Всички авторски страници

Авторски

• “На ръба” на Александър Морфов – реквием за един отиващ си народ?

  

  Премиерните спектакли на Александър Морфов “На ръба” в Народния театър „Иван Вазов“ в София предизвикаха различни реакции, но не оставиха никого равнодушен. Своите впечатления от това представление споделиха в “Денят започва с култура” по БНТ режисьорът Асен Шопов, театралният критик Гергана Пирозова, журналистът Мария Касимова и Радослав Бимбалов, автор на страницата “Пътеводител на българския гражданин”.

  “Аз имах много силно емоционално преживяване тази вечер, отдавна не бях плакала на театър, много голяма социална тъга ме налегна”, призна Мария Касимова.

  “Този спектакъл е обявен от автора Сашо Морфов като реквием за един народ, по източноправославно – панихида и неговите намерения са да разкаже как българинът се чувства в момента – на ръба”, така подготви бъдещите зрители Гергана Пирозова.

  Нейната реакция: “За първи път виждам един спектакъл, в който съвсем открито и съвсем ясно разказва за бедните и онеправданите, за унижените и оскърбените в България, без намерението да е дидактичен, а да покаже българина в страха и в отчаянието си на ръба.”

  “Представлението има общозавладяващо въздействие върху залата и мисля, че сме свидетели на изключително театрално събитие, това е някакво изключително избухване на твореца”, каза и режисьорът Асен Шопов.

  “Според мен, всички, които не го харесват, го разбраха този спектакъл и това е голямото учудване, което предизвиква той” – така коментира представлението рекламистът Радослав Бимбалов.

  Запис на разговора за спектакъла „На ръба“ в предаването „Денят започва с култура“ може да се види в сайта на БНТ тук.

  .

• Чисто българска рецепта: Как да отслабнем умствено завинаги

  mit777,  mit777.blog.bg

  

  .

  Както казват: По-малко акъл – по-малко ядове.

  Предлагам ви десет прости съвета за умствено отслабване завинаги:

  .

  1. Гледайте парламентарния контрол

  Всеки петък БНТ излъчва едно изключително риалити-шоу, наречено “Парламентарен контрол”. В него глупави депутати разпитват глупави министри за глупости. Развръзка няма – всяка серия завършва там, където е започнала. Редовното следене на парламентарния контрол ще сваля от съзнанието ви по 15 процента умствени калории седмично.

  2. Ходете на български мачове

  Само на стадиона можеш да усетиш тоталната безнадеждност и безсмисленост на българския футбол. Само там можеш да разбереш, че по целия свят футболът носи радост, а у нас носи горчива тъга.

  3. Станете националист

  Тази стратегия за оглупяване е по силите на всяка селска пръчка. Носете фланелка с надпис “България на три морета”, псувайте турците, циганите, евреите, арменците, американците, германците и изобщо всички, чийто език не разбирате. Разправяйте навсякъде, че България всъщност е най-великата държава в света, но има световен заговор да преебат точно нас. Убеденият национализъм сваля от мозъка ви 100 процента от случайно натрупаните умствени калории и го изчиства перфектно.

  4. Идете на море в Слънчев бряг

  Почивката сред трясъка на багерите и фадромите, ще ви убеди, че България може да не е най-добрата, но със сигурност е най-ексцентричната възможна туристическа дестинация. А това си е повод за гордост. Ако прекарате в Слънчев бряг годишната си отпуска с мисълта, че това е най-якият български курорт, умът ви ще отслабне с около 73 процента.

  5. Слушайте българска попмузика

  Това от една страна ще ви даде самочувствието, че не сте презрян чалгаджия, а от друга страна ще откриете, че “луната спи, а някой краде птици”, и че освен това “аз съм само цвят лилав, люляк съм, теменуга съм”. Тези артистични прозрения ще намалят умствения ви капацитет с около 57 процента.

  6. Гледайте български филми

  Докато американското кино мъчително агонизира с комерсиални бози от сорта на “Матрицата”, “Индиана Джоунс” и “Хари Потър”, българската кинематография продължава да ражда стойностни шедьоври като “Мила от Марс” и “Маймуни през зимата”. Тези филми засега нямат зрители, но защо първият да не сте вие? Проправянето на зрителска пъртина към тези произведения не само ще ви превърне в радетел на българската култура, но и ще ви гарантира до 68 процента умствено отслабване.

  7. Станете архонт

  Висшият пилотаж в оглупяването е да изповядвате едновременно християнски и мутренски ценности. Да вярвате, че Бог е любов, но Бог е и голям бой в БИАД. Тази вяра ще ви гарантира три неща: безсмъртие на душата, място в европейския парламент и около 95 процента оглупяване.

  8. Не се къпете

  Да разпръскваш силна миризма на пот около себе си е мощно средство за влияние върху обществото. Всички маркетингови специалисти са категорични, че директната атака върху сетивата е най-краткият път към успеха. Ако пък овладеете и таланта да пърдите на обществени места, това ще ви превърне в непобедим воин на новата ароматерапия и ще ви донесе 92 процента умствено отслабване.

  9. Мразете богатите и известните

  Омразата в България е национален спорт, така че няма да имате проблеми в овладяването на това красиво изкуство. Заживейте с мисълта, че всички успели хора са престъпници и че почтените и талантливи българи като вас нямат друга възможност освен да пият ракия в гаража под блока и да псуват всички. Това ще ви издигне не само в собствените ви очи, но и в очите на останалите гаражни пияници и ще ви донесе 87 процента умствено отслабване.

  10. Четете жълти вестници

  Само от тях може да научите душерадващите новини, че Бербатов е педераст, Веселин Топалов се сношава с козички, а Георги Калоянчев е спуквал от бой майка си.
  Какъв кеф! Тези информации са доказателство за онова, което отдавна подозирате – че вие сте много по-качествен човек от тези боклуци, защото хем сте интелигентен, хем сте пич, хем сте праведен, защото единствените ви грехове са, че крадете от фирмата и пребивате жена си и децата си. А това е нищо в сравнение с мерзостите на известните. Четенето на такива новини ви гарантира оглупяване с поне 300 процента.

  .

• Студенти от ВТУ организират благотворителна кампания за бежанците от Украйна

  Благотворителна кампания, насочена към българските бежанци от Украйна, започна Студентският съвет към Великотърновския университет. Инициативата се провежда съвместно със студентите от специалност „Връзки с обществеността” и ще протече под патронажа на ректора проф. Пламен Легкоступ, информира DarikNews.bg  
  

  

  „Кризата в Украйна е факт. Там все още не са затихнали военните действия. Половин милион българи живеят в страната, а голяма част от тях са в размирните райони”, каза председателят на Студентския съвет Петър Петров.

  По негови думи десетки са бесарабските българи, които са студенти на Великотърновския университет. „Те споделят проблемите, сполетели родителите им. Много от тях търсят спасение в България. При връщането си тук те срещат неразбиране от институциите, липса на дом и работа, документални неуредици”, посочи той.

  Това провокира младите хора организират кампанията под мотото „Помощ за българите в Украйна”. Целта е да бъдат събрани средства, които да направят живота на бежанците по-лек. Вече са разположени дарителски пунктове в Ректората, Четвърти и Пети корпус на университета, както и в студентските столове. Всеки може да направи дарение в работните дни до 15 май, в часовете между 9 и 15.30 ч. Организаторите са предвидили златен, сребърен и бронзов благодарствен лист за подкрепилите с по-крупни суми кампанията.

  Като част от благородната инициатива студентите ще организират кулинарен базар, който ще покаже техните умения. Елитните ресторанти в старата столица също ще получат покана за участие. Средствата от продажбата на лакомствата ще бъдат предоставени на бежанците. Студентите от специалност „Музика” пък подготвят благотворителен концерт.

  Само преди два месеца Ивайло Джелянов, който е работи в администрацията на университета, посрещна първия бесарабски бежанец. Той обяви, че благотворителната кампания още в самото начало се радва на голям успех – мъж от старата столица обещал, че безвъзмездно ще предостави своя къща на семейство бесарабски българи. Джелянов добави, че украинските граждани с български произход традиционно търсят убежище в с. Гурково, намиращо се в близост до Балчик, както и в старозагорския град Гурково, където местен бизнесмен е заявил, че е готов да даде подслон на 150 семейства.

  Кампанията бе посрещната с благодарност от всички бесарабски българи, които са студенти във Великотърновския университет. Сред тях е четвъртокурсникът Максим Чернев, който изучава Политология. „Положението в Украйна е много тежко. Хората са притеснени от случващото се, не се плащат заплати, задържат се пенсиите за нуждите на армията. Много мои приятели ме питаха как могат да дойдат в България, къде ще се настанят, кой ще ги посрещне и интересува ли се държавата от тях”, каза студентът.

  Той посочи, че неговите родители също подготвят връщането си в родината. „Възпитан съм в български дух и винаги мечтаех да дойда тук. Виждах своето бъдеще в България и не мисля да се връщам в Украйна или да отида в някоя европейска държава. Надявам се да си намеря достойна работа и да остана тук”, посочи Максим. /Darik news/

  .

• Официалната емиграция удари нов рекорд

  За пръв път от години раждаемостта в България се увеличава, но расте и детската смъртност

  .

  Елена Несторова, в. „Сега“

  

  Негативните процеси в демографията на България продължават да се задълбочават. Това показват данните на НСИ за населението през 2014 г. Официалната емиграция м.г. бележи нов рекорд – 28 727 българи са сменили официалния си адрес от страната в чужбина. Това е десет пъти повече в сравнение с емигриралите през първата година от членството ни в ЕС – 2007 г. За сравнение – през 2013 г. официално напуснали страната са били 19 678 българи. Реалната емиграция е още по-висока, тъй като НСИ брои само онези, които официално са се отписали от настоящия си адрес у нас и са го заменили с чужд. Най-предпочитаната дестинация за емигрантите е Германия – 19.6%, Обединеното кралство следва с 16.1% от заминалите, а към Испания са се насочили 15.1%.

  Наред с нарастващата емиграция се увеличават и хората, избрали да се върнат или да се заселят в България. Те са 26 615 през 2014 г. Както и в предходните години, имиграцията почти неутрализира емиграцията.

  За първи път от 2009 г. имаме увеличение на раждаемостта, но пък за първи път от 15 г. има ръст на детската смъртност. Населението се е стопило за година с нови 43 479 души и към 31 декември е 7 202 198 души. Година по-рано – 2013 г., намалението беше по-слабо, с близо 39 хил.

