Нека буквите, свързани в думи, да ви свързват и да не ви разделят.
И нека паметта, която носят думите, и речта, за която са избрани буквите, да не позволят никога да угасне онова невидимо пламъче, за което един народен поет казваше: „Не се гаси туй, що не гасне!“.
И нека възроденият народ, който пак се нуждае от възраждане, не се срами да пише и чете на български, използвайки кирилските букви.
И нека знае и глаголи и за онази написана за свещенослужение азбука, която допреди 70 години все още се е изучавала в обикновени български училища.
И нека усетят в мъничките си сърца, дори само като лист от старото дърво, езика, азбуката и речта и онези български деца, които на друг език и с други азбуки ще напишат бъдеще сред бъдещето на други народи.
И да благослови Бог силата на Словото, да не глъхне то сред тръни и невежество; или, предадено за някой сребърник, да гасне туй, що не гасне.
.
