Авторски
- Събрание на Научното дружество на българистите в Молдова
.
ГОДИШНО ОТЧЕТНО ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАУЧНОТО ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИСТИТЕ
В Кишинев се проведе годишното, отчетно заседание на Научното дружество на българистите в Република Молдова (НДБ в РМ). То започна с представяне на годишния отчет за дейността на Дружеството от неговия председател доктор на историческите науки Иван Думиника. Беше изтъкната проведената разностранна дейност в областта на откриване нови филиали на Дружеството, в подготвянето на документацията за реставрирането на паметници, в нови краеведчески изследвания, в провеждането на научни конференции, посветени на паметни дати в българската литература и история, в издаването на книги за значими българи, оставили своята следа в живота на Бесарабия (вж. подробно: https://www.facebook.com/dumi.nikin/videos/577159173861415).
.
.
Николай Червенков, доктор на историческите науки и почетен председател на Дружеството, се изказа за връзките на НДБ в РМ с Министерството на образованието и науката на България, както и с български обществени и културни организации.
.
.
Беше представен отчет на г-н Константин Крачилов, за етапите на реставрационна дейност по замяната на паметната плоча на паметника на българските опълченци в град Кишинев и за започване на ремонтни работи по възстановяването на паметника на Христо Ботев в столицата на Р Молдова.
.
.
Андрей Прохин, доктор по история, отчете дейността на сайта на НДБ в РМ. В него се публикуват много научни статии, новини. Той е интересен и популярен не само сред българите, живеещи в Р Молдова, но и в световното медийно пространство на български език.
.
.
Своя отчет представи и д-р доц. Елена Рацеева, за работата на Неделното училище, действащо към НДБ в РМ. Към него сега действат 3 класа и група за кандидат-студенти. Класовете обхващат три възрастови групи: начален курс 2 – 4 клас; прогимназия 5 – 7 клас и гимназия 8 – 11 клас. Освен че се изучава български език, литература и история, в Неделното училище се отбелязват националните празници на България и се пропагандират традициите и обичаите на бесарабските българи.
На това заседание беше обсъден планът за дейността на НДБ РМ за 2023 година, който също включва много и разнообразни дейности.
.
.
Беше изказана благодарност на д-р доц. Надежда Кара и д-р Андрей Прохин за активната работа, извършена през миналата отчетна година. Сертификати за участие в Летиратурната конференция (посветена на Елин Пелин и Йордан Йовков) получиха д-р. доц. Елена Рацеева и д-р Любомира Жакоте.
.
.
Текст и снимки:
Пресслужба на Научното дружество на българистите в Р Молдова
Източник: ndb.md
.
- Диктатура на непримиримите
.
Да си припомним Теоремата на невъзможността (Impossibility Theorem)
Нобеловият лауреат Кенет Ароу (Kenneth Arrow) доказва в теорема, че мажоритарният избор при една демократична система води до задънена улица, ако трябва да се получи съвместим сбор от предпочитанията на индивидите и ако вариантите за избор пред групата, която трябва да избира, са повече от два. Нека предположим, че индивидите са А, В и С, а вариантите за избор са х, у и z. И нека А предпочита х пред у и у пред z; В предпочита у пред z и z пред х; С предпочита z пред х и х пред у. Така всяка една от възможностите е подредена на първо място от един от индивидите и на второ от друг. След като няма общо предпочитание, системата води до задънена улица. (Цитат от Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997)
.
По-надолу ви предлагаме текст по темата, написан за в. „Сега“ от Емил Хърсев, д-р на икономическите науки. Текстът е написан преди повече от 10 години, но е актуален и днес.
Икономиката, за разлика от политическите науки, отдавна е преодоляла заблуждението, че колективният избор с вишегласие отразява преобладаващите предпочитания на мнозинството. От 1950 г., когато нобелистът Кенет Ароу доказва своята „теорема за невъзможността“, икономистите знаят, че за колективния избор важи формулираното от Ароу правило на диктатора, че изборът не зависи от мнозинството, а се определя от онова най-малобройно мнозинство от електоралната съвкупност, което успее да събере поредица от решаващи коалиции в подкрепа на предпочитаното решение. В крайния случай малцинството, предрешаващо общия избор, може да е от един-единствен избирател („диктаторът“), който налага на мнозинството своя избор. „Диктаторът“ успява да прокара през процедурата на вишегласието своя избор, защото е непримирим и едновременно с това активен да събере нужния за налагане на решението „филтър от коалиции“. В основата на „филтрирането“ на мажоритарния вот е парадоксът на Кондорсе, който показва, че при наличие на повече от двама избиратели и повече от две алтернативи еднозначната подредба на предпочитанията е възможна само по изключение, по правило е неопределена. Няколкото реда на този коментар няма да стигнат за доказателството на теоремата на Ароу; за когото математиката е важна, ще го открие във всеки курс по математическа икономика.
Популярният икономист Насим Никълъс Талеб, чиято книга „Черният лебед“ още преди 2007 г. предсказа и описа доста точно механизма на глобалната финансова криза, която се разрази през септември 2008 г., дава няколко очевидни примера как се налага на практика диктатурата на малцинството върху колективния избор. Нужна е съвсем малка, но решителна и непримирима група, която да се възползва от склонността към компромис, характерна за „гъвкавото“ мнозинство. Достатъчно е един от четиричленно семейство да заяви, че от утре нататък приема само „органична“ храна, не след дълго цялото семейство ще се храни само „органично“, защото това е допустимият компромис (тримата в семейството, които не страдат от „органична“ мания, нямат проблем също да консумират „органични“ продукти, подходящи (и) за непримиримия четвърти – стига цената да не е непреодолима бариера). Не е нужно малцинството да има цели 25%, както в примера, за да наложи общото решение, дори микроскопични мнозинства диктуват непримиримата си воля, защото решаваща е не силата на малцинството, а „гъвкавостта“ на мнозинството, склонността му да се примири с компромис. Виждал съм да се съберат 100 българи, но стига да има един чужденец, всички говорят на английски, общия компромисен език. Всички храни задължително се тестват и чистят от фъстъчени алергени, макар страдащите от алергия към фъстъци да са едва няколко десети от процента. Защото неалергичните нямат против изчистената от фъстъчени остатъци храна, алергичните обаче имат непримирима позиция. Важно е да отбележим, че малцинствата по-лесно налагат негативни решения (забрани), защото мнозинството е по-склонно да приеме ограничения, но по-трудно се активира за действия, които се изискват от него. (Пушачът без проблем се съобразява със забраната и не пуши, но трудно ще го накараш да излезе утре сутринта да премете тротоара, защото група „еколози“ правят някаква зелена акция.) Затова обществото без сериозен отпор приема дори скъпоструващи, дори немотивирани забрани – например забраната да се смени с нов лифтът на Копитото. Стигат (дори винаги да са едни и същи) 10-20 непримирими антагонисти да спрат инвестиционни проекти за милиарди. Ветото на малцинството обикновено се налага с „протест“. Тъй като често няма рационални мотиви за такова вето, диктатът се мотивира с морал и вяра.
