Всички авторски страници

Авторски

• Дишай

  Димитри Иванов, в. „Сега“

  Латинският квартал е в Париж на брега на Сена. Аз казвам, че живея в латинския квартал, понеже живея на улица „Латинка“ в София. Съседната пряка уличка е “Райко Алексиев” – хумористът Фра Дяволо, който списваше хумористичния вестник “Щурец”. Него го убили заради две карикатури в “Щурец”. Карикатурите бяха на Хитлер и Сталин. Когато бях малък, слизах заран до вестникарската будка, купувах на баща ми всички вестници. Те не ми бяха интересни, с изключение на “Щурец”, където Гуньо Гъсков разказваше какво направили той и неговото “гадже”, и разказите му бяха с картинки като комиксите. Гадже беше неприлична дума и я нямаше в другите вестници.

  Защо убили Фра Дяволо бе, татко? – Защото те не се шегуват. Те и на другите не позволяват да се шегуват. – Само за това ли? – Не. Също, за да му вземат … –Какво да му вземат? – Фра Дяволо имаше балтон от камилска вълна. – Е, ама заради един балтон ли? – Не. Каскетната интелегенция му завиждаше, щото Райко имаше автомобил и хубав апартамент, и щото имаше дар Божи да се шегува. – Ама като е Божи дар, той що е Фра Дяволо? – Уф, въздъхваше баща ми, понеже бях хлапе, задаващо досадни въпроси.

  След години Алекс Алексиев, дето сега е… политолог ли беше, какъв беше, ама той в Rand corporation нещо беше, също беше досадно хлапе. Бях в една компания с батко му, който беше домъкнал братчето си на “жур”. Не беше жур, беше нощем и бяхме намерили грамофон, пружината му се навиваше с манивелка, бяхме намерили плочата “Настроение”/In the Mood/ в изпълнение на оркестъра на Глен Милър. След всеки танц угасяхме лампите да се натискаме с гаджетата по канапетата, а мръсничето Алексчо включваше осветлението.

  После Юри Жиров направи филма “Дишай” за обгазяването на град Русе откъм румънския бряг на Дунав. С този филм започна българското дисидентсво; дотогава българските дисиденти бяха безгласни букви. Онзи ден – хоп!- в България Джон Кери, US държавен секретар. Аз нали живея, където вече казах, че живея, на входната врата имаше лист “Не отваряйте вратите и прозорците”. Само дето не пишеше “Не дишайте, докато Джон Кери е в България”. Пък аз лете, зиме – политиката на отворените врати и прозорци. Зиме с шапка и яке. Обичам да виждам да ми се веят перденцата на прозорците. Затворих прозорците, докато сe разкара Джон Кери. Пуснах си по YouTube “Hit the road Jack”. Рей Чарлс не пее точно за Джон Кери, но много хубаво пее “Hit the road Jack and don’t you come no more, no more Jack, Hit the road Jack and don’t you come back no more”. Казвах си: Ай сиктир от тука, Кери! Ние тука мръсници си имаме достатъчно. И те като теб говорят без нищо да казват. Един даже владее речитатива на наратива. Наум си го казах това, не бих му го казал на Джон Кери в очите, щото аз имам френско възпитание и спазвам le bon ton. Да не се хваля, ама аз умея да псувам на френски като caporal de la legion etrangere, aма не сега, друг път ще ви покажа. На един US посланик, който ме покани на lunch, му казах, че Бойко Борисов е гангстер и посланикът се вкамени, сякаш той не го знае. А не беше каскетна интелигенция този посланик, той се образовал в най-престижните US университети и знаеше, че аз съм превел на български какво ли не –Хемингуей, Скот Фицджералд, дори Looking Forward на Джордж Буш, дето беше шеф на ЦРУ, не на сина му, също президент на САЩ, дето направи някаква шашма със сриването на Twin Towers, кулите близнаци в Ню Йорк.

  Сега думата ми е за каскетната интелигенция. Българските комунисти и един милион души, мимикриращите като комунисти, носеха каскети и сталинки като семплата шапка на Сталин с червена петолъчка отпред – не генералски фуражки. Много грехове ми тежат на душата; ще разкажа само за Блага Димитрова. Тя беше красиво и много добро момиче, не беше флиртаджийка като другите какички. Пишеше стихове; публикуваха й ги. Тя вървеше по улица “Светослав Тертер”, която е до полиграфическия комбинат, аз подире й подвиквах “Каскета, каскета”, докато тя се разплака. Бяха й отпечатали стихотворение как от трибуната на мавзолея на Георги Димитров другарят Вълко Червенков приветствал с каскета си възторжения народ. Философът Желю Желев и поетесата Блага Димитрова после станаха двойка – той президент, тя вицепрезидантка.

  Бойко Борисов онзи ден бил казал: Защо да не си изберем жена за президент? Прав е тоя Бойко, когото аз не познавам. Имаме си поне две избираеми жени. Едната е Сталинка. Нямам пред вид шапката сталинка. Преди да се преименува Кристалина Георгиева се именувала Сталинка, после станала не знам каква си в Световната банка във Вашингтон.

  Втората жена е Ирина Бокова, която стана не знам каква си в ЮНЕСКО на ООН. Баща й скачал с подкованите си с габъри партизански ботуши връз Фра Дяволо, докато го убие, разправяше комшията ми Радой Ралин, макар че на Радой нямах много вяра, след като той искаше да ме помъкне към Орлов мост да посрещаме “царя”; грях ми е на душата, ако лъжа. По-добре е да си остане като президент сламеният човек. Той не е сламеният човек от “Магосникът от Оз”, той си е наш автентичен български. Бойко го забърсваше по тила с шамарчета-бърсалки, както казвахме ние, когато бяхме ученици, има го това на телевизионен видеозапис. Но на тоя Росен Плевнелиев, въпреки бърсалките не му дойде акълът в главата – пъчил се, че българите сме натовци и че Русия е нашият враг. А Русия е велика, тя ни освободи от османско. Русия е велика, тя унищожи цяло едно море, Аралското. Тя и нашето Черно море може да унищожи, но дупедавците натовци наши се нагъзиха на американците те да дупчат за шистов газ, те да отровят подземното сладководно море под Добруджа и чао “О Добруджански край, ти наш си земен рай, в теб златно жито зрей.” Ми ще внасяме от Украйна, житницата на Русия. Хубава е Украйна, особено украинките и ако читателите мъже не споделяте това мое гледище – Sorry for you. Аз от моята си гледна точка.

  От моя гледна точка аз не станах скиор, по вина на един бор. Аз обичах морето; като го наближах, замирисваше ми на море, но и планината обичах, като я наближах, замирисваше на Gordon’s Gin. Не беше ела, бор беше. Ако се спускаш на ски и се блъснеш в ела, нейните долни клони омекотяват удара, а той беше висок бор, гол като като дирек в долната си част. Спусках се аз през малинажа на Витоша, но не бързо като сегашните скиори, аз най-много с 25 км/ч. От моята гледна точка този бор ми се изпречи на пътя и аз ту вляво, ту вдясно – прегърнах го, а той ме удари, спука ми три ребра и така ме фрасна в ченето както на боксовия ринг не ме бяха били. Аз тогава бях боксьор, даже два междуродни мача имам, но това между нас да си остане, понеже и на двата мача ме биха, друг път може би ще разкажа за тях. Сега аз казвам колко са различни гледните точки. Ако този бор можеше да говори,той щеше да ви каже: Един загубеняк, дето не можеше да кара ски, се блъсна в мен. Аз казвам, че борът, нищо не му бях направил аз на този бор, безпричинно ме връхлетя и ме блъсна и ми пукна три ребра. След сблъсъка аз месец-два не смеех да се смея, да кихам и да кашлям, щото боли. И цяр няма; питайте ваш познат лекар да ви каже, че спуканото ребро, ако го бинтоваш, няма да можеш да дишаш.

  Филмът на Юри Жиров се казвашеше “Дишай!” Все още дишам.

  DI copyright

   

• СИРИЗА с план от 9 точки за излизане на Гърция от кризата

  Кандидатурата на СИРИЗА – мандат за надежда и промяна

  Партията СИРИЗА, която води в предизборната кампания и има големи шансове да сформира еднопартийно правителство, обещава да провежда многовекторна външна политика, застъпва се за отпадане на санкциите срещу Русия, има и положително отношение към прокарването на газопровод през Турция и Гърция за Европа.

  Нито една от големите партии, участващи в парламентарните избори на 25 януари, не поставя въпроса за излизането на Гърция от еврозоната. Но сред аналитиците нараства скептицизма за положителен изход от кризата чрез политиката на тежки икономии, натрапвана от Берлин.

  

  Кандидатурата на лидера на опозиционната партия СИРИЗА Алексис Ципрас символизира солидарността към гръцкия народ и всички в Южна Европа, които страдат от катастрофалните социални последици от строгите икономии и рецесия. Това се посочва в предизборната програма на лявата партия.

  Аз не съм кандидат на Южна Европа. Аз съм кандидат на всички хора, независимо от техния адрес, независимо дали те живеят в северната част или на юг. Моята кандидатура обединява едни и същи хора, които неолибералното управление на икономическата криза разделя. Тя е насочена към всички хора, които искат по-добър живот за себе си и децата си в една по-добра Европа, се посочва в програмата на Алексис Ципрас.

  Според нея еврозоната балансира на ръба на колапса, а изходът са следващите няколко стратегически цели, които определят трите основни приоритета на партията.

  1. Демократично преустройство на Европа. Европа няма да бъде нито социална, нито екологична, ако тя не е демократична. Ако не бъде такава, тя ще отблъсне своите граждани, както се случва сега. Защото в този критичен момент Европейският съюз е разложен в олигархична и недемократична структура в услуга на банкерите и свръхбогатите. Демокрацията в Европа е в отстъпление. И няма съмнение, че трябва да се сложи край на строгите икономии, за да се възвърне демокрацията. Според СИРИЗА неолибералните строги икономии подкопават институционалните органи и политическата роля на националните парламенти. Те подбиват икономическите и социалните права на гражданите.

  Основна точка в програмата е възстановяването на главната роля на националния парламент в изготвянето и взимането на решения по националния бюджет. Това означава спиране на членове 6 и 7 от Регламента на ЕС за мониторинг и оценка на националните бюджети, които дадоха на ЕК правото да разглежда и преразглежда националните бюджети.

  Във втория етап се предлага нова европейска система за сигурност, която да не позволява на нито един европейски войник да бъде извън границата на Европа.

  2. Икономиите са вредно лекарство в грешното време с опустошителни последици за единството на обществото, демокрацията и бъдещето на Европа, се посочва още в документа. Един от белезите на строги икономии, който не показва никакви признаци на изцеление, е безработицата – и по-специално, безработицата сред младите хора. Младежката безработица в Гърция и Испания е около 60%. С 3,5 милиона под 25 години без работа Европа подписва собственото си предсмъртно писмо.

  3. Задвижване на екологичната трансформация на производството. Кризата не е просто икономическа, но също и екологична. Екологичното преструктуриране на производството обхваща възможно най-широк кръг от области на политиката като например: данъчна реформа, която ще промени логиката на данъчното облагане, премахването на вредните за околната среда субсидии, опазването на биологичното разнообразие, заместването на конвенционалната енергия с възобновяеми източници на енергия, инвестициите в научните изследвания за околната среда и развитието, биологичното земеделие и устойчив транспорт, както и отхвърлянето на всяко трансатлантическо търговско споразумение, което не гарантира високи социални и екологични стандарти.

  4. От СИРИЗА настояват още за реформиране на европейската рамка за имиграция. Политиката за предоставяне на убежище трябва да се промени. Трябва да се гарантира защитата на основните права на човека на цялата европейска територия и незабавно да се планират ефективни мерки за спасяване на мигрантите в открито море, определяне на центрове за приемане на входните пунктове и приемане на правна процедура и нова правна рамка, която ефикасно и справедливо да определя достъпа на имигрантите до всички страни от ЕС, по справедлив и пропорционален начин, като се вземат предвид, доколкото е възможно и техните собствени желания.

