Всички авторски страници

Авторски

• Стефан Данаилов на 72. Няколко поколения актьори празнуват със своя учител
  

  Стефан Данаилов събра студентите от всичките си класове в НАТФИЗ заедно с децата им на вечеря. Актьори от 7 випуска се подредиха за вълнуваща снимка заедно със своя Мастер в неделя пред Народния театър, където много от тях през годините са играли рамо до рамо със своя ментор. Преди Коледа някои думи се изтъркват от употреба, но „тайната“ среща на Ламбо с няколко поколения актьори, които е възпитал, и децата, които те са отгледали, е чудо, което е в състояние да развълнува и най-коравосърдечния зрител. А снимката, която запечатаха малцина медии на стълбите на Народния театър, без преувеличение може да бъде наречена „Любов“, пише „Площад Славейков“.

  

  Събрани на едно място, студентите на Данаилов и наследниците им се оказаха толкова много, че могат да напълнят трупите на два или три театъра, или цялото българско кино. Ако и децата им поемат в същата посока, на Ламбо може да му се признае, че е поставил началото на знаменита школа на родната сцена. Колкото и да са много студентите му, в неделя вечерта Данаилов успя да побере всички в един столичен ресторант – Параскева Джукелова, Силвия Лулчева, Стефка Янорова, Валери Йорданов, Ваня Щерева, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Александър Кадиев, Дарин и Деян Ангелови, Влади Въргала, Август Попов, Башар Рахал…

  

  „Я да видя какво става! Всички да седнат. Виждам празни чаши. Сипете си. Чувате ли ме?“ – каза вече в заведението актьорът, който на 9 декември навърши 72.

  „Както винаги, Мастер“ – отвърна му хор от над 150 гласове в ресторанта, разказва в репортаж „24 часа“.

  „Следя какво се случва с вас на сцената, но винаги съм искал да знам какво се случва и във вашия личен живот. Бая деца се народиха… – каза Стефан Данаилов. – Май работата отива на рев. Защото това е половината от моя живот…“

  

  „Бях щастлив с вас. Сякаш оня ден беше 1988 г. (бел. ред. – първият му випуск), а сега е 2014-а – продължи Ламбо. – Позволих си подло да черпя от вашата енергия, да се чувствам млад като вас. Първо отношението ми с вас беше младежко, после чичовско, а сега – дядовско. Мнозина от вас ми се сърдят, че не ходя да ги гледам на сцената. Признавам, не го правя. Опитах се. После започнах да мърморя като дърта учителка Затова не ми се сърдете, че не ви гледам.

  Но знаете ли, че през последната година ми се наложи да си поседя повече вкъщи. Леле, толкова есемеси не съм пращал в живота си! Владо (бел. ред. – обръща се към Влади Въргала), що есемеси съм пратил за тебе! Гледах ви в реклами, в реалити шоута, в сериали. Вие сте чудесни, вие сте универсални. Част от вас, смело мога да го кажа, сега са стожери на българския театър и кино. Желая ви звезден път, какъвто беше моят. Вие сте моята гордост!“

  

  Стефан Данаилов решил да подари по един малък подарък на всички деца на своите студенти и избрал шоколадови мечета – шега с някои звезди, наричани „мечки в театъра“: „Нека сега нашите деца да получат по едно златно мече от дядо си Ламбо Мечката“.

  

  „Скъпи мои, обичани, наздраве! Радостен съм! Абе много съм радостен! Да се повеселим. Има водка. Тези, които имат тази вечер представления, по-разумно с нея. Моля, пуснете по-младежка музика!“, нареди професорът.

  .

  Източник: Сross.bg

  Video от посрещането на големия актьор и преподавател пред Народния театър в София може да се види тук

  

• Сенатът одобри финансирането на федералното правителството до септември 2015 г.

  

  Сенатът на САЩ одобри окончателно законопроекта за финансиране на федералното правителство за периода октомври 2014 г. – септември 2015 г., съобщиха осведомителните агенции, отбелязвайки, че с това е предотвратена опасността от спиране на работата на федералните служби.

  Документът, предвиждащ отпускането на 1,1 трилиона долара, вече бе одобрен преди два дни от Камарата на представителите. В Сената той бе приет с 56 гласа „за“ при 40 против.

  По-рано като предпазна мярка, за да не се стигне до блокиране на работата на правителството, Сенатът удължи с четири дни срока за временно финансиране. Очаква се президентът Барак Обама да подпише законопроекта, преди в полунощ в сряда да изтече този удължен срок.

  Приемането на закона стана след дълга и трудна битка в Сената и Камарата на представителите, белязана от продължили седмици наред при закрити врата пазарлъци и спорове за финансовите регулации и указа на Обама за легализиране на статута на милиони имигранти, отбелязва Ройтерс.

  Гласуваният законопроект не засяга министерството на вътрешната сигурност, чието финансиране е осигурено само до 27 февруари, докогато републиканците ще контролират и двете камари на Конгреса. Републиканците искат чрез одобряването на бюджета на това министерство да се опитат да попречат да бъдат отпуснати средства за прилагане на разпореждането на президента за узаконяване на нелегалните имигранти.

  Миналата година разногласията между демократите и републиканците в Конгреса доведоха до 16-дневно спиране на работата на правителството и изправиха САЩ на ръба на техническия дефолт, като нанесоха на държавата щети за милиарди долари. /Mediapool/

  .

• Проф. В. Минеков: „Червената къща“ се превръща в плячка

   Рени Нешкова,  „Гласове“

  .

  „Слушам с интерес дебата за съдбата на т.нар. „Червена къща“, ателието и дом на Андрей Николов. Никой никога не попита как и защо се случи това дарение. Никой , никога не попита тате и Лиляна Николова защо е това дарение. Никой не знае какво точно е това дарение. Никой никога не прочете и не се докосна до предложения от мен проект до министър Москова – 1997 г. Никой не желае да изпълни завета в дарението. Никой не желае дарение. Въпреки добрите намерения и реализации, забравен бе геният, майсторът, историческата личност и дори собственикът на къщата, която не беше червена… Съдбата на този дом е мое семейно задължение, част от мен, моята младост и съвест. Желаното и очаквано престъпление няма да се състои. Дори и драматично да звучи – през трупа ми.“

  Това написа известният скулптор и специалист по металодизайн проф. Велислав Минеков във Фейсбук. Той е син на големия скулптор проф. Величко Минеков, чиято съдба е свързана с „Червената къща“ и духовния му учител и собственик на имота Андрей Николов, дарил го за културна дейност. Велислав Минеков разказва за читателите на „Гласове“ каква е истината в разгорелия се скандал около къщата, властта и нейните храненици. С проф. Минеков разговаря Рени Нешкова.

  

  – Проф. Минеков, казахте ми, че баща ви не иска да се коментира дарението на „Червената къща“. Защото е „старомоден“ човек, с различен морал и смята, че така се омаловажава жестът. Това е тъжно сравнение със сегашното дередже на културната политика. Но все пак вие зададохте във Фейсбук въпроса, който никой не зададе – защо бе направено дарението на „Червената къща“?

  – Не мога да разкажа историята без изричното съгласие на баща ми. Жалко е, че до днес никой никога не пожела да чуе или запише човека, който е бил до Андрей Николов, неговия любим ученик и достоен наследник в занаята. Това е част от нашата история. Ние не заслужаваме гениите си, харесваме посредствените. Преди време баща ми цитира Тургенев – „Ярките звезди светят и в най-тъмната нощ”. Тъжна работа. Все пак за дарението. То е направено преди много години, в основата бе всъщност един случаен повод, след което Лиляна Николова взе решението, което беше подпомогнато – да дари къщата срещу някакво скромно обезщетение за останалите роднини. Беше съгласувано с  Комитета за култура, тогава все още нямаше министерство. В последствие това дарение не беше използвано по предназначение, а бе дадено на част от учениците на Андрей Николов да го използват като ателиета, преди да се започне осъществяването на идеята за музей. Там беше моят баща, там съм работил и аз. Всъщност мога да кажа, че баща ми е не точно отгледан, а възпитан от Андрей Николов, за да стане скулптор. Живял е там още като младеж, срещат се за първи път когато е шестнайсет годишен, голяма част от спомените му са свързани с тази къща. След като в един момент се взе решение за започване на музея, всички, които бяха там, напуснаха. Имаше един етаж от къщата, където работеха хора от Комитета за култура, останалата площ остана празна. Това стана с решение на тогавашния директор на Националната галерия, каскетен партиен секретар с псевдопартизанско минало и обикновен завистник. Той ненавиждаше с цялата си душа „царският скулптор” и неговите ученици. Проведе се внезапна акция за „почистване” на ателиетата, при която бе натрошен оригиналът на паметника на Ивайло, войниците от паметника на Аспарух и всичко, което бе намерено като работа на баща ми. Изхвърлиха се и работи от Иван Варчев. В този отмъстителен акт беше счупен на парчета „Ангелът” на Андрей Николов, а недовършения бюст на Борис Трети изчезна безследно. Единственото, което се случи, бе, че сградата бе доведена до пълен разпад. Тя беше ограбена, в нея живееха хора от улицата, изобщо бе в много окаяно състояние. След демократичните промени решихме нещо да направим – тя да не бъде само музей, но и използвана. Имахме достойни и добри намерения. Нужен беше добър стопанин. Първоначалната идея бе това да е Съюзът на художниците, но тогавашният Управителен съвет каза, че не могат да стопанисват и поддържат подобен имот. С една колежка скулпторка замислихме план за оцеляването на къщата. В основата на този план беше да намерим фондация с предмет култура, която да поддържа този имот, в него да има конкретна дейност, свързана с култура. Мислехме също едно от ателиетата да се ползва за реализацията на млади художници, избрани с конкурс. Дори тази резиденция можеше да бъде международна, нещо много характерно в целия останал европейски свят. Например двама или трима млади автори, които да са достатъчно кадърни, да им бъде подадена ръка, за да продължат своето развитие. И, естествено, основното условие беше оборотна колекция от произведенията на Андрей Николов, голямата част от които са в Националната галерия. Допълнително имаше и други условия към тези, които наемат къщата – да направят голям представителен каталог на творчеството на Андрей Николов, да финансират документален филм за него и да участват в реставрация на работите му, тъй като голяма част от колекцията му в галерията е в окаяно състояние. Виждал съм негови неща – изпочупени и лепени толкова несръчно, че човек да изтръпне от безумието и отношението. Тези работи, които са от гипс, според мен трябва своевременно да бъдат отлети качествено от метал, тъй като този гипс няма да издържи още дълго време. Разбира се, това не трябва да бъде далавера на министър и негов любим тенекиджия. Нужни са достойни реставратори, а такива имаме.

  

  – Това вече е по новите времена, кой беше министър на културата?

  – Тези предложения ги дадохме на министър Ема Москова, тя ги прие с възторг. След това обаче контактите ни с нея прекъснаха и разбрах, че има фондация, която може да влезе в този имот. В интерес на истината след това имотът беше реставриран достойно, там бяха положени много усилия. Има и неща, с които не съм съгласен, но с оглед на това, което вършеха, те заслужават моето уважение и считам, че беше достойно. Не мога да разбера как беше допусната частична реституция в напълно обезщетен имот. В момента обаче нещата се развиват към друг край и цялата работа започва да прилича на някаква плячка, което у нас се случва доста често.

  – Какво се случи всъщност?

  – Това, което разбирам, е, че Министерството на културата не само, че прекратява договора с наемателите на къщата, но би желало къщата да мине и в друга собственост, първоначално се определя да бъде дадена като общинска собственост. Това би било тежко нарушение на волята на дарителите да бъде ползвана като дом-музей. Всичко останало може да е чудесно като явление, но все пак това е къщата на Андрей Николов и тя не може да бъде подмятана на кой както му хрумне, бил той министър или кмет.

  – Как си обяснявате всичко?

  – Къщата е на прекрасно място, може да се очаква плячка от съвременни разбойници. Самият министър е раздвоен. Сърбят го ръцете, но от другата страна на теглилката тежестта е в изключително опасна и блестяща трупа. Кражбата би застрашила една измислена биография. Господин министърът ще бъде принуден да бъде любезен, отстъпчив и красив. Далавера или една презряна „смърт“. Договорът ще бъде продължен. Не съм запознат с мотивите на ползвателите на „Червената къща“, но струва ми се, че те заслужават да останат и да продължат своята дейност, тъй като нито съм видял, нито чул да има по-добри от тях в момента.

  – Юридически ли е спорът?

  – Ще стане юридически, ако се наруши статутът, но засега е икономически. Повече прилича на окопна война с желание за абордаж.

  – Като стана дума за Министерството на културата, да минем към министър Вежди Рашидов, ваш колега скулптор. Вие дори го смятате за много по-вреден от Слави Бинев. Защото е „мултак“ или имате и други съображения?

  – Твърденията, че той е мой колега, считам за твърде преувеличени. Рашидов беше в тясна връзка с „Мултигруп“, беше наречен „главен мултак на републиката“, но той не се срамува от това, гордее се дори. Какво повече искате от това? Бих искал някой да попита господин министъра как така се е случило той да стане милионер, а скулпторът Андрей Николов да не е. Да го попита също така какво стана с онези негови пари в банката, за които така горко плака. Цесийка някаква? Някой да провери доходите му в Сметната палата, за да се разбере как така аджеба се става милионер със скулптура, защото за мен това е твърде неясно. Трябва да се направи и една сериозна проверка в Комисията по досиетата. В едно свое предаване Сашо Диков разкри неговото съучастие като съветник в ЦК на БКП във връзка с преименуването на българските турци с мюсюлмански имена, които са част от българската интелигенция. Имате министър, който псува държавата си и нейната хилядолетна история. Културен ли е министърът на културата? Смел, неподкупен разследващ журналист е нужен. Или прокурор.

  – Призовахте Радан Кънев Реформаторският блок да напусне тази коалиция и може би да се върви към нови избори. Това според вас по-добро решение ли е?

  – Хубаво е да има различно мнение. Радан Кънев е на друго мнение. Той смята, че по този начин Реформаторският блок ще бъде заздравен и ще се извършат действително някакви реформи. Аз не мисля така и смятам, че Реформаторският блок е обречен да бъде погълнат от ГЕРБ. Казвал съм го многократно, че ГЕРБ не е партия, а организация от тарикати с „джобно“ мислене. Политически идеи там няма. Егоизмът не е политика. Идолопоклоничеството е забранено от Библията и Мохамед. От тиква идол не става.

  – Ако имахте възможност, кого бихте посочили за министър на културата?

  – Това е в противовес с намеренията ми да има изобщо министър. Все пак, ако има такъв, той трябва да разбира от култура, трябва да е добър администратор, да извърши промяна в няколко закона. Трябва да знае как и доколко да субсидира културата, за да се прекъснат възможностите за корупция и грабеж и глупост. Да пожелае европейска държава с европейски закони за подкрепа на културата. Не съм сигурен, че министърът трябва да е артист, художник, певец или нещо подобно. Даже би било грешно явление. Там трябва да има културолог, администратор. Не толкова политик, а човек, който е вътре в тези пластове – от паметниците на културата до читалищата, музеите, галериите, архитектурните резервати, балет, опера, музика, театър… Проблемът не е в мизерията на артистите, музейните работници и заплатата на жертвалия младостта си цигулар. Закони няма, държава няма… Премиерът харесва Цеца Величкович, а аз дарявам детето си с Бах.

  

  – А кои закони според вас трябва да се променят? По едно време се говореше за закона за меценатството?

