Авторски
- „Шеврон“ се отказа от шистовия газ в Румъния
Една от причините е, че европейците проявиха по-силна съпротива срещу метода на т.нар. фракинг. Снимка: Reuters След като през януари се оттегли от Полша, американската компания „Шеврон“ (Chevron) обяви (на 19 февруари – б.р.), че се отказва и от концесията си за проучване и добив на шистов газ в Румъния.
Говорител на енергийния гигант не посочи защо вече не се интересуват от румънския си бизнес, но „Уолстрийт джърнъл“ коментира, че това е поредната лоша новина за онези, които са се надявали американският шистов бум да се повтори и в силно зависимата от руската енергия Европа.
Една от причините е, че европейците проявиха по-силна съпротива срещу метода на т.нар. фракинг, но според изданието в Източна Европа резултатите от сондажите са били разочароващи и напредъкът е бил твърде бавен, за да има смисъл да се продължава с инвестициите.
В големи страни като Германия и Франция е забранен методът на хидравличното разбиване, а във Великобритания, където той е разрешен от 2012г. се кандидатства за 7 разрешителни и продължителни време се подготвят планове преди изобщо реално да започне сондиране и фракинг.
Миналата седмица компанията ВР обяви в годишната си прогноза, че едва ли в Европа, включително във Великобритания, ще има някакъв значим добив на шистов газ в следващите 20 години.
Източник: в. „Дневник“ - Редки американски монети от началото на XIX век на търгове в Ню Йорк
На търгове в Ню Йорк ще бъдат предложени и две редки американски монети, с предварителна оценка не по-малко от 10 милиона всяка. Това съобщи днес Ройтерс.
Снимка: Guliver/Getty Images Златната петдоларова монета, отсечена през 1822 г., както и сребърният долар от 1804 г., са от колекцията на тексаския разработчик Мейк Пога и синът му Ди Брента. Тази колекция, събирана повече от 30 години, се смята за най-скъпата частна колекция от американски монети, сечени от 1790 г. до края на 1830 г., пише ТАСС.
Колекцията ще бъде разделена на няколко части, които ще бъдат пускани от май тази година. Търговете ще продължат до 2017 г. Организаторите са от Stack`s Bowers Galleries и Сотбис (Sotheby`s).
До момента рекордът за най-скъпа американска монета, продавана някога на търг, държи сребърен долар от 1794 г. Той бе продаден през 2013 г. за днешни 10 милиона щатски долара.
Миналата година общите приходи от продажбата на редки монети в САЩ достигнаха рекордните 536 млн. долара. Това е с 36% повече, отколкото година по-рано. Повече от 10 монети са били продадени през 2014 г. за суми над 1 милион долара, а първата отсечена в САЩ златна монета бе продадена за 4,5 млн. долара.
През януари тази година медна монета от 1 цент, отсечена в Съединените щати през 1793 г., бе продадена на търг в Орландо (щата Флорида) за 2,35 млн. долара. Толкова много за едно пени, както традиционно в САЩ се наричат монетите с такава стойност, са дадени, защото исторически факт е, че именно през 1793 г. САЩ за първи път пускат собствени пари.
Източник: БГНЕС
- Хиляди бедстват в Южна България без ток в снежен капан
Преспи сняг и липса на ток в десетки населени места вече трети ден
Снимка: БТА Трети ден без ток – хиляди хора бедстват в Южна България под 70 сантиметра сняг през март! Остава бедственото положение в областите Смолян и Кърджали, а от тази сутрин такова е обявено и в пловдивската община Лъки. Достъпът до много села в Родопите е напълно блокиран.
Снегът в Смолянска област продължава да вали, да трупа и да създава проблеми на хората там. Само през нощта снежната покривка се е увеличила с 40 сантиметра, съобщи Нова ТВ в свой репортаж.
По пътя към Рудозем има стотици паднали дървета. Основният проблем обаче остава липсата на електричество. Общините Златоград, Мадан и Баните са без ток вече второ денонощие. Снегът създава проблеми и на аварийните екипи, които трудно могат да достигнат местата, дори и с високопроходима техника.
Снимка: Нова ТВ Късно снощи от „Гражданска защита” са провели мащабна спасителна акция. Мъж и жена са закъсали по горски път около прохода Печинско. Около 6 часа сутринта бедстващото семейство е намерено. Вече са на сигурно място без опасност за живота.
Пътят между Момчилград и Крумовград, едно от основните шосета, все още е затворен. Само няколко километра нагоре органите на реда описват ситуацията като „снежен апокалипсис“. Осем снегорина се опитват да разчистят този участък. Предполага се, че това ще отнеме на машините около 2 часа.
В рамкита на вчерашния ден са обработени около 500 сигнала до телефон 112. За момента обаче бедстващи хора в Кърджалийска област няма.
Снимка: bTV От тази сутрин бедствено положение е обявено и в пловдивската община Лъки. Снежни преспи, навявания и десетки паднали дървета – така изглежда единственият път, който води до Лъки. Оттук линейка и автобус не могат да минат. Десетки коли са закъсали. Със снегорина следват още 15 километра до Лъки.
Снежната покривка в града е метър, а и продължава да вали. В миньорското градче и десетте села около него живеят над 3500 души. Второ денонощие бедстват без ток. В дома на Шинка е спрял от петък. Приготвя вечерята на печката с дърва.
„Ето с какво си светим нощно време – със свещички взимаме. Без ток е лошо, коварно. Няма с какво да си почистим, да си изперем,да си сготвим. Разчитаме на дървата и газ, който има”, твърди Шинка Янкова.
Мокрият сняг е съборил електрически стълбове и е скъсал 110-киловолтовия проводник, който захранва града с ток.
„В момента авариите са между кв. „Тепавица” и рудник „Джурково”. Тук имаше друга авария, но е отстранена, но между Югово и Асеновград има голяма авария и няма как да се подаде ток”, обясни кметът на Лъки Валентин Симеонов.
Най-търсените стоки в магазините са свещи и хляб. Хляб има за още два дни. Камионите, зареждащи града с хранителни продукти и провизии, не могат да се качат до града. Сега хората в Лъки се молят само за едно – снегът да спре , защото утре няма как да стигнат до работните си места в Асеновград и Пловдив.
Над 70 души са блокирани в спортната база на Белмекен. Там снегът вече достига 2 метра. Много хора има в курортите Пампорово и Велинград, които днес ще тръгнат да се прибират по родните си места. От АПИ обаче съветват да не се тръгва на път без зимни гуми и вериги.
Бедствена е обстановката в цялата Смолянска област. Липсата на комуникации обаче спъва работата на аварийните екипи. Изчезнал е един човек от село Коритата в община Рудозем. Той е пазач на строителен обект и с него няма връзка вече втори ден. Към мястото пътуват тежки машини, които ще се опитат да пробият дълбокия и тежък сняг.
Близо 100 села в Хасковска област все още са без ток, десетки са и населените места без вода. Обстановката по пътищата започна да се нормализира, но реките повишават нивата си.
Снегът и падналите клони блокираха много пътища и в Кърджалийска област. Снимка: БГНЕС Близо 2 000 души в хасковското село Узунджово изкараха повече от денонощие без ток и със затрупани от снега улици.
Нито улиците са почистени, дворовете не можем да оправим, при животните да идем. Трудно, много е трудно, вчера за хляб не съм ходила”, обясни Русана Тодорова от с. Узунджово. Хората в селата са ядосани, че винаги при влошаване на времето проблемите нямат край.
„Лятно време, когато е сухо и може да се работи с по-малко групи да видят състоянието на инсталациите си, на мрежата си, не да чакат да падне снега”, предлага Атанас Трандев от с. Узунджово.
Все пак тази сутрин в половината село токът дойде. Но за останалите близо 100 села прогнози няма. Близо 20 са сериозните аварии, които предстои да бъдат отстранени. Заради липсата на ток десетки са и населените места без вода, включително Димитровград. Проблеми се очакват и с водните обекти.
„Река Марица има още метър и половина до критичния максимум, река Мартинка е плеляла, река Сазлийка е преляла”, обобщи областният управител на Хасково Добри Беливанов.
Реките са затворили две шосета, други две са непроходими заради снега. Основните пътища в Хасковско са проходими. Макар че основните шосета са добре разчистени, по малките пътища от третокласната пътна мрежа проблеми все още има. Очаква се валежите да спрат още тази вечер, а обстановката да продължи да се нормализира.
Източник: Fakti.bg
- Защо на планетата не достигат жени?
„Защо на планетата не достигат жени?“ – пита парижкият в. „Монд“ по повод 8 март – Международния ден на жените. Наблюдаваме безспорен биологически факт: всеки ден на Земята се раждат малко повече момчета, отколкото момичета – 105 срещу 100, показват статистиките. По-голямата смъртност сред мъжете във всички възрасти донякъде компенсира това неравновесие. “Но биологията не обяснява всичко: през 1990 г. индиецът Амартя Сен, бъдещ нобелист за икономика, отправи в „Ню Йорк ривю ъф букс“ тревожно предупреждение със силен международен отзвук: „Не достигат над 100 милиона жени“ – това е планетарна драма.
Азия е в най-тежко състояние, защото доминацията на момчетата е ненормална. Поради мерките за контрол на раждаемостта, които позволяват по едно дете в семейство, и заради традиционното вярване, че момчето продължава рода, много ембриони на момичета се унищожават преди раждане. На Балканите и в Кавказ същият феномен бе наблюдаван през 90-те години на миналия век след разпадането на Югославия и Съветския съюз. Освен патриархалните нагласи, значение имат по-малките грижи за момиченцата, както и напредъкът на медицинската техника, която позволява предварително да се научи полът на детето.
В Африка, където се е зародило човечеството, се наблюдава по-голямо естествено равновесие: 103 момчета на 100 момичета до навършване на пълнолетие, след което броят се изравнява поради по-голямата смъртност сред момчетата. Но там жените живеят само три години повече от мъжете (в Европа разликата е седем години), защото африканските жени са засегнати в по-голяма степен от СПИН и епидемии, и смъртността им при раждане е по-висока.
