Всички авторски страници

Авторски

• Бившият депутат доц. Минчо Христов: Политиците – в затвора!

  Пенсиите могат да станат над 1000 лева, пари има

  .

  

  Доц. Минчо Христов е преподавател в Техническия университет, магистър по история от Хаванския университет, специализирал е в университета на Сао Пауло и Колумбийския университет, бил е гостуващ изследовател в Института за изследване на сигурността в ЕС, автор на десетки научни публикации и две книги. Беше депутат в 40-то Народно събрание, зам.-председател на Комисията за борба с корупцията.

  .

  – Г-н Христов, може ли да се говори за политическа мафия в България и какво означават у нас понятия като “ляво” и “дясно”?

  – Разделението “ляво” и “дясно” обслужва политическата мафия, която няма никакъв цвят – тя не е нито лява, нито дясна. Това е просто една мафия. За мен основното разделение у нас е бедни и богати – крадци, които грабят милиарди всяка година, и ограбвани, които са над 90 на сто от българския народ. Време е да поставим сериозно въпроса защо живеем толкова бедно и всъщност бедна държава ли е България. Огромни средства изтичат всяка година, а политическата върхушка и мафия не прави нищо да се съберат тези пари.
  Навремето зададох въпрос на Сергей Станишев докога неговото правителство ще търпи една частна фирма да плаща 1.5% концесионна такса и да изнася злато за 98.5%. В африканските държави тази такса е десетки пъти по-висока. Станишев мънкаше като ученичка – да, прав съм бил, щели да направят нещо. Нищо не направиха. А какво да кажем за кражбите чрез търговските вериги! Всеки месец от България се източват над 700 млн. лева от “Била”, “Лидъл”, “Кауфланд”…
  България може би е на първо място в света по брой на депутатски лимузини. А двумилионна София е обслужвана от 16 линейки. Още по-голямо престъпление е т.нар. партийна субсидия. Отговорно заявявам, че тя е най-голямата в света. В Германия е 10 пъти по-малка. За мен тези хора наистина са престъпници и трябва да бъдат изметени. Това е пир по време на чума.
  За мен частните пенсионни фондове са чисти пирамиди. Не познавам друга държава, където принудително по закон се вземат 5% от доходите на всички работещи граждани и се изсипват в няколко частни дружества, които ги харчат както намерят за добре. Чувал съм за астрономически заплати от порядъка на десетки хиляди левове на месец. Парите на хората в тези дружества не се увеличават, а реално намаляват. Това беше признато в комисията по бюджет и финанси. Какъв е смисълът от съществуването на тези дружества? Тези фондове трябва да са доброволни и хората да имат право на избор. Огромна лъжа е, че няма пари за пенсии. Това може лесно да се провери, ако се сметне една минимална заплата от 340 лева. От тях 60 лева всеки месец отиват за пенсионни цели. Ако умножите тези 60 лева по 12 месеца и после по 40 години, сложите една минимална лихва с натрупване от 5%, със сигурност ще получите сума над 100 хиляди лева, които е внесъл всеки пенсионер при минимална работна заплата. Като разделите тези 100 хиляди лева на броя години, които средно живее един пенсионер, ще получите пенсия над 1000 лева. А сега масовите пенсии са 200-250 лева. За мен това е престъпление. Истината е, че възрастните хора са си плащали осигуровките и при тогавашните заплати. Да не говорим за огромната държавна собственост, която се разграбва и в момента. Ако има елементарна политическа воля, държавата може да прибере огромни средства именно от тези заграбени предприятия – от големите приватизационни сделки и ЕРП-тата, които купуват тока за 10 стотинки, а го продават за 20. Народът пълни джобовете на шепа тарикати.

  – Какво трябва да се промени?

  – Политическата система трябва да бъде променена. В парламента влизат не народни, а партийни мижитурки без доблест, които нямат собствено мнение и гласуват като машинки. На следващите избори трябва да излезе група от хора и да се противопостави на тази политическа мафия, която ни управлява последните 20 години. Това няма да е трудно, като се има предвид тоталното компрометиране на всички политически сили в парламента.

  – Как могат да бъдат спрени кражбите на политиците?

  – Има елементарни начини, които се прилагат в цял свят – да се направи пълна проверка на имуществото на всички министри, депутати и магистрати и какви данъци са платили. Бъдете сигурни, че 90% от тях могат да влязат в затвора. Това е решението. Попитах министъра на вътрешните работи Вучков защо МВР не вкара такъв закон. Той отказа да отговори – в присъствието на поне 200 души. Останах изумен, че нито една медия не подхвана темата. Започвам да мисля, че големите престъпници са в парламента.

  – Във фалит ли е България?

  – Мисля, че България е изключително богата страна. Посочих откъде могат да се вземат десетки милиарди годишно, но тези пари потъват в джобовете на една малобройна олигархия. В Румъния вкараха маса политици в затвора, в Гърция и САЩ – също. Защо в България няма нито един осъден политик?

  .

  Из интервю на Христо Куфов,

  в. „Златна възраст”

• Ромска фамилия тормози цяло село, събирала такса „спокойствие“

  Цяло село се вдигна на бунт срещу ромска фамилия. В село Чомаковци, Община Червен бряг, хората с години са тормозени от трима братя, които се самонастаняват в изоставени къщи, бият местните жители и ги изнудват за пари, разказва репортерът на Нова телевизия Юлиана Цанева в предаването „Здравей, България“. Жителите на селото дори твърдят, че братята събират такса „спокойствие“, за да не ги бият и ограбват. Местните многократно са подавали жалби в полицията, но нямало резултат.

  
  Снимка: Нова ТВ

  Братята Георги, Петко и Минчо са от луковишкото село Беленци. Преди 25 години те заедно със семействата си се преселили в село Чомаковци.

  „Тръгваме към мястото, където живее ромската фамилия, за да ги попитаме искат ли от хората такса „спокойствие“, за да не ги бият и ограбват. Откриваме най-големия от тях Петко и жена му пред малка бяла къща. Твърдят, че я купили отдавна. Разказват, че преди живеели в квартири из селото, но отричат да са обирали други домове. Петко не крие, че е излежавал няколко присъди за извършени кражби. Последно лежал девет месеца за кражба на дърва. Преди две седмици излязъл от затвора. Твърди обаче, че никога семейството му не е заплашвало или изнудвало за пари хората в селото.“ – разказва репортерката.

  Свада със стрелба се разиграла миналия четвъртък, когато в селото от гурбет се завърнали мъже от друга ромска фамилия – Златкови. Петко твърди, че именно те нападнали семейството му пред дома им. Полицаи и жандармеристи от Плевен разтървали двете фамилии и задържали Петко и двамата му братя. 24 часа по-късно Петко е освободен, а братята му Георги и Минчо все още са в ареста. Семейството на Петко обаче недоволства защо и другите участници в свадата не са арестувани.

  „През годините проблемите с всеки изминал ден се задълбочават. Засега няма никакво разрешение на проблема. Вследствие на жалбите на хората, ромите са викани в полицията, предупреждават ги и до там“ – обяснява кметът на селото Павел Иванов.

  Източник:  Novanews.bg

• Бюстът на Левски бе пренесен в черквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго

  

  Бронзовият бюст на Васил Левски бе пренесен в българската православна църквата „Свети Иван Рилски Чудотворец“, намираща се на адрес: 5944 W Cullom Ave, Chicago, IL. Всеки желаещ може да отиде до църквата и да се прехласне пред красивото сътворение на двамата млади скулптори – Христо Георгиев от Поморие и Милен Каменов от Враца. Преди около месец бяха направени основите за бюст-паметника (б.р.: по-точно на 27 януари –  вж. тук), а през изминалия петък, при минус 10 градуса по Целзий, шестима патриоти пренесоха реликвата от тайното място, където се съхраняваше повече от година, до мястото, където ще бъде издигнат величествено на повече от три метра височина. Начело с основния дарител Милчо Томов и младия Иван Тошев от Петрич, който за втори път идва да помага безвъзмездно със своя пикап, и четирима пернишки юнаци се включиха в трудоемкото, но вълнуващо пренасяне на бюста. В спомените на Кристиян Стойчев, Антонио Милков, Любомир Велков и Николай Василев това изживяване ще остане като изключително въздействаща следа, която ще топли сърцата до края на дните им.

  

  „Както очаквах, с разпространението на новината за изграждането на бюст-паметника, все повече хора искат да се включат и да се докоснат до този исторически за българско Чикаго момент. На всички желаещи, които имат желанието и помагат за изграждането на паметника, искам да кажа едно голямо Благодаря ви, братя и сестри! Вашето отношение към идеята показва най-важното, че можем да бъдем смирени и обединени. И така, за да могат повече хора да преживеят този вълнуващ момент, взех решение всеки път да идват различни хора, които да помагат за сътворението на светинята. Първоначално искахме да го открием на 28-ми февруари, но времето не позволява да се извършват строителни дейности. Затова, в момента, в който прогнозата позволи, веднага отиваме да го завършим. Надяваме се до седми, осми март да бъде готов“ – каза основният дарител на бюст-паметника – Михаил Томов – Милчо.

  

  Припомняме ви, че всеки, желаещ да се включи като дарител, ще получи сертификат за дарение от фондация „Ние българите по света“, който ще му остане за бъдещите поколения. Също така, когато бюст-паметникът бъде готов, по примера на Левски, всички направени дарения и разходи ще бъдат изложени на страниците на в. „България“, за да бъде видян всеки грош, изхарчен за благородната мисия.

  .

  Радостина Павлова,

  в. „България“

• Даниел Митов поискал медия за българското малцинство в Сърбия

  Учебниците за децата на българите от Западните покрайнини са отпечатани, работим по осигурявате на медия на български език в Сърбия – каза в Банско министърът на външните работи Даниел Митов.

  .

  

  „При посещението ми в Сърбия разговаряхме много подробно за учебниците, които трябва да бъдат доставени за българското малцинство в Сърбия, гарантираха, че са готови, дори президентът спомена, че са отпечатани“ – каза министър Митов. „Тепърва ще следим процеса, поканил съм колегата си Дачич на посещение в България, което ще стане при първа възможност. Подготвяме и междуправителствено заседание. На тези две заседания ще следим процеса по отношение на българското малцинство, също така трябва да се осигури медия на български език, което по закон трябва да им бъде гарантирано на българското малцинство, въпреки течащата в момента приватизация на медиите в Сърбия. Ние ще настояваме пред сръбските власти за медия на български език“, каза Митов.

  „Пътят на Сърбия към Европейския съюз налага определено отношение към националните малцинства, и България като държава член на ЕС е длъжна да следи за спазването на тези правила. Аз съм убеден, че нашите сръбски колеги имат добрата воля и ще работим добре за в бъдеще“ – допълни той.

  Министърът на външните работи награди призьорите в състезанието за дипломатите жени и мъже. Преходната купа на министъра на външните работи спечели посланикът на Чехия у нас Павел Вацек. Той бе класиран на второ място при мъжете-дипломати. Победител с най-добро време стана Ивайло Дерменджиев, почетен консул на Кения в България, а трети – Мариян Якубоци, посланик на Словакия. В категорията „дипломати-жени“ първа стана Жозефина Пекаркова. /БЛИЦ/

  .

• България между русофилите и русофобите

  45 горещи въпроса до българския русофил

  .

  Георги Георгиев, Фактор.бг

   

  Някой русофил може ли да ми обясни защо България плаща най-скъпия руски газ в Европа?!

  Някой русофил може ли да ми обясни защо България плаща най-скъпия руски дизел в Европа?!

  Някой русофил може ли да ми обясни защо „Лукойл Нефтохим” АД за последните 6 години е отчел приходи от над 40 МИЛИАРДА ЛЕВА, но няма година, в която да е отчел и стотинка печалба?!

  ДОВОЛНИ ЛИ СТЕ ОТ ТОВА?!

  Доволни ли сте, че „Лукойл“ нямат измервателни уреди?!

  Доволни ли сте, че нямате алтернатива?!

  Доволни ли сте, че родителите ви късат от залъка си, от лекарствата си, за да грухат ненаситните кремълски гуши?!

  Доволни ли сте, че енергийната ни система е доведена до колапс?!

  Доволни ли сте, че от заплатите ви, от пенсиите ви, от детските надбавки се къса, за да се плаща за скъпото парно на държавна администрация, болници, училища, заради най-скъпия руски газ?!

  Доволни ли сте, че от заплатите ви, от пенсиите ви, от детските надбавки се къса, за да се плаща за най-скъпия руски дизел?!

  Доволни ли сте, че от години се саботира родното производство на газ?!

  Доволни ли сте, че цели отрасли на химическата ни индустрия фалираха, защото в себестойността на продукцията им 60% се формира от скъпия руски газ?!

  Доволни ли сте, че политиците ни, оплетени в корупционните схеми на руския енергиен империализъм, продават Родината и бъдещето на децата ви?!…

  Някой русофил може ли да ми обясни защо през последните години над 10 000 000 руснаци избягаха от Россия?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо всички руски политици, олигарси и чиновници изпращат децата си на Запад?

  Защо според техния Росстат още 57 % от хората с висше образование биха избягали веднага, ако могат?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия е на първо място в света по употреба на хероин и употребява 21% от цялото световно производство?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо средната консумация на спирт в Россия е 18 литра на глава от населението?!.

  Знае ли русофилът, че според експерти на СЗО при консумация от над 8 литра на човек се касае за деградация на населението?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия отделя 25% от бюджета си за въоръжение, докато всички останали държави отделят не повече от 3-4%?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо не ползва нищо руско – нито кола, нито телефон, нито компютър, нито лекарство, нито дрехи, нито храна, нито лекарства?!

  Защо?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия произвежда само 2% от световния БВП , а владее 16.7% от общата територия?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо 95% от брутния продукт на Россия е от добив на суровини и по този показател е зад повечето държави от третия свят?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо в Россия има най-много убийства на глава от населението и най-много полицаи на глава от населението?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо за последните 20 години от картата на Росиия са заличени над 13000 села и 215 града?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо на 100 новоредени в Россия се падат 100 аборта?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия е единствената държва в света, в която официалната работна заплата е по-ниска от официалния жизнен минимум, който в момента е около 200 лв. или 8200 рубли.

  Някой русофил ще ми обясни ли защо руските милиардери плащат най-ниски данъци – 13%. (Във Франция и Швеция – 57%, Дания – 61%, Италия – 66%)

  Някой русофил ще ми обясни ли защо 1% от населението владее почти 100% от природните богатства в Россия?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия дава природните си залежи на концесия на западни фирми като ШЕЛ, Бритиш Петролиум, Шеврон -Тексако, Тотал?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия взе целия златен резерв на България?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо се наложи тристахиляден окупационен корпус на Червената армия, чиято издръжка бе по-голяма от бюджета на България, да окупира България от 1944 г. до 1947 г.?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия сътвори т.нар. „македонска” нация и я наложи с насилия, репресии и убийства над стотици хиляди българи и защо Россия днес е единствената държава, която признава и подкрепя официално антибългарската организация ОМО Илинден?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия е против Съединението на България?!

  Защо напада България през 1916 г.?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо през 1989 г. България осъмна с 10 милиарда долара дълг, съизмерим по покупателна способност точно с днешния ни външен дълг, който не сме спрели да обслужваме от тогава?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо през 1989 г. България осъмна като най-бедната държава в Европа, с най-малки пенсии и заплати, с неефективна и неработеща икономика, изцяло по руски образец, с руски машини и съоръжения?!

