Авторски
- Презентация в Кишинев на биографичния албум на писателя Иван Вълков
.
В Българската библиотека „Христо Ботев” в Кишинев се състоя тържествена презентация на биографическия албум на писателя от бесарабско-български произход Иван Вълков, озаглавен „Не хлебом единым жив человек!”. Събитието бе посветено на 85-годишнината от рождението му и събра негови колеги, приятели и почитатели.
.
.
Албумът съдържа богат снимков материал, който проследява основните етапи от биографията, професионалната кариера, както и творческата и обществена дейност на Иван Вълков. Модератор на събитието беше д.и.н. Иван Думиника (Научното дружество на българистите в Република Молдова), който подчерта значението на това издание като допълнение към мемоарите на писателя, издадени година по-рано под заглавието „Судьба, судьбинушка…”.
.
.
По-задълбочен литературен анализ на творчеството на Иван Вълков направи д-р Елена Рацеева, която акцентира върху основните произведения на автора и неговия принос към съвременната бесарабско-българска литература.
.
.
Свои впечатления за албума споделиха също д-р Светлана Прокоп от Института за културно наследство, както и д-р Марина Мирон и Анжела Олъреску, които се изказаха по отношение на значимостта на този труд за съхраняването на паметта за живота и делото на Вълков.
.
.
Специално внимание бе отделено на дългогодишната му преподавателска дейност в Кишиневското техническо училище № 1, където Вълков работи близо 50 години и където остави незабравима следа. Бивши колеги споделиха спомени и впечатления, изразявайки признателност към неговия принос в образователната сфера.
.
.
В края на събитието, авторът благодари на всички присъстващи за уважението и подкрепата. Той отговори на въпроси на своите читатели и направи емоционален заключителен извод за значението на духовните и културни ценности в живота на човека.
.
.
Пресслужба на Научното дружество на българистите в Р Молдова
Източник: ndb.md
.
- Отваряне вратите на „Св. Иван Рилски“ – Чикаго
На 19 октомври, в деня, когато Българската православна църква почита паметта на Св. Иван Рилски Чудотворец, в църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго ще има специално събитие.
.
19.10.2024 г. – Събитие по отваряне на вратите
на църквата „Св. Иван Рилски“На 19-ти октомври с радост обявяваме едно специално събитие, посветено на отварянето на вратите на нашата любима църква „Св. Иван Рилски“. Това е чудесна възможност да запалите свещичка и да се насладите на познатата църковна атмосфера, която отново ще оживее.
През деня ще бъдат налични доброволци, които ще се грижат за чистотата и уюта на църквата. За всички присъстващи ще осигурим лека почерпка с храна и освежаващи напитки.
Вашето присъствие и подкрепа ще бъдат безценни за нас.
Очакваме Ви с нетърпение и благодарност за всяка помощ!
5944 W Cullom Ave, Chicago, IL 60634
Източник: svivanrilski.com
- 200 имена на посочени за купувачи на гласове предаден на МВР, ДАНС и прокуратурата
Пълният списък: 200 имена на посочени за купувачи на гласове е предаден на МВР, ДАНС и прокуратурата
Копие от списъка на „Да, България!“
Статията е допълнена и редактирана в частта, засягаща съдържанието на списъка, изпратен от „Да, България!“ до МВР, ДАНС и Прокуратурата в 21.27 ч. на 8 октомври т.г.
Партия „Да, България!“ е подала до МВР, ДАНС и прокуратурата сигнал с 200 имена на купувачи на гласове в цялата страна. Това става ясно от публикация в страницата на партията във „Фейсбук“. Имената бяха огласени от неформалната организация „Български елфи“ (BG Elves). Списъкът подробно описва лицата, за които се твърди, че са активно ангажирани с купуването на гласове в отделните области на страната с техните собствени и фамилни имена, както и с прякорите, с които са познати. Информацията включва и данни, свързани с това, за коя политическа сила тези лица се явяват представители и купувачи на гласове.
„За истината“ получи още на 7 октомври списъка, съставен от „Българските елфи“ (виж линка по-долу).
Списъкът на „Българските елфи“ с посочените като купувачи на гласове
На 8 октомври „Да, България!“ изпрати до МВР, ДАНС и прокуратурата сигнала си, придружен от списък, в който липсваше името на водача на листата на „Продължаваме промяната – Демократична България“ в Габрово Богомил Петков. (копие от сигнала – в прикачените файлове в края на текста). Според народния представител Ивайло Мирчев, който пръв започна да оповестява имената на лица, за които се твърди, че са купувачи на гласове, предстои уточняване и проверка на имената в списъците, след което ще бъде оповестена допълнителна информация по тях.
„Публикуваните списъци представляват законен повод по смисъла на чл. 208 от НПК и по същия следва да бъде извършена проверка с цел евентуално започване на досъдебно производство“, пише в публикацията на „Да, България!“.
Според текста хората, които стоят зад оповестените имена и прякори са реална заплаха за националната сигурност заради погазването на демократичните принципи на правовата държава. „Липсата на реакция от страна на българските институции е абсолютно недопустима с оглед рисковете пред които е поставена националната сигурност и честността на предстоящите избори, пише още в публикацията във Фейсбук. Налице са основания за пълна, всеобхватна и обективна проверка, по която в кратки срокове трябва да има публичен отчет“.
От Габровската Окръжна прокуратура съобщиха за медиите, че са се самосезирали по публикации в медиите за лице с прякор Памперса, посочен като основен купувач на гласове в района.
.
Източник: „За истината“
.
- Престъпления против избирателното право
.
Автор: Алеко Константинов (1863-1897)
Коментарии на чл. 128, 131, 133, 134 и 135 от Наказателния кодекс
Член 128. Който със сила или заплашване възпрепятствува на някой избирател да упражни свободно своето избирателно право, при каквито и да е избори, назначени по разпореждание на властта, или пък с викове и други противозаконни средства разтури бюрото, или разгони някои от членовете му, наказва се с тъмничен затвор до една година, ако същевременно не е извършил престъпление, за което в закона е предвидено по-тежко наказание.
Съдържанието на цитирания член, макар и да е твърде ясно от само себе си, но за да се отстрани всяка възможност за изопачено тълкувание, не е излишно да разясним с няколко думи същинското му значение: под думата сила се разумява не статическа, потенциална сила, а сила разживена и проявена в известно действие; също тъй под думата заплашване трябва да разбираме застрашавание, заканвание, изразено в действие, в думи или в символически знакове. Така щото, ако изборните места бъдат опасани с войска или с жандармерия, с насочени напред щикове – това не значи, че спрямо избирателите се упражнява сила или заплашвание, ако войската или жандармерията си стои тихо и мирно. На българския избирател не остава, освен да се заюсне и да прескочи над главите на войската, или пък храбро да се наниже на щиковете и като премине на другата страна, да отиде свободно да упражни своето избирателно право. Огражданието на изборните места с щикове има за цел да даде възможност на българина да прояви своята храброст; а пък на цял свят е известно, какво чудо храброст е в състояние да развие балканският юнак, за да запази народния суверенитет. Последните десет години от политическия ни живот са най-ослепителното доказателство.
Член 131. Който, при каквито и да е избори, назначени по разпореждание на властта, подкупи някого от избирателите с пари, дарове или други имотни облаги, било да упражни или не своето избирателно право, или пък да го не упражни по определен начин, наказва се с тъмничен затвор до една година или с глоба до петстотин лева.
Със същото наказание се наказва и подкупеният избирател.И този член е също тъй ясен, както и предидущият. Запретява се да се влияе на избирателите с подкуп, било с пари, с дарове или други имотни облаги, а инак агитацията е съвсем свободна, стига само да се ограничава с едно морално влияние. Нищо противозаконно няма например в следующия начин на агитирание:
Господин Старши:
– Недобори нали имате?
Селяните-избиратели:
– Дал Господ, господин Старши.
– Пътя нали не сте го направили?
– Епа, не могохме.
– Знаете ли какво ще рече екзекуция?
– Слушали сме, да пази Бог…
– Как вий мислите, ако си стисна така ръката, мога ли да разкъртя някому зъбите?