Като не може с разумни причини и конструктивни аргументи, фундаменталисткото малцинство налага на мнозинството волята си като морал. А има ли обществото изобщо защита срещу нежеланите от него, но наложени му от непримирими малцинства политически избор и фундаменталистки морал? Единственият известен начин е т.нар. контравенция на Гьодел. Самият Курт Гьодел (1906-1978), гениалният основоположник на математическата логика, илюстрира с риторичен въпрос: „трябва ли толерантното общество да е толерантно към нетолерантните?“. Понеже обществата за разлика от социалните инженери не познават тънкия апарат на математическата логика и механизмите за прокарване на диктатурата на малцинствата, те прилагат контравенцията на Гьодел инстинктивно и интуитивно. Господа социалните инженери са много склонни да се опияняват и да забравят, че наложеният на мнозинството избор под диктата на решаващите малцинства всъщност си остава нежелано решение, постигнато единствено като компромис. Ако асиметрията на избора прекрачи онази невидима, обаче чувствителна граница, отвъд която компромисът влезе в сблъсък със здравия разум и очевидните факти, в мнозинството естествено се поражда потенциал за контравенция. Иначе казано, самото мнозинство става нетърпимо. Обществото се радикализира. И енергията на неговата радикализация може да е разрушителна и за самото общество. Далеч по-добре е контравенцията срещу диктата на непримиримите да е внимателно и премерено управлявана – решителна, но сдържана. От всички примери, които виждаме, изглежда, най-успешно се справя с този метод унгарският премиер г-н Орбан. Заслужава уважение и инстинктът на унгарците да го изберат.
.
Кенет Ароу .
- Николай Ангелов и Румен Маринов втори на световно първенство по дебати
.
„Жажда да се изразиш“. Николай Ангелов и Румен Маринов, които станаха втори на световното по дебати
Двама млади български дебатьори победиха отбори от най-престижните университети в света – без треньор или финансиране и с малко опит в международни състезания. Така те станаха втори на Световното първенство в Мадрид – най-голямото постижение за България в областта.
От няколко дни насам има двама българи, които могат да се похвалят, че са победили студенти от Харвард, Принстън и Сидни в дебати.
Това са Николай Ангелов от София и Румен Маринов от Шумен, които достигнаха финала на Световното първенство по дебати в Мадрид тази година. Те станаха втори от общо 260 отбора от целия свят, като излязоха първи в класирането след общите кръгове, а след това преминаха успешно няколко елиминации.
.
.
Единствено на финала бяха победени от филипинския отбор от университета Атенео де Манила. Това е най-голямото постижение за България в областта на дебатите до момента. И те го постигат без почти никаква външна помощ.
За двамата съотборници дебатите са зареждащи и изпълнени с адреналин събития. „Това е една много специфична жажда да се изявиш, да си изкажеш мнението по различни теми и то в контекста на дебат, в някакъв състезателен формат“, каза Ангелов пред Свободна Европа.
Целият материал на „Свободна Европа“ – ТУК
Още за първенството тук – Madrid WUDC 2023.
.
.
- Медиите под контрол
.
Коментар на Петър Волгин,
През 1991 г. големият американски учен и дисидент Ноам Чомски изнася лекция, която стана популярна и в България с името „Медиите под контрол“ (вж. линк). В нея Чомски разказва за манипулативните техники, които използват управляващите елити, за да държат в подчинение гражданите. За да бъдат тези техники успешни, най-важното е да бъдат завладяни медиите, да бъдат накарани работещите в тях да се придържат на сто процента към „правилната линия“. Тази кратка лекция на Ноам Чомски, макар и произнесена преди повече от 30 години, е по-актуална отвсякога. Особено за днешната медийна ситуация в България е актуална, защото у нас не спират опитите да бъдат заглушени всички дисидентски гласове, независимо от това къде присъстват – в телевизиите, радиостанциите, интернет сайтовете, социалните мрежи…
Например, ако напишете нещо във Фейсбук, което влиза в разрез с „единствено правилната гледна точка“, вероятността да Ви наложат забрана за публикуване или направо да Ви изтрият страницата, е особено голяма. А за изграждането на униформено мислене в обществените медии се грижат представителите на умнокрасивите партии в Съвета за електронни медии. Тези представители много искат БНТ и БНР да изглеждат като медиен придатък на любимите им партии. И излизат от кожата си всеки път, когато забележат, че има личности, които не пеят в общия хор.
Забелязал съм следния интересен факт. Всеки път, когато някое предаване защитава българската позиция, когато иска да бъдат защитавани българските национални интереси, медийните комисари на жълтопаветните партии (нали не сте забравили, че автор на този хубав термин е Христо Иванов) заявяват, че това, видите ли, било „руска пропаганда“. Освен че е признак на мисловна немощ, подобно обвинение си е откровена глупост. Защото да защитаваш българските интереси няма как да бъде каквато и да било чуждестранна пропаганда.
Оказва се, че представителите на умнокрасивитета най-силно се дразнят, когато в българските медии се говорят добри неща за… България. Те не искат това. Те искат да бъдат защитавани единствено т.нар. „евроатлантически ценности“, за които никой нормален човек не може да каже какво точно представляват и по какво всъщност се отличават от добре познатите на всички ни ценности.
Във вече споменатата лекция, Ноам Чомски цитира един друг американски мислител, Уолтър Липман, който говори за необходимостта от „фабрикуване на съгласие“, т.е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Елитът иска да постави медиите под контрол, именно за да може по-лесно да накара цялото население да мисли по еднакъв начин и никой да не излиза извън строя. За тях обществото трябва да бъде като казарма, където всички слушат и подреждат мислите си съобразно заповедите на елита.
Ноам Чомски много точно е забелязал, че елитът има една доста странна представа за демокрацията. „Носителите на експертизата“ или членовете на „специалната класа“ смятат, че хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация трябва да са с ограничен достъп и под строг контрол. Чомски сякаш е имал предвид ситуацията в днешна България, когато е писал това. Тези, които наричат себе си „либерален елит“, правят всичко възможно, за да ни лишат от участие в управлението на собствената ни държава. Например, за тях няма по-страшно нещо за тях от идеята за референдуми. Защо? Ами защото резултатите от един референдум могат да покажат, че ние, нормалните граждани, имаме съвсем различна представа от представата на елита за това как трябва да изглежда страната ни. Ето, сега се събират подписи за референдум в защита на българския лев. Ако той все пак бъде проведен, може да се окаже, че повечето българи нямат никакво намерение да цопват в Еврозоната на 1 януари 2024 г. И това никак няма да се хареса на единия процент финансисти, банкери, политически фигури, грантови анализатори и други представители на елита.
