Всички авторски страници

Авторски

• Американците не искат да се доставят оръжия за Украйна

  Путин: Малко вероятно е да има война с Киев

  .

  

  Над половината от гражданите на САЩ са против страната да доставя оръжия на Украйна, сочи изследване на изследователския център Пю – Pew Research Center, цитиран от местни медии. Поне 53% от интервюираните са твърдо против доставката на американска оръжейна продукция за Украйна, а „за“ са 41%. Последните събития в Източна Украйна видимо са променили нагласите сред американците. За справка, през април 2014 г. „против“ са били 62%, а „за“ – 30%.

  На респондентите е бил зададен и въпрос „Подкрепяте ли санкциите срещу Русия?“ 60% са отговорили положително, а 34% са се изказали против. На въпроса „Какво е отношението ви към руския президент Владимир Путин?“, 70% от анкетираните са отговорили: „Негативно“. Симпатии към руския президент са изразили едва 12%. Проучването е било проведено по телефона в периода 18-22 февруари, като са били интервюирани 1500 пълнолетни жители на САЩ от всички щати.

  Руският президент Владимир Путин заяви в интервю за руската телевизия „Русия-24“, че война със съседна Украйна е „малко вероятна“. Путин посочи необходимостта от спазването на договореностите в Минск и прекратяване на огъня в Източна Украйна като единствени възможности за стабилизирането на региона. „Европа е също толкова заинтересувана от това като Русия. Никой не иска конфликт на границата на Европа, особено въоръжен конфликт“, каза той. Според президента споразумението в Минск вече е станало „международен правен документ“ след като Съвета за сигурност на ООН е одобрил резолюция, предложена от Русия, която го потвърждава.

  Според анализатора на Би Би Си Сара Райнсфорд президентът е показал увереност в своето интервю и ясно е заявил, че решението на конфликта в Украйна минава единствено през въвеждането на споразуменията в Минск.

  Източник: в. „Сега“

• Румънският почин е последният ни шанс

  Борис Петков, Svobodnoslovo.eu

  

  В Румъния всеки журналист или медия, които направят разследване за корупция и злоупотреби получават 2% от злоупотребените пари. Създаден е и Специален фонд за разследваща журналистика. Голяма част от румънските прокурори са млади хора със заплати от по няколко хиляди евро и мотивирани да преследват и улавят престъпници.

  Резултатът е над 20 депутати, десетина министри, висши чиновници, кметове и олигарси в съда и затвора. Това стана ясно по време на посещението на президента Росен Плевнелиев в Букурещ. Плевнелиев призна, че изоставаме от Румъния. Но не каза с колко.

  Плевнелиев изрече това, което всички знаем отдавна. Държавните ни мъже това умеят най-много – да повтарят баналности с вид на откриватели.

  „Моделът започна трудно. Започна с няколко присъди, които всички определяха като лична вендета на президента Бъсеску. Осъдените в Румъния са от целия политически спектър. Стигна се до едно прочистване на цялата политическа класа“. Това е коментарът на Стилиян Деянов, журналист на свободна практика в Букурещ, който от години следи събитията в северната ни съседка.

  Не станахме Швейцария на Балканите, както ни баламосваха преди 25 години. Не станахме и Израел – идея от средата на 90-те. Вече не сме в пакет и с Румъния, защото тя дръпна напред, а ние останахме на дъното.

  Защо?

  В САЩ още във времената на Дивия запад са се плащали премии на всеки, който залови или утрепе търсен от закона бандит. Така се „раждат“ „ловци на глави“. Макар да няма статистика за ползите и вредите, историята е категорична, че резултатите са добри. И поучителни – виж филма „Джанго без окови“ на Тарантино.

  През 70-те години на миналия век пак в САЩ е приет закон, известен като РИКО – бой по мафията и „белите якички“. Един от бащите на този закон е легендата на ФБР Джон Едгар Хувър – управлявал Бюрото над 40 години. Само за месец, поощрени с награди бдителни граждани и медиите съобщили за стотици престъпници и случаи на корупция. Арестуван били над 60 издирвани от години мафиоти, над 30 от тях след половин година вече са в затвора. Между тях политици, ченгета и магистрати. За договорка с адвокати прокурор е осъден на 12 години ефективно. Хората си получават премиите, а имената им са запазени в тайна. Не е известен нито един случай от ФБР, полицията и прокуратурата да са изтекли данни за сътрудничили граждани.

  У нас награди също са давани, но за сведения много близки до предателството. По време на турското робство бедни, уплашени, прости или верни на властта нашенци са издавали комити, хайдути и революционери за златни алтъни. Понякога и за едно потупване по рамото. Дори за нищо.
  Партизани и ятаци са предавани през 40-те години на миналия век, за премии от 60 000 до 150 000 лв. на онези пари. Полицейският шеф Никола Гешев създал цял указател с такива предатели, между тях и от редиците на самите революционери… Давал им и пари.

  След деветосептемврийската революция/преврат една част от българите предава друга част от българите. Вторите попадат в затвори и лагери, а първите стават професионални доносници, издигат се в службата и партията, получават ордени и медали.

  Повдигам въпроса за наградите, защото в бедняшко еврогето като България той е актуален. За пари много нашенци ще извършат чудеса от храброст. Ще извадят такива документи и доказателства за корупция, каквито прокуратурата ни и службите ни не са и сънували. Или крият прилежно. Ще има и фалшиви сигнали, то се знае, но повече ще са истинските разкрития. Ще лъснат десетки политици и магистрати. Защото на хората им писна да ги правят на маймуни.

  „Мамалигарите“, както някои българи наричат иронично румънците, са добър повод да си сверим часовника и да видим, че той отдавна е спрял. Нашето нежелание и негодност за промени и борба са пословични. Държим се като покосени от кататонен ступор (елемент на шизофренията), изразяващ се в усилена, безсмислена и хаотична двигателна активност. Браунови частици, блъскащи се безцелно в историческото си и географско пространство.

  Забравили сте, но ще ви припомня някои идеи, с които ГЕРБ печелеше народна любов по време на първото си управление. През декември 2009 г. кабинетът „Борисов“ обяви, че ще има нов закон – за отнемане на незаконно имущество. Някои го нарекоха българският РИКО. В него ключовата дума бе „конфискация“, а самият проект бе определян като „решаваща крачка“ в борбата с корупцията и сивата икономика.

  Борисов обеща да бъдат ударени забогателите незаконно. Народецът се зарадва, но нищо не стана.
  Същата яловост сполетя и вертолетните акции, които ни показаха дворците на богатите. Причината бе, че същите богати се договориха с когото трябва от управлението и едни хора рязко забогатяха, а други обедняха още повече. Сред приказно забогателите са премиери, министри, висши прокурори и съдии, по-малко висши – също, висши ченгета, продажни политици, водачи на „протестиращи“ и „контрапротестиращи“, обикновени айдуци.

  Борбата срещу корупцията, мафията и престъпността по селата у нас наподобява турски сериал: говори се това, което масовката иска да чуе, а в действителност се върши съвсем друго. Както казва един познат: преди поне плащаха за идеологическа диверсия и пропаганда, а сега печелят о тях. Щото се отличаваме с гламавост.

  Но да се върнем към румънците. Една моя позната, напорист ветеринарен специалист, замина да работи и защитава научни степени в Букурещ. Защото тук мафията (има такава и във ветеринарията) два пъти опожари кабинета й, а полицията не си мръдна пръста. Знаели кой и защо пали, но нищо не можели да направят. Та тя ми разказа, че е изумена от румънците, които спели не повече от 6 часа, ставали в тъмни зори, глътвали кафето с дежурната цигара и хуквали на работа. Бачкали като луди и вярвали, че само така ще се оправят. Реформите в правосъдието били част от целия този устрем на нацията (мамалигарската, според нас…).

  Най-страшното е, че повечето българи все още не осъзнават, че ако се осъществят реформите в правосъдието, ако се изхвърлят и разследват както трябва поне 300 корумпирани магистрати по върховете на системата, и на тяхно място застанат нови и неомърсени юристи – нещата ще се променят. Във всичко.

  Ще трябва да се освети и собствеността на медиите, както и тяхното финансиране. Там не са просто гнили ябълки, а смрад. Правителството понечи да направи нещо в тази посока, но издания от кръга Кой му скочиха и то веднага вдигна белия байрак.

  Очевидно в управлението и опозицията никой няма намерение нещо да реформира, ще трябва да се справим сами. Разберете го най-сетне! Трябва да спретнем нещо радикално, което боли, свързано е с кървене, предполага жертви и репресии. Но дава самочувствие, че сме взели съдбата в ръцете си. Крадливата пасмина от модела #Кой (политици, министри, магистрати, висши ченгета, тайни служби, мафиотски медии и бандити) няма да се даде лесно. Ще заплашва, подкупва, шантажира и убива. Но останем ли пасивни – подписваме смъртната си присъда. На децата и внуците си също.
  Затова предлагам да нападнем.

