Всички авторски страници

Авторски

• Панихида за жертвите на Народния съд преди опелото на Желю Желев

  1 февруари 2015 г.

  Опелото на президента (1990-1997 г.) Желю Желев ще започне днес в 12 часа в катедралния храм „Свети Александър Невски“. След поклонението на държавните лица, според протокола, с първия демократично избран президент на страната ще могат да се простят и хората от народа. Днешния ден е обявен за ден на национален траур.

  Преди опелото ще се отслужи и панихида за убитите от т.нар. Народен съд. 1 февруари за четвърта година се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

  Панихидата ще бъде отслужена от епископ Тихон, а опелото на Желю Желев – от патриарх Неофит. Най-високопоставените гости от чужбина, които ще присъстват на траурната церемония, ще са държавните глави на Македония – Георге Иванов, на Албания – Буяр Нишани и на Косово – Атифете Яхага.

  1 февруари – почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим
  

  Възпоменателна церемония ще се проведе пред Мемориала на жертвите на комунизма в парка пред Националния дворец на културата от 11.30 ч., съобщиха от прессекретариата на държавния глава Росен Плевнелиев, които ще участва в нея.

  Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се чества на 1 февруари по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

  1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта си 67 народни представители от 25-тото ОНС; 22-ма министри; 3-мата регенти на Царство България; 8 съветници на Цар Борис III; 47 генерали и висши офицери от Българската армия, в това число командващите всички родове войски и основните военни формирования.

  Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити. /БГНЕС/

• Гърция отказва да плаща сметката. Има ли кой в България?

  Абсурдната коалиция, която състави спечелилата изборите СИРИЗА, e уникално олицетворение на политическото лицемерие, от което гърците тепърва ще си патят тежко. Това, което се случва в Гърция – легитимиран на парламентарни избори отказ да се плащат сметки и да се връщат дългове, казва много лоши неща за южните ни съседи. Не бива да злорадстваме обаче. Много е вероятно по друг път ние да стигнем до сходна ситуация.

  Имам гръцки клиент, който ми дължи четирицифрена сума пари. Въпросният буквално избяга в началото на 2014 г., спря да отговаря на обаждания и на електронната поща. По ирония на съдбата компютърните услуги, които използваше в САЩ и които не си плати, сега са преместени при фирма в София. Следващият излъган по веригата ще е в България. Това е минипример за финансовата дисциплина и коректността на южните ни съседи. Но най-вече е пример какъв тип клиенти остават от международните пазари в българския бизнес. Поради редица условия, за чието изясняване няма място в този текст, българският бизнес има нужда от подкрепата на държавата, за да пробие на международните пазари. В същото време България в последните години е управлявана от напълно неподготвени да издържат на международната конкуренция, страхливи и сервилни правителства, зависими от алчни, впили нокти в бюджета, бизнес елити.

  Глупави политици
  и алчни граждани
  В последната една година с потрес наблюдавах как България се разцепи на „за“ и „против“ руската военна агресия в Украйна. Нацията ни се раздели по ценностен въпрос, по който би трябвало да е единна, а мнозина от нас не само не проявиха грам симпатия към жертвата Украйна, но възхваляваха агресията на Русия. Защо?

  Защото и ние, в голяма степен като гърците, независимо дали си го признаваме, или не, сме народ, който чака нещо да се случи, природата да даде, да дойде някой от вън да донесе, роднините да изпратят, мама и тате да бръкнат в спестяванията. И после бясно пазаруване в моловете.

  Една от причините
  за отношението
  ни към Украйна
  е, че украинците са бедни като нас. Нямат какво да ни дадат, не купуват имоти по черноморието. В съзнанието на мнозина българи обаче Русия се е запечатана погрешно като даваща страна, а ние обичаме да сервилничим пред този, който плаща сметката, нали?
  Това донякъде е пазарно поведение и „събужда“ патриотизма ни. Тук поне се различаваме от гърците, на които не само не им минава през акъла да кажат „благодаря“ на заемодателите си, но и практически гласуваха на парламентарни избори да не връщат взетите пари. Това безумно политическо решение на един народ е дефакто злоупотреба с демокрацията и няма да остане без тежки последствия. Безумно е политиците да печелят вот с обещание да не връщат взети заеми. Това не е политика, а измама.

  Липсата на елементарна почтеност е природно непростима, независимо дали е продукт на политическия популизъм в Атина, или в София. Тук приликата между нас и южните ни съседи е, че и ние често си мислим, че ще ни се размине.

  Разбира се, има и разлики в полза на България. На пръв поглед и под силен външен натиск ние, за разлика от гърците уважаваме повече икономическите закони. За разлика от тях си плащаме честно борчовете. У нас обаче властва неконтролируем корупционен нагон, смесен с крайна форма на политически конформизъм. Политиците ни не познават носенето на отговорност освен под формата на дърдорене, а всеки управленски провал бива прехвърлен на предишното правителство или оправдаван с международното положение. Днешният кабинет е четвъртият поред, който свири на тази струна. За да съм по-ясен, резултатът в
  оправданията
  ГЕРБ – БСП
  е 2:2
  Като капак, обществото ни е склонно да толерира напълно погрешни управленски решения, а част от него и да ги защитава според конюнктурния си интерес.

  Например, търпим неадекватно и корупционно управление в държавната енегийна сфера, което повишава изкуствено цените на тока, за да крепи отдавна фалиралата НЕК, но обвиняваме ЕРП дружествата за скъпия ток. Това е пример за разхищаване на пари, който се доближава до гръцкия модел, довел публичната сфера до фалит.

  Номерът на гръцките политици бе да раздуват държавните разходи до невъзможни нива и да лъжат гърците, че държавата може да си позволи да харчи, без да трупа дъгове. Когато алчни граждани вярват на глупави политици, накрая всички имат да си плащат за пира.

  Номерът на българските политици пък е да грабят бързо, откъдето има, докато още има. Едно българско правителство си позволи преди няколко години дефакто да
   ограби
  независимия
  резерв на
   здравната каса Сега втори вариант на същото правителство търси начи да ограби пенсионната система, без да реши основния проблем – този, че държавната пенсионна система е във фалит.
  Докато гърците обаче, искат или не, ще връщат взетите заеми, то далеч не е сигурно, че българският бизнес ще има сили и желание да плаща финансовите тарикатлъци на родните политици. Това което би трябвало да ни ужасява например е, че още една
  провинциална
  финансова
  войничка,
   избабувана в политическото задкулисие, може да доведе до ситуация, при която родният бизнес няма да може плаща социалните разходи на правителството.

  Гърция има доста на брой конкурентни, в глобален мащаб, икономически сектори и може да преживее още едно глупаво правителство, преди да коригира курса си. България не може да си позволи това. При предишния си период на икономически подем, който приключи около 2008 г., инвестирахме почти всичко получено отвън в тухли. България стана 111 хиляди кв. км строителна площадка. Това не създаде производствен капацитет и страната ни съвсем логично не може да се възстанови икономически вече седма година. В същото време единственото, на което са способни родните политици, е гледат хищно към европейските фондове и да се чудят как да приберат пари от всяко място, където са се задържали такива.

  Ако продължаваме по същия път, гръцката криза ще ни изглежда като временно финансово затруднение. Като казвам “гръцка криза”, имам предвид тази, която вероятно предстои в резултат на абсурдните закани на новото гръцко правителство, а не тази, която почти си беше отишла.

  За разлика от Гърция, по отношение на климата ние сме почти северна страна. Плащаме за отопление почти 6 месеца в годината, а то идва от една фалирала държавна система, тази на НЕК. Дотук станаха две – пенсионната и енергийната. Докато вечно отлагания фалит на НЕК току-виж ни донесъл по-евтин ток, макар и вносен, то с пенсионната система шега няма. Въпросът изобщо не е откъде поредният самодоволен финансов министър ще прехвърли пари. Проблемът е, че правителството ни явно не разбира, че някой трябва да работи, за да внася пари, с които после дотираният от бюджета НОИ да изплаща пенсии на възрастните хора. Сега само си представете социалния шок, ако на бизнеса наистина му писне от счетоводните тарикатлъци на поредното неспособно българско правителство?„

  Отне ни десет и повече години да намалим сивата икономика и да превърнем България в страна с що-годе подредени финанси. Къде обаче е гаранцията, че поредните финансови изстъпления на държавата няма да накарат значителна част от бизнеса да свие разходите си, да наема по-малко хора или дори да се премести в други страни, където министрите са по-умни от нашите?
  Това е най-сериозната причина да ритаме по кокалчетата настоящото правителство.

  Политиците ни са специалисти в това да източват през бюджета парите, които събират от данъци. Затова на България са необходими много по-сериозни промени в структурата на държавата, отколкото на гърците. Това е основната разлика между ситуацията, в която се намират южните ни съседи, и нашата. И ако не искаме след няколко години България да се озове с огромен дълг и слаба икономика, която не може да го плаща, трябва да поискаме закриване на губещите държавни сектори, през които изчезват парите ни. Ако не можем да си намерим по-подготвени политици, може поне да ограничим обхвата на действие на настоящите. Това би било добро решение, поне за начало.

  ДИМИТЪР АВРАМОВ, политолог

  Източник: 24 часа

• Борисов смъмри ЕС, САЩ и НАТО за неправилна геополитика

  Българският премиер иска примерно поведение от американския бизнес у нас и немски цени за газа от Русия

  .

  Юлияна Бончева, в. „Сега“

  

  Премиерът Борисов направи бърз разбор пред американския бизнес и посланик Рийз на икономическите приоритети на правителството. Той съобщи, че с Джон Кери е договорил създаването на 4 важни комисии – енергетика, отбрана, сигурност, култура, между България и САЩ и че е дал срок до идния петък съставите им да са готови.

  Премиерът Бойко Борисов отправи вчера дружеска критика към евроатлантическите партньори, задето допускат България да губи пари и да бъде заобикаляна от големи инфраструктурни проекти. Това се случи на среща на правителството с бизнесмени от Американската търговска камара у нас, на която присъстваха посланичката Марси Рийз и нейни колеги от държави от ЕС. Премиерът използва форума, за да покаже недоволството си, че България се държи коректно и предвидимо, а ЕС, САЩ и НАТО допускат да й бъдат отмъквани важни проекти като „Южен поток“. „В момента имаме реални проблеми с това, че нашата съседка Турция прие да прави „Турски поток“. Ние спазихме като европейска страна Третия енергиен пакет, този нов поток има опасност да изолира България и ние не трябва да допускаме това да се случи“, поясни премиерът. „Истински се надявам нашите съседи да не се възползват от желанието да бъде наказана България. Иначе не са ни истински партньори. Тук нещата са черни или бели, няма сиво. Няма да е честно към българите – казваме им, че това е нашият цивилизован избор, в същото време да ни падат проектите и да губим пари“, допълни той.

  „Ние водим дела в Женева за милиарди евра относно ядрената централа Белене. Ние нямаме пари да я строим, а сме дали огромни пари. Сега, доколкото разбирам от срещата на президентите Путин и Ердоган в Анкара, Турция ще строи 4 ядрени руски реактора. Това са теми, за които дължим отговор на българския народ – може ли натовска България да го прави или да не го прави, а натовска Турция да го прави?“, подчерта Борисов. По думите му тези въпроси ще са приоритет на съвместната комисия по енергетика със САЩ, която била договорена при посещението на държавния секретар Джон Кери в София.

