Всички авторски страници

Авторски

• 15 000 роми приеха исляма в Пазарджик. Вече не крадат, но децата им не искат да учат

  Любомир Илков, в. „24 часа“

   

  

  През пролетта на 2005 г. млад мъж с брада излиза от сградата на Окръжния съд в Пазарджик, придружен от свой приятел. Брадатият е мюсюлманският проповедник от циганския кв. “Изток” Ахмед Муса Ахмед. Той току-що е осъден на 3 г. условно заради проповядване и разпространение на радикален ислям.

  Близо 10 г. по-късно – през пролетта на 2014-а, същият мъж пак излиза от сградата на Пазарджишкия съд. Този път е осъден на 1 г. ефективно, пак за проповядване на радикален ислям. Мъжът е един от подсъдимите в нашумялото дело срещу имами. Пред съдебната зала обаче го чакат над 500 негови сподвижници с бради, които крещят: “Аллах е велик”.

  Разликата е показателна и видима за всички жители на Пазарджик, които следят постепенната, но прогресивна ислямизация на ромското население в града. За кратки срокове то приема ислямската религия. Нещо повече – във всяка част на града вече могат да се видят мъже с дълги бради без мустаци и жени, плътно забулени с бурки.

  Това не може да се види в селищата, където от векове се изповядва мюсюлманската вяра. Съществува тезата, че на забулените и брадатите им се плаща от арабски фондации, за да приемат новата религия. Самите цигани категорично отричат и се обиждат на подобни твърдения.

  Тези крайности са благоприятна почва за провокации и създаване на напрежение.
  Неслучайно дори ромите, които не изповядват ислям в Пазарджик, наричат “талибани” своите събратя мюсюлмани. Покрай делото за проповядване на радикален ислям, продължило 1 г. и половина, лъсна и фактът, за който всички се досещаха, но не обръщаха внимание. А той е, че за по-малко от 10 г. почти половината от 30-хилядното ромско население в Пазарджик вече изповядва ислям.

  В това няма нищо лошо, ако не се вземат предвид сигналите, че в квартала не се проповядва традиционен ислям, а се налагат крайни радикални течения. Само преди седмица един клип, сниман през 2009 г. в двора на джамията “Абу Бекир” в ромския квартал, стана повод за скандал. Малко дете с дървен меч имитира рязане на главата на свой връстник.

  Всъщност децата репетират библейската притча за празника Курбан Байрам – идентична за християнството и исляма, в която Бог иска от Авраам/Ибрахим да жертва сина си, за да докаже вярата си. Въпреки това беше направен паралел, че в циганския квартал мюсюлманите възпитават децата си по примера на т.нар. “Ислямска държава” за обезглавяване на противниците.

  Паралелът, освен че беше неуместен, бе и опасен – възбуди духовете сред мюсюлманската общност в града и предизвика отзвук в страната. Това даде повод да се заговори отново какво се случва в джамията “Абу Бекир”, която определено е притегателен център за мюсюлманите от кв. “Изток”.

  Невероятно прозвуча и изявлението на главния мюфтия Мустафа Хаджи, че джамията е частна и Главното мюфтийство няма механизми за контрол върху нея. Проверка на “24 часа” установи, че това не е така. По време на делото срещу имамите от ръководството на мюсюлманското вероизповедание декларираха, че в “Абу Бекир” се проповядва традиционен ислям и джамията е контролирана и проверявана от мюфтийството.

  По документи обаче тя наистина е частна. Построена е върху парцел, собственост на местния жител Янко Мишев. Теренът му е продаден от община Пазарджик през 2001 г. с благословията на тогавашния кмет Иван Колчаков.

  През 2002 г. на Мишев е издадено и разрешение за строеж на молитвен дом. Според експерти обаче то е противозаконно – не може да се издава подобно разрешение на частно лице. Така или иначе това е сторено.

  През 2008 г. в община Пазарджик са подадени документи за регистрация на мюсюлманско настоятелство. Заявлението е от 23 април и е от районния мюфтия на Пловдив Осман Халми (тогава област Пазарджик се числи към пловдивското мюфтийство – б.а.). В документите е приложено и пълномощно на Халми, издадено му от главния мюфтия Мустафа Хаджи.

  В искането си Осман Халми заявява регистрирането на мюсюлманско настоятелство на ул. “Петко Д. Петков” в Пазарджик, където всъщност се намира джамията “Абу Бекир”, която към онзи момент вече е построена, но не е узаконена. За председател на настоятелството е избран Янко Мишев, собственик на джамията, а за секретар – Бранимир Змийчаров. Приложен е и учредителен протокол за настоятелството и имената на останалите членове.

  Така ръководството на джамията в лицето на настоятелството е под егидата на мюсюлманското вероизповедание у нас. Акт 16 на “Абу Бекир” е издаден през 20011 г. на името на Янко Мишев. Това става, след като от електроразпределителното дружество спират тока на молитвения дом заради липса на разрешителното за ползване и в квартала избухва недоволство сред мюсюлманите.

  Преди дни служители на ДАНС са изискали от община Пазарджик всички строителни книжа и разрешителни за изграждане и ползване на джамията “Абу Бекир”, научи “24 часа”. Това е станало, след като от окръжната прокуратура започват проверка на клипа, сниман в двора на джамията.

  “Мюфтийството в Пазарджик осъществява методическото ръководство и контрол над джамията “Абу Бекир”, заяви пред “24 часа” районният мюфтия Абдулах Салих, като опроверга шефа си Мустафа Хаджи. (Вж. блиц интервю с него по-долу – б.р.).

  В града истински духовен водач и лидер на ромите мюсюлмани е Ахмед Муса Ахмед. Той е завършил училището за имами в Сърница и по думите му има разрешение от Главното мюфтийство да проповядва на територията на цялата страна, без да е служител на вероизповеданието. Общественото внимание се насочи към него, след като станаха известни проповедите му и изявления по време на делото срещу имамите. В него той е единственият с ефективна присъда.

  Според свидетели Ахмед проповядвал да се режат главите на неверниците и че трябва да се създаде шериатска държава. Той категорично отрича това да е вярно. Съществуват обаче снимки, разпространени във фейсбук, където Ахмед Муса Ахмед се е снимал сред сподвижници – той е облечен в сива роба на имам, а другите – с фланелки със знака на “Ислямска държава”.

  Пред “24 часа” майката на Ахмед твърди, че снимките са от сватба, на която мъжете с бели фланелки са сервитьори и са ги облекли, за да се различават от останалите гости. Обяснява, че щампата на фланелките гласи “Аллах е един”.

  Жената и дъщерята на Ахмед ходят с бурки. Одеждите се продават единствено в неговия магазин в квартала. Дъщерята е напуснала училище, за да се посвети на изучаването на Корана вкъщи, признава Ахмед. Той се жалва, че в училищата не пускат забулени и забрадени деца да посещават занятията. А че примерът е заразителен, се вижда нерядко – дори малки деца ходят плътно забулени из ромските махали на Пазарджик.

  Учители от СОУ “Д. Гачев” в кв. “Изток” разказаха, че често техни ученици от ромски произход, изповядващи ислям, слушат в часовете със слушалки ислямски проповеди вместо преподаваното от тях. Даже отказвали да говорят на български – твърдели, че не разбират.

  Според общността в града друг обезпокоителен факт е, че изповядващите ислям роми се капсулират. Те отказват да общуват с друговерци. Изключително ревниво пазят какво се случва сред тях. Много често спират децата си от училище, защото не ги пускат забулени в класните стаи.

  През лятото на миналата година няколко източника съобщиха пред “24 часа”, че емисари на “Ал Кайда” са гостували на Ахмед Муса Ахмед, за да проверят възможностите за набиране на бойци, които да се сражават на страната на ислямистите в Сирия. Ахмед не отрече – каза, че при него пристигат всякакви гости и си отиват. Това обаче нищо не значело. От ДАНС нито потвърдиха, нито отрекоха за случилото се.

  Проверка тези дни потвърди, че дори децата в кв. “Изток” знаят какво е “Ислямска държава”. На въпрос: “Харесва ли ви това, което правят тези хора”, циганчетата се разбягват.

  “Откакто приехме исляма, станахме други хора. Момчетата не пият, не крадат, не се бият. В махалата спряха кражбите, убийствата, наркотиците. Няма сводници, които да правят момичетата проститутки. Какво лошо има, че се молим, че ходим с бради и забулени. Това го изисква религията ни”, обяснява разпалено Гинче Моллова.

  Това потвърждават и дългогодишни полицейски служители от участъка в кв. “Изток”. Много от криминално проявените в квартала са спрели с противозаконните си действия, след като са приели исляма.

  

  .

  Абдулах Салих, районен мюфтия на Пазарджик: И аз съм проповядвал в “Абу Бекир”, там има ръководство и контрол

  – Г-н Салих, кой осъществява контрола в джамията “Абу Бекир” в Пазарджик?

  – Контролът се осъществява от районното мюфтийство в Пазарджик. Имаме взаимодействие и пълно разбирателство с джамийското настоятелство и имам Иван Моллов. Аз лично съм проповядвал там. Имамът не е наш служител, защото от настоятелството заявиха, че те ще му плащат заплатата. Имат собствени приходи от кафене в джамията. Това обаче не значи, че няма контрол.

  – Главният мюфтия обаче твърди, че не е така, защото джамията е частна?

  – Нещо не сте разбрали. Джамията е построена върху частен имот, но тя е под наше ръководство.

  – Запознат ли сте със скандала около заснетия в двора на джамията клип?

  – Това е умишлен скандал. Децата репетират, за да изиграят на празника Курбан Байрам библейската притча за Ибрахим. Няма нищо общо с “Ислямска държава”. Някой иска умишлено да създаде напрежение и верска омраза, за да извлече дивиденти, по мое мнение политически. Този клип е от 2009 г. Защо го вадят сега? Времената са несигурни и веднага започва да се спекулира на верска и етническа основа.

   

• Президентът удостои с ордени 23-ма дисиденти и репресирани

  В деня, в който се навършват 25 години от началото на демократичните промени от 10 ноември 1989 г., президентът Росен Плевнелиев удостои 23-ма дисиденти (12 посмъртно) с орден „За гражданска заслуга“ – първа степен за приноса им за развитието и укрепването на гражданското общество, за развитие на демократичните институции и защита на човешките права и свободи в България.

  Наградени бяха посмъртно: Вяра Георгиева, Благой Топузлиев (1946-2010), Васил Узунов (1947-1994 г.), Стефан Вълков (1925 – 2012), Георги Заркин (1940-1977), отец Димитър Амбарев (1944-2014), Димитър Влайчев (1942-1972 г.), Едуард Генов (1946-2009), Костадин Събев (1930-2014 г.), проф. Йордан Тодоров (1920-1996), Румяна Узунова (1936-1995), Нури Адалъ (1922-2004).

  А също Албена Велкова, Тодорка Бобева, Евгения Желева, Стефка Монова, Цонка Букурова, Алфред Фосколо, Сабри Искендеров, Тодор Цанев, Георги Саръиванов, Петър Манолов, Зейнеп Келеш.

  

  „Вие сте доказателство, че нито един политически режим не може да смаже с насилие и терор духовните сили и жажда на българския народ за свобода и човешко достойнство“, с тези думи президентът Росен Плевнелиев се обърна към дисиденти и репресирани от комунистическия режим.

  „На 10 ноември започва разпадането на един тоталитарен режим, държал в хватката си свободния български дух цели 45 години“, заяви президентът Плевнелиев. Държавният глава подчерта, че няколко поколения българи живяха в сивата сянка на ръководения от Москва режим, който поддържаше контрола си върху хората чрез репресии, следене и подслушване, изпращане в изгнание и убийства на политически неудобните, налагайки антихуманните закони и същност на режима, чрез репресивния апарат на комунистическата тоталитарна държава.

  Президентът Плевнелиев отбеляза, че въпреки тоталния контрол на комунистическия режим, много смели наши сънародници са посветили живота си на човешките права и свободи. „Трябва да поздравим днес тези достойни българи и никога да не забравяме онези, които си отидоха, вярвайки в хуманизма, свободата и демокрацията като антипод на тоталитарната държава“, заяви държавният глава.

  Росен Плевнелиев отбеляза, че българското гражданско общество има стабилни фундаменти и е символ на силен морален заряд дори в най-тъмните времена и най-тежките изпитания. „Доказателството за това сте Вие!“, обърна се президентът към удостоените с ордени и техните близки, които присъстваха в Гербовата зала на „Дондуков“ 2. Държавният глава призова историята на свободолюбивите българи, отстоявали правата си по време на комунизма, да не се забравя и да се разказва на младите поколения.

