обаче Властта е променила живота към добро и сега дядо ѝ, Бог да го прости, даже да беше жив и здрав, едва ли би употребявал телевизори, лаптопи, интернети и други медии в нужника. (Оживление.) Сиреч, медиите в хубавия живот не служат вече на хората. А на кого? – извиси глас една близка до Властта медия, уж да става диалог.

  Охраняващите Властта не разбраха, че този въпрос е наужким, а решиха (без да искам щях да напиша „помислиха“), че някоя медия се опитва да пита нещо Властта и веднага отрязаха на медията 1 000 000 лева субсидия по линията на Медийния образ. Това е хубав въпрос – усмихна се Властта. Охраняващите Властта на секундата отпуснаха на медията 2 000 000 лева по линията на Утвърждаване на авторитета.

  Това е хубав въпрос – повтори Властта – и аз ще ти отговоря. Ами щом медиите не служат на хората, то е естествено, че служат на Властта, бе! Ха-ха-ха! Това „ха-ха-ха“ ми прозвуча толкова познато, сякаш пак чувах смеха на онази Власт, която беше преследвала така жестоко дядото на Властта. (Бурно оживление, бурен смях, бурни аплодисменти.) На това бурно оживление, бурен смях и бурни аплодисменти обаче не издържах и отидох да повръщам в тоалетната. Като се върнах, Властта вече упражняваше властта си.

  Черва, чалга и безмозъчност

  Второ – каза тя. Да се повиши интересът към медиите чрез публикуване на информация, приоритетно свързана с разчленени трупове, бебета в кофи за боклук, деца в куфари „Самсонайт“ и възрастни в трабанти. Тук девизът е: Черва, черва и пак черва!

  Трето. При насищане на публичния интерес с голи снимки на пеещи плеймейтки, да се премине към показване на рентгеновите им снимки, а на бременните – видеозон на зародишите. Да се потърси резерв в майките, кърмещи на обществени места. Да не се забравя и това, което се вижда през дупките на женските тоалетни.

  Четвърто. Повече спортни новини: скъсани менискуси, изкълчени рамене, кръвоизливи, бокс в чалготеки, хвърляне на салфетки и други спортни събития.

  Пето. Да се преустанови окончателно публикуването на стихове, разкази, есета, статии и други прояви на мозъчна дейност.

  Прост народ = силна Власт

  И първо. Властта в Европа се крепи на средната класа, а в България – на долната. Властта прави всичко необходимо за бързия преход на средната класа към долната, но без участието на медиите това ще стане трудно. Затова ще продължи финансирането само на тези медии, които допринасят за все по-нататъшното и по-пълно опростачване на електората. Информацията в тези медии не трябва да буди никакво съмнение. Това налага властниците да се представят такива, каквито всички очакват, че са: мафиоти, лумпени, идиоти, некадърници, простаци, крадци, мошеници, продажници и т.н.

  Вярата в медиите е вяра във Властта. Утвърждаването на илюзията, че медиите са на народа, утвърждава илюзията, че Властта е на народа. Прост народ не означава слаба държава, а силна Власт. (Продължителни ръкопляскания. Скандирания: „Да живее Властта!“ и „Да живеем от Властта!“.)

  Източник: DW.de

• Едно проспериращо българско село

  Село в България, в което няма престъпност, безработицата е ниска, детската градина е пълна, а пътищата са нови

  .

  

  Има село в България, в което няма престъпност, безработицата е ниска, детската градина е пълна, а пътищата са нови. Добре дошли в Козаревец!

  Проспериращото село печели почти всички европейски проекти, няма нито един декар необработваема земя, а в центъра има безплатен интернет, предаде btv.

  Местното читалище е напълно ремонтирано по проект на оперативна програма „Регионално развитие“. В сградата има информационен център, библиотека, творческа работилница и ловно-рибарско дружество. Читалището е винаги отворено и има локално парно.

  

  В Козаревец кипи бурен културен живот. Най-голяма гордост е местният театър. В лясковското село има стари театрални традиции. Няма местен фестивал, от който да не са се прибрали с награда.

  

  Пред читалището е издигнат паметник на актрисата Мариана Димитрова, родена в Козаревец през 1954 г. Поколения българи ще я помнят с ролите й във филмите „Осъдени души“ и „Мъжки времена“.

  На наколно метра от читалището подготовката за Великден е започнала. Бабите от пенсионерския клуб са омесили най-хубавите си козунаци, не издават тайната на агнешкото, но с радост позволяват на най-малките да помагат в приготовленията.

  

  Козаревец е притегателен център и за местните инвеститори. В селото има малък мебелен завод, баластерна, маслобойна, фабрика за биогориво и сладкарска къща, която изнася продукцията си в Иран.

  

  Преди няколко дни е започнал строежът на многофункционална спортна площадка за 6 вида спорт по Програмата за развитие на селските райони. Предстои ремонт на детската градина, а съвсем скоро в парка пред читалището ще бъде построена външна сцена, скейтборд рампа и маси за шах.

  

  Мечтата на кмета е да бъде подновена остарялата селска канализация. А последната му гордост е победата на местния футболен отбор в междуселското първенство.

  .

  Източник: Dunavmost.bg

  .

• БГНЕС: Бесарабските българи могат да бъдат унищожени при конфликт в Приднестровието

  „В България пристигнаха бесарабски българи, които пред БГНЕС разказаха за своя живот, споделиха наблюденията и страховете си от ситуацията на нашите сънародници в Украйна и най-вече – в района, който населяват. За да ги предпазим от евентуални неприятности с местните власти в размирната страна няма да съобщаваме техните имена. Предаваме разказа им с кратки исторически факти и малки съкращения“ – пише днес Агенция БГНЕС в материал за бесарабските българи, който препубликуваме по-долу. Бел. ред.: Едва през 2022 г. забелязахме, че БГНЕС е свалил своят материал с разказите на българите. Причините може да са две. Неверни или неудобни факти изказани от нашите сънародници. Редакцията на Еврочикаго е известна с това, че за нея няма теми табу. Ето защо предупреждаваме читателите ни – дори фактите, които са цитирани от БГНЕС и да са неверни, както съобщенията за смъртта на българи в Профсъюзния дом в Одеса, то такива мнения битуват сред нашите сънародници там, което е неоспоримо и би трябвало да бъде известно. Ето защо ние няма да заличим този материал, а само ще добавим, че това са мнения на обикновени хора, които са облъчвани от години от пропагандата на местните медии.

   

  

  У нас малко се знае къде живеят бесарабските българи днес…

  До 1812 година под името „Бесарабия“ е известен районът на Буджака, контролиран от татарски и ногайски племена. През 1812 година този район, както и източната част на Княжество Молдова става част от Русия и названието „Бесарабия“ се разпростира върху цялата територия между Прут и Днестър. Компактното българско население е съсредоточено на север от делтата на р. Дунав до р. Днестър и тази територия обхваща централната част на Бесарабия. Една част от тях, които през 1862 г. заминават за Таврия, днес се наричат таврийски българи. А друга – т.нар. одески българи са в Ивановския район. Те са основните бежанци, които по време на кърджалийските размирици през турското робство са излизали на брега на Черно море и там с руските кораби са отплували за Одеса.

  Има няколко вълни на заселвания на бесарабските българи в днешните земи на Украйна. Първата е масовата – през 1812 г., по време на Руско-турската война, когато главнокомандващият на руската войска генерал-фелдмаршал Михаил Кутузов се свързва със Софроний Врачански. Нашият духовник се замислил за създаването на българска формация по образ и подобие на тази с център Белград и Кутузов се съгласява. Но подписва мирния договор и заминава за Москва, за да защитава родината си при нахлуването на наполеоновите войски. По това време нашите българи, предимно гагаузите, от Северна Добруджа и Източна България се преселват в Бесарабия и създават българската общност. През 1819 г. дават на нашите сънародници земя и статут на колонисти в централната част на днешна Бесарабия. След това през 1828 г. започва втората изселническа вълна, предимно от Тракия, Македония, Одринска Тракия и българите се настаняват в сегашните Пандаклия, Голица, Ташбунар, Шкерлика, Вайсал, Дермендере, Бановка, Каракурт, Чушмелия, Курчи, Кулевча, Димитровка, Александровка, три села с името Троян и др. Южната част на Украйна, в която е и Бесарабия, е историческата Новорусия.

  Защо днес повечето от нашите сънародници в Бесарабия са обявени за сепаратисти?

  Заради своите традиционни нагласи бесарабските българи основно са гласували за „Партията на регионите“ на бившия президент Виктор Янукович, очаквайки от него да възроди и техните населени места. Но след събитията на Майдана от Киев решават да мобилизират приоритетно гласоподавателите от „Партията на регионите“, за да ги хвърлят да воюват срещу опълченците от Донецк. Като само от Болградски район е трябвало да бъдат мобилизирани над 1000 души, т.е. от всяко село да заминат да воюват между 10-12% от техните жители. Примерно, в село Кубей, родното място на Александър Теодоров-Балан, с население от 4800 души, са получени 450 повиквателни. Но бесарабските българи се възпротивяват масово и не допускат нито един от тях да бъде мобилизиран. Като следствие – срещу Болградския район и отделни граждани са заведени дела по Наказателния кодекс на Украйна заради това, че не са се подчинили на мобилизацията.

  „В нашите селища има много малко членове на партията на Тимошенко „Баткившчина“, но са доста активни. В един момент те започнаха да пишат доноси до Службата за безопасност на Украйна срещу нашите кметове, с обвинението, че проваляли мобилизацията. Какво се случи – от Военния комисариат пристигаха повиквателните, примерно, в едно село между 100 и 300 броя, при което тези момчета, между 20 г. и 27 г., напуснаха родните си места и заминаха, кой – за Русия, кой – за Крим, кой – другаде. И нямаше на кого да ги връчат.

  Впоследствие се взе решение да бъдат мобилизирани мъжете от 20 г. до 65 г. Но благодарение на информацията, появила се в българските медии за тази драма по нашите земи, мобилизацията като че ли спря. Заедно с нас срещу призоваването в армията тогава се надигнаха и молдовците в Бесарабия, като много от момчетата преминаха в Молдова, за да се спасят, а в селата гневното население започна да обезоръжава пратениците с призовките. Ние имаме информация, че държавният глава на Украйна Порошенко по време на церемонията по встъпването си в длъжност като президент, е дал дума на български вицепремиер, че няма да допусне война в Бесарабия. Затова в момента мобилизацията е в застой. Но в Генералния щаб на украинската армия се надига недоволство специално към българите. По наши канали разбрахме за заплахи към нас на висши командири на батальоните на Коломойски, които казвали: ще приключим с Луганск и Донецк и следващите ще сте вие. Вече ни броят, нас, бесарабските българи, за потенциални сепаратисти.

  Ако се вгледаме в историята, бесарабските българи по време на Втората световна война са мобилизирани на трудовия фронт, основно – в мините. Днес много българи живеят и в Одеса. Покрай кървавите събития там преди година се знае за случай на наш сънародник, чийто съсед е улучен смъртоносно от снайпер и приятели от града го подканват да напусне жилището си пред опасността от интензивни обстрели, но той остава. Това е българинът, тук и извън България – не бяга панически от дома си, толкова е свързан с него…

  Бесарабските българи категорично отказват да бъдат мобилизирани и да воюват в редовете на украинската армия срещу опълченците в Донецка народна република и Луганска народна република.

  През 2000 г. българският депутат във Върховната Рада Николай Габер направил запитване колко българи живеят в Източна Украйна и са му отговорили , по данни на Службата по безопасност, че в рамките на ОНД са живели 1 200 000 българи, а от тях – 780 000 – в Украйна. Преди два месеца бивш зам.-министър на вътрешните работи по времето на Виктор Янукович уточнил, че в момента в Украйна живеят между 450 000 – 500 000 бесарабски българи. В това число не влизат гагаузите, които са също православни и с които нашите преселници поддържат много добри отношения – споделят общите си надежди и опасения в тази братоубийствена война. Не трябва да се забравя, че по традиция около 78% от нашите хора се женят помежду си и остават верни на гена и произхода си, 20% създават семейства с гагаузите, а съвсем малка част са смесените бракове. Пак по статистика 70% от бесарабските българи работят в моноетнически колектив и дори в рамките на бившия Съветски съюз е било признато, че са сред най-грамотните граждани, владеещи най-добре руски език от всички други националности. Тези умения не са се променили.

