Всички авторски страници

Авторски

• Биволъ: Шефът на КФН притежава кредитни карти с огромни лимити

   Материал на Биволъ

  

  Има ли специални условия за надзорника на банките, който ги варди от медиите с бухалка?

  – За интернет банкиране натиснете 1. За банкови карти натиснете две…

  – 2…

  – Добър ден, бих искал да си отворя сметка при вас. Заплатата ми е 6000 лв. имам стабилна работа. Искам да ми издадете кредитна карта.

  – Разбира се, предлагаме кредитни карти Виза.

  – Бих искал да е с висок лимит? 60 000 евро възможно ли е?

  – О, такива лимити и на фирми не даваме. Максимумът е 10 000 лв.

  Биволъ проведе този експеримент с произволно избрана банка след като разкри, че шефът на КФН Стоян Мавродиев от ГЕРБ е декларирал за 2012 две кредитни карти от банки с лимити 60 000 евро (117 350 лв.) и 40 000 лв. Отделно отговорният служител е отбелязал и депозити от над 40 000 лв. Вижте декларацията му в сайта на Сметната палата тук.

  

  Според Закона за Комисията за финансов надзор Чл. 7. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание или около 4500 лв (по данни от 2012 г.).

  Декларираните от г-н Мавродиев лимити явно не се предлагат на „простосмъртните“, дори те да имат доходи по-високи от неговите. Освен това лимитите са несъразмерно големи спрямо доходите му и навеждат съмнения за корупционнен фаворитизъм от поднадзорни лица – банките издали съответните карти.

  Биволъ изпрати запитване до Председателя на Народното събрание Цецка Цачева, в качеството на работодател на Мавродиев, за да получи информация кои именно банки са издали въпросните кредитни карти и според какви критерии.

  Въпросът е особено чувствителен на фона на фалита на КТБ и информацията, че политици и магистрати са ползвали привилегировани условия по депозити и кредити в тази банка.

  Известен е казусът с кредитните карти на Ахмед Доган и Емел Етем, оповестен от Капитал. Те обаче имат по-ниски лимити от тези на Мавродиев.

  Биволъ припомня:

  Шефът на КФН беше назначен на този пост от ГЕРБ. Той стана известен като „адвоката на Брендо“ след като в съдебна зала прокурор поиска да го разпита по делото за пране на пари на наркотрафиканта Евелин Банев – Брендо, който има 20 годишна присъда в Италия.

  „Държа на разпита на свидетеля Мавродиев, доколкото има негови подписи на документи, представени от „Куилин венчърс“ и „Фиделите ентърпрайсиз“, включително и документи, с които е дадено упълномощаване на Десислава Дишлиева и Владимир Дишлиев да представляват дружествата по банковите сметки в Euram Bank.“ – каза в съдебна зала прокурорът по делото, цитиран от в. Капитал.

  Биволъ разкри също, че на 04.08.2006 Мавродиев и съпругата му са купили от шефа на СИК Румен Николов – Пашата апартамент от 173 квадрата с два гаража по 20 квадрата в Лозенец. Тогава семейството брои на Пашата 200 000 лева за луксозния имот. Румен Николов – Пашата е считан за много близък до бившия премиер Борисов, с когото през 1995 г. въртят фабрика за незаконно производство на цигари в Крайморие.

  В писмо с право на отговор изпратено до медията Мавродиев твърди, че не познавал Пашата, а купил апартамента през агенция за недвижими имоти. От обясненията му не става ясно обаче кой е изповядал сделката при нотариуса.

  Под ръководството на Мавродиев КФН проспа фалита на КТБ, но е особено активна в репресиите срещу медии, които цитират проблеми на друга „гнила ябълка“ – ПИБ. Вчера стана ясно, че КФН е наложила рекордни глоби на издателя на Капитал и Дневник (150 000 лв.), на издателя на врачанския сайт „Зов нюз“ (100 000 лв) и неизвестен до момента журналист (50 000 лв.) за публикуване на информация свързана с проблемите около банката на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Ръководената от Мавродиев държавна институция явно съвсем си е подменила предмета на дейност и от финансов регулатор, се е превърнала в главен Медиен цензур в защита на олигархичните интереси на задкулисието. Стана ясно, че за цялата 2014 г. всички други санкции наложени на изрядните български бизнес субекти са по-малки само от глобите на една от набелязаните за унищожение медии.

  Неприключили производства по същия член от закона има срещу Медияпул и срещу нашия сайт. „Репортери без граници“ вече реагираха остро срещу тези опити за цензура и сплашване. Категоричното мнение на международните организации е, че подобни практики са абсолютно несъвместими за страна член на ЕС. Това обаче не само не стряска Мавродиев и компания, а точно обратното – те демонстрират открито, че изобщо нямат никакво намерение да се съобразяват с демократичните критерии. Хубава индикация за държава, чийто кредитен рейтинг беше категорично понижен и това е следствие от непрекъснатото влошаване на състоянието на демократичното общество у нас и чудовищната корупция в различните сфери на властта.

  Независимо от евентуални санкции Биволъ няма да спре да публикува достоверни и документирани данни за продължаващото и в момента източване на банки „гнили ябълки“ с активното бездействие и фактическо престъпно съучастие на регулаторните органи и прокуратурата, които са обстойно сезирани за проблема.

  .

• 100 години българско кино

  

  Българското кино навърши 100 години. Датата на рождения му ден (13 януари 1915 г. – б.р.) съвпада с първата прожекция на филма на Васил Гендов „Българан е галант“. Копие от този филм не е запазено. Честванията на празника ще продължат до края на годината.

  Българска национална филмотека отбелязва юбилея в кино „Одеон“ в София, където в часовия пояс от 16.30 ч. ще бъдат показвани игрални, документални, анимационни, научно-популярни и хроникални ленти.

  Програмата следва развитието на българското кино по десетилетия. През януари ще бъдат представени малкото запазени заглавия от периода преди Втората световна война. Февруари ще бъде посветен на филмите от 50-те години и така до края на годината. През декември е ред на най-добрите игрални филми, произведени от 2010 насам. На десетилетията, през които българското кино е произвело най-много филми – 60-те, 70-те и 80-те години, ще бъдат посветени по 2 месеца.

  Преди всяка прожекция ще има кинопреглед от епохата или анимационен филм от съответното десетилетие, а в понеделниците ще могат да бъдат видени най-значимите документални филми.

  Утре от 15 ч. ще бъдат прожектирани късометражните „Пожарна команда“, 1938 г.,  „Празник „Модна фризура“, „Избор на царица на Лъдженския плаж“ – 1940, реж. Спас Тотев, „О, Добруджански край“ – 1940, и рекламата „Пийте само „Шуменско пиво“ – 1940, реж. Спас Тотев, която разказва за „ръчното и автоматично миене на шишета, наливане и пиене на пиво, гарнирано с рекламни стихчета“.

  Особено актуален в момента е „Една екскурзия из Чепинското корито“ – 1933, реж. Ст. Петров, посветен на теснолинейката от гара Септември до Добринище. Тя е на сто години, има описан случай за цар Борис, управлявал влака, и до ден днешен ползването й е голямо изживяване. В момента обаче е изправена пред сериозна опасност от закриване.

  БНТ се включва в отбелязването на празника с поредицата „100 любими български филма“, които се излъчват от миналата година. Сред тях са „Оркестър без име“, „Вчера“, „Куче в чекмедже“, „Топло“, „Дзифт“, „Източни пиеси“ и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

  Комедията „Българан е галант“ е първият български игрален черно-бял ням филм. Васил Гендов изпълнява главната роля, но също е сценарист и режисьор. В него се разказва за случайната среща между Българан и една млада дама. Той започва да я ухажва, а тя от своя страна го кани на пазар, като го помоли той да плати за покупките. След пазара двамата хапват в луксозно заведение, а по пътя към дома дамата среща своя съпруг и му предлага да извикат файтон, за да не са в тежест на Българан. Съпрузите си тръгват, а младият кавалер получава скромно възнаграждение за услугите си. В ролята на дамата е Мара Липина.

  Българската народна банка пусна в обръщение монета „100 години българско кино“. В зала „Средец“ на Министерството на културата е открита фотоизложбата „Зад кадър“, която включва работни моменти от 100 емблематични български филма.

  Източник: в. „Дневник“

  15-минутен римейк на незапазения „Българан е галант“

• Издирват наследници на починала българка милионерка в САЩ

  Българка без наследници и завещание оставя след смъртта си повече от 1 милион долара в Америка

  .

  Покойната Мери Петров е живяла в градчето Гранит сити на границата между щатите Илинойс и Мисури, съобщи Нова ТВ.

  Мери Петров умира в старчески дом през 2011-та на 97 години. Оттогава властите търсят кой е законният наследник на нейното богатство, което възлиза на над един милион и триста хиляди долара.

  Три години по-късно милионът е още там. Общинският ковчежник Кърт Прензлър обяснява, че законът дава 10 години на потенциалните наследници да докажат роднинската си връзка. Остават още 7 години.