И, за да не стават такива „грешки“, медиите трябва да бъдат държани под контрол. Според представителите на умнокрасивитета, там не бива да има несъгласни личности, а само служители, които безпрекословно изпълняват спусканите от елита указания. Най-големият враг на самообявилите се за „специална класа“ управляващи са тези, които дръзват да мислят самостоятелно. А най-абсурдното е, че тъкмо лицата, които описват себе си като „либерали“ и „защитници на свободата“, отдавна са се превърнали в най-големите цензори.
Ще завърша с припомнянето на есето на един друг световноизвестен дисидент – Вацлав Хавел, „Силата на безсилните“. Там чешкият борец срещу униформеното мислене, а впоследствие и президент, ни призовава да не се страхуваме да разсъждаваме самостоятелно и да не се подчиняваме на официалната идеология. Каквато и да е тя. Това е съвет, който си струва да следваме.
.
Аудиозапис на коментара, излъчен по БНР:
.
- По следите на трима велики българи в Рим. Венета Ненкова пред Радио България
.
Върху нов документален филм за българските католици в италианската столица работят студенти от НАТФИЗ и българско неделно училище
.
Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим и студенти от Националната академия за театрално и филмово изкуство в София работят по нов съвместен проект – документален филм за тримата борци за национална независимост, българските католици Петър Парчевич, Филип Станиславов и Петър Бакшев. „Вечният град е място, където историята се пази и можеш да я пипнеш с ръце, затова ние снимаме на физическите места, свързани с българските католици – папските колежи, в които са учили, мястото, където е погребан Петър Парчевич, т.е. всичко, което физически го има в Рим“ – поясни за Радио България Венета Ненкова, основател на Българското училище в Рим и председател на Културна асоциация „Паралел 43“ в италианската столица. Със заснемането на филма са ангажирани студентите Благица Стоименова, Здравко Менчев, Петя Сергиева и Георги Момчилов.
„Във филма участва проф. Красимир Станчев, един от най-големите изследователи на българските католици в Италия. Той от години работи в архивите на Ватикана. Скоро ще излезе неговият 30-годишен труд, посветен на българите, които са учили в папските колежи в Рим, Асизи и Лорето, и които активно са работили през 17-ти век на територията на България и не само“ – разказа ни Венета Ненкова.
.
.
„Петър Парчевич е първият дипломат на България. Първата печатна книга на новобългарски език в Рим през 1651 г. е дело на Филип Станиславов, а Петър Богдан Бакшев пише история на България приблизително 120 г. преди „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. „Всичко това намираме в архивите на Ватикана. Нашето училище от години се занимава с възстановяването на българската история, чрез архивите на Ватикана, доколкото е възможно, откупувайки страници например от папския вестник“, посочва Ненкова, цитирана от БТА. А за новия проект, по който работят тези дни, допълва:
„Ние от години работим със студенти от НАТФИЗ по програмата „Еразъм +“ и тази година решихме да снимаме филм за Петър Парчевич, Филип Станиславов и Петър Бакшев, защото през 2024 година се навършват 350 години от кончината и на тримата. Животът на Петър Парчевич приключва тук. Той идва в Рим през 1674 година, за да иска помощ от католическата църква за освобождението на България от Османско владичество и отсяда в манастира Сант Андреа делле Фратте (Sant’Andrea delle Fratte), който е в центъра на града. За съжаление обаче той умира и го погребват в криптата на църквата, където има паметна плоча.“
.
.
Документалният филм ще бъде на български език, със субтитри на италиански, и се очаква да бъде готов до 2024 година.
Снимки: Венета Ненкова
.
Аудиозапис на казаното от Венета Ненкова за Радио България може да се чуе в сайта на националното радио тук.
.
- Разпадна ли се българската нация?
.
Анализ-прогноза с елементи на антиутопия на Николай БЛИЗНАКОВ, социолог (И.А.Неохрон – Пловдив)
.
Съществува ли още българската нация? Що за излишен въпрос – би казал всеки – та нали всички ние тук се разбираме на български, имаме обща история, обща територия и т.н.
Ала това не означава непременно, че все още съществува българската нация. Та нали, например, австрийците, говорят също немски като германците – ала не са една нация с тях ! И такива примери има много, няма смиъл да се изреждат… Общата история също не гарантира обединението на групи хора в една нация – днес, например, ярко се проявява различието на украинската нация от руската, въпреки безспорното наличие на обща история между тях, хърватската и сръбската нации (и босненска и т.н.) също имат и обща история, и общ език – ала са отделни, за съжаление често и противостоящи си нации.
Това е така, защото етнолози и социолози отдавана са установили, че решително за обединението на хората в една нация НЕ Е МИНАЛОТО, А БЪДЕЩЕТО. И по-точно – общата представа, идея, стремежи за общо бъдеще. Разбира се, веднага идва на ум американската нация – събрана преди два века от групи с най-разнообразни езици, произход, истории – но с обща идея, обща представа за бъдещето и за принципите, основите, върху трябва да е стъпило тяхното (желано, бъдещо) общество. Няма етнолог, който, пишейки за нацията, да не е цитирал всеизвестната сентенция на Огюст Ренан – „Съществуването на една нация е ежедневен плебисцит.”. Плебисцит, който утвърждава една обща програма за утрешния ден… (И това го е казал учен от Франция – страната, която винаги ни е изглеждала единна, хомогенна, именно на основата на общото минало, история… Но не е така.)
И така, преодолели старомодната консервативна представа за нацията като хора, обединени от обща история и език (не че доста наши историци не се държат все още за нея), нека погледнем към българите – да видим какво казват те на „ежедневния плебисцит“ , споделят ли обща представа, идея, стремежи за своето бъдеще, споделят ли обща представа за принципите, върху които да бъде стъпило обществото им.
Ясно е от пръв поглед – НЕ! Българите НЕ СПОДЕЛЯТ ОБЩИ ИДЕИ за бъдещето на обществото им. Няма социологическо изследване, което да не е показало, че нашият етнос е разделен по всички основни проблеми на две противопоставящи се, почти равни части. Най-ярко като че ли напоследък това се вижда по пристрастието на едната половина към Русия (не само за войната в Украйна, но и за за нейния „алтернативен“ модел), а на другата – към Европа. Виждаме го и в отношенинето към Е С – половината българи са против приемане на еврото, например, и против редица други мерки за сближаване на страните от общността. Населението бе напълно, и то много яростно, разделено и по отношение на пандемията КОВИД-19 и ваксинациите, по отношение на Истанбулската конвенция и т.н. Разделено е и по отношение на основни вътрешно-политически проблеми – така например, за истински мерки срещу корупцията или за изборни правила, поставящи машиноното гласуване като основа са пак едва около половината (някъде малко повече или малко по-малко) граждани. Опасно набъбва разделението и противопоставянето по енергийните и зелени политики. С две думи – разделени сме – и то почти по-равно – по почти всички важни въпроси! Някои от тях – например военната помощ за Украйна, бежанците и много други – са от такъв характер, че ако живеехме преди столетие, в друга международна обстановка, без сдържашата цвилизоваща роля на ЕС, биха довели до открити граждански противопоставяния и дори гражданска война.