– Можеш, оти да не можеш, като го писува законо.
– След това, кажете: симпатизирате ли ми?
– Кое кайш?
– Обичате ли ме?
– Тебе ли?… Иска ли питане… Обичаме те…
– Е, като ме обичате, сещате ли се кого трябва да изберете?
– Ете, както кажеш, твоя милост.
– Санким, ако не се сещате, аз мога да ви дам да разберете…Този начин на агитирание, понеже не е съпрежен с подкуп или с обещание на материални облаги, носи названието агитация чрез морално влияние. Това е едно средство, с което можем да се гордеем, защото е изникнало на наша национална почва. Белгия, струва ми се, е останала малко назад в това отношение. Наистина, и там влияят, но не до тази степен морално.
Член 133. Който, при каквито и да е избори, назначени по разпореждане на властта, унищожи, скрие, добави (умножи), промени или преправи избирателните бюлетини, или пък по друг измамлив начин преиначи същността на изборния глас, или осуети, или преиначи резултата на станалия избор, наказва се с тъмничен затвор до две години.
Бъде ли това извършено от оногова, комуто е възложено да ръководи изборите, то наказанието е строг тъмничен затвор до пет години.Този член, както виждате, не се нуждае от коментари, неговата целесъобразност се хвърля в очи. Очевидно е, че законодателят е искал да се избегне нуждата от унищожаване, скриване, добавяне, промяна или преправка на бюлетините. Това отнема много време, изисква особена опитност и е съпрежено с неприятности. А за да се избегне всичката тази сложна процедура, не остава, освен да се напълнят урните предварително с бюлетини и тогава няма да има нужда да се унищожават, скриват, добавят, променяват бюлетините и не ще бъде възможно да се осуети или преиначи резултатът на станалия избор, каквито бюлетини и да попаднат в урните. Разбира се, че за да се избегнат погрешките, трябва за всеки случай да се вложат в урните повече бюлетини от числото на избирателите.
Член 134. Който, при каквито и да е избори влиза с оръжие или държи оръдие за нанисание побой, наказва се с тъмничен затвор до шест месеца.
Редакцията на този член е малко неясна и може да даде повод за неправилно тълкувание, затова, нека се постараем да разясним същинския й смисъл: преди всичко, в този член бие в очи думата влиза. Който влиза с оръжие, се наказва, значи – argumentum а contrario, – който излиза из вътрешните стаи, зад бюрото, не подлежи на наказание, макар и да е въоръжен, даже с топове. И това е твърде естествено: законодателят се стреми да запази неприкосновеността на свещените урни. Както в древните римски храмове весталките са пазили неугасимия свещен огън, по същия начин днес пазят у нас урните. За пазители се избират обикновено хора с ангелски души, невинни и непорочни. На тия съвременни весталки законът запретява само „да държат оръдия за нанисание побой“, сиреч да ги държат постоянно в ръцете си; и затова те, горките, са принудени да носят оръдията си из джобовете и под дрехите си. Това е жестоко за невинните весталки, но… dura lex sed lex!
Както видяхме, законът наказва оногова, който влиза с оръжие в избирателното събрание, следователно оня, който не влиза вътре, а стои пред вратата на изборното място – може да си избере една добра позиция и да разстреля цялото человечество. Впрочем, това е толкова ясно, щото не се нуждае от никакви разяснения.
Член 135. Който гласува или пък се яви да гласува под чуждо име при избори, назначени по разпореждание на властта, наказва се с тъмничен затвор от един до шест месеца.
Наказанието, предвидено в този член, не се налага на избирателите от католическо вероизповедание, когато те гласуват по няколко пъти, под разни имена, понеже законът наказва само ония, които гласуват под чуждо име, а на католиците, както е известно, при миропомазанието им дават по няколко свои имена. Тъй например, един Август-Каролина-Непомук-Себастиян може да гласува като Август, сетне като Каролина и тъй нататък, и той не подлежи на наказание, понеже не гласува под чужди, а под свои имена.
„Със същото наказание се наказва и онзи, който гласува няколко пъти в една и съща избирателна околия…“
Коментариите към първата алинея на чл. 135 се отнасят и към настоящата.
„Или пък, откато е гласувал в една околия, явява се и гласува в друга околия.“
От редакцията на тази последна алинея се вижда, че на наказание подлежи оня, който се яви и гласува в разни околии, а следователно, който гласува в няколко околни без да се яви – не подлежи на наказание. От друга страна трябва да забележим, че това наказание може да постигне само птиците небесни, понеже само те са в състояние да се явят в един и същи ден в няколко околии, а за един человек ще бъде доста уморително да гласува преди пладне, например в Босилеград, и да се яви след пладне да гласува в Акадънлар. Най-сетне и самите файтонджии едва ли ще се съгласят да си морят толкова конете. Тъй щото от тази страна общественият ред е гарантиран.
Като принасям своята скромна лепта на общия жертвеник, предвид на предстоящите избори, моля почитаемата редакция на в. „Знаме“ да ми направи чест, като напечати в подлистник горните коментарии.
10 ноември 1896 г.
С почитание Въса Пъцова,
родом от Белгия.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Алековият фейлетон „Престъпления против избирателното право“ е писан в навечерието на изборите за IX Обикновено народно събрание (произведени на 17 ноември 1896 г.) и публикуван за първи път във в. „Знаме“ на 13 ноември 1896 г. Подготовката на изборите за IX Обикновено народно събрание е била съпроводена с големи насилия върху населението, за които говорят многобройните дописки до в. „Знаме“ от Пещера, Никопол, Рахово, Шумен, Трявна, Ловеч и др. Поради насилията, извършени от полицията, жандармерията и разни шайки, IX Обикновено народно събрание е било наречено IX Полицейско народно събрание.
От: „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2 (изд. „Български писател“, С., 1974) и webstage.bg..
- BG Crafts Gallery идва в Чикаго. Изложба „Горещо лято“
.
BG Crafts Gallery идва в Чикаго
Присъединете се към нас за една пленителна изложба на българско изящно изкуство и занаяти!
• Дата: 18 октомври 2024 г.
• Час: 18:30 ч.
• Място: Културен център „Магура“Влезте в света на изящното творчество и се потопете в пленителната красота на българското изобразително изкуство и занаяти!
Сърдечно Ви каним на изключителна изложба в престижния Културен център и библиотека „Магура“. Открийте богатото културно наследство на България чрез хипнотизираща витрина от съвременни артистични изрази.
Възхитете се на умелите мазки с четка, сложните дизайни и живите цветове, които вдъхват живот на българското изкуство. От зашеметяващи картини до сложни бижута, всяка част разказва уникална история.
Изживейте традиционната изработка: Станете свидетел на прецизната изработка зад сложните текстилни изделия, богато украсените бижута и много други!
Открийте богатите традиции и техники, предавани от поколения.
Потопете се в разтърсващите душата мелодии и ритмични танци на България.Отдайте се на пазаруване, различно от всяко друго! Разгледайте подбрана колекция от ръчно изработени предмети, включително картини, бижута, текстил и др. Вземете у дома частица българско изкуство, която да пазите завинаги.
Отбележете в календара си 18 октомври 2024 г., от 18:30 ч., и се присъединете към нас в Културен център и библиотека „Магура“, за една незабравима вечер на българското изобразително изкуство и занаяти.
Нека отпразнуваме красотата на българската култура и подкрепим талантливите художници и занаятчии, които правят това възможно.
Вход свободен! Запазете своето място сега и станете част от този необикновен празник на българското изкуство и занаяти.
Събитието във Фейсбук ТУК
.
- Български културни събития в Чикаго през октомври
.
Календар на културните събития на българската общност в Чикаго
за месец октомври 2024 г..