  Нашите събеседници знаят цялата драма на събитията преди, по време и след 2 май 2014 г. в Профсъюзния дом в Одеса, където бяха убити и изпепелени 46 души, между които и двама българи – Иван Милев, на 34 г., изгорен жив и Александър Николов, на 32 г., загинал от огнестрелна рана. Всичко това, според тях, причинено от профашистки формирования, командвани от Киев. Нека не забравяме, че в този дом невинни жертви станаха и хора, които са работили в офисите, наети, за да извършват дейността си в частни фирми. В сградата на Профсъюзния дом са били натикани от побойниците и случайни хора от площада пред него. Не се знае, обаче, че освен горени и убивани по насилствен начин, част от жертвите са били и съсичани. Говори се в Одеса и в българската общност, че инициатор на кървавата баня е бил един от лидерите на националистическото движение „Братство“ Андрей Корчински. А телата на съсечените от тях хора са били изнесени през нощта на 2-ри май и все още не се знае нищо за тях, водели ги изчезнали безследно, между тях имало и българи. Защо, питат мнозина и най-вече – близките им. Защото всеки крие името си, а и много млади хора, защитаващи съгражданите си, вече са се изнесли от Одеса – към Крим, Русия, трети – на страната на опълченците в двете републики – ДНР и ЛНР. Няма точна информация.

  Целта на кървавите набези е била да се наплаши населението, за да напусне родните си места и тези земи да бъдат заселени от „правилни“ украинци. Това важи за цяла Бесарабия и районите на ДНР и ЛНР. Анатемосването на хората от Южна и Източна Украйна не е започнало с Майдана, напротив – първите сигнали за това били още от т.нар. Оранжева революция през 2004 г. В Одеска област дори се е говорило, че Юлия Тимошенко се заканвала на местните един ден да ги асфалтира, да ги „бетонира“, а Луганск и Донецк да ги отдели с бодлива тел от другата част на страната, да ги превърне в гето.

  „Днес бесарабските българи са обявени неофициално, разбира се, за сепаратисти от властите в Киев още от миналата година. Не е преувеличено да кажем, че Одеса бе запазен от по-голям погром, подбуждан от бандите, пристигащи тогава с влакове от Западна Украйна, именно от българите, които се занимават активно със спорт, обединени в дружества. Малко хора знаят, че над Профсъюзния дом на площад „Куликово поле“ през април-май 2014 г. бяха издигнати няколко национални флага – украински, руски, български и беларуски, но най-високо се вееше българският трикольор. Има и снимки, на която се вижда това. Жертвите на войната в Източна Украйна са много повече от официалните данни. Знаем, че съветничка на президента Порошенко е внесла молба във Върховната Рада депутатите да се произнесат за определяне на специални места, около различни градове в Украйна, за погребване на около 200 000 души. Често около граничната линия на бойните действия има гробове, над които е написано „временно неизвестен войник“. А в гробището в Одеса се появиха гробове, над които пише „хирургични отпадъци“- става дума за погребване на части от тела. Известно е, че значителна част от украинската армия отказва да воюва на Изток. По тази причина в Радата е внесен законопроект офицерите да могат да разстрелват собствените си войници, ако откажат да изпълнят команда. Много тъжно е, че за момчетата от украинската армия, загинали по време на битка, не се отпускат средства за погребение от държавата. На обръщенията на почернените майки, молещи за такива средства, властта в Киев мълчи“, споделят нашите събеседници.

  Бесарабските българи поставят приоритетно България на първо място в своите предпочитания, следва Русия и на трето място е Украйна. За родината на дедите им, за техните корени е ясно, за Русия-също, заради помощта, която им е оказвала през трудните години, там е бил винаги и пазарът на техните стоки, образованието, работата – също. А от днешните им земи, казват, за да чуят украинска реч, трябва да минат 300-400 км. – това е истината. А днес са в т.нар. рускоезичен пояс.

  Прогнозата

  Конфликтът в Украйна няма да приключи скоро, макар че засега се спазват в общи линии Минските споразумения. Луганск и Донецк е малко вероятно да се предадат. Но съпротива се надига и по посока на Харков. Там вече са стреляли по кмета на града, който, за късмет, е оцелял. Там всяка седмица имало взривове, както и в Одеса, в градската част. В Бесарабия няма украински войски, а само граничари и полиция. Но по време и преди Майдана цялото оръжие, което се е намирало на тази територия, е било иззето от Службата за безопасност на Украйна.

  Перспективата за бесарабските българи не е радостна.

  От една страна, могат да тръгнат отново влакове с банди от Запад, същото каквото се е случило в Одеса. От друга страна, като се имат пред вид изявления на официални лица от Румъния, не от днес, че част от Бесарабия /Одеска област – бел.а./ е територия, която те ще си вземат обратно, дори са назовали срок – до 2018 г., положението никак не е стабилно. Румъния масово дава паспорти за гражданство на молдовците от Бесарабия по бързата процедура. И цели села вече са населени с хора с румънски паспорти. „Самите молдовци не крият, че рано или късно Румъния ще си върне тези земи и Бесарабия ще стане румънска територия. Нашите дядовци помнят живота си в румънски граници и са казвали, че сме си запазили езика в границите на Украйна. Но за 20 г. румънска окупация румънският език е бил брутално налаган в училищата и навсякъде като основен език“, казват събеседниците ни.

  

  И продължават: нашият регион, населен с бесарабски българи, граничи с Украйна по р. Днестър и Днестровския лиман, а с тях ни свързват само два моста – единият е при Паланка, другият е при Белгород Днестровский. Ако някой реши, при изостряне на ситуацията, да взриви тези мостове, ние се оказваме изцяло отрязани от Украйна. Подозрително за нас е, че отвъд границата ни с Приднестровието се копаят окопи, разполага се и военна техника. Според някои наблюдатели това е мястото, на което ще избухне следващият въоръжен конфликт. Украински постове стоят на границата с Бесарабия и по посоката на оръжията им излиза, че те очакват нападение от Юг и от Север. Има средоточие на оръжия и бойна техника при Чебанка, на десетина км до Одеса. А в самата Одеса доскоро се транспортираше бойна техника, БТР-ри, включително и комплекси С-300. Има и подразделения на Националната гвардия на Украйна, които до неотдавна демонстрираха сила по улиците на града. По наши данни американска военна техника се съсредоточава и около Тулча и Бабадак в Северна Добруджа в Румъния. Потенциална заплаха за нас са и военните от батальоните „Одеса“, „Днепр“, „Айдар“ и „Азов“. Уточняваме, че доброволците от батальон „Одеса“ не са от нашия край.

  Лесно е да се установи, че българите в Бесарабия при един провокиран конфликт могат да попаднат в истински клещи. От една страна, притиснати от частните батальони на смъртта и от редовната украинска армия, за които отсега сме обявени за сепаратисти, а от друга – от евентуална румънска експанзия. Как може са се случи това? Дори при провокативна стрелба, в която жертва може да бъде румънски поданик, румънски подразделения ще се вдигнат веднага в защита на своите хора с румънски паспорти в Бесарабия. Нека не забравяме, че при срещата на новия президент на Румъния с Порошенко стана ясно, че Украйна ще подпомага интеграцията на Приднестровието с Молдова, което означава, че приднестровският конфликт може да бъде размразен.

  С други думи – пламне ли Приднестровието, ще пламне и при нас!

  А ако бесарабските българи бъдат подложени на прогонване и унищожение, отпада спора между Украйна, Молдова и Румъния за нашата територия. Исторически погледнато ние като че ли пречим на всяка една от тези държави.

  По всичко изглежда, че оперативната подготовка за горещата фаза върви в съкратени срокове – в ход е информационна подготовка в Интернет с идеологическа обработка на населението, струпва се бойна техника, копаят се траншеи…

  Ако България не може да ни помогне и защити по друг начин, молим поне представителите на българската държава, служителите на консулството в Одеса един път в месеца да идват в Болград и Измаил. Да дойдат за по един ден, да ги видят нашите хора, да усетят дори малка защита. Българските власти могат да помислят и за даване на българско гражданство по ускорена процедура, както правят румънците за молдовците. Не за друго, а за да не бъдат избивани мъжете, подлежащи на мобилизация, при един въоръжен конфликт, който е много вероятен и за да не попадат под ударите на Наказателния кодекс на Украйна.

  Много ни е необходима и логистична връзка с България.

  До преди няколко години съществуваше транспортна връзка по река Дунав между Измаил и Силистра, където за 5 ч. пристигахме в българския град. Силно желаем тя да се възстанови. А ако се стигне до ситуация, при евентуално блокиране на двата моста, които ни свързват с Украйна, така ние ще имаме бърза връзка с България. Държавата на нашите деди може да ни помогне при въоръжен конфликт, ако бъдем откъснати, с канал за продоволствие, храни и лекарства. За нас не е вариант възобновяването на транспортната връзка Варна – Иличовск, това не е решение, тъй като се губи много време, а и проверките по суша обезсмислят пътуването, на много от възловите участъци пътуващите могат да бъдат задържани.

  И най-важното – крайно време е България да заяви своя интерес в Бесарабия. Защото до ден-днешен – нищо. 25 г. чакаме, но това не става. Не искаме да даваме съвети, но българските власти могат да се поинтересуват какви документи е подписала Украйна, какви задължения има тя пред европейските институции спрямо всички националности, които живеят в нейните граници.

  Някои ще се запитат защо е толкова силен интересът към нашите земи. Просто е – още по времето на предишната съветска власт на няколко места в Бесарабия бяха локализирани находища на нефт, включително и в Кулевча.

  БГНЕС се свърза по повод казаното от нашите сънародници с новия генерален консул на България в Одеса г-н Димитър Тучков. Информирахме го в общи линии за техните страхове и предложения. Ето какво ни отговори той:

  Очакваме съвсем скоро украинският външен министър и българският му колега да посетят Украйна и да се запознаят с положението на бесарабските българи. Пътуването е било е планирано за 3-ти април т.г., но поради ангажименти не се състоя, очакваме до края на месеца това да се случи.

  Нямам представа за придвижването на бойна техника около Одеса и района, който граничи с Бесарабия. Ако някой говори такива неща или преувеличава или има интерес да е така. Нямам представа как е и по границата с Румъния. Вярвам на това, което виждам. Всичко е наред.

  На българите в Украйна консулската ни служба дава едногодишни визи, които са отскоро – отчасти и заради конфликта в Луганск и Донецк. Върви процедурата и за даване на българско гражданство на желаещите. Визите няма да спасят от мобилизация мъжете, но те могат да отидат в България. Преди да застъпя мандата си се срещнах у нас с представители на всички институции, които са ангажирани с проблемите на българите зад граница и специално по проблемите за даване на гражданство. Ще направим всичко възможно да защитим нашите сънародници в Украйна. Поставил съм пред тях въпроса за ускорено даване на българско гражданство на българите в Украйна, отговориха ми, че той е на дневен ред и се обсъжда, но засега е така, няма промяна, освен – получаването на едногодишни визи.

  Имаме намерение да открием длъжност почетен консул на България в Болград, който да се включи в работата и да способства за сближаването в региона. Това засега е идея, кога ще успеем зависи от министъра на външните работи и от други институции. От консулството в Одеса ще ходим до Болград, Измаил и другите селища, но не мога да кажа дали това ще се случи „поне веднъж в месеца“. Представителството ни е от малко на брой служители, има много организации, с които поддържаме отношения.

  За нас транспортната връзка Варна-Иличовск, която също е занемарена, е по-важна от прекъснатия трафик между Измаил и Силистра. И правим опити да я подновим. Друго наше усилие касае необходимостта да дадем възможност на българите в Украйна да могат да гледат български ТВ канал, става дума за ТВ БНТ Свят, който да бъде разпространяван в Одеска област.

  Според мен, това е по-полезно за хората тук, отколкото изпращането на книги на български писатели, защото тук говорят на старинен диалект и ще им бъде трудно да четат. А военният ни министър г-н Николай Ненчев е изразил желание за разпространение на програмата на военния ни ТВ канал сред бесарабските българи. Ако се изпрати от България хуманитарна помощ, ще помогнем тя да пристигне при тези, до които е адресирана.

  .

• НАСА почете Гагарин в Деня на космонавтиката

  „Юри Гагарин – Първият човек в космоса“ – в специална страница НАСА отбелязва 12 април, Деня на авиацията и космонавтиката
  

  

  „12 април е голям ден в историята на космоса – преди двадесет години стартира първата мисия на совалка. На този ден през 1961 г., руският космонавт Юрий Гагарин стана първият човек в космоса, като прави 108-минутен полет в орбита на космическия кораб „Восток 1″. Вестници като The Times приветстваха постижението на Гагарин.“- казват от сайта на НАСА. Астронавтът Алън Шепърд става първият американец в космоса след по-малко от месец.

  Първият съвместен проект на пилотирани космически полети между САЩ и Съветския съюз се е състоял през 1975 г. Американските и съветски космически кораби „Аполо“ и „Союз“ са проектирани да бъдат съвместими за срещи и скачване в космосаq и така е бил открит пътя за бъдещото сътрудничество.

  От 1993 г. САЩ и Русия са работили заедно по редица други проекти за космически полети. Космическата совалка посещава руската космическа станция „Мир“ през 1994 г., а през 1995 г. Норм Тагард (Norm Thagard) става първият астронавт на САЩ, пребивавал в станция „Мир“. Седем американските астронавти заедно с руските си колеги работят на борда на орбиталната лаборатория „Мир“ от 1995 г. до 1998 г. Този натрупан опит и традиции за добро сътрудничество продължават на Международната космическа станция.

  С възгласа: “потеглихме”, Юрий Гагарин се отправя към неизвестните дотогава за човека пространства, припомня БНР. „Земята е синя и много красива”- възкликва той, когато наблюдава нашата планета от височина 200 километра. Полетът на първия космонавт продължава едва 108 минути, достатъчни за една обиколка около Земята. Денят на космонавтиката ще бъде отбелязан тържествено в цяла Русия. Днес в Москва ще се проведе традиционния фестивал „Време е да полетим в Космоса“, който тази година е под мотото „Ние бяхме първи“. Край модела на руската совалка „Буран“ ще се съберат космонавти, учени и любители на космическите изследвания. /“Сега“/

  .

• Благодатният огън слезе отново в Йерусалим

  Благодатният огън слезе и тази година на Божи гроб в Йерусалим. След измолването му йерусалимският патриарх Теофил III той го изнесе от параклиса и го даде на миряните. В България благодатния огън ще бъде донесен към 20 часа местно време от Ловчанския митрополит Гавриил.

  

  Подготовката за слизането на огъня започва в събота сутрин. Всяка година параклисът Божи гроб внимателно се проверява за запалителни средства с цел да изчезне всяко съмнение, че чудото е плод на човешка ръка. Огледът правят представители на мюсюлманската общност в Йерусалим. След това вратите се запечатват с голяма пита пчелен восък. Подпечатват го духовници от католическата, арменската и коптската църква, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб. Това е знак, че всички кандила в параклиса са изгасени.

  Главният участник в измолването на Благодатния огън е йерусалимският патриарх, който се усамотява в параклиса, след което започва очакването на чудото.

  В това време светлините в храма са загасени, а присъстващите отправят молитви, каят се за греховете си и молят Господа да ги дари с Благодатния огън. Всички държат в ръце по няколко свещи, които палят една от друга след изнасянето на огъня. В началото той има удивителното свойство да не изгаря.

  По стара традиция единствените, които могат да получат небесния огън са православните и те го предават на другите християнски вероизповедания. Йерусалимският патриарх се подготвя да влезе в параклиса, а всички богомолци притихват.

  Според старо поверие, ако благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден на човечеството. Храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие. Според поверията едно от кандилата над Божи гроб се самозапалва. От него патриархът запалва снопчета от по 33 свещи и ги изнася от храма. Всички протягат ръце, за да запалят свещите си и да се поздравят с „Христос Воскресе!“.

  В България Благодатния огън ще бъде донесен на Летище София към 20.00 ч. От там ще бъде предаден на всички храмове в страната.

  Източник: Кanal3.bg

  .

• Българин с кариера в МВФ може да оглави БНБ

  Съветникът в Международния валутен фонд Димитър Радев може да оглави БНБ, съобщава „Капитал”. Той вече е бил дал съгласието си да заеме ръководния пост.

  Макар че от 14 години живее във Вашингтон, Радев е добре познат в България заради дългия му опит във финансовото министерство. Той има 21-годишна кариера в Министерството на финансите. Бил е заместник-министър на Димитър Костов (настоящ подуправител в БНБ), а също и на Муравей Радев от правителството на Иван Костов. Напуска министерството при избирането на Милен Велчев.

  От 14 години работи в МВФ, където е по линия не на националните квоти, а заради CV-то си на експерт по бюджет, работил в страна в преход. Постът му до голяма степен е свързан с това, което е правил в България – да предлага техническа помощ на държавите в криза при управлението на държавните финанси. В тази област са и множеството му публикации.

  Според експерт от Вашингтон позицията му в МВФ се равнява на директен пратеник на Кристин Лагард за страни от Източна Европа, Централна Азия, Близкия изток и Африка. /“Сега“/

  .

• Иван Николов: И Босилеград се оживява празнично на Великден

  

  От 22 години в Босилеград се провежда Детски Великденски фестивал (б.р. – за този фестивал нашето издание вече пиша – вж. тук), в който участват деца не само от нашия град, но и от България, Македония, Сърбия, както и от българските общности в Украйна, Молдова и други страни, разказа пред БГНЕС председателят на Българския културно-информационен център в града.

  През последните 2 години организатор на фестивала е Гражданско сдружение „ГЛАС“ на Александър Димитров, подчерта той.

  Културно-информационният център в Босилеград години наред е бил организатор на този фестивал и продължаваме да сме съпричастни към него, допълва Николов.

  Основната идея на фестивала е чрез християнската традиция за „борене“ на яйца, боядисването и украсяването им децата да се срещат, запознават и сближават помежду си в духа на високите морални ценности на християнството. Освен тази състезателна част, на фестивала се представя и богата културно-забавна програма, чрез която се отправят и други послания – за мир, приятелство и разбирателство сред децата на Балканите. Предвижда се и туристически маршрут – екскурзия до Рилския манастир.

  Този фестивал всяка година събира по няколкостотин деца за Великден и през тези дни Босилеград видимо се оживява. Благодарение и на фестивала нашият град стана още по-известен на Балканите, признава Николов.

  Българските обичаи и традиции са част от нашата национална и културна принадлежност и тяхното поддържане у нас има изключително значение. Те са и своеобразен отбранителен механизъм от националната асимилация или сърбизация на българите, смята Николов. Същевременно те обединяват хората, но на едно друго, християнско и източноправославно ниво.

  Според мен, няма никаква разлика между Великденските обреди в Босилеград и тези в България – абсолютно същите са, казва нашият сънародник. Друг е въпросът, че обичаите ни са застрашени заради обезлюдяването на селата, в които основни се съхраняват традициите ни, заплахата е и от натиска на съвременното консумативно и високотехнологично общество, допълва той. При нас съществува и още един сериозен проблем – агресивната великосръбска асимилационна машина, която се стреми да подмени българските със сръбски обичаи и ритуали, за което обективно влияе и етно-културната близост между двата народа, продължава Николов по болната тема. „Разбира се всичко това при нормални обстоятелства би трябвало да ни сближава. Но на практика – ни поглъща и обезличава. Особено негативно влияние има поведението на сръбските свещеници, които целенасочено и неусетно ни въвличат в различни от нашите традиционни български обичаи и обреди, като се стремят да ги преиначават, изместват и подменят“ – е неговото мнение. Така самото съдържание на източното православие, християнските принципи и ценности като житейска философия и начин на мислене, като поведение и работа, остават на втори план.

  Въпреки трудностите българското население в Босилеград и особено – младите хора, заедно със своите родители, с радост посрещат Великденските празници и се родеят в тези светли дни с българите по света, подчерта Иван Николов. /БГНЕС/

  .

  Още информация за традиционния Великденски фестивал в Босилеград може да се намери в сайта на фестивала тук – Festival-bosilegrad.info

  .

• Българинът Стефан Стойков приет във всички университи от Ivy League

  

  Стефан Стойков, който на 8 години се мести в САЩ с родителите си, е бил приет във всичките 8 университета от елитната Бръшлянова лига (Ivy League) и в още водещи 10 колежа в страната, съобщи Indy Star.

  Момчето започва да учи от втори клас в основно училище „Нора“ в Индианаполис, Индиана, дори без да знае и дума на английски. Днес той е на 18 години и споделя, че „когато се изправих пред предизвикателството да уча английски на 8 години, разбрах, че мога да постигна много неща“.

  Резултатът му от тестовете SAT е 2400, което се смята за изключително и му отваря много врати да продължи образованието си. „Той самият не осъзнава колко е изпреварил връстниците си“, коментират учителите му.

  

  В едно от есетата си Стефан споделя как е бил мотивиран от майка си, която е домакиня и до ден днешен владее оскъдно английски. Семейството от 4 души печели зелена карта и решава – макар никой то тях да не владее английски – да рискува да емигрира в Америка, където вече са лелята и чичото на момчето. Медиите не споменават къде точно са живеели в България, но посочват, че майка му е работела като товарачка в мина за желязна руда, а баща му е бил военен. В Индианаполис шестимата българи живеят, натъпкани в двустаен апартамент, докато родителите му спечелят достатъчно да се изнесат.

  Но след няколко месеца майка му и баща му се развеждат, баща му става шофьор на камион и от тогава синът му не поддържа много контакт с него. Той остава с майка си, която чисти домове и често се мести с двете си момчета в търсене на по-евтини квартири.

  Когато е в трети клас, учителите му забелязали, че решава всички тестове по математика за броени минути и е далеч пред всички останали по способности. В пети клас изчезват проблемите с английския, а когато влиза в гимназиалния курс вече ходи на курсове за надарени и за студенти от бакалавърска степен. Един от проектите му, спечелил награда на олимпиада във федералната столица, е за социо-иномическите фактори, довели до съпротивата срещу движението за човешки права в САЩ.

  13 WTHR Indianapolis

  Извън училище Стефан Стойков помага на деца от чуждестранен произход – предимно от Бирма – да преодолеят езиковата бариера, с която самият се е сблъскал, записва се в клуб за борсова търговия и кани финансови консултанти да говорят в училището.

  Пред местно издание момчето споделя, че обича да прогнозира тенденцията в стойността на акциите, но го прави само виртуално – „ако го направя наистина, ще ми трябват 1000 долара, а мама не би ми позволила да рискувам такава сума, защото са много пари“.

  Друг от докладите му е бил посветен на проучване дали политиката на Тодор Живков е навредила или е помогнала на България. Това е бил и своеобразен начин да разбере с какво са се борили родителите му в родината си. (Заключението му е, че Живков е поддържал икономическа стабилност за сметка на погазване на човешките права).

  Учител, координиращ дипломирането на учениците, говори за Стойков като изключително прилежно момче, което предварително уговаря кога може да се срещне с преподавател и предава домашните си предсрочно: „Понякога се притеснява, че не работи достатъчно, но всъщност сам не разбира колко изпреварва останалите.“

  Когато пристигнали писмата с отговорите дали е приет, приятелите му го замъкнали при учителя с думите „Казвай сега новината!“.

  А новината е, че в 18 плика има „Да“ и това са отговори от:

  Harvard, Yale, Princeton, Brown, Columbia, University of Pennsylvania, Cornell и Dartmouth

  плюс още елитни 10 колежа:

  Stanford, University of Chicago, Johns Hopkins University, Washington University in St. Louis, Williams College, Amherst College, Pomona College, Claremont McKenna College, Duke University и University of Notre Dame.