В зряла възраст роля играят и икономически фактори. Така например, в Латинска Америка има масова миграция на мъже към САЩ, за да си търсят работа. Те оставят жените сами да отглеждат децата си. Наплив на мъже за работа има и в страните от Персийския залив. Там чужденците достигат до 80% от населението и недостигът на жени е остър.
Друг фактор са гражданските войни. В Сирия войната е отнела досега живота на 200 000 души, като 80% от тях са мъже.Източник: в. „Сега“
- Anonymous Bulgaria: Как медиите скриха един от големите грабежи
Материал на Anonybulgaria.wordpress.com
.
Вече 10-15 години всички „български“ правителства крият договорите за златните находища. Концесиите ощетяват държавата ни с около 2 млрд. лева годишно. Концесионната такса за златото, което се изнася от България е 1,5%, а останалите ценни метали концесионерите разграбват без да заплащат никаква такса. Находищата са собственост на всички български граждани и така всеки от нас е ощетен с огромни суми от криминалните концесионни договори и приватизация. Подземните богатства на България – управление или грабеж
Престъпното бездействие на институциите накара хиляди българи да подадат заявления за достъп до обществена информация относно златните концесии, но Министерски съвет отказа да покаже договорите, което доведе до подаване на съдебни искове.
Равносметката:
1. На 18.12.2014 г. на последна инстанция, 5-членен съдебен състав на ВАС – Красимир Коцинов печели делото за договорите на „Дънди прешъс“ за мината в Челопеч и Крумовград, „Асарел – Медет“ – 2 договора и „Елаците Мед“. (Определение)
2. Втора победа на 3-та инстанция, 5-членен състав на ВАС – Павлина Карабоюкова печели делото срещу Министерски съвет, против отказа на Ралица Тоширова – Директор на дирекция „Правителствена информационна служба“ да предостави договорите за златните концесии. (Определение Номер 1722)
3. На 02.12.2014 г. Роман Кендеров окончателно печели дело за годишните работни проекти и цялостния работен проект на „Дънди прешъс метълс“ – Челопеч, най-голямата златодобивна компания в България, относно спазването на договора на корпорацията с държавата, за контрола, упражняван (или неупражняван) от държавната администрация върху добива и т.н. (Решение Номер 14415)
Отговорът на Министерски съвет от 09.02.2015г. до Красимир Коцинов: „Съдът не е предоставил преписка за изпълнение, затова искането е преждевременно.“ (Отговор, от Ралица Тоширова МС)
На 17.02.2015 г. – поредно спечелено дело във ВАС за предоставяне на златните договори на обществото. Съдът постановява, че жалбата на Министерски съвет, с която продължават да се опитват да скрият договорите, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Още 20 дела чакат реда си на последна инстанция, за да станат победни. Още граждани продължават да се включват и да пращат писма до Министерския съвет с искане да покаже договорите, разсипващи България. Можеш да се включиш и ти, виж как: Можем да спрем ограбването на подземните ни богатства.
На 09.12.2014 г. е пратено писмо до медиите, които да информират българските граждани за спечелената битка със златната мафия на втора инстанция.
НИТО ЕДНА МЕДИЯ НЕ Е ПРОЯВИЛА ИНТЕРЕС* И НЕ Е ПОЖЕЛАЛА ДА ИНФОРМИРА ГРАЖДАНИТЕ ЗА ГОЛЕМИЯ ГРАБЕЖ И ОПИТИТЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ДА СКРИЕ ПРЕСТЪПНИТЕ ДОГОВОРИ.
Всички български граждани сме ощетени от златната мафия. Всеки, до когото е стигнала тази информация, може да поиска от медиите да излъчат репортаж по темата, като им изпрати писмо или тази статия и да разпространява информацията навсякъде:
novinite@ntv.bg, news@btv.bg, news@bnt.bg, [email protected], k.klimentievna@capital.bg, mvasileva@thecitymedia.bg, radiosf_dobreva@abv.bg, panorama@bnt.bg, bnt2@bnt.bg, news@btv.bg, news_sf@skat.bg, news@skat.bg, [email protected], bhamalski@bta.bg, focus@focus-news.net, agency@standartnews.com, [email protected], reporteri@trud.bg, vstoinev@trud.bg, government@capital.bg, office@livemedia.bg, ekip@darik.net, office@tvevropa.com, politics@segabg.com, 12plus3@bnr.bg, 168@press.zgb.bg, [email protected], [email protected], 24zivot@press.zgb.bg, 4000news@gmail.com, 4asat@ntv.bg, a.tihchev@mail.bg, afpsofia@afp.com, benyvo@yahoo.com, albenab@dnevnik.bg, [email protected], annap@dnevnik.bg, anne.delvaux@europarl.europa.eu, [email protected], anovska@abv.bg, anovski@yahoo.com, apetkova@media.zgb.bg, arlene.mccarthy@europarl.europa.eu, bgnes@bgnes.com, news@blitz.bg, main@bta.bg, velikova_s@bnr.bg, milanova_bnr@abv.bg, bta@bta.bg, btv_reporterite@btv.bg, bulgaria@bgnewsroom.com, bulgaria@dw-world.de, npetrov@media.zgb.bg, novinar@novinar.net, novinar@novinar.bg, [email protected], [email protected], novini@telecablenet.com, editor@novinite.com, novinite@btv.bg, novinite@novinite.com, novovreme@novovreme.com, novpogled@abv.bg, obstestvo@maritsa.com, office@bgradio.net, reporters@bta.bg, reporters@focus-news.net, rizova001@yahoo.com, rlinet@ruleoflawinstitute.bg, robert.atkins@europarl.europa.eu, [email protected], radiok2@mail.bg, imihalev@trud.bg, kgeorgieva@trud.bg, dtribuna@dobrich.net, ndt@dobrich.net, darikdobrich1@gmail.com, radiodobrudja@dobrich.net, [email protected], office@ihtimandnes.bg, rchernev@marica.bg, info@marica.bg, sofia@bnr.bg, office@cross-bg.net, ntvblago@abv.bg… списъкът беше прекалено дълъг и се наложи да го съкратим значително.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Не е вярно, че нито една медия не е отразила с публикации темата, за която е този материал на Anonymous Bulgaria. Публикации на нашето издание по същата тема могат да се видят тук – „Съдя държавата“, тук – „Как служебното правителство ще ни избави от олигархията“, тук – „Административният съд в София се произнесе в полза на обществото за златните концесии“, тук – „Граждани обжалват отказа от информация за златните концесии“, тук – „Второ решение на Административен съд София-град за достъп до информация за златните концесии“, тук – „Четвърто съдийско решение, че правителството няма право да крие договорите за т.нар. златни концесии„, тук – „Пореден протест пред МИЕ във връзка с т.нар. златни концесии“, тук – „Българското правителство продължава да крие договорите за т.нар. златни концесии“, тук – „Продължават делата заради отказан достъп до информация за т.нар. златни концесии“, тук – „Административен съд София-град постанови достъп до информация за т.нар. златни концесии“, тук – „Пето съдийско решение за достъп до информация за т.нар. златни концесии“, тук – „Поредни епизоди от сагата „достъп до информация за т.нар. златни концесии“, тук – „Дела във ВАС във връзка с т.нар. златни концесии“. Всичко това разбира се не извинява мълчанието на големите български медии, на медиите с масова аудитория по темата.
- Къде е духът на Караджата?
Божидар Чеков, Еmigrant-bg
.
Никола Манев. Снимка: Вorbabg.com Участвал съм в три избирателни комисии на българите във Франция. На едната дори бях заместник-председател. Но понеже председател е посланикът, който никога не сяда на масата с бюлетините, аз бях този, който проверяваше документите и следеше гласуването. Застъпниците на различните партии пристигаха към 7 часа. В продължение на един час ние подреждахме столове, закачвахме „завеса” на импровизираните две кабинки и чакахме да стане 8 часа, за да отворим вратата. Първият гласоподавател винаги беше един и същ – художникът Никола Манев. Не знам дали е родом от Чирпан, Елена или Варна. Знам само, че в България е много известен, поради постигнатите във Франция успехи. Последните разбира се са преди всичко резултат на въображението на българските журналисти, които Кольо омагьосва наистина блестящо. Ние сме приятели от години. Неговото чувство за хумор и актьорско майсторство са ме впечатлявали повече от художническия му талант. Манев винаги влизаше тържествено в избирателна зала. Поздравляваше учтиво всички присъстващи, правеше се, че не ме познава и влязъл в кабинката, дърпаше старателно завеската. След това със същата тържественост пускаше първия бюлетин в пластмасовата урна. Веднъж не издържах и го попитах:
– За кой гласува бе, Кольо?
Художникът не отговори веднага. Погледът му обиколи бавно всички ъгли на залата. След като се спря на всеки един от застъпниците, той отсече подчертано, за да го чуят всички:
– Как за кой бе, за „наште”!
След това така тържествено, както беше влязъл, Кольо Манев излезе от избирателната зала. Ние всички се спогледахме с недоумение. Славата му, че е на „ти” с всички управляващи, не беше само слух. Следващите гласоподаватели направо нахлуха в залата. Те влязоха шумно от вътрешната врата на посолството и без да поздравят, разграбиха бюлетините. „Тия в кошара ли влизат?!”- подхвърли един от застъпниците, но никой не го чу. След като невъзпитаните избиратели напуснаха помещението, без да кажат „довиждане”, консулът ни обясни, че са група депутати от София, водени от Жени Живкова. Към обяд готвачът на посолството ни покани в едно съседно помещение да се подкрепим със сандвичи и минерална вода. Когато моят ред дойде, аз си взех сухоежбината и излязох на тротоара пред посолството. Там гъмжеше от стари и нови емигранти, от постоянно пътуващи и временно пребиваващи. Обикновено към мен винаги се обръщат хора, закъсали за квартира, документи или работа. Поради това, приключил със сандвича, избързах да завържа разговор с група студенти:
– С какво се занимавате? – попитах без да се представям аз.