  Някой русофил ще ми посочи ли поне едно десетилетие в историята на Россия, в която тя да не е нападала, газила и мачкала някой народ или държава?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо за роснака всички, които искат свобода и независимост се превръщат във врагове?!

  Някой русофил може ли да ми посочи един народ или държава в съседство на Россия, които да не са били нападани?!

  Някой русофил може ли да ми посочи поне една държава, в която да е стъпил руският ботуш и да не са последвали насилия, терор, корупция, престъпност и бедност?!

  Някой русофил може ли да ми обясни защо най-много роснаци са избити от самите роснаци и какво да очакваме от тях по отношение на други народи?!

  Някой русофил може ли да ми обясни защо роснака не е убил дори един американец, но е избил хиляди и хиляди поляци, чехи, украинци, литовци, естонци, българи, унгарци латвийци, финландци, грузинци…?!

  Някой русофил ще ми каже ли от колко столетия Россия яде украинското жито?!

  Някой русофил ще ми обясни ли защо роснаците с такава жестокост и свирепост избиват един народ, за който довчера твърдяха, че му е братски?!

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  .

  България между русофобите и русофилите

  .

  Георги Дамянов, Altermedia.bg

  През последните дни следя внимателно информационните потоци относно България. Ако човек си направи труда да филтрира публикуваното в мрежата, ще види, че в нашата държава от месеци се води информационна война. Интернет пространството е обсебено от виртуалния дуел между „русофили“ и „русофоби“. Умишлено ги поставям в кавички, тъй като за мен тези хора са или платени елементи, или просто с умствени и психически отклонения. Оставям на страна темата платени или луди. Тя е без значение в случая. По-важният въпрос е ще допуснем ли тези хора да тровят съзнанието на българския народ? Мисля, че и двете категории са еднакво вредни и могат да бъдат окачествени само и единствено като чужди подлоги. Моето мнение е крайно, може би дори пресилено, но не мога да си представя как българи могат да служат и да пригласят на чужди каузи, поставяйки чуждия интерес над българския.

  А това е напълно очевидно. Нито митът, че Русия е само добра и непорочна, нито легендата, че западните държави и САЩ милеят за България, са верни. И двете тези са чужда пропаганда. Една гадна, гнусна, информационна манипулация. Мога да кажа дори провокация към България и българския народ. Самият аз съм пътувал десетки пъти до Руската федерация, включително и зад Урал, и това, което нашите „русофили“ твърдят и викат, е напълно погрешно. Русия е една държава на голямото разделение. Бил съм в и в Санкт Петербург, и в Москва, и в Архангелск. Има огромно разделение между бедни и богати, между чиновническата каста и обикновените хора. Руснаците не искат война всъщност, не искат да се забъркват в международни афери. Обикновеният руски гражданин иска да живее добре – да получава добра заплата, добри публични услуги, да иде на почивка и да бъде оставен на мира. Всъщност, централната власт и чиновниците се нуждаят от конфликт. За да станат по-богати. Нали се сещате, че доставките за армията и продоволствията са в ръцете на няколко олигарси. Нали се сещате, че тези, които искат война, няма да идат да воюват?! Те с удоволствие ще пратят да се бият онези от панелните блокове, пробутвайки им, че това е патриотичен за тях дълг. Преди месец бях в Москва. Много от хората проклинат настоящото положение и обясняват, че заради Крим и цялата неразбория с Украйна са станали по-бедни. Разбира се, има и други гласове, които казват, че Русия този път трябва да покаже мускули, защото има своето място на световната сцена. Обаче, никой не иска да умира или да се лиши от нормалния си живот заради имперските амбиции на Кремъл. В Русия тече една страшна пропаганда, но хората едва ли я приемат.

  А що се отнася до Запада и САЩ. Те са в абсолютно същата позиция. Вярва ли някой, че обикновеният гражданин от Върмонт или Мюнхен желае война? Точно обратното – много от хората считат, че всичко трябва да се реши с преговори, още повече, че хората много повече се страхуват от „Ислямска държава“, отколкото от „руската мечка“. Според социологически проучвания мнозинството от гражданите в държавите от ЕС смятат исляма за много по-голяма заплаха от Русия. Какво говори това? Че западните държави няма да посмеят да направят каквото и да е против волята на избирателите, защото идват избори – във Великобритания, във Франция и т.н. Дрънкането на оръжията е една бутафория. За ваше сведение, Германия никога няма да направи и една по-сериозна стъпка срещу Русия, докато ползва газ от „Газпром“ на ниски цени. Това е положението.

  Връщам се на пропагандата тук. Може да се прочетат всякакви безумия във Фейсбук и по разни сайтове и сайтчета. Това е информационна война. Със сигурност знам, че редица правителства и големи корпорации има бюджети точно за такива сайтове, които да тиражират пропаганда под маската на информация. И нашите „русофили“ и „русофоби“ са част от схемата, която носи пари и влияние. Неслучайно можем да прочетем безумия като „Танкове пътуват през България към Русия“ или „Започва Трета световна война – България е пушечно месо“, или „Руски самолети кръжат на България“, „България е мишена на Русия заради САЩ и НАТО“… Съзнателно или не, всеки, който тиражира подобни глупости, е част от чуждата пропаганда. Най-лошото е, че тук в България има хора, които с хляб и сол ще посрещат и едните, и другите. Най-лошо е, че докато България се топи с по 100 човека на ден, ще се намерят мекерета да правят митинги и да държат речи с апологеми за едните или другите. Най-лошото е, че някои от нашите националисти се увличат по руската карта, а „русофобите“ надянаха маските на българофили. Обаче, може ли да бъде националист оня, който вее червени знамена с петолъчки и размахва лика на Сталин, и може ли да бъде „българофил“ оня, който само преди година наричаше националистите фашисти и ксенофоби?! Мисля, че не.

   

• Над 144 хиляди регистрирани психично болни в България

  Тази статистика обхваща само пациентите, пожелали да бъдат проследявани амбулаторно.
  

  

  144 203 българи са се регистрирали като психично болни, съобщи БГНЕС, цитирайки писмен отговор на здравния министър Петър Москов на депутатски въпрос. Данните са на Националния център за обществено здраве и анализи и се отнасят само за болните под наблюдение на психиатричните заведения у нас към 31 декември 2013 г.

  В отговора си Москов уточнява, че „статистиката отразява само броя на пациентите, пожелали да бъдат проследявани амбулаторно“. „В България липсва цялостна информационна система, с която да се осъществява регистрация на лица с психични заболявания, поради което няма данни за броя им“, допълва здравният министър.

  Той цитира данни и от епидемиологично проучване на психичната болестност, според което 19,5% българите през даден етап от живота си са преживели психично разстройство. Изследването установило още, че над една пета (21,6%) от дните, в които българите са били неработоспособни, са свързани с психично разстройство.

  Източник:  в. „Сега“

• Чего на самом деле хочет ИГИЛ

  Грэм Вуд,  The Atlantic

  Источник издания на русском:  Inosmi.ru

  

  ЧАСТЬ ПЕРВАЯ
  

  .

  «Исламское государство» это уже не сборище психопатов. Это религиозная организация с тщательно продуманными убеждениями, считающая себя ключевой движущей силой надвигающегося апокалипсиса. Что это значит для ее стратегии — и как остановить эту силу?

  Что такое «Исламское государство»?

  Откуда оно появилось, и каковы его намерения? Простота этих вопросов обманчива, и мало кто из западных лидеров знает ответ. В декабре New York Times опубликовала конфиденциальные комментарии генерал-майора Майкла Нагаты (Michael K. Nagata), командующего американскими силами специального назначения на Ближнем Востоке, в которых он признался, что не понимает причин притягательности ИГИЛ. «Мы не нанесли поражения идее (которая движет ИГИЛ). Мы даже не понимаем эту идею», — сказал он. В прошлом году президент Обама называл «Исламское государство» то «не-исламским», то «вторым составом «Аль-Каиды»», демонстрируя ту путаницу, которая существует в представлениях о данной организации. Возможно, это сыграло свою роль в том, что были допущены серьезные стратегические ошибки.

  ИГИЛ в июне прошлого года захватил иракский город Мосул и уже контролирует территорию, которая по площади больше Британии. Лидером этой организации с мая 2010 года является Абу Бакр аль-Багдади (Abu Bakr al-Baghdadi), однако до прошлого лета единственным его изображением была нечеткая фотография, оставшаяся после пребывания этого человека в заключении у американцев в тюрьме Кэмп-Букка во время оккупации Ирака. И вот 5 июля прошлого года он взошел на минбар мечети Аль-Нури в Мосуле, чтобы прочитать проповедь в праздник Рамадан в качестве  первого халифа за долгие годы. В тот момент повысилось качество его изображения на пленке, а также его статус, поскольку из партизана, за которым ведется охота, он превратился в главнокомандующего всех мусульман. Вслед за этим усилился наплыв джихадистов со всего мира, который сегодня приобрел невиданные масштабы и темпы. И этот наплыв продолжается.

  Наше неведение об «Исламском государстве» в некоторой степени вполне понятно. Это отшельническое царство, куда мало кто ездит, и откуда мало кто возвращается. Багдади говорил на камеру всего один раз. Но его выступление, а также бесчисленные пропагандистские видеоклипы и послания ИГИЛ присутствуют в интернете. А сторонники халифата упорно трудятся над тем, чтобы об их проекте стало известно как можно больше. Мы можем сделать вывод, что их государство отвергает мир в принципе, что оно жаждет геноцида, что его религиозные взгляды по своей природе не могут меняться, даже если перемены обеспечат ИГИЛ выживание, и что оно считает себя предвестником и главным участником грядущего конца света.

  «Исламское государство», также известное под названием «Исламское государство Ирака и Леванта» (ИГИЛ), следует вполне определенной разновидности ислама, чьи представления о Судном дне имеют значение для его стратегии и способны помочь Западу лучше узнать своего врага и предугадать его поведение. Его приход к власти в меньшей степени похож на триумф «Братьев-мусульман» в Египте (ИГИЛ считает их вероотступниками), и в большей на реализацию безысходной альтернативной реальности, в которой выжили религиозный деятель и сектант Дэвид Кореш (David Koresh) и организатор массового самоубийства проповедник Джим Джонс (Jim Jones). Но он пришел,  чтобы обрести абсолютную власть не над несколькими сотнями людей, а над 8 миллионами.

  У нас вдвойне неверное представление о природе «Исламского государства». Во-первых, мы считаем джихадизм монолитным движением и применяем логику «Аль-Каиды» к организации, которая намного превосходит ее. Те сторонники «Исламского государства», с которыми мне удалось побеседовать, до сих пор называют Усаму бен Ладена «шейхом Усамой», что является  почетным званием. Но джихадизм эволюционировал со времен расцвета «Аль-Каиды», который пришелся на 1998-2003 годы, и многие джихадисты сегодня с высокомерием смотрят на задачи этой группировки и на ее нынешнее руководство.

  Бен Ладен считал терроризм прологом к халифату, возникновения которого при своей жизни он не ждал. Его организация была гибкой, имела широкий географический охват и состояла из множества автономных ячеек. В отличие от «Аль-Каиды», ИГИЛ для поддержания легитимности требуется территория, а также иерархическая структура, чтобы управлять этой территорией. (Его бюрократия поделена на гражданскую и военную части, а территория на провинции.)

  Во-вторых, ложное представление о ИГИЛ у нас возникает из-за благонамеренной, но бесчестной кампании, в ходе которой делается попытка лишить эту организацию ее средневековой религиозной природы. Питер Берген (Peter Bergen) который в 1997 году стал первым продюсером интервью с бен Ладеном, озаглавил свою первую книгу «Корпорация Священная война», признавая то обстоятельство, что бен Ладен является  порождением современного светского мира. Бен Ладен придал террору корпоративную форму и начал выдавать территориальные лицензии на его применение. Он требовал конкретных политических уступок, скажем, вывода американских войск из Саудовской Аравии. Его рядовые с уверенностью колесили по миру. В последний день своей жизни Мохаммед Атта (Mohammad Atta) делал покупки в магазинах Walmart и обедал в пиццерии Pizza Hut.

  Возникает искушение повторить это наблюдение — что джихадисты это современные и нерелигиозные люди, у которых отнюдь не отсталые политические взгляды, однако они скрывают свою сущность под средневековыми религиозными одеяниями — и повесить тот же самый ярлык на «Исламское государство». Но на самом деле, деятельность этой организации кажется бессмысленной, если не смотреть на нее как на искреннее, твердое и тщательно продуманное намерение вернуть цивилизацию в правовую среду седьмого века, а в конечном итоге вызвать апокалипсис.

  Самыми активными проповедниками такой точки зрения являются руководители ИГ и его сторонники. Они с презрением говорят о «модернизме». В разговорах они утверждают, что не могут и не будут отклоняться от руководящих предписаний, которые закрепил в исламе пророк Мухаммед и его ранние последователи. Они часто употребляют иносказания и кодовые слова, которые немусульманам кажутся странными и старомодными, но в действительности являются ссылками на конкретные традиции и тексты раннего ислама.

  Вот один пример. В сентябре главный официальный представитель ИГИЛ шейх Абу Мухаммад аль-Аднани (Abu Muhammad al-Adnani) призвал мусульман из западных стран, таких как Франция и Канада, искать неверных и «разбивать им головы камнями», травить их, давить автомобилями и «уничтожать их посевы». Для западного уха эти библейские кары (забивание камнями и уничтожение посевов) звучат весьма странно на фоне более современного призыва об убийстве посредством транспортных средств. (Как бы показывая, что он может терроризировать других даже посредством видео, Аднани назвал госсекретаря Джона Керри «необрезанным козлом».)

  Но Аднани просто нес вздор. Его речь перемежалась богословскими и правовыми рассуждениями, а со своими разглагольствованиями об уничтожении посевов он просто вторил указаниям Мухаммеда не трогать колодцы с водой и посевы — но только не в том случае, когда армии ислама занимают оборонительные позиции. В этих обстоятельствах находящиеся в землях неверных, или кафиров, мусульмане должны быть беспощадными и травить всех подряд.

  Действительность такова, что «Исламское государство» исламистское. Очень исламистское. Да, оно влечет к себе психопатов и авантюристов, в основном из числа недовольного населения Ближнего Востока и Европы. Но религия, которую проповедуют его самые пламенные приверженцы, происходит от весьма последовательных и даже ученых толкований ислама.

  Буквально все важные решения и законы, которые принимает ИГ, соответствуют тому, к чему оно призывает в прессе, в своих заявлениях, на своих плакатах, номерных знаках автомашин, на монетах и канцелярских принадлежностях. Это такая «пророческая методика», подразумевающая точное и неукоснительное следование пророчествам и примеру Мухаммеда. Мусульмане могут отвергать «Исламское государство», и так поступают почти все. Но делая вид, что это не религиозная организация, ожидающая очередного пришествия, а поэтому для борьбы с ней необязательно понимать ее богословские взгляды, Соединенные Штаты уже серьезно недооценили ИГИЛ и поддерживают глупые планы по противодействию ему. Нам придется познакомиться с интеллектуальной генеалогией «Исламского государства», если мы хотим действовать так, чтобы не укреплять его, а вынуждать заниматься саморазрушением по причине собственного чрезмерного усердия.