  „Беше голяма грешка на ЕС, че се отказа от „Набуко“. Не мога да разбера защо го спряха. Ако „Набуко“ съществуваше, сега нямаше да имаме проблем с „Южен поток“, коментира Борисов с уточнението, че това би била истинска диверсификация – с доставка на газ от Азербайджан. И поиска подкрепа от ЕС и САЩ за идеята си България да стане хъб за Европа, през който да минава газ от Гърция, Румъния, от Турция. Газовите връзки на България с Гърция и Румъния са изключително важни, добави премиерът, като обясни, че интерконекторът със северната ни съседка се забавил, защото „не знам как я направиха, но под напора на Дунава тръбата се смачкала, не знам как така се смачква тръба“.

  Борисов посочи още, че България плаща най-скъпия газ в Европа и че българите обичат Русия, но „ако сме толкова мили на Русия, да ни дадат газта на цената, на която дават на Германия“.

  Бойко Борисов беше категоричен, че страната ни няма средства за изграждане на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“. „Уестингхаус“ ще ги посрещна с хляб и сол, ако са истински инвеститори, а не търговци. Да даде банкова гаранция американското правителство – нищо не е за него, ние имаме инженери, имаме площадка, готова инфраструктура, но нямаме пари“, каза той. Борисов обясни и защо е „табу“ темата за шистовия газ: „Имаше мощна кампания, пускаш новините, там чешма и от нея излиза огън: едни лоши американци, които искат да ни надупчат земята. Наложихме мораториум. Българите не са съгласни най-плодородните земи да бъдат съсипани. Ние се съобразихме с обществените страхове. Затова и на Джон Кери казах: тази тема днес не се коментира“. Премиерът обаче смята, че трябва да има обществен дебат, защото България е най-богата в Европа на шистов газ. И даде пример със САЩ, чиято икономика получи мощен импулс именно от добива на шистов газ, изрази и надежда, че скоро ще бъде открита напълно безвредна технология, която ще може да се приложи у нас.

  Премиерът обясни, че политиците трябва да се съобразяват с народа, а България – да е в добри партньорски отношения както със Запада, така и с Русия, и да си отстоява интересите. „Това е като при тангото. То се играе винаги от двама. Не може да позволиш някой да те носи под мишници“, поясни той. „Когато става дума за такива огромни пари от България, ще си отстояваме интереса, дори и да паднем втори път от власт“, отсече Борисов. Той изтъкна, че страната ни плаща около 6.6 млрд. лв. за внос на газ и нефт, което показва, че сме добър пазар.

  Борисов отправи и специално послание към американския бизнес у нас: „Дръжте се добре. Ние винаги даваме САЩ за пример. За това е важно вие да продължите да давате този пример и да не се налага ние да се намесваме“.

  ЗА ПРЕЗИДЕНТА, БНБ и МЕДИИТЕ

  Министрите работят в синхрон, президентът е чудесен, правителството ще изкара пълен мандат, даде оценки Борисов. „Горчиво съжалих, че се пошегувах за жена президент. Така ми дойде отвътре. Език мой, враг мой, както се казва. Изборите са далече. Имаме си прекрасен президент, след 2 г. ще направим оценка на дейността му, тогава ще решим. Искам всички спекулации да спрат“, каза премиерът. И сподели, че за него БНБ си остава символ на стабилност, но управителят Иван Искров носи лична отговорност и е необяснимо, че не си подава оставката. За КФН и председателя й Стоян Мавродиев премиерът коментира, че нещата не са ясни и тепърва ще се събират данни, но положението с някои пенсионни фондове не изглеждало добре. Борисов не смята, че в България има проблем със свободата на словото, по-скоро собственици на медийни групи налагали теми и цензура в изданията си.

• Почина президентът Желю Желев

  Почина първият демократично избран президент на България Желю Желев. Това съобщиха от прессекретариата на президентството.

  .

  Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ „Климент Охридски“ през 1958 г. От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция „Култура и личност“ в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му „Фашизмът“, която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.

  През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания.

  След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет.

  През декември 1989 г. влиза като депутат в 7-то Велико народно събрание /ВНС/. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател – президент на Република България.
  През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г.

  През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори за президент.
  На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива.

  След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация “Д-р Желю Желев”, чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух.

  През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.

  Автор е на книгите: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция” (1976 г.), “Модалните категории” (1978 г.), “Физическата култура и спорта в урбанизираното общество” (1979 г.), “Фашизмът” (1982 г. и 1990 г.), “Човекът и неговите личности” (1991г.), “Релационна теория за личността” (1993 г.), “Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта” (1995 г.), “Реалното физическо пространство” (1996 г.), “Новата висша политика на България и НАТО” (1995 г.), “Обръщения на Президента към народа и Парламента” (1996 г.), “В голямата политика” (1998 г.), “Политически речи 1962-2002 г.” (2003 г.).

  Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр.Мейн – САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет “Неофит Рилски” (2004 г.).

  Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната Академия “Медичи” (1991 г.); на международната награда с медал “За заслуги към Европа” (1993 г.) и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.).

  Заедно с това Д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела.

  Той е почетен член е на Ротъри клуб – Ню Йорк.

  Източник: „24 часа“

• Директорът на Exxon Mobil: Никакъв фракинг близо до дома ми!

  Рекс Тилерсън – председател и изпълнителен директор на петролния гигант Exxon Mobil, се присъедини към съдебен иск за спиране на строителството на водна кула за фракинг на петрол близост до дома му.

  

  Позицията на Тилерсън срещу добива на петрол в близост до неговата собственост е особено интересна, предвид факта, че Exxon Mobil е водеща фирма в областта на добива на петрол и газ, посредством фракинг.

  През миналия ноември Тилерсън се появи на среща на градската управа в Бартънвил, Тексас, за да се присъедини към протеста срещу водната кула, съобщава The Wall Street Journal.

  В съдебния иск се посочва, че ”проектът ще предизвиква много шум и опасности за движението по пътищата, тъй като за изпомпването и транспорта на водата от кладенците ще се използват много големи камиони.”

  Кулата, която ще се издига на височината на 15 етажна сграда, се предвижда да бъде построена в съседство с конното ранчо на Тилерсън и недалеч от неговото имение.

  Медията припомня, че Рекс Тилерсън вече е посветил достатъчно време и усилия на този проблем. Освен,че присъства на сесията на градския съвет в Батънвил, той взе участие в тричасово съдебно заседание през май миналата година и присъства на целодневна медиационна сесия по проблема през септември.

  Сред противниците на проекта има и други хора, за които не известно, някога да са се ангажирали с природо-защитни каузи, като например бившият лидер на Камарата на представителите Дик Арми и съпругата му, които са водещи ищци по делото.

  Говорител на компанията Exxon Mobil заяви, че г-н Тилерсън се е присъединил към съдебния иск в лично качество, а не като изпълнителен директор на петролния гигант, както и че компанията няма отношение към съдебния спор.

  Източник: OFFNews

• В Гърция деца на имигранти ще получат гръцко гражданство

  Това решение се отнася за „всички деца, които не познават друг дом, дори онези, които не са родени тук, но са дошли в Гърция много малки“.

  .

  Всички деца на имигранти, които са родени или израснали в Гърция, ще получат гръцко гражданство. Това съобщи гръцкият зам.-министър на миграционната политика Тасия Христодулопулу, цитирана от агенция МИА.

  „СИРИЗА обеща, че ще даде гръцко гражданство на така нареченото второ поколение имигранти – децата, родени и израснали в Гърция“, каза Христодулопулу.

  Тя добави, че това решение се отнася за „всички деца, които не познават друг дом, дори онези, които не са родени тук, но са дошли в Гърция много малки“.

  Междувременно новият гръцки министър на финансите Янис Варуфакис заяви, че Атина желае ново общоевропейско споразумение, което да подпомогне за икономическия подем на Европа. Обещавайки „умерен жизнен стандарт“, той потвърди в същото време, че страната ще „обърне страницата на политиката за икономии“ и че той е готов да преговаря с международните кредитори ЕС и МВФ по този въпрос.

  „Ние не искаме дуели“ между Гърция и Европа, „нито заплахи или напрегнато очакване кой ще отстъпи пръв“, добави министърът по адрес „специално на чуждестранния печат, който залага на битка между Гърция и ЕС“.

  „Ние искаме ново отношение на доверие и искреност“, подчерта той. „Европа доказа, че може да намери решения и да избегне ултиматуми“, каза Варуфакис, като изтъкна „отличната атмосфера“, в която е преминал първият му телефонен разговор с ръководителя на Еврогрупата Йерун Дейселблум.

  Варуфакис, който от избухването на дълговата криза не спира да критикува логиката на спасителната програма на ЕС и МВФ за страната, повтори, че трябва да се обърне страницата с грешката, допусната при налагането на този план през 2010 г. Спасителната програма, изработена с цел предотвратяване на фалит на Гърция и срив на еврото, бе придружена от заеми в размер на 240 млрд. евро, в замяна на строга политика на икономии, която доведе страната до дълбока рецесия и скок на безработицата, припомня АФП.

  Германският министър на икономиката Зигмар Габриел и вицеканцлер в правителството на Ангела Меркел призова новото гръцко правителство да бъде точно към хората в Германия и Европа, които проявиха солидарност през последните години, предаде АФП.

  Германия уважава демократичния избор на гърците и „нашата цел трябва да бъде оставането на Гърция в еврозоната“, изтъкна министърът пред журналисти в Берлин. „Но трябва да се съблюдава принципът на справедливост спрямо нашия народ“, спрямо „хората в Германия и в Европа (…) които бяха солидарни“ с гърците и отпуснаха помощи от 2010 г., допълни Габриел.

  „Справедливостта и солидарността трябва да са в сила и в двете посоки“, призова той.

  По материали на БТА

• Реклами за над 2.2 млн. лв. за да почиваме в България

  Рекламна кампания за над 2.2 млн. лв. ще насърчава българите да избират почивки в страната, съобщи на пресконференция министърът на туризма Николина Ангелкова. Проектът е от оперативна програма „Регионално развитие“ и започва в началото на февруари. За изпълнител е избрана агенцията „Д-р Бранд“, като договорът с нея е сключен през октомври миналата година.

  
  .

  Ето какво още четем за рекламите във в. „Капитал“:

  Кампанията „Скрито пред очите ти“ ще продължи 10 месеца и включва тв, печатна, външна и интернет реклама, както и рубрики в телевизионни предавания и ПР публикации. Към нея е създаден и нов рекламен клип (виж видеото), който показва деца, откриващи непознати места за почивка чрез популярната игра на криеница. Предстои да се заснемат такива за общо 50 туристически атракции в страната. Предвижда се още създаването на сайт и Facebook страница на проекта, обявиха още от фирмата изпълнител „Д-р Бранд“. В сайта ще се събере информация за рекламираните обекти и коментари от туристи, а към него ще се има и препратка от официалния туристически сайт www. bulgratiartevel.bg.

  Договорът е подписан през октомври миналата година по времето на служебния кабинет. По думите на Ангелкова той й бил „сервиран за изпълнение“, без да е имало възможност да се променят обектите или медиите, в които ще тече рекламната кампания. Изключение имало единствено за няколко списания, заложени в първоначалния план, които вече не излизат на пазара.