Те първо се спогледаха и след това една черноока хубавелка отговори високомерно:
– Следваме икономика, магистратура…
– Браво – казах, искрено възхитен. – България има нужда именно от добри икономисти.
– А бе ти остави България, първо ние да се уредим, пък после ще видим и България! – отвърна иронично хубавелката.
– Вие откъде сте? – продължих разговора аз.
За българките във Франция такъв въпрос е изключително обиден. Той означава, че събеседникът е разбрал, че госпожицата не е от София. Не знам защо всички искат да минат за софиянки.
– От Русе… – отговори кисело студентката.
С начина, по който се изрази, тя искаше да ми покаже, че моите шансове са сведени до нула. Като бивш спортист обаче, аз нямах никакво намерение да се откажа посред мача.
– И на колко сте години?
– На 28! – отговори натъртено тя.
– Знаете ли – продължих дипломатично аз – миналата седмица бях в Русе. Там до Дунава има един паметник, викат му Пантеона.
– Да знам го, но не съм го посещавала – отговори вече по-кротко моята събеседничка.
– Вътре е гроба на Стефан Караджа. Някой може ли да ми каже на колко години е бил като е загинал? – обърнах се към цялата група аз. Отговорите заваляха – 35, 40, 45 и повече години.
– На 28! – прекъснах наддаването аз. Представете си само, ако Караджата беше предпочел навремето първо той да се уреди, пък след това България…
Без да дочакам техния отговор, аз се върнах на масата с избирателната урна. Опашката от избиратели растеше. Имаше всякакви: медицински сестри, техници, пенсионери, туристи. Старите емигранти питаха настоятелно: „Имаме ли наши от Франция кандидати?”. Ние им обяснявахме неща, чиято логика самите ние не разбирахме. Че се гласува например от Париж за депутати в Шумен…
Преди години, когато някой ме попиташе коя е последната книга, която съм прочел, аз отговарях: „Червено и Черно”, „Големите надежди” или „Какао и кръв”. Днес на този въпрос отговарям: „Новия избирателен кодекс”. Трудно смилаем документ, пълен с ограничения, изисквания и забрани. Чета го и го препрочитам, не защото е увлекателен, а защото търся да разбера кой има интерес да отблъсква диаспората от родината. Авторите му изобщо не са забелязали двата милиона българи в чужбина. Според този кодекс, ако моят любим „емигрант” Стефан Караджа е гласувал, той би трябвало да пуска бюлетина си от Браила за депутати в Горна Джумая!
- За птиците в клетка и теорията на „счупените прозорци“
Таня Тодорова, Оnarealcase.blogspot.com
„Птиците, родени в клетка, мислят, че летенето е болест.“ Сигурно и вие като мен сте срещали тази фраза. Аз лично мислех, че съм от птиците, които могат да летят и не са родени в клетка. Съдбата реши да ме опровергае. Стана по един неочакван за мен начин. Предстоеше ми операция с престой в болницата. Операцията щеше да е в Германия и двата притеснителни за мен факта бяха, че:
1. Не говоря немски език;
2. Както каза един от лекарите, „доста е близко до командния център и това е притеснително“.
Първата операция с престой в болницата беше в МБАЛ „Майчин дом“, когато трябваше да родя със секцио. Отидох да се консултирам с моя гинеколог и попитах дали не е добре да родя в някоя частна клиника. Той ми отговори с въпрос : „Ти какво искаш – да бъдеш изписана здрава с бебето или да лежиш в чисти чаршафи?“. При така формулиран въпрос, дискусията приключи на момента. Прибрах се да сложа в една раничка необходимите неща и ето ме в МБЛА, готова за прием. След това спомените от това, което последва, съм сложила в най-отдалечения ъгъл на съзнанието си и много, много рядко се връщам към тях.
Сигурно ще вдигнете вежди, учудени: „Ама, чакай, нали това да дадеш живот и станеш майка е едно от най-страхотните събития в живота на жената? Ти защо си запокитила тези спомени в гори тилилейски?“. Без да се впущам в подробности, престоят ми протече по следният начин: след секциото бях преместена в реанимацията и ми сложиха система. Сменях периоди на унасяне и лек сън с отваряне на очи, колкото да се усмихна и да си напомня колко съм щастлива. До края на деня стаята се напълни с родили със секцио момичетата. Привечер някои, които явно имаха нисък праг на поносимост към болката, започнаха да стенат. Стенанията постепенно прераснаха във викове и плач. Бях сигурна, че се чува из целия етаж и се чудех, защо никой не идва да види какво става. Нямаше как да извикам лекар или сестра. Лежах и се молех за тези момичета да отмине болката и те да се чувстват по-добре. Нямам представа колко продължи така, но по едно време една сестра реши да ни удостои с внимание. Отвори вратата, отиде до едно от момичетата и започна да й се кара, защо вика и не оставя останалите да спят: „Какво искаш? Вливат ти обезболяващо, това ти стига. Веднага да млъкваш, защото, ако ми се наложи да дойда отново, ще има шамари.“ След такова обещание ентусиазмът за викане и плач спадна. Момичетата продължиха да стенат, но го правеха тихо и приглушено. Сутринта дойдоха и ми казаха: „Ставай. Отиваш в друга стая на друг етаж. Хайде.“
Чудесно, но краката не ме слушаха. Имах чувството, че имам варени макарони вместо крака и добре,че моите близки дойдоха да ми помогнат, защото вероятно щеше да ми се наложи да пълзя до новото си легло.
Стаята, в която влязох, ми заприлича на затворническа килия, без да съм била в такава. Три легла, балатум скъсан и с огромни дупки, в които да се спънеш и да се пребиеш беше лесно като детска игра. Леглата – обикновени, тип креват, застлани с чаршафи, върху които имаше петна от зле изпрати кървави петна. До всяко легло стоеше едно малко желязно шкафче, което не се заключваше. Сложиха ме на леглото до прозореца и в следващият момент установих, че дограмата на въпросния е взела-дала и вятърът, който фучеше навън, спокойно влизаше през процепите и ме брулеше в лицето. Лежах, завита с едно леко одеялце, и се опитвах да не зъзна от студ. До вечерта вдигнах температура и сливиците ми се подуха.
Една сестра се опита да запуши пролуката с одеяло, но вятърът намираше начин да се провре и да духа право срещу мен. Когато първият път сестрата влезе да донесе бебетата, изтръпнах, защото се притесних, че може да се спъне в някоя дупка на балатума и да падне. В интерес на истината това се случи няколко месеца по-късно и една сестра се спънала, паднала с бебетата и беше наранила сериозно едно от тях.
Следващият шок дойде, когато ми се наложи да посетя тоалетната. Гледката беше ужасна: счупена чиния, която изглеждаше ужасно мръсна и създаваше усещането, че ако се доближиш до нея, със сигурност ще се заразиш поне от две, ако не три сериозни болести на половата система. Имаше една мивка в окаяно състояние и от стената висеше един маркуч, от който течеше ледено-студена вода. Толкова за удобствата да си поддържаме личната хигиена след раждането. Да живеят мокрите кърпи и салфетки, защото без тях бях загубена. Не ходех в столовата и не зная какво се е предлагало като храна. Беше ми зле и предпочитах да карам на фрешовете, които моите близки ми носеха, и това ме спасяваше от гладна смърт. Нали разбирате защо нямах желание да се връщам към тези спомени? Не исках да помирисвам отново болница и да оставам в нея, но след като опитах всичко, единственото, което ми остана, беше да приема операцията.
В Германия процедурата предвижда да ти кажат какви негативни последици би могло да има при една такава интервенция. След като изпотих сестрата, която пукна две вени и на третото боцкане успя да източи количеството кръв, което й беше нужно (снабдена съм с грацилни вени и карам всяка сестра, която ме види, да се изприщва) срещу мен седна един лекари с ведро започна да ми изрежда какво може да се прецака по време на операцията. Той започна така:
– Длъжен съм да Ви предупредя, че можете да остане сляпа.
– Моля? – подскочих. – Ама как така?
– Аз не съм виждал досега, но съм длъжен да Ви кажа, че има такава опасност, ако засегнем очния нерв.
Аз почнах да сменям има-няма към 50 нюанса на жълтото.
– Също така може да пробием обвивката, която защитава мозъка и да започне да тече ликвор през носа и тогава ще трябва отново да ви оперираме, за да затворим тази дупка.
– Я пак… – не вярвам на ушите си.
– Не се тревожете, аз това не съм го виждал, но съм длъжен да Ви го кажа.
Моя милост се опитва да си дръпне шалтера на „централното“ си захранване. Няма да го слушам този. Ще сънувам кошмари месеци наред след това.
– Извинявайте, но вие специален курс в Холивуд за сценарист на филми на ужасите ли сте карал?
Той се смее, но продължава да реди страхотии, от които на мен сърцето ми прескача по един удар, и се чудя в кой точно момент да спретна един припадък. Слава Богу, лекарят-сценарист изчерпва възможностите, тика ми весело документи, за да подпиша, че съм чула, разбрала и ако нещо от изброеното се случи, аз просто ще си трая, защото съм била предупредена. Подписвам и тръгвам. От чутото краката ми се преплитат, но успявам да се прибера.
Събирам багаж и ето ме в клиниката. Една сестра ме води към стаята, в която ще лежа.
Говори ми на руски:
– Аз съм вашата сестра. Казвам се Ирина. Не се притеснявайте да ме търсите за всичко и ако имате въпроси, питайте.
Влизаме в стаята. Стая с три легла.
И до тук, ако трябва да търсим прилики между тази стая и онази от МБАЛ „Майчин дом“.
Балатумът е чист, гладък, за дупки и дума не може да става.
– Изберете си легло. Ето това е гардероб, в който можете да си оставите вещите и да заключите по-ценните неща в сейфа.
Моляяяя! Има гардероб, закачалки, сейф и всичко блести от чистота. Леглата са като тренажори за пилоти. Снабдени са с механизми и могат да се движат нагоре-надолу, да променяш позицията и наклона на гърба и краката си. Над леглото има няколко вида лампи, с които да се регулира светлината. Чаршафите са бели и по тях няма следи от неизпрани кървави петна.