   

• Посланието на Стивън Хокинг до Еди Редмейн

  Ако сте гледали „Теорията на всичко“, то знаете със сигурност, че превъплъщението на Еди Редмейн в култовия физик Стивън Хокинг бе изключително. То, естествено, бе удостоено и с „Оскар“. Може би най-голямата награда за Еди обаче бе признанието от самия Хокинг, който остави следното послание във фейсбук профила на Редмейн.

  „Поздравявам Еди Редмейн за това, че спечели „Оскар”, снимайки се в моя образ в „Теорията на всичко”. Гордея се с теб”.

  73-годишният учен се изказа ласкаво за изпълнението на Редмейн след излизането на филма по екраните, като написа също на страницата си в социалната мрежа, че „понякога мислел, че самият той е на екрана”.

  Самият Редмейн се е срещал с Хокинг за няколко часа преди началото на снимките на „Теорията на всичко“. Той заяви, че този миг е бил незабравим и е спомогнал за по-качественото изпълнение на ролята.

  33-годишният актьор посвети „Оскар”-а си на всички засегнати от амиотрофична латерална склероза по света, сред които е и Стивън Хокинг.

  Стивън Хокинг е започнал кариерата си като обикновен млад гений. Очаквали го прекрасна научна кариера, катедра, студенти, лекции и десетки статии. После дошла зловещата новина за страшната болест и че може би не му остават повече от няколко години живот. Стивън се оказал доста упорит – на 8 януари той навърши 73 години. Почти напълно парализиран, той не спира да работи. От главата му като че ли от други светове, на монитора на компютъра се телепортират феноменални открития, книги и иронично отношение към живота. Ето някои от оригиналните му мисли.

  • Нямам никаква представа какво ми е личното IQ. Тези, които се интересуват от IQ, са просто неудачници.
  • Човекът е единственото живо същество, което знае, че го очаква смърт и единственото, което се съмнява в нейната окончателност.
  • Перспективата да умра рано ме накара да разбера, че животът си струва да бъде изживян.
  • Целта ми е много простичка – искам да разбера Вселената, защо е устроена така и защо ние сме тук.
  • Ние сме само развитите потомци на маймуните на малка планета в орбитата на с нищо неотличаваща се звезда. Но имаме шанс да постигнем Вселената. Това ни прави особени.
  • Астролозите са достатъчно умни, за да правят прогнозите си толкова мъгливи, че да подхождат на всяко развитие на събитията.
  • През целия си живот съм бил поразен от главните въпроси, с които се сблъскваме и съм се опитвал да намеря за тях научен отговор. Сигурно затова съм продал повече книги за физика, отколкото Мадона за секс.
  • Там, където има живот, има надежда.
  • Убеден съм, че науката и изследователската работа носят повече удоволствие от печеленето на пари.
  • Истинската ми мечта е да напиша такава книга, която ще се продава по лавките на летището. Но за целта вероятно издателят ще трябва да сложи на корицата гола жена.
  • Струва ми се, че компютърните вируси трябва да бъдат разглеждани като форма на живот. Това много говори за човешката природа. Единствената форма на живот, която сме създали досега, носи само разрушения. Ние създаваме живот по свой образ и подобие.
  • С увереност мога да заявя, че засега още не са ни посещавали туристи от бъдещето. (След партито за туристи от бъдещето, на което никой не дойде).
  • Най-големият враг на знанието не е невежеството, а илюзията, че знаеш.
  • Когато станах на 12 години, двама мои приятели се хванаха на бас за кесийка с бонбони, че от мен нищо няма да излезе. Не знам има ли победител в този спор и кой е той.
  • Блуждаенето из интернет е толкова безмозъчна идея, като постоянното превключване на каналите на телевизора.
  • Когато чуя за котката на Шрьодингер, се хващам за пистолета.
  • Не съм сигурен, че човешката раса ще оцелее дори още хиляда години, ако не се намери начин за излизане в Космоса. Има много сценарии как всичко живо на малката планета ще загине. Но аз съм оптимист. Ние със сигурност ще достигнем звездите.
  • Измежду всички системи, с които разполагаме, най-сложните са собствените ни тела.
  • Училищната наука често се преподава сухо и скучно. Учат децата да запомнят механично, за да издържат изпитите и тестовете, а не видят връзката на науката с околния свят.
  • Забелязал съм, че дори хората, които твърдят, че всичко е предначертано и с това нищо не може да се направи, се оглеждат и в двете посоки, преди да преминат улицата.
  • Животът щеше да е много трагичен, ако не беше толкова забавен.
  • Много е важно просто да не се предаваш.

  Източник

• BalkanLeaks: Доклад за разработката “Червеи” / “Worms” operation report

  Материал на Вalkanleaks

  

  Червеи стр. 3

  

  Червеи стр. 4

  

  Червеи стр. 5

  .

  Какво още пише в доклада по разработката Червеи?

  По време на разработката “Червеи” са извършвани многократни, продължителни и груби нарушения на закона от представители на изпълнителната и съдебната власт.

  В становище на съдия Владимира Янева е посочено, че председателят на ДАНС или оправомощеният зам.-председател няма право да НЕ разпореди прилагане на СРС (с изключение при опасност от разкриване на оперативните способи или заплаха за живота на служителя под прикритие и невъзможност за прилагане).

  Това разбиране на съдията превръща ДАНС и ДАТО в сляп изпълнител на разрешения, налагащи извършване на престъпления.

  Председателят на ДАНС има правомощия да следи дали се спазват сроковете и други изисквания на закона при използване и прилагане на СРС, което е гаранция предвидена от законодателя срещу неоснователно ограничаване на конституционните права на гражданите. Със становището си Янева е направила опит да елиминира тези контролни правомощия.

  Установени нарушения:

  Въпреки ясната правна рамка прилагането на СРС е продължило 300 дни;

  СРС-та са прилагани за декриминализирани деяния като леко наказуеми престъпления;

  СРС са искани от некомпетентен орган: през 2014 г. е разрешено използване на СРС за престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК по искане на ОДМВР, вместо от Окръжна прокуратура;

  СРС са искани за престъпления, които не са посочени в чл. 172, ал. 2 от НПК и чл. 3, ал. 1 от ЗСРС;

  СРС са прилагани при наличие на фактически грешки – сгрешени имена, ЕГН, адрес, номера на автомобили и телефони.

   

• ИД взриви една от най-древните джамии в Ирак

  

  Една от най-древните джамии на територията на Ирак – джамията „Ал Фарук“, бе взривена от бойци на групировката „Ислямска държава“, съобщи днес телевизия „Ал Арабия“, цитирана от ТАСС. Както посочи говорителят на властите в иракската провинция Анбар, Сулейман ал Кабиси, за да постигнат максимално разрушение, екстремистите са минирали джамията по целия й периметър. По думите му „в резултат на взрива джамията е разрушена до основи“.

  Строежът на джамията „Ал Фарук“, намираща се в иракската провинция Анбар на 90 км на запад от град Рамади, е започнал във втората половина на VII век, по времето на халиф Омар ибн ал Хатаб /ал Фарук/ и е наречена в негова чест. Досега тя е била нееднократно реставрирана и е имала особен статут като дълбоко почитана светиня, отбелязва ТАСС.

  По информация на министерството на туризма и древните паметници на Ирак, по-малко от година след рязката активизация на дейността на „Ислямска държава“ в страната, в контролираните от екстремистите територии са унищожени около 30 религиозни обекта, представляващи изключителна историческа ценност. Сред тях са древни джамии, мавзолеи, християнски църкви, няколко манастира, пише БТА. Откроява се джамията на пророк Йона в северния иракски град Мосул, която се почиташе както от мюсюлмани, така и от християни, отбелязва ТАСС.

  Източник: Novini.bg

• Неделя на всеопрощението

  Последният ден преди Великия пост е известен като Неделя на всеопрощението или Прошна неделя. На този ден се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“ [Матей, 6:15]. Всеки влязъл в храма иска прошка от другите чрез ритуала на прошката, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и помирение с близки и далечни.
  

   

  Протоиерей Александр Шмеман, из „Църковната година“

  

  Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата „неделя на всеопрощението.“

  Защо? Защо жаждата за прошка се появява у нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите.

  Достоевски е казал чрез стареца Зосима, че „всеки е виновен за всичко пред всички“. На пръв поглед тези думи изглеждат не само много преувеличени, но направо абсурдни. „С какво съм виновен пред другите?“ – питат постоянно нашият накърнен разум и нашето външно аз. Що се отнася до „морала“, разумът ни е склонен да се съгласи, че наистина по някакъв начин сме виновни пред някого, но после успокоително добавя, че това е част от живота. Нека позволим на разума да се съмнява, нека оставим моралът да разсъждава, но нека да се вслушаме и в съвестта: там някъде дълбоко, дълбоко в нас един тих глас казва толкова категорично и настоятелно: „Виновен си.“ Каква е тази вина? Не, тя не е за конкретни обиди и скарвания, които са почти неизбежни, нито пък за обикновени разправии и малки дрязги. Не. Тази вина, толкова изненадваща и оче-видна, произлиза от друго място – от моя собствен живот, изцяло пропит от егоизъм. Следователно вината е съсредоточена само върху мене, другите нямат нищо общо с нея, освен дотолкова, доколкото са станали само едно средство. Любовта им е отровена отвътре, осакатена от егоизма и сякаш дори и в любовта искаме да притежаваме любимия само за себе си.

  Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: “ „Всеки е виновен за всичко пред всички.“ Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който казва: „Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят.“

  „Спаси себе си“ означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.

  Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо – с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.

  Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: „Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен.“ Ето я тази светла тъга, която единствена ни дава възможност да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала любов, триумф на себеутвърждаването, чийто резултат е изолация и самота. Молим се за прошка, жадуваме да ни бъде простено… Както малкото дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения рай на нейната любов, така и всеки от нас знае, че унищожаването на злото започва с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помирение. Независимо колко далече ни изглежда всичко това от студения и жесток живот, в който силата на „колективното“ по-скоро влошава, отколкото смекчава човешката самота, независимо и колко чуждо ни се струва това в наше време, истината е, че само в силата на съвестта, в жаждата за прошка и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възраждане.

  Превод от английски Весела Митева

  www.list.hit.bg

• За първи път от 70 години отслужиха панихида за Левски в Македония

  За първи път от 70 години отслужиха панихида за Васил Левски в Македония. На 19 февруари родолюбците от Българския културен клуб в Скопие (БККС) почетоха паметта на Апостола на свободата в храма „Успение на Пресвета Богородица“ в гр. Струмица.

  .

  Доротея Николова,  Бинар

  

  С риск от репресии и в отсъствието на каквито и да било официални лица от България, около 30 души от различни краища на западната ни съседка се събраха в катедралата “Успение на Пресвета Богородица” в града, за да се преклонят пред националния ни герой.

  Да запалят свещ за Дякон Игнатий в деня на неговото обесване бяха пропътували километри македонци, които определят себе си като българи. Имаше хора от Скопие, Тетово, Богданци, Валандово. От София беше дошъл Мирослав Ризински, лежал 3 години в затвор заради българското си самосъзнание. Там беше и Никола Коцев, учител по математика, който пък е прекарал 3 години в концентрационния лагер в Югославия “Голи Оток”. Изпратен е там по обвинение, че е български шпионин и е бил в кариерите от 1953 до 1956 г. “Мокър от дъжд не се бои”, ни казва той, когато го питаме не го ли е страх, че ще бъде преследван от властта за това, че е дошъл на панахидата.

  Рушене на табута

  

  “След 1945-та година в Македония не е отслужвана панихида в чест на Васил Левски. Това е първи път и сме горди, че го направихме. Щото някой е успял тук да наметне табу от името България, но ние ще го сринем това табу” – обясни пред “Бинар” Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб в Скопие.

  Той допълни, че името България и българщината доскоро са абсолютно забранена тема в Македония и с учредяването на БККС лека-полека успяват да променят нещата. За сметка на това, което те преживяват обаче.

  

  Освен Мирослав Ризински, който скоро след учредяването на клуба през 2008 година е вкаран зад решетките, много други българи, които показват съпричастност към идеята, губят работата си.

  “Първо беше Миле Йовановски. Просто го уволниха“, разказва Младенов.

  През 2012-та съпругата на Лазар Младенов – Виолета Младенова, също е уволнена от работата си в държавна фирма. Това се случва след негова реч по време на отбелязване в Смилево на Илинденско-Преображенското въстание. Тогава той казва, че е крайно време да се скъсат веригите на лъжовната история в Македония и на лъжовната граница между Македония и България.

  Година по-късно на семейството се налага да затвори и магазинчето си в Струмица, от което се издържа. Въпреки това те са решени да работят за каузата.

  Църквата

  

  Панихидата се проведе в униатската катедрала “Успение на Пресвета Богородица”, където свещенослужителите без притеснение говориха за националния герой на България Васил Левски. По време на церемонията те припомниха, че ние, българите, нямаше сега да сме тук и същите, ако не е било делото му.

  Униатският храм в Струмица е църква на бежанците от 1913 година, които заселват Струмица. Те се преселват от Кукушко по време на Балканските войни.

  В Струмица има българска православна църква. “Св. Св. Кирил и Методийй е построена след 1907 година от цар Фердинанд. В нея се намират мощите на българския митрополит Герасим Струмишки. Сега тя е под юрисдикцията на Македонската православна църква и свещениците в нея се притесняват да отслужват панихиди за Българския културен клуб в Скопие.

  Търсиме слобода

  “Тука няма слобода, търсиме слобода”, обясняват хората мотивацията си да бъдат на панихидата. “Страх все още, за съжаление, владее тук, просто усещат страх хората. Самата страна е под една жестока диктатура”, допълва Лазар Младенов. Така че идеята на БККС е да правят неща, които досега са били немислими, и да създадат клубове във всички по-големи градове в Македония.

  Чувстват се обаче сами, без помощ отвън. Питат какво мислим ние в България?

  След панихидата се прибират в централата, сядат и започват да слушат и пеят македонски песни (според тях – български). Част от тях са забранени и са записани в България.

  Българско гражданство

  

  Оплакват се, че им се създават пречки да получат българско гражданство, че ние в България не ги искаме.

  Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) със заповед от 12.02.2015 г. е отнела правата и на двете организации на българи от чужбина (БКК-Скопие и КИЦ-Босилеград) да издават удостоверения за българския произход на кандидати за българско гражданство. Единственият начин да докажеш сега, че си българин, е да покажеш документи на твоите предци. Само че по време на комунизма в Македония е имало “Закон за отбрана на националната чест”. Специално създаден, за да не се пропагандира нищо българско. Заради него хората най-често са изгаряли документите или са ги слагали в ковчезите на починалите си близки.

  “Прекратяват например преписката за гражданството на един лекар с 2500 пациенти. На него не му е необходимо да има паспорт, за да ходи някъде да печели пари. Той го иска заради него, заради баща му и заради дедо му. Но защото няма запазени такива документи, макар че дедите му са били дейци на ВМРО, не може да получи българско гражданство”, обяснява ни Младенов.

  “Аз къщата си давам за България, а те ми казват, че не съм българин”, казва пък баща на три деца.

  В същото време Генералното консулство на Република България в Битоля и посолството ни в Скопие декларират пълна подкрепа за Българския културен клуб в Скопие, научи „Бинар“. Сега се очаква реакция на българската държава.

  Текст и снимки:  Вinar.bg
• Биволъ: СБЖ се управлява от отвъдното на живота и историята

  Агент на „Шесто“ се разпорежда с имоти за милиони

  Материал на Биволъ

  

  Организацията с нестопанска цел – Съюз на българските журналисти /СБЖ/ се управлява от “отвъдното” вече години наред. Биволъ установи, че журналистическата организация, която има претенции и за сериозен морален капитал, е под съмнения за тежко закононарушение. Легитимно избраният председател на УС на СБЖ Милен Вълков, който единствен има правомощията да представлява сдружението, е починал на 13-ти септември 2011 г. Според чл.21, т.2 от Устава на СБЖ от този момент Вълков вече не е член на организацията, поради настъпването на смъртта на лицето. Цели 3 г. по-късно обаче се оказва, че Вълков дори и от оня свят не само, че не е прекратил членството си, но и ефективно продължава да управлява журналистическото НПО. От официално издадено Удостоверение за актуално състояние на Софийски градски съд (виж тук) на 12.09.2014 е видно, че промяна на управителния орган не е отбелязана. Вълков си е председател на УС. За закона и за институциите единствено той е легитимният ръководител с всички произтичащи от това правомощия. В негово “отсъствие” СБЖ се представлява от Главен секретар Снежана Цокова Тодорова – Федотова. Естествено настъпването на летален изход от света на живите, няма как да се счита за “отсъствие”. В този случай настъпват други задължителни действия и последствия, които за СБЖ явно не важат, защото държавните институции са въведени в жестоко заблуждение.

  Нека да споменем и основният предмет на дейност, с който е регистриран СБЖ, защото това е показателно: Сдружението трябва да работи за “развитието на професионалната журналистика в Република България, за прилагане на установените в областта на журналистиката професионални стандарти и правила на професионална етика, сигнализиране на компетентните държавни органи за нарушения на трудовото и социалното законодателство, спазване на Правилата на журналистическа етика” и т.н. в този дух.

  От умрял – писмо

  „Есть такая организация“. Де юре, създаденият по съветски модел по време на тоталитарната диктатура казионен Съюз на българските журналисти е все още жив субект. Според съдебната регистрация на сдружението с нестопанска цел то има съвсем благородни цели: свободното право да се търси, получава и разпространява информация, правото свободно да се изразява и разпространява мнение, недопускане на цензура, спазване на професионални журналистически стандарт, етика и т.н.

  Няма да намерим обаче видими обществени позиции на СБЖ по повод сериозните актуални проблеми пред българските медии и журналистика. Това са концентрацията на медийна собственост и институционален натиск над медиите, довели до незавидното 106-о място на България в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници“. СБЖ си има достатъчно други дертове, за да се занимава и с някаква си свобода на словото.