  Непопулярни атракции – на преден план

  В основата на кампанията „Скрито пред очите ти“ ще бъдат 50 слабо познати туристически обекта. Сред тях попадат Драгоманското блато, Каменните гъби край Хасково, тракийският комплекс Голямата косматка край Казанлък, крепостта Червен край Русе, водопадът Скока край Тетевен, куполната гробница в Поморие, музеят на киселото мляко край Трън и др. (виж пълния списък тук) Те пък бяха селектирани по друг проект за 2 млн. лв от програма „Регионално развитие“ – „Потърси България“, който се изпълняваше през 2011 г. Процедурите за настоящата рекламна кампания стартираха още след края му, но заради огромно забавяне в провеждането на обществените поръчки реализацията на новия проект започва чак сега.

  Проблем с голяма част от тези атракции е лошата инфраструктура, която затруднява посещението им, макар че Николина Ангелкова коментира, че когато те са избирани, е било заложено като изискване и да са максимално социализирани – т.е. да има достъп до тях и да се предлагат съпътстващи активности за туристите.

  Министърът на туризма обясни, че по-голяма част от българите са склонни да избират почивки в страната, ако разполагат с достатъчно информация и предлагане – 61% според данни от проучване на агенция „Естат“. Според Ангелкова това е и опция за компенсиране на очаквания нов спад на туристи от Русия и Украйна през зимния и предстоящия летен сезон.

  Въпреки обжалванията, Министерството на икономиката даде обществената поръчка на агенцията „Д-р Бранд“

  (Публикация по темата на в. „Капитал“ от края на миналата година)

  Оригинално конкурсът започна през юли 2013 г., а „Д-р Бранд“ беше обявен за победител за най-голямата от общо четири дейности – „Интегрирана комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм“, още през февруари 2014 г. Поръчката обаче беше обжалвана пред КЗК и от други два участника – „Бранд ню айдиъс“ ЕООД и обединението „Туризъм БГ 2013“ (което включва агенциите „Реформа адвъртайзинг“, „Май уъндърфул“ и „Адвъртайзинг ейджънси“ АД). По същото време се появи и текст във в. „Стандарт“, според който „Д-р Бранд“ разпределя основната част от приходите си към външни доставчици и няма сериозна собствена дейност.

  Някои забележки към конкурса

  Цялата обществената поръчка има общо четири позиции, а три от тях вече се изпълняват. Изследователската агенция „Естат“ спечели и трите позиции – „Анализ на причините за пътуванията на българите в чужбина и в страната“, „Мониторинг на ефективността от маркетинговите дейности“ и „Оценка на ефективността на националния маркетинг през 2012 и 2013 г.“, които вече са в ход. Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) е отделило общо 349 хил. лв.

  Позицията за интегрирана комуникационна кампания, която има бюджет от 1.9 лв. млн. лв., обаче буди възражения. Тук има общо пет участника – обединенията „Туризъм БГ 2013“, „България травъл 2012“, „Обединение за ВТБ“ и „Вирус стенд пойнт“, както и „Д-р Бранд“ ООД, която е единствено участва самостоятелно. Две от подалите документи обаче обжалват обществената поръчка. „Бранд ню айдиъс“ твърди, че е отстранена неправомерно от конкурса и че назначената комисия за провеждането му е била незаконосъобразна. Според ДЗЗД „Туризъм БГ 2013“, оценката в конкурса е била необективна, няма мотиви за присъдените точки по всеки компонент и предложенията на участниците не са били разгледани достатъчно задълбочено. И двете жалби са отхвърлени от КЗК.

  Позната поръчка

  В следващите месеци „Д-р Бранд“ ще има четири основни задължения. Агенцията ще трябва да изготви програма за насърчаване на пътуваният на българи в страната и да пусне интегрирана комуникационна кампания. За целта трябва да заснеме „телевизионно предаване и тв рубрика“, както и телевизионна реклама. Тук изискванията са изключително конкретни: рекламата трябва да има „четири вълни на излъчване по 1 месец всеки ден по три излъчвания дневно в поне 3 национални ефирни телевизии“. Освен това „Д-р Бранд“ ще трябва да осигури 100 рекламни карета, 80 билборда, реклама в 8 сайта за 8 месеца ежедневно.

  Това не е първият опит на МИЕТ с рекламата на туризма в България пред български туристи. През 2010 г. имаше подобна поръчка, която тогава струваше 1.6 млн. лв. Изпълнители на различните дейности тогава бяха „Публисис“ и ДЗЗД „Про ивент бизнес груп партнерс 3“ (в които отиде и основната част от бюджета – общо 1.5 млн. лв.). Резултатът беше кампанията „Потърси България“. Част от нея беше уебсайт, на който има пъзели с различни снимки от България, който може да бъде видян на http://www.potarsi.bulgariatravel.org.

  –––––––––––––––––––––––––––-

  Класиране в конкурса

  „Д-р Бранд“ ООД с оценка 97.47 т.
  Консорциум „Обединение ВТБ“(„РА Крес“ ЕООД, „СОВА 5“ АД, „Арт уинар“ ЕООД, „Книгоиздателска къща Труд“ ООД; ) с оценка 95.60 т.
  ДЗЗД „България Травел 2012“ („Медиа планинг груп“ ООД, „Скриин брадърс продукшън“ ООД, „Еуро Ар Ес Си Джи София“ ЕООД и „Бук бутик“ ООД) с оценка 95.31 т.
  ДЗЗД „Туризъм БГ 2013“ („Адвъртайзинг ейджънси“ АД, „Реформа адвъртайзинг“ АД и „Май уандърфул“) с оценка 93.42 т.
  Консорциум „Вирус Стендпойнт“ („Вирус промоушънъл сълюшън“ ЕООД и „Стендпойнт консултинг“ ЕООД) с оценка 70.42 т.

  Отпаднали

  „Грейн адвертайзинг“
  Консорциум „Аргент прима ДЗЗД“
  „Кампания България“ ДЗЗД
  „Бранд ню айдиъс“ ЕООД

• Цена на тока, Германия – България, 2006 – 2014 г.

  Георги Котев, Gikotev.blog.bg

  Още сме януари, а вече масово пуснаха „политици, експерти, икономисти и доброжелатели“, по ТВ студия и страници на вестници да ни убеждават, че поскъпването на тока от 1-ви юли е едва ли не неизбежно. Естествено това далеч не е така, но освен да ви показвам доказателствата за това, за сега нямам по-добри инструменти за противопоставяне.

  Сега ще ви покажа две графики, отразяващи динамиката на цените на тока във Федерална република Германия, почасови борсови цени за първите половини на годините 2006-та и 2014-та.

  

  Източникът на данните, с които съм построил графиките за Германия е ТУК. Вижте в секцията Download в дясната колонка на страницата. Ще откриете още много повече данни, за повече страни и години.

  

  Ето ги данните за почасовите борсови цени на тока, за първото полугодие на съответните години. Не знам как ви се вижда на вас, но на мен ми изглежда, че през 2006-та г. цените са били по-високи, отколкото през изминалата 2014-та? Цените са в евро за мега-ват-час (евро/МВт.ч).

  За по-добро разглеждане на детайлите реших да си позволя малка хитрост. Промених значението на по-малко от десетина числа, така че да „отрежа“ пиковите стойности на няколкото цени и по този начин успях да увелича графиката, за по-добро разглеждане. Ето как:

  

  Сега по-добре ли е?

  А сега можем да се пренесем в България. Данните за нея са ТУК. Вижте линка в долния десен ъгъл FREE REPORT – Historical-prices-BG. Графиката, която построих, се отнася за крайна цена на потребител (домакинство), по месеци, в периода от 2006-та до края на 2014-та. За удобство преведох данните в същата измерителна единица – евро за мега-ват-час (евро/МВт.ч). И ето какво се получи:

  

  За същия период, за който в Германия цените на борсата са паднали, у нас се забелязва повишение от цели 35% (тридесет и пет процента)!!! Даже повече, защото видно от графиката, на нея не е отразено последното поскъпване, от 1-ви октомври 2014-та г. (явно небрежност от страна на съставителите на базата данни?).

  На последната графика поставих и два важни маркера. Долният – зеленият показва цената, на която в момента Националната електрическа компания (НЕК) продава електроенергията на ЕРП-тата, а после те на нас. Превърнете тази цена в евро и сравнете със средната цена на борсата в Германия (според мен тя е около 40 евро/МВт.ч ?). А горният – червеният маркер отразява апетитите на робовладелците ни да продават. В края на миналата година директорът на НЕК заяви, че за да не „фалирали“ (разбирайте – за да не пресъхва потокът на кражбАта), трябва да започнат да продават тока на ЕРП-тата на цена от 200 лева/МВт.ч!!! Воала!

  В същото време робовладелците продължават да си прокарват грабителски схеми, за точене на стотици милиони от енергетиката, като култовата схема на настоящото „управление“ (робовладеене) е поредното „удължаване“ на живото на двете най-големи електропроизводствени мощности у нас – блокове 5 и 6, в АЕЦ „Козлодуй“. През последния уикенд, чрез Фейсбук, лично обвиних „политика“ – рИформатор Мартин Димитров (зам-председател на енергийната комисия в парламента) в целенасочено и силно настървено (от алчност) съучастие в тази схема. А той взе, че ме заплаши със съд и изтри всички доказателства за твърденията ми, които бях постнал на стената му. И естествено блокира достъпа ми до страницата му. В последствие се оказа, че същият ден е блокирал още няколко човека, за това, че са продължавали да постват доказателства за престъпленията му на стената му.

  ДА – цената на тока за крайния потребител в Германия е по-висока от нашата, НО това очевадно не се дължи на кражби от производството на продукта, а е заради по-високите данъчни и акцизни ставки и (навярно) по-скъпия транспорт, заради размерите и северното разположение на страната.

  Това е. За сега ви казвам довиждане, защото трябва да се захващам с четенето на Наказателно-процесуалния кодекс, за да се браня от опасния звяр – „политика“ – рИформатор Мартин Димитров.

  .

• 10 000 граждани ще могат да внасят законопроект в парламента

  10 хиляди българи ще могат да предлагат законопроекти на Министерския съвет или Народното събрание. Въвеждането на механизма за провеждане на европейска гражданска инициатива и на национално ниво е заложено в управленската програма на кабинета, публикувана в сайта. Това е една от мерките за засилване на прякото участие на гражданите в управлението на страната.

  Предвижда се и създаване на обществени съвети и консултативни комисии с ефективно гражданско участие в държавните регулатори.

  Кабинетът “Борисов” е заложил като свой приоритет и засилване на прякото участие на гражданите при вземане на решения на местно ниво чрез облекчаване на условията и реда за провеждане на местни референдуми.

  В частта за сигурността пък е предвидено формирането на аналитичен и координационен център по национална сигурност към МС. Ще се разработва модел за киберотбрана като основа за подготовка на национална стратегия за киберсигурност.

  На ГКПП Капитан Андреево ще бъде изграден контактен център за полицейско и митническо сътрудничество между България и Турция по повод миграционния поток. Това ще бъде регламентирано с подписването и ратифицирането на споразумението между двете страни. /„

  Източник: в. „24 часа“

• Дикме: Защо Местан не отиде без охрана в гетото?!