  1. Преданность

  В ноябре «Исламское государство» выпустило нечто вроде информационно-рекламного ролика, в котором заявило, что ведет свое происхождение от бен Ладена. Оно признало в качестве своего непосредственного прародителя жестокого лидера «Аль-Каиды в Ираке» Абу Мусаба аз-Заркави (Musa’b al Zarqawi), который руководил этой организацией с 2003 по 2006 год вплоть до своей гибели. После него было еще два лидера из числа полевых командиров, а потом настала очередь Багдади, названного халифом. Что примечательно, в этом ряду не упоминается преемник бен Ладена Айман Аз-Завахири (Ayman al Zawahiri) — лупоглазый египетский офтальмолог, который в настоящее время возглавляет «Аль-Каиду». Завахири не стал присягать на верность Багдади, и его все больше ненавидят собратья джихадисты. Этот человек не обладает особой харизмой, что способствует еще большей его изоляции. На видеокадрах он кажется косоглазым и недовольным. Но раскол между «Аль-Каидой» и ИГИЛ назревал уже давно, и этим отчасти объясняется столь мощная кровожадность последнего.

  Коллегой Завахири по изоляции является 55-летний мусульманский клирик из Иордании по имени Абу Мухаммад Аль-Макдиси (Abu Muhammad al Maqdisi), который с полным основанием может претендовать на звание интеллектуального архитектора «Аль-Каиды» и самого важного джихадиста из числа тех, кто неизвестен среднестатистическому читателю американских газет. По большинству доктринальных вопросов между Макдиси и ИГ существует полное согласие. И первый, и второе связывают себя с джихадистским крылом суннитского течения, называемого салафизм. Это название происходит от арабского «ас-саляф ас-салихун», что означает «праведные предки». Этими праведными предками являются сам пророк и его первые приверженцы, которых салафиты чтят и которым подражают, считая образцом во всем, включая войну, моду, семейную жизнь и даже лечение зубов.

  Макдиси учил Заркави, который затем отправился на войну в Ирак, помня советы старшего. Но Заркави превзошел наставника в фанатизме, и со временем тот начал его упрекать. Речь шла о склонности Заркави устраивать кровавые спектакли, а также о его ненависти к другим мусульманам, доходившей до того, что он предавал их анафеме и убивал. В исламе такой обычай как такфир, или обвинение в неверии, с точки зрения богословия чрезвычайно пагубный и рискованный. «Если человек говорит брату: «Ты неверный», — поучал пророк, — значит, прав один из них». Если обвиняющий ошибается, значит, он сам совершил акт богоотступничества, сделав ложное обвинение. Наказанием за вероотступничество является смерть. Тем не менее, Заркави необдуманно расширил список поступков, из-за совершения которых мусульмане могут стать неверными.

  Макдиси написал бывшему ученику, что тот должен проявлять осторожность и «не объявлять такфир всем подряд», «не называть людей вероотступниками за их грехи». Разница между вероотступником и грешником может показаться неразличимой, однако в этом главный пункт противоречий между «Аль-Каидой» и «Исламским государством».

  Отрицание святости Корана и пророчеств Мухаммеда это откровенное вероотступничество. Но Заркави и порожденное им «Исламское государство» придерживаются мнения о том, что есть и много других поступков, из-за которых мусульманин может быть отлучен от ислама. В некоторых случаях среди них могут быть продажа алкоголя или наркотиков, ношение западной одежды, сбритая борода, участие в голосовании, причем даже за мусульманского кандидата, а также нежелание называть вероотступниками других людей. В этот список также входит принадлежность к шиизму (большинство иракцев шииты), потому что «Исламское государство» считает шиизм нововведением, а нововведение по Корану это отрицание изначального совершенства. («Исламское государство» утверждает, что такие общепринятые шиитские обычаи как совершение намаза на могилах имамов и публичное самобичевание не имеют основы в Коране и в деяниях пророка.) А это значит, что примерно 200 миллионов шиитов должны умереть. Как и главы всех мусульманских стран, которые возвысили придуманный человеком закон над шариатом, когда баллотировались на свой пост или претворяли в жизнь законы не божественного происхождения.

  Следуя обычаю такфир, «Исламское государство» намерено очистить мир, убив огромное количество людей. Из-за отсутствия объективной информации с занимаемой им территории точные масштабы расправ неизвестны, однако сообщения в социальных сетях из этого региона свидетельствуют о том, что казни отдельных людей происходят более или менее постоянно, а массовые убийства каждые несколько недель. Чаще всего жертвами становятся мусульманские «вероотступники». Похоже, что автоматическому уничтожению не подлежат христиане, которые не оказывают сопротивления своей новой власти. Багдади позволяет им жить, если они платят особую подать, известную как джизья, а также признают свое подчиненное положение. Власть Корана в этом вопросе неоспорима.

  Прошли столетия с тех пор, как в Европе прекратились религиозные войны, и как прекратили погибать в огромных количествах люди из-за мудреных богословских разногласий. Наверное, именно поэтому население западных стран с таким недоверием и скептицизмом встретило новости о теологической теории и практике «Исламского государства». Многие просто отказываются верить, что эта организация так фанатична в своей вере, как о ней говорят. Им кажется, что она не такая косная, устремленная в прошлое и зацикленная на апокалипсисе, как об этом свидетельствуют ее поступки и заявления.

  Их скептицизм вполне понятен. В прошлом те люди, которые обвиняли мусульман в слепом следовании древним писаниям, подвергались заслуженной критике со стороны  ученых, самым известным среди которых был ныне покойный Эдвард Саид (Edward Said), отмечавший, что называть мусульман «отсталыми» это просто такой способ их унижения. Эти ученые призывали смотреть на условия, в которых возникли такие идеологии – плохое государственное управление, изменения общественных устоев и норм, унижение людей в тех землях, которые ценят только за имеющуюся там нефть.

  Без признания этих факторов любое объяснение причин усиления «Исламского государства» будет неполным. Но зацикливаться на них и тем самым исключать идеологию тоже неверно, ибо это является отражением западной предвзятости иного рода: что если религиозная идеология не имеет особого значения в Вашингтоне или Берлине, она должна быть в равной мере неактуальна и не нужна в Ракке или Мосуле. Когда палач в маске говорит «Аллах акбар», отрубая голову вероотступнику, иногда он все-таки делает это по религиозным соображениям.

  Многие мусульманские организации основного толка дошли до заявлений о том, что «Исламское государство» на самом деле не исламское. Конечно, это очень успокаивает, когда подавляющее большинство мусульман абсолютно не желают вместо голливудских фильмов смотреть по вечерам публичные казни. Но как сказал мне ведущий специалист по теологии «Исламского государства» из Принстона Бернард Хейкел (Bernard Haykel), мусульмане, называющие «Исламское государство» не исламским, обычно «испытывают неловкость и пытаются проявлять политкорректность, приукрашивая свою религию» и «не обращая внимания на то, чего она требовала в историческом и правовом плане». Отрицания религиозного характера «Исламского государства», сказал он, коренятся в «бессмысленной межконфессиональной христианской традиции».

  Все ученые, с которыми я разговаривал об идеологии ИГ, отсылали меня к Хейкелу. Этот человек, который наполовину ливанец, рос в Ливане и США, и когда он говорит сквозь свою мефистофелевскую бородку, у него можно заметить легкий иностранный акцент.

  Как сказал Хейкел, ряды членов «Исламского государства» насыщены религиозной силой и энергией. Цитаты из Корана слышны там постоянно. «Даже рядовые бойцы, и те постоянно твердят эти вещи, — отметил Хейкел. — Они смотрят в свои камеры и шаблонно повторяют основополагающие догмы, делая это все время». Он считает смехотворным утверждение о том, будто ИГ исказило тексты ислама, и считает, что причиной таких заявлений может быть только предумышленное неведение. «Люди хотят освободить ислам от ответственности и снять с него все грехи, — говорит Хейкел. — Они повторяют это заклинание о том, что «ислам религия мира». Так поступают мусульмане, так они толкуют свои тексты». И эти тексты приемлют все сунниты, а не только ИГ. «У этих парней легитимности не больше, чем у всех прочих», — отмечает Хейкел.

  Все мусульмане признают, что первые завоевания Мухаммеда были не очень-то приличными и опрятными, и что вошедшие в Коран и в повествования о правлении пророка законы войны были сформулированы так, чтобы соответствовать тем неспокойным и жестоким временам. По оценкам Хейкела, боевики «Исламского государства» это настоящий рецидив раннего ислама, и что они добросовестно воспроизводят его нормы войны. Они совершают такие поступки, которые современные мусульмане не считают неотъемлемой частью священных текстов. «Рабство, распятие, обезглавливание — извращенные джихадисты не переносили эти средневековые традиции в настоящее время выборочно, — говорит Хейкел. — Нет, боевики ИГИЛ просто с головой погрязли в этих средневековых традициях, и оптом переносят их в сегодняшний  день».

  Коран называет распятие одним из немногих разрешенных наказаний для врагов ислама. Подать на христиан находит явное подтверждение в девятой главе Корана (сура «Ат-Тауба», или «Покаяние»). Она предписывает, что мусульмане должны бороться с христианами и иудеями до тех пор, пока они «не заплатят покорно джизью и не почувствуют себя сломленными». Пророк, которого все мусульмане считают идеалом, навязывал эти правила и владел рабами.

  Лидеры ИГ считают подражание Мухаммеду своим непременным долгом и возрождают традиции, которые на протяжении сотен лет были в забытьи. «Что в них поражает, так это не только буквализм, но и та серьезность, с которой они читают эти тексты, — говорит Хейкел. — Это навязчивая и даже маниакальная серьезность, какой у мусульман обычно не бывает».

  До возникновения «Исламского государства» самую радикальную преданность нормам пророка в прошлые века проявляли лишь ваххабиты в Аравии 18-го века. Они захватили большую часть того, что сейчас называется Саудовской Аравией, и их жесткие правила сохранились в виде разбавленной версии шариата, существующего в этой стране. Но Хейкел видит важное различие между этими группами: «Ваххабиты не были разнузданны в своем насилии». Их окружали мусульмане, они покорили земли, которые уже были исламскими. Поэтому ваххабиты сдерживались. «ИГИЛ, в отличие от  них, действительно по-новому переживает ранний период». Ранние мусульмане жили в окружении немусульман, а ИГИЛ из-за своей склонности к такфиру считает, что находится в такой же ситуации.

  Если «Аль-Каида» и хотела возродить рабство, то она никогда об этом не говорила. Зачем? Скорее всего, такое молчание по поводу рабства было составной частью стратегического замысла, и эта группировка думала об общественном мнении. Когда ИГИЛ начал порабощать людей, против этого стали возражать даже некоторые его сторонники. Тем не менее,  халифат беззастенчиво продолжает поддерживать рабство и распятие на кресте. «Мы покорим ваш Рим, сломаем ваши кресты и поработим ваших женщин, — пообещал представитель ИГИЛ Аднани в одном из своих периодических посланий Западу. — Если мы не доживем до этого времени, до него доживут наши дети и внуки, и они отправят ваших сыновей как рабов на невольничий рынок».

  В октябре журнал ИГИЛ «Дабик» опубликовал статью под названием «Возрождение рабства», в которой поднимается вопрос о том, не являются ли езиды (древняя курдская секта, позаимствовавшая элементы ислама и подвергшаяся нападениям боевиков ИГ на севере Ирака) впавшими в ересь мусульманами, которые по этой причине заслужили смерть, или они просто язычники, а поэтому их на полном основании можно сделать рабами. Собралась группа богословов ИГИЛ, и по приказанию властей стала решать этот вопрос. Как пишет анонимный автор статьи, если они язычники, то

  женщин и детей езидов следует разделить в соответствии с законом шариата между бойцами «Исламского государства», которые участвовали в боевых действиях в Синджаре [на севере Ирака] … Порабощение семей кафиров [неверных] и превращение их жен в наложницы это твердо установленная норма шариата. И если кто-то будет отрицать ее или насмехаться над ней, значит, он отрицает и насмехается над строками Корана и над повествованиями о пророке … а следовательно, отступает от исламской веры.

  2. Территория

  Есть предположение, что в ряды ИГ вступили десятки тысяч мусульман из-за рубежа. Рекруты приезжают из Франции, Британии, Бельгии, Германии, Голландии, Австралии, Индонезии, США и многих других стран. Многие приезжают туда воевать, и многие намереваются там погибнуть.

  Профессор Королевского колледжа в Лондоне Петер Нойман (Peter Neumann) рассказал мне, что голоса в онлайне играют важную роль в распространении пропаганды, делая так, чтобы новички знали, во что надо верить. Вербовка через интернет расширила демографию джихадистского сообщества, позволив консервативным мусульманским женщинам, практически запертым в своих домах, общаться с вербовщиками, в результате чего они подвергаются радикализации и направляются в Сирию. Распространяя свой призыв на оба пола, «Исламское государство» надеется построить полноценное общество.

  В ноябре я отправился в Австралию, чтобы встретиться с 30-летним Мусой Серантонио (Musa Cerantonio), которого Нойман и другие ученые называют одним из двух самых важных «новых духовных авторитетов», призывающих иностранцев вступать в  ИГИЛ. На протяжении трех лет он работал телепроповедником на канале Iqraa TV в Каире, однако ушел оттуда, когда руководство канала стало возражать против его частых призывов к созданию халифата. Сейчас он проповедует на страницах Facebook и Twitter.

  Серантонио крупный и дружелюбный мужчина с манерами книжного червя. Он сказал мне, что его ужасают видеозаписи казней. Он ненавидит насилие, хотя сторонники ИГ должны им заниматься. (Среди джихадистов он выступает против взрывов с участием смертников на том основании, что Всевышний запрещает самоубийство, вызывая тем самым противоречия. В его взглядах есть и другие отличия от позиций ИГ.) У него такая же запущенная растительность на лице, какую можно увидеть у некоторых великовозрастных фанатов «Властелина колец». А его одержимость апокалиптическими исламистскими идеями кажется знакомой. Похоже, он оживотворяет ту драму, которая человеку со стороны  кажется средневековой фантазией, но только с настоящей кровью.

  В июне прошлого года Серантонио с женой попытался эмигрировать (он не говорит куда, однако с хитрецой замечает, что «ездить в Сирию противозаконно»), однако их перехватили в пути на Филиппинах и депортировали обратно в Австралию на том основании, что у них была просрочена виза. Австралия объявила противозаконными попытки вступить в «Исламское государство» или уехать на его территорию, а поэтому конфисковала паспорт Серантонио. Он застрял в Мельбурне, где его хорошо знает местная полиция. Если Серантонио поймают, когда он будет помогать людям с переездом на территорию ИГИЛ, он сядет в тюрьму. Однако пока он на свободе – этот формально независимый идеолог, ставший весомым авторитетом для других джихадистов в вопросах доктрины «Исламского государства».

  Мы встретились в обеденное время в густонаселенном и мультикультурном районе Мельбурна Фуктскрей, где находится штаб-квартира издательства путеводителей Lonely Planet. Серантонио вырос здесь. Один из его родителей родом из Ирландии, а второй из итальянской Калабрии. На типичной для этого района улице можно найти африканские рестораны, вьетнамские магазины и увидеть молодых арабов, разгуливающих в салафитской униформе, состоящей из всклокоченной бороды, длинной рубахи и коротких штанов.