  Наследени обществени имоти за милиони

  Съюзът, правоприемник на партийната структура, управлява имоти, наследени даром от социалистическите времена. Най-апетитните от тях са на “Графа” в София, в Банкя – четириетажна сграда с ресторант на ул. „Максим Горки“, както и във Варна – Международния дом на журналистите в Златни пясъци. Организацията се е наела с тежката мисия „на ползу роду“ и на гилдията да отдава тези имоти под дългосрочен наем и да усвоява едни крупни суми.

  Задачата не изглежда да е тривиална. Проблем е например да се намери „наемател или инвеститор на Дом 3 (Парк-хотел) на Международния дом на журналистите във Варна“, за което СБЖ съобщава в обява на видно място в сайта си.

  В друга публикация се разказва как Дом 1 и Дом 2 вече са ремонтирани, но Дом 3 продължава да ни резили пред чужденците, по-точно пред „съветските“ колеги, които идват да почиват там още от пролетта.

  „Разположен в удивителен 45 дка парк и на крачка от собствения плаж с фин бял пясък, на 10 км от морската столица Варна и в непосредствена близост до прочутия курорт Златни пясъци, Международният дом на журналистите е перфектното място за идеалната лятна ваканция“ – гласи реклама на комплекса.

  Проверка във фирмените регистри показва, че стопанисването на Международният дом на журналистите се извършва от ДЗЗД „Лято 2013″, създадено на 19 април 2013 г. Партньор на СБЖ в това дружество е фирмата „Виги Турс“ със собственик Георги Петров Недялков.

  Кой обаче е подписал договор с „Виги Турс“ през 2013, след като се знае, че председателят на СБЖ Милен Вълков се е споминал цели 2 години преди това? В Устава на СБЖ пише, че „СБЖ се представлява пред други лица от Председателя на УС, а при негово отсъствие или при фактическа невъзможност функциите му се изпълняват от Главния Секретар на СБЖ“.

  Видно от решения на ВКС леталният изход не се приема в правния мир за „фактическа невъзможност“. Четири години след началото на „голямото отсъствие“ на председателя, главният секретар Снежана Тодорова – Федотова, разписва документи и сключва договори от негово името на почившия. Дори и той обаче, заедно с целия УС се оказва вторично нелигитимен, защото законовият мандат им е изтекъл на… 11.03.2014.

  Не е ясно как е изпълняван Уставът на СБЖ, след като той задължава УС да се отчита ежегодно за извършената дейност и финансово състояние. Задължително е било да се свика Общо събрание, което вземе решение за промените в УС, настъпили при смъртта на Вълков, да бъде избран нов член и съответно председател, а промените да бъдат вписани по партидата на сдружението в съда. Отделно СБЖ има избираем и 5 членен Контролен съвет, който е длъжен да контролира дейността на УС. Според чл. 45 от Устава, КС също трябва всяка година да се отчита пред свикано Общо събрание на организацията. Нищо от това не е било направено. Ако Общото събрание би било сезирано, то би взело решение за избор на нов Председател. Кому е била изгодна нелигитимната схема? Съюзът, който разполага с подарени имоти за стотици милиони лева. Как са стопанисвани те, след като СБЖ действа абсолютно нелигитимно през годините и не се съобразява въобще с българското законодателство, а с някакви свои необясними правила. Все пак става въпрос не са частна сбирка, а за браншовата структура на българските журналисти.

  Унищоженото агентурно досие

  Допускаме, че една подробност от биографията на разписващата от името на почившия Вълков секретарка на СБЖ би хвърлил лъч светлина в поредицата от въпроси около комично-трагичната ситуация. Снежанка Тодорова – Федотова е известна с агентурното си име от Шесто на ДС „Виолета“. /факсимиле/ Колежката е била вербувана от о.р. Ангел Димитров и е осъществявала дейност по линия на зловещата политическа полиция – Шесто управление на ДС, Първи отдел, който следи художествено-творческата, научната интелигенция и средствата за масова информация. Особено показателно е, че веднага след 10-ти ноември 1989 г. е била издадена заповед за пълно унищожение на агентурното работно и лично досие на аг. Виолета, както и всички данни за дейността от всички картотеки на МВР. Това е симптоматично за най-ценните за ДС кадри и тяхното бъдещо интегриране при новите условия. Почти всички агенти от този калибър заеха ключови позиции в българските медии и обществено-политически живот през последните 25 г. до днес. 

  Общо несъбрание

  Скандалното незаконно състояние се е подържало в продължение на години наред напълно съзнателно и със съучастието на всички 14 члена на Управителния съвет. Цяла година след като мандатът на УС на СБЖ е изтекъл, все пак е свикано Общо събрание, насрочено за 14-15 март 2015. Това е направено не защото членовете на УС са проявили закъсняла гражданска съвест, а защото е било заведено съдебно дело за легитимността на журналистическото сдружение по ЗЮЛНЦ. Освен това нараства и възмущението сред редовите членове на съюза, които започват да си дават сметка за абсурдната ситуация. Но на сайта на СБЖ няма и дума за това събитие. Там е било обещано още през 2011 г. законното Общо събрание да се проведе в началото на “следващата година”, т.е. 2012-та. И така… до 2015 г. Информационният портал на съюза набляга на новини и събития от едни други, „съюзни“ времена. Дописки от агенти на ДС като Кеворк Кеворкян и червени пасионарии от “прехода” се редуват с откровена пропутинска пропаганда (виж тук) и прослава на българо-съветската, пардон, българо-руска дружба (виж тук).

  Вечна дружба, вечна служба! Или поне докато финансовите вливания от имотите поддържат имитацията на живот в “гнилата ябълка”, обслужваща задкулисното статукво – СБЖ.

  Според Биволъ с казуса трябва да се занимаят веднага отговорните институции – Прокуратурата и ДАНС, които да извършат задълбочена проверка за последните 5 години как “от отвъдното” е разпореждано с активи и имоти за стотици милиони лева, и как така браншовата организация на българските журналисти е била практически поставена извън закона.

   

• На гости в българското училище към посолството в Лондон

  Интервю за Радио България на директорката на Българското училище към посолството ни в Лондон Снежина Мечева, направено на 18 февруари т.г.

  В това интервю, освен за благотворителната дейност на Българското училище към посолството в Лондон, г-жа Мечева споменава и за това, че в Чикаго ще се открие паметник на Васил Левски. Снежина Мечева говори и за дейността на други български училища в чужбина, както и за инициативата тази година да има масово общо поклонение на български деца и учители зад граница на 24 май на гроба на св. Кирил в Рим.

  

  В  сайта на БНР интервюто с г-жа Мечева е представено по следния начин:

  Българското училище към посолството на Република България във Великобритания е основано преди повече от 25 години. Историята и настоящето му са пример за възрожденски дух, много любов към България и за безкористен труд, благодарение на което в момента то е най-голямото българско училище в чужбина. Не мога да не цитирам мотото на училището: Българското училище към посолството на България в Лондон пише своята “история съвременнобългарска” извън България, но за нея! На телефона е директорката Снежина Мечева с размисли за българското самосъзнание, благотворителността, за Левски и още нещо…

  Запис на интервюто на г-жа Мечева за Радио България може да се чуе в сайта на БНР тук.

  .

• „168 часа“: Масонът от Горни Лом си скри парите на Сейшелите

  Иван Бутовски, Христина Теодосиева, „168 часа“

   

  2,8 млн. лева в имоти скрива чрез офшорка на Сейшелите собственикът на избухналата фабрика в Горни Лом Валери Митков. Останалата част от огромния си капитал прехвърля на снахата и съпругата си, най-вероятно за да избегне изплащането на обезщетенията на близките на загиналите във фаталния инцидент. До редакционното приключване на броя на „168 часа“ Валери Митков не вдигна телефона си, за да потвърди или отрече информацията.

  Истината за тайната операция първи научи в. „168 часа“ след като се сдоби със скрити досега документи, които може да преобърнат хода на делата. Неочакван обрат в разследването може да предизвика информацията, че „Видекс“ не е разполагала с лиценз за трансфер на оръжия след 24 януари 2013 г., а имат само боеприпаси с двойна употреба. Мините по всички официални класификации обаче спадат именно към оръжията.

  При взрива в Горни Лом на 1 октомври миналата година загиват 15 души, като единият от тях е синът на Валери Митков – Емил. На роднините им се полагат обезщетения от фирмата, в която са работили загиналите.

  „Сумата, която може да бъде присъдена в такава ситуация, е 200 000 лв.

  Един загинал може да има двама-трима наследници и съответното обезщетение би трябвало да бъде изплатено по отделно на всеки от тях“ – коментира адвокат на близки на единия от загиналите.
  Така се получава, че обезщетението може да достигне 400-600 хил. лв. на семейство например. Ако близките на 14-имата загинали (без самите Миткови) спечелят делата за исковете, „Видекс“ би трябвало да изплати около 6 млн. лв.