  ДПС ще продължава да бъде в политическа изолация, докато се управлява от това ръководство и докато не се реформира – коментира пред Дарик радио бившият земеделски министър Мехмед Дикме. Той определи като сериозен политически гаф заявката на лидера на ДПС Лютви Местан за внасяне на вот на недоверие към кабинета, без да има осигурена подкрепа за подобно искане в НС.

  Според Дикме движението никога не е било в такава изолация, в каквато е в момента – от желан и предвидим партньор ДПС се превърнала за другите партии в инструмент за „далавера“:

  „Искането за вот на недоверие и оставка на правителството и на министъра на здравеопазването се оказа недобре замислен ход от страна на ДПС. Искам да задам един въпрос към истинския лидер на ДПС – ще търпи ли това безобразие, което направи изпълняващият длъжността лидер на ДПС? От 90-та година нито една опозиционна партия не е допуснала такъв сериозен политически гаф – да обявиш вот на недоверие и да не можеш да събереш необходимите гласове за внасянето му. Г-н Местан защо не поиска вот на недоверие примерно за това, че бият лекарите? И когато той тръгва да защитава една общност в махалите, кой ще защитава лекарите, които вечер, опитвайки се в своите дежурства да спасяват човешки живот в тези квартали, биват бити? Защо г-н Местан не пробва една вечер да остави охраната си и с личната си кола да отиде на посещение в тези квартали, за да види какво ще се случи с него и след това да коментира тези теми“.

  „Ръководството на ДПС не го интересува електоратът и състоянието му. За тях водещо е определен кръг от хора да оцеляват в ръководството на ДПС и с тези хора са свързани определени компании, които печелят обществени поръчки“ – добави Дикме.

  Той коментира и темата доколко е вероятно да има смяна в ръководството на движението: „Според мен скоро няма да има смяна, защото в ДПС няма друг човек, който да се подчини толкова на Доган, към която и политическа формация в парламента ДПС да се върне. ДПС никога не е била в такава изолация, в каквато се намира в момента. И тя ще продължава, единственият вариант да се излезе от тази изолация е тотално цялото ръководство да се промени. Всички партии знаят, че ДПС – поне сегашното ръководство, идва да управлява заради далавера. Затова никой не иска да управлява с тях. Необходимо е много сериозно реформиране на партията. Това минава през това истинският лидер на партията да се оттегли наистина, защото в света само в държави с диктатура има почетни пожизнени лидери“.

  Източник: в. „Сега“

• Ню Йорк посреща най-страшната буря в историята си

  Съпоставима е само с тази от 1978 г., когато целият Североизток на САЩ бе блокиран

  

  На североизток в САЩ се вдига невиждана по своята сила снежна буря. По прогнози на метеоролозите снежната покривка може за много кратко време да надхвърли 90 сантиметра. Кметът на Ню Йорк Бил де Блазио предупреди съгражданите си, че задаващата се буря може да стане „една от най-силните и дори най-силната в историята на мегаполиса“ и помоли хората да проявяват бдителност, да не използват лични автомобили и да не излизат на улицата без необходимост.

  В инфарктната зона ще се озоват над 30 милиона души в щатите Ню Йорк, Ню Джърси, Кънектикът, Пенсилвания, Масачузетс и Мейн. Според метеоролозите, задаващата се буря може да се сравни по сила само с тази, която вилняла по Източното крайбрежие преди 37 години – през февруари 1978 г. Тогава целият Североизток на САЩ е бил парализиран за няколко дни. /БЛИЦ/

• Грък прибрал помощта от държавния бюджет за ПИБ

  Кухи фирми получават стотици милиони от наблюдаваната банка. Големи експозиции към фирми свързвани с Гриша Ганчев, Ковачки и Дарина Павлова.

  След няколко сериозни разкрития за огромни кредити на Първа инвестиционна банка към субекти на свързани лица (виж тук, тук и тук),Биволъ се нагърби с тежката задача да направи преглед на кредитния портфейл на спасената с държавни пари банка.

  

  Разследването не беше леко. Анализирахме oтпускането на корпоративни кредити на обща стойност 3,25 млрд. лв. от общо 4,9 млрд. лв. дадени от банката. Проследихме собствеността на над 280 български фирми и близо 50 офшорни такива. Прегледахме над 400 документа от българския и чужди търговски регистри. Към момента това е най-мащабното по обработените бази с данни разследване на журналистите от Биволъ. Направено е по всички правила на работа с информацията и валидиране на нейната достоверност. Твърдим най-отговорно, че всички факти отразяват актуалното към момента на разследването състояние, според официалните национални и международни публични регистри*.

  Резултатите представяме в табличен вид с линкове към папки с документи за всяка фирма. Така всеки може да прегледа документите и да се увери, че публикуваните данни са напълно реални. За нас лично те изглеждат твърде плашещи.

  Георгиус – златният бизнес партньор

  Световно неизвестният кипърски гражданин Георгиус Георгиу е роден през 1971. Човекът е адресно регистриран в скромно предградие на Никозия. По откритите досега документи обаче кипърецът е собственик на мащабни активи в България: остатъците от Кремиковци, на ОЦК Кърджали, знакови фирми като Витоша Ски и Юлен АД, на строителен, транспортен и туристически бизнес.

  Тези придобивки обаче са свързани със задължения към ПИБ за над 800 млн. лева. Това надхвърля собствения капитал на банката, който е 719,5 млн. лв. Кредитите, които е получил кипърския грък се доближават по количество до 900-те млн.лв., които банката не върна на държавния бюджет от спасителната помощ, с която бе реанимирана през лятото на 2014 г.

  Регламент № 575/2013 на Европейския парламент е категоричен. Неговият член 395 изрично посочва, че една банка не може да формира към даден клиент или група от свързани клиенти експозиция, чиято стойност надвишава 25 % от нейния капитал.

  Именно поради свързаностите, които се разкриват в регистрационните документи Биволъ поиска преди месец надлежна проверка от БНБ и Прокуратурата, които да установят, или отрекат основателните съмнения, че ПИБ се намира в недопустимо нарушение на евро директивите, които са задължителни за българските банки.

  Профилът Георгиус

  Въпреки мащабния си бизнес за стотици милиони, Георгиус Георгиу изглежда е в нужда. Той подработва и като директор във фирмата LEGNANO ENTERPRISES, собственост на главните акционери на ПИБ – Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. В края на 2013 Георгиус им продава фирмата, която тогава е собственик на акции в ПИБ.

  Георгиу вече няма акции в ПИБ, но и в момента се явява свързано с банката лице, тъй като основните акционери на ПИБ осъществяват върху него контрол (по смисъла на на чл. 4 § 1, т.38 т. от цитирания по-горе Регламент). За такива лица според чл. 45 от ЗКИ лимитът на кредитиране е 20% от капитала.

  Сред фирмените бижута на Георгиу са три от най-големите експозици на ПИБ, за които Биволъ писа още преди два месеца: съответно за 115, 109 и 104 млн. лв., за които БНБ е категорична, че са проверени от Европейската комисия, разрешила държавната помощ за банката. Разследването на Биволъ разкри, че тези три кредита към фирмите Надин Металс Трейд, Валпет Консулт и Елтрейд не се изплащат редовно и са предоговорени в последния момент преди падежа през септември 2014, като дори им е намалена лихвата. Но тези три фирми са взели още многомилионни кредити от ПИБ. Само тези три експозиции към един и същ краен собственик надвишават половината от капитала на ПИБ и вече представляват грубо нарушение на закона.

  Но финансовото влияние на кипъреца е още по-мащабно. Той самият, както и свързаните с него Евдокия Макламузи, Елена Макламузи, Ставрос Константину и Стела Георгиу, Ники Тенекедзи, Анастасия Йоанидес, Кристиния Коне, Ники Ан Реймундо са натрупали общо

  1,27 млрд. лв. дълг към ПИБ!

  Изводът дотук е, че за да бъде ПИБ жизнеспособна банка, отговаряща на изискванията за държавна помощ, кипърският анонимен магнат трябва да работи здраво и да си връща дълговете. В противен случай георгиусите или тези, които седят зад тях, може да се окажат доста скъпи на данъкоплатците, в буквален смисъл.

  Банка или организирана престъпност?

  ПИБ обаче има големи експозиции и към други знакови бизнесмени на прехода, които са обект на прочутата грама на Джеймс Пардю, озаглавена «Българската организирана престъпност», която Биволъ публикува заедно с Wikileaksподробно още през 2011 г. http://bivol.bg/05sofia1207-bg.html

  Оказва се, че за относително кратко време Георгиу е успял да овладее и да препродаде почти целия пътностроителен бизнес на Васил Божков – Черепа, известен от американските дипломатически доклади като «един от най-издирваните престъпници». В момента фирмите на Божков са собственост на други офшорки, но всички без изключение са минали през фирми на Георгиу. Отделно небезизвестната фирма за залози ЕВРОБЕТ има също кредити.

  335 млн. лв. кредити са взели фирми от енергийния сектор, свързани с Христо Ковачки, (кумец на Ивайло Мутафчиев).

  321,8 млн. лв. експозиция формират захарните заводи на ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев.

  Биволъ вече писа (виж линк), че кредит на БУРГАСКИ ЗАХАРЕН ЗАВОД за 35 млн. евро. е бил цедиран на офшорката ГОФ ХОТЕЛС МЕНИДЖМЪНТ срещу  13 337 664,23 евро. Собственик на Гоф е вездесъщия Георгиу, а фирмата се управлява от служител на ПИБ.

  В последната, по-скромна група с големи експозии са фирмите на покойния Илия Павлов и Мултигруп – БОРОЛЕНД и БОРОСПОРТ с общо 82 млн. лв. Вдовицата на Илия Павлов – Дарина Павлова, е съсобственик в БОРОЛЕНД и представител на лихтенщайнската офшорка, която владее БОРОСПОРТ. Тези кредити все пак са обезпечени с работещи хотели и ски съоръжения в курорта «Боровец».

  Сред кредитополучателите на ПИБ се откриват и други забележителни субекти. ИНТЕРПАЙП на Кирил Захариев е в ликвидация и дължи 41 млн. лв. 14 млн. са цедирани на ГОФ, другите 27 млн. висят неизвестно как обезпечени. ПЪТНИ СТРОЕЖИ, също с офшорна собственост, има кредит от 43 млн.

  Един служител с многомилионни кредити

  Фирмата СЕМИТА БИЛД на Видин Димитров Нановски е с едно работещо и социално и здравно регистрирано осигурено лице, според публичните регистри. Това не и пречи да получи над 40 млн. евро, или около 80 000 000 лв. кредит от ПИБ.

