Всички авторски страници

Авторски

• Дикме: Защо Местан не отиде без охрана в гетото?!

  ДПС ще продължава да бъде в политическа изолация, докато се управлява от това ръководство и докато не се реформира – коментира пред Дарик радио бившият земеделски министър Мехмед Дикме. Той определи като сериозен политически гаф заявката на лидера на ДПС Лютви Местан за внасяне на вот на недоверие към кабинета, без да има осигурена подкрепа за подобно искане в НС.

  Според Дикме движението никога не е било в такава изолация, в каквато е в момента – от желан и предвидим партньор ДПС се превърнала за другите партии в инструмент за „далавера“:

  „Искането за вот на недоверие и оставка на правителството и на министъра на здравеопазването се оказа недобре замислен ход от страна на ДПС. Искам да задам един въпрос към истинския лидер на ДПС – ще търпи ли това безобразие, което направи изпълняващият длъжността лидер на ДПС? От 90-та година нито една опозиционна партия не е допуснала такъв сериозен политически гаф – да обявиш вот на недоверие и да не можеш да събереш необходимите гласове за внасянето му. Г-н Местан защо не поиска вот на недоверие примерно за това, че бият лекарите? И когато той тръгва да защитава една общност в махалите, кой ще защитава лекарите, които вечер, опитвайки се в своите дежурства да спасяват човешки живот в тези квартали, биват бити? Защо г-н Местан не пробва една вечер да остави охраната си и с личната си кола да отиде на посещение в тези квартали, за да види какво ще се случи с него и след това да коментира тези теми“.

  „Ръководството на ДПС не го интересува електоратът и състоянието му. За тях водещо е определен кръг от хора да оцеляват в ръководството на ДПС и с тези хора са свързани определени компании, които печелят обществени поръчки“ – добави Дикме.

  Той коментира и темата доколко е вероятно да има смяна в ръководството на движението: „Според мен скоро няма да има смяна, защото в ДПС няма друг човек, който да се подчини толкова на Доган, към която и политическа формация в парламента ДПС да се върне. ДПС никога не е била в такава изолация, в каквато се намира в момента. И тя ще продължава, единственият вариант да се излезе от тази изолация е тотално цялото ръководство да се промени. Всички партии знаят, че ДПС – поне сегашното ръководство, идва да управлява заради далавера. Затова никой не иска да управлява с тях. Необходимо е много сериозно реформиране на партията. Това минава през това истинският лидер на партията да се оттегли наистина, защото в света само в държави с диктатура има почетни пожизнени лидери“.

  Източник: в. „Сега“

• Ню Йорк посреща най-страшната буря в историята си

  Съпоставима е само с тази от 1978 г., когато целият Североизток на САЩ бе блокиран

  

  На североизток в САЩ се вдига невиждана по своята сила снежна буря. По прогнози на метеоролозите снежната покривка може за много кратко време да надхвърли 90 сантиметра. Кметът на Ню Йорк Бил де Блазио предупреди съгражданите си, че задаващата се буря може да стане „една от най-силните и дори най-силната в историята на мегаполиса“ и помоли хората да проявяват бдителност, да не използват лични автомобили и да не излизат на улицата без необходимост.

  В инфарктната зона ще се озоват над 30 милиона души в щатите Ню Йорк, Ню Джърси, Кънектикът, Пенсилвания, Масачузетс и Мейн. Според метеоролозите, задаващата се буря може да се сравни по сила само с тази, която вилняла по Източното крайбрежие преди 37 години – през февруари 1978 г. Тогава целият Североизток на САЩ е бил парализиран за няколко дни. /БЛИЦ/

• Грък прибрал помощта от държавния бюджет за ПИБ

  Кухи фирми получават стотици милиони от наблюдаваната банка. Големи експозиции към фирми свързвани с Гриша Ганчев, Ковачки и Дарина Павлова.

  След няколко сериозни разкрития за огромни кредити на Първа инвестиционна банка към субекти на свързани лица (виж тук, тук и тук),Биволъ се нагърби с тежката задача да направи преглед на кредитния портфейл на спасената с държавни пари банка.

  

  Разследването не беше леко. Анализирахме oтпускането на корпоративни кредити на обща стойност 3,25 млрд. лв. от общо 4,9 млрд. лв. дадени от банката. Проследихме собствеността на над 280 български фирми и близо 50 офшорни такива. Прегледахме над 400 документа от българския и чужди търговски регистри. Към момента това е най-мащабното по обработените бази с данни разследване на журналистите от Биволъ. Направено е по всички правила на работа с информацията и валидиране на нейната достоверност. Твърдим най-отговорно, че всички факти отразяват актуалното към момента на разследването състояние, според официалните национални и международни публични регистри*.

  Резултатите представяме в табличен вид с линкове към папки с документи за всяка фирма. Така всеки може да прегледа документите и да се увери, че публикуваните данни са напълно реални. За нас лично те изглеждат твърде плашещи.

  Георгиус – златният бизнес партньор

  Световно неизвестният кипърски гражданин Георгиус Георгиу е роден през 1971. Човекът е адресно регистриран в скромно предградие на Никозия. По откритите досега документи обаче кипърецът е собственик на мащабни активи в България: остатъците от Кремиковци, на ОЦК Кърджали, знакови фирми като Витоша Ски и Юлен АД, на строителен, транспортен и туристически бизнес.

  Тези придобивки обаче са свързани със задължения към ПИБ за над 800 млн. лева. Това надхвърля собствения капитал на банката, който е 719,5 млн. лв. Кредитите, които е получил кипърския грък се доближават по количество до 900-те млн.лв., които банката не върна на държавния бюджет от спасителната помощ, с която бе реанимирана през лятото на 2014 г.

  Регламент № 575/2013 на Европейския парламент е категоричен. Неговият член 395 изрично посочва, че една банка не може да формира към даден клиент или група от свързани клиенти експозиция, чиято стойност надвишава 25 % от нейния капитал.

  Именно поради свързаностите, които се разкриват в регистрационните документи Биволъ поиска преди месец надлежна проверка от БНБ и Прокуратурата, които да установят, или отрекат основателните съмнения, че ПИБ се намира в недопустимо нарушение на евро директивите, които са задължителни за българските банки.

  Профилът Георгиус

  Въпреки мащабния си бизнес за стотици милиони, Георгиус Георгиу изглежда е в нужда. Той подработва и като директор във фирмата LEGNANO ENTERPRISES, собственост на главните акционери на ПИБ – Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. В края на 2013 Георгиус им продава фирмата, която тогава е собственик на акции в ПИБ.

  Георгиу вече няма акции в ПИБ, но и в момента се явява свързано с банката лице, тъй като основните акционери на ПИБ осъществяват върху него контрол (по смисъла на на чл. 4 § 1, т.38 т. от цитирания по-горе Регламент). За такива лица според чл. 45 от ЗКИ лимитът на кредитиране е 20% от капитала.

  Сред фирмените бижута на Георгиу са три от най-големите експозици на ПИБ, за които Биволъ писа още преди два месеца: съответно за 115, 109 и 104 млн. лв., за които БНБ е категорична, че са проверени от Европейската комисия, разрешила държавната помощ за банката. Разследването на Биволъ разкри, че тези три кредита към фирмите Надин Металс Трейд, Валпет Консулт и Елтрейд не се изплащат редовно и са предоговорени в последния момент преди падежа през септември 2014, като дори им е намалена лихвата. Но тези три фирми са взели още многомилионни кредити от ПИБ. Само тези три експозиции към един и същ краен собственик надвишават половината от капитала на ПИБ и вече представляват грубо нарушение на закона.

  Но финансовото влияние на кипъреца е още по-мащабно. Той самият, както и свързаните с него Евдокия Макламузи, Елена Макламузи, Ставрос Константину и Стела Георгиу, Ники Тенекедзи, Анастасия Йоанидес, Кристиния Коне, Ники Ан Реймундо са натрупали общо

  1,27 млрд. лв. дълг към ПИБ!

  Изводът дотук е, че за да бъде ПИБ жизнеспособна банка, отговаряща на изискванията за държавна помощ, кипърският анонимен магнат трябва да работи здраво и да си връща дълговете. В противен случай георгиусите или тези, които седят зад тях, може да се окажат доста скъпи на данъкоплатците, в буквален смисъл.

  Банка или организирана престъпност?

  ПИБ обаче има големи експозиции и към други знакови бизнесмени на прехода, които са обект на прочутата грама на Джеймс Пардю, озаглавена «Българската организирана престъпност», която Биволъ публикува заедно с Wikileaksподробно още през 2011 г. http://bivol.bg/05sofia1207-bg.html

  Оказва се, че за относително кратко време Георгиу е успял да овладее и да препродаде почти целия пътностроителен бизнес на Васил Божков – Черепа, известен от американските дипломатически доклади като «един от най-издирваните престъпници». В момента фирмите на Божков са собственост на други офшорки, но всички без изключение са минали през фирми на Георгиу. Отделно небезизвестната фирма за залози ЕВРОБЕТ има също кредити.

  335 млн. лв. кредити са взели фирми от енергийния сектор, свързани с Христо Ковачки, (кумец на Ивайло Мутафчиев).

  321,8 млн. лв. експозиция формират захарните заводи на ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев.

  Биволъ вече писа (виж линк), че кредит на БУРГАСКИ ЗАХАРЕН ЗАВОД за 35 млн. евро. е бил цедиран на офшорката ГОФ ХОТЕЛС МЕНИДЖМЪНТ срещу  13 337 664,23 евро. Собственик на Гоф е вездесъщия Георгиу, а фирмата се управлява от служител на ПИБ.

  В последната, по-скромна група с големи експозии са фирмите на покойния Илия Павлов и Мултигруп – БОРОЛЕНД и БОРОСПОРТ с общо 82 млн. лв. Вдовицата на Илия Павлов – Дарина Павлова, е съсобственик в БОРОЛЕНД и представител на лихтенщайнската офшорка, която владее БОРОСПОРТ. Тези кредити все пак са обезпечени с работещи хотели и ски съоръжения в курорта «Боровец».

  Сред кредитополучателите на ПИБ се откриват и други забележителни субекти. ИНТЕРПАЙП на Кирил Захариев е в ликвидация и дължи 41 млн. лв. 14 млн. са цедирани на ГОФ, другите 27 млн. висят неизвестно как обезпечени. ПЪТНИ СТРОЕЖИ, също с офшорна собственост, има кредит от 43 млн.

  Един служител с многомилионни кредити

  Фирмата СЕМИТА БИЛД на Видин Димитров Нановски е с едно работещо и социално и здравно регистрирано осигурено лице, според публичните регистри. Това не и пречи да получи над 40 млн. евро, или около 80 000 000 лв. кредит от ПИБ.

  Вижте сега как се прави: Фирмата е учредена на 05.09.2013 г. Дружеството е със собствен капитал от 1000 лв. Без да има никаква стопанска дейност и да е доказала своята благонадежност – само дни по-късно – на 01.10.2013 г. на нея е отпуснат кредит в размер на 25 000 000 евро. На следващия месец – ноември същата година размерът на кредита вече е увеличен на 35 000 000 евро. С последващ Анекс кредитът достига наистина рекордната сума за подобни търговски субекти от 40 150 000 евро! Особено интересно е, че този наистинафрапиращо огромен кредит е одобрен близо 2 месеца след като банката е била изпаднала в ликвидна криза и е получила държавната помощ през лятото на 2014 г. Разсрочено е връщането на кредита от септември 2014 до септември  2016 г. Залогът за тези десетки милиони е…. един имот от 6 декара в Хасково и някакво неясно “търговско предприятие”! Възниква съвсем основателният въпрос: Защо ли тази фирма с няколкодневен живот, 1000 лв. капитал и само един служител е отговорила на стриктните изисквания за кредитиране, с които всеки българин е наясно!? Дали на някой, който е кандидатствал дори за малък потребителски кредит пред банката, това изглежда като нормална банкова практика? Дали има значение, че тази финансирана с космически суми фирмичка е регистрирана на ул. Маринковица 2Б, където е седалището на други едри кредитополучатели на ПИБ? Дали е случайно, че в същия този офис се помещават фирмите от групировката НАДИН? За взаимоотношенията на ПИБ с НАДИН, покрай приватизацията на МК Кремиковци Биволъ писа подробно в свое предишно разследване.