  Досега 43 души са подали документи за наследници в съда.

  Голяма част от парите Мери наследява от сестра си – Анн Петров, която почива през 2009-та, също без завещание. Сестрите Петров са дъщери на българските имигранти, дошли в САЩ през 1912-та. Никога не са се омъжвали и нямат деца.

  Техни познати разказват, че дори не са подозирали за състоянието, което Ан и Мери са натрупали, тъй като са живели скромен живот и са работели като секретарки в местната община.

  Сестрите са имали акции във фармацевтични и автомобилни компании.

  По времето, когато навършват 90 години, Ан и Мери страдат от деменция и са неспособни да планират парите и имотите си.

  След смъртта на по-малката сестра Ан, богатството се предава на Мери, която почива 2 години по-късно. Оттогава насам 34 българи са подали иск до съда, опитвайки се да докажат със стари документи и записки роднинската си връзка със сестрите.

  Източник: в. „24 часа“

• България изплати 1.13 млрд. долара външен дълг

  Държавният дълг на България вече е с 919.6 млн. евро по-нисък, след като финансовото министерство нареди изплащане на падежа по глобалните облигации в щатски долари, емитирани в мандата на кабинета Сакскобургготски. Падежът по облигациите настъпи днес, като в наредената от Министерството на финансие сума за изплащане са 1 086 351 000,00 щатски долара главница и последният дължим лихвен купон в размер на 44 811 978,75 щатски долара, или общо 1 131 162 978,75 долара.

  Плащането е извършено с вальор 14.01.2015 г. по обменен курс на БНБ USD/BGN за 14.01.2015 г. – 1,661, уточниха от МФ. Средствата за плащането по падежа бяха осигурени миналата година след емисия на 10-годишни облигации на стойност 1.493 млрд. евро с лихвен купон от 2.95%.

  След изплащането на падежа държавният дълг ще падне от 11.4 млрд. евро на близо 10.5 млрд. евро, уточниха от финансовото министерство. Това е редуциране на дълга от 27% на 24,8% от БВП.

  Източник: в. „Сега“

• Единството на много различните

  Христо Буцев, в. „Култура“

  .

  

  Изключително странна беше гледката на хванатите за ръце и пристъпващи бавно по парижките улици петдесетина държавни и правителствени ръководители, които участваха в демонстрацията в неделя. Милиони хора се бяха излели по улиците на Франция, за да кажат „не” на тероризма и на опитите за етнически и верски разделения във френското общество. Вълнението на света, станал свидетел чрез медиите на марша на цял един народ, слял се във възмущението срещу тероризма, сякаш обхвана и гледката на официалните лица – и те вървяха с народа, и те демонстрираха срещу тероризма, срещу разделението, за единство – за единство на човечеството… Вълнуващо.

  Денят неделя, 11 януари 2015 година – който със сигурност ще остане в историята – отмина. В понеделник, след толкова емоции и патетика, рационалното е уморено да подлага на съмнение съмненията си.

  Задължително е, все пак, да се обърнем към съмненията си. Задължително е да се назовават нещата с възможно най-точните имена; в епоха като сегашната и най-хуманният порив, и най-идеалистичното общо действие рискуват да ни обгърнат със сладка идеологическа вълна или – което е все същото – да ни пратят в мрачините на политкоректността, където всяко нещо изразява нещо друго.

  Кои бяха крачещите отпред, държавниците, които искаха да се покажат единни в защитата на съвременните демократични ценности?

  На манифестацията, чийто призив бе да се отстоява свободата на словото, демонстрираха и министри, в чиито държави тя се отпуска на час по лъжичка, там журналистите добре познават затворите.

  На това огромно събиране, на което френският народ масово носеше плакати „Аз съм мюсюлманин + евреин + французин”, имаше и ръководители, не криещи своята етническа философия, ръководители на държави, изграждащи се на основата на един единствен етнос и недопускащи другите до обществени функции. В някои от тези държави властващият лозунг е: „демографията е нашето оръжие!”.

  Сред лозунгите за „свобода, равенство, братство” и „cogito ergo sum”, крачеха пратеници на държави, правораздаващи по законите на шериата, държави, в които жената е придатък към къщата.

  Как да не надмогнеш вълнението от патетичната картина и да не си задаваш въпроси?

  Като въпросът за преобръщането – как в съвременния свят убийствата в един антиправителствен, антисистемен вестник, който през цялото си съществуване е минирал всякакъв вид организация (и в това е неговата прелест и критична важност), организират такава огромна проява на единство.

  И какво стоеше зад това единство? Дали не страхът – не от физическа смърт, а от смъртта на света, в който живеем? Нарушените баланси на планетата ли бяха раздвижили тези огромни човешки маси? Днес всичко се клати и променя: икономика, демография, екология, култура…

  В момента, в който французите от „всякоя възраст, класа, пол, занятие” протестираха картезиански, в Нигерия Боку Харам избиваше хиляди невинни. С (евентуалното) унищожаване на групировката ще се възцари ли гражданският, етнически и религиозен мир в Нигерия?

  Въпросите са много, с политкоректно песнопение те няма да се решат – с него те даже не могат да бъдат поставени сериозно.

  Защото сме много. Различни. И много различни.

  Нека винаги имаме в сърцето си нежните, тъжни и проникновени думи на Радичков:

  „Казват, че човечеството било единно! Каква единност, Господи!… Просто сме натъпкани всички в един прогизнал от времето корабен трюм, човек до човек, нелепост до нелепост, нежност до нежност, глупост до глупост, части от нещо си… Няма накъде!”

• Изявления на Джон Кери и Бойко Борисов след срещата в София
  

  Джон Кери и Бойко Борисов. Снимка: БГНЕС  

  Никоя страна не трябва да бъде зависима от друга страна за енергийните доставки. Това каза държавният секретар на САЩ Джон Кери в изявление след срещата си с премиера Бойко Борисов. САЩ са готови да помогнат на България, която взе трудни решения, за да защити бъдещето си, да се привлекат инвестиции, да създадем един план за енергийното бъдеще на България, посочи Кери.

  Ще изпратим енергиен експерт в България, който да работи с Министерството на енергетиката, за да помогне за разработването на такъв план, информира той.

  Джон Кери и Бойко Борисов са обсъдили въпроси, свързани с увеличаване на енергийната сигурност както в България, така и в цяла Европа. Много е важно да се постигне диверсифициране на източниците и увеличаване на свързаността със съседите, каза Кери.

  Има мораториум върху проучванията за шистов газ до момента, в който се изнамери технология, която сто процента да гарантира чистотата на околната среда, подчерта премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос по време на изявленията след срещата му с държавния секретар на САЩ Джон Кери. Находищата, за които се говори, са в най-плодородната ни част на страната, отбеляза Борисов. Премиерът подчерта, че по тази тема позицията ни е много ясна и нашите партньори я знаят.

  Държавният секретар Джон Кери отговори на журналистически въпрос относно възможността за безвизов режим със САЩ, че това би било много положително събитие и за двете страни. Той отбеляза, че програмата за безвизово пътуване е много специфична, има много строги критерии и че, за да се включи една страна в такава програма, процентът на отказаните визи трябва да е под 3 процента. Кери посочи, че за 2014 г. процентът на отказани визи за България е бил 15.2 на сто.

  Сред обсъдените теми на днешната среща са били отбраната и сигурността, енергийната диверсификация, върховенството на закона и културните връзки между двете страни. Създадени са четири работни групи, за да се задълбочи и затвърди двустранното партньорство.

  САЩ напълно подкрепя плановете на България за реформиране на съдебната система, посочи още държавният секретар на САЩ.

  Пресконференцията на Джон Кери и Бойко Борисов можете да чуете в сайта на Дарик радио тук.

  Източник: БТА
• Огнян Минчев: Мултикултурализмът е шизофренна идеология

  Интервю на Веселин Стойнев с проф. Огнян Минчев,

  „Труд“

  .

  

  Все по-често политическата коректност се проявява като репресивно лицемерие. Необходим ни е възроден национален елит, който да осигури нормално функциониране както на държавата, така и на пазара –

  казва проф. Минчев в това интервю.

  .

  – Стана ли осъзнато по-скъпа свободата за свободния свят, а гражданите и техните правителства – твърдо решени да я отстояват, след като тя бе платена с кръвта на 12 души на Френския 11 септември?

