Авторски
- Софиянци днес излизат на протест в подкрепа на Надя Савченко
На срещата пред Гроба на Незнайния воин в София ще стане дума и за гибелта на руския опозиционен водач Борис Немцов
.
Митинг в солидарност с младата украинка Надежда Савченко, незаконно задържана в Русия и гладуваща вече над 70 дни, организират на 1 март 2015 г. в София правозащитници. Подкрепата за Савченко е организирана във Фейсбук. В разпространеното от организаторите съобщение се казва:
„На срещата ни пред Гроба на Незнайния воин ще стане дума и за гибелта на опозиционния водач Борис Немцов, подло убит от руските тайни служби. Президентът на Украйна Петро Порошенко нарече Немцов „мост между Украйна и Русия“. Немцов беше за мир, против кремълската агресия. Каузата му е и каузата на Надежда Савченко.
Не за първи път съветските и руските тайни служби цинично организират убийство на опонент по време на свой празник. И не за първи път лъжат, че техен пленник е мъртъв. Немцов загина, но Надя Савченко е жива.
След срещата каним всички да идем и да запалим по една свещ в памет на Борис Немцов и за оцеляването и освобождението на Надя в близко разположената руска църква. Нека представителите на Русия в центъра на София знаят, че българите и украинците не са тези, които злорадстват от нечия смърт.
Молим за спокойно поведение в храма.
Неделя, 1 март, от 13:00 пред Гроба на Незнайния воин, София.
Заповядайте, споделяйте и канете приятели!“
- Виза Недялкова: За 20 години САЩ са дали $750 млн. на нашите НПО
„Медиите у нас оцеляват със силни корпоративни инжекции. И това не са само медиите на Делян Пеевски, има още купища имена, но покрай Пеевски много удобно минаха в сянка. И тези имена са известни – това са Васил Божков, Ветко Арабаджиев, Сашо Дончев, Валентин Златев, Домусчиев. Маститата фигура на Пеевски все пак не е достатъчна, за да могат да се скрият зад гърба му всичките тези хора.“
Така известната журналистка Виза Недялкова коментира за „Гласове“ пред Рени Нешкова обвързаностите между медии и политика, двойните стандарти на Брюксел и кризата на ценности.
– Г-жо Недялкова, какво мислите за дебата, който се разгоря около филма за Васил Левски, който успя да засенчи и политическите прения? Някаква културна недостатъчност ли е или нещо друго?
– Това е необходимост да се говори за нещо различно от действителността. А другото е, че тази тема е безопасна. Спомняме си, че по същия начин по времето на соца любима тема беше „отчуждението“ – как не си познаваме съседите в блока. Постепенно „отчуждението“ се замени с „алиенация“, като че ли е нещо друго, но звучеше малко по така. Другата много любима и безопасна тема бе „чистотата на българския език“.
Мисля, че битката с този филм силно се родее с битката за чист български език. Какъвто и да е този филм, той е просто един филм. Оказва се, че има много хора, които се чувстват пазители, някакви собственици на Левски и култа на неговите качества, които в края на краищата никой не знае какви са били. Говоря за дебатите, защото нямам представа от този филм, който, пак повтарям, е просто филм. Нищо не пречи на някого да направи друг филм.
– Всъщност говорим за дискусията по медиите. Наскоро излезе класацията за свобода на медиите, където българските бяха слезли с още няколко пункта. По какви критерии все пак се оценява тази свобода и с какво ние миналата година сме били по-различни от по-миналата.
– Един спомен по въпроса: имаше двама много лоши хора – Любомир Павлов и Огнян Донев. Те влязоха в българския медиен бизнес и започнаха едни разследвания, едни големи разкрития, но те разбраха „правилно“ нещата и продадоха „Труд“, „24 часа“, „ТВ7“, Полиграфическия комбинат на когото трябва. Сега те отново си живеят чудно и свободно.
Ако обаче се прехвърлим от България в хубавата тази наша братска Европа, прави впечатление изключителното падение на БиБиСи, която за мен беше една почти съвършена медия. Може би смяната на техните директори се е отразило на качеството, не знам. Но по отношение на отразяването на украинските събития например поведението на БиБиСи е по-лошо от медия на Пеевски, толкова непрофесионално се държат там. Става дума не само за едностранчиво отразяване на събитията, а и за такива, които просто не се съобщават, защото не са много удобни: свалянето на боинга, изгорелите хора в Одеса, снайперистите на Майдана, участието на фашистки групировки в политическия живот на Украйна. Фактът, че такова нещо се случва с медия като БиБиСи, говори, че цялата политическа конюнктура всъщност е куха като съдържание и няма нищо друго, освен една медийна опаковка. Това са медийни войни и трябваше ясно да го осъзнаем още от войната в Персийския залив. Но нека да оставим свободата на медиите на Георги Лозанов, той е най-компетентен по този въпрос.
– Получава се и един парадокс – при наличието на интернет медиите, където забрани за словоизлияния няма, другите медии как изобщо оцеляват на такъв конкурентен пазар?
– Медиите у нас оцеляват със силни корпоративни инжекции. И това не са само медиите на Делян Пеевски, има още купища имена, но покрай Пеевски много удобно минаха в сянка. И тези имена са известни – това са Васил Божков, Ветко Арабаджиев, Сашо Дончев, Валентин Златев, Домусчиев. Маститата фигура на Пеевски все пак не е достатъчна, за да могат да се скрият зад гърба му всичките тези хора. Но точно това се случи. Другият начин на оцеляване е през държавата, особено по европейските програми, в които винаги се съдържа една доста тлъста медийна част, и се започват едни разяснения по транспортната схема на България, по трайната заетост, по младежкото научно творчество и т.н. Няма медия в България, която да се издържа от продажби и реклами – в такъв случай не можеш да си свободен.
– Ние се отчетохме с операция „Червеи“. Излиза така, че пак опираме до съдебната система.
– Изненадана съм от „праведния гняв“ на реформаторите за реформиране на съдебната система. Защото разрухата на тази система започна 90-те години с огромния принос и последователните усилия на СДС. Първо Висшият съдебен съвет беше разпуснат предсрочно и напълнен със сини адвокати, които направиха това, на което сега му сърбаме попарата. Както тогава казваше Татяна Дончева, която по онова време беше прокурор: „Назначаваха ни по телефона, уволняваха ни по факса.“ Става дума за цялата съдебна система, за всички нейни нива.
Очаквам с надежда и търпение това, което прави министърът на правосъдието Христо Иванов, защото това е единственият човек досега, който се заложи, за да успее да поправи нещо в тази система.
– Реформите освен политическа воля струват пари, които често водят в обратната посока. Какво мислите за това?
– През 2009 г. посланик на САЩ в България беше Нанси Макълдауни. Тя беше тук за кратко, тъй като я повишиха в департамента и бързо си отиде. Но си спомням, че тогава по повод 20-ата годишнина от демократичните промени през 1989 г., посланик Макълдауни съобщи едно много интересно число – с какви пари администрацията на САЩ е подпомагала демокрацията. Обърнете внимание, че не става дума за частни фондове, а за държавна помощ за българския неправителствен сектор с цел развитие на демократичните институции на страната през НПО-тата. Та тя съобщи сумата – 750 000 000 долара. Тук не влиза фондацията на Сорос, норвежките, холандските помощи и т.н. Разпределете тези пари на тези 20 години и ще видите, че всяка година са се падали суми, равни на бюджета на примерно едно Министерство на културата (който в някои години дори е бил и по-малък). Да не говорим, че тези пари вече са повече, тъй като сме 2015 г.
И когато слушам дейците на българския неправителствен сектор, и най-вече след като гледах неговите представители на един площад, си викам – вие протестирате срещу вашата несвършена работа. Вие протестирате срещу нещо, за което ви е било платено да го направите, но не го направихте – а именно контрол на държавните учреждения и осигуряване на тяхното демократично функциониране. Аз съм недоволна от вашата работа и нищо повече.
На мен ми направи впечатление, че САЩ подхождат с един единен ценоразпис към всички страни (може би всички загубени страни). Защото от Виктория Нюланд ние разбрахме, че в Украйна за същите цели са похарчени 5 млрд. долара, и когато ги разделим „на калпак“, разбираме, че американската държава абсолютно пропорционално раздава парите на глава от населението. В Украйна те са вършили същата работа. Но нашият майдан беше просто по-артистичен, по-благ от киевския майдан, тъй като ние нямаме толкова фашисти, колкото в Киев, а и тук е топло, а там студено. Мисля, че и обществото, и администрацията на САЩ трябва да бъдат по-взискателни към тези толкова капризни и крехки дейци на демокрацията.
– Ние изглеждаме изолирани от света, някак провинциално тихи и непретенциозни, дори скандалите ни са лишени от блясък и развитие?
– Ние сме твърде ограничени в тукашното ни всекидневно блато и е потресаващо мястото на световните новини в българската преса е между готварските рецепти и судоку. Но нека направя още един паралел с нашия европейски свят.
По същото време, когато започнаха протестите КОЙ срещу кабинета „Орешарски“, в Испания започнаха протести срещу техния министър-председател Мариано Рахой от консервативната Народна партия. Само че онова правителство беше дясно, а нашето – ляво. Нещата в Испания тръгнаха оттам, че касиерът на Народната партия Луис Барсенас беше хванат в Швейцария с 48 млн. евро, откраднати от черната партийна каса на Народната партия. И понеже беше много натиснат, взе да дава на правосъдието разни документи. В резултат на това възмутеното испанско гражданство събра подписка от 2 милиона души за оставката на Мариано Рахой и 7 милиона души излязоха по улиците на испанските градове. 7 милиона в продължение на седмици (по данни на Ройтерс)!