– Кое легло си избирате? – Ирина се усмихва.
Тръгвам неволно към леглото, което е до прозореца, но една мисъл ме настига „Ти спомняш ли си онази дограма?“ и аз се връщам обратно.
– Това – посочвам леглото до вратата.
„Тази дограма няма нищо общо с онази. Нали виждаш?“ – друг глас се обажда в главата ми. „Птиците, родени в клетка….“.
– Елате да ви покажа банята – продължава Ирина.
Тази баня прилича повече на баня в хотелска стая и няма нищо общо с онази, която искам да забравя. Вижте сами:
Носят ми чиста пижама.
– Моля, облечете я, изпийте тези лекарства и изчакайте тук да ви вземат за операцията.
Оставам сама с мислите си в стерилната стая. Привърженик съм на „теорията на счупените прозорци“. Спомням си, че в една от лекциите по психология ни цитираха Монтескьо, който твърди, че нашата личност се формира от три фактора: средата, в която се раждаме и живеем, семейството и накрая нашите качества. Развитието на мозъка се случва главно под въздействие на средата. Социалната психология познава понятието „социален дарвинизъм“, което означава, че нервните клетки, които получават подходяща информация от средата, ще се развият оптимално, а другите или няма да се развият оптимално или изобщо няма се развият.
Ако вземете дете с отлично зрение при раждането и го сложите в тъмна стая за пет години, то ще остане сляпо цял живот, защото зрителните и нервни връзки изискват светлинни вълни, за да се развият.
Ранните преживявания формират поведението на възрастните. Аз съм била в среда, в която съм получавала други сигнали. Сега съм объркана, защото тази среда ми изпраща различни сигнали.
Санитарят влиза с подвижно легло. Тръгваме.
Следващият спомен е едно твърде смугло лице (трудно мога да причисля притежателят му към арийската раса), което ми се усмихва:
– Всичко мина. Сега ще лежите известно време тук и след това ще ви откараме в стаята.
Не зная колко време е минало, но в един момент усещам движение и виждам, че карат леглото към стаята.
Тя не е празна: едното легло е вече заето и моята дъщеричка, която е дошла от училище, ме чака, за да ме види. Опитвам се да й се усмихна. Купила ми е малко букетче цветя и го държи внимателно в ръчички.Идват две сестри, за да ме пренесат в леглото. В този момент кръвта, която течеше от раната и отиваше в стомаха ми, изригна като гейзер. Изведнъж стерилното бяло се обагри в ярко червено: чаршафите, възглавницата, пижамата с която бях облечена.
Изтръпнах. Как можах?! Ами сега???
Сигурно някоя чевръста сестра сега ще ми плесне шамар заради това, че изцапах всичко. Какво ще си помисли дъщеря ми?
– Не се тревожете. Сега ще оправим всичко. Това е нормално.
Едната сестра излиза и след малко се връща с чист комплект чаршафи и пижама. За минутка-две и леглото беше отново бяло, моя милост внимателно почистена и облечена в нова пижама.
– Това са хапчетата, които трябва да пиете в часовете, които са написани. В случай, че изпитвате болка, натиснете този бутон и веднага ще дойдем.
Сестрите излизат. Дъщеря ми ме гледа уплашено. Сигурно не съм най-приятната гледка: тампони в носа, връвчиците им залепени с тиксо на носа ми. Говорим си. Благодаря й за цветята, целунах я и тя си тръгна.
Целият ден изкарах в унес от упойката. Привечер реших, че мога да се опитам да чета и не е лошо да си включа лампата над леглото. Без да искам вместо лампата, натиснах бутона, с който се вика сестрата. Писна звуков сигнал.
„Ох, сега ще има скандал.“ След малко Ирина отвори вратата :
– Викате ме, да? – усмихва се.
– Съжалявам, без да искам натиснах бутона. Всичко е наред.
Тя кима с глава, пожелава ми лека нощ и излиза. Чувствам се неловко. С мен се държат човешки, възпитано, цивилизовано, а аз се чувствам неловко. Социалният дарвинизъм, онези клетки, които са отговорни за нормалното, човешко държание в болница, при мен не са се развили. Аз смятам за нормално в болницата да те ругаят, да се държат с теб като скот. Започва да ми ми става страшно, защото осъзнавам неща, които тази среда ми показва. Пия хапчето против болката, но една друга болка ме пронизва и за нея не са ми дали хапче.
През нощта сестрата мина два пъти, за да провери дали всичко е наред.
На следващият ден сутринта дойде и третата пациентка. Малко след закуска при нас влезе една сестра, за да събере желанията ни, за това, какво желаем от менюто на следващия ден. Това вече ми дойде в повече. Стерилни чаршафи, здрава дограма, гардероб със сейф, плазмен телевизор, чиста баня с всички възможни удобства, любезен и мил персонал – това криво-ляво бях започнала да го проумявам, но да ми дават меню и възможност за избор на храна в болница???
Размечтах се. Да си представим, че министър Москов се фокусира, освен в събиране на неплатени здравни вноски и в спиране на корупционните схеми, които са обществено достояние (за справка ген. Тонев) и изведнъж се появят достатъчно пари, с които да се смени оборудването във всички болници, да се направят като тази тук, откъде по дяволите ще намери вежлив, културен и добре обучен персонал, който да се държи човешки с пациентите? Нали този персонал е израснал в една среда, в която са му подавали сигнали, които са го накарали да вярва, че просташкото и варварското отношение към болния е нормално и така е редно да се постъпва?
Всяка изминала минута в тази болница ме караше да си давам сметка, че нещо много страшно се е случило с мен : вярвала съм, че тези сигнали, които ми изпраща средата, в която съм израснала, са нормални и съм ги приемала за „правилни“, и сега когато виждам коренно различно поведени,е се чувствам объркана. Започвам да разбирам, защо птиците, които са израснали в клетка, смятат летенето за болест! Аз съм точно такава „болна“ птица с прекършени криле. Цели поколения са като мен: приемат извращенията, корупцията, наглостта, простотията за нормални и дори не подозират, че има един свят, в който тези неща ги няма. Това е много страшен геноцид – да осакатиш душата на човека, да оскотиш цял един народ! Търсим отговорност за физическите престъпления, искаме закон за лустрацията, но пропущаме нещо много по-важно: кой ще плати за прекършените криле на душите на хората в България? Кой ще поеме отговорност за това, че се насаждат оскотяващи модели на подражание и се внушават норми на поведение, които убиват човешкото у човека?
Господа политици, давате ли си сметка за стореното зло и кой ще отговаря за това морално престъпление? Ще ви стигнат ли всички откраднати пари, за да платите тази кървава сметка?
.
- Протестна мрежа: Кой управлява България
КОЙ ВСЪЩНОСТ УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ*
.
Уважаеми участници в управляващата коалиция,
Преди година и девет месеца ние зададохме въпроса КОЙ за едно скандално назначение и все още нямаме отговор на този въпрос, въпреки смяната на политическото управление на страната.
Днес един министър подаде оставка заради възпрепятстваната смяна на компрометирани личности в сектора за сигурност.Въпросите станаха прекалено много:
КОЙ е недосегаем за институциите?
КОЙ сглоби поредната коалиция със задкулисни договорки?
КОЙ всъщност управлява България?Страхът от промени и чадърът над силните в ДАНС, ДАТО и главния секретар на МВР няма да разградят модела Кой. Напротив, бетонирането му обрича държавата, вас политиците и нас гражданите да останем заложници на задкулисието, срещу които протестирахме 404 дни.
Ние сме тук и сме готови за активна дейност.
И никакви проверки няма да ни спрат.––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Това е писмо на „Протестна мрежа“, която днес във Фейсбук призовава (вж. линк):
Четвъртък, 5-ти март от 18:30 ч. пред Министерски съвет
ДО-КО-ГА? Протест срещу управлението на КОЙ - Животът в българско село – героизъм и тъга
Веселин Диманов, „Гласът на младите хора“
Реших да изкажа мнение по една тема, която явно не вълнува никого в България. Нито обикновените граждани, нито повечето млади, а да не говорим за управляващите. Коя е темата? Чудите се?
Темата, скъпи приятели, е бавното, но много агресивно унищожение на селата в нашата страна.
Преди да започна конкретно по темата, нека ви споделя, че аз нямам село. Никога не съм ходил на село, не съм си играел летата там, както повечето ми приятели. За първи път стъпих на „подобно място“ на 21 години. Наричам го „подобно място“, защото там е страшно, защото е запустяло, защото нищичко не се е променило, в голяма част от селата, от началото на прехода. Нямал съм си и идея как изглежда едно село, защото не съм имал досег, не съм изградил преки впечатления от посещения в селата.
Но в съзнанието си винаги съм си представял селото като едно отдалечено и малко местенце от нашата красива страна, на което природата е все още така жива, красива и непокътната.
Място, на което хората живият в мир и хармония, отдалечени от градския шум, облаците от газове и хаоса по улиците. Българското село в представите ми е спокойно и уравновесено местенце, където живота тече бавно и красиво, където можеш да си починеш и да се порадваш на малките неща.Хората, които живеят там са усмихнати, работливи, дружелюбни и много гостоприемни. Птичките пеят, тревата е млада и зелена, мирише на свежо.
Българските села за мен са местата, в които човек може да открие красотата на нашата България, нейната история, и да стане горд от това, че е българин.
Както добре разбирате от описанието ми, аз си представях българското село като картина от приказка. Но за мое огромно разочарование, съм грешал!
Имаше една приказка на Георги Калоянчев (лека му пръст), която гласеше: „ Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка. Имало едно време един дядо и една баба…”. В този ред на мисли, искам да ви кажа, че вече бабите и дядовците в селата, както казва великият Калоянчев, са „изморени, изхабени, лъгани и ограбвани, от цветове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници“.Ще се запитате от прочетеното: „Какво му има на този човек? Май се е сбъркал нещо?“. Има нещо вярно… Явно аз съм се сбъркал нещо, че да тръгна да се занимавам с подобни „глупости“, предвид възможностите и благините, които ми предлага големият град.