Традиционен есенен базар на ръчното изкуство
Дата и час на провеждане: 6 октомври 2024 г., неделя | 11:00 АМ – 4:00 РМ
Място на провеждане: Център „Малката България“
832 Lee St, Des Plaines, IL 60016.
Sip and Paint Party „Fall in Paris“ – клас по рисуване
Дата и час на провеждане: 12 октомври 2024 г., събота | 7:30 PM
Място на провеждане: Bulgarica Center
1120 S Elmhurst Rd, Mount Prospect, IL 60056.
Chicago Folk Festival 2024
Дата и час на провеждане: 13 октомври 2024 г., неделя | 4:00 PM
Място на провеждане: Al Larson Prairie Center for the Arts
201 Schaumburg Court, Schaumburg, IL 60193.
„Светли хоризонти“ – изложба акрил на художника Люсиен Димитров
Дата и час на провеждане: 19 октомври 2024 г., събота | 7:00 PM
Място на провеждане: Bargena Gallery / Bulgarica Center
1120 S Elmhurst Rd, Mount Prospect, IL 60056.
Презентация на книгата „Отразена светлина“, автор Снежана Галчева
Дата и час на провеждане: 20 октомври 2024 г., неделя | 4:30 PM – 6:30 PM
Място на провеждане: Bulgarica Center
1120 S Elmhurst Rd, Mount Prospect, IL 60056.
Панаир на детската книга
Дата и час на провеждане: 26 октомври 2024 г., събота | 9:00 АM – 1:00 PM
Място на провеждане: Център „Малката България“
832 Lee St, Des Plaines, IL 60016.
Детски бал с маски по случай Деня на Вси Светии
Дата и час на провеждане: 26 октомври 2024 г., събота | 5:00 РM – 7:00 PM
Място на провеждане: Център „Малката България“
832 Lee St, Des Plaines, IL 60016.
Източник: Генерално консулство на Р България в Чикаго
.
- Годишните награди на Програма „Достъп до информация“
.
Програма „Достъп до информация“ връчи вчера в София годишните си награди за принос в областта на свободата на информация, по случай Международния ден на правото да знам, който се чества всяко година на 28 септември. Церемонията се състоя в Литературен клуб „Перото“ в Националния дворец на културата, с участието на граждани, журналисти, представители на граждански организации и на държавни институции.
Наградите за 2024 година са в традиционните шест категории. Кои са носителите на наградите в отделните категории и защо са наградени може да се разбере от материал по темата на БТА, откъдето препубликуваме тази информация.
.
Категория „Гражданин, използвал най-активно правото си на информация“
Награда „Златен ключ” се присъжда на
Владислава Цариградска за активно използване на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за търсене на информация относно събития и действия в правосъдието, които застрашават независимостта и правилното функциониране на съда. Съдия в Плевенския окръжен съд, тя води битка за установяване на истината за начина, по който през юни 2022 г., през компютри във Върховния административен съд, е осъществен при смущаващи обстоятелства електронният вот за избор на съдии във Висшия съдебен съвет. Именно благодарение на тези нейни действия въпросът за евентуална манипулация на съдийските избори става широко известен и дава мотиви за работа върху законодателни промени за механизма на провеждане на изборите.
Почетна грамота получава:
Д-р Елена Георгиева-Иванова за активно използване на ЗДОИ в търсенето на информация, свързана с нарушения в най-голямата университетска АГ болница в страната „Майчин дом“. Целта на подадените заявления е да се докаже неоспоримо, че ръководството на СБАЛАГ „Майчин дом“ управлява болницата по начин, който не отговаря на изискванията на нормативната уредба на страната, това води до неправомерно разходване на публични средства и повишаване на текучеството на персонала в лечебното заведение, което от своя страна застрашава живота на пациентите.
.
Категория „Неправителствена организация, упражнявала най-активно правото си на достъп до информация“
Награда „Златен ключ” се присъжда на
Неформално обединение на граждани „Вода за Омуртаг“, борещо се за осигуряването на постоянно течаща чиста питейно-битова вода за Община Омуртаг, където няма постоянно водоснабдяване от 50 г. насам. От обединението използват ЗДОИ, за да получат достъп до различни документи от значение за решаването на кризата с водата. Проследяват междуинституционалната кореспонденция по проблема и показват конкретните ангажименти, които различните отговорни лица са поели в многото си срещи с други институции. Мащабната гражданска инициатива превръща казуса “Вода за Омуртаг” в проект, който ангажира вниманието на цялата държава и създава внушително информационно покритие по темата, за която всеки е чувал, с цел проблемът с водоснабдяването на Омуртаг постепенно да намери своето решение.
Почетна грамота получава
Гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, регистрирана в гр. Бурса, Турция, която търси справедливост за жертвите от периода на тоталитарния комунистически режим по т.нар. „Възродителен процес“. Членовете на организацията търсят информация с помощта на ЗДОИ от Прокуратурата на Република България относно извършени или не извършени действия от органите, за да се установят фактите и да се проведе ефективно разследване и наказване на виновните за събитията в края на 80-те години, довели до насилие, погазване на права и изселването на над 350 000 българи от турски произход зад граница.
.
Категория „Най-добра журналистическа кампания/материал, свързан с правото на достъп до информация“
Награда „Златен ключ” се присъжда на
Валя Ахчиева, разследващ журналист, за разтърсващото разследване (“За Даная, лъжата и болницата“; “Оплетени в лъжите за Даная“), което с помощта на едно заявление по ЗДОИ разкрива пороците на здравната система в България чрез трагичната история на 15-годишната Даная, загубила живота си в болница „Пирогов“ през май 2023 г. Крайният резултат от журналистическото разследване е промяна в нормативната база и в порочна процедура на НЗОК. С помощта на ЗДОИ Валя Ахчиева разкрива истината за корупционни практики в здравната ни система, заплащани с цената на невинни човешки животи.
Почетна грамота получава
BIRD (Бюро за разследващи репортажи и данни) за активно използване на ЗДОИ в разследванията, които правят. Медията подава заявления до различни институции като Министерството на финансите, Националната агенция за приходите, Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и др. Един от важните случаи, по които разследването е направено и с помощта на ЗДОИ, е свързан с достъп до документите от арбитражното дело между Оманския фонд и държавата, представлявана от Министерството на финансите.
.
Категория „Институция, организирала най-добре предоставянето на информация за граждани“
Награда ”Златен ключ” се присъжда на
Община Ружинци, която стриктно и последователно изпълнява задълженията си по ЗДОИ. Администрацията и кметът на общината са отворени към населението и медиите, публикуват актуални данни за дейността си в социалните мрежи и важна за жителите на общината информация. Секцията за „Достъп до информация“ на интернет сайта на общината съдържа необходимите данни и се обновява периодично.
.
Категория „Институция, която не изпълнява задълженията си по ЗДОИ“ и нарушава правата на гражданите
Антинаграда „Катинар” се присъжда на
Столична община, заради продължаващата непрозрачност в тази община, която се наблюдава вече няколко мандата. В периода 2014-2016 г. Столична община е в топ 20 от най-добрите институции според рейтинга на активната прозрачност на ПДИ. Оттогава обаче се наблюдава спад и през 2024 г. най-голямата община, с най-големия бюджет в България, се намира вече на 61-во място. Пропуски се наблюдават както при активното публикуване на информация на интернет страницата на институцията, така и при отговарянето на заявления, подавани по реда на ЗДОИ.
„Срамота“ получава
АЕЦ „Козлодуй“ за системни откази да предоставят по ЗДОИ информация от обществен интерес, както и за заведеното (макар и вече прекратено) SLAPP дело, срещу носителя на Златен ключ за 2023 г. Наталия Станчева.
.
Категория „Най-абсурден и/или смешен случай за достъп до информация“
КПК/КОНПИ, които отказват достъп до решенията си за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество за периода от 2018 г. до началото на 2022 г. След заведено дело съдът се произнася, че решенията на Антикорупционната комисия за отнемане на незаконно придобито имущество не могат да са служебна тайна и трябва да се предостави достъп до тях. КПКОНПИ предявяват иск за нищожност на съдебното решение, но той е отхвърлен. През 2024 г. КОНПИ (новото наименование на Комисията) отново отказва достъп до същата информация, с мотиви че тя представлява лични данни и друга защитена тайна – въпрос, по който съдът вече се е произнесъл в обратния смисъл. Също така, предвид разделянето на Комисията на две отделни юридически лица (КПК и КОНПИ) с един и същ персонален състав, институциите мълчат по поставения по реда на ЗДОИ въпрос дали членовете получават две отделни заплати за участието си в двете комисии поотделно, в какъв размер са техните брутни заплати и как се формират.
