Всички авторски страници

Авторски

• Правосъдният министър: Във ВСС има лобита и безотговорност

  

  „При този скандал работата трябва да бъде свършена от определени институции – от прокуратурата и от Висшия съдебен съвет.“ Това каза правосъдният министър Христо Иванов по „Нова телевизия“ по повод сигнала на френския посланик Ксавие дьо Кабан срещу действия на съдията от Софийския градски съд Румяна Ченалова.

  Иванов определи думите на посланика не като критика, а по-скоро, че той иска приятелски да помогне. „Ние сме членове на европейското семейство и хората искат да ни помогнат. Това се прави с едно приятелско чувство към България“, каза Христо Иванов, като посочи, че думите на посланика не се интерпретират правилно. „Ако ние искаме да сме пълноценни членове на европейското семейство, българските институции трябва да довеждат нещата до край и този край трябва да е ясен и обясним“, каза правосъдният министър.

  „Проблемът е и в това, че срещу госпожа Ченалова има и друга проверка, която е започнала още преди година и още не е свършила“, каза Христо Иванов и отправи остра критика към ВСС и неговото бездействие. „Зад конкретни личности има всякакви лобита. Но освен това има и култура на безотговорност и на пасивност. Потресаващо е три седмици, след като софтуерен специалист е написал доклад, че софтуерът за разпределяне на дела е незащитен, ВСС да мълчи“, продължи Иванов.

  Правосъдният министър похвали главния прокурор Сотир Цацаров за думите му, че прокуратурата има нужда от реформа. „Търсенето на някакви скрити подтекстове е често срещано в България, но важното е, че главният прокурор и прокуратурата на България за първи път казаха, ние имаме нужда от реформа. Участието на прокуратурата и на прокурорите в съдебната реформа, е ключова, за да може цялата гилдия да се променя. Реформи се правят във втората година на мандата“, каза Христо Иванов и изрази надежда в първата половина на следващата година да бъдат вкарани в парламента промени в закона за съдебната система.

  „Дошъл съм да свърша конкретни неща, ако не мога да ги свърша, ще си тръгна. Това, което се опитвам да направя, е едно от най-сериозните преразпределения в реалната власт. Знаем конкретните механизми на сенчестата власт, те мутират и се променят, но ние можем да променим нещата. Всичко се свежда не в това какво е написано в закона, а до културата на хората, които работят в институциите. Когато ние пишем такива позиции с премиера ние се опитваме да влияем и на този пласт“, каза още правосъдният министър.

  За избора на председател на ВКС Иванов каза, че възелът трябва да се развърже или затегне повече в началото на следващата година. „Изборът за председател на ВКС не е просто избор на администратор, а избор на визия“, каза той.

  „Най-страшното нещо е съвестта и ако си тръгна от този пост с чувството, че не съм направил нещата, които искам да направя, ще ми тежи на съвестта“, заключи министърът Христо Иванов.

  Източник:  в. „Сега“

• Язовирите вече са в агенцията за асансьорите и това не е черен хумор

  За половин година БГ администрацията успя да изброи 78 водоема в предаварийно състояние и 2000 безконтролни, но не казва къде се намират

  .

  Самуил Димитров, в. „Сега“

  .

  

  Докато институциите се наумуват какво да правят с опасните язовири, наводненията пак започнаха. Слава Богу, към петък след обяд няма драматични преливания, но дъждът през последните денонощия, както и преливащите реки са достатъчно ясно предупреждение, че отново може да се стигне до трагедия.

  А в това време хората, отговорни за контрола върху опасните водоеми, успяха да ги преброят. Вече поне знаем колко са! Това им отне месеци, защото голямото броене започна още при правителството на Орешарски, вероятно е продължило при служебното и чак сега бяха обявени резултати. И стана ясно, че у нас има

  78 язовира в предаварийно състояние, а около 2000 са безконтролни

  Най-абсурдното в тази ситуация е, че никой не счете за нужно да посочи къде се намират тия водоеми. Вероятно с аргумента да не се създава паника у населението. Защото кой нормален човек няма да се притесни, ако му се каже, че на няколко километра от къщата му има язовир, готов да прелее и да го удави. Вероятно тия хора биха се ядосали, ще започнат да звънят в телевизиите, ще има живи връзки и институциите ще се чудят как да насмогнат на всички искания за реакция, наблюдение, с една дума – действие. А те не обичат да действат. Затова и още същия ден шефът на пожарната гл. комисар Николай Николов започна да успокоява, че няма непосредствена заплаха за хората, които са в близост до язовирите. На следващия ден екоминистърът Ивелина Василева повтори: „Предаварийното състояние на язовирите не означава непосредствена заплаха за хората“.

  Безопасен язовир в предаварийно състояние е оксиморон

  Звучи абсурдно, колкото и понятието „дървен камък“. Обаче в контекста на дългогодишното бездействие на тези институции подобни изявления са направо безобидни. Защото ако се хваща слушателят за тия думи, със сигурност ще трябва да попита как се стигна дотам, че не се знае какви са тия 268 язовира с неизяснен собственик, как така за едни и същи водоеми отговарят 4 министерства и никога няма нито един отговорен, като стане беда, и защо едва след като стана традиция да умират хора заради неподдържани язовири, някой се сети, че трябва да се променят нещата.

  През 2007 г. при наводнението в Цар Калоян микроязовир предизвика приливна вълна, която потопи селото, удави осем души, заля 700 къщи, издави животни. Разследването на тази трагедия беше прекратено поради липса на престъпление. А преливането на язовир „Иваново“ и село Бисер? През февруари 2012 г. там загинаха 10 души, след като се скъса язовирната стена. Прокуратурата започна разследване, което и до днес не е приключило. Вероятно и никога няма да приключи. Да не говорим за последния случай с Мизия, за който още не е изяснено от какво преля река Скът, независимо, че риби, очевидно отглеждани в развъдник, останаха като улика на мястото на наводнението.

  Язовир „Иваново“ е типичният пример за това какво не е наред с тези водоеми. Липсващи документи за собственост, никакви планове за строителство, изграждане на съоръжението от бригадирското движение и по-нататъшно стопанисване пак по „бригадирски“. А след 1990 г. – прехвърляне уж на собственици от бившето ТКЗС, уж на общината, а се появява и едно секретно постановление на Министерския съвет, с което на военните се дава земя, част от която се пада под язовира, за да тренират там, но не и да го поддържат. Те, естествено, отричат да имат каквито и да е задължения. И в целия хаос прокуратурата трябва да намери отговорен за трагедията. А общото, както знаем, е ничие.

  Такава вероятно е ситуацията с голяма част от тези 268 язовира с неизяснена собственост, както и със 78-те в предаварийно състояние. От думите на регионалния министър Лиляна Павлова стана ясно, че те се използват предимно за рибарници,

  изпускателните им тръби са запушени, крановете – повредени

  И няма кой да мине на проверка, да глоби собственик или ползвател за това, че не си поддържа съоръжението изрядно и застрашава живота на кой знае колко хора, без да броим евентуалните материални щети. От проверките на прокуратурата стана ясно, че две басейнови дирекции – в София и Пловдив – „оспорват контролните си правомощия“ с аргумента, че в закона е записано, че отговорност за състоянието и поддръжката на водоема носи собственикът или ползвателят. А дори на някой чиновник да му се прииска да поработи внезапно и да обиколи насам-натам покрай язовирите, ползата пак ще е минимална. „Констатира се масово неизпълнение на предписанията“, показват прокурорските проверки.

  Сега управляващите решиха, че е време да дадат контрола върху язовирите на агенцията за метрологичен и технически надзор. С идеята, че така отговорността ще бъде само на едно място. Което звучи като чудесна приказка и не е нищо повече от приказка. Към момента на вменяване на това задължение, или поне намерение, тази агенция

  няма абсолютно никаква възможност да се справи със задачата

  Тя няма нито един експерт по язовири, нито техника. Призна го шефът й Стефан Цанков. Нека не се забравя, че същата институция контролира асансьори, газови бутилки и бензиностанции. Като се сети човек какво е състоянието на асансьорите и колко умряха или се контузиха при падания на кабини, става ясно доколко и там се спазват правила и изисквания.

  По думите на Цанков ще мине поне една година, докато агенцията успее да назначи хора, да ги обучи в тази материя, да закупи нужната техника, като всичко това трябва да бъде предшествано от решение на Министерския съвет да се увеличи щатната й численост, да се отпуснат пари за заплати, техника и всичко необходимо.

  А докато това се случи, нищо чудно да гледаме кошмарно повторение на Цар Калоян, Бисер и Мизия. Единственото, което остава на живеещите в близост до такива водоеми, е да се молят нещо да не стане. И да знаят, че ако все пак се случи авария, ще трябва да се спасяват сами и поединично.

• По повод смъртната присъда на Никола Вапцаров

  Кой уби Никола Вапцаров?

  .

  Борис Цветанов, OFFNews

  

  Некомпетентно, непълно, неточно и банално е онова, което от години се пише по повод смъртната присъда на Никола Вапцаров, по дело 585/42 на Софийския военнополеви съд.

  Лансират се лишени от професионализъм приумици за съдебни грешки, груби процесуални нарушения, несъбрани доказателства, лишаване от право на обжалване, незабавно изпълнение на присъдата, дори и незаконно разглеждане делото от военнополеви съд…

  „Светът – както учеше старият добър Шерлок Холмс – е пълен с очевидни неща, които никой не забелязва”. В нашия случай до ден днешен никой не видя основна причина за присъдата: ония

  БЕЗУМНИ ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА,

  по параграфите на които дори момиченца от детската градина можеха да бъдат подвеждани към текстове, предвиждащи смъртно наказание.

  Истинските убийци на Вапцаров са творците на тия Драконовски закони, на които би завидял дори сатрапът Драконт, първият законодател на Атинската република – седем века преди Христа – определял смърт дори за кражба на плодове и за които Плутарх свидетелства, че са писани с кръв. Освен предвиждане смъртно наказание за почти всяко деяние, измененията и допълненията премахват съдебния следовател от процеса, налага явяване на подсъдимите само с показанията, дадени в полицията и безапелационното им приемане от съдиите независимо от начина, по който са били добити (разбирай – изтръгнати), подсъдимите се лишават от правото да се откажат пред съда от показанията си в полицията, протоколите се водят по късата процедура – не всичко се отразява в тях. Политическите процеси (а те всички са такива) се предават на компетенцията на военните съдилища, присъдите са окончателни и не подлежат на одобрение от държавния глава.

  Министърът на вътрешните работи по онова време Петър Габровски е инициаторът на Драконовските мерки. Понеже предложението му не е било издържани технически, за да оправи работата се заема министърът на правосъдието Васил Митаков. Опитен юрист, повече от четвърт век в правото, бивш следовател, касационен съдия – знаел е какво твори. На заседание на Министерския съвет от 1 септември 1941 г. законопроектът е приет. По-късно отделни министри (като Димитър Кушев) ще шикалкавят. Но пред Народния съд Митаков е категоричен: „В Министерския съвет няма оставане на особено мнение. Който не е съгласен – напуска, подава си оставката!”

  На 6 септември 1941 г. измененията и допълненията не само са гласуван еуфорично в Народното събрание, но към тях са направени още по-утежняващи положението санкции.

  127 ОТ ВСИЧКИТЕ 160 ДЕПУТАТИ ГЛАСУВАТ ЗАКОНА – УБИЕЦ

  Депутатите са 160 по тогавашния закон и са избрани по сложна мажоритарна система, в която за първи път гласуват в страната и жени. 103-ма народни представители са висшисти, 60 са юристи, 17 са висши военни. На фона на еуфорията в Парламента единствен професор Петко Стайнов застава срещу това престъпно законотворчество. Никой не го чува. Само Петър Савов му репликира: „Ако е въпрос за пророкуване, то вие, господин професоре, ще се срамувате от думите си!”

  Позорът в Министерския съвет и Народното събрание от 1941 г. обаче е само едната страна на монетата Смърт. Никола Вапцаров става жертва на месомелачката на поредната

  ЧИСТКА В РЕДОВЕТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

  Поетът е един от 62-мата подведени под отговорност по делото срещу членовете и сътрудниците на ЦК на Партията и Военната организация. Не издържа сериозен анализ приетата версия за провала на ЦК в резултат на агент-провокатори в редовете на Партията. Наистина 1942 г. е звездната година за политическата полиция на Царство България. 223 са провалите през нея в системата на БРП, както тогава се нарича партията на българските комунисти. 4238 са арестуваните активисти, 3298 са осъдените, 96 са екзекутираните. Впечатляващата статистика сочи

  ПРЕДАТЕЛСТВО ОТ НАЙ-ВИСОКО МЯСТО

  – съзнателно обмислено, целенасочено (както пише Вапцаров в пророческото си стихотворение „Гадател”). Това е обаче особен вид предателство – това е чистка, вероломно разработена за извършване от чужди ръце.

  Теоретик на системата на чистките изобщо е Андрей Жданов. Чистката, твърди той, е базата на победоносния поход на Партията. Георги Димитров ще надмине учителя си. Още от 1925 г. той води перманентни чистки в партията на българските комунисти. В учебниците по история се пише за някаква митична борба с лявото сектантство. И никъде не е дадена формулировка на съдържанието на този термин. Но работата е ясна – битка с ония, които се сражават с несправедливостите, произтичащи от характера на тоталитарната система, ония, които разобличават лицемерието и фалша. Ръководствата на всички тоталитарни партии в света по неписан закон прощават пороците, дори партийното безбожие, но вземат главите на ония, които смъкват маската му. Димитров е освен това и майстор на чистки с чужди ръце. Дори в наше време битува измишльотината, че бил защитавал българските политемигранти от репресиите на ГУЛАГ. Стараел се е да не оставя документи за двуличието си. Но тук-там се намират и такива.

  В молба от 29 септември 1938 г., например, той пише за необходимост от „ускорена проверка чрез апарата на другаря Ежов на хора, които се предвиждат за ръководни места… „ – знаем какви проверки може да прави апаратът на другаря Ежов. През 1936 г. Димитров разработва истинска месомелачка за старите идейни и неконтролируеми инициативни кадри на задграничните комунистически партии, чиято дума в Коминтерна се чува. Те са изпращани в Интернационалните бригади в Испания на истинска Голгота – унищожавани са, ако не на фронта, то от специални агенти на НКВД за вътрешен терор. Този позор в историята на международното пролетарско движение си има издайнически факт: когато месомелачката приключва, Сталин необяснимо защо изгубва интерес към Испанската република. Този натрупан безценен опит Димитров ще използва през 1942 г. за разправа с политическите си противници, оцелели след безброй сметки за разчистване, които той води с тях 16-17 години.

  Още от 1925 г. той открито е наречен от ръководството на партията в България и емигранти в Одеса предател и престъпник. Иска се партиен съд за „братоубийството през септември 1923 г. и позорното падение през 1925”, когато според здравите сили в Партията „БКП стига до политически банкрут”. След десетилетия фалшифициране на историята на БКП днес дори специалистите не са наясно с героичната борба, която водят честни и предани на делото на Димитър Благоев самоотвержени бойци като Петър Искров, Илия Василев (Бойко), Георги Ламбрев (Росен), Иван Павлов (Енчо), Иван Ганчев и други… Те открито тръбят, че няма по-страшен враг за комунизма от Сталино-Коларово-Димитровската фракция (в. „Освобождение”, бр.17, 1932 г.), че мястото на сегашната БРП – безгръбначна работническа партия – е на бунището (в.„Освобождение”, бл.3, 1932 г.), че Сталин е антимарксист, че СССР е държавата на Червения Империализъм, че Хитлер и Мусолини, Сталин и Димитров са една и съща идеология. 30 години преди Пражката пролет Гаврил Карев ражда термина „Социализъм с човешко лице”. Не е случайно, че по време на Лайпцигския процес точно партията на българските комунисти не подкрепя Димитров. Голям зор вижда последният, но в крайна сметка изпраща лека-полека почти всички свои противници из Мъртвите сибирски полета. През 1942 г. обаче все още се намират такива и в Москва, и в София. Войната с Германия му дава шанс за

  БОЙ ПОСЛЕДЕН

  Политемигрантите подмамва с илюзорно ръководство на широка въоръжена съпротива в България и организира изпращането им на заколение като парашутисти и подводничари. Останалите в страната следва да бъдат хвърлени на лъвовете. Това са най-вече сектантите в ръководството – Трайчо Костов, Цола Драгойчева, Антон Югов, Петър Вранчев, Димо Дичев, Борис Копчев, Петър Богданов. Измислена е йезуитска разправа.

  Всъщност разправата и с подводничарите, и с парашутистите, и тази с ЦК и Военната организация са пак две страни на една и съща монета. Първоначално ръководител на жертвите политемигранти е Иван Винаров. Той отдавна е трън в очите на Димитров, тъй като е свързан пряко с разузнаването, знае прекалено много мръсни тайни. Но Винаров е много близък с един генерал, който по това време става организатор на тайнствената служба СМЕРШ – Смерть шпионам. Генералът се казва Павел Судоплатов и само преди година е поставил венец на дейността си с ликвидирането на Лев Троцки в далечно Мексико. Судоплатов не оставя сам в беда другаря си Иван Винаров. И го измъква като безценен кадър на СМЕРШ, назначава го дори комисар в ръководството. Тогава Димитров определя на негово място полковника от Червената армия Цвятко Радойнов. И с него си има главоболия. Особено след като полковникът започва открито да говори за сериозната военна мощ на Вермахта.

  Ще изпреварим малко събитията и ще отбележим, че и в България Радойнов не мирясва и едва не проваля чистката като докладва, че „задачите, които са поставени, не отговарят на обстановката”. Замисленото и извършено предателство към подводничари и парашутисти лъсва още при изпращането на групите. В „Щурмът” (1975 г.) Цола Драгойчева кодира това предателство „Узнала неизвестно как за пристигането на групите, властта предприе извънредни мерки за тяхното залавяне и обезвреждане”. Това е през август 1941 г. Все по това време емисарят на Димитровската фракция Антон Иванов пристига с инструкции пред ЦК, набелязан за жертвоприношение.