Какво всъщност е българското село в днешно време?
То далеч не е това местенце, което аз си представям. Колкото и странно да звучи хората, които живеят там не са усмихнати, те са тъжни и огорчени от условията си на живот и от несправедливостта на нашата държава.Дружелюбни са, но и отегчени от лъжите, които са им наговорили нашите „управници“ през годините.
Има села, в които хората нямат канализация, течаща вода, нямат условия за един нормален живот, какъвто заслужава всяко живо същество! Вместо зелената и красива тревица, която си представях аз, в селата има кални и прашни улици, раздробен асфалт от преди години и счупени плочки по тротоарите. Вместо красивите селски къщички, които си представях, има порутени от дъждовете къщи с пробити покриви, които кой знае кога ще паднат.
Това е българското село в днешно време! Колкото и да търсим там тишината, спокойствието и красотата на нашата родина, не ще ги открием, защото красотата се открива по лицата на хората, в мислите им, в душите им, а тези хора вече дори и надежда нямат.
Замислите се за момент, България е страна членка на ЕС от 2007 година, официално, а евроинтеграцията ни започва още през далечната 1998 година. И тук е момента да ви попитам ДОКОГА ще се руши това, което съхранява българското ?
Какво породи в мен идеята да напиша подобна статия ?
Преди една седмица с група приятели посетихме няколко села в Община Марица, област Пловдив, а тази седмица посетихме и Община Родопи. Тези села се намират на не повече от 5 до 10 км, от втората по-големина община в България. Не си мислете, че съм поредния „агресирал“ младеж, целящ да привлече внимание към себе си. Напротив, приятели, аз като един представител на младото поколение, ИСКАМ да живея в държава, в която всяко едно съсловие се развива и подпомага.Аз като човек, не мога да стоя и да гледам безучастно какво се случва с хората живеещи в СЕЛАТА! А вие можете ли ?
Ние от екипа на „Гласът на младите хора“, ще продължаваме да обикаляме по малките населени места, за да ви покажем как живеят хората там. Защото за нас българското село е носител на обичаите, традициите и историята на България, през всичките тези години до сега. Селата са успели да съхранят тези така важни неща, за да може ние днес да се определяме като НАРОД.
Накрая ще завърша с малка част от стихотворението на Иван Вазов „Отечество любезно, как хубаво си ти“.
И вечно труд тежък и пот непрестанни и
пак оскудия и дни окаяни.
Зло входа за смях и за песни заприщи!
Тук бедност вековна е гост постоянни.
„Елате ни вижте“
.
Моля, участвайте в анкетата. Може да гласувате с повече от един отговор.
- Корпоративно-търговската мафия запази фигурите си в службите за сигурност
Поводът за оставката на Вучков разкри цената на подкрепата на ДПС за рамковия заем от 16 милиарда
.
Огнян Минчев, Clubz.bg*
Снимка: Веселин Боришев Броени дни след гласуването на рамковия заем от 16 млрд. в Народното събрание стана ясна цената, на която ДПС подкрепи законопроекта – съхраняване на водещите фигури на корпоративно-търговската мафия начело на службите за сигурност в България.
Министър Вучков постъпи достойно и се оттегли.
Един оптимистичен завършек на това съобщение би звучал например така:
„Битката за институциите в България продължава…“
Дали?
Продължава мъртвата хватка на мафията върху българското общество и държава. На правителството ще му бъде все по-трудно да имитира „реформаторство“…
Следващата подобна криза ще направи неизбежен избора между настоящето мнозинство или „гъвкаво мнозинство“ между ГЕРБ и ДПС. Вторият вариант ще вкара страната в спиралата на дългосрочна и всеобхватна криза с липса на алтернатива.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Коментарът е от стената на Огнян Минчев във Фейсбук, със съкращения. Заглавието е на Клуб Z.
- САЩ ще разположат бригада в България и Румъния
Снимка: в. „Сега“ Следващите четири месеца САЩ ще разширят своя ангажимент към ученията „Атлантическа твърдост“ с разполагане на бригада в Румъния и България, заяви командващият 173-въздушно преносима бригада полк. Майкъл Фостер, цитиран от „Спутник“.
„България и Румъния са двете страни, където имаме готовност за дислоциране“, каза Фостър в Центъра за международни стратегически изследвания във Вашингтон. По думите му до края на лятото ще има изградена структура с команден център и батальони.
В допълнение към изпращането на части за Румъния и България САЩ ще разширят присъствието си в Унгария, Грузия и в Чехия, каза още Майкъл Фостър.
Източник: в. „Сега“
- Български художници зад граница
Материал на Interviews-bg.eu
.
Виктор Кълвачев
.
Зад поредицата комикси Blue Estate, който е един от най-нашумелите в САЩ в момента, стои българинът Виктор Кълвачев.Кълвачев е творчески директор и главен дизайнер на поредицата, а в екипа му има още един българин – Коста Янев. Двамата са дългогодишни приятели. Виктор Кълвачев е роден в Стара Загора, но е живял предимно в София и Варна. Завършва художествената гимназия във Варна, след това “Графика” в художествената академия в столицата. От съвсем малък Виктор се увлича по комиксите.
Днес живее в Калифорния заедно със семейството си.
Повече….
.
Влад Коларов
.
Влад Коларов (известен още като eVlad) е професионален хумористичен илюстратор, карикатурист, аниматор и дизайнер.Роден в Русе. Започва професионалната си кариера през 1989 г. като рисува карикатури. Първоначално работи на свободна практика, а през 1991 г. започва работа като карикатурист за вестник „24 часа“.
През 1998 г. настъпва повратна точка в кариерата му – той открива за себе си в интернет, купува компютър и се премества във Ванкувър, Британска Колумбия (Канада) със семейството си. В последствие става съсобственик и главен изпълнителен директор на Cardsup Greetings Ltd. В Канада изкуството му е доста популярно. Неговите карикатури са публикувани от многобройните вестници, списания и сайтове, и са достъпни чрез Интернет.
.
.
Владимир Стан
.
Владимир Стан е роден на 29 Февруари 1948 година в София, България. Завършва Националната художествената гимназия, а след това и Националната художествена академия.През 1986 година участва в международният конкурс за живопис в град Довил, Франция и печели втора награда, медал и диплома. Признанието му вдъхва увереност и кураж да поиска политическо убежище във Франция и да напусне България.
През 1987г. участва в ОХИ организирана от ООН. От 1988- 1990 излага свои творби в Есенния салон- Гран Пале в Париж. През 1989-1990 е резидент на Сите дез Арт в Париж и участва със самостоятелни и в общи изложби, влизащи в програмата на Фондацията. През 1989 година печели първа голяма награда, диплома, купа, и награда Сузан Будон на 25ти международен конкурс за живопис на френската ривиера в град Кан.
.
.
Владо Велков
.
Владо Велков е роден през 1977 г. в Пловдив и живее в Берлин. Той учи изобразителни изкуства в Берлин, Москва и Лондон и завършва Университета по изкуства в Берлин. Творческата му практика обхваща художествени, кураторски и интернет проекти. Той е съосновател на Artnews.org и художествен ръководител на Кunstverein Arnsberg. “Предсрочни избори” в София e част от дългогодишен изследователски проект над триъгълника култура, политика, общество. Те следват “Избори за чужденци” (2005) и “Предварителни избори” (2009), които Велков инициира в Берлин.От 2008г. има собствена художествена галерия на „Бруннесщтрасе” №190 изложбата „Новия свят”.
Източник: Edno.bg
.
.
Воин де Воин
.
Воин де Воин / Voin de Voin (Берлин) е роден през 1978 година в София. На дванайсет става част от детско авангардно студио „Камбана“, а в НАТФИЗ го приемат едва на седемнайсет, но след една година там запрашва към Европа. Отива в Лондон, където кара двегодишен курс по хореография и съвременен танц в едно от най-реномираните места в града, и после преминава през Париж и Берлин.Учи филмово и театрално изкуство в Амстердам и Париж. Завършва магистратура в DasArts, Амстердам. Работи в областта на съвременното изкуство и пърформaнса. Живее в Берлин, където разработва пространствения проект „Твоето изкуство е мое”. Има участия в Melbourne International Theatre Festival, Hetveem Theatre, Амстердам, Tanja Leighton Gallery , Берлин, France Fiction Gallery, Париж, Karlsruhe Kunstverein, Карлсруе, Museum Cartier, Виена, Living Art Museum, Исландия. През 2010 година гостува на artnewscafe и Галерия Сариев в рамките на “Нощ на музеите и галериите” с пърформънса и изложбата “Приключенията на господин Руж в Дивия Див Изток”.
.
.
Георги Тушев
.
Биографията на Георги Тушев започва в гр. Шумен, където е роден. Учи в майсторски клас по живопис в Амстердам, завършва Националната художествена академия в София, а през 2000 г. участва в програма за гостуващи художници в Санта Фе, Ню Мексико, САЩ. Оттогава е в Щатите и понастоящем живее и работи в Ню Йорк. Тушев е член на Група XXL (както Хубен Черкелов), съществувала през 90-те години на миналия век.Георги има увлечение по магнитните полета и начина и подредбата, по който те оформят рисунък. Наслагва бои, съдържащи желязо или кобалт върху платно и добавя магнитно поле. В резултат се получават триизмерни структури, които наподобяват взрив, същества или листа.
Летенето с направени от него малки самолети със закачена камера пък Георги развива отдавна, но това хоби се превръща в посвещение, когато съпругата му открива неговия потенциал и го прилага в работата си в ПРООН във връзка с проекти за защита на местните култури и околна среда. Създават Tushev Aerials през 2011г. като проект, бранд и платформа за експериментиране и видеоарт.
Източник: Capital.bg
.
.
Григор Бояджиев
.
Преди 30 години известният български бохем и голям художник Григор Бояджиев емигрира в Щатите и започва завидна кариера в Холивуд. Преди 3 години е ръкоположен за свещеник.Рисуването е в гените му – син е на известния наш творец – народния художник Ценко Бояджиев, автор на едни от най-въздействащите портрети на Левски. Избързваме напред, но тук е мястото да кажем, че Григор, рисувайки Христос, често (едва ли е случайно) постига прилика с Апостола… Бащата учи в Париж и Загреб. Синът следва примера му.