  Живородените бебета през 2014 г. са с 1007 повече – 67 585. За пръв път в последните 15 години обаче има ръст на детската смъртност и през 2014 г. тя е 7.6 на 1000 деца до 1 г. Това е с 0.3 на хиляда повече от предходната година. През м.г. у нас са починали 517 деца, или с 18 повече от 2013 г. Това е особено тревожен факт, коментира председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски. „Необходим ни е точен анализ на причините, довели до това повишение, трябва да разгледаме обстойно всички детайли – смърт, настъпила в първите часове от живота на детето, в първите дни, в първия месец, в първите три месеца и т.н.“, допълни той.

  Запазва се и високият дял на възрастното население. Всеки пети българин е на 65 г. или повече – 1 440 329 души. Влошава се съотношението между хората в зависимите възрасти и тези в трудоспособна възраст. На всеки под 15 г. и над 65 г. се падат по-малко от двама работещи. Във Видин например 33% от населението издържа останалите 67%. Средната възраст у нас от 40 г. и 4 месеца през 2001 г. вече е 43.2 години в края на м.г. В трудоспособна възраст са 4.4 млн. българи, или 61.1% от хората.

  .

• Българският паспорт сред най-привилeгированите в света

  Можем да пътуваме в много страни без предварителна виза

  .

  Българският паспорт се нарежда сред ‘най-мощните’ в света, това показа класация на Консултантска финансова фирма Arton Capital. Компанията създаде индекс от паспорти, който позволява на читатели по цял свят да видят къде се нарежда тяхната държава.

  Главен критерий на ранкинга е колко лесно гражданите на различните държави могат да пътуват в различни краища на света само с паспорт, без визи или допълнителни документи.

  Държавата ни се нарежда на 15-то място, заедно с Лихтенщайн. Българите могат да пътуват в 131 страни без виза или допълнителни документи, показва световният класация. Северната ни съседка Румъния се нареждана 17 с достъп до 128 страни по света.

  Класацията поставя паспортите на САЩ и Великобритания на първо място. Те дават достъп до 147 страни без виза. Франция, Южна Корея и Германия са на второ място, с достъп до 145 страни, следвани от Италия и Швеция. Дания, Сингапур, Финландия, Япония, Люксембург и Холандия се нареждат на четвърто място, а Швейцария е пета.

  Напредналите икономики доминират в горната част на списъка. Хонг Конг е 11, а Аржентина и Израел се класират на 16-то място. Бразилия се нарежда 17-ти, 22-ри Мексико, 35-ти в Русия, и Китай 45-та.

  Най-малко желаните паспорти според тази класация са от Соломоновите острови, Мианмар, Южен Судан, Сао Томе и Принсипи и палестинските територии. Те се нареждат в 80-то място и дават достъп до само 20 страни без предварителна виза.

  Сайтът също така позволява да сортирате паспорти по местоположение и по цвят. Можете да видите класацията тук.

  Източник: Еconomic.bg

  .

• В Украйна убиха още двама опозиционни журналисти

  

  Главната редакторка на украинския в.“Нетешински вестник“ Олга Мороз е открита мъртва в дома си, съобщиха местните медии. По тялото й има следи от насилие. Изданието, което тя ръководеше, излиза в Хмелницка област. По предварителна версия на разследващите убийството на журналистката може да бъде свързано с професионалната й дейност. В последно време Мороз е подготвяла материал за незаконно изсичане на гори. Първата информация за смъртта на Мороз е от 15 април. Тя обаче е била потвърдена от украинското МВР в Хмелницка област на 16 април, като същият ден стана известно за убийството на още един журналист – основателя на опозиционното издание „Обком“ Сергей Сухобок. Пак на 16 април в Киев бе застрелян критичният журналист Олес Бузина и опозиционният политик Олег Калашников.

  Убийствата на Бузина и Калашников са извършени с различни оръжия, но имат еднакъв почерк, заяви съветникът на украинския вътрешен министър Антон Герашченко, цитиран от РИА „Новости“. „И двамата са причаквани около домовете си и двамата са убити с контролирани изстрели, по пет изстрела са произведени, по пет куршума са попаднали във всеки от тях“, уточни Герашченко. Автомобилът, от който е стреляно срещу Олес Бузина, е намерен опожарен в един от кварталите на Киев. Украинският политолог и шеф на Центъра за политически изследвания „Пента“ Владимир Фесенко пък съобщи, че е получил на електронната си поща писмо, в което на украински език организацията „Украинска въстаническа армия“ поема отговорност за убийствата на Бузина и Калашников. В него пишело, че групата е започнала „безжалостна борба срещу антиукраинския режим на предателите и ще говори с тях само с езика на оръжието до пълното им унищожение“.

  Около 300 американски парашутисти пристигнаха вчера в украинския град Лвов, за да участват в обучението на войниците от новата Национална гвардия. Американските военни от 173-та въздушно-десантна бригада ще обучат 900 украински военни. Кремъл предупреди, че изпращането на западни военни инструктори и специалисти в Украйна може да дестабилизира силно ситуацията в страната.

  Източник: в. „Сега“

• Първи сме по смъртност в ЕС

  43 479 души по-малко само за година

  За една година населението на страната ни е намаляло с 43 479 души, или с 0,6%, показват окончателните данни на НСИ за демографските процеси през 2014 година.

  Според статистиката ясно се открояват няколко тенденции: броят на българите продължава да намалява, населението застарява, а смъртността в България е най-висока от цяла Европа.

  Броят на умрелите през 2014 година е 108 952 души, което е с 4,4 на сто повече на годишна база, а коефициентът на обща смъртност – 15,1‰.

  Само Литва и Латвия се доближават до нас с близо 14% смъртност. За сравнение средният за Европа е 9,9%, а в Ирландия и Кипър е близо 6 на сто. Това нарежда страната ни на 16-о място по численост преди Дания с 5,6 млн. души и след Австрия с 8,5 млн.

  

  Като положителни тенденции от НСИ отбелязват

  увеличената раждаемост и нарастващата продължителност на живота.

  През 2014 г. у нас са родени 67 585 деца, или с 1007 повече от 2013 г. От тях момчетата са 34 735, а момичетата – 32 850. В градовете през 2014 г. са родени 50 704 деца, а в селата – 16 881. Най-висока е раждаемостта в Сливен, София и Бургас. Най-ниска е в областите Смолян, Габрово и Видин.

  Средната продължителност на живота се е увеличила до 74,7 г. Жените живеят 78.3 г докато мъжете – 71,2 г. Градското население живее по-дълго от това в селата – съответно 75,5 и 72,8 години.

  59% от децата се раждат без брак
  39 773, или 58,8% от всички деца са родени извънбрачно, сочат данните на НСИ. Макар и минимално, делът им намалява, тъй като през 2013 година е бил 59,1 на сто. От 1991 г. насам обаче има трайна тенденция за увеличаване на родените без брак деца. Преди 13 години делът им е бил едва 18,5%, през 2001 г. е достигнал 42 на сто, а сега вече е близо 60%.

  Извънбрачната раждаемост е по-висока в селата – 67,8%, отколкото в градовете – 55,9 на сто, показват още данните. Данни за бащата има в 72,5%, което означава, че децата най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи без брак, твърдят експертите от статистиката.

  Най-много извънбрачни раждания има в област Ловеч – 76,3 на сто, почти толкова и във Видин и Сливен. Най-ниски са стойностите в Благоевград и Кърджали, съответно 42 и 44,9%.

  Повишаването на извънбрачната раждаемост било характерно за цяла Европа, въпреки че България и тук е първенец. След нас се нареждат Естония (58,4%), и Словения (57,6%). Най-нисък е делът в Гърция -7,6%.

  Източник: 24chasa.com

• Рашидов призна сам, че плаща на частни медии да обслужват него и Борисов

  Иван Бакалов, e-vestnik.bg

  .

  

  В ядно интервю Вежди Рашидов пред сайта ПИК призна, че е завел в Париж една тумба журналисти от частни медии на разноски на държавата. Това се прави, за могат да отразят подобаващо как Борисов и Рашидов покоряват Париж и прославят България.

  На фона на мълчанието на френските медии за изложбата и срещите на Борисов с френски президенти (настоящ и бивш), българските телевизии обилно представиха откриването на изложбата с тракийски артефакти в Лувъра като грандиозно световно събитие.

  Това е така, защото примерно от БНТ, Нова ТВ и бТВ в “делегацията” журналисти са включени общо по няколко души, начело с началниците им.

  И ето какво казва Рашидов пред ПИК:

  “Всички журналисти, които съм акредитирал – аз уважавам българските журналисти – имат право на самолетен билет, средства за хотелски разходи и 35 евро дневни – така обезпечава законът за командировките. Всичко им е обезпечено на моите приятели-колеги” (интервюто тук).

  Няма практика по света министър да командирова частни медии и журналисти. Преценка на медиите е дали ще отразят едно събитие, организирано от министър. Но, за да е сигурен в отразяването, министърът ги кани и им плаща – и път, и хотел, че и дневни.

  Впрочем, ето списъка на акредитираните журналисти – на френски, така, както е разпратен с програмата от организаторите на изложбата в Париж:

  Les équipes de télévisions :

  NOVA TV
  M. Zhivko Konstantinov
  M. Milen Tzankov
  Mme Silva Zourleva
  MmeTatyana DIMITROVA

  BNT Télévision National Bulgare
  Mme Petya Tetevenska
  M. Nedialko Danov
  Mme Viara Ankova
  Mme Irina Tzoneva
  M. Ilia Ivanov

  BTV
  Mme Dessislava Mintcheva
  M. Nayo Titzin
  M. Pavel Stantchev

  TV Evropa
  Mme Ani Baldzhian
  M. Emil Berkovski

  Radios:

  BNR Radio National Bulgare – Mme. Julia Taleva
  BTA Agence télégraphique bulgare – M. Maxim Mintchev
  BTA Agence télégraphique bulgare – M. Nicolay Jeliazkov
  Radio Bulgaria – Mme Maria Dimitrova-Pichot

  Journaux :

  24 Heures (quotidien) – Mme Maria Neznakomova et Mme Valentina Gotcheva
  Trud (quotidien) – M. Petio Blaskov et Mme Violeta Tzvetkova
  Pressa (quotidien) – Mme Valeria Veleva
  Standart (quotidien) – Mme Albena Atanassova
  Telegraph (quotidien) – Mme Lora Rizova
  Ploshtad Slaveikov (hebdo) – Mme Diliana Dimitrova
  Galerie (hebdo) – Mme Kristina Patrashkova
  Glassove (hebdo) – Mme Liana Pandelieva

  В списъка, освен репортери, се виждат всички шефове на телевизиите у нас. Вестници се представени с главните си редактори като Блъсков или шефката на издателството Венелина Гочева (погрешно написана Валентина). Възможно е някои от списъка в последния момент да не са отишли в Париж (Бел. ред. – в списъка са всички акредитирани, малка част от тях не са с командировъчни на разноски на държавата.)