  Планът от 9 точки

  Политическият план на партията за излизане от кризата, за растеж, социална справедливост и пълна заетост включва девет точки.

  1. Европейската икономика е претърпяла шестгодишна криза със средна безработица над 12% и с опасност от дефлация. Европа трябва да намали лихвите по заемите за икономическо възстановяване и устойчиво развитие с акцент върху инвестициите в хората, технологиите и инфраструктурата. Програмата ще помогне засегнатите от кризата икономики да се измъкнат от омагьосания кръг на рецесията и повишаване на коефициентите на дълга, създавайки работни места и поддържайки възстановяването. САЩ го направиха , защо ние не можахме?“, пише още в документа.

  2. СИРИЗА цели кредитна експанзия на малки и средни фирми. Условията за кредитиране в Европа се влошиха рязко. Малките и средните предприятия са особено силно засегнати. Хиляди от тях, особено в засегнатите от кризата икономики на Европейския съюз, са били принудени да затворят, не защото не са жизнеспособни, а заради липсата на кредити. Последствията за работни места са ужасни. Извънредни времена изискват нетрадиционни действия. Европейската централна банка трябва да последва примера на други централни банки по целия свят и да предоставя евтини кредити на банки, ако те се съгласят да увеличат кредитирането на малки и средни предприятия.

  3. Побеждаване на безработицата. Средната безработицата в ЕС днес е на най-високото си равнище от началото на воденето на регистри. Днес почти 27 млн души са безработните в Европейския съюз, от които повече от 19 милиона в еврозоната. Официалното средно ниво за еврозоната е нараснало от 7,8% през 2008 г. до 12,1% през ноември 2013 г. За Гърция – от 7,7% до 27,4%, а за Испания от 11,3% до 26,7% през за същия период. Много от безработните са без работа в продължение на повече от година, докато много млади хора никога не са имали възможност за платена работа. По-голямата част от проблема с безработицата е резултат от бавния или отрицателния икономически растеж. Но опитът показва, че дори и растежът в Европа се възстанови, ще отнеме много време, преди безработицата да се върне към предкризисните си нива. Според СИРИЗА Европа трябва да пренасочи средства от фондовете за създаване на работни места на своите граждани.

  4. Спиране на новата европейска фискална рамка. Тя изисква балансирани бюджети година по година, независимо от икономическите условия, които преобладават в държавата-членка. Днес се премахва възможността за използване на фискалната политика като политически инструмент за стабилизиране по време на криза, т.е. в моментите, когато е най-необходимо, което поставя икономиката под риск. Накратко, това е опасна идея. Европа се нуждае от фискална рамка, която признава необходимостта от фискална дисциплина в средносрочен план, като едновременно позволява страните-членки да прибягват до фискални стимули в рецесия.

  5. Една истинска Европейската централна банка – кредитор от последна инстанция за страните-членки, а не само за банките. Историческият опит показва, че успешните парични съюзи изискват централни банки, които извършват цялата гама от функции на централните банки и не се фокусират изключително върху поддържането на ценова стабилност. Ангажиментът на Централната банка да действа като кредитор от последна инстанция трябва да бъде безусловен и не трябва да зависи от споразумението на държавата за програмата с Европейския механизъм за стабилност. Съдбата на еврото и просперитетът на хората в Европа може да зависи от това.

  6. Макроикономическо пренастройване

  Страните с излишък трябва да правят колкото и страните с дефицит за коригиране на макроикономическите дисбаланси в рамките на Европа. Сегашната асиметрията в регулацията между страните с излишък и дефицит не вреди само на страните с дефицит – това вреди на Европа като цяло.

  7. Разделяне на търговските и инвестиционни банкови дейности, предотвратяването на такова опасно сливане, което рискува да се превърне в неконтролирано образувание.

  8. Ефективно европейско законодателство по отношение на офшорните икономически и предприемачески дейности.

  9. Нова политика за европейския дълг. Предложението на СИРИЗА е вдъхновено от подписването на Лондонското споразумение през 1953 година, което освобождава Германия от голяма част от икономическата тежест, в която е потънала. Това споразумение за опрощаване на половината от дълговете помага за възстановяването на следвоенна Германия и проправя пътя към икономически успех за държавата. Погасителният план на задълженията се разпределя за 30 години, а друга част става безлихвена.

  Източник: БГНЕС

• Христо Комарницки: Журналистиката е все повече в сферата на услугите

  Млади карикатуристи няма – казва още за е-vestnik един от най-талантливите български майстори на карикатурата

  .

  Невена Борисова,  e-vestnik.bg
  

  

  Христо Комарницки. Снимка: Иван Бакалов

  .

  Комарницки нарича политиците „герои“. Предпочита статива пред компютъра и изявата на чистия хумор пред празнословието. Влиянията, които карикатуристът изпитва върху себе си, идват от Бешков, Божинов, полския карикатурист Анджей Млечко. Роденият в Габрово художник рано напуска града, за да влезе в Националната художествена гимназия в София. Публикуването на карикатурите му започва през знаковата 1989 г. в „Стършел“.

  На гости сме в ателието на художника – стая във вестник “Сега”, отрупана с албуми, купища рисунки, статив, палитра и акварели. Тук се помещава живата работилница за карикатури от последните 20 години. Източникът на безкомпромисна сатира изглежда учудващо спокоен човек на живо, със също толкова спокойна усмивка (сатиричната очевидно има запазено място в карикатурите).

  

  Тесте карикатури на Комарницки от 2012 г. Снимка: Иван Бакалов

  .

  Изключително плодовит, Комарницки има изработен режим на рисуване. До около обяд следи купищата информация, този „нездравословен материал“, както го нарича и събира идеи, за да извади нишката хумор, което прераства в ежедневните карикатури на страниците на в. „Сега“. Относно процеса на правене на карикатурата, той е категоричен, че идеята е най-важна – формирането на набор от идеи (който трябва да е готов някъде до около следобед). Комарницки е от художниците, които предпочитат хартията. Споделя, че може да е малко „старомоден“, но и досега рисува на ръка. Наясно е, че компютърът може да е много улесняващ, но си служи с него само за дребни детайли, и то понякога. Вади и показва устройство за рисуване на компютъра, което рядко е използвал. Затова ателието му е отрупано с хартия и всякакви материали за рисуване. На масата има множество папки – авторът им напоследък рови из обемните си архиви, регистрирайки все по-тревожно един феномен – повторяемостта в обществената ни действителност.

  

  Карикатура на Комарницки от 2010 г. по стенописа “Атинска школа” на Рафаело. В ролята на Платон вляво е Стоичков, на Аристотел вдясно е Бойко Борисов.

  .

  Заговаряме се за малкото птиче, стоящо в ъгъла на много от карикатурите му, което понякога има и собствена позиция и жестикулация. Комарницки го обяснява като „алтер его“ на автора. Вдъхновено е от традиция, свързана с Патрик Олифант, един от големите американски карикатуристи (б.р. – кариерата на Олифант, подобно на някои от френските му колеги от „Шарли Ебдо“, обхваща десетилетия).

  След случилото се във френската редакция карикатуристът се чувства потиснат. Някои от загиналите френски карикатуристи са всепризнати еталони, следващи многогодишна традиция на свободата и „почитта към карикатурата“.

  

  Карикатура на Комарницки

  .

  „Не знам как може да стане така, че журналистиката у нас да е институция на гражданското общество. Понеже тук журналистиката все повече отива в сферата на услугите. Границата между журналистика и пиар е сериозно размита. У нас липсват и такива неща като журналистическа солидарност, организиран живот…“

  Става дума за това доколко съществува натиск спрямо сатирата у нас.

  „По-трудно е да редактираш едно изображение. Винаги може да се промени един текст, но с карикатурата не е така. Относно натиска, винаги е имало опити за такъв. Дълго време аз се ласкаех, че на теория може да ми се случи нещо, че мога да бъда заплашен вследствие от труда си. Впоследствие осъзнах, че нашите „герои“ не се вълнуват от това, освен ако не бъде засегнат пряко техен интерес, и то материален“.

  

  Христо Комарницки. Снимка: Иван Бакалов

  .

  Комарницки си пропомня усетената енергия на протестите от 2013 г. енергия, сега „отмряла и затихнала“.

  „По принцип аз подкрепях протеста. Още на първия митинг се събрахме една група хора и тръгнахме да протестираме. Шокът от случилото се тогава беше наистина много голям, все едно са те ударили с мокър парцал. И мисля, че първите няколко дни имаше невероятна енергия, която естествено българинът, със завидна некадърност, успя да разпилее (б.а. – в друг разговор Комарницки беше коментирал, че българското общество е в „насипно състояние – прекрасни хора сами по себе си, които не успяват да направят нищо заедно“). А имаше шанс да се случи по-радикална промяна, съществуваше такава възможност, но после тези, които го предизвикаха, бързо се усетиха. Ако следваме някаква цикличност, може би тя ще се появи, ще избухне отново…“.

  Карикатури и Преход

  „Спомням си години, когато карикатуристи изобщо нямаше. През ‘97-а и ‘98-а година обаче, когато малко се „освободи“ пресата, почти всеки вестник имаше свой карикатурист. Сега жълтите медии изобщо не поддържат жанра. Културата се изгубва, а това е въпрос на култура, затова и традицията изчезва – печатането на литература, хумор.“

  

  Карикатура на Комарницки

  .

  Комарницки започва да публикува в „Стършел“ през 1989 г. Първите му карикатури излизат именно там. Битието му на карикатурист започва успоредно с промените. Той си спомня как, в дните около 10-и ноември, докато носи „наръч“ карикатури, един от най-известните за времето си карикатуристи, го посреща с думите: „Дай да видя какво правиш тук? Откъде си ти, бе? Е, че защо не си стоиш там, откъдето си тръгнал?“. По това време пресата се изгражда, има десетки вестници и той си спомня как следобед обикаля редакциите, за да предлага свои карикатури. Комарницки добре помни този период, пълен с ентусиазум. Тогава, когато всичко е било движение, никъде не е получавал отказ за публикуване, защото „времената бяха такива“. В началото на 90-те години той се занимава с анимация, това е мечтата му, и успоредно прави карикатури. По-късно се разделя с анимацията заради упадъка й в България.

  

  Карикатура на Комарницки

  .

  „Беше много интересен период, тогава всичко се беше отпушило. Усещането беше много хубаво, долавяше се свободата. Сега едва ли някой може да усети подобна атмосфера, това време е отминало…“.

  На въпрос какво стана с хората отпреди 10 ноември, с доказаните художници-карикатуристи, които като че ли се изгубиха в лабиринта на Прехода, Комарницки споделя, че една част от тях не са могли да се приспособят. Пресата се променя драстично и има и случаи на хора, останали с навика си да създават „езоповски неща“, с убеждения, които не им позволяват да се приспособят. Имало е и такива, които не свикват с идеята да се занимават с политика, за тях тя си остава нещо „мръсно“ и „гнусно“. Самата преса тогава също не им обръща внимание.

  „Тодор Цонев например беше силен на идеи, но не го допускаха. Ако имаше някой главен редактор, който да го оцени, би го пускал всеки ден. Наскоро търсех в един английски индекс на карикатуристите какво е посочено във връзка с българските карикатуристи и само неговото име, на Тодор Цонев, беше там, посочено като емблема на карикатурната ни мисъл. Аз помня как в периода на промените живееше на един таван, забравен и накрая си отиде, умря като куче“.

  Ядосва ли се карикатуристът?

  „Ядосвам се, да. Тази работа не става без емоции, човек трябва да има обективно отношение и ангажираност. И тези емоции са различни. Понякога може да съм разгневен, тъжен“.

  

  Христо Комарницки. Снимка: Иван Бакалов

  .

  На предположение, че в карикатурите си избягва обикновения българин, Комарницки отговаря, че политиците, които изобразява в карикатурите си, са илюстрация на същия този българин.
  „Няма нужда да търся измислен образ на българина, след като такъв, вече готов, съществува – Бойко Борисов олицетворява много добре състоянието на нещата“.