  След помазаните с държавни пари, след като банката получи помощ, има и други фирми. КРИСТАЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ на ловчанлията Калоян Енчев получава 28 млн. долара на 31.10.2014. Няколко дни по-рано в. Капитал описа схемата за рефинансиране на «Петрол» през това дружество, което към края на 2013 г. има едва 150 хил. лв. активи, а за 2012 г. няма реализирани приходи.

  «Големият неизяснен въпрос в момента е откъде „Кристъл асет мениджмънт“ е набавило средства за рефинансиране.» питат се авторите на статията. Въпросът може да се счита за изяснен.

  Американските дипломатически анализи горчиво се потвърждават

  В заключение, разследването на Биволъ потвърждава с документи и факти констатациите направени преди 10 години от американския посланик Джон Байърли. Той описва ПИБ като «гнила ябълка», стъпила с единия крак в легалния бизнес, а с другия «в най-тъмните сфери на престъпния свят» (вижтук). В България обаче “престъпният свят” е стъпил вече и с двата си крака във висшите етажи на Изпълнителната, Съдебната и Законодателната власт. Овладяла управлението на цялата държава, Мафията има нужда и от съответните финансови оръдия за източване и ограбване на публичните средства. Необходимото приспиване на обществената реакция и ограбването и на следващите няколко поколения българи се осъществява с дива пропаганда, чрез овладените с подобни безлимитни финанси медийни корпорации през последните 8 години. Държавните институции на Мафията-държава вместо да обследват престъпните схеми и да спасят нацията от тотален фалит открито вече се демаскираха като блюстители на задкулисието и неокомунистически сатрапи на свободното слово, рушащо казионната цензура.

  Останалото е медийно мълчание и социална агония.

  * В разследването са използвани данни от Търговския регистър (http://brra.bg) където се вписват особените залози при отпускане на кредити и тяхното заличаване. Отбелязали сме само активните залози, за които са достъпни документи в регистъра. Посочените суми не отразяват актуалното състояние на кредита. Някои кредити може да се изплащат и да са намалели, други да са в просрочие и с натрупването на лихви да са се увеличили. Проверката на Биволъ, като медия не може да носи отговорност при невярно, или непълно отразяване в регистъра на данните подадени от самата банка и нейните кредитополучатели. Именно това е задължението на отговорните институции в държавата, в лицето на БНБ и Прокуратурата, които да разпоредят и стартират проверка по информацията на Биволъ, тъй като тя се базира изключително и само на официални и актуални документи от обществено значение! Отказът от извършването на обстойна и обективна такава би бил многозначителен и силно дискредитиращ законосъобразната дейност на тези институции. Разбира се, очакват се и опити за сериозни манипулации от страна на проверяваната страна.

   

  Биволъ

• СИРИЗА прескочи едната бариера за абсолютно мнозинство, инвеститорите тръпнат

  СИРИЗА събира 36,5 %, по данни от 1/4 от избирателните бюра

  .
  Говорителка на СИРИЗА заявява, че победата на партията й няма да уплаши финансовите пазари, предаде „Ройтерс“. „Това ще е началото на различна ера за цяла Европа, в която икономическият растеж и развитие ще изместят антикризисните ограничения“, казва тя. Докато гърците гласуваха, обаче инвеститорите се подготвяха за нервна реакция на пазарите и нестабилна търговия в началото на седмицата, отбелязва агенцията.

  Някои вече са калкулирали негативната реакция и смятат, че тя ще бъде ограничена, разказва „Ройтерс“.

  Резултатът е важен за бъдещето на Гърция, но иначе страната е изолирана от финансовата система на еврозоната. Допълнителен смекчаващ ефект ще окаже и новата програма на Европейската централна банка за изкупуване на държавни облигации, казва пред агенцията Люси О’Керъл, икономист в Aberdeen Asset Management. Според нея рискът още съществува, но е овладян в значителна степен.

  Приблизително същото смятат и анализаторите на AXA Investment Management. Според тях предстоят месеци на опънати нерви, докато вървят преговорите между новата власт в Атина и международните кредитори. Рисковите активи и еврозоната ще усетят това, но като цяло ефектът извън Гърция ще е ограничен и „без материални последици за останалите в еврозоната“.

  За две години и половина европейските банки намалиха драстично експозицията си към гръцките, апетитът за гръцки държавни облигации е слаб, а страните от района успяха да се стабилизират.

  Почти е скъсана връзката между лихвите за кредитиране на Гърция и на доскоро закъсали страни като Португалия, Ирландия и Испания. Днес 30-месечен гръцки дълг струва 10%, а 10-годишният е с доходност от 8%. Разликата е логична, тъй като пазарите искат по-високи лихви за краткосрочно кредитиране, когато са притеснени от перспективата от фалит.

  Питър Уестуей, главен икономист на Vanguard Asset Management за Европа, предупреждава да не се отписва напълно вероятността от негативен ефект от изборите, макар Гърция почти да е изчезнала от радара на инвеститорите.

  Източник: БЛИЦ

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * От първо лице – вж. мнението на Валерия Кертикова от Гъция – линк.

• 267 753 деца на гурбетчии растат без родителски надзор

  Родители, избрали да изкарват парите си от гурбет в чужбина, са оставили у нас без пряк надзор 267 753 деца. Децата им най-често се гледат от близки и далечни роднини, дори от съседи. При общ брой на децата в България от 1 191 221, тези, които са оставени от работещи зад граница майки и бащи, са 267 753, пише в изследване на фондация ”Партньори – България”.

  

  Ситуацията е най-тревожна в селата в Източните Родопи, Северен Централен и Северозападен район. Там процентът на децата, оставени сами да се гледат, надхвърля 60%. Масово деца на гурбетчии отпадат и от училище, защото няма кой да ги контролира да учат. Другата тревожна тенденция е разпадането на семействата на децата на имигранти. „Често родителят в чужбина създава друго семейство извън страната и оставя децата в България, без да го е грижа какво се случва с тях, посочва председател на общинския съвет във Вършец. „Родителите му са в Турция, в Истанбул, също и баба му. Финансова подкрепа не получавам от тях. Рожденият ден даже не са честитили на сина си”, разказва дядо, настойник на дете в Търговище.

  В здравословен план често такива деца се затварят в себе си. „Невъзможността да споделя с майка ми лични тревоги ме кара да се чувствам неудовлетворена, често се затварям в себе си”, казва ученичка от Видин. „Понякога плача, че родителите ми ги няма до мен”, споделя момче от Сливен. „Такива деца често проявяват враждебност и причината не е заради отношения с връстниците им, а защото са обидени на родителите си, че са изоставени”, казва училищен психолог в Гоце Делчев. Много от децата „ежедневно общуват с родителите си по скайп и телефон. Това са предимно тези с етнически български произход”, казва служител от службата за закрила на детето в Търговище.

  Източник: в. „Труд“

• Je suis Северозападо!

  Стоян Николов – Торлака, в.„Сега“
  

   

  

  Вдъхновен от многомилионнио тираж на онова френското, едни викат, че било списание, други па го наричат весник, „Шарли ебдо“ май се казуваше, написах реч и я прочетох у кръчмата. Сиреч на единственото место за социална активност у наше село. Ако изключиме състоящите се един път на месец опашки пред пощата, кога бабичките и старците си чекат пенсиите, а ние, малко по-младите – социалните помощи. Ама музата и вътрешнио плам ме напнаха, та немаше как да чекам чак до началото на другио месец. Па и кой ше ме чуе там? Секи се ръга и бута, като некой скот (по нашенски – стока)…

  И така, изправих се у средата на хоремаго, промих си устата с малко скоросмъртница, спрех телевизора, къде сички се беха вторачили у него да гледат неква реклама на космодиск, изпънах се като струна, прокашлях се важно и започнах с твърд и ясен глас:

  „Много се извинявам, че ми е леко през дедовия и за тия, къде обясняват, че са Шарлита, и за другите, Ахмедовците, а и за третите, къде били и едните, и другите. Не ме разбирайте грешно. Аз също съм за свободата на словото, нищо, че тия, шарлитата, направо ми бъркат там, къде слънце не огрева понекогиж със супер тъпите си карикатурки, напраени само та да се дига пушилка покрай списанието им. Кой кво си сака, тва да си рисува, никой нема право да го стреля, тва да не е меко сирене? Човеко е цела Вселена. Секи човек. И Ахмед е цела Вселена, нищо че е мюсюлманин. Нищо че и него застреляха. Некои викат, че никой не бил застрелян, ама тва е що лудниците по свето и у нас не си връшат работата.

  Та, приказката ми беше, че с най-европейски и цивилизационни чуства ви казвам, че мое и да ми е станало малко мъчно за целата ганимация покрай шарлитата; мое да съм се впечатлил и да съм цъкал с език за милионите по площадите и баш толко милионнио тираж; мое даже и некоя сълза да съм пущил за тия ора, къде си отидоа без време здрави и прави, ама тва нема да го кажем на глас, що тука, у Северозападо, мъж, къде реве, не го викат и за кибик.

  Стана ми терсене, ама кой съм я да се бръкам у световната политика? Мюсюлманите ли са виновни, двойнио стандарт на толерантност ли е виновен, САЩ ли готват нова война, заслужили ли са си го, не са ли си го заслужили шарлитата, аз немам капацитет да съдим. Да съдат ония, къде обещават по седемдесе девици, псалмопения и райове на простосмъртните и лековерните.

  Сто пъти повече обаче ми е терсене за друго. За Северозападо. Българскио Северозапад. Аз мое да не съм широкоскроена личност, ама тва е, нема кво да напраим. Затва се изправям пред вазе и ви казвам: Je suis Северозападо!

  Je suis сичките села, къде преди години у тех живееха по неколко хиляди души, а сега нема кой да те препсува там, щото са останали само две-три бабички с бастуни, чекащи секи ден оня горе, кък и да се казва, да си ги прибере, та да се не мъчат повече.

  Je suis опустелите и порутени училища с изкрътени дограми, у които некогиж се виеше кръшен детски смех и се учехме на четмо и писмо, а днеска ги огласят само зимните виелици, зловещия кресък на кукумявките и стъпките на невестулките, заселили се по изкорубените им покриви.

  

  Je suis опустелите ниви, изсечените гори, отнесените от наводненията къщи и мостове, умиращата от ден на ден надежда, погледо, вперен през прозорецо, та дано некой синковец или дъщера се връне от странство заедно с унуците поне за неколко часа.

  Je suis и тия, къде забегнаха от Северозападо. Аз съм техната болка, техните сънища, техната носталгия. Аз съм страданието им за роднио край. Аз съм и ясното им осмисляне, че врънат ли се у роднио си край, са живи загинали.

  Je suis и другите, къде са оставени без пътища, без европроекти, без влакове, без препитание, без здравеопазване, без изход. Аз съм тия, които вият за помощ, ама помощ нема отникъде. Аз съм тия, къде чиновниците и неофеодалите им скапват секи опит да надигнат главица, да работат за по-добрио си живот, па и за по-добрио живот на околните.

  Je suis некролог. Некролог на Северозападо. Знаате ли кво пише на некролозите у Северозападо? „На 22 години“; „На 34 години“; „На 45 години“; „На 53 години“. Да видиш по-възрастен да си е заминал е се едно си фанал поне петица от тотото.

  Je suis Северозападо… Мое да е много ограничено, ама не ми пука. Ние сме у режим на поголовно изтребление, така че, простете ме, ама некък Je suis Charlie предизвиква у мене по-скоро усмивка, да, горчива усмивка, ама се пак усмивка“.

  Никой у кръчмата ни се засме, ни мъцна…

   

• Осъдиха американски журналист заради подкрепа на „Анонимните“

  

  Американският журналист Барет Браун, известен с това, че е писал за хакерската група „Анонимните“ и дори беше считан за неин неофициален говорител, беше осъден на 63 месеца затвор вчера в Далас, щата Тексас, съобщиха местните медии.

  Процесът на 33-годишният Браун, който беше арестуван през 2012 г., мобилизира защитниците на свободата на медиите. Първоначално той беше обвинен за сътрудничество с хакерите, но накрая се призна за виновен по най-маловажните обвинения. Той беше осъден и на глоба от 890 000 долара.

  Някои считаха Браун, който е работил за в. „Хъфингтън пост“ и „Венити феър“, за поддръжник на групата „Анонимните“. Процесът срещу него започна, след като той публикува линкове към информация, открадната от фирмата за сигурност „Статфор“ през 2011 г.

  В своя защита Браун изрази съжаление, че правителството „заплашва с десетки години затвор за копирането и публикуването на обществено достъпен линк, който и други журналисти разпространиха, без да бъдат съдени“.

  Журналистът и неговите поддръжници, включително правозащитната организация „Репортери без граници“, поискаха присъдата му да не надхвърля вече прекараното в затвора време, или 30 месеца.

  Източник:  в. „Сега“

• „Зелените“ настояват за спиране на ОВОС на седми блок на „Козлодуй“

  Със заплаха за съдебно обжалване на ОВОС за изграждане на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ се обърнаха от политическа партия „Зелените“ към екологичния министър Ивелина Василева. Партията на природозащитниците предупреди, че Василева е длъжна да спре ОВОС-а заради нередности при обществените консултации по проекта.

  Проблемите

  Според „Зелените“ румънската общественост не е била коректно информирана за организираните обществени консултации, за да изрази своето негативно становище. От Висш екологичен експертен съвет (ВЕЕС) дори не знаят, че в деня на решението им в полза на проекта за Седми блок 19-ти януари в България се случи дебат, включващ всички онези местни общности, които биха били принудени завинаги да напуснат своите домове, при евентуална тежка авария. Затова и в някои региони на Румъния вече започна организация за местни референдуми срещу АЕЦ “Козлодуй 7”.

  Проф. Ади-Мария Симоу, преподавател в Университета на Крайова и дългогодишен инспектор на ООН по защита от химически оръжия, информира „Зелените“, че вече напредва подписката им в района на Крайова. На провелата се в понеделник, 19 януари, кръгла маса „Подготвеност за реакция при ядрени аварии на Балканите“, организирана от Фондация за околна среда и земеделие и Зелените, проф. Симоу заяви: „Общественото обсъждане в Крайова бе абсурдно и незаконно, заради което исках неговата отмяна. Самата аз научих за него 20 минути преди началото му, а обществеността въобще не беше запозната. Бяха поканени представители на местните власти, от които научих, че са били инструктирани да си мълчат по време на обсъждането. Дори не знаем какъв реактор искат да сложат в близост до домовете ни. Затова и започнахме самоорганизация за провеждане на местен референдум и вече имаме напредък.“

  Съседите ни са в своето пълно право да реагират със съпротива срещу намерението на властите в България, да поставят живота им в риск още десетки години. Особено предвид и информацията от представители на АЕЦ “Козлодуй”, според която българската страна е длъжна да информира властите в Румъния в рамките на 2 часа от моментът на събитието, според съществуващото споразумение между двете страни. Проф. Симоу заяви също: „Как е възможно някой да мисли, че радиоактивния облак ще чака на границата 2 часа? Та нали ние сме точно от другата страна на Дунав и такъв облак ще е стигнал вече Централна Румъния, докато ние разберем и вземем поне някакви мерки?“.

  Негативно отношение към порочните процедури на обществените обсъждания бяха заявени и от България, включително от представители на неправителствените организации в самия Висш екологичен експертен съвет, твърдят „Зелените“.

  Други причини за позицията „против“ на „Зелените“

  На 19-ти януари Висшият екологичен експертен съвет одобри Оценката за въздействие върху околната среда на проекта за АЕЦ „Козлодуй 7”, без да отчете логиката на негативните становища от българска и румънска страна. След катастрофалните аварии в Три Майл Айлънд, Чернобил и Фукушима, митовете за „екологична, евтина и безопасна ядрена енергия“ рухнаха из основи, а страни като Германия, Япония, Швейцария и Южна Корея приеха да преустановят работата на съществуващите и проектираните ядрени мощности, твърдят „Зелените“. Анализите на риска, които твърдяха, че вероятността от тежка авария на ядрен реактор са 1 към 100 000 се оказаха неоснователни, предвид факта, че до момента реалността показва 1 към 100. След като щетите от такава авария костват стотици милиарди и засягат площи от хиляди квадратни километри, то за малка и бедна страна като България подобен риск е абсолютно неоправдан. Още повече, когато страната ни има свръхпроизводство и няма никаква нужда от нови големи енергийни мощности, настояват „Зелените“.

  Освен риска от голяма авария и икономическата несъстоятелност на нови ядрени мощности, България все още не разполага с хранилище за средносрочно и дългосрочно съхранение на радиоактивните отпадъци, които се получават от производството на ядрена енергия и остават радиоактивни и опасни в продължение на стотици хиляди години. Зелените и Балканската анти-ядрена коалиция дебело да подчертават, че създаването и поддържането на такова хранилище за стотици хиляди години никога не влиза в сметките на политиците, когато говорят и подписват договори за строеж на ядрени реактори, които работят не повече от 40-50 години.

  Източник: Еxpert.bg

• Дишай

  Димитри Иванов, в. „Сега“

  Латинският квартал е в Париж на брега на Сена. Аз казвам, че живея в латинския квартал, понеже живея на улица „Латинка“ в София. Съседната пряка уличка е “Райко Алексиев” – хумористът Фра Дяволо, който списваше хумористичния вестник “Щурец”. Него го убили заради две карикатури в “Щурец”. Карикатурите бяха на Хитлер и Сталин. Когато бях малък, слизах заран до вестникарската будка, купувах на баща ми всички вестници. Те не ми бяха интересни, с изключение на “Щурец”, където Гуньо Гъсков разказваше какво направили той и неговото “гадже”, и разказите му бяха с картинки като комиксите. Гадже беше неприлична дума и я нямаше в другите вестници.

  Защо убили Фра Дяволо бе, татко? – Защото те не се шегуват. Те и на другите не позволяват да се шегуват. – Само за това ли? – Не. Също, за да му вземат … –Какво да му вземат? – Фра Дяволо имаше балтон от камилска вълна. – Е, ама заради един балтон ли? – Не. Каскетната интелегенция му завиждаше, щото Райко имаше автомобил и хубав апартамент, и щото имаше дар Божи да се шегува. – Ама като е Божи дар, той що е Фра Дяволо? – Уф, въздъхваше баща ми, понеже бях хлапе, задаващо досадни въпроси.

  След години Алекс Алексиев, дето сега е… политолог ли беше, какъв беше, ама той в Rand corporation нещо беше, също беше досадно хлапе. Бях в една компания с батко му, който беше домъкнал братчето си на “жур”. Не беше жур, беше нощем и бяхме намерили грамофон, пружината му се навиваше с манивелка, бяхме намерили плочата “Настроение”/In the Mood/ в изпълнение на оркестъра на Глен Милър. След всеки танц угасяхме лампите да се натискаме с гаджетата по канапетата, а мръсничето Алексчо включваше осветлението.

  После Юри Жиров направи филма “Дишай” за обгазяването на град Русе откъм румънския бряг на Дунав. С този филм започна българското дисидентсво; дотогава българските дисиденти бяха безгласни букви. Онзи ден – хоп!- в България Джон Кери, US държавен секретар. Аз нали живея, където вече казах, че живея, на входната врата имаше лист “Не отваряйте вратите и прозорците”. Само дето не пишеше “Не дишайте, докато Джон Кери е в България”. Пък аз лете, зиме – политиката на отворените врати и прозорци. Зиме с шапка и яке. Обичам да виждам да ми се веят перденцата на прозорците. Затворих прозорците, докато сe разкара Джон Кери. Пуснах си по YouTube “Hit the road Jack”. Рей Чарлс не пее точно за Джон Кери, но много хубаво пее “Hit the road Jack and don’t you come no more, no more Jack, Hit the road Jack and don’t you come back no more”. Казвах си: Ай сиктир от тука, Кери! Ние тука мръсници си имаме достатъчно. И те като теб говорят без нищо да казват. Един даже владее речитатива на наратива. Наум си го казах това, не бих му го казал на Джон Кери в очите, щото аз имам френско възпитание и спазвам le bon ton. Да не се хваля, ама аз умея да псувам на френски като caporal de la legion etrangere, aма не сега, друг път ще ви покажа. На един US посланик, който ме покани на lunch, му казах, че Бойко Борисов е гангстер и посланикът се вкамени, сякаш той не го знае. А не беше каскетна интелигенция този посланик, той се образовал в най-престижните US университети и знаеше, че аз съм превел на български какво ли не –Хемингуей, Скот Фицджералд, дори Looking Forward на Джордж Буш, дето беше шеф на ЦРУ, не на сина му, също президент на САЩ, дето направи някаква шашма със сриването на Twin Towers, кулите близнаци в Ню Йорк.

  Сега думата ми е за каскетната интелигенция. Българските комунисти и един милион души, мимикриращите като комунисти, носеха каскети и сталинки като семплата шапка на Сталин с червена петолъчка отпред – не генералски фуражки. Много грехове ми тежат на душата; ще разкажа само за Блага Димитрова. Тя беше красиво и много добро момиче, не беше флиртаджийка като другите какички. Пишеше стихове; публикуваха й ги. Тя вървеше по улица “Светослав Тертер”, която е до полиграфическия комбинат, аз подире й подвиквах “Каскета, каскета”, докато тя се разплака. Бяха й отпечатали стихотворение как от трибуната на мавзолея на Георги Димитров другарят Вълко Червенков приветствал с каскета си възторжения народ. Философът Желю Желев и поетесата Блага Димитрова после станаха двойка – той президент, тя вицепрезидантка.

  Бойко Борисов онзи ден бил казал: Защо да не си изберем жена за президент? Прав е тоя Бойко, когото аз не познавам. Имаме си поне две избираеми жени. Едната е Сталинка. Нямам пред вид шапката сталинка. Преди да се преименува Кристалина Георгиева се именувала Сталинка, после станала не знам каква си в Световната банка във Вашингтон.

  Втората жена е Ирина Бокова, която стана не знам каква си в ЮНЕСКО на ООН. Баща й скачал с подкованите си с габъри партизански ботуши връз Фра Дяволо, докато го убие, разправяше комшията ми Радой Ралин, макар че на Радой нямах много вяра, след като той искаше да ме помъкне към Орлов мост да посрещаме “царя”; грях ми е на душата, ако лъжа. По-добре е да си остане като президент сламеният човек. Той не е сламеният човек от “Магосникът от Оз”, той си е наш автентичен български. Бойко го забърсваше по тила с шамарчета-бърсалки, както казвахме ние, когато бяхме ученици, има го това на телевизионен видеозапис. Но на тоя Росен Плевнелиев, въпреки бърсалките не му дойде акълът в главата – пъчил се, че българите сме натовци и че Русия е нашият враг. А Русия е велика, тя ни освободи от османско. Русия е велика, тя унищожи цяло едно море, Аралското. Тя и нашето Черно море може да унищожи, но дупедавците натовци наши се нагъзиха на американците те да дупчат за шистов газ, те да отровят подземното сладководно море под Добруджа и чао “О Добруджански край, ти наш си земен рай, в теб златно жито зрей.” Ми ще внасяме от Украйна, житницата на Русия. Хубава е Украйна, особено украинките и ако читателите мъже не споделяте това мое гледище – Sorry for you. Аз от моята си гледна точка.

  От моя гледна точка аз не станах скиор, по вина на един бор. Аз обичах морето; като го наближах, замирисваше ми на море, но и планината обичах, като я наближах, замирисваше на Gordon’s Gin. Не беше ела, бор беше. Ако се спускаш на ски и се блъснеш в ела, нейните долни клони омекотяват удара, а той беше висок бор, гол като като дирек в долната си част. Спусках се аз през малинажа на Витоша, но не бързо като сегашните скиори, аз най-много с 25 км/ч. От моята гледна точка този бор ми се изпречи на пътя и аз ту вляво, ту вдясно – прегърнах го, а той ме удари, спука ми три ребра и така ме фрасна в ченето както на боксовия ринг не ме бяха били. Аз тогава бях боксьор, даже два междуродни мача имам, но това между нас да си остане, понеже и на двата мача ме биха, друг път може би ще разкажа за тях. Сега аз казвам колко са различни гледните точки. Ако този бор можеше да говори,той щеше да ви каже: Един загубеняк, дето не можеше да кара ски, се блъсна в мен. Аз казвам, че борът, нищо не му бях направил аз на този бор, безпричинно ме връхлетя и ме блъсна и ми пукна три ребра. След сблъсъка аз месец-два не смеех да се смея, да кихам и да кашлям, щото боли. И цяр няма; питайте ваш познат лекар да ви каже, че спуканото ребро, ако го бинтоваш, няма да можеш да дишаш.

  Филмът на Юри Жиров се казвашеше “Дишай!” Все още дишам.