  С орден „За гражданска заслуга“ – първа степен, президентът Плевнелиев удостои:

  Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева, Албена Велкова и покойната Вяра Георгиева, които са учредили Движение за самозащита на Русе, огласено публично на 28 септември 1987 г. Вяра Георгиева беше удостоена с държавното отличие посмъртно;

  Политикът и общественик Тодор Цанев, излежавал присъда в „Белене“ заради опозиционна дейност, който след 10 ноември 1989 г. е бил сред инициаторите за създаване на Съюза на демократичните сили и пръв негов председател;

  Журналистът Петър Манолов, репресиран заради активното си участие в Независимото дружество за защита правата на човека в България. Бил е прогонен в емиграция;

  Зейнеп Келеш е била член на Независимото дружество за защита правата на човека. Арестувана е от Държавна сигурност и е експулсирана от България през 1989 г.;

  Роденият в България Алфред Фосколо, живял в Париж, е бил осъден през 1968 г. при Пражката пролет за разпространението на позив, призоваващ приобщаването на България към свободна Европа. Участвал е активно за огласяване на Запад на българската кауза за демократична съпротива и създаването на опозиционни сили у нас;

  Сабри Искендер е бил секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България – правозащитна организация, създадена през 1988 г. През 1985 г. е бил задържан няколко месеца в арест без обвинение и изпратен в концентрационния лагер на о-в Белене без съд и присъда;

  Георги Саръиванов е бил осъден от комунистическия режим по обвинение в саботаж и вредителство, когато е на 23 години. Петият му опит за бягство от затвора успява през 1972 г. Живее 24 години в Западна Германия, а през 1996 г. се завръща в България;

  Отец Благой Топузлиев, починал на 20 август 2010 г. в Ню Йорк, е български свещеник, дисидент, един от основателите на Независимото дружество за защита правата на човека. През май 1989 г. заедно с поета Петър Манолов и други членове на дружеството, е екстрадиран от страната;

  Покойният отец Димитър Амбарев е бил един от създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно с Благой Топузлиев. Бил е говорител на Независимото дружество за защита правата на човека;

  Едуард Генов, починал през 2009 г., е един от подписалите откритото писмо до посветената на спазването на Хелзинкските споразумения международна конференция във Виена, известно като Апела на шестимата. Защитавал е изграждането на демократично общество в България;

  Писателката, журналист и критик Румяна Узунова, удостоена с орден посмъртно, е направила през 1988 и 1989 г. около 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа”, „Дойче Веле” и „Гласът на Америка”, с които показва непоколебимата си позиция в защита на демократичните ценности;

  Покойният Стефан Вълков – защитник на религиозните права на човека, прекарва 21 години в затвора. Участник в голямата Асеновградската конспирация;

  Георги Заркин (1940-1977 г.) е журналист и поет, чиито стихове са излъчвани по радио „Свободна Европа”. Политически затворник, осъждан за писане на контрареволюционна литература, убит в затвора;

  Покойният Васил Узунов е прекарал в затворите на комунизма в България 28 години, 3 месеца и 12 дни. Заклеймен от режима заради членството си в Съюза на българските национални легиони и като организатор на младежка „културна и идеологическа група” в гимназията в Чирпан;

  Посмъртно с орден беше удостоен Костадин Събев, който е членувал в опозиционния Младежки земеделски съюз, политически затворник, художник. Държавна сигурност го обвинява във „вражеска конспирация срещу народната власт”;

  Нури Адалъ, починал през 2004 г., е прекарал 23 години от живота си по затвори и в изгнание заради защитата правата на българските граждани от турски произход по време на комунистическия режим. През 1989 г. е принудително изгонен от България в Турция;

  Димитър Влайчев е посветил живота си на борба срещу несправедливостта и липсата на зачитане основните човешки права. Гробът му е неизвестен;

  Проф. Йордан Тодоров (1920-1996 г.) е съден в политически съдебен процес за противокомунистическа агитация. Бил е член-кореспондент на Дружеството по хематология и онкология на ФРГ и почетен член на Люксембургското и на Полското дружество по клинична биология.

  На церемонията в Гербовата зала присъстваха президентите Желю Желев и Петър Стоянов, както и членове на Инициативния комитет на кампанията „25 години свободна България“, която се провежда под патронажа на държавния глава Росен Плевнелиев. /в. Труд/

   

• Въздушен номер с горбачовска гарнитура

  Милен Радев,  De-zorata.de

  .

  За 25-тата годишнина от падането на Берлинския зид германската столица се украси с ефирна светлинна инсталация от 8 хиляди въздушни балона, наредени по линията на някогашната граница през центъра на града.

  За два дни „стената“ израсна отново като красива верига от феерично клатушкащи се в нощта бели кълба. По даден знак те бяха пуснати  да отлетят волно в небето и символичното разделението на града в един миг престана да съществува. Туристи и петимни за развлечение берлинчани аплодираха възторжено…

  Странна естетическа атракция, с която организаторите запечатаха у стотици хиляди стекли се съвсем млади хора за цял живот сетивен спомен за „стената“, който няма нищо общо с бетона, телените мрежи, кльоновете, злите кучета, самострелящите устройства, кръвта и отчаянието на истинската Берлинска стена.

  Този актуален „паметник“ на Стената изглежда собено кичово, нелепо и унизително за страдалите на фона на спомена за един истински мемориал на жертвите на Берлинската стена. Същият, който стана жертва на политически коректния, презастраховащ се и нетърпящ самоинициатива берлински истаблишмънт.

  Точно преди десет години, когато в Берлин се честваше с голям официален апломб 15-тата годишнина от падането на Берлинския зид, паралелно с тържествата, но извън светлината на прожекторите се разигра един обществен, естетически и политически скандал, който хвърля сянка до днес.

  В навечерието на тогавашния „малък“ (за разлика от сегашния „голям“, 25-годишен) юбилей, собственичката на световноизвестния, частен (!) музей на Чекпойнт Чарли Александра Хилдебранд бе открила на мястото на бившия контролен пункт истински вълнуващ мемориален комплекс в памет на загиналите по границата.

  Музеят бе тогава, остава и до днес един от най-силните притегателни магнити за всеки берлински турист. Основан в средата на 60-те години на миналия век от човека-легенда, политически затворник и противник на режима в ГДР Райнер Хилдебранд, музеят стана през въпросния ноември 2004 г. сцена на акция, която разгоря духовете в Берлин.

  Самият парцел около Чекпойнт Чарли бе продаден още през 1990 г.  от берлинското правителство на частен инвеститор. Инвеститорът – голяма банка – се бе ангажирал да построи възпоменателен обект на това символично място.

  На същия граничен пункт през октомври 1961 г. се бяха изправили дуло срещу дуло американски и съветски танкове. Тук на Червената армия й бе показано категорично, че няма да бъде допусната нито на метър пò на Запад. С това драматично събитие, както и с многобройните опити за бягство през стената в този сектор, Чекпойнт Чарли влезе в историята.

  Минаха 14 – 15 години от падането на Стената. Инвеститорът, закупил парцела, така и не построи обещания мемориал. Вместо това районът бе даден под наем на организатор на битпазар, който разви там оживена амбулантна търговия с реликвите на комунизма – от кожени ушанки с петолъчки, до руски пилотски часовници и безформени парчета от стената – всичко за нуждите на туриста.

  Възмутен от ширещата се пошлост основателят на Музея на Чекпойнт Чарли Райнер Хилдебранд, нае през 2003 г. парцела под аренда и заплати от частни средства 113 000 евро за да прогони търговците от символичния район. Намеренията му бяха да построи там достоен мемориален комплекс за жертвите на разделението.

  В края на 2003 г. обаче смъртта попречи на този идеалист да види готов своя проект. Но ето, че вдовицата му Александра, която е емигрантка от Украина, изненадващо за публиката, успя точно за 15-годишнината от падането на Стената да реализира идеята на своя съпруг.

  Възстановен бе 200 метров отрязък от оригиналната стена. На площадка с размери около 100 на 50 м, застлана със светъл чакъл бе издигнат мемориален комплекс – лабиринт от 1065 на брой високи, мрачни дървени кръстове.

  

  Следва част от мой репортаж за абсурдно развилата се история, който бях писал тогава, през ноември 2004 г.:

  ---

  .

  1065 са кръстовете на новия мемориал. Толкова са и поименно идентифицираните жертви на берлинската стена – по един кръст за всяка от жертвите на разделението на Германия. Тази цифра включва както убитите при опит за бягство, така и отвлечените от агенти на Щази от Западна Германия на Изток и след това умъртвени противници на комунистите, но също и загинали съветски войници-дезертьори или войници от армията на ГДР.

  

  Пред внушителния комплекс от двете страни на бившия КПП мълчаливо стоят многобройни посетители – берлинчани и гости. Пред отделни кръстове има положени цветя от близки на загиналите.

  Вслушвам се в реакциите на хората, тълпящи се пред гората от кръстове. Мненията са единодушни – сблъсъкът с индивидуалните човешки имена, лица и съдби (на всеки кръст има или име и снимка, или съобщение за обстоятелствата на смъртта на жертвата) разтърсва и впечатлява, както рядко се случва пред друг паметник. Чувам само думи на признателност и силно вълнение.

  Подобни коментари се срещат и в медиите, но като цяло в тях преобладава строга критика към частния мемориал.

  

  Берлинското правителство, коалиция на Социалдемократи с партията на бившите комунисти ПДС, вече заяви, че до края на годината ще отстрани кръстовете. Според политиците Берлин нямал нужда от повече паметници на Стената, а още по-малко от мемориали, които разединявали гражданите вместо да ги обединяват.

  Известният историк проф. Лауренц Демпс говори за някакъв „зловещ маскарад“, други обвиняват украинската вдовица в комерсиалност и в създаването на „политкич“.

  Според мнозина от изказващите се в медиите политически и научни фактори, мемориалният комплекс внушавал ненужен дух на конфронтация(?!?) Той бил исторически неиздържан, а броят и имената на жертвите не били верифицирани научно…

  

  

  Един от най-странните аргументи на противниците на новия мемориал е, че той силно напомнял строящия се недалеч за десетки милиони евро голям паметен комплекс за жертвите на Холокоста край Бранденбургската врата. По този начин кощунствено се приравнявали жертвите на Берлинската стена с тези на Холокоста…

  Единствено опозиционният ХДС изтъква внушителната сила на мемориала и подчертава, че със своята акция Александра Хилдебранд е демонстрирала безпомощността и нежеланието на правителството да почете по адекватен начин жестокото минало на града. Така се е наложило частна инициатива да компенсира неспособността на политическата власт.

  

  Междувременно собственикът на парцела вече се поддаде на свръхсилния натиск и прекрати договора с музея към края на текущата 2004 година. Дотогава булдозери трябва да сринат мемориала.

  Александра Хилдебранд заявява, че няма намерение да отстъпва.

  Срещу плановете за разрушаване на комплекса с кръстовете се надига протест. Организации на репресираните от комунизма и фондации в памет на загиналите събират протестни подписи срещу ликвидирането на станалия за кратко време тъй популярен мемориал.

  ---

  .

  След горния репортаж от ноември 2004 нещата се проточиха и стигнаха до съда. През това време кръстовете месец след месец събираха все повече и повече внимание и признание от страна на гостите на Берлин.

  В крайна сметка банката – собственик на парцела, поставена от една страна на политически натиск от управляващите в Берлин коалиционери социал-демократи и бивши комунисти, и от друга – на стопански натиск от финансовите си баланси, поиска от Александра Хилдебранд сумата от 34 милиона евро, за да й преотстъпи ареала.

  Тя напразно се опита да събере поне част от нея. Накрая през юли 2005 г. банката получи по съдебен път правото да вкара булдозери и да събори кръстовете.

  

  На 5 юли бивши политзатворници от ГДР се вързаха с вериги пред Мемориала и протестираха по този начин срещу разрушаването му. Пред многобройни международни журналисти Ханс-Еберхард Цан (Zahn), самият той лежал 7 години в затвора за клевета срещу социализма, каза, че отговорните лица за този срамен за имиджа на Берлин епизод, трябва да знаят, че когато булдозерите дойдат, ще им се наложи със сила да отстраняват вързаните с вериги правозащитници.

  

  Организаторите на разрушаването се възползваха обаче от нощната тъмнина и от кратко отсъствие на активистите и вкараха булдозерите призори на 6 срещу 7 юли 2005 година. Кръстовете бяха сринати за 2 часа…

  След това ареалът около Чек Пойнт Чарли пустееше с години и тълпите туристи напразно се оглеждаха за нещо, визуално и емоционално напомнящо им, че тук е минавала стената между свободния свят и света на комунистическите диктатури. Едва през последните години се поставиха панá с фотографии, показващи исторически моменти, свързани с граничния пункт.

  Амбулантните турски и арабски търговци и до днес обикалят наоколо със сергиите си и предлагат руски ушанки на туристите.

  Ето, че през 2014 г., за тазгодишния 25-ти юбилей, Берлин реши да се представи на света със описаното в началото атрактивно зрелище – светлинна инсталация от хиляди светещи въздушни балони. Първият балон бе пуснат в небето от престарелия Михаил Горбачов, дошъл в Берлин да се порадва на германските ласкателства и да сплаши неслушащата неговия государ Путин Европа.

  Един мемориал с хиляда кръста щеше да е очевидно неуместен…

   

• Калфин: Дори министрите в кабинета вече не смятат, че управлението е дясно

  

  „Дясно правителство – даже участниците в кабинета вече не го наричат така, така го наричат само журналистите“, заяви Ивайло Калфин, вицепремиер по социална и демографска политика и социален министър във втория кабинет на Борисов.

  В програмната декларация има много приоритети, които са характерни и за европейската левица, коментира той днес пред бТВ.

  Калфин отбеляза, че това, че Бойко Борисов е премиер, е резултат на изборите, а той самият участва в кабинета не заради Борисов, а заради програмата.

  „В България такъв експеримент не е имало, но го има в редица европейски страни. Най-стабилната политическа конструкция беше между ГЕРБ и БСП, аз съжаляваме, че не стана. За нас гласуваха избиратели, които искаха не декларации, а нещо да се случи“, каза Калфин.

  Всички, гласували за АБВ, ще се убедят, че това, за което са гласували, ще се случи, коментира той решението партията си да се включи в състава на правителство с мандат на ГЕРБ.

  „Бях член на БКП и след това се записах в БСП, когато бяха гоненията. И продължавам да работя за същите идеи, заради които се записах… По образование съм човек, който се занимава с бюджет и финанси“, посочи вицепремиерът за себе си.

  „За коледните добавки на пенсионерите никога не съм обещавал, че ще ги има. Не са предвидени средства, тази актуализация, предвиждана от служебното правителство, не предвижда добавки. В предстоящите седмици трябва да обсъдим възможностите, но състоянието на бюджетния дефицит е зле“, заяви социалният министър.

  Калфин се ангажира, че усилията ще бъдат към увеличаване на доходите.

  „Ние бихме подкрепили евентуално предложение на БСП за отпадане на плоския данък“, каза той, въпреки че останалите партии в коалицията – ГЕРБ и РБ са против подобна мярка.

  На този фон Калфин се изказа за единност в Министерския съвет. „Добре е в МС да бъдем един екип и да направим тази програма, за която сме се договорили. 1.6 млрд. е бюджетът на всички агенции, свързани със социалното министерство. При нас е много важно да постигнем резултати. Така че моята задача е с този ресурс да се справя. Социалното министерство не е ведомство, което постоянно иска повече и повече пари“, смята Калфин.

  Той анонсира, че смята да започне широка дискусия за пенсионната реформа, като е много важно тя да има широка обществена подкрепа. „Реформата е комплекс от мерки и ако догодина успеем да имаме широка подкрепа, това ще е добър резултат. Сигурен съм, че с този ресурс могат да се постигнат повече резултати. Искам да променя политики, а не числа“, заяви Калфин.