  Всички изредени вестници се контролират от Пеевски, а към тях са включени – както се казва “за парлама” – и единствените извън негов контрол (все още) – “Галерия” и сайтът “Гласове”.

  И ето какво още обяснява Вежди Рашидов за тях:

  “Аз съм ги повикал не да ми създават скандали

  И не и прави чест на моята Родина, когато тук получаваме хвалби, ръкопляскания и поздравления от самите французи, някои да се занимават с дребничката човешка хорска злоба. Не е почтено. Това ме огорчава. Няма журналист, който да е получил нито повече, нито по-малко от министерската командировка.” (!)

  Тук Вежди Рашидов отбелязва това, защото в e-vestnik написахме, че според наши източници журналистката Валерия Велева е получила от министерството 1500 евро за това посещение в Париж, а там е била организирана и премиера на нейна книга (може би за да смае френската културна общественост). Мадам В. нарече това клевета, а яростно го отрича и министърът в същото интервю:

  “Какви са тези клюки. Валерия е получила толкова, колкото всеки друг български журналист. Толкова, колкото законът позволява.
  …
  Повече няма да си мръдна пръста за нищо. Не може това да бъде нормална държава. Нито пък нормална журналистика. Недейте!”

  Вежди е прав

  Наистина това не може да бъде нормална журналистика – да поканиш на разноски на държавата частни медии, за да си правиш личен пиар, че й да представяш това като нещо достойно.

  И за това, че не може да бъде нормална държава, е прав министърът. Защото ето какво казва той по повод изразеното недоволство от хориста от хора „Йоан Кукузел“, че у нас още като в комунизма се отнасят към хората на изкуството, пратили ги с въпросните 35 евро дневни да пеят в Париж, без хонорар.

  И отговорът на Вежди Рашидов:

  “На всичкото отгоре тези хористи цял живот са на държавната ясла и папат. Всеки получава 35 евро дневни по закон. Не може при едно държавно мероприятие, хора, които са и на държавна служба, да получават хонорари. Защо на мене например не ми платят за реклама?! Ето, аз успях да издействам български певци да пеят божествени песни в тази катедрала, която е най-свещеното място на пъпа на Европа, но не искам хонорар за рекламата, която им правя. Ще ми платят ли на мен, че аз съм извадил този хор на най-високо ниво! Иначе може да си пеем по селата. Аз поисках ли хонорар, че представям България и българската култура на най-престижните места?”

  Патосът на министъра изглежда добре, само че хористите в този хор никога не са били на държавна заплата. Те се събират по покана и пеят срещу хонорар. Плащат им само при покани от чужбина, от чужденци. Държавата от времето на комунизма досега ги използва само с командировъчни дневни.

  

  А министърът представя като своя скромност и почтеност това, че не иска хонорар да представя България… Наистина, не е нормална държава.

  

  .

• Българският код – 16 наши училища зад граница на поклонението на св. Кирил

  Материал на в. „Аз Буки“ *

  .

  24 май в Рим

  В деня на Българската просвета и култура – 24 май, българи от различни краища на света, самоорганизирали се в изучаването и запазването на българското четмо и писмо, ще се съберат на поклонение пред гроба на Константин – Кирил Философ в Рим. На този светъл празник те искат да покажат на света просветителската мисия на народа ни да дарява светлина на други народи.

  Кодът на българската нация е във великото дело на светите братя Кирил и Методий. Като признание за това българските неделни училища по света възнамеряват да поставят началото на една традиция – всяка година на 24 май да се организира поклонение на гроба на Св. Кирил в базиликата „Сан Клементе“ в Рим.

  „В днешните напрегнати времена, можем да спрем, макар и за малко, забързания си глобализиран живот и да отдадем почит на един от покровителите на Европа, на човека, дръзнал в далечните тъмни времена да се опълчи на догмата на триезичието и достойно да защити правото на други народи да се докосват до Божието слово на собствения си език. Наш дълг като учители, възпитатели и българи е да предаваме на децата си достойните примери от историята ни” – казва Петя Цанева, координатор на събитието.

  .

  

  Петя Цанева e основател на първото българско неделно училище в Мадрид „Св. Иван Рилски“. След това спомага за отварянето на още шест негови филиала. През 2010 г. създава Първата българска неделна гимназия „Йордан Йовков“ в испанската столица. Тя полага неимоверни усилия за институционално уреждане на въпроса с материалната база на българските училища в Испания. По нейна инициатива са сключени споразумения за ползване на класни стаи в испански училища в съответните области, които по-късно се предвижда да прерастнат в двустранен договор между българското и испанско министерства на образованието в полза и на останалите български училища в Испания.
  Петя Цанева е отличена с приза на Държавната агенция за българите в чужбина „Българка на годината“ за 2011 г. за принос към опазването и развитието на националната и културна идентичност сред общностите на нашите сънародници зад граница. Тя е инициатор за провеждането на много форуми за разпространение на българската духовност, традиции и фолклор, както и на благотворителни кампании за деца, лишени от родителски грижи. Председател е на Асоциацията на българи в Испания – „Балкан“. Председател е и на Етичната комисия и е член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).
  По инициатива на Петя Цанева се организира и празник по случай завършване на учебната година в българските училища в Испания, прераснал в Първи български събор „Всички българи заедно“ през 2010 г., посетен от близо 4 000 българи.
  По нейна идея е и Първата конференция на българските училища в Испания, първият по рода си форум зад граница. Инициатор е и на честванeто на 100 г. от смъртта на големия български поет Н. Й. Вапцаров, с превод на испански на най-популярните му творби в Националната библиотека на Испания.
  Нейна е инициативата за препис на История Славянобългарска от българските училища в чужбина, по случай 250-годишнината от написването ѝ. Десет преписа са дарени на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Популяризира официалното честване на Международния ден на майчиния език сред училищата ни в чужбина.

  

  .

  Интервю на Надя Кантарева с Петя Цанева

  .

  – Госпожо Цанева, човек остава впечатлен от внушителния брой Ваши инициативи. Най-новата, която сте подели, е да има поклонение по случай 24 май в Рим. Кога Ви хрумна това?

  – Миналата година деца от училище „Кирил и Методи” в Париж отидоха на самия 24 май в Рим. Дойде ми наум, че това може да стане като традиция и от много различни училища от цял свят да се събираме в италианската столица. Обмисляме да привлечем по-нататък и училища от България, но за тази година ще бъдем само членове на Асоциацията на българските училища в чужбина, за да бъде хем начало, хем репетиция за едно по-масово традиционно участие на българчета от различни държави.

  – С кого споделихте най-напред идеята си?

  – С членовете на Управителния съвет на асоциацията. Прие се добре и понеже принципът ни е: „Който предлага, го прави”, поех организацията. Проверих как стоят нещата със самолетните билети и възможностите за нощувки в хотел.
  Изпратих писма до всички наши членове. После събрах данните на желаещите да се включат – кога пътуват, в кой хотел ще се установят, за да се уточни цялата програма.

  – Колко училища ще участват в шествието?

  – 16 училища са заявили желание. По-късно се присъединиха българските училища в Рим, те все още не са членове на АБУЧ. Най-значимата изява в програмата е шествието на самия 24 май. То ще започне от базиликата „Сан Клементе“ с поклонение на гроба на Св. Константин – Кирил Философ, ще продължи през базиликите „Санта Мария Маджоре” и „Санта Праседе”, които също са свързани със солунските братя. Преди това, на 20 май, ще бъдем на аудиенция при Папата. От името на българските училища в чужбина ще му подарим икона на Свети Паисий Хилендарски, рисувана специално за случая и инкрустирана със скъпоценни камъни от д-р Адриана Любенова, преподавател в Пловдивския университет и член на управителния съвет на АБУЧ. В събота, на 23 май, организираме посещение в българското училище „Асен и Илия Пейкови”. Всичко това изисква изключителна организация… но не ми е за първи път. Когато вярвам в нещо, съм готова да прежаля спокойствието си. Записват се цели семейства. Още не знам точната им бройка. Целта ни е да има българско присъствие в Рим на този светъл празник. Смятам, че ще е вълнуващо. Искаше ни се на същия този ден да се отиде и до гроба на Св. Методий в Микулчице и се радвам, че това ще направят делегации от българските училища в Прага, Париж, Дъблин и Будапеща .

  – А как успяхте Вие от Испания да организирате шествието в Рим?

  – Свързах се с ръководството на училището „Асен и Илия Пейкови” и ги помолих за съдействие. Те бързо се включиха и с общи усилия направихме програмата. Много съм им благодарна.

  – Вие сте една от първите, удостоена със званието „Българка на годината“, за 2011 г. . Едва ли има българин в Испания, който да не Ви знае.

  – Вече няма ден, в който никой да не ми се обади. От 2002 г. се занимавам по-активно с обществена дейност, но откакто сме членове на Европейския съюз, нещата много се промениха. По-лесно е с документите, няма визи и това се усеща. Друго ни е самочувствието. Училищата в Мадрид са две, в околността – 12, в цяла Испания – 47. Всички те са ми като деца. Много странно е това чувство. Интересното в случая е, че не съм учител по професия, а точно на мен се падна честта да открия първото училище; не, че тук няма български учители. Истината е, че когато правиш нещо, го правиш, защото искаш. Не мислиш толкова за крайния резултат. Дори впоследствие разбираш какво всъщност си направил. Много вълнения бяха около Асоциация „Балкан” – първата организация на българи в Испания. Трима души разбунихме нещата и се появи нещо организирано българско в тази държава. Явно връзката с родината е като една нишка, която можеш да мачкаш, да късаш, да гориш, но тя не изтънява, а става все по-здрава и по-здрава. Влече те, дърпа те. Както казваше моята баба – „мира не ти дава”. И ето, сега гледаме към Рим.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Брой 16 от 2015 г.

  .

• Нова държава се появи на Балканите

  На „ничия земя“ между Сърбия и Хърватия беше обявено създаването на „нова, независима суверенна държава“ на Балканите, чиято територия е около 7 кв. км., съобщи в. „Блиц“.

  

  Името на новата страна е „Либерланд“. Неин „президент“ е чехът Вит Йедличка, предаде БГНЕС.

  Всеки, който иска да живее в „Либерланд“, трябва да спазва принципа „Живей и остави другите да живеят“, а не да бъде екстремист. Новата „независима“ държава е на брега на Дунав между Сърбия и Хърватия, в района между Бачки Монощор и Змайевац.