  DI copyright

   

• СИРИЗА с план от 9 точки за излизане на Гърция от кризата

  Кандидатурата на СИРИЗА – мандат за надежда и промяна

  Партията СИРИЗА, която води в предизборната кампания и има големи шансове да сформира еднопартийно правителство, обещава да провежда многовекторна външна политика, застъпва се за отпадане на санкциите срещу Русия, има и положително отношение към прокарването на газопровод през Турция и Гърция за Европа.

  Нито една от големите партии, участващи в парламентарните избори на 25 януари, не поставя въпроса за излизането на Гърция от еврозоната. Но сред аналитиците нараства скептицизма за положителен изход от кризата чрез политиката на тежки икономии, натрапвана от Берлин.

  

  Кандидатурата на лидера на опозиционната партия СИРИЗА Алексис Ципрас символизира солидарността към гръцкия народ и всички в Южна Европа, които страдат от катастрофалните социални последици от строгите икономии и рецесия. Това се посочва в предизборната програма на лявата партия.

  Аз не съм кандидат на Южна Европа. Аз съм кандидат на всички хора, независимо от техния адрес, независимо дали те живеят в северната част или на юг. Моята кандидатура обединява едни и същи хора, които неолибералното управление на икономическата криза разделя. Тя е насочена към всички хора, които искат по-добър живот за себе си и децата си в една по-добра Европа, се посочва в програмата на Алексис Ципрас.

  Според нея еврозоната балансира на ръба на колапса, а изходът са следващите няколко стратегически цели, които определят трите основни приоритета на партията.

  1. Демократично преустройство на Европа. Европа няма да бъде нито социална, нито екологична, ако тя не е демократична. Ако не бъде такава, тя ще отблъсне своите граждани, както се случва сега. Защото в този критичен момент Европейският съюз е разложен в олигархична и недемократична структура в услуга на банкерите и свръхбогатите. Демокрацията в Европа е в отстъпление. И няма съмнение, че трябва да се сложи край на строгите икономии, за да се възвърне демокрацията. Според СИРИЗА неолибералните строги икономии подкопават институционалните органи и политическата роля на националните парламенти. Те подбиват икономическите и социалните права на гражданите.

  Основна точка в програмата е възстановяването на главната роля на националния парламент в изготвянето и взимането на решения по националния бюджет. Това означава спиране на членове 6 и 7 от Регламента на ЕС за мониторинг и оценка на националните бюджети, които дадоха на ЕК правото да разглежда и преразглежда националните бюджети.

  Във втория етап се предлага нова европейска система за сигурност, която да не позволява на нито един европейски войник да бъде извън границата на Европа.

  2. Икономиите са вредно лекарство в грешното време с опустошителни последици за единството на обществото, демокрацията и бъдещето на Европа, се посочва още в документа. Един от белезите на строги икономии, който не показва никакви признаци на изцеление, е безработицата – и по-специално, безработицата сред младите хора. Младежката безработица в Гърция и Испания е около 60%. С 3,5 милиона под 25 години без работа Европа подписва собственото си предсмъртно писмо.

  3. Задвижване на екологичната трансформация на производството. Кризата не е просто икономическа, но също и екологична. Екологичното преструктуриране на производството обхваща възможно най-широк кръг от области на политиката като например: данъчна реформа, която ще промени логиката на данъчното облагане, премахването на вредните за околната среда субсидии, опазването на биологичното разнообразие, заместването на конвенционалната енергия с възобновяеми източници на енергия, инвестициите в научните изследвания за околната среда и развитието, биологичното земеделие и устойчив транспорт, както и отхвърлянето на всяко трансатлантическо търговско споразумение, което не гарантира високи социални и екологични стандарти.

  4. От СИРИЗА настояват още за реформиране на европейската рамка за имиграция. Политиката за предоставяне на убежище трябва да се промени. Трябва да се гарантира защитата на основните права на човека на цялата европейска територия и незабавно да се планират ефективни мерки за спасяване на мигрантите в открито море, определяне на центрове за приемане на входните пунктове и приемане на правна процедура и нова правна рамка, която ефикасно и справедливо да определя достъпа на имигрантите до всички страни от ЕС, по справедлив и пропорционален начин, като се вземат предвид, доколкото е възможно и техните собствени желания.

  Планът от 9 точки

  Политическият план на партията за излизане от кризата, за растеж, социална справедливост и пълна заетост включва девет точки.

  1. Европейската икономика е претърпяла шестгодишна криза със средна безработица над 12% и с опасност от дефлация. Европа трябва да намали лихвите по заемите за икономическо възстановяване и устойчиво развитие с акцент върху инвестициите в хората, технологиите и инфраструктурата. Програмата ще помогне засегнатите от кризата икономики да се измъкнат от омагьосания кръг на рецесията и повишаване на коефициентите на дълга, създавайки работни места и поддържайки възстановяването. САЩ го направиха , защо ние не можахме?“, пише още в документа.

  2. СИРИЗА цели кредитна експанзия на малки и средни фирми. Условията за кредитиране в Европа се влошиха рязко. Малките и средните предприятия са особено силно засегнати. Хиляди от тях, особено в засегнатите от кризата икономики на Европейския съюз, са били принудени да затворят, не защото не са жизнеспособни, а заради липсата на кредити. Последствията за работни места са ужасни. Извънредни времена изискват нетрадиционни действия. Европейската централна банка трябва да последва примера на други централни банки по целия свят и да предоставя евтини кредити на банки, ако те се съгласят да увеличат кредитирането на малки и средни предприятия.

  3. Побеждаване на безработицата. Средната безработицата в ЕС днес е на най-високото си равнище от началото на воденето на регистри. Днес почти 27 млн души са безработните в Европейския съюз, от които повече от 19 милиона в еврозоната. Официалното средно ниво за еврозоната е нараснало от 7,8% през 2008 г. до 12,1% през ноември 2013 г. За Гърция – от 7,7% до 27,4%, а за Испания от 11,3% до 26,7% през за същия период. Много от безработните са без работа в продължение на повече от година, докато много млади хора никога не са имали възможност за платена работа. По-голямата част от проблема с безработицата е резултат от бавния или отрицателния икономически растеж. Но опитът показва, че дори и растежът в Европа се възстанови, ще отнеме много време, преди безработицата да се върне към предкризисните си нива. Според СИРИЗА Европа трябва да пренасочи средства от фондовете за създаване на работни места на своите граждани.

  4. Спиране на новата европейска фискална рамка. Тя изисква балансирани бюджети година по година, независимо от икономическите условия, които преобладават в държавата-членка. Днес се премахва възможността за използване на фискалната политика като политически инструмент за стабилизиране по време на криза, т.е. в моментите, когато е най-необходимо, което поставя икономиката под риск. Накратко, това е опасна идея. Европа се нуждае от фискална рамка, която признава необходимостта от фискална дисциплина в средносрочен план, като едновременно позволява страните-членки да прибягват до фискални стимули в рецесия.

  5. Една истинска Европейската централна банка – кредитор от последна инстанция за страните-членки, а не само за банките. Историческият опит показва, че успешните парични съюзи изискват централни банки, които извършват цялата гама от функции на централните банки и не се фокусират изключително върху поддържането на ценова стабилност. Ангажиментът на Централната банка да действа като кредитор от последна инстанция трябва да бъде безусловен и не трябва да зависи от споразумението на държавата за програмата с Европейския механизъм за стабилност. Съдбата на еврото и просперитетът на хората в Европа може да зависи от това.

  6. Макроикономическо пренастройване

  Страните с излишък трябва да правят колкото и страните с дефицит за коригиране на макроикономическите дисбаланси в рамките на Европа. Сегашната асиметрията в регулацията между страните с излишък и дефицит не вреди само на страните с дефицит – това вреди на Европа като цяло.

  7. Разделяне на търговските и инвестиционни банкови дейности, предотвратяването на такова опасно сливане, което рискува да се превърне в неконтролирано образувание.

  8. Ефективно европейско законодателство по отношение на офшорните икономически и предприемачески дейности.

  9. Нова политика за европейския дълг. Предложението на СИРИЗА е вдъхновено от подписването на Лондонското споразумение през 1953 година, което освобождава Германия от голяма част от икономическата тежест, в която е потънала. Това споразумение за опрощаване на половината от дълговете помага за възстановяването на следвоенна Германия и проправя пътя към икономически успех за държавата. Погасителният план на задълженията се разпределя за 30 години, а друга част става безлихвена.

  Източник: БГНЕС

• Христо Комарницки: Журналистиката е все повече в сферата на услугите

  Млади карикатуристи няма – казва още за е-vestnik един от най-талантливите български майстори на карикатурата

  .

  Невена Борисова,  e-vestnik.bg
  

  

  Христо Комарницки. Снимка: Иван Бакалов

  .

  Комарницки нарича политиците „герои“. Предпочита статива пред компютъра и изявата на чистия хумор пред празнословието. Влиянията, които карикатуристът изпитва върху себе си, идват от Бешков, Божинов, полския карикатурист Анджей Млечко. Роденият в Габрово художник рано напуска града, за да влезе в Националната художествена гимназия в София. Публикуването на карикатурите му започва през знаковата 1989 г. в „Стършел“.

  На гости сме в ателието на художника – стая във вестник “Сега”, отрупана с албуми, купища рисунки, статив, палитра и акварели. Тук се помещава живата работилница за карикатури от последните 20 години. Източникът на безкомпромисна сатира изглежда учудващо спокоен човек на живо, със също толкова спокойна усмивка (сатиричната очевидно има запазено място в карикатурите).

  

  Тесте карикатури на Комарницки от 2012 г. Снимка: Иван Бакалов

  .

  Изключително плодовит, Комарницки има изработен режим на рисуване. До около обяд следи купищата информация, този „нездравословен материал“, както го нарича и събира идеи, за да извади нишката хумор, което прераства в ежедневните карикатури на страниците на в. „Сега“. Относно процеса на правене на карикатурата, той е категоричен, че идеята е най-важна – формирането на набор от идеи (който трябва да е готов някъде до около следобед). Комарницки е от художниците, които предпочитат хартията. Споделя, че може да е малко „старомоден“, но и досега рисува на ръка. Наясно е, че компютърът може да е много улесняващ, но си служи с него само за дребни детайли, и то понякога. Вади и показва устройство за рисуване на компютъра, което рядко е използвал. Затова ателието му е отрупано с хартия и всякакви материали за рисуване. На масата има множество папки – авторът им напоследък рови из обемните си архиви, регистрирайки все по-тревожно един феномен – повторяемостта в обществената ни действителност.

  

  Карикатура на Комарницки от 2010 г. по стенописа “Атинска школа” на Рафаело. В ролята на Платон вляво е Стоичков, на Аристотел вдясно е Бойко Борисов.

  .

  Заговаряме се за малкото птиче, стоящо в ъгъла на много от карикатурите му, което понякога има и собствена позиция и жестикулация. Комарницки го обяснява като „алтер его“ на автора. Вдъхновено е от традиция, свързана с Патрик Олифант, един от големите американски карикатуристи (б.р. – кариерата на Олифант, подобно на някои от френските му колеги от „Шарли Ебдо“, обхваща десетилетия).

  След случилото се във френската редакция карикатуристът се чувства потиснат. Някои от загиналите френски карикатуристи са всепризнати еталони, следващи многогодишна традиция на свободата и „почитта към карикатурата“.

  

  Карикатура на Комарницки

  .

  „Не знам как може да стане така, че журналистиката у нас да е институция на гражданското общество. Понеже тук журналистиката все повече отива в сферата на услугите. Границата между журналистика и пиар е сериозно размита. У нас липсват и такива неща като журналистическа солидарност, организиран живот…“

  Става дума за това доколко съществува натиск спрямо сатирата у нас.

  „По-трудно е да редактираш едно изображение. Винаги може да се промени един текст, но с карикатурата не е така. Относно натиска, винаги е имало опити за такъв. Дълго време аз се ласкаех, че на теория може да ми се случи нещо, че мога да бъда заплашен вследствие от труда си. Впоследствие осъзнах, че нашите „герои“ не се вълнуват от това, освен ако не бъде засегнат пряко техен интерес, и то материален“.

  

  Христо Комарницки. Снимка: Иван Бакалов

  .

  Комарницки си пропомня усетената енергия на протестите от 2013 г. енергия, сега „отмряла и затихнала“.

