Да приемем, че не страдаш от остра финансова недостатъчност. Сядаш в къщи или в кръчмата, и какво правиш? Ордьоври, салати, супи, студени и топли предястия, разядки, основно, следосновно, десерти… Мезелъци за дояждане. Всичко това обилно поливаш с твърд и мек алкохол. А ако има погачи, питки, баници, ситуацията става неудържима.
Не си сумист, не работиш тежък физически труд. Водиш средностатистически застоял начин на живот – необходима ти е само една шепа храна. Имаш кола, апартамент в града и вила. Но искаш по-нови, по-мощни и луксозни автомобили. И с къщите и квартирите е така. Да са по-големи, в по-хубави локации, в различни места. Колкото повече, толкова по-добре!
Обаче, нали разполагаш само с един задник? Как да го возиш едновременно във всичките лимузини? Как хем да го печеш на частния си плаж, хем да кара ски в частните ти планини? Парите, и те никога не са достатъчно. Колкото и да са, все са малко. Ако може и всички красиви жени да са твои, и обратното – всички богати и готини мъже да са нейни.
Няма насищане. Желанията не спират. Тъкмо задоволиш поредното и хоп – следващото вече те човърка. И все ти е малко. Колкото и да имаш, ръцете ти разперени остават. Очите алчнеят, жадуват, прескачат от едно към друго, към трето… Спиралата на исканията се усуква, върти се, издига се, а ти… пропадаш. Разпорваш се на острието на собственото си безсмислие.
Натрупал си имане. Колкото – толкова. То обаче, не може да ти осигури безсмъртие. Една секунда преди да пукнеш, правиш стоп-кадър и мислиш. Жените/мъжете, вкусотиите, удоволствията… почти нямаш спомен за тях. Кой знае защо са избледнели. Движимо и недвижимо имущество, пари… Нищо не можеш да вземеш в гроба си. Осъзнаваш, че както е тленно тялото ти, също толкова илюзорно е преминал животът ти. Отчаяно искаш да те запомнят. Да не умираш в умовете и сърцата на поколенията след теб. Трескаво превърташ в мозъка си имената на безсмъртните.
Едни са дали живота си за свободата на Отечеството. Други са дали на света таланта си. Оставили са великолепни книги, картини, музикални произведения, научни открития… Защитници на онеправдани, освободители, творци, учени.
Твоята последна секунда изтича. Но ти вече си разбрал. Късно е за твоето безсмъртие. Защото цял живот само си взимал, а те са давали.
Пук…
Ивайло Зартов,
22 юли 2014 г.
About the Author
Готино написано! 🙂