  Съвършен йезуит, Димитров добре е знаел, че Антон Иванов

  НЯМА ДА ИЗДЪРЖИ НА НАТИСК В ПОЛИЦИЯТА

  Антон Иванов обявява пред членовете на ЦК необходимостта от пролетна офанзива на Партията и партизаните, за да се подкрепи Червената армия. Това е била лакмусовата хартия, по която Димитров да различи подмазвачите от ония със собствено, противно на неговото мнение. Оказва се, че всички в ръководството в София застават като един и оценяват предложението на Москва като „съмнително, прибързано, обективно неоправдано и практически нереализуемо” (Цола Драгойчева, „Щурмът”, стр.527). Димитров няма да се колебае вече и ще отпише всичките и в ЦК, и във Военната организация.

  От Москва към военното разузнаване и полицията в София потича информация за подготвяно от комунистите пролетно настъпление. Военното разузнаване в свой отчет отбелязва, че „комунистическата партия води дейна подготовка за разгръщане на широка дейност през пролетта” (ВИА, д.2068/1, л. 2-3). Съмнително същото знае и Дирекцията на полицията. „Към решителни действия комунистите ще настъпят през пролетта” (ЦДИА, ф.370, оп.1, а.е. 1076, л.28)

  Има още един документ – резолюция на софийския ЦК – доказващ изтичането на информация (в случая фалшива, но няма значение). Идва от Москва. В тази резолюция на ЦК се казва, че подобно настъпление „не би могло да бъде масово и лесно ще бъде потушено от полицейския и военен апарат и няма да окаже никаква ефективна помощ в борбата на Червената армия”.

  Знаейки всичко това можем, перифразирайки малко самия Вапцаров, да кажем:

  ЕДИН Е ИЗВОДЪТ:

  Провалът на ЦК и Военната организация, в чийто водовъртеж попада поетът, не е резултат на полицейска анкета и агентура на полицията в Партията, а на преднамерено предателство от Москва. Председателят на Военнополевия съд полковник Игнат Младенов казва след години: „Това беше единственият процес по мое време срещу членове и сътрудници на ЦК, единственият конспиративен процес, в който една конспирация бе напълно разкрита. Разкрита в смисъл, че провалът бе генерален. Обикновените конспирации нямаха такова нещо. Разчитахме винаги на свидетелски показания. В този процес ние имахме нещо повече от веществени доказателства, повече от необходимото. Тук беше всичко. Взрив, скривалища, мястото, където се правеха бомбите, оръжието, пушките, пистолетите, сярната киселина, мастилниците, всичко това бе разкрито и действителното положение на подсъдимите бе извънредно тежко. Бяха заловени радиостанциите, бяха заловени куфарите с парите, даже както бяха носени” (ЦДА, ф.1, оп.5, а.е.222, стр.140-141).

  62-мата подсъдими до един са изловени, кой в легални домове, кой в нелегални квартири, други ще бъдат извадени от въдворяване в лагери. Всеки запознат с тия работи е наясно, че подобно тотално проваляне, както го характеризира Игнат Младенов, е възможно само в резултат на слагане картите на масата от ония, които ги държат в ръцете си.

  Доказателствата са толкова много, че е необяснимо защо до сега този въпрос е все вън от вниманието на историците.

  Елена Вапцарова, в чиято порядъчност няма съмнение, отбелязва, че „Никола се намерил пред разкрити карти – полицията всичко знаела”. Да оставим обаче майката и да видим какво казва професионалистът – в случая ветеранът на БКП, комунистът идеалист Никола Павлов – Комара, съподсъдим по процеса на Вапцаров:

  „Нашите хора рухнаха, полицията знаеше абсолютно всичко, дори онова, което и ръководството не знаеше. Подсъдимите бяха объркани. Те или за първи път попадаха на опитните полицейски следователи, или не издържаха на натиска на безспорните доказателства…”

  Далеч сме от мисълта, че сам Никола Вапцаров е бил белязан в Оня списък за жертвоприношение, прецизно изготвен в Москва. Поетът просто е бил „някаква си личност” в механизма, предназначен за поправяне. Но анализ на ситуацията показва и друго:

  НА НЯКОГО ВАПЦАРОВ Е БИЛ ДОПЪЛНИТЕЛНО НЕУДОБЕН

  В полицията не са били един и двама, и по това дело, и по други, които пропявали без бой. Но слух за това, че не се представил като „не човек, а желязо”, се пуска само за Вапцаров. Веднага след ареста Богомил Райнов съобщава интересна подробност. Някакъв тип злорадо му се изрепчил: „Нашият Кольо не издържал, изложил се…” Бъдещият баща на българския Джеймс Бонд го набил. Трябва да е истина. За онова време в писмо до ЦК на БКП през 1951 г. Александър Жендов отбелязва, че Райнов коментира разстрела на Вапцаров с „Така му се пада, като е такъв глупак!”

  Да видим обаче какво толкова не е издържал и се е изложил Кольо. И как е стигнал сам да си подпише с показанията

  СМЪРТНАТА ПРИСЪДА

  Вероятно веднага е разбрал откъде полицията знае всичко. После е разбрал и за Антон Иванов, който за две шишета ракия прави 28-часови разкрития, количествата и качествата на които не биха достигнали всички показания на 62-мата подсъдими, взети заедно.

  И Никола Петров – Комара, и Стефан Богданов (брат на разстреляния по дело 585/42 Петър Богданов) са оставили документи в ЦПА и в ЦДИА, в които се отбелязва как Антон Иванов сам признава огромната си вина за недостойното си поведение в полицията, разкайва се за малодушието си, проявено там. И е изразявал желание чрез смъртта си да изкупи поне част от греха си. Обещавал да покаже твърдост и вярност при разстрела. Казвал го е Петър Богданов на брат си. Така, подписал смъртната си присъда със 11-те страници показания, стигаме до спорния въпрос –

  МОГЪЛ ЛИ Е ВАПЦАРОВ ДА МИНЕ С ПО-ЛЕКА ПРИСЪДА

  Отговорът е – да!

  Изходът е в тоталното отричане и недаване на никакви показания в полицията. Въпреки унищожителните веществени доказателства и показания на съподсъдими. Това отлично са го знаели опитните конспиратори. Като Комара, като Иван Масларов, най-вече като много по-виновния Трайчо Костов. Вместо да мълчи като тях, Вапцаров пише. А че мълчанието е било изходът свидетелства ветеранът на Партията, прекарал в социалистически затвори повече, отколкото в додеветосептемврийски – Стефан Богданов: „Не се ли направеше самопризнание в полицията, по тогавашните закони това имаше значителна тежест” (писмо на Стефан Богданов до комисия на ЦК на БКП от 18 юни 1956 г.)

  Със самопризнанията си Никола Вапцаров автоматично се включва в

  СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

  – организиране на бойни групи, установяване на връзки с диверсионни групи, дошли от СССР, и още, и още – все влизащо в параграфите на ония изменения и допълнения на ЗЗД, с които започнахме. И според които вината на организатора е по-значима от тази на конкретния изпълнител. „Бях втори член на комисията… длъжността ми беше да поддържам връзка с хората от провинцията – пише Вапцаров, – и в случай, че Васил (Радойнов) е зает, да ги инструктирам…”

  Разбира се, има подробност – възможно е Вапцаров да е приел оная тактика на всички революционери в света, които правят подробни показания за всичко, което полицията знае, за да се крие нещо по-съществено. Прочее такава е и тактиката на неговия приятел Цвятко Радойнов. Но е грешна. Защото е нямало какво да се крие. Или само така си мислим?!

  И понеже сме се заели само с ония очевидни неща, които никой не вижда, продължаваме с тях. В затвора след приключването на следствието подсъдимите по делото се оказват на удивителна свобода. Те са в килии за по осем човека, постоянно могат да си гостуват от килия в килия. Стигат до идеята за „успореден процес”, за да организират държанието си пред съда. Неотразимият конспиратор Комара урежда канал, по който урежда почти всекидневна връзка с останалите на свобода членове на ЦК, преди всичко с Цола Драгойчева и Антон Югов. Получават указания, напътствия, там се разтичват за адвокати, на които предават данни, писани лично от подсъдимите за признанията им пред полицията. И сега е време да развенчаем

  МИТА ЗА МЛАДЕН ИСАЕВ

  До ден днешен той минава за пръв приятел на Вапцаров. Не само не е такъв. Той дори злобее срещу Вапцаров, защото той е оня, който го посочва на полицията като явкаджия. Ненавижда го като човек и го отрича като поет. Буквално работи срещу Вапцаров. И не само срещу него. Веднага след ареста си търси защита не от Партията, а от идеолога на националсоциализма в България адвоката Сотир Янев. Сотир Янев тутакси отделя Младен Исаев от останалите подсъдими, дори го противопоставя на тях и идеологията им. Когато Комара укорява Младен Исаев, че с поведението си утежнява положението на Вапцаров, той отвръща: „И какво от това?!”

  Странна е цялата метаморфоза, последвала след Девети септември, при която фалшификаторът на историята Младен Исаев десетилетия се представя едва ли не за продължител на делото на Вапцаров. Отново да чуем Камара: „Чудя се и се дивя – пише в писмо до ЦК на БКП – на писаното в толкова сборници официални за Вапцаров, където Младен Исаев сълзи рони за големия поет и незаменим гражданин, и комунист, че и приятел. Боже опази!…И чета още, че Младен се хвали, че бил свидетел на последните дни и часове на Вапцаров като негов близък съподсъдим. Само дето не мога да прочета, щото той го премълчава, за онова негово позорно държание тогава пред съда и по отношение на самия Вапцаров…”

  И така стигаме до своего рода

  ПЕСЕН ЗА ИСТИНСКИЯ ЧОВЕК

  – автора на „Песен за човека”.

  Някак си го няма в реките от мастило, изписани за Вапцаров, именно човекът.

  Човека Вапцаров виждаме в сухия служебен протокол на длъжностните лица по разстрела: „Осъдените запяха „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира” и бяха разстреляни.” Преди това е описано как на въпроса за последно желание Вапцаров поискал да напише нещо, как тутакси му дали лист и молив, как понечил да пише, как изпуснал молива. Не е било ехо от инквизиции. Нито от ужас пред стаените дула на карабините. От душевен срив е било. Едно чисто човешко чувство. Бил е третият срив в душата на поета. Последният. Три срива преживява душата на поета в затвора.

  ПЪРВИЯТ СРИВ

  Когато в килиите на затвора разбира, че всичко, което е вложил при следствието, е било напразно. Че тия, за които се е жертвал, не са това, за което ги е мислил. Разбрал е, че за Антон Иванов той е бил едно винтче, че дори Трайчо Костов за него е бил „амбициозен интелигент, чужд на народа, чужд на работническата класа” (ЦДА, ф. 1, оп. 5, а. Е. 55). Но по-важното е онова, че всичко, което Антон Иванов издава, в полицията вече са го знаели. Което за Вапцаров, който е бил достатъчно интелигентни, е означавало, че и самият Антон Иванов е предаден за жертвоприношение. И не само той. И Цвятко Радойнов, неговият толкова приятен събеседник дни и нощи. Вапцаров ясно е разбрал, че е затънал в локвата на някаква мръсна игра, в резултат на която в ръководството на Партията в страната при създаването на Отечествения фронт да не остане противник на кроежите на Задграничното бюро на Партията в Москва. Едно перфектно убийство с чужди ръце… Но поетът остава човек и само кодира, зашифрова своя първи срив. Прави го в мотивите за обосноваване молбата си за свидетелите си по делото. Молбата завършва с едно странно изречение: „Не съм и не мога да бъда комунист, и идейно съм твърде далеч, в известна степен диаметрално противоположен на комунистите…” Не е било, както тълкуват думите някои автори, от стремеж да облекчи положението си пред съда.

  След този пръв срив следва

  ВТОРИЯТ СРИВ

  Това става, когато разбира, че ако не е правил самопризнания дори и за пределно очевидното, смъртно наказание не би го очаквало. И че това старите кадри добре са го знаели и затова са мълчали. Но никой не е бил намерил за необходимо да му го каже на него – всеотдайно прегърналия делото. Не му го е казал Иван Масларов, неговата пряка връзка с ЦК, не му го е казал Никола Павлов – Комара, нито Христо Братованов, участвал в организирането на бойни групи наравно с него, не му го е казал вещият в правните въпроси приятел адвокат Кирил Николов. Да не говорим за Младен Исаев, откраднал и последното пшеничено зърно от вярата му… И отново поетът прибягва до шифровка на втория си срив. Няколко дни преди произнасянето на присъдите неуморимият конспиратор Комара обикаля всички заплашени с най-тежкото наказание и от всеки взема по няколко прощални редове до близките. Никола Вапцаров не оставя предсмъртно писмо. Някои ще кажат: че какво по-значимо предсмъртно писмо от „Прощално” и „Борбата е безмилостно жестока…” Дето е казал поетът:

  РЕСТО! НЕ СТРУВА!

  При третия, последен срив Вапцаров не шифрова нищо. Или може би е искал да каже нещо с това изпускане на молива, което още не сме дорасли да разберем…

  Всъщност след толкова много нещо, изписано и за Вапцаров, и за процеса, знаем ли вече всичко за Вапцаров?

  Едва ли! Дори окултистите, които имат под ръка уникален документ, както нарича стихотворението „Гадател” поетът Атанас Мочуров, още не могат да измъдруват каквото и да било. Стихотворението има 13 реда, непобиращи се в никакви стихотворни канони, писано е през 1929 година. Там гадателка предрича на лирическия герой (самия Вапцаров) „Куршум за някаква незнайна гадна мъст / Изпрати ще те млад тъй рано в гроба.”

  Ето как тълкува „документа” поетът Атанас Мочуров: „Стихотворението съдържа 13 стиха. Младият автор е изтървал възможността да постигне класическата форма на сонета. Но същността на творбата е шокиращо необичайна. Предсказват смъртта на юношата, а той просто не смее да повярва, че е възможно мечтата на неговия живот да се сбъдне по такъв блестящ начин – само след 13 години. Толкова, колкото са стиховете в стихотворението „Гадател” Всичко е точно! То показва, че

  НАИСТИНА ОЩЕ НЕ ЗНАЕМ ВСИЧКО

  за поета. Да се върнем за малко на ония 111 страници самопризнания. Те са пред нас като 111 куршума. И Левски е давал самопризнания пред специалната комисия. Както и конспиратори от цял свят във всички времена. За да се скрие нещо по-важно. Приехме, че в случая с провала на ЦК и Военната организация не е имало какво да се крие. Но дали е така?!

  Из печата се появиха приписвания на съучастност на поета със съветското разузнаване. Други намесиха дори Интелиджънс сървиз. Съмнявам се. Но когато човек си има работа с тайни служби, особено съветските, трябва да се съмнява и в съмненията си. Нека отново се върнем към Богомил Райнов. Знаем, че той не лъже. Вървят те една вечер, а зад тях – постоянното присъствие – агенти, то се знае – на Гешев, кошмарът на БКП. Богомил Райнов му казва: „Какво правиш – искаш да те спипат ли?”, поетът отвръща апатично: „Ще гледам да не ме спипат.” После Райнов го съветва да се укрие, поне временно. Вапцаров отвръща: „Няма как! Ти не знаеш…”

  Богомил Райнов не знае.

  И ние не знаем.

  И кой знае дали когато и да било ще узнаем.

  Но вече знаем, че в затвора, дори не попаднал на хора, Вапцаров останал човек. Това е прекрасно, нали!

   

• Наводнения в Гълъбово, Елхово и Раднево. Бедстия и на други места в страната

  

  Най-усложнена остава обстановката при Елхово. Докато на повечето места в страната нивото на реките започва леко да спада, при Елхово е достигнато критичното ниво. Това съобщи министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, цитирана от пресцентъра на ведомството, на съвместна пресконференция с министрите на транспорта и вътрешните работи – Ивайло Московски и Веселин Вучков, в Гълъбово. В града се състоя заседание на кризисния щаб.

  При Елхово вече има залети ниски площи по поречието на реката, информира министър Василева. Очаква се нивото още да се покачва, но хората са уведомени, мобилизирана е местната власт, и всички институции, имащи отношение към ситуацията, работят в пълна координация, заяви още Василева. По думите й продължава контролираното изпускане на язовирите и за момента няма проблем с хидротехническото състояние на съоръженията.

  „Ситуацията се следи непрекъснато и са взети необходимите мерки аварията в подстанция „Гълъбово“ – захранваща цялата община с електричество, която бе залята от наводненията, да бъде отстранена. Но тази сериозна авария няма как да бъде отстранена за час-два“, посочи министърът на вътрешните работи Веселин Вучков.

  В общината вчера беше обявено бедствено положение заради продължаващите трети ден валежи. По думите на министър Вучков информацията, че няма да има ток няколко дни, не е съвсем точна. „Наистина има две малки села, които по-продължително време нямат електричество, но това е поради авария при ЕВН. Екипи на електроразпределителното дружество работят по отстраняването й. Надявам се, че мерките, които сме взели тук, ще дадат резултат“, заяви министър Вучков. Той изрази надежда подстанцията да бъде отводнена до утре сутринта. След това е необходимо подсушаване и специалистите ще определят какви са възможностите. Важното за нас е хората да имат ток, макар и за два часа, отбеляза министърът. В Гълъбово все още има режим на тока по схема два на два часа, който се очаква скоро да бъде отменен.