  Вижте сега как се прави: Фирмата е учредена на 05.09.2013 г. Дружеството е със собствен капитал от 1000 лв. Без да има никаква стопанска дейност и да е доказала своята благонадежност – само дни по-късно – на 01.10.2013 г. на нея е отпуснат кредит в размер на 25 000 000 евро. На следващия месец – ноември същата година размерът на кредита вече е увеличен на 35 000 000 евро. С последващ Анекс кредитът достига наистина рекордната сума за подобни търговски субекти от 40 150 000 евро! Особено интересно е, че този наистинафрапиращо огромен кредит е одобрен близо 2 месеца след като банката е била изпаднала в ликвидна криза и е получила държавната помощ през лятото на 2014 г. Разсрочено е връщането на кредита от септември 2014 до септември  2016 г. Залогът за тези десетки милиони е…. един имот от 6 декара в Хасково и някакво неясно “търговско предприятие”! Възниква съвсем основателният въпрос: Защо ли тази фирма с няколкодневен живот, 1000 лв. капитал и само един служител е отговорила на стриктните изисквания за кредитиране, с които всеки българин е наясно!? Дали на някой, който е кандидатствал дори за малък потребителски кредит пред банката, това изглежда като нормална банкова практика? Дали има значение, че тази финансирана с космически суми фирмичка е регистрирана на ул. Маринковица 2Б, където е седалището на други едри кредитополучатели на ПИБ? Дали е случайно, че в същия този офис се помещават фирмите от групировката НАДИН? За взаимоотношенията на ПИБ с НАДИН, покрай приватизацията на МК Кремиковци Биволъ писа подробно в свое предишно разследване.

  След помазаните с държавни пари, след като банката получи помощ, има и други фирми. КРИСТАЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ на ловчанлията Калоян Енчев получава 28 млн. долара на 31.10.2014. Няколко дни по-рано в. Капитал описа схемата за рефинансиране на «Петрол» през това дружество, което към края на 2013 г. има едва 150 хил. лв. активи, а за 2012 г. няма реализирани приходи.

  «Големият неизяснен въпрос в момента е откъде „Кристъл асет мениджмънт“ е набавило средства за рефинансиране.» питат се авторите на статията. Въпросът може да се счита за изяснен.

  Американските дипломатически анализи горчиво се потвърждават

  В заключение, разследването на Биволъ потвърждава с документи и факти констатациите направени преди 10 години от американския посланик Джон Байърли. Той описва ПИБ като «гнила ябълка», стъпила с единия крак в легалния бизнес, а с другия «в най-тъмните сфери на престъпния свят» (вижтук). В България обаче “престъпният свят” е стъпил вече и с двата си крака във висшите етажи на Изпълнителната, Съдебната и Законодателната власт. Овладяла управлението на цялата държава, Мафията има нужда и от съответните финансови оръдия за източване и ограбване на публичните средства. Необходимото приспиване на обществената реакция и ограбването и на следващите няколко поколения българи се осъществява с дива пропаганда, чрез овладените с подобни безлимитни финанси медийни корпорации през последните 8 години. Държавните институции на Мафията-държава вместо да обследват престъпните схеми и да спасят нацията от тотален фалит открито вече се демаскираха като блюстители на задкулисието и неокомунистически сатрапи на свободното слово, рушащо казионната цензура.

  Останалото е медийно мълчание и социална агония.

  * В разследването са използвани данни от Търговския регистър (http://brra.bg) където се вписват особените залози при отпускане на кредити и тяхното заличаване. Отбелязали сме само активните залози, за които са достъпни документи в регистъра. Посочените суми не отразяват актуалното състояние на кредита. Някои кредити може да се изплащат и да са намалели, други да са в просрочие и с натрупването на лихви да са се увеличили. Проверката на Биволъ, като медия не може да носи отговорност при невярно, или непълно отразяване в регистъра на данните подадени от самата банка и нейните кредитополучатели. Именно това е задължението на отговорните институции в държавата, в лицето на БНБ и Прокуратурата, които да разпоредят и стартират проверка по информацията на Биволъ, тъй като тя се базира изключително и само на официални и актуални документи от обществено значение! Отказът от извършването на обстойна и обективна такава би бил многозначителен и силно дискредитиращ законосъобразната дейност на тези институции. Разбира се, очакват се и опити за сериозни манипулации от страна на проверяваната страна.

   

  Биволъ

• СИРИЗА прескочи едната бариера за абсолютно мнозинство, инвеститорите тръпнат

  СИРИЗА събира 36,5 %, по данни от 1/4 от избирателните бюра

  .
  Говорителка на СИРИЗА заявява, че победата на партията й няма да уплаши финансовите пазари, предаде „Ройтерс“. „Това ще е началото на различна ера за цяла Европа, в която икономическият растеж и развитие ще изместят антикризисните ограничения“, казва тя. Докато гърците гласуваха, обаче инвеститорите се подготвяха за нервна реакция на пазарите и нестабилна търговия в началото на седмицата, отбелязва агенцията.

  Някои вече са калкулирали негативната реакция и смятат, че тя ще бъде ограничена, разказва „Ройтерс“.

  Резултатът е важен за бъдещето на Гърция, но иначе страната е изолирана от финансовата система на еврозоната. Допълнителен смекчаващ ефект ще окаже и новата програма на Европейската централна банка за изкупуване на държавни облигации, казва пред агенцията Люси О’Керъл, икономист в Aberdeen Asset Management. Според нея рискът още съществува, но е овладян в значителна степен.

  Приблизително същото смятат и анализаторите на AXA Investment Management. Според тях предстоят месеци на опънати нерви, докато вървят преговорите между новата власт в Атина и международните кредитори. Рисковите активи и еврозоната ще усетят това, но като цяло ефектът извън Гърция ще е ограничен и „без материални последици за останалите в еврозоната“.

  За две години и половина европейските банки намалиха драстично експозицията си към гръцките, апетитът за гръцки държавни облигации е слаб, а страните от района успяха да се стабилизират.

  Почти е скъсана връзката между лихвите за кредитиране на Гърция и на доскоро закъсали страни като Португалия, Ирландия и Испания. Днес 30-месечен гръцки дълг струва 10%, а 10-годишният е с доходност от 8%. Разликата е логична, тъй като пазарите искат по-високи лихви за краткосрочно кредитиране, когато са притеснени от перспективата от фалит.

  Питър Уестуей, главен икономист на Vanguard Asset Management за Европа, предупреждава да не се отписва напълно вероятността от негативен ефект от изборите, макар Гърция почти да е изчезнала от радара на инвеститорите.

  Източник: БЛИЦ

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * От първо лице – вж. мнението на Валерия Кертикова от Гъция – линк.

• 267 753 деца на гурбетчии растат без родителски надзор

  Родители, избрали да изкарват парите си от гурбет в чужбина, са оставили у нас без пряк надзор 267 753 деца. Децата им най-често се гледат от близки и далечни роднини, дори от съседи. При общ брой на децата в България от 1 191 221, тези, които са оставени от работещи зад граница майки и бащи, са 267 753, пише в изследване на фондация ”Партньори – България”.

  

  Ситуацията е най-тревожна в селата в Източните Родопи, Северен Централен и Северозападен район. Там процентът на децата, оставени сами да се гледат, надхвърля 60%. Масово деца на гурбетчии отпадат и от училище, защото няма кой да ги контролира да учат. Другата тревожна тенденция е разпадането на семействата на децата на имигранти. „Често родителят в чужбина създава друго семейство извън страната и оставя децата в България, без да го е грижа какво се случва с тях, посочва председател на общинския съвет във Вършец. „Родителите му са в Турция, в Истанбул, също и баба му. Финансова подкрепа не получавам от тях. Рожденият ден даже не са честитили на сина си”, разказва дядо, настойник на дете в Търговище.

  В здравословен план често такива деца се затварят в себе си. „Невъзможността да споделя с майка ми лични тревоги ме кара да се чувствам неудовлетворена, често се затварям в себе си”, казва ученичка от Видин. „Понякога плача, че родителите ми ги няма до мен”, споделя момче от Сливен. „Такива деца често проявяват враждебност и причината не е заради отношения с връстниците им, а защото са обидени на родителите си, че са изоставени”, казва училищен психолог в Гоце Делчев. Много от децата „ежедневно общуват с родителите си по скайп и телефон. Това са предимно тези с етнически български произход”, казва служител от службата за закрила на детето в Търговище.

  Източник: в. „Труд“

• Je suis Северозападо!

  Стоян Николов – Торлака, в.„Сега“
  

   

  

  Вдъхновен от многомилионнио тираж на онова френското, едни викат, че било списание, други па го наричат весник, „Шарли ебдо“ май се казуваше, написах реч и я прочетох у кръчмата. Сиреч на единственото место за социална активност у наше село. Ако изключиме състоящите се един път на месец опашки пред пощата, кога бабичките и старците си чекат пенсиите, а ние, малко по-младите – социалните помощи. Ама музата и вътрешнио плам ме напнаха, та немаше как да чекам чак до началото на другио месец. Па и кой ше ме чуе там? Секи се ръга и бута, като некой скот (по нашенски – стока)…

  И така, изправих се у средата на хоремаго, промих си устата с малко скоросмъртница, спрех телевизора, къде сички се беха вторачили у него да гледат неква реклама на космодиск, изпънах се като струна, прокашлях се важно и започнах с твърд и ясен глас:

  „Много се извинявам, че ми е леко през дедовия и за тия, къде обясняват, че са Шарлита, и за другите, Ахмедовците, а и за третите, къде били и едните, и другите. Не ме разбирайте грешно. Аз също съм за свободата на словото, нищо, че тия, шарлитата, направо ми бъркат там, къде слънце не огрева понекогиж със супер тъпите си карикатурки, напраени само та да се дига пушилка покрай списанието им. Кой кво си сака, тва да си рисува, никой нема право да го стреля, тва да не е меко сирене? Човеко е цела Вселена. Секи човек. И Ахмед е цела Вселена, нищо че е мюсюлманин. Нищо че и него застреляха. Некои викат, че никой не бил застрелян, ама тва е що лудниците по свето и у нас не си връшат работата.

  Та, приказката ми беше, че с най-европейски и цивилизационни чуства ви казвам, че мое и да ми е станало малко мъчно за целата ганимация покрай шарлитата; мое да съм се впечатлил и да съм цъкал с език за милионите по площадите и баш толко милионнио тираж; мое даже и некоя сълза да съм пущил за тия ора, къде си отидоа без време здрави и прави, ама тва нема да го кажем на глас, що тука, у Северозападо, мъж, къде реве, не го викат и за кибик.

  Стана ми терсене, ама кой съм я да се бръкам у световната политика? Мюсюлманите ли са виновни, двойнио стандарт на толерантност ли е виновен, САЩ ли готват нова война, заслужили ли са си го, не са ли си го заслужили шарлитата, аз немам капацитет да съдим. Да съдат ония, къде обещават по седемдесе девици, псалмопения и райове на простосмъртните и лековерните.

  Сто пъти повече обаче ми е терсене за друго. За Северозападо. Българскио Северозапад. Аз мое да не съм широкоскроена личност, ама тва е, нема кво да напраим. Затва се изправям пред вазе и ви казвам: Je suis Северозападо!

  Je suis сичките села, къде преди години у тех живееха по неколко хиляди души, а сега нема кой да те препсува там, щото са останали само две-три бабички с бастуни, чекащи секи ден оня горе, кък и да се казва, да си ги прибере, та да се не мъчат повече.

  Je suis опустелите и порутени училища с изкрътени дограми, у които некогиж се виеше кръшен детски смех и се учехме на четмо и писмо, а днеска ги огласят само зимните виелици, зловещия кресък на кукумявките и стъпките на невестулките, заселили се по изкорубените им покриви.

