Хам беше гладен. Хам беше изморен и ядосан. За цял ден не беше видял нито една следа, не беше помирисал нито едно животно. Нищо. Отново беше време да се тръгва на път. Животните бяха научили за племето и бяха напуснали околността.
Той влезе в пещерата и се огледа. Всички бяха насядали около огъня. Разместиха се да му направят път. „Утре трябва да тръгваме“ – каза Хам. Никой не продума. Те знаеха, че е прав. Ако не тръгнат, ги чака глад. По-добре е да тръгнат сега, докато още имат сили, да стигнат до нови ловни полета с много животни. Всички знаеха, че истинската сила е в месото. Плодовете и корените засищаха глада и поддържаха живота, но истинската сила беше само в месото. Затова то беше най-вкусно и най-желано. Трябваше да се тръгва.
След няколко седмици, вече на новото място, Хам вървеше през гората. Изведнъж го лъхна силна миризма на животно. Кучето се спря и козината му настръхна. Муцуната му показа на Хам посоката. От храстите с заплашително грухтене излезе глиган. Кучето заръмжа и се хвърли срещу него. Това спаси Хам. Докато глиганът разпаряше корема на кучето, Хам скокна напред и с все сили заби копието си под лопатката на звяра. Глиганът се завъртя с цялото си тяло и Хам отхвръкна към близкото дърво. Ей сега глигите ще разпорят и неговия корем… Той действаше инстинктивно и светкавично. В момента, в който успя да се изправи, веднага се покатери на близкото дърво. Беше извадил късмет. Копието му беше ударило сърцето на звяра. Огромният глиган беше мъртъв. Хам викна високо. Докато двамата му брата дотичат, той вече беше слязъл от дървото, извадил копието от раната и вързал краката на глигана. Тримата отрязаха здрава тояга и понесоха глигана към пещерата.
Хам вървеше зад братята си. Дишането му постепенно се успокояваше. Той се спря за да изпикае. Изведнъж дочу слабо скимтене. Отстъпи и се скри зад дървото. След секунда от гората се показа малко диво прасенце, което вървеше по следите на хората. Сигурно се беше изгубило, докато стадото бягаше и сега просто вървеше по миризмата на глигана. Хам се усмихна. Той хвана прасенцето и го върза за врата с въже. След това го задърпа след себе си.
От много години хората ползваха кучетата за лов, награждаваха ги с кокали и ги изяждаха по време на глад. Хам просто направи следващата логична крачка и постъпи по същия начин с прасенцето. Така започна ерата на животновъдството. Вече не се налагаше да се върви от място на място. Просто трябваше да се донасят жълъди на прасетата. Беше много по-удобно и също толкова вкусно.
***
Постепенно хората на Евразийския континент опитомили всички животни, подходящи за опитомяване. Оказало се, че има четиринайсет вида животни, които имало смисъл да се опитомяват. Смисълът зависел от няколко неща. На първо място, каква полза може да донесе животното. Месо, мляко, вълна, яйца или физическа сила. Освен това от характера на самото животно. Дали е агресивно и опасно, или спокойно и послушно. И най-накрая, колко труд бил необходим, за да се отгледа животното. Нямало смисъл да се отглеждат лъвове и тигри. Първо, те били агресивни; второ, ядели месо, което се намирало трудно; трето, от тях можела да се вземе само кожата им и съвсем малко месо. Слоновете също не били подходящи за отглеждане. Изяждали огромни количества трева и листа, докато растели, растели бавно и се размножавали много рядко. Много по-лесно било да се хващат млади, пораснали слонове и да се опитомяват. Слоновете са много умни и спокойни същества. Те се поддават добре на опитомяване и вършат много работа на господарите си. Природата ги отглеждала, а човек само събирал плодовете на нейният труд и ги ползвал за своите цели.
Успоредно с животновъдството се появило и развило човековъдството. Хората забелязали, че по-големите племена, които имат повече хора, са по-богати и защитени. Човек може да се отгледа от малък. Ако от малък му се внуши, че Хам например е негов баща и господар, то той ще порасне, послушен на Хам, ще работи за Хам, ще ловува за Хам и ще храни Хам на стари години. Затова Хам искал колкото се може повече жени и колкото се може повече деца от тях. И всичките ги отглеждал в уважение към собствената си персона. Измислил даже титла „патриарх“, която в основата си се градяла на физическото му превъзходство над жените му, и на по-големия му жизнен опит, придобит с годините и поради свободното време, с което сега разполагал. Но и това не стигало на Хам. По време на честите набези срещу съседни племена, Хам взимал техните деца и ги отглеждал като свои. Нали знаете. Колкото повече, толкова повече. При толкова деца и роби се наложило естествено някакво обяснение за бащинската роля на Хам. И обяснението го дали шаманите. Все пак Хам сам не може да заплоди всички жени на земята. Но боговете могат да назначат Хам за доведен баща на всички деца.
