Той крачи по пътя, уверено прост,
безмилостен в своята лудост.
И кръстове прави, и гали Христос
с изящните пръсти на...
поезия
Няма я бялата. Няма я пак.
Йовков я е измислил, изглежда...
За да прогони горчивия мрак.
И да запали
надежда.
Имам две ръце, Господи, само,
а светът ти е рана до рана...
Нямам сила за всичките, нямам!
Само шепа любов...
Не мога да си спомня - Разказвах ли ти?
Виках ви в дългите нощи, подлудяващо.
Ятото на есените птици...
Добротата носи със себе си.
Не искай, а само я давай.
Хиляди грейнали малки слънца.
Сън сънувах, сякаш бе наяве.
Колко пусто и тихо е
И избледняващ спомен
В потискаща тъмнина
Бездната на времето – приглушава
Измъчения вик
Красиви са износените дрехи,
протрити от любов.
Из стихосбирката на Константин Каменов "Каменна поетична мисъл"