  На сайта на новата „държава“ са описана целта и основните принципи, по които тя съществува. „Целта на създателите на новата държава е да създадем общество, в което могат да живеят честни хора, и където държавата не вгорчава живота на хората с ненужните ограничения и такси. Основателите са вдъхновени от Монако, Лихтенщайн или Хонконг“.

  Вит Йедличка е от маргинална дясна партия, близка до бившия премиер и президент на Чехия Вацлав Клаус, изразява надежда, че „независимата и суверенна Либерланд“ най-напред ще бъде призната от Сърбия и Хърватия, на които се готви да изпрати дипломатическа нота. След това, допуска той, щели да ги последват и други страни по света.

  „Либерланд“ има знаме, герб, конституция и закони, и макар знамето да се развя едва тази седмица, вече раздава „гражданство“ и приема всички, при условие, че не са комунисти, неонацисти или екстремисти, или пък лица, наказани за тежки престъпления.

  Източник: Аctualno.com

  .

• Дясната ръка на българската Власт

  Властта в България си има един предан помощник, който неуморно се грижи за тъй нужното опростачване на електората. Защото прост народ не означава слаба държава, а силна Власт, пише Иван Кулеков в сатиричната си колонка.
  

  

  По метода на случайния избор, ползван в Америка за набиране на съдебни заседатели, а в България – за определяне на медицински диагнози, бях поканен на „Среща на медиите с Властта“. Вие, разбира се, не сте чували за такава среща. Поради обществения интерес, тя беше проведена при закрити врати.

  Другата естествена причина за тайния характер на срещата бе, че на нея бяха използвани специални разузнавателни средства. Поради съсредоточаването на много власт и медии на едно място бе блокирано движението в столицата; по улиците се движеха облечени в черни костюми сурикати със слушалка в ухото, а високоговорителите на Гражданска отбрана четири часа виха на умряло и съобщаваха на населението, че поради международната обстановка в България се провежда тест за виене на умряло.

  Срещата беше открита от почетния председател на Властта, който се появи на бял кон, с бяла маска на Гай Фокс, наметнат с бяло кевларено одеяло и с часовник от бяло злато за 900 000 $ на лявата ръка. Той приветства участниците от свое име и направи предложение за дневен ред, на което никой не можа да откаже.

  Ха-ха-ха!

  След това думата взе самата Власт, която по съвместителство изпълняваше и длъжността Говорител на властта. Властта заяви, че медиите винаги са служили, тъй като още дядо ѝ, който, то се знае, е бил преследван от Властта, употребявал медии в нужника. (Оживление, жизнерадостен смях, бурни аплодисменти.)

  Обаче Властта е променила живота към добро и сега дядо ѝ, Бог да го прости, даже да беше жив и здрав, едва ли би употребявал телевизори, лаптопи, интернети и други медии в нужника. (Оживление.) Сиреч, медиите в хубавия живот не служат вече на хората. А на кого? – извиси глас една близка до Властта медия, уж да става диалог.

  Охраняващите Властта не разбраха, че този въпрос е наужким, а решиха (без да искам щях да напиша „помислиха“), че някоя медия се опитва да пита нещо Властта и веднага отрязаха на медията 1 000 000 лева субсидия по линията на Медийния образ. Това е хубав въпрос – усмихна се Властта. Охраняващите Властта на секундата отпуснаха на медията 2 000 000 лева по линията на Утвърждаване на авторитета.

  Това е хубав въпрос – повтори Властта – и аз ще ти отговоря. Ами щом медиите не служат на хората, то е естествено, че служат на Властта, бе! Ха-ха-ха! Това „ха-ха-ха“ ми прозвуча толкова познато, сякаш пак чувах смеха на онази Власт, която беше преследвала така жестоко дядото на Властта. (Бурно оживление, бурен смях, бурни аплодисменти.) На това бурно оживление, бурен смях и бурни аплодисменти обаче не издържах и отидох да повръщам в тоалетната. Като се върнах, Властта вече упражняваше властта си.

  Черва, чалга и безмозъчност

  Второ – каза тя. Да се повиши интересът към медиите чрез публикуване на информация, приоритетно свързана с разчленени трупове, бебета в кофи за боклук, деца в куфари „Самсонайт“ и възрастни в трабанти. Тук девизът е: Черва, черва и пак черва!

  Трето. При насищане на публичния интерес с голи снимки на пеещи плеймейтки, да се премине към показване на рентгеновите им снимки, а на бременните – видеозон на зародишите. Да се потърси резерв в майките, кърмещи на обществени места. Да не се забравя и това, което се вижда през дупките на женските тоалетни.

  Четвърто. Повече спортни новини: скъсани менискуси, изкълчени рамене, кръвоизливи, бокс в чалготеки, хвърляне на салфетки и други спортни събития.

  Пето. Да се преустанови окончателно публикуването на стихове, разкази, есета, статии и други прояви на мозъчна дейност.

  Прост народ = силна Власт

  И първо. Властта в Европа се крепи на средната класа, а в България – на долната. Властта прави всичко необходимо за бързия преход на средната класа към долната, но без участието на медиите това ще стане трудно. Затова ще продължи финансирането само на тези медии, които допринасят за все по-нататъшното и по-пълно опростачване на електората. Информацията в тези медии не трябва да буди никакво съмнение. Това налага властниците да се представят такива, каквито всички очакват, че са: мафиоти, лумпени, идиоти, некадърници, простаци, крадци, мошеници, продажници и т.н.

  Вярата в медиите е вяра във Властта. Утвърждаването на илюзията, че медиите са на народа, утвърждава илюзията, че Властта е на народа. Прост народ не означава слаба държава, а силна Власт. (Продължителни ръкопляскания. Скандирания: „Да живее Властта!“ и „Да живеем от Властта!“.)

  Източник: DW.de

• Едно проспериращо българско село

  Село в България, в което няма престъпност, безработицата е ниска, детската градина е пълна, а пътищата са нови

  .

  

  Има село в България, в което няма престъпност, безработицата е ниска, детската градина е пълна, а пътищата са нови. Добре дошли в Козаревец!

  Проспериращото село печели почти всички европейски проекти, няма нито един декар необработваема земя, а в центъра има безплатен интернет, предаде btv.

  Местното читалище е напълно ремонтирано по проект на оперативна програма „Регионално развитие“. В сградата има информационен център, библиотека, творческа работилница и ловно-рибарско дружество. Читалището е винаги отворено и има локално парно.

  

  В Козаревец кипи бурен културен живот. Най-голяма гордост е местният театър. В лясковското село има стари театрални традиции. Няма местен фестивал, от който да не са се прибрали с награда.

  

  Пред читалището е издигнат паметник на актрисата Мариана Димитрова, родена в Козаревец през 1954 г. Поколения българи ще я помнят с ролите й във филмите „Осъдени души“ и „Мъжки времена“.

  На наколно метра от читалището подготовката за Великден е започнала. Бабите от пенсионерския клуб са омесили най-хубавите си козунаци, не издават тайната на агнешкото, но с радост позволяват на най-малките да помагат в приготовленията.

  

  Козаревец е притегателен център и за местните инвеститори. В селото има малък мебелен завод, баластерна, маслобойна, фабрика за биогориво и сладкарска къща, която изнася продукцията си в Иран.

  

  Преди няколко дни е започнал строежът на многофункционална спортна площадка за 6 вида спорт по Програмата за развитие на селските райони. Предстои ремонт на детската градина, а съвсем скоро в парка пред читалището ще бъде построена външна сцена, скейтборд рампа и маси за шах.

  

  Мечтата на кмета е да бъде подновена остарялата селска канализация. А последната му гордост е победата на местния футболен отбор в междуселското първенство.

  .

  Източник: Dunavmost.bg

  .

• БГНЕС: Бесарабските българи могат да бъдат унищожени при конфликт в Приднестровието

  „В България пристигнаха бесарабски българи, които пред БГНЕС разказаха за своя живот, споделиха наблюденията и страховете си от ситуацията на нашите сънародници в Украйна и най-вече – в района, който населяват. За да ги предпазим от евентуални неприятности с местните власти в размирната страна няма да съобщаваме техните имена. Предаваме разказа им с кратки исторически факти и малки съкращения“ – пише днес Агенция БГНЕС в материал за бесарабските българи, който препубликуваме по-долу. Бел. ред.: Едва през 2022 г. забелязахме, че БГНЕС е свалил своят материал с разказите на българите. Причините може да са две. Неверни или неудобни факти изказани от нашите сънародници. Редакцията на Еврочикаго е известна с това, че за нея няма теми табу. Ето защо предупреждаваме читателите ни – дори фактите, които са цитирани от БГНЕС и да са неверни, както съобщенията за смъртта на българи в Профсъюзния дом в Одеса, то такива мнения битуват сред нашите сънародници там, което е неоспоримо и би трябвало да бъде известно. Ето защо ние няма да заличим този материал, а само ще добавим, че това са мнения на обикновени хора, които са облъчвани от години от пропагандата на местните медии.

   

  

  У нас малко се знае къде живеят бесарабските българи днес…

  До 1812 година под името „Бесарабия“ е известен районът на Буджака, контролиран от татарски и ногайски племена. През 1812 година този район, както и източната част на Княжество Молдова става част от Русия и названието „Бесарабия“ се разпростира върху цялата територия между Прут и Днестър. Компактното българско население е съсредоточено на север от делтата на р. Дунав до р. Днестър и тази територия обхваща централната част на Бесарабия. Една част от тях, които през 1862 г. заминават за Таврия, днес се наричат таврийски българи. А друга – т.нар. одески българи са в Ивановския район. Те са основните бежанци, които по време на кърджалийските размирици през турското робство са излизали на брега на Черно море и там с руските кораби са отплували за Одеса.

  Има няколко вълни на заселвания на бесарабските българи в днешните земи на Украйна. Първата е масовата – през 1812 г., по време на Руско-турската война, когато главнокомандващият на руската войска генерал-фелдмаршал Михаил Кутузов се свързва със Софроний Врачански. Нашият духовник се замислил за създаването на българска формация по образ и подобие на тази с център Белград и Кутузов се съгласява. Но подписва мирния договор и заминава за Москва, за да защитава родината си при нахлуването на наполеоновите войски. По това време нашите българи, предимно гагаузите, от Северна Добруджа и Източна България се преселват в Бесарабия и създават българската общност. През 1819 г. дават на нашите сънародници земя и статут на колонисти в централната част на днешна Бесарабия. След това през 1828 г. започва втората изселническа вълна, предимно от Тракия, Македония, Одринска Тракия и българите се настаняват в сегашните Пандаклия, Голица, Ташбунар, Шкерлика, Вайсал, Дермендере, Бановка, Каракурт, Чушмелия, Курчи, Кулевча, Димитровка, Александровка, три села с името Троян и др. Южната част на Украйна, в която е и Бесарабия, е историческата Новорусия.

