Цветелина Бориславова се разписва срещу “само” 90 хиляди лева месечно, но годишните й премии стигат до 2 милиона лева.
Автор: Петър Ангелов
Стоян Александров, познат още като Малката секира, взима по 100 хиляди лева на месец като управител на Д-банк. В неговия договор има фиксирани премии, но те са с конкретни параметри за реализирани печалби и увеличение на активите и клиентската маса. Александров има и дял в турската банка, който му се полага според мениджърския договор. Той се равнява на пет процента от акциите на Д-банк. Любопитното в случая обаче е, че при прекратяване на договора делът веднага преминава към основните акционери на пропорционален принцип. Докато е мениджър обаче, Александров ще си получава освен заплатата и дивидент от акциите в зависимост от крайните резултати.
Шефката на Банка ДСК Виолина Маринова пък се разписва месечно за 60 хиляди лева. Тя също ползва всички екстри на поста си и освен това голям бонус пакет за постигнати резултати. Хора от банката, която от няколко години е собственост на унгарската финансова група ОТП, коментират, че Маринова е получила в две последователни години премии по 1 милион лева за добри резултати. Собствениците на бившата вече „банка на народа” били много доволни и дори вече й предлагали пост в централата на ОТП. Там Виолина трябва да се занимава с цялостния мениджмънт на компаниите на унгарската група, които се намират на Балканския полуостров.
Интересен е случаят с Цветан Василев, който е председател на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. Освен че заема този пост, той притежава и дял от акциите в банката, който според различни източници е от 48 до 70 процента. Василев е главен акционер чрез фирма „Бромак”, където пък е едноличен неин притежател. Като собственик на КТБ той получава много солидни дивиденти, а като председател на Надзорния съвет пък взима заплата, гласувана и одобрена от самия съвет. Всъщност освен че е основен собственик, Цветан Василев е и главният действащ мениджър на банката. Така неговата заплата е около 80 хиляди лева на месец. Като акционер обаче той получава годишни дивиденти в размер, който варира от 10 до 35 милиона лева. Това прави доходите на българския банкер доста солидни и го поставят твърдо в челото сред неговите колеги в бранша.
Доста високи са възнагражденията и на главния мениджър на Райфайзенбанк в България Момчил Андреев. В банката той съвместява длъжностите председател на управителния съвет и изпълнителен директор. Като такъв Андреев получава около 100 бона на месец и се ползва с пълното доверие на ръководството. Заради добрите си резултати като управляващ мениджър преди три години той е получил и правото да изкупи дял от 6 процента от акциите на преференциална цена. Андреев е получил и много солидни премии в периода 2006-2008 година, когато банката се наложи като водеща на пазара на потребителските кредити в страната. Според източниците ни той е вземал премии по няколко милиона лева на година заради отличните постижения.
Много добри пари взима и главният изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка Мая Георгиева. Тя получава по 40 хиляди всеки месец, но при нея има апетитен бонус пакет и отлични социални придобивки. Според условията на стимулиране при постигане на силни финансови резултати тя може да получи премия дори от 4-6 милиона евро на година.
Шефката на Инвестбанк Петя Славова пък се разписва срещу 60 хиляди лева всеки месец. Тя притежава чрез “Феста холдинг” 73 процента от банката, а като физическо лице има дял от 19,2 процента. Реално обаче Славова е почти едноличен собственик, след като има дял във Феста от 80%. В Инвестбанк тя е на длъжност председател на надзорния съвет. Заради отличните си позиции и контакти с държавните структури банката управлява доста голяма част от бюджетните средства и по този начин има солиден финансов ресурс на разположение. Славова пък освен заплата си всяка година получава и дивидент, който варира от 12 до 30 милиона лева в зависимост от печалбата и решенията на Общото събрание.
Стигаме и до една от най-популярните бизнесдами в България, особено в последните две години – Цветелина Бориславова. Тя е председател на Надзорния съвет на СИБанк и в същото време притежава 22 процента от акциите на банката. Според нашите информации приятелката на премиера се разписва срещу 90 хиляди лева на месец, но годишните й премии възлизат на суми от порядъка на 800 хиляди до 2 милиона лева. Дивидентите пък са от 4 милиона до 15 милиона лева. Така тя получава доста солидни пари като действащ мениджър в банката и като собственик едновременно. Нейните позиции бяха скрепени в началото на 2009 година, когато Бориславова продаде голяма част от своя дял СИБанк на исландският милиардер Тор Бьорголфсон. Тогава тя договори да остане на поста председател на надзорния съвет, а чрез дял от 22 процента си запази и правата на акционер.