Мариано Райхой обаче не подаде оставка. Оставка подаде Пламен Орешарски. Подходът на европейската бюрокрация към едни и към други е много различен. Между другото общинската шефка на Мадрид, която е от същата Народна партия, се оказа, че е раздавала строителни петна на поразия с подкупи, което също мина и замина. Просто един паралел.
След като дойде второто правителство на Борисов, седмица по-късно, без да е започнала каквато и да е работа освен назначения, по един чудодеен начин тръгнаха да се размразяват фондове. И човек си казва – щом връщат фондовете още преди да е заработило правителството, това явно се прави по политически причини. И съвсем логично си задава следващия въпрос – а да не би преди да са били спирани фондовете пак по политически причини?
Всичкото това лицемерие и двойни стандарти дължим на барозувата некадърност да вдъхне смисъл и цел в европейската администрация. Това докара не само нас, но и цяла Европа, до едно особено съноподобно състояние – погледнете Гърция, Италия, Испания, Португалия, Франция на какво приличат – това е дясната политика на европейската администрация. Но такива „скверни мисли“ не можем да прочетем в нашите медии, а за телевизиите да не говорим – в международните новини научаваме, че в някоя зоологическа градина се родило синьо крокодилче.
– Какви са прогнозите, ако гледаме какви са перспективите?
– Прогнозите ги дава финансовият министър Горанов с идеята за тригодишния дълг. Г-н Горанов дава най-добрата политическата прогноза, и тя е – три години ние ще бъдем зле. И това го казваме на инвеститори, на нашите кредитодатели. Какво им казваме – ами ние тука в България три години сме решили да бъдем зле и да вземаме едни заеми, вие какво ще кажете?
И на какъв процент тогава една банка ще даде заем за тези три години, след като знае, че ти си планирал да вземеш заем при всички обстоятелства. Това е прогнозата!
Източник: Гласове.бг
- Рекорден брой естонци гласуваха предсрочно по интернет за парламент
За пет дни предсрочно гласуване в изборите за парламент на Естония 146 200 гласоподаватели се възползваха от възможността да гласуват по интернет. Това е национален рекорд, съобщи избирателната комисия, цитирана от БТА.
На предишния вот за парламент през 2011 г. в интернет гласуваха 140 800 души. Предсрочното гласуване и гласуването по интернет продължи до края на деня в сряда.
Жителите на Естония по традиция активно използват електронното гласуване. За пръв път те имаха тази възможност на местните избори през 2005 г., когато онлайн гласуваха 9300 души.
На миналите избори за парламент Естония първа в света разреши да се гласува чрез мобилни телефони, а през 2011 г. организира преброяване на населението и постави световен рекорд с 62% от жителите, съобщили данни по интернет. Предишният рекорд с 54 на сто от населението държеше Канада.
В избирателните списъци за новия парламентарен вот, който ще се проведе в неделя, са регистрирани над 900 000 естонци, навършили 18 години. Право на глас обаче нямат 87 800 притежатели на т.нар. сиви паспорти. Това са 6.5% от жителите на Естония, които нямат гражданство – главно хора от рускоезичното малцинство.
Естонската дясноцентриска Реформиска партия вероятно ще бъде преизбрана на в неделя и ще формира поредната пронатовска коалиция, прогнозира агенция „Ройтерс“. Предизборната кампания в малката прибалтийска страна беше доминирана от опасения за сигурността заради ролята на Русия в конфликта в Източна Украйна.
Източник: в. „Дневник“
- БГ парламентът одобри с голямо мнозинство договорите за дълга
Депутатите приеха с голямо мнозинство ратификацията на договорите с международни банки за емисии на дългови облигации на стойност 8 млрд. евро. ДПС изненадващо обяви, че ще подкрепи ратификацията минути преди гласуването.
На първо четене решението бе прието с гласовете на ГЕРБ, ДПС, Реформаторския блок, АБВ и БДЦ. Един от депутатите от РБ – Радан Кънев, е гласувал против ратификацията. Против гласуваха БСП и“Атака“. Депутатите от Патриотичния фронт се въздържаха. На второ четене „за“ гласува и Кънев.Движението за права и свободи (ДПС) изненадващо обяви, че ще подкрепи ратификацията минути преди гласуването
Депутатът от ДПС Йордан Цонев обяви решението на партията по време на разискванията преди гласуването на договорите в Народното събрание, след като финансовият министър Владислав Горанов обяви, че поема ангажимент, че 2 млрд. лв. от дълга няма да бъде ползван.
Позицията на ДПС се промени рязко за по-малко от 24 часа – вчера те заявиха, че няма да подкрепят ратификацията.
От парламентарната трибуна Йордан Цонев обяви, че движението променя позицията си, защото финансовият министър обещал реформи и намалил дълга с 2 млрд. лв.
Цонев дори се обърна към БСП с призив да се държат като национално отговорна опозиция, а не да са против всяко предложение.
По-рано и от АБВ дадоха знаци, че са на път да променят позицията си и да подкрепят управляващите. От БДЦ също чак днес обявиха окончателно, че подкрепят ратификацията на договорите.
От Патриотичния фронт отново обявиха, че няма да подкрепят ратификацията. От „Атака“ също се обявиха срещу дълга. По време на изказванията си от трибуната лидерите на двете партии Валери Симеонов и Волен Сидеров, започнаха да се обиждат един друг.
Сидеров обвини Симеонов, че разпространявал гей порно в национален ефир, а Симеонов нарече лидера на „Атака“ „перходролено човече, което си избелва косата“.
Това доведе в скандал, в който се включиха и други депутати и се стигна почти до бой. Заради сдърпването председателят на НС Цецка Цачева обяви 10 минути почивка.
Поемам ангажимента, че поне 2 млрд. лв. от този разчет няма да се налага да бъдат ползвани – обяви в пленарна зала финансовият министър Владислав Горанов.
„Проведох много консултации, дали навреме, дали не, съдете ме за това. Но разбрах едно – много от партиите, които подкрепят правителството в началото, имаха информационна неяснота. Тя беше преодоляна“, заяви Горанов.
„16-те милиарда са рамково споразумение с банки посредници, не говорим днес за поемане на дълг. С днешния акт ратифицираме международен договор за посредничество. Не поемаме и лев дълг днес. Дали ще поемаме повече дълг ще решаваме заедно в следващите години с гласуване на Закона за държавния бюджет“, заяви финансовият министър.
„Дължа извинение на сегашната опозиция, ако някога съм си позволил да говоря против поемането на дълг, породен от обстоятелството, че през годините е имало дефицит“, каза Горанов. „Никога не сме си позволявали да критикуваме управлението за това, че поема дълг, а за това, че не полага достатъчно усилия да намали дефицита, за да няма нужда от този дълг“, посочи той.
„Нека тези политически партии, които днес повдигнаха дебата за ролята и отговорността на българския парламент като върховен орган на власт, да осъзнаят, че управлението се формулира само по един начин – взимане на решения и носене на отговорност. Който не е готов, не може да се нарича управленец“, завърши изказването си Горанов.
Вицепремиерът Ивайло Калфин направи намек за оставка заради позицията на парламентарната група на АБВ.
Той съобщи от трибуната, че тази сутрин е поставил пред премиера въпроса за ефикасността си в правителството заради позицията на АБВ против ратификацията. Калфин обърна внимание на депутатите, че днес обсъждат не вземане на дълг, а споразумение с посредници, от което не следва вземане на дълг – това е в приоритетите на парламента.
Когато за 2015 г. България има да връща 7 млрд. лв., няма значение дали е външен или вътрешен дълг, вие сте го гласували със закона за бюджета, когато сте приели 2,5 млрд. лв. дефицит, сте го гласували със закона за бюджета и сега се изненадвате – общо за тази година прави 9,5 млрд. лв., гласувани от тази зала, обобщи Калфин. И днес някой излиза и започва да си играе с думите „ама това е външен дълг, а не е вътрешен, ама защо така го правите, очевидно е, че това се гласува всяка година“, коментира той.
16-те милиарда лева, за които дебатираме днес, вече са изхарчени – заяви финансовият министър Владислав Горанов по време на разискванията.
В над 40-минутна реч пред депутатите той призова депутатите да дадат възможност на българското правителство да си плаща сметките, като ратифицира договорите.
Към 19 февруари 2015 година правителството на България разполага оперативно с 547,9 млн. лева. Държава с 31 млрд. лв. бюджет се оказва с 547,9 млн. лв. разполагаем ресурс, обясни пред депутатите министърът. Това са парите във фискалния резерв, които не са блокирани по закон и могат да се ползват.
Моля ви за 12 млрд. лв. да вземем решение, поиска Горанов от народните представители. Решение, от което по думите му зависи дали българското правителство ще има или ще остане без инструментариум да си плаща сметките. Той припомни, че от 2009 г. нашето общество живее непрекъснато в заеми, както и, че в бюджета за тази година вече е заложен 2,5 млрд лв. преразход.
Той обясни, че ако през месец май не се върне мостовия заем от 3 млрд. лева, използван за изплащане на гарантираните влогове от КТБ, договорът може да се удължи с още шест месеца, но през октомври трябва да тези пари да се върнат на банките. „Дългът не е причина, той е следствие. Дефицитът не е причина, той е следствие”, обяви още министърът.
По-рано лидерът на Движението за права и свободи (ДПС) Лютви Местан поиска да бъде отложено гласуването на договорите.
Той поиска вместо това днес да бъдат проведени сериозни консултации с премиера и финансовия министър, в които да участват и лидерите на опозиционните партии и експерти. Местан направи това предложение в началото на разискванията по темата в пленарна зала. То обаче беше отхвърлено. В гласуването 59 народни представители бяха „за“, 127 гласуваха „против“, а 30 се въздържаха.
Пред журналисти Росен Плевнелиев призова за сблъсък на аргументи в парламента.