  Източник:  Mediapool
  

• Крум Благов: 5 млн. лв. е най-големият рушвет, предложен на медия
  Приказваш срещу „Лафка” – изчезваш от пазара

  Цяла медийна група впрегната да трие лошите коментари срещу Пеевски в интернет
  

  Журналистите се боят да кажат истината и не ги е срам да признаят, че ги е страх, разкрива пред Faktor.bg резултати от проучване, журналистът и председател на фондация „Репортер” Крум Благов

  Интервю на Косара Белниколова

  – Г-н Благов, приключихте изследване за влиянието на политици, собственици и рекламодатели върху българските медии, какво се крие зад официалната завеса?

  – Изследването се казва „Влияние върху медиите: собственици, политици и рекламодатели”. Осъществи го фондация „Репортер” с подкрепата на софийското бюро и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” – България.

  Първоначално планирахме да изследваме само влиянието на собствениците върху редакционната политика. Спряхме се на 40 медии – телевизии, радиостанции, вестници и интернет сайтове. Избрахме най-влиятелните национални и регионални средства за масова информация, а също и някои по-малки, които са част от големи групировки. От тези редакции анкетирахме 100 журналисти, а после разговаряхме и със собствениците. Освен това проверихме финансовите резултати на тези медии в Търговския регистър.

  Така натрупахме огромно количество данни и постепенно разширихме изследването върху влиянието върху медиите изобщо. Колкото по-голяма публика има една редакция, толкова по-голям е натискът върху нея от страна на политиците и рекламодателите. Този натиск през последните години се превръща все по-осезателно във влияние и журналистите изпадат в зависимост от тези, за които говорят или пишат.

  – Какво показват резултатите, колко голямо е влиянието на собствениците върху журналистите?

  – Собствениците понякога са само проводник на влиянието, което идва отвън. Работата е там, че почти всички медии през последните години са губещи. Пасивите на някои от тях са милиони левове. Печелят все още бТВ и в. „Телеграф”. Затова всички са много податливи на натиск, особено, ако той е придружен с финансови инжекции. Някои собственици си признават направо, че за тях медиите им не са бизнес предприятие, от което да очакват печалба, а начин да търгуват с влияние.

  Политиците и на национално, и на местно равнище имат много лостове, с които да притиснат редакциите. Така си осигуряват комфорт. Получава се парадокс – медиите обичат публично да говорят, че са четвърта власт и коректив на управляващите, а всъщност чакат пари от тях.

  В момента държавата е най-големият рекламодател. Тя разпределя и средствата по европейски проекти и ги получават само послушните. Другият най-разпространен начин за натиск е отказът да се дава информация или фаворизирането на определени медии или журналисти. Установихме случаи, при които министри публично са заявявали, че няма да дадат интервю за еди-кой си вестник, защото е „опозиционен”.Или пък на „враждебните” медии се дава информация единствено по Закона за достъп до обществена информация. Там срокът е 14 дни. За журналистите това е ужасно дълго време, след две седмици информацията най-често вече не представлява обществен интерес.

  – Разкажете за някои по любопитни случаи, на които сте се натъкнали?

  – В една голяма вестникарска групировка след избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС на журналистите е било наредено да трият отрицателните коментари във форумите. А един кмет на голям град се е опитал да спре местен седмичник, като повикал собственика на най-голямата разпространителска верига в града и го заплашил, че ще му отнеме пунктовете за продажба, ако предлага в обектите си този вестник. И този кмет сега е депутат от новия парламент!

  – Имаше ли голямо разминаване при отговорите от двете групи лица?

  – Не. Собствениците и журналистите признават, че политиците, рекламодателите, а при печатните издания  – и разпространителите ги притискат, за да не съобщават някои неприятни факти или данни. На редакционни съвещания в големите вестници е било казвано направо, че не може да се каже лоша дума за веригата „Лафка” например. Иначе просто може да изчезнеш от пазара.

  – Може ли да се твърди, че в България има свобода на словото?

  – На словото да. Можеш да отидеш пред президентството и да извикаш „Долу Плевнелиев!” или пред Министерския съвет с плакат срещу премиера. През последната година виждахме това всекидневно.

  Но с медиите положението е друго. Понякога дори големи събития съвсем умишлено не са забелязвани от тях. Анкетирани журналисти ни съобщиха случаи, когато редакциите им са премълчавали неща, които са коментирани широко по социалните мрежи. Резултатът е, че медиите губят доверието на публиката, за да имат благоразположението на управляващите. Много хора, особено по-младите, вече не се информират по традиционните канали, защото знаят, че те са контролирани. А каква е ползата от телевизии, радиа и вестници, на които никой не вярва?

  – Имаше ли хора, които отказаха да се включат в изследването, поради страх за работата си или с други аргументи?

  – Да. Около 20 процента от първоначално предвидените журналисти в списъка за анкетиране отказаха, въпреки че сме взели всички мерки да запазим анонимността им. Сред тях имаше и големи имена. Една известна телевизионна водеща например се съгласи да говори само ако няма аудиозапис. Журналистите се боят да кажат истината и не ги е срам да признаят, че ги е страх.

  – Кои са „тъмните страни” на родните медии?

  – Първо, нездравословното медийно обслужване на властта. Второ, неясната собственост. У нас се поддържат два регистъра – в Министерството за културата за собствениците на печатни медии и в СЕМ за електронните. Въпреки това открихме няколко вестника, чиито официални собственици са едни, а фактическите са други. Има много данни за това.

  Например варненският всекидневник „Народно дело” според журналистите, работещи там, и според общественото мнение в града е на известен политик и бивш депутат. Неговата съпруга е управител на дружеството издател. Обаче номинално го притежава фирма без всякаква дейност, без приходи. А вестникът има значителна годишна загуба и не е ясно кой я покрива, нито защо. Подобно е положението с част от местната преса и в другите големи градове – Пловдив, Бургас, Благоевград…

  Друга тъмна страна е корупцията. Има сигурни данни, че съществуват корупционни практики в медиите, и то на три равнища. На журналистите различни фирми или PR агенции често обещават малки суми, обикновено двуцифрени, или дребни облаги като сервис билети, бутикови дрехи или мобилни телефони, за да представят като информация рекламни акции. На главните редактори се плащат пет- и шестцифрени числа за „добро отношение” към определени лица или институции. А на собственици са предлагани и седемцифрени суми за „цялостна ориентация на медията” в подкрепа на една политическа сила. Рекордът е 5 милиона лева. Случаят е документиран и беше потвърден пред нас.

  – Какво успя и какво не успя да покаже проектът?

  – Мисля, че открихме и показваме механизмите, по които се влияе на медиите и те се употребяват – понякога с тяхно съгласие. Защото съществува и медиен рекет – „дайте ни реклами, или ще пишем (или говорим) против вас”.

  Не можем да докажем със сигурност кой стои зад привидните собственици и какви интереси има. Това е възможно, ако се направи съдържателен анализ на редакционното съдържание и на рекламите – кои са „добрите” и „лошите” за медията. Това си е цяло разследване. Нямахме време за него, но се надяваме да намерим финансиране, за да продължим в тази посока.

  – Съществуват ли тези зависимости в други страни от ЕС?

  – В Гърция и в Румъния е горе-долу като при нас. Интересен закон има в Словения – там собственикът е длъжен да се консултира с журналистите, ако иска да смени главния редактор. Не е длъжен да се съобрази с тяхното мнение, но трябва да го поиска. В Германия всички федерални провинции имат закони за печата, в които много от нормите в нашите етични кодекси са фиксирани. Например е забранена скритата реклама, която у нас в печата е широко разпространена. Във Франция пък са забранени наградите за журналисти от фирми и ведомства. Те се смятат за скрита форма на корупция. А у нас медиите даже се хвалят с такива призове…

  – Какви конкретни мерки бихте предложили за подобряване на медийната среда на база на получените резултати?

  – Даваме 9 препоръки. Някои от тях са много прости и биха били много ефикасни. Например в Закона за защита на конкуренцията могат да се добавят две изречения, в които да се казва, че всички държавни и общински служби и фирми са длъжни да дават едновременно и еднаква информация на всички медии. А разпространителите трябва да се задължат да продават всички печатни издания. Защото сега на някои просто се пречи да стигнат до читателя.

  .

• Проф. Халиков и други изследователи за българския произход на част от руския елит

  Голяма част от руското чиновничество, както и значими имена в руския културен, военен и пр. елит, имат връзка в произхода си с волжските българи. Това доказва чрез своите изследвания проф. Алфред Халиков, историк и археолог, роден и починал в Татарстан, автор на книгата „500 руски фамилии с българо-татарски произход“. Това е книга, чието име няма да срещнете в руската Уикипедия в информацията за проф. Халиков, който е наречен там съветски и руски учен, изследвал историята на татарския народ. За официалната руска историография някои от изследваните и показани от проф. Халиков исторически връзки и факти изглежда продължават да са неудобни за споменаване.
  

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––

  

  Волжска България и наследникът й – Казанското канство, през цялото си съществуване са били в най-тясна връзка с Киевска Рус, Владимиро-Суздалското, Рязанското и  Новгородското държавни образования. Двете големи държави на Източна Европа – Волжска България и Московското княжество, са се развивали не само в упорита конкуренция и конфликти, но и са влизали в културно-стопанско-военни заимствания.

  Дори и след падането на Казан, Русия продължава да изпитва влияние, изразявано често в открито копиране на дейности, характерни за българската държавност. Нищо ново под слънцето, защото това вече се е случвало преди десетки векове по времето, когато далечните ни прадеди са били съседи с Китай.

  В Русия обаче процесите са още по-рано изразени, тъй като след края на Волжка България и Казан стотици български аристократически родове се вливат в структурите на оформящата се мощна Руска империя.

  Големият приятел на България, проф. Алфред Халиков*, гордеещ се с българския си етнически произход българо-татарски и руски историк и археолог, заслужил деятел на науката на Татарстан, автор на над 40 монографии и над 600 статии, е посветил огромна част от творчеството си на удивителния факт, че над 500 известни руски фамилии от интелектуалния елит на Русия са от български произход.

  Според него още далече преди разгрома на българските държави, „културните, икономическите и матримониалните (брачни) връзки между българи и руси са съществували, развивали са се и не са прекъсвали дори в най-тежките времена на руско-българските взаимоотношения”.

  Изследователката Татяна Ярулина Ал-Булгапи сочи като „важен аспект на културната доминация на нашите прадеди над Русия множеството българи в придворието на руските князе”.
  Ние няма да се спираме на висшия ешелон, в който имаме такива примери като този, че Светослав Първи, наричан „родословец на руските князе”, е син на българката Олга (Елена), че жената на Андрей Боголюбски е българка и пр. Ще разгледаме интелектуалния елит на Русия.

  Сериозни изследователи като В. Татишчев и С. Веселовски доказаха масови заселвания на български родове през ХIII век в Руската империя. Казански феодали стават основоположници на руски дворянски родове в Рус и Литва. Процесът става особено масов след 25-те войни на Русия срещу Казан от 1461 до 1552 години. Русия копира всичко, дори и ненадмината крепост Кремен (Кремлин) на Казан. Смаяни от красотата й, руски князе молят волжски българи да построят същата крепост и в Москва. Така се ражда Кремъл. За да не остане съперник, казанския Кремен е сринат до основи.

  

  Голяма част от руското чиновничество, твърди проф. Алфред Халиков, е формирано от българи. След превземането на Казан, в Москва само през 1547 година се заселват 76 български князе и мурзи (по-дребни благородници). Четири години по-късно техният брой нараства до над 500. Според изследователя Перетякович с последната царица на Казан Сююмбике през 1551 година в Русия пристигат 168 князе и мурзи. За качеството на българските благородници недвусмислено говори фактът, че тия българи са назначавани главно на дипломатически, военни, съдебни и финансови длъжности.

  Първите руски дипломати в Полша, Италия, Дания, Англия, Холандия, Турция и Персия са били българи.

  „Волжските българи – твърди Татяна Ал-Булгари – са били цивилизационният катализатор за съседните народи”. Руските фамилии са особено благодатен чист източник за изследвания. Те са с особено консервативен характер поради ред стекли се исторически особености на живота в Русия.

  Обособяването на фамилиите на населението порядъчно е изостанало в сравнение със Западна Европа и България. Дори през 1897 година се оказва след преброяването на населението, че 75 процента от руските граждани, особено сред селското население, нямат фамилии. Самоличността се доказвала, ако е необходимо, не с фиксирани документи, а с така наричани улични фамилии или с имената на известни съседи. Придобиването на фамилии е дълъг процес и завършва едва при съветската власт, когато се извършва масова паспортизация през  декември 1932 – януари 1933 година.

  Фамилии имали преди всичко дворянските родове и всичко може би е започнало под влияние на вливането на българската аристокрация в руския елит. Документирано е, че през 1555 година се говори за „държавно родословие” и паспортизация на знатните фамилии. Българските фамилии коренно се различават от традиционно руските. Последните са обикновено или на географски признак, или търговско-стопански, или на базата на прякори.

  Внимателен анализ може би ще покаже, че българските родове далече надхвърлят цифрата, посочена от професор Халиков, защото в Русия има още ред особености, едната от които е, че фамилиите на незаконните деца на дворяните се записват съкратено, например от Галицин става Лицин, от Корсаков се получава Саков и т.н. Не е маловажна и друга особеност – църковните служители нямали фамилии, много видни търговци – също.

  Тук ще се спрем на някои руски фамилии с български родови корени – само 30 от общо 500. Шокиращите изводи читателят може да си прави сам.

  АЛАБИНИ – според Веселовски от „алаба”,  стара българска дума, означаваща награден. АХМАТОВИ – дворяни от 1582 година, преселници от Казан, от „ахмат” –  възхваляван. БАЛАКИРЕВИ – в Литва от ХIV век. Освен  прочутия шут Балакирев, има и известен композитор. БАРАКОВ – от „барак” – рошаво куче – дворяни от ХV век в Литва и Твер. БЕРДЯЕВИ – от „берди” – подарен, дворяни край Смолянск. Учени, философи. БИЧУРИНИ – тази фамилия е трансформирана в МИЧУРИНИ, от „бай чура” – богат богатир.

  БУЛГАКОВИ – от „булгак” – горд човек. БУНИНИ – Прокуда Бунин, преселник от Казан, от този род е Иван Бунин, носител на Нобелова награда за литература. ГОДУНОВИ – фамилията в известен смисъл е спорна, произход – от  „годун” – безразсъден човек. ГОГОЛ – от „гогул” – синя птица, преселници и в Полша, начало в Новгород 1459 г. ГОЛИЦИНИ  – родоначалникът Борис Голицин от Казан бил претендент за руския трон. От фамилията има много учени, сенатори, военни.