  Статистиката показва, че тази година само още двама ученици в САЩ са приети във всичките 8 университета от Бръшляновата лига – един от Ню Йорк и един от Минесота.

  И трудното не е свършило – сега Стефан трябва да избере къде да отиде. Всички университети му предлагат пълна стипендия, а няколко от колежите му плащат да им гостува през април и да се запознае на място с програмите и условията им.

  Източник: в. „Дневник“

  .

• Обама ще се срещне в Панама с Раул Кастро

  Вашингтон и Хавана затоплят още повече отношенията си

  

  Президентът на САЩ Барак Обама ще се срещне лице в лице с кубинския си колега Раул Кастро, след като двете страни се съгласиха да възстановят дипломатическите отношения след 50-годишна вражда, съобщи телевизия Си Ен Ен. Обама пристигна в Панама късно в четвъртък, за да участва в срещата на върха на Америките. Малко след кацането на хеликоптера на Обама в Панама, самолетът на Кастро се приземи на същото летище.

  Тази година Обама очаква топло приветствие от десетките страни, участващи в конференцията, след като през декември обяви, че иска да започне преговори с Хавана за повторното откриване на посолства и за отстраняване на ограниченията за търговията и пътуванията. В Панама Обама се очаква да обяви, че премахва Куба от списъка на САЩ със страни, спонсориращи тероризма, което е значителен напредък в изграждането на дипломатическите отношения между двете страни.

  Малко преди това американският държавен секретар Джон Кери и външният министър на Куба Бруно Родригес отбелязаха значителен напредък в затоплянето на отношенията между двете страни на историческа среща, състояла се в Панама по време на форум на Организацията на американските държави, предадоха информационните агенции. Това е първата среща между представители на Куба и САЩ на толкова високо ниво от 1958 г. насам. Първите дипломати провели „дълъг и конструктивен разговор“, заяви Кери. Те са категорични, че е постигнат напредък в подобряването на отношенията между САЩ и Куба, както и че ще продължат активно да работят по възстановяването им.

  Срещата между Джон Кери и Бруно Родригес е била предшествана от телефонен разговор между лидерите на двете страни – Барак Обама и Раул Кастро, предаде телевизия „Телесур“. Малко преди срещата в Панама стана ясно, че Държавният департамент на САЩ е препоръчал на президента Обама да извади Куба от списъка на държавите, които подкрепят тероризма. /“Сега“/

  .
  

• Разходка в гетото

  Милена Фучеджиева, в. „24 часа“

  .

  

  B първата година от емиграцията ми в Америка ми се наложи да отида до Филаделфия с колата. Бях съвсем нов шофьор, карах стар шевролет и скоростта и безмилостният поток от бързи коли на фрийуея ме ужасяваха. Нямах на кого да оставя дъщеря ми, която беше на 9 години, и тръгнахме от Вирджиния на 6-часово пътешествие.

  Свърших си работата и въпреки увещанията на познатите ми да останем да преспим там, не можех да си позволя да отсъствам от работа за повече от ден. Беше нощ, обясниха ми как да изляза от града, но всеки, който е карал в Америка, знае, че дори и опитните шофьори изпускат изходите. На всичкото отгоре не може да караш бавно, не ти позволяват, полицията те спира да провери дали не си дрогиран или пиян.

  Бях се вкопчила във волана в тъмното,

  разтреперана

  от страх за детето,

  и се мъчех хем да не карам бавно, хем да разчитам всички табели, за да не изпусна изхода за фрийуея, водещ до Вирджиния. Изведнъж обаче светна лампичката за бензина – не се бях сетила да напълня резервоара, преди да тръгна. Нямаше как, трябваше да се измъкна от потока и да търся бензиностанция. Излязох на първия възможен Exit и след секунди видях бензиностанция. Установих, че нямам кеш. Трябваше да изтегля пари, за да си платя бензина. Черният бензинджия ми каза, че нямат банкомат и не приемат банкови карти. Попитах го къде бих могла да изтегля пари, той ми каза, че единственото място е супермаркет по-надолу по булеварда, но не ми препоръчва да ходя там. Нямах друг избор – или трябваше да намеря кеш и да налея бензин, или да спим с детето в колата до сутринта. Изобщо нямах идея какво означаваше, че не ми препоръчва да ходя до този магазин, нито пък бях наясно с американските опасности. Бях новодошло наивно момиче, живяло в комунистическа България, помъкнало детето си в непозната територия.

  Отново тръгнахме по “улиците на Филаделфия”, но не на Брус Спрингстийн, а по улиците, които бях гледала на видео в България. От двете страни на булеварда сградите бяха тъмни, никакви реклами, никакви светещи прозорци, уличното осветлението беше слабо. Най-светлите места бяха огньове, горящи във варели с тъмни човешки сенки, греещи се около тях. Вятърът подмяташе боклуци и вестници по пътя и най-накрая проумях, че съм попаднала в гетото.

  С облекчение спрях пред супера. С всичкия си наивен български акъл реших да не рискувам с Радина в магазина, щом е опасен, и

  ѝ казах да

  заключи всички

  врати и да не

  отваря на никого

  в никакъв случай. Тогава нямаше мобилни телефони. Изтичах и влизайки, се огледах за банкомат. Видях нещо невиждано за мен – бях единственият бял човек в магазина. Хората ме гледаха странно, някои открито враждебно. Престраших се да попитам къде е банкоматът. Наредих се на опашката за кеш, където погледите бяха смразяващи. Краката ми трепереха заради детето и заради цялата безумна ситуация, в която се бях вкарала. Дойде охраната и прошепна в ухото ми:

  “Какво правите тук?!”

  Съвсем се разтреперах, нищо лошо не правех.

  “Трябва ми кеш, свърши ми бензинът, на бензиностанцията няма…”

  Той ме прекъсна под все по-гневните погледи на черните клиенти, разбрал, че съм чужденка, която няма представа в какви обстоятелства е попаднала.

  “Вземайте парите и да излизаме, тук не ви е мястото…”

  Взех си кеша и бързо се изнизах, придружена от черния охранител. Като видя, че съм оставила и дете в колата, човекът съвсем се потресе. Взе си колата и тръгна с нас, извеждайки ни от гетото в безопасност. Тогава разбрах, че в гето не се ходи непоканен. Има квартали, които са бели, и други, които са черни. Минаха години и въпреки че вече има все повече смесени квартали, гетата са си там, където винаги са били, там и ще си останат.

  Няколко години по-късно, когато вече живеех в Лос Анджелис и работех за “Диор”, бях свидетел на ясното разделение между бели и черни при очакването на присъдата за О Джей Симпсън.

  О Джей беше голям бейзболист, красив мъж, черен, актьор, легенда, който се беше разделил с бялата си жена. От ревност и под влияние на изключително гадната дрога кристален метамфетамин той жестоко закла жена си и гаджето ѝ в дома ѝ. Всичко това се случваше само 2 г. след бунтовете в Ел Ей срещу несправедливата оправдателна присъда на бели полицаи, пребили Родни Кинг. Ел Ей беше покрит от облаци дим от пожарите, които черните запалиха, рушейки и подпалвайки десетки магазини. Бяха извикани на помощ Националната гвардия, войници от 7-а дивизия, както и тюлени от Първа морска дивизия. Загинаха 52-ма души, щетите бяха над 1 милиард. Бунтът от 1992-а беше най-големият след бунтовете през 1960 г.

  Според статистическо проучване за очакваната присъда за О Джей белите и латиносите смятаха, че той трябва да е осъден, докато черните бяха категорично против. Нацията беше брутално разделена. Един от адвокатите на О Джей, Робърт Шапиро, ми беше клиент. Продавах му вратовръзките и костюмите, с които се явяваше в съда. Денят преди присъдата всички бутици в Бевърли Хилс заковаха върху витрините си големи дървени плоскости. В прекрасните магазини, пълни със стока, която можеха да си я позволят шепа хора, настана странен мрак. Треперехме какво ще се случи на следващия ден, знаехме, че

  ако О Джей бъде

  осъден, в града

  ще има

  гражданска,

  расова война Черните бяха прави – белите полицаи, пребили Родни Кинг, бяха несправедливо пуснати на свобода. Знаеха, че О Джей е виновен, но по логиката на бедните и онеправданите този път техният човек трябваше да остане свободен, дори и несправедливо, дори и оставил след себе си кървава баня. Убийствата бяха особено жестоки, но черните искаха мъст. Искаха равенство в несправедливостта.

  О Джей Симпсън беше оправдан в един от най-невероятните съдебни процеси в историята. Белите възнегодуваха, черните ликуваха. А ние махнахме дървените плоскости от витрините и продължихме business as usual, както обикновено. Аз, като българка, идваща от току-що освободила се от комунизма държава, постепенно започнах да разбирам, че понякога справедливостта може да бъде жертвана срещу мир. После, в гражданско дело, семействата на убитите Браун и Голдман осъдиха без проблем О Джей да им изплати огромна сума пари, но той беше на свобода, а децата им мъртви.

  В момента сме свидетели на все по-нарастващо расово напрежение между българи и роми, което някой се опитва да канализира в протест на 2 май – “Протест срещу циганските своеволия и бездействието на държавата”.

  Миролюба Бенатова, един от най-безкомпромисните тв репортери, направи репортаж от циганското гето в Сливен, който показа, че след като години наред ромите слушаха слогана “циганите на сапун”, най-накрая няколко ромски дечица изкрещяха на камерата на Миролюба “Българите на кайма!”. Права е, че трябва да се показват и двете страни на един проблем.

  Проблемът обаче не е в това, че ние не сме добре дошли на улиците ИМ,

  защото улиците

  им са и наши

  проблемът е в изсечените гори, които предизвикват наводнения, в пребитите възрастни хора, в групите роми, които се возят без билети и контрольорите не смеят да глобят или свалят, в безбройните претопени паметници на големи български личности. Проблемът е и в ромките, които раждат много деца, живеейки на гърба на държавата.

  Държавата и полицията досега не са намерили начина да се борят с престъпността, както и с бедността, които са неразривно свързани. Бенатова обвини полицаите в бездействие при заплахите на ромите към нея. Какво трябваше да направят? Да арестуват тези хора и да я изложат на много по-голям риск тя и екипът ѝ да бъдат пребити, докато дойдат подкрепления? Правилата на цивилизацията не работят в гетото, наивно, а и манипулативно е да имаш подобни очаквания. Двама полицаи, обградени от в пъти повече роми, които за секунди биха станали тълпа, могат само кротко да те изведат от гетото, но не и да упражняват закона. И когато ходиш там, не можеш да очакваш друго. Подобни репортажи не помагат с нищо, журналистическата истина тук е самоцелна, защото улиците в гетото не са “наши”. Дотам се стигна след две десетилетия обедняване на България, в което не обедняха и оскотяха само ромите, но и белите българи. Расизъм ще има винаги и е илюзия, че някога ще сме равнопоставени. Не е илюзия, че когато една държава е системно ограбвана от шепа бели българи, подпомогната от няколко подобни на тях роми, правителство след правителство,

  нетърпимостта

  от бедността става

  взаимна

  Социални работнички и лекари не могат да бъдат бити. Нека да бъдат придружавани от полиция, за да могат да си вършат работата. В момента се правят първи крачки да се ограничи източването на държавата със социалните помощи. Родителите на малолетните ромки, раждащи деца, вече няма да получават пари за момичетата си. Само момичетата ще получават пари за децата си. Може би това ще принуди родителите роми да не поощряват детските бракове. Същевременно малолетни ромки раждат масово и са търгувани на пазар за булки. Всички привидности за цивилизовано общество рухват при този факт. Цивилизацията е много далече от нас, щом момичета се търгуват като добитък.

  Единственото спасение за нас и тях заедно е образованието, друго спасение няма. Протестът, тръгнал от фразата “Българите на кайма”, няма да постигне нищо друго освен възможността да се избием едни други. Кръвта няма да постигне нищо друго освен кръв. Няма да има справедливост за никого. Освен пари за образование трябват и хора,

  готови да жертват

  времето си, за да

  работят с ромите Начините да живеем в мир стават все по-малко. Репортажите не помагат, само нажежават атмосферата. Телевизиите правят рейтинг, наливайки масло в огъня, те са всъщност “антихристът”, ако си служим с библейски символи.