  Самият Комарницки никога не е говорил и не се е засичал с Борисов, с изключение на един юбилеен купон, където само го вижда сред присъстващите – гледал на един телевизор някакъв мач.

  На въпрос дали има положителни образи в политиката, Комарницки отговаря подобаващо:

  „Те всички започват пътя си като безкрайно положителни образи, което трае кратко време – докато не се потопят в този лакмус на властта. Партиите и политици гледат да употребят не само хората, но и тези очаквания.  Тогава цялата положителност изчезва. А и аз бързо се научих да не си създавам герои. Да не подкрепям определен политик и определена политическа сила. На първо място, това води до разочарования и освен това, не е полезно за самата професия. “.

  

  Карикатури на Комарницки. Снимка: Иван Бакалов

  .

  И в други свои интервюта Комарницки коментира, че е интересно да се наблюдава как един политик се променя, когато е на власт и в опозиция.

  Да избягам в Родопите
  

  „Някой път ми писва от тази тъпа действителност и си казвам: Добре, защо трябва да рисувам всичко това? Другото, което ме обезсърчава, са повтарящите се теми. Проблемите ни като общество остават едни и същи, не сме мръднали дори и малко. Сменят се само лицата и фигурите, в самото общество нищо не  се променя от десетилетия. И аз виждам, че вече съм коментирал при предишни събития нещо, което важи и за сегашни.
  Бих искал понякога да мога да се освобождавам от ежедневното. Да отида например в Родопите  и да си рисувам. Няма значение, къде, в някое село – от Девин надолу.” (смее се)

  На въпрос има ли общност на карикатуристите, Комарницки отговаря положително, бързайки да добави, че „самата професия трудно предполага колективни изяви“. За него е достатъчно, когато стане сутрин, да види какво е направил колегата му Чавдар Николов. Това го радва, и това е нужно, защото „в този случай е достатъчно да видиш някой друг, както и друг поглед върху нещата, който не е манипулиран“.

  На въпроса: „Имали ли сте стажанти?“, Комарницки като че ли трепва. Въпросът за приемствеността е трудно решим не само в неговия случай, но и в общността на днешните карикатуристи. Карикатуристът със съжаление споделя, че няма последователи.

  „Това ми е болна тема, защото, ето, аз вече ставам на половин век и ме мятат за най-младия, не виждам след нас да идва някой. Това не е добре. И се боря след мен да дойде някой. Имах идея да обявя конкурс. Трудното на тази работа е, че не може да се преподава. Карикатуристът се изгражда сам като такъв, включително като светоглед, като възприемане на света“.

   

• Новият световен ред – властта на дресьора

   „Националсоциализъм чрез революция ще създаде Нов световен ред.“ – Адолф Хитлер.
  „Това е велика мисъл – Нов световен ред.“ – Джордж Буш старши.

  За какво?

  Оруел в известната си антиутопия „1984″, описва един свят разделен на три лагера, три глобални държави. Три страни непрекъснато воюват една с друга, докато техните лидери работят заедно, тъй като вечната война им осигурява вечна власт. Гражданите непрекъснато се следят, подслушват и шпионират, историята се фалшифицира и променя, а децата доносничат за техните родители. „Big Brother те вижда“, гласи плакат по стените на света от „1984″. Той вижда всичко, знае всичко, той контролира всички действия, думи и дори мисли. Той е навсякъде. Big Brother те вижда!

  Банкерите, Билдерберг, Тристранната комисия – за какво е всичко това? За какво са им пари и власт на тези, които вече имат всички пари и цялата мощ, която биха могли да желаят? За самите тях. Пари заради нови пари, власт заради нова власт. Този, който се е родил беден, може да стане най-богатият човек в света. Но този, който роден като най-богатият човек в света, може да се замисли за бъдещия си прогрес. Например – за трансформиране на света. Власт над света – една мечта, която подхранва много кървави маниаци, генерали, ръководители. Наполеон и Хитлер, Юлий Цезар и Чингис Хан – никой не е успял. Не може да се завладее света – силите са неравни. Но може да се направи света по-различен, тих и приятен, и обучен – след това самият свят ще признае властта на дресьора.

  

  „Новият световен ред“ – тези думи са написани на доларовата банкнота. Латинският девиз „Нов Световен Ред“, поставена от Чарлз Томпсън през 1782 г. на печата на САЩ в дъното на пирамидата. От друга страна, той идва от Вергилий, който изобразява бъдещия просперитет на човечеството; през Средновековието тези думи са интерпретирани като пророчество за епохата на християнството. И някога са изразявали стремежа на човека към щастието, към един нов свят, където всичко е добро. Сега е ясно, че в този нов свят наистина ще бъде добре – но не за всички.

  Има няколко термини, които звучат там, където се говори за Новия Световен Ред – Глобализация и мондиализъм. И двете думи означават, в действителност, създаването на едно световно правителство, пълен контрол над цялото население на земята и изтриване на всички национални, културни и религиозни особености на хората. Всички са еднакви, всички ядат бургери в McDonalds, гледат MTV, играят с кукла Барби. Всички гледат едни и същи филми, четат еднакви вестници, молят се на един Бог. Всички си седят у дома, под контрол, и всеки има чип, който е винаги готов да потвърди, че всички наистина са си у дома. Всяка социална, етническа, политическа и религиозна традиция, запазена и до днес в съвременните общества, независимо от всичко, трябва да бъде премахната и хората трябва да се превърнат в нещо като хомогенна и недиференцирана маса, която е в постоянно движение, нямаща нито националност, нито пол, нито икономически или религиозни граници. Само над подобна тълпа е възможен абсолютен икономически и технократски контрол, в противен случай винаги има сблъсък с естествената форма на индивидуална защита, общество или нация със своя органична обособеност.

  Харесва ли ви? Не?

  Параноя? Не, това не е параноя – това е действителност.
  Първата стъпка на Световния ред – контрол и обединяване.

  Основа на глобализацията – Съединените щати. Без значение колко е банално, но е така. Америка се е произвела в световен жандарм и умишлено притегля към себе си света – МВФ, Банката на Федералния резерв, НАТО. Всичко минава през САЩ.

  И най-ревностните глобалисти са американци. Кисинджър, например, или Рокфелер. Не са ли познати имена? Не е изненадващо, тъй като всички тези структури, за които стана дума, са структурите, създадени или ръководени, имат една и съща цел – глобализацията на света. Под тяхно ръководство.

  И първата стъпка – обединението на отделните страни в по-големи.

  Европейски съюз – е само първата от супердържавите. Вие знаете ли, че се планира обединение на Америка? Северноамерикански съюз, с общи граници и обща валута – Aмейро – трябва да бъде втората такава подобна глобална държава. Остава само да се добави Азия – и трите страни, точно по Оруел, ще ги има в света. Три страни вместо сто, и единна глобална власт над тях, един единствен регулатор на света – Организацията на обединените нации. Не забравяйте кой е построил сградата на ООН и на чия земя е? Карнеги, Рокфелер, Билдерберг – едни и същи имена. На ООН вече е предложено да се върне във феодализма, по-нисък индустриален растеж, да се намали населението. И всичко това – са основните тезиси на глобализацията. Но за тях по-късно.

  А сега – за съюза. Всъщност, началото на Северноамериканския съюз вече е положено. Решенията са приети, подписано е споразумението. Обществеността, както обикновено, е решено да не се притеснява, така че малко хора в Америка, Мексико, Канада, знаят за предстоящото сливане. Земите на фермерите се конфискуват за изграждането на магистрали – платени държавни магистрали, пресичащи континента, но не позволяващи да се свие настрани (да се сещате защо у нас някой така неистово държи на строителството на магистрали?).

  Ограничаването на свободата на придвижване – идеалният начин да се контролира движението на населението. NAFTA – проектът за изграждане на федералните магистрали, прави пътувания контролируеми, а малките градове извън магистралите – мъртви. Може би си струва да се чакат ограничения за яхти, частни самолети?

  Би било логично. Добре контролираното население не трябва да бъде в състояние да се движи свободно, без разрешение и контрол. Да, размиването на границите прави живота по-лесен за туристите – но никой не трябва да се движи без специални проверки и разрешения. Сега за Северна Америка се лансира създаване на обща валута, която да замени долара, създаване на общ Северноамерикански трибунал, който е над националните съдилища.

  „Ние трябва да помогнем на просветените медии, за разлика от малките списания, обсебени от националния суверенитет, да се разбере това, че е патриотичен дълг да се подкрепи Северноамериканската зона [САЩ, Мексико и Канада], защото тя ще донесе богатство на бедните и ще даде храна на гладуващите деца.“ – Хенри Кисинджър.

  Колко трогателно Кисинджър е загрижен за децата! Така че дори няма им позволи да се родят в този жесток свят.

  Втората стъпка на Световния ред – съкращаване на населението.

  Контрол над числеността на населението, и то – за населението – максимално съкращение. Следващата част от плана на глобализацията. За обслужване на шепа висши същества не са нужни твърде много слуги – само около 500 млн. Всички останали не са необходими. Не в смисъл, че те трябва да се унищожат, а в смисъл, че те не трябва да раждат.

  Съвременните биометрични данни са се зародили като инструмент на евгениката. Ако някой не знае: евгениката – това е нещо като селекция на хората, извеждане на перфектната порода хора и премахване на репродукцията за непълноценните от гледна точна на евгениците.

  Напомня на фашизма? Да. А на демокрация не напомня ли? В същото време в Съединените щати през 1904 г. е била стартирана официално програмата за евгениката.

  Програмата, източници на финансиране на която стават Рокфелер и Карнеги. Тези, които са построили сградата на ООН и са създавали Билдербергите. От 1907 г. в Съединените щати са действали закони за стерилизация на хора. Тези, които не са достатъчно интелигентни, според официалните тестове, които страдат от вродено заболяване, които в нещо може да бъдат упрекнати от съда (!), абсолютно законно (!) се подлагат на насилствена стерилизация и завинаги лишавани от правото да имат деца!

  Църквата получава пари за това да рекламира евгениката чрез проповеди. Ученици на рокфелеровите евгенисти стават нацистки евгеници. Програмата за „подобряване“ на човека се премества в Германия – и започват да димят крематориуми. И старият Рокфелер трупа, предоставяйки петрол за врага на Америка.
  Но нацистите загубват войната. И евгениката сменя името си – но не и същността.

  Сега тя се нарича семейно планиране.

  Семейно планиране – звучи много по-добре, отколкото ограничаване на раждаемостта или насилствена стерилизация, нали? И най-важното – сега хората правят това доброволно… А тези, които дават пари, за да се намали населението на света, стават уважавани покровители – като Гейтс. Бил Гейтс. Неговата фондация изпраща огромни количества пари на организации, ангажирани със семейното планиране.

  Но и той е младенец до опитния майстор, носител на Нобелова награда за мир Хенри Кисинджър. Той стои зад разработването на Националния план за сигурност на САЩ, приет през 70-те години. Планът счита населението на Третия свят като потенциална заплаха за САЩ (хората са прекалено много – какво ще се прави с тях след това?). Така че тази популация трябва да бъде съкратена.

  Съгласно плана за обезлюдяване Планът идентифицира 13 страни. На държавите са предлагани кредити – но само в замяна на участието им в програмата за контрол на раждаемостта. А за да бъде процесът по-забавен, в плана се предвижда организирането на местни войни, насилствена стерилизация на населението и използването на хранителни доставки като оръжие. Спомняте ли си „хуманитарната помощ“, която получавахме по време на неясните години около 1989 г.? Какво имаше в тази храна и как ни е засегнало – това е друга тема.

  „И аз наистина вярвам, че светът ще бъде по-добър, когато останат 10 или 20 на сто от нас“ – казва д-р Ерик Пианка, американски биолог, получавайки още една награда.

  Той също така се позова на СПИН – твърде бавно унищожава и говори много за вируса Ебола – вирусът Ебола може да убие милиони много бързо.

  Той бе аплодиран.

  „В случай на прераждането мечтая да се върне на този свят като смъртоносен вирус, за да направя известен принос за решаването на проблема с пренаселеността“ – принц Филип, който е член на Bilderberg Group.