  Защо днес повечето от нашите сънародници в Бесарабия са обявени за сепаратисти?

  Заради своите традиционни нагласи бесарабските българи основно са гласували за „Партията на регионите“ на бившия президент Виктор Янукович, очаквайки от него да възроди и техните населени места. Но след събитията на Майдана от Киев решават да мобилизират приоритетно гласоподавателите от „Партията на регионите“, за да ги хвърлят да воюват срещу опълченците от Донецк. Като само от Болградски район е трябвало да бъдат мобилизирани над 1000 души, т.е. от всяко село да заминат да воюват между 10-12% от техните жители. Примерно, в село Кубей, родното място на Александър Теодоров-Балан, с население от 4800 души, са получени 450 повиквателни. Но бесарабските българи се възпротивяват масово и не допускат нито един от тях да бъде мобилизиран. Като следствие – срещу Болградския район и отделни граждани са заведени дела по Наказателния кодекс на Украйна заради това, че не са се подчинили на мобилизацията.

  „В нашите селища има много малко членове на партията на Тимошенко „Баткившчина“, но са доста активни. В един момент те започнаха да пишат доноси до Службата за безопасност на Украйна срещу нашите кметове, с обвинението, че проваляли мобилизацията. Какво се случи – от Военния комисариат пристигаха повиквателните, примерно, в едно село между 100 и 300 броя, при което тези момчета, между 20 г. и 27 г., напуснаха родните си места и заминаха, кой – за Русия, кой – за Крим, кой – другаде. И нямаше на кого да ги връчат.

  Впоследствие се взе решение да бъдат мобилизирани мъжете от 20 г. до 65 г. Но благодарение на информацията, появила се в българските медии за тази драма по нашите земи, мобилизацията като че ли спря. Заедно с нас срещу призоваването в армията тогава се надигнаха и молдовците в Бесарабия, като много от момчетата преминаха в Молдова, за да се спасят, а в селата гневното население започна да обезоръжава пратениците с призовките. Ние имаме информация, че държавният глава на Украйна Порошенко по време на церемонията по встъпването си в длъжност като президент, е дал дума на български вицепремиер, че няма да допусне война в Бесарабия. Затова в момента мобилизацията е в застой. Но в Генералния щаб на украинската армия се надига недоволство специално към българите. По наши канали разбрахме за заплахи към нас на висши командири на батальоните на Коломойски, които казвали: ще приключим с Луганск и Донецк и следващите ще сте вие. Вече ни броят, нас, бесарабските българи, за потенциални сепаратисти.

  Ако се вгледаме в историята, бесарабските българи по време на Втората световна война са мобилизирани на трудовия фронт, основно – в мините. Днес много българи живеят и в Одеса. Покрай кървавите събития там преди година се знае за случай на наш сънародник, чийто съсед е улучен смъртоносно от снайпер и приятели от града го подканват да напусне жилището си пред опасността от интензивни обстрели, но той остава. Това е българинът, тук и извън България – не бяга панически от дома си, толкова е свързан с него…

  Бесарабските българи категорично отказват да бъдат мобилизирани и да воюват в редовете на украинската армия срещу опълченците в Донецка народна република и Луганска народна република.

  През 2000 г. българският депутат във Върховната Рада Николай Габер направил запитване колко българи живеят в Източна Украйна и са му отговорили , по данни на Службата по безопасност, че в рамките на ОНД са живели 1 200 000 българи, а от тях – 780 000 – в Украйна. Преди два месеца бивш зам.-министър на вътрешните работи по времето на Виктор Янукович уточнил, че в момента в Украйна живеят между 450 000 – 500 000 бесарабски българи. В това число не влизат гагаузите, които са също православни и с които нашите преселници поддържат много добри отношения – споделят общите си надежди и опасения в тази братоубийствена война. Не трябва да се забравя, че по традиция около 78% от нашите хора се женят помежду си и остават верни на гена и произхода си, 20% създават семейства с гагаузите, а съвсем малка част са смесените бракове. Пак по статистика 70% от бесарабските българи работят в моноетнически колектив и дори в рамките на бившия Съветски съюз е било признато, че са сред най-грамотните граждани, владеещи най-добре руски език от всички други националности. Тези умения не са се променили.

  Нашите събеседници знаят цялата драма на събитията преди, по време и след 2 май 2014 г. в Профсъюзния дом в Одеса, където бяха убити и изпепелени 46 души, между които и двама българи – Иван Милев, на 34 г., изгорен жив и Александър Николов, на 32 г., загинал от огнестрелна рана. Всичко това, според тях, причинено от профашистки формирования, командвани от Киев. Нека не забравяме, че в този дом невинни жертви станаха и хора, които са работили в офисите, наети, за да извършват дейността си в частни фирми. В сградата на Профсъюзния дом са били натикани от побойниците и случайни хора от площада пред него. Не се знае, обаче, че освен горени и убивани по насилствен начин, част от жертвите са били и съсичани. Говори се в Одеса и в българската общност, че инициатор на кървавата баня е бил един от лидерите на националистическото движение „Братство“ Андрей Корчински. А телата на съсечените от тях хора са били изнесени през нощта на 2-ри май и все още не се знае нищо за тях, водели ги изчезнали безследно, между тях имало и българи. Защо, питат мнозина и най-вече – близките им. Защото всеки крие името си, а и много млади хора, защитаващи съгражданите си, вече са се изнесли от Одеса – към Крим, Русия, трети – на страната на опълченците в двете републики – ДНР и ЛНР. Няма точна информация.

  Целта на кървавите набези е била да се наплаши населението, за да напусне родните си места и тези земи да бъдат заселени от „правилни“ украинци. Това важи за цяла Бесарабия и районите на ДНР и ЛНР. Анатемосването на хората от Южна и Източна Украйна не е започнало с Майдана, напротив – първите сигнали за това били още от т.нар. Оранжева революция през 2004 г. В Одеска област дори се е говорило, че Юлия Тимошенко се заканвала на местните един ден да ги асфалтира, да ги „бетонира“, а Луганск и Донецк да ги отдели с бодлива тел от другата част на страната, да ги превърне в гето.

  „Днес бесарабските българи са обявени неофициално, разбира се, за сепаратисти от властите в Киев още от миналата година. Не е преувеличено да кажем, че Одеса бе запазен от по-голям погром, подбуждан от бандите, пристигащи тогава с влакове от Западна Украйна, именно от българите, които се занимават активно със спорт, обединени в дружества. Малко хора знаят, че над Профсъюзния дом на площад „Куликово поле“ през април-май 2014 г. бяха издигнати няколко национални флага – украински, руски, български и беларуски, но най-високо се вееше българският трикольор. Има и снимки, на която се вижда това. Жертвите на войната в Източна Украйна са много повече от официалните данни. Знаем, че съветничка на президента Порошенко е внесла молба във Върховната Рада депутатите да се произнесат за определяне на специални места, около различни градове в Украйна, за погребване на около 200 000 души. Често около граничната линия на бойните действия има гробове, над които е написано „временно неизвестен войник“. А в гробището в Одеса се появиха гробове, над които пише „хирургични отпадъци“- става дума за погребване на части от тела. Известно е, че значителна част от украинската армия отказва да воюва на Изток. По тази причина в Радата е внесен законопроект офицерите да могат да разстрелват собствените си войници, ако откажат да изпълнят команда. Много тъжно е, че за момчетата от украинската армия, загинали по време на битка, не се отпускат средства за погребение от държавата. На обръщенията на почернените майки, молещи за такива средства, властта в Киев мълчи“, споделят нашите събеседници.

  Бесарабските българи поставят приоритетно България на първо място в своите предпочитания, следва Русия и на трето място е Украйна. За родината на дедите им, за техните корени е ясно, за Русия-също, заради помощта, която им е оказвала през трудните години, там е бил винаги и пазарът на техните стоки, образованието, работата – също. А от днешните им земи, казват, за да чуят украинска реч, трябва да минат 300-400 км. – това е истината. А днес са в т.нар. рускоезичен пояс.

  Прогнозата

  Конфликтът в Украйна няма да приключи скоро, макар че засега се спазват в общи линии Минските споразумения. Луганск и Донецк е малко вероятно да се предадат. Но съпротива се надига и по посока на Харков. Там вече са стреляли по кмета на града, който, за късмет, е оцелял. Там всяка седмица имало взривове, както и в Одеса, в градската част. В Бесарабия няма украински войски, а само граничари и полиция. Но по време и преди Майдана цялото оръжие, което се е намирало на тази територия, е било иззето от Службата за безопасност на Украйна.

  Перспективата за бесарабските българи не е радостна.

  От една страна, могат да тръгнат отново влакове с банди от Запад, същото каквото се е случило в Одеса. От друга страна, като се имат пред вид изявления на официални лица от Румъния, не от днес, че част от Бесарабия /Одеска област – бел.а./ е територия, която те ще си вземат обратно, дори са назовали срок – до 2018 г., положението никак не е стабилно. Румъния масово дава паспорти за гражданство на молдовците от Бесарабия по бързата процедура. И цели села вече са населени с хора с румънски паспорти. „Самите молдовци не крият, че рано или късно Румъния ще си върне тези земи и Бесарабия ще стане румънска територия. Нашите дядовци помнят живота си в румънски граници и са казвали, че сме си запазили езика в границите на Украйна. Но за 20 г. румънска окупация румънският език е бил брутално налаган в училищата и навсякъде като основен език“, казват събеседниците ни.

  

  И продължават: нашият регион, населен с бесарабски българи, граничи с Украйна по р. Днестър и Днестровския лиман, а с тях ни свързват само два моста – единият е при Паланка, другият е при Белгород Днестровский. Ако някой реши, при изостряне на ситуацията, да взриви тези мостове, ние се оказваме изцяло отрязани от Украйна. Подозрително за нас е, че отвъд границата ни с Приднестровието се копаят окопи, разполага се и военна техника. Според някои наблюдатели това е мястото, на което ще избухне следващият въоръжен конфликт. Украински постове стоят на границата с Бесарабия и по посоката на оръжията им излиза, че те очакват нападение от Юг и от Север. Има средоточие на оръжия и бойна техника при Чебанка, на десетина км до Одеса. А в самата Одеса доскоро се транспортираше бойна техника, БТР-ри, включително и комплекси С-300. Има и подразделения на Националната гвардия на Украйна, които до неотдавна демонстрираха сила по улиците на града. По наши данни американска военна техника се съсредоточава и около Тулча и Бабадак в Северна Добруджа в Румъния. Потенциална заплаха за нас са и военните от батальоните „Одеса“, „Днепр“, „Айдар“ и „Азов“. Уточняваме, че доброволците от батальон „Одеса“ не са от нашия край.