  Серантонио описал ту радость, которую он испытал, когда Багдади 29 июня был провозглашен халифом. Месопотамия внезапно стала оказывать прямо-таки магнетическое воздействие на него и его друзей. «Я был в гостинице [на Филиппинах] и вдруг увидел заявление на телевидении, — сказал он мне. — Я был изумлен, и сразу подумал — почему я застрял здесь, в этой чертовой комнате?»

  Последним халифатом была Османская империя, которая достигла пика своего развития в 16-м веке, а затем пережила длительный упадок, пока основатель Турецкой Республики Мустафа Кемаль Ататюрк не подверг ее в 1924 году эвтаназии. Однако Серантонио, как и многие другие сторонники ИГИЛ, не считает тот халифат законным, потому что там не исполнялись в полной мере исламские законы, требующие забивания камнями, рабства и отрубания конечностей, и потому что халифы там не были выходцами из племени пророка курайш.

  Багдади во время своей проповеди в Мосуле пространно говорил о важности халифата. Он заявил, что возрождение халифата, который не функционировал  около 1 000 лет (разве что номинально), является общей обязанностью мусульман. Он со своими преданными сподвижниками «поспешил провозгласить халифат и назначить имама» во главе нового образования. Багдади заявил: «Это долг мусульман, долг, который был утрачен на многие столетия … Мусульмане грешат, не исполняя его, но они должны постоянно стремиться к установлению халифата». Как и бен Ладен до него, Багдади выражался витиевато, часто ссылаясь на священные тексты и переходя на классическую риторику. Но он, в отличие от  бен Ладена и фальшивых халифов Османской империи, курайшит.

  Халифат, сказал мне Серантонио, это не только политическое образование, но и путь к спасению. Пропаганда ИГИЛ часто сообщает о том, как джихадистские группировки со всего мусульманского мира приносят ему клятву верности. Серантонио процитировал высказывание пророка о том, что умереть без клятвы верности значит умереть как джахиль (невежда) «смертью безверия». А теперь подумайте, что мусульмане (да и христиане, раз уж на то пошло) думают о том, как бог поступает с душами людей, которые умирают, не познав единственную истинную веру. Они не найдут спасения, но и прокляты тоже не будут. Точно так же, сказал Серантонио, признающий единого всемогущего Бога и совершающий намаз мусульманин не считается прожившим истинно мусульманскую жизнь, если он не даст клятву верности полноправному халифу и не исполнит обязательства этой клятвы. Я заметил, что в таком случае подавляющее большинство мусульман в истории и все, кто ушел из жизни в период с 1924 по 2014 год, умерли смертью безверия. Серантонио мрачно кивнул: «Я бы даже осмелился сказать, что халифат восстановил ислам».

  Я спросил Серантонио о его собственной клятве, и он быстро поправил меня: «Я не говорил, что дал клятву верности». Он напомнил мне, что в соответствии с австралийским законодательством давать клятву верности ИГ противозаконно. «Но я согласен с тем, что Багдади отвечает требованиям, — продолжил он. — Я просто подмигну вам, а вы уже сами понимайте это, как хотите».

  Чтобы стать халифом, надо соответствовать условиям, изложенным в суннитском законе: быть взрослым мусульманином мужского пола родом из племени курайш, показывать образец нравственной добродетели и честности, обладать физической и умственной полноценностью, а также авторитетом и властью («амр»). Соответствовать последнему критерию, заявил Серантонио, труднее всего. Для этого халиф должен обладать территорией, на которой он может вводить исламский закон. «Исламское государство» Багдади добилось этого задолго до 29 июня, заявил Серантонио. И как только оно сделало это, один новообращенный мусульманин с Запада (Серантонио назвал его «одним из лидеров ИГ») начал разговоры о моральном обязательстве провозгласить халифат. Он и другие люди тихо разговаривали с членами руководства и убеждали их, что дальнейшие проволочки это грех.

  По словам Серантонио, возникла целая фракция, готовая объявить войну группировке Багдади, если та и дальше будет тянуть время. Она подготовила письма на имя влиятельных членов ИГИЛ, выражая свое недовольство отказом назначить халифа. Но их примирил отвечающий за внешние связи Аднани, который по секрету рассказал этим людям, что халифат уже был провозглашен задолго до публичного заявления об этом. У них был полноправный халиф, и в тот момент имелся только один вариант. «Если он законный халиф, — сказал Серантонио, — люди должны принести ему клятву верности».

  После июльской проповеди Багдади джихадисты, у которых появилась новая мотивация, начали ежедневно прибывать в Сирию в массовом порядке. Немецкий публицист и бывший политик Юрген Тоденхефер (Jürgen Todenhöfer), побывавший в декабре в «Исламском государстве», сообщал о том, что всего за два дня на один из вербовочных пунктов на турецкой границе прибыло 100 боевиков. Его репортаж, как и материалы других авторов, свидетельствуют об устойчивом наплыве иностранцев, готовых отказаться от всего, что у них есть дома, ради рая в худшем месте на земле.

  За неделю до обеда с Серантонио я встретился в Лондоне с тремя бывшими членами запрещенной исламистской группировки «Аль-Мухаджирун» («Эмигранты»): Анджемом Чаудари (Anjem Choudary), Абу Бараа (Abu Baraa) и Абдулом Мухидом (Abdul Muhid). Все они выразили желание эмигрировать в «Исламское государство», что уже сделали многие их коллеги, однако власти конфисковали их паспорта. Подобно Серантонио, они считают халифат единственным праведным государством на земле, хотя ни один из них не признался, что принес ему клятву верности. Главная цель встречи для них состояла в разъяснении того, за что выступает ИГ, и как его политика отражает закон Всевышнего.

  48-летний Чаудари бывший лидер «Аль-Мухаджирун». Он часто появляется в новостях на кабельном телевидении, ибо продюсеры могут рассчитывать на то, что этот человек будет яростно отстаивать «Исламское государство», пока ему не отключат микрофон. В Британии у него репутация отвратительного балабола, но он со своими последователями искренне верит в «Исламское государство», и по вопросам доктрины говорит голосом этой организации. Чаудари и его товарищи весьма заметны в твиттеровских фидах членов и жителей «Исламского государства», а Абу Бараа ведет в YouTube целый канал, на котором отвечает на вопросы о шариате.

  С сентября эта тройка находится под следствием, поскольку власти подозревают их в поддержке терроризма. Из-за этого расследования мне пришлось встречаться с ними по отдельности, так как общение между собой считается для них нарушением условий выхода под залог. Но когда я поговорил с ними, у меня возникло ощущение, что я беседовал с одним и тем же человеком, надевавшим разные маски. С Чаудари я встретился в кондитерской в лондонском пригороде Илфорд. Он был одет в опрятную накрахмаленную тунику синего цвета, доходившую ему до щиколоток, и во время беседы потягивал Red Bull.

  До возникновения халифата «в нашей жизни отсутствовало, наверное, 85 процентов шариата», сказал мне Чаудари. «Эти законы не действовали, пока у нас не появился халифат, а теперь он у нас есть». Например, без халифата отдельные блюстители исламского порядка не имеют права отрубать руки ворам, если застанут их на месте преступления. Но стоит создать халифат, и его закон сразу оживет вместе с другой правовой практикой. В теории все мусульмане обязаны иммигрировать на ту территорию, где халиф применяет эти законы. Один из лучших учеников Чаудари по имени Абу Румайса (Abu Rumaysah), перешедший в ислам из индуизма, в ноябре обманул полицию и перевез всю свою семью из пяти человек из Лондона в Сирию. В тот день, когда я встречался с Чаудари, Абу Румайса разместил в Твиттере свою фотографию, где он позирует с автоматом Калашникова и новорожденным сыном на руках.

  Халиф обязан претворять в жизнь законы шариата. Любое уклонение от этих обязанностей требует, чтобы принесшие ему клятву верности люди в частном порядке проинформировали его о допущенных ошибках. В крайнем случае, если халиф будет упорствовать, они должны предать его анафеме и сместить. («Меня мучает и беспокоит этот важный вопрос, эта огромная ответственность», — сказал Багдади в своей проповеди.) Соответственно, халиф требует подчинения, а тех, кто упорно поддерживает немусульманские государства, должным образом информируют о совершенных ими  грехах и требуют исправления. Если эти люди не исправятся, их объявляют вероотступниками.

  По словам Чаудари, существует неверное представление о шариате, потому что в таких странах как Саудовская Аравия его законы применяются не в полном объеме. Там не отрубают головы убийцам и не отрезают руки ворам. «Проблема заключается в том, — объяснил он, — что когда такие страны как Саудовская Аравия просто исполняют уголовный кодекс, не обеспечивая социальную и экономическую справедливость по шариату в полном объеме, они просто усиливают ненависть в отношении мусульманского закона». По его словам, полный объем означает бесплатное жилье, еду и одежду для всех, хотя конечно, любой желающий обогатиться собственным трудом может это делать.

  32-летний Абдул Мухид повел разговор примерно в том же духе. Когда я встретился с ним в местном ресторане, он был в шикарном образе моджахеда: нечесаная борода, афганская шапка и бумажник поверх одежды в какой-то сумке, напоминавшей наплечную кобуру. Когда мы сели за стол, он начал с энтузиазмом рассуждать о социальном обеспечении. «Исламское государство» хоть и применяет средневековые наказания за преступления против нравственности (порка за пьянство и блуд, забивание камнями за супружескую измену), но его программа социального обеспечения в некоторых аспектах настолько прогрессивна, что не может не понравиться умным головам с телеканала MSNBC. Здравоохранение, заявил Мухид, бесплатное. («А в Британии разве нет?» — спросил я. «Не совсем, — ответил он. — Некоторые вещи не застрахованы, скажем, зрение».) По его словам, социальное обеспечение это не политический выбор ИГИЛ, а политическое обязательство, изначально присутствующее в шариате.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Вторая часть статьи можно прочитать здесь

  .

• Иван Николов: България да не се държи като малка сестричка към Сърбия

  Иван Николов*,  БГНЕС

   

  

  България най-напред трябва да се освободи от ролята на малката сестричка, която трепери с нищо да не наруши сръбско-българските отношения.

  Тази плаха и внимателна българска политика към Югославия, и сега към Сърбия, се оказа пагубна за нас. Само от 1962 г. до 2011 г. броят на българите в Сърбия е спаднал от 62 000 на 18 500 и това красноречиво говори за положението на българското малцинство.

  Общините, в които живеят българите, са сред икономически най-изостаналите в Сърбия, да не споменавам останалите показателите в областта на правата на човека, образованието, вероизповеданието, културното наследство, свободата на медиите и пр.

  За първи път от Освобождението насам България се намира в много по-изгодна външно-политическа позиция, от която спокойно може да поиска Сърбия да промени поведението си към българското малцинство, съгласно европейските изисквания за членство в ЕС. Това не е никакъв ултиматум, просто това в момента работи за сръбските национални интереси и членството в ЕС, за сръбско-българските отношения и преди всичко за самите нас.

  Ние вече сме се срещали с президента Плевнелиев, обсъждали сме положението на малцинството, доставили сме конкретни документи с искания и очакваме той просто да ги сложи на масата пред президента Томислав Николич, и да ги защити. Имам предвид Платформата за защита на правата на българското национално малцинство в Сърбия, която 15 неправителствени организации, български малцинствени партии и Националният съвет на българското малцинство подписахме на 15 юли 2013 г. в Ниш.

  Там нещата са казани по един изключително цивилизован и добронамерен начин и за това, което искаме от Сърбия, и за това, което искаме от България, и за това, което искаме от международната общност.

  Да, ние сме сериозно загрижени от влошаващото се положение на българското национално малцинство в Република Сърбия, видно и резултатите от последните преброявания на населението. Силно сме обезпокоени от негативните процеси, наблюдаващи се напоследък, които намират израз в: закриването на цял клас (Пети) в обучението на български език в Основното училище в Босилеград; в прекратеното издаване на в. „Братство“, единственият вестник на българите в Сърбия; в преименуването на църквата „Св. Иван Рилски Чудотворец“ в с. Паралово, Босилеградско. Да продължавам ли нататък?

  Освен това, президентът Плевнелиев би могъл да попита колегата си Николич и още:

  – Защо вече 2 години в Босилеград се осуетява възстановяването на български войнишки паметници и се преследват граждани, които искаха да ги възстановят по повод 100 години от Балканската война, а същевременно в Сърбия се повдигат десетки паметници с ясно изразени антибългарски послания и продължаващият говор на омразата по отношение на близката ни история?

  – Защо в Босилеград продължава да се отбелязва т. нар. „Ден на освобождението от българската фашистка окупация“?

  – Защо все още се преследва свободата на словото (гражданинът Димитър Димитров бе наказан с парична глоба от 2 000 евро за гражданска позиция изразена в списание „Бюлетин“)?

  – Защо Сърбия не прави нищо за прилагане на препоръките от Резолюциите на Европейския парламент, касаещи проблемите на българите в Сърбия?

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Иван Николов е председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград, Р. Сърбия.

• Отворено писмо на Стефан Грънчаров до кмета на Босилеград

  Стефан Грънчаров*, vmro.bg

   

  

  Няколко дни след отминалия национален празник 3 март кметът на Босилеград Владимир Захариев изпадна в нов изблик на „патриотизъм”. За никого не е изненада, обаче, че посоката на този изблик е отново срещу българщината в града. Няколко седмици след като той поиска от министър-председателя на България закриване на Културно-информационния център на българите в Босилеград, и последвалата защита на КИЦ от депутатите от Патриотичния фронт и евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки, кметът отново изпада в „патриотичен патос”.

  През последните няколко дена г-н Захариев започна нова яростна кампания срещу КИЦ. Този път чрез упражняване на натиск върху хора от кметската администрация, директора на началното училище в града (в което благодарение на кмета липсват български паралелки), чрез своя заместник Стефан Стойков (упражняващ натиск върху Националния съвет на българите в Сърбия) като се изпращат писма до редица български институции. Текстът е сходен, личи си неграмотността, остарялата риториката от края на миналия век,  една част е възхвала за кмета, а другата е демонизиране на КИЦ-а и искане за закриването му. В повечето случаи почеркът и текстът съвпадат само подписите са различни.

  Ето и едно писмо от нас. Само че за разлика от онези със скритите податели и намерения, това е открито с ясни намерения, а именно ЗАПАЗВАНЕ НА БЪЛГАРЩИНАТА В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ!

  В това писмо искаме да попитаме г-н Захариев следните въпроси около дейността му за запазване на българщината в Босилеград:

  1. Защо спряхте изграждането в местното гробище на паметник на българските герои, загинали в защита на българския град Босилеград?

  2. Защо 4 години крихте плочата на големия местен българин Йордан Захариев в мазето на общината?

  3. Колко са българските паралелки в Босилеград и колко са тези в Цариброд?

  4. 57 души са починали от началото на 2015 г. в управлявания от вас град, а колко са се родили?

  5. Защо обвинявате КИЦ, че злоупотребява с издаването на български гражданства, а самият вие редовното се тикате в Държавната агенция за българите в чужбина и се опитвате да прокарате документи на хора, като нарушавате и закона за българско гражданство?

  6. Колко пъти организирахте български културни и образователни събития в града по време на мандатите ви?

  7. Кой разреши построяването на чешма в памет на жертвите на „бугарския окупатор” само на метри от паметника на Апостола на свободата?

  8. Колко пари „спестихте” на сръбската държава от лечението на босилеградчани във ВМА?

  9. От КИЦ – Босилеград са подготвили и изпратили стотици босилеградчани да учат в България, а вие колко?

