Голяма част от руското чиновничество, както и значими имена в руския културен, военен и пр. елит, имат връзка в произхода си с волжските българи. Това доказва чрез своите изследвания проф. Алфред Халиков, историк и археолог, роден и починал в Татарстан, автор на книгата „500 руски фамилии с българо-татарски произход“. Това е книга, чието име няма да срещнете в руската Уикипедия в информацията за проф. Халиков, който е наречен там съветски и руски учен, изследвал историята на татарския народ. За официалната руска историография някои от изследваните и показани от проф. Халиков исторически връзки и факти изглежда продължават да са неудобни за споменаване.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
Волжска България и наследникът й – Казанското канство, през цялото си съществуване са били в най-тясна връзка с Киевска Рус, Владимиро-Суздалското, Рязанското и Новгородското държавни образования. Двете големи държави на Източна Европа – Волжска България и Московското княжество, са се развивали не само в упорита конкуренция и конфликти, но и са влизали в културно-стопанско-военни заимствания.
Дори и след падането на Казан, Русия продължава да изпитва влияние, изразявано често в открито копиране на дейности, характерни за българската държавност. Нищо ново под слънцето, защото това вече се е случвало преди десетки векове по времето, когато далечните ни прадеди са били съседи с Китай.
В Русия обаче процесите са още по-рано изразени, тъй като след края на Волжка България и Казан стотици български аристократически родове се вливат в структурите на оформящата се мощна Руска империя.
Големият приятел на България, проф. Алфред Халиков*, гордеещ се с българския си етнически произход българо-татарски и руски историк и археолог, заслужил деятел на науката на Татарстан, автор на над 40 монографии и над 600 статии, е посветил огромна част от творчеството си на удивителния факт, че над 500 известни руски фамилии от интелектуалния елит на Русия са от български произход.
Според него още далече преди разгрома на българските държави, „културните, икономическите и матримониалните (брачни) връзки между българи и руси са съществували, развивали са се и не са прекъсвали дори в най-тежките времена на руско-българските взаимоотношения”.
Изследователката Татяна Ярулина Ал-Булгапи сочи като „важен аспект на културната доминация на нашите прадеди над Русия множеството българи в придворието на руските князе”.
Ние няма да се спираме на висшия ешелон, в който имаме такива примери като този, че Светослав Първи, наричан „родословец на руските князе”, е син на българката Олга (Елена), че жената на Андрей Боголюбски е българка и пр. Ще разгледаме интелектуалния елит на Русия.
Сериозни изследователи като В. Татишчев и С. Веселовски доказаха масови заселвания на български родове през ХIII век в Руската империя. Казански феодали стават основоположници на руски дворянски родове в Рус и Литва. Процесът става особено масов след 25-те войни на Русия срещу Казан от 1461 до 1552 години. Русия копира всичко, дори и ненадмината крепост Кремен (Кремлин) на Казан. Смаяни от красотата й, руски князе молят волжски българи да построят същата крепост и в Москва. Така се ражда Кремъл. За да не остане съперник, казанския Кремен е сринат до основи.
Голяма част от руското чиновничество, твърди проф. Алфред Халиков, е формирано от българи. След превземането на Казан, в Москва само през 1547 година се заселват 76 български князе и мурзи (по-дребни благородници). Четири години по-късно техният брой нараства до над 500. Според изследователя Перетякович с последната царица на Казан Сююмбике през 1551 година в Русия пристигат 168 князе и мурзи. За качеството на българските благородници недвусмислено говори фактът, че тия българи са назначавани главно на дипломатически, военни, съдебни и финансови длъжности.
Първите руски дипломати в Полша, Италия, Дания, Англия, Холандия, Турция и Персия са били българи.
„Волжските българи – твърди Татяна Ал-Булгари – са били цивилизационният катализатор за съседните народи”. Руските фамилии са особено благодатен чист източник за изследвания. Те са с особено консервативен характер поради ред стекли се исторически особености на живота в Русия.
Обособяването на фамилиите на населението порядъчно е изостанало в сравнение със Западна Европа и България. Дори през 1897 година се оказва след преброяването на населението, че 75 процента от руските граждани, особено сред селското население, нямат фамилии. Самоличността се доказвала, ако е необходимо, не с фиксирани документи, а с така наричани улични фамилии или с имената на известни съседи. Придобиването на фамилии е дълъг процес и завършва едва при съветската власт, когато се извършва масова паспортизация през декември 1932 – януари 1933 година.
Фамилии имали преди всичко дворянските родове и всичко може би е започнало под влияние на вливането на българската аристокрация в руския елит. Документирано е, че през 1555 година се говори за „държавно родословие” и паспортизация на знатните фамилии. Българските фамилии коренно се различават от традиционно руските. Последните са обикновено или на географски признак, или търговско-стопански, или на базата на прякори.
Внимателен анализ може би ще покаже, че българските родове далече надхвърлят цифрата, посочена от професор Халиков, защото в Русия има още ред особености, едната от които е, че фамилиите на незаконните деца на дворяните се записват съкратено, например от Галицин става Лицин, от Корсаков се получава Саков и т.н. Не е маловажна и друга особеност – църковните служители нямали фамилии, много видни търговци – също.