Нека да се изяснят точно цифрите, поиска държавният глава в отговор на въпрос за това, че като че ли управляващата коалиция не може да получи подкрепа за емитирането на новия заем.
„Тогава, когато става въпрос за милиарди, не може да има различни трактовки и различни обяснения. Цифрите няма как да бъдат сбъркани и не могат да бъдат политизирани.
Тогава, когато имаме най-ниските исторически нива на лихви в Европа от 200 години насам, когато днес Европейската централна банка обявява лихва от минус 0,2%и правителството се опитва да рефинансира държавни дългове при двойно или тройно по-изгодни условия, има смисъл“, смята президентът.
Пред Народното събрание има два протеста срещу взимането на дълга, на които се събраха симпатизанти на „Атака“ и БСП.
Източник: Vesti.bg - Осъдиха убиеца на войника, вдъхновил филма „Американски снайперист“
Жител на американския щат Тексас бе осъден на доживотен затвор без право на замяна за убийството на американски морски пехотинец, чиято история е вдъхновила хитовия филм „Американски снайперист“, предаде AFP, цитирани от „Фокус“.
След тричасово обсъждане журито отхвърли единодушно твърденията на 27-годишния Еди Рей Рут, че е невинен, поради момент на невменяемост, когато е убил известния снайперист Крис Кайл и неговия приятел Чад Литълфийлд през февруари 2013 г.
Крис Кайл е известен като автор на книга за войната в Ирак. Той е бил там четири пъти и е участвал във военните действия, за което е бил удостоен с редица награди.
Двуседмичният процес в окръг Ерат, на около 100 мили югоизточно от Далас, привлече вниманието на медиите в Америка, тъй като съвпадна с излизането на противоречивия филм на Клинт Истууд, базиран на преживяванията на Кайл в Ирак.
Кайл, който по време на службата си в Ирак е убил 160 души, е представен като герой в касовия филм, в който главната роля играе Брадли Купър.
- Външната комисия на ЕП гласува за правата на гражданите с българска идентичност в Р. Македония
Комисията по външни работи на Европейския парламент прие днес годишния доклад за напредъка на Република Македония по пътя към членство в Европейския съюз. Гласувания бяха измененията на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев относно ситуацията на българите в западната ни съседка и необходимостта от обективен прочит на историята.
„За пореден път Европейският парламент настоява властите в Скопие да престанат с манипулацията на общата ни историята и да предприемат курс към добри съседски отношения. Това е необходимо за преодоляване на разделението вътре в обществото и по-позитивен климат в региона“, заяви българският евродепутат.
Според Ковачев, който е член на председателството на Европейския парламент, „крайно време е правителството в Скопие да се отърси от сенките на миналото, наследени от комунистическия режим и бивша Югославия. Стъпка в тази посока е общото честване на исторически събития и фигури, което и тази година е сред препоръките на Европейския парламент“.
Според гласувания текст Европейският парламент „насърчава решително органите и гражданското общество да предприемат подходящи мерки за историческо помирение, за да се преодолее разделението между и в рамките на различните етнически и национални групи, включително гражданите с българска идентичност“.
Друг текст, също внесен от г-н Ковачев, призовава настоятелно Скопие да тълкува историята въз основа на обективните факти, а не на идеология, наследена от времето на комунизма. Докладът призовава и за повече напредък в преговорите за двустранно споразумение с България.
„Европейската интеграция е единственият начин за преодоляване на историческите рани и несправедливости по мирен път“, категоричен бе той. Всички български депутати в Комисията по външни работи, либерали, социалисти и консерватори, подкрепиха измененията свързани със ситуацията на българите в Република Македония.
На същото заседание се прие и докладът за Сърбия, в който българските евродепутати отстояваха правата на българското малцинство в Западните покрайнини, като призоваха за културно и икономическо развитие на този регион и засилване на връзките с България. Очаква се Европейският парламент да приеме окончателните резолюции за Република Македония и за Сърбия на пленарната сесия в началото на месец март в Страсбург.
Източник: Frognews.bg
- „Брала мома къпини“ – хит в японски дискотеки (видео)
Сайтът Брадва.бг съобщава как българска народна песен е станала хит в японски дискотеки и клубове. Родното парче “Брала мома къпини” в изпълнение на японската “джипси банда” – “Пирамидос бенд” вдига адреналина на самураите и ги кара да щракат с пръсти и да тропат подобия на български хора по дансингите.
Клипът на родния хит обаче е заснет в Македония през есента на 2014 г., когато групата била там на турне. Вокалът Родехихи Цучислава завидно добре се справя с трудния български език. А акцентът придава на песента особена екзотика. В клипа се вижда, че Родехихи и колегите му Йоичи Огидо – кларинет, Тору Хаяши – бас китара и Такаяки Курашима – ударни, искрено се забавляват по време на изпълнението.
ピラミッドス(PYRAMIDOS) – BRALA MOMA KAPINI
Gipsy Band from japan ▲s(pyramidos)Съседите ни от Р. Македония обаче са на мнение, че песента е traditional Macedonian party song, още повече, че бандата от Япония изпълнява и други балкански песни, включително традиционната „Македонско девойче“ (по нетрадиционен начин – вж. следващия клип).
PYRAMIDOS Makedonsko Devojce
PYRAMIDOS Chaje Shukarije.
- Българка е новото рок откритие на ВВС
26-годишна българка гради успешна солова музикална кариера във Великобритания и вече е първият наш артист с 3 парчета, които се въртят по 10 радиостации на BBC с национален обхват. Песните на Илона са включени и в националната плейлиста на SubTV за Обединеното кралство.
Илона – младата надежда на британския рок, е откритие на популярния продуцент на млади таланти Тони Муур, чиято музикална кариера в миналото изгря с култовите банди Iron Maiden и Cutting Crew.
Красивата българка е родена в Добрич, но вече 12 години живее в Лондон. С музика се занимава професионално едва от 3-4 години, но за сравнително кратката си кариера на соло изпълнител зад гърба си вече има натрупан солиден сценичен капитал. Илона е пяла е на рок-сцените в Тексас, Лос Анжелис, Норвегия, Шотландия, Франция и Малта, заедно със звезди като Paul Rodgers, Adam Ant, Gabriella Cilmi, Ed Sheeran, Daniel Bedingfield и Passenger.
Първия си концерт пред българска публика Илона ще направи на 17 май във Варна. Певицата е един от специалните гост-изпълнители на поп феста „Откритие” и ще излезе на сцената със своя рок-бенд, за да представи новия си мини албум „Tunderstorm”.
ИЛОНА: „Албумът включва 7 парчета, които са записани в „Arcadium Studios” и „Mini Major Studios”. Продуценти са Сам Кенеди и Тони Муур. Специално за варненската публика ще изпълним един от любимите ми тракове – „Back To You”, който е записан съвместно с американския артист Майкъл Логън. Излизането на тази песен на пазара като самостоятелен сингъл ще съвпадне с престоя ми в България. Не е ли това едно чудесно съвпадение! Една от мечтите ми е да се върна обратно в България и да променя лошата ситуация, в която в момента се намира музикалната ни индустрия. Според мен представянето на различни стилове може да промени нещата към по-добро и да покаже на света, че България има невероятни музиканти, които могат да пренесат българските корени в други, икономически по-напреднали страни. Това е едно от нещата, които искам да се опитам да направя. Мечтите винаги трябва да бъдат големи.”
Официално албумът „Tunderstorm” излиза в iTunes worldwide на 13-ти май, чрез Absolute/Universal Music за САЩ и Великобритания. Световната му премиера за България ще бъде на сцената на поп-феста „Откритие 2014”.
Източник: Nakratko.bg
.
- Американците не искат да се доставят оръжия за Украйна
Путин: Малко вероятно е да има война с Киев
.
Над половината от гражданите на САЩ са против страната да доставя оръжия на Украйна, сочи изследване на изследователския център Пю – Pew Research Center, цитиран от местни медии. Поне 53% от интервюираните са твърдо против доставката на американска оръжейна продукция за Украйна, а „за“ са 41%. Последните събития в Източна Украйна видимо са променили нагласите сред американците. За справка, през април 2014 г. „против“ са били 62%, а „за“ – 30%.
На респондентите е бил зададен и въпрос „Подкрепяте ли санкциите срещу Русия?“ 60% са отговорили положително, а 34% са се изказали против. На въпроса „Какво е отношението ви към руския президент Владимир Путин?“, 70% от анкетираните са отговорили: „Негативно“. Симпатии към руския президент са изразили едва 12%. Проучването е било проведено по телефона в периода 18-22 февруари, като са били интервюирани 1500 пълнолетни жители на САЩ от всички щати.
Руският президент Владимир Путин заяви в интервю за руската телевизия „Русия-24“, че война със съседна Украйна е „малко вероятна“. Путин посочи необходимостта от спазването на договореностите в Минск и прекратяване на огъня в Източна Украйна като единствени възможности за стабилизирането на региона. „Европа е също толкова заинтересувана от това като Русия. Никой не иска конфликт на границата на Европа, особено въоръжен конфликт“, каза той. Според президента споразумението в Минск вече е станало „международен правен документ“ след като Съвета за сигурност на ООН е одобрил резолюция, предложена от Русия, която го потвърждава.
Според анализатора на Би Би Си Сара Райнсфорд президентът е показал увереност в своето интервю и ясно е заявил, че решението на конфликта в Украйна минава единствено през въвеждането на споразуменията в Минск.
Източник: в. „Сега“
- Румънският почин е последният ни шанс
Борис Петков, Svobodnoslovo.eu
В Румъния всеки журналист или медия, които направят разследване за корупция и злоупотреби получават 2% от злоупотребените пари. Създаден е и Специален фонд за разследваща журналистика. Голяма част от румънските прокурори са млади хора със заплати от по няколко хиляди евро и мотивирани да преследват и улавят престъпници.