  ДЕРЖАВИНИ – от Казан. ЕЛЦИНИ – от „елч” – глашатай, дворяни от ХVI век.
  ЖДАНОВИ – от „видждан” – религиозен фанатик. Заселили се в Русия по времето на Димитър Донски. КОРСАКОВИ – родоначалник Корсак, преселил се в Литва в края на ХIV век,  от „корсак” – степен кон. Композитори, учени, военни. КОЧУБЕЙ – князе, Василий Кочубей, съратник на Петър І – от „коч” и „бей” – скигнически бей (княз). КУПРИНИ – в автобиографията си писателят А.И. Куприн пише, че прадедите му произхождат от град Наровчат. КУТУЗОВИ – от „кутуз” – сприхав, луд. НАГИ – руска фамилия, български князе от Казан.

  Да си спомня някой героя от Унгарската революция от 1956 Имре Наги (?) РАХМАНИНОВИ – от „рахман” – милостив, много разпространена фамилия в древен Казан. От тази фамилия е композиторът Сергей Рахманинов. СУВОРОВИ – воини от ХV век, дворяни в Бежецк и Кашин, от „сувор” – конник. Легендата, че родоначалник е шведът Сувор, преселил се в Русия през 1662 година, е измислица. ТИМИРЯЗЕВИ – Тимиряз се преселва през 1403 година, за да служи на Великия княз Василий Димитриевич.

  От „тимир яз” – железен воин. ТУРГЕНЕВИ – руски дворяни от ХVI век, преселили се родоначалници още през 1440 година. От „турген” – бистър, смел. Писателят Тургенев е от този род. ТУХАЧЕВСКИ – от „тухачи” – знаменосец. УЛЯНОВИ – фамилията е доста разпространена, води началото си от „улан” – юнак, момък, конник. УШАКОВИ – покръстени при Юрий и Роман, преминали на киевска служба, от „ушак” – дребен, нисък човек. ХРУШЧОВИ – първите преселници имали и фамилен герб, заселили се в Тулския уезд.

  ШЕРЕМЕТИЕВИ – много знатна руска фамилия, графове, князе. Според А. А Зимин началото поставя Андрей Кобъла, преселил се през ХIII век при Александър Невски. Според Баксанов произходът е от българо-чувашката дума „шеремет” – нещастник, клетник. ШУКЛИНИ – ШУКШИНИ – дворяни от 1628 година, преселили се в Рус вероятно през 1455 година. От „шукля” – красиви мигли.

  Източник: Desant.net

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Алфред Халиков е роден на 30 май 1929 г. в село Курманаево, ТАССР. Почива на 24 юли 1994 г. в Казан, Автономна република Татарстан. През 1947 г. а завършва средното си образование в гр. Казан и постъпва в Историко-филологическия факултет на Казанския университет, който завършва с отличие през 1952 г. През 1951 г. постъпва на работа в Института по езици, литература и история в Казан към Съветската академия на науките. Там започва от лаборант и стига до професор и доктор на науките. Повече от 30 години оглавява отдела по археология и етнография, но на неговите изследвания за историята на волжските българи, техните родове и тяхната роля в историята на Русия не всички гледат с добро око.

  Книгата на проф. Халиков „500 русских фамилий булгаро-татарского произхождения“ („500 руски фамилии с българо-татарски произход“) бе издадена през 2005 г. в България от издателство „Тангра ТаНакРа“. За тази книга не се споменава в руската Уикипедия. Там проф. Халиков е наречен „съветски и руски историк и археолог, автор на многочислени трудове за историята на татарския народ“, което е вид неуважение към паметта и усилията на този голям учен, който е бил горд с това, че е потомък на волжските българи. И който изравя от пепелта на времето неудобни за официалната съветска и руска историография исторически връзки и факти.
  

   

• Защо Велизар Енчев гласува против Бойко Борисов

  „Ще гласувам против избора на Бойко Борисов за премиер, защото съм убеден, че така изразявам чувството на огромното мнозинство от български граждани, които не искат неговото завръщане на поста министър-председател.“ Това заяви от трибуната на НС Велизар Енчев, депутат от Патриотичния фронт.

  .

  Велизар Енчев припомни, че първото правителство на Борисов падна в резултат на масови протести в края на февруари 2013 срещу увеличението на цените на тока.

  „Как да забравим, че след неоправданото увеличение на тока хиляди граждани заляха улиците на българските градове през февруари 2013 г. В последните дни на тогавашното управление на Борисов бяха продадени държавните дялове в ЕРП дружествата. Нима сте забравили това?“, попита той.

  „Как да забравим полицейщината на Цветан Цветанов? Как да забравим, че за три години и половина управление Борисов нито веднъж не вдигна пенсиите? Как да забравим, че Симеон Дянков посегна на парите на Здравната каса? Конституционният съд определи този акт като противоконституционен“, припомни Велизар Енчев.

  Той не оспори правото на ГЕРБ да управлява. „Тази партия получи най-много гласове и трябва да управлява, но не с този премиер“, категоричен е Енчев. Той припомни още, че Бойко Борисов назначаваше калинки и избираше министри на бензиностанциите. „Тези кадрови решения не трябва да се повтарят. Повечето му министри и сега са политически калинки без стаж“, подчерта Велизар Енчев.

  Енчев разкритикува външната политика на предишния външен министър на Борисов Николай Младенов, която е била изцяло в услуга на чужди сили, включително някои балкански.“При управлението на Борисов неговият външен министър Младенов провеждаше политика в разрез с политиката на ЕС. Не забравяйте това. Призовавам новия министър Даниел Митов да не следва тази политика“, каза Енчев.

  Той припомни и случая с Мишо Бирата, който вече е покойник. „Във всяка що-годе цивилизована страна един премиер не може да остане на своя пост след аферата Мишо Бирата, където той осуети митническа проверка на свой приятел. Такова длъжностно лице трябва да бъде преследвано от закона“, каза Енчев и добави със съжаление, че у нас ненормалното е норма.

  „Биографията на Борисов е свидетелство за този тъжен парадокс. Достойните и образовани хора са натикани в ъгъла. Ето защо 3 милиона българи не гласуваха, а останалите гласуваха с омерзение, избирайки по-малкото зло“, каза Енчев и коментира, че повечето българи, ако имаха тази възможност, също биха гласували срещу Бойко Борисов за премиер, както ще направи той.

  Източник: Glasove.com

  Чуйте цялото изказване във видеото.

  .
  
  .

• Формулата 2+2 ще увеличи и държавната администрация

  Още в първите си часове министрите начертаха амбициозни планове

  .

  Материал на в. „Сега“

  

  Коалиционното правителство на Бойко Борисов положи клетва пред парламента. Преди това кандидатът за премиер бе одобрен със 149 гласа, против гласуваха 85. Съставът на правителството бе одобрен от 136 народни представители. Борисов определи втория си кабинет като проевропейски и реформаторски и се зарече той да заработи още от първия си ден за спасението на страната. Реформаторите си признаха, че в името на съставянето на правителство са прекрачили предизборната си платформа и че са наясно за политическите последици от него.

  Сложната формула на управление с официална двупартийна коалиция и още две подкрепящи я партии ще доведе до рязко набъбване на държавната администрация. Вторият кабинет на Бойко Борисов ще работи с безпрецедентен за последните години брой министерства – 17. Очаква се във всяко от тях да има поне по четирима заместник-министри, вместо сегашните двама или най-много трима. Ще се увеличи и броят на представителите на държавата в бордовете на държавни фирми, научи „Сега“.

  Вчера 43-тото Народно събрание гласува със 144 гласа „за“ структурата на втория кабинет на Бойко Борисов, като самият премиер получи подкрепа от 149 депутати от 5 партии. „За“ кабинета гласуваха депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и ББЦ.

  Бойко Борисов ще разчита на четирима вицепремиери – Румяна Бъчварова, с ресор коалиционна политика и държавна администрация, Меглена Кунева, която ще отговаря за координацията на европейските политики и институционалните въпроси, Томислав Дончев, който поема отново еврофондовете в комбинация с икономическата политика, и Ивайло Калфин от АБВ, вицепремиер по демографската и социалната политика. Всеки вицепремиер има отделен политически кабинет. За сравнение и Пламен Орешарски, и самият Борисов при първия си мандат работиха с по трима вицепремиери, а вицетата бяха четирима при управлението на тройната коалиция.

  България от години не е имала толкова много министерства – 17, с 2 повече спрямо предходния мандат на Борисов и с 1 повече от броя на министерствата при Пламен Орешарски и при тройната коалиция. Броят на министерствата набъбна заради решението за разделяне на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на три отделни министерства. Дори в новите министерства да се прехвърлят част от отговарящите за тези ресори чиновници, ще има необходимост да се сформират отделни политически кабинети на министрите и отделна обща администрация. В момента политическият съвет на министерството включва 13 души, а общата администрация е от 149 души. Новият министър на икономиката Божидар Лукарски, чието назначение предизвиква остри критики, вчера обеща да се отнесе „човешки“ към служителите в хода на реформата.

  Все пак в структурата на кабинета има и оптимизация – закрива се създаденото със скандал при кабинета на Орешарски Министерство на инвестиционното проектиране, в което в момента работят 112 души.

  „БСП лява България“ няма да подкрепи структурата на правителството, защото се наблюдава увеличение на ресорите. То очевидно е резултат от широкия формат на четворната формация, в която на практика участват общо 26 партии“, коментира лидерът на БСП Михаил Миков. „Съставът на правителството е раздут, единственият вицепремиер с безспорен ресор е Томислав Дончев, другите постове са размити и може и без тях“, коментира депутатът от БСП Георги Кадиев.

  Към момента министрите мълчат как ще бъде приложен коалиционният модел на втория ешелон на изпълнителната власт – зам.-министри и областни управители. Вчера двама министри – на вътрешните работи Веселин Вучков и на правосъдието Христо Иванов, отказаха коментар за формулата, която ще се прилага при назначенията на зам.-министри. В първия си мандат като премиер Бойко Борисов настоя зам.-министрите да не са повече от трима в министерство. На 3-ма души бе орязан и лимитът за броя на представителите на държавата в държавните фирми. Тогава обаче ГЕРБ управляваше самостоятелно.

  Кой какво обеща

  Първите часове на новите министри в подопечните им ведомства родиха новини. Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин ще търси възможности за коледни добавки на пенсионерите. „Това е една от темите, по които ще говорим. Трудно ми е в момента да ви кажа какви са възможностите, какво е състоянието и в НОИ за допълнителни плащания. Моля ви, дайте ми една седмица“, коментира Калфин. От думите му се разбра още, че може да има нова отсрочка за пенсионната реформа. „Тази политическа декларация, на която се основава правителството, има една, съзнавам, доста амбициозна задача, цялостната пенсионна реформа и стратегия да бъде договорена и уточнена в рамките на 2015 г.“, обясни Калфин. По закон догодина реформата трябва да продължи, след като беше замразена за 2014 г. от БСП. На въпрос дали и как ще се увеличава възрастта за трета категория труд, Калфин обеща скоро да има информация. Но допълни, че със сигурност отсрочка през 2015 г. ще има за работещите тежък труд – това бе записано в програмната декларация.

  В МВР пък стана ясно, че се подготвя смяна на автопарка. Готова е документацията за покупка на нови 1000 автомобила, обясни отиващият си министър Йордан Бакалов. На въпрос откъде ще се намерят пари, след като е нужна актуализация на бюджета, за да се издържи до края на финансовата година, той заяви, че покупката ще се направи следващата година.

  „Има някакви възможности за реформа и не бих си простил, ако пропусна.“ Така правосъдният министър Христо Иванов обобщи решението си да остане във властта. Като свой първи приоритет той посочи мерките в стратегията му да бъдат утвърдени с политически решения. Иванов допълни, че има множество проблеми за решаване при детското правосъдие, както и при юридическото образование. „Въпросът е колко реформи ще договорим в този климат“, заяви той. Правосъдният министър заяви още, че няма да „дава рецепти“ за обществен контрол върху работата на прокуратурата, каквато мярка бе записана в програмната декларация на правителството. Според Иванов предложение за такъв механизъм трябва да дойде от главния прокурор Сотир Цацаров, за да не остане впечатление, че върху държавното обвинение се оказва натиск.

  Новият просветен министър проф. Тодор Танев първо обяви, че ще се пише нов закон за училищното образование, защото преправените неща не работят достатъчно добре. После предшественичката му Румяна Коларова уточни, че ще бъде преработен проектът на ГЕРБ, като се вземат предвид приоритетите на коалиционните партньори. Това означава, че проектът отново ще тръгне на обществено обсъждане и няма да бъде приет много бързо, както настоява ГЕРБ.

  Петър Москов показа добра осведоменост какво го чака като здравен министър. По думите му на първо място трябва да се увеличат заплатите на работещите в „Спешната помощ“ лекари средно между 25 и 30%, на второ място на структурите й да бъде осигурена съответната апаратура, и на трето – да се направи ясно разделение между различните й части, тъй като между тях има такива, които са свръхнатоварени, има и такива, които не са. Електронното здравеопазване също е приоритет. Москов заяви, че в рамките на месеци ще бъде задвижена обществената поръчка за електронната здравна карта, досие и рецепта. Според него електронното здравеопазване трябва да е почти финализирано до края на следващата година. Москов е против увеличението на здравните осигуровки. Здравната каса трябва да си остане една като първи стълб с базов пакет на медицински услуги, който да бъде надграждан от доброволни фондове.

   

• The New York Times: КТБ е следвала корупционни практики

  Няколко западни издания поместват информации и коментари за две събития в България от вчера – отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка и споразумението за коалиционно правителство.

  

  „Ню Йорк таймс“ отбелязва, че фалитът на банката е първият в Източна Европа, след банковата криза в региона през 90-те години. И понеже

  КТБ отдавна е финансов брокер на елита в България, нейното рухване хвърля светлина върху връзката между бизнеса и политиката в България.

  В статията се цитира мнение на български експерт, според когото тази банка е имала влияние в политически кръгове, което е помогнало за нейното бързо разрастване. „Но това бързо разрастване не е било върху солидни основи, а банката е следвала корупционни практики“, твърди експертът.