( При другите европейски нации нямаме разделение на две почти равни части – там обещственото мнение е 80-90% единно – Виж напр. Евробарометър, отношението към Русия и др. теми: У нас само 35% са за финансова и оръжейна помощ при 80-90% подкрепа в повечето страни, 45% са за икономически санкции – срещу над 85% в повечето страни и пр. )
Впрочем, едно деление на хора, тип „Бай Ганьо“ и тип „Алеко“, очевидно съществува много отдавна. Едните, хора не много развили се духовно, за които келепира, личния интерес, повратливостта спрямо силния, безпринпината готовност за всичко на всяка цена са водещи, и други, които са способни поне в някаква степен да следват по-високи принципи. Без да твърдя, че това разделение се проявява точно по същия начин и в другите разделения, до известна степен това все пак е така. Трудно е да прогнозираме точно по коя пукнатина би се разцепило окончателно българското общество. Но това не е невъзможен сценарий…
Солидарността у нас е на много ниско ниво, като че ли (наред с етническите и конфесионални различия с малцинствата ни – турци, роми, нови мигранти и др.) масовият българин чувства, че не е особено близък с другите край него, че има съществени различия, дълбоки пукнатини в общността. И в политическата сфера проличава тази липса на истинска общност, няма разбирателство по основни въпроси, което блокира реален напредък.
С една дума – българска нация не съществува. Има само принудително съжителство на несъвместими по принципни въпроси хора от няколко етнически групи на една територия в рамките на една все още удържана, но крехка държавна конструкция. Но опитът е показал, че това съжителство може да бъде и леко взривено.
Доколкото най-горещата разделителна линия днес е между привържениците на Русия и тези на Европейския модел на фона на Украинската война, от нейния изход ще зависят много неща. Можем да прогнозираме като много по-вероятно поражението на агресора със съответно спадане на авторитета и влиянието му у нас и по света. Но ако се сбъдне по-малко вероятният вариант – на частичен руски успех и частично изпълнение на плана им за нови/стари Зони на влияние – не е изключено България да се окаже на границите (от коя страна?) на тези зони. И имайки предвид, както „русифицирането“ на цели анклави във Варненско и Бургаско и наличието на небезопасни „патреотарско/националистически“ и дори паравоенни формирования именно в тези райони, дали изглеждащото днес фантастично разделяне на страната на Източна България и Западна България не би могло да се окаже един хубав ден стряскаща действителност ? А границата между тях да бъде напрегната „гореща линия“ на съприкосновение ?
Разбира се, все още може нещо да се направи, за да остане този антиутопичен сценарий само във фантастиката…
.
Източник: plovdivskinovini.bg
.
- Пътят до „Ботев“ и песента за Лена е дълъг и срамен
.
УЧУДЕНИ ЛИ СТЕ? ДА, БЕ
Огнян Стефанов,
Нещата са известни отдавна. Опростачването на българската нация се превърна в съставна част от т.нар. „преход“. Простакът зае водеща роля не само в политическия живот, но и в много други сфери. Настани се и в хиляди семейства.
През 2019 г се появи запис, в който се чува познат глас: „Просто Цвета да каже „аз съм проста кърджалийска п@а“ и „прост съм, мама му да е@а“…, „прост съм и ми е лесно…“ И казва за лидери на държави от ЕС: “е*ал” съм ги с 200“. Вече сте забравили? То беше ясно.
Посредствен актьор стана „звезда“ с това, че имитира простака от този и други записи.
Стилът се пренесе в реалити шоута, които заливат зрителите от екрана на трите обществени телевизии като цунами.
Пътят до песента за Лена Бориславова, която днес е възмутила мнозина, и нещото като филм за Ботев е дълъг и срамен.
Той минава през чалгата като стил в музиката, политиката, изкуството и семейното възпитание. Щото чалгата е за мачовци и готини п***и, а не за джендъри и лигави демократи, дееба.
„Биг Брадър“ даде тон как воайорството може да промива успешно мозъци. Сезон след сезон пошлостта вършеше своята миньорска работа в забоите на българската ценностна система. Тя никога не била особено устойчива, но все пак оцеля в трудни периоди. Този път бе нокаутирана.
Известни и неизвестни преследвачи на слава дават всичко от себе си, за да признаем, че Дарвин е бил прав за онази маймуна, от която… нали…
Златотърсачите надушиха златна жила и нахлуха в родния клондайк – политиката, телевизията и жълто-кафявите медии.
Забележете: последният сезон на формата „Фермата“ продължи 4 месеца в най-гледаното време вечер. 120 дни зрителят е бил изложен на прякото въздействие на сравними по своята елементарност само с участниците в „Игри на волята“. Или на поредното шоу на Рачков.
В Монтрьо се провежда музикален фестивал от 1967 година насам. Световно ниво. Там Дийп Пърпъл покоряват рок феновете с песента си „Дим над водата“ („Smoke on the Water“), например. Фесстивалът е няколко седмици, участват блестящи музиканти. Нашите телевизии обаче не го смятат достоен за излъчване.
Карнавалът в Рио де Жанейро – най-големият в света, продължава от седмица до десет дни.
Кинофестивалът в Кан продължава две седмици. Пратеници на медиите ни съобщават само клюките, гафовете, ако има такива, и наградените. Точка.
Фестивалът в Стратфорд в Онтарио, Канада, е посветен на Шекспир. Постановките се излъчват безплатно, всяка телевизия по света може да го направи. Нито една българска не се е възползвала, а театралното чудо се провежда от близо 70 години…
На нас някакви хора се преценили, че трябва ни се показват неща, на които в студиото платена публика възклицава олигофренично, а тези пред телевизора се кикотят от скука и глупост. Преди да задремат.
И така:
Три десетилетия реалити шоута със съмнително качество и пошли послания.
Поредица от сериали със съмнително качество и съмнителни послания, с участието на две-три групички актьори, продуценти и режисьори.
Концерти на естрадни нафталинени фигури – всичките „звезди“ отпреди векове и няколко по-нови кадри, пласирани от две-три групички в музикантските среди. Изключенията са рядкост и доказват правилото.
Да не пропуснем турските сериали. Лъжа е, че сериалите от Франция, Великобритания, Испания, Германия, Италия, Скандинавия, Полша, САЩ и други страни с филмови традиции и постижения са недостъпно скъпи. Това е мит. Политиката с турските сериали е целенасочена и с коварни цели. Постига ги.
Тотален турбо фолк стил във всичко, дори в новините и някои от публицистичните предавания. Гостите – излъчени от две-три политически групички, вдъхновители и реализатори на ченгесарско-олигархо-мафиотски модел на управление.