  Честно казано, нали? Първо, всички страни се съединяват в няколко големи – или дори една. Но ако е една страна, няма, никой няма да е виновен за бедите. Затова е по-добре, ако те бъдат няколко. Три – идеално. Една – враг, една – съюзник. Защо сме зле? Врагът е виновен! Защо се увеличават данъците ? Помагаме на Съюзниците! После населението на страните се намалява до необходимия минимум и се подлага на пълен контрол – личен живот, движение, слово и мисъл. New World Order.

  И това не е параноя, това е – реалност. Кралят на науката на САЩ и неговите мисли на глас

  John Holdren – човекът, който в САЩ се нарича цар на науката. Съветник на Барак Обама в областта на науката и технологиите. Човекът, който е написал (с двама съавтори) книгата „Eконаука: Население, ресурси, околна среда“, Пол Ерлих, Анна Ерлих, John Holdren. „Eконаука“! Загриженост за благополучието на света! Като докладът на ООН, който предлага намаляване на населението и връщане към феодална система. Ето някои цитати, които показват отличен начин на мислене на „Краля на науката“:

  „Принудителните аборти стават законни … От самотните майки ще се отнемат децата или те ще бъдат принудени да абортират. Един от начините да се изрази неодобрение е да се настоява извънбрачни деца да бъдат давани на приемни семейства“.
  „Maсова стерилизация на хора, с използване на химикали в питейната вода ще е добре, ако не вреди на животновъдството“.

  Храни като оръжие, да? Основното нещо е да не уврежда кравите! …

  „Правителството може да контролира възпроизводството или да стерилизира жените, или да имплантира задължителни дългосрочни препарати за контрол на раждаемостта“.
  „Планетарният режим трябва да контролира световната икономика и да диктува със сила броят на децата, на които е разрешено да се родят“.

  Big Brother те вижда? Не, Big Brother от книгата на Оруел плаче в ъгъла (от завист). Той дори не е мислил за това. Да се отнемат децата от техните семейства и да се кастрират неугодните – това е начин да се спаси планетата? Любопитното е – дали самият автор е преминал през стерилизация?

  Между другото – друг фен на намаляване на населението в света, основателят на CNN Тед Търнър, е щастлив баща на пет деца! Дейвид Рокфелер, глобалист номер едно – баща на шест! Очевидно, всички мерки за контрол на популацията за самите глобалисти не се отнасят. Може би те не се считат за хомо сапиенс!?

  И сега най-важното нещо – авторът на книгата стана крал на науката и съветник на президента в съвременна Америка. А книгата е публикувана през 1977 г. ! Тогава той обяви – ако не установите контрол над раждаемостта, това е краят на света. Той е бил на 30 години. Отново ни казват едно и също нещо. Заключения? Няма никаква глобална катастрофа, която да заплашва планетата заради излишните хора! Преди 30 години или сега, или след 30 година – винаги „плашилата“ ще останат същите. Предлози, не повече.

  Римският клуб – контролирана от Билдербергите организация – заяви, че намаляването на населението в света е основен начин за опазване на околната среда. Всъщност, не е ли разумно да се откажете от децата си в семейството, ако така ще спасите Земята? Няма да я спасите. Просто ще я дадете на децата на архитектите на глобализацията.

  Но под прикритието на защита на околната среда може да се предложи всичко. Изискване за намаляване на индустриален растеж, да се наложи данък върху въглеродния диоксид. От 2010 г. този данък вече се налага, което вече увеличи драстично цената на бензина. Колко удобно за петролните барони! Или да се изисква отказ от деца. Фондът за защита на дивата природа е основан от привърженикът на евгениката Хъксли, принц Бернхард – бивш офицер от СС и шеф на Билдерберг, и принц Филип – член на Билдерберг, същите, които в следващия си живот искат да се превърнат в смъртоносен вирус и да убиват, убиват, убиват… Съдете сами за себе си колко са искрени тези борци с враговете на природата.

  Сега да се върнем обратно към нашите стари приятели – банкерите. Обединението на Европа и появата на еврото, на пръв поглед, подкопава долара. Но доларът трябва да бъде заменена от обща Северноамериканска валута. Националните валути, както и националните граници, култура, закони, традиции, подлежат на премахване. Тяхното място ще заеме обща валута. Парите могат да бъдат отпечатвани не само в една държава. Те могат да бъдат отпечатвани и продавани в дълг по цял свят.
  Сорос вече предложи създаването на единна валута за международни плащания. Нещо повече, той предлага да се пренесе опитът от търговията с пари в САЩ по целия свят:

  „Създаването на допълнителна парична маса е най-добрият отговор на колапса на кредитния пазар. САЩ го правят вътре в страната. Защо да не се разшири практиката по целия свят?“

  А ето и предложението на Атали, друг финансист – глобалист:

  „Още в средата на осемдесетте години аз предложих създаването на наднационална валута, която би обединила в себе си долар, йена и европейските валути. Днес в такава валута трябва да се включи по-широк спектър от валути. Определено трябва да влязат и китайският юан, и индийската рупия, и бразилският реал, руската рубла…“

  Искате ли да получавате заплата в световна валута, дадена ви в дълг с лихви от Световна Банка, и да храните с тези пари дете, родено в съответствие с квотата, наложена от Световното правителството?
  Това не е параноя. Това е – реалност, уви…

  Световният Ред не ни засяга?

  Огледайте се: Бюджетът на училищата сега се дава в зависимост от броя на учениците. Малките училища са станали нерентабилни и се закриват. Училищата в малките селца са обречени на изчезване в такава система, а заедно с тях – и селата. В САЩ изчезването на малките градове се насърчава от системата на федералните магистрали. В България – както изглежда, от новите правила за финансиране на училищата.

  Виждате задник по телевизията. Не е от значение много какво се гледа. Ако ви показват задник по и три пъти на ден – този задник се превръща в звезда, ще започнат да го интервюират и преследват за автографи. Яжте месо с антибиотици.

  Живей по правилата. Не проявявай инициатива.

  И не говорете много – Знанието е зло! Интернет, засега, не се опитват да го ограничават, но не забравяйте врявата, когато се опитаха да ограничат използването на Интернет телефония. Никой не трябва да говори безплатно извън контролираната клетъчна мрежа! Давайте да ви вземат отпечатъци, получете си чиповете и цифровите паспорти. Разхождайте се из улиците, фрашкани с камери.

  България е в строя – заедно с всички. Чудесният Нов световен ред ни очаква, както и всички останали.
  И това – не е параноя. Това е – … е, нали си знаете?

  И всичко, което е необходимо – е да се убедят хората да приемат новия свят. Всичко, което е необходимо – е една добре подготвена криза…

  По материали от чуждестранния печат.

  Аnalizator.eu

  Източник: Еpochtimes-bg.com

   

• Биволъ: Шефът на КФН притежава кредитни карти с огромни лимити

   Материал на Биволъ

  

  Има ли специални условия за надзорника на банките, който ги варди от медиите с бухалка?

  – За интернет банкиране натиснете 1. За банкови карти натиснете две…

  – 2…

  – Добър ден, бих искал да си отворя сметка при вас. Заплатата ми е 6000 лв. имам стабилна работа. Искам да ми издадете кредитна карта.

  – Разбира се, предлагаме кредитни карти Виза.

  – Бих искал да е с висок лимит? 60 000 евро възможно ли е?

  – О, такива лимити и на фирми не даваме. Максимумът е 10 000 лв.

  Биволъ проведе този експеримент с произволно избрана банка след като разкри, че шефът на КФН Стоян Мавродиев от ГЕРБ е декларирал за 2012 две кредитни карти от банки с лимити 60 000 евро (117 350 лв.) и 40 000 лв. Отделно отговорният служител е отбелязал и депозити от над 40 000 лв. Вижте декларацията му в сайта на Сметната палата тук.

  

  Според Закона за Комисията за финансов надзор Чл. 7. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание или около 4500 лв (по данни от 2012 г.).

  Декларираните от г-н Мавродиев лимити явно не се предлагат на „простосмъртните“, дори те да имат доходи по-високи от неговите. Освен това лимитите са несъразмерно големи спрямо доходите му и навеждат съмнения за корупционнен фаворитизъм от поднадзорни лица – банките издали съответните карти.

  Биволъ изпрати запитване до Председателя на Народното събрание Цецка Цачева, в качеството на работодател на Мавродиев, за да получи информация кои именно банки са издали въпросните кредитни карти и според какви критерии.

  Въпросът е особено чувствителен на фона на фалита на КТБ и информацията, че политици и магистрати са ползвали привилегировани условия по депозити и кредити в тази банка.

  Известен е казусът с кредитните карти на Ахмед Доган и Емел Етем, оповестен от Капитал. Те обаче имат по-ниски лимити от тези на Мавродиев.

  Биволъ припомня:

  Шефът на КФН беше назначен на този пост от ГЕРБ. Той стана известен като „адвоката на Брендо“ след като в съдебна зала прокурор поиска да го разпита по делото за пране на пари на наркотрафиканта Евелин Банев – Брендо, който има 20 годишна присъда в Италия.

  „Държа на разпита на свидетеля Мавродиев, доколкото има негови подписи на документи, представени от „Куилин венчърс“ и „Фиделите ентърпрайсиз“, включително и документи, с които е дадено упълномощаване на Десислава Дишлиева и Владимир Дишлиев да представляват дружествата по банковите сметки в Euram Bank.“ – каза в съдебна зала прокурорът по делото, цитиран от в. Капитал.

  Биволъ разкри също, че на 04.08.2006 Мавродиев и съпругата му са купили от шефа на СИК Румен Николов – Пашата апартамент от 173 квадрата с два гаража по 20 квадрата в Лозенец. Тогава семейството брои на Пашата 200 000 лева за луксозния имот. Румен Николов – Пашата е считан за много близък до бившия премиер Борисов, с когото през 1995 г. въртят фабрика за незаконно производство на цигари в Крайморие.

  В писмо с право на отговор изпратено до медията Мавродиев твърди, че не познавал Пашата, а купил апартамента през агенция за недвижими имоти. От обясненията му не става ясно обаче кой е изповядал сделката при нотариуса.

  Под ръководството на Мавродиев КФН проспа фалита на КТБ, но е особено активна в репресиите срещу медии, които цитират проблеми на друга „гнила ябълка“ – ПИБ. Вчера стана ясно, че КФН е наложила рекордни глоби на издателя на Капитал и Дневник (150 000 лв.), на издателя на врачанския сайт „Зов нюз“ (100 000 лв) и неизвестен до момента журналист (50 000 лв.) за публикуване на информация свързана с проблемите около банката на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Ръководената от Мавродиев държавна институция явно съвсем си е подменила предмета на дейност и от финансов регулатор, се е превърнала в главен Медиен цензур в защита на олигархичните интереси на задкулисието. Стана ясно, че за цялата 2014 г. всички други санкции наложени на изрядните български бизнес субекти са по-малки само от глобите на една от набелязаните за унищожение медии.

  Неприключили производства по същия член от закона има срещу Медияпул и срещу нашия сайт. „Репортери без граници“ вече реагираха остро срещу тези опити за цензура и сплашване. Категоричното мнение на международните организации е, че подобни практики са абсолютно несъвместими за страна член на ЕС. Това обаче не само не стряска Мавродиев и компания, а точно обратното – те демонстрират открито, че изобщо нямат никакво намерение да се съобразяват с демократичните критерии. Хубава индикация за държава, чийто кредитен рейтинг беше категорично понижен и това е следствие от непрекъснатото влошаване на състоянието на демократичното общество у нас и чудовищната корупция в различните сфери на властта.

  Независимо от евентуални санкции Биволъ няма да спре да публикува достоверни и документирани данни за продължаващото и в момента източване на банки „гнили ябълки“ с активното бездействие и фактическо престъпно съучастие на регулаторните органи и прокуратурата, които са обстойно сезирани за проблема.

  .

• 100 години българско кино

  

  Българското кино навърши 100 години. Датата на рождения му ден (13 януари 1915 г. – б.р.) съвпада с първата прожекция на филма на Васил Гендов „Българан е галант“. Копие от този филм не е запазено. Честванията на празника ще продължат до края на годината.