  В събота сутрин вървях по “Шишман”. Чух отдалече маршова песен, която се приближаваше към мен с шум от мотор. Задмина ме мотоциклетист, който беше надул до последно уредбата на мотора си и слушаше германски марш. Не съм специалист по немските маршове, не знам дали беше нацистки, или не, нито разбирам немски, но разбирам достатъчно от символи и внушения. Не участвайте в протест, който ще разклати и без това крехкото равновесие в държавата. Нямаме нужда от кръв. Нямаме нужда от бой.

  Нямаме нужда

  от истерия

  Имаме нужда от спокойствие и хладен разум, с който да си вършим работата, за да се измъкнем от блатото, в което сме затънали до шия. Полицията трябва да гони безмилостно освен за престъпност, така и за сеч. Без твърда ръка няма да стане. Да се учат от Америка. И не по-малко важно е да образоваме ромите, за което също урокът идва от Америка, въпреки че ромите ни никога не са били малтретирани така ужасно, както афроамериканците. Никога не са били в такава неравностойна, нечовешка ситуация. И все пак нямаме друг избор освен образование. Ако не успеем, България няма да я има. На нейно място ще има пустиня, подобна на пустинята от разказа на една жена във фейсбук, за сечта в Западен парк. Дърво след дърво, каруца след каруца, в ХХI век бедността и безпринципността побеждават.

  Като българската безпринципност и липсата на морал, довели до общата бедност, са на първо място. И който българин купува земя в планините, за да печели от дърводобив, да му изсъхнат ръцете, както биха казали на село.

  .

• Борисов за срещата в Будапеща за „Турски поток“

  Има тълкувания защо не сме поканени в Будапеща

  .

  

  Унгария е суверенна държава, Македония, Сърбия, Гърция, Турция – също. Те могат да се срещат не само за „Турски поток”, но и за каквото си пожелаят. Това каза министър-председателят Бойко Борисов пред журналисти по повод искането на народния представител Янаки Стоилов от БСП в пленарна зала да бъде поканен премиерът във връзка с проведената в Будапеща енергийна среща, на която не е бил поканен българският външен министър.

  Всички външни министри могат да се събират, да си говорят, и това, че не са поканили нашия и румънския външни министри, да, има тълкувания, но се надявам, че нашите евроатлантически партньори също правят своите тълкувания, коментира Борисов, цитиран от БТА.

  Вчера в унгарската столица външните министри на Гърция, Сърбия, Македония, Унгария и Турция обсъдиха участието на страните си в проекта на „Газпром“ „Турски поток“. Приета е декларация за енергийно сътрудничество в създаването на „икономически оправдан път за диверсификация на маршрутите и източниците“ на природния газ, подаван от Турция към европейските страни.

  Руският „Комерсант“ пише, че към петорката може да се присъедини и Австрия и че според унгарското външно министерство в срещата е участвал като наблюдател и представител на Европейската комисия.

  Борисов отбеляза разговора му с президента Ердоган, както и с други негови колеги, пред които е заявено желанието България да направи газов хъб с 4-5 източника на газ, както и спешно да построи интерконектора с Гърция. Предстои визита и на енергийния министър Теменужка Петкова в Москва, добави премиерът.

  „Така че, всички държави, ако искат, мога да ги събера, както преди месец по енергийната тема ги събрах и никой не му стана неприятно, защото поканихме всички, които имат интерес по темата. Ние сме заявили „Южен поток“ с Трети либерализационен пакет. До ден днешен ние нямаме писмено прекратяване на договора от руска страна с България“ – коментира премиерът Борисов.

  „Комерсант“: Създава се коалиция „Газпром“

  „Нито един макар и голям проект на „Газпром“ още не е започвал в подобен подчертано политически формат. Ситуацията се изостря от факта, че всички членки на новия „клуб“ тъй или инак се опитват да водят независима от Брюксел политика и по други въпроси. Но Европейската комисия също подготвя от своя страна механизми, с които да блокира нежелателни газови проекти“, коментира руското издание.

  Сред ключовите проблеми пред новата коалиция е финансирането на проекта, подчертава изданието. В момента достъпът на „Газпром“ до средства от Запада е ограничен, а европейското законодателство не позволява на компанията едновременно да притежава инфраструктура и да доставя чрез нея своя газ.
  
  „Газпром“ няма да може да участва в изграждането на новия газопровод през Балканите и Централна Европа по същите причини, както и в случая с „Южен поток“ – потвърждава Джонатан Стърн от Оксфордския институт за енергийни изследвания.

  Източник:  Dir.bg

• Иван Николов: Не е важно какво се говори в Белград и в София, важно е какво се прави тук на място

  Интервю на Цоня Събчева с Иван Николов, директор на КИЦ Босилеград, за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

  

  Водещ: Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев ще открие в неделя XXII Международен детски великденски фестивал – Босилеград ‘2015 г. Това е повод да поставим за пореден път въпроса за положението на българското малцинство в Сърбия, за конкретните с години нерешавани проблеми. За тях ще говорим с Иван Николов, председател на Българския културно информационен център Босилеград – огнище на българската култура и идентичност в Западните покрайнини. Тук ще предложа един цитат от Иван Николов. „Да си българин в Сърбия, това значи да понесеш всичката омраза и презрение, умишлено отглеждани през последните 2 века от Сръбската история и култура. Това значи да понесеш натрупаната омраза от пораженията, нанесени от Българската армия през войните. Да си подложен на всички методи в света за асимилация, сърбизация и да живееш в икономически най-изостаналите райони на Сърбия.“ Това са думи на Иван Николов. И след силата на публицистиката, към конкретиката на всекидневието – г-н Николов, как подреждате проблемите на българите в западните покрайнини?

  Иван Николов: Те са си доста подредени: въпросите с образованието, служебната употреба на езика и писмото; информирането на български език; икономическата изолация; репресиите, които все още продължават; липса на свобода на словото и ред, ред други неща, които спират нашето развитие и възможността да тръгнем напред.

  Водещ: Г-н Николов, чувствате ли се в Босилеград изоставени, забравени от Майка България?

  Иван Николов: В интерес на истината, през последните години успяхме доста да напреднем в контактите с България, но за съжаление това, което успяхме да направим, не е достатъчно, за да се спре асимилационният процес и да се създадат предпоставки за нашето нормално развитие. Моите почитания към г-н Ковачев, който неведнъж е защитавал правата и интересите на българското малцинство в Европейския парламент – както на българите в Македония, така и на българите в Сърбия – но за съжаление липсата на резултати леко ни отчайва. Това е така, защото Сърбия явно има доста объркана външна политическа ориентация, бих казал разкрачена между Изтока и Запада. И именно това не дава надеждата, че в скоро време тя е готова да промени отношението си към малцинствата, към правата на човека, дори и в интереса на членството си в ЕС, защото както вече споменах, там няма ясна политическа ориентация, особено след 2003-та година, когато на входа на сградата на сръбското правителство бе застрелян единственият модерен проевропейски политик на Сърбия – Зоран Джинджич.

  Водещ: Това, че знаем много малко за вашите проблеми, прави ли ни съучастници към тези, които ви мачкат?

  Иван Николов: Вижте, липсата на резултати никого не амнистира от отговорност. Така че, въпреки опитите нещо да направим и нещо конкретно да променим, фактите ни оспорват в това отношение, защото, реално погледнато, ние нямаме напредък по спазването на правата на малцинството в Босилеград. Има разбира се, раздвижване, има говорене, има известно поставяне на проблемите. Предлагане на решение, но няма липса на готовност както от едната, така и от другата страна. Независимо от всичко, говори се доста и аз съм удовлетворен, че дори и на срещите на високо равнище между България и Сърбия се поставят нашите проблеми. Както знаете, нашият център беше един от авторите на Платформата за защита на правата на българското малцинство и, доколкото имам информация, тя е била тема на обсъждане и на 13-ти март в Белград при посещението на президента Плевнелиев, но пак казвам, тук на място не се чувства нищо. В крайна сметка, за нас не е важно какво се говори в Белград и в София, важно е какво се прави тук на терена. Истината е, че все още нищо не се прави. Ние все още сме изолиран район, който няма свободно движение на хора, стоки, идеи, капитали, няма свободно развитие на бизнеса. Благодарение на българското гражданство, което България отвори врати за него, много хора в активна трудова възраст, при липсата на всякаква друга перспектива, също отидоха на Запад. Това, обаче, не е добре. Само за последните 15 години Босилеград е намалял с още 25% от населението, така че това са процеси, които изобщо не са окуражаващи.

  .

• В Одесской области создали «Народную раду Бессарабии»

  6 апреля в Одессе состоялась учредительная конференция «Народной Рады Бессарабии». Рада была учреждена как представительный орган с целью защиты интересов национальных общин Бессарабии – пишет Тimer-odessa.net.
  

  На заседании присутствовали представители семи ключевых бессарабских общин (болгарская, гагаузская, русская, украинская, цыганская, молдавская, польская). Всего в мероприятии приняли участие около 100 делегатов. Среди них депутаты местных советов Одесской области, общественные деятели и журналисты. В качестве иностранных гостей в заседании участвовали лидер молодёжного крыла партии «Атака» Святослав Пройнов (Болгария), лидер партии «Патриоты Молдовы» Михаил Гарбуз, экс-депутат парламента Республики Молдова Григорий Петренко и другие.

  В адрес «Народной Рады» поступили приветственные обращения от башкана Гагаузии Михаила Формузала, депутата парламента Болгарии Велизара Енчева, а также главы Европейского коммуникационного центра (Болгария) Евгения Велкова.

  В своём приветственном слове лидер «Народной рады», председатель Союза приднестровцев Украины Дмитрий Затуливетер отметил: «Свою миссию мы видим в том, чтобы наши народы были достойно представлены в политической и экономической жизни Украины, наши общины должны влиять на решения, которые касаются нашего края».

  

  

  По итогам заседания делегаты приняли «Манифест Народной рады Бессарабии». В документе, в частности, отмечается: «Мы патриоты нашего края и от нас зависит его будущее. «Народная рада» – это новая форма самоорганизации бессарабцев. Наш голос услышат все. Наши действия оценят люди и историки. Каждый день «Народной рады Бессарабии» будет днём борьбы и свершений».

  

  В ходе мероприятия делегаты национальных общин также утвердили программу действий «Народной рады Бессарабии», а также её Регламент. Народная рада состоит из 21 депутата (по три депутата от каждой из семи общин). Исполнительным органом «Рады» стал президиум, в который делегировано по одному представителю от каждой из общин.

  

  Источник:  Тimer-odessa.net

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Примечание редактора: Тimer-odessa.net также сообщил, что в Одессе побили политика из Болгарии. Двое неизвестных 6 апреля напали на лидера молодежного крыла болгарской партии «Атака», помощника депутата парламента Болгарии Святослава Пройнова. Об этом ТАЙМЕРУ сообщил сам подвергшийся нападению политик. По словам Святослава Пройнова, инцидент произошёл около 15:00, когда он направлялся в гостиницу после завершения учредительного собрания «Народной рады Бессарабии».

  
  
• Stratfor: Прогноза за десетилетието до 2025

  Stratfor, 23 февруари 2015

  Източник на материала на български: в. „Култура„

  

  Това е петото десетилетие, за което американската агенция за анализи „Стратфор” прави прогнози за предстоящите политически промени. На всеки пет години, като се започне от 1996 г. (и през следващите – 2000 г., 2005 г., 2010 г., за да се стигне до сегашния момент – през 2015 г.), „Стратфор” публикува своите предвиждания. И като цяло, ние от „Стратфор” има с какво да се гордеем. Предвидихме неспособността на Европа да се справи с икономическата криза, намаляването на икономическия растеж в Китай и развитието на войната между джихадистите и САЩ. Направихме и няколко грешки. Не очаквахме атентата от 11 септември 2001 г., а още повече, не очаквахме обхватния отговор на САЩ. В същото време, през 2005 г. прогнозирахме трудностите, пред които САЩ ще трябва да се изправят, и необходимостта те да оттеглят военните си контингенти от ислямския свят. Ние твърде рано предвидихме намаляването на икономическия растеж в Китай, но регистрирахме неговата слабост – тогава, когато други смятаха икономиката му за по-силна от тази на Съединените щати. Преди всичко, ние бяхме последователни в прогнозата си за трайното мощно влияние, което ще оказват Съединените щати. Но това не е прогноза, правена от патриотични или шовинистични чувства.