  „По принцип аз подкрепях протеста. Още на първия митинг се събрахме една група хора и тръгнахме да протестираме. Шокът от случилото се тогава беше наистина много голям, все едно са те ударили с мокър парцал. И мисля, че първите няколко дни имаше невероятна енергия, която естествено българинът, със завидна некадърност, успя да разпилее (б.а. – в друг разговор Комарницки беше коментирал, че българското общество е в „насипно състояние – прекрасни хора сами по себе си, които не успяват да направят нищо заедно“). А имаше шанс да се случи по-радикална промяна, съществуваше такава възможност, но после тези, които го предизвикаха, бързо се усетиха. Ако следваме някаква цикличност, може би тя ще се появи, ще избухне отново…“.

  Карикатури и Преход

  „Спомням си години, когато карикатуристи изобщо нямаше. През ‘97-а и ‘98-а година обаче, когато малко се „освободи“ пресата, почти всеки вестник имаше свой карикатурист. Сега жълтите медии изобщо не поддържат жанра. Културата се изгубва, а това е въпрос на култура, затова и традицията изчезва – печатането на литература, хумор.“

  

  Карикатура на Комарницки

  .

  Комарницки започва да публикува в „Стършел“ през 1989 г. Първите му карикатури излизат именно там. Битието му на карикатурист започва успоредно с промените. Той си спомня как, в дните около 10-и ноември, докато носи „наръч“ карикатури, един от най-известните за времето си карикатуристи, го посреща с думите: „Дай да видя какво правиш тук? Откъде си ти, бе? Е, че защо не си стоиш там, откъдето си тръгнал?“. По това време пресата се изгражда, има десетки вестници и той си спомня как следобед обикаля редакциите, за да предлага свои карикатури. Комарницки добре помни този период, пълен с ентусиазум. Тогава, когато всичко е било движение, никъде не е получавал отказ за публикуване, защото „времената бяха такива“. В началото на 90-те години той се занимава с анимация, това е мечтата му, и успоредно прави карикатури. По-късно се разделя с анимацията заради упадъка й в България.

  

  Карикатура на Комарницки

  .

  „Беше много интересен период, тогава всичко се беше отпушило. Усещането беше много хубаво, долавяше се свободата. Сега едва ли някой може да усети подобна атмосфера, това време е отминало…“.

  На въпрос какво стана с хората отпреди 10 ноември, с доказаните художници-карикатуристи, които като че ли се изгубиха в лабиринта на Прехода, Комарницки споделя, че една част от тях не са могли да се приспособят. Пресата се променя драстично и има и случаи на хора, останали с навика си да създават „езоповски неща“, с убеждения, които не им позволяват да се приспособят. Имало е и такива, които не свикват с идеята да се занимават с политика, за тях тя си остава нещо „мръсно“ и „гнусно“. Самата преса тогава също не им обръща внимание.

  „Тодор Цонев например беше силен на идеи, но не го допускаха. Ако имаше някой главен редактор, който да го оцени, би го пускал всеки ден. Наскоро търсех в един английски индекс на карикатуристите какво е посочено във връзка с българските карикатуристи и само неговото име, на Тодор Цонев, беше там, посочено като емблема на карикатурната ни мисъл. Аз помня как в периода на промените живееше на един таван, забравен и накрая си отиде, умря като куче“.

  Ядосва ли се карикатуристът?

  „Ядосвам се, да. Тази работа не става без емоции, човек трябва да има обективно отношение и ангажираност. И тези емоции са различни. Понякога може да съм разгневен, тъжен“.

  

  Христо Комарницки. Снимка: Иван Бакалов

  .

  На предположение, че в карикатурите си избягва обикновения българин, Комарницки отговаря, че политиците, които изобразява в карикатурите си, са илюстрация на същия този българин.
  „Няма нужда да търся измислен образ на българина, след като такъв, вече готов, съществува – Бойко Борисов олицетворява много добре състоянието на нещата“.

  Самият Комарницки никога не е говорил и не се е засичал с Борисов, с изключение на един юбилеен купон, където само го вижда сред присъстващите – гледал на един телевизор някакъв мач.

  На въпрос дали има положителни образи в политиката, Комарницки отговаря подобаващо:

  „Те всички започват пътя си като безкрайно положителни образи, което трае кратко време – докато не се потопят в този лакмус на властта. Партиите и политици гледат да употребят не само хората, но и тези очаквания.  Тогава цялата положителност изчезва. А и аз бързо се научих да не си създавам герои. Да не подкрепям определен политик и определена политическа сила. На първо място, това води до разочарования и освен това, не е полезно за самата професия. “.

  

  Карикатури на Комарницки. Снимка: Иван Бакалов

  .

  И в други свои интервюта Комарницки коментира, че е интересно да се наблюдава как един политик се променя, когато е на власт и в опозиция.

  Да избягам в Родопите
  

  „Някой път ми писва от тази тъпа действителност и си казвам: Добре, защо трябва да рисувам всичко това? Другото, което ме обезсърчава, са повтарящите се теми. Проблемите ни като общество остават едни и същи, не сме мръднали дори и малко. Сменят се само лицата и фигурите, в самото общество нищо не  се променя от десетилетия. И аз виждам, че вече съм коментирал при предишни събития нещо, което важи и за сегашни.
  Бих искал понякога да мога да се освобождавам от ежедневното. Да отида например в Родопите  и да си рисувам. Няма значение, къде, в някое село – от Девин надолу.” (смее се)

  На въпрос има ли общност на карикатуристите, Комарницки отговаря положително, бързайки да добави, че „самата професия трудно предполага колективни изяви“. За него е достатъчно, когато стане сутрин, да види какво е направил колегата му Чавдар Николов. Това го радва, и това е нужно, защото „в този случай е достатъчно да видиш някой друг, както и друг поглед върху нещата, който не е манипулиран“.

  На въпроса: „Имали ли сте стажанти?“, Комарницки като че ли трепва. Въпросът за приемствеността е трудно решим не само в неговия случай, но и в общността на днешните карикатуристи. Карикатуристът със съжаление споделя, че няма последователи.

  „Това ми е болна тема, защото, ето, аз вече ставам на половин век и ме мятат за най-младия, не виждам след нас да идва някой. Това не е добре. И се боря след мен да дойде някой. Имах идея да обявя конкурс. Трудното на тази работа е, че не може да се преподава. Карикатуристът се изгражда сам като такъв, включително като светоглед, като възприемане на света“.

   

• Новият световен ред – властта на дресьора

   „Националсоциализъм чрез революция ще създаде Нов световен ред.“ – Адолф Хитлер.
  „Това е велика мисъл – Нов световен ред.“ – Джордж Буш старши.

  За какво?

  Оруел в известната си антиутопия „1984″, описва един свят разделен на три лагера, три глобални държави. Три страни непрекъснато воюват една с друга, докато техните лидери работят заедно, тъй като вечната война им осигурява вечна власт. Гражданите непрекъснато се следят, подслушват и шпионират, историята се фалшифицира и променя, а децата доносничат за техните родители. „Big Brother те вижда“, гласи плакат по стените на света от „1984″. Той вижда всичко, знае всичко, той контролира всички действия, думи и дори мисли. Той е навсякъде. Big Brother те вижда!

  Банкерите, Билдерберг, Тристранната комисия – за какво е всичко това? За какво са им пари и власт на тези, които вече имат всички пари и цялата мощ, която биха могли да желаят? За самите тях. Пари заради нови пари, власт заради нова власт. Този, който се е родил беден, може да стане най-богатият човек в света. Но този, който роден като най-богатият човек в света, може да се замисли за бъдещия си прогрес. Например – за трансформиране на света. Власт над света – една мечта, която подхранва много кървави маниаци, генерали, ръководители. Наполеон и Хитлер, Юлий Цезар и Чингис Хан – никой не е успял. Не може да се завладее света – силите са неравни. Но може да се направи света по-различен, тих и приятен, и обучен – след това самият свят ще признае властта на дресьора.

  

  „Новият световен ред“ – тези думи са написани на доларовата банкнота. Латинският девиз „Нов Световен Ред“, поставена от Чарлз Томпсън през 1782 г. на печата на САЩ в дъното на пирамидата. От друга страна, той идва от Вергилий, който изобразява бъдещия просперитет на човечеството; през Средновековието тези думи са интерпретирани като пророчество за епохата на християнството. И някога са изразявали стремежа на човека към щастието, към един нов свят, където всичко е добро. Сега е ясно, че в този нов свят наистина ще бъде добре – но не за всички.

  Има няколко термини, които звучат там, където се говори за Новия Световен Ред – Глобализация и мондиализъм. И двете думи означават, в действителност, създаването на едно световно правителство, пълен контрол над цялото население на земята и изтриване на всички национални, културни и религиозни особености на хората. Всички са еднакви, всички ядат бургери в McDonalds, гледат MTV, играят с кукла Барби. Всички гледат едни и същи филми, четат еднакви вестници, молят се на един Бог. Всички си седят у дома, под контрол, и всеки има чип, който е винаги готов да потвърди, че всички наистина са си у дома. Всяка социална, етническа, политическа и религиозна традиция, запазена и до днес в съвременните общества, независимо от всичко, трябва да бъде премахната и хората трябва да се превърнат в нещо като хомогенна и недиференцирана маса, която е в постоянно движение, нямаща нито националност, нито пол, нито икономически или религиозни граници. Само над подобна тълпа е възможен абсолютен икономически и технократски контрол, в противен случай винаги има сблъсък с естествената форма на индивидуална защита, общество или нация със своя органична обособеност.

  Харесва ли ви? Не?

  Параноя? Не, това не е параноя – това е действителност.
  Първата стъпка на Световния ред – контрол и обединяване.

  Основа на глобализацията – Съединените щати. Без значение колко е банално, но е така. Америка се е произвела в световен жандарм и умишлено притегля към себе си света – МВФ, Банката на Федералния резерв, НАТО. Всичко минава през САЩ.

  И най-ревностните глобалисти са американци. Кисинджър, например, или Рокфелер. Не са ли познати имена? Не е изненадващо, тъй като всички тези структури, за които стана дума, са структурите, създадени или ръководени, имат една и съща цел – глобализацията на света. Под тяхно ръководство.

  И първата стъпка – обединението на отделните страни в по-големи.

  Европейски съюз – е само първата от супердържавите. Вие знаете ли, че се планира обединение на Америка? Северноамерикански съюз, с общи граници и обща валута – Aмейро – трябва да бъде втората такава подобна глобална държава. Остава само да се добави Азия – и трите страни, точно по Оруел, ще ги има в света. Три страни вместо сто, и единна глобална власт над тях, един единствен регулатор на света – Организацията на обединените нации. Не забравяйте кой е построил сградата на ООН и на чия земя е? Карнеги, Рокфелер, Билдерберг – едни и същи имена. На ООН вече е предложено да се върне във феодализма, по-нисък индустриален растеж, да се намали населението. И всичко това – са основните тезиси на глобализацията. Но за тях по-късно.

  А сега – за съюза. Всъщност, началото на Северноамериканския съюз вече е положено. Решенията са приети, подписано е споразумението. Обществеността, както обикновено, е решено да не се притеснява, така че малко хора в Америка, Мексико, Канада, знаят за предстоящото сливане. Земите на фермерите се конфискуват за изграждането на магистрали – платени държавни магистрали, пресичащи континента, но не позволяващи да се свие настрани (да се сещате защо у нас някой така неистово държи на строителството на магистрали?).

  Ограничаването на свободата на придвижване – идеалният начин да се контролира движението на населението. NAFTA – проектът за изграждане на федералните магистрали, прави пътувания контролируеми, а малките градове извън магистралите – мъртви. Може би си струва да се чакат ограничения за яхти, частни самолети?

  Би било логично. Добре контролираното население не трябва да бъде в състояние да се движи свободно, без разрешение и контрол. Да, размиването на границите прави живота по-лесен за туристите – но никой не трябва да се движи без специални проверки и разрешения. Сега за Северна Америка се лансира създаване на обща валута, която да замени долара, създаване на общ Северноамерикански трибунал, който е над националните съдилища.

  „Ние трябва да помогнем на просветените медии, за разлика от малките списания, обсебени от националния суверенитет, да се разбере това, че е патриотичен дълг да се подкрепи Северноамериканската зона [САЩ, Мексико и Канада], защото тя ще донесе богатство на бедните и ще даде храна на гладуващите деца.“ – Хенри Кисинджър.

  Колко трогателно Кисинджър е загрижен за децата! Така че дори няма им позволи да се родят в този жесток свят.

  Втората стъпка на Световния ред – съкращаване на населението.