  Банкрутът на КТБ може да доведе до внасянето на съдебни искове към държавата от големите акционери и вложители, посочва нюйоркското издание.

  Професорът по икономика в университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор Стив Ханке, който е познавач на България, казва пред вестника, че

  случилото се сега с КТБ е „част от модела след разклащането на комунизма в България през 1989 г“.

  По думите му този „смъртоносен коктейл“ се състои от „частни лица с тъмна репутация“, примесени с „български политици, на които човек изобщо не може да има доверие“. И всичко това „винаги завършва със сълзи“, заключава пред „Ню Йорк таймс“ Ханке.

  „Файненшъл таймс“ привежда заключението в одиторския доклад на „Ернст енд Йънг Делойт България“ и AFA, че

  банката е „следвала неконвенционални и некоректни бизнес практики, като е извършвала сложни операции с цел да се прикрие същността на сделките и трансакциите“.

  Отпускането на кредити е ставало чрез специално създадени компании посредници (special purpose vehicle), холдингови компании и други подобни, което е несъвместимо с почтената банкова практика“, пише в доклада, цитиран от изданието.

  Деловият вестник обръща внимание и на вестта, че номинираният за премиер на България Бойко Борисов е представил състава на своето правителство на малцинството, което „Файненшъл таймс“ окачествява като „крехко“.

  Източник: БТА
  
• Парламентът одобри втория кабинет на Борисов

  Парламентът избра Бойко Борисов за министър-председател и подкрепи предложеното от него правителство.

  

  Кандидатурата на лидера ГЕРБ за премиер бе подкрепена със 149 гласа „за“, 85 – „против“, нямаше въздържали се. Парламентарните групи на БСП, ДПС и „Атака” гласуваха срещу кандидатурата му. За Борисов гласуваха 83 депутати от ГЕРБ, 23 от Реформаторския блок, 17 от Патриотичния фронт, 14 от Български демократичен център (БДЦ), 11 от АБВ и отцепилата се Ана Баракова. Велизар Енчев и Слави Бинев от Патриотичния фронт в аванс обявиха, че ще гласуват „против“.

  Новата структура на правителството беше подкрепена от 144 депутати (ГЕРБ, РБ, ПФ, БДЦ, АБВ и Ана Баракова), 83-ма гласуваха „против“ (БСП, ДПС и „Атака“), един депутат от Патриотичния фронт се въздържа.

  „За“ предложените от Борисов министри гласуваха 136 народни представители, „против“ бяха 97, един депутат се въздържа. Министрите бяха одобрени с гласовете на ГЕРБ, Реформаторите, Патриотите, АБВ и независимата Баракова. Освен от БСП, ДПС и „Атака“, „против“ състава на кабинета гласува и групата на БДЦ, един депутат от ПФ се въздържа.

  След гласуванията новият премиер и министрите положиха клетва. След това прозвучаха химнът на България и химнът на Европа.

  Борисов: Кабинетът ни ще бъде проевропейски, а реформите трябва да започнат от днес

  В реч преди гласуването лидерът на ГЕРБ заяви, че след един месец преговори партията му и нейните партньори представят проевропейско, реформаторски правителство.

  „Извън този мандат днес просто трябваше да обявим, че отиваме на избори. Да се съобразим всички с това”, каза още той. Зад нашият проевропейски кабинет стои политически и обществен консенсус, че реформите са необходими, допълни Борисов.

  По думите му правителството ще постави основите и ще гарантира стабилно развитие на България.

  Ние знаем, че за да дадат резултат реформите трябва да започнем незабавно. Срокът е днес, допълни Борисов.

  Той очерта единайсет основни цели пред правителството. Чуждите инвеститори и българските граждани имат нужда да видят устойчива перспектива, затова трябва да бъде предотвратено срастването на икономическата, политическа власт и съдебната власт. Нужно е и да бъде реформирана държавата – здравеопазване, образование, продължи той.

  Кабинетът трябва да даде ясна перспектива за развитие поне 10 години напред, очерта Бойко Борисов. Задача на министерския екип е страната да стане добро място за живот, да модернизира управлението, да постигне бърз и значим икономически растеж, който да бъде база за повече работни места.

  Сред целите на правителството е и да намери начин за повишаване на социалните плащания, социална политика в помощ на бедните и нуждаещите се, на хората в затруднено положение. Кандидат-премиерът наблегна и върху необходимостта от ефективно използване на евросредствата.

  Много важен приоритет е и осигуряване на енергийна независимост.

  Върховенство на закона като основа за възстановяване на справедливостта, Борисов също постави като цел на новия кабинет.

  По думите му, за България няма други сценарии, освен евроатлантическия път.

  Цветан Цветанов: Повече от всякога България се нуждае от стабилно управление

  Повече от всякога България се нуждае от стабилност и от стабилно управление, каза заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов откривайки дискусията. По думите му широката подкрепа за кабинета е изградена на принципна основа, а не е свързана със задкулисие. Искаме да спазваме принципите на европейския път, искаме да бъдем заедно и въпреки различията, да намираме компромиса, който ще е полезен за България, каза Цветанов.

  Той посочи, че по време на продължилите месец преговори са видели разликите в позициите си, но са търсили това, което би могло да ги обедини, за да гарантират едно проевропейско правителство, което да даде необходимата на страната стабилност.

  Цветан Цветанов посочи, че от ПГ на ГЕРБ ще бъдат диалогични, аргументирани в позициите си. Нека периодът на противопоставяне, характерен за 42-ия парламент, бъде затворена за нас, политиците, страница, призова Цветанов.

  Радан Кънев: Управлението ни може да е за малко, ако го правим не за промени, а за привилегии

  По думите на лидера на ДСБ Радан Кънев пък пред изминалите десет дни парламентът е изпълнил една от важните си задачи, като се е превърнал в поле на компромиса и в център на реалната публична власт в републиката.

  „За компромисите всички ние ще платим политическа цена, но от успеха ни да сформираме отговорно политическо мнозинство и да съставим кабинет, ползите ще са за всички български граждани. Това е пример за честна политическо решение – когато партиите губят, но гражданите печелят“, каза Кънев.

  „Ние от Реформаторския блок направихме – както обещахме при откриването на настоящата сесия – всеки допустим компромис, за да се стигне до тук, дори прекрачихме предизборната си платформа“, смята лидерът на ДСБ.

  По думите му той днес ще наруши своето предизборно обещание да не подкрепи кабинет с премиер Борисов. „Ние знаем, че този компромис ще ни струва скъпо – но знаем и колко щеше да струва на всеки българин провалът на опитите за съставяне на правителство. Ние днес ще гласуваме обърнати не към политическите си интереси, които с лекота биха ни изпратили на нови избори или в удобната поза на непримирима дясна опозиция, а обърнати към нуждите на българските граждани“, каза той.

  По думите му приемането на кабинета ще даде шанс за реформи във всички сфери, в които промяната е спряна или забатачена за повече от десетилетие. „Реформаторски политици и екипи ще поемат управлението на здравеопазването, образованието, икономическата сфера. Ние се преборихме не да се възползваме от тъй наречените „ресурсни“ министерства (израз, от който ме oтблъсква), а да носим отговорността там, където сме обещали промяна“, добави Кънев.

  Той уточни, че най-важната реформа, която предстои е тази в съдебната система.

  „И не заблуждавайте българските граждани и чуждестранните ни партньори, че това правителство ще отдалечи България от Европа. То ще бъде първото коалиционно управление от десетилетие насам, без участието на Движението за права и свободи – и това е огромен политически успех. Но не защото етническите турци и мюсюлманите ще бъдат непредставени. Не – успех е, защото те ще участват във властта, наравно с всеки друг български гражданин, но без монополисти и посредници в отношенията с родината си. И ние от Реформаторския блок ще бъдем гарант на това участие“, каза още лидерът на ДСБ.

  По думите му реформаторите няма да отстъпят от приоритета за прекъсването на незаконните връзки между политическа, икономическа, съдебна и медийна власт. „Няма да отстъпим, защото Европа свършва там, където свършва върховенството на закона. Държавата свършва там, където властта на институциите се измества от властта на мафията“, заяви той.

  „Вчера дългогодишното бездействие на БНБ, ДАНС, НАП, КФН фалира четвъртата банка в страната и загроби спествяванията на хиляди и икономическата перспектива на десетки хиляди обикновени българи. Утре бездействието на същите нереформирани институции под партийно влияние може да завлече цялото общество в пропастта. С този риск компромис няма да правим“, предупреди Кънев.

  И уточни, че тази част от изказването му не е насочена към бившите управляващи, защото те вече са в опозиция.“Казвам го на всички нас – бъдещите управляващи, защото виждам колко превъзбудено-доволни физиономии има помежду ни. Спомнете си смирението, което обещавахме преди броени дни. Нашата власт може да е много за кратко и може да не е за добро, ако управляваме не за промени, а за привилегии“, каза Кънев.

  Валери Симеонов: Новото правителство ще сложи край на изнасилването на властта от ДПС

  Лидерът на НФСБ и съпредседател на Патриотичният фронт Валери Симеонов декларира, че формацията му ще подкрепи този състав на кабинет.

  „Както декларирахме в самото началото на този едномесечен период, за Патриотичния Фронт от първостепенно значение е съставяне на програмен документ, в който да са заложени приоритетите за спасяване на България“, каза Симеонов.

  „Ние се постарахме да търсим общото и да игнорираме това, което ни разделя. Такова беше посланието на ПФ не само към четирите партии, а и към останалите колеги. Това наше послание остава. Ние желаем да търсим общите пътища за решаване на проблемите”, коментира Симеонов.

  По думите му интересите на България са над всичко останало, независимо под каква политическа платформа. „Ние бяхме избрани от нашите избиратели с една задача – да облекчим живота на нашите сънародници. Всичко останало е несъществено”, каза още Валери Симеонов.

  „Доволен съм от това, че с партии, с които сме били в остър конфликт, успяхме да намерим общи идеали. Ще търсим общите пътища за решаване на проблемите, а няма да вадим тясно политически дивиденти“, заяви Симеонов и обяви, че Борисов ще има подкрепата на ПФ, но се надява новият премиер да заслужи и тяхното доверие.

  „Правим го в името на България, като залагаме най-ценното – своите имена“, призна Симеонов, след което пожела успех на новото правителство. „Ако този път управлението с мандат на ГЕРБ се провали, трети път няма да има“, обърна се Симеонов към ГЕРБ и призова Борисов да работи повече в кабинетите и да намали рязането на лентички и изявите в медиите.

  По думите му „с новото правителство ще бъде сложен край на изнасилването на властта от страна на антибългарската партия ДПС“.

  АБВ: Нови избори ще са катастрофа

  Правителството, което ще изберем днес, е резултат на един нов подход, непознат за последните 20 години диалог между политическите сили. Съставянето на правителство е повече от нужно, защото нови избори биха били с катастрофален и разрушителен резултат. Това заяви зам.-председателят на парламентарната група на АБВ Борислав Борисов.

  По думите му разрухата няма да е толкова за някой политически проект, а ще се стовари върху държавата и ще падне с цялата си тежест върху българския народ.

  Подкрепата на левицата в лицето на АБВ, доказва на практика, че политическата култура се намира в нов, по-висок етап на развитие. Започнаха да се строят мостове между лявото и дясното, отчете още Борисов.

  Миков: Порочният кръг на „вадане“ и „слагане“ във властта ще продължи

  Дясно правителство няма да реши социалните проблеми на хората, обяви лидерът на БСП Михаил Миков.

  Той обяви, че социалистите няма да подкрепят структурата на правителството, защото се забелязва увеличаване на ресорите заради новата четворна коалиция.

  По думите на Миков порочният кръг на „вадене“ и „слагане“ във властта очевидно ще продължи. Обърна се към лидера на ДСБ Радан Кънев, че сега не е първият случай, в който БСП и ДПС ще са извън властта.

  Лидерът на БСП фокусира изказването си върху социалния ресор, който ще бъде поет от доскорошния му съратник Ивайло Калфин. Ни чухме ниещо вие как виждате социалните неравенства, защото те пораждат социални конфликти, базирани на етнически различия и неграмотност, посочи Миков.

  Източник:  Mediapool

• Физикът Т. Теодосиев: Съвременният човек е безнадеждно оглупял

  

  Съвременният човек използва само 1% от мозъка си – той е безнадеждно оглупял в сравнение с хората отпреди 3000 години, благодарение на техниката и благата на цивилизацията. Това казва преподавателят от Казанлък Теодосий Теодосиев, когото наричат „златния физик на България”. Неговият труд и основаната от него школа стои в основата на успеха на много млади българчета, златни медалисти на международни олимпиади по физика. Две трети от отличията са дадените тъкмо на неговите ученици.

  Авторът на уникалната Методика за създаване на силов интелект смята, че в българското училище в момента има свръхпостижения – олимпийците по математика, физика, информатика и т.н., но основната маса е безнадеждно, катастрофално зле. „Ако дойдат едни сериозни европейски изпитващи, 90% от нашите ученици никога няма да получат диплома за средно образование – това е трагедията”, коментира Теодосий Теодосиев в предаването на Дарик радио „Междуредие”.

  .

  – Може да се каже, че вече цели епохи съм в тази система. Започнах още в миналите епохи на ранния социализъм, реален социализъм, развит. По някое време трябваше да изпреварим американците – 70-та година трябваше да стане това. 80-та трябваше да стане комунизъм и всичко да бъде безплатно. Преживяхме и това.

  – И сега сме в какво? В условията на дивия капитализъм?

  – Не, сега сме в закона на джунглата горе-долу, но надявам се, че рано или късно нещата се си отидат на мястото.

  Доколкото става дума за олимпиадите по физика. Вече 44 години има такива олимпиади, където се събрат най-добрите деца от целия свят, 88 държави са участвали, между които всички най-развити страни. Светът сега е около 7 милиарда, България е около 7 милиона – на нас ни се полага веднъж на 1000 година да имаме първенец на олимпиада по теория на вероятностите. Е, ние имаме! Ние имаме нещо повече – от тези 88 държави, 16 страни са имали абсолютни първенци и ние имаме абсолютен първенец. Това е Иван Танев Иванов, който в момента е професор по математическа физика, в САЩ и Канада работи.