  Предвижданията ни произтичат от модела, който следваме в работата си и според който САЩ продължават да бъдат възприемани като най-голямата сила.

  Ние обаче не можем да предвидим всичко. Фокусираме се само върху основните световни тенденции. На този принцип правим прогнозата си и за следващите десет години: Прогнозата ни е, че войната между САЩ и джихадистите ще затихне, без обаче това да означава, че войнственият дух на ислямистите ще бъде напълно укротен. Опитите за атаки ще продължат, а някои от тях ще бъдат и успешни. Въпреки това, двете големи войни на джихадистите драстично ще затихнат, а е възможно и до 2020 г. да приключат.

  Също така, предвиждаме ситуацията в Иран да бъде овладяна. Но не е ясно дали това ще стане вследствие на военни действия, на изолиране на Иран или ще бъде в резултат на политическа договореност със сегашния или със следващия режим в Техеран, тъй като проблемите там нямат отношение към по-големите геополитически въпроси. Иран не притежава такъв съществен ресурс, че да се превърне в основен политически актьор в региона.

  В Европа нейната характерна особеност – различните й системи и демографски профил, ще изправят европейските институции пред тежки изпитания. Допускаме, че те ще оцелеят, но имаме съмнения дали ще работят ефективно. Основната тенденция в политиката ще бъде отдалечаване от намирането на мултинационални решения, в полза на по-силния национализъм, задвижван от различни и създаващи разделения сили в сферата на икономиката, социалната политика и култура.

  Елитите, които създадоха Европейския съюз, ще се окажат под все по-силен натиск от страна на големи групи заселници. Характерна особеност на Европа ще стане напрежението между икономическите й интереси и определяните за европейски културни ценности. Не на последно място, и отношенията в самия ЕС ще стават все по-непредсказуеми и нестабилни.
  През следващите 10 години Русия ще трябва да реши какви мерки да вземе предвид сериозната демографска криза.Тя ще се опита да премине от износ на суровини към износ на вече преработени продукти, като така ще засили икономиката си, доколкото демографските й проблеми й позволяват да го направи.

  Русия ще се стреми да разшири пазара си, отново да обедини бившите съветски републики в някакъв, тясно свързан политически субект с цел да забави настъпването на демографската криза и най-вече да увеличи териториалните си буфери. Русия се чувства заплашена от всички страни и заради това ще се стреми да взима бързи решения. Това ще направи действията й да изглеждат по-агресивни и заплашителни, отколкото са в действителност в дългосрочен план. Така, през следващото десетилетие действията на Русия ще предизвикват съществено безпокойство у съседите й, както по отношение на националната сигурност, така и заради бързо променящата й се икономическа политика.

  Най-засегнати ще бъдат бившите сателитни държави от Централна Европа. Основна грижа за Русия остава традиционният подстъп към нея – Северноевропейската равнина. И тя ще става все по-загрижена заради все по-голямата политическа непредсказуемост на Европа. Руският натиск върху Централна Европа няма да достигне степента на военния, но психиката на средностатистическия жител на Централна Европа е такава, че лесно отстъпва при заплахи. Очакваме, че този постоянен и нарастващ натиск ще стимулира икономическото, социално и военно развитие в Централна Европа.

  Икономиката на Китай, както се случи вече с икономиките на Япония и на други държави от Източна Азия, ще намали драстично темпа си на растеж, за да може да постави финансовата си система в равновесие. За да го направят, управляващите в Пекин ще трябва да са готови да се справят с произтичащите от това социални и политически напрежения.

  Прогнозата ни за Америка е, че през следващите 10 години тя ще продължи дългосрочното увеличаване на икономическата си и военна сила – процес, започнал преди повече от век. САЩ остават превъзхождаща, но все пак не всемогъща военна сила, която, освен всичко друго, произвежда годишно и 25% от цялото световно богатство.

  Следващите десет години

  Светът започна своето преструктуриране през 2008 г., когато Русия нахлу в Грузия и настъпи тежката финансова криза. Оттогава забелязваме три особености. Първо, Европейският съюз навлезе в криза, която не може да овладее и която все повече се засилва. Прогнозираме, че Европейският съюз никога няма да успее да възстанови духа на предишното си единство и ако оцелее, то през следващото десетилетие ще функционира по-ограничено и фрагментирано. Ние не очакваме, че в зоната за свободна търговия засилващият се протекционизъм ще изчезне.
  Очакваме в Германия да настъпят тежки икономически промени, в резултат на които Полша да увеличи влиянието си на регионална сила.

  Сегашната конфронтация с Русия по въпроса за Украйна ще остане определящ елемент в международната политическа система и през следващите няколко години, но ние не смятаме, че Руската федерация ще може да продължи да съществува в сегашния си вид още едно десетилетие.

  Твърде голямата зависимост от енергийния износ и ненадеждната ценова политика правят невъзможно за Москва да поддържа институционалните си връзки на територията на цялата Руската федерация. Очакваме съществено отслабване авторитета на управляващите в Москва, което ще доведе до външни и вътрешни фрагментации в Русия. Основна нейна грижа ще стане ядреният й арсенал, като към края на десетилетието притесненията й ще стават все по-големи.

  Ние навлизаме в период, в който намаляващото влияние на националните държави, предизвикано от Европа в Северна Африка и в Близкия изток, ще става все по-осезаемо. Там в много страни властта вече няма да бъде прерогатив на управляващите, а на въоръжени групировки, които постоянно воюват помежду си и нито една от тях не може да се наложи над останалите. Това означава, че там ще имаме постоянни и ожесточени вътрешни битки. САЩ имат готовност за овладяване на ситуацията с военновъздушни сили и с ограничена намеса на сухопътни войски, но няма да са в състояние или просто няма да пожелаят да наложат свое решение. Турция, чиято южна граница е застрашена от водещите се до нея военни действия, постепенно също ще бъде вкарана във водещите се сражения. А до края на десетилетието Турция ще се превърне в основна регионална сила, в резултат на което ще се ожесточи турско-иранското съперничество.

  Китай завърши цикъла си на страна с висок икономически растеж и ниско заплащане и вече навлезе в нова фаза. Тя се характеризира с много по-бавен растеж и с все по-разширяващ своята власт диктаторски режим, който се стреми да удържи разнопосочните сили, създадени в резултат на забавения икономически ръст.

  Китай ще продължи да бъде основна икономическа сила, но няма да е световният двигател за икономически растеж, какъвто беше в миналото. Тази роля ще бъде поета от нова група страни, която наричаме „Пост Китай 16”[1]и която включва голяма част от Югоизточна Азия, Източна Африка и части от Латинска Америка. Освен това, Китай няма да бъде агресивна военна сила. А основният му съперник за господстваща сила в Източна Азия най-вероятно ще продължи да бъде Япония, както заради географското си положение, така и заради нуждите си на гигантска страна вносител.

  САЩ ще продължат да бъдат основната икономическа, политическа и военна сила в глобален мащаб, но ще бъдат по-малко ангажирани с други части на света, отколкото в миналото. Техният неголям износ, увеличаването на енергийната им самостоятелност и натрупаният опит през последното десетилетие ще ги направят все по-предпазливи по отношение на икономическата и военната им намеса в света. Те са си научили урока какво се случва на големите износители, когато клиентите им не могат или не искат да купят техни продукти. Те вече знаят докъде се простират границите на властта им в опитите да умиротворят различни враждебни страни. Те са научили, че Северна Америка е зона на действие, на която могат да просперират, подбирайки обаче ангажиментите си на други места.

  Те ще бъдат предизвикани от стратегически заплахи с пропорционална на тяхната сила, но няма да влязат в ролята на първия отговорил, така, както се случваше през последните години. В следващото десетилетие ще живеем в размирен свят, в който непрекъснато и на различни места ще се организират военни формирования. Единственото постоянно нещо ще бъде влиянието на Съединените щати – то обаче ще бъде много по-малко видимо и много по-слабо използвано, отколкото преди.

  Европа

  Европейският съюз няма да е в състояние да разреши своя фундаментален проблем, който всъщност не е еврото, а зоната за свободна търговия. Германия е в центъра на тежестта на ЕС; тя изнася над 50 на сто от своя БВП, като половината от този износ отива в други страни членки на ЕС. Германия си е създала такива производствени мощности, които значително надвишават способностите й на консумация дори в случаите, когато вътрешното й потребление бива стимулирано. Това я поставя в сериозна зависимост от износа, за да поддържа икономическия си растеж, пълната заетост и социалната стабилност. Структурите на Европейския съюз – определящи различни норми и регламенти, включително курса на еврото, са замислени именно, за да улеснят тази зависимост от износа.

  Това вече доведе до разделяне на Европа най-малко на две части. Европа на Средиземноморието и Европа на страни, като Германия и Австрия, функционират по различни модели и имат различни нужди. Нито една политика не може да се хармонизира изцяло на територията на ЕС. Това беше най-големият проблем на съюза още от самото му създаване, но в момента той е достигнал своя пик. И това, което в момента е от полза за една част от Европа, е в ущърб на друга.

  Национализмът вече се увеличи драстично. Към това трябва да прибавим украинската криза и фокусиращото се внимание на страните от Източна Европа върху Русия, която те виждат като потенциална заплаха. Безпокойството в Източна Европа по отношение на Русия създава още една Европа и с нея те стават общо четири, като освен по-горе изброените групи, като отделна единица смятаме Обединеното кралство и Скандинавските страни. Имайки предвид възхода на евроскептичните партии и в ляво, и в дясно, както и увеличаващото се недоверие в традиционните партии и популярността на така наречените „сепаратистки” политически движения в европейските страни, то прогнозираните и преди 2005 г. фрагментации и националистични настроения днес стават все по-очевидни.

  Тези тенденции ще продължат да се задълбочават. Европейският съюз в някаква степен ще успее да оцелее, но европейските икономически, политически и военни отношения ще се уреждат основно от двустранни или многостранни споразумения, които всъщност са силно ограничени, имат малък обхват и са необвързващи. Някои държави може би ще поддържат някакво частично членство в силно модифицирания вариант на Европейски съюз, но това няма да бъде нещо характерно за Европа.

  Онова, което ще бъде определящо за нея през следващото десетилетие, ще бъде възходът на националната държава като основен политически субект на Стария континент. Броят на националните държави вероятно ще се увеличи, тъй като все повече се разраства влиянието на различни движения, които благоприятстват отцепването на отделни територии или разпадането на цели държави. Подобни процеси отчетливо ще се наблюдават през следващите няколко години, когато най-различни икономически и политически промени ще предизвикат силно изостряне на кризата в Европа.

  Сред отделните национални държави Германия винаги се е откроявала като икономически и политически най-влиятелната. Но днес тя е изключително уязвима. Германия е четвъртата икономическа сила в света, но е постигнала това благодарение на своя износ. Страните износителки са по дефиниция уязвими: те зависят от желанията на клиентите и от покупателните им възможности. С други думи, германската икономика е заложник на икономическото благополучие и конкурентоспособността на средата, в която работи. В това отношение има множество сили, които работят срещу Германия. Първо, увеличаването на национализма в Европа ще доведе до протекционистки капиталови и трудови пазари. По-слабите страни най-вероятно ще наложат различни форми на контрол върху инвестициите, докато по-силните ще ограничат движението на чужденци – включително и на граждани от други страни членки на ЕС. Нашите прогнози са, че съществуващите европейски политики на протекционизъм, най-вече отнасящи се до селското стопанство, ще бъдат допълнени от нови норми, ограничаващи търговията, и те ще бъдат инициирани от по-слабите южноевропейски икономики, които ще трябва да възстановяват икономиките си след тежката икономическа криза в момента.