Изгряващи супер „звезди“ от средите на фитнес инструктори, участници в „Игри на волята“, „Фермата“, „Ергенът“, прохождащи певачки, лудо влюбени във футболисти и още от този сорт, които ръсят съвети за морал, през сластни намеци за секс и пари. Зловещо ниско ниво. Домашното насилие в много семейства е плод и на тази психообработка.
Така стигаме до филма за Левски, последван от подобен за Ботев. И двете ленти, бликнали от въображението на грандоман без грам оценка за собствените възможности. Важен „актьор“ в „Ботев“ е кметът на Калофер (?!), който повече прилича на позастарял силов кадър от средата на 90-те…
Още не осъзнали се от сцените край Околчица, подсилени с таралеж, костенурка, заек, улулица и глава на орел в профил, и ето ви ново интелектуално предизвикателство: песен за Елена Бориславова.
„Лоши са онзи човек и народ, които седят и проливат сълзи, затова, че животът не се развива така, както им се иска“ – казва Маргарет Мичъл. Бени Хил допълва, че „Най-лесно е да разсмееш някого със скеч или шоу, трудно е да го накараш да се замисли“.
На Богоявление гледахме хоро в реката, отдавна изместило ритуала с божия кръст. Излъчваше се от всички медии. Казаха ни, че вече сме пречистени. Е, щом е така – вадете ракията, виното и мръвките и пускайте телевизорите. Патриотично е. И естетическо.
Добре поне, че президентът Радев опроверга слуховете, че дъщеря му ще участва в следващ филм на Максим Генчев. Едно обезличаване по-малко – и това е нещо.
И не чакайте песен за Путин и Митрофанова.
Защото „нашият малък, но мъдър народ“ попадна на тарикати и вече отговаря на „малък, но прост народ“. Било обидно? Може, но е вярно.
.
- ПП внася в НС проекторешение за приоритетните национални цели и задачи
.
„Продължаваме промяната“ внася в парламента проект на Решение за определяне на приоритетните национални цели и задачи пред 48-ото Народно събрание на Република България и мерките, необходими за тяхното постигане, съобщи БНР.
В предложеното проекторешение са посочени четири основни приоритетни национални цели, а именно:
I. Развитие на конкурентна иновативна икономика;
II. Гарантиране на национална сигурност и върховенство на правото;
III. Постигане на енергийна независимост и устойчиво развитие;
IV. Намаляване на неравенствата и достъп до качествено образование и здравеопазване.
„Обединението около тези национални цели би ни приближило към постигането на нашата обща цел: развитието на България като справедлива държава с висок жизнен стандарт и иновативна конкурентна икономика, подкрепена от високообразовано, здраво, съзидателно и солидарно общество от свободни граждани, които са горди с миналото си, щастливи в настоящето и спокойни за бъдещето“, посочват от „Продължаваме промяната“.
Целият проект на Решение за определяне на приоритетните национални цели и задачи пред 48-ото Народно събрание и мерките, необходими за тяхното прилагане, може да видите ТУК.
За това, че на България е необходима национална доктрина, сме писали многократно на страниците на Еврочикаго. Надяваме се, че по повдигнатите въпроси най-после ще се получи поне някакъв дебат. Ще следим развитието на темата.
.
- Теоретичен лицей в молдовска Твърдица получи свои герб и знаме
.
На 29 декември 2022 г. Националната хералдична комисия към Президента на Република Молдова издаде заповед, с която в Генерален гербовник са регистрирани официалните символи на Теоретичен лицей в молдовска Твърдица. Авторите на герба и флага са главният държавен хералдист д-р Силвиу Андриеш-Табак и Иван Думиника, доктор на историческите науки, председателят на Научното дружество на българистите в Република Молдова. Художникът е Андрей Гайдашенко.
Съгласно хералдическото описание на герба, зеленото му поле символизира младостта и природата като цяло. Дървото е основна хералдическа украса и е въведено като една от универсалните емблеми на науката и знанието. Този елемент е мотивиран и от факта, че на печата на българската гимназия в Болград (още през 1858 г.) е изобразен стволът на прекършено старо дърво, от което отново се ражда млад, обилно разлистен клон. Така тази композиция внушава възраждане от собствената си пепел и връзка във времето на българската просвета в Бесарабия.
Източник: ndb.md В посочения герб видът на дървото е бряст, тъй като това дърво заема особено място в традиционната култура и колективния манталитет на българския народ. Повечето от предците на съвременните бесарабски твърдичани се изселват през първата половина на XIX век от Югоизточна България (гр. Твърдица, Сливенска област). Брястът (Старият бряст) е днешният символ на този край и е изобразен на герба на град Сливен. Дървото все още съществува в центъра на града и е на 1000 години.
Сребърната изпъкнала граница на герба показва населеното място, където се намира лицеят. Явява се като въплъщение на идеята за „крепост, укрепено място” и самото название, което обозначава топонимът Твърдица.
Щитът е увенчан от университетската барета, един от четирите отличителни знака (заедно със стол, отворената книга и златния пръстен) на професор през Средновековието, които днес се използват само в официални университетски церемонии както от преподаватели, така и студенти-абсолвенти. Обикновено баретата за студенти беше черна, този цвят е запазен в хералдиката на Република Молдова за висшите учебни заведения. Синият цвят на баретата и златните пискюли показват позицията на лицея в йерархията на образователните институции на Република Молдова като средно, общообразователно учебно заведение, осигуряващо пълно средно образование, завършено с бакалавърска степен.
Девизът „Разумети и Знати” е поучение, взето от „История Славянобългарска” на Паисий Хилeндарски (1722–1773), един от родоначалниците на българското Възраждане.
Знамето е разработено на базата на герба и запазва основните си значения.
Червеното поле на платното, продиктувано от техническото решение, е избрано като символ на смелост, отдаденост и страст, а също и защото е общ цвят, който присъства в държавните знамена на Република Молдова и Република България.
Пресслужба на Научното дружество на българистите в Р Молдова
Източник: ndb.md
.
- За положението на Биляна Петрова в Сливенския затвор
.
Във вторник бяхме в Сливенския женски затвор на свиждане при Биляна със съпруга й Ясен.
