Съблечи ги

Възможно ли е да попречиш на подлец с власт да извърши престъпление? Има ли изобщо някаква защита срещу престъпник, облечен в униформа на полицай или в тогата на прокурор или съдия? Какво можеш да направиш, за да защитиш децата си, съпругата си и себе си, ако тези, които са призвани да бъдат стожери на законността, справедливостта и правосъдието, са всъщност брутални бандити, само защото могат да си го позволят. Те не са просто над закона, те са законът и „правораздават” според собственото им тотално отсъствие на морал и съвест.

Какво можеш да направиш? Започваш да пишеш, да се жалваш на по-горни инстанции, след това на още по-горни, накрая стигаш до последната. Отвсякъде получаваш среден пръст. Престъпниците в тоги се пазят едни други, защитават се по същия вертикал, по който ти се опитваш да получиш невъзможното – справедливост. Ти не можеш да докажеш по никакъв начин, че си невинен, защото срещу теб е цяла система от взаимно охраняващи се престъпници. Пишеш до всички възможни и невъзможни инстанции. На Главния прокурор, над когото е само Богът на кривосъдниците – и пак нищо. Получаваш йезуитски отговори, че всичко е наред, че законът е спазен по този и този член, по онази алинея и във връзка с еди кое си… Буквалният превод означава: „Да го духаш, умри, нищо не можеш да направиш. Ние – съдии, прокурори и прочие бандити сме недосегаеми. Ние колим, ние бесим. Когото, когато и както си решим”.

Истината е неспасяемо ужасяваща. Магистратите и шефовете в следствието и полицията не се избират пряко от народа. Те се назначават от приятелите им престъпници – политици и олигарси. Всички заедно образуват Държавна организирана престъпна група – всесилна банда от навързани като свински черва престъпници. Хранят се от престъпления, дишат престъпления. Всеки български гражданин е виновен до доказване на противното. Само да не се обърка някой и да се помисли, че доказването става с правни аргументи. Нищо подобно. Колкото платиш, толкова „правосъдие” ще получиш. Темида Българска е отдадена на концесия. Тогоносците са нещо средно между търговци и проститутки. Понякога на прокурорите и съдиите им се налага да изпълняват безплатни поръчки по нареждане „отгоре”, точно както пеперудките обслужват сутеньорите си – един вид изпробване на стоката. След подобни кастинги най-талантливите, послушни и работливи пчелички ги издигат на по-доходоносни места. От магистрали и улици – в клубове, модни агенции, чалга певачки и телевизионни „звезди”. От районни, окръжни, апелативни – до върховни жрици на платеното кривосъдие. След време най-усърдните получават титлата „мадам” и столче във ВСС. Проститутките обаче са по-зле от магистратките. Не е помислено за старите, но все още лачени чанти. Нямат си конституционен съд. Няма го тихото, заслужено пристанище за надарените, но амортизирани труженички.

Има една огромна, но фундаментална разлика между платената „любов” и платеното „правосъдие”. До ползването на услуги от най-древната професия достигаш доброволно. По собствено желание падаш в ръчичките им и между краката им. Докато при кривосъдниците винаги попадаш насилствено в краката им. И ако за твое нещастие нямаш пари да си платиш или пък наивно разчиташ на безплатна законност, те започват да те подритват. Отначало лекичко – подсещащо: „Давай подкупа”. После шутовете стават все по-тежки. А накрая, озлобени от твоята упоритост и безпаричие, с пяна на уста скачат трупешката върху гърдите ти, крещейки: „В името на народа!”. Иначе казано – в името на подкупа и сутеньорите -началници.

Кощунствено! Възможно ли е да попречиш… има ли изобщо някаква защита за Народа от тези, които са призвани да му служат и да го пазят? Ти нали също си частичка от цялото? Какво можеш да направиш, за да защитиш децата си, съпругата си, близките и себе си от убийците, облечени във власт? Опа – сетих се. Да ги съблечеш!

.

Ивайло Зартов,

8 декември 2014 г.