  Българска национална филмотека отбелязва юбилея в кино „Одеон“ в София, където в часовия пояс от 16.30 ч. ще бъдат показвани игрални, документални, анимационни, научно-популярни и хроникални ленти.

  Програмата следва развитието на българското кино по десетилетия. През януари ще бъдат представени малкото запазени заглавия от периода преди Втората световна война. Февруари ще бъде посветен на филмите от 50-те години и така до края на годината. През декември е ред на най-добрите игрални филми, произведени от 2010 насам. На десетилетията, през които българското кино е произвело най-много филми – 60-те, 70-те и 80-те години, ще бъдат посветени по 2 месеца.

  Преди всяка прожекция ще има кинопреглед от епохата или анимационен филм от съответното десетилетие, а в понеделниците ще могат да бъдат видени най-значимите документални филми.

  Утре от 15 ч. ще бъдат прожектирани късометражните „Пожарна команда“, 1938 г.,  „Празник „Модна фризура“, „Избор на царица на Лъдженския плаж“ – 1940, реж. Спас Тотев, „О, Добруджански край“ – 1940, и рекламата „Пийте само „Шуменско пиво“ – 1940, реж. Спас Тотев, която разказва за „ръчното и автоматично миене на шишета, наливане и пиене на пиво, гарнирано с рекламни стихчета“.

  Особено актуален в момента е „Една екскурзия из Чепинското корито“ – 1933, реж. Ст. Петров, посветен на теснолинейката от гара Септември до Добринище. Тя е на сто години, има описан случай за цар Борис, управлявал влака, и до ден днешен ползването й е голямо изживяване. В момента обаче е изправена пред сериозна опасност от закриване.

  БНТ се включва в отбелязването на празника с поредицата „100 любими български филма“, които се излъчват от миналата година. Сред тях са „Оркестър без име“, „Вчера“, „Куче в чекмедже“, „Топло“, „Дзифт“, „Източни пиеси“ и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

  Комедията „Българан е галант“ е първият български игрален черно-бял ням филм. Васил Гендов изпълнява главната роля, но също е сценарист и режисьор. В него се разказва за случайната среща между Българан и една млада дама. Той започва да я ухажва, а тя от своя страна го кани на пазар, като го помоли той да плати за покупките. След пазара двамата хапват в луксозно заведение, а по пътя към дома дамата среща своя съпруг и му предлага да извикат файтон, за да не са в тежест на Българан. Съпрузите си тръгват, а младият кавалер получава скромно възнаграждение за услугите си. В ролята на дамата е Мара Липина.

  Българската народна банка пусна в обръщение монета „100 години българско кино“. В зала „Средец“ на Министерството на културата е открита фотоизложбата „Зад кадър“, която включва работни моменти от 100 емблематични български филма.

  Източник: в. „Дневник“

  15-минутен римейк на незапазения „Българан е галант“

• Издирват наследници на починала българка милионерка в САЩ

  Българка без наследници и завещание оставя след смъртта си повече от 1 милион долара в Америка

  .

  Покойната Мери Петров е живяла в градчето Гранит сити на границата между щатите Илинойс и Мисури, съобщи Нова ТВ.

  Мери Петров умира в старчески дом през 2011-та на 97 години. Оттогава властите търсят кой е законният наследник на нейното богатство, което възлиза на над един милион и триста хиляди долара.

  Три години по-късно милионът е още там. Общинският ковчежник Кърт Прензлър обяснява, че законът дава 10 години на потенциалните наследници да докажат роднинската си връзка. Остават още 7 години.

  Досега 43 души са подали документи за наследници в съда.

  Голяма част от парите Мери наследява от сестра си – Анн Петров, която почива през 2009-та, също без завещание. Сестрите Петров са дъщери на българските имигранти, дошли в САЩ през 1912-та. Никога не са се омъжвали и нямат деца.

  Техни познати разказват, че дори не са подозирали за състоянието, което Ан и Мери са натрупали, тъй като са живели скромен живот и са работели като секретарки в местната община.

  Сестрите са имали акции във фармацевтични и автомобилни компании.

  По времето, когато навършват 90 години, Ан и Мери страдат от деменция и са неспособни да планират парите и имотите си.

  След смъртта на по-малката сестра Ан, богатството се предава на Мери, която почива 2 години по-късно. Оттогава насам 34 българи са подали иск до съда, опитвайки се да докажат със стари документи и записки роднинската си връзка със сестрите.

  Източник: в. „24 часа“

• България изплати 1.13 млрд. долара външен дълг

  Държавният дълг на България вече е с 919.6 млн. евро по-нисък, след като финансовото министерство нареди изплащане на падежа по глобалните облигации в щатски долари, емитирани в мандата на кабинета Сакскобургготски. Падежът по облигациите настъпи днес, като в наредената от Министерството на финансие сума за изплащане са 1 086 351 000,00 щатски долара главница и последният дължим лихвен купон в размер на 44 811 978,75 щатски долара, или общо 1 131 162 978,75 долара.

  Плащането е извършено с вальор 14.01.2015 г. по обменен курс на БНБ USD/BGN за 14.01.2015 г. – 1,661, уточниха от МФ. Средствата за плащането по падежа бяха осигурени миналата година след емисия на 10-годишни облигации на стойност 1.493 млрд. евро с лихвен купон от 2.95%.

  След изплащането на падежа държавният дълг ще падне от 11.4 млрд. евро на близо 10.5 млрд. евро, уточниха от финансовото министерство. Това е редуциране на дълга от 27% на 24,8% от БВП.

  Източник: в. „Сега“

• Единството на много различните

  Христо Буцев, в. „Култура“

  .

  

  Изключително странна беше гледката на хванатите за ръце и пристъпващи бавно по парижките улици петдесетина държавни и правителствени ръководители, които участваха в демонстрацията в неделя. Милиони хора се бяха излели по улиците на Франция, за да кажат „не” на тероризма и на опитите за етнически и верски разделения във френското общество. Вълнението на света, станал свидетел чрез медиите на марша на цял един народ, слял се във възмущението срещу тероризма, сякаш обхвана и гледката на официалните лица – и те вървяха с народа, и те демонстрираха срещу тероризма, срещу разделението, за единство – за единство на човечеството… Вълнуващо.

  Денят неделя, 11 януари 2015 година – който със сигурност ще остане в историята – отмина. В понеделник, след толкова емоции и патетика, рационалното е уморено да подлага на съмнение съмненията си.

  Задължително е, все пак, да се обърнем към съмненията си. Задължително е да се назовават нещата с възможно най-точните имена; в епоха като сегашната и най-хуманният порив, и най-идеалистичното общо действие рискуват да ни обгърнат със сладка идеологическа вълна или – което е все същото – да ни пратят в мрачините на политкоректността, където всяко нещо изразява нещо друго.

  Кои бяха крачещите отпред, държавниците, които искаха да се покажат единни в защитата на съвременните демократични ценности?

  На манифестацията, чийто призив бе да се отстоява свободата на словото, демонстрираха и министри, в чиито държави тя се отпуска на час по лъжичка, там журналистите добре познават затворите.

  На това огромно събиране, на което френският народ масово носеше плакати „Аз съм мюсюлманин + евреин + французин”, имаше и ръководители, не криещи своята етническа философия, ръководители на държави, изграждащи се на основата на един единствен етнос и недопускащи другите до обществени функции. В някои от тези държави властващият лозунг е: „демографията е нашето оръжие!”.

  Сред лозунгите за „свобода, равенство, братство” и „cogito ergo sum”, крачеха пратеници на държави, правораздаващи по законите на шериата, държави, в които жената е придатък към къщата.

  Как да не надмогнеш вълнението от патетичната картина и да не си задаваш въпроси?

  Като въпросът за преобръщането – как в съвременния свят убийствата в един антиправителствен, антисистемен вестник, който през цялото си съществуване е минирал всякакъв вид организация (и в това е неговата прелест и критична важност), организират такава огромна проява на единство.

  И какво стоеше зад това единство? Дали не страхът – не от физическа смърт, а от смъртта на света, в който живеем? Нарушените баланси на планетата ли бяха раздвижили тези огромни човешки маси? Днес всичко се клати и променя: икономика, демография, екология, култура…

  В момента, в който французите от „всякоя възраст, класа, пол, занятие” протестираха картезиански, в Нигерия Боку Харам избиваше хиляди невинни. С (евентуалното) унищожаване на групировката ще се възцари ли гражданският, етнически и религиозен мир в Нигерия?

  Въпросите са много, с политкоректно песнопение те няма да се решат – с него те даже не могат да бъдат поставени сериозно.

  Защото сме много. Различни. И много различни.

  Нека винаги имаме в сърцето си нежните, тъжни и проникновени думи на Радичков:

  „Казват, че човечеството било единно! Каква единност, Господи!… Просто сме натъпкани всички в един прогизнал от времето корабен трюм, човек до човек, нелепост до нелепост, нежност до нежност, глупост до глупост, части от нещо си… Няма накъде!”

• Изявления на Джон Кери и Бойко Борисов след срещата в София
  

  Джон Кери и Бойко Борисов. Снимка: БГНЕС  

  Никоя страна не трябва да бъде зависима от друга страна за енергийните доставки. Това каза държавният секретар на САЩ Джон Кери в изявление след срещата си с премиера Бойко Борисов. САЩ са готови да помогнат на България, която взе трудни решения, за да защити бъдещето си, да се привлекат инвестиции, да създадем един план за енергийното бъдеще на България, посочи Кери.

  Ще изпратим енергиен експерт в България, който да работи с Министерството на енергетиката, за да помогне за разработването на такъв план, информира той.

  Джон Кери и Бойко Борисов са обсъдили въпроси, свързани с увеличаване на енергийната сигурност както в България, така и в цяла Европа. Много е важно да се постигне диверсифициране на източниците и увеличаване на свързаността със съседите, каза Кери.

  Има мораториум върху проучванията за шистов газ до момента, в който се изнамери технология, която сто процента да гарантира чистотата на околната среда, подчерта премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос по време на изявленията след срещата му с държавния секретар на САЩ Джон Кери. Находищата, за които се говори, са в най-плодородната ни част на страната, отбеляза Борисов. Премиерът подчерта, че по тази тема позицията ни е много ясна и нашите партньори я знаят.

  Държавният секретар Джон Кери отговори на журналистически въпрос относно възможността за безвизов режим със САЩ, че това би било много положително събитие и за двете страни. Той отбеляза, че програмата за безвизово пътуване е много специфична, има много строги критерии и че, за да се включи една страна в такава програма, процентът на отказаните визи трябва да е под 3 процента. Кери посочи, че за 2014 г. процентът на отказани визи за България е бил 15.2 на сто.

  Сред обсъдените теми на днешната среща са били отбраната и сигурността, енергийната диверсификация, върховенството на закона и културните връзки между двете страни. Създадени са четири работни групи, за да се задълбочи и затвърди двустранното партньорство.

  САЩ напълно подкрепя плановете на България за реформиране на съдебната система, посочи още държавният секретар на САЩ.

  Пресконференцията на Джон Кери и Бойко Борисов можете да чуете в сайта на Дарик радио тук.

  Източник: БТА
• Огнян Минчев: Мултикултурализмът е шизофренна идеология

  Интервю на Веселин Стойнев с проф. Огнян Минчев,

  „Труд“

  .

  

  Все по-често политическата коректност се проявява като репресивно лицемерие. Необходим ни е възроден национален елит, който да осигури нормално функциониране както на държавата, така и на пазара –

  казва проф. Минчев в това интервю.

  .

  – Стана ли осъзнато по-скъпа свободата за свободния свят, а гражданите и техните правителства – твърдо решени да я отстояват, след като тя бе платена с кръвта на 12 души на Френския 11 септември?

  – Цената на свободата по принцип се разбира тогава, когато си на път да я загубиш. През последните 70 години Европа живее в безпрецедентен комфорт на гарантирана свобода. Студената война разпъна чадъра на американските гаранции за сигурността на Европа срещу евентуална агресия от съветския Изток. Европейската интеграция се разви в условията на почти лабораторен експеримент, при който външните негативни влияния бяха почти изцяло изключени. Три поколения европейци бяха възпитани не просто в миролюбие и пацифизъм, а в категорично убеждение, че нова война на европейска територия е вече невъзможна. Разпадането на Югославия и интегрирането на бивша Източна Европа – една общност с много по-травматични представи за заплахите пред сигурността – малко повлияха на принципната убеденост на западните европейци, че взаимната зависимост, желанието за мир и толерантността са достатъчните условия за сигурност и безметежност. Кризата в Украйна и френският 11 септември са първите сериозни предупреждения за това, че Европа и светът са отново място, пълно с опасности и предизвикателства. Ще мине време обаче преди мнозинството европейци истински да осъзнаят тази нова реалност, да си припомнят, че за свободата трябва да се правят жертви, че демокрацията струва нещо само ако има гражданска готовност тя да бъде защитена.

  – Солидарността под надслова „Аз съм Шарли“ ще успее ли да заглуши очаквания ксенофобски отговор и евентуален антиислямстки екстремизъм?
  

  – Лозунгът „Аз съм Шарли“ е добър за ситуационна гражданска солидарност от този вид, който видяхме в едномилионното шествие в Париж. С настъването на следващите дни ще стават все по-ясни няколко неща. Преди всичко, много малко от деклариращите „Аз съм Шарли“ са „Шарли“. Едно, защото малцина биха приели позицията да предизвикват света по подобен начин. Друго, защото след първоначалния шок обществото неизбежно ще се разпадне на различни групи по убеждения как трябва да се реагира на радикалния ислямизъм. Ксенофобията и антиислямският радикализъм ще бъдат толкова по-големи, колкото по-устойчива е противоположната позиция – да си затваряме очите, лицемерно да обясняваме, че разстрелът на „Шарли ебдо“ е случайност, прецедент, че ние всъщност си живеем заедно – всички различни хора, и се обичаме силно, че липсата на интеграция е неолиберален грях и изключително социален проблем, а не културен проблем, и т.н. Постмодерната либерална левица практикува „политика на щрауса“ под влияние именно на седемте десетилетия безметежна сигурност и обществена солидарност около социалната държава, преодоляването на националните и културни различия в развитието на интегрирана Европа, изграждането на функционална мултикултурност между европейските народи. Нежеланието и неспособността да се реагира на динамично променящия се свят около нас от страна на тази левица поражда и засилва полярния отговор на крайната десница, която си присвоява ролята на „защитник на Европа“ от ислямисткото нашествие отвън и ляво-либералната безотговорност отвътре.

  И двете страни – и тези между тях – трябва да осъзнаят фактите, че в социалната и културна периферия на Европа нараства броят на представителите на една етно класа, които все по-често се идентифицират с ислямския радикализъм вместо с ценностите на обществата, които са приели тях или родителите им през последните десетилетия. Отговорът на този проблем може да бъде толкова по-ефективен, с колкото повече реализъм бъде припознат. Решителните действия в рамките на демократичната държавност са единственото средство за обезсилване на ксенофобията отдясно и безпомощността, основана на илюзии отляво.

  – Доколко ислямизацията на Западна Европа и политиката на мултикултурализъм на либералните демокрации подхранват религиозния и ксенофобски радикализъм?
  

  – Мултикултурализмът тихомълком подменя гражданското равенство на права и отговорности пред закона с привилегии – „защитени зони“ на алтернативен нормативен ред и поведение. Това е институционализирано лицемерие. От една страна ще живеем в общество на равенство между половете, от друга – ще толерираме ислямската традиция на подтисничество над жената (чрез забулване, обезправяване) като израз на „малцинствени права“.

  Бедата е в това, че без общ ценностен и нормативен код на поведение обществото се разпада на паралелно съществуващи светове. Отказът от обща гражданска отговорност към установения нормативен ред отваря кутията на Пандора за ескалация на претенциите към общностно обособяване на културна основа – както и на претенциите това обособяване да бъде толерирано от обществото. Оттук нататък автономността не подлежи на контрол и при определени обстоятелства може да стигне до радикално отрицание на обществото и държавата.

  – Може ли да се учреди право на някакъв традиционен християнски облик на даден град или територия, за да не бъдат превзети от джамии и бурки? Или обратно – едно ново велико преселение на народите да дава право на неограничена промяна на средата?
  

  – Християнският облик се осигурява от християните. Ако нарастваща част от обществото губи християнската си идентичност, очевидно обликът на територията ще се променя. Но в Европа загубата на традиционна християнска идентичност върви в посока на приемане и съвместяване на различни субкултури и идентичности, които се разглеждат не като проблем, а като възможност и богатство. В тази среда радикалният имам и бурката би трябвало да се възприемат като чужди тела – като заплаха за многообразието поради агресивния си стремеж да се налагат. Но мултикултурализмът е шизофренна идеология – от една страна той изисква толерантност на съвместния живот, от друга – яростно защитава радикалните отклонения от толерантността от типа на ислямистката инвазия единствено поради статута й на малцинство. Колко струва толерантността и многообразието, ако не могат да се защитят?

  – Освен мултикултурализма, развенчаван в последните години и от най-високо държавно ниво, след кървавия 7 януари съвсем на прицел застава и политическата коректност, цензурираща в американските медии и показването на карикатури от „Шарли ебдо“. Завоевание или извращение на либералната демокрация е политическата коректност?
  

  – Има опити политическата коректност да бъде определяна като добро възпитание и кодекс на поведение в мултикултурна среда. Но все по-често политическата коректност се проявява като репресивно лицемерие. Забраната да се назовават нещата с истинските им имена е цензура, която се „продава“ като изискване за добро поведение. Резултатът е класическият парадокс от времената на реалния социализъм: „Защо каквото виждам, не чувам, а каквото чувам, не виждам?“. Приликата категорично не е случайна. Левичарската склонност да се налага идеологически идеал със сила важи и при комунизма, и при ляво-либералната утопия на „политическата коректност“. Това не означава, че можем да обиждаме или дискриминираме някого. Просто смисълът на думите е да отразяват действителността, а стремежът да я променяш чрез „новоговор“ далеч не е откритие на пост-модерните времена.

  – В България все по-силен е гласът на едно ново ляво, което черпи легитимност от усилията си по развенчаването на прехода и на неговия неолиберален модел. Провал или успех бе преходът у нас и доколко този модел има вина или заслуга за това?
  

  – Независимо колко успешен е бил преходът и за кого, ние безспорно живеем в едно дълбоко променено общество, което създава своите собствени възгледи, разделения и визии за бъдещето. Това общество е силно поляризирано, държавата, която го управлява е слаба и неефективна, а несправедливостта – дори и в най-минималното изискване за равенство пред закона – е категорично неприемлива. Затова странно е не възникването на едно ново ляво, а липсата на достатъчна подкрепа в обществото за него. Имаме нужда от по-силна левица, за да се стреснат олигарсите-латифундисти и да разхлабят примката… Друг е въпросът, че едва ли само неолиберализмът е виновен… А и още един въпрос – защо това ново ляво толкова ентусиазирано подкрепя бруталния и примитивен капитализъм в стил „Путин“? Защо още е живо старото безумно раздвоение на европейската левица – „толкова са ни омразни Америка и капитализмът, че сме готови да се прегърнем с най-големите сатрапи в историята – Ленин, Сталин, Мао…?“ И така нататък…

  – Лявото иска връщане в държавата в икономиката и в обществените услуги, дясното също иска връщане на държавата, но като работещи институции. Възможен ли е политически консенсус и при какъв компромис?
  

  – Изборът ляво-дясно, или държава-пазар в днешна България е избор между това кой предпочиташ да те ограби – симулиращият пазарна дейност олигарх-монополист или подчинената му корумпирана държава. Разделението и балансът между пазар и държава имат смисъл при работещи институции и гарантирана от закона пазарна конкуренция. Тогава вече левите и десните могат нормално да спорят какъв е легитимният баланс между държавна регулация и пазарна свобода. Подобен спор в днешна България е нелеп. Необходим е ляво-десен консенсус на почтените хора, за да бъде изритан КОЙ – корпоративно-търговската олигархия – и да бъде реформирана държавата. Необходим е възроден национален елит, за да осигури нормално функциониране както на държавата, така и на пазара.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––
  

  * Огнян Минчев е роден през 1958 г. във Варна. Завършил е социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Директор на Института за регионални и международни изследвания. Председател на УС на „Прозрачност без граници“. Преподава политология в Алма матер.

• „Билд“ представи тероризма в числа

  След драмата в Париж, белязана от убийството на 12 души в редакцията на хумористичното списание „Шарли ебдо“, в. „Билд“ се спря на десетте най-важни неща, свързани с тероризма.

  

  Ислямска държава контролира 11 петролни полета в Ирак и Сирия, от което всеки ден печели по 5 млн. долара.

  5024 души загинаха само през ноември 2014 г. при атаки на терористи по света /664 нападения в 14 страни/.

  В сметките на халифата до сега са се натрупали 2 млрд. долара.

  Според различни оценки 4920 от екстремистите на ИД идват от Централна и Източна Европа, от които 930 от Франция и 2000 от Великобритания.

  Годишните приходи на ИД от продажба на откраднати предмети на изкуството вероятно възлизат на около 6 млрд. долара.

  Сред терористичните организации най-активна е ИД – те са извършили 44% от терористичните атаки в света. Следват ги „колегите“ им от „Боко Харам“ – 16%, талибаните с 14%, Ал Каида – 8%, Ал-Шабаб – 5% и Фронта ал-Нусра с 5%.

  ИД заграби 429 млн. долара след установяването на контрол върху централната банка в гр. Мосул /Ирак/.

  18 000 души бяха убити през 2013 г. при терористични удари по целия свят.

  Според преценка на ЦРУ халифатът разполага с армия от 33 000 главорези.

  Източник: в. „Сега“

• Исторически марш на солидарността в Париж
  Материал на Dariknews.bg

  Снимки: БГНЕС

  

  Над 1 млн. души се включиха в днешния Марш на солидарността в памет на 17-те жертви на терористичните атаки, които потопиха Франция в скръб. В манифестацията в защита на свободата на словото и демокрацията участваха и десетки ръководители и представители на много чужди държави и международни организации, начело с президента Франсоа Оланд. Многохилядни митинги на солидарност се проведоха в същото време и в десетки градове из Европа.

  „Площадът на свободата на словото“ не побра множеството хора. Дошлите издигнаха лозунга „Аз съм Шарли“, други държат плакати „Развейте химикалките си“, „Свобода на словото“.

  На първа линия на площада бяха оцелелите редактори от „Шарли Ебдо“, близки на загиналите карикатуристи и журналисти, разстреляни в редакцията на сатиричното издание.

  Световните лидери, хванали се ръка за ръка, бяха посрещнати с овации от множеството, след което последва минута мълчание за жертвите.

  

  

  Днес Париж е столицата на света, заяви по-рано президентът на Френската република Франсоа Оланд пред членовете на правителството, събрали се в Елисейския дворец.

  Цялата страна ще се извиси към най-доброто, добави държавният глава по повод марша, който е в отговор на кървавите джихадистки атаки, отнели живота на 17 души във Франция и предизвикали шок в света.

  

  Преди да се включат в историческата манифестация, Оланд прие в Елисейския дворец много чужди ръководители.

  Сред тях бяха британският премиер Дейвид Камерън, германският канцлер Ангела Меркел, премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, който бе забелязан редом до палестинският президент Махмуд Абас, министър-председателите на Турция Ахмет Давутоглу и на Испания Мариано Рахой. Пристигна и руският външен министър Сергей Лавров, от името на САЩ пък взе участие правосъдния министър Ерик Холдър.

  Българският премиер Бойко Борисов също пристигна на срещата във френската столица.

  Ръководителите на Европейския съюз Жан-Клод Юнкер, Мартин Шулц, Федерика Могерини и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също участваха в марша във френската столица.

  

  Присъстващите световни лидери и френски политици запазиха минута мълчание по време на шествието, с което изразиха солидарността и единството си в противопоставянето срещу тероризма.

