Автор: Бойко Ламбовски /Сега/
„Те не познават добре исляма, не го познават и на 10% колкото мене – разказва ми преводачката Кадрие Джесур за работата си с турски жени, изучаващи педагогика в Истанбул. – Обаче си слагат забрадките и така ходят. Така било предписано в Корана, така бил разпоредил Пророкът. А когато ги питам елементарни неща за историята на исляма, – не, не знаят. Не знаят нито дати, нито факти, нищо.“
Тя ми казва, че причините за настъплението на радикализма са комплексни. И са както политически натиск от победила партия, така и прелъстителна рекламна пропаганда от типа: „искаш ли да си красива – пребради се с нашите кърпи!“
Аз съм съгласен с нея. Но мисля, че има и по-дълбоки причини. Най-дълбоко, в основата на религиозните патологии не е вярата, а властта. Не само властта като държавно насилие, а властта като отношение в една махала, в едно семейство, между два пола. Има идеологически доктрини, които гарантират
повече власт от човек над човека
Комунизмът в казармените си практики е тъкмо това. Казармените практики означават, че старшината може да те юрка по плаца през целия т. нар. „учебен ден“, но има право да ти стъжни и вечерта, и уикенда. Може да посегне и на телесната ти автономия – да те остриже нула номер, например, или да те накара да грохнеш от лицеви опори с наказателна цел.
Разни оперотряди и тричленки в зората на революцията можеха да те приберат през нощта и осъдят, да те интернират, въдворят, дори заличат от от списъка на живите в хаотичния произвол на системата, особено ако някой използва нейния абсурд, за да упражни върху тебе собствените си комплекси и омрази.
Ислямът, за който ходжите твърдят, че означава „смирение“, „покорство“, също дава повече власт. Тази власт принадлежи както на авторитетите – духовници и вождове, така и на по-старшите в семейството. Първо са мъжете – те държат там властта, а сред тях по-възрастните имат решаващата дума.
Подобна патриархална субординация е царяла и в българското семейство допреди век. В нея има и хубави неща, има и лоши. Хубавите са, че относителна стабилност се разпростира по вертикалите на властта. Лошите са, че старият глупак не е по-умен от младия глупак, а друго освен глупак той не желае да търпи в колектива си, защото инак му страда рахатят.
Та част от липсата на каквито и да било интеграционни успехи у големите имигрантски ислямски общности на запад е в това, че хората с власт в тези общности къде инстинктивно, къде премислено си пазят властта.
Холандският режисьор Тео ван Гог, който изкара наяве с филм как ислямските жени са подложени на свиреп натиск, за да стоят в подчинение на канона, на бащи и братя, беше наръган с нож от радикален ислямист.
Грешка е да смятаме, че радикализмът, оставен без разобличаване и противодействие, изчезва самичък под напора на собствената си несъстоятелност. Никоя власт не се отстъпва току-така, тя е сладка, попитайте която и да било опозиция, с опит в управлението. Радикализмът, оставен на себе си, има и друго свойство –
предизвиква ответен радикализъм
Който може да обърне спиралата на историята надолу вместо нагоре и да ни върне в мракобесни епохи. Проповедникът от Гейнсвил, Флорида, Тери Джоунс наскоро призова за ден, в който да изгаряме Корана. Той е доказателство за горната теза. Тери поиска денят за горене на Корана да е 11 септември и това да е в памет на 9-годишнината от атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк.
„Ислямът и шариатът са виновни за това, което стана на 11 септември. Ние ще изгорим много копия на Корана, защото смятаме, че е време християните, храмовете, политиците да се изправят и да кажат „Не! Ислямът и шариатът не са добре дошли в САЩ“, заяви войнстващият проповедник Джоунс.
Активността на Тери и съмишлениците му стигна дотам, че те издигат лозунг, който предлагат изписан на съответните фланелки „Ислямът е дявол“. Рамзи Килич, говорител на Съвета за американо-ислямски връзки, констатира по този повод: „За съжаление във Флорида ислямофобията се засилва.“
Това е дипломатичен начин да кажеш, че един склонен да рецидивира идиотизъм рано или късно
ще намери своя огледален вирус
Религиите са модели, примиряващи възможността за познаване на битието с неговите несъвършенства и несгоди за нас. В тях има и утеха, и величие. Но попаднали в ръцете на войнстващи доктринери на етническото, на националното, на пола, ако щете, религиите се превръщат в арсенал, широко отворил порти за посещение от местната психиатрична болница.
Един от пациентите ще ходи, ще гледа, ще плаче. Друг ще седне на сандък с лимонки и ще спи, трети ще иска да се качи на раменете му, за да каже реч срещу световната неправда. Четвърти обаче ще извади лимонка и ще дръпне лостчето; тогава санитарите ще изтръпнат.
Той вече няма да е само луд, той ще е познал радостта от силата на властта.
То е къде-къде по-опасно от целия наръчник с патологии.
www.segabg.com
ГРЕШКАТА НА ИСЛЯМО-ЛЕВИЧАРИТЕ
Ислямо-левичарският сайт WikiLeaks публикува през април т.г. 17-минутен видео клип за убийството в Багдад на цивилни и журналисти от Ройтерс от американски войници в хеликоптер. Два милиона души, които гледаха клипа с право бяха възмутени и ужасени. Възмутените и ужасените, обаче, не обърнаха внимание, че WikiLeaks публикува, бързо свали и после отново качи на сайта си /!/цялата, 38-минутна, нередактирана версия на клипа. Целта беше ясна – да бъдат объркани милионите зрители, защото от нередактираната версия стана ясно, че стрелбата от хеликоптера е вследствие на сражение между войниците и терористи на същото място. В резултат, именно редактираната версия на клипа беше гледана от несравнимо повече хора, отколкто нередактираната. Възмутените и ужасените също не забелязаха, че сред цивилните има няколко тежко въоръжени мъже. Възмутените и ужасените не обърнаха внимание на внушението на WikiLeaks, че убийството е извършено нарочно от американците, което, естествено не е вярно. Зрителите на клипа не разбраха, че всъщност целта на ислямо-левичарския сайт е да помогне на терористите и да навреди на американската армия в Ирак.