  На глобално ниво можем да очакваме, че европейският износ ще срещне силна конкуренция в една бързо променяща се среда. Ето защо нашата прогноза е, че Германия ще започне да регистрира значителен икономически спад, който ще доведе до вътрешна социална и политическа криза и ще намали нейното влияние в Европа през следващите 10 години.
  Страната, която ще може да се похвали с икономически растеж и нарастващо политическо влияние, ще е Полша. Тази страна поддържа един от най-впечатляващите икономически показатели след Германия и Австрия. Освен това, макар и броят на населението й да се свива, това става с по-бавни темпове, отколкото в други страни.

  Имайки предвид внезапните икономически и демографски промени в Германия, Полша ще разнообрази и разшири своите търговски взаимоотношения, като така ще се очертае като доминираща сила в стратегическата Северноевропейска равнина. Освен това, очакваме през първата половина на десетилетието Полша да бъде лидер в антируската коалиция, която евентуално ще включва и Румъния. А през втората половина тази коалиция ще играе основна роля при променяне формата на руските гранични зони и при възстановяване на загубените територии чрез формални и неформални средства. С отслабването на Москва този съюз ще си спечели влиятелни позиции не само в Беларус и Украйна, но и далеч на изток. Това допълнително ще засили Полша и икономическите и политически позиции на нейните съюзници. Полша ще се възползва от стратегическото си партньорство със Съединените щати.
  Всеки път, когато водеща световна сила започне да си взаимодейства със стратегически партньор, е в интерес на световната сила да направи партньора си достатъчно икономически силен, за да изгради силно гражданско общество и да сформира силна армия. Полша ще има подобни отношения със Съединените щати, както същото ще се случи и с Румъния. Вашингтон видимо демонстрира своите интереси в региона.

  Русия

  Малко е вероятно Руската федерация да оцелее в сегашния си вид. Неуспехът на Русия да вложи приходите си от енергийните ресурси в една самоподдържаща се икономическа система я направи силно зависима от колебанията в цените. Тя няма никакви защитни механизми срещу пазарните инструменти. Предвид специфичния тип организация на работа във федерацията – приходи, които първо минават през Москва, а след това се разпределят директно или непряко на регионалните власти, то и притокът на тези ресурси драматично ще се промени. Това ще доведе до повторение на случилото се със Съветския съюз през 1980 г. и с Русия през 1990 г., когато Москва се оказа неспособна да поддържа националната си инфраструктура. В бъдеще това ще принуди отделни региони да започнат сами да се грижат за себе си чрез формиране на официални и неофициални автономни образувания. Икономическите връзки между периферията на Русия и Москва ще започнат да се разнищват.

  В исторически план подобни проблеми Русия е решавала чрез тайната си полиция – КГБ, и нейния наследник – Федералната служба за сигурност (ФСБ). Но също както стана през 80-те години, през следващото десетилетие тайната полиция няма да е в състояние да удържи центробежните сили, откъсващи отделни региони далеч от влиянието на Москва. В конкретния случай обаче силата на ФСБ е отслабена заради факта, че нейните ръководители участват в управлението на националната икономика. И тъй като икономиката бележи спад, и ФСБ отслабва своето влияние. Без силния контрол и натиск от страна на ФСБ, фрагментирането на Руската федерация не може да бъде предотвратено.

  Западните съседки на Русия – Полша, Унгария и Румъния, ще се стремят да възстановят загубените си заради нея територии. Те ще работят за това да включат и Беларус, и Украйна в общата си кауза. На юг руснаците тотално ще изгубят способността си да контролират Северен Кавказ, а ситуацията в Централна Азия ще стане нестабилна. На северозапад – регионът Карелия ще се опита отново да стане част от Финландия.

  А в посока Далечния Изток, крайбрежните региони, които са по-тясно свързани с Китай, Япония и Съединените щати, отколкото с Москва, ще започнат да действат самостоятелно. Други области, извън контрола на Москва, също ще насочат действията си в тази посока, без задължително да търсят независимост. Целта е ясна: срещу Москва няма да има бунт, но разрушителната способност на Москва да държи и контролира Руската федерация ще образува вакуум. А онова, което ще се появи в него, ще са отделни части от Руската федерация.

  Това ще е най-голямата криза през следващото десетилетие. Русия е страна с мощен ядрен арсенал, разположен по нейната периферия. Все по-отслабващото влияние на Кремъл ще постави въпроса за това кой контролира ракетите с ядрени глави и как се гарантира тяхното неизползване. Отговорът на този въпрос ще изправи Съединените щати пред сериозно изпитание.

  Вашингтон е единственият, който е в състояние да се справи с проблема, но той няма да успее да постави под контрол огромния брой военни площадки, за да гарантира, че от тях няма да бъдат изстрелвани ракети. Съединените щати ще трябва да намерят или военно решение на проблема, което в момента е трудно човек изобщо да си представи, ако не броим заплахата от неконтролирани изстрелвания на ядрени ракети; или ще трябва да се опита да създаде стабилно и икономически устойчиво правителство в онези региони, където ще трябва ядрените ракети да бъдат неутрализирани. Трудно е да си представим как този проблем ще се развива с времето. Въпреки това, предвид прогнозата ни за бъдещо раздробяване на Русия, този казус следва да бъде решен в следващите десет години.

  В първата половина на десетилетието ще се решава въпросът докъде да се простира съюзът между Балтийско и Черно море. Логично е той да достигне до Азербайджан и Каспийско море. Но това ще зависи от прогнозите ни за Близкия изток и Турция.

  Близък изток и Северна Африка

  Близкият изток – и по-особено районът между Леванта и Иран, както и Северна Африка, преживява национални сътресения. Какво се има предвид тук под „национални сътресения”? Това означава, че националните държави, установени от европейските сили през XIX и XX век, се разпадат на отделните си съставни елементи, определяни от родова принадлежност, религия или променящи се икономически интереси. В страни, като Либия, Сирия и Ирак, видяхме как националната държава се трансформира във фракции, които воюват едни срещу други и които не признават никакви граници.

  Този процес следва модела на Ливан от 70-те и 80-те години, когато официалното правителство се разпусна и предаде властта си на отделни враждуващи групи. Нито една от тези групировки не успя да спечели надмощие над останалите, но и нито една от тях не се призна за победена. Те имаха подкрепата не само на своите вътрешни привърженици, но и на външни сили. Борбата между тези фракции прерасна в гражданска война, която през годините затихваше, но никога не е завършвала. Докато в региона се наблюдава властови вакуум, джихадистките групи ще има къде да действат, но, в крайна сметка, вътрешните им разделения ще ги задържат на едно място.

  Този проблем обаче не може да бъде решен с външна намеса. Необходимата сила и продължителност на нейното прилагане надхвърлят възможния ресурс, който може да бъде отделен от Съединените щати, дори и ако приемем, че той бъде драстично увеличен. Като се има предвид ситуацията в други части на света, особено в Русия, Съединените щати вече не могат да съсредоточат своите усилия изцяло в този регион.

  В същото време, променената ситуация, най-вече в арабските страни южно от Турция, застрашава стабилността в целия регион. Съединените щати ще действат за намаляване заплахата от определени групировки, като използват сила, но в определени граници. Съединените щати обаче няма да разполагат международни контингенти в района. В този момент повечето страни в размирния регион очакват от САЩ решителна реакция, въпреки че през последното десетилетие са били свидетели на техния провал именно в подобен тип действия. Принципно обаче очакванията винаги се променят по-бавно от действителността.

  Все по-ясно се вижда, вероятно заради местоположението си, че само една страна има първостепенен интерес от стабилизиране на ситуацията в Сирия и Ирак, и тя като цяло е в състояние да действа – отново заради местоположението си, и разполага с необходимите средства да постигне поне малък успех в региона. Тази страна е Турция. В този момент Турция е заобиколена от разгарящи се конфликти в Арабския свят, в Кавказ и в басейна на Черно море. До сега обаче тя избягва поемането на рискове.

  Турция ще продължи да се нуждае от американска намеса в нейните политически и военни дела. САЩ ще трябва да й направят тази услуга, но тя ще има своята цена: участие на Турция в политиката по ограничаване влиянието на Русия. Съединените щати не очакват Турция да поеме ролята на страна, инициираща военни действия, но също така и самите те не възнамеряват да поемат този ангажимент. От друга страна, САЩ желаят да си сътрудничат с Турция в областта на контролирането на Черно море. Турция няма да бъде готова да води напълно независима политика в Близкия изток и ще плати цената, за да може САЩ да й сътрудничат в това начинание. Тази цена ще допринесе за разширяване политиката на сдържане по линията Грузия и Азербайджан.

  Очакваме нестабилността в Арабския свят да продължи и през следващите десет години. Също така очакваме Турция да бъде предизвикана да реагира на юг, тъй като тя има страхове заради боевете, които се водят толкова близо до границата й – и политическите резултати от тези борби ще я принудят да се включи. Тя ще се намеси възможно най-малко и възможно най-бавно, но независимо от това, ще вземе участие в тези битки, като е вероятно намесата й да се увеличи по размер и обхват. Независимо от своето нежелание, Турция не може да издържи да стои равнодушна, след като по границите й години наред цари хаос и никоя друга страна не е в състояние да се справи с този проблем. Иран не е в състояние да се намеси нито географски, нито във военно отношение. Същото важи и за Саудитска Арабия. Турция е много вероятно да се опита да изгради коалиции с непостоянен състав, които в крайна сметка да достигнат до Северна Африка с цел стабилизиране ситуацията в региона. Турско-иранската надпревара ще се ожесточава с времето, но Турция ще си остави възможности за сътрудничество с Иран и Саудитска Арабия, ако ситуацията го изисква. Каквато и да е динамиката на случващите се процеси, Турция ще бъде в техния център.

  Това няма да бъде единственият регион, привличащ вниманието на Турция. С отслабването на Русия европейското влияние ще започне да се разраства в посока изток – към територии, в които Турция има исторически интереси. Такива са например териториите по северното крайбрежие на Черно море. Можем да предвидим, че на север Турция ще разшири търговското си и политическо влияние, но тя също така може да прибегне и до военно решение. Освен това, тъй като отделни региони в ЕС все повече отслабват и се ориентират на изток, то Турция ще увеличава присъствието си на Балканите, тъй като ще бъде единствената сила, която ще е в състояние да го направи.

  Преди това да се случи обаче, Турция ще трябва да постигне вътрешно политически баланс. Тя е едновременно и светска, и мюсюлманска страна. Сегашното правителство се опитва да преодолее създалото се разделение, но в много отношения везните са наклонени в обратната на секуларизма посока. През следващите години със сигурност ще се появи ново правителство. В съвременна Турция сме свидетели на постоянно съществуващи разделения. Също както и при други страни, влиянието на турското правителство нараства при несигурна политическа обстановка. В предстоящите десет години Турция ще трябва да разшири и оптимизира военните, разузнавателните и дипломатическите си служби. Може да се каже, че очакваме тя да се прояви като водеща регионална сила.

  Източна Азия

  Китай вече не е страна с висок икономически растеж. От момента, в който китайската икономика започна да регистрира спадове, се задейства процесът на създаване и организиране на икономическа инфраструктура за наемане на евтина работна ръка. Това обаче, което лесно може да се реализира в пристанищните градове, отнема много повече време в централните части на Китай. Следователно, Китай нормализира икономиката си така, както преди време се случи в Япония, Тайван и Южна Корея през 1997 г. Всички индикатори, които бележеха ръст, достигнаха своя пик; и в момента икономическите операции обръщат посоката си на растеж.

  През следващото десетилетие проблем за Китай ще са политическите и социални последици от тази промяна. В крайбрежните райони икономическото развитие се дължеше на интензивни пазарни отношения с европейските и американските потребители. Тъй като в момента се регистрира спад на икономическия растеж, възникват нови предизвикателства за преодоляване на политически и социални проблеми. Към тях се наслагват и несбъдналите се очаквания, че централният регион – над урбанизираната делта на река Яндзъ, също ще се развие икономически като крайбрежните части на Китай. Този проблем ще бъде на дневен ред за решаване и през следващото десетилетие.