Резултатът е над 20 депутати, десетина министри, висши чиновници, кметове и олигарси в съда и затвора. Това стана ясно по време на посещението на президента Росен Плевнелиев в Букурещ. Плевнелиев призна, че изоставаме от Румъния. Но не каза с колко.
Плевнелиев изрече това, което всички знаем отдавна. Държавните ни мъже това умеят най-много – да повтарят баналности с вид на откриватели.
„Моделът започна трудно. Започна с няколко присъди, които всички определяха като лична вендета на президента Бъсеску. Осъдените в Румъния са от целия политически спектър. Стигна се до едно прочистване на цялата политическа класа“. Това е коментарът на Стилиян Деянов, журналист на свободна практика в Букурещ, който от години следи събитията в северната ни съседка.
Не станахме Швейцария на Балканите, както ни баламосваха преди 25 години. Не станахме и Израел – идея от средата на 90-те. Вече не сме в пакет и с Румъния, защото тя дръпна напред, а ние останахме на дъното.
Защо?
В САЩ още във времената на Дивия запад са се плащали премии на всеки, който залови или утрепе търсен от закона бандит. Така се „раждат“ „ловци на глави“. Макар да няма статистика за ползите и вредите, историята е категорична, че резултатите са добри. И поучителни – виж филма „Джанго без окови“ на Тарантино.
През 70-те години на миналия век пак в САЩ е приет закон, известен като РИКО – бой по мафията и „белите якички“. Един от бащите на този закон е легендата на ФБР Джон Едгар Хувър – управлявал Бюрото над 40 години. Само за месец, поощрени с награди бдителни граждани и медиите съобщили за стотици престъпници и случаи на корупция. Арестуван били над 60 издирвани от години мафиоти, над 30 от тях след половин година вече са в затвора. Между тях политици, ченгета и магистрати. За договорка с адвокати прокурор е осъден на 12 години ефективно. Хората си получават премиите, а имената им са запазени в тайна. Не е известен нито един случай от ФБР, полицията и прокуратурата да са изтекли данни за сътрудничили граждани.
У нас награди също са давани, но за сведения много близки до предателството. По време на турското робство бедни, уплашени, прости или верни на властта нашенци са издавали комити, хайдути и революционери за златни алтъни. Понякога и за едно потупване по рамото. Дори за нищо.
Партизани и ятаци са предавани през 40-те години на миналия век, за премии от 60 000 до 150 000 лв. на онези пари. Полицейският шеф Никола Гешев създал цял указател с такива предатели, между тях и от редиците на самите революционери… Давал им и пари.След деветосептемврийската революция/преврат една част от българите предава друга част от българите. Вторите попадат в затвори и лагери, а първите стават професионални доносници, издигат се в службата и партията, получават ордени и медали.
Повдигам въпроса за наградите, защото в бедняшко еврогето като България той е актуален. За пари много нашенци ще извършат чудеса от храброст. Ще извадят такива документи и доказателства за корупция, каквито прокуратурата ни и службите ни не са и сънували. Или крият прилежно. Ще има и фалшиви сигнали, то се знае, но повече ще са истинските разкрития. Ще лъснат десетки политици и магистрати. Защото на хората им писна да ги правят на маймуни.
„Мамалигарите“, както някои българи наричат иронично румънците, са добър повод да си сверим часовника и да видим, че той отдавна е спрял. Нашето нежелание и негодност за промени и борба са пословични. Държим се като покосени от кататонен ступор (елемент на шизофренията), изразяващ се в усилена, безсмислена и хаотична двигателна активност. Браунови частици, блъскащи се безцелно в историческото си и географско пространство.
Забравили сте, но ще ви припомня някои идеи, с които ГЕРБ печелеше народна любов по време на първото си управление. През декември 2009 г. кабинетът „Борисов“ обяви, че ще има нов закон – за отнемане на незаконно имущество. Някои го нарекоха българският РИКО. В него ключовата дума бе „конфискация“, а самият проект бе определян като „решаваща крачка“ в борбата с корупцията и сивата икономика.
Борисов обеща да бъдат ударени забогателите незаконно. Народецът се зарадва, но нищо не стана.
Същата яловост сполетя и вертолетните акции, които ни показаха дворците на богатите. Причината бе, че същите богати се договориха с когото трябва от управлението и едни хора рязко забогатяха, а други обедняха още повече. Сред приказно забогателите са премиери, министри, висши прокурори и съдии, по-малко висши – също, висши ченгета, продажни политици, водачи на „протестиращи“ и „контрапротестиращи“, обикновени айдуци.Борбата срещу корупцията, мафията и престъпността по селата у нас наподобява турски сериал: говори се това, което масовката иска да чуе, а в действителност се върши съвсем друго. Както казва един познат: преди поне плащаха за идеологическа диверсия и пропаганда, а сега печелят о тях. Щото се отличаваме с гламавост.
Но да се върнем към румънците. Една моя позната, напорист ветеринарен специалист, замина да работи и защитава научни степени в Букурещ. Защото тук мафията (има такава и във ветеринарията) два пъти опожари кабинета й, а полицията не си мръдна пръста. Знаели кой и защо пали, но нищо не можели да направят. Та тя ми разказа, че е изумена от румънците, които спели не повече от 6 часа, ставали в тъмни зори, глътвали кафето с дежурната цигара и хуквали на работа. Бачкали като луди и вярвали, че само така ще се оправят. Реформите в правосъдието били част от целия този устрем на нацията (мамалигарската, според нас…).
Най-страшното е, че повечето българи все още не осъзнават, че ако се осъществят реформите в правосъдието, ако се изхвърлят и разследват както трябва поне 300 корумпирани магистрати по върховете на системата, и на тяхно място застанат нови и неомърсени юристи – нещата ще се променят. Във всичко.
Ще трябва да се освети и собствеността на медиите, както и тяхното финансиране. Там не са просто гнили ябълки, а смрад. Правителството понечи да направи нещо в тази посока, но издания от кръга Кой му скочиха и то веднага вдигна белия байрак.
Очевидно в управлението и опозицията никой няма намерение нещо да реформира, ще трябва да се справим сами. Разберете го най-сетне! Трябва да спретнем нещо радикално, което боли, свързано е с кървене, предполага жертви и репресии. Но дава самочувствие, че сме взели съдбата в ръцете си. Крадливата пасмина от модела #Кой (политици, министри, магистрати, висши ченгета, тайни служби, мафиотски медии и бандити) няма да се даде лесно. Ще заплашва, подкупва, шантажира и убива. Но останем ли пасивни – подписваме смъртната си присъда. На децата и внуците си също.
Затова предлагам да нападнем. - Посланието на Стивън Хокинг до Еди Редмейн
Ако сте гледали „Теорията на всичко“, то знаете със сигурност, че превъплъщението на Еди Редмейн в култовия физик Стивън Хокинг бе изключително. То, естествено, бе удостоено и с „Оскар“. Може би най-голямата награда за Еди обаче бе признанието от самия Хокинг, който остави следното послание във фейсбук профила на Редмейн.
„Поздравявам Еди Редмейн за това, че спечели „Оскар”, снимайки се в моя образ в „Теорията на всичко”. Гордея се с теб”.
73-годишният учен се изказа ласкаво за изпълнението на Редмейн след излизането на филма по екраните, като написа също на страницата си в социалната мрежа, че „понякога мислел, че самият той е на екрана”.
Самият Редмейн се е срещал с Хокинг за няколко часа преди началото на снимките на „Теорията на всичко“. Той заяви, че този миг е бил незабравим и е спомогнал за по-качественото изпълнение на ролята.
33-годишният актьор посвети „Оскар”-а си на всички засегнати от амиотрофична латерална склероза по света, сред които е и Стивън Хокинг.
Стивън Хокинг е започнал кариерата си като обикновен млад гений. Очаквали го прекрасна научна кариера, катедра, студенти, лекции и десетки статии. После дошла зловещата новина за страшната болест и че може би не му остават повече от няколко години живот. Стивън се оказал доста упорит – на 8 януари той навърши 73 години. Почти напълно парализиран, той не спира да работи. От главата му като че ли от други светове, на монитора на компютъра се телепортират феноменални открития, книги и иронично отношение към живота. Ето някои от оригиналните му мисли.
- Нямам никаква представа какво ми е личното IQ. Тези, които се интересуват от IQ, са просто неудачници.
- Човекът е единственото живо същество, което знае, че го очаква смърт и единственото, което се съмнява в нейната окончателност.
- Перспективата да умра рано ме накара да разбера, че животът си струва да бъде изживян.
- Целта ми е много простичка – искам да разбера Вселената, защо е устроена така и защо ние сме тук.
- Ние сме само развитите потомци на маймуните на малка планета в орбитата на с нищо неотличаваща се звезда. Но имаме шанс да постигнем Вселената. Това ни прави особени.
- Астролозите са достатъчно умни, за да правят прогнозите си толкова мъгливи, че да подхождат на всяко развитие на събитията.
- През целия си живот съм бил поразен от главните въпроси, с които се сблъскваме и съм се опитвал да намеря за тях научен отговор. Сигурно затова съм продал повече книги за физика, отколкото Мадона за секс.
- Там, където има живот, има надежда.
- Убеден съм, че науката и изследователската работа носят повече удоволствие от печеленето на пари.
- Истинската ми мечта е да напиша такава книга, която ще се продава по лавките на летището. Но за целта вероятно издателят ще трябва да сложи на корицата гола жена.
- Струва ми се, че компютърните вируси трябва да бъдат разглеждани като форма на живот. Това много говори за човешката природа. Единствената форма на живот, която сме създали досега, носи само разрушения. Ние създаваме живот по свой образ и подобие.