  

  Je suis опустелите ниви, изсечените гори, отнесените от наводненията къщи и мостове, умиращата от ден на ден надежда, погледо, вперен през прозорецо, та дано некой синковец или дъщера се връне от странство заедно с унуците поне за неколко часа.

  Je suis и тия, къде забегнаха от Северозападо. Аз съм техната болка, техните сънища, техната носталгия. Аз съм страданието им за роднио край. Аз съм и ясното им осмисляне, че врънат ли се у роднио си край, са живи загинали.

  Je suis и другите, къде са оставени без пътища, без европроекти, без влакове, без препитание, без здравеопазване, без изход. Аз съм тия, които вият за помощ, ама помощ нема отникъде. Аз съм тия, къде чиновниците и неофеодалите им скапват секи опит да надигнат главица, да работат за по-добрио си живот, па и за по-добрио живот на околните.

  Je suis некролог. Некролог на Северозападо. Знаате ли кво пише на некролозите у Северозападо? „На 22 години“; „На 34 години“; „На 45 години“; „На 53 години“. Да видиш по-възрастен да си е заминал е се едно си фанал поне петица от тотото.

  Je suis Северозападо… Мое да е много ограничено, ама не ми пука. Ние сме у режим на поголовно изтребление, така че, простете ме, ама некък Je suis Charlie предизвиква у мене по-скоро усмивка, да, горчива усмивка, ама се пак усмивка“.

  Никой у кръчмата ни се засме, ни мъцна…

   

• Осъдиха американски журналист заради подкрепа на „Анонимните“

  

  Американският журналист Барет Браун, известен с това, че е писал за хакерската група „Анонимните“ и дори беше считан за неин неофициален говорител, беше осъден на 63 месеца затвор вчера в Далас, щата Тексас, съобщиха местните медии.

  Процесът на 33-годишният Браун, който беше арестуван през 2012 г., мобилизира защитниците на свободата на медиите. Първоначално той беше обвинен за сътрудничество с хакерите, но накрая се призна за виновен по най-маловажните обвинения. Той беше осъден и на глоба от 890 000 долара.

  Някои считаха Браун, който е работил за в. „Хъфингтън пост“ и „Венити феър“, за поддръжник на групата „Анонимните“. Процесът срещу него започна, след като той публикува линкове към информация, открадната от фирмата за сигурност „Статфор“ през 2011 г.

  В своя защита Браун изрази съжаление, че правителството „заплашва с десетки години затвор за копирането и публикуването на обществено достъпен линк, който и други журналисти разпространиха, без да бъдат съдени“.

  Журналистът и неговите поддръжници, включително правозащитната организация „Репортери без граници“, поискаха присъдата му да не надхвърля вече прекараното в затвора време, или 30 месеца.

  Източник:  в. „Сега“

• „Зелените“ настояват за спиране на ОВОС на седми блок на „Козлодуй“

  Със заплаха за съдебно обжалване на ОВОС за изграждане на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ се обърнаха от политическа партия „Зелените“ към екологичния министър Ивелина Василева. Партията на природозащитниците предупреди, че Василева е длъжна да спре ОВОС-а заради нередности при обществените консултации по проекта.

  Проблемите

  Според „Зелените“ румънската общественост не е била коректно информирана за организираните обществени консултации, за да изрази своето негативно становище. От Висш екологичен експертен съвет (ВЕЕС) дори не знаят, че в деня на решението им в полза на проекта за Седми блок 19-ти януари в България се случи дебат, включващ всички онези местни общности, които биха били принудени завинаги да напуснат своите домове, при евентуална тежка авария. Затова и в някои региони на Румъния вече започна организация за местни референдуми срещу АЕЦ “Козлодуй 7”.

  Проф. Ади-Мария Симоу, преподавател в Университета на Крайова и дългогодишен инспектор на ООН по защита от химически оръжия, информира „Зелените“, че вече напредва подписката им в района на Крайова. На провелата се в понеделник, 19 януари, кръгла маса „Подготвеност за реакция при ядрени аварии на Балканите“, организирана от Фондация за околна среда и земеделие и Зелените, проф. Симоу заяви: „Общественото обсъждане в Крайова бе абсурдно и незаконно, заради което исках неговата отмяна. Самата аз научих за него 20 минути преди началото му, а обществеността въобще не беше запозната. Бяха поканени представители на местните власти, от които научих, че са били инструктирани да си мълчат по време на обсъждането. Дори не знаем какъв реактор искат да сложат в близост до домовете ни. Затова и започнахме самоорганизация за провеждане на местен референдум и вече имаме напредък.“

  Съседите ни са в своето пълно право да реагират със съпротива срещу намерението на властите в България, да поставят живота им в риск още десетки години. Особено предвид и информацията от представители на АЕЦ “Козлодуй”, според която българската страна е длъжна да информира властите в Румъния в рамките на 2 часа от моментът на събитието, според съществуващото споразумение между двете страни. Проф. Симоу заяви също: „Как е възможно някой да мисли, че радиоактивния облак ще чака на границата 2 часа? Та нали ние сме точно от другата страна на Дунав и такъв облак ще е стигнал вече Централна Румъния, докато ние разберем и вземем поне някакви мерки?“.

  Негативно отношение към порочните процедури на обществените обсъждания бяха заявени и от България, включително от представители на неправителствените организации в самия Висш екологичен експертен съвет, твърдят „Зелените“.

  Други причини за позицията „против“ на „Зелените“

  На 19-ти януари Висшият екологичен експертен съвет одобри Оценката за въздействие върху околната среда на проекта за АЕЦ „Козлодуй 7”, без да отчете логиката на негативните становища от българска и румънска страна. След катастрофалните аварии в Три Майл Айлънд, Чернобил и Фукушима, митовете за „екологична, евтина и безопасна ядрена енергия“ рухнаха из основи, а страни като Германия, Япония, Швейцария и Южна Корея приеха да преустановят работата на съществуващите и проектираните ядрени мощности, твърдят „Зелените“. Анализите на риска, които твърдяха, че вероятността от тежка авария на ядрен реактор са 1 към 100 000 се оказаха неоснователни, предвид факта, че до момента реалността показва 1 към 100. След като щетите от такава авария костват стотици милиарди и засягат площи от хиляди квадратни километри, то за малка и бедна страна като България подобен риск е абсолютно неоправдан. Още повече, когато страната ни има свръхпроизводство и няма никаква нужда от нови големи енергийни мощности, настояват „Зелените“.

  Освен риска от голяма авария и икономическата несъстоятелност на нови ядрени мощности, България все още не разполага с хранилище за средносрочно и дългосрочно съхранение на радиоактивните отпадъци, които се получават от производството на ядрена енергия и остават радиоактивни и опасни в продължение на стотици хиляди години. Зелените и Балканската анти-ядрена коалиция дебело да подчертават, че създаването и поддържането на такова хранилище за стотици хиляди години никога не влиза в сметките на политиците, когато говорят и подписват договори за строеж на ядрени реактори, които работят не повече от 40-50 години.

  Източник: Еxpert.bg

• Дишай

  Димитри Иванов, в. „Сега“

  Латинският квартал е в Париж на брега на Сена. Аз казвам, че живея в латинския квартал, понеже живея на улица „Латинка“ в София. Съседната пряка уличка е “Райко Алексиев” – хумористът Фра Дяволо, който списваше хумористичния вестник “Щурец”. Него го убили заради две карикатури в “Щурец”. Карикатурите бяха на Хитлер и Сталин. Когато бях малък, слизах заран до вестникарската будка, купувах на баща ми всички вестници. Те не ми бяха интересни, с изключение на “Щурец”, където Гуньо Гъсков разказваше какво направили той и неговото “гадже”, и разказите му бяха с картинки като комиксите. Гадже беше неприлична дума и я нямаше в другите вестници.

  Защо убили Фра Дяволо бе, татко? – Защото те не се шегуват. Те и на другите не позволяват да се шегуват. – Само за това ли? – Не. Също, за да му вземат … –Какво да му вземат? – Фра Дяволо имаше балтон от камилска вълна. – Е, ама заради един балтон ли? – Не. Каскетната интелегенция му завиждаше, щото Райко имаше автомобил и хубав апартамент, и щото имаше дар Божи да се шегува. – Ама като е Божи дар, той що е Фра Дяволо? – Уф, въздъхваше баща ми, понеже бях хлапе, задаващо досадни въпроси.

  След години Алекс Алексиев, дето сега е… политолог ли беше, какъв беше, ама той в Rand corporation нещо беше, също беше досадно хлапе. Бях в една компания с батко му, който беше домъкнал братчето си на “жур”. Не беше жур, беше нощем и бяхме намерили грамофон, пружината му се навиваше с манивелка, бяхме намерили плочата “Настроение”/In the Mood/ в изпълнение на оркестъра на Глен Милър. След всеки танц угасяхме лампите да се натискаме с гаджетата по канапетата, а мръсничето Алексчо включваше осветлението.

  После Юри Жиров направи филма “Дишай” за обгазяването на град Русе откъм румънския бряг на Дунав. С този филм започна българското дисидентсво; дотогава българските дисиденти бяха безгласни букви. Онзи ден – хоп!- в България Джон Кери, US държавен секретар. Аз нали живея, където вече казах, че живея, на входната врата имаше лист “Не отваряйте вратите и прозорците”. Само дето не пишеше “Не дишайте, докато Джон Кери е в България”. Пък аз лете, зиме – политиката на отворените врати и прозорци. Зиме с шапка и яке. Обичам да виждам да ми се веят перденцата на прозорците. Затворих прозорците, докато сe разкара Джон Кери. Пуснах си по YouTube “Hit the road Jack”. Рей Чарлс не пее точно за Джон Кери, но много хубаво пее “Hit the road Jack and don’t you come no more, no more Jack, Hit the road Jack and don’t you come back no more”. Казвах си: Ай сиктир от тука, Кери! Ние тука мръсници си имаме достатъчно. И те като теб говорят без нищо да казват. Един даже владее речитатива на наратива. Наум си го казах това, не бих му го казал на Джон Кери в очите, щото аз имам френско възпитание и спазвам le bon ton. Да не се хваля, ама аз умея да псувам на френски като caporal de la legion etrangere, aма не сега, друг път ще ви покажа. На един US посланик, който ме покани на lunch, му казах, че Бойко Борисов е гангстер и посланикът се вкамени, сякаш той не го знае. А не беше каскетна интелигенция този посланик, той се образовал в най-престижните US университети и знаеше, че аз съм превел на български какво ли не –Хемингуей, Скот Фицджералд, дори Looking Forward на Джордж Буш, дето беше шеф на ЦРУ, не на сина му, също президент на САЩ, дето направи някаква шашма със сриването на Twin Towers, кулите близнаци в Ню Йорк.

  Сега думата ми е за каскетната интелигенция. Българските комунисти и един милион души, мимикриращите като комунисти, носеха каскети и сталинки като семплата шапка на Сталин с червена петолъчка отпред – не генералски фуражки. Много грехове ми тежат на душата; ще разкажа само за Блага Димитрова. Тя беше красиво и много добро момиче, не беше флиртаджийка като другите какички. Пишеше стихове; публикуваха й ги. Тя вървеше по улица “Светослав Тертер”, която е до полиграфическия комбинат, аз подире й подвиквах “Каскета, каскета”, докато тя се разплака. Бяха й отпечатали стихотворение как от трибуната на мавзолея на Георги Димитров другарят Вълко Червенков приветствал с каскета си възторжения народ. Философът Желю Желев и поетесата Блага Димитрова после станаха двойка – той президент, тя вицепрезидантка.

