Подпд. Оливър Норт* пред Fox News Channel
.
Прехваленият „Екип за национална сигурност“ на Обама говори, че тяхната „широка коалиция“ води „успешни“ действия срещу диваците, които се определят по различен начин – ИДИС, ИДИЛ, ИД или халифат. Така гласят думите на говорителя на Белия дом Джош Ърнест от пресконференции на 14 и 15 октомври. Не им вярвайте.
Фактите дават представа какво става в действителност и че администрацията на Обама или не знае, или не иска вие да знаете – или и двете.
Първо, личният състав на джихадистите от ИДИЛ в Ирак и Сирия е много по-многоброен, отколкото ни се казва. Според многобройни източници в Багдад, Ербил и в целия регион само в Сирия има над 40 000 бойци от халифата и още толкова или повече са в Ирак. Всички, с които съм се свързвал напоследък по тези въпроси, са съгласни, че е малко вероятно ИДИС да превземат и окупират Багдад – поне засега. Но те казват също, че се обръща твърде малко внимание на риска от нападение срещу най-голямото американско посолство в света. Видимите сражения за Кобани на сирийско-турската граница са една „диверсия“ – военно отвличане на вниманието – извършена от Абу Бакр ал-Багдади, самопровъзгласилият се „халиф“ на „Ислямска държава“. Той е ужасяващ касапин, но не е глупак. Той и неговите последователи разбират добре както съседите си, така и западните медии.
В очакване репортерите да пристигнат – и те го направиха – той изпрати 4000 бойци от ИДИС да нападнат кюрдите в Кобани, остави други над 5000 в резерв, но заповяда да не бъде пресичана близката граница с Турция. Репортерите от западните медии се стекоха на границата и наредиха камерите си край танковете и бронираните коли на турската армия. Американски анализатори питат „Защо турците не предприемат интервенция за спасяване на кюрдите?“. Ал-Багдади знае, че кюрдите, които с отчаяние се бият за Кобани, са предимно свързани с Работническата партия на Кюрдистан /ПКК/, срещу която турските правителства водят кървава гражданска война от три десетилетия. Управлението на Ердоган в Анкара нито е за каузата за създаване на независим Кюрдистан, нито е за предпазването от кървав край на кюрдите в Кобани. Междувременно в Ирак, където се води истинската битка, няма западни камери, които да записват множество поражения, които ИДИЛ нанася на воденото от шиити правителство на Хайдер ал-Абади. И незабелязано провинция Анбар, сърцето на „сунитския триъгълник“ на Ирак, падна в ръцете на много мобилните части на ИДИЛ.
През последния месец, докато бяхме насочили своите бинокли само към Кобани, терористичната армия на Ал-Багдади изби, залови и екзекутира над 3500 иракски войници – всичките неспособни да избягат. В момента ИДИС възнамерява да превземе язовира Хадита, източник на близо една трета от електроенергията, добивана от ВЕЦ, и Ал Асад, последната останала правителствена авиационна база западно от Багдад. Силите на ИДИС са обградили Багдад от три страни и сунитските джихадисти извършват почти всеки ден самоубийствени бомбени атентати в шиитските предградия на столицата. Един американски офицер ми каза, че тези SVBIED /поставени на автомобили импровизирани взривни устройства/ на практика са сондиране и репетиции за планираната атака срещу американското посолство. „Още по-лошо, никой във Вашингтон не проумява, че ставащото е част от кървавата свещена война между сунити и шиити, която се води от седмото столетие. ИДИС се утвърждава, набира новобранци и военна сила, защото Ал-Багдади успя да си създаде образ на „защитник на сунитския ислям“. Той твърди, че „сунитският халифат“ ще предотврати създаването на хегемония на шиитите от Средиземно море до Персийския залив. Неговата пропаганда не само показва брутално побеждаващите бойци на ИДИЛ, но и описва САЩ и „коалицията на Обама“ като съюзници с шиитите в Багдад, алауитската династия на Асад в Дамаск, с „Хизбула“ в Ливан и с аятоласите в Техеран. Това е причината, поради която Ал-Багдади продължава да привлича с хиляди сунитски екстремисти от всяка част на планетата – включително и от САЩ, ми каза пенсиониран служител от разузнаването.
Всички, с които напоследък поддържам връзка по тези въпроси, са съгласни, че е малко вероятно ИДИС да превземе и окупира Багдад – поне засега. Но те казват също така, че се обръща твърде малко внимание на риска от нападение срещу най-голямото американско посолство в света; че етническото и религиозно прочистване на ИДИС не може да бъде спряно с ненасочвани бомбардировки; че кюрдските бойци пешмерга не получават достатъчна подкрепа, за да извършат промяна.
Междувременно американците, тук у дома, са прекалено ангажирани с въпроса дали ще можем да „победим“ епидемията от Ебола все едно, че пандемията може да помете нацията. Макар вирусът да уби по-малко хора по земята през тази година, отколкото ИДИС покоси в Сирия или Ирак този месец, е ясно, че екипът на Обама иска от нас да вярваме, че Ебола е най-голямата опасност за нас.
Главнокомандващият Обама вече изпрати близо 4000 американски войници да се сражават с Ебола в Западна Африка – почти четири пъти повече, отколкото той прати да „разградят и унищожат“ ИДИС. Можем само да се молим никой от тези, изпратени за участие в „Битката срещу Ебола“, да не се зарази или да не бъде взет за заложник от терористите от Боко Харам.
Президентът на САЩ и спътниците от т. нар. масови медии продължават да ни казват, че Ебола е най-близката заплаха за нас. Само че министърът на отбраната Хейгъл е по-загрижен от един по-смъртоносен противник. По време на реч на 13 октомври пред „Конференция на военните министри или Америките“ в Перу Хейгъл определи „климатичните промени“ като нашия враг №1.
Объркващо? Не сте сами. Такъв беше и нашият президент. На 14 октомври той участва в „мини среща на високо равнище“ в базата „Ендрюс“. След два часа в този фестивал по дърдорене на тема „Как да се бием?“, в който участваха над 20 представители на коалицията против ИДИЛ, камерите бяха допуснати вътре, така че президентът да ни вдъхнови с думите „Ще има дни на напредък и дни на неуспехи“. Той говореше без помощта на аутокю.
.
Източник на публикацията на български: в. „Сега“
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Подп. Оливър Норт /Col. Oliver L. North/ става международно известен с ролята си в аферата „Иран – контри“, при която през 80-те години на миналия век с пари от продадени на Техеран оръжия САЩ подкрепят никарагуанските контри. От 1983 до 1986 г. полк. Норт е работил като координатор за борба с тероризма на правителството на САЩ по отношение на персонала на Националния съвет за сигурност /National Security Council/.
Той е водещ на документалната поредица „War Stories with Oliver North.“ по FOX News Channel.
Норт е основател на Freedom Alliance – организация, предоставяща стипендии за образование в колеж на децата на военнослужещи, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Както и автор на нашумялата книга „Фалшивите лъжи“ /“Counterfeit Lies„/ – роман за това как Иран иска да се сдобие с ядрени оръжия и за средствата за тяхното доставяне.
.