  – Закон за меценатството трябва да бъде вкаран като част от един закон в подкрепа на националната култура в европейските му форми – с данъчни облекчения и поощрения. В Европа отдавна съществува т.нар. корпоративно меценатство, което е основна форма за подпомагане на културата. Това е далеч по-голяма сила, отколкото държавните субсидии. У нас такова нещо няма.Корпоративното меценатство освен това е и реклама за този, който го прави и е най-достойният вид реклама.

  – Ами ако този, който го прави, е някой от „Мултигруп“ или друг олигарх, няма ли да се получи същата схема за получаване на влияние, срещу което и вие се бунтувате?

  – За съжаление сте права. Но в нормалните държави няма обществено признати престъпни организации. В нормалните държави има конституция, ред, съд, право и законност. Камората не рекламира себе си като корпоративен меценат. Когато се дават пари за култура, трябва да видим как и защо се извършва това. Ще дам за пример големи корпорации в Германия, които направиха всичко възможно, за да изчистят своето нацистко минало или екологична престъпност с дарения в областта на културата. Това е достойно заплатен грях.

  – Вие бяхте в Изпълнителен съвет към Реформаторския блок. Имаше ли готови проекти, които да се предложат.

  – Има такава програма, в нея участват достойни имена от българската култура и имаше възможност за реализация, но никой не го пожела. Твърденията, че аз съм автор на тази програма, са неверни. Бях колекционер на съвети в продължение на две години. В тези съвети имаше противоречия, но и ясни насоки. Изводът от тази селекция на достойни люде е, че националната култура е в състояние на хаос и нищета. Отношението на държавата е перверзия. Желаете възход на икономика без култура. Парадоксална илюзия. Не е възможно. Получавате грабеж, мутри и олигарси. Рецептата за възход е образование и култура. И морал, разбира се, дори този морал да носи религия. Ако вашата ценност е споделеното хранене, ритмичният удар на тъпан, виещи зурли и пейзаж в рамката на кревата, вие сте примитив, напредничав ниандерталец. Културата не е част от ваши вторични рефлекси. Трябват закони, които управляват културата, а не министър и министерство. Всеки министър се чувства заплашен, когато пожелаете такива закони. И ще бъде най-доброто решение да се появи министър, който поиска този закон в името на собствения си край. На Балканите това е абсурд.

  – Реформаторският блок може ли да посочи човек, който съвместява такива комплексни качества – култура, мениджърски умения, че и саможертва?

  – Не бих искал да критикувам повече Реформаторския блок, защото се надявам на техния успех. Бедата е, че не бе обърнато внимание на тази тема, нито са имали представа за такъв човек, нито дори посегнаха към програмата за култура, нито пожелаха Парламентарната комисия по култура. Пожелаха стюардеса. Попитайте ме защо съм огорчен.

  – Поддържате ли връзки с тях?

  – Изневярата на вашата реформирана съпруга не може да бъде тема сред приятели, в които си се заклел, но дълбоко в душата си очакваш съпричастие и дори деликатно признание на своята правота. Рогоносецът може да получи признание единствено в Ловно-рибарския съюз. Контактите ми с реформаторите имат летаргична, писмовна форма.

  – Може би те са прекалено заети със съдебната реформа, виждате какво се случва там?

  – Съдебната реформа не е мое амплоа. Културата е сирачето в българския парламент. Грозно, глуповато, нежелано сираче, което няма нужда от осиновяване, оставено е на природата, защото от това дете, тъй или иначе, нищо няма да излезе. Всички, които работят в тази област, са като уличните кучета на държавата, които обикалят за парченце от вашата баничка.

  – Артистите обаче са най-гласовити в такива конфликти с властта. Стана ясно какво не искат, но какво искат да се направи, май не стана ясно?

  – Факт е, че театрите също са в мизерно състояние. От време на време някой прави ремонт и този ремонт се усеща по джобовете му. Масово артистите са назначени с изключително жалки заплати – по-ниски и от учителските, полицейските и на средно ниво чиновник. И въпреки това съществуват, пълнят салоните и публиката им е огромна. Достойно е да си артист в държава на мрака, мизерията и пожеланата простотия.

• „Репортери без граници“ подкрепи Биволъ срещу КФН и БНБ

  Материал на  Биволъ

  

  Международната организация „Репортери без граници“ излезе с остро комюнике срещу поредния опит на КФН и БНБ да сплашат нашия сайт заради публикации свързани с източване на банковата система.

  България не беше ставала обект на специална реакция срещу свободата на медиите от около 3 години. Предишният такъв случай беше през 2012 г. след публикацията на дипломатически доклад на посланик Байърли за банките „гнили ябълки“ в българската банкова система, които се занимават с „пране на пари от организираната престъпност и кредитиране на свързани лица“. Четири от „гнилите ябълки“: ПИБ, КТБ, Инвестбанк и ЦКБ поискаха от БНБ да наложи глоба на сайта, а БНБ изпрати заплашително писмо. Тогава също Репортери без граници защити правото ни, гарантирано и от Конституцията, да търсим и предоставяме достоверна информация (виж тук и тук). Tемата обаче остана табу за почти всички български медии с няколко ярки изключения: БНР, „Капитал“ и Е-вестник.

  Днес терминът „гнили ябълки“ е нарицателно както за банки с лоши практики, така и за корумпирани представители на съдебната власт. Една от „гнилите ябълки“ – КТБ, окапа и завлече вложителите си с милиарди левове, които засега се покриват от парите на данъкоплатците. Откраднатите от няКОЙ огромни суми всъщност остават за сметка на качеството на живот на цялото ни общество за години напред. Виновниците са тази катастрофа обаче продължават да стоят на постовете си и да вършат зловредното си дело.

  Да се говори и пише за ограбването на КТБ, да я наричат „гнила ябълка“ дори в национален ефир днес не е табу, напротив. Табу за медиите обаче остава Биволъ, като източник, който първи удари камбаната и се осмели да информира за трагичната истина. Днес друга „гнила ябълка“ – ПИБ, беше спасена с 1,2 млрд лв. от държавния бюджет, но да се пише и говори за нея е също табу. Deja Vu.

  Ситуацията се повтаря като дежа вю, но и развитието във времето също рискува да се повтори. Както и в случая с КТБ, контролните органи в лицето на БНБ и КФН си затварят очите пред изнесените конкретни и неопровержими данни водещи до основателни съмнения за източване на ПИБ чрез свързани офшорки, изтеглили огромни кредити, за които не се знае дали се обслужват. Факт е обаче, че кредитите се предоговарят и отлагат във времето, за да изглеждат редовни. Абсолютно същата хватка прилагаше и КТБ за кредитите към свързаните фирми на Цветан Василев, разчитайки на държавна подкрепа и широко затворените очи и дори колаборацията на банковия надзор. Докато един ден балонът се спука.

  Текстът на Репортери без граници е достатъчно ясен: вместо да извършат подробни проверки и да защитят обществения интерес, институциите са тръгнали срещу правото на обществеността да бъде информирана за възможни лоши практики на банка, която… наскоро получи държавен заем от 600 милиона евро.

  Тоест, за пореден път властта вади тоягата срещу вестоносеца, късогледо разчитайки на споделеното мълчание и страх. Но както и предишния път Биволъ няма да спре да разкрива злоупотребите и да информира за тях. Докато не паднат всички табута.

  Превод на комюникето на Репортери без граници от английски.

  Сайт за разследваща журналистика получи заповед да предостави информация за източници и служители

  Българската Комисия за финансов надзор разпореди на Бивол, български новинарски сайт, специализиран в разследване на корупцията, да разкрие източниците, които е използвал при последните си публикации за съмнителни банкови заеми, иначе е заплашен с глоба.

  Прессъобщение от 12.10.2014 г.
  

  Прочетете на rsf.org – Read on rsf.org

  Партньорът на Уикилийкс за България, сайтът Бивол, получи заповед под формата на писмо, изпратено по електронна поща на 8 декември. А днес (на 12 декември – б.р.) Бивол са получили имейл от централната банка, с който тя се отрича от обещанието си да разследва твърденията на сайта.

  Българската Комисия за финансов надзор, която е отговорна за осигуряване на стабилността и прозрачността на банковата система, поиска от Бивол да предостави в рамките на три дни не само източниците си, но и имената и адресите на репортерите си и на главния си редактор.

  В писмото се признава, че сайтът не е длъжен да разкрие източниците си, но то все пак предупреждава, че Комисията може да наложи глоба в размер от 1000 до 4000 евро, ако не се съобразят с искането.

  Писмото на Комисията е продиктувано от три статии (на английски тук, тук и тук), които повдигат въпроса за законността на заеми отпускани от българска банка, известна като Първа инвестиционна банка (ПИБ).

  Комисията заявява, че разследва възможността уебсайтът да бъде обвинен в „трафик на поверителна информация“ и „манипулиране на пазара“ според Закона за финансови злоупотреби.

  Седмичникът „Капитал“ е получил подобни писма от Комисията по-рано тази година, след като публикува статии за българския банков сектор.

  „Българската Комисия за финансов надзор си придава власт, която далеч надхвърля правомощията й,“ каза програмният директор на Репортери без граници Луси Морийон.

  „Тя забравя за правото на обществеността да бъде информирана за възможни лоши практики на банка, която се котира на основната Софийска фондова борса и наскоро получи държавен заем от 600 милиона евро. Тези изисквания към Бивол са неприемливи и недостойни за публична институция, натоварена със задачата да гарантира прозрачността на банковия сектор. Те просто трябва просто да бъдат оттеглени.“

  В писмото изпратено днес (на 12 декември – б.р.) до Бивол от Българската народна банка, централната банка на страната, тя не само се отрича от обещанието си да провери твърденията на сайта, но то съдържа и предупреждение.

  Там пише следното (моля вземи го от оригинала!): „В заключение Ви обръщаме внимание, че всяко публикуване на невярна или подвеждаща информация е пряко свързана с носенето на законова отговорност, особено когато това се отнася и до публични компании“ . Този гротесков обратен завой показва нивото на решителност на банковите регулатори да накарат Бивол да замълчи.

  България се нарежда на 100-но място сред 180 страни в класацията на Репортери без граници за свободата на пресата за 2014 г. – най-ниската позиция от всички държави членки на Европейския съюз.
  

• Лъжите на български политици за шистовия газ и компетентността на журналистите

  Петър Кърджилов*,  e-vestnik

  

  Робърт Де Ниро, Гуинет Полтроу и Йоко Оно са сред 775-те артисти, обявили се против фракинга в САЩ. Снимка: Интернешънъл трейд нюз

  .
  Големите бъркотии в България в повечето случаи са продукт на безпросветни, продажни и алчни хора, които разполагат пари, власт, голяма уста и достатъчно медийно (не)внимание. За този продукт значително допринася именно медийното невнимание – неволно или нарочно –  към лъжите, манипулациите или безпросветността на подобни гости.

  Минаха почти три години от приетата след  широк обществен натиск забрана на технологията фракинг в България (единствената технология, чрез която се проучва и добива шистов газ). За това време промяна на опасната за човешкото здраве и природата технология няма. Фракингът, известен още като хидравлично разбиване, си е същият. Единственото, което се променя, са нарастващите забрани на фракинга в други страни, щати и общини, както и изследванията, доказващи замърсяване на води, разболяване на хора и унищожаване на природа. От Гражданската инициатива против фракинга и Зелените постоянно споделяме такива новини във Фейсбук и коментираме фактите пред медии.

  Въпреки тези факти, в националните телевизии например продължават да се появяват хора, които съвсем спокойно, без никакво оспорване от водещите, продължават да прокарват тезата, че за да бъде енергийно независима България, трябва да добива шистов газ. В повечето случай тази теза е съпроводена от манипулации и от чисти лъжи, на които телевизионните водещи не реагират.

  Миналата седмица през национални телевизии минаха

  двама радетели за шистов газ в България – Кирил Домусчиев и Делян Добрев

  Водачът „патриот” Валери Симеонов се изказа в полза на шистовия газ още преди изборите. Манипулациите, които и тримата изрекоха свободно, дават повод да направим този „сондаж” за журналистическа компетентност, при това по тема, която „дъвчим” у нас вече четири години и която е ключова за сигурността и благосъстоянието на цялото общество. Още повече, пак през миналата седмица, вестниците “24 часа” и “Преса” препечатаха публикации съответно на “Файненшъл Таймс” и “Ню Йорк Таймс”, в които, без доказателства и с помощта на голословните твърдения на Цветан Цветанов и шефа на румънската икономическа комисия Юлиан Янчу, се внушава, че Русия е платила на протестиращите срещу шистовия газ в България.

  Нека започнем с водача на патриотите Валери Симеонов, който преди изборите в предаването “Факторът Кошлуков” (ТВ7) каза: „Шистовият газ не е някаква проказа. Това е един добив, в който са постигнати максимални защитни механизми”. Това твърдение е невярно. Съществуват десетки научни изследвания, които доказват, че фракингът замърсява водите с токсични и канцерогенни химикали и уврежда здравето на хората. В средата на октомври например, изследване на водата от осем кладенеца в Централна Калифорния откри крайно високи нива на канцерогенните арсен и талий заради незаконно изхвърляне на 12 млрд. литра отпадъчни води. Информацията беше потвърдена от правителството на САЩ. Това се случва в държавата, където започва добива на шистов газ, и която е с години по-напред от България в регулацията на индустрията.

  В средата на септември учени от правителството на САЩ потвърдиха, че земетресенията в Колорадо и Ню Мексико са в следствие от фракинга. Важен за отбелязване е също фактът, че партньорът на НФСБ в Патриотичния фронт – ВМРО, бяха една от партиите, които се опитаха да яхнат протестите срещу шистовия газ преди три години, а сега си замълчаха относно позицията на Симеонов.

  Следващият офанзивен халф в шистовия отбор – Кирил Домусчиев, излезе на терена на “Събуди се” (Нова ТВ) миналия четвъртък. Новият председател на КРИБ поиска да започнем да добиваме шистов газ, тъй като това бил „най-реалният начин да се справим с евентуално задаващ се енергиен проблем”, и добави: „Винаги има кой да протестира, независимо дали разбира или не. Една Полша се измъкна например от газовата зависимост по този начин”. Да, има кой да протестира, защото все пак има хора, които освен с футбол, се занимаваме и с това да се информираме какви рискове налагат големите компании на обществото. Зелените и Гражданската инициатива срещу фракинга, за разлика от г-н Домусчиев и някои ТВ журналисти разбираме, защото четем. И понеже четем, знаем и какво е реалното положение в Полша. От 11 чужди компании, решили да инвестират през последните 4 години в полския пазар на шистов газ, 7 се отказаха от своите планове още през миналата година, въпреки инвестицията им от общо 623 млн. евро. Нито една от 66-те работещи в Полша сонди засега не е потвърдила търговската възвращаемост на добива.

  Ако в края на по-миналата седмица властта се подигра с културата и медиите чрез Слави Бинев, то в края на миналата седмица тя се подигра с природозащитното движение чрез Делян Добрев. В петък председателят на парламентарната енергийна комисия изрече в студиото на “Денят започва” (БНТ1)

  две манипулации и една лъжа:

  Първата манипулация: „България е може би единствената страна, в която съществува забрана за проучване и добив на шистов газ”. Втората манипулация: „Така, както днес хората се плашат от шистов газ, така навремето са се страхували, че шумът от железницата ще безпокои кравите.” (без коментар).