  Към момента няма бедстващи хора в страната, заяви директорът на ГД „ПБЗН“ Николай Николов. По думите му сред общините, обявили бедствено положение, няколко са с акцент – Елхово, Гълъбово, Раднево и Северозападна България. Николов подчерта, че в Елхово всички хора са предупредени, че ако се наложи евакуация, трябва да я направят. В момента евакуация не се прави, само има временно изведени хора от най-близките до реката къщи.

  Наблюдаваме непрекъснато язовирите „Копринка“ и „Жребчево“. За „Копринка“ нямам никакви притеснения, още повече, че там са 12 млн. куб. м свободен обем. От вчера нивото на язовир „Жребчево“ бавно, но пада, посочи Николов.

  Веселин Вучков отбеляза, че средствата, предвидени при бедствия, са недостатъчни. Според него междуведомствената комисия, която с решение на МС решава къде да бъдат насочени средства, действа постфактум. Годишният й ресурс е 60-90 млн. лв., максимум 100. „Ако говорим за цялостна превантивна дейност – да бъдат изчистени всички корита, да бъдат укрепени бреговете и т.н., са необходими не по-малко от милиард и половина-два милиарда“, посочи вътрешният министър. Той е категоричен, че е крайно време държавата да вземе дългосрочни решения, така че превантивно да бъдем подготвени за бедствията.

  По-рано през деня министър Василева е инспектирала язовир „Зорница“ на територията на община Средец. Продължава да работи и оперативното звено на Министерството на околната среда и водите. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски заяви, че аварийните екипи на НК „Железопътна инфраструктура“ и ДП „Транспортно строителство и възстановяване“ работят. Московски и Василева са обиколили язовирите в районите на Бургас и Ямбол. По думите му са предприети всички необходими и адекватни мерки, включително и от местната власт, така че да бъде избегнат и най-малкият риск за живота на хората.

  В района на Симеоновград се изчаква водата да се оттече, за да се отчетат реалните щети по железопътната инфраструктура и да започнат действия по възстановяване на нормалното движение на влаковете. /БТА/
• Слави Бинев е ясен. Ами ние?

  Повечето медии заслужават точно такъв председател на комисията, която ще отговаря за тях

  Иван Бедров, Clubz.bg
   

  

  БНТ първа реагира на избирането на Слави Бинев за председател на парламентарната Комисия по култура и медии. БНР се присъедини към декларацията. Екипът на Младежкия театър разпространи още по-остра позиция, в която определи избора като гавра, унижение и подигравка. Възмущението на знакови лица на българската култура обикаля от дни социалните мрежи. Културата обаче оставям на хората на културата, те си имат да внимават и за министър-слънце.

  Ще се огранича до медиите:

  Слави Бинев бил чалгаджия

  Той наложил и развил жанра „нощен клуб с полугола певачка върху масата“. Нямам щастието да съм бил клиент на някое от тези заведения, но все пак живея в България и съм чувал достатъчно. Такъв бил. А не са ли медиите тези, които продължиха славибиневото дело и го изведоха до нови висоти? Остана ли т.нар. публицистично предаване в национален ефир, което да не редува в студиото си политик, чалга певица и някой, който си е удължил пениса?

  От какви точно позиции голяма част от хората в медиите се правят на възмутени от избора на Слави Бинев, след като всекидневно запознават широките народни маси с новите джанти на едната, с бившия спонсор на другата или със спукания силикон на третата. Да, това са същите момичета само с по едно име, които ви гледат от афишите пред заведенията на Слави Бинев. Кръгът просто се затвори.

  Слави Бинев не уважавал медиите

  Всички помним как нападна БНТ, защото не му били показали нещо си. Помним и как разходи Мишо Шамара из Европейския парламент, за да демонстрира как свободата в България била потисната. Фактът, че бе избрал точно това момче за представител на потъпкания свободен дух, говори достатъчно.

  Ами ние? Колко от нас уважават медиите и изначалното им призвание да служат само на своята публика? Да защитават обществения интерес, да казват само истината, да не злоупотребяват с властта си. А?

  Каква част от медиите са отворили широко усти за държавните пари и захвърлят настрана истина, етика и отговорност, само и само онези на власт да са доволни? Каква част от медиите се превърнаха в бухалки, които размазват лицата на всеки неудобен за собственика си – и в бизнеса, и в политиката, и в медиите? И всъщност кой уважава по-малко медиите – Слави Бинев или работещите в медиите? Не бих бързал с отговора.

  Слави Бинев имал минало

  Е, сега пък. Ако медиите още преди повече от 10 години признаха правото на един мъж с минало да се превърне в политик, ще трябва да признаят и на всички останали, които поискат да се превърнат в политици или архонти.

  Изборът на г-н Бинев е скандален. И участието на осъдения на първа инстанция Цветан Цветанов в Комисията за контрол над специалните разузнавателни средства е скандално. И много други неща са скандални и най-смислената реакция на обществото е да не се примирява. Ясно е, че този избор е резултат на отблъскваща математика – разпределението на постовете между всички, за да няма недоволни. Всеки обаче, който е гласувал за това решение, е пропуснал да помисли кой точно пръст показва на избирателите си.

  Ако някъде се прави списък на журналистите, които искат оттеглянето на Слави Бинев от председателското място в Комисията по култура и медии, включете ме и мен. Въпреки че вероятно ще попадна в компанията на много „колеги“, с които отдавна не работим едно и също. Защото, за съжаление, позволихме повечето български медии да се превърнат в нещо, на което най-много му отива точно такъв председател.

  .

• Книга на Здравка Евтимова бе издадена и в Израел

  Здравка Евтимова жъне нови успехи по света –

  .

  пише авторитетното литературно списание  „Факел“

  .

  След поредица от публикации в авторитетни литературни издателства в САЩ, Канада, Англия, Австралия, Ливан, Китай, Белгия и др., една от най-обичаните и най-талантливите ни писателки Здравка Евтимова превзе поредната „чуждестранна читателска крепост“. Този път флагът на България се развя над Тел Авив, Израел, където в края на ноември 2014 г. издателство „Tiktakti“ публикува нейния сборник с разкази „Wrong and Other Stories“ – „Погрешен“ и други разкази“, като интерактивна книга на английски език.

  Самата публикация можете да намерите на сайта на изд. „Tiktakti“.

  .

  .

  .

  История за камъни

  .
  

  разказ на Здравка Евтимова, публикуван във „Факел“

   

  – Слушай какво, момиче. Мъжете са камъни, всичките до един, без никакво изключение – казва ми тя. – От тебе зависи дали ще го носиш като тежест на шията и ще скочиш да се удавиш, или ще го хвърлиш в калта да стъпиш върху него, за да не си нацапаш обувките. – Тя е на средна възраст, прочула се е в цял Перник. Когато бизнесът не върви, любовта потъва,  идват при нея. Взима по пет лева на съвет.

  – Искам да напусна мъжа си – казвам аз. – Но не е лош човек.

  – Как не е лош човек, бе! Направо е гаден човек. Зарежи го мигновено. Мъже под път и над път, всеки гледа да те одере жива, после показва кожата ти на колегите и се хвали как си изревала два бидона сълзи за него. Не бил лош човек! Ми тогава защо си дошла при мене, защо ми даде тия пет лева?

  – Не знам.

  – Слушай сега да ти разкажа една история, да разбереш, че добри мъже няма. Има само камъни и ако си умна, метни ги в калта или още по-добре – запокити ги върху в главата на някой друг мъж. Ето ти сега историята, моето момиче.

  И аз бях пламнала като факла за един господин – търговче, продава ракия в Перник. Хвърля ми око, много си хубава, казва ми. Тия лафове на баба ми ходи ги кажи, имаме си огледала у нас, отвръщам му откровено аз. Ама вярно си хубава, що не ми вярваш? Какво желаеш?- интересувам се пряко аз и знам какво иска. Имам сини сливи  цял склон – нали разбираш, че съм умна жена, като съм луничава, това не значи, че чавка ми е изпила ума.

  Купих едни баир, после втори и така всички сини сливи в мои ръце паднаха. Истината е в сините сливи, да знаеш, момиче, защото сините сливи са ракия  в бъдеще време. Ти, вика ми търговчето, си много интелигентна. Да така е,  съгласявам се, кажи що искаш и за колко, защото нямам време да ми разправят колко съм интелигентна и прочее красива.

  Искам петстотин кила сливи. Колко даваш за едно кило, господине? А ти колко искаш? – пита той. Викам му – първо ще ти дам да пиеш от моята ракия, една чаша само – съвсем без пари, после ти сам ще ми кажеш колко ще дадеш. Добре – той изпи чашата и очите му светнаха като ножове, дето а-а -а и ще заколят някого.

  Забелязвам – изтъквам му – пиянството ти е лошо. В очите ти кръв и в ръката ти още повече кръв. Затова ела тука, имам втори начин да те проверя колко струваш. Но трябва да изпиеш още една чаша, понеже чак след втората чаша ставам красива. Аз, приказва ми, съм готов и четири чаши да изпия заради тебе – в този момент ще ми се видиш като оная по телевизията. Тогава няма да ми вършиш работа, изтъкнах му. Той изпи втората чаша.

  Да ти кажа, момиче – обърна се към мене жената, – само след втората чаша се случва любовта. Без чаша той ще ти намира кусури, я носът ти ще му се види дълъг, я краката криви, но след втората ракия носът е перфект, а краката до луната стигат. Не се случи кой знае каква любов, доста хора са пили по две чаши при мене – по ракията един мъж ще го познаеш.

  Първата ракия показва на какви ченгели ще те върти, като му попаднеш в ръчичките. Мъжете са злобни, душко. Втората чаша показва какво му е сърцето. На тоя сърцето му беше средна хубост. Слушай, вика ми той, ще ти дам колко кажеш за половин тон сливи, ще ти дам колко кажеш и без да купувам сливите, ама искам утре пак да изпия две чаши ракия с тебе.

  Не, отвръщам му, не ми харесваш, господине, обявявам ти го открито. Петстотин кила сливи ми струват хиляда лева, но за тебе хиляда и петстотин. Отивай си, чао.

  Как така да си ходя? Аз, казва, се влюбих в тебе. Твоята ракия ми дава такива сили, щото не знам дали стъпвам по небето, или по земята. Добре, брой ми парите за стоката. Нямам толкова. Защо тогава ме будалкаш, че и ракията ми пи? Щото много те харесвам. Ти нямаш вкус, отсичам аз.
  Събрах му всичките пари. Лично го пребърках и последния лев от джоба му изтръгнах. Мъжът това заслужава – одери го, парите му вземи и го прати при някоя друга да пере чорапите му и да го слуша как дърдори глупости.

  – Аз уважавам моя човек – измънках аз – Той е добър.

  – Добър е, докато не намери някоя по-руса от тебе, душко. Ще му вземе парите, ще го одере, ще изпие две чаши с него и ще ти го прати да му переш дрехите и да го слушаш какви ги дърдори. Че и сълзите му му ще иска да бършеш.

  Без тия на мене. Слушай по-нататък. Няма да си ходя, казва ми търговчето. Ето, виж каква ракия я правим в Перник, момиче! След две чаши се влюбва, сред три иска да мре за тебе. Но любовта иска живи хора, не мъртви, нали. След три ракии две не вижда, след четири се жени за тебе, дори да си на 55. Свих му панталоните, ризата и палтото на една топка, изхвърлих ги навън и казвам: Аз не съм хотел. Чао.

  Но на другия ден човекът пак дойде. Много си хубава, настоява. Много! Дай да пием още две чаши. Вече продадох стоката на друг – отрязах го аз.

  – Той пи ли с тебе ракия? – зина човекът.
  Ами пи.

  Търговчето изведнъж ревна – в очите му сълзи на гроздове. Продавах сливи от пет години и много пъти по две ракии съм пила с купувачи, но никой не ми е хлипал като този. Екстра си, разправят ми повечето, но не се хващам на такава стръв – ракията е екстра, момичето ми, не ти. Ако щеш грим сложи,  фон дьо тен метър намажи и се гипсирай от руж,  не вървиш.

  Човекът плаче  – ами аз съм се влюбил, какво да правя сега?- пита. Аз, като не мога без тебе, къде да ида?

  Имаш ли ти бизнес?- разследвам аз. Нямам бизнес. Пари имаш ли? Нямам, ти всичките ми ги взема. Къща имаш ли? Нямам – признава. А какво имаш тогава? Той казва: Само като те гледам, ни пари ми трябват, ни къща, ни стока, ни бизнес. Ти си луд, човеко, подчертавам аз.

  Ами луд съм. Ти за пет стотинки не ставаш. Ами не ставам, вика. Какво да те правя?  – питам го. Ми дай да пием две чаши ракия. Ми дай, съгласих се аз. От сълзите ли, от глупостта му ли, очите му взеха да греят като слънце и електрически крушки едновременно. Много си прекрасна, казва ми.
  Пихме ракия, две чаши  и оттогава, момиче, да знаеш  – всички мъже са камъни и от тебе зависи дали ще го носиш на шията, ще го хвърлиш ли в калта да стъпиш върху него, или пък ще пиеш две чаши ракия с него и като мене – три деца  ще му родиш и всичките хубави, та хубави, и греят. И като се гледам в огледалото, си мисля – аз вярно съм хубава, той правилно е преценил.

  Следователно, момиче, всички мъже са камъни, но само един между тях е скъпоценен. Той е твоят мъж. Той няма вкус, той е див, не го бива да прави търговия, но си е твоят камък, момиче. Взимай го. Направо мини през супера и купи ракия. Две чаши стигат. Не повече.

  .

• Пѫтеводитель на Охридъ от 1943 г. / Album of the Ohrid from 1943

  Видео материал за Албум-пътеводител на град Охрид от 1943 г., издаден е в София в периода, когато ,,българският Ерусалим“ за последен път е бил в пределите на България. Авторът на албума, фотографът Петър Савинов, произхождал от стар охридски род.

  В междувоенния период част от семейството на Савинов се изселва в София. По време на българското администриране на Македония (след 1941 г.) той се завръща в родния град и се отдава се на фотографията. Става близък с най-известните по това време охридски българи. Негови фотографии намират неведнъж място и в двата български официоза – вестник „Целокупна България“ и вестник „Пелиестерско ехо“. През октомври 1944 г. Петър Савинов и съпругата му Грете, която е преводачка при германците, заедно с кмета Илия Коцарев са сред основните „виновници“ Охрид да не бъде подложен на тежък артилерийски обстрел и унищожен от германците. Случката с избягалите български пленници и тяхното скриване от местните охридчани е добре известна на мнозина. За този случай Серафим Северняк пише цяла книга (наречена „Охридска балада“), а Българска кинематография финансира заснемането на филм по тези събития през 1984 г., наречен ,,Спасението“. След края на Втората световна война Савинов и съпругата му Грете се установяват окончателно в София, където и умират.

  Песните в клипа са характерни за Охрид – ,,Биляна платно белеше“ и ,,Охрид, Охрид убав мил“. Те са изпълнени от охридския ансамбъл ,,Биляна“.

  http://youtu.be/2Q7zqtGOQJY

  Guide to the city of Ohrid 1943. Issued in Sofia in the period when the ”Bulgarian Jerusalem“ last time was in Bulgaria.

  Водич на град Охрид од 1943 г. Издаден е во Софија во периодот кога
  ,,бугарскиот Ерусалим“ за последен пат бил во Бугарија.

   

• За 8 часа 25 000 души изтеглили 1,07 млрд. лв. от КТБ

  16 000 вложители са изтеглили 600 милиона лева към 12:00 часа днес от клоновете на 9-те банки, които изплащат гарантираните влогове в КТБ, съобщи председателят на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) Радослав Миленков.

  

  Той успокои, че всички необходими пари са осигурени и няма сериозни проблеми с тегленията, като координацията и кооперацията между търговските банки, Министерството на финансите, БНБ и МВР са отлични. Миленков все пак посъветва хората да не теглят парите си в брой с оглед на тяхна собствена сигурност.

  ФГВБ 25 000 вложители в Корпоративна търговска банка АД (с отнет лиценз) са се разпоредили с гарантираните си влогове в размер на общо 1 милиард и 70 милиона лв.

  9-те банки (ДСК, Обединена българска банка, Юробанк България, Райфайзенбанк (България), Алианц Банк България, УниКредит Булбанк, УниКредит Булбанк, Централна кооперативна банка, СИБАНК, Първа инвестиционна банка) започнаха разплащанията от днес, 4 декември. Изплащането на влоговете в КТБ ще продължи през следващите 5 години, считано от днешна дата. Хората са разпределени между банките на база последната цифра от ЕГН-то си.

  9-те финансови институции разполагат с близо 300 клона в София, от които могат да се теглят гарантираните влогове (гарантирани са влоговете до 196 000 лева по договори, които не предвиждат индивидуално договорени лихви – бел. ред.), докато Корпоративна банка има общо 15 клона и офиси в столицата. Това съотношение допринася за липсата на дълги опашки по различните банки от чакащи хора, коментираха от Фонда. Друга причина, според председателя на ФГВБ, е, че хората са очаквали големи опашки и са се „саморегулирали“.

  Миленков коментира и проблема с връщането на вложители в КТБ от обслужващите банки заради несъответствия. Той увери, че обслужващите банки са били помолени да не връщат вложители, чиито лични данни са сгрешени несъществено – грешно записан етаж на местоживеене, номер на вход и т.н. Въпреки това се появиха сигнали, че банките връщали хора заради подобни грешки в данните.

  В случай, че сте си извадили нова лична карта след затварянето на КТБ (20 юни 2014 г.) и 9-те обслужващи банки са получили неактуална информация, се налага да отидете до клон на КТБ за актуализация на данните. Срокът за актуализиране на данните е 7 дни.

  От Фонда съветват още гражданите, чиито имена не фигурират в списъка с вложителите или им е била изплатена различна сума от очакваната от тях, да подадат възражение в който и да е клон на КТБ в страната, а не в обслужващите банки. Квесторите на КТБ трябва да се произнесат в 7-дневен срок за всяко подадено възражение.