  – Но не е само той. Това е само върхът на пирамидата. България досега е спечелила 100 медала по физика само, защото има медали и по информатика и математика. 100 медала, от които 13 или 14 са златни и от тях две трети са минали през моята школа, скромно казано.

  – От кога е школата ви?

  – Казах, това са вече цели епохи – от епохата на социализма, преходния и ранен капитализъм, но това не е толкова важно. Аз съм си работил независимо от системата, понякога – въпреки системата. Преди години един мой директор беше казал, че не работя за пари, значи за слава. И за слава не работя, за какво тогава?!? Значи работя за удоволствие. И търся да има кой да ме използва. И сега моята мечта е да има колкото се може повече хора, които биха желали да ме използват.

  – Колко ученици обучавате годишно? Те ли ви търсят или вие ги намирате?

  – Те ме намират. Нещо повече – това лято се очертава да имаме шест лагер-школи, от които три са за учители, три школи – са за ученици. Миналото лято на една от школите, която беше в Калофер, имахме 93-ма ученика и още 20 души, които искаха да идват на палатки. Може да си представите колко много са желаещите. Проблемът е, че няма къде да ги поберем тези деца, няма къде да ги занимаваме. Заедно с един мой бивш възпитаник Георги Гандов – колега, който работи в астрономическата обсерватория в Стара Загора, и Никола Каравасилев, който води националните отбори по астрофизика, се въртяхме тримата да ги занимаваме. Но все по-трудно става, защото много са желаещите.

  – Как формално се издържа тази дейност, доколкото зная нямате подкрепата на държавата?

  – На тези лагери учениците плащат лагерната такса, като моите лекции са безплатни. Уж сме в капитализъм, но има все още хора в България, които работят безплатно и дават уроци на световно ниво без пари. Остава да има кой да ги оцени и да отиде да ги ползва тези неща. Има и една фондация „Тео”, направена от бивши мои възпитаници, която поема част от разноските на някои по-скъпи бази, като тази при проф. Минко Балкански, която е по-луксозна. Там са по две деца в стая, климатик във всяка стая. Има и други фондации – „Америка за България” и други отделни частни спомоществователи. В последно време имаме един много ценен, патриотично настроен българин – Любомир Минчев, който наистина поема значителна част от издръжката на школата, за което ние сме много благодарни! Не мога да изброя всички, но имаме златна книга на дарителите, в която вписваме тези хора. Децата са им много благодарни, защото има деца, които са социално слаби, семейства, които не могат да отделят 100 лева за две седмици да отиде детето им на една школа. Това са пари за два часа частен урок, но хората ги нямат и има спомоществователи, които ни помагат, за да дадем шанс на тези деца.

  – „Бели врани” ли са тези деца на фона на състоянието на днешното образование?

  – Картината е горе-долу както в спорта – с течение на годините сме имали супер световни шампиони, щангисти, борци, стрелци и т.н, а в същия момент българският народ е на първо място в света по смъртност от сърдечно-съдови болести. Така и нашето училище като система има свръхпостижения – става въпрос за олимпийците по математика, физика, информатика и т.н., обаче основната маса е безнадеждно, катастрофално зле. И ако дойдат едни сериозни европейски изпитващи, смея отговорно да заявя като учител в една реално работеща гимназия, че 90% от нашите ученици никога няма да получат диплома за средно образование. Това е трагедията!

  – Това звучи ужасно.

  – Това е нещо ужасно. Ние сме в състояние на катастрофа, на колапс на българското училище. И това не е започнало от сега, а от много-много десетилетия е започнала тази болест. Тя започва с т.нар. рабфак (бел.ред. в близкото минало – специален факултет за предварително обучение на работници за влизане във висше училище без изпит), когато някои хора трябваше да получат диплома, след като имат някакви съвсем нулеви знания. При нас болното място е оценката.

  – Не можем да заложим критерии ли?

  – Българската диплома абсолютно нищо не означава – човек може да не знае нищо или да бъде супер гениален, дипломата е една и съща. Оценката в българското училище засега нищо не означава. Моята мечта е да стане както беше в Германия преди години – накрая на всеки месец идва външен изпитващ, който да изпита учениците по всичко. Той не знае кое е детето на кмета, на попа, на партийния секретар или на директора на училището. И всеки ученик работи, защото знае, че външен човек ще го изпитва. Запазил съм стар брой на „Зюддойче цайтунг”, където чрез вестника някаква голяма фирма търси пълен отличник да му даде стипендия. А ние раздаваме златните медали на килограм. Както казваше един бивш наш колега, инспектор по математика – „има шестица, шестичка и шестиченце”. Твърде много станаха „шестиченцата” в България. За съжаление и в университета.

  – Преди няколко месеца имаше една среща в Университета, където проф. Иван Лалов – бивш ректор и бивш министър, спомена, че негови колеги от ЕС, с които навремето е сключвал договори за взаимно признаване на дипломите, сега съжаляват, че са подписали тези споразумения. Защото има специалисти с висше образование на абсолютно световно ниво, но има и такива, на които дипломата абсолютно нищо не стои зад нея.

  – Кога образованието ще стане реална ценност в България, защото и това е проблем?

  – Най-голям проблем в момента е колосалната липса на морал в българското общество. Невъобразим дефицит на морал имаме в момента. До известна степен успехът на моята школа е в това, че аз давам шанс на оня репресиран ученик, защото талантливите деца в българското училище са репресирани. Когато един ученик, който нищо не знае, и друг, който е гениален, получават една и съща оценка – това какво е?!?

  – Друг е въпросът, че системата в училище в момента основно санкционира незнанието, но не поощрява уменията на ученика в друга сфера, в която той ги има – това може би също пречи за откриването на таланта на едно дете?

  – Да. Преди 2400 г. дядо Аристотел е казал, че равенството е справедливост, но само между равни. Неравенството също е справедливост, но само между неравни. А ние дълги години живяхме в условия на реален социализъм, където всички трябваше да бъдем равни, и сега берем плодовете.

  – Защо обаче битува това мнение у мнозина, че едно време при комунизма образованието беше добро?

  – Оттогава започна болестта. Мога да цитирам един бивш директор на селскостопански техникум, който казваше, че при тях чакат някой ученик да си отвори устата, да каже нещо, за да му пишат 5. Това е било 1970 г. Сега доживяхме в математическа гимназия ученик да си отвори устата и да му пишат 5. Дерайлирането си върви, но то не е започнало сега.

  – А в същото време постоянно се напъваме да правим реформи в образованието, реформата все не се случва и все има неясна посока.

  – Проблемът е, че се прави една имитация. Ние сме имитация на демокрация и се опитваме да излъжем европейците. Непрекъснато се опитваме да лъжем – отново дефицит на морал! Това, което е най-трагичното в нашето общество, е чудовищният дефицит на морал. Тази дума някак се забрави, стана неприлична.

  – Напротив – напоследък доста се развяваше покрай протестите тази дума, говореше се за новия морал, за стария морал.

  – Някак е изпразнена от съдържание тази дума. Много хора безнадеждно са забравили какво означава трудов морал например. Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат – то си тръгна от социализма. Оттогава тръгна разпадането на трудовия морал и всичко останало.

  -Добре, но няма ли да си отиде социализмът в мисленето в тази посока?

  – Не, той се репродуцира. Той се предава от поколение на поколение, има възпроизводство.

  – Все пак младите се раждат без спомен за онова време?

  – Не, само тези, които са работили на Запад някъде, където никога не е имало такава система. Там може и да има нещо. Макар, че това е световен процес, в световен мащаб се наблюдава все повече липса на морал, той не е само при нас. Но при нас болестта е много, много тежка.

  – Талантливите деца в науката – кой всъщност ги подкрепя, освен хора като вас и родителите им, ако имат възможност?

  – Даже невинаги и родителите. Има някои родители, които нямат нищо общо с науката, обаче децата им излизат на световно ниво. Има една народна поговорка „От поп – кюп и от кюп – поп”. Значи в семейство на съвсем невзрачни, скромни хорица, но с приличен морал – излизат деца на свръхниво. И обратно – от семейство на много напреднали хора може да излязат деца, от които нищо не става.

  – Давали са ми съвети преди време да хвана пет ученика, да ги занимавам за световно ниво, на останалите да пиша шест и да не се занимавам с тях. Такива съвети никога не съм ги слушал. Винаги съм работил с огромен масив ученици, защото всеки човек има индивидуална крива на развитието. Някои по-бавно се развиват, обаче отиват по-далеч. Трябва да се даде шанс на всеки. Това е едно общество с голям коефициент на полезно действие, това което максимално използва реалностите на всеки човек. Моята мечта е точно тази – да може на всяко дете да използваме максимално възможностите. Това е интересът на държавата на първо място, интересът на работодателя – да не дойде утре работник, който да му умножи усилията по 0 или по -1.

  – През последните години се говори за все по-некачествената подготовка на кадрите.

  – На тази сбирка сега (бел. ред. Първата Национална конференция по природни науки и иновации: диалог между държавата и обществеността, която се проведе в София на 24 и 25 март) имаше хора от бизнеса, които казаха, че са кръвно заинтересовани при тях да дойдат грамотни работници. Един много интелигентен мъж – Жак Атали, беше написал една знаменита книга, в която пише, че „най-ценният, най-скъпият продукт през 21 век ще бъде доброто образование”. В този смисъл аз съм привърженик на тази теория, че не може да имаш силна държава, съставена от социално слаби. Цял живот съм се трудил, за да има колкото се може повече социално силни в нашата страна, които да имат могъщия интелект, да могат да създават продукт на световно ниво и продукт със свръхкоефициент.

  – Нямате ли усещане, че отглеждате и обучавате деца за износ?

  – Този въпрос много пъти са ми го задавали, но моят отговор е следният: – Ще бъде ли морално да затворим Райна Кабаиванска в някоя селска кръчма да пее в България?!? Абсолютно няма да бъде морално. Човек, който е голям талант трябва да отиде при другите големи таланти. Получава се кръстосано опрашване, правят се свръхпостижения и после те се връщат обратно при нас – под формата на нещо, което можем да ползваме или под пряка помощ.

  Първият ми златен медалист Петко Динев например отиде в Америка – първо той работи за американците, после те за него и сега в момента е бизнесмен в науката, който само дава идеите и контролира как се разработват тези идеи. И произвежда продукти на свръхвисоко технологично ниво, които продава на най-платежоспособните платци в света като Американското правителство и правителството на Израел.

  – От какво имат нужда повече тези талантливи деца в науката – от финансова или от друга подкрепа?

  – Тези деца имат нужда и от морална подкрепа, и от финансова подкрепа. И много се радвам, че в нашите школи идват бившите ни възпитаници, които вече са станали световни величия. Когато децата видят, че този, който е бил като тях е станал нещо от световна величина, това им дава кураж. Това е моралната подкрепа, а материалната подкрепа – аз ви казах вече за тези, които са създали фондации и т.н.

  – Въпросът е държавата защо пасивно стои отстрани, доволна, разбира се, от тези постижения?

  – Нашата държава е един данъчен рай за онези – да са живи и здрави, които си откраднаха предприятия за по един долар. Те искат държава, в която да няма армия, да няма полиция, да няма здравеопазване – просто да бъде един данъчен рай, в който да има предимно евтина работна ръка, която да им работи пък качествено. Е, не може всички радости наведнъж – ако е безпределно евтино, няма как да е качествено. Аз работя за качеството на човешкия труд. И не всички заминават, има и такива, които остават тук. Има и такива, които отиват и се връщат – някои се връщат като работодатели. Така че процесът е двустранен.

  – Оптимист ли сте, че скоро ще видим някакво държавническо, мъдро поведение в сферата на образованието?

  – Бих казал, че съм от партия за умерен прогрес и се надявам на еволюция. Революция няма да стане, то е ясно. Но еволюция – като минат 50, 100, 200 години, може и да стане.

  – Интересен е този ваш метод, система за формиране на силов интелект?

  – Това не е кой знае какъв патент. Аз каня учители от цяла България. Сега в началото на април ще имаме при проф. Минко Балкански в с.Оряховица курс за учителите. Аз си разпространявам опита, стига да има кой да го възприеме и да работи по този начин.

  – Идват ли учители?

  – Идват, вече правим втора такава група и се надявам с течение на времето да се получи достатъчно голям масив учители, които да размножат този опит.

  – Стига да не се пенсионират междувременно всичките?

  – Идеята на професора беше да съберем до 100 души млади учители. Оказа се, че значителна част от тях са в предпенсионна възраст, но то „Каквото дал Господ, това ще вземе дявола”. Така че революции няма да правим, но еволюция ще има.

  – На теория или на практика са по-добри българчетата в сферата на физиката?

  – На теория, защото както беше казал преди години един ректор на Московския университет – „ние сме първи в света там, където трябва само молив, хартия и глава”, но там, където има някаква техника, цели области от науката ни се губят. И действително техниката, с която разполагаме в повечето случаи е от Първата световна война и сме много благодарни на хората, които ни помагат в момента да си направим съвременни лаборатории.

  – Каква част от мозъка си използва съвременният човек?

  – Тук смело мога да заявя, че сегашният човек се мисли за много интелигентен, защото може да натиска копчето на дистанционното. Ами то и една маймуна може да натиска копчето на дистанционното! Но истината е, че преди 3000 години астрономите, които не са имали Хъбъл телескоп, не са имали компютри, а са ползвали само канапчета, отвеси и ъгломери са предсказвали слънчеви и лунни затъмнения с точност до минутата.

  Сегашният човек е безнадеждно оглупял, благодарение на многото техника, която е около него. Освен това е и по-хилав и по-недъгав, точно благодарение на всички тези техники около него. Човекът все повече губи форма, благодарение на благата на цивилизацията, и просто трябва да преодолее своята гордост, да не се прави на толкова умен, защото ако го поставим на мястото на Архимед, той абсолютно не би се справил.

  – Няма и един процент от мозъка да се използва в момента, това са реалностите. И един малък народ, ако успее да използва 2-3%, ще излезе на световно ниво – аз се опитвам да извадя тези полезни проценти и да направим благоденствие за България.

  – Как гледате обаче на частните уроци?

  – Това е отново въпрос на липса на трудов морал – не са научени децата да се трудят от малки, иначе щеше да отпадне нуждата от толкова много частни уроци. И суеверната надежда на много родители, че с пари всичко се купува. Ами не се купува всичко с пари – трябва да се научи детето на труд!