  След това Оланд прегърна всеки от чуждестранните си колеги, които вървяха редом с него. С това участието на чуждестранните лидери в акцията приключи.

  Самият френски президент продължава да върви и разговаря с близките на загиналите при атентатите, които бяха извършени в Париж през тази седмица.

  

  По-рано американският министър на правосъдието Ерик Холдър съобщи, че Вашингтон ще бъдат домакин на 18 февруари на среща на върха, на която ще бъдат обсъдени средствата за борба срещу „насилствения екстремизъм в света“.

  Многохилядни митинги на солидарност се проведоха в десетки други градове из Европа.

  Поне 15 хиляди души заляха днес централните улици на Брюксел в спонтанно шествие в памет на жертвите от атентатите в Париж и в защита на свободата на словото. Данните за броя на участниците са по източници от полицията. По улиците се виждат възрастни и деца, издигнали посланието „Аз съм Шарли“, изписано най-често на френски, но и на много други езици. Някои от участниците носят макети на цветни моливи – оръдието на труда на разстреляните френски карикатуристи от изданието „Шарли ебдо“. Шествието преминава под наслова „Заедно срещу омразата“. Шествието бе свикано във „Фейсбук“ по идея на журналисти, общественици и граждани. Те предупредиха, че не желаят на проявата да бъдат издигани политически или верски призиви.

  Между 8 и 9 хиляди души се събраха днес следобед пред френското посолство в Берлин, за да изкажат солидарността си след атентатите във Франция. Хората, организирали се чрез „Фейсбук“, се събраха около 15:00 ч. местно време в центъра на Берлин пред френското посолство, където от сряда се полагат цветя и свещи в памет на 17-те жертви. На стената на посолството също бяха прожектирани трите думи „Аз съм Шарли“. Мнозина от присъстващите бяха дошли със семействата си, въпреки вятъра и студа, отбелязва АФП.

  Точно в 14 часа по Гринуич събралите се на стълбите на Националната галерия в Лондон до площад „Трафалгар“ се изправиха и вдигнаха ръце към небето. В тях те държаха моливи и плакати с надпис „Аз съм Шарли“. Други бяха написали също „Аз съм евреин“, „Свобода, равенство, сатиричност“, или държаха френски знамена. В голям кръг, очертан на земята, беше нарисувано сърце с посланията „Аз съм Шарли“, „Аз съм британски мюсюлманин“ и „Да живее Франция!“ На протеста в Лондон присъстваше и британският вицепремиер Ник Клег. Премиерът Дейвид Камерън и лидерът на лейбъристката опозиция Ед Милибанд бяха в Париж, за да участват в шествието във френската столица.

  В Израел над 500 души се събраха пред екран, на който пишеше „Ерусалим е Шарли“. Присъстващите в залата на общинския съвет запазиха минута мълчание, държейки плакати с надписи „Аз съм Шарли“ или „Аз съм френски евреин“. „Всички ние сме мишени на тероризма, ние които също носим ценностите на свободата, равенството и братството. Днес всички сме френски евреи. Днес Ерусалим е Шарли“, заяви кметът Нир Баркат, за което получи бурни аплодисменти. Равинът на Ерусалим Шломо Амар прочете молитва в памет на жертвите, четирима от които са евреи. Пиер Беснену, бивш лидер на френската еврейска общност, отбеляза обаче, че обществената мобилизация във Франция „оставя горчив вкус, защото бяхме много самотни след Тулуза“. През 2012 г. в Тулуза беше извършен атентат срещу еврейско училище, при което загинаха три деца и учител. „Въпреки усилията на френските сили за сигурност, ние не можем да защитим нашите евреи във Франция“, добави той.

  
• Проф. Гаврилов: Вероятно ще има втвърдяване на политиката на Франция към исляма

  Във Франция прави голямо впечатление огромната вълна на солидарност, която предизвикаха трагичните събития преди два дни. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ проф. Любомир Гаврилов*, преподавател във Франция. Той изтъкна, че покрай трагедията обществото е пропуснало представянето на книгата на Мишел Уелбек – „Субмисион“ („Подчинение“), която представя Франция през 2022-ра г. под мюсюлманско господство.

  

  Бих казал, че реалността засенчва събитията, които се описват в тази политическа фикция, каза професорът. Авторът се отказа да рекламира книгата си не от страх, а защото моментът не е подходящ за антиислямска реклама, допълни той.За България изниква един много интересен въпрос – може ли да се направи паралел между това, което се случва сега във Франция, и това, което би могло да се случи в България в бъдеще. Във Франция мюсюлманите представляват 8% от населението в момента, в България – също. Ситуацията е съвсем различна с Германия, където този процент е много по-нисък. Малко са държавите в Европа, където мюсюлманите са почти 10% от населението. България е в това число. Какви изводи ще си направят тайните служби, ДАНС? По какъв начин ще се финансират в бъдеще религиозните училища в България? С чужди пари? С пари от Саудитска Арабия? А строителството на джамии? Експертите във Франция от доста време са очаквали терористичен акт, но тайните служби са се справяли досега доста добре с предотвратяването им, отчете Гаврилов.Политическа реакция без съмнение ще има. Само преди броени дни във френския парламент беше гласуван закон, който криминализира участието в джихад, във военни действия в Сирия в Ирак. Увеличават се наказанията. Но очевидно това няма да е достатъчно. Вероятно ще има втвърдяване на политиката на Франция към исляма и ще има повишено следене на различните групи, които се занимават с религиозна дейност във Франция.Във Франция постоянно има инциденти, които официално не се считат за терористични актове, но има подозрения, че са такива, обобщи професорът.Интервюто на Снежана Иванова с проф. Любомир Гаврилов можете да чуете от звуковия файл в сайта на БНР.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Любомир Гаврилов е професор по математика в Университета на гр. Тулуза, Франция. Той е член на Временните Обществени съвети на българите в чужбина.

   

• Джон Кери ще бъде в България на 15-ти

   

  

  По покана на българския външен министър Даниел Митов държавният секретар на САЩ Джон Кери ще посети България на 15 януари 2015 г. Информацията е публикувана на сайта на Министерството на външните работи.

  „По време на разговорите между двамата външни министри ще бъде направен преглед на двустранните отношения и актуални въпроси на международния дневен ред с акцент върху водещи теми като регионалната сигурност и двустранното сътрудничество в областта на отбраната, търговско-икономическите връзки и инвестиции, енергийни въпроси и др.“ – се уточнява в официалната информация на дипломатическото ведомство. В програмата на посещението са предвидени срещи с президента Росен Плевнелиев и министър-председателя Бойко Борисов.

  Неофициална информация за предстоящото посещение на американския държавен секретар се появи през седмицата, но не беше потвърдена от Външно. Митов и Кери имаха официални разговори на 2 декември м.г. в Брюксел по време на срещата на външните министри на страните – членки на НАТО. Тогава МВнР съобщи, че двамата са обсъдили развоя на международните събития и въпроси от двустранен характер.

  Източник: в. „Сега“

• Начело стоят прости и неграмотни хора и такива ни пишат законите

  Начело на българската държава стоят прости и неграмотни хора, от такива се пишат и законите в парламента. Доникъде няма да стигнем с тези хора – смята проф. Петър Иванов
  

   

  Проф. Петър Иванов, Zadkulisite.com

  B сайта на Народното събрание, в раздела „Законодателство”, има внесени с дата 28.11.2014 г. два законопроекта от по една страница текст: „Законопроект за изменение и допълнение на Закон за българските лични документи” и „Законопроект за изменение и допълнение на Закон за гражданската регистрация”. Самите наименования на законопроектите са грешни, липсва членуването на думата „закон”, което е задължително, тъй като въпросните закони са единствени. Няма да обсъждаме коварната политическа цел на вносителите от ДПС в бъдеще да се осигури абсурден законов комфорт на хората от автобусите по време на избори и на продавачите на изборни гласове, но ще изтъкнем обаче следните два факта:

  В първия законопроект от двадесетина изречения има точно 130 правописни, пунктуационни, граматически, стилни, фактически и други грешки. Не е за вярване, но са толкова! В текста на самия проектозакон от 86 думи има 28 грешки, а в мотивите, където думите са 444, те са 102.

  Вторият законопроект е по-кратък, състои се от три изречения с 34 думи. Тук са налице 12 правописни, пунктуационни и други грешки; значи има поне една грешка на всяка втора или трета дума в текста. В мотивите грешките пак са 102. Общо грешките в този проектозакон с текст от една страница са 114.

  Като вносители на двата законопроекта са се подписали 25 депутати от ДПС. Като вносител се е подписал и един политолог-масажист, милият. Вносител е и Бат’ Сали. Всички те са създатели (автори) на текстовете или най-малкото са запознати с тях, за да ги подпишат. Всичките подписали се депутати са с висше образование, много от тях имат даже повече от една диплома за бакалавър и магистър. Половината са преподаватели, Бат’ Сали също е преподавател, т.е. те обучават други хора, наливат някому знания, обща култура и грамотност. Всичките вносители са декларирали в сайта на Парламента, че владеят по най-малко по три езика, а някои (Станислав Атанасов) са посочили 5 езика; единствено Дурхан Мустафа е признал, че владее само два езика, като единият от тях е руски език, а не се знае кой е вторият – български или турски. Сред вносителите има завършили и българска филология (Лютфи Местан). Защо тези толкова образовани и надарени полиглоти-интелектуалци с дипломи всъщност са потресаващо неграмотни (над 100 грешки на страница)?

  Наред с тези хора в Парламента коват закони още и ММ-бойци, одъртели състезатели по таекуондо, самолетни келнерки, офицери от Държавна сигурност, метреси, плачещи смешници без кортик, ресторантьори, шпиони, куп журналисти-ченгета, селски масони, мухлясали комунисти, стари моми от Филибето, вече „облекани” по софиянски, бизнесмени-крадци, и обикновени луди, известни от Варна до Варадеро. В целия парламент, заедно с 230-те нещатни сътрудници, няма нито един човек, който поне малко да разбира от художествена култура и в същото време да е грамотен, никой не разбира от образование, здравеопазване, финанси, енергетика и т.н. Но това не пречи всяка сутрин, даже преди да отидат в тоалетната, тези хора и още цяла глутница софиянци, партийни водачи и водачки, вампиролози, агенти, плевенски тарикати, математици с интерес към психиатрията, продажни социолози, тънкогласи икономически съветници, синдикалисти-биячи и др., да се юрва по пижами към ефирните телевизии да ни учи на ум и разум, на морал и добродетели, да ни сочи пътищата, по които да вървим към светлото бъдеще, а в същото време да си мисли как и колко още да открадне оттук или оттам.

  Доникъде няма да стигнем с тези хора!

   

• Д-р Тотко Найденов за ниските температури

  Д-р Тотко Найденов: Актьорът Емил Джамджиев умря заради рязката смяна на температурата

  .

  Тодорка Николова, БЛИЦ

  Тези дни усетихме какво е сибирски студ. Ниските температури вкараха много хора в болницата. За съжаление минусовите градуси могат да ни докарат не само счупване на костите от паданията, но и смърт, твърди д-р Тотко Найденов.

  

  – Д-р Найденов, какви опасности крият за организма ниските температури?

  – Най-вече – охлаждане на тялото. Артериите на мозъка, бъбреците и крайниците се свиват, има опасност от исхемичен инсулт и премръзвания на пръстите. Противодействието е топла шапка на главата и, непременно – сухи и топли обувки. Ако обувките пропускат влага, пада имунната защита и лесно се стига до хрема, бронхит, прихващане на грип, дори пневмонии. В тази връзка искам да споделя учудването си от „Мъжкото хоро“ в Калофер. Дано другите градове не им подражават. Разбиха леда на Тунджа и играха над 30 минути, навлезли до кръста в ледената вода.

  – Но нали казваха, че предварително са загрели с вино и ракия?

