Всички авторски страници

Авторски

• Начало на учебната година в училище „България“ – Детройт

  .

  Българското училище в Детройт започва

  Формата за регистрация за новата учебна година в училище „България“ – Детройт ще намерите на сайта https://bulgariansindetroit.com/

  Първият учебен ден ще бъде на 12 септември от 9:30 часа за всички ученици:

  – филиал Трой – Балкански културен център, 1451 Е. Big Beaver, Troy 48083;
  – филиал Ан Арбър – Saint Nicholas Greek Orthodox Church, 3109 Scio Church Road, Ann Arbor, 48103.

  Онлайн уроци по български език

  Уроци по български език за начинаещи и напреднали с преподаватели:

  – Зорница Шипочка за децата;
  – Мариана Йоргова за възрастни.

  Ако проявявате интерес, моля, пишете на [email protected].

  .

  Източник: BulgariansinDetroit.com

  .

• Как ще се провеждат тестовете за почтеност за чиновниците?

  .

  Тестове за почтеност за чиновниците? Добре, но това е само половината от пътя

  .

  Министерският съвет прие постановление за приемане на Наредба за условията и реда за провеждане на тестове за почтеност за държавни служители, съобщават от БНР, позовавайки се на правителствената преслужба. Публикуваме пълния текст на съобщението на БНР:

  Наредбата е приета на основание текстове от Закона за държавния служител, които изпълняват и мерки по реформата за противодействие на корупцията от Националния план за възстановяване и устойчивост. С подзаконовия акт се уреждат условията и редът за провеждане на тестове за почтеност за държавни служители, включително общите психометрични стандарти, принципи и методи на измерване. Детайлизирана е уредбата относно задължените лица, процедурите и случаите, при които се полага тестът. Тестовете ще са електронни и ще се провеждат от Института по публична администрация (ИПА), по заявка на съответната администрация или по собствено желание на държавния служител. Резултатът включва автоматично получена оценка и нейното разчитане от избран на случаен принцип служител на института, който трябва да притежава степен „магистър“ по психология и преминато специализирано обучение. Предвиден е и административен ред за оспорване на резултата пред изпълнителния директор на ИПА. При оспорване автоматично и на случаен принцип се определят трима психолози — различни от изготвилия първоначалното заключение — които се произнасят с окончателно решение. С постановлението са извършени промени и в други подзаконови актове, свързани с определянето на длъжности с висок корупционен риск. Промените засягат Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност, Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите, Наредбата за длъжностните характеристики, Наредбата за документите за заемане на държавна служба, Наредбата за Административния регистър и Устройствения правилник на ИПА. Паралелно с това Парламентът прие окончателно текстовете, регламентиращи както тестовете за почтеност, така и възможността държавните служители да работят дистанционно до два дни в седмицата.  

  Бележка на дежурния редактор

  Проверката на почтеността и психометричните тестове за ниските и средните нива в държавната администрация са стъпка в правилната посока, но те решават само част от проблема. Голямата корупция и най-тежките решения, засягащи съдбата на страната, не се вземат от редовите чиновници, а от политическото ръководство. Според мен, на такива задължителни тестове за почтеност трябва да бъдат подлагани и кандидатите за Народното събрание и Министерския съвет. Когато изискването за морален и психологически интегритет започне от върха на властта, едва тогава можем да очакваме реална промяна и в ниските етажи на държавното управление.

  .  

  .

• Кой е написал тази книга?

  .

  Автор: Здравко Енев

  НОВИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН ГРЯХ

  В издателския свят се появи нов вид подозрение. Книги губят договори, агенти се отказват от автори, появиха се програми за разпознаване на машинен текст и сертификати за „човешко авторство“. Самият контакт с AI започва да прилича на замърсяване.

  Само че никой не може да каже къде точно започва то.

  Един човек казва на ChatGPT: „Напиши ми криминален роман от 80 000 думи“, редактира резултата и го предлага под свое име. Друг пише книгата си две години, но използва AI за проучване, проверка на факти, обсъждане на структурата и критика на отделни глави.

  И двамата са „използвали AI“. Но очевидно не са направили едно и също нещо.

  А какво става, ако машината предложи по-добра структура? Открие слабост в аргумента? Ако разговорът с нея доведе автора до идея, която иначе не би му хрумнала?

  Тук въпросът „Използван ли е AI?“ престава да бъде полезен.

  Писането никога не е било напълно самотно занимание. Писателите обсъждат ръкописите си, заимстват идеи, следват съвети. Редактори изхвърлят глави и променят структура. И все пак не казваме, че редакторът е написал книгата.

  Авторството означава не липса на чуждо участие, а решаваща власт над произведението: авторът определя какво иска да каже, приема или отхвърля предложенията и поема резултата като свой.

  AI усложнява тази стара конвенция, защото може да бъде едновременно справочник, редактор, критик, събеседник и производител на текст. Един редактор може да направи стотици предложения и книгата все пак си остава твоя; машината може да напише три страници и точно те да поставят авторството под въпрос.

  Затова границата не минава между присъствие и отсъствие на AI, нито между малко и много използване. Тя минава през нещо по-трудно измеримо: кой взема решенията.

  AI не отменя авторството. Той просто разкрива нещо, което сме предпочитали да не забелязваме: авторът не е човекът, от когото произлиза всичко, а онзи, който решава какво от всичко това ще стане книга.

  ОТ ГЕНЕРАЦИЯ КЪМ СЪТРУДНИЧЕСТВО

  Когато говорим за „книги, писани с AI“, обикновено смесваме поне три различни неща.

  Първото е машинното производство на съдържание: десетки романи, книжки или наръчници, произведени за броени дни и изсипани в Amazon. Човекът тук е предимно оператор, а резултатът е индустриален текстов спам.
  Второто е скритото делегиране на авторството. Някой поръчва на машината сюжет, герои и цели глави и представя резултата като свой. Проблемът тук не е AI, а измамата.

  Третото е AI като част от работата на автора: проучване, проверка, редактиране, спор, изпробване на варианти. И точно този случай е най-интересен.

  Обикновено си представяме AI като автомат за текст: даваш команда, получаваш разказ или статия. Но езиковите модели позволяват нещо съвсем друго: диалог. Започваш с идея. Машината предлага интерпретация. Възразяваш. Тя открива слабост. Отхвърляш решение, приемаш друго. След десет хода първоначалната идея вече е променена.

  Тук AI не пише непременно вместо теб. Той участва в процеса, чрез който стигаш до това, което искаш да кажеш. Да наречем крайния резултат „машинен“ би било абсурдно. Да твърдим, че машината няма интелектуален принос, също би било невярно.

  Нещо подобно се случва с фотографията. Първоначално фотографът „просто натиска копче“. По-късно въпросът става друг: какво е направил човекът чрез машината? Вероятно подобно преместване на границата предстои и при AI.

  Но аналогията свършва тук. Фотоапаратът не предлага по-добра композиция и не спори с фотографа за смисъла на снимката. AI може да участва и в решенията. Инструментът започва да прилича на сътрудник.

  Затова истинският въпрос вече не е дали машината е участвала, а кога сътрудничеството с нея престава да бъде помощ и започва да се превръща в съавторство.

  ЧЕТИРИ ВЪЗМОЖНИ БЪДЕЩИ СЮЖЕТИ

  Накъде може да води сегашният преход? Очертават се поне четири различни възможности.

  Първата е човешката крепост. Формулата „Написано изцяло от човек“ придобива стойност, подобна на „ръчна изработка“ – не гаранция за качество, а за произход. Около това може да се оформи престижен литературен сегмент.

  Втората е пълната нормализация. Ако почти всички автори използват AI, читателят просто престава да пита. Остава стойността на книгата: добра ли е, оригинална ли е, струва ли си времето?

  Третият и според мен най-вероятен сценарий е: сътрудничеството става нормално, делегирането остава подозрително. AI се превръща в обикновен инструмент, но авторът, който му възлага съществената творческа работа и представя резултата като свой, продължава да нарушава една ясна норма.

  Четвъртата възможност е нова призната форма на авторство: открито човешко-машинно произведение, при което взаимодействието е част от творческия метод. „AI-assisted“ вече не е признание за вина, а описание.

  Тези сценарии могат да съществуват едновременно. Машинна жанрова продукция, престижна „100% Human Written“ литература и огромна междинна зона на човешко-AI сътрудничество.

  Затова днешната стигма едва ли ще остане непроменена. След време „100% Human Written“ може да означава не „Това е истинска литература“, а просто „Тази литература е направена по този начин.“

  ПОСЛЕДНАТА КРЕПОСТ

  И все пак литературата вероятно ще се съпротивлява по-дълго от другите изкуства. Защото ние четем не само текст. Четем и предположението, че зад него стои друго човешко съзнание.

  Представете си великолепно стихотворение за смъртта на дете. После научавате, че никой не е преживял или обмислял описаното: някой просто е поискал от машина „сърцераздирателно стихотворение за смъртта на дете“ и е избрал най-добрия вариант.

  Думите са същите, но вече не ги четем по същия начин.

  При литературата авторството съдържа нещо, което не може да бъде сведено до качеството на продукта: обещанието за среща с друг човек.

  Парадоксално, AI може дори да направи това по-ценно. Колкото по-лесно става производството на убедителен текст без човешки опит зад него, толкова по-важен може да стане произходът му.

  Литературата няма непременно да остане „чиста“. Но при нея границата между помощ и заместване ще остане особено важна. Машината може да участва в написването на книгата. Читателят все пак ще иска да знае с кого разговаря, когато я чете.

  ОТ ЧИСТОТА КЪМ ОТГОВОРНОСТ

  Днешният спор се върти около чистотата: докосвал ли е AI текста, колко е произвел, може ли това да бъде открито. Но по-същественият въпрос е къде е останала авторската воля.

  Кой е решил какво трябва да казва книгата? Кой е отхвърлил ефектния, но неверен аргумент? Кой е избрал структурата и тона? И кой носи отговорност за резултата?

  Един автор може да използва AI непрекъснато и да запази контрол върху произведението. Друг може да напише няколко добри промпта, да избере най-сполучливия резултат и практически да не извърши работата, която приписва на себе си. Разликата е в делегирането на авторството и отговорността.

  Какво тогава прави една книга моя? Едва ли простият физически акт на изписването ù. Не и технологичната чистота, взета сама по себе си. По-скоро тук става дума за веригата от избор, преценка и отговорност от първата идея до последното изречение.

  Ако тази верига си остане човешка, машината може да присъства почти навсякъде около нея. Ако я предадем на машината, никакъв надпис „автор“ няма да ни я върне. Затова бъдещият въпрос вероятно няма да бъде дали сме писали с изкуствен интелект, а дали сме му позволили да пише вместо нас.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Златко Енев е български писател и издател на „Либерален преглед“. Досега в България е публикувал седем книги – трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

  .

• Апел във връзка с Българския пикник в Детройт

  .

  Заповядайте на пикник на 22 август

  Здравейте, сънародници!

  Обръщам се към Вас с важна молба във връзка с нашия български пикник тази събота, 22-ри август. Това събитие е не само празник за общността, но и ключов начин да подкрепим училище „България“ и дейностите на нашия културен център.

  Тази година имаме нужда от помощ в две основни направления:

  1. Дарения на храна и напитки – салати, десерти, баници и други, които да бъдат предложени на щандовете за продажба.

  2. Участие по време на пикника – подреждане и почистване на масите, посрещане и обслужване на гостите, организиране на игри за децата.

  Всеки жест е ценен. Дори най-малката помощ прави голяма разлика, защото показва, че сме заедно и че подкрепяме бъдещето на нашите деца.

  Прилагам списък за дарения и дейности, за които можете да се запишете до четвъртък, 20 август. Ще се радваме да видим Вашето име там – https://www.signupgenius.com/

  Благодаря Ви от сърце за подкрепата, за енергията и за това, че правите нашата общност силна и сплотена. Очакваме от Вас да публикувате много снимки в социалните мрежи и всички в Метро Детройт да разберат за българския пикник.

  .

  Велеслав Начев,

  Български културен център и училище „България“ – Детройт

  Източник: BulgariansinDetroit.com

  .

• Когато ФБР затвори очи

  .

  Сигналът на Хю Хефнър за Джефри Епстийн чака 15 години

  .

  През 2005 г. в полицейските и федералните архиви на САЩ потъва един сигнал. С времето той ще се окаже само част от една систематична верига от пропуснати шансове за спирането на Джефри Епстийн.

  Тогава 23-годишната Одра Лин Кристиансен, известна като Playmate на месец октомври за 2003 г., живее в легендарното имение на Хю Хефнър в Бевърли Хилс. Търсейки закрила, тя се доверява на основателя на Playboy и му разкрива, че е била подложена на жестока сексуална експлоатация и изнасилване от страна на финансиста Епстийн.

  Според нейните разкази, Епстийн я запознава с един от своите влиятелни познати — милиардера Стенли Хо, собственик на империя от казина в Макао — и я „предава“ на него. Кристиансен избира да се обърне именно към Хефнър с надеждата, която мнозина тогава споделят: че неговата световна известност и контакти в правоохранителните органи ще накарат властите най-накрая да вземат думите ù насериозно.

  Позвъняването, което никой не отрази

  Хефнър удържа на думата си. Според наличните съдебни документи, той звъни лично на ФБР няколко пъти, за да съобщи за тежките обвинения срещу Епстийн.

  Въпреки директния сигнал от една от най-влиятелните фигури в американския шоубизнес, Бюрото не предприема нищо. Агенти на ФБР разпитват Кристиансен едва през октомври 2020 г. — цели 15 години след обажданията на Хефнър и повече от година след като Епстийн вече е мъртъв в затворническата си килия.

  Колективният удар срещу правителството

  Тази мрачна история излиза наяве като част от актуализиран иск, подаден през май 2026 г. срещу правителството на САЩ от 32 жени, станали жертва на мрежата на Епстийн. Основната им теза е катастрофална за репутацията на институциите: ФБР е знаело и не ги е защитило, въпреки че е получавало детайлни сигнали за дейността на финансиста още от далечната 1996 г.

  Реакцията на държавата обаче остава хладнокръвна. През юни 2026 г. адвокатите на ФБР заявяват пред съда, че агенцията „не е длъжна да разследва всяка получена жалба“.

  Този институционален отказ от отговорност провокира острата реакция на адвоката на ищците, Джордан Мерсън:

  „Фактът, че ФБР се опитва да използва процедурни технически подробности, за да избегне отговорност за провала си да разследва надлежно Джефри Епстийн в продължение на над 20 години, би трябвало дълбоко да ни тревожи всички. Как можеш да се учиш от грешките си, ако дори не ги признаваш?“

  Къде се намира делото днес?

  Развитието на съдебната битка показва колко трудно е да бъде търсена отговорност от държавния апарат:

  Зелена светлина за иска (април 2026 г.): Федерален съдия от Южния окръг на Флорида отхвърля част от исканията на правителството за окончателно прекратяване на делото. Съдът постановява, че искът не представлява непозволен „институционален тормоз“ и че жертвите имат право да съдят държавата за небрежност по Закона за гражданските искове (FTCA).

  Процесуалният капан: Въпреки това съдията поставя строго условие: ищците да докажат по категоричен начин, че съдът има пълна юрисдикция. При неуспех делото ще бъде затворено завинаги.

  Декларацията на Кристиансен: В опит да покрият изискванията, адвокатите представят официална декларация от самата Одра Кристиансен. Съдът обаче отбелязва, че в нея все още липсват достатъчно конкретни детайли (като точни дати или дадени от Бюрото обещания), за да служи като твърдо правно основание.

  Какво следва?

  Битката в съдебната зала продължава с пълна сила. От едната страна са десетки жени, чийто живот е бил разрушен, докато институциите са мълчали. От другата – държавен апарат, задъхващ се в опити да се защити с процесуални вратички.

  Дали истината и отговорността ще надделеят над бюрократичната стена – предстои да разберем.

  .

• „Най-голямото караоке в света“ тази събота в Чикаго

  .

  В Чикаго ще се проведе необичайно музикално парти на открито този уикенд – The Salt Shed е домакин на „Най-голямото караоке в света“, където всички желаещи граждани ще имат възможността да се качат на голямата сцена и да пеят пред публика до 5000 души.

  Гигантското караоке събитие ще се проведе в събота, 15 август, в The Salt Shed Outdoors. The Salt Shed и известният чикагски клуб Empty Bottle са съорганизатори на събитието.

  Акцентът на вечерта е възможността да се изкачите на сцената в едно от най-големите музикални заведения в Чикаго. За да се класирате за място, трябва да се регистрирате предварително. Няма обаче гарантирано място на сцената – участниците ще бъдат избрани на случаен принцип измежду подалите заявки.

  Събитието е напълно безплатно за зрителите, но организаторите молят желаещите да потвърдите предварително участието си.

  „Най-голямото караоке в света“ ще продължи шест часа, от 16:00 до 22:00 часа. По този начин гостите ще имат възможност не само да гледат представленията, но и да се опитат да си спечелят няколко минути слава пред многохилядна публика.

  .

  
  .

  Дата и час: Събота, 15 август, от 16:00 ч. до 22:00 ч. (6 часа).

  Място: Външната сцена (Fairgrounds) на комплекса The Salt Shed (1357 N Elston Ave, Chicago).

  Организатори: The Salt Shed, в сътрудничество с легендарния чикагски клуб Empty Bottle.

  Формат: Събитието е напълно безплатно (изисква се безплатна регистрация/RSVP). Организаторите събират публика от до 5000 души, а желаещите да пеят на голямата сцена се записват предварително или на място, като участниците се изтеглят чрез жребий (по случаен принцип).

  .

• Илон Мъск пред „Икономист“ за ИИ, войната, миграцията, медиите и реалността

  .

  Илон Мъск в спор с главната редакторка на „Икономист“ за Украйна, USAID и Запада: Войната има по-сложни причини, медиите крият реалността

  .

  Украйна няма да си върне загубените територии. Пълното изтегляне на Русия е нереалистично. Мирът трябва да бъде сключен при сегашните граници. Продължаването на войната означава още безсмислена смърт и за украинци, и за руснаци. Дипломати вечерят на луксозни места и говорят за руско изтегляне, което няма да се случи. Причините за конфликта са по-сложни, във войната няма ангели.

  USAID е най-големият спонсор на смяната на режими, медиите пренебрегват действителността и затова хората ги мразят. Ако сегашните тенденции с масовата миграция продължат, Великобритания върви към гражданска война.

  Това казва Илон Мъск в обширно интервю за „Икономист“. Той влезе в остър спор с главната редакторка Зани Минтън Бедоус за Украйна, Европа, миграцията и бъдещето на Запада. Журналистката го обвини, че подкрепя крайнодесни и вредни за Европа политици, които задълбочават разделението. Мъск отвърна, че възгледите му са центристки, че определението „крайнодесен“ е погрешно, подвеждащо и нелепо, а медиите продължават да пренебрегват действителността.

  Най-остър стана спорът за миграцията и състоянието на Великобритания. Мъск заяви, че страната върви към гражданска война, ако сегашната посока се запази, а Бедоус отвърна, че той рисува невярна и антиутопична картина на Европа.

  Размяната на реплики се прехвърли и към ролята на медиите. Мъск ги обвини, че пренебрегват реалността и я представят с „възмутителни лъжи“, а на възражението, че много европейци не споделят оценката му за континента, отговори, че хората са „програмирани от телевизията и масмедиите“.

  .

  Превод и субтитри за „Гласове“: Илиян Станчев, фондация „Документални“

  – Илон Мъск, благодаря ти, че отделяш време за „Икономист“ и че ни посрещаш в тази гигафабрика на „Тесла“. Трудно е да те представи човек, без да използва суперлативи. Мисля, че ти правиш повече по изграждането на бъдещето от всеки жив човек днес.

  – Доста градя като цяло. Сигурно съм инстинктивен строител, харесва ми да градя неща.

  – Ти строиш…

  – Просто обикалям, строя неща и продължавам напред.

  – Строиш доста неща. Пионер си в електрическите автомобили, революционизираш космическите пътувания, имаш най-съвременен ИИ модел, хуманоидни роботи… Може ли да започнем разговора, като навържем всичко това заедно? Ако успееш в начинанията, какъв ще бъде светът след десет години?

  – Значи говорим за 2036 г.

  – Да. Надявам се и двамата да сме живи.

  – Да, най-вероятно ще бъдем. Трудно е да си представим бъдеще, в което изкуственият интелект няма да е навсякъде. Очаквам след десет години изкуственият интелект да бъде много по-умен от общия човешки интелект. Много по-умен. Дори смятам, че може да задмине общия човешки интелект до пет години.

  – До пет години?

  – Грубо предполагам толкова. Няма да има нещо, което ИИ да не прави по-добре от хората, освен да бъде човек.

  – На прозаично ниво как ще изглежда животът?

  – Най-вероятно ще имаме епоха на изумително изобилие. Всеки ще може да има всичко, за което си помисли. Може през 2026 г. да звучи нелепо, но нека дочакаме и видим какво ще е през 2036 г. Разбира се, има неща, които могат да попречат на идването на тази епоха, като например световна термоядрена война. Но ако няма трета световна война, мисля, че ще настъпи епоха на изумително изобилие. Предполагам, че това е послание на оптимизъм и вълнение за бъдещето.

  – След секунда ще се върнем на изобилието, но на най-прозаично ниво, как твоята компания ще изкарва пари? Според проспекта за първично публично предлагане на „Спейс Екс“ изглежда, че огромната част от приходите й ще идват от ИИ, всъщност от Grok, не от пренасяне на неща в Космоса, с каквото се занимава компанията сега. С какво ще се занимава компанията ти след десет години и как ще изкарва пари?

  – Икономиката ще интегрира цифров и физически ИИ. В момента много бързо напредва цифровият ИИ. Едва ли не всяка седмица има някакъв пробив в ИИ и той започва да прави нещо, което не е правил преди. Но все още ИИ е предимно в дигиталната среда, липсва в индустриалното производство. Нужни са хуманоидни роботи – в общи линии са нужни много роботи. Тогава минаваме от интелект, който се проявява само цифрово, в интелект, който да обработва материята. Какво представлява икономиката? Производство на продукти и предоставяне на услуги. Ако имаме огромен брой роботи, работещи с изкуствен интелект, ще имаме почти безгранична икономика. Бъдещето ще бъде много по-различно от миналото. Не съществува аналог или метафора, която да обрисува мащабите на промяната, която ще преживеем.

  – Разбирам го и се опитвам да си представя как ще изглежда светът, но в някакво отношение… 

  – Ще бъде невероятно.

  – Крие и рискове, за които ще поговорим също. Но как тогава ще изкарваш печалби? Хората си купуват твоите акции, защото очакват да създаваш печалби. Ще продавате роботи?

  – Парите няма да имат значение през 2036 г.

  – Не съм убедена, че хората, които купуват акциите ти, мислят, че парите няма да са от значение през 2036 г.

  – За какво са нужни пари? За продукти и услуги. За храна, подслон, транспорт, забавление. Ако тези неща са в изобилие, ако роботите с ИИ осигуряват повече продукти и услуги, отколкото човек може да потреби, за какво ще са нужни пари?

  – Но ти създаваш тези роботи…

  – Може би ще трябват от време на време.

  – Ще продаваш ли хуманоидни роботи, или ще създаваш продукти и услуги с роботите, които ще контролираш?

  – Мисля, че ще е проява на суета да мисля, че ще контролирам свръхгениален ИИ, който ще е много по-умен от мен. Мисля, че това, което можем и трябва да направим, е да гарантираме, че ИИ ще има добри ценности – да го е грижа за човечеството и да иска да сме щастливи и да процъфтяваме. Смятам, че вероятно ще бъде така. Биологичната ми невронна мрежа ми казва, че най-важното, за да сме защитени от ИИ, е максимално да търсим истината и да сме любопитни. Ако е така, смятам, че ИИ ще се грижи за човечеството.

  – Сигурен си, че след десет години няма хората да контролират нещата?

  – Мисля, че е малко вероятно. Ако разликата в интелекта между ИИ и хората е много по-голяма от разликата в интелекта между хората и шимпанзетата, трудно ще си представим, че шимпанзетата ще държат контрола.

  – Това ме поразява.

  – По същество ние сме еволюирали шимпанзета. До неотдавна сме се люлеели по дърветата и сме яли банани в джунглите. Още ядем банани.

  – Така е. Даже понякога се люлеем по дървета.

  – Да, което си е забавно, един спомен от миналото. Носталгично се люлеем по дървета. Трябва повече да го правим. По-забавно е, отколкото хората смятат.

  – Подкрепям те, аз обичам да се люлея по дървета. Но ме порази казаното от теб. Чувала съм те какво казваш през годините. Преди десет години участва в подкаст, май беше с Нийл Деграс Тайсън, в който каза, че това, което най-много те плаши, е бързото самоусъвършенстване на ИИ. Тогава ме порази, когато каза, че в най-добрия случай ние ще бъдем едни лабрадори за ИИ.

  – Лабрадорите изглеждат доста щастливи същества.

  – През 2023 г. призоваваше за забавяне на ИИ, защото беше разтревожен.

  – Да, подписах отвореното писмо, общо 500 души го направихме.

  – Мисля, че дори миналата година, май беше в подкаста на Тед Круз, каза, че има 10-20% вероятност роботи-убийци да заличат човечеството.

  – Да.

  – Звучеше разтревожен. Сега изглеждаш спокоен. Променил ли си си възгледа?

  – Още смятам, че има риск, свързан с ИИ и роботите. Може би съм стигнал до философския извод да гледам от положителната страна. Не виждам начин да бъде спрян този импулс на ИИ и роботите. Понякога си мисля: „Дори да има бутон за спиране, може би не трябва да го натискаме, защото най-вероятният краен резултат е да има изобилие за всички.“

  – Така и предполагах. Сега изглежда си на позиция, че е неизбежно, да продължаваме и да се надяваме на най-доброто.

  – Да. В общи линии да се насладим на пътуването – май това е философията ми днес. Има неумолим прогрес в сферите на ИИ и роботиката, който не бих могъл да спра дори и да искам.

  – Още ли смяташ, че има 10-20% вероятност роботи-убийци да заличат човечеството? Това си е висока вероятност за гибел.

  – Разбира се, в дългосрочен план всички ще умрем. Така че… Според стандартния модел във физиката краят на Вселената ще представлява дълго, скучно, постепенно изстиване до разредена космическа „супа“. Нарича се „топлинна смърт на Вселената“. Ако нашата реалност я очаква тази топлинна смърт, то тогава пътуването до нея става най-важно, защото крайната цел е ужасна.

  – Разбирам, но това ще бъде след много дълго време. Но казваш, че има 10-20% вероятност да ни няма до десет години. Ще се качиш ли на своя ракета, ако има 10-20% вероятност да се взриви и да те убие?

  – Разбирам, но да кажем, че не можем да направим нищо по въпроса. Вероятно можем да опитаме да минимизираме вероятността за лош изход. Но да се опитваме да спрем ИИ и роботите? Дълго време отказвах да взема участие в ИИ. Създадох „OpenAI“ като противотежест на „Гугъл“, която тогава в общи линии имаше монопол върху ИИ. От „OpenAI“ пък произлезе „Антропик“. Изглежда, че действията ми ускориха развитието на ИИ. Нямах това за цел, но създаването на „OpenAI“ и произлизането на „Антропик“ от нея, която сега е лидер в ИИ, доведоха до ускоряване на развитието на ИИ. Наистина нямах такова намерение. Изглежда, че всички пътища водят до ускоряване развитието на ИИ. После си казах: „Мога или да седя начумерен, или да вляза в клуба.“

  – Определено си влязъл в клуба.

  – „Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях.“

  – Определено си го направил успешно, но как стои въпросът с минимизирането на рисковете? Някои от другите лидери на компании, които създават ИИ модели, говорят за различни начини за минимизиране на рисковете. Миналата седмица Демис Хасабис излезе с предложение за публично-частен регулатор. Ти каза, че е добра отправна точка за дискусия. Смяташ ли, че трябва да работите по-активно за създаването на нещо, което да контролира рисковете, или мислиш, че е невъзможно?

  – Разговарях с Демис няколко часа преди да публикува статията си. Казах му, че най-непосредственото нещо, което можем да направим, е водещите компании в ИИ просто да се срещат, да провеждаме видеовръзка на всеки няколко седмици и да обсъждаме въпроси, свързани със сигурността. Също и преди излизането на модел от ново поколение, който е много по-умен от съществуващите, конкурентните ИИ компании да имат възможност да изпробват модела за вредни ефекти и да препоръчват временно задържане на модела до отстраняването им. Мисля, че това е бързото и лесно нещо, което можем да направим. С времето то може да се развие до нещо повече, но мисля, че би било умно да започнем така.

  – Защо още не сте го направили? Вие сте петима, нали? Говорите си на малки имена – Дарио, Демис, Сам. Не значи, че се харесвате.

  – Познаваме се.

  – Вие сте и конкуренти, всеки иска да е първи.

  – Да, но смятам, че и конкурентите могат да са честни едни с други. Доста е трудно за някой управляващ политик, който няма технически познания за ИИ да разбира дали някой модел трябва да бъде пуснат, или не. Но ако на конкуренти дадеш седмица-две да прегледат нов модел, те могат да открият проблеми в него. Всички ще имат стимул конкурентите им да бъдат честни.

  – Имате ли си достатъчно доверие за нещо такова? Няма ли примерно Сам Олтман да реши, че искаш да откраднеш идеите му?

  – Мисля, че ще е нужна само около седмица за тестове. Не говорим за предоставяне на самия модел, а за изпробването му.

  – Предлагал ли си го?

  – Да, изпробване през приложно програмен интерфейс. Вероятно би било добре да се направи.

  – Предлагал ли си го?

  – Предложих го на Демис. Вероятно ще говоря и с Дарио. Разбира се, има и редица способни китайски ИИ компании, някои от които са много добри. Новият Kimi модел…

  – Да, Kimi K3 от миналата седмица. Почти толкова добър е, колкото Fable, нали?

  – Реалистично погледнато, смятам, че Fable все още е най-умният модел. Смятам, че ако е обективен, всеки би го казал. Но моделът Kimi доста се доближава до него. „Антропик“ имат Mythos, от който произлиза Fable. Мисля, че имат нов модел, готов още от февруари. Не съм сигурен как го наричат, Mythos 2 или Fable 6. Вече имат нещо много по-добро от това, което са имали до февруари и могат да го пуснат всеки момент.

  – Преди да стигнем до пускането, какво мислиш за китайските модели и за геополитиката покрай тях? Тревожиш ли се китайците да не наваксат и да излязат напред?

  – Отчитайки, че китайските ИИ компании се справят толкова добре със сравнително малка изчислителна мощ, то ако имаха по-голяма вероятността да излязат напред става немалка. В някакъв момент вероятно ще имат по-голяма изчислителна мощ.

  – Тоест, ще станат лидери?

  – Има голяма вероятност в някакъв момент да станат. Като знаем, че ограниченията пред ИИ по същество са електричеството и чиповете за ИИ, както и роботите за физическия ИИ… Китай има и редица добри компании за роботи. Организират разни събития с роботи, вероятно си ги виждала.

  – Да, видях роботи последния път, когато бях в Пекин.

  – Организират и боеве между роботи, които са доста забавни. Видях клип, на който на единия робот му хвръкна главата, но той продължи. Беше забавно. Боевете между роботи ще бъдат доста забавни. Китай е много силен в роботиката, много силен и в цифровия ИИ. Ако погледнете и производството на електричество там… Кои са ограничаващите фактори пред ИИ? Чипове и електричество. Китай произвежда много повече електричество от САЩ. Дори произвежда повече от САЩ, Европа и Индия взети заедно. Скоро Китай ще произвежда четири пъти повече електричество от САЩ, което е грубо каквото е съотношението между населенията на двете държави.

  Географскисправочни ресурси

  – Какво трябва да сторят САЩ за това? Предполага се, че е малко тревожно авторитарен режим да е много по-напред в най-мощната технология. Очевидно с експортния си контрол САЩ се опитват да държат Китай назад. Дали трябва да забранят използването на Kimi K3, например? 

  – Могат да приемат закон, който да забранява на американски компании да използват китайски модели, но не могат да спрат останалия свят. САЩ не могат да се налагат на Китай или останалия свят.

  – Трябва ли да спрат американски компании да използват китайските?

  – Не мисля, че това ще помогне, защото няма да спре Китай да стане лидер в ИИ. При цифровия ИИ нещата се свеждат до това, с каква изчислителна мощ за ИИ разполагаш – колко чипове и колко електричество. Мисля, че по-голямото ограничение в момента е по-скоро електричеството и охлаждането, отколкото чиповете за ИИ. Защото консумацията на електричество от ИИ чиповете е много голяма. Ще поговорим и за нуждата от вода, но тя е незначителна. Но нуждата от електричество е сериозна.

  – Затова ли проучваш възможността за орбитални центрове за данни?

  – Ограниченията пред ИИ чиповете в Китай са електричеството и охлаждането, както и електрическото оборудване. Степените, в които се произвеждат чипове за ИИ, надминават степените на включване на нови енергийни мощности.

  – В Китай?

  – Извън Китай.

  – Сега вече разбирам.

  – Тъй като САЩ забраниха износа за Китай на най-новите чипове за ИИ, в Китай има глад за чипове.

  – Но там много по-ефективно използват наличните чипове. Ефективността е поразителна при Kimi K3.

  – Смятам, че Китай е по-близо, отколкото повечето хора осъзнават, до решаването на проблема си с литографията, който ще му позволи да произвежда много чипове за ИИ. Не искам разговорът да се върти само около Китай, но извън него основното ограничение е електричеството, а в Китай основното са чиповете. Когато решим проблема с електричеството, с изнасяне на центрове за данни в Космоса, то и извън Китай ще се появи проблем с недостиг на чипове.

  – Изглежда имате нужда Китай и Съединените щати да работят заедно от гледна точка на сигурността. Ако вие петимата се съберете… 

  – Вероятно ще трябва да включим и китайските компании, които са най-напред в разработването на ИИ модели.

  – Смяташ ли, че трябва да бъдат намесени и властите?

  – Моята препоръка би била, ако някоя от водещите компании в ИИ каже, че някой нов модел е опасен, трябва да се информират властите. Ако някой модел е опасен и ако същевременно компанията, която го е създала, не взема мерки за тази опасност, тогава трябва да бъдат уведомени властите да вземат мерки и да ограничат пускането на модела. Може да са китайските или американските власти. Наистина само двете държави имат способности да направят нещо.

  – Вероятно хората ще ги тревожи това, да се разчита на създателите на модели да уведомяват властите. Да припомним какво направи американската държава с Mythos заради притесненията за киберсигурността. Тя наложи временен експортен контрол и попречи на глобалното пускане на модела. Трудно ми е да видя как държавите няма да искат да съхранят властта си да решават дали един модел да бъде пуснат.

  – Мисля, че трябва да я имат. Само че не държавен служител е разбрал, че Mythos крие сериозен риск за киберсигурността, „Амазон“ го откри и призова Белия дом да вземе мерки.

  – Значи трябва да има система, в която вие да се проверявате взаимно и ако има нещо тревожно, да казвате на властите, които да вземат мерки.

  – Ако има нещо тревожно и компанията не взема нужните мерки, държавата да се намеси и да вземе мерки, какъвто беше случаят с Mythos.

  – Колко скоро трябва да заработи такава система?

  – Би било добре да заработи веднага.

  – Чувам го постоянно – трябва да въведем система в близката половин година заради темпото, с което се развиват моделите.

  – Половин година е много време.

  – Мислиш, че трябва да е по-скоро?

  – Толкова често се обявяват пробиви в ИИ сферата, понякога по няколко на ден… Колко имаше миналата седмица?

  – Много.

  – Загубих им бройката.

  – Казваш, че независимо дали предложението идва от Демис, трябва да се съберете и да създадете тази система веднага?

  – Да. Най-малкото трябва да имаме неформални срещи всяка седмица или на две седмици, за да се уговорим да си даваме по седмица-две ранен достъп до новите модели. Мисля, че ще имаме стимул да го правим. Конкурентите вероятно ще разберат дали нещо крие риск за сигурността и ще имат интерес чуждият модел да бъде пускан по-късно. Мисля, че този тип структури работят доста добре. Така работи Асоциацията на кинопроизводителите. Тя определя категориите на филмите – доколко са подходящи за малки деца. И тази система сякаш работи добре. Трябва да се търси намеса от държавата, ако някоя компания прави нещо много опасно и отказва да вземе мерки за намаляване на опасността.

  – Следващият въпрос е малко коварен. Вие не се харесвате много един друг, нямате си доверие и дори постоянно се обиждате в социалните мрежи. Смяташ ли, че можете да работите заедно? Между някои от вас сякаш има лични вражди.

  – Не харесвам Сам Олтман, защото, ако си създал сдружение с нестопанска цел, което е трябвало да създава ИИ с отворен код, т.е. притежавано от целия свят, което някак се е превърнало в компания за ИИ със затворен код на стойност 800 млрд. долара, това е точно обратното на нещото, за което хора са ти дарявали пари. Такъв е моят проблем с него и смятам, че е основателен. Мисля, че и Дарио не харесва Сам Олтман, защото… Причината екипът на „Антропик“ да напусне „OpenAI“ е защото е нямал доверие на Сам Олтман. Иначе нямаше да има „Антропик“, хората още щяха да са в „OpenAI“. Мисля, че Дарио е принципен човек и се притеснява за тези неща, за бъдещето на света. При срещите ми с „Антропик“ досега никой не е активирал моя детектор за зли намерения, всички изглеждат добронамерени. Аз смятам, че пътят към Ада е постлан главно с лоши намерения и няколко камъка с добри намерения, за да внимаваме как стъпваме. Но не ми е проблем да разговарям с него, трябва да оставим настрана личните дрязги за доброто на света.

  – За останалите е чудесно да чуем нещо такова.

  – Да.

  – Да поговорим за друг риск, който тревожи хората, особено обикновените американци. 75% от американците се притесняват от ИИ заради работните си места. Чухме Дарио да казва, че половината работни места с интелектуален труд ще изчезнат до няколко години. Ти правиш хуманоидни роботи…

  – Каза и още нещо. Дарио сам си изкопа гроба относно Mythos. Каза, че е изключително страшен и че предстои да го пуснат. Реакцията беше: „Ама как така?“ Вероятно в бъдеще ще подбира по-внимателно думите си. Ако кажеш, че ще пуснеш нещо много страшно, със сигурност ще разтревожиш хората. Казваш им да се страхуват, защото ще пуснеш нещо страшно, и е нормално те да се изплашат.

  – Аз определено не искам да плаша хората, но мисля, че предстои важно обсъждане за това, колко бързо и до каква степен ИИ ще изземе работните места на хората. Ако до десет години ИИ ще е по-умен от общия човешки интелект, а същевременно тук се произвеждат хуманоидни роботи, както правиш ти, които ще работят във фабрики, споделяш ли мнението на Дарио за темпото, с което хората ще губят работни места?

  – Смятам, че пътят ще е доста трънлив, защото ИИ наистина ще може да върши всяка работа по-добре от всеки човек. Бързо ще навлезе в сферите, които включват работа на компютър или телефон. ИИ ще може да върши тази работа съвсем скоро. При софтуерното инженерство вече сме в положение, в което ИИ работи по-добре от поне 90% от хората в писането на софтуер. Говорим за 90% от професионалистите, които пишат софтуер. Вървим към положение, при което ще станат 99%. После хората вече няма да могат да конкурират ИИ. Ще стигнем до положение като със Stockfish. Stockfish е програмата за шахмат, която е толкова добра, че може лесно да победи Магнус Карлсен или който и да е друг, дори ако работи на по-бавен компютър. Сигурно може да работи и на телефона ви и да победи Магнус Карлсен – толкова е добра. Толкова добър ще стане ИИ в писането на софтуер.

  – А освен софтуера?

  – Отнася се за всичко.

  – Всичко, но как ще стоят нещата с физическия труд? Ще трябва да се подобрят способностите на хуманоидните роботи, които за момента май са недостатъчни.

  – Така е. Затова разграничих цифровия ИИ и този с физическо изражение под формата на роботи, които работят в производството. Ще имат някакъв локален интелект, но като цяло ще се управляват от по-мощни ИИ модели. Много пъти съм казвал, че мисля, че хората ще решават дали да работят. Може би добро сравнение е градинарството. По принцип не е нужно да го вършиш. Не е нужно в градината си да отглеждаш зеленчуци, можеш да отидеш в магазина, където ще има зеленчуци. Но можеш и да отглеждаш в градината си, които ще бъдат по-малко хубави от тези в магазина. Доматите ти няма да бъдат толкова сочни като тези в магазина, ще изглеждат малко аутистични спрямо тях. Но ако отидете у приятел на вечеря и той ви сготви нещо със зеленчуци от своята градина, ще бъде хубав жест. Така ще изглежда работата в бъдеще.

  – Разбирам. В този свят ще съм безпомощна, защото не мога да гледам растения. Хората още играят шах едни с други, въпреки че не могат да победят компютрите, но да поразсъждаваме върху политическата част. Описваш свят, в който в рамките на десет години почти всяка работа ще може да се върши по-добре от ИИ.

  – Да.

  – Хората като теб получават огромни печалби от този интелект – ти си най-богатият човек в света. Хората, които бъдат заменени от ИИ, как ще живеят? Звучи ми сякаш…

  – С универсален висок доход.

  – Как ще се стигне дотам? Да поговорим за политиката. В момента, ако погледнем политическия натиск в повечето държави, основно е от разтревожени хора от ИИ, които му се противопоставят. Изглежда ми, че има риск по-скоро да стигнем до революция, отколкото лесно да достигнем до тази нирвана, която описваш.

  – Пътят ще е трънлив, не казвам, че ще плаваме в спокойно море. Много професии вече не съществуват заради компютрите. Думата „компютър“ преди е значела човек, който върши изчисления. Било е длъжностна характеристика на човек. В интернет можете да намерите снимки на небостъргачи, пълни с хора, които вършат някакви изчисления, например изчисляват лихвата по банковата ви сметка. Така се е правело дълго време, преди да се появят компютрите. В началото компютрите са били много скъпи и трудни за използване. По-различното днес е, че промените се случват много по-бързо. Сигурно е имало разстроени хора, че работата им да изчисляват банкова лихва е щяла да изчезне, но едва ли днес ще е лесно да намерим хора, които искат да я вършат. Имам предложение към хората кои научнофантастични книги да прочетат, за да добият представа как ще изглежда бъдещето. Най-доброто прозрение как би изглеждало бъдеще с ИИ, което съм чел, е поредицата „Културата“ на Йеин Бенкс.

  – В момента чета „Ексцесия“. Започнах да ги чета благодарение на теб. Честно казано, не намирам описаното там бъдеще за толкова привлекателно, защото в него хората нямат думата. 

  – Имат в малка степен.

  – Минимална. Както знаеш, Йеин Бенкс е бил социалист. Имал е съвсем различна политическа философия.

  – Не съм сигурен, че съм съгласен с това. Да речем, че бъдещето ще е като в тези книги. Тревожи ме пътят дотам. Ние живеем в демокрации и хората са силно разтревожени от бъдещето.

  – Май въпросите ми са два. Първо, ще трябва ли да има огромно преразпределение на богатство от хората като теб към хората, които губят работата си? Ще трябва ли да плащате по-големи данъци, да има много по-големи данъци върху капитала, за да се финансира универсалният доход? Иначе от какво ще живеят хората?

  – Мисля, че финансовото министерство просто ще дава чекове на хората.

  – Откъде ще дойдат приходите за това? Ако просто даваш чекове, ще имаш инфлация.

  – Ние много разсъждаваме върху неща, които са имали значение в миналото, но няма да имат в бъдещето. Инфлацията е просто съотношението на парите спрямо продуктите и услугите. Ако производството на продукти и услуги се увеличи сериозно, например с 1000%, можеш да „напечаташ“ пари, т.е. да създадеш пари в базата от данни, стига тези пари да бъдат по-малко от темпото, с което се увеличават продуктите и услугите. Всъщност ще има дефлация. Ще направя едно предвиждане – проблемът ще бъде дефлацията, а не инфлацията. Ако производството на продукти и услуги расте по-бързо от предлагането на пари, ще има дефлация.

  – Може и да си прав.

  – Това е факт.

  – За мен остава неясно как ще стигнем от сегашните политики на поляризация, гняв, насаждане на страх, до тази нирвана. Човек може да си представи как хората са толкова изплашени от всичко това, че се опитват да го спрат. Може да не успеят, но е възможно да се стигне до националистически, крайнолеви правителства, прекомерни увеличения на данъци и рухване на икономики заради тревогите на хората за бъдеще, което изглежда страшничко, както го описваш. Какво правим с днешната политика?

  – Бъдещето е вълнуващо и ужасяващо.

  – Да, точно така.

  – Всеки ден, а понякога и по няколко пъти на ден, минавам от състояние на вълнение към състояние на ужас относно ИИ.

  – В момента в какво си?

  – Не се опитвам да звуча като герой в „Кандид“, да казвам като един д-р Панглос, че всичко ще бъде прекрасно. Казвам, че има рискове.

  – Май сме на едно мнение по този въпрос, но аз се опитвам да бъда по-практична и да мисля какво можем да направим днес, за да ограничим рисковете. Ти каза какво можете да направите с другите създатели на модели, но какво да правят властите?

  – Би било добре с останалите да се координираме и да осветляваме проблеми, които виждаме при конкурентите, за да намалим рисковете.

  – Трябва ли да плащате по-големи данъци, за да финансирате повече социални програми? 

  – Първо, аз плащам големи данъци. Дори държа рекорда за човек, платил най-много данъци.

  – Защото си най-богатият човек в света.

  – Държах го и преди това. Предполагам, че ще трябва да плащам много трилиони под формата на данъци, но нямам против. Да, така ще бъде. Но в бъдеще, в което парите загубят значение, ще го загубят и данъците.

  – Ще се дава ли на хората някакво усещане, че имат участие в прогреса? Ще получат ли дялове в „Спейс Екс“, „Тесла“… Много се говори за това в момента.

  – Една от причините „Спейс Екс“ да излезе на борсата е точно за да могат хората да се сдобият с дял от нея. Иначе бяхме ограничени в броя акционери, които можем да имаме. Като публична компания можем да имаме милиони акционери, а като частна можехме да имаме само няколко хиляди.

  – Смяташ ли, че трябва да има раздаване на дялове и компаниите да правят нещо като Суверенния фонд на Аляска? Някои казват, че „Тръмп сметките“ ще работят така. Ще притежават ли обикновените американци дял от ценните ви книжа?

  – Данъците, които плащам, например върху моите опции върху акции, са 40% – ставката на националния данък общ доход. И понеже прекарвам една трета от времето си в Калифорния, плащам грубо и 1/3 от калифорнийския данък върху доходите, който е около 15%, така че плащам общо около 45% данъци, нека да знаят хората – грубо половината ми доходи. Когато умра, около 45% от богатството ми ще бъде обложено с данък. В крайна сметка ще остане около 1/4 от всичко, което имам. Мисля, че това, което моят дял ми дава, е, че за известен период ще имам контрол върху посоката на компаниите. В общи линии ми дава това. Докато ИИ не стане толкова умен, че да поеме контрола. В този момент контролът върху компаниите няма да има значение.

  – Да поговорим и за това, защото смятам, че другото, което тревожи хората относно посоката, в която вървим – малко ще го окарикатуря, – е, че смятат, че посоката се определя от много малък брой изключително влиятелни хора, като ти си на върха на този списък.

  – Кое му е по-различното спрямо миналото?

  – Съгласна съм с теб.

  – Кога не е било така?

  – Винаги е било така. Ти обрисува една много бърза промяна. Да започнем с контрола върху твоята компания, който сега държиш.

  – Да, на „Спейс Екс“.

  – След първичното публично предлагане държиш 80% от акциите, даващи право на глас. На практика не можеш да бъдеш отстранен. Поправи ме, ако греша…

  – Има и други такива компании, например ИИ компаниите. „Алфабет“ се контролира по същия начин от Лари и Сергей.

  – Мисля, че твоят случай е по-краен.

  – Не, същото е. Те държат акциите, даващи право на глас в компанията. По същия начин Марк Зукърбърг контролира „Мета“. Марк работи много на ИИ фронта и вероятно скоро също ще има водещ ИИ модел. Даже май пусна един миналата седмица. Мисля, че скоро „Мета“ ще бъде сред водещите ИИ компании.

  – Разумно ли е само един човек да има такъв контрол над една компания?

  – Така гарантирам, че мога да работя в дългосрочен план, което за мен са пет-десет години. Едно от предизвикателствата да имаш публична компания е натискът да показваш добри резултати на всяко тримесечие и трудността да инвестираш в нещо, което ще се изплати след пет-десет години. Със „Спейс Екс“ искам да разпространим съзнанието отвъд Земята и да построим цивилизации на Луната, Марс и другаде в Слънчевата система. Мисля, че в крайна сметка такива инвестиции ще имат възвръщаемост, но в краткосрочен план ако похарчиш куп пари за база на Луната или на Марс, ще си под напрежение, защото инвеститори ще ти казват: „Приходите за тримесечието са ниски заради построената база.“ Така е. Между другото, беше описано в Проспект S-1, буквално сме си казали, че ще правим такива неща, но хората пак се сърдят. „Казахте, че печалбите ви ще са еди-какви са, но са малко по-малки и ще ви накажем.“ И започва разпродаване на акции. Натискът е огромен.

  – Тези неща са неизбежни.

  – Затова се нуждаех от някакъв начин да мога да кажа: „Инвестициите ще дадат резултат след пет-десет години. Това ще намали печалбите в краткосрочен план.“ Имаме много инвеститори с дългосрочни възгледи. Аз съм голям почитател на дребните инвеститори. Като цяло те са много проницателни и имат дългосрочни възгледи. Всичко зависи от системата от стимули. За инвестиционните мениджъри е разбираемо да търсят по-големи печалби на тримесечие, защото техните доходи и кариерно развитие зависят от доходността на портфейлите им. Те имат едва по няколко години, в които управляват портфейли, след което оценяват работата им. Понякога я оценяват дори само по резултатите им за година или по-малко. Тъй като те са под натиск да имат бърза възвръщаемост, поставят под натиск компаниите. Когато човек разбере системата от стимули, знае и какво ще бъде поведението.

  – Ами риска от загубата на ключова фигура? Какво ще се случи, пази Боже, ако утре те блъсне автобус? Имаш пълен контрол над тези компании. Имаш ли план как биха продължили без теб?

  – Мисля, че ще се справят добре няколко години. Има ясна пътна карта – може би трябва да я нарека „космическа“ – за „Спейс Екс“. Има пътна карта и за „Тесла“. Да погледнем какво се случи с „Епъл“ след Стив Джобс. Той беше изградил една стратегическа визия и набор от идеи за продукти, и „Епъл“ се справи много добре. Макар че вече без творческия гений на Стив Джобс „Епъл“ спря да измисля уникални продукти. Прави чудесни телефони и компютри, но вече не измисля уникални продукти на ниво Стив Джобс.

  – Искаш да кажеш, че ти си по същия начин за твоите компании?

  – Да.

  – Спомена Марс. Повечето хора мислят за теб като за човека, който иска да създаде колония на Марс, да имаме многопланетна цивилизация.

  – Отдавна го казвам.

  – Сега изглеждаш по-съсредоточен върху ИИ и какво ще направи той в следващите десет години. Изглеждаш по-заинтересован да използваш Луната като база, от която да изстрелваш орбитални ИИ спътници. Пренасочваш ли вниманието си, или още искаш да колонизираш Марс?

  – Интересуват ме мероприятия, които в максимална степен да разширяват съзнанието, в бъдеще съзнанието да бъде колкото се може по-голямо. Да имам вълнуващо бъдеще, в което нашата цивилизация пътува сред звездите и прекрасните видения в утопичните научни фантастики – книги и филми – се превърнат в реалност. Искам някакво бъдеще тип „Стар Трек“ или „Междузвездни войни“. „Междузвездни войни“ беше първият филм, който съм гледал на кино. Явно много ми е повлиял. Помня как в общи линии ме отвя. Май бях на шест години. Беше най-страхотното нещо, което бях гледал дотогава.

  – И през целия си живот се опитваш да го направиш реалност?

  – Да. Като млад не съм го мислил толкова. Животът ми изглежда толкова сюрреалистичен, че не мога да повярвам какво ми се случва.

  – Светът изглежда сюрреалистичен.

  – Почти ме кара да вярвам в теорията за симулираната реалност. Нещата, които правя, са толкова абсурдни, че ми е трудно да повярвам, че са реалност. Starship е най-големият и най-мощен летящ обект, създаван някога. Намерението е да използваме ракетата повече от веднъж на всеки час.

  – Знам, прочетох го. Хората спорят колко бързо може да се стигне дотам, но по досегашния ви опит съдим, че в крайна сметка ще се случи.

  – Ще стане.

  – Поразява ме светът, който описваш, подобно на теб, но аз го гледам от едно по-наивно ниво. За мен еволюцията на ИИ и способностите на тези модели са сами по себе си удивителни.

  – В общи линии нещата се развиват както предвиждах.

  – Така ли? Интересно.

  – Не само аз, много хора предвиждаха такова развитие. Предвижданията на Рей Кърцуайл се оказаха удивително точни.

  – Да, за технологичната сингулярност. Да се върнем към настоящето. Говорихме за концентрацията на контрол в компаниите ти. Доводът ти беше добър. Чрез Starlink обаче имаш и голямо геополитическо влияние. Аз съм един от клиентите ти, чудесен продукт. Без него украинците щяха да изпитват сериозни проблеми.

  – Да, украинската власт много пъти е благодарила на Starlink за важната му роля в защитата на Украйна.

  – И наскоро реши да лишиш руснаците в окупираните територии от достъп до Starlink.

  – Не, в никакъв момент не сме продавали Starlink терминали на руснаците.

  – Но са използвали такива и ти ги спря да го правят.

  – По същество те имаха Starlink терминали, поръчвани през Украйна и контрабандно пренасяни в Източна Украйна. Те са ги използвали, в някои случаи, за нападения. За да решим този проблем, работихме с украинската власт и създадохме списък на одобрени Starlink терминали. Това си има и отрицателни страни, защото разни случайни хора, които използват Starlink и им трябва интернет за работа или образование, вече нямат достъп.

  – Това са важни геополитически решения. Какво мислиш за тази своя власт? Можеш да решаваш изхода на война! Смяташ ли, че е редно да имаш такава власт?

  – Не съм сигурен, че определяме крайния резултат във войната в Украйна, да речем. Надявам се скоро да се стигне до някакво мирно споразумение, защото от две-три години фронтът е почти непроменен, а всеки ден там умират много хора. Смятам, че е пожелателно мислене искането Русия да се изтегли изцяло, просто не е реалистично. Мисля, че трябва да има някакъв мир, но трябва да бъдем прагматични. Смятам, че ще бъде ужасно, ако още три години безсмислено умират хора на фронта. Човек трябва да си каже… Как се обяснява на децата защо са загинали бащите им? Това важи и за руската страна. Дразня се, когато дипломати провеждат вечери с по седем ястия на луксозни места, докато на фронта умират хора, и надуто говорят как Русия трябва да се изтегли, което няма да се случи. Трябва да се сключи мир при сегашните граници.

  – Смяташ ли, че носиш отговорност да играеш роля в накланянето на везните към мира както ти го виждаш?

  – От дълго време говоря за мир. Преди няколко години публикувах, че трябва да има отстъпки пред Русия. Не говорим да съм проруски настроен, а просто прагматичен. И че в противен случай с години наред ще умират хора, без да се постигне нищо. И точно това се случи.

  – Не знам, в момента украинците се справят доста добре чрез своите невероятни дронови способности – удрят дори във вътрешността на Русия. Общият възглед е, че балансът на войната се изменя. Въпросът ми не е точно за…

  – Украйна няма да си върне тези територии.

  – Вълнува ме дали смяташ, имайки предвид твоята власт чрез Starlink, че е уместно да я упражняваш? Рядко срещано е един човек да има власт, която по такъв начин да влияе на конфликт.

  – Трябва ли в случая да правя нещо по различен начин?

  – Мисля, че правилно подкрепяш Украйна. Няма да те изненадам, че мисля, че руската агресия е ужасяваща по редица причини и също така, че е важно това, което правиш.

  – Аз поразучих добре причините за този конфликт, за да разбера какво наистина се случва. Както се казва, на война няма ангели.

  – Мисля, че важи и за местната политика. Ти изигра важна роля в местната политика. Похарчи доста средства за преизбирането на Доналд Тръмп и активно се намеси в политиката. Чрез Министерството на държавната ефективност опита да орежеш разходите. Как гледаш на това? Не беше огромен успех, от гледна точка на орязването на държавните разходи. Като гледаш назад, съжаляваш ли, че си се замесил толкова в политиката, или смяташ, че е било за добро? 

  – Мисля, че прекалено много се замесих. Опитах се да направя нещо за дефицита, който е огромен. Годишните плащания по лихви надминават бюджета на Министерството на войната. Ако съберем бюджета на Министерството на войната и бюджета на разузнавателните служби, общата сума е по-малка от годишните лихвени плащания по заеми. Трябваше да се преразгледат харчовете и да се харчат пари разумно – да не се прахосват по някакви измамни схеми. Отнесох много критики, но хората нямат представа колко лесно ни беше в министерството да контролираме плащания. Буквално само изисквахме контакт с получателя или някакво доказателство, че парите отиват по предназначение. Постоянно някой искаше да изпраща пари за някоя важна кауза в Африка. Добре, но получателят на парите беше „Делойт и Туш“ във Вашингтон, не беше някой в Африка. Казвахме: „Ще ни свържете ли с получателите в Африка, за да им изпратим директно парите?“ Отговаряха с мълчание.

  – Не се съмнявам, че американската държава прахосва много средства. Вероятно…

  – Много по-тежко е, отколкото можете да си представите.

  – Но заслужава критика начинът, по който спряхте редица програми, което със сигурност е причинило ненужно страдание.

  – Не.

  – Така ли? Не я приемаш?

  – Имаше много оплаквания.

  – Не приемаш, казано грубо и просто, че има дори едно дете в Африка, което е умряло заради спряна програма?

  – Нула.

  – Не мисля, че е вярно. Имам хора в Африка, които ми дават информация…

  – Колко НПО-та има, които вършат тази работа? Въпросът се реши бързо, а НПО-тата там са десетки хиляди.

  – Не всички работят бързо като теб. Ако се спре финансирането на антиретровирусни медикаменти, ще умрат хора, защото нямат достъп до тях.

  – Само ако не се намери друго финансиране. Фондация „Гейтс“ има бюджет от 50 млрд. долара. Защо тя не ги финансира? Ами другите организации? Ами фондацията на бившата г-жа Безос, получила 50 млрд. долара?

  – В много държави USAID е била основен спонсор на тези програми. Не искам да водим такъв спор.

  – USAID е политическа организация.

  – Да, но и най-големият спонсор на здравни програми там. Напълно съм убедена, че…

  – Най-големият спонсор на смяната на режими.

  – Може би има ползи от промяната на една система.

  – Финансирането за USAID не е спряно, прави се през Държавния департамент.

  – Спря. Много здравни програми в Африка бяха прекратени.

  – Не, имаше такива твърдения, които са лъжи, глупости. Абсолютни глупости. Когато спира финансирането за мошенически организации, дали те ще кажат, „Продължете да финансирате нашата измама“, или ще измислят тъжен разказ, който да предизвика симпатии, за да им се върне финансирането? Очевидно ще е второто и точно това направиха. Нито едно дете не е умряло заради Министерството на държавната ефективност.

  – Аз всъщност одобрявам новия начин на изпращане на помощи, който въведе правителството на Тръмп. Но смятам, че внезапността, с която се случи, почти сигурно е довела до ненужно страдание и смърт. Мисля, че…

  – Не е вярно. И е очевидно, защото парите, за които говорим, са много по-малко от тези, които могат да се получат през фондации като „Гейтс“, например, или тази на Макензи Безос, която дарява десетки милиарди. Фондация „Гейтс“ разполага също с десетки милиарди. Те могат да реагират много бързо и ако не го направят, носят същата отговорност.

  – Разбирам.

  – Очевидно.

  – Добър довод.

  – Нито един човек не е умрял заради това министерство.

  – Разбрах те ясно. Ти си тръгна от министерството. Обясни, че е било трудно да си вършиш работата. Това правителство пое в посоки, за които предполагам не си подозирал, че ще поеме – войната в Иран…

  – Няма правителство, което да подкрепям във всички действия.

  – Разочарован ли си от сегашното?

  – Не, мисля, че като цяло правителството е отлично. Никое не е идеално, но сегашното е много по-добро от алтернативата.

  – Да поговорим за Европа, защото фокусът ти е насочен натам.

  – Не е чак толкова насочен натам.

  – Съдейки по публикациите ти май се тревожиш за Европа. Подкрепяш…

  – От време на време публикувам нещо.

  – Сравнително често е. Но наистина ме вълнува, защото живея в Лондон. Обрисуваш картина… Ти подкрепяш не просто популистката десница, а крайната, особено в някои държави.

  – Не, подкрепям нормалните хора, които погрешно наричате „крайнодесни“.

  – Смяташ, че те са нормалните?

  – Да. Човек може да се върне 10-15 години назад и да види как този род политики са били напълно нормални тогава. Ето нещо много забавно. Човек може да вземе реч на Обама или Хилари, да отиде при човек от „откачената левица“, както я наричам, и да го попита: „Какво мислиш за тази реч на Тръмп?“ Ще отговори: „Най-ужасният човек на света!“ Да, ама това е реч на Обама. Или на Хилари.

  – Съгласна съм, че гравитационният център тук се е изместил, Демократическата партия се е изместила наляво. Но аз говоря за хора като Рупърт Лоу.

  – Моля те, това са нормалните хора. Ето принципите, за които се борят, а ти ми кажи кой звучи ужасно: да имаме сигурни граници, да имаме безопасни градове, да харчим разумно. Кой от трите е крайнодесен?

  – Тези неща…

  – Бих искал да смъмря теб и медиите за абсурдните нападки, че тези неща са крайнодесни. Те са погрешни, подвеждащи и нелепи. Моля ви да запазите тази част.

  – Всичко ще запазим. Нека ти отговоря.

  – Не изрязвайте тази част. Защото са глупости.

  – Ти имаш близо 250 млн. последователи в Х.

  – Да, защото съм известен.

  – Казваш неща като, цитирам: „Гражданската война във Великобритания е неизбежна.“

  – Да, ако продължава по сегашния път.

  – Кога си бил за последно във Великобритания?

  – Преди няколко години.

  – Именно. Аз живея там и ти казвам, че е абсурдно.

  – Ти живееш в балон.

  – Не е вярно. Числата също оборват казаното от теб.

  – Кои числа?

  – Лондон е много по-безопасен град от който и да е в Съединените щати. Насилствените престъпления във Великобритания спадат. Мнозина американци ти вярват, когато обрисуваш картина, в която Европа и Великобритания са залети със страшни имигранти мюсюлмани, на всеки ъгъл става изнасилване, унищожава се цивилизация…

  – Не съм казал нищо от тези неща.

  – Но говориш за гражданска война.

  – Да, ако сегашните тенденции продължат.

  – Защо?

  – Ако имаш голяма и бързорастяща група от хора, чиито вярвания са противоположни на западните, в някакъв момент ще има сблъсък. Те ще се опитат да наложат своите възгледи, други хора ще им се противопоставят и тогава ще избухне гражданска война. Очевидно тенденцията е такава. Ти определено живееш в балон. Ако искаш, може да обиколим Великобритания и ще видиш сама.

  – Много ще се радвам да го направим. Ела да видиш моята държава, в която аз живея, а ти не си посещавал от години.

  – Буквално сто пъти съм бил там.

  – А кога за последно?

  – Преди няколко години.

  – Знаеш ли защо това ме тревожи? Ти наистина влияеш върху мнението за Великобритания. Много американци, с които съм говорила, случи ми се дори онзиден, казват неща от сорта на: „Лондон е толкова опасен! Навсякъде има банди и насилие.“ Хората придобиват такова мнение от твоите публикации в Х. Например, ти публикува безплатно за 48 часа в своя Х акаунт филма „Гражданинът отмъстител“, който е антиутопичен. Вчера го гледах, не ми беше забавно и не е много добър филм. Но той обрисува антиутопична картина на Европа и величае насилието за отмъщение. Величае избиването на семейство мюсюлмани имигранти. Искрено мисля, че е безотговорно да публикуваш такъв филм в Х.

  – Мисля, че това е просто филм, който си струва да се гледа.

  – Явно намекваш, че Европа е едно антиутопично място и ти…

  – Да. Защо журналистите не правите повече да се борите срещу цензурата в Европа? Защо ти не го правиш? Изглежда, че не правиш нищо.

  – Не е вярно. Мисля, че има проблеми със свободата на словото…

  – Във Великобритания затварят хора за публикации в социалните мрежи. Мислиш ли, че е редно?

  – Писала съм статии срещу това.

  – Мисля, че такива неща са нещо лошо.

  – Съгласна съм, но не смятам, че трябва да величаеш насилственото отмъщение и да публикуваш неща, които рисуват абсолютно неточна картина на Европа.

  – Не мисля, че е такава.

  – Трябва да обиколим Великобритания.

  – И Брюксел.

  – Великобритания се справя добре с интегрирането на имигранти. Разбира се, че има проблеми.

  – Големи.

  – Но положението не е каквото го обрисуваш или намекваш на 250-те си милиона последователи, което смятам за проблем.

  – Мисля, че е точно такова.

  – Ще трябва…

  – Затова имаме свобода на словото.

  – Да, тя позволява на човек да говори грешни неща, но ти не казваш, че имаш право да говориш каквото искаш, а казваш, че си прав за Европа, а аз не смятам, че си.

  – Аз пък мисля, че съм.

  – Мисля, че ще откриеш, че мнозина в Европа не смятат така.

  – Да, защото медиите продължават да пренебрегват действителността.

  – Не смятам и това за вярно.

  – Тези хора са програмирани от телевизията и масмедиите.

  – Може би следващият ми въпрос засяга по-широкия план: Защо се вълнуваш от това? От една страна, в началото на разговора ми описа едни удивителни, трансформиращи, променящи цивилизацията неща, които ще се случат до десет години. Но в същото време участваш в най-лошите племенни разделения и мръсотия в социалните медии. Как се съчетават два изцяло различни възгледа за света?

  – Не смятам, че са несъвместими.

  – Защо участваш в разделението? Хора говорят, че си расист и всякакви неща, с които съм сигурна, че няма да се съгласиш. Но не разбирам мотивацията ти да го правиш.

  – Партньорката ми е полуиндийка и имам четири деца от нея. Едното е кръстено на прочут индийски физик. Така че ще кажа, че не съм расист. Ако видите хората, които работят в моите компании, има висши директори от всички раси. Не смятам, че там има някакъв расизъм.

  – Антимюсюлмански ли си настроен?

  – Аз съм срещу… Ако хора отиват в някоя държава и имат противоположни възгледи, не го одобрявам. Аз съм срещу изнасилванията и убийствата. Аз съм срещу налагането на правила и закони, които влизат в разрез с общоприетото на запад. Смятам, че е срамно традиционни медии като вашата да не са на същата позиция.

  – Мисля, че силно преувеличаваш предизвикателствата пред Европа. За някои неща съм напълно съгласна с теб. Мисля, че ограниченията на свободата на словото в някои сфери във Великобритания са проблемни. Тревожи ме, че хората, които подкрепяш, са много зли в някои отношения. Алис Вайдел, с която съм разговаряла, е напълно разумен човек, но в партията й има истински неонацисти, наистина ужасни хора. Подкрепата ти за такава партия, когато имаш 240 млн. последователи, значи, че имаш огромно влияние в Европа, което може би не осъзнаваш. Ти можеш…

  – Надявам се да имам голямо влияние.

  – Защо ти да можеш да променяш политиката в Европа? Дори не живееш там.

  – Аз разглеждам Запада като цяло.

  – Разбираш ли защо хора се питат: Защо най-богатият човек на света мисли, че има право да влияе на нашата политика? Започнахме разговора със суперлативи, но в същия момент има и хора, които те ненавиждат.

  – Така е.

  – Но разбираш ли защо? Смяташ ли, че действията ти помагат на западната демокрация?

  – Може би е вярно, че някои хора ме ненавиждат, но не ми пука. Фактът, както спомена, че 250 млн. души ме следват, говори, че много повече хора ме харесват, отколкото не ме харесват. Смятам, че много повече хора мразят теб и медиите – повече, отколкото осъзнаваш. Осъзнаваш ли, че медиите са презирани? Осъзнаваш ли, че на журналистите се гледа… Само 15% от хората имат положително мнение за журналистите.

  – Знам, че е така за Съединените щати.

  – Тоест, хората мразят вас. Мразят вас много повече, отколкото мен.

  – Определено има загуба на доверие. Отчасти се дължи на грешки на журналисти и журналистиката – напълно го признавам. Но и смятам, че поляризираната среда, особено в социалните мрежи, се подхранва от подобни на твоите публикации и влошава нещата.

  – Не мисля така. Мисля, че проблемът сте медиите. Като говорим за ненавист, вие сте ненавиждани повече от мен, а май не го осъзнавате.

  – Мисля, че малцина знаят аз коя съм, така че не съм в тази игра.

  – Имам предвид, че медиите сте ненавиждани. Мразят ви. Знаете ли го? Сигурно не.

  – Харесва ми да мисля, че познавам своите недостатъци, тези на „Икономист“ и тези, свързани с нашия светоглед. Но ние отстояваме, както знаеш, либералните ценности, класическите либерални ценности. Тревожи ни концентрацията на власт. Вярваме в индивида и неговото достойнство и индивидуална свобода.

  – Съгласен съм с тези неща.

  – Искрено го вярвам. Преди смятах, че ти също си класически либерал.

  – Не съм сигурен какво значи това.

  – Джон Стюарт Мил – ограничена държава, индивидуална свобода.

  – Съгласен съм с тези неща.

  – Но когато чета какво публикуваш, понякога се чудя дали е така.

  – Буквално казах в какво вярвам: в безопасните градове, в сигурните граници и разумните харчове. Това по отношение на държавата. И ни най-малко не ме прави десен.

  – САЩ или европейските държави се справят по-добре в това отношение?

  – Съединените щати.

  – Не. Градовете в САЩ са много по-опасни, отколкото във Великобритания. Относно разумните харчове американският дефицит е извън контрол и ти не успя да го намалиш. Съгласна съм, че в правителството на Тръмп вече имате по-сигурни граници. Но в две от трите Европа безспорно се справя по-добре. А ти рисуваш картина, която представя Европа като дупка.

  – Не смятам, че е дупка.

  – Добре, на едно мнение сме за нещо.

  – Кога съм го казал?

  – Такава картина представяш в Х.

  – Измисляш си неща.

  – Не е вярно. Казваш, че гражданската война във Великобритания е неизбежна, след което рекламираш филма „Гражданинът отмъстител“, който показва Европа като дупка. Започва със зловеща музика и надпис „Европа“.

  – В Европа изнасилванията и убийствата са извън контрол.

  – В САЩ ситуацията е по-тежка.

  – По-тежка е, защото не успяваме да приберем в затвора рецидивистите. Причините са окръжните прокурори и съдии на Сорос, които не затварят рецидивисти. Ако някой буквално бъде арестуван 50 пъти за насилствени престъпления, в някакъв момент той ще убие някого. Или затваряш тези хора, или хора ще загиват.

  – Мисля, че притежаването на оръжия играе голяма роля. Държавата е много по-опасна и стават много повече убийства в голяма степен защото има толкова много оръжия.

  – Нека ти дам интересна статистика. В Европа са умрели много повече хора от горещините, отколкото са умрели от оръжия в Америка. Защо не напишете статия за използването на климатици?

  – Имаме няколко, а миналата седмица дори корицата ни беше по темата. Имаше обширна статия защо…

  – За използването на климатици ли си?

  – Разбира се.

  – Браво, радвам се. Да отдадем дължимото.

  – Мисля, че възгледите ти за „Икономист“ не са много точни. Идваш да разгледаш Англия, започваш да четеш „Икономист“ и ще си поправя мнението и няма да те критикувам в тази област.

  – Има много райони във Великобритания и Европа, които не са безопасни, не можеш да се разходиш из тях.

  – Но са много повече в САЩ.

  – Не мисля така.

  – Ще накарам моите фактчекъри да проверят.

  – Наистина не мисля така.

  – Да сменим темата, защото мисля, че добих представа защо правиш това, което правиш. 

  – Въпросът не е дали Америка е съвършена, а дали Европа има сериозен и засилващ се проблем. Абсолютно има.

  – Кое място е по-опасно?

  – Европа има сериозен и нарастващ проблем. Няма да кажа, че Съединените щати нямат проблеми. Разбира се, че имат. Но трябва да се опитаме да се справим с тези проблеми.

  – Така е, трябва да се опитваме да ги решаваме. Просто казвам, че преувеличаваш мащаба на проблема в Европа.

  – Мисля, че проявявате нехайство и не разбирате този мащаб.

  – Аз пък смятам, че твоите намеси, колкото и да са добронамерени, носят риск да влошат проблема на Европа.

  – Как?

  – Защото подкрепяш хора, които са протоавторитарни, които не целят по-добра интеграция на мюсюлманите или подсигуряване на границите, а имат ясни фашистки черти, и ще причиниш големи разделения в Европа.

  – Мисля, че казаното от теб е измислица. Просто казвам, че Европа трябва да има сигурни граници.

  – Добре, не съм несъгласна с това.

  – Че допуска огромен брой хора, чиито възгледи са противоположни на общоприетите в Европа и е възможно да не се случи тяхната безопасна културна интеграция. Просто здрав разум.

  – Ако просто казваш, че Европа трябва да подсигури границите си, съм съгласна. Тогава не съм разбрала какво целят намесите ти през социалните мрежи. По друг начин съм ги разтълкувала, защото съм виждала какви хора подкрепяш и какво правиш. Но ако това е целта ти, аз я споделям.

  – Да.

  – Значи тук мога да се съглася и това ме води към въпрос…

  – Нека обясня каква фундаментална сила стои зад причината да не са сигурни границите. Когато имаш социална държава, която осигурява значителни облаги на всеки, който отиде там, създаваш много силни икономически стимули за всеки, който има по-нисък стандарт на живот, да отиде в тази държава. Това е един съвсем очевиден двигател. Хората ще отиват в Европа, ако стандартът на живот, който ще получат там, е по-висок от мястото, където живеят. Базова логика.

  – Напълно съм съгласна.

  – Съвсем базова система от стимули.

  – Икономическите условия, икономическите влияния определят голяма част от миграцията. Търсенето на убежище е друга тема. Но смятам, че си прав – има стимули за миграция. Но не разглеждаш други неща. Миграцията носи големи ползи, особено на континент като Европа, чието население застарява бързо. На едно мнение сме, че изцяло отворените граници са лоша идея. Но аз смятам, че Европа има полза от контролираната имиграция.

  – Аз подкрепям имиграцията. Щях да съм лицемер иначе, тъй като аз съм имигрант в САЩ. Подкрепям имиграцията, ако имигрантът ще бъде продуктивен член на обществото, ако бъде честен и ако не се държи зле с хората в това общество.

  – Съгласна съм с всичко. Мисля, че Европа се справя по-добре, отколкото смяташ. Тук сме на различни мнения. Нека сменим темата. Кое е най-погрешното нещо, което хората мислят за теб?

  – Много неща се разбират погрешно за мен. Почти всичко от последните 20 минути беше погрешно.

  – Значи съм разбрала погрешно…

  – Да не се повтаряме.

  – Добре. Значи политическите ти позиции.

  – Да. Политическите ми възгледи са центристки, не са крайнодесни. Честно казано, описването им като такива е обида към историята, към много народи и е възмутителна лъжа. Абсурдно е. Буквално изказах позицията си и я заявих ясно. Трябва да имаме сигурни граници. Ако има приток на имигранти, трябва да са хора, които да възприемат западните идеали и ценности. Ако не го правят и за по-дълъг период се задържи притокът на хора, които не приемат или дори се против западните ценности, това е рецепта за гражданска война. Тези неща са очевидни, и дете може да ги види. Това не е десен възглед, просто казвам каква е реалността.

  – Мисля, че сме на едно мнение, че доказателствата ще решат кой от двама ни е по-прав. Ще намерим доказателства и за двата възгледа в различни части на Европа, въпросът е кои ще надделеят.

  – Бива ме да предвиждам бъдещето. Не съм съвършен, но ме бива. Уцелвам доста често за човек. Имам малко синдром на Касандра – хората не вярват, че нещата, които казвам, вероятно ще се сбъднат. Мога да видя в бъдещето с по-голям успех от повечето хора, включително да предвидя неща, които хората смятат за нелогични. Не казвам, че винаги съм прав, но уцелвам сравнително добре. Но пак се връщаме на синдрома на Касандра – хората не приемат, че нещата, които казвам, ще се случат. Може би не точно в момента, който предвиждам, но ще се случат. Да, историята ще подпише присъдата. Мисля, че ще видиш, че малко от нещата, които казах, са неточни, и че огромната част от казаното от мен е много точно и ще се случи, ако няма някаква промяна на посоката.

  – В кои свои предвиждания за бъдещето си по-уверен, за ИИ, първата част от разговора, или за политическата част?

  – ИИ е цифров свръхинтелект. Използваме термина „сингулярност“ като за черните дупки, защото от един момент нататък не знаем какво ще стане и освен това той ще „засмуче“ всичко. Що се отнася до големите последствия, ИИ и роботите ще господстват навсякъде. Ще се случи за по-малко от десет години.

  – Което май нарежда другите неща, за които говорихме, като по-маловажни.

  – Революцията в ИИ и роботиката ще се случи по-скоро, отколкото гражданската война във Великобритания. Гражданската война ще бъде може би след около 20 години, докато ИИ, роботите, сингулярността – това ще го видим след десет години.

  – Надявам се добронамерените всевластни ИИ да предотвратят лошите ти предсказания. 

  – Вероятно ще го направят.

  – Илон, не съм съгласна с всичко, което казваш, но винаги ми е интересно. Много ти благодаря. 

  – Пак заповядай. Поне не съм скучен.

  – Определено не си.

  .

  Източник: Economist / „Гласове“

  .

• Обръщение на свещеници и миряни от епархията на БПЦ в САЩ, Канада и Австралия по повод публичните изявления на архимандрит Никанор

  .

  ОБРЪЩЕНИЕ
  

  от свещеници и миряни от Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия във връзка с публичните изявления на архимандрит Никанор (Мишков) срещу Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил

  Ние, свещеници и миряни от Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, се обръщаме към духовенството и верния народ на Българската православна църква, водени не от желание да участваме в обществени полемики, а от чувството за духовен и църковен дълг да дадем свидетелство за Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, когото познаваме лично и с когото в продължение на години сме споделяли църковен живот и служение.

  Ние живеем далеч от пределите на България и не бихме си позволили да вземаме отношение по въпроси, свързани с вътрешния живот на Софийската епархия, ако случващото се не засягаше човек, когото познаваме непосредствено, и ако породеното обществено напрежение не се беше отразило болезнено и върху живота на нашите енории.

  В продължение на седем години Негово Светейшество патриарх Даниил беше викарен епископ на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия. През тези години духовенството и вярващите в нашата епархия имаха възможност непосредствено да се докоснат до неговото архипастирско служение.

  Познаваме го като човек на искрената молитва, смирението, кротостта и безусловната вярност към светата Православна църква. Той винаги поставяше духовната полза на повереното му паство над личните си интереси, умееше да помирява, да насърчава и да носи с достойнство тежестта на архипастирското служение. В негово лице срещнахме архиерей, който не търсеше човешка слава, а служеше с жертвоготовност, търпение и отговорност към поверените му духовници и вярващи.

  Поради това приехме с дълбока болка и тревога многократните публични изявления на архимандрит Никанор срещу Негово Светейшество Българския патриарх Даниил. По своя език, съдържание, системност и публичен характер тези изявления далеч надхвърлят границите на допустимото лично несъгласие или на добросъвестната църковна критика.

  В тях се съдържат обидни квалификации, фактически неверни твърдения, клеветнически внушения, иронични подмятания и открито неуважение към Предстоятеля на Българската православна църква. Те не могат да бъдат възприемани като отделни или случайни изказвания, продиктувани от моментно раздразнение, а очертават трайна, последователна и целенасочена линия на публично поведение.

  Подобно поведение е несъвместимо с отговорността на православния клирик, с дължимото уважение към каноническото свещеноначалие и с обещанието за послушание, дадено при ръкоположението. Свободата да бъде изразено несъгласие не може да служи като оправдание за публичното оскърбяване на църковния Предстоятел, за разпространяването на непроверени обвинения и за съзнателното насаждане на недоверие към църковната йерархия.

  Чрез тези изявления се накърняват не само личното достойнство и доброто име на Негово Светейшество, но се уронва и авторитетът на неговото първосветителско и митрополитско служение. Подкопава се доверието към свещеноначалието, пораждат се съблазън, противопоставяне и разделение сред вярващите и се нанася вреда на обществения образ на Българската православна църква.

  Особено обезпокоително е, че тези думи се разпространяват многократно и публично, достигат до широк кръг от вярващи и невярващи и се превръщат в средство за насаждане на подозрение и неприязън не само към личността на Българския патриарх, но и към самата Църква и нейния канонически ред.

  Последиците от това поведение не останаха ограничени в пределите на Софийската епархия или на България. Изявленията на архимандрит Никанор породиха смущение сред духовенството и миряните, съблазниха мнозина вярващи и станаха причина за недоумение и в нашите енории. Те внесоха напрежение и принудиха православни християни, намиращи се на хиляди километри от Родината, да стават свидетели на публично противопоставяне, чуждо на духа на църковното единство, послушанието и братолюбието.

  Като хора, които лично познават патриарх Даниил, сме длъжни да свидетелстваме, че отправяните срещу него твърдения и внушения не съответстват на истината такава, каквато сме я познали и преживели през годините на неговото служение сред нас.

  Затова не можем да останем безмълвни пред системното и несправедливо уронване на неговото добро име, на достойнството на първосветителското му служение и на авторитета на Българската православна църква. Мълчанието пред подобни действия би означавало примирение със съблазънта и безразличие към раните, които се нанасят върху църковното тяло.

  С настоящото обръщение ясно и единодушно заявяваме, че Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил се ползва с нашето пълно доверие, дълбоко уважение и синовна обич.

  Ние сме убедени, че неговото служение винаги е било насочено към запазването на единството на Църквата, утвърждаването на православната вяра и грижата за повереното му паство. Именно затова считаме за свой християнски и църковен дълг да застанем зад него със своето лично и общностно свидетелство.

  Вярваме, че публичните действия на всеки клирик, които накърняват доброто име на Църквата, подкопават доверието към нейното свещеноначалие, разпространяват клеветнически и недоказани твърдения и стават причина за смущение и разделение сред вярващите, не могат да бъдат оправдавани като обикновено изразяване на лично мнение. Те изискват ясна духовна, нравствена и канонична оценка от компетентните църковни органи.

  Нашето обръщение не е израз на лична неприязън и не е призив за разправа. То е свидетелство за истината такава, каквато сме я преживели, и израз на убеждението ни, че църковният ред съществува, за да пази единството на Църквата, достойнството на нейното служение, авторитета на каноническото свещеноначалие и духовното благо на Божия народ.

  Милостта и братолюбието не изключват отговорността. Истинското покаяние предполага осъзнаване на нанесената вреда, прекратяване на поведението, което причинява съблазън и разделение, и искрено търсене на помирение в истината.

  Призоваваме архимандрит Никанор да прекрати езика на оскърблението и публичното противопоставяне, да осъзнае тежките последици от своите думи и действия и да потърси пътя на покаянието, църковното послушание и помирението.

  Призоваваме също духовенството и вярващите да не се поддават на внушения, които пораждат вражда и разделение, а да пазят мира, единството и добрия църковен ред, като помнят, че думите на един клирик имат особена тежест и могат както да изграждат, така и да нанасят дълбоки рани.

  Молим Всемилостивия Бог да дарува Негово Светейшество Българския патриарх Даниил със здраве, духовна крепост и дълголетно първосветителско служение за благото на светата Българска православна църква.

  Същевременно се молим Господ да вразуми всички нас и да ни дарува дух на покаяние, смирение и братолюбие, за да пребъдваме в единството на светата православна вяра и в Христовия мир.

  Следват подписите на свещеници и миряни от Българската източно­православна епархия в САЩ, Канада и Австралия.

  Събирането на подписи продължава.

  .

  Източник: bg-patriarshia.bg

  .

• Годишната конференция на АБУЧ ‘2026

  .

  КОНФЕРЕНЦИЯ НА АБУЧ ОТВОРИ ДЕБАТА ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА ЗАД ГРАНИЦА

  Българската система на образование е отворена за учениците от неделните училища, посочи зам.-министърът на образованието проф. д-р Сеня Терзиева

  Материал на Радио България

  .

  

  Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е домакин на 19-ата Годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) под наслов „Българските училища зад граница – пространство за идентичност, култура и принадлежност“. Събитието, организирано със съдействието на Изпълнителната агенция за българите в чужбина и под патронажа на министъра на образованието, събра учители, държавници и общественици, обединени от мисията да съхранят българския корен по света.

  „Мрежата на българските неделни училища е един от най-успешните проекти на държавата ни за работа с диаспората. Към момента функционират 401 български неделни училища в 43 държави на шест континента. В тях се обучават близо 40 000 ученици, а държавното финансиране за дейността им надхвърля 8 милиона евро“ – посочи зам.-министърът на образованието Сеня Терзиева в словото си пред участниците във форума.

  Зорница Гоган, председател на УС на АБУЧ, приветства гостите на конференцията, напомняйки че близо две десетилетия форумът е място за среща между представители на българските училища по света и българските институции и партньори. Конференцията има за цел да очертае бъдещите приоритети: нови учебни програми, развитие на електронното обучение, повишаване квалификацията на учителите и по-тясна връзка с българската система на висшето образование.

  Българските училища по света: нови стратегии и диалог на срещата на АБУЧ в София

  „Днешната 19-а конференция на Асоциацията не е съвсем безоблачна, но е повече от важна защото стои въпросът как ще се развива Асоциацията, създадена през 2007 година“ – отбеляза в приветствието си Милена Димитрова, секретар по културата, образованието и връзки с българите зад граница на президента на Република България. Тя прочете приветствени думи от държавния глава, в които Илияна Йотова напомня една от най-важните мисии на съвременното българско образование зад граница, а именно съхраняването на българския език, културната памет и чувството за национална принадлежност сред българските деца по света: „Благодаря ви за отдадеността и последователната работа, с която съхранявате българския дух далеч от Отечеството. Вашият труд има изключителна обществена и духовна стойност!“ – посочва президентът в обръщението си до представителите на българските неделни училища.

  Благодарение на целенасочените усилия на българските училища зад граница все повече български деца се завръщат, за да учат в родните университети – стана ясно от приветствието на проф. д-р Елиза Стефанова, ректор на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, който за поредна година домакинства учителския форум.

  .

  

  „Всяко българско дете, независимо в коя точка на света се намира, трябва да познава своите корени, език, род и история. Уверявам ви, че вие можете да разчитате на подкрепата на най-старото висше училище в България. Вашата просветителска мисия е оставила трайна следа в сърцата и умовете на редица поколения българи. Поздравявам ви за целенасочените усилия да изпълните със смисъл мисията си да образовате. Надявам се, както в последните години забелязваме, все повече ваши ученици да идват тук, в България. Тази година отново сме свидетели на такива деца, които благодарение на вашите усилия са част от българската общност тук. Разчитайте на нас, ние ще бъдем винаги до вас!“

  Гостуването на съвременните български писатели в неделните училища може да даде допълнително самочувствие на децата – посочи деканът на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева. Тя заяви готовност на катедрата по изучаване на български език като чужд да оказва още по-активна методическа подкрепа на българските учители по света.

  Едно от най-ярките патриотични усилия, които можем да видим в днешно време е това на учителите в българските неделни училища и на родителите, които жертват от малкото свободно време на децата и семействата си, за да ги възпитават в българщина. „Благодарение на вас България е културно, езиково и духовно пространство на шест континента“ – посочи Красимир Вълчев, зам.-председател на парламентарната комисия по образованието и науката, уверявайки че АБУЧ ще продължи да бъде основен партньор при разработването и усъвършенстването на политиките за образование зад граница.

  .

  

  Красимир Вълчев: „България е там, където има хора с българска идентичност, и това е благодарение на вас. Поздравявам всички, които подкрепят системата на образованието, това е едно от най-благородните усилия. Поздравявам институциите и МОН, които спомагат тази политика да бъде надградена. Поздравявам и медиите, които ви подкрепят.“

  Към високите оценки за труда на хората, които осигуряват знания по български език, култура и традиции на децата на сънародниците ни по света се присъедини и зам.-министърът на образованието проф. д-р Сеня Терзиева.

  .

  

  Проф. д-р Сеня Терзиева:

  „Вие изпълнявате мисия, която дава шанс на българите да останат българи във всяка точка на света – посочи тя, акцентирайки и на приемствеността в политиката на министерството към неделните училища: – Политиката за подкрепа на неделните училища от българската държава ще продължава и се надяваме, че сумата за финансиране ще бъде увеличена през следващата година. Какво ще надграждаме – това са теми, които ще обсъдите в панелите на конференцията, но само ще маркирам: нови учебни програми по български език, развитие на електронно обучение, квалификацията на учителите, нови образователни ресурси, обмен на добри практики между училищата по света и, разбира се, международното признание. Българската система на образование е отворена за учениците от неделните училища. В последните години се инвестира много в образователната среда и в системата на висшето образование и науката. Чрез различни програми и държавно финансиране нашите университети се превърнаха в равностойни партньори като научна и образователна инфраструктура за обучение във висшето образование. Така че ние сме напълно отворени да приемем завършващите образование в европейските училища и извън Европа, да станат част от системата на висшето образование в България. Знам какви са проблемите и ще направим така, че да преодолеем всичко, което възпрепятства младите българи да се възползват от по-високото качество на висшето образование в България. Ще работим заедно.“

  Всички представители на институциите, които присъстват тук, са хора, които от години работят с АБУЧ, за да се превърне в истински партньор на държавата, представляващ българските неделни училища в чужбина – посочи Райна Манджукова, ръководител на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, която е партньор в организирането на срещата.

  .

  

  Тя поздрави специално Управителния съвет на Асоциацията, избран през 2025 г., който за първи път организира подобно мащабно събитие: „Те встъпиха в длъжност след период назатруднения, които изпитваше Асоциацията и това, че днес сме отново най-голямата академична зала на СУ е един от признаците,че новият УС само за една година е започнал да възражда Асоциацията във вида, в който сме я мечтали през 2005 г., в който сме я създали през 2007-а и в който я знаем през годините, когато тези срещи са се провеждали и в сградата на българския парламент“ – посочи Манджукова и пожела на екипа на АБУЧ да продължава да търси съмишленици в страната, и в чужбина, както и да подобрява комуникацията с други български училища зад граница, „за да може когато се говори от името на Асоциацията, да става ясно, че се говори от името на всички български училища в чужбина“.

  Отличия за будителите

  .

  

  В рамките на форума бяха връчени и годишните награди на АБУЧ. Сред наградените училища се откроиха БНУ „Света София“ в Чикаго (празнуващо 50-годишнина), както и училища в Кипър, Мюнстер, Лос Анджелис и Палма де Майорка. Отличия получиха и редица дипломати и държавници за техния принос към каузата на българското образование зад граница.

  Годишната среща продължи с кръгла маса по проблемите на българското образование зад граница. На 23 юли ще се проведат работни панели, на които ще бъдат представени различни методически инструменти и програми, които могат да обогатят работата на българските училища в чужбина.

  Повече информация и аудиозаписи на интервюта с участници във форума в материала на Радио България ТУК.

  .

• Как Америка изгуби солидарността си и как да си я върне

  .

  Защо медиите ни карат да се мразим заради различията си, докато в действителност всички водим една и съща битка

  Днес американското общество е по-разделено от всякога. Но това разделение не е естествено – то е индустрия, която носи милиарди.

  Това разкрива Франк Чентинело в своето есе, публикувано вчера (вж. линк). Авторът  правилно посочва, че независимо от раса, религия или политически пристрастия, обикновените граждани са изправени пред едни и същи проблеми.

  Корените на проблема: Пари и медийна власт

  Авторът Франк Чентинело започва анализа си с красноречиви данни от Федералния резерв (FRED): докато през 2024 г. корпоративните печалби след данъци достигат колосалните 4 трилиона долара, приходите на държавата от корпоративни данъци остават едва 400 милиарда долара. Причината? Данъчната ставка за корпорациите е паднала от 30-50% в средата на миналия век до под 20% днес.

  „Аз съм изцяло за защитата на честно спечелената печалба, но в крайна сметка парите са власт, а корпорациите в момента имат повече власт от нашето правителство“, отбелязва Чентинело.

  Тази власт се пренася в медиите.  Днес успехът на една новина все по-често се измерва не с това доколко е точна или полезна, а с това колко внимание привлича. Телевизиите се борят за рейтинг, а социалните мрежи използват алгоритми, които дават предимство на съдържание, предизвикващо силни емоции – възмущение, страх, гняв или възторг. Колкото повече хора спорят, коментират и споделят, толкова по-широко се разпространява дадена публикация. Така поляризацията се превръща не само в политически проблем, но и в доходоносен бизнес модел, при който разделението между хората често носи повече печалба от спокойния и аргументиран обществен разговор.

  След дерегулирането на кабелните телевизии през 90-те години, новините се превърнаха в маркетинг машини за продажба на реклами. А в битката за внимание най-добре продава гневът. Политиците бързо се научиха да играят тази игра. Вместо да дебатират помежду си, те започнаха да говорят директно на камерите. Авторът обобщава ситуацията с цитат от историка Ювал Ноа Харари: „Ако дадете на изключително интелигентни хора лоша информация, те ще вземат глупави решения.“

  Истинският общ проблем: Корпоративният монопол

  Докато медиите ни карат да се борим по оста раса, пол или религия, реалната криза е икономическа. Огромната концентрация на капитал в ръцете на частни фондове унищожи ключови сектори като здравеопазването.

  Чентинело дава шокиращ пример с национално изследване на милиони пациенти (националното бюро за икономически изследвания – NBER): купуването на старчески домове от фондове за дялово участие води до близо 11% увеличение на смъртността на пациентите, тъй като финансовите стимули влизат в директен конфликт с медицинската грижа.

  Днес, без значение колко печелиш или за кого гласуваш, реалността е една и съща:

  – Жилищата са недостъпни за младите семейства.

  – Здравната и застрахователната система ощетяват всички, независимо от доходите им.

  – Качеството на храната намалява, а разходите за живот (цените на бензина, лекарствата, услугите) растат.

  „Тестваха федералното правителство за слаби места и ги експлоатираха, за да предизвикат най-голямото имуществено неравенство в страната ни от времето преди Великата депресия насам – неравенство, което днес вече сме надминали“, предупреждава авторът.

  Къде е решението?

  Солидарността не се изгражда чрез магия, а чрез осъзнаването на общата борба. Първата стъпка е да спрем да обвиняваме различните от нас за проблемите си.

  „Първата стъпка е да разберем, че предизвикателствата пред нас не са причинени от различията в расата, пола или религията. Те са причинени от огромната разлика във властта между обикновените граждани и най-могъщите граждани.“

  Всички семейства искат едно и също – сигурност, достъп до лекар, добро образование за децата си, питателна храна на масата и да не харчат повече от половината си доход за наем или ипотека. Промяната започва тогава, когато спрем да чакаме политическо чудо, спрем да вярваме на счупените измервателни уреди на медиите и просто покажем по-добрия начин на човека до нас.

  Решенията започват с осъзнаване и споделяне на тези идеи със семейството и приятелите. След това говори с хора, които гласуват различно от теб, но имат същия проблем с наема. Общата борба е по-силна от етикета „демократ/републиканец“. Както казва авторът: всички искаме семейна вечеря, образование за децата и лекар навреме.

  Накратко: Проблемът не е леви-десни. Проблемът е горе-долу. Първо виждаме общия враг — неограничената корпоративна власт. После трябва да възстановим солидарността и да действаме заедно политически, за да си върнем лостовете за управление. И накрая, държейки лостовете, да поискаме и задължим реални политики.

   

  .

   

  .

• БНР обявява конкурс за есе за българските ученици и студенти зад граница

  .

  Българското национално радио (БНР) дава трибуна на младите български таланти, живеещи извън пределите на родината, чрез нов конкурс за есе. Инициативата, която се провежда под патронажа на президента на Република България г-жа Илияна Йотова, има за цел да стимулира творческото мислене и писменото владене на майчиния език сред младото поколение сънародници зад граница. Учениците и студентите до 26-годишна възраст могат да избират между две вдъхновяващи теми, а наградите включват едноседмично пътуване до България и престижен стаж в обществената медия.

  .

  Ето и пълния текст на официалната обява с регламента и условията за участие:

  .

  Българското национално радио обявява Конкурс за есе ученици и студенти от българските общности зад граница. Инициативата е под патронажа на Президента на Република България г-жа Илияна Йотова и се осъществява с подкрепата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина към министъра на външните работи и Министерството на образованието и науката.

  В Конкурса могат да участват ученици и студенти до 26-годишна възраст от българските общности в цял свят, които владеят български език писмено и говоримо. Участниците не могат да имат постоянно местожителство в България.

  Всеки участник има право да участва с едно есе на една от следните теми по избор:

  „С какво България може да помогне на Европа (света)?“

  „Каква кауза може да обедини българите по света?“

  Творбите трябва да са на книжовен български език, в PDF или Word формат, в обем до 5 хил. знака.

  Есетата трябва да бъдат изпратени заедно с информация за трите имена на автора, дата и място на раждане, име на училище или университет, мейл и телефон за контакт, постоянно местоживеене по документ за самоличност, както и попълнена и подписана декларация от Приложение 1 и 2 (вж. най-долу).

  Творбите, декларацията и информацията за автора трябва да бъдат изпратени до 15 юли 2026 г. на мейл [email protected]

  Есетата ще бъдат разделени в две възрастови групи: ученици до 18/19 годишна възраст и студенти до 26-годишна възраст. Седемчленно професионално жури ще оценява съдържанието им и езиковата компетентност, като определи петима победители във всяка възрастова категория.

  Наградата за отличените ученици е едноседмично посещение в България през лятото на 2027 г., а за премираните студенти – възможност за платен стаж в Българското национално радио.

  .

  Декларацията за участник свалете от ТУК (линк1).

  Декларацията за родител свалете от ТУК (линк2).

   

  .

  Бел.ред.:  Еврочикаго ще публикува есетата на победителите в отделните категории.

  .

• Конфликтите все по-често тръгват от информацията. Проф. Савов за новата ера на дигиталните заплахи

  .

  Проф. д-р Илин Савов, д.н.: Съвременните конфликти все по-често тръгват от информацията, а не от оръжието

  .

  Изоставаме! Ако киберподготовката не се превърне в постоянен процес, винаги ще бъдем с една крачка назад.

  Тъкмо умението да отличаваме реалното от изкуствено създаденото ще е сред най-ценните в близките години.

  Влагането в хората си остава най-изгодната инвестиция в киберсигурността, казва в специално интервю за „ЕвроЧикаго“ експертът.

  .

  Интервю на Пламена Белева

  .

  – Г-н Савов, киберсигурността вече не е тема само за експерти. Доколко обществото осъзнава, че киберпространството се е превърнало в новото поле за престъпност, влияние и конфликти?

  Истината е, че повечето хора осъзнават проблема едва когато сами станат жертва. А киберпространството отдавна не е просто технологична среда. Там се крадат пари и лични данни, водят се кампании за влияние, удря се по институции, фирми и обикновени граждани. Една добре подготвена атака днес може да нанесе щети, за каквито преди години би бил нужен сериозен финансов, че и военен ресурс. Нещата се промениха изцяло. За над 25 години в службите за сигурност и в МВР се убедих, че съвременните конфликти все по-често тръгват от информацията, а не от оръжието. Манипулацията, кражбата на данни, ударите по критичната инфраструктура, това вече е част от ежедневието на сигурността. Киберсигурността е въпрос на национална устойчивост, а не нещо, което опира само до ИТ отделите.

  – Кои според Вас са най-сериозните киберзаплахи пред България през следващите няколко години? Готова ли е страната да се справи с тях?

  Най-голямата опасност не е в някоя отделна атака, а в това, че няколко заплахи се развиват едновременно. От една страна са ударите по критичната инфраструктура и рансъмуерът срещу държавни и общински структури. От друга са измамите с генеративен изкуствен интелект, дезинформацията, атаките по веригите на доставки. България има добри специалисти и работещи институции, но само на тях не бива да разчитаме. Нужно е много по-сериозно взаимодействие между държавата, бизнеса, академичните среди и самите граждани. Преподавам в няколко университета у нас и в чужбина и виждам, че интересът към темата расте, но заплахите растат по-бързо. Изоставаме! Ако киберподготовката не се превърне в постоянен процес, винаги ще бъдем с една крачка назад.

  – От години провеждате обучения по киберзащита в цялата страна и сте обучили хиляди ученици, учители и служители от институции и бизнеса. Какво Ви показва практиката? Изграждаме ли поколение, което умее да се защитава в дигиталната среда, или изоставаме?

  Практиката ме научи на едно просто нещо, че хората искат да са защитени, но почти никой не им е показал как. Защо? На какво се дължи това? През последните години през обученията ми минаха над 28 000 ученици и над 10 000 учители, държавни служители и хора от бизнеса. И почти навсякъде картината е една и съща. Огромно желание за киберзнания и сериозна липса на практически умения. Тревожното е, че младите хора боравят с технологиите уверено и самонадеяно, но често не виждат рисковете зад тях. Да използваш умело смартфона не значи, че ще разпознаеш фалшива самоличност, съдържание, генерирано от изкуствен интелект или добре скроена киберизмама. Работил съм по разследвания срещу организираната престъпност и срещу престъпления над деца. Именно този оперативен опит ме убеди, че реалната защита започва далеч преди първата кибератака!

  – Инвестират ли държавите достатъчно в киберустойчивост, или все още реагират едва след като вече са станали жертва на кибератака?

  Имам поглед върху процесите, не само в България, но и в света. Инвестициите наистина се увеличиха през последните години, но в много случаи си остават реакция след удара. Това трябва да се промени. След голям киберинцидент изведнъж се намират пари за технологии, одити и възстановяване. Това не е решението. Много по-рядко някой влага същата последователност в киберобучението на хората и в изграждането на дигитална култура по сигурността. А истинската кибер устойчивост не се мери с броя купени защитни системи. Мери се с това дали една организация може да спре кибератаката навреме, да реагира и да се върне към нормална работа без тежки последствия. За това е нужна дългосрочна държавна политика, а не действия под напора на кризата.

  – Генеративният изкуствен интелект променя правилата на играта. Какви нови възможности дава на престъпните мрежи и защо това променя начина, по който трябва да мислим за сигурността си?

  Изкуственият интелект не роди киберпрестъпността, но многократно ѝ разшири възможностите. Изкуственият интелект е ускорителя на престъпността. Днес за минути могат да се сглобят убедителни фишинг кампании, да се имитира човешки глас, да се създадат реалистични снимки и видеа, да се автоматизират атаки, които доскоро искаха сериозни умения. Вече не можем сляпо да вярваме на онова, което виждаме и чуваме. Доказателствата все по-трудно се проверяват, а социалното инженерство навлиза в нов етап. Сменя се и логиката на киберзащитата. Вместо да приемаме всичко за вярно, първо трябва да го проверим. Тъкмо умението да отличаваме реалното от изкуствено създаденото ще е сред най-ценните в близките години. Хората трябва да приемат това изменение в живота ни.

  – Къде според Вас е най-големият риск? В самите технологии или в неподготвените хора, които ги използват?

  И в двете. Технологията сама по себе си не е заплаха, но тя е двупосочен инструмент. Рискът идва тогава, когато неподготвен човек хване мощна технология, без да знае как да я ползва. Не знае какви са рисковете. В оперативната ми работа съм виждал не един случай, в който модерни защити падат заради едно прибързано действие, един фалшив имейл, едно необмислено споделяне на информация. И най-вече, заради неподготвени и наивни служители. Затова повтарям винаги, че най-здравата защитна стена не е софтуерът, а подготвеният човек. Влагането в хората си остава най-изгодната инвестиция в киберсигурността.

  – Ако трябва да отправите едно предупреждение към правителства, бизнес и граждани по света, какво би било то?

  То е простичко. Надявам се да го разберат навреме. Да не чакат първия тежък киберинцидент, за да започнат да се готвят и да назначават експерти с доказан опит и визия. Киберсигурността не е продукт, който купуваш веднъж. Тя е процес, включващ постоянна работа с технологии, хора и образование. Най-опасната заблуда е да си мислиш, че не представляваш интерес за киберпрестъпниците. Напротив! В дигиталния свят всеки е потенциална мишена.

  –  Как изглежда киберсигурността след пет години? Какво трябва да започнем да правим още днес, за да не се окажем неподготвени утре?

  Мащабируемостта и сложността ще излезнат напред. Съревнованието между полицията и престъпността ще измени изцяло концепциите за безопасност. След пет години ще живеем в среда, в която изкуственият интелект ще стои едновременно от двете страни и в защитата, и в атаката. Но не като сега. В пъти по-сложно и комбинативно. Ще има все по-автоматизирани престъпни кибероперации, още по-убедителни киберизмами и много по-голям натиск върху критичната инфраструктура, здравеопазването, образованието, енергетиката, транспортът и финансите. Киберподготовката обаче трябва да започне веднага, но не само с нови технологии, а със системно киберобучение, с критично мислене и с международно сътрудничество. Светът влиза в период, в който киберустойчивостта ще тежи колкото енергийната и националната сигурност, за да живеем спокойно. И ако трябва да го кажа кратко: бъдещето няма да е на тези с най-много технологии, а на онези, които най-бързо успеят да научат хората си да ги ползват разумно и безопасно. Има решение! Човекът в центъра, бъдещето принадлежи на нас, а не на машините.

  .

• Видяхте ли доклада за бандите за изнасилвания, който взриви Великобритания?

  .

   Независимият сайт Novetika.com  за разлика от големите (по рекламни приходи) български медиии е публикувал задълбочен материал по нашумелия във Великобритания доклад „The Rape Gang Inquiry Report“. Този документ разкрива десетилетия на системни институционални пропуски, при които полиция, социални служби и други държавни органи са пренебрегвали организираната сексуална експлоатация на деца.

  Жертвите са стотици хиляди уязвими момичета – предимно от бели британски работнически семейства, подложени на манипулация, насилие и трафик. Докладът е безпощаден към властите, като посочва, че сигналите са били неглижирани с десетилетия. Сред основните причини за бездействието се очертава страхът от обвинения в расизъм, който е поставил политкоректността над безопасността на жертвите.

  По-долу ви представяме оригиналния текст на Новетика и Кремена Крумова* – без съкращения и редакторска намеса.

  .

  Цената на политическата коректност: докладът за бандите за изнасилвания, който взриви Великобритания

  .

  Независимото разследване изкара на светло десетилетия на институционален чадър и укриване на над 9000 досиета от страх от обвинения в расизъм, като изобличи брутален модел на престъпност с най-малко 250 000 жертви, извършвана предимно от пакистански мюсюлмани, и постави на преден план сериозния дебат за ролята на исляма в този системен провал

  .

  Когато Марко Рубио и Джей Ди Ванс призоваха от трибуната на Мюнхенската конференция по сигурността Европа да излезе от геополитическата си летаргия и да защити автентичните си ценности, реакцията на Стария континент беше предсказуема: вълна от официално възмущение. Европейските лидери побързаха да отхвърлят думите им като „популизъм“ и „изолационизъм“. Посланието обаче беше болезнено директно: време е Европа да поеме отговорност за собствената си съдба – преди демографското и културното завладяване да е станало необратимо.

  Изглежда, че Европа най-накрая чу. И промяната дойде едновременно отгоре и отдолу – от парламентите, от улицата и от киното. Точно в този момент се появява Citizen Vigilante – забранен в Германия, пуснат безплатно от Илон Мъск за 240 млн. последователи в X – филм, който превръща в сюжет това, което Холивуд отказа да разкаже, и се превръща в културен гръмоотвод на едно цяло поколение европейци, уморени да чакат правосъдие, което не идва.

  На 17 юни 2026 г. Европейският парламент прие с 418 гласа „за“ историческа Директива за връщане на нелегални мигранти – най-сериозната мярка от този вид в историята на ЕС. Швеция премахна постоянното пребиваване за бежанци и въведе едни от най-строгите условия за гражданство на континента. Норвегия отчете рекордно ниска обществена подкрепа за имиграция – 84% от норвежците подкрепят ремиграцията. Германия засили депортациите до Афганистан. Гърция затвори нелегални джамии. Дания обмисля забрана на ислямския призив за молитва. Гражданска инициатива Save Europe Act събра над 400 000 подписа за по-малко от месец.

  Паралелно с институционалния обрат, данните за престъпността очертават картина, която официалната статистика дълго е прикривала. В Швеция 63% от осъдените за изнасилване са мигранти или деца на мигранти. Във Великобритания банди с предимно пакистански мюсюлмански членове са изнасилвали системно британски деца в продължение на десетилетия – с поне 250 000 жертви. В Северен Рейн-Вестфалия анализ на личните имена на германските граждани сред заподозрените в групови изнасилвания показа, че реалният дял на извършителите с мигрантски произход достига 77% – почти двойно повече от официалната статистика. В Париж, от 97 регистрирани изнасилвания на обществени места през 2023 г., 30 са изяснени и 36 извършители са арестувани – от тях 28, или 77%, са чужди граждани, пребиваващи незаконно в страната, според данни на Парижката префектура на полицията.

  А цената се плаща и в евро. Финландски, датски и нидерландски изследвания изчисляват, че един нископроизводителен мигрант струва на приемащата държава между 700 000 и над 1 милион евро за целия си живот. Публичните финанси се свиват. Инфраструктурата се рони. Социалните системи се пукат по шевовете.

  Изборът пред Европа е формулиран отдавна – но никога не е бил толкова конкретен и неотложен, колкото днес: възстановяване или упадък. Резултатите от изборите из целия континент показват ясно посоката, която гражданите избират. Дали институциите ще последват – това е въпросът, на който следващите месеци ще дадат отговор.

  Предлагаме ви 12 нови развития на европейския континент в областта на миграцията.

  1. Директива на ЕП за връщане (депортация)

  На 17 юни 2026 г. на заседание в Страсбург, Европейският парламент прие с 418 гласа „за“, 218 „против“ и 30 „въздържали се“ историческа Директива на ЕС за връщане (депортиране) на бежанци. Това е най-сериозната мярка досега и бележи началото на промяна в парадигмата за миграцията. Създава се обща европейска система с цел опростяване, ускоряване и повишаване ефективността на депортиранията в ЕС – досега около четвърт от търсещите убежище, чиито молби са отхвърлени, не напускат ЕС.

  Директивата не е част от основното законодателство в областта на убежището, известно като Пакт за миграцията (AMMR), влязъл в сила на 4 юни 2026 г., а по-скоро го допълва.

  След като бъде одобрен и от Съвета на ЕС (неофициално „съвета на министрите“), новият закон ще влезе в сила на 1 юли 2027 г. и въвежда следните важни промени.

  Първо, единна заповед за депортиране в целия ЕС. Ако мигрант получи заповед за напускане в една страна-членка, тя важи автоматично във всички останали. Така се слага край на практиката на местене от страна в страна и да се започва процедурата наново. Т.е. ще бъде въведена стандартизирана европейска заповед за връщане, като решенията ще се споделят в Шенгенското пространство и държавите ще изпълняват заповеди за връщане, издадени от друга държава-членка. Отначало това няма да е задължително, но впоследствие може да стане.

  Второ, по-дълго задържане. При определени условия – например риск от бягство или отказ на съдействие – мигрантите могат да бъдат задържани до 24 месеца вместо досегашните 3. Изключение правят непълнолетните и хората със здравословни проблеми, които не могат да бъдат задържани – нещо, което критиците смятат за вратичка за злоупотреби.

  Властите ще могат да влизат в местата на пребиваване, за да намерят мигранти, неизпълнили заповед за връщане, както и да изземват документите и телефоните им. Нещо повече – претърсванията на „други помещения“ също ще бъдат разрешени, което означава, че домовете на граждани на ЕС, заподозрени в укриване на мигранти със заповед за връщане, също могат да бъдат претърсени. Това важи и за НПО, заподозрени в укриване на мигранти. Подобни акции обаче ще изискват предварително разрешение и трябва да бъдат свързани с изпълнението на конкретни заповеди за връщане.

  Трето, хъбове за връщане извън ЕС. Страните-членки ще могат да изпращат мигранти с издадени заповеди за депортиране в специални центрове в трети страни, докато приключи процедурата. Целта е да не се укриват в ЕС, докато чакат. Десните партии искат тези центрове да се използват и за новопристигащи, но Комисията отказа.

  Тези хъбове могат да бъдат създавани само в държави, които спазват правата на човека и международното право. С други думи, трябва да е безопасно. Разбира се, това вероятно ще действа възпиращо за желаещите да емигрират в ЕС, ако знаят, че рискуват да бъдат депортирани в центрове извън ЕС. Гърция вече има планове хъбовете за връщане да заработят до 2027 г. Страната води преговори с няколко африкански държави, които да бъдат използвани като транзитни точки или дългосрочни съоръжения. Държавите не се уточняват.

  Леви политици са силно разгневени от хъбовете, сравнявайки ги (заедно с обиските на домове) с практики „ала Тръмп“ в стил ICE, отбелязва популярният шведски блогър Петер Имануелсен. „В ЕС се случват големи промени. Това е началото на ремиграцията.“

  И четвърто, забрани за влизане. Мигранти, считани за заплаха за сигурността, могат да получат дългосрочни или дори безсрочни забрани за влизане в ЕС. Десницата иска доживотна забрана след само едно незаконно влизане – по австралийския модел – но това не беше прието.

  Като цяло Директивата е по-строга от досегашното законодателство, но по-мека от това, което консервативните партии и повечето страни-членки първоначално са искали.

  В рядко срещано единство сред европейската десница, директивата беше приета не само от националконсервативните групи (PfE, ECR и ESN – Европа на суврененните нации), но и от ЕНП, която обичайно подкрепя левите партии, коментират от European Conservative. „Членове на ЕНП, особено германската управляваща партия ХДС, изглежда започват да се съобразяват с реалността и търсят начини да възвърнат доверието на хората, като се отместват по-надясно по въпросите на имиграцията.“

  „ЕНП успя да се освободи от Стокхолмския синдром, от който страдаше, за да подкрепи исканията на патриотичните сили… Сега има консенсус за затягане на миграционната политика на Европа“, заяви Жордан Барделa, председател на групата „Патриоти за Европа“ (PfE), цитиран в същата публикация.

  Гласуването на Директивата беше посрещнато с ликуване в залата, където прозвучаха енергични викове: „Изпратете ги обратно“, отразяващи радостта от прокарване на първата реална мярка за сериозно ограничаване имиграцията на европейско равнище. От другата страна евродепутати отвърнаха на тези възклицания със „Срам за вас.“

  Италианският министър-председател Джорджа Мелони нарече резултата „голям успех“. Марион Марешал (ECR) обаче предупреди, че той не бива да засенчва другата, по-голяма цел: драстично намаляване на законната имиграция в размер на 62 млн. души в цяла Европа – почти колкото населението на Франция.

  „В продължение на години Брюксел правеше повече за защита на незаконните мигранти от депортиране, отколкото за защита на европейците от последствията на незаконната миграция. Този текст най-накрая бележи смяна на посоката“, заяви френският евродепутат Фабрис Легери от групата „Патриоти за Европа“ (PfE) и бивш директор на агенцията за гранична охрана на ЕС Фронтекс, цитиран от European Conservative.

  „Ерата на Willkommenskultur свърши“, обяви шведският евродепутат от групата на консерваторите (ECR) Чарли Ваймерс, визирайки въведената през 2015 г. от германския канцлер Ангела Меркел „култура на добре дошли“, която отвори границите за стотици хиляди бежанци и мигранти, пристигащи предимно от Сирия, Афганистан и Ирак.

  Абир Ал-Сахлани, ляволиберална шведска евродепутатка от групата Renew Europe („Обнови Европа“), заяви, че никога не се е чувствала „толкова несигурна в парламента, колкото след това гласуване.“

  2. Филмът Citizen Vigilante

  Най-новата новата сензация в кино индустрията е игралният филм Citizen Vigilante („Гражданинът самосъдник“ или „Бдителният гражданин“, 2026), който Холивуд игнорира, а Германия забрани веднага след излизането му в САЩ на 19 юни 2026 г. И който Илон Мъск пусна безплатно за гледане в Х профила си на 25 юни 2026 г., достъпен за 48 часа за над 240 млн. последователи. И който показва нагледно последствията от масовата имиграция на стария континент – как инвазията от чужденци го унищожава и прави опасно за живеене място.

  Филмът е сниман е в Хърватия с нисък бюджет, но има ясно и силно послание. Режисьорът е германецът Уве Бол, а в главната роля е големият американски актьор Арми Хамър („Социалната мрежа“, 2010) – отлъчен от Холивуд след твърдения на жени за сексуален тормоз, които артистът отрича и които никога не се материализираха в официални обвинения. Коментатори казват, че след сегашната лента Хамър ще бъде още по-низвергнат във филмовата Мека, защото Citizen Vigilante е „100% анти-имигрантски по най-добрия възможен начин“ и че разпалва интензивен дебат около имиграцията, престъпността, свободата на словото и цензурата.

  Кинотворецът Уве Бол също предизвика политкоректния „либерален“ гняв, като в интервю за Telegraph от 17 юни 2026 г. заяви, че много изтъкнати личности публично поддържат добри отношения с Тръмп, а всъщност го мразят. По думите на режисьора, Доналд Тръмп остава широко нехаресван в развлекателната индустрия. Също че ръководителите на Netflix, Apple и Amazon са предимно леви по убеждения; единствено Paramount е консервативна. Според Бол първите три са толкова политически коректни, че не дават зелена светлина на нищо, което е политически критично.

  Сюжетът на филма е следният: заможен американски предприемач, бивш военен и самотен вълк с имотен и строителен бизнес в Хърватия, се превръща в раздаващ правосъдие „Тъмен рицар“ (работното заглавие на филма, наистина има алюзии с Батман), преследващ насилници, изнасилвачи и корумпирани съдии. Докато кървавата му кампания набира популярност онлайн и в медиите, той се превръща едновременно в издирван престъпник и неочакван народен герой. Персонажът на име Майкъл Сандърс обикаля места с нелегални имигранти, извършили престъпления, и ги убива. По петите му е инспектор от Интерпол.

  „Причината да забранят филма е, разбира се, че не искат хората да му подражават, да вземат нещата в свои ръце – което всъщност вече започваме да правим“, коментира популярен ирландски инфлуенсър в канала си COUNTY GAINS. По думите му филмът идва тъкмо навреме.

  „Филмът излезе в точния момент, защото днес виждаме, че правителствата и полицията в Европа изобщо не са тук, за да ни помагат. Полицията е тук, за да вкарва местното население в затвора. Правителствата и медиите съществуват, за да затварят нас – хората, които отстояват правата си. Ако говорим в социалните мрежи, рискуваме затвор за изразяване на мнение по темата с мигрантската престъпност“.

  Влогърът даде и скорошни примери: мигрантът от Судан Хади Алодид в Белфаст, опитал се да обезглави гражданина Стивън Огилви на улицата – от което жертвата ослепя с едното око и който инцидент предизвика разярени бунтове в столицата на Северна Ирландия. Също в хотел Citywest в Дъблин 26-годишен сомалиец сексуално е посегнал на 10-годишно дете.

  „Всеки ден виждаме сексуални нападения и убийства във Франция, Италия, Германия. Банди за изнасилване. Европейските правителства не ги е грижа за нас. Затова филмът казва на европейците: вземете оръжия, ако сте от специалните части или армията, и защитете своя народ.” И наистина: героят няколко пъти обяснява, че въздава справедливост за другите, докато те самите започнат да го правят.

  Във филма има много силни моменти, сред които се открояват два. Първият е разговорът със съдията, оправдал шестима имигранти, изнасилили групово 14-годишно момиче. Докато го вози опиянен към смъртта му, Сандерс му изнася лекция по право и морал: „Законът е, за да предпазва жертвите, не извършителите. Може би оттам си се объркал, щом започна да използваш закона, за да помагаш на хора, които нараняват другите. И не са само извършителите, има и странични щети. Например хора като теб, които оставят на свобода изнасилвачи и убийци, оправдавайки поведението им. Шест момчета изнасилват 14-годишно момиче. Видях интервюто ти пред съда. Каза, че тези момчета имали проблем с интегрирането, че не знаели как да се впишат в обществото. Но това, което не разбираш е, че обществото, в което мислиш, че не се вписват, се разпада и умира. И че ти си ракът, който го убива.“

  Вторият е още по-запомнящ се и се разиграва в края на 90-минутния екшън. Сандърс нахлува в апартамента на единия изнасилвач, младия Юсеф, докато той обядва с родителите и сестра си. Насочва пистолет към тях, при което младежът обещава да се подобри в бъдеще. Проблемът е обаче, казва Сандерс, посочвайки сестрата, че вместо да покаже покаяние или съчувствие, в социалните мрежи тя е написала, че момичето си е заслужило изнасилването. Младата жена отвръща възмутено: „Те се обличат неправилно, възбуждат момчетата с мини поли, показват си краката и гърдите“. При което пистолетът се насочва към бащата: „Това ли са ценностите, на които учиш децата си?“ „Уча ги на ценностите от Корана и семейството“. „Ако това са вашите ценности – че жените в Америка и Европа заслужават да бъдат изнасилени заради начина си на обличане – защо дойдохте тук?“ „В нашата страна се водят войни, животът ни там е в опасност, затова сме тук.“ Сандърс отвръща: „Мисля, че тук са дошли лошите, а не добрите хора от вашата държава. Донесохте със себе си своите примитивни ценности и религиозна отдаденост, и ги налагате върху нашата демокрация и върховенство на закона.“ След което поръчва на Юсеф да извика всички извършители в апартамента. Следва касапница за всички присъстващи.

  В надписите накрая се чете: „Този филм е посветен на хилядите жертви на сексуални нападения и убийства в Европа, предадени от нашата правна система.“

  „Именно затова не искат хората да гледат филма – защото те вече са невероятно ядосани. До точка на кипене!“, обобщава ирландецът COUNTY GAINS.

  Citizen Vigilante 2 се очаква да излезе през 2027 г.

  3. Изобличаване на изнасилвания

  Според консолидирания доклад на Евростат (който изрично изключва Швеция и Великобритания) за 2022-2023 г. класацията топ 10 по брой изнасилвания на 100 000 души население изглежда така: Франция (62.7), Финландия (42.5), Дания (39.9), Белгия (37.6), Австрия (25.5), Люксембург (22.0), Ирландия (19.3), Чехия (16.2), Германия (15.5) и Латвия (15.0). България се подрежда на 25-о място (1.1).

  Безспорно най-голямата сензация в Европа през изминалата седмица предизвика докладът „Разследване бандите за изнасилвания“ от юни 2026 г. на британска гражданска инициатива начело с депутата Рупърт Лоу. Документът изобличава мащабите на т. нар. „банди за експлоатация и изнасилвания“ (grooming gangs) в Обединеното кралство, с най-малко 250 000 жертви и членове предимно пакистански мюсюлмани. Също постави на преден план сериозния дебат за ролята на исляма в този системен провал на държавата, затваряла с десетилетия очи пред тези зверства на собствените си деца, заради страх да бъде обвинена в расизъм. Документът още посочва, че изнасилванията в Обединеното кралство са се увеличили драстично между 2000 и 2025 г. – от 8593 над 70 000. Авторите обясняват, че ръстът съвпада исторически с масовата имиграция, започната от Тони Блеър през 1997 г.

  Проучване на Центъра за миграционен контрол – въз основа на данни от Министерството на правосъдието показва, че мигранти (чужденци) са до 34% от осъдените за „сексуално нападение над жена“ в Англия и Уелс през 2024 г., въпреки че съставляват около 10.9% от населението. Честотата на осъдителни присъди за изнасилване е 2.3 на 100 000 население за чужденци спрямо 0.97 на 100 000 за британци. Така националните данни се разминават с процентите в доклада за изнасилванията (34% чужденци срещу до 84% от осъдените с мюсюлмански произход). Също така повечето осъдени в тези дела са британски граждани от пакистански произход – т.е. те влизат в категорията UK nationals и затова липсват като „чужденци“. И още: данни по етнос за арести, обвинения и присъди за изнасилване съществуват в различни институции, но не в един стандартизиран национален регистър – разпределени са между Home Office (МВР), Министерството на правосъдието и ONS (НСИ). Изчисляването на процент по етнос изисква свързване на данни от различни бази с различни методологии.

  Одитът на баронеса Кейси (2026 г.) посочва именно този проблем – установява, че данните за етническия произход на жертвите и извършителите са „недостатъчни, за да се направят изводи на национално ниво“. Но също, че „има достатъчно присъди на групи мъже от азиатски етнически произход за по-задълбочено изследване“. За тригодишен период в района на Голям Манчестър 52% от извършителите са регистрирани като „азиатци“ (най-вече пакистанци) и 38% – като „бели“.

  Именно заради факта, че британските власти не публикуват информация за етноса на извършителите, е трудно да се изгради напълно надежден анализ на ситуацията. Одитът на Кейси нарича този факт „колективния ни провал“ и препоръчва подобреното записване на етнос и националност да стане задължително.

  И още: на 25 юни 2026 г. Telegraph оповести, че до 7000 затворници – убийци, изнасилвачи и сексуални престъпници – ще бъдат освободени предсрочно от септември (700 и още по толкова на всеки следващи 9 месеца) – заради липса на капацитет в затворите. За осъден на 15 години за непредумишлено убийство или изнасилване това означава излизане на свобода след 7 години и 6 месеца вместо след 10 години – при условие че поведението му е оценено като добро и не е извършвал сериозни нарушения на правилата по време на престоя в затвора.

  В Швеция почти две трети (63%) от осъдените за изнасилване са мигранти или имигранти от второ поколение, разкри научено изследване на Университета в Лунд от 2025 г. Проучването е анализирало 4000 присъди за периода 2000-2024 г. и също установява, че колкото по-дълго един чужденец живее в Швеция, толкова по-малко вероятно е да извърши изнасилване. Други проучвания потвърждават, че престъпленията при имигрантите са повече, отколкото при родените шведи – въпреки че имигрантите второ поколение са групата с най-много на брой заподозрени за престъпления. За периода 2013-2018 г. 58% от обвинените за изнасилване мъже са родени извън Швеция, според обществената телевизия SVT. А според разследване на медията Expressen от 2018 г., 40 от 43 мъже обвинени в изнасилване през предходните две години са или родени извън Швеция, или имат двама родители родени извън Швеция. Нещо повече, имената на повечето издават, че са от Близкия изток.

  Сред най-фрапантните случаи са този на 16-годишната Мея Оберг, изнасилена от 18-годишния еритреец Язиед Мохамед, докато се прибира пеша след работна смяна в McDonald’s. Районният съд първоначално го оправдава поради „недостатъчно доказателства“. След обжалване Апелативният съд го осъжда на три години затвор – минимумът за изнасилване в Швеция – и го задължава да плати 240 000 шведски крони (22 000 евро) обезщетение. Съдът отказва депортация, защото престъплението не е достатъчно продължително и тежко по естество. Формулировката предизвиква световен скандал – публикация на шведска коментаторка, споделена от Илон Мъск, събира близо 10 милиона гледания. Министър-председателят Улф Кристершон обещава „най-строгото законодателство в цяла Скандинавия“.

  През декември 2025 г. 38-годишният иракски гражданин Шакир Махмуд Шакир, работещ в домашни грижи в Стокхолм, е осъден на четири години затвор за изнасилване на 100-годишна жена. Жената изпитвала болки в гърдите. Вместо линейка при нея се явил Шакир. Според показанията й той ѝ казал, „че трябва да бъдете намазана“ и използвал мехлем и неизвестен предмет, за да я нападне. Старицата му викала да спре, но актът продължил около 10 минути. Въпреки че прокурорът поискал депортация, районният съд я отказва. Съдия Мохамед Али заявява, че Шакир е „установен“ в Швеция и „поддържа добри контакти с дъщеря си, която е шведска гражданка“. Съдът е намерил също, че при изнасилването няма „унизителни или деградиращи елементи“. По-рано Шакир е обвинен за изнасилване на 94-годишна жена, но е оправдан.

  През 2025 г. са докладвани 10 014 изнасилвания. Общият брой на сексуалните престъпления е 27 117 – ръст от 5% спрямо 2024 г. През 2024 г. са регистрирани общо 25 296 сексуални престъпления. От тях 9633 са регистрирани изнасилвания, като 92% от жертвите са жени и момичета. Това е увеличение с 60% спрямо 2013 г. Между 2021 г. и 2023 г. се наблюдава ясен спад, но 2024 г. отново показва увеличение от 7% спрямо предходната година. Изнасилванията на деца са 43% от всички доклади, което е увеличение с 12%. Повечето жертви са момичета (89%). Броят на недекларираните сексуални престъпления остава много висок. Според проучване на Шведския съвет за превенция на престъпността BRÅ от 2024 г., само около 10% от всички сексуални престъпления се докладват. През 2024 г. 6.2% от жените (16–84 г.) са декларирали, че са жертви на сексуално престъпление. Според разследващия журналист Петер Имануелсен, 17.9% of 15-годишните момичета са жертва на сексуално престъпление.

  Швеция е на „първо място“ в Европа по регистрирани случаи на 100 000 жители – дължи се на по-широка правна дефиниция и по-висока склонност за докладване. Т.е. ако жертвата е изнасилена 10 пъти, Швеция ги брои като 10 отделни престъпления. Повечето страни го броят като 1. Шведките докладват на полицията значително по-често от жените в Южна и Източна Европа, поради по-ниска стигма и по-голямо доверие в правосъдната система. Eurostat показва 64 докладвани изнасилвания на 100 000 жители в Швеция за 2016 г., в сравнение с 10 в Германия. Когато шведските данни са преизчислени по германската дефиниция, новата цифра е 15 на 100 000 – 50% повече от Германия. Това поставя Швеция в средата на европейската класация при еднакви стандарти.

  Германската полицейска статистика документира значителна възходяща тенденция в регистрираните изнасилвания и тежки сексуални посегателства от средата на 2010-те години насам: средно 8000 (2000–2010 г.), 5879 (2013 г.) , 12 186 (2023 г.), 13 320 (2024 г.) и 14 454 (2025 г.). За 2024 г. отчита 6892 немски и 4437 чуждестранни заподозрени в изнасилване, сексуална принуда и тежки сексуални посегателства. Делът на чуждестранните заподозрени е 38.5%, постоянен спрямо 2023 г. В официалната полицейска криминална статистика (PKS) на Германия не се събират данни за религиозния произход или изповеданието на заподозрените лица, а само на гражданство. Германското законодателство и конституция забраняват на държавните органи (включително полицията) да регистрират гражданите или правонарушителите въз основа на техните религиозни убеждения. Все пак изследване на криминолога проф. Кристиан Пфайфер (2018 г.) показва, че в някои традиционни общества, от които произлизат голяма част от мигрантите (Близкия изток, Северна Африка, Афганистан), са силно застъпени патриархални норми и т.нар. „култура на честта“ – при млади мъже, израснали в такива структури, се наблюдава по-висока склонност към приемане на насилието като легитимно средство за доказване на мъжество или „защита на честта“. Образът на жената в тези традиционни представи понякога се разминава драстично със западните норми за равенство, което според учените създава рискови фактори за сексуално насилие.

  От факта, че германската полиция регистрира заподозрените по гражданство, а не по етнически произход, следва, че лица от второ и трето поколение мигранти с германски паспорт се водят в статистиката като „германци“. За да заобиколи това ограничение, през 2024 г. партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) в Ландтага на провинция Северен Рейн-Вестфалия (NRW) поисква личните имена на германските граждани сред заподозрените в групови изнасилвания. За 2023 г. в NRW са регистрирани 219 групови изнасилвания. Установени са 300 заподозрени, от които 156 са германски граждани – т.е. 48% от заподозрените официално са чужденци. Сред чуждестранните заподозрени преобладават сирийци (11 души), афганистанци (7) и иракчани (7). Най-много случаи са регистрирани в Кьолн – 23, следван от Есен (12) и Дортмунд (11). При анализ на имената на 156-те германски граждани сред заподозрените се установява, че почти половината от тях носят имена, указващи мигрантски произход. Крайният резултат: делът на заподозрените с мигрантски произход достига около 77%. Правителството на NRW публикува за първи път списък с малките имена на германските заподозрени. Той обхваща имена от А до Я – от Ahmet до Zayd. Сред тях се срещат имена с ясно арабски, турски или източноевропейски произход. Това е прецедент, при който чрез официална парламентарна процедура е доказано по административен път, че стандартната криминална статистика – разделяща заподозрените само на „германци“ и „чужденци“ – системно подценява реалния дял на лица с мигрантски произход сред извършителите на тежки сексуални престъпления.

  Във Франция за 2025 г. са регистрирани 50 400 изнасилвания и опити за изнасилване. Общият брой на сексуалните престъпления е 132 300, ръст от 8% спрямо 2024 г. и среден годишен ръст от 11% от 2016 г. насам. Френските граждани съставляват 87% от всички заподозрени лица за престъпления от сексуален, 13% са чужди граждани. Т.е. делът на чужденците съвпада с техния дял в общото население на страната. Чужденците са по-силно представени в имуществените престъпление – 36% заподозрени за обири на домове и 37% за кражби от автомобили.

  Разследване на радио Europe 1 от 2024 г. обаче разкрива, че чужденци са отговорни за 77% от изяснените изнасилвания по улиците на Париж през 2023 г. От 97 регистрирани изнасилвания на обществени места в Париж 30 са изяснени, арестувани са 36 души, от тях 28 са чужди граждани (77% от заподозрените), според данни на Парижката префектура на полицията. Престъпленията са извършени предимно нощем, в туристически райони или в близост до точки за наркоразпространение. Сред извършителите на изнасилвания през 2023 г. 20 вече са били известни на полицията, като 4 – за други сексуални посегателства. Тези изнасилвания са извършени на обществени места, предимно от мъже – в по-голямата си част наркозависими, безработни и бездомни. Броят на случаите е леко по-висок в сравнение с 2022 г. (+2%) и остава почти константен от 2018 г. насам. Това е по 1 изнасилване на три дни в Парижкия регион и в обществени пространства. Уличните изнасилвания се извършват предимно в туристически зони – като „Шан дьо Марс“, където от 2022 г. насам са изяснени 4 случая. Всички идентифицирани и арестувани насилници в тези случаи са „чужди граждани, пребиваващи незаконно в страната“. Всички са изправени пред съд. Жертвите в столицата са предимно жени – в 9 от 10 случая, понякога туристки, често в нетрезво състояние. Засегнати са и жени в маргинализирано положение – в икономическа и социална нестабилност, живеещи в близост до парижките точки за наркоразпространение. По-голямата част от тези изнасилвания са придружени от физическо насилие, макар че употребата на оръжие остава рядкост. В отговор властите предприемат мерки – операцията Place nette със засилено полицейско присъствие.

  Според непотвърдена информация в мрежата, радио Europe 1 и вестник Le Figaro са направили разследвания, базирани на вътрешни полицейски масиви (т. нар. система TAJ – Третиране на криминални процедури) и съдебни списъци. И са открили, че при престъпленията, извършени в публичното пространство (улични нападения, грабежи, нападения в градския транспорт), арабските, северноафриканските и субсахарските имена съставляват изключително висок процент (в големи градове като Париж и Марсилия – над 50-60% от случаите).

  4. Швеция затяга гражданството

  На 6 юни 2026 г. – националния ден на Швеция – влязоха в сила гласуваните на 29 април от парламента (Riksdag) по-строги изисквания за получаване на гражданство.

  Считано от 6 юни, Агенцията по миграция (Migrationsverket) оценява всички молби по новите правила – включително и тези, подадени по-рано, ако все още не са приключени. Няма преходен период. Това създава проблем за близо 100 000 души кандидатствали по старите изисквания и чакащи от години. Около 30% от всички молби за гражданство са по-стари от две години. От тях 12% са отпреди 2023 г., според Миграционната агенция. Не е ясно колко хора ще имат затруднения с изпълнението на новите изисквания.

  Новите правила предвиждат:

  Първо, нов по-строг критерий за срок за пребиваване. Хората, желаещи да получат шведско гражданство, трябва да са живели в страната 8 години вместо досегашните 5. Освен това те трябва да са непрекъснати.

  Второ, финансова самостоятелност. Хората трябва да докажат, че могат да се издържат сами. Минималният изискуем доход е 20 850 крони бруто месечно (1800 евро). Доходът трябва да е от трудова заетост или самостоятелна дейност. Кандидатът трябва също да не е получавал социална помощ за повече от шест месеца общо в рамките на последните три години Така разчитащите на социални помощи вече няма да могат да получат гражданство.

  Трето, „честен и спокоен живот“. Мярката насърчава интеграцията в шведското общество. Ако кандидатите са извършвали престъпления, ще има забавяне в получаването на гражданство.

  През май 2025 г. шведското правителство назначи комисия за проучване на начините за отнемане на поданство от граждани с двоен паспорт, осъдени за престъпления, представляващи сериозна заплаха за сигурността на Швеция, като шпионаж, тероризъм (включително участие в банди), саботаж, измяна или бунт. Официално предложение за такъв закон беше внесен през декември 2025 г. Предвижда се той да влезе в сила на 1 ануари 2027 г. Тъй като за приемането му се изисква промяна в Конституцията, трябват две гласувания – веднъж преди общите избори на 13 септември 2026 г. и още едно – в новосформирания парламент. Дания, Норвегия, Нидерландия, Белгия, Франция, Австрия, Германия, Финландия и Великобритания вече са отнемали гражданство по такива причини.

  Четвърто, познания по шведски език и общество. Желаещите гражданство трябва да докажат достатъчни познания в тези области. Така за гражданство вече е необходим говорим шведски.
  Тестовете за граждански познания се очаква да започнат от август 2026 г., докато изпитът по шведски език – четене и слушане с разбиране – влиза в сила най-рано от 1 октомври 2027 г. Допълнителни тестове за други аспекти на езиковите умения ще бъдат въведени на дата, която правителството предстои да обяви.

  И пето, децата вече не се включват автоматично в заявлението за гражданство на родителя. За тях трябва да се подадат отделни заявления. Изисквания за поведение се прилагат от 15-годишна възраст, а за знания – от 16-годишна.

  Говорителят по имиграция на шведските демократи (SD) Лудвиг Асплинг обвини миграционните власти, че са положили извънреден труд, за да обработят повече заявления пред 6 юни. Говорителят на Миграционната агенция Йеспер Тенгрот потвърди пред медията The Local, че служителите в звената за гражданство наистина са получили заповед да изработят 348 часа извънреден труд, включително вечери и уикенди. Но целта не била да приключат възможно най-много молби преди 6 юни, а било рутинно задължение на агенцията да обработи случаи, чакащи дълго или по които има искане за приключване.

  Според проучване от юни 2026 г. на шведската обществена телевизия SVT и социологическата агенция Indikator Opinion, 48% от шведите вярват, че при смяна на правителството имиграцията ще се увеличи. Този въпрос е особено актуален, тъй като на изборите през септември се очаква лявата опозиция начело със Социалдемократите (Socialdemokraterna) с лидер бившият премиер Магдалена Андершон, да спечели изборите и да смени настоящото дясно правителство (коалицията Tidö, в която участват Умерените (Moderaterna), Християндемократите (Kristdemokraterna) и Либералите (Liberalerna). Новото правителство би могло да отвори вратата за по-либерален курс, за какъвто настояват Левицата (Vänsterpartiet), Зелените (Miljöpartiet) и Центристката партия (Centerpartiet).

  5. Швеция премахва постоянното жителство за бежанци

  Швеция затяга допълнително имиграционната си система, след като на 9 юни 2026 г. Риксдагът одобри законопроект, премахващ постоянното пребиваване за бежанци и още групи имигранти. Мярката влиза в сила на 12 юли. Оттогава ще бъдат издавани само временни разрешения. Притежаващите постоянно пребиваване не са засегнати от промяната.

  По-рано Шведската миграционна агенция отне постоянните разрешения за пребиваване на 11 лица с тесни връзки с организирани престъпни мрежи, живели в чужбина дълго време. Те са смятани за пребиваващи в страни като Ирак, Ливан, Турция, Обединените арабски емирства, Мароко и Испания. В резултат те загубиха достъп до шведската социална система и са ограничени при осъществяване на стопанска дейност и свободно пътуване в рамките на Шенгенското пространство.

  6. Германия засилва депортациите към Афганистан

  Депортациите до Афганистан се разширяват, писа изданието Bild на 21 юни 2026 г. След тайни преговори „на техническо работно ниво“ между представители на Федералното министерство на вътрешните работи и афганистанското талибанско правителство, чартърните полети до Кабул се увеличават значително. Планират се три чартърни полета на месец. Досега през 2026 г. са осъществени три полета за депортиране до Кабул.

  Чрез увеличаване на честотата на полетите до почти седмично, германското МВнР се стреми да установи постоянен „въздушен транспорт за депортиране“. Това включва тежки престъпници, изнасилвачи, наркодилъри и лица, считани за заплаха за обществената безопасност, които понастоящем са лишени от свобода в Германия. Федералните провинции трябва да ги регистрират за полетите, след което поема Федералната полиция.

  В тайна операция от 16 юни с полет от Лайпциг/Хале за Кабул са били депортирани 32 афганистански престъпници, осъдени за убийство, сексуално насилие над деца, изнасилване, изнудване и търговия с наркотици в големи мащаби. Най-малко още 100 осъдени престъпници чакат депортиране. Общо 200 престъпници са били депортирани от 2024 г. насам.

  7. Норвегия не иска имигранти

  Проучване от май 2026 г. на Норвежката дирекция за интеграция и многообразие (подчинена на Министерство на труда и социалното включване), установи, че подкрепата за повече имиграция в страната е на рекордно ниско ниво. Само 17% смятат, че Норвегия трябва да приема повече имигранти, а 49% – че страната „не бива да допуска повече имигранти.“ Според 50% от допитаните, отворените граници са се отразили негативно на норвежкия „национален характер“ и са навредили на „социалното сплотяване в норвежкото общество“. Също 48% от норвежците мислят, че интеграцията върви „зле“ в страната. И още: 49% подкрепят доброволното връщане, а 35% – принудителното. Това означава, че 84% от норвежкото население подкрепя ремиграцията.

  Дясната опозиционна Партия на прогреса FrP (Fremskrittspartiet) набира все повече популярност – 33.3% спрямо 22.4% за управляващите социалдемократи Arbeiderpartiet. FrP е срещу woke идеологията, за ограничаване на имиграцията и защита на границите. Също за нулева нетна имиграция от т. нар. „високорискови страни“ – държави с ниско зачитане на норвежките ценности, висока употреба на социални помощи, високи нива на екстремизъм, т.н. Следващите избори са през 2029 г.

  8. Save Europe Act

  Save Europe Act (Акция Спаси Европа) е нова кампания (31 май 2026 г.) за европейска гражданска инициатива, която се стреми да събере 1 млн. подписа от граждани на ЕС от всички 27 страни-членки. Инициативата цели да постави въпроса за ремиграцията и миграционната политика пред Европейската комисия и да предизвика официален политически дебат на европейско ниво. С нейна помощ гражданите на ЕС могат да предлагат законодателство директно пред ЕК. При събрани 1 млн. валидни подписа ЕК е длъжна официално да разгледа предложението и да се срещне с инициаторите.

  Над 400 000 подписа са събрани към 28 юни 2026 г., пише в Х съоснователката Ева Влардингербрук – нидерландски политически коментатор, юрист и публичен говорител, известна с позициите си по въпросите на европейската идентичност, демокрацията, националния суверенитет и миграционната политика. Другият основател е Мартин Зелнер, австрийски активист, автор и политически коментатор. Инициативата има и 9600 регистрирани активни доброволци.

  Сред подкрепилите инициативата са известни личности като бившият унгарски премиер Виктор Орбан, румънският депутат Джордже Симион, испанският депутат Сантяго Абаскал, британският депутат Рупърт Лоу, американският политически активист Джак Пособиец, американският политически коментатор и инфлуенсър Бени Джонсън и много други.

  9. Дания забранява азана (призив за молитва)

  Датският министър на имиграцията обяви планове за забрана на ислямския призив за молитва, заявявайки, че страната е заприличала на „предградие на Исламабад“, писа Telegraph на 24 юни 2026 г.

  „Призивът за молитва не бива да се чува над датските покриви“, каза Мортен Бьодсков, член на центърлявата партия на социалдемократите. „Той няма място в Дания.“

  В части от страната, като Копенхаген, местните наредби вече забраняват призивът за молитва да се излъчва от високоговорители в минарета поради строги ограничения за шум. Бьодсков също заяви, че пълзящата „ислямизация“ в Дания „заема прекалено много обществено пространство“.

  Азанът, или призивът за молитва, се изпълнява пет пъти на ден, за да призове мюсюлманските вярващи към джамията – традиционно чрез високоговорители в минарета. Това е трети път, в който датски министър на имиграцията се опитва да изгради правна рамка за забрана на призива за молитва, след подобни опити на социалдемократите през 2020 и 2025 г. Дания наложи едни от най-строгите миграционни правила в Европа при Мете Фредериксен – лявата министър-председателка, която започна третия си мандат в началото на месеца. Съгласно т. нар. „законодателство за гета“ датските власти имат право да принудят мигрантите да се преместят от даден квартал, ако в него има прекалено много чуждестранни жители. В някои случаи търсещите убежище са задължени да предадат бижутата и другите си ценни вещи за покриване на разходите за настаняване, а при отхвърлено заявление не получават финансова подкрепа. От около 6 млн. население близо 270 000 мюсюлмани живеят в Дания. Страната разполага и с около 100 джамии, включително Голямата джамия в Копенхаген, която не издава външен призив за молитва съгласно споразумение с местните власти.

  В Германия и Великобритания съществуват строги ограничения за времето, в което джамията може да излъчва призив за молитва, както и ограничения за силата на звука, за да не се безпокоят немюсюлманските съседи.

  10. Гърция затваря незаконни джамии

  Гръцкият министър на имиграцията и убежището Танос Плеврис инициира през февруари 2026 г. операция за закриване на 60-80 нелицензирани джамии в Атина и района Атика, като обеща депортация на отговорните за управлението им. Към април правителството е закрило 4 такива места за богослужение.

  Властите свързват инициативата с националната сигурност, позовавайки се на опасения от екстремистки идеологии. За разлика от голяма част от Европа, мюфтиите и имамите в Гърция се назначават от държавата, а финансирането от чужди правителства е забранено. Именно затова Гърция не преживява ислямски терористични атаки като голяма част от Западна Европа – въпреки наличието на над 300 джамии в района на Западна Тракия по границата с Турция и Додеканезите, където повече от 150 000 мюсюлмани живеят от времето на османското владичество.

  Първата официална джамия Вотаникос отвори врати през 2020 г. – без минарета и високоговорители. С капацитет от едва 300–350 места тя очевидно не може да обслужи 200 000 до 300 000 мюсюлмани, живеещи в Атина, което обяснява защо нелегални молитвени пространства в мазета, апартаменти и складове се появиха извън всякакъв държавен контрол. Управлението на нерегистриран религиозен обект вече е наказуемо по Закон 5224/25 с лишаване от свобода от 2 до 6 месеца и значителни административни глоби, а чуждите граждани, хванати да управляват такива обекти, губят разрешенията си за пребиваване и подлежат на автоматична депортация. Тази правна рамка е част от по-широка кампания срещу незаконната имиграция от управляващата центърдясна партия „Нова демокрация“, на власт от 2019 г. – макар законът да съществува от 2014 г., посочват критици на правителството.

  През 2025 г. Гърция е регистрирала 48 298 незаконни пристигания по море и суша – намаление с 21% спрямо 60 886 пристигания, отчетени през 2024 г. Гръцката полиция обаче е осъществила само 5300-6000 връщания и депортации за цялата година, което показва, че Гърция продължава да се изправя пред сериозен дисбаланс между незаконната миграция и депортациите, разкрива публикация на European Conservative.

  11. „На Европа ѝ писна“

  „На Европа ѝ писна“ е надсловът на коментар от 10 май 2026 г. на Вон Кордъл, основател на инвеститорската компания Ionosphere Capital. В него авторът пространно обяснява как европейските избиратели отхвърлят прогресивния дневен ред, съсипващ икономиките им, отваря границите им, унищожава енергийната им сигурност, заличава културите им и ги прави по-бедни, по-малко сигурни и управлявани от лидери, които са твърде слаби и woke, за да променят курса.

  Това ясно се вижда от резултатите на изборите през последните две години, пише Кордъл. Великобритания: Reform UK печелят рекордни 650 места на местните избори. Лейбъристите са в свободно падане след по-малко от две години на власт. Франция: „Национален сбор“ зае първо място с 33% през 2024 г. Партията на Льо Пен е най-голямата във Франция. На президентския балотаж през 2022 г. тя спечели 41% срещу Макрон. Италия: „Италиански братя“ на Мелони скочи от 4% през 2018 г. до спечелване на властта през 2022 г. Германия: „Алтернатива за Германия“ (AfD) удвои резултата си до 21% през 2025 г. Втората по големина партия в страната. Доминира в Източна Германия. Австрия: „Партията на свободата“ на Кикъл спечели с 29% през 2024 г. За първи път от Втората световна война насам. Португалия: Партията Chega („Стига“) получи 60 места през 2024 г. и е ключов фактор за съставяне на правителство. Испания: Vox удвои местата си в бивши крепости на социалистите. Проучванията ѝ дават 17,6%. Заедно с Народната партия, испанската десница контролира близо 5о%. Европейски парламент 2024 г.: Консервативно-националистическият блок взе 26%. Най-голямата самостоятелна група.

  И макар да е най-голямото престъпление спрямо Европа, имиграцията не е позволено да се назове като такова, казва авторът. Ето какво причинява на стария континент:

  „Масовата имиграция превърна европейските градове в места, които собствените им граждани вече не разпознават. Паралелни общества оперират по свои собствени правила в едни и същи квартали. Сексуалните посегателства експлодираха в Швеция. Изследване на университета в Лунд от 2025 г. установи, че 63% от осъдените изнасилвачи са първо или второ поколение имигранти. Разследване на шведската телевизия установи, че 58% от мъжете, осъдени за изнасилване за петгодишен период, са родени в чужбина. При случаите на изнасилване от непознати този процент надхвърля 80. Повечето са от Близкия изток, Северна и Субсахарска Африка. Швеция се превърна от една от най-безопасните страни в Европа в столица на изнасилванията и насилието с огнестрелно оръжие на континента за по-малко от десетилетие. Във Великобритания банди за насилие над деца (grooming gangs) – предимно пакистански мъже мюсюлмани – системно изнасилват и трафикират хиляди британски момичета в Родъръм, Рочдейл, Телфорд, Оксфорд и други градове. Това продължава дълги години. Полицията и социалните служби са знаели. Но са игнорирали проблема. Страхували са се да не ги нарекат расисти. Властите избраха репутацията си пред безопасността на децата. Множество градове. Множество десетилетия. Твърде много жертви. Един и същ профил на извършителите всеки път. Престъпленията с ножове и бандата доминират във френските предградия (banlieues) – населени предимно с имигранти райони, където държавата е изпуснала контрола. Организирани мрежи за кражби действат в цяла Германия. Ирландия – някога една от най-хомогенните страни в Европа – видя как бързата имиграция трансформира демографията ѝ за по-малко от десетилетие. Регистрираните сексуални престъпления там сега са с 43% повече от средното ниво за ЕС. Национални идентичности, градени с векове, бяха размити в рамките на едно поколение. Политическата класа го нарича ‚многообразие‘. Гражданите, принудени да живеят с последствията, имат друга дума за това. Германия прие над 1 млн. мигранти през 2015 г. Нетната миграция във Великобритания достигна рекордни нива както при консервативните, така че и при лейбъристките правителства. Франция има цели райони, които полицията избягва. Избирателите забелязаха. Политиците се престориха, че не виждат.“

  Според Кордъл, Тръмп задава правилния тон: имиграцията работи, когато новодошлите приемат езика, законите, ценностите и културата на приемащата страна. Америка и Австралия доказват това в продължение на поколения. „Милиони идваха, научаваха езика, уважаваха правилата, ставаха част от националната история. Европа избра обратното. Мултикултурализъм. Отделни общности, живеещи паралелен живот. Всички култури са еднакво съвместими със западната демокрация. Всяко искане за асимилация бива етикетирано като расистко. Резултатите бяха предвидими. Паралелни общества. Зони, забранени за външни лица – т. нар. no-go zones. Експлодираща престъпност. Насилие в името на честта. Банди за насилие над деца. Бавно разпадане на националното обединение. Всичко, за което критиците предупреждаваха, че ще се случи – а прогресистите яростно отричаха – се случи. Мултикултурализмът не е толерантност. Той е културна капитулация. Решението да спреш да искаш от новодошлите да станат част от страната, в която са избрали да се преместят. Европейците живеят с последствията всеки ден. Във всяка забранена зона. Във всеки съдебен процес срещу педофилски банди. Във всяко паралелно общество.“

  Решението пред Европа е: възстановяване или упадък. Изборът на европейците показва ясно посоката. „Един по един гласоподавателите на целия континент избират лидери, които поставят нациите си на първо място. Лидери, които управляват, за да побеждават. Не просто, за да останат на власт. Старият начин – демократичен социализъм, woke прогресивизъм – умира. Избирателите го убиват пред урните. Тяхното оцеляване като култура и икономика зависи от това. Тръмп запали огъня. Европа го прихвана. Прогресивното статукво, което му се подиграваше, налагаше му санкции и наричаше MAGA заплаха за демокрацията, сега гледа как същото това движение залива континента, който те твърдяха, че ръководят. Европейските избиратели искат да направят страните си отново велики. Същият инстинкт. Същата борба. Само под различно знаме.“

  12. Икономическата цена на имиграцията

  Миграцията има и конкретни икономически измерения за Европа и Кордъл ги казва ясно: ръстът на БВП на Еврозоната е заседнал под 2% от над десетилетие. САЩ и Азия дръпнаха напред. Европа се пререгулира. Производителността е в застой. Младежката безработица е над 30% от години в Испания и Гърция – поколение без бъдеще и без причина да остане. Данъчната тежест върху работещите хора е най-високата в развития свят. В Белгия, Франция и Германия държавата взема повече от половината от това, което изкарва работник от средната класа. Половината. За тази цена европейците получават рушаща се инфраструктура, сриващо се здравеопазване и лекции за климатична справедливост. Държавният дълг е отвъд възможността за възстановяване: Франция 112% от БВП. Италия 137%. Гърция 162%. Великобритания над 100% и растящ при лейбъристите.

  „Тези дългове не могат да бъдат платени. Те ще доведат до висока инфлация, банкрут и постоянни строги икономии. Изберете си. Социалната държава изяжда сама себе си. Обещанията са твърде големи. Данъчната база твърде малка. Раждаемостта твърде ниска. Аритметиката не се интересува от прогресивната риторика. Значителен дял от този дълг финансира имиграцията, която избирателите никога не са искали – жилища, социални помощи, здравеопазване, правна помощ и преводачески услуги за милиони, които пристигнаха без покана и без умения, от които икономиката се нуждае. Обществените услуги се сриват под тежестта. В британското здравеопазване (NHS) има 7.5 млн. души в списъците на чакащите. Френските болници затварят селски спешни отделения. Германската инфраструктура –някога най-добрата в света – се разпада. Мостове. Железници. Пътища. Училища. Всичко запада, докато правителствата изливат милиарди в климатични субсидии, мигрантски жилища и DEI програми (диверсификация, равнопоставеност и приобщаване). Парите отиват на грешните места.“

  По данни на МВФ от април 2026 г.: САЩ 2.4%, Полша 3.6%, Еврозона 1.1%, Германия-0.2%.

  „САЩ растат с двоен темп спрямо Еврозоната. Полша – която отхвърли отворените граници, отказа масовата имиграция и игнорира Брюксел за климатичните мандати – расте с три пъти по-бърз темп от Германия. Двете най-бързо растящи икономики в списъка са двете, които отхвърлиха прогресивния модел. Това е прекият резултат от десетилетия прогресивно управление. Наказващи данъци. Раздута социална система. Отворени граници, които претоварват всяка система. Идеологически разходи, които приоритизират моралната поза пред реалната дейност. Лидерите на Европа изградиха система, която наказва труда, възнаграждава зависимостта, внася нискоквалифицирани мигранти с милиони и пилее останалото за зелени фантазии и бюрокрация на многообразието. Сметката пристигна. Обикновените европейци я плащат. Лидерите, които написаха сметката, не я плащат.“

  През 2025 г. финландският изследователски институт Suomen Perusta публикува изследване, с което изчисли дългосрочните резултати от миграцията върху държавния бюджет. Оказва се, че един сомалийски имигрант струва на финландската държава 951 000 евро за целия си живот. Един ирански мигрант: 697 000 евро. Един роден финландец допринася исто с 3400 евро годишно. Тогава за компенсиране на едно сомалийско пристигане са необходими около 280 работещи финландци. Ако сомалиецът доведе и семейство, прогнозното задължение нараства до 1.34 млн. евро.

  Финландското проучване съвпада по изводи с две други изследвания в Европа, придобили международно признание – едното е проведено от Датското министерство на финансите (2023 г.), а другото – от нидерландска изследователска група, ръководена от проф. Ян ван де Бек (2023 г.).

  Общото между констатациите на проучванията е: нетните фискални ефекти са положителни главно за имигранти, пристигащи от други западни страни и от извън Европа – за висококвалифицирана (т.е. високоплатена) работа. Като цяло, нископроизводителните имигранти представляват фискална тежест за данъкоплатците на приемащата страна – независимо от причината за миграцията.
  Неслучайно стандартните икономически модели системно пропускат именно тези разходи. Според Oxford Review of Economic Policy (2025 г.) много изследвания за фискалното въздействие на имиграцията не улавят пълния спектър от социални придобивки и услуги, тъй като се фокусират предимно върху парични трансфери. Харвардският икономист Джордж Боряс установява (2013 г.), че от увеличението на БВП, генерирано от имиграцията, близо 98% отиват при самите имигранти под формата на заплати и придобивки. Действителната нетна облага за местното население е 0.2% от БВП – а основните печеливши сред местните не са работниците, а собствениците на капитал и бизнес.

  Morgan Stanley изчислява, че през 2020 г. миграцията е добавила нетен положителен принос от 4.35 трлн. щ.д. (5.1%) към световния БВП.

  Специално в Обединеното кралство, при намаляване на нетната миграция с около 50%, до 2060 г. съвкупният БВП се очаква да намалее с 11%, а БВП на глава от населението – с 2.7%.

  Тогава, макар и парадоксално, е съвсем закономерно, че след Брекзит (2016 г.) имиграцията във Великобритания се увеличава. Миграцията от ЕС намалява – повече граждани на ЕС напускат Великобритания, отколкото пристигат. Но миграцията от извън ЕС се покачва рязко – между 2021 и 2024 г. пристигат 3.6 млн. души срещу само 575 000 от ЕС. Пикът е 944 000 нетна миграция за годината до март 2023 г. Основните причини – либерализирани визи за социални работници, студентски визи, хуманитарни схеми за украинци и хонконгци, и загуба на достъп до Дъблинската конвенция за нередовна миграция. Въпреки нарастващите такси и прагове на заплатите, работодателите в сектора на социалните грижи и в строителството продължават да разчитат на мигрантски труд.

  Парадоксът е следният: британците масово отказват нископлатения труд в секторите на социалните грижи, почистването и строителството – не защото са мързеливи, а защото същата работа в търговията или хотелиерството се заплаща по-добре. Вместо да вдигне заплатите, държавата избира по-лесния и по-евтин за работодателите изход – вносна работна ръка. Резултатът е структурна зависимост от мигрантски труд, която след Брекзит просто смени географията: вместо от Полша и Румъния, работниците започнаха да идват от Нигерия, Индия и Пакистан.

  Тенденцията се обръща за първи път след рестрикциите от 2024 г. и нетната миграция пада до 171 000 за годината до декември 2025 г. Ограниченията са преди всичко политически отговор на рекордната нетна миграция от 2023 г., която предизвиква масово обществено недоволство преди изборите. Правителството повиши заплатните прагове, закри визовия маршрут за социални работници и ограничи студентските визи – признавайки, че либерализацията след Брекзит е създала структурна зависимост от евтин мигрантски труд вместо да реши проблемите на пазара на труда.

  .

  .–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Авторът на този текст Кремена Крумова е главен редактор на сайта „Новетика“. Икономист по образование и настоящ студент магистър-политолог, с интереси в областта на Китай и геополитиката.

  .

• Българското училище в Бостън подкрепя документалния филм „Печатът на Тервел“”

  .

  Преди повече от 1300 години един български владетел помага да бъде спасена европейската цивилизация. Днес неговият единствен известен портрет е заключен в трезор във Вашингтон. А неговата история е на път да оживее отново.

  Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Бостън подкрепя документалния проект „Печатът на Тервел“ на Пламен Петков. Това е мащабна международна продукция, която съчетава история, археология, наука и кино, за да върне към живот една от най-великите личности в българската история.

  .

  .

  В центъра на филма стои загадъчен метален печат отпреди 1300 години. Върху него е запазен единственият оцелял портрет на хан Тервел – българският владетел, който е издигнат за Цезар на Византия, спасител на Европа от нашествие и канонизиран за светец под името Св. благоверен цар Тривелий.

  .

  

  .

  Това е история за паметта. За корените. За героите, които често забравяме. И за начина, по който можем да ги предадем на следващото поколение.

  Продуцент и режисьор на проекта е Пламен Петков, когото мнозина помнят от неговата поредица „Българите“ – една от най-успешните документални продукции в България, поставила рекорди по зрителски интерес, останали неподобрени и до днес. Понастоящем Пламен Петков е мениджър „Медийни продукции“ в Харвардския университет, където в момента се извършва революционно изследване за произхода на българите.

  .

  

  .

  Като дете Пламен открива Тервел чрез легендарното списание „Дъга“ и комикса „Елемаг, воинът на хан Тервел“. Един комикс успява да събуди интерес към историята за цял живот.

  Днес целта е същата.

  Новите поколения български деца да открият своите герои чрез силата на киното, образите и добрите истории. Затова проектът предвижда не само документален филм, но и образователни версии за ученици, специални прожекции, книги и други материали, които да направят българската история по-достъпна и вдъхновяваща.

  До момента проектът е финансиран със собствени средства от продуцента Пламен Петков. Целта сега е, чрез дарения и спонсорства, да бъдат набрани оставащите 100 000 долара за да бъде филмът завършен.

  Нашето партньорство

  Българското училище Св. св. Кирил и Методий в Бостън се присъединява към проекта като институционален партньор и фискален спонсор. В този проект нашата училищна общност възможност да подкрепи не просто създаването на документален филм, а културна и образователна инициатива, която ще помогне българската история да достигне до деца и семейства по целия свят.

  .

  

  .

  Благодарение на това партньорство, всички дарения за филма, направени чрез Българското училище, са данъчно приспадаеми за дарители в Съединените щати. Училището може да издава официални писма за дарение, които да бъдат използвани за данъчни цели.

  Всеки дарител, независимо от сумата, при оставен имейл, ще получава редовни новини за развитието на проекта и Покана за онлайн премиера на филма.

  .

  БУ „Св. св. Кирил и Методй“ – Бостън

  Източник: bg-school.org

  .

• 12-годишен българин покорява американските картинг писти

  .

  Даниел Драганов е една от най-обещаващите млади надежди на българския автомобилен спорт, която вече гради впечатляваща кариера на картинг пистите в Съединените щати. Едва 12-годишен, талантливият състезател се утвърждава като едно от водещите имена в американския четиритактов картинг.

  Българинът се състезава в клас Junior със своя четиритактов картинг VLR, като паралелно трупа ценен опит и в двутактовите категории. Основната му цел през сезон 2026 е да се бори за победи в регионални и национални шампионати в четиритактовия клас, като същевременно продължава развитието си и в по-конкурентните двутактови серии.

  Въпреки крехката си възраст, Драганов вече има шест години състезателен опит и редица успехи в най-престижните четиритактови надпревари в страната. Сезон 2026 започна по впечатляващ начин за младия българин. През март той триумфира на националния пролетен шампионат на Cup Karts North America (CKNA) в Шарлът, Северна Каролина. В клас Junior Даниел се пребори с конкуренцията на 69 състезатели от цялата страна, за да спечели финалния манш и да се изкачи на най-високото стъпало на почетната стълбичка.

  Само няколко седмици по-късно той добави нов силен резултат към актива си, завършвайки на трето място в последния кръг на Apex Southeast Championship в Атланта, Джорджия. Спечелените точки му осигуриха престижното трето място в крайното класиране на шампионата.

  Добрата форма на младия пилот продължи и през следващите месеци, като той редовно се нареждаше сред призьорите в различни регионални и местни състезания.

  .

  

  .

  Успехи срещу най-добрите млади пилоти в САЩ

  В началото на юни Драганов се изправи пред ново предизвикателство на една от най-емблематичните картинг писти в САЩ – Trackhouse Motorplex в Морсвил, Северна Каролина. В конкуренцията на близо 30 пилоти той демонстрира изключителна скорост през целия състезателен уикенд. Въпреки че никога преди не бе карал на това трасе, българинът спечели квалификацията, първия манш и финалното състезание, оставяйки без отговор местните фаворити.

  Отличната серия продължи и през изминалия уикенд на легендарната писта Road America в Уисконсин. Там Даниел записа още едно доминиращо представяне, като спечели всички квалификации и всички маншове през двата състезателни дни, затвърждавайки репутацията си на един от най-бързо развиващите се млади таланти в американския картинг.

  От първия картинг до националните шампионати

  Любовта на Даниел към моторните спортове започва още в ранна детска възраст. Баща му Иво често го води на рали състезания, картинг писти и стартове от Формула 1, което събужда интереса му към високите скорости. На едва четири години Даниел за първи път сяда зад волана на картинг и бързо се влюбва в спорта.

  До края на сезона младият български талант има натоварена програма, включваща няколко регионални и едно национално състезание през лятото. Кулминацията на годината ще бъдат престижните шампионати CKNA Grand Nationals и Apex Finals, където Драганов отново ще се стреми да се бори за челните позиции и да продължи впечатляващото си развитие на американската картинг сцена.

  .

  

  .

  Източник: Bulgarica.org

  .

• Тулси Габард разсекрети документи как е крита истината за лабораторния произход на Ковид

  .

  „Днес, в последния си ден като директор на Националното разузнаване, публикувам комуникации и документи, непубликувани до момента, разкриващи как д-р Фаучи (вече бивш директор на Националния институт по алергии и инфекциозни болести на САЩ) е предоставил милиони долари от парите на американските данъкоплатци за финансиране на опасни изследвания за придобиване на функцията в лабораторията в Ухан, работил е с политизирани елементи в разузнавателната общност, за да потисне истината за действията си и да скрие произхода на вируса, изтекъл от лабораторния, и излъга пред Конгреса под клетва през 2024 г. Време е да знаете истината.“

  .

  

   

  Това заяви Тулси Габард във видеообръщение в последния си работен ден (б.р.: 19 юни) като директор на Националното разузнаване на САЩ. Преди месец тя обяви, че се оттегля от поста си, за да бъде до съпруга си, който се бори с рядка форма на рак на костите.

  .

  Today, on my final day as Director of National Intelligence, I’m releasing never-before-seen communications and documents exposing how Dr. Fauci provided millions in US taxpayer dollars to fund dangerous gain-of-function research at the Wuhan lab, worked with politicized elements… pic.twitter.com/ZMdliW4zyS

  — DNI Tulsi Gabbard (@DNIGabbard) June 19, 2026

  .

  Преди дни тя разсекрети документи, доказващи, дългогодишното финансиране от правителството на САЩ на повече от 120 биолаборатории в над 30 държави по света, 40 от които в Украйна. Тези биолаборатории са изследвали опасни патогени и са извършвали изследвания по усилване на функцията им, т.е. учените са ги правели по-заразни.

  „Досега доказателства за цялото съществуване и финансиране на тези лаборатории бяха съзнателно скрити от американския народ. Информацията около съществуването, историята, местоположението и финансирането на тези биолаборатории, финансирани от САЩ, е умишлено прикривана от влиятелни хора, които твърдят, че биолабораториите не съществуват, и обвиняват всеки, който казва обратното, че е чуждестранен агент и предател на Америка“, заяви директорът на националното разузнаване на САЩ Тулси Габард.

  Новите разсекретени документи включват „комуникации и документи, разкриващи как Фаучи е работил с политизираното ръководство на разузнавателната общност, за да потисне истината за собствените му действия, за произхода на Ковид от изтичане от лаборатория и ролята на Фаучи в насочването на финансиране от САЩ за това опасно изследване, което причини неизмерими щети и безброй загубени животи“, пише в прессъбщението, публикувано на сайта на Службата на директора на американското разузнаване.

  Разсекретените комуникации и документи са публикувани ТУК.

  „Пандемията от Ковид-19 причини огромни трудности и болка на милиони наши сънародници и на безброй хора по света. След години на лъжи, цензура и прикривания американският народ заслужава прозрачност, истина и отчетност – каза Тулси Габард и добави: – Тактиките, използвани за прикриване на истината, са директно от учебника на дълбоката държава: политизирани егоистични лидери като д-р Фаучи прикриваха собствените си злоупотреби и злоупотреби с власт, манипулираха разузнавателната информация, лъжеха Конгреса и подкопаваха законно избран президент, като ограничаваха достъпа му до жизненоважни факти, необходими за безопасността на страната. Време е американският народ да научи истинската история.“

  Публикуваната кореспонденция директно противоречи на показанията на Фаучи от 2024 г. пред Специалната подкомисия на Камарата на представителите по пандемията от коронавирус. По време на това изслушване, докато беше под клетва, Фаучи беше многократно питан дали е говорил с „ФБР, ЦРУ или някоя американска разузнавателна агенция относно вирусни изследвания“ преди, по време или след пандемията. Фаучи многократно избягваше въпросите, преди да заяви: „Не, доколкото знам, за Ковид.“

  От публикуваните файлове става ясно, че Фаучи е повлиял на оценките на разузнаването, за да се даде предимство на обяснението за естествен произход на вируса, като по този начин хипотезата за изтичане на Ковид от лаборатория е била изключена. Това е включвало създаването на „кръгова система за докладване“, при която финансирани от Института на Фаучи учени са оформяли твърдения, които по-късно са били цитирани като консенсус. Показания на лица, подаващи сигнали за нередности, показват, че несъгласните анализатори са се сблъсквали с маргинализация, кариерни неуспехи, сплашване и отстраняване от длъжност.

  През януари 2025 г., преди да напусне поста си, президентът Джо Байдън помилва превантивно д-р Антъни Фаучи – като, за да неглижира скандала, заяви, че това не е признание за вина.

  Източник: Obektivno.bg

  .

• Кабинетът „Радев“ встъпи в длъжност

  .

  ДЕПУТАТИТЕ ГЛАСУВАХА, БЪЛГАРИЯ ИМА НОВО ПРАВИТЕЛСТВО

  Румен Радев е новият премиер на Република България. 124 от регистрираните депутати гласуваха „За“. „Против“ бяха 70 народни представители, въздържаха се 36 депутати.

  Народното събрание одобри и структурата на проектокабинета, предложена от Румен Радев. Тук отново „За“ гласуваха 124 народни представители, 70 бяха „против“ и 36 се въздържаха.

  Правителството се състои от министър-председател, четирима заместник-министър-председатели и 18 министри. Новата структура на Министерския съвет е с едно министерство по-малко от досегашната. Три от министерствата – на икономиката, на иновациите и на електронното управление, се сливат и преструктурират в две.

  Членовете на новоизбрания Министерски съвет с премиер Румен Радев положиха клетва пред 52-рото Народно събрание.

  „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се“, заявиха заедно новите министри и министър-председателят. Прозвучаха химните на България и на Европейския съюз.

  Указ на президента, с който се предлага на 52-рото НС да избере Румен Радев за премиер, ще бъде обнародван в „Държавен вестник“.

  Ето кои са в него:

  Румен Радев – министър-председател

  Иво Христов – вицепремиер

  Атанас Пеканов – вицепремиер

  Иван Демерджиев – министър на вътрешните работи

  Велислава Петрова-Чамова – министър на външните работи

  Димитър Стоянов – министър на отбраната

  Гълъб Донев – вицепремиер и министър на финансите

  Александър Пулев – вицепремиер и министър на икономиката, инвестициите и индустрията

  Николай Найденов – министър на правосъдието

  Наталия Ефремова – министър на труда и социалната политика

  Проф. Георги Вълчев – министър на образованието и науката

  Катя Ивкова – министър на здравеопазването

  Иван Василев – министър на иновациите и дигиталната трансформация

  Иван Шишков – министър на регионалното развитие и благоустройството

  Ива Петрова  – министър на енергетиката

  Георги Пеев – министър на транспорта и съобщенията

  Пламен Абровски – министър на земеделието и храните

  Росица Карамфилова-Благова – министър на околната среда и водите

  Евтим Милошев – министър на културата

  Илин Димитров – министър на туризма

  Енчо Керязов – министър на младежта и спорта

  Източник: bTV

  .

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

  Първото заседание на правителството ще е още днес. Това каза премиерът Радев пред журналисти след церемонията по предаване и приемане на властта в сградата на МС.

  Държава се гради с векове и ние сме горди, че сме една от най-старите държави в Европа, така че просто продължаваме да градим България, надявам се с общите усилия на всички институции – каза още той. И подчерта, че предстои много работа.

  .

• Хипотеза: Изместването на земната ос задейства глобални земетресения

  .

  Пред Актуално Свищов адв. Георги Георгиев, който е независим изследовател и постдокторант в УНИБИТ, както и журналист, представи иновативен теоретичен модел за обяснение на засилената сеизмична активност през последните две десетилетия. Хипотезата се фокусира върху мегаземетресението в Индийския океан от 2004 г. като повратен момент, предизвикал минимално, но физически значимо изместване на земната ос. Според автора, това събитие е създало ефект на ротационен дисбаланс, който функционира като глобален катализатор за освобождаване на натрупани напрежения в отдалечени тектонски разломи по целия свят.

  Ядрото на теорията, наречена Rotational Imbalance Seismic Trigger (RIST), почива върху три основни стълба, започващи с масивното преместване на милиарди тонове земна маса по време на труса край Суматра с магнитуд над девета степен. Това преразпределение на материята е променило инерционния момент на планетата, което, според данни на NASA, е довело до изместване на оста на въртене с около 2.5 сантиметра и скъсяване на астрономическото денонощие. Третият елемент от модела предвижда, че този дисбаланс генерира допълнителни инерционни напрежения в литосферата, действащи като последен тласък за зони, които вече се намират в критично състояние.

  Изследователският екип, в който участва и експертът по културно-историческо наследство Ивелина Георгиева, пояснява, че ротацията не създава сама по себе си земетресенията, а по-скоро задейства вече натоварени системи. Авторите използват аналогията с въртяща се футболна топка, върху която е залепено парче пластелин – веднъж задвижена, тя започва да вибрира неравномерно, като тези вибрации се предават по цялата повърхност. Този механизъм на динамично задействане представлява оригинална научна компилация от добре известни геофизични факти, обединени в нова причинно-следствена връзка.

  Въпреки че отделните компоненти на модела са документирани в научната литература, тяхната цялостна интеграция в единна система за обяснение на глобалната сеизмичност е новост, която вече привлича вниманието на международни институции. Интерес към разработките на основаната от Георгиев think-tank Zeus Agorae Foundation са проявили структури като Японската агенция за метеорология и Европейско-средиземноморския сеизмологичен център. Пълният текст на хипотезата е подготвен за международна научна рецензия, която може да прочетете ТУК.

  Източник: Actualnosvishtov.com

  .

• Форум за постиженията на българската общност в Мичиган

  .

  Очакваме всички българи и приятели от района на 2-ри май за празник на постиженията на българската общност в Мичиган. Събитието се организира по програмата на Министерството на образованието и науката „Неразказаните истории на българите“. Ще имаме възможност да се срещнем с осем личности от различни професионални сфери. В Мичиган живеят много българи и американци – посланици на България и бихме искали това да стане ежегодно събитие. Пишете ни, ако желаете да помогнете с този проект. За доброто настроение на гостите ще свири трио „Веселба“.

  На 30 май ще бъде концертът за края на учебната година на българското училище. Тогава ще се обявят победителите от конкурса за стипендия за колеж, който Българският културен център прави за втора поредна година. Ако искате да станете спонсор за стипендиите, моля, пишете ни.

  Предстоящи събития с българско участие:

  7 април – Oakland Community College, 01-03 pm
  9 април – Балканска вечер, MSU Balkan club in East Lansing
  21 април – Athens High School, Troy
  7 май – Flickinger Elementary School, Utica
  14 май – Grissom Middle School, Sterling Heights (търси се доброволец за българската маса)

  .

  Даниела Начева

  Email: [email protected]
  Facebook: DanielaVeleslav

  Източник: BulgariansinDetroit.com

  .

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
...
• 423
• >>