По данни на официалните иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 година. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен кодекс, който по думите на проф. Михаил Константинов «безспорно е най-важният български политически закон» и ще засегне всички граждани и у нас и зад граница, www.Eurochicago.com се обърна към българските партии с 5 еднакви въпроси, вълнуващи диаспората.
Днес ви предлагаме отговорите на Петър Славов – секретар по Правни и конституционни въпроси на Съюз на демократичните сили. Становищата на други 12 парламентарни и извън парламентарни партии, както и още материали засягащи гласуването на българите зад граница, можете да намерите в нашата обзорна тема (линк)
Петър Славов (СДС): Кабинетите Сакскобургготски и Станишев и управляващите мнозинства не предприеха нужното за изпълнението на разписаното в закона от 2000 година, приет в края на синьото управление
В момента се подготвя ново изборно законодателство (изборен кодекс). Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?
Сегашното разпределение на мандатите за парламентарните избори в 31 МИР не съответства на действителното разпределение на населението на територията на страната и изкривява представителността на изборните резултати. Това добре личи от следния пример за 6-ти МИР-Враца:
| 6-ти МИР-Враца | ||
| Партии | Гласове | Мандати |
| РСЗ | 3228 | 1 |
| ГЕРБ | 38422 | 2 |
| ДПС | 7104 | 0 |
| Атака | 9451 | 1 |
| КБ | 24978 | 1 |
| СК | 4590 | 1 |
СДС предложи окрупняване на МИР-овете по начин, който ще ще позволи да се преодолее тази диспропорция, която силно изкривява представителността на даден регион в Парламента /напр. в 8 МИР-а, 7 от които съвшадащи с Европейските Райони за Планиране и 1 самостоятелен за чужбина/. Последното ще елиминира възможността да се манипулират изборните резултати чрез механично „преливане” на гласовете от чужбина към даден район.
Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?
СДС категорично подкрепя електронното гласуване при ясни гаранции за невъзможност за фалшифициране на вота /системи за криптиране подобни на използваните при електронното банкиране, електронен подпис и др./, като проведе редица кампании за популяризиране на идеята и има изработени и внесени няколко законопроекта за въвеждането му в предходните парламенти /за съжаление отвхвърлени от управляващите мнозинства/.
Допълнително, СДС разработи и предложи и идеята за гласуване по електронен път на електронни терминали /гишета/, на които се гласува. Терминалите ще са свързани директно с ЦИК и първоначално ще дублират гласуването с хартиена бюлетина, а в перспектива могат изцяло да изместят класическия тип гласуване. Предимства:
– Отчетност в реално време, което намалява възможността от злоупотреби;
– Икономия на хартия и разходи по подготовка на всеки избор
– Гарантиране на „действителността” на подадения вот /терминалите ще указват при невалидна бюлетина и ще изискват корекцията й, така че тя да бъде зачетена/
На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?
СДС е за регламентиране на ясна и справедлива процедура за откриване на избирателни секции зад граница /при наличие на определен брой граждани имащи право на глас/ и премахване по този начин на субективното право на посланици от дадена политическа партия конюнктурно да откриват или не секции по свое усмотрение. Такива следва да се откриват задължително в посолствата и консулствата на Р България, в градовете, където живеят големи български общности, а при искане от 20 или повече гласоподаватели – и в съответен град на държавата. Същевременно е задължително да се гарантира честността и справедливостта на изборния процес.
Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда създаването на Национален Съвет за Българите в чужбина състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница. 10 години и 4 правителства по-късно, Националния Съвет така и не е сформиран. Каква е вашата позиция ? Kаква трябва да бъде държавната политика към българската диаспора?
СДС винаги е отстоявал конституционното право на всеки български гражданин да гласува, независимо в коя държава се намира. В този смисъл са и предложенията на СДС за въвеждане на електронното гласуване, откриване на избирателни секции в чужбина не само в консулствата и посолствата на Р България, но и в градове, където живеят големи български общности и при ясни правила и процедури /вж. в.3/. С приетия по време на управлението на ОДС ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2000г./ след допитване до представители на българската диаспора се опитахме да дадем институционален облик на представителството на нашите съннародници, живеещи зад граница, като същевременно се даде законова регламентация на техните взаимоотношения с българската държава. Законът бе приет в края на синьото управление и за съжаление следващите кабинети Сакскобургготски и Станишев и управляващи мнозинства не предприеха нужното както за изпълнението на разписаното в закона, в това число и за конституирането на Националния съвет за българите в чужбина, така и за приобщаване на българската диаспора зад граница.
Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?
Законодателството на ЕС, от който Р България е част от 1.01.2007г., предвижда т.нар. „двойно гражданство”-европейско гражданство и гражданство на съответната страна-членка. В този смисъл е налице несъответствие между чл. 65(1) от Конституцията ни и правото на ЕС. Наред с това трябва да се има предвид и сложния историческия момент, в който бе приета действащата Конституция. В този смисъл СДС приема, че смисълът, вложен от законодателя в тази разпоредба би могъл да се постигне в модерните условия чрез съвременни институтите на правото /напр. „уседналост” и др./ и би могло да се мисли върху вариант за изменение на тази разпоредба на Конституцията в съответствие с правото на ЕС.
––––––––––
Б.Р. За да цитирате това интервю НЕ е нужно да бъде искано разрешение на редакцията.
„В този смисъл СДС приема, че смисълът, вложен от законодателя в тази разпоредба би могъл да се постигне в модерните условия чрез съвременни институтите на правото /напр. „уседналост” и др./“
И тоз за уседналост напира. Значи българите в чужбина трябва да живеят в България, за да могат да бъдат избирани?