Има късмет в хърватската художествена академия да му преподава един истински аристократ на четката и на духа – проф. Фердинанд Кулмер, чиито картини са изложени в галерия „Тейт“в Лондон. От него научава, че да си художник трябва да си етичен и почтен човек, а красивото и доброто да бъдат заедно в изкуството ти. Но наученото го сблъсква директно с реалността в България – 80-те години на ХХ век, тежък соцреализъм, на първо място е не моралът, а конюнктурата.
Затова заедно със съпругата си заминава на една екскурзия, от която не се връща. И така 31 години… Минава през „приключението“, както сега го нарича, емигрантски лагер, живее до човек, съден за убийство. Трябва да се оцелява. Готов е на всичко, кове декори за по 5 долара на час. Но талантът е като шило в торба. Умее много – илюстрация, графика, живопис, не му се опира дори монументалното изкуство.
Но го спасява умението му да рисува… комикси. Докато бил все още в България, прави за прочутото сп. „Дъга“ серията „Крали Марко“ с реалистични, а не шаржирани герои. Прилага тези рисунки между другите в портфолиото си и те му отварят вратите към Холивуд и към успеха в една непозната у нас артсфера – симулационните шоупрограми. От него се иска да накара многобройните посетители на големите холивудски студиа да съпреживеят в специални павилиони всяко приключение, което преди това са видели във филмите. Да се срещнат с чудовища, великани, лилипути, с Мерилин Монро и Елвис Пресли, да кацнат на Марс или да пътешестват из Китай, да пищят от страх, нападнати от птици или вампири, да бъдат Джо Малкович или чиракът магьосник.
И той го прави с успех, сбъдвайки с декори, костюми, илюзии и аниматронни играчки мечтите им. Като главен дизайнер на персонажите на най-големите студиа – „Дисни“, „Уорнър“, „Юнивърсъл“, „Метро Голдуин Майер“, „Хана Барбара“, „Лендмарк“, Бояджиев има една задача – да накара човека да освободи детето в себе си и да участва в приключение. Стъпвайки на този си опит, той е убеден, че у нас има много възможности за жанра ентъртейнмънт“. „Само си преставете какви истории могат да се разиграят по нашите фантастични археологически разкопки, артефакти и крепости. Точно този многовековен културен пласт винаги ми е липсвал в Америка.
Затова и 30 години не се e връщал, защото смята, че носталгията ще го накара да остана.
Негови работи са притежание на колекционери в САЩ, Канада, Франция, Англия, Австрия, Хърватска, Германия, Холандия, България.
През 2009 г. е ръкоположен за дякон, а наскоро след това и за български православен свещеник. Може да извършва всякакви ритуали и често събира в своя дом миряните.
Източник: 24chasa.bg
Още събрана на едно място информация за много български художници зад граница може да се намери тук.
.
- Софиянци днес излизат на протест в подкрепа на Надя Савченко
На срещата пред Гроба на Незнайния воин в София ще стане дума и за гибелта на руския опозиционен водач Борис Немцов
.
Митинг в солидарност с младата украинка Надежда Савченко, незаконно задържана в Русия и гладуваща вече над 70 дни, организират на 1 март 2015 г. в София правозащитници. Подкрепата за Савченко е организирана във Фейсбук. В разпространеното от организаторите съобщение се казва:„На срещата ни пред Гроба на Незнайния воин ще стане дума и за гибелта на опозиционния водач Борис Немцов, подло убит от руските тайни служби. Президентът на Украйна Петро Порошенко нарече Немцов „мост между Украйна и Русия“. Немцов беше за мир, против кремълската агресия. Каузата му е и каузата на Надежда Савченко.
Не за първи път съветските и руските тайни служби цинично организират убийство на опонент по време на свой празник. И не за първи път лъжат, че техен пленник е мъртъв. Немцов загина, но Надя Савченко е жива.
След срещата каним всички да идем и да запалим по една свещ в памет на Борис Немцов и за оцеляването и освобождението на Надя в близко разположената руска църква. Нека представителите на Русия в центъра на София знаят, че българите и украинците не са тези, които злорадстват от нечия смърт.
Молим за спокойно поведение в храма.
Неделя, 1 март, от 13:00 пред Гроба на Незнайния воин, София.
Заповядайте, споделяйте и канете приятели!“
- Виза Недялкова: За 20 години САЩ са дали $750 млн. на нашите НПО
„Медиите у нас оцеляват със силни корпоративни инжекции. И това не са само медиите на Делян Пеевски, има още купища имена, но покрай Пеевски много удобно минаха в сянка. И тези имена са известни – това са Васил Божков, Ветко Арабаджиев, Сашо Дончев, Валентин Златев, Домусчиев. Маститата фигура на Пеевски все пак не е достатъчна, за да могат да се скрият зад гърба му всичките тези хора.“
Така известната журналистка Виза Недялкова коментира за „Гласове“ пред Рени Нешкова обвързаностите между медии и политика, двойните стандарти на Брюксел и кризата на ценности.
– Г-жо Недялкова, какво мислите за дебата, който се разгоря около филма за Васил Левски, който успя да засенчи и политическите прения? Някаква културна недостатъчност ли е или нещо друго?
– Това е необходимост да се говори за нещо различно от действителността. А другото е, че тази тема е безопасна. Спомняме си, че по същия начин по времето на соца любима тема беше „отчуждението“ – как не си познаваме съседите в блока. Постепенно „отчуждението“ се замени с „алиенация“, като че ли е нещо друго, но звучеше малко по така. Другата много любима и безопасна тема бе „чистотата на българския език“.
Мисля, че битката с този филм силно се родее с битката за чист български език. Какъвто и да е този филм, той е просто един филм. Оказва се, че има много хора, които се чувстват пазители, някакви собственици на Левски и култа на неговите качества, които в края на краищата никой не знае какви са били. Говоря за дебатите, защото нямам представа от този филм, който, пак повтарям, е просто филм. Нищо не пречи на някого да направи друг филм.
– Всъщност говорим за дискусията по медиите. Наскоро излезе класацията за свобода на медиите, където българските бяха слезли с още няколко пункта. По какви критерии все пак се оценява тази свобода и с какво ние миналата година сме били по-различни от по-миналата.
– Един спомен по въпроса: имаше двама много лоши хора – Любомир Павлов и Огнян Донев. Те влязоха в българския медиен бизнес и започнаха едни разследвания, едни големи разкрития, но те разбраха „правилно“ нещата и продадоха „Труд“, „24 часа“, „ТВ7“, Полиграфическия комбинат на когото трябва. Сега те отново си живеят чудно и свободно.
Ако обаче се прехвърлим от България в хубавата тази наша братска Европа, прави впечатление изключителното падение на БиБиСи, която за мен беше една почти съвършена медия. Може би смяната на техните директори се е отразило на качеството, не знам. Но по отношение на отразяването на украинските събития например поведението на БиБиСи е по-лошо от медия на Пеевски, толкова непрофесионално се държат там. Става дума не само за едностранчиво отразяване на събитията, а и за такива, които просто не се съобщават, защото не са много удобни: свалянето на боинга, изгорелите хора в Одеса, снайперистите на Майдана, участието на фашистки групировки в политическия живот на Украйна. Фактът, че такова нещо се случва с медия като БиБиСи, говори, че цялата политическа конюнктура всъщност е куха като съдържание и няма нищо друго, освен една медийна опаковка. Това са медийни войни и трябваше ясно да го осъзнаем още от войната в Персийския залив. Но нека да оставим свободата на медиите на Георги Лозанов, той е най-компетентен по този въпрос.
– Получава се и един парадокс – при наличието на интернет медиите, където забрани за словоизлияния няма, другите медии как изобщо оцеляват на такъв конкурентен пазар?
– Медиите у нас оцеляват със силни корпоративни инжекции. И това не са само медиите на Делян Пеевски, има още купища имена, но покрай Пеевски много удобно минаха в сянка. И тези имена са известни – това са Васил Божков, Ветко Арабаджиев, Сашо Дончев, Валентин Златев, Домусчиев. Маститата фигура на Пеевски все пак не е достатъчна, за да могат да се скрият зад гърба му всичките тези хора. Но точно това се случи. Другият начин на оцеляване е през държавата, особено по европейските програми, в които винаги се съдържа една доста тлъста медийна част, и се започват едни разяснения по транспортната схема на България, по трайната заетост, по младежкото научно творчество и т.н. Няма медия в България, която да се издържа от продажби и реклами – в такъв случай не можеш да си свободен.
– Ние се отчетохме с операция „Червеи“. Излиза така, че пак опираме до съдебната система.
– Изненадана съм от „праведния гняв“ на реформаторите за реформиране на съдебната система. Защото разрухата на тази система започна 90-те години с огромния принос и последователните усилия на СДС. Първо Висшият съдебен съвет беше разпуснат предсрочно и напълнен със сини адвокати, които направиха това, на което сега му сърбаме попарата. Както тогава казваше Татяна Дончева, която по онова време беше прокурор: „Назначаваха ни по телефона, уволняваха ни по факса.“ Става дума за цялата съдебна система, за всички нейни нива.
Очаквам с надежда и търпение това, което прави министърът на правосъдието Христо Иванов, защото това е единственият човек досега, който се заложи, за да успее да поправи нещо в тази система.
– Реформите освен политическа воля струват пари, които често водят в обратната посока. Какво мислите за това?
– През 2009 г. посланик на САЩ в България беше Нанси Макълдауни. Тя беше тук за кратко, тъй като я повишиха в департамента и бързо си отиде. Но си спомням, че тогава по повод 20-ата годишнина от демократичните промени през 1989 г., посланик Макълдауни съобщи едно много интересно число – с какви пари администрацията на САЩ е подпомагала демокрацията. Обърнете внимание, че не става дума за частни фондове, а за държавна помощ за българския неправителствен сектор с цел развитие на демократичните институции на страната през НПО-тата. Та тя съобщи сумата – 750 000 000 долара. Тук не влиза фондацията на Сорос, норвежките, холандските помощи и т.н. Разпределете тези пари на тези 20 години и ще видите, че всяка година са се падали суми, равни на бюджета на примерно едно Министерство на културата (който в някои години дори е бил и по-малък). Да не говорим, че тези пари вече са повече, тъй като сме 2015 г.