„Срамота“ получава
Община Петрич – в отговора си на заявление по ЗДОИ кметът на Петрич се позовава на факта, че заявителят СНЦ „Такси клуб-България“ е регистриран в София, а търси информация за общинския бюджет и размера на събрани такси и данък върху таксиметров превоз в Петрич. Според Закона за публичните финанси кръгът на лицата, които имат право да контролират съответния общински бюджет и да търсят информация, свързана със средства от този бюджет и изразходването му, е ограничен до „местната общност“, т.е. граждани с регистрация на територията на съответната община. Абсурдно е при упражняването на право, гарантирано за всеки български гражданин, чужденец и дори хора без гражданство, да се прави преценка на местожителството на заявителя.
Пълната обосновка за всяка от получените 34 номинации може да се види на специалната страница за Деня на правото да знам ТУК. Интервюта с наградените ще бъдат публикувани в бюлетина на Програма „Достъп до информация“, както и на специалната страница за Деня на правото да знам.
Следва видеозапис от церемонията.
.
.
- Училище „Българика“ – Чикаго отвори врати за първи път
.
Откриване на новата учебна година в училище „Българика“
На 15 септември 2024 година училище “Българика” отвори врати за първи път, посрещайки с вълнение своите ученици, родители и учители. Денят ще остане запомнен като началото на едно ново пътешествие в света на знанието за всички деца, които прекрачиха прага на училището.
.
.
Учениците бяха топло приветствани от своите преподаватели – г-жа Велина Драмска и г-жа Тоня Денева. Всяко дете беше посрещнато с мед, питка и китка здравец, символи на здраве, благополучие и успех през предстоящата учебна година. Прозвуча и дългоочакваният училищен звънец, който оповести началото на първия учебен ден.
.
.
“На добър час, скъпи ученици!” – заявиха учителите в своето обръщение, като пожелаха на всички успешна и ползотворна учебна година. Те благодариха на родителите за доверието и споделиха своята увереност, че училище “Българика” ще бъде място, където знанието е ценено и ще го развиваме заедно.
.
.
С много радост и вдъхновение училището започва своето образователно пътуване, а учениците с нетърпение очакват новите знания и предизвикателства, които им предстоят.
.
.
Текст и снимки:
Център „Българика“
Източник: Bulgarica.org
.
- „Гранитиада“ – най-странният фестивал в България?
В началото на месеца на редакционния ни имейл получихме покана за пореден фестивал в България. На страниците на Еврочикаго често отразяваме събития в Родината, понякога съвсем непопулярни, но с благородни цели. Поради намеления ни екип, не успяхме да побликуваме обявата за събитието, но сега след провеждането му не можем да не го отразим.
Ето обявата…
На 7 септември ще се състои второто издание на Фестивал за любитеско изкуство Гранитиада. Фестивалът е събитие, което обединява любители на изкуството от всички възрасти. Тази година ще имаме възможност да се насладим на прекрасни изложби, да участваме в творчески работилници, да се потопим в света на традициите и да се забавляваме с музика и танци. Една от най-интересните части от програмата са творческите работилници, водени от известни художници. Те ще ни научат на нови техники и ще ни вдъхновят да създадем свои собствени произведения. Също така, ще имаме уникалната възможност да присъстваме на възстановки на традиционни ритуали, които ни връщат към корените ни.
Фестивалът Гранитиада е място, където всеки, независимо от възрастта или уменията си, може да изрази своята креативност. Фестивалът е не само възможност да се развивате творчески, но и да се срещнете с нови хора, да прекарате приятно времето си и да подкрепите местната общност. Присъединете се към нас и бъдете част от това незабравимо преживяване!
Фестивалът се провежда по проект „Творческа програма Гранитиада“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria, по програма „Любителско изкуство“.
.
.
Репортажи за събитието откриваме в stz24.com и plovdivskinovini.bg.
Ето няколко реда от първата публикация, а след тях следва пълният текст на втората публикация, чийто автор е Ралица Димитрова.
На площада пред читалишето се разгърнаха множество творчески ателиета, където деца и възрастни имаха възможността да се докоснат до различни видове изкуство. Под ръководството на талантливи художници, участниците създаваха свои собствени шедьоври, използвайки разнообразни материали и техники. Ателие по живопис на художника от Гранит Таньо Павлов, Ателие по приложни изкуства, ателие по цианотипия, ателие за изработка на сувенири, където посетителите можеха да сътворят свой уникален сувенир – Гранитския дъб, за който се счита, че е почти на 1690 г.
Едно от най-атрактивните събития на фестивала беше ретро фотосесията „Капсула на времето“, която пренасяше посетителите в различни периоди на ХХ век. В читалището беше подготвена специална експозиция с автентични костюми от разни епохи, където всеки желаещ можеше да се преобрази и да се снима на фона на етнографската експозиция „Изчезващия свят на ХХ век“ в читалището в Гранит.
Гвоздеят на програмата бе тричасовият концерт на нестандартните групи ФРЕЯ (староскандинавска, викингска, старогерманска и старославянска музика), Етногрупа КЕМИНДЖИДЖИ и необичайните етноинтернешънъл музиканти от ГРОМЪ ПАДИНА, с техните български, еврейски, гръцки и други обработени мелодии. Освен творческите ателиета, изложбите и музиката, посетителите имаха възможност да се насладят и на базара на местни екохрани, сувенири, старинни игри и местни ритуали, дегустация на местни вина и други.
.
.ГРАНИТИАДА – НАЙ-СТРАННИЯТ ФЕСТИВАЛ
Знаете ли село Гранит? Не е голямо село и, ако сте го чували, навярно е покрай Гранитския дъб, най-старото дърво у нас и в Европа – почти на 1690 г. Но от 1-2 години има вече немалко, които са го чували покрай Фестивала ГРАНИТИАДА – едно необичайно „сборище“ на етногрупи, етноритуали, художници, танцьори, изложби и забавни игри.
Ала не това е най-странното.
Не съм била на първия, но тази събота, на връщане към София, трябваше да посетя близката приятелка на майка ми, леля А. в Гранит. Пристигнахме по обед и още в предишното село Оризово видяхме големите постери с Програмата на Втория фестивал – творчески ателиета, базари, музикална програма, ритуали, етносбирка с ретро фото и пр. Доста богато за фестивал в малко село, та нямаше как да не ни заинтригува. И с леля А. веднага се поразходихме около площада с кметството и читалището, където щеше да започне феста към 16 ч.
Постери, програми на фестивала и голям транспарант ФЕСТИВАЛ ГРАНИТИАДА – нормално. Някакви малки деца влизат и излизат от читалището, изнасят хартии и други неща нанякъде – очевидно някаква бригада за почистване… А наблизо виждаме трима стройни младежи и девойки да почистват и плевят треви, израснали до кръста, да облагородяват пространството около нещо, което се оказа после обществената тоалетна. И изведнъж… чуваме, че те си говорят на… английски! Стана ми любопитно, поздравих ги и питам: „Извинете, кои сте вие, откъде сте?“. Единият младеж се оказа IT спец от София, дошъл за уикенда тук и решил да помогне, а другите двама – италианец и холандка, дошли за малко по покана от Фейсбук. „Ама защо вие чистите, няма ли местни хора, няма ли кметство с общ работник?“= „Е, има, но кметът не може да накара никого от тримата работници да чисти… – та затова ние решихме да помогнем за събитието…“. „Моля ?! Кметът не може да си накара работниците да свършат работа?“= Ама че странен кмет, ама че нагли работници…
Реших да погледна и тоалетната, но и леля А., и чуждите доброволци завикаха: „Не, не, недейте, хайде по-късничко!“. „Какво, не е почистена ли?“ Леля А. ме задърпа настрани: „Ами не е, сигурно от година не е, не отивай наблизо.“ „Ама Фестивалът почва след 2 часа бе, лельо!“
В този момент от читалището излезе една руса жена с кофа, метли и други приспособления и се запъти към тоалетната. Оказа се ръководителката на проекта (чийто главен организатор е Читалището), социоложка от Пловдив. реших да не я безпокоим и се отправихме към читалището – огромна, хубава отвън сграда в познатия стил „соц-класицизъм“. Вътре две хубави момичета – оказаха се софиянки, току-що дошли на феста, впуснали се да помогнат доброволно – една доброволка… австрийка и няколко симпатични хлапета, кои ромчета, кои българчета. „Тук ли е шефката?“ (Разбирай – секретарката на читалището – в читалищата те са „директорите“ и единствени щатни лица.) „Ами не, няма я, не знаем ще дойде ли… (??!) „Ала нали почва фестивалът, кой отвори?“ „Е, дали са ключ на художника и проектната ръководителка.“ (В интерес на истината, секретарката-директорка я нямаше и при откриването на фестивала, а когато се появи към 6 часа, седна с приятелка отвън и май не помръдна почти по време на програмата, нито нещо каза, нито с гостуващите музиканти и артисти поговори, нито…)
Читалището има забележителна етноекспозиция „ИЗЧЕЗВАЩИЯТ СВЯТ НА ХХ ВЕК“, има и друга богата, но неподредена етноколекция – помещенията бяха почистени, но пък навътре… но по-добре да не се разпростирам.