  Лъжата:  „Проучването и добива на шистов газ не носят риск за околната среда”. Един американски възпитаник и бивш министър на икономиката и енергетиката няма как да не знае, че фракингът не само носи риск, ами нанася много сериозни и дълготрайни щети. За информация на г-н Добрев и екипа на обществената телевизия, който не го опроверга в петък, забрани на фракинга, освен в България, има още във Франция, Германия, Чехия, Швейцария, Австрия, Италия, Испания, Ирландия, Нидерландия, Южна Африка, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Канада, както и в 14 щати на САЩ. Родното място на фракинга – гр. Дентън, щата Тексас, забрани технологията точно преди един месец на 5-ти ноември.

  На 2-ри декември вестниците “24 часа” и “Преса” препечатаха почти дословно публикации от американски вестници с конспиративни теории,

  скалъпени с помощта на подсъдимия Цветан Цветанов

  и един румънски политик. Направиха това без да потърсят като засегнати страни нито Гражданската инициатива срещу фракинга, нито Зелените. Според журналистите на “New York Times” и “Financial Times” протестиращите срещу шистовия газ у нас сме платени от Русия – без никакви конкретни доказателства. Ако желаят да приложат плурализма като основно правило в журналистиката, екипите на родните два вестника могат да си направят труда да преведат и статията на „The Guardian” от септември със заглавие „Как Държавният департамент на Хилъри Клинтън продаде фракинга на света” (How Hillary Clinton’s State Department sold fracking to the world) – по данни от грамите, разпространени от “WikiLeaks” и сайта “Mother Jones”.

  Ако искат да бъдат уважавани като достойни професионалисти, журналистите ни трябва да информират обществото и затова как правителства и политици действат в полза на добивните компании, а не само какво казват политици и бизнесмени за протестите и протестиращите. Трябва да свикнат да правят проучвания и да се допитват до науката и базите данни, не само до красивите величия на бизнеса, футбола и политиката. За съжаление, четири години по-късно, сондажът за журналистическа компетентност по темата „шистов газ” е по-неуспешен и от сондажите на 11-те компании и 66-те сонди за шистов газ в Полша за същия период взети заедно.

  Продължаваме да се надяваме, както и да помагаме с каквото трябва. Ако ни потърсят, разбира се. А най-вероятно няма да минем и без още протести. Защото ако управляващите не се опитат в най-скоро време да отменят забраната за фракинг, протестите ще са по повод Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, което са се засилили да подписват още преди да е написано. Затова уважаеми колеги, моля ви, стегнете се! Поне вие, които се чувствате като истински журналисти, а не като платени статисти.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Авторът е доктор по обществени комуникации и информационни науки на СУ „Св. Климент Охридски”, член на НС на ПП “Зелените”, член на Съюза на учените в България, участник в „Гражданска инициатива срещу фракинга за шистов газ”. Темата на дисертацията му е “Риск комуникация за намаляване на опасността от индустриални кризи с екологични и здравни последици. Комуникация при атомните електроцентрали и газодобивната индустрия”.
  
• Корупцията в България най-висока за последните 15 години

  Александър Колев, в. „Сега“

  .

  

  Корупцията в България удари най-високите си нива от 15 години насам. През последната година са реализирани средно 158 000 корупционни сделки на месец, което е рекорд от 1999 г. насам. В бизнес сектора ефективността на корупцията като метод за разрешаване на проблеми през 2014 г. се повишава. Повечето фирми нямат доверие на институциитe и не смятат, че получават равноправно третиране в съда. През изтичащата година българското общество стана свидетел и на проявления на политическа корупция в застрашителен мащаб.

  Това са само част от унищожителните критики в годишния доклад за корупцията на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представен вчера. За най-корумпирани са смятани депутатите и представителите на изпълнителната власт с големи правомощия, като репутацията им е стигнала дъното. Почти всички българи (94%) смятат за вероятен корупционния натиск от страна на различните ведомства.

  Според доклада повечето корупционни сделки се извършват по инициатива на държавната администрация, чиито служители упражняват корупционен натиск върху ползващите административни услуги. Податливостта на корупция на хората през т.г. е на равнището от 1999 г. въпреки покачващата се нетърпимост към корупционното поведение. Има и структурен проблем: корупцията се превръща в допълнителна цена за ползване на административни услуги, отчитат авторите на доклада.

  Всеки втори българин е натискан да участва в корупционна сделка, а всеки трети се е включил в такава. Всичко се развива на фона на сериозните разхищения, които се наблюдават на всички равнища на управление и в ключови сектори с преобладаваща държавна собственост като енергетиката.

  Категоричен е и изводът, че поради твърде високите равнища на участие на населението в корупционни сделки противодействието е неефективно. Парадоксално е, че в момента в затвора няма нито един, излежаващ ефективна присъда за корупция. За сравнение в Румъния през 2012 г. има 800 осъдени за корупция, през м.г. – 1000, а тази – 1500. При това става дума за средни и високи нива. Докато в България най-много осъдените са били 150 души, и то все на ниски нива.

  Има пропаст между равнището на корупция и капацитета за противодействие. Според зам.-министъра на вътрешните работи Филип Гунев, ако трябва да се разследва целият корупционен модел около КТБ, това би впрегнало всички органи и няма да остане никой, който да работи по други случаи. Авторите на доклада обръщат особено внимание на проявления на политическа корупция в застрашителен мащаб. Възходът и падението на КТБ недвусмислено демонстрираха, че завладяването на държавата от частни интереси е достигнало дори до най-силните правоприлагащи органи като прокуратурата, финансовото разузнаване и БНБ, пише в документа. Сагата „Южен поток“ е другият пример, който се сочи.

  Висшият съдебен съвет продължава да е неспособен да гарантира, че прокуратурата и съдът се борят успешно с корупцията и завладяването на държавата, отчита още докладът. Няма адекватно натоварване на съдилищата и прокуратурата, което създава възможности за забавяне на делата и повишава корупционния риск.

  ОГЛЕДАЛО

  Зам.-посланикът на САЩ в София Брус Бъртън вчера изрази опасенията си, че „в България корупцията е достигнала кризисно ниво, което влияе негативно върху живота на всеки един гражданин“. Той каза това в официалния „Фейсбук“ профил на мисията. И британският посланик Джоната Алан използва блога си, за да обяви, че пред инвеститорите в България има три основни проблема – непредвидимост на съдебната система, неспазване на договори и корупция.

  .

• Един български учен от ЦЕРН за технологиите на бъдещето

  В близкото бъдеще все повече коли ще разчитат на електрически двигатели, квантови компютри да увеличат значително изчислителните ни мощности, а напредъка в разработването на ефективен термоядрен реактор ще осигури нарастващите енергийни нужди, разчитайки на почти безплатно гориво – това са надеждите на младия български учен Мирчо Родозов, който е част от екипа на експеримента на ЦЕРН за Големия андронен колайдер.

  .

  

  Той вярва, че технологиите са това, което ще ни „изстреля“ напред като общество и цивилизация и припомня, че в почти всички случаи, в които животът ни е станал по-лесен, е заради въвеждането на нова технология.

  Очакваме в близко бъдеще да бъде създаден работещ термоядрен реактор, използването на който ще покрие цялата ни нужда от енергия, без опасност от радиоактивно замърсяване, без огромни и скъпи съоръжения като атомните централи и без изгаряне на фосилни горива или ядрено гориво, разказа физикът.

  Термоядреният реактор би бил революция в улесняването на живота на хората – евтина и гарантирана енергия за всички, горивото за която се прави от вода /деутерий и тритий, които са изотопи на водорода/.

  Разработките на бързозареждащи се батерии води към замяна на двигателите с вътрешно горене с електрически, които са в пъти по-ефективни и евтини от гледна точка на гориво, допълва той. Друга възможност са квантовите компютри, които ще увеличат изчислителните ни мощности, тоест скоростта на изчисления.

  Като физик не вярва в пътуването във времето. Замислете се, че ако някой в бъдещето е успял да промени миналото, това би засегнало моментално със скок текущото ни битие, а досега нямаме такова наблюдение, обяснява той. Пътуването във времето е философска тема, но засега нямаме изгледи за такава технология, казва ученият.

  31-годишният Мирчо Родозов заедно с група наши учени от БАН и от СУ участват в експеримента „Компактен мюонен соленоид“ /Compact Muon Solenoid или CMS/ на Големия андронен колайдер в ЦЕРН. Групата търси проявления на нова физика, или частици, които биха могли да се наблюдават, ако дадени теоретични модели се окажат валидни. Тъй като не сме сигурни дали определен теоретичен модел е верен или не, ние пробваме всички налични, обяснява физикът.

  Програмата на експеримента продължава и ускорителят ще работи при по-високи енергии от март 2015 г. Имаме надежда да наблюдаваме тези нови частици, тъй като енергията на ускорителя ще се повиши почти двойно, разказва той. За него всеки ден може да бъде интересен. Той си спомня момента през 2013 г., когато са се наблюдавали частици, които т. нар. Стандартен модел /теории, които описват най-малките частици на материята и взаимодействията между енергията и материята/ предсказва и за които има изключително малка вероятност да се наблюдават. Друго интересно преживяване е било на 4 юли 2012 г., когато групите на CMS и ATLAS са докладвали комбиниран резултат за откритието на нов бозон, съответстващ на така търсения Хигс бозон /частица, предсказана в Стандартния модел/.

  Когато хората ме питат дали харесвам работата си или как съм се ориентирал към нея, обикновено им отговарям, че това е най-интересното нещо, което някой може да прави – да изследва неизвестното, посочва ученият.

  Неговият интерес към физиката започва още в училище, когато, по думите му, от всичко на света най-интересни са му били най-малките градивни елементи, от които е сглобено всичко, което познаваме и взаимодействията между тях. Изобщо, докъде можем да стигнем в „разглобяването“, пояснява Родозов. Учителката по химия нямаше задоволителен отговор, когато я питахме – ядрата са направени от протони и неутрони, протоните и неутроните от какво са направени, спомня си той.

  По-късно, когато следва в ПУ „Паисий Хилендарски“, преподавателите му забелязват интереса му към физиката на частиците и го запознават с учените от лаборатория „Физика на високите енергии“ към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. След като се дипломира като бакалавър, следва първата му командировка в ЦЕРН. Физикът завършва и магистратура, става докторант към института на БАН и вече три години работи с тях, а работата им е свързана изцяло с експеримента „Компактен мюонен соленоид“ на колайдера. Затова и пътуват често към ЦЕРН.

  По негови наблюдения отношението към българите там е добро. Моето впечатление е, че организацията е някак „естествено свободна“ от всякакви предразсъдъци, коментира той.

  Колегите, с които работим, ни харесват, българите сме малко, но вземаме осезаемо участие в общата работа, най-общо казано сме уважавани участници в експеримента, разказва Родозов.

  Някои от научните методи и знания физикът прилага и във всекидневието си, например при готвенето – например 20 поредни пъти записва колко време е било нужно да свари пиле и оттам нататък средната стойност му дава представа кога трябва да е готово, без да го проверява непрекъснато. Някои негови колеги пък използвали знанията си по електроника, за да си сглобяват контролери, с които управляват уредите си вкъщи. Това, което е научил в работата си, е да слуша всичко, да обмисля гледните точки и да уважава мнението на другите. Отчита като свое професионално изкривяване навика да разглежда всички възможни вероятности. Някои хора определят нещата като „само черно“ и „само бяло“. Хората като мен „чувстват“, че това никога не е вярно, казва физикът, който продължава да търси как е „сглобен“ светът.

  Източник: БТА

• Г. Котев: Уестингхаус на пазар за продажни „българи“ в Брюксел

  Съобщение във в. „Сега“:  „Уестингхаус“ рекламира 7-и блок на АЕЦ в ЕП

  „Уестингхаус“ представи проект за разширяване на АЕЦ „Козлодуй“ на българските представители в Европейския парламент и на специалисти по европейска политика, предаде БГНЕС. Основна тема на срещата са били предимствата и плановете за изграждане на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ с технология AP1000. Според Ив Браше, президент на „Уестингхаус“ за Европа, Средния изток и Африка, проектът за разширяване на Първа атомна е „рядка възможност“ за България да инвестира в най-съвременните технологии.
  Проектът подкрепя политиката на българското правителство за развитие на нова ядрена програма, която да осигури енергийна сигурност, независимост и финансова стабилност с използване на доказана технология, заявяват от компанията. Оттам твърдят, че ще осигурят най-ниска цена на тока в сравнение с други алтернативи.“

   

  .

  Коментар на новината в блога на Георги Котев:

  Уестингхаус на пазар за продажни „българи“ в Брюксел

  .

  (Коментарът е написан, цитирайки отразяването на същата новина във в. „24 часа“.)

  Новината беше публикувана преди на сайта на „вестник“ 24 парцала и е озаглавена: Уестингхаус представи в Европейския парламент проект за разширяване на АЕЦ „Козлодуй“. Ето я по-голямата част от публикацията, а за по-добро прочитане кликнете с мишката върху снимката, за да се увеличи. Подчертаните от мен пасажи по-долу ще изкоментирам в съответния цвят.

  

  Нито едно име от българска страна! НИ-ТО ЕД-НО!! Нито представител, нито някой друг продажник. Ей така, защото са скромни?? Още преди месеци ви обърнах нарочно внимание, че в акционерното споразумение между АЕЦ „Козлодуй“ и „Уестингхаус“ е записано 1:1, че ще се строи РЕАКТОР, а не БЛОК, както пише по-горе!!! Разликата между БЛОК и РЕАКТОР е такава, както между цял здрав човек и само стомаха му. Може ли вашият стомах да функционира самостоятелно??? (По-подробно вж. в материала: Споразумението с Уестингхаус НЕ-Е-ЗА изграждане на 7-ми блок!)

  Единственото име, споменато в информацията (Ив Браше – б.р). Като представител на световния хегемон в ядрената мафия САЩ, той няма за какво да се притеснява и крие?

  Тези два абзаца взаимно се изключват, защото, как може нещо да е най-най-най- …, когато, в същото време, то никъде още не е било построено, не е работило и не се е доказало? АБСОЛЮТЕН ФЕНОМЕН В СВЕТОВНАТА НАУКА И ТЕХНИКА! За ядрената мафия няма предели на фантазията?

  И кога правителството е обявило плановете си за нова ядрена програма, която да ни осигури светлото бъдеще??? Теменужке, счетоводителко, ти ли тихо говори или аз дълбоко спах? И какви са тези най-високи стандарти за безопасност? Къде да се запознаем с тях? Не е ли утвърдена практика на ядрената мафия да въвежда нови „най-високи стандарти“ за безопасност след поредната ядрена трагедия, като в Три Майл Айланд, Чернобил и Фукушима?? Ааааа…., разбрах, като гръмнат някой Уестингхауски АР-1000, тогава и ще ни покажат най-стандартите? Предварително благодарим!
  
  И къде са гражданите???

  

  Ааааааааааа…., ето ги и гражданите? Щастливи граждани благодарят на Уестингхаус, за изграждането на 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“.

  Толкова се радвам за тях и така силно им завиждам!

  Георги Котев

• Д. Горчева: Българският антисемитизъм е план на ДС

  Б. Узунова,  Дойче Веле

  Отново за истината около спасяването (неспасяването) на евреите в България и в окупираните територии през Втората световна война. Една историчка възразява срещу критиците на тогавашната българска политика.

  .
  

  Даниела Горчева е издател и главен редактор на списанието „Диалог“, Холандия, което по замисъл е мост между култури и поколения. Нейни статии за съдбата на евреите в България, Беломорска Тракия и Вардарска Македония предизвикаха значителен интерес. Очаквахме да я видим сред участниците в конференцията „Евреите в Източна Европа и Съветския съюз в годините на Втората световна война и Студената война”, която завърши завчера в София. Даниела Горчева обаче отказала заради злополучната предишна конференция за Людмила Живкова в Софийския университет. По предложение на наши читатели и слушатели (на Дойче Веле – б.р.) поканихме Даниела Горчева да отговори на няколко въпроса по темата. Ето какво каза тя за спасяването на българските евреи:

  .

