Д-р Т. Балабанов: Пазите Болгария и я припойте Македония кон нея!

С тези думи: “Пазите Болгария и я припойте Македония кон нея”, 83-годишният д-р Тодор Балабанов, председател на МПО “Тодор Александров”, Белгия, ще запомни големия комита и деец Иван Михайлов.

.

Интервю* на Tася Тасова с д-р Балабанов за Actualno.com

– Д-р Балабанов, фамилното Ви име звучи като това на известния ни литературовед- проф. Асандър Балабанов от Щип, Македония. Имате ли роднинска връзка? 

–  Да, яз съм син на негов пръв братовчед.

–  Вашият роднина Александър Балабанов завършва гимназия в София, а след това и филология в Германия. Как се оказва, че този наш виден учен е свързан с тогавашното ВМРО? 

– Много ясно. Он е от Щип и е член на Македонскиот научен институт во София, свързан со македонските братства. Ние имахме голема сграда  на ул. „Пирот“ N5 во София.

–  Не е ли бич за македонистите фактът, че един от най-известните ни преводачи и литературни критици е родом от Щип?

– Бич е. И то голем, защото они немат такви ора сега като професор Балабанов. Аз ке вмъкнам тука, че още Райко Жинзифов е писал стихове;  бракя Миладинови са писале “Болгарски народни песни”, а след тех уще Марко Цепенков, Мисирков, Смирненски – от Кукуш, Вапцаров и много други… Яворов беше задграничен представител на ВМРО и преди тоа войвода. Секи голем болгарски поет е малко или много свързан со Македония.

– Разкажете с няколко думи как се озовахте в Белгия? Изобщо нещо повече за семейството си?

– Малко преди комунистите во Македония да ни избият, избегаме со баща ми во Болгария. Но се извинувам за язикот, защо немам и еден ден во болгарско училище. Тейко ми се кажува Никола Димчев Балабанов и яз съм бил на 16 годин, кога ме е повлекувал со себе си през планината Огражден. Заселихме се при Владимир Куртев – вторият по ранг човек след Ванчо (б.р. Иван Михайлов), защо Куртев беше член на  Централнио комитет на ВМРО. Той и Димитър Пешев са спасили болгарските евреи от лагерите на смъртта. По-късно Куртев го убия, а баща ми лежа во Белене. От там го пуснаа, оти беше обикновен обущар – нищо, че е бил член на ВМРО – и преминахме во Гърция. От лагера Лаврион ни разпределиха во Белгия.

– Д-р Балабанов, в какво се изразяваше ангажимента Ви към ВМРО?

– Яз и брат ми бехме охрана. Както бе и Владо Черноземски, който уби сръбскиот крал во Марсилия.  Живеехме точно срещу балконот на Ванчо и со брат ми се сменувахме да наблюдаваме през снайпер. Ако Вида Боева (б.р. – съратничка на Ванчо Михайлов до смъртта му) или Антон Попов дадеха знак, ке пуцахме на месо натрапникот.  Некой от тех само требваше да фърли нещо през прозореца и веке знаехме, дека има опасност.

– Д-р  Балабанов, вие сте охрана на Иван Михайлов. Разкажете ни как се случи. Това е много любопитно.

– Вече ви разказах по-горе, но ке добавам, че ние се запознахме во Полска, кога он бегаше от болгарките тайни служби. Тоа е след престоя му во Турция. Извадиа ни чешки паспорт като на Владо Черноземски, и ни вкараха после во Италия. 

– Колко близки бяхте?

– Той гледаше на мен и брат ми като на свои синове. Освен назе, още само на Вида Боева и Антон Попов се доверяваше, за кратко и на Борислав Иванов, който му беше секретар…

– С какво ще запомните Иван Михайлов?

– Со фразата: “Пазите Болгария и я припойте Македония кон нея”. 

– Вие пазихте мемоарите на този велик българин с Методи Димов-Габерот…

– Да, Ванчо диктуваше на Вида Боева и она пишуваше. Ние само сме го пазеле. 

– Кой е Методи Димов- Габерот?