  „Представлявам един от близките на загиналите, но ние още не сме предявили иск – коментира адвокат Александър Кашъмов. – Докато не е приключило разследването, според мен няма смисъл да бъде повдиган иск. Чак след това може да се обмисли какво точно да се направи. На този етап е главно наказателно дело, тече досъдебно производство.“

  Оказва се обаче, че е възможно, докато бъдат предявени исковете и още повече – докато се стигне до съдебно решение, „Видекс“ вече да бъде обявена в несъстоятелност.

  „Наглостта на Валери Митков продължава с един негов ход за скриване на няколко милиона в офшорка на Сейшелските острови“ – казва Петър Пенчев, зам.-председател на „Екогласност“. – На 30 октомври 2014 г., в края на фаталния месец, когато загива и собственият му син Емил, бизнесменът на свобода регистрира фирма „Видекс Инженеринг“ ЕАД, която на 8 януари 2015 г. се прехвърля изцяло като собственост с 2,8 млн. лв. капитал на офшорна компания под ново име.

  Останали живи работници от завод „Миджур“ споделят, че ги преназначават във „Видекс Инженеринг“, но наследниците на загиналите, които биха осъдили „Видекс“ АД, вероятно ще разберат, че във виновната фирма вече няма и лев. Дали държавният бюджет ще плати и нейния дял след успешно дело в български или европейски съд срещу фирмата убиец, предстои да разберем.

  Всичко за тайните далавери около прехвърлянето на компаниите и мненията на близки на загинали и адвокати четете в новия брой на в. „168 часа„.

   

  

• Foreign Policy: Какво научи Путин от Рейгън

  Стивън Уолт, Foreign Policy

  .

  Имало едно време една велика държава, която се страхувала от опитите на стария си съперник да отслаби нейната мощ. Нейните лидери мислели, че противникът е по-силен и се опитва да влияе на целия свят.

  Наистина, този отдавнашен противник се намесвал в работите на тези страни, които наближаващата упадък държава смятала за собствен заден двор. За да защити своята традиционна сфера на влияние, разтревожената държава отдавна поддържала съмнителни отношения със съседните страни, където управлявали аморални и жестоки олигарси, запазващи своята власт благодарение на угодническото изпълнение на капризите на своя силен съсед.

  Но изведнъж в една от тези държави-васали избухнало народно въстание, което свалило корумпирания лидер, след което той незабавно избягал от страната. Лидерите на въстанието много искали да изградят отношения с далечния противник на великата държава, защото те се възхищавали на неговата идеология, а също така искали да избягат по-далеч от своя съсед, който отдавна господствал в тяхната далеч по-слаба страна. В отговор на това пресметливият лидер на вече силно обезпокоената велика сила заповядал на своето правителство да въоръжи бунтовниците в тази зависима в миналото страна, за да може новото управление да не промени ориентирите си и за да отнеме с времето това управление от властта.

  Позната картинка? Естествено, но в тази история великата държава не е Русия, пресметливият лидер не е Владимир Путин, а слабият съсед не е Украйна. Великата държава в тази история са САЩ, нейният ръководител е Роналд Рейгън /1981-1989/, а размирният съсед – Никарагуа.

  В началото на 80-те години на ХХ век мнозина американци мислеха, че съветската държава се усилва, и че апетитите на Москва растат. Тези страхове помогнаха на Рейгън да попадне в Овалния кабинет и да убеди страната в необходимостта от скъпо струващи военни програми.

  Рейгън беше изпълнен с решимост да пресече съветското настъпление в Западното полукълбо. Сандинисткото движение в Никарагуа току-що беше свалило проамериканския диктатор Анастасио Самоса и започна да изгражда тесни контакти с Куба. В отговор администрацията на Рейгън организира, въоръжи и подкрепи противниците на сандинистите – контрите.

  И какъв бе резултатът? Гражданска война, отнела живота на 35 000 никарагуанци. Това е около 2% от населението на страната. За САЩ 2% от населението са 6 милиона американци.

  Рейгън и САЩ действаха осъдително тогава, а Путин и Русия действат осъдително сега. Но паралелите между тези събития ще ви разкажат за това, което често се забравя, когато високонравствени моралисти започват да се оплакват от „чужда агресия“. С каквато и неприязън да се отнасяме, великите държави много чувствително реагират на политическите събития и обстановка на своите граници и обикновено са готови да играят жестока игра в името на защитата на своите жизненоважни интереси. Колективното неразбиране от Запада на това важно обстоятелство са ключовата причина за избухването на украинската криза и на това, защо е толкова трудно тя да бъде разрешена.

  Разберете ме правилно. Случилото се в Украйна е трагедия, а действията на Путин и Русия са достойни за осъждане. Но на мен ми се струва, че неспособността или нежеланието на САЩ и Европейският съюз да предвидят ответната реакция на Русия е върхът на глупостта и безразсъдството. В края на краищата достатъчно е да си припомнят, каква политика провеждат САЩ в по-голямата част от Западното полукълбо.

  Ако искате, поводите за тревога на Москва днес са много по-големи, отколкото тези на САЩ през 80-те години. Никарагуа е малка държавица. Нейното население е по-малко от това на Ню Йорк. Нейният собствен военен потенциал беше нищожен, а потенциалната ценност като съветска военна база минимална. Но американските лидери видяха в тази малка, бедна и слаба страна сериозна стратегическа заплаха, а Рейгън заяви, че ако сандинистите не бъдат свалени, терористи и диверсанти могат само за „два дни“ да се доберат до Харлиген в Тексас.

  Днес американските официални лица и учени мъже сред ястребите настояват, че разширяването на НАТО не е било и не е враждебен акт, и че помощта за Киев не представлява никаква заплаха за Русия. От тази гледна точка, Путин или се заблуждава, или лицемерничи, когато говори за заплаха отвън. А може би той се плаши от това, че Украйна започва да процъфтява и на този фон неговата собствена власт ще изглежда отвратително.

  Но дори ако тази гледна точка е обективна и правилна, тя няма нищо общо с проблема. Няма значение, че ние имаме благородни намерения и че разширяването на НАТО и ЕС не представлява никаква реална опасност. Важното е, че руските лидери виждат в това заплаха и се безпокоят, че тях също ги очаква подобно бъдеще. Ако Путин и компания виждат нещата по този начин /а нямаме основания да смятаме друго/, означава, че те са готови да платят висока цена, за да не позволят на тази заплаха да се разрасне.

  Ако вие все още се съмнявате, отново си спомнете за Рейгън. Ако президентът на могъщите САЩ с тяхната най-силна в света икономика и разположени по целия свят силни военни части до такава степен бе изплашен от пъстрата група от сандинисти, че се реши да организира и подкрепи незаконна гражданска война срещу тях, едва ли трябва да се съмняваме, че Путин, Медведев и много руснаци няма да се разтревожат от факта, че държава с 45-милионно население, намираща се до тях, се готви да преразгледа своите ориентири и да пусне могъщ чужд военен съюз на техния праг?

  Но вие можете да възразите: почакайте, ние сме добрите и в двете истории. Сандинистите бяха комунисти, те се съюзиха с Фидел Кастро и московската „империя на злото“. За разлика от тях Порошенко, Яценюк и киевските реформатори са свободолюбиви и пазарно ориентирани демократи, страстно желаещи да изкоренят корупцията, в която е затънала Украйна от момента на получаване на независимост. Това, което сме направили в Никарагуа, беше прекрасно, благородно и необходимо, затова беше и оправдано. Също такава е и нашата политика по отношение на Украйна. А това, което прави Путин, е безчовечен бандитизъм. Нещо повече, тези действия създават заплаха за идеята, че границите в Европа не трябва да се прекрояват със сила.

  Разбирам, колко е съблазнително да се вижда в този спор само борбата между нравствеността и безнравствеността – Западът е добър, Русия е лошата. Но проблемът е в това, че високонравственото възмущение и страстната вяра в своята правота не са политика. Нека оставим на страна въпросът имат ли САЩ моралното право на това възмущение след Ирак, Абу Гариб, Либия и т.н. Високонравственото негодувание не променя фундаменталните стратегически реалии. Отчитайки географията, местния баланс на военните сили, вътрешноукраинските разногласия и руските интереси трябва да заявим, че привържениците на по-строгия подход все още не са формулирали своите отговори, които ще подобрят ситуацията. Това, което те правят само може да влоши положението. Уважавани коментатори от типа на Тимъти Гартън Аш могат да осъждат случващото се и да настояват, че „Путин трябва да изтегли своите войски, а Украйна трябва напълно да контролира своята източна граница“. Всичко това е хубаво и прекрасно, но проблемът е в това, че той си няма никаква представа как да го постигне. Въпросът не е в отсъствието на силна воля и решителност от Запада. Проблемът е в простата истина, че ескалацията на войната в Украйна няма да даде резултат.