Това било удобно и доходно.
***
Хиляда години по-късно робството станало основен начин на живот. Хамовете се конкурирали за роби, а робите се конкурирали за господари. Все по-малко оставали неопитомените хора по земята. Египетските Хамове имали толкова много роби и свободно време, че направили най-безсмислените съоръжения на земното кълбо – пирамидите. Хиляди години след това хората продължават да се чудат на прахосването на средства и сили в такъв огромен мащаб, и да си измислят някакви особени причини за това явление. Всъщност, друга причина от това да се даде работа на робите, нямало. Робите трябвало да работят за господарите бащици. Така те осмисляли своето битие. Господарите пък трябвало да измислят работа за робите. Така те осмисляли своето.
Човековъдството е много трудно и скъпо занятие. Да опитомиш човек не е лесно. Човек по природа е любопитен и търсещ. Невъзможно е да си отгледащ роб, който поне веднъж в живота си да не си зададе въпроса: защо той трябва да работи за теб, а не обратното? Светът бил разтърсван от въстания на роби и непрекъснати войни между робовладелци за разделяне на влияние. И ето преди триста години новите Хамове стигнали до поразяващо откритие…
Ако робът бъде убеден, че той е свободен да избира каквото иска, и робството му се представи като най-привлекателния избор, то той свободно ще избере на драго сърце робството и ще е щастлив от избора си. Той ще нарича робството си свобода, осъзната необходимост, цивилизационен код, свободна воля, божествена мисия и ще защитава робското си положение със зъби и нокти. Хамовете разбрали, че няма по-стабилно робство на този свят от свободния предопределен избор. Свободен, защото човек го прави сам. Предопределен, защото, каквото и да изберат робите от хилядите предложени от Хам, изборите винаги ще работят за Хам.
Изборите, които Хам предлага, всичките са работа. Работа означава дейност, в която робът работи нещо, нямащо отношение към неговото оцеляване, и срещу това му се осигуряват неща, необходими за неговото оцеляване. Тези неща също се осигуряват от роби, но Хам определя на кой и по колко. Гениално!
Човековъдството в действие. Мисля си какво съм аз. Прасе, крава, кокошка, кон? Какво съм в кошарата на човековъдците? Знам със сигурност, че не съм Хам. Знам го, защото работя. Хамовете не работят. Те администрират, надзирават и водят. Те не обичат думата работа. Тя е за робите.
***
Колкото повече си мисля, толкова по-ясно ми става, че аз съм слон. Много трудно и скъпо е да си отгледаш лекар. Искат се дълги години учене, добро семейно възпитание, достатъчна интелигентност и вродена сърдечност. Тук в Америка само образованието на един лекар струва около милион долара, ако включим основното, средното и висшето образование. Животът му (храна, квартира, забавление, хубава семейна обстановка), докато стане лекар, струва още около един милион. Достатъчно съм интелигентен, за да мога да го изчисля. Интелигентността и сърдечността са си екстри, които не можеш да купиш. Те се предават в поколенията. Тях само може да ги селектираш. Та именно затова аз съм слон. Каубоите, преквалифицирали се днес на ловци на слонове, ме наловиха с цялото ми семейство (не забравяйте за значението на генетиката) преди шестнадесет години. Аз спокойно, също както милиони други, влязох в капана на свободния избор, правото на предвижване и живот навсякъде по света и увереността, че винаги има път назад. Сега съм част от слоновете в свитата на Великия Американски Хам на здравеопазването. Аз осигурявам здравеопазване, което моят господар продава на заслужилите роби скъпо и прескъпо. Други роби се грижат за това хората в Америка винаги да имат нужда да си купуват здравеопазване. Те ги хранят с тлъсти храни, карат ги да работят на две или три работи, за да платят за ненужните електронни дрънкалки, с които да се залъгват, че са свободни.
Ние всички работим много. Слонове, прасета, коне, кучета.
Хам администрира.
Това е лесно и доходно.
.
Д-р Виктор Хинов
Индианалопис, САЩ
About the Author
Много находчиво и остроумно.