  Контрол над числеността на населението, и то – за населението – максимално съкращение. Следващата част от плана на глобализацията. За обслужване на шепа висши същества не са нужни твърде много слуги – само около 500 млн. Всички останали не са необходими. Не в смисъл, че те трябва да се унищожат, а в смисъл, че те не трябва да раждат.

  Съвременните биометрични данни са се зародили като инструмент на евгениката. Ако някой не знае: евгениката – това е нещо като селекция на хората, извеждане на перфектната порода хора и премахване на репродукцията за непълноценните от гледна точна на евгениците.

  Напомня на фашизма? Да. А на демокрация не напомня ли? В същото време в Съединените щати през 1904 г. е била стартирана официално програмата за евгениката.

  Програмата, източници на финансиране на която стават Рокфелер и Карнеги. Тези, които са построили сградата на ООН и са създавали Билдербергите. От 1907 г. в Съединените щати са действали закони за стерилизация на хора. Тези, които не са достатъчно интелигентни, според официалните тестове, които страдат от вродено заболяване, които в нещо може да бъдат упрекнати от съда (!), абсолютно законно (!) се подлагат на насилствена стерилизация и завинаги лишавани от правото да имат деца!

  Църквата получава пари за това да рекламира евгениката чрез проповеди. Ученици на рокфелеровите евгенисти стават нацистки евгеници. Програмата за „подобряване“ на човека се премества в Германия – и започват да димят крематориуми. И старият Рокфелер трупа, предоставяйки петрол за врага на Америка.
  Но нацистите загубват войната. И евгениката сменя името си – но не и същността.

  Сега тя се нарича семейно планиране.

  Семейно планиране – звучи много по-добре, отколкото ограничаване на раждаемостта или насилствена стерилизация, нали? И най-важното – сега хората правят това доброволно… А тези, които дават пари, за да се намали населението на света, стават уважавани покровители – като Гейтс. Бил Гейтс. Неговата фондация изпраща огромни количества пари на организации, ангажирани със семейното планиране.

  Но и той е младенец до опитния майстор, носител на Нобелова награда за мир Хенри Кисинджър. Той стои зад разработването на Националния план за сигурност на САЩ, приет през 70-те години. Планът счита населението на Третия свят като потенциална заплаха за САЩ (хората са прекалено много – какво ще се прави с тях след това?). Така че тази популация трябва да бъде съкратена.

  Съгласно плана за обезлюдяване Планът идентифицира 13 страни. На държавите са предлагани кредити – но само в замяна на участието им в програмата за контрол на раждаемостта. А за да бъде процесът по-забавен, в плана се предвижда организирането на местни войни, насилствена стерилизация на населението и използването на хранителни доставки като оръжие. Спомняте ли си „хуманитарната помощ“, която получавахме по време на неясните години около 1989 г.? Какво имаше в тази храна и как ни е засегнало – това е друга тема.

  „И аз наистина вярвам, че светът ще бъде по-добър, когато останат 10 или 20 на сто от нас“ – казва д-р Ерик Пианка, американски биолог, получавайки още една награда.

  Той също така се позова на СПИН – твърде бавно унищожава и говори много за вируса Ебола – вирусът Ебола може да убие милиони много бързо.

  Той бе аплодиран.

  „В случай на прераждането мечтая да се върне на този свят като смъртоносен вирус, за да направя известен принос за решаването на проблема с пренаселеността“ – принц Филип, който е член на Bilderberg Group.

  Честно казано, нали? Първо, всички страни се съединяват в няколко големи – или дори една. Но ако е една страна, няма, никой няма да е виновен за бедите. Затова е по-добре, ако те бъдат няколко. Три – идеално. Една – враг, една – съюзник. Защо сме зле? Врагът е виновен! Защо се увеличават данъците ? Помагаме на Съюзниците! После населението на страните се намалява до необходимия минимум и се подлага на пълен контрол – личен живот, движение, слово и мисъл. New World Order.

  И това не е параноя, това е – реалност. Кралят на науката на САЩ и неговите мисли на глас

  John Holdren – човекът, който в САЩ се нарича цар на науката. Съветник на Барак Обама в областта на науката и технологиите. Човекът, който е написал (с двама съавтори) книгата „Eконаука: Население, ресурси, околна среда“, Пол Ерлих, Анна Ерлих, John Holdren. „Eконаука“! Загриженост за благополучието на света! Като докладът на ООН, който предлага намаляване на населението и връщане към феодална система. Ето някои цитати, които показват отличен начин на мислене на „Краля на науката“:

  „Принудителните аборти стават законни … От самотните майки ще се отнемат децата или те ще бъдат принудени да абортират. Един от начините да се изрази неодобрение е да се настоява извънбрачни деца да бъдат давани на приемни семейства“.
  „Maсова стерилизация на хора, с използване на химикали в питейната вода ще е добре, ако не вреди на животновъдството“.

  Храни като оръжие, да? Основното нещо е да не уврежда кравите! …

  „Правителството може да контролира възпроизводството или да стерилизира жените, или да имплантира задължителни дългосрочни препарати за контрол на раждаемостта“.
  „Планетарният режим трябва да контролира световната икономика и да диктува със сила броят на децата, на които е разрешено да се родят“.

  Big Brother те вижда? Не, Big Brother от книгата на Оруел плаче в ъгъла (от завист). Той дори не е мислил за това. Да се отнемат децата от техните семейства и да се кастрират неугодните – това е начин да се спаси планетата? Любопитното е – дали самият автор е преминал през стерилизация?

  Между другото – друг фен на намаляване на населението в света, основателят на CNN Тед Търнър, е щастлив баща на пет деца! Дейвид Рокфелер, глобалист номер едно – баща на шест! Очевидно, всички мерки за контрол на популацията за самите глобалисти не се отнасят. Може би те не се считат за хомо сапиенс!?

  И сега най-важното нещо – авторът на книгата стана крал на науката и съветник на президента в съвременна Америка. А книгата е публикувана през 1977 г. ! Тогава той обяви – ако не установите контрол над раждаемостта, това е краят на света. Той е бил на 30 години. Отново ни казват едно и също нещо. Заключения? Няма никаква глобална катастрофа, която да заплашва планетата заради излишните хора! Преди 30 години или сега, или след 30 година – винаги „плашилата“ ще останат същите. Предлози, не повече.

  Римският клуб – контролирана от Билдербергите организация – заяви, че намаляването на населението в света е основен начин за опазване на околната среда. Всъщност, не е ли разумно да се откажете от децата си в семейството, ако така ще спасите Земята? Няма да я спасите. Просто ще я дадете на децата на архитектите на глобализацията.

  Но под прикритието на защита на околната среда може да се предложи всичко. Изискване за намаляване на индустриален растеж, да се наложи данък върху въглеродния диоксид. От 2010 г. този данък вече се налага, което вече увеличи драстично цената на бензина. Колко удобно за петролните барони! Или да се изисква отказ от деца. Фондът за защита на дивата природа е основан от привърженикът на евгениката Хъксли, принц Бернхард – бивш офицер от СС и шеф на Билдерберг, и принц Филип – член на Билдерберг, същите, които в следващия си живот искат да се превърнат в смъртоносен вирус и да убиват, убиват, убиват… Съдете сами за себе си колко са искрени тези борци с враговете на природата.

  Сега да се върнем обратно към нашите стари приятели – банкерите. Обединението на Европа и появата на еврото, на пръв поглед, подкопава долара. Но доларът трябва да бъде заменена от обща Северноамериканска валута. Националните валути, както и националните граници, култура, закони, традиции, подлежат на премахване. Тяхното място ще заеме обща валута. Парите могат да бъдат отпечатвани не само в една държава. Те могат да бъдат отпечатвани и продавани в дълг по цял свят.
  Сорос вече предложи създаването на единна валута за международни плащания. Нещо повече, той предлага да се пренесе опитът от търговията с пари в САЩ по целия свят:

  „Създаването на допълнителна парична маса е най-добрият отговор на колапса на кредитния пазар. САЩ го правят вътре в страната. Защо да не се разшири практиката по целия свят?“

  А ето и предложението на Атали, друг финансист – глобалист:

  „Още в средата на осемдесетте години аз предложих създаването на наднационална валута, която би обединила в себе си долар, йена и европейските валути. Днес в такава валута трябва да се включи по-широк спектър от валути. Определено трябва да влязат и китайският юан, и индийската рупия, и бразилският реал, руската рубла…“

  Искате ли да получавате заплата в световна валута, дадена ви в дълг с лихви от Световна Банка, и да храните с тези пари дете, родено в съответствие с квотата, наложена от Световното правителството?
  Това не е параноя. Това е – реалност, уви…

  Световният Ред не ни засяга?

  Огледайте се: Бюджетът на училищата сега се дава в зависимост от броя на учениците. Малките училища са станали нерентабилни и се закриват. Училищата в малките селца са обречени на изчезване в такава система, а заедно с тях – и селата. В САЩ изчезването на малките градове се насърчава от системата на федералните магистрали. В България – както изглежда, от новите правила за финансиране на училищата.

  Виждате задник по телевизията. Не е от значение много какво се гледа. Ако ви показват задник по и три пъти на ден – този задник се превръща в звезда, ще започнат да го интервюират и преследват за автографи. Яжте месо с антибиотици.

  Живей по правилата. Не проявявай инициатива.

  И не говорете много – Знанието е зло! Интернет, засега, не се опитват да го ограничават, но не забравяйте врявата, когато се опитаха да ограничат използването на Интернет телефония. Никой не трябва да говори безплатно извън контролираната клетъчна мрежа! Давайте да ви вземат отпечатъци, получете си чиповете и цифровите паспорти. Разхождайте се из улиците, фрашкани с камери.

  България е в строя – заедно с всички. Чудесният Нов световен ред ни очаква, както и всички останали.
  И това – не е параноя. Това е – … е, нали си знаете?

  И всичко, което е необходимо – е да се убедят хората да приемат новия свят. Всичко, което е необходимо – е една добре подготвена криза…

  По материали от чуждестранния печат.

  Аnalizator.eu

  Източник: Еpochtimes-bg.com

   

• Биволъ: Шефът на КФН притежава кредитни карти с огромни лимити

   Материал на Биволъ

  

  Има ли специални условия за надзорника на банките, който ги варди от медиите с бухалка?

  – За интернет банкиране натиснете 1. За банкови карти натиснете две…

  – 2…

  – Добър ден, бих искал да си отворя сметка при вас. Заплатата ми е 6000 лв. имам стабилна работа. Искам да ми издадете кредитна карта.

  – Разбира се, предлагаме кредитни карти Виза.

  – Бих искал да е с висок лимит? 60 000 евро възможно ли е?

  – О, такива лимити и на фирми не даваме. Максимумът е 10 000 лв.

  Биволъ проведе този експеримент с произволно избрана банка след като разкри, че шефът на КФН Стоян Мавродиев от ГЕРБ е декларирал за 2012 две кредитни карти от банки с лимити 60 000 евро (117 350 лв.) и 40 000 лв. Отделно отговорният служител е отбелязал и депозити от над 40 000 лв. Вижте декларацията му в сайта на Сметната палата тук.

  

  Според Закона за Комисията за финансов надзор Чл. 7. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание или около 4500 лв (по данни от 2012 г.).

  Декларираните от г-н Мавродиев лимити явно не се предлагат на „простосмъртните“, дори те да имат доходи по-високи от неговите. Освен това лимитите са несъразмерно големи спрямо доходите му и навеждат съмнения за корупционнен фаворитизъм от поднадзорни лица – банките издали съответните карти.

  Биволъ изпрати запитване до Председателя на Народното събрание Цецка Цачева, в качеството на работодател на Мавродиев, за да получи информация кои именно банки са издали въпросните кредитни карти и според какви критерии.

  Въпросът е особено чувствителен на фона на фалита на КТБ и информацията, че политици и магистрати са ползвали привилегировани условия по депозити и кредити в тази банка.

  Известен е казусът с кредитните карти на Ахмед Доган и Емел Етем, оповестен от Капитал. Те обаче имат по-ниски лимити от тези на Мавродиев.

  Биволъ припомня:

  Шефът на КФН беше назначен на този пост от ГЕРБ. Той стана известен като „адвоката на Брендо“ след като в съдебна зала прокурор поиска да го разпита по делото за пране на пари на наркотрафиканта Евелин Банев – Брендо, който има 20 годишна присъда в Италия.