Тук ще се спрем на някои руски фамилии с български родови корени – само 30 от общо 500. Шокиращите изводи читателят може да си прави сам.
АЛАБИНИ – според Веселовски от „алаба”, стара българска дума, означаваща награден. АХМАТОВИ – дворяни от 1582 година, преселници от Казан, от „ахмат” – възхваляван. БАЛАКИРЕВИ – в Литва от ХIV век. Освен прочутия шут Балакирев, има и известен композитор. БАРАКОВ – от „барак” – рошаво куче – дворяни от ХV век в Литва и Твер. БЕРДЯЕВИ – от „берди” – подарен, дворяни край Смолянск. Учени, философи. БИЧУРИНИ – тази фамилия е трансформирана в МИЧУРИНИ, от „бай чура” – богат богатир.
БУЛГАКОВИ – от „булгак” – горд човек. БУНИНИ – Прокуда Бунин, преселник от Казан, от този род е Иван Бунин, носител на Нобелова награда за литература. ГОДУНОВИ – фамилията в известен смисъл е спорна, произход – от „годун” – безразсъден човек. ГОГОЛ – от „гогул” – синя птица, преселници и в Полша, начало в Новгород 1459 г. ГОЛИЦИНИ – родоначалникът Борис Голицин от Казан бил претендент за руския трон. От фамилията има много учени, сенатори, военни.
ДЕРЖАВИНИ – от Казан. ЕЛЦИНИ – от „елч” – глашатай, дворяни от ХVI век.
ЖДАНОВИ – от „видждан” – религиозен фанатик. Заселили се в Русия по времето на Димитър Донски. КОРСАКОВИ – родоначалник Корсак, преселил се в Литва в края на ХIV век, от „корсак” – степен кон. Композитори, учени, военни. КОЧУБЕЙ – князе, Василий Кочубей, съратник на Петър І – от „коч” и „бей” – скигнически бей (княз). КУПРИНИ – в автобиографията си писателят А.И. Куприн пише, че прадедите му произхождат от град Наровчат. КУТУЗОВИ – от „кутуз” – сприхав, луд. НАГИ – руска фамилия, български князе от Казан.
Да си спомня някой героя от Унгарската революция от 1956 Имре Наги (?) РАХМАНИНОВИ – от „рахман” – милостив, много разпространена фамилия в древен Казан. От тази фамилия е композиторът Сергей Рахманинов. СУВОРОВИ – воини от ХV век, дворяни в Бежецк и Кашин, от „сувор” – конник. Легендата, че родоначалник е шведът Сувор, преселил се в Русия през 1662 година, е измислица. ТИМИРЯЗЕВИ – Тимиряз се преселва през 1403 година, за да служи на Великия княз Василий Димитриевич.
От „тимир яз” – железен воин. ТУРГЕНЕВИ – руски дворяни от ХVI век, преселили се родоначалници още през 1440 година. От „турген” – бистър, смел. Писателят Тургенев е от този род. ТУХАЧЕВСКИ – от „тухачи” – знаменосец. УЛЯНОВИ – фамилията е доста разпространена, води началото си от „улан” – юнак, момък, конник. УШАКОВИ – покръстени при Юрий и Роман, преминали на киевска служба, от „ушак” – дребен, нисък човек. ХРУШЧОВИ – първите преселници имали и фамилен герб, заселили се в Тулския уезд.
ШЕРЕМЕТИЕВИ – много знатна руска фамилия, графове, князе. Според А. А Зимин началото поставя Андрей Кобъла, преселил се през ХIII век при Александър Невски. Според Баксанов произходът е от българо-чувашката дума „шеремет” – нещастник, клетник. ШУКЛИНИ – ШУКШИНИ – дворяни от 1628 година, преселили се в Рус вероятно през 1455 година. От „шукля” – красиви мигли.
Източник: Desant.net
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Алфред Халиков е роден на 30 май 1929 г. в село Курманаево, ТАССР. Почива на 24 юли 1994 г. в Казан, Автономна република Татарстан. През 1947 г. а завършва средното си образование в гр. Казан и постъпва в Историко-филологическия факултет на Казанския университет, който завършва с отличие през 1952 г. През 1951 г. постъпва на работа в Института по езици, литература и история в Казан към Съветската академия на науките. Там започва от лаборант и стига до професор и доктор на науките. Повече от 30 години оглавява отдела по археология и етнография, но на неговите изследвания за историята на волжските българи, техните родове и тяхната роля в историята на Русия не всички гледат с добро око.
Книгата на проф. Халиков „500 русских фамилий булгаро-татарского произхождения“ („500 руски фамилии с българо-татарски произход“) бе издадена през 2005 г. в България от издателство „Тангра ТаНакРа“. За тази книга не се споменава в руската Уикипедия. Там проф. Халиков е наречен „съветски и руски историк и археолог, автор на многочислени трудове за историята на татарския народ“, което е вид неуважение към паметта и усилията на този голям учен, който е бил горд с това, че е потомък на волжските българи. И който изравя от пепелта на времето неудобни за официалната съветска и руска историография исторически връзки и факти.