  – Цената на свободата по принцип се разбира тогава, когато си на път да я загубиш. През последните 70 години Европа живее в безпрецедентен комфорт на гарантирана свобода. Студената война разпъна чадъра на американските гаранции за сигурността на Европа срещу евентуална агресия от съветския Изток. Европейската интеграция се разви в условията на почти лабораторен експеримент, при който външните негативни влияния бяха почти изцяло изключени. Три поколения европейци бяха възпитани не просто в миролюбие и пацифизъм, а в категорично убеждение, че нова война на европейска територия е вече невъзможна. Разпадането на Югославия и интегрирането на бивша Източна Европа – една общност с много по-травматични представи за заплахите пред сигурността – малко повлияха на принципната убеденост на западните европейци, че взаимната зависимост, желанието за мир и толерантността са достатъчните условия за сигурност и безметежност. Кризата в Украйна и френският 11 септември са първите сериозни предупреждения за това, че Европа и светът са отново място, пълно с опасности и предизвикателства. Ще мине време обаче преди мнозинството европейци истински да осъзнаят тази нова реалност, да си припомнят, че за свободата трябва да се правят жертви, че демокрацията струва нещо само ако има гражданска готовност тя да бъде защитена.

  – Солидарността под надслова „Аз съм Шарли“ ще успее ли да заглуши очаквания ксенофобски отговор и евентуален антиислямстки екстремизъм?
  

  – Лозунгът „Аз съм Шарли“ е добър за ситуационна гражданска солидарност от този вид, който видяхме в едномилионното шествие в Париж. С настъването на следващите дни ще стават все по-ясни няколко неща. Преди всичко, много малко от деклариращите „Аз съм Шарли“ са „Шарли“. Едно, защото малцина биха приели позицията да предизвикват света по подобен начин. Друго, защото след първоначалния шок обществото неизбежно ще се разпадне на различни групи по убеждения как трябва да се реагира на радикалния ислямизъм. Ксенофобията и антиислямският радикализъм ще бъдат толкова по-големи, колкото по-устойчива е противоположната позиция – да си затваряме очите, лицемерно да обясняваме, че разстрелът на „Шарли ебдо“ е случайност, прецедент, че ние всъщност си живеем заедно – всички различни хора, и се обичаме силно, че липсата на интеграция е неолиберален грях и изключително социален проблем, а не културен проблем, и т.н. Постмодерната либерална левица практикува „политика на щрауса“ под влияние именно на седемте десетилетия безметежна сигурност и обществена солидарност около социалната държава, преодоляването на националните и културни различия в развитието на интегрирана Европа, изграждането на функционална мултикултурност между европейските народи. Нежеланието и неспособността да се реагира на динамично променящия се свят около нас от страна на тази левица поражда и засилва полярния отговор на крайната десница, която си присвоява ролята на „защитник на Европа“ от ислямисткото нашествие отвън и ляво-либералната безотговорност отвътре.

  И двете страни – и тези между тях – трябва да осъзнаят фактите, че в социалната и културна периферия на Европа нараства броят на представителите на една етно класа, които все по-често се идентифицират с ислямския радикализъм вместо с ценностите на обществата, които са приели тях или родителите им през последните десетилетия. Отговорът на този проблем може да бъде толкова по-ефективен, с колкото повече реализъм бъде припознат. Решителните действия в рамките на демократичната държавност са единственото средство за обезсилване на ксенофобията отдясно и безпомощността, основана на илюзии отляво.

  – Доколко ислямизацията на Западна Европа и политиката на мултикултурализъм на либералните демокрации подхранват религиозния и ксенофобски радикализъм?
  

  – Мултикултурализмът тихомълком подменя гражданското равенство на права и отговорности пред закона с привилегии – „защитени зони“ на алтернативен нормативен ред и поведение. Това е институционализирано лицемерие. От една страна ще живеем в общество на равенство между половете, от друга – ще толерираме ислямската традиция на подтисничество над жената (чрез забулване, обезправяване) като израз на „малцинствени права“.

  Бедата е в това, че без общ ценностен и нормативен код на поведение обществото се разпада на паралелно съществуващи светове. Отказът от обща гражданска отговорност към установения нормативен ред отваря кутията на Пандора за ескалация на претенциите към общностно обособяване на културна основа – както и на претенциите това обособяване да бъде толерирано от обществото. Оттук нататък автономността не подлежи на контрол и при определени обстоятелства може да стигне до радикално отрицание на обществото и държавата.

  – Може ли да се учреди право на някакъв традиционен християнски облик на даден град или територия, за да не бъдат превзети от джамии и бурки? Или обратно – едно ново велико преселение на народите да дава право на неограничена промяна на средата?
  

  – Християнският облик се осигурява от християните. Ако нарастваща част от обществото губи християнската си идентичност, очевидно обликът на територията ще се променя. Но в Европа загубата на традиционна християнска идентичност върви в посока на приемане и съвместяване на различни субкултури и идентичности, които се разглеждат не като проблем, а като възможност и богатство. В тази среда радикалният имам и бурката би трябвало да се възприемат като чужди тела – като заплаха за многообразието поради агресивния си стремеж да се налагат. Но мултикултурализмът е шизофренна идеология – от една страна той изисква толерантност на съвместния живот, от друга – яростно защитава радикалните отклонения от толерантността от типа на ислямистката инвазия единствено поради статута й на малцинство. Колко струва толерантността и многообразието, ако не могат да се защитят?

  – Освен мултикултурализма, развенчаван в последните години и от най-високо държавно ниво, след кървавия 7 януари съвсем на прицел застава и политическата коректност, цензурираща в американските медии и показването на карикатури от „Шарли ебдо“. Завоевание или извращение на либералната демокрация е политическата коректност?
  

  – Има опити политическата коректност да бъде определяна като добро възпитание и кодекс на поведение в мултикултурна среда. Но все по-често политическата коректност се проявява като репресивно лицемерие. Забраната да се назовават нещата с истинските им имена е цензура, която се „продава“ като изискване за добро поведение. Резултатът е класическият парадокс от времената на реалния социализъм: „Защо каквото виждам, не чувам, а каквото чувам, не виждам?“. Приликата категорично не е случайна. Левичарската склонност да се налага идеологически идеал със сила важи и при комунизма, и при ляво-либералната утопия на „политическата коректност“. Това не означава, че можем да обиждаме или дискриминираме някого. Просто смисълът на думите е да отразяват действителността, а стремежът да я променяш чрез „новоговор“ далеч не е откритие на пост-модерните времена.

  – В България все по-силен е гласът на едно ново ляво, което черпи легитимност от усилията си по развенчаването на прехода и на неговия неолиберален модел. Провал или успех бе преходът у нас и доколко този модел има вина или заслуга за това?
  

  – Независимо колко успешен е бил преходът и за кого, ние безспорно живеем в едно дълбоко променено общество, което създава своите собствени възгледи, разделения и визии за бъдещето. Това общество е силно поляризирано, държавата, която го управлява е слаба и неефективна, а несправедливостта – дори и в най-минималното изискване за равенство пред закона – е категорично неприемлива. Затова странно е не възникването на едно ново ляво, а липсата на достатъчна подкрепа в обществото за него. Имаме нужда от по-силна левица, за да се стреснат олигарсите-латифундисти и да разхлабят примката… Друг е въпросът, че едва ли само неолиберализмът е виновен… А и още един въпрос – защо това ново ляво толкова ентусиазирано подкрепя бруталния и примитивен капитализъм в стил „Путин“? Защо още е живо старото безумно раздвоение на европейската левица – „толкова са ни омразни Америка и капитализмът, че сме готови да се прегърнем с най-големите сатрапи в историята – Ленин, Сталин, Мао…?“ И така нататък…

  – Лявото иска връщане в държавата в икономиката и в обществените услуги, дясното също иска връщане на държавата, но като работещи институции. Възможен ли е политически консенсус и при какъв компромис?
  

  – Изборът ляво-дясно, или държава-пазар в днешна България е избор между това кой предпочиташ да те ограби – симулиращият пазарна дейност олигарх-монополист или подчинената му корумпирана държава. Разделението и балансът между пазар и държава имат смисъл при работещи институции и гарантирана от закона пазарна конкуренция. Тогава вече левите и десните могат нормално да спорят какъв е легитимният баланс между държавна регулация и пазарна свобода. Подобен спор в днешна България е нелеп. Необходим е ляво-десен консенсус на почтените хора, за да бъде изритан КОЙ – корпоративно-търговската олигархия – и да бъде реформирана държавата. Необходим е възроден национален елит, за да осигури нормално функциониране както на държавата, така и на пазара.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––
  

  * Огнян Минчев е роден през 1958 г. във Варна. Завършил е социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Директор на Института за регионални и международни изследвания. Председател на УС на „Прозрачност без граници“. Преподава политология в Алма матер.

• „Билд“ представи тероризма в числа

  След драмата в Париж, белязана от убийството на 12 души в редакцията на хумористичното списание „Шарли ебдо“, в. „Билд“ се спря на десетте най-важни неща, свързани с тероризма.

  

  Ислямска държава контролира 11 петролни полета в Ирак и Сирия, от което всеки ден печели по 5 млн. долара.

  5024 души загинаха само през ноември 2014 г. при атаки на терористи по света /664 нападения в 14 страни/.

  В сметките на халифата до сега са се натрупали 2 млрд. долара.