  10. На 19 февруари тази година, от 11 ч. местното време в центъра на града пред паметника на Апостола, какво отбелязахте – 142-та годишнина от обесването на Васил Левски или 1-та година от вторият мандат на Борисов?

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Авторът на Отвореното писмо Стефан Грънчаров е член на Организационния отдел на ВМРО.

  .

• 4 години от аварията в АЕЦ „Фукушима“. Трагедията продължава

  Георги Котев,  Gikotev.blog.bg*

  

  На днешния ден преди четири години (на 11.03.2011г.) след мощно земетресение и последвали огромни вълни цунами в Тихия океан, аварира тежко АЕЦ „Фукушима-Даичи“, в едноименната японска префектура.

  През изминалите 1560 денонощия оттогава почти не минава ден без появата на нови, още по-зловещи вести от мястото на трагедията, и не само оттам. Радиацията, изпускана непрестанно оттам, отдавна броди на хиляди километри от мястото на сътворяването й.

  Вместо дълги дифирамби, е редно да се направи само един и много кратък и категоричен извод. Световната ядрена мафия не си е направивила поуките и не си е научила уроците от собственото си злодействие. Ядрената мафия е още по-нагла и още по-жадна за нови и още по-жестоки престъпления. И вероятно, за всеобщо наше съжаление, така ще продължи, не само до следващата Фукушима, а до колкото трябва следващи Фукушими, докато не остане и една жива клетка на планетата Земя. В това число и клетките на самата ядрена мафия.

  За отбелязване на годишнината съм подготвил кратка, но съдържателна фото-плакатна изложба.

  

  

  

  

  

  

  

  И накрая един чистосърдечен поздрав към цялата световна ядрена мафия от… отвъдното!

  

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Заглавието е на Еврочикаго.

• Властта предлага глоба и затвор за обидни политически коментари

  И второто правителство на ГЕРБ ще направи опит да се ограничат критичните публикации срещу политици и партии. Министерството на правосъдието предлага в Наказателния кодекс (НК) да се запише като престъпление проповядването или подбуждането чрез медиите към дискриминация, насилие или омраза, основани на политическа принадлежност, пише „Сега“. Предвиденото наказание е затвор до четири години и глоба от 5 до 10 хил. лв. Проектът е качен за обществено обсъждане на сайта на министерството.

  Сега съществуващият чл. 162 ал. 1 гласи: „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание“. Министерството иска да се добави „или политическа принадлежност“. Така ще се даде възможност на прокуратурата да разследва критики по адрес политически субекти, както и медиите, в които се случва това.

  Изменението се прокарва покрай т. нар. антитерористично законодателство, чиято цел е да се въведат наказания за обучение в тероризъм и преминаващи през България привърженици на радикални групировки. В мотивите пише, че по този начин ще се предотврати пропагандата към „престъпни посегателства на религиозна или политическа основа“.

  През 2010 г. правителството на ГЕРБ предложи подобна поправка с много по-общ текст, зад който се криеше и дискриминация заради политическа принадлежност. Намерението предизвика остра реакция, след като депутати от опозицията и юристи коментираха, че под ударите на закона ще попаднат журналисти, които пишат критично за управляващите. Така предложението в крайна сметка не бе прието.

  Предлаганият сега текст също беше разкритикуван от правозащитници заради възможността да се използва за ограничаване свободата на словото и саморазправа само заради критични изказвания. Пред „Сега“ адвокат Михаил Екимджиев коментира, че подобен текст може да доведе най-малкото до цензура или автоцензура заради страх от наказание. Според него поправката може да е вредна за политическите дебати като цяло. „Всеки политик може да каже: Вие ме критикувате не защото съм некадърен, а защото принадлежа към еди-коя си политическа партия“, обясни той. Екимджиев допълни, че този текст може да се използва и за саморазправа с политически опоненти. Депутатите обаче имат имунитет и не могат да бъдат преследвани заради изказванията си освен със специално разрешение на парламента. Затова според правозащитника острието на този текст ще падне върху журналистите./Darik.bg/

• Лавина от омраза

  Инцидентът над хижа „Яворов“ в Пирин или какво се случи с емпатията

  .

  

  Научих за лавината над хижа „Яворов,“ под която загинаха три момчета, докато се връщах от Мальовица след два дни със ски в планината. Пътувах в колата с един приятел. Когато му казах, че е паднала лавина на „Яворов“, той каза, че синът му е там този уикенд за да кара борд. Не се притесни, защото първоначалната информация беше за пострадали гръцки туристи. Всъщност детето му беше израснало с него в планината и му имаше пълно доверие. По-късно щеше да стане ясно, че синът му е помогнал в акцията. Тогава въобще не беше ясно какво се е случило – нито броя на пострадалите, нито мащабът на инцидента.

  После се разбраха детайлите – лавината е паднала към 14:30 ч. от Безименен връх към Погледец. Затрупаните са трима. Имали са лавинни уреди (пипс – устройство, което излъчва радиосигнал, който позволява локацията на затрупания), сонди (с които се сондира за точното му локализиране) и лопати. Приятелите им, които са били в района, са организирали спасителна акция по всички правила. За съжаление, когато през следващите минути до час затрупаните са изровени, те вече са били починали.

  Това са фактите.

  В часовете и дните след лавината медиите вече бяха пълни с текстовете за случилото се.

  Фактологическите грешки и противоречията се преплитаха със звучни епитети. Жълтият драматизъм „те са си виновни“ беше надут до макс. Думите не бяха достатъчни, трябваше и снимков материал. Снимки на шейните, които свалят телата, фоторепортаж от входа на моргата. Аутопсия в реално време. Оцелелите се причакват от упор пред районното, за да разкажат как се чувстват.

  Или сме забравили или не ни пука, че загиналите Камен Чипев, Кристиян Велинов и Момчил Велчев имат роднини и приятели, които страдат. Вероятно някои от тях до вчера не са знаели, че са ги загубили.

  Базов принцип в журналистическата етика е да не засилваме мъката на хората, попаднали в беда. Такава информация, пише в Етичния кодекс, ще съобщаваме със съчувствие и сдържаност. Като журналисти сме поели ангажимент да уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.

  Да, момчетата не е трябвало да бъдат там при тези условия. Но нека не забравяме, че в планината границата между субективна и обективна опасност е много тънка. Инциденти като този в неделя на хижа „Яворов“ се случват и ще продължат да се случват. Те са функция от броя на хората, които карат извън писта, който се увеличава с всяка изминала година. Във Франция средно на година от лавини загиват по 30 човека. А в България инцидентите по обработени писти със сигурност са много повече от тези извън писта.

  Противно на това, което внушават медиите, истината е, че като цяло обществото на хората, които обичат да карат извън писта уважава планината и в никакъв случай не може да бъде обвинено, че подценява риска. Вижте форума на тяхната организация – Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и ще разберете. Има хора, които знаят за лавините не по-малко от средностатистически планински спасител. Със сигурност познават снега повече от тези, които обработват пистите на Банско. И са добре екипирани. За съжаление това не винаги е достатъчно.

  В морализаторско-жълтия речитатив практикуването на извънпистово каране беше сравнено със самоубийство. Стигма, която няма да видите след нито един инцидент на писта, където необезопасените оръдия за сняг, шахти и писти не са самоубийство, а чисто убийство. Няма да прочетете защо е важно да се кара с каска, нито какви са правилата за поведение (скорост, изпреварване, предимство) на писта. Или пък къде може да изкарате курс за лавинна безопасност. Не прочетохте и за това какво са лавините и как се образуват, за структурата на снега, за екипировката, която е необходима. Къде и кога е опасно.

  Все неща, които ще помогнат да на хората да са информирани, което е първо условие за да няма инциденти.

  Но явно сега не е време нито за познание, нито за почитане паметта на загиналите – ако щете и само с мълчание. Място за емпатия няма. Тя беше отнесена от лавината на озлоблението и отчуждението много преди миналата неделя.

  Росен Босев, Capital.bg

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  .

  Еврочикаго публикува по-долу, без никакви редакции, разказите на Виктор Георгиев и Иван Славчев – непосредствени участници в трагичното събитие, за което пише Росен Босев. Мненията им открихме във форума на БАССЕС. Мястото, както сами са го нарекли създателите му, „където можете да обсъждате всичко свързано с планината, свободните ски, екипировка за извънпистово каране, както и да намерите съмишленици за ски турове из планините в България и навън или просто компания за каране.“

  Виктор Георгиев:

  На 08.03 с Ванката тръгнахме от хижата в 8:30 и направихме две спускания от Безименен до Погледец. Малко след нас дойдоха и другите приятели. Всички карахме в района. Около 14:30 направихме трето последно пускане в гората. Изобщо не разбрахме, че е паднала лавина. Като излезнахме от гората, гледката беше ужасна. Лавината – чудовищно голяма, беше помляла дървета и клекове. Рус търсеше с пипса, Ванката пръв отиде при него. Като пристигнах при тях, вече бяха сондирали, почнахме да копаем. После дойдоха и другите от групата, изровихме останалите двама. Момчетата бяха много надълбоко, един от тях беше поне на 3 метра, едва ги сондирахме, един от сплитовете беше смлян на парчета. Работихме организирано и синхронизирано, но и това не беше достатъчно, за да ги спасим. Като ги извадихме, вече си бяха отишли – посинели, без пулс, зениците не реагираха на светлина. Но не се отказахме. Жив до доказване на противното. Над 40 минути ги реанимирахме, CPR, облякохме ги, топлихме ги… но без резултат. Детайлите ще спестя от уважение към починалите и техните близки. Не е за разказване…
  Сигнал беше подаден около 14:30. Хеликоптер не дойде, заради лошото време. ПССарите пристигнаха през нощта с ратрак и 3-4 шейни. Спасителна акция нямаше, на следващия ден само отнесоха телата.
  Умолявам ви, не обръщайте внимание на драскачите. Журналистите са най-долното племе хиени и лешояди, които правят сензация от чуждото нещастие. Какви глупости са се изписали, нямам думи! Не обръщайте внимание и на фотьойлните катерачи/планинари, дето от всичко разбират и които редовно си избиват комплексите по фейсбук групите или под жълтите статии. Това как хижарят непрестанно бил предупреждавал да не ходим, но ние самонадеяните отворковци не сме искали да го слушаме са абсолютни глупости! Такова нещо нямаше, никой нищо не ни е казвал. Но нали трябва да се направи сензация post factum… Искам да благодаря на хората в бассес за подкрепата. Благодаря ви, че бяхте с духом с нас и не ударихте социалното дъно като журналята и виртуалните тролове. Скоро всеки ще напише личната си история и всичко ще се разбере.
  Каква ни беше грешката? Не трябваше да пускаме върхове, склонове, улеи. Трябваше да си караме само в гора. Същия склон го пуснахме два пъти с Ванката. Един час по-късно и можехме ние да сме отдолу, а да ни спасят – никакъв шанс! Но други извадиха лошия късмет…
  Сбогом, Крис! Сбогом, Зверщина! Благодаря ви за хубавите мигове. Дано там, където сте в момента има много паудър и скали. Ще ми липсвате! Загубихме прекрасни хора. Почивайте в мир.

  Иван Славчев:

  Ще публикувам моята гледна точка за нещата, надявам се тези които четат да си извадят поука от нашите грешки, за да не се повтарят такива събития… Историята накратко:

  С Виктор (неговото мнение е публикувано малко по-нагоре – б.р.) тръгнахме към Картала събота сутринта. След като се оказа че там лифта не работи, както и почти никъде другаде решихме да се качим на Яворов, още повече, че и двамата нямаше да сме на работа следващата седмица и възможности за каране на лифт – много.
  Пристигнахме около 14 часа на хижата и се оказа, че там са още 16 човека – общи приятели и познати, с които често или по-рядко караме и катерим. Въодушевени от многото сняг и добрата компания карахме до тъмно по гората и улеите в скиорско ляво.
  На другата сутрин (неделя – 08.03) в 8:30 излязохме и направихме следа до горната част на билото – където свършва гората – точно над улеите. След две спускания в левият улей (който падна с десния в последствие) преценихме, че имаме време за още едно спускане в гората. По случайност аз избрах линия, която към долната част на гората има видимост към улея. Когато видях буците на лавината и едно от момчетата, търсещ с лавинен уред по обувки върху лавината (лавината му беше отнесла ските, но той беше успял да се измъкне без да е затрупан) не се наложи да се чудя какво се е случило, спуснах се до него, свалих ските, включих уреда на търсене и се включих. След около 7-8 минути локализирахме сигнал, след още 2-3 сондата намери тяло. През това време се бях обадил на Виктор по станцията да лепи коланите и да се качва при нас да копаем (той беше излязъл по- надолу от гората). След 10 минути здраво копаене на около 2,30 метра под снега стигнахме до пострадалия. Беше с лице надолу и глава нагоре по склона. Заради многото сняг се наложи да копаем още почти 10 минути за да успеем да извадим лицето. Общо – 30 мин. за цялата акция. За да имаше полза от нея трябваше да сме го изкопали за 10 минути.
  Някъде по това време хората, които бяха в хижата и бяха чули по радиостанциите за лавината дойдоха. Установихме, че липсват още 2-ма човека и че още други двама са попаднали в периферията на лавината и са били изхвърлени от нея в страни без сериозни поражения (драскотини и натъртвания и едно ударено коляно в дърво). Двама души останаха да помагат за доизравяне на вече намереният, останалите тръгнаха да търсят други сигнали (трябваше ни много време, докато успеем да извадим и изключим уреда на намереното момче за да не пречи).
  Аз останах и продължих със CPR, тъй като имаше много хора и не се налагаше да помагам за търсенето. Лавинното поле беше огромно, информация за това къде са затрупаните – никаква. Въпреки това след около 15 минути грубо сканиране бяха открити и двата сигнала в най-долната част на лавината. Оказа се, че единият е затрупан под 2,5 метра сняг, другият – под около 3,5 метра. Сондите не бяха достатъчно дълги, така че останалите бяха намерили най – малкото разстояние с лавинния уред и просто копаеха надолу, докато успеят да намалят разsтоянието, за да използват сонда. Бяха намерени и извадени и двамата около 1 ч и 15- 20 минути след падането на лавината. Липса на пулс, дишане, зенична реакция. На всички им беше правен около 40 минути CPR, по – скоро за да сме сигурни, че всичко е опитано, отколкото от реална нужда. А и така или иначе хеликоптер нямаше как да дойде в това време.

  Маркирахме местата на инцидентите с GPS и сонди заради валящият сняг, който можеше да затрупа всичко и се прибрахме в хижата около 18:30. ПСС беше сигнализирано още в началото и чакахме да дойдат за да приберат загиналите. Поради обилният снеговалеж този и миналите дни успяха да се качат чак към 11:30 през нощта, след като с много усилия бяха намерили малък ратрак от ВИК (широк 2 м, нормалните са 4 м), който да мине по тесният път и да пробие за да минат шейните след него. На другият ден – транспорт на загиналите надолу, хората без ски след лавината слязохме по утъпкания от ратрака и шейните път.

