Пилигрими

.

Тук слънцето не грее, а изгаря,

и не залязва сигурно с години;

наоколо е само пясък парещ

и тлееща сред огъня пустиня.

И само аз съм пилигрим* отчаян,

в мъртвилото нанякъде запътен,

и този хадж** ми е билет за Рая,

дълбоко в джоба на душата скътан.

А пясъкът през костите се сипе,

с миражи и заблуди другарувам;

отдавна крача бос и нося дрипи,

отдавна не говоря и не чувам…

Зад мен са Назарет и Галилея,

Генисарет е някъде далече,

и слънцето изгаря, а не грее,

и този път през пясъка е вечен.

А той е само мой, не води в храма,

за който всички вярващи разпитват –

Йерусалим е тук, но в него няма

къде да коленича за молитва.

Аз имам свои, не по-малко свети,

места, където да запаля свещи,

и свой кивот с божествени завети,

и своя вяра – чиста и гореща.

Да, аз съм само пилигрим окаян

в пустинята на своите надежди,

и този път – миражен и нетраен –

към моя тиха святост ме отвежда.

Пътувам сам и като тайна пазя

олтарите за моите литании;

за нищо на света не бих ви казал

къде е моят храм за покаяние.

Но крачейки през пустошта безока,

пресичам дири, в пясъка вдълбани,

кръстосани на хиляди посоки,

на хиляди посоки разпиляни;

и знам – през тази пустош крачи всеки

към своите олтари под небето,

и всеки има своята пътека,

и само слънцето за всички свети;

и знам – поемат в път към Галилея

облечените в дрипи пилигрими,

но всеки свой олтар открива в нея

и друга, своя Галилея, има;

и всяка обща святост е заблуда,

и свое свято място има всеки.

Аз крача сам. Но като малко чудо

край мен минават вашите пътеки.

.

Валентин Чернев

.

–––––––––––––––––––––––––––––––

* Пилигрим (итал. pellegrino, от лат. peregrinus – чуждоземец) – странстващ богомолец, поклонник в Светите места

** Хадж – поклонение в Светите места, хаджилък

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Валентин Чернев (с литературен псевдоним Severianin) е на 68 години. Живее в Силистра. Има написани над 2500 стихотворения, събрани до момента в 25 книги. Сред тях са „Хлябът“ /1983/; „Небесни мотиви“ /2002/; „Римувани акварели“, „Еретични олтари“ /2003/; „Лекомислени строфи“, „Ръкавици за Венера Милоска“ /2004/; „Самотникът с душа на птица“, „Див пелин“ /2006/, „Нашепнато“, „Изречени мълчания“ /2007/; “Ritardando, ritenuto”, „Монолог за двама“ /2008/; „Песни от здрача“, „Гняв“ /2009/; „Сънувах, че живея“ /2010/; „Далечно плаване“, „Да нахраниш душата си“/2012/ и др.

Не продава книгите си, подарява ги. Казва, че не търси задължително одобрение и сам си е най-строгият критик. Още творби на Валентин Чернев могат да бъдат прочетени в сайта „Откровения“.