  Лесно е да се установи, че българите в Бесарабия при един провокиран конфликт могат да попаднат в истински клещи. От една страна, притиснати от частните батальони на смъртта и от редовната украинска армия, за които отсега сме обявени за сепаратисти, а от друга – от евентуална румънска експанзия. Как може са се случи това? Дори при провокативна стрелба, в която жертва може да бъде румънски поданик, румънски подразделения ще се вдигнат веднага в защита на своите хора с румънски паспорти в Бесарабия. Нека не забравяме, че при срещата на новия президент на Румъния с Порошенко стана ясно, че Украйна ще подпомага интеграцията на Приднестровието с Молдова, което означава, че приднестровският конфликт може да бъде размразен.

  С други думи – пламне ли Приднестровието, ще пламне и при нас!

  А ако бесарабските българи бъдат подложени на прогонване и унищожение, отпада спора между Украйна, Молдова и Румъния за нашата територия. Исторически погледнато ние като че ли пречим на всяка една от тези държави.

  По всичко изглежда, че оперативната подготовка за горещата фаза върви в съкратени срокове – в ход е информационна подготовка в Интернет с идеологическа обработка на населението, струпва се бойна техника, копаят се траншеи…

  Ако България не може да ни помогне и защити по друг начин, молим поне представителите на българската държава, служителите на консулството в Одеса един път в месеца да идват в Болград и Измаил. Да дойдат за по един ден, да ги видят нашите хора, да усетят дори малка защита. Българските власти могат да помислят и за даване на българско гражданство по ускорена процедура, както правят румънците за молдовците. Не за друго, а за да не бъдат избивани мъжете, подлежащи на мобилизация, при един въоръжен конфликт, който е много вероятен и за да не попадат под ударите на Наказателния кодекс на Украйна.

  Много ни е необходима и логистична връзка с България.

  До преди няколко години съществуваше транспортна връзка по река Дунав между Измаил и Силистра, където за 5 ч. пристигахме в българския град. Силно желаем тя да се възстанови. А ако се стигне до ситуация, при евентуално блокиране на двата моста, които ни свързват с Украйна, така ние ще имаме бърза връзка с България. Държавата на нашите деди може да ни помогне при въоръжен конфликт, ако бъдем откъснати, с канал за продоволствие, храни и лекарства. За нас не е вариант възобновяването на транспортната връзка Варна – Иличовск, това не е решение, тъй като се губи много време, а и проверките по суша обезсмислят пътуването, на много от възловите участъци пътуващите могат да бъдат задържани.

  И най-важното – крайно време е България да заяви своя интерес в Бесарабия. Защото до ден-днешен – нищо. 25 г. чакаме, но това не става. Не искаме да даваме съвети, но българските власти могат да се поинтересуват какви документи е подписала Украйна, какви задължения има тя пред европейските институции спрямо всички националности, които живеят в нейните граници.

  Някои ще се запитат защо е толкова силен интересът към нашите земи. Просто е – още по времето на предишната съветска власт на няколко места в Бесарабия бяха локализирани находища на нефт, включително и в Кулевча.

  БГНЕС се свърза по повод казаното от нашите сънародници с новия генерален консул на България в Одеса г-н Димитър Тучков. Информирахме го в общи линии за техните страхове и предложения. Ето какво ни отговори той:

  Очакваме съвсем скоро украинският външен министър и българският му колега да посетят Украйна и да се запознаят с положението на бесарабските българи. Пътуването е било е планирано за 3-ти април т.г., но поради ангажименти не се състоя, очакваме до края на месеца това да се случи.

  Нямам представа за придвижването на бойна техника около Одеса и района, който граничи с Бесарабия. Ако някой говори такива неща или преувеличава или има интерес да е така. Нямам представа как е и по границата с Румъния. Вярвам на това, което виждам. Всичко е наред.

  На българите в Украйна консулската ни служба дава едногодишни визи, които са отскоро – отчасти и заради конфликта в Луганск и Донецк. Върви процедурата и за даване на българско гражданство на желаещите. Визите няма да спасят от мобилизация мъжете, но те могат да отидат в България. Преди да застъпя мандата си се срещнах у нас с представители на всички институции, които са ангажирани с проблемите на българите зад граница и специално по проблемите за даване на гражданство. Ще направим всичко възможно да защитим нашите сънародници в Украйна. Поставил съм пред тях въпроса за ускорено даване на българско гражданство на българите в Украйна, отговориха ми, че той е на дневен ред и се обсъжда, но засега е така, няма промяна, освен – получаването на едногодишни визи.

  Имаме намерение да открием длъжност почетен консул на България в Болград, който да се включи в работата и да способства за сближаването в региона. Това засега е идея, кога ще успеем зависи от министъра на външните работи и от други институции. От консулството в Одеса ще ходим до Болград, Измаил и другите селища, но не мога да кажа дали това ще се случи „поне веднъж в месеца“. Представителството ни е от малко на брой служители, има много организации, с които поддържаме отношения.

  За нас транспортната връзка Варна-Иличовск, която също е занемарена, е по-важна от прекъснатия трафик между Измаил и Силистра. И правим опити да я подновим. Друго наше усилие касае необходимостта да дадем възможност на българите в Украйна да могат да гледат български ТВ канал, става дума за ТВ БНТ Свят, който да бъде разпространяван в Одеска област.

  Според мен, това е по-полезно за хората тук, отколкото изпращането на книги на български писатели, защото тук говорят на старинен диалект и ще им бъде трудно да четат. А военният ни министър г-н Николай Ненчев е изразил желание за разпространение на програмата на военния ни ТВ канал сред бесарабските българи. Ако се изпрати от България хуманитарна помощ, ще помогнем тя да пристигне при тези, до които е адресирана.

  .

• НАСА почете Гагарин в Деня на космонавтиката

  „Юри Гагарин – Първият човек в космоса“ – в специална страница НАСА отбелязва 12 април, Деня на авиацията и космонавтиката
  

  

  „12 април е голям ден в историята на космоса – преди двадесет години стартира първата мисия на совалка. На този ден през 1961 г., руският космонавт Юрий Гагарин стана първият човек в космоса, като прави 108-минутен полет в орбита на космическия кораб „Восток 1″. Вестници като The Times приветстваха постижението на Гагарин.“- казват от сайта на НАСА. Астронавтът Алън Шепърд става първият американец в космоса след по-малко от месец.

  Първият съвместен проект на пилотирани космически полети между САЩ и Съветския съюз се е състоял през 1975 г. Американските и съветски космически кораби „Аполо“ и „Союз“ са проектирани да бъдат съвместими за срещи и скачване в космосаq и така е бил открит пътя за бъдещото сътрудничество.

  От 1993 г. САЩ и Русия са работили заедно по редица други проекти за космически полети. Космическата совалка посещава руската космическа станция „Мир“ през 1994 г., а през 1995 г. Норм Тагард (Norm Thagard) става първият астронавт на САЩ, пребивавал в станция „Мир“. Седем американските астронавти заедно с руските си колеги работят на борда на орбиталната лаборатория „Мир“ от 1995 г. до 1998 г. Този натрупан опит и традиции за добро сътрудничество продължават на Международната космическа станция.

  С възгласа: “потеглихме”, Юрий Гагарин се отправя към неизвестните дотогава за човека пространства, припомня БНР. „Земята е синя и много красива”- възкликва той, когато наблюдава нашата планета от височина 200 километра. Полетът на първия космонавт продължава едва 108 минути, достатъчни за една обиколка около Земята. Денят на космонавтиката ще бъде отбелязан тържествено в цяла Русия. Днес в Москва ще се проведе традиционния фестивал „Време е да полетим в Космоса“, който тази година е под мотото „Ние бяхме първи“. Край модела на руската совалка „Буран“ ще се съберат космонавти, учени и любители на космическите изследвания. /“Сега“/

  .

• Благодатният огън слезе отново в Йерусалим

  Благодатният огън слезе и тази година на Божи гроб в Йерусалим. След измолването му йерусалимският патриарх Теофил III той го изнесе от параклиса и го даде на миряните. В България благодатния огън ще бъде донесен към 20 часа местно време от Ловчанския митрополит Гавриил.

  

  Подготовката за слизането на огъня започва в събота сутрин. Всяка година параклисът Божи гроб внимателно се проверява за запалителни средства с цел да изчезне всяко съмнение, че чудото е плод на човешка ръка. Огледът правят представители на мюсюлманската общност в Йерусалим. След това вратите се запечатват с голяма пита пчелен восък. Подпечатват го духовници от католическата, арменската и коптската църква, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб. Това е знак, че всички кандила в параклиса са изгасени.

  Главният участник в измолването на Благодатния огън е йерусалимският патриарх, който се усамотява в параклиса, след което започва очакването на чудото.

  В това време светлините в храма са загасени, а присъстващите отправят молитви, каят се за греховете си и молят Господа да ги дари с Благодатния огън. Всички държат в ръце по няколко свещи, които палят една от друга след изнасянето на огъня. В началото той има удивителното свойство да не изгаря.

  По стара традиция единствените, които могат да получат небесния огън са православните и те го предават на другите християнски вероизповедания. Йерусалимският патриарх се подготвя да влезе в параклиса, а всички богомолци притихват.

  Според старо поверие, ако благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден на човечеството. Храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие. Според поверията едно от кандилата над Божи гроб се самозапалва. От него патриархът запалва снопчета от по 33 свещи и ги изнася от храма. Всички протягат ръце, за да запалят свещите си и да се поздравят с „Христос Воскресе!“.

  В България Благодатния огън ще бъде донесен на Летище София към 20.00 ч. От там ще бъде предаден на всички храмове в страната.

  Източник: Кanal3.bg

  .

• Българин с кариера в МВФ може да оглави БНБ

  Съветникът в Международния валутен фонд Димитър Радев може да оглави БНБ, съобщава „Капитал”. Той вече е бил дал съгласието си да заеме ръководния пост.

  Макар че от 14 години живее във Вашингтон, Радев е добре познат в България заради дългия му опит във финансовото министерство. Той има 21-годишна кариера в Министерството на финансите. Бил е заместник-министър на Димитър Костов (настоящ подуправител в БНБ), а също и на Муравей Радев от правителството на Иван Костов. Напуска министерството при избирането на Милен Велчев.