  „Предотвратената депортация на българските евреи не се случва от само себе си. Тя се случва благодарение на тогавашното българско общество и на тогавашната българска държавна власт. Единствено тогавашният държавен глава и цар Борис Трети е могъл да я спре и той проявява достатъчно кураж, за да го стори. Усилията на тогавашните български политици, на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, на БПЦ и на българските интелектуалци са от огромно значение и изиграват голяма роля. Но решения от такъв мащаб взима цар Борис. И то ги взима не без риск – и за държавата, и за короната. Така в крайна сметка България отказва да депортира своите евреи и съумява – единствена в цяла Европа – да прокара този си отказ пред могъщия си мнителен „съюзник” нацистка Германия.

  

  Имитация на враждебност

  Що се отнася до “враждебната държавна политика”, тя всъщност само е имитирала враждебност, за да се притъпи натиска на нацистка Германия. Признава го прокурорът на процеса срещу Айхман в Eрусалим, който заявява пред съда, че според документите става напълно ясно, че българското правителство е изселило евреите от София в провинцията, за да избегне натиска на Германия и за да ги защити от депортация извън пределите на страната.

  Беломорска Тракия и Македония са завладени и окупирани от нацистка Германия, която според международните конвенции за водене на война се явява техен суверен. По пълномощие на този временен суверен България поема временни административни функции. Тези окупирани земи обаче остават под юрисдикцията и върховната власт на Германия. Това е много важно, но точно този факт понякога се подминава. Българските власти нямат правата и възможностите да попречат на депортацията на евреите от Беломорието и Вардарска Македония, които не са български граждани и не са се намирали в пределите на Царство България.

  Депортации и унищожаване

  Впрочем, през Втората световна война депортацията се практикува масово, включително и от съюзниците. Сталин изселва около 40 народа и етнически групи. Демокрация като САЩ изпраща в лагери 100-хилядно предполагаемо вражеско население с японски произход. Англия прави същото с британски граждани от германски произход. А след войната към 12 милиона цивилни германци са експулсирани от родните им страни или са депортирани в Съветския съюз за принудителен труд – най-голямата принудителна миграция в новата история на Европа. Местните власти никъде в Европа не са в състояние да предотвратят тези депортации. Нещо повече, тя се осъществява с тяхна помощ и с помощта на еврейските съвети на старейшините, които Айхман създава. И най-важното: по онова време почти никой не знае, че депортацията всъщност означава не просто физическо преместване, а физическо унищожаване на евреите.

  Българските власти нямат правата да попречат на депортацията на евреите от Беломорието и Вардарска Македония до лагерите на смъртта.

  Носели са се всякакви слухове разбира се, но те били смятани за пропаганда или за налудничави приказки, защото човешкият ум отказва да допусне за вярно нещо толкова чудовищно. По време на войната никой не може да проникне в окупирана Полша и информацията идва от бегълци от лагерите за изтребление. Това става много бавно, защото те първо се крият в продължение на месеци, после чак предават сведенията си на еврейски общини или на полската съпротива. Особено бавно и мъчително е да бъдат убедени съюзниците в достоверността на тези сведения.

  „Не ви вярвам!“

  Информацията е толкова невъобразимо ужасна, че просто никой не иска да повярва. Освен на политическото равнище съществува и съмнението, че това е полска пропаганда, а има различни стратегически съображения. Де факто, съюзниците много дълго, почти до края на войната, отказват да повярват на сведенията, идващи от полската съпротива. За това свидетелства и Ян Карски, който напразно се мъчи да убеди Антъни Идън и Рузвелт, че става дума за изтребление на евреите. Карски се среща и със съдията във Върховния съд на САЩ Феликс Франкфуртер, приятел на Рузвелт и сам той евреин. Разказът на Карски въздейства силно върху Франкфуртер, но накрая той заявява: “Млади човече, аз не ви вярвам!”. Едва докладът на Върба и Вецлер, които успяват да избягат от Аушвиц, през лятото на 1944 година е възприет сериозно от западните съюзници.”

  А дали според Даниела Горчева не е парадоксално, че по време на войната в България има антиеврейско законодателство, но не и антисемитизъм, докато сега май е точно обратното?

  Прах в очите на германците

  „Антиеврейското законодателство не е плод на антисемитски настроения на българското общество, което по думите на Бекерле е “живяло заедно твърде дълго с народи като арменци, гърци и цигани, за да оценява еврейския проблем”. За този български „Закон за защита на нацията” един от най-авторитетните изследователи, авторът на „Баналността на злото” Хана Аренд казва, че е „нелеп от нацистка гледна точка”. И това е наистина така, защото той допуска много изключения. Цялата работа е една имитация, за да се хвърли прах в очите на германците. Е, те не са останали много заблудени и това личи от документите в германския архив, където са запазени рапортите на Хофман и Бекерле. Не без раздразнение те докладват в Берлин, че „българското правителство вече открито подкрепя становището на царя относно евреите”.

  Всъщност самите българи столетия живеят праг до праг с евреите. Мнозинството в България оценяват човека насреща си според личните му качества, а не в смътни колективни категории, не по етнос и религия. Така че в България няма ксенофобия в резултат от два фактора: историческата пъстрота на българската нация и липсата на пропаганда, насъскваща едни групи хора срещу други хора. Така е до съветизацията, започнала с окупацията през 1944 година.

  Българският антисемитизъм днес
  
  „А днешният антисемитизъм в България е резултат от политически манипулации. Аз лично наблюдавах зараждането му и подклаждането му от видни български ДС-ари по страниците на някои вестници. Писала съм и протестни писма, защото беше ясно накъде вървят нещата. За жалост тази пропаганда днес бележи известни успехи на основата на раздухвани страхове, но най-вече заради непознаването на историческите факти и непознаването на „другия”, на етнически и религиозно различния от теб човек” – казва в заключение Даниела Горчева.

  .

• Храм без Бог (записки по българската демокрация)

  Валентин Брайков,  Вraykov.com

  

  1. „Който иска да учи право, първо трябва да знае откъде произлиза думата Право /ius/. Правото е именувано на Справедливостта (iustitia)… С основание може да ни наричат Жреци на Справедливостта. Защото ние служим на справедливостта и преподаваме знанието за доброто и справедливото, за да различаваме правото от неправото, позволеното от непозволеното и така да се стремим да водим хората към доброто не само чрез страха от наказанието, но също и чрез обещанието за награда. При това, ако не се лъжа, ние искрено се уповаваме на философията, а не само привидно“.

  С тези няколко реда от Улпиан започват Дигестите на Юстиниан от 533 г.н.е. – сборникът на цялото древно римско право. За юриспруденцията те са онова, което е първият стих за Библията: „В начало Бог сътвори небето и земята“. Тези редове ни казват, че божествената искра на правото е справедливостта- онова чувство за хармония с равновесието във Вселената.

  А ето какво предписва Моисей на първите израилски съдии (Второзаконие, 1:16-17):

  16.И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах:
  Изслушвайте братята си и съдете справедливо
  както брата с брат, тъй и неговия чужденец;
  17. в съда не правете разлика между лицата,
  изслушвайте и малък и голям:
  не бойте се от лице човешко, понеже
  съдът е дело Божие.

  Допълва го Пророк Исаиа (10:1):

  Горко на ония, които създават несправедливи закони
  и пишат жестоки решения.

  Същото с други думи казва и Христос в Новия Завет (Йоан, 5:30):

  И моят съд е праведен, защото не търся Моята воля,
  а волята на Отца.

  2. С горчива ирония си спомням партийните атеисти, които твърдяха, че Христос е несправедлив и дори жесток към бедните, сочейки следните му думи:

  Защото, който има, нему ще се даде, а който няма,
  от него ще се отнеме и това, що има.

  (Матей 25:29, Марк 4:25, Лука 8:18)

  Те не искаха да разберат този стих чрез другия:

  Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма;
  И който има храна, нека прави същото. (Лука 3:11)

  За тези клетници остана скрита светлата евангелска истина, че в любимия им „изобличителен“ цитат Христос говори не за пари, а за Вяра: Който има в сърцето си Вяра, ще му се даде още, а който няма- ще загуби и малкото Вяра, която има. Затова нашият православен кръст започва от челото /словото, разума/, но завършва и остава в сърцето. Затова и Св.Павел в Посланието до Римляни /12:3/ изрично споменава „Вярата, каквато Бог е отмерил всекиму“.

  3. Съвестта е другото лице на справедливостта. Съвестта е онзи безпощаден вътрешен глас, който разпознава злото в подчинената му душа- като действащ Страшен Съд. „Ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло“ – Змията към Ева. Съвестта е живият Бог у всеки от нас. Това, че съвестта е еднаква у всички ни доказва, че Бог е един. Без съвест няма справедливост, защото съвестта е компасът на справедливостта. Само чрез съвестта си мога да преценя дали другият е справедлив. Справедливостта носи мир на съвестта. Затова библейският поздрав „Мир Вам!“ е послание за истина, справедливост и вяра, а не просто за ненасилие. Без тези три блага липсата на насилие не означава мир.

  Няма мир в държава със седем милиона население, където се водят към един милион всякакви съдебни дела. Нищо, че оръжията привидно мълчат. Няма как един милион ожесточени частни войни, засягащи най-малко два милиона души, да дават общ публичен мир, особено ако тези частни войни не завършват справедливо. На такава държава не й трябва международна война. В подобна съдебна касапница душата започва да лее словесни куршуми. Евангелистът Матей го е казал неповторимо: И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта. (24:12)

  Свети Августин пита „Какво е царство без справедливост освен голяма банда разбойници? Не са ли разбойническите банди малки царства?“. У нас Живко Сталев го каза още по-ясно: „Правова държава без справедливост е вид организирана престъпност“.

  Справедливостта е светлината в храма на правосъдието, тя е Богът на този храм. Всяка успяла справедливост е една запалена свещ. Обратното означава мрак. Свещеник идва от свещ, а светец – от светя. Ако няма справедливост в закона, как ще я изисквате от съдията? Когато прилага несправедлив закон съдията се превръща в обикновен платен палач, без значение дали наказва невинни, освобождава виновни или слугува на монополи. Съдебна тога, която служи за параван на злото, изгаря душата и на шивача си и на онзи, който я носи.

  Основно понятие на правото е свободата, възможността нещо сам да избираш съобразно собствената си воля. Божествено откровение е самоуправляващата се свобода, което всъщност е правовата държава.

  4. Къде е справедливостта в храма на българското право?

  4.1.В българската Конституция тя присъства само в преамбюла:

  „…като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“.

  Преамбюлът обаче не е част от нормативния текст на конституцията, той предхожда самото й заглавие, декларира вдъхновение и мотиви, но самият той не е нито принцип, нито правило за поведение.

  Второто споменаване е в чл.24 ал.2, където една от основните цели на българската външна политика е „съдействието за установяване на справедлив международен ред“. Това е също пожелана цел без нормативен характер и то само на международна плоскост, където почти нищо не зависи от нас. Никой не предписва съдействие за справедлив вътрешен ред.

  В целия останал текст на конституцията- принципи и конкретни норми –

  въобще не се споменава справедливостта като ценностен приоритет. Няма например задължение законите да са справедливи.

  4.2. В Гражданския процесуален кодекс, основният закон по който масово правораздават, няма никъде думата справедливост или нейни производни!

  4.3. В Административно-процесуалния кодекс:

  Чл.6 ал.1 декларира, че административните органи упражняват правомощията си… справедливо,

  а чл.9 ал. 4 добавя, че административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производството, вкл. и със споразумение.

  Никъде обаче няма и намек, че съдът е длъжен да решава споровете справедливо.

  4.4. В Наказателно-процесуалния кодекс само едно от касационните основание (чл. 352  aл. 1 т. 3) предвижда отмяна на присъдата и решението „когато наложеното наказание е явно несправедливо„. Ако несправедливостта не е явна, отмяна няма.

  Освен това, не само наказанието може да е несправедливо, а и цялото конкретно наказателно производство или отделните му части.

  Справедливостта не е между декларираните принципи на българския наказателен процес.

  4.5. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс никъде, по никакъв повод и в никаква връзка не се споменава думата „справедливост“ или нейни производни.

  4.6. В Наказателния кодекс никъде, по никакъв повод и в никаква връзка не се споменава думата „справедливост“ или нейни производни.

  4.7. В Кодекса на труда чл.1 ал.3 обявява за своя цел „…справедливи… условия за труд“, а чл. 128а ал.2 изисква „справедлива характеристика и препоръка“ за работника. В останалите конкретни и съществени текстове на кодекса не присъства думата „справедливост“.

  4.8. В Изборния кодекс чл.189 ал.3 препоръчва на медиите справедливо отразяване проявите на кандидатите. И нищо друго справедливо!

  4.9. В Семейния кодекс никъде, по никакъв повод и в никаква връзка не се споменава думата „справедливост“ или нейни производни.

  4.10. В Закона за нормативните актове никъде, по никакъв повод и в никаква връзка не се споменава думата „справедливост“ или нейни производни. Въобще няма изискване нормативните актове да са справедливи.

  4.11. В Закона за задълженията и договорите само чл.52 повелява „Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост„.

  В нито един друг текст тази дума не присъства.

  4.12 В Търговския закон справедливостта е спомената козметично само в четири периферни текста /от близо 800/, но не и в основни принципни норми. Само два от тях са истински правила, но с крайно специфични хипотези:

  – чл.37 предвижда справедливо възнаграждение на търговския представител, но само ако обичайният размер не може да се установи.

  • чл.261б изисква справедлива цена на придобити акции след преобразуване
  • чл.607 декларира справедливото удовлетворяване на кредитори като цел на производството по несъстоятелност
  • и чл.631 просто повтаря чл.52 ЗЗД.

  5. Очевидното отсъствие на „справедливост“ в тези 12 основни български закони не може да бъде случайно съвпадение. Нечия тайнствена ръка последователно и методично е „прочистила“ българското право от тази божествена искра, с която Улпиан започва Дигестите. Вероятният проблем на тази ръчичка е именно връзката на справедливостта със съвестта като неин извор. Защото тогава всеки обикновен човек чрез съвестта си може да преценява дали законът или съдебният акт са справедливи и да формира за тях неоспорими ценностни критерии. Това е крайно неприятно и абсолютно неприемливо за онези, които искат да управляват чрез непонятни закони и мистично правосъдие, чиито „висш разум“ се обявява изначално недостъпен за простосмъртни. Казано с прости думи, става въпрос законът и правосъдието да се измъкнат от критичния ценностен радар на обикновения човек, за да не бъдат гледани през единствения общочовешки разбираем прозорец- справедливостта. Липсата на изрично спомената справедливост в прилагания закон скъсява нормативната юзда и увеличава капаците върху съзнанието на съдията, изключвайки съвестта му като коректив на несправедлива норма- независимо от неговата клетва по чл.155 от Закона за съдебната власт. Може ли съдията да отсъди според клетвата си, но срещу закона?

  Като контрастно сравнение бих посочил чл.1.1. ал.1 от Гражданския Процесуален Закон на Великобритания (1998):

  „Тези Правила са нов процесуален кодекс с върховната цел да осигурят на съда възможност да разглежда делата справедливо.“

  И веднага след това в чл.1.2.:

  „Съдът е длъжен да осъществява върховната цел, когато
  /а/упражнява всякаква власт, дадена му от този кодекс
  или
  /б/ тълкува всяка норма“.