  Миленков изтъкна, че случилото се с КТБ има поне една положителна страна и тя е, че предоставя възможност на Фонда да се докаже като надежден, както и да тества банковата ни система.

  Източник:  OFFNews.bg

• Деньгопровод

  Зачем «Газпром» потратил 120 млн долларов на землю в Болгарии, по которой уже никогда не пройдет трубопровод «Южного потока». Совместное расследование «Новой газеты» и Центра журналистов-расследователей Болгарии Bivol

  

  1 декабря в Анкаре Владимир Путин объявил об отказе России от строительства газопровода «Южный поток»: «Если Европа не хочет его реализовывать, значит, тогда он не будет реализован», — заявил президент. Возврата к этому проекту не будет, подтвердил находившийся вместе с Путиным в столице Турции Алексей Миллер, и это решение не должно было стать неожиданным для председателя правления «Газпрома». Однако почему-то всего за два месяца до полного отказа от проекта компания-оператор трубопровода — South Stream Transport — заплатила 122 млн долларов за участки земли на побережье Болгарии, по которым должен был пройти трубопровод. Цена сделки почти в 6 раз превысила стоимость земли. Зачем «Газпром» так переплатил?

  Участки, о которых идет речь, находятся в районе Галата города Варны, недалеко от пляжей Паша Дере. Как только переговоры между Россией и Болгарией о строительстве «Южного потока» вышли на более или менее официальный уровень, стало очевидно, что пляжи Паша Дере — идеальное место для выхода газовой трубы из моря на побережье: в этих местах берег пологий.

  В 2005 году, как сообщал Bivol, болгарский банк Fibank выдал кредит компании «Шангрела» на покупку этих участков. Земля была заложена по договору, и ее стоимость оценивалась в 5,1 млн левов (около 3 млн долларов).

  Россия и Болгария подписали соглашение о строительстве «Южного потока» в 2008 году, что сразу привело к удорожанию земли почти в два раза. А в том, что «Южный поток» должен пройти именно в этих местах, ни у кого не было сомнений. Например, в отчетностях той же South Stream Transport компания «Шангрела» и Fibank указывались как владельцы земли, по которой пройдет трубопровод.

  Журналисты Bivol предполагали, что у владельцев Fibank могла быть инсайдерская информация о планах по строительству трубы, и поэтому они начали проявлять такой интерес к землям возле пляжей Паша Дере еще до начала реализации газового проекта.

  14 июня 2013 года Fibank выкупил часть земли у компании «Шангрела» почти за 22 млн долларов. Строительство «Южного потока» стало главным драйвером роста цен на землю в этих местах: чем ближе труба была к Черному морю, тем дороже становились участки.

  Однако все изменилось после начала украинского кризиса и присоединения Крыма к России. 17 апреля 2014 года Европарламент проголосовал за запрет строительства «Южного потока». 8 июня 2014 года премьер-министр Болгарии Пламен Орешарски заявил, что Болгария приостанавливает работу по проекту «Южный поток» до устранения замечаний Еврокомиссии (формально проект не соответствует «третьему энергопакету» ЕС).

  Таким образом, уже летом 2014 года судьба проекта оказалась под большим вопросом. Однако 1 октября 2014 года оператор трубопровода — компания South Stream Transport — выкупила те же участки земли у Fibank за более чем 122 млн долларов.

  Еще раз: в июне 2013 года Fibank покупает землю за 22 млн долларов (и все уверены, что «Южный поток» будет построен); в октябре 2014 года компания South Stream Transport покупает ту же землю за 122 млн долларов, почти в 6 раз дороже (и все уже знают, что проект «заморожен»).

  Представитель South Stream Transport объяснил «Новой газете», что компания приобрела эту землю потому, что «участок располагается на пути следования маршрута и строительных площадок планируемого газопровода». Что касается цены, то, по словам представителя South Stream Transport, она была согласована между его компанией и Fibank в процессе переговоров.

  Постпред России в ЕС Владимир Чижов в интервью каналу «Россия-24» заявил, что для специалистов, работающих в энергосекторе, решение об отказе от «Южного потока» было «достаточно прогнозируемо». Помимо российских властей это решение должно было быть прогнозируемо и для специалистов «Газпрома». Тогда зачем они потратили 122 млн долларов на землю, по которой не будет проложена труба, а через два месяца после покупки и вовсе отказались от проекта?

  На этот счет есть два предположения. Либо кто-то отчаянно пытался спасти проект и договориться с болгарской стороной; либо кто-то, уже зная, что проекта не будет, пытался договориться сам с собой.

  Представитель South Stream Transport с этими предположениями не согласен: «Что касается статуса проекта, важно отметить, что компания South Stream Transport B.V. — это совместное предприятие четырех акционеров. Только акционеры могут принять решение о внесении изменений в план проекта или о его возможной отмене. Таким образом, компания South Stream Transport не уполномочена делать заявления по этому вопросу в настоящий момент».

  

  

   

  Роман АНИН, «Новая газета»
  Атанас ЧОБАНОВ, Bivol

  .

  Источник:  Novayagazeta.ru

• Т. Дончева: Тефтерчета като на Златанов има във всички държавни институции

  Интервю на Лиляна Клисурова с Татяна Дончева,  в. „24 часа“

  .

  

  – Г-жо Дончева, скандалът с изчезването на прословутото тефтерче на Филип Златанов се разрасна, след като главният прокурор Сотир Цацаров каза, че тефтерчето е елемент от властовия механизъм. Така ли е?

  – Тефтерчето не е просто елемент, то е основен компонент на властовия механизъм. Тефтерчета има не само в Комисията за конфликт на интереси. Списъци кои са правилните хора, кои да се ударят и над кои да се сложи чадър, могат да бъдат намерени в НАП, в службите за сигурност, в МВР, в магистратурата, в Сметната палата. Нямат тефтерчета в материален и веществен смисъл, но принципът е този.

  – Тези опити за контрол над институциите не са от днес или вчера. Защо продължава да съществува този модел толкова години след демократичните промени?

  – В демократичните общества държавният механизъм е развит хармонично, има институции. Хората, на които са възложени отговорностите, имат свободата да ги организират по свое виждане. На всеки, ангажиран с държавна работа, контролните звена би трябвало да са му от помощ. Не за да им поръчва разправа с конкуренти, а за да го възпират от увлечения и практики, които са очевидно погрешни.

  А у нас най-много се цени принципът – който може, да държи цялата власт. Той да си сложи свои хора, няма значение дали са подготвени, или не.

  В началните години на демокрацията имаше по-голям афинитет към качествени хора. Не мога да си представя как в правителството на Димитър Попов можаха да намерят хора, които не бяха толкова политически популярни, но несъмнено имаха качества за управлението.

  – Сега Борисов не може да се справи, така ли? Той дава признаци на промяна и нов тон на работа.

  – Борисов не може да се справи, защото няма потенциал. Той има усет и интуиция, някой ще каже дори – има инстинкт на хищник. Има инстинкт към политиката, което е много ценно. Той няма пречка да събере много по-образовани от себе си хора. Но няма как да ги управлява.

  – Колко ще издържи това правителство?

  – Ще се помъчат до местните избори догодина.

  Но стабилността на правителството ще бъде на първо място зависима от начина, по който ще се справи с цените на тока и с икономиката след КТБ. Това, което се вижда, е, че Борисов се плете като пиле в калчища с КТБ. Защото фалитът на една банка има отражения върху много сфери и хора, голямата част от които не можеш да предвидиш. Но предварително трябва да имаш представа за размера на пораженията. Като ти гръмне централата във Фукушима, горе-долу да имаш представа докъде ще стигне диаметърът и какви мерки ще ти позволи това – ще спасяваш ли къщи и хора, или ще обеззаразяваш след това. Това не му беше ясно нито в предизборната кампания, нито сега. Той се занимава с това колко души имат далавера и колко нямат. В критични ситуации винаги има някой, който се възползва.

  – Какво трябва да се направи в тази ситуация?

  – Няма да давам рецепти. Това, което се случва в икономиката и съживяването й е важно, но то изисква хора, които имат мислене как да стане. А обстоятелството, че Борисов не можа да привлече нови играчи отвън, и правителството общо взето бие на вехто, не означава, че могат да бъдат дадени нови решения, адекватни.

  – А като мнозинство в НС колко стабилно изглежда? ПФ плаши с оттегляне на подкрепа?

  – Част от стабилността идва от парламента като институция и като работа, не само като съотношение на гласове. Проблемът на този парламент е, че вътре няма законодатели. В ГЕРБ никога не е имало – нито когато бяха със 115 депутати, нито когато бяха опозиция. Те нямат афинитет към парламентаризма. Просто не е техният спорт, не го умеят.

  Колкото до новите формации – самите им съставни части също не са хомогенни. Тези хора са се събрали, за да прескочат бариерата. Като го направят, гледат само къде да се внедрят във властта. Как да стане държава, как да има стабилност? Това означава конфликт за всеки законопроект, за всяко заседание на комисия.

  – Вицепремиерът Меглена Кунева обяви, че е възможно България и Румъния да бъдат разделени за мониторинга и Шенген. Изоставаме ли наистина?

  – Кунева ме изпълва с тъга,

  като непрекъснато говори като брюкселска чиновничка – скучно и сухо, ала пенсионирана учителка. Трябвало да изберем главен съдебен инспектор, председател на ВКС и да напишем програма за съдебна реформа… Абе, Кунева, ние главен инспектор и председател на ВКС трябва да си изберем и с ЕС, и без ЕС, както си правим другите избори за другите институции. Това се подразбира, защо трябва да е въздигнато в ранг на опорна точка. А като напишем програма, която няма да стане факт, какво от това. Трябва читавите хора на съдебната система да бъдат извадени и сложени на ключовите места, да бъде зададен друг тон.

  – Толкова години всички само говорят за тази съдебна реформа, а никой не я направи. Защо?

  – Защото само пипат отгоре-отгоре. Защото искат да ръководят съдебната система. Между другото, съдебната система в момента е независима само от закона. Там има тефтерчета, има политически и икономически лобита, има масонски ложи, само не и правосъдие. На това трябва да се търси лек. А ми се струва, че Борисов иска со кротце и со благо, да не си създава проблеми.

  – Но правосъдният министър вече лансира идеи за съдебна реформа, ще успее ли?

  – Човек, който не е влизал в съдебна зала, няма как да направи реформа на системата. Но иначе – да се постарае момчето, след като са му дали картбланш. Може да напише програма, но не може да помръдне нищо. По-същественото е, че няма воля това да се случи.

  – Какво да се направи?

  – Ще е много трудно, затова трябва волята на съдебната система. Включително с промяна в конституцията, с промени, които отиват във ВНС. Това означава интензивна работа и събиране на екипи, убеждаване на хора. “Движение 21” ще посвети част от следващите месеци на това да събира неформално различни формати – от старите специалисти на системата, от новите, от хората, които са институционално ангажирани в момента, и такива, които не са, за да можем да изработим концепцията от А до Я за това какво трябва да се промени.

  В съдебната система има дълбока гангрена и тя трябва да бъде отстранена и излекувана. Това не става с фразата “Да довършим реформата”. Трябва да се направят драматични крачки.

  – Какви?

  – Първо, разделяне на прокуратурата от съда в институция, която е подчинена на парламента с избор на главен прокурор с мандат. Единоначалие и субординация с йерархична подчиненост.

  В съдебната система остава само съдът

  Второ, конституционно закриване на следствието, защото то и без това не съществува вече. Евентуално отделяне на част от прокурорския състав да разследва.

  – Защо ГЕРБ се захванаха отново първо с МВР?

  – Защото много им е на душата. Реформата в МВР е как да възстановим позициите на любимата ни БОП. А откъде ще й намериш специалисти? Цветлин Йовчев изпрати едни от най-способните млади момчета и момичета в жандармерията по черен списък.

  Можеш да направиш квалифицирана Криминална полиция, както е по цял свят. Не може, понеже си имал телевизор “Опера”, сега пак да искаш такъв – има плазми и 3D, отиди на малко по-модерни решения.

  След всички тези упражнения в България няма контраразузнаване. Първо ДАНС, независимо от законодателния замисъл, беше напълно погрешно администрирана от Петко Сертов, който нямаше никакви качества за това. По времето на ГЕРБ бе направена на трески за сметка на БОП, а накрая Писанчев я довърши, защото това му е капацитетът. А контраразузнаване в България трябва да има, защото държавата има огромни проблеми.

  По-разумно е ГЕРБ, които са в добри отношения с германците, да вземат модела на една от техните служби

  и да я направят от А до Я. Но да привлекат последните мохикани от специалистите, за да предадат те на младите момчета това, което знаят. Това означава и смяна на образованието – не може школата на МВР да продължи да произвежда полицаи по този дилетантски начин. Трябва за тези специални служби да се вземат хора със завършено цивилно висше образование и да се направи школа от 1 или 2 години, по западен образец, която да подготвя специалисти за службите и за полицията.

  .

• Борисов поиска подкрепа от парламента за „Южен поток“

  

  Премиерът Бойко Борисов поиска подкрепа от парламента, за да бъде спасен „Южен поток“ от българска страна. След 24 часа мълчание по актуалната тема за държавата, министър-председателят дойде в Народното събрание да докладва пред депутатите за изявлението на руския президент Владимир Путин във връзка с „Южен поток“ и участието на България в него. Борисов подчерта, че ако печалбите от проекта са 400 млн. евро годишно, колкото обяви Путин, това би било изгодно за България и тя би могла да инвестира половината от сумата – 1.5 млрд. евро и след 3 г. да започне да си ги връща.

  „Ако е такава печалбата, проектът става много изгоден, да се съсредоточим и да се опитаме да го спасим, щом е толкова изгоден“, призова Борисов. Той изтъкна, че както всички, и той е научил за спирането на проекта от страна на русия от медиите. „Не приемам от Турция да ми се говори за суверенитета на България“, опонира Борисов на руския държавен глава.

  Същевременно подчерта, че ще настоява в Брюксел да узнае, дали Гърция би пуснала руски газ на своя територия през Турция, какъвто е новият план на Путин за газопровода.

  „Не приемам това за диверсификация и ще питам в Европейската комисия как гърците биха пуснали същия този газ“, подчерта Борисов. Напомни също, че с пускането на „Южен поток“ България губи количествата, които сега се доставят през Украйна и освен това по 100 млн. евро годишно от транзита за Турция.

  На няколко пъти в изказването си премиерът изтъкна, че решението за спиране на строителството е взето от кабинета „Орешарски“, излъчен от БСП и ДПС, и с подкрепата на „Атака“ – и „това е безспорен факт“.

  Пред депутатите Борисов заяви, че утре му предстоят обяд с председателя на Европейската Жан-Клод Юнкер, както и среща с председателя на Европарламента Мартин Шулц. „Затова искам българският парламент да излезе с декларация, която да представя на партньорите ни“, каза премиерът, цитиран от „Дневник“.

  Борисов каза още, че никой не му е дал договорите за „Южен поток“ и не е запознат с тях. Като премиер той не разполага и с разчети колко ще струва на България участието в проекта, каква ще е печалбата и кога ще започне да се получава.

  „Южен поток” мина през етапи, в които включително и сегашното правителство, все още не можем да се доберем до договора. Не знам предишното правителство дали ги е чело. На нас все още не ни се дават. Бих помолил парламента, ако трябва силово да ги вземем, за да видим какво пише. Никой от нас не е прочел и цифра колко България ще спечели от „Южен поток”, обяви Борисов.

  Източник:  „Гласове“

• Слави Бинев се смята способен и за културата, и за „свободата на медиите“

  Бинев няма да се откаже от Комисията по култура и медии в българския парламент

   

  Александра Гинева,  Dariknews.bg

  Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев показа, че няма никакво намерение да се откаже от председателството на парламентарната комисия по култура и медии. Бинев заяви, че не се е „натискал“ за този пост, но че се смята за достатъчно способен, за да оправи културата.

  Председателят на комисията по култура и медии Слави Бинев заяви, че няма от какво да се срамува, защото дядо му, например, е бил поет.

  „Това, че ме наричат мутра, е клишето, което ми сложиха, за да ме елиминират. Във всяка една страна човек като мен би се превърнал в легенда, а не в мутра“, каза още Слави Бинев.

  „Не съм се натискал, това беше политическо решение. Исках да поема комисията по европейските въпроси, което беше логично. Във всяка една държава ще оценят, че разпиляването на човешкия ресурс е много по-опасно от разпиляването на публични средства. Много малко хора са имали възможността да бъдат в една от най-престижните политически школи – 7 години в европейските институции. Това внимание, отделено на мен, го заслужава всеки един избор – може да накарате председателят на спортната комисия да прави коремни преси. Аз имам своите основания да не се срамувам, заставайки пред вас. Видях страшно много хора да говорят за мен, а аз не ги познавам. Културата изключва да нападнеш някого, без да го познаваш. Моите таланти са другаде – да давам възможности на тези, които искат да направят нещо добро“, обясни депутатът от ПФ.

  Относно бизнеса си с поп-фолк клубовете, Бинев посочи, че „ако трябва да правиш пари и това е разрешено от закона, какво лошо“. „Ако се купува, ще се продава“, каза още Бинев:

  „Трябва да ви кажа, че и аз имам семейство и деца, които ме питат: „Вярно ли си такова говедо?“. В моята автобиография няма нищо, от което да се срамувам. И когато криминалитетът ме нападна, аз бях единственият, който се защити и оцеля. Ако и днес ме нападне престъпният свят, а ще защитя себе си, семейството си, имота си, хората, които обичам, дори и тези, които не обичам“.

  Слави Бинев обеща, че ще воюва за повече пари за културата. Той помоли да не го нападат хора, които не го познават.

  Ако протестиращите имат аргументи, а не са хора, повярвали на клишетата или не са платени революционери, ще се оттегля.