  Бойко Борисов онзи ден бил казал: Защо да не си изберем жена за президент? Прав е тоя Бойко, когото аз не познавам. Имаме си поне две избираеми жени. Едната е Сталинка. Нямам пред вид шапката сталинка. Преди да се преименува Кристалина Георгиева се именувала Сталинка, после станала не знам каква си в Световната банка във Вашингтон.

  Втората жена е Ирина Бокова, която стана не знам каква си в ЮНЕСКО на ООН. Баща й скачал с подкованите си с габъри партизански ботуши връз Фра Дяволо, докато го убие, разправяше комшията ми Радой Ралин, макар че на Радой нямах много вяра, след като той искаше да ме помъкне към Орлов мост да посрещаме “царя”; грях ми е на душата, ако лъжа. По-добре е да си остане като президент сламеният човек. Той не е сламеният човек от “Магосникът от Оз”, той си е наш автентичен български. Бойко го забърсваше по тила с шамарчета-бърсалки, както казвахме ние, когато бяхме ученици, има го това на телевизионен видеозапис. Но на тоя Росен Плевнелиев, въпреки бърсалките не му дойде акълът в главата – пъчил се, че българите сме натовци и че Русия е нашият враг. А Русия е велика, тя ни освободи от османско. Русия е велика, тя унищожи цяло едно море, Аралското. Тя и нашето Черно море може да унищожи, но дупедавците натовци наши се нагъзиха на американците те да дупчат за шистов газ, те да отровят подземното сладководно море под Добруджа и чао “О Добруджански край, ти наш си земен рай, в теб златно жито зрей.” Ми ще внасяме от Украйна, житницата на Русия. Хубава е Украйна, особено украинките и ако читателите мъже не споделяте това мое гледище – Sorry for you. Аз от моята си гледна точка.

  От моя гледна точка аз не станах скиор, по вина на един бор. Аз обичах морето; като го наближах, замирисваше ми на море, но и планината обичах, като я наближах, замирисваше на Gordon’s Gin. Не беше ела, бор беше. Ако се спускаш на ски и се блъснеш в ела, нейните долни клони омекотяват удара, а той беше висок бор, гол като като дирек в долната си част. Спусках се аз през малинажа на Витоша, но не бързо като сегашните скиори, аз най-много с 25 км/ч. От моята гледна точка този бор ми се изпречи на пътя и аз ту вляво, ту вдясно – прегърнах го, а той ме удари, спука ми три ребра и така ме фрасна в ченето както на боксовия ринг не ме бяха били. Аз тогава бях боксьор, даже два междуродни мача имам, но това между нас да си остане, понеже и на двата мача ме биха, друг път може би ще разкажа за тях. Сега аз казвам колко са различни гледните точки. Ако този бор можеше да говори,той щеше да ви каже: Един загубеняк, дето не можеше да кара ски, се блъсна в мен. Аз казвам, че борът, нищо не му бях направил аз на този бор, безпричинно ме връхлетя и ме блъсна и ми пукна три ребра. След сблъсъка аз месец-два не смеех да се смея, да кихам и да кашлям, щото боли. И цяр няма; питайте ваш познат лекар да ви каже, че спуканото ребро, ако го бинтоваш, няма да можеш да дишаш.

  Филмът на Юри Жиров се казвашеше “Дишай!” Все още дишам.

  DI copyright

   

• СИРИЗА с план от 9 точки за излизане на Гърция от кризата

  Кандидатурата на СИРИЗА – мандат за надежда и промяна

  Партията СИРИЗА, която води в предизборната кампания и има големи шансове да сформира еднопартийно правителство, обещава да провежда многовекторна външна политика, застъпва се за отпадане на санкциите срещу Русия, има и положително отношение към прокарването на газопровод през Турция и Гърция за Европа.

  Нито една от големите партии, участващи в парламентарните избори на 25 януари, не поставя въпроса за излизането на Гърция от еврозоната. Но сред аналитиците нараства скептицизма за положителен изход от кризата чрез политиката на тежки икономии, натрапвана от Берлин.

  

  Кандидатурата на лидера на опозиционната партия СИРИЗА Алексис Ципрас символизира солидарността към гръцкия народ и всички в Южна Европа, които страдат от катастрофалните социални последици от строгите икономии и рецесия. Това се посочва в предизборната програма на лявата партия.

  Аз не съм кандидат на Южна Европа. Аз съм кандидат на всички хора, независимо от техния адрес, независимо дали те живеят в северната част или на юг. Моята кандидатура обединява едни и същи хора, които неолибералното управление на икономическата криза разделя. Тя е насочена към всички хора, които искат по-добър живот за себе си и децата си в една по-добра Европа, се посочва в програмата на Алексис Ципрас.

  Според нея еврозоната балансира на ръба на колапса, а изходът са следващите няколко стратегически цели, които определят трите основни приоритета на партията.

  1. Демократично преустройство на Европа. Европа няма да бъде нито социална, нито екологична, ако тя не е демократична. Ако не бъде такава, тя ще отблъсне своите граждани, както се случва сега. Защото в този критичен момент Европейският съюз е разложен в олигархична и недемократична структура в услуга на банкерите и свръхбогатите. Демокрацията в Европа е в отстъпление. И няма съмнение, че трябва да се сложи край на строгите икономии, за да се възвърне демокрацията. Според СИРИЗА неолибералните строги икономии подкопават институционалните органи и политическата роля на националните парламенти. Те подбиват икономическите и социалните права на гражданите.

  Основна точка в програмата е възстановяването на главната роля на националния парламент в изготвянето и взимането на решения по националния бюджет. Това означава спиране на членове 6 и 7 от Регламента на ЕС за мониторинг и оценка на националните бюджети, които дадоха на ЕК правото да разглежда и преразглежда националните бюджети.

  Във втория етап се предлага нова европейска система за сигурност, която да не позволява на нито един европейски войник да бъде извън границата на Европа.

  2. Икономиите са вредно лекарство в грешното време с опустошителни последици за единството на обществото, демокрацията и бъдещето на Европа, се посочва още в документа. Един от белезите на строги икономии, който не показва никакви признаци на изцеление, е безработицата – и по-специално, безработицата сред младите хора. Младежката безработица в Гърция и Испания е около 60%. С 3,5 милиона под 25 години без работа Европа подписва собственото си предсмъртно писмо.

  3. Задвижване на екологичната трансформация на производството. Кризата не е просто икономическа, но също и екологична. Екологичното преструктуриране на производството обхваща възможно най-широк кръг от области на политиката като например: данъчна реформа, която ще промени логиката на данъчното облагане, премахването на вредните за околната среда субсидии, опазването на биологичното разнообразие, заместването на конвенционалната енергия с възобновяеми източници на енергия, инвестициите в научните изследвания за околната среда и развитието, биологичното земеделие и устойчив транспорт, както и отхвърлянето на всяко трансатлантическо търговско споразумение, което не гарантира високи социални и екологични стандарти.

  4. От СИРИЗА настояват още за реформиране на европейската рамка за имиграция. Политиката за предоставяне на убежище трябва да се промени. Трябва да се гарантира защитата на основните права на човека на цялата европейска територия и незабавно да се планират ефективни мерки за спасяване на мигрантите в открито море, определяне на центрове за приемане на входните пунктове и приемане на правна процедура и нова правна рамка, която ефикасно и справедливо да определя достъпа на имигрантите до всички страни от ЕС, по справедлив и пропорционален начин, като се вземат предвид, доколкото е възможно и техните собствени желания.

  Планът от 9 точки

  Политическият план на партията за излизане от кризата, за растеж, социална справедливост и пълна заетост включва девет точки.

  1. Европейската икономика е претърпяла шестгодишна криза със средна безработица над 12% и с опасност от дефлация. Европа трябва да намали лихвите по заемите за икономическо възстановяване и устойчиво развитие с акцент върху инвестициите в хората, технологиите и инфраструктурата. Програмата ще помогне засегнатите от кризата икономики да се измъкнат от омагьосания кръг на рецесията и повишаване на коефициентите на дълга, създавайки работни места и поддържайки възстановяването. САЩ го направиха , защо ние не можахме?“, пише още в документа.

  2. СИРИЗА цели кредитна експанзия на малки и средни фирми. Условията за кредитиране в Европа се влошиха рязко. Малките и средните предприятия са особено силно засегнати. Хиляди от тях, особено в засегнатите от кризата икономики на Европейския съюз, са били принудени да затворят, не защото не са жизнеспособни, а заради липсата на кредити. Последствията за работни места са ужасни. Извънредни времена изискват нетрадиционни действия. Европейската централна банка трябва да последва примера на други централни банки по целия свят и да предоставя евтини кредити на банки, ако те се съгласят да увеличат кредитирането на малки и средни предприятия.

  3. Побеждаване на безработицата. Средната безработицата в ЕС днес е на най-високото си равнище от началото на воденето на регистри. Днес почти 27 млн души са безработните в Европейския съюз, от които повече от 19 милиона в еврозоната. Официалното средно ниво за еврозоната е нараснало от 7,8% през 2008 г. до 12,1% през ноември 2013 г. За Гърция – от 7,7% до 27,4%, а за Испания от 11,3% до 26,7% през за същия период. Много от безработните са без работа в продължение на повече от година, докато много млади хора никога не са имали възможност за платена работа. По-голямата част от проблема с безработицата е резултат от бавния или отрицателния икономически растеж. Но опитът показва, че дори и растежът в Европа се възстанови, ще отнеме много време, преди безработицата да се върне към предкризисните си нива. Според СИРИЗА Европа трябва да пренасочи средства от фондовете за създаване на работни места на своите граждани.

  4. Спиране на новата европейска фискална рамка. Тя изисква балансирани бюджети година по година, независимо от икономическите условия, които преобладават в държавата-членка. Днес се премахва възможността за използване на фискалната политика като политически инструмент за стабилизиране по време на криза, т.е. в моментите, когато е най-необходимо, което поставя икономиката под риск. Накратко, това е опасна идея. Европа се нуждае от фискална рамка, която признава необходимостта от фискална дисциплина в средносрочен план, като едновременно позволява страните-членки да прибягват до фискални стимули в рецесия.

  5. Една истинска Европейската централна банка – кредитор от последна инстанция за страните-членки, а не само за банките. Историческият опит показва, че успешните парични съюзи изискват централни банки, които извършват цялата гама от функции на централните банки и не се фокусират изключително върху поддържането на ценова стабилност. Ангажиментът на Централната банка да действа като кредитор от последна инстанция трябва да бъде безусловен и не трябва да зависи от споразумението на държавата за програмата с Европейския механизъм за стабилност. Съдбата на еврото и просперитетът на хората в Европа може да зависи от това.

  6. Макроикономическо пренастройване

  Страните с излишък трябва да правят колкото и страните с дефицит за коригиране на макроикономическите дисбаланси в рамките на Европа. Сегашната асиметрията в регулацията между страните с излишък и дефицит не вреди само на страните с дефицит – това вреди на Европа като цяло.