  От 14 години работи в МВФ, където е по линия не на националните квоти, а заради CV-то си на експерт по бюджет, работил в страна в преход. Постът му до голяма степен е свързан с това, което е правил в България – да предлага техническа помощ на държавите в криза при управлението на държавните финанси. В тази област са и множеството му публикации.

  Според експерт от Вашингтон позицията му в МВФ се равнява на директен пратеник на Кристин Лагард за страни от Източна Европа, Централна Азия, Близкия изток и Африка. /“Сега“/

  .

• Иван Николов: И Босилеград се оживява празнично на Великден

  

  От 22 години в Босилеград се провежда Детски Великденски фестивал (б.р. – за този фестивал нашето издание вече пиша – вж. тук), в който участват деца не само от нашия град, но и от България, Македония, Сърбия, както и от българските общности в Украйна, Молдова и други страни, разказа пред БГНЕС председателят на Българския културно-информационен център в града.

  През последните 2 години организатор на фестивала е Гражданско сдружение „ГЛАС“ на Александър Димитров, подчерта той.

  Културно-информационният център в Босилеград години наред е бил организатор на този фестивал и продължаваме да сме съпричастни към него, допълва Николов.

  Основната идея на фестивала е чрез християнската традиция за „борене“ на яйца, боядисването и украсяването им децата да се срещат, запознават и сближават помежду си в духа на високите морални ценности на християнството. Освен тази състезателна част, на фестивала се представя и богата културно-забавна програма, чрез която се отправят и други послания – за мир, приятелство и разбирателство сред децата на Балканите. Предвижда се и туристически маршрут – екскурзия до Рилския манастир.

  Този фестивал всяка година събира по няколкостотин деца за Великден и през тези дни Босилеград видимо се оживява. Благодарение и на фестивала нашият град стана още по-известен на Балканите, признава Николов.

  Българските обичаи и традиции са част от нашата национална и културна принадлежност и тяхното поддържане у нас има изключително значение. Те са и своеобразен отбранителен механизъм от националната асимилация или сърбизация на българите, смята Николов. Същевременно те обединяват хората, но на едно друго, християнско и източноправославно ниво.

  Според мен, няма никаква разлика между Великденските обреди в Босилеград и тези в България – абсолютно същите са, казва нашият сънародник. Друг е въпросът, че обичаите ни са застрашени заради обезлюдяването на селата, в които основни се съхраняват традициите ни, заплахата е и от натиска на съвременното консумативно и високотехнологично общество, допълва той. При нас съществува и още един сериозен проблем – агресивната великосръбска асимилационна машина, която се стреми да подмени българските със сръбски обичаи и ритуали, за което обективно влияе и етно-културната близост между двата народа, продължава Николов по болната тема. „Разбира се всичко това при нормални обстоятелства би трябвало да ни сближава. Но на практика – ни поглъща и обезличава. Особено негативно влияние има поведението на сръбските свещеници, които целенасочено и неусетно ни въвличат в различни от нашите традиционни български обичаи и обреди, като се стремят да ги преиначават, изместват и подменят“ – е неговото мнение. Така самото съдържание на източното православие, християнските принципи и ценности като житейска философия и начин на мислене, като поведение и работа, остават на втори план.

  Въпреки трудностите българското население в Босилеград и особено – младите хора, заедно със своите родители, с радост посрещат Великденските празници и се родеят в тези светли дни с българите по света, подчерта Иван Николов. /БГНЕС/

  .

  Още информация за традиционния Великденски фестивал в Босилеград може да се намери в сайта на фестивала тук – Festival-bosilegrad.info

  .

• Българинът Стефан Стойков приет във всички университи от Ivy League

  

  Стефан Стойков, който на 8 години се мести в САЩ с родителите си, е бил приет във всичките 8 университета от елитната Бръшлянова лига (Ivy League) и в още водещи 10 колежа в страната, съобщи Indy Star.

  Момчето започва да учи от втори клас в основно училище „Нора“ в Индианаполис, Индиана, дори без да знае и дума на английски. Днес той е на 18 години и споделя, че „когато се изправих пред предизвикателството да уча английски на 8 години, разбрах, че мога да постигна много неща“.

  Резултатът му от тестовете SAT е 2400, което се смята за изключително и му отваря много врати да продължи образованието си. „Той самият не осъзнава колко е изпреварил връстниците си“, коментират учителите му.

  

  В едно от есетата си Стефан споделя как е бил мотивиран от майка си, която е домакиня и до ден днешен владее оскъдно английски. Семейството от 4 души печели зелена карта и решава – макар никой то тях да не владее английски – да рискува да емигрира в Америка, където вече са лелята и чичото на момчето. Медиите не споменават къде точно са живеели в България, но посочват, че майка му е работела като товарачка в мина за желязна руда, а баща му е бил военен. В Индианаполис шестимата българи живеят, натъпкани в двустаен апартамент, докато родителите му спечелят достатъчно да се изнесат.

  Но след няколко месеца майка му и баща му се развеждат, баща му става шофьор на камион и от тогава синът му не поддържа много контакт с него. Той остава с майка си, която чисти домове и често се мести с двете си момчета в търсене на по-евтини квартири.

  Когато е в трети клас, учителите му забелязали, че решава всички тестове по математика за броени минути и е далеч пред всички останали по способности. В пети клас изчезват проблемите с английския, а когато влиза в гимназиалния курс вече ходи на курсове за надарени и за студенти от бакалавърска степен. Един от проектите му, спечелил награда на олимпиада във федералната столица, е за социо-иномическите фактори, довели до съпротивата срещу движението за човешки права в САЩ.

  13 WTHR Indianapolis

  Извън училище Стефан Стойков помага на деца от чуждестранен произход – предимно от Бирма – да преодолеят езиковата бариера, с която самият се е сблъскал, записва се в клуб за борсова търговия и кани финансови консултанти да говорят в училището.

  Пред местно издание момчето споделя, че обича да прогнозира тенденцията в стойността на акциите, но го прави само виртуално – „ако го направя наистина, ще ми трябват 1000 долара, а мама не би ми позволила да рискувам такава сума, защото са много пари“.

  Друг от докладите му е бил посветен на проучване дали политиката на Тодор Живков е навредила или е помогнала на България. Това е бил и своеобразен начин да разбере с какво са се борили родителите му в родината си. (Заключението му е, че Живков е поддържал икономическа стабилност за сметка на погазване на човешките права).

  Учител, координиращ дипломирането на учениците, говори за Стойков като изключително прилежно момче, което предварително уговаря кога може да се срещне с преподавател и предава домашните си предсрочно: „Понякога се притеснява, че не работи достатъчно, но всъщност сам не разбира колко изпреварва останалите.“

  Когато пристигнали писмата с отговорите дали е приет, приятелите му го замъкнали при учителя с думите „Казвай сега новината!“.

  А новината е, че в 18 плика има „Да“ и това са отговори от:

  Harvard, Yale, Princeton, Brown, Columbia, University of Pennsylvania, Cornell и Dartmouth

  плюс още елитни 10 колежа:

  Stanford, University of Chicago, Johns Hopkins University, Washington University in St. Louis, Williams College, Amherst College, Pomona College, Claremont McKenna College, Duke University и University of Notre Dame.

  Статистиката показва, че тази година само още двама ученици в САЩ са приети във всичките 8 университета от Бръшляновата лига – един от Ню Йорк и един от Минесота.

  И трудното не е свършило – сега Стефан трябва да избере къде да отиде. Всички университети му предлагат пълна стипендия, а няколко от колежите му плащат да им гостува през април и да се запознае на място с програмите и условията им.

  Източник: в. „Дневник“

  .

• Обама ще се срещне в Панама с Раул Кастро

  Вашингтон и Хавана затоплят още повече отношенията си

  

  Президентът на САЩ Барак Обама ще се срещне лице в лице с кубинския си колега Раул Кастро, след като двете страни се съгласиха да възстановят дипломатическите отношения след 50-годишна вражда, съобщи телевизия Си Ен Ен. Обама пристигна в Панама късно в четвъртък, за да участва в срещата на върха на Америките. Малко след кацането на хеликоптера на Обама в Панама, самолетът на Кастро се приземи на същото летище.

  Тази година Обама очаква топло приветствие от десетките страни, участващи в конференцията, след като през декември обяви, че иска да започне преговори с Хавана за повторното откриване на посолства и за отстраняване на ограниченията за търговията и пътуванията. В Панама Обама се очаква да обяви, че премахва Куба от списъка на САЩ със страни, спонсориращи тероризма, което е значителен напредък в изграждането на дипломатическите отношения между двете страни.

  Малко преди това американският държавен секретар Джон Кери и външният министър на Куба Бруно Родригес отбелязаха значителен напредък в затоплянето на отношенията между двете страни на историческа среща, състояла се в Панама по време на форум на Организацията на американските държави, предадоха информационните агенции. Това е първата среща между представители на Куба и САЩ на толкова високо ниво от 1958 г. насам. Първите дипломати провели „дълъг и конструктивен разговор“, заяви Кери. Те са категорични, че е постигнат напредък в подобряването на отношенията между САЩ и Куба, както и че ще продължат активно да работят по възстановяването им.

  Срещата между Джон Кери и Бруно Родригес е била предшествана от телефонен разговор между лидерите на двете страни – Барак Обама и Раул Кастро, предаде телевизия „Телесур“. Малко преди срещата в Панама стана ясно, че Държавният департамент на САЩ е препоръчал на президента Обама да извади Куба от списъка на държавите, които подкрепят тероризма. /“Сега“/

  .
  

• Разходка в гетото

  Милена Фучеджиева, в. „24 часа“

  .

  

  B първата година от емиграцията ми в Америка ми се наложи да отида до Филаделфия с колата. Бях съвсем нов шофьор, карах стар шевролет и скоростта и безмилостният поток от бързи коли на фрийуея ме ужасяваха. Нямах на кого да оставя дъщеря ми, която беше на 9 години, и тръгнахме от Вирджиния на 6-часово пътешествие.

  Свърших си работата и въпреки увещанията на познатите ми да останем да преспим там, не можех да си позволя да отсъствам от работа за повече от ден. Беше нощ, обясниха ми как да изляза от града, но всеки, който е карал в Америка, знае, че дори и опитните шофьори изпускат изходите. На всичкото отгоре не може да караш бавно, не ти позволяват, полицията те спира да провери дали не си дрогиран или пиян.