Хайде сега отсреща в кметството. Но няма как да е „в“ кметството, защото кметството е, разбира се, заключено. Кметът го няма и щатната секретарка я няма. Отвън се въртят техниците от озвучаването, умуват как да вземат ток.
„А бе, лельо – питам приятелката на майка ми, – има ли друго културно събитие в селото, или това е единственото?“ „Не, мила, няма друго – тези фестивали са единственото.“ „Ами как така го няма кметът, няма я секретарката, пък и шефката на читалището? Не са ли това единствените лица, на които държавата плаща заплати в това село, за да поддържат общността, реда и чистотата, културата?“ „Е, така е… може да дойдат по-късно…“
Но да дойдеш „по-късно“ значи да дойдеш като гостенин, а не да помогнеш в организацията. Ала кметът и по-късно… ами не дойде, сещате се, нали. Пък и секретарката… ами и тя не дойде, поне не до 22:30, когато приключи фестивалната програма и си тръгнахме, за след това няма как да знам… 🙂 Но в замяна на това, когато една елегантна възрастна гостенка изпадна в спешна криза за тоалетна и местно момче опита да отвори вратата на кметството (музиката бе точно пред него), две лелки с викове го спряха, тъй като „секретарката ще го убие, ако ползват тоалетната Й!“ (??!)
В замяна на това програмата бе наистина страхотна – с атмосфера, с изненади, с чудна музика, старинни игри, ретро-фото, изложби и действащи ателиета, в които гостите опитваха да правят бижута, украшения, картини, кукли и т.н. Доброволци и любители направиха истинско събитие. Имаше публика откъде ли не – наред с местните гранитци, видях много хора от София, Пловдив и Стара Загора, Чирпан и околни села. Художници, археолози и дори… голяма група украински бежанци от Пловдив.
Още при откриването видях и г-жа Р. от Областната управа в Стара Загора – познаваме се от един скорошен семинар. Попитах я кмета ли чака, по негова покана ли идва. Оказа се, че съвсем не, кметът дори не знае, решила е даже да не се обажда предварително, а да пристигне да огледа събитието и подготовката. Поразказах и какво съм поразбрала, и двете с интерес зачакахме дали ще се появят все пак двете местни административни лица.
…Тц… Напразно.
Дори когато започна да се стъмва в разгара на фестивала след 7 ч., а площадното осветление така и не тръгваше и не тръгваше, хората от кметството не се появиха. А ставаше все по-тъмно… Чу се отнякъде, че кметът бил уговорил нещо да оправят лампите, но… разбира се, за другата седмица.
В 20 часа бе истинска тъмница (добре, че някакъв доброволец донесе импровизирана мощна лампа, та поне музикантите и тон-техниците да виждат къде пипат…) Чак към 21 ч. някакви лампи взеха да мигат, да мигат и да спират, мигнат, мигнат и пак спрат. Но настроението не спадаше и така до 22:30…
Един чуден фестивал, изнесен само от доброволци – но БЕЗ НИКАКВО УЧАСТИЕ на местните отговорни лица. Ами за какво ни е държавата?
Впрочем, какво чудно – в България можем да срещнем какво ли не…
.
- Водещите световни събития през изминалата седмица
.
Представяме ви някои от най-важните световни събития от отминалата седмица, според БНР. Очаквайте скоро нова рубрика на Еврочикаго за случващото се у нас и по света. Търсим желаещи да коментират събитията, като единственото условие е те да могат да го направят устно или писмено, като времето на коментара да не наджвърля 90 секунди.ПУТИН и ЧЕРВЕНИТЕ ЛИНИИ
Даването на зелена светлина на Украйна да използва далекобойно оръжие срещу Русия означава пряко участие на НАТО, Съединените щати и европейските държави във войната, предупреди руският президент Владимир Путин.
По думите на Путин само военнослужещи от НАТО могат да задават параметрите за ракетните удари, а те ще са възможни само ако се използват спътникови данни, с каквито Украйна не разполага.
ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ
И през тази седмица не стихваха военните действия. Украйна осъществи най-голямата си досега атака с дронове срещу руската столица.
Руската противовъздушна отбрана е унищожила над 20 украински безпилотни самолета около Москва.
Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов съобщи за загинала жена, а още един човек е бил ранен при атака на украински дрон срещу руската столица. Летищата Домодедово, Жуково и Внуково временно бяха затворени за въздушен трафик. Кметът на руската столица Сергей Собянин съобщи за избухнал пожар и десетки пострадали апартаменти в многоетажна жилищна сграда.
Нощните удари на дронове по жилищни райони не могат да се свързват с военни действия, подчерта говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
ДЕБАТ – САЩ: ХАРИС – ТРЪМП
Пренасяме фокуса на международния обзор отвъд Океана, където се проведе първият телевизионен дебат между вицепрезидента Камала Харис и 45-ия американски президент Доналд Тръмп. Словестният сблъсък, гледан от над 67 млн. зрители, който продължи 90 минути и бе излъчван по телевиция „Ей Би Си нюз“, обхвана широк спектър от въпроси. Започна от състоянието на икономиката, премина през правата за аборт, миграцията, здравеопазването, външната политика, войните в Украйна и Израел, и изтеглянето на американските военни от Афганистан.
Тръмп повтори тезата си, че ако е бил на власт войната в Украйна въобще нямаше да започне, но не отговори на въпроса дали иска победа за Украйна във войната срещу Русия:
Харис бе категорична, че ако Тръмп оглави Съединените щати, Украйна ще загуби.
Не липсваха и лични нападки.
Тръмп атакува Харис, че в качеството си на вицепрезидент не е направила достатъчно, за да овладее притока на мигранти през южната граница. И повтори твърдението си, че имигрантите нападат домашни любимци в Охайо, с което предизвика усмивката на опонента си:
След края на дебата двамата политици се разделиха без да разменят думи помежду си. Надделяват мненията, че победител е Камала Харис, защото е успяла да извади от равновесие Доналд Тръмп с нападки, свързани с популярността му.
Камала Харис е категоричният победител в дебата с Доналд Тръмп, коментира пред БНР доц. Искрен Иванов, политолог, преподавател в СУ и експерт по международна сигурност. Той добави, че тя е направила далеч по-убедително представяне, докато той е използвал стратегия, в която си е служил с неистини, полуистини и традиционната за него реторика.
Дебатът между двамата ще остане единствен, стана ясно по-късно от публикация на Доналд Тръмп в неговата социална мрежа.
КОСМОС
Първа разходка в открития космос за астронавти туристи. Цивилният екипаж на SpaceX влезе в историята през тази седмица, като взе участие в мисията Polaris Dawn. Така за първи път непрофесионални астронавти излязоха извън совалката в открития космос.
„Оттук Земята изглежда като перфектния свят“, с тези думи 41-годишният милиардер Джаред Айзкман посрещна космическата гледка. Именно той ръководи мисията Polaris Dawn на SpaceX, която, започна от космически център „Кенеди“ във Флорида.