Тя е отслабнала, безпокойна и стресирана, но силният и дух и волята й за свобода и справедливост не са сломени. Мисълта й е права и последователна.Сподели ни много неприятни, тежки и дори страшни моменти от престоя им там. Описа женския затвор като хибрид между лудница, затвор и детска градина, с много крясъци, насилие, извращения и несправедливо отношение най-вече към добре образованите жени, което се толерира и поддържа от ръководството. За да им позволят да общуват помежду си, Били и Деси са били принудени да заявят, че са лесбийки. Лесбийството и форми на проституция също се толерират от ръководството…
Най-сериозният проблем за Биляна обаче е, че директорът на затвора я кара насила и чрез противозаконна заповед да работи в шивашки цех – въпреки че никога не е разбирала от такава работа и е предложила десетки други неща, които може и иска да прави. Тази работа допълнително влошава здравните проблеми, които Били има, но
НАЙ-ЛОШОТО Е, ЧЕ НЕ Й ОСТАВА НИКАКВО ВРЕМЕ ДА РАБОТИ ПО ЖАЛБАТА
до Европейския съд за правата на човека, срещу поръчковите процес и присъди на мафията тук! Крайният срок за подаване на жалбата изтича след по-малко от три месеца и е изключително важно, предвид огромния обем на делото, Биляна да има време да подготви документите заедно с адвоката.Съвсем скоро ще започнем кампания по този и другите тежки проблеми в Сливенския затвор, с основен адресат министър Крум Зарков. Ще се нуждаем и от подкрепа за това, така че молим Ви, СПОДЕЛЕТЕ ТОЗИ ПОСТ и имайте готовност!
.
.
- Ах, ние добричките
.
Двадесетото издание на благотворителната инициатива „Българската Коледа“ под патронажа на президента на Република България продължава, като тази година кампанията е посветена на децата с редки генетични заболявания. Над 2 720 000 лева достигна набраната сума след края на благотворителния спектакъл, който се състоя на 25 декември в Народния театър „Иван Вазов“.
Следва текст на Веселина Седларска отпреди 5 години, който важи и днес със същата сила…
Не изпратих SMS на „Българската Коледа“. Не гледах и концерта. Срам ме е. Срам ме е от тази приповдигнатост, с която празнуваме липсата на държава. Срам ме е от лицемерието. Срам ме е от безочието, с което държавата подвиква да им хвърлим един sms от балкона. Не, не ни подвиква, настанява се на трапезата, докато вечеряме с телевизионни клипове, затъква хапките ни в гърлото, муши се в душите ни и шепне: ти си лош, ако не пратиш sms, ето, хапваш си тук спокойно, а има деца, които чакат да бъдат излекувани, ти си лош, лош си…
Лоши сме. Лоши сме, защото сме си направили държава, в която лечението на тежкоболни деца не е грижа на държавата. Лоши сме, защото търпим парите да се крадат, разпиляват, да отиват за показно благосъстояние, за кич, за егоистично удовлетворение на този или онзи управник, а не за болни деца. Лоши сме, защото понасяме бездушни чиновници да решават кое дете ще живее и кое не. Лоши сме, защото години наред не можахме да принудим държавата да сложи ред във фонда за лечение на деца. За какво трябва да харчи парите си една държава, ако не за кувьози? Кувьозът е продължение на майчината утроба за деца, които се раждат преждевременно или с проблеми. Ако държавата не е купила достатъчно кувьози, това означава, че още от първия миг на това дете тя не е майка, мащеха е. От най-лошите мащехи, тези, които убиват.
Лоши сме, защото не сме оказали натиск децата с тежки диагнози да получават от държавата лекарства, протези, колички, а не семействата им да фалират, за да могат децата им да виждат, чуват, прохождат, разхождат. Лоши сме, защото не изискваме от държавата да оказва подкрепа на родителите да си намират работа, съвместима с грижите за болно дете.
Добри сме, докато се разминаваме по улицата с дете в количка, тикана от измъчена майка. Тогава душата ни се свива, миличкото то, горката тя, пази Боже, пази Боже! Но после не ни идва наум, че добрите трябва да се обединят, за да кажат на слепите: Длъжни сте да помагате от наше име на болните, затова сме ви избрали, това е общественият договор, държавата се създава, за да помага на по-слабите, на немощните, на затруднените, на подминатите от късмета да са здрави. Затова съществува държавата, а не за да направи клипче, да ровичка в душите на хората, да наеме най-модния за момента актьор, да направи концерт, да отчете, че сме добри, благородни хора, за да седнем на трапезата доволни, че сме изпълнили дълга си.
Не, не сме го изпълнили.
Източник: Редута
Снимки: Президентство на Република България
Тези снимки удивително напомнят за едно вече забравено тържество на I мъжка гимназия в София, което се състояло на сцената на “Славянска беседа” в 18.12.1904 година. Ученикът и начинаещ поет Димчо Дебелянов бил определен да рецитира. В залата бил цар Фердинанд, придружен от съпругата на премиера Султана Рачо Петрова и придворни. Гимназистът изпълнил Вазовото стихотворение “Елате ни вижте”, като гледал все към ложата на монарха, докато нареждал стиха:
„… Вий, мъдри велможи, от нази гоени…
На миг напуснете там вашто тържище
на шум и на фрази, богато платени –
Елате ни вижте!
Вий, дето в покои и в палати стоите,
към нас приближете – вий славни, вий сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище,
И може би вам ще настръхнат космите!
Елате ни вижте…“Ето какво пише за случилото се Мирела Костадинова: „Докато рецитира, Димчо гледа Фердинанд право в очите. Залата гръмва от ръкопляскания. Рецитира и друго стихотворение.
След случилото се Фердинанд два пъти го кани на аудиенция. Напразно. Димчо не прекрачва царските врати. Не го ласкае речта му пред министъра на просвещението на празника „Св. Св. Кирил и Методий“. „Тези неща са за мен въздушни, празни, глупави“, казва той.“
. - In Memoriam Георги Кассир
На 25 декември, на 82-годишна възраст, е починал Георги Каcсир, един от видните дейци на българското национално-културно движение в Република Молдова.
В своята научна и обществена дейност съм срещал много скромни хора. Понякога дори не ги забелязваш. Често те са по-страстни родолюбци от тези, които от трибуната се бият в гърдите, заявявайки колко силно обичат своята родина и народ. В душата на тези скромни труженици, пламти не по-слаб родолюбив огън. Затова те са готови да правят всичко в името на родината. Историята често е несправедлива с тях, защото те остават в сянката на харизматични личности. Един от тях е Георги Кассир. Често съм виждал този човек, като постоянен гост на различни научни конференции, кръгли маси и презентации на книги, организирани в българската библиотека „Христо Ботев” в Кишинев, от Научното дружество на българистите в Република Молдова. Макар да ходеше с патерица, често идваше преди всички. Виждах го как чете различни вестници. Когато започваше конференцията – той много внимателно слушаше как ние, българистите, разказвахме за историята на бесарабските българи и България. Когато водехме дискусии на научни теми, Георги Кассир тихичко в ъгъла слушаше.