  Повтарям: политиката на Русия е осъдителна, а Владимир Путин не трябва да бъде определян като неразбираем държавник, заслужаващ нашите симпатии. Но неговото поведение не се различава силно от действията на уважавани политици от типа на Роналд Рейгън, които те с готовност предприемаха, когато чувстваха, че са заложени жизненоважни интереси. За да намерим дългосрочно решение на украинската главоблъсканица, трябва по-малко морализаторство и повече стратегическо мислене. И трябва да започнем с разбиране на това, което кара Москва да предприема подобни действия. Нямам симпатии нито към Путин, нито към неговата политика, нито към неговия режим. Но осъзнаването на факта, че в неговите действия няма нищо необичайно, по никакъв начин няма да навреди на нашите усилия.

  .

  Източник на текста на български: БГНЕС

• Foreign Policy: What Putin learned from Reagan

  Russia’s power play for Ukraine takes a page out of the Gipper’s playbook. We should have seen it coming.

  .

  By Stephen M. Walt, Foreign Policy

  

  There was a great power that was worried about its longtime rival’s efforts to undermine it. Its leaders thought the rival power was stronger and trying to throw its weight around all over the world. In fact, this longtime rival was now interfering in places the declining state had long regarded as its own backyard. To protect this traditional sphere of influence, the worried great power had long maintained one-sided relationships with its neighbors, many of them led by corrupt and brutal oligarchs who stayed in power because they were subservient to the powerful neighbor’s whims.

  But suddenly, a popular uprising toppled the corrupt leader of one of those client states, and he promptly fled the country. The leaders of the uprising seemed eager to align with the great power’s distant rival, in part because they admired the rival’s ideology and wanted to distance themselves from the neighbor that had long dominated their much-weaker country. In response, the tough-minded conservative leader of the now very worried great power ordered his government to arm rebel groups in the former client state, to prevent the new government from realigning and eventually to drive it from power.

  Sound familiar? Of course it does, but the great power in this story isn’t Russia, the tough-minded leader isn’t Putin, and the troubled weak neighbor isn’t Ukraine. The great power in this story was the United States, the leader was Ronald Reagan, and unfortunate neighbor was Nicaragua.

  As the 1980s began, many Americans thought Soviet power was rising and Moscow’s appetite was growing. Such fears helped put Reagan in the Oval Office and convinced the country to launch a costly military buildup.

  Reagan was especially determined to stop Soviet encroachments in the Western hemisphere. The Sandinista movement in Nicaragua had just overthrown pro-American dictator Anastasio Somoza Debayle and had begun cultivating close ties with Cuba. In response, the Reagan administration organized, armed, and backed the anti-Sandinista Contras.

  The result? A civil war that eventually cost the lives of some 35,000 Nicaraguans. Those deaths amounted to about 2 percent of the Nicaraguan population; the equivalent percentage in this country would be more than 6 million Americans.

  Reagan and the United States acted wrongly then, and Putin and Russia are acting wrongly today. But the parallels between the two cases tell you something often forgotten when high-minded moralists start complaining about “foreign aggression.” However much we may dislike it, great powers are always sensitive to political conditions on their borders and are usually willing to play hardball to protect vital interests. The collective Western failure to understand this basic fact of life is a key reason why the Ukraine crisis erupted and why it has been so hard to resolve.Don’t get me wrong: what is happening to Ukraine is tragic, and what Putin and Russia are doing is reprehensible. But I also think it was the height of folly for leaders in the United States and Europe not to anticipate that Russia would react as it has. After all, all they really had to do was think back to U.S. policy in much of the Western hemisphere.

  If anything, Moscow has more to worry about today than the United States did back in the 1980s. Nicaragua is a tiny country, with a total population smaller than New York City’s. It had hardly any military capability of its own and its potential value as a possible Soviet base was miniscule. Yet U.S. leaders saw this small, poor, weak country as a serious strategic threat, with Reagan warning that failure to overthrow the Sandinistas would leave terrorists and subversives a mere “two days’ driving time from Harlingen, Texas.”

  Today, American officials and hard-line pundits insist NATO expansion was and is not a hostile act, and that support for Kiev poses absolutely no threat to Russia whatsoever. In this view, Putin is either deluded or dissembling when he talks about foreign dangers. Or maybe what really scares him is the possibility that Ukraine might prosper and make his own rule in Moscow look bad.

  But even if this view is objectively correct, it is beside the point. It doesn’t matter if our intentions are noble and NATO or EU expansion presents no genuine threat; what matters is whether Russia’s leaders think it is a threat, or worry that it might become one in the future. If Putin and Co. do see things that way — and there’s no reason to believe they don’t — they will be willing to play a large price to keep the threat at bay.

  If you’re still skeptical, think back to Ronald Reagan. If the president of the mighty United States — which had the world’s largest economy and powerful military forces stationed all over the world — was sufficiently frightened by the ragtag Sandinistas that he was willing to organize and back an illegal civil war against them, is it just barely conceivable that Putin and Medvedev and many other Russians might be just a mite concerned that a country of some 45 million people right on their border might be getting ready to realign, and bring the world’s most powerful military alliance right up to their doorstep?

  But wait, you might respond: We’re the good guys in both these stories. The Sandinistas were communists, for God’s sake, and they were in cahoots with Fidel Castro and the rest of Moscow’s “Evil Empire.” By contrast, Poroshenko and Yatsenyuk and the reformers in Kiev are freedom-loving, market-oriented democrats, eager to root out the corruption that has handicapped Ukraine since independence. What we did in Nicaragua was noble and necessary and therefore defensible, and so is our policy toward Ukraine, while what Putin is doing is just inhuman thuggery. Even worse, it threatens the whole idea that borders in Europe should no longer be altered by force.

  I understand the temptation to see this dispute as a simple morality play — West good, Russia bad — but the problem is that moral indignation and fervent self-righteousness is not a policy. Leaving aside whether the United States is entitled to command the moral high ground after Iraq, Abu Ghraib, Libya, etc., moral outrage doesn’t alter basic strategic realities. Given geography, the local military balance, Ukraine’s internal divisions, and Russian interests, advocates of a tougher approach have yet to devise a policy response that isn’t more likely to make things worse instead of better. It is all well and good for a sensible commentator like Timothy Garton Ash to decry what is happening, and insist that Putin “must withdraw his forces and Ukraine [must] have full control of its eastern frontier”; the problem is that he has no idea how to bring this off. It isn’t a failure of Western will or resolve; the plain fact is that escalating the war in Ukraine isn’t likely to work.

  To repeat: Russia’s policy is objectionable and Vladimir Putin is not a misunderstood figure who deserves our sympathy. But his conduct is not that different from the actions of venerated leaders like Ronald Reagan, when they felt vital interests were at stake. Devising a lasting solution to the Ukraine muddle requires less moralizing and more strategizing, and the place to start is by understanding what is driving Moscow’s behavior. I have no sympathy for Putin, his policies, or his regime, but understanding that his actions aren’t really that unusual wouldn’t hurt our efforts at all.

   

• Вносът на българи става бизнес

  Материал на Калоян Атанасов и в. „Банкер“, който за малко да пропуснем да забележим, залисани около сагата около избирането на председател на ДАБЧ (линк).

  .

  България  се подготвя да раздава гражданство при изключително либерален режим. Това ще бъде узаконено с поправки в Закона за българите, живеещи извън страната, които бяха внесени от депутати на ГЕРБ, Патриотичния фронт, Реформаторския блок, АБВ и БДЦ. Ако текстовете бъдат приети от парламента, занапред всеки желаещ да вземе наш паспорт, ще трябва само да докаже, че има поне един близък роднина от български произход. Понятието „близък роднина“ е разширено до шесто коляно по съребрена линия. Към бащите, майките и бабите се прибавят синове, внуци и братя, та чак и далечни братовчеди, лели и племенници. Досега се признаваше роднинство само по възходяща линия.

  За нови граждани на републиката ще бъдат приемани и хората, които владеят говоримо български език или някой от диалектите му. Освен това български произход ще може да се доказва и с документи, издадени от наш или чуждестранен държавен орган, от официално признатите организации на сънародниците ни, живеещи в чужбина, или от Българската православна църква. И ако това не е достатъчно, за удостоверение ще може да се кандидатства и с писмена декларация по смисъла на чл. 39, ал.1 във връзка с чл. 43 от Административно-процесуалния кодекс. Наказания за попълване на неверни данни обаче не са заложени. Така на практика, ако някой бъде хванат да мами, ще загуби само въпросното удостоверение за произход, което по принцип гарантира бърза процедура за вземане на гражданство.

  Вносителите на законовите промени се мотивират с демографската криза, която се очаква

  да стопи нацията ни до 5.39 млн. души

  през 2050 година. Посочва се, че се цели създаването на гъвкава и ефективна система за защита на правата и интересите на българите, живеещи извън пределите на държавата. Ще се синхронизира и законодателството ни с нормативите в други държави членки на Евросъюза като Полша, Унгария и Румъния.