  „Държа на разпита на свидетеля Мавродиев, доколкото има негови подписи на документи, представени от „Куилин венчърс“ и „Фиделите ентърпрайсиз“, включително и документи, с които е дадено упълномощаване на Десислава Дишлиева и Владимир Дишлиев да представляват дружествата по банковите сметки в Euram Bank.“ – каза в съдебна зала прокурорът по делото, цитиран от в. Капитал.

  Биволъ разкри също, че на 04.08.2006 Мавродиев и съпругата му са купили от шефа на СИК Румен Николов – Пашата апартамент от 173 квадрата с два гаража по 20 квадрата в Лозенец. Тогава семейството брои на Пашата 200 000 лева за луксозния имот. Румен Николов – Пашата е считан за много близък до бившия премиер Борисов, с когото през 1995 г. въртят фабрика за незаконно производство на цигари в Крайморие.

  В писмо с право на отговор изпратено до медията Мавродиев твърди, че не познавал Пашата, а купил апартамента през агенция за недвижими имоти. От обясненията му не става ясно обаче кой е изповядал сделката при нотариуса.

  Под ръководството на Мавродиев КФН проспа фалита на КТБ, но е особено активна в репресиите срещу медии, които цитират проблеми на друга „гнила ябълка“ – ПИБ. Вчера стана ясно, че КФН е наложила рекордни глоби на издателя на Капитал и Дневник (150 000 лв.), на издателя на врачанския сайт „Зов нюз“ (100 000 лв) и неизвестен до момента журналист (50 000 лв.) за публикуване на информация свързана с проблемите около банката на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Ръководената от Мавродиев държавна институция явно съвсем си е подменила предмета на дейност и от финансов регулатор, се е превърнала в главен Медиен цензур в защита на олигархичните интереси на задкулисието. Стана ясно, че за цялата 2014 г. всички други санкции наложени на изрядните български бизнес субекти са по-малки само от глобите на една от набелязаните за унищожение медии.

  Неприключили производства по същия член от закона има срещу Медияпул и срещу нашия сайт. „Репортери без граници“ вече реагираха остро срещу тези опити за цензура и сплашване. Категоричното мнение на международните организации е, че подобни практики са абсолютно несъвместими за страна член на ЕС. Това обаче не само не стряска Мавродиев и компания, а точно обратното – те демонстрират открито, че изобщо нямат никакво намерение да се съобразяват с демократичните критерии. Хубава индикация за държава, чийто кредитен рейтинг беше категорично понижен и това е следствие от непрекъснатото влошаване на състоянието на демократичното общество у нас и чудовищната корупция в различните сфери на властта.

  Независимо от евентуални санкции Биволъ няма да спре да публикува достоверни и документирани данни за продължаващото и в момента източване на банки „гнили ябълки“ с активното бездействие и фактическо престъпно съучастие на регулаторните органи и прокуратурата, които са обстойно сезирани за проблема.

  .

• 100 години българско кино

  

  Българското кино навърши 100 години. Датата на рождения му ден (13 януари 1915 г. – б.р.) съвпада с първата прожекция на филма на Васил Гендов „Българан е галант“. Копие от този филм не е запазено. Честванията на празника ще продължат до края на годината.

  Българска национална филмотека отбелязва юбилея в кино „Одеон“ в София, където в часовия пояс от 16.30 ч. ще бъдат показвани игрални, документални, анимационни, научно-популярни и хроникални ленти.

  Програмата следва развитието на българското кино по десетилетия. През януари ще бъдат представени малкото запазени заглавия от периода преди Втората световна война. Февруари ще бъде посветен на филмите от 50-те години и така до края на годината. През декември е ред на най-добрите игрални филми, произведени от 2010 насам. На десетилетията, през които българското кино е произвело най-много филми – 60-те, 70-те и 80-те години, ще бъдат посветени по 2 месеца.

  Преди всяка прожекция ще има кинопреглед от епохата или анимационен филм от съответното десетилетие, а в понеделниците ще могат да бъдат видени най-значимите документални филми.

  Утре от 15 ч. ще бъдат прожектирани късометражните „Пожарна команда“, 1938 г.,  „Празник „Модна фризура“, „Избор на царица на Лъдженския плаж“ – 1940, реж. Спас Тотев, „О, Добруджански край“ – 1940, и рекламата „Пийте само „Шуменско пиво“ – 1940, реж. Спас Тотев, която разказва за „ръчното и автоматично миене на шишета, наливане и пиене на пиво, гарнирано с рекламни стихчета“.

  Особено актуален в момента е „Една екскурзия из Чепинското корито“ – 1933, реж. Ст. Петров, посветен на теснолинейката от гара Септември до Добринище. Тя е на сто години, има описан случай за цар Борис, управлявал влака, и до ден днешен ползването й е голямо изживяване. В момента обаче е изправена пред сериозна опасност от закриване.

  БНТ се включва в отбелязването на празника с поредицата „100 любими български филма“, които се излъчват от миналата година. Сред тях са „Оркестър без име“, „Вчера“, „Куче в чекмедже“, „Топло“, „Дзифт“, „Източни пиеси“ и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

  Комедията „Българан е галант“ е първият български игрален черно-бял ням филм. Васил Гендов изпълнява главната роля, но също е сценарист и режисьор. В него се разказва за случайната среща между Българан и една млада дама. Той започва да я ухажва, а тя от своя страна го кани на пазар, като го помоли той да плати за покупките. След пазара двамата хапват в луксозно заведение, а по пътя към дома дамата среща своя съпруг и му предлага да извикат файтон, за да не са в тежест на Българан. Съпрузите си тръгват, а младият кавалер получава скромно възнаграждение за услугите си. В ролята на дамата е Мара Липина.

  Българската народна банка пусна в обръщение монета „100 години българско кино“. В зала „Средец“ на Министерството на културата е открита фотоизложбата „Зад кадър“, която включва работни моменти от 100 емблематични български филма.

  Източник: в. „Дневник“

  15-минутен римейк на незапазения „Българан е галант“

• Издирват наследници на починала българка милионерка в САЩ

  Българка без наследници и завещание оставя след смъртта си повече от 1 милион долара в Америка

  .

  Покойната Мери Петров е живяла в градчето Гранит сити на границата между щатите Илинойс и Мисури, съобщи Нова ТВ.

  Мери Петров умира в старчески дом през 2011-та на 97 години. Оттогава властите търсят кой е законният наследник на нейното богатство, което възлиза на над един милион и триста хиляди долара.

  Три години по-късно милионът е още там. Общинският ковчежник Кърт Прензлър обяснява, че законът дава 10 години на потенциалните наследници да докажат роднинската си връзка. Остават още 7 години.

  Досега 43 души са подали документи за наследници в съда.

  Голяма част от парите Мери наследява от сестра си – Анн Петров, която почива през 2009-та, също без завещание. Сестрите Петров са дъщери на българските имигранти, дошли в САЩ през 1912-та. Никога не са се омъжвали и нямат деца.

  Техни познати разказват, че дори не са подозирали за състоянието, което Ан и Мери са натрупали, тъй като са живели скромен живот и са работели като секретарки в местната община.

  Сестрите са имали акции във фармацевтични и автомобилни компании.

  По времето, когато навършват 90 години, Ан и Мери страдат от деменция и са неспособни да планират парите и имотите си.

  След смъртта на по-малката сестра Ан, богатството се предава на Мери, която почива 2 години по-късно. Оттогава насам 34 българи са подали иск до съда, опитвайки се да докажат със стари документи и записки роднинската си връзка със сестрите.

  Източник: в. „24 часа“

• България изплати 1.13 млрд. долара външен дълг

  Държавният дълг на България вече е с 919.6 млн. евро по-нисък, след като финансовото министерство нареди изплащане на падежа по глобалните облигации в щатски долари, емитирани в мандата на кабинета Сакскобургготски. Падежът по облигациите настъпи днес, като в наредената от Министерството на финансие сума за изплащане са 1 086 351 000,00 щатски долара главница и последният дължим лихвен купон в размер на 44 811 978,75 щатски долара, или общо 1 131 162 978,75 долара.

  Плащането е извършено с вальор 14.01.2015 г. по обменен курс на БНБ USD/BGN за 14.01.2015 г. – 1,661, уточниха от МФ. Средствата за плащането по падежа бяха осигурени миналата година след емисия на 10-годишни облигации на стойност 1.493 млрд. евро с лихвен купон от 2.95%.

  След изплащането на падежа държавният дълг ще падне от 11.4 млрд. евро на близо 10.5 млрд. евро, уточниха от финансовото министерство. Това е редуциране на дълга от 27% на 24,8% от БВП.

  Източник: в. „Сега“

• Единството на много различните

  Христо Буцев, в. „Култура“

  .

  

  Изключително странна беше гледката на хванатите за ръце и пристъпващи бавно по парижките улици петдесетина държавни и правителствени ръководители, които участваха в демонстрацията в неделя. Милиони хора се бяха излели по улиците на Франция, за да кажат „не” на тероризма и на опитите за етнически и верски разделения във френското общество. Вълнението на света, станал свидетел чрез медиите на марша на цял един народ, слял се във възмущението срещу тероризма, сякаш обхвана и гледката на официалните лица – и те вървяха с народа, и те демонстрираха срещу тероризма, срещу разделението, за единство – за единство на човечеството… Вълнуващо.

  Денят неделя, 11 януари 2015 година – който със сигурност ще остане в историята – отмина. В понеделник, след толкова емоции и патетика, рационалното е уморено да подлага на съмнение съмненията си.

  Задължително е, все пак, да се обърнем към съмненията си. Задължително е да се назовават нещата с възможно най-точните имена; в епоха като сегашната и най-хуманният порив, и най-идеалистичното общо действие рискуват да ни обгърнат със сладка идеологическа вълна или – което е все същото – да ни пратят в мрачините на политкоректността, където всяко нещо изразява нещо друго.

  Кои бяха крачещите отпред, държавниците, които искаха да се покажат единни в защитата на съвременните демократични ценности?

  На манифестацията, чийто призив бе да се отстоява свободата на словото, демонстрираха и министри, в чиито държави тя се отпуска на час по лъжичка, там журналистите добре познават затворите.

  На това огромно събиране, на което френският народ масово носеше плакати „Аз съм мюсюлманин + евреин + французин”, имаше и ръководители, не криещи своята етническа философия, ръководители на държави, изграждащи се на основата на един единствен етнос и недопускащи другите до обществени функции. В някои от тези държави властващият лозунг е: „демографията е нашето оръжие!”.

  Сред лозунгите за „свобода, равенство, братство” и „cogito ergo sum”, крачеха пратеници на държави, правораздаващи по законите на шериата, държави, в които жената е придатък към къщата.

  Как да не надмогнеш вълнението от патетичната картина и да не си задаваш въпроси?

  Като въпросът за преобръщането – как в съвременния свят убийствата в един антиправителствен, антисистемен вестник, който през цялото си съществуване е минирал всякакъв вид организация (и в това е неговата прелест и критична важност), организират такава огромна проява на единство.

  И какво стоеше зад това единство? Дали не страхът – не от физическа смърт, а от смъртта на света, в който живеем? Нарушените баланси на планетата ли бяха раздвижили тези огромни човешки маси? Днес всичко се клати и променя: икономика, демография, екология, култура…

  В момента, в който французите от „всякоя възраст, класа, пол, занятие” протестираха картезиански, в Нигерия Боку Харам избиваше хиляди невинни. С (евентуалното) унищожаване на групировката ще се възцари ли гражданският, етнически и религиозен мир в Нигерия?

  Въпросите са много, с политкоректно песнопение те няма да се решат – с него те даже не могат да бъдат поставени сериозно.

  Защото сме много. Различни. И много различни.

  Нека винаги имаме в сърцето си нежните, тъжни и проникновени думи на Радичков:

  „Казват, че човечеството било единно! Каква единност, Господи!… Просто сме натъпкани всички в един прогизнал от времето корабен трюм, човек до човек, нелепост до нелепост, нежност до нежност, глупост до глупост, части от нещо си… Няма накъде!”

• Изявления на Джон Кери и Бойко Борисов след срещата в София
  

  Джон Кери и Бойко Борисов. Снимка: БГНЕС  

  Никоя страна не трябва да бъде зависима от друга страна за енергийните доставки. Това каза държавният секретар на САЩ Джон Кери в изявление след срещата си с премиера Бойко Борисов. САЩ са готови да помогнат на България, която взе трудни решения, за да защити бъдещето си, да се привлекат инвестиции, да създадем един план за енергийното бъдеще на България, посочи Кери.

  Ще изпратим енергиен експерт в България, който да работи с Министерството на енергетиката, за да помогне за разработването на такъв план, информира той.