  Според различни оценки 4920 от екстремистите на ИД идват от Централна и Източна Европа, от които 930 от Франция и 2000 от Великобритания.

  Годишните приходи на ИД от продажба на откраднати предмети на изкуството вероятно възлизат на около 6 млрд. долара.

  Сред терористичните организации най-активна е ИД – те са извършили 44% от терористичните атаки в света. Следват ги „колегите“ им от „Боко Харам“ – 16%, талибаните с 14%, Ал Каида – 8%, Ал-Шабаб – 5% и Фронта ал-Нусра с 5%.

  ИД заграби 429 млн. долара след установяването на контрол върху централната банка в гр. Мосул /Ирак/.

  18 000 души бяха убити през 2013 г. при терористични удари по целия свят.

  Според преценка на ЦРУ халифатът разполага с армия от 33 000 главорези.

  Източник: в. „Сега“

• Исторически марш на солидарността в Париж
  Материал на Dariknews.bg

  Снимки: БГНЕС

  

  Над 1 млн. души се включиха в днешния Марш на солидарността в памет на 17-те жертви на терористичните атаки, които потопиха Франция в скръб. В манифестацията в защита на свободата на словото и демокрацията участваха и десетки ръководители и представители на много чужди държави и международни организации, начело с президента Франсоа Оланд. Многохилядни митинги на солидарност се проведоха в същото време и в десетки градове из Европа.

  „Площадът на свободата на словото“ не побра множеството хора. Дошлите издигнаха лозунга „Аз съм Шарли“, други държат плакати „Развейте химикалките си“, „Свобода на словото“.

  На първа линия на площада бяха оцелелите редактори от „Шарли Ебдо“, близки на загиналите карикатуристи и журналисти, разстреляни в редакцията на сатиричното издание.

  Световните лидери, хванали се ръка за ръка, бяха посрещнати с овации от множеството, след което последва минута мълчание за жертвите.

  

  

  Днес Париж е столицата на света, заяви по-рано президентът на Френската република Франсоа Оланд пред членовете на правителството, събрали се в Елисейския дворец.

  Цялата страна ще се извиси към най-доброто, добави държавният глава по повод марша, който е в отговор на кървавите джихадистки атаки, отнели живота на 17 души във Франция и предизвикали шок в света.

  

  Преди да се включат в историческата манифестация, Оланд прие в Елисейския дворец много чужди ръководители.

  Сред тях бяха британският премиер Дейвид Камерън, германският канцлер Ангела Меркел, премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, който бе забелязан редом до палестинският президент Махмуд Абас, министър-председателите на Турция Ахмет Давутоглу и на Испания Мариано Рахой. Пристигна и руският външен министър Сергей Лавров, от името на САЩ пък взе участие правосъдния министър Ерик Холдър.

  Българският премиер Бойко Борисов също пристигна на срещата във френската столица.

  Ръководителите на Европейския съюз Жан-Клод Юнкер, Мартин Шулц, Федерика Могерини и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също участваха в марша във френската столица.

  

  Присъстващите световни лидери и френски политици запазиха минута мълчание по време на шествието, с което изразиха солидарността и единството си в противопоставянето срещу тероризма.

  След това Оланд прегърна всеки от чуждестранните си колеги, които вървяха редом с него. С това участието на чуждестранните лидери в акцията приключи.

  Самият френски президент продължава да върви и разговаря с близките на загиналите при атентатите, които бяха извършени в Париж през тази седмица.

  

  По-рано американският министър на правосъдието Ерик Холдър съобщи, че Вашингтон ще бъдат домакин на 18 февруари на среща на върха, на която ще бъдат обсъдени средствата за борба срещу „насилствения екстремизъм в света“.

  Многохилядни митинги на солидарност се проведоха в десетки други градове из Европа.

  Поне 15 хиляди души заляха днес централните улици на Брюксел в спонтанно шествие в памет на жертвите от атентатите в Париж и в защита на свободата на словото. Данните за броя на участниците са по източници от полицията. По улиците се виждат възрастни и деца, издигнали посланието „Аз съм Шарли“, изписано най-често на френски, но и на много други езици. Някои от участниците носят макети на цветни моливи – оръдието на труда на разстреляните френски карикатуристи от изданието „Шарли ебдо“. Шествието преминава под наслова „Заедно срещу омразата“. Шествието бе свикано във „Фейсбук“ по идея на журналисти, общественици и граждани. Те предупредиха, че не желаят на проявата да бъдат издигани политически или верски призиви.

  Между 8 и 9 хиляди души се събраха днес следобед пред френското посолство в Берлин, за да изкажат солидарността си след атентатите във Франция. Хората, организирали се чрез „Фейсбук“, се събраха около 15:00 ч. местно време в центъра на Берлин пред френското посолство, където от сряда се полагат цветя и свещи в памет на 17-те жертви. На стената на посолството също бяха прожектирани трите думи „Аз съм Шарли“. Мнозина от присъстващите бяха дошли със семействата си, въпреки вятъра и студа, отбелязва АФП.

  Точно в 14 часа по Гринуич събралите се на стълбите на Националната галерия в Лондон до площад „Трафалгар“ се изправиха и вдигнаха ръце към небето. В тях те държаха моливи и плакати с надпис „Аз съм Шарли“. Други бяха написали също „Аз съм евреин“, „Свобода, равенство, сатиричност“, или държаха френски знамена. В голям кръг, очертан на земята, беше нарисувано сърце с посланията „Аз съм Шарли“, „Аз съм британски мюсюлманин“ и „Да живее Франция!“ На протеста в Лондон присъстваше и британският вицепремиер Ник Клег. Премиерът Дейвид Камерън и лидерът на лейбъристката опозиция Ед Милибанд бяха в Париж, за да участват в шествието във френската столица.

  В Израел над 500 души се събраха пред екран, на който пишеше „Ерусалим е Шарли“. Присъстващите в залата на общинския съвет запазиха минута мълчание, държейки плакати с надписи „Аз съм Шарли“ или „Аз съм френски евреин“. „Всички ние сме мишени на тероризма, ние които също носим ценностите на свободата, равенството и братството. Днес всички сме френски евреи. Днес Ерусалим е Шарли“, заяви кметът Нир Баркат, за което получи бурни аплодисменти. Равинът на Ерусалим Шломо Амар прочете молитва в памет на жертвите, четирима от които са евреи. Пиер Беснену, бивш лидер на френската еврейска общност, отбеляза обаче, че обществената мобилизация във Франция „оставя горчив вкус, защото бяхме много самотни след Тулуза“. През 2012 г. в Тулуза беше извършен атентат срещу еврейско училище, при което загинаха три деца и учител. „Въпреки усилията на френските сили за сигурност, ние не можем да защитим нашите евреи във Франция“, добави той.

  
• Проф. Гаврилов: Вероятно ще има втвърдяване на политиката на Франция към исляма

  Във Франция прави голямо впечатление огромната вълна на солидарност, която предизвикаха трагичните събития преди два дни. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ проф. Любомир Гаврилов*, преподавател във Франция. Той изтъкна, че покрай трагедията обществото е пропуснало представянето на книгата на Мишел Уелбек – „Субмисион“ („Подчинение“), която представя Франция през 2022-ра г. под мюсюлманско господство.

  

  Бих казал, че реалността засенчва събитията, които се описват в тази политическа фикция, каза професорът. Авторът се отказа да рекламира книгата си не от страх, а защото моментът не е подходящ за антиислямска реклама, допълни той.За България изниква един много интересен въпрос – може ли да се направи паралел между това, което се случва сега във Франция, и това, което би могло да се случи в България в бъдеще. Във Франция мюсюлманите представляват 8% от населението в момента, в България – също. Ситуацията е съвсем различна с Германия, където този процент е много по-нисък. Малко са държавите в Европа, където мюсюлманите са почти 10% от населението. България е в това число. Какви изводи ще си направят тайните служби, ДАНС? По какъв начин ще се финансират в бъдеще религиозните училища в България? С чужди пари? С пари от Саудитска Арабия? А строителството на джамии? Експертите във Франция от доста време са очаквали терористичен акт, но тайните служби са се справяли досега доста добре с предотвратяването им, отчете Гаврилов.Политическа реакция без съмнение ще има. Само преди броени дни във френския парламент беше гласуван закон, който криминализира участието в джихад, във военни действия в Сирия в Ирак. Увеличават се наказанията. Но очевидно това няма да е достатъчно. Вероятно ще има втвърдяване на политиката на Франция към исляма и ще има повишено следене на различните групи, които се занимават с религиозна дейност във Франция.Във Франция постоянно има инциденти, които официално не се считат за терористични актове, но има подозрения, че са такива, обобщи професорът.Интервюто на Снежана Иванова с проф. Любомир Гаврилов можете да чуете от звуковия файл в сайта на БНР.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Любомир Гаврилов е професор по математика в Университета на гр. Тулуза, Франция. Той е член на Временните Обществени съвети на българите в чужбина.