  От една страна, развързването на режима за гражданство е наложително, дори закъсняло действие. Спокойно можем да прогнозираме, че от тези 5 млн. и малко българи през 2050-а минимум 3 млн. ще са пенсионери и от малцинствените групи, които и тогава в преобладаващата си част ще разчитат на помощи. Ето защо: ако не се вземат мерки отдалеч, ни очакват невиждан икономически крах и срив на пенсионната, здравноосигурителната и социалната системи. В същото време дори широко отворената врата не разрешава проблемите. Държавната агенция за българите в чужбина, от която основно зависи издаването на документи за български произход, досега функционира предимно за да обслужва користните интереси на ръководителите си. А политиците „помагат“ с наложената безумна бюрократщина. Около 2 млн. етнически българи от диаспората в Бесарабия, Крим и Таврия, запазили езика и традициите си, от години напразно настояват държавата законно да ги признае. Преди известно време лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов алармира, че преписките на над 10 000 българи от Македония, Западните покрайнини и Молдова са спрени, след като Министерството на правосъдието искало от кандидатите „невъзможни за представяне“ документи за произход да бъдат извадени в срок от две седмици. Няма никаква политика и по отношение на около половин милион българи и техните наследници, които с „възродителния процес“ бяха изгонени в Турция, а впоследствие много от тях емигрираха в Западна Европа.

  На втори план, по-либералният режим

  създава идеално поле за корупция

  в огромни мащаби. Да припомним, че преди година в Държавната агенция за българите в чужбина се разгоря подобен скандал. От резолюция на Върховната административна прокуратура стана ясно, че агенцията е съдействала на стотици чужденци, предимно араби и албанци, да получат напълно незаконно българско гражданство. Прокуратурата провери 810 преписки на чужденци за периода 2011-2013-а, избрани на случаен принцип, и за 717 от тях бе установено, че влизат в пряко нарушение на закона. Вместо да прилагат нормативите, чиновниците издавали удостоверения за български произход на базата на четири книги: „Не заблудата, а лъжата за гагаузите“ от Емил Боев, „Майка България и нейните чеда“ от Йордан Колев, „Българите в Албания и Косово“ и „Българите от Голо бърдо, Албания“. Експертите на агенцията самоволно добавяли мними организации на българи, живеещи в чужбина към списъците си, а в същото време нашенци с изрядни документи били пренебрегвани. „Дойче Веле“ даже разкри, че цената на удостоверение за произход, издавано от държавния орган, е 1000 евро, което, естествено, бе официално отречено. Директорът на агенцията Йордан Янев логично бе уволнен, но заместничката му Ива Йорданова също престоя само няколко дни на тази длъжност. Тя е известна с връзката си с лидера на СДС Божидар Лукарски, а преди това беше в екипа на „Движение България на гражданите“ на Меглена Кунева. След като и Йорданова си тръгна, „за горещото място“ бе обявен „публичен“ конкурс, който тече сега. Но според представителя на Обществения съвет на българите във Франция Стефан Манов се очертава това да е

  поредният нагласен конкурс

  с предизвестен победител.

  „Публичността се изразява в публикуване на стенограма от изслушването на кандидатите. Вярно е, че концепциите им бяха качени на сайта на агенцията, но например техните биографии не са  изнесени. Не е известен съставът на комисията, не са поканени и български общественици, интелектуалци и журналисти с поглед в темата. Знам името на победителя. Готви се парлама на конкурс, за да бъде разпределен един пост за коалиционен партньор. Той ще бъде даден на член на Патриотичния фронт – и по-конкретно на ВМРО“, каза Манов. С писма до Бойко Борисов и Меглена Кунева още 19 временни обществени съвети на български общности от Европа, САЩ, Канада и Австралия изразиха резервите си, че вотът ще бъде прозрачен.

  Дори да се абстрахираме от този казус, според авторитетния учен доц. д-р Анна Кръстева има друг проблем – нито една от кандидатурите не е достатъчно силна. „Концепциите се разгръщат в пъстра гама: на моменти докосват аматьорската наивност с твърдения, че българите в чужбина са няколко милиона, други са напълно в стилистиката „дървен език“, някои са в любимия на родните институции жанр – дайте ми пари и кадри, а пък после ще говорим за политики. Тук-таме има артикулация на цели и политики, срещаме и интересни идеи (например онлайн обучението на деца и възрастни), но без специфика, която да ги уплътни с иновативно съдържание. Като цяло не виждам свежест, идеи, хъс, визия и воля за промяна“, казва Кръстева. По думите й най-голямо впечатление прави липсата на критичност, няма анализ на слабостите, нито ясни идеи как те да бъдат преодолени. „Известната на всеки българин в родината и по света корупция при издаването на удостоверения за български произход не е заклеймена, липсва в повечето концепции, някъде се споменава нетолкова като практика, колкото като корупционен риск. Ясно е, че повечето кандидати нямат воля да се преборят с нея и затова не я приоритизират. Концепциите оставят впечатление, че бъдещото управление ще бъде повече от същото“, изтъква Кръстева.

  В същия дух е и коментарът на Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център „Босилеград“. Той смята, че това са концепции на статуквото, на зазубрените клишета, на копипейста и живуркането на жълтите павета. „Проблемите на българите зад граница не могат да се решат от политиката, която непрекъснато произвежда нови българи в чужбина, вместо да ги привлича обратно. Колкото и парадоксално да звучи, в този си вид държавната агенция по-скоро отблъсква българите зад граница от намерението им да се завърнат и интегрират в обществото. Вместо да си сътрудничи и координира държавните институции като министерствата на правосъдието, на образованието, на културата, президентската институция и други, имащи отношение към „чужденците“, тя все повече се конфронтира и разминава с тях“, твърди Николов. Така че иде реч за необходимостта от промяна в цялостната държавна политика в тази сфера, а не за заиграване с параграфи и алинеи.

• 142 години от обесването на Васил Левски

   

  Помнете! Четирима българи пратиха Левски на бесилото​

  .

  

  На 18 февруари 1873 г. обесен е Васил Левски (Васил Иванов Кунчев), български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК).

  Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от турско робство. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание (1876).

  По стария правопис името му се изписва като Василъ Лѣвскій.

  През 2007 г. чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.

  Историци и общественици 142 години спорят къде е гробът му.

  Но Левски отдавна е престанал да бъде материален образ за българина и вече има силата на Светия дух. Спорим и дали поп Кръстьо е истинският му предател. Със сигурност обаче се знаят имената на четирима българи, които са участвали в съдебната комисия и са пратили хладнокръвно и съзнателно Апостола на обесване. Обществото е дало присъдата си към тях, но имената им никога не трябва да се забравят, въпреки, че са скрити за учебниците по история, и през годините останаха непознати.

  Това са: Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята. По-късно след освобождението Иванчо ефенди закономерно се кандидатира за депутатин. Печели със смазващо болшинство в Русчушки окръг. Понеже огромната част от електората е неграмотна, изборът е проведен с бобени и царевични зърна. Бобът маркира „за“, царевицата – „против“. Иванчо събира фасул за три казана чорба! Хаджипенчович е от най-достойните депутати, защото е посочен от самия народ. Оказва се и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски. Почива година преди да бъде паметникът открит.

  В съдебната комисия са включени и първеницте на София: Мито Панов Каймакчийски, член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, член на софийския меджилис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийския меджилис.

  Да бъдем предавани от свои е част от българската народопсихология. Сигурно затова минути преди да увисне на въжето със страшна сила Апостолът е плакал.

  Източник: Faktor.bg

• Работодатели и заети в България

  Работодателите в България са 120 хиляди – или 4 а сто от заетите, които са малко повече от 3 милиона

  .

  

  Коефициентът на безработица е 10,6%, или с 2.4 процентни пункта по-нисък, в сравнение със същия период на 2013 година, съобщиха от Националния статистически институт. Обезкуражените лица на възраст 15 – 64 навършени години са 185.1 хил., или 12,4% от икономически неактивните лица в същата възрастова група (1.49 млн). През четвъртото тримесечие на 2014 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 2,98 млн., от които 1,57 млн. са мъже и 1.41 млн. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на 15 и повече навършени години е 48,2%, като при мъжете този дял е 52,7%, а при жените – 44.0%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2013 г., относителният дял на заетите лица се увеличава с 1,2 процентни пункта, като по-голямо увеличение се наблюдава при жените (с 1,5 процентни пункта), в сравнение с мъжете (с 0,9 процентни пункта).

  Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 68,8%, или с 0.2 процентни пункта по-висок, в сравнение с четвъртото тримесечие на 2013 година, съобщиха от Националния статистически институт. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 61,4%, като, в сравнение със съответното тримесечие на 2013 г., се увеличава с 1,8 процентни пункта.