  Джон Кери и Бойко Борисов са обсъдили въпроси, свързани с увеличаване на енергийната сигурност както в България, така и в цяла Европа. Много е важно да се постигне диверсифициране на източниците и увеличаване на свързаността със съседите, каза Кери.

  Има мораториум върху проучванията за шистов газ до момента, в който се изнамери технология, която сто процента да гарантира чистотата на околната среда, подчерта премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос по време на изявленията след срещата му с държавния секретар на САЩ Джон Кери. Находищата, за които се говори, са в най-плодородната ни част на страната, отбеляза Борисов. Премиерът подчерта, че по тази тема позицията ни е много ясна и нашите партньори я знаят.

  Държавният секретар Джон Кери отговори на журналистически въпрос относно възможността за безвизов режим със САЩ, че това би било много положително събитие и за двете страни. Той отбеляза, че програмата за безвизово пътуване е много специфична, има много строги критерии и че, за да се включи една страна в такава програма, процентът на отказаните визи трябва да е под 3 процента. Кери посочи, че за 2014 г. процентът на отказани визи за България е бил 15.2 на сто.

  Сред обсъдените теми на днешната среща са били отбраната и сигурността, енергийната диверсификация, върховенството на закона и културните връзки между двете страни. Създадени са четири работни групи, за да се задълбочи и затвърди двустранното партньорство.

  САЩ напълно подкрепя плановете на България за реформиране на съдебната система, посочи още държавният секретар на САЩ.

  Пресконференцията на Джон Кери и Бойко Борисов можете да чуете в сайта на Дарик радио тук.

  Източник: БТА
• Огнян Минчев: Мултикултурализмът е шизофренна идеология

  Интервю на Веселин Стойнев с проф. Огнян Минчев,

  „Труд“

  .

  

  Все по-често политическата коректност се проявява като репресивно лицемерие. Необходим ни е възроден национален елит, който да осигури нормално функциониране както на държавата, така и на пазара –

  казва проф. Минчев в това интервю.

  .

  – Стана ли осъзнато по-скъпа свободата за свободния свят, а гражданите и техните правителства – твърдо решени да я отстояват, след като тя бе платена с кръвта на 12 души на Френския 11 септември?

  – Цената на свободата по принцип се разбира тогава, когато си на път да я загубиш. През последните 70 години Европа живее в безпрецедентен комфорт на гарантирана свобода. Студената война разпъна чадъра на американските гаранции за сигурността на Европа срещу евентуална агресия от съветския Изток. Европейската интеграция се разви в условията на почти лабораторен експеримент, при който външните негативни влияния бяха почти изцяло изключени. Три поколения европейци бяха възпитани не просто в миролюбие и пацифизъм, а в категорично убеждение, че нова война на европейска територия е вече невъзможна. Разпадането на Югославия и интегрирането на бивша Източна Европа – една общност с много по-травматични представи за заплахите пред сигурността – малко повлияха на принципната убеденост на западните европейци, че взаимната зависимост, желанието за мир и толерантността са достатъчните условия за сигурност и безметежност. Кризата в Украйна и френският 11 септември са първите сериозни предупреждения за това, че Европа и светът са отново място, пълно с опасности и предизвикателства. Ще мине време обаче преди мнозинството европейци истински да осъзнаят тази нова реалност, да си припомнят, че за свободата трябва да се правят жертви, че демокрацията струва нещо само ако има гражданска готовност тя да бъде защитена.

  – Солидарността под надслова „Аз съм Шарли“ ще успее ли да заглуши очаквания ксенофобски отговор и евентуален антиислямстки екстремизъм?
  

  – Лозунгът „Аз съм Шарли“ е добър за ситуационна гражданска солидарност от този вид, който видяхме в едномилионното шествие в Париж. С настъването на следващите дни ще стават все по-ясни няколко неща. Преди всичко, много малко от деклариращите „Аз съм Шарли“ са „Шарли“. Едно, защото малцина биха приели позицията да предизвикват света по подобен начин. Друго, защото след първоначалния шок обществото неизбежно ще се разпадне на различни групи по убеждения как трябва да се реагира на радикалния ислямизъм. Ксенофобията и антиислямският радикализъм ще бъдат толкова по-големи, колкото по-устойчива е противоположната позиция – да си затваряме очите, лицемерно да обясняваме, че разстрелът на „Шарли ебдо“ е случайност, прецедент, че ние всъщност си живеем заедно – всички различни хора, и се обичаме силно, че липсата на интеграция е неолиберален грях и изключително социален проблем, а не културен проблем, и т.н. Постмодерната либерална левица практикува „политика на щрауса“ под влияние именно на седемте десетилетия безметежна сигурност и обществена солидарност около социалната държава, преодоляването на националните и културни различия в развитието на интегрирана Европа, изграждането на функционална мултикултурност между европейските народи. Нежеланието и неспособността да се реагира на динамично променящия се свят около нас от страна на тази левица поражда и засилва полярния отговор на крайната десница, която си присвоява ролята на „защитник на Европа“ от ислямисткото нашествие отвън и ляво-либералната безотговорност отвътре.

  И двете страни – и тези между тях – трябва да осъзнаят фактите, че в социалната и културна периферия на Европа нараства броят на представителите на една етно класа, които все по-често се идентифицират с ислямския радикализъм вместо с ценностите на обществата, които са приели тях или родителите им през последните десетилетия. Отговорът на този проблем може да бъде толкова по-ефективен, с колкото повече реализъм бъде припознат. Решителните действия в рамките на демократичната държавност са единственото средство за обезсилване на ксенофобията отдясно и безпомощността, основана на илюзии отляво.

  – Доколко ислямизацията на Западна Европа и политиката на мултикултурализъм на либералните демокрации подхранват религиозния и ксенофобски радикализъм?
  

  – Мултикултурализмът тихомълком подменя гражданското равенство на права и отговорности пред закона с привилегии – „защитени зони“ на алтернативен нормативен ред и поведение. Това е институционализирано лицемерие. От една страна ще живеем в общество на равенство между половете, от друга – ще толерираме ислямската традиция на подтисничество над жената (чрез забулване, обезправяване) като израз на „малцинствени права“.

  Бедата е в това, че без общ ценностен и нормативен код на поведение обществото се разпада на паралелно съществуващи светове. Отказът от обща гражданска отговорност към установения нормативен ред отваря кутията на Пандора за ескалация на претенциите към общностно обособяване на културна основа – както и на претенциите това обособяване да бъде толерирано от обществото. Оттук нататък автономността не подлежи на контрол и при определени обстоятелства може да стигне до радикално отрицание на обществото и държавата.

  – Може ли да се учреди право на някакъв традиционен християнски облик на даден град или територия, за да не бъдат превзети от джамии и бурки? Или обратно – едно ново велико преселение на народите да дава право на неограничена промяна на средата?
  

  – Християнският облик се осигурява от християните. Ако нарастваща част от обществото губи християнската си идентичност, очевидно обликът на територията ще се променя. Но в Европа загубата на традиционна християнска идентичност върви в посока на приемане и съвместяване на различни субкултури и идентичности, които се разглеждат не като проблем, а като възможност и богатство. В тази среда радикалният имам и бурката би трябвало да се възприемат като чужди тела – като заплаха за многообразието поради агресивния си стремеж да се налагат. Но мултикултурализмът е шизофренна идеология – от една страна той изисква толерантност на съвместния живот, от друга – яростно защитава радикалните отклонения от толерантността от типа на ислямистката инвазия единствено поради статута й на малцинство. Колко струва толерантността и многообразието, ако не могат да се защитят?

  – Освен мултикултурализма, развенчаван в последните години и от най-високо държавно ниво, след кървавия 7 януари съвсем на прицел застава и политическата коректност, цензурираща в американските медии и показването на карикатури от „Шарли ебдо“. Завоевание или извращение на либералната демокрация е политическата коректност?
  

  – Има опити политическата коректност да бъде определяна като добро възпитание и кодекс на поведение в мултикултурна среда. Но все по-често политическата коректност се проявява като репресивно лицемерие. Забраната да се назовават нещата с истинските им имена е цензура, която се „продава“ като изискване за добро поведение. Резултатът е класическият парадокс от времената на реалния социализъм: „Защо каквото виждам, не чувам, а каквото чувам, не виждам?“. Приликата категорично не е случайна. Левичарската склонност да се налага идеологически идеал със сила важи и при комунизма, и при ляво-либералната утопия на „политическата коректност“. Това не означава, че можем да обиждаме или дискриминираме някого. Просто смисълът на думите е да отразяват действителността, а стремежът да я променяш чрез „новоговор“ далеч не е откритие на пост-модерните времена.

  – В България все по-силен е гласът на едно ново ляво, което черпи легитимност от усилията си по развенчаването на прехода и на неговия неолиберален модел. Провал или успех бе преходът у нас и доколко този модел има вина или заслуга за това?
  

  – Независимо колко успешен е бил преходът и за кого, ние безспорно живеем в едно дълбоко променено общество, което създава своите собствени възгледи, разделения и визии за бъдещето. Това общество е силно поляризирано, държавата, която го управлява е слаба и неефективна, а несправедливостта – дори и в най-минималното изискване за равенство пред закона – е категорично неприемлива. Затова странно е не възникването на едно ново ляво, а липсата на достатъчна подкрепа в обществото за него. Имаме нужда от по-силна левица, за да се стреснат олигарсите-латифундисти и да разхлабят примката… Друг е въпросът, че едва ли само неолиберализмът е виновен… А и още един въпрос – защо това ново ляво толкова ентусиазирано подкрепя бруталния и примитивен капитализъм в стил „Путин“? Защо още е живо старото безумно раздвоение на европейската левица – „толкова са ни омразни Америка и капитализмът, че сме готови да се прегърнем с най-големите сатрапи в историята – Ленин, Сталин, Мао…?“ И така нататък…

  – Лявото иска връщане в държавата в икономиката и в обществените услуги, дясното също иска връщане на държавата, но като работещи институции. Възможен ли е политически консенсус и при какъв компромис?
  

  – Изборът ляво-дясно, или държава-пазар в днешна България е избор между това кой предпочиташ да те ограби – симулиращият пазарна дейност олигарх-монополист или подчинената му корумпирана държава. Разделението и балансът между пазар и държава имат смисъл при работещи институции и гарантирана от закона пазарна конкуренция. Тогава вече левите и десните могат нормално да спорят какъв е легитимният баланс между държавна регулация и пазарна свобода. Подобен спор в днешна България е нелеп. Необходим е ляво-десен консенсус на почтените хора, за да бъде изритан КОЙ – корпоративно-търговската олигархия – и да бъде реформирана държавата. Необходим е възроден национален елит, за да осигури нормално функциониране както на държавата, така и на пазара.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––
  

  * Огнян Минчев е роден през 1958 г. във Варна. Завършил е социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Директор на Института за регионални и международни изследвания. Председател на УС на „Прозрачност без граници“. Преподава политология в Алма матер.

• „Билд“ представи тероризма в числа

  След драмата в Париж, белязана от убийството на 12 души в редакцията на хумористичното списание „Шарли ебдо“, в. „Билд“ се спря на десетте най-важни неща, свързани с тероризма.

  

  Ислямска държава контролира 11 петролни полета в Ирак и Сирия, от което всеки ден печели по 5 млн. долара.

  5024 души загинаха само през ноември 2014 г. при атаки на терористи по света /664 нападения в 14 страни/.

  В сметките на халифата до сега са се натрупали 2 млрд. долара.

  Според различни оценки 4920 от екстремистите на ИД идват от Централна и Източна Европа, от които 930 от Франция и 2000 от Великобритания.

  Годишните приходи на ИД от продажба на откраднати предмети на изкуството вероятно възлизат на около 6 млрд. долара.

  Сред терористичните организации най-активна е ИД – те са извършили 44% от терористичните атаки в света. Следват ги „колегите“ им от „Боко Харам“ – 16%, талибаните с 14%, Ал Каида – 8%, Ал-Шабаб – 5% и Фронта ал-Нусра с 5%.

  ИД заграби 429 млн. долара след установяването на контрол върху централната банка в гр. Мосул /Ирак/.

  18 000 души бяха убити през 2013 г. при терористични удари по целия свят.

  Според преценка на ЦРУ халифатът разполага с армия от 33 000 главорези.

  Източник: в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 87
• 88
• 89
• 90
• 91
• 92
• 93
• 94
• 95
• 96
• 97
...
• 415
• >>