   

• Джон Кери ще бъде в България на 15-ти

   

  

  По покана на българския външен министър Даниел Митов държавният секретар на САЩ Джон Кери ще посети България на 15 януари 2015 г. Информацията е публикувана на сайта на Министерството на външните работи.

  „По време на разговорите между двамата външни министри ще бъде направен преглед на двустранните отношения и актуални въпроси на международния дневен ред с акцент върху водещи теми като регионалната сигурност и двустранното сътрудничество в областта на отбраната, търговско-икономическите връзки и инвестиции, енергийни въпроси и др.“ – се уточнява в официалната информация на дипломатическото ведомство. В програмата на посещението са предвидени срещи с президента Росен Плевнелиев и министър-председателя Бойко Борисов.

  Неофициална информация за предстоящото посещение на американския държавен секретар се появи през седмицата, но не беше потвърдена от Външно. Митов и Кери имаха официални разговори на 2 декември м.г. в Брюксел по време на срещата на външните министри на страните – членки на НАТО. Тогава МВнР съобщи, че двамата са обсъдили развоя на международните събития и въпроси от двустранен характер.

  Източник: в. „Сега“

• Начело стоят прости и неграмотни хора и такива ни пишат законите

  Начело на българската държава стоят прости и неграмотни хора, от такива се пишат и законите в парламента. Доникъде няма да стигнем с тези хора – смята проф. Петър Иванов
  

   

  Проф. Петър Иванов, Zadkulisite.com

  B сайта на Народното събрание, в раздела „Законодателство”, има внесени с дата 28.11.2014 г. два законопроекта от по една страница текст: „Законопроект за изменение и допълнение на Закон за българските лични документи” и „Законопроект за изменение и допълнение на Закон за гражданската регистрация”. Самите наименования на законопроектите са грешни, липсва членуването на думата „закон”, което е задължително, тъй като въпросните закони са единствени. Няма да обсъждаме коварната политическа цел на вносителите от ДПС в бъдеще да се осигури абсурден законов комфорт на хората от автобусите по време на избори и на продавачите на изборни гласове, но ще изтъкнем обаче следните два факта:

  В първия законопроект от двадесетина изречения има точно 130 правописни, пунктуационни, граматически, стилни, фактически и други грешки. Не е за вярване, но са толкова! В текста на самия проектозакон от 86 думи има 28 грешки, а в мотивите, където думите са 444, те са 102.

  Вторият законопроект е по-кратък, състои се от три изречения с 34 думи. Тук са налице 12 правописни, пунктуационни и други грешки; значи има поне една грешка на всяка втора или трета дума в текста. В мотивите грешките пак са 102. Общо грешките в този проектозакон с текст от една страница са 114.

  Като вносители на двата законопроекта са се подписали 25 депутати от ДПС. Като вносител се е подписал и един политолог-масажист, милият. Вносител е и Бат’ Сали. Всички те са създатели (автори) на текстовете или най-малкото са запознати с тях, за да ги подпишат. Всичките подписали се депутати са с висше образование, много от тях имат даже повече от една диплома за бакалавър и магистър. Половината са преподаватели, Бат’ Сали също е преподавател, т.е. те обучават други хора, наливат някому знания, обща култура и грамотност. Всичките вносители са декларирали в сайта на Парламента, че владеят по най-малко по три езика, а някои (Станислав Атанасов) са посочили 5 езика; единствено Дурхан Мустафа е признал, че владее само два езика, като единият от тях е руски език, а не се знае кой е вторият – български или турски. Сред вносителите има завършили и българска филология (Лютфи Местан). Защо тези толкова образовани и надарени полиглоти-интелектуалци с дипломи всъщност са потресаващо неграмотни (над 100 грешки на страница)?

  Наред с тези хора в Парламента коват закони още и ММ-бойци, одъртели състезатели по таекуондо, самолетни келнерки, офицери от Държавна сигурност, метреси, плачещи смешници без кортик, ресторантьори, шпиони, куп журналисти-ченгета, селски масони, мухлясали комунисти, стари моми от Филибето, вече „облекани” по софиянски, бизнесмени-крадци, и обикновени луди, известни от Варна до Варадеро. В целия парламент, заедно с 230-те нещатни сътрудници, няма нито един човек, който поне малко да разбира от художествена култура и в същото време да е грамотен, никой не разбира от образование, здравеопазване, финанси, енергетика и т.н. Но това не пречи всяка сутрин, даже преди да отидат в тоалетната, тези хора и още цяла глутница софиянци, партийни водачи и водачки, вампиролози, агенти, плевенски тарикати, математици с интерес към психиатрията, продажни социолози, тънкогласи икономически съветници, синдикалисти-биячи и др., да се юрва по пижами към ефирните телевизии да ни учи на ум и разум, на морал и добродетели, да ни сочи пътищата, по които да вървим към светлото бъдеще, а в същото време да си мисли как и колко още да открадне оттук или оттам.

  Доникъде няма да стигнем с тези хора!

   

• Д-р Тотко Найденов за ниските температури

  Д-р Тотко Найденов: Актьорът Емил Джамджиев умря заради рязката смяна на температурата

  .

  Тодорка Николова, БЛИЦ

  Тези дни усетихме какво е сибирски студ. Ниските температури вкараха много хора в болницата. За съжаление минусовите градуси могат да ни докарат не само счупване на костите от паданията, но и смърт, твърди д-р Тотко Найденов.

  

  – Д-р Найденов, какви опасности крият за организма ниските температури?

  – Най-вече – охлаждане на тялото. Артериите на мозъка, бъбреците и крайниците се свиват, има опасност от исхемичен инсулт и премръзвания на пръстите. Противодействието е топла шапка на главата и, непременно – сухи и топли обувки. Ако обувките пропускат влага, пада имунната защита и лесно се стига до хрема, бронхит, прихващане на грип, дори пневмонии. В тази връзка искам да споделя учудването си от „Мъжкото хоро“ в Калофер. Дано другите градове не им подражават. Разбиха леда на Тунджа и играха над 30 минути, навлезли до кръста в ледената вода.

  – Но нали казваха, че предварително са загрели с вино и ракия?

  – Още по-опасно, защото алкохолът разширява съдовете, а студът ги свива, както вече казах. Може да се получат и ритъмни смущения на сърцето, и бронхопневмонии, ангини, ишиас, възпаления на бъбреците – пиелонефрит. Бъбреците обичат две неща – топло и течности, но – вода, не алкохол. Много би ми било интересно, ако местният лекар излезе с някакво съобщение, колцина са го посетили за лечение. Разбира се, от сърце се моля да няма заболели. Подобни болести може да се „пипнат“ и при ваденето на кръста, но там се хвърлят за кратко.
  Така преди години почина мой приятел – артистът Емил Джамджиев. Пийнал с приятели вечерта, свършило питието и излязъл – гологлав, леко облечен, по домашному, в мразовитата вечер. Рязката смяна на температурата му донесе внезапна смърт… Не плаша никого, само предупреждавам и обяснявам, нека хората да знаят за опасностите от студа, а иначе всеки е свободен да рискува здравето си, пък било и при ритуали. Опасност виждам при причестяването в църквите, когато на хората се дава да пият осветено вино с една и съща лъжица, която всички старателно облизват и, разбира се, си оставят микробната флора от устата… Разговарял съм по въпроса с моя приятел отец Васил от църквата „Св. Георги“, в която често ходя да се черкувам. Споделих му опасенията си от разпространяване на грип, хепатит А, че дори и менингит и други вируси – болести, причинявани от вируси, но той ми заяви, че това било изключено, абсурд, всичко било осветено и пр. Не мога да се съглася. Някои хора пък проявяват студова алергия – бузите или ръцете им се зачервяват и сърбят. Това състояние преминава след влизане на топло или поставяне на ръкавици.

   

• Човекът, който спаси света от ядрена война

  Инж. подполк. СТАНИСЛАВ ПЕТРОВ – този човек на 26 септември 1983 г. спасява света от Трета световна ядрена война

  .