  Бинев посочи, че има три варианта, при които би подал оставка. Първият бил свързан с Валери Симеонов:

  „ПФ сме хора с достойнство. Човекът, който ме препоръча за този пост е Валери Симеонов“, каза Бинев и посочи, че в момента, в който Симеонов му каже да напусне, ще го направи.

  „Ако Орхан Исмаилов и областният управител на София си подадат оставките, аз – в знак на солидарност, ще го направя една секунда след тях“, добави той.

  Третият вариант да подаде оставка е ако не се изпълни програмата на ПФ.

  „И да ме разцепите на две, ще работя за свободата на медиите“, каза още Бинев.

  .

• Биволъ: БНБ отказа да провери източва ли се ПИБ

  Част от данните, които Биволъ е изпратил до Българска народна банка, откъдето са отказали да проверят и да отговорят на зададените въпроси.
  

  .

  Материал на Биволъ

  

  Съмнително обезпечени и невъзвращаеми кредити, заеми от кредитополучателите към офшорки, кредитиране на свързани лица и на фирми без реална дейност и служители. Разследване на Биволъ откри в ПИБ същите симптоми, които доведоха до източването и краха на КТБ.

  За това „какво ври под капака на ПИБ“, за кредитиране на свързани лица и прокурорски разследвания за кредити отпуснати „без елементарна проверка“ е писано доста (виж тук публикацията на Мирослав Иванов и тук статията от Медияпул). Но по-внимателното вглеждане в кредитния портфейл на ПИБ разкрива съвсем конкретни данни за източване чрез свързани фирми.

  Гюлето «Кремиковци»

  На 12 април 2011 г. никому неизвестния предприемчив млад студент Лъчезар Варнаджиев, собственик на новосъздадената фирма ЕЛТРЕЙД КЪМПАНИ, плаща 316 млн. лева за остатъците от социалистическия комбинат. Покупката става с кредити от ПИБ.

  Едва няколко дни по-рано, на 6 април 2011 г. банката е отпуснала кредити на три новосъздадени дружества: НАДИН МЕТАЛС ТРЕЙД – 53 685 650 €, ЕЛТРЕЙД КЪМПАНИ – 59 000 000 € и ВАЛПЕТ КОНСУЛТ – 56 243 000 €. Крайният срок на погасяване на кредитите е 31.07.2014 г. (т.е. той вече е изтекъл). След като получават кредитите и купуват „Кремиковци“, първоначалните собственици на фирмите ги прехвърлят на офшорки, а за управители са назначени доверени лица и бивши кадри на ПИБ.

  Кои са те и каква е схемата ще се разкрие в разследването нататък.

  

  Не се знае какъв е погасителният план на кредитите, но от годишните финансови отчети на трите фирми за 2013 г. се виждат останалите дължими суми към 31 декември 2013. НАДИН МЕТАЛС ТРЕЙД дължи още 42,8 млн. € главница + 10,6 млн. € лихви, ВАЛПЕТ 43,5 млн. € главница и 11,9 млн. лихва, ЕЛТРЕЙД 51,8 млн. € главница + 15,3 млн. € лихви. Общо 175,9 млн. €.

  От ПИБ официално уверяват обществеността, че са преценили риска с финансирането на никому неизвестните компании и че са преценили, че парите за покупката на комбината ще бъдат върнати с печалба.

  Какво се случва 7 месеца по-късно, на 31 юли 2014 г., когато е настъпил срокът за окончателно погасяване на заема? Фирмите са на загуба и няма начин да си върнат кредитите (ЕЛТРЕЙД дори е затънала с търговски заем към неизвестно лице за 97 млн. лв.) 

  

  

  

  Ще се отвори огромна капиталова дупка. Месец и половина преди крайната дата обаче на 15.05.2014 и трите кредита са предоговорени до 2022 г. с

  14-ти пореден анекс!

  

  Анекс

  

  Анекс

  

  Анекс

  По този начин огромните кредити не се вписват в графа “лоши”. Като бонус дори им е намалена лихвата.

  Месец и половина след това предоговаряне тревожни клиенти на ПИБ започнаха масово да си теглят влоговете. На 29 юни ПИБ беше спасена с мощна инжекция държавни пари. Тогава всички фактори в държавата единодушно твърдяха, че проблемът на ПИБ не е капиталов, а чисто ликвиден. Европейската комисия разреши държавната помощ, но поиска в двумесечен срок план за преструктурирането на банката.

  Какво щеше да се случи, ако в този критичен момент беше лъснала истината за невръщането на едни 340 млн. лв., което е близо 40% от капитала на банката? Излиза, че тези кредити просто не се изплащат, наказателните лихви вече са надминали главниците, но това се прикрива с анекс след анекс, на всеки два-три месеца. Така кредитите излизат провизирани и редовни, а неизбежното падежиране се отлага далеч хипотетично във времето, при това с предоговаряне при все по-изгодни условия.

  Към момента на спасяването на банката всичко това не беше известно. Договорите за обезпечение, от които предоговарянето на кредитите става публично, са сключени чак на 14.07.2014 г. и са вписани на 8 август. Това е повече от месец след като ПИБ беше спасена с 1,2 млрд. лв. от бюджета.

  Сумите набъбват

  Освен многократно предоговаряне на първия си кредит, същите фирми ползат и допълнително финансиране от ПИБ при «преференциална» лихва от 4%. На една и съща дата – 25.09.2013 г.– и с едни и същи условия – краен срок за кредита 25.09.2033 г., НАДИН МЕТАЛС ТРЕЙД е взела 9 900 000 €, ЕЛТРЕЙД КЪМПАНИ 6 750 000 €, а ВАЛПЕТ КОНСУЛТ 16 500 000 €. Така общата експозиция на ПИБ само към тези три фирми надхвърля внушителните 200 млн. евро.

  

  

  

  Педантичното проследяване на заемите сключени от другите фирми от съзвездието НАДИН (НАДИН-Н АД, НАДИН РИЪЛ ЕСТЕЙТ ЕООД, НАДИН ХОЛД ЕООД, ХЕФТИ МЕТАЛС) добавя към тази сума още 15 000 000 евро кредит към офшорката ФРИЙЖЪН КОНСАЛТАНТС и 7 000 000 към НИКИЛА ДИВЕЛОПМЪНТС.

  или общо над 220 млн. евро експозиции на банката към фирми за скрап, разпродаващи старото желязо на Кремиковци.

  Само от тази информация за кредитите около фирмите в сделката «Кремиковци»  възникват следните въпроси:

  – редовни ли са кредитите или се предоговарят от анекс до анекс, за да изглеждат редовни?

  – могат ли да служат за обезпечения машините и желязото от нефункциониращото предприятие Кремиковци?

  – ще бъде ли признато рефинансирането им по новите стандарти за счетоводство – ИАС 39 и IFRS 9, който бе приложен към КТБ?

  Особено важен за обществото е отговорът на въпроса: какво ще се случи ако тези кредити в крайна сметка се окажат лоши и не се върнат в банката? Според ситуацията с фалиралата КТБ може да се предположи, че ще ги платят хората с депозити и данъкоплатците, които наляха един милиард лева за спасяване на ПИБ.

  Биволъ откри и други детайли, от които освен БНБ трябва да се интересуват прокуратурата и ДАНС. Те са свързани със съмнения като  

  Източване към офшорки

  Дотук схемата наподобява подозрително на случилото се в КТБ –  кредитиране на офшорни собственици, зад които не се знае кой стои, но може да са и самите акционери на банката. Заемите не се изплащат, а просрочията се прикриват с предоговаряне.

  Внимателен преглед на годишните отчети на бенефициентите от кредитите показва и нещо много важно. Трите офшорки, които стоят зад тях, като собственици, са получили големи необезпечени кредити от българските си дъщерни дружества със срок 2018 г. и годишна лихва 4,2%. В същото време българските фирми отчитат счетоводни загуби.

  * НАДИН МЕТАЛС ТРЕЙД отчита за 2013 г. 5,6 млн. лв. загуба и предоставен заем от 19,4 млн. лв. на дружеството майка ТОЛЕДО АСОУШЕЙТС ЛИМИТИД(ВИРДЖИНСКИ О-ВИ).

  * ВАЛПЕТ КОНСУЛТ е на загуба 6,8 млн., но е дала заем на СПИКАТА КОНСУЛТИНГ ЛИМИТИД(ВИРДЖИНСКИ О-ВИ(бр.)) 32,4 млн. лв.

  * ЕЛТРЕЙД е на загуба 20 млн.лв, но е дала заем от 13,3 млн. лв на дружеството майка .

  

  

  

  От известните до момента данни общо 65 млн. лв. са заминали тихичко под формата на заеми към офшорките. Защо тези фирми вместо да дават заеми не си връщат задълженията към ПИБ не е ясно. Има достатъчно данни, че че те са управлявани от

  Свързани с ПИБ лица

  Налице са предостатъчно поводи за притеснения, че ПИБ е нарушила закона като е раздала кредити на икономически свързани лица по смисъла на ЗКИ. Управител на ЕЛТРЕЙД е Дамян Бояджиев, настоящ кредитен оценител в ПИБ, който се занимава с оценки на имоти и оборудване, които банката получава като обезпечение. ВЕЛПЕТ КОНСУЛТ се управлява от Петър Ташков, който е работил в отдел « Корпоративно кредитиране » на банката. Техният основен клиент е НАДИН КОМЕРС (преименувана на ХЕФТИ МЕТАЛС ЕООД), чийто управител е дългогодишния кадър на ПИБ Евтим Стойчев Орманов, бивш директор на дирекция “Ликвидност” в банката.

  Но това не е всичко. Зад офшорните собственици на трите фирми има други офшорки – кипърските ЛЕН СЕКРЕТЕРИАЛ ЛИМИТИД за НАДИН, НОРМАЛ СЕКРЕТЕРИЪЛ ЛИМИТИД за ВАЛПЕТ и ДЮК НОМИНИИЗ ЛИМИТЕД за ЕЛТРЕЙД. И трите са представлявани от Ления Пападопулу, която представлява и кипърската офшорка ЛЕНГАНО ЕНТЕРПРАЙСИЗ. Последната е акционер на ПИБ с 10 млн. акции. Същата дама на преклонна възраст е и директор на МАРЕНГО ТРЕЙДИН ЛИМИТИД  Кипър и Т.А.К. СЪРВИСИЗ ЛИМИТИД  Виржински о-ви, които имат по 23% от фирмата  ЮЛЕН АД, собственик на ски съоръженията в Банско – показа съвместно разследване на Биволъ и Е-вестник за собствеността в ски курортите.

  

  Тези данни бяха предоставени от Биволъ на БНБ, но очевидно не са достатъчен повод за проверка на банката, макар че Биволъ специално подчерта съмненията за свързаност и попита дали БНБ е наясно кои са офшорните собственици? Според централната банка в кредитния портфейл на ПИБ явно цари

  Хармония

  С това име се наричат няколко фирми, регистрирани на ул. „Енос“ 2 в София. Там се намира административна сграда на ПИБ (вижте я тук). Фирмите “Хармония”, съадресати на банката, също са с офшорни собственици и също се явяват крупни кредитополучатели.

  ХАРМОНИ 2012 със собственик ХАРМОНИ ХОЛДИНГС ЛИМИТИД (ВИРДЖИНСКИ О-ВИ) е с управител Иван Елкин, който се води «дясна ръка» на Ивайло Мутафчиев. Тя има регистрирани в НОИ 19 служители. Фирмата е получила кредит от 4 623 000 € на 19.09.2012 г. На 12.11.2012 г. още 13 000 000 €, който е увеличен с анекс на 10.10.2013 г. на 20 000 000 €, и с друг анекс на 01.11.2013 ж. до 30 000 000 €.

  

  ХАРМОНИ 2013, която е собственост на Хармони 2012, има само един регистриран служител, но притежава предприятието КАСИС БЪЛГАРИЯ, което има кредит от 30.01.2014 г. за 1 550 000 €.

  Кредити има, хора няма

  Един от основните критерии за активна дейност на една компания е броя на регистрираните официално нейни служители, които създават продукта й. Не можем да не споменем парадокса на фирми със символичен персонал, които са крупни кредитополучатели на капиталите на ПИБ.

  ФАЙНАНС ЕНД КАНСАЛТИНГ със собственик РОЗАНКА ГРУП ЛИМИТИД (ВИРДЖИНСКИ О-ВИ) също е регистрирана на адреса на банката – ул. „Енос“ 2. Тя има всичко на всичко един (1) служител, регистриран в НОИ. Фирмата обаче е получила на 18.06.2012 г. кредит от… 17 500 000 €, а на 16.07.2012 г. – още 3 400 000 €. През 2013 г. големият кредитополучател-комшия ФАЙНАНС ЕНД КАНСАЛТИНГ обаче на свой ред е отчела загуба от 2 700 000 лв. Какви суми могат да бъдат оперирани, само от един (1) човек!

  През есента на 2012 г. ХАРМОНИ 2012 и ФАЙНАНС ЕНД КАНСАЛТИНГ се състезаваха в търг за ОЦК – Кърджали. Бившият му собственик Васил Захариев беше натрупал внушителните 200 млн. лв. дългове към ПИБ. Третият участник в търга беше самата ПИБ. В тази симулация на търг, ФАЙНАНС ЕНД КАНСАЛТИНГ предложи 8,4 млн. лв, ПИБ предложи 8,5 млн. лв., а накрая ХАРМОНИ 2012 спечели с 8,6 млн. лв!

  В случая ни интересува това, че общите експозициите на тези видимо свързани с ПИБ фирми с общо 20 души служители е 111,5 млн. лв. Сумата е 16% oт капитала на банката.

  Биволъ изчисли, че ако се сумират всички заеми към офшорки със съмнения за свързаност, те възлизат на близо 550 млн. лв. Това е 76% от капитала на банката, който към 30.09.2014 г. е 719,6 млн. лв.

  Според Чл. 45 на ЗКИ общият размер на всички формирани експозиции на банката към свързани лица не може да надхвърля 20% от собствения й капитал.

  БНБ фиктивно обеща да проверява, а после се изметна

  Биволъ изпрати данни изложени в това разследване до БНБ с конкретни въпроси:

  – Обслужват ли се редовно описаните кредити?

  – Знае ли БНБ кои са крайните икономически правоимащи на офшорните фирми, които са собственици на фирмите кредитополучатели?

  – Има ли искане от ПИБ към БНБ за специално разрешение за увеличаване на експозициите на банката към свързани лица и ако има към кои свързани лица?

  – Какъв е коментарът на БНБ, за предоговарянето преди падежа на тези 169 млн. евро (330 млн. лв) кредити към три фирми със съмнения за свързаност към ПИБ?

  Ден по-късно шефът на дирекция „Връзки с обществеността“ Александър Урумов отговори в мейл до редакционната поща буквално следното: «Благодаря Ви за изпратените въпроси, ще бъде извършена проверка». Впоследствие той се отметна пред други медии. Официално изявление на БНБ не последва, но по презумпция и според изявленията на Урумов проверка от БНБ очевидно няма да има. Националната ни банка за пореден път доказва своята адекватност да гарантира банковата сигурност. Остава да видим дали тези данни ще притеснят някого в прокуратурата и в ДАНС? Горчивият опит от масовия грабеж в КТБ предопределя отговора. За информиране на Европейската комисия ще се погрижим отделно.

  Коментар на Биволъ: Сараите се преместиха от КТБ в ПИБ

  Изложението за свързаните лица и врътките с кредитите към ПИБ би трябвало да напомня нещо на читателите. Крахът на КТБ също беше предшестван от многобройни тревожни публикации за огромните експозиции на банката към свързани лица и към кухи фирми, което доведе до източването и без банковия надзор да реагира. Или по-скоро, правейки се, че не забелязва, за което говори обвинението срещу Цветан Гунев.

  Потърпевши са вложителите и данъкоплатците. Последствията за икономиката и държавата ни са трагични. Ситуация e изключително точно описана в доклада за «гнилите ябълки» на посланик Джон Байърли от 2006 г:

  «собствениците им (на банките «гнили ябълки» наливат пари в свързани с тях, по-малко конкурентоспособни фирми, които нямат намерения да върнат тези заеми. Това оставя тежестта от несъбраните лоши заеми за законните инвеститори и притежатели на банкови сметки.»

  Биволъ публикува пръв този доклад през 2011 г. Тогава заявихме, че вместо да изчисти гнилите ябълки, държавата ги захаросва с обществени пари. КТБ дълги години беше галеното дете на властта, която наливаше в нея парите на държавните предприятия. Банката от своя страна финансираше казионните медии на семейството на Делян Пеевски, които на свой ред лустросваха властта. Тази идилия приключи с конфликт между Сараите, чийто представител е Пеевски, и банкера Цветан Василев, който изпадна в немилост.

  “Сараите на Доган” обаче не могат без банка, както и без държавна помощ. Като същински вирус те изръфаха събраните пари в КТБ и се преместиха в ПИБ, която сега стана новата галеница на властта.

  Камен зад Камен

  Знак за това е, че при ликвидната криза през юни всички отговорни фактори в държавата като един повтаряха, че ПИБ няма системен капиталов проблем, Тази мантра се повтаря в транс и сега, че проблемът е само в това да се дадат едни много пари, за да се закрепи, а тя щяла да ги върне дори с печалба. Клише! Наляха се и вероятно ще се наливат още, докато капиталовият проблем вероятно се прикрива с рефинансиране на лошите кредити.

  Ситуацията е абсурдна, но логична. Банкери, които по закон нямат право да управляват банки, ще обезпечават и прикриват мръсния бизнес на групировката “10 Сарая” с пари от данъкоплатците. Това колосално обществено престъпление вече е в ход с благословията на правителството на Бойко Борисов – Буда. И на фона на реформаторски вопли за разграждане на модела #КОЙ, който просто мутира и се впи в нов, засега недосегаем, кешов донор.

