Съдебна практика на ВАС

* * *

Жалбата в частта, касаеща разпоредбата на чл. 35, ал. 3, т. 5 от наредбата, въвеждаща задължение за работодателя за застраховка, което е уредено в подзаконов нормативен акт, а не в закон, както изисква чл. 6, ал. 2 от Кодекса за застраховането, е основателна. 

* * *

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

РЕШЕНИЕ № 12614

от 27 октомври 2010 г.

по административно дело № 9414 от 2010 г.

Върховният административен съд в състав: председател: Фани Найденова, и членове: Виолета Ковачева, Маруся Димитрова, Милена Златкова и Атанаска Дишева, при участието на секретар-протоколиста Мария Попинска разгледа административно дело № 9414 по описа на Върховния административен съд – петчленен състав, за 2010 г., докладвано от съдията Милена Златкова.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадената от Моряшки синдикат „България“ чрез представляващия го Пламен Симов касационна жалба срещу Решение № 7638 от 09.06.2010 г. на Върховния административен съд, трето отд., постановено по адм.д. № 4196/2009 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно е прието в мотивите на обжалваното решение, че „посредник“ е синоним на „служба“. Посредникът по наредбата няма функциите на службата, посочена в Конвенция № 179 на МОТ. Неправилни са изводите на съда и по отношение на застраховането в „Р § I“ клубовете. Извършените допълнения в текста на чл. 35, ал. 3, т. 5 от наредбата само задълбочават нарушаването на закона. В нарушение на чл. 5, т. 2, буква „в“ от Конвенция 179 на МОТ според наредбата морякът получава едностранно съставен трудов договор, с което се изключват правомощията на синдикатите. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят оспорените разпоредби на наредбата.

Ответникът по касационната жалба – Министерският съвет на Република България, оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Василев.

Ответникът по касационната жалба – министърът на труда и социалната политика, оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова по съображения, изложени в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:
Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отд., са били оспорените разпоредби на чл. 4, т. 1 и 2, чл. 35 и чл. 37 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, приета с ПМС № 107 от 2003 г.; обн., ДВ, бр. 49 от 2003 г., в сила от 27.05.2003 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 52 от 2006 г., в сила от 27.06.2006 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 22 от 2010 г.

С Решение № 7638 от 09.06.2010 г. на Върховния административен съд, трето отд., постановено по адм.д. № 4196/2009, е отхвърлена жалбата на Моряшки синдикат „България“, като в мотивите на същото е прието, че:

1. Задължението на корабособствениците да застраховат срещу болест и злополука наетите от тях лица произтича от Международен кодекс за управление и безопасна експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISМ Code), (обн., ДВ, бр. 58 от 1995 г.). В чл. 10 от същия е предвидено, че целите на кодекса са да се осигури безопасност по море, предотвратяване на нараняването и загуба на човешки живот, избягване нанасяне на щети на околната среда, в частност на морската среда, и на имуществото. Възможният начин за осъществяването на тези цели е корабособственикът да застрахова за своя сметка за болест, злополука и смърт наетите от него лица, в т.ч. и моряците. Оспорената разпоредба не създава монопол, тъй като не сочи конкретен застраховател. Редакцията на т. 5 от чл. 35 е прецизирана и изменена (ДВ, бр. 22 от 2010 г.), придобивайки следния вид: „задължението на работодателя да сключи за своя сметка индивидуална и/или групова застраховка, покриваща рисковете заболяване, злополука, смърт, хоспитализация, медицински разходи, загуба или намаляване на работоспособността, или да осигури покритие за защита и обезщетение (Р § I покритие) за болест, злополука и смърт на наетите на работа лица преди тяхното заминаване от Република България за срока на сключения индивидуален договор за наемане, както и за времето за пътуване“.

2. По отношение на текстовете на чл. 4, т. 1 и 2 и чл. 37 принципно жалбоподателят възразява срещу фигурата „посредник“, която фактически изолира професионалните синдикални организации. Приетото в наредбата наименование „посредник“ е синоним на термина „служба за набиране и назначаване на работа“, съдържащ се в Конвенцията на МОТ № 179, ратифицирана със закон, приет от 39-ото Народно събрание на 23.01.2003 г. (ДВ, бр. 10 от 2003 г.), обн., ДВ, бр. 77 от 03.09.2004 г.
Възразявайки срещу фигурата на посредника, жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 1, буква „в“ от Конвенция № 179 на МОТ, според която терминът „служба за набиране и назначаване на работа“ означава всяко лице, фирма, институция, агенция или друга организация от публичния или частния сектор, ангажирана с набирането на моряци от името на работодателите или назначаването на работа при работодатели, както и на чл. 2, т. 2 от конвенцията, според който, когато са били или ще бъдат създадени частни служби за набиране и назначаване на работа, те следва да действат в рамките на територията на държавата членка само в съответствие със система на лицензиране и удостоверяване или друг вид регулиране. Тази система трябва да бъде създадена, поддържана, модифицирана или променена само след консултации с представителните организации на корабопритежателите и на моряците. Безконтролното разкриване на такива частни служби за наемане и назначаване на работа не следва да се насърчава.
Следва да се посочи, че фигурата на посредника не е въведена с чл. 4, т. 1 и 2 от наредбата, а с чл. 28 от Закона за насърчаване на заетостта. В чл. 28, ал. 1 от същия е предвидено, че лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 осъществяват посредническа дейност по наемане на работа в Република България, в други държави и на моряци въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. Съгласно ал. 2 посредническата дейност включва предоставянето на посредническите услуги по чл. 26, т. 1, 2, 4 и 5 в съвкупност или поотделно. Според ал. 3 за извършване на дейността по ал. 2 лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 сключват посреднически договор със: 1. лицата, търсещи работа; 2. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) работодателите, включително корабопритежателите, търсещи работници и служители. В ал. 8 е предвидено, че Министерският съвет определя с наредба: 1. условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа; 2. условията и реда за регистрация на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 за осъществяване на посредническа дейност и за отказването и прекратяването; 3. задължителните изисквания за съдържанието на посредническите договори.