  – Още по-опасно, защото алкохолът разширява съдовете, а студът ги свива, както вече казах. Може да се получат и ритъмни смущения на сърцето, и бронхопневмонии, ангини, ишиас, възпаления на бъбреците – пиелонефрит. Бъбреците обичат две неща – топло и течности, но – вода, не алкохол. Много би ми било интересно, ако местният лекар излезе с някакво съобщение, колцина са го посетили за лечение. Разбира се, от сърце се моля да няма заболели. Подобни болести може да се „пипнат“ и при ваденето на кръста, но там се хвърлят за кратко.
  Така преди години почина мой приятел – артистът Емил Джамджиев. Пийнал с приятели вечерта, свършило питието и излязъл – гологлав, леко облечен, по домашному, в мразовитата вечер. Рязката смяна на температурата му донесе внезапна смърт… Не плаша никого, само предупреждавам и обяснявам, нека хората да знаят за опасностите от студа, а иначе всеки е свободен да рискува здравето си, пък било и при ритуали. Опасност виждам при причестяването в църквите, когато на хората се дава да пият осветено вино с една и съща лъжица, която всички старателно облизват и, разбира се, си оставят микробната флора от устата… Разговарял съм по въпроса с моя приятел отец Васил от църквата „Св. Георги“, в която често ходя да се черкувам. Споделих му опасенията си от разпространяване на грип, хепатит А, че дори и менингит и други вируси – болести, причинявани от вируси, но той ми заяви, че това било изключено, абсурд, всичко било осветено и пр. Не мога да се съглася. Някои хора пък проявяват студова алергия – бузите или ръцете им се зачервяват и сърбят. Това състояние преминава след влизане на топло или поставяне на ръкавици.

   

• Човекът, който спаси света от ядрена война

  Инж. подполк. СТАНИСЛАВ ПЕТРОВ – този човек на 26 септември 1983 г. спасява света от Трета световна ядрена война

  .

  Ангелина Славова,  Geograf.bg

  

  Изчаках до вечерта, за да проверя дали тези дни някой го е отбелязал в Мрежата. Странно, че не открих никъде публикация, затова – нека разкажа. Защото светът съществува сега, благодарение на ИНТУИЦИЯТА и ЗНАНИЯТА на инженера, нарушаващ всички възможни военни заповеди – само веднъж, но този ден е спасителният за света в подмолните години на Студената война. Докато е дежурен в свръхсекретната база, известна като “Серпухов-15“, се случва напрегната ситуация, подробности за която можете да прочетете в линка по-долу. Офицерът за секунди овладява шока и САМ взима генералното и изключително отговорно решение на човек и учен, пренебрегвайки военната си клетва като член на висшия команден състав на СССР – а именно: да НЕ изпълни задълженията си по устав в строго-секретната си професия, когато се задействат датчиците в знак на ядрено ракетно нападение от територията на САЩ. Бил е длъжен да даде ответен удар, освобождавайки ядрените ракети и на Русия срещу изстреляните към нея унищожителни глави. Тъй като преди да стане офицер е действащ инженер, продължава и на новата служба да се занимава точно с подобряване на системата за предварителна компютърна сигнализация и затова с цената на непоносим за психиката му стрес, решава, че ситуацията е грешка в командния пулт. Така докладва и на държавния глава на Русия (в случая на Андропов): „Това е грешка. Нападението не е реално.“ Но после алармите се включват отново – общо 5 пъти в продължение на няколко минути с компютърното предупреждение, че до половин час унищожителните балистични ракети (ако са изстреляни) ще са на територията на Русия. И до ден днешен Петров казва, че не е бил 100% сигурен, когато е взел решението си, че компютърът греши, предвид изключително напрегнатата точно в онзи момент политическа обстановка между САЩ и Русия. И все пак, основавайки се на човешкия си морал и инженерните си познания, той на своя глава, с цената на разрушително за самия него нервно напрежение, решава да не се довери на изправността на алармите. Имал е достатъчно знания като инженер, за да предполага грешката, разбира се. И вътрешна благословия да бъде човек първо, а не военен. Което е спасило света от ядрена зима… Човешкото в човека и надделяващият му разсъдък в крайни ситуации НАД военните задължения, са спасявали през хилядолетията много хора. В този случай реакцията му е опазила целия свят. Имайки предвид разрушителната мощ, която е можела да се освободи в атмосферата с избухването на ядрените заряди. „Мощността на ядрените арсенали на двете велики сили по онова време бе такава, че надхвърляше 60 пъти мегатонажа, необходим за предизвикване на вечна ядрена зима на Земята.“ (В. Ценков)

  Човекът е отговорен за войните. И за случването им, и за преодоляването им. Всеки един човек е отговорен за това, започвайки от войните в себе си!

  Офицерът бил наказан, защото пренебрегнал задълженията си и не издал полагащата се в такива случаи заповед, макар че поводът за порицаването му да е бил, че не е водил стриктно документацията в бордовия дневник за деня и не е описал веднага в него случващото се. (Нима при целия този непосилен стрес, когато животът на планетата е бил поставен на карта, е било възможно да седне да пише в дневника?! Точно в този момент?! И как изобщо това е било достойно и достатъчно да служи като довод за уволнение?!)

  И не след дълго е отстранен от служба. Макар че спасил човечеството от ядрен апокалипсис. Заради военната тайна и политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 г. На 19.01.2006 г. в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк му връчват специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Отличието е кристална статуетка – ръка, държаща земното кълбо, надписана: „На човека, който предотврати ядрената война“. Получава още международни отличия – 2012 г. в Баден-Баден му е връчена наградата на немските медии, а миналата (2013) в Дрезден – Наградата за предотвратяване на въоръжени конфликти.

  В свое интервю той казва, че много добре е осъзнавал каква служба заема в отбраната на страната си и е действал, знаейки че нарушава заповеди, но „сигналът“ в него, че става компютърна грешка е бил по-силната аларма, в чиято убеденост се е вслушал. Както и се оказва после – било е трудноразпознаваем проблем в компютърната система. И понеже Петров е бил възпитаван като офицер във военна тайна, никога на никого не бил споменавал преживяното, не му е придал особена важност (просто е постъпил като човек, казва…) Отначало се чувствал огорчен, че назидателно са го наказали за пренебрегване на военните си задължения, по-късно се смирил, простил… Макар че стресът, последвал след всичко това, допълващ този от нощта на взимането на важното за света решение, го отвеждат и до лечение в психиатрична клиника, където за кратко е останал в мълчание за успокояване на духа и ума си…

  Отдавна е съвсем сам. Казва, че самотата е голямо изпитание в живота му… Години след инцидента жена му тежко се разболява и тогава с нея и двете си деца избира да живеят далеч от столичния шум. Заминават в малкото руско градче Фрязино, където той е останал и до днес, сам – след като в 1997 г. изгубва съпругата си. В малко, панелно и доста вехто жилище живее днес човекът, поел такава изключителна отговорност на плещите си и по този начин предотвратил избухването на световна война.

  

  Когато 10 години след инцидента популярният журналист Дмитрий Лиханов от „Строго секретно“ му взима интервю, Петров е изключително изненадан. После, с падането на „желязната завеса“ цял свят научава за изключителното и изключително навреме взетото от него решение, предопределило съдбата на света.

  Станислав Петров е най-обикновен човек, отдавна е пенсионер и е непресторено скромен. „Съвсем обикновен човек съм – и преди, и сега“, казва за себе си той и ако прочетеш за него в интервюта, които е давал в последните години, ако научиш повече за живота му сега и преди, за вълненията му по време на взимане на това значимо решение, разбираш, че изключителността му е точно в това. Именно такива „обикновени“ хора са истинските спасители на човешкото в света, въпреки всичко и въпреки всички спънки в лицето на пречещите „човешки“ обстоятелства, с които се сблъскваш неминуемо, ако застанеш срещу „нечовешките“ правила.

  Човекът (за мен) е Знание, Мъдрост, Честност, Почтеност, Интуиция и Любов.

  Да бъде още дълго жив и здрав вече 75-годишния Станислав Петров – човекът, на който дължим възможността да спим спокойно днес! Стига да сме с чиста съвест, разбира се.

  .

  Повече подробности за случая:

  Публикация на Валери Ценков в сп. “Тема“ (тя е отпреди 10 години, но е най-изчерпателната на български език)

  Трейлър на филм за Станислав Петров:

  „The Man Who Saved The World“- Stanislav Petrov,
  featuring Kevin Costner, Matt Damon, Robert De Niro, and Stanislav Petrov, among other celebrities… http://www.imdb.com/title/tt2277106/ Director: Peter Anthony

• Стършелите: Редакциите също са храм – на свободата

  

  Нищо по-лесно от това да се влезе в храм.

  За да влезеш в църква – достатъчно е да си свалиш шапката.

  За да влезеш в джамия – да си събуеш обувките.

  За да влезеш в редакция на вестник – даже и това не е нужно.

  Но редакциите също са храм – на свободата. На свободата на мисълта, на свободата на убежденията, на свободата на словото. А най-свободното, превъзмогващо всяка цензура слово, е сатирата.

  Днес (това е написано вчера – б.р.) бяха убити наши колеги от френското сатирично списание „Шарли Ебдо“.

  Поклон пред рицарите на смеха, загинали във вечната битка на свободата срещу фанатизма.

  Стършелите

   

  Източник: в. „Стършел“

• Батерия за автомобил обезпечава пътуване от 1000 км

  

  Испански инженери са разработили ново поколение батерии. Те са по-евтини от аналозите си със 77% и позволяват да се зарежда електромобил само за 8 минути и да се изминат 1000 км. Графеновите батерии вече се тестват в 4 германски автомобилни компании.

  Електромобилът, разбира се, е много атрактивна форма на транспорт. Превозното средство, което не замърсява околната среда, създава по-малко шум, и се движи с евтино гориво, което  със сигурност е много интересно. Въпреки че то няма мощността  и скоростта на превозните средства с  изкопаеми горива, все пак отговаря на основните транспортни нужди на повечето хора.

  Съвременните електрически автомобили имат два основни недостатъка: много дълго време за зареждане и кратък живот на батерията. Въпреки, че литиево-йонните батерии, с които са оборудвани  сегашните електромобили,  непрекъснато се подобряват, за пълното им зареждане са необходими  няколко часа, и изминават след това не повече от 300 км.

  Тези ограничения може да елиминира новата графен-полимерна батерия, разработена от испанската фирма Graphenano,  заедно с изследователи от Университета на Кордоба.

  Компанията Graphenano е водещ световен производител на графен в промишлени мащаби, така че те знаят какво правят. А истината е, че графеновата батерия може да направи поредната революция в автомобилната индустрия и телефонията. Тя  тежи наполовината на литиево-йонната батерия, струва 77% по-малко, зарежда се за осем минути и предлага автономно движение до 1000 километра.

  Четирите основни предимства на графена

  Графенът е вълшебен материал, който представлява  лист от въглерод с дебелина само един атом. Той е един милион пъти по-тънък от лист хартия.

  Графенът е изключително лек: лист от един квадратен метър тежи 0.77 грама. Той е прозрачен, гъвкав, водоустойчив, не замърсява околната среда и е 200 пъти по-здрав от стоманата. В допълнение, той е свръхпроводим, неговата проводимост е 100 пъти по-бърза от силициевите чипове.

  Графенът провежда топлина, генерира електрическа енергия и променя своите свойства в комбинация с други материали. Той е толкова съвършен, че хелиевите атоми, най-малките в света, могат да преминават през него. И е много лесно да се възстанови след увреждане.

  Колкото и да се странно, графенът е евтин за производство и много често се среща в природата. Всички страни го имат в изобилие.

  Компанията Graphenano ще започне производството на графенови батерии за електрически превозни средства през първата половина на 2015 г., за две от четирите големи германски автомобилни марки, които ще ги изпробват в колите си.

  Поради своята плътност, графеновите батерии са твърде големи за използване в мобилни устройства, но Graphenano работи за да намали размера им. Ако успеят, смартфон ще може да се презарежда само за 5 секунди.

  Източник: bg.checkonline4you.com

• <<
• 1
...
• 88
• 89
• 90
• 91
• 92
• 93
• 94
• 95
• 96
• 97
• 98
...
• 416
• >>