  Изводи, които аз правя и причини за инцидента според мен:
  – Пренадъхване заради многото сняг – последните години такъв валеж е голяма рядкост и всички се хвърлихме с еуфория и без правилна оценка. Още повече, че улеите, за разлика от гората бяха достатъчно стръмни за да се кара на скорост и ските да изплуват от дълбокия сняг и отидохме натам.
  – Липса на формален лидер – нямаше някой с голям авторитет пред останалите, който да каже, че на склона е прекалено лавиноопасно и не трябва да се кара. Понеже всички имахме опит всеки си казваше- „Абе не изглежда съвсем добре, но другите карат по него, а и кой съм аз да им забранявам“. И почти всички карахме (някои от нас отказаха да поемат риск и караха само в гората).
  – Разчитахме на минал опит – почти всички бяхме карали по тези улеи и гори многократно, включително и веднага след и по време на снеговалеж, дори и след предшестващи затопляния и никога не беше имало проблем. Пропуснахме обаче да отбележим, че никой не е карал там след толкова обилен снеговалеж.
  – Разчитахме на оценка на лавинната опасност от събота – на 07 – ми всички карахме улеите и бяха стабилни. На 8-ми беше паднал около 40 см нов сняг и времето се беше затоплило с няколко градуса (никога не беше по – топло от минус 3-4 градуса. ) Въпреки това имаше дъска от нов мек сняг, която се цепеше на места и хлъзгаше на места под ските при пантене. Впреки това аз го определих като “sluff” и продължихме да караме. Още повече, че през нощта беше излязъл вятър, който явно е уплътнил област от горната част на склона – мястото, където тръгна лавината, и новият сняг е бил нестабилна дъска в тази част (направи ми впечатление един участък с нещо като дъска, но тъй като беше малък и изолиран го пренебрегнах като опасност). Аз лично смятам, че това е една от основните причини за лавината – малка област с навят сняг, през която някой случайно се е спуснал, търсейки линия настрани, което е било достатъчно да бутне малка лавинка, която да повлече целят не твърде стабилен склон след себе си.
  – Прекалено доверие, че лавинните уреди, лопати и сонди гарантират ниво на безопасност – имайки предвид, че почнахме търсенето веднага, пак не успяхме да извадим нито един човек навреме. Само откопаването на всеки един ни отне повече от 15 минути, а ние копаехме доста бързо. В тази ситуация би помогнал само ABS, какъвто никой от пострадалите нямаше. Дори и да имаше – лавината беше изключително тиха – дори тези, които бяха в периферията не я бяха чули да идва, преди да ги удари. Аз също не я чух, въпреки че съм бил на 10 – 20 метра. Не знам дали щяха да дръпнат дръжката на ABS-a (ако имаха такъв) навреме.
  – Липса на съгласуваност при радиокомуникациите – въпреки, че доста хора имаха станции не се бяхме уговорили всички за обща честота, а всяка караща група си беше определила нейна си. Само поради чист късмет това не оказа влияние на конкретната акция, но можеше да причини големи проблеми при викане на помощ. Още повече, че някои бяха на модулирани честоти – т.нар. подканали, което не им позволяваше да чуват предавания от други станции дори на същата честота. Ако това е адекватно на ски писта, където много хора предават на свободни канали и има нужда от филтрация, то е абсолютна глупост при каране на такива места, където може да се наложи да викаш помощ.
  – Лепяхме коланите на равната част на пътеката преди гората на Погледец. Лавината беше стигнала около 200 м. по – надолу. Ако имаше някой на пътеката в този момент, щеше да се озове под 2 метра сняг. Като цяло подходът към гората, където беше безопасно за каране не беше безопасен.
  – Грешка, която само аз направих – не забих ските си прави, когато ги свалих в началото на лавинната акция и се втурнах да търся с уреда, като бързах да превключа веднага режимът на приемане, за да не смущавам истинският сигнал. Резултат – при лавинната акция ските и щеките бяха затрупани и така и не ги намерих след това. Ако ратрака не беше минал да утъпче пътя, нямаше да има с какво да сляза. Ако пък ми трябваха ските за да организирам спасяване на някой или да спасявам себе си….

  Като заключение – в следствие на грешна преценка и лошо стечение на обстоятелствата загинаха трима наши приятели. Те не бяха по – безрасъдни или лошо подготвени, бяха единствено с по – лош късмет. На тяхно място можеше да е всеки друг от групата. Какво е усещането да изкопаваш човек с който си живял в една палатка къде ли не след като е бил под снега повече от час – надявам се на никой да не му се налага да разбира.
  Сега остава да се правят изводи, да подкрепим семействата им доколкото можем и да се сещаме за тях, когато сме по белите склонове….

  ПП: Нарочно не съм писал имената на останалите участници. Според мен всички реагираха адекватно и бързо. Горното тълкувание на станалото е моя интерпретация и се извинявам, ако съм написал нещо невярно – това е, което си спомням.

   

• Орден меченосцу

  Илья Мильштейн, Grani.ru

  .

  

  Иерархия государственных наград – штука тонкая. Особенно на Востоке. И ежели 90-летнему „политическому обозревателю“, который всю свою сознательную жизнь изобличал агентов Госдепа, вешают на заслуженную грудь орден Александра Невского, то это сигнал однозначный. Значит, пришла пора снова воевать с Америкой, и тут идея вручить награду за личную отвагу, учрежденную в 1942 году, Валентину Зорину только на первый взгляд кажется дикой. На самом деле кого же сегодня объявлять героем, если не Валентина Сергеевича? По его стопам ныне идут десятки отважных обозревателей, которых и ядерная война не страшит, и древнесоветский витязь служит для них вдохновляющим примером.

  Или взять Андрея Лугового. Он, как мы все знаем, никаких подвигов в Лондоне не совершал, так что вроде и непонятно, почему удостоен ордена „За заслуги перед Отечеством“ второй степени. Никого не убил, и вдруг такой орден. Однако в тексте постановления ясно сказано, что депутата премировали за „большой вклад в развитие российского парламентаризма и активную законотворческую деятельность“, и это снимает все вопросы. Сразу вспоминается, допустим, „закон Лугового“, благодаря которому в России власть имеет право без суда и следствия блокировать любой сайт, и надо быть просто бесчестным человеком, чтобы не усмотреть в этом законе огромный вклад в развитие парламентаризма. Надо, я не знаю, куда-нибудь в Грани.Ру колонки писать, чтобы поставить под сомнение активную законотворческую деятельность народного депутата.

  Кроме того, награждение Лугового носит хорошо просчитанный демонстрационный характер. Сейчас в Лондоне проводится публичное расследование по делу об убийстве Александра Литвиненко, и похоже на то, что вопреки очевидности Лугового с Ковтуном признают киллерами, а российскую власть – заказчиком преступления. Это, согласитесь, будет обидно, и вот заказчик заранее проявляет солидарность с исполнителями, что, согласитесь, благородно. А сюжет обретает завершенность.

  В той же двойной оптике следует, вероятно, рассматривать и свежий скромный орден на груди Рамзана Кадырова.

  Можно предположить, что его, признанного чеченского национального лидера, таким образом предупреждают о неполном служебном соответствии. Рамзана Ахматовича, Героя России, кавалера ордена „За заслуги перед Отечеством“ четвертой степени и ордена Мужества, обносят очередной высокой цацкой, с тем чтобы выразить недовольство. Кадыров награжден „за достигнутые трудовые успехи, активную общественную деятельность и многолетнюю добросовестную работу“, и в самой этой формулировке слышится нечто укоризненное.

  Иди, мол, трудись, мы устали от твоих героев и патриотов, которые учиняют теракты в центре Москвы. И хотя пресс-секретарь Песков утверждает, что награждение – это процесс, сильно растянутый во времени, так что в последние дни уже ничего не изменишь, мы позволим себе не согласиться с пресс-секретарем. Если в столице совершается столь громкое преступление, что сам президент называет его „позором России“, а награждаемый объявляет предполагаемого убийцу „настоящим патриотом“, то получается, что Кадыров спорит с Путиным, и это нехорошо. Так что по итогам дискуссии можно внести некоторые уточнения в наградной список. В целях воспитательных, если уж покарать Рамзана никак нельзя, слегка отчитать за вспыльчивость надо, а наградить – необходимо.

  С другой стороны, сама вот эта версия о чеченцах, чьи религиозные чувства якобы оскорбил Борис Немцов, как-то не выдерживает проверки фактами. В связи с гибелью журналистов „Шарли Эбдо“ он высказывался вполне корректно и уважительно по отношению к исламу. Правда, насчет Кадырова Борис Ефимович высказывался пожестче, утверждая, что тот „уже всех достал своими угрозами“ и его „давно пора посадить“, но, кажется, Рамзан еще не объявлен мусульманской святыней? Короче, серьезных поводов для ненависти к Немцову у Дадаева и других не было, разве что им помогли испытать это сильное чувство. Кто помог? Вопрос представляется столь риторическим, что неловко и отвечать.

  Впрочем, с Кадыровым всегда все непросто, так что объявлять его заказчиком преступления я бы тоже не спешил. Не исключено, что речь идет об операции прикрытия, в которой он, личный друг и почитатель Путина, согласился поучаствовать – причем с большой охотой. И сама история с чеченцами, которых волоком протащили по коридору Басманного суда, и ихпрославление в кадыровском микроблоге, и грянувший сразу скандал, и непонятки с орденом – все это разводка для публики, которой предложено задуматься о глубокой религиозности боевиков и ужаснуться при этой мысли.

  Что же касается грядущего суда и судьбы обвиняемых, то их ведь сам Рамзан назвал „боевой пехотой Путина“, а пехота готова исполнить любой приказ, хоть жизнь отдать за гаранта, хоть в тюрьму сесть. Да вот уже и адвокат Заура Дадаева дезавуирует признательные показания своего клиента, так что, может, Кадыров еще и отобьет героев. А слухи о том, что оппозиционера убили оскорбленные в лучших чувствах чеченцы, закрепятся в народной памяти, покрывая истинных убийц.

  В общем, иерархия государственных наград – это штука тонкая, и немудрено запутаться, гадая, кому и за что выпал орден. О чем гадать не приходится, так это об иерархии ценностей этого государства, для которого устрашение общества является главной целью. После убийства Бориса Немцова тьма заметно усилилась, и это значит, что цель опять достигнута, так что можно раздавать награды.

• Проф. Пеев: Много инциденти на море стават заради погрешни команди от брега

  Проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев е преподавател в катедра „Социални, стопански и правни науки към ВВМУ ”Никола Й. Вапцаров”. Той е кап. I ранг о.р. В интервю на Стефан Денков с проф. Пеев за ИА „Черно море“ професорът заявява: „Расте влиянието на ВИП фактора в корабоплаването, което тепърва се изследва в морската наука и практика“.

  Препубликуваме интервюто с проф. Пеев в нашето издание, защото той е един от приятелите на Еврочикаго, известен и на нашите читатели с големия си принос за увековечаване паметта на изключителния ни поет Никола Вапцаров.
  

  

  Влиянието на човешкия фактор върху безопасността на корабоплаването е важен въпрос за решаване пред морския бизнес. Напоследък обаче особено актуален става неговият психологически аспект, което определи и темата на разговорa на Информационна агенция „Черно море“ с проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев, кап. I ранг о.р., преподавател в катедра „Социални, стопански и правни науки” към ВВМУ ”Никола Й. Вапцаров”. Той беше лектор на срещата дискусия на тема „Влияние на човешкия  фактор върху безопасността  на корабоплаването – когнитивни  и социално-психологически  аспекти”, организирана от Българската асоциация на морските капитани, Клуба  на корабните механици, Българската морска камара, която се проведе във ВВМУ. Проф. Пеев е първият и засега единствен доктор на психологическите науки у нас в системата на морското образование, военноморските сили и търговското корабоплаване.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  – Какво определи организирането на форума за влиянието на човешкия фактор в корабоплаването?

  – Ролята на човешкия фактор за безопасността  на корабоплаването най-добре се чувства и оценява от тези, които са в морето. Затова именно капитаните и механиците от търговското корабоплаване бяха първите експерти, които започнаха да търсят нови подходи и публично обявиха пред световната морска общественост потребността от нова визия за ролята на човека във водния транспорт. Това стана преди повече от 30 години, когато през 1981 г. на международна конференция в Лондон, проведена по инициатива на капитани и механици, се постави акцента за влиянието на социално-психологическите фактори върху безопасността на корабоплаването. На тази тема беше и моят доклад, който представих на Седмия национален конгрес по психология за човешкия фактор в корабоплаването в края на октомври 2014 г. Така че наистина имаше потребност от сегашната среща  дискусия с капитаните и механиците. Още повече точно техните организации бяха инициирали уникалното събитие – конференцията през 1981 г. и последвалите промени, които настъпиха в документите на ИМО за човешкия фактор в корабоплаването. Убеден съм, че по същия начин и сега могат да генерират нови идеи, защото 2015-а е година с особено значение. На 2 януари т.г. генералният секретар на ИМО Коджи Секимидзу обяви Световния ден на морето 2015 г. с основна тема морското образование. Тук ще вмъкна, че по време на 15-ата генерална асамблея на Асоциацията на морските университети през есента на 2014 г. в Австралия беше прието специално обръщение към ИМО, свързано с ролята на човешкия фактор. Това обръщение беше разгледано и на заседанието на комитета по безопасност на корабоплаването, който се проведе от 2 до 6 февруари т.г.

  – Това ли е причината тази тема да бъде особено актуална в момента?

  – Темата за безопасността  на корабоплаването винаги е била интересна за морската гилдия и  обществото, но през последните години наистина става особено актуална. Причината е, че, от една страна, се приемат много документи, свързани с безопасността на корабоплаването, непрекъснато се въвеждат иновации, нови технологии в тази насока, а в същото време  инцидентите не намаляват. Според официалната статистика около 80% от всички аварийни случаи с кораби от световния флот стават по вина на човешкия фактор, независимо от модерните технологии, които се въвеждат. Растящият брой на морските катастрофи показва, че тази тема трябва да бъде в центъра на общественото внимание. Между другото това бе и един от аргументите, които изтъкна г-н  Коджи Секимидзу, генерален секретар на ИМО, когато обяви, че темата на Световния ден на морето  2015 ще бъде морското образование. Защото по-качествено образование означава по-качествен човешки фактор в корабоплаването.

  – Кои основни проблеми бяха повдигнати на срещата дискусия?

  – Един от акцентите (както и темата на Световния ден на морето) бе качеството на морското образование, другите бяха насочени към издигане на квалификацията, компетенциите на морските кадри и т.н. Беше поставен и друг интересен проблем, който много се дискутира в морските среди – връзката бряг – кораб. Оказа се, че голяма част от инцидентите на море се предизвикват не от екипажа, а от погрешни команди от брега, дадени под  различни форми. Това го свързвам с един термин, който все повече влиза в лексиката – натиск върху капитана, натиск върху механика. По-рано, както е известно, капитанът е бил първият след Господ на кораба. Тръгвайки на море, на него му е гласувано пълно доверие. Докато сега, особено в екстремни ситуации, има случаи, когато се оказва натиск върху капитана и върху механика. Такъв натиск има и чрез постоянното изискване на информация от тях. Това е проблем, който сигурно тепърва ще се решава.