  В сектора на услугите работят 1,88 млн., или 62,9% от всички заети лица, в индустрията – 908 хил. (30,4%), а в селското, горското и рибното стопанство – 200,7 хиляди (6,7%). От всички заети 4,0% (120,1 хил.) са работодатели, 7,8% (234,3 хил.) – самостоятелно заети (без наети лица), 87,4% (2, 612,9 млн.) – наети лица, и 0,7% (22,3 хил.) – неплатени семейни работници. От наетите лица 1,92 млн. (73,5%) работят в частния сектор, а 692,4 хил. (26,5%) – в обществения. От всички наети лица 114,0 хил., или 4,4%, са с временна работа. /Life.bg/

• В ДАБЧ ще има координационен център за връзка с българите в Украйна

  Координационен център ще поддържа постоянна връзка с българите в Украйна

  

  От днес започва да се работи по създаването на Координационен център, който да осигури поддържането на постоянна връзка със сънародниците ни в Украйна. Такова решение беше взето по време на днешната среща в Министерския съвет на министър-председателя Бойко Борисов с председателя на Асоциацията на българите в Украйна и депутат във Върховната рада Антон Киссе.

  Координационният център ще се помещава в сградата на Държавната агенция за българите в чужбина. По-тесният контакт със сънародниците ни ще осигури повече диалог и ще внесе по-голяма увереност, че страната ни е реално ангажирана с техните проблеми в трудната ситуация. Борисов изтъкна, че България с внимание следи развитието на събитията в Украйна и е предприела мерки в подкрепа на българите, засегнати от конфликта.

  Източник: в. „Сега“

• Неясната собственост и действията на КФН довели България до 106-то място по свобода на медиите

  Неяснотата около собствеността на медиите и действията на Комисията за финансов надзор (КФН) срещу някои издания са основните мотиви за падането на България до 106-то място в най-новия рейтинг на „Репортери без граници“ за свободата на словото. Това поясни ръководителят на отдела за Европейския съюз и Балканите в организацията Антоан Ери.

  В интервю за БНР в събота той обясни, че „собствеността на медиите или по-скоро липсата на прозрачност в това отношение създава проблем. Същото важи и за нейната икономическа концентрация“.

  „Втората причина е положението в банковия сектор, който премина през сериозни трудности и доверието в него беше подкопано доста зрелищно до такава степен, че да бъде застрашен изцяло. Комисията за финансов надзор в този случай реагира странно и по начин, презрителен към демократичните ценности на страна-член на ЕС, като наложи огромна глоба на „Икономедия“. Явно тя имаше за цел да накара да млъкнат тези медии, които биха се осмелили да пишат за проблемите в банковия сектор“, заяви експетът.

  „Репортери без граници“ са получили отговор Комисията по финансов надзор за наложената от нея глоба на „Икономедия“ и в момента работи по становището  си, каза още Ери

  „Радваме се, че имаме диалог с КФН – и тя има право да се защити, както и медиите, така че ще чуем нейните аргументи. Засега обаче оставаме твърдо на нашите позиции и сме почти сигурни, че отговорът ни ще бъде подобен на прес комюникето, което публикувахме по-рано“, твърди представителят на Репортери без граници.

  „Надяваме се комисията да преразгледа решението си. Ние сме твърди в решението си да защитим „Икономедия“ от комисията, която очевидно злоупотребява с пълномощията си. Просто стоим зад големите принципи, които гарантират свободата на информация в Европейския съюз.Комисията е изпратила писмото лично до генералния секретар на „Репортери без граници“, затова предпочитам да запазя тази информация за себе си. Засега не мисля да огласявам съдържанието му публично и от уважение към нея, тъй като писмото не е отворено“, обяснява Ери.

  Той твърди, че не само България има проблеми със свободата на медиите, а в класацията на организацията има и други страни от ЕС, които падат надолу.

  „Във Франция, например, има икономическа концентрация на медиите, която е много голяма в някои региони. Има и конфликт на интереси между собственици на медии, политици и журналисти. В България обаче тези проблеми стигат до такива мащаби, при които медиите наистина са загубили много от свободата си и то от икономическа гледна точка. А медиите са  общо благо, което всички трябва да закриляме, защото без свободни медии няма демокрация“, заяви Ери.

  Докладът за медийната свобода на „Репортери без граници“ беше оповестен в четвъртък, а вчера, в края на тридневното си посещение у нас, комисарят по човешките права на Съвета на Европа Нилс Муижниекс коментира, че влошаващото се положение на българските медии е един от тревожните проблеми в страната.

  Източник:  Mediapool

• 15, 2 % отказани визи за САЩ през 2014 г.

  

  15.2% е делът на отказаните туристически визи на българи за Съединените щати, съобщи днес генералният консул на САЩ Дебора Кембъл. Данните са за периода 1 октомври 2013 – 30 септември 2014 г. (фискалната 2014 г.). Броят на отказите на т.нар. В визи намалява в сравнение с предходната фискална година, когато делът им бе 19%, сочат данните от американската програма за отпадане на визите.

  Основното изискване за отпадане на визовия режим е нивото на отказаните туристически визи да е под 3% за предходната фискална година. Вчера посланикът на САЩ Марси Рийс връчи паспортите с визи на първите петима студенти, одобрени за участие в програма Work And Travel. Годишно около 7 хил. студенти редовно обучение заминават да работят в САЩ през лятната ваканция. Тази година очакванията са, че броят им ще се увеличи.

  Източник: в. „Сега“

• „Нормандската четворка“ се договори за мир в Украйна

  

  Лидерите на Франция, Украйна, Русия и Германия се договориха за прекратяване на огъня в Украйна, считано от 00.00 часа на 15 февруари.

  Това обяви пред журналисти руският президент Владимир Путин.

  „Договорихме се за много неща. На първо място, за прекратяване на огъня в Украйна“, каза Путин.

  Лидерите са се договорили и за оттегляне на тежкото въоръжение от днешната линия на съприкосновение за украинските войски и от линията, обозначена на 19 септември миналата година в рамките на Минските споразумения – за проруските бунтовници в Донбас, допълни той.

  Путин обясни още, че е постигнати споразумения за пограничните въпроси по съгласуване с бунтовниците, хуманитарните въпроси, въвеждане в действие на приетия закон за специалния статут на Донецка и Луганска области, както и по различни въпроси от икономически и хуманитарен характер.

  Дългосрочното урегулиране в Донбас предполага промени в Конституцията, които ще отчитат правата на жителите на региона, каза руският президент.

  В рамките на преговорите в Минск са подписани два документа. Единият от тях е комплекс от мерки за привеждане в действие на минските договорености.

  Вторият документ е заявление от президентите на Франция, Русия, Украйна и Германия за това, че ще подкрепят този процес.

  Източник:  OFFNews

• Създадена бе постоянна парламентарна комисия за българите в чужбина

  Постоянна парламентарна комисия ще се грижи за българите в чужбина. Това решение взеха мнозинството народни представители, които единодушно с 97 гласа „за“, нито един „против“ и нито един „въздържал се“ подкрепиха искането на БСП.

  .

  Припомняме, че вчера лидерът на социалистите Михаил Миков поиска в дневния ред на парламента да влезе обсъждането на такава комисия, която да действа постоянно и да следи за проблемите на нашите сънародници извън граница.

  В мотивите си за искането червените депутати са записали, че политиката за защита правата на българите в чужбина и техните общности по света е специална и е съществена част от цялостната политика на България.

  В търсене на подкрепа от колегите си за това предложение депутатът от левицата Кристиан Вигенин отбеляза, че до този момент Народното събрание не е било адекватно ангажирано с формирането и контрола по провеждането на политиката за българите зад граница и именно заради това е необходимо създаването на постоянна комисия, която да действа като помощен орган и да подпомага опазването на българското етнокултурно пространство и културно-историческото ни наследство в чужбина.

  Припомняме, в момента тече срокът за избор на нов председател на Агенцията за българите в чужбина. Подали документи са 9 кандидати. Малко преди да се обяви официално конкурса българи в чужбина написаха писмо до премиера Борисов и вицепремиера Кунева, в което изразиха съмнение в прозрачността на процедурата. /News.bg/

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.: Припомняме, че на 22.11.2014 г. Временните Обществени съвети на българите в чужбина изпратиха официално писмо (вж. тук) до председателката на Народното събрание Цецка Цачева, до председателката на Временната комисия за ПОДНС Десислава Атанасова и до председателите на парламентарно представените партии, в което се казваше:

  „Очакваме 43-то Народно събрание да разгледа и приеме промени в Закона за българите, живеещи извън Република България (приет 2000 г.) – създаване на изборен Национален съвет на българите в чужбина, създаването на изборни Обществени съвети на българите в чужбина, като консултативни органи към дипломатическите и консулски представителства на Р. България в Изборния кодекс – създаване на пълноценен избирателен район – Чужбина.“

  И във връзка с това се предлагаше: „…докато не бъдат приети тези законодателни промени, се обръщаме към вас със следните предложения, които да залегнат в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
  ​- всяка от парламентарните групи определя най-малко по един свой член (например някой от зам.-председателите) като народен представител за контакт по въпросите за българите от чужбина. По-големите парламентарни групи (над 50 члена) излъчват най-малко двама народни представители;
  ​- да се сформира подкомисия по въпросите на българите извън страната към комисията по Външни работи или към Правна комисия.“

• <<
• 1
...
• 85
• 86
• 87
• 88
• 89
• 90
• 91
• 92
• 93
• 94
• 95
...
• 416
• >>