- С увереност мога да заявя, че засега още не са ни посещавали туристи от бъдещето. (След партито за туристи от бъдещето, на което никой не дойде).
- Най-големият враг на знанието не е невежеството, а илюзията, че знаеш.
- Когато станах на 12 години, двама мои приятели се хванаха на бас за кесийка с бонбони, че от мен нищо няма да излезе. Не знам има ли победител в този спор и кой е той.
- Блуждаенето из интернет е толкова безмозъчна идея, като постоянното превключване на каналите на телевизора.
- Когато чуя за котката на Шрьодингер, се хващам за пистолета.
- Не съм сигурен, че човешката раса ще оцелее дори още хиляда години, ако не се намери начин за излизане в Космоса. Има много сценарии как всичко живо на малката планета ще загине. Но аз съм оптимист. Ние със сигурност ще достигнем звездите.
- Измежду всички системи, с които разполагаме, най-сложните са собствените ни тела.
- Училищната наука често се преподава сухо и скучно. Учат децата да запомнят механично, за да издържат изпитите и тестовете, а не видят връзката на науката с околния свят.
- Забелязал съм, че дори хората, които твърдят, че всичко е предначертано и с това нищо не може да се направи, се оглеждат и в двете посоки, преди да преминат улицата.
- Животът щеше да е много трагичен, ако не беше толкова забавен.
- Много е важно просто да не се предаваш.
- BalkanLeaks: Доклад за разработката “Червеи” / “Worms” operation report
Материал на Вalkanleaks
.
Какво още пише в доклада по разработката Червеи?
По време на разработката “Червеи” са извършвани многократни, продължителни и груби нарушения на закона от представители на изпълнителната и съдебната власт.
В становище на съдия Владимира Янева е посочено, че председателят на ДАНС или оправомощеният зам.-председател няма право да НЕ разпореди прилагане на СРС (с изключение при опасност от разкриване на оперативните способи или заплаха за живота на служителя под прикритие и невъзможност за прилагане).
Това разбиране на съдията превръща ДАНС и ДАТО в сляп изпълнител на разрешения, налагащи извършване на престъпления.
Председателят на ДАНС има правомощия да следи дали се спазват сроковете и други изисквания на закона при използване и прилагане на СРС, което е гаранция предвидена от законодателя срещу неоснователно ограничаване на конституционните права на гражданите. Със становището си Янева е направила опит да елиминира тези контролни правомощия.
Установени нарушения:
Въпреки ясната правна рамка прилагането на СРС е продължило 300 дни;
СРС-та са прилагани за декриминализирани деяния като леко наказуеми престъпления;
СРС са искани от некомпетентен орган: през 2014 г. е разрешено използване на СРС за престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК по искане на ОДМВР, вместо от Окръжна прокуратура;
СРС са искани за престъпления, които не са посочени в чл. 172, ал. 2 от НПК и чл. 3, ал. 1 от ЗСРС;
СРС са прилагани при наличие на фактически грешки – сгрешени имена, ЕГН, адрес, номера на автомобили и телефони.
- ИД взриви една от най-древните джамии в Ирак
Една от най-древните джамии на територията на Ирак – джамията „Ал Фарук“, бе взривена от бойци на групировката „Ислямска държава“, съобщи днес телевизия „Ал Арабия“, цитирана от ТАСС. Както посочи говорителят на властите в иракската провинция Анбар, Сулейман ал Кабиси, за да постигнат максимално разрушение, екстремистите са минирали джамията по целия й периметър. По думите му „в резултат на взрива джамията е разрушена до основи“.
Строежът на джамията „Ал Фарук“, намираща се в иракската провинция Анбар на 90 км на запад от град Рамади, е започнал във втората половина на VII век, по времето на халиф Омар ибн ал Хатаб /ал Фарук/ и е наречена в негова чест. Досега тя е била нееднократно реставрирана и е имала особен статут като дълбоко почитана светиня, отбелязва ТАСС.
По информация на министерството на туризма и древните паметници на Ирак, по-малко от година след рязката активизация на дейността на „Ислямска държава“ в страната, в контролираните от екстремистите територии са унищожени около 30 религиозни обекта, представляващи изключителна историческа ценност. Сред тях са древни джамии, мавзолеи, християнски църкви, няколко манастира, пише БТА. Откроява се джамията на пророк Йона в северния иракски град Мосул, която се почиташе както от мюсюлмани, така и от християни, отбелязва ТАСС.
Източник: Novini.bg
- Неделя на всеопрощението
Последният ден преди Великия пост е известен като Неделя на всеопрощението или Прошна неделя. На този ден се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“ [Матей, 6:15]. Всеки влязъл в храма иска прошка от другите чрез ритуала на прошката, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и помирение с близки и далечни.
Протоиерей Александр Шмеман, из „Църковната година“
Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата „неделя на всеопрощението.“
Защо? Защо жаждата за прошка се появява у нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите.
Достоевски е казал чрез стареца Зосима, че „всеки е виновен за всичко пред всички“. На пръв поглед тези думи изглеждат не само много преувеличени, но направо абсурдни. „С какво съм виновен пред другите?“ – питат постоянно нашият накърнен разум и нашето външно аз. Що се отнася до „морала“, разумът ни е склонен да се съгласи, че наистина по някакъв начин сме виновни пред някого, но после успокоително добавя, че това е част от живота. Нека позволим на разума да се съмнява, нека оставим моралът да разсъждава, но нека да се вслушаме и в съвестта: там някъде дълбоко, дълбоко в нас един тих глас казва толкова категорично и настоятелно: „Виновен си.“ Каква е тази вина? Не, тя не е за конкретни обиди и скарвания, които са почти неизбежни, нито пък за обикновени разправии и малки дрязги. Не. Тази вина, толкова изненадваща и оче-видна, произлиза от друго място – от моя собствен живот, изцяло пропит от егоизъм. Следователно вината е съсредоточена само върху мене, другите нямат нищо общо с нея, освен дотолкова, доколкото са станали само едно средство. Любовта им е отровена отвътре, осакатена от егоизма и сякаш дори и в любовта искаме да притежаваме любимия само за себе си.
Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: “ „Всеки е виновен за всичко пред всички.“ Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който казва: „Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят.“
„Спаси себе си“ означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.
Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо – с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.
Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: „Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен.“ Ето я тази светла тъга, която единствена ни дава възможност да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала любов, триумф на себеутвърждаването, чийто резултат е изолация и самота. Молим се за прошка, жадуваме да ни бъде простено… Както малкото дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения рай на нейната любов, така и всеки от нас знае, че унищожаването на злото започва с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помирение. Независимо колко далече ни изглежда всичко това от студения и жесток живот, в който силата на „колективното“ по-скоро влошава, отколкото смекчава човешката самота, независимо и колко чуждо ни се струва това в наше време, истината е, че само в силата на съвестта, в жаждата за прошка и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възраждане.
Превод от английски Весела Митева
www.list.hit.bg
- За първи път от 70 години отслужиха панихида за Левски в Македония
За първи път от 70 години отслужиха панихида за Васил Левски в Македония. На 19 февруари родолюбците от Българския културен клуб в Скопие (БККС) почетоха паметта на Апостола на свободата в храма „Успение на Пресвета Богородица“ в гр. Струмица.
.
Доротея Николова, Бинар
С риск от репресии и в отсъствието на каквито и да било официални лица от България, около 30 души от различни краища на западната ни съседка се събраха в катедралата “Успение на Пресвета Богородица” в града, за да се преклонят пред националния ни герой.
Да запалят свещ за Дякон Игнатий в деня на неговото обесване бяха пропътували километри македонци, които определят себе си като българи. Имаше хора от Скопие, Тетово, Богданци, Валандово. От София беше дошъл Мирослав Ризински, лежал 3 години в затвор заради българското си самосъзнание. Там беше и Никола Коцев, учител по математика, който пък е прекарал 3 години в концентрационния лагер в Югославия “Голи Оток”. Изпратен е там по обвинение, че е български шпионин и е бил в кариерите от 1953 до 1956 г. “Мокър от дъжд не се бои”, ни казва той, когато го питаме не го ли е страх, че ще бъде преследван от властта за това, че е дошъл на панахидата.
Рушене на табута
“След 1945-та година в Македония не е отслужвана панихида в чест на Васил Левски. Това е първи път и сме горди, че го направихме. Щото някой е успял тук да наметне табу от името България, но ние ще го сринем това табу” – обясни пред “Бинар” Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб в Скопие.
Той допълни, че името България и българщината доскоро са абсолютно забранена тема в Македония и с учредяването на БККС лека-полека успяват да променят нещата. За сметка на това, което те преживяват обаче.
Освен Мирослав Ризински, който скоро след учредяването на клуба през 2008 година е вкаран зад решетките, много други българи, които показват съпричастност към идеята, губят работата си.
“Първо беше Миле Йовановски. Просто го уволниха“, разказва Младенов.
През 2012-та съпругата на Лазар Младенов – Виолета Младенова, също е уволнена от работата си в държавна фирма. Това се случва след негова реч по време на отбелязване в Смилево на Илинденско-Преображенското въстание. Тогава той казва, че е крайно време да се скъсат веригите на лъжовната история в Македония и на лъжовната граница между Македония и България.
Година по-късно на семейството се налага да затвори и магазинчето си в Струмица, от което се издържа. Въпреки това те са решени да работят за каузата.
Църквата
Панихидата се проведе в униатската катедрала “Успение на Пресвета Богородица”, където свещенослужителите без притеснение говориха за националния герой на България Васил Левски. По време на церемонията те припомниха, че ние, българите, нямаше сега да сме тук и същите, ако не е било делото му.
Униатският храм в Струмица е църква на бежанците от 1913 година, които заселват Струмица. Те се преселват от Кукушко по време на Балканските войни.
