Държавна сигурност и като настояще

Автор: Хр.Христов

В края на юли тази година комисията по досиетата приключи най-мащабната проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност, извършвана в държавна институция – в МВР. Бяха проверени 6219 души, заемали ръководни длъжности във вътрешното ведомство от промените в края на 1989 г. до днес.

От тях 1346 души са били свързани с бившата ДС – повечето като щатни служители, а по-малка част като агенти. По време на т.нар. преход те са били една пета от ръководните кадри в ръководството, администрацията и оперативния състав на МВР, включващо не само полицията, но и контраразузнаването, независимо от названието му (до началото на 2008 г., когато беше слято с новосъздадената Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), се наричаше Национална служба „Сигурност“).

Законът задължава комисията да извърши проверка само на ръководния състав във вътрешното министерство, а не на всички негови служители, затова е логично да се предположи, че броят на свързаните с Държавна сигурност в системата е много по-голям.

За пръв път безпристрастните данни, установени по архивни документи, дават отговор на много въпроси, с които през годините се е спекулирало.

Първият мит е, че в МВР е била извършена подмяна на кадрите на ДС

Ако някой е имал илюзии за подобен процес, то сега е моментът да се прости с тях. Достатъчно е да се обобщят резултатите от 15 доклада на комисията. Те показват как при различните правителства и вътрешните министри не само не са сменяни, а са се назначавали кадри на ДС на ръководни постове.

През 1990 и 1991 г. при двете правителствата на Луканов (БСП) и коалиционния кабинет на Димитър Попов текучеството на кадрите на ДС е голямо, но това е обяснимо. Това е периодът, в който БСП съкращава голяма част от служителите на Държавна сигурност, но не по идеологически, а по чисто финансови причини в невъзможност да издържа огромната й армия.

Пенсионирани са кадрите от по-старите поколения, а служители на ДС, започнали кариерата си през 70-те и 80-те години, са преназначени в новите полицейски и контраразузнавателни структури на МВР.

Най-общо данните показват, че през 1992 г. при правителството на СДС най-малко 34 кадри на ДС са били назначени на ръководни постове. При това на Любен Беров през 1993-1994 г. броят им скача до 53. При Жан Виденов (БСП) за периода 1995-1996 г. вече е 54.

Интерес предизвикват данните по време на правителството на Иван Костов. За годините 1997, 1998 и 1999 г., когато вътрешен министър е Богомил Бонев, броят на назначените или преназначените на ръководни постове в МВР бивши служители на ДС е съответно 56, 54 и 46 души.

При министър Емануил Йорданов през 2000 г. броят им намалява на 22, а през цялата 2001 г., когато до юни управлява кабинетът на Костов, а през останалата част от годината правителството на Сакскобургготски, броят на назначените бивши кадри на ДС е само 7. По време на управлението на НДСВ и ДПС през 2001 – 2005 г. на ръководни постове в системата на МВР са назначени около 20 души.

Тотална реставрация при Румен Петков

Картината рязко се изменя с идването на правителството на Станишев и управление на тройната коалиция. От юли 2005 г. до края на годината в МВР са издигнати 5 души от Държавна сигурност. През 2006 г., само за една година, вътрешният министър Румен Петков извършва тотална подмяна на ръководния полицейски състав с кадри на ДС – на ръководни длъжности са назначени или преназначени общо 188 бивши служители на ДС.

Почти колкото всички за последните 10 години. Според данните, изнесени от комисията по досиетата, само 20 души от тях са напуснали системата или са били понижени от ръководните длъжности в периода 2006 – 2009 г.

Това показва, че към момента една значителна част от ръководния състав на МВР се състои от кадри на Държавна сигурност. През 2007 г. още една серия от 22-ма свързани с ДС получават ръководни постове в МВР, като повечето са назначени до пролетта, когато Румен Петков беше сменен от съпартиеца си Михаил Миков.

Интересен е и профилът на кадрите, на които Румен Петков дава път. През 2006 г. те са основно две групи – средно на около 50-53 години и между 43 и 45 години. През 1989 г., когато започват промените, те са били между 28- и 37-годишни, т.е. светогледът и политическите им убеждения са били вече изградени.

Тенденция за реставриране на кадрите на ДС в управленския състав на МВР е спряна при министър Михаил Миков. Той назначава само двама през 2008 г., а до изтичане на мандата на кабинета през 2009 г. – още 7 души.

През изминалата година от кабинета на Борисов и министър Цветан Цветанов са назначени или преназначени на ръководни постове в МВР трима, чиято кариера е започнала в ДС.

От целия ръководен състав на МВР за последните 20 години комисията по досиетата не е проверила само 81 души, родени след юли 1973 г., които по закон не подлежат на проверка поради факта, че не са навършили пълнолетие към юли 1991 г., когато МВР окончателно се разделя със старите структури на ДС. Това показва най-вече

липсата на „свежа“ кръв от необременени идеологически професионални кадри

в ръководния състав на МВР. Или по-точно – на колко малко такива служители е даден професионален път и кариерно развитие за сметка на кадрите на ДС.

Интерес представлява и още една констатация. От всички над 1300 огласени сътрудници на ДС

301 души са преминали през школите на КГБ

Факт, който не се нуждае от коментар.

И не на последно място докладите на комисията по досиетата дават частичен отговор и на големия въпрос – защо МВР перманентно не може да се справи с престъпността. От тях е видно, че в повечето случаи новите специални служби на България са били оглавявани все от бивши кадри на ДС, и то в период, когато са положени „основите“ на днешната организира престъпност, през годините на тоталното й надмощие над държавата и разцвета на контрабандата.

Подобно е положението и при разузнаването. От 1990 г. до 2009 г. негови ръководители са все бивши кадри на Държавна сигурност с изключение на периода 1998 – 2001 г., когато негов началник е Атанас Атанасов.

Ако не друго, то кадрите на ДС, които са били на ръководни постове в МВР през годините на прехода или и днес продължават да ги заемат, следва да споделят отговорността за провала на вътрешното министерство в противодействието на престъпността и корупцията. При условие, разбира се, такава отговорност все пак да им бъде потърсена.

Източник: Дневник
http://www.dnevnik.bg/