  И още едно позоваване – на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по която България е страна:

  „Право на справедлив съдебен процес.

  Чл.6.1. Всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.“ (Този текст с едно кратко изречение е възпроизведен в чл.7 ал.1 на Закона за съдебната власт).

  Само тези два цитата стигат, за да докажат, че справедливостта е абсолютен ценностен императив на правото, което налага изричното й присъствие в принципни правни норми на най-важните закони. Справедливостта не се подразбира – за да съществува, тя трябва да бъде казана изрично, ясно и високо – като истината.

  Въпросът за справедливостта в правото е въпрос за неговия идеал и цел, защото „Целта е творецът на правото“ – според Йеринг. В предсмъртните си месеци Живко Сталев твърдеше, че „Нашето право е болно право, защото няма цел“. Идеалът за справедливост е божеството в правосъдния храм, без него той остава храм без бог, а правото ни- безбожно право. Интересите на хазната не могат да са този висш ценностен идеал, а само примитивен идол. С такъв идол ще си останем вечни номади към цивилизацията.

  Проявата на справедливост е израз и на любовта към ближния. Не може да бъде справедлив към другия онзи, който го мрази. Наскоро имах удоволствието да се запозная с американски съдия, който преди това бил пастор, но решил да стане съдия, за да прилага сам справедливост в живота, а не само да я проповядва. У нас има ли съдия, който да е станал свещеник?

  6. До какво доведе пренебрежението към справедливостта в българското право и правосъдие?

  Преди всичко това пренебрежение отчужди българина от тях. Те не са неговият закон и неговият съд. Той се крие, избягва ги и не разчита на тях, а сигурността му е тази на неоткрития от ловеца дивеч. Ежедневието му внушава простата истина, че само силният и богатият е прав. Той е чужд на държавата си, но и тя му е чужда и той няма никакво намерение да умира за нея.

  В резултат, стремежът към власт не е само известният нагон, а е самият инстинкт за оцеляване, единственият изход. Проблемът на българското стадо не е евангелската мечта за добър овчар, а това, че почти всяка негова овца мечтае да стане вълк. Поради покварата отгоре тя няма откъде да знае, че спазването на справедливи закони е най-благородното участие във властта. Тази овца дори не забелязва, че надеждата за власт събира всички, но самата власт разделя всички. И никой не я предупреди, че при продажбата на душа няма обратно изкупуване.

  Днешното българско право има три неписани, но железни принципа:

  – да НЕ ограничава властта,

  – да поддържа НЕсигурност у обикновения гражданин,

  – да парализира частната собственост и въплътената в нея лична свобода.

  В ход е стихийно изграждане на безправно общество, откъдето обаче безправните могат да избягат, и това е единствената спирачка пред тоталитарната похот.

  Нормативното слово е кръвта, която циркулира между държавните органи и осигурява тяхното функциониране. Не е нужно да рушиш една институция – изпрати й само заразена кръв под формата на лош закон. Никаква съдебна реформа не може да неутрализира такава законодателна зараза. Няма съвършен двигател, който да работи с негодно гориво и организъм, който да издържи на непрекъсната отрова. Безкрайното говорене за съдебна реформа отклонява вниманието от истинския източник на заразата – самата политическа власт, която симулира непричастност към създадения от нея нормативен изрод.

  Може вече да има разсейки и в съдебната система, но техният тумор не е там.

  В нивата на българското право навлязоха бесни глигани, които обръщат от корен отдавна посятото. През последните години сме свидетели на невиждан нормативен разврат, който посяга на хилядолетни европейски правни светини. С обратна сила брутално се отнемат права, придобити чрез класически правни институти по действащи закони. Гледката може да се сравни само със спасителните лодки на Титаник, от които по-силните изритват слаби и безпомощни удавници, за да не се спасят. Режисьорите на този спектакъл чували ли са, че Законът е като библейски Завет/Обещание – една тържествена свещена клетва на държавата към нейния гражданин?

  Смях през сълзи са срамните съдебни такси, действащи в България. Най-бедната страна в Европейския съюз има най-скъпото и недостъпно правосъдие с качество под средното. Никъде в Европа няма 4% държавна такса върху цената на иска и то без абсолютен таван на таксата! Съдът е превърнат в обикновен бирник.

  Една от най-старите държави в Европа с неизчислими хилядолетни културни съкровища вече 20 години е на европейския позорен стълб за лошо право и правосъдие. Защо? Да няма някакво проклятие или магия над нас? Забелязвате ли, че вече ни третират като забременяла слугиня, на която никой нищо не е обещавал? И че говорят за територията ни все едно не е наша!? А националният химн на България започва с думата „Горда…“.

  За повечето български управници през последните две десетилетия важи казаното от Св.Павел (Послание до Римляни 1:22) :

  „Наричайки себе си мъдри, те обезумяха.“

  7. Милеещите чеда на Майка България първо трябва да спрат груповото й изнасилване от глутницата вълци. Държавата започва и завършва със справедливостта. Да върнем Бога в Храма, да стане справедливостта полярна звезда на българското право и да освети пътя ни за изход от блатото. Първата крачка е да пожелаем това. Вижте как го е казал Цицерон преди 2000 години:

  „А видовете несправедливост са два: единия проявяват причиняващите я, а другия – онези, които, макар и да могат, не спасяват пострадалите от нея. Защото… който не защити пострадалия и не се противопостави на неправдата, ако може, е толкова виновен, колкото ако бе изоставил родителите си, приятелите си или отечеството.“

  Няма справедливост без религия, защото религията е адаптирана философия, а философията е религия на мъдростта. И защото справедливостта минава през съвестта – божественият храм у всеки от нас. Онова чувство за хармония с равновесието във Вселената. За това няма нищо странно търсещият справедливост да поглежда нагоре. „Велико усилие е пътят към небето – това е едно завръщане“ – казва Луций Сенека, философът на Нерон.

  Казаното до тук е един опит да постигнем душевен мир – всеки от нас и всички заедно. Нищо обаче не може да се сравни с откровението на немския философ Имануел Кант (1724-1804), също вперил очи нагоре:

  „Две неща изпълват душата с все по-ново
  и нарастващо вдъхновение и благоговение:
  Звездното небе над мен и нравственият закон вътре в мен.“

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Авторът е адвокат.

• България: Приходи от концесии към приходи от такси – 1 към 8

  Мика Зайкова: Приходи от концесии за 113 млн. лв – вихри се корупция

  .

  

  Съчетанието от три фактора – спадащ износ, безработица и ниска конкурентоспособност, с балканския синдром за корупция и контрабанда, които създават лоша бизнес среда, влияят негативно на растежа на българската икономика и съответно на приходите в бюджета.

  Дефлационен синдром

  Дефлационният синдром беше подценен от Пламен Орешарски и това създаде големи проблеми в приходната част. Дефлацията намалява конкурентоспособността на бизнеса. Намалената конкурентоспособност води до свиване на бизнеса, а за някои малки фирми това може да означава закриване, което на свой ред допринася за ръст на безработицата и невъзможност за повишаване на доходите. Ниските доходи влияят на потребителското търсене.

  Преки чужди инвестиции
  

  През последните 7-8 години преките чужди инвестиции /ПЧИ/ са непозната дума за България. Те непрекъснато намаляват. През 2008 г. имахме 6 милиарда евро ПЧИ, а през 2010 г. – една междинна година от първия мандат на Бойко Борисов – те се свиха до няколкостотин милиона, за да стигнат в началото на 2014 г. до 37-38 милиона евро. Следователно, ако има някакъв растеж на Брутния вътрешен продукт, той се дължи на потребителското търсене. При дефлация обаче както битовото, така и инвестиционното потребление се свиват.

  Бюджет и буфери

  За съжаление в бюджет 2015 отсъстват буфери. Имам предвид заделени средства за инвестиции вътре в страната от вътрешни източници, които малко от малко да съживят икономиката. Цените на тока, които бръкнаха в джоба на българските потребители и намалиха тяхната възможност за потребление, изиграха в другата посока малка положителна роля – темповете на дефлация започнаха да спадат. Надявам се, като гледам общата икономическа обстановка в ЕС 2015 г., да има някаква лека инфлация, но пораженията от дефлационния синдром няма да бъдат преодолени. На нас не ни трябва инфлация 0,1-0,3%, а инфлация от 2% до 5%. Това става със съживяване на бизнеса. Но дали ще се случи?

  Никой не обръща внимание на следните числа, които са записани в неданъчните приходи на бюджета. Искам да ги посоча, за да могат министрите на финансите и на икономиката да се замислят по този въпрос. Ако погледнете неданъчните приходи, ще видите, че се очаква приходите от такси да бъдат 845 милиона лева. Това са таксите, които се плащат по различни поводи. По принцип таксата е стойност на услугата – колко труд се влага и др., но нашите не се определят по този начин. Те трудно растат при ниски цени и на труда. Да вземем една друга цифра – приходите от концесии, които възлизат на 113 милиона лева. Излиза, че ние годишно си продаваме нашите богатства само за 113 милиона лева. Това мирише на всичко друго, но не и на нормално сключени договори. Смело мога да заявя, че корупционните практики тук са се вихрили. Та ако сравним тези две цифри, ще видим, че съотношението между приходите от концесии и приходите от такси е 1 към 8. Невероятно, ние самите не ценим малкото богатства, които имаме.

  Министърът на икономиката трябва да работи в тази посока, да преразгледа досега действащите договори за концесии и да ги приведе към световната практика. Ще дам само един пример: от 2002 г. нашите икономисти се борят концесионната такса при добива на злато да се увеличи от 0,75% на 1,5%, докато в чужбина тя достига до 30-40%. Има откъде да дойдат пари, има как приходите да се увеличат, стига някой наистина да иска да работи. Надявам се, че настоящият министър на икономиката ще се опита да работи в тази посока. Тук даже не споменавам останалите договори – за ЕРП-та, за централи и т.н. Ако ограничим корупцията отвсякъде до поносими размери, ще се справим с влиянието на дефлационния синдром. /БГНЕС/

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Авторката е икономист.

• Чикаго, твоята приятелка БАА стана на 14!

  В един от първите декемврийски дни на 2014-та Вашата приятелка – Българо-Американската Асоциация в Чикаго, проведе своето Четиринадесето отчетно-изборно събрание.

  .

  

  Може би някой или мнозина не ще приемат, че БАА е негова или на Чикаго приятелка… Но това е защото не я познават добре. Тази Асоциация досега, в своите 14 години, не е сторила нито едно лошо нещо на хората. Е, възможно е само да не е направила все още всичкото добро, което може да направи.

  Та ето и затова се събрахме на въпросното генерално годишно преброяване на пилците… Да видим дали не сме изпозагубили от тях. Та през 2015-та да преброим повече…

  

  Стана традиция да правим най-често това рутинно занимание точно там, където е била и основана в зората на новото хилядолетие нашата организация – в БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец”.
  В рамките на градивната критика и самокритика някои си позволиха да отбележат, че след толкова американски години още не сме забогатели да си купим собствен билдинг, където да заседаваме и да каним гостите си от България в клубния ресторант. Отговорът е, че ние се чувстваме добре в старото ни духовно средище, а с парите си един ден ще направим спортна база за Първите Всебългарски Световни Спортни Игри, с участието на поне 25 наши диаспори и родната България…

  Един неорганизиран и недостатъчно школуван колкото нас в заседания човек, трудно може да си представи порядъка от абсолютно необходими етапи, през които преминават годишните отчетно-избори събрания на стотици хиляди по света организации. И необходимата физическа и психическа закалка на присъстващите. Регистрации, приветствия, откриване, избиране на мандатна комисия, после на ревизионна, накрая и на избирателна… с леките инструкции и тежките отговорности, после отчетите – какво е сторено и какво не е и започвано дори през годината…

  Отчетът на ревизионната комисия при нас премина леко, като по мед и масло, защото никога не е имало, както и сега, неудобно голяма купчина пари за преброяване. За разлика от парите, всеки от нас имаше достатъчно думи, та връхната точка – „Отчет за дейността през годината” се разтегна. За щастие беше Никулден, а отговорният секретар на БАА, добре познават на огромно количество хора в Чикаго, в Щатите и в България, неслучайно се именува проф. Никола Чаракчиев. С признателност трябва да констатирам, че този човек разбира не само от българо-американските дела в Чикаго и е стигнал до най-дълбоките потайности на генеалогията, която е негова специалност, но е и абсолютен цар на рибата! Рибните сандвичи, които така прекрасно се вписаха в програмата на нашето годишно събрание, със сигурност допринесоха тази делова среща да се превърне и в един от много добрите ни спомени.

  

  Сериозно казано, след като председателят на БАА, адвокат Цветелина Бойновска, откри деловата работа, ние доста обстойно анализирахме какви са резултатите от отлично подготвения семинар през изтичащата година, посветен на „Обама кеър” и ефекта от новия продукт на БАА – „Чикагска гордост ‘2014”. Според вицепрезидента на БАА Петранка Стаматова – нещо, което бе прието безрезервно от всички – такива ефективни семинари по кардинални въпроси ще бъде добре да се правят в бъдеще не само в традиционните два пъти годишно „Български дни в Чикаго”, а и винаги, когато има мащабна тема, важна за мнозина.

  

  Детайлно бе анализиран подходът на БАА и осъществяването на проекта „Чикагска гордост” по време на Есенната сесия. Проектът вероятно ще бъде сред фаворитите в анкетата за „Събитие № 1 в Българското Чикаго през 2014-та година”. Тя се прави от една от най-старите действуващи медии, ползваща се с широка аудитория и завиден авторитет в САЩ и България – електронният сайт Eurochicago.com . Проф. Чаракчиев, който беше в основата на тази идея и реализирането й, направи обстоен анализ на кампанията. Коментирахме какво и как бе сторено по информацията за новото събитие. Отчетохме достижение при популяризирането му сред учениците, родителите и учителите в българските чикагски училища. Добра беше реакцията от представянето пред нашата общност на прекрасните български деца и техните таланти в различни области – като литература и рисуване, фолклор, точни науки, спорт и пр. Трябва още да работим по стимулирането и подпомагането на децата при развитието на тяхната дарба.

  Все пак, без съмнение, БАА постигна стопроцентово своята цел и удовлетворението у всички присъстващи беше огромно. В последвалите решения се вградиха някои изключително новаторски идеи. Една от тях е в „Чикагска гордост” да се включат в бъдеще и студенти, млади специалисти, дори и българи, без значение на възрастта, чиито дух и качества са им позволили да станат еталон в професията си и пример в мисията си за подпомагане на общественото развитие.

  Мотото на цялостната дейност на БАА през 2015-та година ще бъде „Българите в Чикаго – 25 години по-късно”. На практика това означава цялостна ретроспекция на успехите и проблемите, с които е бил съпътстван животът на поколенията български емигранти, дошли в САЩ в периода от 1990-та до 2014-та година. Бяха поставени задачите за разработване на модела/моделите, по които ще се работи за формиране на заключенията и препоръките за бъдещето.

  През 2015-та г. ще се проведат 22-та и 23-та Открити сесии на БАА и 6-та обща среща на организации и центрове в Българската чикагска общност. Имигрантската реформа в САЩ ще бъде сред централните теми за обсъждане на бъдещи семинари. Нашият председател Цветелина Бойновска е подготвила изключително прецизно новата програма за достъп до повече познания и важна информация по американското законодателство. На семинарите с правна тематика отново ще присъстват лектори, гости от американската прокуратура и съд.