– Той е най-изявеният наш писател во Белгия, а може би во целио свет со своята книга “Габерот”. Затоа му викаме като на здравото дърво – Габерот. Най-изявеният след Ванчо, разбира се…

– Македонската патриотична организация (МПО) е продължение на дейността на ВМРО, но в странство. Все пак кажете накратко за историята на МПО, кой го основава, кога и защо?

– Организацията е основана през  1922 година во Индианаполис. Първиот конгрес е во Форт Уейн, каде се  помествува музея на ВМРО и редакцията на “Македонска трибуна”. Докато беше жив Иван Лебамов, все беше у ред. Неговиот баща беше първиот касиер на МПО. Но след неговата оставка дойде Крис Иванов и започна МПО да се хлъзнува по наклонетата плоскост: само надоле и надоле. 

– Вие сте председател на МПО “Тодор Александров”, Брюксел. Каква е дейността, която провеждате?

– След организацията МПО “Любен Димитров”, Торонто, ние сме най-болгарското, най-чистото от предавници и най-многобройното, но веке разцепило се МПО. Имаме 11 организации во светот, кои теглат кон Болгария! Дейността не мога да ви описувам во детайли. Но само ке ви кажам, дека имаме вестник “Илинден”. Яз съм заместник-главен редактор. 

– Имате ли контакт с МПО-тата в Канада и САЩ?

– Во Канада со сите, особено со “Пирин” на Александър Караджов и во САЩ со “Костур” во Форт Уейн, където е Георги Лебамов – братот на Иван. После во Бразилия, където брат ми Бранко беше председател и прочие. 

– По отношение на казуса “Спаска Митрова” имахте ли разногласие? Знаем, че г-жа Алушев, председател на голямото МПО, изгони Лабро Королов и неговото МПО “Швейцария на Балканите”, Торонто, защото застана в подкрепа на Спаска. Каква е Нашата позиция?

– Нашата позиция е во подкрепа на Спаска. Писале сме, но не разбирам защо не публикуваха нашето писмо. Сега пратихме на “Македонска трибуна” същото писмо. Алушева е на много ниско ниво. Ограничена жена е, коя мисли, дека со боза и толумби ке нахрани организациава МПО. Но така не става!

Алушева се е снимала во заедница со Вирджини Соурсо, католичка, пред македонската амбасада на конгреса на “Обединените македонци” во Вашингтон. Срам и позор за болгарското до скоро МПО?! Баща на Вирджини беше Христо Низамов – чист болгарин, който остави спомени като Ванчовите.

– В рамките на ЕС е недопустимо да имаме политически гонения заради етническа принадлежност. Правата на българите в Македония е въпрос, узрял за решение. Какво трябва да се случи, за да се разреши проблемът веднъж за винаги и да започнем на чисто – държавите България и Македония да съществуват като истински партньори?

– Требе да сме, първо,  добре икономически. Второ, они да бидат во ЕС и границите нема да имат значение! Трето, но тоа владата не го иска, кога Любчо Георгиевски се врати во политиката, кажувайки, дека е българофил, ке се върне на бел кон като премиер. 

– При вас в Белгия кои преобладават повече – македонците или македонистите?

– Тука почти нема македонисти. Така сме ги подплашиле, че они сами бегат. Обикновените македонци, кои не се мешуват во политиката, не ги гониме. Значи, може да се каже и така: преобладуват болгаромакедонците. 

– Грижливо ли е българското  дипломатическо представителство за българската емиграция в Белгия? Какви са Вашите лични впечатления?

– Со другите от Стара Болгария е грижливо, но со назе немат контакт. 

–  Не ви посещават често български политици или дипломати?

– Не само, че не ни посещават. Они не се интересират от назе. 

– От какво точно има нужда българската община при Вас?

– Преди все, от една голема черкова, коя да се нарекува като сите во САЩ: “Macedono-Bulgarian church”. Ние искаме да се зове “Св. Климент Охридски”. Тоа е най-важниот симбол на Македония.  

– Какво бихте пожелали на читателите?

– Мили мои бракя и сестри, пазете Болгария. Рано или късно Вашите деца- от чужбина или Македония- ке се вратат и ке имаме силна и голема, красива страна!

––––––––––––––––––––––––––––––––

* Интервюто се публикува без стилистична редакцияq с автентичния говор за д-р Тодор Балабанов, който никога не е учил в българско училище.