Преди няколко дни WikiLeaks публикува десетки хиляди документи за войната в Афганистан през последните години. В тях се описват връзките на талибаните с пакистанските секретни служби, подробности за бойните планове на американската армия, списъци с афганистански информатори за армията и врагове на талибаните Това предизвика протест от американското правителство, което заяви, че публикуването на документите застрашава живота на американските войници и тайните им информатори. Тази несъмнена истина, обаче не попречи на „Ню Йорк таймс” „Гардиън” и „Шпигел” позорно и безотговорно да обнародват част от документите, които вероятно вече са причинили смъртта на американци и техни афганистански съюзници. Българските медии, почти всички леви и претъпкани с бивши комунисти и агенти на държавна сигурност, както и с наследници на комунистически семейства, не криещи левите си убеждения, папагалски заповтаряха за „истината” за войната в Афганистан.
Julian Assange, ръководител на WikiLeaks отрече, че документите са опасни за живота на американските войници, което е нелепо, защото той не е военен специалист и няма как да бъде сигурен в това. Но той каза нещо любопитно – преди публикацията предложил на Белия дом, чрез „Ню Йорк таймс”, да се срещнат и да обсъдят предстоящото обнародване на документите. Предложението, потвърдено от Белия дом, останало без отговор. В случая решението на американското правителство е правилно, тъй като преговори с ислямо-левичари са недопустими, както и преговорите с терористи. Целта на WikiLeaks при публикацията на документите е съвършено ясна – да помогне на талибаните, Ал Кайда и джихадистите и да попречи на американската армия да победи терористите. Сигурно сега водачите на талибаните ликуват и планират нов терор въз основа на документите. Assange обяви че целта му да е помага на невинните и „да мачка гадовете”. Тъй като пред „гадовете” нямаше определения като „американски” или „западни”, реших, че може би в WikiLeaks има тайни документи за убийствата, например на Анна Политковская, Наталия Естемирова, Александър Литвиненко. Предположих, че в сайта се разобличават и руската армия и тайни служби. Несъмнено руските дисиденти биха изпратили интересна информация за тези убийства на един толкова популярен сайт, като WikiLeaks. Но в сайта няма нищо подобно, което предизвиква определени заключения за пристрастията му. Да си представим, обаче, че все пак Assange и хората му, обладани от желание за справедливост, каквато твърдят, че искат, изпратят тайни данни на „Ал Джазира” за зверствата на ислямистите в Ирак и Афганистан. За колко време главата на Assange ще остане на раменете му? Но сега не го грози никаква опасност, поради една проста причина. Животът на Assange и сътрудниците му се пази от западната демокрация, която те за благодарност нападат и рушат.
Публикуването на тази информация поразително напомня за един отдавнашен ход на световната левица – огласяването на секретните Pentagon Papers за войната във Виетнам, предоставени от Daniel Ellsberg на „Ню Йоркс таймс” /1971/. Този случай беше благословия за комунистическата пропаганда в Източна Европа и СССР. Тогава световната левица оказа неоценима помощ на съветския блок, застраши американските войници във Виетнам и помогна на Виетконг /комунистическата армия на Южен Виетнам/.
Повечето от анализаторите заявиха, че в документите за Афганистан няма нищо ново. Това не е съвсем вярно. В документите има факти за нещо малко известно – връзката и сътрудничеството на талибаните с правителството на Иран. /През 1999г. талибаните, тогава на власт в Афганистан, убиха девет ирански дипломати и двете страни бяха на ръба на войната. Но след 11 септември 2001, въпреки верските различия /сунити-шиити/, талибаните и иранците се съюзиха/. Ето примери в документите: Революционната гвардия на Иран през 2005 изпраща 200 хил. долара на талибанската терористична група Hezb-e-Islami-Gulbuddin (HIG). От документите става ясно, че иранското правителство плаща на талибаните 1740 долара за всеки убит американски войник и 3841 долара за всеки убит висш афганистански държавен служител! В документите пише, че от юни 2006, Иран редовно снабдява талибаните с оръжия, а ирански агенти ги обучават на терор. Пак там се споменават имената на двама такива ирански агенти, после се съобщава, че през март 2009 от Иран в Афганистан били изпратени 100 обучени терористи-самоубийци, и пр. и пр.
Едно от най-коварните политически действия на Иран е вбиването на клин между САЩ и Афганистан. Режимът на моллите от една страна помага активно на враговете на афганистанското правителство и в същото време официално се опитва да разруши съюза на страната с Америка. Именно това беше целта на сензационното посещение на иранския президент в Кабул през март т.г.
Точно тук е голямата грешка на ислямо-левичарите от WikiLeaks – те неволно, невнимателно изложиха на световен показ лицемерието на Иран и така най-вероятно ще попречат на Ахмадинеджад да скара Кабул и Вашингтон!
Но всеки непредубеден наблюдател няма да сгреши в следното: на планетата няма мракобесен режим или терористично движение, на които ислямо-левичарите да не искат да помогнат.
http://tull.blog.bg/