  В специален сектор са обособени темите под надслов „Приноси на Българо-Американската Асоциация”. Сред тях: „БАА като инкубатор на организации с идеална цел“ и „Опит за анализ и прогнозиране развитието на Българската общност в Чикаго”.

  В друг сектор са темите по Публичната и специализирана програма на БАА през 2015 година. Заслужават внимание дискусионните теми и проучвания по: „Организациите с идеална цел в условия на комерсиализация на българската общност. БАА в условия на развиваща се българска общност”, „Представяне приносите на членовете на БАА в публичното пространство”, „Финансиране на БАА” и др.

  

  На заседанията присъства и създателят на БАА и дългогодишен председател Динко Динев. Той изказа задоволството си от широкия периметър от теми и дейности, които са станали достояние на асоциацията, а чрез нея и на българската чикагска общност. Тази връзка между активните фактори в строителството на организацията преди и в сегашно време позволява наслеството от опит и умения да се предава много ефективно. Същото изтъкна и Галя Должева, от по-новата генерация в БАА, която сега поема с охота много задачи и ангажименти. Звезделина и Иван Ковачеви пък са онова семейство, което е от категорията „абсолютно необходими” за редиците на БАА основни фигури! Тяхната житейска мъдрост и опит често стават „солта” на дискусията… Или техният труд и опитност поставят купола на някое добро дело. Много „възпитаници” на БАА през годините днес са създателите и творческите личности в други обществени организации на Българското Чикаго…

  След приемане Решенията на Четиринадесетото годишно отчетно-изборно събрание на БАА беше избран и новият борд на директорите. Пред БАА предстои напрегнат труд и отговорност в светлината на онези обязаности, които организацията е поела пред Българската общност в Чикаго.

  .

  Климент Величков
  

  в. „България Сега”, Чикаго

  

• Пътен полицай в Мичиган раздава коледни подаръци

  Шофьори в Лоуъл, Мичигън, получиха неочаквана изненада, която ще запомнят за цял живот, след като полицай им раздаде коледни подаръци вместо фишове, пише Daily Mail. Полицай Скот ВанСолкма е натоварен със задачата да бъде личният Дядо Коледа на местните власти.

  .

  

  Той спира шофьорите по незначителни причини, обикновено неща, които никога не биха привлекли вниманието на полицията като нарушения. Докато говори с шофьорите, ВанСолкма ги пита какво искат за Коледа и какво искат децата им за Коледа.

  Носейки скрита камера и микрофон, полицаят успява да предаде информацията на екип от хора в местен магазин, които се втурват да изпълнят поръчката и да му доставят подаръците, където и да се намира той.

  След това полицай ВанСолкма дава подаръците, включително скъпи вещи като голям телевизор с плосък екран, на невярващите на очите си шофьори, които демонстрират изключителна радост.

  След като получава подарък за малкото си момченце, една майка казва на полицая: „Това превърна лошия ми ден в добър“.

  Полицай ВанСолкема е раздал около 30 подаръка. В момент, когато полицията се споменава предимно по негативни причини, като смъртта на Майкъл Браун във Фъглюсън, властите се надяват, че този жест ще напомни на хората за добрите полицаи и тяхната всеотдайност. /Vesti.bg/

  .

  Източник: „Дейли Мейл“

  3Коментари
• ЦРУ имало 13 техники за брутални разпити

  13 техники за разпит са описани в изнесения от Комисията по разузнаване на американския Сенат доклад за използваните от ЦРУ брутални тактически методи за изтръгване на информация от задържани заподозрени терористи след 11 септември 2001 г., съобщи Асошиейтед прес.

  Сред тях са: потапяне в ледена вана, 180 часа без сън, „уотърбординг“ – върху лицето на човек се поставя кърпа и върху нея тече вода, удари в стена, бой на голо, глад, затваряне в сандък, покриване с насекоми.

  Тези техники са описани в доклада като брутални и неефективни.

  Посолствата на САЩ в Афганистан, Пакистан и Тайланд предупредиха американските граждани, намиращи се на територията на тези страни, за възможност от протести във връзка с публикувания доклад на ЦРУ.

  Източник:  в. „Сега“

• Американските посолства се готвят за атаки заради доклад на ЦРУ за техниките на разпити

  Американските дипломатически представителства и военни постове зад граница получиха разпореждане да се подготвят за насилствени протести тази седмица, ако Сенатът действително обнародва дългоочаквания доклад за техниките на разпити, използвани от ЦРУ върху затворници след атаките от 11 септември 2001, пише The Independent.

  Докладът от 480 страници – обобщение на все още класифицираното проучване на комисията по разузнаване в Сената, може да бъде публикуван във вторник сутринта (местно време), въпреки острата съпротива на някои републиканци.

  Това ще бъде моментът, в който Америка ще излезе на чисто относно техниките, използвани върху задържани в тайните затвори по света, за да изтръгнат информация за „Ал Кайда”. Методите, като лишаване от сън, затваряне в малки пространства и уотърбординг (стимулиране на удавяне), ще бъдат описани като отвъд допустимото, с други думи казано – изтезания.

  Предишният президент Джордж Буш защити изтезанията, които са провеждали американските спецслужби в навечерието на доклада на Конгреса. Мъченията са провеждани по време на неговото управление. „Трябва да бъдем доволни, че имаме тези мъже и жени в ЦРУ, които работят за нас“, каза Буш в интервю за CNN. „Ние сме патриоти и всичко е второстепенно, когато служиш на родината си“.

  Вицепрезидентът му Дик Чейни заяви пред „Ню Йорк таймс“, че така са били предотвратени нови масови атаки.

  Източник:  в. „Сега“

• Слави Бинев: Културата и медиите да пият вино от моя череп

  Слави Бинев подаде оставка като председател на парламентарната Комисия по култура и медии днес, след десетина дни на протести срещу назначението му, оценявайки на раздяла високо свършеното от него за краткото време на поста

   

  Никола Лалов,  Mediapool

  

  „Пожелавам големи творчески успехи на всички културни дейци и наистина правилата да важат за всеки един от тях по равно. Мафията не може да ме убие, но културата и медиите могат да пият вино тази вечер от моя череп”, заяви Слави Бинев.

  Той каза, че е взел отдавна решението, но е искал да говори с колегите си в коалицията.

  „Кофите с помия дойдоха малко в повече дори и на човек като мен, който може да носи“, каза свързваният с основаването на чалга-клуба БИАД депутат от Патриотичния фронт.

  Назначението на Бинев предизвика масови протести на режисьори, актьори, музиканти, художници и други. В знак на несъгласие Александър Морфов подаде оставка като главен режисьор на Народния театър „Иван Вазов“, а трупата обяви, че ще го последва.

  Стигна се и до леко абсурдната ситуацията срещу назначението на Бинев да се обяви и министърът на културата Вежди Рашидов, чието назначение по-рано също предизвика протести.

  Сигурно няма пиар агенция, която може да плати …

  „Пожелавам големи творчески успехи на всички културни дейци и наистина правилата да важат за всеки един от тях по равно. На вас медиите искам да пожелая да дойде някой, който да помогне ние да не сме вече с трицифрено число надолу по свобода на словото така, както е в „Репортери без граница”, а наистина да се направят правила, които да направят медиите свободни“, заяви Бинев.

  „Когато човек прави две-три стъпки назад, не му се присмивайте, може да се засилва. Бъдете сигурни в едно, че вече дори направих много за културата. Сигурно няма пи ар агенция, която може да плати десетте дни, върху които те можеха да изложат своите проблеми. Мисля, че тези 10 дни са едно от малкото неща, които успях да направя в това време”, каза още Слави Бинев.

  „Грозна, унизителна и режисирана кампания“

  Съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов каза от своя страна, че се е провела „една изключително грозна и унизителна кампания за опетняването на Бинев, без това да е подкрепена от каквито и да е аргументи“.

  „Независимо от това ние считаме, че създаването на напрежение в настоящия момент, независимо доколко е основателно, доколко е мащабно, и доколко е режисирано, не би трябвало да продължава, поради което днес беше насрочено заседание на групата и беше поставен въпросът за избора на Бинев“, разказа Симеонов.

  Той добави, че Патриотичният фронт няма да предложи друга кандидатура за председател на комисията и пожела на всички медии и дейци на културата следващият председател да тази комисия да има в програмата си сериозен ангажимент да увеличава средствата за култура.

  Симеонов сподели, че Бинев е много омерзен и „приема това като една изключително грозна атака срещу неговата личност“.

  „Странно защо през целия този двуседмичен дебат имаше само крясъци и никой не погледна нито за това, че Слави Бинев е представител на ПФ и ще изпълнява неговата програма, нито за това доколко законност и основателност имаше в техните действия“, каза още Валери Симеонов.

  В защита на Бинев се появи контрадвижение, водено от певицата Кристина Димитрова и личния му приятел Любен Дилов – син. Самият Слави Бинев отхвърли всички критики срещу назначението си, като каза, че е „най-подготвеният“ за шеф на комисията по култура и медии и се сравни с Медичите.

• Правосъдният министър: Във ВСС има лобита и безотговорност

  

  „При този скандал работата трябва да бъде свършена от определени институции – от прокуратурата и от Висшия съдебен съвет.“ Това каза правосъдният министър Христо Иванов по „Нова телевизия“ по повод сигнала на френския посланик Ксавие дьо Кабан срещу действия на съдията от Софийския градски съд Румяна Ченалова.

  Иванов определи думите на посланика не като критика, а по-скоро, че той иска приятелски да помогне. „Ние сме членове на европейското семейство и хората искат да ни помогнат. Това се прави с едно приятелско чувство към България“, каза Христо Иванов, като посочи, че думите на посланика не се интерпретират правилно. „Ако ние искаме да сме пълноценни членове на европейското семейство, българските институции трябва да довеждат нещата до край и този край трябва да е ясен и обясним“, каза правосъдният министър.

  „Проблемът е и в това, че срещу госпожа Ченалова има и друга проверка, която е започнала още преди година и още не е свършила“, каза Христо Иванов и отправи остра критика към ВСС и неговото бездействие. „Зад конкретни личности има всякакви лобита. Но освен това има и култура на безотговорност и на пасивност. Потресаващо е три седмици, след като софтуерен специалист е написал доклад, че софтуерът за разпределяне на дела е незащитен, ВСС да мълчи“, продължи Иванов.

  Правосъдният министър похвали главния прокурор Сотир Цацаров за думите му, че прокуратурата има нужда от реформа. „Търсенето на някакви скрити подтекстове е често срещано в България, но важното е, че главният прокурор и прокуратурата на България за първи път казаха, ние имаме нужда от реформа. Участието на прокуратурата и на прокурорите в съдебната реформа, е ключова, за да може цялата гилдия да се променя. Реформи се правят във втората година на мандата“, каза Христо Иванов и изрази надежда в първата половина на следващата година да бъдат вкарани в парламента промени в закона за съдебната система.

  „Дошъл съм да свърша конкретни неща, ако не мога да ги свърша, ще си тръгна. Това, което се опитвам да направя, е едно от най-сериозните преразпределения в реалната власт. Знаем конкретните механизми на сенчестата власт, те мутират и се променят, но ние можем да променим нещата. Всичко се свежда не в това какво е написано в закона, а до културата на хората, които работят в институциите. Когато ние пишем такива позиции с премиера ние се опитваме да влияем и на този пласт“, каза още правосъдният министър.

  За избора на председател на ВКС Иванов каза, че възелът трябва да се развърже или затегне повече в началото на следващата година. „Изборът за председател на ВКС не е просто избор на администратор, а избор на визия“, каза той.

  „Най-страшното нещо е съвестта и ако си тръгна от този пост с чувството, че не съм направил нещата, които искам да направя, ще ми тежи на съвестта“, заключи министърът Христо Иванов.

  Източник:  в. „Сега“

• Язовирите вече са в агенцията за асансьорите и това не е черен хумор

  За половин година БГ администрацията успя да изброи 78 водоема в предаварийно състояние и 2000 безконтролни, но не казва къде се намират

  .

  Самуил Димитров, в. „Сега“

  .

  

  Докато институциите се наумуват какво да правят с опасните язовири, наводненията пак започнаха. Слава Богу, към петък след обяд няма драматични преливания, но дъждът през последните денонощия, както и преливащите реки са достатъчно ясно предупреждение, че отново може да се стигне до трагедия.

  А в това време хората, отговорни за контрола върху опасните водоеми, успяха да ги преброят. Вече поне знаем колко са! Това им отне месеци, защото голямото броене започна още при правителството на Орешарски, вероятно е продължило при служебното и чак сега бяха обявени резултати. И стана ясно, че у нас има

  78 язовира в предаварийно състояние, а около 2000 са безконтролни

  Най-абсурдното в тази ситуация е, че никой не счете за нужно да посочи къде се намират тия водоеми. Вероятно с аргумента да не се създава паника у населението. Защото кой нормален човек няма да се притесни, ако му се каже, че на няколко километра от къщата му има язовир, готов да прелее и да го удави. Вероятно тия хора биха се ядосали, ще започнат да звънят в телевизиите, ще има живи връзки и институциите ще се чудят как да насмогнат на всички искания за реакция, наблюдение, с една дума – действие. А те не обичат да действат. Затова и още същия ден шефът на пожарната гл. комисар Николай Николов започна да успокоява, че няма непосредствена заплаха за хората, които са в близост до язовирите. На следващия ден екоминистърът Ивелина Василева повтори: „Предаварийното състояние на язовирите не означава непосредствена заплаха за хората“.

  Безопасен язовир в предаварийно състояние е оксиморон

  Звучи абсурдно, колкото и понятието „дървен камък“. Обаче в контекста на дългогодишното бездействие на тези институции подобни изявления са направо безобидни. Защото ако се хваща слушателят за тия думи, със сигурност ще трябва да попита как се стигна дотам, че не се знае какви са тия 268 язовира с неизяснен собственик, как така за едни и същи водоеми отговарят 4 министерства и никога няма нито един отговорен, като стане беда, и защо едва след като стана традиция да умират хора заради неподдържани язовири, някой се сети, че трябва да се променят нещата.

  През 2007 г. при наводнението в Цар Калоян микроязовир предизвика приливна вълна, която потопи селото, удави осем души, заля 700 къщи, издави животни. Разследването на тази трагедия беше прекратено поради липса на престъпление. А преливането на язовир „Иваново“ и село Бисер? През февруари 2012 г. там загинаха 10 души, след като се скъса язовирната стена. Прокуратурата започна разследване, което и до днес не е приключило. Вероятно и никога няма да приключи. Да не говорим за последния случай с Мизия, за който още не е изяснено от какво преля река Скът, независимо, че риби, очевидно отглеждани в развъдник, останаха като улика на мястото на наводнението.

  Язовир „Иваново“ е типичният пример за това какво не е наред с тези водоеми. Липсващи документи за собственост, никакви планове за строителство, изграждане на съоръжението от бригадирското движение и по-нататъшно стопанисване пак по „бригадирски“. А след 1990 г. – прехвърляне уж на собственици от бившето ТКЗС, уж на общината, а се появява и едно секретно постановление на Министерския съвет, с което на военните се дава земя, част от която се пада под язовира, за да тренират там, но не и да го поддържат. Те, естествено, отричат да имат каквито и да е задължения. И в целия хаос прокуратурата трябва да намери отговорен за трагедията. А общото, както знаем, е ничие.