  – Казвате, че започвате сутрин рано с учениците и продължавате често до полунощ?

  – Не понякога, а всеки ден продължаваме до полунощ на лагер-школите. Има толкова желаещи, че никога не успяваме да вземем всички. Надявам се все повече деца да научават, че има място, където могат да получават безплатно уроци на световно ниво.

   

• Борисов: Надявам се кабинетът да има дълъг живот

  ГЕРБ и Реформаторският блок подписаха коалиционно споразумение в зала „Запад” на Народното събрание

  

  „Тази безспорно тежка ситуация, в която три политически сили сдадоха властта, ние бяхме принудени пред ангажимента, отговорността, хората, да търсим всякакъв разумен компромис“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов при подписването на коалиционно споразумение.

  Той благодари на всички преговорни екипи публично в парламента, че са успели да подготвят това коалиционно споразумение между ГЕРБ и РБ.

  „Положихме неимоверни усилия. Над 10 пъти сме били на прага да отидем на нови избори. Направихме компромиси с едно нещо в главите си – не власт, не постове, а да се опитаме преди нови избори да направим правителство”, заяви Борисов. „Условието да съм премиер никога то не е било препъникамък”, посочи Борисов.

  „ГЕРБ участва в това правителство с всичко най-добро, което има

  и се надявам правителството да има дълъг живот. Всички знаехме, че в рамките на този мандат трябва да се опитаме да направим кабинет”, каза още Бойко Борисов.

  Той изрази надеждата си кабинетът да има дълъг живот.

  Преговорите не бяха лесни, но трудното започва оттук-нататък,

  заяви Меглена Кунева от Реформаторския блок при подписването за коалиционно споразумение.

  „Постигнахме и нашето вътрешно съгласие за участие като партньори в това начинание, което се надявам да изведе страната на пътя на стабилността и реформата. Реформата означава стабилност на държавата и много ще държим на това. Знаем, че за да можем да имаме стандарт на живот като европейския, трябва да направим необходимото”, добави тя. „Пред страната има много проблеми за решаване, трябва да поставим основите и на основни реформи”, коментира Кунева. Кунева благодари също на преговорните екипи и като най-важно изтъкна, че са научили да работят заедно.

  

  Патриотичният фронт декларира готовност за парламентарна подкрепа

  към новото правителство. Беше подписана декларация за управление между ГЕРБ и представители на Патриотичния фронт, с която ще подкрепят новото правителство. Валери Симеонов, съпредседател на Патриотичният фрон, обяви пред журналисти, че фронтът ще подкрепя определени политики, но си запазват правото да не са съгласни по някои въпроси.

  Бойко Борисов и лидерът на АБВ Георги Първанов подписаха споразумение

  за партньорство, веднага след като ГЕРБ и РБ подписаха коалиционно споразумение за правителство. Вече благодарих на колегите от Патриотичния фронт, които подкрепиха прогрмната декларация, сега благодаря и на АБВ, които направиха същото, каза лидерът на ГЕРБ след подписването.

  „Ако БСП не беше паднала толкова много на изборите, ние първо щяхме да говорим с тях. Но в случая, аз благодаря на колегите от АБВ, с които доста дълго говорихме. Преговорите с АБВ са водени в парламента пред всички медии, и мисля, че път подобна коалиция, подобно управление се прави за първи път“, каза още Борисов.

  В 16.00 часа се очаква представителите на ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ ще отидат в президентството, където ГЕРБ ще предложат на Росен Плевнелиев състава на новия кабинет.

  Вчера, след близо 8 часа консултации между ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ стана ясно, че ГЕРБ и Реформаторският блок ще направят съвместно правителство. При връчването на мандата за съставяне на правителство на лидера на ГЕРБ, Бойко Борисов обяви пред журналисти, че ще го върне, ако не постигне съгласие с Реформаторския блок и Патриотичния фронт за съвместно управление.

  Източник:  Vesti.bg

• Протестна мрежа до политическите партии в управлението

  

  Еврочикаго публикува по-долу обръщението на Протестна мрежа към политическите партии, които ще влязат в управлението на страната:

  Ние, от Протестна мрежа, няма да престанем да настояваме за:

  • Създаване на парламентарна комисия „‪#‎КОЙ‬“ за разследване на икономическите, политически и медийни връзки и зависимости, които произведоха политическата фигура „успял млад мъж на 33“ и направиха възможно назначаването му за шеф на ДАНС;
  • Провеждане на парламентарно разследване за проекта „Южен поток“ с цел разкриване на антиевропейските действия на правителството на Орешарски и изваждане на светло на цялата засекретена документация за одобрението на проекта и осъществяването му;
  • Реална операция „Чисти ръце“, което означава: приемане на пакет от законодателни мерки, гарантиращи провеждането на задълбочена проверка на имущественото състояние и конфликтите на интереси на водещи политици, магистрати и висши държавни служители.

  Няма да спрем да напомняме, че моделът #КОЙ представлява:

  • Пленени регулатори, които не могат да наложат закона;
  • Медии с неясна собственост, които се използват за бухалки срещу опонентите и проправителствена пропаганда;
  • Съдебна система, тежко зависима от политически натиск;
  • Служби на националната сигурност, парализирани от престъпни мрежи с висока политическа протекция;
  • Политически партии, функциониращи като корпорации;
  • Източване на публичен ресурс за купуване на избори, лично обогатяване и умъртвяване на инициативността и конкуренцията.

  Разрушаване на модела #КОЙ за нас означава:

  • Установяване на върховенство на закона, разделение на властите и връщане на смисъла на демократичните институции;
  • Правила за излъчване почтени политици, магистрати, членове на регулаторни органи, които имат гръбнак да излязат фронтално срещу монополите и мафията;
  • Слагане на край на „управлението“ с тефтерчета и използването на институциите за лична употреба и разчистване на сметки на принципа “да се удари” неудобният опонент и да се разпъва чадър над приятелите;
  • Премахване на медийната концентрация и установяване на прозрачност в собствеността на медиите.

  Разпределението на ресори в кабинет на „споделената отговорност“ чрез някакви пропорции и неясно постигнати баланси около конкретни кандидатури за министри и търсене на парламентарна подкрепа без категорично да се посочи как ще разградите модела #КОЙ, ще ви превърне в обикновена разпределителна коалиция, каквито е имало и досега.

  Очакваме в програмната декларация за управление да бъдат представени конкретни цели, свързани с демонтирането на модела #КОЙ. Да бъдат посочени приоритетите на управлението, управленските решения и законодателните инициативи, които са насочени срещу модела.

  .

• Кисинджър: Путин не е Сталин

  Горбачов ще защити Путин пред Меркел на честванията в Берлин

  

  Задълбочаващият се конфликт между Запада и Русия днес не е същият като конфликта по време на Студената война, каза Хенри Кисинджър пред Съвета по външни отношения в Ню Йорк тази седмица, на симпозиум по повод 25-годишнината от падането на Берлинската стена, съобщава „Хъфингтън пост“.

  Но бившият американски държавен секретар, който на 91 години остава силен и влиятелен глас на външнополитическата арена, допълни: „Много съм притеснен от настоящото положение, което не носи нито мир на Украйна, нито стабилност на международната система“.

  Запитан дали може да направи паралел между Сталин и Путин, Кисинджър отговори: „Всъщност, не… Не мисля, че Путин вярва, че управленската система в Русия е вродено несъвместима с управленската система на Запад. Той е дълбоко огорчен от западните действия и реагира по начин, който Петър Велики щеше да разбере. Но не мисля, че сме изправени пред същия феномен като Студената война“. Кисинджър, който беше и съветник по националната сигурност на президента Ричард Никсън, обвинява отчасти и Запада за конфликта в Украйна. „Създалото се положение… се развиваше в продължение на месеци, в които струва ми се западните страни не разбраха напълно последиците и не използваха възможностите за разговори по основния проблем, а именно дългосрочните отношения между Русия и Запада“. Кисинджър смята, че международната общност не може „да приеме предложението една страна просто да откъсне част от друга страна“. „Просто анексирането на част от територия противоречи на международната система, така както я разбираме“, категоричен е той.

  По въпроса за санкциите срещу Русия в резултат на украинската криза Кисинджър направи разграничение спрямо санкциите срещу Иран. Все по-строгите санкции срещу Иран бяха сравнително успешни, защото САЩ успяха да обединят цялата международна общност около тях и защото санкциите засягаха ядрената индустрия като цяло, каза бившият първи дипломат на САЩ. Наложените санкции на руснаци от обкръжението на Путин са нещо друго, смята той.

  „Никак не харесвам тази концепция…Това е лоша система за международните отношения… Каква международна система имаме, ако всяка страна тръгне да наказва отделни хора в други страни?… Аз бих опитал да използвам друг метод, за да покажа крайното ни недоволство от Русия във връзка с Украйна, отбеляза Кисинджър.

  Последният ръководител на СССР Михаил Горбачов съобщи междувременно, че ще защитава позицията на Владимир Путин по украинската криза и ще разкритикува американската „намеса“ пред Ангела Меркел, по време на честванията по повод падането на Берлинската стена.

  „Ще защитя категорично Русия и нейния президент Владимир Путин на политическия форум, който трябва да се състои в неделя в рамките на събитието“, каза Горбачов, цитиран от Интерфакс. „Напълно съм убеден, че Путин защитава днес по-добре от който и да било друг интересите на Русия. Разбира се, има какво да се критикува в политиката му. Но не искам да го правя и не искам друг да го прави“, допълни Горбачов.

  Германия отбелязва в неделя 25-годишнината от падането на Берлинската стена. Планирана е церемония, на която ще присъстват Ангела Меркел, Михаил Горбачов, председателят на Европейския парламент Мартин Шулц и бившият лидер на полския профсъюз „Солидарност“ Лех Валенса.

  Срещата идва в момент, когато Русия и Западът преминават през най-тежката криза в отношенията си след края на Студената война, на фона на конфликта в Украйна. „Русия създаде (след разпадането на СССР) нови отношения и нови структури на сътрудничество. И всичко вървеше добре, но това не се харесваше на всички хора в САЩ“, заяви Горбачов.

  „САЩ имат други планове, необходим им е друг контекст, който да им позволява да се месят навсякъде. Дали това е добро или лошо, не ги интересува. За тях е важно да могат да се намесват“, допълни носителят на Нобелова награда за мир. „Категорично съм убеден, че проблемът в Украйна е само претекст, използван от САЩ да се месят в работите на други страни“, завърши Горбачов.

  Източник:  в. „Сега“

• Плевнелиев връчи мандат за правителство на Борисов

  Президентът Росен Плевнелиев връчи мандат за съставяне на правителство на Бойко Борисов, който бе посочен от ГЕРБ за премиер.

  

  „Днес имаме още няколко консултации. Утре или ще има правителство, или ще върна мандата“, заяви Бойко Борисов. Той помоли ДПС да не гласува за кабинета на ГЕРБ. „Както всички декларират, че са за правителство, на преговорите поставят условия, при които не може да се състави правителство, подчерта лидерът на ГЕРБ. РБ поставят условие за ПФ да участват в правителство. ДПС заявяват, че при участие на ПФ няма да ни подкрепят. БСП също не ни подкрепя. Всички декларират, че искат правителство, а залагат препъни камъни. При условие, че БСП, ББЦ и „Атака“ казаха, че няма да подкрепят кабинета, ако не се разберем днес с Патриотичния фронт, няма как да има правителство. Чисто математически“, допълни той.

  Бойко Борисов защити номинацията на Владислав Горанов за финансов министър. „Ако е имал нещо да крие с г-н Пеевски, е нямало да пие кафе. Всеки от нас е можело да бъде сниман, докато се разминава в парламента, ръкува, пие кафе.Той участва през цялото време в консултациите“, обясни той. Борисов каза, че е номинирал Ивайло Калфин за социален министър, защото той е вещ в правенето на бюджет и ще е добър мост към еврокомисарите от ПЕС.

  „Днес на обяд ми се обади Джефри Ван Орден да ме помоли да се срещна с ББЦ да поговорим за програмата и за евентуална подкрепа“, каза Борисов.

  Източник:  в. „Сега“

• Ако правосъдният министър остане… Само си викам: „Дано“

  Какво ще последва, ако служебният правосъден министър Христо Иванов запази поста си и в редовното правителство. И каква политическа цена би платил Иванов, за да остане в кабинет, което би му дало възможност да работи за съдебната реформа. Един анализ на Калина Николаева.

  
  .
  В министерския кабинет на „Славянска“ отдавна не беше влизал някой с толкова добра експертиза и с твърда и ясна позиция за реформата в съдебната система. В същото време, въпреки очакванията, Иванов се оказа и диалогичен. Все качества, които биха били от полза в две много важни сфери – отношенията му с главния прокурор и отношенията му с Висшия съдебен съвет (ВСС).

  Дори да се откаже от идеята за международна експертиза на прокуратурата, която засега изглежда като тотална война с ръководството й, Иванов ще трябва да води поне позиционни битки за постигането на малки цели за реформирането й стъпка по стъпка. Служебният правосъден министър вече десетки пъти повтори, че стратегията не предвижда ваденето на прокуратурата от съдебната власт и промяна на начина на избор на главния прокурор – два от кошмарите по върховете на обвинението.

  Ясно е, че бъдещото правителство трудно ще оцелее цял мандат, тъй че и времето на Иванов за реформа в прокуратурата ще бъде по-малко от 4 години, крайно недостатъчно. Но все отнякъде трябва да се започне. Иначе проблемите с прокуратурата и политическата й зависимост ще бъдат все по-голяма и все по-черна точка за управляващите пред Брюксел.

  Вероятно с диалог Иванов би могъл да убеди и Цацаров, единственият човек, чието мнение има значение в прокуратурата, за нуждата от реформи. Самият главен прокурор в последното си интервю пред в. „Преса“ показа склонност да преговаря по определени теми за реформа. Което е ясен знак, че и той си дава сметка, че статуквото в прокуратурата не може да бъде запазено. Затова по-добре контролирани от него реформи, отколкото наложени.

  Що се отнася до ВСС, т.нар. правителство на съдебната власт, присъствието на Иванов в съвета с критична и аргументирана позиция, би играло ролята на спирачка, от която кадровиците често имат нужда. Вярно е, че министърът на правосъдието само председателства съвета и няма право да гласува, но пък винаги може да се изказва и освен това утвърждава дневния му ред.