В Струмица има българска православна църква. “Св. Св. Кирил и Методийй е построена след 1907 година от цар Фердинанд. В нея се намират мощите на българския митрополит Герасим Струмишки. Сега тя е под юрисдикцията на Македонската православна църква и свещениците в нея се притесняват да отслужват панихиди за Българския културен клуб в Скопие.
Търсиме слобода
“Тука няма слобода, търсиме слобода”, обясняват хората мотивацията си да бъдат на панихидата. “Страх все още, за съжаление, владее тук, просто усещат страх хората. Самата страна е под една жестока диктатура”, допълва Лазар Младенов. Така че идеята на БККС е да правят неща, които досега са били немислими, и да създадат клубове във всички по-големи градове в Македония.
Чувстват се обаче сами, без помощ отвън. Питат какво мислим ние в България?
След панихидата се прибират в централата, сядат и започват да слушат и пеят македонски песни (според тях – български). Част от тях са забранени и са записани в България.
Българско гражданство
Оплакват се, че им се създават пречки да получат българско гражданство, че ние в България не ги искаме.
Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) със заповед от 12.02.2015 г. е отнела правата и на двете организации на българи от чужбина (БКК-Скопие и КИЦ-Босилеград) да издават удостоверения за българския произход на кандидати за българско гражданство. Единственият начин да докажеш сега, че си българин, е да покажеш документи на твоите предци. Само че по време на комунизма в Македония е имало “Закон за отбрана на националната чест”. Специално създаден, за да не се пропагандира нищо българско. Заради него хората най-често са изгаряли документите или са ги слагали в ковчезите на починалите си близки.
“Прекратяват например преписката за гражданството на един лекар с 2500 пациенти. На него не му е необходимо да има паспорт, за да ходи някъде да печели пари. Той го иска заради него, заради баща му и заради дедо му. Но защото няма запазени такива документи, макар че дедите му са били дейци на ВМРО, не може да получи българско гражданство”, обяснява ни Младенов.
“Аз къщата си давам за България, а те ми казват, че не съм българин”, казва пък баща на три деца.
В същото време Генералното консулство на Република България в Битоля и посолството ни в Скопие декларират пълна подкрепа за Българския културен клуб в Скопие, научи „Бинар“. Сега се очаква реакция на българската държава.
Текст и снимки: Вinar.bg
- Биволъ: СБЖ се управлява от отвъдното на живота и историята
Агент на „Шесто“ се разпорежда с имоти за милиони
Материал на Биволъ
Организацията с нестопанска цел – Съюз на българските журналисти /СБЖ/ се управлява от “отвъдното” вече години наред. Биволъ установи, че журналистическата организация, която има претенции и за сериозен морален капитал, е под съмнения за тежко закононарушение. Легитимно избраният председател на УС на СБЖ Милен Вълков, който единствен има правомощията да представлява сдружението, е починал на 13-ти септември 2011 г. Според чл.21, т.2 от Устава на СБЖ от този момент Вълков вече не е член на организацията, поради настъпването на смъртта на лицето. Цели 3 г. по-късно обаче се оказва, че Вълков дори и от оня свят не само, че не е прекратил членството си, но и ефективно продължава да управлява журналистическото НПО. От официално издадено Удостоверение за актуално състояние на Софийски градски съд (виж тук) на 12.09.2014 е видно, че промяна на управителния орган не е отбелязана. Вълков си е председател на УС. За закона и за институциите единствено той е легитимният ръководител с всички произтичащи от това правомощия. В негово “отсъствие” СБЖ се представлява от Главен секретар Снежана Цокова Тодорова – Федотова. Естествено настъпването на летален изход от света на живите, няма как да се счита за “отсъствие”. В този случай настъпват други задължителни действия и последствия, които за СБЖ явно не важат, защото държавните институции са въведени в жестоко заблуждение.
Нека да споменем и основният предмет на дейност, с който е регистриран СБЖ, защото това е показателно: Сдружението трябва да работи за “развитието на професионалната журналистика в Република България, за прилагане на установените в областта на журналистиката професионални стандарти и правила на професионална етика, сигнализиране на компетентните държавни органи за нарушения на трудовото и социалното законодателство, спазване на Правилата на журналистическа етика” и т.н. в този дух.
От умрял – писмо
„Есть такая организация“. Де юре, създаденият по съветски модел по време на тоталитарната диктатура казионен Съюз на българските журналисти е все още жив субект. Според съдебната регистрация на сдружението с нестопанска цел то има съвсем благородни цели: свободното право да се търси, получава и разпространява информация, правото свободно да се изразява и разпространява мнение, недопускане на цензура, спазване на професионални журналистически стандарт, етика и т.н.
Няма да намерим обаче видими обществени позиции на СБЖ по повод сериозните актуални проблеми пред българските медии и журналистика. Това са концентрацията на медийна собственост и институционален натиск над медиите, довели до незавидното 106-о място на България в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници“. СБЖ си има достатъчно други дертове, за да се занимава и с някаква си свобода на словото.
Наследени обществени имоти за милиони
Съюзът, правоприемник на партийната структура, управлява имоти, наследени даром от социалистическите времена. Най-апетитните от тях са на “Графа” в София, в Банкя – четириетажна сграда с ресторант на ул. „Максим Горки“, както и във Варна – Международния дом на журналистите в Златни пясъци. Организацията се е наела с тежката мисия „на ползу роду“ и на гилдията да отдава тези имоти под дългосрочен наем и да усвоява едни крупни суми.
Задачата не изглежда да е тривиална. Проблем е например да се намери „наемател или инвеститор на Дом 3 (Парк-хотел) на Международния дом на журналистите във Варна“, за което СБЖ съобщава в обява на видно място в сайта си.
В друга публикация се разказва как Дом 1 и Дом 2 вече са ремонтирани, но Дом 3 продължава да ни резили пред чужденците, по-точно пред „съветските“ колеги, които идват да почиват там още от пролетта.
„Разположен в удивителен 45 дка парк и на крачка от собствения плаж с фин бял пясък, на 10 км от морската столица Варна и в непосредствена близост до прочутия курорт Златни пясъци, Международният дом на журналистите е перфектното място за идеалната лятна ваканция“ – гласи реклама на комплекса.
Проверка във фирмените регистри показва, че стопанисването на Международният дом на журналистите се извършва от ДЗЗД „Лято 2013″, създадено на 19 април 2013 г. Партньор на СБЖ в това дружество е фирмата „Виги Турс“ със собственик Георги Петров Недялков.
Кой обаче е подписал договор с „Виги Турс“ през 2013, след като се знае, че председателят на СБЖ Милен Вълков се е споминал цели 2 години преди това? В Устава на СБЖ пише, че „СБЖ се представлява пред други лица от Председателя на УС, а при негово отсъствие или при фактическа невъзможност функциите му се изпълняват от Главния Секретар на СБЖ“.
Видно от решения на ВКС леталният изход не се приема в правния мир за „фактическа невъзможност“. Четири години след началото на „голямото отсъствие“ на председателя, главният секретар Снежана Тодорова – Федотова, разписва документи и сключва договори от негово името на почившия. Дори и той обаче, заедно с целия УС се оказва вторично нелигитимен, защото законовият мандат им е изтекъл на… 11.03.2014.
Не е ясно как е изпълняван Уставът на СБЖ, след като той задължава УС да се отчита ежегодно за извършената дейност и финансово състояние. Задължително е било да се свика Общо събрание, което вземе решение за промените в УС, настъпили при смъртта на Вълков, да бъде избран нов член и съответно председател, а промените да бъдат вписани по партидата на сдружението в съда. Отделно СБЖ има избираем и 5 членен Контролен съвет, който е длъжен да контролира дейността на УС. Според чл. 45 от Устава, КС също трябва всяка година да се отчита пред свикано Общо събрание на организацията. Нищо от това не е било направено. Ако Общото събрание би било сезирано, то би взело решение за избор на нов Председател. Кому е била изгодна нелигитимната схема? Съюзът, който разполага с подарени имоти за стотици милиони лева. Как са стопанисвани те, след като СБЖ действа абсолютно нелигитимно през годините и не се съобразява въобще с българското законодателство, а с някакви свои необясними правила. Все пак става въпрос не са частна сбирка, а за браншовата структура на българските журналисти.
Унищоженото агентурно досие
Допускаме, че една подробност от биографията на разписващата от името на почившия Вълков секретарка на СБЖ би хвърлил лъч светлина в поредицата от въпроси около комично-трагичната ситуация. Снежанка Тодорова – Федотова е известна с агентурното си име от Шесто на ДС „Виолета“. /факсимиле/ Колежката е била вербувана от о.р. Ангел Димитров и е осъществявала дейност по линия на зловещата политическа полиция – Шесто управление на ДС, Първи отдел, който следи художествено-творческата, научната интелигенция и средствата за масова информация. Особено показателно е, че веднага след 10-ти ноември 1989 г. е била издадена заповед за пълно унищожение на агентурното работно и лично досие на аг. Виолета, както и всички данни за дейността от всички картотеки на МВР. Това е симптоматично за най-ценните за ДС кадри и тяхното бъдещо интегриране при новите условия. Почти всички агенти от този калибър заеха ключови позиции в българските медии и обществено-политически живот през последните 25 г. до днес.
Общо несъбрание
Скандалното незаконно състояние се е подържало в продължение на години наред напълно съзнателно и със съучастието на всички 14 члена на Управителния съвет. Цяла година след като мандатът на УС на СБЖ е изтекъл, все пак е свикано Общо събрание, насрочено за 14-15 март 2015. Това е направено не защото членовете на УС са проявили закъсняла гражданска съвест, а защото е било заведено съдебно дело за легитимността на журналистическото сдружение по ЗЮЛНЦ. Освен това нараства и възмущението сред редовите членове на съюза, които започват да си дават сметка за абсурдната ситуация. Но на сайта на СБЖ няма и дума за това събитие. Там е било обещано още през 2011 г. законното Общо събрание да се проведе в началото на “следващата година”, т.е. 2012-та. И така… до 2015 г. Информационният портал на съюза набляга на новини и събития от едни други, „съюзни“ времена. Дописки от агенти на ДС като Кеворк Кеворкян и червени пасионарии от “прехода” се редуват с откровена пропутинска пропаганда (виж тук) и прослава на българо-съветската, пардон, българо-руска дружба (виж тук).