до CF
*****
Ще трябва да ви помрача надеждата. Обективно погледнато СДС е КАУЗА ПЕРДУТА. Те са КРАДЦИ на ПРЕХОДА и народа на изборите лятото 2009г., си каза думата за тях.Само няколко процента и толкоз! Дори щяха да гледат НС през крив макарон и бъдат в една компания с НДСВ- крадците.Благодарение обаче на ВАС, свалил процента на изборната бариера от 8 на 6% вождовете на демокрацията(15)се промъкнаха по терлици в Парламента.Последен мандат на плюскане на кюфтета.Това е! Такъв е краят на всички крадци на прехода.
София,28.08.2010г.
най-смисленото мнение до момента е това на СДС. В тях ни е надеждата за реформа, нали са реформаторската партия на България.
Цветан Филипов
Онтарио, Канада
http://izborenkodeks.wordpress.com/2010/07/16/писмо-до-омбудсмана-на-р-българия/#more-391 – това като първо.
Като второ – горната позиция е много ясна, точна, категорична и компетентно аргументирана. За съжаление т. 3 се очертава да остане за в прерогативите на някое бъдещо, далеч по-волево и по-дейно народно представителство, т.к. това е неудобен въпрос дори и да се мисли по него сега от гл.т. на т.нар. „турски гласове“. Но иначе, като писана позиция, ще е в плюс, когато някой ден някой се върне към нея и припомни на всички кой точно я е заявил и защитил официално… 🙂
За втори път – като трето – срещам идеята за терминали и за втори път – от СДС-страна. Мисля, че това е един напълно възможен и мислим вариант за упражняване на е-глас, макар и той да изисква „разходка“ до СИК или другаде. СамО по себе си, многообразието на технически решения за осъществяване на изборна волеизява само може да благоприятства гласоподавателна активност, а ако се постесни пътя на бумащината и най-вече ако се елиминират дори само част от бумащиновите произволия и недоглеждания – то значи победата е петорна! Трябва да се натиска в тази посока, защото, аз лично, вреда в тази работа просто не виждам. Всяка специализирана техника, която минимализира фактора „човешка грешка“, е добре дошла в моите представи за полезност и разумност. 🙂
Чеши си г-н Станилов езика,че го засърбяло, това прави нищо полезно. Сякаш в България не знаят какъв е,та се прави и той на „демократ“.Като него и Капон „демократи“ с лопата да ги ринеш нямат изриване.България цъфнала и завързала от такива като тях.
Да сменим надписа в герба
Васил СТАНИЛОВ
…
Какво направихме ние за братята и сестрите си извън отечеството? Формално – твърде много. В “Държавен вестник”, бр. 30 от 11 април 2000 г. бе обнародван “Закон за българите, живеещи извън Република България” (ЗБЖИРБ). Той урежда отношението на нашата държава с нашите сънародници, които не живеят в пределите на страната ни.
Параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби на закона възлага на Министерския съвет да приеме правилник за прилагането му. Глава четвърта повелява създаването на Национален съвет, който се избира от Народното събрание, президента на републиката и Министерския съвет. Изброяват се какви задължения имат местните власти към българите, живеещи извън пределите на държавата. Това се е случило преди повече от 6 години. Познайте какво е направено за това време. Познахте. Нищо. Абсолютно нищо!
Бруталното незачитане на законите на Република България, пренебрежителното отношение към милионите наши сънародници, намиращи се далече от нея, е дало повод на Българската лига за правата на човека да изпрати декларация до Министерския съвет, в която се казва: “Тоталното незачитане на този закон поставя изпълнителната власт в недопустимо нарушение на конституционните й задължения и изискванията на Европейския съюз за спазване правата на законността. С горчивина приемат нашите братя в чужбина нехайното и незаконно отношение към техните родолюбиви чувства и към желанието на мнозина от тях да се завърнат в старата им родина. Всичко това става в период на национален демографски срив, на ниска раждаемост, на висока смъртност и масово напускане на страната предимно от млади хора.”
От Министерския съвет се получава отговор, който втрещява със своята наглост и безцеремонност. “…Законът за българите, живеещи извън Република България, обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г., е компилация от три проекта на закони, уреждащи отношения между българската държава и закони, уреждащи обществените отношения между българската държава и сънародниците ни в чужбина. Това е една от основните предпоставки за липсата на ясна концепция и визия на закона, както и невъзможността в по-голямата си част той да бъде приложен. Освен поради гореизброените причини, правилник за прилагане на закона не е съставен и поради множеството несъответствия на ЗБЖИРБ с новите устройствени административни закони.”
Сигурно това не е единственият случай на презрително, безотговорно и бюрократично отношение на изпълнителната власт към конституционните си задължения. Недопустимо е в една правова държава върховният изпълнителен орган да не прилага действащото законодателство поради това, че на определен закон липсвали “ясна концепция и визия”. Изпълнителната власт няма конституционни правомощия да преценява кой закон трябва да се прилага и кой не. Само обявеният от Конституционния съд закон за противоконституционен не се прилага от деня на влизането на решението на съда в сила (чл. 151, ал.2 от Конституцията). Изразените в отговора на Министерския съвет съображения за неприлагането на ЗБЖИРБ са грубо нарушение на Конституцията, особено по отношение на принципа за правовата държава и създават изключително опасен прецедент за неизпълнение и нарушение на Конституцията и законите от други държавни органи, юридически лица и граждани.
До този момент (края на 2006г.) все още няма отговор на декларацията на Българската лига за правата на човека, изпратена и на председателя на Народното събрание, и на президента, който, зает с рязането на ленти и прегръщането на дечица, очевидно не е обърнал внимание на обстоятелството, че изпълнителната власт отказва да прилага действащ нормативен акт, гласуван и приет от законодателния орган.
Източник: pro-anti.net