Незабравимото преживяване е струвало на Айзъкман 200 млн. долара. Той е собственик на компания за обработка на плащания и с вече космически опит в миналото. Айзъкман, заедно със Сара Гилис, която е инженер от SpaceX, прекараха един след друг по около 15 минути частично извън кораба като надничаха от прикрепена към люк конструкция, наречена „Скайуокър“, оборудвана с ръкохватки и опори.
Целта на Гилис бе да бъде тествана следващо поколение екипировка, разработена от компанията на Илън Мъск.
Корабът, носещ името „Ризилиънс“ с четирима души на борда, ги отведе до 1400 км височина. Никой човек не е стигал толкова далеч от мисиите Аполо на НАСА през 70-те години.
.
- Откриване на учебната година в Българското училище в Сао Пауло
.
БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В САО ПАУЛО ОТКРИВА НОВАТА УЧЕБНА 2024/2025 г.
Откриването на нова учебна година в България традиционно носи със себе си висок заряд на тържественост, изпълнена с много емоции.
.
.
Тук, в Бразилия, верни на традиците, имаме възможността да съчетаем Светлата българска дата 22 септември – Денят на Българската независимост и Откриването на новия учебен сезон. Събитието ще се състои на самата дата, 22 септември, неделя, от 12 часа, с празничен обяд в ресторант Ibotirama 2004, R. Augusta, 1236 – Consolação, São Paulo – SP. Освен празничният обяд, в програмата са включени дегустации на български ястия, раздаване на новите учебници и помагала, получаване на свидетелствата за завършен клас, изненади.
Поканваме всички представители на българската общност в Бразилия, приятели на България и български потомци да отбележим заедно двете събития!
Българско училище в Сао Пауло, Бразилия
Източник: Еscolabulgara.com.br
.
- Дебатът Харис v/s Тръмп
.
Пълен запис на снощния предизборен дебат между Доналд Тръмп и Камала Харис.
Видеото е на The Wall Street Journal.
.
.
- За живота и делото на Иван Михайлов
.
В навечерието на 103-я Конгрес на Македонската патриотична организация (МПО), който ще се проведе този уикенд в Гранд Рапидс, Мичиган, българското генерално консулство в Чикаго публикува на ФБ страницата си разработка на стажантката Ива Токушева за живота и делото на Иван Михайлов.
“Всеки съзнателен човек има върховния дълг да прави всичко, за да запази духовната общност на нацията, независимо от политическите граници, които я разделят.” – Иван Михайлов
В живота на всеки народ има личности, които се превръщат в символи на борбата за свобода и справедливост. За българите един от тези символи е Иван Михайлов, фигура, която продължава да резонира дълбоко в сърцата на българите от Македония.
.
.
Неговият живот и дело оставят неизличим отпечатък не само върху българската история, но и върху Македонската патриотична организация (МПО).
Иван Михайлов е роден на 27 август 1896 г. в Ново село, Щип, и израства в среда, пропита с идеали за свобода и национално обединение. След като завършва образованието си в Солун и Скопие, той се включва активно във Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), а през 1924 г. поема нейното ръководство и се утвърждава като лидер. В резултат, ВМРО се превръща, по думите на Трендафил Митев, в най-могъщата революционна организация в света.
.
.
Неслучайно през 1928 г. американският вестник „Чикаго Дейли Нюз“ пише за Иван Михайлов: „Той е вдъхнал нов живот в революционната организация и неговото име е станало прочуто из цяла Югоизточна Европа. Той е станал една легенда.“
Освен това, във „Вашингтон Пост“ през 1934 г., Арч А. Мърси подчертава:„Прогресът на ВМРО се дължи в голяма степен на лидерството на Иван Михайлов… Този водител днес се очерта като един от най-големите конспиратори и революционери в света. Културен и пътувал, той има качествата на цивилизован човек, какъвто и е. Обаче, верен на своята кауза, той е твърд и действува с бързи и унищожителни ефекти…“
Едни от най-значимите и влиятелни дейности на Михайлов са свързани с активното му участие в МПО, създадена с цел да подкрепя борбата за освобождение на Македония и запазване на българската идентичност на македонските българи.
Иван Михайлов и ВМРО бързо намират общ език и изграждат силни връзки с МПО, създавайки мощна международна мрежа, която се противопоставя на сърбизирането и елинизирането на Македония. Чрез публикувани книги и статии, идеите и стратегиите на Михайлов намират подкрепа сред македонските българи в САЩ и Канада. Под негово ръководство, ВМРО и МПО, създават мощна пропагандна мрежа, която успява да привлече международна подкрепа за македонската кауза.
Вестник “Македонска трибуна”, издаван в САЩ от МПО, става водещо издание за българската диаспора и важен глас в защита на македонските българи. Един от най-големите успехи на Иван Михайлов е издаването на месечния вестник „Македония“ на четири езика: английски, френски, немски и италиански, в осем страници. Това е бил официалният орган на ВМРО и е представлявал мощно информационно оръжие. Първият му брой излиза на 20 август 1954 г., но след протести пред Италия на Югославия и Гърция, властите в Рим настояват вестникът да спре и последният брой се появява през октомври 1958 г. Заедно с “Македонска трибуна”, който продължава да бъде издаван до ден днешен.
.
.
В интервю с Кеворк Кеворкян в Рим през 1990 г. Иван Михайлов твърди: “Трябва ти да ги побеждаваш обстоятелствата, да са ти в джоба и да ги използваш! А те, обстоятелствата, са свързани с хора, с обстановки, с власти, с всевъзможни работи. Но щом в Македония българщината, българското не царува, бих казал, че не ми се спи чак, като помисля за това… ”.
През 1958 г. неговият сътрудник Асен Аврамов заявява пред конгреса на МПО: „Михайлов казва, политическите формули и решения трябва да служат на народностите, но в никой случай народностите не могат да бъдат пожертвани за която и да е политическа формула“.
Днес наследството на Иван Михайлов живее в дейностите на организацията, оставяйки жив символ на непреклонната воля и борбен дух, вдъхновявайки нови поколения да продължат неговото дело. Американското издание „Литеръри дайджест“ нарича Иван Михайлов „най-мразеният, най-обожаваният и най-страшният човек на Балканите“. Той е живото доказателство, че дори в най-трудните времена, един човек с непреклонна воля и ясна визия може да промени хода на историята.
Нека неговият пример вдъхновява бъдещите поколения в борбата за една по-добра и справедлива България и изграждането на мостове на приятелство и разбирателство с нашите съседи.
“Разбирателство, сътрудничество и равноправие между отделните народности в страната – това пък бе и си остава основно условие за бъдещата независима Македония и за мир на полуострова. Нека твърдо вярваме, че ще дойде време, когато в света не ще остане помен от днешните неправди.“ – Иван Михайлов до 42-я конгрес на МПО, 1963 г.
Източник: Генерално консулство на Р България в Чикаго
.
- Български пикник в Трой
.
На 25 август т.г., неделя, от 16 до 19 часа, в Трой, Мичиган, се организира български пикник, съобщи BulgariansinDetroit.com. Пикникът ще бъде в Brinston park.
На събитието ще има българска музика и танци. Всеки може да донесе любимата си храна и напитки и да се повесели заедно с други сънародници на празника.
.
- Forbes: Bulgaria’s Buzzy Capital Is Europe’s Best Place To Retire, Per New Study
.
by Rebecca Ann Hughes Contributor
Rebecca Ann Hughes covers travel, culture and food in Europe.
Bulgaria’s buzzing capital is the best city in Europe to retire per new study GETTY
Moving to Europe for retirement can be the dream of a lifetime for some. But whether you’re seeking a serene coastal town or the cultural buzz of a historic city, choosing the ideal location can be difficult. This is where a new survey by business solutions company Moneypenny might come in handy. It has ranked the best locations in Europe to retire based on a number of factors that include the average cost of living, retirement savings needed, and a variety of amenities.