  Такава вероятно е ситуацията с голяма част от тези 268 язовира с неизяснена собственост, както и със 78-те в предаварийно състояние. От думите на регионалния министър Лиляна Павлова стана ясно, че те се използват предимно за рибарници,

  изпускателните им тръби са запушени, крановете – повредени

  И няма кой да мине на проверка, да глоби собственик или ползвател за това, че не си поддържа съоръжението изрядно и застрашава живота на кой знае колко хора, без да броим евентуалните материални щети. От проверките на прокуратурата стана ясно, че две басейнови дирекции – в София и Пловдив – „оспорват контролните си правомощия“ с аргумента, че в закона е записано, че отговорност за състоянието и поддръжката на водоема носи собственикът или ползвателят. А дори на някой чиновник да му се прииска да поработи внезапно и да обиколи насам-натам покрай язовирите, ползата пак ще е минимална. „Констатира се масово неизпълнение на предписанията“, показват прокурорските проверки.

  Сега управляващите решиха, че е време да дадат контрола върху язовирите на агенцията за метрологичен и технически надзор. С идеята, че така отговорността ще бъде само на едно място. Което звучи като чудесна приказка и не е нищо повече от приказка. Към момента на вменяване на това задължение, или поне намерение, тази агенция

  няма абсолютно никаква възможност да се справи със задачата

  Тя няма нито един експерт по язовири, нито техника. Призна го шефът й Стефан Цанков. Нека не се забравя, че същата институция контролира асансьори, газови бутилки и бензиностанции. Като се сети човек какво е състоянието на асансьорите и колко умряха или се контузиха при падания на кабини, става ясно доколко и там се спазват правила и изисквания.

  По думите на Цанков ще мине поне една година, докато агенцията успее да назначи хора, да ги обучи в тази материя, да закупи нужната техника, като всичко това трябва да бъде предшествано от решение на Министерския съвет да се увеличи щатната й численост, да се отпуснат пари за заплати, техника и всичко необходимо.

  А докато това се случи, нищо чудно да гледаме кошмарно повторение на Цар Калоян, Бисер и Мизия. Единственото, което остава на живеещите в близост до такива водоеми, е да се молят нещо да не стане. И да знаят, че ако все пак се случи авария, ще трябва да се спасяват сами и поединично.

• По повод смъртната присъда на Никола Вапцаров

  Кой уби Никола Вапцаров?

  .

  Борис Цветанов, OFFNews

  

  Некомпетентно, непълно, неточно и банално е онова, което от години се пише по повод смъртната присъда на Никола Вапцаров, по дело 585/42 на Софийския военнополеви съд.

  Лансират се лишени от професионализъм приумици за съдебни грешки, груби процесуални нарушения, несъбрани доказателства, лишаване от право на обжалване, незабавно изпълнение на присъдата, дори и незаконно разглеждане делото от военнополеви съд…

  „Светът – както учеше старият добър Шерлок Холмс – е пълен с очевидни неща, които никой не забелязва”. В нашия случай до ден днешен никой не видя основна причина за присъдата: ония

  БЕЗУМНИ ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА,

  по параграфите на които дори момиченца от детската градина можеха да бъдат подвеждани към текстове, предвиждащи смъртно наказание.

  Истинските убийци на Вапцаров са творците на тия Драконовски закони, на които би завидял дори сатрапът Драконт, първият законодател на Атинската република – седем века преди Христа – определял смърт дори за кражба на плодове и за които Плутарх свидетелства, че са писани с кръв. Освен предвиждане смъртно наказание за почти всяко деяние, измененията и допълненията премахват съдебния следовател от процеса, налага явяване на подсъдимите само с показанията, дадени в полицията и безапелационното им приемане от съдиите независимо от начина, по който са били добити (разбирай – изтръгнати), подсъдимите се лишават от правото да се откажат пред съда от показанията си в полицията, протоколите се водят по късата процедура – не всичко се отразява в тях. Политическите процеси (а те всички са такива) се предават на компетенцията на военните съдилища, присъдите са окончателни и не подлежат на одобрение от държавния глава.

  Министърът на вътрешните работи по онова време Петър Габровски е инициаторът на Драконовските мерки. Понеже предложението му не е било издържани технически, за да оправи работата се заема министърът на правосъдието Васил Митаков. Опитен юрист, повече от четвърт век в правото, бивш следовател, касационен съдия – знаел е какво твори. На заседание на Министерския съвет от 1 септември 1941 г. законопроектът е приет. По-късно отделни министри (като Димитър Кушев) ще шикалкавят. Но пред Народния съд Митаков е категоричен: „В Министерския съвет няма оставане на особено мнение. Който не е съгласен – напуска, подава си оставката!”

  На 6 септември 1941 г. измененията и допълненията не само са гласуван еуфорично в Народното събрание, но към тях са направени още по-утежняващи положението санкции.

  127 ОТ ВСИЧКИТЕ 160 ДЕПУТАТИ ГЛАСУВАТ ЗАКОНА – УБИЕЦ

  Депутатите са 160 по тогавашния закон и са избрани по сложна мажоритарна система, в която за първи път гласуват в страната и жени. 103-ма народни представители са висшисти, 60 са юристи, 17 са висши военни. На фона на еуфорията в Парламента единствен професор Петко Стайнов застава срещу това престъпно законотворчество. Никой не го чува. Само Петър Савов му репликира: „Ако е въпрос за пророкуване, то вие, господин професоре, ще се срамувате от думите си!”

  Позорът в Министерския съвет и Народното събрание от 1941 г. обаче е само едната страна на монетата Смърт. Никола Вапцаров става жертва на месомелачката на поредната

  ЧИСТКА В РЕДОВЕТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

  Поетът е един от 62-мата подведени под отговорност по делото срещу членовете и сътрудниците на ЦК на Партията и Военната организация. Не издържа сериозен анализ приетата версия за провала на ЦК в резултат на агент-провокатори в редовете на Партията. Наистина 1942 г. е звездната година за политическата полиция на Царство България. 223 са провалите през нея в системата на БРП, както тогава се нарича партията на българските комунисти. 4238 са арестуваните активисти, 3298 са осъдените, 96 са екзекутираните. Впечатляващата статистика сочи

  ПРЕДАТЕЛСТВО ОТ НАЙ-ВИСОКО МЯСТО

  – съзнателно обмислено, целенасочено (както пише Вапцаров в пророческото си стихотворение „Гадател”). Това е обаче особен вид предателство – това е чистка, вероломно разработена за извършване от чужди ръце.

  Теоретик на системата на чистките изобщо е Андрей Жданов. Чистката, твърди той, е базата на победоносния поход на Партията. Георги Димитров ще надмине учителя си. Още от 1925 г. той води перманентни чистки в партията на българските комунисти. В учебниците по история се пише за някаква митична борба с лявото сектантство. И никъде не е дадена формулировка на съдържанието на този термин. Но работата е ясна – битка с ония, които се сражават с несправедливостите, произтичащи от характера на тоталитарната система, ония, които разобличават лицемерието и фалша. Ръководствата на всички тоталитарни партии в света по неписан закон прощават пороците, дори партийното безбожие, но вземат главите на ония, които смъкват маската му. Димитров е освен това и майстор на чистки с чужди ръце. Дори в наше време битува измишльотината, че бил защитавал българските политемигранти от репресиите на ГУЛАГ. Стараел се е да не оставя документи за двуличието си. Но тук-там се намират и такива.

  В молба от 29 септември 1938 г., например, той пише за необходимост от „ускорена проверка чрез апарата на другаря Ежов на хора, които се предвиждат за ръководни места… „ – знаем какви проверки може да прави апаратът на другаря Ежов. През 1936 г. Димитров разработва истинска месомелачка за старите идейни и неконтролируеми инициативни кадри на задграничните комунистически партии, чиято дума в Коминтерна се чува. Те са изпращани в Интернационалните бригади в Испания на истинска Голгота – унищожавани са, ако не на фронта, то от специални агенти на НКВД за вътрешен терор. Този позор в историята на международното пролетарско движение си има издайнически факт: когато месомелачката приключва, Сталин необяснимо защо изгубва интерес към Испанската република. Този натрупан безценен опит Димитров ще използва през 1942 г. за разправа с политическите си противници, оцелели след безброй сметки за разчистване, които той води с тях 16-17 години.

  Още от 1925 г. той открито е наречен от ръководството на партията в България и емигранти в Одеса предател и престъпник. Иска се партиен съд за „братоубийството през септември 1923 г. и позорното падение през 1925”, когато според здравите сили в Партията „БКП стига до политически банкрут”. След десетилетия фалшифициране на историята на БКП днес дори специалистите не са наясно с героичната борба, която водят честни и предани на делото на Димитър Благоев самоотвержени бойци като Петър Искров, Илия Василев (Бойко), Георги Ламбрев (Росен), Иван Павлов (Енчо), Иван Ганчев и други… Те открито тръбят, че няма по-страшен враг за комунизма от Сталино-Коларово-Димитровската фракция (в. „Освобождение”, бр.17, 1932 г.), че мястото на сегашната БРП – безгръбначна работническа партия – е на бунището (в.„Освобождение”, бл.3, 1932 г.), че Сталин е антимарксист, че СССР е държавата на Червения Империализъм, че Хитлер и Мусолини, Сталин и Димитров са една и съща идеология. 30 години преди Пражката пролет Гаврил Карев ражда термина „Социализъм с човешко лице”. Не е случайно, че по време на Лайпцигския процес точно партията на българските комунисти не подкрепя Димитров. Голям зор вижда последният, но в крайна сметка изпраща лека-полека почти всички свои противници из Мъртвите сибирски полета. През 1942 г. обаче все още се намират такива и в Москва, и в София. Войната с Германия му дава шанс за

  БОЙ ПОСЛЕДЕН

  Политемигрантите подмамва с илюзорно ръководство на широка въоръжена съпротива в България и организира изпращането им на заколение като парашутисти и подводничари. Останалите в страната следва да бъдат хвърлени на лъвовете. Това са най-вече сектантите в ръководството – Трайчо Костов, Цола Драгойчева, Антон Югов, Петър Вранчев, Димо Дичев, Борис Копчев, Петър Богданов. Измислена е йезуитска разправа.

  Всъщност разправата и с подводничарите, и с парашутистите, и тази с ЦК и Военната организация са пак две страни на една и съща монета. Първоначално ръководител на жертвите политемигранти е Иван Винаров. Той отдавна е трън в очите на Димитров, тъй като е свързан пряко с разузнаването, знае прекалено много мръсни тайни. Но Винаров е много близък с един генерал, който по това време става организатор на тайнствената служба СМЕРШ – Смерть шпионам. Генералът се казва Павел Судоплатов и само преди година е поставил венец на дейността си с ликвидирането на Лев Троцки в далечно Мексико. Судоплатов не оставя сам в беда другаря си Иван Винаров. И го измъква като безценен кадър на СМЕРШ, назначава го дори комисар в ръководството. Тогава Димитров определя на негово място полковника от Червената армия Цвятко Радойнов. И с него си има главоболия. Особено след като полковникът започва открито да говори за сериозната военна мощ на Вермахта.

  Ще изпреварим малко събитията и ще отбележим, че и в България Радойнов не мирясва и едва не проваля чистката като докладва, че „задачите, които са поставени, не отговарят на обстановката”. Замисленото и извършено предателство към подводничари и парашутисти лъсва още при изпращането на групите. В „Щурмът” (1975 г.) Цола Драгойчева кодира това предателство „Узнала неизвестно как за пристигането на групите, властта предприе извънредни мерки за тяхното залавяне и обезвреждане”. Това е през август 1941 г. Все по това време емисарят на Димитровската фракция Антон Иванов пристига с инструкции пред ЦК, набелязан за жертвоприношение.

  Съвършен йезуит, Димитров добре е знаел, че Антон Иванов

  НЯМА ДА ИЗДЪРЖИ НА НАТИСК В ПОЛИЦИЯТА

  Антон Иванов обявява пред членовете на ЦК необходимостта от пролетна офанзива на Партията и партизаните, за да се подкрепи Червената армия. Това е била лакмусовата хартия, по която Димитров да различи подмазвачите от ония със собствено, противно на неговото мнение. Оказва се, че всички в ръководството в София застават като един и оценяват предложението на Москва като „съмнително, прибързано, обективно неоправдано и практически нереализуемо” (Цола Драгойчева, „Щурмът”, стр.527). Димитров няма да се колебае вече и ще отпише всичките и в ЦК, и във Военната организация.

  От Москва към военното разузнаване и полицията в София потича информация за подготвяно от комунистите пролетно настъпление. Военното разузнаване в свой отчет отбелязва, че „комунистическата партия води дейна подготовка за разгръщане на широка дейност през пролетта” (ВИА, д.2068/1, л. 2-3). Съмнително същото знае и Дирекцията на полицията. „Към решителни действия комунистите ще настъпят през пролетта” (ЦДИА, ф.370, оп.1, а.е. 1076, л.28)

  Има още един документ – резолюция на софийския ЦК – доказващ изтичането на информация (в случая фалшива, но няма значение). Идва от Москва. В тази резолюция на ЦК се казва, че подобно настъпление „не би могло да бъде масово и лесно ще бъде потушено от полицейския и военен апарат и няма да окаже никаква ефективна помощ в борбата на Червената армия”.

  Знаейки всичко това можем, перифразирайки малко самия Вапцаров, да кажем:

  ЕДИН Е ИЗВОДЪТ:

  Провалът на ЦК и Военната организация, в чийто водовъртеж попада поетът, не е резултат на полицейска анкета и агентура на полицията в Партията, а на преднамерено предателство от Москва. Председателят на Военнополевия съд полковник Игнат Младенов казва след години: „Това беше единственият процес по мое време срещу членове и сътрудници на ЦК, единственият конспиративен процес, в който една конспирация бе напълно разкрита. Разкрита в смисъл, че провалът бе генерален. Обикновените конспирации нямаха такова нещо. Разчитахме винаги на свидетелски показания. В този процес ние имахме нещо повече от веществени доказателства, повече от необходимото. Тук беше всичко. Взрив, скривалища, мястото, където се правеха бомбите, оръжието, пушките, пистолетите, сярната киселина, мастилниците, всичко това бе разкрито и действителното положение на подсъдимите бе извънредно тежко. Бяха заловени радиостанциите, бяха заловени куфарите с парите, даже както бяха носени” (ЦДА, ф.1, оп.5, а.е.222, стр.140-141).

  62-мата подсъдими до един са изловени, кой в легални домове, кой в нелегални квартири, други ще бъдат извадени от въдворяване в лагери. Всеки запознат с тия работи е наясно, че подобно тотално проваляне, както го характеризира Игнат Младенов, е възможно само в резултат на слагане картите на масата от ония, които ги държат в ръцете си.

  Доказателствата са толкова много, че е необяснимо защо до сега този въпрос е все вън от вниманието на историците.

  Елена Вапцарова, в чиято порядъчност няма съмнение, отбелязва, че „Никола се намерил пред разкрити карти – полицията всичко знаела”. Да оставим обаче майката и да видим какво казва професионалистът – в случая ветеранът на БКП, комунистът идеалист Никола Павлов – Комара, съподсъдим по процеса на Вапцаров:

  „Нашите хора рухнаха, полицията знаеше абсолютно всичко, дори онова, което и ръководството не знаеше. Подсъдимите бяха объркани. Те или за първи път попадаха на опитните полицейски следователи, или не издържаха на натиска на безспорните доказателства…”

  Далеч сме от мисълта, че сам Никола Вапцаров е бил белязан в Оня списък за жертвоприношение, прецизно изготвен в Москва. Поетът просто е бил „някаква си личност” в механизма, предназначен за поправяне. Но анализ на ситуацията показва и друго:

  НА НЯКОГО ВАПЦАРОВ Е БИЛ ДОПЪЛНИТЕЛНО НЕУДОБЕН

  В полицията не са били един и двама, и по това дело, и по други, които пропявали без бой. Но слух за това, че не се представил като „не човек, а желязо”, се пуска само за Вапцаров. Веднага след ареста Богомил Райнов съобщава интересна подробност. Някакъв тип злорадо му се изрепчил: „Нашият Кольо не издържал, изложил се…” Бъдещият баща на българския Джеймс Бонд го набил. Трябва да е истина. За онова време в писмо до ЦК на БКП през 1951 г. Александър Жендов отбелязва, че Райнов коментира разстрела на Вапцаров с „Така му се пада, като е такъв глупак!”