  Бях се вкопчила във волана в тъмното,

  разтреперана

  от страх за детето,

  и се мъчех хем да не карам бавно, хем да разчитам всички табели, за да не изпусна изхода за фрийуея, водещ до Вирджиния. Изведнъж обаче светна лампичката за бензина – не се бях сетила да напълня резервоара, преди да тръгна. Нямаше как, трябваше да се измъкна от потока и да търся бензиностанция. Излязох на първия възможен Exit и след секунди видях бензиностанция. Установих, че нямам кеш. Трябваше да изтегля пари, за да си платя бензина. Черният бензинджия ми каза, че нямат банкомат и не приемат банкови карти. Попитах го къде бих могла да изтегля пари, той ми каза, че единственото място е супермаркет по-надолу по булеварда, но не ми препоръчва да ходя там. Нямах друг избор – или трябваше да намеря кеш и да налея бензин, или да спим с детето в колата до сутринта. Изобщо нямах идея какво означаваше, че не ми препоръчва да ходя до този магазин, нито пък бях наясно с американските опасности. Бях новодошло наивно момиче, живяло в комунистическа България, помъкнало детето си в непозната територия.

  Отново тръгнахме по “улиците на Филаделфия”, но не на Брус Спрингстийн, а по улиците, които бях гледала на видео в България. От двете страни на булеварда сградите бяха тъмни, никакви реклами, никакви светещи прозорци, уличното осветлението беше слабо. Най-светлите места бяха огньове, горящи във варели с тъмни човешки сенки, греещи се около тях. Вятърът подмяташе боклуци и вестници по пътя и най-накрая проумях, че съм попаднала в гетото.

  С облекчение спрях пред супера. С всичкия си наивен български акъл реших да не рискувам с Радина в магазина, щом е опасен, и

  ѝ казах да

  заключи всички

  врати и да не

  отваря на никого

  в никакъв случай. Тогава нямаше мобилни телефони. Изтичах и влизайки, се огледах за банкомат. Видях нещо невиждано за мен – бях единственият бял човек в магазина. Хората ме гледаха странно, някои открито враждебно. Престраших се да попитам къде е банкоматът. Наредих се на опашката за кеш, където погледите бяха смразяващи. Краката ми трепереха заради детето и заради цялата безумна ситуация, в която се бях вкарала. Дойде охраната и прошепна в ухото ми:

  “Какво правите тук?!”

  Съвсем се разтреперах, нищо лошо не правех.

  “Трябва ми кеш, свърши ми бензинът, на бензиностанцията няма…”

  Той ме прекъсна под все по-гневните погледи на черните клиенти, разбрал, че съм чужденка, която няма представа в какви обстоятелства е попаднала.

  “Вземайте парите и да излизаме, тук не ви е мястото…”

  Взех си кеша и бързо се изнизах, придружена от черния охранител. Като видя, че съм оставила и дете в колата, човекът съвсем се потресе. Взе си колата и тръгна с нас, извеждайки ни от гетото в безопасност. Тогава разбрах, че в гето не се ходи непоканен. Има квартали, които са бели, и други, които са черни. Минаха години и въпреки че вече има все повече смесени квартали, гетата са си там, където винаги са били, там и ще си останат.

  Няколко години по-късно, когато вече живеех в Лос Анджелис и работех за “Диор”, бях свидетел на ясното разделение между бели и черни при очакването на присъдата за О Джей Симпсън.

  О Джей беше голям бейзболист, красив мъж, черен, актьор, легенда, който се беше разделил с бялата си жена. От ревност и под влияние на изключително гадната дрога кристален метамфетамин той жестоко закла жена си и гаджето ѝ в дома ѝ. Всичко това се случваше само 2 г. след бунтовете в Ел Ей срещу несправедливата оправдателна присъда на бели полицаи, пребили Родни Кинг. Ел Ей беше покрит от облаци дим от пожарите, които черните запалиха, рушейки и подпалвайки десетки магазини. Бяха извикани на помощ Националната гвардия, войници от 7-а дивизия, както и тюлени от Първа морска дивизия. Загинаха 52-ма души, щетите бяха над 1 милиард. Бунтът от 1992-а беше най-големият след бунтовете през 1960 г.

  Според статистическо проучване за очакваната присъда за О Джей белите и латиносите смятаха, че той трябва да е осъден, докато черните бяха категорично против. Нацията беше брутално разделена. Един от адвокатите на О Джей, Робърт Шапиро, ми беше клиент. Продавах му вратовръзките и костюмите, с които се явяваше в съда. Денят преди присъдата всички бутици в Бевърли Хилс заковаха върху витрините си големи дървени плоскости. В прекрасните магазини, пълни със стока, която можеха да си я позволят шепа хора, настана странен мрак. Треперехме какво ще се случи на следващия ден, знаехме, че

  ако О Джей бъде

  осъден, в града

  ще има

  гражданска,

  расова война Черните бяха прави – белите полицаи, пребили Родни Кинг, бяха несправедливо пуснати на свобода. Знаеха, че О Джей е виновен, но по логиката на бедните и онеправданите този път техният човек трябваше да остане свободен, дори и несправедливо, дори и оставил след себе си кървава баня. Убийствата бяха особено жестоки, но черните искаха мъст. Искаха равенство в несправедливостта.

  О Джей Симпсън беше оправдан в един от най-невероятните съдебни процеси в историята. Белите възнегодуваха, черните ликуваха. А ние махнахме дървените плоскости от витрините и продължихме business as usual, както обикновено. Аз, като българка, идваща от току-що освободила се от комунизма държава, постепенно започнах да разбирам, че понякога справедливостта може да бъде жертвана срещу мир. После, в гражданско дело, семействата на убитите Браун и Голдман осъдиха без проблем О Джей да им изплати огромна сума пари, но той беше на свобода, а децата им мъртви.

  В момента сме свидетели на все по-нарастващо расово напрежение между българи и роми, което някой се опитва да канализира в протест на 2 май – “Протест срещу циганските своеволия и бездействието на държавата”.

  Миролюба Бенатова, един от най-безкомпромисните тв репортери, направи репортаж от циганското гето в Сливен, който показа, че след като години наред ромите слушаха слогана “циганите на сапун”, най-накрая няколко ромски дечица изкрещяха на камерата на Миролюба “Българите на кайма!”. Права е, че трябва да се показват и двете страни на един проблем.

  Проблемът обаче не е в това, че ние не сме добре дошли на улиците ИМ,

  защото улиците

  им са и наши

  проблемът е в изсечените гори, които предизвикват наводнения, в пребитите възрастни хора, в групите роми, които се возят без билети и контрольорите не смеят да глобят или свалят, в безбройните претопени паметници на големи български личности. Проблемът е и в ромките, които раждат много деца, живеейки на гърба на държавата.

  Държавата и полицията досега не са намерили начина да се борят с престъпността, както и с бедността, които са неразривно свързани. Бенатова обвини полицаите в бездействие при заплахите на ромите към нея. Какво трябваше да направят? Да арестуват тези хора и да я изложат на много по-голям риск тя и екипът ѝ да бъдат пребити, докато дойдат подкрепления? Правилата на цивилизацията не работят в гетото, наивно, а и манипулативно е да имаш подобни очаквания. Двама полицаи, обградени от в пъти повече роми, които за секунди биха станали тълпа, могат само кротко да те изведат от гетото, но не и да упражняват закона. И когато ходиш там, не можеш да очакваш друго. Подобни репортажи не помагат с нищо, журналистическата истина тук е самоцелна, защото улиците в гетото не са “наши”. Дотам се стигна след две десетилетия обедняване на България, в което не обедняха и оскотяха само ромите, но и белите българи. Расизъм ще има винаги и е илюзия, че някога ще сме равнопоставени. Не е илюзия, че когато една държава е системно ограбвана от шепа бели българи, подпомогната от няколко подобни на тях роми, правителство след правителство,

  нетърпимостта

  от бедността става

  взаимна

  Социални работнички и лекари не могат да бъдат бити. Нека да бъдат придружавани от полиция, за да могат да си вършат работата. В момента се правят първи крачки да се ограничи източването на държавата със социалните помощи. Родителите на малолетните ромки, раждащи деца, вече няма да получават пари за момичетата си. Само момичетата ще получават пари за децата си. Може би това ще принуди родителите роми да не поощряват детските бракове. Същевременно малолетни ромки раждат масово и са търгувани на пазар за булки. Всички привидности за цивилизовано общество рухват при този факт. Цивилизацията е много далече от нас, щом момичета се търгуват като добитък.

  Единственото спасение за нас и тях заедно е образованието, друго спасение няма. Протестът, тръгнал от фразата “Българите на кайма”, няма да постигне нищо друго освен възможността да се избием едни други. Кръвта няма да постигне нищо друго освен кръв. Няма да има справедливост за никого. Освен пари за образование трябват и хора,

  готови да жертват

  времето си, за да

  работят с ромите Начините да живеем в мир стават все по-малко. Репортажите не помагат, само нажежават атмосферата. Телевизиите правят рейтинг, наливайки масло в огъня, те са всъщност “антихристът”, ако си служим с библейски символи.

  В събота сутрин вървях по “Шишман”. Чух отдалече маршова песен, която се приближаваше към мен с шум от мотор. Задмина ме мотоциклетист, който беше надул до последно уредбата на мотора си и слушаше германски марш. Не съм специалист по немските маршове, не знам дали беше нацистки, или не, нито разбирам немски, но разбирам достатъчно от символи и внушения. Не участвайте в протест, който ще разклати и без това крехкото равновесие в държавата. Нямаме нужда от кръв. Нямаме нужда от бой.

  Нямаме нужда

  от истерия

  Имаме нужда от спокойствие и хладен разум, с който да си вършим работата, за да се измъкнем от блатото, в което сме затънали до шия. Полицията трябва да гони безмилостно освен за престъпност, така и за сеч. Без твърда ръка няма да стане. Да се учат от Америка. И не по-малко важно е да образоваме ромите, за което също урокът идва от Америка, въпреки че ромите ни никога не са били малтретирани така ужасно, както афроамериканците. Никога не са били в такава неравностойна, нечовешка ситуация. И все пак нямаме друг избор освен образование. Ако не успеем, България няма да я има. На нейно място ще има пустиня, подобна на пустинята от разказа на една жена във фейсбук, за сечта в Западен парк. Дърво след дърво, каруца след каруца, в ХХI век бедността и безпринципността побеждават.

  Като българската безпринципност и липсата на морал, довели до общата бедност, са на първо място. И който българин купува земя в планините, за да печели от дърводобив, да му изсъхнат ръцете, както биха казали на село.

  .

• <<
• 1
...
• 79
• 80
• 81
• 82
• 83
• 84
• 85
• 86
• 87
• 88
• 89
...
• 415
• >>