  – На страниците на в. „Черно море” под рубриката „На капитанския мостик” много от капитаните в активна възраст се оплакват, че са се обърнали в секретарки, споделят и за оказвания им натиск от страна на чартьора, който настоява  товарът му да пристигне по-бързо…

  –  Искам да разширя въпроса. Наистина, хората изпитват проблеми, а още няма изследвания в този конкретен аспект. Не е ясно точно какво се случва и тук трябва да бъдат насочени новите изследвания. Преди няколко години, когато стана трагедията с полския правителствен самолет и загина президентът на страната, започнах да работя задълбочено върху този проблем. Стигнах до една нова категория в науката, която също започва да се активира – влиянието на ВИП фактора както в авиацията, така и в корабоплаването, тоест на много важните персони, които са над капитана на кораба, над командира на самолета. Факторът е комплексен, освен част от йерархията в него са включени и корабособственици, застрахователи, агенти и т.н. Появиха се и някои любопитни данни, по които също ще търся информация. Например по време на трагедията на „Титаник” също имало натиск от застрахователя. Тогава капитанът решил бързо да подаде необходимите команди, включително съдействие за помощ, но застрахователят и представителят на корабособственика възразили – ами какво ще стане с нашия кораб, ние навсякъде го афишираме като непотопяем?!… Не знам колко е достоверно, защото е станало преди 100 г. и трябва тепърва да се доказва. Въпросът за влиянието на ВИП фактора в корабоплаването беше засегнат в доклада, който представих на последната конференция на Дружеството по авиационна, морска и космическа медицина.

  –  Този въпрос не е коментиран досега, кажете нещо повече за ВИП формата на натиск?

  – Става дума за намеса, при която върху капитана се влияе директно или индиректно, за да промени решението си или да постъпва така, както на него му се внушава, или направо разпорежда от брега, или от хора, които присъстват на борда на кораба. Тук възниква потребността от ново понятие, което от няколко години навлиза в психологията –устойчивостта на чуждо въздействие. Вече има и тестове, с които се проверява дали човек е устойчив на чуждо въздействие. Впрочем в документите за корабоплаването ясно е записано, че никой не може да се намесва в работата на капитана. Става дума за свещено право и командният състав трябва да е устойчив, за да го спазва, независимо от всички опити за въздействие. Силно впечатление ми направи казаното от кап. Петьо Христов под рубриката „На капитанския мостик” на в. „Черно море”(виж „Сегашните капитани преди всичко са мениджъри” от 30 януари т.г.), което дава отговор на въпроса. Той казва: ”Моето мото е винаги да защитавам интересите на корабособственика, после на менинговата компания, след това на чартьора, но преди тях на първо място поставям безопасността на екипажа, на товара и на кораба”. Това е най-хубавото определение на въпроса за натиска, което съм срещал.

  – Значи по закон капитаните са защитени от всякакво въздействие, останалото са опити за натиск от комерсиален интерес, като се използва благоприятната среда, която дават съвременните системи за комуникация?…

  – Точно така, нормативно проблемът отдавна е решен. Но, както е известно, обикновено проблемът има две страни. Важното е и капитанът да не е податлив на натиска. Така че в случая думите на кап. Христов може да се използват като еталон.  Това е решението на проблема – на първо място да бъдат интересите на екипажа, на кораба.

  – Кои са основните качества, които правят добрия капитан?

  – На първо място това са качествата, които се изискват от нормативните документи. С втората редакция на Конвенцията STCW  от 1995 г. бяха въведени  нови критерии за компетенции и всяка институция вече е задължена да поддържа тези нива, като може и да ги надвишава – колкото са по- високи, толкова по-добре.  Системата на обучение по целия свят е насочена към тези компетенции, но освен тях има и други, които са в чисто морален и психологически  аспект. Капитанът трябва да има голяма увереност в себе си, решителност, смелост,  да бъде устойчив на чуждо въздействие. Всички тези качества, включително и етичност, самодисциплина, умение да се поема отговорност и т.н., се формират в училището, но окончателно се изграждат от добрата морска практика.  Не може да възпиташ у морския офицер мъжество, ако не го поставиш в среда, в която да прояви мъжество. Ако той не отиде на кораба и не се закали там, няма как да стане това. Така че практиката е най-добрият учител.

  – А кои са фаталните грешки?

  Много грешки се случват в морската практика, но не всички правят катастрофата. До нея се стига, когато се получи наслагване на грешки.
  Открояват се два нови феномена в морската наука и практика.
  Първият е триадата на безопасността, която включва трите умения: да се предвиди, да се действа, да се предотврати. Липсата дори само на един от компонентите на триадата води до фатални инциденти.
  Вторият е т.нар. траектория на инцидентите по модела на „швейцарското сирене” за появата на злополуки. Задачата е да не се допусне съвпадение на грешките по тази ос, защото инцидентите стават неизбежни и фатални.
  Това са много интересни моменти, които открихме при подготовката на срещата – дискусия с морските капитани и механици. Впрочем върху триадата на безопасността досега не е акцентувано в морската наука, тоест поставя се началото на една нова визия в безопасността на корабоплаването.

  – А как ще коментирате твърдението на капитаните, че все повече се превръщат в секретарки, което ги натоварва до краен предел?

  – Преумората също става голям проблем в  корабоплаването. Една от честите причини за аварии на море е отслабване на наблюдението и вниманието вследствие на колебания в работоспособността, силно изразени при смяната на вахтите. Както изтъкнах и в доклада си, динамиката на линията на работоспособността по време на вахта има четири фази на психическите и физиологическите процеси. Най-висока е продуктивността във втората, която продължава около 2-2,5 часа. По време на третата (1-1,30 часа) следва неустойчива работоспособност, отвличане на вниманието, допускане на грешки. През първите 10-15 минути на последната фаза се забелязва прогресивно намаляване на работоспособността и увеличаване на умората. Намаляват точността и бързината на реакциите, продуктивността на мисленето и паметта. После се появява безгрижност и небрежност, отслабване на вниманието в очакване края на вахтата. За решаването на този проблем е нужно ИМО да въведе система за контрол на дееспособността на вахтения помощник-капитан (Bridge Navigational Watch Alarm System (BNWAS). Идеята е тя да проследява активността на мостика и разпознава появата на нетрудоспособност на вахтения помощник, което може да доведе до аварии.
  Пак ще повторя, всички участници в срещата  дискусия бяхме категорични в становището да се развиват прогностичните компетенции, способностите, формиращи триадата на безопасността – да се предвижда, да се действа, да се предотвратява. И най-важното – качеството на образованието да се издига на още по-високо равнище.

   
  Видео с проф.Пеев след срещата дискусия, която се проведе във ВВМУ

  
  .

• България – майка или мащеха за българската диаспора

  Борисов да реформира политиката към българите в чужбина преди ДАБЧ

  .

  Материал на Биволъ

  .

  По инициатива на информационния портал за българите по света Eurochicago бе изпратено обръщение към министър-председателя Бойко Борисов с настояване да реформира Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/. Организирана бе и подписка в подкрепа на това искане, която набира все повече привърженици. Задава се истинска виртуална революция на българите по света.

  Разочарованието от състоянието на държавната политика към българите в чужбина набира скорост през последните няколко години. Истинският разрив настана от неспазените обещания от страна на вицепремиера Меглена Кунева да проведе публичен конкурс за председател на ДАБЧ. Въпреки шумно оповестената кампания, нищо от обещанията не бе изпълнено. В псевдоконкурса няма друг елемент на публичност освен публикуването на концепциите на кандидатите за развитие на дейността на ДАБЧ и закъснялата стенограма от изслушването им.

  http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=1640

  Първо – неясни останаха компетенциите и познанията на членовете на формираната от Кунева комисия. По какъв начин и критерии те прецениха идеите на няколко докторанта по история, етнология, право и публична администрация и един доктор по демография? Биволъ вече разкри, че един от кандидатите за шеф е завършил в СССР и е бил вербуван за комунистическата ДС от Петко Сертов. „Троянский конь“ в ДАБЧ

  По наша неофициална информация този кандидат е бил един от фаворитите на ресорния вицепремиер Меглена Кунева.

  ДАБЧ в сянката на задкулисието

  Не стана ясно как е преминала процедурата по допускане на кандидатите с оглед на покриването на критериите съгласно издадената заповед да са с доказан професионален опит в областта на българите в чужбина, да са с висше образование и да владеят писмено и говоримо поне един чужд език. Трето – нямаше никакво публично изслушване. Четвърто – все още е тайна докладът, който Кунева е връчила на премиера Борисов с предложение за назначаване на председател на ДАБЧ на базата на резултатите от конкурса. Всъщност дори и резултатите са „засекретени“.

  Сред обществеността, а и в медиите отдавна циркулира информацията, че още преди да се е провел публичният конкурс, постът е обещан на член на Патриотичния фронт и по-конкретно на областния координатор на ВМРО за Велико Търново Борис Вангелов Борисов. В името на това обещание има достатъчно основания да се смята, че се пробутва „парашутист”, а конкурсът е просто една публична постановка. Всеки, който се интересува от представянето на „нашия човек”, може да прочете концепцията му и стенографския протокол и след това да си направи извод дали оценките съвпадат с реалността.

  В кулоарите на Агенцията са известни приписваните на Каракачанов думи, че правителството може да бъде застрашено, ако не стане назначението. Тази заплаха набра популярност по време на гласуването от НС на заема за 16 млрд. лв. Номерът не мина, но премиерът Борисов май си даде сметка за опита да му извият ръцете.

  Коминтернът вампирясва

  Възниква въпросът защо именно Кунева, с цената на толкова скандали и унижения, бута напред именно кандидатурата на ВМРО за председател на ДАБЧ? Обяснението с паспортната мафия отдавна е документирано и анализирано. Оказа се обаче, че дружбата между Кунева и Каракачанов е доста по-стара. Добре информирани среди от ВМРО споделят, че през 2011 г. Кунева на няколко пъти е посещавала централата на „Пиротска” и там е обсъждана подкрепата за нейната кандидатура за президент. В сегашното взаимодействие между РБ и ПФ /или части от тях/ пак прозират дългосрочни теснопартийни и лобистки интереси, намиращи своята генетика в „милиционерското минало”. Тези интереси са по-дълготрайни от сянката, която хвърля върху проевропейския образ на Кунева взаимодействието с популистката формация на Каракачанов. От това взаимодействие явно не се притеснява и патриотът Каракачанов, въпреки факта, че един от най-близките сътрудници на Кунева – Йонко Грозев, бе дългогодишен адвокат на антибългарската организация ОМО „Илинден“. Секретарят на Кунева осъди България в Страсбург, че не признавала македонистичната организация, която открай време е била финансирана от Югославското посолство. Явно на сегашното правителство именно адвокатът на антибългарската ОМО „Илинден” се видя най-подходящ да заеме поста на български съдия в същия тоя съд в Страсбург, където представляваше неокомунистическите македонисти. Човекът на снахата на Секретаря на ЦК на БКП Иван Пръмов, защитаващ яростно коминтерновската теория за „македонската нация” ще арбитрира от квотата на България в Европейския съд. Червените кхмери, премутирали под маската на различни десни уж политически проекти, продължават да вършат тайно и полека подмолната си пагубна роля срещу националните ни идеали и интереси. „Патриотите“ свенливо сведоха глави и дори на сайта си не посмяха да критикуват този факт. Много показателно за автентичността на подобен патриотизъм.

  Престъпни действия към задграничните българи

  Очакваните тежки поражения са налице. Две от най-известните организации на българите в чужбина – Българският културен клуб „Скопие“ в Македония и Културно-информационният център „Босилеград“ в Сърбия, са заличени преди седмици от регистъра на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). С толкова усилия създадените български средища точно в Сърбия и Македония са ударени и то от самата българска държава. За инициативата е отговорна Кунева и тя се оправда в парламента, че тези организации издавали произволно български произход на граждани на Косово, Сърбия, Македония и Албания . С други думи правели българи хора, които иначе не били българи. Подобно обяснение, ако не беше абсурдно, звучи повече от цинично. Освен, че е расистко, то противоречи на основни човешки права, ако е вярно. От една страна значи Куневският Йонко Грозев защитава правото на чистокръвни българи да се самоопределят като „македонци” и да правят партия, която иска териториално разделение на България, а от друга страна Меглена отлюспва единствените български организации в бивша Югославия, защото си позволявали да зачитат като българи хора, които не били /според нея/ такива, ама искали да бъдат. За подобна дейност тези организации биха били наградени с най-висши държавни отличия, в страни като Израел или САЩ, които изграждат проспериращите си нации именно върху правото на самоопределение, независимо от расовата, етническа и национална принадлежност. Но за наследниците на Коминтерновската доктрина за фрагментиране и отродяване на външните българи подобна дивотия е напълно нормална. Заради погромът започнат от Кунева вече са отменени над 500 преписки за българско гражданство през последния месец. Наши сънародници от Македония, които са по-българи от депутатите ни пишат отчаяни постове в социалните мрежи: „В Македония не ни признават и в България не ни признават – ние къде да ходим тогава!?”

  

  За щастие справедливостта все пак възтържествува, защото  Софийски административен съд обяви действията на ДАБЧ за отписване на българските организации за незаконна.

  Този път ще има ли виновни и осъдени за антинационална дейност, заплашваща националната ни сигурност? Или всичко отново ще се отмие в комунистическата пералня за безнаказаност на най-страшните дела по заличаването на българския народ.

  Quo Vadis?

  Ето защо чашата на търпението на българите зад граница преля и те поискаха най-накрая премиерът да се заеме с реформирането на ДАБЧ. Както писа Eurochicago обаче, тези, които трябва да направят реформата, не знаят как. Като първа крачка трябва да се реформира държавническото мислене, което формира политиката, а след това идва реформата на органа, който е призван да я провежда.

  “Безброй пъти съм казал, повтарям – не е важно кой е на власт в България, ако управляващите имат братско отношение към нас. Но затова е потребна национална стратегия. И пак се налага въпросът, ако я има, защо не се провежда, ако я няма, защо не я създадем?”  Това мисли за ДАБЧ и изобщо за политиката на България към българите зад граница председателят на Българския културен клуб – Скопие Лазар Младенов. Той е дал пространно интервю за Информационния център на МО.

  Младенов от години се бори за правото на идентичност на сънародниците ни във Вардарска Македония, където все още властва просръбската идеология на повсеместен антибългаризъм и насаждане на омраза към страната и народа ни. Като един от автентичните борци за правото да се наричаш българин в началото на 21 век, Младенов е един от хората, които имат твърде точен критерий за качеството на националната ни политика.

  Първата възможна стъпка в реформата, която премиерът Борисов може да направи е да отнеме ресора „българи в чужбина“ от Кунева и да го възложи на друг вицепремиер. Само тогава ще могат да се реализират реформаторски идеи, каквито бяха лансирани и от някои от кандидатите за председател на ДАБЧ. Кунева с действията си се опитва да ги спре. Ние сме длъжни да спрем обаче порочните ченгеджийски ходове за ограничаване на българския етнос единствено в изкуствените граници на осакатената ни родина. Защото могат някак си да държат в зависимост българите в обезлюдяваща България. Но няма как да контролират и манипулират всички българи по света. Българи, които са преоткрили България като свое духовно Отечество и никак няма да се съгласят да го затрият, заради алчните интереси на политически мутиралите комунистически активисти на всички нива.

  .

• Затворнически възпитател предлага програма за съдебна реформа

   Веселин Златков, „Народно дело“

  .

  За необходимостта от съдебна реформа в България се говори от много време, бавният темп, с който тя се провежда, е неизменно основната критика към страната от Европейския съюз. На този фон един от най-критичните моменти за системата е състоянието на затворите в България и това се знае. Темата за местата за изтърпяване на наказания обаче или изведнъж става гореща, или попада в пълно забвение, поне по отношение на публичния дебат по нея. В момента можем да кажем, че сме по-скоро във втората фаза.

  Това обаче не е така за Ангел Захариев, пенсионер с огромен опит като затворнически възпитател.

  Бившият служител на Варненския затвор е убеден, че идеите му как системата да се подобри, които не са плод на някаква теория, а дългогодишна практика, могат да бъдат полезни. Той ги е обобщил в цялостна и детайлна програма, наречена „Технология на провеждане на реформа в съдебната система“. От 2009-а Ангел Захариев изпраща труда на живота си до всеки министър на правосъдието с надеждата, че съветите, които дава един професионалист, който не търси лична облага от провеждането на реформата, ще бъдат взети под внимание и ще бъдат от полза за цялото общество.

  Трудът на родения през 1939-а бивш възпитател е наистина впечатляващ. Основана на твърдото убеждение, че затворът наистина трябва и може да превъзпитава престъпниците, неговата технология предвижда мерки за това буквално по дни и часове. Може да се каже, че в нея липсва само началната дата за прилагането й. Или казано с други думи – волята на държавата да заработи по тази проблемна тема.
  
  Личният контакт е ключът към превъзпитанието на затворниците

  Главното в програмата е създаването на синхрон в работата на затворите и останалите институции, които имат отношение към съдбата на хората, които трябва да се интегрират отново в обществото след изтърпяване на наказанията си. Такъв опит с участието на самия Захариев е имало още през далечната 1985-а, когато се провежда голяма среща между служителите на тогавашната милиция и рецидивистите от Варненския затвор. Резултатът е доста смайващ за органите на реда, които са изненадани, че година по-късно не се налага те да търсят вече бившите затворници, а последните сами се обръщат към тях за съдействие, след като вече са на свобода. Бившият възпитател е сигурен, че личният контакт е един от най-важните елементи в този процес. Без да крие вълнението си, Ангел Захариев разказа и един конкретен случай за затворник от варненското село Константиново, изтърпяващ тежка 17-годишна присъда. Служителят на МВР, отговорен за вкарването на престъпника в затвора, се срещнал последователно със семейството му, а след това и с него. След срещата на затворника и офицера се случило нещо невероятно. Престъпникът избухнал в плач, като дете. На въпроса на Захариев защо плаче, затворникът отговорил: „Началник, аз толкова години смятах, че този, който ме прати в затвора, е лош човек. А то не било така! Кажи ми как да не плача?“

  Такива случаи от практиката на бившия възпитател го карат да вярва, че при добра и организирана работа със затворниците ефектът за превъзпитанието им може да е съществен. Захариев не споделя и мнението, че попаднали в затвора, престъпниците само обогатяват криминалните си умения.

  Престъпността през социализма не е била по-малка, а различна

  Бившият възпитател изненадващо заявява, че по време на социализма престъпността на практика не е била по-малка, отколкото в годините след идването на демокрацията. Според Захариев, и тогава затворите са били пълни. Разликата е в това, че за някои нарушения на законите, като например неплащането на семейни издръжки, сега не те вкарват в затвора. Липсват също и наказания като задължително изселване. Така или иначе, и тогава, и сега, отговорността и натовареността на системата за изтърпяване на наказания е еднаква. Затова и пенсионерът продължава да работи върху мерки за подобряването й. Той не пести енергия за представянето на идеята си пред всяко следващо правителство. За целта дори е отпечатал своята „Технология за провеждане на реформа в съдебната система“ в отделно издание, подобно на вестник, в което е разяснил идеите си.

  Какъв е резултатът от това? На практика – никакъв

  Ангел Захариев, който лично дойде в редакцията ни (на „Народно дело“ – б.р.), за да представи своята програма, получава единствено вежливи отговори от отговорниците за връзки с обществеността на Министерството на правосъдието. „Според мен това, което изпращам на министрите, изобщо не стига до тях, а само до служители, които не го предвижват по-нагоре“, смята бившият възпитател във Варненския затвор. Това обаче не го отказва и той продължава да работи в защита на тезата, че затворът може да превъзпита наистина хората, престъпили закона.

   

• Парите намаляват, чиновниците – не

  Нито едно министерство не е направило съкращения, въпреки че бюджетите за заплати бяха орязани с 10%

  .

  Таня Петрова, в. „Сега“

  

  Нито едно министерство не е свило администрацията си след решението на парламента да намали с 10% бюджетите за заплати на чиновниците през 2015 г., показа проверка на „Сега“. Министрите имаха срок до края на февруари да променят устройствените си правилници и да съкратят персонал, ако в този си вид парите за заплати не им стигат. Липсата на подобни корекции е поредното доказателство за наличието на буфери в бюджетите на ведомствата, чийто точен размер не е публичен.

  Орязването на разходите за персонал в бюджетната сфера бе сред основните акценти при приемането на бюджета за 2015 г. По това перо хазната ще изхарчи 3.5 млрд. лв. В мотивите към закона за бюджета се изтъква, че тези сметки са изготвени на базата на 10% съкращаване на разходите за персонал и това е свързано с анализ на административните структури и оптимизирането им. От по-ниските бюджети за заплати ще бъдат спестени 300 млн. лв., се твърди още там.

  Внимателно сравнение на числата за 2014 и 2015 г. обаче показва, че заложеното орязване с 10% на парите по министерства е по-скоро изключение, отколкото правило. Средноаритметично парите за персонал при министерствата са орязани с 2% вместо с обявените 10%. Така разходите за персонал на ведомствата за 2015 г., без държавните агенции и комисии, възлизат на 2.98 млрд. лв. при 3.05 млрд. лв. за 2014 г.

  10% намаление на разходите за възнаграждения и осигуровки има само при 4 структури – социалното министерство, министерството на околната среда, ДАНС и Министерството на отбраната. Бюджетът за заплати в самото финансово министерство, което наложи тази политика, е орязан с едва 1.063%. Намалението в бюджета на Министерския съвет е 5.7%. В някои министерства вместо намаление има увеличение – разходите за персонал в МВР например скачат на 936 млн. лв. при заложени в бюджета за 2014 г. 903 млн. лв. Ръст се отчита и при здравното министерство, където отново имаше криза със Спешната помощ, както и при културата. Различните нива на оптимизация показват, че са отчитани специфичните нужди на министерствата, но не е ясно при това положение дали обещаните 300 млн. лв. икономии в бюджета ще се реализират. От финансовото министерство не предоставиха данни за общия размер на заложените разходи за персонал в бюджет 2014, така че да може да се прецени дали наистина е предвидено през тази година да се спестят 300 млн. лв.

  Години наред в разходите за възнаграждения по отделните министерства съществуват диспропорции, като в по-богатите министерства са постигнати високи основни заплати, а в „бедните“ структури чиновниците работят на минимума. Завесата за кратко повдигна бившият финансов министър Симеон Дянков, който обеща да постигне справедливост, но без бюджетът да харчи пари за това. До такова нещо така и не се стигна, но пък в резултат от предприетите от Дянков реформи ножицата в доходите допълнително се отвори. Това бе улеснено от завишаването на разликата между минималното и максималното възнаграждение за дадена длъжност заради включването в общите правила на чиновниците, работещи по оперативни програми. Не е правена оценка на ефектите от предприетите при Дянков промени.

• „Шеврон“ се отказа от шистовия газ в Румъния

  

  След като през януари се оттегли от Полша, американската компания „Шеврон“ (Chevron) обяви (на 19 февруари – б.р.), че се отказва и от концесията си за проучване и добив на шистов газ в Румъния.

  Говорител на енергийния гигант не посочи защо вече не се интересуват от румънския си бизнес, но „Уолстрийт джърнъл“ коментира, че това е поредната лоша новина за онези, които са се надявали американският шистов бум да се повтори и в силно зависимата от руската енергия Европа.

  Една от причините е, че европейците проявиха по-силна съпротива срещу метода на т.нар. фракинг, но според изданието в Източна Европа резултатите от сондажите са били разочароващи и напредъкът е бил твърде бавен, за да има смисъл да се продължава с инвестициите.

  В големи страни като Германия и Франция е забранен методът на хидравличното разбиване, а във Великобритания, където той е разрешен от 2012г. се кандидатства за 7 разрешителни и продължителни време се подготвят планове преди изобщо реално да започне сондиране и фракинг.

  Миналата седмица компанията ВР обяви в годишната си прогноза, че едва ли в Европа, включително във Великобритания, ще има някакъв значим добив на шистов газ в следващите 20 години.

   Източник: в. „Дневник“
• Редки американски монети от началото на XIX век на търгове в Ню Йорк

  На търгове в Ню Йорк ще бъдат предложени и две редки американски монети, с предварителна оценка не по-малко от 10 милиона всяка. Това съобщи днес Ройтерс.

  

  Златната петдоларова монета, отсечена през 1822 г., както и сребърният долар от 1804 г., са от колекцията на тексаския разработчик Мейк Пога и синът му Ди Брента. Тази колекция, събирана повече от 30 години, се смята за най-скъпата частна колекция от американски монети, сечени от 1790 г. до края на 1830 г., пише ТАСС.

  Колекцията ще бъде разделена на няколко части, които ще бъдат пускани от май тази година. Търговете ще продължат до 2017 г. Организаторите са от Stack`s Bowers Galleries и Сотбис (Sotheby`s).

  До момента рекордът за най-скъпа американска монета, продавана някога на търг, държи сребърен долар от 1794 г. Той бе продаден през 2013 г. за днешни 10 милиона щатски долара.

  Миналата година общите приходи от продажбата на редки монети в САЩ достигнаха рекордните 536 млн. долара. Това е с 36% повече, отколкото година по-рано. Повече от 10 монети са били продадени през 2014 г. за суми над 1 милион долара, а първата отсечена в САЩ златна монета бе продадена за 4,5 млн. долара.

  През януари тази година медна монета от 1 цент, отсечена в Съединените щати през 1793 г., бе продадена на търг в Орландо (щата Флорида) за 2,35 млн. долара. Толкова много за едно пени, както традиционно в САЩ се наричат монетите с такава стойност, са дадени, защото исторически факт е, че именно през 1793 г. САЩ за първи път пускат собствени пари.

  Източник: БГНЕС

• Хиляди бедстват в Южна България без ток в снежен капан

  Преспи сняг и липса на ток в десетки населени места вече трети ден

  

  Трети ден без ток – хиляди хора бедстват в Южна България под 70 сантиметра сняг през март! Остава бедственото положение в областите Смолян и Кърджали, а от тази сутрин такова е обявено и в пловдивската община Лъки. Достъпът до много села в Родопите е напълно блокиран.

  Снегът в Смолянска област продължава да вали, да трупа и да създава проблеми на хората там. Само през нощта снежната покривка се е увеличила с 40 сантиметра, съобщи Нова ТВ в свой репортаж.

  По пътя към Рудозем има стотици паднали дървета. Основният проблем обаче остава липсата на електричество. Общините Златоград, Мадан и Баните са без ток вече второ денонощие. Снегът създава проблеми и на аварийните екипи, които трудно могат да достигнат местата, дори и с високопроходима техника.

  

  Късно снощи от „Гражданска защита” са провели мащабна спасителна акция. Мъж и жена са закъсали по горски път около прохода Печинско. Около 6 часа сутринта бедстващото семейство е намерено. Вече са на сигурно място без опасност за живота.

  Пътят между Момчилград и Крумовград, едно от основните шосета, все още е затворен. Само няколко километра нагоре органите на реда описват ситуацията като „снежен апокалипсис“. Осем снегорина се опитват да разчистят този участък. Предполага се, че това ще отнеме на машините около 2 часа.

  В рамкита на вчерашния ден са обработени около 500 сигнала до телефон 112. За момента обаче бедстващи хора в Кърджалийска област няма.

  

  От тази сутрин бедствено положение е обявено и в пловдивската община Лъки. Снежни преспи, навявания и десетки паднали дървета – така изглежда единственият път, който води до Лъки. Оттук линейка и автобус не могат да минат. Десетки коли са закъсали. Със снегорина следват още 15 километра до Лъки.

  Снежната покривка в града е метър, а и продължава да вали. В миньорското градче и десетте села около него живеят над 3500 души. Второ денонощие бедстват без ток. В дома на Шинка е спрял от петък. Приготвя вечерята на печката с дърва.

  „Ето с какво си светим нощно време – със свещички взимаме. Без ток е лошо, коварно. Няма с какво да си почистим, да си изперем,да си сготвим. Разчитаме на дървата и газ, който има”, твърди Шинка Янкова.

  Мокрият сняг е съборил електрически стълбове и е скъсал 110-киловолтовия проводник, който захранва града с ток.

  „В момента авариите са между кв. „Тепавица” и рудник „Джурково”. Тук имаше друга авария, но е отстранена, но между Югово и Асеновград има голяма авария и няма как да се подаде ток”, обясни кметът на Лъки Валентин Симеонов.

  Най-търсените стоки в магазините са свещи и хляб. Хляб има за още два дни. Камионите, зареждащи града с хранителни продукти и провизии, не могат да се качат до града. Сега хората в Лъки се молят само за едно – снегът да спре , защото утре няма как да стигнат до работните си места в Асеновград и Пловдив.

  

  Над 70 души са блокирани в спортната база на Белмекен. Там снегът вече достига 2 метра. Много хора има в курортите Пампорово и Велинград, които днес ще тръгнат да се прибират по родните си места. От АПИ обаче съветват да не се тръгва на път без зимни гуми и вериги.

  Бедствена е обстановката в цялата Смолянска област. Липсата на комуникации обаче спъва работата на аварийните екипи. Изчезнал е един човек от село Коритата в община Рудозем. Той е пазач на строителен обект и с него няма връзка вече втори ден. Към мястото пътуват тежки машини, които ще се опитат да пробият дълбокия и тежък сняг.

  Близо 100 села в Хасковска област все още са без ток, десетки са и населените места без вода. Обстановката по пътищата започна да се нормализира, но реките повишават нивата си.

  

  Близо 2 000 души в хасковското село Узунджово изкараха повече от денонощие без ток и със затрупани от снега улици.

  Нито улиците са почистени, дворовете не можем да оправим, при животните да идем. Трудно, много е трудно, вчера за хляб не съм ходила”, обясни Русана Тодорова от с. Узунджово. Хората в селата са ядосани, че винаги при влошаване на времето проблемите нямат край.

  „Лятно време, когато е сухо и може да се работи с по-малко групи да видят състоянието на инсталациите си, на мрежата си, не да чакат да падне снега”, предлага Атанас Трандев от с. Узунджово.

  Все пак тази сутрин в половината село токът дойде. Но за останалите близо 100 села прогнози няма. Близо 20 са сериозните аварии, които предстои да бъдат отстранени. Заради липсата на ток десетки са и населените места без вода, включително Димитровград. Проблеми се очакват и с водните обекти.

  „Река Марица има още метър и половина до критичния максимум, река Мартинка е плеляла, река Сазлийка е преляла”, обобщи областният управител на Хасково Добри Беливанов.

  Реките са затворили две шосета, други две са непроходими заради снега. Основните пътища в Хасковско са проходими. Макар че основните шосета са добре разчистени, по малките пътища от третокласната пътна мрежа проблеми все още има. Очаква се валежите да спрат още тази вечер, а обстановката да продължи да се нормализира.

  Източник:  Fakti.bg

• <<
• 1
...
• 82
• 83
• 84
• 85
• 86
• 87
• 88
• 89
• 90
• 91
• 92
...
• 414
• >>