  Да видим обаче какво толкова не е издържал и се е изложил Кольо. И как е стигнал сам да си подпише с показанията

  СМЪРТНАТА ПРИСЪДА

  Вероятно веднага е разбрал откъде полицията знае всичко. После е разбрал и за Антон Иванов, който за две шишета ракия прави 28-часови разкрития, количествата и качествата на които не биха достигнали всички показания на 62-мата подсъдими, взети заедно.

  И Никола Петров – Комара, и Стефан Богданов (брат на разстреляния по дело 585/42 Петър Богданов) са оставили документи в ЦПА и в ЦДИА, в които се отбелязва как Антон Иванов сам признава огромната си вина за недостойното си поведение в полицията, разкайва се за малодушието си, проявено там. И е изразявал желание чрез смъртта си да изкупи поне част от греха си. Обещавал да покаже твърдост и вярност при разстрела. Казвал го е Петър Богданов на брат си. Така, подписал смъртната си присъда със 11-те страници показания, стигаме до спорния въпрос –

  МОГЪЛ ЛИ Е ВАПЦАРОВ ДА МИНЕ С ПО-ЛЕКА ПРИСЪДА

  Отговорът е – да!

  Изходът е в тоталното отричане и недаване на никакви показания в полицията. Въпреки унищожителните веществени доказателства и показания на съподсъдими. Това отлично са го знаели опитните конспиратори. Като Комара, като Иван Масларов, най-вече като много по-виновния Трайчо Костов. Вместо да мълчи като тях, Вапцаров пише. А че мълчанието е било изходът свидетелства ветеранът на Партията, прекарал в социалистически затвори повече, отколкото в додеветосептемврийски – Стефан Богданов: „Не се ли направеше самопризнание в полицията, по тогавашните закони това имаше значителна тежест” (писмо на Стефан Богданов до комисия на ЦК на БКП от 18 юни 1956 г.)

  Със самопризнанията си Никола Вапцаров автоматично се включва в

  СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

  – организиране на бойни групи, установяване на връзки с диверсионни групи, дошли от СССР, и още, и още – все влизащо в параграфите на ония изменения и допълнения на ЗЗД, с които започнахме. И според които вината на организатора е по-значима от тази на конкретния изпълнител. „Бях втори член на комисията… длъжността ми беше да поддържам връзка с хората от провинцията – пише Вапцаров, – и в случай, че Васил (Радойнов) е зает, да ги инструктирам…”

  Разбира се, има подробност – възможно е Вапцаров да е приел оная тактика на всички революционери в света, които правят подробни показания за всичко, което полицията знае, за да се крие нещо по-съществено. Прочее такава е и тактиката на неговия приятел Цвятко Радойнов. Но е грешна. Защото е нямало какво да се крие. Или само така си мислим?!

  И понеже сме се заели само с ония очевидни неща, които никой не вижда, продължаваме с тях. В затвора след приключването на следствието подсъдимите по делото се оказват на удивителна свобода. Те са в килии за по осем човека, постоянно могат да си гостуват от килия в килия. Стигат до идеята за „успореден процес”, за да организират държанието си пред съда. Неотразимият конспиратор Комара урежда канал, по който урежда почти всекидневна връзка с останалите на свобода членове на ЦК, преди всичко с Цола Драгойчева и Антон Югов. Получават указания, напътствия, там се разтичват за адвокати, на които предават данни, писани лично от подсъдимите за признанията им пред полицията. И сега е време да развенчаем

  МИТА ЗА МЛАДЕН ИСАЕВ

  До ден днешен той минава за пръв приятел на Вапцаров. Не само не е такъв. Той дори злобее срещу Вапцаров, защото той е оня, който го посочва на полицията като явкаджия. Ненавижда го като човек и го отрича като поет. Буквално работи срещу Вапцаров. И не само срещу него. Веднага след ареста си търси защита не от Партията, а от идеолога на националсоциализма в България адвоката Сотир Янев. Сотир Янев тутакси отделя Младен Исаев от останалите подсъдими, дори го противопоставя на тях и идеологията им. Когато Комара укорява Младен Исаев, че с поведението си утежнява положението на Вапцаров, той отвръща: „И какво от това?!”

  Странна е цялата метаморфоза, последвала след Девети септември, при която фалшификаторът на историята Младен Исаев десетилетия се представя едва ли не за продължител на делото на Вапцаров. Отново да чуем Камара: „Чудя се и се дивя – пише в писмо до ЦК на БКП – на писаното в толкова сборници официални за Вапцаров, където Младен Исаев сълзи рони за големия поет и незаменим гражданин, и комунист, че и приятел. Боже опази!…И чета още, че Младен се хвали, че бил свидетел на последните дни и часове на Вапцаров като негов близък съподсъдим. Само дето не мога да прочета, щото той го премълчава, за онова негово позорно държание тогава пред съда и по отношение на самия Вапцаров…”

  И така стигаме до своего рода

  ПЕСЕН ЗА ИСТИНСКИЯ ЧОВЕК

  – автора на „Песен за човека”.

  Някак си го няма в реките от мастило, изписани за Вапцаров, именно човекът.

  Човека Вапцаров виждаме в сухия служебен протокол на длъжностните лица по разстрела: „Осъдените запяха „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира” и бяха разстреляни.” Преди това е описано как на въпроса за последно желание Вапцаров поискал да напише нещо, как тутакси му дали лист и молив, как понечил да пише, как изпуснал молива. Не е било ехо от инквизиции. Нито от ужас пред стаените дула на карабините. От душевен срив е било. Едно чисто човешко чувство. Бил е третият срив в душата на поета. Последният. Три срива преживява душата на поета в затвора.

  ПЪРВИЯТ СРИВ

  Когато в килиите на затвора разбира, че всичко, което е вложил при следствието, е било напразно. Че тия, за които се е жертвал, не са това, за което ги е мислил. Разбрал е, че за Антон Иванов той е бил едно винтче, че дори Трайчо Костов за него е бил „амбициозен интелигент, чужд на народа, чужд на работническата класа” (ЦДА, ф. 1, оп. 5, а. Е. 55). Но по-важното е онова, че всичко, което Антон Иванов издава, в полицията вече са го знаели. Което за Вапцаров, който е бил достатъчно интелигентни, е означавало, че и самият Антон Иванов е предаден за жертвоприношение. И не само той. И Цвятко Радойнов, неговият толкова приятен събеседник дни и нощи. Вапцаров ясно е разбрал, че е затънал в локвата на някаква мръсна игра, в резултат на която в ръководството на Партията в страната при създаването на Отечествения фронт да не остане противник на кроежите на Задграничното бюро на Партията в Москва. Едно перфектно убийство с чужди ръце… Но поетът остава човек и само кодира, зашифрова своя първи срив. Прави го в мотивите за обосноваване молбата си за свидетелите си по делото. Молбата завършва с едно странно изречение: „Не съм и не мога да бъда комунист, и идейно съм твърде далеч, в известна степен диаметрално противоположен на комунистите…” Не е било, както тълкуват думите някои автори, от стремеж да облекчи положението си пред съда.

  След този пръв срив следва

  ВТОРИЯТ СРИВ

  Това става, когато разбира, че ако не е правил самопризнания дори и за пределно очевидното, смъртно наказание не би го очаквало. И че това старите кадри добре са го знаели и затова са мълчали. Но никой не е бил намерил за необходимо да му го каже на него – всеотдайно прегърналия делото. Не му го е казал Иван Масларов, неговата пряка връзка с ЦК, не му го е казал Никола Павлов – Комара, нито Христо Братованов, участвал в организирането на бойни групи наравно с него, не му го е казал вещият в правните въпроси приятел адвокат Кирил Николов. Да не говорим за Младен Исаев, откраднал и последното пшеничено зърно от вярата му… И отново поетът прибягва до шифровка на втория си срив. Няколко дни преди произнасянето на присъдите неуморимият конспиратор Комара обикаля всички заплашени с най-тежкото наказание и от всеки взема по няколко прощални редове до близките. Никола Вапцаров не оставя предсмъртно писмо. Някои ще кажат: че какво по-значимо предсмъртно писмо от „Прощално” и „Борбата е безмилостно жестока…” Дето е казал поетът:

  РЕСТО! НЕ СТРУВА!

  При третия, последен срив Вапцаров не шифрова нищо. Или може би е искал да каже нещо с това изпускане на молива, което още не сме дорасли да разберем…

  Всъщност след толкова много нещо, изписано и за Вапцаров, и за процеса, знаем ли вече всичко за Вапцаров?

  Едва ли! Дори окултистите, които имат под ръка уникален документ, както нарича стихотворението „Гадател” поетът Атанас Мочуров, още не могат да измъдруват каквото и да било. Стихотворението има 13 реда, непобиращи се в никакви стихотворни канони, писано е през 1929 година. Там гадателка предрича на лирическия герой (самия Вапцаров) „Куршум за някаква незнайна гадна мъст / Изпрати ще те млад тъй рано в гроба.”

  Ето как тълкува „документа” поетът Атанас Мочуров: „Стихотворението съдържа 13 стиха. Младият автор е изтървал възможността да постигне класическата форма на сонета. Но същността на творбата е шокиращо необичайна. Предсказват смъртта на юношата, а той просто не смее да повярва, че е възможно мечтата на неговия живот да се сбъдне по такъв блестящ начин – само след 13 години. Толкова, колкото са стиховете в стихотворението „Гадател” Всичко е точно! То показва, че

  НАИСТИНА ОЩЕ НЕ ЗНАЕМ ВСИЧКО

  за поета. Да се върнем за малко на ония 111 страници самопризнания. Те са пред нас като 111 куршума. И Левски е давал самопризнания пред специалната комисия. Както и конспиратори от цял свят във всички времена. За да се скрие нещо по-важно. Приехме, че в случая с провала на ЦК и Военната организация не е имало какво да се крие. Но дали е така?!

  Из печата се появиха приписвания на съучастност на поета със съветското разузнаване. Други намесиха дори Интелиджънс сървиз. Съмнявам се. Но когато човек си има работа с тайни служби, особено съветските, трябва да се съмнява и в съмненията си. Нека отново се върнем към Богомил Райнов. Знаем, че той не лъже. Вървят те една вечер, а зад тях – постоянното присъствие – агенти, то се знае – на Гешев, кошмарът на БКП. Богомил Райнов му казва: „Какво правиш – искаш да те спипат ли?”, поетът отвръща апатично: „Ще гледам да не ме спипат.” После Райнов го съветва да се укрие, поне временно. Вапцаров отвръща: „Няма как! Ти не знаеш…”

  Богомил Райнов не знае.

  И ние не знаем.

  И кой знае дали когато и да било ще узнаем.

  Но вече знаем, че в затвора, дори не попаднал на хора, Вапцаров останал човек. Това е прекрасно, нали!

   

• Наводнения в Гълъбово, Елхово и Раднево. Бедстия и на други места в страната

  

  Най-усложнена остава обстановката при Елхово. Докато на повечето места в страната нивото на реките започва леко да спада, при Елхово е достигнато критичното ниво. Това съобщи министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, цитирана от пресцентъра на ведомството, на съвместна пресконференция с министрите на транспорта и вътрешните работи – Ивайло Московски и Веселин Вучков, в Гълъбово. В града се състоя заседание на кризисния щаб.

  При Елхово вече има залети ниски площи по поречието на реката, информира министър Василева. Очаква се нивото още да се покачва, но хората са уведомени, мобилизирана е местната власт, и всички институции, имащи отношение към ситуацията, работят в пълна координация, заяви още Василева. По думите й продължава контролираното изпускане на язовирите и за момента няма проблем с хидротехническото състояние на съоръженията.

  „Ситуацията се следи непрекъснато и са взети необходимите мерки аварията в подстанция „Гълъбово“ – захранваща цялата община с електричество, която бе залята от наводненията, да бъде отстранена. Но тази сериозна авария няма как да бъде отстранена за час-два“, посочи министърът на вътрешните работи Веселин Вучков.

  В общината вчера беше обявено бедствено положение заради продължаващите трети ден валежи. По думите на министър Вучков информацията, че няма да има ток няколко дни, не е съвсем точна. „Наистина има две малки села, които по-продължително време нямат електричество, но това е поради авария при ЕВН. Екипи на електроразпределителното дружество работят по отстраняването й. Надявам се, че мерките, които сме взели тук, ще дадат резултат“, заяви министър Вучков. Той изрази надежда подстанцията да бъде отводнена до утре сутринта. След това е необходимо подсушаване и специалистите ще определят какви са възможностите. Важното за нас е хората да имат ток, макар и за два часа, отбеляза министърът. В Гълъбово все още има режим на тока по схема два на два часа, който се очаква скоро да бъде отменен.

  Към момента няма бедстващи хора в страната, заяви директорът на ГД „ПБЗН“ Николай Николов. По думите му сред общините, обявили бедствено положение, няколко са с акцент – Елхово, Гълъбово, Раднево и Северозападна България. Николов подчерта, че в Елхово всички хора са предупредени, че ако се наложи евакуация, трябва да я направят. В момента евакуация не се прави, само има временно изведени хора от най-близките до реката къщи.

  Наблюдаваме непрекъснато язовирите „Копринка“ и „Жребчево“. За „Копринка“ нямам никакви притеснения, още повече, че там са 12 млн. куб. м свободен обем. От вчера нивото на язовир „Жребчево“ бавно, но пада, посочи Николов.

  Веселин Вучков отбеляза, че средствата, предвидени при бедствия, са недостатъчни. Според него междуведомствената комисия, която с решение на МС решава къде да бъдат насочени средства, действа постфактум. Годишният й ресурс е 60-90 млн. лв., максимум 100. „Ако говорим за цялостна превантивна дейност – да бъдат изчистени всички корита, да бъдат укрепени бреговете и т.н., са необходими не по-малко от милиард и половина-два милиарда“, посочи вътрешният министър. Той е категоричен, че е крайно време държавата да вземе дългосрочни решения, така че превантивно да бъдем подготвени за бедствията.

  По-рано през деня министър Василева е инспектирала язовир „Зорница“ на територията на община Средец. Продължава да работи и оперативното звено на Министерството на околната среда и водите. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски заяви, че аварийните екипи на НК „Железопътна инфраструктура“ и ДП „Транспортно строителство и възстановяване“ работят. Московски и Василева са обиколили язовирите в районите на Бургас и Ямбол. По думите му са предприети всички необходими и адекватни мерки, включително и от местната власт, така че да бъде избегнат и най-малкият риск за живота на хората.

  В района на Симеоновград се изчаква водата да се оттече, за да се отчетат реалните щети по железопътната инфраструктура и да започнат действия по възстановяване на нормалното движение на влаковете. /БТА/

• <<
• 1
...
• 91
• 92
• 93
• 94
• 95
• 96
• 97
• 98
• 99
• 100
• 101
...
• 415
• >>