  Ангелина Славова,  Geograf.bg

  

  Изчаках до вечерта, за да проверя дали тези дни някой го е отбелязал в Мрежата. Странно, че не открих никъде публикация, затова – нека разкажа. Защото светът съществува сега, благодарение на ИНТУИЦИЯТА и ЗНАНИЯТА на инженера, нарушаващ всички възможни военни заповеди – само веднъж, но този ден е спасителният за света в подмолните години на Студената война. Докато е дежурен в свръхсекретната база, известна като “Серпухов-15“, се случва напрегната ситуация, подробности за която можете да прочетете в линка по-долу. Офицерът за секунди овладява шока и САМ взима генералното и изключително отговорно решение на човек и учен, пренебрегвайки военната си клетва като член на висшия команден състав на СССР – а именно: да НЕ изпълни задълженията си по устав в строго-секретната си професия, когато се задействат датчиците в знак на ядрено ракетно нападение от територията на САЩ. Бил е длъжен да даде ответен удар, освобождавайки ядрените ракети и на Русия срещу изстреляните към нея унищожителни глави. Тъй като преди да стане офицер е действащ инженер, продължава и на новата служба да се занимава точно с подобряване на системата за предварителна компютърна сигнализация и затова с цената на непоносим за психиката му стрес, решава, че ситуацията е грешка в командния пулт. Така докладва и на държавния глава на Русия (в случая на Андропов): „Това е грешка. Нападението не е реално.“ Но после алармите се включват отново – общо 5 пъти в продължение на няколко минути с компютърното предупреждение, че до половин час унищожителните балистични ракети (ако са изстреляни) ще са на територията на Русия. И до ден днешен Петров казва, че не е бил 100% сигурен, когато е взел решението си, че компютърът греши, предвид изключително напрегнатата точно в онзи момент политическа обстановка между САЩ и Русия. И все пак, основавайки се на човешкия си морал и инженерните си познания, той на своя глава, с цената на разрушително за самия него нервно напрежение, решава да не се довери на изправността на алармите. Имал е достатъчно знания като инженер, за да предполага грешката, разбира се. И вътрешна благословия да бъде човек първо, а не военен. Което е спасило света от ядрена зима… Човешкото в човека и надделяващият му разсъдък в крайни ситуации НАД военните задължения, са спасявали през хилядолетията много хора. В този случай реакцията му е опазила целия свят. Имайки предвид разрушителната мощ, която е можела да се освободи в атмосферата с избухването на ядрените заряди. „Мощността на ядрените арсенали на двете велики сили по онова време бе такава, че надхвърляше 60 пъти мегатонажа, необходим за предизвикване на вечна ядрена зима на Земята.“ (В. Ценков)

  Човекът е отговорен за войните. И за случването им, и за преодоляването им. Всеки един човек е отговорен за това, започвайки от войните в себе си!

  Офицерът бил наказан, защото пренебрегнал задълженията си и не издал полагащата се в такива случаи заповед, макар че поводът за порицаването му да е бил, че не е водил стриктно документацията в бордовия дневник за деня и не е описал веднага в него случващото се. (Нима при целия този непосилен стрес, когато животът на планетата е бил поставен на карта, е било възможно да седне да пише в дневника?! Точно в този момент?! И как изобщо това е било достойно и достатъчно да служи като довод за уволнение?!)

  И не след дълго е отстранен от служба. Макар че спасил човечеството от ядрен апокалипсис. Заради военната тайна и политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 г. На 19.01.2006 г. в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк му връчват специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Отличието е кристална статуетка – ръка, държаща земното кълбо, надписана: „На човека, който предотврати ядрената война“. Получава още международни отличия – 2012 г. в Баден-Баден му е връчена наградата на немските медии, а миналата (2013) в Дрезден – Наградата за предотвратяване на въоръжени конфликти.

  В свое интервю той казва, че много добре е осъзнавал каква служба заема в отбраната на страната си и е действал, знаейки че нарушава заповеди, но „сигналът“ в него, че става компютърна грешка е бил по-силната аларма, в чиято убеденост се е вслушал. Както и се оказва после – било е трудноразпознаваем проблем в компютърната система. И понеже Петров е бил възпитаван като офицер във военна тайна, никога на никого не бил споменавал преживяното, не му е придал особена важност (просто е постъпил като човек, казва…) Отначало се чувствал огорчен, че назидателно са го наказали за пренебрегване на военните си задължения, по-късно се смирил, простил… Макар че стресът, последвал след всичко това, допълващ този от нощта на взимането на важното за света решение, го отвеждат и до лечение в психиатрична клиника, където за кратко е останал в мълчание за успокояване на духа и ума си…

  Отдавна е съвсем сам. Казва, че самотата е голямо изпитание в живота му… Години след инцидента жена му тежко се разболява и тогава с нея и двете си деца избира да живеят далеч от столичния шум. Заминават в малкото руско градче Фрязино, където той е останал и до днес, сам – след като в 1997 г. изгубва съпругата си. В малко, панелно и доста вехто жилище живее днес човекът, поел такава изключителна отговорност на плещите си и по този начин предотвратил избухването на световна война.

  

  Когато 10 години след инцидента популярният журналист Дмитрий Лиханов от „Строго секретно“ му взима интервю, Петров е изключително изненадан. После, с падането на „желязната завеса“ цял свят научава за изключителното и изключително навреме взетото от него решение, предопределило съдбата на света.

  Станислав Петров е най-обикновен човек, отдавна е пенсионер и е непресторено скромен. „Съвсем обикновен човек съм – и преди, и сега“, казва за себе си той и ако прочетеш за него в интервюта, които е давал в последните години, ако научиш повече за живота му сега и преди, за вълненията му по време на взимане на това значимо решение, разбираш, че изключителността му е точно в това. Именно такива „обикновени“ хора са истинските спасители на човешкото в света, въпреки всичко и въпреки всички спънки в лицето на пречещите „човешки“ обстоятелства, с които се сблъскваш неминуемо, ако застанеш срещу „нечовешките“ правила.

  Човекът (за мен) е Знание, Мъдрост, Честност, Почтеност, Интуиция и Любов.

  Да бъде още дълго жив и здрав вече 75-годишния Станислав Петров – човекът, на който дължим възможността да спим спокойно днес! Стига да сме с чиста съвест, разбира се.

  .

  Повече подробности за случая:

  Публикация на Валери Ценков в сп. “Тема“ (тя е отпреди 10 години, но е най-изчерпателната на български език)

  Трейлър на филм за Станислав Петров:

  „The Man Who Saved The World“- Stanislav Petrov,
  featuring Kevin Costner, Matt Damon, Robert De Niro, and Stanislav Petrov, among other celebrities… http://www.imdb.com/title/tt2277106/ Director: Peter Anthony

• Стършелите: Редакциите също са храм – на свободата

  

  Нищо по-лесно от това да се влезе в храм.

  За да влезеш в църква – достатъчно е да си свалиш шапката.

  За да влезеш в джамия – да си събуеш обувките.

  За да влезеш в редакция на вестник – даже и това не е нужно.

  Но редакциите също са храм – на свободата. На свободата на мисълта, на свободата на убежденията, на свободата на словото. А най-свободното, превъзмогващо всяка цензура слово, е сатирата.

  Днес (това е написано вчера – б.р.) бяха убити наши колеги от френското сатирично списание „Шарли Ебдо“.

  Поклон пред рицарите на смеха, загинали във вечната битка на свободата срещу фанатизма.

  Стършелите

   

  Източник: в. „Стършел“

• Батерия за автомобил обезпечава пътуване от 1000 км

  

  Испански инженери са разработили ново поколение батерии. Те са по-евтини от аналозите си със 77% и позволяват да се зарежда електромобил само за 8 минути и да се изминат 1000 км. Графеновите батерии вече се тестват в 4 германски автомобилни компании.

  Електромобилът, разбира се, е много атрактивна форма на транспорт. Превозното средство, което не замърсява околната среда, създава по-малко шум, и се движи с евтино гориво, което  със сигурност е много интересно. Въпреки че то няма мощността  и скоростта на превозните средства с  изкопаеми горива, все пак отговаря на основните транспортни нужди на повечето хора.

  Съвременните електрически автомобили имат два основни недостатъка: много дълго време за зареждане и кратък живот на батерията. Въпреки, че литиево-йонните батерии, с които са оборудвани  сегашните електромобили,  непрекъснато се подобряват, за пълното им зареждане са необходими  няколко часа, и изминават след това не повече от 300 км.

  Тези ограничения може да елиминира новата графен-полимерна батерия, разработена от испанската фирма Graphenano,  заедно с изследователи от Университета на Кордоба.

  Компанията Graphenano е водещ световен производител на графен в промишлени мащаби, така че те знаят какво правят. А истината е, че графеновата батерия може да направи поредната революция в автомобилната индустрия и телефонията. Тя  тежи наполовината на литиево-йонната батерия, струва 77% по-малко, зарежда се за осем минути и предлага автономно движение до 1000 километра.

  Четирите основни предимства на графена

  Графенът е вълшебен материал, който представлява  лист от въглерод с дебелина само един атом. Той е един милион пъти по-тънък от лист хартия.

  Графенът е изключително лек: лист от един квадратен метър тежи 0.77 грама. Той е прозрачен, гъвкав, водоустойчив, не замърсява околната среда и е 200 пъти по-здрав от стоманата. В допълнение, той е свръхпроводим, неговата проводимост е 100 пъти по-бърза от силициевите чипове.

  Графенът провежда топлина, генерира електрическа енергия и променя своите свойства в комбинация с други материали. Той е толкова съвършен, че хелиевите атоми, най-малките в света, могат да преминават през него. И е много лесно да се възстанови след увреждане.

  Колкото и да се странно, графенът е евтин за производство и много често се среща в природата. Всички страни го имат в изобилие.