И когато слушам дейците на българския неправителствен сектор, и най-вече след като гледах неговите представители на един площад, си викам – вие протестирате срещу вашата несвършена работа. Вие протестирате срещу нещо, за което ви е било платено да го направите, но не го направихте – а именно контрол на държавните учреждения и осигуряване на тяхното демократично функциониране. Аз съм недоволна от вашата работа и нищо повече.
На мен ми направи впечатление, че САЩ подхождат с един единен ценоразпис към всички страни (може би всички загубени страни). Защото от Виктория Нюланд ние разбрахме, че в Украйна за същите цели са похарчени 5 млрд. долара, и когато ги разделим „на калпак“, разбираме, че американската държава абсолютно пропорционално раздава парите на глава от населението. В Украйна те са вършили същата работа. Но нашият майдан беше просто по-артистичен, по-благ от киевския майдан, тъй като ние нямаме толкова фашисти, колкото в Киев, а и тук е топло, а там студено. Мисля, че и обществото, и администрацията на САЩ трябва да бъдат по-взискателни към тези толкова капризни и крехки дейци на демокрацията.
– Ние изглеждаме изолирани от света, някак провинциално тихи и непретенциозни, дори скандалите ни са лишени от блясък и развитие?
– Ние сме твърде ограничени в тукашното ни всекидневно блато и е потресаващо мястото на световните новини в българската преса е между готварските рецепти и судоку. Но нека направя още един паралел с нашия европейски свят.
По същото време, когато започнаха протестите КОЙ срещу кабинета „Орешарски“, в Испания започнаха протести срещу техния министър-председател Мариано Рахой от консервативната Народна партия. Само че онова правителство беше дясно, а нашето – ляво. Нещата в Испания тръгнаха оттам, че касиерът на Народната партия Луис Барсенас беше хванат в Швейцария с 48 млн. евро, откраднати от черната партийна каса на Народната партия. И понеже беше много натиснат, взе да дава на правосъдието разни документи. В резултат на това възмутеното испанско гражданство събра подписка от 2 милиона души за оставката на Мариано Рахой и 7 милиона души излязоха по улиците на испанските градове. 7 милиона в продължение на седмици (по данни на Ройтерс)!
Мариано Райхой обаче не подаде оставка. Оставка подаде Пламен Орешарски. Подходът на европейската бюрокрация към едни и към други е много различен. Между другото общинската шефка на Мадрид, която е от същата Народна партия, се оказа, че е раздавала строителни петна на поразия с подкупи, което също мина и замина. Просто един паралел.
След като дойде второто правителство на Борисов, седмица по-късно, без да е започнала каквато и да е работа освен назначения, по един чудодеен начин тръгнаха да се размразяват фондове. И човек си казва – щом връщат фондовете още преди да е заработило правителството, това явно се прави по политически причини. И съвсем логично си задава следващия въпрос – а да не би преди да са били спирани фондовете пак по политически причини?
Всичкото това лицемерие и двойни стандарти дължим на барозувата некадърност да вдъхне смисъл и цел в европейската администрация. Това докара не само нас, но и цяла Европа, до едно особено съноподобно състояние – погледнете Гърция, Италия, Испания, Португалия, Франция на какво приличат – това е дясната политика на европейската администрация. Но такива „скверни мисли“ не можем да прочетем в нашите медии, а за телевизиите да не говорим – в международните новини научаваме, че в някоя зоологическа градина се родило синьо крокодилче.
– Какви са прогнозите, ако гледаме какви са перспективите?
– Прогнозите ги дава финансовият министър Горанов с идеята за тригодишния дълг. Г-н Горанов дава най-добрата политическата прогноза, и тя е – три години ние ще бъдем зле. И това го казваме на инвеститори, на нашите кредитодатели. Какво им казваме – ами ние тука в България три години сме решили да бъдем зле и да вземаме едни заеми, вие какво ще кажете?
И на какъв процент тогава една банка ще даде заем за тези три години, след като знае, че ти си планирал да вземеш заем при всички обстоятелства. Това е прогнозата!
Източник: Гласове.бг
- Рекорден брой естонци гласуваха предсрочно по интернет за парламент
За пет дни предсрочно гласуване в изборите за парламент на Естония 146 200 гласоподаватели се възползваха от възможността да гласуват по интернет. Това е национален рекорд, съобщи избирателната комисия, цитирана от БТА.На предишния вот за парламент през 2011 г. в интернет гласуваха 140 800 души. Предсрочното гласуване и гласуването по интернет продължи до края на деня в сряда.
Жителите на Естония по традиция активно използват електронното гласуване. За пръв път те имаха тази възможност на местните избори през 2005 г., когато онлайн гласуваха 9300 души.
На миналите избори за парламент Естония първа в света разреши да се гласува чрез мобилни телефони, а през 2011 г. организира преброяване на населението и постави световен рекорд с 62% от жителите, съобщили данни по интернет. Предишният рекорд с 54 на сто от населението държеше Канада.
В избирателните списъци за новия парламентарен вот, който ще се проведе в неделя, са регистрирани над 900 000 естонци, навършили 18 години. Право на глас обаче нямат 87 800 притежатели на т.нар. сиви паспорти. Това са 6.5% от жителите на Естония, които нямат гражданство – главно хора от рускоезичното малцинство.
Естонската дясноцентриска Реформиска партия вероятно ще бъде преизбрана на в неделя и ще формира поредната пронатовска коалиция, прогнозира агенция „Ройтерс“. Предизборната кампания в малката прибалтийска страна беше доминирана от опасения за сигурността заради ролята на Русия в конфликта в Източна Украйна.
Източник: в. „Дневник“
- БГ парламентът одобри с голямо мнозинство договорите за дълга
Депутатите приеха с голямо мнозинство ратификацията на договорите с международни банки за емисии на дългови облигации на стойност 8 млрд. евро. ДПС изненадващо обяви, че ще подкрепи ратификацията минути преди гласуването.
Финансовият министър Владислав Горанов. Снимка: БГНЕС На първо четене решението бе прието с гласовете на ГЕРБ, ДПС, Реформаторския блок, АБВ и БДЦ. Един от депутатите от РБ – Радан Кънев, е гласувал против ратификацията. Против гласуваха БСП и“Атака“. Депутатите от Патриотичния фронт се въздържаха. На второ четене „за“ гласува и Кънев.Движението за права и свободи (ДПС) изненадващо обяви, че ще подкрепи ратификацията минути преди гласуването
Депутатът от ДПС Йордан Цонев обяви решението на партията по време на разискванията преди гласуването на договорите в Народното събрание, след като финансовият министър Владислав Горанов обяви, че поема ангажимент, че 2 млрд. лв. от дълга няма да бъде ползван.
Позицията на ДПС се промени рязко за по-малко от 24 часа – вчера те заявиха, че няма да подкрепят ратификацията.
От парламентарната трибуна Йордан Цонев обяви, че движението променя позицията си, защото финансовият министър обещал реформи и намалил дълга с 2 млрд. лв.
Цонев дори се обърна към БСП с призив да се държат като национално отговорна опозиция, а не да са против всяко предложение.
По-рано и от АБВ дадоха знаци, че са на път да променят позицията си и да подкрепят управляващите. От БДЦ също чак днес обявиха окончателно, че подкрепят ратификацията на договорите.
От Патриотичния фронт отново обявиха, че няма да подкрепят ратификацията. От „Атака“ също се обявиха срещу дълга. По време на изказванията си от трибуната лидерите на двете партии Валери Симеонов и Волен Сидеров, започнаха да се обиждат един друг.
Сидеров обвини Симеонов, че разпространявал гей порно в национален ефир, а Симеонов нарече лидера на „Атака“ „перходролено човече, което си избелва косата“.
Това доведе в скандал, в който се включиха и други депутати и се стигна почти до бой. Заради сдърпването председателят на НС Цецка Цачева обяви 10 минути почивка.
Поемам ангажимента, че поне 2 млрд. лв. от този разчет няма да се налага да бъдат ползвани – обяви в пленарна зала финансовият министър Владислав Горанов.
„Проведох много консултации, дали навреме, дали не, съдете ме за това. Но разбрах едно – много от партиите, които подкрепят правителството в началото, имаха информационна неяснота. Тя беше преодоляна“, заяви Горанов.
„16-те милиарда са рамково споразумение с банки посредници, не говорим днес за поемане на дълг. С днешния акт ратифицираме международен договор за посредничество. Не поемаме и лев дълг днес. Дали ще поемаме повече дълг ще решаваме заедно в следващите години с гласуване на Закона за държавния бюджет“, заяви финансовият министър.
„Дължа извинение на сегашната опозиция, ако някога съм си позволил да говоря против поемането на дълг, породен от обстоятелството, че през годините е имало дефицит“, каза Горанов. „Никога не сме си позволявали да критикуваме управлението за това, че поема дълг, а за това, че не полага достатъчно усилия да намали дефицита, за да няма нужда от този дълг“, посочи той.
„Нека тези политически партии, които днес повдигнаха дебата за ролята и отговорността на българския парламент като върховен орган на власт, да осъзнаят, че управлението се формулира само по един начин – взимане на решения и носене на отговорност. Който не е готов, не може да се нарича управленец“, завърши изказването си Горанов.
Вицепремиерът Ивайло Калфин направи намек за оставка заради позицията на парламентарната група на АБВ.
Той съобщи от трибуната, че тази сутрин е поставил пред премиера въпроса за ефикасността си в правителството заради позицията на АБВ против ратификацията. Калфин обърна внимание на депутатите, че днес обсъждат не вземане на дълг, а споразумение с посредници, от което не следва вземане на дълг – това е в приоритетите на парламента.