  .

• Георг Тупарев: Относно TTIP Лукарски или е глупак, или сериен лъжец

  

  „Божидар Лукарски тези дни направо ме възмути – каза, че договорът между САЩ и Европейския съюз трябва да се обвърже с въпроса за визите. Той или е абсолютен глупак, или сериен лъжец. Защото изобщо не знае за какво говори. Не може икономически договор, който се движи вече две години и не може да му се сменя предметът, да се обвързва с гранични въпроси. Освен това той няма право да го дискутира, защото е таен. Ако го дискутира, той и България може да се озоват в качеството си на подсъдими. Това при хипотезата, че е глупак. При предположението, че той не е глупак и знае какво говори, което е по-вероятното, значи, че е сериен лъжец. Както излъга, че нямало да се съюзяват с Бойко Борисов.“ Така Георг Тупарев коментира този договор, за който се знае твърде малко, но би могъл да промени живота на европейците. Георг Тупарев се занимава с банков софтуер. Той е следвал физика, математика и биология в Германия. Напуска България през 1986 г. В момента живее тук (в България – б.р.) и в Холандия. Той е член на Управителния съвет на „Зелените”.

  .

  Интервю на Рени Нешкова с Георг Тупарев, в. „Гласове“

  .

  – Г-н Тупарев, наскоро еврокомисарят по търговия Сесилия Малстрьом заяви, че ще бъдат ускорени преговорите за TTIP (Transatlantic Trade and Investment Partnership). Какво представлява това споразумение между САЩ и Европейския съюз?

  – Не съм чел цялото споразумение, нито познавам някого, който има достъп до него. Но поради теч на информация имам представа какво се готви. И мога да кажа, че политици от САЩ и от Европа, включително от България, играят много мръсна игра. В нея участват и социалисти, и десни.

  – Какъв им е интересът?

  – Финансов, кариера. А полза от споразумението имат само тромави, не добре работещи, в голяма степен монополни корпорации. Такива като „Монсанто“, енергийните концерни в Америка и т.н. Те се опитват да си запазят монополното положение и затова лобират много агресивно. Преди работех в една американска консултантска организация, бях и на Уолстрийт, и някои от моите колеги отидоха в екипа на финансовия министър от първия мандат на Барак Обама. Те не са леви хора, но дори и за тях е възмутително това, което става. Но достъп до целия текст на споразумението имат само малък брой хора от преговарящия екип.

  – Кой ще ратифицира този договор, ако се стигне до това?

  – От американска страна – Конгресът, а от европейска би трябвало да е Европейският парламент (ЕП), макар че ролята на ратификацията не е съвсем ясна. Европейски съдилища вече разглеждат този казус. Според мен, националните парламенти би трябвало да го ратифицират, а не ЕП или ЕК.

  – Защо този договор да е толкова лош за Европа?

  – По принцип огромната икономическа зависимост на Африка и Южна Америка се дължи на такива договори. Това споразумение не е изгодно нито за европейците, нито за умиращата икономиката на САЩ.

  – Умираща ли?

  – Вече почти всичко се прави в Китай, например цялата електроника. Самолетите им „Боинг“ се сглобяват в Америка, тялото и крилата се правят в Бразилия, цялата електроника и навигация се прави в Европа, а моторите – в Англия. И това е показната част от американската индустрия. В това отношение Америка е много зле и това са митове, че са кой знае колко добре. И за да се защитят такива неща като военна индустрия, енергийни фирми като „Шеврон“, фирми като тези на братя „Кох“, „Проктър енд Гембъл“ със седалище в САЩ, но пръснати по цял свят. По този начин те сами си затриват малкия и среден бизнес. За почти всички този договор е вреден. Само че на политиците не им пука, те ще си вземат парите от Уолстрийт.

  – Обяснете какво точно ще се случи, ако този договор бъде ратифициран?

  – Най-лошото е в областта на т.нар. арбитражно право, което практически взема прецедент над държавното право. Арбитражът, който е единствена и крайна инстанция в съответната икономическа област, а не в нормални съдилища, тоест близки до съответната корпорация, решават съответни въпроси. Тук има два големи проблема. Първият е, че суверенът, тоест гласоподавателят, който избира властта в съответните държави, няма абсолютно никакъв глас. Цялото това правораздаване е над него. По този начин суверенитетът на една държава е накърнен. Другото е, че това е абсолютно несъвместимо с цялото европейско законодателство, с изключение на английската съдебна система, много близка до американската. Впрочем последната е взета почти изцяло от английското право. И затова те са по-съвместими за разлика от европейското, в което арбитражното право съвсем не пасва.

  – Кажете нещо повече за арбитражното право?

  – В Америка то възниква някъде през 1850 г. със зараждането на мащабната индустриализация. По това време трудовите спорове се решават бавно, а за да се ускори този процес, те се прехвърлят на арбитражи. На работодателите те много се харесват, защото често са на тяхна страна. Около 1890 г. през Конгреса успява да мине поправка под натиска на зараждащите се синдикати, която забранява арбитражното право в отношенията между работодатели и наемни работници. През 1910 г. със заобикалки то отново се разрешава и в зародиша на първата световна икономическа криза в началото на 20-те години на ХХ век тези договори стават много неблагоприятни за работниците. Толкова лоши, че един журналист през 1919 г. ги нарича „Yellow-dog contract“ (споразумение между работодател и работник, в което работникът се съгласява като условие за наемане на работа да не се присъединява към профсъюз по време на своята заетост). Тоест, ако се наложи да сключиш такъв договор, си помияр (yellow-dog). Този жаргон се използва широко в американското правораздаване и за други случаи. И копие на това нещо, но на държавно и на континентално ниво, се опитват да ни го сервират и на нас.

  – Това нещо ново ли е в историята на международните договори?

  – Такива договори не са нови. Те започват да се появяват още през 60-те години. Това са главно концесионни договори за използване на природни богатства в страни от Третия свят и фирми в САЩ и по-малка степен – Австралия и Англия. Виждал съм ужасни неща по света. Най-драматичните концесионни договори в Еквадор за петрол, където фактически цели региони бяха превърнати в екологичен дизастър, след което местното население се надигна на бунт, а правителството на Еквадор защити гражданите си. Американските концесионери осъдиха в САЩ Еквадор за много милиарда долара, въпреки че американски фирми причиниха тези екологични катастрофи. Същото нещо съм го виждал в Перу с минната индустрия със стари концесионни договори, една модерна форма на заробване. Всичко се решава в Ню Йорк или Тексас и няма излизане от този договор, дори държавата не може нищо да направи срещу тях, не може да национализира.

  – Какви може да са последствията за България от един такъв договор?

  – Може да има последствия за здравеопазване, образование, социалните сфери, дори културата. Например Народният театър според такъв тип договор не може да получава субсидия от държавата, защото теоретично  примерно някоя американска трупа може да купи този театър.

  – Те може и да се зарадват от такава перспектива.

  – Да, може и да се зарадват, но едва ли публиката ще е много щастлива, ако по средата на някоя постановка започне някоя реклама, защото те ще са си в правото.  Това се отнася за телевизии, за радиа, за всички държавни институции. То може да се случи и в отбраната. Ако отидете в Ирак, където до скоро имаше американски военни, много от дейностите по поддръжката, охраната, затворите и т.н. се вършат от частни американски фирми. Охраната на едно поделение на нашата армия в рамките на този договор вече не би трябвало да се осъществява от държавата, а да е частно. В този договор, доколкото аз видях някои текстове, има същата възможност това да стане като в Америка. Същото се отнася и за здравеопазването.

  – Доколкото знам, то е доста по-добро от нашето?

  – Не става въпрос за неговото качество, което е несъмнено по-добро от нашето. Но аз съм виждал там човек, който както тичаше, падна – очевидно поразен от инфаркт. Идва линейка, преглеждат го дали има здравна карта и чак след това го поемат за лечение. Не искам това нещо да се случи в България и в Европа. Но това, което мен много ме плаши, което беше част от протестите, са генномодифицираните организми (ГМО). И това ще е първото нещо, за което в България ще имаме проблем. България е една от малкото държави с такова стриктно законодателство по отношение на ГМО. Нас ни дават за пример в това отношение.

  – Какво трябва да се направи според вас?

  – Нищо освен да се говори много, да се протестира. В Западна Европа вече се вдига много шум. Например в Германия, в Холандия, във Франция различни организации – неправителствени, профсъюзни, вече протестират. В Германия това са лекарите и учителите, във Франция – главно фермерите, защото фермерството е вплетено много дълбоко в традициите на френската култура и национално самочувствие. Те са много гласовити, защото искат шампанското да си остане шампанско, сиренето – сирене. Доколкото знам, преговорите се водят от 2002 г., тайно, без да се шуми много и американците напъват през 2015 г. да се вземе решение. И сега всичко зависи от волята на политиците в Европа и в частност –  България. Почти няма политици, които да застанат открито и ясно на страната на договора. Десните увъртат, че се разговаря на тъмно, че европейската демокрация е нарушена и т.н. Левите не са доволни, че се нарушават социални приоритети, но… Винаги има едно „но“, според което хубавото е, че ще се създадат работни места и т.н. Но анализите показват, че ползите от този договор биха били пренебрежимо малки. Всъщност чрез този договор ще се получи преразпределение от средни и малки предприятия към големи концерни. Но нетно едва ли ще има някакво чувствително увеличаване съживявате на икономиките. Това се отнася и за Америка, където започват сериозни движения против този договор, защото много от печелившите не са малките и средни предприятия, а концерните. Ще дам примери. Немският министър на икономиката и енергетиката на 6 ноември имаше среща с представители на големия бизнес в Германия, където той каза (цитирам по превод): „Ако ние не подпишем този договор, догодина Америка ще подпише такъв с Китай.“ Това е невъзможно и го знае всеки, който поне малко разбира от политика и икономика. Защото при протекционистичната политика на Китай това не може да се случи, никога не биха го допуснали. С това изказване той всъщност даваше муниции на едрите индустриалци как да си плашат собствените работници, за да не протестират. И това е човек, който се готви да е следващият канцлер и да замени Меркел…, и социалист. В момента единствено Франция под натиска главно на фермери и интелектуалци заяви, че те няма да го подпишат.

  – Държавите в ЕС ще имат ли право на вето за този договор?

  – В момента в Брюксел се обсъжда доколко отделните държави-членки имат право на вето. Това е и надеждата, както ми казват в Германия, защото Меркел чува, че хората са против, а тя има много силен нюх за настроенията и се ориентира откъде духа вятърът. Тя не би казала директно, че иска този договор, а ще иска той да се ратифицира в Бундестага, където най-вероятно няма да мине. Но всичко тепърва ще трябва да се решава – включително и в европейски съдилища. Ако се решава държава по държава в ЕС, той ще падне. Ако го решава Европейската комисия, няма да падне. В момента такива са настроенията.

  – Смяната на Обама ще окаже ли някакво влияние?

  – Не мисля, защото в Америка всички политици са „за“. От американска гледна точка няма никакво значение, защото този договор се движи от Уолстрийт. В България наблюдавам абсолютно същото чудо. Всички политици – бивши и сегашни, разправят някакви небивалици, че всички са за демокрацията и т.н., но иначе лъжат най-нагло. Този договор се започна по време на първото правителство на ГЕРБ, основната фaза на преговорите се движеше по времето на Орешарски и сега отново от ГЕРБ. Преди няколко седмици бях на конференция заедно с Георги Пирински и Ивайло Калфин, и двамата изведнъж се обявиха против този договор. А къде бяха, когато на власт беше тяхното правителство? Божидар Лукарски тези дни направо ме възмути – каза, че този договор трябва да се обвърже с въпроса за визите. Той или е абсолютен глупак и изобщо не знае за какво говори, защото не може икономически договор, който се движи вече две години и не може да му се сменя предметът, да се обвързва с гранични въпроси. Освен това той няма право да го дискутира, защото е таен. Ако го дискутира, той и България може да се озоват в качеството си на подсъдими. Това при хипотезата, че е глупак. При предположението, че той не е глупак и знае какво говори, което е по-вероятното, значи, че е сериен лъжец. Както излъга, че нямало да се съюзяват с Бойко Борисов. Това се хвърля на медиите, те без много да се замислят се радват, че ще има договор TTIP и ще паднат визите, което е безумно. Но си давам сметка, че съдбата на този договор няма да се реши в София, а в Брюксел. И затова се опитвам да накарам хората да се замислят как ще се променят съдбите на техните деца, а не да се мисли само за джоба. Това ми е целта. И да разберат, че знанието как функционира държавата и междудържавните отношения, има отношение към тяхното бъдеще.

   

• Квесторите излъгали в отчета за КТБ

  Мирослав Иванов,  Frognews.bg

  .

  

  След разкритието ми, че не са поискали да се подпишат под „одита“, днес Лютов и Костадинчев небрежно и без много шум подмениха една от декларациите към отчета за септември.

  Квесторите на КТБ са излъгали в отчета си за деветмесечието на 2014 г., на базата на който БНБ отне лиценза на банката.

  Това става ясно от подменен документ – декларация по чл. 100 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.Днес, ден след разкритието ми, че не са поискали да се подпишат под „одита“, който донесе обезценки за 4 млрд. лв. и отрицателен капитал в КТБ, Станислав Лютов и Елена Костадинчев небрежно и без много шум подмениха декларациите към отчета. С бланкетното обяснение „техническа грешка“ дуетът квестори все пак се е подписал, че изнесените финансови резултати са правдиви. В първоначалната версия на декларацията текстът гласеше: “Квестурата няма достатъчно информация и не може да се ангажира с декларация”.

  Всичко това е дотолкова съшито с бели конци, че няма как да не ме накара да задам няколко въпроса:

  1.    Кога квесторите лъжат, защото това не е техническа грешка, а лъжа: когато са се подписали, че нямат представа за финансовото състояние на банката, или сега, когато казват, че данните в отчета са верни?

  2.    КОЙ накара квесторите да променят мнението си?

  3.    КОЙ страхува квесторите на КТБ?

  4.    Ало, Искров, има ли пилот в самолета БНБ?

  5.    Някой в БНБ чете ли изобщо безумиците, творени от квесторите в КТБ?

  6.    Ало, Мавродиев, има ли пилот в КФН?

  7.    Мавродиев, в КФН нещо следите ли по казуса КТБ или чакате сигнал накъде ще задуха вятърът?

  8.    Мавродиев, вместо да плашиш гаргите, че ще следиш кой какво пише по казуса КТБ, вземи прочети какво ти пращат поднадзорните лица.

  9.    Ало, прокуроре, главни прокуроре, има ли пилот в самолета на Прокуратурата? Следим ли какво творят институциите по казуса КТБ? А ако ги следим, последствия някакви има ли?

  10. Гешев, а ти знаеш ли какво е КФН, БНБ, какви документи се предават там? Нещо за декларации с невярно съдържание дали има последствия? Оф, забравих, ти още пренасяш чувалите из мазетата на КТБ.

  Май се сещам защо всички сте в позицията на щрауса. Всичките чакате инструкции от Момчето с корпулентната осанка. Е, почакайте, почакайте, то бърза работа няма. Ей я на, зимата идва.

  А сега, открийте разликите 🙂

  Декларацията, подадена на 13 ноември 2014 г., в 16.41 ч.

  Декларацията, подадена на 27 ноември 2014 г., в 17.25 ч.

  .

• Павел Серафимов: Кой унищожи тракийската писменост?

  Павел Серафимов, Sparotok.blogspot.nl

  .

  Ще ви призная най-откровено, че преди повече от двадесет години аз вярвах на заблуди. Не подлагах на съмнение твърдението, че старите българи са живели в шатри и, че са наричали владетелите си ханове. Не търсех опровержение на догмата, че през 681 година народът, наречен траки, е бил само едно незначително, забравило езика си малцинство. Все пак тези неща бяха казвани от уважавани хора, от академици – хора с опит в проучването на историята.

  След време обаче възникнаха въпроси, които ме глождеха. Как така най-големият народ след индийците се превръща в най-малкия? Как победилите Византия прабългари изгубват езика си? Защо след като предците ни са определени за азиатци, съвременните българи не приличат изобщо на азиатските народи? Понеже никой не успя да ми даде логичен отговор, започнах да търся истината сам. Доволен съм, че направих това, защото открих неща, които нито бях търсил, нито пък бях предполагал, че съществуват.

  Стъпка по стъпка отгръщах страниците на истинската ни история. Изпадах във възторг при намирането на нови данни за миналото ни, но в душата ми се промъкваше и страх, когато разбирах колко много неща са укрити от нас. Не става дума за неточности и грешки, а за факти, имащи важност за историята ни, но останали неизвестни не само за широката публика, но дори и за студентите, изучаващи история и лингвистика.

  Това е причината дори и днес доста от нас все още да са в плен на догмите, създадени в миналото. Една такава догма е твърдението, че траките са безписмен народ – лъжа, която продължава да бъде повтаряна с фанатизъм. Тя трови нашето съзнание и мачка самочувствието ни.

  Казват, че който пише, остава, но е факт и това, че всеки документ може да се унищожи.
  Ще дам ярък пример от недалечното минало. В периода 1944-1989 година, във всяко българско селище имаше доста надписи по стени и плакати с възхвала на БКП, КПСС и т.н. По груби изчисления става дума за около 50 000 надписа от този тип. Днес, само 25 години по-късно, от тези реликви от тоталитаризма са останали само бледи спомени.

  Ето, не е никак трудно само за четвърт век да се унищожат десетки хиляди надписи.
  Дедите ни са били над половин хилядолетие под римска власт, век и половина под византийско подтисничество и после отново са последвали пет страшни века на геноцид. Враговете ни са имали на разположение доста повече от 1000 години, за да заличат всичко неудобно. Щом за 25 години могат да се заличат около 50 000 надписа, то представете си колко писмени паметника могат да бъдат напълно унищожение за повече от едно хилядолетие…

  Свидетелства за масово унищожаване на надписи на територията на Тракия има.