  Компанията Graphenano ще започне производството на графенови батерии за електрически превозни средства през първата половина на 2015 г., за две от четирите големи германски автомобилни марки, които ще ги изпробват в колите си.

  Поради своята плътност, графеновите батерии са твърде големи за използване в мобилни устройства, но Graphenano работи за да намали размера им. Ако успеят, смартфон ще може да се презарежда само за 5 секунди.

  Източник: bg.checkonline4you.com

• Терористичен акт в редакцията на френско издание. 12 убити и 10 ранени

  Интензивна стрелба с автоматично оръжие отекна тази сутрин в редакцията на френското издание “Шарли ебдо” в самия център на Париж, съобщи в. “Фигаро”. Френската прокуратура съобщи, че 12 души са убити, а 10 са ранени, от които петима са в критично състояние. Сред ранените има полицай. 40 души са спасени. 10 от убитите са сътрудници на списанието, двама са полицаи. В момента на нападението е имало планьорка и всички журналисти са били в редакцията.

  

  Към 11.30 часа сутринта в редакцията са нахлули трима мъже, въоръжени с „Калашников“ и гранатомет, и са започнали безразборна стрелба. След стрелбата те напуснали сградата и са стреляли по полицаи на улицата.

  „Нападателите са били четирима – трима са стреляли в сградата, четвърти мъж ги е чакал в паркирана пред редакцията кола. Те са се отправили към североизточен Париж, където са зарязали колата, откраднали са друга кола, изхвърляйки шофьора от нея“, казва пред френските медии Роко Контенто, говорител на френската полиция. Издирването им продължава.
  Според свидетели нападателите са крещяли „Аллах е велик“ и „Аллах е отмъстен“ на арабски.

  „Вътре е касапница.Сградата е била с охрана, заради непрекъснатите заплахи, но нападателите са влезли с намерение да убиват и това не ги е спряло“, добавя Контенто.

  Една от версиите за нападението е, че то е отговор на публикуваната днес сутринта в Туитър профила на списанието карикатура на лидера на „Ислямска държава“ Ал Багдади.

  

  Пред редакцията пристигна френският президент Франсоа Оланд. Той определи атаката като „терористичен акт“.

  През 2011 г. редакцията бе нападната със запалителна бомба, след като списанието обяви, че пророкът Мохамед ще бъде редактор на следващия брой и публикува негова карикатура. Тогава главният редактор Стефан Шарбоние, който е и карикатурист на изданието, подписващ се като “Шарб”, заяви, че ислямът не може да бъде изключен от свободата на словото. Според “Фигаро” той е тежко ранен при днешния атентат, който е най-смъртоносният във Франция от 1995 г. Според „Либерасион“ той е бил включен в списъка на „Ал Кайда“ на най-големите им врагове. По-късно „Фигаро“ обяви, че според негови източници и четиримата карикатуристи на “Шарли ебдо” са мъртви, включително и “Шарб”. Освен него са загинали и Кабю, Тинюс и Волински.

  

  Президентът Оланд заяви, че ще бъде осигурена “защита навсякъде, където подобни актове могат да бъдат извършени” и че „извършителите ще бъдат преследвани толкова дълго, колкото е необходимо, за да бъдат изправени пред съда“. Полицейски източник потвърди, че всички редакции ще бъдат под полицейско наблюдение. “Шарли ебдо” отдавна е под дискретен надзор на силите за сигурност.

  Британският премиер Дейвид Камерън реагира веднага в Туитър, като написа: “Убийствата в Париж са отвратителни. Ние сме заедно с френския народ в борбата срещу терора и в защитата на свободата на печата”.

  „България остро осъжда нападението над редакцията на „Шарли ебдо“ и извършените убийства в Париж“, казва в изявление министър-председателят Бойко Борисов. „В нас този кървав терористичен акт предизвиква гняв срещу насилственото отнемане на човешки живот и посегателство срещу свободата на словото. Изразяваме солидарността си с френския народ в този тежък за всички нас и Европа момент и съпричастност към скръбта на семействата и близките на загиналите.

  Няма кауза, която да оправдава терора“, казва Борисов, съобщиха от правителствената информационна служба.

  „Като съюзници в НАТО и ЕС, България и Франция работят заедно за отпор на новите заплахи пред сигурността и мира. Заедно с нашите партньори ние сме уверени, че тероризмът ще бъде победен, каквито и усилия да изисква от нас тази борба“, заявява премиерът.

  Снимка, публикувана в Twitter от сп. „Нувел обсерватьор“, показва двамата предполагаеми нападатели, насочили оръжие срещу полицейска кола пред редакцията на списанието.

  Източник: в. „Сега“

• Мъжко хоро на Богоявление в ледените води на Тунджа

  Традиционното мъжко хоро влезе във водите на река Тунджа на Богоявление тази сутрин, предаде БГНЕС. С тъпани и песни калоферци, хванати на хорото, нагазиха в ледените води на Тунджа. Преди мъжете да влязат във водата се наложи ледът, обхванал реката, да бъде разбит.

  

  Стотици калоферци и гости на града са се събрали около реката и наблюдават единственото по рода си мъжко хоро. С бавна стъпка, пеейки „Залюбила е Василка двама“, мъжете приближиха моста на Тунджа, където поп Тодор хвърли богоявленския кръст във водата, а белите гълъби полетяха в небето.

  

  Традиционно богоявленският кръст бе предаден в ръцете на най-малкия участник в мъжкото хоро.

  

  Мъжкото хоро в Калофер е единствено по рода си и се играе само в подбалканския град от повече от 100 години. В реката влизат само мъже. Ритуалът по ваденето на Светия кръст се прави за здраве. Не само калоферци, но и във всички краища на България, хората казват, че който е нагазил в ледената вода не се е разболял, него настинка не го лови. А ако във водата има лед, то годината ще бъде здрава и добра за хората.

  На 6 януари се отбелязва и 167 години от рождението на Христо Ботев. Той е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

  Източник:  Dariknews.bg

• Българските църковни общини в Северна Америка

  За историята на православните църковни общини в Северна Америка до учредяване на епархия на БПЦ в САЩ и Канада през 1937 г. и за след това пише свещеник Божидар Димов* в блога си с адрес: www.otecbojidar.wordpress.com

  Материалът „За МПО и православните църковни общини в Северна Америка до учредяване на епархия на БПЦ в САЩ и Канада през 1937 г.“ – може да изтеглите от тук – линк.

  Отношенията на БПЦ с епископ Кирил (Йончев) от 1963 до 1993 година – може да изтеглите от тук – линк.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––-
  * Авторът е бил свещеник и в църквата „Св.Иван Рилски“ в Чикаго.

• Мир между кръста и полумесеца

  Реформатор на исляма иска мир между кръста и полумесеца

  .

  Росен Тахов, в. „24 часа“

  

  През XVI столетие днешният софийски квартал „Княжево“ е център на дуалистична религия. Неин основател е ислямският реформатор Бали ефенди. Тленните му останки още се пазят в полите на Витоша. Всеки четвъртък мюсюлмани и християни скланят глави пред саркофага на тази култова фигура.

  Коренът на Бали ефенди е от пастирското племе юруци – номадски народ, дошъл на Балканите от Мала Азия. „Преди преселването си из нашите земи юруците в своята първа родина са били в пряк допир с християните лази и караманлии“, пише изследователят Павел Делирадев.

  „Навярно на този допир се дължат двойствените, дуалистическите елементи в тяхната религия, донякъде напомнящи такива елементи във вярата на нашите богомили. Вярата на юруците е била смесица от християнски и мохамедански елементи“, отбелязва той.

  Бали ефенди живее в епохата на Сюлейман Великолепни, когато назрява недоволство от нескончаемите войни на империята. За да проникне в тайните на битието, мислителят се уединява във вековния витошки лес. Тук реформира исляма, като проповядва мир и любов между всички човеци. Без значение дали се кръстят пред кръста, или удрят чело пред полумесеца!

  Османският пътешественик Евлия Челеби пише: „На запад от София, на един час разстояние, близо до полите на Витоша, вътре в една гъста гора и край едно малко градче се намира столицата на великия светец от сектата на байрамните, шейх Бали, който бил велик учител от юрушките племена и имал седемдесет хиляди последователи. Неговото учение от София се разпространило като слънчевата светлина.“

  Според Челеби през 1566 г. отшелникът предсказва смъртта на султана. Тогава Сюлейман тръгва на поход към унгарската крепост Сигетвар. Той минава през София, разполага войската си в Балиевото бранище и иска среща с духовника.

  „Сюлейман хан е много странен. Четиридесет и осем години вече воюва и внушава страх на стотици хиляди създания и роби“, казва Бали. После пророкува: „Да не би сега, в последната година на живота си, да е дошъл тук да унищожи бранището, което се намира под моето покровителство?“.

  Аскетът отказва да се види с високия гост. Взема молитвената си постелка и потъва навътре в гората. Стреснат, Сюлейман праща свой човек с дарове и молба да го опрости. Предсказанието обаче се сбъдва – на 6 септември 1566 г. падишахът издъхва.