Когато за 2015 г. България има да връща 7 млрд. лв., няма значение дали е външен или вътрешен дълг, вие сте го гласували със закона за бюджета, когато сте приели 2,5 млрд. лв. дефицит, сте го гласували със закона за бюджета и сега се изненадвате – общо за тази година прави 9,5 млрд. лв., гласувани от тази зала, обобщи Калфин. И днес някой излиза и започва да си играе с думите „ама това е външен дълг, а не е вътрешен, ама защо така го правите, очевидно е, че това се гласува всяка година“, коментира той.
16-те милиарда лева, за които дебатираме днес, вече са изхарчени – заяви финансовият министър Владислав Горанов по време на разискванията.
В над 40-минутна реч пред депутатите той призова депутатите да дадат възможност на българското правителство да си плаща сметките, като ратифицира договорите.
Към 19 февруари 2015 година правителството на България разполага оперативно с 547,9 млн. лева. Държава с 31 млрд. лв. бюджет се оказва с 547,9 млн. лв. разполагаем ресурс, обясни пред депутатите министърът. Това са парите във фискалния резерв, които не са блокирани по закон и могат да се ползват.
Моля ви за 12 млрд. лв. да вземем решение, поиска Горанов от народните представители. Решение, от което по думите му зависи дали българското правителство ще има или ще остане без инструментариум да си плаща сметките. Той припомни, че от 2009 г. нашето общество живее непрекъснато в заеми, както и, че в бюджета за тази година вече е заложен 2,5 млрд лв. преразход.
Той обясни, че ако през месец май не се върне мостовия заем от 3 млрд. лева, използван за изплащане на гарантираните влогове от КТБ, договорът може да се удължи с още шест месеца, но през октомври трябва да тези пари да се върнат на банките. „Дългът не е причина, той е следствие. Дефицитът не е причина, той е следствие”, обяви още министърът.
По-рано лидерът на Движението за права и свободи (ДПС) Лютви Местан поиска да бъде отложено гласуването на договорите.
Той поиска вместо това днес да бъдат проведени сериозни консултации с премиера и финансовия министър, в които да участват и лидерите на опозиционните партии и експерти. Местан направи това предложение в началото на разискванията по темата в пленарна зала. То обаче беше отхвърлено. В гласуването 59 народни представители бяха „за“, 127 гласуваха „против“, а 30 се въздържаха.
Пред журналисти Росен Плевнелиев призова за сблъсък на аргументи в парламента.
Нека да се изяснят точно цифрите, поиска държавният глава в отговор на въпрос за това, че като че ли управляващата коалиция не може да получи подкрепа за емитирането на новия заем.
„Тогава, когато става въпрос за милиарди, не може да има различни трактовки и различни обяснения. Цифрите няма как да бъдат сбъркани и не могат да бъдат политизирани.
Тогава, когато имаме най-ниските исторически нива на лихви в Европа от 200 години насам, когато днес Европейската централна банка обявява лихва от минус 0,2%и правителството се опитва да рефинансира държавни дългове при двойно или тройно по-изгодни условия, има смисъл“, смята президентът.
Пред Народното събрание има два протеста срещу взимането на дълга, на които се събраха симпатизанти на „Атака“ и БСП.
Източник: Vesti.bg - Осъдиха убиеца на войника, вдъхновил филма „Американски снайперист“
Жител на американския щат Тексас бе осъден на доживотен затвор без право на замяна за убийството на американски морски пехотинец, чиято история е вдъхновила хитовия филм „Американски снайперист“, предаде AFP, цитирани от „Фокус“. След тричасово обсъждане журито отхвърли единодушно твърденията на 27-годишния Еди Рей Рут, че е невинен, поради момент на невменяемост, когато е убил известния снайперист Крис Кайл и неговия приятел Чад Литълфийлд през февруари 2013 г.
Крис Кайл е известен като автор на книга за войната в Ирак. Той е бил там четири пъти и е участвал във военните действия, за което е бил удостоен с редица награди.
Двуседмичният процес в окръг Ерат, на около 100 мили югоизточно от Далас, привлече вниманието на медиите в Америка, тъй като съвпадна с излизането на противоречивия филм на Клинт Истууд, базиран на преживяванията на Кайл в Ирак.
Кайл, който по време на службата си в Ирак е убил 160 души, е представен като герой в касовия филм, в който главната роля играе Брадли Купър.
- Външната комисия на ЕП гласува за правата на гражданите с българска идентичност в Р. Македония
Андрей Ковачев Комисията по външни работи на Европейския парламент прие днес годишния доклад за напредъка на Република Македония по пътя към членство в Европейския съюз. Гласувания бяха измененията на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев относно ситуацията на българите в западната ни съседка и необходимостта от обективен прочит на историята.
„За пореден път Европейският парламент настоява властите в Скопие да престанат с манипулацията на общата ни историята и да предприемат курс към добри съседски отношения. Това е необходимо за преодоляване на разделението вътре в обществото и по-позитивен климат в региона“, заяви българският евродепутат.
Според Ковачев, който е член на председателството на Европейския парламент, „крайно време е правителството в Скопие да се отърси от сенките на миналото, наследени от комунистическия режим и бивша Югославия. Стъпка в тази посока е общото честване на исторически събития и фигури, което и тази година е сред препоръките на Европейския парламент“.
Според гласувания текст Европейският парламент „насърчава решително органите и гражданското общество да предприемат подходящи мерки за историческо помирение, за да се преодолее разделението между и в рамките на различните етнически и национални групи, включително гражданите с българска идентичност“.
Друг текст, също внесен от г-н Ковачев, призовава настоятелно Скопие да тълкува историята въз основа на обективните факти, а не на идеология, наследена от времето на комунизма. Докладът призовава и за повече напредък в преговорите за двустранно споразумение с България.
„Европейската интеграция е единственият начин за преодоляване на историческите рани и несправедливости по мирен път“, категоричен бе той. Всички български депутати в Комисията по външни работи, либерали, социалисти и консерватори, подкрепиха измененията свързани със ситуацията на българите в Република Македония.
На същото заседание се прие и докладът за Сърбия, в който българските евродепутати отстояваха правата на българското малцинство в Западните покрайнини, като призоваха за културно и икономическо развитие на този регион и засилване на връзките с България. Очаква се Европейският парламент да приеме окончателните резолюции за Република Македония и за Сърбия на пленарната сесия в началото на месец март в Страсбург.
Източник: Frognews.bg
- „Брала мома къпини“ – хит в японски дискотеки (видео)
Сайтът Брадва.бг съобщава как българска народна песен е станала хит в японски дискотеки и клубове. Родното парче “Брала мома къпини” в изпълнение на японската “джипси банда” – “Пирамидос бенд” вдига адреналина на самураите и ги кара да щракат с пръсти и да тропат подобия на български хора по дансингите.
Клипът на родния хит обаче е заснет в Македония през есента на 2014 г., когато групата била там на турне. Вокалът Родехихи Цучислава завидно добре се справя с трудния български език. А акцентът придава на песента особена екзотика. В клипа се вижда, че Родехихи и колегите му Йоичи Огидо – кларинет, Тору Хаяши – бас китара и Такаяки Курашима – ударни, искрено се забавляват по време на изпълнението.
ピラミッドス(PYRAMIDOS) – BRALA MOMA KAPINI
Gipsy Band from japan ▲s(pyramidos)Съседите ни от Р. Македония обаче са на мнение, че песента е traditional Macedonian party song, още повече, че бандата от Япония изпълнява и други балкански песни, включително традиционната „Македонско девойче“ (по нетрадиционен начин – вж. следващия клип).
PYRAMIDOS Makedonsko Devojce
PYRAMIDOS Chaje Shukarije.
- Българка е новото рок откритие на ВВС
Снимка: ilonamusic.com 26-годишна българка гради успешна солова музикална кариера във Великобритания и вече е първият наш артист с 3 парчета, които се въртят по 10 радиостации на BBC с национален обхват. Песните на Илона са включени и в националната плейлиста на SubTV за Обединеното кралство.
Илона – младата надежда на британския рок, е откритие на популярния продуцент на млади таланти Тони Муур, чиято музикална кариера в миналото изгря с култовите банди Iron Maiden и Cutting Crew.
Красивата българка е родена в Добрич, но вече 12 години живее в Лондон. С музика се занимава професионално едва от 3-4 години, но за сравнително кратката си кариера на соло изпълнител зад гърба си вече има натрупан солиден сценичен капитал. Илона е пяла е на рок-сцените в Тексас, Лос Анжелис, Норвегия, Шотландия, Франция и Малта, заедно със звезди като Paul Rodgers, Adam Ant, Gabriella Cilmi, Ed Sheeran, Daniel Bedingfield и Passenger.
Първия си концерт пред българска публика Илона ще направи на 17 май във Варна. Певицата е един от специалните гост-изпълнители на поп феста „Откритие” и ще излезе на сцената със своя рок-бенд, за да представи новия си мини албум „Tunderstorm”.
ИЛОНА: „Албумът включва 7 парчета, които са записани в „Arcadium Studios” и „Mini Major Studios”. Продуценти са Сам Кенеди и Тони Муур. Специално за варненската публика ще изпълним един от любимите ми тракове – „Back To You”, който е записан съвместно с американския артист Майкъл Логън. Излизането на тази песен на пазара като самостоятелен сингъл ще съвпадне с престоя ми в България. Не е ли това едно чудесно съвпадение! Една от мечтите ми е да се върна обратно в България и да променя лошата ситуация, в която в момента се намира музикалната ни индустрия. Според мен представянето на различни стилове може да промени нещата към по-добро и да покаже на света, че България има невероятни музиканти, които могат да пренесат българските корени в други, икономически по-напреднали страни. Това е едно от нещата, които искам да се опитам да направя. Мечтите винаги трябва да бъдат големи.”
Официално албумът „Tunderstorm” излиза в iTunes worldwide на 13-ти май, чрез Absolute/Universal Music за САЩ и Великобритания. Световната му премиера за България ще бъде на сцената на поп-феста „Откритие 2014”.
Източник: Nakratko.bg
.