  7. Разделяне на търговските и инвестиционни банкови дейности, предотвратяването на такова опасно сливане, което рискува да се превърне в неконтролирано образувание.

  8. Ефективно европейско законодателство по отношение на офшорните икономически и предприемачески дейности.

  9. Нова политика за европейския дълг. Предложението на СИРИЗА е вдъхновено от подписването на Лондонското споразумение през 1953 година, което освобождава Германия от голяма част от икономическата тежест, в която е потънала. Това споразумение за опрощаване на половината от дълговете помага за възстановяването на следвоенна Германия и проправя пътя към икономически успех за държавата. Погасителният план на задълженията се разпределя за 30 години, а друга част става безлихвена.

  Източник: БГНЕС

• Христо Комарницки: Журналистиката е все повече в сферата на услугите

  Млади карикатуристи няма – казва още за е-vestnik един от най-талантливите български майстори на карикатурата

  .

  Невена Борисова,  e-vestnik.bg
  

  

  Христо Комарницки. Снимка: Иван Бакалов

  .

  Комарницки нарича политиците „герои“. Предпочита статива пред компютъра и изявата на чистия хумор пред празнословието. Влиянията, които карикатуристът изпитва върху себе си, идват от Бешков, Божинов, полския карикатурист Анджей Млечко. Роденият в Габрово художник рано напуска града, за да влезе в Националната художествена гимназия в София. Публикуването на карикатурите му започва през знаковата 1989 г. в „Стършел“.

  На гости сме в ателието на художника – стая във вестник “Сега”, отрупана с албуми, купища рисунки, статив, палитра и акварели. Тук се помещава живата работилница за карикатури от последните 20 години. Източникът на безкомпромисна сатира изглежда учудващо спокоен човек на живо, със също толкова спокойна усмивка (сатиричната очевидно има запазено място в карикатурите).

  

  Тесте карикатури на Комарницки от 2012 г. Снимка: Иван Бакалов

  .

  Изключително плодовит, Комарницки има изработен режим на рисуване. До около обяд следи купищата информация, този „нездравословен материал“, както го нарича и събира идеи, за да извади нишката хумор, което прераства в ежедневните карикатури на страниците на в. „Сега“. Относно процеса на правене на карикатурата, той е категоричен, че идеята е най-важна – формирането на набор от идеи (който трябва да е готов някъде до около следобед). Комарницки е от художниците, които предпочитат хартията. Споделя, че може да е малко „старомоден“, но и досега рисува на ръка. Наясно е, че компютърът може да е много улесняващ, но си служи с него само за дребни детайли, и то понякога. Вади и показва устройство за рисуване на компютъра, което рядко е използвал. Затова ателието му е отрупано с хартия и всякакви материали за рисуване. На масата има множество папки – авторът им напоследък рови из обемните си архиви, регистрирайки все по-тревожно един феномен – повторяемостта в обществената ни действителност.

  

  Карикатура на Комарницки от 2010 г. по стенописа “Атинска школа” на Рафаело. В ролята на Платон вляво е Стоичков, на Аристотел вдясно е Бойко Борисов.

  .

  Заговаряме се за малкото птиче, стоящо в ъгъла на много от карикатурите му, което понякога има и собствена позиция и жестикулация. Комарницки го обяснява като „алтер его“ на автора. Вдъхновено е от традиция, свързана с Патрик Олифант, един от големите американски карикатуристи (б.р. – кариерата на Олифант, подобно на някои от френските му колеги от „Шарли Ебдо“, обхваща десетилетия).

  След случилото се във френската редакция карикатуристът се чувства потиснат. Някои от загиналите френски карикатуристи са всепризнати еталони, следващи многогодишна традиция на свободата и „почитта към карикатурата“.

  

  Карикатура на Комарницки

  .

  „Не знам как може да стане така, че журналистиката у нас да е институция на гражданското общество. Понеже тук журналистиката все повече отива в сферата на услугите. Границата между журналистика и пиар е сериозно размита. У нас липсват и такива неща като журналистическа солидарност, организиран живот…“

  Става дума за това доколко съществува натиск спрямо сатирата у нас.

  „По-трудно е да редактираш едно изображение. Винаги може да се промени един текст, но с карикатурата не е така. Относно натиска, винаги е имало опити за такъв. Дълго време аз се ласкаех, че на теория може да ми се случи нещо, че мога да бъда заплашен вследствие от труда си. Впоследствие осъзнах, че нашите „герои“ не се вълнуват от това, освен ако не бъде засегнат пряко техен интерес, и то материален“.

  

  Христо Комарницки. Снимка: Иван Бакалов

  .

  Комарницки си пропомня усетената енергия на протестите от 2013 г. енергия, сега „отмряла и затихнала“.

  „По принцип аз подкрепях протеста. Още на първия митинг се събрахме една група хора и тръгнахме да протестираме. Шокът от случилото се тогава беше наистина много голям, все едно са те ударили с мокър парцал. И мисля, че първите няколко дни имаше невероятна енергия, която естествено българинът, със завидна некадърност, успя да разпилее (б.а. – в друг разговор Комарницки беше коментирал, че българското общество е в „насипно състояние – прекрасни хора сами по себе си, които не успяват да направят нищо заедно“). А имаше шанс да се случи по-радикална промяна, съществуваше такава възможност, но после тези, които го предизвикаха, бързо се усетиха. Ако следваме някаква цикличност, може би тя ще се появи, ще избухне отново…“.

  Карикатури и Преход

  „Спомням си години, когато карикатуристи изобщо нямаше. През ‘97-а и ‘98-а година обаче, когато малко се „освободи“ пресата, почти всеки вестник имаше свой карикатурист. Сега жълтите медии изобщо не поддържат жанра. Културата се изгубва, а това е въпрос на култура, затова и традицията изчезва – печатането на литература, хумор.“

  

  Карикатура на Комарницки

  .

  Комарницки започва да публикува в „Стършел“ през 1989 г. Първите му карикатури излизат именно там. Битието му на карикатурист започва успоредно с промените. Той си спомня как, в дните около 10-и ноември, докато носи „наръч“ карикатури, един от най-известните за времето си карикатуристи, го посреща с думите: „Дай да видя какво правиш тук? Откъде си ти, бе? Е, че защо не си стоиш там, откъдето си тръгнал?“. По това време пресата се изгражда, има десетки вестници и той си спомня как следобед обикаля редакциите, за да предлага свои карикатури. Комарницки добре помни този период, пълен с ентусиазум. Тогава, когато всичко е било движение, никъде не е получавал отказ за публикуване, защото „времената бяха такива“. В началото на 90-те години той се занимава с анимация, това е мечтата му, и успоредно прави карикатури. По-късно се разделя с анимацията заради упадъка й в България.

  

  Карикатура на Комарницки

  .

  „Беше много интересен период, тогава всичко се беше отпушило. Усещането беше много хубаво, долавяше се свободата. Сега едва ли някой може да усети подобна атмосфера, това време е отминало…“.

  На въпрос какво стана с хората отпреди 10 ноември, с доказаните художници-карикатуристи, които като че ли се изгубиха в лабиринта на Прехода, Комарницки споделя, че една част от тях не са могли да се приспособят. Пресата се променя драстично и има и случаи на хора, останали с навика си да създават „езоповски неща“, с убеждения, които не им позволяват да се приспособят. Имало е и такива, които не свикват с идеята да се занимават с политика, за тях тя си остава нещо „мръсно“ и „гнусно“. Самата преса тогава също не им обръща внимание.

  „Тодор Цонев например беше силен на идеи, но не го допускаха. Ако имаше някой главен редактор, който да го оцени, би го пускал всеки ден. Наскоро търсех в един английски индекс на карикатуристите какво е посочено във връзка с българските карикатуристи и само неговото име, на Тодор Цонев, беше там, посочено като емблема на карикатурната ни мисъл. Аз помня как в периода на промените живееше на един таван, забравен и накрая си отиде, умря като куче“.

  Ядосва ли се карикатуристът?

  „Ядосвам се, да. Тази работа не става без емоции, човек трябва да има обективно отношение и ангажираност. И тези емоции са различни. Понякога може да съм разгневен, тъжен“.

  

  Христо Комарницки. Снимка: Иван Бакалов

  .

  На предположение, че в карикатурите си избягва обикновения българин, Комарницки отговаря, че политиците, които изобразява в карикатурите си, са илюстрация на същия този българин.
  „Няма нужда да търся измислен образ на българина, след като такъв, вече готов, съществува – Бойко Борисов олицетворява много добре състоянието на нещата“.

  Самият Комарницки никога не е говорил и не се е засичал с Борисов, с изключение на един юбилеен купон, където само го вижда сред присъстващите – гледал на един телевизор някакъв мач.

  На въпрос дали има положителни образи в политиката, Комарницки отговаря подобаващо:

  „Те всички започват пътя си като безкрайно положителни образи, което трае кратко време – докато не се потопят в този лакмус на властта. Партиите и политици гледат да употребят не само хората, но и тези очаквания.  Тогава цялата положителност изчезва. А и аз бързо се научих да не си създавам герои. Да не подкрепям определен политик и определена политическа сила. На първо място, това води до разочарования и освен това, не е полезно за самата професия. “.

  

  Карикатури на Комарницки. Снимка: Иван Бакалов

  .

  И в други свои интервюта Комарницки коментира, че е интересно да се наблюдава как един политик се променя, когато е на власт и в опозиция.

  Да избягам в Родопите
  

  „Някой път ми писва от тази тъпа действителност и си казвам: Добре, защо трябва да рисувам всичко това? Другото, което ме обезсърчава, са повтарящите се теми. Проблемите ни като общество остават едни и същи, не сме мръднали дори и малко. Сменят се само лицата и фигурите, в самото общество нищо не  се променя от десетилетия. И аз виждам, че вече съм коментирал при предишни събития нещо, което важи и за сегашни.
  Бих искал понякога да мога да се освобождавам от ежедневното. Да отида например в Родопите  и да си рисувам. Няма значение, къде, в някое село – от Девин надолу.” (смее се)

  На въпрос има ли общност на карикатуристите, Комарницки отговаря положително, бързайки да добави, че „самата професия трудно предполага колективни изяви“. За него е достатъчно, когато стане сутрин, да види какво е направил колегата му Чавдар Николов. Това го радва, и това е нужно, защото „в този случай е достатъчно да видиш някой друг, както и друг поглед върху нещата, който не е манипулиран“.

  На въпроса: „Имали ли сте стажанти?“, Комарницки като че ли трепва. Въпросът за приемствеността е трудно решим не само в неговия случай, но и в общността на днешните карикатуристи. Карикатуристът със съжаление споделя, че няма последователи.

  „Това ми е болна тема, защото, ето, аз вече ставам на половин век и ме мятат за най-младия, не виждам след нас да идва някой. Това не е добре. И се боря след мен да дойде някой. Имах идея да обявя конкурс. Трудното на тази работа е, че не може да се преподава. Карикатуристът се изгражда сам като такъв, включително като светоглед, като възприемане на света“.

   

• <<
• 1
...
• 86
• 87
• 88
• 89
• 90
• 91
• 92
• 93
• 94
• 95
• 96
...
• 414
• >>