Сега банката е една от най-активните на пазара и също има солидни позиции в обслужването на държавния бюджет. По правило заплатите и бонус пакетите на главните банкови мениджъри са в пъти по-големи от тези на техните заместници. Така например ако главният изпълнителен директор получава по 60 бона на месец, неговият заместник се радва на 25 хиляди. Шефовете на клонове в провинцията пък получават суми от 2 до 5 хиляди лева на месец в зависимост от това за коя банка работят. Така големите пари остават за големите началници, както е и в чужбина.
Източник: Блиц
http://www.blitz.bg
Сега ако докажете, че банките в Бълхария си изкарват парите в среда на истинска конкуренция и нормално – цена няма да имате.
Нормално е след като изкарва милиони да взема такава сума. Ако вие изкарвате подобни пари за някоя фирма нали и вие ще сте с подобна заплата
Аз също се съмнявам тия данни да са реални. Как пък не ги видяхме в някой сериозен вестник ми или в Блиц или в ШОК. Сори не вярвам.
фамилията на Васил е Бегов!
Това което твърдите, дори не смея да го коментирам. Това което заявявам е, че данните за тези цифри са съмнителни. И е съвсем нормално да го подлагам на съмнение. Моите уважения към разследващата журналистика, но тя не винаги е в полза на обществото. Освен това тези данни не са публично достояние. Поне не за повечето банкови институции. КФН препоръчва публичните дружества да излъчват тази информация, но не ги задължава.
„Погледнете последните отчети на банките и ще видите, че е нелогично да се плаща по 1/3 на мениджърите от печалбата на банките. “
А ако това е един от начините да се намали печалбата в отчетите?
И не си мислете, че макар и получавайки тези парички чисти след данъците не си ги дели с някой или някоя … партия :)).
Покажете ми какво в България е логично, освен дереджето на което сме?
Статията е некоректна. Това са недействителни цифри. Всеки може да си направи извод сам. Погледнете последните отчети на банките и ще видите, че е нелогично да се плаща по 1/3 на мениджърите от печалбата на банките. Освен това може за справка(http://wallstreet.blog.bg/biznes/2010/02/16/kakvi-zaplati-poluchavat-shefovete-na-centralni-banki.494777) да се види заплатите на топ мениджъри в централните банки по-света и ще стане ясно, че няма как, тука в България да се раздават такива пари. Определено е провокация на тема банки.
Много милиарди в малко ръце
С призива на Бил Гейтс и Уорън Бъфет към американските милиардери да дарят половината от богатството си филантропичната вълна достигна нов връх. В кампанията на Гейтс и Бъфет се включиха над 30 милиардери.
Вестник Гардиън обръща внимание на сенчестата страна на едрия бизнес.
Подобно на всички успешни трендове и филантропията набира инерция отчасти благодарение на външни фактори. Инициативата на двама от най-богатите хора на нашето време – Бил Гейтс и Уорън Бъфет, целяща да убеди американските милиардери да дарят половината от парите си за добри дела, съвпада със завръщане към невиждано от 30-те години насам равнище на неравенството в САЩ и Британия. Никога от онова време насам по-голямо богатство не е било концентрирано в толкова малко ръце. Всичко това става на фона на растящ обществен скептицизъм към ролята и възможностите на държавата.
За креативния капитализъм
Когато преди три години Бил Гейтс каза пред Световния икономически форум в Давос, че впрягането на творческия потенциал на новите глобални концерни от рода на „Майкрософт“ може би е начин за решаване на някои от най-належащите проблеми на човечеството, изглеждаше разумно поне да се помисли върху онова, което той нарече „креативен капитализъм“. Никой не може да оспори, че Фондацията Бил & Мелинда Гейтс генерира нов интерес и насочи огромни пари в борбата срещу бедността и болестите в субтропическа Африка. Филантропията в такива мащаби и за такива наболели нужди е несъмнено благо.
Но има и някои нелицеприятни въпроси. Американският бизнес, както всеки друг, инвестира много енергия за намирането на начини за неплащане на данъци. Агенция „Блумбърг“ (чийто основател Майкъл Блумбърг също фигурира в инициативата на Гейтс – Бъфет) съобщи наскоро, че миналата година американската хазна е загубила 60 милиарда долара от така наречения „ценови трансфер“ – изнасяне на печалбите там, където данъците са най-ниски.
Загуби в размер на милиарди
Това, според агенцията, е един от начините за замаскиране на печалбите, които нанасят ежегодни загуби от 120 милиарда долара.
В Америка данъчните облекчения върху благотворителните дарения струват на държавата 40 милиарда долара. А според някои скептични наблюдатели, като бившия американски финансов министър Робърт Райк, много от добрите дела на свръхбогатите са предназначени да увековечат собственото име: девет от десет получатели на големи дарения са художествени институти и университети.
Deutsche Welle