Вечна дружба, вечна служба! Или поне докато финансовите вливания от имотите поддържат имитацията на живот в “гнилата ябълка”, обслужваща задкулисното статукво – СБЖ.
Според Биволъ с казуса трябва да се занимаят веднага отговорните институции – Прокуратурата и ДАНС, които да извършат задълбочена проверка за последните 5 години как “от отвъдното” е разпореждано с активи и имоти за стотици милиони лева, и как така браншовата организация на българските журналисти е била практически поставена извън закона.
- На гости в българското училище към посолството в Лондон
Интервю за Радио България на директорката на Българското училище към посолството ни в Лондон Снежина Мечева, направено на 18 февруари т.г.
В това интервю, освен за благотворителната дейност на Българското училище към посолството в Лондон, г-жа Мечева споменава и за това, че в Чикаго ще се открие паметник на Васил Левски. Снежина Мечева говори и за дейността на други български училища в чужбина, както и за инициативата тази година да има масово общо поклонение на български деца и учители зад граница на 24 май на гроба на св. Кирил в Рим.
В сайта на БНР интервюто с г-жа Мечева е представено по следния начин:
Българското училище към посолството на Република България във Великобритания е основано преди повече от 25 години. Историята и настоящето му са пример за възрожденски дух, много любов към България и за безкористен труд, благодарение на което в момента то е най-голямото българско училище в чужбина. Не мога да не цитирам мотото на училището: Българското училище към посолството на България в Лондон пише своята “история съвременнобългарска” извън България, но за нея! На телефона е директорката Снежина Мечева с размисли за българското самосъзнание, благотворителността, за Левски и още нещо…
Запис на интервюто на г-жа Мечева за Радио България може да се чуе в сайта на БНР тук.
.
- „168 часа“: Масонът от Горни Лом си скри парите на Сейшелите
Иван Бутовски, Христина Теодосиева, „168 часа“
2,8 млн. лева в имоти скрива чрез офшорка на Сейшелите собственикът на избухналата фабрика в Горни Лом Валери Митков. Останалата част от огромния си капитал прехвърля на снахата и съпругата си, най-вероятно за да избегне изплащането на обезщетенията на близките на загиналите във фаталния инцидент. До редакционното приключване на броя на „168 часа“ Валери Митков не вдигна телефона си, за да потвърди или отрече информацията.
Истината за тайната операция първи научи в. „168 часа“ след като се сдоби със скрити досега документи, които може да преобърнат хода на делата. Неочакван обрат в разследването може да предизвика информацията, че „Видекс“ не е разполагала с лиценз за трансфер на оръжия след 24 януари 2013 г., а имат само боеприпаси с двойна употреба. Мините по всички официални класификации обаче спадат именно към оръжията.
При взрива в Горни Лом на 1 октомври миналата година загиват 15 души, като единият от тях е синът на Валери Митков – Емил. На роднините им се полагат обезщетения от фирмата, в която са работили загиналите.
„Сумата, която може да бъде присъдена в такава ситуация, е 200 000 лв.
Един загинал може да има двама-трима наследници и съответното обезщетение би трябвало да бъде изплатено по отделно на всеки от тях“ – коментира адвокат на близки на единия от загиналите.
Така се получава, че обезщетението може да достигне 400-600 хил. лв. на семейство например. Ако близките на 14-имата загинали (без самите Миткови) спечелят делата за исковете, „Видекс“ би трябвало да изплати около 6 млн. лв.„Представлявам един от близките на загиналите, но ние още не сме предявили иск – коментира адвокат Александър Кашъмов. – Докато не е приключило разследването, според мен няма смисъл да бъде повдиган иск. Чак след това може да се обмисли какво точно да се направи. На този етап е главно наказателно дело, тече досъдебно производство.“
Оказва се обаче, че е възможно, докато бъдат предявени исковете и още повече – докато се стигне до съдебно решение, „Видекс“ вече да бъде обявена в несъстоятелност.
„Наглостта на Валери Митков продължава с един негов ход за скриване на няколко милиона в офшорка на Сейшелските острови“ – казва Петър Пенчев, зам.-председател на „Екогласност“. – На 30 октомври 2014 г., в края на фаталния месец, когато загива и собственият му син Емил, бизнесменът на свобода регистрира фирма „Видекс Инженеринг“ ЕАД, която на 8 януари 2015 г. се прехвърля изцяло като собственост с 2,8 млн. лв. капитал на офшорна компания под ново име.
Останали живи работници от завод „Миджур“ споделят, че ги преназначават във „Видекс Инженеринг“, но наследниците на загиналите, които биха осъдили „Видекс“ АД, вероятно ще разберат, че във виновната фирма вече няма и лев. Дали държавният бюджет ще плати и нейния дял след успешно дело в български или европейски съд срещу фирмата убиец, предстои да разберем.
Всичко за тайните далавери около прехвърлянето на компаниите и мненията на близки на загинали и адвокати четете в новия брой на в. „168 часа„.
- Foreign Policy: Какво научи Путин от Рейгън
Стивън Уолт, Foreign Policy
.
Имало едно време една велика държава, която се страхувала от опитите на стария си съперник да отслаби нейната мощ. Нейните лидери мислели, че противникът е по-силен и се опитва да влияе на целия свят.
Наистина, този отдавнашен противник се намесвал в работите на тези страни, които наближаващата упадък държава смятала за собствен заден двор. За да защити своята традиционна сфера на влияние, разтревожената държава отдавна поддържала съмнителни отношения със съседните страни, където управлявали аморални и жестоки олигарси, запазващи своята власт благодарение на угодническото изпълнение на капризите на своя силен съсед.
Но изведнъж в една от тези държави-васали избухнало народно въстание, което свалило корумпирания лидер, след което той незабавно избягал от страната. Лидерите на въстанието много искали да изградят отношения с далечния противник на великата държава, защото те се възхищавали на неговата идеология, а също така искали да избягат по-далеч от своя съсед, който отдавна господствал в тяхната далеч по-слаба страна. В отговор на това пресметливият лидер на вече силно обезпокоената велика сила заповядал на своето правителство да въоръжи бунтовниците в тази зависима в миналото страна, за да може новото управление да не промени ориентирите си и за да отнеме с времето това управление от властта.
Позната картинка? Естествено, но в тази история великата държава не е Русия, пресметливият лидер не е Владимир Путин, а слабият съсед не е Украйна. Великата държава в тази история са САЩ, нейният ръководител е Роналд Рейгън /1981-1989/, а размирният съсед – Никарагуа.
В началото на 80-те години на ХХ век мнозина американци мислеха, че съветската държава се усилва, и че апетитите на Москва растат. Тези страхове помогнаха на Рейгън да попадне в Овалния кабинет и да убеди страната в необходимостта от скъпо струващи военни програми.
Рейгън беше изпълнен с решимост да пресече съветското настъпление в Западното полукълбо. Сандинисткото движение в Никарагуа току-що беше свалило проамериканския диктатор Анастасио Самоса и започна да изгражда тесни контакти с Куба. В отговор администрацията на Рейгън организира, въоръжи и подкрепи противниците на сандинистите – контрите.
И какъв бе резултатът? Гражданска война, отнела живота на 35 000 никарагуанци. Това е около 2% от населението на страната. За САЩ 2% от населението са 6 милиона американци.
Рейгън и САЩ действаха осъдително тогава, а Путин и Русия действат осъдително сега. Но паралелите между тези събития ще ви разкажат за това, което често се забравя, когато високонравствени моралисти започват да се оплакват от „чужда агресия“. С каквато и неприязън да се отнасяме, великите държави много чувствително реагират на политическите събития и обстановка на своите граници и обикновено са готови да играят жестока игра в името на защитата на своите жизненоважни интереси. Колективното неразбиране от Запада на това важно обстоятелство са ключовата причина за избухването на украинската криза и на това, защо е толкова трудно тя да бъде разрешена.
Разберете ме правилно. Случилото се в Украйна е трагедия, а действията на Путин и Русия са достойни за осъждане. Но на мен ми се струва, че неспособността или нежеланието на САЩ и Европейският съюз да предвидят ответната реакция на Русия е върхът на глупостта и безразсъдството. В края на краищата достатъчно е да си припомнят, каква политика провеждат САЩ в по-голямата част от Западното полукълбо.
Ако искате, поводите за тревога на Москва днес са много по-големи, отколкото тези на САЩ през 80-те години. Никарагуа е малка държавица. Нейното население е по-малко от това на Ню Йорк. Нейният собствен военен потенциал беше нищожен, а потенциалната ценност като съветска военна база минимална. Но американските лидери видяха в тази малка, бедна и слаба страна сериозна стратегическа заплаха, а Рейгън заяви, че ако сандинистите не бъдат свалени, терористи и диверсанти могат само за „два дни“ да се доберат до Харлиген в Тексас.
Днес американските официални лица и учени мъже сред ястребите настояват, че разширяването на НАТО не е било и не е враждебен акт, и че помощта за Киев не представлява никаква заплаха за Русия. От тази гледна точка, Путин или се заблуждава, или лицемерничи, когато говори за заплаха отвън. А може би той се плаши от това, че Украйна започва да процъфтява и на този фон неговата собствена власт ще изглежда отвратително.