  С. Торбатов е създал прекрасна работа, в която се разглеждат укрепителните съоръжения на Провинция Скития (Добруджа). На с. 90 е казано нещо от голяма важност. Авторът обяснява, че при изграждането на стените на крепости са използвани и плочи с надписи, като по правило надписът се е поставял с лице към пълнежа на стената, т.е. написаното остава невидимо за човешкото око. Ако случайно строителите са поставяли плочата с надписа навън, по-късно някой е унищожавал напълно текста.

  Цитирам дословно: “За отбелязване е подчертания стремеж към вграждането на преизползваните епиграфски паметници с надписаното поле към емплектона. В редките случаи, в които това правило не е спазено, надписите са старателно изчуквани в последствие.” – С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития ( края на III-VIII в), Фабер, Велико Търново, 2002, c.90.

  При такова методично заличаване на определени писмени паметници, дори дедите ни да са оставили 50 000-100 000 надписа, само за век всичко може да е заличено, а дедите ни са били под чужда власт не век, а повече от хилядолетие.

  На всеки разумен човек трябва да му направи впечатление, че оцелелите тракийски надписи са скрити от човешкото око. Надписите от Езерово, Дуванлий, Браничево, Кьолмен и др. са намерени в подмогилни погребения. Тракийските епиграфски паметници от Ситово, Надарци, а и новоткритите протофригийски надписи от Сакар Планина са дълбоко в планините.

  

  

  

  Нека да помислим, има ли логика дедите ни да са създавали надписи с единствената цел да ги скрият? Единственото логическо обяснение е това, че това, че са оцелели само тези писмени паметници, които враговете на дедите ни не са знаели, че съществуват.

  Въпреки фанатичните пориви на чужденците да унищожат културата ни, оцелелите паметници не са малко. На днешната територия на България са открити десетки тракийски надписи и графити, но широката публика не знае за тях. Десетки са и надписите от остров Самотраки, който в древността е принадлежал на дедите ни. Още по-далеч, във Фригия оцелелите надписи са стотици. В такъв случай няма как да се твърди, че траките са безписмен народ, въпреки, че някои “авторитети” го правят.

  

  

  Тъжното е това, че огромна част от тракийските писмени паметници са унищожени, но още по-тъжно е, че се разпространяват лъжи за предците ни. Питам се защо на студентите не се преподава за твърдението на Алкман, че тракиецът Орфей е създател на азбуката? Това твърдение се подкрепя от свидетелството на Диодор Сицилийски, според когото Орфей и Лин са първите ползвали пеласгийските букви? За древна тракийска писменост споменава и Еврипид. Неотдавна американски изследователи се увериха в това, че траките са имали писменост преди гърците: “ the graffiti from Gordion precede the oldest Greek inscriptions by more than a half-century”. (http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/culture/24-artinscriptions)

  Питам се – как при наличие на тази информация се намират хора, които да твърдят, че траките са безписмен народ? Въз основание на каква информация се правят подобни изказвания? Защо не се разгледа връзката между българската глаголица и Линеар А, Линеар Б? Успоредиците във форма на знаци между глаголицата и трако-пеласгийската писменост са над 30.

  

  ГЛ – Глаголица
  зв – звукова стойност на глаголическата буква
  ЛА – Линеар А
  ЛБ – Линеар Б
  Гр – Гръцка азбука
  Ев – Еврейска азбука
  Кп – Копстска азбука
  См – Самаританска азбука

  Освен по форма глаголическите букви показват прилики и спрямо звуковата стойност на знаците от времето на Орфей и Лин.

  

  ГЛ – Глаголица
  зс – звукова стойност
  ЛА – Линеар А
  ЛБ – Линеар Б

  Със създадените през Бронзовата епоха Линеар А и Линеар Б са документирани признати за тракийски имена като Одрис, Тюнос, Арей, Бузо, Котела и още много други. Документирани са и българските родови имена Дуло, Вокил, Ерми.

  Документрани са древни, но разпознаваеми варианти на имена на български владетели Кубирийо, Крумено, Винайо, Омери, Исеверйо. Не е трудно да се види, че става дума за Кубер, Крум, Винех, Умар, Севар.

  Кой разумен човек би нарекъл случайност факта, че три старобългарски родови имена и пет имена на владетели присъстват в документи от второ хилядолетие преди Христа!

  В тези документи се срещат също имена като Видул, Мерул, Куйо, Дайко, Котел, Дуса (Душа), а те са български.

  Тези неща не ни се казват, но ни се натрапва лъжата, че траките са безписмен народ, който няма нищо общо по отношение на произход с нас, българите. Чужденците унищожаващи надписите на дедите ни имат някакво оправдание. Деянието на рушителите на писмени паметници заслужава презрение, но е разбираемо.

  Няма чужд окупатор, който да не е изпитвал панически страх от гнева на пробудените ни деди.Те са доказали, че могат да сторят и невъзможното. Доказали са, че са в състояние да се надигнат от пепелищата и да набутат в приготвената за тях яма враговете си.

  Поведението на враговете ни е ясно, но на мога да разбера поведението на някои наши авторитети. Хубаво е човек да внимава, хубаво е да е скептичен и да проверява. Един учен трябва да пази името си и да избягва залитания, но щом един любител може да открие неща, които променят старите схващания, то и професионалиста трябва да може да направи това. Още повече, че специалистите разполагат както с време, така и със средства за проверка на древни документи, артефакти и т.н.

  Молбата ми към вас, дами и господа академици, преподаватели и др., е следната – ако не желаете или не можете да помогнете да се покаже истината, поне не пречете. Не правете изказвания, които са недостойни за интелигентни хора. Бъдете Човеци, бъдете Българи! Кариерата и имиджът са суета, смисъл има само любовта към Род и Родина.

   

• Ксения Собчак, Навални и българския паспорт

  Николай Марченко,  Nikolaymarchenko.wordpress.com

  .

  

  Известната ТВ водеща хвърли светлина върху търговията с българско гражданство  из бохемските ресторанти в Москва – с „либерален“ имидж влизаме в реториката на руската опозиция.
  

  Република България eдва ли не за пръв път влезе в дневния ред и на опозицията в Руската федерация (РФ), ако не броим скорошния казус с основателя на Russie Liberte („Свободна Русия“), бизнесмена Николай Кобляков. Един от членовете на Координационния съвет (КС) на oпозицията, начело с Алексей Навални, спомена търговията с български паспорти в интервю за главния редактор на „Ехото на Москва“ Алексей Венедиктов. Става дума за популярната ТВ водеща и нов главен редактор на руското издание на лайфстайл списание L’Officiel Ксения Собчак.

  Новината е направо сензационна и подценена от българските и руските медии – но щом представител на руската опозиция ни разказва колко лесно може да си купите в московски ресторант „право за временно или постоянно пребиваване или паспорт на Република България (или все пак засега „Клета майка България“?) или друга държава от ЕС“, то какво да очакваме от депутатите на „Единна Русия“ – например като президента на FIDE Кирсан Илюмжинов или пък като вицегубернатора на Санкт Петербург Василий Кичеджи, за чиято афера с имоти на морето разкри сайтът за разследващата журналистика Биволъ, в партньорство с вестник „Коммерсантъ“?

  Самата Ксюша, която е дъщеря на политическия „кръстник“ на Владимир Путин – покойния кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак (поръчан е според някои източници – бел. авт.), твърди, че няма никакъв чуждестранен паспорт, макар и да няма край откъм „подобни оферти в Москва“.

  

  „Aз не съм политик, в КС представлявам гражданския борд…“
  (Собчак към Венедиктов)

  .

  Такъв имидж ли искаме на пл. „Болотная“?

  .

  Дочакахме ли? Отговорността трябва да се раздели по равно между всички политически сили (по протокол откъм ранга във властта) – ГЕРБ, Реформаторският блок, „Зелените“, Патриотичният фронт, АБВ, БСП, „Атака“ и др. проевропейски уж политически сили в България…

  Добрата новина, че освен руските мафиоти и представители на различни властови групи, българско гражданство се продавало и на опозицията – нали българите са демократичен народ и щом хората на Путин могат да си купят нашата „лична карта“ и ЕГН, то защо не и хората на Алексей Навални – Ксения Собчак искрено призна, че го припознава като лидера на опозицията и кандидат за президент на РФ. Самата тя заяви, че е „извън политиката“ и представлява изключително гражданския борд, интелигенцията от медиите и шоубизнеса в КС на опозицията.

  „Много мои приятели и журналисти ми пишат някакви безумни съобщения в социалните мрежи или SMS-и от рода на: „Има тук „далаверка“ – българско гражданство, някой да има нужда? Не е скъпо! („Недорого!“) 9 бройки има останали до края на ноември…!“ Или там – на Чехия, например… Ей такива „светски“ разговори – за придобиване на право за временно пребиваване ли, за паспорти ли, можете сега да чуете масово в по-скъпите московски ресторанти…“

  

  „Лидер вече си имаме…“ (Ксения Собчак за Алексей Навални)

  .

  За бесарабски и западнобалкански българи няма, за руснаци – има

  .

  Медиите писаха за руския мафиот Циганов, наравно с балкански нарко- и оръжейни трафиканти, че е използвал за прикритие „гражданството си“ и фалшивите паспорти на Република България, и бе засечен да рита топка заедно с действащия премиер Бойко Борисов, тогава още главен секретар на МВР.

  Та претенции от страна на гражданското общество трябва да има към всички политически сили – не само към левите, но и към десните, не само към управляващите, но и към опозицията. ГЕРБ и др. партии как бавят с години паспортите на бесарабските българи от Украйна и Молдова, от Казахстан и Узбекистан, както и тези за сънародниците от Македония, Сърбия, Албания и Косово?

  Но пък за „елитите“ някъде на „Рубльовка“ в Москва се предлагат на едро – мафиоти, „путинската интелигенция“, депутати – „единороси“ си купуват от години не само имоти, но и ранга на гражданите. Но понеже трябва да има ново предлагане на пазара, сега дайте да поканим и опозиционерите и руската интелигенция от площад „Болотная“… Не е проблем, но защо те последни получават гражданството? Защо са последни на „опашката“ на сенчестия паспортен пазар някъде из московските ресторанти?“

  

  Опашка дълга 4-5 години: Македонци, сърби, албанци, косовари, украинци, молдовци…чакат гражданството на РъБъ…

  .

  „Некой требва да поеме политическата отговорност…“

  .

  Отговорността е на всички политически сили и ресорни институции – на ГЕРБ като водещата партия за това, че лидерът й навремето е сниман с мафиот, сдобил се с документи и експулсиран, а и е приятел с екскмета на Москва Юрий Лужков, заподозрян в мащабна корупция. На Реформаторите вината е от друго естество – затова, че не упражниха опозиционен и граждански контрол, вместо руската опозиция да бъде „канена“ с фалшиви или купени паспорти срещу хиляди евро у нас.

  Те би трябвало лично и по дефолт да получават гражданство от президента на Република България г-н Росен Плевнелиев, ако иска да запази новия си имидж в руските медии, цитирали го за „Русия на Толстой и Достоевски, а не национализма и Путин“. Както е известно, за един такъв паспорт – за г-н Кобляков е поискано от страна на редица инициативни комитети, вкл. от „Протестна мрежа“ – те внесоха подписка на „Дондуков“, 2 за издаване на гражданство за руския дисидент.

  Къде обаче са „атакистите“ и прочие? – те ли, БСП ли, АБВ ли също могат да бъдат заподозряни в търговията с паспорти в Москва. Защо „патриотичните“ формации на „националистите“ не натискат за издаване на български паспорти на балканските и постсъветските български диаспори, но пък за политици от „Единна Русия“ или други лица от „кремълския елит“ такива винаги ще се намерят във всеки що-годе скъп ресторант в Москва.

  Според запознати с процедурите юристи, най-вероятно схемата работи през Министерството на правосъдието, което подготвя списъците и съответните удостоверения за гражданство за президента и вицепрезидента. В тази връзка би било добре скандалния коментар по повод търговията с гражданство на Република България в РФ да бъде проверен за достоверност от страна на правосъдния министър Христо Иванов. Иначе ще се стигне до „внос“ не само на „кадри“ на „Ислямска държава“, но и на някои „нашисти“, които и без това са достатъчно в многото русофилски организации под крилото на Посолството на РФ в София…

   

  Снимки:  Ксения Собчак / Facebook

• Хишам Мелхем: Краят на арабската цивилизация

  Александър Андреев,  Дойче Веле

   

  Арабската цивилизация вече не съществува. Днешният арабски свят е толкова нестабилен и фрагментиран, толкова безнадеждно обсебен от насилието и екстремизма, колкото не е бил от края на Османската империя досега.

  В продължения на десетилетия арабската цивилизация затъва, за да достигне сегашното дъно. В арабските държави цари хаос и тирания, а политическият ислям няма нищо общо с демокрацията. Поколения араби бяха лъгани от националисти, социалисти и ислямисти, за да разберат днес, че врагът не е отвъд крепостните стени, а вътре в собствения им град. Една велика цивилизация рухна и потъна в хаос, от който няма да излезе скоро, с огромна болка пише известният арабски публицист Хишам Мелхем.

  Ливанецът Мелхем е шеф на вашингтонското бюро на дубайската телевизия „Ал Арабия“ и кореспондент на ливанския вестник „Анахар“. Представяме ви със съкращения едно негово развълнувано есе, публикувано на сайта „Политико“, в „Ди Цайт“ и излъчено по радио СиБиСи.

  Разрухата е навсякъде

  Всички надежди, родили се през новата арабска история, рухнаха. Демократично участие в политиката, възраждане на човешкото достойнство – тези обещания от месеците на Арабската пролет отдавна се изпариха. Това, което остана – гражданските войни; етническите, религиозни и регионални конфликти; завърналият се войнствен абсолютизъм. Единствено архаичните монархии и емирати край Залива – а може би и Тунис – все още устояват на разрухата. Иначе в днешния арабски свят вече не съществува никаква легитимност. И ако не броим американците и западните страни – просто няма кой да разчисти погрома, създаден от самите араби.

  Трудно е да се обясни защо всички идеологии и политически движения, които през изминалия век намериха почва в арабския регион, се провалиха с такъв гръм и трясък. Провали се арабският национализъм – както във варианта на Насър, така и във варианта на БААС. Провалиха се многобройни ислямистки движения. Провали се арабският социализъм. Провалиха се и държавите на крадливия монополизъм. Днес арабските общества са една голяма руина.

  Не можем да обясним само с религиозна омраза това, че по целия фронт от Басра на Персийския залив до Бейрут на Средиземно море сунити и шиити проливат кръв в битка едни срещу други. Тук се води геополитическа война, в която за надмощие се борят шиитският предводител Иран и сунитският лидер Саудитска Арабия, заедно със съответните помагачи. Няма обяснение и за ужаса в Сирия и Ирак. В тези две страни политическата, религиозна и етническа поляризация е толкова радикална, че никой не знае как един ден биха могли да се възстановят като държави тези някога толкова важни общества.

  По-нататък авторът „обикаля“ още няколко арабски държави – Либия, Йемен, Ливан, Бахрейн – и навсякъде установява едно и също: хаос и разпадаща се държавност.

  

  За ужаса в Сирия и Ирак обяснение няма

  След залеза на някогашните „сигурни национални държави“, днес в Арабия властва ислямизмът, продължава Хишам Мелхем. Под неговите удари загива пъстрата светскост на такива някога космополитни градове като Александрия и Бейрут, Кайро и Дамаск. Навсякъде в региона ислямизмът принуждава жените да се забулват и изисква от мъжете непрестанни доказателства за набожност. Интелектуалци и хора на изкуството, които не желаят да се пригодят към новите изисквания, изпадат в немилост. В Египет, например, вече няма добри университети, а вестниците преливат от ксенофобия и свърхнационализъм.

  Болестта и нейните жертви

  Казано с две думи – джихадистите от „Ислямска държава“ не се появиха на празно място. Те са симптом на една дълбоко проникнала болест, която още преди десетилетия събори старата арабска култура. През 20-ти век арабските националисти, и особено баасистите, бяха обсебени от идеята да възродят предишното арабско величие. Те вярваха, че арабският език и арабската култура /в много по-малка степен ислямът/ са достатъчни, за да сплотят многобройните и най-противоречиви социални, политически и културни тенденции. Тези националисти не желаеха да осъзнаят, че светът вече е различен. Те подлагаха на тежка дискриминация всички малцинства, които се противяха на техния идеал. Тъкмо под наметалото на арабския национализъм на сцената излезе и прототипът на съвременния тиранин – лидери като Саддам, Кадафи и Асад. Когато обаче се видя, че те са също толкова неспособни, колкото прогонените от тях самите монарси, тези диктатори на свой ред широко разтвориха вратите пред ислямистите.

  „Ако проблемът е в залеза на арабския свят, то решението е ислямът“ – това е лозунгът, с който ислямистите печелят привърженици. През 80-те и 90-те години на миналия век диктаторите се бяха вкопчили в своята топяща се власт и чрез брутално потисничество се опитваха да я закрепят, но ислямистите издържаха на всички гонения и непрекъснато излизаха пак и пак на сцената, в различни предрешения. За политическия ислям 1979 година беше повратна. В Иран избухна ислямската революция, провокирана от западната подкрепа за корумпирания режим на шаха. Съветският Съюз влезе в Афганистан, а една група кръвожадни фанатици окупира Голямата джамия в Мека и я държа две седмици. След тези сътресения сунитският вариант на исляма започна да става все по-назадничав, докато шиитският ислям премина във войнствена фаза.