Moneypenny compared the 50 most populated European Union cities to come up with the ranking. Factors taken into account include retirement age, average rent cost, amount of free space, healthcare access, number of fitness clubs, number of cafes and number of gold courses.
Sofia, Bulgaria, ranks in first place as the best city to retire in Europe. The average retirement age in Sofia is lower than the other cities included in the ranking, with men typically retiring at 64, and women at 62. The city is a particularly great option for retirees looking to make their savings stretch further, with the minimum retirement savings needed to live comfortably being €148,590 ($163,035) with other cities in the ranking requiring double the amount if not more.
Full article HERE
.
- 7 държави участваха в най-голямата размяна на затворници от времето на Студената война
Георги Налбантов, БНР
От Съединените щати уточниха, че общо 7 държави са взели участие в най-голямата размяна на затворници от времето на Студената война.
Русия, от една страна, и няколко западни държави, от друга, извършиха размяна на затворници с мащаб, непознат от времето на Студената война.
Общо 24-има души, повечето осъдени по дела с обществен интерес, бяха върнати в родината си.
Освободените от Русия американски затворници са осъдените на по 16 години затвор за шпионаж кореспондент на „Уолстрийт джърнъл“ Еван Гершкович и бившият морски пехотинец Пол Уилън, както и журналистката от Радио „Свободна Европа“ Алсу Курмашева, която излежаваше присъда от 6 и половина години за разпространение на фалшива информация за руската армия.
Свобода от Русия получиха и някои известни политически дисиденти. Владимир Кара-Мурза е единият от тях – той има и британско гражданство. Останалите са Иля Яшин, Олег Орлов, Вадим Останин, Ксения Фадеева, Лилия Чанишева, Андрей Пивоваров, Демури Воронин, Александра Скочиленко, Кевин Лик.
Кремъл съобщи, че президентът Владимир Путин е помилвал 12 от освободените, включително тримата американски граждани. Това е било едно от условията за освобождаването на руснаците от Запада.
От Беларус е пуснат осъденият на смърт за тероризъм, но помилван от президента Лукашенко германски гражданин Рико Кригер.
Руските средства за масова информация потвърдиха, че сред върнатите в Русия е Вадим Красиков – агент на Федералната служба за сигурност, осъден на доживотен затвор в Германия за убийството през 2019 година в Берлин на чеченски дисидент. Останалите са Владислав Клюшин, Аргьом и Анна Дулцеви, Павел Рубцов, Вадим Коношчонок, Михаил Микушин и Роман Селезньов. Сред завърналите се в Русия имаше и две непълнолетни лица.
Турското разузнаване, което координира размяната в Анкара, съобщи, че 10 души са заминали за Русия, включително двамата непълнолетни, 13 души – за Германия, и трима – за Съединените щати.
Размяната не е включвала финансови плащания, нито смекчаване на санкциите срещу Москва, уточни в коментар по-късно Джейк Съливан – съветникът на американския президент по националната сигурност.
Съливан допълва, че 7 държави са участвали в размяната – Русия и Беларус, от една страна, и Съединените щати, Германия, Полша, Словения и Норвегия, от друга. Другото, което той съобщи, е че планът е бил Алексей Навални да бъде част от сделката, но за съжаление той не доживя това да се случи.
Източник: БНР
.
- Петя Димитрова-Цанева: Неделните училища са центрове на българската общност зад граница
.
Имаме голяма мечта – да помогнем за създаването на Институт за българския език, който да носи името на Вазов
.
Интервю на Стела Маринова с председателя на Асоциацията на българските училища Петя Димитрова-Цанева, в. „Аз-Буки“
.
– Г-жо Цанева, проведе се XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Каква част от нейните представители успяха да се включат и как премина форумът?
– Тази година в София се събраха 76 от нашите членове. Конференцията се проведе в рамките на три дни и бе разделена на три части. След официалното откриване имаше и общо събрание на Управителния съвет на АБУЧ, а след това с колегите проведохме двудневен практикум в Югозападния университет „Неофит Рилски“.
– Начело сте на Управителния съвет от година. Какви цели сте си поставили?
– Тази година за нас беше време на сработване в новия състав на Управителния съвет. Анализираме какво сме постигнали дотук, за да си поставим нови цели.
Имаме голяма мечта – да помогнем за създаването на Институт за българския език, подобно на Института „Сервантес“. И предлагаме този институт да бъде наречен „Вазов институт“.
Надяваме се да дадем нашия принос и за намаляване на ДДС на целия книжен пазар, и специално за учебниците и помагалата.
– Каква е мисията на неделното училище зад граница?
– Нашите училища са центровете на българската общност. Мисията ни е спасяване на български души от претопяване и асимилиране. Тези деца не само изучават български език, а имат и извънкласни занимания по народни танци, пеене, приложно изкуство.
Учейки само български, няма как да им предадем познанието за техните корени. Затова и не съм съгласна, че трябва да започнем да преподаваме дистанционно, защото по този начин няма как да предадеш знанието за корените с родината, дори и на онези деца, които са родени извън пределите на България.
– Какво поколение български деца расте зад граница?
– Българската общност зад граница е във фертилна възраст и се раждат деца. Според статистиката за Испания, все повече деца с родителите българи са родени в Испания. Вече дори в XI клас нямаме деца, родени в България.
Расте ново поколение българчета, които са раждани в чужбина.
Но не е само наша задача да ги приобщаваме, грижа за това трябва да имат всички институции в България.Министерството на образованието и науката правят каквото е в техните възможности, каквото можем, правим и ние. Важно е да ни подкрепят всички, т.е. това да е национална политика.
– Голяма част от големите ученици спират да посещават неделните училища, когато пораснат. На какво се дължи това, как могат да се задържат?
– Голяма роля играе начинът, по който ги мотивираме да идват в неделните училища. Сега нямаме инструменти, за да ги мотивираме да останат при нас. Моите наблюдения са, че специално в Испания в IV клас цяла година учениците имат католическо училище в неделя. Тогава за тях се извършва комунион, или приемането в католическата църква на Испания. Ако българчето е от смесен брак, с баща българин и майка испанка, детето напуска българското училище, за да посещава на църковното. Но ако майката е българка и бащата е испанец, детето продължава да идва при нас.
Освен това в V клас започват да преподават повече учители и родителите се плашат, че децата им няма да успеят да се справят с двете училища.
Според мен, една от причините за прекъсването са неоснователните страхове на родителите, че децата им ще изостанат или няма да се интегрират добре в местното училище, ако паралелно посещават и българско.
Има и друга трудност. Когато децата да започнат I клас при нас, в много от училищата в страната приемник ги разубеждават да не започват изучаване на двата езика наведнъж. Така се посява недоверие към това, което се опитваме да обясним ние – а именно, че няма причина да се страхуват, ако децата им учат паралелно няколко езика. Страхът на родителите в много голяма степен е препятствие в нашата работа.
– Какви други инструменти за мотивация трябва да има?
– Според мен, обучението трябва да се направи по-атрактивно. При децата след 2000 г. образът е най-важен, докато в момента академичната система е такава, че пред тях застава учител, който започва да им говори. Трябва да се върви към методология, която да бъде адаптирана към потребностите на децата. Трябва да ги попитаме какво искат и ние, педагозите, да се адаптираме към тях, а не учениците – към нашите системи на преподаване.
– Смятате ли, че двете национални програми на МОН – „Неразказаните истории на българите“ и „България – образователни маршрути“, подпомагат усвояването на нови знания за България да става по по-интересен начин?
– Двете национални програми надграждат процеса на учене, видяхме интереса на децата. Те се включиха в проучванията на НП „Неразказаните истории на българите“ с голямо удоволствие. С моето училище участвахме в четири проекта.
Единият беше по стъпките на героите от „Осъдени души“ на Димитър Димов, друг беше за българин, построил град на Канарските острови. Направихме и филм за училището ни, а по четвъртия преведохме на испански изложба за Априлското въстание от Музея в Перущица и я популяризирахме в различни части на Испания.
За следващата година планираме с няколко неделни училища да направим общ образователен маршрут във Велико Търново. Така и децата ще се опознаят, което е много важно.
Ще е полезно да се помисли за надграждане на Националната програма или за изцяло нова, по която да може да се прави обмен между различни неделни училища.