В чл. 4 от наредбата е посочено, че посредникът предоставя: 1. посреднически услуги по чл. 2, ал. 1 (информиране и консултиране на търсещите работа лица и на работодателите) безплатно – без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси или други плащания от търсещото работа или наетото лице, в т.ч. моряка; 2. посреднически услуги по чл. 2, ал. 1 (информиране и консултиране на търсещите работа лица и на работодателите) срещу заплащане от работодателя, включително корабопритежателя, което не може да бъде за сметка на възнаграждението на устроеното на работа лице. Тази норма съответства на чл. 4, т. 1, буква „а“ от конвенцията, според който държавата членка следва със средствата на националните закони и приложимите наредби да осигури, че за наемане или осигуряване на работа на моряците не се заплащат такси или други начисления директно или индиректно, изцяло или частично от моряка. Що се отнася до участието на представителните организации на моряците в създаването, поддържането, модифицирането или промяната на системата от служби за набиране и назначаване на работа, каквото е изискването на чл. 2, т. 2 от конвенцията, то същото би следвало да бъде уредено в нормите, регламентиращи регистрацията и прекратяването на регистрацията, а те се съдържат в раздел II от наредбата, чл. 9 – чл. 26а, но не и в оспорените текстове от същата.

Втората оспорена разпоредба от наредбата е тази на чл. 37, ал. 1, според която посредникът предоставя на търсещото работа лице преди заминаването му от Република България подписан индивидуален договор за наемане на работа от корабопритежателя или упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа, както и превод на договора на български език. Според жалбоподателя същата противоречи на чл. 5, т. 2, буква „в“ от Конвенция № 179 на МОТ, според който трудовите договори за наемане и клаузите на споразуменията съответстват на прилаганите закони, подзаконови нормативни актове и колективните трудови договори. Това, че не е изрично уреден в тази норма въпросът за осъществяването на контрол от страна на синдикалната организация, страна по колективния трудов договор, не означава, че оспорената разпоредба противоречи на норми от по-висок ранг, уреждащи такъв контрол. Същите норми имат пряко прилагане и не е необходимо текстовете им да се преповтарят и в подзаконовия нормативен акт.

Третият оспорен текст е този на чл. 35 от наредбата, касаещ съдържанието на посредническия договор, сключен между посредника, регистриран в Агенцията по заетостта, и корабопритежателя. Съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за насърчаване на заетостта за извършване на дейността по ал. 2 лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 сключват посреднически договор със: 1. лицата, търсещи работа; 2. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) работодателите, включително корабопритежателите, търсещи работници и служители. Според чл. 36 от наредбата посредникът насочва търсещите работа лица съгласно условията на регистрирания по чл. 35, ал. 1 посреднически договор. Що се отнася до съдържанието на посредническия договор, визирано в ал. 3, т. 4, доводите на жалбоподателя са отново свързани с непълнота, доколкото според него тези условия следва да се договарят с участието на синдикалната организация и да съответстват на КТД. Следва да се отбележи, че чл. 34 от наредбата изисква посредническата дейност по наемане на работа на моряци да се осъществява в съответствие с изискванията на конвенциите на МОТ и ММО, ратифицирани и влезли в сила за Република България. Жалбоподателят на практика прави искане съдът да допълва норми на наредбата, каквито правомощия той няма. Съгласно чл. 193, ал. 1 АПК съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването.
Що се отнася до т. 5 от ал. 3 на чл. 35, според която в съдържанието на посредническия договор се включва задължението на работодателя да сключи за своя сметка индивидуална и/или групова (Р § I) здравна застраховка за болест, злополука и смърт на наетите на работа преди тяхното заминаване, както и за времето на пътуване, доводите на жалбоподателя са, че този текст противоречи на чл. 6, ал. 2 от Кодекса за застраховането, предвиждащ, че задължително застраховане се установява със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. Твърди се, че това е вид „гражданска отговорност“ на корабособственика, която осигурява покритие в границите на определената застрахователна сума на отговорността на застрахования (корабособственика) за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, но не и в случаите, когато вредите са в резултат на обективни обстоятелства.