Но дори ако тази гледна точка е обективна и правилна, тя няма нищо общо с проблема. Няма значение, че ние имаме благородни намерения и че разширяването на НАТО и ЕС не представлява никаква реална опасност. Важното е, че руските лидери виждат в това заплаха и се безпокоят, че тях също ги очаква подобно бъдеще. Ако Путин и компания виждат нещата по този начин /а нямаме основания да смятаме друго/, означава, че те са готови да платят висока цена, за да не позволят на тази заплаха да се разрасне.
Ако вие все още се съмнявате, отново си спомнете за Рейгън. Ако президентът на могъщите САЩ с тяхната най-силна в света икономика и разположени по целия свят силни военни части до такава степен бе изплашен от пъстрата група от сандинисти, че се реши да организира и подкрепи незаконна гражданска война срещу тях, едва ли трябва да се съмняваме, че Путин, Медведев и много руснаци няма да се разтревожат от факта, че държава с 45-милионно население, намираща се до тях, се готви да преразгледа своите ориентири и да пусне могъщ чужд военен съюз на техния праг?
Но вие можете да възразите: почакайте, ние сме добрите и в двете истории. Сандинистите бяха комунисти, те се съюзиха с Фидел Кастро и московската „империя на злото“. За разлика от тях Порошенко, Яценюк и киевските реформатори са свободолюбиви и пазарно ориентирани демократи, страстно желаещи да изкоренят корупцията, в която е затънала Украйна от момента на получаване на независимост. Това, което сме направили в Никарагуа, беше прекрасно, благородно и необходимо, затова беше и оправдано. Също такава е и нашата политика по отношение на Украйна. А това, което прави Путин, е безчовечен бандитизъм. Нещо повече, тези действия създават заплаха за идеята, че границите в Европа не трябва да се прекрояват със сила.
Разбирам, колко е съблазнително да се вижда в този спор само борбата между нравствеността и безнравствеността – Западът е добър, Русия е лошата. Но проблемът е в това, че високонравственото възмущение и страстната вяра в своята правота не са политика. Нека оставим на страна въпросът имат ли САЩ моралното право на това възмущение след Ирак, Абу Гариб, Либия и т.н. Високонравственото негодувание не променя фундаменталните стратегически реалии. Отчитайки географията, местния баланс на военните сили, вътрешноукраинските разногласия и руските интереси трябва да заявим, че привържениците на по-строгия подход все още не са формулирали своите отговори, които ще подобрят ситуацията. Това, което те правят само може да влоши положението. Уважавани коментатори от типа на Тимъти Гартън Аш могат да осъждат случващото се и да настояват, че „Путин трябва да изтегли своите войски, а Украйна трябва напълно да контролира своята източна граница“. Всичко това е хубаво и прекрасно, но проблемът е в това, че той си няма никаква представа как да го постигне. Въпросът не е в отсъствието на силна воля и решителност от Запада. Проблемът е в простата истина, че ескалацията на войната в Украйна няма да даде резултат.
Повтарям: политиката на Русия е осъдителна, а Владимир Путин не трябва да бъде определян като неразбираем държавник, заслужаващ нашите симпатии. Но неговото поведение не се различава силно от действията на уважавани политици от типа на Роналд Рейгън, които те с готовност предприемаха, когато чувстваха, че са заложени жизненоважни интереси. За да намерим дългосрочно решение на украинската главоблъсканица, трябва по-малко морализаторство и повече стратегическо мислене. И трябва да започнем с разбиране на това, което кара Москва да предприема подобни действия. Нямам симпатии нито към Путин, нито към неговата политика, нито към неговия режим. Но осъзнаването на факта, че в неговите действия няма нищо необичайно, по никакъв начин няма да навреди на нашите усилия.
.
Източник на текста на български: БГНЕС
- Foreign Policy: What Putin learned from Reagan
Russia’s power play for Ukraine takes a page out of the Gipper’s playbook. We should have seen it coming.
.
By Stephen M. Walt, Foreign Policy
There was a great power that was worried about its longtime rival’s efforts to undermine it. Its leaders thought the rival power was stronger and trying to throw its weight around all over the world. In fact, this longtime rival was now interfering in places the declining state had long regarded as its own backyard. To protect this traditional sphere of influence, the worried great power had long maintained one-sided relationships with its neighbors, many of them led by corrupt and brutal oligarchs who stayed in power because they were subservient to the powerful neighbor’s whims.
But suddenly, a popular uprising toppled the corrupt leader of one of those client states, and he promptly fled the country. The leaders of the uprising seemed eager to align with the great power’s distant rival, in part because they admired the rival’s ideology and wanted to distance themselves from the neighbor that had long dominated their much-weaker country. In response, the tough-minded conservative leader of the now very worried great power ordered his government to arm rebel groups in the former client state, to prevent the new government from realigning and eventually to drive it from power.
Sound familiar? Of course it does, but the great power in this story isn’t Russia, the tough-minded leader isn’t Putin, and the troubled weak neighbor isn’t Ukraine. The great power in this story was the United States, the leader was Ronald Reagan, and unfortunate neighbor was Nicaragua.
As the 1980s began, many Americans thought Soviet power was rising and Moscow’s appetite was growing. Such fears helped put Reagan in the Oval Office and convinced the country to launch a costly military buildup.
Reagan was especially determined to stop Soviet encroachments in the Western hemisphere. The Sandinista movement in Nicaragua had just overthrown pro-American dictator Anastasio Somoza Debayle and had begun cultivating close ties with Cuba. In response, the Reagan administration organized, armed, and backed the anti-Sandinista Contras.
The result? A civil war that eventually cost the lives of some 35,000 Nicaraguans. Those deaths amounted to about 2 percent of the Nicaraguan population; the equivalent percentage in this country would be more than 6 million Americans.
Reagan and the United States acted wrongly then, and Putin and Russia are acting wrongly today. But the parallels between the two cases tell you something often forgotten when high-minded moralists start complaining about “foreign aggression.” However much we may dislike it, great powers are always sensitive to political conditions on their borders and are usually willing to play hardball to protect vital interests. The collective Western failure to understand this basic fact of life is a key reason why the Ukraine crisis erupted and why it has been so hard to resolve.Don’t get me wrong: what is happening to Ukraine is tragic, and what Putin and Russia are doing is reprehensible. But I also think it was the height of folly for leaders in the United States and Europe not to anticipate that Russia would react as it has. After all, all they really had to do was think back to U.S. policy in much of the Western hemisphere.
If anything, Moscow has more to worry about today than the United States did back in the 1980s. Nicaragua is a tiny country, with a total population smaller than New York City’s. It had hardly any military capability of its own and its potential value as a possible Soviet base was miniscule. Yet U.S. leaders saw this small, poor, weak country as a serious strategic threat, with Reagan warning that failure to overthrow the Sandinistas would leave terrorists and subversives a mere “two days’ driving time from Harlingen, Texas.”
Today, American officials and hard-line pundits insist NATO expansion was and is not a hostile act, and that support for Kiev poses absolutely no threat to Russia whatsoever. In this view, Putin is either deluded or dissembling when he talks about foreign dangers. Or maybe what really scares him is the possibility that Ukraine might prosper and make his own rule in Moscow look bad.
But even if this view is objectively correct, it is beside the point. It doesn’t matter if our intentions are noble and NATO or EU expansion presents no genuine threat; what matters is whether Russia’s leaders think it is a threat, or worry that it might become one in the future. If Putin and Co. do see things that way — and there’s no reason to believe they don’t — they will be willing to play a large price to keep the threat at bay.
If you’re still skeptical, think back to Ronald Reagan. If the president of the mighty United States — which had the world’s largest economy and powerful military forces stationed all over the world — was sufficiently frightened by the ragtag Sandinistas that he was willing to organize and back an illegal civil war against them, is it just barely conceivable that Putin and Medvedev and many other Russians might be just a mite concerned that a country of some 45 million people right on their border might be getting ready to realign, and bring the world’s most powerful military alliance right up to their doorstep?
But wait, you might respond: We’re the good guys in both these stories. The Sandinistas were communists, for God’s sake, and they were in cahoots with Fidel Castro and the rest of Moscow’s “Evil Empire.” By contrast, Poroshenko and Yatsenyuk and the reformers in Kiev are freedom-loving, market-oriented democrats, eager to root out the corruption that has handicapped Ukraine since independence. What we did in Nicaragua was noble and necessary and therefore defensible, and so is our policy toward Ukraine, while what Putin is doing is just inhuman thuggery. Even worse, it threatens the whole idea that borders in Europe should no longer be altered by force.
I understand the temptation to see this dispute as a simple morality play — West good, Russia bad — but the problem is that moral indignation and fervent self-righteousness is not a policy. Leaving aside whether the United States is entitled to command the moral high ground after Iraq, Abu Ghraib, Libya, etc., moral outrage doesn’t alter basic strategic realities. Given geography, the local military balance, Ukraine’s internal divisions, and Russian interests, advocates of a tougher approach have yet to devise a policy response that isn’t more likely to make things worse instead of better. It is all well and good for a sensible commentator like Timothy Garton Ash to decry what is happening, and insist that Putin “must withdraw his forces and Ukraine [must] have full control of its eastern frontier”; the problem is that he has no idea how to bring this off. It isn’t a failure of Western will or resolve; the plain fact is that escalating the war in Ukraine isn’t likely to work.
To repeat: Russia’s policy is objectionable and Vladimir Putin is not a misunderstood figure who deserves our sympathy. But his conduct is not that different from the actions of venerated leaders like Ronald Reagan, when they felt vital interests were at stake. Devising a lasting solution to the Ukraine muddle requires less moralizing and more strategizing, and the place to start is by understanding what is driving Moscow’s behavior. I have no sympathy for Putin, his policies, or his regime, but understanding that his actions aren’t really that unusual wouldn’t hurt our efforts at all.