  За да укрепи своя фундаменталистки уахабизъм, Саудитска Арабия започна още по-строго да прилага шериата. В същото време тя разшири и финансовата си подкрепа за ултраконсервативните ислямисти и за техните училища по цял свят. Ислямизирането на афганистанската съпротива срещу съветската окупация беше план, организиран и финансиран от САЩ, Египет, Саудитска Арабия и Пакистан и се разгоря като пожар в цяла Южна Азия и в Близкия Изток. Афганистанската война се превърна в бойно кръщение за многобройни терористични банди като египетската Ислямска група и Ал Кайда – предшествениците на „Ислямска държава“.

  

  Мечти за халифат и Мохамед

  Въстанията от Арабската пролет, започнали в началото на 2011 година, избухнаха след десетилетните битки за легитимност между диктаторите и ислямистите. В арабския свят други политически опции просто нямаше. Либералните нерелигиозни сили изиграха главната роля в първата фаза на египетските бунтове, но по-късно ислямистите ги изтласкаха в периферията.

  Днес мнозина ислямисти, сред които последователите на Ислямското братство в Египет, се стремят към възстановяване на османския халифат. Още по-радикалните групировки – като салафитите – мечтаят да върнат света към нравите от времената на пророка Мохамед и неговите последователи. Повечето мюсюлмани смятат, че демокрацията означава просто комбинация от волята на мнозинството и шериата, който строго предписва неравенството между половете и дискриминацията на всички немюсюлмани.

  Да погледнем истината в очите: няма нито едно доказателство, че политическият ислям е съвместим с модерната демокрация. От Афганистан на талибаните до Пакистан, от Саудитска Арабия през Иран до Судан няма нито едно ислямско общество, което може да бъде наречено демократично или справедливо. Или поне да послужи като пример за добро управление на обществените дела.

  Неправилно е всички ислямски групи да се подвеждат под един знаменател, макар всички те да са в различна степен консервативни. Като терористични организации Ал Кайда и „Ислямска държава“ се отличават от Ислямското братство, което още преди години се отказа от насилието. Въпреки това всички тези групировки са част от едно и също семейство. И всички са се развили тъкмо в арабския свят благодарение на едно и също злощастно цивилизационно развитие, довело арабските общества до разпад. Корените на това злощастно развитие са надълбоко в опустошената земя на една измъчена цивилизация, която се лута в дълбокия мрак.

  В продължение на десетилетия и на няколко поколения арабите затъват, за да стигнат сегашното дъно. Така че ще им трябва още много време, за да намерят отново себе си. Това едва ли ще се случи преди моята смърт. На моето поколение както арабските националисти, така и ислямистите непрекъснато обясняваха, че трябва да застанем на барикадата, за да защитаваме арабския свят срещу варварите – империалистите, Съветите, ционистите, кръстоносците. И през ум не ни минаваше, че варварите вече са зад нашите крепостни стени, че говорят нашия език и че отдавна са превзели собствения ни град.

  .

• Стратегия и политика, които вече не могат да чакат

  Мариана Христова, в. „Култура“

  .

  За Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности по света е важно да се чуе повече в публичното пространство, защото за начина на създаване на този документ и за неговото съдържание не се знае достатъчно. Стратегията е разработена в първоначалния си вариант от Държавната агенция за българите в чужбина към края на 2013 година. В първите месеци на тази година, с активното участие и под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова, проектът мина през няколко варианта, отчитащи предложенията на различни представители на диаспората. За първи път българите зад граница бяха поканени да участват активно в създаването на документ, регламентиращ държавната политика към тях самите. На 23 юли т.г. стратегията бе официално приета от Министерски съвет.

  Няколко месеца след това, за съжаление, се оказа, че в Българската национална телевизия не знаят, че е била приета такава стратегия. Например, в деня, в който БТА обяви Десетата световна среща на българските медии[1], на която първият панел ще бъде за споменатата стратегия, в централната новинарска емисия на БНТ бе съобщено следното: „В София започва Десетата световна среща на българските медии, на която ще бъде приета Стратегия за българите в чужбина“ – тоест, не се знаеше, че тази стратегия вече е била приета на институционално ниво и че не участниците в Десетата медийна среща ще я приемат тепърва, а само ще дискутират по нея.

  Освен това, оказа се, че някои конкретни ангажименти на едни или други ведомства, разписани в стратегията, също не са известни на представители на институциите, които реално трябва да ги изпълняват. Пример за това е отговор, даден от заместник-министъра на външните работи Катя Тодорова в интервю[2] за Радио България, излъчено в началото на септември. Зам.-министър Тодорова, която бе определена да отговаря за изборите в чужбина, бе попитана дали Външно министерство би помогнало за организирането на избори на Обществени съвети на българите в чужбина, които да се проведат паралелно с парламентарните – въпрос, който тя препрати към ЦИК, без явно да знае, че за провеждането на избори за Обществени съвети на българите в чужбина има разписан конкретен ангажимент на МВнР в Стратегията за българите в чужбина.

  Разбира се, не само Външно министерство има конкретни ангажименти по тази стратегия. Министерството на образованието и науката трябва да разработи отделна концепция за обучението в българските училища в чужбина и да създаде учебници и учебни помагала, имайки предвид, че там преподаването по български език, литература, роден край е с друга специфика. (Едно от малкото неща, които българската държава направи за своята диаспора, е финансирането на български неделни училища в чужбина, чийто брой непрекъснато се увеличава, но въпреки това те обхващат доста малка част от децата с български корени по света.) В Стратегията за българите зад граница е заложен и ангажимент на Министерството на културата – да разработи Национална програма за разпространение на българската култура по света.

  В Стратегията за българите в чужбина е отделено, за съжаление, твърде малко внимание на българските медии зад граница, които съществуват най-вече заради волята и усилията на своите създатели – със собствени средства или чрез реклами. Има и медии, спонсорирани от частни лица или фирми, но за някои от тях се говори под сурдинка, че са тясно свързани с определени политически сили в България. Единични са случаите на български медии в чужбина, които се издържат от абонамент. Не са много и медиите, които получават държавна подкрепа и то не от българска страна – това се случва в страни с добри практики по отношение на малцинствените общности, като Чехия, Унгария и др. Най-известни и посещавани не само от съответните местни общности, но и от български емигранти в различни части на света, са онлайн издания, като www.bivol.bg, www.kafene.net и www.eurochicago.com.

  Интересно е, впрочем, че съдържанието на този официален документ месеци наред не бе качено нито на страницата на Министерски съвет, който го е приел, нито на сайта на Държавната агенция за българите в чужбина, която има пряко отношение към него. В сайта на ДАБЧ може да се види негов по-ранен, проектен вариант, а официалният документ е качен само донякъде[3].

  Друг пример за това, че и политически партии, участвали в управлението на страната и представени в Народното събрание, не знаят за какво става дума в тази стратегия, са отговорите на някои от тях на предизборна анкета на емигрантското издание Eurochicago.com. Ето какво казва например Цветан Цветанов от името на ПП ГЕРБ: „Тази стратегия беше приета набързо, в последните дни на правителството на Орешарски, a знаем какво бе качеството на целия управленски продукт на този нелегитимен кабинет. Считам, че българските граждани и историческите български общности в чужбина заслужават по-задълбочено внимание и дебат за тяхното бъдеще.“[4] От този отговор се разбира, че в ГЕРБ не знаят, че кабинетът Орешарски не е разработил тази стратегия, а само я е приел след дълго лобиране от страна на вицепрезидента. Те не знаят и че тази стратегия е минала през няколко варианта на обсъждане с различни представители на диаспората и че за нея е имало не един и два дебата преди внасянето й за приемане. Че документът е бил готов в края на март[5], а на кабинета са му трябвали месеци, за да го вмести в дневния си ред чак на последното си заседание през юли[6].

  Но не само в ГЕРБ асоциират тази стратегия с правителството на Орешарски, защото информацията за нейното обсъждане и създаване никога не е била в центъра на общественото, политическото и медийното внимание в България.

  За да започне да се преодолява тази несправедливост, е важно да се кажат няколко думи и за приетия още през 2000 г. Закон за българите, живеещи извън Република България[7], към който никога, при нито едно правителство, не се създава правилник за приложение. Такъв правилник започва да се изготвя през 2001 г., когато председател на ДАБЧ е доц. Пламен Павлов. След неговото освобождаване обаче работата по правилника замира и той си остава неприет. Причините за това вероятно са повече от една. Важна подробност е, че в Закона от 2000 г. е предвидено представителите на диаспората в Националния съвет да бъдат излъчвани, а не избирани; и заради това е много вероятно чиновниците от ДАБЧ да не са смеели да поемат инициатива кои точно да бъдат тези представители. Този пример достатъчно красноречиво показва колко малко са се интересували и управляващите политически сили, и държавните чиновници от факта, че заложеното в Закона за българите в чужбина институционално представителство на диаспората е било оставено с години висящо.

  По отношение въобще на политиката на българската държава към нейната диаспора, трябва да се има предвид и това, че не може провеждането на една последователна и по-смела политика в тази сфера да се остави на практика на едно ведомство със сравнително нисък ранг, каквото е Държавната агенция за българите в чужбина. Там всеки шеф може да бъде сменен от поредното правителство, като при това назначенията на този пост никога не са ставали чрез конкурс. Досегашната практика показва, че ръководителят на това ведомство – с ранг на заместник-министър, обикновено се назначава заради близост до една или друга политическа сила.

  Трябва да се отбележи, че през 2011 г., по времето на вицепремиера Симеон Дянков, имаше проект за нов закон за българите в чужбина, разработен от ДАБЧ с ръководител Росен Иванов. Този проект беше спрян поради непригодността си с много усилия от страна на активни българи зад граница. Точното име на проекта бе Закон за българите и българските общности извън Република България и във връзка с него бе изпратено становище[8] на Временните обществени съвети на българите в чужбина. Имаше и други проекти в тази област, като например този на Ивайло Калфин[9], който е от 2008 г. и си остана само на хартия.

  Така или иначе, от 2000-та година досега е изтекло много време и има неща, които се нуждаят от актуализиране. Най-малкото защото и в сега в действащия Закон за българите в чужбина, приет преди 14 години, не е уреден въпросът за изборност на членовете на Обществените съвети и на Националния съвет на българите зад граница. А т.нар. Временни обществени съвети на българите в чужбина – които са една уникална по характер, самоорганизирала се структура – от години се борят за това. Създаването на Национален съвет и на Обществени съвети на българите в чужбина, чиито задгранични членове да се определят чрез избори, би легитимирало тези структури и би довело до реално институционално представителство на многобройната и разнолика българска диаспора – до действителна възможност тя да има своята роля в политиката на държавата, както и до по-ефективни контакти между дипломатическите представителства и българските общности по места. Това институционално представителство е и една от основните цели на Националната стратегия за българите зад граница.

  Българските емигранти от различни точки на света бяха принудени сами да сезират българската държава, за да се сети тя най-накрая, че нито законодателството й, нито политиката й спрямо българската диаспора отговарят на съвременните условия. Но не трябва и примерът за отвореност и диалог с „външните“ българи на държавно ниво, който даде вицепрезидентът Маргарита Попова – с организирането на конференция в Брюксел през 2012 г. с представители на диаспората, както и работна среща в българския парламент в края на 2013 г. – да остане някакъв случаен епизод. Факт е, че ако не беше тази инициатива на вицепрезидента, нямаше да има и Национална стратегия за българите в чужбина, създадена с тяхно участие. Но за българските правителства въпросът каква политика да провежда страната по отношение на диаспората винаги е оставал периферен. Макар и за всички тук да е ясно, че една малка и топяща се нация не може да си позволи лукса да се раздели напълно с огромния човешки капитал, който представлява българската диаспора. 

  Накрая ще си позволя да добавя, че в последната година-две станах свидетел на това как не познавали се преди в родината си емигранти, живеещи в различни страни по света, пишат заедно становища и проекти и се опитват да накарат държавната машина да ги чуе. Част от усилията на тези активни българи не останаха напразни. Временните обществени съвети на българите в чужбина изпратиха подробно разработено становище[10] относно Стратегията и техните предложения до голяма степен бяха взети предвид. Те постигнаха и някои облекчения в изборното законодателство за начина на гласуване в чужбина – което въобще не беше лесно. Ако политическите сили и повече експерти по изборно законодателство вътре в страната бяха ги чули навреме и за други промени в Изборния кодекс, за което се бореха Временните обществени съвети, нямаше да се случи впрочем и проблемът с мандата на ДПС в Кюстендил. Но страхът от самостоятелен МИР „Чужбина“ владееше, а вероятно и още владее партии, като БСП и ДПС. И този въпрос не бе решен и в последния Изборен кодекс не само защото почти никой не се интересува от желанието на българските граждани зад граница да могат да избират не само партийни листи и кандидати, които не точно тях ще представляват, но и заради зле разбран политически консерватизъм и инерция, която пречи да се дадат адекватни отговори на обективни обстоятелства и предизвикателства.

  Бел. ред. Култура: Няколко дни след получаването на текста авторката ни информира, че след настойчивото настояване на представител на Временните Обществени съвети стратегията е била качена на страницата на Министерски съвет. За да се намери там обаче, трябва да се извърши следната последователност от действия: от страницата на Министерски съвет се избира „Система за правна информация на Министерски съвет”; оттам се въвеждат символите на изображението и „Съгласен съм”, след това се избира „Преглед на документи”, след това „Протоколи” и оттам, след като няколко пъти натискате стрелката отдолу „следващи”, намирате протокола No. 30.41, дата 23.07.2014 и дата на публикуване: 11.11.2014 (човек трябва да се ориентира по номера на протокола, а не по датата на публикуване, тъй като той се намира между датите 24.07.2014 и 17.07.2014). И именно това е текстът на стратегията, т.е. „Проект на Решение за приемане на Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света”. Приятно четене!  
  

   

  Послеслов на авторката за електронното издание на Култура

  След изпращането на този текст за публикуване във в. „Култура“ се случиха междувременно и други неща, имащи пряко отношение към темата. На 18 ноември Временните Обществени съвети на българите в чужбина изпратиха до председателката на НС Цецка Цачева и до ръководителите на парламентарно представените партии обръщение. В него се казва, че те окачват НС да внесе промени в Закона за българите, живеещи извън Р. България, както и в Изборния закон – във връзка със създаването на изборни Обществени съвети на българите в чужбина и на МИР – Чужбина. В обръщението се призовава да се сформира подкомисия по въпросите за българите в чужбина към Комисията по външни работи или към Правната комисия. Както и за определянето на поне един член от всяка парламентарна група като представител за контакт по същите въпроси. Освен това на 21 ноември в НС бе внесен законопроект за училищното и предучилищното образование, чийто текст не възпроизвежда приетото в Стратегията за българите в чужбина, по отношение на училищата ни зад граница. Във връзка с това директорката на едно българско училище в Париж изпрати до вицепрезидента Попова писмо, молейки я за съдействие.

   

  ---

  [1]Десетата световна среща на българските медии се проведе от 19 до 23 октомври т.г. в София, Босилеград и Цариброд. Изказвания от първия й панел, посветен на Стратегията за българите в чужбина – тук.  

  [2]Интервю на Катя Тодорова за Радио България.

  [3]Официалният текст на стратегията, качен в сайта на ДАБЧ донякъде.

   [4]Отговорите на ГЕРБ в предизборна анкета на Eurochicago.com.

  [5]Последният работен вариант на документа.

  [6]Съобщение за приемането на стратегията в сайта на МС.

  [7]Закон за българите, живеещи извън Р. България, приет през 2000 г. 

  [8]Становище на Временните Обществени съвети относно проетозакон от 2011 г. за българите и българските общности извън Р. България.

  [9]Проектозакон на Ивайло Калфин.

  [10]Становище на Временните Обществени съвети относно проекта за Стратегия.

  .

• Папа Франциск: Европеецът е сведен до продукт, който може да бъде изхвърлен

  

  Политиката се занимава все повече с икономически и технически проблеми, а не с терзанията на човека, който е „сведен до продукт, до болтче в механизма, което може да бъде изхвърлено, когато вече не е нужно“, заяви на 25 ноември папа Франциск, цитиран от „Уолстрийт джърнъл“.

  Думите му бяха изречени в Европейския парламент в Страсбург, където той се обърна лично към присъстващите депутати, като поиска от тях да поддържат жива демокрацията и да поставят човека и неговото достойнство в центъра на политиките си.

  Той призова Европа да се върне към идеалите и идентичността си, като описа континента като „стар и измъчен“, борещ се с високата безработица и вълните мигранти от Африка и Близкия изток.

  „Вярата в човека и в неговото достойнство беше в центъра на амбициозния политически проект, наречен Европейски съюз, но какво достойнство може да има човек, останал без храна и без работа? Една от болестите на Европа днес е самотата – тя е в очите на възрастните, изоставени на съдбата си, на младите, които нямат отправна точка, и в замъглените погледи на имигрантите“, подчерта Негово светейшество.

  Според него недоверието на гражданите към европейските институции е нараснало, защото ги смятат за далечни.

  „Великите идеи, които някога вдъхновяваха Европа, изглежда, че са загубили силата си, за да бъдат заменени от бюрократичната бумащина на своите институции“, каза той.

  Папата изрази мнение, че Средиземно море не бива да се превръща в гробище и че емигрантите трябва да бъдат посрещани с гостоприемство, но в същото време Стария континент не трябва да губи своята културна идентичност.

  Отговорността към земята и природата беше друг акцент в словото на папа Франциск, който подчерта, че не може едни хора да гладуват, докато други изхвърлят храна.

  Източник:  OFFNews

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.:  В момента папа Франциск е на историческо официално посещение в Турция.  Той вече се срещна с турския президент Ердоган. В рамките на тридневното си посещение папата ще разговаря с вселенския патриарх Вартоломей.

   

• <<
• 1
...
• 92
• 93
• 94
• 95
• 96
• 97
• 98
• 99
• 100
• 101
• 102
...
• 416
• >>