  Затова ако министърът обръща внимание всеки път, когато Съветът е на път да вземе странно решение със съмнения за задкулисие, Иванов би могъл да „бие камбаната“. Когато скелетите от гардероба на ВСС бъдат извадени на светло, те ще започнат да се разпадат на прах.

  Каквото се случи в държавата до декември ще може да бъде отчетено от евроекспертите за предстоящия в началото на годината пореден доклад по механизма за сътрудничество и проверка. След всяко свое посещение в Брюксел като служебен министър Иванов предупреждаваше да не очакваме похвали от ЕК и че опасността да бъдем разделени от Румъния е много голяма. Ако това стане, то няма да е в наша полза.

  Защото разделянето ще бъде признание, че северната ни съседка се справя по-добре, или че поне на ЕК й изглежда така. Най-сериозната политическа последица от това може да бъде приемането на Румъния в Шенген. Всички сме наясно какво означава това за движението на хора, стоки и капитали.

  Оставането на Иванов на министерския пост би означавало и подкрепа за проекта за актуализация на стратегията за съдебната реформа, представен от екипа му в средата на октомври. В документа има предложения за ключови промени в съдебната система и управлението й, които най-сетне би трябвало да покрият международните стандарти и добри практики. За реализирането на тези идеи обаче Иванов ще трябва да бъде оставен сам да сформира екипа си, а не да му бъдат натрапвани заместници на партиен квотен принцип. Ще има нужда и от сериозна парламентарна подкрепа.

  Колкото до одобрението на магистратурата, голяма част от гилдията на съдиите от години пледира за подобни решения. С прокурорите ситуацията е по-различна. Тяхната гилдийна организация, за която не е тайна, че действа казионно и в синхрон с настроенията по върховете на държавното обвинение, едва ли не заклеймява всеки опит за реформа. Нали помните какво стана веднага след като проектът за стратегия беше представен публично – главният прокурор Сотир Цацаров и предшествениците му Борис Велчев и Никола Филчев дадоха интервю пред bTV, в което се обявиха против предложението на държавното обвинение да бъде направена международна експертиза, която да посочи къде са проблемите в него.

  Факт е, че с идването на власт на Цацаров на прокуратурата беше направен функционален анализ, който посочи съществуването на политически зависимости в обвинението. Но не последва нищо. Което е основният проблем. Всъщност и международната експертиза би била безсмислена, ако след нея няма действия.

  Така или иначе основният въпрос покрай предложението за експертизата е дали ако Иванов остане в редовното правителство това би означавало, че дава заден и се отказва от тази идея от стратегията. И дали това си струва, ако всички останало бъде изпълнено. Всъщност реформа в съдебния съвет, програмното бюджетиране и нови стандарти при атестирането и дисциплинарната отговорност на магистратите вероятно биха постигнали ефекта на международната експертиза – да сложат началото на прочистването в прокуратурата. То така или иначе ще е бавно и болезнено като се има предвид единната й и централизирана структура и това, че положително към реформите са настроени само обвинителите от ниските нива в системата.

  Разбира се, всичко това може да се случи, ако – влизайки в редовния кабинет, Иванов не забрави бързо принципите и целите си, които декларираше като част от неправителствения сектор и като служебен министър, и по една или друга причина не се остави да бъде претопен в статуквото.

  Източник: ureport.bg

• ГЕРБ и реформаторите договориха кабинета

  В правителството ще има представител на АБВ

  Приключи началото на финалните консултации между ГЕРБ и РБ. Днес уточнихме състава и структурата на кабинета, който подготвяме. Това заяви Румяна Бъчварова от ГЕРБ след финалните преговори между ГЕРБ и РБ за съставяне на правителство. 

  Правителството на Бойко Борисов ще има 3 вицепремиери и 18 министри.
  Реформаторският блок ще има 1 вицепремиер и 6 министри.

  Всички останали подробности ще бъдат изнесени по-късно, обявиха Румяна Бъчварова от ГЕРБ и Радан Кънев от РБ.

  В кабинета вероятно ще има представител на АБВ. 

  Тази сутрин реформаторите са предложили петима министри на ГЕРБ. Това са проф. Тодор Танев за образованието, Румен Христов за земеделското ведомство, ген. Атанас Атанасов за МВР, Меглена Кунева – за външен министър и Николай Ненчев – за отбраната. Очаква се Ивайло Калфин от АБВ да поеме социалното министерство. Патриотичният фронт засега държи на позицията си да не участва с министри.

  На преговорите присъства Бойко Борисов, Менда Стоянова и Румяна Бъчварова. От Реформаторския блок бяха Меглена Кунева, Корман Исмаилов, Радан Кънев, Божидар Лукарски,

  Николай Ненчев и Борислав Великов.

  Източник:  в. „Сега“
  
  

• Genetic Entropy Points to a Young Creation

  by Jeffrey Tomkins, Ph.D.*, icr.org

  

  Many creationists believe that the bulk of scientific evidence for a recent creation comes from the fields of geology, physics, and astronomy and that biology and genetics have little to contribute. However, data that confirm a young creation are rapidly emerging from genetic studies performed by both creationist and secular scientists.

  One of the most important finds in recent years came from modeling the accumulation of mutations (genetic code errors) in the human genome over time using computer simulations. Researchers found that this buildup of mutations can only reach a certain level before the genome completely deteriorates and humans go extinct. This process of degradation, called genetic entropy, fits perfectly with a recent creation of six to ten thousand years ago.1,2

  Two recent research studies performed by secular scientists support genetic entropy. Their data were based on rare single-nucleotide variation observed in the protein-coding regions of the human genome. Over 80% of this variation was associated with genetic entropy exhibited by heritable diseases.3-7 Because protein-coding regions are less tolerant of mutation than other parts of the genome, these regions give more reliable historical genetic information.

  When scientists typically evaluate human genetic history, they incorporate hypothetical deep-time scales taken from evolutionary paleontology to calibrate their models of DNA change over time. In other words, they assume millions of years and literally build deep time into their models. In contrast, these new studies use demographic models of human populations over known historical time and geographical space. The resulting data showed a very recent, massive burst of human genetic diversification—mostly associated with genetic entropy. One author stated, “The maximum likelihood time for accelerated growth was 5,115 years ago.”5 This places the beginning of the period of genetic decline close to the Genesis Flood, when the earth began its repopulation through Noah’s family and humans rapidly diversified (Figure 1).8

  

  Amazingly, this recent explosion of human genome variation, mostly associated with genetic entropy, also fits the same pattern of human life expectancy rapidly declining after the Flood as recorded in the Bible (Figure 2).2
  
  One more key piece of genetic data demonstrating a recent creation comes from ICR scientist Dr. Nathaniel Jeanson, who examined the mutation rates of DNA in the cell’s mitochondria. The mitochondria is a small organelle that resides outside the cell’s nucleus. Mitochondria contains its own DNA molecule separate from a creature’s main genome. Mitochondrial DNA is typically inherited from the creature’s mother, and its mutation rates can accurately be measured to produce a molecular-genetic clock. By comparing rates in a few very different animals, Dr. Jeanson demonstrated that a creation of not more than 10,000 years ago is confirmed by these genetic clocks.9,10

  The results of these genetic studies fit perfectly with the predictions of a young-earth creation timeframe but make no sense when millions of years are added to the mix—the clocks simply cannot have been ticking that long.

  In the case of humans, Adam and Eve were originally created with perfect, error-free genomes—no mutations present. Then sin entered the world, and the whole creation became cursed. The human genome has essentially been on a downhill slide ever since. We are not gradually evolving better genomes. Instead, the recently measured degradation patterns and rates clearly match the biblical model and timeframe.

  References

  1.Sanford, J. C. 2008. Genetic Entropy and the Mystery of the Genome, 3rd ed. Waterloo, NY: FMS Publications.
  2.Sanford, J., J. Pamplin, and C. Rupe. 2014. Genetic Entropy Recorded in the Bible? FMS Foundation. Posted on kolbecenter.org July 2014, accessed July 25, 2014.
  3.Tomkins, J. Genetics Research Confirms Biblical Timeline. Creation News Update. Posted on icr.org January 9, 2013, accessed July 25, 2014.
  4.Tomkins, J. Human DNA Variation Linked to Biblical Event Timeline. Creation Science Update. Posted on icr.org July 23, 2012, accessed December 31, 2012.
  5.Tennessen, J. A. et al. 2012. Evolution and Functional Impact of Rare Coding Variation from Deep Sequencing of Human Exomes. Science. 337 (6090): 64-69.
  6.Fu, W. et al. 2013. Analysis of 6,515 exomes reveals the recent origin of most human protein-coding variants. Nature. 493 (7431): 216-220.
  7.Keinan, A and A. G. Clark. 2012. Recent Explosive Human Population Growth Has Resulted in an Excess of Rare Genetic Variants. Science. 336 (6082): 740-743.
  8.Thomas, B. 2012. A Recent Explosion of Human Diversity. Acts & Facts. 41 (9): 17.
  9.Jeanson, N. T. 2014. New Discoveries from 2,700 Species Comparisons. Acts & Facts. 43 (2): 9.
  10.Jeanson, N. T. 2013. Recent, Functionally Diverse Origin for Mitochondrial Genes from ~2700 Metazoan Species. Answers Research Journal. 6: 467-501.

  * Dr. Tomkins is Research Associate at the Institute for Creation Research and received his Ph.D. in genetics from Clemson University.

  Cite this article: Jeffrey Tomkins, Ph.D. 2014. Genetic Entropy Points to a Young Creation. Acts & Facts. 43 (11).

   

• ГЕРБ и РБ договориха 20 приоритета

  

  20 приоритета ще залегнат в програмната декларация, която вчера беше обсъждана повече от 5 часа на среща между ГЕРБ и Реформаторския блок. „Срещата изчисти част от текстовете. Остават само редакционни корекции, които тази вечер и утре до обяд (днес – б.р.) ще огледаме и двете групи. На практика общо взето сме приключили с програмната декларация по ключови приоритети. Има 20 отделни теми по отделни приоритети, които са обяснени за програмна декларация достатъчно подробно с подточки“, заяви след преговорите лидерът на ДБГ Меглена Кунева.

  „Имаме общ документ, който отразява принципите и приоритетите на ГЕРБ и Реформаторския блок. Този документ ще бъде представен на Патриотичния фронт и АБВ в опитите ни да търсим по-широка обща подкрепа за нашите цели“, каза и Томислав Дончев от ГЕРБ. Ако програмната декларация бъде приета, както сме я изготвили, това ни дава достатъчно сигурност, че има смисъл да се направи едно стабилно управление на България, добави Кунева.

  От думите на участниците в срещата се разбра, че на нея не са обсъждани структура и състав на бъдещото правителство. Преди началото на срещата Томислав Дончев изненадващо обяви, че влизат с 3 варианта да преговарят с блока. Сред тях имаше и ново предложение – правителство с мандата на ГЕРБ, но премиер „примерно лидерът на ДСБ Радан Кънев“. Другите са известните – кабинет на Бойко Борисов или нови избори.

  „Освен титулярния вариант правителство с премиер Бойко Борисов, ако има несъгласие, свързано с позициите в кабинета и с персоналния състав, сме готови на други варианти, включително и да подкрепим правителство с премиер примерно г-н Кънев“, заяви преди началото на разговорите Томислав Дончев, а по-късно от пресцентъра на партията уточниха пред журналисти, че се говори само за варианти за управление с мандата на ГЕРБ. „Това е интересно, но ние се концентрирахме върху програмната декларация. До вторник на обяд вероятно ще бъдем готови с всички останали елементи. Когато има програма, ще се намерят подходящи хора, които да я изпълнят“, коментира Кунева на въпрос ставало ли е дума кой ще оглави правителството.

  Дончев отново напомни, че от няколко дни настояват да получат колкото се може по-скоро предложенията на РБ и техните виждания за структура на Министерския съвет, както и секторите, по отношение на които те имат готовност да носят управленска и политическа отговорност. „Следващата необходима стъпка се нарича „коалиционно споразумение“, заяви още депутатът от ГЕРБ. „Отнасяме се с уважение от необходимостта да протекат още вътрешни консултации, но часовникът оттук нататък цъка много безмилостно. Ако имаме силна политическа формула, нямаме никакво основание да бавим и да чакаме. Ако ще имаме правителство, изобщо не е необходимо да се изчерпва срокът докрай. Ако има съгласие, готовност, обща воля, сме в състояние да внесем в Народното събрание предложение за Министерски съвет и по-рано от предвидения в конституцията срок“, уточни той.

  От страна на Реформаторския блок вчера в срещата участваха лидерите на ДБГ Меглена Кунева и на СДС Божидар Лукарски, зам.-председателят на ДСБ Петър Москов, лидерът на НПСД Корман Исмаилов и депутатът Николай Ненчев. ГЕРБ се представлява от Дончев и Румяна Бъчварова.

  Източник:  в. „Сега“

  Снимки: Борислав Николов

  –

• Ник Валенда премина по въже между два небостъргача в Чикаго (Видео)

  Американски акробат Ник Валенда днес премина по въже между два небостъргача на Чикаго, със завързани очи и без обезопасителни мерки.

  

  „Досега не бях правил нещо подобно и за мен това бе своеобразно изпитание. Исках да покажа на целия свят, че ако човек следва мечтите си и никога не се предава, може да постигне много“, отбелязва 35-годишният Валенда в интервю за Ен Би Си.

  Американският телевизионен канал „Дискавъри ченъл“ предаваше пряко изявата на Ник Валенда (Nik Wallenda).

  Акробатът посвети „разходката“ над Чикаго на прадядо си Карл Валенда, загинал през 1978 г. при преминаването по въже, опънато между две сгради в Пуерто Рико.

  Ник Валенда, започнал кариерата си на акробат на 2-годишна възраст, има седем постижения, вписани в Книгата на рекордите на Гинес.

  Последното е от лятото на миналата година, когато без защитни средства мина над Гранд каньон, един от най-дълбоките в света, разположен в щата Аризона. Стоманеното въже, дебело 5 см, бе опънато на рекордна височина от 457 м.

  Източник: БТА

  

  Видео от днес;
  
  .

• <<
• 1
...
• 94
• 95
• 96
• 97
• 98
• 99
• 100
• 101
• 102
• 103
• 104
...
• 415
• >>