  Нарастващите диктаторски тенденции в управлението на Пекин и антикорупционната му политика предоставят достатъчно материал, с който да бъде описан какъв би бил Китай през следващото десетилетие. Китай е поел по специфичен „хибриден” път, при който централизира политическата и икономическата власт, поема партийно върховенство над армията, консолидира фрагментираните отрасли на въгледобивната и стоманодобивната индустрия, извършвайки поетапни пазарно ориентирани реформи в държавните предприятия и в банковия сектор. Много е вероятно в Китай да станем свидетели на диктаторски режим, съчетан със скромни икономически резултати.

  Все пак, там има възможност, макар и малка, политическите интереси по крайбрежието да предизвикат бунтове срещу политиката на Пекин да прехвърля богатството към вътрешността на страната с цел удържане на политическото недоволство. Подобни явления не са непознати за Китай и в бъдеще трябва да се имат предвид. Нашата прогноза е за налагане на комунистическа диктатура с висока степен на икономическа и политическа централизация и повишен национализъм. Китай не може лесно да трансформира своя национализъм в активна агресия.

  Географията на Китай прави реализацията на подобни опити по суша доста трудни, ако не и невъзможни. Единствено изключение може да се допусне, ако Китай се опита да поеме контрола над руските крайбрежни територии, но това ще стане, ако ние познаем в прогнозата си за разпадането на Русия. В подобна ситуация обаче е вероятно Япония да започне спор с Китай. Китай строи голям военноморски флот, но, като цяло, има малък опит във воденето на битки по море и не разполага с опитни военноморски командири, за да може да се противопостави на други военноморски сили в региона, включително и на американския военноморски флот.

  Япония има традиции във военноморското дело и ресурси за изграждането на значително по-голям флот. Освен това, Япония е силно зависима от вноса на суровини от Югоизточна Азия и Персийския залив. Точно сега тя е сериозно зависима и от Съединените щати. Но имайки предвид, че ние прогнозираме по-предпазливо участие на САЩ в различни международни инициативи, както и че те все по-малко ще разчитат на вносни продукти, то естествено е да се предположи, че Япония няма да е толкова зависима от щатите. Така можем да очакваме, че през следващите години японците ще увеличат военноморския си флот.

  Борбата за спорните Курилски острови, на които се добиват не особено рентабилни енергийни ресурси, няма да е на дневен ред в региона. По-скоро предвиждаме да се подхване старият тристранен спор. Отслабващата сила – Русия, ще става все по-неспособна да защитава морските си интереси. Китайците и японците ще продължават да имат интерес от тях и взаимно ще си пречат в тяхното овладяване. Прогнозираме, че този спор ще се превърне в централен проблем в региона, след като Русия все повече отслабва като сила, а надпреварата между Китай и Япония все повече се ожесточава.

  

  „Посткитайски” центрове на производство

  Международният капитализъм диктува съществуването на обособени региони, в които се плащат ниски възнаграждения в комбинация с висок икономически растеж, носещ големи печалби за рисковите капитали. През 80-те години на XIX век тези изисквания се диктуваха от САЩ. През последните години – от Китай. Той пък дойде на мястото на Япония. В момента нито една страна не може да замести Китай, но ние регистрирахме, че има 16 държави с общо население от около 1.15 милиарда души, в които китайският тип производство с евтина работна ръка се е преместил и си съществува.

  .

  Превод от английски: Росен Асенов

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  [1] Още през 2013 г. „Стратфор” регистрира специфични икономически модели, които определя като посткитайски, в страните: Мексико, Никарагуа, Перу, Доминиканската република, Уганда, Етиопия, Кения, Танзания, Шри Ланка, Мианмар, Камбоджа, Лаос, Виетнам, Филипините, Индонезия, Бангладеш.

  .

• Гето

  Веселина Седларска,  Reduta.bg

  

  Гето е италианска дума, означава леене, отливане. С декрет през март 1516 година евреите във Венецианската република били заставени да живеят край стара леярна. Така във Венеция се появило първото гето. Малцина биха нарекли Кристиания в датската столица гето. През 1970 година група хипари се настаняват в изоставени военни бараки в Копенхаген и ги обявяват за своя територия, наречена Кристиания. И до днес мястото е с полулегален статут, тук е позволено да се продава лека дрога, комуната не признава данъците и понякога й се налага да защитава територията си от полиция, пратена по повод на това, че живеещите в Кристияния не искат да си плащат тока.

  Излиза, че когато и да е във времето и където и да е в пространството, гетото си има неписани правила, които се опитва да наложи. Между всички гета по света има големи прилики и още по-големи разлики. Разликата между гетото в Сливен и гетото в Копенхаген е толкова голяма, колкото голяма е разликата между България и Дания. Това стана ясно и от един наскоро излъчен репортаж по Нова телевизия, в който жителите на кв. „Надежда“ в Сливен се опитваха да изгонят телевизионния екип, а децата скандираха „Българите на кайма!“ След този репортаж и последвалия контрапротест в центъра на Сливен „Аз не съм кайма!“ много хора изведнъж забелязаха, че у нас има гета. Къде по-големи, къде по-малки, но общо взето в периферията на всяко селище. В тях нещата изглеждат по-различно, отколкото си ги представят тези, които никога не са влизали в циганско гето.

  Гетото е смислен хаос. То е парцелирано с чертожническа точност. „Коя си ти и къде отиваш?“ – питали са ме на такова място. „Имам си водач, той е наясно къде отивам“ – отговарям. „Водачът ти е от орс-а /Обединения ромски съюз/, а от тази улица нататък започва „Евророма“, не можеш да продължиш оттук нататък с него“ – казват. Ако си мислите, че водачът ми се втурва да спори, нищо такова. Той е съвсем наясно. Водачите са важни, те не могат да те опазят, ако те нападнат. Но те инструктират какво да отговаряш, когато те попитат за какво си в гетото, за да не те нападнат. Има части, където минава номерът, че си дошъл да заснемеш улиците, защото работиш във фирмата, която ще асфалтира. Намират се все още части, в които е безопасно да кажеш, че си журналист. В други това не е безопасно: „Ние да не сме животни, че все да ни показвате. Дай апарата, ще го счупим, махай се.“ В никаква част не можеш да кажеш, че си от В и К или Енергото.

  Барони са лихварите. Лихваджиите, както ги наричат циганите. Това са хората, които дават заем със сто процента лихва срещу лична карта. Те държат картите, на които се превеждат социалните плащания, знаят пин-кодовете. Те държат в джоба си живота. В същия джоб държат и гласовете, които продават в партийните централи при избори. Пак там държат образеца на бюлетината, на която показват кое квадратче да се отбележи, за да се получат съответните от 10 до 50 лева. Ако някой си мисли, че в гетата няма ред, значи не е чел „Цар плъх“. На територията на голямата мизерия има толкова строг ред и йерархия, колкото и в елитните квартали с отбрано население.

  Бароните също си спазват квадратчетата, в които дават лихви, набират и пласират проститутки, купуват и продават гласове за избори. Тези хора са се разположили в просторния луфт, освободен от оттеглилата се държава. Циганите треперят от бароните. Ако и пристигането на линейките зависи от тях, както му беше хрумнало на министър Москов, те ще треперят още повече. Тогава и купуването на изборите в гетата ще е още по-сигурно. Утвърждаването на бароните е точно обратното на връщането на държавността в ромските махали.

  Както лекарите от линейките са най-битите, така колегите им от спешните отделения са най-псуваните. При разделянето през 2007 година на бързата помощ на Центрове за спешна медицинска помощ и спешни отделения към многопрофилните болници бе разделена и агресията на пациентелата. Към центровете /там са линейките/ отидоха побоят и фалшивите повиквания, за спешните отделения останаха псувните и претъпканите с неосигурени и уж спешно нуждаещи се от неотложна помощ тумби след 19,30 часа. Гетото се сеща, че е болно вечер. На въпроса защо идват с банални оплаквания вечер, отговорът е: „Защото съм неосигурен“. Казват го спокойно, с чувството, че това е място за резервна и безотказна медицинска помощ. Ромите не възприемат тези отделения като спешни, а като безплатни. Те са за предпочитане пред линейките, защото тук правят и изследвания, освен това „тъй и тъй ми разглеждаш бъбреците на компютъра, виж ми и жлъчката, и далака…“. Така че всеки, който може да се придвижва на собствен ход, предпочита да отиде в отделение за спешна помощ вечерта пред това да извика линейка.

  Около една трета от пациентите, които преминават на денонощие през болничните отделения за спешна помощ, са без здравни осигуровки. Бройката на неосигурените в страната е неизвестна, цитират се числа от 1,2 до 2,05 млн. Пак неясно е как е изчислено, че само около 450 000 от тях са крайно и трайно бедни, за които е невъзможно да отделят пари за здравно осигуряване. Смята се, че останалите до 1,2 – 2,05 млн. могат да си позволят месечната здравна вноска, щом си позволяват да плащат „Гражданска застраховка“ на автомобили, такси за кабелна телевизия, сметки за мобилни телефони. Ето какво казва жител на гетото в такъв разговор: „Безграмотна съм, не разбирам какво приказваш, що да нямам и аз джисием, всички имат.“ Някой трябва да обясни на тези хора, че грижата за здравето е първо тяхна, после на лекарите. Че здравето е преди телефоните, преди колата, преди сателитната чиния, преди кабелната. Нищо от тези неща не ни дават без пари, защо си мислят, че най-ценното, най-сложното, най-важното – здравето, може да се получава без пари?

  Лекарите в спешните отделения нямат нито време, нито нерви за подобни лекции. Те казват: състоянието ти изобщо не е спешно, или си плащаш прегледа, или се махай. И тогава тумбата започва да адресира майката, бабата, сестрата на доктора, което е бой с думи, а понякога с юмруци, с камъни по прозорците. И тук ли да сложим полицаи? И в детските отделения, където довеждат бебета с пневмонии и с месеца не си ги прибират. И в родилното, за да е сигурно, че на тръгване не са си забравили бебето. Защо го остави в болницата? – питам. „Защото у нас мръзнем и го храним само с холидейка, за друго пари няма.“ Холидейката е суха паста „Холидей“, която се топи във вода, за да се превърне в бебешка каша. А защо не отиде поне да го видиш в отделението, да питаш как е? „Защото казаха, че няма да ми го покажат, ако не занеса памперси. Даже резулти нямало да ми дадат. Откъде пари за памперси? Ако ми дадеш два лева, ще ида да питам за резултите.“

  Гетото е повод за голям разговор между всички институции. Разговор за социалните помощи, които изобщо не се проследява дали социализират. За социалните програми, които имитират някаква метаческа индустрия и изобщо не променят вече утвърдената в ромските гета култура на очакване и заучена безпомощност. За разплисканите по квалификационни курсове пари, които не приключват с прилагане на квалификацията на работно място. За сенчестото сезонно наемане, което устройва работодатели от алтернативната икономика, но лишава хората от стаж и осигуровки. За това, че здравното осигуряване е задължително, но всъщност не е. За цялата сбъркана здравно-осигурителна система, която в годините на своето съществуване доказа, че е много по-изгодна с пролуките си за злоупотребяване, отколкото за здравеопазване. И за това, че можеш да защитиш от побой входната й врата, каквито са линейките и спешните отделения, но това няма да спаси сградата от рухване.

  Само че как да си говорим за безсмислието на квалификационните курсове по оперативните програми, като привилегията да обучават безработни беше дадена на синдикатите и така те получиха хапката от поминъка, наречен гето. Как да засегнем бароните, като те вършат толкова добра работа по време на избори на партиите, на всички партии? Вместо това ни предлагат да ръкопляскаме, че с новите промени в закона майките на момичета, които са станали майки, няма да получават вече детски. Това наистина е смешно постижение – те и досега не получаваха, защото родилките не ходят на училище, а без бележка за редовно посещение в училище детски не се дават.

  Гетото е минно поле, на което всеки се опитва да си задели нива и да бере реколта. Минните полета или умно и внимателно се обезвреждат, или се взривяват.

  .

• <<
• 1
...
• 79
• 80
• 81
• 82
• 83
• 84
• 85
• 86
• 87
• 88
• 89
...
• 414
• >>