Настоящият съдебен състав не споделя довода на тричленния състав, че задължителната застраховка (индивидуална и/или групова (Р § I) здравна застраховка за болест, злополука и смърт на наетите на работа преди тяхното заминаване, както и за времето на пътуване) е въведена като задължение за корабособственика с чл. 10 от Международен кодекс за управление и безопасна експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISМ Code), обн., ДВ, бр. 58 от 1995 г., според който целите на кодекса са да се осигури безопасност по море, предотвратяване на нараняването и загуба на човешки живот, избягване нанасяне на щети на околната среда, в частност на морската среда, и на имуществото. Нормата на чл. 35, ал. 3, т. 5 е изменена и допълнена (ДВ, бр. 22 от 2010 г.), придобивайки следния вид: „задължението на работодателя да сключи за своя сметка индивидуална и/или групова застраховка, покриваща рисковете заболяване, злополука, смърт, хоспитализация, медицински разходи, загуба или намаляване на работоспособността, или да осигури покритие за защита и обезщетение (Р § I покритие) за болест, злополука и смърт на наетите на работа лица преди тяхното заминаване от Република България за срока на сключения индивидуален договор за наемане, както и за времето за пътуване“. Жалбоподателят поддържа жалбата си и срещу така променения текст, доколкото (Р § I покритие) за болест, злополука и смърт на наетите на работа лица е предвидено алтернативно на застраховката, покриваща рисковете заболяване, злополука, смърт, хоспитализация, медицински разходи, загуба или намаляване на работоспособността, т.е., ако то е налице, това е достатъчно. Независимо че този текст касае съдържанието на посредническия договор, сключен между посредника и работодателя (корабопритежателя), то с определение № 328/11.01.2010 г., постановено по адм.д. № 10908/2009, петчленният състав на ВАС, I колегия, е приел, че жалбоподателят има правен интерес да оспори нормите на чл. 4, т. 1 и 2 , чл. 35 и чл. 37 от наредбата, като в мотивите на същото определение е посочено, че според уредбата в устава на синдиката ръководните органи защитават професионалните и трудовите права и интереси на членовете му, каквито отношения са предмет на уредбата с оспорените норми. При това положение според настоящия петчленен състав на ВАС жалбата в частта, касаеща разпоредбата на чл. 35, ал. 3, т. 5 от наредбата, въвеждаща задължение за работодателя за застраховка, което е уредено в подзаконов нормативен акт, а не в закон, както изисква чл. 6, ал. 2 от Кодекса за застраховането, е основателна. Доколкото се оспорва и целият текст на чл. 37 от наредбата, в т.ч. ал. 2, според който „индивидуалният договор включва и данните за застраховката по чл. 35, ал. 3, т. 5“, то следва да бъде отменен и този текст. Включването на данните по чл. 35, ал. 3, т. 5 в индивидуалния договор съгласно чл. 37, ал. 2 от наредбата потвърждава наличието на правен интерес от оспорването на този текст.

С оглед на изложеното Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия,

РЕШИ:

Отменя Решение № 7638 от 09.06.2010 г. на Върховния административен съд, трето отд., постановено по адм.д. № 4196/2009, само в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Моряшки синдикат „България“ срещу чл. 35, ал. 3, т. 5 (в двете му редакции – ДВ, бр. 52 от 2006 г. и ДВ, бр. 22 от 2010 г.) и част от текста на чл. 37, ал. 2, изречение последно, а именно: „както и данните за застраховката по чл. 35, ал. 3, т. 5“ (ДВ, бр. 52 от 2006 г.), съответно „както и данните за застраховката по чл. 35, ал. 3, т. 5, включително име и адрес на застрахователя, номер и дата на застрахователната полица“ (ДВ, бр. 22 от 2010 г.) от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, приета с ПМС № 107 от 2003 г.; обн., ДВ, бр. 49 от 2003 г., в сила от 27.05.2003 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 52 от 2006 г., в сила от 27.06.2006 г.; изм., ДВ, бр. 22 от 2010 г., и вместо това постановява:

Отменя чл. 35, ал. 3, т. 5 (в двете му редакции – ДВ, бр. 52 от 2006 г. и ДВ, бр. 22 от 2010 г.) и част от текста на чл. 37, ал. 2, изречение последно, а именно: „както и данните за застраховката по чл. 35, ал. 3, т. 5“ (ДВ, бр. 52 от 2006 г.), съответно „както и данните за застраховката по чл. 35, ал. 3, т. 5, включително име и адрес на застрахователя, номер и дата на застрахователната полица“ (ДВ, бр. 22 от 2010 г.) от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, приета с ПМС № 107 от 2003 г.; обн., ДВ, бр. 49 от 2003 г., в сила от 27.05.2003 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 52 от 2006 г., в сила от 27.06.2006 г.; изм., ДВ, бр. 22 от 2010 г.

Оставя в сила решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.