Например мои ученици от Мадрид да отидат в Лондон. Всяко пътуване е богатство. А децата ще бъдат поставени в ситуация да упражнят един изучаван в местното училище чужд език, или провокирани да започнат с изучаването на нов.
Най-важното обаче е, че ще имат контакт с българската общност в друга част на света, ще намерят приятели за цял живот.
Източник: в. „Аз-Буки“
.
- Патриархът пред БНТ: Ролята на Църквата е да покаже на хората, че има път
Новият български патриарх Даниил заяви в първото си телевизионно интервю за предаването „Панорама“ на БНТ, че Българската православна църква винаги е била с народа си и го подкрепя в трудностите. По думите му, църквата свидетелства за непреходните неща.
„Ролята на църквата е именно да покаже на хората, че има път. Ако политическата криза стига до задънена улица и не може да се стигне до някакво разбирателство, църквата винаги сочи този път, който е към царството Божие. Господ ни е казал: Търсете преди всичко царството на Бога и неговата правда, и всичко останало ще ви се преведе“, заяви патриарх Даниил.
„Нашата мисия не може да бъде по-различна от тази да свидетелстваме пред повереното ни духовно паство, че Господ Исус Христос е с нас. Как ще се случи това – ако имаме любов помежду ни. Това е и основното послание, което имаме към нашето духовно паство – да възлюбим Бога. Изпълним ли това, постепенно всички останали проблеми ще започнат да се решават“, каза още българският патриарх.
„Ако изхождаме от принципа на човеколюбието, ние ще сме на страната на всички човеци и няма да позволим тогава да ни разделят с разни фили и фоби“, коментира той в отговор на въпроса дали е на страната на Русия в конфликта й с Украйна.
„Още преди да стъпя в битността ми на патриарх нееднократно съм заявявал, че при този конфликт, а и при всеки конфликт, най-доброто нещо е да се спрат военните действия, кръвопролитията и да седнат враждуващите страни и другите, които са свързани с това, да разговарят“, поясни той.
Държавната власт не може да реши основните проблеми на човека, които са свързани със смисъла на човешкия живот, със спасението на човешката душа и църквата е показала, че в това отношение няма алтернатива.
„Държавният служител, началникът е божи служител, с това служение той е зает денем и нощем. Защото за всички е полезно да има закон и ред в държавата, в обществото, в което живеем, а отговорността за това е на управляващите“, каза той.
.
Снимка: БНТ Патриархът отбеляза, че уважава чуждото мнение. По думите му, когато има диалог, има искрен стремеж да се стигне до истината и нещата се случват.
„Аз уважавам личното мнение на всеки един. Когато има опасност това мнение да доведе вреда на самия човек, не оставам безразличен, а разговарям и обяснявам защо и къде според мен има проблем“, каза той.
Патриарх Даниил изтъкна още, че взаимодействието между държавната и църковната власт е необходима във всички сфери.
„Сред православните християни има от всички политически партии хора с различни мнения, но това, което може да ни приведе в единство, не е всеки да търси своята правда. Нашата човешка правда е донякъде, тя до голяма степен е кривда“, заяви той.
В душата на много българи има вяра, уверен е патриарх Даниил:
„Там, където има отчуждение и песимизъм – това е вследствие на греха. Грехът действа по този начин да ни отклони от Бога, да ни отчае, да ни спре по този път. Когато ги има взаимоотношенията между нас на човекобратство, отговорност, грижа един към друг неминуемо това ще донесе божия рай в душите ни и ще стане видно и около нас.“
Вижте цялото интервю с патриарх Даниил за „Панорама“ във видеото в сайта на БНТ.
Източник: БНТ
.
- Снежина Мечева по БНР: Заветът на Иван Станчов и българското самосъзнание в чужбина
.
Разговор по Програма „Христо Ботев“ на БНР на Нина Цанева със Снежина Мечева – дългогодишен директор на Българското училище „Иван Станчов“ към Българското посолство в Лондон, по повод издаването на специална брошура, посветена на делото на големия български дипломат и филантроп Иван Станчов.
.
.
Мечева, съосновател на Асоциаацията на българските училища в чужбина, припознава като своя лична кауза утвърждаването на делото на Иван Станчов в паметта на бъдещите поколения. Големият български дипломат и политик е сред хората, защитили най-силно усилията на стотици учители зад граници, които работят за съхраняване на българското самосъзнание.
Какво е да си учител по България в чужбина?
Създаването на двуезичното издание, посветено на Иван Станчев, е дълг на училището, заявява Мечева. В книжката са включени архиви, предоставени от Националния исторически музей. Разбира се, фондация „Карин дом“, чийто съосновател и председател е Иван Станчов, също дава своя принос в изработката на брошурата. Делото е подкрепено от програмата на МОН „Неразказаните истории на българите“, в която българските училища зад граница се включват, за да представят нашата история по света, разказва Мечева.
В днешно време подобни личности почти не се раждат, убедена е Мечева. Тя изтъква, че Станчов е обичал България по вдъхновяващ и увличащ начин. Бил е голям оптимист и е вярвал в бъдещето на страната ни – нещо, което всяко следващо поколение трябва да знае.
Проф. Красимир Станчев: Азбука, език, идентичност
„Тази книга заживя, преди да бъде отпечатана. Ние направихме презентация в българското посолство пред нашите гимназисти и ученици от Първа английска гимназия.“, разказва Мечева и допълва, че книгата ще бъде представена и подарена по време Годишната конференция на Асоциацията на българите в чужбина, която предстои на 22 юли.
Мечева изразява своята благодарност към програма „Христо Ботев“ за дългогодишното медийно сътрудничество. Предстои още една положителна изява, в която се включва и БНР, в лицето на програма „Христо Ботев“ – актьорът Руси Чанев ще представи своята адаптация на „Под игото“, съобщава Мечева.
Актьорът Руси Чанев адаптира романа „Под игото“ за българчетата в чужбина
Ние сме част от българската образователна система, заявява гостът и изтъква доброто сътрудничество на Асоциацията на българските училища в чужбина с МОН.
Мечева завършва разговора с думите: „Хубаво е да има основа, да има корен. Смея да вярвам, че Асоциацията на българските училищата в чужбина е един здрав корен, който спомага да процъфтява градежът на това, което сме създали до този момент.“
Повече по темата чуйте звуковия файл в сайта на БНР ТУК
.
–––––––––––––––––––––––––––
Иван Станчов бе външен министър на Република България в служебния кабинет на Ренета Инджова в периода 1994-1995 г., а преди това и посланик във Великобритания от 1991 г. Връчва на кралица Елизабет акредитивните си писма, облечен в посланическия костюм на дядо си – Димитър Станчов, също посланик във Великобритания (1908, 1922-1924 г.), министър на външните работи (1906 г.) и министър-председател на България (1907 г.)
.
Публикация в сайта на БНР: Бисерка Граматикова
Източник: БНР
.
- Новият президент на Иран е от смесен произход
Покрай всички други страсти се случи и важно събитие, което може да има доста сериозно влияние – Иран тихомълком си избраха нов президент. При това доста хитро подбран.
Масуд Пезешкиян е от смесен произход. Майка му е кюрдка, а баща му е азер. Говори кюрдски диалекти, азерски и фарси. По този начин той представя трите най-големи етнически групи в Иран. Както подсказва фамилията му, може и да има арменски корени.
Масуд е хирург по професия, остро критикува действията на моралната полиция в Иран, искаше допълнителни разследвания за някои случаи. Също желае Иран да се отвори или да води диалог със Запада, включително да се подновят преговорите за ядрената програма. Настоява за въвеждане на училища с кюрдски и азерски езици. В същото време подкрепя палестинската кауза и за възстановяване на връзките с всички западни и арабски страни, с изключение на Израел, заради палестинския въпрос.
Като цяло много хитър и обнадеждаващ ход. Виждайки, че Западът иска да използва етническите различия в Иран за нова цветна революция, те избират президент от различни етнически групи. Който е умерен и е готов за преговори и компромиси.
Въпросът е как САЩ ще използва това.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
