Въоръженият конфликт в Украйна и съдбата на украинските българи

Със задълбочаването на конфликта в Украйна се стигна до процес, който можеше да бъде прогнозиран – провеждането на масова мобилизация на подлежащото на запас население. Тази съдба не отмина и представителите на българското малцинство, чийто брой по данни от официалното преброяване е над 200 хил. души, но лицата от български произход са поне два пъти повече.

Изпращаните масово повиквателни заповеди предизвикаха страх и недоволство сред нашите сънародници. Повечето родени в епохата на бившия СССР, но живеещи в отделилата се от него Украйна, те в известна степен се чувстват като дърво без корен и гледат на конфликта като на чужд. Още повече, че проведеното през последните 20 години поукраинчване на българските имена в никакъв случай не доведе до тяхната интеграция в украинското общество.

Трябва да се има предвид, че страхът и недоволството не са обхванали само българското малцинство. Подобни чувства взимат все по-широки размери и сред представителите на унгарското, полското и румънското малцинства.

Протичащите процеси безспорно поставят на дневен ред въпроса какво да се прави? Как България да помогне на своите сънародници в Украйна?

Българският стратегически интерес поне на думи е формулиран отдавна като съхраняване на българското етнокултурно пространство и духовно единение, в случая с бесарабските българи в Украйна. Зад тези красиви думи обаче не се крият много смислени действия на българската държава. Това е така, защото след десетилетия провеждан национален нихилизъм, сегашната ни държавна политика към българите в чужбина няма дълбоки традиции и не се възприема като приоритетна. Освен това на нея противодейства и руското влияние в Украйна, което на пример с различни средства саботира на въвеждането на българския като език на обучение сред бесарабските българи.

Независимо от тези противоречиви процеси, украинските българи продължават да гледат на България като на своя историческа родина. Поставени в условията на заплаха за живота им, сред част от тях се прокрадват изселнически настроения, в т.ч. и желание за завръщане в България. Като се има предвид дълга на България към нашите сънародници, логично е в българското общество да се чуват все повече гласове в подкрепа на подобна идея. Още повече, че Украйна е по-близко до границите ни, отколкото Сирия например, и трябва да се предвижда такъв бежански поток. Това е особено валидно за тези украински българи, които имат и българско гражданство, породи което няма да бъдат спрени от съществуващите държавни граници.

Факт е обаче, че България и в момента изпитва огромни затруднения при овладяването на миграционния натиск от югоизток, така че едва ли ще бъде по силите й сама да се справи с новите предизвикателства. Шанс за намирането на решение е аналогичният проблем, който имат Полша, Унгария и Румъния със своите малцинства в Украйна. Като членки на ЕС, България може да предложи провеждането на обща и синхронизирана политика на четирите държави, в това число да се търсят решения на европейско ниво и съответно европейско финансиране. Подобна съвместна акция може да бъде подготвена чрез въвеждането на практиката за сътрудничество на съответните институции в четирите държави, отговарящи за контактите с диаспорите.

Търсенето на европейски средства няма да е прецедент, тъй като в края на ХХ в. Атина с помощта на европейски фондове подкрепи репатрирането на понтийските гърци в Гърция. Подобна политика провеждаше и Финландия по време на президента Койвисто, който като допълнителен аргумент изтъкна и факта, че фините в Русия са страдали по време на сталинските репресии, поради което съвременна Финландия е в дълг към сънародниците си.

Като използва добрия европейски опит, България трябва аргументирано да представи пред своите партньори историята и сегашното състояние на проблемите на българите в Украйна. Не трябва да забравяме, че българите в СССР минаха през масови репресии, депортации в азиатските републики и ужасен глад. А днешната заплаха за живота им е достатъчно основание да потърсим цивилизовано решение.

Спас Ташев