2024-11-24

4 thoughts on “In Memoriam Стоян Вълев

  1. Със Стоян Вълев бяхме състуденти в Пловдивския университет: той българска, а аз руска филология. Беше ни пряк отговорник на първата студентска бригада в с. Ново село. След почивка казваше: Който пуши, да си допуши, другите да стават да работят.
    Видях след години негов разказ в Клуб50+ и му писах във формата за коментарии.
    В сайта му КнигиNews публикува мое есе.
    Призна ми, че е в много лошо материално положение и чомоли да му помогна по някакъв начин. Опитах се да помогна.
    Поклон пред светлата му памет!

  2. Не знам какво става със сайта Книги.нюз след кончината на Стоян Вълев. Изглежда вече не е активен и не се поддържа. Преди малко се опитах да го отворя, но не успях.

  3. Сега чак научих! Писах му за Коледа, Стефановден, Нова година… БОГ да го прости! А със сайта какво става?

  4. Делото, с което се беше захванал, сайта КНИГИ.NEWS, представляваше мащабен и трудно реализуем проект. Може би и непосилен…
    Преди 3 години Стоян Вълев ме потърси, чрез Иван Робанов, който също не е сред нас вече, поиска и получи отговори на петнайсетина въпроса, излезли после в сайта, а по-късно – като предговор към последната ми стихосбирка.
    Всеотдаденост на делото си до последен дъх.
    Съдба на български творец в жестокото ни и безпощадно българско съвремие!
    Поклон пред Стоян Вълев!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *