Цар Григор I иска да управлява България, настоява Първанов да си ходи

Столичанин се провъзгласява за цар на България в края на 2007 г. с писмо до вътрешния министър, главния прокурор и петима посланици.

Те не реагирали и така били легитимирали възцаряването на Григор I. Монархът поискал президентът да си отиде, за да няма двувластие, а парламентът да се разпусне. Григор I завел дело в Конституционния съд за отмяна на референдума от 1947 г. и да му бъдат върнати царските имоти.

Поискал месечна заплата от парламента, защото е бездомен и безработен. Не му отговорили ясно, обидил се и съди държавата за 1 млн. лв. обезщетение. Общо 17 съдии са писали решения по жалбите му.

12 ноември 2007 г. е паметен за 49-годишния тогава софиянец Григор Иванов* – самопровъзгласява се за цар на България. Прави го с писмо до вътрешния министър Румен Петков и петима посланици – на Чехия, Великобритания, Франция, САЩ и Германия.

Месец по-късно информира още прокурор №1 Борис Велчев, председателя на парламента Георги Пирински и президента Георги Първанов.

Всички уведомени български институции „погледнаха благосклонно на Нашето възцаряване, не предприеха предвидените от закона съответни антимонархически мерки и по този начин официално и те ни признаха за свой ЦАР“, категоричен е Григор Първи.

Решаващо за легитимирането му като цар е поведението на Борис Велчев, убеден е монархът. „Според законите на България той бе длъжен в 30-дневен срок да ме санкционира за провъзгласяването ми за Цар на България, защото то бе противоконституционно, но той не го направи поради неизвестни на мен причини, не го направи и по-късно, изобщо не го направи и така узакони провъзгласяването ми за Цар на България.“

Но държавните институции не вземат на сериозно Григор I, не изпълняват желанията му. Той води продължителна кореспонденция с тях, често ги съди.

Малко след възцаряването си се обръща към президента: „На основание на писмото ни до вътрешния министър и посланиците на пет държави ние, Григор Първи, по божията воля, сме Цар на България. Този факт поражда двувластие в управлението на България. Ето защо ви призоваваме да освободите поста президент, за да можем безпрепятствено да изпълняваме длъжността си цар на България“, пише той до Първанов на 3 декември 2007 г.

Две седмици по-късно призовава Георги Пирински да разпусне парламента и да освободи председателския пост.

„Както вече сте уведомени от президента, главния прокурор и министъра на вътрешните работи, от 12 ноември ние, Гриша Първи, сме Цар на България.

Ние не признаваме незаконно натрапената конституция от републикански режим, признаваме върховенството на монархията.“

По повод първата година от царуването му Григор I иска от Конституционния съд да отмени референдума от 1947 г. „като незаконен и нелегитимен и по този начин да възстанови предишното статукво – именно България отново да стане царство“.

В молбата от 20 октомври 2008 г. той посочва и аргументите защо в никакъв случай референдумът от 1947 г. не може да бъде определен като законен и легитимен. „Бе проведен в условията на поголовно незачитане на законите, на насилие и терор, извършван от комунисти и отечественофронтовци. Бяха избити над 300 хил. българи, дори бяха екзекутирани всички депутати от монархическия парламент. Такова масово избиване на българи от други българи българската история не помни.“

Освен отмяна на референдума Григор I моли съда да бъде въведен във владение в двореца „Врана“ и останалите царски имоти. „Тези имоти са определени за лицето, което е цар, и именно поради това се наричат царски имоти. Моите предшественици Фердинанд и Борис са ги ползвали именно в качеството им на царе, а не в друго качество. Желая двореца „Врана“ и останалите царски имоти да станат Наша собственост, в момента сме безработен и бездомен.“

12-те конституционни съдии, над които е само Господ, не само че не разглеждатмолбата на Григор I, но дори не му предоставят входящ номер за нея. Високомерието им не попарва устрема на царя – той завежда дело срещу тях и иска да му платят 20 хил. лв. компенсация за нанесените му „голяма обида и политическа дискриминация.“

Административният съд в София отказва да нареди на 12-те топюристи да дадат входящ номер на жалбата, защото по закон КС сам решава дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност. Освен това в конституцията изрично пише, че обикновени граждани не могат да го сезират.

Недоволен от решението, Григор I го атакува пред трима висши административни съдии. Те обаче го потвърждават и също на една страница пишат аргументите си. Тричленния състав оглавява Андрей Икономов – един от съдиите с „бедни“ роднини.

С това неволите на Григор I не приключват, предишният парламент не проявява разбиране към житейските му проблеми (виж текста долу). Освен това главният прокурор не взама присърце атаките, на които го подлагат наши и чужди тайни служби.

* Името на софиянеца е сменено. Текстът е без редакторска намеса.

В писма до шефа на предишното Народно събрание и социалния министър: Дайте ми заплата, знам, че сме република. Засега

Въпреки че не признава републиканското управление в страната и иска парламентът да бъде разпуснат, Григор I не се притеснява в началото на 2009 г. да поиска от председателя на тогавашното НС Георги Пирински да мубъде определено месечно възнаграждение в качеството му на цар на България. На 23 февруари обаче получава писмен отказ.

Тъй като „е очевидно, че става въпрос за недостатъчна информираност на председателя на парламента по въпроса, изпращам и някой по-важни документи, свързани с царуването ми“, продължава кореспонденцията си Григор I.

„Моята длъжност е политическа и е възстановяване на длъжност (цар), съществувала в България до 1943 г. От Закона за политическите партии не мога да се ползвам, защото там още не е предвидена функцията цар. Ето защо парламентът е длъжен или да създаде Закон за Царя, или да направи допълнение в Закона за политическите партии, включвайки съответния текст. Другата възможност е парламентът да ме изгони от България“, пише той на 9 март 2009 г. до Пирински и тогавашния социален министър Емилия Масларова.

Монархът е категоричен, че „правото празноти не признава и което е нерегламентирано, е незаконно. Моето провъзгласяване за цар бе прието без възражение от главния прокурор и останалите власти и сега, оставяйки ме без месечно възнаграждение или възможност за финансиране чрез Закона за политическите партии, те открито нарушават Конституцията на България и човешките ми права, гарантирани от Хартата за правата на човека, ратифицирана от България.“

Според Григор I, след като вече е запознато с този политически и юридически казус, социалното министерство пък е длъжно да изисква обяснение по случая от председателяна парламента и евентуално от главния прокурор.

От писмото на монарха става ясно, че е запознат с действащите в страната закони. „От Конституционния съд не може да се изисква нищо задължително.“

Григор I изтъква, че неговият казус е единствен в цялата световна история.

„Аз съм монарх и не признавам републиката, но това не променя нищо и тя си остава република. Засега. Поради това, макар и да звучи странно, в момента е правилно да бъда наричан Григор I Цар на Република България. Надявам се да предприемете необходимото за разрешаването на този проблем и да не се стига до намесата на европейски институции и съдилища“,завършва той писмото си.

Тъй като парламентът остава безмълвен, Григор I се обажда по телефона на секретарката на Пирински. От нея научава, че няма да му отговорят на писмото по повод политическата и социалната му дискриминация и че остава в сила писмото от края на февруари до него на служител на парламента.

На 21 април Григор I препоръчва на Пирински да прочете писмото, написано от служителя на парламента, защото имало голяма неяснота.

„Аз помолих парламента да ми определи месечно възнаграждение. Помолих, а не отправих искане, както пише служителят. В отговора той ме осведомява, че България е република с парламентарно управление и нищо съществено не добавя. Той не отговаря на молбата ми нито положително, нито отрицателно. Вместо това обяснява каква държава е България, нещо, което всички знаем. Това е все едно аз да питам колко е часът, а да ми се отговори, че времето е чудесно. Очевидно служителят е пропуснал след всичко написано от него да добави – ето защо ще ви определим еди-каква си заплата или няма да определим заплата, или ще предложим писмото ви за разглеждане от депутатите. Варианти за отговор има достатъчно.

Писмото на служителя не може да бъде окончателен отговор и на писмото ми от 9 март 2009 г., поради факта, че то не отговаря на нищо. Освен това до приключване на делото в КС освен Цар на България съм и държавен глава“, завършва Григор Първи и отново иска парламентът да му определи месечна заплата.

Липсата на конкретен отговор Григор I определя като политическа дискриминация и нарушение на основните му човешки права. „Чувствам се обиден и унизен в качеството ни на Цар на България, Държавен глава и в качеството ми на гражданин на България.“

Затова на 26 юни 2009 г. той иска Софийският градски съд да осъди държавата да му плати 200 хил. обезщетение и да приеме Закон за царя. Оттам препращат жалбата към компетентния съд – административния в София. Междувременно Григор I обжалва препращането пред трима апелативни съдии, които го потвърждават.

Административният съдия, на когото е възложен казусът, дава 7-дневен срок на Григор Първи да конкретизира вредите и юридическото лице, от което иска компенсацията. Тъй като Царят не отстранява нередностите в определения срок, делото е прекратено на 1 март т.г. Григор I обжалва и това решение – пак пред трима висши административни съдии, които го потвърждават.

Монархът не се отчайва – – дни по-късно завежда дело за 1 млн. лв. обезщетение. Но пак попада на „неразбран“ софийски административен съдия – и новият връща жалбата му, защото „не влиза в задълженията на председателя на парламента и социалния министър да отговарят на писмата му.“.

Тайни служби го преследват, прокурор №1 не прави нищо

Силни са симпатиите на Григор I към главния прокурор, който според думите му едва ли не го е легитимирал като цар на България. Още преди да се самопровъзгласи за такъв, той му се оплаква от бездействието на българската полиция. Ето какво му пише на 31 юли 2007 г.:

„Г-н Прокурор, на 24 април 2007 г. заминах за Прага, Чехия, при адвокат, посочен от чешкото посолство в София, с който да заведа дело срещу държавата България за политическото ми преследване, на което съм подложен вече 17 г. Това политическо преследване включва незаконно използване на специални средства от МВР срещу мен – следене, подслушване, побой, обгазяване, изтезания, убийство на майка ми, опити за убийството ми и т.н.

В Прага обаче българското Министерство на вътрешните работи съвместно с чешкото продължи това преследване. Проведоха редица покушения срещу здравето ми, а на 11 май 2007 г. откраднаха парите, паспорта, личната ми карта и документи.

Точно след един месец, на 11 юни 2007 г., чрез нова акция ми откраднаха и раницата с цялото ми имущество, включващо и дипломи, и документи, свързани с делото, което смятам да заведа в Международния съд за правата на човека в Страсбург, както и ценности.

В тези акции срещу мен участваха и други тайни служби, като тези на Великобритания и Германия. Възможно е да са участвали и други тайни служби. Големият интерес към това предстоящо съдебно дело в Страсбург на български и чужди служби освен на всичко друго се дължи и на големия размер на иска ми – около 170 млн. лева. Ето защо се обръщам именно лично към вас.

Чешките власти не предприеха нищо по жалбите ми, затова след като се върнах в България, се обърнах с писмо до министъра на вътрешните работи Румен Петков и към чешкия посланик, с което поисках откраднатото да ми се върне. До днес нямам отговор.

Сега се обръщам към вас със същата молба – да съдействате всичко откраднато от българската и чешката полиция да ми бъде върнато.“

Обвинител №1, зает със сериозни дела срещу мафията и корупцията, явно не е имал време да съдейства на още гражданина Григор. Царят обаче му напомня за проблема си:

„Ние, Григор Първи, сме Цар на България. Ние сме удовлетворени от подкрепата, която ни оказвате досега, от подкрепата за монархията и се надяваме, че така ще е и занапред, ще вложите всичките си сили за събаряне на омразния на всички българи републикански режим и за отмяна на незаконно натрапената републиканска конституция, която, ние Цар Григор Първи, не признаваме.

В същото време искаме да ви обърнем внимание, че не изпълнявате професионално задълженията си. Все още не сте предприели абсолютно нищо по повод жалбата ни от 31 юли 2007 г., касаеща голямо престъпление на МВР начело с министър Румен Петков спрямо нас.

Вярвам, че ще предприемете необходимото и няма да станете съучастник на МВР в престъпленията му срещу нас.“

Източник: в-к „24 часа“

http://www.24chasa.bg/