Имах възможността да се запозная по-отблизо с Георги Кассир по време на моето пътуване в България през август 2017 г. Бяхме в една кола. Г-н Кассир каза, че пътува за София, където живее неговата дъщеря Снежана. Искаше да прекара своето време с внуците си. През цялото време той ми разказваше за българското движение в Република Молдова, за различни личности, с които е общувал. На менe, като историк, ми беше много интересно да слушам това, което e видял в своя живот този побелял старец. Помнеше всичко много подробно, даже възпроизвеждаше разговори между лидерите на българското движение. Още тогава му предложих да запише своите спомени, за да останат за потомците. Георги Кассир ми отговори, че вече е подготвил ръкопис за своя живот. Каза, че към това го е подтикнал преди няколко години друг историк – българист Савелий Новаков. С това нашият разговор приключи.
Може би така и щях да забравя за ръкописа на Георги Кассир, ако през пролетта на 2019 г. той сам не се обърна към мен с молба да го прочета.
Първото, което ме впечатли, когато прехвърлих ръкописа, бе, че той се бе опитал да напише текста на български език. Разбира се, това е диалектен български език. След като много внимателно прочетох написаното, разбрах защо е писал на български език.
Пред мене застана родолюбец, който живееше и дишаше за българското. Потомък на българските преселници в Бесарабия, роден в с. Московей, Кагулски жудец, той още в младостта си започва да се интересува от България. Повлиян е от това, че е раснал сред българите, участвал в свадбените народни традиции. В казармата се събужда интересът към родното след въпроса на командира на полка за етническия му произход. Кассир за първи път започва да мисли за корените на своя род. Започва да търси различни източници, за да разбере откъде идват неговите предци. Вече в Кишинев се запознава с книгата на Иван Мешчерюк за преселването на българите в Бесарабия (издадена през 1965 г.). От 1980 г. се абонира за различни български списания, от които открива за себе си прародината – България. Още по съветско време, когато се ограничава посещението на държавите извън СССР, той успява да посети няколко пъти България. В края на 80-те години на XX век в Кишинев се заражда българско национално движение. Георги Кассир се включва в неговата дейност. Става член на Българското дружество „Възраждане”, а след това и на Българската община в Република Молдова. Включва се и в дейността на другите обществени български организации в страната. За трудолюбието и изпълнителността на Кассир говори фактът, че във всички организации, където той членува, е председател на ревизионите комисии.
През същата 2019 г. издадохме автобиографията на Георги Кассир в първия брой на поредицата „Да бъдеш полезен на българския род”. Много държеше за тази книга, обаче поради своята скромност категорично отказа да правим нейната презентация. Искаще внуците му първи да се запознаят с нейното съдържание.Накрая бих искал да отбележа, че много точно личноста на Г. Кассир характеризира председателят на Българското дружество „Възраждане” д-р Иван Забунов (който също за съжеление днес не е с нас): „Ако биха ме питали кой е образец на всеотдайност за служение на своя народ и родолюбец, без каквото и да е колебание щях да назова Георги Петров Кассир. Раснал в многобройно семейство, без възможност да получи достатъчно образование, този българин беше до фанатизъм верен на своите принципи, че по-мило и по-свято от България и всичко българско – няма. В каквото и да е време, с каквато и да е молба да се обърнеш към него, той беше готов деноношно да работи в полза на народа си. Ако не беше неговото семейство, аз бих мислел, че друго не го интересува и вълнува, освен да бъде полезен на българската кауза. Такива родолюбци се срещат рядко, но затова и трябва да се останат в историята на национално-културното движение в цяла Бесарабия като пример за саможертва и всеотдайност. Той заслужава да го ценим ние, съвремениците, и бъдещите поколения на бесарабските българи.”
Научното дружество на българистите в Република Молдова изразява изразява съболезнования на близките и роднините на Георги Касcир!
Вечна памет на Георги Каcсир!
.
Иван Думиника,
доктор на историческите науки,
председател на Научното дружество на българистите в Р МолдоваИзточник: ndb.md
.
- Карбовски: Помислете за онези, които нямат онова, което имате вие / Случаят „Иванчева“
.
„Днес е Коледа. Едно дете я посрещна без майка си. Защото тя излежава присъда в Сливенския затвор.
Случаят „Десислава Иванчева“, екскметицата на район Младост, е известен на всички. Обаче не всички знаят, че тя има невръстно момче, за което се грижи 80-годишната му баба Любка.
С това видео не искаме да оправдаваме никого. Но искаме да ви напомним да помислите за онези, които нямат онова, което имате вие. За онези, които не могат да видят първите стъпки на децата си. И за децата, които няма да бъдат прегърнати от майките си навръх Рождество.
Честит празник. Не бъдете безучастни.“ –пише Мартин Карбовски във връзка с този видеоматериал, в който са заснети майката на Десислава Иванчева и детето й, разделено от нея. За затворена под строг режим Иванчева и за целия казус разказва 80-годишната баба Любка.
Показани са и архивни кадри от зрелищния арест на бившата кметица на Младост и нейната заместничка Биляна Петрова, кадри от разказването й после с пранги, от влизането й в Сливенския затвор, от изявления на Иван Гешев по темата и др.
.
.
- Кампания на БНР „Българските посланици на културата“
.
За втора поредна година Българското национално радио организира кампанията „Българските посланици на културата“.
Целта и е да бъдат отличени изтъкнати български писатели, поети, драматурзи, художници, актьори, певци и композитори, представители на танцовото изкуство и други, които със своето творчество през 2022 година прекрачват географските граници на страната ни. Това са творци на световно ниво, които правят страната ни разпознаваема в световното културно пространство.
Смисълът на кампанията „Български посланици на културата“ е да допринесе за запазването на българската културна идентичност и да представи творческия гений пред сънародниците ни в България и пред тези, които са намерили своя дом по света.
До 16 декември (б.р.: срокът е удължен до края на годината) слушателите на БНР имат възможност да изпращат своите предложение на адрес: [email protected].
В началото на следващата година жури ще избере 12 от предложените имена, които ще бъдат Българските посланици на културата за 2022 година. Творчеството и дейността им ще бъдат популяризирани от Българското национално радио.
Лицата на кампанията през 2022 година са писателките Теодора Димова и Здравка Евтимова, музикантът Теодосий Спасов и художникът проф. Греди Асса.
Благодарим им за подкрепата!
Вижте повече по темата във видеото:
.
Източник: БНР
.
- С каски и грейки пред унищожени гори в Пирин
.
Откриха ски сезона… с каски и грейки в лятната жега в Пирин. На същото място, където преди 15 години неуспешно се противопоставяхме на незаконното и безмилостно унищожение на вековните гори под връх Тодорка.
.
.
Но нашият глас остана „глас в пустиня“… като тази на откриването вчера. И явно с откриването ще си останат, поне още две седмици.
.
.
Две слънчеви седмици до Нова година, в които ще имаме време да се замислим – дали с това алчно и унищожително отношение към природата, горите и климата – имаме бъдеще.
.
Текст и снимки:
Фейсбук
.
- Полк. Марков пред Карбовски. Смразяващи твърдения
.
Полк. Николай Марков при @MartinKarbowski /SD
Акценти от интервюто, изведени от водещия:
„Колко украински деца изчезнаха безследно, откакто войната започна? Не става дума за жертви на бойното поле, а за трафик на млади хора.
Какво е паричната политика и кои са 7-те човека в българския пармалент, които имат достъп до инстински важната информация?
Има ли служби във всяка държавна структура?
Сигурна ли е националната ни сигурност?
Защо полковникът прогнозира гражданска война у нас?
А политическо убийство?
Колко открадна Борисов? Какво го чака?
И не на последно място – защо е важно това интервю да стигне до максимално много българи, които да разберат посланията.“
.
.
- Победители в конкурс за поетична книга на български език
.
ИЗВЕСТНИ СА ПОБЕДИТЕЛИТЕ В КОНКУРСА НА ЛИГАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА – 2022
Приключи Международният литературен конкурс за поетична книга на български език, издадена през 2021/2022 г., съобщиха от Управителния съвет на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.
Жури в състав Ангел Колев (председател) и членове Йото Пацов, Калина Томова, Виолета Христова-Гъркова, Камелия Кондова, Павлина Йосева и Георги Атанасов определи следните награди:
Първа награда ($500) – Димитрина Желязкова-Етина за “Сънят на совата”, изд. “Факел”
Втора награда ($300) – Марин Маринов за “Осем такта тишина”, изд. “Булевард”
Трета награда ($200) – Лъчезар Лозанов за “Кожата на света”, изд. АТЛ-50Официалната церемония по награждаването на отличените в конкурса ще се състои на 9 януари 2023 г., от 18 часа, в Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий” /мраморно фоайе, втори етаж/.
.
Източник: Аternapress.com
.
- Аз съм българка, която избяга
Аз съм българка. Аз се родих в българско семейство. Моят дом беше България.
Аз съм българка. Българка, която избяга. Една от многото избягали.
Аз съм българка, която живее в чужбина. Една от многото. Аз съм българка, която напусна дома си преди година, за да търси по-добър дом. Някъде в чужбина.
Но аз продължавам да съм българка, която всеки ден мисли за дома си в България.
Аз съм българка, чиято дясна ръка често се оказва просто един куфар. Куфар, значещ много повече от първообраза си. Куфар, който олицетворява дома. Подвижния дом.
А какво е дом всъщност? Дом е онова място, където спим, ядем, къпем се, четем книги, гледаме телевизия, където не ни пука, че имаме петно от лютеница по тениската или че сме с 2 различни чорапа. Там, където се чувстваме спокойни, прекарваме времето си приятно, там където камината грее и ни е топло. Това ли е дом?
Не.
Ако това е дом, то би трябвало да съм имала много, но аз далеч не бих нарекла така всички. Защото дом е много по-всеобхватно понятие, нещо много по-свято, много по-скъпо и свидно.
Защото дом е там където сърцето се чувства уютно. У дома няма нужда да ни топли камина, защото у дома топли сърцето!
Гледам празния си куфар, който още ухае на летни емоции от България и си мисля аз сега прибрах ли се, заминах ли?
Живея поне 10 месеца от годината в чужбина. Въпреки не дотам силните ми умения по математика, най-елементарна сметка показва, че май повечко време прекарвам в чужбината. Значи ли това, че домът ми е там? Моят дом е в чужбина… Само като го чета и ме свива коремът… Гледам и подвижния си дом – стои си кротко и мълчаливо, изпълнил задачата си да ме прибере. Куфарът е празен, а пълни душата ми. С чувства.
Тръгнах си от вкъщи, за да си дойда вкъщи.
Другото вкъщи. Идва момент, в който се объркваш и ти самият. Аз май имам два дома. Аз съм от онези българи, които се прибират на две места. Онези другите българи. Българите, за които често докато сме извън родината, тя ни се струва като утопичен свят. Докато не се върнем и не си я припомним. И виждаме, че България наистина е един друг свят, съвсем не утопичен, но пък е нашият свят. Един български свят.
Със сигурност някои от избягалите отдавна толкова са разочаровани от България, че нито я милеят, нито щат да чуват за нея. За тях тя е една чужда майка, една мащеха, а те са Пепеляшки… Пепеляшки, които искат да избягат от мащехата. Пепеляшки, които може би не в полунощ, а някъде рано утрин са избягали в търсене на нов изгрев.
Пепеляшки, които вместо с една обувка, бягат с едничък куфар в ръка. А другата обувка са изгубили някъде по пътя. Някъде още в България. Старият им дом, за който не искат да си спомнят.
Аз също съм Пепеляшка. Пепеляшка, която си е изгубила и двете обувки. Едната е в България, а другата е някъде по пътя. Някъде из чужбина.
Къде най-сетне ще ги обуя, не знам. Времето ще покаже. Изгубих ги, докато бягах. Не знам от какво. Едно бягство стартирало уж с цел, уж с посока, но без финална права. Едно неприключило бягство, в което се изгубих.
Изгубих обувките си, изгубих дома си.
Или пък… намерих два. Може би ще намеря и себе си…А ти Пепеляшка ли си? Може би още се луташ. Може би още си бос…
Е, аз съм боса.
Ваша Пепеляшка
.
- Българският език – допълнителен предмет в гимназиалната система на Норвегия
.
Норвежката Дирекция по образование включи българския език като допълнителен предмет в гимназиалната образователна система на Норвегия, който може да бъде защитен чрез полагане на изпит, считано от пролетта на 2023 г. Българският език на този етап няма да се преподава в норвежката училищна система, а желаещите да се явят на изпит по български език следва да разчитат на самоподготовка и да докажат познанията като частни ученици.
Предлага се възможност учениците от гимназиалните класове да положат изпити в три степени на знание на български език /А1, А2 или В1/, а успешно положилите изпита ще могат да впишат резултата си в училищната диплома.
За да се яви на изпит, всеки кандидат следва да направи онлайн регистрация в определените срокове. За изпитите през 2023 г., които ще се проведат в края на м. май, регистрационният процес започва на 15.01.2023 г. и приключва на 01.02.2023 г.
Изпитите по български език за учащите се в Норвегия за трите възможни нива ще бъдат на следните дати:
За ниво А1 – 24 май 2023 г.
За ниво А2 – 25 май 2023 г.
За ниво В1 – 26 май 2023 г.
Повече информация може да бъде намерена на сайта на Дирекцията по образование: https://www.udir.no/
.
.
- „Вокс попули“ за войната в Украйна. Интервюта в Монреал
.
Интервюта с минувачи в Монреал, Канада, направени от Борис Бержерон за базираната в Париж EuroTV.media.
Във видеоматериала могат да се чуят изненадващи отговори на въпросите:
• Интересувате ли се от украинския конфликт?
• Добре ли сте информирани за Украйна?
• Знаете ли името на украинския президент?
• Знаете ли коя е столицата на Украйна?
• Бихте ли могли да ми посочите Украйна на картата, приблизително?.
.