  Този епизод поразително напомня неосъществената среща на Иван Рилски с цар Петър.
  През X век рилският пустиножител отпраща дворцовите хора със заръка да кажат на владетеля: „Бързо се вдигни от това място, защото е яместо, та да не погинеш и ти, и всички, които са с тебе.“

  При царуването на Петър се надига богомилството, а култът на Иван Рилски е засвидетелстван и в ислямския фолклор. Мохамеданите наричат християнския светец Алия.
  Той бил говедарче, гласи легенда, записана в горноджумайското село Старо Осеново. Веднъж господарят го пратил да доведе една крава отвъд Струма. Реката била придошла, но момчето хвърлило абичката си върху водата и преминало стихията.

  Много важен е този епизод, защото Бали ефенди също e пастир. Макар и вписани в различни религии, чудесата на двамата пустиножители имат общ библейски архетип Ето как свети Илия минава река Йордан с ученика си Елисей: „И като взе Илия кожуха си, та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.“ (Царства IV, 2:8)

  Поразително е, че светилището на Бали ефенди се намира в двора на княжевската църква „Св. Илия“. Когато той се преселил в отвъдното, новият султан Селим II нарежда над гроба му да вдигнат мавзолей. Високо кубе увенчава постройката. „Ковчегът му е покрит със зелени вълнени платове и на четирите стени има стотина красиво написани свещени слова“, разказва Евлия Челеби.

  При главата на светеца слагат чалма, а до краката – чифт обуща. Духът на Бали ефенди скита по планината и затова му трябват здрави калеври, вярват и днес поклонниците.
  До Освобождението селището в полите на Витоша се нарича Бали ефенди. През 1879 г. е преименувано на Медено село. През 1881 г. с височайши доклад става Княжево, понеже е любимо място за разходка на княз Александър Батенберг.

  „Там има гостилничка, баня, съборен кервансарай и джамия, запустяла фабрика (Ислехане), шопско село – пустота“, описва предградието Константин Иречек.

  По това време мавзолеят на Бали ефенди е поруган. Неверници го изравняват със земята. В своето „Пътешествие из Балканите“ турският поет Яхя Кемал пише: „Вечерта, когато тюрбето му било срутено, попът на селото се парализирал. Веднага възстановили тюрбето. Али Ферух оградил гроба му със стени. Сега седи така. Прозорецът му не може да се види от конци. Бали ефенди бил почитан и от българите в селото.“

  Тюрбе на турски е гробница, мавзолей През 1888 г. пред него е положен основният камък на княжевската църква. Тя е осветена на 20 юли 1893 г. „Вчера стана освящението на новопостроената черква в село Княжево, при София, за патрон на която е избран пророк Илия. Освящението се извърши от Негово Високопреосвященство митрополит Партений и при стечението на голям народ“, съобщава вестник „Свобода“.

  20 юли е Илинден – култовият празник и на Бали ефенди. „Тогава идват поклонниците. Ние ги ръсим със светена вода. После купуват от нашите свещи и ги палят около гроба на техния светец. Казват молитви на турски“, описва ритуала отец Кирил.

  Поклонниците връзват и шарени конци, онези, които споменава Яхя Кемал.

  Това вероятно е езически обичай, вграден в пластовете на исляма и християнството. Става дума за смесване на обреди и религии, които идват от дълбините на времето.
  За втори път култовото място е поругано през 1995 г.

  „Беше през август, покривът на сградата пламна в един часа през нощта“, разказва отец Кирил. Подпалвачите били иманяри, които се мъчели да проникнат в мавзолея за баснословното съкровище на Али Баба.

  Те сбъркали Бали ефенди с героя от „Хиляда и една нощ“. „Навъртаха се наоколо и питаха
  къде точно са погребани 40-те разбойници“, свидетелства православният свещеник. Тази контаминация има основания, защото първите последователи на Бали ефенди го наричали Бали Баба. Думата е арабска и означава баща, Отец.

  Ако обаче в землището има заровено имане, то е зад мавзолея на светията. Там се издига гробищната могила на прочут разбойник. Не на приказния Али Баба, а на кърджалийския главатар Кара Феиз.

  Зад мавзолея е погребан страшен разбойник

  Според Константин Иречек зад мавзолея на Бали ефенди е погребан страшен разбойник. Останките на кърджалийския главатар Кара Феиз почиват под внушителна могила.
  В края на XVIII и началото на XIX век народът пропищял от този злодей.

  Монах от Завалския манастир хроникира: „Да се знае кога дойде Кара Феиз да е ага, та изяде всичката храна по света – щеше да помре светът за хляб, та изсече всичките кории и що имаше дърво по вилаета, по Софийската каза и по Знеполската каза. По всичките села той е зулум направил и не остави ни мома, ни невеста необезчестена.“

  Доказано е, че разбойникът е от български род. Като момче го грабнали черкези и го дали в еничарския корпус. Когато започват феодалните размирици, Кара Феиз повежда орда главорези. С нея върлува из империята.

  Към 1805-1806 г. Кара Феиз отсяда в Брезник. Умира на 8 ноември 1822 г. В заника на живота у него става поврат като този при Индже войвода. Кърджалията си спомнил за християнския корен и се разкаял. Пожелал да бъде погребан при Бали ефенди, който проповядвал мир между кръста и полумесеца.

  Сега опожареният мавзолей е възстановен от мюфтийството. Разбойническата могила е покрита с пущинак. Отгоре имаше каменно надгробие. Върху едната страна беше издълбан кръст, а върху другата – стилизирани портретите на Кара Феиз и сина му Али бег.

  Музеят за история на София нехае, че под могилата има фамилна гробница. Иманярите обаче са заинтересовани. Захапали са я с кирките и един ден ще извикат: „Сезам, отвори се!“

  „Света София“ е била джамия и пожарникарска кула

  При завладяването на Балканите първата работа на турците е да обръщат християнските храмове в джамии. В тогавашен Средец базиликата „Св. София“ става Сияуш джамия, а ротондата „Св. Георги“ – Гюл джамия.

  Провидението обаче е на страната на Христовата вяра. През 1858 г. земетресение бута минарето на Сияуш и под развалините остават двете момчета на джамийския мютевелия. Поробителите се сепват от Божието наказание и пускат кепенци на молитвения дом.

  След Освобождението „Св. София“ е превърната в пожарникарска кула. От специално построение на покрива дежурният оглеждал града и сигнализирал:
  „На бай Манол в Мерджан махала къщата гори!“

  Толумбаджиите, както наричали огнеборците, не бързали да гасят. Първо се уговаряли с нещастника колко ще получат и чак тогава хващали маркучите.

  Често пазарлъкът се проточвал и не оставало нищо за гасене. „Тези от толумбаджийските тайфи прекарвали времето си в кафенетата, където един другиму си давали лекции по разбойничество“, възмущава се списание „Пожарникар“.

  „Св. Георги“ е най-древната постройка, запазена в столицата. Първо е била римска баня, после църква, а през XVI век е обърната в джамия. Наричат я Гюл джамия, защото около нея цъфтели рози.

  Викалото на тази джамия е взривено от първия градоначалник на София. В бурен ден на 1878 г. Александър Мосолов вдига във въздуха седем минарета.
  С динамитни взривове той имитира мълнии, за да заблуди правоверните, че сам Аллах е посегнал на свещените сгради.

  „Юнаците пионери се изкачваха до половина на минаретата, поставяха динамит и се отдалечаваха“, описва операцията бомбаджията.

  Изчистен от ориенталския облик, през 1893 г. храмът „Св. Георги“ е превърнат в мавзолей на княз Александър Батенберг, докато се изгради специалната гробница за тленните му останки.

  Александър Мосолов оставя минарето на Баня баши джамия, но срива викалата на Буюк джамия и Имарет джамия. Първата сграда си поделят Народната библиотека и Държавната печатница. Днес там е сбирката на Археологическия музей.

  Имарет джамия е прочутата Черна джамия. Нейното викало било много високо, до половината изградено с черен камък, който дал името на постройката. Тя е вдигната от изкусния архитект Коджа Синан, етнически българин от Родопите. Построил е 81 джамии, между които и великолепната Султан Селим в Одрин.

  Черната джамия става първият столичен затвор, в чийто двор е вдигната мрачна бесилка. През 1892 г. на нея увисва талантливият публицист Светослав Миларов, набеден в заговор срещу премиера Стефан Стамболов. След екзекуцията в София се пее песента:

  Овесиха – обесиха
  Светослав Миларов.
  По ракия люта пиха
  и му капата сложиха
  на главата на гробаро.

  По-късно Черната джамия е преправена на църква, осветена като „Св. Седмочисленици“.

   

• <<
• 1
...
• 88
• 89
• 90
• 91
• 92
• 93
• 94
• 95
• 96
• 97
• 98
...
• 415
• >>